НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
102
резултата в
5
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой
път
се проявяват.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой
път
се проявяват.
По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
към текста >>
По някой
път
възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
По някой
път
възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени.
към текста >>
Иза като видяла Фалк за пръв
път
, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски.
Иза като видяла Фалк за пръв
път
, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това.
към текста >>
Или някой
път
, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент.
Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма.
Или някой
път
, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент.
Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност.
към текста >>
Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой
път
, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.
Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент.
Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой
път
, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.
Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни.
към текста >>
Някой
път
можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа.
Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.
Някой
път
можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа.
Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението.
към текста >>
Някой
път
искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности.
Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме.
Някой
път
искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности.
След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност.
към текста >>
То работи от вътре непрекъснато и
упътва
от вътре към красивото, истинното и доброто.
Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това.
То работи от вътре непрекъснато и
упътва
от вътре към красивото, истинното и доброто.
Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес.
към текста >>
До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме
инволюционен
процес.
То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме
инволюционен
процес.
След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията?
към текста >>
Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой
път
да тръгнеш!
Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина!
Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой
път
да тръгнеш!
Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил.
към текста >>
По някой
път
нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни?
Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил.
По някой
път
нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни?
Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб!
към текста >>
По някой
път
ти искаш да живеят за един висок идеал!
Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил. По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе!
По някой
път
ти искаш да живеят за един висок идеал!
Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета!
към текста >>
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско
пътешествие
на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина!
ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско
пътешествие
на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат.
към текста >>
Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи,
пътешественици
, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи,
пътешественици
, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.
към текста >>
Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни
пътешествия
, пълни с подвизи и борби.
добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване".
Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни
пътешествия
, пълни с подвизи и борби.
Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина.
към текста >>
Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на
пътешествията
" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател.
Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald.
Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на
пътешествията
" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател.
А хората на стомашният натюрел? Колко не биха допаднали на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят.
към текста >>
За третия - чувствителен или устен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хугер - ще говорим други
път
. Г.
Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и уразумява.
За третия - чувствителен или устен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хугер - ще говорим други
път
. Г.
---------------------------------------------------------- [1] Виж книгата му „Körperbau und Character".
към текста >>
2.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски;
трупът
е дълъг, крайниците - къси.
Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно. 2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа.
Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски;
трупът
е дълъг, крайниците - къси.
Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1.
към текста >>
Типът
на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени;
черепът
- долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия).
Типът
на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени;
черепът
- долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени.
Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>
Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска -
черепът
се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
Това, което не се вижда от фигурата, ще го прибавя аз: хората от северната раса имат бял, светъл цвят, руса коса и сини очи. Северната раса е разпространен най-вече в северна Европа, главно Скандинавкия полуостров, Англия, северна Германия и прибалтийските страни. С примеси тя достига дори до Испания и през южна Германия и Австрия, дори до Италия и балканските страни. Ако спрем поглед на динарския тип (3), ще ни направи впечатление късия му череп и дългото лице, с четвъртита форма и силна костна структура. Носът е издаден напред.
Задната част на черепа, която не личи на фигурата, е плоска -
черепът
се спуща отзад почти стръмно надолу към широкия врат.
Средиземноморската раса (6) се отличава със среден ръст, дълъг череп, лице и нос - средни. Лицето е обикновено овално. Очите - тъмни, дори черни, косата кафява. Представете си испанския и южноиталиански тип и ще имате представа за тази раса. Разпространение: Испания, южна Италия, Корсика, Сардиния, цяла северна Африка.
към текста >>
Брадата, добре развита, има повечето
пъти
четвъртит вид.
Тази раса представя преход към монголската. Разпространена е в Русия, Полша, Чехия, балканските страни. към нея спада изобщо северо-славянският тип. Фалската раса дава (5) едролики хора, доста едри и набити, малко тромави. Формите у тях са едро отесани.
Брадата, добре развита, има повечето
пъти
четвъртит вид.
Прехвърлим ли границите на Европа, срещаме други расови типове, като например малоазийският, ориенталският, източно средиземноморският. Без да ги описваме, ще припомним, че към малоазийския тип спадат напр. арменците. Към ориенталския - араби и перси, към източно средиземноморския тип - висшите индуски и източно-ирански расови елементи. За илюстрация на смесен, но благороден тип, ще дам портрета на Тагор. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Върху първичния, арийски тип се кръстосват влиянията на източно средиземноморския и ориенталския: тъмни бадемовидни очи, слабо заорлен нос, долу широк и месест – нещо, което нарушава красивата му моделировка, мургав цвят на лицето.
към текста >>
Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя
инволюционен
ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя.
Следователно, оправдан е страхът на европейските народи от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси. Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи.
Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя
инволюционен
ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя.
