Търсене в текстове за 'Животинско чувство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 573 резултата в 91 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.
Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора. И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври. плезиозаври, архиоптерикси и пр. Днешните форми показват само родови връзки с някогашните, но далеч се различават от тях. Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление. От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия. Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез.
към текста >>

Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство.
Херцовите вълни. Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството. А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област. Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда. В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра. Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство. Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони.
към текста >>

Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.
Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък. Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще. По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината.
Акацията разперва листцата си само при слънчеви лъчи. Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината. Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм. Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените. Има обаче, макар и твърде малко растения, които отварят вечер цветовете си вместо денем. В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения. В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.
към текста >>

Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина. Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи. Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата. Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна. По тоя начин природата балансира недостатъка. Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи. На първо място изпъква тяхната външна форма.
към текста >>

От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство.
Останалата част може да се счита като стомах. Затова естествениците считат, че това са животни чието тяло се състои само от уста и стомах. Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата. Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп. Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата. От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство. Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества.
към текста >>

Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено.
Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри. Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини. У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер. Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство. Това са злобни и егоистични същества. Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено. Съпоставени тия нощни хищници с ония животни, които живеят под слънчевите лъчи, изпъква ясно разликата в характерите. Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината. Вземете птичките, те пеят само когато има слънце и хубаво време. В мрачни, облачни дни – мълчат. Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно.
към текста >>

3. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
към текста >>

В животинското царство най-добри певци се намират между птиците.
Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията. Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите". Силно чувствителни са карамфилите и цикламите. В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
към текста >>

Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън.
В 1896 г. на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн. Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в Петроград. Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално.
към текста >>

4. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието.
Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе.
към текста >>

Цялото животинско царство принадлежи към същата категория.
Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението.
към текста >>

5. Идващата раса – Г. Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
към текста >>

че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма.
За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета. Природата оставя неизличими отпечатъци върху живата материя защото всичко в нея е живо: и силите и законите. Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"?
към текста >>

6. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление.
към текста >>

И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция.
При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
към текста >>

Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие.
Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано. Трябва да се влее в него духовен елемент, живот. Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр. Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие. Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има".
към текста >>

7. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат.
Иначе, как да се обяснят всички тези религии? В центъра на всяка религия стои една и съща идея, макар и изразена в различни форми, прави добро на другите! Това, което ръководи човечеството в неговия живот, това е милосърдието, любов км хората, към всичко живо. Но това е само израз на вечната Истина в различните ù форми; светът, това съм аз; светът, това е едно цяло. Иначе, защо да правя на другите добро; какво би ме подбудило към това? Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат. Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността! А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество. Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз.
към текста >>

Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността!
В центъра на всяка религия стои една и съща идея, макар и изразена в различни форми, прави добро на другите! Това, което ръководи човечеството в неговия живот, това е милосърдието, любов км хората, към всичко живо. Но това е само израз на вечната Истина в различните ù форми; светът, това съм аз; светът, това е едно цяло. Иначе, защо да правя на другите добро; какво би ме подбудило към това? Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат. Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността! А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко себелюбие - от себе-то, като отделно същество. Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това.
към текста >>

Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия?
- казал той. - Ти не можеш нито с меч да ме убиеш, нито в огън да ме изгориш, нито да ме удавиш, защото аз никога не съм се раждал, никога не ще умра, аз см всемогъщ, вездесъщ, вечен Дух. През време на индийското въстание в 1857 г. един мохамеданин смъртно ранил с нож един отшелник индуси-въстаници го уловили и довели при умиращия, предлагайки да убият разбойника, но отшелникът забранил това и, обръщайки се към мохамеданина, проговорил: „И все пак, брат, ти, това е Той; ти, това е Той! '' - И издъхнал Това е друго мъжество. Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си!
към текста >>

8. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства.
Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина.
към текста >>

Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото.
В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб.
към текста >>

Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре.
„Докато човек правилно функционира в Божествения организъм, той живее в закона на Цялото: този човек е добър, любящ. Ако казвате, че не можете да обичате хората, тогаз сте в закона на частите." Учителят Всяко познание в края на краищата не е нищо друго, освен познание за Бога. Учителят казва: „Всъщност има само едно знание, знание за Бога. Знание за Бога има два вида: есенциално и потенциално". От една страна ние познаваме Бога чрез собствените преживявания на любовта, мъдростта и истината. Светлата мисъл, възвишеното чувство в човека са изявление на божественото в него; чрез тях Бог му се разкрива отвътре. От друга страна като изучаваш кристалите, звездите, моретата, планините и пр., във всичко виждаш изявление на Единния Живот. Нали искаш да знаеш нещо за този, когото обичаш? Ще обичаш знанието, защото обичаш Бога и ще искаш да знаеш, какъв е Неговият план. Преди всичко ще се увериш, че в тебе има нещо красиво, божествено, че ти не си личността, че в теб има нещо, което прощава, обича, иска да се жертвува, иска да се учи и пр.. Кое е това? Това е Бог който работи от вътре.
към текста >>

9. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2).
гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5).
към текста >>

Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож.
Така ние се убеждаваме, че есперанто е вече първостепенен културен фактор за сближение и побратимяване на народите. 12. Искри - разкази от Юрдан Ковачев - изд. на „Посредник", Бул. Дондуков, 61. Изкуството има за задача да предава възвишени и благородни чувства, да заразява хората с тях, и така да ги превъзпитава. Колкото едно чувство е по благородно, колкото езикът е по-ясен и достъпен, колкото силата на преживяването е по-голяма - а това зависи от мирогледа и искреността на автора, толкова худож. творение е по-ценно. В това отношение разказите на Юрд. Ковачев могат да заемат едно от първите места в бълг. литература и да бъдат гордост на нац. творчество. Обич, състрадание, благоговение към живота - това са основните чувства, които преживяваме, когато четем тези чудесни разкази, които могат да трогнат и учени и прости, и големи и малки.
към текста >>

10. ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние!
Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация. Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него. Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята!
към текста >>

Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята!
Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент. А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват, мъртвите възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри! Опитай се да направиш нещо някому по новия начин и ти ще събудиш душата му! Ти ще раздрусаш всичките му стари идеи, вярвания, с които е живял! Той ще долови тогаз нежния зефир на вечната пролет, който иде от върховете на „Химават"!
към текста >>

Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и животинско.
А това става при новите форми на труда! Всяка човешка постъпка не е нещо изолирано, откъснато от всеобщия живот; тя е свързана с живота на другите. Когато извършиш лоша постъпка, ти вече насърчаваш друг някой да извърши същата постъпка или даже по-лоша, понеже с това ти вече изпращаш известни течения в пространството. Също така, ако извършиш добра постъпка, ти вече насърчаваш добрите постъпки на другите, укрепяваш всички добри стремежи, мисли и чувства у хората, даваш им храна. Ето защо, човекът при новия начин на труда, колкото и малка да е постъпката му, съдейства до известна степен за развитието на цялото човечество. Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и животинско. По този начин ние помагаме за еволюцията им. Нашите мисли и чувства влияят на околните ни същества. Ето защо, с нашето повдигане се повдигат и те. С новия начин на труда дейността ни ще се приближава до дейността на съществата, които са по-горни от нас. Величието на тяхната култура по благородство, чистота и разумност надминава това, което човек може да си предположи.
към текста >>

Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделеност, отдалечава хората един от други.
Идеалът е да работим както Разумното, Първичната Причина работи. Чрез новата форма на труда ще изчезнат преградите между душите. Като обичаш никого, ти го познаваш. Защо трябва да обичаш някого, за да го познаваш? Защото когато не го обичаш, ти виждаш у него само външното, праха по дрехите му, а когато го обикнеш, очите ти се отварят, светлината те озарява и ставаш способен да виждаш красивото в него. Старият начин на труда туря изкуствени прегради между душите, внася чувството на отделеност, отдалечава хората един от други. Това е в противоречие с истината за единството. И тогаз какво може да докара такъв начин на труда, който е в противоречие с природните закони, освен развалини и пепел! Именно това виждаме днес! При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо? Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича!
към текста >>

11. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си.
Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо.
към текста >>

в „Взаимопомощта, като фактор на еволюцията" той с ред примери из животинското царство и човешкото общество доказва, че тези общества, у които е развита взаимопомощта, напредват.
При истинския начин на живот силният служи на слабия доброволно, като жертва. Истинският живот е една дейност, чрез която се проявява Бог. Като друг пример нека вземем един от идеолозите на анархизма: Кропоткин. Които само са чули за него, че е анархист, а друго не знаят, те ще имат едностранчиво понятие за него. В същност навсякъде в съчиненията му ще видим същия онзи дух, който виждаме у руските секти, у Соловьов и пр., само че в друга форма. Напр. в „Взаимопомощта, като фактор на еволюцията" той с ред примери из животинското царство и човешкото общество доказва, че тези общества, у които е развита взаимопомощта, напредват. Той цитира ред примери из живота на разни животни, някои от които сам е наблюдавал при своето пребивание в Сибир. Но този дух на братство, взаимопомощ, единение прониква всичките му съчинения. Характерна е напр. книжката му: „Към младежта". В нея той съветва младите да излязат от тесните рамки на личния, животинския живот и да погледнат всички тези, които страдат около тях и да работят за другите, за човечеството, за всички.
към текста >>

12. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство.
Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание. Една такава система днес не може още вредом да бъде въведена, но ще дойде време, когато познанието на природата като Божия Творба, ще се счита като най-съществена част в обучението на младежта. И учениците ще бъдат заставени да четат в книгата на природата, както сега изучават езиците и боравят с математиката и те ще имат много по-голяма радост в това, отколкото в каквото и да било друго. Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните.
към текста >>

Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие.
Ние разказваме на нашите деца приказки, за да им обърнем вниманието и ги развеселим, но омаите и чудесата на вълшебниците са пусти и глупави в сравнение с чудесата на природата, които тя проявява всеки ден и всеки час пред очите ни. Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал. Какво би било за нашия свят, ако всеки човек можеше да чете и възприеме вестта за вседвижущата любов както Гьоте, Уланд и Ръскин. Всичкото злато на един милионер не може да допринесе на своя притежател нито един дребен отломък на вътрешно и същинско богатство, което един Гьоте, Ръскин, Гайбел могат да нарекат свое собствено. Ако ти никога не си можал да разгадаеш една божествена вест в природата – вести по-красиви, по-чудесни.
към текста >>

13. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще.
Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове.
към текста >>

На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
към текста >>

14. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана!
И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу.
към текста >>

У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му.
” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”. Привеждам тия изречения, защото са мерки - ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му. Това е закон! Горните мерки са конкретни. Те имат абсолютна стойност за всеки, който иска да стане художник в живота, да стане виртуоз. А виртуозът не опъва струните безразборно, не ги къса, не стържи с лъка, нито вади дрезгави тонове. Той свири с отмерена сила, без да упражнява никакво „насилие.” Той си поставя пръстите точно на мястото, за да произведе чист и ясен тон.
към текста >>

15. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила.
Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр. Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните. За характеролога обаче, тези прилики са от голямо значение при вадене на заключение. Чрез сравнителното изучаване основните елементи, които дават един образ, приличащ на даден род животно, се идва до изучаване основните елементи, присъщи на дадени характерни черти изобщо. Например, очите на лъва изразяват смелост и благородство. Без съмнение, благородството тук е израз на чувството за господство и сила. Такива очи у човека няма да ни излъжат, ако извадим горното заключение. Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни.
към текста >>

Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство.
Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения. Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от животинското царство. Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията. Тази стара област сега се поставя на нова преоценка. Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората. Те са установени в течение на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни.
към текста >>

Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия.
При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това. Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества. Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в животинското царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия. Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно.
към текста >>

16. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство. Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството.
към текста >>

Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство.
Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата!
към текста >>

С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши!
Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа.
към текста >>

Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
към текста >>

17. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза.
Боян Боев ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ „Яденето в окултен смисъл е цяла велика наука. Храненето може да стане цяла наука за възпитание" „Щом хванете една кокошка или агне с цел да ги заколите, у тях се заражда чувство на страх и омраза. Тая омраза и страх внасят отрова в теб". „Духовният човек знае, коя храна е здравословна за организма. Ако един човек иска да живее чист и добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Трябва да знаем, как да използуваме скритата сила в храната". „Основният закон на яденото е любовта".
към текста >>

Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от животинското царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр.
Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. От друга страна сравнителната анатомия показа, че вегетарианството е естественият начин за хранене на човека. Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от животинското царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр. имат за естествена храна плодовете. Морган и други изследователи на първобитното общество доказват, че човек в една минала епоха е бил вегетарианец. По-после поради неблагоприятните условия, в които изпаднал тогаз (ледената епоха), той е преминал към месоядството. Извън тия и други обикновени аргументи, които днешните естествени науки излагат в полза на вегетарианството, окултизмът разглежда въпроса по-дълбоко, като хвърля нова светлина върху тая важна проблема. Кое ни ползува в храната?
към текста >>

Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло.
Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
към текста >>

Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения.
към текста >>

18. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство.
Има два главни фактора, на които трябва да обърнем особено внимание, когато искаме да си разтълкуваме характера на човка. Това са цветът на косата и начинът на слагването, слягането, на падането й върху главата. По цвета на косата ние ще съдим за темперамента, за жизнената енергия на човека, а по начина на лягането й върху главата ние можем да разчетем характера на хората. Когато видим един русокос човек, ние веднага виждаме зад общата белота на неговата кожа, студеният, хладният тип на севера. А като видим онзи човек с орлов нос, въз сух, с блестяща черна коса, ние виждаме онзи тип човек, който е плен с жизнена енергия, горещ като горещото, знойно слънце на топлите страни. Жизнената енергия на чернокосия често стига до грубост и животинско чувство. Между русокосия и чернокосия седи брюнетът, който явно седи и по характер някъде по-средата. В своето развитие, човек като дете има общо взето руса коса, в най-зряла възраст има тъмна коса, а след това тя наново избледнява, губи своя блясък, посивява и избелява. Тъмната коса говори за пълна зрялост в чувствата и мислите. И както детето има почти само вътрешен живот, така от наблюдения се знае, че русият човек има повече един вътрешен живот. Русият човек, севернякът, е честен, сериозен, дълбок, углъбен и бавен.
към текста >>

19. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им.
Тъкмо на това пък се спира Аристотел, мислител с позитивистично-натуралистичен ум, у когото, очевидно, е преобладавала наблюдателната пред съзерцателната природа. Разбира се, че и неговите изводи не са резултат на системни проучвания - те са по-скоро досещания, хрумвания, които се дължат на откъслечни наблюдения. Аристотел, обаче, се е помъчил да ги подкрепи с известни сравнения из областта на животинския свят - всъщност твърде повърхностни, защото са резултат на наивния емпиризъм на сетивата. Така запример, Аристотел различава главно два вида хора - едроглави и дребноглави. Първите - с големи глави, той счита за интелигентни и ги сравнява с кучета. Вторите - с малките глави, той счита за по-слабо интелигентни и ги сравнява с магарета, защото главата на тия дългоухи представители на животинското царство била малка в сравнение с тялото им. Гръцкият философ се спира и върху формата на челото. Хора с малки чела, според него, били неподатливи на никаква дисциплина. Той ги уподобява на свинете. Хората с големи чела той сравнява с воловете и ги характеризира като люде мудни, ала разсъдливи и благоразумни. Ония пък, които имат обли чела, подобно магаретата, били слабо интелигентни.
към текста >>

Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли.
Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати. Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
към текста >>

20. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание.
често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология.
към текста >>

- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода. - Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото, животинското в човека. Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>

Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон. Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото, животинското естество от човека. Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите.
към текста >>

21. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота.
Georg Nordmann НЕРАВЕНСТВОТО (есе) Планинският поток се провира с шум между камъните, бълболи, плиска и бяга надолу към долината, като с тоя неспирен бяг създава най-приятното и най-примамливото в тоя кът. Няма по-скъпо нещо в тоя час на усамотение всред све¬жите борики и тихата милувка на синьото небе, от това шумоление и тая нестихваща песен на водата, която слиза надолу. В чувството на благодарност, което човек подсъзнателно храни в душата си в такива часове, дял има и идеята за великото неравенство в света и живота. Законът за гравитацията и неравенството на земната кора са причината за тоя живот на планината и тая пълен на слизащия поток. Той е най-властният пазач, който не пропуща нищо да по¬бегне от земята. Той зове непрестанно към тъмния център на на¬шата прамайка. Тия бликнали води, които дирят морето, за да при-тихнат там, да се слеят с огромната му снага и да заживеят неговия живот - тихата отпуснатост под синия лазур или страш¬ните му бури под студения и дързък бич на ветровете. Ако земята беше устроена без тия по-високи и по-низки места, ако нямаше долини и възвисени планински вериги, един от най-динамичните процеси в природата - движението на водата щеше да запре завинаги.
към текста >>

Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване.
Такива индивиди са творческа, а творчеството е най-мощният белег на вечността. Творец е не само онзи, който се е отдал на някое от изкуствата и науката. Творец е всеки човек, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг. Такива хора са винаги нови, свежи и непостижими. Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток. Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване. На най-високо стъпало стои една любов, с която трудно може да се похвалим. За нея четем в далечните писания. Казват, че и сега тя живее на земята - някакви свръхчовешки същества са забравили своето лично аз и се превръщат на копнеж за сливане с безкрайната обич на всемира. Както метеорът бива грабнат от властните притегателни сили на земята и в своя стремителен бяг бива запалван и превърнат в прах от огъня на своята собствена скорост, така и тия човешки същества, грабнати от притегателната сила на мировото сърце, се запалват и изгарят в своя собствен възторг, но оставят във ве¬ковете скъпия спомен за една блестяща черта по тъмния свод на небето, която черта е сочила нов път и нови надежди за човеците.
към текста >>

22. РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност".
Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно". Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "несъзнанието" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид. Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.). Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно. Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство.
към текста >>

Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно.
Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология. Понеже смятам, че е невъзможно в една кратка статия да изложа възгледите на различните школи, които днес за днес съществуват в новата психология, то аз ще се придържам предимно към гледището на англичанина професор Hardfield, изнесено въстаналото вече класическо негово съчинение "Psychology and Morals" (изданието от 1930 год.). Човек, според Hardfield, е склонен да повтаря ония свои действия, които са свързани с чувството за приятно. Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот.
към текста >>

Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти.
Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот. Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти. Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и простота на изложението, аз ще се придържам към разпределението, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд. 1934 г.). Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация.
към текста >>

Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция.
Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот. Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в животинското царство ние наричаме инстинкти. Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и простота на изложението, аз ще се придържам към разпределението, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд. 1934 г.). Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация. Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит. В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси.
към текста >>

Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс.
Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация. Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит. В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция. Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища.
към текста >>

23. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА Един основен принцип в окултната наука е, че всичко в природата е живо и има една духовна страна. От това гледище растенията имат психичен живот. Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните.
към текста >>

Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека.
Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо.
към текста >>

И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното.
И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното. Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията.
към текста >>

Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него.
Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници.
към текста >>

Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота!
Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас! Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост! Не може да направи престъпление оня, който ви обича!
към текста >>

24. ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре.
Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек. Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния.
към текста >>

Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека.
Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота.
към текста >>

25. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от западните народи и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече тъга, отколкото възторжена радост.
Тая далечина, както се изразява Шпенглер, придобива особено значение. Тя според него се изговаря даже с една замечтана меланхоличност и крие в себе си копнежа по несбъднатото. И в бягащите линии на готическия стил, изразен в катедралите, той открива тоя неукротим стремеж към висините. Тия катедрали със сякаш замръзнали копнежи към недостигаемия простор на небесата. Под техните полумрачни сводове не се извършва слънчевия култ към красотата на аполоновската душа, а необозримият, излязъл из страхотните дълбини копнеж към неуловимото. Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от западните народи и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече тъга, отколкото възторжена радост.
към текста >>

26. САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение.
На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината?
към текста >>

Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността.
Човекът, изправен пред облика на невъзможното, е предпочел по дълго време, за да дочака „победа" над онова, което е непобедимо в кратко време. В един или друг случай, машината не е победител над законите, а само трансформатор на енергията. Появата и развитието на машината има своя история, която не бихме смогнали да проследим в настоящето. Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин. Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия. Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма. Нещо повече, някои разглеждат живия свят като машина. Механизирането на живота до едни предели беше знак за прогрес и гордост за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство.
към текста >>

Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма.
Тържеството на машината е тържество на техниката и науката! Пътят от кремъчния нож до телевизионния апарат, извървян от човечеството, е оставил дълбоки следи в човешката душа. Усилията, борбата с несгоди и невежество, създават в генерациите на човешкия род чувство на уважение към изобретателите, към тия, които изваждат из недрата на природата непознатите сили и ги впрягат на работа за подобрение съдбата на човешкия живот във външно техническо отношение и освобождават човека от неудобствата на първобитността. Тая адмирация се превърна на култ и, както имахме възможност на друго място да изразим това, от човешко изобретение машината се превърна в идол и тиранин. Механичното взе връх и то стана религия на много хора в продължение на повече от две столетия. Днес трудно бихме срещнали човек, който да не живее с чувство на върховно почитание към механизма. Нещо повече, някои разглеждат живия свят като машина. Механизирането на живота до едни предели беше знак за прогрес и гордост за човешкия род, но настъпи време, когато това механизиране задръства правилния вървеж на оная мисъл, с която ние трябва да проникнем в света на идеите, в причинния свят на феномените, който е господар на нашия образен свят на триизмерното пространство. Преди да бъде хидравличният двигател, преди да се направи колелото, трансмисията, парната машина и електричното динамо, силите на природата лежаха и чакаха мълчаливо творческата ръка на майстора, вдъхновена от лъча на идеалния свят, светът на творческата мисъл. В недрата на природната съкровищница чакаха стихиите, но не човека, който ще ги „победи", а човека, който ще се приближи до тях с мъдрост. Тия стихии стояха невидими, завити със завесата на непорочната първичност.
към текста >>

27. Няколко съвета от Учителя Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението е облеклото, без което не може.
Той става част от Цялото, но също той се задължава да изпълнява съзнателно и с Любов всички изисквания и правила в тази свещена игра. Силата на Паневритмията зависи от правилното й изпълнение. Ще има полза от нея само онзи, който съзнава, че тя е една Работа за повдигането на всички, и я изпълнява с внимание и с любов. ТАЙНИ И ОТКРОВЕНИЯ Трябва да имате ясна представа за света, за да не се заблуждавате. Знаете, че мисълта, чувствата и движението са важни неща. мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението е облеклото, без което не може. Упражненията, които играете трябва да се коригират. Тъй както ги правите вие губите голяма част от енергията, която би трябвало да придобиете. Вие прахосвате енергията, която имате, а и тази, която придобивате я губите. в тези движения има движения на растенията, на животните, на човека - те са свързани и преплетени в живота. В гимнастическите упражнения трябва да се възстанови първоначалното движение.
към текста >>

Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е животинско състояние.
Човешкото е без разлика - и външното е както и вътрешното. В съвременната графология по почерка се познава характера на човека дали е алчен или щедър, милостив, страхлив ли е, има ли слабости и какви, има ли добродетели, всичко по почерка може да се познае. И когато гледате кой как играе Паневритмия по същия начин може да се разбере кой какъв е. Кому какво липсва, веднага се познава. Като правите упражненията трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не и да играете балет, да танцувате. Състоянието е: да благословиш. Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани, ръката да бъде вдигната на 45° и мисълта да е съсредоточена, Когато правите упражненията няма да гледате и мислите кой как играе, но иде бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка.
към текста >>

Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка.
Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не и да играете балет, да танцувате. Състоянието е: да благословиш. Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани, ръката да бъде вдигната на 45° и мисълта да е съсредоточена, Когато правите упражненията няма да гледате и мислите кой как играе, но иде бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка. При някои упражнения вие се обръщате наляво или дясно, на юг или север, на изток или запад. Към север - това е положително, към юг - това е отрицателно, за да има едно движение правилно. трябва да има една положителна и една отрицателна страна. В едно движение възприемате повече електричество, а в друго повече магнетизъм. В областта на магнетизма има мекота.
към текста >>

- Ти като отидеш при майка си ще си отвориш ръцете и устата, за да й кажеш най-сладките думи, движенията ти иде бъдат свободни - това е естественото положение на твоята мисъл и чувство.
Те обичат да чистят. В един общ ритъм Някои религиозни казват: Господ всичко ще нареди, Господ ще помогне, ще оправи нещата. Ти ако не си помръднеш пръста за нещо, не зная колко Господ ще ти помогне. Ти като отиваш при майка си как ще се явиш? Със стиснати устни, със скръстени ръце ли ще отидеш при нея? - Ти като отидеш при майка си ще си отвориш ръцете и устата, за да й кажеш най-сладките думи, движенията ти иде бъдат свободни - това е естественото положение на твоята мисъл и чувство. При баща си също така ще се явиш, отдалеч иде отвориш ръцете си и тичешком ще отидеш при него, за да го посрещнеш. Когато отиваш при хората, които те обичат и ти ги обичаш, движенията ти са едни, а когато отиваш при хора, които не те обичат движенията са съвсем други. Вижте врабчето как трепери, как се озърта, да не би някой да му навреди, така и човек се страхува от Тези, които не го обичат. Ако човек много се страхува, губи. Винаги когато човек се уплаши кръвта влиза във вътрешните съсъди на неговия организъм, капилярните съдове не функционират правилно.
към текста >>

Това упражнение да се прави със свещено чувство.
Всичките хора няма еднакво да разтриваш. Знание е потребно, огромно знание, за да пипаш човека, камо ли да го лекуваш. Това упражнение, дето съм ви дал за обливане е главно и важно. Мислите и чувствата да влияят вътре - красиво е. Отгоре да дойде Божието благословение. Това упражнение да се прави със свещено чувство. Знайте, че отгоре ви гледат как го правите. Приятно е да се чете едно съдържателно и красиво написано писмо. Някои казват: "Е, сега не можем нещо да направим, ще оставим за следващото прераждане.” За другото съществувание има друга работа, сегашната работа сега ще я свършите. Ако оставите вашите дългове за друго прераждане те ще се увеличат толкова, че няма да може да ги платите. Ако се развиват човешките чувства главата расте назад, ако се развива мисълта, главата расте отпред, ако се развива моралната стабилност, любов към Бога, главата расте най-горе - темето и понеже най-много обича земята, човек расте надолу.
към текста >>

Пръв по светла мисъл, пръв по хубаво чувство, по правилни, красиви движения.
Направо се чудя на някои сестри, които постоянно се бутат и мърморят, не могат да си намерят място никъде. Някои хора имат по- гъсти влияния, в по-гъста материя живеят, останалите пък трябва да имат интуиция, да седнат до тези, с които са в хармония. Тук всеки иска предните места. Един ленив ученик и на първия ред да седне, все е това; способният и на задния стол да седне, ще е внимателен и съсредоточен. Не е лошо желанието на човека да е пръв, но пръв по разбиране. Пръв по светла мисъл, пръв по хубаво чувство, по правилни, красиви движения. Всичко, което вършиш да е красиво и ти да се радваш и околните да се радват. Има братя и сестри, които се въртят само на Паневритмията като чекрък, механически. Ако се оставят на влиянията на Божествения свят ще се коригират, движението ще стане правилно. Тази сутрин като се изкачихме на Витоша, ако ви бяха натоварили с по сто килограма злато, щяхте ли да го изнесете, ама цялото, не на части? Струва ми се, че няма нито един, който да може да го изнесе.
към текста >>

28. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения.
Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинското царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта.
към текста >>

Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота.
Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от там ще се зародят всички нещастия. А нещастията са вече болезнени състояния. За да възстановите здравословното си състояние, вие трябва да започнете да правите упражнения. А като се възстанови здравето ви - това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората. Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота. Всички имате право да живеете, и то щастливо да живеете. Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, но трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Какво вие мислите за нещата - това не е важно. Важно е да разберете същественото, което ви се проповядва и което трябва да проповядвате.
към текста >>

Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения.
към текста >>

29. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека.
Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота.
към текста >>

И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека.
Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни.
към текста >>

А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта. А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с животинското в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е. този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя.
към текста >>

Най-великата истина, изразена в лоша форма, не ме тъй задоволява и не я приемам с тая сладост, с която приемам и най-малката част от истината, но облечена в изящна форма и подсладена с топлото и живо чувство на любовта.
Председател: Свещ. Мусински Секретар: Ив. П. Душков Б. Р. На гореспоменатото д-во ние изпратихме един брой от в-ка по молба на един от неговите членове. * Чета, и некаква велика радост ме обзема. Най-великата истина, изразена в лоша форма, не ме тъй задоволява и не я приемам с тая сладост, с която приемам и най-малката част от истината, но облечена в изящна форма и подсладена с топлото и живо чувство на любовта. По-полезно и по-приятно за мен четиво едва ли би се намерило от това, което дава в. Братство. Чувствам близки и сродни всички що пишат тук, и техните преживявания като че ли са мои, с тая разлика, че в мен всичко е тъмно и объркано, а у тях е ясно и разбрано. Благодаря на всички, които пишат в това вестниче! Благодаря и на тия, които го подпомагат материално! Благодаря на всички, които уреждат и осигуряват неговото съществуване!
към текста >>

30. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек.
(К. Сугарев) Сказките на г. Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам.
към текста >>

Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха.
Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните.
към текста >>

Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам.
Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните. Сегашната култура е култура на животински инстинкти, нрави и стремежи. Шест милиона хора, най-образовани, най-културни, бяха избити през световната война, 25 милиона хора останаха инвалиди, и милиони жени — вдовици. Всички нещастия, които днес имаме, както и тези, които има да дойдат, се дължат на тази животинска война. И днес искат още да оправдават войната!
към текста >>

А в същото това време други живеят в разкош, преяждат, тормозят, изнасилват своите братя, за да събират безчетни материални блага, само за да задоволявал, своето глупаво чувство на егоизъм и лакомия.
Тя дава всичко тъй изобилно, щото да има за всички от атома до Бога. Но какво виждаме? — Гладни, голи, страждущи, превити и смазани от гнета за утрешния ден! Тълпи, милионни тълпи унижени и оскърбени! В целия свет има 70 милиона безработни. А в същото това време други живеят в разкош, преяждат, тормозят, изнасилват своите братя, за да събират безчетни материални блага, само за да задоволявал, своето глупаво чувство на егоизъм и лакомия. Страшно социално противоречие! Голяма социална дисхармония, която е докарала до съвременната всеобща криза, до днешния трагизъм на човечеството! Какъв чуден парадокс! Да има блага с излишък и да има гладни, да има тръпнещи за коматче хляб! Защо?
към текста >>

Свещена е тази градина на детската душа, и всеки, който по един или други начин иска да борави в нея, трябва да има чувството и съзнанието, че свещенодейства.
Книжнина Росна капка, детска библиотека, №№ 1, 2, 3 и 4. съдържа приказки, разказчета, стихове, сценки, басни, гатанки и пр. Урежда Дедо Благо. За опитния педагог, душата на детето е една градина, която той може да разхубави и украси, като посее и отгледа в нея най-прекрасните цветя, най-вкусните и благодатни плодове. Душата на детето може да бъде превърната в рай, ако в нея навреме, от опитна ръка, се посадят добри мисли, чисти чувства и разумни стремежи. Свещена е тази градина на детската душа, и всеки, който по един или други начин иска да борави в нея, трябва да има чувството и съзнанието, че свещенодейства. Един от малцината достойни работници в тази област, който сее семената на доброто, истината и любовта в градината на детската душа, е Дедо Благо. Той не се задоволява само да даде интересно и увлекателно четиво за децата. Това е само едната страна на задачата. Другата, много по важна страна, е да се напътят те към доброто, което ще ги направи след време творци на разумен живот. И тази работа Дедо Благо извършва много майсторски, с голяма любов и преданост към делото си.
към текста >>

31. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В него няма никакво чувство и мисъл.
Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
към текста >>

Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето.
Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл.
към текста >>

Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл.
Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение.
към текста >>

Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>

Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл.
Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения.
към текста >>

Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл.
Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения.
към текста >>

Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението.
Всяко едно допускане на лоша мисъл ще окаже известно лошо влияние върху нашия организъм и отправлението на функциите и с това се излагаме на ред ненужни страдания. Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е.
към текста >>

При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане.
Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието. Безкористие в мисли, безкористие в чувства, безкористие в постъпки. Хората плащат на користолюбивите, а Бог плаща на безкористните. Хората пенсионират с материално богатство, а Бог пенсионира с добродетели; Бог ни предоставя всичко, с което разполага. Безкористния получава предварително заплата.
към текста >>

32. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно.
Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си.
към текста >>

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
към текста >>

Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>

Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина.
У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне.
към текста >>

Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си.
Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно.
към текста >>

По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба.
Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме.
към текста >>

33. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства.
Растенията се облагородяват, животните се дресират, а човек се възпитава. А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо. Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства. Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание. Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй.
към текста >>

И всяка човешка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят известни тонове в природата, които се произвеждат на тия музикални инструменти.
Ла е тон на равновесие, а До или Во е тон на живота. Има една наука за тоновете и цветовете и за техните съотношения, както и за психофизиологичните процеси, които са свързани с тях. Защото всеки тон и цвят е свързан с известни сили и процеси в природата и в човека. Ето защо, за да бъде човек здрав, трябва да разбира тази дълбока вътрешна страна на музиката. От окултно гледище, човекът и космосът представляват живи музикални инструменти. И всяка човешка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят известни тонове в природата, които се произвеждат на тия музикални инструменти. Древните окултисти, когато се говорили за „хармонията на сферите“, те са имали предвид тези факти. Всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство и всяка престъпна постъпка от страна на човека произвеждат в природата дисхармонични тонове, които от своя страна стават условие за изгубване на здравето. И когато хората изгубят здравето си, те неминуемо ще развалят и правилните отношения помежду си. При такива случаи жената казва на мъжа, че е лош, а мъжът казва на жената, че е лоша. Животът на такива хора става тежък, изпълнен с неприятности.
към текста >>

Всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство и всяка престъпна постъпка от страна на човека произвеждат в природата дисхармонични тонове, които от своя страна стават условие за изгубване на здравето.
Защото всеки тон и цвят е свързан с известни сили и процеси в природата и в човека. Ето защо, за да бъде човек здрав, трябва да разбира тази дълбока вътрешна страна на музиката. От окултно гледище, човекът и космосът представляват живи музикални инструменти. И всяка човешка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка представят известни тонове в природата, които се произвеждат на тия музикални инструменти. Древните окултисти, когато се говорили за „хармонията на сферите“, те са имали предвид тези факти. Всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство и всяка престъпна постъпка от страна на човека произвеждат в природата дисхармонични тонове, които от своя страна стават условие за изгубване на здравето. И когато хората изгубят здравето си, те неминуемо ще развалят и правилните отношения помежду си. При такива случаи жената казва на мъжа, че е лош, а мъжът казва на жената, че е лоша. Животът на такива хора става тежък, изпълнен с неприятности. Всичко това показва, че хората нямат любов. Когато хората се обичат, те са добри, а когато не се обичат, те са лоши.
към текста >>

34. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си.
към текста >>

А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него.
Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога.
към текста >>

И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество.
Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва.
към текста >>

В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото.
Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен.
към текста >>

Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен?
- Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята.
към текста >>

Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта.
И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена. Под думата животинска любов разбираме животинското разбиране и проявление на любовта. Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества.
към текста >>

Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма. Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на животинското царство и след като се роди, ще расте и ще се измени. Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
към текста >>

