Търсене в текстове за 'Животинско качество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 256 резултата в 52 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове.
Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване. Половите сокове се икономисват чрез въздържание и се отправят към собственото тяло. С помощта на съзнателното дишане се улеснява и поддържа всмукването на соковете. За доброто качество на половите, сокове необходимо е храната да се не задържа дълго време в дебелото черво и главно да не бъде изложена на гниене, ферментиране, защото в подобни случаи всмукването в кръвта на гниещите сокове от дебелото черво, поради близостта с половите органи, влошават качеството на половите сокове. Маздазнан ни учи как да станем господари на своите полови сокове и клетки и да ги отправяме по своя воля за самооплодяване или за продължение на рода. Създаването и раждането на деца трябва да бъде едно съзнателно творчество със специално вложена идея. Нашите деца не трябва да бъдат вече за мислещият човек случайни плодове. Ние трябва да вложим съзнателно в тях нови идеи. Ние трябва да вложим в тях идеята за освобождението на човечеството.
към текста >>

Цялото животинско царство принадлежи към същата категория.
Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята. Цялото животинско царство принадлежи към същата категория. Различието на формата отговаря на степента, в която силата на диханието е осъществена. Това разнообразие продължава и между човешките същества и нашите способности и възможности в живота зависят от силата на дишането и нейното употребление. Колкото по-нисши са трептенията на дишането, толкова по-нисшо е познанието на битието и толкова по-нисша е степента на възможностите. Диханието е вечно едно и също, но неговото изявление отговаря на развитието на формата, чрез която се проявява. Колкото повече се дава възможност на диханието да се издига по вибрация, толкова по-чисто е явлението.
към текста >>

2. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока.
към текста >>

Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите".
Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира. Но животинското в човека и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше. Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока. Те обясниха още, че сиромашията е от Бога, че всяка власт е също от Бога и че в търпение и безропотно понасяне на всяка социална неправда е великата мъдрост на живота, която води към блаженство в Царството Небесно. Изповядването на Христовото учение се превърна във „вярване", в приемане и повтаряне на разни догми. Историята ни сочи, че винаги тия, които са упражнявали социалната неправда и социалното насилие, са чувствали най-голяма необходимост да се сдобият с благословението на религията, да добият чрез нея за тази неправда и това насилие висшата, божествена санкция и по тоя начин да използуват религията като най-могъщо духовно средство за закрепване, разширение и увековечаване на своите икономически привилегии. В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона.
към текста >>

Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение. Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно. По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>

3. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана!
И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу.
към текста >>

” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна!
Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят.
към текста >>

4. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество.
Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.
към текста >>

Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него.
Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човекът сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко е велик човекът. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия.
към текста >>

И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне.
В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прави много усилия, за да се освободи от животинското, да го превъзмогне. Човекът обаче е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човекът сам по себе си, по своя произход, по своето естество е нещо велико. Ако вие разбирахте човека, ако вярвахте в него, ала не в това което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко е велик човекът. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човек не е това, което днес се мисли за него.
към текста >>

Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие".
към текста >>

Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света.
към текста >>

Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението.
Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира.
към текста >>

5. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от животинското царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр.
Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. От друга страна сравнителната анатомия показа, че вегетарианството е естественият начин за хранене на човека. Например човекоподобните маймуни, чиято анатомия и физиология са най-близки до човека от животинското царство, по устройство на зъби, стомах, черва и пр. имат за естествена храна плодовете. Морган и други изследователи на първобитното общество доказват, че човек в една минала епоха е бил вегетарианец. По-после поради неблагоприятните условия, в които изпаднал тогаз (ледената епоха), той е преминал към месоядството. Извън тия и други обикновени аргументи, които днешните естествени науки излагат в полза на вегетарианството, окултизмът разглежда въпроса по-дълбоко, като хвърля нова светлина върху тая важна проблема. Кое ни ползува в храната?
към текста >>

Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло.
Кое ни ползува в храната? Освен грубата материална част на храната, ползувате ни в нея още други две неща: а именно праната, Животният магнетизъм, който прониква храната и който иде в организма със слънчевите лъчи. И после, с храната ние приемаме нещо психично, духовно. Праната, която прониква чрез светлинните лъчи в растенията, е повече запазила своя първоначален жизнен ритъм, а у животните той е вече по-видоизменен. Ето защо, с растителната храна праната се приема в своя по-първичен ритъм. Материята на растенията е по-далеч от тая на човешкия организъм, отколкото материята на животинското тяло. Ето защо при асимилирането на растителната храна човешките клетки ще развиват по-голяма активност, по-голяма дейност, ще вложат по-вече и по-дълбоки свои сили в действие, и заедно с това ще направят по-голям прогрес, ще се събудят в по-голяма степен. Защото трябва да се знае, че напредъкът на човека между другото зависи и от силите, които са събудени в клетките. Много от човешките клетки са още с ненапълно проявени сили. Много от техните сили са още в потенциално състояние и такива клетки можем да наречем до известна степен несъбудени. И човешкото творчество, човешката даровитост зависи между другото и от количеството на клетките, събудени в неговото тяло и от степента на тяхното събуждане.
към текста >>

Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е.
Това е в свръзка и със степента на съзнанието. По тая причина именно съзнанието у животното е по-пробудено. Докато у растенията имаме подсъзнание, у животните имаме вече и съзнание. От друга страна астралното тяло е седалище на разни страсти, похоти, инстинкти, нисши животински влечения и пр. И тъй като растението ги няма, то и в това отношение растението е чиста храна. Астралното тяло на животното е ударило своя печат върху животинското физическо и етерно тела, т.е. е предало до известна степен характера на своите трептения върху физическото му тяло. Тия трептения са по-груби, от по-низко естество. А трептенията на растителното физическо тяло не са тъй груби поради отсъствието на астралното тяло. Ето защо и в това отношение растителната тъкан е по-чиста от животинската, т.е. има по-нежни, по-фини трептения.
към текста >>

" Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване.
Ето защо, когато посаждаш и отглеждаш плодни дървета, цветя и пр., ти се повдигаш. Какво голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение и за възрастните. От друга страна по тоя начин няма ли да се покрият всички голи места днес в България с плодни дървета? Това няма ли да улесни вегетарианството, а заедно с това няма ли да се подобри и икономическото положение, понеже народът ще има храна евтина, хигиенична, чиста и красива! Трябва да се знае един закон, който Учителят формулира така: „Когато посаждаш растение, печелиш, а когато корениш растение, губиш ! " Този въпрос има и друга една дълбока страна: вегетарианските храни се различават една от друга и по едно друго качество, което не се подава на никакво химическо изследване. И най-тънкият химичен анализ не може да констатира някои качества, които са реални и съществуват. Ето какво: когато градинарят отглежда растения, той влага нещо от себе си в тях! Ако той е изпълнен с груби мисъл и чувства, то растенията, отгледани от него, ще се различават от тия, отгледани от градинар, който е работил с възвишени, благородни идеи, с любов. Трябва да знаем че аурата на растението възприема от тия радиовълни, които човек изпраща със своите мисъл и, чувства и пр. Градинарят, който обработва растенията с хармонични мисъл и влага нещо ценно от себе си в тях!
към текста >>

6. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>

Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото.
От човека се иска най-малкото от това, което има, но да има добрата воля да го даде в услуга, в служба на цялото, в служене на Бога, в служене на другите хора. От човека се иска само да отдаде сърцето си на Бога, да се свърже с Него и да протекат в човека могъщите творчески сили на Цялото, които ще извършат коренен преврат в неговото сърце, в неговия ум и в неговите практически отношения с всички същества. Който живее за Цялото, и Цялото ще живее за него, и в тази взаимна обмена се крие щастието, за което копнее всяка човешка душа. Живеене в закона на Цялото, който се изразява чрез любовта, е алфата и омегата през всички времена и по всички точки на света. Идеята за Цялото подразбира в себе си връзка между фактите, жива причинна връзка между явленията. Която и да е философия, включително и идеята за Цялото, ще ни ползува, ако намерим нейното приложение в практическия живот, защото само така ние ще проявим творчество в живота, което е основно качество на Цялото. Идеята за Цялото, включваща в себе си връзката между фактите, може да има приложение при едно будно съзнание, когато човек започне да мисли. Ние можем да схванем причинната връзка на нещата, само когато мислим. Ето как би могло да се разгледа връзката между фактите в практическия живот: Дойде ми едно неразположение; на пръв поглед причината е неизвестна за мене. След известно време се научавам, че в момента на моето неразположение се е случило голямо нещастие в нашия дом. В случая аз трябваше да имам способността да зная всичко, каквото става с онези, с които съм свързан във време на по-големи колебания на моите душевни състояния.
към текста >>

7. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ- П. М-В Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята.
статията "Небесният живот според Сведенборг", в която се говори за тия две царства). Ето защо и в Писанието Бог като любов е символизиран чрез слънцето, а като вяра - чрез луната". Но да напуснем висините на небесния свят, да напуснем и приказните царства на митовете, и да стъпим на земята, за да видим кои именно явления от живота принадлежат към сферата на слънцето. Широко погледнато, целият живот на земята е обхванат и проникнат от радиацията на слънцето. Според съвременната наука всичко, което съществува на земята, е сгъстена и трансформирана слънчева енергия. Но има неща, в разните царства - минерално, растително, животинско, човешко; в разните области на човешкия живот - политически, социален, стопански, културен, които са специфично слънчеви, защото в тях слънчевият принцип е достигнал сравнително най-завършен израз на земята. Така, може всички метали да са сгъстена слънчева енергия в различни фази на развитие, но само златото е типично слънчево. То е слънцето всред металите. И не случайно златото е взето като еталон на монетната система. За забелязване е, че и всички финансови учреждения, преди всичко банките, които съхраняват златото и оперират с него, се намират под силното влияние на слънцето. Наблюденията показват, че много банкери, крупни финансисти - царе във финансовия свят, носят явните морфологични белези на слънчевия тип.
към текста >>

Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството.
Истинският слнчев тип е тих и спокоен - той излъчва своята душевна сила навън така спокойно и тихо, както слънцето. Обладаващ тънка и деликатна чувствителност, възприемчив за чистите идеи, способен да схваща непосредствено „дълбоките съзвучия" в природата, поет и музикант по душа, която е способна да трепти от възторг и вдъхновение, той е роден човек на изкуството. У него действува по-скоро непосредственото вдъхновение, творческото въображение и интуицията, отколкото аналитичния интелект. Умът му е по естество синтетичен. Най-високо развитият „Аполон" често се издига до пророчески екстаз. Завършеният слънчев тип - благороден, великодушен, самообладан - е човек на качеството, не на количеството. Навсякъде той търси истината и красотата. Понякога твърде развитото съзнание за лично превъзходство кара слънчевите типове да стоят настрана от обществото, или по-скоро над него. Впрочем, съдба на слънчевия тип е да бъде център в своята среда, да я организира в една „система" и да я поддържа със своята магнетична сила, както слънцето поддържа своята планетна система. Това не важи за всички „аполоновци" в еднакви размери. Ала най-големите между тях са родени да управляват.
към текста >>

8. ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Отмъщението е животинско качество, а прощението е Божествено.
Г. Тахчиев ПРОЩЕНИЕ Чистият и невинен човек винаги е склонен да прощава. Отмъщението е животинско качество, а прощението е Божествено. Само силният, умният и любящият прощава. Величието на човека седи в прощението. Само човек с богата душа прощава. Само богатият, който има в излишък, може да прости дълговете на своя длъжник. Който прости, получава двойно.
към текста >>

На злото отвърни с добро, защото това е качество, което е присъщо на добрия човек.
Разумните и добри хора, чието мнение за нас е важно, винаги са на страната на онзи, който прощава. Нямало е нито едно изключение досега, щото, който прощава с разбиране и любов, да не е бил уважаван и обичан. Плодовете на прощението идат по-късно от плодовете на отмъщението, но последните са кисели и отровни, а първите са сладки и лечебни. Най-великите хора начело с Христа са учили да прощаваме. Единственото отмъщение, което се позволява, то е да отмъщаваме с добро. На злото отвърни с добро, защото това е качество, което е присъщо на добрия човек. Ако отмъстим на злото с добро, ние светкавично ускоряваме раждането на доброто в двете страни. Който отмъщава, гради къща на пясък или гради къща от лед, а който прощава, гради къща върху камък. Благородните хора се отличават с дух на опрощение. Унижение е за човека да отмъщава. Само слабите и бедни духом отмъщават.
към текста >>

9. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък.
Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла. Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък. Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък. Този дял, който ние наричаме още продълговат мозък, съдържа в себе си всички главни ръководни станции — нервни центрове (ядки), които поддържат жизнения функционален ритъм на всички телесни органи и системи. Благодарение на тези центрове, всеки орган знае, кога и как да изпълни най-добре възложената му задача.
към текста >>

Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността.
— Светът на формите предаден чрез светлината, светът на тоновете, възприет чрез слуха, ни въвеждат във видимия свят. Вкусът и мирисът ни запознават със скритите качества на материята и ни ориентират, кои от тях с полезни и кои вредни за нас. Осезанието ни дава също твърде много белези за материята. Лицето чрез сетивните органи ни свързва с околната среда. Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота. Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността. Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз". Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват. Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение.
към текста >>

10. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто.
С помощта на прераждането, което води душата всред дейността и задачите на всекидневния живот, тези качества започват бавно, едно след друго, да се събуждат. Дотогава, докато тези качества не се събудят, човешките същества си остават неморални, неинтелигентни, недуховни. С една дума „лоши те“ инстинкти на човека произхождат от това, че съответните положителни качества не са още събудени. Ако ний сме жестоки, това е защото ний не сме още събудили в себе си съчувствието. Ако ний сме егоисти, това е защото ний не сме събудили себе си самоотречението. Когато едно добро качество се появи „лошият“ инстинкт изчезва, защото „злото" не е нещо положително, то е само отсъствие на доброто. Малките деца са често извънредно жестоки спрямо животите и им причиняват страдания, без и най-малко да се съмняват, че това не е добро. Няколко години по-късно, когато душата на детето овладява и прониква неговите чувства, детето не е вече жестоко. Същият принцип се отнася и до еволюцията на душата в продължение на вековете. Когато ний почнем да гледаме на света като на едно училище, и разберем че всяко живо същество получава там своето обучение не чрез поучения, а чрез непосредствена опитност, проблемът за злото взема по-друга форма. Очевидно е, че ако ний днес притежаваме способността да различаваме доброто от злото, ний сме я придобили в миналото, като сме избирали злото и сме научвали, по резултатите от нашите действия, че имаме грешка.
към текста >>

Когато тази степен спада, качеството на учениците намалява.
Ако наследствеността на един народ съдържа относително по-малко социални болести, ако възпитанието и образованието, които той може да даде, са добри, ако действията на управниците му се вдъхновяват повече от един нравствен идеал, отколкото от егоистични интереси, тогава най-напредналите човешки същества ще се родят в този народ, и той бързо ще се издигне до степента на голямо величие. Накратко, дейността на един народ зависи от нивото на душите, които се въплотяват в него; а това ниво зависи от средата, която се предлага на тези души. Националните добродетели и добрите методи и условия за възпитание, имат най-голяма притегателна сила. Един народ започва да запада, когато най напредналите души са привлечени другаде; в действителност, когато една страна не притежава повече забележителни личности, бързо по-младите и по-неопитни души вземат в ръцете си насоката на работите и стават представители на нацията. Всеки народ, както и един клас в училището, учи известни уроци и известни добродетели, които зависят от степента на неговото социално, морално и политическо развитие. Когато тази степен спада, качеството на учениците намалява. Колкото идеала е по-висок, толкова народа става по-могъществен. Когато Рим изпадна в политически и нравствен разврат, душите, които биха сътворили неговото величие започнаха да се раждат у галите и германците, по-малко цивилизовани, но по-чисти физически и неизбежния резултат бе че Рим загина, а по-младите народи се издигнаха, (следва) На конгреса на спиритистите в Чехословакия — 5-6 юли, 1931 г. В 1844 г. някои очаквали пришествието на Христа и свършека на света. Интересно е, че от тогава датират няколко мощни духовни движения — Бахаизма, спиритизма и др., които разклатиха материализма и прогласиха реалността на Духа.
към текста >>

И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна.
Храната има грамадно влияние не само върху нашия физически организъм, но също и върху умствения и духовния ни живот. Почти всички хора днес знаят, че месото е вредно за човешкия организъм. Обаче малцина знаят, че то е вредно и за нашия духовен живот. Малцина знаят. че употребата на животинска плът за храна на човечеството спира неговата еволюция. И ако днес в живота на хората има още твърде много животинско, то една от най главните причини за това е употребата на месна храна. Месото внася в човека не. само физическа отрова. — то внася също в неговия духовен организъм качествата, страстите, влиянията на един по-нисш душевен живот. Вън от това — може ли нашата съвест да бъде спокойна, когато ние проливаме кръвта на своите по-малки братя за да се нахраним с телата им? Не е ли това противоестествено?
към текста >>

11. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят.
В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения. Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите.
към текста >>

Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл.
Но той е построен и нагласен от една разумност извън него. Във втория свят, душевния, света на чувствата имаме не само движение, но в това движение има вече и чувство, но още няма мисъл. Тук спада животинското царство – тук се чувстват нещата без да могат да се обяснят. Имаме след това и трети свят, умствения или Божествения, в който имаме движение, чувство и мисъл. Три качества има той. Физическият свят има едно качество - движение; душевният - две качества, движение и чувство; а умственият има три качества движение, чувство и мисъл. Това е едно просто и ясно определение. Тези три свята взаимно се проникват и се проявяват едновременно в строежа на формите. И затова всякога трябва да определяме едно явление или процес към кой свят спада - към физическия ли, към душевния ли, или към умствения. Всяко едно явление трябва да се проучи строго научно, обективно - към коя категория спада, а да се отричат нещата и да се отбягва тяхното обяснение и проучване, както правят някои, това не е наука. Те казват: Това е илюзия, или това са заблуждения.
към текста >>

12. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния.
Кой ще е бил — само дедо Господ, рече дедо Благой и загадъчно се усмихна. Р а д и у м Словото на Учителя Ролята на красотата и чистотата в живота За законите и порядките, които съществуват в природата и обуславят живота през всичките векове на миналото, хората, с изключение на посветените, които са ги ръководели, са имали твърде смътни понятия. И сега обикновените хора почти никакви закони не познават. Познаването на един закон не седи в разбирането само на механическите му прояви във физическия свят, което е външната му страна. Така също не е разбиране на един закон, когато той се изпълнява от страх. Страхът е едно състояние, което регулира животинското царство, защото в животинското царство превъзходството е на силния. При хората, обаче, господства силният по ум, а умствено слабите му се подчиняват и му слугуват. И който иска да се избави от подчинение и слугуване, трябва да стане силен по ум и добър по сърце. В природата няма пристрастие в отношения спрямо хората, затова човек не може да се избави от робство, ако не стане мен и добър. Външен израз на доброто и разумността са чистотата, която има за емблема Слънцето и красотата, която има за емблема месечината. Аз съм чел 5 много книги, които разглеждат красотата и чистотата, но не съм срещал нито един автор, който да даде нещо обективно по въпроса.
към текста >>

Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има.
За всичко това трябва да се правят ред опити, защото не е важно да се определи само количеството на елементите, от които има нужда организмът, но трябва да се проучат и жизнените свойства на различните храни и тяхното влияние върху развитието на организма. И нашата красота и чистота зависят от храната, която възприемаме. Това е сега практичната страна на живота. Мнозина искат да живеят дълъг живот, но не знаят как. Чел съм различни книги, които препоръчват разни правила за дълъг живот, но това са все безплодни средства. Дългият живот най-първо зависи от силата и качеството на любовта, която човек има; дългият живот зависи от количеството и качеството на свободата, която човек има. Има и второстепенни качества, но това са основните. Здравословното състояние на живота само любовта може да ни го даде. Тя е като сол за живота. Тя го охранява от външните лоши условия, при които животът може да се развали. А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът.
към текста >>

13. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби.
Вземете, например, чумата. Тя се причинява от малки микроби, които се размножават много бързо, и нечистотиите, които оставят, уморяват човека. За да се справи човек, трябва да изпие 10-20 чаши гореща вода, за да се разстрои серумът от който те се хранят. Тогава ще се спре тяхното размножаване. Спре ли се тяхното размножаване, човек е спасен от чумата. За да бъде запазен от всички болести, човек трябва да подобри качеството на своята кръв, защото в чистата кръв не могат да живеят микроби. А кръвта се пречиства, когато човек диша дълбоко и чист въздух, когато се храни с чиста храна и когато не допуща в ума си отрицателни мисли. Но мисълта е преди всичко. Затова мислете, и като премахнете горчивите мисли, горчивите чувства и горчивите постъпки, здравето ще дойде. А когато човек е здрав, той ще бъде свеж и готов за работа. Здравият човек където ходи, от него изтича живот и сила.
към текста >>

Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание.
Днес човечеството се намира в зората на своето освобождение; намира се в онзи момент, когато в цялото човечество се пробужда новото съзнание, което в окултизма наричат колективно съзнание или свърхсъзнание; т. е. онова висше съзнание, което обхваща целокупността на живота, проявен във всички форми и отношения. И пробуждането на това съзнание, което в миналото е било само индивидуално и частично явление, днес вече има общочовешки характер. И затова именно създава епоха. С раждането на колективното съзнание, се явяват и нови идеи, чувства и стремежи, поста-вят се нови идеали, които стимулират всички прояви в духовния, умствения и физическия живот, започва се трескава и вдъхновена работа за разпространение и реализиране на новото, което обещава да донесе свобода на човека и човечеството. Колективното съзнание, което е духът на новата епоха, няма онзи стаден характер, какъвто имаме в животинското царство, където можем да го наречем колективно подсъзнание. Докато при колективното подсъзнание има една инстинктивна връзка между отделните индивиди, при колективното съзнание имаме силни индивиди, които съзнават вътрешното си единство и съзнателно хармонират дейността си, за постигането и реализирането на едно общо благо. Докато при колективното подсъзнание, при животните, нещата стават инстинктивно. Колективното съзнание, о което навлиза сега човечеството, се отличава по това, че имаме съзнателни индивиди, които схващат вътрешната връзка, целокупност и единство на живота. Схващат вътрешното съотношение между всички части, в които се проявява единния живот, и са се добрали до великия закон на Любовта, според който благото на едното е благо на всички и благото на общото е благо на отделния индивид; а също — че всяко знание и придобивка трябва да се използват за общото подигане на човечеството. Стремеж, към интернационализъм, общочовечност и братство между хората, който се явява днес още като един спонтанен и смътен копнеж.
към текста >>

14. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко.
От тази химическа материя са изградени всички форми на минерали, растения, животни и хора. И тъй, всичко, което ний виждаме на земята —планината и мъглите, които обвиват върховете й, сока на растението и кръвта на животното, крилата на пеперудата и костите на елена, въздуха, който дишаме и водата, която пием — всички те са съставени от същата химическа субстанция. Но що е това. което определя разликата във външните очертания на тази основна субстанция и многобройните форми, които виждаме около себе си? Това е всепроникващия Всемирен Дух, който се проявява във физическия свят чрез четири велики течения на живота, на различни степени на развитие. Този четиристранен духовен импулс моделира химическата материя на земята в разнообразните форми на четирите царства — минерално, растително, животинско и човешко. Когато една форма е извършила вече своята служба като проводник на живота в едно от трите по-висши царства, химическите сили я разрушават, за де може материята й да се възвърне към първоначалното си състояние и така да стане годна за изграждане на нови форми. Духът или животът, който изгражда формата като средство да се прояви, е, следователно, тъй различен от материята, с която работи, както един дърводелец е отделен и независим от къщата, която той изгражда за свое жилище. Както има хора, които са почти неспособни да разберат, че трябва да има висши светове, също така има някои, които, запознавайки се повърхностно с тия висши светове, усвояват същевременно навика да обезценяват значението на физическия свят. Такова поведение е също тъй неправилно, както това на материалиста. Великите и мъдри Същества, които провеждат волята и предначертанията на Бога, ни поставят в тази физическа среда за да учим велики и важни уроци, които не бихме могли да научим при други условия, наш дълг е де употребим нашето знание за висшите светове за да изучим по най-добрия възможен начин уроците, които материалният свят има за задача да ни даде.
към текста >>

Всеки един народ изпълнява известни функции в природата и това не зависи от неговото количество, а от качеството на самия народ.
И в тази практичност се състои техният успех. Докато у другите народи не е така. Аз мога да Ви обясня откъде произтичат противоречията у народите. Тези противоречия ще се изгладят. Защото народите са органи на един голям организъм, и сега има една анормалност в този организъм. Всеки един народ изпълнява известни функции в природата и това не зависи от неговото количество, а от качеството на самия народ. Докато един народ работи в съгласие със законите на природата, никой не може да го помръдне от неговото място. А цялото човечество от своя страна е един орган в един по-висш организъм. А сегашните хора мислят, че само земята е населена. Религиозните поддържат, че има друг свят, населен с духове, но къде е, и какъв е този свят, те не знаят. Ако им кажем, че и на другите планети и звезди има хора, ще кажат, че цялата вселена трябва да се насели от земята - от съвършените хора на земята.
към текста >>

15. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ЩО Е ЧОВЕК и каква е неговата задача Човек се отличава с едно качество — той мисли.
Бог наш е жив Бог повсеместен, Всемъдър, благ и милосърден, И пак невидим, неизвестен! Далеч от Бога в — тъмнината, Пред Него близо — в светлината, А ти върви си след душата. Извън съзнанието Боже Народ, човек и дом не може! Така си Вседържител, Боже. Където Божий Дух почива, И щастието там отива, Доброто в онзи дом прелива. ЩО Е ЧОВЕК и каква е неговата задача Човек се отличава с едно качество — той мисли. Това е което отличава човека. Без мисъл няма човешки живот. Мисълта е, която характеризира човека като човек“. Учителя Проблемът за човека е върховния и основен проблем, които трябва да проучим преди всичко, за да имаме едно обективно и научно познание за света и живота. Без основно и конкретно познание на естеството, произхода и развитието на човека, не можем да имаме обективно и конкретно познание, не можем да имаме научно познание.
към текста >>

Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота.
В тази си статия аз няма да разглеждам основния проблем за човека. Няма да се занимавам с въпроса за същината на човека като космично същество, защото въпроса е много сложен и е същевременно проблем, който е свързан с великата тайна за същината на Битието. Ще нахвърля само няколко мисли, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята. Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата. Но природата има и други творения, и други деца. Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота. Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят. Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени. Живота на най-нисшите животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи. Живота тук е тъй да се каже прост, еднороден.
към текста >>

В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение.
И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство. В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта.
към текста >>

Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек.
И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот. В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва. На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието. Те се явяват едновременно, защото са рожба, на един принцип. принципа на разумността. Като оставим сега настрана принципа, който произвежда растенията и вземем само принципа на чувстване и мисъл — те имат в себе си ред сили й качества, които ги отличават.
към текста >>

Първото качество, с което се отличават чувствата, е топлината.
И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“ Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието. Те се явяват едновременно, защото са рожба, на един принцип. принципа на разумността. Като оставим сега настрана принципа, който произвежда растенията и вземем само принципа на чувстване и мисъл — те имат в себе си ред сили й качества, които ги отличават. Първото качество, с което се отличават чувствата, е топлината. Този принцип носи със себе си топлината и неговите енергии са магнетични и топли; а принципа на мисълта носи със себе си светлина и електричество — студени енергии. И съществата, които се ръководят от своите чувства, и нямат ум, са лишени от светлина в живота си. И затова забелязваме, че у тях няма ясно изразена разумност. У тях има една инстинктивна разумност, но тя е разумността на по-висшите същества, които ръководят еволюцията на тези същества. А когато се яви вече мисълта, тя носи светлина на съществата, е които се проявява, и тогаз техния път е съвсем друг.
към текста >>

И затова тук в тази фаза от развитието се раждат вече моралните и възвишени чувства, които са едно качество на мислещите същества.
И затова онези същества, които мислят, живеят в светлина, и са свободни в своите движения и прояви; те могат лесно да определят посоката на своето движение, могат да се ориентират, могат да използват нещата и да ги изучават, да ги съпоставят. С една дума, те могат да имат познание за нещата, могат да влязат в разумни общения със същества по-горни и по-долни от тях. Те разбират отношенията и смисъла на нещата. И всичко онова, което за животните е инстинктивно и спонтанно, за мислещите същества става съзнателно и обмислено. Мислещите същества съзнават и преценяват всяка своя мисъл, чувство и постъпка. И затова тук в тази фаза от развитието се раждат вече моралните и възвишени чувства, които са едно качество на мислещите същества. Ще каже някой, че и в животните има много благородни и морални чувства. В по-висшите животни наистина има някои морални качества, но и те както тяхната инстинктивна разумност принадлежат на съществата които ги ръководят. Мисълта е основата на всяка култура, на всеки прогрес. Без мисъл няма култура, няма прогрес. Това ни показва и факта, че в животните, които се ръководят от своите чувства, няма никаква култура.
към текста >>

Материала от дадено качество и количество бива.
Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре. Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа.
към текста >>

Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло.
Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза.
към текста >>

Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества.
Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма. Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.' С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
към текста >>

16. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот.
Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения.
към текста >>

Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>

А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена.
Не в какво вярвам, но онова, което прилагам и което излиза от мен, в това хората вярват. Те не знаят в какво вярвам и няма нужда да знаят. Хората вярват в един извор дотолкова, доколкото извира. Този извор има цена дотолкова, доколкото извира и според чистотата на водата. Ако престане да дава вода, той губи своята цена. А като увеличава водата си и подобрява качеството, той придобива по-голяма цена. Дотолкова, доколкото сме проводници на Божествената Любов, дотолкова и нашата се увеличава. Това значи да се учите. Това е основата, върху която можем да градим нашия живот. Из беседата от Учителя, държана на 30 март 1935г. Макс Хайндел Еволюция и раса В наши дни мисионерският дух е твърде силен.
към текста >>

17. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство.
Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях.
към текста >>

За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна.
Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот. От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека. И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея. Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен. Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия. Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии.
към текста >>

18. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания.
Тъй че за да може да помагате на хората трябва да познавате законите на живота, и състоянието, а което се намира някой, на когото искате да помогнете, за да намерите най-целесъобразният метод да му помогнете. Като не разбират това, съвременник хора си създават ред противоречия, които като не могат да си изяснят, започват да отричат разумността и целесъобразността в света и стават „безверници“. Всички тези „безверници“ са хора, които обикновено не мислят, a живеят с своите чувствания, защото онзи, който мисли, знае нещата, и вярата му е обоснована върху неговото знание. Той вярва а разумните закони на живота — т. е. той знае, че като живее по тези закони, живота му ще е осмислен. На основание на своето знание, той вярва, защото вярата е качество на човешкия ум, а суеверието и „безверието“ са качества на човешките чувствания. Вяра в този смисъл можем да имаме само в онова, което е над нас — в съществата, които са над нас в своето развитие, и ръководят нашето развитие — в тяхното ръководство ние можем да вярваме. А безверието се отнася до същества, които са под нас. И за да можем да разрешим правилно всички противоречия в живота си. ние трябва да сме в връзка с съществата. които са над нас, за да ни помогнат те със своето знание и светлина.
към текста >>

Обаче не само от човешкото тяло, но и от всяко животинско тяло струят лъчите на смъртта.
Това е довело учения до цял ред нови открития. На първо место, което е било най-важното, д-р Мечинсон е установил, че из ръцете на живия човек струи тайнствен флуид, невидими лъчи. които убиват живота на клетките. Това са, следователно, някакви тайнствени „смъртоносни лъчи“, които така също човешкото тяло крие у себе си. Тайната на тези лъчи на смъртта още не е разрешена. Обаче не само от човешкото тяло, но и от всяко животинско тяло струят лъчите на смъртта. Това нещо американският учен е скоро констатирал с много практически опити. Доктор Мечинсон е извадил заключение от всички тези опити, че живият човек крие у себе си животоносни лъчи и смъртоносни лъчи, които ние не виждаме и чиято същност ние не познаваме, но които, по своето предназначение, играят голяма и най-важна роля а нашата физиология. Тези лъчи са в една постоянна война помежду си, те влияят върху нашето здраве и върху болестите, върху живота и смъртта на човека и животните. * * * Това са факти, които съвременната наука отсега нататък ще изследва и обяснява. Това са факти, които разкриват нови области пред науката.
към текста >>

Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество.
предвидлив и съобразителен в начинанията си и разумен в постъпките си. Само по този начин ние можем да имаме доброто мнение на просветените, напредналите и добрите. За нас е важно тяхното мнение, а мнението на непросветените и закъснелите — не ни интересува. На едно место великият Л. Н. Толстой казва, че човек не трябва да се стреми да бъде признат за добър, а да се стреми да прави добро. Същата мисъл я намираме още по ясно изразена от един именит съвременник такт: „Човек трябва да се стреми не към правене на добро, а да се стреми да прояви добротата, която е вложена в неговата душа.“ Защото доброто е еднократно действие, а добротата е постоянно качество. Тя е извор на добрините. Ще завършим с думите на един мъдрец, който казва: „Човек, за да се развива правилно, трябва да търси одобрението на най-разумните, най-добрите и на най-напредналите синове на човечеството.“ Техният живот да ни бъде за поука и насърчение. Лъч.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всички имате условия да направите ред опити, за да се опитате качеството на вашето верую.
Те означават онова, което съдържа всичко в себе си. В български имаме думата „дом“ — тя пак има същия корен. Домът е това, което съдържа в себе си всичко. Духът е онова начало, което носи живот и съдържа всичко в себе си. Всеки човек трябва да опита веруюто, което има, да направи най-малкия опит, и този опит трябва да бъде разумен. Всички имате условия да направите ред опити, за да се опитате качеството на вашето верую. Запример, имате ревматизъм в крака или другаде. Това е един случай, да опитате колко вашата вяра е силна. С този опит може да проверите колко е вашето знание. Затова нека всеки каже в себе си: Според онова, в което вярвам, според духа, в когото вярвам, казвам на болката в крака си: аз искам да вярваш в това, в което и аз вярвам. Ако кракът ти повярва в това, в което ти вярваш, той ще оздравее.
към текста >>

Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него.
Колкото и да са груби народите днес, християнския свят, бялата раса, се отличава от всички предшестващи я раси и народи. В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата.
към текста >>

Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство.
В бялата раса има по-голяма справедливост; хората на бялата раса имат и по-високо съзнание от предидущите раси; в бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото във всички раси минали преди нея. А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата.
към текста >>

Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество.
А това показва, че човека на бялата раса е повече господар на животното в себе си. Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли.
към текста >>

Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му.
Но и съвременните хора не са свободни от животинската си природа. Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли.
към текста >>

В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия.
Съвременните психолози искат да обяснят анормалностите в живота на хората с животинските влияния а тях. Значи, в човека можем да разграничим три естества: Божествено, човешко и животинско, което често взема надмощие в него. Вследствие на това низше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който човек се натъква, понеже е минал през животинското царство. Достатъчно с в известно състояние само да пожелаете нещо, за да се подигне цялото ваше животинско естество. Достатъчно е при това състояние човек да хвърли само един поглед някъде, за да се подигне цялото му животинско естество, и да произведе цола катастрофа в живота му. В миналото религиите са се стремили де дадат известни системи за живеене, по които като се живее, животинското се поставя под контрола на разумното начало, и човек се е избавял от много нещастия. А сега религията учи хората само да се молят, без да разбират смисъла но молитвата. За да има резултат молитвата. човек трябва да знае как да се моли. За да знае да се моли, човек преди това трябва да знае какво да мисли и как да мисли. Вие ще кажете, че човек трябва да вярва.
към текста >>

И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека.
Единния живот, който е проявление на Великата Разумност, прониква, оживотворява и организира цялото Битие. Едно същество има в света, което всички разумни същества на земята и в цялата вселена признават Това същество е създало всичко в света. От него всичко е излязло. Едно мнение имат всички разумни същество за Него в света. Две мнения няма. И всякога, когато искаме да отречем този принцип, това Върховно Разумно начало в себе си, тогава се ражда второ начало — тогава се ражда злото, което е животинското състояние в човека. Злото се ражда при най-малкото поколебаване в Първото Начало. Човека има едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво да прави, и как да постъпва. То постоянно му нашепва светли мисли и благородни чувства. Така че, Бог, Първото Начало, прониква цялото Битие, прониква живота на всички същества, прониква живота на всеки човек и го стимулира към възвишеното и благородното. Следователно, Бог е в живота, в хората и във всички същества и от всякъде ни наблюдава — и отвътре в нас и вън от нас, като постоянно ни коригира в нашите мисли, чувства и постъпки, и ни насочва към великия идеал на живота.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот.
Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека. Тревите ще създадат животинския живот на тревопасните; месната храна ще създаде тези енергии в човека, с които той ще обича да се бори, да воюва, а плодната храна ще създаде в човека енергии, които могат да се употребят за някакви чувствания и мисли, но това не е храната на човека. И Христос казва: всеки който се храни с обикновения хляб, пак ще огладнее, ще страда и ще умре.
към текста >>

А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека.
И докато човек мисли, той живее в реалния свят и е жизнерадостен, весел и млад. Когато човек престане да мисли и започне да живее в света на чувствата, той остарява. Чувствата състаряват човека. А онова което подмладява човека, това е човешката мисъл. Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост.
към текста >>

А онова, което е дело на животинското в човека.
Мисълта носи безсмъртието на човека. А това, което състарява човека, това е животинското, зверското в човека. Туй което подмладява човека и осмисля живота му, това е човешката мисъл, която е мощното силното в човека. На мисълта се дължат изкуството, музиката, науката — всичко в света и живота е дело на мисълта, мисълта е силата в света, която твори, която създава. И всичко, което е дело на мисълта — във всички области на човешката дейност — е за общо благо, и никой няма право на собственост върху него. А онова, което е дело на животинското в човека. то може да бъде собственост. Мисълта се движи с грамадна скорост като обикаля цялата вселена и разнася великите блага на всички същества. Това, което седи на едно място, не е мисъл. Това, което не седи на едно място, то е мисъл. И ние виждаме, че земята, слънцето и цялата вселена са във вечно движение.
към текста >>

Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл.
Мисълта е онази мощна сила, която разрешава всички въпроси в света. Сега на ваш език ще ви кажа; Ти никога не можеш да обичаш един човек, който не работи за тебе. Ти никого не можеш да обичаш един човек, който не мисли добро за теб. Също и никой не може да ви обича, ако вие не работите за него, и не мислите добре за него. Следователно, ако между хората има спор, и ако те се мразят, това е защото не работят един за друг. Днес всеки работи за себе си — това е животинско състояние, което показва отсъствие на мисъл. Там, дето всеки работи за себе си, таи няма мисъл. Човек трябва да мисли не само за едно малко общество, но за всички трябва да мисли. Вие трябва да работите за разумните хора в света. Тогава и те ще работят за вас. Щом престанете да мислите за тях, и те ще престанат да мислят за вас.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора.
Тъй щото аз не мога да говоря но човека за един предмет, За който той няма никакво знание. Аз не мога да говоря на човека за реалността, ако той няма никакъв опит върху този предмет; Не се самозаблуждавайте да мислите, че като ви се говори върху предмет, който не познавате, може да ви се хвърли светлина в ума. Има много доказателства за това. върху което няма да се спирам, понеже ще се отдалеча от предмета. За да може да изправи живота си и да реализира своите стремежи и желания, човек трябва да има една велика идея в себе си. Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога.
към текста >>

И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога.
Той трябва да придобие качеството да живее едновременно за всички хора. Като живее в себе си, да може да живее и в другите хора. Но ако живее само в себе си и не може да живее и в другите хора и ако и другите не могат да живеят в него, въпросът е свършен. Казано е в Писанието — „Ние живеем и се движим в Бога,“ значи, ние живеем и се движим в Бога и Бог живее в нас. Това е величието на Бога, че ние живеем в Него и Той в нас, а не наше достойнство. И ако човек може да живее във всички и ако те могат да живеят в него, това показва че той има качеството на Бога и е едно с Бога. А всичко друго, че вярваш в Бога, че ще отидеш в рая и пр. това са човешки понятия, човешки вярвания, които не дават разрешение на въпроса за възхода на човешката душа. В каквото и общество да влезете все ще вярвате в някакво верую, но кое е онова верую, което ще съедини всички хора в едно и да им покаже възходящия път на тяхното развитие? Докато не намерите това верую, вие ще се лутате в безбрежното море на живота, до като се разбие кораба ви в подводните скали и се свърши с вас. По този път ще си създавате само ненужни страдания.
към текста >>

Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>

Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско.
Да обича, ме. защото този, който обича, той пази. почита и закриля слабите. Който обича не може да измъчва, не може да причинява страдания, не може да убива. По добре е да обичаме, да помагаме и повдигаме, отколкото да мразим, да измъчваме и да убиваме. Защото колкото едното е възвишено и благородно, толкова второто е низко и животинско. Стига сме залъгвали себе си с това, че ние хората имаме право над живота и участта на нашите по-нисши братя, животните Стига сме изопачавали мисълта си с това. Стига сме потискали нашето благородно естество, което ни шепне: Любов. което ни повелява: Справедливост. Всеки човек нека запомни добре, че до тогава, до когато измъчва, онеправдава или убива по-слабите, не може да прогресира. Няма еволюция за тези, които продължават да вършат престъпления.
към текста >>

________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др.
“ Но тази нова гъба, ни „гък“ не възрази. Настъпи кратка суша и този гъбен род изсъхна, очерня и не остави плод. А смешната пък гъбка високо избуя, Окичи се със клонки и кичури листа. И подир ред години тя стана строен бук, разстлал от гъсти клони дебела сянка тук Под тази сянка често пониква гъбен род, но туй не го смущава. През своя къс живот, расте и мре във сянка различен гъбен вид, а взорът на бука във слънцето е впит. ________________________________________________ Завистта е общо качество на всички бездарници в полето на наука, изкуство, религия, философия и др. Те пръскат злоба и клевета срещу истинското дарование, всячески искат да го задушават, но силният дух съзнателно и мълчаливо крепне в себе си и израства над торището на живота за слава на себе си и тези, които го възприемат. А гъбените дарования раждат се и мрат, като гъби, за да торят нивата на живота. Радиозо Как невидимите спасяват хората Преди няколко дена с влака между Ню-Йорк и Вашингтон пътувала една майка с шестгодишния си син. Майката дремела, а детето прелиствало своята книжка с картинки. Изведнъж, и без никаква връзка с момента, без никакъв повод, детето захвърля книжката си, хваща внезапната спирачка с двете си ръчички и силно дръпва.
към текста >>

22. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 197 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него.
Но за да дойде до това положение, човек — развиващата се монада — трябва да мине през ред последователни фази и етапи, всеки от който се отличава със специфични качества и свойства. с определено проявено поле на съзнанието. Значи, от това гледище, развитието се явява, като все по-пълно и по-пълно разширение на съзнанието, а заедно с него се явява и все по-пълно схващане за света и живота. Това разширение на съзнанието става постепенно. Чрез последователно събиране на опитността. Няма да се спирам да обяснявам механизма на развиването на съзнанието, защото това е един много сложен въпрос, но ще кажа само, че през преминаването на монадата през животинското царство, съзнанието е стигнало до фазата на тъй нареченото просто съзнание, а то се отличава с това, че животното съзнава окръжаващия го свят, но няма ясна представа за него и за своето отношение към него. Няма ясно схващане за своята индивидуалност в света. Втората фаза в развитието на монадата е самосъзнанието*), в която фаза се ражда човека като човек. Значи, човек се отличава със самосъзнание, а раждането на самосъзнанието е свързано с раждането на човешката личност и с пробуждането на човешката мисъл. Ето как говори д-р Бенк, канадски психолог за самосъзнанието: „Самосъзнанието е способност, на която се основава целия наш психически живот, отличаващ ни от висшите животни, с изключение на тази част от нашия психически живот, който ние намираме у не много хора, обладаващи космическо съзнание. Самосъзнанието дава на човека нови психически сили, сравнително с животните.
към текста >>

А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава.
Значи, човек в развитието си ще дойде до положение да наследи земята. Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство. Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото. Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено, и да го отпечата в себе си. А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество. Човек който се е обезсърчил, показва, че много се е натоварил; човек, който се е обезсърчил — много се е натоварил; при безлюбието човек също се е много натоварил. Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда. Щом си се обезнадеждил, това е от голяма надежда; и обезверяването е от голяма вяра; и щом сте дошли до положението на безлюбие, това е от голяма любов. Любовта сама по себе си е една от мощните сили в света, която е неделима в себе си.
към текста >>

Обезсърчаването е едно отрицателно качество.
Наследствеността предполага известни качества, които човек трябва да развива в себе си. Всяка придобивка, която има човекът, се дължи на известно наследство. Във всяко свое идване на земята, той наследява придобитото от миналото. Както словослагателя нарежда буква по буква съдържанието на дадена книга, така и човек, буква по буква трябва да нарежда онова, което му е дадено, и да го отпечата в себе си. А за да може да нарежда спокойно, трябва да добие положителни качества, а не да има едно отрицателно качество да се обезсърчава. Обезсърчаването е едно отрицателно качество. Човек който се е обезсърчил, показва, че много се е натоварил; човек, който се е обезсърчил — много се е натоварил; при безлюбието човек също се е много натоварил. Безверието иде от голямата вяра, и обезнадеждването иде от голямата надежда. Щом си се обезнадеждил, това е от голяма надежда; и обезверяването е от голяма вяра; и щом сте дошли до положението на безлюбие, това е от голяма любов. Любовта сама по себе си е една от мощните сили в света, която е неделима в себе си. и която разрешава всички противоречия в света.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тази надежда, тази вяра ще я намерим във всички организми на животинското и растително царство.
А ако всички тези същества днес страдат, причините за това са собствените им погрешки. Но когато те преминат през страданията, ще дойде онова хубавото, определено за тях. Сега не е въпроса да вярваме или не в това, но все таки, ако хората не вярваха в нещо по-добро, което ги очаква в бъдеще, те не биха живели на земята. Защото при всички нещастия и злини дълбоко в тях остава все пак искрици надежда. Там е именно силата на човешкия дух. И тази надежда, тази вяра ще я намерим във всички организми на животинското и растително царство. Всички живи същества в това отношение имат едно общо верую. То е именно красивото, Божественото в тях. Да вярваме в малкото, което знаем и де се държим за него, защото това малкото, посято в човешката душа, ще възрасне с всичката си красота. Да изменим своите възгледи, да усилим вярата си, защото тази, която сега имаме, е слаба. Защо днес хората роптаят против страданията?
към текста >>

В такъв случай числата, които ще се получат в по вече или по малко (колкото и да са малки) са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на характера.
В такъв случай те ще се изненадат от оная широка възможност всеки нещо и най незначителния жест, пъпка, бенка, бръчка или привично свиване на окото да са цел разказ за едно вътрешно някогашно или сегашно състояние. Дължината на лицето т. е. дължината на откритата част на главата от върхът на челото — началото гдето почват космите до подножието на брадата трябва да бъде равна на дължината на човешката длан от първата гривна над дланта до върха на средния пръст. Тогава те се смятат за нормални. Дължината на носът трябва да съставя една трета от делото лице. В такъв случай числата, които ще се получат в по вече или по малко (колкото и да са малки) са от голямо значение като израз на положителни или отрицателни прояви на едно качество или насока на характера. Собствените наблюдения на всеки един са от много по-голямо значение, отколкото всички други ръководства и упътвания дадени от страна. От съществено значение са и ъглите, които се образуват между челото и носа. Това има отношение с енергиите и начина по който се проявява един човек. Така, носовете, които представляват почти продължение на челото, имат хора, които изживяват нещата по вече вътрешно. Колкото носът стърчи повече навън, толкова тоя човек по енергично се проявява, претендира да знае и решава нещата.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото.
Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото. Та като им се роди един син, да може да неправи майката щастлива. Синът може да направи майка си щастлива, е дъщерята може да направи баща си щастлив. В една фамилия не трябва да има по-вече от две деца, едно момче и едно момиче. Ако един от съпрузите, в едно семейство, мъжът или жената не е честен спрямо другият, то какво трябва да прави този - последния? Той още като се е оженил е направил погрешка.
към текста >>

Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в животинското царство, само че в по-съвършено форма.
Птиците туриха основа не семейството. Те се женеха брат за сестра — снесяха по 6 яйца от които се излюпваха 3 мъжки и 3 женски и се женеха брат за сестра — така разбираха те семейство. В семейство на птиците имаше сътрудничество, и бащата и майката работеха. При млекопитаещите този порядък беше изменен — при тях няма семейство в този смисъл — там само женската отглежда потомството. Сега аз навеждам тази история, за да се изясни живота на човека. Така както живее човек, той повтаря всички методи, които се прилагат в растителното и в животинското царство, само че в по-съвършено форма. Сега например хората си служат с електрическо осветление, имат радио и пр. Тези работи ги имат и някои от животните, само че в по-несъвършена форма. Много насекоми и риби например имат дълги мустаци, които им служат като антени, за долавяне на далечни вълни. Също така някои риби имат фенерчета, а и пчели те имат радио, с които възприе-мат. Като дойдете до човека, забелязвате, че освен външното радио, и той има ,по тялото си косми, мустаци, които също така са антени.
към текста >>

Космите на човешката глава, от дъното и лявото полушарие, имат противоположни качество.
Един съвременен учен прави сравнение за големите възможности, които се крият в мозъка. Той казва, че всичкото съвременно знание може да се събере в 90 тома, големи като Библията, и като се отпечата то в мозъка, в като ще остане место за напечатването на още 900 такива големи книги като Библията. Такова нещо представя човешкият мозък. Човек още не е дошъл не половината не своето развитие. Значи, грамадни възможности се крият в мозъка на човека. Космите на човешката глава, от дъното и лявото полушарие, имат противоположни качество. Радиовълните, възприемани от космите на лявото полушарие на мозъка, внасят мекота в човека. Те произлизат от света на Любовта. А космите от доеното полушарие на мозъка произлизат от света на мъдростта. И едните и другите, и любовта и мъдростта. се събират заедно в човешката глава, и те са, които ръководят целия живот на човека.
към текста >>

Няма да се спирам на неща, които вие не ще разберете, но това, което можете да разберете и което може да ви ползва, е следното: Ако вашите мисли и чувства не са организирани, а са разхвърляни, вие сте в животинското царство.
Правата мисъл ще оправи света. Талантливите, гениалните хора насочват човешката мисъл в права посока. Докато се изнасят недъзите на хората и въобще отрицателната страна на живота, светът никога няма да се оправи. Трябва да се изнася положителното в живота. Сама така света може да се поправи. Няма да се спирам на неща, които вие не ще разберете, но това, което можете да разберете и което може да ви ползва, е следното: Ако вашите мисли и чувства не са организирани, а са разхвърляни, вие сте в животинското царство. Когато човек влезе в истинския човешки свят, там мислите и чувствата му не се раждат чрез деление, а се само зареждат и са вече организирани. Само у човека става зараждане. До тогава, докато у вас нещата не се самозараждат, вие сте на по-ниско стъпало на развитие. Самозараждането е по-висока култура, в която човечеството сега навлиза. Това, което се самозаражда е силно.
към текста >>

Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в животинското царство.
Ако във време на големи противоречия в човека не може да се зароди такава силна мисъл, той може да свърши със самоубийство. Затова казвам: единствения изходен път в живота, това е зараждането на новите мисли, на новите чувства, на новите идеи в живота. Това е изходния път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, човек изгубва желанието да живее и започва да мисли да се самоубие. Самоубийството е процес на израждане. Този, който се самоубива, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си.
към текста >>

Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят.
След това му трябват хиляди години да пъпли като животно. до като дойде до това положение, в което се е намирал преди да се самоубие. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва де изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да носи, той го поставя в положението ма животно. Едно време, когато животът се е развивал при естествени условия, тогава животните и хората са си говорили помежду си. Но после, когато човек е съгрешил той е изгубил Божественото в себе си, слязъл е до животинското положение и е възприел езика на животните, а животните са слезли по-надолу и изгубили способността да говорят. Следователно, сега хората се намират в един паднал свят. И когато те се подигнат до онова състояние, от което са паднали, те ще подигнат и животните до онова състояние, до което са били преди падането на човека и тогава ще се почне тяхното развитие — защото те сега са в един застой, или се развиват, но много бавно. Днес се намираме в епохата, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигането на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа — да свърже хората с Бога, да отвори за човешките души пътя към Бога, който те бяха загубили.
към текста >>

25. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си.
Юг) Н. Дориян В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 227) Това са само общите принципи в определението и проявлението на силите, но те в своето проявление се диференцират още повече. Защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества и тази именно е причината за диференцирането на силите. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела - планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление. Така че първото нищо, което трябва да проучим при изучаването на астрологията, това е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия - темпераментите. Всеки от четирите елемента има по три проявления - по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия космос и така получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представят 12-те знаци на Зодиака, които имат отношение във външния космос с 12-те зодиакални съзвездия.
към текста >>

Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип.
Дориян В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 227) Това са само общите принципи в определението и проявлението на силите, но те в своето проявление се диференцират още повече. Защото животът в своето проявление изнася все нови и нови качества и тази именно е причината за диференцирането на силите. Всяка една сила е израз на едно качество на жизнения ритмус и носи това качество в себе си. Следователно, от това гледище като проучваме силите, всяка сила е израз на едно качество, а качеството е свързано с един космичен принцип. И така диференцирани, силите се проявяват чрез известни небесни тела - планети, слънца и пр. Астрологията именно изучава законите и пътищата на тяхното проявление. Така че първото нищо, което трябва да проучим при изучаването на астрологията, това е да се запознаем с основните сили и техните качества, или казано на езика на астрологията, да се запознаем с четирите основни елемента и състояния на материята и енергията и техните биопсихологични съответствия - темпераментите. Всеки от четирите елемента има по три проявления - по едно проявление във всеки един от трите свята на нашия космос и така получаваме 12 проявления на четирите елемента, които представят 12-те знаци на Зодиака, които имат отношение във външния космос с 12-те зодиакални съзвездия. За това отношение говорих в първата част.
към текста >>

И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим.
Езотерическа и мотафизическа астрология, която изучава вътрешните съответствия на планетните влияния във връзка с действителността на разумните същества в космоса. За нея споменахме в изложението на херметичната наука. В следващото изложение ще се занимаваме предимно с рождената астрология, която е и основата на цялата астрологична наука. Предмет на проучване в тази астрология е живота и съдбата на човека, неговия темперамент, характер, състоянието на ума, сърцето и волята, състоянието на организма и пр. Чрез астрологическо проучване на човека, ние виждаме всичките му отрицателни и положителни качества и страни. И чрез изчисленията на прогресивната астрология изчисляваме, как точно би се появило дадено качество или би настъпило известно събитие; и ако е добро - да го подхраним или улесним и подкрепим съзнателно, а ако е отрицателно - да вземем мерки, за да го ограничим. За пример, ако при раждането на един индивид имаме опозиция или квадратура между Слънцето и Сатурна, то това ще се прояви като едно ограничение в живота на човека - било в психическия или физическия живот, вследствие на което ще предизвика едно песимистично и меланхолично състояние в човека и ще разслаби здравето. И когато в космоса се повтори това отношение между Сатурн и Слънцето, то този човек, който има това съчетание в хороскопа си, ще преживее това ограничение било психически или физически, в зависимост от положението на Сатурна и Слънцето в хороскопа. Онзи, който няма този аспект в хороскопа си, него няма да го засегне това космично съчетание. Това показва, че всеки индивид трепти, вибрира в онази гама, която е имал космоса при неговото раждане. И когато тази гама се повтори в космоса, тя го засяга чувствително.
към текста >>

Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности.
повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции. Нервозно-хипердинамичния темперамент представлява един тип, който е много активен, горещ, неблагоразумен, буен, — един акумулатор в пълно развитие на мощ, но „захранен“ изключително със съпротивителна сила. Той постоянно произвежда. И консумира едно изключително количество енергия и по този начин клони да разлага или да разслабва преждевременно своите органически и жизнени съпротиви и да скъси трайността на живота си. А, напротив, магнетичния темпераменти представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен апатичен, — един „дефектен акумулатор по начало“, поради липса на мощна сила, динамизъм. Причината е упадъка на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психофизиологически анормалности. Електро-магнетичния темперамент представлява типа. който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалния тип, уравновесен или „свръх-поляризиран“. Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителна смисъл, било в отрицателна смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля.
към текста >>

26. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към животинското или към човешкото царства.
В. Недев ЗНАЧЕНИЕТО НА ГОРИТЕ ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА. (по случай седмицата на гората) Много се пише за значението на горите за стопанския живот на народите, за голямата полза която има земеделието от тяхното запазване, за големите възможности, които се разкриват в бъдеще при една рационализирана тяхна експлоатация, още повече като се приложат на практика новите достижения в областта на приложната химия, благодарение на които от дървесината се произвеждате вече стотици хиляди килограми изкуствена вълна и коприна. Всичко това е вярно и ние можем само да се съгласим с него. Тук, обаче, искаме да кажем няколко думи за друга една страна от благотворното влияние на горите, която не е била предмет на досегашните писания за тях и която засега вече не стопанския, а духовния живот на човека. Горите са мощен фактор в духовното развитие на човека. Изобщо, в цялата природа съществуват тайнствени, непонятни за човешкия ум, невидими и неуловими, но силни, дълбоки и мощни връзки между всичко живо, безразлично дали то принадлежи към растителното, към животинското или към човешкото царства. Такава мощна и дълбока, но неуловима и непонятна за ума връзка съществува и между гората и човешката душа. Гората, това е един живот мощен, пълен, изобилен. Тя е един безграничен океан от буйно бликащи сили, които се надигат, бушуват и стремят на някъде, подобно на морските вълни, и които могат да се преливат, неизвестно как, в душата на човека. Човек може да черпи много и много духовна и физическа енергия от гората. Това не е някаква особена тайна.
към текста >>

Можем ли да си представим духовен процес без това качество?
Отиде в града, повика майстори. Изкопаха отново водата от затрупания кладенец. Направи хубава голяма чешма и на нея написа: — „Промисли за ближния си, за да промисли Бог за тебе.“ Н. Неделчева ПРИЗНАТЕЛНОСТТА Много качества са потребни на човека до като достигне пълно съвършенство, но колко точно, трудно е да се каже. Обаче несъмнено е, че признателността е едно от най-важните. Можем ли да си представим духовен процес без това качество? Признателността е не само знак на добро възпитание, но е белег на вродена интелигентност и благородство. За нея някои философи-моралисти казват, че е най-важен израз на онова положителното и красивото, което човек е възприел и асимилирал. Ако човек обладава много положителни качества, но му липсва признателност, това е знак на едностранчиво и не-хармонично духовно развитие. В каквото и отношение човек да почне да работи, към каквато и цел да се стреми, става необходимо да влезе в известни отношения със същества, посредством които се образува хармонична връзка с ония, от които очакваме да направят нещо за нас. На тая верига от същества, които ни помагат, за достигането на една цел, нужно е не само да им благодарим, но и да им бъдем винаги признателни, като поддържаме постоянно едно топло чувство към тях.
към текста >>

27. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия.
Под думата „малък“ се разбира слаб човек, който се подава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен устойчив морал и затова той казва: „Както и да е, ще се прекара този живот.“ Нима може да се нарече живот този на свинята, турена в кочината, на която господарят носи храна 3—4 пъти на ден? Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, на нашето сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта. Това е право, храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Човек не може да живее без желания, но той трябва да знае дали това, което желае, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава да пожелава. Вие давате живот на едно дете, но не минават и две три години и Господ ви взема това дете. Плачете и се чудите, защо умря вашето дете. — Причината за това са вашите лоши желания, нарушенията на най-малкия закон, които са ви направили най-малък в Царството Божие. Кой е най-малък?
към текста >>

Освен това, у века има и нещо животинско.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен потик, — не на обикновения човек, — а на съзнателния човек. Туй е един вътрешен потик на човека, в който се пробужда Божественото. Защото човек е с двояка природа. В него има нещо човешко, има и нещо божествено. Освен това, у века има и нещо животинско. Сега мнозина философи се спъват върху думата свобода, седят да доказват психологически какво нещо е свобода-Ние няма да се занимаваме да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни роди воюват за свобода.
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество.
Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне.
към текста >>

Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него.
Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека.
към текста >>

И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне.
В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса.
към текста >>

Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем.
към текста >>

29. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов.
(из неделната беседа – 8 октомври 1939 г.) Новият Ерусалим (стих.) – Елвилюри. Въведение в духовния живот (продължение от бр. 250) – Емил Греф Астрология. (продължение от бр. 250) – Влад Пашов Библиотека „Безсмъртни мисли“ Важно предупреждение Книгопис МИР С ЛЮБОВ И ПРАВДА „И плодът на правдата cеe се с мир на миротварците“ Посл. Як. 3:18 Правдата и справедливостта, както между отделните хора, така и между народите, може да се приложи само с мир и с едно велико качество, с един голям и силен пламък в душите на хората — с любов. Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство?
към текста >>

Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи.
Те са единствените, които могат да раздухат надвесилите се тъмни облаци над хоризонта и да позволят на благодатното слънце да грее над земята и да проникне в душите на хората. Без Мир и Любов, Правда не може да се сее. Правда с насилие, както са постъпвали досега големите и силни народи, е несправедливост, която неминуемо образува гангрена в тялото на човечеството и неминуемо се изразява в криза — образува се тумор, избухва вулкан. И днешната криза, днешната война в Европа на какво е резултат? Не е ли резултат на една голяма несправедливост, приложена с насилие, от една страна, и от друга страна, на един силен егоистичен стремеж за първенство? Това са криви схващания на съвременното човечество, които водят началото си от далечното минало - от животинското царство и на които трябва да се сложи край, с които трябва да се справят колкото се може по скоро, защото днес пред човечеството лежат нови идеали, нови стремежи. То се намира пред прага на една нова култура на Братство, в която ще цари мир, любов и правда, приложени еднакво към всички. Обаче, за да се доберат до нея, те трябва да престанат да вярват в насилието и най-малко да го прилагат към другите. Един дом, основан на насилието, не е дом, а разбойнически вертеп. Една Европа, омиротворена с насилие, със силата на оръжието, не е гарантирано, че ще бъде мирна утре. Единственото нещо, което ще донесе мир и справедливост на света, е любовта.
към текста >>

30. -

Следователно, духът който сам по себе си е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава.
Когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще престане да греши; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира с невежеството; когато човек познае себе си, в правия смисъл на думата, той ще ликвидира със смъртта; когато човек познае себе си, той ще започне с истината, с великото и славното в живота. Човек не може да познае Истината и да започне с нея, ако не познае себе си. Христос казва: „Давайте и ще ви се даде! “ Какво трябва да дава човек от себе си? Човек трябва да даде всичко онова, което Бог е вложил в него. Следователно, духът който сам по себе си е неделим, трябва да слезе в материята и да придобие от нея едно качество, каквото сам не притежава. Например, материята е инертна, тя се дели, но не може да се разширява. В разширението се заключава човешката еволюция. Следователно, щом духът слезе в материята, той й предава това, за което тя не е способна. Той започва да я разширява, да образува от нея множество форми. Създаването на много форми представя хубавата, красивата страна на живота.
към текста >>

В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират.
И след всичко това, ще дойде някой и ще каже: дайте ми една брадва, да отсека това дърво! Не е така, приятелю! Ти ще вземеш едно дърво, ще го отсечеш, ще го изгориш, но ще знаеш че и ако днес хората страдат толкова много, това се дължи на изсичането на горите. Всички изчезнали култури се дължат все на изсичането на горите. Защо, например, в Сахара няма никаква култура? В растенията се крие известна енергия, без която нито животинското, нито човешкото царство могат да прогресират. От това гледище, именно, обработването на земята е необходимо за хората. Без растенията няма никакъв прогрес. Човек трябва да работи земята поне от 2-10 часа след това да разпусне воловете си на свобода. Колко килограма жито трябват на човека? — Не е нужно човек да има пълни хамбари с жито.
към текста >>

Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време.
Тук картофа става твърд, не почернява, но отдава част от витамините и солите в тая вода, затова при готвенето и тя трябва да бъде употребена, а не да се хвърля. 4. Готвенето трябва да става чрез задушаване, яденето да не се бърка, а от време на време да се разклаща, за да не гори. Бъркането на яденето дава възможности на кислорода от въздуха да се съединява с витамините и да ги разрушава Когато варим цели небелени картофи, трябва да ги поставяме във вряла вода, а не в студена, която постепенно ще се загрява защото тогава става разтваряне на соли и витамини, а врялата вода веднага образува една ципица под кожицата и не позволява това разтваряне, обелват се и нарязват тутакси преди поставянето им в маслото. Известно е, че както месото, така и хляба, са богати на белтъчини и при усвояването им от нашия организъм се отделят пуринови вещества, които тровят организъма, а картофите със съдържанието на алкални, предимно калиеви соли, неутрализирал, тия кисели отрови и спасявал, организъма от бавно хранително отравяне. Като така, картофите биха били идеална прибавка в хляба, особено в грубия или така наречен селски хляб, който благодарение на лошите зърна, съдържа много недоброкачествени белтъчини. Ако към черния селски хляб, се прибавял, по 20 —30% добре сварени и смачкани картофи би се получил един по-добър и безопасен хляб, въпреки лошото качество на брашното Такъв хляб съхне бавно, запазва се мек по-дълго време. Вкусът такъв хляб е по-добър и леко сладни. Това прибавяне на картофи в хляба се налага особено в ония области, където картофите виреят добре, за сметка на житото. Независимо от това, картофите със своите калиеви соли предпазвал, организъма от болестите на преклонната възраст. Извън нашия навик да употребяваме картофите в гювеч, яхния, пържени или пюре, ще дадем няколко много интересни начини на готвене, които дават много вкусни, дори и за най-капризните вкусове, яденета. Печени картофи.
към текста >>

31. -

Справедливостта е основно качество на личността и обществото; тя включва почти всички останали добродетели.
Те са толкова скромни в своите искания и постижения, ти искаш и от това ли да бъдат лишени? Ако завиждаш и страдаш за външни придобивки това е признак, че вътрешните още не са достатъчни да запълнят твоята душа. Отправи своя ум, сърце и воля към реални, вътрешни постижения. Ако си успял де се радваш на външните постижения на своя ближен, ти си станал по-богат от него. Станете съдружница, за да бъдете и двама доволни и приятели. Справедливостта е основно качество на личността и обществото; тя включва почти всички останали добродетели. В бъдеще, насилието, омразата и отмъщението ще се считат за позорни неща, от които ще се срами който ги прояви. Насилието, омразата и отмъщението сигурно водят към безсилие и фалит. Който не познава и не спазва закона на възмездието като защитник на правдата и слабите, той ще се смята в бъдеще от всички хоро за най-невежия. И обратното. . .
към текста >>

В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя.
София, стр. 383, цена 70 лв. Тази книга е като продължение на „Отвъд горите пеят“ и може да се нарече книга на младия Дал. В нея има всичко — и за живота и за смъртта. И в тази книга писателят Гюлбрансен майсторски разголва човешката душа като Достоевски и описва човешката трагедия като Зола. В това много увлекателно и високо поучително съчинение, напълно издържано във всяко отношение и чудно хубаво преведено, като че ли в оригинал е писано на български език, има покрай природните описания и надежди, и разочарования, и идиличен селски живот в отделните стопанства, и животинско падение, и духовно издигане, които на много места напомнят Толстоя. Книгата се чете като приказка, на много места затрогва, човек като че чувства възобновения лъх на своите собствени преживелици, и така се унася, че не усеща, кога стига крайната страница. И какви дълбоки поуки има за читателите: да бъдат предани и и верни един на друг не само във временното, но и в духовните пътища към вечността. Жената да счита за дълг да бъде най-преданият човек и да се грижи и за душата на мъжа си, като върви радостно и с доверие към бъдещето. Да не пропускаме радостите заради парите, защото хората се бъхтят и мъчат на земята за толкова много неща, сякаш мислят да живеят навеки, а всички ние сме в същност само на едно късо, бързо пътешествие през живота ... към вечността. Онова, към което се стремим ние хората, това е радост в живота ни и мир до веки.
към текста >>

32. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически свят.
- Както Оскар Хертвиг доказа, индивидуалиста развитие не е повторение на развитието на вида, както приема теорията за родството, но въз основа именно на положението, че има родство, то е продължение на родовото развитие. Елемента, който посредничи за това продължение е зародишната плазма. Последната притежава, покрай своите микроскопически качества, и ултра микроскопически такива, които могат да се представят като една владееща плазмата троица: пластичност, периодичност и цялост. Дотолкова е запазено в тях понятието за жизнения принцип, доколкото тази троица образува едно цяло, от което нищо не може да още отнето, без да се измени цялото. Крайната цел на всичко съществуващо е да завърши своето развитие или, с други думи — цялостността. Последната е качество на органическия, както и на така наречения неорганически свят. Пластичността на зародишната плазма зависи от външните влияния, свойствената на материалната природа на зародишната плазма периодичност причинява смъртта на индивида, както и тая на подрасите; и расите. Но понеже всеки новороден черпи от оставения от предшествениците си плазмов капитал, ще дойде някога време, когато пластичността и периодичността на зародишната плазма съвършено ще бъдат изчерпани и като достигне края на развитието, цялостността на жизнения принцип ще изгасне. Образуването на подрасите става чрез дегенерация, поради културните и географичните влияния, и поради грешките спрямо расовата хигиена. На тия подраси е определена различна продължителност на съществуване, според това. доколко в тях се вмъква, чрез смесване, зародишни плазма от горната раса.
към текста >>

Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята.
Но познание на що? Няколко санскритски термини ще ни помогнат да го разберем. Има четири термини (измежду много други), които определят разните видове на езотерическото познание или на ученията дадени даже и в екзотерическите пурани. Те са: Jaina-Vidya2),—познанието на окултни сили, събуждани посредством религиозни обреди; 2-° Maha-Vidya—„великото познание,“ което е магията на кабалистите и на поклонниците на Таntrika; често тя е магьосничество от най-лош вид; 3-° Guhya-Vidya — познанието на мистичните сили, които пребивават в звука (етера) и като последствие и в мантрите (молитви, които се пеят или заклинания), които са в зависимост от мелодията и ритъма на песента; с други думи, тя е едно магическо действие основано на природните сили и техните съотношения; и 4-° Atma-Vidya, термин, който се превежда от ориенталистите с „познанието на душата“, истинско знание, което същевременно означава много повече. Последната е едничката форма на окултизма, която един теософ, който съзерцава „светлината върху пътя“ и който иска да бъде благоразумен и безкористен, трябва да развие. Всичко друго е само един клон от окултните науки, основан върху познанието на висшата същност на нещата в разните области на природата — в минералното, растителното и животинското царства — и в последствие на всичко, що се отнася до областта на материята. Алхимията, астрологията, окултната физиология, хиромантията, съществуващи в кръга на положителните науки (наричани така, понеже, в днешния век на парадоксална философия, са доказали, че са тъкмо противното) са открили вече една голяма част от казаните тайни. Но ясновидството, символизирано в Индия с „Окото на Шива“ и в Япония с „неограничено виждане“, не е хипнотизъм и не може да бъде придобито чрез изучаването на изкуства като тия. Много други способности могат да бъдат придобити, също и добри или лоши резултати, но Atma-Vidya им отдава малко значение. Тя включва в себе си всички други системи и, според случая, може да си служи с тях, след като ги пречисти от всякакъв егоистичен елемент. Да се обясним.
към текста >>

Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота?
Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност. Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти?
към текста >>

макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече.
Това наново раждане не бива да се идентифицира с така нареченото странствуване на душата. според което, както казват. душата на човека могла да премине в едно по-нисше същество. Няма никакво връщане назад , а има само постоянно развитие, еволюция, както виждаме това навсякъде в природата. Човекът е роден като човек и си остава човек. макар че в по-раншните си периоди на развитие е трябвало да мине през минералното, растителното и животинското състояние, което, обаче, не ще рече. че той е бял минерал, растение или животно. За него са постижими по-висши, но не и но-низши състояния, или ако последното е възможно. то става само в извънредно редки случаи. Ние сме принудени да вървим с течението на общото развитие на земята и чрез нашето мислене и действие можем само да забавим собственото си развитие, в духов на и морална смисъл, но не и да го спрем. По-сетне ще видим как с помощта па астрологията можем да бъдем в състояние да вземем своето развитие в ръка и вследствие на това, вместо да останем назад да излезем все повече и повече на фронтовата линия.
към текста >>

И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили.
За лоша и дума не може да става, защото целта и крайният резултата са: хармонията. Човекът в известно време съзнава. че е негов дълг да се стреми да победи своята низша природа с всичките й недостатъци и лоши навици и по този начин да не бъде техен роб. както до сега. а да им бъде господар. И доколкото това му се удаде, той не само все повече и повече ще стане господар на съдбата си, но и те трябва постепенно да достигне господството над минералното, растителното и животинското царства, както и над природните сили. които действуват в тях. Но за да стане господар на природата, той трябва сам себе си да е победил. т. е. той трябва да може да наблюдава своята по-низша природа, своето не-аз, преходното, без егоизмът и по този начин да достигне до по-висшето аз, трайното, универсалното, егото. Това е крайната цел на нашата земна еволюция и щем-нещем, ние трябва да вървим с тази земна еволюция.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство.
Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
към текста >>

Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения.
към текста >>

Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма.
И колкото по-цивилизован и по-свободно възпитан е един род или вид, толкова по-големи ще бъдат индивидуалните различия.1) Какъв е смисъла на това неограничено разнообразие във всички живи същества? Какво значат тези безкрайно умножавани различия във форма и устройство? — нищо друго, освен едно постоянно различие в тяхната функция и характер. В всеки случай, вътрешният живот е, който дава външната форма на нещата. Навред в природата и във всички случай, различията във формата, в строго съгласие с този закон, са в съответствие с различията в характера и службата. Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма. С други думи, има една определена връзка между устройството и външния вид на материалните предмети; и причината, защо известно животно или едно растение вземат една своя определена форма, а не някоя друга, трябва да се търси само в нуждата от приспособление на очертанието към характера. Нежните и прави стъбла на царевицата не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки. Невъзможно е да се съгласуват жестоките и кръвожадни наклонности на тигъра с кротката и мила физиономия на агнето. Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго. Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват заповедите на душата.
към текста >>

Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло. Ако ръката е дълга и нежна, намираме съответни черти в темперамента и характера. Една тлъста и кръгла ръка отива с едно пълно лице, пълни червени устни, дебел нос, кръгла глава и един жизнен темперамент. Овалната ръка принадлежи на овално лице; а с овалното лице можем да очакваме пропорционални устни, приличен нос, деликатна кожа и едно изражение на интелигентности. Можем да продължим и да покажем, как това съответствие може да бъде прокарано и до най-малките подробности, — да покажем, че даже и ноктите са от значение и, по форма, стоят в право отношение с черепа. Но тези неща са предмет по-скоро на друга глава.
към текста >>

Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила.
Той е основата на всички наши пресмятания и съждения в механиката и натуралната философия, също както и във физиологията, френологията и физиогномията. Големите тела побеждават и смазват малките, големите мозъци владеят над малките мозъци. Ако Наполеон и Уебстър са имали малки глави, никога не биха станали Наполеон и Уебстър в историята. Размерът, когато другите неща са еднакви, е мярка за силата; обаче, едно късче изработено желязо е много по-яко от едно късче леяно желязо от същата величина. Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество.
към текста >>

За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество.
Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента.
към текста >>

А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество.
Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение.
към текста >>

Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена.
Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост.
към текста >>

Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI.
Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента. Тъй като на тоя предмет посвестяваме една отделна глава, достатъчно ще бъде сега да кажем, че — „Действието, свойствено на всяко особено физиогномическо развитие, също както и самото развитие, се модифицира от темперамента. VII. Закон за формата Той е, до известна степен, включен в гореизложеното, но неговата важност оправдава едно отделно изложение. Може, значи, да се счита за установено, че продълговатостта означава и причинява активност и интензивност, а широчината — обширност, стабилност, скрита сила и издръжливост. В съгласие с тоя закон, солидните и едри хора са бавни, но прилежни, добре се грижат за себе си и не биват скоро изхабявани чрез пресилена работа, до като тези, построени в дълги и тесни форми, бързо се възбуждат и са живи и жадни за действие, склонни към прекаляване и преждевременно се изтощават.
към текста >>

Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6.
Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4. Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях. 5. Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6. Недостатъчно или негативно развит хълм означава, че свързаните с него качества липсват. 7. Една вдлъбнатина на местото на някой хълм означава, че положителните качества се за.честват чрез съответните им недостатъци, “ Независимо от тези седем правила, трябва при преценката на хълмовете да се вземе под внимание и това, дали ръката е гладка или е покрита с линии и бръчки, защото последните могат да повлияят върху качествата на хълмовете в благоприятна или неблагоприятна смисъл. Това ще видим, като се запознаем по-отблизо по ред с отделните хълмове (фиг. 23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека. 1. Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца.
към текста >>

Като естествено последствие от това качество идва успех във всички предприятия.
Когато Сатурн е гладък и пълен, това означава един живот без особено щастие, но и без големи нещастия, един живот, който си тече спокойно и еднообразно. Една единствена права линия върху хълма на Сатурн означава голямо щастие. Много прави линии означават нещастие. Изобщо, значението на Сатурн зависи от констелацията на главните линии. Качествата, които означава добре развитият хълм на Сатурн, са хитрост, умело действие и остроумие. Като естествено последствие от това качество идва успех във всички предприятия. Хората с добре развит хълм на Сатурн са обикновено смели, независими и обичащи усамотението. Поради тази характерна черта, те рядко встъпват в брак, но когато направят това, проявяват голямо постоянство. Такива хора често проявяват наклонности към окултните науки. Темпераментът им е флегматичен или смешение от флегматичен и меланхоличен. Не рядко те са страстни играчи, но проявяват най-голямо постоянство в извършване на работи, изискващи търпение.
към текста >>

Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското.
На хълма Венера означава нещастна любов. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. СЪДБАТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ — ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ (Продължение от кн. III.) Слънцето е символ на индивидуалността, а местото му в хороскопа показва вида на ограниченията, които се налагат на вътрешния човек, на неговото его. Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа.
към текста >>

За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство.
Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт.
към текста >>

В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави.
Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
към текста >>

Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени.
Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото.
към текста >>

То се приписва на първия принцип на Бога, който се прилага към животинското царство и му дава живот.
„През зимата той господства над севера, образува минералите и неодушевените същества“ (Кирхер). 20) Реш — ר. Името е (Роде х), т. е. повелител. Образува растенията, според Кирхер. То се приписва на първия принцип на Бога, който се прилага към животинското царство и му дава живот. 21) Шин — ש. Името е Шадай, т. е. Всемогъщ и означава качество, придавано на втория принцип на Бога. „Животните са това, което има живот“ (Кирхер). Той дава зародиша на всичките растителни субстанции.
към текста >>

Всемогъщ и означава качество, придавано на втория принцип на Бога.
е. повелител. Образува растенията, според Кирхер. То се приписва на първия принцип на Бога, който се прилага към животинското царство и му дава живот. 21) Шин — ש. Името е Шадай, т. е. Всемогъщ и означава качество, придавано на втория принцип на Бога. „Животните са това, което има живот“ (Кирхер). Той дава зародиша на всичките растителни субстанции. 22) Тау — ת. Името е Техина (х) или изящен. „Означава микрокосмоса“ (Кирхер).
към текста >>

Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание.
Те се отличават повече с гъвкавост, отколкото с якост и притежават повече старание, отколкото постоянство и повече способност, отколкото дълбочина. Те са често буйни и страстни, обаче, тъй лесно се успокояват, както се възбуждат. Обикновено са жизнерадостни, любезни и добросърдечни. Винаги жадни за добър живот и по-податливи от другите към прекалено употребление на възбудителни средства. Тяхното мото е Dum vivimus, vivamus, — до като сме живи, нека живеем. Те имат много радости, поради самия факт, че са живи и чувствителни към животинско съществувание. Англичаните ни дават някой от най-добрите примери на жизнен темперамент. Нашата илюстрация (С. Райт) ни дава една верна идея за него до толкова, до колкото описанието му изисква. Жизнен: Силейс Райт Едно неоправдано и ненормално преобладаване на поглъщателната система и една ленива активност на циркуларните (кръвообръщателни) органи ни дават проявлението на описания в един от предходните отдели лимфатичен темперамент. Неговите форми са по-низки и по-закръглени даже и от току що описаните, но им липсват техните добре определения и грациозни очертания.
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон.
Пишел книги по астрономия и алгебра, за приливите и отливите, върху магнетите, и в свободното си време успял да „открадне занаятите“, според собствения му израз, като научил часовникарство, столарство, да прави математически инструменти и да подвързва книги. Освен това постигнал известно съвършенство и на музикалния орган. Той бил винаги борец, работил е да намери някой нов резултат, да дойде до някое ново заключение. Неговите подвизи в света на науката са или отминати мълком или отдадени на други, които дойдоха след него, но когато се опитваме да дадем преценка на съчиненията му като едно цяло, не трябва да се забравя, че той е първият, който е предвидил атомическата теория и е турил началото на днешната наука за кристалографията. В чудното си съчинение Principia, в което се опитва да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото, Сведенборг тури начало на открития, които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Ла Плас, Франклин, Ханстин, Кавендш, Уат, Лавуазие и Пристлй. Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът.
към текста >>

Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието.
Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг. Той бе напълно оригинален. в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето!
към текста >>

Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека.
Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото.
към текста >>

Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него.
„Косата у мъжа е по-яка и по-къса, а у жената по-дълга и по-еластична. „Мъжът е сериозен, жената весела. „Мъжът пази и наблюдава, а жената гледа повърхностно и чувства“. Нека жената бъде женствена Жената нищо не печели със старанието си да стане повече прилична на мъжа. Нейната царствена хубост се състои в това, да си остане истински женствена. Това е качеството, което печели любовта на мъжа, в когото тя обича, преди всичко друго, изправеността, мъжествеността, — нещо, на което можеш да се опреш, да го гледаш нагоре, да се гордееш с него. Велико и благородно нещо е да бъдеш мъж. Да бъдеш жена, значи да бъдеш действително „Божия последен, най-хубав дар на мъжа“, без който неговата правота е безполезна, неговата разумност е безумие, неговият живот — загуба. Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 1.
към текста >>

„Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини.
При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия. Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен. „Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини. Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце. Неговата наклонност към материални наслади е свързана с липса на всяко влечение към бленуване и често с отвращение от поезията.
към текста >>

Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога.
На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас.
към текста >>

Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална).
Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми. Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална). Вторият знак () изразява винаги едно организиращо, направляващо, хранещо качество, в което, тъй да се каже, е кондензирана двигателната (възбудителната) сила, като в някой акумулатор (проява астрална). Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние.
към текста >>

Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , .
Третият знак () изразява едно облекчение, освобождение на акумулираното напрежение на сили и може, следователно, да се сравни с улучване на стрелата в целта (проява физическа). Цялото можем да схванем като картина на една лавина, падаща към долината. Началото е първият импулс, който е причина за подвижването на снежната маса от планинския склон (); — снегът се откъртва, задвижва се и се претърколя на долу, като се налепя на грамадни маси (), за да се сгромоляса след един момент с трясък надолу в долината (). Съвсем от друго становище кабалистите разглеждаха знаковете на зодиака в техния последователен ред. Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа.
Това е любовта на възпитателя към ученика. Тая любов е необходима, за да се развие любовта у самото дете. Изобщо, в любовта на възпитателя към ученика се крие тайната на възпитателното изкуство. Ако някой иска да му се каже с една дума тайната на това изкуство, трябва да му се отговори с думата любов. Кришнамурти в своята статия: „Учителството като служене Богу“ (в списание „Теософия“, год. I) казва: никой не трябва да бъде учител, не трябва да му се позволява да бъде учител, ако в своя ежедневен живот не е показал, че любовта е най-силното качество в неговата природа. Можем да се попитаме: как можем да се убедим, дали едно лице притежава достатъчно любов, за да бъде достоен за учител? Както едно дете още от ранна възраст показва своята естествена наклонност към тази или онази професия, тъй и младежът с особено любовна природа, е специално пригодено за учител. Такива деца специално трябва да бъдат приготовлявани за длъжността учител, както другите деца се приготовляват за другите професии. Изпълненият с любов и симпатия учител привлича децата и прави техният училищен живот приятен. Един симпатичен учител развива всички добри качества на своите ученици и неговата благост не ги оставя да се боят.
към текста >>

Всеки външен вид е знак на едно качество: всяка точка от повърхността на едно тяло показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“.
[Из моите записки]. Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VI.) VI. ОБЩИ ФОРМИ „Всичко в природата е отношение и хармония. Всеки външен вид е знак на едно качество: всяка точка от повърхността на едно тяло показва, каква е неговата вътрешност и неговото устройство“. При физиогномическото изследване на лицето, първото нещо, което трябва да се направи, е да се наблюдават неговите общи очертания. В самите тях се съдържат, тъй да се каже, главните черти на целия характер. Малките белези — подробностите в чертите — само допълнят и изработват главните идеи, посочени от общото. Но изкусния и опитен физиогномист, стига само да погледне лицето на един човек, може да открие и обсеби тайните му. За него върху всеки мъж, жена или дете е ударен голям печат и той може да определи на всекиго мястото в социалната стълба толкова лесно, колкото лесно вие можете да различите един генерал от един капитан по техните пагони.
към текста >>

