Търсене в текстове за 'Житейска сцена'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 33 резултата в 10 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Впечатления от Гьотеанум. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът.
Г-жа Оланд със своята беседа искаше да обясни, че в човека има такива центрове, с които може да се чувствува настроението или болестта на даден индивид, върху когото е насочена мисълта. Тя каза: — Аз не искам да бъда ясновидка, но искам да чувствувам тоновете, които идват отвътре, мислите и мъдростите, което идат отгоре. След сказката си г-жа Оланд направи няколко опити за вътрешно чувствуване със субекти, доброволно заявили от публиката. Тя предложи на слушателите си, които имат някоя болест или душевна мъка, да им направи диагноза, без те да казват от какво страдат и без да се допира до тях. И наистина, мнозина се обадиха от местата си като я запитваха да определи, от какво страдат. Госпожата, изправена на сцената, на всяко запитване се концентрира в себе си и веднага отговаряше, като определяше болестта или разстройството, къде и от какво страда запитвачът. И след това с няколко думи даваше съвети, как да се лекуват. Когато някои от слушателите я запитваха за диагноза, тя концентрирайки мисълта си върху субекта, веднага почваше да чувствува в себе си болките, страданията или ненормалностите на запитвача, които тя, след като ги анализира за момент, веднага отблъскваше. Факт е, че всички слушатели, на които определи състоянието, потвърдиха още в момента верността на диагнозата ù. Резюме от опитите на г-жа Оланд върху човешкия жизнен ритъм[1]: Аз изхождам от един нов начин на вътрешно преживяване на художествената фантазия. Може да се каже че изхождам от събуждането на подсъзнателните сили, които иначе остават спящи в човека.
към текста >>

Обективността им се гарантира от приложимостта им в житейската практика във всички области и от отварянето на нови перспективи за плодотворна научна и художествена дейност и за разрешението на неразрешените загадки на живота.
По този начин човек може при изследването да дойде до познанието на дълбоките духовни и душевни закони. Тези закони са скрити зад това, което външно се изявява чрез думите и тоновете в човешкия език и човешкото пение Тези закони са също така и основата, първичното, от което човек изобщо е добил способността да проявява мисъл и усещания Тези закони са в свръзка и с физическия организъм; те лежат в основата му (Като първичен принцип като първична сила, която го подбужда към живот и го поддържа Един материалистичен мироглед може да възрази на казаното тук обаче за истинността на тези факти говорят доказателствата които могат да се приведат. Познания отнасящи се до области, недостъпни за външно наблюдение, правят необходими друг вид доказателства. Те не са достъпни за наблюдение с обикновени физически сетива. Тяхното познание принадлежи на силите на духовния и душевния човек. Обективността им се гарантира от приложимостта им в житейската практика във всички области и от отварянето на нови перспективи за плодотворна научна и художествена дейност и за разрешението на неразрешените загадки на живота. Само накъсо мога да съобщя същественото от новите изследвания То се състои в познанието на особените отношения на гласните и тоновете към човешкото тяло. Ритъмът от седемтях основни тона на гама до мажор съответствуват на жизнения ритъм на 7 органа и системи от органи Като говоря за този ритъм на тоновете не подразбирам за броя на трептенията, които когато да се установят и измерят външно. Този ритъм трябва да се разбира като един вид движение, сродно с начина на жизнената дейност на въпросните органи. Съществуват следните отношения: 1. Сърцето (като централен орган на кръвообращението) - реагира на тона до . 2.
към текста >>

2. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.
А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките. По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма.
към текста >>

Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор.
Дейното му участие в два опита за колективен живот – в Ачларе през 1922 год. и в Русе през 1923 год. – говорят, че тия възгледи не са били само външно лустро у нашия другар. Въпреки своя краен индивидуализъм, Жорж бе постигнал забележителни превъзмогвания в държанието си. Неговото място в салона на Братството бе или при вратата или до някой краен прозорец, дето изготвяше своите майсторски резюмета. Ние го знаем като участник в братския оркестър, но никога – поне през последните десетина години – не чухме от сцената неговия чудно хубав тенор. Както е известно, статиите си обикновено подписваше само с едно малко „г", а великолепните си преводи най-често пускаше без всякакъв подпис. Нищо повече. Мимо положението, което заемаше като представител на младежкия клас и главен редактор на списанието, Жорж току-речи никога не изпадна в наставнически тон нито в писмената, нито в словесната си дейност – едно доказателство за силно развитата му самокритика. Работата на Г. Радев се отличаваше с ред и експедитивност.
към текста >>

