НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
874
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И в
животинското
царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.
Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен. Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт. Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми. У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора.
И в
животинското
царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври.
плезиозаври, архиоптерикси и пр. Днешните форми показват само родови връзки с някогашните, но далеч се различават от тях. Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление. От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия. Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез.
към текста >>
А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме
съзнание
.
Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена. Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.
А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме
съзнание
.
Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност.
към текста >>
Умственият живот още не подразбира
съзнанието
, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко
съзнание
.
Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма. Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.
Умственият живот още не подразбира
съзнанието
, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко
съзнание
.
Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.
към текста >>
Умственият живот е само условие за по-добрата проява на
съзнанието
, което е една по-висша форма от самия умствен живот.
Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата. Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора. Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.
Умственият живот е само условие за по-добрата проява на
съзнанието
, което е една по-висша форма от самия умствен живот.
И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията.
към текста >>
Но подобно
съзнание
предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.
Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи. А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание. Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание. Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот. И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания.
Но подобно
съзнание
предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.
Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията. И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек. Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид.
към текста >>
И така,
съзнанието
, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.
И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания. Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид. Има ли по-висша форма от свръхчовеците не може да се утвърждава с положителност. За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното. Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията.
И така,
съзнанието
, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.
Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък.
към текста >>
Човечеството се намира в подобно отношение с
животинското
царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.
Умствените движения са друг род движения, чувствата са трети вид. По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената. .Тук тия сили са сбрани, концентрирани в едно малко същество, малко по форма, но голямо по идея! И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество. И тая форма на отношения се продължава по нататък.
Човечеството се намира в подобно отношение с
животинското
царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.
По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем. Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя. Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае. Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл. Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.
към текста >>
Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на
съзнанието
, науката не можа да обясни.
Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи. Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата. Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение. И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.
Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на
съзнанието
, науката не можа да обясни.
Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от
съзнание
, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от
съзнание
, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото
съзнание
, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото
съзнание
, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те доказаха, че
съзнанието
на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък.
Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси.
Те доказаха, че
съзнанието
на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък.
Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията.
към текста >>
Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в
животинското
царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите.
Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец. Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп. За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията.
Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в
животинското
царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите.
С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.
към текста >>
3.
Житно зърно – А.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В
съзнанието
на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Процесите в света на организмите (хранене, дишане, зреене, гниене и пр. и пр.) са предимно ензимни. Затова ензими има навсякъде и то повече, отколкото можем да предполагаме. Но интересното е, че организмите така нагаждат действието на ензимите, като ги активират или парализират, че то се проявява, тъкмо когато е нужно. Ще се огранича да кажа само туй още, че зидарите на живата машина играят голяма роля и в индустрията - те са агентите на цялата група ферментационни производства- ХОРМОНИ.
В
съзнанието
на биолозите понятието за автоматична регулация в последно време се свързва с учението за вътрешната секреция.
Противно на старото схващане, че тая регулация се управлява от симпатичната нервна система, установи се от редица изследователи че нейни агенти са специални вещества, прилични на ензимите, също из областта на безкрайно малкото, наречени хормони, разнасяни из тялото посредством кръвта. Името им произлиза от гръцката дума хормао - привеждам в движение. За пояснение ще приведа най-рано открития факт из тая област за действието на хормона секретин. Този хормон се отделя (секретира) от дванадесетопръстното черво, когато до него стигне киселата храна от стомаха, занася се от кръвта в подстомашната жлеза (панкреаса) и я привежда в движение - възбужда я да отделя сок, нужен за по-нататъшното смилане на същата храна. По такъв начин панкреатичният сок бива изпускан от жлезата, тъкмо когато е нужен.
към текста >>
На всички е известна зависимостта на
животинското
царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
На всички е известна зависимостта на
животинското
царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните.
Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно. А безусловно необходимо е поне част от храната да съдържа витамини[1].
към текста >>
Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със
съзнанието
, че служат на Истината.
Ще напомним от Библията разказа за Лот и двете му дъщери, които имали милостта на Бога. Заради тях Той пощадил града Сигор. В случая те са онези обратни катализатори, които ограничават процеса за разрушаването на елин град. Все на същото място се говори, че десет души праведни са достатъчни, за да се пощади цял град от нечестиви. Тези десет са от рода на малките величини.
Те съществуват във всяко общество и навярно са от онези, които не проглушават света за своите дела, по израза на Карлейл, които работят в самота и мълчание, със
съзнанието
, че служат на Истината.
--------------------------------------------------------------------------------- [1] На проблема за храната от това гледище, поради неговата важност, ще се спрем в друга книжка.
към текста >>
4.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство,
животинското
царство!
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ.
НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство,
животинското
царство!
Ние още не проучили законите, които ръководят техния живот. Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: Тук има един вол. Но за нас този вол е скрит". П. Дънов Преди всичко – без да се спираме върху причините, които са родили целесъобразното устройство на организмите – никой не отрича, че такава целесъобразност съществува.
към текста >>
Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното
съзнание
, как се разговарят – всичко това е тайна за нас.
Б. Боев УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНА БИОЛОГИЯ. НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние още не проучили законите, които ръководят техния живот.
Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното
съзнание
, как се разговарят – всичко това е тайна за нас.
Ние казваме: Тук има един вол. Но за нас този вол е скрит". П. Дънов Преди всичко – без да се спираме върху причините, които са родили целесъобразното устройство на организмите – никой не отрича, че такава целесъобразност съществува. Това го твърдят както механисти, така и спиритуалисти. Известно е, че всеки орган отговаря на своята функция.
към текста >>
5.
Идващата раса – Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
" И когато човекът, у когото
съзнанието
се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина?
" И когато човекът, у когото
съзнанието
се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат.
към текста >>
Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към
животинското
.
Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина.
Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към
животинското
.
Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
към текста >>
Те произтичат дълбоко из изворите на неговото
съзнание
, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък.
Ето защо в окултната наука се изучава къде, в кои органи по-конкретно, се локализира действието на Истината, като радииращи центрове, какви форми тя създава в своите прояви, какъв е ритъмът ù в хода на жизнените процеси. Изучават се също и ония деформации, които лъжата предизвиква, ония белези, с които тя бележи онези, що я употребяват. И ако окултният ученик проучва тези неща, конкретно ги проверява – а не само декламира, както разните ония рицари на фразите – може ли той да продължава да си играе с „истината" и „лъжата"? Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум. Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи.
Те произтичат дълбоко из изворите на неговото
съзнание
, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък.
Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота. Те подържат, че човек може да бъде свободен и без да живее в Истината. Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод.
към текста >>
6.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и
животинското
царства.
Той е известен с няколко съчинения, от които най-голямото е „Ламаркизъм и дарвинизъм" (1905 година). То съставлява важна епоха в историята на неоламаркизма. Пълно е с множество факти из живота на растенията и животните, които говорят за вътрешния фактор на еволюцията. Той с ред примери показва как целесъобразността в организма трябва да се разбира от по-дълбоко гледище. В началото на книгата има специална глава за изкуствената целесъобразност, напр.
приготвяне от човека на храна, инструменти и пр., и след това разглежда разните видове целесъобразност в растителното и
животинското
царства.
Съдържа и специална глава: „Растителна психология", Друг виден работник в това поле е мюнхенският ботаник Раул Франсе. Адолф Вагнер с право го нарича основател на растителната психология. Най-важното му и най-голямо съчинение е „Животът на растението" (1906-1907, два тома). То има особена глава „Душевната енергия на растението". Друго негово съчинение е „Сегашното състояние на Дарвиновите въпроси" (1907 год,), в което разглежда всички най-нови факти (от няколко десетилетия насам), които говорят за по-дълбоките фактори на еволюцията.
към текста >>
" Има степени на
съзнание
в природата.
Принципите, които Ламарк приемаше за по-висшите животни, неоламаркизмът разширява за цялото органическо царство. Днес под названието неоламаркизъм са събрани множество направления, някои от които доста се различават едно от друго. Но това, което ги обединява е, че те дават място на психичния, вътрешния фактор при еволюцията. Това движение се нарича още психоламаркизъм. Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство?
" Има степени на
съзнание
в природата.
Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото. Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище.
към текста >>
Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни
съзнание
, подобно на човешкото.
Днес под названието неоламаркизъм са събрани множество направления, някои от които доста се различават едно от друго. Но това, което ги обединява е, че те дават място на психичния, вътрешния фактор при еволюцията. Това движение се нарича още психоламаркизъм. Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство? " Има степени на съзнание в природата.
Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни
съзнание
, подобно на човешкото.
Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното.
към текста >>
Знае се, че в човека има обширна област на
подсъзнанието
.
Но това, което ги обединява е, че те дават място на психичния, вътрешния фактор при еволюцията. Това движение се нарича още психоламаркизъм. Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство? " Има степени на съзнание в природата. Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото.
Знае се, че в човека има обширна област на
подсъзнанието
.
Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни.
към текста >>
Съзнанието
в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото
подсъзнание
.
Това движение се нарича още психоламаркизъм. Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство? " Има степени на съзнание в природата. Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото. Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието.
Съзнанието
в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото
подсъзнание
.
Значи, това е съзнание в друга степен на проява. Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни. Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка.
към текста >>
Значи, това е
съзнание
в друга степен на проява.
Някой би могъл да каже: „Как ще търсим психично у нисшите животни, които нямат нервна система, а още повече в растителното царство? " Има степени на съзнание в природата. Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото. Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание.
Значи, това е
съзнание
в друга степен на проява.
Да припишем съзнание на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище. Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни. Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка. Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др.
към текста >>
Да припишем
съзнание
на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище.
" Има степени на съзнание в природата. Наивно би било, разбира се, да предполагаме у растенията и нисшите животни съзнание, подобно на човешкото. Знае се, че в човека има обширна област на подсъзнанието. Съзнанието в нисшите животни и растенията може да се сравни с човешкото подсъзнание. Значи, това е съзнание в друга степен на проява.
Да припишем
съзнание
на човека и висшите животни, а да го изключим от нисшите, би било абсурдно, щом стоим на еволюционно гледище.
Виньоли казва, че физиологически ние не туряме преграда между човека и животното, а психически я туряме, когато отричаме психичното у животното. Но ако веднъж премахнем тази преграда, пита се, къде да я поставим, когато виждаме постепенен преход между най-нисшите животни и висшите.Това показва, че трябва да приемем психичен живот и у най-нисшите животни. Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка. Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др. системи, клетката е изпълнявала всички техни функции едновременно.
към текста >>
ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от
съзнание
, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4].
Липсата на нервна система не пречи, понеже нервната клетка е проста, диференцирана, обикновена клетка. Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др. системи, клетката е изпълнявала всички техни функции едновременно. Така е у едноклетъчните животни. Тези разсъждения се подкрепят и от множество факти.
ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от
съзнание
, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4].
Поставен в осветената част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба. Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана.
към текста >>
Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот,
съзнание
, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем
съзнание
у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания.
Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот,
съзнание
, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем
съзнание
у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
А нали усещането е акт на съзнанието? А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози. Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране.
към текста >>
А нали усещането е акт на
съзнанието
?
Щом това се достигне, мехурчетата изчезват. Енгелман казва: „Човек не може да отрече, че тези факти говорят за психични процеси в протоплазмата". Подобни факти от живота на едноклетъчните можем да приведем още. И така, наблюденията над едноклетъчните животни показват, че техните движения не са механични, а придружени с усещания. Трябва значи да приемем, че клетките имат психичен живот, съзнание, макар и различно по степен от това на висшите животни, Но щом приемем съзнание у едноклетъчните животни, трябва да приемем и у растенията, понеже няма рязка граница между нисшите растения и животни Зелената еуглена има червено очно петно, което показва, че тя възприема светлината, т.е, има зрителни усещания.
А нали усещането е акт на
съзнанието
?
А еуглената е преходна между животни и растения? За нея спорят ботаници и зоолози. Паули казва за психологията на растенията[6]: „При растенията имаме работа с психични процеси от по-прост вид". Ние виждаме, че растението използува например тежестта за свое ориентиране. Когато светлината има да върши известна работа, то растението при нарастването следва посоката на светлината, обаче то я избягва, когато нуждите на цялото растение или на част от него изискват това.
към текста >>
Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот,
съзнание
.
Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето. При прецъфтяване те стават отрицателно-хелиотропични и бягат от светлината, за да се скрият в скалните пукнатини, дето оставят семената. Тук пак виждаме, че чувствителността към светлината е само средство за ориентиране и растението в различни случаи постъпва различно, според нуждата. Хаберланд и Немец през 1900 година намериха у растенията сетивни органи, напр. статолитни органи.
Съществуването на сетивни органи показва съществуването на усещания, а заедно с това и на психичен живот,
съзнание
.
Те намериха тези органи независимо един от друг и ги провериха чрез разнообразни опити[7]. Тези органи у растенията са в аналогия със статоцистите на животните. Хаберланд е намерил и други сетивни органи у растенията. От последните примери се вижда съществуването на психичен елемент в организма и какво участие взема в неговия живот. От примерите за пряко приспособление, дадени по-рано се вижда, как ни се налага да приемем психичния елемент, за да обясним саморегулацията.
към текста >>
7.
Изток и Запад – Вел. Вл.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя символизира едно състояние на
съзнанието
у човека, една от неговите степени.
– Защото няма по-справедлив съдия от него, отвърнал Хус. „Сетите отци" на костанцкия събор избухнали в смях. И наистина, наивен човек ще да е бил Хус. Да дръзнеш да се обявиш против папата, чиято власт се крепи на щикове, клади, инквизиции, и да апелираш към Христа, това ще се е видяло съвсем наивно на благочестивите прелати. Да се облягаш на един институт, чиято власт се крепи на нещо осезаемо (и „светите отци" са знаели добре това „осезаемо") - има смисъл, но на Христа... Изнасям горната историческа картина, защото представлява голям психологичен интерес.
Тя символизира едно състояние на
съзнанието
у човека, една от неговите степени.
И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря. Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова съзнание.
към текста >>
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова
съзнание
.
Тя символизира едно състояние на съзнанието у човека, една от неговите степени. И тази степен и до ден днешен в голяма част от човечеството не е още превъзмогната. И днес хората в своите действия се ръководят не от някакви морални принципи, не от веленията на вътрешния закон, а от страх пред писани закони, от страх да не попаднат под юридическа отговорност или да паднат в очите на обществото Страхът от юридическа отговорност и общественото мнение за мнозина са спирачка, за да не дадат воля на своите долни, атавистични нагони. Така запример, един чиновник изпълнява „съвестно" своите задължения, защото бди зоркото око на някой началник. Някой друг се бои да влезе в чуждо лозе или градина, защото го е страх от окото на стражаря.
Какво несносно многоглаво чудовище е държавата, па и обществото за хора с такова
съзнание
.
Ако обаче той види, че някое от очите на многоокия Аргус не го гледа, ако остане сам със себе си, както той си мисли, той смело престъпва и писани закони и обществено мнение. „Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си.
към текста >>
С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на
самосъзнанието
, в който тепърва се проявява човека.
„Нали никой не види? " - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност.
С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на
самосъзнанието
, в който тепърва се проявява човека.
Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки.
към текста >>
Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е
самосъзнанието
.
" - И такива хора, хора на външния, писан закон, могат да извършат насаме всичко. Те не се гнусят от себе си, когато вършат и най-долни престъпления, защото още не виждат себе си. И наистина един човек, който тачи хорското мнение повече от внушенията на своята съвест, който пред чужди очи се бои да извърши това, което насаме извършва без страх и угризение, още не е видял себе си. Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека.
Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е
самосъзнанието
.
Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон.
към текста >>
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното
Съзнание
, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
Такъв човек следователно не може да почита себе си - не като личност, а като човек, като една самосъзнателна единица в света, като индивидуалност. С една реч, този индивид още не се е издигнал до стадия на самосъзнанието, в който тепърва се проявява човека. Защото онова, което прави от човека Човек, онова което представя типичното у човека от гледището на Живата Природа е самосъзнанието. Самосъзнателният човек - за да останем все още в границите на човешкото - не се води ни от писани закони, ни от преходни нравствени норми, изковани от човеци. Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното
Съзнание
, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център.
В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
към текста >>
Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото
съзнание
грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
Когато той върши нещо - върши го съзнателно и свободно, все едно дали е сам със себе си или пред людски очи. Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг.
Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото
съзнание
грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
към текста >>
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на
животинското
царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в
съзнанието
на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Защото през неговата пробудена съвест гледа окото на Космичното Съзнание, на Цялото, в което той е един малък, но съзнателен център. В него звучи органически живата реч на вътрешния закон, който придава основния ритъм на неговия живот и пред който всички писани закони са само сенки. Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на
животинското
царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в
съзнанието
на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи.
Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското.
към текста >>
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в
съзнанието
на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
Него не го плаши ни юридическа отговорност, ни обществено мнение, когато дойде до изявяване на великия вътрешен закон. Не му трябват и външни стимули, за да изпълни един поет дълг. Не му трябва погледа и на никой началник, защото в неговото съзнание грее вечно живото Око, което е много по-страшно, чисто човешки казано, от хиляди хорски очи. На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в
съзнанието
на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи.
И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
към текста >>
Това са представители на егоистичното
съзнание
, в което все още център остава
животинското
.
На тази именно межда, в която става преминаването от външния, механичен закон към вътрешния, от страха - закон на животинското царство, към Любовта - закон на разумния човек, от „папата" към Христа, се развива онази дълбока вътрешна борба в съзнанието на човека, която намира понякога такъв ярък символичен израз във външния живот на човечеството: Днес именно цялото човечество се намира на синора на тия два свята и требва по необходимост да го прекрачи. Ще го прекрачат които могат. И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие.
Това са представители на егоистичното
съзнание
, в което все още център остава
животинското
.
,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния. Г.
към текста >>
Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото
съзнание
, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
И ония, които имат око за дълбоките процеси, които стават в съзнанието на целокупното човечество, ще разберат този страшен кипеж, който е обхванал света, ще схванат явните, почти чути вече пулсации на новото, което се прелива като прясна кръв в изсъхналите жили на света, ще разберат и отчаяните усилия на старото, което е осъдено на гибел, да се закрепи. И тогава е ясна и историческата картина, която дадохме в начало: Хус, това е човекът, в когото е проговорил живият, вътрешен закон, закона на Любовта, човекът в когото се е пробудил живия Христос. Прелати, велможи, църковен събор, който в случая представя една транспозиция на фарисейския и книжнически синедрион, представя стария строй който се крепи на външен закон, на насилие. Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът.
Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото
съзнание
, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот.
И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина. И ако тя грее в човешкото съзнание то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния. Г.
към текста >>
И ако тя грее в човешкото
съзнание
то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния. Г.
Това са представители на егоистичното съзнание, в което все още център остава животинското. ,,Папата", „църквата" - това са все символи на външния, механичен, Мойсеевски закон на слеповерието, на религиозното робство, под което все още пъшка човекът. Това е външният авторитет, който е узурпирал правата на вътрешния Христос - това е новото съзнание, в което човечеството навлиза, новата култура, в която ще бликнат изворите на Вечния Живот. И човечеството и днес пак е изправено пред страшния въпрос: да разпъне ли или приеме Христа, да изгори ли или приеме Хус - едно живо пламъче от Големия Пламък - Христос. Но види се, че днес в света има повече светлина.
И ако тя грее в човешкото
съзнание
то е, защото души като Хус, поели свещения път на жертвата, се преляха като живи струи в Душата на Човечеството, за да го изведат от временния живот във Вечния. Г.
към текста >>
8.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
 
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със
съзнание
.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със
съзнание
.
Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
към текста >>
За по висшите животни всички са съгласни, че имат
съзнание
, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на
съзнанието
.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят.
За по висшите животни всички са съгласни, че имат
съзнание
, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на
съзнанието
.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
към текста >>
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със
съзнание
и низшите?
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със
съзнание
и низшите?
Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията.
към текста >>
От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат
съзнание
.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях.
От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат
съзнание
.
Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание. Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот.
към текста >>
А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на
съзнание
.
За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия.
А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на
съзнание
.
Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между животинското и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем съзнанието у растенията. Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес.
към текста >>
Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между
животинското
и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем
съзнанието
у растенията.
Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание. Сетивните органи у някои мешести (медузата), после зрителните органи у камшичните инфузории (elagellia) показват, че те имат зрителни и други възприятия. А възприятията са вече психичен процес, който доказва присъствието на съзнание.
Колкото до растенията, съществуването на организми, преходни между
животинското
и растителното царства показва, че логически ненаучно е да отречем
съзнанието
у растенията.
Напр., има организми, чиято преходност между растенията и животнитв е толкоз ясна, че даже някои от тях се изучават едновременно и в ботаниката и в зоологията. После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление.
към текста >>
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със
съзнание
- разбира се, на по-слаба степен, наречено
подсъзнание
.
После, статоцистите са сетивни органи, намерени напоследък у растенията, и те показват, че растенията имат възприятия, следователно и психичен живот. Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма.
Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със
съзнание
- разбира се, на по-слаба степен, наречено
подсъзнание
.
Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
към текста >>
Не ще и дума, когато употребяваме думата .
съзнание
", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства
съзнание
, подобно на човешкото.
Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание.
Не ще и дума, когато употребяваме думата .
съзнание
", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства
съзнание
, подобно на човешкото.
Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
към текста >>
Разширение на
съзнанието
,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите.
От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото.
Разширение на
съзнанието
,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите.
В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични.
към текста >>
Тогаз
съзнанието
се разширява и почва да работи в едно по-високо поле.
При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна. Друг един закон гласи: Когато влезем в контакт с по-дълбоките сили на природата, с вътрешния ù живот, развиват се заложбите, спящите сили на душата. Никой път не можем да се развиваме правилно, щом отношението ни към природата е чисто механично, Ето защо, за правилното развитие на индивида и човечеството необходимо е едно ново отношение към природата - интимно свързване с вътрешния ù живот.
Тогаз
съзнанието
се разширява и почва да работи в едно по-високо поле.
Ние влизаме тогаз в един красив свят; и в най-обикновените наглед явления в природата ще видим нещо красиво и пълно със смисъл. Защо растението събужда у нас чувства, настроения и то различни за разните растения? Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм. Но освен това тук има общение и с вътрешния живот на растението.
към текста >>
Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата,
съзнанието
за по-дълбоките ù живи, разумни сили.
Дали ще успеем да влезем в контакт с живите сили на растението и на цялата природа, зависи от няколко причини. Тук преди всичко важи следният закон: Човек, за да се свърже с известни сили на природота, трябва да отвори душата си за тях, т.е. поне да съзнава тяхното присъствие в природата. Този закон обяснява, защо при нашите чисто механични вярвания, ние тъй малко се свързваме с по-дълбоките сили на природата. Когато отношението ни към природата е чисто механично, тя е заключена пред нас.
Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата,
съзнанието
за по-дълбоките ù живи, разумни сили.
Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота.
към текста >>
Ето защо, когато отидем всред природата със
съзнание
, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях.
Този закон обяснява, защо при нашите чисто механични вярвания, ние тъй малко се свързваме с по-дълбоките сили на природата. Когато отношението ни към природата е чисто механично, тя е заключена пред нас. Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят.
Ето защо, когато отидем всред природата със
съзнание
, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях.
И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили.
към текста >>
Когато с такова
съзнание
отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота.
Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея!
Когато с такова
съзнание
отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота.
Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват.
към текста >>
Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в
съзнанието
си, че те са изявление на разумни сили.
Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота.
Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в
съзнанието
си, че те са изявление на разумни сили.
И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват. Можем с една аналогия с безжичния телефон да поясним това.
към текста >>
Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето
съзнание
до това поле, в което те действуват.
Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор.
Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето
съзнание
до това поле, в което те действуват.
Можем с една аналогия с безжичния телефон да поясним това. За да приеме той вълни от Берлин, грабва антената му да бъде нагласена да приема вълни с такава дължина, каквито изпраща антената в Берлин. Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция.
към текста >>
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на
съзнанието
, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията.
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на
съзнанието
, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
към текста >>
Това е, защото тогаз твоето
съзнание
е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили.
вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Това е, защото тогаз твоето
съзнание
е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили.
Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр.
към текста >>
Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото
съзнание
.
В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили.
Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото
съзнание
.
Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата.
към текста >>
Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното
съзнание
, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората.
Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората.
Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното
съзнание
, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората.
Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика.
към текста >>
Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно
съзнание
, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани.
Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно
съзнание
, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
към текста >>
Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото
съзнание
ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане.
Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото
съзнание
ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
към текста >>
9.
Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Б. Боев НОВОТО
СЪЗНАНИЕ
.
Б. Боев НОВОТО
СЪЗНАНИЕ
.
ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията.
към текста >>
Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и
животинско
царства.
Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини.
Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и
животинско
царства.
Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина.
към текста >>
Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство,
съзнание
и значение".
Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото.
Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство,
съзнание
и значение".
В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото?
към текста >>
Частта има достойнство и
съзнание
, доколкото е свързана с Цялото.
И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия.
Частта има достойнство и
съзнание
, доколкото е свързана с Цялото.
Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили.
към текста >>
Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със
съзнанието
на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото.
В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото?
Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със
съзнанието
на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото.
Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб.
към текста >>
Еволюция на
съзнанието
„Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си".
Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта.
Еволюция на
съзнанието
„Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си".
Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно.
към текста >>
Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на
съзнанието
в материята, е изгубил
съзнанието
за единство.
И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си".
Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на
съзнанието
в материята, е изгубил
съзнанието
за единство.
Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие.
към текста >>
Разните степени и видове
съзнание
могат да се класифицират от разни гледища; напр.
И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство.
Разните степени и видове
съзнание
могат да се класифицират от разни гледища; напр.
от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност.
към текста >>
от едно гледище те се разпределят на
подсъзнание
,
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр.
от едно гледище те се разпределят на
подсъзнание
,
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи.
към текста >>
А от гледището на широчината на
съзнанието
, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо.
Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
А от гледището на широчината на
съзнанието
, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо.
Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание.
към текста >>
По-после става стесняване на
съзнанието
, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност.
Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие.
По-после става стесняване на
съзнанието
, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност.
След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим".
към текста >>
Това е космичното
съзнание
.
А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо. Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи.
Това е космичното
съзнание
.
При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите.
към текста >>
При него човек няма да изгуби своето индивидуално
съзнание
, но същевременно ще има
съзнание
за единството на цялото.
Груповото е по-широко от индивидуалното, но смътно. То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание.
При него човек няма да изгуби своето индивидуално
съзнание
, но същевременно ще има
съзнание
за единството на цялото.
Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ.
към текста >>
Това е новото
съзнание
, което идва.
То е съществувало в първите епохи на човешкото развитие. По-после става стесняване на съзнанието, но същевременно проясняване: то добива по-голяма будност. След това пак идва разширение, но будността ще се запази и ще се увеличи. Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото.
Това е новото
съзнание
, което идва.
Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни. Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ.
към текста >>
Но при новото
съзнание
силните ще отидат да слугуват на слабите.
Това е космичното съзнание. При него човек няма да изгуби своето индивидуално съзнание, но същевременно ще има съзнание за единството на цялото. Това е новото съзнание, което идва. Новият характер на дейност „Само когато работим за Бога, ние работим, а когато работим за себе си, ние се трудим". „Днес смятат, че слугите са по-долни, а господарите по-горни.
Но при новото
съзнание
силните ще отидат да слугуват на слабите.
И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ. сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят".
към текста >>
Учителят Заедно с пробуждането на новото
съзнание
ще се измени и характерът на човешката дейност.
И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ. сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят".
Учителят Заедно с пробуждането на новото
съзнание
ще се измени и характерът на човешката дейност.
Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка.
към текста >>
А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото
съзнание
живее в едно по-високо поле.
и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите!
А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото
съзнание
живее в едно по-високо поле.
влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>
Също и човек с пробуждането на новото
съзнание
почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето.
Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот.
Също и човек с пробуждането на новото
съзнание
почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето.
Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>
Космичното
съзнание
, което иде, ще се изяви в служенето.
А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето.
Космичното
съзнание
, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>
10.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното
животинско
царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
Ние знаем, че от яйцето се развива зародиша, от зародиша - детето, от детето - възрастният; ние знаем реда, по който тези процеси се извършват, ала ние не знаем нищо относно силите, които ги произвеждат. Такава една алхимична игра от страна на природата за да израсте от една клетка, в която никакъв човек не се съдържа, би изглеждала абсурдна, невероятна и чудесна и не би била повярвана от никого, ако това да не бе добре познат факт, и бидейки ежедневен, той е престанал да изглежда чуден, тъй че сега се вижда странно, ако някой се удивлява, като как би било възможно такова нещо. Хорн казва: „Чрез един мълчалив, невиден, мистериозен процес, най-красивото цвете в градината изниква от едно малко незначително семе". Такъв един мистериозен процес се случва и в еволюцията на човешкото тяло. Всички тези процеси са очевидно последствията на действието от една причина, пригодна за да ги произведе; да отказваме това, би било равносилно да твърдим явния абсурд, че нещо би могло да стане от нищо, и законите на логиката ни показва, че една физична причина произвежда един физичен ефект, едно живо тяло може да се произведе само от една жива сила, един умствен организъм от едно разумно същество.
Дали физическото тяло е еволюирало от по-долното
животинско
царство, и дали известни животни са резултат на едно извращение и понижение на човешката природа, не ни занимава засега.
Онова, което знаем е, че никакъв живот, нито пък разум биха могли да се проявят в една форма, ако тези сили не се съдържат в нея; и ние знаем така също, че не би могъл да се създаде живот чрез смърт, нито пък да се създаде някакъв разум от онова, което няма разум. Но ако популярната наука очевидно не знае нищо относно произхода на проявата на живота, нищо от онова, което смътно се нарича „душа", нищо относно естеството и произхода на ума (чиито функции се изискват, за да даде възможност на мозъка да изследва подобни неща), нищо относно духа и нищо относно висшето устройство на човека, чийто външен израз и символ е физичното му тяло, не би било неуместно да се отнесем към други източници за сведение и да чуем, какво са учили древните мъдреци досежно принципите, които обясняват устройството на човека. Древните индийски мъдреци сравняваха човека с едно водно лале, което расте във водата (света), чиито корени извличат своята хранителност от земята (материално естество), като издига главата си към светлината (духовното царство), от което приема силата да развивка заложбите си, които се таят в неговото устройство. Много е било казано вече в окултната литература относно седморния състав на човека; но за да има пълнота, ние ще го прегледаме пак: 1. Рупа. Физичното тяло, обвивката на всички други „принципи" през живота.
към текста >>
Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено
съзнание
вън от природата.
6. Буди. Духовната душа. Обвивката на чистия и всемирен дух. 7. Атма. Дух. Отражението на Абсолюта.
Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено
съзнание
вън от природата.
„Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията.
към текста >>
Действуваща в
животинското
поле тя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглянията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.
Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло. Разум, интуиция, вяра, твърдост, схващане на истината. 7. Венера (Атма) Принципът, който се проявява като всемирна божествена любов в своята чистота, бидейки сходна с божественото самопознание. Ако се съедини с Меркурий (разум), тя съставя мъдрост.
Действуваща в
животинското
поле тя произвежда животински инстинкт и на физическото поле тя причинява притеглянията на противоположните полярности, химическите афинитети и пр.
Който желае да знае в какъв смисъл се употребяват имената на планетите, нека прочете книгата на Анри Дюрвил „Познаване на болезнените предразположения и на темперамента по лицето" (издание на .Водолей").
към текста >>
11.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното
съзнание
": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето
съзнание
, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце".
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното
съзнание
": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето
съзнание
, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме.
Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
към текста >>
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото
съзнанието
на колективната жертва издига народите.
Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството.
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото
съзнанието
на колективната жертва издига народите.
Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата.
към текста >>
Нашият стремеж е да се пробуди божественото
съзнание
.
Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним.
Нашият стремеж е да се пробуди божественото
съзнание
.
Затова е необходимо да се освободим от всички безполезни мисли. Не трябва да вярваме, че сме големи, а да се чувствуваме и да бъдем като малки деца. Силен е само онзи, който е винаги готов да дава каквото може и е в състояние да услужва. ГЕРМАНИЯ Списание „Das neue Licht” год. VIII, кн.
към текста >>
Войната се дължи на
животинско
състояние.
Релжис писа няколко пъти, като подчерта, че особено цени неговото мнение, което ще бъде напечатано дословно. Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже любовта е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си. Всеки народ, който воюва против други, се изключва: от организма. Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това.
Войната се дължи на
животинско
състояние.
Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние. Войната е едно самоизмъчване; то е, както когато болният или лудият измъчват себе си. Законът на Божията Любов е нещо много повече от един интернационал на мира. На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха!
към текста >>
12.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
„Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното
съзнание
, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя.
Д-р D. Форел, на вегетарианския съюз, на борците против войната, на кооперативния съюз, на трудовото бюро и други са възприели вече есперанто като свой официален език в международните сношения. Религиозните движения – най-напредничавите и най новите - като това на Л. Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ.
„Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното
съзнание
, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя.
Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева). Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от съзнание, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца. И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П.
към текста >>
Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от
съзнание
, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
Толстой, на Бахаула, на Оомото също най-горещо препоръчват и най-разумно използуват есперанто за разпространение на новите идеи. Разбирайки значението на есперанто, библ. „Нова култура" даде на есперанто следните беседи: Високият идеал, Великият закон, Пробуждане колективното съзнание, Новото човечество, Мировата Любов и космичната Обич, Новият живот, Тесният път, Силите на живата природа - от Учителя. Кои и какви са Белите братя, от Ст. Ватралски (десет номера, които може на имате подвързани срещу нищожната сума от 60 лева).
Братята, които са се заели с тази благородна работа, жертвуват време, сили и пари само от
съзнание
, че служат на живия Бог, който трябва да се прояви чрез своите деца.
И ето, пред нас е първата книжка от втората година на „Нова Култура" - „Ето Човекът! " През втората година библиотеката ще даде (срещу 60 лева) цялата първа серия „Сила и Живот"" - заедно с „Трите основи на живота" и „Религиозно философския мироглед на П. Дънов" - от А. Томов. Есперанто е толкова лесен (само 16 грамат. правила) и тъй достъпен, че с помощта на един учебник, сам, без учител и чрез тази библиотека вие прекрасно може да научите езика, който ще ви разкрие нов свят.
към текста >>
Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от
животинското
наследство при атавизма. 2).
гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала.
Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от
животинското
наследство при атавизма. 2).
Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5).
към текста >>
Централната заповед на човешкото
съзнание
е: идеята трябва да стане дело.
В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4).
Централната заповед на човешкото
съзнание
е: идеята трябва да стане дело.
Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа.
към текста >>
Съзнанието
, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума.
Съзнанието
, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени.
към текста >>
Заповедта на
съзнанието
: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма. Човек първоначално е бил миролюбиво същество. Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе.
Заповедта на
съзнанието
: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам!
(което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6). Интернационализмът е втората ос на хуманитаризма. Икономически, технически, научен интернационализъм са проява на международна солидарност и сътрудничество. Културата и изкуствата у всички народи имат общи корени. Културата е немислима без взаимното сътрудничество във всички области на живота - на всички народи. 7).
към текста >>
13.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното
съзнание
, в групирането на обществените сили изобщо.
Сърцето на обществения живот сякаш започва да тупти с една небивала досега мощ: подобно възбуяваща и неудържима стихия, животът разкъсва една след друга вековни вериги и разгръща все по-могъщи и неподозирани сили. В продължение на това късо време от четвърт век ние бяхме свидетели на руско-японската война, в която една азиатска държава за пръв път, след дългия многовековен сън на големия Ориент, премери с бляскав успех своите сили, своята социална и военна организация, с една почти модерно организирана държава, за да застане занапред в реда на тъй наречените „цивилизовани" страни. Ние преживяхме сгромолясването ни китайския монархизъм - изглеждащ неразклатим за вечни времена върху основите на една закостенялост и един консерватизъм, пословични в цял свят през много векове. Преживяхме Балканските войни - прелюдията на голямата световна война, както и тая последната, с всичките ù разнообразни перипетии и ужаси. Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство.
На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното
съзнание
, в групирането на обществените сили изобщо.
Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война.
към текста >>
Тя пробуди и разюзди
животинското
в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини.
Тя пробуди и разюзди
животинското
в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати.
към текста >>
Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в
съзнанието
на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот.
Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга. Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори; завода „Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи. Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства.
Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в
съзнанието
на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот.
Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее.
към текста >>
Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното
съзнание
и мистичната мисъл.
Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси.
Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното
съзнание
и мистичната мисъл.
То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации.
към текста >>
днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо
животинско
състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо
животинско
състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество.
Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите.
днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо
животинско
състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо
животинско
състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество.
Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
към текста >>
От друга страна, нисшото,
животинското
, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
От друга страна, нисшото,
животинското
, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>
14.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше
животинско
състояние.
Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше
животинско
състояние.
Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие.
към текста >>
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и
животинското
, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат.
„Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и
животинското
, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат.
Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало.
към текста >>
При това ние имаме пълното
съзнание
, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
При това ние имаме пълното
съзнание
, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.
към текста >>
15.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и
животинско
.
А това става при новите форми на труда! Всяка човешка постъпка не е нещо изолирано, откъснато от всеобщия живот; тя е свързана с живота на другите. Когато извършиш лоша постъпка, ти вече насърчаваш друг някой да извърши същата постъпка или даже по-лоша, понеже с това ти вече изпращаш известни течения в пространството. Също така, ако извършиш добра постъпка, ти вече насърчаваш добрите постъпки на другите, укрепяваш всички добри стремежи, мисли и чувства у хората, даваш им храна. Ето защо, човекът при новия начин на труда, колкото и малка да е постъпката му, съдейства до известна степен за развитието на цялото човечество.
Но това влияние се простира не само върху хората, но и върху другите царства: растително и
животинско
.
По този начин ние помагаме за еволюцията им. Нашите мисли и чувства влияят на околните ни същества. Ето защо, с нашето повдигане се повдигат и те. С новия начин на труда дейността ни ще се приближава до дейността на съществата, които са по-горни от нас. Величието на тяхната култура по благородство, чистота и разумност надминава това, което човек може да си предположи.
към текста >>
Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото
съзнание
, т.е.
Това е в противоречие с истината за единството. И тогаз какво може да докара такъв начин на труда, който е в противоречие с природните закони, освен развалини и пепел! Именно това виждаме днес! При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо? Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича!
Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото
съзнание
, т.е.
човек все повече и повече съзнава връзките си с Цялото. Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание. Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде. Чрез новата форма на труда ще се разреши и социалният въпрос; всички въпроси, които изглеждат неразрешими, мъчни, заплетени, ще се разрешат. И не само това.
към текста >>
Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото
съзнание
.
Именно това виждаме днес! При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо? Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича! Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото съзнание, т.е. човек все повече и повече съзнава връзките си с Цялото.
Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото
съзнание
.
Новата форма на труда и космичното съзнание ще определят характера на новия живот, който иде. Чрез новата форма на труда ще се разреши и социалният въпрос; всички въпроси, които изглеждат неразрешими, мъчни, заплетени, ще се разрешат. И не само това. Но това е и едничкият начин за тяхното разрешение. Всички други начини за разрешение, които са механически, те са палиативи и в края на краищата ще докарат нови противоречия, нови мъчнотии и тогаз пак, чрез нови горчиви опитности, ще дойдем до истинското разрешение на въпроса.
към текста >>
Новата форма на труда и космичното
съзнание
ще определят характера на новия живот, който иде.
При новия начин на труда човек влага най-ценното от себе си в постъпките си и не чака нищо, нито благодарност, нито признателност. Защо? Защото ще счита за привилегия да разкрие съкровищата, които са вътре в него, ще счита за велика радост да направи и най-малкото нещо за онези, които обича! Ако погледнем днешния живот, ще видим, че навсякъде се забелязват признаци за раждане на космическото съзнание, т.е. човек все повече и повече съзнава връзките си с Цялото. Новата форма на труда ще дойде, понеже е във връзка със зазоряването на космическото съзнание.
Новата форма на труда и космичното
съзнание
ще определят характера на новия живот, който иде.
Чрез новата форма на труда ще се разреши и социалният въпрос; всички въпроси, които изглеждат неразрешими, мъчни, заплетени, ще се разрешат. И не само това. Но това е и едничкият начин за тяхното разрешение. Всички други начини за разрешение, които са механически, те са палиативи и в края на краищата ще докарат нови противоречия, нови мъчнотии и тогаз пак, чрез нови горчиви опитности, ще дойдем до истинското разрешение на въпроса.
към текста >>
16.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тая книга е синтез на нейното поетическо дело, извървян път и кристализация на един мироглед на човек (именно на човек), който не е преставал да търси, за да достигне най-сетне до
съзнанието
да приеме волята Божия не като подчинение, а като победа.
Адрес: Сава Калименов – Севлиево. Препоръчваме го на читателите си. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. 5. Мара Белчева. – „Избрани песни".
Тая книга е синтез на нейното поетическо дело, извървян път и кристализация на един мироглед на човек (именно на човек), който не е преставал да търси, за да достигне най-сетне до
съзнанието
да приеме волята Божия не като подчинение, а като победа.
(Планинско цвете), да почувства неволята като благата воля на Всевишния (Молитва; Учителят). Песните са изпети просто и непринудено-, в тях всичко е дадено в загадката на образа и краската, а проникващо настроение хваща душата на четеца и я води по високите върхове на себе превъзмогването Книгата се доставя и от редакцията на списание „Житно Зърно" срещу 40 лева. 6. Ясновидските предсказания и науката от А. Теомов . Цена 15 лева.
към текста >>
Том V: „
Животинското
царство" (380 страници).
„Zur Pädagogik Rudolf Steiners", год. IV, кн. V, декември 1930 година. Издание на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 12. „Gäa Sophla" годишник на естество-научната секция на окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах.
Том V: „
Животинското
царство" (380 страници).
Съдържание: Животински форми. Животинска душа. Животинско съзнание. Животно и растение. Животно и човек.
към текста >>
Животинско
съзнание
.
Издание на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. 12. „Gäa Sophla" годишник на естество-научната секция на окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах. Том V: „Животинското царство" (380 страници). Съдържание: Животински форми. Животинска душа.
Животинско
съзнание
.
Животно и растение. Животно и човек. Животното в стопанството, в обучението, в мита и в изкуството. 13. „Per viaggiare in astrale e sviluppare la chiaroveggenza e le facoltà latenti" от Луиджи Белоти. Тая книга засяга основните окултни проблеми и изобилства с ценни факти и примери. 14.
към текста >>
17.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на
животинското
естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще.
Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни. Само посредством астралната светлина умът има възможност да влезе във връзка с предадени впечатления от другаде на далечно разстояние. Бог изпраща мисълта си чрез силата на своята воля и мислите му се въплътяват, като докарват в съществувание мирове и създания, които образуват, така да се изразим, видимото (проявения Бог) на невидимия Бог. Най-високата проява на Бога, позната нам – е човекът. Според кабалистичната наука той е едно същество много по-велико, отколкото изглежда на пръв поглед.
В своята природа той включва както най-низкото така и най-високото; той съдържа в себе си всичката низост на
животинското
естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще.
Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове.
към текста >>
Съзнанието
се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от
подсъзнанието
и стигнем до изгряващото
съзнание
.
Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той крие в себе си безброй сили и възможности. Същинският човек е чист дух – една искра от Божествен Пламък. Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове.
Съзнанието
се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от
подсъзнанието
и стигнем до изгряващото
съзнание
.
Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората.
към текста >>
Отличителният му белег е
самосъзнанието
.
Преди да пристъпим към разглеждането на по-висшите принципи в човека, ще обърнем вниманието върху последните достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните.
Отличителният му белег е
самосъзнанието
.
След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата.
към текста >>
След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх
съзнание
, което се проявява в духовния ум.
Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен. Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието.
След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх
съзнание
, което се проявява в духовния ум.
Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава.
към текста >>
Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше
съзнание
, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа.
Това, което науката започва да твърди сега, е казано от кабалистичното учение от преди векове. Съзнанието се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от подсъзнанието и стигнем до изгряващото съзнание. Интелект е оня принцип, който издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум.
Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше
съзнание
, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа.
На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията.
към текста >>
Духовният ум или свръх
съзнанието
седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата.
Отличителният му белег е самосъзнанието. След това, човек достига в своето развитие едно по-високо стъпало, наречено свръх съзнание, което се проявява в духовния ум. Всеки що годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които проблясъци му помагат да схване неща от възвишената природа. На него дължим всичко благородно, свято и възвишено в човека, своите най-благородни пориви, най-възвишени просветления, чувството на алтруизъм, на любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозно чувство, обичта към Бога и към хората. С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога.
Духовният ум или свръх
съзнанието
седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата.
Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята. И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или свръхсъзнанието. Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н.
към текста >>
И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или
свръхсъзнанието
.
С постепенно развитие на тоя ум в човека, последният започва да схваща същества нето на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. Духовният ум или свръх съзнанието седи несравнено по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област в форма на откровение, а интелектът ги обсъжда и потвърждава. От тук иде и интуицията. Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите на едно истинско щастие тук долу на земята.
И всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум или
свръхсъзнанието
.
Той също е източникът на вдъхновение на всички истински велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения. Колкото се отнася до седмия принцип на човека – Духа, един обект, надминаващ всяка възможност за описание – ние ще се задоволим да изкажем само някои мисли. Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове в плътта едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното?
към текста >>
В момента на „просветление" или изгряването на духовното
съзнание
, ние чувстваме истинското присъствието на Духа.
То е душата на душата. За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект.
В момента на „просветление" или изгряването на духовното
съзнание
, ние чувстваме истинското присъствието на Духа.
В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони.
към текста >>
18.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време
съзнанието
им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват.
Който води или трябва сам да е видело, сам да излъчва светлина, или пък да носи светилник. В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време
съзнанието
им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват.
Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция.
към текста >>
” „Насилието е
животинско
качество - да се остави настрана!
И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло.
” „Насилието е
животинско
качество - да се остави настрана!
” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу.
към текста >>
Дойде ли лъжата, в
съзнанието
на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността.
Дойде ли лъжата, в
съзнанието
на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен.
към текста >>
19.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Необходимо е за това пробудено
съзнание
, добра воля за работа над себе си и време.
Интересен е примерът, който дава Учителя за онзи италиански художник, който веднъж дирил подходящ образ, за да нарисува портрета на Христа. Той дирил дълго време и най-после срещнал един човек, когото помолил да му позира за образа на Христа. Десетина години след това, същият художник намислил да нарисува портрета на Юда, затова дирил дълго пак подходящ образ. Веднъж срещнал един човек и го помолил да му позира за тази цел. Непознатият учудено възкликнал: „Преди години вие ме рисувахте за портрета на Христа, а сега искате да ме рисувате за един съвсем противоположен образ.” Художникът му казал: „През това време вие така сте се изменили, че аз не можах да ви позная и виждам във вас сега най-подходящия образ за Юда.” Човек може да се промени, може да промени всичките свои качества в добър или лош смисъл.
Необходимо е за това пробудено
съзнание
, добра воля за работа над себе си и време.
Един от най-добрите начини за променяне на средата е работата върху себе си. Но и работата за променяне на средата подпомага и себеиздигането. Още Лафатер, бащата на модерната физиогномика, беше установил, че различните хора имат прилика с различни животински образи. Едни приличат на мечки, други на вълци, лисици, кучета, котки, разни видове птици, насекоми, някои приличат на растения и пр. Някои съвременни антрополози искат да видят в тази прилика един намек за произхода на човека от животните.
към текста >>
Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от
животинското
царство.
Да дойде човек при изучаването на хората до правилно разпределение на всички ония животински типове, от които са съставени, това значи, че той владее синтетичния ключ за отваряне вратата на душата. Казвам животински типове, защото нашето човешко познание не ни дава още възможност да схванем образите, по-високи от нас. Досега и мъдреци и учители са ни давали образи на архангели и ангели в дрехи на животни, а Бога все пак вечно ни го представят в човешки образ, следвайки великата и потайна максима, че човек е направен по образ и подобие на Бога. Нека си спомним сравненията, които ни дава пророк Йехаскиел за архангелите във вид на странни животни. Апокалипсисът на Йоана е изпъстрен с такива сравнения.
Идеята за сфинкса, който представя символ на вечното в човешки образ, е свързана пак с четири същества от
животинското
царство.
Всъщност, конкретизирането на една идея значи да я представиш в една по-ниска форма, такава каквато съществува във видимата природа. При сравнителното изучаване на типовете по животинската редица, от голямо значение е да се погледне на тях от гледището на астрологията. Тази стара област сега се поставя на нова преоценка. Метрологията, подпомогната от древната митология, ни дава планетните и зодиакалните типове на хората. Те са установени в течение на хилядолетията чрез точни статистични наблюдения и данни.
към текста >>
Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в
животинското
царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия.
При анализа на отделните способности и качества, без съмнение ще се обърнем към данните на френологията, систематичната физиогномика, хирологията, графологията, науката за походката или движенията изобщо и т.н. Мнозина мислят, че като знаят мястото на даден център по главата, могат да кажат вече какво се крие зад това. Даден център това е кристализационното звено, но то само по себе си е нищо - необходима е кристализационна среда. Някои знаят, че носът е израз на ума и щом видят у някого голям нос казват, че бил много интелигентен, а той всъщност е един първокласен глупак. При аналитичното изучаване на способностите и основните качества у човека важат същите два много важни закона, които съставят основата на целия строеж у почти всички организмови същества.
Първият закон, който е силно изразен в минералното царство, съвсем слабо в растителното и също така силно в
животинското
царство, е законът на симетрията, в случая у висшите гръбначни организми включително и в човека - на двустранната симетрия.
Затова имаме две очи, две уши, две ноздри и въобще по надлъжната линия на медианата, човек е двустранно симетричен. Ако аз видя развит един център на главата от едната страна, а от другата го няма, то без съмнение моето заключение ще бъде съвсем друго. Другият важен и основен закон е законът на корелацията - т. е. законът за съотношението на органите помежду си. Нам ни е чудно, че един палеонтолог може по една малка костица да възстанови скелета на едно умряло преди милиони години животно.
към текста >>
20.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или
животинското
царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят.
Пътят на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви. Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула.
Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или
животинското
царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят.
Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото.
към текста >>
И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на
съзнанието
, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр.
От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони.
И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на
съзнанието
, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр.
За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия.
към текста >>
За да познае, що се крие в
съзнанието
на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло.
По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр.
За да познае, що се крие в
съзнанието
на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло.
Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”.
към текста >>
Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото
съзнание
, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото.
Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото.
Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото
съзнание
, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото.
По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”. В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания.
към текста >>
За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото
съзнание
, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”.
За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия.
За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото
съзнание
, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”.
В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата.
към текста >>
животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото
съзнание
: това са възгледите на всички хора от миналото”.
Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н.
животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото
съзнание
: това са възгледите на всички хора от миналото”.
В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род.
към текста >>
Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното
съзнание
.
Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации.
Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното
съзнание
.
За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието.
към текста >>
Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото
съзнание
.
Праведните са хора със силно развити лични чувства. Всяко явно накърняване на тяхното достойнство е съпроводено с известно „огорчение", което води след себе си нужда от законна самозащита и реабилитация. Няма да се спирам да развивам по-нататък чертите на тия типове, нито да разкривам психологичното съдържание на думите и термините, които се характеризират техните понятия за живот. Създаването на известни термини не е случайно. За психолога те са кристализация на цели вътрешни комплекси, крайни формули на една сложна и многостранна дейност.
Ще кажа само още няколко думи за тези три типа, които се движат в сферата на личния живот и ограниченото
съзнание
.
Старозаветните заробват със сила, с насилие. Те оковават тялото. Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума.
към текста >>
21.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена
съзнанието
на народи, които искат да завладяват или разрушават!
Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително. По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние върху строежа на земните пластове и ги разместват. А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение?
Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена
съзнанието
на народи, които искат да завладяват или разрушават!
Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват. Те само привличат силите на разрушението към себе си! Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико тяло. „Частично щастие не съществува", казва Учителят. Тази идея ще бъде краеъгълният камък на новата култура.
към текста >>
" Учителят Новото
съзнание
иде сега по закона на развитието.
* * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек. Новият човек можем да го наречем човек на светлината! Сега живеем в една епоха, когато се създава новият човек!
" Учителят Новото
съзнание
иде сега по закона на развитието.
И затова всеки народ, който се нагоди с това ново съзнание и го приеме, той ще се повдигне, ще процъфти и ще има велико бъдеще. Нему принадлежи бъдещето! Някои се опасяват, че народите, които приемат новите идеи, ще се обезличат! Напротив, те не само че няма да се обезличат, но ще имат всички благоприятни условия за подем, за творчество във всички области на живота! И всеки народ, всяко общество, което не приеме новото, което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще!
към текста >>
И затова всеки народ, който се нагоди с това ново
съзнание
и го приеме, той ще се повдигне, ще процъфти и ще има велико бъдеще.
Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек. Новият човек можем да го наречем човек на светлината! Сега живеем в една епоха, когато се създава новият човек! " Учителят Новото съзнание иде сега по закона на развитието.
И затова всеки народ, който се нагоди с това ново
съзнание
и го приеме, той ще се повдигне, ще процъфти и ще има велико бъдеще.
Нему принадлежи бъдещето! Някои се опасяват, че народите, които приемат новите идеи, ще се обезличат! Напротив, те не само че няма да се обезличат, но ще имат всички благоприятни условия за подем, за творчество във всички области на живота! И всеки народ, всяко общество, което не приеме новото, което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще! Той ще се изроди.
към текста >>
Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото
съзнание
.
Напротив, те не само че няма да се обезличат, но ще имат всички благоприятни условия за подем, за творчество във всички области на живота! И всеки народ, всяко общество, което не приеме новото, което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще! Той ще се изроди. Днес известни нови идеи проникват навсякъде, те се носят навсякъде. Всяка епоха носи със себе си известни идеи.
Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото
съзнание
.
Ето защо онзи народ, който им противодействува, ще бъде пометен, както един човек, който иска да плава срещу мощното течение на една голяма река. Някои, които не разбират духа на историята и законите, по които се развива човешкото съзнание, мислят, че хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят. Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята. И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят.
към текста >>
Някои, които не разбират духа на историята и законите, по които се развива човешкото
съзнание
, мислят, че хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят.
Той ще се изроди. Днес известни нови идеи проникват навсякъде, те се носят навсякъде. Всяка епоха носи със себе си известни идеи. Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото съзнание. Ето защо онзи народ, който им противодействува, ще бъде пометен, както един човек, който иска да плава срещу мощното течение на една голяма река.
Някои, които не разбират духа на историята и законите, по които се развива човешкото
съзнание
, мислят, че хората с новите идеи не са полезни за обществото и даже опасни, защото го делят.
Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята. И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите.
към текста >>
Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото
съзнание
, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа.
И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата.
Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото
съзнание
, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа.
От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия.
към текста >>
Една по-висока степен на човешкото
съзнание
и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата.
От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия.
Една по-висока степен на човешкото
съзнание
и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата.
И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си! Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно.
към текста >>
„
Съзнанието
е достояние на
животинското
царство,
самосъзнанието
на човешкото царство.
И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си! Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно.
„
Съзнанието
е достояние на
животинското
царство,
самосъзнанието
на човешкото царство.
Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин.
към текста >>
Сега иде едно ново
съзнание
, което не носи тези досегашните противоречия".
В противен случай ще среща само разочарования в пътя си! Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство.
Сега иде едно ново
съзнание
, което не носи тези досегашните противоречия".
Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота.
към текста >>
Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото
съзнание
и култура, е: побратимяването на народите.
Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия".
Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото
съзнание
и култура, е: побратимяването на народите.
Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота. Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси!
към текста >>
Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното
съзнание
, а външен израз това ще намери в братството и свободата.
Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите.
Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното
съзнание
, а външен израз това ще намери в братството и свободата.
Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота. Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси! [1]Виж книга I.
към текста >>
За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото
съзнание
, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота.
Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин.
За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото
съзнание
, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота.
Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси! [1]Виж книга I. [2]Тук мимоходом можем да споменем и за един друг закон. Аналогично с гореказаното, могат да ни станат ясни последствията за човечеството от избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Учителят казва, че с това се излага на страдания и пертурбации цялата сегашна култура.
към текста >>
22.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със
съзнание
.
„В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи".
Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със
съзнание
.
Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
към текста >>
Днес от видимите царства: минерално, растително,
животинско
и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция.
Днес от видимите царства: минерално, растително,
животинско
и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството.
към текста >>
В момента, когато човек вътрешно дойде до
съзнание
, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе!
В момента, когато човек вътрешно дойде до
съзнание
, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях!
към текста >>
И ако погледнем на нещата с такова
съзнание
и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества!
И ако погледнем на нещата с такова
съзнание
и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов!
към текста >>
Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото
съзнание
.
Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа!
Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото
съзнание
.
Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство.
към текста >>
Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото
съзнание
и е подготовка на новата култура.
* * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество.
Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото
съзнание
и е подготовка на новата култура.
Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра. Защо то се появи именно в България, в една славянска страна? Защото славянството ще играе важна роля; от него ще излезе мощен импулс за нова култура, която ще бъде общочовешка.
към текста >>
За да видим, по кой естествен начин човешкото
съзнание
идва до новите схващания, можем да проследим развитието на
съзнанието
в природните царства.
Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
За да видим, по кой естествен начин човешкото
съзнание
идва до новите схващания, можем да проследим развитието на
съзнанието
в природните царства.
Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
към текста >>
Според окултизма
съзнанието
в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно.
да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
Според окултизма
съзнанието
в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно.
У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
към текста >>
У растението
съзнанието
е по-стеснено, но пак е неясно.
Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно.
У растението
съзнанието
е по-стеснено, но пак е неясно.
У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
към текста >>
У животното
съзнанието
е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
" Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно.
У животното
съзнанието
е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
към текста >>
У човека имаме вече
самосъзнание
; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
У човека имаме вече
самосъзнание
; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
към текста >>
Неговото
съзнание
е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Неговото
съзнание
е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите.
към текста >>
Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на
съзнанието
, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно.
Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на
съзнанието
, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр.
към текста >>
Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото
съзнание
постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно.
Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото
съзнание
постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр.
към текста >>
Затова бъдещите етапи, през които ще мине
съзнанието
, са: колективно
съзнание
, космическо и божествено.
У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота.
Затова бъдещите етапи, през които ще мине
съзнанието
, са: колективно
съзнание
, космическо и божествено.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
към текста >>
Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото
съзнание
.
Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр.
Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото
съзнание
.
Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
към текста >>
Всичко това са признаци, които показвате, че
съзнанието
наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото
съзнание
.
Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр. Все повече изчезват преградите между народите. Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание.
Всичко това са признаци, които показвате, че
съзнанието
наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото
съзнание
.
Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид.
към текста >>
Човек, който живее само със
съзнанието
за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа.
Човек, който живее само със
съзнанието
за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
към текста >>
Заедно с разширението на човешкото
съзнание
, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново
съзнание
, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото
съзнание
в дадена епоха.
чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Заедно с разширението на човешкото
съзнание
, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново
съзнание
, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото
съзнание
в дадена епоха.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
към текста >>
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на
съзнанието
ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на
съзнанието
ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр.
Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
към текста >>
Събуждането на това ново
съзнание
у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота.
Събуждането на това ново
съзнание
у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е!
към текста >>
Но при събуждане на космичното
съзнание
, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
Но при събуждане на космичното
съзнание
, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата.
към текста >>
Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото
съзнание
- симптом, който говори за тенденциите на развитието.
Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация.
Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото
съзнание
- симптом, който говори за тенденциите на развитието.
Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год.
към текста >>
Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново
съзнание
, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието.
Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново
съзнание
, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>
23.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за
подсъзнанието
, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на
подсъзнанието
.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за
подсъзнанието
, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на
подсъзнанието
.
Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
към текста >>
Обаче това, което той говори за
подсъзнанието
, е само една много малка част от обширната област на
подсъзнанието
.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието.
Обаче това, което той говори за
подсъзнанието
, е само една много малка част от обширната област на
подсъзнанието
.
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание.
към текста >>
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на
свръхсъзнанието
, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в
съзнанието
, не се губи.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието.
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на
свръхсъзнанието
, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в
съзнанието
, не се губи.
То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр.
към текста >>
То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото
подсъзнание
.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи.
То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото
подсъзнание
.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски.
към текста >>
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото
подсъзнание
и по някой път се проявяват.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото
подсъзнание
и по някой път се проявяват.
По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
към текста >>
По някой път възкръсват атавистични в
съзнанието
му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
По някой път възкръсват атавистични в
съзнанието
му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени.
към текста >>
Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото
подсъзнание
.
Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото
подсъзнание
.
И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието.
към текста >>
И г, макар и да не се изкачват над прага на
самосъзнанието
, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр.
От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание.
И г, макар и да не се изкачват над прага на
самосъзнанието
, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр.
В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство.
към текста >>
Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на
самосъзнанието
, съществува скрито в
подсъзнанието
.
Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени.
Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на
самосъзнанието
, съществува скрито в
подсъзнанието
.
Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това. Френските магнетизатори Алберт Дьо Роша и други са сполучили да приведат лицето в дълбок магнетичен сън и тогаз то си припомняло своите минали прераждания. Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят.
към текста >>
После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на
подсъзнанието
.
Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това. Френските магнетизатори Алберт Дьо Роша и други са сполучили да приведат лицето в дълбок магнетичен сън и тогаз то си припомняло своите минали прераждания. Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят.
После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на
подсъзнанието
.
Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
към текста >>
В такива моменти
самосъзнанието
е отстранено и действува само
подсъзнанието
и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност.
Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят. После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието.
В такива моменти
самосъзнанието
е отстранено и действува само
подсъзнанието
и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност.
Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието.
към текста >>
Като друг пример за
подсъзнание
можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност.
Като друг пример за
подсъзнание
можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си.
към текста >>
те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото
самосъзнание
!
Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло.
те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото
самосъзнание
!
Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината.
към текста >>
Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно
съзнание
в тях, то би се внесъл известен безпорядък.
могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание!
Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно
съзнание
в тях, то би се внесъл известен безпорядък.
Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот.
към текста >>
Всички организми, включително и едноклетъчните, имат
съзнание
, само че
съзнанието
им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на
съзнание
, макар и на доста ниска степен.
при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък.
Всички организми, включително и едноклетъчните, имат
съзнание
, само че
съзнанието
им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на
съзнание
, макар и на доста ниска степен.
Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си.
към текста >>
Сборът от
съзнанието
на всички клетки на организма образува една от специалните области на
подсъзнанието
.
В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност. Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен.
Сборът от
съзнанието
на всички клетки на организма образува една от специалните области на
подсъзнанието
.
Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
към текста >>
И това съзнателното е именно една от областите на
подсъзнанието
.
Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно.
И това съзнателното е именно една от областите на
подсъзнанието
.
Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв.
към текста >>
Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в
животинското
тяло, можем да установим, че участието на
съзнанието
при телеологичния акт е било твърде различен".
Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера.
Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в
животинското
тяло, можем да установим, че участието на
съзнанието
при телеологичния акт е било твърде различен".
Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това.
към текста >>
Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в
животинското
тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове.
Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен".
Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в
животинското
тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове.
А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер. В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата.
към текста >>
В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето
самосъзнание
.
Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер.
В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето
самосъзнание
.
Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата. Тя почнала да обикаля от ръка на ръка. Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани.
към текста >>
Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето
самосъзнание
.
Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия. Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди.
Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето
самосъзнание
.
Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.
към текста >>
Това се предава на
подсъзнанието
и в определения час ние се събуждаме.
Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа.
Това се предава на
подсъзнанието
и в определения час ние се събуждаме.
Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути.
към текста >>
След известно напрягане на
съзнанието
си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на
самосъзнанието
търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност.
Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности.
След известно напрягане на
съзнанието
си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на
самосъзнанието
търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност.
Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.
към текста >>
Законите на
подсъзнанието
могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.
След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност.
Законите на
подсъзнанието
могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.
Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието.
към текста >>
Към областта на
подсъзнанието
спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно.
Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.
Към областта на
подсъзнанието
спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно.
Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек.
към текста >>
* * * Но освен
подсъзнанието
, има и друга една обширна област.
И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност. Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме.
* * * Но освен
подсъзнанието
, има и друга една обширна област.
Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
към текста >>
Това е именно
свръхсъзнанието
.
Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието. Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило.
Това е именно
свръхсъзнанието
.
Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра.
към текста >>
С това
съзнание
, което тук се проявява, не се изчерпва човек.
Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме. * * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек.
С това
съзнание
, което тук се проявява, не се изчерпва човек.
Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека.
към текста >>
Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това
съзнание
на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
* * * Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област. Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието. Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек.
Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това
съзнание
на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.
Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви.
към текста >>
Великото в човека - това е
свръхсъзнанието
.
Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан. Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра.
Великото в човека - това е
свръхсъзнанието
.
То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен).
към текста >>
Свръхсъзнанието
е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.
Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим").
Свръхсъзнанието
е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.
Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това.
към текста >>
Свръхсъзнанието
е играло винаги голяма роля при човешкото развитие.
Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.
Свръхсъзнанието
е играло винаги голяма роля при човешкото развитие.
То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто.
към текста >>
Свръхсъзнанието
е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре.
Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота.
Свръхсъзнанието
е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре.
Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса.
към текста >>
Свръхсъзнанието
, - това е проявата на Безграничния в човека.
То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто.
Свръхсъзнанието
, - това е проявата на Безграничния в човека.
За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е.
към текста >>
За да разберем ролята на
свръхсъзнанието
, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията.
То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека.
За да разберем ролята на
свръхсъзнанието
, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията.
Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери.
към текста >>
При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил
съзнанието
за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса.
При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил
съзнанието
за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията.
към текста >>
До най-голямото потъване на
съзнанието
в гъстата материя имаме инволюционен процес.
То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.
До най-голямото потъване на
съзнанието
в гъстата материя имаме инволюционен процес.
След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията?
към текста >>
постепенно издигане на
съзнанието
в по-високи сфери.
За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е.
постепенно издигане на
съзнанието
в по-високи сфери.
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов!
към текста >>
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на
свръхсъзнанието
в човека.
Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери.
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на
свръхсъзнанието
в човека.
Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
към текста >>
Зазоряването на
свръхсъзнанието
е интуицията.
При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека.
Зазоряването на
свръхсъзнанието
е интуицията.
Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос!
към текста >>
За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека
свръхсъзнанието
.
След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията?
За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека
свръхсъзнанието
.
Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес!
към текста >>
Елементи на
свръхсъзнанието
са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов!
постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери. При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието.
Елементи на
свръхсъзнанието
са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов!
Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието!
към текста >>
Ето защо, оня, който пробуди
свръхсъзнанието
в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека. Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов!
Ето защо, оня, който пробуди
свръхсъзнанието
в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта!
Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го!
към текста >>
Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото
свръхсъзнание
!
Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието. Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос!
Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото
свръхсъзнание
!
Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това!
към текста >>
След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на
свръхсъзнанието
!
Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес!
След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на
свръхсъзнанието
!
Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека.
към текста >>
Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че
свръхсъзнанието
е озарило твоето
самосъзнание
и ти казва: „Направи го!
Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието!
Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че
свръхсъзнанието
е озарило твоето
самосъзнание
и ти казва: „Направи го!
Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце.
към текста >>
" Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от
свръхсъзнанието
е озарил твоето обикновено
съзнание
и ти казва: „Не го прави това!
Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание! Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това!
" Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от
свръхсъзнанието
е озарил твоето обикновено
съзнание
и ти казва: „Не го прави това!
Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина!
към текста >>
" Но това е само едно слабо зазоряване на
свръхсъзнанието
в човека.
След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието! Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования!
" Но това е само едно слабо зазоряване на
свръхсъзнанието
в човека.
Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония!
към текста >>
Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в
съзнанието
, в сравнение с която сегашното му будно
съзнание
ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце.
Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека.
Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в
съзнанието
, в сравнение с която сегашното му будно
съзнание
ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце.
Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека!
към текста >>
Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на
свръхсъзнанието
, който ти говори.
Хубаво е това! " Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце.
Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на
свръхсъзнанието
, който ти говори.
И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота?
към текста >>
Тогаз един лъч от
свръхсъзнанието
те е озарил.
Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент!
Тогаз един лъч от
свръхсъзнанието
те е озарил.
По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент!
към текста >>
Лъч на
свръхсъзнанието
е проговорил в тебе!
По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил. По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент!
Лъч на
свръхсъзнанието
е проговорил в тебе!
По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш.
към текста >>
Лъчът на
свръхсъзнанието
тогаз работи в теб!
По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент!
Лъчът на
свръхсъзнанието
тогаз работи в теб!
Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
към текста >>
Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в
подсъзнанието
образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в
подсъзнанието
образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.
към текста >>
24.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от
животинското
царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр.
Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. От друга страна сравнителната анатомия показа, че вегетарианството е естественият начин за хранене на човека.
Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от
животинското
царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр.
имат за естествена храна плодовете. Морган и други изследователи на първобитното общество доказват, че човек в една минала епоха е бил вегетарианец. По-после поради неблагоприятните условия, в които изпаднал тогаз (ледената епоха), той е преминал към месоядството. Извън тия и други обикновени аргументи, които днешните естествени науки излагат в полза на вегетарианството, окултизмът разглежда въпроса по-дълбоко, като хвърля нова светлина върху тая важна проблема. Кое ни ползува в храната?
към текста >>
Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на
животинското
тяло.
Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм.
Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на
животинското
тяло.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
към текста >>
Защото сборът от
съзнанието
на всички клетки на човешкия организъм образува част от
съзнанието
и
подсъзнанието
на човека.
Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
Защото сборът от
съзнанието
на всички клетки на човешкия организъм образува част от
съзнанието
и
подсъзнанието
на човека.
Ето защо, растителната храна дава по-голям подтик към дейност на човешкия организъм. Ето защо, растителната храна прави човека по-деен, по-даровит, по-активен, по-жизнеспособен. От най-новите научни изследвания вече напълно научно е установена радиацията на организмите, - съществуването на известни лъчи. които изпуща тялото на кристала, растението, животното и човека. Обаче таз радиация е нещо организирано.
към текста >>
Това е в свръзка и със степента на
съзнанието
.
Обаче таз радиация е нещо организирано. Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр. доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло.
Това е в свръзка и със степента на
съзнанието
.
По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
към текста >>
По тая причина именно
съзнанието
у животното е по-пробудено.
Изследванията на Лаковсеки, Гурвич и пр. доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието.
По тая причина именно
съзнанието
у животното е по-пробудено.
Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло.
към текста >>
Докато у растенията имаме
подсъзнание
, у животните имаме вече и
съзнание
.
доказват тая радиация. Окултните изследвания по този начин се потвърждават Обаче окултните изследвания казват, че в това отношение има известна разлика между растението, животното и човека. Именно, докато у растенията имаме етерно тяло и само слаб начатък на астрално тяло в корена, то у животните имаме вече развито астрално тяло. Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено.
Докато у растенията имаме
подсъзнание
, у животните имаме вече и
съзнание
.
От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество.
към текста >>
Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху
животинското
физическо и етерно тела, т.е.
Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна.
Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху
животинското
физическо и етерно тела, т.е.
е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения.
към текста >>
в което работи тяхното
съзнание
!
Не бързай да приемеш плода! Съзерцавай го известно време! Възхити се от красивата му форма и чудните оттенъци на краските! Помисли за възвишените сили, които градят тия красиви форми! Помисли за тяхната любов, за възвишеното поле.
в което работи тяхното
съзнание
!
Потопи се в оня свет на радост и красота, в който те живеят! Стани в тоя момент музикален, влез във вътрешната свещена хармония, която прониква природата! Така ако правиш, тогаз храненето ще ти бъде един мощен възпитателен метод в твоя път на възлизане! Не само това, но това твое акордиране с разумните сили на природата ще те улесни да станеш възприемчив към по-високите психични сили в плода и да направиш връзка с тях! Най-идеалната вегетарианска храна е плодната.
към текста >>
И тогаз ще ти се свържеш с нейните благодатни сили, и те ще те обновят, укрепят и ще разширят твоето
съзнание
!
Най-идеалната вегетарианска храна е плодната. Красиво правило е следното: събери семената или костилките на изядените плодове и ги посади! Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка ще те повдигне! Понеже по тоя начин ти вече се свързваш с икономиката на природата, ти допринасяш нещо на великото ù домакинство. Ти ù се отплащаш за тая услуга, която тя ти е направила, като ти е предложила своите плодове!
И тогаз ще ти се свържеш с нейните благодатни сили, и те ще те обновят, укрепят и ще разширят твоето
съзнание
!
Ето защо, когато посаждаш и отглеждаш плодни дървета, цветя и пр., ти се повдигаш. Какво голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение и за възрастните. От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш !
към текста >>
Всички тия нови прояви само показват, че човешкото
съзнание
влиза в нова фаза на разцвет, почва да проявява нови страни на своето естество.
Ето виждаме нови красиви прояви в поезията, живописта. музиката, философията, науката и пр. Всички тия прояви изразяват в разни форми, с разни средства новото, което днес иде на земята. Една от формите, в които се изразява новото, което иде, е и вегетарианското движение. То иде от същия център, от който идат всички други идейни движения в 19 и 20 век макар външно да няма връзка с тях.
Всички тия нови прояви само показват, че човешкото
съзнание
влиза в нова фаза на разцвет, почва да проявява нови страни на своето естество.
към текста >>
25.
НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в
съзнанието
си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част!
Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"?
Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в
съзнанието
си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част!
Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места.
към текста >>
Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от
животинското
царство.
Те са едно велико училище, в което той се е учил. И всичките му знания, придобити в течение на тези 250 милиарда години, са складирани в неговата малка глава, в неговия мозък". На друго място той казва: „Тъй както е създаден организма на сегашния човек, той съдържа в себе си всички предишни култури, изразени в една или друга форма. Всички предшествуващи култури, през които са минали растенията, животните и човешките раси са складирани в потенциално състояние в клетките на човешкия организъм. Има клетки от минерален произход, които са минали през минералното царство и разбират прекрасно законите му.
Има клетки от растителното царство - отлични химици, клетки от
животинското
царство.
Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея.
към текста >>
26.
СТРОЙТЕЛИ НА НОВОТО - Г. СЪБЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и
животинското
царство, където не всичко му се дава в готово състояние.
Тия условия са универсални и чак като ги имат, хората могат да мислят за създаване на своите образователни, възпитателни и религиозни системи. Както придобиването на материалните блага, тъй и различията в схващанията на последователите на разните философии и религии са създали много жестоки борби и са погълнали безброй жертви. Има едни много съществени условия, за чието създаване човек не е взел никакво участие. Те му идат като щедър дар от природата - слънчевата светлина, топлината, въздухът, водата и др. Други пък той намира като дадено, към което той трябва да приложи и своите усилия и умение, за да ги направи годни за ползуване.
Например задоволяването на неговия глад е в съотношение с растителното и
животинското
царство, където не всичко му се дава в готово състояние.
Също така и в царството на минералните богатства той прониква с копача в ръка и с упорит труд. И дори след като извади рудите, той трябва дълго да ги преработва. Личи си, че природата иска да го тласне към дейност. Ако направим преглед, какво именно дава човек и какво дава природата при създаване условията за проявата на живота, ще видим, че природата е създала всичко, а човек проявява дейност с чужди капитали. И тая своя дейност той счита за нещо много важно и съществено.
към текста >>
В областта на
животинското
царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията.
И може би с известен оттенък на гордост и изтънчена съобразителност те хвърлят захарта в морето и горят житото - за регулация на цените! Тежка отговорност те поемат върху себе си. И последствията от това грубо нарушение на природните закони не могат да не дойдат! Този изтънчен усет и умение за организиране силите на другите за лично благо съвсем не е признак на висока култура, нито пък то е в съгласие със законите на живота ! Тия, които умеят да наблюдават природата, ще видят, как работи тя при създаване условията на живота.
В областта на
животинското
царство, например, при влошаване на външните усилия за някои видове, тя е извикала на помощ летаргията.
Това важи и за растенията. За други, чието поколение е застрашено от хищници, тя е създала извънредно голяма плодовитост при размножаването, както е у рибите например. Навярно моржовете се чувствуват в отлично здравословно състояние върху ледовете, стига да има повечко риба за ядене. За всеки вид тя се е съобразила с условията, при които той живее. Някои птици, които не биха могли да си намерят храна тук през зимата, се отправяте за топлите страни.
към текста >>
За целта е нужно узряване на
съзнанието
- индивидуално и обществено.
Той пречи на природата в нейната работа! Например, когато птичките напролет се завръщат през Средиземно море, по италианските крайбрежия били издигани високи мрежи за улавяне на хиляди уморени птички, които после съставляват изрядна част от менюто на богаташи. Чак сега тая жестока и безчовечна търговия е забранена със закон. Нужно е съобразяване с условията и законите на живата природа. Но това не може да дойде по механичен начин!
За целта е нужно узряване на
съзнанието
- индивидуално и обществено.
Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание. Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит.
към текста >>
Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото
съзнанието
не беше дораснало до това.
Например, когато птичките напролет се завръщат през Средиземно море, по италианските крайбрежия били издигани високи мрежи за улавяне на хиляди уморени птички, които после съставляват изрядна част от менюто на богаташи. Чак сега тая жестока и безчовечна търговия е забранена със закон. Нужно е съобразяване с условията и законите на живата природа. Но това не може да дойде по механичен начин! За целта е нужно узряване на съзнанието - индивидуално и обществено.
Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото
съзнанието
не беше дораснало до това.
Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание. Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото.
към текста >>
Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено
съзнание
.
Нужно е съобразяване с условията и законите на живата природа. Но това не може да дойде по механичен начин! За целта е нужно узряване на съзнанието - индивидуално и обществено. Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него.
Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено
съзнание
.
Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото съзнание през някакъв бърз процес на развитие. Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение.
към текста >>
Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото
съзнание
през някакъв бърз процес на развитие.
Но това не може да дойде по механичен начин! За целта е нужно узряване на съзнанието - индивидуално и обществено. Например в Съединените Щати забраниха със закон спиртните пития, но това претърпя неуспех, защото съзнанието не беше дораснало до това. Един съд с тясно гърло няма да се напълни по-скоро, ако пуснем една много силна струя вода върху него. Поощрението, което действува отвън, трябва да намери една узряла нужда отвътре, едно подготвено съзнание.
Почти всички разгорещени проповедници на някоя нова идея ще се сблъскат с невъзможността да прокарат човешкото
съзнание
през някакъв бърз процес на развитие.
Такова затруднение ще имате и тия, които биха искали да върнат човека назад от това, което той вече е придобил по пътя на разумната дейност и дългия опит. Някои индивиди със социалистически убеждения, искрени може би в своите идеи, но с чисто материалистически мироглед, твърдят, че добрите условия са най-важният фактор за развитието на обществото. Ако, обаче, случаят им създадеше възможност да създавате условия на някои, те все пак биха желали да проникнат в онова, което се нарича техен характер, т.е. те биха желали да знаят, като как те биха се възползували от средствата, които им се дават на разположение. Ако те напълно вярваха в облагородителната сила на добрите условия, тази осторожност би била излишна.
към текста >>
27.
РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД
 
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
По всичко се познава, че човешкото
съзнание
се издига до едно ново стъпало.
Бергсон, Емил Бутру и пр. победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр.
По всичко се познава, че човешкото
съзнание
се издига до едно ново стъпало.
И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото съзнание. Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора.
към текста >>
И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото
съзнание
.
победоносно изявиха своите спиритуалистични идеи във философията. От друга страна видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Но тая спиритуалистична вълна се отрази и в изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. По всичко се познава, че човешкото съзнание се издига до едно ново стъпало.
И явяването на тая спиритуалистична вълна не е случайно явление, а само външен израз на ония сили, които се пробуждат в човешкото
съзнание
.
Всичко това не може да не се отрази и върху училището. Преди да видим, как може да стане това, нека разгледаме един подготвителен въпрос. За да турим възпитанието на правилни основи, преди всичко трябва да имаме ясно схващане за детското естество. Да си представим диамант, обвит отвън с черна кора. Това е именно детското естество.
към текста >>
И ако имаме в
съзнанието
си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа!
Това е именно детското естество. Черната кора представляват разните наследени или придобити черти, навици, склонности и пр., обаче в глъбините на детското естество живее нещо възвишено, прекрасно, свещено, божествено! И наистина, в тържествени, празнични моменти човек не чувствува ли крила, подем, мощ, чистота, готовност да се жертвува, да живее за Възвишеното и Вечното и пр.? Това са ония свещени кътове на Духа, които образуват светая светих на човешката природа! Тогава човек почва да познава себе си!
И ако имаме в
съзнанието
си, че детето крие в себе си един красив олтар, тогава ние ще имаме доверие към детето, доверие в красивите заложби на детската душа!
Обаче това доверие към детската природа ще събуди същото доверие у детето към възпитателя, защото доверието ражда доверие. И тогава ще има всички благоприятни условия за възпитателната работа. И тогава възпитателят няма какво да влива нещо ново у детето, а само ще даде благоприятни условия, за да се прояви с всичката си красота онова, което е вече заложено у детето. Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма.
към текста >>
Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото
съзнание
?
Има един характерен период в човешкото развитие. Това е младежкият период на идеализма. Всички младежи през този период повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертвуват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява. В този период те като че ли са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в чистите сфери на идейния живот!
Защо именно през този период една вълна на висшия живот озарява човешкото
съзнание
?
Окултизмът, който изучава човешкото развитие от по-дълбоко гледище, казва, че това е в свръзка с особеното отношение, в което се намират тогава видимите и невидимите членове на човешкото естество, и затова у човека тогава е по-ясен споменът за небесния живот. Човек тогава по-ясно долавя потика, който иде от света на Вечната реалност. За нас е важното, че този идеалистичен период съвпада точно почти с гимназиалния период! Това е едно важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече на лице особени благоприятни условия за възпитателно въздействие!
към текста >>
Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със
съзнание
, че трябва да се осигури!
И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период? Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни.
Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със
съзнание
, че трябва да се осигури!
Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък?
към текста >>
Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с
съзнание
, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси!
Понеже идеализмът на младежа през този период е вече на лице, на възпитателя не остава нищо друго, освен да насърчи, да подхрани този идеен кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия. Един важен въпрос: Защо повечето пъти младежта, след изминаването на този златен период от неговия живот, не остава верен и по-нататък на това, което са му шепнели от Висшите сфери на Чистотата и Красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури!
Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с
съзнание
, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси!
Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед!
към текста >>
И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото
съзнание
и в човешката култура.
Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота. Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно! А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание!
И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото
съзнание
и в човешката култура.
Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско.
към текста >>
Това ново
съзнание
, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина!
А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще?
Това ново
съзнание
, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина!
Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне.
към текста >>
Тъй можем да наречем онова състояние на
съзнанието
, когато е освободено от всичко нисшо,
животинско
.
И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина!
Тъй можем да наречем онова състояние на
съзнанието
, когато е освободено от всичко нисшо,
животинско
.
Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище.
към текста >>
Новата култура на човещината означава надрастване на
животинското
.
Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество. Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско.
Новата култура на човещината означава надрастване на
животинското
.
За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони.
към текста >>
Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до
съзнанието
, че тая Разумност работи и вътре в самия него.
Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха.
Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до
съзнанието
, че тая Разумност работи и вътре в самия него.
Той ще осъзнае, че онзи стремеж към възвишен идеализъм, който гори в него, че неговият копнеж за Идеалното, Красивото, за себеотрицание, жертва, това е тихият, нежният зов, който иде от Разумното, Божественото, което работи вътре в самия него. Този дух ще трябва да прониква не само целокупното обучение по всички гимназиални предмети, но и рефератите, които ще се четат от учениците. Ще се насърчат и всички дружества, които могат да допринесат за идейния живот в гимназията. Например въздържателно дружество, вегетарианско, туристическо, есперантско и пр. Във въздържателната идея трябва да се влее една нова дълбочина, една нова струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек!
към текста >>
28.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
ПРОБУЖДАНЕ НА
СЪЗНАНИЕТО
НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на
съзнанието
във физическия свят става чрез една голяма катастрофа.
ПРОБУЖДАНЕ НА
СЪЗНАНИЕТО
НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на
съзнанието
във физическия свят става чрез една голяма катастрофа.
Едва след туй настава у човека едно друго състояние, което може да се нарече мистично или по-добре - музикално. И тогава човек запява - той мисли музикално, чувствува музикално, постъпва музикално. Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда.
към текста >>
Защото човекът на пробуденото
съзнание
вижда.
ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия свят става чрез една голяма катастрофа. Едва след туй настава у човека едно друго състояние, което може да се нарече мистично или по-добре - музикално. И тогава човек запява - той мисли музикално, чувствува музикално, постъпва музикално. Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее.
Защото човекът на пробуденото
съзнание
вижда.
За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди.
към текста >>
В човека на пробуденото
съзнание
е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса.
Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм.
В човека на пробуденото
съзнание
е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса.
Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона.
към текста >>
А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато
съзнанието
му се пробуди.
Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка.
А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато
съзнанието
му се пробуди.
Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона. А колко тона долавя сега човешкото ухо? Твърде ограничен брой.
към текста >>
Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на
самосъзнанието
- това е основният тон до.
За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди.
Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на
самосъзнанието
- това е основният тон до.
Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона. А колко тона долавя сега човешкото ухо? Твърде ограничен брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човешкият глас - той се движи в тесните граници на 2-3 октави!
към текста >>
Прозвучи ли у човека основният тон, неговото
съзнание
започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона.
В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон.
Прозвучи ли у човека основният тон, неговото
съзнание
започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона.
А колко тона долавя сега човешкото ухо? Твърде ограничен брой. Още по-малко тонове може да възпроизведе човешкият глас - той се движи в тесните граници на 2-3 октави! Засега ние боравим с дългите вълни на музиката. Духовната или магнетична музика, която е възходяща, която има свойството да разредява материята, да я разширява и моделира, борави с късите вълни.
към текста >>
Музиката - това е дихание на
съзнанието
.
Тези вълни проникват навсякъде. Нищо не може да устои на техните мощни трептения - ни болест, ни страдания, ни обезсърчения, ни песимизъм, нито дори смъртта. И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща!
Музиката - това е дихание на
съзнанието
.
Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота.
към текста >>
Чрез музиката човешкото
съзнание
диша.
Нищо не може да устои на техните мощни трептения - ни болест, ни страдания, ни обезсърчения, ни песимизъм, нито дори смъртта. И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е дихание на съзнанието.
Чрез музиката човешкото
съзнание
диша.
Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта.
към текста >>
И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на
съзнанието
,
съзнанието
е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта.
Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота.
И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на
съзнанието
,
съзнанието
е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта.
Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл. Съвременните хора са много немузикални.
към текста >>
И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено
съзнание
.
Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек.
И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено
съзнание
.
Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята. Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите. Вижда какво става на слънцата от Млечния път и другите звездни вселени. И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена.
към текста >>
Да мислиш само за себе си - това е
животинско
състояние.
Новият човек, който иде сега, е синтез на всичко. Той иде да организира света, да внесе онова великото и красивото, за което са копнели душите на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мъчителни въпроси, които терзаят човечеството днес. Той не е човек, който мисли само за себе си.
Да мислиш само за себе си - това е
животинско
състояние.
Той е в съгласие с целокупната разумност в света, с всички разумни същества и мисли като тях. Той живее в пълно единение с тях. Само за новия човек може да се каже, че мисли в истинския смисъл на думата. Защото е човек на истината и свободата. А това ще рече, че е намерил себе си.
към текста >>
29.
НЕЩО ИЗ ИСТОРИЯТА НА ХИРОМАНТИЯТА-Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото
съзнание
е надраснало някои работи.
Всяка издигаща се култура е приемала в наследство всички ценности от старите изгасващи култури и е творила нови ценности. От всяка издигаща се култура е прозвучавало ново слово, неизричано до тогава. Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят. Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност.
Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото
съзнание
е надраснало някои работи.
Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души.
към текста >>
Обаче днешното
съзнание
вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма.
Така една след друга са пламвали и след това изгасвали цивилизациите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Древна Гърция, Рим. Римската култура предаде факела на западна Европа, чиято култура сега господствува в целия свят. Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството.
Обаче днешното
съзнание
вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма.
Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството. Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре съзнанието на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините. Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура?
към текста >>
Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре
съзнанието
на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините.
Векове минават след векове, хилядолетия след хилядолетия, и въпреки падането, разлагането и израждането на племена, народи, раси, вечно младият живот продължава своя победоносен ход и се издига към все по-високи върхове и все по-ярко пламва светлината на човешката разумност. Например днес въпреки големите дисхармонии, страдания, неправди, насилия и пр., които виждаме около нас по цялото земно кълбо, все пак в известно отношение човешкото съзнание е надраснало някои работи. Например Платон преди 2500 години приемаше робството като нещо естествено, необходимо и даже при описанието на идеалния строй в книгата си „Република" той пак предвижда и робството. Обаче днешното съзнание вече е надраснало това, то е надраснало вече и войните и даже всяко насилие, в каквато и да е форма. Като казваме, че ги е надраснало, не разбираме всички, а само най-будните умове на човечеството.
Обаче това е вече една гаранция за близките перспективи на човешкото развитие; това е вече пътепоказател за направлението, което ще вземе утре
съзнанието
на целокупното човечество Защото отначало слънчевите лъчи позлатяват върховете на високите планини и после вече слизат в долините.
Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята.
към текста >>
Този живият кълн коренно е променял
съзнанието
на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности.
Върховете на планините това са по-будните, по-съзнателните души. Една нова идея най-първо засяга тях и след това става понятна за всички. Кой е онзи живият кълн, който стои в началото на всяка култура? От де иде в зората на всяка култура онзи мощен тласък, който издига нагоре нейната вълна? В зазоряването на всяка култура винаги виждаме една духовна вълна, която е имала живата сила в себе се да разгори сърцата, да подмлади умовете, да даде подтик на волята.
Този живият кълн коренно е променял
съзнанието
на хората и е будил у тях желание за реализиране на нови ценности.
Той коренно е обновявал живота и е подмладявал цялото общество. Той е имал силата да насочи погледа на човечеството към нови далечни хоризонти. И с това е почвал възходът на последното. И наистина, в зората на индийската култура не стои ли Рама, който влива нови духовни ценности в индуските племена и с това ги прави способни за създаване на нова музика, нова поезия, нова архитектура, нови социални отношения и пр.. В зората на египетската култура не стои ли Хермес, който с новите духовни ценности, които внесе в нея, събуди в душите сили, които после намериха своя вечен израз в пирамидите, сфинксовете, обелиските и други прояви на египетското изкуство. В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей.
към текста >>
Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното
съзнание
е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от
животинското
състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството.
В началото на персийската култура стои Зороастър, на еврейската култура – Моисей, на гръцко-римската – Орфей. Защо в началото на всяка култура седи един духовен импулс? Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия.
Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното
съзнание
е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от
животинското
състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството.
Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух. Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето съзнание до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота. Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси.
към текста >>
Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето
съзнание
до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота.
Защото той най-мощно засяга народната, расовата душа И това е лесно обяснимо като се знае, че човешката природа по същина е духовна. Този импулс е в сила да раздвижи най-дълбоките сили на човешкото естество, да създаде лост на волята и да я направи несъкрушима, да даде крила на чувствата и да направи човека готов да жертвува всичко пред олтара на една нова идея. Аз не говоря тук за малки периоди от време, но говоря за основаване велики култури, които са траяли хилядолетия. Винаги в началото на всяка велика култура намираме разгаряне на едно мощно слънце в умовете на хората и само такова духовно слънце в тяхното съзнание е в сила да изкара хората от пасивното, инертното положение, което представлява останки от животинското състояние, да ги накара да премахнат всички установени форми и рамки на миналото и да направят нова исторична крачка във великия възход на човечеството. Винаги скрижалите за една нова култура се получават във вечно чистите високи планински върхове на човешкия дух.
Човечеството при зазоряването на една нова култура се издига в своето
съзнание
до висок планински връх, слива се с чистотата и светостта на това място и с нови сили слиза пак долу, за да твори нови ценности във всички области на живота.
Човечеството винаги се завежда във зората на всяка култура до планински върхове, за да добие ново прозрение, едно ново вглъбяване в себе се, за да чуе в глъбините на своето естество новата идея, която ще характеризира предстоящия творчески път на неговата история. И обратно, винаги при залеза на една култура виждаме едно друго явление. Както има определени признаци за изгрева на една култура, тъй има и определени признаци за нейния залез - признаци за упадъка на общества, народи, раси. Това е настъпване на груба материалистична епоха упадък в морала, изгасване на много духовни ценности, събуждане на инстинкти от по-нисш характер. Като че ли един отлив в духовния живот.
към текста >>
Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на
съзнанието
, през което преминава съвременният човек.
Той говори за „слепите", които хранят надежда в едничкото „дете", което вижда. Той говори за седемте принцеси, за които е дошло време да бъдат освободени. Той говори за синята птица, която ще бъде намерена не далеч някъде, а в собствения дом. Същият симптом за пробуждането на душата не виждаме ли и в Хауптмановата „Потънала камбана", в Ибсеновите драми „Строител Соленс", и „Когато ние мъртвите се пробудим" - две от най-мистичните му драми? Случайно ли е тяхното появяване именно днес?
Не. Всичко, което виждаме днес в литературата, музиката, науката и пр., не е случайно, а израз на състоянието на
съзнанието
, през което преминава съвременният човек.
Човек на земята е с много обвивки. Ние още не познаваме човека, не познаваме онова същество, което живее в светилището на храма - зад тия обвивки! Външната личност на човека е само едно бледно отражение на Душата, която е изтъкана от Светлина и Чистота. Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Всяко вдъхновение, радост, просветление иде от вътрешното светилище на храма.
към текста >>
Защото всичкият онзи дълъг път на миналите култури е само подготовка на човешкото
съзнание
за този момент.
Даже само когато един неин лъч докосне човешкото лице, то добива неземна красота. Всяко вдъхновение, радост, просветление иде от вътрешното светилище на храма. Това, което човек е имал в такива празнични минути на своя живот, минути на подем, минути на доброта, любов, опрощение, това иде сега да влее светлите си струи в живота и да поеме ръководството и строителството. Това е един велик момент в историята на човечеството. Това, което иде сега, не е една обикновена смяна на културата.
Защото всичкият онзи дълъг път на миналите култури е само подготовка на човешкото
съзнание
за този момент.
И как можем да наречем новата култура? Тя носи разцъфтяване на човешката душа! За пръв път в историята човешката душа ще се прояви с всичката си красота и размах! И тогава милионите години еволюция добиват смисъл, всички досегашни страдания, сълзи и противоречия добиват смисъл, като предговор за това разцъфтяване. И то ще донесе тяхното разрешение.
към текста >>
30.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ-ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАВАР
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Те са, тъй да се изразим, носители на растителното
съзнание
.
От безформеното вещество той, строи машини. Тия машини са предназначени да освободят човека от механичния труд. Тогава човек ще може да посвещава много повече време на други, по-плодотворни занятия. Земеделието ще стане едно дълбоко изкуство, защото ще трябва не само да се подобряват растителните видове, а да се пробуди и вътрешният им живот. Витамините, за които днес толкова много се говори, не са само химични вещества.
Те са, тъй да се изразим, носители на растителното
съзнание
.
Посредством тях, човешкото и растително царства ще си сътрудничат в една величествена работа и ще обменят помежду си най-хубавото, което притежават. Съвременният човек не може и да си представи дори красотата на подобно сътрудничество. Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от клетките на човешкото тяло? Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно.
към текста >>
Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между
животинското
и човешко царства.
Съвременният човек не може и да си представи дори красотата на подобно сътрудничество. Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от клетките на човешкото тяло? Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни.
Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между
животинското
и човешко царства.
След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство. Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения.
към текста >>
Човек трябва да стане изкупител, спасител на
животинското
царство.
Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни. Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти.
Човек трябва да стане изкупител, спасител на
животинското
царство.
Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения. * * * След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще. Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание. Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да мисли за ония, които не са още свободни и които страдат. Тогава той ще напусне своето гордо самодоволство и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите.
към текста >>
31.
Някои физиологични въпроси в окултно осветление
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното,
животинското
царства, докато достигне човешката форма.
Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски. Пълното единство между духа и тялото, което е храм на духа и в което ние трябва да служим Богу в чистота и светост - за да си възвърнем изгубените - светлина, сила, свобода, които са наше право и наследие на свободни духове - това е пътят на Христа. - „Най-съвършеният дух, в човешки образ." Христос е избавил света, като е донесъл огъня на небесната любов и жертва, огън, който побеждава злото и разпръсва тъмнината - като изявява небето в земята. Пълната победа, когато огънят на Божията Любов ще се разпали и ще обгърне цялата земя - ще бъде - в седмата епоха - тогава ще бъде нов по-рядък, нова земя, ще настане светъл Божий ден - царството Божие. Товянски, както и всички полски месианисти, е вярвал в прераждането на душите, във връзката между видимия и невидимия свет, във въздействието на светлите духове, във вдъхновението, откровението.
За него зверовете и животните също са ближни - както и Словацки в „Генезис на духа" е изтъкнал, че божественият дух е преминал през формите на минералното, растителното,
животинското
царства, докато достигне човешката форма.
Духът е, който твори всички форми. Животните - това са наши по-млади братя, тъй както ангелите, са наши стари братя. Духовно единство обгръща света и затова трябва да обичаме всичко живо. Странствуването на душата през разни форми и много животи в различни глобуси, планети, го води към съвършенство, освобождаване и одухотворяване на материята - и съединение с Бога на веки. Вечна мъка, в смисъл безкрайно мъчения, няма.
към текста >>
духовно възраждане, пробуждане на божественото
съзнание
.
Свободен християнин е този, който проявява Божието слово на земята. Полша трябва да осъществи в политиката и в обществения живот най-висшата нравственост, Христовото Слово, Любовта и свободата и тогава ще бъде велик народ, - слуга Божий, месия на народите. Нейните страдания са изкупление за човечеството. Това, което важи за Полша, важи за цялото славянство, както самото название показва: словени, славяни - люде на Словото и Славата. В новата епоха на духа и на свободата, на земята ще зацари законът на любовта, братството и свободата, духът на Христа, и то ще бъде, когато настане вътрешна революция християнска - в дело и приложение, т.е.
духовно възраждане, пробуждане на божественото
съзнание
.
Естествено, че Товянски влязъл в стълкновение с католицизма, който пуснал дълбоки корени в Полша. Този смел и радикален реформатор, възвестител на живата всемирна църква на Духа, е бил обвинен в „ерес" от папата, който след напразни опити „да го вразуми", го афоресал като „еретик". Съчиненията му тутакси се явили в „индекса на забранените книги". Те и до днес, може да се каже, все още тънат в забрава. И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша.
към текста >>
И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на
съзнанието
са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици.
И наистина, странен факт: съчиненията на Товянски, както и на другите месианисти, които са толкова вдъхновени, светли, възвишени, като че все още остават скрити, непонятни и неизвестни на младото поколение в Полша. Материалистите не ги разбират, понеже те възвестяват „Царството Божие". Клерикалите мълчат за тях, или където това е невъзможно - както е случая с Мицкевич, Словацки - представят това за случайна грешка. Един евангелски пастор ми изтъкна факта, че католическото духовенство прави всичко възможно да отвлече вниманието на младото поколение от тези духовни съкровища. Да воюва открито е неудобно.
И когато Словацки - ученикът на Товянски - се провиква: „Полша, твоята гибел е в Рим.", то той е имал пълно право - понеже наистина, влиянието на Рим, на папизма с неговите инквизиторски методи на ограничение и робство на
съзнанието
са били причина за невежеството, фанатизма на масите, погромите, нетърпимостта, проявена към евреи и некатолици.
Разпокъсването - и поробването на Полша е настъпило, след като мрак надвиснал над полската земя - с тържеството на католицизма и иезуитизма" (Трентовски). Товянски не е учил на вяра - а на живот, нов живот. Той е възвестил нова, висша епоха на синтеза, на приложение идеите на Христа, осъществяване Царството Божие, свобода на духа, братство на народите, правда, мир и хармония. Той е показал, че учението на Христа е осъществимо и че като ученици на Христа - всички християни могат да се обединят. Товянски е имал огромно влияние и много ученици — освен поляци, още французи, италианци и др.
към текста >>
32.
В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и
подсъзнание
.
често пъти най-фантастични, но пропити с вътрешна правда и мощ. И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи.
Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и
подсъзнание
.
Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология.
към текста >>
Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в
подсъзнанието
и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание.
Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в
подсъзнанието
и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна.
към текста >>
Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на
съзнанието
.
Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма.
Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на
съзнанието
.
Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна. Атиняните всеки 8 години били задължени да пращат на остров Крит по 7 момци и моми, които били хвърляни в едно подземие, наречено лабиринт и там ставали жертва на чудовището минотавър. Мнозина герои се опитвали да помогнат, но безуспешно: пътеките в лабиринта били така преплетени, че те се изгубвали вътре и ставали жертва на минотавъра. Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст.
към текста >>
- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото,
животинското
в човека.
Най-сетне царският син Тезей пожелал да освободи атиняните от тая напаст. Царската дъщеря Ариадна решила да му помогне. Тя му дала края на кълбо конци, което държала в ръцете си. Той влязъл в подземието, държейки края на конеца и тя отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и по конеца намерил изхода.
- Една висша истина е изложена тук в красив символ: Тезей е човекът, лабиринтът е светът, минотавърът е нисшото,
животинското
в човека.
Ариадна е божественото в човека. Защо Ариадна се нарича царска дъщеря? Защото божественото в човека има висш произход. Човек може да победи нисшото в себе си само чрез съдействието на своето възвишено естество. Друга легенда е тая за Язон и златното руно.
към текста >>
Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото,
животинското
естество от човека.
Интересни са и многобройните легенди за Херкулес. Аprocкият цар му възложил 12 поръчки, за чието изпълнение се изискват голяма смелост и сила. Херкулес бил подчинен на Евристей и само чрез тия 12 подвизи можел да получи своята свобода. Ще споменем някои от подвизите му. Например, Херкулес е требвало да слезе в Тартара (ада) и да доведе от там триглавото чудовище Цербер, в гривата на което се гърчели змии и опашката му била цял дракон.
Този подвиг на Херкулес означава побеждаване на нисшото,
животинското
естество от човека.
Само този е начинът за освобождение от властта на Евристей, т.е, от закона на кармата. - Друг негов подвиг бил очистването на Авгиевите обори. Оборите на цар Авгий с години не били чистени и били пълни с тор от многобройните стада на царя. Херкулес ги очистил, като пробил две дупки в обора, отбил две реки и пуснал водите им да минават през тия дупки. Тъй за един ден били очистени оборите.
към текста >>
И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото
подсъзнание
, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.
* * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище.
И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото
подсъзнание
, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.
Ето защо възпитателят в основното училище може да използува богатия материал на древните митологии: източна, гръцка, германска, славянска, и пр. Той може да използува и красивите символи от произведенията на писатели, които с вдъхновение и вътрешно прозрение са облекли в художествена символична дреха възвишените истини. Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр.
към текста >>
33.
ПАНЕВРИТМИЯТА
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Липсата на
съзнание
за закона на Цялото говори за едно по-нисше
съзнание
, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава.
Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране . Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо.
Липсата на
съзнание
за закона на Цялото говори за едно по-нисше
съзнание
, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава.
Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него. Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа.
към текста >>
Съзнанието
за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него.
Г. Тахчиев ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО Човек се чувствува щастлив, когато възприеме една идея, за която да работи, и колкото тя е по-далеч от неговите лични интереси, толкова с по-голямо вдъхновение работи за нейното реализиране . Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава.
Съзнанието
за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него.
Най-красивият изразител на съзнанието за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето съзнание. Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото.
към текста >>
Най-красивият изразител на
съзнанието
за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето
съзнание
.
Изпитване на истинско щастие в безкористната работа говори най-красноречиво за единството в света. Идеята за единството е една от великите идеи, която е основа на дейността на разумните хора. Онези, които са дали нещо добро за човечеството, те са работили от любов към последното и са били готови живота си да положат за неговото благо. Липсата на съзнание за закона на Цялото говори за едно по-нисше съзнание, когато още човек се намира в детския период на егоцентризъм, през който мисли само за себе си и се чувствува като център на всичко, що го обкръжава. Съзнанието за единството е едно мистично състояние на душата; то не се придобива с външно доказване човек сам идва по вътрешен път до него.
Най-красивият изразител на
съзнанието
за единството е любовта към Бога и ближните - любов към всичко до което се докосва нашето
съзнание
.
Хората, които са работили и живеят в закона на Цялото, в закона на единството, се считат за щастливи да извършат нещо за другите - било да услужат на едно растение, на едно животно, на човек или дори на своя враг. Да живее човек за другите е източник на живот, източник на светлина и свобода, източник на здраве и богатство. Такъв човек не може да бъде беден; той не се страхува, че ще бъде лишен от нещо, което е необходимо за неговото развитие и работа. Няма по-велик идеал във възпитанието от този, да се възпитават децата с пример и със слово в духа на Цялото. Привикване децата да живеят в общото и за общото, с това им се поверява магическия ключ за всестранен успех.
към текста >>
Устройството на човешкото
съзнание
, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството.
Красива е мисълта на Джон Лок относно възпитаването в щедрост. Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване".
Устройството на човешкото
съзнание
, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството.
Именно тя приема, че човешкото съзнание е нещо цялостно, т.е. всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото.
към текста >>
Именно тя приема, че човешкото
съзнание
е нещо цялостно, т.е.
Ето що казва в книгата си "Мисли върху възпитанието": "Да се приучат децата да делят с приятеля си всичко, що имат. Дайте им да разберат, че най-щедрият бива винаги най-богат. Да се надпреварват в щедрост. Чрез приятни чувства от даване да се добие навик към даване". Устройството на човешкото съзнание, както го разглежда в най-ново време психологията, иде също така да подчертае идеята за единството.
Именно тя приема, че човешкото
съзнание
е нещо цялостно, т.е.
всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото. Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи.
към текста >>
Всеки подробен анализ на човешкото
съзнание
, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството.
Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка. За нас става свещено всяко нещо и всяка проява. Ние тогава отдаваме голямо значение на малките неща, което е основа на творчество. Виждаме, какво всестранно познание ни е нужно за Бога, вселената и човека.
Всеки подробен анализ на човешкото
съзнание
, на развитието на живота и устройството на материята ни говори за единството в цялото и цялото в единството.
И ние идваме до необходимостта да познаваме вселената до възможните за човека размери, идваме до необходимостта да познаваме естеството на звездите и тяхното влияние върху земята и по-специално върху растенията, животните, отделния човек и обществата. Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне.
към текста >>
Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното,
животинското
и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие.
Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното,
животинското
и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>
Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно
съзнание
, когато човек започне да мисли.
От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото.
Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно
съзнание
, когато човек започне да мисли.
Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим. Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене. След известно време се научавам, че в момента на моето неразположение се е случило голямо нещастие в нашия дом. В случая аз трябваше да имам способността да зная всичко, каквото става с онези, с които съм свързан във време на по-големи колебания на моите душевни състояния. Само в такъв случай аз бих могъл да направя връзка между фактите и да зная, как да действуваме, за да премахна причините и да изменя последствията.
към текста >>
34.
РЪЦЕТЕ НА АНДРЕ МЕЛЛОН И НА БОБИ ДЖОНС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "
несъзнанието
" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид.
И от там Фройд и неговите последователи се наричат психоаналитици. Някои, и то неправилно, наричат новата психология психоаналитична. Според англичанина Уилиам Браун терминът "психоанализа" трябва да се запази само за школата на Фройд. Като по-широк термин, който той препоръчва да се употребява в новата психология, е "deep analysis", който на български би могъл по-свободно[3 ] да се преведе психология на дълбоките слоеве на душевния живот. Карл Юнг, макар и в началото ученик на Фройд, по-сетне се отделя от него и разширява идеята за "несъзнателното": от чисто "лично", както е при Фройд, той го прави "колективно".
Както Фройд говори, че "никое наше преживяване, даже такова от най-ранно детство не се губи, а се съхранява в "
несъзнанието
" ни, така Юнг говори за расова несъзнателна памет, където се натрупват, складират преживяванията на расата още от предисторически времена; тази, именно, расова несъзнателна памет оказва въздействие върху живота и проявите на всеки човешки индивид.
Адлер, един друг бележит представител на новата психология, подържа, че у всеки човек е дълбоко заложена идеята за "ценност". Всеки индивид се стреми да осъществи в своя живот тази идея за "ценност". Това осъществяване на идеята за "ценност" става по пътя на правилното нагаждане на индивида към общество, професия и пол. Когато това нагаждане не може изцяло да се реализира, Адлер говори за чувство на "малоценност". След този бегъл исторически преглед върху развитието на психологията, ще се спрем да разгледаме функционирането на човешката психика, така както то се схваща от новата психология.
към текста >>
Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в
животинското
царство ние наричаме инстинкти.
Отначало той върши това съзнателно, а по-сетне тези действия се почти автоматизират, стават до голяма степен несъзнателни или се превръщат в навици. Това, което става с отделния човешки индивид, се извършва в голям мащаб в органическото царство. Тази реакция, която се е повтаряла в продължение на ред поколения в даден род или вид, се превръща в наследствено предразположение. При това не всички реакции се съхраняват в родовата памет, за да се изразим с езика на Юнг, а само онези, които идват да оправдаят известна биологична цел. Тази крайна биологична цел е съхранение на рода, вида, расата, съхранение на отделните растителни или животински царства и най-сетне съхранение на организирания, проявения живот.
Такива наследствени предразположения към известни реакции по отношение на даден външен стимул и с една определена биологична цел, в
животинското
царство ние наричаме инстинкти.
Различни автори различават най-разнообразни инстинкти, обаче, за по-голяма прегледност и простота на изложението, аз ще се придържам към разпределението, което дава Weatherhead в своята книга "Psychology and Life" (изд. 1934 г.). Той разграничава три главни инстинкта: инстинкт за самосъхранение, полов и социален, като всички останали инстинкти той ги нарича подинстинкти и ги причислява към една от горните групи. Проявяването на всеки инстинкт се съпътствува с освобождаване на нервна енергия, което ние преживяваме като едно чувство, или да се изразим с терминологията на Hartfield, като инстинктивна емоция. Когато инстинктивната емоция се насочи към даден обект и се свърже с него, като образува едно неразделно цяло, ние говорим за психологическа констелация.
към текста >>
Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни
съзнание
; щом като премине в
подсъзнанието
[4 ], ние говорим вече за диспозиция.
Тя се състои, както видяхме от два елемента: единият, инстинктивната емоция, е субективен и наследствен, а другият, обектът, о който се скрепва инстинктивната емоция е обективен и придобит. В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс.
Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни
съзнание
; щом като премине в
подсъзнанието
[4 ], ние говорим вече за диспозиция.
Когато даден комплекс премине в несъзнанието под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс. Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси.
към текста >>
Когато даден комплекс премине в
несъзнанието
под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс.
В психологическата констелация откриваме емоционален, познавателен и волев елемент, които са тясно свързани помежду си и представляват, от психологично гледище, едно неделимо цяло. Психологическата констелация представлява най-малката величина, която откриваме в нашия душевен живот. Различаваме три вида психологически констелации: сентименти, диспозиции и комплекси. Сентименти и диспозиции имаме тогава, когато психологическата констелация се придружава от чувството на приятност; а когато тя се придружава от чувството на неприятност имаме комплекс. Сентимент е тази психологическа констелация, която остава в ясното ни съзнание; щом като премине в подсъзнанието[4 ], ние говорим вече за диспозиция.
Когато даден комплекс премине в
несъзнанието
под мощното давление на известно неприятно чувства, имаме потиснат комплекс.
Последният е истинският причинител на всички душевни и органически разстройства на психична почва. И той, поради това, е обект на особен интерес от страна на новата психология. Освен чрез разни душевни и телесни разстройства комплексът се изживява и като сънища. Не цялата инстинктивна енергия бива изразходвана посредством инстинктивната емоция - във вид на сентименти и диспозиции, или бива заприщена, подпушена, във вид на комплекси. Една част остава неизползувана, и нея ние изживяваме като пориви неопределени, неясни и ненасочени към даден обект.
към текста >>
При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно
съзнание
и тогава имаме полудяване.
Съвкупността пък от всички неосъзнати първични сили, които водят началото си от неосъзнатата личност и се изразяват по един или друг начин, наричаме несъзнателна воля. Двете воли са във вечна борба за надмощие. Човек по такъв начин е разделен в своята психическа същност на две личности, на два враждебни лагера, което психическо състояние ние изживяваме, като борба между доброто и злото начало у нас, като гризане на съвестта, като изкушение на дявола, като раздвоение на мисълта. Докато съзнателната личност е обединена от волята, ние все още можем да устояваме на пристъпите на несъзнателната личност, но щом като съзнателната воля отпадне, а то става, когато изгубим цел в живота и станем равнодушни към ударите на съдбата, когато изпаднем в едно пасивно състояние, или пък приспим съзнателната личност чрез упоителни средства: несъзнателна воля взима надмощие и ние се подаваме на пристъпите на злото, за което после само може да съжаляваме. Или пък "несъзнателното" се изразява по друг начин, като запример ходене на сън, или пък душевно заболяване.
При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно
съзнание
и тогава имаме полудяване.
При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция. Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун. Веднъж изровено и изнесено в ясното съзнание предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект.
към текста >>
Веднъж изровено и изнесено в ясното
съзнание
предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект.
При известни тежки форми на душевно разболяване, това "обсебване" на съзнателната личност от несъзнателната, може да бъде в такава степен, че болният да изгуби всякакво ясно съзнание и тогава имаме полудяване. При тази борба между съзнателното и несъзнателното човек губи грамадна енергия, понеже от една страна подпушената енергия във вид на комплекси не може да се използува за съзнателни творчески цели, а от друга, за да се подтисне известна нервна енергия е необходима равно количество такава. В резултат на което тези индивиди, които се подпушват, страдат от нервно изтощение, което по някой друг начин не може да се обясни. Тази изтощителна, бих казал братоубийствена война, която се води между нашата съзнателна и несъзнателна воля, може и трябва да се прекрати, като се изрови от дълбините на "несъзнателното" обекта, предметното съдържание, в което е съхранена известна инстинктивна емоция. Това става посредством психоанализа на Фройд или посредством "основния анализ" на Уилиам Браун.
Веднъж изровено и изнесено в ясното
съзнание
предметното съдържание на известен комплекс, остава да се раздели, да се откъсне, да се дизасоциира инстинктивната емоция от даденото предметно съдържание и да се свърже с нов обект.
Този обект, това предметно съдържание, тази цел в живота, която извършва това по един най-пълен начин, наричаме идеал. Самият пък процес, Hardfield нарича "selfrealisation", най-близкият превод на български на който е "себеосъществяване". Самото пък афективно състояние, което изпитваме при този процес на "себеосъществяване", той нарича щастие. Идеалът, следователно, е най-високата цел, която човек може да си постави. За да бъде той един действителен идеал, трябва да обхваща, да включва в себе си всички противоречиви стремежи, които могат да се зародят в човешката душа.
към текста >>
[4]Под "
подсъзнание
" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното
съзнание
в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "
несъзнанието
", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното
съзнание
, щом като това се наложи.
Така ние идваме до идеята за безсмъртието, която единствена може да ни даде един траен, нетленен, вечен идеал, в постигането на който ние постоянно се обновяваме, придобивайки по такъв начин "вечния живот". Кр. В. [1]Виж. - "The Psychologist" July 1937 стат. Understand is meant by Hie NeiS Psychology". [2]Schmalhausen - "Wliyme misbehave" [3]"Mind and Personality" by William Brown.
[4]Под "
подсъзнание
" разбираме тази област от нашия душевен живот, където преминават нашите преживявания, след като тяхното присъствие не е вече нежно в ясното
съзнание
в дадения момент, от където, обаче, за разлика от "
несъзнанието
", всеки момент могат да бъдат извикани в кръга на ясното
съзнание
, щом като това се наложи.
към текста >>
35.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Обаче няма връзка, граница между двете царства –
животинско
и растително.
ПСИХИЧНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА Един основен принцип в окултната наука е, че всичко в природата е живо и има една духовна страна. От това гледище растенията имат психичен живот. Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните.
Обаче няма връзка, граница между двете царства –
животинско
и растително.
Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека. Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните.
към текста >>
Но, разбира се,
съзнанието
на растенията не може да се сравни с това на
животинското
царство или човека.
Нека разгледаме този въпрос малко по-подробно. Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните.
Но, разбира се,
съзнанието
на растенията не може да се сравни с това на
животинското
царство или човека.
Растенията имат тая степен на съзнание, която наричаме подсъзнание. Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо.
към текста >>
Растенията имат тая степен на
съзнание
, която наричаме
подсъзнание
.
Знае се, че никой не може да оспори психичния живот на животните. Обаче няма връзка, граница между двете царства – животинско и растително. Особено ако отидем към низшите им представители, двете тия природни царства се допират и даже се губят различията между тях. Налага се тогава да приемем психичен живот у растенията, щом има такъв у животните. Но, разбира се, съзнанието на растенията не може да се сравни с това на животинското царство или човека.
Растенията имат тая степен на
съзнание
, която наричаме
подсъзнание
.
Някой би могъл да възрази, че растенията нямат развита нервна система, както животните. Обаче същото. може да се каже и за множество низши животни, които също нямат нервна система и все пак не може да им се отрече психичен живот. Това е много лесно обяснимо. Какво нещо представляват нервните клетки?
към текста >>
Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото
съзнание
.
Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията.
Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото
съзнание
.
И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях!
към текста >>
36.
СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в
съзнанието
.
Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа. И работата, която правим тук, има и вътрешна страна.
Един природен закон гласи: Всичко, каквото правиш вън, събужда аналогичен процес и в
съзнанието
.
Когато чистиш и украсяваш извора вън, ти с това даваш възможност и изворите в глъбините на твоето естество да протекат. Когато нареждаш нещата вън, това с един алхимичен процес внася ред и в света на твоите мисли, чувства и постъпки. Това може да се използува и във възпитанието. После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха?
към текста >>
Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото
съзнание
, за приемането на първия лъч на Любовта.
– Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно.
Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото
съзнание
, за приемането на първия лъч на Любовта.
Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още. Още е в състояние на пъпка. При пробуждането ù всички противоречия изчезват.
към текста >>
В
животинското
царство силният може да се задоволи, но не слабият.
Хората трябва да съзнаят, че от Бога всички имат еднакви права. – Може ли да се избегне насилието? – Насилието е неестествен, болезнен процес. А пък болестта трябва да се превърне в здраве. Човек може да извършва насилие и върху себе си, и върху другите.
В
животинското
царство силният може да се задоволи, но не слабият.
Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва.
към текста >>
– Това е въпрос за пробуждане на
съзнанието
.
И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той?
– Това е въпрос за пробуждане на
съзнанието
.
Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него.
към текста >>
Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на
съзнанието
му трябват векове.
в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието.
Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на
съзнанието
му трябват векове.
А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време. Когато съзнанието се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават. Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов!
към текста >>
Когато
съзнанието
се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават.
И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той? – Това е въпрос за пробуждане на съзнанието. Ако човек се движи с бързината на волска кола, то за пробуждането на съзнанието му трябват векове. А пък когато се движи с бързината на светлината, трябва му малко време.
Когато
съзнанието
се пробуди бързо, тогава и въпросите бързо се разрешават.
Съвременният порядък, който хората имат, е човешки. За глупавите хора тоя порядък ще продължи още няколко хиляди години а за умните още днес ще се смени, и те ще се освободят от него. Като срещнеш един човек, кажи му: "Стани проводник на Божията любов! " Всички хора носят свещи, но незапалени. Ако твоята свещ е запалена, като срещнеш някого, запали свещта му; той ще запали на други и т.н.
към текста >>
37.
ОБЩЕСТВЕНО ИЗРАВНЯВАНЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Първият закон гласи: От съдържанието на
съзнанието
зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент.
Това прилича на следното. Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта?
Първият закон гласи: От съдържанието на
съзнанието
зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент.
Изобщо възвишените състояния на съзнанието правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата. Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта.
към текста >>
Изобщо възвишените състояния на
съзнанието
правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
Да си представим стая, чиито прозорци са затворени с капаци. Слънчевите лъчи, макар и да блъскат отвън, не могат да проникнат вътре. А отварянето на прозорците, това съответствува на поставянето на човешкото естество във възприемателно състояние спрямо околните енергии. Кои са законите на възприемчивостта? Първият закон гласи: От съдържанието на съзнанието зависи, в каква степен и какво ще възприеме човек в даден момент.
Изобщо възвишените състояния на
съзнанието
правят човека по-възприемчив към творческите животворни енергии в природата.
Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр.
към текста >>
на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на
съзнанието
, напр.
Тогава се влива в човека течението на божествения живот, което слиза отгоре. И това е много лесно обяснимо, защото тогава човек е в хармония с това течение, както един радио приемател е в хармония с радиопредавателната станция, с която е нагласена. Ето защо любовта, милосърдието, чистотата, нежността, вътрешният мир и пр. усилват възприемчивостта. Обяснимо е тогава, защо тия, които са в началото на събуждането на психичните сили, напр.
на ясновидството и пр., на първо време имат опитности, само тогава, когато са в по-повдигнато състояние на
съзнанието
, напр.
при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича.
към текста >>
Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого,
съзнанието
ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
при молитва, размишление и пр. Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича.
Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого,
съзнанието
ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на съзнанието имат връзка, между другото, и със здравето. Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме.
към текста >>
Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на
съзнанието
имат връзка, между другото, и със здравето.
Обяснимо е и защо тоя, който има първите наченки на тия по-дълбоки психични сили, ги изгубва, когато прояви някое отрицателно състояние, като гняв, нетърпение и пр. Тия състояния са сланата, която попарва нежните цветя в градината на вътрешния му свят. Тогава той слиза в по-гъста материя, в по-низка област, и неговата възприемчивост се намалява. Обяснимо е от горното и защо човек познава само оня, когото обича. Защото тогава той е в съзвучие с възвишената, божествена природа на другия и е нагласен да възприема нейните качества, ft когато не обичаш някого, съзнанието ти е вече в по-низка сфера и си нагласен да възприемеш само качествата на личността.А последната е само сянка на истинския, вътрешния човек.
Гореказаното обяснява и защо възвишените състояния на
съзнанието
имат връзка, между другото, и със здравето.
Какво нещо е грехът? Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване.
към текста >>
Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото
съзнание
е в хармония с разрушителните енергии в природата.
Това е отклонение от великите закони, които лежат в основата на разумната природа. Всека мисъл, чувство, желание или постъпка, които отклоняват човека от тия закони, са в дисхармония с това течение на живота, което слиза отгоре. Той не може да го приеме. Тогава организмът е вече предразположен към заболяване. Този въпрос има и една друга страна.
Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото
съзнание
е в хармония с разрушителните енергии в природата.
Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават. От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането.
към текста >>
От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на
съзнанието
, е в съзвучие с
съзнанието
на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние.
Този въпрос има и една друга страна. Когато човек има отрицателни мисли, чувства, желания и постъпки, тогава съдържанието на неговото съзнание е в хармония с разрушителните енергии в природата. Защото той не е едничкото същество, което има такива отрицателни състояния. Такива имат и други в света. И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават.