При залеза на гръко-римския културен цикъл се случва най-важното събитие в развоя на човечеството - слизането на Христа на земята. Това слизане означава повратна точка в кривата на човешкото развитие - започва еволюционният възход на човешкото съзнание. Така идваме до западно-европейската култура - петия период - която е имала за специална задача от една страна да развие интелекта, оня инструмент на духа, чрез който може да се овладее физическия, грубо-материален свят, а от друга - да подготви почвата за отглеждане и възрастване семената на Христовото учение. Това тъкмо възрастване семената на божествените добродетели, вложени в човешката душа, това развиване на нейните висши способности е задача на бъдещата шеста подраса - ядро на шестата коренна раса. Тъкмо тук на славяните предстои да изиграят важна роля.
към текста >>
Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг
път
, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития.
Ето защо, днешното време е така важно. И сега, както и в Атлантско време, става един подбор на хората. Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика. Затова нашите години са години на самоопределяне. За тия години, по разни начини и в разни форми - най-често символично - великите Учители на човечеството, пророците и мъдреците са говорили, говорят и сега.
Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг
път
, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития.
Дори безмълвните пирамиди - каменното писмо на египетските посветени - прозвучаха с пророчески глас. Днес повече от други път човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените. Най-вече затова, защото тя днес явно говори чрез своите живи писмена - събития. Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички народи, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
към текста >>
Днес повече от други
път
човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените.
Казано на образен език, Природата бута сега млякото на живота, тя отделя маслото от цвика. Затова нашите години са години на самоопределяне. За тия години, по разни начини и в разни форми - най-често символично - великите Учители на човечеството, пророците и мъдреците са говорили, говорят и сега. Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг път, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития. Дори безмълвните пирамиди - каменното писмо на египетските посветени - прозвучаха с пророчески глас.
Днес повече от други
път
човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените.
Най-вече затова, защото тя днес явно говори чрез своите живи писмена - събития. Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички народи, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
към текста >>
3.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Напразно търсим други
пътища
, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин.
Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно.
Напразно търсим други
пътища
, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин.
Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия.
към текста >>
Този
път
е
пътя
на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи.
Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение.
Този
път
е
пътя
на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи.
Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава.
към текста >>
Този
път
е
пътя
на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта.
То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи.
Този
път
е
пътя
на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта.
Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава. Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път.
към текста >>
Преди 2000 год.. Христос ни посочи този
път
.
Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава.
Преди 2000 год.. Христос ни посочи този
път
.
пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре.
към текста >>
пътя
на любовта и жертвате.
Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава. Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път.
пътя
на любовта и жертвате.
Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре. Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб.
към текста >>
Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия
път
, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб.
пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре.
Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия
път
, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб.
Защото над всичко има едно око. което наблюдава и една Воля, която има да се изпълни. Всяко препятствие на плана на тази вечна Воля ще даде за резултат закъсняване на благата, които има да дойдат, ако не вървим в хармония с тая Воля. Това, което сега става, е за добро, но не считаме, че няма по-добро. Живота може да се устрои съзнателно и разумно, и колкото по-скоро, толкова по-добре.
към текста >>
Разумните хора знаят, че
пътя
на Христа е
път
на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях.
Нужни са хора, които не само да знаят, не само да съзнават, че гладния трябва да се нахрани, но и да му дадат хляб, за да обнови силите си. Работници са нужни със здрави разбирания, с бодър дух, със силна воля за работа в полето не доброто, в полето на обновлението. Новите хора злото не ги увлича, и доброто не ги заслепява. Те не заспива и над успехите, а пред неуспехите не скланят глава. Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината.
Разумните хора знаят, че
пътя
на Христа е
път
на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях.
Разумните хора знаят, че така е а живота: тези, които работят не за своето благо, биват осмивани и гонени, а после признати и оценени. Сега. на работа. Нивата ни чака няма време за губене Нека престанем да търсим признателност. Нека престанем да се храним с блянове и мечти, а да почнем работа кой каквото може. Нека всеки впрегне силите на своя ум, силите на свето сърце и силата на своята воля и да заработи за успеха на това велико и свято дело.
към текста >>
В миналото, когато човечеството в било в своя
инволюционен
процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и
пътищата
и методите за живота и развитието.
О мой живот, о глуха тъжна есен! Аз зная, то е вън защото духат ветрове И зима иде, — но краят туй не е\ И пат ще дойде пролет, На слънцето лъчите отново ще пробудят Във всичко скрития, замрял живот, И пак във мен ще дойдеш Вечна пролет, И мен за нов живот отново ще пробудиш. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (продължение от брой 134) II Друго едно Положение, което трябва да се има предвид при разглеждането на въпроса за ролята на окултната школа в човешкото развитие е и самия факт за онзи момент, в който се не мира човечеството в дадена епоха. Човечеството е в непрекъснато развитие и във всяка епоха са необходими различни методи за това развитие. А самото развитие е процес на разкриване на онзи велик план на Битието, но преди всичко трябва да се разбират фазите и законите на това развитие.
В миналото, когато човечеството в било в своя
инволюционен
процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и
пътищата
и методите за живота и развитието.
В процеса на инволюцията, когато човек е слизал от висшите полета на Битието в гъстата материя, природата постепенно е създавала и приготовлявала органите, чрез които да може до се прояви човека, като го е свързвала с ред сили, чрез които той да може до действа. И всеки един орган, всяка една форма е била един ключ, за привеждане в действие на една енергия. В този инволюционен процес на пръв план стоят човешката душа и човешкото сърце, а духът и умът, понеже нямали още подходящи органи, чрез които да се проявят, направлявали тъй да се каже този процес отвън. И затова и всичките онези методи, които са дадени в течение не този процес, имат за обект преди всичко сърцето и душата. И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно.
