Търсене в текстове за 'Еволюционен път'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 634 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И ИДЕЯТА ЗА БЕЗЦЕЛНОСТА НА ЖИВОТА-ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Б. Боев НОВИТЕ ПЪТИЩА ЖИВОТ „В природата има закони, на които хората непременно трябва да се подчиняват".
Б. Боев НОВИТЕ ПЪТИЩА ЖИВОТ „В природата има закони, на които хората непременно трябва да се подчиняват". „Тая дисхармония нали показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и законите, които регулират разумния живот". „Страданията са признак, че сме се отклонили от правия път. Ще ги избегнем, като ликвидираме със старите вярвания и обичаи". „Някои казват, че земята е ад. Да, но тя може да бъде място за радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата".
към текста >>

„Страданията са признак, че сме се отклонили от правия път.
Б. Боев НОВИТЕ ПЪТИЩА ЖИВОТ „В природата има закони, на които хората непременно трябва да се подчиняват". „Тая дисхармония нали показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието и законите, които регулират разумния живот". „Страданията са признак, че сме се отклонили от правия път. Ще ги избегнем, като ликвидираме със старите вярвания и обичаи". „Някои казват, че земята е ад. Да, но тя може да бъде място за радост, ако животът се нареди в хармония със законите на природата". „Всяка мисъл или постъпка на човека се връща обратно към него". Учителят Разните народи, разните култури от край време са правили разни опити; опитвали са разни методи за своето повдигане, обаче винаги са свършвали с неуспех.
към текста >>

когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти.
Който е проследил изследванията на Райхенбах и на други, той знае, че когато човек мисли, изпраща вълни, аналогични с радиовълни, само че от по-горен характер. По тази причина можем да кажем приблизително, че човек е радио-изпращателна и приемателна станция. Тук идваме до една важна точка, а именно до въпроса, какъв е характерът на вълните, които приема човек при тези или онези условия. Това е от голямо значение. Както един обикновен радиоапарат не приема всички радиовълни, които достигат до него от всички страни, а само тези, с които е в хармония, също така и човек приема отвън само тези радиовълни, които отговарят по дължина и характера на вълната на собствените му мисли, желания, чувства и пр. Напр. когато човек мисли, той изпраща мислителни вълни по всички посоки и те са толкоз бързи, че даже могат за по-малко от секунда да препашат земята няколко пъти. И безброй такива вълни, изпратени от разни хора, циркулират в пространството във всички посоки. Те са с различен характер и дължина. Законът: Подобно с подобно се привлича, който важи за обикновения живот и който именно се използува, за да слушаме, чрез нагласяване на антената нещо, изпратено от някой център, същият този закон важи и за мислителните вълни. Да си представим, че един човек има мисъл, чувство, желание от по-нисш характер, напр. лоши мисли, чувства, желания: мисъл на омраза, на отвращение, на злоба, на гняв и пр.
към текста >>

Според него важният фактор за еволюцията не е естественият подбор и борбата за съществуване, а прякото приспособление на организма към околната среда, при което главна роля играе вътрешният, психичният фактор И при това се изтъкна, че вместо борбата главен еволюционен фактор е взаимопомощта.
Някой може да каже, че според теорията за естествения подбор на Дарвин, борбата между народите, тяхното взаимно съперничество и пр. съдействува за техния прогрес. Обаче съвсем другояче се явява този въпрос, като се вземат предвид последните постижения в естествените науки. Никой не оспорва еволюционната теория, а спорът е по въпроса за факторите на еволюцията. В естествените науки все повече печели място неоламаркизмът, в чиято полза говорят много факти. Според него важният фактор за еволюцията не е естественият подбор и борбата за съществуване, а прякото приспособление на организма към околната среда, при което главна роля играе вътрешният, психичният фактор И при това се изтъкна, че вместо борбата главен еволюционен фактор е взаимопомощта. Препоръчвам в това отношение важното съчинение на Кропоткин: „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". Това, което Кропоткин долови и изложи в тази книга въз основа на своите наблюдения върху животните, е само една малка част от обширната област на изследвания на окултната наука. За да докараме една духовна обнова и изобщо обнова в цялата култура, трябва да стане всеобщо достояние гореспоменатият закон. Всяка мисъл или постъпка на човека се връщат към самия него. Познанието на този закон е необходимо, за да дойде културата след това и до един още по-висок закон и който е именно и истинският закон за повдигане: законът за любовта и жертвата.
към текста >>

2. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
към текста >>

3. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
към текста >>

По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.
Б. Боев ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието, Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание. Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени.
към текста >>

Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години.
Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало. Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени. Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство. Не само това.
към текста >>

Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен.
Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв. Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот. Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси. От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен". Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове.
към текста >>

Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент.
Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди. Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност.
към текста >>

Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.
Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни.
към текста >>

Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа.
Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението.
към текста >>

Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности.
Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма. Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си. Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме. Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност.
към текста >>

То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто.
Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека. За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят. До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес.
към текста >>

Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш!
Ще имаш само излишни страдания и разочарования! " Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце. Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина! Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш! Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил.
към текста >>

По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни?
Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека! По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил. По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб!
към текста >>

По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал!
Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил. По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе! По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета!
към текста >>

ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.
Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб! Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат.
към текста >>

Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи.
Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш. И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета! Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина! ДВА НАТЮРЕЛА Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер. Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал. И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип. Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.
към текста >>

Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби.
добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада. Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята? Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота. Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина.
към текста >>

Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател.
Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други. Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел. Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател. А хората на стомашният натюрел? Колко не биха допаднали на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят.
към текста >>

За третия - чувствителен или устен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хугер - ще говорим други път. Г.
Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив. Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и уразумява. За третия - чувствителен или устен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хугер - ще говорим други път. Г. ---------------------------------------------------------- [1] Виж книгата му „Körperbau und Character".
към текста >>

4. ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Днес всеки, който желае, може по научен път да дойде до това.
Този процес, който предшествува еволюцията и я подготвя, се нарича инволюция. Инволюцията можем да наречем слизане, а еволюцията - качване. За да ни стане ясно това, нека вникнем в същността на еволюционния процес. Има нови факти, натрупани в разните науки, които материализмът не може да обясни. Материалната страна на живота не изчерпва цялото битие. Днес всеки, който желае, може по научен път да дойде до това. Животът си има и друга, духовна страна. И ако не вземем предвид това, не можем да имаме ясна представа за еволюционния процес. Полският писател Словацки много добре е изразил това в книгата си „Генезис на Духа". Ето основната идея на книгата: Духът съгражда земните форми, за да се изяви с все по-голяма пълнота. Най-напред той съгражда минералната форма и с нея Той се изявява до известна степен, но съвсем непълно.
към текста >>

У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е.
При минералите Духът едвам се докосва до материалната обвивка. И затова у минералите имаме най-долна степен на подсъзнание. У тях нямаме още индивидуално съзнание. „Аз-ът" още не може да се прояви. У растенията Духът се проявява вече с по-голяма степен на съзнание, но то е още подсъзнание, макар и по-силно развито. У животните съзнанието е още по-добре проявено, а у човека за пръв път имаме самосъзнание, т.е. индивидуално съзнание. „Аз-ът " е вече проявен на физическото поле чрез тялото. Ето защо при човека имаме най-голямо слизане на Духа в материята. Това е именно инволюционният процес. Слизането предшествува качването.
към текста >>

Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на любовта, той е вече в еволюционния процес.
Коя е именно тая точка, дето става преминаването от единия процес в другия? Това е изразено много образно в притчата за блудния син. Додето блудният син излиза от дома на баща си и търси лично щастие, власт, богатство, сила, дотогаз той е още в инволюционния процес, той слиза! И когато у него настане вътрешна криза и той иска да се върне в дома на баща си, тогаз почва за него еволюционният процес, той почва да се възкачва. Това е история, която се повтаря при историята на всяка човешка душа. Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на любовта, той е вече в еволюционния процес. Тъй че моментът, когато индивидуалният живот се замести с живот за Цялото, за Бога, когато човек влезе в течението на любовта, той е вече в еволюционния процес. Трябва да се знае следната важна истина: Всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Може би много методи са били полезни в тия култури, когато те са слизали надолу; сега те са негодни. Всички теории, философии, школи и пр. от инволюционния период на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му период.
към текста >>

Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре.
Например, каква беше биологията в инволюционния период, после астрономията, медицината и пр.? В древна Индия например, културата беше духовна и още бяха пресни спомените от атлантското ясновидство. Даже броят на ясновидците беше доста голям. Ето защо древните индуси живееха с духовна светлина, с духовни спомени, запазени у тях от периода на постепенното им слизане, но материалната действителност те не можеха да изследват тъй, както я изследва един съвременен учен. Те имаха съвсем други методи за изследване. Но понеже днес имаме еволюционен процес, който е възлизане от материята към Духа, затова днес характерно е, че се изследва подробно, внимателно материалната страна на нещата и след това се гради по-нагоре. Например в химията, във физиката, в анатомията, физиологията се изследват чисто материалните факти, без даже да се подозира съществуването на духовната страна на битието, и след това все повече и повече се сбират факти, чрез които се хвърля постепенно светлина и върху духовната страна. Тъй се обяснява, как в биологията, материалистична в 19 век - днес вече имаме духовен елемент. Също така от няколко века се развиваше една материалистична медицина, която изучаваше предимно физичното тяло на човека и физиологичните процеси в него, както и чисто физичната страна на болестите: причини и лекуване. Но днес вече се гради постепенно една нова медицина, в която се взема под внимание и духовната страна на човешкото естество и на цялото битие; изучава се връзката между видимото физично тяло на човека с невидимите членове на неговото естество и значението на това в медицината. Тъй се отварят неподозирани нови хоризонти за медицината!
към текста >>

5. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист.
Ако преведем терминологията на индуската езотерична философия на езика на астрологичните символи, ще трябва да свържем Нептун с будическия свят, светът на "Нирвана". Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун.
към текста >>

И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>

Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник".
Така, от мъглявината на спиритизма се излъчи едно ядро от безспорни научни факти, които родиха мега-психиката. Сам по себе си спиритизмът, макар да претендира, че е преди всичко научна доктрина, почиваща на проверени факти, има по-скоро характер на масово, религиозно движение. със своите доказателства, че има "задгробен мир", че има "отвъден свят", в който пребивават душите на умрелите, с възможностите, които откри, да се дохожда във връзка с този свят и с душите на заминалите чрез медиумите, със заслугата си, че показа наличността на медиумични способности и психични дарби у човека, спиритизмът бързо овладя сърцата на широките маси, обезверени от религиозния и научен материализъм. И въпреки някои заблуди и суеверия, въпреки психичните поражения у мнозина верующи, които не можеха да не се породят при една такава масова практика на спиритизма, той има безспорната заслуга, че повдигна заспалата вяра у хората в безсмъртието на душата и в съществуването на духовен свят, а също и заслугата, че стана повод за научно потвърждаване на редица "мета-психични" явления - обстоятелство, което ще играе важна роля в бъдещето развитие на човечеството. Прозорливият читател лесно ще схване "нептуновия" характер на тази нова религия: копнежът към "отвъдното", към света на обезплътените духове, жаждата за едно ново откровение, за една нова религия, която има универсален, общочовешки характер и в която вярата да почива на опит, стремежът да се разбият веригите на един сковаващ материализъм, за да се освободи душата и да се свърже със своя първоизвор - това са все нептунови прояви. Роден при един съвпад на Нептун със Сатурн в знака Водолей - една астрологична формула, която сама по себе си говори много на вещия астролог - спиритизмът пое своя път, осеян с борби и противоречия, с очарования и разочарования, с проблясъци на истината и миражи на илюзията, под знака на "великия Вълшебник". Неговите научни инструменти - медиумите, според изследванията на астролозите, също се намират под силното негово влияние - в техните хороскопи Нептун обикновено е силен по положение и аспекти. Така че, в оня комплекс от психични сили и способности, които характеризират медиума, покрай Луната и Уран, най-силно участие взема Нептун. Да минем сега към социализма, респ. комунизма и болшевизма. Родоначалник на това политико-социално движение и създател на неговата доктрина - на така наречения марксизъм - е както се знае Карл Маркс.
към текста >>

Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта.
На астролога-съзерцател, който разбира езика на астрологичните символи, тази конфигурация-формула: Уран в съвпад с Нептун в Стрелец, в квадратура със Сатурн и Плутон в Риби, говори много. Всъщност, точният съвпад на Уран с Нептун се образува почти три години по-късно от неточния, формиращ се съвпад на тия планети у Маркс. Ала той се случи в Козирог. А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи. Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марс Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистическото движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленин, Сталин и Троцки, които са предимно революционери - дейци, а не само теоретици - доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техен печат. Но докато у Ленин той е в знака Овен - знак на пионерите, организаторите, водачите - у Троцки и Сталин той е в Телец - знак на материалното осъществяване. В хороскопа на СССP, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурн. Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй. Връщайки се към началото на комунистическото движение, ще отбележим, че не по-малко интересни са астрологичните данни за момента, когато Маркс и Енгелс издават своя прочут манифест (близо 2 години след откриване на Нептун, по същото време, когато се появи и спиритизмът).
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Развитието, наречено от някои еволюционен закон, ни дава и при най-голямата относителност, опора за определяне на понятията добро и зло, право и криво, полезно и не-полезно.
Хората би трябвало внимателно да се вгледат в своето време, ако то показва аномалията, – материалното битие да засенчва духовното, организацията да заменя свободния полет на мисълта и машината да се наложи над човешката воля. Знае се, че основният закон на живота е развитието. Развитието е най-обнадеждващата и най-логичната доктрина, която осмисля живота и дава воля на дейност. Законът на развитието е стълба, по която се възкачват единиците, обществата, народите и цялото човечество. Тоя закон осмисля и оправдава възходите, слизанията, дори и паденията в живота, от които в съкровищницата на личната и колективна душа оставя някакъв опит. Развитието, наречено от някои еволюционен закон, ни дава и при най-голямата относителност, опора за определяне на понятията добро и зло, право и криво, полезно и не-полезно. От това гледище, ние преценяваме постъпките, потребностите и ценностите на даден индивид, народ или епоха. От това гледище, ние се обръщаме и към ценностите на нашата материална цивилизация и се питаме, дали тя, наистина, има право да завладява съзнанието и живота на съвременния човек, който е вече почти под нейно робство. Металът, който човешкият дух извади из недрата на земята, стана господар на тоя дух и започна да го задушава. Големите световни конфликти се предизвикват от тоя метал и ние го виждаме как той, макар и безжизнен истукан, гълта жертвите на живота. Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения.
към текста >>

Той го направи Свое подобие, защото го възлюби и му показа пътищата, които ще го доведат до състоянието, да се нарече достоен и равноправен гражданин на Всемира.
Големите световни конфликти се предизвикват от тоя метал и ние го виждаме как той, макар и безжизнен истукан, гълта жертвите на живота. Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения. Трябва да се воюва срещу тоя егоизъм и невежество. Трябва да се воюва първо в самите нас, в дълбоките и мрачни дипли на унаследения страх от живота за утрешния ден, трябва да се воюва против животинската алчност, която ни принизява. Бог вложи в човека дихание на едно гордо и силно същество. Той го направи Свое подобие, защото го възлюби и му показа пътищата, които ще го доведат до състоянието, да се нарече достоен и равноправен гражданин на Всемира. С други думи, Бог показа на човека пътя на развитието, но по тоя път човекът се забрави и подчини волята си не на направляващия го дух, а на формите, които сам приготви в своя безкраен път. Погледнете човешката история и вие ще се уверите, че нейните страници са записани спомени на различни видове идолопоклонство. Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос. Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал.
към текста >>

С други думи, Бог показа на човека пътя на развитието, но по тоя път човекът се забрави и подчини волята си не на направляващия го дух, а на формите, които сам приготви в своя безкраен път.
Духовната тъмнина и егоизъм си създадоха кумири, на които се кланят милиони живи човеци, и в името на които се пораждат и най-страшните стълкновения. Трябва да се воюва срещу тоя егоизъм и невежество. Трябва да се воюва първо в самите нас, в дълбоките и мрачни дипли на унаследения страх от живота за утрешния ден, трябва да се воюва против животинската алчност, която ни принизява. Бог вложи в човека дихание на едно гордо и силно същество. Той го направи Свое подобие, защото го възлюби и му показа пътищата, които ще го доведат до състоянието, да се нарече достоен и равноправен гражданин на Всемира. С други думи, Бог показа на човека пътя на развитието, но по тоя път човекът се забрави и подчини волята си не на направляващия го дух, а на формите, които сам приготви в своя безкраен път. Погледнете човешката история и вие ще се уверите, че нейните страници са записани спомени на различни видове идолопоклонство. Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос. Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб.
към текста >>

Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос.
Трябва да се воюва първо в самите нас, в дълбоките и мрачни дипли на унаследения страх от живота за утрешния ден, трябва да се воюва против животинската алчност, която ни принизява. Бог вложи в човека дихание на едно гордо и силно същество. Той го направи Свое подобие, защото го възлюби и му показа пътищата, които ще го доведат до състоянието, да се нарече достоен и равноправен гражданин на Всемира. С други думи, Бог показа на човека пътя на развитието, но по тоя път човекът се забрави и подчини волята си не на направляващия го дух, а на формите, които сам приготви в своя безкраен път. Погледнете човешката история и вие ще се уверите, че нейните страници са записани спомени на различни видове идолопоклонство. Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос. Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина.
към текста >>

Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал.
Той го направи Свое подобие, защото го възлюби и му показа пътищата, които ще го доведат до състоянието, да се нарече достоен и равноправен гражданин на Всемира. С други думи, Бог показа на човека пътя на развитието, но по тоя път човекът се забрави и подчини волята си не на направляващия го дух, а на формите, които сам приготви в своя безкраен път. Погледнете човешката история и вие ще се уверите, че нейните страници са записани спомени на различни видове идолопоклонство. Трябвало е небето да изпраща будители, които да припомнят на заспиващия човек, че неговият път е другаде и че тия ценности, на които се кланя, не са нищо друго, освен преходни черупки на живота, а истинският живот е "в дух и истина", както каза най-великият от учителите на човечеството – Христос. Тоя най-дълбок и най-очарователен израз "в дух и истина", има значение във всички времена, защото великите учители никога не изричат нещо само за една епоха, има значение и за дните, когато човечеството е заробено от материалната цивилизация, обликът на която е само една от условните форми на великия закон за развитието. Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина. На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава.
към текста >>

Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава.
Дните, в които живеем, погледнати философски и от гледище на поменатия еволюционен закон, показват картината, как човек пъшка под жестоките удари на машината, която сам той е създал. Тая машина, гордо и победоносно шествува над всичко в света и човекът става неин роб. Забравил своя духовен произход, забравил, че животът трябва да протича в "дух и истина", съвременният човек е все още жалка играчка на материалистичния повей в историята и носи неговите тиранически последици. Освобождението от егоизма, води към освобождение от материалната условност и зависимост, води, казано символично, към освобождение от машината, защото нашата съвременност, взета изцяло, е придобила облика на една огромна и бездушна машина. На трите хиени: омраза, невежество и робство, които са господари днес на колективното съзнание на света, трябва да се противопоставят така гениално изказаните от Учителя: Любов, Мъдрост и Истина. Любовта, която е основа на живота, Мъдростта която осветлява пътищата на развитието и ни разкрива тайните на живота и природата, и Истината, която освобождава. Ето думите върху знамето на утрешния ден, зорите на които ще просияят скоро след големия световен конфликт, денят, в светлината на който камъкът, който отхвърлиха зидарите, ще стане крайъгълен камък на културата.
към текста >>

7. ДВЕ ФОРМИ - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тогава едничкото обяснение остава следното: в организма действува един разумен, психичен фактор, който играе роля, както за произхода на целесъобразността в организма, така също представя и еволюционен фактор.
Кое ще реши, дали тя се дължи на естествения подбор или на разумен фактор? Единствено опитът! За целта се избират такива случаи, дето действието на естествения подбор е изключено, защото за да има време той да действува и да се прояви неговото действие, би трябвало той да действува в течение на множество поколения, в продължение на векове. Но ако за нашия опит изберем такива случаи, които не се срещат в естествения живот на организма, поради което под-борът не е имал време да действува, то организмът пък реагира целесъобразно! В такъв случай обяснението на приспособимостта на организма чрез действието на естествения подбор е изключено. Тогава едничкото обяснение остава следното: в организма действува един разумен, психичен фактор, който играе роля, както за произхода на целесъобразността в организма, така също представя и еволюционен фактор. Така идваме до духовния мироглед. Именно по този експериментален път са минали мнозина изследователи като Дриш, Райнке, Шпеман и пр., които, изхождайки от биологията, са дошли до спиритуализма. Тук ще приведем някои от по-новите опити в това направление. Опити на Нееф и Фьохтинг с дървета[1] Нееф в 1914 и 1922 г. и Фьохтинг в 1908 и 1918 г.
към текста >>

Именно по този експериментален път са минали мнозина изследователи като Дриш, Райнке, Шпеман и пр., които, изхождайки от биологията, са дошли до спиритуализма.
За целта се избират такива случаи, дето действието на естествения подбор е изключено, защото за да има време той да действува и да се прояви неговото действие, би трябвало той да действува в течение на множество поколения, в продължение на векове. Но ако за нашия опит изберем такива случаи, които не се срещат в естествения живот на организма, поради което под-борът не е имал време да действува, то организмът пък реагира целесъобразно! В такъв случай обяснението на приспособимостта на организма чрез действието на естествения подбор е изключено. Тогава едничкото обяснение остава следното: в организма действува един разумен, психичен фактор, който играе роля, както за произхода на целесъобразността в организма, така също представя и еволюционен фактор. Така идваме до духовния мироглед. Именно по този експериментален път са минали мнозина изследователи като Дриш, Райнке, Шпеман и пр., които, изхождайки от биологията, са дошли до спиритуализма. Тук ще приведем някои от по-новите опити в това направление. Опити на Нееф и Фьохтинг с дървета[1] Нееф в 1914 и 1922 г. и Фьохтинг в 1908 и 1918 г. са наблюдавали, какво става при отрязване горния край на главното стебло. Тогава един от страничните горни клони се изправя постепенно и замества главното стебло.
към текста >>

8. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен.
Ч.) На Планината (В. С. Недев) Към съзнателно самоусъвършенстване (Д. Стоянов) По въпроса за Трудовата Братска Задруга (Зъболекар Стоицев, гр. Пловдив, 1 май 1933 г.) Словото на Учителя. Трите свята (По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г.) Безкористието (Г. Тахчиев) Отзиви Път се вие (Стела) Между подводни скали Корабът на живота — личен. обществен и на цялото човечество — се движи днес всред бурно развълнувано море, между опасни подводни скали. Опасността е на лице. Катастрофата може да стане при всяка стъпка. И никой не може да каже отнапред кои ще я преживеят, кои ще се избавят от ноктите на разрушението и смъртта. Една вълна на бесен шовинизъм залива света.
към текста >>

Буйната вълна на бесния шовинизъм ще мине и замине и, след като остави безброй разрушения, тя ще очисти пътя на всемирното братство.
Злото е толкова силно, че никой друг не може да го разруши ... освен самото то. Злото ще се саморазруши! Безбройните количества гранати и бомби, куршуми и задушливи газове, които то денонощно приготвя, ще паднат върху снагата му, ще разсипят, ще убият самото него. Силата на доброто е непобедима. То ще възкръсне и след като бъде временно, разпънато на кръст. Буйната вълна на бесния шовинизъм ще мине и замине и, след като остави безброй разрушения, тя ще очисти пътя на всемирното братство. Но жертви ще се дадат. Живота ги иска. Раждането на новото ги иска. Те са необходимост. Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета!
към текста >>

България, вече няколко пъти бе обсебвана от демона на разрушението.
Раждането на новото ги иска. Те са необходимост. Но каква грамадна разлика между съзнателните, доброволни, радостни жертви на малцината пробудени души и милионите несъзнателни жертви, които падат по бойните полета! — Силата на първите е такава, че само малък брой от тях са достатъчни да неутрализират злото, докато пък стотици хиляди и милиони несъзнателни жертви трябва да паднат, за да утолят жаждата му за кръв. Нашата родина. България, вече няколко пъти бе обсебвана от демона на разрушението. Ние платихме прескъп данък за увлеченията си, а и днес изпитваме на гърба си техните следствия. Но, въпреки това, и днес има сили, вън от нас, които се стараят да ни увлекат на всяка цена в своето пъклено дело. А най-лошото е това, че и днес, както и по-рано, те имат своите проводници в нашата страна, които усилено работят. „Възраждащият се национализъм", който взе вече надмощие в Германия, и с когото мнозина и у нас парадират, копае гроба на целия свят. Но в този гроб ще паднат първом тия, които са го изкопали.
към текста >>

Ние вече един път, следвайки Германия, си счупихме главата заедно с нея.
Ние платихме прескъп данък за увлеченията си, а и днес изпитваме на гърба си техните следствия. Но, въпреки това, и днес има сили, вън от нас, които се стараят да ни увлекат на всяка цена в своето пъклено дело. А най-лошото е това, че и днес, както и по-рано, те имат своите проводници в нашата страна, които усилено работят. „Възраждащият се национализъм", който взе вече надмощие в Германия, и с когото мнозина и у нас парадират, копае гроба на целия свят. Но в този гроб ще паднат първом тия, които са го изкопали. Ние вече един път, следвайки Германия, си счупихме главата заедно с нея. Ще се полъжем ли още веднъж? Тези, които поставят своя национален егоизъм „над всичко“ — следователно и над Бога, над Истината и Правдата. — те не могат да бъдат наши истински, искрени приятели. Едничката тяхна цел е да ни направят оръдия за достигане на своите цели, както това бе през миналата война. Ето защо, нека се пазим от всички подобни „приятели" като от огън!
към текста >>

На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.
Тия, които стоят на чело на държавния кораб и тия, които утре ще ги заместят, схващат ли опасността? А целия български народ — ще намери ли в себе си сили да обуздае ония, които още в първия момент при избухването на световната буря ще поискат да ни въвлекат в нея? Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю!
към текста >>

Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината.
А целия български народ — ще намери ли в себе си сили да обуздае ония, които още в първия момент при избухването на световната буря ще поискат да ни въвлекат в нея? Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства.
към текста >>

Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път.
Будни трябва да бъдем всички! „Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината.
към текста >>

където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога.
„Българио, събуди се! “ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово.
към текста >>

II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода.
“ — но не за нови безумства, а за да обуздаеш и вържеш ръцете на тия, които те тласкат към пропаст! На Учителя I Учителю, чета твоето слово и все по-ясно се очертава пред мен пътят, който тъй отдавна и тъй напразно дирех със своя полузаслепен поглед: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, живея с вярата и надеждата, че твоето слово, което ми отвори очите за пътят, ще събуди в мен и нужните сили, ще ме направи достоен и да тръгна по него: по пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината. Учителю, аз разбрах, че най-великият смисъл, най-светлата радост и най голямото благо в живота се достигат по светлият и красив път. където насочва твоето благо слово пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и Истината — пътят към Бога. II Око, което безспир бди, око, което и в най-тъмната и бурна нощ на житейското развълнувано море вижда спасителният бряг и дава права насока на кораба на човешката съдба; Глас, отправен към залутаните всред житейската пустиня пътници, които умират от глад и жажда, глас, който зове и напътва към Божественият оазис, където бликат бистри извори и зреят вкусни плодове: Ръка, която лекува ранените и възкресява мъртвите всред това бойно поле, до което е сведен живота на човешките общества, ръка, която насочва към братство и мир, към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Това си Ти, Учителю! III Ти нямаш въоръжените войски и просторните земи на велик цар, но по-велика и силна е твоята власт: тя невидимо но сигурно се шири, тя побеждава и завладява безброй души по цялата земя, тя преминава и възстановява Царството на Бога отвъд границите на всички земни царства. Защото ти черпиш вдъхновение и сили за борба от Божествения източник на Любовта и твоето оръжие е Истината. Аз усетих твоята сила и власт над себе си само при едно небрежно докосване до твоето слово. И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт.
към текста >>

Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план.
Следователно някаква резка граница между идеен и безидеен живот ний не можем да очертаем; а има една последователност от по възвишени към по обикновени идеали. Че това е така се вижда ясно от факта, че когато едно същество достигне един свой идеал и той стане вече безинтересен на него, то из безкрайните недра на живота, в неговото съзнание изгрява нов идеал за постижение, който е мъничко по-възвишен от постигнатия по-рано. Художникът, запример, рисува една картина и живее с надеждата, че следващата картина ще бъде нарисувана по-хубава от нарисуваната по рано. Идеалите може да се разграничат на три групи. Първо: идеали в обикновения живот: второ: идеали в областта на изкуството и трето — съзнателното самоусъвършенстване. Ако ние разбира се допуснем, че в първия и втория отдел няма никакво самоусъвършенстване, то тогава трябва да оставим надеждата, възлагана върху обшия еволюционен план. Нито пък съзнателното усъвършенстване изключва каквито и да било отношения с обикновения живот! Следователно материализма включва в себе си несъзнателното развитие, а тъй наречения идеализъм — съзнателното развитие. Великият духовен принцип в живота е толкова толерантен, щото без да се спира на това, дали ние го признаваме или не, старателно и точно отбелязва в страниците на нашия живот всичките добри дела и така, стъпка по стъпка, търпеливо и разумно ни води все по-нагоре към високите върхове на съвършенство и святост. Малко по-малко, всички ще дойдат до съзнаване и координиране на своите усилия с божествените и тогава всичко ще върви по-лесно и по-бърже. Защото борбата, суровата борба за едно все пак мизерно съществувание, стремежът да притиснем другите под своето влияние и да ограничим свободата им и ред други — съвсем не представляват условия за напредък.
към текста >>

Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”.
Ето защо и Христовото учение, ако се знае само по форма, то не е нищо. Но ако се приложи и по съдържание, то резултата ще е разумния живот и щастието. Понеже ние хората искаме щастие на земята, за нас обект трябва да бъде разумния живот. И затова, когато го разберем, заживеем, осмислим, само тогава можем да имаме и щастие. А този живот, туй щастие, се включват в горните два израза - вяра в Бога, дела в съгласие с вярата и любов между нас. Затова именно Христос изрече велики думи: „Аз съм пътя, истината и живота", „Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави”, и най-после най-важната заповед „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, сърце и душа и ближния си като себе си”. - Значи, това са аксиоми, без които не може да има един разумен живот. От Свещеното писание ние виждаме, че този идеал на братолюбие и единодушие, се е приложил още в самото начало след възкресението и възнесението на Христа от апостолите и повярвалите в Него; но тази братска задруга не е продължавала дълго време. Защо? Защото съзнанието и еволюцията на хората не са еднакви. Поразителен е примера в това време при образуване на задругата от Анания и Сапфира. Ние виждаме, че след апостолите много други, които са подигали този въпрос, прилагали са го, но се е израждал.
към текста >>

Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят.
Пловдив, 1 май 1933 г. Свободната трудова братска задруга ше бъде основната клетка на новия обществен строй! Словото на Учителя Трите свята Човек в своите разсъждения трябва да изхожда от една точка, която има обща връзка с целия живот. Частичните познания не разрешават въпросите, които животът ни поставя. Най-първо човек трябва да си изясни, за какво е създаден светът и естеството на космичното творчество - механичен процес ли е творчеството или органически. Само като си отговори правилно на този въпрос, ще си изясни идеята за живота и пътищата на неговото проявление, ще си изясни и проблема за духовния и физическия свят. От наше гледище, физическият свят е свят на завършените, механически процеси. Това са само резултати – физическият свят е свят само на простите движения. В него няма никакво чувство и мисъл. Като образ на физическия свят може да ни послужи часовникът, в който няма мисъл и чувство, но той точно и правилно определя времето. В него има само прости движения.
към текста >>

Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна.
Някои казват, че като отидат в онзи свят, ще разберат Истината. Но когато се говори за онзи свят, разбира се един свят на разумни и високо интелигентни същества, които разполагат със знание, сила и безсмъртен живот. И трите свята се проявяват в човека и имат за база: физическия - стомаха, душевния - белите дробове и духовния или Божествения - мозъка. И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес.
към текста >>

Този е пътят на правилното развитие и щастие.
И за да бъде човек щастлив, той трябва да разбира законите, по които функционират силите в тези три свята и техните съотношения. Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото.
към текста >>

Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието.
Той трябва да разбира законите на своята храносмилателна система, която го поставя във връзка с физическия свят; трябва да разбира законите на чувствата, които са свързани със симпатичната нервна система и дробовете и трябва да разбира законите на мозъка и на човешката мисъл. Това са три системи, три пътя, три връзки с Реалността, която сама по себе си е единна и непреривна. Един дефект в една от тези три системи става причина да се прекъснат правилните отношения между нас и реалността и с това изгубваме условията за щастието си. Така че, най-първо човек трябва да има един здрав организъм, който се обуславя преди всичко от здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Този е пътят на правилното развитие и щастие. Природата е взела в съображение всички препятствия, които може да ни се случат в живота, ако вървим по нейните разумни пътища, или по разумните закони, които Бог е вложил в Битието. Под думата Бог разбирам един разумен принцип, който прониква и работи в цялото Битие, у всички същества и ги стимулира към прогрес. И ако всички хора се подчиняваха на този вътрешен принцип, който е същината на самия живот, в света нямаше да има никакви противоречия. Ако всички хора, както вярваха в Бога, така и изпълняваха Неговата воля, в света нямаше да има никакви противоречия. В процеса на разрешаване на противоречията човек най-първо ще се намери в борба със своята нисша природа и той не трябва да допусне тя да вземе връх над Божественото. Той трябва да остави Божественото да действа отвътре в него, а не да чака някаква външна помощ, за да може да разреши всички противоречия в живота.
към текста >>

И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства.
Също така и добрата мисъл ще окаже своето влияние във възходящо направление. Затова когато човек възприема и предава мисли, той трябва да бъде внимателен, защото преди всичко те имат отношение към неговия живот. Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив.
към текста >>

Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път.
Всякога, когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместим с добра, за да избегнем лошите последствия, които ще ни донесе тази мисъл преди всичко за нашия органически живот. И всички нещастия в света идат по единствената причина, че не сме дали ход на възвишените мисли и чувства. Дойде ти една възвишена мисъл или чувство да направиш нещо хубаво и добро и ти не я приемеш, непременно ще ти дойде една лоша мисъл или чувство, които ще ти развалят разположението. И единственото нещо, което може да спаси хората и да ги постави в пътя на тяхното щастие е да дадат ход на добрите мисли и чувства. Ако хората биха били отзивчиви към добрите мисли и чувства, ако си влизаха в положението и живееха във взаимопомощ и братски отношения, те щяха да подобрят живота си и да разрешат всички противоречия. Всеки човек, който работи за общото благо е на правия път. И щастието на човека седи в благородните отношения, които той има със своите братя - човеци, в онова приятелство, което има с тях, във вътрешното разбиране единството на Битието. Ако всички те обичат, т.е. ако Бог чрез всичките обича, ти ще бъдеш щастлив. Но това, което искаш за себе си, дай го на другите - това е мярката. Само при това схващане на живота ще добием правилни понятия за света и ще го схванем в неговата целокупност и непреривност.
към текста >>

Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности.
Преди всичко човек трябва да знае за какво е роден. Човек се ражда в света с определен план за живота, ражда се с един занаят, не механически предопределени от някаква фаталност, но детерминирани напълно от динамичните сили и способности на човека. И ако човек попадне на този занаят, за който е определен, условията на живота му ще бъдат благоприятни. Но за това е необходимо знание. Без знание ние често не попадаме на целта. Въобще целия живот на човека не е една случайност, а е един определен път - детерминиран от минали причини и свободната воля на „Аза" или бъдещите възможности. Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот.
към текста >>

Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи.
Така например, на някой е определено да се ожени и ако не се ожени ще бъде нещастен; за други е определено да не се жени и ако се ожени, ще бъде нещастен. И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи.
към текста >>

Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството.
Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно. Тогаз вече ще се създадат и разумни отношения между хората и всеки ще знае конкретно с всеки човек какви отношения може да има в даден момент и кой може да му бъде полезен и да му помага и кой не. Само така, когато човек мисли и е в съгласие с всички разумни човеци, може да бъде щастлив, защото щастието на човека зависи напълно от неговия ум. Така че пред човека стои великата задача да проучава трите свята, в които живее, и да открие всички закони и пътища, по които работи творческият процес на живота в тези светове, за да може да даде правилен израз на живота си и върви неотклонно към високия връх - съвършенството. По беседа от Учителя, държана на 5 март 1933 г. Безкористието Избирай най-високата заплата за извършването и на най-малката работа. Няма по-висока заплата от безкористието. При извършването на едно дело ако трепне в тебе чувството на безкористие и изгрее в тебе мисълта на безкористието, ти си получил много по-голяма заплата и от най-скъпото човешко заплащане. Ако те питат защо работиш тъй усърдни без да получаваш нещо, кажи: работя да се всели в мене духа на безкористието.
към текста >>

Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания.
Като се допреш до формата на користолюбието изпитваш студенина, а като се допреш до формата на безкористието изпитваш топлина. Духът на безкористието държи ключовете на всички Божии богатства. Безкористието носи любов. Безкористието води към Бога. Безкористието носи пълното щастие. Г. Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“.
към текста >>

Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“.
Тахчиев ОТЗИВИ Културните нужди на българската интелигенция Един театър обикаля от известно време България, обира хилядите на българската интелигенция и с това за последен път се доказа, че финансовата и стопанска криза за която всяка минута се говори, пише и против която се борят всички фактори е само криза за просвета, за хубави идеи, за красиви желания. Българската интелигенция в градовете даде блестяща подкрепа на разврата, на долнопробното в живота, на унижаващото в човека, като подкрепяше със своето присъствие спектаклите на един театър, който носеше гнилото от „Културна Европа“, който човъркаше с пикантността си най-долното в човека — страстта и който не знаеше своята роля като културен фактор. Театърът чувствайки духовната нищета на българската интелигенция, поощрен от бурните й аплодисменти, представи оперети без всяка морална стойност, даде кълчения на голи жени, пиянски танци на болни мъже и с това усили интереса към долното и мръсното в живота. Интелигенцията — светлината на народа, надеждата на народа, започва да губи най-хубавото от себе си. Губи своите високонравствени схващания за живота и за голямата роля, която трябва да изиграе при издигането на един нещастен народ. Тя тръгва по пътя на разврата, по пътя на Рим, който някога искаше „Хляб и зрелища“. Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота.
към текста >>

Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора.
Когато интелигенцията на един народ падне в калта на живота, когато гледа с радост падението на жената, когато бурно аплодира и вика „бис“ на безсрамната голота, тогава тежко и горко на оня народ от недрата на който излиза. Учители, на нашия измъчен народ стреснете се от вашите постъпки, помислете къде отива вашата духовна сила, взрете се в нещастията на народа ни, помогнете му, ако не с пари, то поне с някой друг благ и полезен съвет. Той ви е създал, за да му бъдете полезни, а не да го водите към гибел, към падение. Не давайте своята било материална или духовна подкрепа на онова, което руши морала, достойнството в човека. Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора. Не е късно. Помислете. Опомнете се. Г. Оряховица Ж. Т. * Пътният лист за живота Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не свещенодействие, а кощунство в храма на Аполона. Това се наблюдава особено в киното.
към текста >>

* Пътният лист за живота Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не свещенодействие, а кощунство в храма на Аполона.
Обявете бойкот на всичко, което носи развала и заживейте с възвишени идеали за нравствена и телесна чистота. Знайте, че само по красивия път на чистотата ще се достигне до спасителния бряг, до брега на любовта между всички хора. Не е късно. Помислете. Опомнете се. Г. Оряховица Ж. Т. * Пътният лист за живота Днешното изкуство е до такава степен изродено, блудкаво по съдържание, лишено от искрата на творческия огън, която го прави истинско такова, че представлява не свещенодействие, а кощунство в храма на Аполона. Това се наблюдава особено в киното. Една тъпа повърхностност, липса на каквито и да било дълбоки идеи, характеризират грамадната част от прожектираните филми. Надутите, гръмки реклами идат само да замаскират идейната пустота и да привличат посетители. В същност, банални, отекчителни до пошлост, отвратителни дори сцени се нижат и преповтарят на екрана в почти всеки филм, в безкрайни вариации. Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта.
към текста >>

Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия.
В същност, банални, отекчителни до пошлост, отвратителни дори сцени се нижат и преповтарят на екрана в почти всеки филм, в безкрайни вариации. Една вечна тема, без която филм като че ли е невъзможен: любовта. Но не, — това не е истинската, великата любов: това са демонските страсти, които бушуват в душата на съвременния човек временните увлечения, играта на плътта, наричани днес с това име. Почти всички филми, които ни идат от Америка и Европа, са безсъдържателни и повърхностни, безидейни. Tе разчитат преди всичко на външните ефекти, на една извънредно усъвършенствана техника, и на широко застъпения еротичен елемент в тях, който привлича най-много посетители. Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално.
към текста >>

„Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално.
Един филм, който заслужава да се види, като противовес на блудкавата американщина във филма, като апотеоз на творчеството в живота, като отраз на духовното прераждане — това е филма „Пътният лист за живота“, който идва от Русия. Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве.
към текста >>