От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на
съзнанието
, е в съзвучие с
съзнанието
на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние.
Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата.
към текста >>
Ако човек има
съзнание
за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето
съзнание
, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане.
И тогава той се свързва с тях, свързва се с тия отрицателни енергии в природата, възприема ги и те го разрушават. От друга страна човек, който има посветли, по-възвишени състояния на съзнанието, е в съзвучие с съзнанието на по-напредналите, по-добрите, по-разумните същества и става по-възприемчив към тяхното благотворно влияние. Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили.
Ако човек има
съзнание
за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето
съзнание
, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане.
Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата. Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето съзнание, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме. Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас.
към текста >>
Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето
съзнание
, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме.
Вторият закон гласи: Ако съзнаваш, че възприемаш нещо, ако вярваш в това, ти с това улесняваш процеса на възприемането. И този закон има голямо приложение в живота Нека вземем един пример. Въздухът не е само смес от азот, кислород, неон, криптон, водни пари, въгледвуокис и пр.. Той е проникнат от тъй наречената жизнена сила или прана и от психични сили. Ако човек има съзнание за тях и при дихателните упражнения ги държи в своето съзнание, той влиза в по-голям контакт с тях и улеснява тяхното възприемане. Този вторият закон можем да наречем още закон на мисълта; в широк смисъл можем да го наречем и закон на вярата.
Ето защо, когато имаме знание за по-дълбоките сили в природата и ги държим в своето
съзнание
, ние влизаме в съприкосновение с тях и ги възприемаме.
Чрез неспазване на тоя закон колко велики животворни енергии могат да останат неизползувани от човека! Този втори закон отваря широко поле за работа. Ето защо, трябва да изучим природата около нас, силите, които я проникват, за да улесним Тяхното възприемане в нас. Третият закон гласи: Възприемчивостта зависи от по-фината, по-чувствителната организация на човека. Тук вече важи строежът на самата материя на тялото – дали тя има по-префинен или по-груб строеж.
към текста >>
Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото
съзнание
от атлантската раса насам в материализъм.
А пък тия похоти и влечения на животното се отразяват и върху материята на тяхното тяло, т.е. удрят печат и върху нея. И тогава тя добива съответните по-груби трептения, а растенията поради това имат по-чиста, по-префинена материя. Също така и спиртните пития загрубяват материята на тялото, т.е. правят трептенията ù по-бавни, по-груби.
Даже месоядството и алкохолизмът са две от причините за изпадането на човешкото
съзнание
от атлантската раса насам в материализъм.
Друг фактор, който оказва влияние върху строежа на материята на тялото, е характерът на човешките мисли и чувства. Знае се от окултната наука, че възвишените, чисти, благородни мисли, чувства и желания имат по-къси вълни, а по-низшите мисли и чувства – по-дълги. Ето защо, по-низшите чувства и мисли понижават характера на трептенията на материята на тялото и с това я загрубяват. По същата причина възвишените мисли, чувства, желания и пр. префиняват тая материя и я правят по-чувствителна, по-възприемчива към силите, които ни заобикалят.
към текста >>
Има четири степени на
съзнание
.
Иначе, ще имаме само механично отношение към слънчевата светлина. Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище.
Има четири степени на
съзнание
.
Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения.
към текста >>
Подсъзнанието
е присъщо на минералното и растително царства,
съзнанието
– на
животинското
царство, а
самосъзнанието
– на човека.
Това се отнася и за всичко друго в природата. Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание.
Подсъзнанието
е присъщо на минералното и растително царства,
съзнанието
– на
животинското
царство, а
самосъзнанието
– на човека.
Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота.
към текста >>
Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно
съзнание
– свръх
съзнанието
Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх
съзнанието
.
Един плод, освен ония хранителни елементи, съставени от азот, въглерод, водород, кислород и пр., съдържа жизнени и по-висши сили. И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека.
Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно
съзнание
– свръх
съзнанието
Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх
съзнанието
.
Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието. И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука.
към текста >>
Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото
съзнание
, е лъч от свръх
съзнанието
.
И чрез него ние можем да се свържем с оня възвишен свят на идеи, отдето са слезли творческите сили, които са изградили тоя плод. Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието.
Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото
съзнание
, е лъч от свръх
съзнанието
.
И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх съзнание. И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит.
към текста >>
И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх
съзнание
.
Нека разгледаме тоя въпрос и от друго гледище. Има четири степени на съзнание. Подсъзнанието е присъщо на минералното и растително царства, съзнанието – на животинското царство, а самосъзнанието – на човека. Но човек се намира днес в преддверието на едно по-горно съзнание – свръх съзнанието Сегиз-тогиз проблясва в него лъчът на свръх съзнанието. Тъй наречената интуиция, която понякога озарява неговото съзнание, е лъч от свръх съзнанието.
И колкото повече човек усилва своята възприемчивост, толкова по-добре ще долавя онова, което му се шепне от неговото свръх
съзнание
.
И тогава той ще влезе в една обширна област, която ще му отвори неподозирани дотогава възможности и постижения. Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит. Животът ни е дал всички условия и възможности.
към текста >>
И човешкото
съзнание
вече се пробужда за една нова култура, която ще отстрани всички противоречия на днешния живот.
Тук пак виждаме, как окултната наука има голямо приложение в живота. Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит. Животът ни е дал всички условия и възможности. И всички те са на наше разположение, стига човек да изучи великите му закони и да ги приложи.
И човешкото
съзнание
вече се пробужда за една нова култура, която ще отстрани всички противоречия на днешния живот.
От тях човек може да се освободи само чрез светлината на едно ново съзнание, на едно ново разбиране за живота.
към текста >>
От тях човек може да се освободи само чрез светлината на едно ново
съзнание
, на едно ново разбиране за живота.
Тя е преди всичко опитна наука. Всички нейни твърдения могат да се проверят на опит. Животът ни е дал всички условия и възможности. И всички те са на наше разположение, стига човек да изучи великите му закони и да ги приложи. И човешкото съзнание вече се пробужда за една нова култура, която ще отстрани всички противоречия на днешния живот.
От тях човек може да се освободи само чрез светлината на едно ново
съзнание
, на едно ново разбиране за живота.
към текста >>
38.
ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ще се разшири
съзнанието
на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение.
Разбира се, животът стана плитък и повърхностен, както бързината, с която се постига всичко. Мисълта ни не е да отречем съвременния живот с неговите форми и порядки. Напротив, в него има нещо много хубава Пулсът на днешното време ни говори, че човечеството чрез общественото изравняване се освобождава от онова робско състояние на миналото. Какво по-красиво от това! Естествено е, че наред с това освобождение ще дойдат много добри начинания за човечеството – начинания от колективен характер.
Ще се разшири
съзнанието
на хората, ще се повдигне тяхното човешко самочувствие, ще дойде взаимното почитание и уважение.
Може би тогава, след този колективен процес на пълно обществено изравняване, ще дойде и едно по-голямо вглъбяване на живота. Ще дойде една нова преоценка на ценностите, каквато става и днес. Един поглед върху самата същина на това изравняване. - То не засяга глъбините на душата, не засяга знанието на хората, не засяга висотата и благородството на чувствата, не засяга хората като волеви индивиди. Ние виждаме изравняването в уеднаквяване на удобствата, за постижение и притежаване на някои общи блага, В знанието изравняване е невъзможно.
към текста >>
Има други, които се намират в
животинско
състояние.
Има едно велико сърце, то е безграничното сърце на природата, която дава всичко в изобилие. Сърцето дава, то дава безгранично. Еднакво ли дават сърцата на всички хора? - Ето тука е най-голямото неравенство. Има сърца, които се намират в едно вкаменено състояние.
Има други, които се намират в
животинско
състояние.
Какво могат да дадат те? Животното мисли само за себе си, то само взима. А човешките сърца? Те са толкова редки! Човек не носи в себе си сърце човешко!
към текста >>
39.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В
 
Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Макар в Библията слънцето и луната да са наречени "голямо" и "малко" светило, но те са всъщност, за
съзнанието
на хората, еднакво големи.
Ясно е, че "светилото на деня" представя светлия, положителния, лъчезарния полюс на първичната светлина - полюсът, който дава. Той символизира духа. "Малкото светило" - луната представя негативния, възприемащ, пасивен, женски полюс на първичната светлина. Той символизира материята. Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения - слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота.
Макар в Библията слънцето и луната да са наречени "голямо" и "малко" светило, но те са всъщност, за
съзнанието
на хората, еднакво големи.
И тоя психологичен факт намира дори физически, нагледен израз в небесното пространство : видимият диск на слънцето и дискът на луната са почти еднакво големи, около ½ градус. Това се дължи на факта, че луната, която е около 400 пъти по-малка от слънцето, се намира около 400 пъти по-близо до земята. Двете светила, погледнати от земята, заемат едно и също пространство на небето. А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в съзнанието на хората. За да покажа, че слънцето и луната са.
към текста >>
А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в
съзнанието
на хората.
Зодиакът, който е едно развитие на двойката, е съставен от тия две велики течения - слънчево и лунно, които в своята съвместна работа създават великото многообразие на живота. Макар в Библията слънцето и луната да са наречени "голямо" и "малко" светило, но те са всъщност, за съзнанието на хората, еднакво големи. И тоя психологичен факт намира дори физически, нагледен израз в небесното пространство : видимият диск на слънцето и дискът на луната са почти еднакво големи, около ½ градус. Това се дължи на факта, че луната, която е около 400 пъти по-малка от слънцето, се намира около 400 пъти по-близо до земята. Двете светила, погледнати от земята, заемат едно и също пространство на небето.
А това значи, погледнато символично, че ония сили, които са свързани с тях, заемат еднакво място, по важност и значение, в
съзнанието
на хората.
За да покажа, че слънцето и луната са. два мирови символа, които съществуват във всички сватове, ще приведа един цитат от Сведенборг, из книгата му "Небето, с неговите чудеса, и ада " . "Господ е небесното слънце. Светлината му е божествената истина, а топлината му - божественото добро. На небето ние съзерцаваме Господа като слънце, защото Той е любов, от която произтича всичко в духовния свет.
към текста >>
Но има неща, в разните царства - минерално, растително,
животинско
, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята.
статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия.
Но има неща, в разните царства - минерално, растително,
животинско
, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята.
Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
към текста >>
Понякога твърде развитото
съзнание
за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него.
У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон" често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата.
Понякога твърде развитото
съзнание
за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него.
Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци" в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват. Властта им е проникната от великодушие, защото истинският слнчев тип винаги се въодушевява от един висок идеал. Г.
към текста >>
40.
АСТРОЛОГИЯ - П. М.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Все пак това е възможно, като приемем едно единство, което съществува и се изявява както тук, така и там, и според степента на нашето възприемане попада в съответни форми, явления и сили в нашето
съзнание
.
Ние виждаме, че всеки се стреми да стане специалист, и като застане върху известен клон, загубва представата за цялото. В противовес на тези специалисти са се явявали от време на време синтетични натури, които са свързвали и обединявали човешките познания, и така се е идвало до по-пълно схващане на онзи първичен хармоничен всемир, какъвто е бил и е проявен от Всевишния. От бездната между физиката и метафизиката познаваме много малко. Поради това синтезирането на физичния и метафизичния свят изглежда като невъзможно. Смели човешки умувания са се мъчили да поставят мост между тези две сфери на света; но тъй като теса оставали винаги с възможностите на човешкия мозък, който все пак е ограничен в земното, понеже носи следи от физичната си структура, са оставали безрезултатни.
Все пак това е възможно, като приемем едно единство, което съществува и се изявява както тук, така и там, и според степента на нашето възприемане попада в съответни форми, явления и сили в нашето
съзнание
.
Това все-единство, тази Първична Основа са търсили и изследвали всички човешки умове. Парацелз, Валентин Вайгел, Бьоме и др. съзираха тази същина на нещата във финните сгъстявания у човека, с помощта на които той може да обгърне както материалните, така и нематериалните неща. Ние знаем, че Гьоте нарече това Нещо: „Неизследваемото за нас, недостъпното". Диоген от Аполония дойде до представата за Диханието – оживения Въздух.
към текста >>
Електричеството се явява в най-добро съседство със
съзнанието
.
Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли? За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната цялост на организмите. Точно когато химическите и физически възгледи за устройството на живата материя клониха да вземат връх в редовете на нашите научни трудове, се явиха пак психичните фактори в противовес както като ръководни фактори в изграждането на живата субстанция, така и при нейните разстройства – във функция и градеж – и при нейното възстановяване до здравното й първично състояние. Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки. Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми?
Електричеството се явява в най-добро съседство със
съзнанието
.
Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела. По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства. В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят.
към текста >>
И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както
съзнанието
в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии.
Точно когато химическите и физически възгледи за устройството на живата материя клониха да вземат връх в редовете на нашите научни трудове, се явиха пак психичните фактори в противовес както като ръководни фактори в изграждането на живата субстанция, така и при нейните разстройства – във функция и градеж – и при нейното възстановяване до здравното й първично състояние. Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки. Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии.
И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както
съзнанието
в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии.
Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела. По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства. В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят. Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината. Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù.
към текста >>
По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното,
животинското
и човешко царства.
Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми? Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии. Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела.
По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното,
животинското
и човешко царства.
В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят. Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината. Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù. Литература – източници: Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung. Zeller: Philosophie der Griehen.
към текста >>
41.
МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Едно, обаче, остава дълбоко в
съзнанието
– човешкият живот е винаги в ръката на Бога.
Измежду многото мен всякога ми е правила пророческо впечатление една големя мраморна, от едната страна грубо дялана композиция. Тя представя една изящно измоделирана мощна голяма ръка, обхванала в себе си две свити и прегърнати човешки тела. Впечатлението е голямо! Малък надпис в основата на полуизработения камък гласи: „La main de Dieu", – Ръката на Бога. Куп мисли нахлуват в човешката глава.
Едно, обаче, остава дълбоко в
съзнанието
– човешкият живот е винаги в ръката на Бога.
И пътят на човека требва да бъде винаги път Божи. Като изнесох впечатлението си от няколкото бегло описани статуи, мисълта ми беше да изтъкна, какво силно въздействие оказва красиво изработеното нещо, в което е вложена цялата душа, цялото умение и всичкото знание на майстора. Както Венера от Милос, така и останалите работи, па и хиляди и хиляди други творби на изкуството са изработени по закони, съществуващи в природата. Художникът повече или по-малко копира природата. Той е възхитен от красотата на нейните творби.
към текста >>
Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното,
животинското
, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека.
Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето). Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове.
Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното,
животинското
, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека.
Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата.
към текста >>
42.
САМ В СЕБЕ СИ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от
животинското
царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение.
На това дребно по размери същество, тая творческа ръка даде острието на един разум, с който то дълбае в кората на един свят, от който то се надява да извлече всички тайни, за да сглоби един свой порядък и една философия на таблици, номенклатури, графи и дефиниции. Това същество пъпли както и всички други по лицето на земята, измъчвано от глада на стомаха си, но за щастие и от един друг глад, който го отделя от тая унизителна биологична стълба — гладът на своя пробуден дух, който го кара да повдига глава към звездите, в които търси отразено едно вътрешно великолепие. Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината.
Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от
животинското
царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение.
Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух. Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на съзнанието им. Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината?
към текста >>
Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на
съзнанието
им.
Знаменателно е това, че първото нещо, което откри човекът в оная отдалечена епоха, когато тялото му беше покрито с косми и челото му беше само с няколко градуса повдигнато от челата на зверовете, е машината. Никой не знае, разбира се, тоя потънал в гъстия мрак на епохите ден, когато човек се кръсти в духа на механиката, създаде машината, обикна я безкрайно и я направи свое божество и свой тиранин. Може би някой огромен камък се бил изпречил пред неговия път и в желанието си да го отмести, той е грабнал намиращото се наблизко дърво и е извършил първата фатална крачка в завладяването на машината. Тоя ден е забележителен и с това, че в него стана първото отлъчване от животинското царство, защото нека се разбере добре това, макар че за някои е много трудно да го проумеят, човекът трябваше да отпочне една велика борба с мрачината и гъстата лепкава кал, в която бе паднал неговият дух, за да достигне своето освобождение. Има едно знание, което може би не е много популярно, но което ни приобщава с основната идея, че целият процес на личното колективно и космично битие не е нищо друго, освен усилие да се освободи заробеният човешки дух.
Будните духом нямат нужда да дойдат в допир с изворите на това знание, за да се убедят в изказаната истина, защото те усещат това вътре в себе си като нещо дадено на
съзнанието
им.
Още тогава, в тия мрачни предисторични времена, човекът, макар и много бледо, е осъзнавал борбата между своя дух и инерцията на материята, в която е било затворено неговото съществувание. Философското вглеждане в машината открива успоредно с конвенционалното обяснение, което дава за нея икономическата наука, един символичен образ за превъзходството на душата над всека материална съпротива. Но какво представлява машината? Да отговорим на тоя въпрос, преди да навлезем в по-нататъшното разглеждане. От чисто механично гледище, тъй както машината по същина принадлежи на механиката, машината не винаги представлява сложно съчленение на части, в някакъв най-често металически „организъм", който извършва с определена точност и мощ дадена деятелност.
към текста >>
43.
АСТРОЛОГИЯ. ТЪЛКУВАНЕ НА АСПЕКТИТЕ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Преди
съзнанието
да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка.
Сама едната е една половина; едва двете образуват една хераклитова хармония от противоположности," казва д-р Бир. Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си?
Преди
съзнанието
да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка.
(Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени.
към текста >>
(Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето
съзнание
и воля, т.е.
Действително, ако се взрем в средата и условията, при които живее човекът-тяло и душа, ние намираме и виждаме само противоположности. Мъчно бихме схванали състоянието и положението на човека всред този голям природен организъм, ако не бихме вникнали в мъдростта на Хераклит: „Противоположностите се свързват (помиряват, допълнят) в хармонията". Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка.
(Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето
съзнание
и воля, т.е.
автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това. в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и съзнание; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните. в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма.
към текста >>
в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и
съзнание
; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните.
Пита се тогава: кои са физическите възможности за човека като едно цяло, за да може това цяло да влиза във връзка със силите на природата и да може да хармонизира противоположностите на средата, или по-точно: коя е тази сила, присъща на комплекса организъм, която е способна да влиза във връзка с енергиите на природата, да ги възприема, диференцира и препраща на заинтересованите телесни системи, органи и клетки? Кой не е изпитал рефлекторните функции на организма си? Преди съзнанието да бъде осветлено, ръката се отдръпва рефлекторно от горещата печка. (Рефлекторни функции наричаме тези, които се извършват без участието на нашето съзнание и воля, т.е. автоматично под ръководството на рефлекторни центрове — свързани с вегетативната и осезателна телесна сфера.) И обратно — ние можем съзнателно под ръководството на нашата воля да доближим ръката си до печката, макар и да съзнаваме последствията от това.
в други случаи, ако прекъснем снопа от нервни влакна, които обслужват функциите на ръката, то настъпва една пълна индиферентност от страна на ръката към нашата воля и
съзнание
; ние нито съзнаваме ръката като член на нашето тяло, нито можем волево да я движим, а ръката от своя страна не реагира рефлекторно на дразнения като горните.
в случай че ние напълно успеем да изолираме един орган от неговите съобщителни нервни влакна, наблюдаваме с течение на времето не само индиферентност, но и дегенериране, атрофиране в тъканите на органа. И това става, макар че кръвоносните съдове на този орган с напълно запазени. Такива случаи .могат да се наблюдават много и то навсякъде в организма. От тях става ясно, че нервите с проводници на една енергия, която е не само проводник на волево-съзнателни действия, но и на чисто местни областни функции. Ние констатираме, че и клетките умират без присъствието на тези енергии, въпреки че всички други условия за живота с на лице.
към текста >>
Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди
съзнанието
да се намеси) и съзнателно — волевата.
Това се констатира от факта, че при протичането ù по нервните влакна, в тъканите настъпват електромагнитни явления. Последните се долавят и изследват със специални апарати. Като разгледаме и изследваме значението на тази енергия в тялото — като необходима за живота на клетките — установява се, че тя сама за себе си представлява един самостоятелен функционално-динамичен и психо-физичен фактор в тялото. Проявената форма на тази енергия е неизчерпаема и многообразна: тя подтиква функционалния живот не само на единичните клетки, органи и системи от тях, но и на цялото тяло — организъм, като единица в организма на една по-голяма такава единица — природата. Активирането и мобилизирането на тази енергия става всеки момент и навсякъде в сетивното биологично поле на тялото.
Ние различаваме две форми на мобилизиране: рефлекторната (преди
съзнанието
да се намеси) и съзнателно — волевата.
от друга страна, подразделяме ръководните и проводни физически центрове на тази енергия на централна и периферна нервни системи. В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот.
към текста >>
В
животинското
царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния.
В централната са причислени: главния мозък (с неговите подразделения), малкия и гръбначния. Периферната, която е действителният проводник, се подразделя на: анимална нервна система (моторна и сетивна) и автономна (вегетативна) симпатична, парасимпатична и самостоятелно-органна. Рефлекторната форма на инерваторната енергия е присъща на всички организми в природата, включително и растенията. Рефлекторното протичане — подбуждане и изпълняване на функциите в живия организъм на растенията, животните и човека, обхваща техния вегетативен живот. Докато растенията напълно се ръководят само от този живот животните са обвързани рефлекторно и в чувствения си живот.
В
животинското
царство инерваторната енергия става значи проводник и на чувствения свят, а в човешкото и на душевния.
Тогава пита се, кои са подтиците, които обуславят рефлекторната форма на инерваторната енергия, а с това и поддържат вегетативния живот на организмите в природата? Най-елементарните и съществени за физиологията на всеки организъм са градивните елементи и вещества. Ние констатираме във всеки организъм, орган и клетка храненето като основен закон за растежа и просъществуването. То е предпоставка за растежа и следователно всяка клетка ще има известно активно отношение към хранителните вещества, елементи и сили. Павлов доказа, че храната не само чрез присъствието си в храносмилателните органи подтиква тяхната функция, но че тя още с присъствието си в околната среда, дразнейки сетивната сфера на един организъм, го подготвя и предразполага, както физиологически, така и психически към себе си.
към текста >>
в
животинското
и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия.
Далечни и близки действия и функции в организма са така свързани, че както при външни влияния, така и при вътрешни реакции в тялото, то отговаря с най-подходящите средства, които най-добре биха ръководили, запазили или възстановили една клетка или орган. Нека тогава имаме винаги пред вид следния закон: всяко инерваторно дразнение, било то вън или вътре в организма, се пренася рефлекторно до ония органни системи, органи и клетки, които имат едно най-добро (позитивно или негативно) функционално сродство с него. Само така ние можем да схванем тъй разумната обмяна на силите между природата и организмите в нея, както и на силите в отделния организъм. До тука ние разгледахме ролята на инерваторната енергия в чисто рефлекторния живот на природата. Как го споменахме, този живот обхваща всецяло растителното царство.
в
животинското
и човешкото — той е израз на вегетативната нервна система (симпатичната), но се влияе при животните и от чувствения свят, а у човека и от съзнателно-волевия.
При човека това се вижда много ясно от факта, че оставено тялото само на себе си, без вмешателство на неговия съзнателен свят, то под ръководството на симпатичната система изявява чисто рефлекторно физиологията на организма. И ние намираме един такъв телесен живот в болшинството от хората. У човека, обаче, можем да имаме едно пълно подчинение на вегетативната нервна система на анималната. Последната ние намираме едва в човека. в главния мозък имаме центрове, които стават проводници-изразители на всички душевни качества.
към текста >>
44.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Както минералното, растителното и
животинското
царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека.
Той коренно ще измени своето отношение към света. И така, великото познание, км което отива човечеството, е познание на разумността в природата. Законът за еволюцията е основен и всеобщ. Вътрешният смисъл на този закон е все по-пълното проявяване, разкриване на Божествените заложби, скрити в монадата. Еволюцията е постепенно изявление на разумното начало, на силите на Абсолютното, вложени в монадата.
Както минералното, растителното и
животинското
царства са под човека, така също има и една велика стълба от същества над човека.
Това са съвършените, гениалните души, които със своята непрестанна дейност творят и градят в процесите на природата. И кои са мотивите и подбудите на тяхната дейност? Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата.
към текста >>
Това е
съзнанието
, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин.
Хилядите разочарования, мъчения, страдания, през които минават отделният човек, народите и цялото човечество, са великото училище, в което човек учи първия велик урок на живота. Когато едно дете доближи пръста си до пламъка на една свещ, то ще се опари и ще си отдръпне веднага ръката. Тая болка учи детето да спазва един природен закон. По същия начин и човечеството днес се учи и расте в светлина, в мъдрост. Кой е първият велик урок, който човечеството учи и чрез чието научаване то ще влезе в една съвсем нова фаза на своята еволюция?
Това е
съзнанието
, че трябва да спазва законите, които царуват във великата държава, на която е гражданин.
Основният закон на тая велика държава е Любовта. Има случаи, когато в човешкия организъм група клетки се индивидуализират и не се съобразяват със законите и нуждите на целия организъм, а се развиват по свои собствени пътища. Така се появява болестта рак. И какви са последствията? Те са вредни, както за целия организъм, така и за тази група индивидуализирани клетки, понеже те се разрушават и загиват.
към текста >>
45.
ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Дойде ли до това
съзнание
, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Ето осветлението на Учителя по този въпрос (7): „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството и да го повдигнат до възвишената култура, която иде". „Човек требва да живее за Великото, за най-високия идеал.
Дойде ли до това
съзнание
, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7). Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
към текста >>
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне
съзнанието
си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло го слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си" (7).
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне
съзнанието
си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Ето какъв съвет дава Учителят по това (7): „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете, каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки". „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото Разумно Начало в природата, свържете се с Него и дишайте ритмично. Използувайте всеки чист въздух за целта" (5).
към текста >>
Всяка мисъл, която присъствува в човешкото
съзнание
, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му.
„Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към Великото Разумно Начало в природата, свържете се с Него и дишайте ритмично. Използувайте всеки чист въздух за целта" (5). Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса на дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане.
Всяка мисъл, която присъствува в човешкото
съзнание
, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му.
Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителят дава следните изяснения по този въпрос (10): „Можеш да опиташ чрез дишането, коя мисъл е права и коя — не. Прекарай една мисъл през съзнанието си и почни да дишаш.
към текста >>
Прекарай една мисъл през
съзнанието
си и почни да дишаш.
Всяка мисъл, която присъствува в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това, тя дава условия и за усвояване и на по-възвишените сили, които проникват въздуха. Учителят дава следните изяснения по този въпрос (10): „Можеш да опиташ чрез дишането, коя мисъл е права и коя — не.
Прекарай една мисъл през
съзнанието
си и почни да дишаш.
Ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права". „Дойде ли някоя права мисъл в вас, проверете веднага, извършва ли се дишането правилно. Тая мисъл, която дава подтик на живота ви и която прави дишането ви правилно, е права”. Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека.
към текста >>
Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно
съзнание
, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тук трябва да се прибави, че както правата мисъл извиква правилното дишане, така и правилното дишане дава условия за проява на правата мисъл. Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква.
Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно
съзнание
, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тази именно будност на съзнанието улеснява тяхното възприемане. Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание.
към текста >>
Тази именно будност на
съзнанието
улеснява тяхното възприемане.
Ето разясненията на Учителя по това (7): „Правилното дишане обуславя правата мисъл на човека. А като мисли човек право, издига се над животното. Започва да живее не само за себе си, но и за своите ближни". Тук има и друг важен закон, който Учителят изтъква. Човек, за да приеме чрез дишането не само механичната смес от азот и кислород, но и ценните елементи, които проникват въздуха, а именно животворната сила или праната, божествената мисъл и пр., то той трябва по време на дишане да има будно съзнание, да съзнава тяхното присъствие във въздуха и да съзнава, че ги приема заедно с него в себе си.
Тази именно будност на
съзнанието
улеснява тяхното възприемане.
Върху този закон Учителят дава следните упътвания (8): „Дишай дълбоко и през време на дишането дръж връзка с Разумното в природата. Във време на дишане мисли, че природата е разумна и че приемаш благословенията й чрез дишането. Мисли, че това благословение иде в човека чрез въздуха". Това е загатнато и в Свещеното писание. В гл.
към текста >>
Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на
животинското
дишане, той придобива нещо
животинско
.
Обикновено човек, който не диша добре, прави 20 вдишки в минута. Който се интересува, може да изчисли, колко вдишки прави човек за един час, за 24 часа и за 365 деня. Ще видите тогава, колко разходи правят за вас! Като изучавате дишането на човека и животните, ще видите, че те се различават по темпа на дишането си. Човек диша с един темп, а животното — с друг.
Ако човек изгуби темпа на дишането си и попадне в темпа на
животинското
дишане, той придобива нещо
животинско
.
Ако диша като животните, човек никога не може да има светла възвишена мисъл. Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат.
към текста >>
Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено
съзнание
". 8.
Функциите на човешкия организъм — от книгата: „Служене, почит и обич”. 4. Основни правила на хигиената — от книгата: „Езикът на любовта". 5. Хигиенични правила — от книгата: „Светото място". 6. 18 лекция на мл. клас, IV год. 7.
Дишането на човека и животните — от книгата: „Просветено
съзнание
". 8.
Законите на дишането — от книгата: „Божествен и човешки свят". 9. За дишането, 1940 год. 10. Дишането — най важният процес в природата — в сп. „Житно зърно", год VIII, кн. II. 11.
към текста >>
46.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Естествено, ние знаем, че делото на просвета на тия единици и окултни школи през вековете не е останало безплодно — тези семена са дълбоко посети в
съзнанието
на тия, в които са паднали, все пак, за да се разрасне това дело до размер да обгърне цялото човечество, е необходимо много време, много страдания и много голямо вътрешно и външно индивидуално и обществено възпитание.
Ако те биха били разбрани, биха ли се делили човеците помежду си? Без съмнение не, защото те биха знаели, че са направени по образ и подобие Божие и че, следователно, са едно с Бога. А в Бога разделяеми не могат да бъдат! Цялата култура на човечеството вчера и днес показва, че не се разбират тия прости, но велики и вечни истини, в основата на които лежи братството между всички. През разните времена от живота на човечеството, отделни единици или окултни школи са идвали до правилното разбиране на този библейски стих и са хвърляли светлина в очите на изстрадалите хора, като са ги назидавали да виждат произхода си, че той е Божествен и следователно, че трябва да живеят братски.
Естествено, ние знаем, че делото на просвета на тия единици и окултни школи през вековете не е останало безплодно — тези семена са дълбоко посети в
съзнанието
на тия, в които са паднали, все пак, за да се разрасне това дело до размер да обгърне цялото човечество, е необходимо много време, много страдания и много голямо вътрешно и външно индивидуално и обществено възпитание.
И не е ли крайно време вече, когато всички съзнателни хора по земята трябва да подемат единно далото на братство и единство между всички човеци, делото за единния произход на всички хора и народи! Крайно време е човечеството да се осъзнае и тури край на злоба, разделение и мъст. Време е всички да дигнат ръка и намерят своето еднородство и единство в Бога, в любовта и търпимостта между всички. „И рече Бог: Да направим человека по образу нашему и по подобию нашему". Това библейско твърдение се приема на вяра от всички религиозни хора, които считат Библията за свещена книга.
към текста >>
Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява
животинското
?
Изпъква ясно, че Бог е имал намерение да направи човека по образ и подобие свое, а го създаде само по своя образ. Дали това е словесна грешка? Ние не искаме да мислим, че е така. В това несъответствие между двата стиха ние виждаме истинския план на Бога. Той е създал духа и душата по свой образ и ги е поставил в една черупка, в една дреха, в едно тяло, което е изтъкано от животински качества и особености.
Каква е целта да живее душата, Божествената същност в тялото, ако не да пресъздаде и управлява
животинското
?
Що е човек без душа, без проявена чрез тялото душа? Той е един звяр. Затова Учителят казва, че днес хората са вълци, лисици и всевъзможни животни. И всичките им прояви, каквито ги живеем и виждаме на всяка крачка, са животински. Човек, разумният човек, човекът дух и душа не би допуснал това, което става в света днес.
към текста >>
В
животинското
тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ.
Създаде духът и душата по свой образ. А за тялото на човека Библията дава друг произход, „И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа" (Битие 2, 7). „Създаде го от пръст из земята", в тези думи, според Учителя, се крие цялата еволюция на животинския свят до създаването формата, тялото на човека. „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана человек жива душа". В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ".
В
животинското
тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ.
А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях. Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие.
към текста >>
Тогава човек ще се освободи от
животинското
.
В по-следните думи „и стана человек жива душа" е ключът на нашето обяснение на първия стих: „Създаде Бог человека по свой образ". В животинското тяло Бог вдъхна своя образ и стана човек жива душа”, вдъхна Себе си, вдъхна душата, истинския човек, Божия образ. А защо в творческия план на битието човек е трябвало да бъде направен по образ и подобие Божие, а е създаден само по образ? Тука е загадката. Според Учителя дадена е възможност на човешката душа и дух да работят върху тялото, ума и сърцето на човека; да се създаде пълна хармония и съвършенство в тях и между тях.
Тогава човек ще се освободи от
животинското
.
Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта. И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото съзнание и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
към текста >>
И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото
съзнание
и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Тогава човек ще се освободи от животинското. Ще стане истински човек и само човек, образ и подобие Божие. Подобието крие в себе си не животинската еволюция на тялото, ума и сърцето, а благородната и висша Божествена еволюция на човека. Човек е създаден в тази еволюция. Според окултното обяснение на библейската символистика, той е създаден в шестия ден, петък, денят на Венера, както казва Учителят — човек е създаден в деня на любовта.
И когато Любовта пресъздаде всяка клетка в човека — в тялото, ума, сърцето, в неговото
съзнание
и го обърне изцяло в мисъл, проява и дело, тогава ще настане великият миг на раждане съвършения човек, „подобието" на Съвършения, на Бога.
Така ни учи окултната наука и живото Божествено учение на Учителя за човека. Този човек, облагороден от проявите на душата— „образа на Бога", ще достигне до съвършенство — „подобието на Всемогъщия". И всички хора ще се осъзнаят като единни помежду си и ще станат едно братско цяло. Цялото човечество, което сега живее в неведение, ще стане образ и подобие на Бога.
към текста >>
47.
РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Той трябва винаги да изхожда от
съзнанието
за божествеността на вътрешната същина на човешкия дух.
Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията". Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат.
Той трябва винаги да изхожда от
съзнанието
за божествеността на вътрешната същина на човешкия дух.
Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си". Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е: Да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертвува детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди.
към текста >>
" „Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в
животинското
царство".
Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания; на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите". „Учителят не ще каже: Да идем на разходка", но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене?
" „Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в
животинското
царство".
„Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действува според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме".
към текста >>
Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в
съзнанието
, отива в
подсъзнанието
на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка.
Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам". Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човека за греха, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него.
Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в
съзнанието
, отива в
подсъзнанието
на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка.
Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието. Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи.
към текста >>
Тук вече въпросът е за мощната роля на
подсъзнанието
.
Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човека за греха, у него се събужда старият инстинкт и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологичният закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка.
Тук вече въпросът е за мощната роля на
подсъзнанието
.
Ето защо, на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи. Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление.
към текста >>
48.
ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N.
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Тия и други факти из
животинското
царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.
Опитите на Лаковски показаха, че при ориентацията на пощенските гълъби може да се говори за естествено радиопредаване в буквалния смисъл на думата. Както е известно, той бе пуснал гълъби, които е трябвало да минат през Мадрид, за да стигнат в своето гнездо в южна Испания. Когато гълъбите наближили испанската столица, радиопредавателят е бил поставен в действие и те са изгубвали своята ориентация и започвали да обикалят около емисионната станция. Гълъбите са могли да продължат своя праволинеен път, само след като е било спряно предаването. Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото.
Тия и други факти из
животинското
царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие.
Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят. Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето съзнание у човека, на неговото свръхсъзнание, което, изглежда, стои високо над подсъзнанието с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука. Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека.
към текста >>
Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето
съзнание
у човека, на неговото
свръхсъзнание
, което, изглежда, стои високо над
подсъзнанието
с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
Заключението на Лаковски е, че пощенският гълъб се движи по посока на трептенията, които излъчва неговата другарка, останала в гнездото. Тия и други факти из животинското царство доказват, че не са само пет сетивата, с които майката-природа е дарила своите деца, От друга страна, както знаят и гимназистите днес, петте сетива, с които си служи съвременното човечество, не са се развили едновременно, а са продукт на дълго биологично развитие. Окултната традиция, която е познавала закона на еволюцията много хилядолетия преди той да стане достояние на официалната наука през миналия век, твърди, че човечеството ще развие в бъдеще и други сетива, които сега притежава в латентно състояние. На първо място идва под съображение ясновидството или шестото сетиво, както го нарича проф. Рише. За сега то се проявява като проблясъци на интуицията и само при някои индивиди е достигнало достатъчно развитие, за да им позволи да прехвърлят по-малко или повече сполучливо границите на нашия триизмерен свят.
Може би не е излишно да се отбележи, че хората на тайното познание поставят развитието на шестото сетиво във връзка с пробуждането на висшето
съзнание
у човека, на неговото
свръхсъзнание
, което, изглежда, стои високо над
подсъзнанието
с неговите колосални сили, установени напоследък и от официалната наука.
Други говорят в случая за пробуждане на истинското „Аз" или безсмъртния Дух на човека. Това пробуждане е било обект на прочутия девиз на древните посветени: „Познай себе си! " Ето какво казва на тая тема един индийски философ: „И действително, както като знаем химичните свойства на една капка вода, знаем свойствата на всичката вода, където и да бъде тя, също тъй, като знаем, кои и какво сме ние самите, ние реализираме основната истина. Човекът е синопсис (миниатюрна картина, миниатюрна таблица) на вселената. В него се отразява всемирът.
към текста >>
49.
ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР.
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това
съзнание
, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието.
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това
съзнание
, от тази съзнателна работа започва духовният живот.
И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество.
към текста >>
Всичко друго служи на
животинското
, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота.
Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество.
Всичко друго служи на
животинското
, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота.
Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух? Това с вечните въпроси на живота, вечните двигатели. И понеже досега светът, хората не с разрешили тия най-важни въпроси правилно, затова никога не със се освободили от страдания, от недоразумения, тъмнина и ежби. Единственото нещо, което може да поправи живота на човека, на хората, това е правилното разрешение въпроса за вечната Истина — за Бога, за живота, за съществуването на един отвъден, духовен свят, за съществуването на душата и духа. Защото тогава в живота на човека навлиза светлината и великата Разумност и живот става по-до5ър, по-пълен, хармоничен, съвършен.
към текста >>
Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и
животинско
състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света.
Човек започва да отхвърля от себе си всичко, което му е заслепило очите — почва да вижда ясно, всеки ден все по-ясно и по-ясно. Почва да вижда това, което е разумно и трайно вечно, истинно, което представя основите на живота. А животът е добро, благо за всички. Човек започва да очиства себе си от всичко излишно, натрупано, от всичко, което го прави само едно грабливо животно; от всичко, което скверни самия живот, който е свещен и който е проявен навсякъде. В това очистване, което върви едновременно външно и вътрешно, човек прави чуден разбор на мислите, на чувствата и на делата си.
Той дава място само на благородните от тях — тия, които вървят в Хармония със светостта на живота; тия, които творят и издигат живота от едно вегетативно и
животинско
състояние в едно съзнателно творчество, проникнато от единството и хармонията в света.
Така по пътя на очистването се стига до светостта в живота. Пътят на религиозния подвиг води до светост и чистота. Светостта досега се е схващала от повечето хора или като нещо невъзможно или като заблуждение за другите и демагогия. Или още като доброта. Рядко някои писатели са ни описвали хора достигнали до светост и чистота — в мисли, чувства и дела, които са станали ръководни личности в живота и са били реформатори, в Положителен смисъл, на живота на мнозина.
към текста >>
50.
ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Първият дял, който ние намираме в цялото
животинско
царство, е гръбначният мозък.
Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла.
Първият дял, който ние намираме в цялото
животинско
царство, е гръбначният мозък.
Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача.
към текста >>
Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво вещество, а чрез него с нашето
съзнание
.
Той може, така да се каже, да възпитава и обучава всяка клетка. Чрез него психиката ни влиза в контакт с физиологичните процеси на тялото. Тези три дяла са същевременно три степени на развитие на най-външния пласт клетки (ектодермата) у зародишната клетка. На този пласт клетки се пада задачата да предпазва тялото от външни влияния и същевременно да го свързва с всяка сила и енергия от средата, при която се развива то. Така нервната система представлява едно проводно поле, по което протича инерваторната енергия на същата.
Тази енергия преминава през трите дяла и свързва всяка клетка с мозъчното сиво вещество, а чрез него с нашето
съзнание
.
Докато нервната енергия, предназначена да обслужва тялото ни, преминава през трите дяла на нервната система (главния мозък, продълговатия и гръбначния), тази която се отправя за лицевите органи, се отвежда от съответни преки пътища. Така ние различаваме 12 мозъчни нерва, които изхождат от продълговатия мозък и тутакси напущат черепната кухина. Първият мозъчен нерв е мирисният нерв, вторият — зрителният, третият — очнодвигателният, четвъртият — очновъртящият, петият — триклоновият сетивен лицев нерв, шестият —очносъбирателният, седмият — моторно-лицевият, осмият — слуховият, деветият — езикогълтачният, десетият — провлаченият органен, единадесетият — добавъчният и дванадесетият — подезичният нерв. От всичките само два (десетият и единадесетият) нямат специално предназначение в лицевата област. От това можем да заключим, каква голяма стойност възлага природата на лицето.
към текста >>
51.
DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Моето
съзнание
, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка.
Такъв цялостен светоглед краси истинския човек, този, който със своя мисловен поглед иска да обхване цялото битие; този светоглед води именно истинския човек в живота. Наистина, методите, с които боравим в положителната биология, са методи на материалното изследване. Ние изследваме физиката и химията на живота. Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм.
Моето
съзнание
, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка.
А то е надстройката върху грубата материя в живота, нещо, което ние днес не можем материално да изследваме. То е и което създава човешкото в човека. Светогледът на човека, който върви заедно с напредъка на съвременната наука, обгръща и всичко онова, което не е само грубо материално: мистика, красота, понятие за добро в живота. Една стара мъдрост казва: Да пази Бог от човек, който е чел само една книга, той много знае! Така е и с онзи, който е започнал с азбуката в биологията.
към текста >>
С такъв светоглед човек се издига над
животинското
в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието".
За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот.
С такъв светоглед човек се издига над
животинското
в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието".
Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943. година, развива следните мисли: „След откритите от Мендел закони на наследствеността се стигна до убеждението, че наследствеността зависи от определени наследими вещества. Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка).
към текста >>
52.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Защото тя се намира във всичките стъпала на стълбата на живота, начиная от създаването, устройството на органическата клетка, от физиологичното устройство на
животинското
тяло, от функционирането на кръвоносната и мозъчно-гръбначната системи и свършвайки със свръхфизичното устройство на човека, с онова на вселената и на Бога.
Единицата представя същността на Бога, двойката — творческата Му способност. Последната създава света — видимата проява на Бога в пространството и във времето. Тъй щото, реалният свят е траен. Защото, както човек се състои от три различни елемента — слети един в друг: тялото, душата и духа, — тъй и вселената е разделена на три съответни сфери. Троичността или законът на тройката е строителният закон на нещата и съставлява същинския ключ на живота.
Защото тя се намира във всичките стъпала на стълбата на живота, начиная от създаването, устройството на органическата клетка, от физиологичното устройство на
животинското
тяло, от функционирането на кръвоносната и мозъчно-гръбначната системи и свършвайки със свръхфизичното устройство на човека, с онова на вселената и на Бога.
Така, този троичен закон разкрива вътрешното устройство на вселената; той посочва безкрайните съотношения между макрокосмоса и микрокосмоса. Същият закон на троичността действува като светлина, която прониква в нещата, за да ги направи прозрачни и дава възможност на малките и големи светове да светят като магически фар. 3. Мълчание Около мен цари мълчание. Всичко, което ме заобикаля, и всичко, което би могло да пробуди в мен спомен някакъв за външния свят, е отдалечено от мен. Цялата ми душа е преизпълнена с тишината на съзерцанието.
към текста >>
Чувствувам още, че
съзнанието
ми се разширява, че се слива с Всемира.
Чувствувам, че живея сред нова светлина, сред нов мир... мирът на радостта. Мълчание. Спокойно съсредоточаване. Чувствувам съвестта си чиста от критика, укор. И ето, настъпва момент на себепознание, момент на свръхпознание. Чувствувам, как настъпва момент на обич, момент на любов към себеподобния.
Чувствувам още, че
съзнанието
ми се разширява, че се слива с Всемира.
Тъй става пробуждането на човешката душа, в която Бог живее. Както слънцето оживотворява с лъчите си всички живи същества, също така у човека благоговението му оживотворява всичките му чувства. А чувствата за тялото са същото нещо, както хранителните сокове са за тялото. Такъв човек влиза в контакт с всемирния дух, и загадките на миросъздаването започват да му се разкриват. Всред мълчанието се откриват отвсякъде — и от цветята, от животните, от деянията ни — тайни, които никога не са подозирани. 4.
към текста >>
Ето защо, будното
съзнание
определя нещата; трябва да използуваме благоприятните условия на живота, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина се предава от пространството в определено време.
Приливи и отливи Има умствени и астрални приливи и отливи. Приливите на мислите и чувствата в човека стават по известни закони. И за да се ползуваме от тях, трябва да ги изучаваме. Щастие е за човека да използува едновременно приливите на ума и на сърцето си. Дисхармонията в нашите мисли и чувства докарват отливите.
Ето защо, будното
съзнание
определя нещата; трябва да използуваме благоприятните условия на живота, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина се предава от пространството в определено време.
Не трябва да изпущаме времето, защото то носи в себе си ценности. Не отлагай нещата и не се поддавай на стари навици. 5. Доволство За да бъде доволен от живота си, човек трябва да има едно вътрешно просветление. Колкото и да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава.
към текста >>
53.
НАЧАЛНИ СЛОВА
 
Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с
животинското
течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока.
Злото и порока не са вън, а вътре в човека. Те са загнездени в самия организъм. Последица от известни преходни причини, те са тясно свързани с нашите мозъчни центрове, в които особен род клетки, обладаващи едни или други стремежи, ни подбуждат да вършим добро или зло. Къде се крият дълбоките причини на тази двояка дейност на душата, за това ще говорим по-после. Извращаването на човешките сили и способности е станало още у неговите прадеди.
Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с
животинското
течение в природата, чиято стихия влече всичко, без разлика, в една и съща посока.
Ако нашият духовен живот не обладава достатъчно нравствена сила, ако волята ни не е достатъчно силна да отклони това вътрешно влечение, опасността е тъй неизбежна, както при падането па един камък, който се търкаля от някоя височина. Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки.
към текста >>
Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото
съзнание
; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
Законът, в случая,е един и същ. В първия случай, онова тяло, което е изгубило равновесието си, пада и се разрушава, а във втория -онова същество, което е престанало да следва своя път, се лишава от нравствена свобода и става жертва на духовно разпадане. Милиарди години е струвало на природата, докато създаде настоящите условия на живота, благодарение на които е било възможно да се образува и устрои човешкият организъм, жилището на душата, в което тя работи 3а постигане на една по-Висока и по-велика цел, отколкото първата - създаване на материалния свят и произвеждането на елементарния органически живот. Милиони години е трябвало да минат, докато се създадат и оформят първоначалните клетки. Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват.
Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото
съзнание
; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане.
Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ.
към текста >>
54.
Няколко съвета от Учителя
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Като правите упражненията трябва да имате едно
съзнание
, че то е за ваша полза.
Божественото и отвън и отвътре е златно, по това се отличава. Човешкото е без разлика - и външното е както и вътрешното. В съвременната графология по почерка се познава характера на човека дали е алчен или щедър, милостив, страхлив ли е, има ли слабости и какви, има ли добродетели, всичко по почерка може да се познае. И когато гледате кой как играе Паневритмия по същия начин може да се разбере кой какъв е. Кому какво липсва, веднага се познава.
Като правите упражненията трябва да имате едно
съзнание
, че то е за ваша полза.
Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не и да играете балет, да танцувате. Състоянието е: да благословиш. Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани, ръката да бъде вдигната на 45° и мисълта да е съсредоточена, Когато правите упражненията няма да гледате и мислите кой как играе, но иде бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва.
към текста >>
Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е
животинско
състояние.
Човешкото е без разлика - и външното е както и вътрешното. В съвременната графология по почерка се познава характера на човека дали е алчен или щедър, милостив, страхлив ли е, има ли слабости и какви, има ли добродетели, всичко по почерка може да се познае. И когато гледате кой как играе Паневритмия по същия начин може да се разбере кой какъв е. Кому какво липсва, веднага се познава. Като правите упражненията трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза.
Някой тури ръцете си отпред отпуснато, това е
животинско
състояние.
Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, плавно, но не и да играете балет, да танцувате. Състоянието е: да благословиш. Пръстите на ръцете да не са разперени, а прибрани, ръката да бъде вдигната на 45° и мисълта да е съсредоточена, Когато правите упражненията няма да гледате и мислите кой как играе, но иде бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във всяка клетка да участва. Мисъл и чувство да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка.
към текста >>
55.
ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова
 
Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Той носи в себе си енергиите на растителното и
животинското
царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения.
Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните, научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество.
Той носи в себе си енергиите на растителното и
животинското
царство, а също сега върху него започват да действат и по-висшите енергии - а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения.
Той също така е център и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмяна на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия по цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. Паневритмия на Изгрева По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта.
към текста >>
Някои приемат, че това е човешкото
съзнание
, човешкия ум.
Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата.
Някои приемат, че това е човешкото
съзнание
, човешкия ум.
Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
към текста >>
Така е, но
съзнанието
е екран, върху който нещата се отразяват.
Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум.
Така е, но
съзнанието
е екран, върху който нещата се отразяват.
Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие.
към текста >>
Окото, това е
съзнанието
, чрез което светлината на ума преминава.
Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват.
Окото, това е
съзнанието
, чрез което светлината на ума преминава.
Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
към текста >>
Сега в най-новите времена
съзнанието
се представя чрез четири степени -
подсъзнание
, просто
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава.
Сега в най-новите времена
съзнанието
се представя чрез четири степени -
подсъзнание
, просто
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот.
към текста >>
Най-обикновеното
съзнание
, у хората е така нареченото
самосъзнание
, което много рядко се събужда у животните.
Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Най-обикновеното
съзнание
, у хората е така нареченото
самосъзнание
, което много рядко се събужда у животните.
Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии.
към текста >>
Когато
самосъзнанието
се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето
животинско
съзнание
.
Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
Когато
самосъзнанието
се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето
животинско
съзнание
.
Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения.
към текста >>
Въпросът за степените на
съзнанието
и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие.
Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Въпросът за степените на
съзнанието
и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие.
Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова, препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения, които ще ви свържат със силите на природата.
към текста >>
Мога само да ви кажа, че както
самосъзнанието
само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека
свръхсъзнанието
, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие.
Мога само да ви кажа, че както
самосъзнанието
само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека
свръхсъзнанието
, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова, препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения, които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения.
към текста >>
Проблясъците на
свръхсъзнанието
са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот.
Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпросът за степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но и много сложен и малко би ви ползувал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Проблясъците на
свръхсъзнанието
са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече, отколкото за цял живот.
Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова, препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения, които ще ви свържат със силите на природата. Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин след като станете трябва да правите такива упражнения, които да раздвижат цялото ви тяло, клетка да не остане нераздвижена по тялото ви.
към текста >>
56.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти,
животинското
, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа.
Не са ли това секти — отклонения от единната религия, подразделения на единния живот, за когото отделни партии, народности и църкви не съществуват? Пази се, младежо, от идоли, и не се привързвай към форми — не ставай роб на външното, колкото и красиви да бъдат украшенията му. Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе! Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си! Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо.
Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти,
животинското
, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа.
Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно. И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното съзнание ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух. Ти ще се самосъзнаеш! Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си. Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“.
към текста >>
И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното
съзнание
ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух.
Има един път по който можеш да намериш едничкия Бог." Този път е в тебе! Не при партия, не при организация, не при църква или секта — влез в себе си! Издигни се над всички тия форми, и ти ще видиш ясно, че те са изкуствени, човешки разграничения на нещо неделимо. Затуй ти ги остави, доколкото те се проявяват като форми, остави и своето низше „аз“, своите дребнави амбиции, желания, страсти, животинското, несъвършеното в тебе и влез в Светая Светих на своята душа. Влез с един жест, влез с едно отчаяно усилие, влез с един вик на радост и на болка едновременно.
И тогава, може би само за един миг, ослепителна светлина ще те озари, завесата на земното
съзнание
ще бъде дигната и ти ще се почувстваш като дух.
Ти ще се самосъзнаеш! Ти ще се видиш във всички и всички ще видиш със себе си. Ти ще се усетиш под крилото на Бога, и там ше намериш и „наши“ и „ваши“, и „православни“ и „сектанти“, и „родозащитници" и „антиотечественици“. Там ще намериш и своя довчерашен враг и ще видиш, че той е твой роден брат. Там ще намериш този, когото си презирал и ще видиш, че той еднакво като тебе, носи искрата Божия в сърцето си!
към текста >>
Ти си лъч от неизмеримото мирово
съзнание
, попаднал в тежкото училище, наречено Земя.
Колкото и далеч от мене да бъдеш, гдето и да бъдеш, в село или в град, в колиба или в дворец, може би никому неизвестен, изоставен от всички, отчаян, бездомен. Аз те познавам. Защото познавам себе си. А ти си мой брат — капка от същата вода, от която съм и аз. Ти си душа, която се стреми към светлина, към радост, към щастие.
Ти си лъч от неизмеримото мирово
съзнание
, попаднал в тежкото училище, наречено Земя.
Ти страдаш, огъваш се в нужди — материални и духовни — ти си всеки ден в долината на противоречията. Ти често губиш целта на живота пред очите си, стъписваш се отчаян и питаш: „та нима това вечно тегло е животът? Нима за това се родих? Нима няма никаква цел в него? Нима в това море няма пристанище?
към текста >>
57.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 9
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Отношението ни към Бога и Неговото
съзнание
е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно
съзнание
, към нас и нашето
съзнание
.
Някои от неговите пратеници на земята са: Мойсей, Буда, Питагор, Мохамед и т. н. И така, това Всемирно Бяло Братство притежава една дълбока, всеобхващаща наука за живота, нарече окултна наука или окултизъм, която далеч надминава границите на обикновената, официалната човешка наука. Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог.
Отношението ни към Бога и Неговото
съзнание
е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно
съзнание
, към нас и нашето
съзнание
.
Т. е. както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със съзнанието си — нейното, клетъчно съзнание, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот. Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане.
към текста >>
както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със
съзнанието
си — нейното, клетъчно
съзнание
, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот.
Последната борави само в един тесен кръг явления и затова познава живота само отчасти, едностранчиво. Окултизмът ни учи, че в света съществува една всепроникваща разумна сила, която направлява съзнателно и планомерно целокупния живот, въз основа на вечни незиблеми закони. Тази сила, която е извора на живота в цялата вселена, е прието да се нарича Бог. Отношението ни към Бога и Неговото съзнание е също такова, каквото е отношението на една клетка от нашето тяло със своето клетъчно съзнание, към нас и нашето съзнание. Т. е.
както ние обгръщаме физически, с тялото си, тялото на клетката, и със
съзнанието
си — нейното, клетъчно
съзнание
, и както нейният живот е нашия живот, така и Бог обгръща физически и духовно нас, хората и всичко съществуващо, и всеки живот е негов живот.
Защото природата, цялата видима вселена, това е тялото на Бога, а животът, който я изпълва, това е всепроникващият Бог-Дух. Основният Божествен закон, който движи цялата вселена, това е законът за еволюцията, усъвършенстването. Човешката еволюция става по законите на: Прераждане. Човек е безсмъртен дух, дошъл на земята да се усъвършенства. За да може да продължи своето усъвършенстване след тъй наречената „смърт“, той отново се връща на земята по закона на прераждането.
към текста >>
Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и
животинското
в човека.
Следователно, всичко, за което той мисли, че незаслужено му се „случва" е пряк резултат на неговите постъпки в близкото или далечно минало. Способностите и качествата, с които един човек е „надарен“ са също резултат от неговата дейност в миналото. Човек е длъжен да претърпи всичките лоши следствия от неговите лоши деяния в миналото и пак той, рано или късно, ще пожъне добрите плодове от своите добри дела и разумно отправени усилия. Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва.
Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и
животинското
в човека.
То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото. И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите, животинското в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека. След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота.
към текста >>
И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите,
животинското
в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека.
Това е закона на кармата, на причинността, който изразява суровата Божествена Правда, която отмерва всекиму точно според заслугите. Според нея човек сам се освобождава и сам се заробва, според това, дали върви в съгласие или в противоречие с основните Божествени закони на живота, които имат за цел неговото усъвършенстване. Жертва. Миналото на човека и човечеството е пълно с тъмнина; човек отдавна се е отклонил от правилния път на своя естествен развой и от тогава неговата история е една непрекъсната борба за надмощие между човешкото и животинското в човека. То е пълно с насилие, падение, кръв, грях. И това тъмно минало на човечеството е, което го държи и до днес в робство на злото.
И днес, злото и доброто водят борба във всяка човешка душа ... Злото, това е плътта, инстинктите,
животинското
в човека; доброто, това е Божественото, Божествения Дух в човека.
След дълги страдания, изпитания и разочарования от суетното и низкото в живота, човешкия дух удържа най-после окончателна победа над низшето и повежда човека по пътя на жертвата. Жертвата, която е върховния израз на любовта, е първоизвора на живота. Целия живот се крепи на жертвата. Чрез жертвата на Бога е създаден и се крепи света. Посредством майчинството, тя се проявява даже и в най-нисшите животни.
към текста >>
А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с
животинското
в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
Обаче щом човек е тръгнал вече по пътя на жертвата, идва ден, когато над него се излива Божията Благодат, която с един замах заличава всичкото му тъмно минало, унищожава всичката му тежка карма. натрупвана в течение на безчислени векове. Това е новорождението, прощението на греховете, или освобождението от тежката карма на миналото, при което човек се почувствува свободен като птичка и пред него се разкриват хоризонтите на радостен, свободен, щастлив живот. Това е възцаряването на Царството Божие на земята, до което, както видяхме, ще се дойде не по пътя на политикоикономически преобразования, а по пътя на духовното издигане, което ще разреши всички останали въпроси. И така кармата, която днес е олицетворение на могъщата сила на злото, създадено от нас хората в течение на безброй тъмни векове, може да се победи само като се тръгне по пътя на съзнателната жертва, — жертва произтичаща от любовта.
А каква борба трябва да води човек с себе си, с низшето, с
животинското
в себе си, до като дойде до окончателна победа над него и достигне своето освобождение, — това може да знае само този, който го е преживял напълно, т. е.
този, който след дълга, като че ли безконечна кървава борба между плътта и Духа, след безброй падания и ставания, победи и поражения, кратковременни триумфи и дълго робство, след отчаяни въздишки, проклятия и нови героични, свърхчовешки усилия, е дочакал да види нанисането на последните удари върху окончателно покорената вече плът и в душата му завинаги да се възцарява истинския господар — победителя Дух! И тъй, освобождението се явява като резултат от победата на Духа над плътта, като последната бива пренесена в жертва, която дава началото на нов живот! Този е пътя, който Всемирното Бяло Братство сочи на днешното човечество и който ще го изведе към истинско освобождение. 3 а б.: Фактически, учението на Бялото Братство представлява един безконечен, неизчерпаем извор от идеи, които едва се засягат в настоящето изложение. Ето защо, за изяснението на това, което ви интересува можете да ни задавате въпроси, обаче пълна представа за учението ще добиете само след старателно проучване на окултната литература, а най-вече — чрез четене и вдълбочаване в Беседите на Учителя.
към текста >>
58.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново
съзнание
, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот.
Центъра на движението е в Радванице, Силезия, където Спиритическото Братство има два дома. Новия дом — голям модерен салон за представления и сказки е току що привършен. Построен е с работа и дарения — без заеми в банки. Спиритическото Братство е здрава духовна организация, която работи за нов живот в чистота, братство. Има свой хор, оркестър, театрална група, младежко д-во и пр.
Не само сеанси, а реформа на целия живот върху основите на едно ново
съзнание
, че ние сме безсмъртни души, че смърт не съществува, а само променя, че законите на кармата и прераждането регулират нашия живот.
Бях щастлив да бъда гост на това окултно Братство, което напомня Бялото Братство в България. Братска атмосфера, непринуденост. Делегати и гости 1500 души. Тържествено откриване новия дом с музика и речи от Е. Крочек и Рьоснер.
към текста >>
И ако днес в живота на хората има още твърде много
животинско
, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна.
Храната има грамадно влияние не само върху нашия физически организъм, но също и върху умствения и духовния ни живот. Почти всички хора днес знаят, че месото е вредно за човешкия организъм. Обаче малцина знаят, че то е вредно и за нашия духовен живот. Малцина знаят. че употребата на животинска плът за храна на човечеството спира неговата еволюция.
И ако днес в живота на хората има още твърде много
животинско
, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна.
Месото внася в човека не. само физическа отрова. — то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот. Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено?
към текста >>
59.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното
съзнание
, обуславят развитието на обективния живот.
Само във втория процес, ако човек разбира, може да се освободи. А главната цел на човека е да добие свободата си. Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази.
през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното
съзнание
, обуславят развитието на обективния живот.
Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно.
към текста >>
Първата фаза е това, което наричаме
подсъзнание
, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си
съзнание
.
А главната цел на човека е да добие свободата си. Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот.
Първата фаза е това, което наричаме
подсъзнание
, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си
съзнание
.
