НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
537
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни
народи
, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература.
Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни
народи
, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.
Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини.
към текста >>
Трудолюбиви
западни
писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.
Трудолюбиви
западни
писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме.
към текста >>
Западните
окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр. Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците. Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически.
Западните
окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота.
Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме. И в България от години насам се говори за окултизъм. И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия.
към текста >>
2.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на
западните
култури.
Оомото Североизточно от Киото, старата столица на Япония, се намира малкото градче Айабе. Там в него, през първата нощ на 1892 година, се родило новото религиозно движение наречено Оомото. Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества.
Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на
западните
култури.
Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос. ” Думата Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество. Оомото се е родило с „Камигакари" т.е.
към текста >>
На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички
народи
и нации и това светът скоро ще види”.
И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък.
На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички
народи
и нации и това светът скоро ще види”.
Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството. 3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието.
към текста >>
3.
РУСАЛЦИ
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите
народи
, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя.
В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите
народи
, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило. Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде. На младежите, които тъй искрено мислят, че се самовъзпитават "физически", пожелаваме да запазят искреност и към нашата статия.
към текста >>
Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на
западните
народи
, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило.
Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина.
Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на
западните
народи
, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило.
Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде. На младежите, които тъй искрено мислят, че се самовъзпитават "физически", пожелаваме да запазят искреност и към нашата статия. Всеки въпрос се изчерпва, когато се разгледа от всички страни, а всяка задача има само едно правилно разрешение.
към текста >>
4.
Природата – Тотю Брънеков
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Като последствие на това, политико-социалните отношения на
народите
там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие.
Робиндранат Тагор ДУХЪТ НА СВОБОДАТА Докато свободата не е едно вътрешно, интимно разбиране, което да укрепва нашата деятелност и да разширява творчеството ни; докато тя е само един обикновен въпрос на външни обстоятелства, дотогава тя ще прилича на това, което би било едно обширно, свободно пространство за един индивид, на който очите са вързани. От последните ми пътувания на Запад, аз добих впечатлението, че там Свободата като идея е почти мъртва и че нейната мощ там е загубила ефикасността си.
Като последствие на това, политико-социалните отношения на
народите
там явно свидетелствуват за един дух на потисничество и насилие.
Във време на монархията, царят живееше в една среда, отровена от миазмите на интригата. В двореца се ширеше лъжата и клеветата, дворянитe плетяли разни мрежи и съзаклятия, за да водят царя според амбициите си. В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация.
към текста >>
Западните
народи
сега са жертва на същите самолъжи.
В същност интригата действувала тогава в по-широк мащаб и бе нахлула в цялата страна. Тогава тровеха народа с хашиша на измамените надежди и предизвикваха предварително нагласени паники. Неговите най-благородни чувства бяха експлоатирани по околните пътища на подмазващото се лицемерие; като го упойваха с ласкателство те изпразваха джобовете му и в същото време изкълчваха и душата му като си служеха с двойното вьздействие на парите и на безскрупулната дипломация. При стария порядък на нещата, караха царя да вярва, че той е най-свободното същество на света. Без съмнение, той се радваше повече от всеки друг на една по-голяма външна свобода, но фактически, той живееше в един тщеславен затвор на измами.
Западните
народи
сега са жертва на същите самолъжи.
За да ги ласкаят, те днес ги убеждават, че са свободни и че върховната мощ е в собствените им ръце, но тази мощ им е отнета от едно грамадно мнозинство егоисти, както и човекът е отнел свободата и лишил от простор конят, когато го е хванал, за да го опитоми. На Запад оставят общественото мнение да се радва на една външна свобода, за да му отнемат истинската свобода с всички средства. Мислите на всички са фасонирани според плановете на един организиран интерес; в избора дори на идеите и формацията на преценките, общественото мнение е спъвано, било от някое заплашване с наказание, било с постоянни лъжливи внушения; общественото мнение е принудено да живее сред един изкуствен свят на хипнотически фрази. Накратко казано, народът там е превърнал в крепост онази сила, която привлича около него рояк авантюристи, които тайно го обсаждат, за да го експлоатират според плановете си. От всичко това на мене ми става все по-очевидно, че идеалът на Свободата се е изпарил в атмосферата на Запада.
към текста >>
5.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни
народи
, в които тия титани са известни още под името Кабири.
Тия гиганти в първите подраси са имали само едно око в средата на челото си. За тия лемурийци до нас са достигнали само гръцките легенди под формата на приказки и песни за Циклопите. В тая раса започва началото на говора отначало под форма на видове за израз на психичните състояния, а по-късно се явил и едносложния говор. Като остатъци от тая някогашна цивилизация се сочат големите циклопски храмове, останки от които се намират и днес. Такава важна останка от оная цивилизация се сочи град Шамбала, в централната част на пустинята Гоби.
За лемурийците се говори още в легендите на всички почти древни
народи
, в които тия титани са известни още под името Кабири.
Това са били, тъй да се каже, избраниците, божествените царе на лемурийците „благодетелите на човечеството”, като се твърди, че те първи са дали писмеността на човечеството, законодателството, архитектурата, медицината и магията. Останки от техните храмове се намират в Тива, Коте Деметър даже и в Мемфис. В Карнак също намираме остатъци от лемурийската архитектура. В южна Индия може да се намерят следи от тази архитектура от исполински блокове, които днес, при днешната усъвършенствувана техника, никой инженер не може да мръдне от мястото им, а камо ли да ги издига на височина от десетки метри. Изчислява се, че около 700,000 години преди третичната ера, Лемурия била разрушена от вулканически изригвания и земетръси и потънала в морските дълбочини.
към текста >>
Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до
западните
брегове на северна Америка.
Новият континент бил Атлантида. Новата раса била Атлантската. Тя била четвъртата човешка раса. За нея съвременната наука има по-осезателни доказателства. За атлантската раса е писано, че тя е първата истинска човешка и земна раса.
Материкът, на който се e зародила тая четвърта раса, в окултната литература е известен още под името Куша или Атлантида и се е простирал в най-северната част на Азия, на изток обхващал Китай и Япония чак до
западните
брегове на северна Америка.
На юг е обемал Индия, Цейлон, Бирма, Малайския полуостров. На запад Персия, Арабия, Сирия, Червено море, Абисиния, коритото на Средиземно море, южна Италия и Испания до Шотландия и Ирландия, на запад през Атлантическия океан, обгръщайки по-голямата част от двете Америки. Зараждане на тази раса се изчислява да е станало преди около 4 000 000 години от третата раса в края на вторичната ера. Избрани типове от третата раса, предназначени да дадат начало на четвъртата раса, били отведени в северна Азия, докато се формира окончателно Атлантида, след това се спуснали на юг към днешна Африка и близките наоколо земи. Тук се създала първата подраса на четвъртата раса, тъй наречените Рмоахали чийто останки намираме в Японците.
към текста >>
Седмата, Монголска подраса е дала най-много
народи
доживели до наше време.
Петата или Симитската подраса е дала зародиш на петата коренна раса. Един клон от тая пета подраса представлява прародителите на днешния еврейски народ. Чист тип от тая раса са и Набилите в Алжирските планини. Шестата подраса, Акадийциге, са оставили като потомци пеласгите, етрусците, картагенците, както и скитите. Днешните баски в Испания имат акадийска кръв в жилите си.
Седмата, Монголска подраса е дала най-много
народи
доживели до наше време.
Такива остатъци се сочат китайците, малайците, тибетяните, унгарците, фините и ескимосите. Североамериканските индианци са смес на толтеки с монголи Като последно разклонение сочат японците. Подобрени, тия раси, като се смесили с V раса, са дали старите гърци и финикийците. Останали са атланти в източна Азия само полинезийците, самоедите и тонгите. Някои от тия остатъци съединени с Лемурийската раса са дали като последица диваците на Цейлон, Борнео, туземците от Андаманските острови, бушмените и някои австралийски туземци.
към текста >>
По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички
народи
, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение.
По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички
народи
, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни.
И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ.
към текста >>
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и
народите
, които още не били поробени от Анлантида.
На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество.
Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и
народите
, които още не били поробени от Анлантида.
А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата. В сегашно време на това място, дето е бил той, е невъзможно да се плава по морето и да се изследва; на плаването по тези места пречи огромното количество тиня, оставена от острова във водата, докато той се потопявал под морските вълни".
към текста >>
Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много
народи
.
След като показало на мексиканците миролюбивите науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток. Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата.
Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много
народи
.
Това предание се среща у Индия, Халдея, Вавилония, Мидия, Гърция, Скандинавия, Китай, у евреите, келтите, също у мексиканците, гватемалците, хондурас, у жителите на Перу, почти у всички индиански племена на Северна Америка. Тая еднаквост на легендата е доста знаменателен факт. Тук ще приведа за пример и Плонжоновия превод на съчинението на Н. С. Троано, запазено в Британския музеи и написано още преди 3500 год. от Юкатанските жители Майя.
към текста >>
Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на
западния
склон на същите планини.
Също и воловете имат произхода си от дивите Американски бизони. Остатъци от лъвове се намират и в американските пещери, както и в Европа. Тук имат свое място и Аристотеловите думи за викащата като вол жаба. Ботанически погледнато на въпрос, също се намират подобни положения. Напр., прави се една констатация, че по източното крайбрежие, откъм страната на Атлантическия океан има един вид растителност, която не се среща откъм страната на Великия океан. Проф.
Аса Грей твърди, че от 66 рода и 155 вида по източните гори на Скалистите планини само 31 рода и 78 вида се срещат на
западния
склон на същите планини.
Особен интерес представлява банановото дърво, чието отечество е Азия и Африка, тропика изобщо, и което не може да мине едно пътешествие през умерените пояси, пита се как е попаднало в Америка? Семена няма, чрез издънка не се размножава, коренът му не изтърпява дълго пътешествие, остава само едно предположение, че то е било занесено там от близко разстояние и култивирано изкуствено. Шведския геолог, специалист по палеонтологическа ботаника Хейер, като сравнява изкопаемите растения намерени в Швейцария и такива намерени в Америка, намира голяма прилика и изказва мисълта, че тия два континента трябва някога да са били свързани и да са образували един материк. До същото заключение е дошъл и Реклю, който допуска, че Атлантида именно е свързвала Европа и Америка. В по онова време се изказаха предположения, застъпени главно от немския географ Проф.
към текста >>
Варовитите планини, които завършват на
югозападния
бряг на Ирландия продължават да се издигат в Нюфаундленд и Нова Шотландия.
Но самите континенти се считаха като нещо стабилно. Вегенер казва, че единната маса се е разпаднала на късове, континенти и че тия континенти плуват с цялата си дебелина. Той сочи голямата съвпадна линия между Южна Америка и Африка: като че просто Aфрика е откъсната от Америка. Също имат и общ строеж техните планини. Той още твърди, че много ясно личало как някои Европейски планини свършват на Американския бряг. Напр.
Варовитите планини, които завършват на
югозападния
бряг на Ирландия продължават да се издигат в Нюфаундленд и Нова Шотландия.
Тъй че, въглените мини в Северна Америка се считат като непосредствено продължение от тези в Европа. И днес, според него, континентитеe ce движат. Тъй той е изчислил, че движението е изобщо към запад и едновременно напред към екватора и че Гренландия се отдалечава от Европа. Тая теория изключва из основи въпроса за съществуване на Атлантис. Но във всеки случай, ако въпросът за Атлантис е още теория, то и твърдението на Вегенер не представлява по-голяма стойност от една теория.
към текста >>
Всички други
народи
, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя.
Когато Испанците дошли на Канарските острови, те били изненадани от факта, че туземното население от незапомнени времена знаело писменост и изучавало астрономия. У тях също бил запазен култът на прадедите, учението за задгробния живот, балсамирането на труповете, с което се приближавали до древните египтяни. Земеделието у тях било въздигнато почти в религиозен обред. Те знаели да правят музикални инструменти, обичали музиката, игрите и разните увеселения. Самите те се смятали за потомци на древна благородна раса и, като откъснати от останалия свят, се считали единственото население на земята.
Всички други
народи
, според тяхното предание, погинали от някаква страшна катастрофа, която опустошила цялата земя.
Те не държали, обаче, никакви летописи, защото били убедени, че катастрофата ще се повтори пак и летописите ще изчезнат безследно. Гуанче много прилича от една страна на американците, а от друга страна прилича и на египтяните. С американците си приличат по външния си вид, същия почти език, обичаи и начин на живеене. Между тях и жителите на о.Хаити съществуват много еднакви думи и географски названия. По високия си културен живот ацтеките (Мексико), инките (Перу) могат се сравняват с египтените.
към текста >>
Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много
народи
: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски
народи
, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И у мексиканците, както и у египтяните, съществуват пирамиди и свинксове. Обредът кръщаване на децата е бил застъпен както в Египет и Вавилон, тъй в Мексико и Перу, също и една церемония, като причастие – един акт останал от незапомнени времена. Както египтяните и мексиканците са почитали слънцето, луната и звездите. Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”.
Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много
народи
: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски
народи
, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос.
И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр. езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите народи в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка. Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език".
към текста >>
езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите
народи
в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка.
Кланяли се също и на едно божество: „вездесъщо, всезнаещо, невидимо, безтелесно. Един единствен Бог на всяко съвършенство”. Според Лорд Кингсбери, ковчегът или скинията като свещен символ се среща у много народи: Индия, Халдея, Азия, Европа, Гърция и всички келтски народи, и мексиканците, ирокезите и индианците в Мичоакан и Хондурос. И по отношение на езика съществуват интересни положения. Така напр.
езикът на Баските в Испания няма никакво родство с езика на другите
народи
в Европа, но по строеж много прилича на първобитния език в Америка.
Плонжон ето що пише за езика на Майя, цивилизацията от Юкатан. „Една трета от този език, казва той, е чисто гръцки език". Още повече, че в азбуката на Маите има 13 букви имащи много общо със знаковете на Египетските йероглифи означаващи същите букви.” – „Вероятно е, казва Плонжон, че първообразната форма на азбуката е била йероглифна”. Известно е, че първи финикийците измислиха фонетичната азбука. Но в Юкатан също е намерена фонетична азбука.
към текста >>
6.
Пред прага на Вечността - Цв. Стайков
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Георги Томалевски ЗА ОТДЕЛНИТЕ
НАРОДИ
Земята, върху която са оставени да живеят човеците, не е еднаква навсякъде.
Георги Томалевски ЗА ОТДЕЛНИТЕ
НАРОДИ
Земята, върху която са оставени да живеят човеците, не е еднаква навсякъде.
Различните места от земното кълбо имат различни условия за живот - географски и климатични. Природата не във всички кътове на земята еднакво изразява своята красота и мощ. В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност.
към текста >>
Така е и с отделните
народи
.
Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината.
Така е и с отделните
народи
.
Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано. Езикът, на който приказват отделните народи, също не е нещо случайно, измислено. Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина.
към текста >>
Езикът, на който приказват отделните
народи
, също не е нещо случайно, измислено.
Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи. Така се сътворява това, което дава отликата на едни племена от други, или както го наричат, психология на племето или обществото. Разбира се, има още редица фактори, които изписват чертите на отделната личност и народ и които в едни отношения са и решаващи, но тук привеждаме само въздействието на природата, като най-общо и най-неоспорвано.
Езикът, на който приказват отделните
народи
, също не е нещо случайно, измислено.
Той е придобит от усилието и опита на народната душа в дългото свое съществувание. Езикът е особен за всяко племе, и в него е вплетена духовната му същина. Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица. Това е естествено.
към текста >>
Не е злото в живота там, че има отделни
народи
, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят.
Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица. Това е естествено. Това е необходимо за нашата стадия, за еволюцията, за световния план. Така постъпва и природата.
Не е злото в живота там, че има отделни
народи
, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят.
Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
към текста >>
Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните
народи
изисква един преходен етап.
Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица. Това е естествено. Това е необходимо за нашата стадия, за еволюцията, за световния план. Така постъпва и природата. Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят.
Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните
народи
изисква един преходен етап.
Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии.
към текста >>
То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните
народи
се крие в това, че тия
народи
трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух.
Така постъпва и природата. Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време.
То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните
народи
се крие в това, че тия
народи
трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух.
Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес?
към текста >>
Народите
не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии.
Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
Народите
не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии.
Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация?
към текста >>
Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и
народите
бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация?
Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и
народите
бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
към текста >>
Нямаше да има
народи
, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден.
Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители.
Нямаше да има
народи
, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден.
Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация. Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството.
към текста >>
Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци
народи
в политическо и духовно робство.
Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв.
Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци
народи
в политическо и духовно робство.
Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация. Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога.
към текста >>
Едни от тия
народи
са дойни добичета за ненаситната стръвност на
западния
свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители. Нямаше да има народи, които да изнемогват в нищета и оскъдица за свободен, светъл ден. Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство.
Едни от тия
народи
са дойни добичета за ненаситната стръвност на
западния
свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация.
Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел.
към текста >>
Не държавите, но
народите
, душата на
народите
чувствува тая нарастваща аномалия.
Съвременната култура, особено европейската, има у себе си една язва, която се разширява из ден в ден, и която ще отрови нейната кръв. Западната цивилизация, въпреки че е наметнала една високохуманна и християнска мантия, позволява да се държат на Европейския и другите материци народи в политическо и духовно робство. Едни от тия народи са дойни добичета за ненаситната стръвност на западния свят, а други играчки за един особен вид културно хищничество, наречено дипломация. Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството.
Не държавите, но
народите
, душата на
народите
чувствува тая нарастваща аномалия.
Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел. Народите ще живеят дълго още в отделни фамилии. Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел. Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница.
към текста >>
Народите
ще живеят дълго още в отделни фамилии.
Тая аномалия е, която ражда и ще ражда едно непрестанно зло. Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел.
Народите
ще живеят дълго още в отделни фамилии.
Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел. Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура.
към текста >>
Такъв е стадият на общия развой, но тия
народи
трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел.
Природата, обаче, не ще остави нито едно племе да загине, без да даде това, което му е отредено от Великия План, защото във всеки народ има нещо, без което не може да помине човечеството. Не държавите, но народите, душата на народите чувствува тая нарастваща аномалия. Както в душите на отделните човеци, така и в народната душа, ще се яви потребността за единение с Бога. И насажданата изкуствено вражда заради грубите интереси, ще се замени със съзнанието за единната, велика цел. Народите ще живеят дълго още в отделни фамилии.
Такъв е стадият на общия развой, но тия
народи
трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел.
Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар. Ние, малките народи чакаме да се пробуди „майката" - западната култура. Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя.
към текста >>
Ние, малките
народи
чакаме да се пробуди „майката" - западната култура.
Народите ще живеят дълго още в отделни фамилии. Такъв е стадият на общия развой, но тия народи трябва час по-скоро да престанат с кръвната вражда, защото тя не носи тяхното освобождение, а тяхната гибел. Всеки народ, където и да се намира той по лицето на земята, ще трябва да приготви своя дар за духовната съкровищница. Това жертвоприношение, ще разтопи ледените прегради и ще превърне в братство враждуващите лагери. Планината, морето и степта ще родят като три майки-стихии по един дар.
Ние, малките
народи
чакаме да се пробуди „майката" - западната култура.
Сърцата ни са вече сити с онова, което досега ни праща тя. Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай. Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина.
към текста >>
Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е
западния
свят.
Тя ни мисли некултурни, но не знае, колко много прелест има в нашите скромни семейства и в нашия обичай. Те не знаят, че в тия страни, които цивилизована Европа познава само по географските карти има кътища, които могат да станат гостоприемници за Светлия Гостенин. Европа, задрямала в изпаренията на своето нощно тържество, когато се пробуди, по нашите места вече ще да е наченала зората на идващия ден. Тоя ден ще ни завари умити в сълзите на дълго очакване, но по-достойни за неговата виделина. Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили.
Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е
западния
свят.
Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите.
към текста >>
В своята.болка изтерзаните
народи
тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете.
Европа, захласната в стоманения трясък, захласната в своя интерес, ще обърне ръцете си към ония страни, към които е показала толкова жестоко равнодушие, за да почерпи духовна храна за своята мършава снага, както едно време, от мистичния плам, що подпалиха нашите Богомили. Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори.
В своята.болка изтерзаните
народи
тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете.
....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ.
към текста >>
....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на
народите
.
Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете.
....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на
народите
.
Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ. „Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име.
към текста >>
Има много
народи
с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ.
В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето.
Има много
народи
с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ.
„Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име. Но и сред мъките, тия народи ще смогнат да напълнят житницата си със златни зърна за деня, когато народите ще трябва да се явят със своите дарове, пред лицето на Великият! =============================
към текста >>
Но и сред мъките, тия
народи
ще смогнат да напълнят житницата си със златни зърна за деня, когато
народите
ще трябва да се явят със своите дарове, пред лицето на Великият!
Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ. „Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име.
Но и сред мъките, тия
народи
ще смогнат да напълнят житницата си със златни зърна за деня, когато
народите
ще трябва да се явят със своите дарове, пред лицето на Великият!
=============================
към текста >>
7.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Това се дължи на подвижността на
народите
, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Не трябва да забравяме и Англия, която, ако и да лежи малко по на страна, дава тон на целия запад. Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло.
Това се дължи на подвижността на
народите
, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Към източните народи, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение. В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала.
към текста >>
- Към източните
народи
, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
Според това обикновено деление, към изтока спадат: азиатска Турция, Персия, обширна Русия, Индия, Китай и Япония. - Подобно на Англия, само че в обратна посока, Япония заема крайния предел на изтока. Даже в ново време, както е известно, японците, тъй като в културно отношение бързо се издигат, са наречени „англичаните на далечния изток". Историческото понятие за изтока и запада съвпада до голяма степен с географското, но не и изцяло. Това се дължи на подвижността на народите, които са прямия обект на историята (особено ония от тях, които са били подлагани на по-дълги преселения).
- Към източните
народи
, исторически причисляват и египтяни, финикийци, араби и евреи, които географически не заемат точно източно положение.
В политиката също се употребяват понятията .изток и .запад", „източния въпрос" „жълтата опасност от изтока" и т.н. Ние също говорим за източно и западно изкуство, всяко от които имало свои характерни особености. Говорим за Християнски запад и езически изток. - Запада в нашето въображение си го представляваме обикновено като страна на техниката, дисциплината и практицизма в живота, а изтока - като страна на приказките, легендите и слънцето... Изтокът и западът могат да се противополагат един на друг въз основа на различни начала. - В това противоположение, ние българите, заемаме особено место.
към текста >>
Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на
народите
германски племена образуват своите държави.
показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес. Затова и ние го правим предмет на настоящата лекция. Преди всичко, изтокът в географско отношение е несравнено по-голям, а в историческо и много по-стар от запада.
Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на
народите
германски племена образуват своите държави.
- От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно.
към текста >>
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите
западни
музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада.
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите
западни
музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
към текста >>
Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните
народи
.
Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството.
Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните
народи
.
Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля.
към текста >>
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни
народи
и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството. Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури.
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни
народи
и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго.
Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
към текста >>
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и
народи
, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и
народи
, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
към текста >>
8.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни
народи
, а за много
народи
.
започнаха библ. „Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила! Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо. Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват.
Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни
народи
, а за много
народи
.
И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души. Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят. Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура.
към текста >>
Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички
народи
, по целия свят.
Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души.
Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички
народи
, по целия свят.
Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
към текста >>
Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички
народи
.
Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват. Ученията на Буда, Зороастър, Христа - не са били само за отделни народи, а за много народи. И днес последното, което носи Учителя на Блото Братство повече от кога и да е, е интернационално. Учителят не е дошъл само за България, а за всички жаждущи и готови да възприемат Истината, Мъдростта и Любовта - души. Ние бихме били жалки и ограничени индивидуалисти и егоисти, ако не направим всичко, което зависи от нас, за да бъде достъпно това Божествено учение на по-широк кръг хора от всички народи, по целия свят.
Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички
народи
.
И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си. Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот.
към текста >>
Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими
народите
чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот.
Ние знаем, че Всемирното Бяло Братство работи върху цялото човечество чрез свои пратеници във всички народи. И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си.
Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими
народите
чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот.
Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките народи? Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и безкористие. Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R.
към текста >>
Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките
народи
?
И понеже се подготвя най-величествената епоха на братството и любовта, когато ще се яви шестата раса, затова ние виждаме много духовни, социални, международни движения, които се явяват като подготовление, за новата култура. Въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантистко, кооперативно и пр. движения - всичко това са стъпала към онзи нов, жив мироглед, който ще ни разкрие новите идеали. И всички те ще се слеят като отделни струи в буйната река на духовното възраждане, което настъпва, не за да изчезнат и да се заличат, а за да се усилят и да се хармонират помежду си. Есперантското движение, което има за цел да сближи и побратими народите чрез неутралния и идеално лесния език есперанто, днес вече играе грамадна роля като фактор за мира и възпитанието, както и като практично средство в международния живот.
Есперанто е разпространено днес по цялата земя, и ако англичани, французи, немци го изучават и използуват, какво остава за нас, малките
народи
?
Това обаче, което е по-важно, е онзи идеал на братство и хармония, който е създал есперанто и който тъй хубаво е възпят в химните на Д-р Заменхов, който беше не само гениален езиковед, но и вдъхновен поет и свят човек, пословичен по своята честност и безкористие. Есперанто е езика на идеалистите. Международните организации на Червен кръст и I. O. G. R. начело с проф.
към текста >>
Обгръща легенди и картини из всички времена и
народи
и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Aus Michaels Wirken. Orient - Occident Verlag. StuttqartHaag - London. 1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов.
Обгръща легенди и картини из всички времена и
народи
и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил.
Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време. Завършва с образа за космичното въздействие на архангел Михаил, даден в Откровението. 7.
към текста >>
(което значи братство между индивида и хармония между свободните
народи
). 6).
Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
(което значи братство между индивида и хармония между свободните
народи
). 6).
Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма.
към текста >>
Културата и изкуствата у всички
народи
имат общи корени.
Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество.
Културата и изкуствата у всички
народи
имат общи корени.
Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма. Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8). Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство.
към текста >>
Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички
народи
. 7).
Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени.
Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички
народи
. 7).
Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма. Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между народите трябва да има, за да има хармония и единство между всички народи. 8). Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война.
към текста >>
Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между
народите
трябва да има, за да има хармония и единство между всички
народи
. 8).
Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7). Стремеж към единство - ето същественото значение на пацифизма и интернационализма.
Мир между органите в организма трябва да има, за да има здраве; мир между
народите
трябва да има, за да има хармония и единство между всички
народи
. 8).
Творческа еволюция - ето методите на хуманитаризма, ест, еволюция, подпомогната от ума и силата на човека. Няма съвършенство, а само стремеж и приближение към съвършенство. Войната ражда война. Революцията ражда революция. 9). Любов и свобода — ето „оръжията" на очовечаването.
към текста >>
На неговия апел се отзовали от 12
народи
- учители, чиновници, работници - мъже и жени.
Пред мен е най-новият брой на „Esperanto" - с отбрани статии по важни въпроси „Съдържанието на нашия език" - е първата статия, в която Д-р Едм. Прива изтъква, че есперанто трябва да бъде изразител на новите идеи за мир, братство, човещина. Втората статия: Какво става в Азия. Животът на индийския водител - Махатма Ганди. Мирната борба в Южна Африка (в отдела Изток и Запад) е прекрасно и сбито изложение на величествената борба за освобождение - политическо, икономическо и духовно, не чрез кървава революция, а чрез силата на истината, светлината, любовта изявена в страдание за истината, неучастие в злото, търпение и мъжество Трета статия: Мотика вместо пушка - в отдела социален живот - извънредно интересна, описва опита на Петър Серезол, есперантист и борец за мира, който организирал международна помощ на Лихтенщайн - пострадал от наводнение.
На неговия апел се отзовали от 12
народи
- учители, чиновници, работници - мъже и жени.
Жените готвели, мъжете работели от сутрин до вечер. Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр. Вижда се в цялото списание да вее новият дух на международно сътрудничество и взаимната помощ.
към текста >>
Така ние се убеждаваме, че есперанто е вече първостепенен културен фактор за сближение и побратимяване на
народите
. 12.
Повечето от тях са борци за мир и братство, отказват да служат във войската и със своята работа искат да докажат, че най добрата защита на отечеството са приятелските чувства. Други статии са: Международна изложба по хигиена; Стефан Цвайг и Р. Ролан; кооперативно движение, книгопис и пр. Вижда се в цялото списание да вее новият дух на международно сътрудничество и взаимната помощ. Всички напредничави идейни течения намират отглас.
Така ние се убеждаваме, че есперанто е вече първостепенен културен фактор за сближение и побратимяване на
народите
. 12.
Искри - разкази от Юрдан Ковачев - изд. на „Посредник", Бул. Дондуков, 61. Изкуството има за задача да предава възвишени и благородни чувства, да заразява хората с тях, и така да ги превъзпитава. Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож.
към текста >>
Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между
народите
.
Ковачав е и това, че той търси красивото, доброто, възвишеното и го намира във всички области на обикновения живот. И тези разкази наистина са искри, живи искри, които запалват Божествения огън ни любов към всичко живо и се разгарят в пламъци. Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13. Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов. (Посредник, бул.
Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между
народите
.
Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война. Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На западния фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят. Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто. Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните. Войната е зло.
към текста >>
Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На
западния
фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят.
Най-горещо препоръчваме разкази „Искри", които могат да се сравняват с най-хубавите из световната литература и пожелаваме на автора да ни дарява по-често с нови искри. 13. Земята в кърви - драматично видение от Гео Крънзов. (Посредник, бул. Дондуков №61 — цена 20 лв.) Един от най-важните въпроси днес е въпросът за мира между народите. Една от най-страшните опасности, която заплашва Европа и цялата съвременна прехвалена цивилизация е опасността от нова, още по ужасна война.
Човечеството, хипнотизирано от лъжливите учени, че без война не може, досега послушно е вършило всички престъпления и ужаси, описани тъй правдиво в книгата на Ремарк „На
западния
фронт нищо ново", която има грамаден успех в целия свят.
Тази книга е преведена на много езици, а също и на есперанто. Нещо повече - тя създаде цяло движение - и подбуди много писатели да опишат войната от различни страни такава, каквато си е, а не както я представят заинтересуваните. Войната е зло. Войната е престъпление. Войната е неправда.
към текста >>
9.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Днес
западните
народи
добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото. Всекидневното размишление върху по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
Днес
западните
народи
добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото.
Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
към текста >>
10.
НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
В тия подделения той вмъква, всички
народи
и племена, които населяват земното кълбо.
Най-популярната от тия класификации е тази на професор Блуменбах. Блуменбах, както е знайно, разделя човечеството на пет раси: кавказка или бяла, монголска или жълта, американска или червена, негърска или черна и малайска или кафява раса. На пръв поглед тази разпредялба като че ли е най-естествена и най-удобна, защото расите изглежда да зависят преди всичко от географското местоположение и климатичните условия, при които хората живеят. Друго разпределение на расите, почиващо на краниоскопски измервания, дава Дндерс Рециус. Като дели черепите на долихоцефални (дългоглави - отзад напред) и брахицефални (късоглави - отзад напред) и взема под съображение формата на челюстите, според която човеците се разпадат на два вида: ортогнати, с перпендикулярни челюсти, и прогнати, с наклонени, изпъкнали челюсти, той приема четири раси: Ортогнати (висши раси): долихоцефални и брахицефални; Прогнати (нисши раси): долихоцефални и брахицефални.
В тия подделения той вмъква, всички
народи
и племена, които населяват земното кълбо.
Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
към текста >>
Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски
народи
, повечето малоазийски
народи
, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
Като привлича към формата на черепа и челюстите и други белези: цвят на очите и косата, къдравина и гладкост на косъма, строеж и пропорции на тялото, географско разпространение, Thomas Huxley дава една друга класификация на расите, която, всъщност, е само едно разширение на Рециусовата. Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена.
Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски
народи
, повечето малоазийски
народи
, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси.
към текста >>
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и
западни
, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
Той, именно, приема следните четири типа раси: астралоиден, негроиден, ксантохроичен (свтло-бял) и монголоиден. Като смес от бялата и астралоидна раса, той определя меланохроичния тип, към който спадат жителите на южна Италия, испанци, гърци, арменци, араби, брамини и др. Без да излагам класификацията на Мюлер-Хекел, почиваща на различията по език, по форма и цвят на косъма - една от най-несъстоятелните - и тази на Лудвиг Вилзер, в която поличават расистки тенденции, ще се спра на онази класификация, която минава за най-съвременна. Макар да взема под съображение общия комплекс от белези: форма и цвят на коса, очи и кожа; големина на тялото, телесни пропорции, окосмяване, форма на черепа и лицето (очи, брада, челюсти, скули) - и тя е изкуствена. Връщайки се към тройния дележ на Кювие, Егон фон Айкщедт разделя човечеството на три главни раси: 1) европеиди (бяла раса), към която спадат всички европейски народи, повечето малоазийски народи, арийски индуси, перси и иранци; бербери, хамити и семити; като подразделения на европейките той счита полинезийците и ведоидите, а като преходни типове от една раса към друга -австралийците и племето айно.
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и
западни
, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите).
към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати.
към текста >>
Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските
народи
, са най-добре проучени.
Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия).
Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските
народи
, са най-добре проучени.
Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>
Следователно, оправдан е страхът на европейските
народи
от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси.
Ето ви и един тип от монголоидите - татарин, очевидно от най-нискостоящият. В него, обаче, ясно личат основните морфологични белези на монголския расов тип. (снимката е лощо качество и може да се види в PDF-a) Ще привърша този бегъл преглед на учението за расите, така както то се е сложило в съвременната наука, с няколко кратки статистични сведения за количественото разпределение на отделните раси. Бяла раса - 920 милиона или - 50,5% Монголска раса - 615 - 33,8% Малайци - 60 - 3,3% Индийци-червенокожи - 40 - 2,2% Негри - 116 - 6,4% Разни - 70 - 3,8% От тази таблична е видно, че засега балата раса държи първенство по своето количество. Не е малък, обаче, броят и на монголската раса, расата на жълтите (33,8 на сто).
Следователно, оправдан е страхът на европейските
народи
от „жълтата опасност", особено като се има пред вид натрупаната от векове омраза против белите, които, трябва да се признае това, са експлоатирали и потискали най-безчовечно цветните раси.
Накрай, ще припомня някои и други сведения от окултното учение за расите, което черпи своите знания от аналите на природата. Знайно е, че след потъването на Атлантида - континент, който се е простирал между днешна Европа и Америка на мястото на днешния Атлантически океан и е бил обиталище на четвъртата коренна раса - остатъците от атлантците са се разселили едни към Америка, други към Европа, Африка и Азия. В централна Азия, именно, се оформява ядрото на петата подраса от четвъртата атлантска раса, като дава начало на петата коренна или бяла раса. Разни клонове от нея - първом в Индия, после в Персия, сетне в Хал-дея, Асиро-Вавилон и Египет, най-после в древна Гърция и Рим създават четири цивилизации, четири културни периода, всеки от които е имал свои особени културни задачи. Едно е характерно за тия културни епохи - в тях човешкото съзнание, в своя инволюционен ход, постепенно е слизало към физическия свят, към гъстата материя.
към текста >>
Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички
народи
, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
За тия години, по разни начини и в разни форми - най-често символично - великите Учители на човечеството, пророците и мъдреците са говорили, говорят и сега. Всички пророчески писания, всички откровения в свещените книги проговориха днес по-ясно и по-разбрано от всеки друг път, защото загадъчните им думи вече се тълкуват от самите събития. Дори безмълвните пирамиди - каменното писмо на египетските посветени - прозвучаха с пророчески глас. Днес повече от други път човек трябва да умее да разбира символичния език на природата, с който си служат посветените. Най-вече затова, защото тя днес явно говори чрез своите живи писмена - събития.
Всред всичката бъркотия, която днес е настъпила един процес проличава ясно и определено - в човечеството, изсред всички
народи
, се образува едно ядро от хора - които ще сложат начало на една нова култура, културата на шестата раса. Г
към текста >>
11.
Du Maitre: La loi du rajeunissement
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при
западните
народи
, но направо от самия източен извор.
Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф.
Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при
западните
народи
, но направо от самия източен извор.
След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф.
към текста >>
След ред исторически данни, посочени относно напора на
западните
народи
за проникване на Изток, проф.
Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане. Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор.
След ред исторически данни, посочени относно напора на
западните
народи
за проникване на Изток, проф.
Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф. Будимир, последният час, да се сепнем и да напуснем всичко онова, което ни разделя и раздробява, което взаимно ни отчуждава и разделя.
към текста >>
12.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на
западния
човек.
ИЗКУСТВОТО КАТО ПРЕДВЕСТНИК И ТЪЛКУВАТЕЛ НА ЕПОХАТА (Извадки из есетата „Сигнали") Георг Нордман Епохите и събитията имат своите тълкуватели и ясновидци. Те долавят смисъла и значението на времето по-добре от всеки друг и думите им са или откровения, изказани с гласа на красотата, или огнени бичове, които плющят по снагата на пияното и сляпо човечество. Те биват посрещани понякога с разтворени обятия и с препълнени от обич сърца, а друг път с ядните стрели на умиращата злоба, която ги праща на ешафота. Нашето време не е ощастливено със светило като пророка от Назарет, обаче, без много шум и с една необикновена дълбочина между хората работят едни изключителни хора – сякаш пратеници от лъчезарната светлина на утрешния ден. Една нова идваща култура е изпратила сред хората своите първи предвестници, защото макар на пръв поглед човечеството да тъне в тъмната и леплива кал на материалистическият егоизъм, тук-там по лицето на земята като светли оазиси израстват обществата на духовно просветените хора, чиято безшумна работа, най-често неразбрана, дори осмивана, е залог и гаранция, че нашата съвременност с бързи крачки се движи към едно ново раждане, че Лъчезарният от Назарет се е родил в душите на мнозина.
Като предвестници и тълкуватели на нашата, търсеща нови пътища съвременност, можем да считаме и ония вдъхновени хора на изкуството: поети, художници, архитекти, които със своите творби и герои, тласкани в трагичния път на противоречията, стилизуваха типа на
западния
човек.
Това са Гьоте със своя Фауст, Шекспир със своя Хамлет и отчасти Достоевски, макар че героите на последния носят отпечатъка и пресиления белег на един специален славянски трагизъм. И Толстой не е далеч да бъде между тия тълкуватели, но неговият истински прост и християнски човек, колкото и да е мил и трогателен, е все още чужд на синтетичния образ на нашето време. Известно е, че немският философ Шпенглер в своите опити да докаже края на западната култура, нарича западноевропейската душа фаустовска, като смята Фауст за най-характерния тип на Запада, даден с известно пророческо виждане. Фаустовското начало, германският философ противопоставя на така наречената аполоновска душа, която е знак на древногръцката цивилизация. Тия, които познават Шпенглеровото учение, сами ще заключат, доколко може да е вярно неговото твърдение, защото в последно време мнозина смятат, че то подлежи на строга преоценка.
към текста >>
Няма съмнение, че различните
народи
на
западния
свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало.
Всеки такъв човек днес преживява страдания, чиято интензивност го отдалечава от трагедията на сцената, защото те изглеждат наивни и нагласени пред истинския трагизъм на живота. Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало.
Няма съмнение, че различните
народи
на
западния
свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало.
Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт. За да бъде картината по-пълна, нека да видим облика на тая западноевропейска душа, върху която като на разтопен восък се отпечатва знакът на нашето време. В случая, ние можем успешно да използуваме онова, което е дал Шпенглер, особено някои правдиви прозрения при сравняване на аполоновската душа на древността с фаустовската на Запада. Той казва, че аполоновското начало дири красотата във формите на човешкото тяло или в неща, които се намират непосредствено до нас.
към текста >>
Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от
западните
народи
и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече тъга, отколкото възторжена радост.
Тая далечина, както се изразява Шпенглер, придобива особено значение. Тя според него се изговаря даже с една замечтана меланхоличност и крие в себе си копнежа по несбъднатото. И в бягащите линии на готическия стил, изразен в катедралите, той открива тоя неукротим стремеж към висините. Тия катедрали със сякаш замръзнали копнежи към недостигаемия простор на небесата. Под техните полумрачни сводове не се извършва слънчевия култ към красотата на аполоновската душа, а необозримият, излязъл из страхотните дълбини копнеж към неуловимото.
Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от
западните
народи
и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече тъга, отколкото възторжена радост.
към текста >>
13.
DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
За богомилите
западните
християни казвали, че работят от зори до мрак.
В тая статия се казва между другото: „Богомил издигнал глас против робството и крепостничеството, против икономическото неравенство. Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство.
За богомилите
западните
християни казвали, че работят от зори до мрак.
Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между народите. Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели. Богомилството е най-прогресивното явление в нашата история. Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците.
към текста >>
Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между
народите
.
Той искал да се отнемат земите от боляри, епископи и игумени и да се дадат на работния народ. Козма негодува, за дето Богомил премахнал робството и искал да се вземат имотите от боляри, епископи и манастири. „Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак.
Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между
народите
.
Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели. Богомилството е най-прогресивното явление в нашата история. Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух.
към текста >>
14.
СИЛАТА НА ПОЛОЖЕНИЕТО - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия
народи
произлиза от религията на един първичен народ, от който тия
народи
произхождат?
Не по-малко убедителни доказателства отколкото изследванията на морското дъно, ни дава археологията за съществуването на Атлантида. Според последните разкопки в Юкатан трябва да се приеме като напълно доказано, че средноамериканската, египетската и старогръцката култури, както и откритите от немския изследовател, Фробениус остатъци от култура в Иоруба на Гвинейския залив са само потомци на прастарата Атлантска култура, насадени в колонии на атлантците и запазени там след потъването на майката-земя, Отдавна бе известно, че формата на черепа на караибите и на гуараните, живеещи в Бразилия, показват забележителна прилика с формата на главата на измрелите първични жители на Канарските острови, на гуанахите, както и с оная на туарегите и берберите, което дава да се заключи за един общ произход. Когато испанците стъпиха в Средна Америка и Перу, те срещнаха там за тяхно най-голямо учудване познати религиозни символи и обичаи: кръст, кръщение, изповядване, опрощение и една церемония, подобна на Тайната вечеря, образа на девствената Божия майка, картини за Адам и Ева, за грехопадението с ябълка и змия — дори там познаваха нещо като скиния. Висшият, невидим и безплътен и следователно никога неизобразяван Бог се казваше Тео или Зео, което отговаря буквално на Теос и Зеус на гърците. На санскритски тоя бог се казва Диаус, при келтите Тиах, и еврейското Jah-ve напомня последните в своята първа сричка.
Може ли да се обясни едно такова сходство иначе, освен с допускането, че религията на всички тия
народи
произлиза от религията на един първичен народ, от който тия
народи
произхождат?
Но има и нещо още по-убедително: прочутият астроном и географ Птоломей, създател на Птоломеевата система, който живееше около 140 год. преди Христа в Александрия, дава в своята „География" староарамейски имена на градове, няколко от които схождат буквално с такива от Средна Америка. Староарамейски -------------------------Средноамерикански Choi ------------------------------------------------Cholula Coluan---------------------------------------------Colua-can Zuivan----------------------------------------------Zuivan Cholima--------------------------------------------Cotiina Zalissa----------------------------------------------Chalisko Тук няма вече съмнение, че изселниците от Атлантския континент са тръгнали към изток и към запад и съгласно древния обичай са дали на новите селища имена на градовете на своята родина. Езикът на маите в Юкатан е, впрочем, според твърдението на неговия най-добър познавач, французина Льо Плонжон, така приличен на гръцкия, щото една трета може да се нарече чист старогръцки. По-нататък, 13 букви от азбуката на маите са образувани напълно аналогично на съответните египетски йероглифи.
към текста >>
Те са отплували от
западния
бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Пак се налага общото начало — Атлантида! Сега вече не се учудваме, че старите предания на мексиканците говорят за „бели богове", следователно великолепни хора с бял цвят на кожата, които са дошли от изток, от Атлантида. Нали испанците бяха поздравени като бели богове, които се връщат наново. През 1923 год., американската експедиция, изпратена за изследване на развалините в Чичен-ица, намери там един сфинкс, еднакъв във всички подробности с неговите египетски подобия, като пазител на един гроб. Надписът върху гроба потвърждаваше онова, което Льо Плонжон бе научил още по-рано от Троанския ръкпис: първото заселване на Египет е станало от потомците на атлантците, но не по прекия път, а откъм страната на маите.
Те са отплували от
западния
бряг на Средна Америка през Тихия океан и достигнали до източния бряг на Африка, от дето проникнали през Абисиния в долината на Нил.
