Търсене в текстове за 'Индуската литература'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 51 резултата в 11 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Мантрите са особено характерни за индуската музика.
Всичко в природата е музика, вечна музика, чиито безбройни мелодии музикалните гении са възпроизвели в своето тоново изкуство, съчетавайки ги в многообразни съзвучия, за да изразят музикалните преживявания на своята душа. Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действуват така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество.
към текста >>

В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж.
Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действуват така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни.
към текста >>

2. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мантрите са особено характерни за индуската музика.
Всичко в природата е музика, вечна музика, чиито без бройни мелодии музикалните гении са възпроизвели в своето тоново изкуство, съчетавайки ги в многообразни съзвучия, за да изразят музикалните преживявания на своята душа. Истинската песен, оная свещена песен на душата, е прозвучала макар и слабо още в най-дълбока древност, в музиката на египетската, еврейската, индийската и китайска култури. Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие.
към текста >>

В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж.
Там тя се е изразила в красиви каденци, представящи свещените им песни, които са се изпълнявали само при религиозни церемонии. Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действат така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до там, че да може да възприема онези малки тонови деления — четвърттонията и да почувства магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западноевропейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши, области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж. След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западноевропейските народи, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека. ще нахвърля никои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище — главно — на въздействието, което тя упражнява. Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката.
към текста >>

3. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпросът за прераждането е добре застъпен в индуската философия и които се интересуват, могат да четат по въпроса за кармата.
Щом свърши училището на земята, човек ще мине в друго, по-високо училище. Има друга една земя, за която човек се готви. Тя е обетованата земя. Като умрат, хората ще отидат в тази обетована земя. Някои очакват да се преродят и питат: къде ще се родят след смъртта си. Въпросът за прераждането е добре застъпен в индуската философия и които се интересуват, могат да четат по въпроса за кармата. Те застъпват добре въпроса за кармата. Щом се намерят пред нещо, което не могат да обяснят, те казват, карма е това. Кармата нищо не обяснява. Кармата е резултат на не добре приложената и употребена любов. Кармата е резултат на не добре употребената вяра.
към текста >>

Гордост за българската детска и здравно-просветна литература.
Фердинанд 90. В-к Здравец, бр. 3, год. VII се получи в редакцията. Забележителен със специалния си материал по чистотата с многото си хубави картинки, интересни разкази, песни и стихотворения. Гордост за българската детска и здравно-просветна литература. Год. абон. 10 лв. редактират д-р Никола Станчев и Царевка д-р Станчева, при сътрудничеството на много детски писатели, лекари, учители, композитори, художници и др. Редакция: ул. Сердика № 18
към текста >>

4. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика.
Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят.
към текста >>

В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I.
30 Праведния, беседи IX серия 3 том. Вехтото премина, беседи IX. серия, 4 том Мнозина казваха, X. серия том 1 Ни мъж, ни жена, X серия, том 2 Синове на възкресението, X серия, том 3 За съдба дойдох, XI серия Учителю благи, XII серия, том 1 Който има невестата, XII. серия, том 2 Голямото благо, XII серия, том 3 Учителя говори Свещените думи на Учителя Песни от Учителя Паневритмия * * * Отделни беседи Новият живот Пробуждане на колективното съзнание Високият идеал Новата Ева Чист и светъл Обич към знанието Великият закон Абсолютна чистота Песни на Всемирното Братство (подвързана) Изгревите на слънцето Успоредните пътища Отличителните, черти на човека Разумният живот Сфинксът Положителните и отрицателни черти на човека Трите основи на живота Закон за единство и общност Духовното в човека Линиите в природата Светът на великите души Да мисли ! В царството на живата природа Разумният живот Големият брат * * * Окултна литература Велики посветени, Едуард Шюре: ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор. Енциклопедия на окултизма, от С. Тухолка Древни и нови мъдреци, от Гриьо дьо Живри избрани страници Книга за доброто и злото, от Н. Райнов, четиво за лични и граждански добродетели Какво има на дъното на душата, или спящите сили в човека, от Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>

5. -

Според индуската философия, вярва Се, че на всеки 360 милиона години Бог слиза на земята, за да изкупи греховете на света.
Само тогава ще Го срещнеш и ще Го видиш. Вие казвате: „Къде е Христос в света? “ — Христос не иска да се показва пред хората. Той каза: „Аз бях между хората, но ме разпънаха на кръст, втори път не идвам вече на такова угощение.“ Мнозина искат Христос да се въплъти и втори път на земята. Не, нещата не се повтарят. Според индуската философия, вярва Се, че на всеки 360 милиона години Бог слиза на земята, за да изкупи греховете на света. Това са неща, които са известни само на адептите. Когато Бог слиза на земята, за да изкупи греховете на света това е едно от най-великите дела в Битието. Само тогава Бог става известен на хората. Казвам: ние, които сме се явили в света, какво е нашето предназначение? Предназначението на сегашните хора е като това на Мойсея, — да видят горящата къпина.
към текста >>