Това чувство е извикано не от едно действително растене, а се дължи на факта, че възприемателните способности получават извънредно много впечатления от различни страни едновременно.
При това, страданието тук е много по-силно, защото сега вече не съществува физическото тяло, което да отвлича вниманието от болката. Навярно тая е и причината, породи която времетраенето на живота е три пъти по-малко в сравнение със земния живот — страданията се намаляват по трайност, а се увеличават по сила. Мерките на природата са чудно точни и верни. Има още една характерна черта в тази фаза на следсмъртното състояние, която е в зависимост от факта, често споменаван, че в астралния свят, разстояние, пространство почти не съществуват. Когато един човек умре, веднага той чувства да расте в етерното си тяло; струва му се че той пораства до грамадни размери. Това чувство е извикано не от едно действително растене, а се дължи на факта, че възприемателните способности получават извънредно много впечатления от различни страни едновременно. Същото нещо е вярно и по отношение на астралното тяло. Човек се чувства да е в присъствието на всички хора. с които той някога е имал такива отношения на земята, които би трябвало да се коригират. Ако той е оскърбил един човек в Сен Франсиско и друг в Ню-Йорк, той чувства като че ли част от него се намира на тези места. Това му дава представата като че ли е разкъсан на части.
към текста >>

Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека.
Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас.
към текста >>

Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане.
Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот.
към текста >>

Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно.
Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини. Това остро, ясно, прорязващо съзнанието чувство е от грамадно значение за следните животи на човека. То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас. От това ние виждаме колко важно е да оставим отминаващия дух в пълно спокойствие след смъртта. С това ние му помагаме да пожъне най-големия възможен резултат от току що свършения му земен живот и да избегне повтарянето на същите грешки в бъдещите животи, докато пък нашите егоистични, истерични плачове и викове при смъртното легло могат да го лишат от голяма част от поуката на миналия му живот. Ролята на чистилището е да изкорени вредните навици, като прави до преживеем лошите им последствия.
към текста >>

Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане.
И така, като последствие от живота на човека в този етап на следсмъртния му път, той се учи на правилни и справедливи отношения и постъпки. Когато се роди отново той е вече свободен до известна степен от лошите си навици, или, най-малкото, той има възможност на съзнателен избор — да постъпи по единия или другия начин. Влечението, обаче, към повтаряне на грешките на миналите животи остава, защото ний трябва съзнателно и със собствена воля да се научим да правим доброто и справедливото. От време на време тия влечения наново ни посещават, изпитвайки ни, като с това ни дават възможност да се наредим на страната на доброто и правдата, в противовес на порока и жестокостта. Но за да можем да постъпваме правилно и да отблъснем примките и хитростите на изкушението, ний сме подпомогнати от чувствата, породени при очистването ни от лошите навици и изкупването на лошите действия от миналите ни животи. Ако ние обърнем сериозно внимание на това чувство и се въздържим от злото, с което то е свързано, изкушението ще престане. Ний сме се освободили от него за винаги. Ако пък не устоим, ний ще изпитаме още по силни страдания отколкото по-рано, докато най-после се научим да живеем според Златното правило, защото пътят на грешниците е тежък. Дори и тогава ний не сме постигнали всичко. Да правим на другите добро само защото искаме н те да правят добро на нас — такова поведение в основата си е себелюбиво. С течение не времето ние ще трябва да се научим да правим добро без да обръщаме внимание на това, как ще се отнасят другите към нас.
към текста >>

По това време ме обхвана силно скръбно предчувствие за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си.
Жена ми се изправи и запита: „Какво има? “ - „Навярно някой хляб е паднал“, казах аз, защото в тая стая държахме хляба си. Докато говорех, чу се още един подобен шум, а след него последва трети, по-силен. Аз станах тогава, запалих лампата и се изкачих по дървената стълба в стаята на горния етаж, която беше над стаята. Там всичко бе в ред, хлябовете бяха по местата си. По това време ме обхвана силно скръбно предчувствие за моя брат Жан, който беше болен, но аз задържах това чувство в себе си. Когато жена ми ме запита коя е причината за тоя необикновен шум, за да не я изплаша, понеже знаех че е много страхлива, аз отговорих: „Хлябовете горе се подхлъзнали и паднали“. На другия ден, за голямо мое учудване, дойде сестра ми. която тогава живееше в Ним, с развълнувано лице и ми разказа, че към 11 часа вечерята чула някакъв шум на масата и, току що събудена от това, чула повторно някакво силно тракане в скрина. Аз я отведох тогаз настрана и й казах: „Жан е умрял“ — „Да, отговори тя, това бе той“. Месец след това ний се научихме, че нашият скъп Жан бе умрял в болницата в Биркаден, Алжир, през нощта на 19 срещу 20 май.
към текста >>

35. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота.
В тази си статия аз няма да разглеждам основния проблем за човека. Няма да се занимавам с въпроса за същината на човека като космично същество, защото въпроса е много сложен и е същевременно проблем, който е свързан с великата тайна за същината на Битието. Ще нахвърля само няколко мисли, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята. Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата. Но природата има и други творения, и други деца. Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота. Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят. Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени. Живота на най-нисшите животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи. Живота тук е тъй да се каже прост, еднороден.
към текста >>

И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство.
Това са проявите на живота в растителното царство. Но у растенията липсва психическия елемент на живота. Животът не е толкова диференциран, за да можем да разграничим органически и психически живот. Но в следващата фаза в развитието, най-нисшите животни — едноклетъчните, забелязваме един нов елемент в живота. Докато растенията са приковани за земята, или имат едно много бавно движение и нямат никакъв психичен живот — то в следующата фаза, именно в животните, имаме вече и движение, те не са приковани за средата си. И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство. В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
към текста >>

В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство. В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта.
към текста >>

Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек.
И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието. Те се явяват едновременно, защото са рожба, на един принцип. принципа на разумността. Като оставим сега настрана принципа, който произвежда растенията и вземем само принципа на чувстване и мисъл — те имат в себе си ред сили й качества, които ги отличават.
към текста >>

Мислещите същества съзнават и преценяват всяка своя мисъл, чувство и постъпка.
Мисълта е като фар е тъмнината на живота. И затова онези същества, които мислят, живеят в светлина, и са свободни в своите движения и прояви; те могат лесно да определят посоката на своето движение, могат да се ориентират, могат да използват нещата и да ги изучават, да ги съпоставят. С една дума, те могат да имат познание за нещата, могат да влязат в разумни общения със същества по-горни и по-долни от тях. Те разбират отношенията и смисъла на нещата. И всичко онова, което за животните е инстинктивно и спонтанно, за мислещите същества става съзнателно и обмислено. Мислещите същества съзнават и преценяват всяка своя мисъл, чувство и постъпка. И затова тук в тази фаза от развитието се раждат вече моралните и възвишени чувства, които са едно качество на мислещите същества. Ще каже някой, че и в животните има много благородни и морални чувства. В по-висшите животни наистина има някои морални качества, но и те както тяхната инстинктивна разумност принадлежат на съществата които ги ръководят. Мисълта е основата на всяка култура, на всеки прогрес. Без мисъл няма култура, няма прогрес.
към текста >>

Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност.
Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност. Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство. Музиката трябва да се приложи в живота. И на всички ви препоръчвам да се занимавате с музика. Мислете върху нея, понеже в Природата всичко е музика.
към текста >>

36. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии.
„Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание? Кой ще реши да остане само зрител в полето на битката?
към текста >>

Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>

В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници.
За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса). Те се преродили, като техни потомци разбира се, и така са наследили „обетованата земя“ — земята, каквато е днес. Това са арийските народи, в които разсъдъкът е развит до съвършенство. Бунтовниците, които били напуснати, били евреите, голяма част от които били владени от атлантската способност на хитростта отколкото от разума. В тях расовото чувство било дотолкова развито, че те различавали само два вида народи: евреи и езичници. Те презирали другите народи и в отговор на това били презирани от тях за тяхната хитрост, себелюбие и скъперничество. Не се отрича че те давали милостиня, но това правели обикновено само между своя народ. При големи всеобщи нещастия, като земетресения и други хората изобщо се чувстват като хора. Макар че в течение на обикновения живот нашите действия отричат това, обаче в сърцето си ние знаем великата истина, че всички сме братя и че болката на едного се чувства от всички. Големите нещастия често дават тласък на еволюцията!
към текста >>

В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат.
Всеки човек ще избира сам за себе си; той съзнателно и доброволно трябва да влезе в новата раса. Расите са само едно временно явление в процеса на еволюцията. Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха.
към текста >>

37. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д.
Каква просторност на погледа, каква лесна ориентация. Велико нещо е светлината! Велико нещо е и планината. В нейната атмосфера като че ли хората най-лесно постигат една тъй желана интимност. Там пада онази непобедима, фалшива официалност в обществото и се за-раждат познанства и приятелства, които устояват за дълго. Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д. Стоянов Подходящето време Едно от многото условия, които човек трябва да съблюдава, за да може да бъде живота му разумен и смислен, е времето. Изборът на подходящото, благоприятното време за постигането на известна цел, в много случаи (почти винаги) е от първостепенно значение и има решающа рол. За да успее една инициатива, за да печели привърженици една идея, за да се разраства едно дело и в безброй още случаи, времето е много важен фактор. На всякъде и във всичко човек трябва да избира времето, което е най-благоприятно, за да има успех. Посей семето при благоприятно време и в добра и обработена почва и не се грижи.
към текста >>

Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство.
Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях.
към текста >>

За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна.
Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот. От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека. И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея. Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен. Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия. Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии.
към текста >>

Според мен, това е мисълта на напредналите наши братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята като следят всяка наша мисъл, чувство и постъпка и ни казват: — „Това е право, добро; това не е право, не е добро.“ За доброто те ни връщат добро, а за злото — зло, за да опитаме върху себе си последствията на злото и да не го правим на другите.
Нашите нещастия и противоречия се дължат на това, че ние нарушаваме някой от законите на живота, които се направляват от тези напреднали същества. Нещастието всякога е признак, че знайно или незнайно, сме нарушили някой закон. Всичките ни нещастия се дължат на неща които не знаем, и трябва да ги научим, а щастието ни зависи от нещата, които ги знаем и ги правим. Човек прави погрешки, когато не знае. И като направи една погрешка, или едно престъпление, той усеща в себе си тъга, като, че някой му казва: — „Ти направи престъпление, ще ти го върнем.“ А като направите добро — радостен сте и нещо от вътре ви казва: „Ти направи добро, и ние ще ти направим добро.“ Съвременните хора наричат това съвест. Според мен, това е мисълта на напредналите наши братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята като следят всяка наша мисъл, чувство и постъпка и ни казват: — „Това е право, добро; това не е право, не е добро.“ За доброто те ни връщат добро, а за злото — зло, за да опитаме върху себе си последствията на злото и да не го правим на другите. Някой път тези съвършени същества влизат да живеят в хората. Те се вселяват сега в хората. Молете се Бог да изпрати повече от тези същества да ви дохождат на гости. Ако всеки ден ви посещава по едно от тези същества, ще имате големи придобивки. Тяхното присъствие ще бъде най-щастливия ден за вас.
към текста >>

38. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В същност, обезверяването е борбата между животното и човека; между вярата като висше духовно чувство и страха като най-висше животинско чувство, най висш морал в животинското царство.
Но за да може човек да пее, трябва да се е хармонизирал. Мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Тогава като пее, ще почувства една малка светлинка в слънчевия възел. Тогава значи е пропял правилно. Но ако изпее песента: Аз вярвам в Бога и остане в безверието си — значи не е пял правилно. В същност, обезверяването е борбата между животното и човека; между вярата като висше духовно чувство и страха като най-висше животинско чувство, най висш морал в животинското царство. Тази борба, обезверяване в човека, показва, че е слязъл, че се подал на влиянието на квартирантите си. Затова пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. Запример, защо по някой път човек пее весели, а някой път тъжни песни? Каква нужда има от едните и от другите? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му.
към текста >>

Затова трябва да сме по-далеч от една лоша мисъл или чувство в нас; да сме по далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засегнат.
В българския език няма правила за ударенията. Има нещо недоизработено в него. Въобще в говора на човека има нещо недоизработено, защото не е музикален. В говора, както и в музиката има една разрушителни гама, която наричам гамата на смъртта. Като свири човек или попадне на някой тон или дума от нея, все ще стане някоя пакост. Затова трябва да сме по-далеч от една лоша мисъл или чувство в нас; да сме по далеч от лошите хора, понеже вълните на звуковете на тази гама са къси и няма да ни засегнат. За сега всички не се интересуват еднакво от музиката, всички не са еднакво музикални. Само у гениалните музиканти всички органи на музиката са добре развити. В музиката човек трябва да е роден. С усилие може да постигне нещо. Но както в музиката така и в говора, за да бъде той правилен и музикален трябва да има развити нужните качества.
към текста >>

Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната.
2) Безразличието и фатализма на народите относно войната са ужасяващи. Представите за войната, както се те изразяват във форма на паради и пр. съвсем не приличат на истинската война. Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително. Лудост е да се търпи неколцина да извличат полза от избиването на милиони човешки същества. Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната. В същия смисъл действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа. 3) Речите на известни държавни мъже ни показват, колко са първобитни техните представи за войната, представи, които не се различават от тези на простите люде. Изрази като: „Войната е необходимо последствие от учението на Дарвин“, или пък „Марс е най-висшия съдия“, са фалшиви и опасни предвид на модерното водене на войната. Те забулват първичните инстинкти за мощ и борба и служат само за туй, за да възбудят в своите народи войнствения дух. Сугестивната сила на речите на държавните мъже е твърде голяма.
към текста >>

В същия смисъл действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа.
Представите за войната, както се те изразяват във форма на паради и пр. съвсем не приличат на истинската война. Безразличието относно престъпните действия и интриги на международната оръжейна индустрия е твърде обезпокоително. Лудост е да се търпи неколцина да извличат полза от избиването на милиони човешки същества. Трябва да се разбудят чувството за действителността и инстинктът за самосъхранение на масите, тъй като тези инстинкти са нашите най-силни съюзници против войната. В същия смисъл действа усилването на моралното и религиозно чувство в народа. 3) Речите на известни държавни мъже ни показват, колко са първобитни техните представи за войната, представи, които не се различават от тези на простите люде. Изрази като: „Войната е необходимо последствие от учението на Дарвин“, или пък „Марс е най-висшия съдия“, са фалшиви и опасни предвид на модерното водене на войната. Те забулват първичните инстинкти за мощ и борба и служат само за туй, за да възбудят в своите народи войнствения дух. Сугестивната сила на речите на държавните мъже е твърде голяма. Нападателните стремежи, веднъж възпламенени, не се уталожват лесно.
към текста >>

39. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Без морал, без доблест, без чувство на отговорност с апетити само за сензации, за тираж и фондове не се отива далече.
Паралелно с разрастване на това им влияние, расте и отговорността, която те поемат върху себе си, тогава, когато те се отклонят от пряката си задача. A пряката им задача е редом с тая на семейството и училището: да възпитават, да поучават и да бъдат разсадници на култура, на лични и обществени добродетели. У нас, днес, за съжаление не е така. Подлистниците на вестниците се пълнят с разни пикантни истории, които най-често имат за обект аномалиите в съпружеските отношения, като по тоя начин увеличават броя на читателите си и печелят в тираж. Но какво по вече можем да изискваме от тези, чийто девиз е: печалби и само печалби, и които не познават друг морал освен тоя: да следват повеленията на личния си интерес. Без морал, без доблест, без чувство на отговорност с апетити само за сензации, за тираж и фондове не се отива далече. Само се понижава обществения морал. Не може да се отрече, че има редактори, които правилно схващат своята задача и методично и системно, при всички условия, изпълняват своя дълг. Но те са малко. Вестникът и киното могат много да допринесат за превъзпитаване на обществото, поднасяйки му само отбрана и доброкачествена духовна храна, Днес когато за болшинството от хората вестникът е единственото четиво — единствената духовна храна, не е без значение какво ще им се поднесе. Ето защо, покрай интересното, хубаво е да се изнася в полезното и поучителното.
към текста >>

Цялото животинско царство представлява степени на застой в развитието на човека.
Далеч се различава човешкото общество от мравешкото. Не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Цялото животинско царство представлява степени на застой в развитието на човека. Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши. Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи. Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот.
към текста >>

Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши.
Не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Цялото животинско царство представлява степени на застой в развитието на човека. Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши. Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи. Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот. Значи, силата на човека е в неговата права мисъл.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело.
Да управлява и контролира човек себе си — това е най-трудното, но затова пък и най-важното изкуство! Ние трябва съзнателно да се натоварим с тая така важна и навременна задача, за да избавим от катастрофа живота си и да внесем повече светли мисли, чисти чувства и благородни дела. Земята е училище за всички хора, и всичко на нея е предметно учение за пробудените съзнания. Да направим равносметка на нашия живот, на нашите дела и занимания, като се постараем да изхвърлим оня предмет, който носи неуспех и е причина на всички раздори, който подтиква само към гибел. А кой е той? — Лошата мисъл, егоистичното чувство, неблагородното дело. При равносметката едно е радостно, към което трябва да се стреми всеки, който е уверен, че живота не е само временна проява не земята, а безкрайна верига етапи, през които човек минава, за да се пробуди в него оня копнеж — Любовта, която ще му помогне да познае Бога и себе си и да възлюби ближния си. Ако имаме любов към Бога и към ближния си, ние имаме актив. А, ако притежаваме цял свят и всичката световна слава, а любов нямаме, ние имаме пасив. Да бъдем прилежни деца, да учим и прилагаме съзнателно това живо слово, което ни праща днес Вечния! N. * * * Безмълвен и южен напуснах своя дом, след мен вървеше мълком сянката на скръб.
към текста >>

В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек.
И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва. Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно.
към текста >>

И в тях се заражда чувството на скръб и страдание.
Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“.
към текста >>

Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека.
Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва. Човек се унижава, когато мисли за Бога, за природата и за всички неща това. което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно. И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а самосъзнанието му. Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа. За де се подобри човечеството икономически, за да се създаде един добър строй.
към текста >>

41. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели!
Ти преживяваш нещо страшно и трябва да го споделиш с твоя приятел, за да ти олекне! — Всичко е лъжа, драги приятелю! Даже и приятелството! Нямаме си ние верни хора около нас! Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели! Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала съзнанието ми. Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи. Него, почтеният, многоуважаван, улегнал човек. Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне? Че може би ти си единственият, който е хванал и най-малката вяра на тая интрига Всеки един от нас има всеки ден причини да бъде в положението на нашия приятел.
към текста >>

В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство.
От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота. Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му. В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта.
към текста >>

Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство.
Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му. В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед.
към текста >>

И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини.
В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед. А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби. Светията бе странно замислен и мълчалив. И за почуда и смайване на домакините, той тихо запита: „имате ли малко маслини? “ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха.
към текста >>

Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него.
Колкото и да са груби народите днес, християнския свят, бялата раса, се отличава от всички предшестващи я раси и народи. В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата.
към текста >>

Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство.
В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата.
към текста >>

Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество.
А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли.
към текста >>

Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му.
Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли.
към текста >>

В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия.
Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва.
към текста >>

И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека.
Единния живот, който е проявление на Великата Разумност, прониква, оживотворява и организира цялото Битие. Едно същество има в света, което всички разумни същества на земята и в цялата вселена признават Това същество е създало всичко в света. От него всичко е излязло. Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света. Две мнения няма. И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека. Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало. Човека има едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва. То постоянно му нашепва светли мисли и благородни чувства. Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното. Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите мисли, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота.
към текста >>

Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние?
(следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Предаване мислите през разстояние От дълго време естествоизпитателите са забелязали особени явления у някои насекоми. като напр. у „bombyx“ или у „phulenes“. Тези животни узнават за присъствието на подобните си на много километри разстояние. Кога го едно от тези насекоми желае да види другарката си, далече на няколко километри, почва да движи пипалата си до като ги ориентира по известна насока; след това хвръква и пристига при другарката си по права линия. Пита се, кое сетивно чувство взима участие в случая, за да осведомява тия животни за това, което става на далечно разстояние? Това не е нито зрението, нито обонянието. Възможно да е слуха. Когато става дума за звук, не трябва да мислим, че необходимо трябва и ние да го чуваме. В природата се произвеждат звуци, които никога не сме ги чули и няма да ги чуем. Нашето ухо възприема най много до 40.000 материални трептения в секунда.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека.
И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост.
към текста >>

А онова, което е дело на животинското в човека.
Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества. Това, което седи на едно място, не е мисъл. Това, което не седи на едно място, то е мисъл. И ние виждаме, че земята, слънцето и цялата вселена са във вечно движение.
към текста >>

Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл.
Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него. Следователно, ако между хората има спор, и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг. Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл. Там, дето всеки работи за себе си, таи няма мисъл. Човек трябва да мисли не само за едно малко общество, но за всички трябва да мисли. Вие трябва да работите за разумните хора в света. Тогава и те ще работят за вас. Щом престанете да мислите за тях, и те ще престанат да мислят за вас.
към текста >>

Тласкан от чувството за моето безсилие, аз се впивах в блясъка на тия ужасни очи приближен съвършено до нея.
Аз ще го изтегля от тебе; но аз пак ще ти го възвърна, нали той е толкова скъп? Не се страхувай.“ Подчиних се без да се колебая, обаче с един невъобразим страх. Не можех да се противопоставя на нейната воля. Чувствах, че съм неин роб. Студените й ръце хванаха моите и, внезапно, стори ми се, че те не бяха вече прозрачни и безтелесни, а се превърнаха в стоманени клещи, които ме сковаваха. Тласкан от чувството за моето безсилие, аз се впивах в блясъка на тия ужасни очи приближен съвършено до нея. Желах смъртта, за да ме освободи, защото не можех да се надявам за никаква друга помощ. Поставих устните си на челото й. Парите от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък. Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои.
към текста >>

Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен.
Студените й ръце хванаха моите и, внезапно, стори ми се, че те не бяха вече прозрачни и безтелесни, а се превърнаха в стоманени клещи, които ме сковаваха. Тласкан от чувството за моето безсилие, аз се впивах в блясъка на тия ужасни очи приближен съвършено до нея. Желах смъртта, за да ме освободи, защото не можех да се надявам за никаква друга помощ. Поставих устните си на челото й. Парите от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък. Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои. Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги. И все пак аз не бях лишен от съзнание, дори внезапно съзнанието ми стана по-интензивно, по-будно. После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние. Един див вик, веднага подзет, са издигна всред народа.
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Според нашите схващания, цялото животинско царство представлява фази, през които човек е минал и е подготвил и събрал материя за да се яви в настоящата си форма.
От къде тогава и как се появиха месоядните животни, като имаме пред-вид, че словото е разумно? Това е една фаза в човешкото развитие. Как се явиха рибите, птиците? При тях се развиха всички отрицателни качества. Това си има своите биологически причини и обяснения, върху които няма да се спирам сега, защото е една обширна материя. Според нашите схващания, цялото животинско царство представлява фази, през които човек е минал и е подготвил и събрал материя за да се яви в настоящата си форма. Дълга и много интересна е историята на човешкото развитие. Милиони години е отнело на природата. до като създаде настоящата форма на човека. И човек в своята целокупност не е създаден само от една еднородна същина. както мислят никои.
към текста >>

В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила.
И само така ще разберете вътрешното единство между духът, душата и ума. Те са една тройка вътре в човека, и не ги разделяйте в себе си по същина. По същина те са едно. а троица по проява. Та туй което е необходимо за човека, седи в любовта която той може да опита в даден случай, и любовта, която може да приложи и в духа си, и в ду шета си, и в ума си. В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила. С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ний обаче, които ви изпращаме това писмо, се уверихме от отговорите, които получаваме, че във всички страни на земята и във всички среди съществуват хиляди души, които живеят с добро желание и чувство към всички хора и които оплакват разделението, подозренията и омразата, тъй много разпространени днес.
Световната дейност се определя от идеите. Хората възприемат тези идеи. прилагат ги (често пъти със сила) по отношение на съвременните национални нужди и действат съобразно тях. По този начин се определят световните събития. Много реформи и подобрения са били тека обсъждани, решавани и прилагани в действие в различните страни, възбуждайки ентусиазъм в някои и противодействие в други. Ний обаче, които ви изпращаме това писмо, се уверихме от отговорите, които получаваме, че във всички страни на земята и във всички среди съществуват хиляди души, които живеят с добро желание и чувство към всички хора и които оплакват разделението, подозренията и омразата, тъй много разпространени днес. Този дух на добрата воля или на желанието да се прави добро, расте с необикновена скорост, като надмогва всички расови, национални и религиозни пречки. Връзките между единното човечество, общото желание за мир и разбирателство, и осъзнаването на нашата взаимна зависимост, ни се струва по-важна от нашите дребнави различия и расови и религиозни прегради. Навсякъде хората виждат засилването на духа на добрата воля. Днес той е вече една световна сила. Съзнавайки това, ние се обръщаме днес към вас с определено предложение.
към текста >>

Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен.
Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание. Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта. И ако в ума на някой човек няма светлина и няма правилни възгледи за нещата, той няма основание да казва, че и другите нямат светлина. По същия начин и онзи, в когото Бог не живее, няма право да отрича, че няма Бог. Такива хора казват — докажи ни, че има Бог.
към текста >>

Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>

Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>

45. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато.
1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание. Не бях неподвижен поради индиферентност или спокойствие.
към текста >>

Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание.
Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание. Не бях неподвижен поради индиферентност или спокойствие. Аз желаех да стана и да поискам да донесат светлина, но не можех нито да се помръдна, нито да издам някакъв звук. Някаква мощна воля се бореше с моята, една толкова силна воля, че малко оставаше да бъда напълно победен, но аз все пак се борех, не исках да се предам. Бях решил да не се подам като сляп роб, овладян в тъмнината от невидим неприятел. Тази борба стана тъй страшна, тъй дива, че най-после аз разбрах, че това с борба за моя живот.
към текста >>

Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство.
Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека.
Ако някому се отдаде до скрие от хората и света своите лоши постъпки, пред съвестта си той нищо не може да скрие защото тя е едно вечно светещо слънце в него. Той може временно да бъде под влияние на своята нисша природа стараейки се да се скрие в сянката на мрака, но светлината на винаги бдящата му съвест е тъй силно, че той рано или късно ще види като с някакво вътрешно око всичкия насъбрал се в него отрицателен товар. Тогава на човека ще стане ясно, че е необходимо да премахне от себе си всичко отрицателно и да даде място на Божественото, на разумното. Необходимо е на човека да постигне едно равновесие и съзнателно да избере по кой път трябва да върви и кому трябва да служи: на светлината или на мрака. Ако за някого е безразлично по кой път да тръгне то силите на неговия инстинкт ще надделеят и ще го поробят; ако пък човек има силното желание да върви в пътя на светлината и върви твърдо в него, то духовете на светлината ще го вземат под своя защита и ще му помогнат да преодолее всички изкушения и препятствия. Ясни мисли, чисти чувство и правилни постъпки, това са трите качества, които развиват силна воля у човека. На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
към текста >>

Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие.
Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот. Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и животинското царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие. Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия.
към текста >>

Онзи, който има, иска да има повече, а който няма, в него се заражда отрицателното чувство на завист.
Наказанието съществува и в природата, но природата е безпристрастна и безпощадно към всички. Наказанието, страданията са един метод за да накарат хората да не грешат. Защо грешат хората? Някой път хората грешат от изобилие, а н. пой път от недоимък. Онзи, който има, иска да има повече, а който няма, в него се заражда отрицателното чувство на завист. В сиромаха се явява завист, а в богатия се заражда алчност. Това са задачи и за богатия и за бедния, които трябва да разрешат. Има бедни и богати, които за виждат и са алчни; но има и такива, които са разрешили тези задачи. Бедния, който е разрешил задачата на бедността казва: като ми даде Бог богатство, ще направя това и онова — преви в проекция. Богатия, който е разрешил задачата си, той раздава от богатството на нуждаещите се.
към текста >>

Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота.
И в процеса на това движение ние минаваме през различни фази и епохи. И понеже сега се намираме пред прага на една нова епоха, всички, които са готови, трябва да влязат в новата епоха, в новите условия на живота. А които не са готови, ще чакат друга нова епоха. При сегашните условия, при които живеем, трябва едно правилно разбиране за живеене, за всички хора. Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън. Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство.
към текста >>

Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него.
Необходимо е едно вътрешно разбиране, а не наложено отвън. Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство. Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, която ни показва истинския път на живота. Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца.
към текста >>

То е едно предпазително чувство.
Всеки човек има едно чувство, с което може да разбира правилно живота. Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство. Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, която ни показва истинския път на живота. Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата?
към текста >>

Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва.
Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство. Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на свръхсъзнанието, която ни показва истинския път на живота. Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата. Той е доставил само кожи за обуща.
към текста >>

за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство.
Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши. И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите!
към текста >>

Но животинското церово е вътре в него.
И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието.
към текста >>

Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх.
Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство. Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието. Аз наричам щастие не да ти го донесат отвън с шишенце, но да бъде един непреривен процес, и де тече от вас, като водата от извора.
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
към текста >>

Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието.
към текста >>

С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е.
Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
към текста >>

Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление.
Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето. Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и съзнанието за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов. Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма.
към текста >>

Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г.
Здравият разум трябва да бъде спътник както на ясновидеца така и на този, който има работа с ясновидци. Ясновидството погрешно се смята от широките маси, че е способност на всезнание и непогрешимост. То е просто едно ново сетиво — шесто възприемателно сетиво, което има своя етерен и невидим радиоприемател между веждите. Както петте ни сетива са на степени развити в различни индивиди и е възможна измама и различие във възприемането на един обект от няколко души, така и при ясновидци е допустимо различие и погрешки във възприемането на едно събитие в света на 4-то измерение. Както творбите на великите световни композитори ще бъдат достъпни само за този, който има развит музикален усет, така и света на ясновидските събития ще бъде достъпен само за тези, които развият в себе си центъра на ясновидството. Но в това отношение ние сме оптимисти и вярваме, че скоро науката ще открие средства за влизане във връзка със света на ясновидците и да прави сполучливи възприемания на известни явления в областта на шестото чувство, тъй, както с разни помагала сега и слепите могат да четат и глухите да чуват. Г. Тахчиев През вековете (продължение) — Не го викайте, не се безпокойте, той ще дойде и без това. но вече не му пишете да дойде — нека сак си реши и дойде. — Защо ? — Така, нека той сам определи своята съдба! Време с вие да престанете да тегнете на неговите везни.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

167) Шестото чувство наистина съществува Духовният живот в Полша – П.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Илюзия и действителност – Пламен. Има ли път? Вечният идеал (стих.) – Дядо Благо Знание и невежество – Влад Пашов (продължение от бр. 167) Словото на Учителя. Пътят към великата победа (продължение от бр. 167) Шестото чувство наистина съществува Духовният живот в Полша – П. Г. П. Гроздето – Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Живот след смъртта Преглед Вести ИЛЮЗИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Когато се пробуди съзнанието ма хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. У ч и т е л я Само когато работи за Бога, човек работи за себе си. Тази мисъл е трудно достъпна за днешните хора.
към текста >>

С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства.
ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции. Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво?
към текста >>

Във всеки човек има едно вътрешно чувство, една интуиция, която може да му подскаже да различи истината от заблудата тъй както има усет да познава добрата храна от лошата.
Такива профани, които се мислят за посветени е имало винаги има ги и днес. Пълен е света с такива. Безплодна и пакостна е била и е дейността на такива „учители“ и „ръководители“, защото може да ръководи само онзи, който е свързан с цялото и ясно съзнава Неговото ръководство и проява в себе си. Само той има право да ръководи, защото той знае и може, а всички други са в по-голяма или по-малка степен невежи, които, не съзнавайки своето невежество, стават смешни с позите, които заемат и маниерите, с които си служат. Естествено се поражда въпроса: по какво да различаваме истинските посветени от лъжепосветените? Във всеки човек има едно вътрешно чувство, една интуиция, която може да му подскаже да различи истината от заблудата тъй както има усет да познава добрата храна от лошата. Човек не трябва да се увлича по външни белези и отлики, а трябва да се вслуша дълбоко в себе си и няма до се излъже. А когато, зашеметен от своите чувства, човек се е увличал по некакви външни признаци на някой самозванец, той винаги скъпо е плащал за това. Същественото различие между посветения и лъжепосветения е това. че посветения никога не парадира със своето знание, със своята сила и власт които, има и никога не използва свободата на хората за свои лични домогвания. Той не отнема свободата на хората дори и тогаз, когато трябва да им направи добро, и в доброто не ги насилва.
към текста >>

Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското.
Много хора искат да се освободят от земята. Те не разбират какво искат. Ако ви се отворят очите, ще видите какво нещо е земята. Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот. Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които съзнанието не е пробудено. Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. А тогаз.
към текста >>

Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското.
Те не разбират какво искат. Ако ви се отворят очите, ще видите какво нещо е земята. Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот. Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които съзнанието не е пробудено. Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. А тогаз. когато мислят че работят за себе си, те са роби на други същества.
към текста >>

Шестото чувство наистина съществува!
Всичко това иде от Тебе, и го посвещавам в служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си.“ Аз взимам това като един велик закон. Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата. Шестото чувство наистина съществува! Многобройни експерименти и наблюдения на хора на науката доказват това. Лудвиг Кан В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф. Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти. Той оставил два в лявата си ръка и един в дъската.
към текста >>

Из „Шестото чувство“ Духовният живот в Полша У нас.
Другите две хартии бяха прочетени също така точно. Същия ден, аз, заедно с моя син Шарл, при същите условия, направихме три рисунки, които бяха точно възпроизведени от Кан. Двете рисунки бяха направени от мен н една от моя син. Само една от хартиите с рисунките бе докосната леко с пръст от Кан, без синът ми да я изпуска, а другите две не бяха докосвани. А и трите бяха сгънати. Из „Шестото чувство“ Духовният живот в Полша У нас. в България, интересът към Русия и културните връзки с Русия са много по-големи отколкото към Полша. То си има своите причини. Но напоследък — Полша все повече и повече ни интересува. За всички онези, които гледат по-дълбоко на нещата и на историческите събития, за всички ония, които работят за всемирното братство, духовното възраждане и единение на славянските народи се явява като първо и важно условие. А за тая цел е необходимо взаимно опознаване на славянските народи, взаимно изучаване славянските езици, икономическо и културно сътрудничество.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но казахме, че има хора, които имат събудено чувство да предвиждат нещата с десетки години напред.
Невъзможното за нас е възможно за Бога. Напр. срешат се хоро, които могат да предвиждат какво може да се случи някому в бъдеще. По какъв начин постигат те това? Че как едно куче само чрез своето силно развито обоняние може да открие стъпките на своя господар измежду хилядите други? При това то не е завършило никакъв факултет, не е изучавало никакви науки, докато хората може да са завършили по четири факултета и взе пак да не могат да сторят същото. Но казахме, че има хора, които имат събудено чувство да предвиждат нещата с десетки години напред. За тях прегради не съществуват. Това са малцина обаче и то високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто си го представяме. Понастоящем живеем в един ограничен свят, поради което си създаваме излишни страдания. Ние си мислим, че сме изхвърлени на един остров, където никой не се грижи за нас.
към текста >>

И тази надежда, тази вяра ще я намерим във всички организми на животинското и растително царство.
А ако всички тези същества днес страдат, причините за това са собствените им погрешки. Но когато те преминат през страданията, ще дойде онова хубавото, определено за тях. Сега не е въпроса да вярваме или не в това, но все таки, ако хората не вярваха в нещо по-добро, което ги очаква в бъдеще, те не биха живели на земята. Защото при всички нещастия и злини дълбоко в тях остава все пак искрици надежда. Там е именно силата на човешкия дух. И тази надежда, тази вяра ще я намерим във всички организми на животинското и растително царство. Всички живи същества в това отношение имат едно общо верую. То е именно красивото, Божественото в тях. Да вярваме в малкото, което знаем и де се държим за него, защото това малкото, посято в човешката душа, ще възрасне с всичката си красота. Да изменим своите възгледи, да усилим вярата си, защото тази, която сега имаме, е слаба. Защо днес хората роптаят против страданията?
към текста >>