към текста >>
В този
инволюционен
процес на пръв план стоят човешката душа и човешкото сърце, а духът и умът, понеже нямали още подходящи органи, чрез които да се проявят, направлявали тъй да се каже този процес отвън.
Човечеството е в непрекъснато развитие и във всяка епоха са необходими различни методи за това развитие. А самото развитие е процес на разкриване на онзи велик план на Битието, но преди всичко трябва да се разбират фазите и законите на това развитие. В миналото, когато човечеството в било в своя инволюционен процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и пътищата и методите за живота и развитието. В процеса на инволюцията, когато човек е слизал от висшите полета на Битието в гъстата материя, природата постепенно е създавала и приготовлявала органите, чрез които да може до се прояви човека, като го е свързвала с ред сили, чрез които той да може до действа. И всеки един орган, всяка една форма е била един ключ, за привеждане в действие на една енергия.
В този
инволюционен
процес на пръв план стоят човешката душа и човешкото сърце, а духът и умът, понеже нямали още подходящи органи, чрез които да се проявят, направлявали тъй да се каже този процес отвън.
И затова и всичките онези методи, които са дадени в течение не този процес, имат за обект преди всичко сърцето и душата. И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно. Така че, методите, които се дават в дадена епоха, на са произволни, а са в зависимост от целта, за която са предназначени; защото човечеството винаги се е развивало под вещото ръководство на Бялото Братство, глава на което е Христос. В течение на този инволюционен процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви. Най-голямата придобивка в течение на този процес е създаването на човешкия мозък; като седалище на ума и като синтез на всички придобивки на човека.
към текста >>
В течение на този
инволюционен
процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви.
И всеки един орган, всяка една форма е била един ключ, за привеждане в действие на една енергия. В този инволюционен процес на пръв план стоят човешката душа и човешкото сърце, а духът и умът, понеже нямали още подходящи органи, чрез които да се проявят, направлявали тъй да се каже този процес отвън. И затова и всичките онези методи, които са дадени в течение не този процес, имат за обект преди всичко сърцето и душата. И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно. Така че, методите, които се дават в дадена епоха, на са произволни, а са в зависимост от целта, за която са предназначени; защото човечеството винаги се е развивало под вещото ръководство на Бялото Братство, глава на което е Христос.
В течение на този
инволюционен
процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви.
Най-голямата придобивка в течение на този процес е създаването на човешкия мозък; като седалище на ума и като синтез на всички придобивки на човека. Със създаването на мозъка, умът има вече орган, чрез който може да се прояви на полето, в което действа съзнанието. От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот. От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден.
към текста >>
От този момент се поема възходящия
път
на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен
път
.
Така че, методите, които се дават в дадена епоха, на са произволни, а са в зависимост от целта, за която са предназначени; защото човечеството винаги се е развивало под вещото ръководство на Бялото Братство, глава на което е Христос. В течение на този инволюционен процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви. Най-голямата придобивка в течение на този процес е създаването на човешкия мозък; като седалище на ума и като синтез на всички придобивки на човека. Със създаването на мозъка, умът има вече орган, чрез който може да се прояви на полето, в което действа съзнанието. От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот.
От този момент се поема възходящия
път
на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен
път
.
Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала. Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание. Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието.
към текста >>
По закона на свободата, човек има избор, сам избира
пътя
, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност.
Следователно, в течение на еволюционния процес човек трябва до завладее тези сили и органи, които природата му е дела, а те са локализирани в мозъка. Затова, човек трябва да стане господар на мозъка си и на онези мощни динамически сили, които действат в него и направляват живота на целия му организъм. Тук. на тази именно база се явява различие в окултните школи. В миналото, когато човешкият ум още не беше се проявил, центъра на човешката дейност се намираше в сърцето — симпатичната нервна система, която се намира в стомаха. И понеже в течение на този период, човешкото самосъзнание, воля и разумност, които трябва да ръководят човека, не са още развити, то развитието на човека се направлява от други същества.
По закона на свободата, човек има избор, сам избира
пътя
, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност.
и вследствие на дейността на първия принцип, който действа в неговия организъм и сърце, той попада под влиянието на тъй наречените тъмни сили. И Учителя казва, че падението но човека не е в неговия ум, а в неговото сърце. И всички религии са дадени на човечеството от Бялото Братство, за да възпитат човешкото сърце, т. е. да избавят сърцето от пленничеството на тъмните сили. На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение.
към текста >>
Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този
път
, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си.
Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този
път
, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството. (следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята.
към текста >>
А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и
пътищата
на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството.
Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и
пътищата
на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството.
(следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието.
към текста >>
Съвременната наука върви по
пътя
на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа.
Духът и материята, това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност.
Съвременната наука върви по
пътя
на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа.
И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам.
към текста >>
И това е правия
път
за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност.
Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа.
И това е правия
път
за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност.
Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме.
към текста >>
Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в
пътя
на познанието.
Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа. И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят.
Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в
пътя
на познанието.
Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл.
към текста >>
Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем
пътищата
и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление.
Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях.
Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем
пътищата
и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление.
В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система.
към текста >>
Човек е изминал един
път
от 1800г.
При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек.
Човек е изминал един
път
от 1800г.
За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред.
към текста >>
Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине
пътя
от 1800, т.е.
Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години.
Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине
пътя
от 1800, т.е.
да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване?
към текста >>
Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния
път
, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение.
Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят.
Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния
път
, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение.
Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност.
към текста >>
Вие по собствен
път
, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение.
Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност.
Вие по собствен
път
, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение.
Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност.
към текста >>
Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия
път
.
А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята.
Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия
път
.
Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях.
към текста >>
Някой
път
такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне.
Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята.
Някой
път
такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне.
Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях. И ако хората ги слушаха, биха се освободили лесно от несгодите на живота. Но понеже те пазят свободата на хората, не се налагат, затова хората страдат.
към текста >>
Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички
пътища
и методи на разумния живот.
Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение. Три неща са необходими на човека, за да излезе от областта на противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата. Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва.
Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички
пътища
и методи на разумния живот.
Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее. Същото е и в живота на човека. Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си. А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден. За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат.
към текста >>
Това е
път
за реализиране на човешкото щастие.
Само така човек ще има постижения в живота си. Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата. Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата.
Това е
път
за реализиране на човешкото щастие.
Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре.
към текста >>
Затова, който иска да влезе в
пътя
на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява.
Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата. Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата. Това е път за реализиране на човешкото щастие.
Затова, който иска да влезе в
пътя
на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява.
Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г.
към текста >>
Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори
път
в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа.
Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост.
Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори
път
в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа.
Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене.
към текста >>
Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори
път
съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма.
Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание.
Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори
път
съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма.
(следва) В пиперките има най-много витамини Изследванията на земеделската опитна станция в Ню-Йорк. Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло. Ще се спрем специално на витамина С Той се съдържа в по-голямо или по малко количество в пресните зеленчуци и някои плодове. За богати с такъв витамин се сочеха до сега портокалите и доматите. Изследванията, направени в последно време в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, обаче, показаха, че има други зеленчуци много по-богати на витамини и много по-достъпни за консуматора.
към текста >>
4.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Хората на труда са на правия
път
, защото, наистина, в труда е нашето спасение.
Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат. Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо. Велик и свят е процеса на труда в училището на живота! Трудът издига, облагородява. Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения.
Хората на труда са на правия
път
, защото, наистина, в труда е нашето спасение.
И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и млади, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости. И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност. Днес хората са забравили смисъла на живота, забравили са да мислят за смисъла на живота, забравили са да се запитат: защо живеем ний? Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме обуща, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания? Да се храним, обличаме, разхождаме, да се смеем, веселим, наслаждаваме, и така да прекарваме дните един след друг?
към текста >>
Затова, ако сме на
кръстопът
и се питаме: на къде?
Трябва ли да мислим, че всичко е временно и преходно? Ако има сянка, значи има нещо реално и постоянно. Има нещо, което я причинява. Ако има неща преходни, има и постоянни. Вечна остава Любовта; вечна остава Истината, правдата, доброто.
Затова, ако сме на
кръстопът
и се питаме: на къде?
ние трябва да отговорим: — При Оня, който носи Любовта, Истината, Правдата. Там при Учителя, който носи думи на живот вечен. Кого трябва да изберем за свой учител и възпитател? — Дали някой от модерните кумири на преходните учения! — казваме: не, защото те не носят Любовта, в основата на тяхната философия не лежи Истината и Правдата, далеч са от духовния елемент.
към текста >>
— и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по
пътя
на неправдата и насилието.
Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който носи Истината и прогласява Правдата. Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него. Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя?
— и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по
пътя
на неправдата и насилието.
А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор.
към текста >>
И сега, когато пред нас има два
пътя
— един към възход и напредък,
път
на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем?
Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света.
И сега, когато пред нас има два
пътя
— един към възход и напредък,
път
на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем?
При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме.
към текста >>
И нека знаем, че ако тръгнем по правия
път
ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици.
А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор.
И нека знаем, че ако тръгнем по правия
път
ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици.
Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме. Ще имаме една светлина, която никой не може да засенчи. Един е пътя към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост. Да отидем при Него!
към текста >>
Един е
пътя
към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост.
Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме. Ще имаме една светлина, която никой не може да засенчи.
Един е
пътя
към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост.
Да отидем при Него! * СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Бал маске (из неделната беседа „Бал маске“– 3.10.1937 г.) Философията на живота седи в това, да се избягват еднообразията. В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започне да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже и когато пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна.
към текста >>
Ако два
пъти
четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив
път
.
Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея.
Ако два
пъти
четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив
път
.
И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати.
към текста >>
Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив
път
.
Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да работи с тия апарати, разумността не може да се прояви в него.
Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив
път
.
