НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
373
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните
източни
народи
, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература.
Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните
източни
народи
, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.
Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини.
към текста >>
2.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните
източни
народи
.
От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците.
Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните
източни
народи
.
Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки.
към текста >>
Животът на тия
народи
се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските
народи
.
Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи.
Животът на тия
народи
се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските
народи
.
Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо.
към текста >>
3.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА В древните митови разкази на всички почти племена и
народи
се намират дивни легенди за великото светило.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА В древните митови разкази на всички почти племена и
народи
се намират дивни легенди за великото светило.
Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления. А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения. Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето. Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум. Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена?
към текста >>
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен
източник
на живот за едни организми, а за други, като един
източник
на смърт.
И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа. Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи. Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света. Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно. Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето.
Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен
източник
на живот за едни организми, а за други, като един
източник
на смърт.
По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината. Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси. Особено това се забелязва у растенията. Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби. Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват.
към текста >>
Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на
източника
на светлината.
Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи. У тях има значи един стремеж за светлина. Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза. Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци. Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи.
Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на
източника
на светлината.
Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината.
към текста >>
Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните
народи
.
Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята. Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр. Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите. Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат. Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика.
Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните
народи
.
И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство. В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека. Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос. В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека. И днес има певци и поети, както някога; и днес има жреци и свещенослужители, както някога; и днес има учени и маги, както някога.
към текста >>
* * *
Народите
и отделните общества приличат на снопи от голямата нива на Сеяча.
Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина. Днес вече малцина жадуват за тях. Някога некултурните тълпи всяка заран са излизали да посрещат великото светило с песни. Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления. Д. Г.
* * *
Народите
и отделните общества приличат на снопи от голямата нива на Сеяча.
Тия снопи не ще останат все така, защото ще дойде вършитба и Той ще разкъса връзките, що ги стягат, ще пусне върху тях конете, за да извади онова, което е еднакво у всички снопи – зърното. Зърното, това е плод. Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен. Всичко друго: личност, нация, религия – ще отиде на своето място, защо те са само като помощни средства при великото дело на Твореца-Сеяч. Ачларе, август Г. Т.
към текста >>
4.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тук е може би
източникът
на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите.
Всички към това се стремят. И какво става. Мнозина волно и неволно захващат да се самооблащават и да мислят, че са годни и призвани да ръководят другите, без да могат сами себе си да ръководят. Днес с бърз замах и авторитетен вид мнозина са готови да се произнесат категорично върху въпроси, които твърде малко познават. Днес мнозина смятат, че могат да учат другите, без да могат сами себе си да учат... А всъщност, колкото по-лесно е да учиш и напътствуваш другите, толкова по-трудно е да учиш и напътствуваш себе си; а то е необходимото, трайното.
И тук е може би
източникът
на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите.
Ние познаваме днешната действителност и отвън и отвътре. Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува. И ако се чуе, срещу него се отправят теоретически, а понякога и терористически опровержения. Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм. Ние познаваме всички „реалистични" учения, които смятат, че са намерили най-трезвите и най-сигурните методи за изправление на обществените недъзи.
към текста >>
У всички племена и
народи
по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания.
Днес мнозина страдат не от това, че са лишени от нещо външно, а от туй че са изгубили вяра в разумното в света. И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота. Наред със злото у всекиго и навсякъде има нещо добро. И единственият положителен метод за ограничение на злото и в нас и вън от нас, мислим, е не противодействие срещу злото, а подкрепяне на доброто... Изказаните от нас мисли може да се сторят твърде идеалистични на ония, които смятат, че гледат по-реално на живота. Теоретически това може да е така и може би е било очевидно и убедително изцяло преди години... Днес обаче става нещо друго, непредвидено от никое социално учение.
У всички племена и
народи
по цялото лице на земята захващат несетно да се зараждат някакви нови идеи, да се явяват нови хора, които мълком, но уверено работят за коренна обнова на живота – от начина на храненето до най-дълбоките душевни преживявания.
Основен белег на тия хора е тоя, че те отричат из корен всяко насилие и дълбоко вярват в разумното в природата. Условните различия на народност, вероизповедание и поданство за тия хора престават да съществуват, защото те се обявяват за граждани на единствената велика правова държава в света – държавата на Бога и природата... Новото иде — но не оттам, отгдето някои го очакват. То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани. То иде чрез душите на изстрадалите, забравените, на ония, които са изходили суетните пътищата на днешния живот и отново се възвръщат към себе си... „Слънчевият лъч не троши стъклото на прозореца, за да си отвори път, а прониква през него и огрява онези, които имат нужда." Така безшумно новото прониква бавно, но сигурно в света и внася светлината, необходима за най-правилното разрешение на всички трудни днес въпроси, включително и социалния. Да търсим и подкрепяме преди всичко доброто навсякъде и у всекиго – това е нашата най-близка задача.
към текста >>
5.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
– Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния
Първоизточник
– Бога.
Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление. Но не винаги тя може да направи това и в такива случаи попада под действието на отрицателните сили на природата. Резултатът от по-нататъшното им действие е ясен: в нея започват да се развиват един след други все нови пороци. Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова.
– Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния
Първоизточник
– Бога.
Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея.
към текста >>
Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя
Първоизточник
.
Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена. Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което люби, един ум който мисли за нея. И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно.
Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя
Първоизточник
.
Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми. Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н. Какво значи покаяние? Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях. А какво значи очищение?
към текста >>
И дори ако отидем по-далеч: един и същ метод не може да бъде еднакво приложен в едно и също време в различни
народи
.
Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н. В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи. И действително, ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес. Сега той не би дал същия резултат, както тогава, когато е бил създаден. В случая говоря за формата, а не за принципа.
И дори ако отидем по-далеч: един и същ метод не може да бъде еднакво приложен в едно и също време в различни
народи
.
Например, един метод, приложен към един индиец, не може да даде същия резултат, ако се приложи към един европеец. И обратното е също вярно. Явява се въпросът: днес притежаваме ли тия методи? По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила. В нея са се запазили само външните форми, но техният смисъл е напълно забравен.
към текста >>
Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя
Първоизточник
– Бога.
И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели. Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат. Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е любовта. Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите.
Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя
Първоизточник
– Бога.
към текста >>
6.
Има ли смърт - д-р Кадиев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
От този
източник
е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра.
Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове. Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на любовта така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот. Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса.
От този
източник
е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра.
Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете.
към текста >>
Великите учители на древността, адептите на древните
народи
, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот.
Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието.
Великите учители на древността, адептите на древните
народи
, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот.
Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее.
към текста >>
7.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
И противоречията между хората и
народите
са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.
В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята.
И противоречията между хората и
народите
са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот.
към текста >>
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от
първоизточника
си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
Кървавата физическа революция се явява само в такъв случай, когато сътресението, произведено от духовната революция, не е могло да разкъса булото на мрака и да освободи човека; когато е нужно едно външно, физическо разтръскване мозъците на хората, за да им се проясни мисълта. След физическата революция се чувствува най-голяма нужда от духовните движения, защото всичко външното, на което се е уповавал човек се разрушава, а творци на новото, това са само духовните хора – хората, които са във връзка с творческите сили на живата природа. Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа.
Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от
първоизточника
си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество.
Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
към текста >>
Връзката с
първоизточника
е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото.
Това е било винаги, така така е и днес. Както казах, духовните движения отначало водят един тих и почти незабелязан от никого живот, но вътрешно интензивен. Градят те новата култура в себе си и помежду си и се готвят за великата обществена задача – създаването на новата култура, заменяване на една обществена форма с друга и то не с насилие, но по законите на природа. Но тогаз, когато тези движения, отдалечени вече във времето от първоизточника си излизат на обществената сцена, искат да дадат по-широко практическо приложение на завещаната им дълбока мъдрост, искат да направят така, че това, което досега е било само за тях, да го дадат на цялото общество. Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук.
Връзката с
първоизточника
е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото.
Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло. Този е пътят, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството. И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново.
към текста >>
8.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни
народи
, в които тия титани са известни още под името Кабири.
Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни
народи
, в които тия титани са известни още под името Кабири.
Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура. В южна Индия може да се намерят следи от тази архитектура от исполински блокове, които днес, при днешната усъвършенствувана техника, никой инженер не може да мръдне от мястото им, а камо ли да ги издига на височина от десетки метри. Изчислява се, че около 700,000 години преди третичната ера, Лемурия била разрушена от вулканически изригвания и земетръси и потънала в морските дълбочини.
към текста >>
Седмата, Монголска подраса е дала най-много
народи
доживели до наше време.
Петата или Симитската подраса е дала зародиш на петата коренна раса. Един клон от тая пета подраса представлява прародителите на днешния еврейски народ. Чист тип от тая раса са и Набилите в Алжирските планини. Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си.
Седмата, Монголска подраса е дала най-много
народи
доживели до наше време.
Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци.
към текста >>
По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички
народи
, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение.
По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички
народи
, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ.
към текста >>
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и
народите
, които още не били поробени от Анлантида.
На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество.
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и
народите
, които още не били поробени от Анлантида.
А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни".
към текста >>
Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много
народи
.
След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток. Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата.
Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много
народи
.
Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия, Китай, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка. Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт. Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год. от Юкатанските жители Майя.
към текста >>
Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по
източните
гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини.
Също и воловете имат произхода си от дивите Американски бизони. Остатъци от лъвове се намират и в американските пещери, както и в Европа. Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба. Ботанически погледнато на въпрос, също се намират подобни положения. Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф.
Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по
източните
гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на западния склон на същите планини.
Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено. Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва мисълта, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк. До същото заключение е дошъл и Реклю, който допуска, че Атлантида именно е свързвала Европа и Америка. В по онова време се изказаха предположения, застъпени главно от немския географ Проф.
към текста >>
Всички други
народи
, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя.
Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята.
Всички други
народи
, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя.
Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените.
към текста >>
Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много
народи
: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски
народи
, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”.
Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много
народи
: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски
народи
, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език".
към текста >>
езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите
народи
в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка.
Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр.
езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите
народи
в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка.
Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език". Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука.
към текста >>
9.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни
източници
, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица.
Перспективи за едно ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения. За да бъде характеристиката на духа на нашето време по-пълна, необходимо е да разгледаме и няколко по-общи положения. След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни
източници
, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица.
Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
към текста >>
Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните”
източни
народи
, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса?
Според традиционното схващане, историята на човека започва с предполагаемия първобитен човек, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните”
източни
народи
, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
– Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>
Фактите показват все по-очебийно, че древни
народи
, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес.
Фактите показват все по-очебийно, че древни
народи
, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си.
към текста >>
10.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Народите
не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея.
Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника. Дали човек ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно. Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима.
Народите
не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея.
Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало. Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит.
към текста >>
Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем
източник
на сили и живи познания.
Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците. Вярващият, в оня чист смисъл на думата, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва. Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си.
Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем
източник
на сили и живи познания.
Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие. Само знанието води към диференциране на живота, без да има възможността да синтезира, а това води към полузнание, което смело казвам, е по-опасно от свещената простота. В това знание на вярата творчеството на индивида повече принася, отколкото опита на другите и обективните данни. Апостол Павел казва: „Знание ли е – ще изчезне, защото отчасти знаем, отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършенството, тогаз това, което е отчасти, ще се прекрати". Всички ръководители, светли личности във възхождането на човечеството са хора на вярата.
към текста >>
11.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това се дължи на подвижността на
народите
, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло.
Това се дължи на подвижността на
народите
, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала.
към текста >>
- Към
източните
народи
, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Към
източните
народи
, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место.
към текста >>
В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „
източния
въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н.
- Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения). - Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „
източния
въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н.
Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока.
към текста >>
У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и
източните
- особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса.
Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место. Ние се числим към запада, но не сме далеч и от изтока.
У нас има чисто западноевропейски влияния, но не по-малко са и
източните
- особено така наречените близскоориенталски, които минават през Турция и добиват там особена украса.
Ние сме, както се изразяват някои, един полуевропейски и полуориенталски народ. Имаме, следователно, външното условие да разглеждаме общото отношение между изтока и запада по-обективно, защото не спадаме изцяло в никой от тях. Нашето настояще изложение ще направим от гледището на така наречената културфилософия. В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях.
към текста >>
Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на
народите
германски племена образуват своите държави.
показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада.
Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на
народите
германски племена образуват своите държави.
- От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно.
към текста >>
- Ориенталски и изобщо
източни
мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада.
- Ориенталски и изобщо
източни
мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
към текста >>
Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от
източните
народи
.
Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството.
Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от
източните
народи
.
Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля.
към текста >>
Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата
източни
култури.
Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ.
Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата
източни
култури.
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните.
към текста >>
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за
източните
култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите
източни
народи
и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури.
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за
източните
култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите
източни
народи
и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
към текста >>
То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички
източни
етико-религиозни школи.
Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация.
То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички
източни
етико-религиозни школи.
А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията.
към текста >>
Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите
източни
религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме. Материализмът изпълни своята задача и вече си отива. Твърдата кора, с която той беше обвил живота на всички, по историческа необходимост се вече троши.
Днес нито въодушевленията, нито опасенията от него имат основа... Втората причина, която забулва за нас първоначалния лик на християнството, а оттам и на целия изток, е грамадният външен религиозен култ, създаден отпосле - Сравнителното изучаване на другите
източни
религии, които и до днес са запазили по-голяма външна простота, косвено посочиха какво е било християнството в началото... В тая насока изобщо се движат нашите мисли за съществуващата открай време връзка между изтока и запада исторически... Но за да станат те по-ясни, трябват няколко теоретически и философски обяснения... Пътищата и степените на знанието са различни.
Но две неща има безспорни за всички - единството и различността във вселената. Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват.
към текста >>
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и
народи
, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и
народи
, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
към текста >>
12.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно
народи
така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар.
Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно
народи
така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам.
Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
към текста >>
Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа
източният
вятър поне още една седмица.
Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа
източният
вятър поне още една седмица.
Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето.
към текста >>
13.
Ново направление на труда - Б. Боев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Свами Вивекананда БОГ И ЧОВЕК Колкото по-здраво се държи човек за своите чувства, колкото по-силно той вярва в действителността на външния свят, всред който той живее, толкова повече настават моменти в живота, както на отделните хора, така и на цели
народи
, когато те неволно си задават въпроса: действително ли всичко това е реално?
Свами Вивекананда БОГ И ЧОВЕК Колкото по-здраво се държи човек за своите чувства, колкото по-силно той вярва в действителността на външния свят, всред който той живее, толкова повече настават моменти в живота, както на отделните хора, така и на цели
народи
, когато те неволно си задават въпроса: действително ли всичко това е реално?
Даже човекът, който никак не може да избере минутите, за да провери показанията на своите чувства, който е толкова зает с тях, че задоволява тези чувства с всякакви наслаждения, даже и този човек, когато към него похлопа смъртта, бива принуден да запита: „тъй ли е всичко това, както мен се струва? " Религията започва с този въпрос и на отговора на този въпрос се свършва. Даже в сумрака на отдалеченото, доисторическо минало, в тайнствения мир на митологията, ние срещаме този въпрос: „какво ще стане с този свят после? Какво в живота е призрак, какво действителност? Една из многото поетически части на Упанишадите, Ката-Упанишада, започва с въпроса: „всеки път, когато умира човек, възниква спор: едни казват, че той си е отишъл завинаги, други, че той все още живее.
към текста >>
В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици,
източник
на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
Съвременните учени знаят, че из всяка машина може да се извлече само толкова сила, колкото вие предварително сте вложили в нея. Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата.
В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици,
източник
на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н.
или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите?
към текста >>
14.
Философия
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Казваше се, че известни
народи
имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
На Галски език са наричани онези, които притежават това второ виждане – Tass hatrim et Phissichin. Коренът на първата дума произхожда от Taish, което значи сянка. която не може да бъде докосвана, която е невесома, сир. нематериализирана, но която може да се вижда с очи; коренът на втората -дума е Phis, което значи знаене предварително, предвиждане. В острова Ферое са били наричани Фантоми, Сенки - астралните форми; изразът aërosome на модерните окултисти е много по-точен, следователно е за предпочитане.
Казваше се, че известни
народи
имат по-развита, отколкото други тази способност на двойно виждане и един бeлeжит автор Гоерес, констатира това, както и четецът ще се убеди от следващите негови думи: „Двойното виждане се намира като една естествена дарба в северна Великобритания, макар по-нарядко да се среща тя у планинците, отколкото у островните обитатели... Тази дарба не е само от вчера в островите и планинците на планините в Британия тя е съществувала през всички времена, още повече преди появяването на Християнството в тези области.
Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
към текста >>
За феите Както всички древни
народи
, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове.
Нещо повече - тя не се констатира само в единични случаи, но се среща същевременно по цялата страна, чиито обитатели не са имали никакви отношения помежду си. Тази дарба не зависи от пола защото и мъжете я притежават, колкото и жените, нито от възрастта защото и децата пеленачета често виждали видения, в същото време, когато и възрастните ги виждаха. Констатирано е дори у коне, крави, кучета и др. да се безпокоят и издават смущенията си през същото време и, затова се казваше, че и те споделят тази дарба с господарите си или предполагаха, че животните усещат само смутовете у видящите, без да виждат видяното от последните"[8]. И последното е, разбира се, една погрешка; животните са също така видещи, както и човек и често дори те виждат и господаря си на далечни разстояния, защото те притежават до една висока степен способността да се раздвояват, да се излъчват.
За феите Както всички древни
народи
, Келтите също са вярвали във феите добрите и лошите природни духове.
Поетът Мела нарича Garriagenae онова, що галските Барди наричат Karidgwen и днес Кориган, което е всеобщо име на феите в Британия. Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората". Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух. Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин - днес Белград - и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман.
към текста >>
- За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок
източник
за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век.
Има голяма прилика между Келтската и финикийската митологии. В келтските предания е запазен спомена за Рама, който се наричал на келтски Aeschegel Hopa [9]- дума, която буквално значи: „Надеждата за спасение е в гората". Според Сент Ив Д`Алвеидр [10], това ще да е онзи велик Келт, онзи велик Посветен, основател на Сибилските Школи през всички времена, във всички свещени градове, които в Азия и в Европа носели оттогава едно от неговите имена - името Ниса напр., което на Санскритски значи Дух. Главните Сибилски Школи тогава били: във Вар, Амон, Делфи, Кум, Еритрея, Самос, Кум в Фригия, Тибирт в Италия, Рамон-Рум в Азия, Таурин - днес Белград - и най-сетне келтските храмове във Вара, от Бибракта до острова Сена, от Лин-Дин (Лондон) до храмовете на Ирландия, Корейка и остров Ман. След митологията, като преминем към доктрината на Друидите, ние намираме точно окултизъм в нея, и то главно в Триадите на Бардит; но къде би могло да се намерят последните?
- За щастие, колебливостта и тук е неуместна, защото има, макар единствен, но дълбок
източник
за изследване - това е онзи ръкопис, който датира от края на ХVІІ-я век и чиито материали, сбрани и преведени от галски от преписвача колектор Edward Darid датират от средата на XVI я век.
Правени са множество изследвания върху тези триади, но измежду тях онзи, що е най-свястно и сполучливо даден, е този на Adolphe Pictet, издаден от Женевска Библиотека. Него взимаме в изследванията си за основа. Стилът на този преведен от Pictet ръкопис е вече доста модерен, но съдържанието се явява твърде старинно и множеството от изложените мисли се намират също и в свещените писания на Индия: Ведите. Но във всеки случай, системата на онази религиозна философия, що се съдържа в тези триади, има автентичен характер на своята оригиналност. Вярата в странствуването на душите след смъртта е основата на друидическата доктрина.
към текста >>
15.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар; двама или трима го считаха за посветен в
източните
общества.
И аз изгоних от себе си всяка сръдня и поисках да вкуся само от красотата на настоящия час. Веднъж, когато бях на обяд у Андреас. към края на обяда влязоха няколко души. Бях изненадан, като видях между тези 15 души лица, познати мен от духовните школи и общества. По-късно схванах, че тези гости не познаваха Андреас.
Някои го считаха за церител, други - за един от първите членове на обществото на Алан Кардек, трети - за необикновен лекар; двама или трима го считаха за посветен в
източните
общества.
Всички те говореха за конгреса на метапсихиците идната пролет. Андреас малко се месеше в разговора; той отговаряше доста уклончиво на запитвачите, казваше им, че не знае и че няма качеството да дава съвети. Аз обясних, че няма да го канят да приеме пост в конгреса, че няма да се произнесе името му. Той се съгласи. Обясниха му програмата, съобщиха му имената на организаторите и на ораторите; изложиха му целите, които преследваха.
към текста >>
ИЗ ЖИВОТА НА АНДРЕАС Андреас няколко пъти ми е разправял за своите пътувания из
източните
страни.
После той няма нужда да стане тутакси. Имат още няколко су. Може да почака още една седмица. – Елате идната седмица, желаете ли в сряда? – ми каза Андреас на сбогуване.
ИЗ ЖИВОТА НА АНДРЕАС Андреас няколко пъти ми е разправял за своите пътувания из
източните
страни.
Веднъж ми каза: – Бях завързал писмени връзки с няколко видни индуси и беше нагласено като пристигна в Индия да има до кого да се отнеса. Слязох на едно малабарско пристанище и се разхождах из градските улици. Току-що изминах индуския квартал, когато един човек от долната каста ме приближи и ме изведе вън от града. Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат. После почнахме да се качваме пешком по нея.
към текста >>
Но също и
източните
народи
, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука.
Учените, които работят в него, изучават физичните сили и то с помощта на твърде чувствителни инструменти, изолирани от магнетичните течения на земята и атмосферата. Санкиананда - тъй се наричаше моят водач - ми показа много от тези апарати. Чрез сила, която е независима от физико-химичните и флуидни сили, т.е. от една по-висша категория, те правят грандиозни опити, на някои от които присъствувах. – Ние, европейците, сме още в азбуката на науките.
Но също и
източните
народи
, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука.
Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м. под тебе. Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява. Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от Пътя на ученика, какъвто бях тогаз. Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски.
към текста >>
Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените
източни
книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания.
Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м. под тебе. Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява. Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от Пътя на ученика, какъвто бях тогаз. Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски.
Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените
източни
книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания.
С нищо не можех да избегна змиите. Оставих се на добрата си звезда. Високите треви, трънливите храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри. На втората вечер след тръгването почвах да ги чувам. Трябваше нощно време за спане да се качвам доста високо по дърветата.
към текста >>
16.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
В 1892 година предприема пътуване по
източните
страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите.
След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер". Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние върху неговия живот и творчество. Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени".
В 1892 година предприема пътуване по
източните
страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите.
Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс. Това запознаване също оказва голямо влияние върху Шуре. Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр.
към текста >>
Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните
народи
и които имат български произход.
Голямо е значението на Еудард Щуре за духовното събуждане в днешната епоха. С цялата си дейност той даде голям тласък на новото, което иде. „Какво е дала България на света" Това беше заглавието на една извънредно интересна и добри аргументирана сказка, изнесена пред конференция в София - Великденската ваканция - от г. Ст. Чилингиров. След като констатира, че у българите има едно голямо незачитане на българското и непознаване на доброто и ценното в себе си, че систематически и в литература (Баю Ганю), и в църква (проповеди повече изобличителни), и в политика се е изтъквало отрицателното у българина, тъй че като се каже „българска работа", разбира се „лоша работа”, г.
Чилингиров подробно изтъкна, че България е дала нещо велико и ценно в миналото, а именно богомилството; а в ново време тя е дала и много велики хора, които са гордост за съседните
народи
и които имат български произход.
Такива има и в Румъния, и в Сърбия, и в Гърция. Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал.
към текста >>
17.
Астрологията и възпитанието
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните
народи
са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури.
Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно.
Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните
народи
са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури.
Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота.
към текста >>
За това и в евангелието (най-авторитетния
първоизточник
на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота.
Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини.
За това и в евангелието (най-авторитетния
първоизточник
на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота.
По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл. Това обаче, беше само на теория; на практика в живота, още преди войната и особено след нея, излезе друго.
към текста >>
18.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите
народи
и над цял свят.
Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот. То създава застой, безработица, мизерия, изостря социалните конфликти и борби.
Всичко това иде да влоши още повече и така много тежкото положение, да засили империалистичните надпреварвания, стремежите у големите държави към осигуряване на колонии и „икономически територии", към насилствено установяване на своята хегемония над по-слабите
народи
и над цял свят.
То раздухва взаимното недоверие и конфликтите между надпреварващите се и дебнещи държави, дава все по-широк замах на въоръженията. То има своя много силен ефект и във вътрешното положение на отделните държави, което бързо се влошава. По тоя начин се е създало и постепенно се засилва едно общо бедствено положение, изпълнено със страдания и бременно с големи социални и международни катаклизми. Тъй, човечеството се вижда поставено пред велики проблеми: да се справи с това всеобщо бедствено положение; да организира обществените сили на международна основа, като премахне причините за междунационални конфликти и осигури свободно развитие на всички нации; да премахне самите класови противоречия и конфликти; да създаде нови форми на обмена на труда и благата, при които ще бъде осъществена една по-пълна социална правда, едно истинско братство, и ще се създаде възможност за всеки индивид в рамките на отделната нация да живее човешки и да се развива, или казано с няколко думи - трябва да се осъществи един по-висш, по-съвършен, действително християнски морал в обществените отношения. Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес.
към текста >>
А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият
източник
на сурови продукти и държавни приходи.
Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера. * * * Друго едно събитие от първостепенна важност за по-нататъшното развитие и задълбочаване на всеобщата социална криза представлява борбата за икономическа и политическа независимост на Индия. Тая борба се явява и в формата на бойкот на чуждестранните и главно английски стоки.
А Индия, със своето 300-милионно население и примитивно производство, е най-широкият пазар за английските стоки и най-богатият
източник
на сурови продукти и държавни приходи.
Борбите в Индия упражняват вече голямо влияние върху икономическото положение в Англия, като преди всичко увелича-ват все повече числото на безработните. Тия борби имат своя ефект и във всички други колониални държави, където експлоатацията и подтисничеството след войната са се засилили. Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи.
към текста >>
19.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни
източници
на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни
източници
на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура.
към текста >>
Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и
източниците
и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце.
В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и
източниците
и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце.
Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите. В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка.
към текста >>
А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и
народите
.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и
народите
.
В проявата на това развитие народите следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр. Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>
В проявата на това развитие
народите
следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр.
че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността. А сега се повтарят непроверени обвинения, приписват се собствени заблуждения, които даже едно малко по-дълбоко съпоставяне на изнесените факти би изместило веднага от заеманите позиции ... Тия мисли ние взимаме само като увод към следващата ни работа, която ще се ръководи от следните основни мисли: Историческите събития са в тясна връзка с органическото развитие на расите и народите.
В проявата на това развитие
народите
следват определени линии на природата – планините, реките и моретата, водени несъзнателно (за масата е думата) от известни магнетични и електрични земни течения, които обуславят физиологическото разцъфтяване на техния вътрешен и външен живот – по-чист въздух, по-хубава и буйна растителност, голям жизнен интензитет, душевна лекота и пр.
Всякога външните събития, колкото да са разкъсани и разхвърляни наглед, имат в основата си развитието на един вътрешен, естествен закон, с неговите психически предпоставки – и изпълнението на този закон, който представлява проявата на една разумна воля, дава смисъл, цел и направление на дадена цивилизация, съдържание на известна култура. И когато изчезне тая основна идея–закон, другото като някаква безсмислена надстройка, живее с живота на скачащата кокошка, на която главата е отрязана... И много естествено е тогава, че человеческата дейност, макар и не в същия маниер на изложение, има своята безпристрастна хроника, от която могат да се изнесат, ако не изцяло и много, поне отделни трошици, които биха могли днес да се споделят вече с ония напреднали души, които разбират миналото на една страна не само механически, а и като свое собствено минало... Картини от тоя род из минало на България ще дадем в следващата книжка. ---------------------------------------------------------- [1]Гледай, например аргументираното съчинение на Max Beet „La Bataille des Diplomates"; с умело съпоставяне той се мъчи да очертае действителното положение и отговорности през онези съдбоносни дни, изтъкващ съзнателни опущения и дори фалшификации на документи от страна на държавни учреждения
към текста >>
20.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става
източник
на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система.
Грамадният океан от електричество и магнетизъм, в който сме потопени, пулсира всекиминутно, подхранван от непрекъснатия поток на светлината от Великото Сърце – слънце. Понижената по интензивност светлина на петната играе ролята на низкия волтаж на служебните токове, които правят възможен и достъпен за употребление тока с високо напрежение. Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става
източник
на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система.
Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения.
към текста >>
Ще дойде време, когато милионите на
народите
ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Тези именно различни напрежения осигуряват постоянното течение на слънчевата енергия в пространството. Ако бихме искали да преместим частиците на един голям резервоар, пълен с вода, които се намират в равновесие (спокойствие), би трябвало да се употреби грамадно усилие. Но ако някъде на дъното направим и най-малкото отвърстие и пуснем само една и най-малката частица да капне, тогава течението, което ще започне, няма да се прекрати, до като не размести всичките частици, които имат по-горно ниво. В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма.
Ще дойде време, когато милионите на
народите
ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите!
Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот.
към текста >>
21.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И всички досегашни
източници
за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него.
С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него. Богомилството на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителите на старото реагират.
И всички досегашни
източници
за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него.
Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, се дойде до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите. трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. В най-тъмната част на средните векове (10 век), когато цяла Европа била заспала в дълбок сън на тъмнина и невежество, те първи са издигнали факела на едно учение за свобода, братски живот, за премахване на неправдите, за издигането на човешката личност и нареждане на човешкия живот на разумни основи. Те издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще.
към текста >>
Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските
народи
от феодалното църковно учение и разтление.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин".
Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските
народи
от феодалното църковно учение и разтление.
То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение". [2] Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926, издава Бълг. академия на науките [3] Виж от него: „Революционери", 1924 год [4] Виж книгата му: „Българите в своята история".
към текста >>
22.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А да направиш нещо за онзи, когото обичаш, това е
източник
на радост.
няма престъпление. Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка. А всяка мисъл, чувство или постъпка, в което взема участие цялото твое битие, значи не само личността, но и Разумното в тебе, са добри. Да те накарат да направиш нещо за този, когото не обичаш, това е най-голямото мъчение.
А да направиш нещо за онзи, когото обичаш, това е
източник
на радост.
Ето защо онзи вид дейност, който ще бъде основата на новата култура, ще стане източник на щастие, което ние още даже не подозираме. Ние още не знаем истинските извори на щастието и на радостта. Ти като се приближаваш до един човек, който е насреща ти, помисли, че Бог е в него. И ако така не помислиш, ти ще извършиш в дадения случай престъпление. Всички народи трябва да се побратимят.
към текста >>
Ето защо онзи вид дейност, който ще бъде основата на новата култура, ще стане
източник
на щастие, което ние още даже не подозираме.
Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка. А всяка мисъл, чувство или постъпка, в което взема участие цялото твое битие, значи не само личността, но и Разумното в тебе, са добри. Да те накарат да направиш нещо за този, когото не обичаш, това е най-голямото мъчение. А да направиш нещо за онзи, когото обичаш, това е източник на радост.
Ето защо онзи вид дейност, който ще бъде основата на новата култура, ще стане
източник
на щастие, което ние още даже не подозираме.
Ние още не знаем истинските извори на щастието и на радостта. Ти като се приближаваш до един човек, който е насреща ти, помисли, че Бог е в него. И ако така не помислиш, ти ще извършиш в дадения случай престъпление. Всички народи трябва да се побратимят. Там е спасението.