Творците на литературата, музиката и пластичните изкуства с най-богат материал за изследване в това отношение.
Тия доспехи на творческата идея с готови елементи на нашето подсъзнателно аз. Те биват събрани и подредени по законите ма естетиката, ритъма и нравствената воля на твореца около оста на първия импулс, долитнал от горе. Това е така, защото всеки, който твори, не разчита изключително на своята съзнателна воля, а оставя около началното свое хрумване свободно да потекат без численото много материали от своя личен, житейски опит. Всеки, който започва едно дело, разчита с едно благоговейно доверие на ония ирационални закони в творческия процес, които му помагат да облече, неочаквано и за самия него леко, в образи голата и безплътна истина, стрелнала се в неговата душа. Затова е възможно странното на пръв поглед положение, в което виждаме некога творците, които казват, че сами ме с очаквали така лесно да създадат това, или онова свое творение. Творците на литературата, музиката и пластичните изкуства с най-богат материал за изследване в това отношение. Един поет или белетрист всякога изживява момента на творческото събуждане чрез внезапния повик на някой нравствен или естетичен импулс: една накърнена правда, една несправедлива присъда, или ридание, дошло от безутешната долина на човешките неволи. Тоя лъч пронизва нашето съзнателно, будно аз, към реакция, която у човека на изкуството се изразява със средствата на художественото превъплъщение. В момента, когато тоя творец се залавя за работа, в своята воля за дело той няма нищо друго, освен тая благородна рана в душата си. Той не може да мисли за развитието на целия процес; той го усеща спонтанно в общите му черги, но без никакви подробности. Последните протичат самостойно из материалите, складирани в подсъзнанието му.
към текста >>

Затова ние смятаме прав възгледа в изкуството — специално литературата, — че то е всякога универсално по идеи, вечно по време, но с колорита на местото, където е създадено, защото се облича в одеянията на преминал жизнен път, при специфични условия. Г.
Един поет или белетрист всякога изживява момента на творческото събуждане чрез внезапния повик на някой нравствен или естетичен импулс: една накърнена правда, една несправедлива присъда, или ридание, дошло от безутешната долина на човешките неволи. Тоя лъч пронизва нашето съзнателно, будно аз, към реакция, която у човека на изкуството се изразява със средствата на художественото превъплъщение. В момента, когато тоя творец се залавя за работа, в своята воля за дело той няма нищо друго, освен тая благородна рана в душата си. Той не може да мисли за развитието на целия процес; той го усеща спонтанно в общите му черги, но без никакви подробности. Последните протичат самостойно из материалите, складирани в подсъзнанието му. Затова ние смятаме прав възгледа в изкуството — специално литературата, — че то е всякога универсално по идеи, вечно по време, но с колорита на местото, където е създадено, защото се облича в одеянията на преминал жизнен път, при специфични условия. Г. Томалевски ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА И звездите се размножават и умират Всичко във вселената се ражда, остарява и умира Нито звездите не се спасяват от тоя общ закон. Небесния свод не е бил осветяван всякога от едни и същи светила. Звездите, които друг път са светили над бездната, са изчезнали завинаги; други, които не са виждали хората преди няколко века, блещукал. пред погледа на днешното човечество. Непрестанно творение и рушение става в звездната безпределност.
към текста >>

6. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука. Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
към текста >>

В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика.
Ние виждаме, че природата, в изграждането на своята музика, добре разбира цената на дисонанса и винаги в края на краищата го разрешава в съвършено съзвучие. Макар човешката природа и да е по-висша проява, отколкото е животинската природа, ние в началото виждаме такова безредие в нея, каквото не се среща всред животните. Растящата воля в човека въвежда шум и дисхармония в хармонията на природата, като се проявява агресивно и предизвикателно спрямо общия порядък. Но от тези бурни вихри на сблъскващи се човешки воли с време ще възникне могъщо течение на обединени човешки воли, които ще действат в хармония с Божествената Воля, и от човешкия дисонанс се създава нота, по-богата, по-пълна, отколкото всичките съзвучия, произвеждани от нечовешката природа. На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и безпокойни, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на покоя, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика. В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика. И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание. Тази музика изразява най-нежните сенки на любовта, затрогва най-тънките струни, неудовлетворената тъга, вечно измамения стремеж към пълно единение; това вече не е призив към страст, а по-скоро повдигане на страстта до изтънчената и очистена емоция и възнасяне на последната в тези области, дето Духът се явява любящ, а Бог — предмет на любовта. Както на Изток, така и на Запад, добре е известно приложението на музиката за пробуждане на страстта към война. Ние четем в Bhagavad-Gita за рога, употребяван от предводителите на великата битка, които го заставяли да звучи, като рева на лъва, и за това как тези могъщи ноти въодушевявали сражаващите се, разнасяйки се като кръстосани призиви и отговори всред събралата се боева войска. Аз не знам дали често в последно време се е употребявала на Изток музиката -— във време на война, за да подбужда у хората злите страсти; но в Европа музиката постоянно служи за това, щото във време на война да подбужда хората към отчаяни подвизи, като извиква у тях нервен подем с помощта на военната музика.
към текста >>