И любовта си има свои центрове, свои апарати. В сърцето, във връзка със симпатичната нервна система и с белите дробове има известни апарати, и ако ти не знаеш как да употребяваш тия апарати, любовта няма да се прояви. Ако търсиш любовта вън от себе си, ти никога няма да я намериш. Вън от човека любовта не може да се прояви. Като говорят за любовта си, мнозина казват, че любовта им е голяма.
към текста >>
Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш
пътя
и ще имаш светлина да се движиш в тоя
път
.
И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго, освен робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога. — Това е за тебе.
Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш
пътя
и ще имаш светлина да се движиш в тоя
път
.
Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво.
към текста >>
Докато човек не намери Божествения
път
, той нищо не може да постигне в живота си.
Това всичко не е нищо друго, освен робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога. — Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път.
Докато човек не намери Божествения
път
, той нищо не може да постигне в живота си.
Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено.
към текста >>
Въпреки това някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от известни справки, — за да могат да опишат по-точно процесите, през които е минала земята в
пътя
на своето създаване.
Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Върху това платно — умът — ще се прояви и знанието. Съвременните учени и философи се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята.
Въпреки това някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от известни справки, — за да могат да опишат по-точно процесите, през които е минала земята в
пътя
на своето създаване.
Създаването на земята е филмовано от начало до край, с най-малките подробности. В този филм са представени всичките геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В него ще видим нещо прекрасно — как се е създал света, но не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени.
към текста >>
Значи, човек е създаден по еволюционен
път
.
За произхода на човека има две теории: едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуната, а другата поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията.
Значи, човек е създаден по еволюционен
път
.
Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна?
към текста >>
Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по
инволюционен
път
.
Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път.
Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по
инволюционен
път
.
Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни?
към текста >>
— И като го запитал трети
път
, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате.
Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя. — Както намираш за добре.
— И като го запитал трети
път
, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате.
Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили. Може би щяхте да постъпите като него. Както и да е, но само един е този англичанин, който е правил опита. Никой досега не е повторил този опит. Той е уникум.
към текста >>
И хиляди
пъти
да ти кажат, че си остарял, не вярвай.
Преди всичко вие не сте си турили сами маските, други са ги турили. Аз считам живота на човека и като млад, и като юноша, и като стар — все маски. И след това някои ще те заблуждават, че си остарял. Не е вярно това. Излъгали са те.
И хиляди
пъти
да ти кажат, че си остарял, не вярвай.
Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен. Според мене, старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие сте още много млади. Не мислете, че сте много остарели.
към текста >>
И това е
път
за подмладяването ви.
Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум.
И това е
път
за подмладяването ви.
Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата.
към текста >>
И това е
път
към подмладяване.
Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа.
И това е
път
към подмладяване.
Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново.
към текста >>
Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва
пътя
на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите.
Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот.
Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва
пътя
на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите.
Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството.
към текста >>
Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й
пътя
към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода.
Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите.
Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й
пътя
към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода.
Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо.
към текста >>
Тези хора тръгват по един нов
път
на живота —
пътя
на общото благо.
Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството.
Тези хора тръгват по един нов
път
на живота —
пътя
на общото благо.
Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството.
към текста >>
Той върви по
пътя
на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото.
Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата.
Той върви по
пътя
на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото.
Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи. Той е като жив извор, който постоянно извира и колкото повече дава от себе си, толкова повече се пълни и обогатява с вода. Такъв е великият закон на Любовта. — Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава.
към текста >>
„Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата
пътеводна
звезда — светата молитва „Отче наш“.
„ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението.
„Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата
пътеводна
звезда — светата молитва „Отче наш“.
В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди.
към текста >>
Опитите са правени с цел да се докаже по научен
път
съществуването на телепатията.
Също така, тези учени не могат да се упрекнат в това, че не са взели всичките необходими контролни мерки. От тях ще споменем само следните: професор Шарл Рише и Пиер Жане от Франция, сър В. Крук и О. Лодж от Англия и В. Джейнс от Америка.
Опитите са правени с цел да се докаже по научен
път
съществуването на телепатията.
И добитите резултати са твърде интересни. В две самостоятелни стаи на два различни града (някои опити са правени между Ню-Йорк и Лондон) се настаняват две лица, от които едното изпраща мисли, пише или чертае, а другото лице приема тези мисли, писма или чертежи. При пренасянето на една картина, процесът става така, както че, в същност има телевизия без апарати, при което личността е предавателна и приемателна станция. В Ню-Йорк лицето, което представлява предавателната станция, начертава полека, бавно, на една хартия, в присъствието на комисията а по нейно желание, една определена фигура, например, профила на едно летало. Същевременно, на няколко хиляди километри далече, в Лондон, една дама (жените са по-добри телепатически приематели, отколкото мъжете) при определени лица, специалисти, чертае фигура която напълно отговаря на предадената — самолета.
към текста >>
Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой
път
се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния.
