Търсене в текстове за 'Изправяне на погрешки'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 56 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки.
Хората на земята не са дошли по своя воля. Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея.
към текста >>

Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин.
Те нито се раждат, нито умират по своя воля. Това абсолютно не зависи от тях. Те представляват обикновени чиновници, които постоянно се назначават и уволняват. Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден.
към текста >>

- За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици.
Назначаването на служба наричат „раждане", а уволняването от служба наричат „смърт". Раждането е начало на живот, в което начало човек трябва да работи за изправяне на своите погрешки. Смъртта пък е край, в който човек напълно трябва да ликвидира със своите грехове и погрешки Не е въпросът, дали тези погрешки са големи или малки, но важно е човек да ликвидира с тях по един разумен начин. В този смисъл човек всеки ден трябва да умира и всеки ден трябва да се ражда. За какво трябва да умира и да се ражда? - За изправяне и ликвидиране на своите грехове, на своите полици. Следователно, всеки момент човек трябва да изплаща, ако не цялата полица, то поне част от нея. Значи, съботата е начало на Божествения ден. Христос учил учениците си на науката на доброто. Той ги учил на разни методи и начини, как да отварят своите сърца и умове, както и тия на другите хора. Не е мъчно да се отвори сърцето на един богат човек, но трябва да знаеш, как да го отвориш; трябва да намериш ключа на неговото сърце.
към текста >>

2. СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ - К. М-ВА Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки.
Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората. След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената.
към текста >>

Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини.
След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда. Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната.
към текста >>

Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си.
Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече.
към текста >>

От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения.
Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля.
към текста >>

Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му.
Те образуват един колективен организъм. От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя". Да си представим, че някой е приготвил по свой вкус една каша и започва да убеждава другите теоретически, че това е истинска храна. Стомахът на другите като приеме тая храна, ще протестира. Стомахът е много учен.
към текста >>

3. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24.
Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно.
към текста >>

Не се ли повдигне жената всички средства за изправяне на човечеството са палеативни.
Следователно, жената е в сила да повдигне и да събори мъжа. Днес жената е унижена. От кого? - От силните. Спасението на света е в повдигането на жената. Не се ли повдигне жената всички средства за изправяне на човечеството са палеативни. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа.*** 35. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО София, 1920 - 1935 Сега на земята настава нова епоха, за която съвременният окултизъм казва, че от слънцето иде една нова вълна.
към текста >>

4. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете.
към текста >>

За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си.
Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи.
към текста >>

Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката.
Най после хапнал хляба и сиренето, като си казал: Отличен обед! Не, аз не ви съветвам първом да се нагълтате с лозови листа, а после да хапнете малко от окултното знание. Пазете се от тази погрешка! В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка — изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаеш погрешната си, поправи я. Нема нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер на който всякога да разчитате. Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад.
към текста >>

Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните.
В работата не се позволяват никакви грешки. Направите ли някаква погрешка — изправете я! Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, но в неизправянето на погрешката. Щом съзнаеш погрешната си, поправи я. Нема нищо престъпно в това, че през ума ви е минала някаква крива мисъл, но тази мисъл трябва да се изправи. Стремежът на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля трябва да бъде насочен към изправянето на погрешните. Само по този начин вие ще създадете в себе си характер на който всякога да разчитате. Крадецът Често ученици, които в гимназията са били способни, в живота остават назад. Или ученици, които в първите класове на гимназията са били способни, отлични, в горните класове отслабват. Други пък в долните класове са били слаби, а в горните класове се засилват, свършват гимназия с отличен успеех. Това се дължи на особена психическа причина.
към текста >>

5. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова и цялото общество трябва да вземе участие в изправяне погрешките на миналото, като се стимулира доброто в човека, и не се дават условия на злото да се проявява.
А днес, когато хората не разбират любовта, света е пълен с престъпници, и държавата, за да отърве обществото от тях, ги вкарва е затвори, където ги храни. Аз бих препоръчал вместо да се затварят престъпниците, да се впрегнат на работа, да станат производителни, и да ги хранят само с хляб. Престъпниците трябва да се възпитават чрез труда и храната, защото не е въпрос само да се освободи временно обществото от тях, но и те трябва де станат полезни и производителни в това общество. Затворите трябва да бъдат училища, които да стимулират добродетелите у човека, а не да възбуждат негативната страна на човешката природа. Защото причините за престъпленията лежат далеч в миналото, и те са свързани с живота на цялото общество. Затова и цялото общество трябва да вземе участие в изправяне погрешките на миналото, като се стимулира доброто в човека, и не се дават условия на злото да се проявява. Защото каквато насока се даде на човешкия живот, такива ще бъдат и резултатите — а нас-, ката на живота се определя от мисълта, която човек влага в ума си. Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г. („Оставете да растат наедно и двете! „) (Следва) КОСМИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Съзнателното космично сътрудничество е следующата стадия на човешката еволюция.
към текста >>

6. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света.
Няма закон в света, по който нещата могат да се постигнат изведнъж.“ Учителя Ние искаме всичко каквото сме идеализирали, всичко каквото сме започнали, да го постигнем в неговата пълнота и съвършенство изведнъж с един замах да стигнем целта си с един скок. Това е едно неразумно желание от наша страна, което не е в съгласие със законите на разумната природа. А ние, хората, сме нейни части и не можем да действаме извън нейните закони и освен с нейните методи. Ако ние срещаме неуспехи в живота си, това се дължи на факта, че не сме в реална връзка с нея. Ние се силим, даваме всичките си сили да постигнем нещо в най скоро време, като очакваме да имаме бляскави резултати, но не виждаме от друга страна, че сме се заслепили и сме се отдалечили от методите, с които работи разумната природа. И когато видим тоя неуспех на нашата дейност, ние не се постараваме да изправим погрешките си и да се свържем наново с истинския живот, а напускаме всичко и влизаме в онова вонящо блато, от което с големи усилия и жертви сме успели да се освободим и което освобождение струва много повече от всичките ни богатства в света. Интересна е човешката природа. Неустойчива е тя. Неустойчиви и непостоянни са човешките прояви. Тая неустойчивост се дължи до голяма степен и на това, че ни липсва едно съществено вътрешно качество, едно важно условие за постижение на благородните, на добрите ни цели и идеи,—а именно, търпението, и затова бързаме, извънредно много бързаме да видим крайния резултат на започнатото дело; и в това бързане забравяме вътрешната работа и връзката ни с Разумното. А всички нещастия, всички катастрофи и живота на човечеството — държави, общества, семейства, индивиди се дължат на бързането, на заблудата ни в ламтежа и егоизма.
към текста >>

Първата стъпка към изправянето на грешките е да се откажете от лъжата, черна или бяла.
Същото нещо става и с нашите грешки, ако не ги изправяме навреме. Те се олихвяват и идваме до едно състояние да не можем да се справим с тях. Така че, нашето нещастие седи в нашето отлагане да изправим грешките си. Като направите една грешка, не мислете, че е малка и няма значение за вашия живот, защото тя ще се олихви и после няма да можете да се справите с нея. Затова всяка вечер ликвидирайте с вашите грешки, всяка вечер ликвидирайте сметките си, ако искате животът ви да бъде на чисто. Първата стъпка към изправянето на грешките е да се откажете от лъжата, черна или бяла. Силата на човека седи в неговата права мисъл в даден момент, а не в лъжата. В дадения момент ти си изправен пред един изпит, който може да реши съдбата ти за двадесет години. Из беседата от Учителя, държана на 28 юни 1935 г. (следва) Нина Рудникова КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СЛЪНЧЕВАТА ЕНЕРГИЯ (продължение от брой 127) II. Психичната енергия не слънцето представлява творчеството във всичките му прояви.
към текста >>

7. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 175 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни.
За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот? За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни. Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец. Далеч е неговия първообраз. По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли?
към текста >>

Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза.
Не, това е образа на разрушителя, това е образа на открай време човекоубиеца. Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята. Който носи образа и подобието на Великия Творец на живота, той му служи в дух на Истина и се отнася с дълбоко уважение към всички живи твари, към всичко съществуващо. Той не може да си представи даже никакво разрушение, прекъсване на живот, та камо ли „черво черво да поглъща“. Време е вече всички хора да се приближат към тоя образ, за да се отърсят от вековната проказа, дошла по причина на отклонението им от първообраза, дошла по причината, че са тръгнали подир илюзиите на живота. Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза. За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот. Земята с всички добри условия е създадена от Твореца, а ние сме пратени на нея да се учим! Да станем и се заловим за съществената работа. N. Въздържанието от храна като лечебно средство Колко много хора се чувстват отпаднали, когато се стопли времето! Вместо да се радват на тоя годишен сезон, когато е време за излети, игри и упражнения, те се изморяват от най-малко усилие, винят влагата и топлината, и преди още да се е стоплило времето напълно, въздишат за студените дни.
към текста >>

И във всеки човек има много работи за изправяне.
С хиляди години вече, как бесят престъпниците, какви ли не наказания се налагат, но светът си е пак същия. Най после казват: този свят не може да се оправи. Наистина, до като хората искат с насилие да оправят света, и до като мислят по този начин, по който мислят сега, светът няма да се оправи. Според мен, в света, който Бог е създал, няма нищо за оправяне, защото всичко си е наместо — това ни показва хармонията, която съществува във вселената. Но в човешкия свят, в отношенията между хората, има много работи да се изправят. И във всеки човек има много работи за изправяне. Но едно е важно за човека — всички възможности, които съществуват за повдигането му, да ги използва. Аз не говоря за човешкия тор, за онова, което е използвано. Аз не засягам живота, който е живян вече. Не засягам онези мисли, чувства и постъпки, с които хората до сега са живели. Аз засягам онези мисли, чувства и постъпки, които са нови, които хората отсега ще изживяват.
към текста >>

8. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че пари му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве!
Провери се, ако се смущава умът ти, ако срещаш спънки и препятствия — погрешен е пътя ти. Незнанието вътре е препятствие отвън. И спънката отвън е спънка и вътре. Ако отвътре знаеш как да преодолееш една мъчнотия — то и отвън ще стане това, стига да си намерил вярното решение. Защото твърде често се търсят други средства, а не истинските, и с това се само усложняват положенията. Касиерът, който прави погрешки в сметките си, ако мисли, че пари му са необходими, за да покрие погрешките си, а не знае как да манипулира правилно — много пъти ще повтаря погрешните си и ще плаща, като се чуди защо го преследва съдбата... Когато в същност това е невежеството, от което трябва да се отърве! И мнозина се оплакват от живота, без да са влезли в самият живот. Лошите условия на живот не са живота, както и дрехите не са човека. Той е зад тях и е нещо по-съществено. Колко пъти „лошите условия“ са само потик да се развият скритите дарби в нас! И природата като умна майка ни само предизвиква с тях.
към текста >>

Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне.
Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата любов, където. се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч. далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне. към избягване и освобождаване от всички грешки и престъпления; да разберем, че тия грешки и престъпления са едничък източник на всички болести и страдания, на всички нещастия и злополуки; да разберем това и да тръгнем по пътя на Христа. като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на Любовта, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие. Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше. Т. Ч. Скритите сили на тялото В един от своите научни доклади, известният патологоанатом Рудолф Фирхов, един от стълбовете на съвременната медицина.
към текста >>

като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на Любовта, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие.
далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава. Време е вече да разберем, че учението и пътя на Христа води към изправяне. към избягване и освобождаване от всички грешки и престъпления; да разберем, че тия грешки и престъпления са едничък източник на всички болести и страдания, на всички нещастия и злополуки; да разберем това и да тръгнем по пътя на Христа. като заработим за своето изправяне, за своето облагородяване; да тръгнем по пътя на Любовта, който води към мир и блага и по пътя на Истината, която носи свобода и щастие. Да заживеем с великата и всеобемна любов, която се прояви чрез Христа, и да познаем истината, която пак чрез Него изгрява на земята, това ще бъде най-вярното доказателство, че и за нас, че и в нас се е родил Христос, че и ние вървим по пътя, където Той зовеше. Т. Ч. Скритите сили на тялото В един от своите научни доклади, известният патологоанатом Рудолф Фирхов, един от стълбовете на съвременната медицина. казва следното: Още Хипократ счита, че за да оздравее човек, трябва да се разчита преди всичко на неговата природа. Под думата „физика“ той подразбираше основата, върху която се разиграваха Оздравителните процеси.
към текста >>

9. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си.
Ако висшето съзнание в човека се пробуди, за него тогава всичко оживява, всяка частица в природата престава да бъде безжизнена вещ, а всеки предмет добива смисъл и значение. Той представлява за него символ, буква от голямата книга на живата природа, с помощта на които той може да чете и да се учи. Съзнанието на човека се пробужда когато назрее времето. Днес това време е дошло и назряло за мнозина, а за други опасно е да премине. За да се събуди съзнанието на човека, Природата създава мъчнотии и причинява ред страдания, тя го шиба по лицето, изобличава неговата съвест, понеже ако се остави в това състояние, в което е днес, той ще направи сума пакости още. Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си. Това е знака, по който може да познаем дали съзнанието на нашия брат, на нашия ближен, е пробудено. Днес колко хора са готови да изправят погрешките си? За етапите, през които човек минава, за да се пробуди съзнанието му. Учителя ни превежда в беседите един пример за виден философ, който живее в древността през времето на цар Соломон-Ра. Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света.
към текста >>

Днес колко хора са готови да изправят погрешките си?
Съзнанието на човека се пробужда когато назрее времето. Днес това време е дошло и назряло за мнозина, а за други опасно е да премине. За да се събуди съзнанието на човека, Природата създава мъчнотии и причинява ред страдания, тя го шиба по лицето, изобличава неговата съвест, понеже ако се остави в това състояние, в което е днес, той ще направи сума пакости още. Щом се пробуди съзнанието на човека, той е готов да изправи погрешките си. Това е знака, по който може да познаем дали съзнанието на нашия брат, на нашия ближен, е пробудено. Днес колко хора са готови да изправят погрешките си? За етапите, през които човек минава, за да се пробуди съзнанието му. Учителя ни превежда в беседите един пример за виден философ, който живее в древността през времето на цар Соломон-Ра. Той имал идеята да разбере как и преди колко години се е явило Божественото съзнание в света. За тази цел всяка сутрин преди изгрев слънце, той излизал вън от града на чист въздух, избирал хубаво място всред природата, сядал някъде и с часове размишлявал върху въпроса, който го интересувал. По това време зефирът се любувал с едно от своите ученички — едно малко нежно цветенце.
към текста >>