И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание.
Макар човешката природа и да е по-висша проява, отколкото е животинската природа, ние в началото виждаме такова безредие в нея, каквото не се среща всред животните. Растящата воля в човека въвежда шум и дисхармония в хармонията на природата, като се проявява агресивно и предизвикателно спрямо общия порядък. Но от тези бурни вихри на сблъскващи се човешки воли с време ще възникне могъщо течение на обединени човешки воли, които ще действат в хармония с Божествената Воля, и от човешкия дисонанс се създава нота, по-богата, по-пълна, отколкото всичките съзвучия, произвеждани от нечовешката природа. На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и безпокойни, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на покоя, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика. В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика. И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание. Тази музика изразява най-нежните сенки на любовта, затрогва най-тънките струни, неудовлетворената тъга, вечно измамения стремеж към пълно единение; това вече не е призив към страст, а по-скоро повдигане на страстта до изтънчената и очистена емоция и възнасяне на последната в тези области, дето Духът се явява любящ, а Бог — предмет на любовта. Както на Изток, така и на Запад, добре е известно приложението на музиката за пробуждане на страстта към война. Ние четем в Bhagavad-Gita за рога, употребяван от предводителите на великата битка, които го заставяли да звучи, като рева на лъва, и за това как тези могъщи ноти въодушевявали сражаващите се, разнасяйки се като кръстосани призиви и отговори всред събралата се боева войска. Аз не знам дали често в последно време се е употребявала на Изток музиката -— във време на война, за да подбужда у хората злите страсти; но в Европа музиката постоянно служи за това, щото във време на война да подбужда хората към отчаяни подвизи, като извиква у тях нервен подем с помощта на военната музика. Ако не ви се е случвало сами да видите шотландските планинци, вие, вероятно, сте слушали за тяхната планинска гайда.
към текста >>

Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области.
Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов. След това ще се чуе по-радостно пение, а когато Божествения Вестител, като се спуща от небето, донася благословение, мир и светлина, тогава се разнася призив към народа, да възнесе той към Бога своето сърце и да се приготви към извършваното в олтаря тайнство, към приемане на Светите Дарове, чрез които божественото начало се съединява с човешкото. Всяко изменение на музиката е способно да извика съответни чувства в сърцата на молещите се. И културните хора и невежествените селяни, всички прекланят колена с едни и същи чувства, проникват се от едни и същи емоции, винаги се очистват, засилват и възнасят с нарастващите вълни на музиката, които ги повдигат от видимия свят в преддверието на невидимия храм на духа. Но колкото и да е силна и благородна западната музика, в нея няма тази неуловима сила, присъща на индуската музика, която разполага към висши форми на медитация, когато звуците на музиката прехождат постепенно в безмълвие, и възхитеното съзнание, като напуска тялото във вълните на мелодията, преминава във висшите области. Съществуват нежни ноти, издавани от музикални инструменти, които пробуждат най-тънки трептения във висшия тела, и когато те като че ли престават да звучат, духът се освобождава. Мен се струва, че тези необикновено нежни по ти обладават по-голяма власт, отколкото каквито и да е акорди. Акордът пробужда страст или емоция, а тези особени ноти извикват духовен екстаз; едното разполага към дейност, а другото привежда към спокойствие, към съзерцание и към вътрешен мир. И именно в това, както мен се струва, се заключава тази голяма услуга, която музиката може да укаже на религията, защото затруднението, срещано във време на медитация, изхожда в голяма част от нашия висш проводник. Като привикне постоянно да отговаря на въздействията отвън, той се намира в постоянно трептение и вечно мени своите трептения.
към текста >>