Няколко стотин години след това заемане на Египет, в Юкатан владеел цар Кох, който според тогавашния обичай бил оженен за сестра си Моо. Един по-млад брат — Аак се разбунтувал против двамата, победил Кох и го убил. Моо накарала да построят на убития съпруг мавзолея със сфинкса и тогава избягала на изток, за да достигне острова Му. Но тя не е намерила тоя остров и продължила все по-нататък и така стигнала най-после в Египет, дето издигнала на любимия над всичко съпруг още един втори, по-грандиозен паметник — сфинкса от Гиза. Там тя била любезно приета и египтяните са я нарекли Исим, т.е. сестричка.
към текста >>
15.
Песни за молитва
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
“Венир Бенир" е окултен източен мотив възприет от
западните
народи
.
" Страхът е роден от греха, като същевременно той произвежда тъмнина.*** Песента "Фир-Фюр-Фен" 8 март 1922 Първите думи “Фир фюр фен” изчистват, а думата “тао” съгражда. Същото значение имат и останалите думи от формулата.Но първо човек трябва да мине през чистене, а после вече може да гради. Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила.*** 22 октомври 1922 “Венир Бенир”. Аз избирам стари думи. Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български език.*** 5 ноември 1922 Това упражнение има малко източен темп.
“Венир Бенир" е окултен източен мотив възприет от
западните
народи
.
Тази песен е много красива на един глас, после ще я научите на два гласа, и най-после ще я пеете в хора. В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено.*** 3 декември 1922 “Махар Бену Аба”. Молитвата на ученика, тъй кръщавам аз този мотив. Това е един окултен мотив. Мекота се изисква тук.
към текста >>
16.
АРЖЕНТИНА. Що е Паневритмия - Аида Куртеф
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Жизнената сила, вложена в нея е един своеобразен мост между
народите
.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ЧУЖБИНА От години идеите на Паневритмията си проправят път до будните хора по целия свят. Живият кръг започва да се практикува извън България и да носи полза за все по-голям брой хора. Много българи, установили се да живеят извън България стават нейни първи разпространители. Някои от пях сам Учителят е изпращал с такава мисия. В настоящият момент Паневритмията се практикува постоянно във Франция, Англия, Швейцария, Съединените щати, Аржентина, Белгия, и вероятно на още много други места.
Жизнената сила, вложена в нея е един своеобразен мост между
народите
.
Свидетели сме, как в наше време тя действително помага да се установят красивите отношения на хармония и братство между хората. Приятели, където и да сте, по цялото земно кълбо, ние с вас сме едно цяло, защото очертахме Живия кръг на Паневритмията. С вас ние изпитахме Братството като една Реалност, в която душите могат да Живеят и да се разбират с езика на Паневритмията. АНГЛИЯ ВЕЛИК ДАР ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО Паневритмия в Англия От четири години използваме различни методи от учението на Петър Дънов, и най-вече Паневритмията, в различни духовни срещи и семинари, които The Francis Bakon Research Trust организира за широката публика. По подобен начин ние използваме Паневритмията и в работата на Gatekeeper Trust, на конференциите и при посещенията ни на свети места.
към текста >>
Това е една “йога" система, предназначена за
западния
човек, и нейният особен смисъл е чудесният начин, по който тя може да свързва човека по чисто хармоничен път с другите хора и с цялата природа.
По подобен начин ние използваме Паневритмията и в работата на Gatekeeper Trust, на конференциите и при посещенията ни на свети места. Правим го, защото открихме, че Паневритмията е един отличен метод за релаксация и упражнение на тялото и на ума. Чрез нея те са способни да стигнат до по-големи прозрения и постижения, които ни помагат в ежедневието. Ние открихме, че серията паневритмични упражнения са извънредно лесно усвоими и едно от тяхните чудесни свойства е, че хора от всички възрасти могат да вземат участие в тях. Движенията са дълбоко смислени и изучаването им, за да станеш техен добър познавач вероятно е вечен процес.
Това е една “йога" система, предназначена за
западния
човек, и нейният особен смисъл е чудесният начин, по който тя може да свързва човека по чисто хармоничен път с другите хора и с цялата природа.
Паневритмията е една велика сила за братство и мир по света. Тя се нуждае от широко разпространено обучение, за да се практикува правилно и да принася полза. Тя е един велик дар за човечеството. Питър Докинс из “Паневритмия”, 1986, изд. Англия
към текста >>
17.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на
западния
свят.
Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански. 2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих. 3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други. Към тази школа се числят и Плутарх и Птоломей. Тя носи името Александрийска школа, понеже се е развивала в Александрия.
Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на
западния
свят.
Александрийската школа организира в Александрия голяма библиотека, в която събира ръкописите и съчиненията на всички мъдреци на древността, които биха представлявали едно неоценимо богатство, ако не бяха изгорени от арабите при нашествието им в Египет. Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение.
към текста >>
Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между
народите
и по този начин подготвиха френската революция.
Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени. Богомилите се явяват представители на Бялото Братство в най-тъмната епоха на човешката история - средните векове - когато човешката мисъл и съвест бяха приспани и човешката душа беше окована във веригите на лъжата и заблудата. Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите.
Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между
народите
и по този начин подготвиха френската революция.
Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани.
към текста >>
В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на
западния
свят с тези идеи.
Едва ли има мислител в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите. Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството.
В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на
западния
свят с тези идеи.
След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг. Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс.
към текста >>
Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и
народите
.
Рудолф Щайнер Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс. Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура.
Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и
народите
.
Под този импулс се развиха различните Боготърсачи и Духобори в Русия. Под същия импулс се развиха Достоевски, Толстой, Соловьов, Йоан Кронщатски, Гогол и други. Под същия импулс се разви и полския месианизъм. Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс. Като предтечи и авангард на този клон се явяват през 19 век спиритическото движение и теософското общество.
към текста >>
18.
Брой 1-2 -1996г.
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
От ранна възраст изучава и ползва руски език, от
западните
езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език.
В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души. САВА КАЛИМЕНОВ 1901-1990 Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството. Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си : “Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците.
От ранна възраст изучава и ползва руски език, от
западните
езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език.
Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.” По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес: “Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него.
към текста >>
И тогава всички
народи
ще бъдат свободни.
И наистина дочаква това свободно време. Неговият вестник “Братство" се възражда. В първия брой, след повече от 40 години мълчание, неговото вдъхновено перо отново призовава: “На работа! ” Той отново зове: “Няма друг път за човечеството, освен да приеме новото. Да се премахнат границите и да дойде федерацията.
И тогава всички
народи
ще бъдат свободни.
Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света! ” Своята вяра в реалното бъдеще на идеята за братство в света, Сава Калименов не изоставя никога. Възраждането на вестник “Братство" е за него нов етап в отстояването на тази идея.
към текста >>
19.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Западният
свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид.
Икономическите явления са следствие на духовни такива. Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера.
Западният
свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид.
И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас. Ясно е, че без това „нещо" техния градеж е поставен на гнила основа. Как бихме могли най-добре да наречем това „нещо“? — То има много имена ... Едни ще го нарекат „социална справедливост“, други — „колективно съзнание“, трети — „мисъл за другите“, „съзнание за неразривната връзка между всички части на Цялото — Живот“, „алтруизъм“, „идеализъм", „човещина" и т. н.
към текста >>
МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на
Народите
в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той.
МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на
Народите
в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство.
към текста >>
Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят
народите
един от друг.
* Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят
народите
един от друг.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език.
към текста >>
Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на
Народите
.
Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг.
Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на
Народите
.
Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна. Ние желаем да ви известим резултатите от нашия опит в преподаването на Есперанто в много училища и разни страни. Ние констатирахме, че Есперанто е напълно достатъчен като международен език за всички цели, устни и писмени, за които един език е нужен: освен това, той притежава забележителни качества, които доказват неговата стойност като възпитателно средство. Той има стойност като помагало при правилната употреба на матерния език. Това се проявява в подобрение на произношението и говора на матерния език, по-добър избор на думи, по-точно знаене на значението им и по-ясно разбиране на граматическите принципи.
към текста >>
Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди
народи
, към техните обичаи, литература и изкуство.
По наше мнение, Есперанто трябва да се преподава на децата като пръв език след матерния и да се въведе още в програмата На първоначалното обучение. Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания.
Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди
народи
, към техните обичаи, литература и изкуство.
Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите.
към текста >>
Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на
Народите
.
Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство.
Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на
Народите
.
Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите. От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж.
към текста >>
Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между
народите
на земята, които са истинската цел на Обществото на
Народите
.
Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма.
Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между
народите
на земята, които са истинската цел на Обществото на
Народите
.
От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж. Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на Народите. Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II.
към текста >>
Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на
Народите
.
Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите. От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж.
Русо" в помещението на Секретариата в Обществото на
Народите
.
Книжнина Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, от Ангел Томов. Този очерк, печатан за пръв път в списанието „Философски Преглед", кн. 1. год II. (1929) е един от най-сериозните и сполучливи опити да се предаде в сбита форма учението и мирогледа на основателя на Всемирното Бяло Братство — Петър Дънов, да се намери неговото место и връзка в общата верига на мощната спиритуалистична вълна, която залива целия свет и да се посочи неговата роля в бъдещето. Ние го препоръчваме на всички, а особено на тия, които недостатъчно познават това учение или пък го познават според „хорски приказки" или вестникарски съобщения, инспирирани и разпространявани от противниците му.
към текста >>
20.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 24
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в
западните
учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“.
Следователно, не трябва да се обезкуражаваме, но да настояваме в пътя, в който сме встъпили. Казано е в розенкройцерската философия, че Библията е дадена на света от Ангелите, които уреждат човешките съдбини и които стоят над всякакви грешки и затова ако търсим светлината, ний ще я намерим там. Когато имаме някои задачи за разрешение, ако ние размишляваме върху четиринадесетата и петнадесетата глави от Йоана с цел да получим духовно прозрение относно целта на живота, ний можем да подигнем своите вибрации и да станем по-възприемчиви по отношение на духовните сили. Tрябва да се помни че всички обещания на Исуса Христа са условни. Tе ще бъдат верни по отношение на нас само тогава, когато ние обичаме другите и им служим.
Всеки окултен ученик трябва да изучава закона за ycпеxa, даден в
западните
учения на Мъдростта по същия начин както ни е даден и от Христа: „Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко останало ще ви се приложи“.
Това, както и всичко, което е учил Христос, е строго научно. Парите са средство за размяна, за да можем да получим с тях това, което желаем. Когато някой се страхува да не изгуби своите пари и постоянно мисли как да придобие повече, той образува мисъл-форми на страх в трите долни сфери на астралния свят, които привличат и други мисли от подобно естество. Tе се съединяват и в края на краищата създават нежелателни резултати. От друга страна, лицето, което мисли алтруистично, създава мисъл-форми в трите висши сфери на астралния свят, дето притегателната сила, която е закона на любовта, има надмощие, и щом някой излъчва само мисли на любов и щедрост, нищо, освен добро, не може да му се случи.
към текста >>
Всред вихъра на шеметното умопомрачение, което преди около 15 години бе обхванало хората и
народите
, в самия разгар на световната война, когато всички бяха опиянени от кръв или кървави вести, едно чисто сърце не се остави да бъде завлечено от мътния поток на жестокостта и умопомрачението, една чиста съвест не се прегъна пред съкрушителната, хипнотизираща мощ на кървавото насилие, но и всред най-гъстия мрак продължаваше да пръска своята ярка светлина Андреас Лацко, — офицер от австрийската армия, бива наречен луд само затова, защото единствен между милиони безумни запази ума си, сърцето си, съвестта си от епидемията на кървавото безумие, която бе обхванала всички.
Т. Ч. Книжнина Хората на война, от Андреас Лацко. Цена 30 лв. Доставя се от книгоиздателство „Посредник", бул. Дондуков, № 61 — София.
Всред вихъра на шеметното умопомрачение, което преди около 15 години бе обхванало хората и
народите
, в самия разгар на световната война, когато всички бяха опиянени от кръв или кървави вести, едно чисто сърце не се остави да бъде завлечено от мътния поток на жестокостта и умопомрачението, една чиста съвест не се прегъна пред съкрушителната, хипнотизираща мощ на кървавото насилие, но и всред най-гъстия мрак продължаваше да пръска своята ярка светлина Андреас Лацко, — офицер от австрийската армия, бива наречен луд само затова, защото единствен между милиони безумни запази ума си, сърцето си, съвестта си от епидемията на кървавото безумие, която бе обхванала всички.
Той се осмели да погледне истината право в очите, той видя действителността такава каквато си е и я нарече с нейното собствено име: Войната е безумие! Войната е най-ужасната от всички видове лудост, която обхваща милиони и чиито разрушения и жестокости надминават всичко, което човешкото въображение може да измисли! Никой, по онова време, не смееше да заяви това! А той го каза! Той го заяви високо в самото лице на безумстващите — и затова бе наречен ... луд!
към текста >>
21.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни
народи
, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество.
Вместо да се избиват едни други, те предпочитат да си помагат. Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели. Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя. Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва.
Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни
народи
, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество.
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм. Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите. За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на Народите, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н. и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси.
към текста >>
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и
народи
са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и
народи
са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.
Сълзите на разкаянието за миналите грешки избликват в очите на тия, които се считаха за неприятели. Няма вече неприятели, няма вече врагове, има само братя. Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва. Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни народи, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество.
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и
народи
са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и
народи
са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм.
Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите. За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на Народите, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н. и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси. Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи.
към текста >>
За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на
Народите
, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н.
Новото съзнание, новото чувство за единството на целокупния живот се пробужда и нищо не е в сила да го спре. Връзката между цялото и частите закрепва. Днес човечеството е пред прага да се обедини в едно велико семейство на свободни народи, в което ще бъде изключено всяко насилие и потисничество. Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм. Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите.
За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на
Народите
, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н.
и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси. Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и народи. И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот. Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд.
към текста >>
Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и
народи
.
Днес всички почват да разбират, че интересите на всички хора и народи са еднакви; че егоистично щастие е невъзможно; че всеки, който се издига, с насилия и жестокост погазвайки свободата и правата на другите, пада главоломно и плаща прескъпо за своя егоизъм; че щастие, благоденствие и свобода за отделните индивиди и народи са възможни само тогава, когато над техните егоистични интереси се поставят интересите на цялото човечество, схващано като един неделим организъм. Днес всеки пробуден ум вижда, че няма друг изход за измъченото човечество, освен пълното икономическо и духовно обединение, пълното хармониране на наличните сили и средства, единна организация, единен световен стопански план и правилно разпределение на получените блага, като се изключат експлоатацията, неправдите, потискането на слабите. За практическото разрешение на тия трудни задачи, които предстоят на съвременното човечество, за достигането на набелязаните цели, се явяват вече нужните средства във формата на проектите за Паневропа, за една всесветска Федерация на Народите, като се премахнат всички митнически граници, за всеобщо, пълно н действително обезоръжение, за Балканска Федерация, за обединение на Южното славянство, за колективизиране на стопанския живот и т. н. и т. н. Много от тези проекти са несъвършения, зад много от тях се крият все още старите схващания и стремежи, много от тях силите на злото гледат да използват за своите егоистични интереси.
Обаче, неоспорим факт е, че новото си пробива път, че то не може да бъде спряно от никакви покушения на тъмните сили, и че, сменяйки форма след форма, стъпка след стъпка, ще изгради възможните съвършени отношения между хора и
народи
.
И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот. Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване.
към текста >>
Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите
народи
, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота.
И, в предутринната дрезгавина, когато тъмнината не е още напълно разпръсната, силите на злото, силите на стария живот, се трескаво организират, те напрягат до крайна степен всичките си усилия, те се готвят ден и нощ за да дадат своя последен бой със силите на светлината, на доброто, на новия живот. Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване.
Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите
народи
, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота.
Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението.
към текста >>
Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните
народи
; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко!
Светлината им дращи в очите, истината боде техните съвести, добрите желания и стремежи на хората на новото ги карат да побесняват от яд. Те виждат своя край, обаче, преди да загинат, те искат за излеят отровата си върху света, който се ражда, та дано заедно с тях да загине и той. В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота.
Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните
народи
; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко!
— Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм! " Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички народи, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите народи и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес. Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв!
към текста >>
" Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички
народи
, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите
народи
и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес.
В Германия, България и другаде, те забраняват или се опитват да спрат представянето на пиеси и филми с миролюбив характер. Те чупят прозорци, прекъсват осветление, хвърлят бомби със смърдящи газове в театрите тогава, когато в тях се чуват гласовете за помирение, всеопрощение и побратимяване. Навсякъде по света те се трескаво въоръжават, харчат от една трета до половината от държавния бюджет за военни цели; те изсмукват последните жизнени сокове от изнемощялата снага на своите народи, за да ги превърнат в пушки и топове, в задушливи газове, във военни аероплани и флота. Всеки ден те измислят все по нови и по-страшни разрушителни средства; тe се опълчват против братството, против разбирателството, против сближението със съседните народи; те потискат своите национални малцинства, устройват атентати, разпалват шовинизма, стремейки се да го насадят чрез „националистическо възпитание" и в младите; тe отъждествяват своитe класови и съсловни интереси с интересите на „нацията“ и когато викат „България ... ", „Германия ..." или която и да било друга държава „над всичко“, то това значи: „нашите лични егоистични интереси над всичко; нашите привилегии, нашите права да живеем като кърлежи върху гърба на народа, изсмуквайки и последните му сили — над всичко; нашата злоба, нашата омраза, нашия егоизъм, тъмнината и злото, които ние носим, над всичко! — Дори над Божествената справедливост, над истината, над светлината, над доброто; над всякакви идеали за Братство, за Мир и Любов между хората, дори над Бога, над всичко стои нашия личен и национален егоизъм!
" Тия тъмни сили съществуват навсякъде, във всички
народи
, и в победители и в победени; те са единствените неприятели, те са най-големите врагове на своите
народи
и с всички сили те се стремят да спрат новото, да осуетят идването на Новия Свят, защото в това те виждат своя личен интерес.
Напразни усилия! Може би силите на злото още веднъж ще успеят да впрегнат света в сатанинската колесница на разрушението. Може би още веднъж те ще залеят земята с човешка кръв! Може би те още веднъж ще успеят да я застелят с милиони гробове, да разплачат милиона вдовици и сираци, да разрушат всичко, което с грамадни усилия е изградено, да превърнат света в хаос, в огромна човешка касапница. Може би!
към текста >>
Драмата на французина Морис Ростан, с мислите и идеите които са изказани в нея, и нейния успех в нашата страна и по целия свят, са белег, че човешката съвест се пробужда, че края на злото е близък и че идва нов ден на мир, братство и любов между хората и
народите
.
Това е гласът на този, който никога вече не ще дигне ръка да убива! Гласът на пробудената човешка съвест! Той се издига вече от хиляди пробудени души. - Той се носи над цялата земя. Той се чува вече и над нашата страна и смущава, като лъч от ярка светлина, тъмните съвести, кара да побесняват от злоба тия, които все още мечтаят за кръв и убийства, които са жадни да хвърлят още веднъж човечеството в безумно самоизтребление!
Драмата на французина Морис Ростан, с мислите и идеите които са изказани в нея, и нейния успех в нашата страна и по целия свят, са белег, че човешката съвест се пробужда, че края на злото е близък и че идва нов ден на мир, братство и любов между хората и
народите
.
Из духовния живот на Георги Нанев — ясновидец, от Софрони Ников. Цена 20 лева. Доставя се от Г. Нанев, ул. Патр. Евтимий, 85, Ст. Загора.
към текста >>
Четете и сравнявайте нашето разединение е единението на великите
западни
народи
, нашите междуособици с тяхното разбирателство, нашата слабост с тяхната сила, сравнете, и сами покажете пътя на нашето спасение.
Размислете за нашите нрави и обичаи, и вие ще откриете единствената обнова на тяхната обща същност, характеристична само за нас, Югослзвяните. Вслушайте се в нашите народни песни, притчи и други умотворения, анализирайте подробно отделните племена, разчленете душата и характера на вашето племе до край и вие ще разкриете тяхното духовно единство. ... Отворете книгата на нашата история, за да прочетете тъмната страна на нашето общо робство, на нашето сътрудничество и светлите анали за подвизите на нашите общи мъченици и герои против общите угнетители. Четете из далечното минало, как сме били един народ, който се е разпаднал на много групи под водителството на разни властолюбиви князе и войводи. Четете и учете другите, че нашата днешна племенна разпокъсаност е плод на европейската империалистическа политика, която ни е разделила за да може да ни владее, според правилото на старата дипломатическата школа: разделяй и владей.
Четете и сравнявайте нашето разединение е единението на великите
западни
народи
, нашите междуособици с тяхното разбирателство, нашата слабост с тяхната сила, сравнете, и сами покажете пътя на нашето спасение.
Най-сетне, братя, размислете критически за нашите тъй наречени „национални идеали“, в същност племенни аспирации, и за нашите национални малцинства, в същност племенни. Националнитe идеали и аспирации на отделните племена са такива и на цялото Югославянство. „... В този дух могат да се разгледат и разрешат всички междуплеменни спорове. Да не забравяме, че нашите общи неприятели раздухват нашите междуплеменни разпри, за да ни направят безсилни и да ни владеят Да не забравяме никога, че зад племето стои нацията, че зад интересите на словенци, хървати, черногорци, македонци, бошнаци, сърби, българи и т. н. стоят интересите на цялото Югославянство, както над земята стои слънцето.
към текста >>
А понеже това зависи от хората, от управниците, които държат в ръцете си съдбините на милионите народни маси, то ясно е, че само ако
народите
успеят да намерят в себе си и да издигнат до ръководните постове на своя живот хора безпристрастни, хора преизпълнени с братски дух, хора, които да дават свобода, а не да я отнемат, хора вдъхновявани само от идеалистични подбуди, само при такива народни водачи, може да се говори за щастливо разрешение да въпроса за обединение на южното славянство.
За обединение на южното славянство трябва да се отхвърли всяко насилие, трябва да се работи само с любов, с братски дух и идеализъм. И ние питаме: бъдещите управници на обединеното южно славянство, дали ще притежават тия качества? Дали в своите действия ще се ръководят винаги от братското чувство и идеализма? Ако ли не, по-добре е сегашното положение, отколкото обединение, при което брат ще потиска брата. Следователно, всичкото е в принципа, който ще легне в основата на проектираното обединение на южното славянство, а именно — дали това ще бъде принципа на абсолютизма или пък принципа на истинското братство.
А понеже това зависи от хората, от управниците, които държат в ръцете си съдбините на милионите народни маси, то ясно е, че само ако
народите
успеят да намерят в себе си и да издигнат до ръководните постове на своя живот хора безпристрастни, хора преизпълнени с братски дух, хора, които да дават свобода, а не да я отнемат, хора вдъхновявани само от идеалистични подбуди, само при такива народни водачи, може да се говори за щастливо разрешение да въпроса за обединение на южното славянство.
Ще се намерят ли тия хора — това е въпрос на бъдещето. Във всеки случай, ние пожелаваме ycпех на младите борци, защото наистина, целта им е велика и свята. Земя, илюстрован седмичен вестник, бр. 9, 10 и 11, абонамент 100 лв. адрес: ул.
към текста >>
Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите
народи
, трябва да вземат пример от Дания и да я последват.
Житно Зърно, — бр. 2. год. VI със следното съдържание: Bяpa и знание; Събудете се, деца на Светлината; Тритe мирогледа, от Влад Пашов; Новите форми на труда, от Боян Боев; Християнство и икономически отношения, от Ангел Томов; Сент Ив Далвейдър и др. ВЕСТИ Примерът на Дания Неотдавна датското социалистическо правителство е взело решение за пълно разоръжаване и премахване на армията в страната, като погранична служба и тая за запазване на вътрешния ред се възлага на полицията. Ето една искрена, смела я истински разумна стъпка към мира.
Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите
народи
, трябва да вземат пример от Дания и да я последват.
Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това? И до кога народите ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля? * * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм.
към текста >>
И до кога
народите
ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля?
ВЕСТИ Примерът на Дания Неотдавна датското социалистическо правителство е взело решение за пълно разоръжаване и премахване на армията в страната, като погранична служба и тая за запазване на вътрешния ред се възлага на полицията. Ето една искрена, смела я истински разумна стъпка към мира. Правителствата на другите държави, ако искрено желаят мира и доброто на своите народи, трябва да вземат пример от Дания и да я последват. Не само думи, конференции, пожелания и пактове, писане на книга, са нужни, но и дела, — искрена и решителна стъпки, водещи към мира. Кога другите правителства ще разберат това?
И до кога
народите
ще спят и ще забавят да заявят властно и наложат своята воля?
* * * „Родна защита“ вилнее! След „геройските подвизи“ на Софийските родозащитници в театър „Стойчев" и кино „Феникс", целещи снемането от сцената не пиесата и филма „Аз убих“, ето че и „родозащитниците" от провинцията, завидели на „славата" на своите Софийски събратя, започнаха и те да проявяват своя героизъм. На 26 март т. г. Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села.
към текста >>
Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между
народите
и затова те заслужават само съжаление.
Плевенския Градски Театър даде в гр. Севлиево пиесата „Аз убих“, очаквана с нетърпение от гражданството, като по този случай бяха дошли посетители даже и от околните села. За да спрат представянето на пиесата, родозащитниците прекъснаха електрическото осветление на театъра още в началото и се опитаха да всеят суматоха, обаче не ycпяxa. Представянето не пиесата продължи при газово осветление чак към края бe възстановено електрическото. Като видяха, че с това не постигнаха целта си, те още веднъж се опитаха да смутят събранието със счупване на прозорци и с викове „Пожар, пожар", но и този път не им се удаде.
Всичко това се върши от младежи хлапетии, които сами не знаят какво правят, когато се опитват да заглушат повика за мир и братство между
народите
и затова те заслужават само съжаление.
Срам и позор обаче за ония възрастни — генерали, адвокати и други, които с думи и писания възбуждат дивашки, кръвожаден шовинизъм, раздухват омразата, раздухват огъня на бъдещи братоубийства. В своето безумие те сеят днес тръне и бодили, но ветрове и бури ще пожънат утре. И огъня, с който те искат да запалят цел народ, ще падне първом на техните глави.
към текста >>
22.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на
народите
.
Бомба или нож убива своя брат. безразлично от своята или чужда нация, и един див наш прадед, който с дърво или лък убива своя ближен? Разликата е в „културните“ средства, с които си служи съвременния човек! Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр.
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на
народите
.
Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос.
към текста >>
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на
Народите
е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Всеизвестно е че днес нахалниците се надигат и успяват навсякъде, а най вече в областите на политическия живот. Ето защо. длъжни сме всички да бдим винаги, защото не са виновни само управниците, но и тия, които ги поставят на техните места. Какъвто е народа, такива ще бъдат и неговите управници. Ако той съумее да подбере и издигне най-доброто, най-способното, най-съвършеното.
което има в себе си, до най-високите лостове в своя организиран, живот, то толкова по-добре за него * * * След няколко разходки до Женева и Париж на наши държавници, след големи молби и дълги преговори, Финансовият комитет при Обществото на
Народите
е решило до направи известни облекчения на България при изплащането на нейните стари дългове и репарации.
Облекчението, както се вижда, ще се състои в отлагаме на част от платежите, т. е. плащане на известен, процент от това, което България дължи да внася в определени срокове. С други думи. плащането на борчовете се поулеснява и отлага временно. Това. разбира се не е голяма печалба.
към текста >>
Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат
западните
покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си.
Ний вярваме, че в Югославия почва да вее един нов пролетен вятър, който ще донесе обновление на политическия живот в нашата съседка и ще спомогне много за стопяването на ледените прегради, издигнати между нас и сърбите. С добра воля всичко може да се постигне. Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват.
Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат
западните
покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си.
Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
към текста >>
Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от
западните
покрайнини.
Нужни са отстъпки. Нужно е преди всичко да се стопи взаимното недоверие и подозрителност, да се разчисти атмосферата в нашите взаимни отношения и да се напраавят сериозни стъпки към сближение и избягване на всякакви причини за омраза и конфликти. Според анкетата, която г-н Антонов, софийския кореспондент на в-к Таймс е направил неотдавна в Югославия общественото мнение там е назряло за разбирателство с България и от ден на ден условията за това се подобряват. Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение.
Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от
западните
покрайнини.
Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях. Ако чакаме на Обществото на Народите, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса. Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш. * Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите.
към текста >>
Ако чакаме на Обществото на
Народите
, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
Сърбите са готови да ни направят отстъпки: да ни върнат западните покрайнини и да подобрят положението на македонските българи, но те нямат доверие в нас, опасяват се да не би това да бъде взето от нас като техни слабости, не са сигурни дали с това ще добият желаните от тях резултати — истинско сближение и приятелство с България, преустановяване на нелегалната революционна дейност на македонци и други и така да осигурят вътрешното спокойствие в държавата си. Затова те чакат ние да направим първата крачка, ние първи да им протегнем ръка за сближение. Ето защо, ние не трябва още да чакаме, а искрено да се обърнем направо към сърбите, чисто, просто и ясно да разрешим болния въпрос за нашите взаимни отношения, за съдбата на македонските българи и тия от западните покрайнини. Една такава постъпка би била много по-полезна и резултатна, отколкото хиляди протестни манифестации и речи, язвителни вестникарски статии, или пък коленопреклонни моления, придружени с милиони подписи пред О. Н. Сърбите са и те хора, каквито сме и ние, и затова ние можем и трябва да се разберем направо с тях.
Ако чакаме на Обществото на
Народите
, то може да издаде само една присъда, от която ще останат недоволни или едните, или другите, а нас ни трябва помирение, а не присъда, защото само доброволното и искрено помирение е истинско и трайно разрешение на въпроса.
Из един катехизис Ако си скръбен, че си направил погрешка, то радвай се, че още сега имаш възможност да я изправиш. * Само който се съмнява в любовта си към Бога и към хората той се страхува да не изгуби любовта на другите. * Говориш ли много високо, аз ще се срещам с тебе само при крайна необходимост, говориш ли умерено, тихо и нежно, мен ми е приятно да те слушам. Говориш ли съвсем тихо, ще си запуша ушите никак да те не чувам. * Ако обикнеш музиканта, той ще те накара да свириш, ако обикнеш артиста, той ще те накара да играеш на сцената, ако обикнеш религиозния той ще те накара да се молиш, ако обикнеш земеделеца, той ще те накара да ореш, ако обикнеш каменаря, той ще те накара камъни да чукаш.
към текста >>
23.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо победените
народи
, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението?
Бъди коренче за соковете на доброто! Бъди дъждовна капка и лъч на доброто! Радиум СВЕТОВЕН ПРЕГЛЕД Германия най-настоятелно иска да й се даде право за въоръжение наравно с другите сили. И, както изглежда, тя не ще чака позволение, а ще пристъпи, тайно или явно, към това. Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното.
Защо победените
народи
, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението?
Защо те не искат премахване на наборната армия във всички страни, а искат да въведат такава и за себе си? Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война? Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни. А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии? Многомилиардните дългове които душат днес всички страни са от военен произход.
към текста >>
—
Народите
по цялото земно кълбо имат думата.
А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии? Многомилиардните дългове които душат днес всички страни са от военен произход. Други милиарди се дават всяка година за въоръжение и военно обучение. Да продължаваме ли по този път? Да увеличаваме ли числото на тези милиарди?
—
Народите
по цялото земно кълбо имат думата.
Конгресът против войната, състоял се в края на миналия месец в Амстердам, според някои сведения, се бил изродил в една почти чисто комунистическа акция. Участието на Ромен Ролан в него се свело до едно поздравително писмо. По тия причини, конгресът е бил бойкотиран от някои пацифистични организации, в това число и от нашите толстоисти. Според някои западни вестници, голямата световна стопанска криза е вече към своето изживяване. До това заключение те идват поради забелязаното затвърдяване и покачване цените на стоките, — пазарите се подобрявали и падането на ценните книжа спирало.
към текста >>
Според някои
западни
вестници, голямата световна стопанска криза е вече към своето изживяване.
Да увеличаваме ли числото на тези милиарди? — Народите по цялото земно кълбо имат думата. Конгресът против войната, състоял се в края на миналия месец в Амстердам, според някои сведения, се бил изродил в една почти чисто комунистическа акция. Участието на Ромен Ролан в него се свело до едно поздравително писмо. По тия причини, конгресът е бил бойкотиран от някои пацифистични организации, в това число и от нашите толстоисти.
Според някои
западни
вестници, голямата световна стопанска криза е вече към своето изживяване.
До това заключение те идват поради забелязаното затвърдяване и покачване цените на стоките, — пазарите се подобрявали и падането на ценните книжа спирало. Ний искаме да вярваме че това е вярно и че стопанският живот на света постепенно ще премине към нов разцвет и усилена дейност. Но никой не може да ни увери, че този разцвет не ще бъде последван след известно време от ново крушение. Това е неизбежно при днешната политическа и икономическа разпокъсаност и борбата на всички против всички. И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло.
към текста >>
То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на
Народите
, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички
народи
на земята.
Производителните сили на последното, обединени в едно цяло и федерирани помежду си, с мощен замах ще заизграждат основите на новия световен стопански строй. Градът ще се разлее, претопи и слее със селото. Той ще изчезне в Новото село, изградено по типа на фаланстериите* на Сен Симона, което ще бъде огнището, разсадникът на Новата Култура, в което ще има „хляб и свобода“, слънце и чист въздух, работа и почивка, култура и просвета, с една дума, всички условия за идеален живот, в хармония с природните закони, за всички. По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот.
То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на
Народите
, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички
народи
на земята.
Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията. Ще изчезнат границите и народите ще се слеят в братска прегръдка. Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията. Ще има щастие и благоденствие за всички хора на земята.
към текста >>
Ще изчезнат границите и
народите
ще се слеят в братска прегръдка.
По този именно път, социалния въпрос, надвесен като дамоклев меч над днешното общество, ще бъде разрешен по мирен начин. Започнало от основаната клетка на обществения живот — селото, обединението със стихийна сила ще се разнесе и наложи в целия живот. То ще завладее, ще претопи и претвори града, ще се наложи на държавата и цялото човечество и ще създаде най-после Всемирното Братство на Народите, в което ще бъде хармониран и обединен икономическия, политическия и духовния живот на всички народи на земята. Ще простенат войните. Ще се стопят оръжията.
Ще изчезнат границите и
народите
ще се слеят в братска прегръдка.
Ще стихнат всички борби и междуособици, ще изчезнат мизерията, кризата, безработицата, конкуренцията. Ще има щастие и благоденствие за всички хора на земята. Всичко това може да бъде достигнато само отдолу нагоре, а не обратно. Никой да не очаква със закони, чрез властта да се дойде до обединението и щастието на човечеството. Към тази велика цел води само един път и този път минава през селото.
към текста >>
Някога, според свещените писания на древните
народи
, всички хора са говорили един и същ език.
Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие. Тази е една велика истина в живота. Ако хората знаеха че има контрол върху тях, от който не могат да се избавят, тe лесно щяxa да се изправят. Te не вярват, че Божието око следи всичко. ♦♦♦♦♦♦ Учете есперанто!
Някога, според свещените писания на древните
народи
, всички хора са говорили един и същ език.
Това нещо се потвърждава и от науката, а именно от изследванията в областта на сравнителното езикознание. Ще дойде време, в по-близко или по-далечно бъдеще, когато човечеството ще се обедини и хората ще заговорят отново на един общ език. Това няма да стане изкуствено, а естествено, само, по себе си. Тенденцията към това може ясно да се забележи от всеки, който без предубеждение наблюдава днешния развой на езиците, тяхното все по-голямо приближаване един към други. Много хиляди думи са вече интернационални, — употребяват се едновременно във всички езици.
към текста >>
Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и
народите
.
Езика Есперанто, гениалното творение на Д-р Л. Заменхоф, е един мост, който ни води към езика на бъдещото обединено човечество. Есперанто има да изиграе велика роля в живота. Преди всичко, той е извънредно лесен, — много по-лесен от който и да било национален език. И поради това си качество, той лесно може да бъде усвоен от широките народни маси, нещо невъзможно за други език.
Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и
народите
.
В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност. С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели. Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто. По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения.
към текста >>
С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни
народи
, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели.
Преди всичко, той е извънредно лесен, — много по-лесен от който и да било национален език. И поради това си качество, той лесно може да бъде усвоен от широките народни маси, нещо невъзможно за други език. Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и народите. В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност.
С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни
народи
, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели.
Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто. По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения. Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н.
към текста >>
Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други
народи
— падат под влиянието на есперанто.
И поради това си качество, той лесно може да бъде усвоен от широките народни маси, нещо невъзможно за други език. Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и народите. В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност. С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели.
Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други
народи
— падат под влиянието на есперанто.
По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения. Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота.
към текста >>
По такъв начин хората и
народите
се подготвят към мирен живот и братски отношения.
Есперанто има силата да сближава и побратимява хората и народите. В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност. С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели. Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто.
По такъв начин хората и
народите
се подготвят към мирен живот и братски отношения.
Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота. Чрез него ние лесно можем да разпространяваме навсякъде по света своите идеи и разбирания, да пропагандираме своите убеждения, а също така и да научим това, което ни интересува.
към текста >>
24.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите
народи
и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове.
Той ще остане завинаги идеалния модел за всички ония, които горещо желаят да притежават една златна душа в жeлязнo тяло и които се стремят, жадувайки за истината, да установят в себе си царството на мъдростта и на радостта. Питагор се е родил в остров Самос, около 580 години преди Христа. Неговият баща, Мнесархус, му е дал отлично образование. Прочути учители са го обучавали по философия, математика, поезия, музика и гимнастика. Всестранното образование и възпитание му е помогнало да доразвие присъщата му склонност към науката изобщо, да издигне своя дух, могъщ едновременно в анализата и синтезата.
След това, желанието му да задълбочи още повече придобитите така познания и да придобие други, още по-обширни, го е накарало да пътува, за да изучи институциите на другите
народи
и да бъде посветен в тайните учения на най прочутите тогавашни храмове.
И наистина, в древността, пълното знание се е давало само в храмовете и тези, които са се стремели към мъдростта и към висши познания трябвало е да отидат да приемат посвещение в мистериите, т. с в тези върховни религиозни, философски и научни истини, синтеза на които ни дава ключа на всичко съществуващо и ни приготвя по-високо предназначение. Той отишъл първо на остров Крит, а после посетил главните градове на Гърция. След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение. По това време той направил своето пътуване в Египет.
към текста >>
Когато тази наука за дишането се разкри на
западните
хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система.
Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение.
Когато тази наука за дишането се разкри на
западните
хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система.
Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат.
към текста >>
25.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Атакувани са от него и стари
народи
, с традиции и висока култура.
Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела. Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък? — Не.
Атакувани са от него и стари
народи
, с традиции и висока култура.
Изобщо, днес човечеството преживява тежки и болни времена. Духовните устои на живота са разклатени. Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода?
към текста >>
Западните
народи
го обясняват с наследствеността, а източните
народи
чрез учението за кармата.
Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа.
Западните
народи
го обясняват с наследствеността, а източните
народи
чрез учението за кармата.
Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия.
към текста >>
26.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сближението между българския и югослааянския
народи
, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно.
югославянските Крал и Кралица. Стар обичай е на вестниците да-вдигат шум до Бога за всяко голямо или малко събитие на деня, да пълнят цели страници с подробности и перспективи за бъдещето и след това, на другия ден още, да го забравят, като че ли не е било. Казаното казано, било и отминало, а сега —да търсим нови сензации! Не е така, обаче, и с нас. Без да дигаме много шум, ние искаме да призовем към дело.
Сближението между българския и югослааянския
народи
, за което се създадоха напоследък такива благоприятни условия, требва да се изгражда смело, разумно.
постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация. Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно.
към текста >>
Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите
народи
отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо.
постоянно За него трябва да мислим винаги. То трябва да бъде постоянно пред очите ни. То трябва да диктува постъпките ни, а не да бъде за нас само една вестникарска сензация. Защото — ясно е като бел ден — мирът, благоденствието и бъдещето на южното славянство зависят от това сближение — от неговата сериозност и трайност. Нужно е сближение органическо, а не механическо, външно.
Нужно е истинско, пълно сближение, в което да участват целите
народи
отсам и отвъд границата, за да се опознаят и свържат отблизо.
Нужно е единство на южното славянство — пълно преливане на духа, мисълта, идеите, знанията, силите и стремежите във всички южни славяни. Едно от съществените условия, необходими за да се реализира и закрепи това духовно т. е. истинско сближение и единство, е: цялата литература, включително периодичния печат, всички книги, вестници и списания, които се издават от едната страна на границата, да станат общодостъпни за населението от другата й страна. за да се приобщят и обединят усилията към културен и икономически възход. Но как ще стане това, когато ние не знаем сърбо-хърватския език, а и сърби, хървати и словенци не знаят българския?
към текста >>
Не, не са заблудени, но те посочват на
западните
хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени.
Не, не са заблудени, но те посочват на
западните
хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи.
към текста >>
Западните
хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота.
Западните
хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот.
А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път. Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва.
към текста >>
27.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е тъй наречената жизнена сила или прана, както я наричат индусите, етера на
западните
окултисти.
И първото условие за един нормален живот на всяко едно разумно същество е да има правилни отношения към Космоса в неговата целокупност, респективно и към неговите части. Това първо отношение вече ще определи и неговия живот и неговото хранене. Защото при храненето човек приема в себе си известни материали и енергии, които взема от Космоса. Затова трябва да знае какво да вземе и как да го вземе. Целият Космос е проникнат от една първична сила, която се явява като носител на живота.
Това е тъй наречената жизнена сила или прана, както я наричат индусите, етера на
западните
окултисти.
Тази жизнена сила прониква в целия космос — прониква в твърдата материя и я организира, и е причина за всяко растене и развитие; прониква във въздуха, водата, светлината и всички растителни и животински форми. В съвременната наука много учени дойдоха по опитен начин да покажат нейното съществуване във всички живи организми, като я кръщават с различни имена. От Месмера и Райхенбаха, които нарекоха тази сила животворен магнетизъм и од, до руския учен Гурвич, който случайно се добира до нейното съществуване в организмите, и който я нарича митогенетични лъчи, тя много пъти по различни начини и пътища е констатирана и доказвана. Тя е онзи организиращ елемент, който носи живота в себе си и строи формите. Тя е, както казва Учителя, онази сила, която поставя нещата в равновесие т. е.
към текста >>
който живее не по писани закони — има много ясновидци и защо северните
народи
са висококултурни.
И там на 15 август — рано сутринта — в мистичното мълчание на гората, езерото, планините — и красотата на изгряващото слънце, аз преживях няколко от най-възвишените часове на коя живот, едно свещено преживяване, в което тъй-ясно чувствах, че всички хора са братя, че трябва да любя всичко живо, че тази светла и чиста любов само — е Любовта Божия, която разрешава всички противоречия и носи пълния, изобилния живот! Аз чувствах небето отворено и милиони ангели на колесниците на слънчевите лъчи да слизат към земята. В северната част на Швеция — в полярната област — към която спада и Абиско, слънцето не залязва през юни и първата половина на юли. То образува кръгове — постига до хоризонта на север и отново започва своя път. Обяснимо е тогава защо между лапонците — един свободен народ.
който живее не по писани закони — има много ясновидци и защо северните
народи
са висококултурни.
Има едно духовно влияние от северния полюс, седалище на висши, разумни същества, които управляват земята и ръководят общочовешката еволюция. Там именно, на север. близо до северния полюс, аз се чувствах окъпан в духовна светлина, огрян от вътрешна радост. вдъхновен и окрилен — след конгреса в Стокхолм. Това бе най-дивния ден — след незабравимото светло утро; ние посетихме Нарвик (Норвегия), разхождахме се из фиордите, посрещнати и водени от норвежките есперантисти и вечерта поставихме възпоменателна плоча с надпис: „И тука, в този кът на земното кълбо, идеята за спомагателния език Есперанто достигна в своя победен път.“ Фиордите наистина са чудо на природата.
към текста >>
Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски
народи
?
Свободната църква, която по принцип не желае подкрепата на държавата, се издържа от Доброволни приноси, разполага с големи средства и издържа няколко мисии в Азия и Африка. които работят съвсем безкористно. На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр. закона, според който всички младежи, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват.
Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски
народи
?
Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам. Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски народи, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували. И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви. Изобщо, това.
към текста >>
Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски
народи
, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували.