В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен.
Вместо блудкави сантименталности, тук има вече една дълбока идея: пробуждането на човешкото в човека, пробуждането на божественото, бих казал, и в най-падналите на пръв поглед, най-забравени и изоставени, безприютни, отдадени на всекакви пороци членове на обществото. Група от т. н. безпризорни деца, извършили безброй пакости, свикнали да живеят от кражби, чувствайки се като малки диви зверчета всред обществото, под нежните бащински грижи на един пропит с любов и с вярa в доброто ръководител, се превръщат в достойни, трудолюбиви граждани, които със ентусиазъм творят блага за себе си и за другите, творят новия живот, израз на колективното съзнание. Доскорошните малки бандити изоставят всичките си досегашни навици и образуват своята трудова задруга, своята комуна, в която тържествено зазвучава песента на радостния, ентусиазиран труд. „Пътният лист за живота“ е отражение на едно истинско творчество, едновременно духовно и материално. В него са предвидени всички пречки, всички трудности, които действителния живот поставя на пътя на това творчество и затова той е във висша степен реален, истинен, а не изкуствено скроен. Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата.
към текста >>

ПЪТ СЕ ВИЕ!
Края на филма, увенчан с жертвата — изкупителната ценност, която се полага в основата на съграждащия се нов живот — още веднъж подчертава гениалното прозрение на автора, който вижда самата реалност на живота. Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата. ПЪТ СЕ ВИЕ! Път се вие през раззеленени всред зима полянки. Колко е красив, обвит в нежна сребърна и виолетова мъгла! Стеснява се и губи татък далеч към синята планина. А хоризонтът розов и небесен и резидав. Път се вие.
към текста >>

Път се вие през раззеленени всред зима полянки.
Този филм отразява като в огледало най висшия, най-съвършенния педагогически метод, проникнат от истинската любов, изразяващ се в доверието, в дълбоката вяра, че божественото ще се пробуди в човека, когато се отнесем човешки с него. Той е и отрицание на насилническия метод във възпитанието и изобщо в живота. Този филм същевременно свидетелства, че каквото и да се говори за Русия, колкото и отрицателни явления и методи за дейност да има там, там същевременно има и една могъща вълна на истинско творчество, чиито резултати почват вече да излизат на яве. Жалкото е, че както изглежда, филма е доста окастрен от цензурата. ПЪТ СЕ ВИЕ! Път се вие през раззеленени всред зима полянки. Колко е красив, обвит в нежна сребърна и виолетова мъгла! Стеснява се и губи татък далеч към синята планина. А хоризонтът розов и небесен и резидав. Път се вие. И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови, небесни и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта.
към текста >>

Път се вие.
ПЪТ СЕ ВИЕ! Път се вие през раззеленени всред зима полянки. Колко е красив, обвит в нежна сребърна и виолетова мъгла! Стеснява се и губи татък далеч към синята планина. А хоризонтът розов и небесен и резидав. Път се вие. И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови, небесни и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта. Ето ме в гората огласена от птички и потоци, украсена с цветя, ягоди, малини. Слушам песните на птичките, бера ягоди, тананикам си, оправям някои изкривени клонки, поливам някъде изсъхнала издънка. Срещам брат — човек. За пръв път го виждам.
към текста >>

И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови, небесни и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта.
Път се вие през раззеленени всред зима полянки. Колко е красив, обвит в нежна сребърна и виолетова мъгла! Стеснява се и губи татък далеч към синята планина. А хоризонтът розов и небесен и резидав. Път се вие. И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови, небесни и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта. Ето ме в гората огласена от птички и потоци, украсена с цветя, ягоди, малини. Слушам песните на птичките, бера ягоди, тананикам си, оправям някои изкривени клонки, поливам някъде изсъхнала издънка. Срещам брат — човек. За пръв път го виждам. Усмихвам се.
към текста >>

За пръв път го виждам.
Път се вие. И погледа се плъзна по пътя и се понесе на розови, небесни и резидави криле към хоризонта на утрешния ден — денят на братството и любовта. Ето ме в гората огласена от птички и потоци, украсена с цветя, ягоди, малини. Слушам песните на птичките, бера ягоди, тананикам си, оправям някои изкривени клонки, поливам някъде изсъхнала издънка. Срещам брат — човек. За пръв път го виждам. Усмихвам се. Той весело поздравява. Давам му от ягодите, той — парче хляб и отминаваме. Слизам в полето. От тук и тук класили ниви, цветя, птички и слънце.
към текста >>

Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр.
Работника в работилницата, учителя и ученика в училището, дежурните готвачи в кухнята, домакините из спалните, салоните, двора за почистване, жетварите на нивата, градинарите в градината и пр. и пр. Прониквам навред: кухнята — ред и чистота. Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове. Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр. и пр. ... наглежда, работи. Другите изпълняват бързо, чисто, сръчно упътванията й. Пеят, смеят се, разговарят. Умората, досадата и тем подобни нямат място в бялата, светла и с любовна атмосфера кухня.
към текста >>

Другите изпълняват бързо, чисто, сръчно упътванията й.
Тука не се готви месо. Тука са чисти, сочни, пресни, току що набрани зеленчуци и най-финни и изящни плодове. Дежурните — една е главната готвачка, най-възрастна, най-опитна, тя дава упътвания за количество, начин на приготовление, вкус и пр. и пр. ... наглежда, работи. Другите изпълняват бързо, чисто, сръчно упътванията й. Пеят, смеят се, разговарят. Умората, досадата и тем подобни нямат място в бялата, светла и с любовна атмосфера кухня. По-тежките работи се вършат от дежурните братя. Понякога някой сестри искат да мерят силите си с тях. Тогава пък братята учат изкуството да режат зарзават, да мият плодове и да сервират.
към текста >>

Път се вие през раззеленените всред зима полянки и се губи татък далеч към синята планина.
Много често си гостуват членовете от общежитията. Или устройват срещи — екскурзии по планините. Каква радост е тогава! Тогава е празник! Празник на любовта! Път се вие през раззеленените всред зима полянки и се губи татък далеч към синята планина. Нося се на някакви розови, небесни и резидави криле, по този път, към хоризонта, от дето ще изгрее утрешният ден — денят на любовта и братството. Стела
към текста >>

Нося се на някакви розови, небесни и резидави криле, по този път, към хоризонта, от дето ще изгрее утрешният ден — денят на любовта и братството. Стела
Или устройват срещи — екскурзии по планините. Каква радост е тогава! Тогава е празник! Празник на любовта! Път се вие през раззеленените всред зима полянки и се губи татък далеч към синята планина. Нося се на някакви розови, небесни и резидави криле, по този път, към хоризонта, от дето ще изгрее утрешният ден — денят на любовта и братството. Стела
към текста >>

9. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Към възраждане на астрологията (Ф. А.
Севлиево, 10 април, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Не осъждай! (К.) Вечно Слово (Олга Славчева) Агни Йога (С. Калименов) Словото на Учителя. Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Еволюция и раса (Макс Хайндел) Към възраждане на астрологията (Ф. А. Пренгел) Един случай на прераждане (Из „Rosicrucian Cosmoconception“) Свещ и свещник (басня – Дядо Благо) Връзка между явленията (из беседите) НЕ ОСЪЖДАЙ! Често ние, хората, имаме един голям недостатък — да се занимаваме повече с другите, отколкото със себе си! Ний виждаме и сламката в очите на ближния си, но гредата в нашите очи не виждаме! Ние осъждаме с леко сърце. Осъждаме без да познаваме.
към текста >>

Вечно Слово От вечността пътувам през морето, Към вечността възвръщам се отново.
Има само един справедлив Съдия! Той е Бог. Само Той вижда всичко. Само Той справедливо и безпристрастно преценява и присъжда всичко … Нека оставим Нему преценката и присъдата на чуждите постъпки, а ние да се занимаем повече със себе си. Нека се откажем да ставаме съдии на другите, защото никой не знае какво ще стане с него утре. К. Вечно Слово От вечността пътувам през морето, Към вечността възвръщам се отново. И моят факел свети ми в сърцето, Изпълнено със вечно живо слово. Високо свети моят факел чуден През дни зловещи, мрачни и бурливи. Духът ми често, морен и отруден Изпитва мъка и съмнения диви . . . Душата ми със ужаси се бори На бурни и зловещи океани, И с мищци слаби тя вълните пори И често пада пред неравни брани.
към текста >>

В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж.
готова съм да страдам и живея и мощна ставам, смела кат орлица и към Голгота да погледна смея. Високо свети моят факел ярък Ей ида, ида, Отче мой желани! Сърцето си поднасям ти подарък Кат плод узрелий и благоуханний. Олга Славчева АГНИ ЙОГА Агни Йога, Париж, 1929 г. стр. 333, (на руски език), Изданието е напълно изчерпано. В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път.
към текста >>

Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път.
В пътя на своята еволюция, в зависимост от степента на която се е намирало, в зависимост от историческия период, който е преживявало, на човечеството, са давани, през различните минали епохи до ден днешен, различни методи, които да способстват, да напътват и подтикват напред неговия духовен растеж. И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога.
към текста >>

Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат.
И винаги неговите Духовни Ръководители, по един или друг начин, са му давали тъкмо това, което от гледището на съвършената Божествена Мъдрост е било най-подходящо, най-необходимо, най-съответстващо на тогавашните условия и нужди. На всяко ново стъпало в стълбата на еволюцията, на човечеството е даван един нов урок — нови знания, нов тласък, ново поле за работа. Разкривани са нови кръгозори в които будният човешки Дух се устремява към нови, по-големи постижения. И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта.
към текста >>

когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето.
И днес човечеството се готви да мине в една нова степен на своето развитие. Днес, по стечение на космичните условия и въздействия, поради навършването на известни, предвидени в Божествения План на еволюцията срокове, по силата на неизбежната и неотклонима Съдба, на човечеството предстои да направи нови, могъщи усилия, за да се изкачи на ново, по-високо стъпало в своя нагорен Път. Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява.
към текста >>

* „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта.
Днес по хиляди начини, по хиляди пътища и с хиляди средства Невидимият Свят работи непрестанно върху човешкото съзнание — да го пробуди, да го издигне, да го разшири, за да го подготви да стане годен проводник на новото, което идва, което космичните условия и влияния ни изпращат и налагат. Днес навсякъде, по всички части на земята, чрез всички хора, чрез всички народи, религии, духовни движения, се работи за подготовката на Новата Светла Ера на Любовта и Правдата, за изграждането на Новия Свят. И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция.
към текста >>

С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към осъзнание на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето.
Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения. Ако ли пък ви кажат за опасностите от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига... „Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги. С Карма Йога тя има много сходства, когато се действа със земни елементи, но когато Агни Йога почне да овладява пътищата към осъзнание на далечните светове, то разликата става очевидна, Раджа Йога, Джнана Йога, Бхакти Йога — всички те стоят настрана от действителността, и затова не могат да влязат в еволюцията на бъдещето. Разбира се, Агни Йогът трябва да владее Джнана и Бхакти Йога, а развитието силите на Духа го прави Раджа Йоге. Как красива е възможността да отговорим на задачите на будещата еволюция, без да отхвърляме завоеванията на духа в миналото! „Който иска да плува, трябва без страх да се хвърли във водата. Който е решил да познае Агни Йога, трябва да преобрази целия си живот. Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли?
към текста >>

„Пътят на отшелничеството не е наш път.
Защо хората мислят, че могат да отдадат на Йога само част от ленивата си почивка, докато през всичко друго време са обзети от нечисти мисли? Напротив, всичките ни действия трябва да бъдат проникнати от очистващото огнено устремление.“ „Не обръщайте внимание на нирванията и полетите на Духа, защото това могат да бъдат само кръгове от спиралата на движението.“ „Най-всестранната и всеобгръщаща Йога ни налага задължението да преустроим целия си живот по една съответна външно незабележима дисциплина. Ако тази незаменима дисциплина, вместо да я чувстваме като окови, се превърне за нас в радост за поетата отговорност, то можем да считаме че първата Врата е отворена. Когато влезем в съзнателна връзка с далечните светове, тогава ще се отвори и втората врата … Паралелно с това движение напред се запалват огньовете в центровете на познанието и се ражда чувство-знанието, всред мълниите на най-изтънчените енергии. И тъй, пазете огъня на познанието, пазете вашата растяща мощ. „Пътят на отшелничеството не е наш път. Нужно е да поднесем на живота цветята на опита. И кой ще приеме на себе си лесната задача на безгрижното съществувание? Кой ще реши да остане само зрител в полето на битката? Занапред не ще има зрители, не ще има спящи, защото пламъка е при вратата. „Може ли човек да се издига или да пада единствено за самия себе си?
към текста >>

“ „Страшно е да се разбере как много са заградили пътя си жителите на земята!
... Нищо друго не е тъй противно на еволюцията, както вкаменените формули на магията. Разбира се, йогът е права противоположност на мага. Магът се е спрял над мъртви слова, йогът постоянно приема новото дихание на Космоса. Единият е стар от рождение, другият е винаги млад. Йога няма нищо общо с магията! “ „Страшно е да се разбере как много са заградили пътя си жителите на земята! Не молитва, но сурова работа е нужна. И това трябва да се повтаря. Наближават все по-съдбоносни срокове. Нима търгуващите не забелязват това? „Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората.
към текста >>

за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество.
И това трябва да се повтаря. Наближават все по-съдбоносни срокове. Нима търгуващите не забелязват това? „Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим.
към текста >>

Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството.
Наближават все по-съдбоносни срокове. Нима търгуващите не забелязват това? „Докато тънките енергии не бъдат осъзнати, те не ще бъдат полезни на хората. Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак.
към текста >>

Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота.
Трябва да се разбере, че невъзприетата енергия може да се прояви даже като разрушителна.“ * * * Дадохме извънредно много цитати, за да може читателя да добие поне малка представа за съкровищата, които тази книга съдържа. за нейната съвременност и необходимост за тези, които са решили да вървят по тесния нагорен път на живота — по пътя на окултното ученичество. Агни Йога е откровение на новото време, тя е път, който води през стихиите и бурите на настоящето и който ще ни изведе невредими на брега на лъчезарното Утро на човечеството. Агни Йога ни дава знанията, методите и силите, с помощта на които ще добием достатъчно приспособеност и мощ да издържим бързо приближаващото се огнено кръщение, през което ще мине човечеството преди да престъпи прага на Новата Ера. Агни Йога ни носи сияйните възможности на Космичното, всеобгръщащо съзнание, тя ни разкрива безграничните простори на всепроникващата Светлина, тя ни свързва с красотата, величието и съвършенството на безбройните далечни светове, огнища на неописуемо красив и възвишен живот, които ни пращат своя привет с очите на звездната нощ. С. Калименов Словото на Учителя Пътят на човешкия възход (продължение от брой 20) Формата трябва да се измени, но тя е в зависимост от степента на съзнанието и разбирането на законите, които функционират вътре в живота. Не е въпрос да отричаме нещата, нито да ги твърдим. Който отрича реалността е един първокласен глупак. А който твърди неща, които не съществуват, е още по-голям глупак. Не отричайте реалността и не твърдете това, което не е. Защо ще учиш хората на това, което го няма и защо ще отричаш това, което го има?
към текста >>

Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство.
Ако мисълта престане да функционира както трябва, човек почва да се изражда и да се връща към маймуните и животните. Защото мисълта е, която определя човека като човек. Престане ли да мисли, той вече се връща към животните. Но това става при изключителни условия. Ако човек не мисли и не живее добре, ще се върне назад в своето развитие. Среден път няма - или ще се движи напред, а то става като мисли, или ще се движи назад- ще се върне към животинското царство. Ако върви напред, това е идеалът, към който се стреми. Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък.
към текста >>

Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите.
Ако се движи назад, това е едно връщане към всички минали форми и от това няма да получи никакво благо. Мисълта е най-мощната творческа сила в Битието. Тя е един Божествен процес, който организира формите. Ако разбирахте силата на мисълта, вие щяхте да бъдете по-внимателни в мислите, на които давате достъп във вашия мозък. Мисълта е един мощен космически процес, който се проявява чрез всички форми. Там където се явява пречка на пътя му, той разрушава формите. Затова всички, които не мислят, т.е. не дават ход на този творчески процес, са осъдени на разрушение и израждане. Затова задачата на майките и бащите и на възпитанието въобще, е да научат децата да мислят. Защото животът изисква една права мисъл и разбиране на законите, по които самият живот се проявява. Всяка една форма си има закони, по които е създадена и трябва да й се дадат съответните правила, които съществуват в природата.
към текста >>

Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията.
След това ще дойде второто положение - да си помагаме в живота и в проявата на нашите способности. Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем.
към текста >>

Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот.
Ако реша да ви покажа как да не живеете, това значи да ви покажа как трябва да живеете. Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта.
към текста >>

Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си.
Но за да ви покажа как трябва да живеете, трябва да ви дам един образец. И всички Учители, които са идвали в света, се отличават по това, че са дали образец. Христос се отличава по това, че даде всичките правила и методи, по които трябва да се живее, според степента, на която хората се намират. Той посочи пътя, по който, ако вървят, могат да дойдат до освобождение от страданията и противоречията. Ако съвременният свят би тръгнал по пътя на Христа, 95% от всички мъчнотии щяха да изчезнат от народа и държавата, от семейството и от индивидуалния живот. Само по пътя на Любовта хората могат да влязат във връзка помежду си. За да си бъдат полезни те трябва да се интересуват едни от други. При сегашните условия, за да се разбират, хората са длъжни да изучават езика на разните народи, докато дойдат до Божествения език - езика на Любовта. Тогава ще се разберем. Всички трябва да се заемете да изучавате езика на Любовта. Аз съм правил много опити с Любовта и съм намерил, че всяка услуга направена с Любов ще ни послужи да образуваме една връзка.
към текста >>

По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му.
Да се превърне хитростта в разум не е лесна задача. Ранните промени в човешката природа са ставали по-лесно. Човек тогава е бил воден без затруднения, защото не е имал съзнателни желания, нито ум, който да го води, но от времето на първите семити той станал достатъчно хитър да отхвърли ограниченията на своята свобода и да надхвърля често мерките, които са определени от природата. Задачата за ръководенето му ставала още по-трудна, защото било необходимо той да има до известна степен свободен избор, за да може с течение на времето да се научи на самообладание. Поради това, сложен е в действие един закон, който предвижда незабавна отплата за послушанието и незабавно наказание за провинилите се. По тоя начин човек е бил учен, ласкан, насилвам да мисли в рамките на това, че „пътят на грешника е тежък“ и че той трябва „да се бои от Бога“ или от Водачите, които направляват живота му. От всички, които били избрани ката „семе“ на новата раса само малцина останали верни. По-голяма част били бунтовно настроени и, доколкото това засягало тях, напълно проваляли задачите на Водача, чрез кръвосмешение с другите атлантски раси, което ставало причина да оставят по-долнокачествена кръв на своите наследници. Това е което се подразбира в Библията, когато се говори, че Синовете на Бога се оженили за дъщерите на човека. За това непослушание те били изоставени и „изгубени“. Дори и верните измрели, — що се отнася до телата им, в „пустинята“ — (пустинята Гоби, в Централна Азия, люлката на днешната раса).
към текста >>

Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях.
Пред края на Лемурската епоха имаше един „избран народ“, различаващ се от обикновеното човечество на това време, който стана предшественик на Атлантските раси. От петата раса на последните биде взет друг „избран народ“, от когото произлязоха Арийските раси, от които до сега имаме пет, и остава да се явят още две. Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години.
към текста >>

Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение.
Преди обаче да навлезем в една нова епоха, ще трябва да имаме „ново небе и нова земя“; физическите черти на земята биват променени и гъстотата на населението й се намалява. В идващата епоха ще имаме една раса, и паралелно с това всяка мисъл и всяко расово чувство ще изчезнат. Човечеството отново ще представлява едно голямо братско семейство, без всякакви различия. Расите са само едни стъпала в пътя на еволюцията, по които трябва да се мине, за да се способства за еволюцията на духовете, родени в тях. Но, макар и необходими, те са същевременно и много опасни, и, следователно, причина за големи грижи за Учителите на човечеството. Те са нарекли шестнадесетте раси „шестнадесет пътя на разрушение“ защото чрез тях се проявяват отрицателните сили, водещи към взаимни борби и разрушение. (следва) КЪМ ВЪЗРАЖДАНЕ НА АСТРОЛОГИЯТА Ужасната световна война възвести една съвсем нова епоха. Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо.
към текста >>

Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа.
Много дълго продължи жестокото човекоизтребление, много милиони невинни мъже загинаха, напоявайки с кръвта си нашата земя, много горчиви сълзи изтекоха в продължение на четиригодишната кървава „олимпиада“,— та невъзможно е щото преживяното през време на ужасното царуване на четирите „апокалиптични конници“ да остане без сериозни следи и да не отбележи дълбоко необикновен знак върху челата на страдащите народи. Падане на прогнили тронове и разрушение на могъщи държави, създаване на редица нови държави, на места гръмоносни революционни бури, световна, потискаща всички икономическа криза, наподобяваща пълен банкрут на системата, последвана от почти всеобщ хаос на мислите, колебливи псевдоексперименти, движещи се между ляво и дясно, между национализъм и комунизъм, и намиращи най-сетне синтеза си в … диктатурата, — ето богатата реколта на историята на последните следвоенни шестнадесет години. Обаче не само държавни, социални, политически и икономическо финансови катаклизми преживяхме ний съвременниците. Революционизират се изкуството, науката, а напоследък дори и религията, докато техниката триумфално лети над земното кълбо. Малка става нашата земя за Пикардовци, стремящи се към победоносно завладяване на стратосферата ... Това колосално предвижване на човешката история в течение на последните две десетилетия и страстния стремеж към непознатото, тайнственото като сфинкс „утре“ кара хората да мислят и революционизира спокойните някога, преди войната, умове на хората. Рационалистическия и материалистическия светогледи се оказаха твърде ограничени и едностранчиви, твърде човешки и земни, за да могат винаги успешно да разрешават загадките на историческия еволюционен процес и да проникнат задоволително в тайните на човешката природа. Техните теория и практика често се набираха в противоречия; тяхната логика правеше недопустими от гледището на здравия разум скокове, не беше способна да внесе светлина в загадките на човешкия живот и да отговори на въпросите на човешката съдба. Нови идеи, схващания и вярвания, покоещи се досега в недрата на непознатото, се раждат и като свежи пролетни пъпки израстват из ума на мислещите хора. Идеи, понякога безосновни и лъженаучни, като напр. модерната расистка теория, напредват в неизвестното бъдеще, за да се оформят в определен светоглед. Чудно ли е тогава, че вместо да се занимават с доказване и философско оправдаване на подобни нови безосновни идеи, мнозина съвременни мислители проникват и отразяват в ума си идеите на далечното минало, търсейки да намерят ядката на синтеза във древната мъдрост, приспособена към нашето време?
към текста >>

Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика.
сега подготвяща се епоха, върху чийто неоформен хаотичен праг стоим ние, съвременниците, със страхливо туптящи сърца. Във тази нова, смътно чувствана нова епоха ний влизаме съвсем не случайно. Космичните закони са, които определят това. Защото епохите се раждат и умират като народите и отделните хора. Продължителността на известни исторически и световни еволюционни периоди е също тъй ограничена, както живота на народите и на индивидите. Слънцето, вечно живото сърце на нашата планетна система и нейния централен, колосален електродинамичен двигатели, — повидимому неподвижно — лети също както и всички звезди, безспирно по пътя на своята еклиптика. В сравнение с нашите планети и с нашата земя то лети по-бавно, но то лети. Около 25,200 земни година му са нужни, за да обиколи веднъж тайнствения небесен кръг с дванадесетте астрономически съзвездия, познати на древните и модерни народи под латинските названия: (Aries, Taurus, Gemini, Cancer, Leo, Virga, Libra, Scorpio, Sagittarius, Capricornus, Aquarius и Pisces) (Овен, Телец, Близнаци. Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион. Стрелец, Козирог, Водолей и Риби). Астрономите наричат един подобен слънчев кръг — „платонова година“, а промяната на местонахождението на слънцето — „прецесия“.
към текста >>

Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и възмездието.
— О, светлината е друго нещо! Тя изявява Божиите дела, да ги видим колко са велики, колко са красиви и съвършени. Светлината е за познаване и прославление на Бога. За добрите люде светлината е още крава от която доят мляко за правене на своите добрини. И на лошите люде тя услужва. Те вършат своите злодеяния на светло, за да се хвалят с тях, но като съзнаят, че са на крив път, бягат в тъмнината, да се крият от съвестта си и възмездието. Ти видя, драги свещниче, че и аз пламтях в светлина. Тази вечер всички от нашия дом смукаха от моето мляко и си услужиха. Но като се умориха, оттеглиха се на почивка. Аз секнах своята светлина, време е и ние да си поспим. И заспаха.
към текста >>

10. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всред това изобилие на духовни и материални блага, които Бог дори и сега, при нашето непослушание, ни дава, да отправим благодарствен поглед към Него — към небето, към слънцето, и да тръгнем по пътя на изпълнението на Божия закон.
Ний унищожаваме грамадни количества от различни хранителни и други продукти с цел да увеличим цената им. Ние превръщаме гроздето, сливите и други овощия и храни в убийствения отровител — спирт. Силата си използваме за разрушение, умът — за лъжа и измама, красотата — за съблазън. Да не бъде повече това! Да спрем вървежа си по-хлъзгавия пжг на отклонението, защото той ни носи само разочарования, скърби, болести и всякакви други физически и духовни страдания. Всред това изобилие на духовни и материални блага, които Бог дори и сега, при нашето непослушание, ни дава, да отправим благодарствен поглед към Него — към небето, към слънцето, и да тръгнем по пътя на изпълнението на Божия закон. Да благодарим на Бога за това, което ни е дал и ни дава. И да бъдем разумни да Го използваме мъдро и само за добро. Защото във всеки плод, който изядем, е скрита проявената Божия Любов към нас. И всяка проява на мисъл, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас Да благодарим на Бога! С. К.
към текста >>

Че наший път от Бога е строго начертан.
Защото във всеки плод, който изядем, е скрита проявената Божия Любов към нас. И всяка проява на мисъл, чувство и воля, е израз на Божия живот, който се излива в нас Да благодарим на Бога! С. К. ЩЕ ПОБЕДИМ! Каквото и да стане — всред мрак и ураган, Всред бури и крушения — безспирно ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Какво са жертви святи, и мъки и тегла, Какво от туй. че чий малцина сме в света? Че кървав пот оросва ни морните чела. И падат жертви святи в полето на честта?
към текста >>

Че наший път от Бога е строго начертан.
А други непрестанно в неволи сълзи лей Във непосилен труд и горестно сърце! .., А нашата награда не е от този свет — И не човек, а Бог ще ни възнагради. Със Него ние носим страданията безчет. И смело ще посрещнем безбройните беди. Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16.
към текста >>

Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте!
Със Него ние носим страданията безчет. И смело ще посрещнем безбройните беди. Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16. Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал.
към текста >>

И попитайте за пътеките от века.
И смело ще посрещнем безбройните беди. Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16. Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал. Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса.
към текста >>

Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си.
Каквото и да стане, всред мрак н ураган, Всред бури и крушения, вий смело ще вървим. Че наший път от Бога е строго начертан. Каквото и да стане, ний пак ще победим! Олга Славчева КОЙ КРАЙ Застанете на пътищата та вижте! И попитайте за пътеките от века. Де е добрият път и ходете по него И ще намерите покой на душите си. Йеремия 6:16. Всичко в живота ни, което ни се случва и което ни се дава от Разумната Природа, има два края. И успеха и напредъка на човека зависят от края, който е хванал, от космичното течение, под което е попаднал. Всяка постъпка, всяко действие в живота има два полюса. Всички постъпки, добри и лоши, имат обратни действия.
към текста >>

И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си.
Ако имаме знания, добродетели, или каквато и да е дарба, това представя такава една пръчица, с два края. И човек трябва да знае, кой край на пръчицата да хване. Ако не хване края, с който може да прави добро, той ще се натъкне на големи страдания и изпитания. За да не попадне на противоположния край на доброто, човек трябва да бъде благодарен за всяко благо, което му се дава, колкото малко и да е то. Това ангелско чувство на благодарност, колко малко е развито у нас, хората! И колко пъти хващаме лошия край на пръчицата поради недоволството си, поради неблагодарността си. Скръбта и радостта също тека представляват двата края на пръчицата. Когато сме скръбни, ние сме хванали опашката на благото, което ни е дадено. Да хванем главата на това благо, за да дойде радостта. Да бъдем послушни и хванем добрия крей на пръчицата, който ни показва Живата Природа, за да бъдем съработници на разумното и да станем строители на новия живот — живот, в който човек за човека ще бъде брат и в който отношенията между хората ще бъдат продиктувани от Божествената Любов и Мъдрост. N. ИЗ „ВЕЧНАТА ПОЕМА“ Страхотна нощ отлитна в далнината.
към текста >>

Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма.
Чрез нея аз се подкрепях и станах силен. Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество. КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река.
към текста >>

Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие.
Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество. КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена!
към текста >>

Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена!
Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие. Тя ме отвеждаше при моето предназначение и, след това, оставяйки ме, желаеше да се порадва на зрелищата и развлеченията на греда. Аз бях прехласнат в тълпата и шума на улицата. Струва ми се, че моята природа винаги е притежавала една склонност да се отдавам на възвишеното, от което тя бе една тъй малка частица и, отдавайки се така, да черпя от там смисъла на живота. Ний излязохме наскоро из движещата се тълпа и навлязохме в просторна и плодородие равнина, зад която течеше нашата свещена и многообичана река. Колко пъти и как точно аз наново виждах тази сцена! На брега на реката, се виждаха изваяните покриви на храма, покрити с чудни украшения, и околните постройки, блестящи в чистия въздух на утрото. Аз не се страхувах, понеже не очаквах нищо определено, но бях много любопитен да зная — дали живота зад тези стени е нещо тъй красиво, каквото ми се струваше че трябва да бъде. При вратите стоеше послушник, облечен в черна дреха. Той говореше с една жена, която бе донесла съдове с вода и искаше настойчиво да бъдат благословени от някой жрец. Тогава тя щеше да отнесе в греда един скъп товар, за който ще иска висока цена от суеверната тълпа.
към текста >>

“ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето.
След като хвърлих последен поглед върху красотата на тази зала, аз го последвах по един дълъг, дълъг коридор, който, в своята полусветлина, бе прохладен и уютен. На крея му се намираше една решетка, там моят водач взе един тежък звънец и шумно иззвъни, Почакахме мълчаливо докато звънецът заглъхна. Никой не дойде и моят водач иззвъня още веднъж. Но аз не бързах. Опрян до оградата, аз гледах отвъд нея един тъй чуден свят, че веднага ми дойде мисълта: „Не ще бъде зле за мене, ако жрецът с кривогледите очи не помисли още дълго време да ме вземе от градината! “ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски. Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа.
към текста >>

Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа.
“ Аз бях минал по един дълъг и прашен път от дома до града и павираните улици изглеждаха трудни за моите крака, свикнали да ходят по полето. Вън от портите на храма аз бях преминал само по голямата алея, гдето всичко видяно ме изпълваше със страх. Но тук се отваряше един свят, пълен с красота и величие. Никога не бях виждал такава градина. Имаше много, много зеленина, чуваше се шумолене на вода, — тихият шепот на водата, готова да се постави в услуга на човека, за да го разхлади през време но пламтящата жега, благодарение на която градината се развиваше в чудно великолепие на форми и краски. Звънецът иззвъня за трети път и тогава аз видях една фигура, облечена в черно, да излиза измежду големите зелени листа. Колко малко тази черна дреха хармонираше с обстановката тук! Аз помислих с отчаяние, че ще облекат и мене веднага с тези дрехи и че аз ще ходя всред очарователната красота на това вълшебно място като едно същество, потънало в мрака. Фигурата се приближаваше, метейки с грубата си дреха нежните листа. Аз погледнах с един внезапно пробудил се интерес фигурата на човека, който се приближаваше и на когото аз предполагах, че ще бъде поверен. Аз имах причина да го гледам така, защото той имаше една фигура, която събуждаше интерес във всяко човешко сърце, (следва) ______________________ * The Idyll of the White Lotus, Книгата не е издавана на български.
към текста >>

Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане.
Ето защо, ние зовем всички хора на доброто желание, в които гори пламъка за братско единение, да присъединят своята сила, своето знание, своята борба, към общата работа, към делото, което носи светлина и свобода на заробените човеци братя. А това ще стане, като се разпространява това ново учение, като се пръска тая нова светлина, която ще оживи и засили всяко цветенце, прекарало през дългата зима в дълбока и тъмна изба, при неблагоприятни условия. Един от начините за пръскането на тая светлина, за разпространението на новото учение е в-к Братство. Затова ние апелираме за моралната и материална помощ на всички читатели и техните усилия да разпространяват вестника най-широко. Ние призоваваме всички, да вземат участие при неговото списване, да изказвате мнение за това, което се дава и пр. Нека чрез него читателите изразят новото учение, както са го разбрали и това да послужи за урок и очертан път на ония хиляди души, на които предстои пробуждане. Нека всеки, доколкото може, да вземе участие в тая обща братска работа. А тия братя и сестри, които по ред причини не са могли да се отчетат за миналата годишнина, нека сторят това незабавно. За да може вестника, подкрепен и материално, да има едно подобрение. Прочие, всеки на работа! N УЧИТЕЛЯ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА МАЙКАТА В много от лекциите и беседите на Учителя Дънов се разглежда значението на майката и бащата като творчески сили при създаване на поколението; условията, при кои то се раждат здрави и нормални деца с гениални заложби и способности и с естествени прояви; причините, за да се раждат хилави, ненормални деца и такива с престъпни наклонности и противоестествени прояви.
към текста >>

И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот.
Така например, ако едно дете е заченато в момент, когато майката и бащата не са имали помежду си силна обич, чиято трайност да е продължавала през всичкото време на зародишното му развитие, както и през време на ранното му детство, то това дете няма да има необходимите жизнени сили за здравето си, поради което често ще боледува и животът му ще е кратък. Ако едно дете бъде заченато в момент, когато двамата са или само единият от родителите му е бил в пияно състояние или страдащ от някакви наследствени или придобити през живота си болести, то неминуемо това дете ще има наклонности към пиянство и ще носи болестите и предразположения към заболяване от същите болести, от които са страдали родителите му. Особено голямо и решаващо влияние върху живота и съдбата на човека оказват силата и трайността на хармоничните или дисхармонични психически, физиологически и физически състояния, както и естественик или противоестествени мисли, чувства, стремежи и постъпки на майката през времето на зародишното му развитие и в периода на ранното му детство. Така напр., ако през това време майката не се храни с необходимата храна, не разполага с хубава и удобна обстановка и няма благоприятна среда от хора, а е подложена на неблагоприятни психически, физиологически и физически влияния, които спомагат за появяването на дисхармоничните състояния като: меланхолия, песимизъм, страх, ревност, завист. злоба, алчност, лакомия, гняв или си послужи с лъжа, насилие, жестокост и несправедливост, или се породят в нея желания за разпуснат живот, за кражба, за пиянство, за отмъщение, за убийство и всевъзможни други порочни мисли, желания и постъпки, то нейното дете ще унаследи всички тези порочни склонности и болезнени състояния, които са се появили в нея и ще ги проявява от своя страна при разни случаи в живота си. И нека да се знае, че всички унаследени болести и противоестествени склонности, мисли, чувства, стремежи и прояви в човека почти с никакви средства — лекувания, поправителни институти, наказания, огорчения и възпитание — не могат да се отстранят напълно и да се насочи човека в пътя на доброто и разумния живот. Хора, които са родени при гореспоменатите условия, целият им живот бива редица от нещастия и неуспехи, а дейността им е само немислици и пакости, както за околната сряда, така и за самите тях. Това са елементи, които постоянно разрушават живота си и живота на обществото със своите противоестествени, порочни чувства и желания, изопачени мисли, схващания, разбирания и прояви. Това са носители и разпространители на зарази и разрушителни сили, които причиняват бързо израждане и загиване на цели народи. Г-н Дънов казва, че една жена може да стане в истинската смисъл на думата майка и да роди здраво, силно и даровито поколение, което правилно да се развива и да разбира силите и законите на природата и съобразно тях да устройва живота си, само тогава, когато тя има високо умствено развитие, възвишен морал и широка култура. Особено през времето, когато е в бременно състояние, животът й трябва да бъде идеално чист, високо художествен и богат с високи идеи и възвишени копнежи.
към текста >>

По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него.
Всяко учение, което не почива на опита, е отживяло време то си и е една спънка за прогреса на човека. Девиза на новата епоха е — чрез опита, към познанието на Истината. И този опит всеки трябва да го направи за себе си. Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие. Това са два момента в творческия процес на Битието, в които човек се учи и развива. Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Този момент хората го схващат и определят по различни начини. Вторият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилие да придаде нещо към работата на Бога.
към текста >>

Сега казват, че знанието се добива по еволюционен път.
Но съвременните християни мислят, че и без учение могат да минат. Да, и без учение могат да минат, но какво ще бъде тяхното положение? И вола минава без учение, но той си знае какво му е. И мога да ви наведа стотици същества, в които няма стремеж към учение, и които с хиляди години само ядат и пият, и които нямат никаква наука и религия, никакво понятие за Бога, които от нищо не се интересуват, но които също така и почти не се развиват, почти са в застой — или се развиват много бавно. За мен природата е една жива книга, и всички живи същества са форми, етапи на знанието. Сега казват, че знанието се добива по еволюционен път. Това е право, но е много общо казано. Еволюцията нищо не е създала. Еволюцията е само един процес в Битието, който не създава нещата, а само хроникира онова, което разумното Начало е създало. В този смисъл еволюцията е разумното, което работи в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи божествен план, на онзи велик план, който съществува в света.
към текста >>

които действат в нас, и как да се справим с онези наследствени тенденции на хилядите поколения, които по някой път ни отклоняват от правия път.
А религиозните хора мислят, че като отидат на небето, там ще ги научат. Не, ако тук сте учени, и там ще бъдете учени; ако тук сте невежи, и там ще бъдете такива. Затова всички трябва да се заемете да проечавате великата наука, върху която се гради живота. Защото човек без знание е като вързан, и нищо не може да направи, въпреки най-добрите си намерения. Знанието ни е потребно, за да знаем как да оперираме със силите. които действат в нас, и как да се справим с онези наследствени тенденции на хилядите поколения, които по някой път ни отклоняват от правия път. Сегашните учени придават много голямо значение ни наследствеността. Но според мен, тя не е един първичен, но е един вторичен фактор в прогреса на човека. В света има два мощни фактора, които играят важна роля в развоя на човека. Те са човешкия ум или човешката мисъл, и човешкото сърце или човешките чувства. По важни фактори от тях нема.
към текста >>

Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали.
Такъв човек нема нужда от барометри или други уреди за познаване на времето. Той сам със своето тяло, е най добрия такъв уред. И хубаво е, човек да познава всички ония промени, които стават в природата, за да се съобразява с тях, защото те имат отношение и към нашия живот. Между другите си занятия, аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Съвременните барометри и хидрометри, с които учените, метеоролози, си служат днес — дават наполовина верни данни. Някой път гледате че барометърът спада, което показва че трябва да вали, а при това не вали, а понякога спадането е по-малко, а вали. Но ако в същото време се обърнем към хидрометъра, който ни показва количеството на влагата в атмосферата, ще видим, че в първия случай, той показва че има малко влага, следователно нема да вали; а във втория случай показва. че има много влага, което показва, че ще вали, Така че като съединим показанията на барометъра с тези на хидрометъра, тогаз показанията за промените на времето ще бъдат верни. Това са инструменти, обаче в техните показания може да има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията на природата, както и движенията на ветровете и тяхната посока. Има две течения в природата — магнетическо и електрическо.
към текста >>

Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни.
Затова трябва да разбирате добре този закон и да го спазвате в живота си. Ако един син или дъщеря живеят лош, разпуснат живот, това ще се отрази върху живота на родителите. И обратното е вярно, че ако те живеят добър и разумен живот, й то ще се отрази върху живота на родителите. Също така и добрия или лош живот на родителите ще се отрази върху живота на децата. Тези закони се отнасят не само до семейството, но и до всички общества и сдружения. Затова казвам; всички хора, които вървят в пътя на новото учение, трябва да имат най-светлите и научни възгледи, обосновани на факти и данни, а не да са тъй произволни. Не е достатъчно да кажем, че така е казал еди кой си авторитет, че така а казал Христос. Много работи е казал Христос, които още никой не ги знае. Христос а говорил за онзи велик и възвишен живот, който не може да се опише. Той трябва да се преживее, да се опита, за да се разбере. И любовта и знанието не могат да се опишат.
към текста >>

Тя не може да премахне всичко из един път, но малко по-малко ще ги премахне.
която не подкрепя живота не е Любов. Любовта, която не подкрепя добрите връзки, не е любов. Любовта, която не може да ни цери от нашите тъги и скърби, не е Любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е Любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко из един път, но малко по-малко ще ги премахне. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Някои са я опитали. И когато опитате по-този начин Любовта, ще почнете да се развързвате от известни връзки от миналото, и ще влезете в царството на свободата. И тогаз каквото развържете във вашия ум, ще бъде развързано и вашето сърце; и какаото развържете във вашето сърце, ще бъде развързано и във вашия ум. И когато се развържете по този начин, ще дойдете до правилното разбиране и приложение на двата велики закона, които регулират нашия живот — закона за Любовта към Бога и закона за Любовта към ближния.
към текста >>

Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
Освен тези два закона, за които говорихме, има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята.
към текста >>

Сега всички се стремите към пътя на съвършенството.
За третия закон не може да се говори — той е закон на съвършенството. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята. По беседа от Учителя, държана на 14 юли 1935 г.
към текста >>

Този път може да се постигне, когато бъдете развързани.
Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Най първо човек трябва да научи закона към Бога и закона към своя ближен. И тогаз ще почне да изучава закона на съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви. Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани. Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята. По беседа от Учителя, държана на 14 юли 1935 г. „ Развързано ще бъде на небето“, Неделна беседа , София
към текста >>

11. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин.
Всеки ден, всеки час сме пред нови неизвестности. Трудно би могло да се предскаже с положителност какво именно ще бъде след месец или година. Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия.
към текста >>

Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи.
Човечеството е пред едно голямо изпитание. То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава.
към текста >>

Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта.
То тръпне пред неизвестността. Спира се човек, вперва поглед в далечината, като че иска да проникне в бъдещето, да получи откровение за събитията, които идват, но напразно. Напразно търсим други пътища, други разрешения на въпросите, защото всички въпроси могат да се разрешат само по един правилен начин. Има само едно правилно разрешение. Този път е пътя на братското сътрудничество между всички хоро, между всички народи. Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава. Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път.
към текста >>

Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път.
Този път е пътя на взаимните отстъпки; а отстъпки може да имаме само при Любовта. Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава. Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път. пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре.
към текста >>

пътя на любовта и жертвате.
Отстъпки има и пред силата, но те са по принуждение а не от съзнанието за ползата от тях. Любовта е единствената мощна сила, която разрешава най-правилно всички противоречия. Любовта е оная сила, която в граници неможем до затворим, във вериги не можем де оковем. Любовта, е която освобождава. Преди 2000 год.. Христос ни посочи този път. пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре. Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб.
към текста >>

Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб.
пътя на любовта и жертвате. Остава едно: да го следваме. Днес ние каним всички човеци-братя да чуват тоя глас и да изпълнят повеленията му, до като е още време, до като още не е късно. Ние знаем, че в света нищо не е произволно; че всичко, което става си има своите и близки и далечни причини, но ние вярваме, че ако човек навреме съзнае и отбегне една грешка, едно падение. за него ще е по-добре. Защото всички грешки, който отделния човек или целокупното човечество допусне в живота си, са едно отклонение от правия път, и още, те са един товар, които ще се стовари пак на неговия гръб. Защото над всичко има едно око. което наблюдава и една Воля, която има да се изпълни. Всяко препятствие на плана на тази вечна Воля ще даде за резултат закъсняване на благата, които има да дойдат, ако не вървим в хармония с тая Воля. Това, което сега става, е за добро, но не считаме, че няма по-добро. Живота може да се устрои съзнателно и разумно, и колкото по-скоро, толкова по-добре.
към текста >>

Разумните хора знаят, че пътя на Христа е път на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях.
Нужни са хора, които не само да знаят, не само да съзнават, че гладния трябва да се нахрани, но и да му дадат хляб, за да обнови силите си. Работници са нужни със здрави разбирания, с бодър дух, със силна воля за работа в полето не доброто, в полето на обновлението. Новите хора злото не ги увлича, и доброто не ги заслепява. Те не заспива и над успехите, а пред неуспехите не скланят глава. Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината. Разумните хора знаят, че пътя на Христа е път на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях. Разумните хора знаят, че така е а живота: тези, които работят не за своето благо, биват осмивани и гонени, а после признати и оценени. Сега. на работа. Нивата ни чака няма време за губене Нека престанем да търсим признателност. Нека престанем да се храним с блянове и мечти, а да почнем работа кой каквото може. Нека всеки впрегне силите на своя ум, силите на свето сърце и силата на своята воля и да заработи за успеха на това велико и свято дело.
към текста >>

В миналото, когато човечеството в било в своя инволюционен процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и пътищата и методите за живота и развитието.
О мой живот, о глуха тъжна есен! Аз зная, то е вън защото духат ветрове И зима иде, — но краят туй не е\ И пат ще дойде пролет, На слънцето лъчите отново ще пробудят Във всичко скрития, замрял живот, И пак във мен ще дойдеш Вечна пролет, И мен за нов живот отново ще пробудиш. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО (продължение от брой 134) II Друго едно Положение, което трябва да се има предвид при разглеждането на въпроса за ролята на окултната школа в човешкото развитие е и самия факт за онзи момент, в който се не мира човечеството в дадена епоха. Човечеството е в непрекъснато развитие и във всяка епоха са необходими различни методи за това развитие. А самото развитие е процес на разкриване на онзи велик план на Битието, но преди всичко трябва да се разбират фазите и законите на това развитие. В миналото, когато човечеството в било в своя инволюционен процес, тогаз отношението между духът, душата, умът сърцето и волята са се различавали от отношенията, които имат сега, а също така било е друго и отношението но човека като целокупност към Битието, следователно, други са били и пътищата и методите за живота и развитието. В процеса на инволюцията, когато човек е слизал от висшите полета на Битието в гъстата материя, природата постепенно е създавала и приготовлявала органите, чрез които да може до се прояви човека, като го е свързвала с ред сили, чрез които той да може до действа. И всеки един орган, всяка една форма е била един ключ, за привеждане в действие на една енергия. В този инволюционен процес на пръв план стоят човешката душа и човешкото сърце, а духът и умът, понеже нямали още подходящи органи, чрез които да се проявят, направлявали тъй да се каже този процес отвън. И затова и всичките онези методи, които са дадени в течение не този процес, имат за обект преди всичко сърцето и душата. И методите са давани с оглед да могат да се регулират тези енергия, за да могат да се развиват правилно органите, чрез които човек да може да се прояви все по-пълно.
към текста >>

От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път.
Така че, методите, които се дават в дадена епоха, на са произволни, а са в зависимост от целта, за която са предназначени; защото човечеството винаги се е развивало под вещото ръководство на Бялото Братство, глава на което е Христос. В течение на този инволюционен процес се създават, казах, органите на човека, и всеки следващ момент човек е можел все по-пълно и по-пълно да се прояви. Най-голямата придобивка в течение на този процес е създаването на човешкия мозък; като седалище на ума и като синтез на всички придобивки на човека. Със създаването на мозъка, умът има вече орган, чрез който може да се прояви на полето, в което действа съзнанието. От този момент вече съотношението на силите в човека се променя; умът постепенно поема ръководството на човешкия живот. От този момент се поема възходящия път на човешкото развитие или тъй наречения еволюционен път. Учителят казва: „умът на човека е даден. за да го спаси от онова състояние, в което е изпаднал.“ Как и защо е изпаднал човек в това състояние, това е друг въпрос. До като в процеса на инволюцията природата създава органите, чрез които човек да се прояви, еволюционния процес се отличава с това, че човек трябва да завладее и да стане господар на органите и силите, които действат чрез тях и по такъв начин да стане един служител и съработник на природете, която го е родила и отгледала. Ако проследим биологичното развитие на формите, ще забележим следния факт — че у нисшите животни липсва даже и елементарно съзнание. Следователно, всичките техни функции се направляват от подсъзнанието.
към текста >>

По закона на свободата, човек има избор, сам избира пътя, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност.
Следователно, в течение на еволюционния процес човек трябва до завладее тези сили и органи, които природата му е дела, а те са локализирани в мозъка. Затова, човек трябва да стане господар на мозъка си и на онези мощни динамически сили, които действат в него и направляват живота на целия му организъм. Тук. на тази именно база се явява различие в окултните школи. В миналото, когато човешкият ум още не беше се проявил, центъра на човешката дейност се намираше в сърцето — симпатичната нервна система, която се намира в стомаха. И понеже в течение на този период, човешкото самосъзнание, воля и разумност, които трябва да ръководят човека, не са още развити, то развитието на човека се направлява от други същества. По закона на свободата, човек има избор, сам избира пътя, в който да върви — а вследствие на тази свобода и на недоразвитостта на неговата разумност. и вследствие на дейността на първия принцип, който действа в неговия организъм и сърце, той попада под влиянието на тъй наречените тъмни сили. И Учителя казва, че падението но човека не е в неговия ум, а в неговото сърце. И всички религии са дадени на човечеството от Бялото Братство, за да възпитат човешкото сърце, т. е. да избавят сърцето от пленничеството на тъмните сили. На друг език казано — силите на сърце то действат в една много гъста среда и вследствие на това срещат Много голямо съпротивление, поради което са неорганизирани и хаотични и нямат правилна посока на движение.
към текста >>

Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството.
За да ги застави да мислят; и когато почнат да мислят, ще се пробуди в тях съзнанието, да прегледат живота си, и ще видят, че като живеят по подтиците на сърцето, живота им винаги ще бъде такъв — борби, несрети, тежести. Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството. А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството. (следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята.
към текста >>

А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството.
Този обзор на съзнанието върху живота се нарича опитност. Но само когато човек мисли, той може да се ползва от горчивата опитност на сърцето Затова Учителя постоянно говори, че човек трябва да се учи да мисли. Всеки ден ученика трябва да се спира и да размишлява. Защото само когато мисли, той тонира, хармонизира енергиите си. Така че всеки, който се придържа за древната традиция и методи и иска да води съвременното човечество в този път, той е на едно погрешно становище, и не работи за напредъка на човечеството, но за спъване на човечеството. А има днес окултни школи, които нямайки пряка връзка с ръководителите на човешкото развитие, и не познавайки законите и пътищата на това развитие, подържат древните традиции и искат да приложат методите на миналото, при днешния стадии на развитие, и в следствие на това осакатяват човечеството. (следва) В. Пашов Словото на Учителя Основи на новото светоразбиране Съществува един спор в света между хората върху въпроса: Духът, разумното ли е първично или материята? Това е един научен въпрос, който иска обстойно разглеждане, за да се изясни правилно, защото тъй както днес се разглежда, никога няма да се разреши. Защото и едните, които говорят за духа, и другите, които говорят за материята, нямат ясна представа за духа и материята. В херметичната философия този въпрос е разрешен в смисъл, че духът и материята са само две страни на единната Реалност, която се проявява в Битието.
към текста >>

Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа.
Духът и материята, това са два полюса на един и същ процес. Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа. И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам.
към текста >>

И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност.
Според розенкройцерската философия материята, това са спящи духове. Но каквото и да е отношението между духът и материята, факт е, че това са два елемента, които обуславят проявеното Битие. Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа. И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме.
към текста >>

Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието.
Материята, това е обективната, външната страна на Битието, а духът, това е силата, разумното начало, което прониква и организира материята и внася живота в нея. В проявения свят духът и материята не можем да ги намерим поотделно, понеже както казах, те са две страни на единната Реалност. Съвременната наука върви по пътя на обективното изследване, тя започва с видимото, обективното, близкото, започва от най-грубите проявления на материята и отива към познанието на живота и на духа. И това е правия път за човечеството, което е в процес на развитие и сега едва излиза от фазата на детството и в него се ражда стремеж към познанието на заобикалящата го действителност. Начинаещите в познанието, трябва да започнат от обективното, близкото и да отидат към света на духа - към вътрешния свят. Светът не може да се разбере вътрешно докато не се разбере външно, защото това са последователни фази в пътя на познанието. Защото обективният свят е един краен резултат на една усилена вътрешна деятелност на милиарди години. Какви са били условията на тази деятелност е един обширен и дълбок въпрос, който няма сега да разглеждам. Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл.
към текста >>

Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление.
Защо и за какво е създаден светът, ние положително не знаем, ние предполагаме на основание на известни данни, които имаме. Въпросът защо е създаден светът е един дълбок философски въпрос и изисква един гениален ум, за да се разреши. А както казах, човечеството едва е излязло от фазата на своето първо детство и е във фазата на своето юношество, а децата не са способни за дълбока и отвлечена мисъл. На тях трябва да се говори образно. Но образното говорене е символично и трябва да се разбира езикът на символите, за да се схване какво се крие зад тях. Целият обективен свят, цялата Природа е една грамадна книга, изпълнена с образи и символи, които трябва да разгадаем, да прочетем, за да разберем пътищата и законите на нашия живот и на нашата мисъл, за да разберем реалността на нейното проявление. В този смисъл, Природата е едно велико училище. И самият човек представлява един предмет за проучване в това училище. Не можете да разберете света, ако не разберете себе си, ако не разберете човека. Ако аз бих желал да изучавам устройството на Вселената и частно на нашата слънчева система, щях да изуча човешкото око и по него да открия строежа на слънчевата система и законите, които функционират в нея. Защото, както е създадено човешкото око, тъй е създадена и слънчевата система.
към текста >>

Човек е изминал един път от 1800г.
При кокошката краката са перпендикулярни на гръбначния стълб, докато при човека те са успоредни на гръбначния стълб. Как е станала тази промяна? Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред.
към текста >>

Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е.
Това е един дълъг органически процес. Ако разгледаме лицето на кокошката и на човека, има огромна разлика. На кокошката й трябват милиони години, докато достигне до това място, където е човек. Човек е изминал един път от 1800г. За да извърви един градус се изискват 25 000 години. Като умножите 1800 х 25 000, ще получите годините, които са били необходими на човека, за да измине пътя от 1800, т.е. да стане от животно човек (1800 х 25 000 = 4 500 000) и лицето му да дойде отпред. Това са данни на окултната наука, които вие може да приемете или да отхвърлите, докато дойдете до положение сами да ги проверите. Вие не можете да си представите как човешкото лице е минало отзад напред. Ще ви представя още един факт - задните крака на коня (и въобще млекопитаещите) по устройството приличат на ръцете на човека, а предните им крака приличат на краката на човека. Как е станало това разместване?
към текста >>

Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение.
Тази е идеята за онзи жив Бог, който няма нищо общо с идолите и боговете на хората. Той прониква цялото Битие - въздуха, водата, светлината, земята - и когато ядем хляба, когато пием водата, когато възприемаме светлината и когато дишаме въздуха, ние сме в общение с този велик живот. Когато хората дойдат до това съзнание, да слушат гласа на този Бог в себе си, те ще разберат, че всички са братя и интересите им са общи. Тогава те ще започнат да ценят и живота на най-дребните животинки и растения като прояви на този Велик Живот. Тогава човек ще обича и помага на всички, които имат нужда от него и няма за какво да го мразят. Защото, за да ви мразят хората, трябва да сте камък на техния път, а щом им помагате, ще изчезне повода за омразата.| Хората сега не са щастливи, понеже се стремят да направят само един човек щастлив, а се отнасят с презрение не само към растенията и животните, но и към по-голямата част от човечеството, като само една малка част считат за достойни за внимание и уважение. Тези хора поддържат, че има Бог и искат Той да ги слуша и уважава, а те не зачитат това, което Той е създал. Какво верую е това? Ако всичко е създадено от Бога, какво има да го презираме? Всяко нещо, което е създадено от Бога, е разумно. От това гледище нещата не се ценят по тяхната големина, но се ценят като израз на Великата Разумност.
към текста >>

Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение.
Човек не може да постигне нищо в материалния свят, ако не е добър. Затова човек винаги трябва да поддържа добрата мисъл. А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност.
към текста >>

Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път.
А щом се прекъсне добрата мисъл, идват нещастията в живота. Това ми е показала моята опитност. Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях.
към текста >>

Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне.
Аз не ви карам да вярвате в това, понеже моята опитност не може да бъде и ваша опитност. Вие по собствен път, чрез лична опитност трябва да дойдете до това положение. Чрез добрата мисъл ние влизаме във връзка с един разумен свят, който обуславя и ръководи нашето развитие на Земята. Ако ние сме в съгласие с този напреднал свят, тогава съществата, които живеят в него и които са същества на светлината и любовта и в техните души, умове и сърца няма никаква злоба, като те видят болен и или нещо закъсал, ще ти внушат една светла мисъл, която ще те насочи в правия път. Аз не говоря за духовете, но говоря за същества, които са завършили своето развитие, имат знание и сила и могат да вземат каквато искат форма на Земята. Някой път такова едно същество ще ви се яви като някой учен професор или под ред други форми и като се отдалечи от вас ще изчезне. Много хора са имали тази опитност. Аз ги наричам гениите на човечеството и те са, които създават всички културни ценности. И всеки човек, всеки дом, общество и народ трябва да имат връзка с тях. И ако хората ги слушаха, биха се освободили лесно от несгодите на живота. Но понеже те пазят свободата на хората, не се налагат, затова хората страдат.
към текста >>

Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот.
Ако пръстите са заострени, а главата е добре устроена, това е спасително положение. Три неща са необходими на човека, за да излезе от областта на противоречията: трябва да обича доброто; трябва да обича знанието; трябва да обича свободата. Човек трябва да обича в света. Под обич разбирам където и да си, да намериш един предмет да го обичаш - човек, животно, растение, извор и като ги видиш, изпрати им по една хубава мисъл. Това нищо няма да ви струва. Като живее по този начин, като праща навсякъде добри мисли и вижда на всичко добрата страна, той ще се свърже с великите разумни същества в Космоса, които ще му разкрият великото знание, а то ще му посочи всички пътища и методи на разумния живот. Тъй както земеделецът, за да има резултат, трябва да знае кога да сее, трябва да знае как да сее и трябва да познава естеството на почвата, в която сее. Същото е и в живота на човека. Преди всичко има определено време, когато трябва да бъде заченат човек, за да могат да потекат в него жизнените сокове и да даде плод в живота си. А сега хората се зачеват безразборно и оттам целият им живот е безразборен и безплоден. За да се роди един талант, гений или светия си има точно определено време, когато трябва да бъде заченат.
към текста >>

Това е път за реализиране на човешкото щастие.
Само така човек ще има постижения в живота си. Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата. Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата. Това е път за реализиране на човешкото щастие. Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре.
към текста >>

Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява.
Следователно, онзи който иска да бъде ученик на Христа, да бъде ученик на великата окултна школа, трябва да обича живота, трябва да обича учението и трябва да обича свободата. Такъв човек дори да заема най-ниското положение, той ще се повдигне. Това, което може да ви повдигне е Любовта, учението и свободата. Любовта, чрез която може да се прояви живота; Мъдростта, чрез която може да се прояви знанието и Истината, в която да се прояви свободата. Това е път за реализиране на човешкото щастие. Затова, който иска да влезе в пътя на щастието, трябва да напусне старото верую, от което иде злобата и да влезе в новото верую на Любовта, в което човек ще гледа на човека като на брат, в когото Бог се проявява. Това е новата идея, която сега се подема в света. По беседа от Учителя, държана на 22 септември 1935 г. СКРИТАТА СТРАНА НА ЖИВОТА Разказът на лорд Бругам Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция), ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползвам от една топла баня преди да вляза вътре. И тук се случи нещо съвсем странно — толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало: След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-близкия ми приятел, да продължим образованието си в университета ... Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашета собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относително живота после смъртта. Г.
към текста >>

Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа.
Не бях ли вече облечен в дрехи от чист бял лен? Вярно е, че те не бяxa украсени със злато; но те не бяха обшити и с черно, както тези на по-младите жреци. Те бяха съвършено бели, горд от това, което аз считах един вид отличие, аз се стараех да поддържам смелостта си, чезнеща при тая мисъл. Миризмата на тамяна стана тъй силна, че аз чувствах главата ми се замайва. Не бях свикнал на парфюмите, които жреците пръскаха с такава щедрост. Изведнъж, без нито една дума, без да бъде предупреден нито с един знак, светлината угасна и аз се намерих за втори път в тъмнината, заобиколен от странна, мълчалива тълпа. Опитах се да събере мислите си и да разбера къде се намирам. Спомних си, че по-голямата част от тълпата жреци бе зад мене, но че, пред мене, жреците се бяxa наредили така, че макар техния вътрешен кръг да ме отделяше още от другите жреци, в момента, когато светлината беше угасена, никой не се намираше между мене и дъговидната врата, пред която бях седнал. Бях разтревожен и смазан. Аз се сгуших на моя стол, с намерение да бъда смел, ако стане нужда, но в същото време, решен да бъда мълчалив и спокоен, доколкото това е възможно. Колко се страхувах от спокойните фигури на тези големи жреци, за които знаех, че стоят прави, неподвижни зад мене.
към текста >>

Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма.
Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание. Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма. (следва) В пиперките има най-много витамини Изследванията на земеделската опитна станция в Ню-Йорк. Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло. Ще се спрем специално на витамина С Той се съдържа в по-голямо или по малко количество в пресните зеленчуци и някои плодове. За богати с такъв витамин се сочеха до сега портокалите и доматите. Изследванията, направени в последно време в земеделската опитна станция в Ню-Йорк, обаче, показаха, че има други зеленчуци много по-богати на витамини и много по-достъпни за консуматора.
към текста >>

12. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— един безграничен еволюционен процес, — един процес на непрестанно творчество на все по-нови и по съвършени форми и прояви но живота, в който процес всяко нещо във вселената непрестанно се изменя и расте, усъвършенства се, като с това се променят, по сила и по характер, неговите влияния върху всичко заобикаляше го, то от това следва, че в този непрестанен еволюционен процес на живота не може до съществуват два абсолютно еднакви момента, в които всички външни и вътрешни условия.
И понеже мястото, позицията, което заемат всички, пръснати в безграничния простор на Всемира, тела, постоянно се мени, с това се изменя и силата и характера на отделните влияния, които получава в даден момент един индивид, или съвкупност от индивиди. Едни влияния отслабват за сметка на други, които се засилват. Това, което вчера едва се е чувствало, внезапно почва да упражнява мощно влияние върху нас. Това, което преди ни е влияло по един начин, сега започва да ни влияе по друг начин. От друга страна, понеже вечното движение във Вселената не е, както някои си го представляват, вечно преповтаряне на едни и същи неща — сляпо, механическо движение по един неизменен, омагьосан кръг - а е в същност кръгово движение по една нагорна спирала т. е. — един безграничен еволюционен процес, — един процес на непрестанно творчество на все по-нови и по съвършени форми и прояви но живота, в който процес всяко нещо във вселената непрестанно се изменя и расте, усъвършенства се, като с това се променят, по сила и по характер, неговите влияния върху всичко заобикаляше го, то от това следва, че в този непрестанен еволюционен процес на живота не може до съществуват два абсолютно еднакви момента, в които всички външни и вътрешни условия. отношения и влияния да бъдат напълно тъждествени. Ето защо, годината, която ние сега посрещаме е наистина, а не само по име, нова. Тя наистина ни носи нови условия, нови съчетания на близки и далечни, космични влияния, нови възможности да се проявим външно и вътрешно, физически и духовно. Тя е наистина неповторима. И тъкмо от нас зависи как, по какъв начин и за какво ще използваме тези нови условия, които Вселената, Вечността ни да-ват.
към текста >>

Посрещаме те с мълчалива радост, Дори да носиш скърби и страдания, Ний знаем, че през тях извива пътя Към грейналата в Бога младост. S.
С. Калименов Към Новата година Трептят на прага твойте първи стъпки, Очакваме те ние пак с надежди, Че може би ще сториш да разцъфнат В сърцата ни цветята — още пъпки. При нас загърната ти идеш в тайна. Не знаем ний какъв ли дар ни носиш, Не криеш ли това, което просиш? Че благостта. на Бога е безкрайна! Посрещаме те с мълчалива радост, Дори да носиш скърби и страдания, Ний знаем, че през тях извива пътя Към грейналата в Бога младост. S. ДА ДАВАМЕ! Ако давахме излишъкът си, а не необходимото, то оскъдицата и недоимъка отдавна не щяха да съществуват за никого. Тези, които имат излишък, са повече от тия, на които истински не им достига необходимото и затова при едно освобождение от излишъка, би се постигнало сравнително задоволство за всички. Ние, хората, сме твърде прилепени за земните си неща и затова ни е много мъчно понякога да се разделим с тях — да ги дадем на други, макар и да не се ползваме от тях. Ний скъпим даже и това, което само ни навява някой скъп спомен, а не скъпим живия човек, който би се запазил, да кажем от студа, ако му дадем тая излишна дреха, която ни навява тоя спомен.
към текста >>

Количеството на сока трябва да бъде около 100 грама, разредено с много вода, три пъти на ден, или всичко около 300 грама сок.
За да се постигне това отлично прочистване на кръвта, трябва да се почне с подготовка, чрез която тялото да посрещне по леко промяната. Крайно необходимо е да се избегне внезапното преминаване от редовното хранене към късото гладуване. Когато ще се подложим на късо гладуване, трябва да бъде намалено количеството на храната, както и броят на яденетата през деня, докато най-после, към края на третия ден, на трапезата се виждат само мляко, плодове и зеленчуци. Четвъртият ден трябва да завърши само с плодове — пресни или сушени — като ябълки, круши, сливи, грозде, портокали, сухо грозде, смокини и пр. Сега вече сме готови за 2—3 дневно гладуване, през което време трябва да вземаме само плодни сокове: ябълков, гроздов; портокалов или доматов, в зависимости от сезона. Количеството на сока трябва да бъде около 100 грама, разредено с много вода, три пъти на ден, или всичко около 300 грама сок. Пречистването може да става само с един вид сок, или с 2—3, пак в зависимост от сезона, за разнообразие. Например, сутрин ябълков сок, на обед доматен и вечер — гроздов. По тоя начин се избягна еднообразието. В течение на едно такова късо гладуване, мнозина имат главоболие, изриви по кожата, облажен език. замайване, горчив вкус в устата и други подобни неприятности.
към текста >>

Но съвременните хора, които не познават истинските причини на противоречията, създават си ред хипотези, с които по някой път обясняват нещата така, както не са, и поради това се натъкват на още по-големи противоречия.
Словото на Учителя Противоречията в живота и изхода от тях В съвременния живот съществуват ред противоречия, които хората не могат да си изяснят и не могат да обяснят техния произход. Съвременната наука едва сега започва да проучена как са се създали противоречията. Но в своите обяснения на противоречията тя е още в началото си, следствие на което и методите, които ни препоръчва за справяне с противоречията, не са всякога ефикасни и целесъобразни. Хиляди са противоречията, които смущават живота на човека — болести, загуби, фалити, разногласия, кризи, сиромашия и пр. — Това са плевели, които са влезли в живота отвън, но които не са в природата на самия живот и трябва да се намери най-целесъобразния метод за справяне с тях. Но съвременните хора, които не познават истинските причини на противоречията, създават си ред хипотези, с които по някой път обясняват нещата така, както не са, и поради това се натъкват на още по-големи противоречия. За да си изясним проблема за противоречията в живота, трябва преди всичко да познаваме човека, и да правим различие между първичния човек — разумното начало — и вторичните присадки, които днес вземат предно място в живота на човека. Човек има много дарби в себе си, които не е развил, и вследствие на това се натъква на ред противоречия. Вследствие на недоразвитостта на дарбите в човека, той търси щастието си там, където го няма — в еднообразния живот, а природата обича разнообразието. Няма две същества в света, които природата да е надарила еднакво. Тя е надарила всички различно.
към текста >>

И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората.
Тогава питомната ябълка ще се чуди, как именно израснаха върху нея тези диви клончета. Та и сегашните хора са присадки. Науката едва сега започва да изучава законите на наследствеността. Наследствеността е една присадка. Първичната природа на човека иде от първичната причина. И в своето пътуване едни са отишли напред, а други са останали назад, което вече обуславя различието в хората. Но има и вторични причини, които са спънали човека в неговата еволюция. Резултатите от тези вторични причини се предават по наследство. Когато, с течение на ред поколения, се предават по наследство отрицателни качества, които се усилват, раждат се престъпните типове, които, според Ломброзо, имат широка главо при ушите; обективния ум у тях е силно развит, а моралните чувства са слабо развити; те имат почти животински апетит. Има родени престъпници, а има и такива, които отпосле са станали престъпници, при лошите социални условия. У престъпниците се деформира черепа и на цялата мозъчна деятелност се дава крива насока.
към текста >>

Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение.
И самовъзпитанието на човека седи в това, да почне да контролира и трансформира енергиите. Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами. Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата, и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни.
към текста >>

Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната.
Затова има много методи — психически, органически и механически — с които човек може да си въздейства благотворно. Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами. Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата, и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни. Само по този начин ще се освободите от плевелите, негативните състояния в живота си, и ще усилите положителните си черти и състояния.
към текста >>

Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне.
Всички тези методи, за които говоря, са обосновани върху едно дълбоко познаване на човека и енергиите, с които си служи. Енергиите в своето проявление са поляризирани. И от правилното разпределение на енергиите в мозъка, и от там и в тялото, се обуславя нормалния живот на човека. Винаги, когато става натрупване на енергията в някоя част на мозъка в тялото, се създават анормални и болезнени състояния, конто ако искаме да отстраним, трябва да трансформираме енергията — да и дадем път, насока на движение. Едно просто на глед упражнение, например, но дълбоко научно и резултатно, е следното: с дланта на дясната ръка, ще прокарате по гърба на лявата ръка десетина пъти; с това става трансформиране на енергията; също и с лявата ръка върху дясната. Когато човек е нервен и възбуден, нека прекара дясната си ръка върху лявата десетина пъти и неразположението и нервността ще се премахне. Насъбралата се енергия ще се асимилира и вие ще имате едно здравословно състояние. Хората също така трябва да се научат да говорят на ръцете си, за да си въздействат сами. Всеки пръст поотделно със свързан с разумни същества в природата, и чрез него като с антена може да се свържете с тях и да ни бъдат полезни. Само по този начин ще се освободите от плевелите, негативните състояния в живота си, и ще усилите положителните си черти и състояния. Плевелите няма да ги корените, но като усилвате вашите положителни качества.
към текста >>

Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света.
И въпросът ще се разреши. Сега от всички ви се иска едно ново разбиране, една нова мисъл, една нова свобода. Всеки човек трябва да даде свобода на себе си. да даде свобода и на другите. И тогава всички да се молят за доброто и благото на своите ближни. Този е пътя по който ще стане новото въздигане в света. Из беседата „ Плевели“, държана от Учителя, на 17. XI. 1935 год. Мейбъл Колинз (14) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от бр. 144) Тя се изправи в цялата си дължина и простря ръцете си във въздуха, над главата си, и аз отново видях змиите. Те бяха подвижни и пълни с живот.Те не образуваха само облеклото й, но същевременно бяха и около главата й.
към текста >>

Това ми бе обещано, но обещанието не е изпълнено.“ „Защото на вас ви липсваше смелост и сила за да отговорите на неговото изпълнение.“ „Те вече не ми липсват“, отговори Агмад и за пръв път аз видях неговото лице да гори от страстно желание.
Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли? “ И аз повтарях нейните думи, без да съзнавам че правя това. до тогава, докато чувах ехото от моя собствен глас. „Не, отговори Агмад презрително, аз трябва да изляза из тези стени, да вляза между хората вън и да упражнявам волята си всред тях. Аз искам силата де мога да правя това. Това ми бе обещано, но обещанието не е изпълнено.“ „Защото на вас ви липсваше смелост и сила за да отговорите на неговото изпълнение.“ „Те вече не ми липсват“, отговори Агмад и за пръв път аз видях неговото лице да гори от страстно желание. „Тогава, произнеси фаталните думи“, каза тя. Лицето на Агмад се промени. Той остана в мълчание а течение па няколко секунди и фигурата му стана по-студена и повече подобна на камък, отколкото някоя скулптурна фигура. „Аз се отказвам от принадлежността си към човечеството“, каза той най-после, произнасяйки тези думи бавно, и така ясно, че изглеждаше че те като че ли се спират и увисват във въздуха. „Добре, каза тя, но вий не можете да бъдете сам.
към текста >>

Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него.
хиляди братя и ги тласка към човещина, към добра обхода, към братски живот. В Полша възниква силно духовно движение, водено от ясновидката Agni Pilchowa по стъпките на Христа. Християнството в това движение се прилага и допълва с окултните знания. Днес истинското християнство, неистина, можем да намерим само в окултните общества. То е далеч от неговите официални представители, които с гордост се кичат с това име. Братята в Полша се радват много, че са намерили истинския път, че има и други в близки и далечни страни, които вървят по него. Тя изпращат своите сърдечни поздрави и благопожелания на братята и сестрите в България и цял свят. За списанието Hejnal, техен орган, се превеждат беседи от Учителя на полски за да се печатат. Когато наближава пролет много кокичета цъфтят. Пролетната енергия събужда живот във всички кокичета. Настъпва пролет и за човечеството.
към текста >>

Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа.
Нека се радваме и с още по-голям жар заработим в себе си, да се калим и устоим на предстоящите ни изпитания и дочакаме красивия ден на Пролетта. Може би да падне сняг и затрупа кокичетата, но знайте, че той дълго няма да остане. Топлото, пролетно слънце ще го стопи и за цветята ще настъпи благоприятно време, ще дойдат добри условия. България. В гр. Варна братята работят добре и енергично. Освен редовните публични и школни събрания те се събират два пъти седмично да учат музика, разучават се песните, дадени от Учителя, на четири гласа. Пеят и свирят под диригентството на брате М. К. Пожелаваме през новата 1936 година да проявят по-голяма дейност, също така духовен подем и дейност да се събуди във всички кръжоци в страната. N. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Очите на човека излъчват електричество Американският физиолог Чарлз Рес печати в „Бюлетина на американското физиологическо дружество“ резултатите от своите издирвания в областта на човешкото електричество. Присъствието на потенциално електричество в тялото на човека отдавна вече не предизвиква съмнение: всеки биологически процес — свиване на мускул, биене на сърцето, обръщането на очната ябълка — се съпровожда с отделяне на електрическа енергия. Професор Рес е изучавал специално електричеството на очите и дошъл до забележителни изводи: оказало се, че човешкия поглед носи със себе си електрически заряд, действието на който може да бъде определено най-точно и даже измерено.
към текста >>

Книжнина Царският път на душата.
Това свидетелства, че „магнетизма на погледа“ не е еднакъв у всички хора. Тайната на звероукротителите Между другото, проф. Рес изследвал магнетическата сила на погледа у звероукротителите: във всички той намерил твърде висок потенциал електричество, с което, изглежда, се и обяснява тяхното влияние върху зверовете. Според мнението на учения, нещастните случаи в клетките на зверовете произлизат когато токът, който излиза из очите на укротителя, по някакви причини се прекратява. В тоя момент зверовете, които повече нищо не задържа, се хвърлят върху човека. Книжнина Царският път на душата. Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера (2300-2400 метра над морското равнище) през лятото на 1935 година. Стр. 338- Цена 30 лв. Както един голям планински извор постоянно блика и раздава чиста кристална вода, не една и съща, но винаги бистра и чиста, годна да утоли жаждата на всеки жадуващ, така и в „Царският път на душата“. Учителя дава изобилие храна и вода на гладуващите и жадуващи души за Словото на Истината. В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е.
към текста >>

Както един голям планински извор постоянно блика и раздава чиста кристална вода, не една и съща, но винаги бистра и чиста, годна да утоли жаждата на всеки жадуващ, така и в „Царският път на душата“.
Според мнението на учения, нещастните случаи в клетките на зверовете произлизат когато токът, който излиза из очите на укротителя, по някакви причини се прекратява. В тоя момент зверовете, които повече нищо не задържа, се хвърлят върху човека. Книжнина Царският път на душата. Беседи от Учителя, държани при 7-те рилски езера (2300-2400 метра над морското равнище) през лятото на 1935 година. Стр. 338- Цена 30 лв. Както един голям планински извор постоянно блика и раздава чиста кристална вода, не една и съща, но винаги бистра и чиста, годна да утоли жаждата на всеки жадуващ, така и в „Царският път на душата“. Учителя дава изобилие храна и вода на гладуващите и жадуващи души за Словото на Истината. В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си.
към текста >>

В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа.
В нея са дадени мисли, знания, цяла наука, за които човек трябва да размишлява дълбоко, да медитира дълго в неделни часове, т. е. в ранни и тихи часове, несмущаван от никого, когато от него са далеч всички земни грижи. Между него и мислите, които са давани в тая книга да не застане нищо материално, нито ниви нито стада, нито служби, нито градини и лозя. И наистина, ако искаме да разберем добре беседите, ние трябва да снемем нашите товари, да свалим раницата си. Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си. В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет.
към текста >>

„Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите!
Само тогава ще ги разберем и почувстваме благодатта в душата си. В „Царският път на душата“ се говори на следните теми: Радвайте се: Царският път на душата: Млад, възрастен, стар; Две естества; Божественият ръб; Ново раждане: Несъвместими неща; Пробни страдания; Ценността на нещата; Проява на Любовта; Сочни храни; Ще дойде отвътре; С человечески езици; Стари и нови разбирания; Всичко е за добро; Отворени книги и Кристализиране на човешката душа. Повече за тая книга няма да кажем. Ще цитираме няколко мисли, които сами говорят по добре и по-точно за книгата, отколкото кой и да е човек. „Съблюдавай четири неща в живота си: „Пази свободата да душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си! „Царският път на душата е добрата мисъл на духа“ „Радвай се по-вече на малкото, което расте и се увеличава, отколкото на голямото, което се смалява и изхабява“ „Който има Божествената светлина в сърцето си, той сам за себе си свети“ „Когато искате да забраните на някого да пуши, дайте му една по висока идея от обикновената.“ „В процеса на развитието си човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях“ „Да се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.“ „Трябва да учите! Животът е велико училище, велик университет. Като влизате в него трябва да учите“ „Не е християнин онзи, който само носи името на Христа. Християнин в пълния смисъл на думата може да се нарече синът Божий т. е. роденият от Духа.“
към текста >>

13. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има ли път?
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 168 - год. IX. Севлиево, 4 октомври 1936 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Илюзия и действителност – Пламен. Има ли път? Вечният идеал (стих.) – Дядо Благо Знание и невежество – Влад Пашов (продължение от бр. 167) Словото на Учителя. Пътят към великата победа (продължение от бр. 167) Шестото чувство наистина съществува Духовният живот в Полша – П. Г. П.
към текста >>

Пътят към великата победа (продължение от бр.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Илюзия и действителност – Пламен. Има ли път? Вечният идеал (стих.) – Дядо Благо Знание и невежество – Влад Пашов (продължение от бр. 167) Словото на Учителя. Пътят към великата победа (продължение от бр. 167) Шестото чувство наистина съществува Духовният живот в Полша – П. Г. П. Гроздето – Д-р Авр. Ив. Рапонски Кога да засаждаме овощни дръвчета Живот след смъртта Преглед Вести ИЛЮЗИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Когато се пробуди съзнанието ма хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си. У ч и т е л я Само когато работи за Бога, човек работи за себе си.
към текста >>

Който може да си пробие път с насилие и хитрост, той е прав, силен и успява в живота.
У ч и т е л я Само когато работи за Бога, човек работи за себе си. Тази мисъл е трудно достъпна за днешните хора. Но тя съдържа в себе си една велика истина. Истина, която ни води към освобождение. Днес хората са свикнали да мислят, че егоизмът и насилието са равносилни на правда, сила и успех. Който може да си пробие път с насилие и хитрост, той е прав, силен и успява в живота. Така изглежда за повърхностния поглед. Но ако се взрем по-дълбоко в живота, ние ще видим, че това, което насилието и егоизма достигат, то са само временни, илюзорни, несъществени блага, които, при това, често биват наново отнети от похитителя, преди той още да е успял да им се нарадва. Така е с отделните индивиди, така е и с народите. Някой човек успява с нечестни средства да натрупа голямо състояние. Не се минава много време, обаче, и, като че ли изневиделица, обстоятелствата се стичат така, че той изгубва всичко.
към текста >>

Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея.
Някой човек успява с нечестни средства да натрупа голямо състояние. Не се минава много време, обаче, и, като че ли изневиделица, обстоятелствата се стичат така, че той изгубва всичко. Някой народ е жаден за завоевания и се разширява за сметка на други, които той потиска. Не се минават много години, и събитията се стичат така, че той изгубва не само награбеното, но и своето. Има Върховна Правда в света, която регулира отношенията между народите и индивидите Нека не мислим, че грубата сила и хитростта са истинските условия за успех. Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея. И когато се уповаваме на нея, като същевременно действаме в хармония с нея и нямаме никакви задни цели, ние няма да се боим от нищо. Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда. Няма нищо опасно за този народ, който се повери на Бога и има за щит, за оръжие и упование Него. А да се поверим на Бога, това значи да се откажем от насилието. Да се поверим на Бога, това значи да съзнаем, че всички хора и всички народи са части от един жив организъм.
към текста >>

Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда.
Някой народ е жаден за завоевания и се разширява за сметка на други, които той потиска. Не се минават много години, и събитията се стичат така, че той изгубва не само награбеното, но и своето. Има Върховна Правда в света, която регулира отношенията между народите и индивидите Нека не мислим, че грубата сила и хитростта са истинските условия за успех. Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея. И когато се уповаваме на нея, като същевременно действаме в хармония с нея и нямаме никакви задни цели, ние няма да се боим от нищо. Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда. Няма нищо опасно за този народ, който се повери на Бога и има за щит, за оръжие и упование Него. А да се поверим на Бога, това значи да се откажем от насилието. Да се поверим на Бога, това значи да съзнаем, че всички хора и всички народи са части от един жив организъм. Да се поверим на Бога, това значи да работим за него — т. е. де работим за Цялото, да работим за всички.
към текста >>

Когато работим за Бога (разбрано в смисъл на работа за общото благо), по Неговите пътища и закони, Той бди над нас и ни дава всичко, от което се нуждаем.
Ние само си въобразяваме, че можем да надхитрим Бога. И когато Той ни дава временни, материални блага, към които ний бясно се стремим за сметка на другите, то ний жестоко се лъжем, че сме постигнали някакви съществени придобивки и че това, което държим в ръцете си, заслужава огромните усилия, употребени за него и може да балансира огромните загуби в нашия духовен живот, застоя в нашето духовно развитие, причинени от съсредоточаването ни върху външното. Вътрешният живот на човека, неговото духовно развитие и растене, неговите духовни придобивки, са ония реални, нетленни, съществени блага, към които преди всичко трябва да бъде отправен нашия поглед и за които всичко външно е само условия. А само когато работим за Бога, т. е. за цялото, за единството на живота, само когато нашата цел е общото благо, само тогава ний можем да имаме правилен и успешен духовен развой, а при това и външно, материално изобилие, истински осигурено, незаплашено от никакви опасности и превратности на съдбата. Когато работим за Бога (разбрано в смисъл на работа за общото благо), по Неговите пътища и закони, Той бди над нас и ни дава всичко, от което се нуждаем. В това се състои великата реалност, същината на живота. Всичко останало е илюзии, които времето безпощадно убива. Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма. Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо. Защото частта не може да се откъсне от цялото.
към текста >>

Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма.
А само когато работим за Бога, т. е. за цялото, за единството на живота, само когато нашата цел е общото благо, само тогава ний можем да имаме правилен и успешен духовен развой, а при това и външно, материално изобилие, истински осигурено, незаплашено от никакви опасности и превратности на съдбата. Когато работим за Бога (разбрано в смисъл на работа за общото благо), по Неговите пътища и закони, Той бди над нас и ни дава всичко, от което се нуждаем. В това се състои великата реалност, същината на живота. Всичко останало е илюзии, които времето безпощадно убива. Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма. Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо. Защото частта не може да се откъсне от цялото. * Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си. П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството?
към текста >>

Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо.
за цялото, за единството на живота, само когато нашата цел е общото благо, само тогава ний можем да имаме правилен и успешен духовен развой, а при това и външно, материално изобилие, истински осигурено, незаплашено от никакви опасности и превратности на съдбата. Когато работим за Бога (разбрано в смисъл на работа за общото благо), по Неговите пътища и закони, Той бди над нас и ни дава всичко, от което се нуждаем. В това се състои великата реалност, същината на живота. Всичко останало е илюзии, които времето безпощадно убива. Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма. Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо. Защото частта не може да се откъсне от цялото. * Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си. П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства.
към текста >>

П л а м е н Има ли път?
Всичко останало е илюзии, които времето безпощадно убива. Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма. Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо. Защото частта не може да се откъсне от цялото. * Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си. П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв?
към текста >>

Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството?
Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма. Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо. Защото частта не може да се откъсне от цялото. * Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си. П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв? Има такъв път!
към текста >>

Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства.
Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо. Защото частта не може да се откъсне от цялото. * Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си. П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв? Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него.
към текста >>

Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията?
* Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си. П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв? Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него. В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие.
към текста >>

Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв?
П л а м е н Има ли път? Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв? Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него. В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие. Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила.
към текста >>

Има такъв път!
Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв? Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него. В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие. Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила. Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води.
към текста >>

Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него.
Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв? Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него. В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие. Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила. Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води. ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица.
към текста >>

В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път.
ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв? Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него. В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие. Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила. Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води. ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции.
към текста >>

Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води.
Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него. В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие. Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила. Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води. ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции. Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие.
към текста >>

ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица.
Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него. В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие. Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила. Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води. ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции. Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства.
към текста >>

С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства.
ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции. Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво?
към текста >>

Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път.
С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата.
към текста >>

Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им.
С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото.
към текста >>

Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво?
С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане. С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото. строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно.
към текста >>

Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища?
С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път. Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им. Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото. строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов. Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък.
към текста >>

или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов.
Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища? Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото. строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов. Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък. хора с пророческа проницателност и далновидност. хора с велика любов, безгранична мъдрост и непоколебима правдивост. Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и благоденствие. Само такива водачи, които са извор на жива светлина, чието упование е само в силата на Духа, и на чието знаме е написано: Мир, братство и свобода могат да ни спасят и затова само те заслужават истинско доверие и следване.
към текста >>

Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и благоденствие.
строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов. Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък. хора с пророческа проницателност и далновидност. хора с велика любов, безгранична мъдрост и непоколебима правдивост. Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и благоденствие. Само такива водачи, които са извор на жива светлина, чието упование е само в силата на Духа, и на чието знаме е написано: Мир, братство и свобода могат да ни спасят и затова само те заслужават истинско доверие и следване. * ВЕЧНИЯТ ИДЕАЛ Възлюбих си лицето, а то, нещастно, ето — набръчка се и замъртвя, кат лист на есен погрозня. В размисъл рекох аз тогава: Лице за идеал не става! * Възлюбих си сърцето, и видях, че то клето в желания се суети, търчи след всичко що лъщи. Отчаян рекох пак тогава.
към текста >>

Това са, според мен, съществени нещо, които трябва да има предвид всеки, който тръгва в пътя на окултното познание, защото ще срещне в пътя си мнозина самозвани учители, които ще искат да го учат.
А това, дали ще го приеме или не, зависи от степента на светлината, с която разполага в съзнанието си; до толкова ще го разберат, до колкото са почувствали да се пробужда това знание у самите тях. И затова посветените никога не се стремят да наложат своето знание на другите, в тяхната цел е да посочат методите, по които учениците да стимулират и събудят великото знание в себе си. И тогаз учениците ще разберат и приемат това, което им се говори (от посветените) в школата. А лъжепосветените, не разполагайки с възможности да подействат на дълбоката вътрешна природа на слушателите си, стремят се, чрез външни въздействия, да ги заставят да вярват, че това, което говорят, е истината, защото именно те са го казали, и упражняват насилие по всички възможни начини, заплашват, обещават, препоръчват се и пр. По всички възможни начини те се стремят да покажат, че са нещо много повече от другите хора, че са светии гении и пр. Това са, според мен, съществени нещо, които трябва да има предвид всеки, който тръгва в пътя на окултното познание, защото ще срещне в пътя си мнозина самозвани учители, които ще искат да го учат. Но тяхното учене и грижи е, както Учителя ни каза още в първата лекция на школата, само за да могат де го използват. за да вземат богатствата, които добива от школата. И днес в света има много движения, даже и такива, които парадират с окултната неука, които се ръководят от лъжепосветени. Те винаги започват с голям шум и замах и протръбяват по целия свят, че те са представителите на небето, че Те са, които са изпратени със специална мисия да подигнат и спасят човечеството и всички трябва да им вярват, да ги слушат и да се подчиняват на тяхната воля. И отначало винаги имат известен успех — който се дължи на любознателността и любопитството не хората.
към текста >>

Пътят към великата победа (Продължение от бр.
Те винаги започват с голям шум и замах и протръбяват по целия свят, че те са представителите на небето, че Те са, които са изпратени със специална мисия да подигнат и спасят човечеството и всички трябва да им вярват, да ги слушат и да се подчиняват на тяхната воля. И отначало винаги имат известен успех — който се дължи на любознателността и любопитството не хората. Но в последствие, като не могат да задоволят по-дълбоките и съществени копнежи на човека, те биват напущани от своите последователи и нищо не постигат. А посветеният започва работата си тихо, скромно, не шуми, работи в тишината, като житно зърно, без шум израства като пълен клас на нива и неговия успех е винаги сигурен. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пътят към великата победа (Продължение от бр. 167) И аз сега казвам на всички ви: Хайде всички навън! Напуснете стария ред и старите си разбирания за живота. Човещина се изисква от всички ви! Мисъл, доброта, сила се изисква от всички. Това е свещената религия.
към текста >>

На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота.
Това, което сега виждаме, не е нищо, друго освен резултат но Божията мисъл и на Божията Любов. Бог е изпратил своята Любов и мисъл в света. Тъй щото сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази Любов и мисъл, които са действали и действат. Тъй че най-важното за вас е спасението т. е. да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов. На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта.
към текста >>

Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата.
Така казвам аз на себе си; така трябва да кажете и вие в себе си: „Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе. Всичко това иде от Тебе, и го посвещавам в служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си.“ Аз взимам това като един велик закон. Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата. Шестото чувство наистина съществува! Многобройни експерименти и наблюдения на хора на науката доказват това. Лудвиг Кан В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф. Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти.
към текста >>

В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти.
Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата. Шестото чувство наистина съществува! Многобройни експерименти и наблюдения на хора на науката доказват това. Лудвиг Кан В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф. Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти. Той оставил два в лявата си ръка и един в дъската. Отишъл при вратата и я отворил. Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя. Кан прочел и трите хартии в няколко минути. При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии.
към текста >>

Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин.
Отишъл при вратата и я отворил. Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя. Кан прочел и трите хартии в няколко минути. При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии. Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли. Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“ Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан.
към текста >>

Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан.
Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя. Кан прочел и трите хартии в няколко минути. При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии. Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли. Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“ Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан. Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя.
към текста >>

Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли.
Кан прочел и трите хартии в няколко минути. При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии. Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли. Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“ Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан. Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя. В 1925 и 1926 год.
към текста >>

Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя.
Това не ще се случи за трети път в живота ми.“ Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли. Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“ Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан. Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя. В 1925 и 1926 год. Кан прави с нас в Париж много опити, които ни се струват решителни. Първият опит бе направен на 4 февруари 1925 година в метапсихичния Институт, в присъствието на Лекленш, член на Академията на науките, Вале, член на Медицинската Академия, Д-р Ости, Ксааие Лекленш, студент по медицина, Жан Вале, и госпожите Лекленш, Вале, Лавал. Единадесет листа хартия, в два последователни сеанса, бяха прочетени точно от Кан, като тези листове са били написани тогава, когато Кан е бил в една съседна стая. Естествено, листовете бяха държани в ръцете на присъстващите и понеже те бяха сгънати и размесени, никой не можеше да знае какво съдържа листа, които той държи.
към текста >>

Тогава ат сгънах осем пъти листчетата н без той да се допира до тях, аз ги поставих, единия в дясната, а другия в лявата си ръка.
Тук трябва да има някаква измама. Аз не ще повярвам в тези криптестезия, освен след като направя опита повторно и то сам, лице с лице с Кан.“ Кан се съгласи да направим опит при тези условия и на другия ден (8 февруари), той дойде при мен в 20 часа. Той ми каза да напиша на две малки късчета хартия по една фраза и след като ги написах, той не се допре до листчетата. Той бе на другия кран на моята обширно библиотека, докато аз пишех, като се беше обърнал гърбом към мен. Дори и с най-острото зрение той не би могъл да види нищо от там. Тогава ат сгънах осем пъти листчетата н без той да се допира до тях, аз ги поставих, единия в дясната, а другия в лявата си ръка. След полуминутно колебание, той каза: На хартията, която е в лявата ви ръка, е написано: Кое е името на моя баща? (точно) В дясната ръка е написано: Каква е възрастта на моя по-голям син? (Също така точно) Този безукорен опит ме едновременно ентусиазира и зашемети. Той ме задоволи и аз мислех да спра на него. Но Кан пожела да продължим.
към текста >>

Този път, докато аз пишех, той мина в съседната стая, чиято врата остана затворена.
След полуминутно колебание, той каза: На хартията, която е в лявата ви ръка, е написано: Кое е името на моя баща? (точно) В дясната ръка е написано: Каква е възрастта на моя по-голям син? (Също така точно) Този безукорен опит ме едновременно ентусиазира и зашемети. Той ме задоволи и аз мислех да спра на него. Но Кан пожела да продължим. Този път, докато аз пишех, той мина в съседната стая, чиято врата остана затворена. Аз бях сам в моята библиотека и написах няколко фрази на четири листа хартия. Сгънах по на осем тези листчета и извиках Кан. Без той да се докосва до тях, при пълна светлина (Кан беше на 11/2 м. от мен) аз поставих един под една тетрадка, на една ясно осветлена маса. Вторият също така сгънат, аз изгорих с една клечка кибрит, така че той стана на прах.
към текста >>

И Кан пак не се излъга нито един път.
Тя се завърна с листчетата сгънати по на осем. Ний изгорихме от тях един докато стана на прах. Кан остана прав, на 1 метър разстояние от нас, които бяхме седнали при масата. Колкото за другите 3 листа, г-жа Рише взе единия в лявата си ръка, другия в дясната, а четвъртия взех аз, като държахме ръцете си затворени. Кан не се докосна до хартиите, а и ний не знаехме коя где се намира. И Кан пак не се излъга нито един път. За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „Кучето е приятел на човека“ (точно). Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една минута колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“. (На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“). Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие.
към текста >>

Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти.
Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една минута колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“. (На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“). Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение. На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости. Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти. Докато генералът пишеше, Кан, придружен от Бертело, мина в предверието. Ости и аз останахме в салона. След неколко време Кан се върна с Бертело. Бертело се присъедини към нас в салона, а Кан остана сам с генерал Феррие. Тогава, според разказа на генерал Феррие, Кан стоял на 1-3 м.
към текста >>

Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим!
Силният трябва да бъде рицар. Не да угнетява, е да покровителства слабия. Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи. В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1 А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим! “ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр.
към текста >>

Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера.
Животът след смъртта През последните дни в Лондон е била отпразнувана 85 годишнината на големия английски учен Оливер Лодж. Някога пионер на радиотехниката и най-виден представител на точната наука, днес той е фанатичен привърженик на спиритизма, на теорията за живот отвъд смъртьта. Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика. В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от първите пионери. „Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото. Нам остава да установим връзка с него. „Когато на младини научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение.
към текста >>

По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите.
Някога пионер на радиотехниката и най-виден представител на точната наука, днес той е фанатичен привърженик на спиритизма, на теорията за живот отвъд смъртьта. Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика. В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от първите пионери. „Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото. Нам остава да установим връзка с него. „Когато на младини научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение. Не ми вярваха, а когато бъдещето показа моята прогноза, забравиха съмнението.
към текста >>

Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт.
И светът на умрелите има своята радиотелефония, само че ние нямаме още приемателните апарати, които биха ни дали възможност да разбираме знаците. Да, ние не живеем, за да умрем. Любовта и вярата ни свързват вечно със света. Преглед Събитието на деня е девалвацията, т. е. обезценяването — намалението стойността на френския франк, извършено от френското правителство на социалиста Леон Блум. Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт. Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни. След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк. Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството.
към текста >>

Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф.
Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие. У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат. Вести Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф. Hugo Ceretti съобщава, че почва де разпространява чрез радио станция Rosario, на която той е главен инженер идеите който в. „Frateco“ носи и учението на Учителя. В Ст. Загора на 27 м. м. се състоя братска сбирка по случай откриването на братския салон.
към текста >>

14. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората на труда са на правия път, защото, наистина, в труда е нашето спасение.
Застанали на своя чин, учениците напрягат своите умствени сили, за да усвоят учебния материал от науките, които те трябва да изучат. Всички работят, всички напрягат сили, всички се стремят да произведат, да направят нещо, да се издигнат, да придобият опитност и сръчност — да създадат нещо, да станат нещо. Велик и свят е процеса на труда в училището на живота! Трудът издига, облагородява. Той изпълва свободното ни време и с това ни пази от лоши увлечения. Хората на труда са на правия път, защото, наистина, в труда е нашето спасение. И все пак, като наблюдаваме живота на хората, не можем да не дойдем до заключението, че има нещо забравено от днешния хора — от стари и млади, бедни и богати, селяни и граждани, учени и прости. И според нас, забравено е най-важното, най-същественото, забравено е това, без което живота губи своята ценност. Днес хората са забравили смисъла на живота, забравили са да мислят за смисъла на живота, забравили са да се запитат: защо живеем ний? Дали ний само за това сме се родили — за да произвеждаме обуща, дрехи, платове, оръжия и всякакви други предмети, да пишем по цял ден в учрежденията, да купуваме и продаваме на пазара, да придобиваме и преподаваме знания? Да се храним, обличаме, разхождаме, да се смеем, веселим, наслаждаваме, и така да прекарваме дните един след друг?
към текста >>

Затова, ако сме на кръстопът и се питаме: на къде?
Трябва ли да мислим, че всичко е временно и преходно? Ако има сянка, значи има нещо реално и постоянно. Има нещо, което я причинява. Ако има неща преходни, има и постоянни. Вечна остава Любовта; вечна остава Истината, правдата, доброто. Затова, ако сме на кръстопът и се питаме: на къде? ние трябва да отговорим: — При Оня, който носи Любовта, Истината, Правдата. Там при Учителя, който носи думи на живот вечен. Кого трябва да изберем за свой учител и възпитател? — Дали някой от модерните кумири на преходните учения! — казваме: не, защото те не носят Любовта, в основата на тяхната философия не лежи Истината и Правдата, далеч са от духовния елемент.
към текста >>

— и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието.
Ако искаме положителното, т. е. растеж и правилно развитие, да отидем при Учителя на Любовта, който носи Истината и прогласява Правдата. Да се изчистим и достойно да пристъпим към Него. Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор.
към текста >>

И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем?
Ако ли пък тръгнем подир някое модерно учение, ние неминуемо ще пожънем разочарование и неуспех. Кой не чувства разочарования, победения или победителя? — и двамата чувстват една празнина в себе си, и двамата са разочаровани от постъпките си, защото са вървели по пътя на неправдата и насилието. А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме.
към текста >>

И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици.
А онзи, който живее в Любовта, който е приложил жертвата, се чувства доволен и изпълнил дълга си. Той е вдъхновен от нещо велико и неземно, той е очарован от красивото на света. И сега, когато пред нас има два пътя — един към възход и напредък, път на градеж и творчество на нов живот, туряне основа на едно Царство на Любовта — и друг към временното и преходното, който неминуемо ще ни доведе до разочарование и крах — по кой от тях ще тръгнем? При кого ще отидем? Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме. Ще имаме една светлина, която никой не може да засенчи. Един е пътя към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост. Да отидем при Него!
към текста >>

Един е пътя към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост.
Всеки има свобода на избор. И нека знаем, че ако тръгнем по правия път ще намерим Учителя на Любовта и ще му станем ученици. Ще носим въплътени в живота си Неговите слова на живот вечен. Ще имаме едно право, което никой не може да ни отнеме. Ще имаме една светлина, която никой не може да засенчи. Един е пътя към истинския живот, един е Онзи който носи светлина, мир и радост. Да отидем при Него! * СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Бал маске (из неделната беседа „Бал маске“– 3.10.1937 г.) Философията на живота седи в това, да се избягват еднообразията. В живота съществува едно еднообразие, което носи всички неприятности. Щом започне да ти става мъчно, ти си вече в еднообразието на живота. Даже и когато пее човек, ако пее една и съща песен, и тя става еднообразна.
към текста >>

Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път.
Ами не е ли еднообразие, ако ние всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем. ред дни я четем все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четете „Отче наш“ трябва да внасяте една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася по едно ново тълкуване в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече крив път. И през целия си живот и през цялата вечност човек все трябва да притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати.
към текста >>

Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път.
Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Хората страдат от това, че търсят разумността там, гдето не е. Възможността за придобиване на разумността е вложена в твоя мозък. Там са турени всички апарати. Следователно, ако човек не знае как да работи с тия апарати, разумността не може да се прояви в него. Ако търсиш разумността вън от твоята глава, вън от твоя мозък, ти си на крив път. И любовта си има свои центрове, свои апарати. В сърцето, във връзка със симпатичната нервна система и с белите дробове има известни апарати, и ако ти не знаеш как да употребяваш тия апарати, любовта няма да се прояви. Ако търсиш любовта вън от себе си, ти никога няма да я намериш. Вън от човека любовта не може да се прояви. Като говорят за любовта си, мнозина казват, че любовта им е голяма.
към текста >>

Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път.
И когато постъпва криво, това е робство. Това всичко не е нищо друго, освен робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога. — Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво.
към текста >>

Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си.
Това всичко не е нищо друго, освен робство. Кривата мисъл руши, кривото чувство руши и кривата постъпка руши. Някой казва: аз не искам да вярвам в Бога. — Това е за тебе. Като вярваш в Бога, ти нищо няма да Му придадеш, но ще намериш пътя и ще имаш светлина да се движиш в тоя път. Докато човек не намери Божествения път, той нищо не може да постигне в живота си. Трябва да се проучи от научно гледище защо вярата на обикновения човек е слаба. Изобщо, корените на ума се намират в сърцето. Следователно, всяко дърво, което няма корени, не може да даде плодове. Вярата е плод на това дърво. Често религиозните, като говорят за сърцето, казват, че то е покварено, опорочено.
към текста >>

Въпреки това някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от известни справки, — за да могат да опишат по-точно процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване.
Човек не може да има вяра, докато не обича. В дадения случай умът е екран, върху който вярата на човека ще се прояви. Върху това платно — умът — ще се прояви и знанието. Съвременните учени и философи се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от известни справки, — за да могат да опишат по-точно процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване. Създаването на земята е филмовано от начало до край, с най-малките подробности. В този филм са представени всичките геологически периоди. Ние трябва да намерим този филм и да четем от него. В него ще видим нещо прекрасно — как се е създал света, но не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени.
към текста >>

Значи, човек е създаден по еволюционен път.
За произхода на човека има две теории: едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуната, а другата поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна?
към текста >>

Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път.
Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни?
към текста >>

— И като го запитал трети път, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате.
Той пише в книгата си какво е получил от първата, от втората, от третата си молитва и т. н. Един ден, след като се молил, при него дошъл един господин и му казал: Вашият институт има ли нужда от пари? — То е твоя работа. — Искам да ви оставя. — Както намираш за добре. — И като го запитал трети път, най-после този господин казал: Оставям тези пари тук, правете с тях каквото искате. Ако вие бяхте на мястото на този англичанин, не зная как бихте постъпили. Може би щяхте да постъпите като него. Както и да е, но само един е този англичанин, който е правил опита. Никой досега не е повторил този опит. Той е уникум.
към текста >>

И хиляди пъти да ти кажат, че си остарял, не вярвай.
Преди всичко вие не сте си турили сами маските, други са ги турили. Аз считам живота на човека и като млад, и като юноша, и като стар — все маски. И след това някои ще те заблуждават, че си остарял. Не е вярно това. Излъгали са те. И хиляди пъти да ти кажат, че си остарял, не вярвай. Можеш да повярваш само при едно условие: ако си станал умен. Според мене, старостта подразбира влизане в областта на Божествената мъдрост и придобиване на знания. Вие си давате вид, че сте остарели. Не, вие сте още много млади. Не мислете, че сте много остарели.
към текста >>

И това е път за подмладяването ви.
Той се дължи на едно неестествено разбиране на великия живот. Защото ние всички живеем при големите блага, които Бог е вложил в природата и въпреки това, ходим да гладуваме и жадуваме и сме нещастни. Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата.
към текста >>

И това е път към подмладяване.
Сега знайте, че мощното е в Любовта. Вложете любовта в сърцето си, за да се подмладите. Вложете мъдростта, знанието и светлината във вашия ум. И това е път за подмладяването ви. Вложете най-после истината и свободата във вашата душа. И това е път към подмладяване. Мислете върху тия три неща и не се спирайте на противоречията, които съществуват в света. ___________________ Сега могат да ви говорят много благословени работи, да ви проповядват, кое е правото учение. Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата. Там дето има свобода, сила, светлина и доброта, има право. Учителя Новото учение във връзка със задачите на нашата епоха Един от основните закони на творческият процес на Битието е, че в процеса на творчеството всеки момент се внася нещо ново.
към текста >>

Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите.
Но всеки един импулс е нещо мощно и динамично и носи със себе си грамадни и мощни творчески енергии и чисто девствена материя, която да послужи за изграждането на новите форми, които новия импулс носи със себе си. Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството.
към текста >>

Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода.
Тъй че, когато говорим за новото учение, че сега иде в света, като една нова творческа сила, разбираме влизането на една творческа сила в процеса на мировото развитие. Тази нова сила, която носи този нов импулс на Битието, това е първичната енергия на Любовта — Любовта като творческа и организираща сила в Битието, а не като чувство. Тя внася светлина в ума, и разкрива света и в неговите части и в неговата целокупност. Тя внася топлина и разширение в човешкото сърце и влива в него девствения живот. Тя дава мощност и динамичност на човешката воля; прави волята способна да следва пътя на Истината и да реализира свободата за себе си и за другите. Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо.
към текста >>

Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо.
Тя дава нов импулс на човешката душа, отваря й вратите на безсмъртието — отваря й пътя към Бога в самата нея и й възвръща изгубената свобода. Тази Любов окриля човешкият дух и му дава нов импулс за творчество и сътрудничество във великото дело на Космоса. И всички онези хора. които са приели импулса на Любовта в ума, сърцето, душата и духът си, са хората на новата мисъл, хората на новия висок идеал. Те са изпълнени от един велик импулс и са готови на всякакви жертви за благото на човечеството. Тези хора тръгват по един нов път на живота — пътя на общото благо. Онези, които са приели импулса на Любовта, у тях е умрял стария човек на крайния индивидуализъм и егоизъм. Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството.
към текста >>

Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото.
Те са силни индивидуалности, но индивидуалности, впрегнати на работа за общото благо — благото на цялото човечество. Хората, които са приели импулса на Любовта, мислят преди всичко за своите ближни, за великия идеал — благото и подигането на цялото човечество, като знаят, че благото на ближните им и благото на човечеството е и тяхното благо. Следователно, новото учение е учение на Любовта. И който приеме импулса на Любовта в ума, сърцето, душата, волята и духът си, той живее вече в Любовта, той живее в единството на света и неговите интереси са интересите на цялото човечество, неговото благо е благото на човечеството; неговата свобода е свободата на човечеството. Този човек, който е приел импулса на Любовта, е човек на служенето и жертвата. Той върви по пътя на добродетелта и твори нов мир в себе си и в обществото. Такъв човек навсякъде внася нещо ново. Благодарение на светлината, която прониква в неговия ум, пред него света и живота се разкриват в тяхната пълнота, и затова преди всичко, този човек е човек на знанието — разполага с мъдрост и светлина, разполага със сила и методи и знае всякога кога, как и къде какво да направи. Той е като жив извор, който постоянно извира и колкото повече дава от себе си, толкова повече се пълни и обогатява с вода. Такъв е великият закон на Любовта. — Колкото повече дава човек от себе си, толкова повече получава.
към текста >>

„Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“.
„ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия. Значението им е вечно, а предназначението — временно, защото изразяват вечната истина за дадена степен на развитие. Това са звезди, които светят на небосвода на човечеството. И критиката не е могла да разпръсне свещената атмосфера, която увенчава такива звезди.
към текста >>

Опитите са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията.
Също така, тези учени не могат да се упрекнат в това, че не са взели всичките необходими контролни мерки. От тях ще споменем само следните: професор Шарл Рише и Пиер Жане от Франция, сър В. Крук и О. Лодж от Англия и В. Джейнс от Америка. Опитите са правени с цел да се докаже по научен път съществуването на телепатията. И добитите резултати са твърде интересни. В две самостоятелни стаи на два различни града (някои опити са правени между Ню-Йорк и Лондон) се настаняват две лица, от които едното изпраща мисли, пише или чертае, а другото лице приема тези мисли, писма или чертежи. При пренасянето на една картина, процесът става така, както че, в същност има телевизия без апарати, при което личността е предавателна и приемателна станция. В Ню-Йорк лицето, което представлява предавателната станция, начертава полека, бавно, на една хартия, в присъствието на комисията а по нейно желание, една определена фигура, например, профила на едно летало. Същевременно, на няколко хиляди километри далече, в Лондон, една дама (жените са по-добри телепатически приематели, отколкото мъжете) при определени лица, специалисти, чертае фигура която напълно отговаря на предадената — самолета.
към текста >>

Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой път се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния.
Така, например, приемателната станция рисува картина, която не отговаря на картината, която се „предава“ (гледано от художествена или геометрическа страна), но приемателят подписва под нея истинското значение и съдържание на картината, така че тука съществува предаване на мислите и при такива грешки. В някой случаи приемателната станция допълва само някоя подробност на картината или рисува фигурата на някой друг предмет подобен на фигурата, която е рисувала или начертала предавателната станция. Но, интересно е, че европейските и американски телепати не са достигнали нито приблизително онова съвършенство, в пренасяне на мислите на далече, което притежават тибетските мистици, където това изкуство е доведено до култ и където то се е развивало с хиляди години. М. Девид-Нил в чиято достоверност не трябва да се съмняваме, ни навежда няколко интересни примери, от които се вижда, че тибетците водят разговори на няколко стотин километри, с помощта на телепатията. Телепатията служи вместо радио по тези места. Но, грамадна загадка си оставя въпроса, по какъв начин и по кой път се пренасят мислите, чувствата, картините, символите, за далечни разстояния. Дали е нервната система, която е толкова силна, да може да премине с бързината на радиовълните или светлината такива разстояния от няколко стотин или няколко хиляди километри, без да се намали или разпръсне и да запази цялото съдържание, с което е натоварена? И по кой начин тези невидими и неизмерими вълни се приемат и за писват ъ? М. И. С. (из в. „М и р“) Мелодия и флейта (басня) Мелодията каза на флейтата учтиво: — Днес, сестро, аз съм много доволна и щастлива.
към текста >>

И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават?
Хвалбливке неразумна, обсипана със слава, ти трябва да признаеш, че аз те сътворявам, че ти ще бъдеш нищо без моята способност! Признай де! — викна флейтата високо, злобно. Мелодията каза спокойно и прилично: — Чрез тебе днес, признавам се проявих отлично, но миналия празник не се родих чрез тебе, а с други инструмент, веч хвърлен, непотребен. Родих се днес чрез флейта, а вчера чрез гъдулка, пък утре ще звуча чрез съвършената цигулка. И всички инструменти нима ще заявяват, че всеки път сами ме от себе си създават? Но ти забравяш, сестро, разумното дихание, светото вдъхновение и нужното желание на музиканта, който избира инструмента? В сърцето му аз трепкам и пея до момента, когато той започне да свири върху нещо. Тогава аз политам, с възторг света посрещам. След туй заглъхвам пак и пак свирача чакам, отново чакам тласък в безкрайната вселена, да се родя чрез свирка по-нова, съвършена. Човешкият живот е мелодия създавана от духа.
към текста >>

15. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята.
* Днес в зори душата ми погали Син, дълбок лазур и в мене Пламна тихо детската ми вяра Във великата разумност безначална! * После пратеник от небесата Ме целуна чисто с кротост И поръси щедро златни капки От живот красив, обилен. Боже! само радост грей в душата! * И събудената младост видях — Трепна в цъфналите пъпки, Чух и пролетната нежна песен На завърнала се птичка. Боже! туй е нейната молитва, А за мене извор е на радост, чиста радост! S. БОГИНЯТА НА ПРОЛЕТТА Тя идва всека пролетна заран, със златната колесница на светлината — обхожда дългия тъмен път на земята. Пръска щедро трептящите си лъчи, за да стопли всичко живо с пролетният пламък. Идва да запали угасналите факли всред хаоса на студа. Идва да отключи земната съкровищница, в която се пазят великите блага. Тя е пурпурен изгрев, симфония на слънчевата душа. Топлата й целувка е сладък ароматичен нектар за всеки цвят и сърце.
към текста >>

С това те се поставят на крив път.
И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да полудите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас да получите придобивките от него. Често хората поставят своето щастие в зависимост от други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т. н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви дадат условия за щастието, но да ви направят щастливи, това по никой начин не може. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. За пример, на вас могат да ви донесат храна, богата, доброкачествена. Но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната?
към текста >>

Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота.
Сиромашията е сиромашия за всички. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че тя е нещо зло за вас. Ако вие можете да разберете смисъла на сиромашия та, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание, също така носи известно благо за нас. Затова Писанието казва: Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро. Представете си, например, че вие гоните един човек да го убиете. В това време, вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака.
към текста >>

Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.
По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре нещо в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владеят, контролират своята мисъл и нищо не казват. Като видят, че не вършиш добро, те само ти нашепват: Не прави така, не е добро това, което вършиш. Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре.
към текста >>

Пътят към върха беше толкова стръмен и толкова неудобен, че аз просто не знаях какво да правя.
държана на 19 декември 1937 г. Ел. Кидалова — Белград (4) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Животът на Рилските езера е също така необикновен, както и цялата тази природа и всички тези хора. Рано сутрин, още по тъмно, ни будеше флейта, на която свираше тихо и нежно един ученик. Всички ставаха и отиваха на една височина, наречена „Молитвения връх“ гдето Учителят, след кратка молитва, а понякога и пеене, държеше своята беседа. Това утринно изкачване на този връх беше за мене едно от най-големите изпитания, които аз имах там. Пътят към върха беше толкова стръмен и толкова неудобен, че аз просто не знаях какво да правя. Освен това, на пътя до върха имаше три особени препятствия, които представляваха грамадни хлъзгави камъни, препречващи се точно пред малката пътечка, над пропастта. „Защо Учителят е избрал такова място за своите лекции? “ — си помислих аз в отчаяние, спирайки се първото утро и не бидейки в състояние да победя тия препятствия. Разбира се, после аз узнах, че това е за да се изпита силата на нашия дух. Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място.
към текста >>

Освен това, на пътя до върха имаше три особени препятствия, които представляваха грамадни хлъзгави камъни, препречващи се точно пред малката пътечка, над пропастта.
Кидалова — Белград (4) В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ - НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ Животът на Рилските езера е също така необикновен, както и цялата тази природа и всички тези хора. Рано сутрин, още по тъмно, ни будеше флейта, на която свираше тихо и нежно един ученик. Всички ставаха и отиваха на една височина, наречена „Молитвения връх“ гдето Учителят, след кратка молитва, а понякога и пеене, държеше своята беседа. Това утринно изкачване на този връх беше за мене едно от най-големите изпитания, които аз имах там. Пътят към върха беше толкова стръмен и толкова неудобен, че аз просто не знаях какво да правя. Освен това, на пътя до върха имаше три особени препятствия, които представляваха грамадни хлъзгави камъни, препречващи се точно пред малката пътечка, над пропастта. „Защо Учителят е избрал такова място за своите лекции? “ — си помислих аз в отчаяние, спирайки се първото утро и не бидейки в състояние да победя тия препятствия. Разбира се, после аз узнах, че това е за да се изпита силата на нашия дух. Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв.
към текста >>

* Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят.
* Твореше тя под ледното дихание на вихри и мъгли. Твореше тя по сипеите страшни по шеметни скали. * И статуи извайваше красиви, със царствени лица, но в устните им нямаше усмивка, че бяха без сърца. * В градините обширни н красиви блестеше цвят до цвят, без багрите разкошни на дъгата, без нежен аромат. * С безсмъртие се хвалеше пред всички, че нейните творби от векове живеят те и никой надминал ги не би. * Но че за туй сестра й отдалече, и ето я на път към ледните колони на дворците самотни що стоят. * — Приветствам те — й каза тя с усмивка, тук гений е творил. Ръката ти е майсторка голяма на чистия кристал. * Но най ми се харесват мен цветята, какъв блестящ замах! И приказност, и нежност и богатство приветствам те за тях. * Не би ли ми ти дала да си нося на долната земя?
към текста >>

— Щом това е така — казал Хермес, — дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?
— Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? —То става затова — отговорил Озирис, защото Словото присъства в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово. — Щом това е така — казал Хермес, — дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща? — Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак.
към текста >>

Този център бил опасан от млечния път.
Земята била обвита в мрак. Членовете му тежали, като че били от желязо. — Подигни очи и гледай — чул той гласа на Озириса, И тогава Хермес видял чудна гледка. Безграничното пространство, звездното небе, го обгръщало със седемте си сияещи сфери. С един поглед Хермес видял седемте небеса, разширяващи се, подобно седем прозрачни концентрични сфери, в звездния център на който се намирал сам той. Този център бил опасан от млечния път. Във всека сфера се движела планета, съпровождана от един Гений (Дух ръководител) различни по форма, знак и цвят. В това време, когато Хермес поразен съзерцавал техните цветове и тяхното величаво движение гласа говорил: — Гледай, слушай и разбирай. Пред теб са седемте сфери обгръщащи всички степени на живота. В техните предели става падението и възхождането на душите. Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото — Светлина.
към текста >>

Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи.
Седемте Гении са седемте Лъчи на Словото — Светлина. Всеки от тях господства над една сфера на Духа, над една степен в живота на душите. Най-близко до тебе е Геният на Луната, с безпокойна усмивка, увенчан със сребрист сърп (полумесец). Той управлява ражданията и умиранията. Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум. На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят.
към текста >>

— Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера?
Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум. На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото — Светлина, единния Бог, който господства посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове? — Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурн, щастливи, безгрижни, но не съзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава.
към текста >>

Но този път те не се удовлетворяват от възможността да ги за непостижимо щастие.
Но гледай, мъглите се разсейват, седемте сфери се появяват наново. Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по-високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността да ги за непостижимо щастие. (но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1). Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, щото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе. и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете.
към текста >>

(но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1).
Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по-високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността да ги за непостижимо щастие. (но този път те не се задоволяват с отражението всред мечтите за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1). Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, щото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе. и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете. — Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове.
към текста >>

Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка.
Обществото „Славянска мисъл“ живо се интересува за идеите на всемирното Братство. Госп. Дж. Паункович. Владислав Савич, Душан Грубич и др., които са начело на славянското движение, са големи приятели на славянското сближение и духовно възраждане. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен.
към текста >>

Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша.
Владислав Савич, Душан Грубич и др., които са начело на славянското движение, са големи приятели на славянското сближение и духовно възраждане. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно.
към текста >>

Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек.
Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари.
към текста >>

И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен.
Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи. Струва ми се, че ме плаши и мъчи старостта и смъртта, към които се приближавам всеки ден и всеки час. Никога нямам радост и покой. И реших да дойда при тебе, мъдрий старче, за да ме напътиш към Смешният огън; искам да се огрея на него и да стана безсмъртен. Вярвам, че само тогава ще бъда напълно щастлив и доволен. Мъдрецът изслуша младия мъж и после му каза: — Добро ти е желанието. Остани тука четиридесет дена ще се храниш с плодовете на планината и ще пиеш само бистра вода Всеки ден н час ще бъдеш зает само от една работа, само от едно усилие: да се освободиш от всичките си досегашни страсти, желания и стремежи и да остане в тебе само едно желание само един стремеж: да обичаш живота — общият живот, да обичаш хората — всички хора. Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца.
към текста >>

А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота.
Когато успееш в това, тогава ще отидеш при Свещения огън. Младият мъж остана да живее в колибата на мъдреца. И правеше всичко тъй както го съветваше неговият учител. Постепенно той изгуби пълнотата на своето охранено тяло. Наред с отслабването на тялото, отслабваха и страстите и желанията, от които той искаше да се освободи. А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя.
към текста >>

В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя.
А за сметка на това отслабване в сърцето му имаше една топла обич, която растеше все повече, и в душата му изгря една светлина, която се увеличаваше и озаряваше все повече пътя на живота. Неговата личност, която до сега е била за него всичко в живота, сега се смаляваше и губеше, а оживяваше и растеше великият и безграничен свят, в който той се сливаше, както дъждовната капка се слива в реката. Той виждаше невсякъде хора и животни, подобни нему души, изпълнени от същото желание, обзети от същите стремежи: да бъдат радостни и щастливи в живота. Още не беше дошъл четиридесетият ден, когато младият мъж застана пред мъдреца и му каза: — Не мога повече да остана при тебе, Учителю. Не искам вече да отивам при Свещеният огън. В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира. Мъдреца слушаше, а лицето му беше озарено от блага усмивка. Той гледаше младия мъж с пълни от обич очи. И му каза: — Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе.
към текста >>

И му каза: — Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе.
В душата ми изгря една светлина, която ми откри друг път, по който трябва да вървя. В сърцето ми пламна една обич, която ме тегли към хората, към страдащите мои братя и сестри, които непразно дирят щастието на живота в своето мрачно себелюбие, в своя груб егоизъм. Ще отида да им кажа, че щастието и радостта на живота са само в любовта и единението, във взаимопомощта, братството и мира. Мъдреца слушаше, а лицето му беше озарено от блага усмивка. Той гледаше младия мъж с пълни от обич очи. И му каза: — Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе. Бъди благословен! — Благодаря ти. мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек. Но бях нещастен.
към текста >>

Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание.
Тука изгубих всичко: лиших се от разкошният си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари. Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят. И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание. Младият мъж отиде при хората. Отиде да запали и в техните сърца Свещеният огън. Отиде да им покаже пътя, който води към най-голямото богатство. — Любовта която е източник на най-голямото щастие и благо в живота. Т. Ч.
към текста >>

Отиде да им покаже пътя, който води към най-голямото богатство.
И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание. Младият мъж отиде при хората. Отиде да запали и в техните сърца Свещеният огън. Отиде да им покаже пътя, който води към най-голямото богатство. — Любовта която е източник на най-голямото щастие и благо в живота. Т. Ч.
към текста >>

16. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито.
Карагьозова Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа (продължение от бр. 260) – Влад Пашов Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р З. Г. Из сп. „Храна и живот“ Бял или чер хляб – П. Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито. Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора, бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента, не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да.
към текста >>

Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора, бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им.
260) – Влад Пашов Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р З. Г. Из сп. „Храна и живот“ Бял или чер хляб – П. Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито. Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора, бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента, не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да. Няма нищо в света, което става, било в природата, било с хората, в техния частен, индивидуален и колективен живот, което да не е обусловено от неизменния ход на великите и вечни вселенски закони, което да не е под всевидящето око на върховната световна сила.
към текста >>

Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие!
Пред твойте образи сияйни аз беден, слаб съм и безлик . . . Пенчо Г. Руссенов ВСРЕД ПРИРОДАТА Да достигнеш един връх в природата е равно на удоволствието, което изпитваме от издигането ни до върховете на живота! Да победиш височината, възкачил се по най-високата точка на планината, то значи да придобиеш славата на туриста, равна на славата придобита от успехите в живота ! Да погледнеш от царствената висота, на която си се издигнал в живота или природата по пътя на своите стремежи, то е едно величие равно на царското величие! А когато над всичко това и сърцето ти е отворено за любовта, за оная истинска радост от съвършенството на всемира, хармонията е пълна и чувстваме в себе си съществуването на Бога! Като пред взора на орела, кацнал на най-високото място, се открива от тук в своята цялост широкото и плодородно поле на Тракия, напъстрено като килим с различните цветове на засятата земя: и всред него красивата и живописна със своите хълмове столица на Тракия, чиято феерична гледка през нощта обайва погледа! . . . Легнал върху земята, където рядко стъпва човешки крак, с разкритото като покровител небе, усещам топлата й гръд като майчин скут и великия пулс на цялата вселена, почувствал Бога близо до себе си, като да се е вселил в мен с неземната си сила и красота! . . .
към текста >>

Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал.
Веднъж отивал към главната гара на Ню Йорк, и там видял един човек, на когото кракът току що бил счупен и силна струя кръв текла от него. Това му направило силно впечатление, но той скоро забравил този случай. Струвало му се, че образът на този човек съвършено се изгладил от паметта му. Тогава лекарят обяснил болката на крака му, именно, с този спомен, който по закона на самовнушението е действал в неговото подсъзнание и сега изпъква в съзнанието му като действителен факт. Той усещал болка като на счупен крак. Сега по обратен път, той ще трябва пак чрез самовнушение да изхвърли този образ от подсъзнанието си и действително, този болен успял да се излекува по начина, който американският лекар му препоръчал. По същия начин и много от тежките и мрачни мисли, чувства и настроения на съвременните хора се дължат именно на такива причини. Отивате, например, в болницата или в лудницата да посетите някой ваш познат болен и там един от болните или от лудите прави такива движения, които оставят силни впечатления във вашето подсъзнание. Не се минава много време и вие започвате да изживявате неговите мисли и чувства. Вие се мислите вече болен, страдате, викате лекари, и никой не може да намери причината на вашето съзнание. Това са външни впечатления, натрапена на вашето подсъзнание.
към текста >>

Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот.
Човек трябва да живее с красивите образи на живата природа, да се съобразява с нейните закони и да ги прилага в живота си. Няма по-голямо щастие за човека от това, да живее съобразно законите на живата природа. Всички хора, всички общества и народи, които са живели по този начин, са имали отлични резултати. Историята ни дава много образи от такъв живот. От хиляди години насам ние живеем при най-щастливи условия за чист природосъобразен живот. Ние сме точно в пътя, който ни води към хармоничен живот. Приемем ли истината, тя ще изпълни своята задача. Когато истината дойде между хората, тя всички ще изпита. За обяснение на тази мисъл ще ви приведа следния пример. Един богат французин прекарал много време в странство гдето забогатял. Като се почувствал вече стар, решил ла се върне в родното си място при своите близки.
към текста >>

Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път.
Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай, в цялата история на човечеството, да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия. Из неделната беседа „За съдба дойдох“, 22 април 1928г. ЕКСКУРЗИЯ Беше хубава пролет. Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина. Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца.
към текста >>

Пътуването беше весело и приятно.
Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: няма случай, в цялата история на човечеството, да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия. Из неделната беседа „За съдба дойдох“, 22 април 1928г. ЕКСКУРЗИЯ Беше хубава пролет. Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина. Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца. В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора.
към текста >>

Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път.
Из неделната беседа „За съдба дойдох“, 22 април 1928г. ЕКСКУРЗИЯ Беше хубава пролет. Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина. Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца. В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу.
към текста >>

Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие.
Аз и още двама братя решихме да направим голяма екскурзия през планината и достигнем до другият край на нашата малка родина. Една утрин ние турихме раниците на гърбовете си, единият от приятелите взе цигулката, другият своята неразделна флейта и като си прочетохме „Добрата молитва“ — тръгнахме на път. Пътуването беше весело и приятно. Бяхме взели някои адреси на наши братя и сестри от селата и градовете през които мислехме ще мине нашият път. И благодарение на това, ние често се радвахме на радушният братски прием, който ни указваха братята и сестрите, у които се случваше да пренощуваме. Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца. В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл — чудесно. Бяхме може би на средата от пътя си.
към текста >>

Бяхме може би на средата от пътя си.
Някъде, където нямаше наши хора, ние се ръководехме от вътрешното си чувство — и пак така се случваше да бъдем поканени от добри хора и ние на утринта благодарейки на домашните и на Бога, продължавахме нашето прекрасно пътешествие. Случваше се в някои села, единият от приятелите да засвири с цигулката, другият с флейтата, а аз им пригласях с уста и край нас се събираха множество хора, които ни гледаха с усмихнати очи и с развеселени сърца. В такива случаи предложенията за подслон и поканите за пренощуване се сипеха от всички страни от заобикалящите ни хора. — А ние се радвахме и благодаряхме Богу. Всичко беше така хубаво, бих рекъл — чудесно. Бяхме може би на средата от пътя си. Вървяхме в подножието на Балкана. Времето изведнъж се застуди и задуха остър и пронизителен вятър. Ние си увихме шалчетата около врата, позатворихме дрехите си и пак продължихме да вървим, пеейки една след друга нашите песни. Но времето осезателно се променяше и ставаше все по-студено. На един кръстопът ние се подвоумихме на къде да вървим.
към текста >>

На един кръстопът ние се подвоумихме на къде да вървим.
Бяхме може би на средата от пътя си. Вървяхме в подножието на Балкана. Времето изведнъж се застуди и задуха остър и пронизителен вятър. Ние си увихме шалчетата около врата, позатворихме дрехите си и пак продължихме да вървим, пеейки една след друга нашите песни. Но времето осезателно се променяше и ставаше все по-студено. На един кръстопът ние се подвоумихме на къде да вървим. От планината се беше спуснала гъста мъгла и ние не можехме да видим на пет метра какво има пред нас. След кратко двоумение, ние тръгнахме по патя, който водеше на дясно от нас и ускорихме хода си. След час, два, мъглата се вдигна от противоположен вятър, който я гонеше към планината. Пред нас се разкриха красиви гледки, макар и помрачени от заоблаченото и мрачно небе. Отивахме, но къде — не знаехме.
към текста >>

Един от приятелите разтвори една карта — потърсихме пътищата и намерихме посоката, по която вървяхме, но тя бе с известно отклонение от тая, която си бяхме начертали.
От планината се беше спуснала гъста мъгла и ние не можехме да видим на пет метра какво има пред нас. След кратко двоумение, ние тръгнахме по патя, който водеше на дясно от нас и ускорихме хода си. След час, два, мъглата се вдигна от противоположен вятър, който я гонеше към планината. Пред нас се разкриха красиви гледки, макар и помрачени от заоблаченото и мрачно небе. Отивахме, но къде — не знаехме. Един от приятелите разтвори една карта — потърсихме пътищата и намерихме посоката, по която вървяхме, но тя бе с известно отклонение от тая, която си бяхме начертали. Мъглата ни бе отклонила. Но ние като си казахме:— „Всичко е за добро“ — продължихме да вървим. — Свечеряваше се вече. Времето ставаше все по-студено и заедно с него запрехвърчаха снежинки. Ние крачихме мълчаливо съсредоточени в себе си.
към текста >>

И наистина при един завой на пътя ние забелязахме в далечината светлинки.
Времето ставаше все по-студено и заедно с него запрехвърчаха снежинки. Ние крачихме мълчаливо съсредоточени в себе си. Планината се издигаше висока и тъмна с вековните си гори, от които долиташе постоянно бучене на вятърът, който увиваше клоните им. От няколко часа вече очакваме да видим село, но такова никъде не се виждаше. И ние вървейки се взирахме в дрезгавината с тайната мисъл да зърнем някъде селце. И наистина при един завой на пътя ние забелязахме в далечината светлинки. Крачките ни инстинктивно се ускориха и ние забързахме към това незнайно за нас селце, което се гушеше в пазвата на планината. — Къде ли ще намерим подслон, запита един от приятелите. — Където ни каже Бог — каза другия — и пак умълчали се, продължавахме да вървим. А снежинките танцуваха около нас и вятъра ни пронизваше. Бяхме стигнали в началото на селото, и всеки от нас навярно си мислеше къде да похлопаме и попитаме за пренощуване, когато чухме изведнъж звучен глас да пее: „Колко съм доволна, че ме Господ люби, Мъдростта ми дава, знание, богатство .
към текста >>

Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване. Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме.
към текста >>

Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си.
— Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване. Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме. А така да ни поучи някой, да ни каже нещо човек, който с ушите си е чул словото на Учителя. И на всички очите изпълнени с особена светлина чакаха да чуят няколко думи от нас, които всеки ден едва ли не, бяхме край Учителя... Сърцата им бяха тъй жадни, душите тъй напрегнати — и аз едва тогава разбрах великата благодат, която имаме ние тука на Изгрева — да виждаме и слушаме Учителя всеки ден... А тези хора тъй жадуваха да чуят няколко думи от тогова, който е виждал Учителя... — О, блаженни те! — мислех си в себе си аз. Единият от приятелите остави чашата с водата да поизстине и отвори цигулката си.
към текста >>

Дълго из пътя ние не говорихме.
— възкликна тя. — Да! — повторих с увереност аз. Цялото й лице просия. Тя ни вдигна за сетен поздрав ръка и ние си тръгнахме. Дълго из пътя ние не говорихме. Душите ни и сърцата ни бяха изпълнени с чудната радост, преживяна с братята и сестрите в малкото планинско селце . . . Н. Неделчева ПОСЛЕДНИ АКОРДИ Затихват веч последните акорди, на умирающий залязващ ден; тъмата в прокуда е със него, далеч, за нивга да не дойде веч! * Блестят звездите на зората предвестници на светлий ден! Вестят в безкрая върховете изтукани: „Ще бъде сбъднат миров блен!
към текста >>

И тъй да се каже, пипайки този централен винт, обуславящ този космичен процес, Той дава обратна посока на развитието.— Инволюционния процес се сменя с еволюционен, и стимулирайки вътрешното напрежение да вземе надмощие над външното налягане, по такъв начин подготвя процеса за разредяване на материята.
изгряваща на нови ден зората е в отглас И. Карагьозова Вл. Пашов МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА (продължение от бр. 260) Това стана с идването на Христа на земята и с Голготското събитие — защото Христос е онова разумно начало което действа между Центробежните и центростремителните, сили и ги уравновесява и в зависимост от нуждите на момента им дава едно или друго направление. И понеже земята в нашета слънчева система е стигнала най-низко в инволюционно отношение, тъй да се каже потънала е най-дълбоко в материята, затова трябваше именно Христос да се намеси в онази точка на космичния процес, където е неговия център. И тъй да се каже, пипайки този централен винт, обуславящ този космичен процес, Той дава обратна посока на развитието.— Инволюционния процес се сменя с еволюционен, и стимулирайки вътрешното напрежение да вземе надмощие над външното налягане, по такъв начин подготвя процеса за разредяване на материята. По такъв начин й придава по-голяма пластичност, за да може живота по-свободно да се проявява в нея и да работи по-свободно за нейното организиране, за да създаде по-съвършени форми за проявлението на Разумното Начало. В процеса на инволюцията е станала една космична мистерия, за която въобще малко се говори и то само със символи, която в човешката психика се изявява като онова хипнотично състояние, за което споменах по-горе, която хвърля тъй да се каже едно було, една завеса върху действителността, и ни я представя не такава, каквато е. Следствие на това се пораждат нашите неверни представи за света, и второ, пораждат се негативните, отрицателни прояви в живота. И затова именно, Христос трябваше да влезе в центъра на тази мистерия, и да произведе обрат в процеса, да превърне „злото“ в добро, отрицателните резултати в положителни, трябваше да дигне булото, което препятстваше на човешката душа, да схване реалността на света, — за тази мистерия се казва в Евангелието — „И тогаз когато Христос беше разпнат, се раздра завесата на храма“. По-конкретно казано — с идването си на земята Христос носеше със себе си нови сили, които до тогаз не бяха вземали участие в проявения живот на нашата земя.
към текста >>

С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си.
Най-после, следствие на тези два процеса, във физическия свят, който е отражение на света на Истината и силата, човек изгубва първичната способност за възприемане света в неговата реалност. И понеже физическия свят и живот се явяват като резултат от дейността на светлината и топлината или на умствения и духовния свят, то вследствие на невежеството, тъмнината, студа и омразата, които влизат в живота, — във физическия свят, човек изгубил реалната представа за живота и се явяват лъжата и безсилието. И тук вече човек изгубва първичната си свобода и се явява като роб на силите на тъмнината и студа. Следствие на прогресивното увеличаване на налягането, дейността на тези сили се усилва и ако не е голготската мистерия, т. е. идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение. Следствие на тази промяна в отношенията между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява. В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума. Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от вода и дух, до посвещението. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива.
към текста >>

17. -

Калименов На път към мъдреца (стих.) – И.
-------------------- Абонамент: За България – 30 лева За странство – 60 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Мир – С. Калименов Крушение на материализма. Философията на материализма. (продължение от брой 268) – С. Калименов На път към мъдреца (стих.) – И. Карагьозова Словото на Учителя. Новият човек. (из неделната беседа – 29 септември 1940г.) Истинско знание Спомени – Д. Стоянов Старият орел – Ангел Каралийчев Из науката и живота. Картофите като храна.
към текста >>

А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай.
Якимова Книгопис МИР Има човешки закони, има и Божествени закони. Има човешка воля и човешко разбиране на нещата, но има, също така, и Божествена воля и божествено, висше разбиране на нещата. Докато в първите — в човешките закони, в човешката воля и в човешките разбирания за нещата — почти винаги стават известни, по-големи или по-малки грешки, то във вторите — в Божествените закони, в Божествената воля и в Божествените разбирания на нещата няма и не може да има абсолютно никаква грешка. Един човек, едно общество или един народ могат да се ръководят в своя живот и да постъпват съобразно човешките, ограничени и подлежащи на грешки разбирания и закони, и тогава те ще имат един резултат. Един човек, едно общество или един народ могат, също така, да се ръководят в своя живот и да постъпват — особено в най-важните и съдбоносни моменти на живота си — съобразно Божествените, възвишени, съвършени и безпогрешни разбирания и закони, и тогава те ще имат съвършено друг резултат. А този резултат ще бъде хиляди пъти по-добър, отколкото в първия случай. Има хора днес, които, разсъждавайки чисто по човешки, може би напълно логично (според човешката, ограничена, късогледа и недовиждаща логика) са склонни да дадат едно бързо разрешение на нашите национални въпроси по стария, погрешен, човешки начин, извор на всички досегашни грешки и на следващите ги страдания за хората и народите. Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.) Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ. Защото, в същност, законите, по които се управлява света, законите, по които се управлява живота на хората и народите, не са човешките, а са Божествените закони. Има една друга Воля, има една друга Сила, която стои високо над всички световни, земни сили. И именно тази Воля, тази свръхземна Сила ще разреши в края на краищата всички днешни международни и социални проблеми, а не която и да било друга земна сила.
към текста >>

Следователно, ако ние решим на всека цена да изпълним Божествения закон, ако ние вървим, без да се отклоняваме, по пътя който ни се сочи от Горе, ако ние запазим мира, тогава ние няма защо да се страхуваме от никаква световна, земна сила.
Тези хора, може би са прави за себе си, от свое гледище, (защото тяхното съзнание е неспособно да обгърне нещата в една по-широка, излизаща вън от границите на обикновеното човешко умуване, област.) Но да се възприеме тяхното гледище и да се постъпи според него, би било непростима грешка и нечувано престъпление спрямо истинските интереси на нашия народ. Защото, в същност, законите, по които се управлява света, законите, по които се управлява живота на хората и народите, не са човешките, а са Божествените закони. Има една друга Воля, има една друга Сила, която стои високо над всички световни, земни сили. И именно тази Воля, тази свръхземна Сила ще разреши в края на краищата всички днешни международни и социални проблеми, а не която и да било друга земна сила. Защото всичките тия земни сили, които понякога дори могат да ни плашат със своята страхотност и величавост, не са нищо друго, освен марионетки, освен послушни оръдия в ръцете на тази именно неземна Сила, и могат да действат само в рамките и възможностите, които Тя им дава. Следователно, ако ние решим на всека цена да изпълним Божествения закон, ако ние вървим, без да се отклоняваме, по пътя който ни се сочи от Горе, ако ние запазим мира, тогава ние няма защо да се страхуваме от никаква световна, земна сила. Бог е, който взема, и Бог е, който дава! Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа.
към текста >>

Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му.
Фактически, ние няма защо да очакваме от никой друг нищо. Защото, ще повторим, всички земни сили са само послушни оръдия в Неговите ръце, чрез които Той може да ни даде или да ни вземе нещо, в зависимост от нашето поведение. Това, което е наше, не може да не бъде пак наше. Но ако ние постъпим по човешки (според ограниченото човешко съзнание и разбиране), ако ние поискаме насила да си вземем своето, то ние можем пак да опитаме камшика на Божествения закон или, най-малкото, да изгубим Божието благоволение и подкрепа. Ако обаче, ние постъпим по божествено, според Божествените разбирания и закони, ако ние оставим в ръцете на Бога — Той да въздаде Правда Той да разреши спорните ни въпроси, то тогава вместо едно, ще получим хиляда. Защото Бог взема едно, а връща хиляда на тоя, който слуша волята Му и върви по пътя Му. (Нека това не се разбира само в чисто материален, земен смисъл). Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това.
към текста >>

хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико!
Крилото на Бога е разперено днес над нашата страна и нашия народ. Това, което е наше, ще бъде пак наше. БОГ ЩЕ НИ ГО ДАДЕ! Ако, обаче, ний с нищо не нарушим волята Му и не престъпим законите Му, освен това. което ние днес искаме, Той ще ни даде още нещо. хиляди и хиляди пъти по-голямо и по-велико! Божията благодат е несравнима! За човешкият ум, тя е дори непонятна! Да бдим, да не изгубим Божието благоволение, което днес е разперило белите си гълъбови криле над страната и народа ни! Мир! С Калименов КРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛИЗМА (4) ФИЛОСОФИЯТА НА МАТЕРИАЛИЗМА (продължение от брой 268) След като изтъкнахме безосновността на материалистическите твърдения, след като установихме, че материализмът, по своята същина, не е нищо друго, освен едно вярване, а именно: вярване, че не могат да съществуват неща, които не са познати или признати (не от съвременната наука в нейната цялост, а от известна група материалистически ориентирани учени) — вярване, което не почива на никакви основи, в настоящата статия ще се постараем да разгледаме философията на материализма, която някои материалисти увенчават с голямото име: „научна философия“.
към текста >>

Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост.
И наистина, с тая максима се опитаха да обяснят всичко. Изхождайки от нея, създадоха още цяла редица формули, с помощта на които се стараеха да обяснят различните случаи, различните форми и прояви на живота. Една от тези закостенели материалистически формули бе и си остава следната: „Развитието на производителните сили на обществото определя не само производствените форми и отношения, и изобщо икономическия живот, но също така и целокупния духовен живот на дадена епоха“. Или: — всички прояви на науката, изкуството, политиката, а, би следвало и на религията, изобщо, целия обществен и духовен живот в техните най-различни форми и подробности, се определяли „от развитието на производителните сили на обществото“. Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост. Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”. Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база. Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения. Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това. Явно е, следователно, че самата революционна практика отрече безпощадно теорията, легнала в основите на революционното движение.
към текста >>

Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това.
Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост. Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”. Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база. Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения. Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това. Явно е, следователно, че самата революционна практика отрече безпощадно теорията, легнала в основите на революционното движение. Разбира се,постараха се и днес се стараят да закърпят, доколкото това е възможно, пробива, направен в самата същина на материалистическата теория. Започнаха да я допълват, да я видоизменят, да прибавят известни уговорки, дори да допускат, че непогрешимите авторитети Маркс и Енгелс са направили в своите изводи известна грешка. Обаче всичко това е напразно Не специално и единствено руският случай, но и цялата съвременна и минала история на човечеството говори ясно. че основата, първичния двигател на явленията в живота е духа, а не материята, не материалните условил.
към текста >>

най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях.
- Нищо. Явно е. че тази последната, обръщайки наопаки хегеловата философия с нейния основен закон че „Духът определя битието, т. е. външните форми и прояви на живота,“ тя едновременно обърна наопаки и целия здрав смисъл и естествената и здрава основа на хегеловата диалектика, която единствено може да се нарече диалектика на природата, и, вследствие на това, доведе до такива противоречия със здравия смисъл и с живота. Но може би. най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага!
към текста >>

(следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага!
най-после, съвременните материалисти, намирайки се пред това явно противоречие между живота и техните теории, за да оправдаят своята .научна философия“, ще се осмелят да твърдят, че не техните теории са фалшиви, а самият живот е сбъркал, като е тръгнал не по набелязаните от тях пътища, а по други, неочаквани за тях. И това е възможно! Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага! * Още е пълна тишината. В чуден мир белее пътя всред гората! Лунни капризни сенки обливат го с тих чар, тръпне в недоловим екстаз душата, към извора целебен отлита тя със жар! * Струи вода пречиста, на изток лей се там! И всички нейни капки кат бисерни зърна от слънчев лъч огрени, блестят от светлина!
към текста >>

В чуден мир белее пътя всред гората!
Като заключение, ние ще кажем: Материализмът и специално т. н. диалектическият материализъм, не притежава никаква своя собствена философия. Той е само обърнал наопаки философията на Хегеля, и като следствие от това обръщане, идва до явни противоречия с живота и със самия себе си, нещо, което доказва, че това обръщане е една стопроцентова грешка, противонаучна и противоестествена. (следва) НА ПЪТ КЪМ МЪДРЕЦА Там със трептящите звезди на небето залени в ранна утринна нега, се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага! * Още е пълна тишината. В чуден мир белее пътя всред гората! Лунни капризни сенки обливат го с тих чар, тръпне в недоловим екстаз душата, към извора целебен отлита тя със жар! * Струи вода пречиста, на изток лей се там! И всички нейни капки кат бисерни зърна от слънчев лъч огрени, блестят от светлина! Със мъдрост са пропити, със свещен любовен плам! * Безкористно жадуващ, там всякой може да пие, кога в душа му морна, скръб тежка се увие!
към текста >>

* Там, със трептящите, звезди на небето заляна в ранна утринна нега се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага И.
И всички нейни капки кат бисерни зърна от слънчев лъч огрени, блестят от светлина! Със мъдрост са пропити, със свещен любовен плам! * Безкористно жадуващ, там всякой може да пие, кога в душа му морна, скръб тежка се увие! В лазура на водата тъгите да попие; Сърце си загоряло с прохлада да измие! Освободен, пожънат клас в живота ще добие! * Там, със трептящите, звезди на небето заляна в ранна утринна нега се слива радостният ритъм на сърцето и душата, на път за духовни блага И. Карагьозова СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новият човек (из неделната беседа „Новият човек“ – 29. IX. 1940 г.) Кое нещо е реално в света? Единственото нещо реално в света е човекът. Извън човека, всичко е сянка на битието. Някой пита: какво съм аз?
към текста >>

която тече по пътя и се превръща в прах или тиня.
Какъв ред на нещата съществува в природата? Като погледнеш към цялото небе, показва, че в природата от единия до другия край царува щастие, ред и порядък съществуват. Само хората на земята мислят, че има нещастие. В същност, това са много дребнави работи. Нещастието се произвежда от една кал. която тече по пътя и се превръща в прах или тиня. Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората. Вън на всякъде блика щастие. Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде.
към текста >>

Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората.
Като погледнеш към цялото небе, показва, че в природата от единия до другия край царува щастие, ред и порядък съществуват. Само хората на земята мислят, че има нещастие. В същност, това са много дребнави работи. Нещастието се произвежда от една кал. която тече по пътя и се превръща в прах или тиня. Нещастието е само по пътя или в някоя къща, дето живеят хората. Вън на всякъде блика щастие. Та ако хората мисля г, че светът е нещастен и имало някаква космическа скръб, то скръбта не е нещастие, за мене. Скръбта, това е първата дреха на щастието. Човек, който не е носил дрехата на скръбта, той щастлив не може да бъде. Само че, за да носиш дрехата на скръбта, трябва да бъдеш здрав.
към текста >>

Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола.
Д. Стоянов Ангел Каралийчев Старият орел Потрябва бйло за новия мост над Рикойската река. Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли. — Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати.
към текста >>

Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища.
Проводи дядо Злати, кметът на селото, сина си и още двама души да обходят Черковната гора и да намерят едно дърво стогодишно, което да легне от единия бряг до другия — за да вървят по гърба му хората, стадата и колята. Ходиха тримата ръкойчани в гората и се върнаха. — Има — казаха — големи дъбове има в Черковната гора. С дебели дънери, не ударени от гръмотевица, не проядени от червеи. Има, как да няма, ала са много далеч, цял ден път с кола. Отсеченото дърво, за да излезе на равен път, трябва да мине през седем дълбоки долища. Трудна работа. Девет кола биволи не могат го изтегли. — Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани.
към текста >>

Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила.
— Като е тъй ще сечем тукашния дъб! — викна дядо Злати. Зашумяха ръкойчани. Дигна се Пано пчеларят: — Не може тъй! Туй дърво само не трябва да бутаме. Под неговата сянка ката ден спират морни пътници, другоселци, почиват си и благославят ръката, която някога го е посадила. Там овчарите пладнят стадата си лятно време. В неговата шума е гнездото на стария орел. Да ви кажа истината — голям грях ще сторим, ако издънем туй дърво и разгурим гнездото на брадатия орел, нашият закрилник и връстник на дедите ни. — Бабини деветини! — обадиха се младите, — не можем ние в туй работно и усилно време да си зарежем нивите, че да тръгнем вдън Черковната гора, бйло за моста да сечем, когато бйлото е под носа ни.
към текста >>

Но, освен като храна, картофите имат и много ценно качество, те съдържат десетки пъти повече алкални соли, отколкото хляба и чрез това са едно отлично предпазно средство на организма от заболяване.
Най-целесъобразно е, картофите да се измиват добре, цели и с кожицата да се сготвят или, в краен случай, като се сварят да се обели тънко самата кожица. Водата, в която така са се варили картофите, съдържа хранителни и вкусови вещества и не трябва да се изхвърля, а да се прибавя и използва в гозбата. През зимата картофите трябва да се пазят от измръзване, да се държат на сухо, студено и проветрено място, защото, ако се държат на влажно и топло място, те поникват. В тях се образува едно отровно вещество, което се нарича соланин. Поникналите картофи са вредни за здравето и не трябва да се ядат. Но, освен като храна, картофите имат и много ценно качество, те съдържат десетки пъти повече алкални соли, отколкото хляба и чрез това са едно отлично предпазно средство на организма от заболяване. Науката е доказала, че в организма се образуват киселини, вследствие на разпадането на храни богати с белтък — масло, яйца и др., но също така и със зърнени храни. Кръвта на човека има алкална реакция и когато киселините почнат да действат и върху нея и киселинността мине известна граница — появява се опасност за здравето. На същите тези киселини се дължи преждевременното остаряване и артериосклерозата. Поради всичко това, най-лесният начин да се борим с тези киселини е — да ядат картофи. Те — поради големия си състав на алкални соли — неутрализират излишните киселини и поддържал организма в изправност.
към текста >>

Якимова — Рашкова КНИГОПИС Мистици и пътят към тях от Христо Велев.
О, пей, приглашай ми в скръбта, роптай и блъскай се безспир... и без надежда... Не ще е лесно да възпреш развихрената буря. Тя блъска се и в моите гърди. . . О, море, на майката ти пеем за съдбата. . . Н. Якимова — Рашкова КНИГОПИС Мистици и пътят към тях от Христо Велев. цена 3 лева. Прераждането в светлината на мистицизма, от Христо Велев, цена 5 лв. И двете тия книжки се доставят от автора, ул. Клокотница 3, София. Село, битова пиеса в 4 действия, от Калчо х.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Низ Пътя (стихове). 3.
Списанието в PDF Година 1, Брой 7 (1 декември 1919 г.) 1. X. X. X. Сегашното положение на човечеството.— Методи за изправлението му — Бъдещето което предстои. 2. Б. М. Албиог. Низ Пътя (стихове). 3. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Благодаря! II Брак. III. Ангел и IV. Слънце и Земя.
към текста >>

И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадър юсекса, ходжа билдиини окур“, т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае“. И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
към текста >>

Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа.
И всичката философия седи в това, да не ги спъваме в тая тяхна работа. Ще стане по същия начин, както пророкът е видял, че костите се събирали и той не е отивал да посочва коя с коя да се събере, нито на мускулите кой мускул кое място да завземе, нито на кръвта в коя посока да се движи, нито на Духа как да слезе. Нека като този старовременен пророк да изказваме това мощно Слово с вяра от сърцето си, с вяра от ума си, с любов от сърцето си, с любов от ума си, с надежда от сърцето си, с надежда от ума си. Това е великото бъдеще, което ни предстои. И всеки, който така произнася тия думи, бил той отделен човек, бил отделен дом, отделно общество, народ или цялото човечество законът еднакво работи. Бъдещето носи новия живот и всички кости, които се подчиняват на туй движение на Духа, ще намерят своя път, своето място и своя начин за работа. Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М.
към текста >>

Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М. Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът: Мечти несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм. * * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г.
към текста >>

Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение.
ИЗПИТ С бледни сенки мракът забули замлъкналата гора. Утихнаха песните на крилатите. Наредко тук-таме се слушаше вик на закъсняла птица. Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда.
към текста >>

С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост.
към текста >>

Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ?
Дойде денят, който очаквах аз с нетърпение! Изгревът сменяваше нощната тъмнина, залезът се заместваше от лунна светлина, и най-после дойде благословеният, свещеният час! През цялото това време аз продължавах да прекарвам чист живот, ала към него аз притурих лишения; аз умъртвих плътта си, аз се въздържах от всякакви удоволствия, аз четях дълги молитви и. дълго време размишлявах. Аз очаквах изпитания, но те не ми се изпречиха. Тоя път ще ме приемеш ли, о мъдри, за свой ученик ? - Не! отговори Благословеният. Изумен и огорчен, Джета закри лицето си с ръце; сълзи пълнеха очите му и дълго той стоеше мълчишком. Най-после той каза с треперлив глас: - Кажи, о Бхагават, защо ме отхвърляш? Млъкна бурята, утихна вятърът, и цялата природа се спотаи, за да слуша думите на Благословения.
към текста >>

Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети.
Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
към текста >>

Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо!
към текста >>

При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм.
Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя. - Аз знаех, че дружбата на Балика не е искрена, отговори Джета, но нима не бях длъжен да предупредя и да завардя моя приятел? - Уверен ли си ти, о Джета, че дружбата на Балика не би станала искрена след време? При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
към текста >>

Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия.
При това, о Царевичо, добродетелният човек има право да запазва своите привързаности и да се бори за тях; но мъдрият, встъпващ в Пътя и искащ да бъде мой ученик, длъжен е да бъде в състояние да се отрече от своите най-скъпи привързаности; той е длъжен да очисти сърцето си от ревност и егоизъм. Той е длъжен без горчивина да принася загубата на най-добрия и най-любим приятел. Благородни Царевичо! Богатства и съкровища, чувствени наслади, удовлетворяване на пустославнето, — всичко това няма цена за тебе; нима правиш някаква заслуга, ако се откажеш от всичко това? Но пред истинското отречение, което ти се изпречи, ти отстъпи, ти не разбра какво е жертва, какво е любов, която всичко дава и нищо не иска! Трети път наведе глава Джета в смущение и след туй погледна на Мъдрия. - О Бхагават! Мрак по-тъмен от оня, ще се спусна на околната гора, обви и забули моята душа, срамът се вмъкна в сърцето ми . . . Говори още, о благословени! - Благородни Царевичо!
към текста >>

Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание.
Човек от света, благороден и справедлив човек, има право да пази честта си, има право да съди и да наказва. Но мъдрият не съди, той разбира и прощава. Неговото внимание е по-вече обърнато върху туй—да намери оправдание на простъпката, а не върху самата простъпка. В неговото сърце има по-вече любов, отколкото капки в океана. Чистотата не е добродетел, о Джета, това е само въздържане от зло. Чистотата на живота може да попречи за тръгване в Пътя, щом няма в нея любов и състрадание. Без любов чистотата води към горделивост и тогаз ... тя е само илюзия от чистотата. В твоите странствания, о благородни Царевичо, наблюдаваше ли ти някога върховете на Хималаите на залез слънце? Видя ли ти белоснежните върхове, дето всичко изглежда мъртво, замръзнало, сковано? Видя ли ти, как изведнъж тия върхове се съживяваха и се запалваха с ярка червенина ? . . .
към текста >>

Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба.
Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о светлолъчисти! Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене. — Нека бъде така, каза Благословеният, и погледна на прострения при нозете си Джета, погледна с поглед ясен и светъл; като плаваща на небето звезда, нежна усмивка трептеше на неговите уста. Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба. На поляната, под величествения банан, седеше благословеният Буда, потънал в съзерцание. Тутакси след завръщането си в Кансамба, Царевичът Джета трябваше да управлява страната, защото баща му тежко заболя. Той изпълняваше своите нови длъжности с благородно усърдие и придоби слава на добър и справедлив управител. Първата му работа беше да обърне внимание върху Ямас и приятеля му Балик и да им отдаде всякакви почести. След това заповяда да се намери жена му Нанда и я върна в двореца.
към текста >>

Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“!
По клоните на банана птичките пееха утринните си химни, славейки Твореца. Сърната лежеше при нозете на светията, млади леопарди и пантери минаваха край него и му ближеха краката. Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха.
към текста >>

Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ .
Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.
към текста >>

Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход.
. . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето. Неговият живот е едно от най-страшните предопределения на съдбата, понесено от човек, кога и да било през шеметния летеж на вековете. Дете-поет го нарече някой. И вярно е: Пол Верлен е едно религиозно и смело дете, със силна плът и с най-чиста мистична душа. Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос.
към текста >>

Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец.
Уайлд в своята изповед ,,De profundis“ говори за него, че в оная епоха той е единственият на Запад, в когото се проявява истинският Христос. И тези сонети в „Мистични разговори“, които бодат, разкъсват, терзаят, могат да бъдат написани само от един подобен дух, който е познал всичката вътрешна нищета на блуждаещия вън от лоното на религията и е възжелал безконечната Мъдрост, която в забрава спи в прегръдките на Бога. Копнеел е дълго той за сливане с Него, дирил Го е желаейки в неговата сянка да скрие грехът и земната погибел, но не е смеел с крилата на своята любов към Него да полети, — към Него, на когото казва: „Ти, кладенец лазурен, горчив за този само, що в грях желае да свърши, Ти Слънце, и Ти Ден но мрак за взор от тежка целувка ослепен“. А тая любов е тъй голяма, че е в състояние да изкупи греховните бури на страшния океан, що лудуват в гърдите на това мистично създание, което крие в себе си Животното-Човек, с всички диви инстинкти на природата. И душата, която се стреми към изкупление, попада в Небесния вихър. Надвесен над Сена в призрачни нощи, Верлен не един път е замислял по .своя воля да прескочи границите на неизвестното и да полети в тъмния азур на смъртта; но учението на разпнатия на Голгота го е възпирало, и тогава той в едно състояние, намиращо се между ужаса, болката и бляна, е попадал в разговори с мистичния творец. Само по този начин може да се обясни чистотата на религиозната мисъл, що лъха из всеки ред на неговите сонети. Страшно е даже да си въобразим тайнствените чувства, които се пораждат в тази материална тъма — а Пол Верлен не само че ги е преживял, но ги е и възпроизвел, изпитвайки невъобразими душевни болки. Там, под мрачните куполи на Notre Dame, той е прозирал в мисълта на Твореца, дочувал е Неговия тих мълвеж и със страст е молил за Виното и Хляба на изкуплението. Блянът, чистият мистичен блян, пролазва в тия разговори, откриващи незнайни хоризонти на необикновени усещания, изпитвани в тихи вечерни часове, кога в долината прилитат сенките на нощни призраци, бързо се възнасят към Твореца чистите молитви и... и в небесата святи спре плахата луна и звон вечерен, румен и черен се понася . . Силвен ХО.
към текста >>

Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане.
В бъдещето училище част от своето време ученикът ще прекара на работа в училищната градина или другаде. И този труд покрай другото свое възпитателно влияние, ще действа за физическото му укрепване. После голямо място трябва да се даде в училището на екскурзиите и на игрите. Окултизмът е една практическа наука. Както казах в въведението, окултистът е най-големият реалист. Той може да даде ценни упътвания и за най-дребните наглед работи, като например за положението на тялото във време на спане. За някои, може би това е маловажен предмет, но окултистът е в състояние да даде полезни осветления и по него, За да може сънят да укрепи човека, трябва телесните сили във време на спане да бъдат в хармония със земните сили. За тази цел, тялото във време на спане трябва да вземе следното положение: главата към север, краката към юг. А ако това не е възможно, то главата да бъде към изток, а краката към запад. Един важен окултен закон Детето преминава през няколко периода в течение на своето развитие. Първият период е от раждането до седмата година.
към текста >>

Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност.
А от това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Трябва да я оставим свободно да 5е прояви нейната дълбока същност. От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика.
към текста >>

Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода?
От там и следствието: свободно възпитание. Значи, свободното възпитание се явява като последствие от доверието в божествените сили, скрити в детската душа. Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
към текста >>

Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо.
Никаква диктатура не трябва да се упражнява върху детето, никакво принуждение. Разбира се, ще бъде необходимо детето да следва ценните упътвания на учителя, то трябва да се ползва от неговата по-богата; опитност. Тук няма ли противоречие? Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока?
към текста >>

И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя.
Ако го заставим да следва упътванията на учителя, не се ли накърнява детската свобода? Това противоречие е само привидно. Детето трябва да последва нашите упътвания, но това последване трябва да бъде не с насилие, а доброволно, както казва Русо. Учителят трябва да бъде, както казахме, една толкова високо-морална личност, че да има симпатията, любовта на ученика. Учителят, който не е в състояние да събуди тази симпатия, тази любов, той не е роден за учител. И тогаз ученикът доброволно, без всяко принуждение, не вече поради страх от наказание или поради очакване на награда, ще последва упътванията на учителя. Тук някой може да възрази против свободното възпитание със следните думи: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, няма ли опасност да се развие той в крива посока? Ако се премахне принуждението от училището, учителят няма ли да бъде безсилен, когато ученикът почне да се развива в крива посока? “ Винаги трябва да помним, когато говорим за детската свобода, думите на Толстой: „Свободата е като последствие на религиозното възпитание. „И ще познаете Истината, и Истината ще ви направи свободни“.2) Това, което иска да каже тук Толстой, с други думи ние ще го изразим така: Свободата на детето е необходима, но това е възможно само при тъй нареченото канализиране на детската енергия, т. е. когато детската енергия е насочена към възвишеното.
към текста >>

Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания.
Какво трябва да бъде отношението на учениците към изучаваните предмети? Коя е тайната за събуждане интерес у ученика? Училищната работа в съгласие с детската природа. Необходимост от познания по окултизма, за да се постигне това. В един град в България учениците си имат есперантско дружество и изучват усърдно, есперанто. Аз съм присъствал един-два пъти на техните занимания. Всички дружествени членове редовно посещават лекциите. Натоварват се ученици да преподадат урока. Един на други си преподават. Там нямаше никакви заплашвания, че ако не знае някой урока, ще получи слаба бележка или наказание. Те учеха от любов към есперанто.
към текста >>

Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва.
Иполит Тен в „Философията на изкуството“ ни казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споменава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за една картина 4 години, като е употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подробности: с най-дребните черни точки по носа, с луничките по страните, с микроскопическите сини жилки по кожата, които едвам се виждат, даже отражението на околните предмети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи из рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван Дик сто пъти повече ни се харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеница в окото. Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени с красиви разноцветни копринени платове, лицето й е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъсквателно чувство, често дори и отвращение. Сега защо това е така ?
към текста >>

Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност.
Всеки човек, и възрастен и млад, усеща досада, мъка, когато е пасивен. Когато дадем възможност на детето да твори, тогаз ще се развиват неговите сили; тогаз ще се укрепяват умът, чувството и волята му. В всички области на училищната дейност ние можем да дадем възможност на детето да твори. Между другото, и при обучението по естествознание. При днешния начин на преподаване на естествознанието това не се постига. Днес се стремят да приложат при преподаването на естествознание следните принципи: еволюционен принцип, биологичен, нагледност и активност. Но последният принцип се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото се стреми учителят да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. При този начин на преподаване не са ангажира в дейност цялата детска душа с всичките свои сили. Това последното ще се постигне, ако се въведе трудовият принцип в училището.
към текста >>

Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език.
Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление. Учениците ще бъдат упътени да схванат, че цветята, дърветата, насекомите и пр, си имат един вид свой език. Преди да се запознае, обаче, детето с техния език, трябва то да изучи растението или кой да е друг обект от гледна точка на естествената история. И чак след като сме се запознали добре с дадено растение, можем да го разгледаме като символ, т. е. да изучим неговия „език“. Преди да дам няколко примера на такъв „език“, трябва да заявя, че само оня, разбира се, може да е съгласен с този символизъм, който е изучил окултизма. Защото чрез тези символи се цели да се разкрият велики духовни истини в най-разбрана форма.
към текста >>

И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота.
6) За едно предварително ориентиране в окултизма, ще има в по-нататъшните броеве статиите: „Въведение в окултизма“ - и „Доказателства на окултизма“. В недрата на природата (Продължение от кн. 6 и край). III. И устреми той своите, жадни за знания, духовни усети към самото си човешко начало, вложено в основата на неговото битие, като се вдълбочи в глъбините на собствения си духовен мир. И разбра той, що значи това: да познаеш сам себе си, да видиш, като в огледало, цялата своя същина! И видя той пълното величие на благородството, блясъка и красотата на духовния човек в себе си, изработен по дългия път на самоусъвършенстването през течение на вековете на живота. И видя той в същото време страшния звяр на страстите и удоволствията, който дълбоко още се коренеше и силно се държеше със своите железни нокти за тънкото тяло на пожеланията!.. . И упи се той от величието на човека в себе си и в същото време се погнуси, от дълбочината на цялата си искрена душа, пред тъмния лик на звяра в себе си. И измъчи се духът му в страшната борба на душата между това, което е, и това, което трябва да бъде!. .. И в тази самотна, скрита вътрешна борба избликна гореща пот на покаянието и ороси цялото му измъчено лице. И в минутата на най-страшната болка на самоизобличението, продиктувано от гласа на собствената му съвест, чу гласа на своя светъл Ангел, който тихо му прошепна: „О сине на Живаго Бога!
към текста >>