То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии.
към текста >>
То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото
съзнание
, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните.
Сега човек иска да се освободи от нещо, но не знае от какво. За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание.
То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото
съзнание
, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните.
Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек.
към текста >>
Третата фаза е
самосъзнанието
.
За да се освободи, човек трябва да има преди всичко знание, което да му даде методите, чрез които да се освободи. Повидомому човек не знае от какво и как да се освободи, понеже има четири фази. през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните.
Третата фаза е
самосъзнанието
.
което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек. Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен.
към текста >>
Самосъзнанието
го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно.
през които минава човешкия дух; във всяка фаза действат ред разумни сили, които, макар и непознати за обикновеното съзнание, обуславят развитието на обективния живот. Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните.
Самосъзнанието
го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно.
И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек. Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен. Не само ще бъде свободен, но той няма вече да бъде подложен на всичките промени, които сега стават. Сега човек не е свободен.
към текста >>
И най-после имаме
свръхсъзнанието
, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии.
Първата фаза е това, което наричаме подсъзнание, това е един процес, който обхваща миналото на битието и когото човек не разбира с обикновеното си съзнание. То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно.
И най-после имаме
свръхсъзнанието
, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии.
Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек. Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен. Не само ще бъде свободен, но той няма вече да бъде подложен на всичките промени, които сега стават. Сега човек не е свободен. Сега свободата е нещо относително.
към текста >>
Свръхсъзнанието
, това е целта, към която се стреми човек.
То е общо за цялото органическо царство, включително и растенията; втория процес или втората фаза е така нареченото съзнание, което е присъщо на човека и на животните; то свързва човека с животните. Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии.
Свръхсъзнанието
, това е целта, към която се стреми човек.
Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен. Не само ще бъде свободен, но той няма вече да бъде подложен на всичките промени, които сега стават. Сега човек не е свободен. Сега свободата е нещо относително. За да дойдем до освобождението, трябва да намерим своето място и служба в Природата, и да намерим истинския смисъл на всички форми, които Природата е създала.
към текста >>
Когато човекът разбере законите на
свръхсъзнанието
, той ще бъде напълно свободен.
Третата фаза е самосъзнанието. което определя човека като човек и го отделя от животните. Самосъзнанието го определя като същество, което живее и трябва да има известни права и свобода за да може да се развива правилно. И най-после имаме свръхсъзнанието, за което много малко се знае и което свързва човека с висшите йерархии. Свръхсъзнанието, това е целта, към която се стреми човек.
Когато човекът разбере законите на
свръхсъзнанието
, той ще бъде напълно свободен.
Не само ще бъде свободен, но той няма вече да бъде подложен на всичките промени, които сега стават. Сега човек не е свободен. Сега свободата е нещо относително. За да дойдем до освобождението, трябва да намерим своето място и служба в Природата, и да намерим истинския смисъл на всички форми, които Природата е създала. От неразбиране смисъла на нещата се създават анормални отношения, a те са основа за всички престъпления.
към текста >>
У животните се развиха страстите, а човекът трябваше да започне с мисълта да се освободи от тях, тези престъпления, които човек върши днес са наследство от
животинското
царство.
При растенията корените са в земята — там е тяхната глава. Растенията хиляди години са мислили как да освободят главата си от гъстата материя и които са разрешили този въпрос, стават животни. И животните са разрешили въпросите, които растенията не са могли да разрешат. Но животните останаха привързани за лошите условия, които човек трябваше да разрешава. Човек трябваше да мисли как да се освободи.
У животните се развиха страстите, а човекът трябваше да започне с мисълта да се освободи от тях, тези престъпления, които човек върши днес са наследство от
животинското
царство.
И ако се върнем назад в еволюцията, ще видим какви разрушения е имало в света, когато животните са царували. Човек се е явил в един момент, когато е трябвало да се тури ред и порядък. Когато се е явил човекът, той е турил ред и порядък. Но щом той съгрешава, започва пак същата борба. И сега вече трябва да дойдат хората, които да разбират Природата и да мислят в хармония с нея, и тогаз ще се даде кардинално разрешение на всички въпроси.
към текста >>
60.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това значи, че Бог е взел човека от
животинското
царство и го направил човек.
(К. Сугарев) Сказките на г. Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“.
Това значи, че Бог е взел човека от
животинското
царство и го направил човек.
Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам.
към текста >>
Човек преди това е живял при животните, а в
животинското
царство е съществувал греха.
Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек.
Човек преди това е живял при животните, а в
животинското
царство е съществувал греха.
Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама. Но Бог е извлякъл тази душа от животинското царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам. И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните.
към текста >>
Но Бог е извлякъл тази душа от
животинското
царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам.
Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина? — Не! Грехът си е съществувал и преди това, преди Адама.
Но Бог е извлякъл тази душа от
животинското
царство, спасил я от греха, надарил я със способности, вдъхнал й дихание на живот и й казал: „От днес нататък ти няма вече да живееш като животните, а ще живееш по законите, които аз ще ти дам.
И до тогава, докато пазиш моя закон, ти ще бъдеш свободен, но в деня, в който престъпиш този закон, ще се повърнеш назад в същото състояние, в което си бил до сега.“ И ние, съвременните хора сме се повърнали към състоянието на животните. Сегашната култура е култура на животински инстинкти, нрави и стремежи. Шест милиона хора, най-образовани, най-културни, бяха избити през световната война, 25 милиона хора останаха инвалиди, и милиони жени — вдовици. Всички нещастия, които днес имаме, както и тези, които има да дойдат, се дължат на тази животинска война. И днес искат още да оправдават войната!
към текста >>
Под думата „земя“ подразбирам най-ниското състояние на човешкото
съзнание
.
И затова днес във всички хора трябва да настане едно отрезвение. Още една война, и съвременната култура съвсем ще се обезличи. И тогава ще дойде нещо ново в света. Казвам: щом настане още една война, то на тая култура последната молитва е вече прочетена. Когато това стане, ще го видите сами.
Под думата „земя“ подразбирам най-ниското състояние на човешкото
съзнание
.
Под това съзнание човек преминава в тринадесетата сфера. Тринадесетата сфера е място на мъчението. Там той е постоянно болен. А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото съзнание е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите пориви на човешката душа. Това аз наричам небе.
към текста >>
Под това
съзнание
човек преминава в тринадесетата сфера.
Още една война, и съвременната култура съвсем ще се обезличи. И тогава ще дойде нещо ново в света. Казвам: щом настане още една война, то на тая култура последната молитва е вече прочетена. Когато това стане, ще го видите сами. Под думата „земя“ подразбирам най-ниското състояние на човешкото съзнание.
Под това
съзнание
човек преминава в тринадесетата сфера.
Тринадесетата сфера е място на мъчението. Там той е постоянно болен. А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото съзнание е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите пориви на човешката душа. Това аз наричам небе. Вий трябва да влезете в този възвишен живот.
към текста >>
А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото
съзнание
е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите пориви на човешката душа.
Когато това стане, ще го видите сами. Под думата „земя“ подразбирам най-ниското състояние на човешкото съзнание. Под това съзнание човек преминава в тринадесетата сфера. Тринадесетата сфера е място на мъчението. Там той е постоянно болен.
А пък под думата „Божествен живот“ разбираме най-висшето състояние, когато човешкото
съзнание
е пробудено, когато грехът, престъпленията са изключени и царуват само великите добродетели, великите пориви на човешката душа.
Това аз наричам небе. Вий трябва да влезете в този възвишен живот. Ако сегашният човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие. Има една вътрешна възможност, при която всеки един от вас може да се пресъздаде от Бога, — да се роди изново. И това може да стане само в деня, в който вие решите да живеете по тези велики закони.
към текста >>
Всеки може да бъде спасен: в деня, в който ти повярваш в любовта и твоето
съзнание
я възприеме, ти си спасен.
Сега някои казват: -„Как ще се спасим? " Оставете вие вашето спасение. То няма да се извърши сега в света. То е извършено преди създаването на този свет. Вие само трябва да го съзнавате в себе си.
Всеки може да бъде спасен: в деня, в който ти повярваш в любовта и твоето
съзнание
я възприеме, ти си спасен.
Най важния въпрос за съвременната култура седи в това. Спасението на една душа в света, подигането на човека, струва повече, отколкото проявата на една култура, като нашата. Днес имаме безразборно изразходване на Божествената енергия. Тая култура какво ще ни донесе най-после? — Не само че нищо не ще допринесе, но напротив, ще отнеме нещо.
към текста >>
И тогава ще придобиете опитността, че това Божествено
съзнание
веднага ще се прояви.
Ходите при тогова, при оногова, но болката не ви минава. Защо? — Защото законът, който може да ви избави, е в самите вас. Ако вие в дадения случай си кажете: „В мене съществува една Божествена възможност, и аз ще изляза из това положение“, — състоянието ви веднага ще се промени. Не туряйте мисълта: „Възможно ли е това? ". Не туряйте две противоречиви мисли: една положителна и една отрицателна.
И тогава ще придобиете опитността, че това Божествено
съзнание
веднага ще се прояви.
Вие вярвате в Бога, но нямате ясна, положителна мисъл за Него. Онова, което ви е най-много потребно сега, то е по-голямо количество от първичната материя. Хората са изгубили голяма част от тая първична материя. У хората днес има една керемидена окраска, която показва, че са изгубили от тая материя на любовта. А щом отсъства материята на Любовта, отсъства и силата на Любовта, а когато отсъства силата на Любовта, отсъства и Божественото съзнание, и тогава се зареждат всички нещастия.
към текста >>
А щом отсъства материята на Любовта, отсъства и силата на Любовта, а когато отсъства силата на Любовта, отсъства и Божественото
съзнание
, и тогава се зареждат всички нещастия.
И тогава ще придобиете опитността, че това Божествено съзнание веднага ще се прояви. Вие вярвате в Бога, но нямате ясна, положителна мисъл за Него. Онова, което ви е най-много потребно сега, то е по-голямо количество от първичната материя. Хората са изгубили голяма част от тая първична материя. У хората днес има една керемидена окраска, която показва, че са изгубили от тая материя на любовта.
А щом отсъства материята на Любовта, отсъства и силата на Любовта, а когато отсъства силата на Любовта, отсъства и Божественото
съзнание
, и тогава се зареждат всички нещастия.
Писанието казва: Син Човешки отхожда от всяка душа, която не изпълнява волята Божия, от всеки дом, дето любовта не царува, от всяка църква, която не живеe по Бога. Син човешки отхожда от приятели, които не живеят добре, от всеки народ, който не живее добре, от всяка култура, която не се проявява правилно, и ако си отиде Син Човешки, дохождат всички нещастия. Ако погледнете лицата на днешните хора, ще видите колко изопачени са те, каква асиметричност има в тях. Всяка една мисъл оставя своите отпечатъци на човешките уста, на носа и т. н. В всяко нещо, което е извършено от любовта, няма никакво престъпление.
към текста >>
Свещена е тази градина на детската душа, и всеки, който по един или други начин иска да борави в нея, трябва да има чувството и
съзнанието
, че свещенодейства.
Книжнина Росна капка, детска библиотека, №№ 1, 2, 3 и 4. съдържа приказки, разказчета, стихове, сценки, басни, гатанки и пр. Урежда Дедо Благо. За опитния педагог, душата на детето е една градина, която той може да разхубави и украси, като посее и отгледа в нея най-прекрасните цветя, най-вкусните и благодатни плодове. Душата на детето може да бъде превърната в рай, ако в нея навреме, от опитна ръка, се посадят добри мисли, чисти чувства и разумни стремежи.
Свещена е тази градина на детската душа, и всеки, който по един или други начин иска да борави в нея, трябва да има чувството и
съзнанието
, че свещенодейства.
Един от малцината достойни работници в тази област, който сее семената на доброто, истината и любовта в градината на детската душа, е Дедо Благо. Той не се задоволява само да даде интересно и увлекателно четиво за децата. Това е само едната страна на задачата. Другата, много по важна страна, е да се напътят те към доброто, което ще ги направи след време творци на разумен живот. И тази работа Дедо Благо извършва много майсторски, с голяма любов и преданост към делото си.
към текста >>
61.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да издигнем
съзнанието
си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това
съзнание
да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно.
1932 г.) Редакционна хроника Приложение на в-к Братство - бр. 56, Позив към всички хора на добрата воля Честита нова година! Още една година изчезна в безкрая на Времето. Една безкрайно малка частица от Вечността, потъна в бездната на Миналото. Да се спрем за минутка в лудия си бяг след временни, мимолетни удоволствия, да спрем безпощадната си борба за материални, нетрайни блага и да се опитаме да измерим ценностите на нашия живот от гледището на самата Вечност, прислушвайки се в безспирния бяг на вековете и хилядолетията.
Да издигнем
съзнанието
си над материалното, да се почувстваме като Дух, който живее в Вечността и чието царство е безкрая на Всемира, и с това
съзнание
да обгърнем и преценим своето минало, близко и далечно.
Как малки, дребни, нищожни почват да стават пред духовния ни поглед грижите и тревогите, радостите и страданията, стремежите и идеалите на вчерашния ден! Как дребнаво, несъществено, нереално става всичко онова в миналото ни, което е обусловено от връзката ни с материалното и от стремежа ни към него. Нищо от него не остава, минавайки през горнилото, през огъня на вечността. А като златни звезди всред тъмите на нощта, като блестящи бисери върху плащеницата на нашия живот, засияват само ония наши преживявания, стремежи и дела, в които е трептяла мисълта за Вечността. Нашия живот, нашето минало е обречено на смърт.
към текста >>
Новото — това е да се освободите от
съзнанието
на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето
свърхсъзнание
, чувствайки единството си с целия Космос.
... И от где може да дойде новото. ако не от нас и чрез нас? Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта. По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот.
Новото — това е да се освободите от
съзнанието
на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето
свърхсъзнание
, чувствайки единството си с целия Космос.
Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо. Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко съзнание. Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята! Новата година е пред нас! Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново?
към текста >>
Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко
съзнание
.
Не го очаквайте от вън, защото то, вечно новото, е вложено във вашия безсмъртен дух и чака да го призовете. Не направите ли това, вие завинаги ще останете да живеете в стария живот на греха и смъртта. По ясно казано, — Новото, това е да се почувствате като една неразривна частица на Всемира, да осъзнаете своето единство с всичко съществуващо, да заживеете в безсмъртието на безграничния живот. Новото — това е да се освободите от съзнанието на своето ограничено, низше, материално „аз" и да заживеете в своето свърхсъзнание, чувствайки единството си с целия Космос. Новото, — истински Новото, това е да заживееш с живота, интересите, стремежите, радостите и страданията на всичко съществуващо.
Да съзнаеш че ти и брат ти — сте едно; че вие и двама сте клетки в един велик организъм; че няма противоречие на интереси, а има само заблуда на ограниченото и потъмняло човешко
съзнание
.
Новото, — то е разрешението на всички „неразрешими“ до сега въпроси, в него се крие тайната на общочовешкото щастие, възможностите за разумен, смислен, радостен и светъл живот на земята! Новата година е пред нас! Ще я изпълним ли ний с това, което е истински ново? Или ще продължим да кретаме по старите пътища на отделността, които ни водят към страдания и смърт? Ние желаем на нашите читатели да влязат в истинската, вечната нова година, да заживеят истинския нов живот на единство с целия космос, който ще им разтвори вратите на безсмъртието.
към текста >>
Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа
животинското
и човешкото царства.
но само тия, които ще са били водени към Храма от Хиерофантите, са могли да влязат в него. До идването на Христа, не е имало подобен всеобщ призив като: „Всеки който иска, може да дойде“. В момента, обаче, когато се проля кръвта на Голгота, „завесата на Храма бе разкъсана" (по причини, които по-долу ще изложим), и от това време вече, всеки, който търси, непременно ще намери. В храмовете за посвещение Хиерофантите учеха своите ученици, че в Слънцето има една духовна сила, вън физическата такава. Последната, съдържаща се в слънчевите лъчи, с оползотворяващия принцип в природата.
Тя е причината за растежа в растителното царство и чрез него поддържа
животинското
и човешкото царства.
Тя е всеизграждащата енергия, която е извора на всички физически сили. Тази физическа слънчева енергия достига своята най-висока проява в средата на лятото, когато дните са най-дълги и нощите най-къси, защото лъчите на Слънцето падат тогава перпендикулярно над северното полукълбо. По това време, духовните сили са най-малко дейни. От друга страна, през Декември, в дългите зимни нощи, физическата сила на слънчевата орбита не се чувства, а същевременно духовните сили достигат най-високата степен на своята дейност. Нощта между 24.
към текста >>
Преди пробуждането на
самосъзнанието
хората са имали други глави.
Човек не трябва да се задоволява със сегашния живот, защото и той е само една фаза от творческия процес на безграничния живот. Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго.
Преди пробуждането на
самосъзнанието
хората са имали други глави.
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
към текста >>
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило
самосъзнанието
.
Всички хора и всички същества по всички слънца и планети са пътници и туристи из Вселената. И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави.
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило
самосъзнанието
.
Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
към текста >>
Адам е баща на
самосъзнанието
, което сега човек има.
И растенията, рибите, птиците, млекопитаещите, това са ред фази на този процес. И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието.
Адам е баща на
самосъзнанието
, което сега човек има.
До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр.
към текста >>
До преди раждането на
самосъзнанието
хората живееха в рая и бяха щастливи.
И човек в сегашното си положение е само една фаза на този процес. Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има.
До преди раждането на
самосъзнанието
хората живееха в рая и бяха щастливи.
Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието.
към текста >>
Но когато се роди
съмосъзнанието
, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на
самосъзнанието
.
Като изучаваме антропологически човека в неговото прогресивно развитие, ще видим, че преди 100-200 хиляди години и по-скоро, устройството на неговия череп е било друго. Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи.
Но когато се роди
съмосъзнанието
, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на
самосъзнанието
.
Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот.
към текста >>
Самосъзнанието
се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
Преди пробуждането на самосъзнанието хората са имали други глави. И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието.
Самосъзнанието
се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие.
към текста >>
И за да може да се изправи това отклонение, в
самосъзнанието
съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
И библейският Адам символизира човека в онази епоха от неговото развитие, когато се е родило самосъзнанието. Адам е баща на самосъзнанието, което сега човек има. До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света.
И за да може да се изправи това отклонение, в
самосъзнанието
съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон.
към текста >>
Това е законът на
самосъзнанието
.
До преди раждането на самосъзнанието хората живееха в рая и бяха щастливи. Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр.
Това е законът на
самосъзнанието
.
И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.
към текста >>
И никога в
самосъзнанието
не може да се разчита на щастлив живот.
Но когато се роди съмосъзнанието, излязоха от рая и заживяха живота на нещастията, който е свойствен на самосъзнанието. Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието.
И никога в
самосъзнанието
не може да се разчита на щастлив живот.
Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха.
към текста >>
Щом живееш в
самосъзнанието
и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие.
Самосъзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение на творческия процес на живота от великия Божествен закон вътре в света. И за да може да се изправи това отклонение, в самосъзнанието съществуват две противоположни състояния, които следват периодически едно след друго. Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот.
Щом живееш в
самосъзнанието
и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие.
Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр.
към текста >>
Това състояние на
самосъзнанието
е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон.
Това състояние на
самосъзнанието
е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
към текста >>
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на
съзнанието
, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.
Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на
съзнанието
, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.
И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт.
към текста >>
И Христос дойде на земята, за да ни освободи от
самосъзнанието
на греха.
И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес.
И Христос дойде на земята, за да ни освободи от
самосъзнанието
на греха.
Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота.
към текста >>
Това е
самосъзнанието
и от него човек страда.
Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр.
Това е
самосъзнанието
и от него човек страда.
Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.
към текста >>
Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща -
самосъзнанието
, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда.
Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща -
самосъзнанието
, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление.
към текста >>
В живота на
самосъзнанието
човек е изложен на промени, на болести и смърт.
И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
В живота на
самосъзнанието
човек е изложен на промени, на болести и смърт.
За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“.
към текста >>
За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на
свръхсъзнанието
или космичното
съзнание
, където е нормалната проява на творческия процес на живота.
И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт.
За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на
свръхсъзнанието
или космичното
съзнание
, където е нормалната проява на творческия процес на живота.
Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си.
към текста >>
Това е новото
съзнание
на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.
Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието.
Това е новото
съзнание
на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо.
Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното съзнание е: „Човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа.
към текста >>
Докато лозунгът на тези, които живеят в
самосъзнанието
е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното
съзнание
е: „Човек за човека е брат“.
В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат Нирвана - място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което човек не се изгубва като индивидуалност, а напротив, там познава себе си; там той познава своето знание, мощ сила и живее в непреривна радост, вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда доброто в неговото вечно проявление.
Докато лозунгът на тези, които живеят в
самосъзнанието
е: „Човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космичното
съзнание
е: „Човек за човека е брат“.
Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. Отношенията са съвсем други и има разпределение на труда. Отношенията между хората трябва да бъдат такива, каквито са отношенията между членовете на човешкия организъм, отношения на взаимопомощ и свободно съглашение за задружна работа. Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло.
към текста >>
В света съществува едно
Съзнание
, Което изпълва целия Космос.
Само така всички ще могат да се ползват от благата на живота, защото животът е велико единство и за да се ползваме от благата, които той носи трябва да живеем в това единство. Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло. И ако хората биха били достатъчно разумни да вземат и приложат тези закони, ще реализират щастието и благото на цялото човечество. А сега са оставили този реален и жизнен въпрос и искат да разрешат въпроса има ли Бог или няма. Но това е външната страна на нещата.
В света съществува едно
Съзнание
, Което изпълва целия Космос.
Цялата Вселена е проникната от Него и ние живеем в туй Съзнание. Всички процеси и явления, които стават в света, стават в границите вътре в това Съзнание. Няма нищо извън него. Космичното пространство, с онази жива материя, която го изпълва, е обективен израз на туй Съзнание. В тази първична жива материя действат две първични и основни сили: топлината, която има свойството да се разширява и светлината, която където проникне, произвежда движение.
към текста >>
Цялата Вселена е проникната от Него и ние живеем в туй
Съзнание
.
Законите за съграждането на едно общество и една организация трябва да вземем от Природата и строежа на нашето тяло. И ако хората биха били достатъчно разумни да вземат и приложат тези закони, ще реализират щастието и благото на цялото човечество. А сега са оставили този реален и жизнен въпрос и искат да разрешат въпроса има ли Бог или няма. Но това е външната страна на нещата. В света съществува едно Съзнание, Което изпълва целия Космос.
Цялата Вселена е проникната от Него и ние живеем в туй
Съзнание
.
Всички процеси и явления, които стават в света, стават в границите вътре в това Съзнание. Няма нищо извън него. Космичното пространство, с онази жива материя, която го изпълва, е обективен израз на туй Съзнание. В тази първична жива материя действат две първични и основни сили: топлината, която има свойството да се разширява и светлината, която където проникне, произвежда движение. Началото на всяко движение, където и да е, се дължи на светлината, която действа в света.
към текста >>
Всички процеси и явления, които стават в света, стават в границите вътре в това
Съзнание
.
И ако хората биха били достатъчно разумни да вземат и приложат тези закони, ще реализират щастието и благото на цялото човечество. А сега са оставили този реален и жизнен въпрос и искат да разрешат въпроса има ли Бог или няма. Но това е външната страна на нещата. В света съществува едно Съзнание, Което изпълва целия Космос. Цялата Вселена е проникната от Него и ние живеем в туй Съзнание.
Всички процеси и явления, които стават в света, стават в границите вътре в това
Съзнание
.
Няма нищо извън него. Космичното пространство, с онази жива материя, която го изпълва, е обективен израз на туй Съзнание. В тази първична жива материя действат две първични и основни сили: топлината, която има свойството да се разширява и светлината, която където проникне, произвежда движение. Началото на всяко движение, където и да е, се дължи на светлината, която действа в света. Светлината носи онзи импулс и ритмус, който движи нашата кръв.
към текста >>
Космичното пространство, с онази жива материя, която го изпълва, е обективен израз на туй
Съзнание
.
Но това е външната страна на нещата. В света съществува едно Съзнание, Което изпълва целия Космос. Цялата Вселена е проникната от Него и ние живеем в туй Съзнание. Всички процеси и явления, които стават в света, стават в границите вътре в това Съзнание. Няма нищо извън него.
Космичното пространство, с онази жива материя, която го изпълва, е обективен израз на туй
Съзнание
.
В тази първична жива материя действат две първични и основни сили: топлината, която има свойството да се разширява и светлината, която където проникне, произвежда движение. Началото на всяко движение, където и да е, се дължи на светлината, която действа в света. Светлината носи онзи импулс и ритмус, който движи нашата кръв. В нашата кръв има постоянно един приток на електричество от Космоса; електричеството е една от формите на светлината, а светлината е един импулс на Първичната Причина в света. И за да бъде здрав човек трябва да има постоянно прилив на електричество в неговата кръв и движението на кръвта да става под ритмуса на светлината, под първичния ритмус на творческия процес на Битието.
към текста >>
... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със
съзнанието
за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули.
Теченията на новия живот, които ние тъй брутално и с такова леко сърце отблъснахме, се пренесоха на Запад и направиха велики ония народи, които ги приеха и се поставиха в хармония с тях. Днес, благодарение на кръговия ход в спиралата на човешката еволюция, ние се намираме в същата точка, макар и в една по-висша област. Богохулството, както и преди хиляда години, наново се е появило в България, носейки в себе си всички възможности за велики постижения, носейки разрешението на всички нескончаеми световни кризи, войни, революции, братоубийства, носейки новия, разумен и щастлив живот за всички, носейки обединението на човечеството! Днес, както и преди хиляда години, за нашия народ отново се разкрива възможността да застане начело на общочовешката еволюция, да поведе народите към мир, братство и любов, да посочи на всички мирното, единствено разумното разрешение на болния социален въпрос, който заплашва да направи цялата земя арена на безпощадна кървава борба. И днес, както преди хиляда години, пак се чува гласа на тъмните сили, които викат: „Да ги премахнем, да ги унищожим, да изкореним новите богомили от България, защото те подкопават единството на нашия народ" ... От това, — дали българският народ ще възприеме струите на новия живот, носени му от новото богомилство в лицето на Всемирното Бяло Братство, или пък отново ще се солидаризира с тъмните сили и ще подложи на огън и меч, на преследване и изгонване носителите на оня Божествен пламък, който идва да претвори и възвеличи България и целия свет, — от това именно ще зависи местото на българския народ в историята на бъдещето, от това ще се определи неговата щастлива или нещастна съдба, неговия позор или неговото величие!
... Така или иначе, ние сме дошли да работим, със
съзнанието
за Вечността, а не за временния наш живот, и трябва да работим, безразлично дали ще ни посрещнат с приветствия или с насмешки и хули.
Носителите на новия живот, хората на добрата воля, трябва ясно да съзнаят своята мисия в този живот, да приемат ролята, която им е отредена, и да работят с оглед не за материалните блага, които могат да добият, а — за постигане на ония безсмъртни реалности, които живеят в Вечността, и чието име е — Любов, Мъдрост, Истина. И днес, считайки че времената са достатъчно назрели за да се направи една малка стъпка към практическото реализиране на нашите идеи и идеали, ние, неколцина поддръжници на идеите за новия живот, сме решили да пристъпим към организирането на една Трудова Братска Задруга Братството и Любовта всред нашия народ и всред цялото човечество; да послужи като опит за реализиране новите форми на братски живот, без „мое“ и „твое", без господари и слуги; да послужи като един малък пример, сочейки на всички пътя към разрешение на социалния въпрос без каквито и да било насилия и кръвопролития. Бидейки привърженици на разумния, природосъобразен живот, и за да имаме възможност да са отдадем по-спокойно на своята дейност, ние проектираме да устроим Задругата всред природата, и сме се спрели на едно място, не далеч от населен пункт. Основната, най-важната работа, с която ще се занимават членовете на Задругата, това е издателско-печатарската дейност, която ще бъде комбинирана на първо време с малко земеделие и овощарство, колкото за собствените нужди, но не е изключено впоследствие, след като печатницата и издателството се закрепят, да се разшири повече и земеделската работа, а също така да се създадат и нови клонове на производство. На първо време, обаче, трябва да се закрепи печатницата.
към текста >>
62.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото
съзнание
изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано.
Идеалът може да бъде личен, обществен и общочовешки. Той изважда човека от едно пасивно състояние, дава насока на неговото движение и осмисля живота му. Едва ли има същество без идеал. Иначе неговата деятелност и развитие биха спрели съвършено. Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали.
Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото
съзнание
изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано.
Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот!
към текста >>
Защото
съзнанието
и еволюцията на хората не са еднакви.
И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо?
Защото
съзнанието
и еволюцията на хората не са еднакви.
Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби.
към текста >>
Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в
съзнанието
и живее с отрицателни качества.
Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал. Ние виждаме, че и французката революция, която се прогласи в името на тези лозунги, като остави някои придобивки и тя се изроди. Защо става това тъй? Защото двата фактора - вярата в Бога и любовта между хората са още слаби. Вярно е, че грамадна е разликата между доброто и злото, защото доброто тегли от периферията към центъра, а злото от центъра към периферията.
Грамадна е разликата от живота на един человек със светлина на ума, морал, добродетели, духовност, от този, който е с тъмнота в
съзнанието
и живее с отрицателни качества.
Но ако се попитаме, при това различие, може ли да има туй братство и единодушие между хората? Може! Кога? Когато всички хора се стремят да станат добри и благата на природата, давани от Бога, се разпределят горе-долу еднакво на всички. Такава една духовна задруга ние виждаме в лицето на руските братя - духоборите в Канада, малки групи във всички държави, а и у нас в България.
към текста >>
Тук спада
животинското
царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл.
Тук спада
животинското
царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>
Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето
съзнание
се изменя и външната природа.
Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност. Тогаз ще разберем що значи „онзи" и „този" свят. Онзи свят за пилето в яйцето е извън черупката, но и самото яйце с пилето живее в онзи свят. И хората сега живеят в „онзи" свят. Когато говорим за онзи свят, разбираме разумния свят, света на разумните отношения.
Светът е в прогресивно състояние и с изменението на нашето
съзнание
се изменя и външната природа.
За в бъдеще ще имаме по-благоприятни условия за живота. И ако имаме знания, още сега можем да изменим и подобрим условията на нашия живот. Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни.
към текста >>
безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното
съзнание
.
Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н.
безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното
съзнание
.
Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него.
към текста >>
63.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така заживели в Колективното
съзнание
на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си.
Така заживели в Колективното
съзнание
на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др.
към текста >>
Понеже човек в своето развитие е минал през
животинското
царство, той носи сега в себе си и
животинското
естество, което се отличава с вечно недоволство.
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми.
Понеже човек в своето развитие е минал през
животинското
царство, той носи сега в себе си и
животинското
естество, което се отличава с вечно недоволство.
И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>
И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това
животинско
естество.
Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това
животинско
естество.
Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник?
към текста >>
Така че човек има двояко естество -
животинско
и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество.
Така че човек има двояко естество -
животинско
и човешко.
Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>
Животинското
естество е без светлина, а човешкото има светлина.
У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
Животинското
естество е без светлина, а човешкото има светлина.
И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне.
към текста >>
64.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 96
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всичко, каквото дотогава то слуша или наблюдава, се отпечатва дълбоко в неговото
съзнание
и го носи през целия си живот.
и за да могат да изпълнят достойно своя граждански, родителски и общочовешки дълг, зависи от това как ще ги възпитаваме. Три са най-главните фактори за възпитанието: семейството, училището и обществото, но най-важен с първия — семейството. Детето се възпитава най-добре до седмата година, т. е. до училищния период. Тогава детето е най-възприемчиво.
Всичко, каквото дотогава то слуша или наблюдава, се отпечатва дълбоко в неговото
съзнание
и го носи през целия си живот.
Ето защо много е важна „средата“ за детската възраст. Среда за детето са майката, бащата, братята, сестрите и всички ония, които го заобикалят. Те трябва да образуват една хармонична атмосфера, която единствена най-благоприятства за правилното развитие на детето, както във физическо, тъй и в духовно отношение. Ако околните проявяват отрицателни качества, като грубост, лъжа, клеветничество, пиянство, одумвания и пр., то всичко това се отпечатва дълбоко в нежния още мозък не детето и то добива предразположения да прояви тези качества по-късно като порасне. Възпитанието на детето, трябва да почне твърде от рано, дори от утробата на майката и да продължи след неговото раждане.
към текста >>
Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и
животинско
царства.
Растенията се облагородяват, животните се дресират, а човек се възпитава. А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо.
Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и
животинско
царства.
Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско съзнание. Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй.
към текста >>
Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско
съзнание
.
А най-добре възпитава личният пример на възпитателя, който трябва да бъде в пряк контакт с децата по всяко време, като се взаимно наблюдават и контролират. Децата са големи психолози. Те много вярно схващат кога им говорят истината. Техните кротки очи безпогрешно проникват в нашата душа и веднага разбират, истината, затова безсмислен е всеки наш опит да скрием нещо. Ако децата пожелаят да знаят нещо относно пола и раждането, то ние трябва с внимание да ги изслушаме и с подобаваща сериозност да им обясним на понятен тям език, въпроса или случая, като си служим с подходящи примери из растителното и животинско царства.
Ако не им обясним, те пак ще се научат, но вече по други пътища, при което на въпроса или случая ще се даде съвсем лошо и грубо осветление, което ще хвърли сянка в тяхното детско
съзнание
.
Ако искаме да дадем правилна насока на децата, и за да развият благородни качества в себе си, те трябва да влязат в жива връзка с природата, а чрез приказки, разкази и др., те до почувстват, че природата не е мъртва, а е жива и разумна и като така както хората и животните чувстват така също и растенията чувстват и ни благодарят, когато ги поливаме. Чрез разкази да се обясни на децата, че природата е отзивчива, че и растенията чувстват болни, и тъй те сами да почувстват, че не трябва да убиват животните и да късат цветята. Да се привикне детето да прави всичко това от любов към цветята и животните и то да почувства, че неговите любов, грижи и внимание намират отзвук в тях. Г. С ъ б е в Новата Ева Послушна щерка на волята върховна изстъпва Ева на сцената световна, призвана роля завидна да играй. Засвятка чиста, пламтяща диадема, от Бога нявга дарена й в Едема, в гърдите нежни отново днес сияй.
към текста >>
65.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
… Ний трябва да издигнем
съзнанието
си така, че да чувстваме винаги тази жива.
Как тогава нашия живот да не зависи от него? Как тогава да не се интересуваме и да не обръщаме очи нагоре — към нашата Безгранична Родина, чиито жители и граждани сме? Как да не при-знаем, че извора на всичките ни сили е там, че разрешението на всичките ни трудни задачи идва от там. че кашата земна деятелност може да успява само дотолкова. доколкото е подкрепена от там?
… Ний трябва да издигнем
съзнанието
си така, че да чувстваме винаги тази жива.
реална, органическа връзка, която свързва душите и телата ни с душата и тялото на Живия Космос. Хората говорят за Бога — молят му се и му принасят жертви! Но каква представа имат те за Него? — Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко.
към текста >>
Да издигнем
съзнанието
си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща.
— Та Бог е именно този Безграничен Живот. този Космичен Дух, който изпълва, обгръща и оживотворява всичко. Той е в светлината, която възприемаме, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем. Той е навсякъде и във всичко: в хората и в животните, в растенията и в минералите, в безбройните далечни небесни светила, в слънцата и планетите — той е живота, който ги изпълва и движи. Да го потърсим първом в себе си!
Да издигнем
съзнанието
си и по такъв начин да се постараем да влезем в жива, съзнателна връзка с Безграничното, което ни заобикаля, което ни изпълва и обгръща.
Да влезем в хармония с целокупния живот на Всемира, защото само тогава ще можем да бъдем здрави, радостни и щастливи. Нека обърнем погледа си нагоре! Там е живота на нашия живот! Там е неговия смисъл. Там е истината, светлината, свободата, красотата.
към текста >>
И аз съм щастлив да констатирам, че това
съзнание
направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи.
Човекът е син на вечността и гражданин на Космоса. М-р Председателя за бълг.- югославянското сближение По повод посещението на Югославянските крал и кралица, г. министър председателя Ким. Георгиев е направил следните изявления пред представителите на българския печат: „Свързани с кръвните връзки на родството, поставени да се развиват в непосредствено съседство. българи и югославяни могат и трябва да живеят в пълно разбирателство, да се подпомагат в изграждането на своята култура и да служат но делото на общия мир.
И аз съм щастлив да констатирам, че това
съзнание
направи в последно време големи и хубави завоевания както между югославяни, така и между българи.
Онова, което се считаше до вчера невъзможно, днес е факт: между българи и югославяни се установяват бързо нови отношения, отношения не само на добри съседи, но и на братя. В основата на тия отношения стои взаимното зачитане и доверието, стои желанието за мир и мирно културно строителство, затова те не представляват опасност за никого и не могат да безпокоят никого. Между България и Югославия има въпроси, които чакат своето разрешение — това е естествено при два народа, които живеят в непосредствено съседство и миналото на които е изпълнено с тежки изпитания. По тия въпроси се водиха между отговорните държавници на двете страни при миналогодишното посещение на Техни Величества Царя и Царицата в Белград искрени и пропити с взаимно доверие разговори и се взеха решения. Тия разговори ще бъдат сега продължени при една още по-благоприятна атмосфера, и аз се надявам, че делото на българо-югославското сближение ще излезе от тях засилено и затвърдено.
към текста >>
От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на
съзнанието
.
Но неизползуваните, непресъздадени енергии, образуват относително статически – „залежи“, натрупвания, действията на които стават разрушителни, защото като не с приспособени към околната среда, те влизат в дисхармония с нея. В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни. И тези натрупвания насъбрани по причина на безотговорното, късогледо и лекомислено полузнание на хората, погребани в тесния кръгозор на своето земно съществуване, — действат разрушително и на отделните индивиди, и на масите и на самата планета. Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега. Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството.
От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на
съзнанието
.
за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено съзнание е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии. Крайният срок ме е далеч. и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност. — такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на небесните тела и за проблематическите разстояния между системите. Земята е не само приемател на космични влияния, но и отправител.
към текста >>
за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено
съзнание
е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии.
В енергитическата атмосфера на земята съществуват грамадни натрупвания на такива неизползувани, непресъздадени психофизически вълни. И тези натрупвания насъбрани по причина на безотговорното, късогледо и лекомислено полузнание на хората, погребани в тесния кръгозор на своето земно съществуване, — действат разрушително и на отделните индивиди, и на масите и на самата планета. Непресъздадени в психиката на човечеството, те предизвикват стихийните психически безумия на войните, революциите и кризите; непреработени и неприложени съзнателно в разумна деятелност, — тези енергии вълнуват планетата чрез земетресения, урагани и вулканически изригвания ... Има периоди, когато тези натрупвания почнат да заплашват самото съществуване на планетата, — и такъв период настъпва сега. Тези, които знаят, че Земята и човечеството се намират пред прага на ужасии катаклизми, се стараят, по всички възможни начини, да предпазят човечеството. От това са извикани многобройните призиви, които се разнасят в последно време — призиви да се работи за подигане степента на съзнанието.
за изменение на психическата тоналност на човечеството в смисъл на преход от дребнавите лични интереси към по-високия идеал за всеобщото Благо, защото само повишеното и разширено
съзнание
е в състояние да направлява творческата работа за овладяване и използване, в името на общопланетното Благо, на тези залежи от още непознати и заплашващи с избухване енергии.
Крайният срок ме е далеч. и учените биха направили по добре, ако се заемеха с изследването на космическите лъчи и на психофизическите влияния, получавани от планетата и нейните обитатели и с изнамиране на способи за тяхното използване за обща творческа дейност. — такъв труд би бил много по-плодотворен, от изчисленията за тежестта на небесните тела и за проблематическите разстояния между системите. Земята е не само приемател на космични влияния, но и отправител. Вибрациите, създавани от мислите, чувствата, творчеството на хората, не оста-ват в земната атмосфера, но.
към текста >>
98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново
съзнание
, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
Да се почувстваме неразделна частица от общия живот на земята. Навсякъде в природата да виждаме и срещаме, само близки и мили, само скъпи нам хора и същества. Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр.
98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново
съзнание
, което ще даде съвсем нови насоки на живота.
Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха.
към текста >>
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото
съзнание
, което в окултизма наричат колективно
съзнание
или
свърхсъзнание
; т. е.
Ето къде е пътя, който ще ни доведе отново до радостта на живота! Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент.
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото
съзнание
, което в окултизма наричат колективно
съзнание
или
свърхсъзнание
; т. е.
онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
към текста >>
онова висше
съзнание
, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения.
Т. Ч. Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е.
онова висше
съзнание
, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения.
И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
към текста >>
И пробуждането на това
съзнание
, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер.
Духът на новата епоха (Продължение от бр. 98) Сега ще се опитан де очертая в общи линии духа на епохата, която се ражда, и която е епоха от голямо значение, — защото днес човечеството прави голям завой в своето развитие — ражда се ново съзнание, което ще даде съвсем нови насоки на живота. Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения.
И пробуждането на това
съзнание
, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер.
И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно.
към текста >>
С раждането на колективното
съзнание
, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.
Тъй както един организъм или един биологически вид дохожда в процеса на своето развитие до една фаза, в която трябва да премине по-напред или да се деградира, тъй и човечеството днес се намира в такъв момент. Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха.
С раждането на колективното
съзнание
, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.
Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството.
към текста >>
Колективното
съзнание
, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в
животинското
царство, където можем да го наречем колективно
подсъзнание
.
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството.
Колективното
съзнание
, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в
животинското
царство, където можем да го наречем колективно
подсъзнание
.
Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж.
към текста >>
Докато при колективното
подсъзнание
има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното
съзнание
имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
Докато при колективното
подсъзнание
има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното
съзнание
имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание.
към текста >>
Докато при колективното
подсъзнание
, при животните, нещата стават инстинктивно.
И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо.
Докато при колективното
подсъзнание
, при животните, нещата стават инстинктивно.
Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество.
към текста >>
Колективното
съзнание
, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота.
И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно.
Колективното
съзнание
, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота.
Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж. е израз на пробуждането на колективното съзнание. Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт.
към текста >>
е израз на пробуждането на колективното
съзнание
.
Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж.
е израз на пробуждането на колективното
съзнание
.
Днес все по-вече се забелязва една взаимнообмяна и взаимоуслуга между членовете на цялото човечество. Цялото човечество все по-вече и повече се поставя във взаимен контакт. Днес народите не живеят изолиран живот, а има едно преливане и обмяна; днес с общи усилия се търсят пътища за общочовешкото подобрение. Всеки един народ ясно съзнава, че той сам за себе си не може да съществува, а трябва да приобщи усилията си за общото дело на човечеството. Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга.
към текста >>
Така че пробуждането на колективното
съзнание
и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси.
Всеки един народ ясно съзнава, че той сам за себе си не може да съществува, а трябва да приобщи усилията си за общото дело на човечеството. Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга. Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес.
Така че пробуждането на колективното
съзнание
и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси.
А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой.
към текста >>
А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на
съзнанието
за отделност, в което всеки се стреми да използва другите.
Това не значи обезличаване и претопяване на една нация за сметка на друга. Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси.
А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на
съзнанието
за отделност, в което всеки се стреми да използва другите.
Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране.
към текста >>
Но в новото
съзнание
, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават.
Това е криво разбиране. Тъй както в един организъм всеки орган си има свое място и своя функция, тъй също и в общочовешкия организъм, всяка една нация и раса си има своето място и значение. И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите.
Но в новото
съзнание
, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават.
И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание.
към текста >>
Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на
свръхсъзнанието
, в което изчезва привидната разделност, рожба на
самосъзнанието
.
И както един организъм е здрав, когато всички органи функционират хармонично, няма развиване на една за сметка на друг, също тъй и в общочовешкия организъм всяка нация и раса ще си бъдат на своето място, и ще дадат своята дан за общочовешкия прогрес. Така че пробуждането на колективното съзнание и раждането на стремежа към общочовечност, няма да обезличи едни нации за сметка на други, но ще примири нациите и ще им посочи, че те всички имат общи интереси. А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят.
Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на
свръхсъзнанието
, в което изчезва привидната разделност, рожба на
самосъзнанието
.
Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко.
към текста >>
Като израз на пробуждащото се колективно
съзнание
е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране.
А това, което ги разделя, е егоизма, който е рожба на съзнанието за отделност, в което всеки се стреми да използва другите. Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой.
Като израз на пробуждащото се колективно
съзнание
е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране.
Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество.
към текста >>
Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се
съзнание
.
Но в новото съзнание, което се явява като носител на любовта, всички противоречия се примиряват и разрешават. И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране.
Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се
съзнание
.
Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения.
към текста >>
Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото
съзнание
, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство.
И затова Учителя постоянно апелира всеки един да даде път на Любовта, и всички спортни въпроси и противоречия ще се стопят. Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание.
Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото
съзнание
, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство.
Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В.
към текста >>
Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено
съзнание
, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко.
Защото в любовта интересите са общи, защото в нея няма разделение, тъй като тя е израз на свръхсъзнанието, в което изчезва привидната разделност, рожба на самосъзнанието. Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство.
Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено
съзнание
, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко.
Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание. Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде.
към текста >>
Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се
съзнание
.
Това не значи изгубване на индивидуалността, както погрешно мислят някой. Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко.
Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се
съзнание
.
Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново съзнание, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество. Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде.
към текста >>
Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново
съзнание
, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество.
Като израз на пробуждащото се колективно съзнание е и стремежа към сътрудничество, взаимопомощ и коопериране. Развитието на новите духовни движения, които разнасят на широко учението на любовта по цялата земя, е също израз на това новораждащо се съзнание. Раждането на интуицията и въвеждането й като метод във философските и научни изследвания, е също така израз на новото съзнание, което поставя човека в контакт с един много по-възвишен и организиран свят, от където може да почерпи знание и мъдрост и да намери мъдро ръководство. Залеза на механистическото и материалистично схващане в науката и проникването на духовния мироглед в тези области, е също резултат на това разширено съзнание, което дава по-обилна светлина на ума и има по-широк простор на изследване, а също така изследва нещата по-дълбоко. Проникването на новите идеи във всички области на човешката дейност е също резултат на това новопробуждащо се съзнание.
Това са все признаци, които ни говорят за раждането на едно ново
съзнание
, за раждането на една нова епоха, в която ще получат разрешението си всички проблеми и задачи, индивидуални и обществени, които тормозят днешното човечество.
Духът на новата епоха е дух на освобождение на човека от всички видове робство и ограничения. И всеки, който иска да работи за прогреса и благоденствието на човечеството, ще са се нареди под знамето на освобождението, което е знаме на Любов и братство между народите. В. П а ш о в Гроздов сок за през цялата година Превъзходно питие е гроздовият сок, току що получен от прясно грозде. Той действително е течно грозде. Но уви, неговата преснота трае само дни.
към текста >>
Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото
съзнание
.
Ползваме се от тоя случай да подчертаем още веднъж, че човечеството няма и не може да бъде щастливо, докато не коригира своето жестоко, безпощадно отношение към животните. Месото не е естествената храна на човека! Науката неяма да напредне много чрез жестоките опити, придружени с рязане, с измъчване на живи животни. И докато кръвта на животните продължава да тече, проливана от човешка ръка, дотогава и човек ще умира от насилствена смърт. Който убива, ще го убиват!
Този прост и ясен закон трябва да се запечата завинаги в човешкото
съзнание
.
Нека в този ден изпратим една интензивна добра мисъл в защита на животните към братята хора по лицето на земята. Да спрат вивисекциите, да спрат всички жестокости, да спре непрестанното проливане на невинната животинска кръв по земята! За новият режим. Пред австрийската писателка Алиса Шалек, кореспондентка на „Нойес Винер Тагеблат“, г. М-р председателя Кимон Георгиев е за-явил че: „Извършената промяна на режима в България не е подражание нито на Германия, нито на Италия.
към текста >>
66.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за
съзнанието
на обикновения човек.
Но човек трябва да живее за да учи. Понеже страстите разрушават организма, за да запази човек жизнените си енергии, трябва да контролира страстите и инстинктите си. В заключение ще кажа, че който иска да проучи по-добре науката за храненето и въобще пътищата на разумния живот нека проучва беседите на Учителя, където ще намери пътища и закони, по които като се ръководи, живота му ще се осмисли и ще може да използва всички блага които живота му предлага. В. Пашов _______________________ *) Из кн.: „В царството на живата природа“ — влиянието на слънчевата енергия — от Учителя. Макс Хайндел (2) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА (продължение от брой 103) Според окултната наука, вселената е съставена от седем различни свята, съответстващи на седем различни състояния на материята.
Четирите висши свята са малко познати дори на големите ясновидци и са недостъпни за
съзнанието
на обикновения човек.
Първият от тези светове е Божественият свят, който е първоизточникът на всеки живот, на всяко начало, на всяка велика Божествена идея. Другите три висши свята представляват обиталище на висшите Божествени духове, сътрудници на Бога в великото Дело на живота. Останалите три нисши свята са следните: 1. Свят на мисълта (небето не човека) 2. Свят на чувствата (астрален свят) и 3.
към текста >>
Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително,
животинско
и човешко.
От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие.
Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително,
животинско
и човешко.
Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде.
към текста >>
С онова
съзнание
, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва.
Но съвременните хора не знаят къде е опорната точка на техния ум, къде е опорната точка на тяхното сърце и къде е опорната точка на техния живот и вследствие на това са задръстили всичките си пътища в живота, от което се явява социалната криза, която всъщност е духовна криза - т.е. липса на знания за пътищата, законите и методите в живота. Вследствие на това и възпитанието им е механическо и повърхностно. Хората се явяват неподготвени в живота, и с незнанието и невежеството си, създават дисхармонични отношения със средата, в която живеят. Така се ражда злото в отношенията и хората стават лоши един за друг.
С онова
съзнание
, с което живее съвременният човек, дайте му пари, сила и власт и той ще стане лош, защото не знае, как да ги използва.
Като му ги отнемете, той става кротък като божа кравица - става много добър. Има три възгледа в света. Първият възглед е този на военните, които казват, че светът ще се оправи със сила. Вторият възглед е този на търговците - икономическият възглед - според който, като се подобри икономическият живот и светът ще се оправи. Третият възглед е на религиозните и набожни хора, които казват че човек трябва да ходи по Божиите закони и да не греши и светът ще се оправи.
към текста >>
Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на
съзнанието
за „неотменимото“.
А сега религиозните хора очакват Господа да им помогне, да им нареди живота. Господ действа чрез нашия ум и затова трябва да впрегнем ума си на работа, за да имаме на разположение Божиите блага. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. (следва) Малките величини Силните удари на съдбата, снарядите на тежките оръдия, понеже са редки, се понасят по-лесно. Важното е, обаче, човек да стане нечувствителен към бодванията на малкия комари на съдбата.
Стремящият се към възвишеното посреща удара на съдбата като герой: той е облечен пред своето нещастие с бронята на
съзнанието
за „неотменимото“.
Обаче дребните неприятности, които го засягат всеки ден, всеки час, които изискват много повече напрежение на волята, защото са чувствани като „лични негови“, се понасят от същия много по-мъчно. А как даже една проста мисъл като тая: „Хич не ме грижа за това“ прави духовната кожа на човека нечувствителна и предпазва от излишни страдания душата! И колко е нужно за нас да сме подготвени не само за тежките удари на съдбата, но и да сме винаги бронирани с бронята на безразличието срещу обикалящите ни дребнави клюки, интриги и постъпки на всекидневието! Какво би могло да ни стресне, ако всичките ни мисли са съсредоточени към високата цел на живота: да бъдем съвършени в Бога? Всичко друго не ни засяга.
към текста >>
67.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека се схване с ясно
съзнание
изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни Днес, когато цялото човечество живее под заплахата за идващата всеунищожителна война, ние се обръщаме към тия, които се стремят към доброто: Отвърнете погледа си от физическото, освободете се от страха, и бъдете готови да се срещнете лице с лице и да се борите до последни сили с вътрешния, духовния, истинския източник на злото.
Има нещо много по-страшно от милионните човешки жертви и от милиардните разрушения. Има нещо което трябва да ни накара сериозно да се замислим и да бъдем винаги нащрек. Това е опасността от духовната гибел, от окончателно духовно падение на човечеството, от пълното възтържествуване на тъмните Сили, което именно ще обуслови и физическото му унищожение. Нека тия, които разбират, бъдат будни ден и нощ. Нека всички сили на доброто бъдат на поста си непрестанно.
Нека се схване с ясно
съзнание
изключителността на днешното положение на света и да се правят всички усилия на които сме способни Днес, когато цялото човечество живее под заплахата за идващата всеунищожителна война, ние се обръщаме към тия, които се стремят към доброто: Отвърнете погледа си от физическото, освободете се от страха, и бъдете готови да се срещнете лице с лице и да се борите до последни сили с вътрешния, духовния, истинския източник на злото.
Великата, решителна, небивала борба, която ще реши съдбата на човечеството, е преди всичко борба духовна. Тази борба между доброто и злото е вече започнала в невидимия свет, а утре, по отражение, ще се разрази и на физическото поле, И изхода от нея ще ни даде — или пълна гибел на човечеството или възкресение и освобождение от злото. Нека имаме пълна вяра в победата на Божественото начало. Идва един Нов Свят, свят на красота, истина и добро, свят на общото благо, който ще се роди всред страшните болки на Великата Борба. Но нека напрегнем всичките си сили, нека посрещнем с готовност всички изпитания, нека устоим на всички съблазни, с които тъмните сили искат да ни омаломощят.
към текста >>
От действието на етерните сили, чрез положителния полюс на животоносния етер, върху оплодотвореното
животинско
или човешко яйце или върху семето на растението се произвеждат растения, животни и хора от мъжки пол; докато пък силите, които действат чрез отрицателния полюс, произвеждат растения, животни и хора от женски пол. 3.
Както химическият етер е проводник за действието на силите чийто обект е растежа и поддържането на индивидуалната форма, така също животоносният етер е проводник на силите, които работят за поддържането на вида — силите на размножението. Както химическия етер,. така и животоносния етер има положителен и отрицателен полюс. Силите, които действат чрез положителния полюс са тези, които се проявяват в организма на жената през време на бременността. Те му дават възможност да извърши положителната, съграждащата работа, в резултат на която се явява един нов организъм, едно ново същество - от друга страна, силите, които действат чрез отрицателния полюс на животоносния етер, са причина за образуване на сперматозоидите в организма на мъжа.
От действието на етерните сили, чрез положителния полюс на животоносния етер, върху оплодотвореното
животинско
или човешко яйце или върху семето на растението се произвеждат растения, животни и хора от мъжки пол; докато пък силите, които действат чрез отрицателния полюс, произвеждат растения, животни и хора от женски пол. 3.
Светлинен етер. Също и този етер е положителен и отрицателен и силите, които действат чрез положителния полюс, дават топлината на кръвта в човека и в по-високите животински форми, като служат за извор на телесната топлина на организма. Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. Те също изграждат и поддържат окото. В студенокръвните животни положителния полюс на светлинния етер е проводник на силите, които предизвикват циркулацията на кръвта, а отрицателните сили имат същата функция по отношение на окото, както е и при по-висшите животни и човека.
към текста >>
Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното
съзнание
и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане.
Червени точки по линията на сърцето означават сърдечни рани. Гола, лишена от клонки линия означава сърдечна сухост и бедност. Трябва да се има пред вид, че неблагоприятния знак само на едната ръка не означава неизбежна катастрофа. Той дава само възможността за нещастието, което при известни условия може и да бъде избегнато. Ако обаче тоя знак е и на двете ръце това е вече съдбоносно, почти неизбежно нещастие.
Добрата воля, обаче, благоразумието, ясното
съзнание
и устремлението ни към висшето, могат да превърнат всяко наше външно нещастие в неоценим потик за духовно издигане.
Ако линията на сърцето е разклонена на края си и една клонка отива на Юпитеровия хълм, това означава щастие. Ако друга клонка достига между показалеца и средния пръст, това означава щастие и спокоен живот, преминаващ между гибелта и величието, но не засегнат ни от едното, ни от другото. Когато сърдечната линия завършва под хълма на Сатурна, без разклонения, това означава кратък живот. Ако ли в края си линията се двои на два клона, от които единият отива към Сатурна а другият — към линията на главата, това означава вътрешно разделение в човека, — два различни начина на чувстване и мислене. Отсъствието на сърдечната линия означава слабо телосложение, липса на равновесие, сърдечна болест, а също така: безсърдечност, егоизъм, склонност към зло, ум без сърце.
към текста >>
68.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее
съзнанието
ти най отвратителното, най-долното, най нечистото.
Безпомощен, изоставен от всички, ти ще бъдеш обгърнат от пълен мрак. И в тоя мрак ще трябва да се бориш и да победиш злото. Из потайните си леговища ще изпълзят най-страшните чудовища и ще се нахвърлят върху теб. Ще искат да те задушат, да разкъсат. да погубят твоя живот — твоята душа.
Из най нисшите сфери на живота ще изплува и ще се опита да обгърне, да завладее
съзнанието
ти най отвратителното, най-долното, най нечистото.
Ще въстанат из далечините на миналото твоя все още жив грях, твоите престъпления, твоите падения и тия жестоки, безмилостни и обвинители изобличители ще заявят правата си над тебе. Миналото ще поиска да те завладее. Всички твои скрити слабости, пороци, недостатъци, най-лошото, което се намира в тебе, всичко това, което ти старателно ти скривал и потулял до сега дори и от самия себе си, ще въстане с всичките си сили и ще иска да вземе пълно надмощие. Чудовищата на ада, страстите на твоята нисша природа, ще бъдат развързани и ти ще бъдеш оставен сам да се бориш с тях. Но, — „няма нищо страшно за тези, които не се боят от страдания.“ Не се отчайвай, брат мой, сестро моя!
към текста >>
Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със
съзнанието
си и не може да има никаква представа и понятие за тях.
Учителят Мориа дава своето учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община. Нямайки възможност в една кратка статия, като настоящата, да се спираме поотделно върху всички подробности от учението на Учителя Мориа, ние ще разгледаме накратко само съдържанието на книгата „Сърце,“ която, според Нина Рудникова, е „духовната ос на Учението“ и след това ще обобщим своите заключения за цялото, вземайки пред вид съдържанието и на другите книги. (Следва) Словото на Учителя При какви условия е възможно всичко в живота Възможните неща, това са реалностите, с които трябва да оперираме, а невъзможните неща, това са отрицателните неща. И всички нещастия и противоречия в живота произлизат от това, че хората влизат в областта на невъзможното. За да се избавят от нещастията, те трябва да влязат в областта на възможното.
Невъзможните неща спадат към областта на вечно-малкото в света, а това са величини, с които човек не може да оперира, защото преди всичко не може да ги схване със
съзнанието
си и не може да има никаква представа и понятие за тях.
Неговите сетива не са тъй добре развити, за да могат да оперират с вечно-малкото. В процеса на своето развитие човек постепенно трябва да развива своето зрение. Но за да не се спъне в процеса на това развитие, той трябва да знае на къде трябва да бъде нормално отправен неговият поглед. Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си.
към текста >>
И сега човек по необходимост носи
животинското
естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество.
И сега човек по необходимост носи
животинското
естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество.
Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си. Но човек знае, че когато започне да мисли като животните, и той ще стане като тях и тогаз ще изгуби всички възможности в живота си за милиони години. Но за човека, който върви във възходящия път на живота, всичко е възможно. Според божествените закони, които са вложени в природата и човека, за да прогресира човек и да влезе в закона на възможностите, т. е. да има придобивки и печалби в живота, трябва сам да направи нещо, трябва да даде нещо от себе си.
към текста >>
А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава
животинското
естество и чувствата, свързани с него.
Ако помогнете на другите, които имат нужда, с това ще помогнете и на себе си. Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията.
А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава
животинското
естество и чувствата, свързани с него.
И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога.
към текста >>
И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на
животинското
естество.
Така че, всичко е възможно, когато постъпваме по божественому. Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него.
И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на
животинското
естество.
И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва.
към текста >>
В човека са преплетени три естества:
животинското
, човешкото и Божественото.
Тогава всичко ще бъде възможно за вас. Ще кажете: Може ли Христос да живее в мен? - Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти.
В човека са преплетени три естества:
животинското
, човешкото и Божественото.
Христос е Божественият принцип у нас. Когато човек проявява животинското естество той казва: Нали съм свободен? Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен.
към текста >>
Когато човек проявява
животинското
естество той казва: Нали съм свободен?
- Може. Вие питате: Къде е Христос? - Христос е там където си и ти. В човека са преплетени три естества: животинското, човешкото и Божественото. Христос е Божественият принцип у нас.
Когато човек проявява
животинското
естество той казва: Нали съм свободен?
Други са принципите на свободата. Ако човек постъпва несправедливо спрямо хората, той не е свободен. Ако моята мисъл произвежда в мен безпокойство, аз не съм свободен. Ако болести ме поразяват, аз не съм свободен. На свободния човек трябва да бъдат свободни и сърцето, и ума, и волята.
към текста >>
Под думата животинска любов разбираме
животинското
разбиране и проявление на любовта.
И от свободата, която има в дома. Същият принцип е верен и за обществото и човечеството. Любовта не може да бъде нито религиозна, нито светска. Любовта не може да се дели. Тя не може да бъде животинска, човешка и Божествена.
Под думата животинска любов разбираме
животинското
разбиране и проявление на любовта.
Така че, въпрос може да става за разбиранията на любовта, но любовта сама по себе си си остава една и съща. Любовта при всички условия остава една и съща. Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества.
към текста >>
Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на
животинското
царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Тя и неизменна. Тя има еднакви отношения и към грешните, и към праведните. Любовта иска да подобри живота на всички същества. Не да не изменят своята форма, но да подобрят своите възможности за ползване от Божиите блага. Защото човек трябва да измени своята форма.