За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание.
Като видял любимата си стъпкана, зефирът се разгневил и казал: „Аз ще дам добър урок на философа, да помни, как се тъпчат малките цветенца. Втори път като дойде да размишлява, ще знае вече как да се движи, какво да прави.“ Зефирът се разфучал, започнал да шиба по лицето философа, но последния се усмихнал доволно и си казал: „Чуден ден е днес! Този лек зефир ме гали нежно по лицето, разхлажда ме и ми дава възможност по добре да размишлявам.“ На другата сутрин философът минал по същия път и като погледнал към земята, видел малкото, стъпкано от него цвете. Той се навел, изправил го и продължил пътя си като казал: „Чудно, как не съм видел това цветенце още вчера, че да го изправя! Тогава бях зает с много работа, нищо не видях.“ Като видел това зефирът казал: „Ето, дойде умът в главата на този философ и затова изправи погрешката си.“ Философът направил една погрешка в своя трактат, а именно, написал името на Бога с просто буква. За изправянето на тази погрешка му помогнал зефирът и неговата възлюблена, като го навели на мисълта за Божественото съзнание. Ние сме стъпкали много цветенца, захвърлили сме в калта свещени идеи, забравили сме свещеното в живота, като сме се захласнали, гонейки пеперуди, като малките деца, без да видим че пропаст зее пред нас. Затова днес природата ни шиба по лицето И дано това шибане помогне да се пробуди нашето съзнание и се възвърнем към истинския живот. Живата природа е училище за ученика и същевременно велик Учител. От една страна тя съдейства на човека да се пробуди съзнанието му, за да разбере красотата и величието на Божественото в света и от друга страна го нагажда да прозре вътрешната красота на живота и да го възпее. Различни са методите на природата и неизследими са пътищата на Великия.
към текста >>

10. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни.
Затова всички онези, които, тръгвайки в пътя на окултното познание, искат да достигнат до познание на висшите светове, а не на сейте на собствената си фантазия, трябва преди всичко да влязат във връзка с Христа, или казано с други думи, трябва да дадат път на онзи велик потик и стимул, който Христос е внесъл в света и който действа и днес. Трябва да отворим нашето съзнание за Христа и да кажем като апостол Павел — „Не аз, но Христос живее в мене“. Само при такова едно състояние, ние ще бъдем, в истинския път на окултното познание, който ще ни изведе на брега на вечния живот, на брега на безсмъртието. Този е единствения безопасен и сигурен път. Затова пак повтарям, че вън от Христа света е непознаваем: (следва) В.Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни. Това е свойствено на всички органически същества. За да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия — извънредни условия. Когато една наша погрешка или недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние ги виждаме. До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира. Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял първоначално човека.
към текста >>

До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира.
Затова пак повтарям, че вън от Христа света е непознаваем: (следва) В.Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето (из неделната беседа „Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето“ – 10.01.1937 г.) Съвременния човек има много недъзи, недостатъци и погрешки, които той се стреми да прикрива и изнася само своите добри страни. Това е свойствено на всички органически същества. За да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия — извънредни условия. Когато една наша погрешка или недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние ги виждаме. До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира. Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял първоначално човека. На такъв човек и самата природа ще съдейства. Това значи да има човек знание. Това знание може да дойде у всички, само когато признаят дълбоко в себе си своите погрешки и недостатъци и се зароди силен импулс да се изправят и да се дойде до естественото състояние на живота, което е здравословно и изключва всякакви недъзи. Така разбрана, изповедта пред себе си, има смисъл.
към текста >>

Това знание може да дойде у всички, само когато признаят дълбоко в себе си своите погрешки и недостатъци и се зароди силен импулс да се изправят и да се дойде до естественото състояние на живота, което е здравословно и изключва всякакви недъзи.
Когато една наша погрешка или недостатък се пренесе в другите хора, само тогава ние ги виждаме. До като човек се съзнава, или крие погрешките от себе си, той не може да прогресира. Всеки човек, който може да намери една своя погрешка или един свои недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат велики възможности и той постепенно може до се възвърне да живее при естествените условия, в които е живял първоначално човека. На такъв човек и самата природа ще съдейства. Това значи да има човек знание. Това знание може да дойде у всички, само когато признаят дълбоко в себе си своите погрешки и недостатъци и се зароди силен импулс да се изправят и да се дойде до естественото състояние на живота, което е здравословно и изключва всякакви недъзи. Така разбрана, изповедта пред себе си, има смисъл. И нещата в света трябва да се осмислят. За това е необходимо да изучаваме света, в кой го живеем. Едни искат да докажат, че светът е много красив; други искат да докажат, че светът е много лош. Ние се спираме върху едно — а именно — съществата, които живеят в този свят, прогресират много бавно.
към текста >>