И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника.
С каква вещина е изваян неговия изгрев от четката на великия художник!... С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята.
към текста >>

Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите.
С какво търпение е изучена неговата полза, значение и благодат за живота от разума на науката! Ала как малко е позната тайната, що крие в себе то, от светската мъдрост на човека! “ „А крие то велика тайна в себе си за живота на земята! “ „И иде живота чрез него, като се ражда, развива, расте и усъвършенства на земята. И когато достигне до пълнота, пътят е само чрез него към Първоизточника. Един е пътя, по който сте слезли, един е пътя, по който ще се качите. Чрез него е създадена природата, чрез него живее и чрез него ще премине в по-горна еволюция всека нейна мъдра твар!...“ „Ти се боиш от неговите огнени пламъци, ала трябва да станеш негов свободен гражданин! Нима твоят ум не ти подсказва, че то пари и гори само грубата физическа материя ?! В ефирното пространство неговите лъчи немат никаква топлина“. „Ти се боиш от него, защото мислиш, че твоето грубо физическо тяло е това, което си ти, с твоята същина; а то за плътта е огнения казан на преизподнята. Но когато съблечеш твоята груба покривка, направена от земя; когато се отървеш от облеклото на пожеланията, направено от вода; когато се простиш с тънкото платно, що покрива твоята същина, направено от кристалната чистота на въздуха, и останеш в твоята огнена същина на любовта, тогава ти ще отидеш и заживееш на него и нема да се боиш от неговите пламъци!
към текста >>

На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи.
Освен това в притежателите на тия пръсти се среща нужда от любов и свобода и то в най-широк размер, както и едно високо почитание към всичко, което по своята същност и форма е красиво. Такива пръсти в най-силни развита форма срещаме в така наречения духовен тип. в) Квадратни пръсти (фигура 34). Ъглестите пръсти винаги показват наклонност към философски науки, политика и теории. Те показват интерес към неща, които предполагат един по-дълбок ум. На квадратните пръсти принадлежат теориите на съществуващите методи; като учени, те вървят по пътя на Аристотел и дават добри изследвачи. Притежателите на такива ръце се интересуват от социална политика, от дидактична и драматична поезия, от филология и логика, и изобщо от полезното и практичното. Те предпочитат точността и съвършенството на нещата пред големината или великолепието им. Те имат добро разбиране за деловите работи, в своите възгледи са положителни и изобретателни, но не и фантазьори. Те предпочитат да теоретизират, вместо да действат. Техните мисли никога недостигат един по-висш поетичен размах, затова пък те са отлични в литературата, науките и точните изкуства.
към текста >>

Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища.
Лопатовидните пръсти винаги са признак на това, че техният притежател се поддава повече на своите влечения, отколкото на съветите на разума, че нещата за него имат ценност повече поради тесните полезни и практични качества, тъй като той никога не може да ги схване от тяхната философско-идеална страна. И когато са гладки, и когато са възлести, лопатовидните пръсти означават надделяване на низшите мирови принципи. Хората с такива пръсти имат вродено чувство към материалните неща, едно инстиктивно познаване на практичния живот. Те се прекланят пред физическата сила и имат способност към индустриалните и практични изкуства, както и към експерименталните и практични науки. Тия хора имат органическо отвращение и пълно неразбиране на всичко, което е в свръзка с философията, метафизиката, поезията и т. н. Изобщо те презират всичко, което лежи вън от кръга на материалните спекулации; въпреки това, тази тенденция се смекчава от известно чувство към изкуствата, което, разбира се, следва само практични пътища. Ако лопатовидните пръсти са гладки, надделява страстта, внезапните прищевки и инстинктът. Ако са възлести, и то с двойни възли, постъпките се предшестват от спокойно обсъждане и преценяване. Но в такъв случай ще липсва всякакво чувство към изкуството, защото един художник никога няма да бъде спекулант, нещо, което лопатовидните пръсти предполагат. Хората с гладки лопатовидни пръсти ще се отличат там, дето е необходима природна сръчност и схващане; напр., в практичните изкуства и приложните науки. А тия с възлести пръсти ще се отличат в механиката и в техническите военни науки.
към текста >>

Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение.
Първият деканат е чисто интелектуален и се управлява от Меркурий. Вторият има за съвладетелка Венера () и свързва чувството със студения интелект. Третият деканат има за съвладетел Сатурн и Уран (). По-висшият идеализъм и любовта към съчовеците, които съответстват на този знак правят третия деканат най-добър между другите. Разбира се, много зависи от аспектите които асцендентът и владетелят приемат. Типът на Гемините трябва да надвие своя егоизъм и повърхностност и да култивира в себе си чувство за дълг и себевладение. По тоя начин той ще излекува своите нервни възбуждения — неврастения и истерия. в М. С. дава силно желание за пълно себепроявление и клони към оригинални художествени и интелектуални дела. Становище свободно, неограничено и силно интелектуално. в десц.
към текста >>

Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда.
Наблюдателност и скромност са характерните качества на този знак. Хората от тоя тип обикновено имат средно развито тяло, добре сложено, челото добре развито с красиво заобляне и изпъкнало в средата, над носа. Коси и очи тъмни. управлява вътрешностите и храненето изобщо — поглъщане и асимилация; освен това диафрагмата, симпатичната нервна система и слънчевия плексус (възел). Интелектът на типа-Дева не стои по-долу от тоя на Гемини, с тая разлика, че нему липсва неспокойствието на последния. Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
към текста >>

Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм.
Дева-типът е спокоен, резервиран, притежава способност за бързо схващане, изобретателен, постоянен, твърде уединен и обичащ реда. Тоя знак дава добри спекуланти, които, както поради своята работливост, така и поради своите духовни способности, си създават добра кариера. Слабата страна на Вирго (Дева) е неговото силно развито влечение към критика и при по-низшите типове особено силно-развития егоизъм, който при никой друг знак не е тъй силно развит, както тука. Той при всички обстоятелства е пълен с надежда, което е характерно и за другия знак на земята — Първият деканат е напълно под Меркурий, вторият има за съвладетел Сатурн (), при което практичната страна на характера още по-силно изпъква. Третият деканат има за съвладетелка Венера (), която към другите качества на Вирго прибавя дружелюбност и любов към изкуствата. Вирго-типът трябва да се стреми към по-широко схващане на нещата и да гледа да надвива своя егоизъм. Трябва да се грижи за добро храносмилане и да избягва подправките. в М. С. Стремеж към чистота и опити да се повиши обществената нравственост к здраве, — чрез вкореняване послушност към универсалните закони, които ги управляват. Неговото становище е това на критик, който отделя доброто от лошото, чистото от нечистото. в десц.
към текста >>

Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност.
Неговите най-големи добродетели са честност и силно развито чувство за справедливост. управлява кръста, главно над бъбреците, — с изключение на бъбречния таз () Тук следов.:—секреция, отделяне, в противовес на предишните знаци — абсорбция, поглъщане. Първият деканат се управлява от Венера, вторият има за съвладетел Уран и Сатурн (), чрез което към другите качества се прибавя дипломатичност. Третият деканат има за съвладетел Меркур (). Този деканат дава твърде красиви, пропорционални тела. Либра-типът има да надвива една известна апатия, която понякога се изражда в индиферентност. Спокойствие и самотност, също и добра музика за него са най-добрите лекарства. в М. С. Дава стремеж към красота и хармония в живота, което се постига чрез естествено, всестранно образование. Стреми се към популярност и публично признаване. Неговото становище е това на един съдия; — значи съществува слабост към колебливост.
към текста >>

Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него.
Те са надвили по-низшите качества, които силно характеризират скорпионовия тип, и чрез победата, която те сами са спечелили, стават до известна степен господари на целия свят. Те обичат да бъдат ласкани и обожавани. Низшият Скорпион е войнствен, макар и нераздразнителен, — има твърда воля, ревностен, непримирим и често груб.— Когато те се почувстват оскърбени, в обръщенията си са непоносими, горди и често жадни за чувствени удоволствия. Тялото често е непропорционално сложено, но силно и мускулесто. Изразът на очите (кафяви или черни) е особен и обаятелен. Наблюдава ли се един път този поглед добре, много скорпионови типове после ще могат да бъдат узнати сама от него. Аз познавам едного, който имайки в в М С. в аспект с Асц. — което е силно характерно за Лео-типа, — само обаятелния поглед на очите показва, че той има като асцендент. Косите и брадата са черни или кестеняви, често къдрави и гъсти. Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и ().
към текста >>

Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира.
Първият деканат бива управляван от , вторият от и (), а третият от и (). Вторият деканат дава едно по-стройно и по-пропорционално телосложение, отколкото първия и третия. Под този деканат идват много спиритически медиуми и сензитивни хора. Тяхната главна задача е да пречистят и контролират своите полози влечения. Тази задача в митологията е представена от Скорпиона, който сразява Ориона. Само по тоя път по-низшия скорпио-тип може да еволюира. Това също е една от причините, че първите две трети от неговия живот са безкрайно по-тежки, отколкото последните. Скорпионовия тип трябва да се стреми към чистота и отстъпчивост. в М. С. Дава стремеж към власт върху съществуването на другите, чрез упражнение на своята воля. Становището е това на господар, бодър и грижлив, може-би клонящ към песимизъм.
към текста >>

Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията.
() САГИТАРИУС - Стрелец Владетел . Знак на огъня. ТИП: ИСПАНЕЦ Като асцендент: Президент Рузвелт, Крал Едуард VII, Свен Хедин, Станлей Дава пропорционално сложено, здраво тяло, високо чело, сини или сиви очи и кестеняви или руси коси, — последните обикновено с един златист отблясък. Погледът приятелски, изразителен и отворен. Носът прав или малко изкривен, цветът на лицето свеж и светъл. Характерът е независим, откровен и искрен, понякога раздразнителен и отегчителен твърде импулсивен и войнствен ; те често са големи любители на пътуванията. По-висшият тип е философски, твърде религиозен, миролюбив, добър и милостив. Неговото първоначално весело настроение често се менява, като преминава от благост към грубост. Много обичат всички видове спорт и са истински приятели на животните (особено на коне). Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението.
към текста >>

Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен.
Меркурий в този знак пада, т. е. интелекта тук трябва да замълчи, за да се събуди по висшето аз, за да може то да завладее по-низшето; именно когато мисленето заели в ума, събужда се интуицията и внушението. Първият деканат идва под Юпитер , вторият има за съвладетел Марс (), при което силно развитото чувство за независимост може да се измени в раздразнителност и упоритост. Третият деканат има за съвладетел слънцето (), едно твърде благоприятно влияние, което донякъде смекчава импулсивността и прибавя повече пожертвувателност. Сагигариуса се изобразява като един центавър с обтегнат лък. Сагитариус — типът, поради своите свободни и приятелски обноски, понякога бива невярно преценяван — в същност, обаче, неговият характер е твърде прозрачен. Поради своите импулсивни прояви и прекаляване в телесните движения и спорта, те често си създават неприятности и нещастия. Те трябва да се приучват към по вече спокойствие. в М. С. Стреми се към по-висши познания, които иска да споделя с другите и да прилага в своя собствен живот. Становището е това на практичните философи, винаги готови да учат.
към текста >>

Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план.
Дава низко, месесто тяло, слабо телосложение, — чувствителност към различните влияния. Характер честен, добър и тих те желаят да служат н да помагат всякъде, дето намират случай за това; но бидейки необикновено възприемчиви, те често стават играчка на външните влияния и на своите чувства. Очите са светлосиви или водни, — така наречените „рибени очи“, които лесно се узнават. Обикновено на средната си възраст получават подбрадник, често матов цвят на лицето, раменете обли, наведена стойка. Ръцете и краката къси и груби, косата мека, подобна на коприна. Рибите не спадат в категорията на щастливите хора; те живеят, така да се каже, в един съдбоносен път, който ги принуждава във всичко да остават на заден план. Те непрекъснато имат да се борят с всякакви нещастия и разочарования. Това е като едно шествие с кръст на рамо, което съвършеният човек трябва да измине, преди да бъде прикован на кръста при знака на овена ( е следващият знак). Нептун, владетелят, е най-външната, най-висшата триобемна планета на нашата система; една планета, за която още малко се знае. И затова роденият под тоя знак рядко може да бъде разбран и оценен според стойността си. На тях често се гледа с недоверие, въпреки че теч човек би могъл напълно да се довери, — но те изобщо по отношение на себе си са твърде малко взискателни.
към текста >>

Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят.
И колкото повече човек мисли за това, толкова повече се убеждава, че цялостния прогрес на света е работа на твърде малцина, че положителният и прогресивният интелект е рядко изключение и че ако демократическите условия действително биха преодолели (а това, разбира се, те никога не са могли да сторят), цялата цивилизация щеше да остане назад и постепенно щеше да се превърне още веднъж в хаос. Каква подигравка е демокрацията! И колко безнадеждно съвременният свет е заблуждаван в своите схващания, че някога и някъде демокрацията е държала властта в действителност! Фактически, мнозинствата не са управлявали никога и не са желали да управляват, те само са търсели някой силен мъж, който да ги води. Имало ли някъде стадо от овце, което да не е следвало водача си? Срещаме понякога някой властен ум, който — за добро или зло — води множеството или, ако не го води, то най-малко посочва пътя, по който другите ще вървят. Виждаме заедно с него, как множеството се увлича или се води. „Работете“, каза Волтер, най-популярният от писателите, „работете за малката публика! „ Волтер знаеше, както са знаели всички велики водители, които живяха преди и след него, че „малката публика“ винаги доминира положението. „Малкото парче квас заквасва цялото тесто“. „Възлюбено зрелище на боговете е да гледаш как един добър човек се бори с несполуките си“, казвали старите.
към текста >>

Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха.
Както Йоан Кръстител нападаше фарисеите, които идеха при него, като „рожби ехидни“, така и Парацелзус остро нагрубяваше невежеството и традиционните наклонности на всички от неговата професия. Парацелзус, на 24 годишна възраст. Мнозина, на които е известно името Парацелзус, са свикнали да гледат.на него като на малко повече от един особено успял шарлатанин, който е съживил традициите на една по-раншна школа на окултизма в противовес на по-научните методи ня неговото време. Лекарите във времето на Парцелзус бяха, в същност, в по-голямата си част само теоретици, с малко действителна практическа опитност. Но те имаха достатъчен запас от книжно знание и то твърде посредствено. Парацелзус, чиито медицински познания бяха извлечени от опит и опитност, кои го беше придобил по голямата част от медицинското си и хирургическо изкуство в широко и разнообразно пътуване, като посещавал повече страни и народности, отколкото всеки друг медицински експерт на неговото време, и който беше се учил чрез действително съприкосновение с хора от всички класи и условия, в различни климати, притежаваше познания много повече от онези, които книгите му даваха. Периодът на Парацелзовата кариера съвпада с Лютеровата реформация и с по-широкото и по-общото движение на Възраждането. Това движение съживи желанието за класическо знание и класически идеал, които 6txa дискредитирани в периода на първото възтържествуване на християнството и установяването му като всесветска религия. Положението на ранните християни, които гледаха на езическите божества като на дявола, а на гръцките и римските класически писатели като апологети на дяволското поклонение, беше преминало. И най-висшите сановници на църквата често се отличаваха с класическата си книжовност и зрялата си ученост. С възвръщането на класическите идеали, почнаха да се приемат в някои среди на обществото доктрините .на неоплатонизма.
към текста >>

Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им.
Възтържествуването на императори като Юлиян Отстъпник, беше. Опасност, която застрашаваше християните. Религията на Юлияна, чийто учител беше Плотин, не беше друго освен неоплатонизъм, облечен в стара римска одежда. Това изглеждаше за тогавашните мислители и философи да е триумфа на екзотеричната религия над вътрешните езотерични истини, т. е. победа, на късо казано, на тялото над душата. Със съживяването на най-хубавото в гръцкото и римско изкуство и наука се повърнаха и мистическите доктрини на александрийските философи, но не дойдоха с триумф, а със смелост да се закрепят още един път в лицето на един враждебен свет, който отдавна беше забравил даже съществуването им. Хиляда години отделяха Хипация от Корнели Агрипа — хиляда години в царството на мисълта могат добре да бъдат характеризирани под името тъмна епоха. Корнели Агрипа фон Нетесхайм бе роден в 1486 год. в Келн. Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус.
към текста >>

Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница.
Седем години по-късно, на 10 Ноември в 1493 г., в Айнзиделн, близо до Цюрих, се роди син, на доктор Вилхелм Бомбасг Хоенхайм, които беше кръстен Теофраст, в чест на гръцкия лекар, философ и последовател на Аристотел, Теофраст Тиртамос. Това дете отпосле беше известно и прекорвано под името Парацелзус. В тоя период ставаха в света велики събития. Само една година преди туй, Колумб бе слязъл на американска земя. В същата година, или eai а година по-рано, почина Уйлям Какстон (William Caxton), чийто живот бе определен да създаде такава голяма революция в историята на човешката раса, каквато създаде самият Колумб. Като се завърна от едно дълго пътуване из Нидерландия към 1474 г., Какстон основа първата печатница в пределите на Уестминстерското абатство а преди смъртта му, знае се, че са били напечатани най-малко шестдесет и четири книги от тази първа английска печатница. Точно десет години преди рождението на Парацелзуса, третият от тези велики творители на революции видя зората: на 10 ноември 1483 г. Мартин Лютер се роди в Айслебен, Долна Саксония, и когато Парацелзус беше на 24 години, Лютер беше определен да залепи своите деветдесет и пет тези на църковните врата във Витемберг против доктрината за индулгенциите. Парацелзус не скриваше съчувствието си към този смел реформатор , когато му се отдаваше случай, макар и да не взе живо. участие в движението и да бе обвиняван от неприятелите си, че бил медицинския Лютер, обвинение, за което той си създаде труд да покаже, че не го оскърбява. Лоренцо ди Медичи е друг забележителен характер в областта на историята и литературата, който беше заминал от този свят една година преди рождението на нашия герой.
към текста >>

отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си.
Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет.
към текста >>

19. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива.
онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота. В това й състояние силите работят вътре в нея, без да се виждат отвън. След това настъпва едно изменение във вълнообразно или колелообразно състояние, при което клетката почва да определя своите пътища, по които ще се развива. В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго.
към текста >>

Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си.
В третото й състояние, в клетката се явяват два центъра, в четвъртото - тия два центъра приемат звездообразни форми, след което се съединяват и образуват една звезда, в петото - от тая звезда се образува друга, двойна звезда (диастър) и в шестото - самата клетка се разделя на две. Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада.
към текста >>

Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките.
Сега човечеството претърпява такова деление в биологическия процес на развитието си: то прекарва последния фазис, тъй като първичната човешка монада, от която е образувано, е към последния, шестия период да се раздвои. Това се нарича в окултната наука явяване на шестата раса или на дъщерята на бялата раса. Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън.
към текста >>

Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението.
Но понеже тази дъщеря е от по-високо произхождение, за нейното идване стават и по-обширни приготовления; всевъзможни местения, размествания, разрушения и съграждания в народите и между народите. Това, обаче, не трябва да ни смущава и плаши: туй, което ни се вижда като разрушение, то е само едно преместване или превръщане на материалите от едно състояние в друго. Запример, вие разрушавате една планинска скала, която е била украшение на една цяла местност, но това правите, за да построите пътищата и градовете си. Пукотът, който се произвежда при разбиването на тая скала, може да внесе тревога у всичките околни овчари и те биха помислили, че става нещо неестествено, но гражданите на съвременната култура, които искат да си построят пътищата и зданията, намират смисъл в пукота и разрушението, понеже чрез тях ще се създадат материалите за постройките. Но и тия материали, ако само се пренесат и се натрупат на купове, без да се турят в работа, биха създали други мъчнотии. Затуй те трябва да се натрошат на дребни камъчета, да се настелят по пътя, да се насипят с пясък, да се прекарат валма, за да огладят пътя, да бъде достъпен за съобщение и се пазят хората от големите калове, които спират движението. В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното.
към текста >>

А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа.
Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата любов, която е извора на всички блага. И тогава Бог ще ни изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно, в съвременното общество трябва да дадем съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако ние седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък и само минаваме от една стая в друга, какъв смисъл можем да намерим в такъв живот? Най-после, този замък ще ни стане отекчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тая цел трябва да намерим вратата му, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни, и за проявлението на нашата воля. И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е.
към текста >>

Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа.
И сега ние уподобяваме процеса на развитието на клетката като минаваме от една стая в друга на замъка - от почиващо състояние в колелообразното, т.е. в първата стая на замъка, после - в центровото състояние на клетката, т.е. във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях.
към текста >>

Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта.
във втората му стая, по-нататък - звездоподобното състояние, т.е. в третата стая, двузвездното (диастралното) състояние, т.е. в четвъртата, а разделянето на клетката показва, че ние сме изходили замъка и сме дошли до вратата, която води към живата природа. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа. Туй разделение в съвременния европейски живот се изрази в двата политически съюзи: на Централните сили и на Съглашението. Остава последната фаза: клетката да се раздели на две, за да се открие на всички народи пътя към живия Бог на любовта. И сега борбата, която става, е предвестник за прекъсването на последните нишки, които държат двете нюклиозни клетки, а с това прекъсване ще се яви новото човечество - хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите - по-големите народи да покровителстват по-малките, а и всред самите народи да се въдвори взаимно разбиране и любов. Х.Х.Х НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ЛИЛИЯ „Разгледайте лилиите как растат, нито Соломон във всичката си слава се облаче като една от тях. Лука 2:27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик — във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? * Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни?
към текста >>

По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим.
DUCASSE — HAR1SPE. САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията дарба“. . . Ев. Иоан, 4:10. Зима наближаваше. По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим. В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка. Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана. Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова.
към текста >>

В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка.
САМАРЯНКАТА (библейски епизод) „Ако би знаяла божията дарба“. . . Ев. Иоан, 4:10. Зима наближаваше. По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим. В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка. Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана. Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха.
към текста >>

Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест.
Иоан, 4:10. Зима наближаваше. По дългия път от Ерусалим към Галилея, през Самария, Исус и малката му дружина, пътувайки от зори, се поспряха да си починат.Те се намираха на около половин час от древния Сихем1), между планините Хебал и Гаризим. В тази местност, един весел кръстопът поканваше пътника на почивка. Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана. Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно.
към текста >>

Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части.
Тук се кръстосваха двата плетища, от които единият водеше към Египет, а другият свързваше великото синьо море със страните оттатък Юрдана. Всред сухия път и монотонните пейзажи, това място представляваше за очите на странника една привлекателна прелест. Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на.
към текста >>

Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен.
Високите джбови клони, наведени под товара на годините, люлееха увисналите бръшляни при милувката на вятъра; стъблата на старите смоковници потопяваха корена си във влагата на изворите; хладният приятен вятър идеше от долината, бръмченето на насекомите, малките поточета, леейки се върху камъните, съединяваха хармониите си в тишината на природата. Върху околните могили козите се скитаха на свобода, докато младите сихемски говедари играеха до вековния кладенец, наречен Бир Якуб, кладенеца на Якова. Наистина, според преданието, този кладенец беше изкопан, в далечни времена, от патриарха. Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път.
към текста >>

И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на.
Там пътниците се спираха, за да напоят добитъка си и да ободрят уморените си части. Учениците се впуснаха из дъбовата гора на Морех за провизии, и като оставиха Учителя си да поотпочине малко и да се помоли в тишината, тъй както му бе приятно. Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост.
към текста >>

Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път.
Исус, уморен от пътуването, седна под сянката на една смокиня, край стария кладенец.Зелената долина на Сихем отваряше пред очите му тихи далечни изгледи от розов лен. Бе пладне, шестия час на деня. Слънцето изливаше златните си лъчи върху ръждата на шумата, и неговата светлина, бавно пресявана, си играеше с мъха, придаваше цветовете на небесната дъга по старите стъбла; пръскаше блясъци върху постелята на изсъхналите клони. И внезапно, от една затънтена пътечка, изпълнена с благовоние от дивите миризми, една жена се показа, носеща стомна на. рамото си. Като видя чужденеца, когото позна „за един от Юдея“, тя се подвоуми за миг.Евреите, действително, не вървяха по този път. Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как!
към текста >>

И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба!
- Как! се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен. И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . .
към текста >>

Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде!
-—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж. Жено, ти каза истината. При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна Учителя в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк! И без да си вземе назад съсъда с вода, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула. Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й. Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния Учител, пристигнаха към кладенеца. Те бяха смаяни от учудване, тъй както другите хора от Сихем; и преди даже да сложат провизиите си, те не можаха да се въздържат да не манифестират чувствата, които вълнуваха сърцето им.
към текста >>

Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя.
Но Учителят не пожела нищо да яде. — Аз имам храна, каза им той, която вие не познавате. И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове.
към текста >>

И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“.
И учениците се поглеждаха и си казаха по между си: „Какво значи това? Прочее, дали някой му е услужил с храна през нашето отсъствие? “ Защото учениците не проникнаха в интимната мисъл на Учителя. Но тогава, точно по същото време, падналата жена от Самария, покъртена от божествената виделина, провъзгласяваше по кръстопътищата на Сихем славата на Спасителя. А хората от прокуденото племе,’тези, които навеждаха главата си под проклятието на синедриона, трогнати от новината, напуснаха работата си и бързаха да отидат при Бир-Якуб, за да чуят божия пророк. И тъй един път повече, както в миналите векове и както в бъдещите времена, истината оставаше скрита за тези, които живееха близо до нея, и тя се изявяваше на смирените, на отлъчените, на грешниците, понеже е писано, че „ праведния т е дошъл на земята, за да спаси това, което беше изгубено“. Превел от френски: А. А. ________________________ 1) Днес се нарича Наплуза. (Наблус) Ани Безант За прераждането (Лекция) Ани Безант Един мой приятел , който бе говорил преди няколко седмици с един висш църковен началник, ми каза, че тоя висш началник не симпатизирал на идеята за прераждането, защото не искал да мисли, че паството му ще се върне в този свят повторно като мишки и плъхове. Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа.
към текста >>

Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“.
Не допускам, някои от вас да сте възприели този възглед. Позволете ми да отговоря на това и не с един отговор, даден от архиерей на църквата, а от един зидар, живущ не на Запад, а на Изток.Един англичанин, който посетил Бенарес, като говорел за ученията на индуската вяра, казал, че те не могат да се разбират от невежествените маси на народа. Друг приятел, който бил с този господин, казал: „добре, можете да опитате това, като узнаете от онзи зидар, защо зида тухли, а вие се разхождате в хубаво палто и шапка“. Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли. Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“. Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах. Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието.
към текста >>

И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза.
По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза. Първата, че той е специално създаден, е онази, която се прие общо през по-следващата част на християнската ера. Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна.
към текста >>

Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще.
Длъжна съм да ви я представя по този начин, защото в първоначалната църква и в продължение на много векове в живота на църквата са изучавани разни теории за прераждането (макар не в същата форма винаги, понякога просто като предсъществуване на душата, която, по някакви неясни и неопределени причини, трябвало да дойде във физическия свят като последствие от злосторство в собственото си минало). И от това предишно гледище, чрез различни теории, поддържани в разни времена, намирате тази идея за човешкия дух, а именно, че той иде в този свят да развие силите си — идея, която се е поддържала изобщо през първите пет века. Това бе твърде естествено, защото християнството се зароди измежду евреите, макар и да се разпространи бърже и вън от тях. Между евреите тая идея е била популярна. Ако разгърнете историята на евреите от Йосифас, ще намерите един разказ за оная малка група мъже, които били обсадени в една незащитима вече крепост. Подигнал се въпрос между тях, да се предадат ли или не, но капитанът им, като аргументирал против предаването като нечестно, показал им, че ако постъпят така, би трябвало да очакват един мизерен живот следния път, а ако умрат патриотически, щели да си осигурят добро бъдеще. Споменувам това, само за да ви покажа, че идеята е била общо разпространена между евреите. Имате и други доказателства в самите Евангелия, дето и в случаите с Христа и с Йоана Кръстителя зададен бил въпроса, кои са те, дали са някои от пророците и пр., дошли пак в Юдея. Естествено бе за християнството да вземе идеята за прераждането като идея, която няма нужда да се доказва, защото християнството израсна в такава среда, и всички езически религии имаха тази идея, а юдейството и християнството израснаха между тях. Изглежда, че в онова време този въпрос не е бил много разискван. Тази идея се считала като единствен разумен философски възглед върху живота, и за това не са ставали много спорове по тоя предмет.
към текста >>

Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
към текста >>

на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията.
Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
към текста >>

Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
към текста >>

Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече.
всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава.
към текста >>

Не сте ли срещнали едно лице за пръв път и не сте ли се почувствали изведнъж привлечени от него, като да сте го познавали в тоя час по-добре, отколкото брата си или сестра си, с които сте израснали?
Видях едно съобщение в един вестник, онзи ден, че аз съм помнела всеки ден от миналия си живот! Смешно! Ако искам да си спомня някой особен момент от миналия си живот, аз ще се върна в него, ще се обърна вътре в себе си и ще достигна оня живот, за който искам да зная нещо. Това може да се направи, както мнозина от нас са го правили. Вие имате една форма на паметта, макар и да не можете да я познаете като такава. Не сте ли срещнали едно лице за пръв път и не сте ли се почувствали изведнъж привлечени от него, като да сте го познавали в тоя час по-добре, отколкото брата си или сестра си, с които сте израснали? Не е ли това нищо друго, освен паметта, която посяга през бездната, а именно, духът, като познае другия дух, си спомня старите връзки и сношения с него? Същото е и в случаите на лица, които не се обичат. Срещате някога едно лице и го отбягвате. Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг.
към текста >>

И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък.
Същото е и в случаите на лица, които не се обичат. Срещате някога едно лице и го отбягвате. Постъпката ви изглежда глупава. Но ще направите добре, ако обърнете внимание на предупреждението на духа, чиято памет е по-силна от тази на мозъка: той знае стария ви неприятел и опасността, която може да ви сполети от такъв враг. Тези са погледите и лъчите, чрез които паметта може да се докосне до физическия мозък, те са указанията на едно минало, което другояче не може да се разбере. И ако работите по тези упътвания (а има и много други такива, по които трябва да работите) ще обсъдите целия въпрос без предразсъдък. Убедена съм, че и вие, както хиляди други, ще дойдете до същото заключение, а именно, че тази теория за прераждането е доста разумна и може добре да повлияе върху живота ви. След всичко това, ще опитате вярването си — неговата сила в живота. А щом веднъж почувствате, че прераждането е рационално, че то е истина, целият ви живот ще се промени, гледището ви върху света ще се измени и положението ви спрямо хората около вас също ще се измени. Ако някой ви направи зло, вие вече няма да се раздразните, няма да се обезпокоите и даже няма да съжалявате, а ще си кажете: „той е някой от ония, на които съм останал длъжен в миналото. Сега му отплащам, нека направя това с радост“.
към текста >>

Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете.
Ако живеете с някого, който ви прави нещастен, ще си кажете: „твърде добре, погрешката е моя, за дето съм направил това нещастие в миналото, нека го понеса сега храбро“. Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене.
към текста >>

Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет.
Това прави животът толкова лек, като знаете, че сте вечен и че всеки приятел, който имате, има връзки с вас, които не ще ги изгубите в бъдеще. Тази велика истина ни дава повече сила и търпение да понесем всички смущения, грижи на беди. Смущенията в живота изглеждат, сравнително, че не са важни в светлината на собствената ви вечност и пред силата ви да съградите вашето бъдеще. Тази е, на късо изложена, теорията за прераждането. Показах ви някои от пътищата, по които можете да вървите, за да я възприемете. Има още много други пътища, описани в разни книги по тоя предмет. Избрах само няколко от аргументите, но не за да ви убедя: никога не бих желала да убедя хората в една лекция, и искам само да ги накарам да мислят; защото мен се струва, че ако убедиш едно лице, само като му говориш, твърде е вероятно, че това внезапно убеждение ще се изгуби, щом лицето почне да говори с друго лице. Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви.
към текста >>

Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо.
Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет. А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят. Не безцелно за герои на величествената пиеса са поставени деца. Това още по добре се изяснява от бележката, която приятелят на Метерлинк — Бурдон прави върху възникването на „Синята птица“: „всред наивните мисли на невинните деца се носи ехото на вечните истини.
към текста >>

Възхитителни и мили са фигурите на одухотворените стихии, които придружават Тилтил и Митил в тяхното дълго пътуване.
С това, обаче, те не са загубвали нищо от своето значение. Трябва да се знае, че по някога в една тъмна и неразбираема фраза има много повече, отколкото в най-кристалния образ. Плотин, Тертулиан и Райсборк ни дават ярки примери за това. При автора на „Синята птица“ забелязваме нещо друго. Ние виждаме и най-абстрактните образи, въплътени в конкретни представи. Възхитителни и мили са фигурите на одухотворените стихии, които придружават Тилтил и Митил в тяхното дълго пътуване. Почти всички мистици са признавали души в нещата, но никой не е бил в състояние да ги представи тъй релефно и в такава подходяща костюмировка. Но даже и тук неговият гений, тъй могъщ в символизацията, не се спира. Той предава с дивна реализация и такива неща, които за човека не са нищо друго освен форми на мисълта. Да покажеш духа, който обитава във вековния дъб, е нито ново, нито трудно; но да въплътиш щастието „да съзерцаваш изгряването на звездите“ е най малко необикновено. Още древните са давали на Времето изгледа на мрачен старец; но символът на абсолютното щастие — Синята птица — е съвсем модерна идея.
към текста >>

Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени.
Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка. Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“. В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието. Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ. Силвен ХО. П. Мълфорд.
към текста >>

Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите.
Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите!
към текста >>

Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ.
Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение. Но който има сила да отреже по-низшите връзки, той отваря с това път за по-висшите. Който има сила да чака, привлича в света на явленията такива хора по своя път на живота, които му дават истинска почивка и помощ. Най-висшите му мисли са свръзката между него и господарите на тези същите мисли. С задържането пък на низшите елементи той се отделя от висшия свят, в който до известна степен само той участва. Какво е така нареченото другарско общение повече от това да търпиш и да бъдеш търпян, вечно предъвкване на същите думи, жестове и мисли от година на година? Това са мъртвите, които трябва да оставим да си погребат мъртвите! Действителният, истинският живот е едно състояние на безкрайно разнообразие, едно откриване на духовни линии на течения, по които се извършва непрекъсната обмена на сили и идеи между различните духове от еднаква степен — това са изворите, които се въздигат във вечното съществуване!
към текста >>

Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе.
Мястото на науката в борбата се завзема от материализма, н тъй, заедно с възтържествуването на научния мироглед над религиозния, ученикът става материалист. Тъй че, много е естествено, много е понятно, защо юношата, като свърши училището, става материалист. Даже би било чудно, ако не ставаше така при сегашните условия. Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение?
към текста >>

Ти сега си на прав път.
Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си? Не ги слушай! Именно сегашният твой живот е истинският. Именно сега ти проявяваш себе си. А онези, които по-рано са живели за идеал и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на сами себе си, те са изневерили на този вътрешен глас, който е гласът на тяхното истинско „аз“. Ти сега си на прав път. Бъди верен до край на сегашния си вътрешен глас“. Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти. Но винаги е било така до сега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите те считат като опиянение, пълно с опасности. В същност обяснимо е, защо старите не разбират младите.
към текста >>

А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата?
Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено. Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба. В същност, стремежът да се живее за една висока цел, това е въздухът, който трябва да диша душата. Така тя расте.
към текста >>

Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите.
Земята е училище. Човешката душа слиза на земята, за да събере опитност и така от прераждане на прераждане тя се изкачва все по-високо и по-високо във великата еволюционна стълба. В първите пререждания тя е почнала от най-низките стъпала на едно състояние, близко до животинското, и върви нагоре към съвършенство. На тая детска душа, която ни е поверена за възпитание, нека помогнем с всичко, каквото можем, нека създадем обстоятелства най-благоприятни за нейното развитие. А кой е най-краткият, най-добрият път за бързата еволюция на душата? Това е платя на безкористния идеализъм, това е пътя на любовта, на самоотричането, жертването за другите. Значи, колкото по-добре е развит у детето идеалистическият дух, толкоз по-силно е подтикната неговата еволюция напред. Колкото по-добре сме развили у него желание да живее за другите, да се жертва за другите, толкоз по-бързи крачки прави то по еволюционната стълба. В същност, стремежът да се живее за една висока цел, това е въздухът, който трябва да диша душата. Така тя расте. Но като казвам, че трябва да развием идеализъм у детето, с това не искам да кажа, че ще го постигнем, само като му говорим постоянно да стане такъв.
към текста >>

Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума.
Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да стане това, трябва да се сключи брак вътре в човешката душа между ума и сърцето. Силата на сърцето трябва да се направлява по пътя, начертан и посочен от разума. Чрез спокойно, обективно, хладно изучаване па действителността трябва да се изработи солиден и всестранно завършен мироглед. Това трябва да бъде една от задачите на училището. Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък.
към текста >>

Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен.
Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима.
към текста >>

Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот.
Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам.
към текста >>

Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи.
И, на тази тема, Толстой е продължили да беседва с редактора. Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват.
към текста >>

Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя.
Тази именно беседа, една от многото още неиздадени страници на Толстой, пръснати из разни вестници и списания в чужбина, днес поднасяме на четците на „Всемирна Летопис“ в превод, за да споделим, заедно с тях, чувствата и убежденията на великия руски мислител за живота, за душата, за смъртта .. (Бел. на прев ). Жоливе Кастело1). Кръвта на земята Животът е всемирна сила. Вред тя трепти, съживява атомите, които произхождат от етера, облачните купчини в пространството, звездите и планетите, както и всичките същества, които забелязваме в земната среда, или които микроскопът изтъква пред нашите учудени очи. Телескопът ни показва вихъра на звездното съществуване; кара ни да наблюдаваме гирациите на разноцветните слънца, около които се катерят невидими светове, обитавани от неизвестни братя. Нищо не е мъртво в природата, понеже вечното движение преобразява всяка частичка и всяко съединяване на клетки. Днес ние знаем, че веществото е единствено, съставено от енергия и от материя, свързани помежду си, по-добре, обединени чрез безчувствени постепенни увеличавания. Ние можем да провъзгласим хилозоизма, не вече в името само на поезията или на метафизическата изтънчена нагледност, но в името на позитивната наука, която ни позволява да реализираме разлаганията на материята; да унищожим малотрайните атомически плътнини, за да ги докараме пак към тяхното вълнообразно начало: йона и електрона, с могъщи жизнени зародиши и несъмнено еволюиране. Така монизма и хилозоизма се сдружават, сливат се и тържествуват. Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане.
към текста >>

Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини.
Или моето тяло трябва да се разтлее и пропадне, понеже тъй е станало с телата на мнозина в миналото“. Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини. Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание.
към текста >>

Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех.
Моли се всеки ден, да бъдеш способен да разбереш фалшивостта в представите, и ако то е много повече, отколкото си предполагал, не се плаши! Ако страдаш и вярваш, че някое лекарство или лекарски съвет може да ти помогне, то вземи лекарството, следвай съвета, но винаги в основата с тихата мисъл:„вземам това лекарство не като лечебно средство за тялото си, а само като подкрепление на духа си, който скоро ще придобие сила и способност винаги сам да си помага.“ Научи детето си никога да не мисли унизително за себе си, да не се самоунижава. Ако то свикне да се чувства така, тогава и другите ще свикнат да го унижават, първом като дете, а после и като мъж. Нищо не вреди на индивида повече от самоунижението, и много деца влизат в живота отслабени от тежестта на дългогодишно недоволство от положението си. Научи детето си да бленува и очаква само успехи. Дълготрайно очакване на успеха докарва причини, средства и пътища за постигане на този успех. Досега ние имаме най-колебливи представи за това, какво може да означава животът, какви възможности почиват в него. Човечеството ще добие един атрибут на релативно съвършен живот, само когато бъде способно да подновява тялото си по своя воля и да го задържа по-дълго по свое усмотрение. Едно тяло, свободно от болки и извънредно хубаво! Кажеш ли за нещо: „това трябва да стане“, хиляди сили се раздвижват да го изпълнят, затова се налага предпазливост в пожеланията, защото желанието може да стане клетва. Затова упражнявай се в смирение пред безкрайното висше съзнание, бъди винаги готов да възприемеш струите на едно по-висше течение, което те учи да познаваш истинското значение на нещата и ти посочва, какво да желаеш.
към текста >>

Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!...
След това познаване няма вече раздела. Нека при ядене и пиене винаги помним, че при всека хапка зазидваме в тялото си една мисъл, съобразно с настроението, в което се намираме при яденето. Старай се да бъдеш весел, свободен и изпълнен с надежди през време на обеда или вечерята си и ако не можеш да удържиш това настроение, помоли се за него! Ден и нощ да се молим на безконечното висше съзнание за най-висша мъдрост, за сила и радост, и да вършим това в едно душевно настроение, което смирено признава надмощието на онова безконечно съзнание, то значи действително да се отдадем да ни влече вълната на най-доброто течение. Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво.
към текста >>

Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец.
Те се държат инстинктивно и без по-дълбоко мислене само за картинната страна на нещата, те се овладяват от формата и външността Своята почит към другите или своето мнение за нещата те мерят с окръжаващите ги външност и блясък. Те са жарки привърженици на свободолюбивите идеи и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата. Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но въодушевлението и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение. Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен. Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения. Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54). Както вече споменахме, в артистическия ръчен тип се различават ясно три вариации, от които ние изтъкнахме по вече най-идеалната и морално най-нискостоящата, която не рядко се изражда в „ръка на удоволствията“. Изобщо, обаче, може да се каже, че индивидите от този тип по-често проявяват лошите качества и черти, спадащи към типа, отколкото добрите.
към текста >>