Така, например, приемателната станция рисува картина, която не отговаря на картината, която се „предава“ (гледано от художествена или геометрическа страна), но приемателят подписва под нея истинското значение и съдържание на картината, така че тука съществува предаване на мислите и при такива грешки. В някой случаи приемателната станция допълва само някоя подробност на картината или рисува фигурата на някой друг предмет подобен на фигурата, която е рисувала или начертала предавателната станция. Но, интересно е, че европейските и американски телепати не са достигнали нито приблизително онова съвършенство, в пренасяне на мислите на далече, което притежават тибетските мистици, където това изкуство е доведено до култ и където то се е развивало с хиляди години. М. Девид-Нил в чиято достоверност не трябва да се съмняваме, ни навежда няколко интересни примери, от които се вижда, че тибетците водят разговори на няколко стотин километри, с помощта на телепатията. Телепатията служи вместо радио по тези места.
Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой
път
се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния.
Дали е нервната система, която е толкова силна, да може да премине с бързината на радиовълните или светлината такива разстояния от няколко стотин или няколко хиляди километри, без да се намали или разпръсне и да запази цялото съдържание, с което е натоварена? И по кой начин тези невидими и неизмерими вълни се приемат и за писват ъ? М. И. С. (из в. „М и р“) Мелодия и флейта (басня) Мелодията каза на флейтата учтиво: — Днес, сестро, аз съм много доволна и щастлива.
към текста >>
И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки
път
сами ме от себе си създават?
Хвалбливке неразумна, обсипана със слава, ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де! — викна флейтата високо, злобно. Мелодията каза спокойно и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен. Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка.
И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки
път
сами ме от себе си създават?
Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо. Тогава аз политам, с възторг света посрещам. След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена. Човешкият живот е мелодия създавана от духа.
към текста >>
5.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
– По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен
път
— по
пътя
, по който го води неговия светъл разум.
К-ва Словото на Учителя. Познаване на великото. (из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство!
– По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен
път
— по
пътя
, по който го води неговия светъл разум.
Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
към текста >>
само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по
път
, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
– По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност.
само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по
път
, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят. Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни.
към текста >>
Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия
път
и тръгва по него.
Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е. Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това.
Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия
път
и тръгва по него.
А този път води към сигурен успех и към правилно разрешение на поставените задачи. Затова, в днешните бурни времена, нашата първа мисъл трябва да бъде: да бъдем в хармония с онова Великото, което в края на краищата разрешава всички въпроси. Да бъдем изправни към Неговите изисквания. Да поставим съдбата си в Неговите ръце и твърдо да вярваме, че то ще ни изведе на добър край. Който вярва, той има търпение!
към текста >>
А този
път
води към сигурен успех и към правилно разрешение на поставените задачи.
Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна. В края на краищата, всичко се решава не от силата, а от нещо, което стои над н я. Може всички днес да мислят противното, но така е. Изисква се малко по-дълбока мисъл, за да се схване и разбере това. Който е способен на такава мисъл, единствено той вижда правия път и тръгва по него.
А този
път
води към сигурен успех и към правилно разрешение на поставените задачи.
Затова, в днешните бурни времена, нашата първа мисъл трябва да бъде: да бъдем в хармония с онова Великото, което в края на краищата разрешава всички въпроси. Да бъдем изправни към Неговите изисквания. Да поставим съдбата си в Неговите ръце и твърдо да вярваме, че то ще ни изведе на добър край. Който вярва, той има търпение! Защото той знае, че нещата могат да станат правилно само на своето време.
към текста >>
Макар и така късно, сестрата е чакала като че ли закъснели
пътници
.
Доста много закъсняхме. Сестрата, единствената наша позната там, у която трябваше да пренощуваме, отдавна би трябвало да си е легнала. На всичко отгоре, ние не знаехме точно коя е нейната къща. Когато пристигнахме в селцето, видехме че свети само една къща и ние решихме да похлопаме тук и да питаме. А то излезе същата къща, която търсихме.
Макар и така късно, сестрата е чакала като че ли закъснели
пътници
.
Посред нощ се разнесоха медните звуци на кавала. (Заедно бяхме с бр. П. Камбуров, който носеше и кавала си). На другата сутрин потеглихме към връх Мазалат. На хижата пихме по няколко чая и потеглихме.
към текста >>
Той е определил строго
пътя
на всеки човек.
В съвременните хора е влязла мисълта, че Бог ще направи всичко. Добра е тази мисъл. тя е колективна. И вярно е. че Бог е направил всичко.
Той е определил строго
пътя
на всеки човек.
Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него.
към текста >>
За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия
път
.
В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат.
За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия
път
.
Вярвам че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас по реален първия закон. Обаче, човек трябва да се пази от пристрастяване. Ние трябва да бъдем безпристрастни, понеже всички народи, които са живели от панти века до сега.
към текста >>
Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни
пътеки
нагоре, тя е неразделна негова
спътница
по неговия жизнен друм.
Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка.
Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни
пътеки
нагоре, тя е неразделна негова
спътница
по неговия жизнен друм.
Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа.
към текста >>
тъмнината е неразделен
спътник
на земните жители, затова те плачат, когато то идва, радват се, когато то си отива.