На това духовно и религиозно събуждане се дължи голямата чувствителност и отзивчивост на обществената съвест и общественото мнение в Швеция. Доказателство за това е напр. закона, според който всички младежи, които по съвест, по религиозни и нравствени мотиви, отказват да служат военна служба, вместо наказание, както е в другите страни в Швеция се освобождават и им се дава друга работа, полезна за обществото, която те охотно извършват. Наистина, не е ли срамно, хората, които искат да бъдат истински християни да се преследват и осъждат в християнски страни, всред християнски народи? Всички хора са братя, всички хора са мои ближни, дори и животните, и ако трябва да обичам ближния, очевидно не мога и нямам право да убивам.
Ако това съзнание се култивираше от църквите във всички християнски
народи
, никакви войни и никакво убийства дори не биха съществували.
И в това отношение църквите в Швеция, в лицето на своите най-добри представители, далеч са изпреварили напр. балканските църкви. Изобщо, това. което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина. И ето.
към текста >>
Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки
народи
.
Социалистическото правителство, което управлява с представители от земеделската партия, е приятелски разположено към еспер. движение. Кметът на града прие и гощава всички конгресисти в общинския дом, монументална модерна сграда, паметник на оригиналната модерна шведска архитектура. Всички работнически организации в Швеция (те имат 500,000 члена) устройват курсове по есперанто всека година. Есперантската федерация също има своите дружества. Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция заема може би първото место в света.
Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки
народи
.
Ние можем да бъдем велики само с духовна култура! В България също въздържателното, кооперативното и есперантското движения са сравнително доста силни и ние имаме нужда от по-тесни и оживени културни връзки с Швеция, от която можем да се поучим твърде много! П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът? Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан? Не е ли медицината достатъчно точна, прецизна в своите методи на изследване и категорична в своето заключение?
към текста >>
28.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят
народите
на лагери.
И ние живеем едновременно и в този и в онзи свят. Всички трябва да бъдем носители на тези мисли. И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания.
Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят
народите
на лагери.
Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и умовете на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени мисли и благородни чувства и постъпки. Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят народите в името Божие. Всички религии са от Бога, и са дадени като методи за възпитаване на човечеството в различните фази от неговото развитие. Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие.
към текста >>
Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят
народите
в името Божие.
И всички добри хора трябва така да мислят. Това учение и разбиране трябва да се възприеме от целия народ. Всички трябва с един ум да схващаме и да живеем с тези разбирания. Най-първо всички религии в света трябва да си подадат ръка и да престанат да делят народите на лагери. Те трябва преди всичко да осъзнаят, че всички те са пратени в света от единия жив Бог, който пребъдва в сърцата и умовете на всички живи същества и ги стимулира към светли и възвишени мисли и благородни чувства и постъпки.
Те всички трябва да осъзнаят, че вършат най-голя- мото престъпление, като разделят
народите
в името Божие.
Всички религии са от Бога, и са дадени като методи за възпитаване на човечеството в различните фази от неговото развитие. Понеже и днес още хората се намират на различни степени в своето развитие и са необходими различни методи за тяхното възпитание, то всички религии са си на мястото. Но всички те, без изключение, трябва да се отърсят от праха и заблужденията, натрупани в тях през вековете и да остане първичното учение, дадено от великите Учители в различните епохи на човешкото развитие. Както твърди окултната наука, всички религии в тяхната първоначална чистота са вдъхновени и дадени от Христа, който под различни имена е говорил на основателите на различните религии. И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
Само по този начин могат да си помогнат
народите
.
И, всички тези религии са имали за задача да подготвят човечеството, за да може сам Христос да слезе във физическо тяло на Земята и да даде един обрат на цялата еволюция на човечеството. И учението, оставено от него преди 2000 год., което е учение на Любовта и братството, е последният метод даден от Него на човечеството. Но хората взимаха само името „християни“, като изоставиха принципите и методите на Христа. И днес Христос пак говори на света чрез умовете на всички учени хора и ги подтиква към братство, в което ще се разрешат всички наболели въпроси, които тормозят съвременното човечество. Само по този начин на братско разбирателство и единение може да се разреши социалната криза, която съществува сега в света.
Само по този начин могат да си помогнат
народите
.
Хубави са и временните мерки, които сега хората употребяват, но те ще дадат временно разрешение на въпросите. На съвременното човечество преди всичко трябва да се създава работа. А работата в света не може да се създаде без Любов. Българската дума „работа“ има много хубав смисъл. „Ра“ значи Бог на Слънцето, „бо“ е мястото на Бога, а „ти“ значи ти - човека.
към текста >>
Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не
западния
свят.
“ Такива хора наистина са в едно окаяно положение. Те са обикновено отвъд границата, където да може да ги достигне каквато и да било помощ и са подложени на тия страдания много продължително време. При това, те имат един много оскъден живот в небесния свят, където се приготовлява първообраза на бъдещето тяло на човка. Техните мисли се кристализират в това тяхно бъдещо физическо тяло, което поради това има често лошите склонности и предразположения, от които, колкото и да се бори, човек мъчно може да се избави през земния си живот. Понякога страданията, които непременно са свързани с едно такова тяло, стават причина човек да обърне мислите си към Бога и тогава неговата еволюция може да продължи; но в материалистичния ум лежи най-голямата опасност за човека, а именно да скъса връзката с Духа и да стане един отхвърленик, — същество изостанало от човешката еволюция.
Поради това Старшите Братя на човечеството са сериозно загрижени в последното столетие за съдбата не
западния
свят.
И ако не бяха техните постоянни благодетелни въздействия, ние бихме имали един всеобщ катаклизъм, който не може да се сравни с нищо от миналото. Истинските ясновидци виждат колко близо е човечеството до катастрофата и с какви големи усилия то е било спасявано до сега от нещастия, които биха могли да повлекат след себе си потъването на цели континенти под водите на океана. По нататък ние ще изложим по-подробно връзката между материализма и вулканическите изригвания и земетръсите. Първото небе Когато процеса, който трябва да се извърши в чистилището, е завършен, пречистения г дух се издига в първото небе, което заема трите висши сфери на астралния свят. Тук резултата от страданията, преживени в чистилището, се въплътява като известни определени тенденции в атома-семе в астралното тяло.
към текста >>
29.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички
народи
, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят.
На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички
народи
, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят.
И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
към текста >>
При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните
народи
, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта.
Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други.
При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните
народи
, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта.
Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка. Ако ви срещне един човек и му помогнете, ако сте готов да разделите с него благата, които имате, ще образувате вече една естествена връзка. Христос казва: Обичай ближния си като себе си и раздели благата си с него.
към текста >>
Западните
църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички
народи
в тяхната вяра.
Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен.
Западните
църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички
народи
в тяхната вяра.
Изтокът също почна един усилен поход към западния свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма. От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия.
към текста >>
Изтокът също почна един усилен поход към
западния
свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма.
Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен. Западните църкви изпращат мисионери навсякъде по света, за да обръщат хората от всички народи в тяхната вяра.
Изтокът също почна един усилен поход към
западния
свят, и много християни, които са били разочаровани от веруюто и догмите, учени от духовенството, и заставени от това да търсят да задоволят своя ум с едно разумно и основателно обяснение на въпросите на живота, се запознаха и често напълно възприеха източните учения на Будизма и Индуизма.
От окултна гледна точка, тези мисионерски усилия, безразлично дали те са от Изток към запад или обратно, не са желателни, защото са в противоречие с хода на еволюцията. Великите Водачи на човечеството които се грижат за нашето развитие, ни дават всяка помощи която ни е необходима. Религията е едно от тия средства и има напълно основателни причини Библията, съдържаща едновременно и Израилтянската и Християнската религии, да бъде дадена на Запада. Ако търсим ревностно светлината, ний ще намерим Върховната Мъдрост, която ни е дадена в тази двойна религия. Във връзка с това ний тук ще засегнем някои въпроси, които ще ни помогнат да си уясним по добре това, което ни интересува в случая.
към текста >>
Това са арийските
народи
, в които разсъдъкът е развит до съвършенство.
По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес.
Това са арийските
народи
, в които разсъдъкът е развит до съвършенство.
Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници. Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора.
към текста >>
В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида
народи
: евреи и езичници.
За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес. Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство. Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума.
В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида
народи
: евреи и езичници.
Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията!
към текста >>
Те презирали другите
народи
и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество.
Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес. Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство. Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници.
Те презирали другите
народи
и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество.
Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията! Контрола на разума трябва де бъде последван и съпроводен от този на любовта, която днес действа самостоятелно и често дори в противоречия се изискванията на разума.
към текста >>
Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите
народи
.
Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха.
Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите
народи
.
Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа.
към текста >>
Защото епохите се раждат и умират като
народите
и отделните хора.
Днешното възраждане на астрологията не е повърхностно явление и израз на временно увлечение, дошло като следствие от войната, макар че последната наистина даде силен импулс в това направление. В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това.
Защото епохите се раждат и умират като
народите
и отделните хора.
Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите. Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети. Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни народи под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион.
към текста >>
Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на
народите
и на индивидите.
В същност, гигантската военна катастрофа беше само мощен сигнал за необикновени трансформации и провъзвестник на съвсем нова. сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора.
Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на
народите
и на индивидите.
Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети. Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни народи под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Стрелец, Козирог, Водолей и Риби).
към текста >>
Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни
народи
под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци.
Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора. Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите. Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети.
Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни
народи
под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци.
Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Стрелец, Козирог, Водолей и Риби). Астрономите наричат един подобен слънчев кръг — „платонова година“, а промяната на местонахождението на слънцето — „прецесия“. Следователно, за да мине 1/12 от Зодиака, на слънцето е потребна една дванадесета част от 25.200 години, което се равнява на около 2,100 земни години. Ф. А.
към текста >>
30.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Същият култ се явява по-късно и у евреите и у други древни
народи
.
Според схващанията на древните посветени астрономи, които са били също и астролози, този знак е символ на висок интелект и голяма култура. Същевременно, този период съответства на съществуването на величествената и висококултурна Атлантида, която някои учени считат за истински съществувала, други —за легенда. В годините между 4400 до около 2300 пр. Хр. слънцето минава през знака Телец. За тоя период историята разправя че съвпада с кулминационната точка в развитието, могъществото и мирния разцвет на Египет, гдето е съществувал култа на бика Апис и гдето той е бил изобщо покровителствано животно.
Същият култ се явява по-късно и у евреите и у други древни
народи
.
В следващия цикъл на годините от 2300 до около 150 пр. Хр. слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец. Днес ние живеем в края на една подобна слънчева епоха — през която слънцето е извървяло повече от 2000 години под знака Риби.
към текста >>
За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите
народи
, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно.
Те са се привързали тъй-здраво към своята раса, че са почнали винаги да идват пак в нея в новите си превъплъщения. „Веднъж евреин — винаги евреин“ станало техен девиз. Те напълно забравили духовния си произход, заслепени от материалния факт, че са „авраамово семе“. Следователно, те са се явили в противоречие с хода на еволюцията и са останали една аномалия в човечеството. Поради тяхното извънредно привързване към расовата идея, техните първи водачи били заставени да ги напуснат и те били „загубени“.
За да престанат да гледат на себе си като отделни от другите
народи
, последните били отправени срещу тях, и те били отвлечени в плен, но напразно.
Те непреклонно отказвали да се смесят с другите. Отново и отново те се връщали в ново тяло в тяхната безводна страна. От тяхната раса се издигнали пророци, които безжалостно ги порицавали, и им предсказвали страшни нещастия, но без полза. Като последно усилие да се убедят да изоставят расовите вериги, ние имаме видимата аномалия, че Водача на идващата Раса, Великият Учител Христос идва между евреите. Това толкова повече показва състраданието и мъдростта на великите Същества.
към текста >>
Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички
народи
на земята.
Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря. И затова те трябваше да го предадат на смърт в ръцете на римляните. Отхвърлянето на Христа от евреите беше върховното доказателство за тяхното робство към расовата идея.
Поради това всички усилия да бъдат спасени като цяло чрез изпращане на специални Учители и пророци, бяха изоставени и, понеже изгнанието им, като цяло, също бе опитано безрезултатно, като последна мярка те бидоха разпръснати между всички
народи
на земята.
Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници. С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се освободят от веригите на расата. Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-нисши раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси.
към текста >>
Понастоящем
народите
от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата.
Въпреки това, обаче, извънредната привързаност на този народ към расовата идея продължава дори и до днес. Напоследък, обаче, особено в Америка, се забелязва известно отстъпване от строго подържаната до сега линия. Младите генерации започват да се женят и вън от техните сънародници. С течение на времето все повече и повече от тях ще се раждат в други тела и така ще се освободят от веригите на расата. Те станаха „изгубени“ смесвайки се с по-нисши раси, а ще бъдат спасени като се слеят с по-напреднали раси.
Понастоящем
народите
от арийската раса са мислещи същества, способни да се възползват от опитността на миналото, следователно най-добре може да бъдат подпомогнати да не сторят същата грешка, като им се изтъкнат опитностите и съдбата.
които са имали непокорните евреи. Тяхната история е един нагледен и много ясно говорещ урок както за тях, така и за всички други. Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата.
към текста >>
“ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на
народите
от Запада.
Те бяха избрани, но се възпротивиха; те бяха наказани, но продължиха да упорстват; и все пак дори и сега те могат да се надяват за последно изкупление. Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение?
“ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на
народите
от Запада.
И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията.
към текста >>
И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички
народи
на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“.
Тази история може да бъде от голяма полза за нас: тя ни учи какво не трябва да правим. От нея можем да научим, че един „избран народ“ може да предаде един Водач, да унищожи неговия план и да остане привързан за векове към расата. Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада.
И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички
народи
на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“.
Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие. Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за западните народи, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта. Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом.
към текста >>
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за
западните
народи
, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Тези опитности могат да послужат като предупреждение за друг някой „избран народ“. Така и Павел казва по напълно определен начин: „Защото ако думите на Светиите са истинни и всеки грях и непослушание ще получат своята отплата, то как ние ще избегнем отговорността, ако отхвърлим такова велико спасение? “ Християнското учение на Новия Завет е дадено предимно на народите от Запада. И специално то е било насадено между населението на Съединените Щати, защото целта на Новата Раса на Шестата Епоха е да обедини всички раси, а именно Съединените Щати станаха този съд, в който са сложени за претопяване всички народи на земята и от тяхната сплав ще се яви бъдещия „избран народ“. Духовете от всички страни на земята, които са определени да последват и приложат учението на Христа, ще се родят, съзнателно или не, тук, гдето ще им се дадат необходимите условия за бъдещето развитие.
Така ние виждаме че Библията съдържа едно извънредно ценно учение за
западните
народи
, показвайки ни нагледно тъжния пример на еврейския народ, както е описан в Стария Завет, и учейки ги да живеят съгласно учението на Христа в Новия Завет, доброволно отдавайки телата си като живи жертви пред олтара на Братството и Любовта.
Из света на тайнственото В Прага живее семейството С., което се състои от бащата, занимаващ се с търговия на плодове, жена му и две възрастни деца — син и дъщеря. Дъщерята неотдавна се оженила за швед, фабрикант на радиоапарати, а синът, завършил средно училище, постъпил при баща си да му помага в търговията. Бягството на сина Младежът, мечтателен и склонен към приключения, се отегчавал от скучната за него търговия и след два месеца избягал от бащиния си дом. Въпреки всички усилия, не могли никъде да го намерят и така минали цели шест години. Бащата решил, че синът му е загинал и външно се помирил със загубата, но майката не преставала да мисли за пропадналия син.
към текста >>
31.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички
народи
.
Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти! Не тя ли чрез безмълвния си зов на горски повей и слънчеви лъчи ме призовава от прашен ръкотворен дом в святата си обител на толкова красота и живот; със съкровената си мисъл да ми разкаже вълшебната приказка за великия си брак с един друг могъщ и светъл дух — духа на слънцето! Нежно обгърната от чародейните ръце на вечно влюбена дява и съпруга, тихо крача и съзерцавам техните — на нея и на слънцето — рожби, плод не великия им брак: дървеса, билки, цветя, птици, мъхести скали ... Докосвам копринения блясък на горски листа и цветя и тръпна от тоя досег с живите материи, изтъкани в глъбините на великата природна утроба, оплодена от Слънцето. До вдъхновен слух достига възторжения химн на техните деца, тържествения химн на претворените земя и слънце. Д.
Кошева Мейбъл Колинс БЕЛИЯТ ЛОТОС* ПРЕДГОВОР Следващото изложение съдържа една история, която е била разказвана през всички времена и във всички
народи
.
Това е трагедията на душата. Привлечена от Желанието, елемента, който има надмощие в нисшата природа на човека, тя пада в греха. Опомняйки се чрез страданието, тя търси подкрепата на Духа — изкупителя, който е вътре в нас, и, в безграничната жертва, достига своя апотеоз и разлива благоговение върху цялото човечество. ПРОЛОГ Преди всичко, аз бях сам. Сам всред едно голямо множество.
към текста >>
Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели
народи
.
Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви.
Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели
народи
.
Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура. Особено през времето, когато е в бременно състояние, животът й трябва да бъде идеално чист, високо художествен и богат с високи идеи и възвишени копнежи. През това време тя трябва да се храни само с най-чистата, най-хранителната и здравословна храна, за да има винаги добро здраво и приятно душевно разположение. А такава храна са само плодовете и ястията, приготовлявани от доброкачествени и полезни растения. Също така необходимо е да има широка, хигиенична, удобна и красива къщна обстановка, където да прониква изобилие от чист въздух и слънчева светлина и да се открива за погледа широк простор в природата.
към текста >>
Ветровете могат до бъдат източни и
западни
, и северни и южни.
Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва. че има много влага, което показва, че ще вали, Така че като съединим показанията на барометъра с тези на хидрометъра, тогаз показанията за промените на времето ще бъдат верни. Това са инструменти, обаче в техните показания може да има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията на природата, както и движенията на ветровете и тяхната посока. Има две течения в природата — магнетическо и електрическо.
Ветровете могат до бъдат източни и
западни
, и северни и южни.
Ако един или два дена духат топли ветрове, нема да вали дъжд. Но ако след това почне да духа студен вятър, и като се съединят тези две течения — непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Забелязал съм, че когато ще има буря, паяците удвояват паяжините си; така че когато видите паяка че удвоява паяжината си, да знаете че ще има буря. Сегашните учени изучават теченията, движенията на въздуха, на ветровете, и от тях вадят заключения.
към текста >>
Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките
народи
.
Някои са я опитали. И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния. И върху тези два закона ще се създаде един нов ред и порядък.
Ако хората заживееха по тези два закона, свободата на света ще дойде моментално, за всичките
народи
.
Ако тези два закона проникнат в умовете и сърцата на всички хора и започнат да мислят по този начин, ще кажа: дошъл е денят, когато всички ще бъдем свободни. Или, според както е казал пророка — всички ще бъдем научени от Господа, всички ще бъдем научени от своя ближен. Това нема да стане по механически начин. Сега ако се вгледаме в живота, ще забележим, че на всякъде функционира числото 2. Имате майката и бащата.
към текста >>
Това желая на вас и на всички
народи
по земята.
Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето.
Това желая на вас и на всички
народи
по земята.
По беседа от Учителя, държана на 14 юли 1935 г. „ Развързано ще бъде на небето“, Неделна беседа , София
към текста >>
32.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 215
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С пламенното и вдъхновено слово и с новите си идеи и жив пример, те събудиха
западният
човек от дълбокия сън, в който беше го приспала римокатолическата църква, импулсирвайки мисълта му с новите идеи, които те носеха, те породиха Ренесанса — възраждането на Западна Европа.
И са цъфтели в стопанско и културно отношение братските задруги и са служели за пример на народа. Но този идеен живот предизвика реакцията на тогавашното духовенство, което нямаше нищо духовно и идейно в себе си, и което подтикна управниците да почнат да преследват богомилите. Почнали се масови и жестоки гонения; задругите една след друга били разрушени и мирните и трудолюбиви труженици на новите идеи били избивани и изгонени от родните им огнище. Но това не убило техния дух и техните идеи. Те емигрирали в Западна Европа, която също така спеше дълбок духовен сън.
С пламенното и вдъхновено слово и с новите си идеи и жив пример, те събудиха
западният
човек от дълбокия сън, в който беше го приспала римокатолическата църква, импулсирвайки мисълта му с новите идеи, които те носеха, те породиха Ренесанса — възраждането на Западна Европа.
С този подем, който дадоха, те положиха основите на съвременната наука и култура. Те породиха на Запад много школи и идейни движения, между които най-силно изпъква школата на Розенкройцерите, която обединява в себе си великите посветени на Запада, които, организирани в едно Велико Братство, работейки под върховното ръководство на Божествения Дух, дадоха всички духовни ценности на Запада. Школата винаги е била скрита от очите на обикновените хора. Но нейните хора са били винаги и навсякъде носители на светлина, знание и мъдрост. В последствие, в по-ново време, тя се изявява чрез различни исторически личности и школи, които изнесоха великата мъдрост на Божествения Дух в различна форма, в зависимост от средата на която се изнася и личността, която я изнася.
към текста >>
И затова той, надарен с дълбоко прозрение, посочи, че новата култура, която ще приложи християнството в живота и ще реализира братството между
народите
, ще се роди и развие между славяните.
В най-ново време под същото ръководство се разви и работи и сега антропософското движение, ръководено от Рудолф Щайнер, един от посветените на школата. Той изнесе най-пълно ученията на тази школа. С него се привършва дейността на третия клон. Той направи един вид равносметка на целете западноевропейска мисъл и култура, като отдели житото от плявата. По-далеч от това, което даде той, западната култура не може да отиде.
И затова той, надарен с дълбоко прозрение, посочи, че новата култура, която ще приложи християнството в живота и ще реализира братството между
народите
, ще се роди и развие между славяните.
За отбелязване между многото негови ученици е Едуард Шуре. Към розенкройцерската школа принадлежи и движението на Макс Хайндел. От този трети клон имаме изобилна литература, от която могат безопасно да се ползват онези, които се стремят към окултното познание. В. Пашов (следва) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Двата принципа в живота (из неделната беседа „В начало Бог създаде небето и земята“ – 7.03.1937 г.) Животворният магнетизъм „В начело Бог създаде небето и земята.
към текста >>
33.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Един копнеж, един идеал, една нужда имат днес
народите
.
СРЕДЕН БАЛКАН Безплатно приложение на в-к „Братство“, бр. 195 Съдържание: Повече грижи – А. Н. Първа необходимост – С. К. ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Пред прага на новата 1938 година, какви пожелания да отправим към нашите читатели, към нашия народ, към цялото човечество?
Един копнеж, един идеал, една нужда имат днес
народите
.
човечеството, индивидите: Мир! Мир в душата на човека Мир в семейството. Мир в обществото. Мир в народа Мир по цяла та земя, между всички народи! Мир преди всичко, защото без мир ние нищо не можем да направим.
към текста >>
Мир в народа Мир по цяла та земя, между всички
народи
!
Пред прага на новата 1938 година, какви пожелания да отправим към нашите читатели, към нашия народ, към цялото човечество? Един копнеж, един идеал, една нужда имат днес народите. човечеството, индивидите: Мир! Мир в душата на човека Мир в семейството. Мир в обществото.
Мир в народа Мир по цяла та земя, между всички
народи
!
Мир преди всичко, защото без мир ние нищо не можем да направим. Докато душата на отделния човек бъде разкъсвана от противоречиви стремежи; докато силите на доброто не вземат надмощие в нея над силите на злото, човек няма да види мир: нито външен, нито вътрешен; нито душевен, нито физически: нито личен, нито обществен, нито международен. Тъкмо там е ключа, разгадката на всички болни въпроси: Докато не овладее себе се, докато не установи мир в душата си, човек за винаги ще живее в един хаотичен свет. За да се установи навън, мирът трябва да дойде преди всичко в душите на хората и на народите: Да спре омразата! Да се освободим от хищническите инстинкти!
към текста >>
За да се установи навън, мирът трябва да дойде преди всичко в душите на хората и на
народите
: Да спре омразата!
Мир в обществото. Мир в народа Мир по цяла та земя, между всички народи! Мир преди всичко, защото без мир ние нищо не можем да направим. Докато душата на отделния човек бъде разкъсвана от противоречиви стремежи; докато силите на доброто не вземат надмощие в нея над силите на злото, човек няма да види мир: нито външен, нито вътрешен; нито душевен, нито физически: нито личен, нито обществен, нито международен. Тъкмо там е ключа, разгадката на всички болни въпроси: Докато не овладее себе се, докато не установи мир в душата си, човек за винаги ще живее в един хаотичен свет.
За да се установи навън, мирът трябва да дойде преди всичко в душите на хората и на
народите
: Да спре омразата!
Да се освободим от хищническите инстинкти! Да се възцари Любовта! Колкото и да е трудно, това не е невъзможно! Недейте мисли, че, както е било вчера, така ще бъде, и така трябва да бъде и утре. Какъв би бил тогава смисълът на човешката еволюция и в какво би се състояла тя, ако сме осъдени да стоим вечно на едно място, или да се движим в един омагьосан кръг?
към текста >>
Ако
западните
народи
, особено немци и англичани, са люде на ума, на дисциплината, на организацията и техниката, то славяните са люде на сърцето, те имат широка и необятна душа, способна на самоотречение.
— Изгрев Д. Антонова П. Г. Пампоров ДУШАТА НА СЛАВЯНСТВОТО И ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ (резюме от сказката, държана в Белград на 14. XII. 1937 г.) Всеки народ и всяко племе си има своя индивидуалност, свои характерни черти, своя душа. И в историята на човечеството всяко племе и всеки народ имат своя задача, свое призвание, своя мисия.
Ако
западните
народи
, особено немци и англичани, са люде на ума, на дисциплината, на организацията и техниката, то славяните са люде на сърцето, те имат широка и необятна душа, способна на самоотречение.
Съвременната европейска цивилизация залязва. Защо? Защото това е цивилизация на техника без душа и сърце, цивилизация на институти без любов, защото няма в основата си възвишените нравствени принципи на справедливост, свобода и братство за всички. Без справедливост не може да има мир, без свобода не може да има творчество, без братство не може да има общество. И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия. Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема.
към текста >>
Характерните черти на славянските
народи
, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали.
И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия. Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема. Досега то е било потиснато, ала отсега то е във възход, то се събужда и осъзнава. Шпенглер и др. немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае гроба на страшно самоунищожение.
Характерните черти на славянските
народи
, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали.
Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи. Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички. Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало. Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство.
към текста >>
Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и
народи
.
Още знаменитият Хердер е писал, че славянството има да играе велика роля, съответна на огромното пространство, което заема. Досега то е било потиснато, ала отсега то е във възход, то се събужда и осъзнава. Шпенглер и др. немски, френски, италиански и английски писатели говорят, че новата култура ще дойде от славянството, че обновата ще дойде като се вдъхне душа на бездушната европейска техника, която ще ни задуши и ще изкопае гроба на страшно самоунищожение. Характерните черти на славянските народи, особено на широките непокварени народни слоеве са гостолюбие, кротост, свободолюбие, задружност, смирение, братско чувство, с една дума етичност, преобладание на нравствените идеали.
Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и
народи
.
Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички. Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало. Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство. Славяните трябва да се взаимно опознаят, културно да се обединят, да се отърсят от сляпо подражание на запада, да бъдат творци, носители на новата култура, а не роби, както до сега и да въз-вестят смело на свет а, че свободата, светлината и братството са за всички люде и народи.
към текста >>
Славяните трябва да се взаимно опознаят, културно да се обединят, да се отърсят от сляпо подражание на запада, да бъдат творци, носители на новата култура, а не роби, както до сега и да въз-вестят смело на свет а, че свободата, светлината и братството са за всички люде и
народи
.
Цялата всеславянска литература и култура, в лицето на гениалните нейни представители, като започнем от Кирила и Методия, Хуса, Коменски и Хелчицки в Чехия, Достоевски, Соловьев, Толстой в Русия, полските месианисти Мицкевич, Словацки и Красине и и свършим с най-новите, съвременни писатели — навсякъде намираме стремление за повече правда, за повече свобода, за повече братство и то за всички люде и народи. Полската месианистична философия — Вронски, Трентовски и особено Август Циешковски в съчинението „Отче наш“ е развила подробно идеята за мисията на славянството, а тя е: да се създаде синтеза между изтока и запада, и да се изяви творческото слово, Логоса, Божественото начало в живота Свобода за всички, справедливост за всички, братство за всички. Славяните са призвани да прославят Словото, Христа, т. е. да изпълнят принципите на Христа във всички области на живота и в политическия, и в международния, и в икономическия, а не само в частния, както до сега се е схващало. Това блестящо е развил и обосновал споменатият Август Циешковски, който в епохалното си четиритомно съчинение „Отче наш“ философски обосновава мисълта, че в същност молитвата на Христа е социална програма на бъдещето общество, основана на нравствените принципи свобода, справедливост и братство.
Славяните трябва да се взаимно опознаят, културно да се обединят, да се отърсят от сляпо подражание на запада, да бъдат творци, носители на новата култура, а не роби, както до сега и да въз-вестят смело на свет а, че свободата, светлината и братството са за всички люде и
народи
.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Разумният живот (из неделната беседа „Разумното слово“– 7.11.1937 г.) Ще ви цитирам няколко пасажа от книгата „ Лъчи на живота“ — беседи, държани на Рила, 1937 год. „Смисълът на нещата не седи в тяхната външна страна, но в това, което човек вътрешно придобива от тях. Виждате, че някой човек се качва на висок планински връх. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човек прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно.
към текста >>
Вместо топове и пушки да се слушат между братски
народи
, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява.
На тази изложба бяха изложени и в. „Братство“, „Frateco“ и сп. „Житно Зърно“. След това голямо културно тържество беше концерта на хора на българските железничари, даден в Коларчевия университет в Белград, който даде много добро изпълнение на български песни Въодушевлението беше голямо и успехът заслужен. Трогателни слова за братство и обич бяха разменени.
Вместо топове и пушки да се слушат между братски
народи
, нека родната песен да ни свързва, вдъхновява, облагородява.
Най-после — в неделя на 12 декември беше открита изложбата на българските жени — художнички, в която вземат участие 50 наши художнички. Изложбата беше открита от г. Б. Петрович, началник на културното отделение при Министерството на Просветата с топли приветствени слова. Между другото той изтъкна, че никъде българските художнички не могат да намерят повече близка и сродна среда, способна да ги разбере — както в братския югославски народ, където също долавя т песните на стария Балкан. Между изложителките обръщат особено внимание трите картини (из Рила, край Черно море и Цветя,) на Н. В.
към текста >>
34.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните
народи
, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност.
Намирам Финландия най-трудолюбивата, Швеция най-солидната. Норвегия най-красивата. Дания най-зелената, а Исландия най-странната и симпатична страна в Европа. А най-добре наредената е малкото Велико херцогство Люксембург — истински земен рай. Държах стотина безплатни сказки за България и накарах да заговорят за нашата страна и народ повече от 360 (триста) вестници, които ме интервюираха, снимаха и поместиха дълги статии с картини от родината ни, изрезки от които са пратени и в дирекцията на печата о София с консулски доклади.
Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните
народи
, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност.
Например шведите и норвежците не са воювали повече от сто години, а исландците никога не са имали и до сега нямат войска. Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на западните народи, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат. Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме.
към текста >>
Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на
западните
народи
, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат.
Дания най-зелената, а Исландия най-странната и симпатична страна в Европа. А най-добре наредената е малкото Велико херцогство Люксембург — истински земен рай. Държах стотина безплатни сказки за България и накарах да заговорят за нашата страна и народ повече от 360 (триста) вестници, които ме интервюираха, снимаха и поместиха дълги статии с картини от родината ни, изрезки от които са пратени и в дирекцията на печата о София с консулски доклади. Говорих на всевъзможни езици: руски, френски, немски, английски, италиански, исландски, но най-много ми служеше международният език есперанто, защото навсякъде из дългия си път намирах есперантисти, които ме улесняваха и така можах много леко, приятно и евтино да видя не само хубостите на посетените страни, но и да вникна в домашния живот на хората, което е най-важното в случая Възхитен съм от високата култура на северните народи, от тяхното миролюбие, работливост, начетеност, тишина и честност. Например шведите и норвежците не са воювали повече от сто години, а исландците никога не са имали и до сега нямат войска.
Високо културните северняци харчат парите си не за въоръжения, а за библиотеки, които по всичко надминават ония на
западните
народи
, а там горе всеки има и домашна библиотека, хиляди книги за седмици се пласират и само идиотите не знаят да четат.
Има много да разправям за скандалите и ги соча за пример на балканците, както поради горните им качества, така и за намалените им пощенски, митнически и други тарифи помежду им. Дано и ние българи, сърби, гърци, румънци и др. съседи ги последваме и се превъзпитаме. Стига вече кърви, пушеци и развалини, а да съградим приятелството, което с най-солидна крепост между съседните породи! В Анверс се качих на „Балкан“ на 1 октомври т. г.
към текста >>
А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните
народи
към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие.
Останалото пътуване беше отлично. Минахме край Лисабон през Гибралтар. покрай Африканските брегове (Мароко, Алжир, Тунис), спряхме по 3 — 4 дни в остров Малта, в Пирея, Стамбул и Самсун на югоизточния бряг на Черно море, в Анадола (Мала Азия.) Добри българи намерих, повече търговци, и в Малта и в Атина и в Стамбул и в Самсун. На 30 октомври в Бургас и на 1 ноември т. г. във Варна имах случая да предам поздравите на северните есперантисти до българските.
А сега чрез вашия вестник отправям поздравите на северните
народи
към българския, заедно с моите благодарности до всички, които ме улесниха в това незабравимо северно пътешествие.
София, 3 ноември 1938. Ив. X. Кръстанов. _____________________________ П П. Пътните си бележки и впечатления с много илюстрации ще издам в отделна книга „По Европа с есперанто“ на български и есперанто паралелно. ЧЕСЪНЪТ ПРОТИВ ТУБЕРКУЛОЗАТА Г.
към текста >>
35.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
То е цяло и като така всички
народи
и държави трябва да се федерират и координират силите си.
ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! В момент. когато светът се намира пред най-голяма опасност, пред най-грозното нещо — война, ние си пожелаваме „честита нова година“. А нека не забравяме, че за да бъде честита и щастлива, ние трябва да работим с всички сили да бъде такава. Всички — едни с мисли, други с дела да работят за мир между хората, за любов и братство между всички Човечеството трябва да разбере веднъж за винаги, че то не представлява, по същина, индивидуални групи, които трябва да воюват, да се унищожават едни други и да се спъват в развитието си.
То е цяло и като така всички
народи
и държави трябва да се федерират и координират силите си.
Докато не дойдат до това съзнание да разберат, че всички те са равноправни членове на човечеството, които имат право да се развиват, да подобряват външните си и вътрешни условия, много често ще се изправяме пред подобни дилеми. Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат китайските стени между държавите и да се даде мир на народите. Причините на не разбирането се крият в противоречивите интереси на някой заинтересовани страни, но те трябва да си подадат ръце и да отстъпят от непримиримите си позиции за общото благо на човечество. Те трябва да счупят щиковете, които с насочили един срещу други и да сковат от тях плугове и мотики. Истинското разрешение на парливите въпроси в Европа е в създаване на Европейските Съединени Щати.
към текста >>
Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат китайските стени между държавите и да се даде мир на
народите
.
когато светът се намира пред най-голяма опасност, пред най-грозното нещо — война, ние си пожелаваме „честита нова година“. А нека не забравяме, че за да бъде честита и щастлива, ние трябва да работим с всички сили да бъде такава. Всички — едни с мисли, други с дела да работят за мир между хората, за любов и братство между всички Човечеството трябва да разбере веднъж за винаги, че то не представлява, по същина, индивидуални групи, които трябва да воюват, да се унищожават едни други и да се спъват в развитието си. То е цяло и като така всички народи и държави трябва да се федерират и координират силите си. Докато не дойдат до това съзнание да разберат, че всички те са равноправни членове на човечеството, които имат право да се развиват, да подобряват външните си и вътрешни условия, много често ще се изправяме пред подобни дилеми.
Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат китайските стени между държавите и да се даде мир на
народите
.
Причините на не разбирането се крият в противоречивите интереси на някой заинтересовани страни, но те трябва да си подадат ръце и да отстъпят от непримиримите си позиции за общото благо на човечество. Те трябва да счупят щиковете, които с насочили един срещу други и да сковат от тях плугове и мотики. Истинското разрешение на парливите въпроси в Европа е в създаване на Европейските Съединени Щати. И като се постигне това, за народите ще настане нова епоха, ще се обърне нова страница в историята им. Силите, които до сега и сега насочват все навън — за въоръжения, за завоевания и пр, ще ги отправят навътре, за културни придобивки, за вътрешно подобрение.
към текста >>
И като се постигне това, за
народите
ще настане нова епоха, ще се обърне нова страница в историята им.
Докато не дойдат до това съзнание да разберат, че всички те са равноправни членове на човечеството, които имат право да се развиват, да подобряват външните си и вътрешни условия, много често ще се изправяме пред подобни дилеми. Назряло е времето, да се разрешат всички парливи въпроси по мирен начин, да се премахнат китайските стени между държавите и да се даде мир на народите. Причините на не разбирането се крият в противоречивите интереси на някой заинтересовани страни, но те трябва да си подадат ръце и да отстъпят от непримиримите си позиции за общото благо на човечество. Те трябва да счупят щиковете, които с насочили един срещу други и да сковат от тях плугове и мотики. Истинското разрешение на парливите въпроси в Европа е в създаване на Европейските Съединени Щати.
И като се постигне това, за
народите
ще настане нова епоха, ще се обърне нова страница в историята им.
Силите, които до сега и сега насочват все навън — за въоръжения, за завоевания и пр, ще ги отправят навътре, за културни придобивки, за вътрешно подобрение. Представете си тия милиарди, които се хвърлят за въоръжения всека година, тая енергия, която седи затворена в топове, военни параходи и крепости, ако се употребеше за културни цели! Земята би заприличала на истински рай. Не би имало безработица, не би имало гладни и зъзнещи, би изчезнала всека икономическа криза. А сега, както виждаме, народите отдават в жертва силите си за това, от което немат никаква полза.
към текста >>
А сега, както виждаме,
народите
отдават в жертва силите си за това, от което немат никаква полза.
И като се постигне това, за народите ще настане нова епоха, ще се обърне нова страница в историята им. Силите, които до сега и сега насочват все навън — за въоръжения, за завоевания и пр, ще ги отправят навътре, за културни придобивки, за вътрешно подобрение. Представете си тия милиарди, които се хвърлят за въоръжения всека година, тая енергия, която седи затворена в топове, военни параходи и крепости, ако се употребеше за културни цели! Земята би заприличала на истински рай. Не би имало безработица, не би имало гладни и зъзнещи, би изчезнала всека икономическа криза.
А сега, както виждаме,
народите
отдават в жертва силите си за това, от което немат никаква полза.
Може ли да се оправи това положение? — Може, ако напра-вят един кръгом, ако настъпи едно отрезвление, ако дойде едно осъзнаване, че досегашния път е погрешен и че нови пътища трябва да се търсят — пътища на мир, разбирателство и братство. Новата година да роди нови идеи в главите на водачите; Новата година да роди всемирно братство в душите на народите! Честита 1939 година! ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ I.
към текста >>
Новата година да роди нови идеи в главите на водачите; Новата година да роди всемирно братство в душите на
народите
!
Земята би заприличала на истински рай. Не би имало безработица, не би имало гладни и зъзнещи, би изчезнала всека икономическа криза. А сега, както виждаме, народите отдават в жертва силите си за това, от което немат никаква полза. Може ли да се оправи това положение? — Може, ако напра-вят един кръгом, ако настъпи едно отрезвление, ако дойде едно осъзнаване, че досегашния път е погрешен и че нови пътища трябва да се търсят — пътища на мир, разбирателство и братство.
Новата година да роди нови идеи в главите на водачите; Новата година да роди всемирно братство в душите на
народите
!
Честита 1939 година! ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ I. Импулса за възраждането на Западна Европа След пробуждането и освобождаването на човешката мисъл от папския тормоз през средните векове, започна бързо да се заражда, расте и развива културата .на Западна Европа. Възникнаха различни философски системи, крито дадоха своите обяснения за тайните на света и живота. Редом с тях се зараждаше и развиваше обективната наука, която бавно но системно почна из следване на природата и живота с всичките им явления и процеси.
към текста >>
Народите
излязоха из тесните рамки на националността и се създадоха все по тесни и по-тесни връзки между отделните нации и се роди духа и епохата на интернационализма.
Създадоха се грамадни параходи, които прекосяват надлъж и на шир океаните. Създадоха се аероплани и цепелини, които проникнаха на високо и на широко в пространството Построиха се железни пътища и автомобили, с които хората завладяxa сушата. Всичко това говори за величието и силата на човешкия ум, който наблюдавайки при родата в нейните проявления, постара се да я копира и създаде техниката като средство за улеснение на външния живот на човека. До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам. Редом с вътрешното обогатяване на човешкия ум, с вътрешното развиване на душевните сили на човека, се развиваше и външната култура, и се създаде една мощна външна цивилизация.
Народите
излязоха из тесните рамки на националността и се създадоха все по тесни и по-тесни връзки между отделните нации и се роди духа и епохата на интернационализма.
Заговори се за общочовешко братство; явиха се ред хуманитарни и социални идеи, които чертаеха светли бъднини за човечеството. Всичко това се дължеше на онзи изблик на живота, който се проявяваше в човешката душа и се проектира навън. Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук.
към текста >>
Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави
западния
човек, се яви и разрушителната техника.
До колко е по стигнато това, то е друг въпрос, който е свързал с други причини, за които няма да се спирам. Редом с вътрешното обогатяване на човешкия ум, с вътрешното развиване на душевните сили на човека, се развиваше и външната култура, и се създаде една мощна външна цивилизация. Народите излязоха из тесните рамки на националността и се създадоха все по тесни и по-тесни връзки между отделните нации и се роди духа и епохата на интернационализма. Заговори се за общочовешко братство; явиха се ред хуманитарни и социални идеи, които чертаеха светли бъднини за човечеството. Всичко това се дължеше на онзи изблик на живота, който се проявяваше в човешката душа и се проектира навън.
Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави
западния
човек, се яви и разрушителната техника.
Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин. — Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот.
към текста >>
Това, което е характерно в мирогледа на
западния
човек може да се изрази по следния начин.
Заговори се за общочовешко братство; явиха се ред хуманитарни и социални идеи, които чертаеха светли бъднини за човечеството. Всичко това се дължеше на онзи изблик на живота, който се проявяваше в човешката душа и се проектира навън. Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук.
Това, което е характерно в мирогледа на
западния
човек може да се изрази по следния начин.
— Западния човек признава реалността изключително на физическия свят. За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот.
към текста >>
—
Западния
човек признава реалността изключително на физическия свят.
Всичко това се дължеше на онзи изблик на живота, който се проявяваше в човешката душа и се проектира навън. Редом с творческата култура на западна Европа, като плод на развитието на душевните сили на човека, и като резултат на онзи мироглед, който си състави западния човек, се яви и разрушителната техника. Създадоха се небивали в историята на човечеството огнестрелни оръдия, с които се водят незапомнени изтребителни войни. Дълбоки са причините за създаване и развиване на западноевропейската култура в тази и форма, но върху това няма да се спирам тук. Това, което е характерно в мирогледа на западния човек може да се изрази по следния начин.
—
Западния
човек признава реалността изключително на физическия свят.
За него духовния свят е една смътна идея, която няма никакво отражение в неговия ежедневен живот. И религиозни, и идеалисти, и спиритуалисти и материалисти, в края на край-щата живеят по един и същи начин — живеят така, като че съществува само материалния свят, като основна и фундаментална реалност. А духовния свят, макар и да съществува, казват те, не го познаваме, не знаем какво отношение има към нас. Даже и онези, които признават по принцип съществуването на духовния свят, не знаят какво е отношението на този свят към нашия ежедневен живот. И затова и идеалистичните и спиритуалистичните философии със спекулативни, философии на отвлечени понятия без съдържания, и немат никакво конкретно познание за реалността на духовния свят.
към текста >>
Западният
човек трябваше да стъпи на краката си и да се почувства самостоятелен, независим, да създаде в себе си силен характер, да развие и укрепи мисълта си.