Значи изправянето на света седи в правилното даване.
Когато постоянно даваш, а нищо не вземаш, това е добро. Тогава човек е съвършено чист. Ако в тебе от една страна се влива и ти постоянно даваш, твоето даване ще бъде чисто. Но ако постоянно взимаш, а не даваш, това не е Божествено. И тогава ти не можеш да бъдеш чист. Значи изправянето на света седи в правилното даване. Вие още не сте се научили съзнателно да давате. Природата, чрез голямо насилие учи хората да дават. Казвате, че свободно трябва да давете. В природата няма никаква свобода. Ако мислите, че в природата има свобода, вие се лъжете.
към текста >>

Тогава ний виждаме неговите погрешки в благоприятна светлина. Г.
Дълбок е корена на причините на нашата любов към един човек и на любовта на другите към нас. Само когато открием нишката на тези причини, любовта ни бива навременна, полезна и дава богата жътва. Колкото и да желаем, ние не можем да обикнем едно лице. без де е дошла любовта в нас. По същата причина, ние не можем да го мразим каквото зло и да ни направи, ако любовта е дошла в нас. Тогава ний виждаме неговите погрешки в благоприятна светлина. Г. Тахчиев Искреност Искреността в търсене на истината е главното условие, за да ни се разкрие последната. Който искрено търси истината, но не я е намерил още, той е по-близо до нея. отколкото онзи, който я е намерил по подражание, но не е искрен. Искреността прилича на чисто стъкло, през което минава светлината и осветява нашата стая. А който я е намерил, той прилича на човек, който е вън от стаята и е в прям контакт със слънцето.
към текста >>

11. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане.
А живота на светиите и великите хора трябва да бъдат двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни, трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие и тишина с нужни за жената — майка, както и за природата, която в това време върши велик творчески акт. Искате ли плода на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Светът се нуждае от нови хора, които да работят за неговото изправяне и повдигане. Майки, това зависи от вас като вътрешен фактор, който правилно трябва да използва всички благоприятни условия. От вас зависи оправянето на свята. Във вашият ръце са ключовете на доброто. Употребете ги и посейте в душите на така много обичаните от вас деца семето на доброто, мира, любовта и братството. С това вие помагате за насаждането на една нова култура на земята, далеч от досегашната на груби и егоистични борби и надмогвания — култура в която човек за човека ще бъде брат.
към текста >>

Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки.
И растенията и животните се ползват от него, но едно растение не може да го използва така, както хората го използват. В човека тази дифузирана енергия се събира, кондензира се и се изразява навън. Тя се изразява в тъй наречения възвишен човешки магнетизъм. Такъв ковък има едно достойнство една самоувереност. Който има тази магнетична сила в себе си, той никога не се колебае в своите постъпки, никога не съжалява за нищо. Всяко нещо в него е отмерено, той не прави никакви погрешки. Големите наводнения, които станаха в Америка, се дължат на изсичане на горите, които са носител на магнетичната енергия. Ние трябва да бъдем много внимателни към растенията. Не можете да бъдете здрави, ако нямате правилни отношения към растенията, към дърветата. И българите нямат правилни отношения към растителното царство. Затова препоръчвам на българите.
към текста >>

12. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 222 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка — изнасят погрешките на другите хора.
защото има доверие в Него. а в тебе няма никакво доверие. Той ще ти каже нещо за себе си, а ти ще отидеш да го разправяш но другите хора. Къде остава тогава уважението ти и почитанието ти към този човек? Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбините на твоята душа. А съвременните хора се натъкват постоянно на една и съща погрешка — изнасят погрешките на другите хора. Каже ли ти някой нещо за себе си, остави го да потъне дълбоко в тебе, да се утаи никъде. В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лоши черти на цялото битие. Този закон съществува и в човека- Ако погледнете човека, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и виделината. Когато покрай вас минава една от тъмните нишки, вие ще бъдете неразположени. Ако минава някоя от светлите нишки, вие ще бъдете разположени.
към текста >>

Ти трябва да се заемеш в изправянето им.
С два крака, две ръце, които с нищо не се изплащат. И след всичко това богатство ти се осмеляваш да казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе. Щом мислиш така ти си един беден човек, който не говори истината. Сега аз бих могъл да изнеса още много факти, но не искам, защото могат до се накърнят чувствата ви, а не желая това да става. Аз имам два възгледа за живота: Когато виждам, че някои хора грешат много, аз си казвам на себе си: слушай, ти си причина за тези неща. Ти трябва да се заемеш в изправянето им. И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам си: ти си причина и за доброто в света. И едното и другото положение нося. Това е пра-вилното разрешение на въпросите. Така трябва да мислите и вие. А вие мислите точно обратното: като дойде доброто в света.
към текста >>

На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи.
Така е в живота — бащата направил някакъв грях, а синът тегли зареди него, той носи последствията. По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча. На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки. Но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? — Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
към текста >>