към текста >>
Всички
народи
трябва да се побратимят.
А да направиш нещо за онзи, когото обичаш, това е източник на радост. Ето защо онзи вид дейност, който ще бъде основата на новата култура, ще стане източник на щастие, което ние още даже не подозираме. Ние още не знаем истинските извори на щастието и на радостта. Ти като се приближаваш до един човек, който е насреща ти, помисли, че Бог е в него. И ако така не помислиш, ти ще извършиш в дадения случай престъпление.
Всички
народи
трябва да се побратимят.
Там е спасението. И това трябва да се проповядва. Много може да се направи, ако се приложи това учение. Един народ, колкото и малък да е той, ако приеме това учение, ще може да освободи света, ще може да запали света. Всички хора днес, носители на новите идеи: есперантисти, въздържатели, туристи, вегетарианци, толстоисти, окултисти и пр., образуват една велика армия, една велика вълна на новата мисъл, на новото съзнание и тая мисъл вече е запалила света.
към текста >>
23.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Днес западните
народи
добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
Днес западните
народи
добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
към текста >>
Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои
източни
схващания.
Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн. На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis". Има големи недоразумения върху богомилството. Напр. едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България.
Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои
източни
схващания.
Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков.
към текста >>
24.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш
източника
, от който той изтича.
Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие.
Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш
източника
, от който той изтича.
Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода.
към текста >>
И
народите
трябва да съзнават това.
Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята.
И
народите
трябва да съзнават това.
Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот.
към текста >>
Днес всички
народи
трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички
народи
, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг.
Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора.
Днес всички
народи
трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички
народи
, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг.
От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата.
към текста >>
25.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните
народи
и по-специално в Евангелията запример.
ПЪТЯТ НА ЗВЕЗДАТА Защото видяхме звездата Му на изток. Матей 2-2.
Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните
народи
и по-специално в Евангелията запример.
Защото колкото евангелисти, толкова и версии за рождението и живота на Христа. Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св. Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите народи.
към текста >>
Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите
народи
.
Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните народи и по-специално в Евангелията запример. Защото колкото евангелисти, толкова и версии за рождението и живота на Христа. Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите. Последните узнават, че евангелията не са излети като по калъп – из един път – че в тях има много „противоречия от исторично и логично гледище", че много образни събития на Св.
Писание на християните се срещат в други варианти в Свещените Писания и митовете на другите
народи
.
Така например, за да вземем един от най-непознатите примери на прилика и съвпадение в образите и символите, които се срещат в пророческите книги на две религии, ще споменем за Откровението и Калки пурана на Индусите. В последната се разказва за живота и делото на Калки, десета и последна аватара на Вишну. Калки, досущ както Исус, при второто си пришествие според Апокалипсиса, е „цар и свещеник", Господар на Словото и Меча. Той е призван да води четири големи битки, за да тури край на невежеството и разюзданото безначалие на Кали-юга и да разкрие цикъла на една нова Златна ера. Има толкова много и поразителни аналогии между двете книги, че мнозина повърхностни изследователи биха ги приели за заемки и преработки.
към текста >>
В този път тия два елемента са отделни и идват от различни
източници
за интелекта.
И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така. Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли светлина върху известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път. Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат.
В този път тия два елемента са отделни и идват от различни
източници
за интелекта.
Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки". И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието. Аналитичният интелект не може никога да постигне пряко целта: „детето". Той се движи в предварително ограничен кръг по време (от „две години надолу") и по място (Витлеем и цялото крайбрежие). Той „убива" сума факти, същества, дроби, анализира, и в края на краищата не се добира до самата истина: детето е в Египет, страната на мъдростта, а „тримата мъдреци" са на другия полюс, във „вътрешния изток".
към текста >>
26.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия
източник
на окултното познание и тя тогава само „може".
Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици.
Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия
източник
на окултното познание и тя тогава само „може".
Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им.
към текста >>
Пресилени са нейните схващания и за някои раси и
народи
, а също и нейните пророчески тенденции.
Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба. Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания.
Пресилени са нейните схващания и за някои раси и
народи
, а също и нейните пророчески тенденции.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост.
към текста >>
27.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на
народите
, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
И тяхното изучаване ни води до една особена „политическа метеорология.” По този именно „спектър”, знаещият следи разните „минимуми” и „максимуми” на политическо налътане, разните „циклони” и „антициклони”, постепенното формиране и движение на разните политически и икономически „депресии”, придружени със сблъскване на разни „фронтове” и т.н. И много от онези неща, които на хората, ангажирани и тялом и духом в тия политически движения, изглеждат по един начин, защото са потопени в тях, на него се разкриват по съвсем други начин. Много от онова, което на тези хора изглежда съвсем ново, изключително и едва ли не от космическа важност, за него е само една временна, скоропреходна проява, която след като изпълни предназначението си – подобно една депресия, да речем – ще изчезне, както се е явила. Обладаващ широк поглед, който му разкрива картината на много векове и култури, той вижда как в разни епохи действуват едни и същи сили, само че под друга форма, често пъти с по-широк обсег и с по-голяма интензивност. И пътем ще спомена, че за такъв човек, целият физически свят и живот е една велика притча, която той постоянно разгадава.
Ето защо, както това съм поменавал и други път, в притчите, символичните сказания, които се срещат в Свещените Писания на
народите
, той не вижда, както мнозина учени, само наивни митове и басни (това е само външната форма), нито пък вижда, подобно верующите, буквално верни събития и исторически факти.
За него всичко това са символични схеми на душевни процеси, които съпровождат развитието на човека, развитието на неговото съзнание, а също тъй и на онези процеди, които се извършват аналогично в живота на човечеството. Да вземем запример притчата от Евангелието за „Денят на страшния съд”, сиреч за свършека, ликвидирането на една културна епоха, като днешната. Приложете я не в буквален, не и в езотеричен смисъл, а в нейното психологично значение към съзнанието на съвременните хора, към днешния социален „спектър” и ще видите, че тя си остава основна схема на вярванията на хората, попадащи под общата категория „верующи”. Защото и днес света е пълен с верующи, но не в църковния Бог на средновековието, а в друго божество, макар и да не носи то това отречено име. Едно време тия верующи вярваха в онова, което им внушаваха свещеници и владици – в църковните догми, а сегашните верующи приемат онова, което им се внушава от политическите водачи – в разните научни и социални теории, макар и да падат една по друга като картонени къщи на деца.
към текста >>
Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ
източник
в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости.
грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир. „буржоата" от праведните, сир. „пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата". Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика.
Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ
източник
в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости.
Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот в всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Ала аз няма да се спирам на това.
към текста >>
28.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а
източните
народи
зоват „карма” и т.н.
До мига на срещата – никакви пресичания. При срещата – в един даден момент – става едно пресичане на двете линии. Но туй пресичане вече обуславя по-нататък съдбата на единия от тия двама души. После те могат да си тръгнат пак всеки по своя път, независимо един от друг, но в един момент поне техните пътища са се пресекли. За първия – това е очевидно един съдбоносен момент, макар и да си мисли, че се дължи на щастлива „случайност”.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а
източните
народи
зоват „карма” и т.н.
Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита.
към текста >>
29.
ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас
източник
на поезия и щастие?
Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа. Всичко да ни говори, защото разумността лежи в основата на природата. Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме пулса на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата.
Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас
източник
на поезия и щастие?
Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява.
към текста >>
Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави,
народи
, отдавна изчезнали от историята.
Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш!
Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави,
народи
, отдавна изчезнали от историята.
Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми.
към текста >>
30.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Любова казва за тях, че имат хиляди
източници
, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад.
Ръцете са въздълги и правилни. Движенията и жестовете –сдържани и ситни, походката лека. Гласът – ясен, звънлив и сладък. Това са хора крайно лицемерни, индиферентни, наглед тихи и много благоразумни във всяко отношение. Те биват още много изобретателни, фини и с крайно ласкателен език.
Любова казва за тях, че имат хиляди
източници
, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад.
Те избягват шума и скандалите и за да победят, те са сладкодумни и хитри в интригите си. Те никога не нападат отпред, на лице. Счита се, че имат всичките качества и всичките недостатъци на големи куртизани. Още Аристотел се е произнесъл за хора от този тип, че са много досетливи и изобретателни. Свиня. От най-стари времена до днес този тип се счита за един от най-ненавистните.
към текста >>
Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните
народи
животински прилики е едно голямо постижение в тази насока.
Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна. Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката.
Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните
народи
животински прилики е едно голямо постижение в тази насока.
Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните народи. Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел.
към текста >>
Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните
народи
.
Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока.
Така могат лесно да се схванат характерните физически и душевни черти на разните
народи
.
Във връзка със съобщеното, вече за пълнота ще добавим, че Редфилд вижда у арабите силно изразен типът камила, у французите – типът жаба, хамелеон и алигатор; у руснаците – типът гъска; у турците типът пуйка; у персийците типът паун; у индусите – типът лебед и най-после у негрите – типът риба. Последния тип той вижда силно изразен в кръглите уста и изобщо устройството на устните и челюстите на негрите. Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество.
към текста >>
Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и
народите
, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер.
Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата.
Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и
народите
, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер.
А това е ценното.”
към текста >>
31.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Източните
народи
казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха.
Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането.
Източните
народи
казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха.
Това е жизненият еликсир или праната. Той е истинският цяр за всички болести. Съзнанието, и здравето, и всичко зависи от живота, който ще придобием чрез дишането. Ние от въздуха изваждаме малко количество жизнен еликсир или така нареченият етер, който е проводник на живота. Ако ти от въздуха не приемеш етера, който го прониква, не можеш да живееш.
към текста >>
Онези, които се занимават с физиология, казват, че отслабването на паметта се дължи на пикочна киселина, а пък
източните
народи
, източната философия казва, че слабата памет се дължи на слабото дишане, на малкото прана, която прониква в мозъка.
И дишайте през носа си, а не през устата. После, когато дишаш, ти трябва да си спокоен; не трябва да се смущаваш. В старо време препоръчваха да се става рано и да се диша при изгрев слънце. Помнете, че вашите религиозни, вашите научни разбирания и всичко друго зависи от дишането. Дишането е един от най-големите трансформатори между природата и нас.
Онези, които се занимават с физиология, казват, че отслабването на паметта се дължи на пикочна киселина, а пък
източните
народи
, източната философия казва, че слабата памет се дължи на слабото дишане, на малкото прана, която прониква в мозъка.
Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува. Нахрани го и ще почнат клетките му да помнят. Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии. Та трябва една нова философия, за да се освободим.
към текста >>
Източните
народи
турят най-първо дишането.
Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене.
Източните
народи
турят най-първо дишането.
И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене. Най-първо детето в майчината утроба не диша. Майка му диша за него.
към текста >>
Западът, европейските
народи
са обърнали повече внимание на храненето, отколкото на дишането И вследствие на това са пренебрегнали някои страни на дишането.
Процесите на дишане и хранене едновременно трябва да вървят. Между тях има взаимна зависимост, взаимно влияние. Защото ако вземеш храна, която не можеш да смелиш, ти вече не можеш да дишаш правилно. И обратното е вярно. Храненето също зависи от процеса на дишането.
Западът, европейските
народи
са обърнали повече внимание на храненето, отколкото на дишането И вследствие на това са пренебрегнали някои страни на дишането.
И трябва сега да се насочи вниманието и към дишането. И наистина, днес обръщат по-малко внимание сравнително на дишането. Даже най-елементарните правила: за дишане на чист въздух, не се спазват от мнозина: днес много хора дишат нечист въздух и тогаз, когато при малко усилия това би могло да се избегне. Разумните хора едно време са дишали правилно, понеже са знаели законите на природата. Но сега хората са позабравили някои закони и вследствие на това съвременното човечество се е отклонило.
към текста >>
32.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е
източник
на най-високите радости в живота и го осмисля.
И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа. И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни.
Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е
източник
на най-високите радости в живота и го осмисля.
Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните. В цялата вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И всичко това не е блян, не е далечен копнеж. Всичко това съществува, всичко това е нещо реално!
към текста >>
Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои
народи
, които имате условия за подем.
кога Египет се разцъфтя и дойде в златния период на своята история? Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили!
Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои
народи
, които имате условия за подем.
Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината".
към текста >>
Често един и същ звук при еволюцията си в разни
народи
претърпява подобни промени.
Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин". Тая дума има нещо общо с думите „слава" и „слово". Думата „слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог. Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия. Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга.
Често един и същ звук при еволюцията си в разни
народи
претърпява подобни промени.
Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е.
към текста >>
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните
народи
чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните
народи
чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание.
към текста >>
Все повече изчезват преградите между
народите
.
Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
Все повече изчезват преградите между
народите
.
Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа.
към текста >>
33.
СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Георги Тахчиев ЕДИНСТВО Не е случаен, стремежът на всички
народи
да завладеят целия свят - ако това би им се отдало - и да има само един управител.
Георги Тахчиев ЕДИНСТВО Не е случаен, стремежът на всички
народи
да завладеят целия свят - ако това би им се отдало - и да има само един управител.
Не е случайно, дето всяка държава има тенденцията да асимилира и претопи чуждите народности, които се намират в нея, и така да се дойде до една единна народност - ако това би се отдало. Този подсъзнателен стремеж загатва, какво е било далечното минало на човечеството и какво ще бъде неговото бъдеще. Няма по-велик идеал от идеала за единството. Принципите на единството разумните го приемат доброволно, а на неразумните той се налага по негативен път. Почти всички хора приемат идеята за единството и те често си поставят като девиз: "Съединението прави силата".
към текста >>
Едничкият сигурен
източник
е нашият опит, почерпен във великото училище на живота.
Между двама души, които се обичат, има единство. Ако обичта се разшири към всички хора, красотата на живота ще се изпита много по-силно. Ако любовта се разшири в още по-големи размери, радостта и силата на човека ще бъдат съвсем други. Очевидно, любовта е основа на единството. Откъде ще научим законите на единството?
Едничкият сигурен
източник
е нашият опит, почерпен във великото училище на живота.
Ала малцина се учат истински в живота. Малцина имат мъдър учител. Ето защо честит е оня, който е намерил своя учител в училището на живота. Той ще го научи да чете, чрез неговия опит, великата книга на живота, чийто пръв и основен закон е единството.
към текста >>
34.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Народите
имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават.
Но коя държава чрез силата си е разрешила въпроса за своето съществувание? Кажете ми една държава, която да е засилила своето съществувание поне за през две-три хиляди години. Всички досега съществуващи държави са се повдигали и изчезвали. Следователно, има един важен въпрос в света, който и досега още не е разрешен. Този въпрос не е нито народен, нито обществен, нито е въпрос на учените хора.
Народите
имат с какво да се занимават; обществените хора също тъй имат ред въпроси, с които да се занимават, па и учените хора имат с какво да се занимават.
Но най-важната задача, с която хората трябва да се занимават, е въпросът за човешкия дух. Не за човешкия ум. Защото човек е нещо повече от ума. Човешкият ум е само един слуга на човешкия дух. Човешкото сърце е също слуга на човешкия дух.
към текста >>
Защото
източникът
на този велик живот е Любовта.
Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо?
Защото
източникът
на този велик живот е Любовта.
Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното.
към текста >>
Любовта е
източникът
на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си.
Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта?
Любовта е
източникът
на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си.
Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното.
към текста >>
Всички
народи
са нещастни. Защо?
Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни.
Всички
народи
са нещастни. Защо?
Защото най-важният въпрос не е разрешен. Този въпрос трябваше да го разрешават всички свещеници, проповедници, не само в България, но и по целия свят. Те не го разрешиха. И държавниците не го разрешават. Още два фактора има, които трябва да го разрешат.
към текста >>
35.
ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските
народи
, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява.
Тия каденци са истински мантри, съставени според известни природни закони. Те действуват така магически, че карат да затрепти цялото човешко същество, като събуждат силни и дълбоки чувства. Мантрите са особено характерни за индуската музика. Но само индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил дотам, че да може да възприема онези малки тонови деления - четвърттонията и да почувствува магичната сила, която се крие в една мантра. В огромната музикална литература на западно-европейските компонисти няма мантри, но има песни проникновени, които издигат човешката душа до ония висши области, където тя преживява истински мир и хармония и почерпва мощни импулси за творчество и растеж.
След този бегъл поглед върху музиката на древните и на западно-европейските
народи
, където изтъкнах въздействието, което те оказват върху душата на човека, ще нахвърля някои мисли върху музиката на Учителя, пак от гледище - главно - на въздействието, което тя упражнява.
Музиката на Учителя, като се съблюдават при изпълнението известни правила и условия, дава друг род въздействие. Разглеждайки неговото вокално и инструментално творчество, достигаме до интересни констатации по много въпроси от музикално естество. Ние имаме преди всичко една особена форма на звучащото вещество, която се изгражда не по приетите и установени вече правила на музиката. Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата.
към текста >>
На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ, ще се домогнем До ония живи
източници
, вложени в естеството на новия човек, от които се струи тази музика в нова форма и нов ритъм.
В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация.
На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ, ще се домогнем До ония живи
източници
, вложени в естеството на новия човек, от които се струи тази музика в нова форма и нов ритъм.
Един друг белег. Известно е, че когато една композиция се състои от съчетание на най-нежно вибриращи тонове, тя действува на висшата човешка природа, събуждайки възвишени стремежи. Когато това се разбере, както го разбира опитният окултист, могат да се подбират трептения, съобразно с резултатите, които те произвеждат. Като се има предвид това, чрез музиката могат да се предизвикат различни емоции - благоговение, самоотверженост, милосърдие, надежда вяра, любов и т.н. По такъв начин, музиката може да служи на висшите форми на духовния живот, а може да служи не по-малко и на медицината, педагогията и т.н.
към текста >>
36.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани
народи
.
Знайно е, че обществото в браминска Индия се е деляло на четири касти, четири съсловия - брамини или жреци, военни, търговци и занаятчии. Тия съсловия са образували строго затворени системи - забранени са били по-тесни родствени връзки на висшите съсловия с нисшите. В законите на Ману се казва, че брамините произлизате от главата на Брама - великия Създател на света, военните - от неговите мишци, търговците - от стомаха му, а занаятчиите и работниците - от нозете му. В този образ индуските жреци са дали в една популярна форма, достъпна за народа, религиозната обосновка на кастовото разпределение - сиреч едно узаконяване „свише" на установения от тях социален ред. Както и да се е тълкувал този митологичен образ от индуските мъдреци, колкото и дълбоки философски изводи да е допущал, практически той се е въплътил в строгия и суров кастов строй, който е освещавал чисто по човешки изключителната власт на едни хора над други.
Без да носят тия ярки очертания на строго разграничени касти, последните все пак образувате основата на съсловната разпределба у всички цивилизовани
народи
.
Само че в отделни епохи едно от тия съсловия е взимало изключително надмощие и е удряло по-особен отпечатък върху държавния ред, който бива характеризиран ту като теократичен, ту като монархичен с различни отсенки и преходи, ту като демократичен, ту като пролетарски. Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм.
към текста >>
Ала
източникът
им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили.
Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот.
Ала
източникът
им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили.
Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата. Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения.
към текста >>
37.
УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Великите древни
народи
, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
На които е било писано да се мъчат за Христа в първите времена на християнството, са си понесли мъченията, за да можем ние, по-послешните християни, свободно да си изповядваме вярата, необезпокоявани от никого. По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии?
Великите древни
народи
, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии?
Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски.
към текста >>
И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че
източникът
им е нечестив, бесовски.
Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход.
И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че
източникът
им е нечестив, бесовски.
Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи.
към текста >>
38.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Жената, фактически, е един неизчерпаем
източник
на сили, тя е магнетична.
Косата на стария човек е вече наново бяла, рядка и съответно мека. Това ни разкрива много ярко филогенезата на развитието на човешкия характер от пълната безформеност на характера на детето, минавате през зрелостта на възрастния и стигнете в новата деформираност на характера у стария човек. Това, че бялата коса на стария човек се взима като символ на мъдрост, трябва да се схваща само по отношение на добитата опитност от живота, а не биологично. Косата, бидейки ярък изразител на темперамента, на чувствата и мислите на човка, крие в себе си големи сили. Дългата коса у жената сведочи (свидетелства) за богатството на чувствения й живот и за нейния магнетизъм.
Жената, фактически, е един неизчерпаем
източник
на сили, тя е магнетична.
А в това седи нейната привлекателна сила. В това се крие нейното майчинско дълго търпение, нейната успокоителна способност. Съвременната жена с „бубикопф" и разно подстригана коса е нервна, сприхава и с доста мъжки наклонности и стремежи. Когато човек иска да се обогати в чувства, той трябва да си остави дълга коса. Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка.
към текста >>
Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни
народи
и раси.
Вие ще можете да разпознаете по нея най-добре, макар и на първо време бегло, основната черта от характера на хората, които наблюдавате. Наблюдавайте и следете, ще научите повече отколкото много написани книги. Косата е един голям характерологичен указател. Цветът на косата говори за отношението към живота и нещата - топло или студено; мекотата и твърдостта говорят за начина на изявление на характера - благородство или рязкост и грубост. Прическата и слягането на косата върху главата говори за вътрешната стойност и устои на човека.
Антропологически пък погледнато, дължината на косата е присъща за по-културни
народи
и раси.
Негрите от Африка имат сравнително съвсем къса и силно накъдрена коса. Нещо твърде близко до животните. У тях вътрешният живот се редуцира до телесните и животински нужди на човека. Косата е една също богата книга на живата природа, която човек носи на своята глава. И като се научи човек да чете по нея, ще бъде полезен на себе си и на другите.
към текста >>
39.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ето един низ от невидими нишки от
първоизточника
до самото реализиране на идеята.
Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи.
Ето един низ от невидими нишки от
първоизточника
до самото реализиране на идеята.
Този невидим низ от нишки влиза в психологическия фактор, който фактически гради живота. И той се повтаря както в индивидуалния живот на хората, така и в обществения. Цялата ни проява е свързана и зависима все от този психологически фактор, който видимо не се подчинява на никаква закономерност. Човек може често да бъде сам начало и край на въздействието на този психологически фактор, сир. идеята може да се зароди в него и той сам да реализира.
към текста >>
Това би била една благородна задача на всички
народи
.
Книгата е най-мощния проводник на идеите на един човек, на личността въобще. И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии. Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се освободят от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите. Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя.
Това би била една благородна задача на всички
народи
.
Говорят за обновата на народите, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза. Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно. За нея са необходими хора, които се бият по гърдите за своето родолюбие, а са способни да продадат изцяло за чашка вино или за продупчен лев, защото те страдат от слабост към виното и парата. Ето едно велико родолюбие - да не даваш книжна зараза на твоя народ, на децата на твоите братя и сестри!
към текста >>
Говорят за обновата на
народите
, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза.
И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии. Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се освободят от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите. Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя. Това би била една благородна задача на всички народи.
Говорят за обновата на
народите
, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза.
Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно. За нея са необходими хора, които се бият по гърдите за своето родолюбие, а са способни да продадат изцяло за чашка вино или за продупчен лев, защото те страдат от слабост към виното и парата. Ето едно велико родолюбие - да не даваш книжна зараза на твоя народ, на децата на твоите братя и сестри! Днес се говори и кокетира със „силната" личност.
към текста >>
Резултатът на всяка такава дейност на силните личности е мизерията и нищетата на
народите
.
За тях „силната" личност е бруталната личност. Тази, която може да гази другите, на която всички трябва да се подчиняват. В това подчинение, явно е, че тази силна личност, която оказва давление само чрез своите страсти не може да създаде добро у подчинените. Ние виждаме, днес „силната" личност в света да раздухва милитаризма и антагонизма между човек и човек. Какво се постига с това?
Резултатът на всяка такава дейност на силните личности е мизерията и нищетата на
народите
.
Пред нас са очебийни примери. Мусолини се сочи за „силна" личност, обновител на съвременна Италия. в своята „обновителна" дейности, той постави в коша вече десетина приходни държавни бюджети, създаде страданието, немотията в Италия в името на „националната" кауза. И в името на окултуряването на Абисиния, избива със задушливи газове, „дивите" африкански племена. Смешно е да се говори за тия „силни" личности, от които е изпъстрена, за нещастие, историята на човечеството и които в края на нещата си остават само апологети на най-дивото в човешкия род - на зверското в човека Да не говорим за „силната" личност на съвременна Германия!
към текста >>
Биха се добрали много по-лесно до
първоизточника
на нещата и биха намерили най-добрите лекарства за лекуване на човешките злини и болести.
За него е необходимо само време, за да се реализират нещата. За една светла идея могат да минат стотици и хиляди години, но тя ще си пробие път и ще се реализира. По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа. Ако хората биха знаели колко важен фактор в развитието на човечеството е психологическия, те биха държали много голяма сметка за всичко, което мислят, което чувствуват и което вършат, защото неусетно всичко това с време дава голям плод, който може да бъде горчив или сладък. Ако историци и социолози биха били дълбоко проникнати от ролята на психологическия фактор в живота, те биха разбрали много неразгадаеми пътеки на световните събития.
Биха се добрали много по-лесно до
първоизточника
на нещата и биха намерили най-добрите лекарства за лекуване на човешките злини и болести.
Има един къс невидим път, по който се разпространяват идеите от първоизточника до реализирането им. На него не обръщат хората внимание. Той е психологическият фактор. По този здрав път за реализиране на нещата върви природата. Неусетно той се използува и от всички творци на добро или зло всред човешкия род.
към текста >>
Има един къс невидим път, по който се разпространяват идеите от
първоизточника
до реализирането им.
За една светла идея могат да минат стотици и хиляди години, но тя ще си пробие път и ще се реализира. По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа. Ако хората биха знаели колко важен фактор в развитието на човечеството е психологическия, те биха държали много голяма сметка за всичко, което мислят, което чувствуват и което вършат, защото неусетно всичко това с време дава голям плод, който може да бъде горчив или сладък. Ако историци и социолози биха били дълбоко проникнати от ролята на психологическия фактор в живота, те биха разбрали много неразгадаеми пътеки на световните събития. Биха се добрали много по-лесно до първоизточника на нещата и биха намерили най-добрите лекарства за лекуване на човешките злини и болести.
Има един къс невидим път, по който се разпространяват идеите от
първоизточника
до реализирането им.
На него не обръщат хората внимание. Той е психологическият фактор. По този здрав път за реализиране на нещата върви природата. Неусетно той се използува и от всички творци на добро или зло всред човешкия род. Истинските творци на нова мисъл и истински живот са използували съзнателно през всички векове този път за разпространение на своите обновителни идеи.
към текста >>
40.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на
източните
народи
и на гърците, както и с тогавашните науки.
Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на
източните
народи
и на гърците, както и с тогавашните науки.
Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
към текста >>
41.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В тия подделения той вмъква, всички
народи
и племена, които населяват земното кълбо.
Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални.
В тия подделения той вмъква, всички
народи
и племена, които населяват земното кълбо.
Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
към текста >>
Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски
народи
, повечето малоазийски
народи
, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски
народи
, повечето малоазийски
народи
, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
към текста >>
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари -
източни
и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари -
източни
и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати.
към текста >>
Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските
народи
, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия).
Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските
народи
, са най-добре проучени.
Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>
Следователно, оправдан е страхът на европейските
народи
от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси.
Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто).
Следователно, оправдан е страхът на европейските
народи
от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси.
Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя.
към текста >>
Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички
народи
, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
За тия години, по разни начини и в разни форми - най-често символично - великите Учители на човечеството, пророците и мъдреците са говорили, говорят и сега. Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг път, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития. Дори безмълвните пирамиди - каменното писмо на египетските посветени - прозвучаха с пророчески глас. Днес повече от други път човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените. Най-вече затова, защото тя днес явно говори чрез своите живи писмена - събития.
Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички
народи
, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
към текста >>
42.
Du Maitre – Au seull de la nouvelle Epoque
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Източници
за богомилството бяха главно трудовете на противници на богомилството и затова дълго време царуваше едно криво схващане на това движение.
Това е първата заповед на тоя английски лекар. Окултизмът отдавна твърди, че за да може да спи човек спокойно и за да бъде сънят благотворен, главата трябва да бъде обърната към север, а когато това бъде невъзможно, то поне главата да бъде към изток. Окултизмът дава следните обяснения по това: когато главата на спящия е на север, то има хармония между електромагнитните течения на човешкото тяло и същите течения на земята. Тук пак виждаме, както в много други случаи, как новите изследвания все повече потвърждават отдавна известните окултни твърдения. Тая статия на Дардин е от тая есен, а Учителят отдавна е посочил това и причините в книгата „В царството на живата природа." Богомилството и Стилиян Чилингиров.
Източници
за богомилството бяха главно трудовете на противници на богомилството и затова дълго време царуваше едно криво схващане на това движение.
Но все повече учените със своите изследвания добиват правилно схващане по въпроса. Напоследък на български и в чужбина излязоха доста трудове, които изтъкват богомилството като най-велика проява на българския дух и най-светлата точка в българската история. И наистина, в една епоха, когато голяма тъмнина царуваше в цяла Европа, в България пламна една светлина, която после заля с лъчите си западна Европа и занесе там нови идеи, които породиха всички напредничави движения там и много от които още не са реализирани и тепърва в бъдеще чакат своето реализиране. И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите народи", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията. Богомилството и Хусиството Българските вестници бяха писали тая есен, че се е образувал особен комитет от специалисти и писатели, които да изработят програмата за достойното отпразнуване хилядогодишнината на богомилството.
към текста >>
И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите
народи
", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията.
Тая статия на Дардин е от тая есен, а Учителят отдавна е посочил това и причините в книгата „В царството на живата природа." Богомилството и Стилиян Чилингиров. Източници за богомилството бяха главно трудовете на противници на богомилството и затова дълго време царуваше едно криво схващане на това движение. Но все повече учените със своите изследвания добиват правилно схващане по въпроса. Напоследък на български и в чужбина излязоха доста трудове, които изтъкват богомилството като най-велика проява на българския дух и най-светлата точка в българската история. И наистина, в една епоха, когато голяма тъмнина царуваше в цяла Европа, в България пламна една светлина, която после заля с лъчите си западна Европа и занесе там нови идеи, които породиха всички напредничави движения там и много от които още не са реализирани и тепърва в бъдеще чакат своето реализиране.
И Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа в София сказка, на тема: „Какво е дал българинът на другите
народи
", и в тая си сказка той изтъква, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на Западна Европа и за реформацията.
Богомилството и Хусиството Българските вестници бяха писали тая есен, че се е образувал особен комитет от специалисти и писатели, които да изработят програмата за достойното отпразнуване хилядогодишнината на богомилството. Но по неизвестни причини това отпразнуване се отложи. По повод на това съобщение на българските вестници, чешкият вестник „Народна политика" подчертава, че тая хилядогодишнина представлява особен интерес за Чехословашко. Вестникът изтъква, че богомилството било разпространено в цяла Европа и загатва за близките връзки между първото духовно славянско движение - богомилството и чешките духовни движения - на хусистите и на чешките братя, които движения се появиха няколко века след богомилството. Вестник „Всемирна федерация" Получи се в редакцията вестник „World Federation", който излиза в Токио, Япония.
към текста >>
Те говорят, че новото, което иде, е: свързване, побратимяване на
народите
.
Редакторът му е Махендра Пратап. Вестникът се списва на английски и работи за популяризиране на идеята на Всемирната федерация. Общество, което работи за тая идея, има и в Чехия. Самото появяване на тия движения е един важен симптом, който показва постепенното пробуждане на космическото съзнание у съвременния човек. Такива и тям подобни факти говорят за посоката на развитието.
Те говорят, че новото, което иде, е: свързване, побратимяване на
народите
.