Той започва в утробата на майка си като едно микроскопично същество и в деветте месеца минава през всички форми на
животинското
царство и след като се роди, ще расте и ще се измени.
Всичко е възможно, но трябва да имаме методи за това. Сега навсякъде има желание народите да се повдигнат; всички държави са се обособили и са затворили границите си и всеки разглежда живота от свое гледище. Икономически разглеждат въпроса. Всички народи сега се оформят като органи на един по-голям организъм. И когато един ден хората дойдат до споразумение, светът ще се оправи.
към текста >>
И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето
съзнание
.
Онези, които имат повърхностни и книжни познания по окултната наука, ще кажат, че това било карма и че било за добро. Съгласен съм. Аз знам, че във великия Божествен план и злото се превръща в добро, но това е вече от съвсем друго гледище - това е по отношение на Бога, но по отношение на нас не е така. Хората каквото вършат, трябва преди всичко да се питат право ли е това, което вършат или не. За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не защото всяка постъпка според характера си, ще му донесе като последствие или добро, или зло.
И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето
съзнание
.
Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Из беседата, държана от Учителя на 4 октомври 1934 г. (следва) Макс Хайндел (8) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Смърт и чистилище (продължение от брой 111) Живота в астралния свят се изживява три пъти по-скоро, отколкото във физическия свят. Човек който е живял напр.
към текста >>
Това остро, ясно, прорязващо
съзнанието
чувство е от грамадно значение за следните животи на човека.
Това му дава представата като че ли е разкъсан на части. Сега читателя ще разбере важността и значението на филма на миналия живот, развиващ се през време на неговото пребиваване в чистилището и придружен със съответните чувства — преживявания. Ако той трае дълго и ако човек не бъде смущаван от странични неща, пълният, дълбок и ясен отпечатък на този филм върху астралното тяло ще направи живота му в астралния свят по-съзнателен и интензивен и очистването ще бъде извършено по-старателно, отколкото ако, поради разсейване или поради несдържаните проявления на скръбта на близките му при смъртното му легло или през трите първи дни, човек има само един смътен, неясен отпечатък на миналия си живот. Духът, който е отпечатал дълбоко и ясно картините но миналото върху астралното тяло, ще преживее толкова по-ясно грешните на миналия си живот и ще почерпи по-добре поуката от тях, отколкото ако тия картини бяха засенчени и неясни, поради отвличане на неговото внимание, причинено от страданията на близките му при неговата смърт. Чувствата му отнасящи се до събитията, които му причиняват настоящите му страдания в астралния свят, ще бъдат много по ясни и определени, ако те произхождат от наблюдаването на ясни картини.
Това остро, ясно, прорязващо
съзнанието
чувство е от грамадно значение за следните животи на човека.
То оставя върху атома-семе на астралното тяло един неизличим отпечатък. Опитностите ще бъдат забравени в следващите превъплъщения, но чувството ще остане. Когато наново се яви възможност да се повтори грешката на миналите животи, това чувство ще ни говори ясно и безпогрешно. То е в този „тихият глас , които говори вътре в нас и ни предупреждава, макар ние да не знаем защо. И колкото по-ясен и точен е бил филма на миналите ни животи, минаващ пред вътрешните ни очи докато сме в астралния свят, толкова по-често, по-силно и по-ясно ние ще чуваме да ни говори тоя глас.
към текста >>
69.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да чувстваш, да знаеш, че за тебе мисли поне едно същество, колко е радостно това I Но да знаеш, да бъдеш сигурен, че за тебе мисли, че постоянно те държи в
съзнанието
си, най-възвишеното Същество, което обгръща всичко, — какво по-велико от това?
Щастливи са тези, които са отворили душите си за неземния аромат, който се изпраща от всераздаващото Божие Сърце! Щастливи са тези, които са приели в себе си своите ближни, всичко живо, всичко съществуващо. Щастливи са тези, които обичат. Да обичаш и да те обичат — в това се състои смисъла на живота. Да даваш и да вземеш непрестанно най-хубавото, което имаш, и най-хубавото, което можеш да получиш, свързвайки се неразривно с Всемирния Ритъм на живота, какво по-хубаво от това?
Да чувстваш, да знаеш, че за тебе мисли поне едно същество, колко е радостно това I Но да знаеш, да бъдеш сигурен, че за тебе мисли, че постоянно те държи в
съзнанието
си, най-възвишеното Същество, което обгръща всичко, — какво по-велико от това?
А това е самата истина, то е самата реалност на живота, защото само Бог е, който обича, не това е любовта, която е разляна навсякъде; а ние сме само нейни проводници, които се ползват от нея. Понякога любовта ни носи страдания! И може би най-страшните страдания за човека са именно тези, които идват от неразбирането, отклоняването и противопоставянето на Любовта. Това е защото ний искаме да подчиним Божественото на човешкото; това е защото ние искаме да включим в своите човешки мерки, да направляваме според своите тесни схващания това, което се движи по силата на вечни, неизменни, всемирни закони. Това е, най-после, защото ний искаме да използваме любовта лично за себе си, само за себе си, да лишим другите от това върховно благо.
към текста >>
Извън
съзнанието
Боже Народ, човек и дом не може!
И ето, Той и в нас живее! Честит е който съумее Със Него в себе да се слее. Весден ще слуша словото му, Ще изпълнява волята му, И ще пребъдва в лоното му. Бог наш е жив Бог повсеместен, Всемъдър, благ и милосърден, И пак невидим, неизвестен! Далеч от Бога в — тъмнината, Пред Него близо — в светлината, А ти върви си след душата.
Извън
съзнанието
Боже Народ, човек и дом не може!
Така си Вседържител, Боже. Където Божий Дух почива, И щастието там отива, Доброто в онзи дом прелива. ЩО Е ЧОВЕК и каква е неговата задача Човек се отличава с едно качество — той мисли. Това е което отличава човека. Без мисъл няма човешки живот.
към текста >>
Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в
животинското
царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота.
В тази си статия аз няма да разглеждам основния проблем за човека. Няма да се занимавам с въпроса за същината на човека като космично същество, защото въпроса е много сложен и е същевременно проблем, който е свързан с великата тайна за същината на Битието. Ще нахвърля само няколко мисли, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята. Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата. Но природата има и други творения, и други деца.
Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в
животинското
царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота.
Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят. Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени. Живота на най-нисшите животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи. Живота тук е тъй да се каже прост, еднороден.
към текста >>
В процеса на развитието на цялото
животинско
царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство. В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот.
В процеса на развитието на цялото
животинско
царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта.
към текста >>
Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот —
съзнанието
, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта.
В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот —
съзнанието
, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта.
Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието.
към текста >>
Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава
животинското
царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек.
И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си.
Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава
животинското
царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек.
И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието. Те се явяват едновременно, защото са рожба, на един принцип. принципа на разумността. Като оставим сега настрана принципа, който произвежда растенията и вземем само принципа на чувстване и мисъл — те имат в себе си ред сили й качества, които ги отличават.
към текста >>
И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и
самосъзнанието
.
Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта.
И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и
самосъзнанието
.
Те се явяват едновременно, защото са рожба, на един принцип. принципа на разумността. Като оставим сега настрана принципа, който произвежда растенията и вземем само принципа на чувстване и мисъл — те имат в себе си ред сили й качества, които ги отличават. Първото качество, с което се отличават чувствата, е топлината. Този принцип носи със себе си топлината и неговите енергии са магнетични и топли; а принципа на мисълта носи със себе си светлина и електричество — студени енергии.
към текста >>
70.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото
съзнание
— да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат.
И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път.
Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото
съзнание
— да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта.
към текста >>
При това, устремление пълно с радостта на космичното
съзнание
и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта.
При това, устремление пълно с радостта на космичното
съзнание
и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения.
към текста >>
С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към
осъзнание
на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето.
Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения. Ако ли пък ви кажат за опасностите от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига... „Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги.
С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към
осъзнание
на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето.
Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли?
към текста >>
Може да се забележи как
съзнанието
постепенно се изостря, как възниква справедлива оценка на окръжаващото ни, как расте
съзнанието
за връзката на световете ... „Можем да сравним Агни Йога с утринната Звезда, която възвестява идването на светлината.
Не само че с всяко свое действие то възбужда реакция в различни слоеве на духовната атмосфера, но и буквално влачи след себе си другите същества. Толкова повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред мирозданието. Човек се издига с помисъл и само с това оказва истинското благодеяние на някой друг. Човек пада духом, и с това, може би, той умъртвява някого. „Както огънят се явява всеобединяващо начало, така и Агни Йога прониква целия живот.
Може да се забележи как
съзнанието
постепенно се изостря, как възниква справедлива оценка на окръжаващото ни, как расте
съзнанието
за връзката на световете ... „Можем да сравним Агни Йога с утринната Звезда, която възвестява идването на светлината.
„Агни Иогът трябва да се освободи от условностите на националността, макар и временно да принадлежи към една от тях. Агни Йогът, заменя кръвното родство с родство духовно. „Разбира се. Учението на Йога ще принесе полза на всекиго, даже и ако той не достигне до духовни явления. Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта.
към текста >>
Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното
съзнание
със
съзнанието
на космоса.
Агни Йогът, заменя кръвното родство с родство духовно. „Разбира се. Учението на Йога ще принесе полза на всекиго, даже и ако той не достигне до духовни явления. Външните принципи на Йога във всеки случай поддържат здравето, засилват паметта и очистват мисълта. „Но кои са признаците на завоеванията, които издигат Духа?
Първоначално ще пламнат вътрешните огньове на центровете, после ще чуете гласа на невидимия Учител и, най-сетне, ще се яви и външният пламък, който ще съедини личното
съзнание
със
съзнанието
на космоса.
Тогава вече ще бъде възможно докосването до прекрасните, опасни и префинени енергии, към всичко, което преобразява живота, като отстранява понятието за смъртта. „Некой ще запита: „как да разберем Агни Йога? “ Отговорете — като разпознаване и приложение в живота на всесвързващата стихия на огъня, хранеща зърното на Духа. Ще запита: как да се приближа към това познание? — „Очисти мисълта си, познай своите три най-лоши качества и ги предай на изгаряне в огнения си устрем.
към текста >>
Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо
съзнание
, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С.
„Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера.
Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо
съзнание
, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С.
Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е.
към текста >>
Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на
съзнанието
и разбирането на законите, които функционират вътре в живота.
Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С.
Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на
съзнанието
и разбирането на законите, които функционират вътре в живота.
Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има?
към текста >>
Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към
животинското
царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие.
Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към
животинското
царство.
Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>
Ако Любовта влезе като един фактор в
съзнанието
на хората, те ще се разберат и ще се приравнят.
А където е Бог, там всичко тръгва напред. Това е първият закон, който съвременните хора трябва да учат. Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата.
Ако Любовта влезе като един фактор в
съзнанието
на хората, те ще се разберат и ще се приравнят.
И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта. Но при днешното съзнание и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота. Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди.
към текста >>
Но при днешното
съзнание
и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота.
Когато го научат, всички други положения в света ще се уредят по този начин. Навсякъде се иска Любов. Навсякъде Любовта трябва да влезе като фактор, понеже Любовта е, която приравнява съществата. Ако Любовта влезе като един фактор в съзнанието на хората, те ще се разберат и ще се приравнят. И хората ще опитват, опитват докато дойдат до закона на Любовта.
Но при днешното
съзнание
и при днешния органически строеж, Любовта не може да се приложи в своята пълнота.
Изискват се други форми, които сега ги няма. Не е лесно да се възпитава един човек, или едно семейство, или цялото общество. Защото, за да възпитаваш хората по закона на Любовта, трябва да разбираш техните нужди. В едно общество трябва да се разбират нуждите на всички хора, за да може да се приложи Любовта. Не е лесна работа да се предаде знанието и да се образува връзка.
към текста >>
71.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към
животинското
царство.
Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето.
Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към
животинското
царство.
А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях.
към текста >>
Когато е отчаян, когато дойде до положение да се самоубие, в неговото
съзнание
се явява една малка светлинка.
Тя е само една формална, но не и реална вяра. Реалната, живата вяpa е мощна и тя може да пи помогне, защото има зад себе си знанието. Тя е вяра, обоснована върху опита, и в нея човек не може да бъде излъган, не може да се разколебае. А туй, което съвременните хора наричат вяра, то е лековерие и суеверие. Човек може да намери Бога при най-голямата скръб, при най-големите противоречия.
Когато е отчаян, когато дойде до положение да се самоубие, в неговото
съзнание
се явява една малка светлинка.
и от нея идва един много тих глас, който му казва: „Не се безпокой, ще се оправи тази работа! “ След няколко време работите му наистина се оправят. Когато проблесне тази светлина в човешкото съзнание, човек прилича на една запалена свещ. Този, който е имал тази опитност, той има живата реалната вяра. Какво ме интересува една вяра, която не ме ползва?
към текста >>
Когато проблесне тази светлина в човешкото
съзнание
, човек прилича на една запалена свещ.
А туй, което съвременните хора наричат вяра, то е лековерие и суеверие. Човек може да намери Бога при най-голямата скръб, при най-големите противоречия. Когато е отчаян, когато дойде до положение да се самоубие, в неговото съзнание се явява една малка светлинка. и от нея идва един много тих глас, който му казва: „Не се безпокой, ще се оправи тази работа! “ След няколко време работите му наистина се оправят.
Когато проблесне тази светлина в човешкото
съзнание
, човек прилича на една запалена свещ.
Този, който е имал тази опитност, той има живата реалната вяра. Какво ме интересува една вяра, която не ме ползва? Какво ме интересува една свещ, която не гори? Запалената свещ ме интересува, понеже аз мога да се ползвам от светлината й. Слънцето ни интересува, защото ни праща светлина и топлина, които са необходими за нашия живот.
към текста >>
Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено
съзнание
, и къде е това странично влияние.
Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света.
Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено
съзнание
, и къде е това странично влияние.
Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение.
към текста >>
Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо
съзнание
, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора.
Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение. Без туй тяло не можем да живеем на земята, не можем да добием никаква опитност. Без този мозък не можем нищо да постигнем. Има хора, които не разбират голямата роля и значение на тялото и казват, че не им се живее в тези свят на противоречията — искат да го напуснат.
Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо
съзнание
, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора.
Ще се намери в едно отчаяно, безизходно положение. Такова е положението на този, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме?
към текста >>
72.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Както в
съзнанието
на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват.
Но зад тях и високо над тях, над тия човешки прояви, има едни вечно чисти, неопетнени и неизсъхващи божествени извори, които никога не ще престанат обилно да разливат абсолютно добро, абсолютна светлина, абсолютна любов. Великият старец от „Ясна Поляна“ бе човек и живя като човек. В своя живот той греши много. Като всеки един от нас. Но кажете ми къде са сега неговите грешки и грехове, неговите погрешни схващания и погрешни стъпки в пътя на живота?
— Както в
съзнанието
на цялото човечество, така и пред съда на Върховната Правда на живота, те са вече изчезнали, те са унищожени, не съществуват.
Преходното, отрицателното, лъжливото, грешното изчезна, изгуби се, Остана само вечното, безсмъртното, положителното, доброто, истинното. Човешкото отмина, остана Божественото! Изчезна тъмнината, а светлината остана да свети, и вечно ще свети! Доброто победи злото! Това е скъпоценната поука за нас от този човешки живот.
към текста >>
В същност, обезверяването е борбата между животното и човека; между вярата като висше духовно чувство и страха като най-висше
животинско
чувство, най висш морал в
животинското
царство.
Но за да може човек да пее, трябва да се е хармонизирал. Мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Тогава като пее, ще почувства една малка светлинка в слънчевия възел. Тогава значи е пропял правилно. Но ако изпее песента: Аз вярвам в Бога и остане в безверието си — значи не е пял правилно.
В същност, обезверяването е борбата между животното и човека; между вярата като висше духовно чувство и страха като най-висше
животинско
чувство, най висш морал в
животинското
царство.
Тази борба, обезверяване в човека, показва, че е слязъл, че се подал на влиянието на квартирантите си. Затова пеенето, музиката не трябва да бъдат за човека забавление, а едно мощно възпитателно средство, метод чрез който да сменя своите отрицателни състояния, като упражнение. Запример, защо по някой път човек пее весели, а някой път тъжни песни? Каква нужда има от едните и от другите? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина у човека, разработват чувствата му.
към текста >>
Но това чудо беше напълно изтрито от
съзнанието
ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята.
Обаче, при вратата, в мен се появи желанието де обърна главата си и да погледна и, след голямо усилие, аз успях да направя това. Нищо чудно в това. че той ме бе молил да не гледам назад! Нищо чудно, че той се стараеше да ме изведе набързо из стаята, защото, когато моя поглед падна върху леглото ми, аз останах като вцепенен, с фиксиран поглед противопоставяйки се на неговия железен натиск. Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките.
Но това чудо беше напълно изтрито от
съзнанието
ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята.
Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла. Имах съвсем слабо съзнание, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние. Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи.
към текста >>
Имах съвсем слабо
съзнание
, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние.
Аз видях сам себе се прострян на това легло, или, по-право, моето безчувствено тяло, и тогава, за пръв път, аз разбрах, че моя другар на беше обитател на земята, че аз отново съм влязъл в страната на сенките. Но това чудо беше напълно изтрито от съзнанието ми от едно още по-голямо чудо, — което бе достатъчно да ме неправи силен и де ми позволи да се противопоставя на усилията, които моя спътник правеше до ме отвлече вън от стаята. Наведена над леглото, наклонена напред в онова красиво положение, в което я бях видял когато тя се навеждаше да пие от извора, аз видях царицата на Лотоса. И аз я дочух да говори, гласът й дойде до моя слух като шуртенето на потока, като песента на чешмата: „Събуди се, сънливко, не сънувай повече и се освободи от това проклето очарование“. „Слушам“, прошепнах аз на себе си, и веднага като че ли ме обгърна някаква мъгла.
Имах съвсем слабо
съзнание
, обаче, аз зная, че, за да се подчиня на желанието на величествената царица, трябваше да правя усилия да се възвърна към естественото си състояние.
Аз успях постепенно и отворих изморените си и натегнали очи. за да видя моята стая празна, без да има някой в нея. Послушникът ме беше напуснал, но уви! Дамата на Лотоса също така ме бе напуснала. Стаята изглеждаше съвсем празна и на моето сърце легна някаква тежест докато гледах около себе си.
към текста >>
Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и
съзнание
, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда.
Кому е известен начина да скрие виденията от вътрешното око, което има страшната дарба на зрението, което никаква тъмнина не може да ослепи? Във всеки случай, това не бях аз. (следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата вода, която поеше душите на жадуващите за Божествената вода, за висшата Правда. Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали. Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя.
Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и
съзнание
, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда.
Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не! Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух.
към текста >>
73.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неизменното .Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато
съзнание
.
Плискат о него ласките на звездите и вълните на времето; век след век. И от неговата куверта, аз, блуждаеш пътник, гледам океана и тръпна пред неговото величие. Ние всички, не познаващи сами себе си страници от забравен към неизвестен бряг. Трептят звезди: бездна от светове. През тиха нощ един разсънен странник стои на кувертата но кораба и се вслушва в шепота на бездните, в които невидим хор повтаря: алилуя, алилуя, алилуя.
Неизменното .Над тревожната игра на живота бди едно неизменно усмихнато
съзнание
.
Милионите векове минават като мигове, а на неговото гладко чело, както по повърхността на океана, по която бразди лодка, не остава никаква следа. В прегръдката на неизмеримото пространство, уютно сгушени, дремят светове: чудни непознати нам светове. Палят се звезди, озарени от Неговата усмивка и отново гаснат докоснати от Неговия пръст И вечен си остава нашият непреодолим стремеж към Него и тихата песен на Неговата усмивка, която е единственото истинско благословение на земята. О р и о н Словото на Учителя Кротките ще наследят земята „Блаженни кротките, защото те ще наследят земята“. Христос Христос поставя едно условие за онези, които ще наследят земята — да бъдат кротки.
към текста >>
Обаче в своето
съзнание
, те никога не са имали едно всеобединяващо правило за постъпване.
да има къща. Но според Христовото учение, за да имате тези неща, трябва да бъдете кротки. Кротостта — това е поземления акт, тапията. От правилното разбираме на този закон се обуславят и правилните отношения между хората и техните постъпки. В всички времена хората са имали известни начини на постъпване.
Обаче в своето
съзнание
, те никога не са имали едно всеобединяващо правило за постъпване.
Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази вътрешна нишка, която съществува между всички хора. Ще изясня мисълта си. На умрелия човек не е потребен нашия въздух. Следователно, за да може човек да се ползва от въздуха, той трябва да бъде жив и да има дробове, чрез които да възприема въздуха.
към текста >>
Очите ми бяха затворени, но можех да виждам; бях в
съзнание
, но не желаех да се движа.
Тя се засмя пак, но тоя път нейният смях беше сподавен. Докато гледах, всичко се промени и нейната роба стана черна, още по-черна, но не жива. Дишането ми спря, бях като омагьосан и смразен от страх — едната й ръка беше около мен! Тя повдигна другата и я постави на челото ми. Тогава страхът ме напусна съвършено: изглеждах щастлив и спокоен.
Очите ми бяха затворени, но можех да виждам; бях в
съзнание
, но не желаех да се движа.
Тя стана, и като ме повдигна с ръце ме остави на маменото седалище, гдето бе седнала самата тя. Главата ми падна върху стената на скалата зад мен. Оставах неподвижен и ням, но можех да виждам. (следва) ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Човешката ръка излъчва смъртоносни лъчи В анатомическия институт на университети Фрайбург (Германия) неотдавна са били предприети много любопитни опити. Касаело се до установяването на едно напълно чудновато свойство на човешкото тяло, най-вече на човешката ръка — свойство, в което до сега са върнали само йетаторите (суеверните), а именно, че човешката ръка изпуска лъчи, които са смъртоносни.
към текста >>
Обаче не само от човешкото тяло, но и от всяко
животинско
тяло струят лъчите на смъртта.
Това е довело учения до цял ред нови открития. На първо место, което е било най-важното, д-р Мечинсон е установил, че из ръцете на живия човек струи тайнствен флуид, невидими лъчи. които убиват живота на клетките. Това са, следователно, някакви тайнствени „смъртоносни лъчи“, които така също човешкото тяло крие у себе си. Тайната на тези лъчи на смъртта още не е разрешена.
Обаче не само от човешкото тяло, но и от всяко
животинско
тяло струят лъчите на смъртта.
Това нещо американският учен е скоро констатирал с много практически опити. Доктор Мечинсон е извадил заключение от всички тези опити, че живият човек крие у себе си животоносни лъчи и смъртоносни лъчи, които ние не виждаме и чиято същност ние не познаваме, но които, по своето предназначение, играят голяма и най-важна роля а нашата физиология. Тези лъчи са в една постоянна война помежду си, те влияят върху нашето здраве и върху болестите, върху живота и смъртта на човека и животните. * * * Това са факти, които съвременната наука отсега нататък ще изследва и обяснява. Това са факти, които разкриват нови области пред науката.
към текста >>
И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено
съзнание
, разделяме на „видим“ и „невидим“.
За окултното познание съществува свръхчувствен свят, т. е. свят който не можем до схванем с нашите пет сетива, но свръхестествен свят не съществува. И невидимите светове, за който ни говори окултната наука, ни проникват и обграждат от всякъде и обуславят нашия физически живот. Окултистите подържат, че физическия свят е резултат от дейността на енергиите от невидимите светове. Значи, той самостоятелно не съществува, а е само един външен израз, един резултат на разумните творчески сили на Битието.
И всички факти и явления, които ни поставят в контакт с нови сили и енергии, са само признаци за по-пълното познаване на целокупния обективен свят, който ние, благодарение на нашето ограничено
съзнание
, разделяме на „видим“ и „невидим“.
За окултиста това са само условни символи, с които си служи в процеса на познанието. Тъй че, от това гледище, откриването на нови лъчи и енергии говори за все по-пълно и по-обективно познание на света, защото днешното механистично познание, въпреки всичките си претенции за обективност, е много субективно и ограничено. В. П. Към майките О! сестри мои, искате ли вашите деца да не страдат?
към текста >>
74.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Слаб е човешкият ум, ограничено е човешкото
съзнание
, за да може да обгърне всичката красота, всичкото величие, всичката безграничност на вечно новото в живота.
(Benitta) Въздържанието от храна като лечебно средство (Продължение от брой 142 - Из „Добро Здраве“) Словото на Учителя. Противоречията в живота и изхода от тях (Из беседата „Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год.) Белият лотос (Продължение от бр. 144 - Мейбъл Колинз) Движението на Всемирното Братство (N.) Из науката и живота. Очите на човека излъчват електричество Книжнина ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Слаб е човешкият ум, ограничено е човешкото
съзнание
, за да може да обгърне всичката красота, всичкото величие, всичката безграничност на вечно новото в живота.
Само да си помислим какво означава това! — каква безгранична перспектива, пълна с нещо неизречимо и неописуемо красиво, се изправя пред нас! Днешният ден си отиде — и никога няма да се върне веч! Наистина, той никога няма да се върне веч! — — — Ще дойде н о в ден, който не е като вчерашния.
към текста >>
Човек, който се е подложил на такова гладуване, трябва да върши това с пълно
съзнание
, че то ще му принесе голяма полза.
Лицето, което се е подложило на такова гладуване, трябва да пие много вода, докато трае гладуването и през време на нарушението му, тъй като тялото през това време е лишено от много храни, които съдържат в себе си много вода. Не е нужно през това време лицето да лежи, нито да спира обикновената си работа. Добре е през това време да върши умерена физическа работа, или да се упражнява и да ходи повече, тъй като движението ще спомогне на мускулите да се отърват по-скоро от отровите. Осем часа сън, с по една хладна баня през деня ще допринесат за по ефикасното изхвърляне на отровите. И душевното настроение е не по-малко важно.
Човек, който се е подложил на такова гладуване, трябва да върши това с пълно
съзнание
, че то ще му принесе голяма полза.
Не трябва през това време да се измъчва и да мисли само в храната. Другият способ за „изчистване“ на организма е ограничена диета в продължение на две седмици до един месец. Чрез такава диета човек изхвърля месото, рибата, картофите, ориза, белия хляб, разните сладкиши и точени, кафето, чая, подправките и всички други храни, богати с белтъци и нишесте. Тя трябва, обаче, да включва достатъчно белтъци, нишесте, тлъстини, минерали и витамини, необходими за норма лен седящ живот. Общо казано, ограничената диета за изчистване на организма се състои от 80% пръсни плодове и зеленчуци, 10% храни, богати с белтъци и 10% храни, богати с нишесте.
към текста >>
Според еволюционната теория, човек е минал е през 400,000 форми на
животинското
царство.
Вие трябваше да подложите тази заповед на критика. В живота си, вие трябва да подложите на критика всички ваши лоши постъпки. Требва да знаете, на какво основание трябва да изпълните нещо; и ако една постъпка е разумна, можете да я изпълните, но ако не е разумна, ще се откажете. У хората има известни идеи, които не са техни. У тях са напластени много архаични идеи.
Според еволюционната теория, човек е минал е през 400,000 форми на
животинското
царство.
Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици, които сега се проявяват у нас под формата на ред отрицателни склонност. Но в течение на цялата тази еволюция, природата постепенно е създавала все по-съвършени форми, чрез които създава основата, върху която да се прояви човека. Тъй че създаването на човека, говоря за човешкото тяло, представя един дълъг период от време. Милиони години са минали докато Бог събере всичкото вещество, от което постепенно, орган по орган. е създал тялото на човека.
към текста >>
Според херметичната философия, цялото
животинско
и растително царство не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части.
Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици, които сега се проявяват у нас под формата на ред отрицателни склонност. Но в течение на цялата тази еволюция, природата постепенно е създавала все по-съвършени форми, чрез които създава основата, върху която да се прояви човека. Тъй че създаването на човека, говоря за човешкото тяло, представя един дълъг период от време. Милиони години са минали докато Бог събере всичкото вещество, от което постепенно, орган по орган. е създал тялото на човека.
Според херметичната философия, цялото
животинско
и растително царство не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части.
Целия космос, от това гледище, не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части. И всички противоречия, които съществуват в света, се дължат изключително на човека, на неговото самосъзнание. Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека.
към текста >>
И всички противоречия, които съществуват в света, се дължат изключително на човека, на неговото
самосъзнание
.
Тъй че създаването на човека, говоря за човешкото тяло, представя един дълъг период от време. Милиони години са минали докато Бог събере всичкото вещество, от което постепенно, орган по орган. е създал тялото на човека. Според херметичната философия, цялото животинско и растително царство не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите части. Целия космос, от това гледище, не е нищо друго освен човекът, разложен на своите части.
И всички противоречия, които съществуват в света, се дължат изключително на човека, на неговото
самосъзнание
.
Човек прави опити със себе си. Пратил го Бог а света и той си прави ред опити; природата постоянно коригира неговите опити. И прогресът седи в това, че природата постоянно коригира постъпките на човека. Тя казва: „това не е право, онова не е право“ и постепенно учи човека и го издига все по-високо в неговите разбирания, в неговото развитие, като го учи постепенно да превъзмогва противоречията и злото. Основателно всеки би запитат: щом човек е създаден от Бога, то откъде се роди злото в неговия живот?
към текста >>
75.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй че големината на света зависи от степента на
съзнанието
на съществата.
Душата на човека е родена в един но висш свят. Ще попитате — къде е този свят? Ще изясня мисълта си с една аналогия. И мравите и човек живеят привидно в един свят, но мравите схващат света съвсем не тъй, както човека. Човешкият свят е много по обширен от света на мравите.
Тъй че големината на света зависи от степента на
съзнанието
на съществата.
И когато казваме, че има един по висш свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко съзнание, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света. Хората, като не разбират тази велика истина, питат: като умрем, къде ще отидем? Никъде няма да отидете, но ще се изменят само вашите отношения в света, ще се изменят вашите разбирания за света. Докато живеете с идеята, че сте в този свят — вие сте слуги в света; а когато заживеете с идеята, че сте а онзи свят — т. е. схванете света с едно по-широко съзнание, вие сте ученици в света.
към текста >>
И когато казваме, че има един по висш свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко
съзнание
, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света.
Ще попитате — къде е този свят? Ще изясня мисълта си с една аналогия. И мравите и човек живеят привидно в един свят, но мравите схващат света съвсем не тъй, както човека. Човешкият свят е много по обширен от света на мравите. Тъй че големината на света зависи от степента на съзнанието на съществата.
И когато казваме, че има един по висш свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко
съзнание
, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света.
Хората, като не разбират тази велика истина, питат: като умрем, къде ще отидем? Никъде няма да отидете, но ще се изменят само вашите отношения в света, ще се изменят вашите разбирания за света. Докато живеете с идеята, че сте в този свят — вие сте слуги в света; а когато заживеете с идеята, че сте а онзи свят — т. е. схванете света с едно по-широко съзнание, вие сте ученици в света. Тъй че, разликата е само в заниманията.
към текста >>
схванете света с едно по-широко
съзнание
, вие сте ученици в света.
Тъй че големината на света зависи от степента на съзнанието на съществата. И когато казваме, че има един по висш свят, в който живеят по-разумни същества, ние разбираме, че тези същества имат по-широко съзнание, затова и техните представи за света са други; а също така други са и техните отношения към света. Хората, като не разбират тази велика истина, питат: като умрем, къде ще отидем? Никъде няма да отидете, но ще се изменят само вашите отношения в света, ще се изменят вашите разбирания за света. Докато живеете с идеята, че сте в този свят — вие сте слуги в света; а когато заживеете с идеята, че сте а онзи свят — т. е.
схванете света с едно по-широко
съзнание
, вие сте ученици в света.
Тъй че, разликата е само в заниманията. Като слуга ще вършиш външни работи, а като ученик ще изучаваш живота. Докато се занимавате с външната страна на живота, вие сте слуги; а когато почнете да изучавате живота като една вътрешна сила — вие сте ученици. Само като ученици вие ще разберете смисъла на живота. А сегашните хора искат да разберат смисъла на живота при това положение, при което днес се намират т. е.
към текста >>
Цялото
животинско
царство представлява степени на застой в развитието на човека.
Далеч се различава човешкото общество от мравешкото. Не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой.
Цялото
животинско
царство представлява степени на застой в развитието на човека.
Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши. Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи. Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот.
към текста >>
Цялото
животинско
царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши.
Не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. У тях има известно усещане, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Цялото животинско царство представлява степени на застой в развитието на човека.
Цялото
животинско
царство представя една справочна книга на миналото, която показва, къде човека може да сгреши.
Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила. нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали, с които човек трябва да работи. Силата на човека седи в разбирането па Великите Божии закони, които направляват неговия живот. Значи, силата на човека е в неговата права мисъл.
към текста >>
През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето
съзнание
.
„Желаеш ли ти да станеш едно оръдие, едно средство в ръцете на тези, които гонят само лични цели? Не! Придобий познанието и стани силен; тогава ти ще бъдеш извор на светлина за целия свят.“ Тези думи, като че ли се шепнеха на моите уши, когато се събуждах; аз ги повтарях още и още и си припомнях точно всяка дума. Но тия слова бяха за мене твърде общи и без особено значение; когато ги чух за пръв път, аз си представлявах че ще ги разбере, но сега те звучаха в моите уши както биха могли да звучат всред един празник мъдрите думи не жреца в ухото на танцуващите. * * * Аз бях дете, когато тези думи ми 6txa казани, едно младо момче, пълно с жизнерадост, но слабо поради своето незнание.
През годините на моето израстване, апелът на царицата на Лотоса към моята душа се отрази слабо и без особено влияние в мен и като че ли заглъхна в скритите области на моето
съзнание
.
Нейните думи бяха за мен като песента на жреца за малкото дете, което чува само музиката в нея. Обаче аз не ги забравих. Моят живот беше обречен на хора, които ме държаха в робство физически и духовно; тежки вериги спъваха моята душа. Докато моето тяло се подчиняваше пасивно на заповедите на своите господари, аз бях роб, обаче знаех, че свободата съществува под отвореното небе! Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха.
към текста >>
76.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В човека различаваме главно две естества —
животинско
, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек.
И този, който живее сам, за да може да чува много — изпраща към небето своята благодарствена утринна молитва. Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество.
В човека различаваме главно две естества —
животинско
, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек.
Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно.
към текста >>
Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто
съзнание
, а в човека имаме вече
самосъзнание
и наченки на
свръхсъзнание
.
Benitta Словото на Учителя Основите на синтетичното знание Съвременното човечество е достигнело до едно положение в развитието си, при което му е по трябва една практична наука, наука за дребните наглед работи, а не за големите работи. Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек.
Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто
съзнание
, а в човека имаме вече
самосъзнание
и наченки на
свръхсъзнание
.
Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани.
към текста >>
Един английски учен, като разглежда въпроса за
съзнанието
, казва че има три степени на
съзнание
— просто
съзнание
, с което се отличават животните,
съзнание
, с което се отличава обикновения човек, и космично
съзнание
, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите.
Такива „дребни“ работи са запример дишането, яденето, мисленето. А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание.
Един английски учен, като разглежда въпроса за
съзнанието
, казва че има три степени на
съзнание
— просто
съзнание
, с което се отличават животните,
съзнание
, с което се отличава обикновения човек, и космично
съзнание
, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите.
Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например?
към текста >>
Други автори подържат, че има
подсъзнание
.
А съвременните хора не знаят, нито как да дишат, нито как да ядат, нито как да мислят, а искат де разрешат великите проблеми в света; това се дължи на неразбиране процеса на познанието. и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите.
Други автори подържат, че има
подсъзнание
.
съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
към текста >>
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
и непознаване на човешкото естество. В човека различаваме главно две естества — животинско, което е лишено от мисъл, и човешко — което мисли и което е същинския човек. Или, другояче казано, в животното имаме тъй нареченото просто съзнание, а в човека имаме вече самосъзнание и наченки на свръхсъзнание. Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание.
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
към текста >>
Какво значи
подсъзнание
например?
Един английски учен, като разглежда въпроса за съзнанието, казва че има три степени на съзнание — просто съзнание, с което се отличават животните, съзнание, с което се отличава обикновения човек, и космично съзнание, което в разни степени се проявява в гениите, светиите, Учителите. Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани.
Какво значи
подсъзнание
например?
Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си.
към текста >>
Подсъзнанието
е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
Други автори подържат, че има подсъзнание. съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например?
Подсъзнанието
е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите.
към текста >>
В
подсъзнанието
си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури.
В
подсъзнанието
си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение. В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот.
към текста >>
Но човека и животните не подозират, че имат
подсъзнание
, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение.
Това е почти все едно. Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие.
Но човека и животните не подозират, че имат
подсъзнание
, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение.
В подсъзнанието са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на съзнанието и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си. Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи.
към текста >>
В
подсъзнанието
са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на
съзнанието
и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си.
Това са термини, които трябва да се обяснят, за да станат понятни и разбрани. Какво значи подсъзнание например? Подсъзнанието е един склад,в който природата складира резултатите от всички минали животи и култури. В подсъзнанието си човек носи опитностите и живота на животните, растенията и минералите даже, придружена с разумното ръководство на онези възвишени същества, които са направлявали тяхното развитие. Но човека и животните не подозират, че имат подсъзнание, че имат такъв грамаден склад от богатства на разположение.
В
подсъзнанието
са складирани мощни динамически сили, които се стремят да излязат в полето на
съзнанието
и когато сторят това, дават направление на живота в една или друга насока, според естеството си.
Затова е необходима на човека една практическа наука, която да го научи как съзнателно да направлява тези сили, за да даде и съзнателна насока но живота си. Вследствие неразбиране законите, по които функционират силите в човека, той си създава много страдания, които би можал да избегне, ако разбираше естеството и законите на силите. които обуславят неговия живот. Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа.
към текста >>
А учението започва с пробуждането на
самосъзнанието
, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли.
Човек има ум, сърце, воля, душа и дух, които са проявление на пет велики космически принципи. Човек е дошъл до една степен на развитие, когато той, човека, не трябва да служи на своя ум, на своето сърце и на своята воля — те трябва да служат на човека, а човек трябва да служи на душата и на духа. Тогава кой е човека? Човекът е който използва всичките тези съзнателни космични принципи и сили, и работи за реализирането на един велик план. Човек е ученикът, детето, което се учи.
А учението започва с пробуждането на
самосъзнанието
, когато започва да се проявява човешкия ум, когато човек започне да мисли.
И каквото човек мисли, това и става от него. Човешката мисъл е магическата тояжка, с която човек разполага. Но до сега човекът не е употребил своята магическа тояжка, вследствие на което се е натякнал на ред мъчнотии. Но добрата страна на мъчнотиите е, че ни заставят да мислим, да употребим магическата си тояжка. Всички трябва да поставите в ума си мисълта, че трябва да мислите право и да държите в мисълта си само положителни светли мисли, защото те ще дадат правил не, възходяща насока на силите в нас, при което състояние те градят.
към текста >>
Това
самосъзнание
на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина.
И апостол Павел казва: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е новото учение —да не се заблуждавате. Погрешките си сами можете да изправяте, в греховете Бог ще ги изправи. Това е истината, която всички трябва да говорят, понеже истината е велик фактор, който играе голяма роля за развитието на нашия ум. Истината е онова начало, което ни освобождава, което дава простор, което дава мощ и сила на човека.
Това
самосъзнание
на човека, което го прави да побеждава всички пречки и ограничения от пътя си, това е Истината И всеки трябва да има Любов към тази Истина.
И когато придобием Истината, ние можем да се наречем вече приятели на Христа. Когато човек придобие Истината, той ще почувства, че е свободен, ще почувства, че не е роб на условията. Тогава човек ще схване Бога като Баща, който го е пратил в света да се учи, и който от вътре го стимулира към хубави и светли мисли. С това именно се отличава Бог, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: „Изправяйте, изправяйте“. Каквито погрешки и да правим, той казва: Нищо че правите погрешки, но трябва да ги изправяте.
към текста >>
Това говорене по това радио сега го наричат интуиция,
свръхсъзнание
,
самосъзнание
.
Там са събрани повече от три билиона и 700 милиона клетки. Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори.
Това говорене по това радио сега го наричат интуиция,
свръхсъзнание
,
самосъзнание
.
Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята.
към текста >>
Сега да ви обясня, какво нещо е простото
съзнание
.
Това са същества, които живеят в най-големия град в света. Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание.
Сега да ви обясня, какво нещо е простото
съзнание
.
Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание.
към текста >>
Човек с просто
съзнание
има впечатления само от външния свят.
Като влезе те а главата, там ще намерите толкова учени същества, и то от различни области на науката. Там всички работят. Когато един ангел слезе от невидимия свят, той няма да говори на хората, но само ще бутне радиото, и от там ще им проговори. Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание.
Човек с просто
съзнание
има впечатления само от външния свят.
Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура.
към текста >>
След това имаме същества с обикновено
съзнание
— като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята.
Това говорене по това радио сега го наричат интуиция, свръхсъзнание, самосъзнание. Сега да ви обясня, какво нещо е простото съзнание. Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен.
След това имаме същества с обикновено
съзнание
— като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята.
И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства.
към текста >>
И най после имаме човека на
самосъзнанието
, той е човека на сегашната култура.
Човек с просто съзнание има впечатления само от външния свят. Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание.
И най после имаме човека на
самосъзнанието
, той е човека на сегашната култура.
Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние.
към текста >>
Самосъзнанието
е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,.
Това същество не отличава себе си като личност — не може да отдели се бе си от окръжаващата го среда. То се движи в много тесен кръг, и за него живота е много обикновен. След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура.
Самосъзнанието
е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,.
но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си. За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, чрез което Бог ще ни подейства. Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота.
към текста >>
За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото
съзнание
, или в
свръхсъзнанието
, чрез което Бог ще ни подейства.
След това имаме същества с обикновено съзнание — като обикновените хора — те съзнават донякъде своята отделеност, обаче са много привързани към земята. И в тях се заражда чувството на скръб и страдание. И най после имаме човека на самосъзнанието, той е човека на сегашната култура. Самосъзнанието е полето на най-големите противоречия — тук човек рязко се обособява като личност,. но тук той не може да примири противоречията и да избегне и поправи погрешките си.
За да изправим погрешките на своето минало и да примирим противоречията, трябва да минем в областта на космическото
съзнание
, или в
свръхсъзнанието
, чрез което Бог ще ни подейства.
Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира.
към текста >>
И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже
съзнанието
ни постоянно се сменя.
Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат.
И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже
съзнанието
ни постоянно се сменя.
Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление.
към текста >>
А живота на хората с просто
съзнание
е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят.
Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен.
А живота на хората с просто
съзнание
е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят.
Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя.
към текста >>
Идеите не се раждат в
самосъзнанието
, те се проявяват в
самосъзнанието
, но се раждат в
свърхсъзнанието
и са същевременно основа за неговото проявление.
И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея.
Идеите не се раждат в
самосъзнанието
, те се проявяват в
самосъзнанието
, но се раждат в
свърхсъзнанието
и са същевременно основа за неговото проявление.
Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората. Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени?
към текста >>
Космичното
съзнание
е широкото
съзнание
, което ще побратими хората.
Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление.
Космичното
съзнание
е широкото
съзнание
, което ще побратими хората.
Самосъзнанието пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя. То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва.
към текста >>
Самосъзнанието
пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя.
А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят. Правилното разбиране е, че човек след като се е наял, да отиде да учи, да научи нещо, да си плати яденето. А плащането значи да придобиеш една нова идея. Идеите не се раждат в самосъзнанието, те се проявяват в самосъзнанието, но се раждат в свърхсъзнанието и са същевременно основа за неговото проявление. Космичното съзнание е широкото съзнание, което ще побратими хората.
Самосъзнанието
пък ни показва нашите погрешки, но то ни разделя.
То е създало в нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ. вследствие на което е дошъл до положението да се чувства обиден. унижен. В какво сме унижени? Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва.
към текста >>
И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а
самосъзнанието
му.
Унижени сме в това, че не разсъждаваме както трябва. Човек се унижава когато не мисли за хората както трябва и не мисли това, което трябва. Човек се унижава, когато мисли за Бога, за природата и за всички неща това. което не е. Когато човек почне да мисли за нещата право, това което е, започва да се повдига, започва да функционира правилно.
И когато човек почне да ми ели правилно, той ще разреши и разбере смисъла на всички противоречия, които се пораждат а
самосъзнанието
му.
Тогава той ще може да различава безкористното, чистото чувство от користното, низшето, плътското влечение, което заробва и унижава човека. Чрез благородните чувства се проявява любовта и доброто, при които престъплението е изключено. Любовта е една разумна сила, която повдига човека, а похотта е едно неразумно низходящо движение, което може да направи много пакости. И до като хората живеят по своите нисши чувства и стремежи, целия им живот ще бъде пълен с противоречия и неуредици, от които не могат да излязат, до като нямат една солидна основа. За де разрешат например социалните и икономически противоречия, трябва да се внесе един нов елемент в живота им, трябва де се постави солидна основа.
към текста >>
Тези същества имат високо
съзнание
и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата.
Но хората сами се спъват, понеже непросветените спъват просветените. Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието.
Тези същества имат високо
съзнание
и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата.
Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите.
към текста >>
Те живеят в
свърхсъзнанието
и имат правата мисъл в ума си.
Онези, които могат да помогнат на човечеството да разреши противоречията и да създадат един по добър строй, посредством правата мисъл, доброто, и истината, се свързват с по-напредналите и по-разумни същества, които живеят в един уреден свят. Тези същества живеят пак върху земята, но за тях земята е много по-голяма От колкото ние я знаем. Тези разумните същества живеят в етерната част на земята. В този разумен свят, който е много по-обширен от физическия, е реализирано царството Божие и безсмъртието. Тези същества имат високо съзнание и за тях етера е средата, в която живеят, както ние живеем във въздуха и както рибите живеят във водата.
Те живеят в
свърхсъзнанието
и имат правата мисъл в ума си.
И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието.
към текста >>
Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят
съзнанието
и ще подготвят основата за раждане на
свърхсъзнанието
.
Те живеят в свърхсъзнанието и имат правата мисъл в ума си. И вие ако искате да влезете във връзка с тези по напреднали човеци, трябва да държите правата мисъл в ума си. И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите.
Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят
съзнанието
и ще подготвят основата за раждане на
свърхсъзнанието
.
чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат.
към текста >>
Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на
свърхсъзнанието
.
И салата на вашия живот не седи в думите ви. но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас.
Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на
свърхсъзнанието
.
Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си.
към текста >>
Когато се пробуди това висше
съзнание
, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното
съзнание
бихте научили за хиляди години.
но в онова. което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието.
Когато се пробуди това висше
съзнание
, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното
съзнание
бихте научили за хиляди години.
Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия.
към текста >>
Когато влезем да живеем в това висше
съзнание
, ние ще добием свободата, към която сега се стремим.
което мислите. Ако мислите право, ще привлечете творческите сили на природата, които ще организират вашия мозък, ще подигнат и разширят съзнанието и ще подготвят основата за раждане на свърхсъзнанието. чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години.
Когато влезем да живеем в това висше
съзнание
, ние ще добием свободата, към която сега се стремим.
Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат. За да дойдем до това висше съзнание. трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни.
към текста >>
За да дойдем до това висше
съзнание
.
чрез което ще се свържете с опитността на всичките хора, които мислят като вас. Съвременното човечество е пред прага на пробуждане на свърхсъзнанието. Когато се пробуди това висше съзнание, тогава в един ден вие ще научите толкова за, колкото със сегашното съзнание бихте научили за хиляди години. Когато влезем да живеем в това висше съзнание, ние ще добием свободата, към която сега се стремим. Тогава хората ще се считат като братя и ще си взаимопомагат.
За да дойдем до това висше
съзнание
.
трябва да турим Любовта каот основа,—интелигентността за сила, истината за тил, а доброто като подбудителна сила в живота си. Всички вие сте родени като мислещи същества да вършите волята Божия. Ако това можете да направите, всичко друго ще имате; ако не се научите да мислите право, всички други неща с безполезни. А ако се научите да мислите право, всичко друго ще ви бъде полезно и не ви е забранено. Това е учението на Христа.
към текста >>
Тогава да отидем с „отворени очи“, будно
съзнание
, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади.
Вие сте в най красива, приветлива обстановка. При вас се приближава, прегръща ви и целува най-близък и любим човек. Е, отговорете си, във всичките тия положения еднакво ли ще ви подейства целувката? — Не. Тази целувка всякога ни дават слънцето, въздухът, природата, водата, храната.
Тогава да отидем с „отворени очи“, будно
съзнание
, отворени душа, сърце, ум и се насладим, опресним в обятията на майката природа и напоим с нейния чар, нейния нектар, да пуснем потока на живота и да ни опресни, освежи, подсили, подмлади.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Д-р Рудолф Хаушка Храненето като действие на космични и земни сили Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхейм Според окултната наука има три пътя за приемане на храна от човека: 1) чрез храносмилателната система — земно хранене. 2) чрез главата — космично-етерно хранене. 3) Има и едно средно хранене — чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождава г етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат а вън.
към текста >>
77.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Следователно, въпросът за издигането на
съзнанието
, за освобождаване от веригите на материята, за възстановяване на правилните, естествени отношения между половете, е преди всичко в ръцете на мъжа.
Мъжът стане роб на плътта, а с него, естествено, и жената, която винаги го следваше и винаги ще го следва — в доброто, както и в злото, в повдигането, както и в греха. Жената мами, съблазнява, увлича мъжа по пътя на греха, но тя никога не отива и не може да върви сама по един път, по който не върви и той. Където отиде мъжът там ще дойде и жената. Дали към дъното на ада, или към светлите небесни висини е той отправен — тя винаги ще следва неговите стъпки. Вечна спътница в живота му, тя никога не ще се отдели от него.
Следователно, въпросът за издигането на
съзнанието
, за освобождаване от веригите на материята, за възстановяване на правилните, естествени отношения между половете, е преди всичко в ръцете на мъжа.
Материята винаги тегли надолу. защото това е нейното предна значение в процеса на взаимодействието и уравновесяване на силите. Но духът трябва винаги да бъде буден и да се стреми нагоре, иначе човек потъва и става роб на низшето в себе си. А той отдавна е роб и е време вече да се освободи. Два принципа — дух и материя, неразлъчни и еднакво необходими в земния живот, действат в нас, и резултата от тяхното взаимодействие ще бъде бъдещето съвършенство.
към текста >>
Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала
съзнанието
ми.
— Всичко е лъжа, драги приятелю! Даже и приятелството! Нямаме си ние верни хора около нас! Сами сме ние на този свят и геройски трябва да носим са мотате си! Защото има нещо по- страшно от самотата: чувството че си заобиколен от подлеци и предатели, които се назовават приятели!
Касае се до една махленска клюка, която засягаше моя приятел и която съвсем бегло беше засегнала
съзнанието
ми.
Кой да предполага, че тя би могла толкова много да го огорчи. Него, почтеният, многоуважаван, улегнал човек. Аз вдигам рамене — И това може толкова много да те засегне? Че може би ти си единственият, който е хванал и най-малката вяра на тая интрига Всеки един от нас има всеки ден причини да бъде в положението на нашия приятел. Всеки ден и всеки час ние сме изложени на неудобствата в характерите на нашите близки.
към текста >>
Все едно че се отнася до история, която е станала с друго лице в друга страна и в друго време: научили сме за него, знаем го, но не засяга с нищо нашето
съзнание
.
И не бруталното, обидено поведение е най-почтената реакция срещу тая клюка. Често, и даже най-често дългите обяснения по вече замъгляват отношенията вместо да ги поправят. Има неща, които колкото повече се ровят по-нечисти стават. Най-сигурното средство, което бихме препоръчали на нашия приятел е пълното и безвъзвратно игнориране на тая интрига. Все едно, че нищо не е казано.
Все едно че се отнася до история, която е станала с друго лице в друга страна и в друго време: научили сме за него, знаем го, но не засяга с нищо нашето
съзнание
.
Това се трудно разбира; нима аз нямам човешко достойнство, което трябва да пазя? Нима мога да понасям с леко сърце, когато то е подложено на унижение? Нима нямам всичкото основание да отвърна на удара с удар? Основателни възражения, против които човек мъчно би могъл да възрази. И все пак нашето най-повърхностно наблюдение ни доказва, че не всички хора отвръщат по един и същи начин на нанесените обиди.
към текста >>
Самосъзнанието
за собствената стойност придава на човека спокойната увереност за нейната ненакърнимост от външни удари.
Нима мога да понасям с леко сърце, когато то е подложено на унижение? Нима нямам всичкото основание да отвърна на удара с удар? Основателни възражения, против които човек мъчно би могъл да възрази. И все пак нашето най-повърхностно наблюдение ни доказва, че не всички хора отвръщат по един и същи начин на нанесените обиди. Нищо повече: често ще видим, че точно хората с най-високо мнение за себе си се отнасят с най-голямо пренебрежение към уличната клюка.
Самосъзнанието
за собствената стойност придава на човека спокойната увереност за нейната ненакърнимост от външни удари.
Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това самосъзнание за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси. от празноглави безделници, на които клюката и интригата са необходима духовна храна, без която не могат да живеят, както не може да се живее без хляб. Моралният ръст на човека не се определя по неговото обществено положение, нито по неговото материално състояние. Точно неговото спокойно или разтревожено отнасяне към колебанията на околната среда, определят неговата вътрешна дълбочина и стабилност. И точно по тоя път на мисли ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни: „Прости им, защото те не знаят какво правят!
към текста >>
Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това
самосъзнание
за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси.
Нима нямам всичкото основание да отвърна на удара с удар? Основателни възражения, против които човек мъчно би могъл да възрази. И все пак нашето най-повърхностно наблюдение ни доказва, че не всички хора отвръщат по един и същи начин на нанесените обиди. Нищо повече: често ще видим, че точно хората с най-високо мнение за себе си се отнасят с най-голямо пренебрежение към уличната клюка. Самосъзнанието за собствената стойност придава на човека спокойната увереност за нейната ненакърнимост от външни удари.
Моралните учения не биха имали никаква практическа стойност ако не учат хората точно на това, да създадат в душите на последователите тая вътрешна дълбочина, това
самосъзнание
за личното достойнство, при които човек може спокойно да гледа на вълнуващото се море от клюкарстващи маси.
от празноглави безделници, на които клюката и интригата са необходима духовна храна, без която не могат да живеят, както не може да се живее без хляб. Моралният ръст на човека не се определя по неговото обществено положение, нито по неговото материално състояние. Точно неговото спокойно или разтревожено отнасяне към колебанията на околната среда, определят неговата вътрешна дълбочина и стабилност. И точно по тоя път на мисли ние дохождаме съвсем неочаквано до думите на Разпнатия на кръста, който не се обиди от глупостта и жестокосърдечието на своите мъчители, а можа да изрече през своите изкривени от страдание устни: „Прости им, защото те не знаят какво правят! “ Стефан Сърдечната молитва В едно благословено кътче на земята живееше мъдрец — светия.
към текста >>
Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването не човека, който се явява вече като едно същество, надарено с ум, което знае да мисли: в него се поражда
съзнанието
за съзнателна творческа работа и чрез науката, като условие, той подготвя условия за подобрение на човешкия живот.
Има общи и частни подобрения. Общите подобрения са външни, технически, а частните са вътрешни, органически. И тези органически подобрения са основа за по пълно общочовешко подобрение. Подобрението става бавно. Например ако вземем развитието на видове то, ще видим как последователно става подобрение и явяване на видовете, докато най-после се явява човека, като краен резултат на този органически процес.
Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването не човека, който се явява вече като едно същество, надарено с ум, което знае да мисли: в него се поражда
съзнанието
за съзнателна творческа работа и чрез науката, като условие, той подготвя условия за подобрение на човешкия живот.
За да се дойде до основно подобрение в живота, идеите на хората трябва да се изменят и да се приложи нещо ново към тях, да се внесе онзи организиращ принцип, който да организира силите и идеите в човека. А онова, което организира и движи живота, това е разумното начало в света. На санскритски език има една дума „ом“, от която произлиза българската ду ма ум. Значи „ом“ и „ум“ имат един и същ произход, един и същи корен. Те означават онова, което съдържа всичко в себе си.
към текста >>
Законът е: каквото човек постави в своето
подсъзнание
и
свръхсъзнание
, става.
И обратното се случва. Някой сиромах търговец постоянно си казва: тази година аз ще спечеля най-малко 20000 лева. И наистина, не се минава много време, той спечелва, и постепенно забогатява. Друг казва: аз ще стана учен човек, и наистина с течение на времето става. Каквото тури човек в ума си, става, за добро и за зло.
Законът е: каквото човек постави в своето
подсъзнание
и
свръхсъзнание
, става.
Казвате: безразлично е, в какво вярва човек. Не е безразлично, в какво човек вярва. Не е безразлично, какво мисли. Не е безразлично какво си внушава. Защо? Защото с внушението си човек, или съгражда своето бъдеще, или го разрушава.
към текста >>
В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо
съзнание
от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея.
Какъв по-добър живот може да ви се даде от сегашния? Външните условия а всяка епоха отговарят на онова умствено положение, до което хората от тази епоха са достигнали. За да дойде по-добър порядък, такъв какъвто ние искаме, затова изисква се един по-голям подем на човечеството. Запример, от години, откак християнството дойде на земята, настана едно малко повдигане на човечеството. Колкото и да са груби народите днес, християнския свят, бялата раса, се отличава от всички предшестващи я раси и народи.
В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо
съзнание
от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея.
А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство.
към текста >>
Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и
животинско
, което често взема надмощие в него.
Колкото и да са груби народите днес, християнския свят, бялата раса, се отличава от всички предшестващи я раси и народи. В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях.
Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и
животинско
, което често взема надмощие в него.
Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата.
към текста >>
Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през
животинското
царство.
В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него.
Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през
животинското
царство.
Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата.
към текста >>
Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше
животинско
естество.
А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство.
Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше
животинско
естество.
Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли.
към текста >>
Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му
животинско
естество, и да произведе цола катастрофа в живота му.
Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество.
Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му
животинско
естество, и да произведе цола катастрофа в живота му.
В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли.
към текста >>
В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее,
животинското
се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия.
Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му.
В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее,
животинското
се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия.
А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва.
към текста >>
И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е
животинското
състояние в човека.
Единния живот, който е проявление на Великата Разумност, прониква, оживотворява и организира цялото Битие. Едно същество има в света, което всички разумни същества на земята и в цялата вселена признават Това същество е създало всичко в света. От него всичко е излязло. Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света. Две мнения няма.
И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е
животинското
състояние в човека.
Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало. Човека има едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва. То постоянно му нашепва светли мисли и благородни чувства. Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното. Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите мисли, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота.
към текста >>
Човека има едно Божествено
съзнание
, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва.
От него всичко е излязло. Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света. Две мнения няма. И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека. Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало.
Човека има едно Божествено
съзнание
, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва.
То постоянно му нашепва светли мисли и благородни чувства. Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното. Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите мисли, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота. Това е живата религия, която сега влиза в света, която може да се приложи навсякъде в социалния и културен живот. Когато човек се проникне от принципите на новата религия, ще се роди в него едно детско състояние, в което той ще може да изучи Божиите пътища.
към текста >>
* * * Поради низкото си културно
съзнание
, много хора са избирали за свои духовни и политически водачи, хора, които поради егоистични цели не ги водят към избрания идеал, а в заблуждения, които скъпо струват на народите. Радиозо
То шепнеше на своята камила: — Върви, недей се притеснява, мила, и не мисли за тежкия товар, който ти на гръб отдавна носиш. Да, вярно е, сега ти постиш, но близко е часът, стократен дар ще ти се въздаде зарад товара. Живей с надежди, имай жарка вяра, надявай се н вярвай ти във мен, защото моят път извежда в рая. И двамата да стигнат края в пустинята вървят до днешен ден. Но кой ли ще заплаче с искрен плач за глупавичката добра камила, когато тя за верен свой водач магарето отдавна си е пазарила?
* * * Поради низкото си културно
съзнание
, много хора са избирали за свои духовни и политически водачи, хора, които поради егоистични цели не ги водят към избрания идеал, а в заблуждения, които скъпо струват на народите. Радиозо
към текста >>
78.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл,
съзнание
и духовен живот!
Лишени от неговата светлина и топлина, ние потъмняваме, изстиваме, изгниваме. А факт е, че днешното човечество не държи много на връзката си със Слънцето. Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни. Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса!
Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл,
съзнание
и духовен живот!
Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас? Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух.
към текста >>
Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това
съзнание
й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас?
А факт е, че днешното човечество не държи много на връзката си със Слънцето. Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни. Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса! Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот!
Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това
съзнание
й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас?
Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно!
към текста >>
Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота,
съзнанието
и мисълта.
Най-малкото— то е механизирало, материализирало тази връзка — направило я е чисто физическа, външна, забравяйки, че винаги на физическото съответства духовното и на външното — вътрешното. Те трябва да вървят едно с друго, иначе резултатите са недостатъчни, непълни. Да престанем да гледаме на Слънцето като на мъртва, бездушна, горяща маса! Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот! Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас?
Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота,
съзнанието
и мисълта.
които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно.
към текста >>
Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето
съзнание
и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото
съзнание
и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух.
Да престанем да мислим, че ние сме единствените същества, които имат мисъл, съзнание и духовен живот! Та може ли едно мъртво, бездушно и безсъзнателно слънце, каквото си го въобразяваме ние— да породи този живот, това съзнание й мисъл, на които се радваме ние и които виждаме да се разливат навред около нас? Как може мъртвата, чисто физическата огнена стихия на Слънцето да роди живота, съзнанието и мисълта. които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот.
Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето
съзнание
и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото
съзнание
и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух.
Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно. Озарени от тази велика истина, в нашето съзнание се събужда свещения спомен. който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили. Да се повърнем към Слънцето!