3. Пеню Киров (1868-1918) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност.
УЧАСТНИЦИ В МИРОВАТА ДРАМА В света съществува един вътрешен, неразбираем за скептичния човешки ум ред, на който се подчиняват и личности, и събития, и в чиято съвършена последователност се проявява истинския живот. Всичко около човека се движи,и в това постоянно движение всеки има свое определено място, всеки се изявява според същността си. И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса. Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност. Съзнава ли човек важността на своята роля в житейския театър? Това е от значение единствено за него. На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима. Срещата с Учителя не е физическо явление. То е една дълбока вътрешна закономерност, обусловена от фактори, подготвяли я в продължение на много векове.
към текста >>

На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима.
Всичко около човека се движи,и в това постоянно движение всеки има свое определено място, всеки се изявява според същността си. И наистина, погледнат от страни животът на всеки човек представлява низ от действия, които напомнят роля в някаква театрална пиеса. Понякога по сцената на живота човек се движи слепешком, понякога той просто профучава, а твърде често вглъбен в себе си той преминава по нея, безучастен към заобикалящата го действителност. Съзнава ли човек важността на своята роля в житейския театър? Това е от значение единствено за него. На сцената на живота има много участници и доколкото всеки един е свързан с мисълта на Автора, дотолкова и ролята му е значима. Срещата с Учителя не е физическо явление. То е една дълбока вътрешна закономерност, обусловена от фактори, подготвяли я в продължение на много векове. Има хора,които срещат един Учител физически, но не го познават; има други, които срещата си с него, действително осъзнават духовната му същност, но това не ги променя: а има трети, които след като го срещнат и осъзнаят съдбовността на тази среща, приемат го и тръгват след него. Ученици! Особена категория хора, вътрешно озарени от срещата си с Мировото Знание, и променени отвътре. Ученици! Наречени така, защото са последвали открито своя Учител завинаги. Ученици!
към текста >>

Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото.
То е една дълбока вътрешна закономерност, обусловена от фактори, подготвяли я в продължение на много векове. Има хора,които срещат един Учител физически, но не го познават; има други, които срещата си с него, действително осъзнават духовната му същност, но това не ги променя: а има трети, които след като го срещнат и осъзнаят съдбовността на тази среща, приемат го и тръгват след него. Ученици! Особена категория хора, вътрешно озарени от срещата си с Мировото Знание, и променени отвътре. Ученици! Наречени така, защото са последвали открито своя Учител завинаги. Ученици! Души, приели да изпълнят специална роля в днешната епоха. Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото. Ето ги на сцената. Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото.
към текста >>

Ето ги на сцената.
Има хора,които срещат един Учител физически, но не го познават; има други, които срещата си с него, действително осъзнават духовната му същност, но това не ги променя: а има трети, които след като го срещнат и осъзнаят съдбовността на тази среща, приемат го и тръгват след него. Ученици! Особена категория хора, вътрешно озарени от срещата си с Мировото Знание, и променени отвътре. Ученици! Наречени така, защото са последвали открито своя Учител завинаги. Ученици! Души, приели да изпълнят специална роля в днешната епоха. Движейки се по житейската сцена, да останат край Учителя за да се учат непрестанно пренастройвайки живота си в услуга на Цялото. Ето ги на сцената. Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом.
към текста >>

Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля.
Всеки, на своето време и със своята специална роля. Музиканти, поети, учители, учени, на всякаква възраст, и с различни характери.Но всички те – с една и съща жажда за Истината, с един и същ копнеж за Свобода, с едно и също чувство за дълг към Цялото. Защото едва ли има нещо, което би осмислило по-цялостно живота на човека от това, да се отрече от своя малък личен живот в полза на Големия Живот. Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях.
към текста >>