Но иначе мислят мъдреците. Те знаят, че въпреки всичко, то си съществува от незапомнени времена, че то има права по-големи, отколкото хората си мислят. На земята няма кътче, където страданието да не проникнало, пред него няма затворена врага, то има мощ на сила; жителите на земята не могат с никакви земни средства да го открият, никакви човешки усилия не спират победния му ход. Отдавна хората на земята познават началните букви на тая велика азбука, но малцина знаят че тя крие несметни богатства. Но, уви.
тъмнината е неразделен
спътник
на земните жители, затова те плачат, когато то идва, радват се, когато то си отива.
Великият дух от векове слуша как неговите деца посрещат и изпращат този велик учител, когото хората нарекли с две имена—страдание и скръб. Над земята се носи вечната песен. Тя се развива в чудни звуци, разгръща вълшебни страници, нашепва чудни приказки. Чуйте! Тя разказва своята приказка, най-възторжената и най-дивната — приказката за страданието. Защо плачат хората от мен?
към текста >>
Ето, векове аз вървя до човека, споделям неговия труден
път
, свидетел съм на неговите страшни завои.
Великият дух от векове слуша как неговите деца посрещат и изпращат този велик учител, когото хората нарекли с две имена—страдание и скръб. Над земята се носи вечната песен. Тя се развива в чудни звуци, разгръща вълшебни страници, нашепва чудни приказки. Чуйте! Тя разказва своята приказка, най-възторжената и най-дивната — приказката за страданието. Защо плачат хората от мен?
Ето, векове аз вървя до човека, споделям неговия труден
път
, свидетел съм на неговите страшни завои.
Аз останах верен в непрогледния мрак на света. Това е моята длъжност. Стоя като страж и денем и нощем и имам една велика задача — да запазя скъпоценния камък, заключен в човешките гърди. Хората плачат от мен, защото не знаят моята история. Няма човек на земята, който да не се оплаква от мен.
към текста >>
Аз съм хиляди
пъти
подритнато и хиляди
пъти
аз се вдигам от праха и върша моята велика работа.
Аз останах верен в непрогледния мрак на света. Това е моята длъжност. Стоя като страж и денем и нощем и имам една велика задача — да запазя скъпоценния камък, заключен в човешките гърди. Хората плачат от мен, защото не знаят моята история. Няма човек на земята, който да не се оплаква от мен.
Аз съм хиляди
пъти
подритнато и хиляди
пъти
аз се вдигам от праха и върша моята велика работа.
На твоята душа, човек, говоря аз. Ти, отломка на вечността, образ и подобие на Бога, безсмъртна и вечна! Ти премина границите на Неговото Царство, ти безценен камък, откъснат от безценната огърлица на Вечния. Векове се лутат по незнайни и тъмни светове. Помниш ли страшния миг, когато ти изчезна от царството на светлината?
към текста >>
Колко
пъти
се опитваше да минеш!
Силни са твоите господари и употребяват всички средства, за да забавят твоето освобождение. Нещо повече, те не искат да те пуснат никога. Заради това, което ти имаш заключено в твоите гърди — скъпоценния камък, откъснат от безценната огърлица на Вечния! Ти чакаш и жадуваш своего освобождение, защото помниш своята родина и своя произход. Ти плачеш и искаш да се спасиш, да избягаш, да минеш невредим зоната на неприятеля.
Колко
пъти
се опитваше да минеш!
Но винаги ти биваше обратно връщан. И ето, през един прекрасен ден, Всемогъщия подигна. Своята десница и каза: „Иди! Бъди страж по пътя му, невредим ми го доведи! “ Когато слязох на земята кръстиха ме страдание и скръб.
към текста >>
Бъди страж по
пътя
му, невредим ми го доведи!
Ти плачеш и искаш да се спасиш, да избягаш, да минеш невредим зоната на неприятеля. Колко пъти се опитваше да минеш! Но винаги ти биваше обратно връщан. И ето, през един прекрасен ден, Всемогъщия подигна. Своята десница и каза: „Иди!
Бъди страж по
пътя
му, невредим ми го доведи!
“ Когато слязох на земята кръстиха ме страдание и скръб. И аз тръгнах да те търся. Умните ме нарекоха велик учител — мъдрец; да, човече, аз съм мъдрец, защото само чрез мене ти ще стигнеш дверите на Всемогъщия. Не плачи от мен! Чуй!
към текста >>
Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от
пътешествия
торба.
Страдание се казвам аз, скръб се казвам аз. Велика е моята мисия. Аз трябва да те спася. Вдигам те от локвата и двамата вървим напред, все напред. На границата между двете царства, грижливо претърсват мъдреца с благородна осанка.
Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от
пътешествия
торба.
Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача.
към текста >>
Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът
пътува
, като пилигрим .
Вдигам те от локвата и двамата вървим напред, все напред. На границата между двете царства, грижливо претърсват мъдреца с благородна осанка. Не намират нищо ценно в неговата овехтяла от пътешествия торба. Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит.
Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът
пътува
, като пилигрим .
. . Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден.
към текста >>
Не зная умора по моя
път
.
Сълзите не смогнаха да измият калта, която е полепнала по теб. И късно привечер край буйния поток, скъпоценният диамант бива измит. Наново блясва неговата хубост и чистота Мъдрецът пътува, като пилигрим . . . Такава е моята задача.