към текста >>
Озарени от тази велика истина, в нашето
съзнание
се събужда свещения спомен.
които ни заобикалят, които са в нас и вън от нас? Не е мъртва горяща маса Слънцето, а е вечно живия и вечно будния източник не само на физическия ни, но и но духовния ни живот. Както нашия физически живот е капка, отронена от океана на Слънцето, също така и нашия духовен живот — нашето съзнание и мисъл, нашата душа— е безкрайно малка капчица от духовния живот на Слънцето — от неговото съзнание и мисъл, от неговата Велика Душа, от неговия безсмъртен, любвеобилен Дух. Слънцето е живо, съзнателно и разумно! Слънцето е оня велик, Божествен Дух, който напълно съзнателно се жертва за нас, като раздава своя живот навред по нашата система, за да го има ме преизобилно.
Озарени от тази велика истина, в нашето
съзнание
се събужда свещения спомен.
който възстановява духовната ни връзка с нашия Баща, в душата ни пламва жертвеника на благодарността и любовта, и от откъснати, изстинели, усамотени клетки — сухи листа от великото Дърво но Живото, ние се превръщаме в живи и съзнателни проводници на неговите сили. Да се повърнем към Слънцето! Да със свържем както физически така и духовно с Него. Това значи да потърсим и да възприемем не само неговата физическа енергия, но да станем съзнателни проводници и но неговата велика мисъл и на неговата чиста и свята любов! Тогава и ние самите ще станем малки слънца, и ще заживеем в Вечния Ден на живота. К.
към текста >>
А това, което състарява човека, това е
животинското
, зверското в човека.
И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека.
А това, което състарява човека, това е
животинското
, зверското в човека.
Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост.
към текста >>
А онова, което е дело на
животинското
в човека.
Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него.
А онова, което е дело на
животинското
в човека.
то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества. Това, което седи на едно място, не е мисъл. Това, което не седи на едно място, то е мисъл. И ние виждаме, че земята, слънцето и цялата вселена са във вечно движение.
към текста >>
Днес всеки работи за себе си — това е
животинско
състояние, което показва отсъствие на мисъл.
Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него. Следователно, ако между хората има спор, и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг.
Днес всеки работи за себе си — това е
животинско
състояние, което показва отсъствие на мисъл.
Там, дето всеки работи за себе си, таи няма мисъл. Човек трябва да мисли не само за едно малко общество, но за всички трябва да мисли. Вие трябва да работите за разумните хора в света. Тогава и те ще работят за вас. Щом престанете да мислите за тях, и те ще престанат да мислят за вас.
към текста >>
И все пак аз не бях лишен от
съзнание
, дори внезапно
съзнанието
ми стана по-интензивно, по-будно.
Поставих устните си на челото й. Парите от лампите и от вазите с парфюми бяха докарали до замъгляване и затъпяване моя мозък. Но, щом устните ми докоснаха нейното чело, което ги изгори — не знам дали със студ или с топлина — едно необикновено чувство на радост, на лекота, и на някакво безумно опиянение се появи в мен. Аз не можех да се позная вече; бях движен и управляван от един поток от чувства, които не бяха мои. Те ме изпълваха и тяхното течение като че ли унищожаваше моята индивидуалност завинаги.
И все пак аз не бях лишен от
съзнание
, дори внезапно
съзнанието
ми стана по-интензивно, по-будно.
После, за един момент, аз забравих изгубената си индивидуалност, като знаех че живея в мозъка, в сърцето, в живота на това същество, което упражняваше върху мен едно такова всемогъщо влияние. Един див вик, веднага подзет, са издигна всред народа. Те виждаха своята богиня. А аз, — аз виждат в нозете си мъртвата повидимому форма на един млад жрец, с бяла, обшита със злато тога. За момент се изтръгнах от моето опиянение и се запитах: „Наистина ли е мъртъв?
към текста >>
79.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и
съзнанието
от оковите на злото.
от П. Петрова) Истинско възкресение (Т. Чаушев) ВЕЛИКДЕН Великден — ден на радост, ден на надежди, ден, който по-силно от всеки друг ни напомня обещанието за спасението на човешката душа. Христос се роди, живя и възкръсна, за да посочи пътя на човешката душа. В света на живите мъртъвци от тогава насам, всред страдания, изпитания и пръчки, човешката душа пое своя нагорен път.
Може би ще има неуспехи, може би ще има умора, падения, разочарования, отклонения, но пътят е намерен и неговия край е само един — възкресение на душата от гроба на материята, освобождение на волята и
съзнанието
от оковите на злото.
И днес, когато празнуваме Рождество Христово, нека знаем, че ние се намираме все още в това царство на материята, и душите ни см. погребани в нея, както цветето под земята. Но идва Пролет, и ние трябва да направиш всички усилия да преодолеем черната пръст, която е над нас и да покажем главите си в светлината на Божия ден. Духът да вземе надмощие над материята — да освободи душата от ноктите на плътта — в това е възкресението на човека. Защото Христос възкръсна, за да ни посочи пътя, по който трябва да минем и ний.
към текста >>
това сгъстяване на материята и потъването на
съзнанието
в нея би продължило още, ако не 6tuie се родил и възкръснал Христос.
Ето основанието на това твърдение. Според окултната наука, цялата слънчева система до времето на Христа е била в процеса на инволюцията т. е. Слизала е в гъстата материя. Това значи, че материята все повече и повече се е сгъстявала, втвърдявала и ограничавала достъпа на човека до висшите светове, какъвто е имал по-рано. И това слизане, т. е.
това сгъстяване на материята и потъването на
съзнанието
в нея би продължило още, ако не 6tuie се родил и възкръснал Христос.
С своето слизане на земята, със своето раждане и със своята смърт и възкресение, Христос даде един нов импулс на движение на цялата слънчева система във възходящо направление. Материята почна да се разредява, като признак за което са радиоактивните елементи, които за в бъдеще ще се увеличават. Нашият свят постепенно почнал да навлиза във все по-разредена материя, където проявата на живота става все по-хармонична и по свободна. Чрез импулса, който даде Христос, който е импулс на Любовта, се отвори пътя за възстановяване на първичната връзка между духа и душата и с това се отвори пътя на спасението на човешката душа, пътя за нейния възход и възкресение. Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си.
към текста >>
Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново
съзнание
и човек добива ново отношение към света и живота.
Защото с навлизането си в гъстата материя, душата беше изгубила връзката си с духа и с висшия свят и бе изгубила способността да чувства Бога в себе си. А без тази вътрешна връзка с духа, душата не можеше да поеме възходящия път. А тези връзка между душете и духа, както казва Учителя, е Любовта Когато всяка душа почувства този импулс на Христа, в нея ще се пробуди един нов, забравен стремеж към възвишения свят, към новия живот. И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила.
Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново
съзнание
и човек добива ново отношение към света и живота.
В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото. В него е пробудено висшето космично съзнание, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него. В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата.
към текста >>
В него е пробудено висшето космично
съзнание
, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него.
И в процеса на този си нов живот на възход, всяка душа ще мине по пътя, начертан от Христа с неговия физически живот — от раждането до възнесението. Когато дойде до възкресението и възнесението, човешката душа е едно с духа и е добила вече гражданство в Божествения свят, което сега е изгубила. Говорейки за възкресението,Учителя казва, че това е една нова фаза в живота на човека, когато в него се пробужда ново съзнание и човек добива ново отношение към света и живота. В тази фаза той вече реално схваща и преживява единството си с всичко живо — неговите интереси стават интереси на всички и интересите на всички стават негови. Той живее и работи вече за интересите на Цялото.
В него е пробудено висшето космично
съзнание
, в което човек осъзнава всеединството на живота и живее в него.
В тази нова фаза на живота няма вече страдания и противоречия. Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос.
към текста >>
Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното
съзнание
в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
Първичната връзка между душата и духа е възстановена и човек става гражданин на Царството Божие и съработник но природата. Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса.
Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното
съзнание
в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си самосъзнание, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие. Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно.
към текста >>
После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си
самосъзнание
, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
Това е дълбокия смисъл на смъртта и възкресението на Христа или както казват некой окултисти, смисъла на Голготската мистерия. Сега мнозина, които не схващат дълбокия смисъл на Христовия импулс, разглеждайки християнството от езотерическо гледище. казват ни,че имало космически, исторически и мистически Христос. Това са само неразбрани, бих казал празни думи, които целят да заблудят онези, които не знаят дълбокия смисъл на въпроса. Има само един реален Христос, който е едно велико космическо същество и въплъщение и изявление на великия принцип не любовта, който по силата на всеединството на свърхкосмичното съзнание в което Той живее, прониква цялата вселена, прониква и във всяка душа и я стимулира във възходящия път — посочва й пътя към Бога.
После, онези, които не разбират дълбокия смисъл на Христовия импулс разглеждайки този факт от космично значение с ограниченото си
самосъзнание
, казват: .Ами че християнството не е нещо ново, защото тези неща — раждането, кръщението, възкресението и възнесението на Христа, са символи на четирите велики посвещения, през които минават кандидатите за посвещение в окултните школи и които се преживяват от всеки кандидат, който влезе в съответната фаза на развитие.
Това е така, но онези, които мислят, че този факт омаловажава християнството, не го разбират или по-право говорят за неща, които не разбират и не познават защото първо, това, което ставаше в окултните школи с посветените, имаше отношение само към тях, а не и към цялото космично развитие и то е ставало само символично и скрито от света. Когато Христос преживя всичко това публично и го изживя реално, с което показа същността на възходящия път във всичката му обективност. И при това, както казах, импулса на Христа няма вече единичен характер, но има космичен характер, има отношение към цялото човечество. Значи, това което ставаше тайно в школите, Христос го изнесе явно. И тогава има голяма разлика между двете явления — до като първото е само подсказване, символично представяне на великото събитие, защото посветените са знаели за това, второто е самото велико събитие.
към текста >>
Според нашите схващания, цялото
животинско
царство представлява фази, през които човек е минал и е подготвил и събрал материя за да се яви в настоящата си форма.
От къде тогава и как се появиха месоядните животни, като имаме пред-вид, че словото е разумно? Това е една фаза в човешкото развитие. Как се явиха рибите, птиците? При тях се развиха всички отрицателни качества. Това си има своите биологически причини и обяснения, върху които няма да се спирам сега, защото е една обширна материя.
Според нашите схващания, цялото
животинско
царство представлява фази, през които човек е минал и е подготвил и събрал материя за да се яви в настоящата си форма.
Дълга и много интересна е историята на човешкото развитие. Милиони години е отнело на природата. до като създаде настоящата форма на човека. И човек в своята целокупност не е създаден само от една еднородна същина. както мислят никои.
към текста >>
Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си —
съзнанието
ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят.
В ума ще бъде като знание; в душата като чувство, и в духа като сила. С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати.
Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си —
съзнанието
ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят.
В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието.
към текста >>
В настоящата стадия на развитие човек се отличава със
самосъзнание
.
С тези три велики сили можете да разчистите всички мъчнотии, с които сега сте заобиколени. И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят.
В настоящата стадия на развитие човек се отличава със
самосъзнание
.
Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения.
към текста >>
Но човешкото
самосъзнание
е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така.
И всички трябва де правите опити, за да опитате нещата, а не само да вярвате. Според нас, всяко нещо, в което вярваш трябва да го опиташ, за да се усили вярата ти. Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание.
Но човешкото
самосъзнание
е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така.
то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора.
към текста >>
Но чрез само
съзнанието
, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход.
Не се обезсърчавайте от несполучливите опити, продължавайте опетите и ще имате положителни резултати. Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност.
Но чрез само
съзнанието
, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход.
За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен.
към текста >>
За да влезе в пътя на своя възход,
съзнанието
на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново
съзнание
, човек трябва да влезе да живее в
свърхсъзнанието
.
Само по този път на постоянни опити вие ще се доберете до основните положения, върху които ще може да съградите живота си — съзнанието ви ще се разшири и вашите отношения към света и живота ще се изменят. В настоящата стадия на развитие човек се отличава със самосъзнание. Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход.
За да влезе в пътя на своя възход,
съзнанието
на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново
съзнание
, човек трябва да влезе да живее в
свърхсъзнанието
.
В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения. Когато човек почне да живее в свърхсъзнанието, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора. Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен.
към текста >>
Когато човек почне да живее в
свърхсъзнанието
, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора.
Но човешкото самосъзнание е ограничено, и чрез него човек ще има една частична и непълна представа за света и живота; също така. то по самото си естество е поле на противоречия, и затова, докато живее с него, човек се движи между радостта и скръбта, ту скърби, ту се радва — и събира опитност. Но чрез само съзнанието, човек не може да намери пътя на спасението, не може да намери пътя на своя възход. За да влезе в пътя на своя възход, съзнанието на човека трябва да се разшири, трябва да се пробуди ново съзнание, човек трябва да влезе да живее в свърхсъзнанието. В него вече няма страдания и противоречия, в него няма недоразумения.
Когато човек почне да живее в
свърхсъзнанието
, той живее в хармонията и единството на живота и има връзка с всички хора.
Тази връзка е Любовта. А сега връзката между хората не е любовта, и вследствие на това навсякъде съществуват недоразумения и ограничения, и човек не е свободен. До като външни фактори ограничават човека, той не може да бъде свободен. Свободен е човек когато сам си налага ограничения. Това е свободно ограничение.
към текста >>
Човешкото
съзнание
носи страдания.
На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем. По Любовта Христова да мислим, да живеем! И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен! П. Петрова Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда.
Човешкото
съзнание
носи страдания.
Божественото — радости. ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение. Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението.
към текста >>
80.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изследванията на Дьо Роша върху
съзнанието
Бук и гъби (Радиозо) Как невидимите спасяват хората Предотвратено издавяне Хроника Мейбъл Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: В начало бе Словото (X.) Ден на Служенето Духовни токове Словото на Учителя. Възможности и постижения След дъжд (стих. от Д. Станев) Духът на вегетарианството (Г. Събев) Белият лотос (продължение от брой 157 - Мейбъл Колинз) Из науката и живота.
Изследванията на Дьо Роша върху
съзнанието
Бук и гъби (Радиозо) Как невидимите спасяват хората Предотвратено издавяне Хроника Мейбъл Колинз (24) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 157) Когато се пробудих, аз скочих, въобразявайки си, че някой се допира до моето цвете.
Но аз бях сам и моя лотос бе тук. Имаше една маса близо до тежката завеса, която отделяше моята стая от съседната, на тази маса бяха поставени продукти за ядене — мляко и банички. Аз не бях ял миналия ден и бях радостен, че мога. сега да се нахраня. Поставих цвета в дрехата си и отидох към масата.
към текста >>
Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото
Съзнание
еволюция.
Той ме наричаше свой брат, тогава аз разбрах, че розите на моя живот бяха цъфтели, бяха увехнали и бяха преминали завинаги. Аз трябваше да живея за истината в светлината на чистия дух, никакво страдание не трябваше да ме плаши; и, откакто неговата ръка се допре до моята, аз почувствах, че никакво страдание вече не може да ме уплаши. Досега, болката винаги ме заслепяваше от страх, но сега аз знаех, че мога да я посрещна, да я изгася със силна ръка, без страх. Тези нощ аз паднах в сън като в екстаз; аз не знаех дали бях буден или сънувах, но зная това, че моят брат, този, чийто живот бе отнет тук, преди много време, вля в моята душа силата не своя огнен дух и че аз вече никога няма да я изгубя. (следва) В начало бе Словото Източник не всичко, което става в нашия човешки свят и в цялата вселена, е мисълта.
Великата творческа Божия мисъл, символизирана чрез „Словото“, е която е създала сватове те и живота в тях, която поддържа, със своята непреривност, този живот и го тласка постоянно напред, по пътищата на предначертаната в Божественото
Съзнание
еволюция.
Ний самите, и всичко около нас, сме дело на Божията мисъл. Ако Бог би престанал да мисли за нас, ние бихме се стопили, бихме изчезнали моментално, лишени от Божествения живот, който ни изпълва и в когото ний „живеем, движим се и съществуваме“, ние бихме угаснали като електрическата лампа, на която е прекъснат тока. Божията мисъл твори и поддържа световете. Тя е която влива в нас живота, без който ние не можем да съществуваме. Като син на Бога, като негов образ и подобие, човекът е надарен с тази Божия сила — мисълта, която именно го прави човек и подобие на Бога.
към текста >>
Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху
съзнанието
на хората.
Денят, избран за това колективно усилие а областта на мисълта и молитвата е 6 май 1936 г. безразлично по кое време от 5 май по обед, до 6 май по обед. Повтаряйки, поединично или групово тази инвокация, нека знаем, че преследваме трояка цел: Първо, извикването на добрата воля, която не е нищо друго освен желанието да се прави добро в сърцата на всички хора. Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека.
Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху
съзнанието
на хората.
Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство. Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух. Има три неща, които всички ний можем да направим: 1. Лично ний, на 6 май да приложим, в пълна концентрация, тази инвокация, и да дадем израз на това, което тя съдържа.
към текста >>
То е само по отношение на нашето
съзнание
.
Според мен, любовта съществува и вън от човека. Любовта не е в човека, за да казваме, че тя вън от човека не съществува. Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува.
То е само по отношение на нашето
съзнание
.
Ако нямам туй съзнание, няма любов. Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта.
към текста >>
Ако нямам туй
съзнание
, няма любов.
Любовта не е в човека, за да казваме, че тя вън от човека не съществува. Човек е проявление на любовта, а не любовта проявление на човека. Та погрешката е у нас. когато казваме, че любовта вън от човека не съществува. То е само по отношение на нашето съзнание.
Ако нямам туй
съзнание
, няма любов.
Ако аз не я съзнавам, има милиони същества, които я съзнават. Ако аз нямам никакво топло чувство в душата си, това ни най-малко не показва, че любовта не съществува вън от мен. В това време сърцата не други същества горят. Ако в моето сърце не гори любовта, нямам право да мисля, че и в други сърца не гори любовта. И ако в ума на някой човек няма светлина и няма правилни възгледи за нещата, той няма основание да казва, че и другите нямат светлина.
към текста >>
Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на
съзнанието
, както има и степени на музиката.
За Абсолютната Реалност ние имаме само едно понятие — благодарение на тази реалност ние живеем. Хората и всичко в света съществува благодарение на тази Реалност. Всичко в света съществува върху основата на тази Реалност, която е дала живот и съществуване на всичко видимо и невидимо. Като говорим за видими и невидими- неща, имаме предвид онези по-напреднали същество, за които невидимият свят съществува така, както за нас видимият. Има неща, които за по-нисшите същества са невидими, а за по-напредналите са видими.
Тъй че, като говорим за видими и невидими неща, ние разбираме степени на
съзнанието
, както има и степени на музиката.
Ако река да сравнявам степените на музиката, със степените на живота, ще видите, че има едно подобие, защото, сам по себе си, живота е най-голямата музика, която съществува а света. Но същевременно, в живота има и най-големите дисонанси. Този дисонанс в живота не произлиза от самия живот. но произтича от самите нас. Когато някой музикант има дисонанси в свиренето, те не се дължат на цигулката, нито на струните, а на самия майстор.
към текста >>
Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и
животинско
.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме.
Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и
животинско
.
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>
Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и
животинско
.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме.
Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и
животинско
.
Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>
81.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събудих се и почувствах една внезапна тръпка, ведно с ясното
съзнание
, че часът на борбата е дошъл.
Но неговото величие не изчезна из пред очите ми. Аз виждах истината. Аз виждат светлината. И аз се привързвах към това видение със страстно впит поглед. Някой се допре до мен.
Събудих се и почувствах една внезапна тръпка, ведно с ясното
съзнание
, че часът на борбата е дошъл.
Аз станах и погледнах наоколо. Агмад стоеше прав до мене. Той изглеждаше твърде сериозен: лицето му бе по-малко студено, отколкото друг път; в очите му имаше един пламък, какъвто друг път не бях виждал. „Санса, каза той с низък и ясен глас, пронизващ като нож, готов ли си? Тази вечер е последната нощ от големия празник.
към текста >>
Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното,
животинското
и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни.
Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека.
Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното,
животинското
и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни.
Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред.
към текста >>
За да разбере Божиите пътища,
съзнанието
му трябва да се подигне на едно по високо ниво.
Първо Бог създаде човека, и го постави в рая, а сега за да влезе отново в рея, човек трябва до се новороди от Дух и вода. И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища.
За да разбере Божиите пътища,
съзнанието
му трябва да се подигне на едно по високо ниво.
Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници.
към текста >>
82.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Раждане на
свръхсъзнанието
(23. II.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 100 лева Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Вечната поема“ от Auroro ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Божествени и човешки закони Извора на Живота (N.) Стълбище (стих. от О. Славчева) Конгреса на Бълг. вегетар. съюз Словото на Учителя.
Раждане на
свръхсъзнанието
(23. II.
1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък. Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам.
към текста >>
Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното
съзнание
, че не съм сам.
Раждане на свръхсъзнанието (23. II. 1936 г.) Белият лотос (продължение от брой 161 - Мейбъл Колинз) Конят и Человекът (басня – от Дядо Благо) През вековете (Любомир) Мейбъл Колинз (28) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 161) Глава IX. Отведоха ме в моята стая и ме оставиха сам. Прострях се на леглото си и заспах, защото бях много уморен; не се страхувах и, струваше ми се, че главата ми почиваше нa нежната ръка на Царицата на лотоса. Но моят сън бe кротък.
Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното
съзнание
, че не съм сам.
Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано. Но бях в безсъзнание, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и съзнание.
към текста >>
Но бях в
безсъзнание
, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и
съзнание
.
Бях потънал в дълбока забрава, пълна с такава сладост, че всякакви сънища бяха изключени, когато внезапно бях събуден от ясното съзнание, че не съм сам. Събудих се, за да се намеря в тъмнината и мълчанието, но аз изпитвах чувството, което ми бе от по-рано познато. Разбрах, че съм заобиколен от голяма тълпа. Оставах неподвижен, с отворени очи, очаквайки светлината и питайки си чие присъствие ще ми разкрие тя. Тогава аз изпитах нещо, което не бях почувствал по-рано.
Но бях в
безсъзнание
, обаче се чувствах обезоръжен, безсилен, също като да бях лишен от всякакво чувство и
съзнание
.
Не бях неподвижен поради индиферентност или спокойствие. Аз желаех да стана и да поискам да донесат светлина, но не можех нито да се помръдна, нито да издам някакъв звук. Някаква мощна воля се бореше с моята, една толкова силна воля, че малко оставаше да бъда напълно победен, но аз все пак се борех, не исках да се предам. Бях решил да не се подам като сляп роб, овладян в тъмнината от невидим неприятел. Тази борба стана тъй страшна, тъй дива, че най-после аз разбрах, че това с борба за моя живот.
към текста >>
Подпис: Раждане на
свръхсъзнанието
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“.
V. Имат ли добра охота за хранене? VI. С какви хранителни продукти се хранят предимно сега? VII. Ядат ли достатъчно сурови плодове и зеленчуци? VIII. Как се развиват телесно и душевно (умствени способности, какви ученици са и пр.? IX. Какъв характер проявя-ват (кротък, буен и т. н.)?
Подпис: Раждане на
свръхсъзнанието
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа „За да бъдете синове„, 23.02.1936 г,) „За да бъдете синове не вашия Отец, Който е на небесата“.
Баща и син, това са символи на две велики идеи. Бащата, това е началото на нещата; синът — това е краят на нещата. Следователно, крайният резултат не нещата, това е синовността. Някои пишат: какъв е крея на живота ? Да бъдеш син.
към текста >>
То ни показва, че формата обуславя проявленията на живота; а пък самата форма е обусловена от степента на развитието на
съзнанието
.
Не можем да изменим ветровете, бурите и ураганите. Но това, което за човека е невъзможно, непостижимо, неприложимо, за възвишените, за напредналите същества е възможно и постижимо. В природата съществуват разумни закони, според които нещата могат да бъдат приложими или неприложими. Това, което за човека е възможно и приложимо, за животните е неприложимо и невъзможно. Това се дължи на формата на животните.
То ни показва, че формата обуславя проявленията на живота; а пък самата форма е обусловена от степента на развитието на
съзнанието
.
И човек най първо трябва да знае, какво може де направи във формата, която сега има. Защото формата, това е една възможност. Всяка функция се проявява в известна форма. Всяка функция има известно отправление. Както функцията на стомаха е храносмилането, на дробовете дишането.
към текста >>
Те са —неговото
подсъзнание
, неговото
съзнание
, неговото
самосъзнание
и неговото
свръхсъзнание
.
Както радиото от далеч схваща звуковите вълни и ги предава, така и мозъкът възприема мислите и ги предава. Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота.
Те са —неговото
подсъзнание
, неговото
съзнание
, неговото
самосъзнание
и неговото
свръхсъзнание
.
Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието.
към текста >>
Ако иска да разгледа живо та на своето
подсъзнание
, човек трябва да се върне в своето минало, понеже
подсъзнанието
съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните.
Значи мозъкът възприема мисълта от друг свят. Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание.
Ако иска да разгледа живо та на своето
подсъзнание
, човек трябва да се върне в своето минало, понеже
подсъзнанието
съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните.
Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът.
към текста >>
Всичко това е складирано в
подсъзнанието
и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото.
Чрез мозъка ние се влияем от един свят много по-висок от нашия. Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните.
Всичко това е складирано в
подсъзнанието
и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото.
Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът.
към текста >>
Съзнанието
пък е областта, в която специфично е вложена опитността на
животинското
царство.
Сега аз искам да ви занимая с онзи възвишен живот, който е скрит в човека. В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото.
Съзнанието
пък е областта, в която специфично е вложена опитността на
животинското
царство.
Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай.
към текста >>
Човек, който иска да изучава животните трябва да има
съзнание
.
В човека има четири прозорци, чрез които той може да наблюдава живота. Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство.
Човек, който иска да изучава животните трябва да има
съзнание
.
Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието. И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай.
към текста >>
Най високата точка, до която животните са достигнали, това е
съзнанието
.
Те са —неговото подсъзнание, неговото съзнание, неговото самосъзнание и неговото свръхсъзнание. Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание.
Най високата точка, до която животните са достигнали, това е
съзнанието
.
И най-великото нещо, което съзнанието на животните е родило, това е страхът. Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони.
към текста >>
И най-великото нещо, което
съзнанието
на животните е родило, това е страхът.
Ако иска да разгледа живо та на своето подсъзнание, човек трябва да се върне в своето минало, понеже подсъзнанието съдържа всички опитности на миналите векове и то не само на неговия живот но и на безброй същества не само на човешките раси, но и на растенията и на животните. Всичко това е складирано в подсъзнанието и онези, които разбират тези закони, могат да се ползват от неизчерпаемото богатство на миналото. Съзнанието пък е областта, в която специфично е вложена опитността на животинското царство. Човек, който иска да изучава животните трябва да има съзнание. Най високата точка, до която животните са достигнали, това е съзнанието.
И най-великото нещо, което
съзнанието
на животните е родило, това е страхът.
Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска.
към текста >>
Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото
самосъзнание
, което определя човека като човек.
Животните разрешават всички противоречия чрез страхът. За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска.
Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото
самосъзнание
, което определя човека като човек.
Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания. Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен.
към текста >>
Но
самосъзнанието
донесе за хората почти непоносими страдания.
За основа на своето царство те поставиха насилието и казаха: до като имаш дълги и здрави крака, бягай. Пази се, страхувай се и бягай. Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска. Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек.
Но
самосъзнанието
донесе за хората почти непоносими страдания.
Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло.
към текста >>
Самосъзнанието
се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил.
Те казват: слабият да бяга, а силният да го гони. И ако силният хване слабия, той има право да постъпва с него както иска. Когато се явява човека на земята в него се събужда тъй нареченото самосъзнание, което определя човека като човек. Но самосъзнанието донесе за хората почти непоносими страдания. Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса.
Самосъзнанието
се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил.
До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло. Само съзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници.
към текста >>
Само
съзнанието
е една област, през която трябва да минем.
Когато се казва, че човек бил създаден по образ и подобие Божие това е само едната страна на въпроса. Самосъзнанието се роди в човека от момента, когато той почувства, че е съгрешил. До това време човек не знаеше какво нещо е грехът. Той беше свободен. От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло.
Само
съзнанието
е една област, през която трябва да минем.
И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница.
към текста >>
от състоянието на
самосъзнанието
и ще влязат в
свръхсъзнанието
.
От момента, когато съгреши, той започна да чувства в себе си две състояния: едното тъмно, а другото — светло. Само съзнанието е една област, през която трябва да минем. И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е.
от състоянието на
самосъзнанието
и ще влязат в
свръхсъзнанието
.
Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий.
към текста >>
До тогава докато човек живее в
самосъзнанието
, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в
самосъзнанието
са такива, че той не може да не прави погрешки.
И тя си има своите граници. Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница.
До тогава докато човек живее в
самосъзнанието
, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в
самосъзнанието
са такива, че той не може да не прави погрешки.
Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание.
към текста >>
Човек трябва да влезе да живее в
свръхсъзнанието
, където условията ще се изменят.
Там човек няма да остане вечно. Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки.
Човек трябва да влезе да живее в
свръхсъзнанието
, където условията ще се изменят.
А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии.
към текста >>
А щом влезе да живее в
свръхсъзнанието
, човек става истински човек или син Божи.
Следващата фаза е, когато хората ще излязат от състоянието на робството т. е. от състоянието на самосъзнанието и ще влязат в свръхсъзнанието. Ние сме близо до тази граница. До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят.
А щом влезе да живее в
свръхсъзнанието
, човек става истински човек или син Божи.
Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи. който има развито в себе си свръхсъзнание. Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят.
към текста >>
който има развито в себе си
свръхсъзнание
.
До тогава докато човек живее в самосъзнанието, той всякога ще прави погрешки и ще ги поправя, защото условията,при които живее в самосъзнанието са такива, че той не може да не прави погрешки. Човек трябва да влезе да живее в свръхсъзнанието, където условията ще се изменят. А щом влезе да живее в свръхсъзнанието, човек става истински човек или син Божи. Значи, смисъла на живота се заключава в това да бъдем синове Божий. Под думата човек или син на Отца се разбира само онзи.
който има развито в себе си
свръхсъзнание
.
Сега съвременните хора се готвят за синове, но още не са синове Божии. Ако бяха синове, те нямаше да правят такива грехове, каквито днес правят. Те правят неща, които не са хубави и казват, че Бог е благ. Благ е Бог, защото прощава греховете на всички страдащи. Но хората, като грешат, не могат да използват Божиите блага и после питат — защо Бог не им помага.
към текста >>
Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам
свръхсъзнание
.
И да имам човещина в счупената стомна е невъзможно да наливам вода. В пукната стомна вода не се налива. Съвременните хора са пукнати стомни, затова Господ не им помага. Щом не разбирате Божиите закони, вие сте пукната стомна. Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага.
Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам
свръхсъзнание
.
То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите.
към текста >>
От каквато болест и да страдате това
съзнание
у вас ще ви покаже, как да се излекувате.
Затова се изисква знание от хората, за да пресъздават своя организъм, за да могат да се ползват от Божиите блага. Само така ние ще можем да разчитаме на онова малкото в себе си, което някой наричат интуиция, а аз наричам свръхсъзнание. То е един Божествен зародиш, който сега се развива в човешката душа. Всеки. който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко.
От каквато болест и да страдате това
съзнание
у вас ще ви покаже, как да се излекувате.
Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат.
към текста >>
И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това
съзнание
.
който е слушал Божественото в себе си глава не го е боляла. И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път.
И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това
съзнание
.
Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре.
към текста >>
Всички християнски апостоли имаха това
съзнание
в себе си в по-голяма или по-малка степен.
И да го боли глава, ще го боли много малко. От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание.
Всички християнски апостоли имаха това
съзнание
в себе си в по-голяма или по-малка степен.
Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне.
към текста >>
Когато в човека се пробуди това
свръхсъзнание
, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат.
От каквато болест и да страдате това съзнание у вас ще ви покаже, как да се излекувате. Каквато мъчнотия и да имате, то ще ви покаже, как да я разрешите. В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен.
Когато в човека се пробуди това
свръхсъзнание
, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат.
Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание.
към текста >>
Всеки човек, у когото трябва да се развие
свръхсъзнанието
, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания.
В каквото социално затруднение и да се намирате, то ще ви покаже изходния път. И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени.
Всеки човек, у когото трябва да се развие
свръхсъзнанието
, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания.
Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание. След това вече римската империя не можеше да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат.
към текста >>
Христос, който дойде до
свръхсъзнанието
, до космичното
съзнание
, в последния ден трябваше да умре.
И нещастията на хората идат от това, че не вярват в това съзнание. Всички християнски апостоли имаха това съзнание в себе си в по-голяма или по-малка степен. Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания.
Христос, който дойде до
свръхсъзнанието
, до космичното
съзнание
, в последния ден трябваше да умре.
Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне. В него функционираше в пълен размер космическото съзнание. След това вече римската империя не можеше да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше.
към текста >>
В него функционираше в пълен размер космическото
съзнание
.
Когато в човека се пробуди това свръхсъзнание, той е вече във връзка с възвишените същества в света, които му помагат. Много хоро имат такива опитности, но те не тръбят за тях, защото ги считат свещени. Всеки човек, у когото трябва да се развие свръхсъзнанието, докато дойде до това положение, той непременно трябва да мине през Христовите страдания. Христос, който дойде до свръхсъзнанието, до космичното съзнание, в последния ден трябваше да умре. Той трябваше да бъде разпнат на кръста, и в третият ден да възкръсне.
В него функционираше в пълен размер космическото
съзнание
.
След това вече римската империя не можеше да Му заповядва. И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало.
към текста >>
Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на
свръхсъзнаниего
в нея.
Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса.
Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на
свръхсъзнаниего
в нея.
И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: бялата раса сега е бременна.
към текста >>
И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в
самосъзнанието
, а не са дошли до
свръхсъзнанието
.
Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея.
И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в
самосъзнанието
, а не са дошли до
свръхсъзнанието
.
За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: бялата раса сега е бременна. Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса.
към текста >>
За да дойде до
свръхсъзнанието
, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света.
На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено. Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта Христова. Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието.
За да дойде до
свръхсъзнанието
, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света.
Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор. И тогава не след години, но само след няколко часа вие ще можете да проверите онази истина, която искате да знаете. И сега цялото брожение, в което се намира съвременното човечество, съвременната култура или бялата раса, аз ги определям с няколко думи, а именно: бялата раса сега е бременна. Големите мъчнотии, които човечеството днес прекарва, аз ги считам като бременност на бялата раса. Днес цялата бяла раса се мъчи да роди, и ще роди.
към текста >>
Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на
самосъзнанието
, и в този път по-нататък не може да се отиде.
Досега вие сте градили с човешки мисли. Благодарение на тях, вие днес имате тези хилави тела, които след 40 — 50 — 60 години остаряват и започвате да се подпирате с тояжка, и заминавате за онзи свят, без да сте разбрали защо сте се родили, защо сте живели и най-после защо умирате. И след всичко това ще питате — защо Бог, който е съвършен, създаде тези противоречия в живота? Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие.
Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на
самосъзнанието
, и в този път по-нататък не може да се отиде.
Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората. С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява. Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона.
към текста >>
А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното
съзнание
в хората.
И след всичко това ще питате — защо Бог, който е съвършен, създаде тези противоречия в живота? Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум.
А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното
съзнание
в хората.
С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява. Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници.
към текста >>
С раждането на това ново
съзнание
ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява.
Противоречията ние ги създадохме, а Бог само ги допуска по закона на свободата, която ни е дал. Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората.
С раждането на това ново
съзнание
ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява.
Докато хората живеят в самосъзнанието, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата. Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев.
към текста >>
Докато хората живеят в
самосъзнанието
, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата.
Противоречията са резултат на едно отклонение в човешкото развитие. Днес хората са дошли до положение да вярват повече на човешкото, отколкото на Божественото, което се дължи на факта, че са стигнали до крайните предели в развитието на самосъзнанието, и в този път по-нататък не може да се отиде. Следствие на това и страданията и противоречията са стигнали до своя максимум. А това е вече признак, че сме пред прага на раждането на космичното съзнание в хората. С раждането на това ново съзнание ще се роди и новата култура, ще се роди новият човек, ще се роди синът Божи, който ще разбира волята на Отца си и ще я изпълнява.
Докато хората живеят в
самосъзнанието
, те не могат да изпълнят волята Божия, и не могат да разберат вътрешния смисъл на свободата.
Те са хора на дълга и закона. И техния морал е определен от закона. Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев. От 2000 души по един лев, това правят 2000 лева, които той прибира а своя джоб.
към текста >>
Това е човека на
самосъзнанието
.
Гледате някой съвременен фабрикант има около 2000 работници. И като дойде да им плаща, почти от всички ще задържи по половин — един лев. От 2000 души по един лев, това правят 2000 лева, които той прибира а своя джоб. Той им казва: като се пооправят работите ми, аз ще ви доплатя. А това оправяне никога не дохожда.
Това е човека на
самосъзнанието
.
Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието.
към текста >>
Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на
самосъзнанието
, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат.
А това оправяне никога не дохожда. Това е човека на самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат.
Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на
самосъзнанието
, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат.
И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно.
към текста >>
И това ще продължава до като хората продължават да живеят в
самосъзнанието
.
Това е човека на самосъзнанието. Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат.
И това ще продължава до като хората продължават да живеят в
самосъзнанието
.
В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита.
към текста >>
В
самосъзнанието
няма никакво разрешение на социалните противоречия.
Този човек не влиза в положението на работниците, че и тези хора като него се нуждаят от пари. Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието.
В
самосъзнанието
няма никакво разрешение на социалните противоречия.
Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия.
към текста >>
Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в
свръхсъзнанието
.
Каквото право има той да живее по-добре, такова право имат и те. Така трябва де мисли той, за да го считат като брат. Причината за тези отношения, които съществуват между работници и господари и между всички хора въобще, е тази, че те живеят всички във фазата на самосъзнанието, където всеки гледа само своите интереси, и никои не може да влезе в положението на другите, да види, че и те като него имат нужди, да разбере че и те като него страдат. И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия.
Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в
свръхсъзнанието
.
Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно. И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез самосъзнанието, трябва да се изживее докрай, до се опита. Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия. Само когато желанията се реализират, и се опита плода им, може да стане смяна на енергията.
към текста >>
И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез
самосъзнанието
, трябва да се изживее докрай, до се опита.
И това ще продължава до като хората продължават да живеят в самосъзнанието. В самосъзнанието няма никакво разрешение на социалните противоречия. Разрешение на всички противоречия — индивидуални и социални, има само в свръхсъзнанието. Сега другото положение, на което искам да се спра, е следното: Съществува един закон, според който никоя човешка мисъл, каквато и да е тя — положителна или отрицателна, не може да се спре. Тя трябва да се опита непременно.
И сегашният строй, който е резултат на мислите, проявени чрез
самосъзнанието
, трябва да се изживее докрай, до се опита.
Всички човешки желания трябва да се изпълнят, защото всяко едно желание е турило в движение известна енергия, която ако не постигне целта си, ще произведе експлозия. Само когато желанията се реализират, и се опита плода им, може да стане смяна на енергията. Запример, ако човек спре известно движение, то може да се превърне в топлина. Топлината може да се превърне в светлина. Светлината може да се превърне в чувстване.
към текста >>
До като хората живеят в
самосъзнанието
, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо.
Че идеите на Христа са възвишени, това е така. Но Христос не е проповядвал едно учение, което не е приложимо. Приложимо е Христовото учение. Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи. Всеки може да го опита, но трябва да изучава законите на това учение.
До като хората живеят в
самосъзнанието
, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо.
Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен. Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра.
към текста >>
Докато живеят в
самосъзнанието
хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен.
Но Христос не е проповядвал едно учение, което не е приложимо. Приложимо е Христовото учение. Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи. Всеки може да го опита, но трябва да изучава законите на това учение. До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо.
Докато живеят в
самосъзнанието
хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен.
Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са.
към текста >>
Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до
свръхсъзнанието
, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека.
Учението на Христа всеки индивидуално може да го приложи. Всеки може да го опита, но трябва да изучава законите на това учение. До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо. Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен. Такова е състоянието на съвременните хора.
Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до
свръхсъзнанието
, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека.
И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг.
към текста >>
Човекът на
свръхсъзнанието
е човек с непоколебима вяра.
До като хората живеят в самосъзнанието, те ще намират че учението на Христа е много възвишено, не е приложимо. Докато живеят в самосъзнанието хората ще се озлобяват, ще се мразят, ще се ненавиждат, ограбват, насилват — а всичко това обезсмисля живота и го прави тежък и ужасен. Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество.
Човекът на
свръхсъзнанието
е човек с непоколебима вяра.
Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са. И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас.
към текста >>
И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото
съзнание
, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество.
Такова е състоянието на съвременните хора. Но за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете до свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят имено за повдигане на цялото човечество. Човекът на свръхсъзнанието е човек с непоколебима вяра. Той има вяра във всички хора и ги познава такива, каквито са.
И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото
съзнание
, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество.
И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни.
към текста >>
По такъв начин постепенно се развива
свръхсъзнанието
и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни.
И животното, колкото и да е лошо, колкото и да е низко неговото съзнание, ако го погледнеш с разположение, и то може да измени своето естество. И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват.
По такъв начин постепенно се развива
свръхсъзнанието
и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни.
Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга.
към текста >>
Хората днес страдат от своето
самосъзнание
.
И хората се нуждаят от това, да имат доверие един а друг. Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни.
Хората днес страдат от своето
самосъзнание
.
С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко. А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат.
към текста >>
С своето
самосъзнание
, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко.
Но съвременните хора не вярват нито в себе си, нито в другите, в следствие на което е голямата трагедия в душата на съвременния човек. Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание.
С своето
самосъзнание
, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко.
А при свръхсъзнанието се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени. Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира.
към текста >>
А при
свръхсъзнанието
се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени.
Ако вярвате в човека, той се разполага към вас и внася нещо хубаво във вас. Достатъчно е, само да разбере, че ти имаш добро разположение към него, той ще внесе онази Божествена светлина във вас, чрез която, дарбите, които Бог е вложил в душата ви, ще започнат да се развиват. По такъв начин постепенно се развива свръхсъзнанието и вие започвате да виждате, че невъзможните работи стават възможни. Хората днес страдат от своето самосъзнание. С своето самосъзнание, те образуват около себе си една неприятна атмосфера, и започват да гледат критически, с недоверие на всичко.
А при
свръхсъзнанието
се образува една приятна атмосфера, една приятна аура, та като влезете във връзка с един такъв човек, вие се усещате разположени.
Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира. И тогава вие казвате: Има добри хора а света.
към текста >>
Добри хора са ония, у които Божественото
съзнание
се е въздигнало и въздига.
Този човек ни най-малко няма намерение да ви използва. От-далеч още като ви види, той иска да ви направи някаква услуга. Той си казва: ще направя една услуга на този брат. Тогава вие чувствате, че има един човек в света, който ви разбира. И тогава вие казвате: Има добри хора а света.
Добри хора са ония, у които Божественото
съзнание
се е въздигнало и въздига.
Следователно, всички трябва да имаме вяра в онова, което е вложено у нас. И цялата земя представя възможности да учи човек. Земята е едно училище, през което човек непременно трябва да мине. По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище.
към текста >>
Но до като живее със
самосъзнанието
си, човек не може да излезе вън от земята.
И цялата земя представя възможности да учи човек. Земята е едно училище, през което човек непременно трябва да мине. По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове.
Но до като живее със
самосъзнанието
си, човек не може да излезе вън от земята.
Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието.
към текста >>
Само когато се развие до висока степен
свръхсъзнанието
, човек вече може да излезе извън границите на земята.
Земята е едно училище, през което човек непременно трябва да мине. По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята.
Само когато се развие до висока степен
свръхсъзнанието
, човек вече може да излезе извън границите на земята.
Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно.
към текста >>
Затова казвам, че бъдещето е за хората на
свръхсъзнанието
.
По своето място в слънчевата система земята заема последно място. Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята.
Затова казвам, че бъдещето е за хората на
свръхсъзнанието
.
Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание.
към текста >>
Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до
свръхсъзнанието
, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие
свръхсъзнанието
.
Земята не е единственото училище, през което човек трябва да мине, и при това тя е временно училище. Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието.
Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до
свръхсъзнанието
, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие
свръхсъзнанието
.
Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
към текста >>
Когато се пробуди
свръхсъзнанието
в човека, той вече живее в любовта.
Като завършат учението си на земята, хората ще отидат в по-хубави, в по-уредени светове. Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието.
Когато се пробуди
свръхсъзнанието
в човека, той вече живее в любовта.
Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени.
към текста >>
Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на
свръхсъзнанието
.
Но до като живее със самосъзнанието си, човек не може да излезе вън от земята. Само когато се развие до висока степен свръхсъзнанието, човек вече може да излезе извън границите на земята. Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта.
Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на
свръхсъзнанието
.
Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца.
към текста >>
Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото
свръхсъзнание
.
Затова казвам, че бъдещето е за хората на свръхсъзнанието. Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно.
Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото
свръхсъзнание
.
Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II.
към текста >>
Човешкото
свръхсъзнание
подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
Онзи, който знае как да използва условията, той лесно може да дойде до свръхсъзнанието, но онзи, който не може да ги използва, за него са нужни хиляди години докато придобие свръхсъзнанието. Когато се пробуди свръхсъзнанието в човека, той вече живее в любовта. Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание.
Човешкото
свръхсъзнание
подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце.
Любовта прави всички хора Божествени. Сега желая на всички ви да се сдобиете със свръхсъзнанието което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца. Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г.
към текста >>
Сега желая на всички ви да се сдобиете със
свръхсъзнанието
което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца.
Законът на любовта, това е правия, бързия път за пробуждане на свръхсъзнанието. Той е единственият път по който хората се развиват правилно. Когато хората се развиват правилно, това е любовта, която подхранва човешкото свръхсъзнание. Човешкото свръхсъзнание подхранва човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце. Любовта прави всички хора Божествени.
Сега желая на всички ви да се сдобиете със
свръхсъзнанието
което да подхрани вашите духове, вашите души, вашите умове и сърца.
Само по този път ще постигнете всичките си благородни желания. 23. II. 1936 г. Конят и Человeкът (басня) Нqкога конят бил мъничък колкото домашно кученце. Държали го вкъщи, да си играят децата се него.
към текста >>
Чрез нейното
съзнание
влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея.
Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването.
Чрез нейното
съзнание
влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея.
Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи политнаха и до моят слух. Вдигнах поглед по околните къщи, на кои го и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион. И пак се върнах веднага със съзнанието си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше.
към текста >>
И пак се върнах веднага със
съзнанието
си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше.
Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея. Оставаше да слушам с неговата душа. Няколко думи политнаха и до моят слух. Вдигнах поглед по околните къщи, на кои го и той гледаше. И когато той прочете някакво обявление, аз вече знаех, че съм във Франция, в Лион.
И пак се върнах веднага със
съзнанието
си, което се заоблачи изведнъж, за да видя че тя плачеше.
Тогава я погледнах. Очите и бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й шоколадови, а в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания. Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето пътя който й предстоеше. Сивотата на неизвестното мъчно отваряше вратите си. Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак.
към текста >>
Върнах отново
съзнанието
си и казах; — Не тъгувайте.
Очите и бяха канелени, сама тя имаше доста бяло лице, косите й шоколадови, а в чертите й имаше нещо меко, което винаги е резултат от много страдания. Оставих я да плаче и потърсих в бъдещето пътя който й предстоеше. Сивотата на неизвестното мъчно отваряше вратите си. Опитах полека да изляза от тоя неопределен облак. Вместо да се развидели, той стана по тъмен.
Върнах отново
съзнанието
си и казах; — Не тъгувайте.
Человекът, който очаквате от толкова дълго време, е добре. — Но жив ли е? Здрав ли е? Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех.
към текста >>
Тя веднага ангажира
съзнанието
си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето.
— Но жив ли е? Здрав ли е? Аз вече два месеца нямам нито редче от него. Най-лошото мислех. Казах й.
Тя веднага ангажира
съзнанието
си с картината, която й дадох, а аз се опитах да потърся това, което й носеше бъдещето.
Тоя път това като че ли беше по лесно. Полетях сякаш в едно голямо сиво поле, което след малко разбрах, че изглеждаше само такова, защото бързината на движението беше страшна. Страшна по човешките понятия, за които бързината на светлината е чудовищна — 300,000 км. в секунда, а имаше същества, които се движеха така бързо, че светлината им се струваше като твърда почва, както на нас земния път, шосетата . . .
към текста >>
И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява
съзнанието
, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща.
. . О! тия картини трябва да се гледат без да трепне ни една фибра на сърцето ти, нито една клетки от мозъка ти, защото всичко ще се изгуби изведнъж и дълго няма де се отварят страниците на миналото наново пред теб. Минават гори, реки . . . някъде другаде е това — не вече в Египет.
И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява
съзнанието
, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща.
Група конници летят — тесен път се провира между вековни дървета. Върху тях налитат отстрани. Грабват момиче облечено в черни и ясно жълти дрехи на ивици, някаква благородница . . . Момъкът е повален мъртъв.
към текста >>
Най-после тя е долу, почти в
безсъзнание
пада на ръцете, които я чакат.
Тя заслиза, а стълбата се клати — високо е зданието и черни пропастите, които го заобикалят. Може би това е нощем — аз това не питам. но гледам, защото тук всичко хвърчи . . . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира.
Най-после тя е долу, почти в
безсъзнание
пада на ръцете, които я чакат.
И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>
Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без
съзнание
обратно в манастира .
. . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . .
Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без
съзнание
обратно в манастира .
. . (следва)
към текста >>
83.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 196
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато се реех там, потънал в мистичното
съзнание
на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат.
Тя не само че бе силна, но бе и неуязвима. За нея вече се свърши времето на мизерното съществуване а тези отслабнала форма; тя бе се изтръгнала от този затвор, в който толкова време бе задържана. И това бе само за да се прояви в друга форма, в един здрав, красив и чист храм. Докато тълпата развълнувана, обзета от гняв поради противодействието на жреците, напираше заплашително, много жертви на нейния гняв бяха паднали около мен. Близо до моето безчувствено тяло се бе прострял Агмад, премазан до смърт от тълпата и на страна от мене, срещу леглото, на което лежах бе простряно мъртво прекрасното тяло на Мален.
Докато се реех там, потънал в мистичното
съзнание
на душата, аз забелязах тия паднали духове, потъмнели от порока и амбицията, които царицата на желанието бе запалила в тях, принудени да се хвърлят в този неизбежен кръг, от който не могат да се изтръгнат.
Душата на Агмад се беше устремила с бясна ярост, като една черна, нощна птица и Мален, този млад жрец, който ме бе завел до града, го следваше с бърз полет. Той, който подчинявайки се на правилата на своето звание, бе запазил чистотата на тялото си, вътре в себе си бе почернял от непрестанното и незадоволено желание; но тялото му лежеше, като откъснат цвят, красиво като лотос, когато почва де се разтваря над водната повърхности. Чувствах, че моята царица, моята майка ме задържаше в своите обятия за да ми попречи да избягам от сцената а на ужаса. „Възвърни се към твоето дело, каза тя; то е още недовършено. Ето новата дреха, която ти ще носиш, тя ще бъде твоето облекло, когато поучаваш моя народ“.
към текста >>
Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в
съзнанието
си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини!
Те не могат да видят нищо от истинския цвят, те не могат дори да го обезобразят чрез модерната култура, защото той стои над всека тяхна власт. Той расте във самия организъм на човека и неговия корен се пои от дълбините на водата на живота. Той цъфти в един свят на творчество, който човекът не може да достигне освен в моменти на пълно вдъхновение, когато фактически той е нещо повече от човек. Ето защо, макар че неговото стебло расте в нашия свет, този цвят не може де бъде видян, нито точно описан освен от тогова, който стои толкова високо над обикновените хора, че може да проникне с погледа си в сърцето на цвета, там гдето той цъфти, безразлично дали на изток или в мрачния запад. Той ще прочете там тайните пътища на силите, които управляват физическия свят и ще види написана там науката на мистичната сила.
Той ще се научи да разкрива духовните истини и да влиза в живота на своето висше аз; той ще се научи също да задържа в
съзнанието
си величието на това висше аз, продължавайки да живее върху тая планета дотогава, докато е необходимо: да живее там в непрестанна деятелност докато неговото дело бъде напълно завършено и когато всички, които търсят истината са научили трите велики истини!
„Човешката душа е безсмъртна“ „Принципът, който ни дава живот пребивава в нас и вън от нас; той е безсмъртен и вечно добротворящ“. „Всеки човек определя сам, по един абсолютен начин, своята собствена съдба.“ Край Стимули на живота Знание, сила и любов. това са три главни стимули о живота на човека. Учителя Знанието, силата и Любовта са три свързани неща. Те едно без друго немогат.
към текста >>
Тя бушува в окаменялото му сърце, напомняйки му всичките неправилни мисли, желания и постъпки до тогава, докато започне да се събужда неговото
съзнание
.
Съвестта дава но човека най-добрите съвети и винаги го предпазва от лоши мисли, нечисти желания и неблагородни постъпки. Човек бърза безцелно за някъде; той е зает със своята личност и с окръжаващият го физически свят, той няма време да се вслушва в гласа на своята съвест и даже счита вслушването в съвестта си за слабост на своя характер. Благодарение на това пренебрегване на своята съвест, той попада под влияние на своята нисша природа и пада все по-долу, ставайки даже роб на своите страсти и животински инстинкти. Той потъпква своята съвест като се старае да намери оправдание на това свое падение; но съвестта, която е източник на истината в човека, никога не е съгласна на такава сделка, на тазова самооправдание. Нейния глас все по-силно и по-силно говори на човека за правда, за истина.
Тя бушува в окаменялото му сърце, напомняйки му всичките неправилни мисли, желания и постъпки до тогава, докато започне да се събужда неговото
съзнание
.
Той започва да се замисля за това, че не е бил в контакт със своята съвест и благодарение на това се е отдалечил от истината. Съзнавайки своите грешки, човек страда, нещо го измъчва все по-силно и по-силно и тази силна мъка се превръща на плач в неговата душа. И този вътрешен плач като че ли прави цялото му същество да потръпва и разтърсва тъмната страна на неговия живот. Всичките душевни страдания на човека се изписват на неговото лице. Неговите очи като че ли се покриват с мъгла; той се чувства нещастен и самотен в света и като че ли се намира на края на някакво пропаст.
към текста >>
Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето
съзнание
, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината.
На земята човек се гордее със скъпоценностите, които е спечелил. Но ако той знае усилията и труда, чрез които са придобити, би ли се чувствал щастлив? Ако той може да види завистта у онези, които нямат възможност, а искат да ги притежават, би ли могъл да им се радва? Човек се стреми с какви ли не усилия да придобие тия земни благо, колко повече е необходимо да се стреми да придобие онези скъпоценности, които ще облагородят душевния му живот. Човек вече като че ли е забравил защо е дошъл на земята; забравил е смисъла на живота си и е загубил чистотата не своя вътрешен мир, на своето „аз.“ Потопен в бушуващия живот на физически удоволствия; зает с разрешаването на световни въпроси, той става роб на материални богатство, служи на дявола, без да се замисля за последствията от този живот, който води и от неправилните си мисли и че предавайки се на физическия живот той се отделя от висшия свят.
Находчив и усърден при създаване на материално благоденствие, защо да не обмисля и контролира човек всяка своя мисъл, преди още да я допусне в своето
съзнание
, в своите мозъчни клетки, водейки с нея следния разговор: ти си доста тежка мисъл, аз не искам да те допусна в своите тънки мозъчни клетки, които са създадени за чисти, светли и творчески мисли, мисли на светлината.
Чрез водата човек се освобождава от всичко нечисто, тя е емблема на чистотата и символ на любовта. Щом като човек всеки ден употребява емблемата на чистотата и символа на любовта, то той е длъжен да има в своя ум само чисти и светли мисли и да бъде в съгласие със своята съвест; да върви напред по пътя на истината без да се обръща назад. Едно малко усилие и човек ще направи крачка напред. Вслушан в гласа на съвестта си, той трябва да прегледа всички свои възгледи да направи генерално почистване и след това за да прогресира той трябва непрестанно да следи за абсолютна чистота на своите мисли, чувства, желания и постъпки. Когато ума и сърцето на човека бъдат чисти, в него ще се появи зародиша на святостта, защото абсолютната чистота има свръзка със святостта.
към текста >>
из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново
съзнание
, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия.
Моралният идеал и военният идеал са напълно противоречиви. При сегашните модерни условия на света вярата, че победата поражда просперитет, се е показала лъжлива“ . . . Директорът на бюрото подчертава, че е невъзможно да се очаква едно здраво стопанско възстановяване до тогава, до когато има опасност от военни конфликти. Свикването на една международна стопанска конференция е наложително, като средство за разрешаване на разните политики, които тормозят сега мира, а без мир няма социален напредък.
из в-к „Зора“ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ В зората на новата епоха (Разработка на Влад Пашов по неделната беседа „Ето младоженецът иде“, 8 март 1936 г.) Съвременното човечество се намира пред прага на една нова епоха, пред прага не пробуждането на ново
съзнание
, пред прага на нов живот, в който ще се даде разрешение на всички индивидуални и социални противоречия.
Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот.
към текста >>
Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и
животинското
царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие.
Новата епоха ще се отличава с ново разбиране на живота; с нов начин на живеене. Тъй както са поставени да живеят съвременните хора — да работят от сутрин до вечер само за да си изкарат прехрана — това е робски живот. И всички хора днес търсят пътища, за да се излезе от това тежко положение. Религията се стреми по свой начин да намери разрешение на проблемите; държавата също така търси пътища за изход от това положение, философските и социални школи предлагат различни системи и методи за подобрение на положението, но при есе това работите не се оправят. Всички имат добри желания, но не е достатъчно само доброто желание, а е необходимо и основно познаване не човека и законите, които регулират неговия живот.
Но за да се доберем до тези закони, трябва преди всичко да проучим основно развитието на органическия процес още от минералното царство, да минем през растителното и
животинското
царства, и най-после да проследим развитието и на човека в неговото многомилионно годишно развитие.
Като проучим целия този сложен процес, ще видим, че във всяка епоха са разрешавани специални противоречия, и в разрешенията на тия противоречия се е състоял прогреса. И всички органически същества са изложени на нескончаеми страдания, само че различните същества различно ги схващат; даже и в разбиранията на хората има различие — философът разбира страданията по един начин, обикновения човек ги разбира по друг начин. Всеки човек се стреми да настане една нова епоха в живота му. Но всяка нова епоха се предшества от много неблагоприятни условия. Преди създаването на тази епоха, в която живеем сега, ако се повърнем 5 — 6 милиона години назад, ще видите какви големи катаклизми и катастрофи е имало на земята, докато се при-готвят сегашните условия.
към текста >>
Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново
съзнание
у хората.
В Евангелие го новата епоха е представена като младоженец, който пристига посред нощ и заварва някои от онези, които го чакат, че са заспали. Хората заспиват под тежестта на големите страдания; те заспиват, за да забравят своите скърби и страдания. Но със заспиване и опиване въпросите се отлагат, но не се разрешават. Необходимо е едно основно разрешение на въпросите и противоречията. които тормозят съвременния човек.
Но затова е необходимо знание, необходимо е да се пробуди ново
съзнание
у хората.
Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея. Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота.
към текста >>
Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото
съзнание
и като последствие от тази промяна в
съзнанието
ще се създадат н новите отношения.
Съвременните хора, със своите разбирания са си създали такива отношения, такива порядки, създали са една такава атмосфера, че сами се задушават в нея. Представете си, че се намира те в едно здание, в което име много хора и е добре затворено, че не влиза чист въздух от вън. Докато въздуха е бил чист, те са били, радостни и весели, но постепенно въздуха се разваля, и те усещат че им става нещо неприятно, задушават се. Генова е състоянието и на съвременните хора — и всички техни опити за подобрение са само опити за изкуствено поддържане на живота в стаята с нечистия въздух. Това са палиативи, които не дават разрешение на въпросите на живота.
Необходими са коренни реформи в живота на съвременния човек, конто да засегнат преди всичко човешкото
съзнание
и като последствие от тази промяна в
съзнанието
ще се създадат н новите отношения.
Необходимо е широко да се разтворят прозорците на човешкия живот, за да влезе чистия въздух, който носи новия живо! ъ. И съвременните хора страдат, че не знаят да използват чистия въздух — разбрано в буквален и преносен смисъл. Затова казвам, че е необходимо хората да се учат да дишат правилно. за да се ползват от благата на живота. Може да четете различни книги върху науката за дишането и пак да не знаете да дишате правилно.
към текста >>
Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на
свръхсъзнанието
, която ни показва истинския път на живота.
Непример, четеш една книга, и ти казва нещо вътре в тебе, че не е хубава. Не можеш да го докажеш, но чувстваш го, че не е право. Някой човек постъпва по известен начин, и нещо вътре му казва, че не постъпва право. Всички хора имат туй вътрешно чувство, но не всички хора се вслушват в него. То е едно предпазително чувство.
Това е тъй наречената Божествена интуиция, проблясъци на
свръхсъзнанието
, която ни показва истинския път на живота.
Някой път това чувство ни подсказва, че нашите мисли и чувства не са както трябва. Да допуснем. че един човек е станал богат като е одрал кожите на 100 — 200 хиляди агънца. Какво е допринесъл този човек за културата? Към културата на епохата, той нищо не е допринесъл, но напротив — неговата дейност е в ущърб на културата.
към текста >>
за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над
животинското
царство.
Това показва че има един основен въпрос в живота, който трябва да се разреши. И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после.
за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над
животинското
царство.
Но животинското церово е вътре в него. Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите!
към текста >>
Но
животинското
церово е вътре в него.