И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце.
Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план. У тях разумът е центърът, около който се върти цялото им мислене и действане. При все това те умеят да ценят хубавото. Това показва полуконическата форма на пръстите. И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце. Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия свят, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо. Той всичко върши с пълно съзнание: той знае точно, как неговата воля решава, кое да избере и какъв друг избор би бил възможен, и в това съзнание той познава себе си и се отразява в своите действия. Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към политиката, социологията и т. н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм.
към текста >>

Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си.
Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр.
към текста >>

Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R).
Неговите болести са афекти на тези органи, напр. дефекти на говора (заекване), пресилване на гърлото, нервно кашляне и пр. Понеже се намира много близо до слънцето, Меркурий, гледан от земята, никога не се отдалечава от слънцето повече от 28° и затова може да образува с него само няколко аспекта. След луната Меркурий е най-бърз в своето движение. Средната му скорост е 59' 8“ за 24 часа, но може да достигне скорост от 1° 40' за 24 часа. Той изминава приблизително в 27 дни пътя си (R). Обемът му е 1/20 от този на земята. Гъстотата му е 1.26. Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух. Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето. Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели.
към текста >>

Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада.
Най-голямата й скорост е 1° 20' за 24 часа. Гъстотата на Венера е = 0.92. Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера. Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси. Лошо аспектиране в мъжки хороскоп означава, че новороденият няма за дълго да се спогажда с другия пол.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти.
Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове. В двата случая Марс е владетел в знака, в който се намира слънцето. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15. март 1910 г. малката ми щерка Александрина, след тежко боледуване от менингит, почина на 5-годишна възраст. Болките ми бяха безгранични, жена ми изглеждаше, че ще си изгуби ума от скръб. След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката покойница тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе.
към текста >>

Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на салона се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти.
“ Същият сън след три деня се повторил с най-голяма точност. Една приятелка па жена ми беше й. казала, че този сън трябва да се вземе като едно лично изявление на детето. Нещастната жена, въпреки това, продължаваше да не вярва, че детето ще й се върне отново, особено пък като знаеше, че наскоро преди това тя бе пометнала и във връзка с това прекарала такива боледувания. които я карали да вярва, че тя въобще няма повече да зачене. Един ден, като плачеше жена ми отчаяно, внезапно на вратата на салона се чуха три остри почуквания, като че някой, който иска да влезе, почука три пъти. Трите ни момчета, които бяха в стаята и също така чуха почукването, отвориха вратата и извикаха: „влез, лельо Катерино! “ Но никой не влезе и салонът, към който водеше вратата, на която се чукаше, беше празен и тъмен. Впечатлението от тази случка беше много по-чувствително, защото жена ми в това време беше в едно особено състояние на отчаяние. Още същата вечер решихме да направим един сеанс, които после продължавахме методично цели три месеца. Участваха жена ми, тъща ми и аз, а понякога и най-голямото ни момче.
към текста >>

Ha 10 април жена ми за първи път подозря началото на бременността.
Поcле продължи: „мили татко, аз пак ще дойда! Кажете това и на другите роднини и на леля Катерина, че аз ще дойда пак преди Коледа“ Тези съобщения продължиха три месеца с малки промени и се състояха в непрестанното обявяване, че детето ще се повърне в обятията на майка си. Тези съобщения свършваха винаги с думите: „аз ви напускам сега. Леля Джанина иска да спя“. И още отначало малката ни заяви, че ще се сношава с нас около 3 месеци и тогава все повече ще се обвива в материя и ще изпадне в пълен сън. Ha 10 април жена ми за първи път подозря началото на бременността. На 4 май чрез малкото същество ни се съобщи в сеанс едно ново събитие. Ние се намирахме тогава във Венетрио (провинция Месина). Малката каза: „мамо, друга е в тебе“. И като не разбрахме, какво искаше да ни каже малката, дойде ни тогава на помощ другото невидимо същество, Джанина, със следните думи: „детето не се лъже. Само че не може да се изрази добре.
към текста >>

Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури.
Сега изпъкна и психическо различие. Това различие е важно, защото то пък изтъква приличието на сегашната Александрина с покойната Александрина (едното близначе получило името Александрина) и отблъсва предположението, че това подобие може да се дължи на сужетивното влияние на майката върху физическото и морално развитие на сегашната Александрина, В всеки случай аз ще изложа само фактите, без да изказвам собствено мнение или да тълкувам. като ще остава на самите четци сами да си правят разсъждения и заключения. Сегашната Александрина имаше още отначало голямо подобие с покойната, по сега това подобие се изразява все повече в развиващата й се психика. От както почнаха да влизат в сношение с външния свят, двете близначета проявиха две различни духовни направления. Всяко тръгна но свой път и сега имаме две съвсем различни натури. За малката Мария Паче (тъй се казва второто близначе) няма да говоря в подробности, защото колкото и да е интересно изобщо физическото различие между двете деца. подробностите не представляват, особен интерес. Ще говоря за психиката на сегашната Александрина. В противоположност на Мария Паче, Александрина е изобщо спокойна. Спокойствието се проявява и в нейните нежни обръщения, които, впрочем, са твърде мили.
към текста >>

Детето всеки път, когато чуе колата, тича при майка си и се крие у нея като казва: „Александрина е уплашена“.
Във всичко това Александрина прилича напълно на починалата си едноименна сестричка. И по други специални характерни черти детето приличаше на сестричката си. Около вилата, в която живеем, владее голяма тишина. Тя е доста отдалечена от града, така че шумът, когато в близко съседство минават кола, се чувства неприятно. Трополенето на колата плаши твърде много Александрина. Детето всеки път, когато чуе колата, тича при майка си и се крие у нея като казва: „Александрина е уплашена“. Същите думи и то пак в трети лице казваше в такива случаи и покойната Александрина. Сегашната Александрина също така както първата се страхува, когато види бръснаря да иде при мене. От този страх не страда Мария. Сегашната Александрина не обича много куклите си, тя предпочита да играе с деца от своята възраст, както правеше това и другата. Също така тя обича да й са чисти ръцете, и ако ги оцапа, иска веднага да й ги умият.
към текста >>

Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни.
Ангелана или Ангелона, вместо Катерина — Катерана или Катерона. Никой от нас не обърна тогава внимание на това. Сестра ми Катерина откри същата черга н у сегашната Александрина и то в същата възраст. Тя ни обърна вниманието върху това. Ни една от тези черти не се забелязваха у Мария. Който не е познавал тези две Александрини, не ги е наблюдавал от близо, не би могъл да намери пълното подобие, а то е толкова пълно, че животът на двете изглежда като един кинематографически филм, който се развива два пъти едно след друго пред очите ни. Това подобие е трудни да се обясни със случайност или с наследственост, особено като се имат пред вид явленията, които предшестваха рождението на двете близначета“. Това са най-новите съобщения на Д-р Самона. Явно е, че тук имаме повторно превъплътяване на една душа, макар че Самона в своята крайна предпазливост не го казва нарочно. Трябва да чакаме, у момичето да настъпи в една възраст момент, когато то ще си спомни нещо за по-предишното си съществуване. Когато настъпи този момент, тогава ще стане ясно за онези, които отхвърлят мисълта за превъплътяването, било защото не могат да го обяснят с днешната академическа психология или защото са фанатизирани монисти и противници на всякаква метафизика.
към текста >>

Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата.
Предсказания за 1914 година. Всяка година излизат двата английски астрологически алманаха от Рафаел и Задкил. Те съдържат за 1914 год. редица предсказания, основани на звездните констелации в началото на четирите тримесечия, на слънчевите и лунни затъмнения и други важни моменти. Особено у Задкил има много подробности, от които тук ще съобщим някои. Хороскопът за зимния четвърт от годината, начеващ от 22 декември 1913 г., показва, колкото се отнася до Германия, Австрия н Италия, Сатурн в третата къщица в опозиция срещу Меркурий в деветата, къщица, а това означава твърде лоши времена за железниците и нещастия по железниците, а също така изгубване па търговски параходи, зло време за борсата. Влошаване в отношенията към чужбина ще настъпи. Вероятна министерска променя в Англия. Настъпването на слънцето във Видер на 21 март 1914 г., с което започва пролетната четвърт, показва рака на възхождане със слънцето и Венера поставени благоприятно в десета къщица, което е добър признак за правителството. Луната в опозиция спрямо Нептун означава народни движения и безпокойствия в Русия, Германия и Австрия. И на Балкана ще има безпокойствия в ръководителите на външната политика ще има да се борят с големи трудности.
към текста >>

Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти.
Количеството им е извънредно голямо, но те са тъй неправилно разположени, че количеството им на едно и също място не е еднакво у двама хора. Д-р Локард иска във връзка с отпечатъка на пръста да използва и порите за но-сигурно разпознаване на хората. Той ги нарича „областни марки във вълнообразния образец на отпечатъците на пръста“. Те. могат да се направят особено лесно видиш чрез едно опушено стъкло, върху което се явяват като черни точки на бял фон. Тези фигури поради разнообразието им ги сравнявате, с кораловите острови. Естествено при това изследване трябва да се направи голямо увеличение, дори до 45 пъти. По този начин пък наблюдението става но трудно, но това не изменя резултата, понеже и формата и големината на порите са различни у разните хора. Животински въглен като противоотрова Едно домашно средство, което баварските и италианските селяни отдавна употребявате против всички възможни отравяния, е животинският въглен. Това средство е употребено наскоро с успех и в една пражка клиника. Според съобщенията на един мюнхенски вестник, то действало сполучливо против всички отравяния в стомаха, дори и против стрихнина. Животинският въглен е употребяван от китайските и индийски лекари против всички вътрешни и външни (ухапване от змия) отравяния.
към текста >>

Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота.
Прътовете преминали над главите на всички други слуги и стигнали до вратата, където се спрели. Когато отворили вратата, видели зад нея един млад индиец и прътовете веднага се задвижили право към него. „Този е виновникът“ - казал магьосникът, „той е откраднал парите.“ Връщане на духовете Известният, журналист Стид, загинал при потъването на големия параход „Титаник“, разказва в своята книга „След смъртта“: „има три неща, които винаги се установяват: първо, че чрез смъртта не се прекъсва нашето духовно съзнание. Преминалите в света на духовете дори твърдят, че били останали без промяна същите, тъй че често е твърде трудно да им се обясни, каква промяна е станала в тях с умирането на тялото. Второ, че времето на духовното растене и по-нататъшно изпитание с настъпването на смъртта не се завършва, както не се завършва животът с напускането на училището или при друг подобен случай. Околната среда се променяла, но принципът на процеса, на безкрайното развитие, което води все към по-нататъшно облагородяване, си остава принципи на живота. Трето, не само че е възможно, а е и позволено и наша длъжност да продължаваме да се сношаваме с нашите скъпи предшественици“.
към текста >>

20. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път.
Няма храна, от която да не са вкусили, няма плод, който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата. Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото.
към текста >>

Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават.
Само високо развитите и чувствителни души могат да схващат това ново, което влиза в живота, тъй както ранобудните пойни лтички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта: едните със своите мелодични песни, с които посрещат изгрева на слънцето и изпращат неговия залез, а другите - със своето израстване и цъфтене. Прочее, новото време ни налага, по необходимост, да изменим своите стари възгледи, да се съобразим с новото и да започнем да прилагаме новите методи, които животът изисква. Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила?
към текста >>

Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия.
Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие. Вследствие сегашното устройство на българина, неговите чувства мъчно се възпитават и той е подложен на ред мъчения. Българинът от поука не взема, а само от опитност. Затуй, откогато той се е заселил на Балканите, това място е най-разбърканото. Той не взема поука и от страданията на другите народи.
към текста >>

НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък.
Трябва да се разбере, че всеки, който има зрение, може да възприеме светлината, но не всеки разбира смисъла и ползата от светлината; всеки, който има уши, може да схване и разбира музиката и говора, но не всеки може да схване дълбокия смисъл на живота, говоримото слово; всеки, който има сърце, може да чувствува любовта и обичта в себе си, но не всеки може да разбере нейния вътрешен стремеж и великото благо, което тя носи в обятията си за ония души, които са готови да приложат нейната жива сила. Вследствие на това, малко хора има в света, които живеят в пълния смисъл на думата: Едни - живеят и страдат, други - живеят и вегетират, трети - живеят и умират, а четвърти - живеят и възкръсват. Следователно, когато дойде туй четвърто състояние в съзнанието на обществото, тогава ние ще бъдем на границите на новата епоха, която носи истинска свобода на цялото човечество. А тя вече хлопа на всеки ум, на всяко сърце ина всяка душа. Който може да мисли, да чувствува и да се стреми, ще разбере. Х.Х.Х. НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях — като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък. . . Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би л могла душата да плува безкрай във вашта сладост? . . . Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастие, за радост — живот без неволи — далеч в некой кът, непонятен и нов.
към текста >>

Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път!
Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастие, за радост — живот без неволи — далеч в некой кът, непонятен и нов. . . Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърце Си: „виж, нема любов като Мойта любов! “... 24.XII. 1920. ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти облена там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия — данта на горестта ... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе севга в мен —аз победих врагът! 27.Х II. 1920. COR CORDIUM Самотно бе сърцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска — и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърце . . . Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано със звездици.
към текста >>

Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално.
Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план.
към текста >>

Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония.
Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието.
към текста >>

Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план.
Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието. — Високоуважаеми гражданино, обърна се към мене щъркелът. Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души. Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план. Предай им нашите пожелания за духовното им възрастване. От силно душевно вълнение не можах дума да продумам, само се поклоних почтително и тръгнах към завода1), носещ с две ръце огромен букет от момини сълзи, с препълнени от радост гърди, че освен букета, нося на децата и поздрав от гората. П. Списаревски. ____________________________________ 1) Държавния завод при с. Кая-Бурун, Ямболско. П.
към текста >>

Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват.
У нас се създала църква на обредите, на външността. Езичникът по природа бил морален, а сега му съобщили, че греховете му могат непрекъснато да се прощават от епископа и свещеника, стига той да е добър обредоверец.... Станало падение на естествения, езическия морал. Тайнствата — тази сакраментална светиня — се преобръщат в непрекъснато изкупителни средства, спасяващи грешника, разбира се, срещу пари. Кръщават се веднъж, а причестяват непрекъснато. Христос, принесен в жертва, прободен от войника в ребрата, а архиереи, свещеници хилядолетия го пробождат и из ребрата му тече не символична, а реална кръв! Бог се разсича на парченца и се дава на грешника за очистване, за сила, свещи се палят, помени се струват, плач, ридания, оргаизъм, вахканизъм, наричат се християни, а воюват, колят, грабят, безчестят, пиянстват, царе, боляри, архиереи, попове безпътстват, пиршествуват. Царе, боляри имат роби. Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н.
към текста >>

Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане.
Прогресивните, напредничави умове искаха демократична, народна църква, която да върви от слава към слава, от съвършенство към съвършенство, с думите на апостола. Всички цариградски вестници пишеха в напредничав дух статии и искаха жива, обновена църква. Гръцките и арменски устави, от които нашия устав бе копие, се критикуваха. Папизмът и демокрацията се сблъскаха. Борба се водеше на живот и смърт. Много заседания на събора се преустановяваха, известни парливи въпроси се подлагаха не- колко пъти на разглеждане. Рутината бе голяма. Владици,, консерватори и миряни наричаха исканията на прогресивните умове: избиране на Владиците от народа, заседаване на мирски лица наравно с владици в Синода, участване на миряни при съденето на духовни лица (епископи и свещеници), гриженето на епископи и миряни за религиозната и светска просвета на народа, издаването окръжни послания, засягащи вярата и пр., произнасяне афоризма — да става от епископи и миряни, тия искания Владиците наричаха протестантски и искаха да напуснат събора. С падането на гръцкия духовен монархизъм в 1858 г. и с революционния акт на българите в 1850 г„ в България се бяха образували в епархии и духовни околии смесени съвети, в които духовни и миряни решаваха с вишегласие църковните и религиозни въпроси. Това бе Великден , възкресение от мъртвите, и никой не смееше да каже: аз съм само упълномощен от Христа да управлявам църквата.
към текста >>

Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх.
Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух. Миряните се изгониха из висшата управа на църквата, епархията, духовната околия. Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г. „нечестиви“ представители внасят предложение в Камарата в смисъл, че миряните вземат участие в управата на църквата. Предложението се узакони, но синодалните владици не пожелаха да го приложат. Князът току що се бе помирил с „воинствуващите“ архиереи и, вероятно, е посъветвал Стамболова да „позамълчи“ по въпроса, да се направи глух.
към текста >>

Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата.
Нещо повече: в нея се отива, защото тя е „господстваща“ и връзката с нея дава известни привилегии. Голяма част от интелигенцията искаше да види в църквата прогресивен институт, но в нея живееше всичко ретроградно, плесенясало. Архиереи и свещеници поддържаха суеверията, твърдейки, че те съставят православното изповедание. Владиците гонеха светлината, науката, вземаха страната на силните, властниците, и то на ония, които мислеха като тях. От тук и борбата им срещу „нечестивите“ безбожници — учители, еретици и т. н. Протестанти и католици гонеха, но тъй като царстващия дом в България имаше членове, които принадлежаха към двете изповядания, архиереите се приспособяваха към върховните, божествени властници, а частно, от време на време, във вестника си, хвърляха укори срещу протестанти и католици, за да не би „православното изпълнение“ да се съблазни и да тръгне по друг път... * * * В недрата на самата църква, преди 20 години, се зароди движение, което поиска обнова и възраждане на църквата. Прицелната точка на туй движение би свикването на църковен събор, за да се изработи нова Конституция за църквата, която да има за основа евангелието, вселенските правила и духа на времето. Владиците — духовните монархисти — не даваха дума да се каже за събор. От де накъде миряни ще искат да уреждат църковните работи? В Конституцията и Екзарх. Устав (изменен) е казано кой е върховния управник на църквата — Св. Синод.
към текста >>

Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети права и дава нови.
Владиците мълчаха. Те искаха да залъгват политическите управници и народ, че ще предприемат ревизия на Устава... Земеделското мнозинство се вслуша в гласа на новото църковно движение у нас и създаде закон за църковен събор. Не владици, не правителство, а миряни и духовни, свикани заедно, ще изработят нова Конституция за църквата. Законът за църковния събор слиса владиците и те се групираха за борба с белия призрак, предшественикът на „червения“. Консерваторите и безогледните партизани застанаха на страната на реакционните синодални старци и други архиереи. Законът за църковния събор е „революционен“ акт, защото повръща отнети права и дава нови. Най-важното постановление в закона е, че съборът взема решение за духовния живот на църквата, в която всички членове са „равнοправни“... Ретроградните владици и техни защитници — синодални протопресвитери и архимандрити — нададоха вик: това е „бунт“, „протестантизъм“, „накърняват се правата на епископите“ и пр. Съборът, най после, се свика на 6.II. т. г. Консервативните партии взеха живо участие в изборите; тe поискаха да играят чрeз събора на политика... Даже македонската емиграция се движи към архиереитe, подпомагана от синодални чиновници и архиерейски наместници, дирижирана от известни партизани. Обединените консервативни партии се прилепят към „болшинството“. Още в първия ден на събора се оформиха две течения: едното кристално, абстрахирано от каквато и да било политическа окраска, а другото партийно — фанатизирано консервативно, което подкрепя най-абсурдните искания на синодалните владици.
към текста >>

Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя.
От преди петдесет години, физиката, химията и механиката са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени. Но затова трябва ли да осъдим материалния прогрес? Не! Би трябвало да подтикнем напредъка в същата степен на противните науки, духовните, и тогава равновесието не би било нарушено по тоя съсипателен начин. Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя. Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение. И г. Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език. Чуйте какво е за бележития учен спектърът, т. е.
към текста >>

Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието.
От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността! Игумен Д-р Алта, професор в Сорбоната. _______________________________________________ 1) А индийският професор Боз, както ще видят четците ни в отдела „Разни вести“, е изнамерил вече нов уред за тая цел, наречен магнетически крескограф. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край).
към текста >>

Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник. Между тях се числяха генерал Черков, доайена на генералите, и граф Шереметиев, бившият съветник на царя, един старец уважаван от всички. Другата групирала около царицата Александра Феодоровна всичките партизани на абсолютната автокрация, всичките адмиратори на германската култура, партизани на един германо - руски съюз, Витевците, Фредериковците, Корфовците, Воейков, Масолов, Бенкендорф, фон Вал, Щакелберг, Сухомлинов и по-късно Протопоповците и Щурмеровците, които презираха и мразеха всичко руско. Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год.
към текста >>

Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример.
Всека от тия две партии имаше своите любими пророци, своите мистични монаси, които се опитваше да въвежда в двореца, при императора, за да преодолеят нейните идеи. В 1906 год., след една интрига, която причини отстранението на Хелиодора от двореца, автократическата партия сполучи да въведе при царя един нов пророк, чиято слава засени скоро онази на всички други: това бе монахът Разпутин. Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо.
към текста >>

Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни.
Разпутин бе един прост селянин от Сибир, един беден неграмотен селянин, роден в 1872 год. в Покровское, малко селце в Тоболската губерния, Тюменски окръг. Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
към текста >>

Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани.
Населението в това село, събрано от бивши освободени крепостници, никога не се е ползвало с добра репутация; и семейството на Разпутина, едно от най-зле гледаните в тая местност, заемало последното място. Бащата, който се наричал Ефимович, е бил затварян много пъти за кражба, и синът изглеждал да следва неговия пример. И наистина, както казват, намерили в архивата на Тоболското съдилище три дела за кражба, лъжливо заклеване и изнасилване, извършени от младия Григори Ефимович, известен под намаленото име Гриша, а по-после под името Разпутин. Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“.
към текста >>

Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск.
Това последното е един прякор, който значи „безпътник“ и му бил даден още на младини от руските селяни. На село, животът на младия Разпутин е бил редица от простъпки и престъпления. Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
към текста >>

Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“.
Много пъти селския съд е осъждал лошия нехранимайко да бъде бичуван, и присъдите са били изпълнявани. Обвинен в конекрадство той не бил осъден, понеже това дело било изоставено, без да се знае точно защо. Най-после, обвинен в изнасилване на една стара просякиня, на име Ликомидучка, и нейните две момичета (на 12 и 13 години), той бил оправдан, по липса на доказателства2). Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши.
към текста >>

Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях).
към текста >>

Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите.
Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения.
към текста >>

Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши.
Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения. Той станал „странник“, т.
към текста >>

Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него.
Тя наскоро изгубила съпруга си и била потънала в дълбока скръб. Разпутин се е наел да я утеши. Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г.
към текста >>

Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила.
Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване. Той объркал със своята мистична сила много дами, върху които упражнявал най-силно влияние.
към текста >>

Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения.
Религиозното чувство тогава преодолявало в живота й. Нейният брак, който сключила по- после с един офицер от марината, поручик Вирубов, бил един от най-нещастните. Той траял малко, понеже г-жа Вирубова настояла и получила от императора разрешение да се разведе. Като останала свободна, г-жа Вирубова била оставена в двореца при царицата, без определена длъжност. Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум. Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О.
към текста >>

Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г.
Той възпроизвеждал преписки и отношения между осезаемия свят и невидимия, като получавал съвети и инструкции от известни същества, които извиквал. Граф Κ., чието истинско име било известно само на някои висши посветени, бил наистина една твърде любопитна личност. Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“.
към текста >>

Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз.
Опитен магист, влиятелен член на много езотерични дружества в Европа, той бил от дълги години в постоянни сношения с известни сили от невидимия свят. Неговото реноме скоро проникнало в двореца: почвата при това била приготвена от великите князе, членове на тайната окултна ложа, основана по-рано от Филипа. Царят поискал да се запознае и да се посъветва с Мага, за когото всички говорели около него. Той бил поканен за пръв път в двореца през октомври 1910 г. Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен.
към текста >>

Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори.
Наскоро, под управлението на Мага, спиритическите и магическите сеанси били организирани в средата на окултната ложа в двореца. Духът на Александра III, много пъти извикван, е искал всякога от императора обещанието, да запази ненарушим франко - руския съюз. Но най-чудните сеанси били ония, при които Магът преоблечен в обредната роба, с един магически меч в ръката си, за да се закриля против лошите влияния, се затварял с царя и присъстващите в един кръг, начертан в центъра на ложата, за да извиква тайната сила, която владее съдбините на Русия. Тази тайнствена сила е уведомила императора за трагичните събития, които трябваше да окървавят Европа след няколко години. На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място.
към текста >>

Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха.
На едно питане на императора, кога ще станат тия събития, тая сила се ограничила да отговори: „много скоро“. Друг път, императорът запитал, каква ще бъде неговата собствена съдба, но извиканата сила отказала да отговори. Понеже Магът настоял за отговор, страшен шум се зачул, светлините изгаснали и магическият олтар бил съборен. Царят и присъстващите много се уплашили и Магът е счел за излишно да продължава по-нататък сеанса. Така, още през 1910 год. Николай II е бил предупреден чрез магически пътища за трагичните събития, които се приготовляваха. Аз зная, от верен източник, че предизвестията на Мага не са били съвършено пренебрегнати на високото място. Но след няколко време вече, противни влияния почнали да се упражняват. Императрицата и руската германофилска партия, като видели, че насоката на държавните работи се изплъзват от тях, решили да турят всичко в ход, за да възвърнат Разпутина, на когото те останали верни обожатели. Държан в течение, чрез императрицата, и на най-малките събития в двореца, тоя монах дошъл в Петроград, отначало тайно, и от там един автомобил го отнесъл в Царское-село, при царицата. После царевичът като паднал пак болен, императрицата настояла пред царя да се извика Разпутин, който бил едничък способен, казала тя, поради чудотворната си сила, да спаси сина й.
към текста >>

Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин.
Организираната материя има, в различна степен, част от жизнената енергия; също и върху отделните хора тя се разпределя различно съобразно с напредващото развитие, обаче, има и индивиди, които ще изглеждат така проникнати от това вечно течение, че ще могат да разберат възможността на възраждането и с него ще добият съвсем нови перспективи за своето съществуване. Ако от нашето вътрешно аз се родят нови идеи, винаги в нас ще има по-низша сила, която ще се бори с тях. Тялото е бойното поле на тези мнения и поради това то страда. Успее ли тялото, даже в незначителна степен, да се съзнае и приспособи към безкрайната сила, и да види, че физическата слабост и физическата смърт не са вечни необходимост, в такъв случай по-висшето ще победи. Така, старите грешки една след друга ще бъдат отстранявани, нови познания ще се явяват едно след друго; от всяко последвало сражение тялото ще излиза все по-силно, докато гърченията и кризите ще стават все по-слаби и ще получат най-сетне траен серенитет. Хората досега са изгубвали своите тела, понеже не са знаели, че болестите са едно от средствата, чрез които старите материализирани мисли се изхвърлят, за да се даде път на новите; и именно, понеже те не са знаяли това, неправилно са употребявали своите сили, за да задържат старото по изкуствен начин. Те го задържат чрез своята вяра! Вярата е, която е насочила една болест към упадък или смърт! Който може да се издигне до там, че да вижда в болестта едно средство да изхвърли от организма си стария употребен материал, с това извънмерно много подкрепя работата на духа. Но който вижда в нея само едно зло, натрупва един баласт от заблуждения върху себе си, който дотогава ще се проявява в неговата кръв и плът, докогато последните изобщо не бъдат в състояние да но- сят духовното его. Да отхвърляш с подигравка представата, че тялото чрез преобразователни и вечно подновяващи се процеси може за дълго време да бъде запазено, значи да заключиш една врата към живота и доброволно да отвориш широко вратата на смъртта.
към текста >>

Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел.
Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
към текста >>

Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти.
Това може да се направи и като се натопят ръцете в някоя предпазителна течност и да се посипят с ликоподиум, но уверен съм, че такъв не беше случаят, който аз видех. Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел. Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци. Като пристигнал на местото, на- мерил натрупани един куп сухи дърва, на дължина от 16 метра и широчина 3 метра. Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове. Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка?
към текста >>

Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението?
Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех.
към текста >>

В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната.
В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности. Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина.
към текста >>

Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя.
Една година по-късно, друг мой приятел ми разказа всички подробности на също такова явление, с най-голяма тържественост, без да е знаел, че същото ми е говорил първият ми приятел. Ето тая история: един ден след пладне, г-жа Е. си почивала на брега, когато изведнъж видяла да се издига от вълните фигурата на един малък човек, отчасти облечен в синя лека дреха. Той тръгнал бавно към брега и се вгледал в лицето й. Тя се обърнала към другарката си, която седяла на близко, и като се оттеглила, фигурата изчезнала. Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя. Не бяха ли хубави сините му дрехи? “ Ако този разказ е верен, как би могъл да се обясни? Дали умишлено възрастната дама е образувала това видение и чрез някой процес на хипнотизъм, внушение или телепатия го е предала на другата? Дали е имало някое слабо атмосферно явление на вълните или се появила една сянка, която живото въображение е изопачило във форма на човек? Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило?
към текста >>

И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие.
Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов. (Продължение от кн. I и II) II. ТЕОРИЯ НА „ФОТОГРАФИРАНЕТО НА МИСЛИТЕ“ ИЛИ НА ПСИХОГРАФИЯТА Изразът психография не е никак нов. Той вече е употребяван в спиритистката литература, и то за означаване процеса, при който приемат, че психически сили на трансцеденталния свят пишат направо с молив или перо. И ако тук от теоретически съображения се употребява същия израз за тъй нареченото „фотографиране на мисълта“, с това не става никакво изместване на смисъла, защото и тука процесът по същество е еднакъв: чрез един интензивен психически акт да се предизвика в гъсто материалния свят единия път механическо, другия път химическо действие. В първия случай се предизвикват движения с молива, за да се напише нещо; във втория случай сгъстената форма от психическа субстанция действа, докарвайки промяна върху възприеманята. И в двата случая разликата не е по-голяма от тази между молекулярните и атомните движения. Ако бъде експериментално възможно, действително да се извърши фотографиране на мислите, една психограма чрез преднамерен, пряк химически отпечатък, тогава трябва да приемем следните хипотези, като логически постулати; Първото, абсолютно неизбежно предусловие е, че психическата енергия или психическите енергии фактически съществуват. Второ: човешките представи трябва да притежават пластическа способност, за да произвеждат психогони в психическата субстанция. Трето: ние трябва да сме в състояние да локализираме психогона по волята си на определено место в пространството.
към текста >>

С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони.
Тези психогони са обективни образи, дори и при „халюциантите“. При последните са субективни само до толкова, доколкото липсва връзката с външния свет, от където те погрешно вярват да са ги почерпили. Достатъчно говори за това фактът, че Ломброзо през 1880 г. с боядисани абсорбиращи стъкла можа да докаже, че халюцинационни образи (с бои) оптически имат същото положение както реални .зрителни образи с известните им психологически закони. Също и Гастон Дюрвил е дал едно експериментално доказателство за това, че качествата на тъй наречените „субективни“ зрителни представи са същите, както на тъй наречените „реални“ образи. С това се потвърждава съществената еднаквост на възприетите по физиологически път и „чисто вътрешно“ произходящите психогони. Където не се касае за репродукция на представи за определени предмети (физически), а за нагледно възприемане на чувства или ментални идеи, там ясновидецът, според Безант и Ледбитър, вижда най-разнообразно формирани психогони. Едно сравнително изучаване на формите и съдържанието им ще бъде доста трудно. Произходящите по този начин фигури са извънредно разнообразни, често много красиви, особено при по-възвишените мисли. Колкото по- сложна е една идея, толкова по-сложен се явява съответния ней ментален психогон. При много от споменатите по-рано емоционални психогони (неопределена симпатия, примитивна набожност и т. н.
към текста >>

Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно.
Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“. Стълбът на молитвата бил образуван чрез „Отче наш“, при което са се явили и светлите топки. На наблюдателката се --е сторило още, че вижда един слаб-жълт светъл конус, основата на който бил на тавана на стаята. Опитите се повториха още веднъж, като този път двете молитви бяха казвани гласно. Явленията, според казването на дамата, си останали почти същите. Великолепно било действието на думата (отделно изговорена): „Исус Христос“. Споменатият по-рано триъгълник светел като слънце. След това ние запалихме свещ и показахме на дамата книгата „мисловни форми“, която и беше непозната. Там намерихме няколко подобни отпечатъци на „мисловните форми на молитвата“.
към текста >>

Тези явления се повтарят няколко пъти.
е поканен да съсредоточи вниманието си към главата на Z. Последният почва, без това да бъде известно на W да си казва тихо молитвата „Отче наш“. Веднага след започването на тихата молитва, W. съобщава, че вижда да се разпространяват сини и виолетови облаци, чийто център е главата на Z. По-нататък той вижда да се издига една голяма синя топка. Тези явления се повтарят няколко пъти. Внезапно W. съобщава за едно ново, особено явление: „образува се един голям син конус, основата на който се намира на тавана на стаята, а върхът му се допира до главата на г. Z. „Тези явления се установяват чрез гласно повтаряне на „Отче наш“. Стаята след това се осветлява. Ние показваме на W.
към текста >>

И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват.
Майсторът се познава по работата. Но бъдете уверени в едно, а именно, че когато носът не претърпява по-вече изменения и е определен от доста точни и ясни линии, когато, с една реч, е взел един доста очертан характер, съществото вече е достигнало до пълното развитие, до което първоначалната сила на душата може да достигне, по- следният камък на зданието е поставен, разцъфтяването на силата, която виждате пред себе си, е пълно. Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни.
към текста >>

Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати.
В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя.
към текста >>

Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати.
Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия.
към текста >>

Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът.
ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия. Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението.
към текста >>

Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя.
Тоя метод се състои от 36 способи или оръдия на познанието, наречени тридесет и два пътя, и от 50 предмети, към които може да се приложи науката и които се наричат петдесето врати. Всемирната синтетическа наука се разглежда като храм, в който водят 32 пътя и в които може да се влезе през 50 врати. Тази числена система, която може да се нарече десетична, поради числото десет, което е нейната основа, установява, с помощта на аналогията, класификацията на всичките човешки знания. Няма нищо по-остроумно, логично и точно от това. Числото десет, приложено към безусловните понятия на живота в божествения, метафизическия и естествения ред, се повтаря по тоя начин — три пъти и дава тридесет, за да бъде възможен анализът. Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението. Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята.
към текста >>

Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие.
Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно. В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея. Формата на всяка цифра и на всяка буква има своя математическа причина и йероглифическо значение. Идеите, неразлъчни от числата, при събирането, делението и умножението следват движението на числата и заемат тяхната точност.
към текста >>

Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца.
Ще бъдат уважавани и ценени от всички, но рядко някой ще ги обича; също и тук ще бъде задача на здравомислещия възпита- тел и родител да се заловят сериозно и, като повдигат чувството на дружелюбие, да поправят тази грешка, която може да им причини в по-късни години не само печал, но и вреди, Деца с подобни пръсти се приспособявате към съществуващите теории и методи: за възвишена поезия и изкуство обаче, липсва им разбиране, докато те имат извънмерно чувство за хубавите и практичните науки. Деца, на които пръстите завършвате лопатовидно (гл фиг. 35), повече притежавате признаци за търговия, на сръчност, отколкото на знания, затова те са повече делови, отколкото говорливи, повече прости и отворени, отколкото красиви и учтиви. Те ще бъдат повече хора на практиката, отколкото на теорията, по-лесно им е да построяват и да изработват, отколкото да теоретизират. Деца с подобни пръсти имат общо с ония, които са с квадратни, само това, че тяхното чувство е отправено към материалното, към съществуващото и към осезаемото, до като такива с конически и заострени пръсти живеят повече в царството на хубавото, идеалното, нереалното и нематериалното. Поради това, за да се възпитават деца с квадратни или лопатовидни пръсти, не само практично за живота, но и да се подбуди у тях до известна степен и духовния им живот, възпитанието им трябва така да се води, че при обучението да се набляга повече на идеалната, на хубавата, отколкото на практичната, на материалната страна на всяко нещо защото тая последната страна, благодарение естествените им заложби, следва своя път на развитие ; така че, посредством споменатото малко едностранчиво възпитание, да се наруши практичното обучение на респективните деца. Като обърнем внимание на току-що разгледаните главни правила, става ни напълно ясно, че деца с квадратни или лопатовидни пръсти, трябва да бъдат посветени само за професията на техническо, учение,техническия чиновник, във всеки случай, и на художествената индустрия, щом не искаме да работим против естествените им влечения и да не прахосваме известно количество ценна сила в нецелесъзнателно занимание. Бухалковидни пръсти, каквито са представени във фиг. 62, действително по своята форма се приближавате твърде много към лопатовидните, но се различават от тях по това, че най-широкото им място не се намира на горния край на нокътната фаланга, а се простира повече към средата на фалангата. Бихме казали за деца с подобни пръсти, че у децата съществува желание за физически и душевни движения, че се отличават със силно стремление към независимост, че носят у себе си талант за механически изнамервания, най-после, че са големи любители на животни, поради което често стават добри ездачи, жокеи и пр. При възпитанието им трябва да се има през вид, че крайно силно развитото им чувство към независимост трябва да бъде потиснато до известна степен; също така необходимо е да се смекчи и тяхната безумна смелост.
към текста >>

Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път.
год., не са позволили на астрономите да напра- вят всичките си наблюдения на тая звезда. Но учените се губели в недоумения. Те допускали някакъв небесен катаклизъм. Последната звезда, която се появила преди тази, била внезапно излязлата в съзвездието на Орела. В септемврийската книжка на L’Astronomie намираме фотографската снимка на новата звезда, открита на 20 август 1920 г, от английския астроном Динънг, и едно подробно изследване за нея. Тя е разположена на самия бряг на Млечния Път. Всички знаменити астрономи от разните държави са дали вече своите сведения върху новооткритата звезда. ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето.
към текста >>

Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е.
ЕДНА НОВА ПЛАНЕТА ЗАД НЕПТУН1). В орбитата на планетата Нептун са забелязани чувствителни отклонения от Харвардската обсерватория, а те се състоят именно в закъсненията, които прави таз планета при своето движение и като че същата е подхвърлена на притегателната сила на некое чуждо неизвестно тяло. Само така може да се обяснят тия отклонения. Според изчисленията, направени въз основа на казаните отклонения, се заключава, както за големината на предполагаемата нова планета, така и за разстоянието и от слънцето. Предполага се, че големината й е приблизително колкото оная на земята, обаче, трябва да се допусне, че обемът й е по-голям, защото специфичното тегло на всички външни планети, вероятно, е по-малко от онова на земята. Разстоянието й от слънцето би трябвало да бъде почти два пъти по-голямо от това на Нептун, т. е. би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина.
към текста >>

Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята.
би възлизало на повече от 1000 милиона географически мили. Времето, което тази планета ще употреби за едно обръщане, трябва да трае около 300 години. От тази планета, появяването на слънцето би могло да се забележи само под един ъгъл от 350, т. е., тя е толкова голяма, колкото ни се показва на нас Юпитер в средното си отдалечение от земята. Нейната светлина, без съмнение, би била много по-голяма, отколкото светлината, която достига до нас от Юпитер, понеже последната свети с отразена светлина. Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т.
към текста >>

Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т.
Силата на светлината върху тази отдалечена планета би била още 400 пъти по-голяма, отколкото оная на пълната лунна светлина върху земята. Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23.
към текста >>

е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето).
Тази сила на светлината все пак е толкова незначителна, че изглежда съмнително, дали тя е достатъчна да освети другите планети до такава степен, че да може да се забележи посредством наблюдателните астрономически уреди. Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846.
към текста >>

Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун.
Може би, тя никога нема да се забележи, обаче, тя би могла да се изчисли с най-голяма точност. Според изчисленията, тази предполагаема зад-нептунска планета се намира за сега в Близнаците, т. е., не далеч от това място на небето, където се намира Нептун. Безспорно е, че една зад-нептунска планета би могла да окаже влияние върху самата планета Нептун и то само в момента, когато двете планети при своето движение в далечните си пътища се приближат най-много, т. е., когато се намират на една и съща страна на своя път (погледнато от слънцето). Не може да има съмнение, че слънчевата притегателна сила е достатъчно голяма, за да действа и отвъд пътя на Нептун. Новините за изчисленията на зад-нептунската планета възбуждат спомена за откриването на планетата Нептун, което стана по същия начин. Също такива отклонения са забелязани и в движенията на откритата от Хершел, през 1781 година,теоретически изчислената, а не видимата за окото, планета Уран, които отклонения са точно наблюдавани и въз основа на които французинът Le Verrier и англичанинът Adams са изчислили големината, обръщането,, разстоянието и местото на планетата, която тогава е оказвала влияние върху Уран. На 23. септември 1846. година Galle в Берлин, който е умрял едва преди неколко години на сто годишна възраст, е намерил, въз основа данните на Le Verrier, почти на същото определено от последния място, в съзвездието на Козирога, планетата, която получила името Нептун и която, като звезда от 8-а величина, за наблюдаване не попада към звездите със слаба светлина.
към текста >>

Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път.
Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя. Само на посветените бе предоставена грижата да разбират, че „това, което е долу, е като онова, което е горе2)“ т. е., че всичко онова, което е истинско за кремъка или за метала, вярно е и за духа или за Логоса, толкова светът е солидарен и всякога сходен в всичките си части. Химията стана една алегория на теософията, а хризопеята (алхимическото изкуство) представляваше мистичния път. Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение.
към текста >>

Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4).
най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4). Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6).
към текста >>