Астарта е един от огромните и загадъчни символи в мировата литература.
Ненавистта му към човешкия род е само метаморфозирано състрадание. С право Ницше казва: „той мрази, защото обича“. Всичко това става ясно, при по-внимателно вникване в тоя епизод из живота на Манфред, който най-силно влияе връх крайната му съдба: именно епизода с Астарта. Тук се проявява в своята пълнота мистичния копнеж, който цари над неговия дух. Никакво спокойствие не му дава мисълта, че с своята обич той е убил най-любимото от него същество. Астарта е един от огромните и загадъчни символи в мировата литература. Тя е неизмерима болка, скрита в черен гръмотевичен облак. Нейният образ е тая сила, която овладява и разочарова. Тя не е основата на Манфредовата скръб, която почива на дълбоко философски и социални условия, — но е върхът на всичко това, върхът, до който той е достигнал и от дето необходимо трябва да се сгромоляса. Астарта не е нищо друго, освен въплъщение на Манфредовата съдба. Тя е олицетворение на епохата на световната скръб.
към текста >>

Основания за това четецът ще намери в литературата по окултизма.
Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език. От друга страна, то обиква цветята, чиито език знае. Разбира се, езикът на цветята се основава в голяма степен на окултизма. Напр., за да се каже, че жълтият цвят е символ на мъдростта, трябва да знаем окултното значение на боите. Съвсем не е случайно казано по-долу, че жълтият цвят е символ на мъдрост. Основания за това четецът ще намери в литературата по окултизма. Някои от долните примери са: по-мъчно разбираеми и могат да се разправят в по-горните класове. Някои по-мъчни примери могат да се опростят и да се изложат на по-достъпен език: 1. Езикът на листопада. — Когато есенно време учениците се изведат всред природата, могат да се накарат да обърнат внимание на листата. Това явление може да се използва, за да добият първо понятие за великия закон на прераждането, чрез който се развива човешката душа.
към текста >>

По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага.
съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага. Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания. Както външната му форма, така и вътрешното му устройство трябва да будят у ученика естетични чувства. Това ще влияе несъзнателно за облагородяване на характера му. Изобщо в днешния материалистичен век малко внимание се обръща на стила. Повечето къщи с еднообразни, прилични на казарми.
към текста >>

В ориенталската литература то се казва сан или санси — слънчев бог.
— Слънцето Слънцето се почита като бог на деня и неговият символ, огънят, се е почитал цели векове от поклонниците на огъня. В митологията Слънцето се представя чрез Фебус (бог на Слънцето), Аполон, зол (слънце), хелиос и т. н. т. Онези, които попаднат силно под влиянието на Слънцето, се стремят към величие, по-високо положение и мощ. Слънцето представлява в хороскопа духовния принцип, същинският човек, индивидуалността. В ориенталската литература то се казва сан или санси — слънчев бог. Слънцето изпраща своята жизнена сила, Прана, през вселената и така то в хороскопа е същевременно символ на жизнена сила и на по-висш интелект. Влиянието на Слънцето, както и това на Луната, е най-важното в хороскопа и при разглеждането на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо место. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа на характера, а при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много отношения и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина. А и електричеството е слънчева енергия.
към текста >>

ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
60 л. Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец. В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа.
И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове. Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли. Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“. Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах.
към текста >>

Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели.
Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R). Обемът му е 1/20 от този на земята. Гъстотата му е 1.26. Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух. Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето. Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети. Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Окултизмът пред науката и литературата (прев.
Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен мистицизъм. Превела от английски г-ца Л. В-ва. 4. Жан Фино. Окултизмът пред науката и литературата (прев. от френски). 5. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост. Глава I от съчинението му под същото заглавие. Решена ли е вече най-великата проблема?
към текста >>

Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно.
„Пътят на Тао е да не се действа от някакъв личен мотив, да се вършат дела, без да се чувства главоболието им, да се вкусва без да знаем благоуханието, да се счита великото за малко и малкото за велико и да се отвръща на злото с добро“. Лаотце сочи на всичките неща да се стремят, защото то е „крайното идеално единство на вселената“. Учението, както се вижда от горните кратки извадки, не е само съществено мистично във всеобемащия си размер, но дава и един висок идеал за поведението на последователите на „пътя“. който ще ги заведе до целта им. Тази философия на Лаотце изглежда да има голямо сходство с доктрините на Куастистите и Манихеистите. Индуизъм. Най-възвишените типове на индийския ум са търсили винаги да се изразят и проявят в областите на мистическото съзерцание, и общият им принцип почива на индуската философия, според която душата на всички живи същества произхожда от крайното духовно състояние, към което те са предназначени да се върнат окончателно. Като произхожда от един и същ божествен източник, всяка индивидуална душа е еднаква в есенцията си с друга и се схваща като пътуваща към целта си чрез процеса на metempsyhosis (трансмиграцията или прераждането) Целта на тези повтаряни опитности във видимия свят е да се постигне знание, за да може на края душата да се освободи от колелото на раждането. „Източи кат на все подновяващото се страдание се намира в това, че всяко същество, което чувства и което, поради невежество, е наклонно към грях, е осъдено след всяко съществуване да се роди пак в някоя нова форма, която зависи от де шията, извършени през последния му живот. Тъй, всичките световни съществувания се дължат на това. Задачата на философа е да открие средствата, чрез които може да се достигне moksha, освобождение от робството на материалното съществувание и yoga— съединение с Върховното Аз — в същност, спасението (Encycl Brit. Art.: Sanscrit).
към текста >>

Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души.
Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм. Във времето, когато Буда проповядвал в Индия, индуизмът бил вече в ръцете на браминското свещенство през много векове и ученията му, по-благородните от тях, са били унижени или забравени. Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение. Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya.
към текста >>

Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос.
Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди.
към текста >>

Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I.
________________________________ 1) „Да видим един свят в едно пясъчно зрънце И едно небе в едно диво цветенце, Да държиш Безпределността на дланта на ръката си И Вечността в един час“. 2) „Раждането ни е само един сън и една забрава. Душата, която се издига с нас, нашата звезда на живота, Имала е другаде своето начало И иде от далеч. Не в съвършена забрава, И не в крайна голота, Но като следим облаците от слава, ние идем От Бога, Който е нашият дом.“ 3) Това се знае само от посветените. Б. Р. Окултизмът пред науката и литературата От Жан Фино1) „Нека по-скоро напуснем мрачната тъмница, за да те съзра без сянка, истино небесна: ти се крийш от нас, във нашето сънливо време; тоз живот е сън, смъртта пробуда е за нас“ (Волтер: „Философски писма“) I. Голямата буря — войната — далеч да закрепи материалистическите доктрини, нанесе им по-скоро един смъртен удар. Спиритуализмът (духовното учение), толкова подиграван и осмиван някога, превъзмогна неблагоприятните течения за неговото развитие и за привържениците си, и завладява неподозирани области. Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата.
към текста >>

Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература.
които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат. ex cathedra - от височината на катедрата) на учените и философите не са сполучили да разрушат или да отслабва толкоз внушителната активност в това отношение, която от ден на ден са увеличава в дълбочина и ширина. Многобройните окултни братства, които се стремят да идентифицират послесмъртния живот с човешкото преживяване, броят а сегашно време, из целия свят, милиони последователи, печатат хиляди периодически издания и вестници и една внушителна по количество литература. Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области.
към текста >>

Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание.
Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония.
към текста >>

V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо.
Нещо повече: би трябвало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които трябва да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере з една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тъждествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си з тоя ред на мисли. Спиритизмът, неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение! V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздейства върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение. Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие. Също и във Франция, ние можем да намерим, на страната на най-великия физиолог, Шарл Рише, и най-великия астроном, Камил Фламарион, известен брой романисти и поети, които пишат под влиянието на духовните тенденции3).
към текста >>

Един въпрос се поставя сега: какво ще бъде отражението и влиянието на привържениците им и на психическите издирвания върху еволюцията на философската мисъл, на литературата и изкуствата?
От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение. Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие. Също и във Франция, ние можем да намерим, на страната на най-великия физиолог, Шарл Рише, и най-великия астроном, Камил Фламарион, известен брой романисти и поети, които пишат под влиянието на духовните тенденции3). Един въпрос се поставя сега: какво ще бъде отражението и влиянието на привържениците им и на психическите издирвания върху еволюцията на философската мисъл, на литературата и изкуствата? Нека се обърнем върху едно аналогично явление, което, манифестирано въз стара Гърция, позволява да прозрем резултатите, които трябва да очакваме от мистичната мисъл на нашето време. Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнят сегашната заинтересованост за същото. Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените. Между по-главните, нека отбележим тия на Цагрей, Кабирите, Орфиците, Самотраки и най-после на Елевзис. в чест на Димитри, Персефона и Яхос.
към текста >>

Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот.
Рожденият акт на Тагоровия университет е действително най-силният обвинителен акт против онази западна култура, която Англия наложи на Индия. Европейските властници, според поета, дадоха на Индия красиви училищни здания, богати библиотеки с най-хубаво подвързани книги, и титли, дипломи и други разкошни товари, но отнеха нейния собствен живот и интелигентност. Те отвориха в индуския интелектуален живот една празнота и я напълниха с нещо, което официалните доклади нарекоха „образование“. „Дадоха ни очила — казва Тагор — но отнеха зрението ни“. Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество. Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце?
към текста >>

За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа.
„Дадоха ни очила — казва Тагор — но отнеха зрението ни“. Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество. Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският.
към текста >>

Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества.
Тагор, може би, не знае, че и ние тук, на запад, страдаме от същите неща, че и тук, между нас, програмите, наредбите, училищните здания, както и титлите и дипломите, не създават и не представляват културата, която от тия неща е унизена, че и нашият университет живее между пустинни брегове, лишени от живот, без да успее да създаде живот и без да разбира, що е човещина и що е човечество. Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският.
към текста >>

Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови.
Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският. Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани.
към текста >>

Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани.
Той има голяма литература, която води произхода и развитието си от историята на британските острови. Но когато този език с всичките си произведения и придобивки, спечелени от дълго време в Собствената си родина, бъде пренесен в други страни, които имат своя отделна история и процъфтяване, трябва с насилие и постоянно да пречи на местната култура, на оригиналното интелектуално самоопределение и на пълната свобода за самостоятелно проявление. Същото наследствено богатство, при всичката си красота, става една спънка, когато е поставено в чужди рамки“. Като се изразява така Тагор срещу англичаните, той не напада чуждата култура, само защото е чужда. Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота.
към текста >>

В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата.
Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда. И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи.
към текста >>

Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение.
Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце.
към текста >>

Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах.
По после и жена ми го виждала; около б пъти се срещала лице с лице в къщи. Дъщеря ми на около 14 години също го видела, а освен това също преди 3 години тя сънувала такива важни и мистериозни сънища, че започнахме всички да се учудваме за всичко това, ща става около нас, тайнствено, в къщи. Започнали да се чуват по вратите силни тропания, които жена ми чувала нощно време, останала да работи до късно. Но, обаче, нищо не чувах и не виждах. Успокоявах децата, светих маслосвещение, водосвет ежемесечно правих, но все пак, „нещо “ ни наумяваше, че има около нас и иска да ни се изяви. Като не знаех що да правя, обърнах всичката литература по предмета, прочетох и списанието Ви „Всемирна Летопис“, обърнах свещеното писание, прочетох всичките жития на светиите, съветвах се със свещеници, учени и „патили хора“ — но пак нищо не узнах. Една картогледачка, доста популярна, каза ни и най-съкровените мисли и ми предсказа мин. год. август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането.
към текста >>

Горната книга е едно оригинално явление в нашата философска литература и, макар излязла още преди десет години, останала е в забрава.
4 лв. Получи се в редакцията ни един екземпляр от. тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „Уважаеми г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя. Прави ми впечатление, че Вие не пропускате да отбележите нито един факт, мисъл, проява, съчинение от философски и духовен характер, т. е. всичко, в което се проявява дълбокия живот на духа. Горната книга е едно оригинално явление в нашата философска литература и, макар излязла още преди десет години, останала е в забрава. Това е един опит на философски и мистично настроена душа да проникне в висшия смисъл на битието, както и да си разреши чрез свое лично усилие, дълбоките проблеми за света. Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си.
към текста >>

Лист за окултизъм и литература.
Правда мистическая и правда реальная. Новый Сад. 1922 ц. 20 динаровъ (с многобройни илюстрации, масонски знаци и описания на съвременните революционни и политически дейци). 8. Анхира. Лист за окултизъм и литература. Урежда комитет. Излиза 2 пъти в месеца. София, годишен абон. 40 лева. Броеве 1—8.
към текста >>

Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище.
Разпространението на будизма още във времето на „Учителя“ (Буда—бел. прев.) обясняваше индийският пророк с това, че Буда казал: „дошъл съм, за да ви освободя от робството на самите вас“. Философията на индийската религия е до сега малко известна в нас, тъй като, както самият поет казва, индийските религиозни книги, на пръв поглед, имаха за цел само да хвърлят светлина назад и значение археологическо. Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да мислим иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели на човешката мисъл и тъга, запазени на вечни времена под булото на учеността. („Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби.
Жадни спекуланти, след като подкупиха американските вестници, почнаха да играят на повдигане и спадане курса на акциите му и изнамервача трябваше да понесе последиците от всичко това. От ред години компанията не бе доставила никакви суми в разположението на г-н Keely, и, според мнението на мнозина, тя пила и негласно разтурена. Следния факт, цитиран от M-m Bloomfield Мооre в по-горе цитираната статия, показва от каква проба са били признанията на компанията спрямо изнамервача; „когато г-н Kelly, излъган в надеждата си да изтръгне от природата една от нейните най-ревностно пазени тайни, изостави своя стар производител на етерична сила, той е бил даден под съд от некои членове на административния съвет и от някои акционери на Д-вото на мотора Keely, като го заплашваха със затвор. Тогава той разрушил голямо число от своите чудни образци и взел твърдото решение, в случай че бъде осъден на затвор, да затворят само трупа му“. Едип ден, когато ще бъде възможно да се пише историята на неговите открития и изнамервания, то в ничие мъченичество на гения не ще има нещо по-патетично, отколкото това на John Worre Keely. Идните поколения не ще искат да вярват, че в последната четвърт на 19 век, един човек, бидейки проникнал в лабораторията на природата, за да поднесе на подобните си една от най- тънките й сили, които тя таи и които сили, използвани от човечеството, ще го освободят от смазващия го труд, който прави тъй горчиво съществуванието на грамадното мнозинство от неговите членове, че тоя човек е бил изложен без малко да умре от глад, защото измежду света на учените не се намерила нито една личност, способна да разбере иманентната божественост на великите мисли на Keely; че в всички среди на търговията, на спекулацията, на литературата, на изкуствата не се е намерил нито един човек, достатъчно великодушен, достатъчно лишен от егоизъм, за да му достави нужните суми, за да се добере до резултати, непозволяващи непосредствено, след момента, печалби. И на една жена, а не на мъж ще се дължи вечната чест, че се е притекла на помощ на Keely и така е попречила на човечеството да падне още веднъж, заставяйки един човек на гения да умре от гладна смърт. Името на тая жена ще се предаде на бъдните поколения неразделно с откритията на Keely. Може би никога в историята на изнамерванията да не е бивал случай по-романтичен, отколкото запознаването, по едно странно стечение на обстоятелствата, на тая богата жена, със широк дух, и наклеветения гений. От него момент тя е станала не само негова благодетелка, но също тъй и негова сътрудничка, негова вярна приятелка и негова безстрашна защитница. С изключение на тая приятелка, всички други, които са се занимавали с откритията на Keely, са ги разглеждали изключително от гледна точка на тяхната търговска стойност.
към текста >>

40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия.
Окултистите вярват, че съществуват интелигентни сили зад видимите неща и че само тия сили могат да кажат: „ти ще спреш до тук, а не до там“, но те не приемат, че тия сили действат по начин на един deus ех machina; самите те са част от природния ред на нещата и не могат да действат освен във и чрез материалната и нематериална природа. По настоящем, при средния уровен на нашето съзнание, ние не познаваме тия сили освен под името на сила и закони и, когато ние учим да ги познаваме като интелигентни същности веднага прибавяме, че самите те са управлявани от по-висши воли и интелигентности, действащи чрез тях, както те действат чрез нас и които са тeхни сили и тeхни закони. Franck казва в „Die Kabbala „: „трите последни сефириоти ни учат че Всемирното Провидение, Върховният артист е също абсолютната Сила, всемогъщата Причина и че същевременно тая Причина е зараждащия елемент на всичко, което съществува. Това са тия последните сефириоти, които конституират природния свят или природата в нейната същина и в нейния активен принцип Natura naturans.“ Тоя пасаж е цитиран в „Разбудената Изида“ (т. I, стр. 40) и прибавя авторът: това кабалистично схващане е идентично с онова на индуската философия. Който прочете Timee от Платона, там ще намери отзвук на тия идеи. Всичко това наистина е ехо на секретната доктрина, архаизма на окултистите, и това, което е за отбелязване, то е, казано между другото, че пресата упорства да определя теософията като една нова философия или като една нова религия, когато, в същност, идеите, които днес наричат теософски, са най-древните в света и могат да се срещнат под различни имена, повече или по-малко преиначени в всички философии и религии на древността. Оттук трябва да се заключи, че оплакването, което тъй често днес се чува, какво борбата за съществуване заставяла младите хора да печелят хляба през времето, когато те трябва да са още на училищната скамейка, може да се приложи с пълно право към известен клас от журналистите. Окултистите виждат навред вечното действие на две противоположни сили или принципа, които постоянно дирят равновесието си, без, обаче, някога да го достигнат, защото зад тях съществува една определена тенденция, която ние наричаме „прогрес“, която тенденция дава винаги надмощие на една от тия сили или власти и то по начин, че винаги пречат да се установи равновесието, или с други думи — застиналостта, неподвижността, смъртта. Всички велики открития са манифестация на една от тия сили и колкото добри и да са тия открития сами по себе си, те имат за тенденция да смутят условията на земния живот повече, отколкото може да стори това нормалния ход на общия (универсалния) прогрес; те имат за последствие една несъразмерност в ефекта, нещо, което подбужда противоположната власт да развие повече сила, за да устои на нахлуващия в нейната област противник.
към текста >>

Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a.
Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата. И за сега фактите изглеждат, че подкрепят това мнение. Силите, чрез посредството на които се пречи на изнамерванията на Keely да станат фактор в социалния живот, действат, както бе казано и по-горе, чрез хората. Непоклатимата глупост на учените пред откритията на Keely, биволското равнодушие на теолозите, безсмислието на пресата, враждата на установените интереси, разрушителната алчност на някои от най- силните акционери от компанията, парализиращото влияние на закона, който закриля тия; чиято цел е единствено да ограбват — всичко това дава да се разбере, какво би могло да бъде поведението на ръководещите човечеството сили, постъпвайки съгласно една съвест, различна от нашата, за да достигнат граници и цели, надвишаващи нашите ограничени сметки. Както и да е, откритията и личността на Keely са интересни за хората на положителните науки, защото силата, с която той си служи, не е друга освен етера на древните философи, един от видовете на Akasa, единствената сила на природата, според „Секретната Доктрина“, сила, чието съществуване е признато от предвечни времена, Под различни имена на фантазията и чиято свойственост (естество) е звука, казано на днешен език, и чиято характеристика са вибрацията и ритъма. Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т. от нея: „Akasa е санскритска дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух.
към текста >>

„Анхира“, лист за окултизъм и литература, който бе спрял на 9-ия си брой, е продължил вече издаването си.
(Из „ Zentralblatt fur Okkultismus“). Съобщава: Лензара. ---------------------- *) Виж за Калиостро във „Всемирна Летопис“, год. I, кн. VI. КНИЖНИНА 1. „Анхира“, лист за окултизъм и литература, който бе спрял на 9-ия си брой, е продължил вече издаването си. Получи се в редакцията ни брой 10, съдържащ, между другото, статии от Анни Базант, Е. П. Блаватска, Д-р Франц Хартман и др. 2. „Сутринни лъчи“, стихове от г-ца Олга Славчева и „На прага стъпки“, стихове от г-жа Мара Белчева. Това са две сбирки стихотворения,които заслужват да се разгледат паралелно. Преди всичко, макар и да се постарахме да намерим връзката между съдържанието на двете сбирки и техните заглавия, ние не можахме да открием тая връзка.
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература.
Въздушното царство на елементите е разтърсено. При второто етерно прославяне, което става при вечерята с хляб и вино, водното царство на ундините се одухотворява: Христос измива нозете на учениците. И когато Юда излиза в световната нощ, казва се във вътрешността на Грааловия храм: „сега Синът човешки се прослави и Бог се прослави в него“. Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал. Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал кръвта Христова, изтекла при пробождането му с копие върху кръста. От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св.
към текста >>

Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали.
Чрез употребата на същата дума постепенно възраства в човешкия ум осъществяването на едно съзнание, по-висше от онова на обикновения човек, съзнание, наречено „космично“ или Христово съзнание, в същност. Такова е значението на тази дума Аум или ОМ, както се разбира от горепосоченото проучване на нейните букви или фонограми и тяхното всемирно звуково значение. В стария символизъм, обаче, някои символи или букви са били поставяни заедно, като че ли да съставят една граматическа дума, да изглеждат като дума, която никога не е била преведена и в някои случаи произношението й е било изгубено. Такава е думата Аум, която няма граматически употребявано значение, при всичко че нейните символи или букви, когато се разглеждат отделно, да изразяват повече, отколкото просто думите могат да изразят. Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления).
към текста >>

Индуската религия също се централизира около тази велика идея.
Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр. 29, „истинската същина на всяка религия“. Толкоз върху значението на корена Мен. Ако изследваме самата дума Амн буква по буква, значението й едва ли ще се измени.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко.
Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка. Такова светотатство би станало черна магия и би било последвано от сигурна несполука. Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“. Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители. В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце. Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата.
към текста >>

Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия.
Рабиндранат Тагор посочва ясно на всички други заблудени българи пътя към съвършенството, при всичко че към неговите откровения и разсъждения има да се прибавят още много знания. Великата окултна наука, която е стара колкото светът, е едно неизчерпаемо съкровище, което тепърва се разкрива бавно и постепенно пред пробуждащото се съзнание на съвременното човечество. Животописният и критически очерк на преводача г. Ставрев е написан отделно и с възвишен ентусиазъм от таланта и творчеството на Тагора. Другият предговор от г. Ник. Райнов, който изопачава даже името на Тагора, би бил излишен, ако не бе предназначен за търговска реклама: написан на един необогоровски език, в него се съдържат, много неверни твърдения, с които се изопачават дори основните принципи на индуската религиозна философия. Книгата е препоръчана от М-Вото на Нар. Просвещение, понеже не е издание на „Всемирна Летопис“ . . . Телепатия, хипнотизъм и етерно ясновидство. От Мария Бор.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33127093315125