Земята е направила много малки погрешки.
По закона на наследствеността синът носи греховете на баща си и страда. Също така и земята е направила много грехове. които не трябва да изнасям. Знам какви са греховете й, но трябва да мълча. На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки. Но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? — Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще й дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
към текста >>

Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
На младини тя е направила някои погрешки, конто отдавна е съзнала, но сега трябва да носи последствията им, да ги изкупи. Земята е направила много малки погрешки. Но те носят големи последствия. Нейните последствия днес и нас засягат. Защо? — Защото ние сме дошли на нея да живеем и затова трябва да понесем част от нейните условия. Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ й дал обещание, че ще й направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка. И след това като млада булка ще й дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит. В бъдеще земята ще бъде княгиня. Щом земята е княгиня, и Вие ще бъдете княжески синове и дъщери. Сега пожелавам доброто на вашата майка. Християнството като религия на бъдещето (продължение от бр.
към текста >>

13. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите.
Когато някой ти направи едно добро без любов, той те запитва как си закъсал, защо си дошъл до това положение, чете ти ред молитви. Сега като ви говоря по този начин, не искам да ви съдя, но казвам, че човек трябва да бъде буден, защото често може да се наруши някой от великите закони и да стане причина да закъса. Понякога той нарушава един закон на подсъзнанието или на съзнанието. Подсъзнанието е закон на миналото, а съзнанието е закон на настоящия живот. Човек съзнава погрешните си едва в самосъзнанието си. Човек може да съзнае не само своите погрешни, но и погрешките на другите. И тогава, като дойде до самосъзнанието и свърхсъзнанието, той ще разбере, че има в себе си нещо по-високо, което Бог е вложил в него и от което може той и ближните му да се ползват. Писанието казва: „Нито око е видело, нито ухо е чуло това, което Бог е определил за ония, които Го любят.“ Който обича Божиите деца, той обича Бога. И като направи едно добро дело на едно от най-малките Негови деца, няма да се мине много време и Бог ще му плати. Като дойде някое Божие чадо при вас, вие го изпъдите. Дойде второ пак го изпъдите.
към текста >>

* Страдания, болести, глад, сиромашия, са методи за изправяне на света.
Сегашните дни са светли, хубави, но денят Господен, който иде, ще бъде тъмен ден, придружен с бури, ветрове. За да посрещнете с радост този ден, вие трябва да имате запалена свещ, на която, при страшните бури и урагани, при всички несгоди, ла можете свободно да четете. Съвременните хора са изучавали всички науки, но не и науката за живота. Като дойдат страданията, искат или не, ще им се наложи да я изучават. Страданията в живота не са нищо друго, освен условия за изучаване науката на великия живот. * Страдания, болести, глад, сиромашия, са методи за изправяне на света. * Докога ще страда човек? Докато дойде до истинската радост, която произтича от любовта. Както и да си представяте радостта, както и да я очаквате, ще знаете, че за да я придобиете, първо трябва да минете през страданията. Друг път няма. Страданието е път към радостта.
към текста >>

14. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки.
В. Недев МАЙЧИНАТА МИЛУВКА Майчината милувка храни детската душа. Тя е еднакво необходима, даже понякога по-необходима от физическата храна и от добрите наглед вънкашни условия. Макар днес да се предполага, че съвременните майки са по-интелигентни, прилагат по-нови методи при възпитанието на децата си и не са така строги както някогашните майки, които са считали за срамно да галят и целуват поотрасналите си деца, то все пак много и много деца растат като цветя без слънце, без майчина милувка. Сегашните материални условия са заставили хиляди майки да напускат дома си от ранна сутрин, и да се връщат вечер късно, когато може би, малките дечица са заспали със засъхнали сълзици по бузичките си и със скрита болка в малките си сърчица, че не ги е погалила майчината ръка, когато те са заспивали . . . А и когато те дочакват майка си будни, много често вместо очакваната милувка и нежност, те получават нагрубявания, па даже и плесници за най малките си погрешки. И вечерта легнали си пак със сълзи на очи, те заспиват със скрито разочарование и копнеж по една майка, която би ги погалила, която би била много нежна с тях . . . тогава те биха спали така сладко . . . В това време пък майката, преуморена от дневния труд едва смогва да позакърпи, да поизпере, да приготви това, което е необходимо и до като прави всичко това, болка като от остър нож пронизва сърцето й загдето е нагрубила или ударила без нужда дечицата си .
към текста >>

Обичайте я, защото тя ще даде разковничето за изправяне неправдата по земята.
Тук има нещо силно, на което целият свят ще обърне внимание. Бог обикна България и я направи земя свещена. Като така, тя ще бъде и земя свободна. Всички ще дойдат тук на поклонение. България ще бъде нова Палестина, нов Ерусалим. Обичайте я, защото тя ще даде разковничето за изправяне неправдата по земята. Не се смущавайте от световните събития. Те ще бъдат в полза на България. Духът е взел вече страната в своите ръце и ще я. води. Той трябва да бъде слушан и неговите повели да бъдат изпълнявани. Знайте: други са силите, които направляват днес световните събития.
към текста >>

15. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

—Това изправяне не може да стане изведнъж.
И днес той се стреми да изправи своята ос, да я постави в перпендикулярно положение, да образува права линия от слънцето към центъра на земята. Нещастието на всички съвременни хора се дължи на факта, че и в тях е станало едно отклоняване от перпендикуляра на около 23 градуса. Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. — Как да изправя оста си? —Това изправяне не може да стане изведнъж. Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека. За изправянето на един градус на земната ос се изискват сто години. Значи, за да се изправи това отклоняване от 23 градуса, нужни са 23 века. Като умножите 23 века по сто години, имате около 2500 години. Значи, толкова години са нужни за изправяне земната ос.
към текста >>

За изправянето на един градус на земната ос се изискват сто години.
Това отклоняване се е отразило и върху неговите мисли, чувства и постъпки. Докато човек не изправи своята ос, той никога няма да се научи да живее правилно. — Как да изправя оста си? —Това изправяне не може да стане изведнъж. Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека. За изправянето на един градус на земната ос се изискват сто години. Значи, за да се изправи това отклоняване от 23 градуса, нужни са 23 века. Като умножите 23 века по сто години, имате около 2500 години. Значи, толкова години са нужни за изправяне земната ос. Сега няма да се спирам върху философското разглеждане на този въпрос, защото е дълъг. Този въпрос е тъмен за вас.
към текста >>

Значи, толкова години са нужни за изправяне земната ос.
—Това изправяне не може да стане изведнъж. Защото, изправи ли се изведнъж, ще стане цял катаклизъм в човека. За изправянето на един градус на земната ос се изискват сто години. Значи, за да се изправи това отклоняване от 23 градуса, нужни са 23 века. Като умножите 23 века по сто години, имате около 2500 години. Значи, толкова години са нужни за изправяне земната ос. Сега няма да се спирам върху философското разглеждане на този въпрос, защото е дълъг. Този въпрос е тъмен за вас. защото вие не знаете защо е трябвало земята да се наклони в своята ос. Могат да се дадат обяснения по този въпрос, но какво ще ви ползват, ако знаете защо се е наклонило оста на земята? Можете ли да знаете, кои бяха причините за войната в 1914 год.
към текста >>

Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите.
—мислех си аз. — Наистина, тя е отровна и едно ухапване може да ми струва живота. Но колко хора до сега са ухапани и умрели от змия? И няма ли друга змия вътре в мен (и в човека въобще) която ми причинява много повече неприятности и страдания, която много повече ме излага на гибел и смърт? Това е егоизма, себелюбието. Тая змия заслепява погледа ми към моите погрешки и недостатъци и отваря очите ми само за слабостите, грешките и пороците на другите. И по тоя начин се подкрепя и засилва обичта към мен, а към другите се събужда омраза и осъждане. И това става с всеки човек. И така, обичайки, обожавайки себе си, без да виждаме лошите си страни, ние всички ставаме все по-лоши. Виждайки в себе си добри хора, ние живеем грешно и престъпно и, вместо към здраве и съвършенство, вървим към израждане, към болести и страдания. И има ли нещо чудно в това, че хората днес сме дошли до там, че едва, едва се търпим?
към текста >>

16. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки.
Да се съмнява човек в ближния си, това значи да не познава себе си. Като не познава себе си, човек не познава и законите на живота. В една гимназия една силна ученичка написала едно упражнение, зададено от един от любимите й учители. Тя го написала на красива, чиста тетрадка, много грижливо и старателно. Като предавала тетрадката си на Учителя, тя мислела че упражнението й е безпогрешно. Каква била изненадата й, когато видяла на тетрадката си няколко погрешки. Учителят й бил особено доволен от красивия почерк, от чистотата на работата на своята ученичка, но не могъл да не извади погрешните й. Той взел тънко, хубаво перо и внимателно, с червено мастило, извадил погрешните й, за да ги види и изправи. След това той я накарал да препише упражнението на чисто, като вземе във внимание поправките, и да задържи за себе си оригинала, а за него — преписа. Значи, колкото силна да е била, и тази ученичка направила няколко погрешни. Кой велик писател или поет не е преписвал по няколко пъти своите произведения?
към текста >>

Що се отнася до изправянето на човешкия свят това зависи от самия човек.
За тази цел всеки трябва да се освободи от безпокойствата си, от грижите за насъщния хляб. Щом е дошъл на земята и работи, човек е осигурен. Кога ще се оправи светът? Това е задача на Бога, а не на човека. Божественият свят е оправен. Що се отнася до изправянето на човешкия свят това зависи от самия човек. Щом човек изправи себе си. заедно с това и неговият свят, ще се изправи. Старият свят, като стара дреха, си заминава. Нов свят се гради сега. Нови хора — нови майки и бащи, нови учители и проповедници, нови управници са нужни сега.
към текста >>