Но кои с те, какви с в същност, не е ли измама и шарлатания това—малцина знаят — знаят само онези, които са имали тази опитност и техните приятели и ученици. Но както и да е. Тези центрове и истински фактори на културното развитие на Европа, и до ден днешен стоят скрити от обикновения човешки поглед и дават нова насока на човешкото развитие, подхранвайки и окриляйки човешкия ум и човешкия дух откривайки им перспективите на един нов живот и нови възможности за изследване творчество. Защо тогава тези истински творци на Западната култура стояха и още стоят скрити зад завесата на историческата сцена? Това го налагаше нуждата на момента.
Западният
човек трябваше да стъпи на краката си и да се почувства самостоятелен, независим, да създаде в себе си силен характер, да развие и укрепи мисълта си.
Ако тези гении и ръководители на човечеството бяха излезли открито, на първо място те нямаше да имат среда, защото мъдростта и знанието, което те носеха, не бяха за деца, а западните народи се намираха и още се намират, в детската фаза на своето развитие: и второ, те биха спънали човешката мисъл, защото щяха наготово да дадат знания и светлина на човешкия ум, и той би се атрофирал. А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното?
към текста >>
Ако тези гении и ръководители на човечеството бяха излезли открито, на първо място те нямаше да имат среда, защото мъдростта и знанието, което те носеха, не бяха за деца, а
западните
народи
се намираха и още се намират, в детската фаза на своето развитие: и второ, те биха спънали човешката мисъл, защото щяха наготово да дадат знания и светлина на човешкия ум, и той би се атрофирал.
Но както и да е. Тези центрове и истински фактори на културното развитие на Европа, и до ден днешен стоят скрити от обикновения човешки поглед и дават нова насока на човешкото развитие, подхранвайки и окриляйки човешкия ум и човешкия дух откривайки им перспективите на един нов живот и нови възможности за изследване творчество. Защо тогава тези истински творци на Западната култура стояха и още стоят скрити зад завесата на историческата сцена? Това го налагаше нуждата на момента. Западният човек трябваше да стъпи на краката си и да се почувства самостоятелен, независим, да създаде в себе си силен характер, да развие и укрепи мисълта си.
Ако тези гении и ръководители на човечеството бяха излезли открито, на първо място те нямаше да имат среда, защото мъдростта и знанието, което те носеха, не бяха за деца, а
западните
народи
се намираха и още се намират, в детската фаза на своето развитие: и второ, те биха спънали човешката мисъл, защото щяха наготово да дадат знания и светлина на човешкия ум, и той би се атрофирал.
А задачата беше да се развие човешкия ум и да се оформи човек като самостоятелна личност, с воля и характер. Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше.
към текста >>
Творческите сили на
западния
човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека.
Затова те от далеч и тайно стимулираха човешката мисъл и посочваха пътищата, по които да върви човечеството. Ще каже някой, щом е така, защо те допуснаха развитието на материалистичното схващане? Защо допуснаха цялата западна култура да вземе такъв път — да дойде до отричането на духовното? — Това беше необходимо за постигане на задачата, която се преследваше. Това беше метод Човек трябваше за известно време да забрави съвсем за духовния свят, от където беше слязъл, за да се намери поставен пред неизвестности и загадки, за да напрегне ума си, за да разреши задачите, които му предлага живота, за да се пробудят спящите в него творчески сили, да почне да мисли и твори.
Творческите сили на
западния
човек се събудиха, неговата мисъл се пробуди, но редом с житото израснаха и плевелите, които бяха посети в човека.
И едните и другите дадоха обилно своя плод, който се изрази в положителните и отрицателните страни на западно-европейската култура. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Неизбежният път (из неделната беседа „Неизбежният път“ – 30.X.1938 г.) Човек ежеминутно има някакви нужди. Можем да кажем, че човек е същество, което постоянно се нуждае от подкрепа. Ако тази подкрепа не му се дава, животът му ежеминутно ще се влошава. Ние можем да кажем, че човек е ней-деликатното същество на земята, но е поставено при лоши условия, вследствие на което трябва да полага големи грижи за себе си.
към текста >>
Може би някога Христос ще дойде между културните
народи
, да изнесе своите възгледи според сегашните възможности на хората да ги разберат.
А човек, който отделя от лицето си тъмна, черна материя, той има черен цвят на лицето си. От лицето на този човек излиза тъмнина. Сега мнозина казват: Да бяхме във времето на Христа! — Да бяхте във времето на Христа, вие щяхте да мислите както евреите са мислили на времето си. Вие щяхте да имате разбиранията на евреите.
Може би някога Христос ще дойде между културните
народи
, да изнесе своите възгледи според сегашните възможности на хората да ги разберат.
И това не е изключено. Как ще го приемете тогава? Има един външен прием, но има и един вътрешен. Има и едно учение в света, което трябва да се приеме. Това учение съставлява атмосферата, в която човек трябва да живее.
към текста >>
36.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на
западните
пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива.
— Ние искаме повече плодове, които са хранилище на слънчевата енергия, неизчерпаем склад на витамини и жизнена бодрост. Дайте ни повече плодове, защото нашия естествен непринуден стремеж, нашата органическа склонност към тях е на много по-прав път, отколкото вашите „научни“ изследвания за процентите на белтъци, тлъстини, захари и витамини, намиращи се в различните храни. Защото и в храната, както и навсякъде в живота, винаги е имало нещо повече, нещо неуловимо за вашите инструменти, за вашите изследвания, за вашите химически анализи за установяване хранителната стойност на една храна, които завинаги ще си останат ограничени, едностранчиви и, следователно, погрешни! Ние искаме повече плодове! Дайте ни ги, защото цялата наша природа говори ясно, че те са за предпочитане, особено пред вашата „силна храна“ произхождаща от труповете на убити животни.
Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на
западните
пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива.
Най-сетне, дайте ни чиста и смислена духовна храна! Ние знаем, ние виждаме че в България се прави много, за да се създаде специална литература за нас, децата. Ние се ползваме от нея и благодарим от сърце и душа на всички, които вземат участие в нейното създаване, както и на родителите и на близките си, които правят жертви, за да ни я доставят. Но ние искаме да ви обърнем вниманието на това, че детето съвсем не е никакво повърхностно същество, че неговото съзнание съвсем не е ограничено само във външната страна на живота, както, изглежда, мислят мнозина от детските писатели, които в своите произведения ни гощават само с весели и смешни приключения, с външни ефекти и противоречащи на действителността измислици! Не, нашата душа е жадна за истината!
към текста >>
(по случай седмицата на гората) Много се пише за значението на горите за стопанския живот на
народите
, за голямата полза която има земеделието от тяхното запазване, за големите възможности, които се разкриват в бъдеще при една рационализирана тяхна експлоатация, още повече като се приложат на практика новите достижения в областта на приложната химия, благодарение на които от дървесината се произвеждате вече стотици хиляди килограми изкуствена вълна и коприна.
* И дай ни светла вяра във душите в света на висшия живот! Да крепнем в чист копнеж към висините на ясен, слънчев небосвод! * Щом бурна нощ душите ни обгърне, изчезнат радост и екстаз, със вяра в слънце мрака да превърнем, да бликне Твойта мощ във нас! * Във час на радост, мир, опиянение, погалени от кроткия ти зов, лъчи да бъдем, в слава проявени, от извора на Вечната Любов! В. Недев ЗНАЧЕНИЕТО НА ГОРИТЕ ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА.
(по случай седмицата на гората) Много се пише за значението на горите за стопанския живот на
народите
, за голямата полза която има земеделието от тяхното запазване, за големите възможности, които се разкриват в бъдеще при една рационализирана тяхна експлоатация, още повече като се приложат на практика новите достижения в областта на приложната химия, благодарение на които от дървесината се произвеждате вече стотици хиляди килограми изкуствена вълна и коприна.
Всичко това е вярно и ние можем само да се съгласим с него. Тук, обаче, искаме да кажем няколко думи за друга една страна от благотворното влияние на горите, която не е била предмет на досегашните писания за тях и която засега вече не стопанския, а духовния живот на човека. Горите са мощен фактор в духовното развитие на човека. Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към животинското или към човешкото царства. Такава мощна и дълбока, но неуловима и непонятна за ума връзка съществува и между гората и човешката душа.
към текста >>
Идват дни, когато Духът ще нарежда порядъка на цялата земя, и когато людете и
народите
на цялото човечество ще запеят купно великата хармония на Любовта.
Радостна е безкрайно душата ми, че можахте да запазите през толкова изпитания малкото свещено пламъче, което утре ще се разгори в голям огън, който ще стопля цялата земя. Ние ценим делото ви. наблюдаваме усилията ви и сме неотменно със вас и зад вас. Затова изхвърлете от душата си всяко съмнение и укрепявайте в себе си живата вяра в доброто: негов е утрешния ден, всека стъпка ни приближава към него,—колесницата на живота не ще се повърне назад!. . .
Идват дни, когато Духът ще нарежда порядъка на цялата земя, и когато людете и
народите
на цялото човечество ще запеят купно великата хармония на Любовта.
Устрема към великото Дело, което сте прегърнали, не е само чувство, не е само временно възхищение: той ви води към посвещение в тайните на Духа. И целта на това посвещение е да направи душата ви прозрачна призма за лъчите на Божествената светлина. Да станете проводници на Божествената красота, проводници на Божествената истина и любов. Затова изучавайте правилата на Духа. Те са безпощадни към колебанието и двойствеността и затова бъдете изцяло техни служители и издигнете високо знамето на правдата.
към текста >>
Близко е деня, в който очите на всички люде и
народи
ще се обърнат към нея!
Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината! Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество. безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо! Вий, малцината, чиито очи са отворени, свято пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света. Изгря веч Светлината!
Близко е деня, в който очите на всички люде и
народи
ще се обърнат към нея!
Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено съзнание. Обикновено, човек в будно състояние изучава физическия, земния живот, а през време на съня той изучава духовния живот. Това всеки сам може да разбере, като си даде труд да размишлява след всеки изминал ден и след всяко ставане от сън. Тук аз искам да изнеса моята малка опитност и моите разсъждения по тия въпроси. От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето.
към текста >>
Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на
народите
са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място.
Голема част от нашите сънища са, краткотрайни прониквания, малки надзървания в нашето близко или далечно минало. Чрез тях ние можем да проникнем дори до живота в ония безкрайно отдалечени епохи, когато човек е бил едно полудиво същество, водещо нескончаеми борби с хищните зверове и със себеподобните си. Чрез тях ние можем да се възвисим и до ония възвишени, светли области на живота, откъдето идва всичко велико и свято, всичко идеално, което съществува в нашия земен живот. Чрез тях ние можем да проникнем и до онова отдалечено бъдеще, когато днешния човек ще стане съвсем друго същество и когато ужасите и несъвършенството на днешния живот ще бъдат само един далечен спомен. В сънищата е скрита една непреходна реалност, която само окото на духовно будния човек може да открие. К.
Величков ЖЕНАТА И МИРЪТ Днес, когато много политически интереси се кръстосват, а заедно с това мира и спокойствието на
народите
са застрашени, жената, като майка и пазителка на рода, трябва да заеме своето място.
В много държави днес жената върви рамо до рамо с мъжа, както в семейството, така и в строителството на държавната сграда, затова и тя носи своята отговорности за бъдещето. Жената, която дълги години наред искаше и се бореше да влезе като официален фактор в държавните учреждения, сега тя вече в много страни придоби тези права. Но пита се, какво ще направи жената с тези права, които има ? И тя ли, като мъжът, ще се подаде на политически амбиции или ще внесе нещо здраво в основите на бъдещето? Струва ми се, че първата и основна задача на жената, както в дома, така и в държавата е да запази и възстановява мира.
към текста >>
Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички
народи
.
— Любовта! — и като естествена последица от нея— Мира. Жената трябва да внесе повече обич, повече любов между человеците закърмяйки ги с нея, когато те са нейни малки деца и вдъхвайки я в техните гърди със своя постоянен устрем към възвишеното, благородното, красивото. Жената трябва да внесе мекота в сърцата на управниците и гдето би се появила буря да я предотврати. В нейното сърце трябва да има толкова обич към всичко живо, че да стопи всички недоразумения, всяка омраза и неприязън.
Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички
народи
.
Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия свят. Тя е дала плът от своята плът на децата си, откърмила ги е с частици от своя живот и знае колко ценен е човешкия живот, затова никога няма да посегне на него и да го отнеме. И затова жената майка трябва да застане смело и да извоюва живота на тези, които тя е родила, кърмила и люляла с мечти за живот. а не за смърт. Тя трябва да изиска и настои мирът да стане основа, върху която ще се гради благоденствие то на отделните народи и общо за цялото човечество. Н.
към текста >>
Тя трябва да изиска и настои мирът да стане основа, върху която ще се гради благоденствие то на отделните
народи
и общо за цялото човечество. Н.
Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички народи. Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия свят. Тя е дала плът от своята плът на децата си, откърмила ги е с частици от своя живот и знае колко ценен е човешкия живот, затова никога няма да посегне на него и да го отнеме. И затова жената майка трябва да застане смело и да извоюва живота на тези, които тя е родила, кърмила и люляла с мечти за живот. а не за смърт.
Тя трябва да изиска и настои мирът да стане основа, върху която ще се гради благоденствие то на отделните
народи
и общо за цялото човечество. Н.
Неделчева ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ (продължение от бр. 238) Отидоха селяни при Бояна, раздумваха го. Молеха му се, но той не скланяше. Земята била негова, каквото си иска, такова ще си пране можел той да гледа, кой от где се вземе да му минава през нивата и да му тъпче имота. — Слушай, бре Бояне, слушай бре синко, думаха му старите, това е водица, бре айол, няма на близко и на далече такава хубава вода.
към текста >>
37.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между
народите
, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов.
(из неделната беседа – 8 октомври 1939 г.) Новият Ерусалим (стих.) – Елвилюри. Въведение в духовния живот (продължение от бр. 250) – Емил Греф Астрология. (продължение от бр. 250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни мисли“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът на правдата cеe се с мир на миротварците“ Посл. Як.
3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между
народите
, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов.
Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство?
към текста >>
Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни
народи
, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан.
(продължение от бр. 250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни мисли“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът на правдата cеe се с мир на миротварците“ Посл. Як. 3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее.
Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни
народи
, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан.
И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите.
към текста >>
Както един дом, в който има любов, е весел и в него се чува музика и песен, така и една Европа, в която ще има любов между
народите
в нея, ще представлява една хармонична единица, в която ще се чува музика и песен, и в която ще има условия да цъфти култура и да се творят блага за всички.
Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите. Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре. Единственото нещо, което ще донесе мир и справедливост на света, е любовта. Затова трябва първом тя да се приложи.
Както един дом, в който има любов, е весел и в него се чува музика и песен, така и една Европа, в която ще има любов между
народите
в нея, ще представлява една хармонична единица, в която ще се чува музика и песен, и в която ще има условия да цъфти култура и да се творят блага за всички.
Любовта, приложена между народите и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа. Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза. ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел.
към текста >>
Любовта, приложена между
народите
и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа.
Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре. Единственото нещо, което ще донесе мир и справедливост на света, е любовта. Затова трябва първом тя да се приложи. Както един дом, в който има любов, е весел и в него се чува музика и песен, така и една Европа, в която ще има любов между народите в нея, ще представлява една хармонична единица, в която ще се чува музика и песен, и в която ще има условия да цъфти култура и да се творят блага за всички.
Любовта, приложена между
народите
и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа.
Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза. ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел. Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос.
към текста >>
Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат
народите
на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин.
Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви. Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим. Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна.
Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат
народите
на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин.
Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не!
към текста >>
Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски
народи
.
Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не! Всеки буден за доброто българин трябва днес да изпълни своя дълг!
Всеки съзнателен човек трябва да отдаде своята дан, както за запазването на своя народ от катастрофа, така и за по-бързото ликвидиране и за възможното най-голямо съкращение на започналата кървава разправа между големите европейски
народи
.
Най-после, всеки духове човек трябва да положи възможните усилия за отлагане на страшните изпитания на човечеството, доколкото те са неизбежни. за да може то да се подготви достатъчно за тяхното посрещане и понасяне. Защото, друго е. когато една напаст ни изненадва неподготвени, съвсем неочаквано, и друго е, когато сме готови съзнателно и твърдо да я посрещнем и понесем. Как може да стане това?
към текста >>
Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и
западни
.
Също и пространството под хоризонта разделяме на шест равни части и получаваме 12 деления на цялото пространство. Тези 12 деления на пространството се наричат домове или къщи на хороскопа. Хоризонтът се проектира в хороскопа като една права, като една ос на двата полюса, на която се намират от една страна. Изток, откъдето изгрява асцендентния знак, а от другата - запад, където захожда противоположния знак на асцендента, който се нарича захождащ знак или десцендент (Des). Тази ос разделя домовете на дневни и нощни; дневни са домовете над хоризонта, а нощни са домовете под хоризонта.
Меридианът на небесната сфера, който е перпендикулярен на първата хоризонтална ос, разделя домовете на източни и
западни
.
Така получаваме една координатна система, която разделя цялото видимо пространство на четири части или квадранти. Всеки квадрант, като го разделим на три, получаваме 12 дома на хороскопа. Домовете ни служат, както казах, да ориентираме зодиака в дадено място и е дадено време, т. е. да знаем в даден момент, на дадено място, кой знак е асцендент, кой десцендент, кой е на зенита и кой на противоположния полюс. Защото за различните части на Земята, различни знаци изгряват в един и същ момент.
към текста >>
Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни
народи
.
Четирите важни момента в движението на Слънцето през небесната сфера, определят 4 главни или кардинални точки в жизнения кръг. Тези четири точки представят от себе си върховете на четири от главните домове, наречени в астрологията ъглови домове. (следва) Библиотека „Безсмъртни мисли“ Получи се в редакцията номер първи от библиотека „Безсмъртни мисли“, под заглавие „Безсмъртните мисли на Ж. Ж. Русо“ - избрани от Ромен Ролан. Последователно ще излязат: Волтер, по Андре Морда, Шопенхауер, по Томас Ман, Ницше, по Хайнрих Ман Толстой, по Стефан Цвайг и т. н.
Библиотека „Безсмъртни мисли“ се издава едновременно в много страни, на езиците на почти всички по-големи културни
народи
.
Крайната цел е, давайки в отбрани откъслеци някои от най-ценните мисли на великите хора, да ни запознае с най-същественото от техните идеи. Всяка книга се състои от биографически очерк за писателя, когото разглежда, и от извадки от неговите по-главни съчинения. В днешното динамично време, когато е трудно и почти невъзможно за отделния читател до проучи основно творенията на бележитите писатели, чрез прочитане на всички техни съчинения, тази библиотека допринася твърде много за запознаването с тях. Излязлата книга за Ж. Ж. Русо е луксозно издание и струва 60 лв.
към текста >>
38.
-
Историята на
народите
е пълна с примери от които бихме могли да научим много нещо, стига да желаехме и стига да си направехме труда да ги проследим, да ги проучим и да извадим нужните заключения.
259) – Влад Пашов Из науката и живота. Печатната преса на Йоан Гутенберг – из в. „Мир“) Повикът за помощ – Асен Райчев Една малка забава – И. X. К. Книгопис КОЙ ПЕЧЕЛИ И КОЙ ГУБИ?
Историята на
народите
е пълна с примери от които бихме могли да научим много нещо, стига да желаехме и стига да си направехме труда да ги проследим, да ги проучим и да извадим нужните заключения.
Гледайки повърхностно на историческите събития, хората обикновено мислят, че те са резултат на надмощието на грубата сила — „По-силният поваля по-слабия, унищожава го или го използва както и колкото иска. По слабият е длъжен да се подчини, защото за него няма друг изход“. Това до тук е вярно, но... по-нататък? — По-нататък, — ще кажат тия, които наблюдават повърхностно историческия процес — историята се повтаря: винаги по същия начин, по-силният надвива по-слабия, налага му каквито си иска условия и, изобщо, разполага със съдбата му, както си иска… Ние обаче, ще зададем тук един въпрос, който малцина са считали за нужно да си задават: От какво именно се определя, кой ще бъде по-силният и кой — по-слабият в даден исторически момент? Защото, всеизвестно е, че силата не стои постоянно на една страна.
към текста >>
Проследете историята на
народите
, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили.
Като изключим случайността, за която няма никакво място в едно разумно, дълбоко и основно разглеждане на нещата, вярно е, че е необходимо стечението на цяла редица разнородни обстоятелства, за да може силата, физическото надмощие, да прехвърли от едната страна, на другата. Но дали тук няма някои други, по-дълбоки причини? От какво именно се определя това съвършено ново стечение на обстоятелствата, което дава съвършено нов резултат? Случайно ли е това? Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес?
Проследете историята на
народите
, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили.
Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме.
към текста >>
Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни
народи
и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и
народите
, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес? Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили. Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост.
Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни
народи
и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и
народите
, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си?
към текста >>
Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните
народи
е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо.
— ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда. Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята.
Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните
народи
е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо.
Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития.
към текста >>
Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между
народите
на историческата сцена?
Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития. Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред?
Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между
народите
на историческата сцена?
— Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна!
към текста >>
Нам не ни остава нищо друго, освен да пожелаем, щото тези, които днес и за в бъдеще ще държат в ръцете си силата, да постъпват справедливо, защото по този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на
народите
Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С.
Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда.
Нам не ни остава нищо друго, освен да пожелаем, щото тези, които днес и за в бъдеще ще държат в ръцете си силата, да постъпват справедливо, защото по този начин те най-много ще спечелят, а заедно с тях ще спечели и цялото човечество — защото ще се сложи началото на края на кървавия кошмар, който в течение на векове и хилядолетия непрекъснато смуче кръвта на
народите
Най-голямото добро на своя народ и на цялото човечество прави този, който и тогава, когато победи, постъпва справедливо. С.
Калименов ЗА НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ Няма нищо по-лесно от това, да отречеш, да осъдиш и отхвърлиш всичко онова, което не познаваш и не разбираш. Има един вид невежество, което от всички други видове невежество, е най-гордо, най-самонадеяно, говори с най-голям апломб, подкрепя се с най-много и най-разнообразни доказателства и заблуждава най-много и най-успешно. Тъкмо затова то е и най-опасно. То е — невежеството на учения. Разгърнете историята на човечеството и вие ще видите, че всички велики истини на живота, безразлично към коя област те спадат, — дали към областта на духовния или на материалния живот, дали към областта на чистата наука или към тази на приложните знания — са били отричани на първо време, винаги, навсякъде, безогледно и на всяка цена, преди всичко от учените хора на тяхното време.
към текста >>
знакът, който при раждането е на
западния
хоризонт, ако Луната се празни.
Опозиция 180° - дисхармоничен с орбис 10°. * * * Един от основните принципи на окултната наука и специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а се ражда на точно определено, затова време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермеса”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: Знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, т. е. в момента на зачатието, става Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, а Десцендент, т. е.
знакът, който при раждането е на
западния
хоризонт, ако Луната се празни.
И Соломон, който е познавал астрологията, казва, че за всяко нещо си има точно определено време. А френският учен и астролог Пол фламбарт, по пътя на своите чисто статистически данни и изследвания, е дошъл до същото заключение и казва: „Човек не се ражда под какво да е небе; природата избира за тази цел тъкмо онази четвърт час от всичките 35,064 четвъртинки часове в една година, при които планетните конфигурации имат възможната най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите, или на някои от най-близките роднини на родения”. Този закон ни показва на вътрешната зависимост, която съществува между планетните констелации (съчетания) в пространството и динамичните енергии в човека. И според този закон всеки човек се ражда именно в такъв момент, когато звездните констелации са такива, каквото е съотношението на силите, които действат в неговото съзнание и строят неговия организъм. Този закон на съотношенията ни показва, че не планетите като физически тела с техните радиации определят съдбата на човека, но те само обективно ни показват какво е съотношението насилите, които действат в даден човек.
към текста >>
Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи
народи
, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес?
(из в. „Мир“). Повикът за помощ Да бъдеш председател на велик народ е да изразяваш разумното му ръководство, което задоволява не само малките и големи членове на общежитието, но и общежитията по земното кълбо. Председателя е поставен на оная висота в живота, от където се излъчват не лъчите на смъртта, а на живота. Да се използва чуждото нещастие като го въоръжаваме пак със средствата на нещастието, това не е помощ, не е приятелство, не е добро. Нима златото е лаврите за една велика нация?
Заради това злато нима е позволено нещастието да се прави още по-голямо: нима е позволено да се използва слепотата на почти загиващи
народи
, които са разчитали на заблуждението в своето въоръжение, които действат със самоувереност в насилието и неправдата, от които загиват днес?
Те искат помощ, обаче в забъркаността си, не знаят каква помощ да искат. Наистина, че те имат нужда от едно ново оръжие. Едно силно ново въоръжение, могъщо, което носи спасение. Това оръжие с което се мисли, че ще им се помогне, те го имаха, те го опитаха, те виждат неговата слабост. Нима е позволено да се използва помрачението на нещастните.
към текста >>
39.
-
Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на
народите
, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път.
– Милка Пириклиева Книгопис ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО Както, понякога, през редеещите вече лъчи, погледа на човека лесно открива все още полузакритото слънце, така и днес, през все още не стихналите и продължаващи световни бури, проницателният поглед на будният духом се старае да проникне зад тъмната завеса на настоящето, за да долови основните линии на бъдещето. И не само да ги долови, да ги схване и узнае в тяхното статично положение, но и доколкото това е възможно, да упражни едно положително влияние върху тяхното окончателно сформиране, развитие и насока. Когато ние, не веднъж, от колоните на в. „Братство“ сме заявявали, че поведението: мисълта, действията, съзнанието и разбирането на отделната личност и на съвкупността от отделните личности, не е без значение за хода на по-големите или по-малки събития от световно значение, с това ние съвсем не сме искали да кажем, че празните дрънканици, безполезните спорове, съвършено излишните и дори крайно глупави „бистрения на политиката“ от мало и голямо, от хора, които обикновено се въртят в мъглата на своите собствени, отдалечени от действителността представи, — че всичката тази безполезна „работа“, всичкото това безполезно и дори вредно губене на време, наистина оказва някакво решаващо влияние върху хода на събитията. Дори и да окажеха някакво влияние, мисълта и празните приказки на обичащите много да приказват хора, във всеки случай, това влияние едва ли би било положително.
Когато ние казваме, че мисълта, съзнанието, разбирането и държането на отделния индивид и на групите индивиди влияе върху хода на събитията, с това ние искаме само да кажем, че в известни случаи, когато в живота на
народите
, трябва да се направи една повече или по малко важна и решителна стъпка в едно или друго направление, съвкупността от мислите на редица будни и интензивно мислещи хора, може да наклони везните на решението, и от там везните на съдбата, към едната или към другата страна Обикновено събитията си вървят по един свой собствен тъй да се каже определен, или предопределен вече път.
Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление. Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин.
към текста >>
Народите
, в лицето на техните водачи, понякога се намират на кръстопът: по един или по друг начин да постъпят.
Като следствия на причини, турени вече в действие, те не могат или почти не могат да бъдат изменени. Техния ненарушим ход си продължава обикновено независимо от каквито и да било наши желания и усилия. Това, което трябва да стане по силата на една желязна логика, по силата на една установена вече причинност, не може с нищо да бъде осуетено и смешни са всякакви наши усилия в това направление. Но има и неща. които трябва да станат, чието извършване по един или друг начин не е абсолютно предопределено от минала причинност, които сами по себе си, ще бъдат причина и начало на цяла една верига от следствия в бъдещето, и за които ние имаме още една свободна воля, една незакрита възможност — да ги извършим по един или по друг начин.
Народите
, в лицето на техните водачи, понякога се намират на кръстопът: по един или по друг начин да постъпят.
От начина, по който те ще постъпят, зависи много. Зависи, може би, цялото бъдеще, за един доста дълъг срок време. И те са свободни — до тогава, докато вземат своето решение и го изпълнят. След това — те вече трябва по необходимост да приемат неговите следствия. В такива моменти, когато, по свободен избор, трябва да се вземат решения, може би съдбоносни решения, които ще определят характера и хода на цяла една причинна верига от бъдещи събития, които в своето първо начало са следствия на това решение — тъкмо в такива моменти мисълта, съзнанието, ума и волята на разумните хора трябва да бъдат будни на своя пост.
към текста >>
Затова, нека напрегнем мисълта си и нека изпратим там, където трябва, ясно определената, интензивна и излъчваща мощ идея: Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на
народите
, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между
народите
, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен справедливостта.
Мисълта е сила, която наистина действа, невидимо и безшумно, но ефикасно и неотразимо, независимо от всякакви разстояния. Винаги, когато трябва да се избира нов път, винаги когато трябва да се направи някаква решителна стъпка, винаги, когато трябва да се постоянства в добре избрания и разумно осмислен път, и когато трябва да се отбият изпитанията и изкушенията да се отклоним от него, за да навлезем в погрешен път — винаги в такива случаи мисълта на разумните хора трябва да бъде будна, и, с максималната интензивност, на която е способна, тя трябва да излъчва непрестанно сила, влияние, което да действа в нужното, в положителното направление. . . Устройството на човешкия мозък не е по-малко съвършено от това на един радиопредавател. Подсъзнателното действие на ясната, интензивна и отправена точно към целта мисъл е дори много по-ефикасно от възприеманите чрез съзнанието външни внушения.
Затова, нека напрегнем мисълта си и нека изпратим там, където трябва, ясно определената, интензивна и излъчваща мощ идея: Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на
народите
, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между
народите
, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен справедливостта.
Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните народи, а именно справедливостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в справедливостта. Ние сме днес пред прага на новото. Това ново не може да има друго съдържание, освен: Справедливост. Иначе то в никой случай не би било ново. Новият ред на нещата изисква да се научим да мислим по друг начин — да се научим да мислим по нов начин.
към текста >>
Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните
народи
, а именно справедливостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в справедливостта.
Винаги, когато трябва да се избира нов път, винаги когато трябва да се направи някаква решителна стъпка, винаги, когато трябва да се постоянства в добре избрания и разумно осмислен път, и когато трябва да се отбият изпитанията и изкушенията да се отклоним от него, за да навлезем в погрешен път — винаги в такива случаи мисълта на разумните хора трябва да бъде будна, и, с максималната интензивност, на която е способна, тя трябва да излъчва непрестанно сила, влияние, което да действа в нужното, в положителното направление. . . Устройството на човешкия мозък не е по-малко съвършено от това на един радиопредавател. Подсъзнателното действие на ясната, интензивна и отправена точно към целта мисъл е дори много по-ефикасно от възприеманите чрез съзнанието външни внушения. Затова, нека напрегнем мисълта си и нека изпратим там, където трябва, ясно определената, интензивна и излъчваща мощ идея: Това, което става днес и което ще става утре, и същевременно зависи от свободната воля, от свободния избор на народите, действащи чрез възглавяващите ги техни водачи-пълномощници — да стане така, че то в никой случай да не се яви като начало, като първопричина на нова омраза, на нови утрешни конфликти между народите, а напротив да ликвидира с причините за досегашната омраза и конфликти, като постави за база на новия ред на нещата нищо друго, освен справедливостта.
Време е вече всички хора, а особено политиците и водачи те народни, да разберат, че не интересите на отделните
народи
, а именно справедливостта трябва да възтържествува, и че върховният и най-добре разбран интерес на всеки народ поотделно и на цялото човечество в неговата съвкупност е именно в справедливостта.
Ние сме днес пред прага на новото. Това ново не може да има друго съдържание, освен: Справедливост. Иначе то в никой случай не би било ново. Новият ред на нещата изисква да се научим да мислим по друг начин — да се научим да мислим по нов начин. Досега ние мислехме и казвахме: Нашите интереси изискват това.
към текста >>
Ако в съзнанието на
народите
, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за
народите
.
Справедливостта изисква това. Когато интересът на отделните нации разрешава въпросите. мие можем да бъдем сигурни, че те ще останат завинаги неразрешени. Защото интересът няма мярка, няма насищане, няма задоволяване. И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за всички.
Ако в съзнанието на
народите
, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за
народите
.
Новото е, и може да бъде основано само на Справедливостта Всичко друго, вън от справедливостта, не е и не може да бъде ново. Пламен ___________________________________ Време е вече да се сложи край на досегашната разпокъсаност между народите. „Обществото на народите“ рухна, защото беше изградено върху основата на неправдата. Предстои да се изгради истинско братство на народите, основано върху справедливостта. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ (продължение от бр.
към текста >>
Пламен ___________________________________ Време е вече да се сложи край на досегашната разпокъсаност между
народите
.
мие можем да бъдем сигурни, че те ще останат завинаги неразрешени. Защото интересът няма мярка, няма насищане, няма задоволяване. И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за всички. Ако в съзнанието на народите, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за народите. Новото е, и може да бъде основано само на Справедливостта Всичко друго, вън от справедливостта, не е и не може да бъде ново.
Пламен ___________________________________ Време е вече да се сложи край на досегашната разпокъсаност между
народите
.
„Обществото на народите“ рухна, защото беше изградено върху основата на неправдата. Предстои да се изгради истинско братство на народите, основано върху справедливостта. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ (продължение от бр. 263) В последния брой 5 — 6 на сп. „Душевно здраве“, редакторът на последното Д р Кир.
към текста >>
„Обществото на
народите
“ рухна, защото беше изградено върху основата на неправдата.
Защото интересът няма мярка, няма насищане, няма задоволяване. И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за всички. Ако в съзнанието на народите, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за народите. Новото е, и може да бъде основано само на Справедливостта Всичко друго, вън от справедливостта, не е и не може да бъде ново. Пламен ___________________________________ Време е вече да се сложи край на досегашната разпокъсаност между народите.
„Обществото на
народите
“ рухна, защото беше изградено върху основата на неправдата.
Предстои да се изгради истинско братство на народите, основано върху справедливостта. НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ (продължение от бр. 263) В последния брой 5 — 6 на сп. „Душевно здраве“, редакторът на последното Д р Кир. Чолаков започва статията си под захлавие.
към текста >>
Предстои да се изгради истинско братство на
народите
, основано върху справедливостта.
И само когато Справедливостта разрешава въпросите, само тогава ще имаме истински мир, благоденствие и напредък за всички. Ако в съзнанието на народите, ако в съзнанието на голямо число хора днес назрее тази мисъл, тя ще се предаде по един неотразим начин и в съзнанието на тия, които днес решават съдбините на Европа и на света, и ще се изрази в действия и постъпки, които ще осъществят един наистина нов ред на нещата и ще гарантират истински траен и благодатен мир за народите. Новото е, и може да бъде основано само на Справедливостта Всичко друго, вън от справедливостта, не е и не може да бъде ново. Пламен ___________________________________ Време е вече да се сложи край на досегашната разпокъсаност между народите. „Обществото на народите“ рухна, защото беше изградено върху основата на неправдата.
Предстои да се изгради истинско братство на
народите
, основано върху справедливостта.
НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ (продължение от бр. 263) В последния брой 5 — 6 на сп. „Душевно здраве“, редакторът на последното Д р Кир. Чолаков започва статията си под захлавие. „Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“.
към текста >>
По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби“, заявява също така, че „трябва да имаме всякога пред вид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на
народите
, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби.
НЕВЕЖЕСТВОТО НА УЧЕНИЯ (продължение от бр. 263) В последния брой 5 — 6 на сп. „Душевно здраве“, редакторът на последното Д р Кир. Чолаков започва статията си под захлавие. „Петър Дънов“ със следните думи: „Проповядването и следовничеството на окултни и теософски учения, сами по себе си, като душевни прояви, вече свидетелстват за психопатични заложби“.
По-нататък същият, като отбелязва, че „значителен процент, сигурно повече от 15% на цялото население, е с психопатични заложби“, заявява също така, че „трябва да имаме всякога пред вид, че людете, които заемат челно място в културно-обществения живот на
народите
, обикновено са повече или по-малко с психопатични заложби.
Нещо повече дори: творческият напор у всички гениални люде е бил подбужда н от психопатични заложби.“ Следвайки тия си основни твърдения, и обосновавайки се на привидни доказателства за „отчужденост от живота“, и на интерес и занимания с това, което според него било „нереално“, а също така и на предположения за „халюцинации“ и т. н., Д-р К. Чолаков подрежда и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов, в галерията на своите „Именити психопати“, между които, доколкото си спомняме, той постави вече: Шилер, Гогол, Шекспир, Достоевски, Толстой и др., а от нашите български писатели: Яворов и Кирил Христов. Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч.
към текста >>
Също такива възли представят и десцендента - пресечната точка на еклиптиката със
западния
хоризонт за дадено място в даден момент и пресечната точка на еклиптиката с южния меридиан.
на онези точки, в които планетните орбити пресичат еклиптиката. Но този въпрос още не е проучен. Като възли с проучено влияние се вземат и асцендента, пресечната точка на еклиптиката с източния хоризонт на дадено място в даден момент, а така също и зенита - пресечната точка на еклиптиката с горния меридиан на дадено място в даден момент. Както казах, на горния лунен възел се приписва Юпитерово влияние, а на долния — Сатурново. Асцендента има отношение към здравето, моралното и интелектуално състояние на човека, а зенитът има отношение към социалното положение и възможностите за проявата на човека в живота.
Също такива възли представят и десцендента - пресечната точка на еклиптиката със
западния
хоризонт за дадено място в даден момент и пресечната точка на еклиптиката с южния меридиан.
(следва) НОВО ПОСЛАНИЕ НА СЛЪНЦЕТО В своето развитие човечеството е минало през не една епоха: култури са процъфтявали и са се сменяли една с друга върху континенти, от които днес са останали само оскъдни остатъци; възниквали са раси, установявали са своето господство, създавали са свои цивилизации и, след известен период на упадък, отстъпвали са място на други: всичките тия промени почти винаги са се придружавали с геологически пертурбации, които понякога коренно са изменяли лицето на земята. Времената, който човечеството днес преживява, са времена на преход. В света идва нова епоха. В голямата спирала на развитието се разтваря нов завитък, който ще се осъществи в един нов културен цикъл. Из космичния център на живота изхожда една нова вълна, която носи условия за един нов живот и за една нова култура.
към текста >>
Те ще се подготвят да влязат в новата култура на любовта, чийто социален израз ще бъде братството между хората, обединението на
народите
в името на любовта.
Нищо не може да я спре. Тя ще разруши всички стари форми, в които досега се е развивал животът. Старите форми не могат да издържат напора на новия дух и да дадат израз на ония живи сили, които сега влизат да работят в света. Единственото което остава на хората, то е да се приспособят към тази вълна. Онези, които успеят да дойдат в хармония с нейните трептения, ще влязат в нейния ритъм и ще встъпят в новите условия на развитие.
Те ще се подготвят да влязат в новата култура на любовта, чийто социален израз ще бъде братството между хората, обединението на
народите
в името на любовта.
Мнозина мислят, че е още рано да се мисли и да се говори за това, че то е утопия. Това, обаче не е никаква утопия, а реалната и настояща работа на живата природа, която е насочила усилията си днес тъкмо в тази насока, прокарвайки своята дейност по тези, именно могъщи силови линии. Разните сътресения, които се проявяват във всички области на живота, ясно свидетелстват за това. Още повече, че настъпващата епоха ще бъде епоха на осъществяваме на Любовта, а не само на нейното възвестяване и подготовка, каквито са били миналите епохи и по-специално изтичащите вече две хиляди години — „два дни“ - от християнската ера. Скоро ще настъпи „третият ден“ от християнската епоха, през който ще се осъществи Христовото учение на земята, ще се реализира културата на Любовта.
към текста >>
40.
-
Сега, като говоря за благоприятни условия за развитие на
народите
, мнозина казват, че бъдещето е на славяните.
Значи, той дава нещо от себе си. И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички да си засадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот.
Сега, като говоря за благоприятни условия за развитие на
народите
, мнозина казват, че бъдещето е на славяните.
Един англичанин казва: ние, западните народи сме станали много безчувствени. Бъдещето е на славяните Защо именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена, вдовица с четири деца, че запалила къщата на един богат помешчик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят.
към текста >>
Един англичанин казва: ние,
западните
народи
сме станали много безчувствени.
И при най-лошо настроение, като се помирише карамфил, или друго някакво цвете, неразположението изчезва. Аз бих препоръчал на всички да си засадите по един карамфил в саксийка, че като сте неразположени, да го помирисвате. Този карамфил ще ви каже: не бързайте, не се безпокойте, въпросът ви ще се уреди. И аз така разрешавам въпросите на своя живот. Сега, като говоря за благоприятни условия за развитие на народите, мнозина казват, че бъдещето е на славяните.
Един англичанин казва: ние,
западните
народи
сме станали много безчувствени.
Бъдещето е на славяните Защо именно, бъдещето е на славяните? Той изнася следния факт: В едно село, в една руска губерния, обвинили една бедна жена, вдовица с четири деца, че запалила къщата на един богат помешчик. Осъдили тази жена на доживотен затвор и я изпратили в Сибир. Научил се за това един беден, млад човек, който нямал нийде никого: нито баща, нито майка, нито жена, и си казал: аз нямам никого в този свят. Моят живот няма смисъл.
към текста >>
В този смисъл славяните не трябва да вървят по пътя на
западните
народи
, защото културата на
западните
народи
е култура на насилието.
Вдовицата, обаче, и до това време била още жива, останала да изгледа своите малки деца. Питам: какво заключение може да се извади от този пример? Че в новата култура се изисква самопожертване. От всички се изисква жертва, но тази жертва трябва да бъде доброволно дадена. И тъй, бъдещето е на славяните.
В този смисъл славяните не трябва да вървят по пътя на
западните
народи
, защото културата на
западните
народи
е култура на насилието.
Значи, време е да се даде място на истината. Някой казва: трябва да уредим живота си! Не, хората трябва да придобият Истината, а не да мислят за уреждане на живота си. Придобият ли истината, и животът им ще се уреди. Намери ли се Истината, човек ще разбере, че в света съществува само една сила, която управлява.
към текста >>
41.
-
Проследете внимателно историята, изучете подробно живота на велики люде, на мощни
народи
, на световни величия вие ще се уверите, че те са били само марионетки в ръцете на съдбата.
Книгопис НАГОРЕ Що е човекът, със всичката си сила, с всичките си знания и способности, с всичко онова, което е придобил и изградил в многовековния си физически и умствен труд на земята? Каква е реалността, каква е здравата основа на всичко онова, което ний, хората, градим, смятайки го за здраво, за вечно, за разумно и целесъобразно? Колко време е нужно, за да рухнат гигантските ни построения, да се превърнат в лъжа, в самоизмама нашите теории, схващания и вярвания, да се съборят като въздушни кули всички познания и надежди, на които сме разчитали? Човекът не е фактор в света! Той само си въобразява, че е такъв.
Проследете внимателно историята, изучете подробно живота на велики люде, на мощни
народи
, на световни величия вие ще се уверите, че те са били само марионетки в ръцете на съдбата.
която си е служила с тях дотолкова, доколкото са й били нужни и дотогава, докогато са й били нужни и после, моментално е дръпвала конеца и си е оставяла да висят във въздуха, захвърляла ги е в нищожество то, в забвението, щом те са изигравали ролята, която тя им е предначертала и не са й били вече нужни. Краткотрайни са човешката слава и величие. Тъмни са пътеките на бъдещето за човешкия ум. Тайна велика е за човека, това, което го очаква в утрешния ден. Криви са много пъти човешките сметки и много често излъгани биват неговите надежди.
към текста >>
Само там е здравата и непоклатима основа, на която могат с пълна сигурност да разчитат хората и
народите
, както в нормалните и спокойни времена на техния живот, така и в периода на бури, смущения и изпитания.
Тъмни са пътеките на бъдещето за човешкия ум. Тайна велика е за човека, това, което го очаква в утрешния ден. Криви са много пъти човешките сметки и много често излъгани биват неговите надежди. Затова, ний не можем да имаме по-твърда основа, ний не можем да имаме по-здраво упование, ний не можем да имаме по сигурна надежда, освен в това, което стои високо, високо над земните, човешки, ограничени схващания. възможности и сили. Нагоре!
Само там е здравата и непоклатима основа, на която могат с пълна сигурност да разчитат хората и
народите
, както в нормалните и спокойни времена на техния живот, така и в периода на бури, смущения и изпитания.
Когато ти, човече, който и да си, най малкия или най големия, най-учения или най-простия, най силния или най слабия, се намираш в едно трудно, заплетено положение, когато твоя собствен ум няма достатъчно сила и светлина да даде пра-вилна преценка и вярно разрешение на фактите, явленията и въпросите, които се представят пред тебе, тогава обърни погледа си нагоре! В пълно спокойствие, дълбок вътрешен мир, с пълно абстрахиране от всичко външно, което те заобикаля, и от всичко лично, дребнаво-човешко, което е в тебе, отправи духа си към оня вечен Извор ма светлина и живот, от който цялата вселена черпи, и ти моментално ще почувстваш, ще узнаеш в душата си неговия ясен тих отговор. Облаците мигом ще се пръснат. Пред очите ти ще светне. Заплашителната тъмна неизвестност ще изчезне из пред очите ти и ти ще видиш действителността такава, каквато е, а не такава, каквато самоизмамните миражи на всекидневието я рисуват пред тебе.