И всички хора трябва да си подадат ръка за да решат въпроса; понеже един ако го разреши, ще бъде разрешен за всички. Въпроса не е в недоимъка, защото има храна за всички същества. Но храната не е правилно разпределена, и туй неразпределение зависи от самия човека. Човек е създаден най-после. за да тури ред и порядък в света, и му е дадена власт над животинското царство.
Но
животинското
церово е вътре в него.
Върху своята мисъл, чувство и физически живот, човек е напълно господар, не абсолютен, но демократичен монарх. И бащата в къщи е демократичен монарх. Бащата дава право на всички свои деца, и всички деца имат свобода, според степента на своето развитие. В този кратковременен живот, който живеем на земята, ние не можем да имаме това, което искаме, понеже живота ни е подложен на постоянни промени и преминаваме през фазите на децата, възрастните и старите! Минавайки през тези фази, ние сме в света на прогреса, но ние не сме намерили истинския път, по който можем да достигнем щастието.
към текста >>
Само когато хората дойдат до
съзнанието
, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си.
Пи там: може ли да си орган не едно тяло, и това тяло да не мисли за теб? Докато си един уд, който функционира, цялото тяло се грижи за тебе. И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм.
Само когато хората дойдат до
съзнанието
, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си.
Само тогава ще разберат, че интересите им са общи. Но за да дойдат до това съзнание, хората трябва да минат през големи страдания. Само след като минем през страданията, ние ще се научим да не причиняваме страдания на другите и само тогава ще можем да изпълним волята Божия. Дойдем ли до волята Божия, всички трябва да бъдем смели и решителни да имаме качествата на слабия — да бъдем умни, и да имаме качествата на силния — да бъдем добри. Такива трябва да бъдат българите, такива трябва да бъдат всички народи.
към текста >>
Но за да дойдат до това
съзнание
, хората трябва да минат през големи страдания.
И ако дойде каквото и да е страдание, цялото тяло се притича на помощ. И ако ние сме удове на едно тяло, тогава има кой да мисли за нас. И това, което е необходимо сега, е хората да почувстват тази вътрешна връзка, която ги свързва в един жив организъм. Само когато хората дойдат до съзнанието, че са удове на един организъм, само тогава ще започнат да влизат едни други в положението си, и взаимно да разбират нуждите си. Само тогава ще разберат, че интересите им са общи.
Но за да дойдат до това
съзнание
, хората трябва да минат през големи страдания.
Само след като минем през страданията, ние ще се научим да не причиняваме страдания на другите и само тогава ще можем да изпълним волята Божия. Дойдем ли до волята Божия, всички трябва да бъдем смели и решителни да имаме качествата на слабия — да бъдем умни, и да имаме качествата на силния — да бъдем добри. Такива трябва да бъдат българите, такива трябва да бъдат всички народи. Това е, което носи новата епоха на човечеството, в която ще се разрешат всички въпроси, които смущават съвременното човечество. 8. III.
към текста >>
Веднага разсветна в
съзнанието
ми и аз отново се намерих в стаята си.
динамо . . . Навежда се един около тях, нещо пипа по тях — блесна огън — и той се простира на земята. Разбрах,че бе той. Но минало или бъдеще е това?
Веднага разсветна в
съзнанието
ми и аз отново се намерих в стаята си.
Момичето ме гледаше очаквателно — сигурно бе питало нещо. Да, казах аз, гледайте нататък — посочих към слънцето, което грееше из прозореца. И сам се заслушах вътрешно в гласът, който ме ръководи и понякога обяснява това, което не съм разбрал. Преди много хиляди години те бяха брат и сестра. И веднъж за твърде малко, дребно нещо те се скараха и възненавидеха.
към текста >>
Стана едно прехвърляне в
съзнанието
ми и очите, физическите ми очи разбраха и аз додадох: — Да, погледнете слънцето.
И най-после видя и огъня, който разкъса връзката помежду им. Той за своето невнимание към законите на природата ще плати с живота си . . . Слънцето ли да гледам или изобщо из прозореца? — чух аз гласът на момичето, което гледах още без да виждам.
Стана едно прехвърляне в
съзнанието
ми и очите, физическите ми очи разбраха и аз додадох: — Да, погледнете слънцето.
Тя го погледна и веднага затвори очите си. — Много е силно, каза тя. Аз се съгласих с нея и казах да ми посочи ръката си. Тя отвори дланите си. Дълго гледах по тях.
към текста >>
84.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Вредното винаги се схваща щом се даде на народа светлина на
съзнанието
да видят това.
Създаването на нови форми винаги трябва да бъде резултат на съществуващо вече съдържание във вид на убеждение, дейност, идейно течение. Обратното е празна работа. Това, което внася нови ограничения, под каквато и да е форма, не е ново — това винаги да се има предвид. Предлога, че се прави за общо добро е напразен. Умния човек постига това общо добро тъкмо без да ограничава.
Вредното винаги се схваща щом се даде на народа светлина на
съзнанието
да видят това.
Морал със закони не се насажда, (както и Америка не стана суха от запретителния режим) — а с живи образци на нов живот. Л.Лулчев Актуални въпроси Накъде отиваме ? Накъде отиваме ний. като индивиди? Накъде отиваме като народ?
към текста >>
Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява
съзнанието
ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.
Нашият враг е невидим, скрит, потулен в тъмнината на нощта. Той действа потайно, невидимо, незнайно за нас, разполагайки с всички най страшни оръжия на ада. Нашият враг е силен, коварен, извънредно хитър и съвършено подготвен. Нашият враг е този, който скришом ни шепне, без сами ние да можем да схванем отгде иде този глас (защото го чуваме вътре а самите нас) — че нашите братя са наши врагове, че не трябва да имаме вяра никому, че трябва винаги да дебнем, да се готвим, и в удобния момент, да се разправим с този наш „враг“ — с нашия роден брат. А сетне той отива при втори, при трети, четвърти — и там шепне същото — против нас, против други, против всички, опълчва всички против всички.
Нашият истински враг е този, който, невидимо замаскиран в привидно противоречивите интереси на индивидите и нациите, замъглява
съзнанието
ни, като не ни дава да видим единството на живота, единството на интересите ни и ни тласка към злото, тласка ни към братоубийство, тласка ни по пътя на Каина, както в нашия индивидуален живот, така и в колективния живот на обществата, класите и народите.
„Непостижими са пътищата Божии“. Непонятна за нашия слаб ум е Неговата безгранична мъдрост ! Той е приготвил добро за нас и в злото, което ние сами си причиняваме. Той превръща и ще превърне всяко зло в добро. Но злото ще дойде.
към текста >>
с определено проявено поле на
съзнанието
.
Новият човек носи със себе си нови качества, нови сили и способности, които именно го и отличават, като нов човек. Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства.
с определено проявено поле на
съзнанието
.
Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света.
към текста >>
Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на
съзнанието
, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота.
Новият човек има нови схващания за света и живота, има нов мироглед, който се коренно различава от всички досега съществуващи мирогледи — материалистични и спиритуалистични. За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието.
Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на
съзнанието
, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота.
Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек.
към текста >>
Това разширение на
съзнанието
става постепенно.
За да можем по правилно да разберем новия човек, трябва да имаме преди всичко ясна представа за човека въобще. Общо казано, човек е саморазвиваща се монада, която влиза в света да се учи и да придобие знание, да придобие безсмъртие, да си създаде безсмъртен организъм, чрез който да може свободно да се ползва от благата на космоса. Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота.
Това разширение на
съзнанието
става постепенно.
Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл.
към текста >>
Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на
съзнанието
, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през
животинското
царство,
съзнанието
е стигнало до фазата на тъй нареченото просто
съзнание
, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността.
Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на
съзнанието
, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през
животинското
царство,
съзнанието
е стигнало до фазата на тъй нареченото просто
съзнание
, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
към текста >>
Втората фаза в развитието на монадата е
самосъзнанието
*), в която фаза се ражда човека като човек.
Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света.
Втората фаза в развитието на монадата е
самосъзнанието
*), в която фаза се ражда човека като човек.
Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието.
към текста >>
Значи, човек се отличава със
самосъзнание
, а раждането на
самосъзнанието
е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл.
Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек.
Значи, човек се отличава със
самосъзнание
, а раждането на
самосъзнанието
е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл.
Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
към текста >>
Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за
самосъзнанието
: „
Самосъзнанието
е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо
съзнание
.
Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл.
Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за
самосъзнанието
: „
Самосъзнанието
е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо
съзнание
.
Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
към текста >>
Самосъзнанието
дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание.
Самосъзнанието
дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная.
към текста >>
Затова, при помощта на
самосъзнанието
човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на
съзнанието
.
Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество.
Затова, при помощта на
самосъзнанието
човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на
съзнанието
.
Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието.
към текста >>
Животното, така да се каже, потопено в своето
съзнание
, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието.
Животното, така да се каже, потопено в своето
съзнание
, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
към текста >>
Но човек при помощта на
самосъзнанието
може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните. При помощта на тази способност, човек не само съзнава дървета, скалите, водата, своите собствени органи и тяло, но той съзнава и себе си като отделно същество. Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг.
Но човек при помощта на
самосъзнанието
може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна.
Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език.
към текста >>
Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е
самосъзнанието
.
Затова, при помощта на самосъзнанието човек може да разглежда своите собствени душевни състояния, като обект на съзнанието. Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли.
Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е
самосъзнанието
.
Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук.
към текста >>
Самосъзнанието
и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Животното, така да се каже, потопено в своето съзнание, като рибата в морето, не може даже да си въобрази да излезе извън него, макар и само за един миг. Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието.
Самосъзнанието
и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
към текста >>
Ако което и да е животно би притежавало
самосъзнание
, то би си създало език.
Но човек при помощта на самосъзнанието може, така да се каже, да отстъпи в страна от себе си и да си помисли: да, тази мисъл, която беше у мен по повод на тази работа е вярна. Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство.
Ако което и да е животно би притежавало
самосъзнание
, то би си създало език.
Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност.
към текста >>
Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава
самосъзнание
.“ Следователно,
самосъзнанието
вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда.
Аз зная че тя е вярна и аз зная, че аз това зная. Животното не може така да мисли. Езика се явява обективна страна на това, субективна страна на което е самосъзнанието. Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език.
Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава
самосъзнание
.“ Следователно,
самосъзнанието
вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда.
В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание.
към текста >>
Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на
съзнанието
, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
Самосъзнанието и езика представляват от себе си sine qua non на човешкия обществен живот, обичаи, учреждения, промишленост, наука, изкуство. Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук.
Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на
съзнанието
, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти.
към текста >>
В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и
съзнанието
за своята индивидуалност.
Ако което и да е животно би притежавало самосъзнание, то би си създало език. Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света.
В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и
съзнанието
за своята индивидуалност.
И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
към текста >>
И затова тази нова фаза на
съзнанието
учените наричат космическо
съзнание
.
Но нито едно животно не е направило това и ние водим заключение, че животното не притежава самосъзнание.“ Следователно, самосъзнанието вече ни показва, че това същество самоосъзнава себе си като отделност от окръжаващата среда и съзнава своите отношения към тази среда. В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност.
И затова тази нова фаза на
съзнанието
учените наричат космическо
съзнание
.
Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
към текста >>
Но раждането или пробуждането на това космическо
съзнание
, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата.
В тази фаза от развитието на монадата се явяват най-големите противоречия и най-големите борби. Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание.
Но раждането или пробуждането на това космическо
съзнание
, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата.
Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание.
към текста >>
Тъй че раждането на космичното
съзнание
става чрез известни пертурбации и сътресения.
Но развитието не спира тук. Следващата фаза в развитието на монадата е вече една нова форма на съзнанието, при която човек добива нова светлина за света и живота, ново схващане за себе си и света. В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата.
Тъй че раждането на космичното
съзнание
става чрез известни пертурбации и сътресения.
Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е.
към текста >>
Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото
съзнание
се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
В тази нова фаза, която неизбежно ще дойде в развитието на човечеството, човек вече почва да се чувства като част от космоса, като същевременно той не изгубва и съзнанието за своята индивидуалност. И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти.
Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото
съзнание
се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
към текста >>
Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на
съзнанието
е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
И затова тази нова фаза на съзнанието учените наричат космическо съзнание. Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му.
Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на
съзнанието
е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
към текста >>
Ето какао говори д-р Бенк за космичното
съзнание
; „Космичното
съзнание
е третата форма на
съзнанието
, която толкова е по-висша от
самосъзнанието
, колкото
самосъзнанието
е по-висше от простото
съзнание
.
Но раждането или пробуждането на това космическо съзнание, както казва Учителя, на физическото поле идва обикновено, чрез някаква катастрофа; между впрочем ще кажа, че това е дълбокия вътрешен смисъл на страданията: следователно, те не са нещо произволно, а имат строго определена цел в икономията на природата. Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота.
Ето какао говори д-р Бенк за космичното
съзнание
; „Космичното
съзнание
е третата форма на
съзнанието
, която толкова е по-висша от
самосъзнанието
, колкото
самосъзнанието
е по-висше от простото
съзнание
.
Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е.
към текста >>
Главната характеристика на космичното
съзнание
, както показва и самото му име, е
съзнанието
на космоса, т. е.
Тъй че раждането на космичното съзнание става чрез известни пертурбации и сътресения. Затова има много факти. Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание.
Главната характеристика на космичното
съзнание
, както показва и самото му име, е
съзнанието
на космоса, т. е.
живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание.
към текста >>
Заедно с космичното
съзнание
идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
Толстой споменава някъде, че след всяка болест, която е прекарвал, неговото съзнание се е все повече разширявало, раждали са се нови мисли и идеи в ума му. Немският поет и философ Гьоте след една тежка болест, която преживял в младини още, добива едно голямо вътрешно просветление, едно голямо вдъхновение, през което време му се разкриват много от тайните на света и живота и написва една от най-хубавите си работи — това е „Легендата за бялата лилия и зелената змия.“ Такава опитност на вътрешно просветление и на разширение на съзнанието е имал и канадския психиатър, Д-р Бенк, само че при други обстоятелства, в съвсем нормално състояние, движейки се една вечер късно по улиците, след един разговор с други учени върху въпроси от науката и живота. Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената.
Заедно с космичното
съзнание
идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид.
Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание.
към текста >>
С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие,
съзнание
на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но
съзнание
за това, че той вече е.
Ето какао говори д-р Бенк за космичното съзнание; „Космичното съзнание е третата форма на съзнанието, която толкова е по-висша от самосъзнанието, колкото самосъзнанието е по-висше от простото съзнание. Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство.
С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие,
съзнание
на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но
съзнание
за това, че той вече е.
Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
към текста >>
Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното
съзнание
.
Главната характеристика на космичното съзнание, както показва и самото му име, е съзнанието на космоса, т. е. живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е.
Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното
съзнание
.
Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството.
към текста >>
Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично
съзнание
, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от
самосъзнанието
към космичното
съзнание
.
живеене живота и порядъка на вселената. Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание.
Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично
съзнание
, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от
самосъзнанието
към космичното
съзнание
.
Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията.
към текста >>
Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното
съзнание
.
Заедно с космичното съзнание идва и интелектуално просветление, което вече само по себе си пренася съществото, кое го ги притежава, на нов план на Битието — прави от него почти същество от нов вид. Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание.
Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното
съзнание
.
И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието. „При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва.
към текста >>
И той твърди, че разумно общение с ума на космичното
съзнание
ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието.
Към това се присъединява и едно неописуемо възвишено чувство на радост и високо морално чувство. С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание.
И той твърди, че разумно общение с ума на космичното
съзнание
ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието.
„При съприкосновение с космичното съзнание говори Бенк ще настане революция в човешката душа. Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие.
към текста >>
„При съприкосновение с космичното
съзнание
говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
С тях идва и това, което може да бъде наречено чувство на безсмъртие, съзнание на вечния живот, на увереност в това, че той ще бъде, но съзнание за това, че той вече е. Д-р Бенк мисли, че рано или късно нашите потомци, като раса ще достигнат до космичното съзнание. Той намира, че тази крачка в еволюцията се извършва сега, защото хора, обладаващи космично съзнание, се появяват все по-често и ще преминем постепенно от самосъзнанието към космичното съзнание. Той е убеден също така, че ако не се явят известни препятствия от страна на наследствеността, то вейки човек, достигайки до известна възраст, може да достигне до космичното съзнание. И той твърди, че разумно общение с ума на космичното съзнание ще помогне на хората да преминат на друга по-висока степен на Битието.
„При съприкосновение с космичното
съзнание
говори Бенк ще настане революция в човешката душа.
Религията ще получи абсолютно господство над човечеството. Но тази религия няма да зависи от преданията. В нея няма да има нужда да се вярва или да се не вярва. Тя няма да бъде част от живота и няма да се отнася към известни часове.ш дни или към никое житейско събитие. Тя няма да се заключава в свещените книги или в устата на свещениците.
към текста >>
Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното
съзнание
.
Тя няма да учи за бъдещето безсмъртие и бъдещата слава, защото всичката слава ще съществува тук и а настоящето. Очевидността на безсмъртието ще живее във всяко сърце, също така, както зрението в очите. Съмнение в Бога и във вечния живот ще бъде също така невъзможно, както е невъзможно да се съмняваме в своето собствено съществуване. Религията ще управлява всяка минута и вейки ден от живота. Хората няма да се мъчат относително смъртта или относително бъдещето, относително царството небесно, относително това що може да се случи след смъртта на тялото.
Вейка душа ще чувства и ще знае себе си безсмъртна, ще чувства и ще знае, че цялата вселена, с всичките нейни блага и с всичката нейна красота й принадлежи навсякъде.“ Сам д-р Бенк е имал опитността да бъде озарен от космичното
съзнание
.
Ето как описва той тази епохална случка от своя живот. Предавам неговото описание съкратено с мои думи: Връщайки се в къщи към полунощ, след една разходка с други учени и след сериозни четения и размишления, умът му се намирал под впечатлението на идеите, образите и емоциите, предизвикани от разговорите и четенията и бил настроен тихо и мирно. Той се намирал в състояние на спокойна, почти пасивна радост. И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него.
към текста >>
Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и
съзнанието
за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов.
И изведнъж, без всякакво предупреждение, той видял себе си обгърнат от облак с огнени цветове. Първоначално той помислил че това е пожар някъде в града, но в следващия момент той вече узнал, че светлината е вътре в самия него. Непосредствено след това се явило чувство на възторг, огромна радост, след което последвало интелектуално просветление. В неговия мозък проникнала мигновена мълния на Божественото сияние, която веднага осветила целия негов живот. На неговото сърце паднала капката на Божественото блаженство, оставящо там за винаги усещането на небето.
Сред другите неща, в които той нямало нужда да вярва, а които той видял и узнал, било и
съзнанието
за това че космоса не е мъртва материя, но живо присъствие, че душата на човека е безсмъртна и че вселената е построена и създадена така, щото без всякакви възможности за случайности, всичко действа за благото на всекиго и на всички и че основния принцип на света, е това, което ние наричаме Любов.
Д-р Бенк твърди, че в течение на няколкото секунди докато е траяло озарението, той видял и узнал много повече отколкото през целия се предидущ живот и той узнал такива неща, които не се подават на никакво изучаване. От този род явления е и опитността на апостол Павел на път за Дамаск, само че в много по-силна форма. Подобна опитност е имал немския окултист Яков Бьоме, който бил обикновен обущар, и който на няколко пъти е имал такова просветление и озарение. Ето как той описва тези състояния: „Вратата се отвори пред мен и в четвърт час аз видях и узнах повече, отколкото ако бях следвал много години в университет, за което аз твърде много се радвах и въздадох хвала на Бога. Затова защото аз видях и узнах същината на всички същества възхождението и захождението, произхождението и началото на света и всички творения на Божествената мъдрост.
към текста >>
След това в него се пробужда
съзнанието
, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
В историята има един класически пример на спокойствие и при най-големите противоречия — това е случаят с гръцкият философ Епиктет, който е имал много по правилни възгледи за живота от съвременните християни, при все че не е бил християнин. Той бил роб у един римски патриции, който бил много жесток и несправедлив човек. И често заедно с другите роби наказвал и Епиктета. Един ден той се разсърдил нещо не Епиктета и налегнал крака му до счупване. Епиктет стоял тих и спокоен, като само казал на господаря си: „Господарю, внимавай само да не ми счупиш крака, защото няма да мога до ви бъда полезен.“ Това спокойствие още повече озлобило римлянино и му налегнал още по-силно крака и го счупил.
След това в него се пробужда
съзнанието
, той съзнава грешката си, изцерява крака му, дава му достатъчно пари и му подарява свободата, след което той отива в Гърция, където живее до края на живота си и написва много хубави работи.
От къде е дошло това самообладание у него? И християните вярват в Бога, но като дойдат изпитанията, тяхната вяра се разколебава. Това показва, че вие нямате правилни понятия за нещата. Не може да сме при извора и да бъдем жадни; не може да бъдем при хляба, и да бъдем гладни. Това са неща невъзможни.
към текста >>
Чистенето, извършено със
съзнание
, е служене на Бога.
Ако виждаш в другите само отрицателното и го държиш в ума си, това си ти в този момент. При най-великия гадател да отидеш ще ти каже същото. С каквато храна се храниш такъв и ще станеш. Ъгълът на отражението е равен на ъгъла на падането. * Работата, която извършвате за нашето физическо почистване, е свещен акт и ако ние оценяваме външното и вътрешното значение на чистотата, ние бихме винаги намерили време и сраства за да бъдем чисти.
Чистенето, извършено със
съзнание
, е служене на Бога.
Преди да направиш добро на другите. направи добро на Бога. който е в тебе. Услужи на Бога в себе си да се почистиш. Г.Тахчиев
към текста >>
85.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и
животинското
царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правото на силния – С. Калименов. Нова епоха иде – N. Словото на Учителя. Пътят към великата победа Девет годишнината на в.
„Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и
животинското
царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила.
със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите?
към текста >>
Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в
животинското
царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите.
Дишането пречиства кръвта, а мисълта пречиства живота. Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста. И животните имат същия живот, но той се различава по примесите в него. Атмосферата у животните е много нечиста, и следствие на това техния живот е такъв — там правото е на силния. Този закон съществува и в умствения свят — но друго е вече там отношението — първо място заема най-умният.
Но най умният вече не злоупотребява със силата си, както в
животинското
царство, а напротив, употребява своя ум за доброто на другите.
В духовния свят първо място заема най-добрият, а най-лошият заема последното място. И според мен. глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място.
към текста >>
Като капки животворна роса, като благодатен дъжд върху изжаднялата, изсъхнала, напукана земна кора, пада словото на Учителя в душата, в
съзнанието
на този.
че в. „Братство“ е здраво закрепен и широко разпространен вестник, който си има своите редовни, постоянни абонати, и който се чете не само в цяла България, но има много абонати и в странство: Америка, Югославия, Полша, Латвия и другаде. Това широко разпространение и този голям интерес към вестник „Братство“, далеч надхвърлящи границите на нашата държава и възможностите на един обикновен провинциален вестник, естествено, се дължат на начина на неговото списване и на материята, която той третира. Най-ценното, бихме казали е нищо несравнимото и недостижимото, което дава огромната стойност на нашия вестник, това е безспорно, беседата на Учителя, (съкратено изложение) каквато се дава във всеки един брой, под заглавие „Словото на Учителя“. Човек може да чете всички вестници, списания и книги, той може да прерови всички библиотеки на света, но никъде, никъде не ще намери това, което днес Божественият извор ни дава чрез словото на Учителя.
Като капки животворна роса, като благодатен дъжд върху изжаднялата, изсъхнала, напукана земна кора, пада словото на Учителя в душата, в
съзнанието
на този.
който търси истината и се стреми към доброто. Нема мъдрост по-дълбока, няма знание по-обширно, няма светлина по-голяма, тук, на нашия свят, от тези, които Учителят ни дава чрез своето слово. И затова вестник „Братство“, като носител и разпространител на това свещено, Божествено, живо Слово, ще бъде и ще пребъде. ще живее и ще крепне, ще расте и ще се развива безкрай. Колкото и скромен до е той сега.
към текста >>
Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и
съзнанието
се разширява и обогатява с опитност.
А закона в този смисъл това е правилното хармонично и постоянно отношение между елементите на проявения свят. От това гледище, всяко същество носи в себе си в потенциално (зародишно) състояние знанието, защото то е само външна проява на ума. По-горе казах, че външния свят е обективната проява, обективната страна на ума. А знанието, както днес се схваща, е резултат от проучване на света и живота, с всичките им качества, свойства и съотношения и законите на течната проява. И колкото по-пълно се проявява умът, толкова е по-голямо и знанието, с което разполага дадено същество, толкова по-голяма е светлината, с която разполага за да схване света и живота, толкова по пълно е неговото разбиране на законите, които са основа на света и живота.
Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и
съзнанието
се разширява и обогатява с опитност.
Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума. Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко. А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно. В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата. В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма.
към текста >>
Затова и степента на
съзнанието
се явява в зависимост от проявленията на ума.
От това гледище, всяко същество носи в себе си в потенциално (зародишно) състояние знанието, защото то е само външна проява на ума. По-горе казах, че външния свят е обективната проява, обективната страна на ума. А знанието, както днес се схваща, е резултат от проучване на света и живота, с всичките им качества, свойства и съотношения и законите на течната проява. И колкото по-пълно се проявява умът, толкова е по-голямо и знанието, с което разполага дадено същество, толкова по-голяма е светлината, с която разполага за да схване света и живота, толкова по пълно е неговото разбиране на законите, които са основа на света и живота. Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и съзнанието се разширява и обогатява с опитност.
Затова и степента на
съзнанието
се явява в зависимост от проявленията на ума.
Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко. А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно. В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата. В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма. Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно.
към текста >>
Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова
съзнанието
е по-широко.
По-горе казах, че външния свят е обективната проява, обективната страна на ума. А знанието, както днес се схваща, е резултат от проучване на света и живота, с всичките им качества, свойства и съотношения и законите на течната проява. И колкото по-пълно се проявява умът, толкова е по-голямо и знанието, с което разполага дадено същество, толкова по-голяма е светлината, с която разполага за да схване света и живота, толкова по пълно е неговото разбиране на законите, които са основа на света и живота. Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и съзнанието се разширява и обогатява с опитност. Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума.
Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова
съзнанието
е по-широко.
А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно. В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата. В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма. Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно. Т. е.
към текста >>
А тази светлина, това
съзнание
, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно.
А знанието, както днес се схваща, е резултат от проучване на света и живота, с всичките им качества, свойства и съотношения и законите на течната проява. И колкото по-пълно се проявява умът, толкова е по-голямо и знанието, с което разполага дадено същество, толкова по-голяма е светлината, с която разполага за да схване света и живота, толкова по пълно е неговото разбиране на законите, които са основа на света и живота. Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и съзнанието се разширява и обогатява с опитност. Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума. Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко.
А тази светлина, това
съзнание
, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно.
В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата. В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма. Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно. Т. е. съществото живее, без да има съзнание за това.
към текста >>
В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и
съзнание
в днешния смисъл на думата.
И колкото по-пълно се проявява умът, толкова е по-голямо и знанието, с което разполага дадено същество, толкова по-голяма е светлината, с която разполага за да схване света и живота, толкова по пълно е неговото разбиране на законите, които са основа на света и живота. Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и съзнанието се разширява и обогатява с опитност. Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума. Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко. А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно.
В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и
съзнание
в днешния смисъл на думата.
В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма. Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно. Т. е. съществото живее, без да има съзнание за това. А при това знанието, с което растенията разполагат, е дълбоко и непознато за нас.
към текста >>
В растенията за пример
съзнание
в обикновен смисъл не думата няма.
Колкото по-пълно се проявява ума, толкова и съзнанието се разширява и обогатява с опитност. Затова и степента на съзнанието се явява в зависимост от проявленията на ума. Колкото по-пълна е проявата на ума, толкова по-голяма светлина има, толкова съзнанието е по-широко. А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно. В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата.
В растенията за пример
съзнание
в обикновен смисъл не думата няма.
Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно. Т. е. съществото живее, без да има съзнание за това. А при това знанието, с което растенията разполагат, е дълбоко и непознато за нас. За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят.
към текста >>
съществото живее, без да има
съзнание
за това.
А тази светлина, това съзнание, както казах, ни дава възможност да схванем света и живота по-пълно. В по-нисшите фази на развитието не може и въпрос да става за знание и съзнание в днешния смисъл на думата. В растенията за пример съзнание в обикновен смисъл не думата няма. Състоянието на живота на монадата в тази фаза може да го наречем подсъзнателно. Т. е.
съществото живее, без да има
съзнание
за това.
А при това знанието, с което растенията разполагат, е дълбоко и непознато за нас. За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят. Да не отиваме далеч. Нека видим само цветята и ще се убедим, че тук е работил един ум. Като дойдем до животните, те вече имат известно съзнание, бихме го нарекли просто съзнание, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят.
към текста >>
Като дойдем до животните, те вече имат известно
съзнание
, бихме го нарекли просто
съзнание
, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят.
съществото живее, без да има съзнание за това. А при това знанието, с което растенията разполагат, е дълбоко и непознато за нас. За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят. Да не отиваме далеч. Нека видим само цветята и ще се убедим, че тук е работил един ум.
Като дойдем до животните, те вече имат известно
съзнание
, бихме го нарекли просто
съзнание
, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят.
Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното съзнание. Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание. Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света. Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни отношения а света. И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят.
към текста >>
Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното
съзнание
.
А при това знанието, с което растенията разполагат, е дълбоко и непознато за нас. За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят. Да не отиваме далеч. Нека видим само цветята и ще се убедим, че тук е работил един ум. Като дойдем до животните, те вече имат известно съзнание, бихме го нарекли просто съзнание, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят.
Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното
съзнание
.
Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание. Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света. Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни отношения а света. И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят. Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него.
към текста >>
Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото
самосъзнание
.
За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят. Да не отиваме далеч. Нека видим само цветята и ще се убедим, че тук е работил един ум. Като дойдем до животните, те вече имат известно съзнание, бихме го нарекли просто съзнание, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят. Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното съзнание.
Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото
самосъзнание
.
Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света. Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни отношения а света. И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят. Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира.
към текста >>
Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на
съзнанието
, в което почва да схваща знанието, което е в него.
Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира. Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично.
Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на
съзнанието
, в което почва да схваща знанието, което е в него.
и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина. Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят.
към текста >>
Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото
съзнание
, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот.
. . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства. С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати.
Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото
съзнание
, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот.
„Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота. Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство. Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак. То е изкуството, за което се казва, че върши чудеса. То е изкуството, което възкресява мъртви, което отваря очи на слепи, което кара глухи да чуват, което прави смирени и кротки и най свирепите животни.
към текста >>
Това със силата на Божественото
съзнание
в човека.
Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум.
Това със силата на Божественото
съзнание
в човека.
Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме.
към текста >>
Но ние не знаем, не сме дошли още до
съзнанието
, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето управление.
Малцина у нас се вслушват в гласа на Истината. Още по-малцина се решават да вървят и правят усилия да вървят по този път. А тия, които твърдо, решително и успешно вървят по този път, се четат на пръсти. Стремежа и интереса не българите днес е отправен преди всичко към политиката и икономиката. Защото, поне видимо, те дават повече резултати.
Но ние не знаем, не сме дошли още до
съзнанието
, че тъкмо духовният ни живот, и отношението ни към нещата и въпросите на живота от гледна точка на неписания божествен закон, ще определи и нашия стопански подем и формата на нашето управление.
Нещата са свързани. Но именно Духът е, който свири първа цигулка в живота — той влияе, той определя политиката и икономиката. Следователно, ако искаме да бъдем добре икономически и политически (външно и вътрешно), ние трябва да бъдем добре преди всичко духовно, а това зависи преди всичко от нас. А да бъдем добре духовно, това не значи да чакаме някой да ни спусне отгоре това, от което имаме нужда, а да се вслушваме в гласа на истината и да живеем по Божествените закони на живота, при което всеки труд, от какъвто характер и да е той, ще бъде за нас радост. И тъкмо този труд е най-плодоносният във всяко отношение.
към текста >>
86.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Живот след смъртта Преглед Вести ИЛЮЗИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Когато се пробуди
съзнанието
ма хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си.
167) Словото на Учителя. Пътят към великата победа (продължение от бр. 167) Шестото чувство наистина съществува Духовният живот в Полша – П. Г. П. Гроздето – Д-р Авр. Ив.
Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Живот след смъртта Преглед Вести ИЛЮЗИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Когато се пробуди
съзнанието
ма хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си.
У ч и т е л я Само когато работи за Бога, човек работи за себе си. Тази мисъл е трудно достъпна за днешните хора. Но тя съдържа в себе си една велика истина. Истина, която ни води към освобождение. Днес хората са свикнали да мислят, че егоизмът и насилието са равносилни на правда, сила и успех.
към текста >>
С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка
животинското
в човека — към братоубийства.
ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции. Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие.
С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка
животинското
в човека — към братоубийства.
разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво?
към текста >>
По отношение на
съзнанието
те живеят вече в тъй нареченото космично
съзнание
и освен
самосъзнанието
си като отделеност, те живеят вече и със
съзнанието
, че както те, така и всички същества са само части, удове на един велик космичен организъм.
У тях знанието извира, както водата извира от извора и благодарение на тази светлина и на това вътрешно знание, те много лесно и скоро могат да удвоят каквото и да е външно знание и изкуство. Затова за тях се казва, че всичко знаят и всичко могат. Тези посветени могат вече съзнателно да правят връзка между това, което е научено от вънка — от обективния свят и обективно проявения живот, и това, което намират в себе си и затова те знаят нещата абсолютно такива, каквито са сами по себе си. Те познават всичките по-тънкости на човека и Битието и никога не си правят илюзии и не се заблуждават по отношение на дадено нещо. Те познават законите и силите, които участват във всички процеси и явления и за тях няма нищо скрито.
По отношение на
съзнанието
те живеят вече в тъй нареченото космично
съзнание
и освен
самосъзнанието
си като отделеност, те живеят вече и със
съзнанието
, че както те, така и всички същества са само части, удове на един велик космичен организъм.
Затова те се поставят съзнателно в служба на великия Космичен ум, на когото се схващат само като проява. Свръхсъзнанието в което те живеят, също така е на степени. Тези именно посветени, които съзнават и живеят в единството на света и космичното единство на ума, те са били и са ръководителите на човечеството от незапомнени времена. Те са създавали епохите или по право те са външните носители и изразители ни онези космични принципи и процеси, които създават епохите. И всяко движение, което е ръководено от тях, е обосновано върху знанието на космичния ум затова то винаги е постигало целта, за която е родено.
към текста >>
Свръхсъзнанието
в което те живеят, също така е на степени.
Тези посветени могат вече съзнателно да правят връзка между това, което е научено от вънка — от обективния свят и обективно проявения живот, и това, което намират в себе си и затова те знаят нещата абсолютно такива, каквито са сами по себе си. Те познават всичките по-тънкости на човека и Битието и никога не си правят илюзии и не се заблуждават по отношение на дадено нещо. Те познават законите и силите, които участват във всички процеси и явления и за тях няма нищо скрито. По отношение на съзнанието те живеят вече в тъй нареченото космично съзнание и освен самосъзнанието си като отделеност, те живеят вече и със съзнанието, че както те, така и всички същества са само части, удове на един велик космичен организъм. Затова те се поставят съзнателно в служба на великия Космичен ум, на когото се схващат само като проява.
Свръхсъзнанието
в което те живеят, също така е на степени.
Тези именно посветени, които съзнават и живеят в единството на света и космичното единство на ума, те са били и са ръководителите на човечеството от незапомнени времена. Те са създавали епохите или по право те са външните носители и изразители ни онези космични принципи и процеси, които създават епохите. И всяко движение, което е ръководено от тях, е обосновано върху знанието на космичния ум затова то винаги е постигало целта, за която е родено. Но понякога профаните (незнаещите), които не съзнават. че са такива, често се опитват да се представят пред света за нещо, за някакви величия със специална мисия в света и събирайки групички около себе си и заблуждавайки наивните, незнаещи и доверчиви хорица, се стремят да минат за посветени, за учители, за хора със знание.
към текста >>
А това, дали ще го приеме или не, зависи от степента на светлината, с която разполага в
съзнанието
си; до толкова ще го разберат, до колкото са почувствали да се пробужда това знание у самите тях.
Същественото различие между посветения и лъжепосветения е това. че посветения никога не парадира със своето знание, със своята сила и власт които, има и никога не използва свободата на хората за свои лични домогвания. Той не отнема свободата на хората дори и тогаз, когато трябва да им направи добро, и в доброто не ги насилва. Той е човек на свободата и любовта, зачита свободата на хората и ги обича, защото знае, че и те, като него, са части на Великото цяло и с любов ги учи да се доберат и те като него до великото вътрешно знание. Закона на Великата школа е, че когато посветеният предава знанието, той го предава така, че да остави ученика (слушателя) съвършено свободен — да го приеме или не.
А това, дали ще го приеме или не, зависи от степента на светлината, с която разполага в
съзнанието
си; до толкова ще го разберат, до колкото са почувствали да се пробужда това знание у самите тях.
И затова посветените никога не се стремят да наложат своето знание на другите, в тяхната цел е да посочат методите, по които учениците да стимулират и събудят великото знание в себе си. И тогаз учениците ще разберат и приемат това, което им се говори (от посветените) в школата. А лъжепосветените, не разполагайки с възможности да подействат на дълбоката вътрешна природа на слушателите си, стремят се, чрез външни въздействия, да ги заставят да вярват, че това, което говорят, е истината, защото именно те са го казали, и упражняват насилие по всички възможни начини, заплашват, обещават, препоръчват се и пр. По всички възможни начини те се стремят да покажат, че са нещо много повече от другите хора, че са светии гении и пр. Това са, според мен, съществени нещо, които трябва да има предвид всеки, който тръгва в пътя на окултното познание, защото ще срещне в пътя си мнозина самозвани учители, които ще искат да го учат.
към текста >>
Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и
животинското
.
Много хора искат да се освободят от земята. Те не разбират какво искат. Ако ви се отворят очите, ще видите какво нещо е земята. Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам.
Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и
животинското
.
Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот. Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които съзнанието не е пробудено. Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. А тогаз.
към текста >>
Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и
животинското
.
Те не разбират какво искат. Ако ви се отворят очите, ще видите какво нещо е земята. Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското.
Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и
животинското
.
Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот. Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които съзнанието не е пробудено. Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. А тогаз. когато мислят че работят за себе си, те са роби на други същества.
към текста >>
Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които
съзнанието
не е пробудено.
Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот.
Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които
съзнанието
не е пробудено.
Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. А тогаз. когато мислят че работят за себе си, те са роби на други същества. Всички, които са работили изключително за себе си, са отишли в гробищата. И на техните паметници аз бих написал: „Прости ни, Господи, че сме работили само заради себе си.
към текста >>
Когато се пробуди
съзнанието
на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си.
Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот. Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които съзнанието не е пробудено.
Когато се пробуди
съзнанието
на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си.
А тогаз. когато мислят че работят за себе си, те са роби на други същества. Всички, които са работили изключително за себе си, са отишли в гробищата. И на техните паметници аз бих написал: „Прости ни, Господи, че сме работили само заради себе си. Възкреси ни, и след това ще работим само заради Тебе.“ И ако всички хора се решат да служат на Бога, ще бъде добре за всички народи и държави, за всички общества и за всички домове.
към текста >>
87.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това го отличава като човек с пробудено висше
съзнание
, като човек, в който се е пробудил Бог.
Братски живот (писмо от Бургас) – Г. Казанджиев За вътрешната свобода на жената – К. М. Светлоструй (месечник за просвета, култура и литература) Сътворението на човека (окултна легенда) – И. А. Изворски Прави добро! Най-възвишеното нещо, което човек може да прояви, е де направи добро.
Това го отличава като човек с пробудено висше
съзнание
, като човек, в който се е пробудил Бог.
Правенето на добро определя човека като свободно същество, отличава го от животните. Правенето на добро поставя човека в една по-възвишена, по-хармонична среда. Тук той вече действа с други средства, употребява други методи, коренно различни от тия на животинското царство, в което владее закона на силния и където стимул в живота е още алчността и егоизма. Мнозина казват, че човек трябва да се въздържа де прави добро. Ами какво да прави тогава, зло ли?
към текста >>
Тук той вече действа с други средства, употребява други методи, коренно различни от тия на
животинското
царство, в което владее закона на силния и където стимул в живота е още алчността и егоизма.
Изворски Прави добро! Най-възвишеното нещо, което човек може да прояви, е де направи добро. Това го отличава като човек с пробудено висше съзнание, като човек, в който се е пробудил Бог. Правенето на добро определя човека като свободно същество, отличава го от животните. Правенето на добро поставя човека в една по-възвишена, по-хармонична среда.
Тук той вече действа с други средства, употребява други методи, коренно различни от тия на
животинското
царство, в което владее закона на силния и където стимул в живота е още алчността и егоизма.
Мнозина казват, че човек трябва да се въздържа де прави добро. Ами какво да прави тогава, зло ли? От незапомнени времена до днес хората са правили зло, развили са паразитизма до такава степен, че едни живеят за сметка на други. А Учителя казва. че правенето на добро е от най-скорошен произход.
към текста >>
Те са отвлечени, защото вашето
съзнание
не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани.
А сегашните хора бързат. Като поживеят около 45 години в онзи свят, току бързат да дойдат на земята. Някои остават в онзи свят около 250 години; някои остават за по-дълго време. Тези, които са по-напреднали, остават на онзи свят за две и повече хиляди години и тогава слизат на земята, при хората. Ще кажете, че това са отвлечени работи.
Те са отвлечени, защото вашето
съзнание
не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани.
Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години. Такава е разликата между съзнанието на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят.
към текста >>
Такава е разликата между
съзнанието
на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят.
Те са отвлечени, защото вашето съзнание не ги схваща, но явленията в живота са тясно свързани. Те представят нещо цяло. Вие мислите, че хората от другия свят и хората от този свят се коренно различават. Те се различават само по своите стремежи. Разликата е такава, каквато е разликата между малкото 5 годишно дете и стария дядо на 120 години.
Такава е разликата между
съзнанието
на човека, който живее на земята, и този, който влиза в духовния свят.
Във втория има нещо новоприложено, има един плюс. Който е влязъл в духовния свят, той разполага вече със своята душа и със своя дух. Той е напълно свободен. Какво нещо представлява пълнете свобода? По човешки, на земята ние нямаме пример, с който да представим, какво нещо е свободата.
към текста >>
В това отношение,
съзнанието
на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов.
А в жената той ще вижда въплътена Божествената доброта. В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога. Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща.
В това отношение,
съзнанието
на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов.
Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата.
към текста >>
И преди всичко, нека всички да се проникнем от
съзнанието
, че трябва да произвеждаме грозде за ядене и за безалкохолни продукти, а не за вино, че трябва да ядем и търсим грозде и безалкохолни продукти, а не вино.
Нека през гроздовия сезон се дава редовно грозде на войници, в обществени трапезарии и др., нека се достави в голямо количество евтино грозде и в най-отдалечените от производителните центрове места. Нека се направят всички усилия да се консумира от народа колкото се може повече грозде, за да не казва производителят. че е принуден да го превръща във вино. Нека се удвоят усилията за намиране на пазари и за организиране на износа на десертното грозде вън от страната ни. Нека се заемем с едно трескаво, покровителствано и подпомагано от държавата, превръщане на лозята с винени сортове в десертни, които са много по годни за запазване и износ, за консумация на местния и външния пазари и, същевременно, много по доходни.
И преди всичко, нека всички да се проникнем от
съзнанието
, че трябва да произвеждаме грозде за ядене и за безалкохолни продукти, а не за вино, че трябва да ядем и търсим грозде и безалкохолни продукти, а не вино.
Да не превръщаме благодатта в проклятие! Да не превръщаме храната в отрова! Да не превръщаме захарта в спирт! Защото, от гледището на добре разбраните национални интереси, превръщането на гроздето във вино е истинско престъпление. Движението на Всемирното Братство Навсякъде по света се явяват хора, които оценяват, може би много по-добре от българите, учението на Учителя, четат беседите, в превод, а някои и в оригинал, учат български език, за да могат направо да се ползват от словото на Учителя, учат паневритмичните упражнения, бленуват да дойдат в България, а някои от тях вече и идваха, специално с целта да се опознаят и приобщят по-отблизо с Всемирното Братство, да видят и чуят Учителя, да почерпят и да отнесат в своята страна нещо от духовната атмосфера, която имаме тук, нещо от духовните съкровища, тъй щедро раздавани тук, в България.
към текста >>
Можем ли ние да се издигнем до
съзнанието
, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта?
Не, аз съм за нейната независимост. Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си? Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни? Можем ли да се освободим от робството си на тялото, на външността, на суетната мода?
Можем ли ние да се издигнем до
съзнанието
, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта?
Ето, това съзнание, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае. Ако жената вътрешно не си помогне, то мъжът никога няма да направи това за нея. Значи, първото нещо, което тя трябва да направи, е да заработи върху себе си. Както мъжът има да се справи с хищничеството в себе си, тя пък трябва да се справи с желанието си да съблазнява. Мои скъпи сестри!
към текста >>
Ето, това
съзнание
, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае.
Съгласие съм и желая от все сърце да я видя освободена, независима, но по дух по онези права на свобода, които естествено й се падат. Кажете ми, къде имаме ние онази свобода на творчество и мисъл, която мъжът така щедро е извоювал за себе си? Можем ли ние да мислим свободно, да се движим навсякъде свободно, да се чувстваме свободни? Можем ли да се освободим от робството си на тялото, на външността, на суетната мода? Можем ли ние да се издигнем до съзнанието, че сме души, а не тела, които се продават и които поради това трябва да бъдат окичени с всички примамки на съблазънта?
Ето, това
съзнание
, това право на нравствена независимост, ако успее да си създаде жената, тя е създала най-великото условие да се сдобие с всички други права, които желае.
Ако жената вътрешно не си помогне, то мъжът никога няма да направи това за нея. Значи, първото нещо, което тя трябва да направи, е да заработи върху себе си. Както мъжът има да се справи с хищничеството в себе си, тя пък трябва да се справи с желанието си да съблазнява. Мои скъпи сестри! Днес хората имат знание колкото искате, но никога не е имало толкова много студенина в света.
към текста >>
88.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Постоянните и преходните неща, всички явления физически и психически, ни идват на помощ да се събуди
съзнанието
ни, де се разшири светоразбирането и да познаем Истината.
В живота има постоянни и преходни неща. Преходното може би ще даде резултат, но той е само временен. Който го последва, без да държи връзка с извора, не минава много време и той ще се намери в безизходно положение. Всичко това пада. всичко губи смисъл, защото няма съдържание А постоянните неща градят винаги по законите на природата, по законите на еволюцията.
Постоянните и преходните неща, всички явления физически и психически, ни идват на помощ да се събуди
съзнанието
ни, де се разшири светоразбирането и да познаем Истината.
Откъсвайки се само за момент от обикновеното, абстрахирайки се само за миг от личното и вглъбявайки се дълбоко, човек ще види, че зад всички прояви в живота, че зад всички стълкновения и катаклизми стои едно вечно н неизменно Начало, което стимулира, организира, възраства и повдига. Когато хората се приближават към него. тогава има напредък. разцъфтяване на културата, придобиване на лична и обществена свобода. Когато човек е във връзка с него, той вижда истината ясно.
към текста >>
Ние не трябва да поставяме настоящия живот за мерило на бъдещия, защото настоящия живот е само временен, Мерилото на живота се намира в нашето
съзнание
, в нашия дух, душа, сърце и ум.
А какво им коства де вярват? Не да вярват, обаче, в едно верую, което те сами ще си формират; не да вярват в едно слънце само по дадено описание, но в онова реалното, живото слънце, което всичко движи, всичко кара да расте, носи всички блага и дава живот на земята. Не за някакво въображаемо слънце, или за някакъв Бог, който не познаваме, но за онова, което всеки от нас сам вижда. Питат: „Че къде да видим Бога“. Чудни са съвременните философи, които са започнали да разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини, а самата причина, която предизвиква последствията, не знаят.
Ние не трябва да поставяме настоящия живот за мерило на бъдещия, защото настоящия живот е само временен, Мерилото на живота се намира в нашето
съзнание
, в нашия дух, душа, сърце и ум.
Значи, има четири мерки, с които можем да мерим реалността. Тя не е нещо външно. а вътрешно, субективно. Има обаче и една обективна реалност, която малцина знаят. Тя е не-съизмерима и се нарича вечност.
към текста >>
И тази надежда, тази вяра ще я намерим във всички организми на
животинското
и растително царство.
А ако всички тези същества днес страдат, причините за това са собствените им погрешки. Но когато те преминат през страданията, ще дойде онова хубавото, определено за тях. Сега не е въпроса да вярваме или не в това, но все таки, ако хората не вярваха в нещо по-добро, което ги очаква в бъдеще, те не биха живели на земята. Защото при всички нещастия и злини дълбоко в тях остава все пак искрици надежда. Там е именно силата на човешкия дух.
И тази надежда, тази вяра ще я намерим във всички организми на
животинското
и растително царство.
Всички живи същества в това отношение имат едно общо верую. То е именно красивото, Божественото в тях. Да вярваме в малкото, което знаем и де се държим за него, защото това малкото, посято в човешката душа, ще възрасне с всичката си красота. Да изменим своите възгледи, да усилим вярата си, защото тази, която сега имаме, е слаба. Защо днес хората роптаят против страданията?
към текста >>
Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в
съзнанието
на индивида.
От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина по който се проявява един човек. Така, носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата по вече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата. Такъв човек особено ако и челото му е низко и право със стърчащия нос е „белалия“ човек — обича да настоява и досажда (но не с лошо намерение), а от желание често само да бъде полезен.
Вдлъбнатината в началото на носа ако е много дълбока, сочи за нещо болезнено, за неестествени пречупвания на възприятията в
съзнанието
на индивида.
Често такива хора са способни да извършат престъпления с идейна подкладка. Това толкова се по вече улеснява ако носът е тесен в своето начало (вследствие на което очите изглеждат много близко едно до друго), а широк в своята основа. Когато носът, правият, е хармонично съчетан с челото и брадата., получават се линии на лице, което внася строго неземно спокойствие, малко студено, но вдъхващо доверие. Жени с такива носове са добродетелни, но недосетливи като жени и не всякога са обичани достатъчно от мъжете си. Широчината на носа при ноздрите е свързана с дишането от там с характера на ума и проявата на човешкият характер.
към текста >>
Съзнанието
ми беше бодро, както и през време на по-раншното ми преживяване.
Тя пишеше, че желае да ме види и питаше, не мега ли я посети в манастира. Аз четях н препрочитах в учудване цялото писмо дума по дума, докато се запечати в паметта ми. Най-подир посегнах до него, но в тая минута то изчезна. Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на часовника. Аз владеех всичките си способности.
Съзнанието
ми беше бодро, както и през време на по-раншното ми преживяване.
На връщане към миндера аз чух във въздуха слаб трясък. След това отново се възцари мълчание. Разбрах, че съм имал видение. Учените ще помислян, че съм станал жертва на халюцинация, но аз зная, че бях свидетел на едно естествено явление. Аз и по-рано съм изпитвал подобни преживявания.
към текста >>
89.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
дружества и групи, които работят усилено за пробуждане
съзнанието
за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр.
Това е обща слабост на младите славянски народи: да се прекланят пред чуждото, сляпо да подражават на всичко западно европейско, без да познават себе си? Но постъпва пробуждане на славянските народи. Търсене свой път — славянски път. Верен с Духа и славната традиция на свободолюбивата и любвеобилна славянска душа. За честа на млада Полша — ще кажа, че има вече и отделни лица.
дружества и групи, които работят усилено за пробуждане
съзнанието
за посланичеството на Полша и славянството; има лица и дружества, както напр.
„Месианистичния институт“ сега преименуван — Д-во X. Вронски, ръководено от проф. Хомич и ред. Браун; д-во синархично, начело с Тарло Мезински. Д-вото на младите славяни, което работи за културно сближение на славянските народи; д-во на славянските писатели и художници и пр.
към текста >>
Той носи в себе си енергиите на растителното и
животинско
царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения.
Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати. А системните научно-обосновани упражнения винаги постигат целта си, защото са обосновани върху дълбокото познаване на човека. Защото човек е много сложно същество.
Той носи в себе си енергиите на растителното и
животинско
царство, а също сега върху него започват да действат и по висшите енергии — а всички тези разни родове енергии се хармонизират чрез гимнастически упражнения.
Той също така е средец и трансформатор на слънчевите и земни енергии, за което трансформиране пак са необходими упражнения, обосновани върху дълбокото познаване на човека и Космоса и тяхното взаимоотношение. Тъй че, от това гледище, гимнастическите упражнения, които са едновременно методи за трансформиране на енергиите, функциониращи в човека и същевременно пътища за обмена на енергиите между Космоса и човека, не са само едно развлечение, или пък само едно физическо механическо упражнение, но те са една жизнена необходимост, както храненето и дишането. Системните научни упражнения разпределят хармонично насъбралата се в мозъка енергия но цялото тяло и по такъв начин дават път на правата мисъл и освобождават чувствата от тормоза на тъмните сили. По този начин човек ще даде път на Любовта да се прояви в човека и да му донесе благата на Космоса. Без упражненията, ние не можем да използваме благата на Любовта.
към текста >>
Някой приемат, че това е човешкото
съзнание
, човешкият ум.
Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата.
Някой приемат, че това е човешкото
съзнание
, човешкият ум.
Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
към текста >>
Така е, но
съзнанието
е екран, върху който нещата се отразяват.
Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум.
Така е, но
съзнанието
е екран, върху който нещата се отразяват.
Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие.
към текста >>
Окото, това е
съзнанието
, чрез което светлината на ума преминава.
Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват.
Окото, това е
съзнанието
, чрез което светлината на ума преминава.
Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
към текста >>
Сега в най-новите времена
съзнанието
го прекарват през четири степени —
подсъзнание
, просто
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава.
Сега в най-новите времена
съзнанието
го прекарват през четири степени —
подсъзнание
, просто
съзнание
,
самосъзнание
и
свръхсъзнание
.
Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече.
към текста >>
Най-обикновеното
съзнание
у хората е така нареченото
самосъзнание
, което много рядко се събужда у животните.
Христос казва: „Светило на тялото е окото.“ Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
Най-обикновеното
съзнание
у хората е така нареченото
самосъзнание
, което много рядко се събужда у животните.
Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот.
към текста >>
Когато
самосъзнанието
се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето
животинско
съзнание
.
Някой приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
Когато
самосъзнанието
се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето
животинско
съзнание
.
Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии.
към текста >>
Въпроса за Степените на
съзнанието
и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие.
Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание.
Въпроса за Степените на
съзнанието
и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие.
Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности. Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения.
към текста >>
Мога само да ви кажа, че както
самосъзнанието
само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека
свръхсъзнанието
, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие.
Мога само да ви кажа, че както
самосъзнанието
само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека
свръхсъзнанието
, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Проблясъците на свръхсъзнанието са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече. от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения.
към текста >>
Проблясъците на
свръхсъзнанието
са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече.
Сега в най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени — подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди у някое животно, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Въпроса за Степените на съзнанието и техните отношения и проявления е много интересен, но е много сложен и малко би ви ползвал в днешното ви развитие. Мога само да ви кажа, че както самосъзнанието само за момент се проявява в животните и им разкрива живота от друго становище, също така моментално проблясва в човека свръхсъзнанието, което ни разкрива нови перспективи и възможности.
Проблясъците на
свръхсъзнанието
са моменти на озарение и вдъхновение, при които човек в един миг може да научи и получи повече.
от колкото за цял живот. Такива опитности са имали всички мистици и всички светии. Но докато дойдат до това положение, те са минавали през много страдания и изпитания, минавали са през една строга съзнателна самодисциплина, като неразделна част от която са били и гимнастическите упражнения. Затова препоръчвам и на вас тази самодисциплина и тези упражнения. които ще ви свържат със силите на природата.
към текста >>
Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало
съзнание
, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие.
Учехме някога, че старите траки са продавали децата си в робство срещу няколко бучки сол. Това никому не се виждаше чудно. Солта днес не струва толкова скъпо, защото я получаваме по-лесно. Но тя и днес е еднакво важна и необходима, като преди три хиляди години. Не е необходимо солта да бъде видима, в гозбата на бучки, да се проявява като големи, величествени храмове, пред чиито камбанарии да пада шапката на смаяния чужденец.
Не е необходимо Христовите ученици, или хората с просветнало
съзнание
, с усложнен духовен живот, да се отличават със своите облекла, бели, колосани забрадки, качулки, поясни въжета, брошки или с каквото и да било външно отличие.
Не е необходимо те да носят каквото и да било име или видима форма. Духовността на един народ трябва да се чувства в самия въздух, който той диша. Тя трябва да се добавя от покривите на къщите, от улиците, от обществените учреждения и заведения. Тя трябва да се чувства в обноските на хората, в техните разговори, в техните веселби, в техните конфликти. „Солта“ трябва да проникне и да осоли отношенията на мие и жени., родители и деца, учители и ученици, началници и подчинени, управители и поданици.
към текста >>
90.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колцина са тия, чието
съзнание
не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили?
Тъкмо обратното! — проникнатата с материалистичен дух „просвета“ е истинската причина, за да изгубят хората най-важното в своя живот. Кажете ми — Кой ученик, след като е завършил гимназия не е изгубил най-важното, не е загубил истинския смисъл на живота? Колцина са тия. които, в училището и вън от него, не са се подали на страшната хипноза на материалистичното схващане за живота, според което човек е животно, чийто основен закон е безпощадната борба за съществуване ?
Колцина са тия, чието
съзнание
не е отровено от мисълта, че всичко свършва в гроба, че няма нищо вечно, и че следователно, животът няма никакъв смисъл, никаква по-висока цел, а сам човекът е жалка, безпомощна играчка в ръцете на слепи сили?
Каква е тая просвета, която ни дава безброй знания за потребно и непотребно, която превръща детските умове в механизми за заучаване на хиляди неща, които утре ще бъдат забравени, в не ни дава познание за нас самите? Каква е тази наука, която строи прегради на пътя на човешкото познание, на които пише своето наивно и смешно „ignorabimus“ (непознаваемо)? Каква е тая наука, която не знае що е човек, в своята същина, от къде той идва и къде отива и какъв е истинският смисъл на неговия живот на земята ? Наука на суеверието, наука на заблуждението, наука на тъмнината е тая, която убива в човека вярата му в себе си и в Бога и с това му отнема смисъла на живота. Ако нашият живот наистина се състоеше само в краткия ни път от люлката до гроба, ако наистина там е истинския край на всичките ни упования, идеали и надежди, и ако целият въпрос се състоеше именно в това — да се прекара колкото се може по-добре този кратък живот, — то днешната просвета е точно на мястото си — тя ни дава знания и дипломи, с които можем да се настаним на топло място, за да прекараме как да е този живот.
към текста >>
От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето
съзнание
, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето
подсъзнание
се решава и определя известна постъпка.
Истинската просвета носи за човека вяра в Бога, в живота, в себе си и в себеподобните си. Истинската просвета ни разкрива великия смисъл на живота — колективен и индивидуален. Истинската просвета ни учи, че човек е дух, който живее вярно, и земята е само едно училище за този дух, а не начало и край на неговия живот. С. Калименов Детето и живота Днес вниманието на мнозинството от педагозите е спряно предимно на методите, а съвсем малко са тези, които си дават сметка за същинските нужди на детската природа и изобщо на природата на човека и за целта. която човешкият дух преследва в краткия земен живот.
От психологията знаем, че подсъзнателните мотиви играят по-голяма роля от съзнателните при решаване на известна постъпка, а то ще рече, че несъзнателно възприетите впечатления чрез нашите сетива, останали в периферията на нашето
съзнание
, са живи и мощни сили, които имат първенство, когато в потайните глъбини на нашето
подсъзнание
се решава и определя известна постъпка.
И ние питаме: впечатленията, внушенията и представите, чрез които модерният педагог храни детската душа през всичките нейни периоди на развитие, отговарят ли на върховния идеал за общото благо, на хигиената на човешката душа и на основните закони на човешкото развитие? Средствата, храната, с която днешният педагог храни детската душа, това е плода на днешната извратена култура, средата на днешната печална действителност. Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност. Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество. Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа.
към текста >>
Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от
животинското
царство.
Защото майки и бащи, учители и педагози, внушават на детето, че то трябва да служи на себе си, а не на живота, че неговата главна задача е — да се нареди в живота. а не да нареди живота, не да издига живота. Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота.
Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от
животинското
царство.
Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание. Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в съзнанието на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование. Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител.
към текста >>
Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в
съзнанието
на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование.
Материалистичната философия, която е пропила издъно цялото съвременно общество, естествено, не можеше да докара до друго. Родителите, които гледат на себе си и на децата като на чисто физически същества, „малко по-високо стоящи от маймуните“, не могат дори да разберат в какво се състои висшето благо и истинското предназначение на отделния индивид. Ако те знаеха истината, че човек е дух, а не тяло, ако те схващаха, че той има интереси много по-висши, по-реални и по-съществени, защото са вечни, от интересите на неговото чисто физическо земно съществуване, то те биха гледали съвсем другояче на децата си, съвсем другояче биха ги възпитавали и биха им дали съвсем друга насока в живота. Върховният критерий във възпитанието и образованието, от гледището на висшата Разумност, не може да бъде друг, освен духовното растене на индивида, духовният възход на човешката душа, което трябва и може да стане само при хармоничното възлизаме нагоре на всички негови подобни, на всички човеци-братя, при което се избягват всички стълкновения, избягва се безпощадната „борба за живот, - наследство от животинското царство. Не „борба за живот“, а творчество на живот, създаване и раздаване на нов живот — това е основният принцип на новото възпитание.