И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот.
Всеки сам трябва да се заеме с тази задача. Как? Като изправи езика, устата, лицето, главата - цялото си тяло. Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически. „Пророк от Галилея не е възстанал“. Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек.
към текста >>

Този е начинът за изправяне на света.
Ако ръката, езикът, устата, тялото и всички негови удове не се подчиняват на човека, как ще изрази той своята интелигентности? Докато не стане господар но себе си, човек никога не може да бъде господар на другите, Човек трябва да стане живо тяло едно с тялото на Христа. Неговите мисли, чувства, желания и постъпки да станат и наши. И тогава, да поставим Бога — като глава, Христа — като душа, а ние — като живи човеци, изпълнители на тяхната воля и работници за изправяне на своя живот. както и живота на своите ближни. Този е начинът за изправяне на света. Светът не може да се изправи механически. „Пророк от Галилея не е възстанал“. Дошло е време този пророк да възстане във всеки човек. Дойде ли този пророк в сърцата и в умовете на хората, всички недоразумения, страдания и мъчнотии ще изчезнат и Син Человечески ще се яви в облаците. Това значи: Син Человечески ще влезе.в умовете, в сърцата и в душите на хората.
към текста >>

17. -

Ще кажете, че днес правите много погрешки.
което ние не виждаме. Да, Бог вижда в далечното бъдеще. Той вижда, че всеки човек е една хубава книга, върху която в бъдеще ще се напишат красиви работи. И всеки ще се интересува от тази книга, ще иска да я чете. Бог се радва на онова, което в бъдеще ще постигнем. Ще кажете, че днес правите много погрешки. Мислите ли, че днешното, което се ражда съвършено? Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега.
към текста >>

Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват.
И всеки ще се интересува от тази книга, ще иска да я чете. Бог се радва на онова, което в бъдеще ще постигнем. Ще кажете, че днес правите много погрешки. Мислите ли, че днешното, което се ражда съвършено? Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега. Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки. Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори.
към текста >>

Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега.
Ще кажете, че днес правите много погрешки. Мислите ли, че днешното, което се ражда съвършено? Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега. Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки. Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си. Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на младини, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш.
към текста >>

Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки.
Мислите ли, че днешното, което се ражда съвършено? Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега. Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки. Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си. Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на младини, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш. Кой каквото ти каже, ти отговаряш: Това не ме интересува, онова не ме интересува.
към текста >>

Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите.
Колко грешки прави малкото дете. Но на детето се позволява да прави такива погрешки каквито на никого не се позволяват. Като прави погрешни, майката ще го измие, ще го окъпе, ще го облече с чисти дрешки, ще го целуне и ще каже: моето ангелче! Майката ще го дигне във въздуха, ще го целуне, ще го свали пак, ще му се радва Току виждате, че това дете най-после разбере езика на майка си и престава да прави такива погрешки, каквито е правило досега. Казвам; и съвременните хора правят погрешки, но един ден ще престанат да правят тия погрешки. Тогава хората ще излязат из областта на погрешките и ще влязат в областта на добродетелите. И тогава не само че няма да правим погрешните, с които сме занимавали майките си, но ще започнем да работим върху себе си, като онези видими скулптори. И като вземеш едно огледало да се огледаш, да ти трепне сърцето, да си доволен от себе си. Сега като се погледнеш в огледалото, започваш да се сравняваш какъв си бил на младини, колко красив си бил, а сега си недоволен от себе си, не се харесваш. Кой каквото ти каже, ти отговаряш: Това не ме интересува, онова не ме интересува. Той мисли че условията, всичко около него е изменено.
към текста >>

Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях.
Ако човек постъпва неправилно, това се дължи на онова застояло блато, чувствата. Важна стъпка е да научи човек изкуството да пречиства, да проветрява, да опреснява мислите и чувствата си. Те са също храна, както хляба и въздуха, затова и те трябва да се подбират грижливо. Чисти мисли, чисти чувства носят благородни постъпки, добри проявления. Затова никой не трябва да се отнася с пренебрежение към тях. Корена за изправяне на човешкия живот, корена за избягване на грешките е в тях. Затова, човек първом трябва да пречисти мислите и чувствата си, както умее да подбира храна и както знае да цени чистия въздух. Но за да може да постигне това, човек трябва да има идея, той трябва да има пред себе си висок идеал, на който да служи, и към който да се стреми с цялото си същество. Въздуха на много религиозни общества е замърсен; въздуха на много научни и религиозни системи е така също застоял, затова човек не трябва да се подава на тях, понеже ще се задуши. Ако някой се чувства силен нека отвори прозорците им и ги проветри. Но за това, както казахме по горе, човек трябва да има висок идеал, да бъде носител на светлина, на любов, на знание.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34463596343994