към текста >>
За пример да ни послужат съвременните християнски
народи
, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си.
Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име. До като християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители. След като се окова във веригите на догмите, то стана мъртва буква, отдалечи се от новия живот, който то чертаеше и прилагаше в началото.
За пример да ни послужат съвременните християнски
народи
, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си.
С това те доказаха, че макар да са християни, това е само по име, че християнството е оковано в догмите им, а далеч от тях самите, защото ако действително те бяха християни в пълния смисъл на думата, по ни-какъв начин не би се допуснала съвременната касапница. Друго доказателство, че съвременните християни са далеч от християнството, е съвременната наредба в която съществува груба неправда. Съвременното човечество, по специално християнския свят е напълно езически, който се покланя по всичките правила на Бог егоизъм и ако продължава така, ще намери пропастта. Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която е обезсоляла. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, въстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят.
към текста >>
Обаче след хиляди години, днес,
западния
свят каза: „Ако България е дала нещо ценно на света, това е Богомилството, единствения принос към културната история на света“.
Това показва, че те не са чели нищо, и че те черпят всичко от „чуто и видяно“. Ние им препоръчаме да прочетат: „Живот за цялото“, „Учителят говори“, „Свещените думи на учителя“, „Възпитание и наука“, беседи серии от първа до дванадесета. Да се критикува едно учение от „чуто и видяно“, това показва, че тия господа са се отнесли много леко към въпроса и го разглеждат, без да са го проучили. Преди хиляди години българите гонеха богомилите. Горяха ги живи полени с катран.
Обаче след хиляди години, днес,
западния
свят каза: „Ако България е дала нещо ценно на света, това е Богомилството, единствения принос към културната история на света“.
Нашите учени едва тогава се опомниха от вековното опиянение и почнаха да проучват и изследват Богомилството като положителна проява. Така ще бъде и за учението на Всемирното Братство, защото днес не само в България, но и в цял свят, ако има нещо положително, здраво, чисто, което носи живот и светлина, което проповядва мир и разбирателство, което внушава на управляващите спасителният път на човечеството справедливост и братство, това е учението на г-н Дънов. И ако около г-н Дънов има учени люде, видни музиканти и пр., както сп. „Душевно здраве“ само признава и всеки вижда, то не се дължи на нищо друго освен на факта, че те тук намират нещо повече, нещо по-логично от това, което вие във вашите клиники им давате. Да, така е, защото всеки ще се съгласи, че лудите в техните болници, с които се занимават цял живот още последователи не са спечелили, учения не са създали, пък и нищо свястно не са казали, нито някого на добро са научили.
към текста >>
След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на
народите
, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост.
Бергсон е роден на 18 октомври 1859 година в Париж. където получил средното и висшето си образование. След като учителствал няколко години, той бива назначен в 1900 год. за професор по философия в Колеж дьо Франс. Тук той преподава с голям успех в продължение но двадесети години, до 1921 г., когато напуща професорската катедра, за да може да се отдаде изцяло на съставянето на своите съчинения.
След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на
народите
, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост.
Болестта лиши философа от способността да се движи, но остави незасегнати умствените му способности и той можа да продължи до края на живота си своята творческа писателска дейност. В 1914 год. Бергсон бе избрани за член на Френската Академия, е в 1928 г. получи Нобеловата награда за литература. Животът на Бергсон, лишен от събития, е живот на човек.
към текста >>
42.
-
В Негово име ще се надяват
народите
.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 281 - год. XIII. Севлиево, 1 август 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – Пламен Огнено кръщение Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 280) – Б. Боев Словото на Учителя.
В Негово име ще се надяват
народите
.
(из неделна беседа „И в Неговото Име народите ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.) Учителят на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В. Из „Народно Здраве“ Естетика и живот – Г. С. Г. Божията воля - или човешката (Истинска случка) – П. Камбуров Из науката и живота. Чесънът.
към текста >>
(из неделна беседа „И в Неговото Име
народите
ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.) Учителят на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В.
Севлиево, 1 август 1941 год. -------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Славянството – Пламен Огнено кръщение Нещо от учението на учителя за дишането (продължение от брой 280) – Б. Боев Словото на Учителя. В Негово име ще се надяват народите.
(из неделна беседа „И в Неговото Име
народите
ще се надеят“ – 29 декември 1940 г.) Учителят на път (стих) – Елвилюри Слънце и кожа – П. В.
Из „Народно Здраве“ Естетика и живот – Г. С. Г. Божията воля - или човешката (Истинска случка) – П. Камбуров Из науката и живота. Чесънът. – Д-р К.
към текста >>
Струва ти се, че славянските
народи
има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски
народи
.
Йорданов Домати - И. М. Хубави и полезни книги СЛАВЯНСТВОТО Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя. Гледаш отгоре, на повърхността на живота на славянството, и ти се струва, че това е един сравнително изостанал. несъвършен живот.
Струва ти се, че славянските
народи
има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски
народи
.
Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите. Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота. Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност.
към текста >>
Струва ти се, че между славянството и културните
народи
на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите.
Хубави и полезни книги СЛАВЯНСТВОТО Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя. Гледаш отгоре, на повърхността на живота на славянството, и ти се струва, че това е един сравнително изостанал. несъвършен живот. Струва ти се, че славянските народи има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски народи.
Струва ти се, че между славянството и културните
народи
на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите.
Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота. Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности.
към текста >>
Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на
народите
.
Гледаш отгоре, на повърхността на живота на славянството, и ти се струва, че това е един сравнително изостанал. несъвършен живот. Струва ти се, че славянските народи има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски народи. Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите. Да, това е така.
Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на
народите
.
То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота. Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности. Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството. Велика е душата на славянството.
към текста >>
В живота на
народите
, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности.
Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите. Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота. Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност.
В живота на
народите
, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности.
Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството. Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя. В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота?
към текста >>
Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на
западните
народи
над славянството.
Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота. Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности.
Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на
западните
народи
над славянството.
Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя. В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота? Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота.
към текста >>
И когато ние измерваме живота на
народите
с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството.
Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя. В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота? Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване — днес го име, а утре го няма.
И когато ние измерваме живота на
народите
с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството.
Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка. Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят.
към текста >>
Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света — в живота на хората, в живота на
народите
, в живота на цялото човечество.
На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, — на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък. Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.
Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света — в живота на хората, в живота на
народите
, в живота на цялото човечество.
И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството. Егоизмът — безразлично, какъв е той — личен, семеен, класов или национален — е принципът на старото, на миналото. Той е безвъзвратно осъден. Той е всецяло отречен от волята на Провидението. Нищо не може да го спаси — той е обречен на загиване.
към текста >>
Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на
народите
, на цялото човечество.
От хиляди години възвишени същества, гений и талантливи люде работят да пробудят съзнанието на людете, този процес да стане вътрешно в тях, всеки да извърши поотделно, съзнателно това прочистване. Обаче, както виждаме, те не са се подали ни най-малко на тези благородни внушения, а вървят по погрешни пътища, към надмощие над другите, към заграбване и присвояване на блага и средства по един неестествен начин, който ги доведе до безизходно положение, до ужасен конфликт, до кръвопролитие. Те не се вслушаха в гласа на живата природа, те не взеха пример от нея. В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси.
Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на
народите
, на цялото човечество.
В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие. Правилните проявления на човека и народите не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им. Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно възвишено начало — любовта. Нов човек днес се ражда. Сред тия кръвопролития между народите, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и народите.
към текста >>
В душите на людете, в стремежите на
народите
трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие.
Обаче, както виждаме, те не са се подали ни най-малко на тези благородни внушения, а вървят по погрешни пътища, към надмощие над другите, към заграбване и присвояване на блага и средства по един неестествен начин, който ги доведе до безизходно положение, до ужасен конфликт, до кръвопролитие. Те не се вслушаха в гласа на живата природа, те не взеха пример от нея. В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси. Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество.
В душите на людете, в стремежите на
народите
трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие.
Правилните проявления на човека и народите не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им. Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно възвишено начало — любовта. Нов човек днес се ражда. Сред тия кръвопролития между народите, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и народите. Огъня пречиства златото.
към текста >>
Правилните проявления на човека и
народите
не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им.
Те не се вслушаха в гласа на живата природа, те не взеха пример от нея. В техните души не се пробуди онова начало, вложено като основа и принцип от Създателя на живота. То е заглушено от дивите подънки и затрупано от сгурия и чужди примеси. Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество. В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие.
Правилните проявления на човека и
народите
не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им.
Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно възвишено начало — любовта. Нов човек днес се ражда. Сред тия кръвопролития между народите, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и народите. Огъня пречиства златото. Огъня ще пречисти и опомни човечеството и ще го върне от погрешния път, ще го върне от смърт в живот, от омраза в любов.
към текста >>
Сред тия кръвопролития между
народите
, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и
народите
.
Но всичко това днес се подлага на прочистване, прекарва се през огъня, за да изгори и отпадне всичко онова, което пречи на доброто и правилно развитие на човешката душа, на обществото, на народите, на цялото човечество. В душите на людете, в стремежите на народите трябва да залегне и се пробуди оня възвишен принцип, който осмисля живота и който тласка човечеството към напредък и правилно развитие. Правилните проявления на човека и народите не са в потисничеството и насилието, което те прилагат, а в свободата и справедливите отношения помежду им. Но за да дойде това, за да се постигне тази може би на малцина мечта, в човека трябва да се пробуди едно велико, едно възвишено начало — любовта. Нов човек днес се ражда.
Сред тия кръвопролития между
народите
, сред тази омраза и антагонизъм, които днес бушуват със страшна сила и сляпо подчинена воля на злия гений, се ражда новия човек — човека на любовта, който ще създаде нов ред, нови отношения между людете и
народите
.
Огъня пречиства златото. Огъня ще пречисти и опомни човечеството и ще го върне от погрешния път, ще го върне от смърт в живот, от омраза в любов. Днес е огненото кръщение на човечеството. То не се вслуша в гласа на доброто, не се подчини на любовта, то даде място на чужди и пакостни примеси, затова именно днес минава през огън, за да излезе утре чисто, подновено, годно за живота. Силите в природата уравновесяват нещата.
към текста >>
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В Негово име ще се надяват
народите
(из неделната беседа „И в Неговото Име
народите
ще се надеят„ – 29. XII.
което е много плитко, той вдишва и издишва само около 350 — 400 куб. сантиметра въздух, е другият въздух остава непроменен! Как може при такова дишане човек да бъде здрав, бодър духом, да има силна памет, добро разположение и светъл ум! При такова дишане всички органи обедняват на прана и се израждат постепенно! Така идва преждевременното остаряване!
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В Негово име ще се надяват
народите
(из неделната беседа „И в Неговото Име
народите
ще се надеят„ – 29. XII.
1940 г.) На съвременни човек му трябва една здрава основа. Човек трябва да се надява на нещо. Понеже съвременните хора живеят при придобитите блага на хиляди поколения преди тях, те не оценяват през какви мъчнотии е минало човечеството докато дойде до туй положение. Всички хора, изобщо, имат една идея: те търсят път към лесния живот. Имат право хората да търсят, но докато се дойде до този лесния живот, трябва ум.
към текста >>
43.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Мир на земята — Общество на
народите
2.
Списанието в PDF Година 1, Брой 1 (22 март 1919 г.) 1. X. Една велика идея.
— Мир на земята — Общество на
народите
2.
Нова Естетика. Трилогия (сонети) от Ив Толев: I. — В Храма. — II. Възкресение — III. Ела!
към текста >>
ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ Мир на земята - Общество на
народите
Всеобщата война, избухнала през 1914 г.
У нас — Действията и фалитът на българските политически партии 21. Въпроси и отговори. Писмо до редакцията, от Н. Н. (публицист) 22. Важно съобщение за сътрудниците .
ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ Мир на земята - Общество на
народите
Всеобщата война, избухнала през 1914 г.
под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички народи, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания. Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм.
към текста >>
под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички
народи
, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания.
Въпроси и отговори. Писмо до редакцията, от Н. Н. (публицист) 22. Важно съобщение за сътрудниците . ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ Мир на земята - Общество на народите Всеобщата война, избухнала през 1914 г.
под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички
народи
, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания.
Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди.
към текста >>
В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите
народи
, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди.
под един обикновен претекст в Сараево, внесе дълбоки пертурбации в живота на всички народи, разклати цели държави, в това число и някои многовековни империи, предизвика кървави революции и причини неописуеми разрушения и страдания. Целият организъм на човечеството се разтресе, десетки милиони невинни жертви паднаха по бойните полета или загинаха от болести, лишения и глад, неизброими ценности на съвременната култура бидоха погълнати от стихията на унищожението. Една ужасна борба обхвана цялото земно кълбо. През месец септември 1918 г. на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм.
В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите
народи
, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди.
В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е.
към текста >>
За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на
народите
им, след което ще стане подписването на мирния договор.
на малката България се падна жребият да даде сигнала за свършването на тоя всеобщ катаклизъм. В един момент на върховно напрежение на силите на воюващите народи, тя първа издигна клончето на мира, и зарята на новия ден проблесна над това море от кръв и сълзи.Телеграфът разнесе тая вест по всички краища на света и една дълбока въздишка на облекчение се изтръгна от безброй мъченически гърди. В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени".
За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на
народите
им, след което ще стане подписването на мирния договор.
В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е. идеята на свободата, равенството и братството на всички народи, самоопределени в техните етнически и естествени граници. Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е.
към текста >>
идеята на свободата, равенството и братството на всички
народи
, самоопределени в техните етнически и естествени граници.
В разкаяние и сюблимна радост, всички усетиха диханието на Ангела на мира и врагове дотогава, почувствуваха отново, че са братя на земята.* Наскоро след оттеглянето на България от борбата, последвано от капитулацията на Турция, Австро-Унгария и Германия, свика се в Париж конференция на мира, която заседава още, без да е успяла да реши окончателно нито един от поставените й мирови въпроси поне до момента, в който пишем тия редове. На тая конференция се явиха представители на всички големи и малки държави от групата на Съглашението, която се считаше за победител. Изключени бяха само представителите на някои неутрални държави и ония на държавите - „победени". За тия последните се съобщи, че щели да бъдат допуснати да участвуват в заседанията на конференцията едва в последния момент, за да бъдат изслушани техните обяснения за виновността им, че са се опълчили против победителите, и за правата и исканията на народите им, след което ще стане подписването на мирния договор. В течение на преговорите в тая конференция се очертаха релефно две главни идеи: империализмът, вдъхновяван от прекаленостите на националните аспирации на известни велики и малки държави, и мотивиран със сключени тайни договори между тях, и уйлсонизмът, т.е.
идеята на свободата, равенството и братството на всички
народи
, самоопределени в техните етнически и естествени граници.
Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот.
към текста >>
Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички
народи
, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия
народи
.
Докато първата от тия идеи е жалка останка от кървавото минало и постоянен извор на нови опасности за в бъдеще, защото се основава на инстинкта за международен грабеж, като израз на правото на по-силния, втората идея, носител, на която като един световен justicier, се яви председателят на Северо-американските държави1, г. Уйлсон, спечели симпатиите на всички честни и разумни хора, защото се инспирира от принципа на международната и християнска правда и се стреми да установи действителен и траен мир на земята. * * * Ние няма да разглеждаме тук империализмът, т.е. философията на вълка, която ни напомня закона на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", а ще хвърлим бегъл поглед върху развитието на великата идея на г. Уйлсона и средството за приложението й в международния живот.
Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички
народи
, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия
народи
.
Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений.
към текста >>
Ние знаем
народи
, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници.
Уйлсона и средството за приложението й в международния живот. Според точния текст на 14-те програмни точки на Председателя на Северо-Американските Държави, неговата идея се изразява със свободното самоопределяне, открито взаимноотношение и всестранно напредване на всички народи, като равноправни членове на общочовешкото семейство, а средството за реализирането й се състои в оформяването, чрез общ международен договор, на едно сдружение или общество на тия народи. Тази негова концепция обгръща, анализирана в своите подробности, всичките поменати 14 точки. Тя е резултат от едно дълбоко проучване живота на човечеството тъй, както той се проявява. Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия.
Ние знаем
народи
, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници.
От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба.
към текста >>
Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни
народи
от други.
Историята на разните култури доказва, че общата еволюция е вървяла по една чупена линия. Ние знаем народи, които са дохождали до апогея на своето развитие и величие, но след определена епоха те са се връщали назад в неудържимо падение и от техния прогрес са останали само печални паметници. От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните.
Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни
народи
от други.
Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи. Настъпи момента за коренна и солидна преуредба на света. Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм.
към текста >>
И ако всичките
народи
се сдружат, за да образуват проектираното от г.
Това е вече духовното в дървото, т.е. духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ.
И ако всичките
народи
се сдружат, за да образуват проектираното от г.
Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието.
към текста >>
Уйлсона и многожелано общество на
народите
, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме.
духовния живот, към който са устремени усилията на всяко живо същество. Следователно, всяко общество, правилно развито, трябва да има дълбоки корени в здрава почва, симетрично да се оформява, навреме да цъфти и цветовете му правилно да образуват плода, без да се опарят от сланата или разядат от червеи. В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г.
Уйлсона и многожелано общество на
народите
, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме.
Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X. 1Преводът на тия точки от оригинала публикуваме на друго място в списанието. ТРИЛОГИЯ (СОНЕТИ) * * * В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй!
към текста >>
Не е само за правото на съществуване на по-малките
народи
.
Аз ще се постарая да ви кажа точно как стана това и как става. Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга.
Не е само за правото на съществуване на по-малките
народи
.
Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия. Ето, против такъв род неща воюваме ние. Факта, че нашите неприятели са сбъркали сметките си, никак не ги извинява, защото те по себе си съдеха за нас, като предполагаха сигурно въстание в Ирландия (която изглеждаше на прага на гражданската война), ако Англия беше атакувана; факта, че те вярваха, че вие, в Австралия, както и нашите имперски съграждани от Канада и Нос Добра-Надежда, всички бихте използували случая, за да се отделите — ето какво те вярваха!
към текста >>
Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките
народи
е минало, че Германия не желае малки
народи
, че те нямат право да съществуват.
Има едно друго обяснение. Всички ние чувствуваме, че ние сме повече или по-малко ангажирани в една принципална война, че тук са в основа велики принципи, че ние се борим за свобода, за това, което се нарича демокрация. Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи.
Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките
народи
е минало, че Германия не желае малки
народи
, че те нямат право да съществуват.
Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия. Ето, против такъв род неща воюваме ние. Факта, че нашите неприятели са сбъркали сметките си, никак не ги извинява, защото те по себе си съдеха за нас, като предполагаха сигурно въстание в Ирландия (която изглеждаше на прага на гражданската война), ако Англия беше атакувана; факта, че те вярваха, че вие, в Австралия, както и нашите имперски съграждани от Канада и Нос Добра-Надежда, всички бихте използували случая, за да се отделите — ето какво те вярваха! Те разчитаха на всичко това.
към текста >>
Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на
народите
ще бъде най-доброто.
Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода.
Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на
народите
ще бъде най-доброто.
За сега, откровено казано, не е така. Аристокрация значи управление чрез най-добрите. Демокрация значи управление чрез народа. Ние се надяваме, че ще дойде време, когато демокрация и аристокрация ще бъдат едно. Ние очакваме да постигнем това чрез нашата система.
към текста >>
Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между
народите
, които са избрани да управляват света и да работят.
Господ, който ще дойде, при всичко, че при последното си идване каза на Своя народ: „Аз не ида да донеса мир, а меч“, е, въпреки всичко, Цар на Мир, Бог на Любов и Бог на Живот, и когато хората могат да имат любов, живот и мир, Той ще ги води в любов, в живот и в мир. А когато те сами направят това невъзможно, тогава другата страна на пророчеството ще стане вярна: този, който вади нож, от нож ще загине. Посред беснеещото себелюбие, не-безкористие, нека се постараем да живеем в пълно безкористие, нека бъдем пълни с вяра, защото пие знаем; колкото тъмни и мъчни и да бъдат нещата, ние стигаме до уверението, че еволюцията работи. В великия конфликта на Атлантис ние паднахме, по все пак никога не изгубихме надежда в крайния триумф на доброто. Тоя път доброто ще възтържествува, даже и във външния света.
Но помнете, триумфът ще бъде довършен само чрез най-великото усилие, чрез най-пълната решителност и чрез най-съвършения съюз и вяра между
народите
, които са избрани да управляват света и да работят.
Един велик случай беше даден и на Германия. На въплътените там личности е даден и сега един случай на протеста и мъченичество. До сега те не го използваха, но още може да се намерят между тях ония, които ще го използват. Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“. Тези хора биха спечелили една но-добра съдба, отколкото техните съотечественици.
към текста >>
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия
западни
Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон.
Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика.
Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия
западни
Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон.
От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква. Той датира още от първите дни на християнството, и почива на закона, който току-що посочихме — на който закон той е бил символ и външно изражение. Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото.
към текста >>
Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на
народите
" поставено на трайни начала.
се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива.
Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на
народите
" поставено на трайни начала.
Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично.
към текста >>
Той копнее да види
народите
сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят. Г-н Уйлсон владее лични черти, които вдъхват доверие и уважение към него. Американската велика република е била щастлива, че в историята си тя брои редица разсъдливи, дълновидни, сериозни и общополезни председатели. Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала.
Той копнее да види
народите
сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо.
Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери.
към текста >>
При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между
народите
на света.
Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род.
При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между
народите
на света.
Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление.
към текста >>
От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между
народите
от двата воюващи лагери.
Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично.
От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между
народите
от двата воюващи лагери.
Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление. Един от неговите трудове: Държавата (около 670 страници) развива разните форми на управление, древни и съвременни, в Европа и Америка. Като образец за неговите възгледи, което пояснява днешната дейност и цели на председателя Уйлсона, ще процитирам думите му на стр.
към текста >>
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на
народите
, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички
народи
, автономен развой на
народите
, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на
народите
, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на
народите
, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички
народи
, автономен развой на
народите
, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на
народите
, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости.
Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
към текста >>
Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички
народи
, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV.
. . Олга Славчева, Проф. д-р Удроу Уйлсон, Президент на Съединените Щати ПРОГРАМА НА СВЕТОВНИЯ МИР I. Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III.
Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички
народи
, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV.
Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения.
към текста >>
Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите
народи
в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните
народи
, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
Открити и открито изработени за мира договори, след което да няма тайни международни споразумения от какъвто и да било вид, и дипломацията да работи всякога откровено и пред очите на света. II. Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI.
Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите
народи
в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните
народи
, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи. Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX.
към текста >>
Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни
народи
.
Пълна свобода на мореплаване, извън териториалните води, по всички моря, във време на мир или война, безразлично; освен кога морята бъдат затворени напълно или отчасти по международна акция в изпълнение на международни договори. III. Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII.
Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни
народи
.
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X.
към текста >>
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между
народите
доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения.
Премахване, доколкото е възможно, всички икономически прегради и създаване на равенство в търговските условия между всички народи, които възприемат мирът и се съдружат за неговото поддържане. IV. Подходящи взаимно разменени гаранции, че въоръженията на всеки народ ще бъдат намалени до най-долната точка, каквато е съвместима с домашната му безопасност. V. Свободна, без предразсъдък и съвсем безпристрастна уредба на всички колониални претенции, уредба, основана въз строго съблюдаване на принципа, че в разрешаването всички таквиз за владение (суверенитет) въпроси, интересите на засяганите населения трябва да имат еднаква тежест с правните претенции на правителството, чието право се разрешава. VI. Изпразване на всички руски земи и таквоз разрешение на въпросите засягащи Русия каквото ще осигури най-доброто и най- свободното съдействие от другите народи в добиването й, без пречка и без стеснение случай, независимо да определи своето политическо развитие и народна политика, и уверение на искреното й приемане в съюза на свободните народи, под учреждения от неин собствен избор; и повече от искрен прием, даване всеки вид потребна помощ и каквато би сама пожелала... VII. Белгия - цял свят ще се съгласи - трябва да се изпразни и възстанови, без какъвто и да би опит за ограничение нейния суверенитет, който тя упражнява заедно с всички други свободни народи.
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между
народите
доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI.
към текста >>
На народностите в Австро-Унгария, чието място между
народите
ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI.
Никой друг единичен акт няма да послужи, както този би послужил, да възстанови между народите доверие в законите и правилата, които те сами са изработили за уреждане взаимните си отношения. Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X.
На народностите в Австро-Унгария, чието място между
народите
ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI.
Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада!
към текста >>
Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските
народи
. XII.
Без този церителен акт, цялата постройка и валидност на международното право са за всегда подкопани. VIII. Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI.
Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските
народи
. XII.
На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти!
към текста >>
На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички
народи
. XIII.
Цялата френска земя трябва да се освободи, завзетите области да се изпразнят и неправдата, извършена от Прусия на франция в 1871 г. по отношение Алзас-Лорен - която неправда разстройваше световния мир за близо петдесет години - трябва да се поправи, за да може този мир да се обезпечи отново в интереса на всички. IX. Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII.
На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички
народи
. XIII.
Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти! От звуците нежни сърце ми не страда .. Почива и тръпне в най-мили мечти .
към текста >>
Едно общо Съдружие от
народи
трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика.
Разместване на италийските граници трябва да се осъществи, според ясно узнаваемите народностни черти. X. На народностите в Австро-Унгария, чието място между народите ние желаем да видим запазено и осигурено, трябва да се достави благовремие за самоуправно развитие. XI. Румъния, Сърбия и Черна-гора трябва да се изпразнят; завзетите територии да се повърнат; на Сърбия да се даде свободен и сигурен достъп до морето; взаимните отношения на всяка от балканските държави чрез приятелско съвещание да се определят според исторично доказаните черти на връзки и народност; и да се промислят международни граници за политическата и икономическа независимост, както и за териториалната цялост, на всеки от балканските народи. XII. На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV.
Едно общо Съдружие от
народи
трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика.
Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти! От звуците нежни сърце ми не страда .. Почива и тръпне в най-мили мечти . . . Под твоите звуци, аз цяла живея, О, музико дивна, как мощна си ти!
към текста >>
Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали
народи
, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама.
Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория.
Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали
народи
, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от водата евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама.
Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа.
към текста >>
В символическите животни на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоана съществуват всичките елементи на египетския сфинкс, защото законите на символизма са неизменни за всичките времена и
народи
.
По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа. По тази причина, археолозите я смесват с много по-късни и по-кратки учения. (Следва) 1).
В символическите животни на четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Йоана съществуват всичките елементи на египетския сфинкс, защото законите на символизма са неизменни за всичките времена и
народи
.
Ето защо има и Християнска Кабала, на чело на която стои Откровението (Апокалипсиса). — Б. Р. ПИСМОТО НА СТАРИЯ МАГ И изпроводи му Той, Великият Маг на тайните знания, дебел свитък, написан и изпъстрен с непонятни за него йероглифи — символи на тайни гадания! И беше обвит свитъкът в древен папирус, пожълтял и изтъркан от времето на живота; и беше свързан с червена, кат алена кръв, лентичка — символ на страстта, която предшествува великото страдание, водете към всемирния покой на живота! И разгъна той свитъкът на йероглифите и символите и нищо не разбра.
към текста >>
Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и
народи
са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота.
Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и
народи
са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch.
към текста >>
Някои стари
народи
са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове.
Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото. Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба.
Някои стари
народи
са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем.
към текста >>
За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови
народи
са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза.
За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови
народи
са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция.
към текста >>
Историята ни показва, какво голямо влияние са имали астролозите - духовници при източните
народи
.
Казват, че той чрез астрологически пресмятания предсказал появяването на Исуса и Мохамеда. Той предсказал също, че щяла да пропадне персийската религия,която се основавала на магията. От гръцките астролози по-известни са Анаксимандър, Анаксагор и по-сетне Питагор, Платон, Аристотел и Прокъл. Хипократ е казал: „човек, който не познава учението на астрологията, заслужва по-скоро името глупец, отколкото лекар“. Астрологът Нигидий Фугул, приятел на Цицерона, при рождението на Октавия предрекъл, че той щял да стане владетел на света.
Историята ни показва, какво голямо влияние са имали астролозите - духовници при източните
народи
.
Царете се чувствували дори в известна зависимост от тях. А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно. Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула.
към текста >>
Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои
народи
, които подчиниха едни
народи
и раси, а други изтребиха и изкорениха.
Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена.
Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои
народи
, които подчиниха едни
народи
и раси, а други изтребиха и изкорениха.
Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата! Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни.
към текста >>
ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на
народите
е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж.
За Италия и горна Италия голямо поражение; 7. Французите в реинските области и западно от Франкфурт на Майн. По-нататък имах предчувствия, че ще има война в цяла Европа; критическо време за кайзеровото семейство ; в руска Полша война, революция. Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер.
ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на
народите
е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж.
Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава.
към текста >>
Там са си дали среща представителите на
народите
, в които добрите и лоши сили действуват.
По-нататък имах предчувствия, че ще има война в цяла Европа; критическо време за кайзеровото семейство ; в руска Полша война, революция. Януари, 1914 г. Ернест М. Бюнтер. ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Вниманието на народите е погълнато сега всецяло от работите на международната конференция за мира, която заседава в Париж. Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията.
Там са си дали среща представителите на
народите
, в които добрите и лоши сили действуват.
Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г.
към текста >>
Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички
народи
се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г.
Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички
народи
се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички.
Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище. През войната, за нещастие, българите бяха поставени на страната на злото, което действуваше чрез всички свои оръдия, в това число и чрез тогавашния началник на военното духовенство. Политическите партии — ако дружествата за лично обогатяване биха могли да се нарекат с това прозвище — бяха в услуга напълно на злото: едни с преки действия, под заповедите на Германия, други чрез маскирано съдействие, а трети чрез умишлено бездействие или, според признанието им, чрез „свиване партийното си знаме“.
към текста >>
И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички
народи
, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание.
Само тогава българският народ, у когото Бог е вложил известни ценни качества, ще може да се развива, да благоденствува и да расте, каквото и да се реши в Париж. Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм . . . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“.
И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички
народи
, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание.
Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1.
към текста >>
Същият въпрос, взет спрямо обществата и
народите
. 3.
Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2.
Същият въпрос, взет спрямо обществата и
народите
. 3.
Елементите на новото кръщение и 4. От тая гледна точка, първите задачи на всеки един от нас — вътре в нас и вън от нас — в дните на тежка криза, която преживява човечеството. София, 25. III. 1919. Със сърдечен поздрав: N.
към текста >>
44.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Великата война на
народите
, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството.
В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път?
Великата война на
народите
, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството.
Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие.
към текста >>
Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните
народи
в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие.
Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина. (липсват последните страници) 15. Бележка от редакцията....... БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ Принципи и методи на съвременния комунизъм – Кой е правия път? Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството.
Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните
народи
в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие.
Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствует батюшка - цар!
към текста >>
Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други
народи
, не само в Европа, но и в Азия.
Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствует батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствует Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи.
Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други
народи
, не само в Европа, но и в Азия.
Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията.
към текста >>
Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на
народите
от появата и бруталните пристъпи на новото течение.
Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм".
Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на
народите
от появата и бруталните пристъпи на новото течение.
Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни.
към текста >>
И последната война, заповядана въпреки волята на
народите
в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици.
Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя.
И последната война, заповядана въпреки волята на
народите
в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици.
Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини.
към текста >>
Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките
народи
са се явявали проповедници и борци против собствеността.
Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството. Оттогава до днес той не е изгубил своето значение, защото се счита, че тоя институт на частната собственост е източникът на социалното неравенство и произтичащите от него борби и злини. И Аристофан в някогашната Елада е прогласил собствеността за кражба, и Св. Августин в V-тия век сл.
Хр., и в средните векове, и в деветнадесетия век с теориите на Прудона, Оуена и Маркса - през всичките времена и във всичките
народи
са се явявали проповедници и борци против собствеността.
Обаче, повече от тях са препоръчвали и до днес препоръчват унищожението на тоя институт чрез едно средство - насилието. Единственият лъчезарен образ на любовта, благостта и доброто остана завинаги Великият Учител Христос, за когото Еванг. Марко (гл. 10:17-31)[1] свидетелствува: „И когато излязваше на пътя, притече се някой та коленичи пред него и го питаше: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " А Исус му рече: Що ме наричаш благ?
към текста >>
По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички
народи
.
От направените изводи се вижда, че единичния индивид може чрез следването или неследването на расовия закон да благоприятствува или да попречи на своето развитие и че той е отговорен пред идващите поколения, поради това, че чрез повлияване на своята зародишна плазма създава расови ценности или щети. Освен това индивидът чрез най-примитивната стопанска организация упражнява широко влияние върху образуването на общия стопански живот в неограничена продължителност. Най-после, цялото културно развитие зависи от расовия закон. Затова расовият закон дава най-доброто разяснение за отношението на настоящите към миналите раси и най-добре обяснява развитието на вида-човек. Троицата от пластичността, периодичността и целостта на плазмата образуват понятието или принципа на живота, който напълно владее развитието.
По тоя начин развития от мен расов закон представлява една страшна сила, която е занимавала мислите на всички
народи
.
Престъпленията спрямо расовия закон са причинили ония явления. които дали началото на преданията за загубения рай и за наказанието на разгневения Бог; неумолимата сила на този закон изглежда да се е вродила във всички раси в образите на съдба и вечна справедливост. Расовият закон. обаче, не е само наказваща справедливост, но и настояща любов; той е божественият закон, който живее и действува във всеки човек, от появяването на неговия род до изгасването му, еднакво далеч от фанатизма, както и от хедонизма; той е мерилото, с което трябва да се мери видът-човек в неговата общност и единични явления. Чрез горните разсъждения аз вярвам да съм дал доказателство, че моята теория за расовия закон непресилено и задоволително обяснява всички явления в развитието на видът-човек, и надавам се, че съм придобил правото да въведа преработването на историческо-сравнителните проблеми въз основа на историята на развитието и с расовия закон в ръка.
към текста >>
В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на
западния
егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие.
Измежду стотината, които се считат за окултисти на Запад, няма нито шестима души даже, които да имат една поне приблизителна идея за естеството на науката, която мислят да завладеят. С малки изключения, всички те вървят към магьосничеството. Преди да въстанат против това наше твърдение, нека да турят ред в хаоса, който цари в умовете им. Нека научат по-напред, какво е истинското становище на окултните науки спрямо окултизма, каква е разликата между тях и после да се сърдят, ако мислят още че имат право. Нека почакаме да се научат, че окултизма се различава от магията и от другите тайни науки толкова, колкото величественото слънце от гаснещата угарка, толкова, колкото неизменния и безсмъртен човешки дух — отражение на безусловния и на непознаваемото всичко — се различава от смъртното човешко тяло.
В нашия високо цивилизован Запад, дето модерните езици са били образувани и думите създадени в момента на пробуждането на идеите и схващанията, както е с всеки език, колкото повече се материализира езика в прясната атмосфера на
западния
егоизъм и в непрекъснатото търсене на блага в този свет, толкова по-малко се чувствува нуждата от създаването нови думи за изразяването на това, което се счита за суеверие.
Тия думи биха могли да отговарят на понятия, с които едва ли би се занимавал кой и да е образован човек. „ Чародейство“ —това е синоним на фокусничество, „магьосничество“—това е равносилно на пълно невежество, а окултизъм — жалки останки от разстроените мозъци на средновековните философи: на Жакоб Бьомовци и на Сен-Мартиновци; това са изрази напълно достатъчни да опишат обширната област на фокусниците. Това са презрителни изрази за описване остатъците от мрачните векове и от езическите времена. Ето защо ние нямаме в английския език думи, които да опишат разните оттенъци на свръхестествените сили, както и на науките, които водят към придобиването им, с тънкостите, които разполагат източните езици, особено санскритския. Какво са думите : „чудо“ и „омагьосване“ (думи идентични, по значение, понеже и двете изразяват мисълта за произвеждане чудеса, с потъпкване на „природните закони“(!) както се обяснява от признати авторитети), какво събуждат те в умът на тия, които ги чуват или произнасят ?
към текста >>
При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия,
западните
ще имат една по-малка отговорност.
Не е необходимо даже да се има един много възвишен морален идеал. В последният случай вероятността е девет десети, ученикът да се развие в едно направление на честно магьосничество и безразсъдно да падне в черната магия. Но има ли някакво значение това? Черните магьосници Voodoos и Dugpas ядат, пият и са щастливи върху хекатомбите От жертвите на адските им изкуства. Също така е и с почитаемите вивисекционисти и хипнотизатори, дипломирани от медицинските факултети, с тая разлика само, че Voodoos и Dugpas са съзнателни магьосници, а вивисекционистите и хипнотизаторите са несъзнателни.
При все че всички ще имат дел в събирането плодовете от делата им в областта на черната магия,
западните
ще имат една по-малка отговорност.
Защото, повтаряме го, практикуваните в училищата хипнотизъм и вивисекция са чисто и просто магьосничество, само без познанията, които магьосниците на Изток притежават, познания, които нито един хипнотизатор не би могъл да придобие с петдесет годишен труд. Прочее, тия които са нагазили в магията, безразлично дали разбират или не природата й, и които намират, че наложените ни правила са много строги и оставят настрана Atma Vidya, нека продължават да действуват без тях. Нека да станат във всичко магьосници даже, ако би трябвало в продължение на десет прераждания да станат едни Voodoos или Dugpas. Вниманието на читателите ни ще се спре навярно върху тия, които стремително са привличани от окултизма, без да са още достатъчно разрушили в себе си егоизма и без да са разбрали още истинската природа на това, към което се стремят. Какво ще стане с тия нещастници разделени така на две от диаметрално противоположни сили?
към текста >>
Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и
народите
.
Този начин на излагане системата на Сент-Ив д'Алвейдър най-добре разяснява нейният основен характер, защото се изтъква строгата аналогия между всичките прояви на живота в природата. Такъв е неизменният характер на всичките истински създания на езотеризма: всяка социална система, която не се придържа към аналогическите закони на еволюцията на живите организми, може да бъде само една разна химера, и нищо повече. Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата.
Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и
народите
.
Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере!
към текста >>
А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите
народи
, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Това трябва добре да се разбере от всеки обществен деец, към каквато професия или политическа групировка и да принадлежи. Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа.
А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите
народи
, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея!
към текста >>
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните
народи
и раси.
Цялото развитие почива на неумолимо действуващи природни закони. Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните
народи
и раси.
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
към текста >>
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските
народи
, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Това, което е вярно за човека, вярно е за обществото и за държавата. Същото може да се приложи и в отношенията между държавите и народите. Ясно е от това, което току-що изложихме, че главното откритие на Сент-Ив д Алвейдър е закономерността, която той установява в просветно-възпитателната, юридическата и икономическа функция на народа. А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси.
Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските
народи
, за да се види релефно тяхната противоестественост.
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.
към текста >>
Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от
народи
-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея!
А закономерността в законодателната, съдебната и изпълнителната функции на правителството е известна още от старите времена, защото е наследена от езическите народи, но и тя ще бъде разяснена пак съобразно с физиологическия закон. Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите.
Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от
народи
-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея!
Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив.
към текста >>
Отвсякъде
народите
-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Главният въпрос, прочее, разгледан основно от Сент-Ив д'Алвейдър, е: научното установяване на закона, който управлява органическия живот на народа, а също така и взаимните отношения на различните народи и раси. Един и същ закон управлява всичките прояви на живота и достатъчен е само един бегъл поглед, хвърлен върху взаимните отношения на европейските народи, за да се види релефно тяхната противоестественост. Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея!
Отвсякъде
народите
-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства.
Но тя рано или късно ще се наложи. И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички народи с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си. Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс.
към текста >>
И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички
народи
с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
Ясно е, че и отделните хора, ако биха установили помежду си такива отношения, каквито имаше досега между държавите, биха били постоянно затваряни, защото за образец на тия взаимни отношения служи разбойникът, който е всякога въоръжен до зъби, готов да се нахвърли сам или в съюз с други, подобни на него, върху най-слабия и да го обере! Това бяха и са още държавите. Сега едва, след толкова потоци кърви, се опитват да създадат едно общество от народи-братя, но колко спънки се явиха, с цел да се осуети тази спасителна за човечеството идея! Отвсякъде народите-разбойници или както ги наричат с нежност „империалисти", се нахвърлиха върху тая идея и полагат всички усилия да я задушат в зародиша й, защото тя пречи на техните грабителства. Но тя рано или късно ще се наложи.
И ученият окултист Сент-Ив д Алвейдър е прав, като се обръща към всички
народи
с думите: „Променявайте, колкото искате, царете, кралете и правителствата си, но с това само ще влошавате положението си.
Страданията ви произтичат не от формата на вашето управление, а от закона, който лежи в основата й. Турете природния закон за основа на вашето управление, и бляскаво бъдеще ще се открие за вас и за потомството ви". Ив. Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ1) В най-общия си смисъл физиогномия (от гръцки φύσις — природа и γνώμων / (gnomon) — знание, познание) означава познаване на природата; но в по-тесен смисъл значи знание за формите на нещата — външния вид на естествените предмети, били те одушевени или неодушевени. Самуел Р.
към текста >>
колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и
народи
.
Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия. Всеки човек има няколко слаби страни в характера си и интуитивни чувствува за своя морална длъжност да поведе борба против тези недостатъци, които, както ни учи окултизмът, са останали главно от по-раншните въплътявания. когато човекът е бил по-малко запознат със законите на вселената, отколкото днес. Колкото и низко да стои човек морално, в него има нещо, което му казва, що е добро и що е зло.
колкото и да са различни понятията за добро и зло при разните раси и
народи
.
Защото, докато човекът не е постигнал съвършенство, тези понятия са само относителни. Неговото становище в еволюцията му посочва местото, което му се пада. и това становище, комбинирано с добрите и лошите последици, създадени през по-раншните съществувания. му определял, местото и пътя в новото въплътяване. Обикновено се говори за добра и лоша карма, макар че по-добри би били изразите хармонична () и нехармонична ().
към текста >>
Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои
народи
.
Не искаме да разкрием на хората, че Господ им говори от слънцето. Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта.
Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои
народи
.
Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода.
към текста >>
Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много
народи
, запазват от нещастие и омагьосване.
Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето.
Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много
народи
, запазват от нещастие и омагьосване.
Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.).
към текста >>
Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на
народите
“, който канадския аналитичен психолог Д-р К.
Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване.
Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на
народите
“, който канадския аналитичен психолог Д-р К.
Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.). Според много източници, посоляването на децата и до днес .
към текста >>
45.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
— Правителствата на съвременните
народи
— Република, монархия, теокрация.
„Мило дете, аз те обичам“. 7. „Теория за безсмъртните....“. Карл Нисса 8. Кабала. — Предмет на Кабалата — Еврейската азбука и значението на 22-те й букви (с таблица). 9. Ив. Толев. Синархия.
— Правителствата на съвременните
народи
— Република, монархия, теокрация.
10. Сам. Р. Уелс. Физиогномия — Строеж на човешкото тяло (с 8 фигури) прев. от англ. Вл. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия — Тълкуване на линиите (продълж.
към текста >>
И отделните личности, и
народите
, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел.
Въпроси и отговори. Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата.
И отделните личности, и
народите
, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел.
Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод.
към текста >>
Историята на всички
народи
, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт.
Отговор на четирите въпроси от публициста N. N. в кн. I 21. Книгопис. Съобщения ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС Законите на развитието - Условията на истинската култура Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел.
Историята на всички
народи
, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт.
За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената.
към текста >>
Във всичките
народи
изобщо се съграждат домове.
Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот.
Във всичките
народи
изобщо се съграждат домове.
Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна.
към текста >>
Всичките болести на отделните индивиди и на
народите
водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ.
Кръвта тогава, пречистена през клетките на дробовете - а те са 3 билиона и 600 милиона клетки! - се препраща към мозъка. Но ако и мозъкът се ухитри да я задържи само за себе си, от силата, която ще се образува, тоя мозък ще се уголеми в ущърб на дробовете. Тогава умопобъркването е неминуемо, защото мозъкът, като не препраща енергията към стомаха и дробовете, няма да получава нова, па и не може да разпределя получената добре. Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството.
Всичките болести на отделните индивиди и на
народите
водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ.
от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане.