8, виждаме животинското решително да надделява и апетита да господства и над ума и над чувството.
7), и което показва, че в тия случаи е имало превъзходство па умствените качества над жизнената система. Петър Велики, Наполеон и нашият генерал Георг X. Томас са също бележити примери на умствено-жизнен темперамент. Когато стане обратното, т. е. когато долната част на лицето е развита за сметка на горната, както е показано на фиг. 8, виждаме животинското решително да надделява и апетита да господства и над ума и над чувството. При тази форма на лицето, коремът е сравнително по-широк от гърдите и лимфатичната система по-активна от кръвоносната. Съчетанието на елементите на тая форма с тези на предшестващата в приблизително еднакви пропорции ни дава квадратното лице, което се среща по-вече между германците, отколкото между коя да е друга нация. Признаците на тая смесена форма са голяма енергия, издръжливост и жизнена сила, с нещо от импулсивността и буйността, които са присъщи на кръглото лице или жизнената форма. Яйцевидното (пириформено) лице Когато мозъкът и нервната система, на които седалището и центъра е големият свод на черепа, указват преодоляваше влияние в устройството, разширението на горната част на лицето, включително челото, дава яйцевидна или крушовидна форма на главата. (фиг. 9) Челото е високо и бледно.
към текста >>

18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност.
до най-низшите животни. Той намерил, че главата на европееца образува ъгъл от около осемдесет градуса и че старите артисти, за да придадат на своите богове една висша, по-голяма от човешката, красота, са правили лицевият им ъгъл още по-голям, като достигал в някой случаи до сто градуса. Тъй като степента на интелигентността не зависи само от тоя начин на измерване, но и от много други условия, той не може да бъде приложен така широко, както изисква Кампер. Но взет в свръзка с други указания, той за пазва значението си. Наклонението назад на лицевата линия (вж. фиг. 18) е следствие, както от издадеността на челюстите, така и от отдръпването на челото или и на двете тия условия заедно, и характера на ъгъла се определя от тях, като първото означава животинското, а второто - долна степен на интелигентност. Значи, при еднакви други условия, колкото този ъгъл е по-малък, толкова степента на интелигентността е по-долна и, обратно, колкото той бива по-голям — до деветдесет, или може би до сто градуса —толкова степента на интелигентността е по-висока. Чрез наклонението на линията напред, така че да се получи лицев ъгъл по-голям от сто градуса и чрез пригаждането на главата към нея, получаваме обезобразяване, при което челото е много издадено напред, което бива само когато мозъкът е ненормален или болен. Като не се забравят неговите ограничения и модификации, добре е,. във всеки случай, при физиогномическите изучавания да се наблюдава лицевият ъгъл. Фиг. 19 ще ни помогне да си съставим една идея за разните степени на развитие и интелигентност, показани чрез профила, величината, както и чрез формата едновременно.
към текста >>

Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското.
Първият възел никога не се среща сам, вторият, обаче, често. Защото когато съществува психична наклонност към ред, то лицето ще обича и външен, материален ред; от друга страна, обаче, може да се случат хора, чиято външна точност отива до педантичност, но които, въпреки това, имат един забележително нелогичен ум. Но не само възлите са от голямо значение; хирогномът трябва да обърне внимание и върху тия части от пръстите, които се намират между възлите, защото в тях се отразяват трите принципа: на божественото, духов мото и материалното. Най-горната част на пръста, нокътната, показва чрез своето различно устройство степента на склонността към висшите качества. Д Арпантини справедливо е нарекъл тоя фаланг „око на ръката“. Средният фаланг на пръстите принадлежи на духовното, на абстрактното; най-долният, лежащ най-близо до тялото на ръката, принадлежи на материалното, на животинското. Силното развитие на единия или другия фаланг позволява да се направят най-решителни заключения върху природата на човека и неговото отношение към трите мирови принципа. Особено важна е формата на най-външната част, на краищата на пръстите, защото това са първите признаци за характера на ръката, които веднага падат в очи и които даже през кожени ръкавици не остават незабележими. Според теориите на д’Арпантини, който се основава на многобройни и основни изучавания, има три форми на пръстите, според това, да ли краищата на пръстите са остри, четвъртити или лопатовидни. Вследствие на това ние различаваме: 1. Остри или конични пръсти, чийто краен фаланг свършва конусовидно; те образуват един по-малко или повече заострен конусен разрез със заоблен връх (фиг.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието.
без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
към текста >>

Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
към текста >>

Това е въпрос на качество.
Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“.
към текста >>

Какво е качеството на човека, когато иде в света?
Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти.
към текста >>

В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство.
У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба.
към текста >>

Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние.
Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма.
към текста >>

Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество.
Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини. Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме.
към текста >>

Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен, начин т. е.
При разглеждането на ръцете трябва да внимаваме да се изтъкнат отделните признаци, характеристични за шестте описани типа, иначе тълкуването може да бъде погрешно. Колкото се отнася до качествата, които ни отгатва смесената ръка, тук важи правилото, че те трябва да се дирят между онези два или повече типа, чиито елементи са изразени в респективната ръка. Според преобладаващите признаци, в смесената ръка се явяват и характерните качества на отделните типове Ако пък разгледаме качествата на характера и темперамента у хората, ще ни стане ясно, че покрай шестте ръчни типа по необходимост трябва да има и един среден тип. Защото, ако присъщите на отделните шест типа качества и способности биха се срещали винаги чисти, човечеството би представлявало една картина, в която има само най-ярка светлина и най-тъмна сенка, без многобройните преходи, които представлява истинският живот. Изобщо на притежателите на смесения тип ръце трябва да бъдат свойствени познания от смесен вид, по-средни идеи и знание, което не може да се счита за строго научно. Главно качество на такива хора е да схващат всичко по материалистичен, начин т. е. да снемат всичко на нивото на обикновеното, полезното, практичното. Според това, те клонят към онзи вид изкуства, които не се основават на вдъхновение и поезия. Те проявяват сръчност към много неща, но рядко постигат особено съвършенство, благодарение на голямото си равнодушие, което им е присъщо. Хора с несмесена ръка имат повече силен, отколкото всестранен интелект, когато у тези със смесената е обратното. Разговарянето с първите е поучително, а с вторите само забавно.
към текста >>

Чувство за изкуството нямат, но преструвката е тяхно качество.
Следователно, те са повече алчни, отколкото скъперници. По навик и от страх те ще бъдат добри граждани, но не от вътрешно морално влечение. Не може да им се отрича известна мера от смелост, но те ще я проявят там, където може да им докара полза. У тях не бива да търсим остър ум, но те са достатъчно хитри. Те са привидно кротки и твърди, сами, обаче, не търпят никакъв натиск освен този, който им донася полза. Чувство за изкуството нямат, но преструвката е тяхно качество. Те проявяват и упорство и своенравие, щом чрез него могат да си докарат полза. Всички тези качества се усилват повече, ако пръстите са ъглести. Съвсем друга картина представлява онзи тип, който се състои от едно смешение от елементарна и психическа ръка. Притежателите на такива ръце имат богати душевни дарби, но в материалните си интереси са безпомощни като деца. Те са скромни и щастливи, ако са пощадени от всичко, което има връзка с търговия и индустрия.
към текста >>

Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн.
На големина е почти еднаква със земята. Тя се движи през течението на 42 деня назад и изглежда неподвижна 2 дена, когато движението й преминава в обратно направление напред. Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа. Гъстотата на Венера е = 0.92. Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера. Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс.
към текста >>

Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща.
Редица други познати и роднини потвърждават, че са знаели за съновидението и предсказанието няколко месеца преди да се родят близнетата. Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща. Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание.
към текста >>

Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите.
Това е било, както се каза, в началото на 1911 година. Две и половина години по-късно д-р Самона пише за същия случай следното: „Съобщеното от мене в „Filosofia delie Scienza“, моите близначета е възбудило интерес на всякъде между образования свят; това се вижда от отправените писма до поменатото списание и до мене. Като продължавам моите съобщения, налага ми се известна отговорност, защото аз не съм тъй надменен да мисля, че притежавам такава наблюдателна способност, каквато е абсолютно необходима, за да се изследвате факти, чиято важност се мери с големи и всеобщи интереси, които предизвиках. Боя се поради това и смятам за твърде възможно, че съм пропуснали и незабелязал неща, които, може би, са тъкмо важни, а пък съм споменали неща, които съвсем не са интересни. Моето качество, обаче, на баща, по силата на което аз винаги съм имал децата около себе си и поради което всичко отнасящо се до малката покойница ми е добре познато, ме прави единствения възможен наблюдател и свидетел на всички тези неща. Тук, обаче, искам да изтъкна една точка, а именно, че моето качество на баща съвсем не ме е лишило от спокойствието за наблюдение, както някой, може би, биха могли да помислите. Защото аз винаги съм се старал да бъда обективен и да не се увличам от априорни теории и от чувства. Както казах, в такива случаи е необходимо да се чака да измине известно време, та тогава да се систематизирате наблюденията. Днес, две години и седем месеца след рождението на близнаците, аз мога вече да говоря за наблюдения. които заслужват известно внимание. Никой, обаче, да не мисли, че се касае за сензационни неща, подобно нищо не се е случило.
към текста >>

И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари.
Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния. В Германия и особено в Бавария народът си служи често с този въглен за „изтегляне на отровата“. Първоначално са считали животинският въглен за косвено средство, един вид магическо средство против отровата. Животинският въглен се прави от месо, кости и кръв. И трите вида притежавате качеството да абсорбирате, да изсмуквате намиращите се в разтвор отровни субстанции, а също така газове и пари. Силата за поглъщане е при различните въглени различна. Когато отровата стигне в стомаха, животинският въглен я „привлича“, поглъща п по този начин я прави безвредна. Най-сполучливо действа против отровата въгленът от кръв. Този въглен може да направи безвредни стрихнина, атропина, морфина, кокаина, а също така и арсеника, хлора, оловото, медта, цинковата сол и пр. За да може да противодейства успешно, въгленът трябва да се употреби, преди отровата да се е разложила и да е влязла в кръвообращението на организма.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Първото качество е „свиване“ (contraction).
милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях. Те работят едновременно, както нашите пет сетива и проникват във всичките неща, От най-висшето до най-низшето. Първото качество е „свиване“ (contraction). Това е желанието да привлича всичко към себе си. Бьоме го нарича: „стипчаво“. Това е един вид магнетическо привличане, застиване на Вечното Нищо в Нещо. Символът му е солта. Второто качество е „развиване“ .
към текста >>

Второто качество е „развиване“ .
Първото качество е „свиване“ (contraction). Това е желанието да привлича всичко към себе си. Бьоме го нарича: „стипчаво“. Това е един вид магнетическо привличане, застиване на Вечното Нищо в Нещо. Символът му е солта. Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака. Третото качество е „чувствителност“ . То е започнало съществуването си от действието и противодействието на първите две качества.
към текста >>

Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака.
Това е един вид магнетическо привличане, застиване на Вечното Нищо в Нещо. Символът му е солта. Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака. Третото качество е „чувствителност“ . То е започнало съществуването си от действието и противодействието на първите две качества. Като не могат да се отделят едно от друго, те произвеждат едно кръгово движение, което Бьоме нарича“страдание“ . То, казва той, се натрупва в една“същност“ . Символът на тази същност е сярата.
към текста >>

Третото качество е „чувствителност“ .
Символът му е солта. Второто качество е „развиване“ . Това е една експанзивна сила, която създава двойствено действие и така причинява диференциране. Бьоме я сравнява с жлъчката или горчивия сок. Това качество е желанието да се прояви в множественост и се символизира с живака. Третото качество е „чувствителност“ . То е започнало съществуването си от действието и противодействието на първите две качества. Като не могат да се отделят едно от друго, те произвеждат едно кръгово движение, което Бьоме нарича“страдание“ . То, казва той, се натрупва в една“същност“ . Символът на тази същност е сярата. Тези три качества или свойства образуват първата или тъмна троица, състояща се от три Огън-принципи.
към текста >>

Четвъртото качество се нарича „Светкавичен Блясък“ или „Огън“ .
Като не могат да се отделят едно от друго, те произвеждат едно кръгово движение, което Бьоме нарича“страдание“ . То, казва той, се натрупва в една“същност“ . Символът на тази същност е сярата. Тези три качества или свойства образуват първата или тъмна троица, състояща се от три Огън-принципи. Тя е нехармонична в сама себе си. Четвъртото качество се нарича „Светкавичен Блясък“ или „Огън“ . То се образува от влизането на духа, който трансформира тъмните принципи и по този начин завършва борбата между противните сили. А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ . Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения. Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ .
към текста >>

Петото качество е Любов или „Светлина“ .
Четвъртото качество се нарича „Светкавичен Блясък“ или „Огън“ . То се образува от влизането на духа, който трансформира тъмните принципи и по този начин завършва борбата между противните сили. А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ . Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения. Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят.
към текста >>

Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ .
То се образува от влизането на духа, който трансформира тъмните принципи и по този начин завършва борбата между противните сили. А Бьоме се изразява за това така: „то променя грубостта на първонаслоената същност“ . Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения. Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота.
към текста >>

Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ .
Този принцип е централен и действително владее, когато първите три са само абстрактни движения. Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло.
към текста >>

Това качество е принципът на възприемането чрез слуха.
Другите три качества съставляват светлата троица, която се състои от три Светлина-принципи. Петото качество е Любов или „Светлина“ . Бьоме говори за това качество като за“истински любовен огън“ . Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ .
към текста >>

Седмото качество е последното.
Елеят на любовта стяга и разпуща, изгражда и хармонира принципите в радост и съвършенство. Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение.
към текста >>

В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло.
Шестото качество е разбираният или жизненият „Звук“ . Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух.
към текста >>

Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ .
Това качество е принципът на възприемането чрез слуха. Силите на качествата, сгрупирани заедно с петото свойство, сега ясно се отделят и така се отличават и могат да се чуят. Това е израз или манифестация на живота. Седмото качество е последното. В това качество са събрани първите шест качества като едно хармонично цяло. Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал.
към текста >>

Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица.
Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него. Тази дума включва още, че това нещо трябва да се развие от незавършено в завършено, за да еволюира постепенно, по което се различава от несътвореното Небе, което е съвършено и завършено в себе си. Върховният не твори от нищо.
към текста >>

В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото.
Вечността не е само една продължителност. но е по-скоро една същевременност. понеже всяко нещо съществува в едно и също време. Създаването на духовете на свобода изнася множество относителни центрове, в известен смисъл независими от Бога, но това не означава необходимо безредие или антагонизъм. Всичките са били „в температура“ или „хармония“ , преди да се яви себелюбието, което им състояние може да се уподоби на разните цветове и форми в някоя цветна градина, дето всеки цвят увеличава красотата на другия и по този начин образува приятен контраст, без да произвежда антагонизъм. В едни може да преобладава едно качество, в други друго качество, и пак това да не помрачава красотата на цялото. Това просто повдига общият ефект чрез различието им. Сътворението се развива чрез безкрайни кръгове. Създаденото небе или ангелският свят е вън от кръга на несъздаденото небе и се състои от три йерархии, на чело на които са поставени три йерарха: Михаил, Уриел и трети, чието име не е дадено от Бьоме и който е станал Луцифер след падането си. Те са образувани от двата принципи: светлия и тъмния, като последният образува основа или начало на първия. Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния.
към текста >>

Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия.
Тъмният или огнен принцип винаги е побеждаван от светлината, макар той и да съществува в Върховния. Той никога не бива активен, а остава в латентно или пасивно състояние. Той е просто една стремителна сила, която позволява на себе си да бъде надвита от светлината. Във Върховния не.ма нищо, прилично на зло или безредие, а всичко е напълно уравновесено и хармонично. Възможността за зло или безредие се явява, когато Върховният сътвори независими разумни духове и ги надари с известна свобода на избор или, с други думи, когато ги индивидуализира. Като придобият силата да избират из природата-център било егоизма с контрактивното си себелюбие, както е илюстрирано чрез магнетическото застиване на първото качество на тъмната троица, която свива и втвърдява всяко нещо, било светлината център или любовта с винаги разширяващите я сили — то всеки от тия духове, които имат вътре в себе си тези два противоположни принципи, склонни са на изкушение до тогава, докато се установят доброволно в единия или в другия. Ако пожелаят това, което е фалшиво, или предпочетат да бъдат съсредоточени в себе си вместо съсредоточени в Бога, тогава се появяват злото или безредието, защото хармоничната струя на божествения живот се спира и най-после се отблъсва назад от срещата си с противното течение, което иде от своеволието. Едно егоистично желание или, както Бьоме се изразява, „едно лъжливо въображение“ , веднъж възбудено, продължава да увеличава интензивността си, гори по-буйно и причинява смущение, което Бьоме нарича „мъчилище“ . „Колелото на раждането“ по този начин става буквално „колело на страдание“. Вместо да се разсее от божествената светлина, която примирява противоположните сили, то ги подклажда, докато най-после страданието стане постоянно и съществуването се превърне на борба и мъка. Така се явяват тъй наречените дявол и ад, когато отрицателната или тъмна троица, отделена от светлата троица, се манифестира в разумното творение, вместо да остане в скрито или латентно състояние.
към текста >>

той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“.
Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“. „Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ . В това непаднало състояние, Адам е бил съставен от трите принципа: дух, душа и тяло. Духът му принадлежал към принципа на светлината, душата му към тъмния принцип или принципа на огъня, а тялото му към света на чувството, образуван от съединението на първите два принципа. Тези три принципа се намирали „в температура“ , т. е. в съвършена хармония.
към текста >>

Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване.
На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно. Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението.
към текста >>

Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето.
Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства.
Нашата слънчева система се превъплътява, както отделната човешка душа. Днешната слънчева система има много превъплъщения зад себе си. Тая част от окултизма, която изучва всичко това, се нарича окултна космогония. В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи.
към текста >>

Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години.
Но какво е това, което по тоя начин е прогресирало? Същите ли хора, които по-рано са били варвари? Сигурно не, защото те отдавна са умрели. Новопоявилите ли се хора? Не и те, защото ако душата е създадена едновременно с тялото, то следва, че душите на новодошлите хора не са съществували през периода на варварството. Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му?
към текста >>

Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му?
Следователно, трябва да допуснем, че старанията, положени за цивилизоването на един народ, имат сила, не да изработят подобрението на души, които са създадени несъвършени, но да поставят Бога в положение да създаде души от по-добро качество от онова, което са били душите, създадени преди хиляда години. Алан Кардек настоява и върху друга една точка. Според общоприетата официална теория, душата се създава едновременно с тялото. От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му? Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави.
към текста >>

Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света.
Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“. Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество. Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства. Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим Папа, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква. Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си.
към текста >>

Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство.
Ние ще разберем, че когато Обикнем дърветата, растенията, насекомите и птиците и ги предоставим сами на себе си, частта на безкрайното, която съставя тяхната същина, от благодарност ще премине върху нас. „Но как, впрочем, човек може да живее“, питат хората, „без дърва, без растителни и животински храни? “ Да, трябва ли да съществува само една форма на живот във вечността? Не трябва ли условията на живота да се изменят съобразно нашето чувстване? Има вече милиони хора, чиито най-дълбок инстинкт е да чувстват отвращение от животинска храна. Сигурно, човечеството не може в един миг да прекрати насилието над животинското и растително царство. До когато стремлението към този начин на хранене съществува, дотогава ще трябва да се удовлетворява, — само естественото изчезване на такива влечения има стойност. Ако духът управлява тези неща, тогава това ще се извърши органически и то за винаги. Грешката на човечеството е била досега тази, че то често се е опитвало със своя собствена сила да се спиритуализира (да стане духовно), като се е въздържало от нещата, към които се е стремило, чрез пост, покаяние и пр. Никога то не е могло, когато се е опитвало да си служи с тези средства, да се спаси от болести, погубване и смърт. Никога то с това изкуство не е могло да си възобнови тялото.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието.
Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА (Продължение от кн. I—II и край). Възцарилата се тишина свидетелстваше за дълбокото почитание към щъркела, отдаваемо му за неговата мъдрост, добита от ред тежки преживявания, изнасяни със стоическото търпение на средновековен християнски мъченик. — Разбирам вашата болка, разбирам и вашето сега намерение, и при все това аз бих желал да ви отклоня, за да не съгрешите пред Бога. Като казвам: да не съгрешите, изхождам не от обикновеното понятие на тази фраза. Знайте, любезни братя и сестри, че когато Великият Създател е почнал да твори видимият и невидимият светове, турил е за основа най-великото свое качество — любовта, като крайъгълен камък на мирозданието. Тук кълвачът, познат отчаян атеист, но пък ревностен защитник на личното право и свобода, нервно прекъсна ораторът, без да поиска думата. — Преди всичко, моите искрени и дълбоки почитания към беловласия наш стар, по-стар и от дедите ни, приятел. Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите.
към текста >>

Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство.
Процесите не поддържат тялото което един индивид днес може да притежава, — те поддържат едно тяло, чийто части се променят във вечното течение, подобно на висшия духовен етер, който ги видоизменя. Тази обединяваща воля, това желание, тази молитва чрез случайностите на деня ще оформят новото тяло! Сега ние, съзнателно или несъзнателно, натрупваме смъртни зародиши в тялото; всяко вдишване е носено и осенено с „знанието“ за старостта и от вярата в упадъка, а тия убеждения се материализират в плът и кръв. Вярата във възможността на един постоянно подновяващ се живот донася тоя живот. Следователно, едно изхвърляне на употребените части трябва да върви ръка за ръка с това възраждане. Това са големите периоди на обнова, които стават в животинското царство. Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет.
към текста >>

Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание.
Ясно е, че производителят на тези мисловни форми не може да има представа за самопожертвователната любов, която се проявява в радостна услуга на другите и не мисли никога за възнаграждение или отплата. Неговата мисъл не е била: „колко мога да дам? “ а — „колко мога тук да спечеля? “ Тази мисъл се е изразила в закривените лъчи. Фигура 14 (фигурата липсва във вестника): „неопределено религиозно чувстване, но по-вече набожност и рарум“. Картината представлява син облак в такава форма, както при наивната любов или при животинското чувство на желание. Авторите бележат тук: „в много църкви над главите на богомолците може да се види голям и мътен тъмносин облак, често попръскан с кафява и сива боя, понеже невежествената набожност, за жалост, твърде често се смесва с боята на егоизма или страха“. Фигура 18 (фигурата липсва във вестника) е подобен облак с жълта боя: „неопределено интелектуално чувство за удоволствие“. Под него подобно мъгливо изображение в яснозелено: израз на неопределена симпатия (пасивно състрадание). Картината 20 (фигурата липсва във вестника) представлява психогона, който създава повишено честолюбие: подобно изображение с куки, както при егоистичната любов, в средата бледа ядка, в разни оранжеви тонове. Същите бои, но малко друга форма има следната картина: продукт на егоистично честолюбие.
към текста >>

Колко поразителна близост ги смесва с животинското!
У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход.
към текста >>

Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското?
Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея.
към текста >>

Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира.
Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос!
към текста >>

Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост.
От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на идеите, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре. За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо. Ако при равни и заострени пръсти на едно дете се прибави още и голям палец, това означава наклонност към изключителен род изкуство, що се отличава чрез методи, логика и изложение. Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена дарба към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее. Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще. Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество.
Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение! Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи.
към текста >>

Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават.
Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
към текста >>

Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско?
Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета. Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено. За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието. Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“.
към текста >>

Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото.
Важно е, следователно, всеки кандидат да почне да работи върху себе си, сиреч да се упражнява, за да придобие тия качества. Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение. Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение. Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване.
към текста >>

Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство.
Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване. Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление. Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство. А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля. Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“. Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето.
към текста >>

Количеството и качеството на ода в човека влияе върху здравословното му състояние.
След като се облякъл и стоплил дясната си страна, явила се нормалната боя. След това повторил опита с лявата страна: червената боя там се усилила още повече, а от дясно си останала старата боя (синя). Този опит бил повторен много пъти и най-сетне се дошло до следното заключение: При простуда на изстиналото място се развива отрицателен од. А тъй като наблюденията показват, че и при други болести се развива отрицателен од, следва общото заключение, че много болести са свързани с надмощие на отрицателния од. При възпаление, сензитивът вижда, как възпаленото място изпуска червен од. Количеството и качеството на ода в човека влияе върху здравословното му състояние. Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание. Самото лекуване с животински магнетизъм показва, че има връзка между жизнените явления и ода. После самият факт, че магнетизаторът след извършените паси се чувства изнемощял, обезсилен поради изхарчване на голямо количество от своя од,показва връзката между ода и човешкото здраве. Райхенбах е наблюдавал, че колкото човек е по-здрав, в разцвета на телесните си сили, толкоз повече у него преобладава положителния од. Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од.
към текста >>

Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети.
Човек, Животно, Растение и Минерал — това са, тъй да се рече, символи на вселената в различните й стъпала на развой, и възможно ще е негли да се посочи туй с числа. В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела. По същия начин всичко онова, което възприемаме физически, можем да схванем като символи на онази истинска същина на нещата, която ние не можем да възприемем с нашите сетива. Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети. Парацелзус по гениален начин ни е посочил пътя към това. Нашите познания по физика непрестанно се разширяват и при всяко ново откритие се разкриват нови възгледи. Такъв бе случаят, запример, когато Максуел откри връзката между скоростта на светлината и електрическата и магнетическа константа. В електрона е намерена отрицателната атомна единица на електричеството или, с други думи, в микрокосмоса на атома са открили планетите, а навярно лека-полека ще намерят и положителната единица-атом на електричеството или, другояче казано, слънцето на атома-микрокосмос. Изнесеният от материалистичната наука атом с неговите електрони е прототип на една пълна планетна система в малък размер, и затова електроните в нея представят планетите.
към текста >>

Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество.
Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии. Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти. Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания. Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни. Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин: — висш Аз (Его) — интелект — любов — страст — набожност — себелюбие — висш интелект — висша любов — като носител, временно аз (личността) не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите. Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето).
към текста >>

Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея.
Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса. 8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие. Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения. Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма. Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите). За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план).
към текста >>

2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м.
Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент.
Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред вълнения, в които влизат седем цветове - от червения до виолетовия, и ще ви изчислят, че червеният цвят се състои от 428 билиона трептения, а виолетовият до 739 билиона. Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби.
към текста >>

Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина!
към текста >>

Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител.
Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание.
към текста >>

Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта.
Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си. Другият начин е — да се държиш добре като положителен, да устремиш ума си върху собствения си магнетизъм и да го задържиш в тялото. Също можете да се предпазвате много като си допирате краката, леко един до друг и държите ръцете си една в друга, когато седите при други лица — това е начин да затворите себе си и да попречите на вашия магнетизъм да се разлива. Последната практика не е само един физически акт за затваряне, но и едно умствено разположение, което ви пази от вампиризация (изчерпване). Ширината и цветът на човешката аура се изменя според напрежението и качеството на мисълта. Ние видяхме, че всяко трептение е пряк или непряк резултат от мисълта, и то още от първия божествен тласък, даден на всяка човешка мисъл. Приетата вече, вярвам, телепатия от учените като факт е пренасяне на мисълта или на трептящата сила от един на друг, без да се употребяват материални знаци, като се служи за посредник на това съобщение етера или всемирното съзнание. Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост.
към текста >>

Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл.
Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана.
към текста >>

Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си.
Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние.
към текста >>

После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние.
Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената.
към текста >>

Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло.
Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки. Нова окултна школа Университетът на Рабиндранат Тагор в Бенгалия От Алдо Сорани Прочитането на последното произведение на индуския поет Рабиндранат Тагор, напечатано на страниците на Socialist Review, ще направи върху западните народи по-силно впечатление, отколкото новините за безредиците в Бомбай и за агитациите на гандите по случай посещението на Галския принц в Индия. Гандите искат да разбунтуват против Англия и запад народа, като наложат на индуското простолюдие един план на икономически и търговски бойкотаж.
към текста >>

Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата.
Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата. Единицата е абсолютната реалност, самата Истина, а числото е простата възможност, която се стреми към обективна проява. Трябва, прочее, добре да се пазим, да не смесваме съществителното едно, което е единственото, абсолютното, с прилагателното едно, с което се започва множеството и всяка относителност. Единицата притежава своя пълен йероглиф, който се опитах да възстановя. Той съдържа формите на всички цифри, както ще се види по-нататък в тази студия, • ГЛАВА III. За кръга Учените на древността, като са установили, че кръгът е, измежду всичките възможни геометрически фигури, най-простата и при туй най-съвършената, направили от него символ на Божеството и емблема на Вечността, нейно главно свойство.
към текста >>

Когато е твърде мека дланта на ръцете, тогава имаме духовна или телесна леност, едно лошо качество, от което, явно е.
Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии. При такива деца има пак да се борим с трудности, защото те толкова много и твърде често се предават в учебните си занятия и се задълбочават в книгите, че пропускат по тази причина телесното си развитие; тогава трябва пак с строгост да обърнем внимание, да се спазва целесъобразно разпределение на времето, като се променят съответно телесните движения и учението, тъй че децата в свободните си часове да се занимават не с забавителни книжки, но по възможност с движение на чист въздух или с гимнастически игри в добре проветрени стаи. Като безпогрешен знак за бързина и буйност се взема движенето на ръцете при ходенето, тъй също и честото отваряне и кръстосване на ръцете показва именно същото. Когато е твърде мека дланта на ръцете, тогава имаме духовна или телесна леност, едно лошо качество, от което, явно е. произлиза порочността. Признаци на силна чувственост са множеството линии на дланта, от които най-важната е тъй наречената „венерино - пръстенче“, което свързва като полукръг корените на средния и безименият пръст. Тази линия винаги предава чувствени стремежи, и нейното значение се увеличава още повече, когато и венериният хълм, който е дебелината под палеца на дланта, е много развит и набразден с многочислени дебели напречни резки; от най-лошо значение е, обаче, когато венериният пръстен е двоен — тогава това издава наклонност към най-неестествен разврат, а ако има още и признаците на „сластолюбивата ръка“, показва стремлението за непременно задоволяване на тези желания. Често се случва, че срещуположният хълм на венериния, значи лунният хълм, който лежи под малкия пръстен, намиращ се по ръчния ръб, да е слабо развит и покрит с множество бръчки. Това е признак на нервозност и, в съгласие с другите поменати белези, показва нервозна чувственост.
към текста >>

Ако детето е честолюбиво, може да се използва това качество твърде целесъобразно като средство за прогонване на леността, тъй като честолюбивите деца не могат да понасят, когато видят, че вземат другите за пример и повече ги хвалят, отколкото самите тях.
Като признак към леност за хирогнома се показват тлъстите и меки, почти големи ръце, на които първата става на палеца бива обикновено твърде къса. Повечето пъти към този признак са придружени и остри пръсти, както и гладкостта им. Обаче, за забелязване е, че заострените пръсти често показват една особена вариация на леността, така нареченото „залисване“. Такова дете се отличава тогава с недостатъчно схващане на причинността и рефлексията и няма никакъв интерес към материалния свят. Като главно средство за борба против леността у детето е необходимо силно телесно движение и, на второ място, не трябва да се изоставят хладките измивания. Ако детето е честолюбиво, може да се използва това качество твърде целесъобразно като средство за прогонване на леността, тъй като честолюбивите деца не могат да понасят, когато видят, че вземат другите за пример и повече ги хвалят, отколкото самите тях. Тогава те насилват на всяка цена своята, иначе непреодолима, леност, за да изпреварят поменатите, взети за пример, другари. Разбира се, тази игра не трябва да става все по един и същ начин, че то да забележи, какво с това се цели само да го отвикнат от леността. Когато на една детска ръка меркуровият хълм, т. е. онази издигнатина, която се намира непосредствено под малкия пръст, е слабо развит и гладък, това показва непременно, че въпросното дете няма нито стремеж, нито талант към науките и че явната леност в учението се дължи на тази неспособност, — в такъв случай естествено не трябва да се принуждава към учение бедното дете и с това да се иска прогонване на леността му. Два твърде сродни и често задружно вървящи детски недостатъци са завистта и скъперничеството.
към текста >>

Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената линия на главата.
Защото деца, които имат вродена наклонност към поменатия недостатък, притежават ръце, чиито пръстенца, почти дебели в третата става, са доста къси и стоят винаги на една подута дебела, тлъста и червеникава ръка. По-нататък не трябва да се изпуска още и това, че дланта на такава ръка е винаги по-дълга, отколкото дължината на пръстите — едно свойство, което свидетелства не само за тенденция към материалното — но и към чувственото. Същевременно и палецът е твърде къс, което, както вече знаем, е един непогрешим белег на безгрижност и преданост към всички материални и страстни желания. Обикновено наклонността към лакомство бива свързана с леността н немарливостта, едно състояние, което намира сжс това своето, хирогномическо потвърждение, че една такава ръка бива много пъти мека и твърде еластична. Лакомството се среща у децата много по-често, отколкото взискателността в наслаждението. Между много деца по- малко ще се намерят финоядци, отколкото многоядци; обаче, и по-първото качество може да се познае по ръката и то по тъй наречената линия на главата. Взискателното дете има именно тънка и дълга главна линия, когато пък лакомото дете има на ръката си тази линия дебела и къса. Пита се сега, как трябва да се борим против този лош навик, — ние казване навик, защото нищо не е по-вярно, отколкото че „лакомията е сега придобита, а не вродена“. Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето. Така може подбуждането да се ограничи. Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието.
към текста >>

Тъкмо това е едно качество, което е твърде изгодно на детето, защото онова дете в къщи е един роден лош комунист, комуто действително липсва схващането за мое и твое.
Нашето най-препоръчително мнение е, че детето, на което ръката показва наклонността към този навик, да се приучи на една редовна и почти непривлекателна, но питателна храна, която бърже да насища и малко да възбужда небцето. Така може подбуждането да се ограничи. Освен това, препоръчва се постоянно занимание, разбира се, като се съблюдават разумните закони на хигиената за предписаните сменявания между движението и спокойствието. Най-после не трябва да се допуска, да навиква детето на много ядене, защото това е често причината, която води към лакомството. Ние сега ще дойдем до най-осъдителния порок, който може да има едно дете, а именно страстта да присвоява чуждото. Тъкмо това е едно качество, което е твърде изгодно на детето, защото онова дете в къщи е един роден лош комунист, комуто действително липсва схващането за мое и твое. То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии. Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен.
към текста >>

Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното.
Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва). ______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА VI. Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното. Целокупната природа представлява за нашето съзерцание два главни обекта — казва натуралистът Робине — напредване на силите и развитие на формите. И наистина, всичко във вселената тегнее и напредва във вечни промени. Нищо не е трайно, нищо не се спира, всичко върви, всичко трепти! Неподвижността е само една привидност, покоят е басня! От безкрайно малкия атом до безкрайно голямата маса, всичко трепти с присъщото му движение.
към текста >>

Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга.
Животът на чувствата и усещанията, твърде развит в първото разположение, тук е нищожен. Това обедняване съответства на един венерин хълм изсъхнал, плосък и набръчкан. Между тия две крайни граници, конто току-що отбелязахме, най-многото и най- малкото, се разполага една друга редица от форми, конто представляват всички нюанси на пожеланията, усещанията и вкуса. Но нека напомним пътем, че е абсолютно невъзможно да се проследят всичките характерности на човешките черти, перото и моливът са безсилни да фиксират тия хиляди деликатни и неуловими нюанси. Трябва да се задоволим да посочим само някои общи принципи, за да служат като основа на наблюдателя в неговите изследвания, и вътрешният смисъл, тънкостта на такта и наблюдението ще направят останалото. Както е казал много добре Лафатер, човешката душа не е никак ограничена с едно едничко качество, тя е един свят от комбинирани способности, които се кръстосват и затъмняват една от друга. Трябва, прочее, да намерим в себе си тая светлина, която трябва да ни води в тоя лабиринт н да ни позволи да дешифрираме тая възвишена хармония, тая сбирка, повече или по-малко пълна, от профили, а един речник, колкото и да е пълен, не би ни служил ни най-малко в такава работа. Долната част на носа се дели на три други части; 1) Топката или топчицата на носа, която образува това, което обикновено наричат ябълка или край на носа; 2) ноздрите и 3) крилата на носа. Ние ще изследваме последователно главните характерности на тия различни части. Топчицата или краят на носа може да бъде връхлест, четвъртит или лопатест. Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество.
към текста >>

Лопатестият край съди само от интересите на корема си: за него количеството е по-ценно от качеството.
Връхлестият (изостреният) край на носа означава една изтънченост, отиваща до рязкост, която пронизва и наранява; това е вкус към користолюбие, скритост и скъперничество. Четвъртитият край на носа изобразява една справедлива, мъдра и благоразумна натура; това е вкус към изтънченост и разсъдливост. Лопатестият или сплеснатият край на носа означава груб вкус, без правило, или, по-добре казано, това е липса на вкус. Връхлестият край съди нещата според котираната им стойност, той смята. Четвъртитият край съди нещата от гледището на вътрешната им стойност и на принципите, които управляват добрия вкус, той преценява и опитва. Лопатестият край съди само от интересите на корема си: за него количеството е по-ценно от качеството. Краят на носа може да бъде твърд и груб или мек и мършав. Твърдият и грубият край на носа показва активност, постоянство, трезвеност и труд. Мекият и мършавият край на носа отбелязва, напротив, мекушавост, немарливост и неумереност. Такива носове са всякога безгрижни и лениви. Ноздрите биват тесни или широки: малките и тесни ноздри са признак на скромност, нерешителност и липса на сила и кураж.
към текста >>

Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията.
V.) Оглед на аспектите Ние можем сега да разгледаме аспектите в тяхното развитие поотделно. Съвпадът () означава започване на един нов цикъл: старият е завършен, — донесъл ни е своя опит и ние начеваме нов, с една реч, започва се едно начало. Дали това начало ще бъде хармонично или нехармонично, зависи от планетите, що образуват този аспект. Върху това по-сетне ще говорим по-по- дробно. В него можем съзре известна склонност на характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и е чакала само потик, за да се развие на физическото поле. Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията. Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект. Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не. Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ).
към текста >>

Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не.
Върху това по-сетне ще говорим по-по- дробно. В него можем съзре известна склонност на характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрелост на едно по-горно поле и е чакала само потик, за да се развие на физическото поле. Полушестинката (30о ) представя развита склонност на характера, която, обаче, не се още превърнала в качество защото не се още калила в чистия огън на изпитанията. Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект. Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не. Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ).
към текста >>

Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота.
Този аспект се проявява повече на мисъл, нежели на дело. Само в много напреднали люде може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителният огън на следния аспект. Получетвъртината (45о ) представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действат повече върху умственото и астралното полета, отколкото върху чисто физическото поле — следователно, върху мисли и чувства — ще зависи, дали склонността ще се превърне в качество или не. Този аспект ни доставя случки, които, обаче, се завършват с измама. Шестинката (60° ). Тук склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на подпомагане в живота. Този аспект ни представя случаи за по-нататъшен растеж и ни подпомага да напредваме. Ала за да стане неделима част от нашето аз, той трябва да бъде подхвърлен на: Четвъртинката (90° ). Тук става едно пречистване, не толкова върху умственото и астрално полета, колкото на физическото поле, и тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба, — съпротива в най- силна форма. Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива.
към текста >>

Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония.
Всичко, що се стремим да докараме до какъв-годе край. има склонност -да несполучва, за да смогнем да победим навред тази съпротива. Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или .
към текста >>

Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и.
Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умира. Четвъртината — — е, следователно, аспекта на смъртта и на живота, що въстава из нея. Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или . Отчасти благозвучни и неблагозвучни са и (II) на и със , или . Същият аспект със във проявата си, изцяло зависи от нравственото становище на родения.
към текста >>

При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано.
Триъгълникът (120° ). Качеството на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на аза — трайна придобивка — и мощна опора в по-нататъшния му път към хармония. Та тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Сескиквадрата - квадрат и половина (135 ) можем да разгледаме като второ пречистване на астралното поле, след като даденото качество на характера е претърпяло огнения изпит на физическото поле и. въоръжено вече с опит, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в противостоежа своя брак. При квинконциата (150° ) се преповтаря същото умственото поле и в: Противостоеж (180° ) ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно схващане, сиреч съчетание с друго, ще достигне до едно хармонично съединяване и чрез това ще смогне да се извиси, или дарбата ще се превърне в нещо нестройно и забъркано. Влияние на планетните аспекти Твърде благозвучен е и успоредат (II) между благотворните планети и и Благозвучни са и (II) на и със , или . Отчасти благозвучни и неблагозвучни са и (II) на и със , или . Същият аспект със във проявата си, изцяло зависи от нравственото становище на родения. Неблагозвучни са и (II) на , и със , и . За може да се каже същото, което се каза по-горе за .
към текста >>

Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва).
съчетава свойствата на двете планети и действа съвсем внезапно — ала е все пак по-малко „зъл“. В добри аспекти придава покрай импулсивността — смелост и сила, а , покрай мудността, придава предвидливост, издръжливост и добросъвестност. дава винаги изобретателски дарби и самобитност. Нехармоничните аспекти на „злотворците“ са по-малко неблагоприятни, кога единият от тях се намира във своя къща или знак. Успоредат (ll), погледнат от езотерично гледище, носи влияние съвсем различно от това на съвпада (), ала действието му, така както се възприема, е приблизително същото — само че по-слабо. Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек. Това беше на 30 юни м. 1921 г., ден четвъртък. Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в Борисовата градина, край София. Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат.
Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно.
към текста >>

Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
Черната магия използва това течение като разрушително средство: тази сила може да разруши и да свали върху материалното поле всичко, което плува или живее в нея. Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува. Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква водата или влагата. Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра.
към текста >>

У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право.
1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер. Преди всичко ние трябва да схванем разликата между любовта и разсъдъка. У жената преобладаващо качество е любовта, а разсъдъка е малко застъпен в нея, когато пък у мъжа преобладаващо качество е разсъдъкът, който едва сега започва да се развива и това му качество го прави един вид господар на вселената и му придава надмощие над жената, макар че в днешно време още много неприязнено се гледа на това негово право. Случва се, и което е много интересно, да се срещнат на 100 мъжки ръце — пет приблизително еднакви, когато на 100 женски ръце повече от 12 имат една по-значителна прилика. Изобщо, съществуващата разлика между мъжкия и женския пол е, че мъжката ръка е много по-груба, по-силна и с по- развити възли, отколкото тази на жената (сравни фигури 63 и 64). Фиг. 63 и 64 Мъжът, значи, е производителният принцип, когато жената е развиващият, на първия принадлежи първичната сила, а на последната — образуването на формите. Женският пол представлява чувственият принцип или нервната система на човечеството, когато мъжкият пол — двигателният принцип или мускулната система на човечеството. Напълно справедливо може да се каже, че мъжът е духът на жената, а жената душата на мъжа.
към текста >>

Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството.
Съвсем недостъпни до идеалите на науката, все пак често притежателките на такава елементарна ръка имат отбелязани знаци за своето човешко произхождение, именно своеобразно чувство за прелестта на поезията. Притежателката на лопатовидната ръка стои малко по-горе духовно по отношение на своите жизнени нужди и претенции от тази на елементарната ръка. Жена с лопатовидна ръка е способна за по-добра ръчна работа, в нея има стремеж към материалното и страст за наслаждения. Ако лопатовидните пръсти са сплеснати, то това показва чувство към красивото, което е във връзка с удобствата отнасящи се повече към съвършенството и модното, отколкото към изкуството. В противовес на жената с елементарна ръка, в която се предвижда едно опредено местожителство и обич да си седи неподвижно, — а при необходимост да пътува, по възможност с по-малко движение гледа да стигне, жената с лопатовидната ръка е подвижна, обича пътешествията, дето е възможно с коне, но и пеш, тъй като това движение съответства на нейната страст. Жена с лопатовидни пръсти е малко чувствителна, тя предпочита количеството на наслажденията, отколкото качеството. Значи, тя обича повече много да яде, отколкото сладко да яде. Тя е вярна към избраника си, защото макар че обича промяната, но тя е на местности, а не на личности. Въобще изпъкващите качества на притежателката с лопатовидни пръсти са: трудолюбието и старанието. Затова тя лесно се приспособява към колониален живот, защото преди всичко уповава на себе си и не се плаши от самотията. Големи възлести и грозни лопатовидни ръце означават егоизъм, но тези ръце по-често се срещат у мъжете в първата половина на живота им, отколкото у жените.
към текста >>

Затова такива жени, които предпочитат количеството, отколкото качеството, търсят всякога мъже едри и здрави, макар и да са груби, а не деликатните и елегантни натури, също тъй както им са по-мили горските непроходими места, отколкото нежните пейзажи.
Значи, тя обича повече много да яде, отколкото сладко да яде. Тя е вярна към избраника си, защото макар че обича промяната, но тя е на местности, а не на личности. Въобще изпъкващите качества на притежателката с лопатовидни пръсти са: трудолюбието и старанието. Затова тя лесно се приспособява към колониален живот, защото преди всичко уповава на себе си и не се плаши от самотията. Големи възлести и грозни лопатовидни ръце означават егоизъм, но тези ръце по-често се срещат у мъжете в първата половина на живота им, отколкото у жените. Затова такива жени, които предпочитат количеството, отколкото качеството, търсят всякога мъже едри и здрави, макар и да са груби, а не деликатните и елегантни натури, също тъй както им са по-мили горските непроходими места, отколкото нежните пейзажи. Такива жени с лопатовидни ръце срещаме особено в белгийките, англичанките и фламандките. Но в английска Америка се среща цял контингент от жени с лопатести ръце, тъй като друго и не се очаква, щом се вземе във внимание националния характер на янките. Така американката, която притежава лопатеста ръка, е сдържана, недоверчива и лицемерна; тя има до някъде грация, нейното въображение постоянно работи, за да измисли чудноватости и оригиналности. Тя има голям спекулативен ум, работоспособна е, пестелива, хитра, прикрита, обича повече да излъже и се движи извънредно свободно в обществото. Притежателната на артистичната ръка, чийто характер е постоянно колеблив между въодушевлението и малодушието, обича повече променливостите, и затова един тих и беден от променливости семеен живот за нея е непоносим.
към текста >>

Чрез първото качество лесно се обяснява, защо се срещат в художествените кръгове схващанията за право и криво, добродетел и грях, добро и зло, когато притежателите на другите ръце по-малко се занимават с тези умозрения.
При нея въобще преобладава чувственият живот, а не мисловният ; нейният характер е променчив, наивен и с безгранично безгрижие. Една такава жена я бива повече за любовница, отколкото за съпруга и майка, което никак не е за препоръчване. Такива трябва да са били представителките на слабия пол, като са дали повод на повече верния, отколкото ласкавия израз: „каприз, жена е твоето име“! Притежателната на артистичната ръка, ако при това е и красива, показва, че тя умее да се държи блестящо във всяко общество, разбира се, не с дълбокия си ум, познание или истинско образование, а с повърхностно разнообразие, което е достатъчно за днешното средно общество, за да прикрие истинското ниво на своето полуразвито духовно състояние. Художественият инстинкт е до висока степен изключителен и властолюбив. Чрез първото качество лесно се обяснява, защо се срещат в художествените кръгове схващанията за право и криво, добродетел и грях, добро и зло, когато притежателите на другите ръце по-малко се занимават с тези умозрения. Но художничката покрай тези лоши качества, които са присъщи на тази типова ръка, като повърхностност, саможивство, непостоянство, чувственост, разточителност, лек живот, безумност и цинизъм, има също и няколко добри качества, които са израз не толкова на дълбоко убеждение, колкото на просто, а така също и на лесно избухващо настроение и въодушевление. Обаче, недостатъците обикновено вземат предимство. При ъглестите типови ръце имат значение, както и при другите типови ръце, обоснованите общи правила за тази форма на ръката. Все пак, ние тук ще споменем няколко от тия особени правила за жената. Една домакиня с ъглести пръсти бива извънредно строга в своето домакинство.
към текста >>

тъй и по качество.
65 и 66 Най-сетне прибавяме и образите (фиг. 65 и 66) на една смесена женска ръка, (гледана от горе и от страни), която наистина прави благородно впечатление. Тази ръка, която донякъде прилича на артистичния тип, показва освен благо- родната наклонност към изкуство, още и идеалност и доброжелателство, но все пак и разсъдливост за нуждите на практическия живот и с това такава ръка заслужва да бъде модел за жените. (Следва). Окултните сили на растенията Новото естествено овощарство Досегашният способ за садене на овощни и други дръвчета и неговите резултати Общопознато е оплакването от овощните дръвчета, че не всяка година дават плод, а и самите плодове често биват червиви, нездрави, поради което голяма част от тях, недоузрели, изпадат по земята. Не по-малко бие в очи една обща болезненост на дръвчетата, отгледани по досегашния начин, вследствие на което, въпреки извънредните грижи, като: варосване на стеблата, пръскане с разни средства против болестите и неприятелите на овощните дръвчета, чистене на кората, разкопаване около корените, кастрене и други, въпреки всичкия този труд, те дават пак незадоволителни реколти, както по отношение на количеството! тъй и по качество. Самите дръвчета пък рядко достигат и половината, даже и едната четвърт от естествената си възраст, така че едно дръвче на 15 — 20 — 25 години (а в повечето случаи и много по-рано) отгледано в разсадник, вследствие на растящото израждане, става нужда да се замени с ново, когато при естествени условия същото дръвче би достигнало до 60 — 80 — 100 години, и реколтите да стават от година на година все по-сигурни и по-изобилни. От друга страна, всекиму почти са известни случаи как саморасли плодни дървета по дворищата или по полето израстват до внушителни размери, биват обикновено отрупани с разкошни и здрави плодове, и, което е най-вече за отбелязване, раждат редовно всяка година. Впрочем, не ни трябва да отиваме много далеч, вземете асмата, която, с корен затикнат между стената и някой камък, без никаква обработка на земята, проявява много по-голяма жизнеспособност, отколкото саденото и отглеждано с много труд и грижи лозе. При това и филоксера почти не я засяга и в по-многото случаи не се нуждае даже от пръскане. Как да си обясним това привидно противоречие, — при положен труд и грижи да имаме по-незадоволителни резултати, отколкото без тази постоянна намеса на човешката ръка: Обяснението на това противоречие не е трудна работа за този, който умее да чете в живата книга на природата.
към текста >>

Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество.
При туй се оказва, че това, което Нютон означава като сила на притежанието, не е точно обратно пропорционално на квадрата на разстоянията на взаимодействащите тела (Нютонов закон за гравитацията). От това произтичат тогава известни аномалии в пътя на планетите, за което астрономията досега не е имала никакво обяснение, и за които по-долу пак ще става дума (перихелното движение на Меркурий). Сега и времепространството губи вече последния остатък от физическа предметност, какъвто е притежавало в SPR. Старата механика разглежда пространството като един гигантски резервоар, в който „нещата“ са вместени и природните явления се разиграват с последователност във времето. Пространството и времето съществуват и без вместените неща, за себе си и независимо едно от друго, и могат по отделно да бъдат измерени. Измерванията на пространството трябва да бъдат предприемани според предписанията на Еклидовата геометрия; пространството има, следователно, „евклидова структура“ като вродено качество. SPR съединява действително времето и пространството в четириизмерното времепространство, обаче, му остава характера на един съществуващ за себе си съд (резервоар). Но APR ни учи, според Айнщайна, че времето и пространството, респ. времепространството, сами за себе си, без „нещата“, въобще не съществуват, като и дума не става да имат при това евклидова структура. Така че и времепространството на свой ред слиза от сцената. Само съединението на време, пространство и неща има самостойност; структурата (кривината) и с това наедно отношенията в размерите на времепространството му биват придавани от масите.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление.
И тъй като изглежда, че откритията на Keely се стремят да развият човешката мощ над природата в същото направление, в което тя се е развивала и натрупвала през последните сто години, то ако моралните подбуди не вдъхновяват нейното упражнение, тя ще произведе толкова зло, колкото и добро; тя ще може еднакво да бъде употребена както от човек с добри намерения, така и със зли. Грамадната власт, която подобни изнамервания биха дали върху живота и човешките съдбини, ще се заграби от едно нищожно малцинство, което държи вече в ръцете си резултатите от другите изнамервания и открития, т. е. от ръцете на капиталистите, и, при настоящето състояние на нашите институции, това малцинство би господствало почти с абсолютна власт над грамадното мнозинство, което живее от труда си. Капиталистите, които биха имали монопола на страшната мощ, която се крие в изнамерваният на Keely, ще добият в резултат тяхното издигане до абсолютни господари над народа и пълното подчинение под волята им ще стане още по- действително conditio sine qua non за възможността да живеят тия, които не са капиталисти, отколкото това виждаме днес. Окултистите, изобщо, мислят, че светът не е още готов да понесе играта на едни подобни сили в човечеството. То е още много егоистично, много жестоко, много глупаво, много безсърдечно, много животинско с една дума, за да може да му се довери в ръцете му нещо, което не е нищо друго, освен „божествени сили“ в умаление. Днес подобни сили не биха били използвани за благото на човечеството и прогреса на расата. Напротив, те ще са с тенденция да свлекат (смъкнат) бедните в още по- голяма грубост и робство, а богатите — в материализъм и морална покруса (поквара). Тия човешки качества: справедливостта, милосърдието, любовта, щедростта, човеколюбието не са още достатъчно силни в расата, когато, напротив, животинските такива: отмъстителността, гневът, завистта, тиранията, омразата, егоизма са още твърде мощни, за да може да се спечели една Почти абсолютна власт над природата и на хората едни над други, която власт ще се превърне в проклятие над човечеството. Би било по-безопасно да се оставят маймуните да си играят с барута и динамита. Поради тия съображения, окултистите не мислят, че откритията на Keely могат да успеят в търговски и индустриален смисъл на думата.
към текста >>

Е ли то качество на тоя самия предмет?
Но ако кажа: „един диск пътува по небето“ и пр., аз казвам повече от онова, което зная, и се излагам на измама и, в същност, доказва се тая измама. Би било излишно да посочваме много примери за подкрепа на тая теза. Ние изпитваме дадено чувстване или имаме известна идея, известно усещане, това е единственото незабавно и истинско знание, единствената чиста опитна истина, която заслужва абсолютно вярване. Значи, знанието за един предмет предполага едно усещане, възприемане, схващане. Но какво е всичко това? Е ли то качество на тоя самия предмет? Не. Това усещане или схващане доказват, че срещу усещаното, възприеманото, познатото нещо има нещо, което усеща, възприема, познава. Ако говорим строго, факта на усещането, възприемането, познаването създава сам по себе си един факт, който наблюдението веднага ни налага. Това съждение датира още от времето на Барклай (1710) и даже от онова на Малбранш (1674), а не от вчера. Ние съдим за вселената, нещата, съществата, силите, пространството и времето само 'по своите усещания и всичко, което можем да мислим за действителността, е в идеята ни, в духа ни, в мозъка ни. Но би било странно да заключаваме, че нашите идеи съставляват действителността.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения.
Това е законът в духовния живот. Трето условие: неотклонно и без отлагане да се изпълнява всичко, което вътрешният глас заповядва. Всяко съмнение и нерешителност означават затъмняване и самоубийство. В всички случаи на нерешителност и борба нужна е молитва, уединение в себе си и очакване съвет при спокойно състояние на благоволение към всичко живо, очакване съвет от Божия глас. Четвърто условие: понеже духът продължава своята дейност във време на съня, когато тялото почива, да извикваме и твърдо за задържаме при заспиване възвишени мисли, понеже от тях ще зависи живота през цялата нощ. От качеството и силата на нашите мисли и чувства в момента на заспиването ще зависи да се предпазим от всички лоши влияния и да привлечем чисти, възвишени въздействия във вид на вътрешни просветления и вдъхновения. Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън.
към текста >>

За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“.
В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“. Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия. Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер. За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“. Д-р Евг. Колиско: „Химия и физиология от окултно гледище“.
към текста >>

Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор.
Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Изворът на мускулната сила е животинското електричество.
Малцина са. хората от света, които говорят нещо сериозно за Евангелието; още по-малцина са ония, които виждат в него нещо повече от религиозен морал. Но близък е денят, когато една струя, по- силна от разума, ще подбуди някой човек, който ще изтъкне съответните места на книгата, обемаща всички занимания на днешната наука, на днешното изкуство, на днешната философия, на днешната социология; обемаща също всички знания на всяка клетка на материята, всички нюанси на сърдечния огън, всички секрети на мисълта. Нека нашите усилия и нашите пожелания ускорят сигурното идване на тоя герой . . . Изворът на мускулната сила е животинското електричество. Магнетичната сила иде от жизнените телурични (земни) течения; астралната сила — от съчетанието на планетните течения; чувствената сила — от горещите сфери на желанието; умствената сила — от хладната страна на съзнанието; интуитивната сила е изкована от нашите скърби. Но силата на волята се храни от отровна храна и нейната поквара покваря целия организъм. Човек, както знаете, е едно универсално животно. Той е кръстопътя, на който се срещат пътищата на всички създания. На гърдите си той носи белега на Отца — свободната воля.
към текста >>

Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити.
Срещнем ли в едно общество някоя дама, която е по-скоро едра, отколкото дребна, с средна талия, на която кожата е тъмна, косите черни и само на слепите очи къдрави, очите святкащи и някак си дебнещи, а понякога и с ехиден поглед, с лице бледожълтеникаво и рамена високи — тогава имаме типът на интригантката. Освен това, още по-сигурно е, ако тя има черни и сключени над носа вежди, после едно низко чело, плоска глава, прави бедра и най-после остър нос с широки ноздри, почти мъжки форми, широка челюст й е обикновено по-скоро кокалеста, отколкото пълна. Гордостта. Този недостатък лежи до известна степен в природата на повечето жени. Хирогномията ни казва за това, че горделивата жена има дълги пръсти, които повече изглеждат кокалести и възлести, че обича независимостта и не признава никакво превъзходство. Тя се стреми или да подчини всяко чуждо достойнство или пък, ако не може, да се постави наравно с него. Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити. Ако първата фаланга на палеца е дълга, а втората къса, те издават качествата на капризност, голяма самоувереност, незачитане другите, също и слаба логика. Ако пръстите, главно показалецът, са остри, издават прелъстителност, а ако са дълги — скъперничество и дребнавост, ако са кокалести и възлести — егоизъм, властолюбив или пък мнителност, а това са все качества, които заедно характеризират Гордостта. На дланта на една такава извънредно горда жена ще забележим много развит юпитеров хълм. У някои жени гордостта може да отиде до там, че стават грандомани, слабост, която се забелязва по отчасти линираната, право издигаща се жизнена линия и по Звездичката на юпитеровия хълм. Гордостта е сама по себе си едно качество, което трябва да се счита за неразумно; обикновено се забелязва у горделивото лице, че главната му линия е къса, а това е знак на слаба интелигентност.
към текста >>

Гордостта е сама по себе си едно качество, което трябва да се счита за неразумно; обикновено се забелязва у горделивото лице, че главната му линия е къса, а това е знак на слаба интелигентност.
Това качество се забелязва покрай другите особени знаци на гордостта и по това, че вторите възли на пръстите са много силно развити. Ако първата фаланга на палеца е дълга, а втората къса, те издават качествата на капризност, голяма самоувереност, незачитане другите, също и слаба логика. Ако пръстите, главно показалецът, са остри, издават прелъстителност, а ако са дълги — скъперничество и дребнавост, ако са кокалести и възлести — егоизъм, властолюбив или пък мнителност, а това са все качества, които заедно характеризират Гордостта. На дланта на една такава извънредно горда жена ще забележим много развит юпитеров хълм. У някои жени гордостта може да отиде до там, че стават грандомани, слабост, която се забелязва по отчасти линираната, право издигаща се жизнена линия и по Звездичката на юпитеровия хълм. Гордостта е сама по себе си едно качество, което трябва да се счита за неразумно; обикновено се забелязва у горделивото лице, че главната му линия е къса, а това е знак на слаба интелигентност. Гордостта е винаги признак на бездарност, защото търси с надменност да покрие това, което му липсва, когато истински даровитият човек е наистина честолюбив, но по никакъв начин не е горделив. Обикновено гордостта се стреми към слава, обаче, за жалост, твърде рядко я постига. Хирософът познава това по слънчевия хълм, когато е покрит той с мрежести линии. Следователно, дама, която има дълги, кокалести и възлести пръсти, дълга първа и къса втора фаланга на палеца, с остър показалец, трябва да я признаем безсъмнено за горделива. Физиогномиката ни дава още и следните знаци за гордостта : свежо лице, хубав цвят, рязък глас и отхвърлена назад глава. Чувственост.
към текста >>

Краищата на пръстите, както въобще са на „удоволствените ръце“, са винаги много остри — качество, което, както вече знаем, принадлежи на артистичните типове — и тук това е един безпогрешен знак за една голяма наклонност да използва всеки момент за удоволствие.
Истинската любов се привързва само към едното, на когото всецяло се доверява и за когото жертва всичко с радост. Чувствеността търси, обаче, промяна защото, едва що се е задоволила, чувства нужда пак от ново раздразнение, което тя намира при подновяване с другиго. Следователно, една чувствена жена не остава никога вярна в любовта и в брака, защото се увлича твърде много от промените. Дебарол е казал много право: „Любовта е душа на живота, когато пък чувствеността е смърт на душата“. Този порок има толкова, пълни с значение, белези в хирогномията и палмистрията, че непременно го откриваме, и даже такива чувствени ръце са винаги къси, тлъсти, гладки, меки и с широки длани: Като по-нататъшни знаци могат да се поменат: ако първата фаланга на палеца е къса, показва безгрижност и отпуснатост; ако при това и втората фаланга е слабо развита, показва, че липсва и логика. Краищата на пръстите, както въобще са на „удоволствените ръце“, са винаги много остри — качество, което, както вече знаем, принадлежи на артистичните типове — и тук това е един безпогрешен знак за една голяма наклонност да използва всеки момент за удоволствие. Ако дланта е много мека, то това показва още леност, порок, който явно спомага за развитие на чувствеността, понеже безделието ражда лоши мисли, а пък телесната работа регулира по такъв начин промяната на веществата, че много енергии се пласират, без да става нужда да се из- разходват чувствено. Палмистрията ни предлага и друг знак, който е безпогрешен: именно венериното пръстенче, което е една линия, в форма на полукръг, заключваща средния и безименния пръст така, че изглеждат като да са отрязани от дланта. Съществуването на едно добре развито венерино пръстенче винаги показва чувственост у такава жена, пък ако и венериният хълм е доста развит, то тези двата знаци наедно показват една извънмерна и непреодолима чувственост, която бива подкрепена с средства и сили за удовлетворението й. Ако венериното пръстенче е разкъсало, но е добре развито и забележимо, то това показва Содом и други такива неестествени задоволявания на чувствените влечения с полови сношения. Ако венериното пръстенче, макар и рядко да се среща, е двойно или тройно, то това издава наклонност към най-краен и неестествен разврат.
към текста >>

Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм.
Ако при това в някоя женска ръка се срещне и твърде развит лунен хълм, то това показва въображение, което иде в помощ на преобладаващата чувствена наклонност. Ако лунният хълм е слабо развит и покрит с бръчки, то показва безпокойствие, капризност и нервна чувственост. Ако сърдечната линия е широка и бледна, то това е знак на неестествен разврат. Особено това се забелязва там, дето се намира разкъсано венериното пръстенче. Веригообразна или разкъсана на части сърдечна линия е също признак на чувственост, която се потвърждава с змиеобразна червена или жълтеникава жизнена линия. Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм. Както се вижда, чувствеността е един недостатък, който може да се забележи по многото знаци както в формата на ръката, така и в дланта, следователно, от този сбор на характерни признаци сме в положение съвсем лесно да познаем тази характерна черта на жената. Гневът. Друг един недостатък, който извънредно вреди както на телесната, така и на душевната красота на една жена, е гневът. Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва. Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи на мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството на ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да мислим за характера на въпросната жена. Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят.
към текста >>