Затова не са се усещали сами на сцената на живота.
Това не означва той да излезе от нормалния си живот, но да се отрече от своите егоистични желания и да постави на първо място интересите на Цялото. Този, именно, живот за Цялото, учениците са видяли у Учителя, това ги е пробудило за един нов, духовно осмислен живот и те са го последвали и телом, и духом. Излезли са на сцената и са изпълнили своята роля. А Учителят като Автор на тази Мирова драма, е направлявал действията им кога мислено, кога явно, понякога с поглед, понякога с жест - но всякога с благост и вътрешна сила. Те всякога са чувствали неговата вътрешна поддръжка. Затова не са се усещали сами на сцената на живота. Връзката с него е била осезаема и ги е вдъхновявала за творчество и духовно израстване. Литография на Мориц Корнелис Ешер (1898-1972) Същевременно, и Учителят се е нуждаел от тях. Нима е лесно да се слезе от висшите светове на хармония и ред, в материалния свят, където злото и доброто все още са във смъртна схватка? Каква ли сила е нужна за едно Същество от висшите йерархии да издържи на психическите отрови, които тази борба ражда? И ако този Пух е изпратен с мисията да даде методи и правила, по които борбата да бъде спечелена от Доброто, тогава ще го остави ли Небето сам?
към текста >>

Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената.
Те не са обикновени хора. В битието си всеки един от тях е минал през своята Голгота, през ред изпити - проверен е, и едва тогава му е поверена роля. Затова не е чудно, че всеки един от тях е дошъл съзнателно до решението да постави своя личен живот на второ място и да се посвети на живот за Цялото. Те всички са приели ролята си съзнателно и с чувство за дълг пред великото, избрало ги за носители на действието. Естествено, зад всички тях е стоял Учителят, който мислено ги е направлявал и импулсирал. Той е бша и в началото, и в края, а те са се появявали с определена задача, свършвали са я и са излизали от сцената. Външно обикновени, а вътрешно - необикновени, озарени от великата идея да служат, те са разширявали и обогатявали действието в тази Мирова драма. Защото са били искренни и силни духом, били са творци! Но най-важното, защото са имали за девиз думите на Христа: "Отче, да бъде не моята воля, но Твоята! ” Учениците. Кои бяха те?
към текста >>

Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма.
Сред стоящите - работещи! Сред страхливите - безстрашни! Сред мъждукащите - ярко светещи! Сред обвинителите - твърди и непоколебими! Всякога готови да дадат живота си за да не изгасне в душите им запалената свещ на великото Познание. Учениците. Те не смесиха човешкото с Божественото, те бяха и останаха съработници на Светлината, за да се осъществи сценария на Мировата драма. На Драмата, която създаде Един, подписал себе си: ВЕРЕН И ИСТИНЕН! Милка Кралева
към текста >>

4. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X.
към текста >>

Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото. МИНЧО СОТИРОВ 1875 - 1954 Роден в Сливен на 9. X. 1875 г. До шести клас учил в своя роден град, а след това завършва кадетско военно училище в София. През1899 година се оженил за Александра Хаджипетрова.
към текста >>

Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя.
Независимо от своя живот на военен, Минчо Сотиров е прилежен ученик, всякога с тетрадка и молив, всякога готов да изпълни онова, което моментът изисква, и във физически и в духовен план. Когато през 1918 година Пеню Киров си заминал, Минчо Сотиров бил на фронта. Синът му Димитър си спомня следното за това време: “След Пеню Киров, който беше ръководител на Братството в Бургас, Учителят назначи тати за ръководител там, въпреки че имаше и по-стари приятели.” Този факт говори, че ролята на Минчо Сотиров в Мировата драма е била от съществено значение за нейното действие. Той е приел един пост, и е станал брънка от една невидима верига на Работници за Цялото. Бил е удостоен със специална служба, определен е от Автора да осъществява една Жива връзка с Духа. Задачата му на Житейската сцена е била отговорна, защото е касаела и други хора, за които той е връзката им с Учителя. Паралелно с това, Минчо Сотиров е бил все още действащ военен. Той служил беззаветно на народа си, и поради неговите големи качества на човек и командир често е бил отличаван. Димитър Сотиров си спомня: “През 1919 година тати бе заложник в Солун, в лагера Солуники, след погрома на Добро поле. Той беше командир на Трети Бдински полк. Песента “Бдинци, лъвове, титани” е написана за него.
към текста >>

Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото.
Любовта е творческа сила, която дава живот” От беседата на връх Мусала Минчо Сотиров си е записал също: “Вие още не сте дошли до положение да любите Бога. Трябва да почувствате тази любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят.” Минчо Сотиров през 1934 г. на лагер при второто езеро в Рила А Минчо Сотиров е бил именно от готовите да работят. Съвсем съзнателно Учителят е продължил живота му, дал му е кредит, за да работи още десет години и да завърши своята роля на житейската сцена на Братството с придобивки за Цялото. Думите на Учителя, са се запечатвали в съзнанието на М. Сотиров за цял живот. През 1920 г. той си спомня следния съвет даден от Учителя: “Аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото братство. И то ето как: Когато помислите за най-възвишените качества: любов, мъдрост, смирение, кротост, въздържание, честност, постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще го отправите и ще кажете: Това е в тях.
към текста >>

5. Савка Керемидчиева (1901-1945) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам.
към текста >>

Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост. ПАША ТЕОДОРОВА 1888 - 1972 Родена е в Болград. Израства и получава образованието си в София.
към текста >>

На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ.
Надникнах пак в кабинета. Сега той ми се видя по-голям, по-светъл, а ученият още по-вдъхновен, пo-лъчезарен, със замисъл за нова работа, за нов труд. Когато стремежът, интересът на учениците към духовна наука, към високо духовно знание порасна, Учителят изяви Словото в още една форма - лекции - окултни лекции. В тях Той изнася много методи и правила, закони и принципи за работа на ученика, на човека върху себе си - истински човек да стане. В тия лекции Учителят-строител безболезнено събаряше старите разколебани, разклатени основи на старото здание и на мястото им поставяше здрави, солидни, положителни основи на новата сграда, на новата култура. На мястото на изгнилите греди, на изпочупените тухли и керемиди, Той постави нови огнеупорни греди, тухли, керемиди, минали през огъня на житейската пещ. Така, Словото, излязло от тясната малка стаичка на бялата къщичка на ул. “Опълченска”, дойде до големия салон на Изгрева, отдето стигна до високите върхове на Витоша и Рила. Тук покрай множество беседи, утринни слова, лекции, Учителят изнесе безброй мисли, теми за размишление, дето Той, като голям музикант, даде възможност чрез вариации на мисълта, да се дойде до ядрото, съдържанието и смисъла на тия теми. Ще кажа няколко от тия теми за размишление: Мисли върху трите избора на живота, които никога не се размътват. Живот без страдание, мисъл без съмнение, свобода без ограничение.
към текста >>

6. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка.
” Учителят се позасмял и им посочил минаващият по поляната Борис. Те нетърпеливо го пресекли: “Не, Учителю, това е брат, посочете ни сестра за пример! ” Учителят пак и пак му посочвал все Борис. Той им сочел за пример не тялото, а душата. Годините минавали, Драмата на нашия век била към края си. На сцената Борис Николов все още се движил незабележимо, но неотстъпно край Учителя, с бележник, или с мистрия в ръка. Той знаел в сърцето си, че Пътя на Служене е дълъг, и той едва сега започва. “Ихриш Бен Рут” бил свещеният обет даден от него пред великото, а смисълът на тези думи бил: “Господи, където ме зовеш - там отивам! ” За събитие от края на Мировата Драма четем отново в “История на Братството” от Н. Дойнов /неизд./: “Към края на Декември съм отново на Изгрева. Чух, че Учителят не бил нещо добре, но на тези приказки не обърнах внимание.
към текста >>

На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях.
Завърши една велика епоха за нас, които бяхме около Учителя. Завърши една велика епоха за човешкия род.” Дните на раздяла с Учителя минавали бавно и мъчително. Без Него всички се чувствали осиротели. Но малко по малко тъгата дала място на разсъдъка, и животът продължил. И все пак, условията са се променили. На Сцената вече присъствала една нова сила - тя дала власт на хора, решили да следват високи идеи без духовна подготовка за тях. Нещо повече. тези хора, не само не желаели да се примирят с присъствието на духовното, но те решили с всички средства да го преследват и унищожат. В настъпилия период Братството вече усеща натиска на тази враждебно настроена нова сила. Той все още е само бриз, в сравнение с бурята, която ще се разрази впоследствие. Но този бриз е тревожен сигнал и будните го улавят.
към текста >>

Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма.
Всякога говореше положително за явленията. За него Братството имаше достойнство, то щеше да издържи на трудностите. Не допускаше мисъл за хула или упрек. И не искаше да слуша разказите за интриги и недостойни постъпки. Беше над тези човешки слабости и естествено ги отблъскваше. Живееше постоянно в Истинското Братство, където духом присъстваха всички онези, минали през житейската сцена като актьори в Мировата Драма. В неговия дом се отбиваха и братя, и сестри за да чуят думи, които на друго място не се чуваха вече. Постепенно Малкият Дом на “волоколамско шосе” 14 стана пристан за онези души, които търсеха общение с Духа. Брат Борис се възраждаше, когато чист човек го посетеше с любов и стремеж към Истината. А за глупавите, за хитрите, за повърхностните често се затваряше. Беше там с тяло, но не и с дух.
към текста >>

7. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота.
Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството.
към текста >>

След няколко минути, обаче, сцената се променя.
Ако в такъв случай майка й поиска да я остави, за да си гледа работата, тя плаче. Много интересно е да се наблюдават), различното държане на двете малки момичета. когато напр. им се позволи да влизат в салона при гостите. Мария Паче върви направо и без колебание подава всекиму ръка, разточително дава целувки и разговаря, а Александрина веднага бърза да си скрие насълзените очички в коленете на майка си. След няколко минути, обаче, сцената се променя. Мария е вече уморена от забава с хората и иска да си отиде, а Александрина, която между другото е свикнала с новите хора, не иска вече да си отиде и, седейки на коленете да маяка си, слуша внимателно, какво се говори, като че я интересува разговора. Във всичко това Александрина прилича напълно на починалата си едноименна сестричка. И по други специални характерни черти детето приличаше на сестричката си. Около вилата, в която живеем, владее голяма тишина. Тя е доста отдалечена от града, така че шумът, когато в близко съседство минават кола, се чувства неприятно.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности.
— Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата. — Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел. Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . . От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените отношения, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм. Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения.
към текста >>

Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си.
Употреби нужните имена“. Подчиних се на гласа, и видях, че по лицето на сирената се изрази смущение, когато идеше към мене. Явно бе, че тя очакваше аз да отида при нея. Тя дойде до брега, помаха с ръка да отида да играя с нея, и аз щях да отида, ако не бях чул гласа на инструктора си: „попитай как й е името; поискай да узнаеш нещо; помни, че не си дошъл тук да играеш“. Пак се покорих, но трябва да съм поискал много, защото с едно поклащане на главата и завиване на филмената си дреха, призракът се спусна в морето, като остави на мястото си един белобрад старец. Но всичко това внезапно изчезна, както и беше се явило на сцената, и аз пак бях в креслото си. Най-вероятното обяснение на това явление изглежда да е; „видение, причинено от хипнотическо внушение“. Но против това обяснение се обяви моя приятел, който твърди, че никаква форма на хипнотизъм не се е приложила, защото факт е, че и нашия другар, който не взе участие в действието, също бе видял фигурата на сирената. Остават други две обяснения, а именно, че или картината се е отпечатала телепатически върху мозъка ми, или ясновидската способност се е стимулирала по някой начин, вследствие на което се постигнал само един поглед в астралния свят. Това последно обяснение е по-вероятно. Има хора, които безразсъдно вземат упоителни вещества като кокаин, опиум, и хашиш, и просто се очароват от тях, защото им причиняват живи и реални видения.
към текста >>

9. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бе лунна нощ и аз можех ясно да видя цялата сцена.
Унинието, което ме бе обхванало, бе голямо. По време на пътуването ни с кораба до Египет, аз по цял ден прекарвах седнал на кувертата, като пушех с лулата си, и като бях уверен, че ако се би явила буря, каквато се и очакваше, аз не бих извадил лулата от устата си, нито бих се вързал с въже о някоя дъска, за да се спася от погинване. Такава бе апатията, която бе плод на моя фатализъм. „Въпреки моите зли предчувствия, ние стигнахме благополучно на египетския бряг. Поради една дребна случка, която не заслужава да се разказва, аз останах на кораба след моите другари и стигнах на лагера късно през нощта. Бе лунна нощ и аз можех ясно да видя цялата сцена. Върху обширната пустиня от бял пясък ясно личаха стотици малки шатри, в далечината се виждаха няколко палмови дръвчета. Всичко бе мрачно и тихо. Никакъв звук не се чуваше, освен тоя на камилите, които се хранеха до шатрите. Като вървях напред, аз не срещах никакво човешко същество. „Лулата ми бе угаснала и аз ускорих стъпките си, като се отправих към един огън, който гореше до една шатра.
към текста >>