към текста >>
Народите
и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът.
никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне". Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите.
Народите
и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът.
Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост.
към текста >>
И правните възгледи на
народите
могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие.
се дължи запазването на вавилонската култура, която те ни са оставили като най-велик спомен за високите дарби и образование на предисемитската светлокожа раса, така щото днес може да се говори за един панвавилонизъм в тоя смисъл, че на младия арийски свет е било дадено арийско наследство, което той приел като верен пазител и увеличител, следвайки принципа за целенността, като го е поставила в услуга на напредъка на човечеството. Едно е, обаче, напълно ясно и безспорно, че всички по- големи преобразувания се предхождали от дегенериране на старите раси и образуване на смесени раси. С това цялото развитие на човечеството е било и ще бъде водено и направлявано от расовия закон. Ние виждаме, че правото и законът не влизат внезапно в живота, но че те представляват един явил се по силата на културните и социалните условия неизбежен продукт на развитието. и че едва ли некоя област на обществения живот е тъй тясно свързана с явяването и изчезването па расите, както правото.
И правните възгледи на
народите
могат да се схващат като кристализирано съдържание на тяхното културно развитие.
Както образуването на кристала започва в една точка, около която последователно се натрупван, единични кристалчета, като при това на развитието на некои от тях бива попречвано от някакви влияния и те пропадат. и както при напредването на процеса на кристализацията се нареждан, все повече и повече кристали, при което много биват унищожени, за да се получи най-после фигурата на прекрасния кристал. който се явява прел, нас със своя разнообразен блясък, така се нарежда и живота на расите, изхождайки от една точка и натрупвайки обичай след обичай, закон след закон. И както в живота на кристалите само чистото вещество може да влезе в състава на съвършения кристал, така също само най-чистата, най-първата, най-благородната раса достига реализирането на крайната цел — всички други трябва да изчезнат. Прев. Л. Р.
към текста >>
Кабалата е ключ към сбора на всичките
западни
окултни традиции.
Известни са под името „Ключове“ или „Clavicules de Solomon“, което е едно и също с „Шемамфораш“. В България некои притежавал така нареченото Соломоние. Предмет на Кабалата Както пояснихме по горе, Кабалата съдържа, от една страна, цяла система, съвършено особена, основана на свойствата на старо-еврейския език, а от друга — едно философско упътване от най-голяма важност. Сега ще изложим тия два отдела, като ги разграничим най-внимателно. Ще почнем с предварителни бележки.
Кабалата е ключ към сбора на всичките
западни
окултни традиции.
Всичките философи, като изхождал от най-възвишените понятия, до които може да достигне човешкия дух, непременно свършвал с Кабалата. Достатъчно е да споменем Раймонд Дюли2), Спиноза3) и Лайбницъ4). Всичките алхимици са едновременно и кабалисти. Всичките тайни религиозни и военни общества, които са се появявали на запад, като гностиците, църковниците, розенкрайцерите, мартинистите или франк-масоните усърдно са се занимавали с Кабалата и са изучвали нейната теория. Вронски, Фабър д’Оливе и Елифас Леви дължат на Кабалата изумителната дълбочина на своите знания и явно признавал това.
към текста >>
СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните
народи
– Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
_________________________________ 1) В еврейския език числата над хиляда нямат имена. 2) Адептите на Кабалата, между които се наброявал мнозина християнски мистици, като Раймонд Люли, Пик де ла Мирандол, Г. Постел, Хенри Мор, гледат на нея като на божествено предание толкова старо, колкото е стар и човешкия род (Franck: „Dictionnaire philosophique“). 3) Съчиненията на Спиноза доказват дълбоките му знания по Кабала. 4) Лайбниц бил посветен в Кабалата от сина на знаменития алхимик Меркури Ван-Хелмонт, който сам е бил велик кабалист.
СИНАРХИЯ СТАТИЯ ТРЕТА Окултна социология - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър - Правителствата на съвременните
народи
– Република, монархия, теокрация В тази статия ще продължим разяснението на системата на Сент- Ив д'Алвейдър за образуването формата на държавата и начина на управлението.
Така нашите четци, чрез последователно развитие на предмета, ще могат да си съставят ясна представа за естествения процес на развитието на обществата и оформяването им в държава с определен начин на управление. Ако разгледаме синархията като научен закон, ще можем да определим точното положение на всяка форма на управление в йерархията на социалните науки. Нека предоставим по тоя предмет думата на самия Сент-Ив д'Алвейдър, за да разясни сам той гледището си върху различните форми на държавна уредба. Ще цитираме направо от i-та глава на съчинението му „Mission des Souvereins": „При изследванията за произхода на общественото право и европейския начин на управление, ние често ще трябва да употребяваме термините: република, монархия и теокрация, поради което необходимо е точно да определим значението на тия думи, но не чрез граматически анализ, както многократно са правили това още от времето на Платона до наше време, а чрез наблюдение и исторически опит. Понеже целта ни е да разясним истината, доколкото това е в нашите сили, а не да изтъкнем тук някаква определена политическа система, то ние ще правим научните си изследвания съвсем безпристрастно, без да се смущаваме от заключенията си, каквито и да са те.
към текста >>
За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях
народи
.
Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях
народи
.
Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата. Целта на монархията е самодържавието.
към текста >>
Между християнските
народи
никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
Средството за постигане тази цел е централизацията на всички власти в лицето на монарха. Юридическото условие, необходимо за да се използува това средство, се състои в издаването на закона непосредствено от самовластния господар, без участието на други представители или упълномощени от царя, освен секретарите, съдиите и полицията. Гаранцията за успеха на тази форма на управление може да бъде само смъртното наказание (легалното убийство), тъй като при съществуването на обществената анархия (а само при това състояние на обществото е възможна появата на самодържавието) само човекът, който има власт над живота на всекиго, може да поддържа единството на нацията и няма да я остави да се разпадне. Чистата монархия е съществувала у асирийците. Класически образци на монарси могат да се смятат: Кир, Атила, Чингис-Хан, Тимур и др.
Между християнските
народи
никога не е имало чиста монархия, в пълния смисъл на тази дума.
Във всяка християнска страна, която се е стремила към единство, основателите на династиите са напрягали всичките си усилия да учредят самодържавието, и само това им давало сила да изпълняват задачата си. Всичките те прекрасно са знаели, че смъртното наказание е единствената гаранция на властта им, но на никого от тях не се е допуснало да се ползува от това наказание толкова свободно и последователно, както са правели това изброените азиатски монарси. Теокрация. Основата на чистата теокрация е религията. Целта, която тя преследва, е развитието на умовете и културата на сърцето, всеобщото единение и мира. Средството за постигане на тая цел е уважението към всичките религии и разяснението на тяхната общност.
към текста >>
Християнските
народи
никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Следите от това единство на религиите са се запазили навред, като например: според свидетелствуването на Дамис и Филострат, Аполони Тиански, съвременник на Исуса Христа, е водил учени беседи в религиозните центрове на целия свят с жреците на всичките религии, от Галия до Индия и Етиопия. В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга.
Християнските
народи
никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
към текста >>
Това обстоятелство е принудило християнските
народи
да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски
народи
, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
В сегашно време франкмасонството, което е само костите и скелета на теокрацията, е единствената организация, която има тоя всемирен характер и която, като почва от тридесет и третата степен, напомнюва съвършено малко по личния си състав някогашния интелектуален и религиозен съюз. Мойсей, който бе посветен в тайните на египетските храмове, в които от времето на Иршовия разкол бе се установил смесеният теократически начин на управление - поискал да спаси няколкото свещени книги, които щели да се изгубят, поради общата умствена и религиозна разпуснатост. И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции.
Това обстоятелство е принудило християнските
народи
да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски
народи
, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
към текста >>
Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в
народите
на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските
народи
и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в
народите
на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските
народи
и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си.
към текста >>
Но това, което е невъзможно за християнските
народи
, е възможно за другите.
Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление.
Но това, което е невъзможно за християнските
народи
, е възможно за другите.
Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
към текста >>
Африканските и особено азиатските
народи
, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите.
Африканските и особено азиатските
народи
, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си.
към текста >>
Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските
народи
.
Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия.
Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските
народи
.
Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване.
към текста >>
Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия
народи
.
При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи.
Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия
народи
.
Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си. Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове.
към текста >>
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на
народите
на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенстваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиатците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи. Те чакат само да се намери един енергичен деспот, който да може да ги подигне и обедини под знамето си.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на
народите
на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя.
Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
към текста >>
Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските
народи
да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Против Европа, отслабена от междуособните войни, не един милион, а двадесет милиони биха могли, въоръжени и обучени по европейски, да бъдат изпратени от съединените сили на народите на Африка и Азия, подкрепени от исляма и Китайската империя. Като следва някогашния си път, по бреговете на Африка, Италия и Испания, насочен право към сърцето на Европа, тоя поток от люде може да се хвърли върху нас и да помете всички по пътя си. Общото състояние на европейските работи понастоящем се представлява много по благоприятно за повторението на това нахлуване на „варварите" и много признаци, явни и тайни, потвърждават възможността на това нахлуване. Враждуващи помежду си, не свързани нито с религиозни, нито с политически връзки, европейските държави биха се превърнали на помощници на нахлулите врагове. Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре.
Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските
народи
да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство.
Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип.
към текста >>
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа
народите
на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец.
Търговците на оръжие биха били готови да ги снабдят с всичко, стига да им се плаща добре. Колониалните разпри и съперничеството на държавите заставляват християнските народи да изпращат на своите бъдещи врагове инструктори и да ги обучават на всичките тънкости на военното изкуство. Нито една европейска държава не би помръднала, за да предотврати тази беда, която би заплашила съседа й, тя би се зарадвала даже на нещастието му, като предполага, че самата тя е в безопасност. На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения.
Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа
народите
на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец.
Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й.
към текста >>
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските
народи
.
Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските
народи
.
Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония. Проектираното в Париж „общество на народите" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив.
към текста >>
Проектираното в Париж „общество на
народите
" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив.
По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения". От горното изложение на Сент-Ив д'Алвейдър се вижда, че той предусеща организирането на жълтата раса и насочването й против бялата, за да я унищожи. Той схваща ясно тая възможност, като плод на крайния материализъм и империализъм на стара Европа, без, обаче, да визира изрично, отде ще дойде тоя организатор и дали последният не се крие в лицето на великата вече сила Япония.
Проектираното в Париж „общество на
народите
" се явява като преграда на тая евентуална опасност. Ив.
Толев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ СТРОЕЖ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО „Душата е архитектът, а тялото — работникът“ С. П. Брънсънт Известни сведения за любопитния и чуден механизъм на човешкото тяло ще бъдат полезни, ако не съществени, за ученика по практическа физиогномия. И при все че не можем да влезем тук в подробности, считаме за желателно да изложим в общи черти системата на анатомията, върху която е основано нашето учение. Ще се види, че тя едновременно е проста и понятна, може да бъде обхваната с един поглед и да се види всичко.
към текста >>
Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите
народи
.
В мъжкия ръкопис се забелязват повече признаци на въздържаност, обмисленост, умереност, сигурност, дейност, волева сила, издръжливост и пр., а в женския — призраци на чувствителност, доброта, волева слабост, приспособимост, примирение и пр. Разбира се, че се срещат и смесени и преходни форми, които създават големи трудности при определяне автора на ръкописа. Новите стремежи на жените да си присвоят мъжки черти и да се доближат по воля и характер към мъжа, се отразяват без съмнение и в ръкописа. При все това в повечето случаи опитният графолог ще открие известни характерни черти. Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти.
Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите
народи
.
Не е чудно следователно, че тези характеристични национални качества намират израз и в ръкописа. Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при народите, които употребяват латинската азбука. Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните народи. Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност. Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия.
към текста >>
Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при
народите
, които употребяват латинската азбука.
Новите стремежи на жените да си присвоят мъжки черти и да се доближат по воля и характер към мъжа, се отразяват без съмнение и в ръкописа. При все това в повечето случаи опитният графолог ще открие известни характерни черти. Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти. Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите народи. Не е чудно следователно, че тези характеристични национални качества намират израз и в ръкописа.
Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при
народите
, които употребяват латинската азбука.
Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните народи. Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност. Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия. Едно явно биещо в очи различие се среща и в ръкописите от различни времена; следователно, имаме типични ръкописи, отговарящи на времето, на народните мирогледи и на душевните състояния. Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“.
към текста >>
Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните
народи
.
При все това в повечето случаи опитният графолог ще открие известни характерни черти. Там, където това е абсолютно невъзможно, сигурно ще имаме ръкописи от жени с мъжки характери или обратно мъже с женски характери и темпераменти. Известно е, че хората, принадлежащи към един народ, въпреки множеството различия в характера, притежават некои характерни, типични за народа качества, които ги отличават от другите народи. Не е чудно следователно, че тези характеристични национални качества намират израз и в ръкописа. Разбира се, че не е лесно и изисква упражнение и опитност, за да се установят този род различия особено при народите, които употребяват латинската азбука.
Климатическите условия, мирогледите, възпитанието и политическите условия упражняват най-голямо влияние върху душевните състояния на хората, а по този начин налагат особен отпечатък и на ръкописите на отделните
народи
.
Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност. Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия. Едно явно биещо в очи различие се среща и в ръкописите от различни времена; следователно, имаме типични ръкописи, отговарящи на времето, на народните мирогледи и на душевните състояния. Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“. Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена.
към текста >>
С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на
народите
.
Така напр., в ръкописите на англичаните се намират предимно признаци на спокойно, трезво, реалистично схващане, а в ръкописите на французите и италианците се забелязват признаци на по-голяма впечатлителност живост и възбудителност. Но и в ръкописите на един и същ народ се срещат отклонения и различия, в зависимост от много други условия. Едно явно биещо в очи различие се среща и в ръкописите от различни времена; следователно, имаме типични ръкописи, отговарящи на времето, на народните мирогледи и на душевните състояния. Призната истина е, че „всеки добър портрет в своите отделни черти разказва културната история на времето си и че портретите от различни векове са културно-исторически документи“. Същото може да се каже и за формите на писмото от различни времена.
С тези форми ще трябва един ден да се занимае психологията на
народите
.
Индивидуалният отпечатък в ръкописа зависи, от една страна, от душевното състояние на пишещия, изразено в писмовните движения, а от друга — от общи принципи, наклонности, предразположения, обществени особености и пр. Така че стремежите към постигане на хубавото, художническите дарби, чувството за правилни форми могат, в зависимост и от другите качества на индивида, да упражнят в известна мера влияние върху писмото му. Като излезем пък От становището, че отделните професии предполагат у носителите си и точно определени характерни качества, когато този индивиди отговарят на всички изисквания и условия, тогава можем да говорим и га професионални ръкописи, в които се отразяват особеностите на професиите. Като вземем пред вид, обаче, че в много случаи хората по разни причини се виждат принудени да се посветят на някоя професия, за която не притежават нито дарба, нито наклонност, ще ни стане ясно, защо някои търговци пишат като учените, както и обратно, някои учени имат търговски почерк, макар че и двете тези категории лица могат да постигнат успехи в своите професии. Понякога могат да се срещнат у едно и също лице качества за разни професии, тези качества ще се изразят и във формите на ръкописа.
към текста >>
Целта на държавите от Съглашението, както се вижда от съобщения по радиотелеграфа текст на проекто-договора за мир, е не само да излекуват Германия от злия дух на всемирна тирания и експлоатация на човечеството, който бе я обсебил преди и през войната, но и да я обезсилят материално до толкова, че нейният народ да стане за дълго време безопасен за другите, и в това си ново положение да бъде приет за член на Обществото на
народите
.
Съобщава: Ш-к. Обществена Хроника В чужбина Парижката конференция за мира продължава работата си, без да е успала до сега да сключи окончателен договор между Съглашението и коя да е от противните воюващи държави. Делегатите на Германия отдавна се намират в Париж и обсъждат предадения им проекто-договор, но считат, че той не отговарял на оповестените от Уйлсон 14 точки, поради което искат да се внесат в него редица поправки. Съмнително е. дали те ще сполучат това и дали в протакането на преговорите ще намерят модуса за облекчение на условията.
Целта на държавите от Съглашението, както се вижда от съобщения по радиотелеграфа текст на проекто-договора за мир, е не само да излекуват Германия от злия дух на всемирна тирания и експлоатация на човечеството, който бе я обсебил преди и през войната, но и да я обезсилят материално до толкова, че нейният народ да стане за дълго време безопасен за другите, и в това си ново положение да бъде приет за член на Обществото на
народите
.
Вижда се обаче, че грандоманията още не е изчезнала у ръководителите на Германия: социалистическият кайзер Еберт. който е признал военните заслуги на Хинденбурга, не е много далеч от бившия по идеите и попълзновенията сп. Той. вероятно, си въобразява, че колкото повече се приближава времето до новата реколта, толкова повече растат н шансовете на германците да наложат своите искания и с това да осуетят делото на мира в неговия основен принцип. Ние мислим противното: германците ще подпишат мирния договор. понеже е решено да настъпи вече новата епоха в духовния живот на човечеството.
към текста >>
Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на
народите
спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога.
Човек е, следователно творец на съдбата си в условията, в които живее. Вън от тия условия е законът на Божествения Промисъл. Там, дето свършва човешкото творчество, дето се прекратява човешката сила, дето спира човешката мисъл и дето престава да действа човешката воля, там започва божественото творчество, божествената сила, божествената мисъл и божествената воля. 2. Туй, което е вярно за човека, вярно е и за един народ. Законът е същият.
Каквото е отношението на човека спрямо Бога, такова е и отношението на
народите
спрямо човечеството, и каквото е отношението на народа спрямо човечеството, такова е и отношението на човечеството спрямо Бога.
Идеята може да се поясни така: ако вземем едно житно зърно и го поставим в почвата, за неговото растене са необходими 3 елементи: светлина, топлина и влага. Ако в самото зърно нема условия да използва светлината, топлината и влагата, то не може да расте. Ако ли то има вътрешните условия, но нема такива отвън — напр., посято е през зимата — то нема да прояви дейността си. И тогава, следователно, всеки от трите елементи ограничава по 1/3 светлината представлява мисълта, топлината — човешките чувства, а влагата — човешкия живот. Първите два елемента може да съществуват, но ако нема третият, зърното пак не може да прояви дейността си.
към текста >>
46.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Упадък и гибел на
народите
— Закони и исторически факти — Поука за българите. 2.
Списанието в PDF Година 1, Брой 4 (1 септември 1919 г.) 1.
Упадък и гибел на
народите
— Закони и исторически факти — Поука за българите. 2.
Нова Естетика: I — „Към Христа“ от Е. Те. Летхе. II — „В тлен звезда...“, от Б. М. Албиог. III — „Гитанджали“ (жертвени песнопения), от Рабиндранат Тагор (индуски поет), прев.
към текста >>
Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев УПАДЪК И ГИБЕЛ НА
НАРОДИТЕ
Закони и исторически факти Поука за българите Историята на всички
народи
, от най-старо време до днес, е велика учителка.
IX — Баща вижда умиращия си син. 12. Обществена хроника: I — В чужбина. II — В България 13. Известие. От редакцията 14. Теософски книги.
Издания на военното книгоиздателство Гужголов и Котев УПАДЪК И ГИБЕЛ НА
НАРОДИТЕ
Закони и исторически факти Поука за българите Историята на всички
народи
, от най-старо време до днес, е велика учителка.
Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действали и действат непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ.
към текста >>
И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели
народи
, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света.
Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава.
И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели
народи
, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света.
За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ.
към текста >>
Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други
народи
.
Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес.
Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други
народи
.
Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ. Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др.
към текста >>
Неговите жестокости над покорените от него
народи
не могат да останат неизплатени.
За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ. Не по-малка отговорност тежи и върху турския народ.
Неговите жестокости над покорените от него
народи
не могат да останат неизплатени.
Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
към текста >>
Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски
народи
, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
Неговите жестокости над покорените от него народи не могат да останат неизплатени. Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави.
Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски
народи
, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо.
към текста >>
По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански
народи
, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
Цели пет века турците безнаказано клаха и унищожаваха българи, арменци и др. Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава.
По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански
народи
, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии.
Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък.
към текста >>
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички
народи
, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички
народи
, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>
И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските
народи
чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко.
И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските
народи
чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас“. (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
към текста >>
знак, който при раждането захожда на
западния
хоризонт, ако луната се намалява.
От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха). Законът на Хермес гласи: знакът и градусът, на който стои луната в момента на Епоха, става асцедент при раждането, ако луната расте, а десцедент, т. е.
знак, който при раждането захожда на
западния
хоризонт, ако луната се намалява.
Този закон, от който се ползвал още Птоломей при коригирането на времето на раждането, се прилага винаги за тази цел и верните резултати, които често се постигат, са най-доброто доказателство за неговата правдивост. От това ние се учим, че раждането става в точно определено време и по-строго установени закони, не по-рано и не по-късно. Това важи за нормални раждания. А когато се намеси лекар или когато по други причини раждането закъснее или се ускори ? В тези случаи можем да правим само предположения.
към текста >>
Но някои
народи
пренебрегват ту едната, ту другата.
Ние ще дадем на нашите четци редица такива правила и съвети, които са. плод на дълбоки окултни изследвания. Ще започнем с мнението на известния писател Ледбитер за нашето хранене. Той пише: „Понеже ястията, които употребяваме, са предназначени за нашето тяло, те съставляват неразделна част от самите нас, поради което и въпросът за магнетизма, с който те са пропити, е от най-голема важност. Тяхната магнетическа чистота е толкова важна, колкото и физическата.
Но някои
народи
пренебрегват ту едната, ту другата.
В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм.
към текста >>
Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в
западните
страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел.
В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм.
Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в
западните
страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел.
Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение.
към текста >>
Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на
народите
.
Указало се, че точно в 6 часа след обед си заминал. Г-н Ц. казва, че до тази случка той гледал леко на живота, без да се замисли за по-дълбоките му основи. Но след тази случка той добил такава увереност в съществуването на душата след смъртта, че казва тъй: „Ако целият свет се събере и почне да отрича съществуването на невидимия свет, аз пак ще стоя непоколебим във вярата си, защото зная истината от лична опитност, аз видех.“ ОБЩЕСТВЕНА ХРОНИКА В чужбина Конференцията за мир в Париж още не е свършила работата си. Освен договорът за мир с Германия, който биде подписан от страните и приет от германското учредително събрание, друг договор не е сключен между воюващите до преди една година държави.
Президентът Уйлсон дори води упорита борба в своята държава с политическите си противници за ратификацията на мирния договор, включително и оня за обществото на
народите
.
Очаква се да излезе той победител в тая борба, въпреки съпротивлението на някои от членовете на американския сенат, които, според съобщенията на вестниците, едва сега, след участието на Северно-Американските Съединени Държави във всемирната война, се застъпват за ненарушимото прилагане на Монроевата доктрина. Животът, обаче, се развива без оглед на всякакви човешки доктрини, които са отживели времето си. Америка е призвана да се намеси активно в урегулирането на общочовешкия прогрес, за да се даде тласък на новата култура, която иде в света. И, струва ни се, ще доживеем да видим, че американската власт ще се настани, сама или в компромис с английската, на Босфора и в Мала Азия, за да обезвреди алчните апетити на някои „културтрегери“ от стария свят. Веднъж това постигнато, лесно ще се разбере, в какво направление ще се развият преговорите за мира с България и Турция.
към текста >>
47.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите
народи
се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките
народи
, но все още това не им се удава.
Ж. П., II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15.
Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите
народи
се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките
народи
, но все още това не им се удава.
В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула. Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между народите, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал. Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен.
към текста >>
Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между
народите
, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал.
майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война. IV — Силата на лошите пожелания и клетвата. V — Сънят на горския работник VI — Карма. 15. Съобщение на редакцията МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР Стари грешки и заблуждения – Условия за новия живот Наскоро ще се навърши цяла година, откак правителствата на така наречените „Велики сили" или на по-големите народи се стараят да възстановят мира помежду си и помежду малките народи, но все още това не им се удава. В столицата на Франция се събраха няколко стотин делегати на всички държави, участвали в голямата война, донесоха със себе си цели вагони книжа и документи, разискват в многобройни комисии и подкомисии, съчиняват обширни доклади до десетчленните или петчленните върховни съвети, но резултат от цялата тая колосална и главоломна работа, строго и безпристрастно оценен, е равен на нула.
Не е тайна за никого, че целта на всички участници в конференцията е да се сключи само един формален мир между правителствата, повече или по- малко приемлив и траен, а не да се установи един същински мир между
народите
, които населяват земята, мир на взаимно разбиране, на взаимно помагане и на братска любов; този последен мир се рисува във въображението на съвременните ръководители на човечеството като един далечен ако не и неосъществим, идеал.
Поради това нескривано убеждение на правителствените шефове, ние виждаме да се налага подписването на един мирен договор с Германия, от който и двата контрагенти са недоволни, а само си дават вид, че правят „bonne mine a mauvais jeu". Защото не ще никакво съмнение, че да се отнемат всичките колонии на Германия и се разпределят между главните й „победители", да се откъснат от нея големи и цветущи области и се дадат на съседите й, да й се вземе цялата флота, да й се наложат всевъзможни други ограничения и задължения, поносими и непоносими, това не може да бъде един мир, който би бил приет от германския народ доброволно и радушно. Разумява се, тоя мир трябва да се признае за насилствен. Но даже и от него Франция не е доволна. Страхът й от Германия е станал толкова голям, че постоянно я мъчи и преследва като жив кошмар, затова тя продължава, чрез печата си, да иска все нови и нови ограничения за Германия, от стратегически и икономически характер.
към текста >>
Малките
народи
, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители.
Само това, обаче, не може да стане. Оттук и враждата между „цивилизованите" французи и техните съседи, наричани с презрителното прозвище „les boches", вражда, която при сегашния манталитет на едните и другите, изглежда да се увековечава. Спряхме се на тоя случай, за да изтъкнем при какво психическо състояние се сключват договорите за мир в Париж. Във Версайл, красивата резиденция на „световните" разпоредители, е разтворена картата на земното кълбо и по нея се чертаят всевъзможни граници, само с оглед на материалните и империалистични интереси на големите държави - „победители". За тях човечеството е едно тесто, от което може да се правят най-разнообразни фигурки, по веленията на своя егоизъм и по прищевките на тия или ония приятели и любимци.
Малките
народи
, особено балканските, пламнали от ненавист помежду си, играят жалка роля пред благоволението на големите: те са само разменна монета за удовлетворение неутолимата жажда за разширение и богатства на своите, съперничащи помежду си, покровители.
А там, дето малките не могат да помогнат като оръдия, големите или се споразумяват с „временни" спогодби помежду си, или пък чисто и просто отлагат разрешението на трудните въпроси за по-благоприятно време... По тоя начин, добива се твърде некрасивото впечатление на един международен грабеж на достоянието и правото на по-слабите от по-силните. При това, гласът на един велик народ, като че ли още стои заглъхнал: това е Русия, която не се допуща да фигурира като равноправна участница в конференцията на мира. Нейното възкръсяване задава страх не по-малък от оня, който иде от Германия. Милионите жертви в хора и милиарди рубли, които даде тоя славянски народ не толкова за своя културен прогрес, колкото за спасението от явна гибел на някои свои бивши съюзници не ще останат без никакво възмездие. Ние знаем, че има сили непобедими, които работят за възраждането и укрепването на руския народ, който, въпреки всички спънки ще се издигне отново на краката си и ще заяви своите вековни права.
към текста >>
От това гледище, една капитална грешка е, да се делят
народите
на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват.
Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса.
От това гледище, една капитална грешка е, да се делят
народите
на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват.
Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си.
към текста >>
Тая война нямаше за цел да унищожава
народи
със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на
народите
, като членове на човечеството.
И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват.
Тая война нямаше за цел да унищожава
народи
със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на
народите
, като членове на човечеството.
Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр.
към текста >>
Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите
народи
с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството.
Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки.
Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите
народи
с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството.
За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм.
към текста >>
За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между
народите
, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства.
Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството.
За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между
народите
, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства.
Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот.
към текста >>
При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички
народи
, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр.
Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си.
При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички
народи
, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр.
и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора.
към текста >>
С разпокъсване на
народи
и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания.
„Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното.
С разпокъсване на
народи
и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания.
По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални. Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени.
към текста >>
И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от
западния
океан на покоя прохладна влага на мир.
Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати. Ето, настъпва утрото със златна кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята.
И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от
западния
океан на покоя прохладна влага на мир.
Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово. 68. Твоят слънчев лъч долита при мене на земята с разтворени обятия и през целия дълъг ден стои пред вратата ми, за да отнесе към Твоите стъпки облаци, създадени из моите сълзи, въздишки и песни. С безумна радост ти кичиш своята звездна гръд с този плащ от мъгливи облаци, като му придаваш безчислени форми и видове и го красиш с вечно меняващи се цветове. Той е тъй въздушен, тъй непостоянен, тъй нежен, тъй пълен със сълзи и мрачен — ето защо Ти го обичаш, о непорочни и чисти!
към текста >>
Правилото на отшелниците от всички
народи
в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд.
Правилото на отшелниците от всички
народи
в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите.
Днес още това се практикува от християнските монаси, мюсюлманските факири и индуските аскети. Изтезанията, които последните си налагат, надминават всичко това, което могат да си представят на Запад. Това е, което наричат Хата Йога, или Низшата Йога. Тия странни упражнения понякога са. ужасни и отвратителни.
към текста >>
В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите
народи
, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична.
Индийците считаха материята като илюзия, персийците вече я признават за реалност, но реалност неприятелска; сега египтяните не считат материалното като враждебно на духовното; те вече се примиряват с него; нещо повече: те го считат вече като изражение на духовното и се стараят да търсят във физическото израз на дълбоката мъдрост на божествените същества. От там и развитието на египетско-халдейската астрономия и особеният й характер. Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят.
В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите
народи
, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична.
След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична.
към текста >>
и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите
народи
.
Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр.
и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите
народи
.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята?
към текста >>
Днешният човек в сравнение с по-старите
народи
е най-много потънал в материята.
В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините.
Днешният човек в сравнение с по-старите
народи
е най-много потънал в материята.
Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир.
към текста >>
Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и
народите
, които са техни носители, се израждат, отпадат?
Така е било в миналото. Сега да не мислим, че и в бъдещето заедно с достигането на по-високи степени на развитие, хората ще стават все по-еднакви. Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим. Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него. И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа.
Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и
народите
, които са техни носители, се израждат, отпадат?
“ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред.
към текста >>
Народите
се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство.
Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим. Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него. И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа. Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята.
Народите
се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство.
Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред. Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност.
към текста >>
Напр., атлантските
народи
загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н.
И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа. Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа.
Напр., атлантските
народи
загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н.
Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред. Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример. Преди освобождението животът у нас беше съвсем друг, съвсем различен от сегашния.
към текста >>
Много от
народите
, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред.
Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н.
Много от
народите
, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред.
Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример. Преди освобождението животът у нас беше съвсем друг, съвсем различен от сегашния. Една душа, която е родена тогаз, ако се роди сега, ще почерпи съвсем друга опитност, понеже както семейният, така също и училищният и обществен живот и пр.
към текста >>
Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от
западните
хора, да бъдат следвани.
И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок.
Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от
западните
хора, да бъдат следвани.
Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.).
към текста >>
48.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че
народите
не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм.
- Мъдрост и Любов Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територия се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване. Това са неизбежните резултати от едно безумно управление в продължение на четиридесет години. Българският народ преживява най-страшните изпитания в момента, когато в Париж се чертаят новите условия, в които ще се развива, според късогледите схващания на съвременната дипломация, неговия живот. Обаче, всъщност, не с тия рамки на договора за мир, които ще насочват нашето развитие. Има много по-велики закони, непонятни още за мнозинството от българската интелигенция и пренебрегвани умишлено от международния ареопаг, които налагат неотразимото си влияние върху еволюцията на човечеството, а същевременно и върху тая на нашия народ.
Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че
народите
не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм.
И понеже тоя организъм, като всеки жив индивид, съществува, действува и се развива по строго определените природни закони, то и неговите части или органи са подчинени на същите закони на развитието. Няма съмнение, следователно, че при действието на тия закони трябва да се запазва хармонията, която наблюдаваме при сътрудничеството и функционирането на самите клетки в човешкия организъм, защото, в противен случай, всяко нарушение на тая хармония причинява една или друга болест. Това е толкова вярно за цялото човечество, колкото и за всеки отделен народ и специално за всяка личност. Заключението от това е, че преди всичко, ние сме длъжни да изучим и разберем добре законите на индивидуалното, общественото, духовното и културното развитие, за да можем да уредим правилно нашия живот и да осигурим на народа си трайно благоденствие и честита бъднина. Тогава и международното положение на България ще се уреди от само себе си и ще се постигне нашия национален идеал, въпреки всякакви противодействия от външни съперници и без да се кланяме на тия или ония земни „богове", както правихме до сега.
към текста >>
Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на
народите
, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия.
Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава.
Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на
народите
, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
към текста >>
Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни
народи
, т. е.
изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия.
Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни
народи
, т. е.
от акадите. Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му.
към текста >>
Шлатер бродел пеш през
западните
щати и територии, като произвеждал сензация, където се явявал, с чудните лечения и странната си, почти свръхчовешка личност.
Така той тръгнал за Скалистите планини без пари и средства за издръжката си. Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много. През пребиванието си в Ратон, Ново-Мексико, той показал чудеса с постенето си. Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с вода, и пак си запазвал бодростта до край. Не рядко, той не ядял по цяла седмица.
Шлатер бродел пеш през
западните
щати и територии, като произвеждал сензация, където се явявал, с чудните лечения и странната си, почти свръхчовешка личност.
Францис Шлатер През 1896 год. случи се да бъда в Денвър, Колорадо, когато Шлатер беше там, току-що се завърнал от южна Калифорния. Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в работата му. Аз бях ежедневен посетител на мястото, дето той живееше в продължение на три цели седмици, и го наблюдавах с часове. Той живееше при едни хора на име Фокс, които имаха малка къща в едно от предградията на Денвър.
към текста >>
49.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така съвременното човечество ще се клатушка още,
народите
ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята.
Съобщ. Ш. V. Цифри и писмени знакове в ириса на окото. 14. Книжнина. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Методи за изправлението му Бъдещето, което предстои Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат.
Така съвременното човечество ще се клатушка още,
народите
ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята.
Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други.
към текста >>
Това ще бъде деня на общото възкресение на всички
народи
по лицето на земята.
И пророкът отговаря: Може, Господи, ако Ти кажеш. И този, живият Господ казва на пророка: Изкажи тогава мощното Слово в Моето име. И пророкът е произнесъл вече това магическо Слово, и ние виждаме вече, тия кости да се събират и се организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв, и да се обвиват с кожа. Остава още последният момент, да каже пророкът: Да дойде Духът. Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и ние ще се намерим пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство.
Това ще бъде деня на общото възкресение на всички
народи
по лицето на земята.
На тия живи кости, които в България са почнали да се съединяват и обединяват, да се обличат в жили, в мускули, в плът и кръв, и които наскоро трябва да станат на краката си, ние препоръчваме горепоменатите две течения: топлото и студеното, едното от които върви отдолу нагоре, а другото отгоре надолу. Те ще опреснят живота на новооживялите кости, ще им дадат потик към нова работа, да почнат да създават своите клонове и клончета, своите пъпки и листа, да образуват своите цветове и плодове, за да узреят семките на живота вътре в тях. Следователно, нам ни трябват учители умни и добри, себеотвержени и безкористни, които да живеят за другите. Тия кости, които сега се събират, са костите на младите, на ония деца, които сега се раждат, на ония момци и моми, които сега стават, на ония обществени дейци, които сега започват своята работа. И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа.
към текста >>
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите
народи
могат ли да оживеят?
Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите
народи
могат ли да оживеят?
И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
към текста >>
Ще изчезнат границите между брат-
народите
.
Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта. Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите. Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество.
Ще изчезнат границите между брат-
народите
.
Който работи за тази идея, той работи за бъдещето. Окултизмът симпатизира на всяко движение, което работи за сближение на народите. Като издание на „Възраждане“ има една картина под заглавие „Християни“. Тая картина ми е направила голямо впечатление. В нея е представен Христос с едно неземно сияние.
към текста >>
Окултизмът симпатизира на всяко движение, което работи за сближение на
народите
.
Тогаз ще бъде осъществен духовният социализъм. И окултистите са социалисти, техният идеал е комунизмът, само че на духовни основи. Окултизмът е за духовния социализъм.4) Който работи за интернационализма, той работи в съгласие с божествения план на еволюцията, защото шестата култура .ще бъде култура на общочовешкото общество. Ще изчезнат границите между брат-народите. Който работи за тази идея, той работи за бъдещето.
Окултизмът симпатизира на всяко движение, което работи за сближение на
народите
.
Като издание на „Възраждане“ има една картина под заглавие „Християни“. Тая картина ми е направила голямо впечатление. В нея е представен Христос с едно неземно сияние. Властниците и военните на всички времена му поднасят в дар окървавени оръжия и отсечените глави на своите противници. Той с тъга си отвръща погледа от тях.
към текста >>
Ние мислим, че всички други
народи
са шовинисти, но ние не сме.
Има някои деца, които още от малки си закачат саби и воюват. Нека да играят други игри, но не такива. Шовинизмът е душевна област, но по-скоро в много случаи е демагогия и средство за приспиване на масите. В училището един вид хипнотизират делата. За това са виновни управляващите, които го правят съзнателно.
Ние мислим, че всички други
народи
са шовинисти, но ние не сме.
И ние сме шовинисти. Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят. Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно.
към текста >>
Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на
народите
.
Не трябва да садим в училищата омраза към никой народ. Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят. Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно. Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от училището.
Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на
народите
.
Не само че не трябва да говорим лошо за другите народи, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях. Лош народ няма. Да вземем за пример сръбския земеделец. Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина.
към текста >>
Не само че не трябва да говорим лошо за другите
народи
, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях.
Когато два народа се мразят, те вече воюват в невидимия свят и после тази борба остава да слезе като война във физическия свят. Ето защо трябва да се възпитават децата в интернационализъм. Ако има омраза, ще има войни непременно. Възпитанието в духа на общочовешкото братство трябва да почне от училището. Полезно е в това отношение да се преподава есперанто в училище, понеже той е фактор за сближение на народите.
Не само че не трябва да говорим лошо за другите
народи
, но даже не трябва да казваме, че нашият народ е по-добър от тях.
Лош народ няма. Да вземем за пример сръбския земеделец. Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият.
към текста >>
Омразата между
народите
е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове.
Лош народ няма. Да вземем за пример сръбския земеделец. Простият сръбски земеделец работи своята земя и не иска да се безпокои, дали този или онзи град е сръбски или български. Той не храни никаква омраза против българина. Сръбският земеделец мрази войната, колкото и нашият.
Омразата между
народите
е изкуствено подклаждана от някой политически кръгове.
Историята не трябва да се преподава в шовинистичен дух. Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят.
към текста >>
Идвали ли са да го нападат чужди
народи
, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете?
Училището не трябва при преподаването на историята да възвеличава хората, които са се отличили с военни победи. Свещеник Георги Петров казва: „Да вземем за разглеждане знаменития герой на древността: македонския цар Александър. Като какво славно и велико нещо е извършил този прочут герой? На 30 годишната си възраст той бе завладял почти половината свят. Но какво е заслужил с това?
Идвали ли са да го нападат чужди
народи
, и той с риск на живота си да е отблъсквал враговете?
На него никой не е нападал. Напротив, той сам е преплавал през морета и е преминал през гори и планини, за да нахлува в чужди предели и да се сражава с хора, които до тогаз нито са чували, нито са знаели за него и за неговото царство. За какво е предприемал Александър своите походи? За какво е извършил толкоз военни подвизи ? За доброто и славата на отечеството или за обогатяването на своята страна?
към текста >>
А пък статуите на Мадоната в някои
западни
църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници.
Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят.
А пък статуите на Мадоната в някои
западни
църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници.
С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на фантазията да работи, тя е пасивна. А когато подробностите не са представени, то фантазията сама допълва подробностите, значи твори.
към текста >>
Относително външните характерни качества може да се каже, че у
народи
, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у
народите
, в които надделява лопатовидният тип.
Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства. Хора с гладки квадратни пръсти обичат литературата като такава, и имат бързотечащи мисли. Такива с възлесто квадратни пръсти действат само след зряло обсъждане. Ако квадратните пръсти имат два възела, то техният притежател ще предпочита ония от науките, в които има строга система; той би се отличил в геометрията, аритметиката, юриспруденцията и тям подобните дисциплини. Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа.
Относително външните характерни качества може да се каже, че у
народи
, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у
народите
, в които надделява лопатовидният тип.
с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35). Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки.
към текста >>
Няма вече империи и царства, на тяхното место изпъква една „федерация на
народите
“.
И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет.
Няма вече империи и царства, на тяхното место изпъква една „федерация на
народите
“.
Четири гиганта се запазват: англосаксонците, латинците, славяните и монголите... . . . След 1925 год. виждам една голяма промяна в религиозните чувства и схващания. . . .
към текста >>
50.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
През тоя неизбежен период, борбите между
народите
и между отделните индивиди ще продължават.
3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов.
През тоя неизбежен период, борбите между
народите
и между отделните индивиди ще продължават.
И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни.
към текста >>
Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и
народи
са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство.
Никой, обаче, не може да приложи успешно това изкуство на дело, ако няма елементарни познания от великата божествена наука за живота, тъй както се проявява в природата. Достатъчно е да се изтъкне, че природата, със своите незиблемни закони, ни най-малко не иска да знае нито за нашите войни, нито за нашите стачки, нито пък за някакво управление, осъществявано от разнородни и противоположни елементи, които, преди всичко, не познават управляваните от тях и себе си, за да се разбере, колко сме още далеч от едно истинско управление, което да насочва правилно развитието на духовните сили на народа. Основата на човешкото общежитие е законът на любовта. Великият Учител Христос е казал на своите ученици, и чрез тях и на цялото човечество: „един е вашият учител, Христос, а всинца вие братя сте“[1]. От това положение изхождат всичките принципи, върху които се гради живота на хората.
Съединени чрез връзките на братството, хората от всичките времена и
народи
са предназначени да работят, да си помагат взаимно и да се самопожертват един за другиго, за да се постига винаги и постоянно обществената солидарност и общото благо, което, в последното си развитие, се проявява в духовното съвършенство.
А за да работи, да помага и се пожертва за ближния, човек трябва да се вдъхновява и потиква от чистото и безкористно чувство на мировата любов, без което е немислим никакъв смислен живот на земята и никакво развитие. С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми.
към текста >>
Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани
народи
.
Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации.
Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани
народи
.
Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден. Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция.
към текста >>
Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за
западния
слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо
западните
чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Като некакъв кошмар изглеждаше това море от лица, намиращи се под влиянието на толкова странни и потресни звукове. На мен те произведоха впечатление на тревога, нещо като физическа тъга и разстройство, които никога не е извиквала в мене никоя друга музика. Не може да се каже, че тези звуци бяха много шумни: силният удар на „Арата“ дава много по-голям звук, ако е позволено да се нарече това звук. Това беше нещо остро, раздирателно. Макар нотите и да бяха музикални, пълни и силни, но, изглеждаше, че те проникват в тялото и се разкъсват в него това бяха, ако можем така да се изразим, разривни бомби на звука.
Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за
западния
слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо
западните
чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи.
Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове. Хармонията за западния слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
към текста >>
Хармонията за
западния
слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
Както в китайската и еврейската музика, така и в индуската, интервалите между нотите са много по-малко отколкото в западната музика; хроматичната гама на Запад се заключава изцяло в пределите на фортепианната клавиатура, а на Изток има още много ноти изпомежду, и тези степени са така тесни, щото не могат да бъдат различими за западния слух, докато той не се развие достатъчно, за да ги схване; ето защо западните чужденци често обвиняват индуските музиканти в това, че те са „безцветни“, че те „фалшифинират“, тогава когато тези музиканти извикват трепет от възторг всред своите съотечественици с тези крайно тънки деления на звука, които се произвеждат от изкусния глас или пръстите на артиста Индуският слух, по пътя на дълга наследственост, се е развил до възможността да оцени тези тънки деления на звука, така както окото на кашмирския или персийския тъкач различава сенките на бои, недостъпни за други очи. Аз предполагам, че благодарение на това, индуското ухо е станало по-тънък възприемник на звука, отколкото европейското, и възможно е, ясновидещето изследване да го намери и по-тънко специализирано. Има още друга съществена разлика между източната и западната музика. Източната музика представлява последователност па звуковете, мелодия, тогава когато западната музика се състои от ноти, взети едновременно и съставящи хармония. Първата, съответно на разрастването си, дава все по-тънки деления, става все по-ефирна и по-неуловима; а другата, като се разраства, става все по-масивна и все по-разкошна в сложността на своите сливащи се звукове.