Разбира се, това не може да дойде по механически начин. За целта е нежно едно съвсем ново разбиране на живота. Слънчевите петна и епидемиите. Шестото чувство у животните Още от ред дългогодишни статистики, събрани за Индия в течение на множество десетилетия, се видя, че има връзка между епидемиите и слънчевите петна, именно: при максимум на слънчевите петна имаме максимум на холерна или чумна епидемия в Индия. Но сега това се констатира и за грипа.
към текста >>
43.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
"Етатизъм, смърт на
народите
" (1931 г.).
Той излезе пред света с важната си първа книга "Произход на живота" в 1926 година. След това се заредиха редица негови книги до днес: "Принос към изучаването на рака" (1927 година)." "Универсион" (1927 г.). "Тайната на живота" (1929 г.). "Науката и щастието (Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите) (1930 г). "Клетъчни радиации" (експерименталните изследвания по въпроса, събрани) (1931 г.).
"Етатизъм, смърт на
народите
" (1931 г.).
"Изгубване на равновесието в радиациите на клетката" (лекуване на рака с помощта на радиации) (1932 г.). "Вечност, живот и смърт" (1932). "Земята и ние" (1933). "Расизъм" (1934). "Материята" (1934).
към текста >>
Ето някои мисли от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен
източник
в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет.
В конгреса по физика в Лондон от 2 до 6 окт. 1934 година космичните лъчи на Лаковски и материализациите намериха бляскаво потвърждение. На тоя конгрес са присъствували всички най-видни физици в света, живущи днес, между които и всички физици, които са взели Нобеловата премия. Конгресът се е председателствувал от Лорд Ръдърфорд. Тук ще изложим само някои мисли от последната книга на Лаковски: "Великата проблема", за да се види, колко далеч отива вече той със своите теории и изследвания.
Ето някои мисли от тая книга: "Безброй мъки в нашия живот имат своя единствен
източник
в страха от смъртта и от неизвестността на отвъдния свет.
Всеки човек, който е достоен за своето име, всеки човек, който мисли, не може да не се занимае с въпроса за смъртта и за това, което стои зад нея. Въпросът за смъртта, разбира се, не се задава от верующите, но от неверующите, от рационалистите и позитивистите. В тая книга читателят ще види моя отговор, който потвърждава, че ние продължаваме да живеем и след смъртта телесно и духовно. Ние не умираме. Нашето съзнание продължава и след смъртта.
към текста >>
44.
ПАНЕВРИТМИЯТА
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Да живее човек за другите е
източник
на живот,
източник
на светлина и свобода,
източник
на здраве и богатство.
Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг.
Да живее човек за другите е
източник
на живот,
източник
на светлина и свобода,
източник
на здраве и богатство.
Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех. Ако се даде на децата най-доброто възпитание и най-високото образование, щото да могат да проникват в тайните на природата, но бъдат чужди на идеята за Цялото, ако нямат познание и навик да живеят за цялото, те ще бъдат най-нещастните същества на света. Щедростта се включва в идеята за цялото.
към текста >>
И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на
народите
и се реализира една все по-голяма взаимопомощ.
Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството. Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото.
И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на
народите
и се реализира една все по-голяма взаимопомощ.
При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото. Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи. Човек, независимо от неговата воля, се подчинява на една воля, която налага принципа на единството в развитието, и разумните хора през вековете, които са достигнали голяма духовна сила, са познавали закона на единството и са работили в хармония с него. Няма по-голяма религия от единството. Няма по-велика наука от единството.
към текста >>
45.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
У
източните
народи
това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви!
У
източните
народи
това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище.
към текста >>
46.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Колко по-честно би било християнските
народи
да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство.
Както, към всяко ценно нещо в тоя свят, така и към тоя образ на Иисус, са връхлитали като хищни зверове навикът, традицията, обредността и религиите, за да го убият или най-малко съзнателно да го изопачат и да го сведат до практичен и удобен канон. Колко е велико и трогателно това, че срещу тия организирани глутници на лъжата, е останала да се бори сама и едничка човешката душа, която с прометеевско усилие пази тоя образ за ония моменти на живота, когато умират всички ценности, когато няма приятели, утеха и път, и когато в решителния час на отчаянието се дочуват със същата неповяхваща сила думите, казани преди двадесет столетия, но чути вътре в нас, в една светая светих, където няма катадневната врява. Трябва да се отстранят от съзнанието ни завинаги тия, които оскверняват най-възвишената любов, дошла на земята и които поставят името на Иисус начело на толкова безчовечни и жестоки замисли, като казват, че вършат това или онова в Негово име. Отдавна в света трябваше да млъкнат всички уста, които изобличават, наказват и се заканват с Него, защото те, както и ние, трябва да посипем главите си с пепел и да се замислим дълбоко, защо досега не можахме да проумеем тая велика обич и да сродим живота си според думите на кротостта, изречени преди толкова столетия. Кои са авторите на тая злина, че и до днес има хора, които като чуят за Него, отвръщат глава и си припомнят само хилядите престъпления, извършени в Негово име.
Колко по-честно би било християнските
народи
да си изберат ново знаме, нов идеал и учител, с по-лесни завети, по-близък до онова, което днес става в света и което, кой знае защо, още се нарича християнство.
Или поне да признаят, че не могат да Го следват, защото пътят му е труден и неудобен. Почтено ли е да вземеш само името на един велик учител и да дадеш съвсем ново съдържание на неговото учение, което до наши дни е дошло до неузнаваемост в сравнение със същинското? Да се обгърне учението на пророка от Назарет е невъзможно по пътя на някакъв философски анализ, защото това би значило да се проследи цялата мъдрост на миналите и бъдещи векове, да се проумеят всички съкровени гънки на човешката душа, защото тъкмо там – в свещените кътчета на душата, остава семето на неговото възвишено слово. Затова пътят към опознаването не води през разума, а през сърцето или през едно непосредствено сливане с Него и неговата светлина. Познавачите на езотеричните знания може да говорят за Иисус със съвършено друг език, те могат да го представят като велик момент от духовната еволюция на човечеството, като синтез на всичко минало до Него върху панорамата на човешката история, но все пак, оня образ, който носим в душата си за Него, е най-сияещ.
към текста >>
Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя
първоизточник
, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Иисус е най-неподражаемият анархист на духа. Той е неповторимият отрицател на един духовен порядък, наслоен в съзнанието на хората от дълговековната лъжа. Той направи неочаквани неща за хората, сред които живее, защото просто, безкомпромисно и направо посочи гигантската измама в живота им, показа от друга страна истината, проблеснала като изтеглен меч или като внезапна светлина, която разкрива срамната голота на живели в тъмно човеци. И едно друго нещо се хвърля на очи, с което името на тоя най-светъл между родените на земята завладява душата ни. То е великото освобождение, което ни дава Неговата широка и безпределна обич.
Любовта на Иисус освобождава от всеки закон, тя премахва суеверието, разтваря широките двери на едно ново царство, където всеки е свободен, силен, изравнен с величието на своя
първоизточник
, но и безкрайно смирен, защото пътят на Неговото посвещение е служенето.
Нищо не обединява по-властно в едно космическо цяло всички твари, както любовта. Тя е магията на всяко просветление и е по-горе от всички знания, защото никой човек няма толкова съвършен апарат за знанието, а всеки има най-безценния апарат на любовта – нашето сърце, стига то да е разтопило ледовете и да е цъфвала неговата пролет. Мистерията на древните учения е била предавана на достойните в специална обстановка, със специална подготовка, а мистерията на Иисусовото посвещение – посвещение в Христа, е дело, което може да се извърши на всяка стъпка: сред прашищата и многошумната тълпа, из която има търсещи и жадни сърца. За адепти и носители на нявгашната наука за човека и вселената са били дълго подготвените ученици на тайната доктрина, а Иисус подири за своето възвишено учение простите рибари, самаряните, охулените и поругани жени, защото между тях се намираха сърцата, които щяха да го проумеят. Тъкмо на това место произлиза схващането на някои, че Иисус е социален.
към текста >>
Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските
народи
.
Например, съществува така наречената йога чрез царственост – избиране един висок идеал и дирене най-възвишеното и най-красивото в живота, чрез което нашата душа се превъзпитава и издига чрез силите на красотата и хармонията. Има йога чрез себеограничение до изтезание, при която чрез пълното отричане и отчуждаване от желанията, макар и за елементарно лично благо, се достига до нирвана и т.н. Учението, което донесе Мойсей, е учение, сведено в закони. Те са написани и се отличават със строга категоричност. Да изпълниш повеление и закон, колкото привидно да е той труден, е все по-лесно, отколкото да пробиваш сам пътя си, справяйки се с най-трудното нещо при посвещението с любовта – свободата.
Мохамеданството, което се яви след християнството, е синтез, по-вярно подбор на ценности от няколко религии, нагодени така, че да отговарят на психичната структура, темперамента и времето, през което се развивали ислямските
народи
.
Християнството, сравнено с тях, е една, както споменахме, безпределна и трудна свобода, с която много трудно се справя човек. Една дълбока, вътрешна увереност, яка като канара, с която трябва да си се родил и да носиш като духовно наследство, трябва да те крепи по твоя път. Ти може да имаш всички качества, които за другите доктрини може да са безценни бисери, но те ще бъдат като „мед, що звънти и кимвал, що дрънка", ако нямаш любов. Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината".
към текста >>
Слизайки долу при специфичните особености на
народите
, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях.
Той си е задал задачата да осветли с просветленията, които имал в душата си, дълбоките бездни на християнското учение. Апостол Павел не е от възторжените и шумящи оптимисти, упоени и замаяни от блясъка на новото благовестие. Той размишлява и се представя като човек, с човешките слабости и недъзи. Затова той е толкова близък до човеците, до тяхната мъка и до потребите на техния живот. Той е активен при това и е Христовата сянка, която броди от бреговете на Мала Азия до Рим.
Слизайки долу при специфичните особености на
народите
, които е пребродил, тоя скитник, въоръжен с увереността за своята победа, която е победа на Христовата светлина, е дал и специалните си послания до тях.
Все пак той завършва с едно възторжено съзвучие, наситено със сила и признание, за немощта и малката цена на всички човешки знания, на всяка власт и всяка сила. В едно от посланията си до коринтяните той казва, че и със знанието, и със силата, и с бляска на словото и всички царствени атрибути на една надарена личност, но без любов, ще бъде „мед, що звънти и кимвал, що дрънка". Коя от класите на човешкото общество е била по-близо до Иисуса? Отговорът е: никоя класа и всички класи. За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина.
към текста >>
47.
СФЕРА НА МЕРКУРИЙ - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния човек, на обществата и
народите
в печална развалина.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ Георг Нордман Понякога хората изпитват особен страх за съдбата на света.
Интересно е това, че те в такъв случай, придобили никакво странно космическо съзнание, съвсем изпущат от погледа си някои много по-конкретни и по-осезателни опасности, чието отстраняване най-често лежи в човешката власт и които пренебрегнати, биха могли да превърнат живота на отделния човек, на обществата и
народите
в печална развалина.
Тоя специален страх и световна загриженост проявяват най-често, кабинетните учени. Те, между другото, придобиват цифрено статистическо съзнание и сливат своят живот с него. Разбира се, науката никога не пита, кое е по-важно, кое – по-маловажно Науката само търси, разкрива и нарежда. Науката, така да се каже, иска само да знае и нищо повече. Тя има само задачата да събира отделните факти, да ги класифицира, да ги свърже в закони и да отговори на вечното, нестихващото питане на будния човешки дух.
към текста >>
Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя
първоизточник
.
Къде могат да отидат тия мимолетно пламнали частици? Не ги ли държи земята в своята гравитационна власт? Не ще ли станат те отново част от чернозема, който ще храни посадените в него зърна? Тази земя не ще ли вземе отново това, което е дала? Така и океанът на енергията взема по някакъв начин невидимите енергетични зърна и ги събира отново в грамадния си резервоар.
Някой ще запита, по какъв начин енергията се връща в своя
първоизточник
.
Този въпрос е неуместен и малко дързък, защото ние не знаем изобщо, що е енергия. Великият английски физик Максуел казва, че е възможно да се спре фаталният процес към смъртта на света, ако допуснем съществуванието на някакви "демони", които биха сортирали молекулите на един газ, когато той преминава от едно състояние в друго. Но такива "демони" няма – заключава съвременното знание за материята и енергията. Разбира се, ако се касае за демони с такава физиономия, както ги очакваме ние, няма ги, но ако е въпросът за съществуванието на някаква целесъобразност и закономерност, продукт на разум в природата, тогава въпросът е лесно разбираем. Тогава ще заключим, че онова, което за нашето умозрение е невъзможно, за непознатите сили на творческата природа е възможно.
към текста >>
48.
Списанието PDF
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко
народи
от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА 1939 ГОДИНА Миналата година в Париж всеобщо познатата мадам Табуи решила да запише всички предсказания на английските, френски и немски прорицатели и се получил удивителен резултат: почти всички предсказания се сбъднали!
В 1937 година било предсказано за 1938 година следното: „През септември 1938 година една голяма държава ще подчини няколко
народи
от Средна Европа, вследствие на което ще се яви призракът на нова всемирна война, но великите сили ще се споразумеят и мирът ще възтържествува." Всичко това се сбъднало в 1938 година и в това нямало нищо чудно, защото тъкмо преди това Германия погълнала Австрия и всеки уверен наблюдател би могъл с увереност да каже, че Германия няма да се задоволи само с Австрия.
Но удивителното тук било посочването на месеца: септември. И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света?
към текста >>
Ето предсказания от същия
източник
за 1939 година: 1.
И на всички е известно, че трагедията в Чехословашко се извърши тъкмо през септември 1938 година! Но още по-поразително е друго едно предсказание: „В един голям френски град ще избухне пожар, който ще коства живота на 60 души". Спомняме си ужасния пожар в Марсилия, дето действително загинаха 60 души. Дали това е съвпадение или проникване в тайната на законите, които управляват света? Трудно е да се отговори.
Ето предсказания от същия
източник
за 1939 година: 1.
В източна Азия войната ще продължи (очевидно китайско-японската война); великите сили ще се намесят в тая война косвено, но една от държавите ще се намеси активно и ще принуди по-силния противник да капитулира (очевидно Япония). 2. През пролетта на 1939 година в Европа ще назрее нов конфликт, който като че ли ще застраши света с всемирна война, но в края на краищата ще възтържествува мирът и няма да има война до 1941 година. 3. В източна Европа ще умре повелителят на една голяма държава и неговата смърт ще повлече големи, полезни промени в тая страна". (Из в. „Газета для всех").
към текста >>
49.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните
народи
.
Все пак аз бих казал, че ако се поразчепка малко онази картина, която митологията дава за Хелиос, картина или по-скоро символично видение на някой древен ясновидец, посветен в Мистериите, който може би е създал този мит, ще се открият известни загатвания и за фотосфера, и за хромосфера, и за протуберанси и т.н. На същото ни навежда и мита за Фаетон. В заключение ще кажа, че ония люде в древността, все едно учени или прости, които са виждали с просто око, действително не са знаяли нищо от онова, което ние днес знаем за слънцето, благодарение зрителната мощ на телескопите и тънката аналитична способност на спектроскопа. Ала ония, които са виждали, Посветените, навярно са знаели за слънцето, и като физическо тяло, и като център на духовна дейност, много повече от нас. Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията.
Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните
народи
.
Какво представят техните научни астрономични системи, като запример Птоломеевата, която е владеела умоветеe на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи. Източникът, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W. Surya и М. Е.
към текста >>
Източникът
, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W.
Те са загатнали за това свое знание чрез символиката па митовете - един особен език, с който са си служили древните посветени от всички школи и времена, и който почива на великия закон за съответствията. Така стои въпросът с митовете за слънцето на древните народи. Какво представят техните научни астрономични системи, като запример Птоломеевата, която е владеела умоветеe на хората в течение на векове, също се знае. Но тъй като за мнозина западноевропейци историята и на наука, и на изкуство, и на философия започва от древна Гърция, малцина знаят, че в Индия, например, са се развили известни научно-метафизични системи за космоса, в които са застъпени интересни схващания за слънцето. Ще изложа накъсо една от тези индуски системи.
Източникът
, от който почерпвам следващите по-долу данни, е книгата на G. W.
Surya и М. Е. Valier: Okkulte Weltallslehre (Окултно учение за Всемира). Предварително ще кажа, че индуската физика се коренно отличава от модерната, западно-европейска физика, и по метод, и по техника. Преди всичко, тя не е резултат на експериментални изследвания в съвременен смисъл на думата, а резултат на оная практика, която е позната под общото име Йога. От гледище на Запада, физиката на индусите ще се покаже чиста метафизика.
към текста >>
Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на
народите
, които са "слънчеви".
Най-добра илюстрация на тия положителни и отрицателни черти на слънцето намираме у царете, монарсите, обладатели на неограничена власт. Ако се случи един такъв монарх, слънчев тип, да въплъщава благородните качества и на другите две планети от тригона на огъня: Юпитер (широта и воля за разширение: териториално, стопанско, културно) и Марс (борческа енергия), ние ще получим типа на царя воин. предводител на своя народ, който той води към победи и слава, благодарение мощния магнетизъм на своята натура, "предопределена" да достигне слава, почести, богатство и мощ. Ако се случи, обаче, за цар на един народ, някой "юпитеризиран" слънчев тип, с някои и други положителни черти на слънцето и с всички негови слабости - подобно Людовик XIV - тогава крайният резултат на неговото царуване ще бъде съсипване на държавата, въпреки временният й подем и блясък. Който иска да схване някои от проявите на "слънцето" в политическия и обществен живот, нека се позанимае малко с живота на "царя-слънце" и неговата епоха.
Защото има и отделни епохи или по-малки периоди в историческия и културен живот на
народите
, които са "слънчеви".
Ще завършим с една бегла скица на слънчевия тип. яйцевиден череп (долихоцефален) с хармонични пропорции. Коса - златисто-руса или светло-кестенява у по-южните типове, накъдрена на едри вълни. За нещастие, обаче, у мъжете тя скоро окапва, и затова повечето слънчеви типове са плешиви. Чело високо, с развити челни издатини, но хармонично.
към текста >>
50.
СФЕРА НА УРАН - Г.
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
В ранното детство на човечеството племената, обществата,
народите
и расите не са били способни още да се развиват самостоятелно без по-големи намеса от страна на по-напреднали същества - посветените.
И както при последните и тук е нужно основно познание, още повече, че се работи с по-сложни единици: общество, народ, раса и пр. Малкото дете е под грижите на майка си. Много малко поле е оставено за неговата собствена инициатива, за неговата самодейност. Но колкото повече то расте, толкова повече и полето на неговата самодейност се разширява. Майка му му дава все по-широко поле на дейност и самостоятелност Нещо аналогично имаме и в историята на цялото човечество.
В ранното детство на човечеството племената, обществата,
народите
и расите не са били способни още да се развиват самостоятелно без по-големи намеса от страна на по-напреднали същества - посветените.
Ето защо, даже и във външното управление на тия общества, народи и пр. са участвували последните. Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството.
към текста >>
Ето защо, даже и във външното управление на тия общества,
народи
и пр.
Малкото дете е под грижите на майка си. Много малко поле е оставено за неговата собствена инициатива, за неговата самодейност. Но колкото повече то расте, толкова повече и полето на неговата самодейност се разширява. Майка му му дава все по-широко поле на дейност и самостоятелност Нещо аналогично имаме и в историята на цялото човечество. В ранното детство на човечеството племената, обществата, народите и расите не са били способни още да се развиват самостоятелно без по-големи намеса от страна на по-напреднали същества - посветените.
Ето защо, даже и във външното управление на тия общества,
народи
и пр.
са участвували последните. Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност.
към текста >>
По този начин обществата,
народите
и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
Но колкото повече човечеството се е развивало, толкова повече те са се отдръпвали от външното ръководство и в определени граници са предоставяли на човечеството да се прояви със самодейност и инициатива, така че чрез събиране на опитност и упражняване на силите си, да развие последните, докле постепенно се подготви за живот на свобода и творчество. Това не можеше да се постигне, ако човечеството винаги беше ръководено и в тия области, дето то можеше да прояви известна инициатива и творчество. Тия напреднали братя на човечеството, великите гении, великите души, не са се оттеглили от човечеството. Те пак му помагат непрекъснато, бдят над него, но в дадени области са му предоставили поле за свободна дейност. И днес в ръководните места на външното управление седят не посветени, а хора, взети из средата на самото общество.
По този начин обществата,
народите
и расите опитват разни методи, събират опитности, разширява се тяхното съзнание и постепенно те узряват за възприемане на една по-дълбока мъдрост, на една по-голяма разумност, на по-голяма светлина.
В известно отношение можем да кажем, че всички начини на управление, които са се опитвали от началото на историческото време досега и които всяка епоха се менят, са опити още в детския период на човечеството, което сега тепърва се мъчи с падане и ставане да стъпи на краката си. Всевъзможните теории, социал-политически системи за управление, за социален строй, за външна и вътрешна политика, разните теории за международни отношения са все още напипвания на детето, което се мъчи да застане на краката си. Те са все още опити, правени във великата лаборатория на живота, за да може да узрее съзнанието на човечеството, така че то да дойде съзнателно, свободно до разумния живот, който да отговаря на великите закони, писани с вечни, незаличими букви в цялата природа. И всички всевъзможни строеве, международни отношения, които са били опитвани от много хиляди години насам, са все налучквания да се намери правилния начин. Чрез всички тия опити човечеството се учи, но как?
към текста >>
От хилядолетия
народите
са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление.
И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството. Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример.
От хилядолетия
народите
са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление.
Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр.
към текста >>
Това са енергии, които обществата,
народите
и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят.
Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука.
Това са енергии, които обществата,
народите
и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят.
Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу".
към текста >>
Това са мощни течения, които
народите
изпращат един към други.
Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят.
Това са мощни течения, които
народите
изпращат един към други.
И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр.
към текста >>
И тогава тия
народи
вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр.
От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други.
И тогава тия
народи
вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр.
Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи.
към текста >>
И когато в мирно време
народите
продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле.
са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време.
И когато в мирно време
народите
продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле.
Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко.
към текста >>
И когато с векове се съберат семената на омраза между
народите
, то вече горе надвисва над тия
народи
един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр.
Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу".
И когато с векове се съберат семената на омраза между
народите
, то вече горе надвисва над тия
народи
един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр.
Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи. Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически.
към текста >>
Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите
народи
.
И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр.
Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите
народи
.
Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите народи, той се лъже. Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически. Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром.
към текста >>
Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите
народи
, той се лъже.
Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу". И когато с векове се съберат семената на омраза между народите, то вече горе надвисва над тия народи един грозен, тъмен астрален облак, напоен с всички техни отрицателни енергии и при една малка последна искра всичкият тоя облак се разразява във войни, революции, катастрофи и пр. Днешното положение показва, че има неразбиране на основните закони, по които се развива човечеството и в това отношение се правят опущения в две посоки: първо, всеки народ схваща своя живот като нещо отделно от живота на цялото човечество и иска да уреди своите лични интереси, макар и в ущърб на интересите на другите народи.
Ако някой народ мисли, че може да процъфтява, независимо от благосъстоянието на другите
народи
, той се лъже.
Ако в един континент една или повече държави финансово, икономически изпаднат в тежко положение, то това ще причини криза преди всичко в тяхната среда, но после тая криза ще се разшири и ще стане международна, ще засегне всички държави на света, повече или по-малко. Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически. Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром. Но това не предизвика ли стопанска криза, както в стария, тъй и в новия свет?
към текста >>
Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други
народи
.
Примери виждаме от последната общоевропейска война. В Европа след тая война няколко държави, тъй наречените победени, бяха във финансово отношение претоварени с много репарации; те изнемогваха икономически. Изпаднаха в мизерия, и даже някои от тях бяха пред финансов разгром. Но това не предизвика ли стопанска криза, както в стария, тъй и в новия свет? Безработицата в Америка, стопанската криза там, която и сега продължава, не е ли във връзка със стопанското положение в Европа?
Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други
народи
.
Гореказаното е външно обяснение. Но има и друго по-дълбоко обяснение, дадено от окултната наука: всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И ако този орган страда, това няма ли да се отрази върху другите органи на организма? Всеки народ да живее и работи само за своите лични интереси, в ущърб на интересите на другите народи, които пренебрегва и погазва - това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение. А всеки метод се познава и оценява по плода му.
към текста >>
Всеки народ да живее и работи само за своите лични интереси, в ущърб на интересите на другите
народи
, които пренебрегва и погазва - това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение.
Безработицата в Америка, стопанската криза там, която и сега продължава, не е ли във връзка със стопанското положение в Европа? Може точно да се разгледа връзката на причини и последствия в това отношение, но това ще ни отклони от въпроса Тъй че основният закон е: лошото положение на елин народ се отразява върху всички други народи. Гореказаното е външно обяснение. Но има и друго по-дълбоко обяснение, дадено от окултната наука: всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И ако този орган страда, това няма ли да се отрази върху другите органи на организма?
Всеки народ да живее и работи само за своите лични интереси, в ущърб на интересите на другите
народи
, които пренебрегва и погазва - това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение.
А всеки метод се познава и оценява по плода му. Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха.
към текста >>
Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества,
народи
и раси.
Гореказаното е външно обяснение. Но има и друго по-дълбоко обяснение, дадено от окултната наука: всеки народ представлява един орган в общочовешкия организъм. И ако този орган страда, това няма ли да се отрази върху другите органи на организма? Всеки народ да живее и работи само за своите лични интереси, в ущърб на интересите на другите народи, които пренебрегва и погазва - това е стар метод, който именно доведе човечеството до днешното положение. А всеки метод се познава и оценява по плода му.
Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества,
народи
и раси.
Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа. Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си.
към текста >>
Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя
първоизточник
и гради или разрушава, според естеството си.
Днешното положение е великолепна илюстрация на негодността на всички досегашни методи за дейност на общества, народи и раси. Второто опущение или заблуждение е следното: мнозина мислят, че с насилия, неправди, коварство, лъжи могат да изградят нещо добро, стабилно, което да осигури собствените им интереси. Това са двете заблуждения, от които трябва да се освободи човешкото съзнание. Те, именно, водят към всички тия противоречия, които виждаме в днешната епоха. Един народ, който извършва насилие, неправда, непременно ще пожъне рано или късно последиците им, ще премине през редица страдания, изпитания, катастрофи и ще почерпи горчива опитност, която ще остане като един урок в съзнанието на народната душа.
Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя
първоизточник
и гради или разрушава, според естеството си.
И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери. Даже нещо повече - може да се напише цяла една история на народите, на расите на човечеството в това ново осветление, за да се види причинната връзка между историческите явления.
към текста >>
Даже нещо повече - може да се напише цяла една история на
народите
, на расите на човечеството в това ново осветление, за да се види причинната връзка между историческите явления.
Всяка сила, която излиза от човек, класа, общество или народ - благотворна или разрушителна - се връща към своя първоизточник и гради или разрушава, според естеството си. И затова, именно, народ или раса, които са извършили големи насилия, после са били излагани самите те на тия разрушителни сили. Те са се израждали или даже напълно някой път са се заличавали от историческата сцена. Има хиляди конкретни примери от историята, но бихме се отклонили, ако се занимаем с тях. В историята на всеки народ има множество такива примери.
Даже нещо повече - може да се напише цяла една история на
народите
, на расите на човечеството в това ново осветление, за да се види причинната връзка между историческите явления.
Тогава ще имаме съвсем друго понятие за законите на историческото развитие. Ако турим силно концентрирана солна или азотна киселина в един съд, чиито стени се разяждат от киселината, то скоро тя ще разруши стените на собствения си съд. Нещо аналогично е с всяка проява на неправда, на насилие, извършено от кой да е народ. Този народ, подобно на киселината, подкопава и разрушава собствените свои устои. Има една висша правда, която прониква цялата природа и нейните закони са вечни и неизменни.
към текста >>
Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на едно всеобщо сблъскване на
народите
, което ще бъде катастрофално за бъдещето на човечеството.
Всеки индивид, всеки народ не е безотговорен да прави каквото иска в разумната природа. Той е свободен да прави каквото иска, но ще понесе последствията и ако се е отклонил от вечните закони, тия последствия ще бъдат най-малкото израждане, т.е. лишаване от условия за културно развитие. Ако един народ избие тъй наречените „диви, варварски племена" в колониите, за да се отърве от тях, та да засели техните земи по-лесно, то душите на тия избити „полудиви" племена ще се родят в техните столици и в други техни градове и с това ще понижат културата на тоя народ. Тогава крайните квартали на техните големи градове ще се напълнят със слаборазвити души с престъпни наклонности.
Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на едно всеобщо сблъскване на
народите
, което ще бъде катастрофално за бъдещето на човечеството.
Защото това сблъскване може да върне културата с хиляди години назад при днешната военна техника. От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива.
към текста >>
Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на
народите
, на взаимно сътрудничество.
От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората.
Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на
народите
, на взаимно сътрудничество.
Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние. Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им.
към текста >>
Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на
народите
, за да образуват един колективен организъм.
Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество.
Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на
народите
, за да образуват един колективен организъм.
Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние. Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще.
към текста >>
Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички
народи
представляват едно общочовешко семейство.
Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание.
Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички
народи
представляват едно общочовешко семейство.
Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние. Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството. Едничкият път за една нова култура е разпространението на тия нови идеи, проникването им в широките маси.
към текста >>
Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други
народи
е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние.
Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство.
Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други
народи
е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние.
Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството. Едничкият път за една нова култура е разпространението на тия нови идеи, проникването им в широките маси. Това може да стане чрез интензивна работа.
към текста >>
Когато броят на пробудените души, които са носители на идеите за мир и братство, за сътрудничество между
народите
се увеличи, ние ще бъдем пред изгрева на една нова велика култура на земята - културата на разумния живот.
Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им. И народ, всред който броят на тъй наречените идеалисти, хора на новите идеи, на новите методи, на новите разбирания за мир, братство и взаимното сътрудничество, расте, този народ има бъдеще. Той отива към разцвет и подем; той има условия да стане разсадник на нови културни ценности за човечеството. Едничкият път за една нова култура е разпространението на тия нови идеи, проникването им в широките маси. Това може да стане чрез интензивна работа.
Когато броят на пробудените души, които са носители на идеите за мир и братство, за сътрудничество между
народите
се увеличи, ние ще бъдем пред изгрева на една нова велика култура на земята - културата на разумния живот.
към текста >>
51.
Du Maitre: La loi du rajeunissement
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните
народи
, но направо от самия източен извор.
Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф.
Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните
народи
, но направо от самия източен извор.
След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф.
към текста >>
След ред исторически данни, посочени относно напора на западните
народи
за проникване на Изток, проф.
Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор.
След ред исторически данни, посочени относно напора на западните
народи
за проникване на Изток, проф.
Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф. Будимир, последният час, да се сепнем и да напуснем всичко онова, което ни разделя и раздробява, което взаимно ни отчуждава и разделя.
към текста >>
Книгите на Андреев са богати с фактически материал и говорят за добросъвестно изучаване на самите
източници
: оригиналните произведения на разни древни и нови автори по въпросите, които засяга.
Превод от старогръцки, 1939 г. "Питагор и учението му за хармония на сферите. Хармония и число. Философско-музикална студия," 1939 г. Тия книги са ценни не само за оня, който изучава историята на музиката, но и за всеки, който се интересува за културния развой на човечеството.
Книгите на Андреев са богати с фактически материал и говорят за добросъвестно изучаване на самите
източници
: оригиналните произведения на разни древни и нови автори по въпросите, които засяга.