8 - та къща — полови органи = полови склонност, житейска школа, наследство, завещание, смърт.
3 - та къща — дробове = неговите къси пътешествия, отношенията му по-специално към братя и сестри, братовчеди и братовчедки, неговата кореспонденция, наука. 4 - та къща — стомах = неговата собствена къща, наследство от родителите, неговия баща, Почивка и обстоятелства в края на живота. 5 - та къща — сърце = неговата предприемчивост, страсти, любов, деца, спекулации, инициатива, удоволствия. 6 - та къща — черва = съобщителни средства, неговото здраве, храна, подчинени, работа, неговото отношение към слуги и прислужници. 7 - та къща — бъбреци — раздела или вземане съдружник, съпруга, брак, родство с другите. 8 - та къща — полови органи = полови склонност, житейска школа, наследство, завещание, смърт. 9 - та къща — бедро = неговите големи пътешествия, разширение мирогледа, възглед върху живота, философия. 10 - та къща — колена = неговото светско положение в местожителството му, име, чест, обноска, проявление. 11 - та къща — пищяли — неговото търсене подкрепа от приятели, надежди и желания. 12 - та къща — стъпала = непредвидени трудности, скрити неприятели, преследвания, болници, пленничество — изчезване за света. От горното следва, че отношенията на родения към своите чичовци и лели (това са братята и сестрите на бащата) се определя от 6 та къща, защото 6-та къща е 3-та къща (братя) на 4-та къща (баща).
към текста >>

10. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена.
поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е.
към текста >>

„Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма.
Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути. Между газообразните и лъчисти мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно. „Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми. Това изглежда като насърчителна алегория за нас относно човешката вечна борба против злото, неподвижността и смъртта.
към текста >>

нетърпеливо очаквания книгоиздатели Кочи се яви па сцената, дето биде поздравен и въведен от председателят на Костницката дружба г.
Поради неочакваната навалица бяха взети извънредни предпазителни мерки. Полицейската стража, пожарникарите войници и членовете на уреднишкия комитет бяха претрупани с работа, за да запазят порядъка. В късо време дружествения дом се изпълни с такова множество хора, каквото тая сграда не е виждала никога, макар че нормално в нея се побират 700 души, може смело да се каже, че тоя път те бяха двойно повече, и че имаше мнозина, които не можаха никак да се промъкнат вътре. Най-после в 4 ч. 20 м. нетърпеливо очаквания книгоиздатели Кочи се яви па сцената, дето биде поздравен и въведен от председателят на Костницката дружба г. Ярослав Скорковски. При дълбока тишина начена да говори с тих глас към събраните. Много негови чувствителни думи накараха да се просълзят мнозина от слушателите. Мъчно може да се предадат впечатленията, които неговата сказка, на тема: „Твоята вяра те е оздравила“, произведе в сърцата на присъстващите. Сказката се свърши в 6 ч вечерта, и г.
към текста >>

Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр.
И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там. Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр. морал и религия — тези възгледи са станали житейска практика. Те характеризират интелектуалистичния духовен живот. По-старите епохи не биха считали духовният си живот за идеология, защото за древното човечество духовният живот беше носител на мощни импулси. Обаче, съвременното човечество преживява днес безсилието на своя духовен живот. Това, което дълбоко извира от глъбините на човешкото естество, днес е пренебрегнато.
към текста >>

морал и религия — тези възгледи са станали житейска практика.
това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там. Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр. морал и религия — тези възгледи са станали житейска практика. Те характеризират интелектуалистичния духовен живот. По-старите епохи не биха считали духовният си живот за идеология, защото за древното човечество духовният живот беше носител на мощни импулси. Обаче, съвременното човечество преживява днес безсилието на своя духовен живот. Това, което дълбоко извира от глъбините на човешкото естество, днес е пренебрегнато. И човечеството пъшка от резултатите на това положение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.41094398498535