Хармонията за
западния
слух е велика вдъхновителка на чувствата, тя се създава от съединението на много ноти, които звучат едновременно и съставляват акорди, които се намират във взаимно сродство, определяно от най-строги правила.
Хармонията е наука, и трудна наука, и за да бъде майстор в хармонията, човек е длъжен да знае съотношението на всека нота с другите ноти и длъжен е да умее да ги съедини по такъв начин, щото слухът да бъде напълно удовлетворен от общата сложна маса на звуковете. Ако се въведе дисонанс, както това се прави да се обогати хармонията, той всякога трябва да бъде разрешен, така че след мигновеното потръсване на слуха да следва още по-голямо изтънчена наслада. Понякога две ноти, взети едновременно и отделно от други, могат да накарат да си запушим ушите, но умело разположени в съчетание с други ноти, те вече доставят наслада1). Ние виждаме, че природата, в изграждането на своята музика, добре разбира цената на дисонанса и винаги в края на краищата го разрешава в съвършено съзвучие. Макар човешката природа и да е по-висша проява, отколкото е животинската природа, ние в началото виждаме такова безредие в нея, каквото не се среща всред животните.
към текста >>
Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред
народите
.
Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ.
Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред
народите
.
Не е важно, че едни са съществували във физическия свят хора, а други са само поетически образи. Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята.
към текста >>
Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави
народи
, малайци и монголи, а моторната ръка повече при
западните
, червенокожите в Америка.
49 и 50). С напредването на възрастта ръката става по-мършава и по-възловита, по нея се явяват набръчквания и дипли, кожата става жълта, ноктите се изменят, като стават по-крехки и по-бледи, но типичната форма на ръката се запазва (фиг. 31). Така еволюционните стадии на ръката в различните възрасти на човека представляват за хирогнома толкова характеристични степени на развитие, че по тях може достатъчно да се определи възрастта на лицето, което се наблюдава. Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката. Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси.
Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави
народи
, малайци и монголи, а моторната ръка повече при
западните
, червенокожите в Америка.
Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма. По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля. Ръката на възрастния може, обаче, да напомня и ръката на старец, и тогава, ако е костелива, мършава и суха, ще показва липса на топлота в темперамента и на фантазия, също и преобладаване на хладен разум и алчна воля“. Нежна, мека, малка, тясна и пълничка ръка, която напомня на женска ръка, у мъжа ще показва по-малко мъжественост и характер, дори женственост.
към текста >>
Говорихме нещо и за приложението на кармичния закон в съдбините на
народите
.
Една заран отидох да посетя приятеля си А. В. в дома му. Там беше и по-малкия му брат Б. С А. В, който е с теософски убеждения, ние заговорихме по различни въпроси от духовен характер.
Говорихме нещо и за приложението на кармичния закон в съдбините на
народите
.
Аз му казах, че съм чул предсказания за нови и по-ужасни войни в недалечно бъдеще и пр. Б. беше настрана от нас и не взимаше участие в нашия разговор. По едно време той се намеси. „Чудя се как ви задоволяват такива обяснения на толкова важни въпроси! Тези обяснения не почиват на здрава основа, в тях няма никаква логика...“ И веднага след това започна да хули и Бог, и религия, и... даже почна да псува Той мислеше, че много знае понеже той минаваше за писател: първата му сбирка стихове беше отпечатана и втора беше готова за печатане.
към текста >>
51.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на
народите
.
Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр.
Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на
народите
.
Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!
към текста >>
Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и
народите
.
Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и
народите
.
И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ.
към текста >>
“ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или
народите
-вълци“.
Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк! Лъжат и крадат отделните личности, мамят се, ограбват се и се убиват взаимно и народите. И едните, и другите служат единствено на своя егоизъм, като всеки човек и всеки народ вижда щастието и благополучието си в нещастието и злополучието на другия човек и на другия народ. Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не!
“ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или
народите
-вълци“.
Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
към текста >>
Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и
народите
и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло!
Никаква правда, никаква любов и никаква милост към равния и слабия! Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес!
Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и
народите
и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло!
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад.
към текста >>
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните
народи
— това са гробищата на съвременното човечество.
Земята принадлежи общо на всички хора, които са длъжни да я обработват задружно и имат право да се ползват еднакво от плодовете на своя труд. „Не! “ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло!
Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните
народи
— това са гробищата на съвременното човечество.
От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им.
към текста >>
От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават
народите
.
“ — провикват се хората със старите идеи — „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като, за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците-вълци или народите-вълци“. Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или на някой народ. Викът „vae victis“ — тежко на победения — се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство, обаче, издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи — това са гробищата на съвременното човечество.
От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават
народите
.
Поради тия стари идеи, изучването на живата природа е дало възможност на хората, напр., да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: напр., чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: режат се, ампутират се, изучват постоянно само анатомията си .
към текста >>
Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички
народи
.
Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ.
Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички
народи
.
Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, за сега. в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива — да живее новото човечество!
към текста >>
Легендата за птицата феникс Древните
народи
са вярвали в съществуването на една много красива птица, наречена феникс, която бивала изгаряна, но след това възкръсвала от пепелта си пак тъй красива, каквато била по-рано.
Но това не ще каже, че тези геометрически теореми не могат да се намерят чрез самостоятелно разсъждаване, без да се прибегне до неговите книги. Всяко дете сега само доказва геометрическите теореми, а който иска, може да направи сравнение с Евклида. Също така, казва Д-р Щайнер, окултизмът днес самостоятелно намира чрез ясновидско изследване окултните истини и след това може да се обърне и да сравни това, което е намерил, с това, което пише в различните религиозни книги и да види съгласуването. В всеки случай, критериумът за верността на тая или онази истина служи не фактът, че е писана някъде, но фактът, че може да се констатира и днес с духовното изследване на действителността. Това независимо дохождане до същи- те истини още повече повдига ценността на свещените религиозни книги.
Легендата за птицата феникс Древните
народи
са вярвали в съществуването на една много красива птица, наречена феникс, която бивала изгаряна, но след това възкръсвала от пепелта си пак тъй красива, каквато била по-рано.
С тази легенда старите окултни школи са разяснявали на народа закона за прераждането на човешката душа. Но ние можем да използваме тази легенда и за друго. Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ. Окултизмът е стар колкото света. Винаги е имало окултисти и окултни школи.
към текста >>
От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на
западния
свят е Питагор.
Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ. Окултизмът е стар колкото света. Винаги е имало окултисти и окултни школи. Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха.
От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на
западния
свят е Питагор.
От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове? “ от Доктор Рудолф Щайнер.
към текста >>
Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на
народите
си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“.
Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз. Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал.
Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на
народите
си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“.
В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира. След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год. Тя се установила в Бал. През 1818 г. тя поискала да отиде в Петербург, но не получила разрешение за това.
към текста >>
Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред
народите
си истински образи на справедливост и милосърдие.
Тя е видела най-напред испанския крал, Карл IV, тогава пленник в Марсилия; после тя информирала Наполеона, чрез посредничеството на Ремюза, за неуспеха на войната в Русия, която предприемаше и за предстоящото му падане; най-после, тя получила заповед да се отнесе до руския император. Известен от своя посланик, цар Александър повикал при себе си мистичната пророчица. Тя прекарала 18 месеци в двореца, от септември 1819 год. до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх.
Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред
народите
си истински образи на справедливост и милосърдие.
Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия. По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските народи“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“. * * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери.
към текста >>
По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските
народи
“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“.
до март 1821 год., през което време е имала често тайни разговори с императора. По указанията на сестра Саломея, император Александър заповядал да направят триъгълници от чисто злато, затворени в медальони, емблеми на божествената Троица в Единството, представлявана на земята от царската троица под единството на един силен монарх. Тия талисманически медальони били предназначени да се дават при известни случаи на принцовете, които биха желали да бъдат пред народите си истински образи на справедливост и милосърдие. Друг един посветен, Хоене Вронски, (Józef Maria Hoene-Wroński) философ и математик, е имал също голямо влияние върху заместника на цар Александър, брат му Николай I, който се възкачи на престола в 1825 год. Вследствие на известни факти, които останаха тайна, Вронски трябвало да напусне Русия.
По-късно той изпратил на императора един „исторически документ (таен) за откровението на божите съдбини за славянските
народи
“ с „сто решителни страници за Негово Величество Руския император, крал Полски“.
* * * Александър II, син на Николай I, вярвал в гадателните науки, особено в астрологията, която бе изучил специално. Приет в главните тайни мистични дружества в Европа, той бе свързал отношения с много окултисти и розенкройцери. В януари 1880 г., великият княз Константин му представил един чуден германски медиум, барон Хенрих Лангсдорф, внук на един стар руски посланик. Ето при какви обстоятелства е станало това представление: когато се намирал на визита у графиня Галв, в хотел „Европа“, великият княз чул да се говори за този медиум, който казвал, че бил натоварен с мисия при императора. Той се явил при него и го помолил да му даде някое доказателство за своята мисия.
към текста >>
Испанските
народи
и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1).
Курт де Жебелян първ се е досетил за значението на Таро, което, служи като главен ключ на херметическите йероглифи. В тях се намират символите и числата на пророчествата на Йезекиля и Св. Йоана. Библията е книга на вдъхновението, а Таро е книга на вдъхновителя Нари- чат го още Колело — Рота, отдето излиза Таро и Тора. Старите розенкройцери са знаели Таро, а маркиз de Suchet говори за него в съчинението си за посветените. От тия книги са дошли до нас игралните карти.
Испанските
народи
и до сега още еж запазили главните първоначални знаци на Таро и с тях играят „на сянка или човек“1).
Това е един смътен спомен за първоначалното употребление на тайнствената книга, която съдържа в себе си правилни съждения за човешките божества. Най-старите Таро били едни медали, от които правели талисмани. „Ключовете“ или „Малките ключове на Соломона“ се състояли от 36 талисмани, с 72 отпечатъци, анологични с йероглифическите фигури на Таро. Тия фигури, извратени от копистите, още се намират в старите ръкописни „Ключове“ из библиотеките. Единственият, достоверен ръкопис на „Ключовете“ е онзи, който съдържа 36 талисмани с 72 тайнствени названия; другите, макар и стари, са резултат от измислиците на Черната Магия и представляват една мистификация.
към текста >>
У старите гърци той е бащата на боговете — Зевс; у северните
народи
— Тор; у египтяните — Амон; у халдеите и вавилоняните — Мерадах или Бел-Мерадах.
Тип: Едуард VII. Той е имал възходящ и владетел на асцендентд. Също и екс-президент Тафт. При него експанзивната природа на най-добре се проявява. Големият благодетел на човечеството, Юпитер, е символ на мъдростта.
У старите гърци той е бащата на боговете — Зевс; у северните
народи
— Тор; у египтяните — Амон; у халдеите и вавилоняните — Мерадах или Бел-Мерадах.
Той е бог на справедливостта и правото. Обикновено го представляват седнал на златен трон, с лъчи от мълния в едната ръка и жезъл в другата, с дълга вълнообразна брада, а при краката му един орел. Нему били посветени, между другото, и храмовете на Амон и Додона. Юпитер владее върху белия и черния дроб, кръвта, храносмилателните органи и дясното ухо. При афликтация може да причини болести в тези части.
към текста >>
Г н Ив Брито публикува в L’Etoile една любопитна статия, озаглавена:
народите
и астрологията.
По тоя начин става абсолютно очевидно, че човек съществува и върху други планове (полета), различни от физическия. На ония, конто биха отричали тия съществен факти, Фламарион противопоставя многобройни доказателства и подробности: книгата му е пълна с наблюдения, подписани и датирани, които представляват всичката гаранция на една строга научна анкета. Тази книга е една благодат за ония, които още се съмняват в съществуването на душата и нейните духовни бъднини. Ние ще дадем в следните книжки извадки от това капитално съчинение. 10. Списанието Диана (№ 47) дава статия върху библейския езотеризъм, а специално върху падането на Ева: то е слизане на духа във физическата вселена; змията, според него, представлява образ на земната любов. 11.
Г н Ив Брито публикува в L’Etoile една любопитна статия, озаглавена:
народите
и астрологията.
В 1789 год., казва той, стана през юли—август голямо сближение между планетите Уран, Юпитер и Марс, в знака Лъв, който е знак на Франция. Поради това Пйер д’Ай е можал да предскаже революцията в своята книга lmago Mundi,както и Ришар Руса. Подобни големи сближения илюстрирали жакерията (селското въстание), генералните щати и пр И войната през 1914 г. съвпада с противопоставянето на Слънцето срещу планетата Уран. Сжщо и руската революция от 15. февр.
към текста >>
52.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нашита длъжности — Положението на българския народ
Народите
продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по слабите.
И животните предсказват събитията. VI. Предупредителен сън. 12. Книжнина. 13. Разни вести. 14. Съобщения на кориците (може да се прочете от поставения PDF) ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!
Нашита длъжности — Положението на българския народ
Народите
продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по слабите.
Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява. Една неудържима стихия тласка човечеството към гибел, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни. Бъдещето на всички е застрашено. Всеки отделен народ преживява най-тежки вътрешни кризи.
към текста >>
И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и
народите
?
— с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото.
И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и
народите
?
Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля.
към текста >>
Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи
Народите
от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта.
. . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“ И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света.
Боян Боев Изследванията на Райхенбах Уводни думи
Народите
от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта.
Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно. Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно.
към текста >>
Райхенбах при изложението на тези опити забелязва, че с тяхна помощ могат да се обяснят разказите за явяване на призраци, каквито разкази съществуват у всички
народи
.
Това, значи, той е констатирал вън от тъмната стая. Обаче, подобни работи постоянно се констатират в тъмната стая. Баронеса Мария фон Август видела Райхенбаха и мъжа си в тъмната стая като два подвижни стълбове. Такива примери Райхенбах привежда още много. Човек, гледан от сензитив в тъмна стая, като че ли е обвит с неколко слоя памук или може да се сравни с едра снежна фигура, или като че ли цел е посипан с брашно.
Райхенбах при изложението на тези опити забелязва, че с тяхна помощ могат да се обяснят разказите за явяване на призраци, каквито разкази съществуват у всички
народи
.
После с тях, казва той, могат да се обяснят много места из германската митология, дето се разправя за призраци. Виждане на боите — Поляритети Когато сензитивът влезе в тъмната стая, от начало вижда светлина без бои, но по-после почва да различава и бои. А слабосензитивният се спира на първата фаза.т. е. не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната.
към текста >>
Ако изучим вярванията на разните
народи
и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
в други случаи стават прозрачни. Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина. 6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици.
Ако изучим вярванията на разните
народи
и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло.
Ето какво пише в Библията : „Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30). Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена. Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели.
към текста >>
Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните
народи
, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената.
Ето защо, лявата човешка страна по аналогия трябва да се нарича отрицателна, а дясната — положителна. А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно.
Смъртта и нейната тайнственост От Камил Фламарион Просветените умове всред съвременните
народи
, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената.
Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие. Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория. Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849.
към текста >>
Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на
западния
хоризонт.
Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда. Наопаки, многото планети в М. С. (зенит, юг) правят човека твърде положителен. Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах2) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата. У човека тази аура изплаква най-ясно, когато се намира в хоризонтално положение, с глава към север При този случай аурата около главата е синя, а при нозете — тъмночервена, а между тези два цвета — преходи към сиво-син, от дясна страна, и към жълто-зелен, от лява.
Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на
западния
хоризонт.
Представата за слънцето и планетите, като едно цяло, се явява за нас по-малко невъзможна, щом схванем, че в никой случай не можем се довери на нашите ограничени материални сетива, и че дори нашата представа за времето и пространството е погрешна. Сега за сега ние не можем да не свързваме нашите представи с понятията за време и пространство. Много просто е да се рече: пространството е безкрайно — или с други думи, към него не може нито да се прибави нито може се отне от него; — но след като установи човек това, пак може тутакси да дойде до заключение, че нищо, нищо не е спечелил. Същото е и с времето. Време и пространство са понятия, които са се родили от несъвършеното възприемане на способност на човешкия ум, което ще каже, че те са ограничения на нашата възприемна способност.
към текста >>
Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните
народи
.
________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му.
Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните
народи
.
Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора. Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“. На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си.
към текста >>
„И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от
западния
океан на покоя прохладна влага на мир.
„Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100). „Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58) — „Ти си небе, но Ти си и гнездо. „О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати. „Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята.
„И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от
западния
океан на покоя прохладна влага на мир.
„Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“. (Гитанджали, № 67) И тъй, творчеството на Рабиндранат. Тагор черпи сили и вдъхновение от неизтощимия източник на живата я вселена с всичката й тайнственост и вечност, и вие чувствате, че се потопявате в животворните вълни на тоя бездънен океан и се носите по безкрайността. И душата се радва, упоена от нектара на божествения живот, и добива нови крила в безспирния си стремеж към Вечния Извор, който всякога ни е поил ободрявал и възраствал!...
към текста >>
53.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всички съвременни хора, общества и
народи
страдат от липса на светлина.
Кой търси живота? - мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл: думата „мъртъв" употребяваме в смисъл на анормален покой, който всяко същество иска да измени. Смъртта - това е по възможност най-малката величина на живота. Следователно, като казваме повече светлина, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си неестествен живот.
Всички съвременни хора, общества и
народи
страдат от липса на светлина.
Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вследствие на това се зараждат всичките отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покварят сърцето му. Ако се съмнявате в това, поставете който и да е индивид в някое нехигиенично жилище, където има много малко светлина, и ще забележите в продължение на няколко години всичката разлика, която може да се появи в дезорганизирането на индивида, в упадъка на неговите умствени способности и на неговия морал. Светлината в природата е най-великият деец в нейната творческа работа. Може някои да ни възразят, че растенията не растат денем, а повече нощно време.
към текста >>
Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и
народи
придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура.
А що представлява студът сам по себе си? Според нашето схващане, студът - това е малко количество светлина. А там, където има малко светлина и топлината е малко, защото топлината не е нищо друго, освен първото проявление на светлината като движение, което усещаме с пипане, тъй като с нашето зрение не можем да схванем топлината, като проявление на светлината. Сега ще направим още и друго твърдение: че всички велики идеи, възвишени чувства и дела се проявяват при най-изобилна светлина, не външна, но вътрешна. Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината.
Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и
народи
придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура.
От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка.
към текста >>
Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на
западните
учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение.
На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите. Когато постигнете Йога, целта е една: съединение със Себето“. Будизъм. Във времето, когато Буда проповядвал в Индия, индуизмът бил вече в ръцете на браминското свещенство през много векове и ученията му, по-благородните от тях, са били унижени или забравени. Те почнали да съществуват, почти изцяло, само в обреди и церемонии, при които кръвните жертвоприношения заемали важно място. Вярвало се, че само браминът можел да постигне освобождение от прераждането, а всички други са осъдени да преминат много пъти през този живот, преди да могат да се надяват да се родят в онази малка и изключителна браминска каста, и по този начин да добият освобождение.
Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на
западните
учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение.
Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота.
към текста >>
Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между
народите
, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл.
Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност.
Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между
народите
, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл.
Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл.
към текста >>
По-нататък, то е религията на ония
западни
раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи
народи
в сегашния цикъл.
“ Този въпрос е доста мъчен и изисква по-пълен отговор, отколкото тук може да се даде, но няколко думи могат да се кажат. Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция.
По-нататък, то е религията на ония
западни
раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи
народи
в сегашния цикъл.
В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка.
към текста >>
В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните
народи
, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо.
Необходимо е да се помни, че ученията, които се изложиха, не са за обикновения богомолец, а за ония безстрашни души, които „търсят пътя“. Всяка религия е притежавала една езотерична страна, по същество еднаква във всичките религии, а различаваща се от тях само в подробностите. Но когато сравняваме религиите, трябва да ги разглеждаме и от екзотеричната им страна, като включим формите на поклонението и външните учения, тъй като тези неща са, които упражняват повече влияние над нормалния богомолец и на света изобщо. Като оставим на страна общото вярване между привържениците на християнството, че то е предназначено да замести всичките други религии, можем да вземем като изходна точка факта, че християнската вяра е последното откровение в света, за което ние вярваме, че се разгръща по пътя на една прогресивна еволюция. По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл.
В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните
народи
, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо.
Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“.
към текста >>
Когато пък в
западния
ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие.
Когато пък в
западния
ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос.
към текста >>
Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от
народите
.
От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват.
Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от
народите
.
Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св.
към текста >>
Западните
теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос.
Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“.
Западните
теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос.
Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди.
към текста >>
Смъртта е най-важният предмет, който всякога е занимавал човешката мисъл, върховната проблема през всички времена и във всички
народи
.
* * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби. Повече от всякога, жестоката проблема за човешките съдбини се изправя пред нас. Уви, религиите, които, всички, имат за произход тази нужда на сърцата ни, това желание да знаем, тъгата да виждаме пред себе си немия труп на някое любимо същество, не са допринесли доказателствата, които са обещавали. Най-хубавите теологически дисертации не доказват нищо. А ние искаме не фрази, а демонстративни факти.
Смъртта е най-важният предмет, който всякога е занимавал човешката мисъл, върховната проблема през всички времена и във всички
народи
.
Тя е неизбежния край, към който всички вървим. Тя съставлява част от закона за нашите съществувания, на същото основание, както и раждането. И тя, и то са два естествени прехода в общата еволюция, но при все туй, смъртта, която е също тъй естествена, както раждането, ни се вижда противоестествена. Надеждата в продължителността на живота е вродена в човешката душа; тя е от всички времена и страни. Културата на науките не влиза никак в това всеобщо вярване, което почива на личните въжделения, но което не лежи на положителни основи.
към текста >>
Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на
народите
са посветени на периодическите международни изтребления.
Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой. Мислителите са изключение. Ако тези издирвания ни доведат до там, да занимаем по-добре нашите умове, за да намерим това, което ние сме дошли да вършим на земята, бихме били доволни от тоя труд, тъй като, наистина, животът на човечеството изглежда много затъпен.
Земният жител е още толкова неинтелигентен и толкова животински, че досега, навред, на грубата сила почива правото, и тя го поддържа; във всяка държава министерството на войната е най-важното, и девет десети от финансовите източници на
народите
са посветени на периодическите международни изтребления.
За това и смъртта продължава да управлява господарски съдбините на човечеството. В действителност, тя е господарката. Нейният скиптър никога не е упражнявал своята властническа мощ с такова жестоко и дивашко насилие, както през последните години. Като повали милиони хора на бойните полета, тя повдигна милиони въпросителни към съдбата. Нека изучим тоя свършек на всичко: това е един предмет, достоен за нашето внимание.
към текста >>
В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от
западните
окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце.
Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от
западните
окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце.
Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме.
към текста >>
Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху
западните
народи
по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия.
Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки.
Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху
западните
народи
по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия.
Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж. Но Тагор започва днес да проповядва против Англия и целия запад бунта на високата интелигентност и високата култура. Всички познаваме Тагора и знаем, как е способен той да прикрие своите запалителни пламъци зад цветните огради от сладки думи. Но тоя път викат за неговото интелектуално въстание е доста открит и ясен. Тоя вик означава отделяне на източната култура от западната.
към текста >>
Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните
народи
една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът.
Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните
народи
една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
към текста >>
за луната или слънцето в различните страни и у различните
народи
изобразяват една или друга определена идея.
За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр.
за луната или слънцето в различните страни и у различните
народи
изобразяват една или друга определена идея.
Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените). С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача.
към текста >>
Легендите на всички
народи
и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията.
Космическото електричество се изобразявало у древните също са символа на змия. Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева.
Легендите на всички
народи
и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията.
Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия.
към текста >>
Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските
народи
, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските
народи
, както и в системата на изчислението деванагари.
П-ва ______________________ 1) Secret Doctrine, 343 II. Символика на цифрите, възстановена чрез съответствията От Алфегас УВОДНИ БЕЛЕЖКИ. I. Какъв е произходът на кашите цифри? Известно число автори поддържат, че те ни са предадени от арабите, други твърдят, че ни са дошли от индусите, а трети даже ги извличат от частите на квадрата. В действителност, между учените няма никакво съгласие по тоя интересен въпрос: едните приемат такъв произход, какъвто другите оспорват.
Между туй, ако се отнесем към добросъвестните трудове по тая заплетена проблема — трудове, запознанството с които би било много дълго тук — ще се дойде до заключение: 1) че цифрите, наречени арабски, не са употребявани от семитските
народи
, говорещи арабския език, понеже знаковете, с които си служат като с графически символи за числата, се различават изобщо, и 2) че индуският произход на цифрите ни е твърде силно оспорен, първо, защото Индустан е населен с множество раси, които говорят много различни езици и които бележат числата с редица различни знакове, и най-сетне, защото не се намират ясни следи от форми на цифрите ни в съответните знакове на индуските
народи
, както и в системата на изчислението деванагари.
Известни автори вярват, че са намерили тоя произход в различните комбинации на правите линии на квадрата. Техните системи са остроумни, но получените форми са твърде груби, малко правдоподобни и, по тая причина, незадоволителни за ума. Трябва, прочее, да се търси другаде. II. Нашите цифри трябва да се смятат много по-стари, отколкото се мисли. При това, знае се, че някога науката не е била толкова широко разпространена, както в наше време.
към текста >>
Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички
народи
са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони.
СИЛАТА НА ЧИСЛАТА От Sepharial1) Под число разбираме известно количествено отношение на нещата. Цифрите са символи, чрез които изразяваме числата. Когато великият кротонски философ (Питагора, б. пр.) е казвал, че вселената била основана на числа, той е искал да изрази с това идеята за оная предустановена хармония, за която Лайбниц е представил отпосле такива силни аргументи. И ако това е вярно, ние ще намерим, че изучаването на числата дава ключа за разбирането на вселената и на нейните закони.
Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички
народи
са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони.
Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър.
към текста >>
Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в
западния
свят.
(„Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите.
Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в
западния
свят.
Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди.
към текста >>
54.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Такъв орган е известното Общество на
народите
, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария).
Мероприятията, които ще се изработват и узаконяват, ще носят печата на знанието и опита във всичките области на личния и обществен живот, а няма да се проникват от никаква партийно-политическа тенденция. Така, ние ще достигнем да имаме едно образцово законодателство и една справедлива администрация, ръководени от истината, мъдростта и любовта. И в постоянното усъвършенстване на личностите и институциите с помощта на синархическото управление ние ще намерим гаранцията за трайното благоденствие на народа и за ненарушимата в тръшна и външна безопасност на държавата. По аналогия, държавното управление, устроено според принципите на синархията, може да ни даде образец и за устройството на международното общежитие. След ужасните кръвопролития, на които бяхме свидетели особено от 1914 — 1918 год., ръководителите на човечеството съзнаха нуждата от учредяването на един международен орган, който да изравнява евентуалните спорове между държавите.
Такъв орган е известното Общество на
народите
, Съветът на което заседава в Женева (Швейцария).
Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя.
към текста >>
Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните
народи
помежду им.
Това е едно рудиментарно начало на по-висшата синархическа форма на управление на човечеството. Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя.
Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните
народи
помежду им.
Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг.
към текста >>
Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите
народи
.
Последната предполага коренна промяна на сегашните междудържавни и международни отношения. Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, а вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по- висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им.
Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите
народи
.
Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички.
към текста >>
Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите
народи
.
Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следов., е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни.
Нема народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите
народи
.
Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв.
към текста >>
Другите
народи
поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи.
От това именно произтича и нуждата от общочовгъшка организация, за да се постигне взаимопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло. Така напр. българският народ съставлява черния дроб на човечеството, той има най-твърда и издръжлива консистенция, той изработва жлъчката и пречиства нечистата кръв. Тия негови функции се изразяват в характера му.
Другите
народи
поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи.
А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот. Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у народите и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа. Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от Учителя на човечеството.
към текста >>
Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у
народите
и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа.
Тия негови функции се изразяват в характера му. Другите народи поотделно или на племенни групи съставляват другите съответни органи. А всичките образуват тялото на човечеството. От само себе си се разбира, следователно, че същата синархическа система трябва да се приложи и в международната организация. Една три-камерна съветска система (интелектуален, съдебно-административен и стопански съвет), с постоянно действие, трябва да се приложи и в международния живот.
Но това ще стане — надявам се, в недалечно време — когато у
народите
и техните управници се пробуди съзнанието за великите принципи на любовта и братството, прогласени от Христа.
Сега настъпва времето на най-новия завет: приложението на божествената любов, възвестена преди 2000 години от Учителя на човечеството. Нека всички послужим, с всичките си сили, на този най- висок идеал! _____________________________________ 1) Всемирна Летопис, год.III, кн. 1. 2) Вж. по тоя прЪдмет статията: ПотрЪбен ли е Сенат у нас?
към текста >>
Източно-
западният
конгрес в Виена Той траял от 1.
. . Извадих го от скришното на моя храм — сърцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там . Иван ТОЛЕВ, Най-простата жива пентаграма във вечността Боян Боев (гимн. учител) Новата дейност на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария Окултното движение в Германия през последните години (Продължение от кн. I и край).
Източно-
западният
конгрес в Виена Той траял от 1.
до 12. юни 1922 година. Въпросът за Изтока и Запада бил главния, по който се говорило на този конгрес. Накратко ще изложа, в какъв дух е говорено: Днес има голяма пропаст между изток и запад. Авторът на книгата „Ужасите на християнската цивилизация“ говори за падението на европейската култура в сравнение с азиатската.
към текста >>
Западните
народи
трябва да се споразумеят с източните.
Интелигентният човек, навикнал на опитно знание, не можеше вече да се задоволи с вярата. Това доведе до материализма. Днес западната култура се характеризира с голям успех в естествознанието и в техниката, но и със своя материализъм. А азиатската култура е тъкмо противоположна. Днес между изток и запад има голяма пропаст.
Западните
народи
трябва да се споразумеят с източните.
Тая пропаст трябва да изчезне. Споразумението между изток и запад е необходимо. От това зависи хода на събитията в близкото време. Яко западните народи мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност. Доверието на азиатските народи не може да се спечели на икономическа почва.
към текста >>
Яко
западните
народи
мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност.
Днес между изток и запад има голяма пропаст. Западните народи трябва да се споразумеят с източните. Тая пропаст трябва да изчезне. Споразумението между изток и запад е необходимо. От това зависи хода на събитията в близкото време.
Яко
западните
народи
мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност.
Доверието на азиатските народи не може да се спечели на икономическа почва. Затова всемирни стопански и политически конференции няма да помогнат. Вашингтонската конференция се свика, за да се постигне споразумение между източните и западните народи. Там се повдигна въпрос за Великия океан и за разоръжаването. До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр.
към текста >>
Доверието на азиатските
народи
не може да се спечели на икономическа почва.
Западните народи трябва да се споразумеят с източните. Тая пропаст трябва да изчезне. Споразумението между изток и запад е необходимо. От това зависи хода на събитията в близкото време. Яко западните народи мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност.
Доверието на азиатските
народи
не може да се спечели на икономическа почва.
Затова всемирни стопански и политически конференции няма да помогнат. Вашингтонската конференция се свика, за да се постигне споразумение между източните и западните народи. Там се повдигна въпрос за Великия океан и за разоръжаването. До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр. не могат да премахнат хаоса в живота.
към текста >>
Вашингтонската конференция се свика, за да се постигне споразумение между източните и
западните
народи
.
Споразумението между изток и запад е необходимо. От това зависи хода на събитията в близкото време. Яко западните народи мислят, че това различаване между изток и запад е сантименталност и без значение, това показва тяхната непрактичност. Доверието на азиатските народи не може да се спечели на икономическа почва. Затова всемирни стопански и политически конференции няма да помогнат.
Вашингтонската конференция се свика, за да се постигне споразумение между източните и
западните
народи
.
Там се повдигна въпрос за Великия океан и за разоръжаването. До колко идеята за разоръжаването е била искрена се вижда от факта, че малко преди тая конференция американският генерал Фриз говорил за бъдещата роля на задушливите газове Всички тези конференции: вашингтонска, генуезка и пр. не могат да премахнат хаоса в живота. Те с фалшиви, и това показва, какво може да се очаква от тях. Изток и запад ще се разберат на духовна о:нова, а не на тази, която искат днес.
към текста >>
Д р Щайнер разгледал източно-
западния
въпрос в светлината на окултизма.
Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности.
Д р Щайнер разгледал източно-
западния
въпрос в светлината на окултизма.
В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр. Много реферати били държани от други лектори. В реферата по окултна педагогика било изтъкнато значението на Валдорфското училище за съвременния духовен живот. В рефератите по окултна медицина доктори по медицината разгледали физиологията, патологията и терапията от окултно гледище. Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание.
към текста >>
В конгреса с участвали представители от разни
народи
и езици.
„Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание. В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на учителя според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията. Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка.
В конгреса с участвали представители от разни
народи
и езици.
Грамадният салон бил винаги препълнен. Всеки ден въодушевлението на слушателите растяло. На конгреса е имало гости и от Норвегия. Един от гости;е разказал на сътрудника на едно немско окултно списание, че баща му в дневника си имал записан разговора си с Ибсен. Ибсен му бил казал; „Когато аз умра, ще бъда отнесен от една голяма светлина“.
към текста >>
55.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена
народите
на земното кълбо враждуват и воюват помежду си.
от английски Любомир Лулчев. 14. Законът за изобилието. Лекция от американския окултист Ричард Ингалезе. 15. Духовна опитност. 16. Книжнина. 17.
Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена
народите
на земното кълбо враждуват и воюват помежду си.
Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.
към текста >>
Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните
народи
, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между
народите
, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал.
Духовна опитност. 16. Книжнина. 17. Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота.
Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните
народи
, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между
народите
, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал.
Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
към текста >>
Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между
народите
, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело.
16. Книжнина. 17. Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал.
Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между
народите
, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело.
Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
към текста >>
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на
народите
и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му.
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на
народите
и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение.
Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
към текста >>
Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други
народи
.
Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал. Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено.
Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други
народи
.
Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт.
към текста >>
Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между
народите
, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
Излишно е да цитираме много примери, за щото най-пресният от тях е достатъчно убедителен: неотдавна починалият бивш председател на Съединените Североамерикански Щати, Удроу Уйлсон, след като хвърли тежкия меч на американската сила върху везните на щастието в последната общоевропейска война за по-скорошното й свършване, опита се с прочутата си програма от 14 точки да внесе общо и трайно примирение между народите, но и той си замина, без да види увенчано с успех своето общочовешко дело. Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи.
Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между
народите
, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“.
И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
към текста >>
След това той се явил между
народите
от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството.
И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива.
След това той се явил между
народите
от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството.
Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа.
към текста >>
Тогава Христос се явил между
народите
от англо-саксонската раса.
Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал.
Тогава Христос се явил между
народите
от англо-саксонската раса.
Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
към текста >>
И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия
народи
за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“.
И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия
народи
за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите.
По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ.
към текста >>
Народите
от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“.
Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект.
Народите
от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“.
А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж.
към текста >>
Всичките раси, племена и
народи
на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им.
По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ.
Всичките раси, племена и
народи
на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им.
Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил.
към текста >>
Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а
народите
— за самия живот.
Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект. Народите от тая раса се намерили на пазаря, за да се условят за работници, но казали: „късно е вече, няма да свършим нищо“. А Христос им отговорил: „идете, работете, каквото се пада, и на вас ще се даде“. Сега да пристъпим към обяснение на вложените идеи в тоя митически разказ. Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им.
Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а
народите
— за самия живот.
Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
към текста >>
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между
народите
, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите.
Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства.
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между
народите
, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите.
Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък. Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране.
към текста >>
Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на
народите
и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между
народите
и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране.
Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък.
Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на
народите
и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между
народите
и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране.
Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
към текста >>
защото те са
народи
с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, латинската раса внесе културата за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и, до известна степен, разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизаране. Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си.
защото те са
народи
с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум.
Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира.
към текста >>
На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на
народите
, т. е.
че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на
народите
, т. е.
всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа: тази е най-старата политика, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може.
към текста >>
Това показва, че всички
народи
, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват.
И ножът и точилото се източват. Най-после, какво печели ножът? — той се изхабява. Какво печели точилото? — то се смалява постепенно.
Това показва, че всички
народи
, които употребяват тия методи, физически се източват и се похабяват, а морално се смаляват и обезобразяват.
А туй, казано на съвременен език, значи: израждат се. Следователно, точилото и ножът — това е една човешка система, измислена, която няма никаква подкрепа в природата и е осъдена в края на фалит. И в живота на славяните има редица доказателства за потвърждение на тая истина. Така, русите, след като повече от 40 — 50 години заплашваха Англия с дрънканията на своя нож, какво спечелиха? — спечелиха японската вой на, общоевропейската война и болшевизма.
към текста >>
Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички
народи
на Бал кана под своя знаменател.
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила.
Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички
народи
на Бал кана под своя знаменател.
А България — тя се показва сега смирена, защото ръцете й са свързани, но която ръка й се развърже, и тя бие. На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата.
към текста >>
Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други
народи
— към вели ката цел на обединението им.
На славяните липсва трезвен ум. На тях бърка националния фанатизъм, и не толкоз на народа, колкото на управляващите. Следователно, на славяните ще препоръчаме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъчи от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: светлината, живота, любовта и свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целите си, трябва да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце — трябва да разбира метода на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за опознаване вътрешния смисъл на живота — и на края — свободата, която трябва да внесе хармонията в човешкия дух, да примири всичките противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел — божественото в света.
Само чрез тия четири лъчи ще влезе новия живот и новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други
народи
— към вели ката цел на обединението им.
X. X. X. Из „Трепети на една душа“ (Сонети) Аспекти I. Къде е Той? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипии, дори и дето свети — преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания — не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам — от жлъч и от нектар ни капка не остана — всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: „не съм, не съм и там!
към текста >>
Целта му е да съдейства за сближението и взаимното опознаване на два та славянски
народи
— полският и българският — на културна почва, което е залог за сближението им и в стопанско и политическо отношение.
Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · . Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност. То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека.
Целта му е да съдейства за сближението и взаимното опознаване на два та славянски
народи
— полският и българският — на културна почва, което е залог за сближението им и в стопанско и политическо отношение.
Ян Каспрович род. в 1850 г. Една от издадените книги е и сборникът от Химни, написа ни от полския поет Ян Каспрович. Пре водачката им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето списание, според програмата му. По-рано, на 4 март 1923 г., тя е прочела откъслеци от тях на сказката си в Славянска Беседа.
към текста >>
Царе и
народи
до тогава се кланяха на волове и магарета.
Една нощ Исус се яви, роден от пречиста Дева. Между човеците той дири най-простите и децата — и още по-прости от тях — домашните животни. Магарето и волът видяха да коленичат пред тях мнозинствата. Народът на Исуса, който Йехова освободи от робството на Египет, народът, който пастирът остави сам в пустинята, за да се възйеме с молитва до небето, поиска от Арона да му излее златен вол за поклонение. И магарето бе свещено.1) Само няколко годили преди Христа, бъдещият му господар Октавиян, срещнал магаре пред сражението, което спечели, и постави бронзово магаре в храма за поклонение.
Царе и
народи
до тогава се кланяха на волове и магарета.
Но Исус се роди не да царува над материята. С него свършва обожаването на животното — слабостта на Арона, суеверието на Август. Когато Исус дойде за последна пасха в града на мъртвите, той седеше на магаре. Дошъл да спаси всички човеци, не само евреите, като Валаама, той няма да се върне от своя път, макар и всички магарета да реват против него. Пастирите След животните, пазачите на животните.
към текста >>
Царете управляваха
народите
, а магите наставляваха царете.
Преди почти хиляди години една царица от Ориента бе дошла на поклонение в Юдея със своите скъпоценни дарове. Тя намери един велик цар в Йерусалим, от него тя научи това, което от другиго не щеше да научи. А магите, които се мислят за по-мъдри от царете, намират едно дете, родено преди някой ден, дете, което не знае да пита, ни да отговаря. Дете, което, пораснало, щеше да презре с кровищата на материята и науката на материята. Магите не бяха царе, но бяха в Медия и Персия господари на царете.
Царете управляваха
народите
, а магите наставляваха царете.
Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна.
към текста >>
При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските
народи
, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло.
Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот.
При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските
народи
, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло.
Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени.
към текста >>
Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у
народи
, в които са разпространени.
При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност.
Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у
народи
, в които са разпространени.
Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно.
към текста >>
— А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат
народи
от забравата — каза майор Томсон.
— Много казано — намеси се тихо домакинът д-р Ричардс —много казано . . човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме мислили, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска. Човекът ... — той не свърши фразата си. Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата.
— А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат
народи
от забравата — каза майор Томсон.
Но какво можеш да направиш без стерлинга и долара? — запита бързо Белингтон. А без самия човек, без тая вечна загадка, която ние гледаме вина ги пред себе си, без да я знаем що е, с която живеем един до друг, без да се разбираме, с която ни дели по някога като че ли само един миг, а в същност вечности и бездни . . . Ето ние, докторите, ще изучваме човека.
към текста >>
Да, аз разбрах, че моята личност живееше едновременно в две тела, едното в Англия, а другото на
западните
брегове на Америка, едното беше сух, висок, твърдоглав англосаксонец, другият — дебел, добродушен, страдащ от същата като мене болест, американец, който, както ми пишеше Дик, имал в кръвта си примес от испанска.
аз писах тутакси на Дик и му изпратих моя портрет като го замолих да го покаже на другаря си. Е добре, същият е казал, че и нему се струва да ме познава, но де и кога ме е виждал, не може да си спомни. Това беше загадка, която ставаше явна — един воал се вдигаше — една завеса се отдръпваше и откриваше една странна, невъзможна дори, бих рекъл, тайна. В що се състоеше тя? Това, което наричах „аз“, което познаваха всички за Джордж Мирл, не беше, освен една от квартирите му!
Да, аз разбрах, че моята личност живееше едновременно в две тела, едното в Англия, а другото на
западните
брегове на Америка, едното беше сух, висок, твърдоглав англосаксонец, другият — дебел, добродушен, страдащ от същата като мене болест, американец, който, както ми пишеше Дик, имал в кръвта си примес от испанска.
Да, той е страдал от същата болест, — това бе ми описано по мое настояване от Дика най-подробно — и също тъй без надеждно церен от тамкашните капацитети. Но аз вече имах нишката и бях разбрал същността. Тогава, когато тоя незнаен „аз“ беше тук, в мен — странно звучи всичко това, на ли? — онзи там спеше! И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът.
към текста >>
След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на
западния
брег.
Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства. Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб.
След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на
западния
брег.
Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател.
към текста >>
„Борбата на
западния
фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази.
„Борбата на
западния
фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои.
към текста >>
56.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Същото е и в международния живот: по-силните
народи
потискат и експлоатират по-слабите.
Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието.
Същото е и в международния живот: по-силните
народи
потискат и експлоатират по-слабите.
Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството. Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие. И когато тия последните се възбунтуват и въстанат, за да извоюват свободата си и правото си да живеят човешки, изпращат се „усмирителни експедиции" или международни потери, които с пушки, картечници, бомби и аероплани въдворяват „мир" и налагат властта на силните. Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу.
към текста >>
Така наречените „велики
народи
" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките
народи
, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие.
А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството.
Така наречените „велики
народи
" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките
народи
, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие.
И когато тия последните се възбунтуват и въстанат, за да извоюват свободата си и правото си да живеят човешки, изпращат се „усмирителни експедиции" или международни потери, които с пушки, картечници, бомби и аероплани въдворяват „мир" и налагат властта на силните. Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу. И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр. Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката.
към текста >>
Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички
народи
в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо.
Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот.
Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички
народи
в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо.
Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат. Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между народите.
към текста >>
Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между
народите
.
Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденства; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо. Този е дълбокия смисъл, който Христос е вложил във великото си учение за Любовта към Бога, към ближния и към враговете. Той е казал: „Търсете първом Царството Божие и правдата Му, и всичко друго ще ви се приложи", т.е. приложете Божествените принципи на Любовта, Мъдростта и Истината, и тогава материалния прогрес, т.е. личното и колективно благосъстояние ще дойде като един неминуем резултат.
Ако това не става, то е, защото съвременните хора правят всичко възможно, за да не се създаде истински мир на земята: в индивидуалната душа, в семейството, в държавата и между
народите
.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура.