Важно е напр., как Ератостен говори за посрещането на слънчевия изгрев от Орфей: "И като станал веднъж рано сутринта и се изкачил на планината, наречена Пангей, Орфей очаквал там изгрева на слънцето, за да може пръв да го види." (стр. 24-25). "Le pendule" (Сидерично махало), от И. А. А. Войсей. Ница, стр. 32. Авторът на тая книжка разкрива нови методи за служене с махалото.
към текста >>
52.
DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тия, които работят за сближението между
народите
на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне.
Гостуването на Изгрева на югославски членове на Българо-Югославската търговска камара В началото на март бяха дошли в София делегати за учредяване на българо-югославската търговска камара. Петима членове на югославската делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева, за да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с Учителя. Проявиха доста голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са изложени. Някои от тях освен литературата, преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползуват и от български език.
Тия, които работят за сближението между
народите
на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне.
Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване. Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер.
към текста >>
Културното общение между
народите
ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване.
Петима членове на югославската делегация, югославски стопански деятели от Белград, дойдоха на Изгрева, за да се запознаят с идеите на Всемирното Братство. Те имаха разговор с Учителя. Проявиха доста голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са изложени. Някои от тях освен литературата, преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползуват и от български език. Тия, които работят за сближението между народите на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне.
Културното общение между
народите
ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване.
Още по-голяма сила за истинско сближение на народите имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот. Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето.
към текста >>
Още по-голяма сила за истинско сближение на
народите
имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот.
Те имаха разговор с Учителя. Проявиха доста голям интерес и взеха от литературата, в която тия идеи са изложени. Някои от тях освен литературата, преведена на чужди езици, взеха и българска литература, понеже могат да се ползуват и от български език. Тия, които работят за сближението между народите на стопанска, икономична основа, правят ценна работа, обаче това сближение не е достатъчно; то е механическо и утре, при изменени условия, то може да изгуби нещо от своя характер и да изчезне. Културното общение между народите ще допринесе най-много за тяхното действително сближение и взаимно опознаване.
Още по-голяма сила за истинско сближение на
народите
имат новите идеи, понеже те посочват и новите пътища на международния живот.
Някои особени явления при последните земетресения Печатът изтъква, че при последните земетресения в Мала Азия и в Италия имало светлинни явления. Но и по-рано, много пъти се е изтъквало, че при някои земетресения се забелязват светлинни явления. Тия светлинни явления са от електромагнитен характер. Друго едно явление, което се забелязва при земетресенията е, че много животни още преди труса, когато външно всичко е спокойно, идват в голяма тревога и бягат от населените центрове, дето ще се разрази земетресението, бягат вън на полето. Тия две явления показват, че земетресението не може да се обясни така просто, както се опитват някои да направят.
към текста >>
В бъдеще всички
народи
ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта!
Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта. Бъдещето, което идва, е светло. Засега, обаче, човечеството минава през една тъмна зона.
В бъдеще всички
народи
ще се побратимят и ще образуват светещата раса на любовта!
" „Живот за Цялото”. Стр. 127. София, 1940 година. Из беседите на Учителя, Цена 15 лева. Ето няколко от заглавията на отделните глави, които са 19 на брой: „Живот за Цялото", „Основни принципи на мировата държава", „Държава в държава", „Два принципа", „Търпението – първо стъпало на любовта" и пр.
към текста >>
И такива хора има вече във всички
народи
и материци.
Самите заглавия показват голямото разнообразие на въпросите, които се зачекват. В тая книга са разгледани въпросите не само за задачите и пътя на отделния индивид, а и социални въпроси, но от едно съвсем ново гледище. От тая книжка се вижда как новите идеи съдържат творчески сили в себе си да хвърлят светлина върху днешното положение и да посочат конкретно изходния път. Има една основна идея, която е прокарана като червена нишка през всичките статии; това е идеята: живот за Цялото. Това е и основната идея, която ще отличава новата култура, която ще отличава новият човек, който се ражда днес на земята.
И такива хора има вече във всички
народи
и материци.
Човешкото съзнание се пробужда. Това е гаранция за новия ден който иде на земята! Ето няколко мисли от последната статия: „Когато хората не разбират съветите на любовта, когато станат крайно своенравни, природата им дава уроци. Иначе тя е необикновено търпелива. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето".
към текста >>
Тогава всичко, което става днес на земята, няма да бъде за него само
източник
на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване".
А що означава „небе"? Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човека раса, от която земните хора са. само една малка незначителна част. В светлината на това разбиране човешкият живот придобива друг космичен смисъл.
Тогава всичко, което става днес на земята, няма да бъде за него само
източник
на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване".
Двете горни книжки трябва да получат разпространение всред широките народни маси, всред всички кътове на обществото. Могат да се доставят от Руси Събев, „Изгрев", София, 13. „Благословение", роман от Любомир Лулчев. София, 1940 год., стр. 368. Цена 30 лева.
към текста >>
53.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните
източници
на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение.
Той също придобива много имоти: има овци, говеда и шатри. Естествено е, че земята с нейните пасища, с нейните извори и кладенци, става скоро тясна за двамата. Между пастирите им започват да възникват разпри. Те по необходимост трябва да се разделят и да тръгнат в различни посоки. Тук, при раздалата на Аврам с Лот, изпъкват едни от най-красивите черти в характера на вехтозаветния патриарх.
Той дава на вечния икономичен въпрос за разпредялба на земите с - техните
източници
на блага, който въпрос виждаме да възниква тук в неговата елементарна вехтозаветна постановка, едно колкото безпристрастно, толкова и справедливо разрешение.
Ще посоча това просто, но правдиво разрешение така, както е предадено в Битие, в няколко само стиха. „И Аврам рече Лоту: Да няма препиране между тебе и мене, между моите пастири и твоите пастири, защото ние сме братя. Не е ли всичката земя пред тебе? Моля ти се, отлъчи се от мене: ако идеш ти наляво, аз ще отида надясно; ако ли ти надясно, а аз наляво". Аврам предоставя свободен избор на Лота.
към текста >>
В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея
източници
на блага.
на Битие, в който са отразени споменатите по-горе черти: „И рече Содомският цар Авраму: Дай ми человеците, а имота вземи за себе си. А Авраам рече на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа Бога Вишнаго, Владетеля на небето и земята, и заклех се, че няма да взема от всичко що е твое, от жица до ремък на обуща, за да не речеш: аз обогатих Аврама. Освен онова, което изядоха момците и дела на мъжете, които дойдоха с мене, Анер, Есхол и Мамврий: те нека вземат дела си". Този пасаж е толкова ясен, че не се нуждае от коментарии. Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война.
В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея
източници
на блага.
В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си.
към текста >>
Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари
народи
, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност.
Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари
народи
, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино.
към текста >>
Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и
народи
, така и помежду си.
В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и
народи
, така и помежду си.
Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Вишнаго.
към текста >>
54.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Богомилството е
първоизточникът
на реформацията".
Правилни оценки на богомилството В. „Нова вечер" от 16. септ. т.г. пише в литературния си отдел: „Българи и българки, помнете: Българското учение богомилството е било разпространено в Италия, Южна Франция, Западна Германия и Южна Англия. В Лондон са били горени на клада „албигойци".
Богомилството е
първоизточникът
на реформацията".
* * * Във в. „Труд", орган на Българския работнически съюз, от 12 юли т.г. е писана специална статия за богомилството от Хр. В. със заглавие: „Делото на Богомила. Социален и религиозен реформатор.
към текста >>
Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между
народите
.
Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак.
Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между
народите
.
Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели. Богомилството е най-прогресивното явление в нашата история. Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух.
към текста >>
55.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в салона на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на
източните
славянски
народи
".
По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото. Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци. Интересно е да се проучи по-отблизо селото, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на селото, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България. Чужденци за важността на богомилското движение На 7 ноември т.г. г.
Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в салона на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на
източните
славянски
народи
".
Между другото той каза, че писмеността и християнството много околни държави и Русия са добили чрез България. Той изтъкна, че богомилското движение е играло голяма роля за културния подем на Западна Европа. Посочи също, че много народи в югоизточна Европа, също и Русия, са. получили голям тласък за културния си възход чрез българите. Сказчикът дълги години е проучвал българската история.
към текста >>
Посочи също, че много
народи
в югоизточна Европа, също и Русия, са.
Интересно е да се проучи по-отблизо селото, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на селото, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България. Чужденци за важността на богомилското движение На 7 ноември т.г. г. Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в салона на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на източните славянски народи". Между другото той каза, че писмеността и християнството много околни държави и Русия са добили чрез България. Той изтъкна, че богомилското движение е играло голяма роля за културния подем на Западна Европа.
Посочи също, че много
народи
в югоизточна Европа, също и Русия, са.
получили голям тласък за културния си възход чрез българите. Сказчикът дълги години е проучвал българската история. Професор Шувалов за влиянието на богомилството върху руската култура Интересен е последният му труд. Той събуди голям интерес между съветските учени. Чрез проследяване старо-руската и южно-славянската литератури той намерил, че многобройни легенди и предания в руската литература и фолклор имат богомилски произход.
към текста >>
В своя труд професорът изтъква, че е проучил 435 руски, украински, белоруски, южно-славянски и западно-славянски легенди, и много от тях са от богомилски
източник
.
Сказчикът дълги години е проучвал българската история. Професор Шувалов за влиянието на богомилството върху руската култура Интересен е последният му труд. Той събуди голям интерес между съветските учени. Чрез проследяване старо-руската и южно-славянската литератури той намерил, че многобройни легенди и предания в руската литература и фолклор имат богомилски произход. Той изтъква, че богомилството, излязло из България, е повлияло не само на руската култура, но се е пренесло и в Италия, Чехия, Франция и пр.
В своя труд професорът изтъква, че е проучил 435 руски, украински, белоруски, южно-славянски и западно-славянски легенди, и много от тях са от богомилски
източник
.
Една статия на професор Андрей Стоянов Това е статията му „Пътят на българина", напечатана в списание „Българска мисъл", год. 15, 1940 г., кн. II. Ето няколко характерни думи от първата страница на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало. Днес историци и писатели се надпреварват да изтъкват достойните им дела. От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения.
към текста >>
Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни
народи
.
От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание.
Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни
народи
.
Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин".
към текста >>
Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония
народи
, които се славят за най-културни." На стр.
А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи.
Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония
народи
, които се славят за най-културни." На стр.
73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин". Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот.
към текста >>
56.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тази велика реалност,
източник
на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна.
Неделчо ТРИТЕ ЦАРСТВА НА ЖИВОТА Животът в неговата цялост е нещо велико. Той е най-голямото благо, дадено на човека от Бога. Своето начало животът води безспорно от нещо много по-велико, неизразимо, изпълващо цялото битие. И тая Първопричина на нещата, тъй като е по-голяма от човешкия ум, по-голяма от самия живот, включваща го в себе си, е неопределима.
Тази велика реалност,
източник
на всичко, наричана с много имена, си остава непостижима, непозната, необятна.
Думите Бог, Любов и много други, макар и думи на големи и светли умове, не я изразяват. Дойдем ли, обаче, до живота, там спор няма: животът е факт, животът е истина. Всичко живее. Друг е въпросът сега, кой е истинският живот. Имаме живот на минералите, живот на растенията, живот на животните, живот на човека и живот на по-горните от човека същества, тъй като несъвършеният човек не може да бъде краят на творението, не може да бъде, както обикновено го наричат „венец на творението".
към текста >>
Защото, ако днешното безумие на
народите
наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
В другите две царства протича животът на хората. Едното е царството на злото — неорганизираният живот. Другото е царството на доброто — организираният живот. Между тия две царства се развива драмата на човешкия живот. Тая драма, каквато я виждаме днес, не е писана от Бога, защото Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.
Защото, ако днешното безумие на
народите
наричаме мъдрост, то цялата вселена би се разрушила, би се превърнала на прах... И хората, след като бъдат герои на тази драма, ще се пробудят и ще потърсят Истината.
Днешният свят е под властта на царството на злото. Злото господар, доброто е слуга. Сега иде епохата на царството на доброто. Доброто ще бъде господар, злото — слуга. Но това няма да бъде още краят.
към текста >>
57.
DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За мене всички
народи
са братя.
Бъдещата култура на новото, за която е призовано славянството, ще се роди в България. В България е дошъл един Велик Учител, известен далеч в широкия свят. Той е известен във Франция, в Италия, в Америка, в Латвия, известен е също така и на руснаците. Пиша ви съвършено откровено, свободно, и радостно е за мен и мое щастие е, че съм свободна от предразсъдъци. Приемам всичко хубаво, светло, което идва от другите страни.
За мене всички
народи
са братя.
Виждам, че за България е предназначено велико бъдеще. Паралелно с голямата творческа дейност на Учителя в България, там се развиват кооперации, вегетарианско движение, печатат се окултни книги и вестници, т.е. всичко, което ще бъде основа на новата култура на бъдещето, когато мирогледът ще бъде духовен, вегетарианството и идеите за кооперативност ще бъдат общи явления, а окултизмът, оплодил с новите си идеи науката и научно обяснен, ще бъде основата на новата култура. За мене България сега се явява като източник на светлина, разпространителка на нови светли знания. Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя през лятото.
към текста >>
За мене България сега се явява като
източник
на светлина, разпространителка на нови светли знания.
Приемам всичко хубаво, светло, което идва от другите страни. За мене всички народи са братя. Виждам, че за България е предназначено велико бъдеще. Паралелно с голямата творческа дейност на Учителя в България, там се развиват кооперации, вегетарианско движение, печатат се окултни книги и вестници, т.е. всичко, което ще бъде основа на новата култура на бъдещето, когато мирогледът ще бъде духовен, вегетарианството и идеите за кооперативност ще бъдат общи явления, а окултизмът, оплодил с новите си идеи науката и научно обяснен, ще бъде основата на новата култура.
За мене България сега се явява като
източник
на светлина, разпространителка на нови светли знания.
Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя през лятото. Досега аз черпех духовни знания от Западна Европа. Сега малката България разпространява духовни културни идеи. Тя сега за нас е духовен Ерусалим. Може би, вие ще мислите, че това е само мое лично мнение.
към текста >>
Тогава всички
народи
, големи и малки, ще бъдат съвършено равноценни.
Тя сега за нас е духовен Ерусалим. Може би, вие ще мислите, че това е само мое лично мнение. Един велик руски мистик, имащ връзка с йерархията на Светлите сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис", която излезе в 1935 година, писа, че мировата война ще начене пред 1938 г., но истинското тежко време ще почне след нея, когато в масата ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура. Обаче, градежите на новата култура ще почнат само тогава, когато самият човешки организъм стане способен да възприеме новите вибрации на духа. Това ще стане благодарение на страданията, които човечеството ще трябва да понесе и тогава старото ще изгори.
Тогава всички
народи
, големи и малки, ще бъдат съвършено равноценни.
Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най голямата държава на света. И за него този свят е създаден като грамадна школа за братство и любов между хората. Виолино Примо На 8. дек. 1940 година се пресели отвъд в гр. Котел Виолино Примо (Цонко Попов).
към текста >>
58.
ТРИТЕ СТРУНИ НА ЖИВОТА - Н. ПОПОВ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Това значи да бъдем съвършени като Бога, нашия Баща, който е Любов, Мъдрост, Истина, който е Слънце на живота, извор на светлината и
източник
на свободата.
Това е високият идеал: да бъдем като Слънцето, да бъдем като Извор. Слънцето грее и не иска нищо да му се плаща. Изворът дава и се радва на всички, които дойдат да пият от него. Цветето разлива своето благоухание наоколо и радва очите ни със своята неземна красота. По ум да бъдем като слънцето, да носим светлината на знанието на всички наши братя; по сърце да бъдем като извор, като чист планински извор, да утоляваме жаждата на всички жаждущи души с живата вода на любовта; по душа — да бъдем като цветята — красиви и благоуханни, разнасящи великото благословение на небето!
Това значи да бъдем съвършени като Бога, нашия Баща, който е Любов, Мъдрост, Истина, който е Слънце на живота, извор на светлината и
източник
на свободата.
Колкото по-висок идеал има човек, толкова по-бързо се движи той към светлината, свободата и творчеството. Колкото повече човек се ръководи и вдъхновява от идеала на слънчевата любов, толкова повече и по-бързо неговото сърце става кристално — чист извор на благородни и нежни чувства, а неговият ум ще свети с лъчезарните лъчи на истинското знание, опитано в живота и носещо благословение за човечеството. „Бъдете съвършени като вашият Отец" — това е идеалът за личността, открит нам от Христа. Бъдете съвършени в Любовта, защото Бог е Любов. Бъдете съвършени в Мъдростта, защото Бог е Мъдрост.
към текста >>
Правда, мир и радост в семействата,
народите
и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на освобождението и безсмъртието.
Бъдете съвършени в Истината, защото Бог е Истина. Бъдете съвършени в Правдата, защото Бог е Правда. Бъдете съвършени в Доброто, защото Бог е Добро. И тогава само, когато любовта се всели в нашето сърце, доброто стане основа на нашия живот, мъдростта просвети нашия ум, истината освободи нашата душа и закали нашата воля за творчество и подвиг и правдата излее мощта на светлината над нашия дух, ние ще бъдем наистина истински човеци с висок идеал и ще можем да осъществим и обществения идеал на Христа: Царството Божие на земята. „Царството Божие не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Духа святаго", казва ап. Павел.
Правда, мир и радост в семействата,
народите
и човечеството, за които копнеем всички, ще дойдат само тогава, когато ти и аз и всички ние, които искаме да следваме Христа и да носим Неговото име, отворим сърцата си за Любовта, умовете си — за Мъдростта, душите си — за Истината, и духовете си за Христа, живия Христос, който е образът на високия идеал, на невидимия Бог, дошъл да ни покаже пътя на освобождението и безсмъртието.
Вечната и неутолима жажда на всяка душа тука на земята е свободата и безсмъртието. Вечният и неутолим стремеж на всяко общество, на всеки народ, на делото човечество е свобода и хармония. Както хор и оркестър не може да имаме, докато не подготвим хористи и музиканти, така и нова общественост не може да имаме, докато не създадем от себе си свободни, любещи и разумни човеци, които да живеят в правда, мир и радост. Царството Божие — това е новият обществен порядък, който идва, това е новата общественост, която се ражда като плод на индивидуалното изправление на личността. Защото какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното.
към текста >>
59.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
– Къде е
източникът
, кой е изворът на любовта?
– Безсмъртна ли е душата? – Смърт няма в света. Смъртта е една фикция. Всичко се създава и всичко се руши. Под рушение разбирам преобразование на формите.
– Къде е
източникът
, кой е изворът на любовта?
– В Духа, в Божествения свят. – Кой е вечният стремеж на човка? – Любовта. Тя е единственото Божествено, което е основа на всичко. Тя е единна.
към текста >>
– След днешните събития в света иде едно сближение на
народите
.
Единственото нещо, което дава простор на живота, е мъдростта. Единственото нещо, което дава право на живота, е свободата, истината. Един от лекарите каза: – Аз веднъж държах в университета сказка, в която казах: „Дано за в бъдеще да няма хора, които да бъдат разпъвани за това, че са защищавали Истината! " – В новата култура основният закон ще бъде писан не вън, но вътре в всеки човек. – Кой е изходът от сегашните събития в света?
– След днешните събития в света иде едно сближение на
народите
.
В света иде един нов план, нещо ново, една нова епоха, в която хората ще живеят като братя. Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще.
към текста >>
Защото всички
народи
си имат мисия.
Един от лекарите каза: – Аз веднъж държах в университета сказка, в която казах: „Дано за в бъдеще да няма хора, които да бъдат разпъвани за това, че са защищавали Истината! " – В новата култура основният закон ще бъде писан не вън, но вътре в всеки човек. – Кой е изходът от сегашните събития в света? – След днешните събития в света иде едно сближение на народите. В света иде един нов план, нещо ново, една нова епоха, в която хората ще живеят като братя.
Защото всички
народи
си имат мисия.
Всеки народ си има мисия. Иде нещо хубаво за всички народи. В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще. Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора.
към текста >>
Иде нещо хубаво за всички
народи
.
– Кой е изходът от сегашните събития в света? – След днешните събития в света иде едно сближение на народите. В света иде един нов план, нещо ново, една нова епоха, в която хората ще живеят като братя. Защото всички народи си имат мисия. Всеки народ си има мисия.
Иде нещо хубаво за всички
народи
.
В новите времена всеки народ, който не живее по закона на любовта, няма бъдеще. Всички хора, които се преселват отвъд от сега нататък, са все мисионери на новите идеи. В света съществува една идеална държава от идеални хора. И тези, които управляват тази държава, те идат сега да оправят света. И плана, който те имат, ще го приложат.
към текста >>
60.
DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Още през десетия век богомилството се явява като първа реформация в света — отпор срещу световната лъжа и дух на насилие, които са намерили своите крепости в тогавашните държави и църкви; то разтърсва тогавашните европейски общества и провъзгласява свобода на съвестта, равенство и братство между всички хора и
народи
, за да се осъществи Царството Божие на земята и да настъпи вечен мир.
Между другото той казва: „Ни един от историците на това движение не е разполагал със съчинение, написано от богомилите. Цариградският събор от 1140 г. заповядал да изгорят книгата на Хризомона, която съдържала изложение на богомилското учение. Тя била последната от унищожените книги. Същата участ имали и книгите на западно-европейски писатели.
Още през десетия век богомилството се явява като първа реформация в света — отпор срещу световната лъжа и дух на насилие, които са намерили своите крепости в тогавашните държави и църкви; то разтърсва тогавашните европейски общества и провъзгласява свобода на съвестта, равенство и братство между всички хора и
народи
, за да се осъществи Царството Божие на земята и да настъпи вечен мир.
Богомилите са. упражнявали производителния труд в общини, задруги или поединично. И в двата случая те са внасяли всичко изработено в общата каса". Статия в шведски вестник за Всемирното братство В шведския вестник „Bia bandet", който излиза в Стокхолм, е напечатана статия от Тереза Керемидчиева: „Всемирното Братство в България". В статията се излагат основните идеи на Учителя, принципите на паневритмията, излетите на Витоша и Рила и пр.
към текста >>
Мозъкът е орган на мисълта, но не
източник
на мисъл.
Статията е придружена с красива рилска снимка — Учителят държи беседа на планината. Сп. „Просвета" и въпросът за смъртта и безсмъртието Красив симптом е статията за смъртта и безсмъртието в това списание, орган на Просветния съюз. В тази статия възторжено се говори в полза на спиритуализма. В нея се привеждат аргументи из разните области на науката, философията за обосновка на спиритуализма. Между другото се казва: „Знаменитият философ Бергсон доказва, че мисълта не е функция на мозъка.
Мозъкът е орган на мисълта, но не
източник
на мисъл.
Да се приеме, че мозъкът чувствува и мисли, е толкова смешно, колкото е смешно да се приписва произходът на предадените в една телеграма мисли на телеграфния апарат и на жиците, които са само механически посредници за отправяне на мислите. С физиологичните процеси не може да се обяснят психичните явления. Материалистически не може да се обясни способността да се вижда без очи, да се предчувствуват бъдещи събития, да се узнава, какво става далеч от нас, или какво ще се случи в бъдеще. Тези наблюдения доказват отделното съществуване на духа, надарен с вътрешни, независими от физическите сетива, способности. Камил Фламарион цитира думите на една френска поетеса: „Да не ви виждам вече никога, о светли небеса!
към текста >>
61.
IV ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К.
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Този, Който е създал света, е дал всичките условия на
народите
да се развиват.
Той може да получи онова, което природата му е определила. Не може един народ да бъде по-голям, отколкото му е отредено от природата. На българите не е дадено да бъдат един голям стомилионен народ. Но това, което му е дадено е достатъчно, за да изпълни дадената му служба. Ръстът на всеки народ е определен.
Този, Който е създал света, е дал всичките условия на
народите
да се развиват.
Той сега ще им покаже, че земята не е място за война, но място за земеделие, за индустрия, за наука, за култура. За всички има условия да живеят и да работят. Нов порядък ще настане в света. Никой да не се противопоставя и да рита срещу новото. Наближава времето, когато ще се изяви хубавото в живота и ще избави хората от робството на злото.
към текста >>
От един
източник
иде братството.
Тази идея е основата. Доброто е основата в природата. Братство има между растенията, братство има между животните, навсякъде има братство. Тази идея за братството иде от едно место. Това, което иде от две места, не носи братство.
От един
източник
иде братството.
Всички трябва да служим на тази идея.
към текста >>
62.
DU MAITRE: LA FAIM
Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
За последното казва между другото: „Богомилството, което все още буди противоречие при оценката на неговия религиозен и социален характер, винаги е бивало признавано от всички като
първоизточник
за възраждането на
народите
и за освобождаването към от безпросветността на средновековието.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Оценка на богомилството Писателят Петър Горянски в една своя статия намира две най-важни прояви в Българската култура, които са помогнали за създаване и опазване културните ценности: делото на Св. Кирил и Методий и богомилството.
За последното казва между другото: „Богомилството, което все още буди противоречие при оценката на неговия религиозен и социален характер, винаги е бивало признавано от всички като
първоизточник
за възраждането на
народите
и за освобождаването към от безпросветността на средновековието.
А за един народ като нашия горните два факта са достатъчни да очертаят неговия духовен ръст". Установени са нови 30 милиарда звезди Американските астрономи с помощта на огромни рефлектори и гигантски телескопи сполучиха не преди много време да открият един нов неизвестен досега звезден свят (подобен на нашия Млечен път) — най-отдалечената от досега известните млечни системи. Тая нова звездна система е отдалечена от нашата планета на 30 милиона светлинни години. (Една светлинна година е равна на пътя, който изминава светлината за една година, като се движи с бързина 300,000 км. в една секунда).
към текста >>
63.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ-Б. БОЕВ
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и
народите
(съгласно системата на Нострадамус).
ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС П. М-в Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус. Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред.
Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и
народите
(съгласно системата на Нострадамус).
Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ. Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност. Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството. Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите.
към текста >>
Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на
народите
, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F. Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока).
Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на
народите
, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.
Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция. Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също.
към текста >>
Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и
народите
: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция.
Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите. Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност. Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството.
Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и
народите
: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция.
Фригийската шапка В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ. Фигурата заема следния вид: Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год.
към текста >>
Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички
източни
граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични.
Това е ориентацията във времето. Личната ос на фригийската шапка (тъй като всеки символ има една ос, която му е свойствена) е представена от ликторския сноп. Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е. във времето), както може да се види във фиг. 2.
Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички
източни
граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични.
Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1. Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента. Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната.
към текста >>
64.
СТИХОВЕ-S.
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от
източниците
на своята Божествена виделина!
Слави П. Камбуров ЦАРЯТ НА ЖИВОТА И УЧИТЕЛЯТ НА МЪДРОСТТА И звънна в дълбочината на душата ми утринната камбана, която ме призова да се събудя от сладката почивка на тихия спокоен сън. "Стани! ", ми каза бодърствуващият дух. "Виж твоя великолепен храм, как грижливо е почистен от трудолюбивите природни духове и елементали и как всичко в него е турено в ред и порядък!
Влез в неговата Светая Светих и там се приготви да посрещнеш "Царя на Живота", който носи и дава мир, любов, разум и светлина на света от
източниците
на своята Божествена виделина!
Настрои арфата на своята душа и нека хармонията на нейния акорд се слее с хармонията на този Божествен химн, който започва да се излива от невидимите мирове на вселената! Спретни се, стани и се приготви да се удостоиш с Неговата велика любов, като пред вратата на Неговия храм – красивата утринна природа – Го посрещнеш, защото, ето Го на, Той иде като царь на силите, господар на властите, крепител на живота! Готов ли си да направиш това? Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ?
към текста >>
– Ти, който носиш мира и правдата между
народите
.
И виж го в проявата на Божествения дух – във великото, съвършеното и мощното в света! " * В дълбока размисъл, посред тишината на безмълвието, с утринната красота на живата разумна природа, която ме заграждаше от всички страни с безбройните си светли сили от висши интелигентни същества, моят духовен поглед видя посред тях, облечен в царствения блясък на Сина Божий, Този, Който води днеска съдбините на цялото человечество и лика на Богочовека, който живее днес всред избрания народ измежду славяните. И застанал смирено пред Него, Аз му казах: "0, Учителю мой! Ти, носителю на разумния живот и вестителю на Божията любов! – Ти, който даваш преизобилна сила, любов и светлина в света.
– Ти, който носиш мира и правдата между
народите
.
Аз стоя смирено пред Твоите нозе и като дете жадно за наука и просвета, искам от Тебе само запалката на съвършената мъдрост и Аз ще намеря достатъчно сила в себе си, подкрепен от Бога на любовта и светлината, който живее вътре в мене, да я драсна и запаля. И да светне Божествената виделина в моя дух, която Ти носиш със своето мъдро слово, като озари ума, душата и сърцето ми с Великата светлина на живота, която носи и дава мир, любов и разум на всички пробудени души." И чух тогава гласа Му да ми казва: "Бъди благословен! Аз ти давам цялата си мощна подкрепа в пътя на твоето духовно развитие! Знай и изпълни! Обичай съвършения път на истината и живота!
към текста >>
Това е идеал, мечта за постижение в новия живот, който иде между
народите
.
Хубаво е да бъдеш умен, но в какво? Мило е да бъдеш красив, но защо? Идеал е да бъдеш богат, но защо? Ако ти правилно разрешиш всичко това, най-малко ще станеш изобилен извор в живота. А това е голямо постижение да станеш извор на живот в живота на земята.
Това е идеал, мечта за постижение в новия живот, който иде между
народите
.
– Старият свят, светът на мъките и теглата, невежеството и тъмнината, на злобата и отмъщението, на алчността и проклятието, вече минава във вечността на забвението! " * И чух гласа Му пак да проговори: "Разсъди, вдълбочи се и размисли: Процесите на развитието в живота бързо се развиват пред тебе! Новото иде, старото отхожда. Виж едното и надживей другото. Прецени, пресметни и приложи!
към текста >>
" * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса –
Източникът
на духовната светлина!
А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога! Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека. Върви смело към съвършенството!
" * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите Небеса –
Източникът
на духовната светлина!
Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено поздравява в този момент, да изгрее и вътре в тебе! Аз ти давам запалката на духовната светлина! Драсни и запали! Погледни, виж и осветли! Ето Великото в света иде, и дойде за този, който може да му служи и изпълни.
към текста >>
– Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между
народите
!
Виждаш ли засмения лик на жената? Тя иде като Царица – Богиня да прояви и приложи сестринската любов на земята! Виждаш ли щастливото и доволно лице на детето? То иде да положи основата на утрешния нов ден на живота, като подмлади и облагороди всичко в света, защото е казано в свещената книга на живота: "Ако не станете кротки и невинни като децата, не можете да наследите Царството на Светлината". Виждаш ли светлия лик на Богочовека?
– Той иде да тури ред и порядък в целокупния живот на обществото, като възцари разума, мъдростта и любовта между
народите
!
Той иде да въдвори правда и мир в света! И ще заживее человек в мир и доволство. И ще бъде написано в сърцето и душата му един единствен закон, казан от Христа, който той ще съблюдава през всичките дни на вековете: "Не прави на ближния си това, което не искаш да правят и на тебе! " И ще възкръсне человек от гроба на тленното със светлината на нетленното към вечния живот, проявен в пробуденото свръхсъзнание у него. И земята ще бъде увенчана с духовната красота на мъдростта и ще стане рай за щастливата човешка душа" 1 И видя той – ученикът на смирението, вътре в себе си и вънка от себе си тайнствената виделина на Божия Дух, как озари цялото Битие.
към текста >>
65.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІV - Б. БОЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици —
народите
.
Само при такова положение човек може да бъде човек, а не животно. Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък.
Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици —
народите
.
Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок.
към текста >>
Големите
народи
, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека.
Ние няма да се спираме да разглеждаме надълго живота на човека в племето. В него той развива редица качества, присъщи на колективния живот в него се развиват редица форми, които минават и по-нагоре в историческото развитие на човечеството. В жи¬вота на племето се осмисля семейството, създава се колективното твор¬чество. в последното изпъкват творческите единици, създава се водачеството на племето, а с това ориентираният живот към напредък. Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите.
Големите
народи
, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека.
Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието.
към текста >>
За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на
народите
— старите
народи
на древността, има голям скок.
Изминават векове и хилядолетия, ние намираме човека обособен в още по-големи обществени единици — народите. Големите народи, люлки на човешките култури в древността представят осо¬бени формации в историческото развитие на човека. Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително.
За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на
народите
— старите
народи
на древността, има голям скок.
Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това. И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури.
към текста >>
В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия
народи
, нещо, което не може да се види преди това.
Кой е историческият смисъл на тяхното изникване? — Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието.
В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия
народи
, нещо, което не може да се види преди това.
И културата на всеки един от тия народи остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво. Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях.
към текста >>
И културата на всеки един от тия
народи
остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво.
— Дали някаква нужда от за¬крила от природата или нуждата от борба с нея? — Лекотоq повърх¬ностното гледане ще отговори на тия въпроси само утвърдително. За вдълбочения поглед, обаче, е ясно, че между живота на племето и жи¬вота на народите — старите народи на древността, има голям скок. Тази нова социална мутация е нов, по-дълбок смисъл в развоя на съзнанието. В тази форма ние виждаме да се разгъва човешкото съ¬знание досущ в една обществена пълнота Ние имаме едно пълно раз¬витие на материалната и духовна култура на тия народи, нещо, което не може да се види преди това.
И културата на всеки един от тия
народи
остава нещо напълно самостойно, величаво и красиво.
Китай, Индия, Персия, Египет, културата на Инките и Ацтеките в Америка, това са живи дървета на човешкото развитие, дали своите велики пло¬дове в духовната съкровищница на света. Няма да се спираме да правим анализ на тия древни народностни култури. Днес всеки вдълбочен историк знае, че те са нещо самобитно и самородно, всяка култура за себе си. Днес се знае, че Те нямат подобие на себе си, нито преди нито след тях. трябваше да се създадат тия велики култури на човечеството, трябваше да се яви тази мутация в историческото развитие, за да може да се прояви едно друго висше съзнание в живота.
към текста >>
Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя
първоизточник
, тя ще бъде ера на съвършенството на човека.
В тази нова култура на сърцето ще се прояви Христовият импулс в пълнота. В тази проява на Христовия дух, на Любовта, ще се осмисли мутацията, която ознаменува съвременната ера в развитието на човека и човечеството! Тази ера, тази мутация на човешкото съзнание се развива в две клонки — една издънка по пътя на ума и друга по пътя на сърцето. Хармоничното им съединение ще подготви началото на нова ера в спиралата на човешкото развитие. Тази нова ера, която някой ден ще дойде, след като се закръгли Христовата ера на земята, ще бъде нещо съвсем различно от всичко досегашно.
Според думите на Ония Учители и човечеството, които прозират в нея, тя ще бъде ера, в която човешката душа и дух ще се слеят с своя
първоизточник
, тя ще бъде ера на съвършенството на човека.
В това седи Божественият плат на човешкото развитие — Божествената еволюция в пътя към съвършенството на човека, към истинската култура на творческия Дух. * Като говорим за ери на човешкото развитие и ги виждаме като мутации, които не се повтарят и нямат подобни на себе си в историята, ние считаме, че наистина историческите процеси на развитието са неповторими. Верно е, че сходни процеси в историческото развитие се установяват многократно. Но те никога не са еднакви със същ интензитет, съща окраска, подтик, вид и цел. Това е твърде естествено.
към текста >>
Съпоставете хората, съпоставете човешките общества,
народи
, култури, ще видите, че е така.
В него именно се проявява в нова сфера на действие, по-съвършена и по-съвършена, човешкият дух — звеното на единение на всички етапи в развитието на човека. Тия моменти на проява на духовното, на ра¬зумното Начало в историческото развитие, целехме да изтъкнем досега. Общото в културите на човешкото развитие не е важно за нас. То е, тъй да речем, общото психо-физиологично във всички орга¬низми. в него има много нещо — присъщо на животното, и висше — доколкото озарението на духа е проникнало в сомата, в снагата на човека и човешкия род.
Съпоставете хората, съпоставете човешките общества,
народи
, култури, ще видите, че е така.
Затова нас ни интересуват моментите, когато „Божията искра" намери пригодно време и форма да навлезе в живота на човека и човечеството, да го оплоди отново и да осмисли формите на новата мутация, с което да закръгли един творчески цикъл на развитието. Формите на живота се менят в своя път на развитие. По съвършените форми запазват някои белези от миналото, но те винаги носят в себе си нещо ново. Между всичките тези форми, в безко¬нечната стълба на развитието се движи нещо, което ги осмисля. Ние не го долавяме, не го схващаме, не го разбираме, защото се губим във формите, в многото форми, които без живота, без духа, без вечното, разумно Начало са нищо.
към текста >>
66.
АЛЛАХ Е БЛАГ И МИЛОСТИВ - N.
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Музиката на
източните
народи
е инволюционна, низходяща, а новата музика е еволюционна, възходяща.
от начало музиката е тиха, после става бурна и след това пак утихва и става тържествена. Учителят свири нещо съвсем ново, в което се долавя пътят на душата: първите стъпки на възхода, мъчнотиите, противоречията и най-после разрешението — приближаването до върховете на светлината и свободата. след това Учителят почва да говори: — Светът е създаден музикално. Без музика не може да се прояви животът. Хората изгубиха истинската музика, когато излязоха из рая.
Музиката на
източните
народи
е инволюционна, низходяща, а новата музика е еволюционна, възходяща.
В природата всичко е музика! Има в света нещо толкова хубаво и велико, но хората не го знаят! Цялата природа пее. Има музика в тревите, в дърветата. Човек може да слуша музиката, която излиза от тях.
към текста >>
67.
НА ВЪЗНЕСЕНИЕ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция
народи
.
до 1914 г. и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г. насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише. Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ. Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус.
Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция
народи
.
Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция. Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата. Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус.
към текста >>
Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските
народи
, построени съгласно системата на Нострадамус.
Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция. Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата. Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа.
Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските
народи
, построени съгласно системата на Нострадамус.
Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно. Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г. Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "Гроба на великия римлянин" (в. Ж.3., бр.10, 1941 г.) показва възможността за нахлуване. Символът RF, държейки се като живо същество, ще реагира по необходимост срещу атаките, и неговата реакция ще бъде ефикасна или неефикасна според положението, което той вземе в момента на нападението.
към текста >>
Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в
североизточния
сектор на "Гроба на великия римлянин" (в.
Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно. Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г.
Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в
североизточния
сектор на "Гроба на великия римлянин" (в.
Ж.3., бр.10, 1941 г.) показва възможността за нахлуване. Символът RF, държейки се като живо същество, ще реагира по необходимост срещу атаките, и неговата реакция ще бъде ефикасна или неефикасна според положението, което той вземе в момента на нападението. Прочее, по силата на движението, което го тегли във времето, оста на тоя символ – ликторският сноп – е склонна към съпротива. През 1914 г. – както е посочено пунктирано във фиг.
към текста >>
68.
DU MAITRE - VERS UN MONDE NOUVEAU
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
6) са казани между другото следните пророчески думи: "За да се изпълни все що е писано" – това се отнася и до всички съвременни общества, държави и
народи
.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Из една беседа на Учителя В беседата, държана от Учителя на 28 януари 1917 год. в София (виж тома "Все що е писано", беседи от Учителя, стр.
6) са казани между другото следните пророчески думи: "За да се изпълни все що е писано" – това се отнася и до всички съвременни общества, държави и
народи
.
Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се попита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света?
към текста >>
Европейските
народи
ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Из една беседа на Учителя В беседата, държана от Учителя на 28 януари 1917 год. в София (виж тома "Все що е писано", беседи от Учителя, стр. 6) са казани между другото следните пророчески думи: "За да се изпълни все що е писано" – това се отнася и до всички съвременни общества, държави и народи.
Европейските
народи
ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат.
Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се попита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия".
към текста >>
За да може човек разумно да се справи с днешните противоречия, трябва да изучи законите, по които се развива отделният човек, обществата,
народите
и цялото човечество.
Доставя се и от редакцията на списание "Житно зърно". Този том съдържа дванадесет беседи. Новите идеи, върху които ще легнат основите на будещата култура, която иде, минават като червена нишка през всичките тия беседи. Днес мнозина желаят да разрешат въпросите на съвременната култура, но средствата и пътищата за това са механични. Задачите, които днешното време представя на човечеството за разрешение, не могат да се разрешат само по механичен начин.
За да може човек разумно да се справи с днешните противоречия, трябва да изучи законите, по които се развива отделният човек, обществата,
народите
и цялото човечество.
Именно тия закони и произтичащите от тях методи са изложени в този том и в разните други съчинения на Учителя. Новото иде днес тъй, както иде зазоряването след дълга и тъмна нощ или както иде вълшебната пролет след тежка зима. Новото днес проблясва така в душите на хората, както се разцъфтяват цветята. Препоръчваме на всички търсещи тази книга на жива светлина. КАБАЛА Под това заглавие излезе напоследк една неголяма книга, изнесена от Равина Даниел Цион и Ел. Ански.
към текста >>
Учителите, Посветените на най-старите
народи
на земята са владеели принципите и законите на това божествено учение – Кабалата, и своите собствени учения, религиозни системи, морал и пр.
Преди да разгледаме съдържанието на тази книга, ще кажем няколко общи думи върху Кабалата, с които желаем да изтъкнем, как трябва да се гледа на нея. Кабалата е старо окултно знание, което в древността, па и днес се владее изключително от дълбоко посветени в окултизма люде. Началото на това знание се корени във вековете. То е толкова старо, колкото е старо цялото битие. То е толкова старо, колкото е старо човечеството на земята.
Учителите, Посветените на най-старите
народи
на земята са владеели принципите и законите на това божествено учение – Кабалата, и своите собствени учения, религиозни системи, морал и пр.
са съградили върху тях. Така от Индия, Египет и Халдея, чистото кабалистично знание е преминало и в Йудея. Библейските отци, Мойсей и пророците са били посветени в това божествено знание. Всичките техни писания, известни и неизвестни, са написани според основните принципи на Кабалата. Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение.
към текста >>
Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя
първоизточник
, с Бога.
Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността.
Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя
първоизточник
, с Бога.
Като ни разкрива основните тайни на битието и живота, Кабалата има и една практична част, която ни дава ключовете да разбираме тия тайни, както в Природата, така и в старите кабалистични писания – въ случая Библията и другите книги на великите посветени от древността и днешното време. В тази практична част Кабалата ни разкрива силите, които работят навсякъде в Природата и как посветения може да работи с тях, само за да бъде съработник на висшите Сили и Бога между отруденото човечество. С тези няколко най общи думи върху чистото учение на Кабалата ние искахме само да изтъкнем, че то не е рожба на човешката фантазия, нито пък родило се в нечий ум през средните или по стари векове. Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост. Ние подчертаваме това, понеже – както ще видим по долу—тази именно ръководна основа е изпусната от вниманието на горните автори на книгата Кабала.
към текста >>
101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с
първоизточника
си".
окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр.
101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с
първоизточника
си".
Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр. 102 "адептите на кабалата сами и доброволно трябва да си налагат страданията". Ние считаме, че това е излишно.
към текста >>
69.
РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тонът, като трептение, произхождащо от материален
източник
(струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека.
Иначе казано: езотеричната страна има отношение към духа, а екзотеричната – към материята. Музиката е една от проявите на човешкия дух, която датира от най-ранни времена. Може да се каже, че тя съществува в живота на човека, откак сам той се е появил на земята и, в една или друга форма, ние я намираме при всяка степен на неговото развитие. В основата на музиката седи тонът, който в своето изявление дава различните елементи на музиката. За сега са познати три от тях: ритъм, мелодия и хармония, съответно на дължина, широчина и дълбочина от триизмерното пространство, в което понастоящем се проявява човешкото съзнание .
Тонът, като трептение, произхождащо от материален
източник
(струна, гласни връзки, въздушна струя и пр.), дава външната страна на музиката, докато нейната вътрешна страна се определя от съдържанието и смисъла, които просветеното човешко съзнание влага в тоновете и техните съчетания, като по този начин ги поставя във връзка с мислите, чувствата и волевите подтици у човека.
Музикалните науки днес за днес разглеждат музиката само във външната ù страна. Акустиката изследва тоновия материал само като трептение на материални частички и установява физическите закони, които определят качествата му, проучва консонансите и дисонансите, като ги изразява в математически отношения, но никога не разглежда, например, защо повече допадат на човека сексти и терци, които са несъвършени консонанси, докато съвършените – квинти и кварти – стоят още, някак си, чужди за него. Контрапунктът – учение за мелодията и интервалите, хармонията – учение за акордите, учението за инструментите и всички останали музикални дисциплини разглеждат тоновия материал едностранчиво – само като физическо, слухово явление и никога не се спират на възможността да се музицира без инструмент или човешки глас, вън от обсега на слуховите възприятия (Бетовен не написа ли най-хубавите си работи, когато стана съвършено глух?). Музикалното творчество се схваща главно като една умствена спекулация и компонистите "се учат" да композират, забравяйки, че всяко творчество подразбира вдъхновение, а вдъхновението е вътрешен духовен процес, чужд на умуването. Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете.
към текста >>
В схващанията на всички
народи
от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие.
Лутанията на така наречените "модерни" автори с тяхната "модерна" музика ни показа, докъде се стига по този път на творчество: създадоха се музикални произведения по всички правила на музикалните науки (материалистични по своята основа), но чужди на душата и незатрогващи сърцето – едно творчество, което не отиде по-далеч от едно механично подреждане и смесване на тоновете. Задънената улица, на която се излезе, поради това материалистично схващане, кара сега хората да търсят път за връщане. Днес и наука, и изкуство търсят отново да се "одухотворят", да намерят своята вътрешна (езотерична) страна, която, бидейки свързана с човешкия дух и творческото начало на природата, ще им донесе онова обновление, за което жадуват и учени, и поети, и музиканти, и художници. В древността на музиката се е гледало винаги като на една мистична проява в битието. Външно тя е била значително проста – и като тоново съчетание и като инструментална възможност – но винаги стимулираща вътрешния живот на човека.
В схващанията на всички
народи
от древния изток е подчертана идеята, че музиката е само една външна сигнализация на сложни процеси и явления, които се развиват от една страна във вътрешната (скритата) природа на човека, а от друга – в космичното битие.
Основателят на древнокитайската философия, императорът Фу-Хи (3000 г. пр. Хр.) свързва отделните степени на тогавашната гама, която е била съставена от пет тона (пентатоника: фа, сол, ла, до, ре, фа – без полутонове) със следните природни стихии: земя, вода, въздух, огън и вятър, а в египетската музикална философия тия степени на гамата, която тук е вече от седем тона, с два полутона (подобно на съвременната – мажорна и минорна гама) съответствуват на седемте свещени планети: Слънце, Меркурий, Земя (Луна), Марс, Венера, Юпитер и Сатурн . За да се свири на струнния инструмент "ше", необходимо е било, според разбирането на китайците, човек предварително да "въдвори в сърцето си добродетелта, иначе от него ще излизат само несвързани звуци", а в египетското йероглифно писмо с изображението на музикалния инструмент "набла" се е отбелязвало понятието "добро". Употребяването на различните инструменти и различните гами в Китай не е било нещо произволно, а във връзка с годишните времена и месеците. Така например, през декември се е пеело и свирело в пентатониката, започваща от ми-бемол (с два бемола), а през януари – в тая, започваща от ми (с три диеза).
към текста >>
Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните
народи
са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие.
И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод.
Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните
народи
са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие.
Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос.
към текста >>
Тогава и музиката ще се възроди и ще стане
източник
за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката.
Дори и вдъхновеният творчески процес при композирането започна да се изражда до една сръчност, понякога, наистина, талантлива, но най-често бездушна и безидейна. За щастие, материализмът е явление, което започва да си отива. Светът се залива от една духовна вълна, която ще доведе до одухотворяването и на наука, и на философия, и на изкуство. Започва да се разкрива отново вътрешната страна на човешката природа, пробуждат се нови сили у човека и около него, а това ще постави целокупния живот в нова светлина. Ще се отворят очите на човека, да види нещата по-иначе, отколкото ги е виждал досега и ще постигне красотата на един нов живот, при който външното е само израз на вътрешното.
Тогава и музиката ще се възроди и ще стане
източник
за духовна радост и средство за общуване с висши същества... Постепенно ще се възвърнем към езотеричното схващане на древните за музиката.
Всъщност, връзката с това схващане никога не е била прекъсвана, тъй като големите музиканти и проникновените мислители на нашето време интуитивно с долавяли вечните истини. Някои от тях са се изказвали върху същината на музиката по начин, който ни напомня схващанията на древните. Ще приведем някои мисли от Бетовен – ненадминатият музикален гений на европейската култура, музикантът-философ на нашето време: "В музиката всичко произлиза от идеята и всичко се връща в нея". "Музиката е почвата, в която духът живее, мисли и цъфти. Философията е само производна на музиката, нейна последица".
към текста >>
Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя
източник
на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
Така и трябваше да бъде, щом се отнася до най-безплътното от всички изкуства, което по начало е духовно и е изявление на най-отвлечената и най-възвишената природа у човека. Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение.
Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя
източник
на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
Това трептение, бидейки прекия източник на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл. Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти.
към текста >>
Това трептение, бидейки прекия
източник
на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл.
Заедно с възкресяване на древните истини за живота, за природата и за човека, в наши дни се правят усилия и за оживяване на древното схващане върху музиката. Фабър д'Оливе, окултист, музиколог и ориентолог, в книгата си "Музиката, като наука и изкуство, разгледана в нейните отношения с религиозните мистерии, митологията на древните и историята на земята" ни дава много интересни сведения за окултното схващане на музиката в древността. Сент Ив д'Алвейдър в книгата си "Археометър" разглежда тоновете като нещо, което може да се постави в съотношение с буквите, числата, цветовете, движенията, формите и идеите и установява известна зависимост и съответствие между една мелодия или един акорд и една архитектурна форма, идея, число, образ и пр. А в най-ново време, Херман Бек, от школата на Щайнер, прави много интересен и много сполучлив опит да свърже гамите от квинтовия и квартовия кръг, според съвременната музикална теория, със зодиакалните знаци и тяхното астрологическо значение. Ако искаме музиката да добие отново своята сила на въздействие, да стане тя източник на най-висша душевна и духовна наслада и същевременно средство за култивиране на добродетели и положителни качества у човека, трябва да се отърсим от материалистичното схващане, че тонът като елемент на музиката, е само трептение на материални частици.
Това трептение, бидейки прекия
източник
на тона, е само външната страна, формата на една проява, която, обаче, има и своето съдържание и смисъл.
Трептенията на един тон може да се свържат с космични течения и сили, които ще подемат човешката душа и ще ù разкрият красотата на един нов свят, пълен с хармония, светлина и радост. Един тон трябва да носи трояко съдържание: той трябва да има пълнеж от мисълта, от чувството и от силата на човека – за да има проникновение в душите на хората и да не се загуби още след като зазвучи. Едно ново разбиране за музиката – и като наука, и като философия, и като изкуство – ни разкрива днес нашият Учител чрез своето Слово. Многобройните му беседи дават изобилен материал за изработване на едно ново схващане върху музиката в най-различни нейни аспекти. Ще изброим само някои от тях: Музика и здраве; музика, изразена в говор и в движение; възпитание чрез музика ; връзка на музиката с ума, сърцето и волята у човека; музиката – като идея и като изкуство; качества на окултната музика; музиката във връзка с планетните и космичните прояви; връзка между планетите и степените в гамата; научно-философско изследване върху интервалите и гамите и пр.
към текста >>
70.
ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.
Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като
източник
на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека.
К. Ик.
ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА Известно е, че трептението е основа на звука, като физическо явление — трептение на звучащото тяло, като
източник
на звука, трептение на въздушните частици, като проводник на звука и трептение на цяла една серия от съставни части на слуховия апарат, докато се достигне и завърши с трептението на специалните нишки в кортиевия орган, впечатленията от които чрез слуховия нерв се предават на съзнанието на човека.
Малцина, обаче, познават в подробности устройството на ухото и процеса на слушането, за да знаят, че на човека е дадено да проникне в слуховите явления с една много по-голяма острота от тая, която той сега упражнява и да изгради една музика, далеч по-съвършена от тая, която сега има. Слухът е едно от петте сетива, чрез които човек се съобщава с външния свят. Природата, обаче, е вложила във физическото тяло на човека и специално в органите на неговите сетива, възможности, които още не са изявени в пълнота. Тук ние ще разгледаме някои от тия възможности, що се отнася до усъвършенствуването на слуха, като последното подразбира усъвършенствуване и на музиката, която се гради и развива изключително върху основата на слуховите възприятия. Най-съществената част на ухото, като механизъм за възприемане на звука, е така наречения кортиев орган, който се намира в охлюва на вътрешното ухо и в който са поместени около 4500 еластични нишки, които по закона на резонанса, идват в трептение, съответно на различните звукове, които достигат до ухото.
към текста >>
Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните
народи
и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува?
Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци.
Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните
народи
и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува?
Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови.
към текста >>
71.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия
народи
произлиза от религията на един първичен народ, от който тия
народи
произхождат?
Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка.
Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия
народи
произлиза от религията на един първичен народ, от който тия
народи
произхождат?
Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи.
към текста >>
Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до
източния
бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите.
Те са отплували от западния бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до
източния
бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка.
към текста >>
Странно е, че най-точните данни върху Атлантида идват от окултни
източници
и тая история, която обхваща три милиона години, е без празнини.
Десет години по-късно той видял в Париж, в сбирките на Лувъра, между мексиканските находки от Тиахуанака глинени парчета със съвсем същата форма, а също и съвсем подобни предмети от вкаменели кости. Не само големината и формата са били еднакви, както и орнаментите, но и химично глината била идентична с оная от Хисарлъкската урна. Монетите, които са се съдържали само в тая урна, са били направени от една сплав от платина, алуминий и мед, каквато не се намира никъде другаде в света — понятно, тъй като платината е известна едва от 16 век, а алуминият — едва от 1827 год. Колко опитен в металургичните процеси трябва да е бил народът, който е изработил тия монети; само на атлантците може да се припише една толкова висока култура. Забележително е, че всички пресмятания, построени върху най-различни извори, определят епохата около 12,000 години преди Христа като време на Потъването на острова.
Странно е, че най-точните данни върху Атлантида идват от окултни
източници
и тая история, която обхваща три милиона години, е без празнини.
Според тия данни, атлантците, които на земята са били наследници на лемурийците, са дали 7 подраси: те са се сменявали една друга във владеенето на Атлантида, която достига своя най-голям разцвет при третата подраса — толтеките. Разправя се също за изобретения, които атлантците са притежавали в много по-голямо съвършенство, отколкото ние. Каквото и да се е писало върху атлантския проблем, ядрото, около което се групират мислите на пишещите, е истина! Сигурно е, че само десетилетия ни делят от времето, когато ще извадим от морското дъно истински остатъци от „Града на стоте златни порти" и от другите столици на Атлантида. — Налягането в дълбочините, което засега изглежда непреодолимо, ще съумеем да надхитрим, и техниката, гаранция за невъобразимо бъдеще величие, ще ни върне тогава и в страната на нашата младост, в родината на всички ни, ще ни донесе пак изгубените реалности, за да вярваме в тях.
към текста >>
72.
НАЧАЛНИ СЛОВА
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
-Само с помощта на науката и възпитанието По силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на
народите
, както и 3а тяхното сближаване.
Самото естество на човека е показало нуждата от тази духовна храна, едиственото средство 3а запазване на душевния организъм в здравословно състояние. Под влиянието на неговата могъща сила, душевният живот на човека добива характер на духовна дейност. Умствените способности получават правилна насока и напътствие 3а разрешаване основната задача на човешкия живот. А тази Задача се състояла в повдигането на човека и избавянето му от властта на невежеството и от робството на природните стихии, които са го тласкали най-безмилостно насам-натам, като са изтощавали силите му в безполезни борби. Но по какьв път и по какьв начин човечеството ще може да постигне и осъществи своите Заветни цели?
-Само с помощта на науката и възпитанието По силата на своята универсалност, науката и възпитанието са два мощни фактора за развитието на
народите
, както и 3а тяхното сближаване.
Поради това че в тези две области природата е впрегнала ума и сърцето на човека, каюпо и силите на неговата воля, човек трябва да очаква от тях своето освобождаване от мрака на невежеството и от робството на себелюбието, което е причина на всички злини и нещастия в живота му. Вътрешната сила, която действува в живота на човека, има за цел да организира мислите и желанията в ума и сърцето му. Тя има за цел правилното и истинското запознаване на неговата душа с формите и силите на природата. От правилното разбиране на тия сили зависи истинското поведение на човека. Тук, именно ни идват на помощ науката и възпитанието.
към текста >>
Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме
източника
на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството.
Единствената надежда за подобряване на обществения и личен живот трябва да се вложи във възпитанието, което домът дава. Към дома трябва да се присъединят училищата и всички други учреждения, които носят възпитателен характер. Всички трябва да си съдействат за постигане на общата цел. Силата се изявява в обединението, но това обединение изисква подготвителни елементи, върху които силата да може да упражни своето действие. Без тия елементи, силата, сама по себе си, няма значение.
Това преобразуване ще се постигне само тогава, когато започнем напълно да съзнаваме
източника
на живота, и когато у пас се роди дълбокото желание да се освободим от робството.
Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди.
към текста >>
73.
Брой 2 -1993г.
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Музиката на
източните
народи
е инволюционна, низходяща, а новата музика е еволюционна, възходяща.
От начало музиката е тиха, после става бурна и след това пак утихва и става тържествена. Учителят свири нещо съвсем ново, в което се долавя пътят на душата: първите стъпки на възхода, мъчнотиите, противоречията, и най-после разрешението приближаването до върховете на светлината и свободата. След това Учителят почва да говори: - Светът е създаден музикално. Без музика не може да се прояви животът. Хората изгубиха истинската музика, когато излязоха из рая.
Музиката на
източните
народи
е инволюционна, низходяща, а новата музика е еволюционна, възходяща.
Песен в планината В природата всичко е музика! Има в cвeтa нещо толкова хубаво и велико, но хората не го знаят! Цялата природа пее.Има музика в требите, в дърветата. Човек може да слуша музиката, която излиза от тях. Като минавам край цветята, слушам,че те пеят.
към текста >>
74.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен
източник
.
Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти. Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси. Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис. Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция.
Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен
източник
.
От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях. Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите. Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1.
към текста >>
Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между
народите
и по този начин подготвиха френската революция.
Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени. Богомилите се явяват представители на Бялото Братство в най-тъмната епоха на човешката история - средните векове - когато човешката мисъл и съвест бяха приспани и човешката душа беше окована във веригите на лъжата и заблудата. Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите.
Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между
народите
и по този начин подготвиха френската революция.
Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани.
към текста >>
Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и
народите
.
Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс. Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура.
Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и
народите
.
Под този импулс се развиха различните Боготърсачи и Духобори в Русия. Под същия импулс се развиха Достоевски, Толстой, Соловьов, Йоан Кронщатски, Гогол и други. Под същия импулс се разви и полския месианизъм. Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс. Като предтечи и авангард на този клон се явяват през 19 век спиритическото движение и теософското общество.
към текста >>
75.
Д-р Миркович (1825-1905)
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний
източник
” при с.
Това е първата среща между Учителя и Пеню Киров.” След срещата си с Учителя, Пеню Киров заживял по-богат духовен живот. Често пътувал и проповядвал Словото Божие в близки и далечни краища, като същевременно разпространявал духовна литература. Посещавал е често места, които знаел, че са били богомилски духовни центрове - Странджа планина, Велико Търново, Арбанаси, Кушбунар, Коджа бук, и др. Написал е едно малко съчинение за богомилството в едно от своите “тетрадчета”. През 1903-1904 година, на 35-годишна възраст Пеню Киров планирал и осъществил една обиколка на България.
Тръгвайки пеш от Бургас, той обходил край дунавските градове, а после минал през Южна България и завършил обиколката си в манастира “Животворний
източник
” при с.
Коджа Бук /сега Голямо Буково/. За тази обиколка Никола Нанков пише: “С това си пътуване, той (П.Киров - бел.ред.) прави един магически кръг на България, като сеятел на Божественото слово в душите на хората, и откъдето минава, ще бъдат привлечени определените души от Учителя за веригата, за Школата.” В живота си Пеню Киров е имал ясно изразено водачество свише. Неговите духовни опитности датират още от седемгодишната му възраст. В своето “Първо тетрадче с духовни бележки” той е записал следното: “През 1875 год, като бях на 7 годишна възраст, видях един человек да хвърчи във въздуха и после дойде при мен и ми даде два ореха. Той хвърчеше от юг към север.
към текста >>
Затова и человеците са се разделили на племена и
народи
, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
Из “КАКВО НЕЩО Е СВЕТЪТ” По душа се делят на человеци с человеческа душа, на человеци с животинска душа, на человеци с ангелски духове и человеци със сатанински духове. Человеците с человеческа душа се познават по своето благородство на душата. Человеците с животинска душа се различават по животинския си инстинкт, както и животните. Человеците с ангелски духове се различават по своята любов към Бога и ближния и по своята чистота и трезвост в съжденията. Человеците със сатанински духове се различават по своята гордост, омраза, ненавист, себелюбие и други такива.
Затова и человеците са се разделили на племена и
народи
, понеже себелюбието, гордостта, омразата, ненавистта и пр.
са станали причина, като са се вмъкнали в человечеството посредством сатанинските духове. Успели са да покварят душата, да поробят разума, да потъпчат правдата, да потушат съвестта, да се създаде робството във всичките му видове, да се произвеждат войните, да се изгонва истината, и да се заточава добродетелта. Тези откъслечни мисли имах в самотата на живота ми една вечер в хотел “Зора”, в гр. Добрич, 24 Юлий 1905 г. П. Киров Факсимиле от писмо на Учителя до П.
към текста >>
Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други
народи
и идването на Царството Божие.
Само при такива условия може да се разбият ония душевни сили, да се отворят вътрешните очи на ума да надзърне в Невидимия мир на светлите Духове: Тези, които искат вашето повдигане, Тези, които работят за спасението, Които постоянно оказват съдействието си на тези, които се стремят доброволно да вършат волята на Небесния Баща. Бог гледа на сърце. Когато думите на Истината, думите на Христа пребъдат в една душа тя принася плод много. Небето ще ви окаже всичкото свое съдействие, ще ви даде виделина, ще направи пътят ясен, стига вий да просите. На всички ония помежду ви, които търсят добрия живот, искрено търсят знанието, мъдростта, Истината, ще им умножа съдействието си.
Вий с Тодора /.../ трябва в петъците да споменавате Българския народ, Славянството, всички други
народи
и идването на Царството Божие.
Хвалебната молитва ще четете след последния петък в събота сутринта от 4-7. Приеми моя сърдечен поздрав. Ваш верен П. К. Дънов Пеню Киров си заминал на 27 януари 1918 г. В гр. Бургас.
към текста >>
76.
Борис Николов (1900-1991)
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси
Източник
на Знания, който да я задоволи.
Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово. В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. МАРИЯ ТОДОРОВА 1898-1976 Родена е в Панагюрище в буден и богатски род.
Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси
Източник
на Знания, който да я задоволи.
Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила.
към текста >>
Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските
народи
, настроени с дива омраза едни срещу други.
Записала си е: “Един ден Учителят ми каза: - “Аз ще ви оставя! ” Смутих се, изтръпнах. - “Но аз ще вървя бавно, за да можете да ме настигнете! ” Друг път Учителят споменал между другото: “Аз ще дърпам вас, вие ще дърпате други, те - трети, и така на верига ще ви изтеглим горе” Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево. Той е затворен в себе си.
Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските
народи
, настроени с дива омраза едни срещу други.
Мария Тодорав и Борис Николов често ходят там за да го посетят. Веднъж и те участват в групата изкачила се на връх Острец. Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното. На Рила В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него.
към текста >>
77.
Брой 1-2 -1996г.
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем
източник
на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем
източник
на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа.
- ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта! Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото.
В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя: “Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем
източник
на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем
източник
на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа.
Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго.
към текста >>
И тогава всички
народи
ще бъдат свободни.
И наистина дочаква това свободно време. Неговият вестник “Братство" се възражда. В първия брой, след повече от 40 години мълчание, неговото вдъхновено перо отново призовава: “На работа! ” Той отново зове: “Няма друг път за човечеството, освен да приеме новото. Да се премахнат границите и да дойде федерацията.
И тогава всички
народи
ще бъдат свободни.
Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света! ” Своята вяра в реалното бъдеще на идеята за братство в света, Сава Калименов не изоставя никога. Възраждането на вестник “Братство" е за него нов етап в отстояването на тази идея.
към текста >>
78.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия
източник
на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование.
Новият идеал. (П. Г. П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д.
Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия
източник
на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование.
Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота.
към текста >>
Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя
Първоизточник
сили, нужни му за творчество в всички области на живота.
Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин.
Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя
Първоизточник
сили, нужни му за творчество в всички области на живота.
Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила. Събувам сандалите си пред Твоите златни двери, събличам напрашената си връхна дреха, умивам очите си и пристъпвам с боязливи стъпки към Твоя пламнал притвор. Светлината на милиарди свещи се слива в безбрежно сияние. Тиха, свърхземна песен прониква до сетнята гънка на душата — тъй измъчена и морна — и я изпълва с хармония. Сълзи от радост се леят по бледите ми бузи.
към текста >>
Те се намират във всички
народи
и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света.
Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта.
Те се намират във всички
народи
и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света.
Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя. От техните добри мисли и дела света постоянно напредва. Те са светлината на света, солта на земята и никой не запаля свещ за да я тури под шиник, а на светилник — да свети на всички. Г-н П. Дънов е една такава запалена от Бога свещ, която свети и осветлява нашия живот.
към текста >>
79.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще паднат границите, които разделят хората и
народите
едни от други.
Важното е, че тя съществува, тя живее. Нейния живот за сега е скрит; тайнствен, ембрионален така да се каже — по отношение на своите външни форми, но в идейно отношение, основните линии на нейната структура са вече определени. Основният принцип, основаната нота която ще звучи в нея, знака под който тя ще изгрее— това е обединението, любовта! Няма да има държави, а ще има една единствена държава, под Божествено ръководство, простряла се върху цялото земно кълбо. Няма да има религии, а ще има една единствена религия, обединяваща всички и отправяща всичките им усилия към една единствена цел: обожествяването на човека.
Ще паднат границите, които разделят хората и
народите
едни от други.
Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител.
към текста >>
Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на
народите
.
Основният принцип, основаната нота която ще звучи в нея, знака под който тя ще изгрее— това е обединението, любовта! Няма да има държави, а ще има една единствена държава, под Божествено ръководство, простряла се върху цялото земно кълбо. Няма да има религии, а ще има една единствена религия, обединяваща всички и отправяща всичките им усилия към една единствена цел: обожествяването на човека. Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък.
Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на
народите
.
И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство.
към текста >>
за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и
народи
, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята.
Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е.
за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и
народи
, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята.
И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ.
към текста >>
Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на
Народите
.
Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е. за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята. И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи.
Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на
Народите
.
П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ. На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива.
към текста >>
На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе,
Източник
на истина сяйна,
Източник
на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ.
На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе,
Източник
на истина сяйна,
Източник
на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви.
При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели!
към текста >>
Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси
народи
; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди!
МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ. На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен!
Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси
народи
; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди!
На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека! Л. Л. Заменхов (прев. Ив.
към текста >>
Ний между
народите
ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека!
Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
Ний между
народите
ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека!
Л. Л. Заменхов (прев. Ив. Добрев) Есперанто е най-лесно заучимият език. Познавам много хора които по осем години са учили чужд език в училище, и пак не могат да се ползват от него даже за четене, а камо ли за разговор. Познавам хора, които владеят потънкостно чужди езици, когато четат или даже пишат, но не могат да говорят свободно.
към текста >>
Да дадем беседите на света — това значи да дадем най-хубавото, най-ценното, което България като народ може да предложи на всички останали
народи
.
Благодарение на своята леснота, есперанто може да бъде изучен в съвсем кратко време даже от хора със сравнително слаб интелект и езикови способности, а човкк, който знае някои от модерните чужди езици, знае вече не по-малко от 75 на сто от корените на езика Есперанто. И тъй. Есперанто е най-лесният и най-удобният в много отношения международен език и затова той наистина ще завладее света. КНИЖНИНА Библиотека „Novo Kulturo" Библиотека „Нова Култура“ почва своята втора годишнина, която ще обхваща цялата първа серия от беседите на Учителя, разделени в 10 отделни номера. Всеки, който е чел беседите на български, разбира какво грамадно значение има тяхното разпространение в целия свят.
Да дадем беседите на света — това значи да дадем най-хубавото, най-ценното, което България като народ може да предложи на всички останали
народи
.
Това значи да се намерят истинските причини на злото, разяждащо духовно и икономически целия свят; то значи да се посочи истинския изход из днешното тежко положение. Ето защо, ние мислим че всички, които съзнават това, без разлика дали са есперантисти или не, трябва да подпомогнат библиотеката като се запишат за абонати или като подпомогнат фонда „Нова Култура". Абонамента за втората годишнина е 50 лв. за България, 4 шв. франка за странство.
към текста >>
80.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
(Кришнамурти) КНИЖНИНА * * * Кой е Този, който качва и сваля
народите
от сцената на световната история?
Съдържание: Светлинката. Време е … (Е. К.) Из Беседите Давай! (Б. Б.) Магия (Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман) Уповавайте се на своята собствена сила.
(Кришнамурти) КНИЖНИНА * * * Кой е Този, който качва и сваля
народите
от сцената на световната история?
Кой е Този, в чиято всемогъща десница е всичко — личности, общества, царства и народи? ... Кой издига едни и кой събаря други в праха на забвението? Слепият случай ли, както мнозина мислят ? - Не! ... Има Един, който стои и бди отгоре над всички ни!
към текста >>
Кой е Този, в чиято всемогъща десница е всичко — личности, общества, царства и
народи
?
Време е … (Е. К.) Из Беседите Давай! (Б. Б.) Магия (Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман) Уповавайте се на своята собствена сила. (Кришнамурти) КНИЖНИНА * * * Кой е Този, който качва и сваля народите от сцената на световната история?
Кой е Този, в чиято всемогъща десница е всичко — личности, общества, царства и
народи
?
... Кой издига едни и кой събаря други в праха на забвението? Слепият случай ли, както мнозина мислят ? - Не! ... Има Един, който стои и бди отгоре над всички ни! Има Един, от чието всевиждащо око не избягва нищо!
към текста >>
... Както отделните личности, тъй и
народите
, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони.
... * Когато един човек падне в нещастие, към кого трябва да се обърне той? Кой може да го спаси? — Хората ли, или Този, който стои над хората, който действа чрез хората и за когото хората са само пипала, чрез които Той прави това, което е Неговата воля? А когато един народ падне в нещастие, — към хората ли трябва да се обърне той, или към Бога? И какво трябва той да направи: — дали да протестира против сполетялото го нещастие, или — да се обърне към Бога с молба да му прости направените грешки и да го освободи от товара му?
... Както отделните личности, тъй и
народите
, съобразно с техните проявления в живота получават една или друга съдба, като резултат на тяхната проява, пречупена през призмата на вечните и неизменни Божествени закони.
Изменяването на една лична или колективна съдба може да стане като се прояви дейност пак съобразно с дадени Божествени закони. Въпросът е сега да се узнае кои са ония закони, приложението на които може да трансформира неблагоприятната съдба в благоприятна ... Добие ли българският народ благоволението на небето, пътят към разрешението на потискащите ни въпроси ще бъде отворен, Бог ще отвори за нас сърцата на тия, от които зависи това и няма да се мине дълго време, бремето от плещите на народа ще бъде свалено. Това е духовното становище към ония болни въпроси, които понастоящем вълнуват нашия народ. То е същевременно становището на религията въобще и на християнството в частност. Време е вече да се разбере, че християнството не ни е дадено само за украшение на имената ни, но че в него се съдържат методите на най-трезвата и успешна държавна политика и истинските средства за постигане на ония заветни цели, които има пред себе си както отделната личност или народ, така и цялото човечество. Светлинката.
към текста >>
Ще се мине време докато човек дойде в контакт със смисъла на истинския живот за да намери
източника
на своето щастие, което човек е свикнал да търси в себеподобния.
Има една проста истина, която днес хората не могат и не искат да разберат. Тя е следната: който иска да бъде щастлив, той трябва да дава! Те не могат да я разберат едно защото не са дошли в досег с нея, и друго защото съзнанието не е достигнало нужната висота, а не искат да разберат по простата причина че старото положение като дрямка унася човека в области, където от човека се изисква най-малко. Изобщо у човека има една специфична черта на психофизическото му естество, това е оная пасивност, стигаща до безсилие и леност, която прозира и през най-голямата външна активност. Докато човек е свикнал да вижда в лицето на хората фактори, които обуславят неговото щастие, докато човек изисква от среда и условия блага, които сам трябва да си извоюва, той ще бъде чужд на оня велик ритъм, на оня висш жизнен трепет, който разнася по всичките му фибри свещения огън на творческия живот.
Ще се мине време докато човек дойде в контакт със смисъла на истинския живот за да намери
източника
на своето щастие, което човек е свикнал да търси в себеподобния.
Докато човек е свикнал да взима, да черпи по един или друг начин от другите, той ще се натъква всякога на кумири, които бърже се рушат, дълго той ще държи в ръка плашливата птичка, която ежеминутно може да хвръкне и да го остави с празно сърце и с покрусен дух. Има една проста истина, която хората трябва да разберат: „Човек трябва да дава всеки ден, всеки час, всеки миг." Само такъв човек разбира че сам той става извор на щастие за други, а от там и за себе си. Защото щастието на частта се обуславя от това на цялото и обратно. А до като не се постигне единство в мисъл, желания и действия, до тогава за щастие и дума не може да става. То ще остане един блян за всички ония, които мислят че светлината и топлината могат да влязат в стая, на която прозорците са затворени.
към текста >>
Източника
на Истината може да се намери само в преклонението пред самата Истина, а не в обоготворяване на външните явления.
не вървете по края на пътеката, дръжте се в средата, пазете равновесие, не се отклонявайте настрана иначе ще паднете в пропастта“. Аз знам, че подпорките ви разслабват и затова ви съветвам да ги захвърлите. Аз ви подтиквам да се изтръгнете на свобода, защото сам аз бях заплетен, сам аз бях пленен в тия сложности. Аз сам намерих простия и прав път и бих искал да ви го покажа. Ако аз поставех своето щастие в зависимост от другите, ако аз бих се заплел в мрежите на дълбокомислените фрази, на преклонението пред образи и личности, под сянката на храмовете, аз никога не бих намерил Истината, която търсех.
Източника
на Истината може да се намери само в преклонението пред самата Истина, а не в обоготворяване на външните явления.
Самата мисъл, че без сложни вярвания, без систематизираната мисъл, наречена религия, не може да се намери Истината, препятства на нейното намиране. Никой, който желае да се изкачи нависоко или да тръгне на далечен път, не ще се обремени с тежък товар. Също тача, в стремежа си към освобождение,“ ние не трябва да се натоварваме с бремето, натрупано в продължение на векове. Ний трябва да отхвърлим всичко достигнато и да се стремим към по-нататъшни постижения. Умно ще бъде да не действате прибързано, търсейки тази вода, която ще утоли вашата жажда.
към текста >>
81.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и
народи
— хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си!
Защо живота на хората е живот на взаимноизяждащи се, вечно недоволни същества, далеч от чистотата, красотата и естествеността на природата? Защо този живот е пълен с духовна тъмнина, с духовна кал и смрад, с лицемерие, злоба, завист, подлост, всевъзможни извращения и пороци? Защо всички са тласкани от вихрите на злото, като откъснати листа от дървото на живота? ... Защото хората са нарушили волята на Бога. Защото те са отстъпили от Неговите закони, защото те са се откъснали от Цялото, отделили са се в тясната черупка на своята личност и изпълняват само своята воля, своите закони, своите желания и прищевки!
... Някога, — свидетелстват свещените писания на всички религии и
народи
— хората са живели щастливо и спокойно, в доволство и радост, в любов и мир помежду си!
Но те нарушили закона на Бога, и, като следствие на това, са изгонени из Рая на щастието в ада на сегашния човешки живот. Приказка ли е това? — Не, то е самата действителност! Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство.
към текста >>
Свързан с Великия
Източник
на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения.
При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува. Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло.
Свързан с Великия
Източник
на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения.
Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай!
към текста >>
Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя
Първоизточник
.
Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила. В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа.
Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя
Първоизточник
.
По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи.
към текста >>
82.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на
народите
.
Не е въпроса да се проповядва побягване в гори и пещери, за да се повърнел човек към своето естествено състояние. Това е атавизъм. Въпросът е да съзнае човек своето положение на разумно същество в природата и да се нагоди в хармония с нейните закони. Човек не може и не бива да бъде ни като растенията, ни като животните. По силата на законите, които регулират неговото развитие, той не може да се възвърне към своя пещерен живот, ала може да си направи хигиенични селища, здрави, светли, просторни жилища, от които да лъха чистота и здраве.
Тук ние се докосваме до най-болния въпрос на нашите дни: икономично и социално преустройство на
народите
.
Ние ще го оставим за сега, понеже той разкрива други перспективи, може би тъй далечни за някои, както перспективата, която ни разкриват свободните, светли жилища, окъпани в светлината на слънцето, където ще пребивава разумния човек, разбрал езика на светлината. Но, ако ние за сега — по ред вътрешни и външни причини — не сме в състояние да сторим голямото, то поне можем да направим малкото. Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която се започва през пролетта. И, ако условията не му позволят да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта, бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние, учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, излизаме на изгревъ-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство!
към текста >>
Цялата природа се готви да посрещне Господаря на деня,
източника
на живота, проводника на Божията Любов на земята — Слънцето.
Всеки храст, всяка тревица, всеки лист потръпват от радост под целувката на светлината и жадно приемат живота, който тя му носи. Всичко живо, и камъкът дори, чувства прилива на Божията благодат и благодари на Всевишния за безценния дар. Животни и хора се размърдват, изпълнени със сили, бодри и весели. Птичките весело запяват. Някаква неземна симфония, изплетена от краски, звуци и нежни, красиви, божествени чувства, изпълня просторите.
Цялата природа се готви да посрещне Господаря на деня,
източника
на живота, проводника на Божията Любов на земята — Слънцето.
* Светла точка заблестява на пламналия в пурпур изток. Сноп ярки, златожълти лъчи в миг избликва, затъмнявайки другите, и се очертава като златен поток, който се разлива все по-нашироко и по-нашироко. Слънцето! — Любовта, която оживотворява света! Великата жертва, благодарение на която ний живеем! Нашият всекидневен хляб, който Бог, в своята безгранична милост ни изпраща!
към текста >>
83.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Източниците
на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си.
Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е.
Източниците
на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си.
Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта.
към текста >>
МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на
Народите
в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той.
МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на
Народите
в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство.
към текста >>
Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят
народите
един от друг.
* Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят
народите
един от друг.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език.
към текста >>
Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на
Народите
.
Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на
Народите
.
Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи.
към текста >>
Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди
народи
, към техните обичаи, литература и изкуство.
По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания.
Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди
народи
, към техните обичаи, литература и изкуство.
Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите.
към текста >>
Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на
Народите
.
Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство.
Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на
Народите
.
Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите. От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж.
към текста >>
Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между
народите
на земята, които са истинската цел на Обществото на
Народите
.
Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма.
Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между
народите
на земята, които са истинската цел на Обществото на
Народите
.
От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж. Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на Народите. Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II.
към текста >>
Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на
Народите
.
Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите. От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж.
Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на
Народите
.
Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му.
към текста >>
Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични
източници
за сформиране на своето мнение и отношение към него.
Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му.
Днес, когато това учение е прехвърлило границите на България, когато редица просветени чужденци му отдават вниманието, което то заслужава и го определят като най-голямата ценност, която България дава на света, срамно е, бихме казали ние, за един български интелигент да не го познава или да се задоволява само с „речено-казано“ от този или онзи, без да потърси автентични
източници
за сформиране на своето мнение и отношение към него.
Не ще съмнение, предлагания очерк не е достатъчен да даде пълна и ясна във всяко отношение представа за едно учение, чието всестранно изложение би изисквало десетици томове, но той прекрасно може да послужи като един увод, като един предговор към по-сериозното му и детайлно проучване. Поради това, ние намираме че неговото прочитане е необходимо за всекиго, който мисли, че трябва да познава духовния живот в България. Цената на книгата е 8 лв. Доставя се от автора: Анг. Томов, ул. „Регентска".
към текста >>
84.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните
народи
.
Тая цивилизация създаде същевременно въпиющата нужда от нови хора. носители на нов живот, хора с висок морал, с високи идеали, с пламенни сърца, с несломима мощ. Да съдейства наред с всички близки и сродни нему учения и духовни движения за създаването на тия нови хора и задоволяването на тия големи нужди — това е — ни повече, ни по-малко — задачата и на „дъновизма“. (следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи!
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните
народи
.
Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
към текста >>
Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между
народите
от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума.
(следва) Българските професори за Есперанто. Дълг е на хората на науката да работят за по-широкото разпространение на тъй лесния и звучен международен спомагателен език Есперанто, латинския език на демокрацията, който ще им даде пълна възможност да разпространяват в цял свят, не само чрез книгата, но и чрез живото слово, от университетските катедри, своите методи, своите открития, своите идеи! Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос.
Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между
народите
от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума.
но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта.
към текста >>
Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между
народите
, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф.
Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между
народите
, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате?
към текста >>
Елате и пийте всички от животворния
източник
!
Морните гърди жадно поемат чистия въздух. Сърцето прелива от Божията благодат. Душата ми величае и славослови Господа на Любовта. - - - - - - Слънцето все по-силно грее — наднича над всяка долина, сякаш шепне: „Къде е човекът — слаб, морен и отчаян, за да му дам живот и сила? Събудете се, деца на светлината!
Елате и пийте всички от животворния
източник
!
Бъдете любвеобилни и щедри като мене! Обичайте, обичайте всички! Давайте и не искайте назад! Пробуждайте, просвещавайте, помагайте за да станете едно с мене — проводници на вечен живот и красота. Наблизо клокочи пенливо ручейче и напомня неспирния ход на времето.
към текста >>
Оня
източник
, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта.
Ти, която дириш в труда забава и развлечение, а в безделието и суетата намираш скука и мъчение — Бъди благословена I Т. Ч. Любовта. Оня огън, който сгрява и оживява сърцата и дава мощ на духа, за да размаха волно крила и да лети към светли и красиви висини — това е Любовта. Онова цвете, което едничко краси живота и го пълни с най-сладък аромат — това е Любовта. Онова чувство, което сближава и съединява човек с човека, душа с душа и носи мир и братство между хората и съществата по цялата земя — това е Любовта.
Оня
източник
, от където вечно блика живота, оная сила, която поддържа, осмисля и подслажда живота по цялата земя — това е Любовта.
Оня дух, който вдъхновява човека по пътя на живота и го извежда от мрака и калта на земята до висотата и величието на Син Божий — това е Любовта. Оня глас. който ръководи човека към Царството Божие, към Рая на земята, към пълно щастие и истинска свобода — това е Любовта. Т. Ч. Тайното Учение Известното на всички окултисти капитално съчинение на Елена Блаватска ще се издава в 12 книги от теософската ложа „Орфей“ — София.
към текста >>
85.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко това представлява един неизчерпаем
източник
на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем
източник
за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоретически и практически в течение на хиляди и хиляди години.
Ний не можем потънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греxa и смъртта! Беседите Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели, се записва и после се издава в цели серии или отделни брошури. До сега има издадени на български десетина серии от публични беседи, някои от тях съдържащи повече от хиляда страници. Вън от това има издадена цяла редица отделни брошури и сборници от лекции от Окултната Школа на Бялото Братство.
Всичко това представлява един неизчерпаем
източник
на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем
източник
за работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа, служейки й за материал, който тя може да изучава и разработва теоретически и практически в течение на хиляди и хиляди години.
— Тази духовна храна, която се съдържа в Беседите, не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е необходима дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички хора не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това едни ще усвоят повече, други — по-малко, едни ще възприемат едно, други — друго.
към текста >>
Смело може да се каже, че 90 но сто от хората, поради заседналия си живот и извратения начин на хранене и живеене, страдат от запичане, при което храната гние в червата и става
източник
на няколко отрови.
В тях има всичко, от което се нуждае тялото: белтъци, захар, тлъстини, соли и витамини. Свръх това те съдържат и чиста като сълза вода, която е най-добрия посредник в тялото за разнасяне на хранителните и за отмиване на непотребните вещества. Но най-голямото им преимущество е, че не съдържат никакви елементи, които да дразнят различните органи в човешкото тяло. Напротив, чрез соковете си те усилват дейността на бъбреците и така спомагат за изхвърляне на повече пикоч, увеличават отделянето на потта, а чрез остатъците си леко гъделичкат червата и така ги карат да се изпразват по-често. А тъкмо това е, от което се нуждае съвременният човек.
Смело може да се каже, че 90 но сто от хората, поради заседналия си живот и извратения начин на хранене и живеене, страдат от запичане, при което храната гние в червата и става
източник
на няколко отрови.
С право лекарите приписват половината от човешките страдания на тия отрови, дължащи се на запичане. Избор на плодове не трябва да има. Всички са отлични за здравето, щом с хубаво узрели. Като почнете от черешите, продължите с черниците, кайсиите, крушите, ябълките, сливите, гроздето и дюлите. Не забравяйте ди ядете повече дини и пъпеши.
към текста >>
Те с неоценим
източник
на здраве.
С право лекарите приписват половината от човешките страдания на тия отрови, дължащи се на запичане. Избор на плодове не трябва да има. Всички са отлични за здравето, щом с хубаво узрели. Като почнете от черешите, продължите с черниците, кайсиите, крушите, ябълките, сливите, гроздето и дюлите. Не забравяйте ди ядете повече дини и пъпеши.
Те с неоценим
източник
на здраве.
Соковете им с несравнима благодат за стомаха, червата и бъбреците. Не забравяйте и доматите. Те са съчетание на всичко хубаво в овощията и в зеленчуците, защото съдържат в голямо количество витамини и лимонова киселина. Те са нашите лимони. Техният сок е най-добрият цяр за слаби и рахитични деца.
към текста >>
Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между
народите
.
Дразнят и бъбреците и предизвикват разстройство и в тяхната служба. Не забравяйте и скромния лешник и орех. Те с богати с най-фини тлъстини и с белтъци, равни на белтъците в месото и яйцата, без да съдържат техните отрови. Из в. „Добро здраве" Побеждавайте злото чрез доброто!
Това е девиза на доброволците от гражданската служба в Южна Франция, които вместо с пушка и нож за война, работят с лопата и мотика за мир, братство и приятелство между
народите
.
Отначало на 5 май с били 20 души, сега — 86 души (76 мъже и 10 жени) от 10 народности. Най-много швейцарци — 32, немци — 20, французи — б, англичани — 10 и др. Дисциплина, ред, организация отлични, но доброволни, не наложени отвън. Организатор: Пиер Церезол, гимназиален у-л от Швейцария. Работа по 8 и пол.
към текста >>
Примерът на приятелите на мира е огън, който ще се разгори и ще изгори омразата между
народите
.
часа дневно. Всяка вечер песни, музика, разисквания върху важни въпроси за мира и пр. Истинско училище на мира. Населението се отнася с голямо уважение. Доброволците работят в разрушените от наводнението области при с. Лагард.
Примерът на приятелите на мира е огън, който ще се разгори и ще изгори омразата между
народите
.
Има и курс по есперанто. Днес, връщайки се от работа, виждам деца взели въже и искат да събарят стена — по примера на приятелите на мира, които събарят стърчащите стени на разрушените къщи. Даже децата на с. Лагард са обладани от желанието да помагат, да работят. И те играят на помагане, а не на война.
към текста >>
Колко би било хубаво, вместо военна служба, във всички
народи
да се установи доброволна гражданска служба в услуга на бедни и пострадали!
Лагард са обладани от желанието да помагат, да работят. И те играят на помагане, а не на война. Колко е мило това! Населението е трогнато. Един селянин подарява 100 франка в знак на благодарност от отличната работа на доброволците.
Колко би било хубаво, вместо военна служба, във всички
народи
да се установи доброволна гражданска служба в услуга на бедни и пострадали!
Време е вече пушките и ножовете да се прековат в мотики и лопати. Пророчеството на Исайя се сбъдва. Лагард, 24. VII. 1930 год. П. Г. П.
към текста >>
Това е пътя към слънцето, към
източника
на живота ни.
Цена 40 лв. Доставя се от автора Б. Марковенски — гр. Перник. На слънце (Предговор към книгата със същото заглавие) Животът на личността, семейството и обществото става из ден в ден по-труден. Затова не е без значение да се посочи общодостъпен път към облекчаване на съществуванието — път, който намалява грижите за прехраната, укрепява здравето и усилва жизнерадостта ни.
Това е пътя към слънцето, към
източника
на живота ни.
Който еднаж е изпитал удивителното въздействие на сутринните слънчеви лъчи, знае как плавно функционират органите и как бодро и опреснено се чувства тялото след това. Слънцето вдъхва живот, усилва обмяната на веществата, укрепва нервите, подобрява горивния процес в организма и благоприятства изхвърлянето на отпадъците, които обременяват кръвта. Придадената ни от слънцето топлина не минава неизползувана през нас, а продължава да действува в тялото. превръща се в сива. Според новите прозрения на науката, телесният ни живот е електро-химичен процес, а самото тяло — електрическа машина.
към текста >>
86.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ти си
източник
на любов и радост,
източник
на живот и красота.
Питие сладко и желано, което първо предразполага към себе си, а после завладява напълно и заробва, но което неусетно отравя кръвта. изтощава силите, погубва здравето; което погубва чистата, невинната любов, опетнява и затъмява красотата и светлината на душата и прави живота тъмен и безплоден като пясъчна пустиня — Тъй страшна е за човека страстта! Демон чер и коварен, скрит под формата на ангел небесен, що обещава вечно блаженство и красив живот, но който след всеки миг изживян в наслада обвързва здраво духът с робските вериги на вечното страдание и свежда човека надолу, надолу към мрачните и страшни низини на ада — Тъй измамна и опасна е за човека страстта! Т Ч. Към жената Ти си дъщеря на Бога и майка на света.
Ти си
източник
на любов и радост,
източник
на живот и красота.
Пред теб се прекланям аз смирено и към тебе отправям своята най-гореща и сърдечна молба: Бъди разумна и смирена, мила и достойна дъщеря на своя всесилен и всеблаг небесен Баща. Живей за Негова радост, за Негова слава и гордост. Тогава и ти ще бъдеш радостна, доволна и щастлива през дните на своя живот. Бъди нежнолюбяща и благородна майка на света. Наред с млякото, с което кърмиш и отхранваш своите деца, закърми ги и с духът на великата любов: За да израснат с любов и само любов да проявяват в живота; за да не ги обземат и ръководят лоши мисли и престъпни желания; за да се трудят честно и тъй да заслужат всичко нужно за живота, а не да измамват и насилват себеподобните си: за да не вземат нивга оръжие в ръка и да се обучават на убийство, а после да нападат и избиват хората от другите страни; за да е вечно жива и будна в тях съвестта и да пазят всякога и всякъде чиста и светла своята душа.
към текста >>
Всред вихъра на шеметното умопомрачение, което преди около 15 години бе обхванало хората и
народите
, в самия разгар на световната война, когато всички бяха опиянени от кръв или кървави вести, едно чисто сърце не се остави да бъде завлечено от мътния поток на жестокостта и умопомрачението, една чиста съвест не се прегъна пред съкрушителната, хипнотизираща мощ на кървавото насилие, но и всред най-гъстия мрак продължаваше да пръска своята ярка светлина Андреас Лацко, — офицер от австрийската армия, бива наречен луд само затова, защото единствен между милиони безумни запази ума си, сърцето си, съвестта си от епидемията на кървавото безумие, която бе обхванала всички.
Т. Ч. Книжнина Хората на война, от Андреас Лацко. Цена 30 лв. Доставя се от книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, № 61 — София.
Всред вихъра на шеметното умопомрачение, което преди около 15 години бе обхванало хората и
народите
, в самия разгар на световната война, когато всички бяха опиянени от кръв или кървави вести, едно чисто сърце не се остави да бъде завлечено от мътния поток на жестокостта и умопомрачението, една чиста съвест не се прегъна пред съкрушителната, хипнотизираща мощ на кървавото насилие, но и всред най-гъстия мрак продължаваше да пръска своята ярка светлина Андреас Лацко, — офицер от австрийската армия, бива наречен луд само затова, защото единствен между милиони безумни запази ума си, сърцето си, съвестта си от епидемията на кървавото безумие, която бе обхванала всички.
Той се осмели да погледне истината право в очите, той видя действителността такава каквато си е и я нарече с нейното собствено име: Войната е безумие! Войната е най-ужасната от всички видове лудост, която обхваща милиони и чиито разрушения и жестокости надминават всичко, което човешкото въображение може да измисли! Никой, по онова време, не смееше да заяви това! А той го каза! Той го заяви високо в самото лице на безумстващите — и затова бе наречен ... луд!
към текста >>
87.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги
източника
на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната.
Тези центрове, и особено София, се превърнаха в истински магнити, които привличат мнозина, а особено младежта, предимно със своя външен блясък. Голяма част от интелигенцията излиза от народа и после бяга, откъсва се от него. Вместо да приложи силите и способностите си за издигане на своите родни места, вместо да прояви самостоятелна творческа дейност там, където тя е най-необходима, тя увеличава все повече и повече излишъка от службогонци в големите градове, а най вече в столицата, подлагайки се на морално падение и превръщайки се в жалко оръдие в ръцете на силните на деня. Народът е изоставян и продължава да бъде изоставен от отхранените от него синове, които, продължавайки да живеят на негов гръб, влизат в съприкосновение с него само като представители на държавния механизъм и на партийните щабове. Като се прибави при това и политиката на централната власт да се грижи предимно за столицата и за големите центрове, лесно е да си обясним защо днес българското село и изобщо провинцията са останали назад в културно отношение.
Въпреки това, обаче, неоспорим факт е, че българската провинция е била, е, и ще бъде завинаги
източника
на свежите духовни сили, които постоянно обновяват и крепят истинския културен живот на страната.