Не зная умора по моя
път
.
Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят. Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път. Те са безсилни.
към текста >>
Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия
път
.
Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят.
Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия
път
.
Те са безсилни. Нямат средства, с които да се борят срещу онова, което освобождава човека от тяхната власт. А това съм аз, човече! Наричат ме страдание, наричат ме скръб. Моята песен вечно се носи в безкрая, моята приказка вечно трепти в лазура на сини небеса.
към текста >>
И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия
път
.
Защото и истинската проява на света е скрита от нас. Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен. А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“. Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние.
И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия
път
.
В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света.
към текста >>
В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения
път
и постепенно загубил този
път
.
Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен. А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“. Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние. И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път.
В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения
път
и постепенно загубил този
път
.
Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие.
към текста >>
Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия
път
, на
пътя
към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света.
И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път. В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл.
Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия
път
, на
пътя
към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света.
И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие. Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога. Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен. Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу.
към текста >>
Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново
пътя
към Бога.
Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие.
Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново
пътя
към Бога.
Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен. Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу. Но преди това да разгледаме въпроса от друго гледище. Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни.
към текста >>
И колкото повече е продължавал този
инволюционен
процес, толкова повече налягането върху материята се е увеличавало, вследствие на което материята все повече и повече се е сгъстявала и живота все по-трудно се с проявявал.
А когато действат и двете сили заедно те се регулират от разумното начало, което в своето проявление се диференцира в три направления и поражда три рода сили, които Учителя нарича Мъдрост, Любов и Истина — или още — светлина, топлина и сила — и имат отношение към трите проявени свята на Битието — умствения, духовния и физическия — в тяхното първично проявление както са създадени от Бога. Налягането и напрежението, действат и в трите тези свята. Също така не трябва да се забравя, че силите на налягането и напрежението са поляризирани в тяхното проявление. Същевременно, проявлението на света и творческия процес на Битието, са подложени на два процеса — наречени инволюция и еволюция. При инволюционния процес става постепенно сгъстяване на материята което се дължи на увеличаваме и взимане надмощие на центростремителните сили.
И колкото повече е продължавал този
инволюционен
процес, толкова повече налягането върху материята се е увеличавало, вследствие на което материята все повече и повече се е сгъстявала и живота все по-трудно се с проявявал.
Следствие на това, психическия живот започнал да става за хората все по-илюзорен, и се отдаваше все по-голяма реалност на материалната действителност, докато се дойде до нашата епоха, когато съвършено се отрече реалността на духовното, на което започна да се гледа като на продукт на материята. Така, като краен резултат на един космичен процес, се яви материализма, за когото е реална само материята. Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум. Тяхното проявление беше запазено само във физическо отношение следствие на което беше възможно съществуването на физическите форми.
към текста >>
Всичко това ни показва, че слънчевите лъчи физически предават своята енергия на храната, която по химически
път
се превръща във фармаколожка субстанция.
Така напр. 1) Ултравиолетовите лъчи действат върху рахитичните болки. 2) храната, която е била под действието на ултравиолетовите лъчи оказва също благоприятно действие над рахитичните. Американски учени и лекари от дълги експерименти са дошли до заключението, че рахитът се лекува не само като се излага болния на слънчеви лъчи, а и като му се дава храна, която е стояла няколко часа под тия лъчи. От наблюденията също се е дошло до заключение, че от рахит страдат, почти изключително ония, които не са се излагали на действието на слънчевите лъчи.
Всичко това ни показва, че слънчевите лъчи физически предават своята енергия на храната, която по химически
път
се превръща във фармаколожка субстанция.
ПРИКАЗКА Край свещените води на реката Ганг живееше беден рибар. Той имаше една дъщеря. Тя бе красива като богиня - очите й напомняха блясъка на звездите, а лицето й бе чисто като луната. Рибарят всяка привечер, когато слънцето галеше с последна усмивка водите на божествената река, целуваше своята единствена дъщеря и отиваше на лов. Една привечер, той излезе по-рано, отколкото трябва, спря се до обичайното си место, погледна лазура и каза: — Днес ще хвърля мрежата за моето дете.
към текста >>
Поклони се пред свещените води на Ганг, целуна земята и пое
пътя
към дома си.
И зачете по-нататък: — Когато решиш да ожениш синовете или дъщерите си, недей им избира съпруга или съпруг по външния блясък. Стреми се те да бъдат такива, които носят съкровище в душата си. Не презирай живота, не се бой от смъртта. Бъди волен като птичките и тих като сърните. Рибарят прибра мрежата си.
Поклони се пред свещените води на Ганг, целуна земята и пое
пътя
към дома си.
Слънцето бе залязло. Луната обливаше със светъл пурпур цялата природа и благославяше оногова, чието име е вечност Птички извиваха своите нежни трели. Не далеч се очертаваше вековна гора, съхраняваща в пазвите си тайните на старите маги. Рибарят стигна в колибата си. На прага дъщеря му го посрещна и запита: — Какъв е днес ловът, тате?
към текста >>
НАГОРЕ