към текста >>
Така се отнасят към света Дарвин и
западните
мислители.
Изследва цялата стълба от организми. Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му. След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми? “ Тук Дарвин напуща интелектуалистично-естествонаучния начин на гледане и просто възприема традиционните религиозни представи. На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“.
Така се отнасят към света Дарвин и
западните
мислители.
Възгледите му за границите на познанието са. типични за англо-американските народи. Другояче се разглежда въпроса в средна Европа. Ернст Хекел с младежки ентусиазъм възприе гледището, което се основава на изследване извън човешкото2). Обаче, Хекел не можеше да разгледа нещата така неопределено, така общо, както Дарвин.
към текста >>
типични за англо-американските
народи
.
След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми? “ Тук Дарвин напуща интелектуалистично-естествонаучния начин на гледане и просто възприема традиционните религиозни представи. На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“. Така се отнасят към света Дарвин и западните мислители. Възгледите му за границите на познанието са.
типични за англо-американските
народи
.
Другояче се разглежда въпроса в средна Европа. Ернст Хекел с младежки ентусиазъм възприе гледището, което се основава на изследване извън човешкото2). Обаче, Хекел не можеше да разгледа нещата така неопределено, така общо, както Дарвин. Той искаше да прекрачи границите, обаче, се опита да направи това със средства пригодни само за изследване извън човешкото. Той построи нова религия.
към текста >>
по същия въпрос статията „Упадък и гибел на
народите
“ във Всемирна Летопис, год.
„Житно зърно“ втора годишнина, бр. 1, 2, 3 и т. н. 2). Виж поменатите броеве на Житно зърно, където подробно е изложен този научен метод. 3) Вж.
по същия въпрос статията „Упадък и гибел на
народите
“ във Всемирна Летопис, год.
I, кн. IV. 4) вж. статията му в тази книжка върху преживяването. 5) „Dans „Occult Review“ de janvier, Ralph Shirley consacre en entier son article mensuei (ста тията, преведена от нас- Б. P.) a la recente decouverte faite par M-rs Dickinson, d'une maniere toute fortuite, et qui rappelle a beaucoup d'egards la serie de recherhes entreprises ii у a une vingtaine d 'annees deja par notre compatriote Stephane Leduc.
към текста >>
57.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и
народите
продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите.
Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12.
ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и
народите
продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите.
Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи.
към текста >>
Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на
народите
, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък.
V). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите.
Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на
народите
, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък.
Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване. Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки.
към текста >>
Народите
пъшкат под бремето на невъобразимо тежки условия на живота, но, при все това, конкуренцията за материални завоевания е главоломна.
Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения! Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите.
Народите
пъшкат под бремето на невъобразимо тежки условия на живота, но, при все това, конкуренцията за материални завоевания е главоломна.
При ужасната скъпотия и обезценяването на всички национални валути, политиците, вместо да се помирят, кроят обширни планове за нови въоръжения и нови катаклизми! Като че ли една вълна на безумие ги е обхванала и ги тласка фатално към гибел! Само от време навреме се чуват изолирани гласове за опомняне и апели за „прераждане душата на народа", която била „покварена" пак от самите тия политици (едно самопризнание, което се прави от немай-къде!), дават се съвети за ново възпитание и с това се свършва всичко: гласовете изчезват като в пустиня. Опитаха се международните войни - резултатите бяха обща покруса и разруха, опитаха се и гражданските междуособици - последиците се оказаха още по-страшни; брат против брата се насочи и нахвърли с невидено и нечувано ожесточение и свирепост. Краят на задушната атмосфера не се вижда.
към текста >>
Цели
народи
и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но Божията воля е била винаги изпълнена.
Какво да се прави? Еднаж завинаги трябва да се разбере, че досегашният алюр, с всичките негови методи, е осъден на пълно фиаско. Една крайно нещастна илюзия е да се вярва, че естествените закони на развитието може да се подчинят на личните и материални интереси на когото и да било. Конят не може да се тури зад колата на живота, а трябва да я тегли и то по правия и гладък път, определен от Божия Промисъл. Човешките мъдрувания, които имат за цел да изменят хода на естествения развой, за да диктуват събитията по лично усмотрение, рухват като счупени детски играчки пред неумолимите божествени закони и предначертания.
Цели
народи
и материци с техните чудни цивилизации са загинали, но Божията воля е била винаги изпълнена.
„Защото истина ви казвам: земята и небето ще преминат, но нито една резка или една точка от закона няма да премине, докле се всичко не сбъдне". Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят. А Христос дойде във физическия свят да изпълни, а не да разруши. Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто.
към текста >>
Народите
искат мир, вътрешен и външен.
Тъй е казал Христос и казаното от него постоянно досега се е сбъдвало и ще се сбъдне. Само слепите не виждат това и само безумните не могат да го проумеят. А Христос дойде във физическия свят да изпълни, а не да разруши. Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто. Държавниците, от която нация и да са, не могат да обърнат колелото на историята, каквито усилия и да правят.
Народите
искат мир, вътрешен и външен.
Ако някои работят за войни, те ще се самоунищожат. Всяко насилие, всяко потисничество и всеки грабеж са осъдени. Нека се напуснат тия илюзии, че народите може да се управляват с насилие. Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си. Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си.
към текста >>
Нека се напуснат тия илюзии, че
народите
може да се управляват с насилие.
Тук, на земята, дето духът на злото витае и руши всичко, предстои да се приложат всички закони на битието, като мине човечеството през всички страдания, за да се научи на доброто. Държавниците, от която нация и да са, не могат да обърнат колелото на историята, каквито усилия и да правят. Народите искат мир, вътрешен и външен. Ако някои работят за войни, те ще се самоунищожат. Всяко насилие, всяко потисничество и всеки грабеж са осъдени.
Нека се напуснат тия илюзии, че
народите
може да се управляват с насилие.
Тежко и горко на ония управници, които тънат в такива заблуди: те сами трупат жар на главата си. Така, ударил е часа за блудния син да се върне при баща си. Тоя блуден син е човечеството на материалистичния мироглед, на потисничеството, експлоатацията и робството. Една вълна на нова мисъл и на нови стремежи иде, която ще обхване постепенно всички умове и ще ги просвети, за да се пробуди съзнанието им, че всички хора са братя, които искат да живеят в мир, свобода и благосъстояние. Блудният син, който е изхарчил всичкия си дял от бащиното си наследство и е дошъл до просешка тояга, т.е.
към текста >>
Тя ще каже на всички поумнели
народи
, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки".
Ако досега той трупаше само материални богатства, без да вкуси никакво щастие, занапред се отваря за него широко поле за работа, която ще му донесе безсмъртни придобивки, които молци няма да изядат, нито ще бъдат обезценени. Тия придобивки се състоят в едно: в духовното повдигане на човечеството. Тоя резултат, толкова желан, предопределен и неизбежен, ще настъпи толкова по-скоро, колкото по-скоро блудният син се разкае за безумните си деяния и реши да дойде в дома на баща си, дето го чака само щастие, радост и веселие. А бащата - това е Любовта. Тя ще отвори широко обятията си за сина, който се смяташе изгубен, ще го облече в най-скъпите дрехи на мъдростта и ще му даде най-разкошния обяд на свободата, вечния живот и блаженството.
Тя ще каже на всички поумнели
народи
, царе, управници и пр.: „Елате вие, благословени от Отца и наследете моето царство, което е приготвено за вас от веки".
Защото „блажени са миротворците", а не военнолюбците и насилниците, „блажени са кротките", а не размирниците, „блажени са милостивите и чистосърдечните", а не свирепите и жестоките... Тъй говори Любовта. Блазе на ония, които чуят тоя зов и го изпълнят... Х Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Радиндранат Тагоръ Любов, сърцето ми копнее ден и нощ за среща с теб — за среща като всепоглъщащата смърт. Отнеси ме като бурята; вземи ти всичко, което имам; проникни във моя сън и ограби моите сънища. Извади ме из моя свят. В тая пустота, в пълната голота на моя дух, нека се обединим в красотата.
към текста >>
Западните
церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече.
Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен. След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост. Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ.
Западните
церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече.
Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия. Като хармонизираме дейността на клетките и отстраняваме пречките, които бъркат на правилната проява на жизнения ток в клетките, ние се освобождаваме от болестите. Западните церители смътно знаят тайната за управлението на праната; ако биха знаяли повече, те несъмнено биха достигнали много по-големи резултати. Некои от тях, следвайки примера на йогите, опитват дихателните упражнения и, може би, не е далеч времето, когато на запад ще се научат да се ползват от дишането и ще разберат истината, която се съдържа в чудната „наука за дишането“. Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването.
към текста >>
Западните
церители смътно знаят тайната за управлението на праната; ако биха знаяли повече, те несъмнено биха достигнали много по-големи резултати.
Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ. Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече. Йогите твърдят, че може да се постигнат реални резултати без помощта на никаква вяра, ако чрез дихателни упражнения се научим да контролираме праната, да усилваме жизнения ток и да напълваме цялата система с целебните сили на жизнената енергия. Като хармонизираме дейността на клетките и отстраняваме пречките, които бъркат на правилната проява на жизнения ток в клетките, ние се освобождаваме от болестите.
Западните
церители смътно знаят тайната за управлението на праната; ако биха знаяли повече, те несъмнено биха достигнали много по-големи резултати.
Некои от тях, следвайки примера на йогите, опитват дихателните упражнения и, може би, не е далеч времето, когато на запад ще се научат да се ползват от дишането и ще разберат истината, която се съдържа в чудната „наука за дишането“. Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването. Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки.
към текста >>
Вътрешните органи на много хора в
западните
страни са неразвити или ненормално развити вследствие ненормалното облекло, и за всички такива хора дълбокото дишане, разбира се, се явява извънредно полезно, но твърде голямото такова дишане е също вредно, понеже извънмерно напряга белите дробове и ги кара да увеличават обема си.
Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура. Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд. Жените, които носят тесни рокли, придобиват от това много болести, източникът на които може да се проследи до самото им начало и да се обяснят именно с недостиг на кислород, който е нужен за органическото горене и за поддържането дейността на органите.
Вътрешните органи на много хора в
западните
страни са неразвити или ненормално развити вследствие ненормалното облекло, и за всички такива хора дълбокото дишане, разбира се, се явява извънредно полезно, но твърде голямото такова дишане е също вредно, понеже извънмерно напряга белите дробове и ги кара да увеличават обема си.
Ненормалното нарастване на белодробната тъкан с течение на времето може само по себе си да причини болезнено състояние на целия организъм. Ония, които вземат уроци по дълбокото дишане при опитни учители, трябва внимателно да помислят върху това, което казваме тук. Дишането е твърде голяма сила, за да можем да се обръщаме към него без сметка. Но ние под дихателни упражнения подразбираме процеса, с помощта на който се добива контрол над движението на белите дробове и над нервните центрове, т. е. власт над праната или жизнената енергия.
към текста >>
в митовете на разните
народи
се съдържат дълбоки закони за развитието на човешката душа и на света.
________________________________________ 1) Статията, която тук предлагаме на вниманието на нашите четци, съставлява глава III от ценното съчинение на индуса Суоми Абедананда, излезла на английски под надслов „Как се става йога“ (How To Be A Yogi). 2) 1 пуд = 17 клгр. 3) 1 фунт = 0'454 от килограма. Окултизмът и народните умотворения Окултни елементи в българските народни песни, приказки, легенди и пословици От Б. Б. Окултизмът хвърля светлина върху всички въпроси из науката и живота. Напр.
в митовете на разните
народи
се съдържат дълбоки закони за развитието на човешката душа и на света.
Но само окултизмът, въз основа на по-дълбокото знание, е в състояние да изтъкне вътрешния смисъл на тези дълбоки алегории, които се съдържат в митовете, и да ги отдели от примесите. Херкулес още в люлката си убива два змея, след това един лъв, после — една хидра (ламя), която имала способност на местото на всека отсечена глава да си образува нови две. След това се бори с центавра, който има човешка глава и конско тяло. После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост.
към текста >>
* * * Както в приказките и легендите на другите
народи
, така и в българските се съдържат окултни елементи.
Велики истини съдържат и легендите за прикования Прометей, за Тезея и Дриадна, за Деметра и Персефона и пр. Ахилес бил потопен от майка си във водите на река Стикс, която го държала за нозете. Затова той останал уязвим само в петите си. Това символизира обстоятелството, че човек се е усъвършенствал до известна степен, но у него има още от низшата природа, която трябва да бъде победена. Дълбок смисъл се крие и в аналогичния германски мит за Зигфрид.
* * * Както в приказките и легендите на другите
народи
, така и в българските се съдържат окултни елементи.
Тяхното изучване е необходимо. Това е един от пътищата за изучване на народната Душа. Но за изучаването на народните приказки, легенди и пр. см нужни познания по окултизма. Много от народните произведения са непонятни, ако не знаем окултизма.
към текста >>
В българските пословици и поговорки, па и в тези на всички групи
народи
, има велика мъдрост, често пъти много по-велика от оная, която се съдържа в големи томове.
Това е един от пътищата за изучване на народната Душа. Но за изучаването на народните приказки, легенди и пр. см нужни познания по окултизма. Много от народните произведения са непонятни, ако не знаем окултизма. Да почнем от пословиците.
В българските пословици и поговорки, па и в тези на всички групи
народи
, има велика мъдрост, често пъти много по-велика от оная, която се съдържа в големи томове.
В народната поговорка е сгъстена в едничко изречение народната опитност, събирана в течение на много векове и предавана от поколение на поколение. Ще взема само няколко такива пословици. Има много пословици, в които личи дълбоката вяра на народа в мировата правда. От тези няколко примера, които ще спомена и които могат да се увеличат с още много подобни, се вижда дълбоката увереност на народа във възтържествуването на доброто; народната душа дълбоко е уверена, че който нарушава хармонията в света, непременно си докарва страдания. Ето някой от тях: „Който хвърля камъни в кал, се опръсква“.
към текста >>
Има го и в митологията на много
народи
. Напр.
Тук се загатва и за законите, по които човек се освобождава от такива влияния. Много народни приказки почват с думите: „едно време, когато дедо Господ ходеше по земята“. Това е загатване за общение с висши разумни същества, загатване за една минала епоха от историята на човечеството. Предание за жидове, изполини В много народни приказки се разправя, че едно време имало едри хора, наречени жидове, изполини. Това го има и в библията.
Има го и в митологията на много
народи
. Напр.
в старогръцката митология се споменава за гигантите, за циклопите с едно око. Тук се разправя една дълбока истина. Лемурийците през една подраса са имали трето око5). Значи, в много народни митове има мъгливи загатвания, за дълбоки окултни истини. Борби със змейове и лами Има два вида такива същества: змейове и лами.
към текста >>
Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните
народи
, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква.
283), че термините Отец, Син и. Дух са само символи, които представляват трите прояви на Бога, трите съставности на Божествената Природа, три съществени връзки на съвършения живот на Божеството“. Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7).
Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните
народи
, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква.
Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги. Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е посветена главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна. В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена. Тая Троичност е вече обяснена като Живот, Субстанция и Отношението между тях. Единният, т. е.
към текста >>
58.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на
народите
и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята.
„Всемирна Летопис“, бул. Дондуков, 45. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма.
Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на
народите
и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята.
В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл.
към текста >>
- с една реч, целият интелектуален елит на
народите
.
ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО! Съвременният материализъм - Истинският живот „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр.
- с една реч, целият интелектуален елит на
народите
.
Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33). „Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадат.
към текста >>
По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на
народите
, включително техните управници, или пък са поставени на втори план.
И ако Бог така облича тревата на полето, която днес я има, а утре в пещ я хвърлят, не ще ли много повече вас да облече, маловери? И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години?
По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на
народите
, включително техните управници, или пък са поставени на втори план.
Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните.
към текста >>
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на
народите
, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на
народите
е чисто материален.
Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на
народите
, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на
народите
е чисто материален.
Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят.
към текста >>
Великите и силни
народи
владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове.
Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален.
Великите и силни
народи
владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове.
Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион!
към текста >>
По-слабите
народи
, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните.
По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане.
По-слабите
народи
, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните.
Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох?
към текста >>
Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други
народи
от стария свят.
И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други
народи
от стария свят.
За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи.
към текста >>
За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други
народи
за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион!
Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят.
За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други
народи
за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион!
Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи. Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини.
към текста >>
Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки
народи
да я тури в служба на своите интереси.
Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион!
Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки
народи
да я тури в служба на своите интереси.
Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи. Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите.
към текста >>
Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него
народи
.
Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими!
Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него
народи
.
Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно.
към текста >>
Някои се опитват да докажат, че тия
народи
, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини.
За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладени от него народи.
Някои се опитват да докажат, че тия
народи
, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини.
Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии.
към текста >>
Но има още много подобни примери в историята на
народите
.
Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните.
Но има още много подобни примери в историята на
народите
.
Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр.
към текста >>
„Християнските"
народи
на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр.
С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
„Християнските"
народи
на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр.
и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите.
към текста >>
Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между
народите
, в очакване на нови катастрофи.
Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване.
Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между
народите
, в очакване на нови катастрофи.
Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота.
към текста >>
Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните
народи
.
Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи.
Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните
народи
.
Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари!
към текста >>
Действително братските отношения между
народите
и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел.
При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние.
Действително братските отношения между
народите
и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел.
Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X. Химни на една душа I Благославяй, душо моя, Господа! Разляла е зората навред своите сияния. Чистота и святост лъхат небесата. С благоговееш, трепета дишат просторите.
към текста >>
След римското нахлуване, завоевателите англо-сакси притесниха туземното население от бретони и гали и го изтикаха към северо-
западните
брегове на Франция; нашествие от фризи и дани; нахлуващи пофранцузени нормани.
Щайнер в Англия като учител Статия от Мария Щайнер Рудолф Щайнер често и на драго сърце говореше в Англия върху духовните науки. В готовността за възприемане на духовно-научните истини в Англия цари широк размах: там много по-свободно се противостои на безграничните възможности. Страхът от поражението на собственото, с труд придобито, умствено знание там е много по-малък, отпорът на новото, непознатото не е тъй дълбоко вкоренен. Там не са тъй силно закостенели в собствената си научна суета и съществува повече кураж и смела крачка към завладяване на непознати светове. Жадните за завладяване племена от различни нации са съставили днешната Англия като народ.
След римското нахлуване, завоевателите англо-сакси притесниха туземното население от бретони и гали и го изтикаха към северо-
западните
брегове на Франция; нашествие от фризи и дани; нахлуващи пофранцузени нормани.
Множество пъти Британия бивала завладявана от едни и други, докато най-после нейните народи след тежки борби се претопиха. И като резултат на това претопяване се яви едно цяло, изпълнено със силно самосъзнание, проникнато от гордото чувство на единство, една сила да се изнесе на вън и да наложи на другите елементи собствената същност. Душевните сили, произходящи от различните племенни индивидуалности, взаимно се уравновесиха. Растящото отделно индивидуално самосъзнание, прибавено към общото политическо самосъзнание, проникна тия сили и ги удържа в равновесие. Така можа това многочленно народно единство, въпреки всички външни удари, да се развие мощно в самосъзнателно самостоятелно цяло на своя ограден и обливан от морските вълни остров и да излезе из границите му, за да завладее света.
към текста >>
Множество пъти Британия бивала завладявана от едни и други, докато най-после нейните
народи
след тежки борби се претопиха.
В готовността за възприемане на духовно-научните истини в Англия цари широк размах: там много по-свободно се противостои на безграничните възможности. Страхът от поражението на собственото, с труд придобито, умствено знание там е много по-малък, отпорът на новото, непознатото не е тъй дълбоко вкоренен. Там не са тъй силно закостенели в собствената си научна суета и съществува повече кураж и смела крачка към завладяване на непознати светове. Жадните за завладяване племена от различни нации са съставили днешната Англия като народ. След римското нахлуване, завоевателите англо-сакси притесниха туземното население от бретони и гали и го изтикаха към северо-западните брегове на Франция; нашествие от фризи и дани; нахлуващи пофранцузени нормани.
Множество пъти Британия бивала завладявана от едни и други, докато най-после нейните
народи
след тежки борби се претопиха.
И като резултат на това претопяване се яви едно цяло, изпълнено със силно самосъзнание, проникнато от гордото чувство на единство, една сила да се изнесе на вън и да наложи на другите елементи собствената същност. Душевните сили, произходящи от различните племенни индивидуалности, взаимно се уравновесиха. Растящото отделно индивидуално самосъзнание, прибавено към общото политическо самосъзнание, проникна тия сили и ги удържа в равновесие. Така можа това многочленно народно единство, въпреки всички външни удари, да се развие мощно в самосъзнателно самостоятелно цяло на своя ограден и обливан от морските вълни остров и да излезе из границите му, за да завладее света. Но благородството го изисква (noblesse oblige).
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 4, брой 5
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите
народи
и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога.
КНИЖНИНА (с илюстрация) 13. ВЕСТИ ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ Христос в нас - Разбиране и прилагане „Няма религия по-горе от Любовта". Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума.
А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите
народи
и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога.
Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище в тебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога. Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развитие, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни.
към текста >>
Тогава всички мъчнотии и страдания на
народите
постепенно ще изчезнат, и ще настъпи трайно благоденствие.
Като възлюбим врага си, той може да бъде обезоръжен и обезсилен много по-скоро и по-лесно, отколкото с насилие - неговото любимо средство. А да превърнеш врага си в приятел и брат, това е възможно само чрез Любовта. Трябва да се приложат тия три велики закони, завещани на човечеството от Христа. Държавниците, ако искат да устроят образцово държавата си и да обезпечат честита бъднина на народа си, трябва да приложат тия закони, съчетани в основния принцип на всеобемната Любов. Всички форми и способи на насилие трябва да се премахнат, и да се заменят със средствата на Любовта във всичките области на държавния и обществения живот.
Тогава всички мъчнотии и страдания на
народите
постепенно ще изчезнат, и ще настъпи трайно благоденствие.
Духовниците са длъжни, също така, да се самоосъзнаят и да се проникнат от Божествената Любов, ако искат да изпълнят мисията си. Но, ако те мислят, че само със словесно и обредно изповядване на Христовото учение, а всъщност с фактическо престъпване на принципа на Любовта, ще могат да служат на Бога, горчиво се лъжат и заблуждават. Евангелист и апостол Йоан е писал: „Бог е Любов". А може ли да позволи и да търпи Бог да се поругава Неговото име, като се поддържат раздорите, враждите и гоненията чрез лъжи, хули и клевети против неговите безкористни, верни и идеални служители? Може ли Бог, който е верен и истинен, да допусне да се предизвикват крамоли и вълнения чрез козни и насилнически средства, и с цел да се осигурят само егоистични блага и да се облагоприятствува паразитизма и безбедствената нажива?
към текста >>
Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на
народите
; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат
народите
с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват
народите
-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения.
Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение. Те са образували една секта, която в едни държави се нарича „католишка", в други „протестантска", а в трети „православна".
Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на
народите
; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат
народите
с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват
народите
-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения.
Такива и много други престъпления и тежки грехове Христос, името на когото те постоянно сквернят, нито е вършил, нито е проповядвал. Не само това: сегашните официални духовници във всички страни са безгранично алчни за власт, за да могат чрез разни драконовски закони и всевъзможни други принудителни средства да оковават във вериги човешката мисъл и човешката съвест, също както във времето на кръвожадната инквизиция. Така те се самооболщават, че ще защитят религията! Но коя религия? - религията на кнута, кражбата и мракобесието.
към текста >>
Той е знаял, че съществува само една религия и че разните култове са служили да въведат религията в разните
народи
според тяхната степен на цивилизация.
От тях са останали ценни останки в Индия и Египет и можем да твърдим, че преобладаващия характер на учението е бил синтезата, обобщаваща в кратки и опростотворени закони цялата наука. Ако сме изгубили почти напълно тази синтеза, това се дължи на факта, че науката се е предавала на малцина избраници, които, преди това, са били изложени на големи изпитания, за да установят твърдостта на сърцето, на разума и волята. Така че науката тогава е била тайна. И от тук произхожда името окултна наука, дадено от съвременниците на древните синтези. Учението е носило названието на някой свещеник или посветен.
Той е знаял, че съществува само една религия и че разните култове са служили да въведат религията в разните
народи
според тяхната степен на цивилизация.
Нашите религиозни въпроси биха предизвикали едно чувство на състрадание в древния посветен, неспособен да допусне, че разумни хора могат да игнорират съединението на култовете в една и съща религия. Тези различия причиниха изгубването на Тайното учение, ключът на синтетичното единство. Само Израилтяните притежаваха тяхната словесна традиция или тъй наречената „КАБАЛА“, но не в духа, а в думата. От тази гледна точка Библията, написана на еврейски, е за удивление: тя съдържа всичките окултни традиции, но истинския смисъл не е бил открит. Само двама бележити учени са могли да открият чудото: впрочем, всеки култ има своята традиция, своята свещена книга, своята библия, която учи тия, които могат да разбират, за принципа на единството: Сефер Берешит на Мойсей и Юдейската библия, Откровението и Евангелието, Християнската библия, Одисеята, Библията на Гръцкия Политеизъм, Енеядата на Римляните, Ведите на Индусите и Корана на мохамеданите.
към текста >>
Сто хиляди години преди нашата епоха са живели
народите
— лемурците и атлантидите, които познаваха въздушната навигация и телепатията, като средство за съобщаване от далечно разстояние.
Всеки един култ има своя символ: един триъгълник, един квадрат, един кръг, една звезда. Със същата ревност арабинът е успял да постигне до куба на Кааба, християнин — до подножието на кръста, будистът — пред звездата със седемте радиуса, а браминът се покланя на триъгълника на своя бог. Нека изследваме тия дълбоки символи и, на кратко, да изследваме произхода им. По-големите символи ще намерим в страната на Мизраем, която наричаме Египет: Сфинксът и Пирамидата. От кого и как са вдъхновени те?
Сто хиляди години преди нашата епоха са живели
народите
— лемурците и атлантидите, които познаваха въздушната навигация и телепатията, като средство за съобщаване от далечно разстояние.
Атлантическата цивилизация достигна до едно чрезмерно и грандиозно развитие: нейната столица, наречена Гладът на седемте златни врати, удивявал всички със своята грандиозност, но впоследствие луксът, пороците и нравствената разюзданост предизвикали мистериозни реакции на природата, и океанът, наречен днес Атлантически, по название дадено от древния народ, потънал с целия материк. Неколцина жители от Атлантида, като се спасили, намерили прибежище в Египет, дето почнали да проповядват тяхната наука под формата на символи, вдъхновявайки идеята за строежа на сфинкса и пирамидите. Сфинксът е представлявал в техния дух вълшебната наука на миналото, като се издигал могъществен и величествен, доминирайки над хора, епохи и раси, поглъщайки всяка интелигентност със своята мистерия. Той възвестява хармонията между най-разнообразните елементи: той е големият импулс на единния живот. Отсечен в скалата, подаден в пясъка на пустинята с главата на човек, бедрата на бик, крилата на орел, лапите на лъв, той преброжда вековете, призовавайки човечеството върху неразрешимата проблема на живота.
към текста >>
Самите древни египетски
народи
са смятали Голямата Пирамида като едно от големите седем чудеса на света.
Голямата Хеопсова пирамида със своите диагонали е обхващала, удължавайки последните по права линия Нилската Делта, а меридиана. т.е. линията север-юг е разделила тази делта на два сектора съвършено еднакви. Съвременните учени, след дълго занимаване, определиха Парижкия и Гринвичкия меридиани, когато в същност идеалния меридиан е онзи, който минава през Пирамидата, тъй като той преминава през най-голямо число материци и съвсем малко морета. Едно извънредно обстоятелство: ако се изчисли точно пространството на земите, които човечеството може да обитава, ще се установи, че фамозния меридиан ги разделя точно на две равни половини. Погрешно се е мислило и още се мисли, че пирамидата представлява от себе си една гробница, когато в същност е един паметник, в чийто основи лежи един грамаден храм.
Самите древни египетски
народи
са смятали Голямата Пирамида като едно от големите седем чудеса на света.
Върхът означава точката, основата — квадрата, т. е. безкрайността и определеното, прогресията и числото. Върхът означава тръгването и пристигането на всичко, вечната подпора на познанието, въображението за Бога. Тялото на пирамидата е създанието, квадратната основа е земята, върху която живеем. Върхът е свързан с основата чрез четири триъгълника, които образуват страните на пирамидата.
към текста >>
Рим, бленуван от Нума, като обновител на
народите
, беше заставен да бъде увлечен в най-разюздани влечения, основан от една колония Етруски просветители, начело с Нума.
Нито Орфей, нито Мойсей, обаче, успяха да открият царството на ангелите на Рам. На всякъде тогава са върлували опустошителни, междуособици, с изключение на Индия, която, благодарение гласът на Буда, се запази от тия междуособици. Напразно посветените се опитвали да реагират, като разпространявали известни мистерии. Напразно Питагор и Платон търсели в собствените си дела, да намерят мъдростта на свещените книги. Конфуций и Менций (Мэн-цзы) последвали в Китай делото на Лао-Тце, а Син-Му в Япония създал мистериите на науката, просвещавал народа и основал династията на Мякалите, Ездра между юдеите, Тарквиний в Рим и свещениците в Египет успяха до някъде да спасят текстовете на свещените книги, които тираните бяха хвърлили в.пламъци.
Рим, бленуван от Нума, като обновител на
народите
, беше заставен да бъде увлечен в най-разюздани влечения, основан от една колония Етруски просветители, начело с Нума.
Нума бе името на един етруски свещеник, но просветителите бидоха изпъдени, а римския народ е искал да се управлява самостойно. Един просветен, наречен Одино, поискал да организира между келтите от север една решителна борба срещу Рим, но той не можал да успее само със силата си. Необходимо било съвсем друго за обновяване на света, именно мисията на Христа. С появяването на Христа се даде един нов и плодотворен импулс на света. Той бе наречен Син Божи заради самата природа на неговата концепция, заради покръстването му от Йоана и заради неговата мисия.
към текста >>
Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която
народите
отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата.
Той бе наречен Син Божи заради самата природа на неговата концепция, заради покръстването му от Йоана и заради неговата мисия. Също така той бе наречен син на човечеството, понеже е олицетворявал еволюцията, към която се стреми човешкия род. Той подкрепи смирените, призова народа да проникне в най-големите глъбини на храма, обясни тайните на триъгълника, посочи висшата сила на милосърдието, премахна просвещението и го замени с вярата, като се опита да разгадае мистериите и с тази негова смелост той завладя света. Представи я на народа като символ на любовта — детето, радост за всяко семейство, изражение на хармонията, необходим елемент за троичността. Възкресението на Лазар бе историческия символ на духовното възраждане на земния живот.
Смъртта и възкресението на Христа определя безсмъртието в невидимите области: тя е символичната звезда, спрямо която
народите
отправят своите приветствия: тя е символ на безсмъртие на душата.
Евангелистите откриха в Христа вечния принцип на обновлението: Св. Матей откри историята, Св. Марко — мисията, Св. Лука — размишлението и Св. Йоан — принципът.
към текста >>
Тя се проявява не само в душевното, в характера на източните и
западни
народи
, но и в различните природни явления, които се наблюдават в двете посоки.
Защото ние трябва да ги намерим, щом човек се е родил из окръжаващата го природа, щом той по-рано е съставял едно цяло със земята, на която той сега диша и върху която сега ходи. На земната повърхнина имаме противоположността на полюсите и екватора. Силите на втвърдяването действат на полюсите в снега и леда, проявени в засилена степен, също така както те се проявяват в образуването костите на черепа; на екватора живеят действащите сили на вегетацията (растенето); светлината и топлината проникват в растенията, и в пълнотата и разнообразието на раждащите се и умиращи растителности се проявяват на земята силите, които съответстват на обмяната на веществата у човека. Освен това, в морските течения и ветрове, които действат от юг към север, се проявяват ритмически, противоположни и взаимно уравновесяващи се процеси. Също така имаме противоположността на изтока и запада на нашата земна повърхност.
Тя се проявява не само в душевното, в характера на източните и
западни
народи
, но и в различните природни явления, които се наблюдават в двете посоки.
Тук трябва да се спомене и една трета противоположности която, както и противоположността между полюсите и екватора, е аналогична на поляритета на главата и обмяната на веществата, действаща в човека. Това е противоположността между земната твърд и земната атмосфера, между горните и долните сфери на действие на земния организъм. По-основното разглеждане на тоя. въпрос ни довежда до заключение, че — да се изразим картинно — земята представя човек, на който главата е надолу, а краищата на горе, и тъкмо тоя начин на схващане ще ни уясни значението на електрическите явления в земната атмосфера. Днес, когато ние сме загубили връзката между живата природа и минералното царство, разделят земната твърд по структурата на геологическите пластове, в които се намират растителни и животински остатъци от организми от отделните периоди на развитие: най-стария, архаичния гранит, гнайс или кварц, в който изобщо не са намерени следи от живи същества, и по-младия — глина, льос и пр., алувиалния, дилувиалния и терциерния пластове, в които са запазени скелетите на предисторическите хора и висши млекопитаещи.
към текста >>
В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от
народите
поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите.
Как е изразена в природата тая противоположност между горния и долен процес у човека? В минералната част на земята, както вече видяхме, имаме същия доведен докрай процес, който имаме и в човешката глава. Веществото е станало физическо. Но както в главата на човека действа мисълта, която е от чисто духовно естество, така и в твърдата земя живеят сили от духовно естество. Антропософията ни говори за елементарни същества (елементали), които живеят в четирите елемента, те водят съществуванието си в етера на земята.
В твърдия елемент на земята, в етера, който действа в него — жизнения етер, живеят съществата, познати от
народите
поверия, които играят такава значителна роля в приказките и сагите; това са гномите.
Ние знаем от Рудолф Щайнер, че тия същества искат да бъдат независими от физическите образувания на земята. Образуването на коренища, корени, кристали им е нежелателно. В сагите и приказките намираме правдива картина на това, като ги представят, че с чукове копаят вътрешността на земята; те искат да я раздробят и от нейните скъпи съкровища да си образуват собствени форми. Те искат да бъдат свободни от физическите процеси; те си служат с корените и техните сокове, за да издигнат стъблото, като по тоя начин използват светлината и въздуха, които слизат от атмосферата до него. Както в човешката глава мисловния процес само тогава се извършва напълно, когато физическият процес е спрян, така и тия „мисловни сили“ на твърдата земя могат само тогава да живеят и съществуват, когато постоянно се стремят да се освободят от земните недра.
към текста >>
Атанаси велики Патриарх“, в която по това време имаше служба по случай празника „Идин ден“ и един стар свещеник държеше, на лесно разбираемото за народа македонско наречие, проповед, разгледахме и запустялата и полуразрушена вече, на
западния
край на селото, малка църквица „Св.
Домопритежателите ни приеха твърде радушно и ни услужиха във всичко. Уморени от пътуването, ние скоро заспахме върху дебелите македонски постелки, пълни с бълхи. На другия ден заранта, нашето пристигане вече бе станало известно на мнозина селяни. Ние се отправихме да разгледаме селото, с всички негови исторически бележитости, и да произведем анкетата, която бе целта на нашето посещение. Най-напред се отбихме в общинската канцелария, оттам в безлюдното по това време училище, разгледахме църквата „Св.
Атанаси велики Патриарх“, в която по това време имаше служба по случай празника „Идин ден“ и един стар свещеник държеше, на лесно разбираемото за народа македонско наречие, проповед, разгледахме и запустялата и полуразрушена вече, на
западния
край на селото, малка църквица „Св.
Пророк Илия“ и оттам се изкачихме на северната височинка над селото, дето се направи и фотографската снимка (групата деца в нея със селски ученици в местна носия). За двете църкви кметът г. Арсов ни даде следните сведения: първата „Св. Атанаси велики Патриарх“ (такъв е надписът над входните й врата) била много стара. Съвременниците селяни не можеха да кажат преди колко века е била построена, но най-старият от тях ни разказа, в допълнение на казаното от Арсова.
към текста >>
Обаче,
западният
окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните висши изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от физическата функция й принадлежат на ума и на духа.
Той ще трябва тогава да бди и да очаква събития в изпълнение на неговите предвиждания или наопаки. По тоя начин той ще научи относно практическото приложение на езотеричните учения толкова, колкото е възможно за оногова, който не е посветен член на някое от братствата, които държат тайните на окултната наука. За ония, които имат вече едно понятие за езотеричните предмети, са нужни също някои обяснения, защото най-добре известните книги върху тая материя са наблягали многократно върху опасността от всека форма на половата магия и са се изказвали, че във всичките си форми тя е чисто и просто черна магия — от лявата страна. Това — както . всеки един, който е имал практическа опитност от тая материя, не може да не знае — е безусловно вярно по отношение на някои изгледи и приложения на тази велика сила откъм една нейна страна — страстта; тези изгледи са засегнати в последната част на книгата по начин, да може непредвидливият човек да се предпази и да ги избягва.
Обаче,
западният
окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните висши изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от физическата функция й принадлежат на ума и на духа.
Г-жа Блаватска в класическата книга по окултизма „Тайната доктрина“, загатва за това в следните думи, стр. 449 от III том: „За произвеждане алхимически резултати, каквито са еликсирът на живота и философският камък, . . . духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик. Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка.
към текста >>
Макар че доктрините на източните и на
западните
школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители.
. . духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик. Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка. Такова светотатство би станало черна магия и би било последвано от сигурна несполука. Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“.
Макар че доктрините на източните и на
западните
школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители.
В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце. Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят. Източните и западните школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много западни школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала. Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание.
към текста >>
Източните и
западните
школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много
западни
школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала.
Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“. Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители. В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце. Източното предание има великолепна литература и е израсло и станало като едно голямо дърво, което покрива със своята сянка живота на расите, които живеят под него, и то се тачи от всички, дори и от ония, които го разбират най-малко. Западното предание е изгубило почти всички свои древни документи през вековете на гонението, но това все още държи Ключовете на Вратата и може да я отвори на ония, които търсят.
Източните и
западните
школи се различават твърде много в тяхното държание спрямо ония сили и факти на живота, които се резюмират под името „пол“, За източните жената е долно същество, по-малко развито в всяко отношение; напротив, много
западни
школи гледат на жената като на същество, стоящо по-горе от мъжа, като на вдъхновителка, пазителка на идеала.
Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси.
към текста >>
Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със
западни
ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците.
Тези различни положения намират своето отражение в езотеричните методи на всяко предание. Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси.
Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със
западни
ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците.
Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй. Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани. В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници. Съвременните условия на брака Един статистик поддържаше преди няколко време, че в Англия 25 на сто от брачните двойки постоянно са се развеждали, 50 на сто са живели заедно, но без любов, и само 25 на сто са били щастливи.
към текста >>
Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на
западния
умствен строй.
Източният окултист. намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците.
Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на
западния
умствен строй.
Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който западният лъч е образувал у западните проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани. В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници. Съвременните условия на брака Един статистик поддържаше преди няколко време, че в Англия 25 на сто от брачните двойки постоянно са се развеждали, 50 на сто са живели заедно, но без любов, и само 25 на сто са били щастливи. Тъй, само една четвърт от женитбите, които стават в Англия, Постигат целта, за която са се сключили, и от всичките женени лица само едно от четирите е щастливо.
към текста >>
Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който
западният
лъч е образувал у
западните
проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
намира рядко в жени, които пребивават в „пурдах“ — развитие на интелекта и на духа, съвместимо с другарство в своята възвишена и взискателна работа, а в такава работа, ако полът не може да бъде употребен в своите висши изгледи, той трябва съвсем да се избягва; ето защо, източното предание не разчита на езотеричен принос от страна на женския пол за живота на расата. От друга страна, в западното предание жената играе важна роля, тъкмо онази, която играе в обществения и политическия живот на запад. Каквито условия и да преобладават между расите, които отлъчват своите жени, никой не може да игнорира половия елемент в висшия живот на англосаксонските раси. Много източни посветители не са сполучвали в своята работа със западни ученици, поради неспособността да преценят голямата важност на тоя елемент в живота на учениците. Може да има у източните учители искрена и възвишена цел, както и да предават истинска мъдрост, но не винаги има у тях разбиране на западния умствен строй.
Когато висшите центрове са събудени, те са готови да функционират съгласно с онзи тип дейност, който
западният
лъч е образувал у
западните
проводници, и бъркотия се явява, когато лъчът и проводникът не бъдат едновременно добре разбрани.
В една книга от този вид не може да се дадат много сведения, но все пак, без съмнение, те са достатъчни да послужат като ръководни нишки на ония ученици, които се подлагат на опити. Нервното усилие, тъй общо между ония, които изучват окултизма, се дължи на несполуката им да осигурят едно подходящо разпределение на жизнените сили между казаните проводници. Съвременните условия на брака Един статистик поддържаше преди няколко време, че в Англия 25 на сто от брачните двойки постоянно са се развеждали, 50 на сто са живели заедно, но без любов, и само 25 на сто са били щастливи. Тъй, само една четвърт от женитбите, които стават в Англия, Постигат целта, за която са се сключили, и от всичките женени лица само едно от четирите е щастливо. Никой, който наблюдава условията на приятелите и съседите си, няма да погледне на тия цифри като на крайно песимистични.
към текста >>
Освен това, майките на
народите
, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени.
Ще подражаваме ли на гърците, които изискваха от жените си нищо друго освен раждане на наследници, когато те търсеха дружба-на сърцето и ума между свободните незадомени жени, на които ние би трябвало да гледаме като на куртизанки? Трябва ли ние да разслабим брачната връзка, като улесним извънредно много развода и по този начин се приближим към американската практика? Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни. Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни.
Освен това, майките на
народите
, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени.
Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават. Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените народи, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш. Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи. Последиците от лесния развод между богатите изглеждат двояки: първо, характерът на тия, които го използват,се подронва и същевременно се явява тенденция да се избягват отговорностите и нищо да не се взема сериозно.
към текста >>
Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените
народи
, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш.
Или ще продължим с настоящия ред на нещата и отдадем всичко на неизбежния избор? Всяка една от тия точки има своите слаби страни. Според гръцката система, жените от най-висшето развитие нарядко дават деца на расата, защото свободните жени обикновено са безплодни. Освен това, майките на народите, ценени за тяхната плодовитост, са били такива, у които малко е бил развит характера или интелигентността и, поради това, са били неподходящи да обучават децата си, понеже самите те не са били обучени. Всеки признава днес, че влиянията на ранното детинство са крайно важни за изграждане на характера и че невежи и неопитни жени не могат да предадат на децата си онова, което самите те не притежават.
Казва се, че неуспехът на турския народ да развие един висш национален характер, който да превишава тоя на подчинените
народи
, се дължи на назадничавостта на майките, живущи в харема, когато пък селяните, които нямат възможност да затварят жените си, са с характер много по-висш.
Американският метод на лесния развод изглежда на пръв поглед да разрешава“ проблемата,но додето той не бъде изпитан в продължение на едно столетие, може да се изкаже само едно преходно мнение за него. Трябва да се помни, че грамадното мнозинство от гражданите, принадлежащи към средната класа и са от англосаксонска кръв, не го използват твърде често; богатите и негрите са ония, които дават най-голям процент разводи. Последиците от лесния развод между богатите изглеждат двояки: първо, характерът на тия, които го използват,се подронва и същевременно се явява тенденция да се избягват отговорностите и нищо да не се взема сериозно. Глъбините на живота и любовта не се узнават чрез лесно рушими връзки и разпуснатостта се усилва. Второ, децата на разведените двойки нямат домашен живот на систематично обучение и дисциплина.
към текста >>
Те са основани върху учението, дадено в една от
западните
езотерически школи.
Англосаксонският идеал на брака е най-висшият в света и същевременно е най-мъчно достижим. Какво трябва да направим тогава? Да понизим ли нашите идеали или да се потрудим да открием законите, които управляват семейното щастие, и така да регулираме условията му? Американският расов клон е възприел първото схващане, но старият клон се държи отчаяно за своите идеали. Вярва се, че знанието може да подпомогне да подобри условията,преди отчаяната мизерия да предизвика отчаяни лекове, и с тази цел се поднасят следните страници на четеца.
Те са основани върху учението, дадено в една от
западните
езотерически школи.
Четецът се умолява да издържи търпеливо, без предразсъдък от своето незнание, техническите страни на една странна философия и да приеме светлината, която тя ще хвърли върху проблемите на собствения му живот. (Следва) 1) The Esoteric Philosophy of Love and Marriage. By Dion Fortune. London. 1924. 3 sh.
към текста >>
НАГОРЕ