Изобщо, провинцията има по-здрави морални устои, тя е повече способна за истинско творчество, в нея има по-добри условия за духовен живот и затова само тя можа да намери изход из едно безизходно на пръв поглед положение, каквото е днешното; само в нея има достатъчно сили за разрешение на трудните задачи, които днес живота ни поставя; само тя може да намери един нов път, път към спасение и със сигурност да тръгне по него! Ето защо, занапред очите на българския народ трябва да бъдат обърнати към провинцията, по-точно — към селото. От там ще дойде спасението. От там ще дойде разрешението на трудните, неразрешимите за българските големи въпроси на нашия стопански живот. От там ще започнат първите опити за реализиране на новото, което живота днес иска.
към текста >>
Тогава нашата земя ще се превърне в
източник
на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят!
Народа е обезверен, той много пъти е бил лъган, много пъти е бил заблуждаван, много пъти е бил тласкан по гибелни пътища. Днес той очаква своите верни синове да отидат при него, да се приобщят към неговото дело и да го поведат по пътя на новото и спасителното. Ето защо, дошло е вече време за възвръщане. Дошло е вече време блудните синове на нашия измъчен народ да напуснат удобствата на блестящите градове, да напуснат нашата шумна и суетна столица, да напуснат тия гнезда на съблазънта и разтлението, които изсмукват и убиват техните духовни сили, и да отидат при своя народ, който ги очаква с отворени обятия. През трудности и изпитания, през свръхусилия и духовен героизъм, те ще го поведат към победи и творчество, към духовен и икономически разцвет, към щастливо бъдеще.
Тогава нашата земя ще се превърне в
източник
на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят!
... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. В нашия народ се таят огромни духовни сили. Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на прогреса за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други народи.
към текста >>
Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на прогреса за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други
народи
.
Тогава нашата земя ще се превърне в източник на светлина и народа ни ще даде пример на целия свят! ... Чуйте, верни и достойни синове на народа; чуйте вий, които не търсите големи заплати, нито охолен живот, нито власт и богатство; чуйте вий, които поставяте над всичко своя дълг, които се чувствате едно с народа, които намирате смисъла на своя живот в служенето, чуйте: Народът ви зове, самият живот ви зове, — велика, свещена мисия ви е възложена от Небето. Приемете я, изнесете я достойно до край и вие ще запишете със златни букви имената си в страниците на Историята. Към духовно и икономическо възраждане на Българският народ. В нашия народ се таят огромни духовни сили.
Той притежава творчески заложби и духовен устрем, които могат да го издигнат до степен да стане фар на прогреса за целия свят, и да посочи пътя към спасение на много други
народи
.
Нашият народ е млад, той не е разхарчил още силите си в достигане на фалшивата и едностранчива, грубо материалистична култура на Запада. Макар че много е направено в това направление, то обаче засяга предимно интелигенцията, висшите ръководни слоеве и спира до чертата на града. Централното, здравото ядро на народа ни още не е отровено и разядено от гнилостния дъх на Запада. Под тежестта на своите ужасни противоречия днес западната цивилизация агонизира, лутайки се безпомощно в пълна тъмнина, защото за нея изход няма. Разочаровала се в политическо отношение от демокрацията и парламентаризма, тя търси спасението си в диктатурата, във фашизма.
към текста >>
Да тръгнем ли и ние, по примера на другите
народи
, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината?
„От трън, че на глог", казва народната пословица. Фашизмът е едно естествено продължение на старата култура на насилието, социалната несправедливост и националния егоизъм. Голяма разлика между него и днес съществуващата политико-икономическа система няма. В него няма нищо ново, което да отговори на нуждите на времето и да разреши крещящите противоречия на днешния живот. Следователно въпроса за нас е: да тръгнем ли и ние след тия отчаяни и жалки опити да се продължат с грубо насилие и жестокости последните дни на една отживяла система, или пък, уповавайки се на своя собствен национален гений, да потърсим и намерим един съвършено нов изходен път, който да ни поведе към възход, към нещо ново и по-хубаво, а не из омагьосания кръг на старото.
Да тръгнем ли и ние, по примера на другите
народи
, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината?
Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример. В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи.
към текста >>
В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали
народи
.
Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример.
В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали
народи
.
* С две думи казано, идеалът, който българският народ трябва да си постави, и за достигането на когото трябва да употреби своите запазени сили, това е Царството Божие на земята. Това е върховният идеал, за постигането на който не трябва да бъдат пожалени никакви усилия, никакви жертви, защото само той едничък заслужава всички, и най-скъпите даже, жертви. Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и благоденствие и да поведе и другите народи към тях. Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България. Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина !
към текста >>
Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и благоденствие и да поведе и другите
народи
към тях.
Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример. В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи. * С две думи казано, идеалът, който българският народ трябва да си постави, и за достигането на когото трябва да употреби своите запазени сили, това е Царството Божие на земята. Това е върховният идеал, за постигането на който не трябва да бъдат пожалени никакви усилия, никакви жертви, защото само той едничък заслужава всички, и най-скъпите даже, жертви.
Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и благоденствие и да поведе и другите
народи
към тях.
Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България. Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина ! Няма в България друга Сила. която да е способна да изведе народа ни към светло бъдеще. Няма в България друга Мъдрост, която да прониква тъй-дълбоко до причините на нещата, да познава тъй-потънкостно живота и развитието на индивида и колектива, да е способна да хвърли пълна светлина върху целия живот и да ни посочи изходния път.
към текста >>
88.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 30
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на Изтока, защото Европа до днес е извършила твърде много грехове, а вий,
народите
на Изтока имате да изпълнявате важна мисия, както днес, така и за в бъдеще.
Аз вярвам, че така е било от Бога наредено, да мога случайно да взема участие в големия празник на Оомото — и затова съм напълно доволен, стоейки сега пред вас. Аз тръгнах да пътувам из целия свят, търсейки добър и силен човек, но, за съжаление, до сега аз още не съм можал да го намеря. Аз съм европеец, обаче трябва да ви призная, че Европа вече загива. Днес Европа представлява сборище от болни, които едва поддържат живота си с помощта на лекаря, наречен „Общество на изродите". Обаче, не е далеч времето на нейното загиване и затова бъдещето принадлежи на вас, т. е.
на Изтока, защото Европа до днес е извършила твърде много грехове, а вий,
народите
на Изтока имате да изпълнявате важна мисия, както днес, така и за в бъдеще.
Голямата война и много други злини, които е извършила и върши Европа, мисля аз, са допуснати и наредени от Бога, защото той желае претоварената от своите грехове съвременна европейска цивилизация да загине, и бъдещето да принадлежи на вас, на Изтока, който не е вършил тия грехове. Днес в Европа не съществува ни Бог, ни религия. Човек без религия не е човек. Европа е напълно изоставена от Бога и това е по вината на нейните религиозни водачи, които търгуват с религията. Аз ще ви разкажа, какво правят и как живеят тези религиозни водачи и как те заслужават да бъдат изоставени от народа.
към текста >>
Надявам се, че Онисабро Дегучи в недалечно бъдеще ще направи малка разходка из Европа, за да даде на нейните
народи
нова и радостна светлина.
И така днес навред в света хората желаят да се запознаят с Оомото. Обаче успеха зависи от вашата дейност. Вие трябва да посочите на братята си от другите страни пътя, по който вие вече вървите. За да осъществите вашия идеал: „Всички хора на земята са деца на едно и също семейство“ вие сами трябва да отидете и да подадете ръката си на ръцете, които са протегнати към вас. Аз се много радвам, че вие имате отлични водачи и че вашия Учител, който е центъра на движението, и другите ви водачи, напълно отговаряте на вашия идеал.
Надявам се, че Онисабро Дегучи в недалечно бъдеще ще направи малка разходка из Европа, за да даде на нейните
народи
нова и радостна светлина.
Скъпи приятели! Обичайте вашия народ и смело вървете в пътя на Истината, който ще ви заведе при вашата добра цел. Превод от спис. „Оомото“. Братство Стремежа към Истината е вложен в душата на всеки човек. Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към Първоизточника, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие.
към текста >>
Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към
Първоизточника
, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие.
Надявам се, че Онисабро Дегучи в недалечно бъдеще ще направи малка разходка из Европа, за да даде на нейните народи нова и радостна светлина. Скъпи приятели! Обичайте вашия народ и смело вървете в пътя на Истината, който ще ви заведе при вашата добра цел. Превод от спис. „Оомото“. Братство Стремежа към Истината е вложен в душата на всеки човек.
Това е естествения стремеж към свобода и светлина, към
Първоизточника
, пред който всички хора-братя сме равни, ако и да се намираме на разни степени на развитие.
Заедно с този свещен стремеж към истината, се развива и братското чувство, което ни дава възможност да съзнаваме другите хора като свои братя, да влизаме в тяхното положение, да ги разбираме. Благодарение на това ново съзнание, човек започва при своята дейност да се съобразява с интересите и нуждите на другите. Отделният живот от нуждите на другите става безсмислен. Човек постепенно става съзнателен член на колективитета и доброволно споделя постижения с другите. Като съзнателен член, той.
към текста >>
89.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 33
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя
Първоизточник
— Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Христос е казал, че земята и небето може да преминат, но нито резка от Божия Закон не може да се изтрие, да се не изпълни. И още, че ни косъм от главата ни не може да падне без волята Божия. От това следва че ний, хората, не можем да направим нито една постъпка, безразлично добра или лоша, без да изпитаме, по-рано или по-късно, нейните следствия. А следствията от убийството на животните и храненето с месото им са лоши и те винаги ще тегнат на хората, ще нарушават хармонията в живота им, ще им докарват страдания и ще спъват духовното им развитие. Ето защо, време е човекът-звяр да се сепне, да прозре престъпната същност на своите отношения към животните и да престане да ги принася в жертва на своето чревоугодничество.
Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя
Първоизточник
— Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“.
Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език.
към текста >>
Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички
народи
могат да научат този език.
Време е вече днешния човек или, по право, днешното человекоподобно същество да съзнае своето дълбоко падение, своето грамадно отклонение от правия път на своя естествен развой и да се повърне назад, към идеала на истинския човек, олицетворение на красотата, чистотата, хармонията, живущ в рая на Любовта, Мъдростта и Истината, в постоянна връзка със своя Първоизточник — Бога, Който му е казал, казва му и днес: „Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за ядене“. Битие, 2:29. МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЕЗИК Това, което отличава човека от другите същества, е неговата реч. И можем да кажем, че човекът е първото същество на земята което говори. Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа.
Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички
народи
могат да научат този език.
И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или, аз го наричам език, който може да носи името „Свобода". Свобода на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език. И тогава, всички народи, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм. Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставлявате едно цяло и между тях няма никакво разногласие.
към текста >>
И тогава, всички
народи
, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм.
Всички наречия, които днес съществуват на земята, са само наречия на един общ език, който съществува в живата природа. Следователно, ако човешкото съзнание се издигне на такава степен на развитие, да съзнае нуждата от един общ език, тогава всички народи могат да научат този език. И сега, понеже човешкото съзнание се връща към първичното си състояние, човек има желание да се създаде един общ език, на който всички хора да се разбират. Този общ език може да се нарече език на човешката любов, или, аз го наричам език, който може да носи името „Свобода". Свобода на земята ще дойде само тогава, когато хората имат общ език.
И тогава, всички
народи
, които съществуват сега, ще бъдат органи на един велик организъм.
Човек не е създаден само от глава, само от туловище, но той има и крака и ръце, той има и дробове, има и стомах, и всички тези удове съставлявате едно цяло и между тях няма никакво разногласие. Следователно, всички части на земята съставляват едно тяло. Всеки народ представлява уд на този велик човек който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек, Божество.
към текста >>
Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички
народи
.
Всеки народ представлява уд на този велик човек който съществува. Този човек е образ на разумността. Него аз наричам Божествен Човек, Божество. Той е който ръководи човечеството, Той е който живее във всички хора, Той е който мисли във всички хора, Той е, който им дава право, Той е. който носи вечната младост, вечния потик.
Той е, който носи науката на земята: Той е, който носи свободата на всички
народи
.
Онези от вас, които искате да бъдете идеалисти и искате да допринесете нещо за човечеството, винаги трябва да живеете с великата идея за свободата. Само свободните хора ще живеят на земята, а онези, които не са свободни, за тях не може да има живот. Живот и свобода — това са синоними. Свободата е израз на живота, а животът е израз на великата разумност. Или животът е израз на великия човешки дух, който работи сега и сплотява хората.
към текста >>
Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички
народи
— на млади и на стари.
Има вече един общ език. Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите.
Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички
народи
— на млади и на стари.
И тогава всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес. Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва де работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие.
към текста >>
И тогава всички
народи
ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес.
Един велик човек се е постарал да създаде един общ език — есперанто и ако той може да си пробие път, ще има още по-голямо бъдеще. Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари.
И тогава всички
народи
ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес.
Ще настане тогава мир и радост между всички хора и народи. Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва де работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята.
към текста >>
Ще настане тогава мир и радост между всички хора и
народи
.
Всички есперантисти са носители на тази нова идея. Този език ще се разпространи постепенно и ще се преобрази. И ако дойде друг език, по-съвършен, вие ще бъдете пионерите. Вашата задача ще бъде — този език да стане достояние на цялото човечество, за да може великата мисъл на всички поети, на всички художници и учени да стане достояние на всички народи — на млади и на стари. И тогава всички народи ще си подадат ръка да работят за общия човешки прогрес.
Ще настане тогава мир и радост между всички хора и
народи
.
Това е задача на всички държави, на всички царе, князе, проповедници, свещеници. Всички хора трябва де работят за осъществяването на тази велика идея. И само така ние ще заслужим да се наричаме човеци, които желаят доброто на ближния си, които имат новата мисъл и живеят под знамето на великата Истина, която е израз на човешката свобода, на човешкото безсмъртие. Тя трябва да царува по лицето на земята. И тогава всички ще бъдем млади.
към текста >>
90.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Френската революция, на която дължим толкова социални благодеяния, създаде тая опасност, която се простре малко по-малко у всички
народи
.
Беседа, държана от Учителя на 19. XII. 1931 год. (откъси от "Стимул и любов", 18. XII. 1931 год., ООК и "Според делата", 20. XII. 1931 год., НБ) Айнщайн за задължителната военна служба Въвеждането на задължителната военна служба е, според моето дълбоко убеждение, главната причина за моралния упадък на бялата раса, който излага на голяма опасност нашата цивилизация и даже нашето съществуване.
Френската революция, на която дължим толкова социални благодеяния, създаде тая опасност, която се простре малко по-малко у всички
народи
.
Ето защо, този който иска да спомогне за създаването на един международен дух и да се бори срещу шовинизма, трябва да се бори срещу задължителната военна служба. Преследванията, на които са подложени тия, които отказват да служат поради религиозни или морални убеждения, не са ли същите, на които бяха подложени никога религиозните мъченици? Може ли да се постави войната извън законите — както прави това пакта Бриан—Келог — ако отделните личности са подчинени беззащитно на военния механизъм на всяка държава? Проф. Алберт Айнщайн Прераждането от Матилда Фяншър Първия закон на живота е себесъхранението. Човек се привързва към живота с чудна настойчивост.
към текста >>
когато тя се освободи не само външно, от опекунството на мъжа, но и вътрешно — от надмощието на низшето в сърцето й, тогава тя ще се превърне в един светъл
източник
на любов и красота, тя ще издигне и облагороди мъжа, ще издигне и облагороди и целия живот.
Нужна е нова жена, нужна е новата Ева, която да не се подава на съблазните, да запази чист храма на Любовта в себе си, за да може да свещенодейства и да облагородява живота. Следователно, не тази, обикновената, днешната извратена жена, самоволна робиня на пола и на мъжа, ще спаси света, а новата жена, свободната от злото, издигнатата жена. Новата Ева — жената на чистата и свещена Любов ще спаси света! Щом това е тъй, ний идваме до положението, че „спасението на света е в подигането на жената" (стр. 35). Когато жената се издигне, т. е.
когато тя се освободи не само външно, от опекунството на мъжа, но и вътрешно — от надмощието на низшето в сърцето й, тогава тя ще се превърне в един светъл
източник
на любов и красота, тя ще издигне и облагороди мъжа, ще издигне и облагороди и целия живот.
Жената ражда, жената отглежда и възпитава новия живот — детето. Тя може да вложи в него каквото си иска. Особено грамадно значение има за това периода на бременността. През време на неговото траене, майката има като мека глина в ръцете си един нов живот. Каквото тя направи с него, това и ще бъде новият човек.
към текста >>
91.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем
източник
на енергия.
Сугарев) Една загадка за съвременната наука Случай на прераждане (из в. „Утро“) Прераждането (Матилда Фяншър), продължение от брой 44 Словото на Учителя, Раждането на „Азът", (Беседа, държана от Учителя на 10.I.1932 год.) Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno) Книжнина Вести Слънцето Изучаването на слънцето води своето начало oт незапомнени времена. Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило. Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот.
Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем
източник
на енергия.
На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва! Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие. За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага.
към текста >>
Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен
Източник
на физическа и духовна мощ.
Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие. За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание.
Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен
Източник
на физическа и духовна мощ.
За нас слънцето не е само източник на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител. Ний знаем, че всяка нова култура има своите предвестници, както всеки нов ден има своите зазоряващи лъчи. Всяка епоха се определя от мощното въздействие на Великия Божи Дух. Каква е нашата епоха? Какви ще бъдат децата на идващата раса?
към текста >>
За нас слънцето не е само
източник
на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител.
За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание. Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен Източник на физическа и духовна мощ.
За нас слънцето не е само
източник
на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител.
Ний знаем, че всяка нова култура има своите предвестници, както всеки нов ден има своите зазоряващи лъчи. Всяка епоха се определя от мощното въздействие на Великия Божи Дух. Каква е нашата епоха? Какви ще бъдат децата на идващата раса? — Някакво велико съчетание на слънчевия принцип и Истината, или — съзряване на известни, отдавна подготвяни условия?
към текста >>
Слънцето престава до бъде един механически
източник
на здравословна енергия, а е
източник
на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека.
Като никога сега земята се намира под прякото въздействие на слънцето. Забелязано е че сега земята се намира най-близко до слънцето и затова силите, които се препращат, от слънцето изолират, неутрализират неблагоприятните такива, идващи от други центрове и планети. И ония, които чувстват мощния израз на това, което става през тази епоха, ще си обяснят тоя факт. Ще разберат веднъж за винаги, че слънцето е било, е и ще бъде най-мощния изразители и проводник на Божията Любов. По тоя начин слънцето добива за нас онова грамадно значение, което не се изчерпва само във физическото използване, но което съдържа и нещо друго, нещо, което съставлява същината на нашия живот, което стимулира нашето развитие и ни дава сила до вървим и да се стремим към него.
Слънцето престава до бъде един механически
източник
на здравословна енергия, а е
източник
на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека.
Тая роля на слънцето, за съжаление, е позната на малцина. Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него. Малцина използват съзнателно тия сили. Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при несъзнателното им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи. Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина?
към текста >>
Ето германският делегат иска намаление на въоръжението до нивото ма победените
народи
.
Да искаш разоръжение, а да предлагаш ново въоръжение. Hяма значение, че армията ще бъде. наречена- „международна, това не е гаранция, че тя не може да стене оръдие за прокарване егоистичната политика на силните. Най-после, нали това е пак въоръжение, нали пак ще се харчат грамадни суми за издръжка на тази армия? И няма ли друго cредствo за осигуряване но мира и безопасността освен оръжието?
Ето германският делегат иска намаление на въоръжението до нивото ма победените
народи
.
Това пълно разоръжение ли е? Не, това е все. пак въоръжение, макар и в по-малка форма, което все още не е гаранция, против, военните авантюри. Германия, която надаваше, тревожен вой, че е пред пълен, финансов банкрут, чрез устата на, своя представител все пак не иска пълно разоръжение. Народът нека мре от мизерия, за въоръжение все ще се намерят средства!
към текста >>
Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на
народите
. Не!
И т. н., и т. н., все в този дух се изказват делегатите, — уж говорят все за разоръжение или за ограничение на въоръжението, но всички говорят на различни езици, така, че да не могат да се разберат. Не! Туй не е искрен стремеж за разоръжение. Туй е подигравка с широките народни маси, които изнемогват от кризата, които горещо жадуват за истински мир и желаят час по-скоро да се освободят от непоносимото бреме ма военните бюджети и от зловещия призрак на една нова война.
Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на
народите
. Не!
От такава дипломати, от такива държавици народите нямат повече нужда. Те трябва да бъдат отстранени от кормилото на обществения живот. Нови хора са нужни за новото време, нови хора са нужни за спасение на човечеството. Хоро, чийто девиз ще бъде: Нито стотинка за военни цели! Нито стотинка за делото на разрушението!
към текста >>
От такава дипломати, от такива държавици
народите
нямат повече нужда.
н., и т. н., все в този дух се изказват делегатите, — уж говорят все за разоръжение или за ограничение на въоръжението, но всички говорят на различни езици, така, че да не могат да се разберат. Не! Туй не е искрен стремеж за разоръжение. Туй е подигравка с широките народни маси, които изнемогват от кризата, които горещо жадуват за истински мир и желаят час по-скоро да се освободят от непоносимото бреме ма военните бюджети и от зловещия призрак на една нова война. Днес, когато целия свят с всяка своя крачка се приближава към пълна катастрофа, дипломатите от всички страни все още мислят, че им е позволено да си играят със съдбата на милиони хора, все още мислят че могат да се надлъгват едни други, хвърляйки с това прах в очите на народите. Не!
От такава дипломати, от такива държавици
народите
нямат повече нужда.
Те трябва да бъдат отстранени от кормилото на обществения живот. Нови хора са нужни за новото време, нови хора са нужни за спасение на човечеството. Хоро, чийто девиз ще бъде: Нито стотинка за военни цели! Нито стотинка за делото на разрушението! Всички хора са братя!
към текста >>
Престъпници са тия, които спират спонтанния стремеж на
народите
към обединение.
Нови хора са нужни за новото време, нови хора са нужни за спасение на човечеството. Хоро, чийто девиз ще бъде: Нито стотинка за военни цели! Нито стотинка за делото на разрушението! Всички хора са братя! Човечеството е едно цяло.
Престъпници са тия, които спират спонтанния стремеж на
народите
към обединение.
Границите трябва да паднат, армиите — да бъдат премахнати и хората от всички страни на земята да си подадат ръце за мирен, братски, творчески живот! К. Сугарев Една загадка за съвременната наука Обикновено, паметта може да се изгуби при силни душевни или физически разстройства, но случая, за който е докладвал неотдавна на Френската Академия, един лекар, се дължи на съвсем друга причина, поради което той много озадачава медицинския свят. Девицата Давал свършила университета, след което заболяла от туберкулоза. Правена й била операция, след което болната заспала в летаргически сън. Когато се пробудила, болната станала съвсем друг човек, и се превърнала на дете.
към текста >>
тайната наука на древните
народи
, веднага го разтълкува, то неколцина от лекарите предложили да се поиска мнението на случайно намиращия се в Париж пандит (индийски учен мъж) — Бабу Анами.
Но не това е странното, а нещо съвсем друго. Девицата забравила своя матерен език, но затова пък почнала да говори на други 12 езика, които преди това й били съвсем непознати. Когато учудените лекари я запитали дали може да пише на същите тези 12 езика, тя отговорила утвърдителна и почнаха да пише, но с лявата си ръка. След като се изредили десетина комисии, съставени от медицински знаменитости, които я изследвали, дошло се до убеждението, че това чудо е необяснимо с днешните познания на науката. И понеже мнозина учени днес са се помирили с факта, че това, което днешната наука не може да разбере, окултизмът, т, е.
тайната наука на древните
народи
, веднага го разтълкува, то неколцина от лекарите предложили да се поиска мнението на случайно намиращия се в Париж пандит (индийски учен мъж) — Бабу Анами.
Веднага бил повикан стареца, който разговарял с девицата на арабски и няколко други езици, след което дал на комисията следното обяснение: „Вие, европейците, знаете твърде много, но вашата наука борави само с външната страна на нещата. Вашата наука може да се уподоби на кориците на една книга, тогава когато съдържанието на самата книга си остана тайна за вас. Защо не последвате примера на вашия прочут професор Макс Мюлер? Той държа 12 сказки, в които уверяваше, че Индия е люлка на човечеството и на науката. Защо не приемете окултизма?
към текста >>
Източните
народи
развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада.
Когато говорим за Истината, подразбираме реалността. И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея, ще осакатим себе си и своите ближни, — затова трябва до говорим Истината. И съвременните хора страдат от неразбиране на Истината.
Източните
народи
развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада.
Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизма — забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъла на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбеляза един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото.
към текста >>
II В нашия съвременен политически живот, най-голямото зло, което потисне и души
народите
и не им позволява да си отдъхнат и се отдадат на плодотворна културна дейност, това е войната и приготовлението за нея.
Обаче нека едно не забравяме, и то е до не се борим със злите си мисли и чувство, а да ги заместим с мисли и чувства проникнати от Божията Любов, Мъдрост и Истина. Скоростта и пълнотата на освобождението ни от злото зависи от силата на волята ни да се съсредоточим в себе си и да открием в дълбочините на нашата душа Божията Любов, Мъдрост и Истина. И тъй, възлюбили и дали път на Божественото в нас, злото, пресечено в корените, ще повехне и изсъхне и ще даде място на Божественото в нас да израсне, цъфне и даде плод. И плодът ще бъде свобода в Духа. мир в душата, светлина в ума, ширина в сърцето, сила и крепкост във волята.
II В нашия съвременен политически живот, най-голямото зло, което потисне и души
народите
и не им позволява да си отдъхнат и се отдадат на плодотворна културна дейност, това е войната и приготовлението за нея.
Първата стъпка към Новата Култура е де се освободим от бремето ни войната и приготовлението за нея. Конференции се свикват, пактове за ненападение се подписват. Обществото на Народите напряга сетни сили да изключи войната като средство за уреждане международни конфликти, и все пак пълен неуспех. Приготовленията за война, понастоящем са по интензивни, и средствата изразходвани за военни цели по-големи от когато и да било. Нова всеобща война се изправя като страшен призрак и заплашва да погуби и малкото, що оцеля от всеобщата война.
към текста >>
Обществото на
Народите
напряга сетни сили да изключи войната като средство за уреждане международни конфликти, и все пак пълен неуспех.
И плодът ще бъде свобода в Духа. мир в душата, светлина в ума, ширина в сърцето, сила и крепкост във волята. II В нашия съвременен политически живот, най-голямото зло, което потисне и души народите и не им позволява да си отдъхнат и се отдадат на плодотворна културна дейност, това е войната и приготовлението за нея. Първата стъпка към Новата Култура е де се освободим от бремето ни войната и приготовлението за нея. Конференции се свикват, пактове за ненападение се подписват.
Обществото на
Народите
напряга сетни сили да изключи войната като средство за уреждане международни конфликти, и все пак пълен неуспех.
Приготовленията за война, понастоящем са по интензивни, и средствата изразходвани за военни цели по-големи от когато и да било. Нова всеобща война се изправя като страшен призрак и заплашва да погуби и малкото, що оцеля от всеобщата война. Какви ли методи не се приложиха и се прилагат, а само едим едничък метод, който може да изключи войната от отношенията на народите е още неприложен. И този метод се основава на истината — злото черпи сила от любовта ни към него — Войната и приготовлението за война черпи сила от любовта ни към войната като метод за разрешаване международни конфликти. Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в умовете и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж.
към текста >>
Какви ли методи не се приложиха и се прилагат, а само едим едничък метод, който може да изключи войната от отношенията на
народите
е още неприложен.
Първата стъпка към Новата Култура е де се освободим от бремето ни войната и приготовлението за нея. Конференции се свикват, пактове за ненападение се подписват. Обществото на Народите напряга сетни сили да изключи войната като средство за уреждане международни конфликти, и все пак пълен неуспех. Приготовленията за война, понастоящем са по интензивни, и средствата изразходвани за военни цели по-големи от когато и да било. Нова всеобща война се изправя като страшен призрак и заплашва да погуби и малкото, що оцеля от всеобщата война.
Какви ли методи не се приложиха и се прилагат, а само едим едничък метод, който може да изключи войната от отношенията на
народите
е още неприложен.
И този метод се основава на истината — злото черпи сила от любовта ни към него — Войната и приготовлението за война черпи сила от любовта ни към войната като метод за разрешаване международни конфликти. Ако всички, които искрено копнеят за мир, изключват в умовете и сърцата си идеята и желанието за война, и ако го приложат в далата си, което значи да се откажат да участват в една нова война, както и в приготовлението за такава, този страшен призрак, който заплашва човечеството с погибел ще изчезне като мираж. И тук не трябва да забравяме, че борба със злото, с тези които се явяват носители на военолюбиви идеи не ще доведе до нищо. Нека възлюбим Мирът и бъдем готови да стоим твърдо за него в мисли, чувства и дела и Мирът ще дойде. Мирът, който е първото условие за да може дървото на Новата Култура да израстне, да цъфне и даде своя плод.
към текста >>
Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я
народи
за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта.
— спомагане за закрепването на всесветския мир и общочовешкото братство. Накрая авторът отговаря на възраженията, които се отправят против идеята за обединение на южното славянство, най-важното от които е това, че в Съюза не Южните славяни българите, както и други южно-славянски племена, могат да бъдат потиснати от сърбите и така да загубят своята свобода. На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие. Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство.
Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я
народи
за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта.
Нужна е огромна работа в недрата на самите южнославянски племена, надъхани с взаимна омраза и убийствено сляп шовинизъм, за да може да проникне и да се утвърди в тях духът на братското примирение и всеопрощение, духът на любовта и единението, който ще изгради и циментира братския Съюз на южните славяни. Нужна е огромна работа, нужно е високо съзнание, нужно е и сърби, и българи, и македонци, и всички южни славяни да се освободят от своето тесногръдието и шовинизъм, за да може бъдещия Съюз на Южните Славяни да донесе истински мир и истинска свобода, а не ново робство. Кръстопът, от Майн Ру, цена 7 лева. Доставя се от Л. Лулчев, ул Опълченска, 66 — София.
към текста >>
92.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И като най-могъщ
източник
на светлина, това е величествения фар на небето — слънцето.
Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина! Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината.
И като най-могъщ
източник
на светлина, това е величествения фар на небето — слънцето.
Когато слънцето изгрява всичко се пробужда от нощния сън. Когато то усили през Пролетта своята светлина и топлина, оживяват животни, запяват птички, цъфват нежни цветя и разнасят аромат и красота. Вред всичко диша радост и закипява буен живот. Лишеното от милувките на слънчевите лъчи творение линее и загива. Ето, нежната лилия увяхва и губи аромата си, ако бъде поставена в тъмна изба; човекът, затворен в мрачните стаи на някой затвор губи сили и жизнерадост, побледнява и радостта отлитва, подобно прелетна птичка през есен … Кой не е жадували през мъгливата есен да зърне красивия лик на слънцето?
към текста >>
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на
народите
.
Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр.
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на
народите
.
Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос.
към текста >>
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на
Народите
е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното.
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на
Народите
е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба.
към текста >>
Ако чакаме на Обществото на
Народите
, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях.
Ако чакаме на Обществото на
Народите
, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш. * Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите. * Говориш ли много високо, аз ще се срещам с тебе само при крайна необходимост, говориш ли умерено, тихо и нежно, мен ми е приятно да те слушам. Говориш ли съвсем тихо, ще си запуша ушите никак да те не чувам. * Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш.
към текста >>
93.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот,
източник
на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност.