Ако моята зла съдба и сега не бе ме лишила от паметта и добрия ми разсъдък, аз никога не бих се съгласил с вероломното предложение на хлебаря си известно време хората в Цариград бяха крайно недоволни от теглото и качеството на хляба.
Не след дълго, обаче, аз огладнях. Тогава аз седнах на един камък пред вратата на една хлебарница. Миризмата на топлия хляб ме примами и аз влязох пекарницата и тихо попросих милостиня. „Хлебарят каза, че ми позволява да се наям с хляб, но под условие, да разменим облеклото си и да продавам хляб през този ден в града. Аз драговолно приех условието, но скоро се разкаях за това. Ако моята зла съдба и сега не бе ме лишила от паметта и добрия ми разсъдък, аз никога не бих се съгласил с вероломното предложение на хлебаря си известно време хората в Цариград бяха крайно недоволни от теглото и качеството на хляба. Тоя вид недоволства често са свършвали с бунт, при който хлебарите са бивали избити. Всичко това аз добре знаех, но не си го спомних на време. „Аз промених облеклото си с това на хлебаря, но едва бях тръгнал с хляба по съседните улици, когато около мене се събра голяма тълпа, която почна да ме освирква и вика най-грозни имена. Тълпата ме следваше дори до портите на палата. Като чу виковете.
към текста >>

Поанкаре, в качеството си на министър на Външните Работи, играе в тоя момент голяма роля и че има зад себе си целото мнозинство на французкия народ.
И едните и другите са изчислими отнапред. Някои могат да изтъкнат, че хороскопът на г. Поанкаре няма решаващо значение, защото той не е вече председател на французката република. Това не би било основателно. Факт е, че г. Поанкаре, в качеството си на министър на Външните Работи, играе в тоя момент голяма роля и че има зад себе си целото мнозинство на французкия народ. Този факт е в съгласие с неговия хороскоп, и в него може да се увери лесно всеки астролог. Г-н Еберт, напротив, има голяма опозиция (Водолей в квадратура със Скорпион, който управлява Бавария. Положението не би се променило много, ако се начертае и хороскопа на г. Милран, който е роден в Париж, на 10 февруари 1859 год. Слънцето в неговия хороскоп се намира в добра позиция спрямо Слънцето на г.
към текста >>

В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние.
В жизнената сила, която възлиза бавно от корена в клоните на шубраците и дърветата, ние виждаме закона да работи, за да образува нови форми на живота в листа и пъпки, и узнаваме, че прераждането е станало в храстите, тревите и дърветата. В семейството на луковиците функционира същият закон. Жизнената сила на луковицата отслабва в началото на есента и заспива, в мълчание и тъмнина, в сърцето на това малко кълбо, докато нежното дихание на пролетта я затопли, повдигне нейните трептения и пробуди в центъра й желанието да се изрази пак, да излезе още веднъж в една форма на нова красота. Оттогава тя започва да се преоблича, привличайки върху себе си от земята и от въздуха такива химически елементи, от каквито има нужда, за да даде материален израз на своята нежна душа. „Погледнете криновете на полето, и не се грижете и не предете, тъй като даже Соломон, във всичката си слава, не е могъл да се уподоби на един от тях“ в неговото прераждане. В животинското царство, нека разгледаме две малки творения, които са хубави образци за изпълнението на тоя закон: поповата лъжичка и гъсеницата, те са индивидуални съзнания; пред очите ви поповата лъжичка се променя постепенно дотолкова, че става абсолютно различна от първоначалното си състояние. При това новото тяло на жабата, която скача, плува и кряка, е оживено от същото съзнание, което оживотворяваше трептящата малка форма на поповата лъжичка. А отвратителната и ограничена форма на гъсеницата търси по-хубав израз за себе си, тя заспива вцепенена, нови атоми бавно заемат мястото на старите, образуват една по-висша форма и същото онова съзнание, което пълзеше и се влачеше по земята, се преражда, преоблечено с пъстри крилца, които му позволяват да полети в пространството. Прераждането на гъсеницата в пеперуда не е само една илюстрация на работата на тоя закон за прераждането, но и един типичен образец за еволюцията на душата или на човешкия дух, който се издига от най-низшето незнание, което се нарича грях, до съвършенството и божествеността. Същият закон действа и в най-висшите форми на животинския живот, както и в човешкия живот. Един природен закон трябва да действа в цялата вселена, и макар неговото действие и да не е всякога видно, той съществува.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил.
Всичките раси, племена и народи на земята вървят по един определен път, за да постигнат заветната си цел, която още не е очертана добре в умовете им. Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум.
към текста >>

Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима.
към текста >>

Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума.
В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници. Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат. Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия. Слабо очертания пък лунен хълм, по който не се срещат и решетести фигури, показва у такива жени неподвижност; и наистина, общопознато е, че чревоугодниците, за които тъкмо е необходимо повече движение, обичат, след като си похапнат здравата, с часове да си почиват, като или спят, или се излежават. С тая неподвижност е свързана и друга особеност, която се изразява в слабо развит и съвсем гладък венерин хълм — отсъствие на страстност в любовта. Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява. Белезите на тая особеност е Къса и неразклонена сърдечна линия; самите линии на такава ръка с интензивно червения си цвят издават у притежателната слабост да си похапва повечко. Крадливост. До сега ние говорихме за отрицателни черти в женския характер, които все пак могат да се нарекат със смекчаващото име слабости, но има жени, които просто са опасни, чиято ръка показва болезнена склонност към кражба, понякога даже и убийство. Ако, обаче, ние можем да разгледаме ръката им внимателно, хирософскит белези ще ни предпазят. Не само у низшите, но и по-висшите и най-висшите даже класи на общество то се срещат жени, които, вследствие недостатъчно възпитание или лош пример от къщи, се покварят и не са вече в състояние да подчинят страстите си на волята, които не могат да противостоят на изкушенията и тръгват по пътя на престъплението.
към текста >>

Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие.
Да изразим казаното на кратко: у мъже с корави ръце се проявяват тщеславие, егоизъм, надценяваме себе си (самомнение), физическа сила, решителност, логичност в мисленето, когато у мъже с меки ръце е тъкмо обратното — равнодушие, доверчивост, благодушие, весел нрав, общителност, ленива отпуснатост и в сърдечните си преживявания проявяват повече външна нежност, отколкото вътрешна дълбочина. d. Типове мъжка ръка. Некрасивия основен тип се среща у мъжете от низшите, работните класи, чието занятие не изисква участие на духа и е предостатъчно да задоволи техните примитивни инстинкти. В Европа такива ръце трябва да търсим у работниците в конюшните, месарите, търговците на добитък, копачите и пр. Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух.
към текста >>

Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество.
Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Новото тяло, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето на маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени.
Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го. У него ще възникнат стотици мисли, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“. Те действително са фантастични, но са истински видения. Т са потиците на душата. Това са подемите на истинското себе, на духа, към това, което е наистина вярно, въпреки притисканията на мисловите влияния около него. Новото тяло, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето на маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени. Мисловите влияния на тия, които го окръжават, може да създадат физическо несъвършенство, така например, ако родителите винаги мислят върху известна болест, последната може да се прояви в детето. Майка, който мисли върху недъзите си, завещава ги на детето си. Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“.
към текста >>

За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри.
Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“2) Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8) Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции.
към текста >>

Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна.
Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали, очевидно, са зародили няколко дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли. Трябва да се има предвид, поне при известни случаи, че тези явления стават в херметически затворени тръби, които са останали така затворени за дълги години. Г-жа Дикинсън описва тези животинки като газови (въздухообрази), но те сигурно възприемат формата на насекоми. Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас. Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна. Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното царство. Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени. Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител.
към текста >>

че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства.
Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове: Мистично огледало на всичко, в живота си ти си символ! Върховният ти е дал свобода да се движиш в трите царства напред и назад, далеч и далеч, през врати без прегради. По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи. че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства. Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“. Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“. Това е забележително поради съвпадението си в свръзка с откритието на г-жа Дикинсън. Освен това, философският камък, разгледан като средство за превръщане на обикновени метали в злато, казва ни се,че е бил с червен или златист цвят. Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия.
към текста >>

В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята.
Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им. И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството. Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум. Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят. Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа.
„В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност.
към текста >>

— Следователно, всичко онова, което бе казано за отделните знакове в качеството им на асцедентни (възхождащи) знаци, за тяхното въздействие върху строежа на те.тото и върху характера, важи в по-малка или по-голяма мера и за положението на слънцето в 12-те зодии.
II —III) Слънцето в Овена Слънцето в Овен: от 21 март — 21 април. Бисмарк, Бах, Генерал Booth, Гамбета, Ханеман, Бюхнер, А. X. Хофман фон Фалерслебен, Декарт Фехнер. Дава характерните качества на знака Овен и върху характера и върху външния вид — по-слабо или по-силно според положението на слънцето в хороскопа. — Същото се отнася и за другите знакове. — Следователно, всичко онова, което бе казано за отделните знакове в качеството им на асцедентни (възхождащи) знаци, за тяхното въздействие върху строежа на те.тото и върху характера, важи в по-малка или по-голяма мера и за положението на слънцето в 12-те зодии. Това положение на слънцето носи енергия, любов към дейност и склонност към началстване, към водителство. Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр.
към текста >>

Един Учител2) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр.
Вредно е, ако събудим един център в мозъка преждевременно. Като се работи по горепосочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкоз енергия в мозъка си“. „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогаз нека то почне от малко с машини“. Един Учител2) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето, разбира се, от начало ще почне с игри и след това ще премине към труд. По същата причина, поради която са вредни кирпичките и кубчетата на Фрьобел и Монтесори, вредно е и обучението на дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. от ранна възраст, преди 14. година. Други искат децата от ранна възраст да почнат с машинен труд. Искат детето още от малко да го направят „малък индустриалец“!
към текста >>

По същата причина, поради която са вредни кирпичките и кубчетата на Фрьобел и Монтесори, вредно е и обучението на дърводелство, книговезство, тъкачество и пр.
Защото многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкоз енергия в мозъка си“. „Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогаз нека то почне от малко с машини“. Един Учител2) Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето, разбира се, от начало ще почне с игри и след това ще премине към труд. По същата причина, поради която са вредни кирпичките и кубчетата на Фрьобел и Монтесори, вредно е и обучението на дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. от ранна възраст, преди 14. година. Други искат децата от ранна възраст да почнат с машинен труд. Искат детето още от малко да го направят „малък индустриалец“! Някои разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже днешният живот е епоха на силен индустриализъм, то непременно и детето трябва да разбира този индустриализъм“ Но подходящо ли е това за детската природа? До 14.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество.
Следователно, женската форма трябва да бъде премахната във висшата стадия на еволюцията, тъй като всички монади имат еднакво родно право и съдба, точно тъй както те имат еднакъв произход и покой у Бога, а фактът, че те имат временно жителство в мъжки и женски тела, е просто един кармически случай. В края на цикъла на физическия живот, когато те са извървели дългия кръг на мъжката, радостта и жертвата, те изплуват не като съпруг и съпруга, а като приятели, с еднаква чувствена сексуалност, с еднакъв интерес към световните неща, с еднакви грижи, амбиции и страхове, но сега вече потъпкани под краката им за винаги. Сродните души, които в своя първоначален произход бяха неотделени, като Мъдрост и Любов изплуват, когато завършат най-сетне своята еволюция, като съвършена личност, като Водител и Учител на едно ново човечество. Това, което започва като Мъдрост, сега е Водител, а онова, което започва като Любов, е Учител. Защото дълго е било доктрина в окултизма, че ръководители и пазители на всяка цивилизация са „Строителите на расите, подрасите, нациите и организациите; Учителите, които дават формите на вечните истини на религиите, образувайки ги различно, според нуждите на тия, на които те са дали тая все нова представа на древната истина“ (Из Свръхчовекът, от Ани Безант). Добре е, дето Водителят и Учителят са сродни души, защото сега се вижда, даже в техните освободени и възвеличени състояния на съзнанието, че техните атрибути всякога имат нещо от мъжкото и женско качество. Водителят е дейно заинтересуван с вършината страна на цивилизацията, със законите и природата, и той контролира сеизмичните промени, когато пък Учителят има далеч по-деликатна и интимна длъжност да разясни на народите законите, установени от Водителя, и Учителят именно приспособява тия закони към степента на развитието на своя народ и му ги представлява по начин да може да ги разбере. Също така, Водителят работи главно чрез волята (мъжки род), а Учителят главно чрез Любовта (женски род). Следов., ние основателно можем да заключим, че крайната участ в обективните светове на всека душа, която е намерила истинската си половина (а всяка душа има такава половина) е да се хване с нея ръка за ръка като Водител и Учител за едно развиващо се ново човечество, че тяхното време на грижи, грешки, падения и впоследствие раздяла е минало за винаги, че звездите небесни са светлина в тяхното жилище, сините небесни простори са морави и тераси в тяхната градина, а еволюиращите човешки раси и тъй наречените „по-низши“ творения са тяхно семейство, което те напътват и ръководят. На края, г-жа Блаватска, в Словаря към част III от Гласа на Безмълвието, ни казва, че има три степени на будичество: първата степен е Нирманакая — освободеният адепт в астралното си тяло остава в света да бди над човечеството. Самбхогакая — който има допълнителния блясък на „тройното съвършенство“, едно от което е пълната забрава на всеки земен интерес; и най-после, Дхармакая или пълния Буда, който може да бъде схванат само като „идеално дихание“ или като съзнание, потопено в Всемирния Атрибут.
към текста >>

II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика.
и т. п. Психизмът дава на тия въпроси напълно задоволителни отговори, основани на проверени факти чрез опит. Великата проблема за живота и смъртта, за целокупното битие и човешките съдбини се осветлява всестранно. Работата на конгреса е разпределена на шест комисии. I-та ще проучи въпроса за човешката личност; подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание; равновесието като резултат от взаимното им сътрудничество. II-та — човешката личност в отношенията й към човешкото и животинското царство: проучване на жизнените сили, умствените сили и чувствените сили; магнетична и психична терапевтика. III-та — човешката личност в отношенията й към растителното и минералното царства; телекинеза (преместване предмети на разстояние, левитация и пр.). IV-та — човешката личност в отношенията й към пространството и времето: телепсихия, ясновидство, предвиждане на бъдещето. V-та — човешката личност в отношенията й към вселената. Освен това, конгресистите ще получат няколко доклади, които сега се приготовлявали и имали за предмет: духовната култура и вегетарианството; психическият анализ; анормалните и тяхното превъзпитание; чувственото внушение; действието на човешките излъчвания върху растенията и микробите; психическите лечебни фактори; долавянето на вълните,. които придружават невидимите същества и проявяват присъствието и естеството им; алхимията; натуризмът и психизмът; разумността и моралните качества, според хирологията; действието на минералните води върху растенията Редакцията на французкото списание Psychic Magazine обещава да даде подробен отчет за работите на конгреса.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние.
Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие? Това би било, от една страна, престъпление и грях, а, от друга, прискърбно падение! За тия нещастни същества е несмилаемо даже „словесното мляко“, а камо ли твърдата духовна храна. И тъй, умствено слабите и недъгави хора от двата пола нито могат да бъдат ученици (слушатели и изпълнители) в окултната школа, нито имат право и основание да употребяват в обръщенията си към другите имената „брат“ и „сестра“. На тях не трябва да се позволяват такива обръщения.
към текста >>

Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога.
Който и метод да се приеме, не ще бъде мъчно да се покаже, че значението „скрит“, дадено от Бъдж, не води към намирането на най-дълбокото значение на тази дума. Че Амин е, в един смисъл, „скритият бог“, това е безспорно, но че всяка от думите „мен“ или „амен“ действително значи „скрит“, не е буквално правилно. Амен означава „скрит“, но коренът на думата, ако наистина мен е коренът, сам по себе си не значи „скрит“. В тоя корен мен вижда се буквата М, която е символ на пластичност, субстанцията, от която всички неща са направени или извлечени, като буквата М е приставена към една дума на еврейски, която в същност значи „вън от“ или „из“, Тази буква, символ на извличане, като се прибави към Н, която е символ на излаз или същинско раждане и съсредоточавайки помежду им символът на живота и съществото, Е-то или Х-то, спомага за едно разбиране на значението на думата. То се отнася до Божия Живот (Е), протичащ навред (Н) из (М) Божията веществена Реалност. Това е Божието присъщо Себе във всичките неща, поддържащо всичките неща, и следов., качеството „скрит“ може добре да се приложи върху тази идея за Бога. Християнското учение за Божията Присъщност е, разбира се, същото. Индуската религия също се централизира около тази велика идея. Мен, обаче, трябва да означава да се покои или да живее или да пребъдва, тази последната дума бидейки извлечена от същия корен, чрез латинската maneo, да остава, да живее, да се покои пр. Това учение за Божията Присъщност; далеч от да бъде пантеистично във всеки нерелигиозен смисъл, е съгласно с Ходж, в неговото съчинение Теми по популярна теология, стр. 29, „истинската същина на всяка религия“.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Щайнер изучва еволюцията на човечеството и другите царства, минерално, растително и животинско, не откъснато, но в свръзка с еволюцията на делата слънчева система.
Има съответствие между материалното и духовното. Само този е истински спиритуалист, казва той, който знае духовната страна на материалните явления, който чувства духовното, което стои зад материалното. Зад всяко материално явление се крият духовни сили и закони. Ако някой по теория е спиритуалист, казва той, обаче разглежда материалните явления само като материални, той в същност е материалист. Д-р Щайнер в многобройните си книги и курсове конкретно разглежда това съответствие между физичните и духовните явления, как го по отношение на човека, така и по отношение на разните области на природата. Д-р Щайнер изучва еволюцията на човечеството и другите царства, минерално, растително и животинско, не откъснато, но в свръзка с еволюцията на делата слънчева система. Окултизмът има възможност да изследва с по-голяма дълбочина еволюционния процес, и при това да изучи и онези страни, които за онзи, който изследва само формата, са недостъпни за изследване. Чрез своите изследвания, окултизмът хвърля светлина върху всички проблеми на модерното естествознание. За да се изучат научните проблеми от по-дълбоко, окултно гледище, основа се в Шутгарт „Институт за научни изследвания“. Христос Д-р Щайнер туря мисията на Христа в центъра на своите изследвания. Христос не е от човешката еволюция.
към текста >>

той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон.
Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска. Това интимно откровение господстваше обучението му и насочваше умствения му развой. Поради него именно той влезе със свое намерение в теософското общество, чийто общи идеи той споделяше но в което, още от начало, бе си начертал да развие западно о схващане и да даде там на Христа главното место, което му се следва в историята на човечеството и даже в планетната еволюция.
към текста >>

— Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие.
Той, след като е пребродил почти цяла Мала-Азия, отишъл е, по покана на ангела на Македония, в тая последната страна, в Гърция и, най-после, в Италия, дето е трябвало да свърши земния си живот с насилствена смърт, за да отплати за проливането кръвта на Стефана, който бил убит с камъни по съизволението на същия Павел, като по негово настояване са били убити и много други невинни, по верни последователи на Христа. (Следва) Великата катастрофа или голямото запустение през периода 1926—1932 г. „И когато видите Йерусалим заобиколен от войски, тогава ще знаете, че е близо неговото разрушение“. (Лука — 21;20). Чрез пророчеството, което е най-възвишената от всички дарби, е възможно да се откриват нещата на бъдещето. — Пророчеството държи винаги на щрек и подготвя пътя; тая дарба беше главното качество на всичките първоначално ръкоположени жреци, но от дълго време свещеното изкуство отстъпи място на спекулативното богословие. Да отгатваш значи да предсказваш, и онзи, който предвижда най-далеч, знае най-много. С цел да се разберат напълно пророчествата, които следват, необходимо е да се изложи на кратко историята на различните пророчества, които са имали за обект нашия свят, а това ще послужи за основа на сегашните предсказания чрез сравнението им с тези на миналите, по-старите пророци. Голямата Пирамида,този удивителен пророчески паметник, възникнал и издигнат преди хиляди години под ръководството на старите пророци, е израз на една тъй дълбока мисъл и на един тъй загадъчен план, че всичките отделения и вътрешни проходи, които се намират там, се отнасят всички към великите събития за които земята е била отредена да бъде едно след друго театър. Нещо повече, всяко изменение в нейната материална постройка е съобразено по начин, че метрическия му размер да съвпада с годините, през които известни събития има да станат. Така че, от хиляди години, на камъка е била поверена грижата да предсказва с една забележителна точност — за ония, които биха могли да разберат — времето, даже годината, когато светът ще претърпи големи злочестини или бележити промени.
към текста >>

Подобни изучавания могат да правят децата и върху животинското царство.
Това са тъй наречените размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето (Ficaria verna) на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак, а във втория — голям брой. Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения! Подобни изучавания могат да правят децата и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство! За да изясня мисълта си, нека кажа неколко думи за Фабр, прочутия френски ентомолог. Той бил учител в един френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучвал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа.
към текста >>

Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение.
Вярно е, че в днешното училище възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст. Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно. И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота. Спенсер разглежда детето като член от външния механизъм на природата Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват. Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно? “4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява. Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като последица от интелектуалистично естествонаучното схващане на света. Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка.
към текста >>

НАГОРЕ

0.71431088447571