Не е нужно всеки да може да танцува или да пее, или да играе на сцената, или да работи в приложните изкуства, ала всеки трябва да има в себе си добре развито чувство за изтънченост и красота.
Вярата и любовта днес. трябва да влизат в света, за да преобразят индивид, семейство и общество. Усет към хубавото Шримати Рукмини Деви Изкуството не се състои в това — да се чуе една песен, или де се види някой танц, нито — дали се харесват те, или не. Едничката цел на изкуството е — да направим живота си художествен, тъй че в него да цари духа не изкуството. Това съвсем не значи, че всеки от нас трябва до стане творец-художник в обикновения смисъл на думата. Не е нужно всеки да може да танцува или да пее, или да играе на сцената, или да работи в приложните изкуства, ала всеки трябва да има в себе си добре развито чувство за изтънченост и красота. Спомням си. как Павлова често танцуваше пред бедни хора, не защото те можеха да оценят техниката й, или да проникнат в духа на творческата й работа, но защото искаше те да бъдат щастливи поне за малко. Мнозина често я запитваха, защо танцува пред бедни хора, повечето от които не можеха да оценят изкуството й. Тя винаги им отговаряше, че не танцува пред тях, за да разберат техниката на танца, но само — за да ги направи един два часа щастливи, тъй като толкова малко радост име в света. Това наистина е тека, и аз съм уверена, че чрез изкуството ние можем да създадем повече щастие в света.
към текста >>

Безспорно, трябва да бъдем търпеливи спрямо нечисти хора, ала не бива никога да си позволяваме самите ние да бъдем такива, но — да се стараем да подбуждаме художественото чувство у нечистите, тъй че те да престанат да позволяват на нечистотата да има някакъв дял в техния живот.
Обаче, отвращението не бива да престава у нас. Отначало човек се чувства обзет от него, ала след време той го преодолява. Що се отнася до мене, аз отказвам да свиквам с неща, които са грозни и които ме отблъскват. Аз мисля, че една част от нашата работа, що имаме пред себе си, е— да се възбуди у другите незадоволство от грозящите условия, с които те са свикнали и които смятат за неизбежни. Има много люде, които винаги са мръсни, но са толкова свикнали с това, че навярно, съвсем се не сещат, че са нечисти. Безспорно, трябва да бъдем търпеливи спрямо нечисти хора, ала не бива никога да си позволяваме самите ние да бъдем такива, но — да се стараем да подбуждаме художественото чувство у нечистите, тъй че те да престанат да позволяват на нечистотата да има някакъв дял в техния живот. На по-напредналите от нас души, сигурно нашия начин на живеене изглежда некрасив. Те, обаче, са търпеливи и снизходителни спрямо нас. Те ни разбират и ни помагат. Така и ние трябва да се отнасяме към тези, които не са поставени като нас щастливо в света. Желала бих да бъде много ясно за всички, че моето разбиране за изкуството няма за цел да се изрази то само на физичната област чрез спектакли или други художествени творби.
към текста >>

Истинската вяра е да вярваме в своята права мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка.
Вярват, че чрез война народите ще постигнат благоденствие. Жената вярва че ежът ще я направи щастлива и мъжът вярва, че жената ще го направи щастлив. Майката и бащата вярват, че децата им ще осигурят тяхното щастие. Всичките тези надежди са само лотарийни билети. Всичко това е суеверие. Истинската вяра е да вярваме в своята права мисъл, да вярваме в своето красиво чувство, да вярваме в своята добра постъпка. Ние всеки момент можем да проверим, че нашето щастие е в права пропорция с постигане не това триединство в себе си. * Не е важно какво мислят хората за нас, не е важно какви погрешни или велики дела сме правили в миналото. Важно е сега, в този момент, каква ни е любовта към Бога и ближния. * Ако не се обидим, когато някой не задоволи едно наше желание, то това желание е било безкористно. В обиждането винаги има корист и липса на вяра в своите ценности.
към текста >>

Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища.
И трябва да го кажа скоро. Аз предчувствам, че наближава голяма промяна. Чувствам не, а зная, че слънцето на живота ми бързо захожда.“ Тия думи ми наведоха на въпроса за предчувствията. „Да, аз вярвам в тях— отговаря сериозно и откровено. Аз имам доста опит в туй отношение. Убеден съм, че има хора, които са развили в себе си едно допълнително, тънко чувство, с което възприемат същината на нещата.“ Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия; по скоро те ме посещаваха във вид на сънища. Но неотдавна тяхната важност за мен стана съвсем ясна. „Експерименталистът учен може да игнорира фактите на окултните възприятия; но аз твърдо и съзнателно вярвам в тях, защото зная, че тия факти съществуват. Преди два дена аз изпитах едно убедително преживяване в туй отношение. Аз почивах, като сега на миндера, мислено зает с писмото, което готвех да напиша вечерта. Изведнъж вратата се отвори и в кабинета влезна сестра ми.*) Аз бях тъй учуден, че продължавах да лежа без да продумам.
към текста >>

Вярата в безсмъртието не е въпрос на научното познание, а на интуитивното чувство.
Но случи се нещо още по-необикновено: на другата заран аз получих писмо от сестра си Маша. То 6е буквално подобно на писмото, което ми се бе явило. Очевидно, видението бе предсказание на писмото. Мога ли подир това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам, че духът е основна същина на вселената, в материята е само негов атрибут.“ По въпроса за безсмъртието той ми отговори: „За мен е твърде трудно да имам точна формулировка на убеждението си в безсмъртието. Вярата в безсмъртието не е въпрос на научното познание, а на интуитивното чувство. Това убеждение се корени а емоциите и не дружи с интелекта. И както ми е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, тъй и вам не мога да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки може сам да преживее. Само знание е недостатъчно. Туй, което ние наричаме смърт е само едно ново явление.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения.
Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество. Той носи в себе си енергиите на растителното и животинско царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения. Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта.
към текста >>

Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота.
Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от-там ще се зародят всички нещастия. А нещастията са вече болезнени състояния. За да възстановите здравословното си състояние, вие трябва да започнете да правите упражнения. А като се възстанови здравето ви—това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората. Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота. Всички имате право да живеете и то щастливо да живеете. Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, но трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Какво вие мислите за нещата — това не е важно. Важно е, да разберете същественото, което ви се проповядва и което трябва да проповядвате.
към текста >>

Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии.
към текста >>

И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна.
Както спях, усещам, че някой ме целува по челото. Отварям очи и виждам нея, хубавата ми мама. Какво изпитах в тоя момент от тоя тъй хубава целувки не мога да опиша с думи, само помня, че аз обгърнах шията й с ръце и плаках, много плаках. Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна. . . Н. Неделчева Словото Божие „Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята. Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство.
Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота. Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота. Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител.
към текста >>

Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж.
Човек трябва да расте за да стане голям. Това не е мъчно. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме интуиция. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек го следва и не може да го постигне, човекът с интуицията в пет-десет минути, моментално почти, може да го постигне. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5-10 минути. Сега тези неща не могат да станат изведнъж, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга, от тази на посветените хора, които работят с интуицията. Днешните учени не употребяват науката за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично благо и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си.
към текста >>

Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не.
И всички спорове между хората се дължат все на желанието за големство. В бъдещето възпитание, във възпитанието на новата култура, всички правилно ще разбират тази идея за големството. И Христос казва: Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл. която оперира в човешкия ум. Всеки от вас трябва да знае, всека една мисъл, която оперира във вашия ум, Божествена ли е или не. Също така трябва да знаете и всяко чувство, което се заражда в сърцето ви, Божествено ли е, или не. И трябва до знаете още, всека една постъпка, която мислите да извършите, Божествена ли е или не. Това може да го проверите в 5-10 минути, ако имате интуиция. Ако хората имаха тези интуиция в себе си, те всякога ще могат да знаят, кога човек може да стане голям. Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. И тогава, за всека работа, която човек започва, той ще знае, как ще се свърши.
към текста >>

Но, в новата религия, в новото разбиране на живота, трябва да има едно чувство на топлота между хората.
Той казва: ти ще познаваш хората така, както познаваш и себе си. Ако не познаваш себе си, и хората няма да познаваш, ако познаваш себе си, и хората ще познаваш. Само така могат да се създадат хармонични отношения между хората. Само така хората могат да се почувстват като братя. Не е въпрос само да се направи на някого едно добро. Но, в новата религия, в новото разбиране на живота, трябва да има едно чувство на топлота между хората. Вътрешна връзка трябва да има между хората. В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко. Тогава всичко е лесно. Но има една област, в която като се потопиш, всичко спира. За да влезете в първата област, където всичко ще ви тръгне, трябва да се смирите, да станете като малките деца— да познавате Баща си, и да изпълнявате волята му.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в животинското царство, само че в по-съвършено форма.
Птиците туриха основа не семейството. Те се женеха брат за сестра — снесяха по 6 яйца от които се излюпваха 3 мъжки и 3 женски и се женеха брат за сестра — така разбираха те семейство. В семейство на птиците имаше сътрудничество, и бащата и майката работеха. При млекопитаещите този порядък беше изменен — при тях няма семейство в този смисъл — там само женската отглежда потомството. Сега аз навеждам тази история, за да се изясни живота на човека. Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в животинското царство, само че в по-съвършено форма. Сега например хората си служат с електрическо осветление, имат радио и пр. Тези работи ги имат и някои от животните, само че в по-несъвършена форма. Много насекоми и риби например имат дълги мустаци, които им служат като антени, за долавяне на далечни вълни. Също така някои риби имат фенерчета, а и пчели те имат радио, с които възприе-мат. Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени.
към текста >>

Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестра си той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство.
Само те са в състояние да възпитат света. Само на тях е достояние възпитанието. Само братята и сестрите са в състояние да внесат доброто в света. Ако майките не раждат деца каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявяват такава, каквито трябва, светът не може да се поправи. Между братята и сестрите трябва да се тури началото. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестра си той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отравя той към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Сестрата е възлюбената на брата. Както братът живее със сестра си, така ще живее и със своята избраница. Иначе няма живот.
към текста >>

Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отравя той към нея.
Само на тях е достояние възпитанието. Само братята и сестрите са в състояние да внесат доброто в света. Ако майките не раждат деца каквито трябва, и ако синовете и дъщерите не се проявяват такава, каквито трябва, светът не може да се поправи. Между братята и сестрите трябва да се тури началото. Братът трябва да гледа с най-голямо уважение и почитание към сестра си той трябва да има един свещен трепет към нея, едно свещено чувство. Никакво гневно чувство, никакъв гневен поглед не трябва да отравя той към нея. И сестрата трябва да има същите чувства към брата си. Сестрата е възлюбената на брата. Както братът живее със сестра си, така ще живее и със своята избраница. Иначе няма живот. А хората, търсейки това, което никога нека да намерят, излизат из своето семейство.
към текста >>

Няма да се спирам на неща, които вие не ще разберете, но това, което можете да разберете и което може да ви ползва, е следното: Ако вашите мисли и чувства не са организирани, а са разхвърляни, вие сте в животинското царство.
Правата мисъл ще оправи света. Талантливите, гениалните хора насочват човешката мисъл в права посока. Докато се изнасят недъзите на хората и въобще отрицателната страна на живота, светът никога няма да се оправи. Трябва да се изнася положителното в живота. Сама така света може да се поправи. Няма да се спирам на неща, които вие не ще разберете, но това, което можете да разберете и което може да ви ползва, е следното: Ако вашите мисли и чувства не са организирани, а са разхвърляни, вие сте в животинското царство. Когато човек влезе в истинския човешки свят, там мислите и чувствата му не се раждат чрез деление, а се само зареждат и са вече организирани. Само у човека става зараждане. До тогава, докато у вас нещата не се самозараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството сега навлиза. Това, което се самозаражда е силно.
към текста >>

Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в животинското царство.
Ако във време на големи противоречия в човека не може да се зароди такава силна мисъл, той може да свърши със самоубийство. Затова казвам: единствения изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходния път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, човек изгубва желанието да живее и започва да мисли да се самоубие. Самоубийството е процес на израждане. Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си.
към текста >>

Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят.
След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си. Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят. Следователно, сега хората се намират в един паднал свят. И когато те се подигнат до онова състояние, от което са паднали, те ще подигнат и животните до онова състояние, до което са били преди падането на човека и тогава ще се почне тяхното развитие — защото те сега са в един застой, или се развиват, но много бавно. Днес се намираме в епохата, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигането на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили.
към текста >>

Всякъде — напусто, не съгряло го любовно чувство.
Да познава специално гастрологията, кухненска уредба и да знае да се смее щом дотрябва. Та такава била му би драга и във вестника му да помага. И тръгнал той тогава по селата: по седенки, по преденки, по хората, ала като не намерил, той се утешил по философски: „Тука няма, но земята е голяма, между всички вери, все ще се намери! “ Па заходил по курорти, по разходки, по пързалки, по ски и по лодки . . . Всякъде — напусто, не съгряло го любовно чувство. Най-подир среднощ се отзовал на един търговски бал. Осветлението — феерично; драпировка, постановка. разпоредба — всичко хармонично; обществото — кротко и отбрано; музиката — струни и пияно; облеклото — фино; черпушката — вино. И, за чудо, между куп девойки тука вестникарят наш съгледал хубава мома, на желанието му прилика, и сторило му се, че със поглед някак си го вика. Предпазливо той пристъпил, доближил я, и внимателно се вгледал, поздравил и особено се възхитил.
към текста >>

53. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало животинското царство.
Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло. Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало животинското царство. За да си представим етерното тяло на земята, трябва да имаме пред вид че неговият център съвпада точно с физическия център на земята. Цялото физическо тяло на земята се къпе или е обгърнато в нейното етерно тяло и тези двете, на свой ред, са потопени в астралното тяло. Следователно, ако един ясновидец би наблюдавал астралното тяло на земята в течение на дълги периоди, той би видял да стават в него промени, също такива, каквито в етерното тяло. Да си представим, че един ясновидец наблюдава земята от една звезда. Той ще види не само физическия глобус, но също така и една светеща аура, която го обгръща, и която е съставена от етерното и астралното й тела.
към текста >>

Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено.
Днес хората за всичко искат доказателства и при това не само от едно гледище. Дали съществуват нещата, ние можем да го докажем чрез зрението си, чрез слуха си, чрез обонянието си, чрез вкуса си, и чрез усета си. Това са пет естествени мерки, чрез които ние мерим нещата, но не са само те. Много начини още има, с които ние можем да доказваме нещата. Нещата могат да се доказват и чрез интуицията. Интуицията е особено чувство, чрез което човек схваща непосредствено. С интуицията ти можеш да знаеш неща, които ще станат в далечното бъдеще. С интуицията ти можеш да знаеш как ще за-почнеш и как ще свършиш. Понеже за сега интуицията не е развита у хората, като се интересувал» за себе си, те ходят по разни гадатели, да им предсказват, какво има да им се случи, какъв е късметът им. Всеки ученик, който учи, добър късмет има. Който не учи, той няма късмет.
към текста >>

„Чувството, мисълта и волята, според Тйежковски са различни начини на отношение на човешко то „аз“ към един и същ субстрат — своето собствено жизнено съдържание- Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята, делото го обхваща пълно и всестранно, следователно примирява двете противоположности.“ Без да желае да отрича и омаловажава другите моменти, делото е пълният, всестранният, адекватният на своята същност — живот на Духа.
Делото (приложението) като нравствен и социален принцип. (продължение от бр. 185) 4. Делото като възможно най-богато жизнено съдържание както за индивида така и за човечеството. Далото е най-висшето пълнота и абсолютно богатство на живота, то включва мисленето и битието и няма в него отрицание. „Чувството, мисълта и волята, според Тйежковски са различни начини на отношение на човешко то „аз“ към един и същ субстрат — своето собствено жизнено съдържание- Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята, делото го обхваща пълно и всестранно, следователно примирява двете противоположности.“ Без да желае да отрича и омаловажава другите моменти, делото е пълният, всестранният, адекватният на своята същност — живот на Духа. Делото е цел и средство — от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии не човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята е действително най-висшето проявление на живота не човешкия дух. То не е само средство, то е и цел. Волята е изобщо насока не човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е необходимо средство за достижение на тази цел — напрежението на човешко то естество.
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Учителя Увлечени в борбата на едно животинско съществуване, с умове, обгърнати в мъглата на материалистичното суеверие, днес хората мислят, че могат да вършат безнаказано всичко, което те са възприели и узаконили, с което със свикнали от рождение, приемайки го, като установена норма, като вековна традиция, от своите родители и предшественици.
Из науката и живота – М. И. С. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ Много култури и цивилизации са изчезнали, благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса, запример, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина. Учителя Увлечени в борбата на едно животинско съществуване, с умове, обгърнати в мъглата на материалистичното суеверие, днес хората мислят, че могат да вършат безнаказано всичко, което те са възприели и узаконили, с което със свикнали от рождение, приемайки го, като установена норма, като вековна традиция, от своите родители и предшественици. Хората с издигнали своя собствен, човешки закон, над Божия закон, и мислят. че, понеже те така с го наследили, понеже така е било в миналото, така и трябва да бъде и така ще бъде винаги занапред. Хората, заслепени от свободата, която им се дава, мислят, че те могат да вършат своите престъпления, без някой някога да им поиска сметка, без никога да получат своето заслужено наказание. Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама!
към текста >>

Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони.
че, понеже те така с го наследили, понеже така е било в миналото, така и трябва да бъде и така ще бъде винаги занапред. Хората, заслепени от свободата, която им се дава, мислят, че те могат да вършат своите престъпления, без някой някога да им поиска сметка, без никога да получат своето заслужено наказание. Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама! В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“. Ако борбата за съществуване е закон за животинското царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони. За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните?
към текста >>

Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция.
И сокът, който циркулира в растенията, и този, който изпълва зърната на гроздето, са подобни на кръвта, която циркулира в тялото на човека. Христос казва: „Това е моята кръв“. Този, който не иска или не може да разбере, ще каже, че с това обяснение Тайната Вечеря губи нещо от своята святост. Но който разбира добре, знае, че. вмести да отнеме нещо от светостта на Тайната Вечеря, това обяснение осветява цялото земно кълбо. Какво необикновено чувство изпълва душата ни, когато открием в Тайната Вечеря най-голямата мистерия на земята, чрез която събитието на Голгота се съединява с цялата еволюция. Тайната Вечеря ни подготвя да разберем, че кръвта, която тече на Голгота, има значение не само за човечеството, но и за цялата вселена, защото тя дава на земята силата да прогресира в своята еволюция, затова този. който разбира дълбокия смисъл на Евангелието на Йоана, ще се чувства съединен не само чрез своето тяло с физическото тяло на земята, но и чрез своята духовна природа, с нейната духовна същина, която е Христос. Той чувства че Христос. духът на земята, изпълва неговото тяло, Съзнавайки това. ние можем да се запитаме: какво именно вдъхновение получава автора на това Евангелие, когато той се потопява в дълбоките мистерии не Исуса Христа?
към текста >>

Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството.
Но това не може да стане, освен в едно много отдалечено бъдеще; при това. превръщането на естрадното, етерното и физическото тела в манас, будхи и атма, трябва да бъде извършено от Азът и то напълно съзнателно. Голямата част от хората са още много далеч от това. За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в манас. Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-висши същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела. Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството. Несъзнателно също азът е работил отвън върху етерното тяло. докато е проникнала в него душата нв разбирането. Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на съзнанието. Тази по следната се е проявила към края на атлантската епоха, когато частта от етерното тяло, отговаряща на главата, която е оставала дотогава вън от физическото тяло, е проникнала напълно в него. Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“.
към текста >>

Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота.
Тази по следната се е проявила към края на атлантската епоха, когато частта от етерното тяло, отговаряща на главата, която е оставала дотогава вън от физическото тяло, е проникнала напълно в него. Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“. Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи. Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън. Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на съзнанието, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота. Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще. Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек висш човек. Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после? В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух.
към текста >>

За да се образува една човешка мисъл, за да се образува едно благородно човешко чувство, изисква се много голямо налягане.
И понеже месечината е по-малка и от земята, там тежат още по-малко. Следователно, колкото повърхността на едно небесно тяло е по-голяма, и налягането е по-голямо, следователно и предметите ще бъдат по-тежки. Понеже налагането се стреми към центъра на тялото, то най-голямото налягане ще бъде долу в центъра. И сега хората питат — защо са тези противоречия? Те са резултат на налягането, в което живеем. За да се образува една човешка мисъл, за да се образува едно благородно човешко чувство, изисква се много голямо налягане. Според нас, колкото налягането е по-голямо, толкова и разумност та е по-голяма и колкото налягането е по-малко, толкова и разумността е по-малка. Вземете предмети като камъните и пр. — у тях няма страдание, понеже налягането е много малко; но върху човека налягането е голямо. Ако вземем и разпрострем капилярните съдове на човека, които служат за кръвообращението, те ще заемат едно пространство от 160 хиляди километра. Знаете ли какво голямо пространство е това?
към текста >>

— там където е религиозното чувство костта е тънка.
При наблюдения на черепа, може да се изучи вътрешната дейност на мозъка. Ако вземем черепа на един умрял човек, там можем да направим много по верни и по точни наблюдения, отколкото при живия човек. Като туриш една свещ в черепа, ще знаеш този човек как е живял. Ако е живял разумно, ще видите, че в тази част на черепа, където са мислителните способности — челото — костта е тънка, ако е бил музикален, там където са музикалните способности, костта е тънка. Ако е бил религиозен. — там където е религиозното чувство костта е тънка. А при онези места, където човек не е бил деятелен. черепа е дебел. Тъй че, черепа в неговото външно устройство, е израз на вътрешната дейност на мозъка. Вътрешните дейност на мозъка се изразява и върху човешкото лице. И красотата на лицето зависи от човешката мисъл.
към текста >>

Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство.
Ако имате един гениален ум, веждите ви няма да имат този строеж, който имат сега. Носа на гениалния човек не е като този на обикновения. Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма. Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот. Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над животинското царство. Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса. Какво е сега вашето предназначение?
към текста >>

Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство.
От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи. В човека се заражда копнеж към великото и красивото в света. В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото съзнание да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата. Пролетта — пробуждането на природете, е един символ на пробуждане душата на света и човека към нова творческа дейност. Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет. пред великата замисъл и работа, която се извършва пред очите ни. Цялата природа е като една грамадна алхимическа лаборатория, която непрестанно претворява низшето във висше като по чудо в тази лаборатория изникват едно по едно различните цветя и растения и изпъстрят лицето на земята с цветя от всички цветове на дъгата — от червения до виолетовия.
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има ли шесто чувство?
Бал маске. (из неделната беседа – 3 октомври 1937 г.) Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха – В. Пашов Из живота на посветените (Из романа „Еликсир на живота“ от В. К. Крижановска) – превел Ст. К. „Отче Наш“, като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха – из увода към книгата „Отче Наш“ Из науката и живота. Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувства и знания – М. И. С. (из в-к „Мир“) Мелодия и флейта (басня) – Радиозо Съобщения НЕЩО ЗАБРАВЕНО Застанали над своята работна маса, занаятчията, работникът, търговецът, чиновникът, цял ден напрягат сили в работа, която е нужна, за да осигури, на тях и на семействата им, насъщния хляб. Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат. Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо.
към текста >>

Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши.
Ако Го обичаш, нещата ще минат от Него в тебе и от тебе човек ще излезе. Когато човек мисли криво, това е едно робство. Когато чувства криво, това е робство. И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго, освен робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога. — Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба.
към текста >>

Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство.
Това са законите, по които природата строи и внася новото в света и живота. И като поставяме въпроса — новото учение във връзка със задачите на нашата епоха, имаме предвид нещо много строго определено, при което не може да става въпрос за спор, какво е новото учение. Новото, учение е това, което по силата на творческото Битие сега се внася в живота, онзи импулс, който сега Битието внася в живота — това е новото учение. Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса.
към текста >>

Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до животинското царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете.
Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до разкошно сервираната маса. Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза: — Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба. В оградата на това жилище всеки живот е свещен. Тук не се пролива нито капка кръв и нито един от местните жители не желае да се омърси с нечиста разлагаща се храна. Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до животинското царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете. В тая отвратителна храна, та даже и в миризмата на кръвта в отровената от разложения атмосфера, макар и вашите престъпни чувства да не усещат, това трябва да се търси истинската причина за слабостта, тежките болести и смъртоносните епидемии, които измъчват човечеството. В тая причина се крият зародишите на грубите и кървави инстинкти и разюздани страсти, принизяващи човека до степента на животното. Супрамати слуша с интерес това и с отвращение си мислеше за кървавия ростбив и за другите ястия от тоя род, които той, като истински англичанин, особено много обичаше. На масата бяха сложени различни овошки, яйца, масло, мляко, мед и така изкусно всичко приготвено, че Супрамати се насити без даже да забележи липсата на месо. Той даже изяви своето решение за в бъдеше съвсем да се откаже от нечистата храна.
към текста >>

Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка.
Трябва да ти кажа, че музикалните трептения са необходима храна за духа. Те освежават ума, облекчават мисленето, и умствения труд, успокояват и изцеряват нервите, и най-после, възвишават душата, като я извличат из земните грижи. Слушай сине мой, това пеене и ти ще изпиташ благотворното действие на това небесно лекарство, което освежава уморения ум и изцерява тялото. Супрамати се облегна на креслото и като затвори очи, се наслаждаваше на звучната около него чудна хармония. Стори му се, че се люлее върху тихо люшкащи се, приятни вълни. Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие.
към текста >>

1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство?
Сам Христос, отхождайки от света, е казал: „Моето царство сега не е от този свят“ (Йоан 18, 36). И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувство и знания Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия. В последно време с този въпрос се занимава едно значително число учени люде и изследвани, между които се намират и познати имена на люде от науката, на които не може да се отрече обективността и безпристрастието, при разглеждането на този въпрос. Също така, тези учени не могат да се упрекнат в това, че не са взели всичките необходими контролни мерки. От тях ще споменем само следните: професор Шарл Рише и Пиер Жане от Франция, сър В. Крук и О.
към текста >>

Пренасяне на мисли, чувство и знания Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия.
И с туй ни е уверил, че някога това царство ще бъде от този свят и надеждата за това царство е заложил в нас — чрез своята молитва. Защото „небето и земята ще преминат, но ни една йота или резка от закона не ще загине докато всичко не се изпълни“. (Мат. 5,18). „И затова свидетелстваме, че името на Исуса Христа ще бъде над всяко друго име не само в този век, но и в бъдещия (Еф. 1, 21) Из увода към книгата „Отче наш“ = ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА = Има ли шесто чувство? Пренасяне на мисли, чувство и знания Пренасянето на мисли на далечни разстояния — телепатия — е един вече неоспорим факт, дори проверен и научно, макар, в същност, начинът по който става това пренасяне, да си остава днес за днес още една голяма и неразрешима скоро мистерия. В последно време с този въпрос се занимава едно значително число учени люде и изследвани, между които се намират и познати имена на люде от науката, на които не може да се отрече обективността и безпристрастието, при разглеждането на този въпрос. Също така, тези учени не могат да се упрекнат в това, че не са взели всичките необходими контролни мерки. От тях ще споменем само следните: професор Шарл Рише и Пиер Жане от Франция, сър В. Крук и О. Лодж от Англия и В.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство.
Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде царството Божие на земята ако се изпълнява волята Божия на всякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и животинското царство. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е водата за рибите. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздуха за хората. Това е същественото, което любовта носи в себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнема живота, е човешко.
към текста >>

Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта.
Христос дойде да проповядва на хората Божията любов, която разрешава всички мъчнотии в света. Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия. Христос можеше да се помоли на Бога да изпрати 12 легиона ангели да Му помагат, но Той прие да изпълни волята Божия, да се пожертва за човечеството. И затова Христос казва: За този час дойдох. Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов. Всеки човек има в себе си едно чувство, с което може да познае любовта. Всеки човек има очи, с които може да познае светлината. Всеки човек има уши, с които може да познае разумното слово. Всеки човек има един нос, с който може да познае аромата на цветята. Всеки човек има една уста, с която може да възприема храната си, да различи хубавата храна от лошата. В това отношение ние не можем да се съмняваме.
към текста >>

За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство.
Ако имаше устойчиви мисли, чувства и постъпки, т. е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Обаче ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца Това е един от великите закони в света. Проф. Алб. Айнщайн МОЯТ МИРОГЛЕД Какъв е смисъла на нашия живот и какъв е смисъла на живота на всички живи същества изобщо? За да може да отговори на този въпрос, човек трябва да притежава религиозно чувство. Ще ме запитат: има ли смисъл да се задава този въпрос? На това аз отговарям: този, който счита, че неговият собствен живот и животът на неговите подобни е лишен от смисъл, е не само нещастен, но е почти неспособен за живот Колко интересно е нашето положение в света! Всеки един от нас е на земята за един кратък срок. Той не знае смисъла на живота, но често го чувства дълбоко в себе си. Той познава една част от всекидневния живот, преди всичко живота на близките си, чието щастие и благосъстояние е условие за неговото собствено щастие.
към текста >>

Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите.
Аз считам, че разликата в състоянието на класите не е оправдана и че почива на насилието, и мисля, че скромният живот е добър за всички, както за тялото, така и за духа. Свободата на човека, във философския смисъл на думата, е нещо относително. Всеки човек действа не само под натиска на външни условия, но също така и под една вътрешна необходимост. Думите на Шопенхауера: „Без съмнение, човек може да прави това, което иска, но той не може да желае това, което иска,“ ми направиха дълбоко впечатление още през моята младост. В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение.
към текста >>

Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен.
В перипетиите и изпитанията на живота, тези думи са ми били утеха и неизчерпаем извор за търпение. Да съзнаваш това, значи да можеш да смекчиш чувството на отговорност, толкова много потискащо ни понякога и да не вземаш сериозно някои неща, засягащи тебе или другите. Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение. В противовес с моето силно чувство за справедливост и за социален дълг, аз винаги съм чувствал нужда да се държа настрана от хората и от човешките общества. Изобщо, аз предпочитам да върша своята работа сам. Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота. Моят идеал в политическо отношение е демокрацията.
към текста >>

В противовес с моето силно чувство за справедливост и за социален дълг, аз винаги съм чувствал нужда да се държа настрана от хората и от човешките общества.
Всеки човек има известни идеали, които му служат за водачи. В този смисъл, идеала за материално благосъстояние никога не ми се е струвал като нещо абсолютно и много високо (дори аз наричам тази степен на нравствено съвършенство — идеал на свинете). Идеалите които винаги са осветявали моя път и са ме изпълняли със смелост, са доброто, истината и красотата. Без чувството, че съм в хармония с тези, които споделят моите убеждения, без преследването на обективното, но вечно неуловимо в областта на изкуството и научните изследвания, животът би ми се струвал съвършено празен. Обикновените цели, които преследва човешкото усилие, притежанието на имоти, външния успех, лукса, съм считал, още от юношеските си години, като достойни за презрение. В противовес с моето силно чувство за справедливост и за социален дълг, аз винаги съм чувствал нужда да се държа настрана от хората и от човешките общества. Изобщо, аз предпочитам да върша своята работа сам. Аз никога не съм отдавал напълно сърцето си нито на държавата, нито на родното место, нито на приятелския кръг, нито дори на най-близките си; напротив, винаги съм чувствал нужда от самота. Моят идеал в политическо отношение е демокрацията. Личността на всеки един трябва да бъде зачитана, но никой не трябва да бъде въздиган като идол. Това е в известно противоречие с моя та съдба, е която аз съм срещнал много адмирации и възхищения, без да съм ги искал или заслужил.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно свещено чувство Едно свещено чувство към живота, към всяко живо същество, от мравчицата до човека, (венец красив и тържество * На земния живот всестранен, в душата с блян за красота) едно свещено чувство ти да имаш към всичко живо на света.
„Кажи само реч! “ — Всички вие ще станете красиви хора. Всички вие един ден ще изправите всичките си погрешки. Тогава ще се обичате без погрешки. София – Изгрева, 1938 г. Едно свещено чувство Едно свещено чувство към живота, към всяко живо същество, от мравчицата до човека, (венец красив и тържество * На земния живот всестранен, в душата с блян за красота) едно свещено чувство ти да имаш към всичко живо на света. * С една свещена вяра ти да вярваш когато зимната мъгла докосне сгушените пъпки, за път готовите крила. * Една надежда да те води през всички бури на света. един светилник да ти свети през мрака на нощта. * Една любов да имаш светла, излъчваща лъчи, безбройни златни и трептящи, о, слънце да си ти! Д. Антонова * * * КРИСТАЛИ На масата си имам камъни от Рила, отломени от святата й гръд.
към текста >>

Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности.
повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм. Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности. Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля.
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка.
Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония. Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява. Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите. Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството!
към текста >>

Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания.
Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре. Той не ще спре да търси. След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения. Днес за днес човек е откъснат от живата природа. Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания. Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински? Какви принципи в живота ги движат?
към текста >>

Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето.
Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото.
към текста >>

Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот.
В сравнение с ангелите, хората са изостанали много назад. И в религиозно отношение те са изостанали назад. Човешката религия е религия на миналото. И ангелите имат своя религия. Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща.
към текста >>

Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, чрез която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране в тебе.
На вас казвам: Турете ръката си на веждите и кажете: Господи, кажи само реч и каквото кажеш, ще го направя. И каквото ви се каже, направете го. Но не казвайте: Господи, да не кажеш нещо, което не мога да направя. Ще туриш ръката си на веждите, и каквото Господ ти каже, направи го, без да туряш от твоя страна никакви клаузи. Бог не може да ти каже нещо, което не можеш да направиш. Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, чрез която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране в тебе. При това положение светлината и топлината ти ще се повиша г и ти ще почувстваш едно просветление в ума си. И това, което до тогава те е измъчвало, ще изчезне от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към животинското или към човешкото царства.
В. Недев ЗНАЧЕНИЕТО НА ГОРИТЕ ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА. (по случай седмицата на гората) Много се пише за значението на горите за стопанския живот на народите, за голямата полза която има земеделието от тяхното запазване, за големите възможности, които се разкриват в бъдеще при една рационализирана тяхна експлоатация, още повече като се приложат на практика новите достижения в областта на приложната химия, благодарение на които от дървесината се произвеждате вече стотици хиляди килограми изкуствена вълна и коприна. Всичко това е вярно и ние можем само да се съгласим с него. Тук, обаче, искаме да кажем няколко думи за друга една страна от благотворното влияние на горите, която не е била предмет на досегашните писания за тях и която засега вече не стопанския, а духовния живот на човека. Горите са мощен фактор в духовното развитие на човека. Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към животинското или към човешкото царства. Такава мощна и дълбока, но неуловима и непонятна за ума връзка съществува и между гората и човешката душа. Гората, това е един живот мощен, пълен, изобилен. Тя е един безграничен океан от буйно бликащи сили, които се надигат, бушуват и стремят на някъде, подобно на морските вълни, и които могат да се преливат, неизвестно как, в душата на човека. Човек може да черпи много и много духовна и физическа енергия от гората. Това не е някаква особена тайна.
към текста >>

Устрема към великото Дело, което сте прегърнали, не е само чувство, не е само временно възхищение: той ви води към посвещение в тайните на Духа.
Ние ценим делото ви. наблюдаваме усилията ви и сме неотменно със вас и зад вас. Затова изхвърлете от душата си всяко съмнение и укрепявайте в себе си живата вяра в доброто: негов е утрешния ден, всека стъпка ни приближава към него,—колесницата на живота не ще се повърне назад!. . . Идват дни, когато Духът ще нарежда порядъка на цялата земя, и когато людете и народите на цялото човечество ще запеят купно великата хармония на Любовта. Устрема към великото Дело, което сте прегърнали, не е само чувство, не е само временно възхищение: той ви води към посвещение в тайните на Духа. И целта на това посвещение е да направи душата ви прозрачна призма за лъчите на Божествената светлина. Да станете проводници на Божествената красота, проводници на Божествената истина и любов. Затова изучавайте правилата на Духа. Те са безпощадни към колебанието и двойствеността и затова бъдете изцяло техни служители и издигнете високо знамето на правдата. Може би в ума ви ще изпъкне мисълта: постижимо ли е да се запазим винаги будни — да долавяме винаги Божията мисъл?
към текста >>

Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас?
И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане. Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето съзнание веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас? Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята? Майка ми ме погледна изненадано, заеме се и каза: — Какво бъбриш? Ти не беше още роден! — И започнаха да се смеят заедно с баща ми.
към текста >>

На тая верига от същества, които ни помагат, за достигането на една цел, нужно е не само да им благодарим, но и да им бъдем винаги признателни, като поддържаме постоянно едно топло чувство към тях.
Можем ли да си представим духовен процес без това качество? Признателността е не само знак на добро възпитание, но е белег на вродена интелигентност и благородство. За нея някои философи-моралисти казват, че е най-важен израз на онова положителното и красивото, което човек е възприел и асимилирал. Ако човек обладава много положителни качества, но му липсва признателност, това е знак на едностранчиво и не-хармонично духовно развитие. В каквото и отношение човек да почне да работи, към каквато и цел да се стреми, става необходимо да влезе в известни отношения със същества, посредством които се образува хармонична връзка с ония, от които очакваме да направят нещо за нас. На тая верига от същества, които ни помагат, за достигането на една цел, нужно е не само да им благодарим, но и да им бъдем винаги признателни, като поддържаме постоянно едно топло чувство към тях. Такова топло чувство ние дължим всекиму, е не само на тия, които някога видимо са сторили или сега правят нещо за вас. Тази сърдечност и топлота постепенно ще изпълнят всички сърца, но сега от нас трябва да почнати. Ние дължим признателност на всички, но преди всичко на тия, които най-много са жертвали за нас — както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване. Ние трябва да благодарим на всички ония, които са взели живо участие с тежките и решителни за нас минути, като са направили възможното. Ние им дължим признателност, не толкова, защото много са направили, а най-вече затова, че на време са го направили.
към текста >>

Такова топло чувство ние дължим всекиму, е не само на тия, които някога видимо са сторили или сега правят нещо за вас.
Признателността е не само знак на добро възпитание, но е белег на вродена интелигентност и благородство. За нея някои философи-моралисти казват, че е най-важен израз на онова положителното и красивото, което човек е възприел и асимилирал. Ако човек обладава много положителни качества, но му липсва признателност, това е знак на едностранчиво и не-хармонично духовно развитие. В каквото и отношение човек да почне да работи, към каквато и цел да се стреми, става необходимо да влезе в известни отношения със същества, посредством които се образува хармонична връзка с ония, от които очакваме да направят нещо за нас. На тая верига от същества, които ни помагат, за достигането на една цел, нужно е не само да им благодарим, но и да им бъдем винаги признателни, като поддържаме постоянно едно топло чувство към тях. Такова топло чувство ние дължим всекиму, е не само на тия, които някога видимо са сторили или сега правят нещо за вас. Тази сърдечност и топлота постепенно ще изпълнят всички сърца, но сега от нас трябва да почнати. Ние дължим признателност на всички, но преди всичко на тия, които най-много са жертвали за нас — както за нашето физическо отглеждане, тъй и за духовното ни израстване. Ние трябва да благодарим на всички ония, които са взели живо участие с тежките и решителни за нас минути, като са направили възможното. Ние им дължим признателност, не толкова, защото много са направили, а най-вече затова, че на време са го направили. Защото „който навреме помага, двойно помага“.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всека наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше движение с възможни само благодарение на живота-любов, който ни идва от слънцето.
. . И все пак, нека се опитаме да хвърлим поне един ма-лък поглед върху това, което завинаги ще остане за нас далечно, непостижимо, непонятно, — ще си остане само един идеал, към който ний мажем да се стремим, към който ний можем да се приближаваме крачка след крачка, но който ний никога не ще достигнем, до тогава, докато си оставаме хора — ограничени, обикновени, слаби човешки същества. . . Любовта на слънцето! С всяко наше дихание ний вдишваме живота — любовта на слънцето. Всека наша мисъл, всяко наше чувство, всяко наше движение с възможни само благодарение на живота-любов, който ни идва от слънцето. Всека хапка, която ние поднасяме към устните си, е кондензиран, материализиран продукт на слънчевата любов. Нито миг ние не бихме могли да съществуваме без любовта на слънцето. Ако само за един миг то прекъснеше потока от живот, който непрестанно се струи от него, то цялата земя би се превърнала незабавно в една мъртва, бездушна, замръзнала маса. Ако то прекъснеше потока на своята любов, как бихме могли ний да любим, как бихме могли ний да мислим, да се движим — да съществуваме? От най-малката тревица, до прекрасния полски цветец, от най-малката буболечица, до човека — „венеца на творението“,—всичко живее, движи се и съществува във и със живота-любов на Слънцето.
към текста >>

Мъртва горяща маса ли е Слънцето, лишена от съзнание, от мисъл и от чувство, както мислят днес болшинството от хората?
Нито миг ние не бихме могли да съществуваме без любовта на слънцето. Ако само за един миг то прекъснеше потока от живот, който непрестанно се струи от него, то цялата земя би се превърнала незабавно в една мъртва, бездушна, замръзнала маса. Ако то прекъснеше потока на своята любов, как бихме могли ний да любим, как бихме могли ний да мислим, да се движим — да съществуваме? От най-малката тревица, до прекрасния полски цветец, от най-малката буболечица, до човека — „венеца на творението“,—всичко живее, движи се и съществува във и със живота-любов на Слънцето. Толкова любов, толкова живот,—такава безгранична, неизчерпаема, мощна сила, отгде могат да дойдат? Мъртва горяща маса ли е Слънцето, лишена от съзнание, от мисъл и от чувство, както мислят днес болшинството от хората? О! Жалки пигмейски усилия на ограничената, безпомощна, скована от догми човешка мисъл — да обхване и разбере това, от което тя е само една малка частица. О! обречени на неуспех опити на частта да обгърне и познае цялото като се отделя от него, като му се противопоставя. Частта може да познае цялото само в своето единение с него. Човек може да познае своя Първоизточник само като се слее с него.
към текста >>

Ти не можеш да от-речеш реалността, без да създадеш злото в себе си Даже най-малката отрицателна мисъл, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце, и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създадат цяла катастрофа.
Той се намира в голямо противоречие. От где се явиха в света отрицателните идеи? От где произлязоха идеите за отричането на разумността в света? Който не разбира смисъла на живота и законите, които го управляват, той дохожда до такива идеи. Подобни идеи са и тия, които отричат съществуването на Бога. Ти не можеш да от-речеш реалността, без да създадеш злото в себе си Даже най-малката отрицателна мисъл, която може да проникне в твоя ум и най-малкото отрицателно чувство, което прониква в твоето сърце, и най-малката отрицателна постъпка, която прониква в твоя живот, след време ще създадат цяла катастрофа. Те приличат на микробите, които така бързо се размножават, че в 24 часа са в състояние да уморят и най-големия юнак. С размножаването си те произвеждат толкова токсини, отровни вещества, че могат да уморят човека. Сега мнозина ме питат, има ли бъдещ живот. Аз не обичам да говоря за бъдещето. Като ме питат, дали човек ще живее в бъдеще, аз съм готов по-скоро да го запитам дали ще умре човек.
към текста >>

Добро чувство е страха и гордостта.
При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо? Защото всеки опит, който човек би направил да излъже себе си, носи безкрайни страдания след това. Запример, мнозина се страхуват от законите, страхуват се да предприемате нещо. Страхът се е родил от безлюбието. Страхът и гордостта са две чувства в човека, които са се родили от безлюбието. Добро чувство е страха и гордостта. Чрез гордостта човек пази своето достойнство. Достойнството на човека се изявява, в стремеж да запази своето сърце, своята сила. Човек не може да запази силата си, ако няма достойнство. Днес, две хиляди години след Христа, цяла Европа, всички християнски народи, се въоръжават един срещу други, да се бият. За каква идея се бият те?
към текста >>

Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата.
Тя е планета на Любовта, изкуството и красотата; тя предразполага към музика, поезия, художество. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата, във всичките му вариации. Като почнем домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и Бога, това е все под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака.
към текста >>

Тя дава и музикално чувство на музикантите.
Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата, във всичките му вариации. Като почнем домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и Бога, това е все под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата. Тя дава и музикално чувство на музикантите. Когато заема силна позиция в хороскопа, създава ранно влечение към другия пол и събужда любов към всичко хубаво и красиво. Следователно, можем да различим две влияния на Венера - нисше и висше. И Платон като говори за нея, казва, че има две Венери. Тя има отношение към приятелството, любовните преживявания и брака. Обича веселите компании, удоволствията и забавленията - театрите, концертите, тоалетите и вкусните яденета.
към текста >>

Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека.
Той внася енергия, но засилва преди всичко борческите и разрушителни инстинкти. Ето защо, всички онези същества, които по един или друг начин са натрупали в организма си червена светлина в нейната най-нисша проява, са извънмерно активни и груби” (Учителя). Марсовата енергия е активна, буйна, огнена, суха, гореща; наричат я демонична, жлъчна, безплодна. Един автор казва за нея: „Марс е демон, чиито носител се казва човек”. Марс действа като една безсъзнателна сила, буйно, стремително, нападателно, стихийно, необмислено. Марс владее над животинското царство изобщо, и над животинското естество в човека. В Библията той е символизирай с дявола — малкото зло. Стихията на Марс е борбата. Марс обича борбата и се бори за самата борба. Убийствата и разрушенията се дължат на Марса, Той е онази енергия, която изважда материята от нейното пасивно състояние и я привежда в движение, създавайки по такъв начин поле на действие на другите по-висши сили. Докато Венера има работа с чисто органическия свят, то марсовата енергия може да се нарече механическа.
към текста >>

Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви.
Силното развитие на техниката в бялата раса се дължи на Марса; това показва, че цялата бяла раса се е развивала под знака на Марса. Под влиянието на Марса се създават лютивите и кисели есенции и отрови в природата. Марс управлява и вкуса, между другото, затова марсиянците обичат да си похапват добре. Проявявайки се в умствения живот на човека, той създава склонността към критика и анализа; а в астралния свят Марс е инстинкта и сляпата животинска страст. Когато Марсовата енергия вземе надмощие, прави човека решителен, войнствен, Марсовата сила е повелителна, страстна. Дава чувство на независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, не мисли за последствията от своите прояви. Марс не признава закони. Той следва инстинкта. Управлява между другото и половата възпроизводителна система и затова Марсовите хора са с много силни и необуздани страсти. „Те са, казва един автор, медиуми на родовата воля на природата”. Те не познават що е срам и страх.
към текста >>

В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр.
У когото тази планета е силна в хороскопа, той никога ме губи и не пропада в живота. И затова астрологията го нарича „големият благодетел”. И всичкото благословение в природата и живота иде чрез Юпитера. А Венера наричат в астрологията „малкият благодетел”, както Сатурн наричат „голямото зло” - Сатаната, Ариман, а Марс – „Малкото зло” дявола, Люцифер. В човека Юпитер представя благородната амбиция и въобще идеалните наклонности. В мозъка, заедно със Слънцето, управлява висшите морални чувства — религиозното чувство, милосърдието, щедростта и пр. Създава способността за различаване на правото и кривото и за схващане истината. Религиите в света са под Юпитерово покровителство. Щом се подчинят по-нисшите наклонности у човека, той развива в него едно по-висше съзнание и създава условия за интуиция и вдъхновение. В тялото управлява артериалната система, обонянието, черния и белия дробове, бедрата и дясното ухо. Болестите на Юпитера се дължат на излишества в ядене и пиене, на прекалено напълняване, затлъстяване и нечиста кръв, в зависимост от знака, който заема.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата?
Какво ще правите, като се видите заобиколени със своите мисли? Ако вие носите птици, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе се, какво ще правите? Небето няма нужда от къртове и от свине. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата? Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това.
към текста >>

В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество.
Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне.
към текста >>

Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него.
Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека.
към текста >>

И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне.
В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса.
към текста >>

Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф.
Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор. Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф. Шарл Рише. Отче наш, от Август Цйешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Рила, когато проговори, впечатления и размишления, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Поетично описание живота на Братството в летния лагер на Рила.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е.
Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали. П л а м е н __________________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта, която има в сърцето си.
към текста >>

Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство.
Опознаване без съзнание е невъзможно. Но при различните степени на съзнанието, различен е характера на опознаването. Четирите степени на съзнанието, през които минава развитието, се наричат — подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си; то обгръща в себе си живота на минералите и растенията. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е вече родено; то обгръща в себе си животинското царство. Самосъзнанието е подобно на дете, което се е изправило вече на краката си и ходи на училище. То обгръща в себе си човешкото царство. Човек има самосъзнание. Свръхсъзнанието може да се уподоби на човек, който съзнателно служи на Бога. То обгръща в себе си йерархиите на разумните существа, които стоят над човека.
към текста >>

Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази.
* Надвиснал облак кълбест, бял, кат къдрав кичур се развял над челото на връх висок. * Всяка сутрин аз минавам по извитата пътека и се спирам и поглеждам под една скала огромна. * Тя надвесена е цяла и покрита с пъстър лишей. В пазвата си тъмна, хладна, приютила е градинка, * Малко слънце тук прониква, но не е ли чудо пак, че цветенца нежно бели пак растат, цъфтят, трептят * А над тях се извисили маргаритки жълти две, ангел някой ли поръси тука толкоз красота? S. ПАЗИ СЕ! Всеки човек трябва да се пази, във всеки е вложено чувството да се пази. Но човек трябва да знае от какво именно да се пази. Днес човек се пази от много второстепенни неща, а от най-важното, от най-опасното той не се пази. Човек трябва да се пази от лоши мисли, чувства и постъпки. Това е най-страшната опасност на всеки човек. И той трябва да бъде с будно съзнание, да различава деня от нощта, доброто от злото.
към текста >>

Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония.
А в динамичното ние трябва да проучаваме нещата в тяхното проявление, в тяхното движение и съзнанието ни трябва да бъде толкова будно, че да схващаме всяка промяна като проява на Единното. Зад проявеното разнообразие да видим Единната Реалност, като същина на всичко. Това е, бих казал, диалектиката на новото учение — в противоречията да видиш смисъла на проявяващата се реалност. Целият външен Космос е като тяло на Бога. Природата с всичките й богатства и необятност, в Новото учение се разглежда като тяло на Бога. Значи, навсякъде в природата, зад всички форми, ние трябва да виждаме проявлението на Бога, да имаме едно свещено понятие и чувство за всичко, което съществува, да намерим местото и смисъла на всички същества и да видим, че и зад най-голямото противоречие се намира вечната хармония. От това гледище, зло и добро са само полюси на проявения живот и зад тях стои великата хармония на Любовта. И доброто и злото са служители на Любовта. Затова се казва в Новото учение, че противоречието е една задача, която трябва да се разреши, един изпит, който трябва да се издържи и зад който се намира красивия, вечния живот. Природата от своя страна не със само това, което виждаме с обикновените си очи. Това, което виждаме, е само външната страна на Природата.
към текста >>

Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр.
Това е страстната, животинската страна в човека. В тази област спадат центровете, които са свързани с охотата за ядене и пиене, разрушителността, изтребителността, чувствеността, жизненост, борчество, безстрашие, изпълнителност и пр. Това са силите, които разширяват главата и имат връзка с дихателната система. Това е областта на човешката воля. 4. Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга.
към текста >>

Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр.
Слънцето - управлява главно тези органи и центрове, качествата, на които са свързани с висшата природа на човека. Това са висшите морални чувства - милосърдие, благосклонност, щедрост, человеколюбие, вяра, надежда, чувство на собствено достойнство, нежност, жизнерадост, интуиция и пр. Заемат горната предна част на темето, която отпред граничи с челото. 5. Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий.
към текста >>

Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр.
Венера - управлява качествата, деятелността, на които се изявява като дружелюбност, веселост, кокетство, любовни влечения. Управлява също и центровете, които правят хората социални и се стремят да си създадат приятно общество. Тя управлява две области от мозъка - полуинтелектуалните чувства, и изпълнителните и творчески способности —тук спадат чувството за идеалното, възвишеното, грандиозното, веселост, духовитост, сръчност и пр. и заема страничните предни лобове на черепа между Марс и Сатурн, от една страна, и Юпитер и Слънце от друга. Отпред граничат с челото. Втората област от мозъка, където владее Венера, спада в областта на социалните и домашни чувства - тук спадат чувството за приятелство, общителност, любовни влечения и пр. и се намират в задната част на главата. 6. Меркурий. Управлява обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название - литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове - индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и пр. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. 7.
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи.
Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите. Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре. Единственото нещо, което ще донесе мир и справедливост на света, е любовта.
към текста >>

Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин.
Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви. Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим. Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна. Важното е, че днес ние се намираме в един период на буря и натиск, намираме се в един период, когато страшни опасности дебнат народите на всяка стъпка, когато никой не знае утре какво ще стане, когато трудните, назряла до болка въпроси, чакат своето разрешение и когато, следователно, е необходимо едно до крайност съсредоточено внимание, едно до крайна степен изострено чувство на предвидливост, и един светъл, неподаващ се на никакви изкушения и съблазни разум, за да можем да минем покрай страшния опасности на настоящето, без да бъдем засегнати, и, същевременно, да разрешим наболелите въпроси по най-разумния начин. Ние дълбоко вярваме, че днес ръководството на страната ни се намира в опитни ръце. Ние не се съмняваме, че се бди непрестанно, с най-голяма сериозност и загриженост, върху бъдещето на страната ни и че се вземат всички необходими мерки, за да се запази народа ни от катастрофални увлечения. Ние не можем да не се радваме, че в тия бурни и опасни времена страната ни се ръководи от разумни и предвидливи управници, които добре са усвоили урока на миналото, и чийто поглед вижда не само настоящето, но се стреми да проникне и в бъдещето — в това, което идва, или което би могло да дойде. Но, заедно с това, ний тука искаме да обърнем внимание, да припомним и да подчертаем пред всички духовно будни люде в нашата страна, пред всички, които желаят доброто на народа ни, че усилията за мир, усилията за безболезнен изход, безболезнено разреше ние на трудните въпроси, трябва да бъдат подпомогнати от всички тях, чрез съзнателна, интензивна връзка с върховните Сили, които ръководят съдбините на човечеството. Да не се мисли, че всичко требва и може да легне само върху плещите на тези, които са начело. Не!
към текста >>

Защото музиката не е чувство, но е мисъл.
Всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне. Аз говоря за ония основни желания, които са в него. За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод. Но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката Когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: Ти ще мислиш правилно. Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музика се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, святият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката.
към текста >>

Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч.
Да издигнем съзнанието си до ония висини, които то може да достигне чрез медитацията. Нека се опитаме да следваме процеса, който вие всички познавате. Сядаме, например, по класическия египетски начин, като отпускаме всичките си мускули, така, че цялото ни физическо тяло да се чувства напълно свободно и се стараем същевременно да освободим и душата си от всякаква потиснатост. Ние се поставяме в едно състояние, когато всички наши желания са реализирани. Ний освобождаваме мисълта си от всяка грижа и, така да се каже, създаваме една „празнота“ в нас. Тогава е необходимо да не позволяваме на едно чувство на фалшив срам да спре разцъфтяването на това, което ще се роди в нас, защото тъкмо тогава ний започваме да забелязваме в нас едно състояние на радост и нежност, които се стремят да изпълнят цялата ни душа, да се разлеят над всичко, което ни заобикаля, и много по-далеч. Винаги в такива минути вие ще забележите, че вашата уста се лекичко отдръпва и замира в една усмивка на блаженство. С. затворени очи, вашият поглед се спира върху една вътрешна точка, между двете очи, и винаги, когато той открива тази точка, вий се чувствате очаровани, възхитени. Фактически, вие влизате в един чисто духовен свят, където всички форми се превръщат в движения и където вие самите сте един цялостен и неотемлим дар на себе си, чувствайки се излезли вън от тесните граници на вашата личност, във един любовен порив, който ви свързва с всички форми на проявения живот. Вашето съзнание се слива със съзнанието на Цялото, на Безграничното; грижите за вашата личност ви напускат, защото, в тази минута, вий забелязвате, че реалността във вас се прелива в това, което ви прави да сте едно със цялата вселена. В същност, вий и Живота ставате едно.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство?
Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум. съзнание и любов на всички—лишен ли си Ти от тях? . . . Жалко човешко безумие! Жалка човешка гордост и късогледство: Да отричаш това, по силата на което съществуваш.
към текста >>

Той обича някого, но животинското в него му казва: Няма защо да обичаш този човек.
То пада, става, цял герой е, докато гледаш, че един ден застанало краката си и казва: Аз искам нов начин на ходене То се изправя на краката си и държи равновесие. Изправянето на два крака означава покланяне на онова, което знаем. Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, де се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: Няма защо да обичаш този човек. И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се подавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: Мога да обичам, не мога да обичам. Паднете ли на земята, казвате: Не си струва човек да обича. Старите, които много пъти са падали и ставали, като не са станали както трябва, казват: Не си струва човек да обича. Казвам: Вие не сте разрешили въпроса.
към текста >>

Вие се подавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: Мога да обичам, не мога да обичам.
Да се изправиш на краката си, това значи да пазиш своето равновесие, де се кланяш на това, което знаеш. Докато човек живее с любовта, той е изправен на краката си. Изгуби ли любовта си, изгуби ли равновесието на своята любов, той пада на земята и започва да върви на четири крака. Той обича някого, но животинското в него му казва: Няма защо да обичаш този човек. И той, едва си изправил главата нагоре, изведнъж падне на земята и започва да пълзи на четири крака. Вие се подавате ту на животинското в себе си, ту на човешкото и казвате: Мога да обичам, не мога да обичам. Паднете ли на земята, казвате: Не си струва човек да обича. Старите, които много пъти са падали и ставали, като не са станали както трябва, казват: Не си струва човек да обича. Казвам: Вие не сте разрешили въпроса. Какво разбирате под думата обич? Вие искате да направите един човек съвършено щастлив.
към текста >>

65. -

В тях има само победени и разорени, защото са подтиквани само от алчния егоизъм, от свирепото животинско чувство на звяра легнал в основата на днешния човешки живот.
И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството. Истинската победа иде от Любовта, оная Любов, която не помрачава човешкия поглед, която не го заслепява а която дава светлина, която носи правда и създава мир между човеците, онази велика Любов която не се поражда от нисши страсти, а от възвишената обич на човека. В съвременните борби — обществени, партийни, международни, имаме само победени, защото в тях липсва основния елемент, великия принцип на Любовта. В тях има само победени и разорени, защото са подтиквани само от алчния егоизъм, от свирепото животинско чувство на звяра легнал в основата на днешния човешки живот. Обаче, освен грубия животински принцип в човека има и нещо повече, той носи дълбоко в душата си божествена искра, която трябва да се възпламени, за да грейне между людете нова светлина, за да се създадат между тях нови отношения. А да се опита новия принцип е най-лесното нещо. Иска се от всички само добро желание и изтрезняване от загубата, която хиляди години трови човечеството. От хиляди години людете вървят по един много опасен наклон. Днес те стоят пред най-голямата пропаст.
към текста >>

Никакво благородно чувство не може да се роди без любов.
Аз бих желал да ми разправят само тия страдания, които произлизат от любовта. Една майка, която носи едно страдание за онова дете, което е в утробата й, тя носи най-благородното страдание. Тя скърби, но има радост в нея. Без любов никой не може да роди. Помнете: Без любов никаква идея не може да се роди в света. Никакво благородно чувство не може да се роди без любов. Никаква благородна постъпка не може да се роди без любов. Никакво щастие в света не може да се роди без любов. Никакъв прогрес. нищо в света не може да дойде без любов Тя носи светлина. сила, която трябва да дойде.
към текста >>

„Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова възвишеното чувство в света.
Седя си аз и си размишлявам. По едно време задуха вятър, разтърси крушата и паднаха 7-8 круши, доста хубаво узрели. Нещо в мене тогава ми казва: „Яж и не мърмори.“ Разбира се, това не е доказателство, — някой може да каже, че то е изключение. И наистина, вие можете да идете под крушата и да мърморите и пак няма да паднат. Някой път и да мърмориш, няма нищо. „Жена, когато ражда, на скръб е.“ Трябва съвременното човечество да роди онова възвишеното чувство в света. Братство трябва да се роди. Братство и сестринство трябва да се роди. Трябва да се роди — новият брат, трябва да се роди новата сестра. Това е любовта, в двете й фази. Докато новият брат не дойде, докато новата сестра не дойде, любовта не може да се прояви.
към текста >>

66. -

което опива, едно неописуемо чувство на свобода и радост., Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрая!
А утре Той, ще ни даде това, което сме заслужили с нашето решение и постъпка. БОГ В ДЪРВЕТАТА Щастлив е оня, който обича дърветата, особено високите. свободните, които растат диво там, гдето ги е посадила безкрайната сила и са останали незасегнати от грижите на човеците. Защото всичко некултивирано, естествено, се намира по-близо до всесъзнанието, от онова, което човешката воля робски е опитомила, подправила. Свободно родените неща дишат по-дълбоко духовния ритъм на безкрая, затова от дивоприродното в горите, в планините, всякъде, гдето няма ни следа от човешка работа, лъхти нещо. което опива, едно неописуемо чувство на свобода и радост., Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрая! Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Тя не може да се намери нито в градовете, нито в обработените градини. Щастлив е, който чувства жива, силна и дълбока обич към дивите дървета и птички и животни, който ги чувства родни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно.
към текста >>

Разбира се човечеството не може моментално да се откаже от насилието, което упражнява над животинското и растително царство.
„Но как пък. Ще се живее питат хората, без дърва за горене, без растителна или животинска храна? “ А, нима вечно ще съществува една единствена форма на живот? Нима според нашите чувства няма да се изменят и условията на съществуване? Сега вече има милиони хора, които инстинктивно се отвращават от всяка животинска храна. Разбира се човечеството не може моментално да се откаже от насилието, което упражнява над животинското и растително царство. Докато съществува влечение към такъв вид храна, то ще се задоволява; само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Когато тия работи се уреждат от духа, това става естествено от самия организъм и за винаги! При всеки дъх безкрайното съзнание говори: „Елате при мен. . . Искайте от мен .
към текста >>

Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта.
Ще събуете обущата си, защото мястото на което стоите, е свещено. И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека. От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй обущата си“.
към текста >>

Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си.
И съвременните хора, когато отиват при любовта, трябва да събуят обущата си. Те ще бъдат боси, гологлави, без ръкавици. Те трябва да бъкат само в една хубава дреха, в която да се явят пред Господа. Каза се на Мойсея: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Къпината, която гореше, е любовта, която се проявяваше. Ний трябва да внесем в себе си онова свещено чувство на любовта. Съвременните хора нямат в себе си онова свещено чувство, с който да уважават и обичат душата си. Всеки човек има нещо свято в себе си. Като дойде до там, той трябва да събуе обущата си. Време е да престане всеки спор, всяко недоволство в човека. От вън можеш да бъдеш недоволен колкото искаш, но като дойдеш до душата си, ще чуеш този Божествен глас: „Събуй обущата си“. Съвременните християни казват: „Никой досега не е видял Христа“.
към текста >>

Според някои, любовта е едно глупаво чувство.
Предназначението на сегашните хора е като това на Мойсея, — да видят горящата къпина. Предназначението на сегашните хора е да видят не този Христос, който беше на кръста, но този Христос, който е победил смъртта, който възкръсна и живее, който е изявление на Бога. Апостол Павел казваше, че Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си. Любовта примирява хората. По въпроса за любовта има много противоречиви разбирания. Според някои, любовта е едно глупаво чувство. Това не е вярно. Няма по-свещено нещо от любовта. Когато любовта се прояви в душата на човека, животът се осмисля. Само при любовта всички неща са възможни. Всичко, каквото желаеш, можеш да постигнеш при любовта.
към текста >>

Благодарете, че в този затвор, в който се намирате, те ви изпращат по нещо за ядене — някаква хубава мисъл, някакво хубаво чувство или някаква добра постъпка.
Като отидете на другия свят, тя ще ви посрещат. Тогава ще разберете, какво нещо е любовта. Те обичат хората. Когато вие намерите пред някакво изкушение, те веднага изпращат до вас някаква насърчителна мисъл. Ако те не бяха, животът на земята щеше да бъде цял ад. Благодарете, че в този затвор, в който се намирате, те ви изпращат по нещо за ядене — някаква хубава мисъл, някакво хубаво чувство или някаква добра постъпка. Все ще дойде някой в този затвор да ви каже нещо насърчително. Мнозина се страхуват от любовта и казват, че смисъла на живота седи в уреждане на работите, в ядене и в пиене. — С ядене и пиене нищо не се постига. Аз бих желал за десет дена да ядете с любов. Вземете чисто жито, направете си хляб и яжте с любов.
към текста >>

С други думи казано: когато Духът дойде, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека ще оживеят.
Ако не дава от любов, не може да изпълни Божия закон. От невидимия свят ще дойдат напреднали същества, носители на любовта, и те ще донесат на хората Божието благословение. Бог казва: „Ще изпратя Духа си.“ - Този Дух ще дойде не като във времето на първите християни. Те го приеха, но не можаха да Го задържат. Когато Духът дойде, мъртвите ще излязат от гробовете си. С други думи казано: когато Духът дойде, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека ще оживеят. Тогава всички хора ще бъдат свободни. Тогава вашите братя и сестри ще дойдат при вас, ще ви намерят. Щом дойде любовта във вас, всички ще ви търсят. Ние търсим любовта, но и тя ще ни търси. Сега аз изисквам от всички ви да имате спокойствие на Духа.
към текста >>

67. -

Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени.
И. X. К. Отвъд горите пеят, роман от Трюгве Гюлбрансен (Trygve Gulbranssen), превод от френски, 272 стр. Издание но библ „Златни зърна“ на Славчо Атанасов, Алабинска 40, София, цена 50 лв. Когато преди три години посетих Норвегия, първата книга, която чух на няколко места да ми препоръчват и която нашият почтен консул в Осло искаше да ми подари, бе „Отвъд горите пеят“. Тя ни пренася в идиличния свят от 18 век на високия Север със своите обширни чифлици, глутници вълци, смъртни борби с мечки стръвници, между които човек си остава най-опасното същество на света! Тук страстта за мъст е била чувство с не по-малко дълбоки корени от любовната страст, но ралата тихо порели благословената земя и людете стъпвали бавно и съсредоточено, а словата им били отмерени и обмислени. Но тук над всичко стоял „Дългът на човека“ и затова оставят и на Бога грижата за отмъщение, което никак не значи отстъпване поради страх или слабост. Най-красиво се рисува скромният, чистият и здравия живот, живот прост и естествен сред природата с нейните бури и страхотии, които каляват и тялото и характера. Тук на усамотение в гората, в тишината на горите или на високите върхове, човек мисли по-спокойно и се чувства цар, далеч от суетността и гордостта и от паричната и градската отрова като най-после вижда себе си в Бога и Бога в себе си и проумява целта за която е пратен на земята: да върви напред през съмнения и пречки с напипване, без да спира и без де губи смелост и по тоя начин всеки стига до съвършенство, за което е способен — едни напредват малко, други отиват далеч в бавния напредък на човечеството. Важното в случая е всеки да действа искрено и добросъвестно и да проумее, че една от най-могъщите думи в света е Милостта, при която много тегла и скърби на тоя свят могат да бъдат смекчени, защото най-хубавата и най-мъчната задача е да се омилостивим и помагаме на страдащото човечество, да постигаме богатството на душата повече от материалните блага, да се чувстваме доволни от доброто, което вършим. Извънредно поучителна книга, в която главният, герой Дал е истински апостол на истината.
към текста >>

В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя.
София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки.
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята.
Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним.
към текста >>

Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота?
Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти?
към текста >>

11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11.
9), показват отчасти слаба телесна конструкция и отчасти флегматично-меланхолична умствена слабост. 8. Спокойно-силни, бързо-погледващи, меко-проницателни, тихо-спокойни, изнурени, стопяващи, бавно-движущи се очи — очи, които чуват до като гледат, наслаждават се и пият, примесват и боядисват предмета си като себе си и са средство за сластолюбиви и духовни наслаждения, не са никога кръгли, нито всецяло отворени; никога не са дълбоко потънали или протегнати; никога немат тъпи ъгли или остри, обърнати надолу. 9. Дълбоко - потънали, малки, остро-очертани, мрачкаво-сини очи под костно, почти перпендикулярно, чело, което в долната си част потъва некак си навътре, а отгоре е очебиещо закръглено (фиг. 10), не са проницателни, нито мъдри, а изобщо подозрителни, горди, груби и студено-сърдечни характери. 10. Колкото повече горния клепач, или кожата отдолу или над ябълката на окото изглежда разтегната и добре определена, колкото повече засеня зеницата и отгоре се оттегля под костта (фиг. 11), толкоз повече има духовен характер, изтънчено чувство, любовно разположение, истинска, искрена и постоянна деликатност. 11. Очи, които в момент, когато са фиксирани върху най-святия обект на обожание, не изразяват благоговение и не вдъхват сериозност и почитание, никога не могат да имат право на красота, на чувствителност, нито на духовност. Не се уповавайте на тях. Те не могат да любят и да бъдат любени. У тях не може да се намери лице с черти на истина и сила. И кои са такива очи?
към текста >>

В същото време те могат да притежават изтънчено чувство, красноречие, благодетелност и да бъдат богати с таланти. 4.
На такива мислите и наклонностите винаги теглят към земята. Те са стиснати, студени, безсърдечни, несъобщителни, често злобно-саркастични, зле разположени или крайно хипохондрични или меланхолични. Когато са изпъкнали в горната си част, те са страшни и сластолюбиви. 3. Носове, които са някак си обърнати на горе при върха и рядко потъват навътре при корена, под едно по-скоро перпендикулярно нежели отстъпващо чело (фиг. 16), са по естество склонни към удоволствие, спокойствие, ревност и упорство. В същото време те могат да притежават изтънчено чувство, красноречие, благодетелност и да бъдат богати с таланти. 4. Носове, които имат от двете си страни врезки или много линии (фиг. 17), които стават видими при най-малко то движение и никога не изчезват съвсем даже при пълна почивка, изявяват тежък, утекчителен, често хипохондричен и злобен, мошенически, подъл характер. 5. Носове, които лесно и продължително се обръщат на горе в бръчки, рядко се намират в истински добри хора, като онези, които едвам се сбръчкват, даже с усилие, се намират у тия, които са съвършено нечестиви. Когато носове, които не само че се лесно набръчкват, но и остават дирите на бръчките врязани в тях, се намират в добри мъже, тези добри, добре разположени мъже са полуглупци. 6. Обърнати нагоре носове, в груби холерични мъже, под високи и изпъкнали в долната си част интелигентни чела с протегната долна устна (фиг.
към текста >>

макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече.
Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия.
към текста >>

И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили.
За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил. т. е. той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния.
Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване.
към текста >>

Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България.
А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
към текста >>

Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство.
Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
към текста >>

Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си.
Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда. Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек.
към текста >>

Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е.
И обяснимо е, че мислите, когато могат да се почувстват, могат да се възприемат картинно от няколко души, макар и да не са ясновидци. Също така безсъмнено едно всекидневно явление е, че мислите сами упражняват въздействие на далеко, съзнателно или несъзнателно. Така лекарите могат чрез сугестивните си мисли от далеко да повлияват на болните си, с които се намират в отношение. По това се срещат доказателства в литературата на магнетопатите. Бъканън има своя специална метода при диагностирането от далеко. Най-първо се явява едно неприятно дърпане на местото на френологическото приятелско чувство, те. е. на страните на средната лобна покривка. Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си.
към текста >>

Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности!
В първия случай ще имаме една по-висока степен на проявление, отколкото мозъкът, разглеждан отделно, би ни дал право да предполагаме. В втория случай — по низка степен на проявление: едно известно количество сила, която постоянно остава скрита (латентна). Наблюденията на четците биха могли да доставят изобилни доказателства за тоя важен принцип, който заема голям дел в причините за кривото разбиране на френологията и физиогномията. IX. Закон за латентността Принципът за латентността, за който се спомена в предходния отдел, има едно особено приложение в два реда случаи; и трябва да се отбележи, че: В много младата възраст, когато характерът се намира в загадъчно състояние и голяма част от силата му лежи скрита, много от лицевите знаци на характера са още неразвити, а в най-старата възраст много от тях са отчасти или изцяло заличени. От това изложение не следва, че греба да считаме лицата на много малките деца и много старите хора нехарактерни, а просто, че е необходимо да се правят отстъпки поради споменатите условия. Например, не можем да предричаме абсолютна, вродена и постоянна слабост и недостатък на усърдие и чувство по един малък, вдлъбнат нос и малка, прибрана брада, свойствени на детската възраст. Способности! е, които носовите кости и тия на долната челюст означавай, не са били още извикани към активност; те едвам в юношеската възраст, обикновено, вземат своята постоянна форма. До това време формата на главата — при разглеждането на която също трябва да се има пред вид факта на естественото неразвитие — темпераментните условия и наследствените предразположения ни дават указания за скритата сила на спящите способности. Какво именно ще бъде тяхното крайно развитие, това зависи, във всеки случай, в голяма степен от възпитанието и от други външни влияния. У някои хора чертите на лицето, особено носът и брадата, спазват през целият живот своята форма от детинство. Това са случаи или на абсолютно и вродено слабоумие, или на спънато развитие — случаи, които са обикновени в най-долните и най-невежествени класи.
към текста >>

Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми.
Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов. Когато горната част на хълма, която сочи към север, е по-силна, по-изпъкнала от долната, която лежи по-близо до ръчния юг, това означава, че в характера преобладава идеалната любов, благотворителност, благосклонност, нежност и любов към децата и ближните. В противния случай това означава преобладание на животинските инстинкти и чувствените страсти. Където хълмът на Венера изобщо е добре развит, двете му части са равномерни, там има хубост и грациозност, любов и чувство за хубави форми. Това не се отнася само до изкуството, а и до всекидневния живот; впрочем. Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип. Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина. Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот.
към текста >>

Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература.
От към юг граничи с линията на сърцето. Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава. Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава. Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи. Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества. Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е.
към текста >>

При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък.
Когато слънчевият хълм е гладък и правилно оформен; това означава задоволство, спокойствие и радости, но един живот без особен блясък и слава. Една линия върху това възвишение предсказва дарба и слава. Две кръстосващи се линии предсказват талант, който остава без външни успехи. Един прекомерно развит слънчев хълм означава алчност, свързана с разточителност, а покрай това славолюбие, лекомислие и самохвалство. Един не висок, но иначе добре развит слънчев хълм означава интелигентност, художествено чувство, гениалност и склонност към литература. При такива хора се среща чувство на хубавото и особена любов към външен блясък. Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества. Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е. на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината.
към текста >>

Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали.
Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества. Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е. на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината. Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура. 5. Хълмът на Меркурий Както се вижда на фиг. 23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез линията на сърцето. Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие. Една или две линии върху него означават много промени в съдбата.
към текста >>

Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант.
23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез линията на сърцето. Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие. Една или две линии върху него означават много промени в съдбата. Силно набраздяване на този хълм означава наклонност към кражба. Същото означава и чрезмерно развит хълм; същевременно показвай наклонност към лъжа, лукавство, безсрамие и дързост. Когато хълмът на Меркурий е добре развит, това означава любов към науките, чувство и интерес към духовна дейност и ораторски талант. Обаче, поради взаимното разположение на останалите меродавни фактори в дланта, един добре развит хълм на Меркурий може да предскаже и търговски дарби, схващане на свръхчувственото, присъствие на духа, духовитост, шеговитост и склонност към магическа дейност. Темпераментът е обикновено една смес от флегматичен и меланхоличен или от холеричен и меланхоличен. Ако хълмът е развит негативно, тогава липсва всяка способност и наклонност за наука и търговия. 6. Хълмът на Марс Както ни показва фиг. 23. Марсовият хълм лежи под хълма на Меркурий отделен от него чрез линията на сърцето.
към текста >>

Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8.
Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки. На хълма Сатурн една звезда е лош признак, предвещаващ тежък удар на съдбата или позорна смърт. Звезда на слънчевия хълм предрича случайно постигнати почести и богатства. Звезда на хълма Меркурий показва, че лицето ще извърши голяма кражба или друго нещо подобно. Звезда на Марсовия хълм означава, че лицето е убиец.
към текста >>

Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското.
На хълма Венера означава нещастна любов. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. СЪДБАТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ — ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ (Продължение от кн. III.) Слънцето е символ на индивидуалността, а местото му в хороскопа показва вида на ограниченията, които се налагат на вътрешния човек, на неговото его. Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа.
към текста >>

За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство.
Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт.
към текста >>

В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави.
Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
към текста >>

Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта!
Така наречените десни партии, обаче, са съкрушени в изборите: те нито по отделно, нито всички вкупом могат да съставят парламентарно правителство. Каква е поуката от това? Никаква друга, освен тая, че народът иска тяхното разформиране, като очевидно вредни фактори в нашия политически живот. И резултатът от законодателните избори, следователно, най-красноречиво показва, че българският народ е сит вече на досегашните експерименти в държавното управление и неудобрява нито принципите, които тия несериозни политически групировки се представляват да изповядват, нито тяхната политика, плод на която са толкова катастрофи, военни, политически, стопански и морални. И тогава още един излишен път се оправдава нашето твърдене — че е крайно време да се тръгне из нов път: на обединение всички честни и умий българи, към която и партия до сега да са принадлежали, и на безкористна служба на род у в духа на Христовото учение. Нека всред българския народ да изчезне всека лъжа, да престанат всички кражби и злодеяния и да възкръсне чувството на правдата, истината и любовта! Само там е спасението. ИЗВЕСТИЕ Умоляват се неплатилите още своя абонамент да го внесат час по-скоро, без особени покани. Всички нови абонати, които нямат възможност да внесат годишния си абонамент наведнъж, могат да го платят за улеснение, в три срока. Умоляват се особено Г. г. учителите, основни и гимназиални, да разпространяват между колегите си, учениците от горните класове и гражданите това толкова полезно списание, в което се третират основните въпроси по образованието и възпитанието.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството.
Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм.
към текста >>

Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм.
Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж?
към текста >>

Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло.
Както през първите детски години вълшебни възпитателни средства са подражанието и примерът, тъй сега такива са послушността и авторитетът. Естествен, непринуден авторитет трябва да притежава духовно-нагледното, по което детето изработва своята съвест, наклонности, навици, темперамент и с чиито очи то ще гледа на околните явления. Прекрасните думи на поета: „Всеки трябва да си избере своя герой и по неговите стъпки да си отвори път към Олимп“, имат най-голямо значение именно за тази възраст. Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота.
към текста >>

Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си.
По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни. От казаното се вижда, колко плодотворен се явява окултизмът в практическия живот. Ако некой заеме своите символи от един материалистичен мироглед и с тях почне да занимава децата, тези символи ще произведат малко впечатление върху последните. Те ще бъдат символи пресилени, измислени, принудени. Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя.
към текста >>

Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение.
Истинският окултист без пресилване ще приеме горния символ за излизането на душата от тялото, защото за него това е истина. За него излизането на пеперудата из пашкула наистина представлява на по-низка степен на битието същия процес, който на по-висока степен се повтаря като излизане на душата от тялото. Той е изпълнен със силна вяра в този символ, и тази силна вяра се предава във вид на тайнствени струи от говорителя на слушателя и действа убедително. В този случай истински живот се прелива от възпитателя към възпитаника и обратно. Но за да постигне такова въздействие, възпитателят трябва да черпи из окултен източник. Думите му, — и всичко, което изхожда от него, — трябва да бъде проникнато от чувството, топлината и светлината на истинското духовно настроение. Тогаз ще се открият велики и светли перспективи за цялото възпитателно дело. Ако педагогиката почне да черпи от жизнения източник на окултизма, тя ще се оживотвори. Ще престане тогаз ходенето чрез напипване, което е съществувало и съществува в тази област. Душевната способност, на която трябва да се обърне особено внимание през този период, е паметта. Развитието на паметта е свързано с оформяването на етерното тяло.
към текста >>

Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз.
Основаната на него възпитателна система лесно дохождало предразсъдъка, че не трябва да се усвоява нищо само по памет. Тя неуморно се бори против простата тренировка на паметта и измисля най-хитроумни методи, за да не усвоява детето по памет това, което още не може да разбере. И какво е това „разбиране“, за което говорят? Материалистът е дълбоко убеден, че проникването в същността на нещата е възможно само с помощта на отвлечени понятия. Той мъчно би се убедил, че за разбиране на явленията има нужда и от другите душевни сили поне толкова, колкото и от ума. Изразът, че можем да разбираме със сърцето, чувството и душата си, както разбираме с ума си, не е прост фигуративен израз. Понятието е само едно от средствата за разбиране на околния свят. Само материалистът го счита за единствено средство. Обаче, не са малко и такива хора, които не считат себе си за материалисти, но при все това не признават друг познавателен способ, освен умственият. Такива хора считат своя мироглед, може би, за идеалистичен или даже за духовен. Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща.
към текста >>

Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си.
Всяко нагледно обучение в тази възраст трябва да бъде одухотворено. Напр., не трябва да се задоволяваме само да покажем на детето растението, семето, цвета. Всичко трябва да служи за символ на духовното. Се.мето не представлява от себе си само това, което виждаме с очите си. В него невидимо се крие цялото бъдещо растение. Детето трябва живо да схване с чувството си, с фантазията си, с душата си обстоятелството, че има пред себе си много по-вече, отколкото това, което вижда със сетивата си. У него трябва да се събуди предчувствие за тайните на природата. И да не мислим, че с това ще пострада сетивното възприемане. Напротив, ако се ограничим само със сетивната нагледност, никога няма да узнаем истинското съдържание на нещата. Всяко нещо се състои от дух и материя, и наблюдението няма да стане по-малко грижливо, ако бъдат приведени в действие всички душевни сили, а не само физическите сетива. Ако хората можеха да виждат, както виждат това окултистите, колко много неща заглъхват и изсъхват в душата и тялото поради изключително външното, физическото нагледно обучение, то т не биха настоявали толкоз много за него.
към текста >>

Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства.
Без съмнение, ще има да се побеждават некои препятствия, преди да проникнат в педагогиката почерпените из самия живот принципи на окултизма. Това е нещо естествено. Окултните истини днес още за мнозина изглеждат странни. При все това, веднъж като е истинска основата им, те ще проникнат в културата. Само когато възпитателят ясно съзнава, кога какви възпитателни похвати могат да действат на детето, ще притежава нужния такт да прилага във всеки даден случай подходящото средство. Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
към текста >>

Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус.
Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите.
към текста >>

От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство.
Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си.
към текста >>

Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство.
Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм. От юношата се изплъзват много неща през по-нататъшния му живот, ако през тая възраст (до половата зрелост) не се положат старания за развитието на музикалното му чувство. Цели области от живота на света остават съвсем скрити от този, който е лишен от музикалното чувство. Но и другите изкуства не трябва да се пренебрегват. В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото.
към текста >>

Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства.
В възпитателния план не трябва да липсва и събуждане на вкус към архитектурните стилни форми, към пластичните образи, към красотата на линиите и рисунките, към хармонията на боите. При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност.
към текста >>

Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно.
При не благоприятни условия този план ще трябва да се приложи в по-опростен вид, но все пак няма да има право този възпитател, който казва, че при неблагоприятни условия не е възможно да се направи нищо в това направление. С най-прости средства може да се постигне много нещо, ако възпитателят разбира от работата си. Любов към живота, жизнерадост, настойчивост в почнатата работа, — всичко това дохожда от правилното развитие на вкуса към хубавото, художественото. И колко ще се облагородят и украсят отношенията на хората един към друг чрез естетичната култура! Видехме, че нравственото чувство също се култивира през този период чрез идеални авторитети и други средства. Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси.
към текста >>

Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“.
И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът.
към текста >>

И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие.
И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма.
към текста >>

Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство.
Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си.
към текста >>

Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
към текста >>

Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени.
Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото.
към текста >>

То се приписва на първия принцип на Бога, който се прилага към животинското царство и му дава живот.
„През зимата той господства над севера, образува минералите и неодушевените същества“ (Кирхер). 20) Реш — ר. Името е (Роде х), т. е. повелител. Образува растенията, според Кирхер. То се приписва на първия принцип на Бога, който се прилага към животинското царство и му дава живот. 21) Шин — ש. Името е Шадай, т. е. Всемогъщ и означава качество, придавано на втория принцип на Бога. „Животните са това, което има живот“ (Кирхер). Той дава зародиша на всичките растителни субстанции.
към текста >>

Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание.
Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече старание, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина. Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се успокояват, както се възбуждат. Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни. Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства. Тяхното мото е Dum vivimus, vivamus, — до като сме живи, нека живеем. Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание. Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания.
към текста >>

Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт.
Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло?
към текста >>

С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата.
Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите. При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично. Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр. с нашето вегетарианство и въздържание от всяко спиртно питие.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност.
Ние ще узнаем, как, в течение на вековете, се е развивал българинът физически, умствено и духовно, и така ще открием ония негови недостатъци и пороци във всяко отношение, които трябва да се отстранят чрез образованието, възпитанието и управлението, и ония слабо развити способности, които трябва да се усилят, за да може да се достигне една по-висока степен на културно развитие и с това да направим по-голяма крачка към хармонично духовно усъвършенстване. Като един пример само, ние ще посочим тук за илюстрация на казаното, че у българинът е силно развита наклонността към любостежание и имотност. Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление.
към текста >>

Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия!
Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
към текста >>

Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор.
Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен. Той беше вегетарианец по избор, ядеше месо само в компания; погълнат във вътрешните си видения, никога не говореше за тях, освен когато това се желаеше от други. От упражняването на психичните си сили той не спечели никакво предимство, в светското значение на тази дума, а обратно, той жертва репутацията, която можеше да има в цяла Европа, като предпочете теософията пред науката. Че Сведенборг не направи в същност никога впечатление на един популярен ум, това се дължи на факта, че той имаше малка сила на въображението и нямаше чувство на хумор. Той презираше метафизиката и избягваше риториката. Той искаше факти и описваше славата на небесните дворци по начин, който се употребява при описване инвентара на някоя земна къща. Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих.
към текста >>

Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът.
към текста >>

Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали.
Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи.
към текста >>

Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден.
Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека.
към текста >>

Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека.
Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото.
към текста >>

Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите.
До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата.
към текста >>

С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота.
Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност. Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия. Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен. „Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини. Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер.
към текста >>

Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях.
Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия. Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен. „Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини. Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце. Неговата наклонност към материални наслади е свързана с липса на всяко влечение към бленуване и често с отвращение от поезията. Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр.
към текста >>

Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога.
На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас.
към текста >>

Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , .
Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос.
към текста >>

Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ.
1 стр. 20 на „Всемирна летопис“). Ето това приключение: Прозорците на ресторанта — пише Макс Нордау — бяха отворени и приятният въздух на пролетната нощ водеше борба с препълнената от тютюнев дим атмосфера за завладяване на залата. Пред погледа навън се разкриваше дълбоко-синьото небе и светещия месец, чийто синкаво-блещукащи лъчи трептяха през младите листа на цъфтящите дървета, които се полюляваха от слабия ветрец насам-нататък пред прозорците. На нашия кръжок, обаче, чиито членове от дълго бяха свикнали да се събират всяка вечер около една определена маса на весела беседа, нищо не беше тъй далечно и безинтересно, както поетическите съзерцания. Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ. Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Внезапно, ново странно чувство го завладя.
Не забелязвайки оскърбителното му държане и кръвнишкия му поглед, Джета се приближи към него, тури ръцете си на рамената му и втренчено гледаше на него. Ни презрение, ни страх, ни съжаление нямаше в тоя поглед. Това беше дълъг, мълчалив въпрос. „Погледът на мъдрия се насочва по вече върху , туй—да се намери причината и оправданието на просташката, отколкото на самата просташка“, казал е неговия Господ. Джета се стараеше да вникне в причините на миналото. Внезапно, ново странно чувство го завладя. Като, че духът на оногози, когото той тайно наричаше Учител, влизаше в него, озаряваше го със светлината си . . . той видя с други очи, той разбираше скрития смисъл на нещата. Джета видя миналото на войника; цялата верига От неговите предшестващи животи, целия живот на неговата карма. Много грешки и падания видя той, причината на които бе неведението .
към текста >>

Личността на учителя Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица.
Марка, гл. 10, ст. 14 и 16). Някои педагогически течения говорят за трудово училище. Добре, но и в трудовото училище, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта. Личността на учителя Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица. Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ.
към текста >>

Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот.
10, ст. 14 и 16). Някои педагогически течения говорят за трудово училище. Добре, но и в трудовото училище, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта. Личността на учителя Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица. Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното.
към текста >>

Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство.
14 и 16). Някои педагогически течения говорят за трудово училище. Добре, но и в трудовото училище, в центъра на цялата училищна дейност, трябва да стои любовта. Личността на учителя Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детската душа има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните лица. Окултизмът особено набляга на това чувство, защото знае закона: Тези качества, към които детето е благоговеяло, по-после, когато порасне, ще има предразположение да ги прояви в своя характер, в своя живот. Ето .защо, за да развием един идеален характер, трябва да поставим детето в такава среда, дето то да може да проявява това чувство. Свещеник Георги Петров разправя за един студент от московския университет, слушател там на лекциите по история на професор Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в дивите кавказки местности, дето е трябвало да подивее и огрубее. Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски е бил и проф. Пирогов.
към текста >>

Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци.
Но благородните думи и характерът на професор Грановски така силно му въздействали, щото той посред тия диви места с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този спомен е поддържало в него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски е бил и проф. Пирогов. Тук се натъкваме на важността на учителската личност. Учителят е важен не само със своите познания, но преди всичко със своя характер. Той трябва да представлява един идеален характер, който да е в състояние да събуди чувството на благоговение у своите питомци. Учителят трябва да работи всеки ден за своя духовен растеж. Г-н П. К. Д. казва: „само тогаз можем да възпитаваме, когато сме преминали през новорождение. Значи, не всеки може да възпитава, а само този, у когото има този нов дух“.
към текста >>

Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза.
А те били, както казахме, не по-малко от 4000 човека. Ние виждаме целия му живот да се състои от една върволица примери на безчовечно тъпкане на ближните си, за да може по техните трупове като по стъпала да се качи по-високо и по-високо. Не, не са и не могат да бъдат истински човешки герои нито Александровците, нито Наполеоновците“. Нека при преподаване по история в училище да изложим на децата живота на истински великите хора, напр. на един Сократ, на един Питагор, Джордано Бруно, Ян Хус и пр. Нека събудим у децата чувство на благоговение пред величието на техния характер, и тогаз това чувство на благоговение постепенно ще работи върху техните души и ще изработи в тях предразположение да проявят по-после идеализъм, да станат борци за една възвишена кауза. След 14 години вече можем да преподаваме на учениците историята, по-свързано и то във вид на културна история, за да се види постепенния духовен развой на човечеството. При преподаването на географията също трябва да се избягва шовинизма. Обучението по естествознание Най-голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава на всякъде в живота. Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва.
към текста >>

С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение.
Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на фантазията да работи, тя е пасивна. А когато подробностите не са представени, то фантазията сама допълва подробностите, значи твори. Творбата е най-висшата човешка дейност.
към текста >>

Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му.
А когато подробностите не са представени, то фантазията сама допълва подробностите, значи твори. Творбата е най-висшата човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори. А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен. Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му. В всички области на училищната дейност ние можем да дадем възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание. При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига. Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност. Но последният принцип се прилага в много слаба степен.
към текста >>

8, виждаме животинското решително да надделява и апетита да господства и над ума и над чувството.
7), и което показва, че в тия случаи е имало превъзходство па умствените качества над жизнената система. Петър Велики, Наполеон и нашият генерал Георг X. Томас са също бележити примери на умствено-жизнен темперамент. Когато стане обратното, т. е. когато долната част на лицето е развита за сметка на горната, както е показано на фиг. 8, виждаме животинското решително да надделява и апетита да господства и над ума и над чувството. При тази форма на лицето, коремът е сравнително по-широк от гърдите и лимфатичната система по-активна от кръвоносната. Съчетанието на елементите на тая форма с тези на предшестващата в приблизително еднакви пропорции ни дава квадратното лице, което се среща по-вече между германците, отколкото между коя да е друга нация. Признаците на тая смесена форма са голяма енергия, издръжливост и жизнена сила, с нещо от импулсивността и буйността, които са присъщи на кръглото лице или жизнената форма. Яйцевидното (пириформено) лице Когато мозъкът и нервната система, на които седалището и центъра е големият свод на черепа, указват преодоляваше влияние в устройството, разширението на горната част на лицето, включително челото, дава яйцевидна или крушовидна форма на главата. (фиг. 9) Челото е високо и бледно.
към текста >>

18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност.
до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса. Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер. Но взет в свръзка с други указания, той за пазва значението си. Наклонението назад на лицевата линия (вж. фиг. 18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока. Чрез наклонението на линията напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен. Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг. 19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно.
към текста >>

Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското.
Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа. Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими. Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме: 1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг.
към текста >>

Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот.
Тази форма е характерна не само за учените, но и за великите композитори, защото композиторското изкуство предполага разбиране на ритъма, а ритъмът изисква една математична основа. Относително външните характерни качества може да се каже, че у народи, в които надделява квадратния тип, се среща по-малко простота и повече учтивост, по-малко откровеност и повече преструване, отколкото това е у народите, в които надделява лопатовидният тип. с) Лопатовидни пръсти (фиг. 35). Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване.
към текста >>

Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища.
Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки.
към текста >>

Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат.
Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки. До като първите се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди. 8. Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с.
към текста >>

Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното.
Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки. До като първите се възхищават от големи постройки, украшенията на които не остават незабелязани и неоценени от тях, последните се импонират само от грамадните размери на строителното изкуство, напр., от старите египетски пирамиди. 8. Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата. Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е. чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия.
към текста >>

чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия.
Резюме на учението за пръстите Лопатовидни и ъглести пръсти изобщо означават материализъм и чувство за реалното. Значи, лица с. такива пръсти имат любов към индустрията, към полезните и необходими изкуства, както и към теориите и делата. Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е. чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия. Гладките пръсти означават, че страстите и инстинктите надделяват над разума. Възлестите пръсти означават влияние,:което е в съгласие със значението, което отговаря на крайния фаланг. Те означават също — пресметливост, чувство за обобщаване. Разбира се, трябва да се внимава върху болезнените надебелявания на ставите, каквито се случват при ревматични афекции и при подагра у по-старите хора — те не бива да се вземат за типични. Твърди и набръчкани ръце обикновено са признак на вироглавство и упоритост.
към текста >>

Те означават също — пресметливост, чувство за обобщаване.
Конусовидният и остри пръсти означават наличност на идеализъм. На коничните пръсти принадлежи познанието на красивото, значи, изкуството, на особено силно заострените — познанието на идеално истинното, т. е. чувство за възвишена поезия, лирика и идеална философия. Гладките пръсти означават, че страстите и инстинктите надделяват над разума. Възлестите пръсти означават влияние,:което е в съгласие със значението, което отговаря на крайния фаланг. Те означават също — пресметливост, чувство за обобщаване. Разбира се, трябва да се внимава върху болезнените надебелявания на ставите, каквито се случват при ревматични афекции и при подагра у по-старите хора — те не бива да се вземат за типични. Твърди и набръчкани ръце обикновено са признак на вироглавство и упоритост. Такива ръце почти никога не могат да се обтегнат и дланта им обикновено образува слаба вглъбнатина. Що се отнася до формите на пръстите и ръцете, те изобщо се наследяват, а не се придобиват. .Може чрез особено действащи външни обстоятелства да станат някои изменения във формата, но първоначалния тип остава непроменен.
към текста >>

Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост).
И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг. Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят. Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт.
към текста >>

Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък.
Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“. „Че палецът отдавна е символ на волята, следва и от това, че римляните в своите покрити с кръв циркове вдигали палеца си, когато искали да подарят живота на падналия борец и го обръщали надолу, когато искали неговата смърт. Сега искаме да видим, какви заключения могат да се вадят от формата и големината на палеца, като най-напред разгледаме значението на големината на палеца изобщо. Малък, слаб и незначителен палец показва слаб, нерешителен и боязлив дух, който се колебае във всички ония неща, които не изглеждат само чувство и инстинкт, а включват в себе си разум и разсъдък. Такъв палец притежават ония момичета и жени, които, изпълнени от любов и чувственост, търпеливо, без противене се отдават на избраниците на своето сърце. Лица, които притежават малък палец, са извънредно търпеливи, защото те се управляват от сърцето си и се чувстват по-добре в кръга на чувствата, отколкото в кръга на мисълта; затова те разсъждават и действат повече по вдъхновение, отколкото след зряло обмисляне. В противоположност на тях, тия, които притежават голям палец, са самостоятелни и затворени в себе си ; те се движат повече в кръга на идеите и мисълта, отколкото на чувствата. Техните решения не се диктуват, от разума, а от моментните прищявки. Сега остава да говорим върху връзката между формата на другите пръсти и значението на палеца.
към текста >>

Стремежът на този тип трябва да надвие своите силно свързани със земното влечения и да култивира в себе си религиозно чувство.
Този деканат е повече критичен и егоистичен, но същевременно и твърде интелектуален. Третият деканат има за съвладетел Сатурн (), при което леността. към която Таурус показва склонност. отстъпва место на по-голяма дейност. Последният деканат се характеризира с по-малка благо надеждност и с по-голямо себелюбие отколкото първия. Стремежът на този тип трябва да надвие своите силно свързани със земното влечения и да култивира в себе си религиозно чувство. Освен това трябва ла бъде надвита и склонността към леност. в М. С. дава силно желание за мир и за ползване от една заслужена почивка — да жъне плодовете на извършената работа, което често е твърде материалистично. Той е възприел известно становище, което не изменя лесно. в десц.
към текста >>

Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект.
Гемини обикновено е свързан със здраво тяло. Този знак управлява дробовете, ръцете и раменете. За да се изкачи по-високо, тоя тип трябва да смекчи своя студен позитивизъм и чрез пасивност да остави своята интуицията да действа. Неговото неспокойствие тогава ще изчезне. Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия.
към текста >>

Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение.
Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц.
към текста >>

Плодовитост в мислите, често обаче липса на чувство за отговорност — за да го приложи на практика — и ветърничавост.
По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц. Плодовитост в мислите, често обаче липса на чувство за отговорност — за да го приложи на практика — и ветърничавост. в I. С. значи известна приятелска импулсивност, чрез която лицето ще постигне много в някои направления. () КАНЦЕР — Рак Владетел . Знак на водата ТИП: ХОЛАНДЕЦ (не нидерландец) Като асцендент: Лев Толстой, Чайковски, Г-жа Ел. П. Блаватска, Кайзер Вилхелм II, Емил Зола.
към текста >>

Неговите най-големи добродетели са честност и силно развито чувство за справедливост.
Характерът е услужлив, приятен, често малко индиферентен, но почти винаги твърде симпатичен. Волята слаба, поради което хората от тоя тип силно се влияят от обстоятелствата и външните влияния. Той често е роб на своите чувства и прищевки. Либра дава талант към изящните изкуства, особено към музиката. Той се стреми на всека цена да избегне неприятностите. Неговите най-големи добродетели са честност и силно развито чувство за справедливост. управлява кръста, главно над бъбреците, — с изключение на бъбречния таз () Тук следов.:—секреция, отделяне, в противовес на предишните знаци — абсорбция, поглъщане. Първият деканат се управлява от Венера, вторият има за съвладетел Уран и Сатурн (), чрез което към другите качества се прибавя дипломатичност. Третият деканат има за съвладетел Меркур (). Този деканат дава твърде красиви, пропорционални тела. Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност.
към текста >>

Основната черта на характера е съвестно чувство към чест и любов, към хармония и ритъм.
Стреми се към популярност и публично признаване. Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост. в десц. Духът е широк и безпартиен, понякога, обаче, страхлив и нерешителен. в I. С. Основната черта на характера е съвестно чувство към чест и любов, към хармония и ритъм. () СКОРПИО — Скорпион. Владетел . Знак на водата ТИП: СЪВЕРО-ГЕРМАНЕЦ Като асцендент: Гьоте, Д-р Рудолф Щайнер, Едисон, Морис Метерлинк, Жана д’Арк. Под този знак се различават два ясно разграничени типа: на по-висшия и по-низшия скорпион-тип. Под него идват по-висшите идеалисти, мистици, чието влияние може да бъде почувствано в широк кръг.
към текста >>

Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост.
По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението. Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност. Сагигариуса се изобразява като един центавър с обтегнат лък. Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен. Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия. Те трябва да се приучват към по вече спокойствие.
към текста >>

Дава, подобно на Каприкорнуса, един спокоен, търпелив и честен характер и остър, проницателен, философски дух, който, обаче, при се движи повече в идеалистично направление и често е свързан с разговорност и свободно чувство към пластичните изкуства.
в I. С. Основната черта на характера е горещо желание за растене. () АКВАРИУС - Водолей. Владетел []. . Знак на въздуха ТИП: ШВЕДЕЦ Като асцендент: Алфред де Мюсе, Жюл Сандо, Лорд Салисбъри. Дава, подобно на Каприкорнуса, един спокоен, търпелив и честен характер и остър, проницателен, философски дух, който, обаче, при се движи повече в идеалистично направление и често е свързан с разговорност и свободно чувство към пластичните изкуства. Този знак дава влечение към самотност и сериозно учене, особено в окултно направление. Изследването на всички неща, които се отклоняват от обикновеното, особено изучването на човешкия характер и на големите въпроси на живота са неговите любими теми. Хората от тоя тип обикновено силно се влияят от другите. Под този знак има два различни типа — един светъл и един тъмен, — лицето тясно, брадата дълга. Очите са великолепни.
към текста >>

Основната черта на характера е силно развитото чувство за любов към хората, резултат от съзнанието, че това чувство е изворът на всичките откровения и манифестации.
С показва желанието за съдействане в еволюцията на човечеството, за което им спомага тяхното по-широко схващане. Становището е това на търсещия истината, без предубеждения и с отворен поглед. в десц. Духът е ясен, без предразсъдъци, но понякога несигурен в своите заключения. в I. С. Основната черта на характера е силно развитото чувство за любов към хората, резултат от съзнанието, че това чувство е изворът на всичките откровения и манифестации. () ПИСЦЕС — Риби. Владетел и . Знак на водата ТИП: ПОРТУГАЛЕЦ Като асцендент: Кралица Вилхелмина ( в асц. в ), Кралица Виктория Испанска, Клео де Мерод, Пий IX, Кралица Фридрих. Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния.
към текста >>

Моралното чувство е изчезнало, но тогава се появява един велик реформатор.
Четири гиганта се запазват: англосаксонците, латинците, славяните и монголите... . . . След 1925 год. виждам една голяма промяна в религиозните чувства и схващания. . . . Моралното чувство е изчезнало, но тогава се появява един велик реформатор. . . . Бог, душа, дух, безсмъртие— всичко това е хвърлено и разтопено в една нова пещ. . . . Аз прозирам засмяната зора на една нова морална ера. Човешкото същество, което е повикано за изпълнение на тази мисия, е един монголо-славянин.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието.
без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
към текста >>

Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност.
Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума.
към текста >>

Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
към текста >>

Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен.
Ще ви кажа един случай на престъпник, с едно малко диво дете. Това дете било още малко бебе, когато едно съседно племе унищожило селото, в което това дете живеело, но по някой начин детето избягало. Това дете, момиченце, било намерено от една мисионерка, която го взела под грижата си и го отгледала. Всичко отивало добре през първите няколко години, но когато малкото момиченце, извадено от дивата среда, станало на единадесет години, докарало в отчаяние майката, която го осиновила. Тази госпожа не могла да накара детето да види разликата между право и криво, не могла, например, да го направи да чувства, че да се краде, е престъпно. Момичето можело да се въздържи, когато знаело, че ще го заловят, но в него нямало буквално никакво чувство, нямало нищо, към което да се апелира; и за тази добра госпожа, която не знаеше за прераждането, проблемът беше сърцераздирателен. Прераждането сега разрешава всичките тези проблеми веднага.. Взели сте една млада душа, която е имала твърде малка опитност, която няма нищо отвътре, което да е отзивчиво на възпитанието, което иде отвън , и не е имала опитността да проявява съвест. Защото, що е съвест у децата ви? Не е ли отзивчивостта им към един висок идеал? Детето отговаря на една велика и вдъхновена мисъл, но защо? Защото съвестта в него, резултат от миналата опитност, е научила разликата между правото и кривото, и за съзнателността в новия мозък единственото нещо, което е нужно, то е да проговори вътрешното „аз“ и да отговори на питането, отправено към мозъка.
към текста >>

Като отправите ума си навътре, вместо навън, и като направите да утихне мисълта и чувството ви, слушайте гласа на духа в тая вътрешна тишина.
Защото тая памет не съществува в ума и в мозъка, които не с преминали през всички опитности. Как да достигнем тая памет, това е друг въпрос. Тя се достига, като се оттеглим от работите на външния свят и от сегашната дейност на ума и като заживеем в тихата област на духа, с насока навътре, вместо навън. Вие се стремите винаги навън. Ако искате сериозно да спечелите оная памет, за която ви говоря, то обърнете се вътре в себе си, през известен период от време, само половин час дневно, затворете се от външния свят и престанете да мислите за нещата, които ви интересуват навън. Като отправите ума си навътре, вместо навън, и като направите да утихне мисълта и чувството ви, слушайте гласа на духа в тая вътрешна тишина. В нея ще възникне, бавно и постепенно, едно ново съзнание. Бавно и постепенно, съразмерно с познанието ви от миналата и сегашната ви способност, това съзнание ще се затвърди в самите вас, това ще бъдете самите вие, а щом се събуди духовното съзнание, тогава паметта ви за миналото ще се повърне. Не искам да кажа, че всичко ще се събере в мозъка ви едновременно, но когато обърнете вниманието си към която точка искате, ще намерите, че можете да преживеете пак миналия си живот. Ето как някои от нас са добили паметта за миналото. Видях едно съобщение в един вестник, онзи ден, че аз съм помнела всеки ден от миналия си живот!
към текста >>

Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене.
Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение.
към текста >>

По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си!
Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли.
към текста >>

В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство.
У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба.
към текста >>

За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство.
Всичката училищна работа трябва да се използва, за да се развие у децата такъв идеализъм. Не само преподаването на предметите трябва да се използва за тая цел, но и целият живот в училището. Преди всичко, разбира се, самите възпитатели трябва да бъдат високо стоящи личности, одушевени от същия този идеализъм , който трябва да се събуди у децата. Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън.
към текста >>

Най добро канализиране може да се постигне чрез истинско религиозно чувство, любов, идеализъм .
Както казах на своето место, за да бъдем гарантирани, че свободното възпитание ще бъде безопасно, необходимо е като условие да имаме канализиране на детската енергия. Сега пита се, как може да стане това канализиране. Много просто: всичката работа на възпитателя ще се състои в това да заинтересува ученика да вложи своята енергия в добро направление. В днешното училище това не се постига. Това ще се постигне при активното обучение, когато ученикът с цялата си душа, с всичките си сили участва в училищната работа. Най добро канализиране може да се постигне чрез истинско религиозно чувство, любов, идеализъм . Канализирането ще се постигне още и чрез поглъщане вниманието и интереса на ученика чрез разни дружества и кръжоци. Ще се даде възможност на ученика в тези дружества да твори, да разисква и пр. На ученическите дружества и кръжоци по никой начин не трябва да се пречи Напротив, те трябва да се насърчат. Дружествата могат да бъдат различни: есперантски, въздържателни, вегетариански, туристически, за изучаване на социални, научни, религиозни, философски въпроси и пр.. Д-р В. Ив. Ненов казва: „Колкото добри общественици имаме днес, ние сме то можем да кажем, че те са прекарали школовка в тези ученически кръжоци“ (спис.
към текста >>

Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние.
Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма.
към текста >>

Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото.
Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“. Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния свят чрез известна естествена интелигентности. Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност.
към текста >>

Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания.
Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност.
към текста >>

Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното.
Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг.
към текста >>

За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>

Притежателите на ъглести ръце проявяват особена издръжливост и предвидливост, както и чувство за ред и елегантности.
Друг признак е средно голямата (по-скоро голяма, отколкото малка) плоскост на дланта, четириъгълност в конструкцията на ръката и често възловати пръсти със силно развити стави. Палецът обикновено е голям, със също такъв корен, дланта вглъбната и доста твърда. Тази форма срещаме у хора педанти, у чиновници и военни, които се славят с правдивост и строгост на своите схващания, но не и с особени привлекателни форми на обноски. Качествата на хората с такива ръце са, следователно, тъкмо противоположни на качествата на хората с художнически ръце. Защото при последните липсата на вътрешен морал често се прикрива чрез бляскави способности за държане в обществото. Притежателите на ъглести ръце проявяват особена издръжливост и предвидливост, както и чувство за ред и елегантности. Техните идеали са стабилности, равномерност, ред, постепенност и симетрия. Такива хора проявяват наклонност към организаторска, регулираща и уредническа дейност. В своя стремеж към единство и равномерност те подчиняват всичко на дълга и не разбират, нито търпят друга дейност на душата, духа и сърцето освен тази, която е предначертана от разума. На техния силен и енергичен дух липсва, обаче, оня замах, който отличава художника. Хората с ъглестите ръце имат особена наклонности към моралните, политическите и социалните науки, към дидактичната поезия, граматиката, езиците, логиката и геометрията и към популярното изкуство.
към текста >>

Те.м са присъщи във висока степен вяра в авторитета, чувство на дълг и чувство за практичното.
Такива хора проявяват наклонност към организаторска, регулираща и уредническа дейност. В своя стремеж към единство и равномерност те подчиняват всичко на дълга и не разбират, нито търпят друга дейност на душата, духа и сърцето освен тази, която е предначертана от разума. На техния силен и енергичен дух липсва, обаче, оня замах, който отличава художника. Хората с ъглестите ръце имат особена наклонности към моралните, политическите и социалните науки, към дидактичната поезия, граматиката, езиците, логиката и геометрията и към популярното изкуство. Техните възгледи не могат да се издигнат над традиционното, но те са добри търговци, но и в това отношение не задминават средната мярка. Те.м са присъщи във висока степен вяра в авторитета, чувство на дълг и чувство за практичното. Такива хора могат да бъдат отлични, макар и строги и педантични, чиновници и бюрократи. Те подхождат на онези места, дето важна роля играе авторитети г, властта. Такива хора предпочитат реалното пред нереалното, практическите дарби пред способностите, които произтичат От фантазията. Те поддържат възгледа, че доброто е за предпочитане пред хубавото, а полезното е за предпочитане пред двете. Покрай другото, те проявяват и притворство.
към текста >>

Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване.
Двете части на доста широкия палец са еднакво големи и силни, което означава еднаква сила на волята и разсъдъка. Д’Арпантини нарича този тип философски, защото го срещнал главно у лица, които притежавали особена наклонност към истинското и идеалното, качества, които, както е известно, отличават философския дух. Формата на получетвъртити и полуконически пръсти, конто освен това имат влезли, е един специален и положителен признак за вродена наклонност да се изследват нещата основно. Притежателят на такава ръка почита и цени повече истинското, отколкото хубавото, повече същността, отколкото формата на нещата. Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически. както обикновено се случва, това означава наклонност към поезия. Ако палецът, който при философските ръце обикновено е доста голям, е еднакво развит в двете си части, това означава особена наклонност към метафизиката. Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки. Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите идеи и мнения, преди да ги възприеме.
към текста >>

Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото?
То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм. Освен това, този тип хора проявяват особена наклонност към философска спекулация, към размишление, към обсъждане на философски проблеми. Те обичат философската поезия, мислената лирика напр. на Шилер. В областта на политиката, религията и социологията те се борят за независимостта, за деизма, за демокрацията. Поради вроденото и повлияно от формата на пръстите чувство за ред и със силата на своята наклонност и способност да познават същността на нещата, те повече класифицират, отколкото? нареждат, Те делят изследваните предмети според тяхното естество, а не според формата, големината или случайните им качества. Се а като сравним философската ръка с предшестващите типове, получаваме следното: На философската ръка са свойствени наистина истинолюбието и верността, както и аналитическия талант на лопатообразната ръка, но не и упорството на последната. На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип.
към текста >>

Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята.
На философската ръка липсва и чувствената искреност, както на артистическата, но без себелюбието и лекотата на последната. Докато другите типове разбират само подобните си, а никак не са в състояние да разбират мотивите, начините на мислене и на действие у другите, хората от философския тип знаят да ценят и разбират всички други. От това могат да правят изключение само артистическите ръце в низшите си форми, понеже техните осъдителни инстинкти за страстни удоволствия и наслаждения лежат твърде настрана от сферата на философския тип. Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия. Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят. е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57).
към текста >>

В по-раншните времена, когато с благородния произход по често от днес биваше свързано и благородно чувство, расовата ръка („main de race“) може редовно да е замествала психическата ръка.
Едно особено отклонение от психическия тип е така наречената „main de race“. Още на пръв поглед ние забелязваме, че тази ръка (фиг. 58) по-лесно се простира за благословия, отколкото да се свие за проклеване. Такива ръце навярно са притежавали онези френски царе, които са лекували чрез докосване с ръка. Някой хирогномици са считали тази ръка като изключително наследство на благородните и в този смисъл се отбелязва като „main de race“, понеже се отклонява донякъде от чисто психическата ръка. В по-раншните времена, когато с благородния произход по често от днес биваше свързано и благородно чувство, расовата ръка („main de race“) може редовно да е замествала психическата ръка. В днешно време, обаче, на материализъм и егоизъм такива ръце се срещат все по-рядко. Впрочем, заблуждение е да се мисли, че тази ръка е свойствена само на благородните. Тя не е предимство на рождението, а е свързана с интелектуални и морални предимства. Че такива морални качества не са свойствени само на хора от благороден произход, в това никой не ще се съмнява, обаче, трябва да се признае, че дългогодишното въздържане от физическа работа може да влияе облагородително върху ръцете на принадлежащите към висшите класи хора. За окултиста е ясно, че това усъвършенстване не може да се припише само на физически причини.
към текста >>

Чувство за изкуството нямат, но преструвката е тяхно качество.
Следователно, те са повече алчни, отколкото скъперници. По навик и от страх те ще бъдат добри граждани, но не от вътрешно морално влечение. Не може да им се отрича известна мера от смелост, но те ще я проявят там, където може да им докара полза. У тях не бива да търсим остър ум, но те са достатъчно хитри. Те са привидно кротки и твърди, сами, обаче, не търпят никакъв натиск освен този, който им донася полза. Чувство за изкуството нямат, но преструвката е тяхно качество. Те проявяват и упорство и своенравие, щом чрез него могат да си докарат полза. Всички тези качества се усилват повече, ако пръстите са ъглести. Съвсем друга картина представлява онзи тип, който се състои от едно смешение от елементарна и психическа ръка. Притежателите на такива ръце имат богати душевни дарби, но в материалните си интереси са безпомощни като деца. Те са скромни и щастливи, ако са пощадени от всичко, което има връзка с търговия и индустрия.
към текста >>

Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното.
Един добър аспект на дава смелост, самоувереност, предприемчивост, готовност, любов към аргументиране и сила за преодоляване на препятствията, когато напр. един лош аспект на докарва противното, а именно липса на кураж и самоувереност, липса на енергия, страхливост, стеснителност и пр. Един добър аспект на [] прави ума оригинален, изобретателен, интуитивен, във всичко различен от обикновеното, всекидневното. Под това влияние характерът може да се види странен и непонятен, но оригинален и във всеки случай интересен. Такива хора са врагове на всичко делнично, на всяко имитиране. Един добър аспект на при по-низко развити индивиди ще докара особена наклонност към бленуване, разсеяност в мисленето, на по-високо развитите индивиди ще дарува високо развито художествено чувство, една дарба да се отгатват тайните на природата, с други думи, да виждат онова, което за мнозина не съществува, да мислят гениално, да разбират метафизичното. За да се убедим в тези влияния на Нептун, достатъчно е да проучим хороскопите на Шелей, Китс, Лисит, Рубенщайн, Рудолф Щайнер и др. От околната среда на новороденото дете Меркурий представлява в хороскопа по-младите братя и сестри. За действието на Меркурий в разните знакове ще се говори по-сетне. Меркурий (Хермес) е бил син на Юпитера (Зевса) и на Майа (богиня). Представляват го като посланик на боговете и като божи син, у него се проявява голямо неспокойство, лъжливост, Остроумие и крадливост.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа.
Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ . В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и тяло. Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа. Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония. Двата последни били подчинени на първия. Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща. За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока.
към текста >>

Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване.
На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно. Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението.
към текста >>

Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали.
Страстта на пияницата има за резултат пълно разстройство и упадък на тялото му. Ако неговият дух чрез волева промяна се облагороди, облагородява се и тялото му, особено лицето. Така тялото показва състоянието на духа. Болката е средство за нашето облагородяване. Тя ни сочи извършените от нас грешки. Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали. Ние веднага несъзнателно бихме се повредили смъртно. Ние трябва да благодарим на Твореца за болестите — те са предпазни знаци! В основата на всяка телесна промяна лежи една духовна промени, подобие на упиването с алкохол. никотин и т. н. На това се дължи възможността да се лекува тялото чрез школуване на духа, т. е.
към текста >>

Аз съм убеден, че някои хора са развили в себе си допълнителното, тънкото чувство, посредством което те възприемат, същността на нещата.
Длъжен съм да го кажа скоро. Аз имам предчувствие, че е близка голямата промяна, Аз чувствам. не. аз зная, че слънцето на моя живот бързо залязва, Тия думи предизвикаха у мен въпроса за предчувствията. — Да, аз вярвам в тях, отговори той сериозно и откровено. За себе си имам достатъчно опити в това отношение. Аз съм убеден, че някои хора са развили в себе си допълнителното, тънкото чувство, посредством което те възприемат, същността на нещата. Строго казано, аз не съм имал напълно определени предчувствия: такива скоро са ме посещавали във вид на съновидения. Но неотдавна, тяхната важност за мене съвсем се изясни. Експерименталният, учен може да игнорира фактите на окултните възприятия, но аз вярвам твърдо и съзнателно в тях. понеже зная. че тия факти съществуват.
към текста >>

Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога.
Който седне на кола със сено, пожелае нещо и след това вече не погледна колата, получава пожеланото. Когато пожелаем нещо, не бива да поглеждаме два пъти пъстър кон, ако искаме желанието ни да се изпълни. В Охайо, когато момичетата и момчетата останал зиме по обед в училището, те поставят на нажежената печка зърна от царевица и на всяко зърно давал име. Зърната, които се доближат, посял имената на онези, които се обичал и сетне се женят. Момиче, което може да задържи в ръка запалена кибритена клечка, додето изгори съвсем, ще има верен любовник и всеко негови желание ще се изпълни. Мома, която прекрача метлата, без да я вдигне, няма чувство за ред, тя ще се омъжи много късно или никога. Който внесе стара метла в нова къща, внася нещастието с нея. В Германия и в Австрия също така вярват, че магьосниците се крият в старите метли в ъглите. Който изгори тези метли, очиства дома си от неприятни гости. Американецът, преди да се пренесе в нова къща и си нареди мебелите, преминава през всички стаи с библия в ръка. В Америка не се мете вече къщата, щом мръкне.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни.
Те са избраниците, които се намират сега на земята въплътени, работят като писатели, поети, проповедници, учители и др. и подтикват човечеството в новия път. Тяхното число 9 (1+4+4) е резултат от една дълга еволюция, като хора, които имат всички благородни качества в положителен смисъл. За тях се казва: „и никой не можеше да научи новата песен пред престола тъкмо стоте и четиридесет и четири тисящи, изкупените от земята, от човеците, девствени и непорочни пред престола Божи“. А веднъж изработили в себе си тия свои качества, те създават сега условията за новия живот на земята, чрез прилагане принципите на Христовото учение Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, нито растението. В природата има еднакви закони за всички, и когато дойде времето, всеки се самопожертва за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в I-а глава на Битието: егоизмът във всичките прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всека следа от егоизъм.
към текста >>

Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов?
Същото трябва да вършат и учителите — да учат и възпитават даром, свещениците — да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също, и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци.
към текста >>

Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие.
И общественият строй трябва също да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни. Каква конституция има в един дом, в който родителите и децата се обменят с чувството на божествената любов? Има ли в такъв дом престъпления и нужда от наказание чрез физическо насилие, има ли нужда от принудително лишение от свобода и от светлина, потребен ли е затвор? Разбира се, че при действието на чистата любов, всяко наказание или насилие е нещо непознато и непотребно. Благотворните вибрации на това възвишено чувство са достатъчни да отстранят всека лоша мисъл, дошла отвън у детето, да пречистят всяко низко чувство и желание и да предупредят всяко престъпно действие. Родителската любов, ако носи всичките“ качества на божествената, е в сила да претопи всека нечистота в детската душа и да я отстрани. Същата роля трябва да изпълняват в обществото учителите, духовниците и политическите дейци. Училището, църквата и политическите институти трябва да се построят също така върху принципите на Христа за любовта и братството, ако искаме да тръгнат всички в правия път. И тогава всичко ще се опростотвори, ще настане ред и хармония всред разните обществени слоеве, работите на всички ще преуспяват, ще има плодородие и благоденствие. Но ако тия закони не се приложат в скоро време, катастрофата е неизбежна .
към текста >>

Когато мозъчните атоми трептят по един начин, имаме тази мисъл или чувство; когато трептят по друг начин, имаме друга мисъл, казват те.
Само материалите, с които разполагат естествените науки, не са достатъчни за това. Окултизъм и материализъм Днес в някои умове господстват теориите на агностицизма и материализма.1) Според материализма, нищо друго не съществува освен видимото, материалното. Духовното, съзнанието не е нищо друго освен плод на материални процеси. Според материалиста, мисълта не е нищо друго освен плод от трептенията на атомите в мозъка. Мозъкът тъй отделя чрез своята дейност мисъл, както черният дроб отделя жлъчка, казват материалистите. Когато мозъчните атоми трептят по един начин, имаме тази мисъл или чувство; когато трептят по друг начин, имаме друга мисъл, казват те. Агностицизмът твърди, че съзнанието не може да се обясни с материалните процеси; връзката между съзнателните и материалните процеси е непостижима; тя не е достъпна на познанието. Значи, според агностицизма, има граница на човешкото познание. Материализмът не трябва да се идентифицира с естествените науки. Материализмът е философстване върху фактите, а не самите факти. Между фактите на естествените науки и окултизма няма противоречие.
към текста >>

Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства.
Нашата слънчева система се превъплътява, както отделната човешка душа. Днешната слънчева система има много превъплъщения зад себе си. Тая част от окултизма, която изучва всичко това, се нарича окултна космогония. В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи.
към текста >>

отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват.
Той е потънал в едно състояние на несъзнание, на летаргия. Това е спане без сънуване, което би се смутило само от тъгата или риданията на роднините, които внезапно биха го прекъснали. По тоя случай трябва да се препоръча тишина и спокойствие около леглото на умрелия. Мислите на живите произвеждат такива вибрации, които разклащат субстанцията на невидимия свят и му отбелязват специални форми, които, от своя страна, действат върху флуидическото тяло на обезплътения. Ако тия мисли са. отпечатъци на едно чувство на мир и насърдчение, те го подкрепват като истински ангели- хранители, те го обвиват с благотворни токове, както ласките, с които майките окръжават люлката на децата си, когато пък сърцераздирателните викове го събуждат със стряскане и го ужасяват. Този пример има реално значение, защото смъртта е ново раждане в другия свят, както раждането тук на земята е смърт от другия свят Прочее, не трябва да се забравя изчезналия, нито да се оставя без помощ; напротив, ние сме длъжни да го подкрепим, както бихме сторили с един пътник: като повдигнем неговия кураж, а не като спъваме неговата еволюция с напразни скърби и позиви за земния живот. Не напусто религиозните обреди предписват молитви за умрелите. На ония, които не схващат тая тънкост, ние ще кажем с Чатерджи: „молете се за тях, а не плачете“. Смъртта е всякога едно освобождение, понеже човешкото същество, в тая фаза, се избавя от веригите на най низшето си тяло. Също така грешка е, дето се учудват на обичаите, които още се употребяват в някои страни, дето известието за освободителната смърт се посреща със спокойствие или веселие и дето траурният цвят е жълтия, цветът на слънцето, на светлината.
към текста >>

И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт.
Един е учителят на цялото човечество — опитът. Некои от уроците, на които опитът ни е научил, сме придобили в тоя живот, а други в миналите си съществувания, но пътят към мъдростта е винаги един и същ, колкото малко и да познаваме източника, от който сме придобили нашата поука. Ние жънем по тоя начин плодовете от нашето минало, без да се затруднява нашия прогрес от спомените ни. Не трябва да се мисли, че страданията в който и да е наш земен живот са необходими за изкупление на грешките ни в миналото. Вярно е, че може да има такива страдания, но също така е вярно, че те могат да бъдат изпитания на духа за бъдещия му прогрес. И инстинктивното чувство за съществуването на Бога се дължи, както поддържа Алан Кардек, на спомена, който човек е запазил за това, което е знаял преди да се въплъти, Въплътеният дух, като запазва интуицията си за предишното си състояние като дух, притежава инстинктивно съзнание за не видимия свят, макар че голямата гордост или предразсъдъкът му могат да го накарат да си затвори очите за този факт. Алан Кардек има един твърде интересен аргумент в защита на прераждането, извлечен от прогреса на нациите. Чрез усилията на най добрите си мъже, една нация, казва той, напредва интелектуално и морално. Нацията в течение на хиляда години преминава от варварството към цивилизацията. Ако всички хора биха живели по хиляда години, те биха могли да напреднат през този период. Но мнозина от тях умират всеки ден и на всека възраст, поради което хората се подновяват непрестанно : всеки ден изчезват и се явяват нови.
към текста >>

Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света.
Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество. Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства. Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим Папа, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква. Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си.
към текста >>

Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство.
Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността? Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото.
към текста >>

Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане.
Тук имаше всички условия за самовнушение особено при постоянното монотонно биене на тъпана. Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни.
към текста >>

От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена.
Сега искам да засегна въпроса, дали едно лице може да се насили да извърши престъпление несъзнателно, а само по волята на хипнотиста. Опитността ми доказва, че това не може да стане. Даже при първите стадии на опита, когато субектът приема всичко за вярно и действа при някое абсурдно внушение - като напр. опитът да изяде една свещ под влияние на внушението, че това не е свещ, а захар — само разумът на субекта е послушен, а не и моралните му усети, каквито и да са те. Ако се каже на някого, който е в транс, да си свали палтото и жилетката, той не би могъл да се не покори, но ако се каже на някоя жена да си свали косата, тя би могла да се покори само като модел на не кой артист, а иначе това действие би било против чувството за съобразяване на нещата и тя без мъчнотия би отказала и вероятно би се събудила със стряскане. От друга страна, когато субекта често се поставя в дълбок транс от оператора пред публика, той като че ли изгубва чувството на отговорност и става почти един автомат и би се подчинил, мисля, на всека заповед, била тя права или косвена. Също може някой, който се колебае да извърши известно действие от съмнителна моралност, при едно хипнотическо внушение да реши въпроса. Но обикновено решението му ще зависи от моралната му чувствителност. (следва) ПСИХОГРАФИЯ или фотография на мислите От Фридрих Феерхов. I. Понятие и същност на психогона Ако прегледаме разделението на съществителните имена в някоя от остарелите граматики, каквито още често се употребяват в училищното обучение, ще намерим там едно чистичко деление на две категории: конкретни и абстрактни. Дефиницията на това деление гласи: конкретно се нарича това, което действително съществува, напр.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта.
От силно душевно вълнение не можах дума да продумам, само се поклоних почтително и тръгнах към завода1), носещ с две ръце огромен букет от момини сълзи, с препълнени от радост гърди, че освен букета, нося на децата и поздрав от гората. П. Списаревски. ____________________________________ 1) Държавния завод при с. Кая-Бурун, Ямболско. П. Любимов Българската православна църква1) (по случай църковния събор). Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта. Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта.
към текста >>

Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята.
П. Списаревски. ____________________________________ 1) Държавния завод при с. Кая-Бурун, Ямболско. П. Любимов Българската православна църква1) (по случай църковния събор). Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта. Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света.
към текста >>

Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство.
Любимов Българската православна църква1) (по случай църковния събор). Религиозното чувство расте, развива се, крепне и дава плодове само в мира на красотата, хармонията, истината и любовта. Онзи, който е достигнал до богообщничеството (теургизъм - теургия), той живее във вечна пролет, запазва битието — живота, благославя, обича, прощава... Религиозното чувство заставя носителя си да работи повече за вселенското добро, за вселенската правда, за вселенското братско благуване, за дохождане Царството Божие на земята. Примирението па небето със земята· унищожаването на злото — това са задачи и цели на религиозните натури· Твърдението на Тертулиана, че душата по природа е християнска, повече от всичко говори за етичната ценност на християнската религия. Христос донесе на света ново учение, жизнена вяра, която движи планини. Христос тури в основата на християнската вяра любовта — вечножизненото, възпламеняващо чувство. Христос обикна тъй света, че отиде на Голгота за него, тласкан главно от любовта. Християнинът обича всички, даже враговете си, стреми се да увеличи доброто и да намали злото в света. Християнинът не краде (пряко и косвено), не лъже (той не познава „светата“ лъжа) не мами, не спекулира, не тунеядства, не се кълне, не воюва, произвежда само ония стопански блага, които имат социал-етична ценност и не се отразяват вредно върху живота, не пиянства, не развратничи. Християнинът има чисто сърце и душа, живее в хармония с всички хора, придобитите стопански, чрез непосредствен труд, блага не счита свои, е божи дар, даден за братско ползване от всички трудещи се хора. Църквата е сбор на християнските души и съвести; в нея живее Христос, а Св.
към текста >>

Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й.
Именно у тях е станало запознаването му с г-жа Вирубова, която по-после го въвела в императорския дворец и го представила на царицата. Бъдещите историци, които ще изучават потайностите на руската политика през последните години, ще имат задачата да хвърлят светлина върху ролята, която играли при императрицата г-жа Вирубова и Разпутин. Може да се каже, че ако Александра Феодоровна се е намесвала в държавните работи, тя е била само оръдие в ръцете на тия две личности и само под тяхното влияние тя упражнявала властта си над царя. Анна Вирубова, една дама, която придружавала императрицата, бе дъщеря на държавния секретар Александър Танеев, директор на императорската канцелария. С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност. Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения.
към текста >>

Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград.
С дълбоко религиозна натура, духът й още повече се екзалтирал вследствие една тежка болест, която я накарала да напусне всякакви лекари, още на 16-та й годишна възраст, и се е лекувала само със силата на молитвите на архипастира Йоана Кронщадтски. Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност. Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум.
към текста >>

Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство.
Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет.
към текста >>

Обяснението за тях казва: „един пример от алчна, животинска любов, ако въобще такова чувство, като това, заслужва възвишеното име любов.
И това е един облак на любовта, но силно смесена с егоизъм (кафяво). Особена форма има психогонът на фигура 13 (фигурата липсва във вестника): „жадуваща животинска любов“. Картината представлява . един сноп от мътно-червени лъчи, които на краищата си. са обърнати назад като куки. Обяснението за тях казва: „един пример от алчна, животинска любов, ако въобще такова чувство, като това, заслужва възвишеното име любов. Разни бои допринасят, за да се получи този неприятен тон на боите, защото е едно смешение от ярките лъчи на чувствеността, размътени с глухите — на егоизма. Формата е особено характеристична, защото тези куки се явяват само там, където съществува едно жадуване за лично притежание. Ясно е, че производителят на тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се проявява в радостна услуга на другите и не мисли никога за възнаграждение или отплата. Неговата мисъл не е била: „колко мога да дам? “ а — „колко мога тук да спечеля?
към текста >>

Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание.
Ясно е, че производителят на тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се проявява в радостна услуга на другите и не мисли никога за възнаграждение или отплата. Неговата мисъл не е била: „колко мога да дам? “ а — „колко мога тук да спечеля? “ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание. Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“. Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие.
към текста >>

Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“.
“ а — „колко мога тук да спечеля? “ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание. Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“. Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие. Тука около една вал- честа ядка са наредени къси и дебели куки. Едно мътночервено изображение с кукообразни нокти, както пипалата на полип, е психогонът на пиянството (фиг.
към текста >>

Колко поразителна близост ги смесва с животинското!
У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход.
към текста >>

Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското?
Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея.
към текста >>

Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира.
Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос!
към текста >>

Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност.
Голям палец означава противното на това: респективните деца тогава се ръководят повече от ума си, отколкото от чувствата си. От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на идеите, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре. За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо. Ако при равни и заострени пръсти на едно дете се прибави още и голям палец, това означава наклонност към изключителен род изкуство, що се отличава чрез методи, логика и изложение. Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена дарба към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее. Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще.
към текста >>

фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите.
33) проявява, както вече споменахме, една напълно изявена склонност и талант към изкуството: обаче, на притежателите на такива пръсти са вродени различни характерни свойства, които не се поддават на възпитание; тъй като те, ако не се помисли отрано за тяхното ограничение, могат да дадат повод за съвършено грозни прояви. Това са: лекомислие, страстност, безразсъдност, нахалност, страст към наслаждение и надменност. Тези наклонности се забелязват у деца с равни и конически пръсти, още от най-ранна възраст и създават често повод за неприятности в училището и при сношение с други чужди деца и другари; от най-голяма важност е, поради това, заблаговременно да се обуздават и победят чрез строго, разумно въздействие — главно върху страстността и жаждата за удоволствие, които влекат след себе си всички други злини — чрез морално възпитание, и да дадат възможност на детето чрез запечатване в паметта му строги правила и чрез усилване разумната воля, успешно да воюват или поне да преградят тия лоши свойства. Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг.
към текста >>

У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения.
Не могат съвършено да се потиснат подобни вродени склонности, както и вродената форма на пръстите не се изменя повече; обаче — чрез творчество на морална основа напълно е възможно да им се създаде противовес, който да възпрепятства или, поне, неутрализира твърде грубите начала на подобни вредни страсти. Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното.
към текста >>

Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки.
Деца с квадратни пръсти (гл. фиг.34) - трябва да бъдат подготвени най-пригодно за онзи род професия, която изисква точност, чувство на детайлност за дребнавостите. Те ще дадат, при съответното възпитание, добри ученици, които посещават акуратно училището, които никак не закъсняват, нито пропускат един час напразно, и още в детски години проявяват решителен признак на педантство. За деца с квадратни пръсти мярката дължина не ще бъде един метър, а 100 сантиметра, килограма не 100 декаграма, а 1000 грама. У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца.
към текста >>

Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното.
У деца с квадратни пръсти, на първо място трябва да им се даде известно чувство за дружелюбно отношение, за обноски с хората·, защото те действително имат заложба да бъдат твърде изкусни и честни хора; обаче, остават винаги досадни, безпомощни и несръчни в обществените сношения. Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр.
към текста >>

При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост.
Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост. Съвършено равни и невъзеловидни детски пръсти (гл. фиг. 32 А) означават винаги това, което свидетелстват и коническите пръсти и което разгледахме .доста подробно, именно — влечение към изкуствата, с всички свързани с тях добродетели и пороци; намират ли се и двата тия признака наедно, т. е. ако пръстите на детето са едновременно и равни и конически, това е сигурен белег, че детето притежава безусловно ιι в най-изразена мера склонности, таланти и грешки, отнасящи се до речта и ораторството. Колкото и да е определена целта, силно подраствана от инстинкта им, то, все пак, те ще действат повече подбуждани от вдъхновение, отколкото от логичен разсъдък. повече от фантазията и от чувствата, отколкото от незнанието, повече от синтеза, отколкото от анализа.
към текста >>

Деца с възеловидни пръсти особено се приспособявате за онази професия, която изисква остър, спекулативен ум, предпоставя големи изисквания за логично мислене; с една дума — за онези положения, при което е нужно известно философско чувство.
повече от фантазията и от чувствата, отколкото от незнанието, повече от синтеза, отколкото от анализа. Възеловидни пръсти (гл. фигура 32 В.) свидетелстват всякога за дух, пълен със спекулативни идеи, наклонен към размишление и търсене, притежаващ любов към истината и относително остър ум. Когато се възпитава дете с подобни пръсти, трябва да се набляга повече на практичната страна на живота, понеже неговия дух работи предимно спекулативно -теоретично. В много случаи, трябва да се обръща известно внимание и на чувствената страна, за да не я подбудим към крайно развитие. Деца с възеловидни пръсти особено се приспособявате за онази професия, която изисква остър, спекулативен ум, предпоставя големи изисквания за логично мислене; с една дума — за онези положения, при което е нужно известно философско чувство. Ще отбележим още, че е от голяма важност, като изследваме пръстите, да внимаваме добре за гладкостта и възеловидността им, да не би да се вземат за естествени възли надебеляванията, произлезли вследствие болест или повреди, защото, естествено, те нямат никакво значение за хирософа. (Следва). АСТРОНОМИЯ НОВА ЗВЕЗДА. Французският вестник L’Intransigeant, от 28. VIII. м. г., съобщи, че една нова звезда се е появила в северната част на съзвездието Лебед. Тя е звезда от втора големина, ясно се вижда с просто око и е по- светла от полярната звезда.
към текста >>

Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун.
Каквото се каза за Уран, по отношение висотата на неговите трептения и невъзможността почти на цялото човечество нормално да им реагира, същото важи и за Нептун, в още по-голяма степен. И той вече не е само в три-измерваното състояние, в което е нашата земя и в която нашите умствени органи възприемат това, що ни окръжава. От там и голямата мъчнотия, да отговорим на висшите трептения на тази планета. Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея. Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята. Гъстотата му е 0.17. Нептун има една луна.
към текста >>

поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще).
танцът (движение, всички измервания, развит в древния Изток): 2. архитектурата (пространство, четири измервания, с вътрешността, Египет и Асирия); 3. скулптура (форма, три измервания, Гърция и Рим); 4. живопис (светлина, две измервания, Възраждането): 5. музика (звук, време, съвременната епоха); 5. поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще). 4. П. Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им. Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5. В La Vie nouvelle прочутият изследвач на духовните явления, Дарже (вж. в статията: „Психография или фотография на мислите“), дава подробно описание и технически подробности на флундо-магнетическата и духовна фотография.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство.
При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса!
към текста >>

Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса!
Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот.
към текста >>

Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа!
Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва за винаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любов- то е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта. Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа! От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони: за мъдростта, вярата и любовта. Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство.
към текста >>

Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
към текста >>

Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство.
Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар. Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство. Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание. Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта. Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни.
към текста >>

Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории.
Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство. Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание. Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта. Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни. По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе.
към текста >>

А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то.
В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си: „Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“ Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома. За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш). А основните идеи, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането.
към текста >>

Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш). А основните идеи, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането. Мотото към втория том е един цитат из гръцкия философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном. „Никой не знае, що е смъртта, и дали тя не е най-великото от благата за човека. Между туй, страхуват се от нея, като да е тя най-голямото зло. „Атиняни, вие сега ме осъдихте на смърт.
към текста >>

Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете.
Целта на всичките, обаче, е една: да възбудят толкова интензивна представа за съня, че хипнотизираният наистина да започне да очаква заспиването. Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън. Най-често прилаганите методи са следните две: 1. Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“.
към текста >>

Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и спокойно внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната.
4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“. 5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“. 6) „Сега Вие си затваряте очите“. 7) „Вие вече не можете да си отворите очите“. 8) „Вие заспивате“. Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и спокойно внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната. Ако след няколкократно прилагане този метод пациентът не заспи, опитва се другия метод. 2. Методът на Брайд. -той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см.
към текста >>

Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест.
Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва. За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т. н.. както по-горе.
към текста >>

Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети.
Човек, Животно, Растение и Минерал — това са, тъй да се рече, символи на вселената в различните й стъпала на развой, и възможно ще е негли да се посочи туй с числа. В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела. По същия начин всичко онова, което възприемаме физически, можем да схванем като символи на онази истинска същина на нещата, която ние не можем да възприемем с нашите сетива. Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети. Парацелзус по гениален начин ни е посочил пътя към това. Нашите познания по физика непрестанно се разширяват и при всяко ново откритие се разкриват нови възгледи. Такъв бе случаят, запример, когато Максуел откри връзката между скоростта на светлината и електрическата и магнетическа константа. В електрона е намерена отрицателната атомна единица на електричеството или, с други думи, в микрокосмоса на атома са открили планетите, а навярно лека-полека ще намерят и положителната единица-атом на електричеството или, другояче казано, слънцето на атома-микрокосмос. Изнесеният от материалистичната наука атом с неговите електрони е прототип на една пълна планетна система в малък размер, и затова електроните в нея представят планетите.
към текста >>

Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план).
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>

Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите.
Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е по-тежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими.
към текста >>

Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма.
Нека припомним, между другите, съчиненията, които са възхвалявали Платона, Херодота и Аристофана, както и многобройните орфически поеми. Ономакрит атински, авторът на ораклите, на посвещенията и на титанографията, толкова скъпа за Паузаниас; Зопир хераклийски, авторът на толкова възхитителната теогонична поема: Кратерат, слизането на Орфея в ада; Абарис, авторът на прочутата книга: „Аполон у хиперборейците“; Аристей от Проконез, на когото дължим толкоз трогателната история на един хиперборейски народ, Дримаспите и пр. и пр. Бихме могли да цитираме много десетки други знаменити писатели, които са сполучили да възбудят и впоследствие да видоизменят душата и въжделенията на гръцкия народ. Като продължаваме да засвидетелстваме адмирацията си към Есхила, Софокла, Пиндара, Платона и Хераклита, зарад техните мистични съчинения, всеки съзнава драговолно заслугите им от гледището на еволюцията на гръцкия гений. Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята.
към текста >>

И не е само хладният разсъдък който запитва, или само духат, а запитва също и чувството, сърцето.
Не сме ли ние пред тайнствените области на един невидим свят, различен от тоя, който се схваща от чувствата ни и непроницаем със нашите средства на положителното издирване? Не може ли да опитаме, да потърсим, дали известни факти, коректно и скрупульозно наблюдавани, са достъпни за научен анализ, за да бъдат приети като реални от най-строгата критика? Ние не желаем вече фрази и метафизика. Факти, факти! Касае се за нашата участ, за съдбата ни, за личната ни бъднина, за съществуването ни. И не е само хладният разсъдък който запитва, или само духат, а запитва също и чувството, сърцето. Напразно е и суетно изглежда, да се излезе пред публиката, но и мъчно е понякога да се въздържите от това, и понеже би трябвало да се отговори особено на болките на наранените сърца, затова аз следвах тези плодовити издирвания й, струва им се, най-логичният предговор на тази книга би бил заместен от някой из между безбройните поверителни съобщения които получавах от преди половин век, за да искат с тъга разрешаването на тая мистерия. Ония, които не са видели да умре едно обожавано от тях същество, не познават тая болка, не са падали в бездната на отчаянието, не са се натъквали на затворената гробна врата. Искат да знаят всички, но една непроницаема стена се издига неумолимо пред ужаса. Аз съм получил стотици заклевания, на които бих желал да мога да отговоря. Но трябва ли да направя да се узнаят тия тайни?...
към текста >>

Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог мисли като нас, че чувството ни на справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша.
Те не отстъпват. Те не възприемат, че съществува небитие. Те чувстват, че има нещо непознато, но реално. Те искат да. знаят. Не се минава нито една седмица, без да получа подобни писма. Но какво е Всемирният Разум I Ние се стремим да си въобразяваме, че Бог мисли като нас, че чувството ни на справедливост се съгласява с неговото, че мисълта му е от същото естество, като нашата, макар и безкрайно по-висша. Но тя може да е съвсем друго. Насекомото мисли мъчно, когато се завива в какавида и когато пробива тази обвивка, за да отвори крилцата, които току що му израснали. И нашата мисъл е може би толкова далеч от мисълта на Бога, колкото тази на гъсеницата е от нашата. Ние се намираме в пълна мистерия, но наш дълг е да я разкрием. * * * През последната безчестна война, която покоси в разцвета на възрастта петнадесет милиона млади хора, имащи право да живеят, въздигнати от бащите и майките им често със йената на огромни жертви, аз получих стотици писма, в които се осъждаха несправедливостта и варварството на човешките наредби, със съжаление, че ненавистта към войната, проповядвана от една група приятели на човечеството от толкова дълго време, не биде разбрана от управляващите, бунтуваха се против Бога, който позволява тия ужасни разрушения и обявяваха живота си разбит за винаги в непоправими скърби.
към текста >>

Чувството не е за пренебрегване, като да е равно на нула, което е неговият научен коефициент.
Тя съставлява част от закона за нашите съществувания, на същото основание, както и раждането. И тя, и то са два естествени прехода в общата еволюция, но при все туй, смъртта, която е също тъй естествена, както раждането, ни се вижда противоестествена. Надеждата в продължителността на живота е вродена в човешката душа; тя е от всички времена и страни. Културата на науките не влиза никак в това всеобщо вярване, което почива на личните въжделения, но което не лежи на положителни основи. Това е факт, който заслужава да се отбележи. Чувството не е за пренебрегване, като да е равно на нула, което е неговият научен коефициент. Двете горецитирани писма съставляват част от една серия, която съм започнал отдавна и е позната на четците ми. Броят на получените от мен писма, вписани в тази колекция от документи, наблюдения, издирвания, мотивирани запитвания, се въз- качва в моя регистър до сега (юли 1919 г.) до цифрата 4106, към които трябва да прибавя около 500, получени преди тази анкета. Бих могъл да цитирам тук много стотици, подобни на предшестващите. Сега ще дам едно, което ще порази мнозина четци, от друго гледище. То е една пламенна молба, адресирана ми от Ла Рошел, на 15 август 1904 г.
към текста >>

После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние.
Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената.
към текста >>

Той несъзнателно засилва себе си в чувството на съвършенство, става повърхностен, арогантен и критично-взискателен към другите Той окаменява в собственото си материално убеждение- Освобождението, което лежи в изповедта, се проявява в ежедневния живот почти на всички мъже и на всички жени.
Ставайки по-материални, те приемат известна форма, която прави възможно тяхното отърсване! Защо и по какъв начин се извършва това, е необяснимо! Ние констатираме тук само факти от опит. Да нямаме никого, към когото свободно да можем да говорим, принудени да задържаме у нас всички дефекти и неприязнени грешки, това произвежда на първо време липса на смелост да ги признаем вътре в себе си, а по-късно онази фалшива гордост, която се задоволява с това, да се показва, което не е. Такъв дух най-после бива съвършено неспособен да признае въобще, че има някаква грешка, и най-подир и съвършено ослепява към своите недостатъци. Той несъзнателно засилва себе си в чувството на съвършенство, става повърхностен, арогантен и критично-взискателен към другите Той окаменява в собственото си материално убеждение- Освобождението, което лежи в изповедта, се проявява в ежедневния живот почти на всички мъже и на всички жени. Те чувстват да се смъква от тях един товар, щом като могат да разкажат за своите грижи на един съчувстващ им приятел. Защото, по такъв начин, мисълта, която в пълния смисъл на думата „е тежала върху му“, се снема от него като се изприказва. Със своята симпатия приятелят му поема фактически една част от товара върху себе си. Този, комуто сте се изповядали, ще се усеща потиснат и наскърбен! Чуждата грижа, която той е всмукал, започва да му действа.
към текста >>

Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство.
Възпитателите тогава имат тежката задача да подбуждат духа на детето по такъв начин, че да се увеличат естествено добрите му качества, чрез които тогава решително ще се смекчи егоизмът и скъперничеството. Една детска ръка с твърде къси и дебели пръсти показва ужасен нрав, и обикновено при деца с такива пръсти забелязваме тенденцията да се отнасят безсърдечно с малките животни — били те мухи или някои насекоми — и да ги мъчат. Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност. Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето. Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ. Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения.
към текста >>

При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство.
Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за убийство. Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст. Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път. Съвсем другояче е при безсърдечните деца. При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство. И там трябва да влезе в ролята си строгостта и наказанието. Страхът от наказанието трябва веднага да изпъква в началото и после, чрез самовнушение, да се повдигне и засили морала на детето. Един друг недостатък, който също твърде често се среща у децата и който често бива повече усилван от неразумни родители и роднини, е лакомството. Има наистина твърде много майки, които желаят да имат деца като топка пълни. Колкото по-дебели са, толкоз по-добре било; но те не мислят за това, че първата детска пълнота, — обикновено тази, която трае до четвъртата или петата година — трябва да изчезне при по-нататъшното силно растене на детето.
към текста >>

Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното.
Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва). ______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА VI. Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното. Целокупната природа представлява за нашето съзерцание два главни обекта — казва натуралистът Робине — напредване на силите и развитие на формите. И наистина, всичко във вселената тегнее и напредва във вечни промени. Нищо не е трайно, нищо не се спира, всичко върви, всичко трепти! Неподвижността е само една привидност, покоят е басня! От безкрайно малкия атом до безкрайно голямата маса, всичко трепти с присъщото му движение.
към текста >>

Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления.
И може да се каже, че в обширната хармония на природата всичките начини на трептение са представени, от най-елементарното клатене до най- сложните и най-разнообразни комбинации на движения. Голям брой от тия трептения избягват от нашите чувства, понеже не се обгръщат от възприемателното поле на слабите ни органи: така, твърде бавното движение на стрелката на часовника не се схваща повече от човешкото око, отколкото твърде бързото движение на една граната, която минава през пространството. Но от това, че сетивата ни не схващат нещо, може ли да се заключава, че това нещо не съществува? Това би значело да се отрече почти всичко, което съществува. Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг. Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът.
към текста >>

Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите.
Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите. Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града. Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно. Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива. За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“.
към текста >>

Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване.
Английският окултист Leonard Sedlescombe пише: „Едно доказателство на ясновидство,, или както и да бихме могли да наречем особеният душевен дар, се съдържа в интересния факт, че един американски, писател предвидел някои подробности от незабравимото нещастие, което постигна парахода „Титаник“ на път за Америка в 1910 година. В Англия ми обърнаха вниманието върху един разказ, написан от американеца Morgan (Robertson повече от 10 години преди катастрофата с „Титаник“. Поради необикновеното си сходство с нещастното събитие, разказът бил повторно издаден. Заглавието му е „Суета“ и в него писателят описва устройството на един гигантски параход, като го именува „Титан“ и неговото разрушение от плаваща подводна ледена планина на втория ден от отплуването му в открито море. Когато разказът бил отпечатан първи път, никъде в света не бил още построен такъв гигантски пасажерски параход, но Робертсоновата фантазия описала „Титаник“ до най-малките му подробности — почти фотографически — и писателят го нарекъл „Титан“ (значи, и в названието има чудновато сходство!). Разказът „Суета“, който бил писан 14 години преди потъването на „Титаник“, произвежда особено чувство на студено изтръпване. Било ли е наистина в „Царството на Незнайното“ записано още преди 14 години, че „Титаник“ трябва да потъне? (Из ,,Okultni a spiritualisticka Revue“).
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота.
Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата.
към текста >>

Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта.
Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки.
към текста >>

Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение.
Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица. Единственият закон за любовта и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения. А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата.
към текста >>

Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство.
Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк. Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев.
към текста >>

Понякога в такива случаи махалото след като се е въртяло безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места на тялото.
Когато покрай кръговете у мъжки индивиди се явят и елипси, това показва женственост, resp. слабост към другия пол ; кръгове, покрай елипсите у женени индивиди показват мъжественост, resp. слабост към другия пол. Над млади обекти движенията са много на брой и енергични, над стари — малко и слаби. Над болни хора или фотографии на такива махалото прави разбъркани движения. Понякога в такива случаи махалото след като се е въртяло безразборно няколко минути, застава неподвижно и з това време експериментаторът чувства някакво болезнено чувство, което може да бъде локализирано в различни места на тялото. Каленберг съобщава и за изследванията на сестра Юлия Книзе, която приложила махалото за узнаване състоянието и пола на зародиша в организма на майката, или в яйцето у птиците. Тя установила следните положения, които ще споменем без коментарии: Неподвижност на махалото = яйце без зародиш. Напречна или надлъжна права линия = развалено яйце. Кръг = здрав мъжки зародиш. Елипса = здрав женски зародиш.
към текста >>

Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7.
Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5. Защо това обяснение не е пантеистично? Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена? Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7. Кой изяви тази истина? Исус Христос я изяви и я доказа чрез победата над греха, болестта, смъртта и всички материални състояния. 8. Кое доказва истинността на това учение? Факта, че даже и малките деца го възприемат и разбират. Този беше опита, който Исус даде.
към текста >>

Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща?
Защото Той е вечна любов и цялото битие. 28. Защо трябва да схващаме Бога като вечен принцип? Защото в вселената има една безкрайност от идеи, които изразяват съществуването на един принцип. 29. Кое трябва да преобладава в нашата мисъл — факта, че Бог е вечна личност или че Той е вечен принцип? Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество. Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност. Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото?
към текста >>

Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция!
Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция! Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя?
към текста >>

Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък.
към текста >>

На това чувство именно искат да отговорят религиите.
Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство.
към текста >>

Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката.
Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене!
към текста >>

Какво е чувството?
Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство? Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството? Немият говор на природата не е ли достатъчно понятен? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бъдещия баща ... пълната с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца? Мислили ли сте за първото туптене на едно сърце в някое яйце или в някое дете? Анализирали ли сте оплодотворяването цветята?
към текста >>

У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат.
Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно.
към текста >>

Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра.
към текста >>

От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък.
Мъжът се развива чрез своя ум, а жената чрез своето сжрдце, и докато първият създава законите, жената пък твори морала на поколението. б) Пръстите Казаното за пръстите в по-първите отдели важи естествено и за женската ръка. Затова ние тук ще изтъкнем само особените качества на женската ръка. Възлести пръсти се срещат рядко у жените. И наистина малко жени има, които притежават дарба на комбинираща мощ — причината на това е, че често им липсват развитите възлести пръсти. От умствените занимания жените предпочитат онези, в които има повече чувство, отколкото знание, повече схватливост, отколкото сила и повече фантазия, отколкото спокоен разсъдък. Всяко образуване на възли в женската ръка означава изтънчен интелект, също отчасти впечатлителност и възприемчивост за вдъхновение и силно въображение. Ако проследим портретите на историческите прочути жени, намираме, че напр. Шарлота Корде, Люсил Демулен, София Кондорсе, чиито души трескаво горяха от един единствен идеал, имаха твърде много развити възли на пръстите. Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни.
към текста >>

Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли.
Но не е от значение само възловитостта и гладкостта на пръстите при наблюдението на една женска ръка, а и формата на пръстите, особено на техните краища. Що се отнася до разпределението на типови пръсти при женските ръце, намираме следното средно отношение на женския пол в Европа: От 1000 женски ръце 560 са с остри (конусообразни) пръсти, 330 ъглести и 110 — лопатовидни. От това излиза, че малко повече от половината европейки принадлежат напълно към изкуствата, или пък поне малко са склонни към тях, малко повече от една трета от тях са с добър и чист разсъдък, което малко нещо ги приближава до мъжкия характер, и само около една десета са с почти мъжки качества. Като същински жени ще наблюдаваме само онези, които притежават конусообразни пръсти; но последните, покрай прелестните качества на женския пол, изразяват и много техни недостатъци и пороци. Тази ръка предразполага притежателната й към лек живот, лекомислие, наслади и чувствености, тя отказва всякакъв по-висш духовен подем. Ако една такава ръка е още и мека, прозрачна и красива, после дебела, но малка, то от това се вижда, че такава жена има чувство само за любов, танци и тям подобни веселби, а за сериозността на живота много малко труд си дава да мисли. Напротив, ония жени, които притежават пръсти с много нежни ъглести външни фаланги, се вземат за най-добри съпруги, ако и не толкова може би от морални чувства, но поне от липса на нужда за много любуване. Те се напълно задоволяват от предложената им от мъжа любов, изцяло й се посветяват и от това правят цял култ да станат добри съпруги. Такива са англичанките,снежни ъглести пръсти, и затова имат особена наклонност към къщните наредби, намират щастието си в съпружеската любов и всецяло й се отдават. Наклонностите, които се появяват при лопатовидните и ъглести типове пръсти, са у жената по-малко настойчиви и чести, отколкото у мъжа, и се изразяват с значителна лекост, еластичност и ловкост. Жени с лопатовидни ръце се приближават твърде много към ония с конически пръсти, защото и те обичат многото любовни авантюри.
към текста >>

Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията.
По тази последната причина, жената взема господстваше положение в ония страни и местности, в които мъжете предимно принадлежат на тази група ръце (напр. във Вакдея, в Долня Британия, Каролинските и Мариянските острови и т. н.). Жени с елементарни ръце са селянките, краварките и, накъсо, такива, които не са повече от „женски домашни животни“. Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка на г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни мисли и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост. С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност. Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията. Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството. В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст. Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството.
към текста >>

Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството.
Случи ли се да срещнем неочаквано някой път една подобна ръка на г-жа от по-добро обществено съсловие, то никога няма да сбъркаме, ако заключим за селското им произхождение, слабите им разсъдителни способности, никакви високи претенции, лениви и бавни мисли и чувства, значително равнодушие, бавно въображение, но пък с една значително голяма телесна издръжливост. С това се изтъква истината на поговорката, че колкото са по-бедни и безчувствени осезателните органи, толкова по-непълен е душевния живот, толкова по- малка е умствената дейност. Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията. Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството. В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст. Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството. Значи, тя обича повече много да яде, отколкото сладко да яде. Тя е вярна към избраника си, защото макар че обича промяната, но тя е на местности, а не на личности. Въобще изпъкващите качества на притежателката с лопатовидни пръсти са: трудолюбието и старанието.
към текста >>

У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко.
Особено неприятна му става тая строгост за ред и порядък и върху неговата писалищна маса, защото спретнатата ръка на домакинята пожертва веднага обичния му живописен безпорядък на книги и писма, при който той по-добре се чувства, отколкото при възстановения ред на най-строгата симетрия. Младежи! Ако сте настроени малко идеално, пазете се от момичета с неподправена ъглеста ръка, защото вашия живописен безпорядък, вашите обични навици са в голяма опасност, ако една такава машина за ред сполучи да оплете вашето сърце и да ви поиска ръката! За любителя на природата пък, най- неприятното от своенравностите на жилестата ръка се случва в градината. Било е време, когато, благодарение на господството на този елемент, не бе останало нито едно растение да не бъде отрязано в определена форма. И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение. У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко. Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън.
Последиците от такива разбирания и от такава дейност не можеха да бъдат други освен такива, каквито ги виждаме сега: бивши министри с претенции на държавнически актив и на европейска известност, да бъдат съдени или публично поругавани и арестувани, разстройство в обществения и стопански живот на страната, непоносими условия за живот на всички трудещи се народни маси и пълна неизвестност на бъдещето. Целият народ страда и незнае какво го очаква на утрешния ден. И което е още по-печално: не се вижда никакъв лъч на надежда за спасение, мъгла е обвила умовете, страх е сковал сърцата. Междупартийните борби се разразяват с голямо остървенение и ожесточение, противниците нито могат да се разберат, нито могат да си простят, нито пък отстъпват доброволно от полесражението. Безпощадна взаимна изтрябва между всички: „bellum omnium contra omnes“. Даже и официалното духовенство, поразено от умствена недъгавост и от липса на всяко добро чувство, се е нахвърлило с безподобна ярост срещу свободомислещите хора и изчерпва всичкия си арсенал, за да воюва с тях: то кове безвредни оръжия и става смешно в своя напън. Ще сполучи, най- сетне, да докара само жар върху собствената си глава. . . Няма нищо чудно, обаче, в сегашната съдба на българските политици. Ние знаем, че положението им е неизбежна сетнина от строгото прилагане на кармическия закон. Който от тях се вдълбочи в себе си и хвърли един ретроспективен поглед на миналото, ще трябва да съзнае, че отговорността за всяко негово деяние е неотразима.
към текста >>

да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа.
Знаят ли владиците, какво говорят и какво искат душите на стотиците хиляди синове на българския народ, костите на които са пръснати по безкръстни гробове из цяла Тракия и Македония? Ако не знаят, те са за съжаление, а ако знаят и, при все туй, стискат окървавени ръце, каква отговорност вземат върху себе си? Или егоистичният интерес да се прави обща кауза с най-консервативните, опортюнистични и мракобесни елементи, които са търпели и даже насърчавали досега всички безчестия на клерикализма у нас, може да оправдае подобно явно пристрастно участие на владиците в партийно политическите борби? Или това вземане страна в политическия двубой, чрез което се насъскват едни съсловия против други и се съдейства за разпокъсването на българския народ на враждебни лагери, може да се заплати само с широкия достъп в блоковия печат за архаическите архиерейски решения и послания, пълни с безумия и фарисейски тиради? Знае се, че сметката в случая е по-тлъста и че е гарантирана взаимната подкрепа между ония, които всякога са заявявали urbi et orbi, че не желаят да правят „църковна политика“, т. е. да се намесват в нечистите сделки на „богопомазаните“ архиереи, и служителите на „светата православна църква“, които убиха всяко религиозно чувство у народа. Но държи се и друга една, много по-точна, сметка: според нея, всеки ще заплати до „последния кодрант“. . . Време е да настъпи едно общо отрезвяване. Всички са длъжни да съзнаят, че българският народ има насъщна нужда от едно мъдро, честно и добро управление, от едно безкористно и любвеобилно духовенство, от едно съзнателно и предано на служебния си и обществен дълг учителство, от едно идеално съдийство и от едно неуморно трудещо се производително съсловие в разните му разклонения и области на стопанския живот. Изисква се да се въдвори, преди всичко, социален мир и правов ред в страната и да се предприемат коренни реформи в цялата обществена и държавна организация.
към текста >>

Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание.
Той не е като отсъстващ господар, който е поставил в движение силите на вселената и се е оттеглил. Не. Бог е както трансцедентен, тъй и иманентен. Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец.
към текста >>

Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство.
Умът е инструмента, с който ние съединяваме живота на духа с живота на физическото тяло и съзнаваме нашето единство с безкрайния живот. Колкото повече съзнаваме и осъществяваме това единство, толкова повече интуицията или духовното виждане осветлява умствения живот и усилва нашата воля. Каквото е чувственото възприятие по отношение на ума, такова е интуитивното възприятие по отношение на духа. Интуицията е душевно чувство, чрез което духът по самостоен път, непосредствено, познава истината, независимо от другите източници на познание. Затова се нарича „вътрешно виждане“ (Intuition). Нарича се още глас божи, глас на душата, съвест, шесто чувство. Всички вдъхновени учения, всички религиозни откровения се дължат на тази способност на душата. Това е съединение на душата с Бога, това е хармонията между човека и всемира. Чрез тази способност човек става ясновидец, учител и мъдрец. Отначало този глас божи говори не тъй ясно. Обаче, колкото повече познаваме нашето истинско аз и осъществяваме единството на нашия живот с безкрайния живот, толкова повече расте и ясността, с която този глас на интуицията ни говори, докато най-после идва време, когато той става безпогрешен, абсолютен.
към текста >>

Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото.
Или някой те обижда, когато обядваш — веднага апетита се изгубва. При нещастен случай, който внезапно става пред очите ти — ти трепериш, вкаменяваш се просто и не можеш да се помръднеш от мястото си. За една минута ти се разгневяваш силно и след известно време се оплакваш от главоболие. Раздразнителността изобщо винаги причинява болести, както и злобата, страхът и гневът. Един прочут американски лекар казва: „духът е естествения защитник на тялото. Всяка мисъл, всяко чувство и желание се стремят към проява; отвратителните представи за болест, разврат и пороци от всеки род причиняват нещо като скрофули или проказа в душата и последната ги проявява после в тялото. Гневът преобръща химическите свойства на слюнката в опасна за живота отрова. Внезапните и безмерни душевни вълнения разслабват сърцето и причиняват поне-кога лудост и смърт. Научно е доказано, че обикновената пот химически се различава от студената пот, която избива при силно съзнание на своята виновност. Един естествоизпитател чрез опити е достигнал дотам, че да определя с химически анализ по капката пот или слюнка, каква страст е вълнувала човека, когато тази капка пот или слюнка е взета в момента на изпитваната страст. Страхът убива хиляди животни, когато спокойствието и куражът упражняват животворно влияние.
към текста >>

Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат.
В конгреса гласували ли са му фондове, които да му помогнат да довърши чудното си дело? Светът на учените поздрави ли го като велик изнамервач, протягайки му приятелска ръка? Народът въздаде ли почести на тоя човек, от ръцете на когото той се готви да приеме един дар, хиляди пъти по-скъп, отколкото бе парната машина или телеграфа? Ако бе възможно те биха разкъсали Kelly на парчета и ако той изнемогнеше в борбата, що водеше от дълго време, то новината, че той е в невъзможност да установи правотата си, би била посрещната с възторжени акламации от злорадство из всички университетски зали, от всички катедри, от всички банки и от всички редакции на това, което се нарича „цивилизован свят“. Светът почти никога не е искал да признае благодетелите си по-рано от ценя, когато им издигат паметници „за украшение на града“. Завистта, глупостта и злобата, които се раждат от низшето чувство у човека, са готови да поставят по пътя на Kelly всички пречки, които закона и неправдата им позволява да струпат. Преди 200 години той би бил изгорен като магьосник, а преди 100 години тълпата навярно би го умъртвила. Но днес ние сме много „цивилизовани“, за да изгорим или посечем тия, които работят за благото на човечеството; ние се задоволяваме да съкрушим тяхните сърца с презрението, насмешката и клеветата, и, ако това не ги доведе до самоубийство, ние им въздействаме чрез притесненията на закона, отрупваме ги с процеси и присъди, за да ги изхвърлим вън от света, който те са имали неблагоразумието да подобрят, в безумното си убеждение, че биха могли да намалят страданията му, без да се оставят самите те да бъдат разпнати. „Без задълженията, с които изнамервача се обвързва с Д-вото на мотора Keely“, на което той прие помощта, пише M-me Bloomfield Moore в сп. „Philadelphie Inquierer“ от 20 януари м. г., или с други думи, ако това бяха учените, а не спекулантите, които да му доставяха необходимите фондове за изпълнение на неговото „дело на еволюцията , секретите, които той тъй грижливо е пазил, сега щяха да бъдат публично достояние — толкова малко се грижеше той за финансовите резултати на работата си, Но тия, които са били свидетели на неговите хубави опити върху акустиката и симпатическите вибрации, бяха често хора доста невежи, за да разберат значението им; също тъй след като го славословеха, едва излезли из ателието му, те го отричаха, като един Калиостро.
към текста >>

То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление.
И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата.
към текста >>

Религията, вярата, чувството, желанието, страха — всичките те не са доказателства.
Но противната на нея трябва да се докаже. Какво е душата? От де иде тази дума? Какво значи тя? Вярването в душата биваше установено досега върху мета- физически дисертации и върху претендирани, но недоказани божествени откровения. Религията, вярата, чувството, желанието, страха — всичките те не са доказателства. Как се представлява знанието за душата на човешкия ум? Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (санскритската дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр. подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам.
към текста >>

Не носи ли всеки от нас в себе си чувството на правдата ?
. . или: „една комбинация от кислородни, водородни, азотни, въглищни молекули...“ или: „човекът, това е 6 кила кости, 15 кила албумин и фибрин и 50 вода. ..“ или най-сетне: „той е един пакет от нерви“. Нека предпочетем дефиницията на Бонал: „човекът е разумност, обслужена от органи“. Ние пък заявяваме, че човекът е в същност дух. Не носи ли всеки от нас в себе си чувството на правдата ? Има ли дете, което, като бъде справедливо наказано за някоя негова грешка, да не знае, че я заслужaва, а ако бъде несправедливо наказано, да не се бунтува против неправдата ? От де иде моралната съвест? Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието.
към текста >>

Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето.
Ние пък заявяваме, че човекът е в същност дух. Не носи ли всеки от нас в себе си чувството на правдата ? Има ли дете, което, като бъде справедливо наказано за някоя негова грешка, да не знае, че я заслужaва, а ако бъде несправедливо наказано, да не се бунтува против неправдата ? От де иде моралната съвест? Човекът е имал за прадеди животните от терциерната, вторичната и първичната геологически епохи, постепенно еволюирали от влечугите до маймуните. Техните мозъци не са създали моралната съвест, именно това чувство на правда, вродено в детето. Може да се претендира, че то иде от прадедите, после от възпитанието. Но от де иде това възпитание ? Това е света на духа. Няма обща мярка между тоя интелектуален, духовен и морален свят и физико- химическите операции на мозъчното вещество. Волята е, сигурно, една енергия от интелектуално естество.
към текста >>

Смехът, това мило и очарователно достояние на човека, тази светлина на човешкото лице, която иде от сърцето, има своето седалище върху устата, която е божествения престол на чувството, и се разцъфтява, главно, около тоя орган; между това, някои хора се смеят не само с устата, но и със носа; тогава по протежението на страни е на носа се явяват напречни гънки и леко го набръчкват; тия гънки се образуват даже и при най-малката усмивка.
Мускулите, които движат тоя орган, са много малко. Там се намира разтегателят и свивателят на носа; този последният, наречен миртообразен и по-общо гъгнивият мускул, служи да свива ноздрата и допринася да се дава на гласа особен тембър; в известни случаи, тоя малък мускул, по-развит от разтегателния, установява постоянно свиване, което прави гласа гъгнив. Понякога пък разтегателят, един малък триъгълен мускул, който свързва носната преграда и служи да се издава външната страна на ноздрата, за да се увеличи отвърстието й, липсва съвсем, и това причинява пълна неподвижност на тая част на носа. Освен миртообразния и разтегливия мускул, двата други главни мускули на носа — повърхният и дълбокият двигатели на носното крило, спомагани от малкия зигоматичен (бузен) мускул, служат да повдигат крилата на носа при душенето. Тия мускули, чрез свиването си, изразяват скърбта и болката; те са собствено мускулите на плача и, следователно, противниците на големия зигоматичен мускул, който пък е мускула на смеха. Смехът, това мило и очарователно достояние на човека, тази светлина на човешкото лице, която иде от сърцето, има своето седалище върху устата, която е божествения престол на чувството, и се разцъфтява, главно, около тоя орган; между това, някои хора се смеят не само с устата, но и със носа; тогава по протежението на страни е на носа се явяват напречни гънки и леко го набръчкват; тия гънки се образуват даже и при най-малката усмивка. Тази особеност отбелязва ед.;н характер весел, добър, великодушен и духовен. Лафатер смесва това сбръчкване на кожата със зева на устата у дивото животно, и заявява, че нос, който се набръчква лесно, не може да принадлежи на едно искрено добро същество, както и нос, неспособен за набръчкване по желание, не може да принадлежи на един лош човек! Ние сме правили по тоя предмет чести наблюдения, които са ни довели до следните, различни от неговите, заключения: За нас, хората, чийто нос не трепва и не се набръчква никога и който при 'всичките вълнения на страстта остава студен, безстрастен и леден, като да е отрязан от мрамор, са изобщо груби и лоши, тогава когато, напротив, ония, чийто нос говори и се смее с лицето и отразява, в границата на стеснената му игра, всичките вълнения на душата, са сърца откровени, отворени и горещи. Между тия носове има със чисти и красиви линии, даже с треперещи ноздри, но без да ги набръчква никакво стресване и които не участват никак в смеха на устата; тия именно носове имат една голяма характерност на красота, която възхищава хората, но същевременно имат и нещо надменно и гордо, което охладява. Други пък, с правилни линии, много пречупени, нямат същото трептение и огън на страстта, и наподобяват на театрални маски, безжизнени и неизразителни; не е ли това оная студенина, под която се прикриват нищожността и глупавината?
към текста >>

Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние.
Има хора, които непрекъснато сумтят при говоренето: според Монтен, това е указание на един подигравателен и заядлив характер. Казват, че Цицероп имал такъв навик; ние сме склонни да вярваме, че има нещо истинско в това твърдение. Остава ни да отбележим още една твърде изразителна черта, която не трябва да се изоставя при наблюдението — онази, която тръгва от ноздрите и се простира до краищата на устата. Чрез различните си вълнообразни движения, тази черта определя много нюанси на характера, от интелигентността и добротата до глупавината и лошотата. ГЛАВА IX. Тук се разглежда носа като орган на обонянието, от чувствено гледище Носът е орган на чувството обоняние. Той възприема миризмите и ги предава на анализа на мозъка. Прочее, след като изучихме носа по отношение на формата и движението му, необходимо е да го изследваме от чувствено гледище. Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот.
към текста >>

Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им.
Човешкото същество е един вид клавиатура, съставена от седем трептящи струни: двете крайни струни са полюсите на тая клавиатура — на върха се намира мозъчния полюс, а на противната най-долна страна родилният. Между тия два полюса са разположени петте чувства в следния ред: зрението, слухът, мириса, вкусът и осезанието. Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата.
към текста >>

Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига!
Първите две сетива, окото и ухото, имат нещо нематериално, което им дава един вид преобладаване над другите; тяхното действие се извършва на разстояние и без допиране, а отношението им със мозъка е непосредствено; окото и ухото пробуждат благородни и възвишени чувствания, те са органи на духовния живот. Вкусът и осезанието действат съвсем различно от тях: като не могат да се упражняват без допиране, неизбежно е, тия чувства да се поставят в близко сношение с материята, преди да отнесат чувстването в мозъка; тяхното главно и пряко действие се извършва, прочее, върху органите на чувствеността, и възприемането, което предават на мозъка, е резултат от отразена операция; вкусът и осезанието са чувства на Материалния живот. Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните.
към текста >>

Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа.
Така, прочее, имаме два реда чувства, добре определени; едните всецяло духовни, окото и ухото, органи на духовния живот и в пряко сношение, с мозъчния полюс, а другите всецяло материални, вкусът и осезанието, органи на низшия живот и в пряко сношение с родилния полюс. Мирисът заема местото си между тия две крайности: това е обонятелното чувство, което заема в чувствената клавиатура средна позиция; еднакво подложено на влиянието на двата полюса, то се намира един вид на границата между духовния живот и материалния живот, и служи за връзка помежду им. В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие.
към текста >>

Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били.
В същност, мирисът действа и на разстояние, както окото и ухото, органи на висшия живот, а действа същевременно и чрез допиране, посредством лигавата ципа, както вкусът и осезанието, органи на низшия живот. Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си.
към текста >>

Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните.
Носът, на който ние вече означихме тази посредна позиция, е поставен над устата; като преден страж, той бди над всичко, което може да дойде, за да възбуди вкуса, а като пазач на входа в дихателните пътища, той изпитва газа при минаването му, за да отблъсне вредните качества на въздуха; мирисът е тясно свързан със чувството на вкуса и го придружава активно; той е един вид интелектуалната светлина, която предпазва вкуса от пакостни посегателства; той се съединява с него в насладата и го повдига! , и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си. В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето.
към текста >>

Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус.
, и възбужда по начин да удвои от това своите способности. Без мириса, казва Брия-Саварен, няма никакво пълно вкусване; мирисът и вкусът образуват, така да се каже, само едно чувство, на което устата е лаборатория, носът е комина, едната служи за вкусване на пипнатите тела, а другият за вкусване на газа. Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си. В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето. В чувствената клавиатура, за която говорихме по-горе, се произвеждат различни ефекти.
към текста >>

Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване.
Обонянието не се упражнява във всичката си пълнота на всичките стъпала по стълбата на съществата. Така, животното души, но не мирише, у животните душенето е чисто инстинктивно чувство; като притежава извънредна острота и разширение, то ги туря във връзка със предметите на значителни разстояния и им служи, така да се каже, като всеобщ орган на чувството; както е казал един прочут физиолог, то е око, което вижда предметите вред, дето са били. Това чувство у животното няма нищо интелектуално и разсъдително и има по-скоро тесни връзки със родилните функции, отколкото със мозъчните. Детето (сиреч, човекът в инстинктивния период на живота си) със мъка употребява мириса, чувство, което се развива действително по-късно в интелектуалния период: виждаме, как малките деца се предават лакомо на разни храни, турят ги в устата си, без да ги помирисват и после ги хвърлят, ако не им харесат на вкус. Обикновените хора, простаците, индивидите, чиято интелигентност е слабо развита, гълтат без да помирисват и без да вкусват, като не търсят да опитат със вкусване интелектуалните тънкости, които не са получили у тях никакъв вид развитие. Но не е така със интелигентните и рафинираните хора: последните упражняват грижливо обонятелното си чувство по начин, да възбудят мозъка и да будят интелигентни възприемания, за да приготвят едно съзнателно вкусване. Те отиват и по-далеч: те се позовават на хармоничното съдействие на всички чувства, за да направят тоя акт по-пълен: лакомецът, който иска да опита старото вино, представя най-напред да лъснат пред окото му, на светлината, тоновете на топаза или рубина на тая драгоценна течност, после подсмърква религиозно благовонните му изпарения и едва тогава го допира до нервните съсци на палата си. В тази операция, ухото, което изглежда да бездейства, не остава чуждо на насладата, ,то се присъединява със спокойствие, понеже акта на вкусването може да бъде хармоничен и пълен само при изричното условие, че никакъв неблагозвучен шум да не дойде да размърда тъпанчето. В чувствената клавиатура, за която говорихме по-горе, се произвеждат различни ефекти. Ако всички нейни струни трептят в унисон, сиреч, ако всичките чувства са еднакво развити и уравновесени, има съвършена хармония. Това са случаите на изключителните и привилегированите натури, които са възвишено организирани.
към текста >>

Непорочност в чувство, умозрение. 8.
Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5. Щастие, богатство, женитба. 6. Усъвършенстване, работа. 7. Непорочност в чувство, умозрение. 8. Любов към справедливостта, честност. 9. Неусъвършенствания и теглила, мъки, атентат. 10. Изпълнение, правда, бъдеще щастие. 11. Многобройни недостатъци, болезнени успехи. 12. Носи щастие, щастливо предзнаменование. 13.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата.
Ако и да ни притискат неблагоприятни условия, ние можем да бъдем господари, и нещастието да обърнем в щастие. Законът на истинския успех е вярата, непоколебимата вяра. Когато разберем, че причината на успаха и неуспеха е в самите нас,когато заживеем в съгласие с висшите закони и намерим центъра на привличането в Бога, тогава ние ставаме магнит за всичко, от което действително се нуждаем и изобилието във всичко ни съпровожда. Хората, които обикновено ги наричат практични в живота, често са най-непрактичните, понеже не познават главното. И обратно. Този, който е намерил своя център, се отърсва от страстта за трупане материални богатства, които носят само труд, грижи и безпокойства, разстройват душевния мир и братското чувство към хората и поробват душата. Натрупаните богатства той ги използва, за да ги превърне в духовни, като ги разходва за общополезни цели и стане доброволно беден. „Ще дойде време, когато ще бъде срамно да се завещава богатство при смъртта“. Наистина, глупаво и смешно е, когато се казва, че това и това принадлежи мен. Нищо не принадлежи никому, а му е дадено само временно да се ползва срещу известни задължения. Законът на уравняването действа чудно точно.
към текста >>