Нужно е така да се преустрои целия живот, че всички хора винаги да могат да живеят близко до природата, на чист въздух и слънчева светлина. Без тия условия не е възможен здрав живот, не е възможно и истинско щастие за човека. Но как да се преустрои живота? Възможно ли е това, и по какъв начин? — Мнозина мислят, че днешния неразумен, нехигиеничен живот, далеч от благотворното влияние на природата, се дължи на социални причини — на бедността и на съвременния обществен ред, който заставя отделната личности да живее на определени места и при определени условия.
Вярно е, че в това има голяма доза истина, но все пак главната, основната причина за днешния противоприроден живот,
източник
на толкова болести и всеобщо израждане, е сам човека - отделната личност.
Та кой създаде този обществен ред, кой съгради тия нехигиенични градове, тия здания, прилични на циментени гробници, на затвори, в които са погребани милиони хора от раждането си до самата си смърт? Кой прикова хората към нехигиеничния градски живот. ако не самите те? Условията? — Та днешните условия хората ги създадоха.
към текста >>
Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни
народи
.
Образувано е румъно-българско дружество, в което влизат доста видни лица от различни политически течения, и което има .за цел да работи за сближение и опознаване на двата народа. Миналия месец редица видни румънци посетиха България и бяха тържествено посрещнати в София. Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати.
Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни
народи
.
Разбира се, първия дълг. който ни ся налага, е да възстановим нормалните отношения, да свържем приятелски връзки с най-близките съседни нам народи. Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница.
към текста >>
който ни ся налага, е да възстановим нормалните отношения, да свържем приятелски връзки с най-близките съседни нам
народи
.
Сега пък българите, които върнаха визитата на румънците в Букурещ, бяха също така приети. Както е обичайно, държат се речи и се казват хубави думи за целта, за която се събират — румъно-българското сближение. Всичко това е хубаво, стига то да може да донесе реални и трайни резултати. Ние винаги сме били приятели на сближението не само с нашите северни съседи, но и с всички други близки и далечни народи. Разбира се, първия дълг.
който ни ся налага, е да възстановим нормалните отношения, да свържем приятелски връзки с най-близките съседни нам
народи
.
Миналото трябва да се заличи. За да стане това трябва да се направят отстъпки. Положението днес е такова, че отстъпки трябва да бъдат направени на България, понеже тя е длъжница. Приятелство без жертви и отстъпки не може. Иначе то ще си остане само думи.
към текста >>
— Едуард Ерно, който е идеолог на мирното разбирателство между
народите
, голям противник на войната и ентусиазиран привърженик на идеята за Европейски Съединени Щати.
Нужно бе във Франция да надвие умереното миролюбиво течение, за да се направят сериозни отстъпки на Германия и де се дойде по такъв начин до искреност и спокойствие в отношенията между Германия и Франция. Ако Франция направи нужните отстъпки, германските шовинисти ще изгубят почвата под краката си, опасността да заемат властта ще изчезне, а с това ще бъде гарантирано и спокойствието на Франция. Сигурността на Франция, както и на другите страни победители ще дойде чрез отстъпки и жертви, а не чрез все по-голямо и по-голямо въоръжение. Дано това се разбере там гдето трябва. Във връзка с промяната в съотношението на партийните сили, след изборите за министър-председател на Франция се сочи шефа на радикал-социалистите.
— Едуард Ерно, който е идеолог на мирното разбирателство между
народите
, голям противник на войната и ентусиазиран привърженик на идеята за Европейски Съединени Щати.
Ние се надяваме, че с неговото заставане на чело на френската политика, Франция и цяла Европа отиват към добро. * В Югославия има силно революционно брожение, военни бунтове и т. н. Дълго потисканото през време на диктатурата обществено мнение се надига и изисква своите права и свобода. До къде ще отиде това брожение, трудно е да се предвиди, но не ще е чудно ако Югославия тръгне по пътя на Испания. Така е, когато с насилие и терор искат да се налагат неща, които могат да станат само свободно, при взаимно уважение и отстъпки.
към текста >>
94.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В-к „Братство", както и до сега, ще работи за побратимяване на хората и
народите
, за обединение на човечеството в едно неразделно цяло, за хармониране на целокупния стопански, политически и духовен живот така, че да има благоденствие, свобода и щастие за всички.
Вън от това ще знаем на какво можем да разчитаме, и абоната ще знае винаги какво дължи. Абонамента за V. годишнина на в. Братство ще бъде 30 лева Срещу тая сума всеки абонат ще получи 20 броя от вестника и, освен тях, извънредно ценната книга, хвърляща съвсем нова светлина в областта на възпитанието, под заглавие „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“, от Макс Хайндел Тази книга трябва непременно да бъде прочетена от всеки родител и възпитател, от всеки, който има връзка с децата. В нея се разглеждат неща от извънредна важност за възпитанието, за които днешната официална педагогика не знае абсолютно нищо, но които трябва да легнат в основите на правилното педагогично въздействие.
В-к „Братство", както и до сега, ще работи за побратимяване на хората и
народите
, за обединение на човечеството в едно неразделно цяло, за хармониране на целокупния стопански, политически и духовен живот така, че да има благоденствие, свобода и щастие за всички.
В-к „Братство“ ще се постарае да посочи най-правилните методи за изход от днешната всеобща и всестранна криза, да посочи пътя към мирното изграждане на новото общество, в което няма да има бедни и богати, силни и слаби, потисници и потиснати. В-к „Братство“ ще се постарае да наложи пред читателите си основните принципи на безкрайната по своята дълбочина и всеобхватност окултна наука, като я свърже с нуждите и задачите на всекидневния живот на човека, с неговото физическо и духовно здраве и усъвършенстване, с неговата безкрайна еволюция във Всемира. Ний молим всички наши досегашни абонати да подкрепят и занапред „Братство“ като побързат да изплатят абонамента си и като се постараят да ни запишат нови абонати. Настоятелите, които получавате в-ка във връзка да абонират всички, които до сега са го вземали от тях. Да ни се изпратят нови адреси, на които ще изпратим по един или няколко пробни броя.
към текста >>
Вижда се че държавниците, застанали на чело на
народите
, нямат нито силата, нито искреното желание да се направят сериозни стъпки към достигане мира на земята.
„Братство" проникне навсякъде. Нужни са най-малко 1000 платили абонати, за да може неговото редовно излизане де бъде осигурено. Нека в най-скоро време попълним тая цифра и започнем втората хиляда. Но работа за „Братство“! ПОЛОЖЕНИЕТО Положението на целия свят все повече и повече се забърква.
Вижда се че държавниците, застанали на чело на
народите
, нямат нито силата, нито искреното желание да се направят сериозни стъпки към достигане мира на земята.
Дипломатите лицемерят и лъжат без свян. Лъжат се едни други. Лъжат народите си. Лъжат, може би, и себе си. А в това време какво правят тия, които утре ще трябва да бъдат изкупителната жертва на тия лигавения, които не разрешават нищо?
към текста >>
Лъжат
народите
си.
Но работа за „Братство“! ПОЛОЖЕНИЕТО Положението на целия свят все повече и повече се забърква. Вижда се че държавниците, застанали на чело на народите, нямат нито силата, нито искреното желание да се направят сериозни стъпки към достигане мира на земята. Дипломатите лицемерят и лъжат без свян. Лъжат се едни други.
Лъжат
народите
си.
Лъжат, може би, и себе си. А в това време какво правят тия, които утре ще трябва да бъдат изкупителната жертва на тия лигавения, които не разрешават нищо? Какво правят тия, с чиято кръв именно ще се опитат утре да разрешават неразрешимите днес въпроси и да чертаят нови граници? — Те спят, — ще кажем направо. С много малки изключения, всеки „гледа своята собствена работа“, оставяйки на дипломатите, държавниците и заинтересувани среди да разрешават тия въпроси.
към текста >>
Въпросите за война или мир, за пълно разоръжение на всички държави, за даване свобода на потиснатите и за обединение на всички
народи
в едно Всемирно Братство — това са въпроси, които засягат преди всичко самите
народи
и които само от тях могат да бъдат разрешени.
А в това време какво правят тия, които утре ще трябва да бъдат изкупителната жертва на тия лигавения, които не разрешават нищо? Какво правят тия, с чиято кръв именно ще се опитат утре да разрешават неразрешимите днес въпроси и да чертаят нови граници? — Те спят, — ще кажем направо. С много малки изключения, всеки „гледа своята собствена работа“, оставяйки на дипломатите, държавниците и заинтересувани среди да разрешават тия въпроси. Като че ли то не е „тяхна работа“, като че ли въпроса за мир или война не засяга преди всичко техния живот, тяхното щастие и благоденствие.
Въпросите за война или мир, за пълно разоръжение на всички държави, за даване свобода на потиснатите и за обединение на всички
народи
в едно Всемирно Братство — това са въпроси, които засягат преди всичко самите
народи
и които само от тях могат да бъдат разрешени.
Другите, тези които стоят начело, които имат в ръцете си и власт, и преса, и всичко, няма никога да ги разрешат, защото нямат сметка да направят това. Техните интереси ще бъдат засегнати. Мира, свободата, разоръжението и обединението на човечеството не могат да бъдат измолени от никого, те няма да дойдат и сами, а трябва да бъдат наложени от самите народи. Народите трябва да станат като един човек и да заявят властно волята си. Те трябва да диктуват на своите правителства това, което трябва да се направи.
към текста >>
Мира, свободата, разоръжението и обединението на човечеството не могат да бъдат измолени от никого, те няма да дойдат и сами, а трябва да бъдат наложени от самите
народи
.
С много малки изключения, всеки „гледа своята собствена работа“, оставяйки на дипломатите, държавниците и заинтересувани среди да разрешават тия въпроси. Като че ли то не е „тяхна работа“, като че ли въпроса за мир или война не засяга преди всичко техния живот, тяхното щастие и благоденствие. Въпросите за война или мир, за пълно разоръжение на всички държави, за даване свобода на потиснатите и за обединение на всички народи в едно Всемирно Братство — това са въпроси, които засягат преди всичко самите народи и които само от тях могат да бъдат разрешени. Другите, тези които стоят начело, които имат в ръцете си и власт, и преса, и всичко, няма никога да ги разрешат, защото нямат сметка да направят това. Техните интереси ще бъдат засегнати.
Мира, свободата, разоръжението и обединението на човечеството не могат да бъдат измолени от никого, те няма да дойдат и сами, а трябва да бъдат наложени от самите
народи
.
Народите трябва да станат като един човек и да заявят властно волята си. Те трябва да диктуват на своите правителства това, което трябва да се направи. Иначе — нова война иде. А тя означава разрушение и смърт на днешната цивилизация. У нас.
към текста >>
Народите
трябва да станат като един човек и да заявят властно волята си.
Като че ли то не е „тяхна работа“, като че ли въпроса за мир или война не засяга преди всичко техния живот, тяхното щастие и благоденствие. Въпросите за война или мир, за пълно разоръжение на всички държави, за даване свобода на потиснатите и за обединение на всички народи в едно Всемирно Братство — това са въпроси, които засягат преди всичко самите народи и които само от тях могат да бъдат разрешени. Другите, тези които стоят начело, които имат в ръцете си и власт, и преса, и всичко, няма никога да ги разрешат, защото нямат сметка да направят това. Техните интереси ще бъдат засегнати. Мира, свободата, разоръжението и обединението на човечеството не могат да бъдат измолени от никого, те няма да дойдат и сами, а трябва да бъдат наложени от самите народи.
Народите
трябва да станат като един човек и да заявят властно волята си.
Те трябва да диктуват на своите правителства това, което трябва да се направи. Иначе — нова война иде. А тя означава разрушение и смърт на днешната цивилизация. У нас. И у нас е същата каша.
към текста >>
Лъчите които идат направо от слънцето са
източник
на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж.
Съществата, обитаващи всяка от тези планети, съобразно със степента на своето развитие, имат афинитет към едни или други слънчеви лъчи. Те поглъщат цвета или цветовете, към които са склонни, а останалата част отразяват към другите планети. Отразените по тоя начин лъчи носят със себе си един импулс от природата на съществата, в които те са били в съприкосновение. По този начин Божествената Светлина и Живот идват до всяка планета, или направо от Слънцето, или отразени от нейните шест сестри планети: и както пролетният зефир, който полъхва над разцъфтелите полета, носи върху своите тихи невидими криле смесеното благоухание на безброй цветя, също така и най нежните, най-слабите влияния идващи от звездната градини на Бога, ни носят смесените импулси на всички духове. И в тая многоцветна светлина ние живеем, движим се и съществуваме.
Лъчите които идат направо от слънцето са
източник
на духовно просветление; отразените от другите планети лъчи спомагат за развитие на съзнанието и за нравственото усъвършенстване; а лъчите, които отразява луната, определят физическия растеж.
Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид. Звездите са небесния часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва. Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека.
към текста >>
95.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на
народите
.
Днес ние сме свидетели на едно твърде печално явление — именно на нравственото и физическо разложение на целия почти цивилизован свят. Впрочем, не сме само неми зрители, но и актьори в тази грандиозни драма на разложение. Защото всеки индивид представлява една клетка от всеобщия организъм на света и колкото и да се струва някому, че със своето поведение не взима участие и не оказва влияние върху обществения живот, в същност той носи върху себе си дял от отговорноста за целокупния живот, както на обществото, в което се движи и живее, тъй и за живота на цялото човечествo. Но, пита се, кои са причините за съвременния хаос в света? Икономисти, социолози, политици, философи, учени — всички са в тревога.
Търсят начини, средства и пътища, за да облекчат тежкото положение на
народите
.
Събират се непрестанно на конференции, днес в един град, утре в друг, говорят, философстват, разсъждават, кроят, докато се поизморят, па хайде всеки обратно в своето отечество, без да са могли да направят нищо съществено за подобрението на живота. Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения. Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф! Защо ли?
към текста >>
Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и
народи
— взаимното сътрудничество, взаимопомощта.
И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят.
Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и
народи
— взаимното сътрудничество, взаимопомощта.
Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички народи на земята като органи на големия организъм — човечеството. И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните народи се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата. А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах. Под привидната красота на съвременната култура се крие страшната голота и нищета на нашата душа!
към текста >>
Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички
народи
на земята като органи на големия организъм — човечеството.
Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта.
Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички
народи
на земята като органи на големия организъм — човечеството.
И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните народи се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата. А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах. Под привидната красота на съвременната култура се крие страшната голота и нищета на нашата душа! Културата на 20 век направи гигантски скок в областта на материалния напредък, но занемари силите на човешкия дух.
към текста >>
И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните
народи
се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата.
И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта. Липсва прозрение у съвременните общественици за строгата зависимост между всички народи на земята като органи на големия организъм — човечеството.
И така, по настоящем, животът както на отделната личност, така и на отделните
народи
се движи из хлъзгавите пътища на егоизма, на насилието, на безправието, на убийствата.
А това са бацили, които разяждат съвременният обществен живот. Да, ние имаме една блестяща култура, но култура повече на външната форма, на декорацията, на материалния и технически напредък, но с бедно духовно съдържание, вследствие на което тя постепенно се изражда в цивилизация, а цивилизацията води към диващина и неминуем крах. Под привидната красота на съвременната култура се крие страшната голота и нищета на нашата душа! Културата на 20 век направи гигантски скок в областта на материалния напредък, но занемари силите на човешкия дух. И днешната европейска култура може с право да се нарече материалистическа.
към текста >>
И много погрешно е мнението, че маслото и рибеното масло са най-добрите
източници
на този витамин.
Г. И-в. учител. Яжте моркови! Напоследък е открито, че морковите съдържат едно жълто вещество, наречено каротин, което се превръща във витомин А в най-чудната химическа лаборатория — черния дроб. След смилането на морковите в стомаха и тънките черва, каротинът се занася от кръвта в черния дроб, където се превръща във витамин А и се складира там. Тези важни открития обясняват, защо морковите в сравнение с маслото и рибеното масло са по-богати с витамина А.
И много погрешно е мнението, че маслото и рибеното масло са най-добрите
източници
на този витамин.
Такива евтини зеленчуци, като морковите и спанака, в същност, го съдържат повече отколкото скъпото масло. 130 грама спанак или моркови дават на тялото пет пъти повече витамин А, отколкото 30 гр. масло. Зеленият фасул, салатата, тиквата са също богати с витамин А. Става очевидно, че рибеното масло не се смята вече като необходима и съществена част от диетата на малкото дете. Морковите са по-евтини, по хранителни и леснодостъпни.
към текста >>
96.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират
народите
на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света.
Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново? Или ще продължим да кретаме по старите пътища на отделността, които ни водят към страдания и смърт? Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието. Честита нова година! Братство Витлеемската звезда Обединяващото влияние на Христа е символизирано в прекрасната легенда за тримата маги или „мъдреците от Изток", които дошли да му се поклонят.
Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират
народите
на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света.
Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици". Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници". Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване.
към текста >>
Който ще обедини разпръснатите
народи
под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници".
Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието. Честита нова година! Братство Витлеемската звезда Обединяващото влияние на Христа е символизирано в прекрасната легенда за тримата маги или „мъдреците от Изток", които дошли да му се поклонят. Тримата мъдреци — Каспар, Мелхиор и Балтазар — са представителите на бялата, жълтата и черната раси и символизират народите на Европа, Азия и Африка, водени от звездата към Спасителя на света. Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици".
Който ще обедини разпръснатите
народи
под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници".
Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване. Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем.
към текста >>
Зодиакалният знак на неопетнената небесна Дева стои към полунощ над
източния
хоризонт, слънцето на новата година се ражда и започва своето пътешествие от най-южната точка по направление към северното полукълбо, за да спаси (физически) тая част на водачеството от тъмнината и глада, които неизбежно биха дошли, ако то би останало завинаги на юг от екватора.
По това време, духовните сили са най-малко дейни. От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност. Нощта между 24. и 25. Декември е Свещена Нощ, отличаваща се от всички други през цялата година.
Зодиакалният знак на неопетнената небесна Дева стои към полунощ над
източния
хоризонт, слънцето на новата година се ражда и започва своето пътешествие от най-южната точка по направление към северното полукълбо, за да спаси (физически) тая част на водачеството от тъмнината и глада, които неизбежно биха дошли, ако то би останало завинаги на юг от екватора.
За народите на северното полукълбо, от гдето произтичат всички днешни религии, слънцето е точно под земята и духовните влияния са най-силни на север, в полунощ на 24. Декември. Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към посвещение, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време. Следователно, учениците, които са били готови за посвещение, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия. За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител.
към текста >>
За
народите
на северното полукълбо, от гдето произтичат всички днешни религии, слънцето е точно под земята и духовните влияния са най-силни на север, в полунощ на 24. Декември.
От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност. Нощта между 24. и 25. Декември е Свещена Нощ, отличаваща се от всички други през цялата година. Зодиакалният знак на неопетнената небесна Дева стои към полунощ над източния хоризонт, слънцето на новата година се ражда и започва своето пътешествие от най-южната точка по направление към северното полукълбо, за да спаси (физически) тая част на водачеството от тъмнината и глада, които неизбежно биха дошли, ако то би останало завинаги на юг от екватора.
За
народите
на северното полукълбо, от гдето произтичат всички днешни религии, слънцето е точно под земята и духовните влияния са най-силни на север, в полунощ на 24. Декември.
Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към посвещение, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време. Следователно, учениците, които са били готови за посвещение, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия. За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител. Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта.
към текста >>
Това състояние
източните
народи
го наричат Нирвана - място на щастието.
Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота.
Това състояние
източните
народи
го наричат Нирвана - място на щастието.
Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда.
към текста >>
Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим
народите
към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство.
Съдбоносни са нашите дни. Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение.
Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим
народите
към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство.
Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие!
към текста >>
Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония
народи
, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях.
Времето, в което живеем, е бременно с велики идеи и необятни възможности. Утрешният ден е отреден за извънредни събития, които ще отправят по нови пътища живота на цялото човечество, и ще сложат началото на една Нова Култура. Не трябва да се забравя, обаче, че всеки е сам носител и творец на своята собствена съдба, и че тия, които не направят усилия да се приобщят към духа на времето и да вземат участие в неговата творческа дейност, ще останат назад от мощното течение на живота, гледайки със завист величествените му постижения. Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство.
Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония
народи
, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях.
Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули.
към текста >>
Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе
народите
към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба.
Частно ний, българите, имаме една извънредно горчива опитност в това отношение. Когато, преди хиляда години, теченията на новия живот, на обновата, на реформацията, започнаха да действат първом в нашия народ, чрез богомилите, ние, вслушвайки се в козните на духовенството, ги преследвахме и прогонихме вън от границите на България, и така, вместо да използваме възможността да застанем начело на общочовешкия прогрес, да водим народите към всечовешко братство, към реализиране на истинското християнство, се намерихме в опашката на човечеството, падайки в 500 годишно робство. Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството!
Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе
народите
към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба.
И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие! ... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със съзнанието за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули. Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт.
към текста >>
97.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения
източник
на Любовта и твоето оръжие е Истината.
Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства.
Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения
източник
на Любовта и твоето оръжие е Истината.
Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт. И всякога се моля: да изгубя, да се избавя от тая свобода, която имам и която ме прави нещастен роб, и всецяло да се отдам, напълно да заживея под твоята власт, която ме прави свободен. Защото твоята власт е власт на Любовта и Истината — власт небесна, власт от Бога. Т. Ч.
към текста >>
Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която
народите
поведоха напоследък помежду си.
Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък.
Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която
народите
поведоха напоследък помежду си.
Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят народих. Защото от толкова време вече, положението все повече се влошава. Когато положението на един болен се влошава, то ние знаем, че лекаря не е намерил съответното лекарство. И съществуващите днес изобилни блага, които природата ни е дала, не са ли един блам срещу днешната икономическа система? Да, един блам са, защото редом с това, съществува една нечувана мизерия.
към текста >>
Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят
народих
.
Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък. Още са пресни следите от страшните разрушения, които донесе борбата, която народите поведоха напоследък помежду си.
Съвременните политици изглежда че нямат ясна представа за задачите, които им са възложени, нито пък разумно водят
народих
.
Защото от толкова време вече, положението все повече се влошава. Когато положението на един болен се влошава, то ние знаем, че лекаря не е намерил съответното лекарство. И съществуващите днес изобилни блага, които природата ни е дала, не са ли един блам срещу днешната икономическа система? Да, един блам са, защото редом с това, съществува една нечувана мизерия. Сляп слепия ако води, казва Христос, и двамата ще паднат в ямата.
към текста >>
Ако днес, така наречените водачи на
народите
са стъпили върху хлъзгавата почва на егоизма, то каква надежда има да ги изведат на здрава почва?
Защото от толкова време вече, положението все повече се влошава. Когато положението на един болен се влошава, то ние знаем, че лекаря не е намерил съответното лекарство. И съществуващите днес изобилни блага, които природата ни е дала, не са ли един блам срещу днешната икономическа система? Да, един блам са, защото редом с това, съществува една нечувана мизерия. Сляп слепия ако води, казва Христос, и двамата ще паднат в ямата.
Ако днес, така наречените водачи на
народите
са стъпили върху хлъзгавата почва на егоизма, то каква надежда има да ги изведат на здрава почва?
Много наивно е разбира се, да се мисли, че хората могат да дойдат до свобода и щастие, ако не се съобразяват със законите на природата. Ако отидем в зоологическата градина, ще видим, че колкото по големи зъби има един звяр, толкова по-дебели решетки има на прозореца на килията му. Има ли смисъл да връзваме овцата със синджир? Не разбира се. Следователно, ако условията на живота стават все пo-стеснителни и трудни, то явно е, че живеем неправилно.
към текста >>
Националният егоизъм копае гроба на
народите
!
Искат от другите да ги оставят свободни, но те сами бдят над себе си и не проявяват по възможност, никакъв лош пример. Не се пристрастяват ако ще би и към най-свещените доктрини на света. Не турят граници между себе си и света, но подкрепяг доброто, където и до го намерят. И тъй, в заключение ще кажа пак: нека тези, които са по назрели да погледнат по-внимателно и те ще видят, колко много индикатори е поставила природата, за да ни насочи към признание духовните принципи на живота, след което те, малко по-малко ще проникнат в неговите вътрешни закони и насока и съобразявайки се с тях те ще ускорят идването на свободата и пред тях ще се открият все по светли хоризонти и възможности. Д. Стоянов Само в обединението на човечеството е неговото спасение.
Националният егоизъм копае гроба на
народите
!
По въпроса за Трудовата Братска Задруга повдигнат от в-к „Братство", брой 61 от 22 март тази година Ето един въпрос, който допущаме да е като принцип у Бог Отец. а и Негово желание е да живеят всички хора на земята като братя и сестри и в единодушие, защото всички съставляваме едно цяло. Този въпрос, този принцип бе изявен преди 2000 години от Христа и това бе и е Неговия идеал да се любят всички человеци и да живеят в единодушие. С една дума, да се приложи Христовия комунизъм в неговата пълнота и чистота. И какво по-хубаво от това да живеят братя в в единодушие, в единомислие за доброто.
към текста >>
98.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 66
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
н.. със своите непрестанни и нежни грижи за
народите
си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос.
Редактор: Сава Калименов Съдържание: На къде? Спасителният път (Т. Ч.) Към слънцето (Юлий) Словото на Учителя. Творческият план на живота (По беседа, държана от Учителя на 12 март 1933 г София.) За братската задруга На къде? Много умните и учени управници, политици, дипломати, специалисти, професори и т.
н.. със своите непрестанни и нежни грижи за
народите
си, ги докараха до такова състояние, че днес целият свят прилича на хаос.
Излишно е да привеждаме доводи, защото днес малцина отричат това. Светът е превърнат днес на хаос, и то съвсем не поради някакви неотстраними, непреодолими причини, а поради злата воля, късогледството и егоизма на човека. Не естествения ред на нещата докара тоя хаос, а тъкмо обратното — борбата на човека против този естествен ред, изкуствените прегради, които той поставя пред течението на всемогъщия живот. Обаче животът не търпи граници! Той събаря и ще продължава да събаря всички ония прегради.
към текста >>
Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и
народи
, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот.
Време за упомване, свестяване и връщане назад от гибелния път все още има. Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не!
Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и
народи
, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот.
Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за народите, които му се кланят и за цялото човечество. Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството!
към текста >>
Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за
народите
, които му се кланят и за цялото човечество.
Но утре може би ще бъде вече късно. На кого да се надяваме, че ще схване на време опасността, ще съумее умело и бързо да обърне в права насока насоченото днес към катастрофа кормило на живота и така да ни спаси? На ограничените и късогледи управници ли? — Не! Съзнанието за единството на живота, за единството на интересите на всички хора и народи, съзнанието че отделянето, вграждането и борбата ни водят към все по-големи и по-големи, безкрайни страдания, съзнанието за опасността, която ни дебне в тоя път, трябва да обгърне и проникне широката народни маси и от там да се наложи в управлението и ръководството на целия живот.
Национализма трябва да бъде отречен, защото носи смърт и разрушение за
народите
, които му се кланят и за цялото човечество.
Под каквито форми и да ни се предлага, той е израз на усилията на тъмните сили, които искат да спрат течението на живота, отправено днес неотклонно към обединението на човечеството. Следователно, на въпроса „на къде? “ — който изниква спонтанно при вида на днешния световен хаос, има само един правилен отговор: към разрушаване и премахване на всички граници, които отделят човек от човека, народ от народа, брат от брата. Към обединение на човйчеството! Там е правия път!
към текста >>
— към
източника
на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение!
Затуй и щом усмивка ти заруменее В зори над смръзнал свят, потрепва в радост ТО — В гьрдите слънчицето мое — песен пее. И в стихнало на изкушение блато От дъното издига се и с нов плам грее Надежда топла — кат прочистено злато. О, макрокосмос свят, молитвения ми химн чуй: В плът изгори на мрака плесенно разтление. Води ме през победи светли към възхода Из вековечните вълни на прерождения. И през фонтана дъгоцветен на живота на етер междузвезден Хвърли ме в шеметно опиващи трептения. Тегли!
— към
източника
на животи милиарди, Дорде стопя се кротко — на Твореца сребробради пред песнопеещото лицезрение!
... Словото на Учителя Творческият план на живота Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света.
към текста >>
99.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат
народите
в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи!
Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С. Недев Съзерцание Във тиха, ясна нощ бленувах Аз сам, сред пролетни цветя, И мълком, в трепет там дочувах Незнайни трепети в душа. Почива всичко в сън дълбоко, Почива морната земя, Лъчите лунни от високо Искрят вълшебна светлина. Звездици — светъл рой, блещукат В небесни сини далнини, И нежно, сякаш ни подвикват — Нагоре ти лети, лети! Задремах в миг и в небесата Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир.
Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат
народите
в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи!
Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд.
към текста >>
Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки ... И въпреки това — над развалините, над гнилото, върху новото, което пониква е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички
народи
— за всички раси!
Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински! Като обвиняем светът е изправен да отговаря пред един върховен съд. Мнозина ще бъдат питани като Каина — що са сторили с брата си?
Още повече няма да имат време да отговарят, защото нови Каиновци ще им затворят устата навеки ... И въпреки това — над развалините, над гнилото, върху новото, което пониква е вдигнато знаме, девиз е посочен, единствен останал идеал за всички
народи
— за всички раси!
— И ще прозвучи викът от всякъде: — Човещина, повече човещина! Човещина в която Доброто да е цел на всички. Истината — път. Братството — плод на измъчената от хилядогодишни терзания душа! Будят се все повече.
към текста >>
„Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен
източник
, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“.
„Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен
източник
, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата. Той е продукт на едно ново светоразбиране, на едно ново течение във философската мисъл на нашето време, под название „спиритуалистически монизъм“, който се противопоставя както на материалистическия монизъм така и на религиозния дуализъм, и чието основно схващане е това, че съществена разлика между духа и материята няма, — последната не е някаква отделна, неизменна и вечна субстанция, а е само временна и променлива проява на духа. Единствен духът е вечната същност и реалност на живота, а всичко останало е само негова проява, която подлежи на непрестанно видоизменение. ВЕСТИ Окултна конференция ще се състои от 8 до 15 август т. г. в Гьотеанум, окултния университет, основан от Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария.
към текста >>
100.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите
народи
и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове.
Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта. Питагор се е родил в остров Самос, около 580 години преди Христа. Неговият баща, Мнесархус, му е дал отлично образование. Прочути учители са го обучавали по философия, математика, поезия, музика и гимнастика. Всестранното образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата.
След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите
народи
и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове.
И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат посвещение в мистериите, т. с в тези върховни религиозни, философски и научни истини, синтеза на които ни дава ключа на всичко съществуващо и ни приготвя по-високо предназначение. Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция. След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение. По това време той направил своето пътуване в Египет.
към текста >>
Там му е била разкрита тайната на световната еволюция, която върви последователно по двойния път — първо на инволюцията, на слизането на духа в материята, и после на издигането към Божественият
Източник
, към Творческото Единство, чрез съзнателни волеви усилия, в течение на цяла серия от жизнени форми и превъплъщения в земното училище.
Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция. След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение. По това време той направил своето пътуване в Египет. Казват, че времето, което той yпoтpебил за своето посвещение в тайната наука на Египетските храмове, траяло повече от двадесет години. Той е задълбочил преди всичко познанията си в областта на свещената математика, която е направил основна ос на своето учение.
Там му е била разкрита тайната на световната еволюция, която върви последователно по двойния път — първо на инволюцията, на слизането на духа в материята, и после на издигането към Божественият
Източник
, към Творческото Единство, чрез съзнателни волеви усилия, в течение на цяла серия от жизнени форми и превъплъщения в земното училище.
(следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа. Това всеки може да констатира във всекидневния си живот. Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не! — Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени. Които са обработени, за тях сме най-способни.
към текста >>
НАГОРЕ