Да дава, а не да взема, да твори, а не да разрушава, да се жертва, а не да иска жертви от другите — на това трябва да бъде научено младото поколение, това трябва де бъде вдъхнато в
съзнанието
на детето още от майчината му утроба, това трябва да бъде преобладаващият мотив и основата, върху която трябва да бъде изградено всяко възпитание и образование.
Защото само тока ще подготвим и създадем нови хора — строители на нов живот. Който е доволен от старото, от досегашното — нека върви по стария път. А който чувства в душата си потиците, импулсите на Новото, което идва, безразлично дали той е родител или учител. нека възприеме и приложи принципите на новото възпитание, които се основават върху максимата: Върховното благо на индивида е възможно н осъществимо само във осъществяването на общото благо. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Това е право, но това
съзнание
го няма още у хората.
Но това нещо с насилие не може да стане. Пак казвам: Има нещо в света, което заблуждава хората, което насочва тяхната дейност там от където ще им дойдат всичките нещастия. По силата на това внушение, всеки човек мисли, че той е на правата страна, а които не мислят като него, са на крива страна. Прав човек, поне от човешко гледище е онзи, който може да гледа на, човека, като на себе си. И като дойде някой човек при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш твоята.
Това е право, но това
съзнание
го няма още у хората.
Ако това съзнание го има някъде, то е в тялото, между клетките. Клетките на тялото имат това съзнание. Сега религиозните чакат Господ да им открие нещата. Господ не е справочна книга. Той не е от тези да открива нещата.
към текста >>
Ако това
съзнание
го има някъде, то е в тялото, между клетките.
Пак казвам: Има нещо в света, което заблуждава хората, което насочва тяхната дейност там от където ще им дойдат всичките нещастия. По силата на това внушение, всеки човек мисли, че той е на правата страна, а които не мислят като него, са на крива страна. Прав човек, поне от човешко гледище е онзи, който може да гледа на, човека, като на себе си. И като дойде някой човек при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш твоята. Това е право, но това съзнание го няма още у хората.
Ако това
съзнание
го има някъде, то е в тялото, между клетките.
Клетките на тялото имат това съзнание. Сега религиозните чакат Господ да им открие нещата. Господ не е справочна книга. Той не е от тези да открива нещата. Той казва: ти ще познаваш хората така, както познаваш и себе си.
към текста >>
Клетките на тялото имат това
съзнание
.
По силата на това внушение, всеки човек мисли, че той е на правата страна, а които не мислят като него, са на крива страна. Прав човек, поне от човешко гледище е онзи, който може да гледа на, човека, като на себе си. И като дойде някой човек при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш твоята. Това е право, но това съзнание го няма още у хората. Ако това съзнание го има някъде, то е в тялото, между клетките.
Клетките на тялото имат това
съзнание
.
Сега религиозните чакат Господ да им открие нещата. Господ не е справочна книга. Той не е от тези да открива нещата. Той казва: ти ще познаваш хората така, както познаваш и себе си. Ако не познаваш себе си, и хората няма да познаваш, ако познаваш себе си, и хората ще познаваш.
към текста >>
Каза също, че породи липсата на силна вяра в Бога, в човека липсва и
съзнанието
, да живее съгласно законите на живата природа: как да се храни, какво да пие, как да диша, как да използва слънчевата енергия и пр.
г., в салона на Военния клуб. в Пловдив зъболекаря М. Стоицев изнесе една сказка в полза на питомците в Пловдивското сиропиталище на тема: „Моралните добродетели на човека, необходими за неговото физическо и духовно усъвършенстване. Ето в резюме какво каза: „Силата на човека е в неговата разумна и силна връзка с Бога. Тази сила човек трябва да пролей в истината и правдата в живота и с неговия мощен дух да управлява всичко разумно.
Каза също, че породи липсата на силна вяра в Бога, в човека липсва и
съзнанието
, да живее съгласно законите на живата природа: как да се храни, какво да пие, как да диша, как да използва слънчевата енергия и пр.
Значи, не само икономическите условия, а и по липсата на посочените по-горе качества в човека, днес хората се делят на две групи. Едната, по-голямата група, гледат само на материалното в живота; а другата, по-малката, гледат да разберат духовното в живота, като живеят съгласно Христовото учение. Тези последните вярват, че ще отговарят за делата си, пред Висшата Правда и затова се стремят да живеят по-скромно, да правят добри дела и никога да си не служат с насилието. Описа откритията на учените през 19 век в областта на медицината и френологията, като се спре главно върху някои добродетели: милосърдието, честността, кротостта, търпението и пр. Разгледа въпроса за морала, като се спря по-обширно и увлекателно за милосърдието и неговата възвишена форма, за честността и по какво се познават честните хора.
към текста >>
91.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в
животинското
царство, само че в по-съвършено форма.
Птиците туриха основа не семейството. Те се женеха брат за сестра — снесяха по 6 яйца от които се излюпваха 3 мъжки и 3 женски и се женеха брат за сестра — така разбираха те семейство. В семейство на птиците имаше сътрудничество, и бащата и майката работеха. При млекопитаещите този порядък беше изменен — при тях няма семейство в този смисъл — там само женската отглежда потомството. Сега аз навеждам тази история, за да се изясни живота на човека.
Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в
животинското
царство, само че в по-съвършено форма.
Сега например хората си служат с електрическо осветление, имат радио и пр. Тези работи ги имат и някои от животните, само че в по-несъвършена форма. Много насекоми и риби например имат дълги мустаци, които им служат като антени, за долавяне на далечни вълни. Също така някои риби имат фенерчета, а и пчели те имат радио, с които възприе-мат. Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени.
към текста >>
Няма да се спирам на неща, които вие не ще разберете, но това, което можете да разберете и което може да ви ползва, е следното: Ако вашите мисли и чувства не са организирани, а са разхвърляни, вие сте в
животинското
царство.
Правата мисъл ще оправи света. Талантливите, гениалните хора насочват човешката мисъл в права посока. Докато се изнасят недъзите на хората и въобще отрицателната страна на живота, светът никога няма да се оправи. Трябва да се изнася положителното в живота. Сама така света може да се поправи.
Няма да се спирам на неща, които вие не ще разберете, но това, което можете да разберете и което може да ви ползва, е следното: Ако вашите мисли и чувства не са организирани, а са разхвърляни, вие сте в
животинското
царство.
Когато човек влезе в истинския човешки свят, там мислите и чувствата му не се раждат чрез деление, а се само зареждат и са вече организирани. Само у човека става зараждане. До тогава, докато у вас нещата не се самозараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството сега навлиза. Това, което се самозаражда е силно.
към текста >>
Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в
животинското
царство.
Ако във време на големи противоречия в човека не може да се зароди такава силна мисъл, той може да свърши със самоубийство. Затова казвам: единствения изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходния път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, човек изгубва желанието да живее и започва да мисли да се самоубие. Самоубийството е процес на израждане.
Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в
животинското
царство.
След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си.
към текста >>
Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до
животинското
положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят.
След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си.
Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до
животинското
положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят.
Следователно, сега хората се намират в един паднал свят. И когато те се подигнат до онова състояние, от което са паднали, те ще подигнат и животните до онова състояние, до което са били преди падането на човека и тогава ще се почне тяхното развитие — защото те сега са в един застой, или се развиват, но много бавно. Днес се намираме в епохата, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигането на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили.
към текста >>
Светлите лъчи на това учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха
съзнанието
на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Неистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
Светлите лъчи на това учение проникнаха и в богати и в бедни домове на Латвия и озариха
съзнанието
на живущите в тях хора със светлината на новото разбиране.
И днес вече мнозина знаят за Великото Всемирно Бело Братство в България, за Светлия Учител и за Неговото учение. Новото учение е благо за цяла Латвия, защото то внесе светлина в обществото, и проникна даже през дебелите и вехти стени на някои църкви, затрупани от остарели обреди, — обнови ги и им даде истинско разбиране на учението на Христа. Новото учение възкреси много души. То спаси от явна гибел и осмисли живота много хора, стоящи на края на пропастта. И ето живата картина на тези хора, които са разбрали важността на Божественото учение и се стремят да проникнат в него, виждайки нагледно какво благословения носи то на страната, на обществото, на хората и семействата.
към текста >>
92.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 218
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало
животинското
царство.
Съществува, обаче, грамадна, съществена разлика между всичко, което е станало на земята преди събитието на Голгота, и това, кое то става след него. И, за да можем да обрисуваме вътрешната страна но това събитие във всичките й подробности, нека си припомним. че не само хората притежават физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, и че една звезда, едно небесно тяло, не е направено само от физическата субстанция, която астрономът наблюдава. Всяко небесно тяло има, също така, своята етерна и астрална природа. Нашата земя има своето етерно тяло и своето астрално тяло.
Ако тя нямаше етерно тяло, не би имало растения на нейната повърхност, и ако тя нямаше астрално тяло, не би съществувало
животинското
царство.
За да си представим етерното тяло на земята, трябва да имаме пред вид че неговият център съвпада точно с физическия център на земята. Цялото физическо тяло на земята се къпе или е обгърнато в нейното етерно тяло и тези двете, на свой ред, са потопени в астралното тяло. Следователно, ако един ясновидец би наблюдавал астралното тяло на земята в течение на дълги периоди, той би видял да стават в него промени, също такива, каквито в етерното тяло. Да си представим, че един ясновидец наблюдава земята от една звезда. Той ще види не само физическия глобус, но също така и една светеща аура, която го обгръща, и която е съставена от етерното и астралното й тела.
към текста >>
Не е въпрос, както сега, да се проси, а у всеки да има желание и
съзнание
да дава.
Когато всички хора почнат да живеят разумно, няма по-лесна работа от това. Даже при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил добре. Тогава нямаше да има бедни хора на земята, нямаше да има нещастни. Този закон, сега обаче не работи, защото всеки иска да вземе, а не и да даде. Ако у всички хора имаше желание да дадат по вещо — тогава работите щяха да тръгнат наред.
Не е въпрос, както сега, да се проси, а у всеки да има желание и
съзнание
да дава.
Вие ще кажете: ако постоянно даваме, какво ще стане с нас. Не се безпокойте. Божиите блага са неизчерпаеми. Божиите блага са преизобилно, но не са правилно разпределени. И всички сегашни държави, които не вземат участие в живота на любовта, който иде в света, те ще се разрушат, ще изчезнат, както изчезна вели ката римска империя, която взе участие а разпъването на Христа.
към текста >>
Това е така за обикновените хора, но при посветените, при хората с пробудено космично
съзнание
, въпросът е съвсем друг.
Всички прояви в живота на космоса, човечеството и човека, са обусловени от космичния ритъм. Хората действат и се проявяват по един или други начин. без сами да знаят дълбоките причини за това. Те действат под един импулс, без да знаят, какво в същност представлява той. Имат известни стремежи и копнежи, живеят с известни идеали — без да знаят дълбоките причини на всичко това.
Това е така за обикновените хора, но при посветените, при хората с пробудено космично
съзнание
, въпросът е съвсем друг.
Посветеният знае дълбоката причина на всичко, каквото става в него или около него. У посветения импулса на космичния ритъм е осъзнат и той напълно съзнателно направлява дейността си във връзка с този ритъм, когато за обикновения човек и за по-нисшите същества въобще (животни и растения) този ритъм е неосъзнат. Те действат тъй да се каже по известен порив, без да знаят неговата дълбока причина, която се крие в пулса на слънчевия ритъм, поляризиран и проявяващ се в две направления — като вътрешен потик във всеки един зародиш на живот и като мощен космичен импулс в космоса. Затова онези, които знаят, зад символите на преходните явления и събития, те разчитат линиите на слънчевия ритъм за даден космичен период, за дадена историческа епоха или момент, или за даден проявен живот въобще. Космичният ритъм, това е онзи творчески процес в Битието.
към текста >>
93.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Учителя Увлечени в борбата на едно
животинско
съществуване, с умове, обгърнати в мъглата на материалистичното суеверие, днес хората мислят, че могат да вършат безнаказано всичко, което те са възприели и узаконили, с което със свикнали от рождение, приемайки го, като установена норма, като вековна традиция, от своите родители и предшественици.
Из науката и живота – М. И. С. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ Много култури и цивилизации са изчезнали, благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса, запример, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съвременната култура е осъдена да загине по същата причина.
Учителя Увлечени в борбата на едно
животинско
съществуване, с умове, обгърнати в мъглата на материалистичното суеверие, днес хората мислят, че могат да вършат безнаказано всичко, което те са възприели и узаконили, с което със свикнали от рождение, приемайки го, като установена норма, като вековна традиция, от своите родители и предшественици.
Хората с издигнали своя собствен, човешки закон, над Божия закон, и мислят. че, понеже те така с го наследили, понеже така е било в миналото, така и трябва да бъде и така ще бъде винаги занапред. Хората, заслепени от свободата, която им се дава, мислят, че те могат да вършат своите престъпления, без някой някога да им поиска сметка, без никога да получат своето заслужено наказание. Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама!
към текста >>
Ако борбата за съществуване е закон за
животинското
царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони.
че, понеже те така с го наследили, понеже така е било в миналото, така и трябва да бъде и така ще бъде винаги занапред. Хората, заслепени от свободата, която им се дава, мислят, че те могат да вършат своите престъпления, без някой някога да им поиска сметка, без никога да получат своето заслужено наказание. Хората мислят, че те могат да убиват, да изтребват постоянно животните, без това да се отрази по некакъв отрицателен начин върху техния живот. Каква жестока самоизмама! В тяхната стръв за кървава храна, в тяхната кръвожадност и жестокост над беззащитните животни, духовният им поглед е дотолкова помрачен, че те не виждат, не разбират, че ужасното положение, в което се намират, се дължи, ако не напълно, то поне до голяма степен, именно на тяхното жестоко, свирепо, нечовешко отнасяне с животните — на безпощадното изтребление на „по-нисшите твари“.
Ако борбата за съществуване е закон за
животинското
царство, то човекът, дотолкова, доколкото той е станал наистина такъв, не може да се ръководи в своя живот от животински закони.
За човека има друг, — истинско-човешки или Божествен закон; това е закона на любовта, на взаимопомощта, на единството на живота. Според този закон, убийството, което човек извършва, безразлично дали то е по отношение на себеподобните или на животните, е най-тежко престъпление, което не може да остане безнаказано. И наистина, запитвали ли със се до сега културните, надарени с разум и съвест човеци, които убиват и ядат телата на животните,—според кой морален критерий, въз основа на коя нравствена норма, те правят разлика между убийството на човека и убийството на животните ? Защо да убиеш човек е престъпление, преследвано и наказуемо, а да убиеш животно — това не е никакъв грях, никакво престъпно деяние? Каква съществена разлика има между акта на човекоубиеца и акта на касапина, който коли животните?
към текста >>
Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на
съзнанието
.
За сега те са заети само с трансформирането на астралното тяло в манас. Несъзнателно, обаче, благодарение помощта на по-висши същества, извършена е, в течение не досегашната еволюция, известна работа върху по-нисшите тела. Несъзнателно е почнала работата върху астралното тяло, в което е проникнала душата на чувството. Несъзнателно също азът е работил отвън върху етерното тяло. докато е проникнала в него душата нв разбирането.
Най после, първата работа на азът върху физическото тяло е това, което наричаме душа на
съзнанието
.
Тази по следната се е проявила към края на атлантската епоха, когато частта от етерното тяло, отговаряща на главата, която е оставала дотогава вън от физическото тяло, е проникнала напълно в него. Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“. Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи. Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън.
към текста >>
Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на
съзнанието
, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота.
Тази по следната се е проявила към края на атлантската епоха, когато частта от етерното тяло, отговаряща на главата, която е оставала дотогава вън от физическото тяло, е проникнала напълно в него. Тъкмо тогава е времето, когато човек е почнал да казва „аз“. Така, малко по-малко, човек се е приспособил към атлантската епоха чрез последователни етапи. Нашата епоха е определена за проникване на духовното аз или манас в астралното тяло. което по рано е получавало само тласъци отвън.
Чрез всички сили, които идват от физическото, етерното и астралното тяло, чрез душите на чувството, на разбирането и на
съзнанието
, човек трябва да изгради своето духовно аз и да узрее първия плод на духа на живота.
Така, нашата следатлантска епоха, има да реализира една цел от грамадно значение, а именно да развива съзнателно троичната висша природа на човека: манас, будхи и атма, като последната цел е предвидена за едно далечно бъдеще. Но и ог сега ние трябва да работим, да развиваме тези сили, които ще направят от нисшия човек висш човек. Нека се запитаме сега: Какво, прочие, има в човека, което да се дължи на отсъствието на висшите елементи на неговото същество, които още не са развити, и какво ще стане с него по после? В какво именно човекът на бъдещето ще се различава от човека на настоящето? Когато последният се развие напълно, неговото астрално тяло ще достигне такава степен на пречистване, при което то ще се превърне в духовно аз, етерното му тяло ще стане дух на живота, и грамадното трансформиране, на което те бъде подложено физическото тяло, ще направи от него човек-дух.
към текста >>
Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над
животинското
царство.
Ако имате един гениален ум, веждите ви няма да имат този строеж, който имат сега. Носа на гениалния човек не е като този на обикновения. Природата е разграничила пешата. Тя е разпределила растенията, животните и хората, които са на разни степени на развитие, и всеки според степента си има и съответната форма. Тя е разграничила животинския човек, обикновения, талантливия, гениалния и светията — всеки си има своите форми, които са израз на вътрешния му живот.
Животинския човек е онзи, който едвам се е подигнал над
животинското
царство.
Двете му челюсти са издадени напред като при животните. Съвременните антрополози, които изучават човешките, намират, че у различните раси тъй наречения кемперов ъгъл е различен — колкото е по-висша една раса, толкова този ъгъл се приближава до правия. В бялата реса този ъгъл е към 85 градуса. Гръцките художници, като рисували своите богове, туряха им този ъгъл към 90 градуса. Какво е сега вашето предназначение?
към текста >>
Човекът е един свят, в който
съзнанието
е пробудено, а в „първичния свят“
съзнанието
не е пробудено — в него живота е в спящо състояние.
Какво трябва да поддържа малката капка вода? Тя трябва да поддържа идеята, че е излязла от океана, и след време пак ще се върне в океана. И човек, като разумност, е излязъл от великия океан на разумността. Под думата човек, разбирам свят, който е организиран. А под думата „първичен свят“ аз разбирам свят, който не е организиран.
Човекът е един свят, в който
съзнанието
е пробудено, а в „първичния свят“
съзнанието
не е пробудено — в него живота е в спящо състояние.
Но да се повърнем към въпроса за човека. Всеки от вас е съставен от едно общество от милиарди клетки - души, от които 5 билиона и 6 милиона живеят и работят в мозъка, в главата, която представя разумното у човека. Какво знаете за тези същества, които живеят във вас и са в съобщение с всички светове? Хиляди мисли минават през вашия ум и вие нищо не знаете за тях, не знаете нищо за своята глава. Религиозните лесно разрешават въпроса, — те казват така: Бог е напревил, и изчерпват въпроса.
към текста >>
Сега всичкото възпитание, всички тези религии и науки, имат за цел да развият у човека туй
съзнание
на справедливост.
Това са сили и условия, които са дадени не човека, на „азът", за да се развива. „Азът“ — туй е новото в човека. Човек е едно същество, което Бог е създал, и сега туй същество се развива. Но това същество е в заблуждение за нещата, които мисли, че са негови, а в същност не са негови. „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Направи човека да мисли, както Бог мисли, да чувства и да бъде справедлив като Бога.
Сега всичкото възпитание, всички тези религии и науки, имат за цел да развият у човека туй
съзнание
на справедливост.
Хората имат съзнание. но туй съзнание за сега определя само нашите отношения към физическия свят. Справедливи са там, където законът им налага. Човек е честен и справедлив докато има закон, който да го преследва. Където няма закон, той си прави каквото иска.
към текста >>
Хората имат
съзнание
.
„Азът“ — туй е новото в човека. Човек е едно същество, което Бог е създал, и сега туй същество се развива. Но това същество е в заблуждение за нещата, които мисли, че са негови, а в същност не са негови. „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Направи човека да мисли, както Бог мисли, да чувства и да бъде справедлив като Бога. Сега всичкото възпитание, всички тези религии и науки, имат за цел да развият у човека туй съзнание на справедливост.
Хората имат
съзнание
.
но туй съзнание за сега определя само нашите отношения към физическия свят. Справедливи са там, където законът им налага. Човек е честен и справедлив докато има закон, който да го преследва. Където няма закон, той си прави каквото иска. Но не е законът, който трябва да определя, кое е право и кое е криво.
към текста >>
но туй
съзнание
за сега определя само нашите отношения към физическия свят.
Човек е едно същество, което Бог е създал, и сега туй същество се развива. Но това същество е в заблуждение за нещата, които мисли, че са негови, а в същност не са негови. „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Направи човека да мисли, както Бог мисли, да чувства и да бъде справедлив като Бога. Сега всичкото възпитание, всички тези религии и науки, имат за цел да развият у човека туй съзнание на справедливост. Хората имат съзнание.
но туй
съзнание
за сега определя само нашите отношения към физическия свят.
Справедливи са там, където законът им налага. Човек е честен и справедлив докато има закон, който да го преследва. Където няма закон, той си прави каквото иска. Но не е законът, който трябва да определя, кое е право и кое е криво. Право е туй, в което никой не страда.
към текста >>
В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото
съзнание
да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата.
Всеки цвят, всяка багра, всеки клон и стрък, които се явяват в пролетта, са израз на един копнеж, на един импулс във великата душа на света. Пробуждането на растенията за нов живот е резултат на импулса на великата душа към творчество. От този импулс не остава незасегната и човешката душа. И в нея се събуждат онези сили и енергии, които пораждат благородни и възвишени мисли и копнежи. В човека се заражда копнеж към великото и красивото в света.
В човека се пробужда импулс към творчество, в човека се пробужда високото
съзнание
да служи на великия творчески ритъм на Словото, което се проявява едновременно в него и в природата.
Пролетта — пробуждането на природете, е един символ на пробуждане душата на света и човека към нова творческа дейност. Тогаз, както в душата на земята, така и в душата на човека се раждат най-красиви и възвишени идеи, мисли и чувство. Каквото изпитва човек с пробудена душа в ранни зори, когато слънцето с невидими лъчи облива хоризонта, и цялата природа в благоговение и свещен трепет очаква неговото величествено появяване, такова е преживяването и не пролетта. Защото пролетта е изгрева на годината — началото на жизнения кръг на слънчевия ритъм, който почва нова творческа дейност. Като погледнем гората и полята напролет, покрити със зеленина, това ни напомня за онзи стремеж към растене и развитие в природете и човека, и ни изпълва с свещен трепет.
към текста >>
94.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ
Съзнанието
на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота.
– N. Дъжд (стих.) – Е. Словото на Учителя. Никаква лъжа (из неделната беседа – 2.05.1937 г.) Идеите на древните за музиката – Фабр Д‘Оливе В гората – Мих. Садовеану Характерът – Г.
Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ
Съзнанието
на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота.
От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние. „Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за животинското и растителното царства, той е също така закон за низшето, за животинското в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух. „Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята.
към текста >>
„Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за
животинското
и растителното царства, той е също така закон за низшето, за
животинското
в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух.
Садовеану Характерът – Г. Събев БОРБА ЗА ЖИВОТ Съзнанието на днешните хора е буквално отровено от материалистичното схващане на „закона за борбата за съществуване“, възведен до степента на един категоричен императив, на непреодолим инстинкт и върховен регулатор на живота. От ученическата скамейка, от детската възраст още, на днешните хора е втълпено, че няма по-велик, по-неизменен и вечен закон от поменатия и че борбата за живот, борбата на един срещу други, борбата с всички средства, до крайно унищожение на този, който е считан за противник, е върховно право и свещен дълг, предоставени от природата на всяко живо същество, и още повече на разумното и съзнателно същество — човека. Върховната и свята догма на днешния материалистичен свят е борбата за живот, и на тази догма, на този, считан за най-велик и неизменен закон, се възнасят славословия и се плетат венци в семейството, в училището, в обществото и навсякъде. Не! —казваме ние.
„Законът за борбата за съществуване“ е закон за нисшите природни царства — за
животинското
и растителното царства, той е също така закон за низшето, за
животинското
в човека, но той не е и не може да бъде закон за висшето в човека, той не е закон за човешкия дух.
„Борбата за живот“ не е закон за Духа, тя е закон само за материята. Човешкият дух, повелителят на материята и на всичко материално, стои високо над „закона за борбата за съществуване“. Духът, висшето в човека и в живота въобще, си има свой собствен закон, който е диаметрално противоположен на животинския закон, на закона на материята, и този велик и свещен закон за човека и за живота се нарича Закон за Жертвата. Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно.
към текста >>
Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето
съзнание
, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата.
Доколкото един човек познава закона за жертвата и действа в хармония с него, дотолкова той е човек, истински човек. Доколкото той дава простор на своите груби инстинкти за борба, надмощие и потъпкване на другите, дотолкова той е животно. Че това е наистина така, е съвършено ясно, защото имаме хиляди примери в човешката история, които го доказват по необорим начин. Всички истински велики хора, всички истински хора, всички хора, в които е взело надмощие висшето в човека — духът — са били и са хора на жертвата. Следователно: Истинският закон за човека е законът за жертвата, а законът за борбата за съществуване е закон за низшето, за несъвършеното в човека.
Два елемента има в човека: дух и материя, добро и зло, висше и низше, и с който от тях той се отъждестви в своето
съзнание
, съответния закон ще приеме като върховен регулатор в своя живот — закона за жертвата или закона за борбата.
Не може да се откаже, че законът за борбата за съществуване е бил в миналото, а и понастоящем е един мощен стимул, който подтиква различните форми на живота към известни, постепенни достижения по посока към един ограничен идеал. Но силата, действието на този закон си има своите точно определени граници, отвъд които всяко негово действие е безсилно, невъзможно и безпредметно. Борбата за съществуване не може да допринесе абсолютно нищо за духовното усъвършенстване на човечеството. Борбата за живот може да засили и усъвършенства нисшия ум в човека, неговите логични и други способности, тя може да развие и закрепи редица дарби в човека, но тя никога и по никой начин не може да развие неговия висш разум и неговото духовно, морално съвършенство — венеца на човешките постижения. Борбата за живот може да ни даде волеви и интелектуални сили, но тя никога не ще ни даде духовни и морални сили.
към текста >>
И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в
съзнанието
си.
Не ме ли любите, ще има.беднотия.“ Сега съвременният свят казва: да правим икономия. Добре е да правим икономия, но кой прави икономия? — Бедният. И кое ще разреши въпроса — икономията ли или изобилието? В света няма по-голяма отрова от лъжата.
И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в
съзнанието
си.
Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи!
към текста >>
Съзнанието
ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа.
Добре е да правим икономия, но кой прави икономия? — Бедният. И кое ще разреши въпроса — икономията ли или изобилието? В света няма по-голяма отрова от лъжата. И ако вие искате да проверите един закон, решете в себе си да говорите Истината, не пред хората, а в съзнанието си.
Съзнанието
ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа.
Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи! Там, дето има лъжа, Христовата светлина няма да влезе!
към текста >>
95.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато в
съзнанието
на човека не проникне и не заживее завинаги мисълта, че той е дух, а не тяло, че той е син на безсмъртието, а не краткотрайна рожба на тленното, докато той не разбере и не приеме истината, че не живее само сега и само за сега, че е живял и ще живее вечно, че неговия настоящ живот е свързан с неговото минало и с неговото безконечно бъдеще, той не може да намери смисъла на живота, не може да познае себе си.
Какъв е смисъла на моя земен живот? Кой съм и какво съм аз? Познай себе си, човече! защото, докато не познаеш себе си, ти живееш не човешки, а животински живот. Въпреки твоите аероплани, радио, стратосфери и безброй други знания и постижения, ти си един кръгъл невежа, един слепец в живота, щом не познаваш себе си, щом не знаеш какво си ти по твоята същност и не знаеш смисъла на живота.
Докато в
съзнанието
на човека не проникне и не заживее завинаги мисълта, че той е дух, а не тяло, че той е син на безсмъртието, а не краткотрайна рожба на тленното, докато той не разбере и не приеме истината, че не живее само сега и само за сега, че е живял и ще живее вечно, че неговия настоящ живот е свързан с неговото минало и с неговото безконечно бъдеще, той не може да намери смисъла на живота, не може да познае себе си.
Спри се, повърни се и потърси забравената истина! Познай себе си, човече, за да се пръсне мрака във душата ти и да заживееш в светлина. С. К. Бъди! Бъди прозрачен за лъчите На кротост и любов! Бъди крепител на душите Във стръмний им възход!
към текста >>
Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до
животинското
царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете.
Най-после, като си спомни, че Ебрамар го чака, побърза да седне до разкошно сервираната маса. Двама юноши, в бели дрехи, стояха до столовете. Ебрамар пръв притегли към себе си блюдото с овошки и с усмивка каза: — Нашата трапеза, може би, няма да те задоволи, тъй като тук ти няма да намериш нито месо, нито дивеч, нито риба. В оградата на това жилище всеки живот е свещен. Тук не се пролива нито капка кръв и нито един от местните жители не желае да се омърси с нечиста разлагаща се храна.
Само по-низко стоящата част на човечеството, още по-близка до
животинското
царство може да се приспособи към тоя чудовищен начин на хранене — към унищожение на съществата, населяващи земята и изяждане на труповете.
В тая отвратителна храна, та даже и в миризмата на кръвта в отровената от разложения атмосфера, макар и вашите престъпни чувства да не усещат, това трябва да се търси истинската причина за слабостта, тежките болести и смъртоносните епидемии, които измъчват човечеството. В тая причина се крият зародишите на грубите и кървави инстинкти и разюздани страсти, принизяващи човека до степента на животното. Супрамати слуша с интерес това и с отвращение си мислеше за кървавия ростбив и за другите ястия от тоя род, които той, като истински англичанин, особено много обичаше. На масата бяха сложени различни овошки, яйца, масло, мляко, мед и така изкусно всичко приготвено, че Супрамати се насити без даже да забележи липсата на месо. Той даже изяви своето решение за в бъдеше съвсем да се откаже от нечистата храна.
към текста >>
е „приемателната станция“, изоставяйки, току речи, всичко друго от своето
съзнание
.
В две самостоятелни стаи на два различни града (някои опити са правени между Ню-Йорк и Лондон) се настаняват две лица, от които едното изпраща мисли, пише или чертае, а другото лице приема тези мисли, писма или чертежи. При пренасянето на една картина, процесът става така, както че, в същност има телевизия без апарати, при което личността е предавателна и приемателна станция. В Ню-Йорк лицето, което представлява предавателната станция, начертава полека, бавно, на една хартия, в присъствието на комисията а по нейно желание, една определена фигура, например, профила на едно летало. Същевременно, на няколко хиляди километри далече, в Лондон, една дама (жените са по-добри телепатически приематели, отколкото мъжете) при определени лица, специалисти, чертае фигура която напълно отговаря на предадената — самолета. И всичко това става без никакви жици и никакви апарати Само първото лице съсредоточава всичките си мисли върху нарисуваната фигура, като изоставя всичките други свои впечатления и мисли само за фигурата, което нещо прави и дамата, т.
е „приемателната станция“, изоставяйки, току речи, всичко друго от своето
съзнание
.
Разбира се, при тези опити не се добиват винаги съвсем пълни резултати и има значителни отстъпления и несъгласувания. Така например на предавателната станция се предава рисунката свещ, а на приемателната станция се получава електрическа лампа. Или, наместо танк с един топ, очертава се на приемателната станция фигура, подобна на танка, но с два топа и с подпис: Торпильор! Интересни са и други някой отстъпления. Така, например, приемателната станция рисува картина, която не отговаря на картината, която се „предава“ (гледано от художествена или геометрическа страна), но приемателят подписва под нея истинското значение и съдържание на картината, така че тука съществува предаване на мислите и при такива грешки.
към текста >>
96.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всеки отделено гражданин., в когото е будно
съзнанието
за дълга му към обществото.
Защото те ще ни обикалят не заради черните ни очи, а за да ни използват. Нека не мислим как да се продадем по-скъпо. Ние никак не трябва да се продаваме. Ние никому не трябва да ставаме слуги. Ние трябва да запазим пълно самообладание, като знаем, че само чрез самообладание можем да добием това, от което имаме нужда, и за което имаме право.
Всеки отделено гражданин., в когото е будно
съзнанието
за дълга му към обществото.
към народа, всеки човек. който съзнава значението на индивида за колективните решения, трябва да държи постоянно в ума си мисълта за пълно самообладание на народа ни в приближаващите световни бури. Мисълта е велика сила. Тя действа по тайнствени, невидими пътища, дори тогава, когато не е изразена по външен път. И тя е първоизточника на всички решения и постъпки, разумни или не разумни.
към текста >>
са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди
съзнанието
му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор.
Те се намират в голямо заблуждение и тъмнина и много трудно ще могат да се освободят от тия вериги, които им са слагани в продължение на много векове. За да се освободи от заблудата, човек трябва да има силен вътрешен копнеж към Истината, да се освободи най-първо от предубежденията и като истински ученик на живота да започне основно да поучава живота, да наблюдава явленията и да не си затваря очите за фактите, които тъй добре говорят и му показват истината. Истината е извън желания та на човека! Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна. Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр.
са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди
съзнанието
му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор.
Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна.
към текста >>
Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и
животинското
царство.
Така казва Господнята молитва. Но това не става насила. Това трябва да бъде един вътрешен импулс в човека. Ако се освети името Божие на земята, ако дойде царството Божие на земята ако се изпълнява волята Божия на всякъде, дошла е любовта на земята. И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата да е, ще приеме любовта.
Любовта ще бъде такова нещо, каквото е светлината и топлината за растителното и
животинското
царство.
Любовта ще бъде такова нещо, каквото е водата за рибите. Любовта ще бъде такова нещо, каквото е въздуха за хората. Това е същественото, което любовта носи в себе си. Всяко нещо, което носи живот в себе си, е Божествено. Всяко нещо, което отнема живота, е човешко.
към текста >>
В същност, блудният син имал по-високо
съзнание
.
В Божественото учение противоречията лесно се разрешават, а в човешката любов мъчно се разрешават. Чрез притчата за блудния син Христос дава един пример, какво трябва да се прави с онези, които не вървят в правия път. ТЬ трябва да се оставят свободни да научат урока си. Когато научат урока си, те ще се върнат сами към Бога и ще бъдат добри Негови служители. Онзи син, който бил постоянно при баща си, имал високо мнение за себе си, мислел, че е праведен.
В същност, блудният син имал по-високо
съзнание
.
Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща си, дошъл с голямо смирение и готовност да работи като един от неговите слуги. Той се обръща към баща си с думите: „Татко, аз разбрах всичко. Направи ме сега като един от слугите си“. Не само в православната църква или само между християните, но и между будистите. мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни: едните от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за себе си.
към текста >>
Това нещо е, на първо място,
съзнанието
, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване.
Ний имаме семейство. Деца, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование. Да се откажем да работим, то значи да се откажем да живеем. Но какъв е вестника, за който говорите? — Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него.
Това нещо е, на първо място,
съзнанието
, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване.
А от това съзнание вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни. Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане.
към текста >>
А от това
съзнание
вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни.
Деца, които трябва да се нахранят и облекат, да им се даде образование. Да се откажем да работим, то значи да се откажем да живеем. Но какъв е вестника, за който говорите? — Ще ви кажа, но преди всичко ще ви отговоря, че аз не ви съветвам да се откажете от работата, а да не изпълвате живота си само с работа, да вложите и нещо друго в него. Това нещо е, на първо място, съзнанието, че ние, хората, не сме само материални същества и че нашия земен живот има един по-велик и по-дълбок смисъл, отколкото чисто физическото съществуване.
А от това
съзнание
вече ще последва внасянето на духовния елемент в живота ни.
Давам им по един вестник „Братство“ и си излизам с думите: — Прегледайте го, прочетете го и ако ви хареса, ако намерите, че заслужава да го получавате и четете, изпратете 40 лв. марки в един плик и ще го получавате цяла година, или пък съобщете в редакцията — една картичка е достатъчна, за да ви го изпращат. А абонамента ще из платите когато можете. — Довиждане. — Довиждане.
към текста >>
97.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Душа-сила и енергия Пред прага на новото
съзнание
– Ел.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 229 - год. XI. Севлиево, 20 ноември 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Душа-сила и енергия Пред прага на новото
съзнание
– Ел.
Кидалова Покаяние и новораждане – из кн. „Вечните истини“ Словото на Учителя. Речи само реч. (из неделната беседа – 15 май 1938 г.) Стихотворения от Д. Антонова. Слънчевата енергия и човечеството – проф. П.
към текста >>
Нищо не може да дойде до
съзнанието
и
подсъзнанието
на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването.
За нея няма смърт. Смърт има само за формите, за физическите черупки, чрез които тая енергия се проявява, но самата тя е безсмъртна. На физическото поле душата добива знания и опитност. Земята е нейно опитно поле. Душата не може да познава онова, което не е преживяла.
Нищо не може да дойде до
съзнанието
и
подсъзнанието
на човека, ако не е минало през личния опит, през вратата на самоусъвършенстването.
Учителят казва: „Погрешната на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да. се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Само за себе си материята никога не може да се обработи.
към текста >>
ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО
СЪЗНАНИЕ
Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването
съзнанието
на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух.
Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят.“ Идеите са също плод на тая безсмъртна енергия. Те се хранят и крепят от сила и енергия. Затова те растат и се разширяват. Така например, идеята за човещина и братство между хората расте и се развива със сила, според колкото позволяват съвременните условия, или по право, тая идея се проявява до толкова, доколкото съвременните хора са готови да й дадат прием. Но ще дойде ден, когато хората ще узреят и тая идея ще възтържествува тук на земята в пълна власт и сила.
ПРЕД ПРАГА НА НОВОТО
СЪЗНАНИЕ
Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развиването
съзнанието
на хората и подготвянето им да могат да схванат и възприемат истината, че човек не е само тяло, но и дух.
Думата окултизъм значи нещо скрито, тайно. Това тайно знание е съществувало винаги, но е било известно само на малцина. За широките маси то е било само предмет на присмехи, на недоверие или на суеверен страх. Едва в края на миналия век, когато гениалната рускиня, Елена Петровна Блаватска, основателка на Теософското общество, издигна знамето на духовността пробив всеобщо разпространения материализъм, това знание почна открито да прониква в света и като една широка вълна се разля в Европа и Америка. Теософията бе предшествана от спиритизма.
към текста >>
науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото
съзнание
и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух.
Теософията бе предшествана от спиритизма. Умовете на стария и на новия свят почнаха да се замиел ят върху тайните на задгробния свят и върху многото тайнствени явления, които не винаги можеха да се обяснят с лъжа и шарлатанство. По този начин в преградата на недоверието и скептицизма бе направен известен пробив. Много учени минаха в лагера на спиритуализма и със своите съчинения и експериментални трудове направиха скъпоценна услуга на човечеството и завоюваха широко поле за развиващото се духовно светоразбиране. Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др.
науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото
съзнание
и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух.
На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф. Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот.
към текста >>
Всички те са рицари на Духа, борци за новото
съзнание
, за победата на духовното начало над материализма.
Магнетизма, хипнотизма, телепатията, психометрията, метапсихиката, научната астрология и др. науки, млади по времето на своята поява, но стари по своята основа, — това са оръжия, с помощта на които се изостря човешкото съзнание и се проправя пътя за непосредното действие на човешкия дух. На хоризонта на съвременната наука се появиха светлите имена на професор Крукс, Камил Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, проф. Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др.
Всички те са рицари на Духа, борци за новото
съзнание
, за победата на духовното начало над материализма.
Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения.
към текста >>
Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното
съзнание
в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен порив на вътрешния огън и вътрешната светлина.
Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие. То ще бъде възможно тогава, когато човек осъзнае своята висша природа и почне да изучава скритите органи и сили намиращи се в самия него. В нашето време, на земята се проявява един велик Адепт, който ни сочи пътя към това усъвършенстване и възраждане. Той живее и работи всред българския народ, но всички други народи могат да се ползват от неговите напътствия и да пият от този светъл Извор на Истина, Мъдрост и Любов.
Учителят Дънов ни сочи основните пътища към развиването на духовното
съзнание
в нас, чрез събуждането на духовното сърце, което още не функционира в нас, или се проявява само като временен порив на вътрешния огън и вътрешната светлина.
Нашата епоха е огнена епоха. Събуждането на духовното сърце е първия етап. Без него ний не можем да отидем по-далеч, и не можем да имаме никакъв успех. Учителят Дънов ни дава цялата алхимия на Любовта, разкрива ни тайните на духовното сърце, които до сега са били неразбрани за нас. Неговите външни методи за обнова на живота са: братство, чист и естествен живот, чиста храна, без убиване на животните, чиста вода, чист въздух, светлина, слънчеви лъчи, гимнастика и музика, принадлежащи към духовния свят и влияеща на развитието на духовното сърце.
към текста >>
Понякога човек живее с една мисъл в
съзнанието
си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена както трябва и т. н.
а животът минава от една форма в друга. Онези, които не разбират Божиите пътища, биха се обезсърчили, но онези, които ги разбират, тя ще се насърчат. От тяхно гледище, смъртта не е нищо друго, освен една почивка. Някой път човек трябва да умре, за да си почине и после отново да дойде и да почне да работи. Има една смърт, която не е желателна.
Понякога човек живее с една мисъл в
съзнанието
си, че постоянно го преследват, че Бог не го обича, че хората не го обичат, че хората са лоши, че земята не е устроена както трябва и т. н.
Някои учени поддържат мисълта, че земята ще изгори, че ще дойде някоя комета близо до нея и ще я блъсне с опашката си и тя ще се пръсне и т. н. Бъдете уверени, че този, който пътува със земята, като с един кораб, ще стигне най после своето предна значение. Всички хора са екскурзианти, носени от земята. Един ден те все ще стигнат някое пристанище. Тогава всички ще дойдат на една нова планета, добре устроена.
към текста >>
Дотолкова, доколкото гражданите, поданниците на една държава, на един народ имат
съзнание
и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно.
Всяка ябълка, всяка круша, че реша, слива, картофа, крият в себе си такава сила, която може да обнови човека. Но всяко нещо трябва да се приема с любов, за да даде своя резултат. Любовта привлича живота. Без любов животът не може да се прояви. Без любов нито един народ не може да прогресира.
Дотолкова, доколкото гражданите, поданниците на една държава, на един народ имат
съзнание
и любов помежду си и живеят един за друг, дотолкова могат да прогресират правилно.
Любовта е закон за всеки дом, за всеки човек. Следователно, между стомаха и ума на човека не трябва да има никакво стълкновение. Главата не трябва да става роб на стомаха. Стомахът е доста учен. Неговите поданници, които са на брой около десет милиона, неговите клетки, извършват такъв процес, какъвто клетките на мозъка не могат да свършат Но енергията, която стомаха придобива, отива в мозъка.
към текста >>
Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене,
животинско
състояние и вродени психофизиологически анормалности.
повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм.
Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене,
животинско
състояние и вродени психофизиологически анормалности.
Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля.
към текста >>
98.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на
съзнанието
.
Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо. Усъвършенстването е целта и смисъла на живота. Християнството ни учи да любим Бога, като ни води към таз едната цел на усъвършенстване за достигане най-голямо лично и общо благо. В това усъвършенстване общото благо и общите интереси се поставят по горе от личните. Идването на Царството Божие, за което се молим в молитвата „Отче наш“ е идване на Христа, е възтържествуване на Божията справедливост, Любов, мир и светлина сред народа за всяка душа.
Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на
съзнанието
.
Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“. А това е все повече и повече приближаване към Високия Идеал, в който се крие общото благо. Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония. Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява.
към текста >>
“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от
съзнанието
за служене на Цялото.
Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството!
“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от
съзнанието
за служене на Цялото.
Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават.
към текста >>
Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското
съзнание
, че общите интереси стоят по горе от личните.
- „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен.
Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското
съзнание
, че общите интереси стоят по горе от личните.
Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават. Постепенно ще настъпи на земята мир и в человеците благоволение. Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом?
към текста >>
Той се чувства добре, с
животинско
доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания.
Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре. Той не ще спре да търси. След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения. Днес за днес човек е откъснат от живата природа.
Той се чувства добре, с
животинско
доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания.
Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински? Какви принципи в живота ги движат?
към текста >>
нито в
съзнанието
на човека.
Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето.
нито в
съзнанието
на човека.
В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето.
към текста >>
А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето
съзнание
.
Ние проповядваме Божествената религия, религия на настоящето. Тази религия се заключава в онова вътрешно, интуитивно, Божествено чувство, което схваща отношението на нещата към тази велика сила, която дава живот. Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали.
А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето
съзнание
.
Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света.
към текста >>
Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното
съзнание
у хората,
съзнание
в което хората ще разберат че са необходими един за друг,
съзнание
, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата.
и което отбелязва епохата на Водолея, която носи новото в света. И под въздействието на енергиите на Водолея стават всички преобразования днес в света. Ние сме в началото на една нова епоха, в която влизат да действат нови сили в света, които коренно ще го преобразят. Както ще видим по-после, господар на Водолея е планетата Уран която където влезе да действа, събаря всичко старо и създава ново. Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки.
Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното
съзнание
у хората,
съзнание
в което хората ще разберат че са необходими един за друг,
съзнание
, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата.
Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите. За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците. 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа. Това е принципа, който действа.
към текста >>
99.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ние искаме да ви обърнем вниманието на това, че детето съвсем не е никакво повърхностно същество, че неговото
съзнание
съвсем не е ограничено само във външната страна на живота, както, изглежда, мислят мнозина от детските писатели, които в своите произведения ни гощават само с весели и смешни приключения, с външни ефекти и противоречащи на действителността измислици!
Дайте ни ги, защото цялата наша природа говори ясно, че те са за предпочитане, особено пред вашата „силна храна“ произхождаща от труповете на убити животни. Затова дайте ни повече плодове, а ако не можете да ни ги дадете веднага, то погрижете се, щото е възможно най-скоро време да ги имаме — сейте навсякъде големи количества овощни дръвчета, но не с мисълта да изнасяте плода им на западните пазари, за големи печалби, а за да нахраните преди всичко вашите собствени деца, да нахраните преди всичко българското дете, което рядко вижда плодове, макар че страната ни може само в няколко години така да се трансформира, че да произвежда безкрайно изобилие от такива. Най-сетне, дайте ни чиста и смислена духовна храна! Ние знаем, ние виждаме че в България се прави много, за да се създаде специална литература за нас, децата. Ние се ползваме от нея и благодарим от сърце и душа на всички, които вземат участие в нейното създаване, както и на родителите и на близките си, които правят жертви, за да ни я доставят.
Но ние искаме да ви обърнем вниманието на това, че детето съвсем не е никакво повърхностно същество, че неговото
съзнание
съвсем не е ограничено само във външната страна на живота, както, изглежда, мислят мнозина от детските писатели, които в своите произведения ни гощават само с весели и смешни приключения, с външни ефекти и противоречащи на действителността измислици!
Не, нашата душа е жадна за истината! Защото действителността, непознатата вам действителност на живота е много по-чудна, по-вълшебна и по-прекрасна от най-добре скроените измислици, плод на богата фантазия. Дайте ни чиста и смислена духовна храна! Дайте ни детска литература, в която да прозират, облечени в съответна художествена форма, вечните истини на живота, в която да трепти основния, истинския нерв на живота — Любовта. Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души!
към текста >>
Ако вие сте лишили вашето
съзнание
и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея!
Дайте ни чиста и смислена духовна храна! Дайте ни детска литература, в която да прозират, облечени в съответна художествена форма, вечните истини на живота, в която да трепти основния, истинския нерв на живота — Любовта. Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души! — Дайте възможност на всички ни да учим музика! Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества.
Ако вие сте лишили вашето
съзнание
и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея!
Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището. Но в това училище ние трябва да сложим на едно от първите места в учебната програма музиката, не само вокална, но и инструментална, ако искаме да внесем едно ценно, съществено съдържание в душевния живот на подрастващите поколения. Ако не от първоначалното училище, то поне от прогимназията децата трябва да почнат да изучават инструменталната музика в училище, задължително, като всеки друг учебен предмет. Всяко дете трябва да има своя музикален инструмент.
към текста >>
Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към
животинското
или към човешкото царства.
В. Недев ЗНАЧЕНИЕТО НА ГОРИТЕ ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА. (по случай седмицата на гората) Много се пише за значението на горите за стопанския живот на народите, за голямата полза която има земеделието от тяхното запазване, за големите възможности, които се разкриват в бъдеще при една рационализирана тяхна експлоатация, още повече като се приложат на практика новите достижения в областта на приложната химия, благодарение на които от дървесината се произвеждате вече стотици хиляди килограми изкуствена вълна и коприна. Всичко това е вярно и ние можем само да се съгласим с него. Тук, обаче, искаме да кажем няколко думи за друга една страна от благотворното влияние на горите, която не е била предмет на досегашните писания за тях и която засега вече не стопанския, а духовния живот на човека. Горите са мощен фактор в духовното развитие на човека.
Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към
животинското
или към човешкото царства.
Такава мощна и дълбока, но неуловима и непонятна за ума връзка съществува и между гората и човешката душа. Гората, това е един живот мощен, пълен, изобилен. Тя е един безграничен океан от буйно бликащи сили, които се надигат, бушуват и стремят на някъде, подобно на морските вълни, и които могат да се преливат, неизвестно как, в душата на човека. Човек може да черпи много и много духовна и физическа енергия от гората. Това не е някаква особена тайна.
към текста >>
Достатъчно е да отидем в нея с отворена душа и с жадно сърце, достатъчно е да се поставим в нея в едно положение на възприемчивост, като дигнем преградите, които обикновено разделят нашето индивидуално
съзнание
от външния свят.
Гората, това е един живот мощен, пълен, изобилен. Тя е един безграничен океан от буйно бликащи сили, които се надигат, бушуват и стремят на някъде, подобно на морските вълни, и които могат да се преливат, неизвестно как, в душата на човека. Човек може да черпи много и много духовна и физическа енергия от гората. Това не е някаква особена тайна. За това не се изисква някакво особено изкуство.
Достатъчно е да отидем в нея с отворена душа и с жадно сърце, достатъчно е да се поставим в нея в едно положение на възприемчивост, като дигнем преградите, които обикновено разделят нашето индивидуално
съзнание
от външния свят.
Достатъчно е да създадем една малка връзка между нашата душа и душата на гората, за да бликне веднага в нас мощната струя на един свеж, опресняващ, вдъхновяващ и оздравяващ живот. Чувствителните, възприемчивите натури познават това действие — тази мощна, благотворна сила на гората, без тя да им е доказвана, без да са чели теории за нея. Те непосредствено чувстват, схващат и се ползват от това, което, за тях, не се нуждае от доказателства. Затова те обичат гората с всичката чиста обич и привързаност, каквато децата имат към своята майка. Затова те чувстват една необходимост чувстват един духовен глад и жажда — по-често да отиват в нея, по-често да се потапят в нейните мощни, опресняващи струи, по-често да черпят, да пият до умора из неизчерпаемия източник, който блика от душата на гората.
към текста >>
Това ново гледане идва, когато
съзнанието
на човека се пробуди.
Ето защо, да лишиш едно населено място от гора, това значи не само да го изложиш на опустошителната сила на пороите, не само да прогониш дъждовете и да отнемеш един естествен филтър на атмосферата му, но то значи още и да прекъснеш множество най-важни нишки—невидими канали, по които протича живата вода, която напоява неговия духовен живот. Да унищожаваш горите — това значи да пресушаваш не само изворите, които образуват нашите реки, и които поливат нашите полета и градини,—то значи да пресушаваш изворите и на нашия духовен живот, то значи да превръщаш във физическа и в духовна пустиня обезлесеното място. Пазете горите! С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон на вярата (из неделната беседа „Закон на вярата“ – 11.XII.1938 г.) Има един нов начин за гледане на нещата.
Това ново гледане идва, когато
съзнанието
на човека се пробуди.
Под думата пробуждане на съзнанието в широк смисъл разбирам проява на Божественото съзнание в човека. Само при това съзнание човек може да гледа по нов начин на нещата. Той гледа вече и на себе си и на цялата природа по особен начин. Днес хората гледат по обикновен начин на себе си. Като дойде да говорят за нещата, те и на тях гледат по обикновен начин.
към текста >>
Под думата пробуждане на
съзнанието
в широк смисъл разбирам проява на Божественото
съзнание
в човека.
Да унищожаваш горите — това значи да пресушаваш не само изворите, които образуват нашите реки, и които поливат нашите полета и градини,—то значи да пресушаваш изворите и на нашия духовен живот, то значи да превръщаш във физическа и в духовна пустиня обезлесеното място. Пазете горите! С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон на вярата (из неделната беседа „Закон на вярата“ – 11.XII.1938 г.) Има един нов начин за гледане на нещата. Това ново гледане идва, когато съзнанието на човека се пробуди.
Под думата пробуждане на
съзнанието
в широк смисъл разбирам проява на Божественото
съзнание
в човека.
Само при това съзнание човек може да гледа по нов начин на нещата. Той гледа вече и на себе си и на цялата природа по особен начин. Днес хората гледат по обикновен начин на себе си. Като дойде да говорят за нещата, те и на тях гледат по обикновен начин. Например, като видят една електрическа лампа, те казват: Това е една лампа от 20—30—50 или 100 свещи и с това свършват.
към текста >>
Само при това
съзнание
човек може да гледа по нов начин на нещата.
Пазете горите! С. К. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Закон на вярата (из неделната беседа „Закон на вярата“ – 11.XII.1938 г.) Има един нов начин за гледане на нещата. Това ново гледане идва, когато съзнанието на човека се пробуди. Под думата пробуждане на съзнанието в широк смисъл разбирам проява на Божественото съзнание в човека.
Само при това
съзнание
човек може да гледа по нов начин на нещата.
Той гледа вече и на себе си и на цялата природа по особен начин. Днес хората гледат по обикновен начин на себе си. Като дойде да говорят за нещата, те и на тях гледат по обикновен начин. Например, като видят една електрическа лампа, те казват: Това е една лампа от 20—30—50 или 100 свещи и с това свършват. Те не могат да си представят, че зад всяка свещ,зад най-малката светлина, седи едно грамадно тяло.
към текста >>
Застанете в центъра на вашето
съзнание
като призовете всички обременени клетки и ги вдъхновете.
— Да, това е постижимо, то е доказано и засвидетелствано с живота, с усилията и с кръвта на хилядите, които преди вас бяха проводници на Божественото вдъхновение. Ще отворите душите си, сърцата си и умовете си и не-бесният извор ще протече през вас. С поглед отправен напред и нагоре, вървете по тоя път и вие ще бъдете достойни ратници от светлото Христово войнство. Не се страхувайте от препятствията, които ежедневният живот ви поставя. Научете се да лекувате вашето тяло и вашата душа.
Застанете в центъра на вашето
съзнание
като призовете всички обременени клетки и ги вдъхновете.
Подигнете техния дух, усилете тяхното сцепление, помогнете им да изтрият тъмните петна, внесени от вън. Потопете ги в дух на свежест и разумна чистота. Така вдъхновени и подкрепени, вашите клетки души, вашият организъм — тази душа на душите—ще укрепне, ще се пречисти, ще стане прозрачна за Божията светлина. Подкрепете тия милиони и милиони малки същества, които работят във вас, защото те са ограничени, за да извършат една велика работа. Днес светът е изложен на пожар!
към текста >>
Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено
съзнание
.
Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество. безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо! Вий, малцината, чиито очи са отворени, свято пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света. Изгря веч Светлината! Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея!
Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено
съзнание
.
Обикновено, човек в будно състояние изучава физическия, земния живот, а през време на съня той изучава духовния живот. Това всеки сам може да разбере, като си даде труд да размишлява след всеки изминал ден и след всяко ставане от сън. Тук аз искам да изнеса моята малка опитност и моите разсъждения по тия въпроси. От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето. На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето.
към текста >>
Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно
съзнание
борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание.
От дългогодишна опитност, започнала още от моето детинство, разширена и закрепена през моята младост и през зрялата ми възраст, вдълбочена и осветлена от моите постоянни размишления по този въпрос, аз дойдох до убеждението, че, много често, човек в сънно състояние изживява повторно миналото си, наблюдава картини от миналите си животи, или пък вижда картините на бъдещето. На сън човек е историк за миналото и пророк за бъдещето. Разбира се, това правило не се отнася еднакво за всички сънища и за всички хора. Не всички сънища имат дълбоко, духовно и реално съдържание. В голяма част от сънищата играят важна роля чисто физиологически фактори или пък най-обикновените преживелици не изминалия ден.
Голяма част от сънищата, особено тия на хората, чието будно
съзнание
борави само с повърхността на живота, са лишени от дълбоко съдържание.
Това са тъкмо тези сънища, които напълно попадат под мерната на съвременните учени, които отричат всякакво по-дълбоко значение на съня. Но тия сънища ние ще оставим на страна, с тях не ще се занимаваме, а ще се спрем само на сънищата, в които, повече или по-малко ясно, проличава намесата на един по-висш, свръхфизичсски и свръхфизиологически фактор. През време на голямата война, бидейки още младеж, и без никакви духовни разбирания за живота, аз винаги знаех какво ме очаква на утрешния ден. И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме.
към текста >>
Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето
съзнание
веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас?
И това знаех твърдо и непоколебимо, по сънищата си, защото бях го проверил многократно. Всеки път, когато из нашите редици на млади войници отделяха другарите ми като готови, узрели за да бъдат изпратени на фронта, щом дойдеха до мене, подминаваха ме. И аз винаги казвах на другарите си, че мене ще ме оставят, няма да участвам на бойната линия, защото всека сутрин знаех това по съня си. Друга опитност. Много добре помня, че когато бях още дете, една сутрин, след събуждането ми, чух майка ми и баща ми като се разговаряха за някакво тяхно пътуване до град Елхово, при което били придружени от моето по-голямо братче, починало още преди моето раждане.
Слушайки така неочаквано за това пътуване, в моето
съзнание
веднага оживя цялата сцена: аз видях себе си, заедно с родителите си, движещи се пешком по-стария издълбан път, видях забитите край пътя големи камъни, видях още редица дребни, но съществени подробности, и всичко това, придружено с живото чувство, че аз непременно съм бил тогава с тях, и затова веднага се намесих в разговора с думите: — Мамо, нали и аз дохождах заедно с вас?
Нали минахме по еди кой си път и нали там, край него, имаше неколко големи камъни. забити о земята? Майка ми ме погледна изненадано, заеме се и каза: — Какво бъбриш? Ти не беше още роден! — И започнаха да се смеят заедно с баща ми.
към текста >>
Колко много, колко разнообразни са виденията, проникванията на малките зад завесата на миналото, преди още грубия земен живот да сложи тежкия печат на забравата върху тяхното
съзнание
!
Ти не беше още роден! — И започнаха да се смеят заедно с баща ми. Този разговор, обаче, се запечати в ума ми, заедно с живата сцена на описваното пътуване и след 15 години, когато за пръв път се завърнах в родното си село, (защото майка ми се ожени повторно в друго село) аз действително видях точно същата обстановка, която се представи пред очите ми, некога, в моето детинство, слушайки разговора ма майка ми с живия ми тогава баща, аз видех същите тия камъни, същия този стар, дълбоко изрит път, същата обстановка, и спомена за изживяното отново, като светкавица премина пред моя духовен взор. Значи, не даже на сън, а в будно състояние, още като дете, аз бях видял една жива картина от миналото, бях видял една действителна сцена от предишния ми живот, в който съм бил с им на същите родители! И колко много са тия деца, които виждай подобни сцени от близкото или далечно минало!
Колко много, колко разнообразни са виденията, проникванията на малките зад завесата на миналото, преди още грубия земен живот да сложи тежкия печат на забравата върху тяхното
съзнание
!
Само ограничението, незнанието и глупостта на възрастните са способни да отхвърлят тия истински откровения, тия свежи спомени на будната детска душа, като лишени от всякаква връзка с реалността фантазии и блянове! . . Колко далеч с живота, истинският живот, от представите, които обикновено хората имат за него! . . Голема част от нашите сънища са, краткотрайни прониквания, малки надзървания в нашето близко или далечно минало.
към текста >>
100.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети
съзнанието
ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.
В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път.
Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети
съзнанието
ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.
Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. В всичко това има един скрит смисъл.
към текста >>
Подготвя
съзнанието
им за онова велико бъдеше, което идва, и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава.
Във всичко това има една друга Сила, много по-мощна от всички земни армии, взети вкупом. Историята учи народите. Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си.
Подготвя
съзнанието
им за онова велико бъдеше, което идва, и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава.
Под лъчите на тази светлина, няма трудна задача, няма безизходно положение, няма неразрешим въпрос в живота на народите. Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход; Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ. С. Калименов ______________________________ Всичко, което става в света, има два вида причини: първо, причини външни, общопознати, видими за всички; и второ, причини вътрешни, дълбоко скрити, до които само малцина проникват. Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата. МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО Музиката е не само удоволствие, но и лекарство.
към текста >>
Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило
съзнанието
в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот.
“ Вярно е, много мравки се давят, но тази. която аз видя и за която се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не й помогна, тази мравка , след 100 год. може да ми причини най-голямото нещастие.
Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило
съзнанието
в мен, Господ ще определи моя бъдещ живот.
Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой да е друг човек. Държавниците обикновено не се грижат за бедните и нещастниците, за давещата се мравка. Но те не знаят, че съдбата на държавата се определя от съдбата на бедните и малките. Ако се приложат тези два велики закона — Любов към Бога и Любов към ближните, законът на ума и законът на сърцето, и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега хората не мислят за бедните, онеправданите, за подобрението на техния живот и затова са и тези страдания.
към текста >>
Освен това, у века има и нещо
животинско
.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен потик, — не на обикновения човек, — а на съзнателния човек. Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено.
Освен това, у века има и нещо
животинско
.
Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода.
към текста >>
НАГОРЕ