„Представата, чувството и волята в детския душевен живот“ (Д-р Каролина фон Хайдебранд).
„История на естествените науки“. „Окултизмът и физическото изследване“. Инженер Хенрих Смитс: „Петрографски проблеми“. Д-р Нол: „Сетивни органи“. „Историята от окултно гледище“, лектори Д-р Валтер Щайн, Д-р Карл Хайвр. „Представата, чувството и волята в детския душевен живот“ (Д-р Каролина фон Хайдебранд). „Импулсът от „Философията на Свободата“ на Д-р Щайнер като завой в историята на философията“ (Карл Щокмайер). „Основни проблеми във философията“. „Лостовете в стопанския живот“. „Увод в стопанската наука“. „Изкуство и наука“ (инженер Алекс. Стракош).
към текста >>

Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор.
Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора.
към текста >>

“ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност.
Въпреки това, той разбрал тяхното значение. То било нещо подобно2): „Какъв е тоз копнеж, кажи ми, що блика в моето сърце? Незнайни сили там клокотят и пръскат тягостни скали. Скръбта там мре, надежда никне, съмнение чезне, радост блясва! … Но счувам глас, той сладко шепне: „любов, живот и светлина! “ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса. Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол. Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“. Числото на болните, желаещи да постъпят в тая клиника, е толкоз голямо, че задоволяването на всички ще стане възможно едвам след като се приготви цялото здание за целта. Новото окултно-медицинско движение има вече голям успех и „позитивни терапевтични резултати“, както казва един автор. Клинико-терапевтическия институт в Щутгарт е уредил медицинска седмица от 22.
към текста >>

Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство.
Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора. Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви.
към текста >>

Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство.
Преди изумената гостенка да отвори уста, стопанката излезе от стаята. Първите дни гостенката почти че не виждаше стопанката, само заран тя се явяваше със закуска, мълчаливо я туряше на масичка до постелята и с весел привет се скриваше. Денем Джен служеше на мис Елтон, донасяше й обед, чай, стъкмяваше вана, предлагаше й да се разхожда в парка. На всички въпроси тя отговаряше, че госпожата е твърде заета, че се извинява, но не може да дойде при нея. Странно вълнение обхвана девойката. Необикновените обноски будеха у нея някакво ново, смътно, меко чувство. но заедно с туй в нея закипя и гняв: не мисли ли тая окултистка да върши с нея „благотворителност“? На петата заран, когато стопанката, като тури таблата със закуската, се готвеше да си излезе, мис Елтон с остро движение я спря. — Кажете, моля ви се, каква комедия играем с вас? — Комедия ли? Аз не ви разбирам!
към текста >>

Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм.
Разкритията на основателя на спиритуализма във Франция, Леон-Денизар-Иполит-Ривайл известен повече под псевдонима Алан Кардек 1) са намерили до сега безбройни потвърждения. Но едно от най авторитетните, макар и с доста стара дата, трябва да се счита, безспорно, онова на великия поет, Виктор Хюго. Издателството на Луи Конар в Париж е пуснало в продажба една книга, написана от Густав Симон, син на известния френски философ и педагог, Жюл Симон. Тая книга съдържа in-extenso самите протоколи на сеансите, които Виктор Хюго е държал с близките и приятелите си в Джерсей, когато е бил в изгнание. За тия сеанси на Виктор Хюго е дала потик известната спиритистка, г-жа де Жирарден, още през 1853 год. Хюго, който е имал високо религиозно чувство, но ненавиждали догмите; не манкира да не се ентусиазира от тая религия без попове, родена в пълен романтизъм. Веднага убеден в нея, той установи и формулата; „книгата на тази религия, която, не се съмнявам, ще бъде библията на бъдещето, не ще бъде публикувана при живота на никого от нас, сегашни тълкуватели на мистериозните същества, но когато се появи на бял свят, всичко, което ще съм запазил за гроба си, тя ще го каже преди мене и с по-голям авторитети“. Никога спиритическата маса не е виждала дотогава такъв интелектуален елит, образувани около нея; Виктор Хюго, г-жа Виктор Хюго, г-жа де Жирарден, Шарл Хюго, Франсоа-Виктор Хюго, генерала ле Фло, Огюст Вакери са насядали около масата в тия паметни сеанси. Имало е действително тържествени моменти, през които като че ли се отваряла цяла бездната на невидимия свят. Виктор Хюго, наведени над пропастта, от дето той вярвал, че чува, как се издига от вечното им жилище гласа на умрелите, извиквал: — Кой е там? — Шекспир!
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но старите немски поселения бяха вече изгубили всяко национално чувство.
Професор д-р Рихард Шмид в своята реч при встъпването си в ректорството на Лайпцигския университет казва, че „Мина“ от Лесинг може да се използва в училището, за да се види величието на пруския абсолютизъм и чистата фигура на краля Фридриха. Известния деец по просветното дело, професор Иван Шишманов в списание „Мисъл“ год. I, стр. 242, говори, че училището може да служи за насаждане на национализма. Той казва, че национализмът не значи национален егоизъм, но от примерите, които дава, се вижда, какво той разбира под национализъм: „60 години подир тези пламенни речи (на Фихте) победоносна Германия поби гордо знамето си на Щрасбург и Мец. Но старите немски поселения бяха вече изгубили всяко национално чувство. Какво направи тогава Германия ? Основа цар Фридрихския университет в самото сърце на Елзас, в Щрасбург, похарчи 14 милиона и издигна един великолепен палат на науката, който много повече ще помогне за понемчването на елзасците,, отколкото всички репресивни мерки. Ето още два примера: когато Англия пожела да осигури своето владичество в Нормандия, една от грижите й бе да основе Канския университет в 1436 година. В 1572 година Испания поиска да се установи по-трайно в Холандия и основа университета в Дуе“. Днешното училище може да се сравни, както казва Violino Primo, с казармата или със затвора.
към текста >>

12, книга 7, 1923 година: „По некога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание.
Коя е тази сила, коя е тази мощ, която сладостно да облее душите ни и ни сгрее, обнежи и ощастливи? Защо е толкоз студен светът? “ Това се вижда и от статията на И. Горбунов — Посадов : „Единното вечно“ в сп. „Възраждане“, год. 12, книга 7, 1923 година: „По некога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда с вик на неизразимо страдание. Потисканата от дълги години болка е достигнала пределите си, и душата се събужда от безумния сън на опустошения живот. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея, и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из която е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, като в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души, вижда и на дъното им. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от другиго, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта.
към текста >>

Детето само тогава ще се възпитава в съгласие с неговата природа, когато у него се събуди чувството за връзките, които го свързват с цялото човечество и с всички същества, когато у него се зароди любов и чувство на единство с цялото човечество и с всички същества.
В това се заключава понятието за първенството на личността. В това се състои съдържанието на етическия индивидуализъм. В това се състои решението на индивидуализма като етическа проблема. Непрекъснато е вървяла борбата против теорията и делата, които са приписвали на личността значение само като средство“. Друго последствие от горното историческо разглеждане е идеята за колективизма. Детето само тогава ще се възпитава в съгласие с неговата природа, когато у него се събуди чувството за връзките, които го свързват с цялото човечество и с всички същества, когато у него се зароди любов и чувство на единство с цялото човечество и с всички същества. Значи, възпитанието трябва да бъде в духа на колективизма, на взаимопомощта, в една атмосфера, проникната от любов. От гореказаното видехме, че заложби за всичко това има у него. През разните периоди различни фактори благоприятстват за проявата на тези спящи заложби у детето. Ние дойдохме от горното историческо разглеждане до двата принципа: свобода и любов, индивидуализъм и колективизъм. В същност тези два принципа, разгледани по-дълбоко, са един единствен принцип.
към текста >>

Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха.
Отначало аз исках да не правя въпрос от нейното магнетично състояние и от съветите, които й даваха, за да я лекуват с магнетизъм, и я турих в сношение с такива лица, които имаха силен нервен темперамент. На късо, аз желаех да се Направи всичко, за да се освободи тя от магнетичното й състояние и да се лекува много грижливо, но с обикновени медицински средства. Моят приятел, Д-р Оф от Ловенщайн, споделяше мнението ми и ние почнахме правилното й лекуване. Но бяхме измамени в надеждата си. Дизентерията, тръпките, нощното изпотяване се възобновиха: зъбните й венци станаха скорбутични, постоянно кървави и тя изгуби всичките си зъби. Когато й даваха тонически лекарства, тя изпитваше некакво чувство, като че ли я вдигат във въздуха. Всичко я ужасяваше, а нощно време падаше в такава слабост, която я правеше почти безжизнена. Приятелките й се надяваха да я освободят от влиянието на дявола с молитви. По това време всичко й стана безразлично; тя стана като безчувствена. Смъртта би била за нея благодеяние; тя страдаше като мъченица, но не умираше. Приятелките й бяха потънали в тъга и безпокойство.
към текста >>

Напуснах го и аз, но с чувство, като че зад себе си оставям скъпи спомени, свързани с тоя град, спомени — на два живота“... Съобщава: Д.
. . говори не като българин, но като някой възкръснал патриций. По-скоро в новия град, защото нещо странно, чудновато става с другаря ни! “ Това, вижда се, чувстваха и всички останали, защото едногласно те извикаха: „Назад, към новия Рим“. На другия ден компанията, с която пътувах, напусна града. Напуснах го и аз, но с чувство, като че зад себе си оставям скъпи спомени, свързани с тоя град, спомени — на два живота“... Съобщава: Д. Л. Доганова. Чувственото внушение. PsychicMagazine съобщава следния случай: В Перпинян (Франция) живеел бедният работник;Жан Пелегри, на 39 год. възраст. Преди няколко дни той е бил уведомен ненадейно, че става наследник на един богат свой роднина, индустриалец в Ница. И в най-амбициозните си блянове, Жан Пелегри не е могъл да сънува огромната сума, която му се паднала сега, в наследство.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е.
че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа: тази е най-старата политика, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може.
към текста >>

А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания.
Любовта е чаровен цвят, съкровената чистота на който само земята на Живите може да подхранва. Всички наши видове на любов, даже и най-възвишените, са. само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях. Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания. Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя сантиментална или естетична само. Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява. И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания.
към текста >>

Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство.
Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя сантиментална или естетична само. Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява. И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало?
към текста >>

Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух.
И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца.
към текста >>

Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима.
към текста >>

Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
към текста >>

И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията.
В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот.
към текста >>

Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро.
Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е.
към текста >>

прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си.
Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден. Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ.
към текста >>

Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча.
Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина. Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой!
към текста >>

Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат.
Страданията и неуморимото желание да проникне в непонятните тайни на човешкия живот го измъчваха. А сега, след като разполага с самата есенция на живота, той умира — и умира поради собствената си нерешителност. Наистина, тази чаша обещава една страшна и неизвестна тайна; но въпреки това, не е ли по-добре да предпочетеш нея пред тежката смърт, която тъй бавно го мъчи? Изведнъж дишането му се спря; една лепкава маса като че ли изпълни гърдите му, вдигаше се към гърлото му и го душеше. Огнени кръгове се завъртяха пред очите му и той за минута изгуби съзнание. II. Когато Ралф се сепна от припадъка, трескавата температура се замени с чувството на леден студ и смъртна слабост; членовете му силно натегнаха като олово и се отказваха да му служат. С ужас той видя, или така му се стори, че вижда, като че ли от ръцете и гърдите му се издигаше черна пара. Страшна мъка и безумен ужас го обхванаха пред разрушението. Той искаше да вземе чашата, но не можеше да си вдигне ръката. Той много се за бави. . .
към текста >>

Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството.
Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството. Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди. Флейтата е мека. Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността.
към текста >>

Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало.
Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене.
Иван ТОЛЕВ. Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек.
към текста >>

Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене.
Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение.
към текста >>

Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му.
В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие.
към текста >>

Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение.
Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене.
към текста >>

Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч.
Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето.
към текста >>

Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници.
Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това. Безброй неща далеч надминаваха границата на човешкото мислене и не можеше вече да бъдат изразени с думи, а само с промяната на цветовете на небесната светлина. Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството.
към текста >>

В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството.
Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И.
към текста >>

но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек.
Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения.
към текста >>

Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна.
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали, очевидно, са зародили няколко дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли. Трябва да се има предвид, поне при известни случаи, че тези явления стават в херметически затворени тръби, които са останали така затворени за дълги години. Г-жа Дикинсън описва тези животинки като газови (въздухообрази), но те сигурно възприемат формата на насекоми. Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас. Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна. Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното царство. Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител.
към текста >>

че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства.
Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи. че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства. Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“. Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“. Това е забележително поради съвпадението си в свръзка с откритието на г-жа Дикинсън. Освен това, философският камък, разгледан като средство за превръщане на обикновени метали в злато, казва ни се,че е бил с червен или златист цвят. Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия.
към текста >>

В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята.
Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им. И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството. Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум. Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят. Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи.
Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот. Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също.
към текста >>

В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа.
„В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност.
към текста >>

Притежава силно развито чувство за отговорност към своите окръжаващи, всред които той пръска своя живот и сила (Лъвът управлява сърцето).
Е. П. Блаватска, Бърнард Шоу, Матиос Клаудиус. Любов към власт и авторитет, — честен, благороден, симпатичен, неспособен за долни, дребнави работи. В обходата си проявява известна гордост и важност: склонен е да се увлича от своя гняв. Той се чувства не добре в подчинено положение и иска да бъде признаван за авторитет. Притежава силно развито чувство за отговорност към своите окръжаващи, всред които той пръска своя живот и сила (Лъвът управлява сърцето). Той е услужлив и благороден, понякога снизходителен, но често пъти и надменен и дързък. Слънцето в Дева 23 авг. — 23 септ. Царица Вилхелмина, Гьоте, Лев Толстой, Вилхелм Билдердийк, Оберлен, Менделсон. Научно настроен, изобретателен, интелектуален, методичен, взискателен, добре одарен, често себелюбив и винаги критичен.
към текста >>

Изразява, като противоположния му знак Телеца, силно чувство за лично достойнство и гордост.
Той е правдива и интуитивна натура, склонен е да отдаде своите сили за повдигането на народа, — работи най-успешно в съдружие с други и обикновено не му липсват помощници за осъществяване на неговите начинания. Роденият със слънцето в Везни трябва да носи и в живота си и в околната среда ред и порядък. Слънцето в Скорпион От 24 окт. — 22 ноември. Рузвелт, Лютер, Лафатер, Якоб Бьоме, бившия крал Мануил, крал Виктор-Емануил, Еразмус, Молтке. Изразява, като противоположния му знак Телеца, силно чувство за лично достойнство и гордост. Характерът е понякога неприятен, агресивен, тирански, недоверчив, ревнив. Имаме два съвсем различни типа — висш и низш Скорпионов тип. Първият е надмогнал низшите си страсти и затова горните отрицателни черти му липсват, — обладава силна работоспособност, която желае да отдаде в служба на своя идеал. В никой друг знак не се срещат такива резки противоположности както тук. Скорпион дава гордост, постоянство, енергия, страст и едно извънредно силно чувство на симпатия и антипатия.
към текста >>

Скорпион дава гордост, постоянство, енергия, страст и едно извънредно силно чувство на симпатия и антипатия.
Изразява, като противоположния му знак Телеца, силно чувство за лично достойнство и гордост. Характерът е понякога неприятен, агресивен, тирански, недоверчив, ревнив. Имаме два съвсем различни типа — висш и низш Скорпионов тип. Първият е надмогнал низшите си страсти и затова горните отрицателни черти му липсват, — обладава силна работоспособност, която желае да отдаде в служба на своя идеал. В никой друг знак не се срещат такива резки противоположности както тук. Скорпион дава гордост, постоянство, енергия, страст и едно извънредно силно чувство на симпатия и антипатия. Носи дарба към химия, алхимия, хирургия. Въпросите за живота и смъртта, както и половата проблема будят силен интерес у тия типове. (Скорпион управлява половите органи). Слънцето в Стрелец От 23 ноември — 21 дек. Спиноза, Марк Туейн, Хайне, фон Вебер.
към текста >>

От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитието на въображението, паметта, мисълта, чувството, волята и пр.
4) Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитизмът и много други болести се дължат на слабото излагане на слънце. Чрез работата всред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа: то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи повече на слънце и чист въздух. Чрез полската работа то ще може да упражнява всички свои органи, защото ще извършва най-разнообразни движения с ръцете, краката, кръста, шията и пр. При работата, без да ще, ще се научи да диша дълбоко, а това ще разшири гръдния му кош. От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитието на въображението, паметта, мисълта, чувството, волята и пр. 5) Чрез полска работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен контакт с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Какви щастливи минути ще достави този начин на възпитание: Животът му ще тече в една атмосфера на красота и поезия! Това условие е много важно за пробуждането на вътрешните сили. Така детето ще се научи да се възхищава, да намира и в най-скромната тревица, и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на една висша идея!
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания.
оная сила, която дава живот на всека клетка на тялото, се намира под ненормално влияние, всичките клетки започват да вибрират по разни начини и в резултат нормалната дейност на клетките на организма се нарушава, което пък на свой ред влияе върху целия организъм и причинява това, което ние наричаме болест на тялото. На късо казано, когато жизнената дейност е нормална, тогава и психическите функции ще бъдат естествени. Болното тяло също така влияе на ума, както разстроеният ум прави болна цялата физическа система. Който може да регулира душевната си дейност, той знае, по какъв начин да запази жизнеността и здравето на тялото си, също както някой, който умее да управлява жизнените функции на тялото си, разбира тайната, с помощта на която може да се запази здравето на ума. Онзи, който е способен по такъв начин да владее ума и тялото си, е господар на себе си, цар, който съзнателно управлява царството си. Но който не може да стане господар на себе си, той живее като роб, подчинен на страстите, чувствата, стремежите към завладяване, чувството на собствеността, гордостта и на всичките земни желания. Ония хора, които не умеят да управляват своите жизнени сили, са всякога нещастни, тъй като те непрекъснато страдат физически или духовно. Всека неправилна дейност на ума причинява физико-химически промени в нервните центрове, в органите и даже в цялото тяло. Това може да се докаже, като се направи химически анализ на отделянията от различните органи и особено ако се анализира дишането, т. е. издишвания въздух. Ако анализираме въздуха, издишван от някого, който се намира под влиянието на гнева или на някоя друга силна страст, ще намерим, че цялата му система през това време като че ли е отровена.
към текста >>

Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот.
Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин. То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си. По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека. Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород. Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

които представляват идеално брачно чувство, може скоро да прекъсне това търсене пред имената на Филемон и Бакхида, тая стара и добродушна двойка, които са дали гостоприемство на великия бог Зевс, без да знаят, че за отплата на тяхното гостоприемство, ще бъдат превърнати, когато им дойде времето да умрат, в две дървета от двете страни на вратата на тяхната колиба, милвайки се едно друго за винаги с многолистните си клони.
От незнайния остров на сърцето й лъхна внезапно едно топло дихание на пролетта. Един трепет от леко докосване до мен, който бърже изчезна, като откъснат цветов лист, отвеян от зефира. Той падна върху сърцето ми като досег от тялото й и шепот от сърцето й. (От английски) Души-близнаци от Г. Бейсдън Бътт Търсителят на митичните характери. които представляват идеално брачно чувство, може скоро да прекъсне това търсене пред имената на Филемон и Бакхида, тая стара и добродушна двойка, които са дали гостоприемство на великия бог Зевс, без да знаят, че за отплата на тяхното гостоприемство, ще бъдат превърнати, когато им дойде времето да умрат, в две дървета от двете страни на вратата на тяхната колиба, милвайки се едно друго за винаги с многолистните си клони. Или пък за образец на дълбоко заякчена вярност, човек може да се обърне към Кадмус и Хармония, верни един на другиго в нещастието, търпеливи под злодумството на боговете и променени най-сетне, от съжаление към техните страдания и от признание на постоянството им, в две змии, символизиращи Божествената Мъдрост — две блестящи и стари змии, които някога си бяха Кадмус и Хармония. В древните или съвременните песни и в живота примери от съвършено съпружеско щастие, макар и малко, съществуват. Такъв е случая с древния герой крал — кралят на Индия, Рама, и царицата му, Сита, които са били идеален съпруг и идеална съпруга; Одисей и Пенелопа, висш пример на верност; или Брут и Порция, типове на благородна дружба. Освен това, такива със случаите на съвършен истински брак Роберт с Елисавета Браунинг и Уйлям Юарт с Катерина Гладстон. В своята най-добра проява, такива съюзи са толкова съвършени, че, виждайки степента,на тяхната пълнота, човек се изкушава да узнае, до колко с били трайни.
към текста >>

И тук повече от всякъде другаде трябва влагане на личността, трябва чувство, трябва художество.
дето творим като художници. Всяко наше дело да бъде плът и кръв от нашата личност. Да вложим цялото си сърце и творческа жар! Така се действа! А делото на учителя — това е обучението. И тук повече от всякъде другаде трябва влагане на личността, трябва чувство, трябва художество. А големият политик и общественик, водителят на английското работничество, заявява: „Няма добро, без поезията, без художеството. То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго.
към текста >>

Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел.
Така се действа! А делото на учителя — това е обучението. И тук повече от всякъде другаде трябва влагане на личността, трябва чувство, трябва художество. А големият политик и общественик, водителят на английското работничество, заявява: „Няма добро, без поезията, без художеството. То лежи в сърцето на човешкия култ. Политик, без художествено чувство в душата, е празен, злополучен човек, водещ народа към гибел. Тук е неизцеримият недъг на старите партии, че им липсва художествена чувствителност и съзнание. Ако в тях имаше поне малко от тоя магичен дар, те нямаше да създават тази световна бъркотия, щяха да ценят повече човешкият материал, с който търгуваха тъй дълго. Онова нещо, от което най-много се нуждае днес измъченият свят, това е политическия и социален Шекспир“. И за ужас на нашите бездушни педагози, ние прибавяме: Онова, от което най-много се нуждае днес многоизмъченото школо —това е педагогичният Шекспир! А тоя Шекспир може да се роди само между учителите-художници, за да спаси невинното дете от вавилонския педагогически плен и да изгони търгашите из храма!
към текста >>

Неразбирането на тази проста истина...“ „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека...“ „Ако преди две хиляди години (т.е.
Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина...“ „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека...“ „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката“ на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово“, бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си.
към текста >>

II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
и т. п. Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели.
Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели. Освободен от своите егоистични желания и цели, надживял своите лични интереси, той има за обект на своята дейност само обществената полза и затова е готов да сложи пред олтара на колективното благо всичките си придобити знания и опитност. Любовта му към ближния като екстракт от любовта му към Бога се проявява в него в максимални размери. Стимулите на това проявление са себеотрицанието и самопожертването. Тъй се оформява един общественик и един образцов държавник. Неговият ум трябва да бъде светъл, неговото сърце трябва да бъде любвеобилно и неговата воля трябва да действа само за добро.
към текста >>

Там човек се издига над животинското, като е създал един кръг по-голям от семейния и проявява известна дейност.
— Нищо, казах си аз — още една резка на ръката и друга на челото. П. Списаревски Пътят но окултиста (Размишления) Човечеството върви по един бавен, естествен път към усъвършенстване. Вселената е една велика сграда, в която животът кипи, развива се, расте и преражда, а човек се учи от всичко, което го заобикаля, което вижда, което изпитва, сам върху себе си. Тези знания от живота и училището го обогатяват и той напредва с общото течение. Отделните групи хора със сходни разбирания, продиктувани от частни и общи интереси, са образували обществата. Там човек се издига над животинското, като е създал един кръг по-голям от семейния и проявява известна дейност. Тия общества са създадени по необходимост и се подтикват повече от амбиции и тщеславие. Всичко това е надхитряване, ограбване, ощетяване едни за в полза на други. Това са отношенията между отделните групи, това е и задачата на дипломацията между отделните народи. Но този път все води към развитие. Днешното човечество, заслепено от грубия материализъм, продължава взаимното си изтребление.
към текста >>

Това е човекът, който задушва в себе си всяко неприязнено чувство.
Има ли любов към всички и всичко? Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички. Човек може да обича всички хора повече или по-малко и да живее в мир с всички и това е, което го издига над обикновеното, дребнавото, това е широката душа, това е великото. Окултистът не си служи в делото на възпитанието с никакви строгости и разни насилствени мерки. Щом в душата си чувства благост, умиление, той не може да не прояви това към своите ученици. Това е човекът, който задушва в себе си всяко неприязнено чувство. Разумът избистря мислите, а самообладанието е мерило за добротата. Я щом човек е добър, животът му е полезен за другите. Всеки човек претърпява в развитието си фазите на растене, цъфтене и връзване плод. Та едни хора са в корена, други в стъблото, трети в цвета, а четвърти в плода. Окултистът работи за плода, който може да поднесе дървото, а то е духовното Разбира се, тази задача е пригодена за дървета със заложби, за да поднесат безкористно плодовете си.
към текста >>

Преди всичко, цветята със своите краски, симетрия, с правилността, по която са наредени зелените и венечни листа, ще събудят у него чувство на благоговение пред мъдростта и красотата, разлени в цялата природа, благоговение пред разумните сили, чиято дейност е изразена в тях.
Това ще внесе у него импулс да внесе ред, красота и в своя вътрешен живот, в живота на своите мисли и чувства. И понеже, от друга страна, при чистене на извора то е проявило дейност, творчество, това ще има влияние върху волята му. Така се събуждат. творческите сили, волята у него. Също и саденето на цветя, плодни дръвчета, зеленчуци ще даде случай за развитие на естетичния вкус. Преди всичко, цветята със своите краски, симетрия, с правилността, по която са наредени зелените и венечни листа, ще събудят у него чувство на благоговение пред мъдростта и красотата, разлени в цялата природа, благоговение пред разумните сили, чиято дейност е изразена в тях. От друга страна, какво широко поле дава тази дейност за художествено творчество от страна на детето! Защото трудът на детето трябва да бъде именно творчески. Както при чистенето на извора, така и при саденето на цветя, то ще работи по вътрешен импулс, а не чрез натрапване отвън. И при това тези художествени форми, които то ще създаде, ще бъдат плод на собствено творчество. То ще може да вложи художествено творчество в избора на цветята, в тяхното съчетание, в тяхното нареждане на фигури, след това във формата на лехите.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите. Впрочем, трябва да се признае, че там, в тоя международен форум, се вижда понастоящем, издигната в повелителен жест, само ръката на коварния и горд Албион, който иска, облегнат на своята материална сила, да държи в политическо и икономическо подчинение всички други народи от стария свят. За него не са важни многобройните човешки и милиардните материални жертви, които дават тия други народи за своята независимост и за своето право на живот - всичките тия кърви в международни и междуособни войни, и всичките тия парични разсипничества трябва да се правят само за мощта и величието на Албион! Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими!
към текста >>

Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние.
Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие? Това би било, от една страна, престъпление и грях, а, от друга, прискърбно падение! За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна. И тъй, умствено слабите и недъгави хора от двата пола нито могат да бъдат ученици (слушатели и изпълнители) в окултната школа, нито имат право и основание да употребяват в обръщенията си към другите имената „брат“ и „сестра“. На тях не трябва да се позволяват такива обръщения.
към текста >>

И като резултат на това претопяване се яви едно цяло, изпълнено със силно самосъзнание, проникнато от гордото чувство на единство, една сила да се изнесе на вън и да наложи на другите елементи собствената същност.
Страхът от поражението на собственото, с труд придобито, умствено знание там е много по-малък, отпорът на новото, непознатото не е тъй дълбоко вкоренен. Там не са тъй силно закостенели в собствената си научна суета и съществува повече кураж и смела крачка към завладяване на непознати светове. Жадните за завладяване племена от различни нации са съставили днешната Англия като народ. След римското нахлуване, завоевателите англо-сакси притесниха туземното население от бретони и гали и го изтикаха към северо-западните брегове на Франция; нашествие от фризи и дани; нахлуващи пофранцузени нормани. Множество пъти Британия бивала завладявана от едни и други, докато най-после нейните народи след тежки борби се претопиха. И като резултат на това претопяване се яви едно цяло, изпълнено със силно самосъзнание, проникнато от гордото чувство на единство, една сила да се изнесе на вън и да наложи на другите елементи собствената същност. Душевните сили, произходящи от различните племенни индивидуалности, взаимно се уравновесиха. Растящото отделно индивидуално самосъзнание, прибавено към общото политическо самосъзнание, проникна тия сили и ги удържа в равновесие. Така можа това многочленно народно единство, въпреки всички външни удари, да се развие мощно в самосъзнателно самостоятелно цяло на своя ограден и обливан от морските вълни остров и да излезе из границите му, за да завладее света. Но благородството го изисква (noblesse oblige). Недостойно би било за един народ, тъй уверен в силата си, да потиска свободата на мисълта, да задушва свободата на съвестта и да препятства на свободата на действие, както в духовно, тъй и в политическо и общочовешко отношение.
към текста >>

ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и.
Д-р Н. Хр. ВЕСТИ Духовните течения в България. В. Ново Общество съобщи, че бил избран нов акционен комитет, за да действа за сдружаване на духовните общества у нас. Обаче, за да се постигне тая похвална цел, едно съществено условие трябва да бъде на лице, а то е: всяко от тия общества да бъде дееспособно за обществена работа. Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно. Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички. Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки .
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Щайнер изучва еволюцията на човечеството и другите царства, минерално, растително и животинско, не откъснато, но в свръзка с еволюцията на делата слънчева система.
Има съответствие между материалното и духовното. Само този е истински спиритуалист, казва той, който знае духовната страна на материалните явления, който чувства духовното, което стои зад материалното. Зад всяко материално явление се крият духовни сили и закони. Ако някой по теория е спиритуалист, казва той, обаче разглежда материалните явления само като материални, той в същност е материалист. Д-р Щайнер в многобройните си книги и курсове конкретно разглежда това съответствие между физичните и духовните явления, как го по отношение на човека, така и по отношение на разните области на природата. Д-р Щайнер изучва еволюцията на човечеството и другите царства, минерално, растително и животинско, не откъснато, но в свръзка с еволюцията на делата слънчева система. Окултизмът има възможност да изследва с по-голяма дълбочина еволюционния процес, и при това да изучи и онези страни, които за онзи, който изследва само формата, са недостъпни за изследване. Чрез своите изследвания, окултизмът хвърля светлина върху всички проблеми на модерното естествознание. За да се изучат научните проблеми от по-дълбоко, окултно гледище, основа се в Шутгарт „Институт за научни изследвания“. Христос Д-р Щайнер туря мисията на Христа в центъра на своите изследвания. Христос не е от човешката еволюция.
към текста >>

Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят.
Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят. Тази архитектура3) символизираше, опростотворени и стилизирани с нейната резка и течна едновременно пластика, множеството съответствия на невидимия и материалния свят и тяхното хармонично сътрудничество. Според тия данни, всеки можеше да си представи онова, което бе най-внушително и величествено в схващането на Руд. Щайнера.4) Чрез хармонията на формите и кржговия им ритъм в двете кръглости близнаци, тоя храм извикваше незабавно и некак си магически идеята и чувството за строителната работа и за животворното действие на божествените сили, които царуват в безкрайността, за да тъкат неуморно вътъка на видимия свят. Духовното заведение при Дорнах трябваше да се назове отначало Йоханисбау Т. е. „дом на Св. Йоан“, тъй като четвъртото евангелие и Откровението на Патмоския ясновидец, приписвани на „ученика, които Исус обичаше“, съдържат, според розенкройцерското предание, най-дълбоките мистерии на християнството и неговия езотеричен запас. Духовното заведение при Дорнах биде построено през време на световната война от 1914 г. до 1918 г.
към текста >>

Лъвът в зенита обикновено изразява силно чувство на собствено достойнство и гордост.
I на Всем. Летопис. 5) Триъгълното украшение над главната порта. Пр. Щайнер от астрологическо гледище В хороскопа на Д-р Щайнер зенитът (М. С.) е зает от знака Лъв (). Значи, при изследването си той изхожда от вътрешната същност на нещата и със светлината си осветява околната среда и живота на другите. Лъвът в зенита обикновено изразява силно чувство на собствено достойнство и гордост. Скорпионът е като асцендентен знак и Юпитер с Лъв в зенит говорят същото. Юпитер на върха на зенита е твърде благоприятно положение, което във висока степен смекчава опасното влияние на Сатурн () в зенит, който е в квадратура с Уран ( ) и в опозиция със слънцето ( ). Юпитер в Лъв получава силна опозиция от Венера ( ) Тая комбинация показва наклонност към позиране. Планетите Сатурн и Юпитер (планети на интуицията и въображението) стоят и двете в зенит. Това е мощно положение.
към текста >>

Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар.
Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик.
към текста >>

Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение.
Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва!
към текста >>

Подобни изучавания могат да правят децата и върху животинското царство.
Това са тъй наречените размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето (Ficaria verna) на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак, а във втория — голям брой. Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания могат да правят децата и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство! За да изясня мисълта си, нека кажа неколко думи за Фабр, прочутия френски ентомолог. Той бил учител в един френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучвал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа.
към текста >>

С какво чувство тогаз ще бъде изпълнено детето, когато разкопава около растението, когато го полива, то ще чувства, че това е добро за тях, а когато види някое увехнало растение то ще почувства, че растението страда.
Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разни опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр., искат да получат по физико-химичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка и в живия организъм. Обаче, това е напразно. Има нещо по-висше в организма от механическите процеси3). Детето ще схваща цветята като живи същества със свой особен вътрешен живот, със съзнание. С какво чувство тогаз ще бъде изпълнено детето, когато разкопава около растението, когато го полива, то ще чувства, че това е добро за тях, а когато види някое увехнало растение то ще почувства, че растението страда. Значи, детето не се свързва с формата, но и с вътрешния живот на растението. Когато детето сади или полива дръвчета и цветя, това ще бъде израз на любовта му към тия живи същества със свой вътрешен живот. Това не трябва да бъде механична работа! Отношението към растенията при земеделската работа не се изчерпва само с току-що казаното. То си има и друга страна, която ще разгледаме в следната книжка.
към текста >>

Той трябва да вложи чувство в нея, а това става, само когато тя е плод на неговото творчество.
В училището трябва да бъде творец не само ученикът, но и учителят. И той всеки ден трябва да твори, да черпи из глъбините на душата си от извора на творчеството, някой казват: „Дайте на учителя материал. с който той да борави“. Че по този начин той ще убие най-ценното в душата си! Приказката трябва да излезе от дъното на душата му като негова рожба, трябва да е преживяна от самия него. Той трябва да вложи чувство в нея, а това става, само когато тя е плод на неговото творчество. Аз тук ще дам неколко примери, но не като „материал“, а само като илюстрация на мисълта си: 1. Снежинките. Децата зиме ще наблюдават снежинките, ще се учудват на чудно красивите им форми. Защо природата не си скъпи труда със снежинките? Нима не можеше да образува какви да е снежинки? Но в тях тя въплътява най висша красота!
към текста >>

От друга страна, всека преживяна мисъл, висше чувство, и стремеж е вътрешен работник в душата!
Напр., за извора няма да се разправя в къщи, но когато се срещне такъв при екскурзия или след очистването му от децата. Какво е значението на тези символи? Преживяването на духовните истини от детето дали има само това значение, че обогатява паметта и ума? За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем по-дълбоките закони на духовия живот, които окултизмът разкрива. Преди всичко, усвояването на висшите духовни истини чрез символи и алегории през втория период развива онези душевни сили, с които душата по-късно ще стане способна да усвои тези истини направо. От друга страна, всека преживяна мисъл, висше чувство, и стремеж е вътрешен работник в душата! те разкриват нейния вътрешен извор. Нищо външно не може да събуди духовен живот у човека, ако последния вече не е съществувал като заложба в самия човек. А той съществува така у него, понеже истинската човешка природа е духовна. Развитието на по-дълбокия духовен живот у детето е в съгласие с неговата природа. То е една негова нужда!
към текста >>

Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр.
И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл.
към текста >>

Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение.
Вярно е, че в днешното училище възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст. Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно. И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота. Спенсер разглежда детето като член от външния механизъм на природата Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват. Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно? “4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява. Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като последица от интелектуалистично естествонаучното схващане на света. Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.91867804527283