В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили.
По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5). „Нашата наука, казва Дени Захер, е естествена, т. е. в първичните си операции тя следва природата“6). „Изследвайте, казва Космополит, дали това, което предполагате да направите, е съобразно с онова, което може да направи природата“7). В описанията на Великото Дело е казано, че трансформацията почва с една мъчна фаза на помрачение: главата на враната: във вещественото Дело, това е гниенето на употребената субстанция и разлагането на съставните й елементи; в терапевтическото Дело, то ще бъде повече или по-малко мъчителният период на първите реакции от прилагането на лекарството, отделянето на полезните симптоми от паразитните и опасните симптоми: в мистичното Дело, това е периода на съмнението и уединението на съществото, което току що е съзряло Пътеката, но което не е още достатъчно работило, за да призове помощта на белите сили. Според мистиците,тази фаза на тъмнините се представлява от изкушението на Исуса в пустинята. Малко по-малко, подобрението се появява в Великото Дело с фазите на разтопяването, прецеждането, съединението; в тоя момент, прогресът е очевиден, но връщането назад е още възможно; това е критическата точка на еволюцията, която алхимиците наричаха двуполов ребис; тя би съответствала, от терапевтическо гледище, на успокоението и отстранението в критическия ден, а от мистично гледище — на върховното изпитание, което е представено за християните от онова на Исуса в маслиновата гора. Най-сетне, това е сублимацията и сгъстяването, които правят тоя прогрес окончателно посредством боядисването. Тогава постигат желания резултат: философския камък, излекуване или нирваническо блаженство, но Великото Дело би било истински полезно и ефикасно само в проекцията, превръщането или истинската хризопея (алхимическото изкуство – превръщане на земя в злато), т. е. в оползотворяването на този резултат.
към текста >>

Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25.
Той е планетата на високия интелект. Нептун е пο същия начин една по-висока октава от Венера и виждаме, че болезнеността при по-низшия нептунов тип се изразява в усещане (Виж Нептун). Четем в гръцката митология, че Сатурн бива кастриран от Уран, значи и тук пак намираме, в символическа форма скрита, дълбоката истина, че Сатурн трябва да се освободи от низките си наклонности, за да може да се възвиси до по-високото съзнание на Уран. Обиколката на Уран трае 83 години и 151 дни. Той остава, значи, около 7 години в един и същ знак на животинския кръг. Обемът му е 60 пъти по-голям от този на земята, масата му е 14 пъти по-голяма от тая на земята, а гъстотата му е 0'25. Уран има 4 луни, чието движение около планетите се много изменя от луните на другите планети. Астролози, окултисти, спиритуалисти, хипнотизатори, въздухоплаватели, електротехници, антиквари са силно под влиянието на Уран. Уран мрази всички условности, във всичко е оригинален и много импулсивен. Естествено, много зависи от аспекта и знака. В въздушния знак Уран е най-добър.
към текста >>

Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“.
Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава. За това наричат Уран още и планетата на ясновидците. Уран владее Аурата. Уран изникнал, според митологията, от хаоса, от безкрайното празно място и станал небе на Геа (земята), значи, влязъл в брак със земята. Техни деца били титаните, от които Кронос (Сатурн) бил най-младият.
към текста >>

Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята.
Нептун (Психея, Посейдон у старите гърци) е в по-голяма степен планета на хаоса, отколкото Уран. Хаотичното тук се проявява повече в усещане, отколкото в мислене, защото, както видяхме, на можем да гледаме като на по-висока октава от . Всичко мъгляво и непостоянно, както и особено изящните изкуства, свирене на цигулка (свирене с чувство) и живописта са под знака на Нептун. Единдобър аспект на с , или дава често наклонност и талант към изящните изкуства, а понякога, при високо развита индивидуалност, създава гений, в което можем да се уверим от различните хороскопи на гениални хора (Данте, Рихард Вагнер). Тази планета е открита едва в 1846 година, следователно, изследванията са сравнително от скорошни дати и за това твърде малко се знае за нея. Обемът му е около 100 пъти, а масата му е 17 пъти по-голяма от тези на земята. Гъстотата му е 0.17. Нептун има една луна. Там, дето заема силна позиция напр., в един ъгъл, винаги може да се очаква една или друга особеност, по некога наклонност, или характерна особеност, върху които родения не обича много да говори, защото за самия него те са една гатанка. При аспект със Слънцето, Луната или Меркурий, може да се очаква малка искра на гениалност, обаче, както споменах, само във високо развитите хора. Върху низките типове, Нептун има хаотично или перверзно влияние.
към текста >>

Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета.
Както Венера се нарича планета на любовта, така по-високата му октава Нептун може да се нарече планета на по-висшата, всемирната човешка любов. Много художници, попаднали твърде много под перверзното влияние на Нептун, правят впечатление със своите необикновени дрехи и дълги коси. Изглежда като че с особеното си държане и облекло, те искат да заместят това, което им липсва в изкуството. Те чувстват мъгляво, неясно и се проявяват също така в своите творения. При тях никога няма да намерим острите контрасти в линии и тон, които са отличителни особености при влиянието на Уран. Необикновеното и непонятното се изявява по съвсем друг път при тази тайнствена планета. Нептун, богът на морето, се изобразява като силен мъж, въоръжен с тризъбец и обиколен с делфини и тритони. При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва).
към текста >>

Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат.
Тогава на кръстната средина видяхме, че стои едно велико същество. Всички инстинктивно го познахме. Това бе манифестацията на Христа, която вие, земните жители, трябва да разбирате като присъствие във форма. Като постоя неподвижен известно време, видяхме, че издигна десницата си нагоре. И тогава стълб светлина се спусна от висините към издигнатата ръка. Тоя стълб представляваше път, по който видяхме друг велик сбор ангели да слизат. Като дойдоха до вдигнатата десница, те се спряха и застанаха мирно с прибрани ръце и наведени глави. Тогава ръката мудно се задвижи на страна и се спускаше надолу, докато пръстите й достигнаха полето, и ние видяхме, че стълбът се простре посред небето като мост и покри простора между планината и низината и краят му застана над събраното множество. Щом стълбът се придвижи, видяхме над нас ясно последния ангелски сбор. Всички те простряха ръце към планината и чухме сладкозвучния им полу-говор полу-пеене. Те пееха химна на славословие към Него, Който бе застанал там тъй сияен и свят, че всички ние бяхме в крайно умиление.
към текста >>

По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа.
Тя по- действа като телескопични лещи и доближи видението толкова близо, че ние можахме да видим израза на Неговото лице. Постепенно прозирната синкавина се погълна в простора и ние видяхме кръста на планината и Него да стои както по-рано, но по-намален. Ангелите, що бяха дошли до нас, си бяха отишли и постоянно целия сбор около Него се изгуби. Но впечатлението от Неговото присъствие остави дълбоки следи в чувствата на всинца ни . . . По обратния си път за жилищата си ние се отбихме да видим и други неща...“ Като предаваме тоя откъслек от медиумичните съобщения на почтения викарий, ние напомняме на четците, че всички бележити библейски учители и пророци са обладавали дарбата да се сношават със задгробния свят, за който са имали ясна представа. За това всички тъй ревностно са служили на високите принципи на вярата, която е, според апостола Павла, осъществяване на неща. за които се надеем, и изява на неща, които се не виждат. Същия апостол в посланието към Галатяните, (гл. 3, ст. 19) ни казва, че Мойсей е бил медиум (посредник) на ангелите, които написали заповеди чрез неговата ръка.
към текста >>

Често пъти пожелавах да ми се каже нещо за нейния изход, поне в съновидение.
гр. Русе. Съобщава: Н. Д. Бъчваров. Мирът предсказан. Имах малко опитност по окултната наука, та като се продължи войната, жадувах да зная края й. Често пъти пожелавах да ми се каже нещо за нейния изход, поне в съновидение. На запитванията ми понякога получавах отговор: „не е настанало време“. Аз почти се бях изоставил от намеренията си, когато съвсем неочаквано една мартенска нощ през 1918 год. ми се съобщи, чрез видение, следното; Представяше вечер, тъмна нощ, но месечината се виждаше обвита с бел воал, с пълен светъл диск, на който бе написано със златни четливи букви: МИР, а около диска й бе наредено жълто и червено грозде и то толкова видно, че даже зърната му се различаваха, като в панер или на венец да го виждаш. Аз разбрах, че това означава мира, но исках да зная, на коя дата ще настане, та запитах. Отговора бе гласен: „виж добре“.
към текста >>

След свършването на закуската, продължих пътя си.
след обед, отсам Белица, се отбих при едно изворче да си отпочина и да похапна нещо, защото не бях ял от сутринта. Като ядях, не знам как, очите като че ми натегнаха некак си, и пред погледа ми, не знам как и от къде, се яви бодната ми сестра в здраво състояние и ми каза следните думи: — Братко, аз вече оздравях! Иди, кажи на домашните ни да не се безпокоят вече. След това, също така необяснимо, тя се изгуби от погледа ми. Аз продължих яденето и даже не обърнах сериозно внимание на това нещо. След свършването на закуската, продължих пътя си. Като си отидох у дома, казаха ми новината, че сестра ми умряла. Ние не се задоволихме само с разказа на брата й. Запитахме едного от домашните (един от братята на мъжа й). Той ни каза, че М. два-тра часа преди да умре, с движение и други знаци е изявявала желание да види брата си и че умряла след 1 часа после обед, между 1—2 часа, значи, около това време, когато се явила на брата си.
към текста >>

Той определя красотата като проява на един принцип по-реален и по-съвършен от материалните явления, а изкуството — като едно човешко произведение, предназначено да упъти света към едно по-реално и по-съвършено състояние.
Поръчки чрез I-о Окултно Книгоиздателство „Хермес“ — София, бул. Дондуков, 41. 2. А. Конан Дойл, известен романист, е съобщил един случай на фотографиране феи (нимфи), по тоя случай намираме интересни коментари от Тар в International Psychic Gazette. 3. Морис Прозор, твърде плодовит писател по окултизма, е посветил в Kevue theosophique francaise една прекрасна статия върху красотата и изкуството. Той определя красотата като проява на един принцип по-реален и по-съвършен от материалните явления, а изкуството — като едно човешко произведение, предназначено да упъти света към едно по-реално и по-съвършено състояние. Вдъхновението, това е любовта. Изкуството видоизменя страстната (плътската) любов в чиста. Той дава следната класификация на изкуствата: 1. танцът (движение, всички измервания, развит в древния Изток): 2. архитектурата (пространство, четири измервания, с вътрешността, Египет и Асирия); 3.
към текста >>

Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена.
От анкетата, която той е направил през последните двадесет години, се е уверил в основното единство на жизнените реакции в растенията и животните. Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“.
към текста >>

Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп.
Това единство се проявява в факта, че те владеят общохарактерния нервен импулс и че и едните, и другите минават през едни и същи периодически фази на безчувственост, която съответства на това, което може да се нарече сън. То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните.
към текста >>

Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти.
То се проявява още и в спазмата на смъртта. Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните. При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди.
към текста >>

Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа.
Същото единство се изтъква още и в непроизволното движение на пулсирането, което, у животното, е биенето на сърцето. „Ако ние успяхме в издирванията си, казал той, това стана благодарение на известни изнамервания, които доведоха в областта на видимото онова, което досега бе невидимо. Микроскопът направи цяла революция в биологическия свят, като ни позволи да виждаме извънредно малки предмети, но увеличаващата сила на микроскопа е все пак ограничена. Нашият магнетически крескограф произвежда едно разширение 50,000 пъти по-голямо от това на най- силния микроскоп. Произведеното разширение или уголемение може лесно да се изменяна от един милион на сто милиона пъти. Ако би могло да се приложат тия уголемения на бързината на охлюва, то той би обиколил земята 200 пъти в 24 часа. Бележитата чувствителност на тоя инструмент може да се докаже само благодарение на един специален уред, който се състои от един металически конец, чрез който става явно присъствието на едно същество близо до него и което позволява да се схване разликата между почивката и дейността. Непроизволният растеж и измененията му може също да се осветли по един поразителен начин чрез съответното преместване на една светла точка“. От друга страна, и действието на медикаментите е забележително еднообразно както в растенията, така и у животните. При упражнението на медицината, често се констатират аномалии: едно и също лекарство произвежда диаметрално противоположни ефекти в различни индивиди. Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява.
към текста >>

Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации.
Така също се явява светлина върху екрана, ако се постави една карта за игра между последния (екрана) и лъчеизпускащия апарат, която карта става за окото почти видима“. — „Дебелите дървени пънове са също проницаеми“. — „Ако си поставим ръката между лъчеизпускащия апарат и екрана, ние ще забележим тъмните сенки на ръчните кости в по-слаботъмните такива на мускулите“. По-после: „от особено значение в някои отношения е факта, че сухите фотографически плаки се оказаха чувствителни за Х-лъчите“. Явлението, което е най-много изненадало света, е, че една физически действуваща сила (Agens) прониква през непроницаема материя. Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
към текста >>

От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми.
към текста >>

21. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение.
По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански прав- дини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел.
към текста >>

За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3).
И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански прав- дини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т. е. задругата, основана от великия учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3). Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи.
към текста >>

Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо).
Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си.
към текста >>

Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
към текста >>

Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни.
Нима е невъзможно да се приложи и в устройството на съвременното общество същата проста и естествена синархическа система, за щастието и благоденствието на всеки народ по отделно и на всички народи заедно? И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм.
към текста >>

Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
И у нас, в България, структурата на обществото е напълно благоприятна, за да се въведе синархическото управление, след като узреят и се изпитат условията за комуналния живот в духа на Христовите принципи Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществяването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засега дори сегашната конституционно-монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право6), едно трикамерно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които, като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълго терзан от едно користолю- брво и политиканствуваще духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава-модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интригантството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питиета, лукса и пр.), ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов и преданост,. от себеотрицание и самопожертване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление!
към текста >>

НЕЗАБРАВКА Защо се появи на пътя ми, пред мен.
Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърце ти донеси сапфири, бисери, рубини и — венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, — душата, срещната в небесни синини ! И в сияния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна — -живей в любовен химн блажените си дни! ... 28. V. 1923. НЕЗАБРАВКА Защо се появи на пътя ми, пред мен. о жив и цъкнал блян? — Не си ли синьото око на майски ден?... Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов ... Виж как трепти в зари и ревността на Бога — не би ли той, с гняв и гръм, те поразил? О блян, ако не бях те любил толкоз много, за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен .. .
към текста >>

Но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, — в сияние от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замина, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа — последната, пролеяна от мен, сълза!...
. . Открий си булото, о родствена душа, за да те видят тук, на страдната земя, и се възрадват в теб най-красните създания! Тогаз вселената от твоето сияние, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти! . . . ЗАВЪЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може би, при теб не ще се върна пак... Сърце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърце ми и нашата раздяла дълго ще да трай.. . Но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, — в сияние от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замина, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа — последната, пролеяна от мен, сълза!... Иван ТОЛЕВ. Песента на гласните Тя е мистичната мелодия, с която, в древната епоха на Хермеса Трисмегиста (Тримогъщият), са се извършвали обредите в тайните храмове. Ние я предаваме тъй, както е възстановена според старите египетски папируси. Седемте гласни (а, е, е-е, и, о, у, ю) изразяват звуковете на седемте небеса или на седемте планети, чиито духове се извиквали. Според космогоническия текст на Хермеса, небето се разделяна 7 кръга или сфери,които имат 7 отделни симфонии.
към текста >>

Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк.
Песента на гласните Тя е мистичната мелодия, с която, в древната епоха на Хермеса Трисмегиста (Тримогъщият), са се извършвали обредите в тайните храмове. Ние я предаваме тъй, както е възстановена според старите египетски папируси. Седемте гласни (а, е, е-е, и, о, у, ю) изразяват звуковете на седемте небеса или на седемте планети, чиито духове се извиквали. Според космогоническия текст на Хермеса, небето се разделяна 7 кръга или сфери,които имат 7 отделни симфонии. 7-те гласни букви съответстват на 7-те имена Божи и символизират 7-те сили. Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк. Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн (Продължение от год. II, кн. 10-а и край). Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение.
към текста >>

Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто.
И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава. Мъдрост и вътрешно просветление Бог е духът на безкрайната мъдрост и доколкото ние се разкриваме за него, разкриваме се и за висшата мъдрост. Бъди верен на себе си и на Божия глас в тебе — няма по-важна и по пълна със значение заповед за всички хора от тази. Чрез тази вяра в себе си, а не в книги, учители, институти, се достига до висшата мъдрост. Интуицията е верен ръководител по пътя на доброто. „Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието. Първото условие за достигане мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето. Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци. Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта.
към текста >>

Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото.
„Мъдростта е познание на Бога“. Тя стои по горе от знанието. Първото условие за достигане мъдрост е да бъдем възприемчиви като децата, отворени за всичко ново и да не стоим сляпо на своето мнение, само защото то е общоприето. Искреност и смирение са нужни, да надрастем всички суеверия и предразсъдъци. Религиозните, научните, политическите и обществените предразсъдъци, както и умственото високомерие и предвзетост, са пречки за достигане на мъдростта. Убийство върши всеки, който втълпява стари понятия и възгледи и с туй прегражда пътя за възприемане на истината, на новото. Мъдростта трябва да се постигне непосредствено чрез единение с безкрайното и чрез самоочистване. Тя не се предава чрез посредници. Истинските учители посочват само начина за самопознание и осъществяване единството с Бога. Истината, мъдростта освобождава хората. Този, който замръзне на едно место, спира своето духовно растене.
към текста >>

Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ.
„Тайната на висшата сила е в туй, да съединим външните средства със силата, която действа отвътре“. Художник ли си, ти ще бъдеш велик, ако се разтвориш за висшите вдъхновения, които ще ти разкрият съвършената красота. Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас. Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“.
към текста >>

„Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си?
Оратор ли си, ти действително ще затрогваш сърцата, ако се вслушваш в Божия глас. Певец ли си, разтвори се за божествената хармония, която, като през канал, ще се излее чрез тебе. Учи се от птичките и от природата. Така, Sankey, прочута певица, отдавайки се на вътрешно вдъхновение, изпяла за пръв път пред голямо събрание своята знаменита 99 песен (англ. религ. песен), която разплакала всички в църквата. „Ако ние се разтваряме за висшите вдъхновения, то не ще закъсняваме никой път в своето развитие.“ Писател ли си? Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“. Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга.
към текста >>

Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите.
Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот. Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята. Той е казал: „който вярва в мене, делата, които аз правя, и той ще прави, и по-големи от тези ще прави (Йоан — 14, 12)“. „Един пръв е победил, след него всички можем да победим.“ Но докато не почувстваш диханието на живия Бог, на духа, който оживотворява не отнемай времето на хората. Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен проповедник. Днешните проповедници приготвят хората за смъртта.
към текста >>

След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко.
“3). Cera вече Кати ясно се различаваше. Тя стана вече същински жив човек, който стоеше пред мен. Лицето й бе синкаво, като осветено от месечината. Да, това е Кати! Но тя изчезна преди да разгледам осветлението на ръцете й. След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха. Фигурата изчезна. Свърши ли се? Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото. Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше.
към текста >>

Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото.
Но тя изчезна преди да разгледам осветлението на ръцете й. След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха. Фигурата изчезна. Свърши ли се? Тогава нова светлина се показа на дясната ми страна : тоя път това бе една мъжка форма, мургава, цветна, с червени бърни, черна брада, а главата й обвита с бял муселин като чалма и спусната надолу по тялото. Ръката й представляваше едно светло тяло, което я осветляваше. Тая фигура мина на лявата ми страна, зад мене, после през залата пред нас, показа се на другарите отдясно и после изчезна към тавана. Всички помислиха, че това е Ернест, ръководителят на медиума. Материализирана Мери Браун с медиума Г-цa Офелия. Минаха още няколко минути в очакване и разговора ни се скъси.
към текста >>

Една вечер аз преброих пулсациите на Кати: пулсът й биеше редовно 75 пъти, когато тоя на г-ца Кук няколко моменти по-бавно и достигаше обичайната си цифра 90.
Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . . Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им. Множество .малки белези, които се намират по лицето на г-ца Кук, липсват по онова на Кати Кинг. Космите на г-ца Кук са кестеняви, почти черни, а космите на Кати Кинг са злато-кестеняви. Една вечер аз преброих пулсациите на Кати: пулсът й биеше редовно 75 пъти, когато тоя на г-ца Кук няколко моменти по-бавно и достигаше обичайната си цифра 90. Като доближавах ухото си до гърдите на Кати, можах да чуя как бие сърцето й вътре и пулсациите й бяха много по-правилни от ония на сърцето на г-ца Кук. Изследвани по същия начин, и дробовете на Кати се показваха по-здрави от ония на медиума, понеже, когато правих този опит, г-ца Кук се лекуваше от силна хрема“. Сега ще опишем друг интересен случай, станал в Сан-Жозе (Коста-Рика, малка американска република). Там медиумът бил 18-годишната госпожица Офелия Коралес, дъщеря на един бивш висок чиновник в Министерството на Народното Просвещение. Опитите били правени в кръжока Франклин, от Сан-Франциско, и на тях са присжтствували: Алберто Бренес, член на Върховния Касационен съд в Коста-Рика, Роберто Бренес, брат на първия и подсекретар в Министерството на Народ.
към текста >>

Трябва да се констатира, че медиумът, г-ца Офелия Коралес, притежавала изключителна сила: нито един път във време на сеансите тя не е паднала в транс, а е запазила пълно съзнание и свобода на движенията си.
Би казал човек, че това е жена „от плът и кости“. Изглежда като че ли има прилика между Мери Браун н медиума г-ца Офелия. Другото клише представлява същото видение пак седнало на стол до пианото, като сложило лявата си ръка на колените си, а дясната върху клавишите. През всичкото време на тия фотографски снимки, присъстващите са се допирали до Мери Браун и чували са я да говори. След опитите, когато видението се изгубило, вратата на залата били отключени. Трябва да се констатира, че медиумът, г-ца Офелия Коралес, притежавала изключителна сила: нито един път във време на сеансите тя не е паднала в транс, а е запазила пълно съзнание и свобода на движенията си. В една от следните книжки ще изложим успехите на французкия офицер, комендант Дарже, с няколко фотографии, които той е направил. За тях отчасти пише и Феерхов в статията „Психография“ (год. II, кн. IV на Всемирна Летопис). Работите на Дарже, за които той е направил многобройни съобщения във французката академия на науките, са признати от всички за изходна точка в опитите по трансцеденталната фотография.
към текста >>

Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело.
Тези две сили са победени от Христа, от любовта. Единият иска да съблазни към материализма, а другият иска бягане от земното, отчуждение от физическия свят. Луцифер, освен последното, символизира и гордостта. Във физиономията и жестовете на Христа се чувства голяма мощ. Ернст Юли, който описва тази група в книгата си: „Д-р Щайнер като художник“, пише, между другото: „когато видях тая група, изпитах голямо вълнение. Таково вълнение съм изпитвал до сега само три пъти в живота си: пръв път в Равена, при наблюдението на християнските мозайки, после в Монреал, в една църква и най-после във Флоренция в една църква, дето личи творчеството на Микеланджело. Обаче, сегашното преживяване е най-дълбоко и най-незабравимо“. Много души, дошли от разни части на света, са работили при постройката на „Гьотеанум“. Андрей Белий, руски писател, в работническа блуза е работил там. Ернст Юли казва: „Спомням си една стара госпожа, която месеци наред работеше с длето в ръка на едно и също място в студ и пек. Такава работа тя не е вършила досега през живота си.
към текста >>

„Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“.
За него изкуството и науката изтичате от един и същ извор. Както изследователят се вглъбява в действителността, за да изрази нейните сили във форма на мисли, така и художникът се старае да изрази същите сили образно“. Ернст Юли споменава за едно Щайнерово сравнение, казано от него в Хагската сбирка : „Черупката на ореха с всички свои ръбове, бразди, изобщо цялата й форма е произлязла от същите причини, от които е произлязла и формата на ядката му. Ядката и черупката имат общ източник. Стилът на Гьотеанум трябваше да бъде художествена форма, художествена рамка на това, което се говори вътре в салона му“. „Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“. „Като излизаме от такова разбиране на изкуството, казва Д-р Щайнер, можем да кажем, че стилът на Гьотеанум изразява в художествена форма онова, което в неговия салон се излагаше в научна форма. Окултизмът излага свръхфизичното, до колкото е достъпно на човешкото познание. Това познание може да се представи от една страна във вид на идеи, а от друга страна може да се представи и в художествена форма. Затова стила на Гьотеанум не е подражание на някой външен мъртъв или жив предмет. Преживяното в невидимия свят ръководеше ръката, която твореше формите, поставяше боите, духовното съдържание на света се изливаше в линии, форми и бои.
към текста >>

Д-р Щайнер е говорил много пъти върху окултните основи на архитектурата.
Била представена и една сцена от втората част на „Фауст“. Студентска конференция в Дармщат Тя е траяла от 25 до 30 юли 1921 година. Д-р Рудолф Щайнер и Д-р Александър Стракош говорили на тема: Историята на архитектурата и на отделните технични клонове. Окултизмът хвърля голяма светлина както върху другите изкуства, така и върху архитектурното изкуство. Интересно е да се изучи връзката между архитектурата и съответната културна епоха от окултно гледище. Д-р Щайнер е говорил много пъти върху окултните основи на архитектурата. От разни лектори били държани следните сказки: „Психология на съждението“, „Днешното философско съзнание и окултизмът“' „Природопознание и духопознание“, „Съвременното духовно съзнание“, „Задачите на окултизма спрямо науката и живота.“ За конференцията дошли студенти от Франкфурт, Гисен, Марбург, Хайделберг и Вюрцбург. Летен курс в Гьотеанум Той е траял от 21 до 27 август 1921 година. Д-р Рудолф Щайнер говорил на тема: „Окултизмът и науката за човека“ и „Окултизмът като морален импулс и социален деятел“ Било говорено и на следните теми: „Исторически основи на естествознанието“ от Д-р Ернест Блюмел. „Грешки на днешното естествознание“ от същия. „Обща характеристика на окултизма“ — от Д-р Е. Врееде.
към текста >>

Пътят на антропософското човекопознание в биологията и медицината“.
На 5 март д-р Щайнер, д-р Баравале, Карл Щокмаер, проф. Волболд говорили на тема: Анорганически естествени науки. На 6 март д-р Щайнер, д-р по медицина Колиско, д-р по медицина Хуземан, проф. Д р О. Рйомер говорили на тема: „Органическите естествени науки и медицината. Пътят на антропософското човекопознание в биологията и медицината“. На 7 март Д-р Щайнер. Д р Унгер, Карл Щокмайер, Д-р Щайн говорили на тема: „Обосновка на антропософията от съвременното философско съзнание.“ На 9. март било говорено върху социални въпроси На 10 март Д-р Щайнер, Бек, Д-р Рителмайер, Д-р Гайер говорили на тема: „Упадъка на религията в днешното богословие и новатата обосновка чрез окултизма (антронософията)“. На 11 март Д-р Щайнер, проф. Д-р Бек, Д-р Шуберт и Д-р Хан говорили на тема: „От мъртвото към живото езикознание“.
към текста >>

Вън от това е имало и други сказки: „Хармонизиране на наука, изкуство и религия чрез антропософията“ (Д-р Щайнер); „Научният характер на антропософията“ (Д-р Щайнер); „Окултизъм (антропософия) и психология“ (Д-р Унгер): „Нови пътища за разглеждане на музикалните проблеми от окултно гледище“ (Д-р Швебги).
На 7 март Д-р Щайнер. Д р Унгер, Карл Щокмайер, Д-р Щайн говорили на тема: „Обосновка на антропософията от съвременното философско съзнание.“ На 9. март било говорено върху социални въпроси На 10 март Д-р Щайнер, Бек, Д-р Рителмайер, Д-р Гайер говорили на тема: „Упадъка на религията в днешното богословие и новатата обосновка чрез окултизма (антронософията)“. На 11 март Д-р Щайнер, проф. Д-р Бек, Д-р Шуберт и Д-р Хан говорили на тема: „От мъртвото към живото езикознание“. Вън от това е имало и други сказки: „Хармонизиране на наука, изкуство и религия чрез антропософията“ (Д-р Щайнер); „Научният характер на антропософията“ (Д-р Щайнер); „Окултизъм (антропософия) и психология“ (Д-р Унгер): „Нови пътища за разглеждане на музикалните проблеми от окултно гледище“ (Д-р Швебги). Били изпълнени и евритмични упражнения. Университетски курс в Хага Той е траял от 7 до 12 април 1922 год. Присъствали 60—70 студенти от всички холандски университети. Те били около 1/3 от цялото слушателство. Били държани 23 лекции.
към текста >>

По тоя склон водопадите и лабиринтите са тъй многобройни, че неопитният скитник лесно може да обърка пътя си, особено ако е заблуден от гномите.
Неговият връх цари над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава. Погледната от север, където градът Залцбург е сгушен между хълмовете й, планината изглежда приветлива. Обрасла с гори, тя се издига вълнообразно до една височина 7,000 стъпки. От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от перпендикулярни стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи. По много от тия непристъпни места силният поглед може да съзре мистериозни пещери, които като че проникват до дълбините на планината. По тоя склон водопадите и лабиринтите са тъй многобройни, че неопитният скитник лесно може да обърка пътя си, особено ако е заблуден от гномите. Това може да му се случи, ако намеренията му не са чисти“. Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от перпендикулярните стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория. Тия нощи са обикновено през някой католически празник. Но това не е всичко. През известни нощи цели процесии от гноми са били виждани да отиват към някое уединено храмче.
към текста >>

Бъркхарт погледнал нагоре и видел, че край пътя е седнало едно джудже, облечено в тъмно сиви дрехи.
Листата на дърветата били поруменени и пожълтели и шумели от вятъра. Техният шум като че го предупреждавал да не отива напред, а люлеещите се клони му давали знак да се върне. Скоро нощната царица започнала да разстила своето покривало върху лицето на земята и в мрака се явили, като грамадна сянка, очертанията на тайнствената планина. За момент страх обзел младежа и той се спрял, но неговото желание надвило страха му и като изрекъл една клетва, той смушкал коня си, решен да върви напред. Точно тогава, обаче, конят му плахо отстъпил назад. Бъркхарт погледнал нагоре и видел, че край пътя е седнало едно джудже, облечено в тъмно сиви дрехи. Джуджето с блестящ поглед се взряло втренчено в рицаря. „Махай се от тук! “ извикал сърдито рицарят… „Защо си седнал тук и плашиш коня ми? “. „О-хо! “ изсмяло се джуджето.
към текста >>

Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост.
Скръбта там мре, надежда никне, съмнение чезне, радост блясва! … Но счувам глас, той сладко шепне: „любов, живот и светлина! “ Когато графът слушал, едно странно чувство възникнало в мъжественото му сърце, което до сега е било недостъпно за подбудите към любов и привързаност. Той се спрял и като слязъл от коня си, потърсил насам-натам, но като погледнал през храста, към малкото езеро, в него съзрял една прекрасна девойка, която пеела, като вчесвала дългата си коса. Голото й тяло, огряно от лъчите на захождащото слънце, като че било обкръжено от розов ореол. Сега за пръв път в живота си графът почувствал пробуждането на любовта в сърцето си, и извикал от радост. Явлението изчезнало, но графът, който сега бил силно влюбен, ходел всеки ден при самото езеро, като се надявал пак да види девойката. Неговото постоянство било възнаградено, защото след многото си безрезултатни опити да я срещне, тя най-после му се явила във форма на един облак, който от ден на ден ставал все по-гъст и по-видим, докато най-сетне тя застанала пред него в прекрасно материално тяло, достатъчно плътно, за да бъде прегърнато от него. Не трябвало много време на влюбените, за да се разберат. Графът отвел своята любима в замъка си и се венчал за нея. На сватбата имало голямо празненство и всички гости се искрено възхищавали от миловидността и красотата на графиня Адалга фон Щауфенберг.
към текста >>

Думата ни е за разликата .между влиянието, което указва слънцето заран при изгрев и вечер при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни средства и органи.
Графът сторил това и се оженил за красивата селянка, но на утрото след женитбата и двамата били намерени в леглото удушени. ( Следва края) ____________________________________________________ 1) За по-голяма подробност вижте: F.Hartmann, Paracelsus, Лондон, Kegan Paul 1896. 2) Даваме ги в свободен превод. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Д-р Боян Фауст (Попово) Слънцето утрин и вечер Мнозина отричат влиянието на небесните светила върху атмосферните явления на земята, а още повече върху живота на земята. Ние, обаче, не пишем за тях. Думата ни е за разликата .между влиянието, което указва слънцето заран при изгрев и вечер при залез върху нашия организъм, макар това влияние често пъти да остава незабелязано за нашите груби наблюдателни средства и органи. Действително, художниците и поетите правят разлика между видът, краските, чувствата, които възбужда изгрева и залеза на слънцето, но всичко това е тъй научно необосновано и непочиващо на явно видими или обясни,ми основания, че за мнозинството това не са нищо друго освен една художническа и поетическа фантазия. В същност, на всеки малко- мног0 запознат с астрономията е известно, че земята се върти около оста си от запад към изток и завъртвайки се веднъж така за 24 ч. Различните точки по нейната повърхност се движат към изток или, по-право казано, към слънцето с различна скорост, която се намалява колкото повече се отива на север и юг от екватора. Така напр. жителите на един град, който се намира на екватора, посрещат заран слънцето движейки се към него заедно с тая точка на земята със скорост приблизително около 1/2 км.
към текста >>

Физиците добре знаят, че по-голямата част от животните живеят почти пет пъти повече от времето на техния растеж.
Първото състояние, ако не се цери, ще причини разложение и смазване на целия орган, а последиците от второто състояние ще се изразят в едно значително разслабване на атомите, в празнините на които се натрупват чужди елементи, които образуват отделна организация в пълна дисхармония. каквито са циреите, буците и туберкулозата. Окултизмът учи, че всяка болест се корени и има своя произход в невежеството. Ако ние не живеем дълго, то е, защото не знаем да живеем. Професор Лйоб, Д-р Матеус и мнозина други мислят, че откритието на нормалните електрически условия би могло да продължи човешкия живот на повече от двеста години. Физиците добре знаят, че по-голямата част от животните живеят почти пет пъти повече от времето на техния растеж. Ако приложим това правило към човека, той би трябвало да живее най-малко 500 години. Ако той не достига тая възраст, то е, защото не разбира законите на живота и истинското естество на болестта. Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло. „Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема.
към текста >>

Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения.
За убийците отказа да посочи кои са, защото това не се позволявало, по причини, които обясни и той, както и други духове, при желание за узнаван: на известни престъпници. И действително на другата сутрин дойде един старец, който се нарече Иван Цонев, разправи ми, че син му Тодор изчезнал безследно преди една седмица, като се връщал вечерта от кръчмата, без да стигне до дома си, та някои хора му препоръчали да се отнесе до мене, за узнаване участта на сина си. Разправих му, както и на каруцаря му, който дойде в тоя момент, че имам сведения за умъртвяването му, чрез удушване, като изказах увереност, че е възможно да го намерят изхвърлен край селото, когато си отидат. Интересуваха се за убийците кои са, но им обясних, че това не могат да знаят, понеже не е позволено да се откриват, земното правосъдие не се зачита при приложение на божественото. Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов. Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения. Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в убийството лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й. Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV. Към края на 1909 г или 1910 г. бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф. аптекар г.
към текста >>

бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф.
Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов. Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения. Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в убийството лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й. Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV. Към края на 1909 г или 1910 г. бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф. аптекар г. Милев, когото познавах като бивши съгражданин, по некаква важна работа. При отиване в аптеката, г. Милев ми разправи, че в дома на помощника му, който ме извика, ставали некакви приключения от невидимо, при наличността на които не можали да живеят в къщи. Една вечер отишли в друга къща, в далечен квартал, при приятел, за нощуване, но и там са станали същите явления, та се върнали в квартирата си, където се намерили в чудо от това, което ставало, а именно: след 9 – 10 часа вечер, почвало звъненето на електрическите звънци, с прекъсване, без да има кой да натиска бутона, защото къщата била вътре в .двора, а портата се заключвала.
към текста >>

Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога.
При отиване в аптеката, г. Милев ми разправи, че в дома на помощника му, който ме извика, ставали некакви приключения от невидимо, при наличността на които не можали да живеят в къщи. Една вечер отишли в друга къща, в далечен квартал, при приятел, за нощуване, но и там са станали същите явления, та се върнали в квартирата си, където се намерили в чудо от това, което ставало, а именно: след 9 – 10 часа вечер, почвало звъненето на електрическите звънци, с прекъсване, без да има кой да натиска бутона, защото къщата била вътре в .двора, а портата се заключвала. След това се правели силни удари по таблата на креватите им, по мебелите, вратите и пр. Викали полицията на помощ, но и пред нея ставало същото, без да могат да открият причините. Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога. Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах. След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по работа, информирах се по въпроса, както от пом. аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X. да умъртви дъщеря й, чрез отрова, каквато си приготвила и очаквала благоприятен случай да я използва незабелязано, с пъклената цел, да я замести като бъдеща съпруга на зетя й. Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X.
към текста >>

Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах.
Милев ми разправи, че в дома на помощника му, който ме извика, ставали некакви приключения от невидимо, при наличността на които не можали да живеят в къщи. Една вечер отишли в друга къща, в далечен квартал, при приятел, за нощуване, но и там са станали същите явления, та се върнали в квартирата си, където се намерили в чудо от това, което ставало, а именно: след 9 – 10 часа вечер, почвало звъненето на електрическите звънци, с прекъсване, без да има кой да натиска бутона, защото къщата била вътре в .двора, а портата се заключвала. След това се правели силни удари по таблата на креватите им, по мебелите, вратите и пр. Викали полицията на помощ, но и пред нея ставало същото, без да могат да открият причините. Това продължавало повече от две седмици и като не му виждали края, по упътване от някого извикали ме, с молба да се разясни тази мистерия, ако разбирам и мога. Понеже не можах да отложа отпътуването си, проводих, та извикаха известния софийски книжар, Голов, когото замолих да направи потребното, а аз. отпътувах. След 2 — 3 седмици, като отидох пак в София по работа, информирах се по въпроса, както от пом. аптекаря Б., тъй и от Голова, които ми разправиха, че при завързаното сношение с невидимия тропач проявила се тъщата на Б., която съобщила, че тя ги безпокояла, за да предизвика това разбирателство, та да им съобщи страшната опасност, която грозяла дъщеря й вследствие намерението на задушевната им приятелка X. да умъртви дъщеря й, чрез отрова, каквато си приготвила и очаквала благоприятен случай да я използва незабелязано, с пъклената цел, да я замести като бъдеща съпруга на зетя й. Затова им препоръчала да прекъснат сношенията и приятелството си с г-ца X. мирно и безшумно, за да се избегне неминуемата опасност за живота на дъщеря й.
към текста >>

до мен за съвет и упътвания.
За благодарност на това откровение, препоръчал им да дадат помощ. Това сторено, шумът от нея вечер престанал за всегда в къщата им. V. В къщата на Симеон Личов oт Плевен, от началото на 1921 до средата на 1922 г. се тропа, ходи и правят разни нежелателни издевателства, от невидими причини, като леките и подвижни предмети се събаряли и разхвърляли от местото си, а крехките предмети се трошат от това разхвърляне По външни указания, поставяли тепсии, напълнени с брашно или пепел, загладени равно, за да видят, да ли ще се яви някакъв отпечатък Резултата всякога е бил, че тия съдове бивали надупчени като с пръсти от човешка ръка (във брашното). Като не могли да си обяснят тия явления, отнесоха се през април 1921 г. до мен за съвет и упътвания. От обясненията на известни невидими приятели, узнах, че първият съпруг на Личевата жена я ревнувал и не искал да им даде спокойствие за съвместен живот. Настоявах да го вразумят, за да не се занимава със суетни работи, но това било невъзможно, защото амбицията му била голяма и непреклонна. При една скорошна проверка по въпроса, каза ми се, че той се вразумил преди известно време и вече престанал да тревожи живущите във въпросната къща. VI. През декември 1921 г. почина скоропостижно в къщата на лозето си край града Плевен, Лука Въжаров, бивши дългогодишен началник отделение в министерството на Народното Просвещение, а от около 15 години заселен.
към текста >>

Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата.
Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към Александровската площад в София, по ул. Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия. Войниците бяха от голям ръст със стоманен цвят на лицето и с дълги пики (маждраци) в ръце — кавалеристите. Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата. Точно в този миг видението изчезна. Цял разтреперан от това страшно, злокобно видение, постоях, потънал в тежки размишления, още малко в леглото, станах и разказах на жена си и децата за това видение. Те всички се замислиха загрижени за участта на България. Записах го и в дневника си. Аз разбрах значението на това видение: че България ще претърпи поражение и неприятелски войски ще нахлуят в България, ако влезе във войната.
към текста >>

Босилеград, по пътя, не можейки да ходи от голяма тежест на рамената си, принудила се да я качат на един кон, настигнат по пътя с водача си, който бил от друго село.
Топли Дол, омъжена за сина на Джокева, и неможейки да пренесе тъгата за тая загуба, един ден слиза при нея в къщата й и след някое време, като се разделят, той е умрял близо до къщата й, където го намерили сутринта. Неговите действия са отмъстителни, той преследва само Звезда, кара я да плаче, разхвърля дрехите й и тя усеща голяма тежест на рамената си и според нейното казване, изнемогва при ходенето си. Когато е била взета от селото Дол. Ръжана от окол. началник,за да бъде поставена под наблюдение на лекаря в с. Босилеград, по пътя, не можейки да ходи от голяма тежест на рамената си, принудила се да я качат на един кон, настигнат по пътя с водача си, който бил от друго село. За щастие на Звезда, безпокойствието й се прекратило от това време, когато пътувала. и духът се пренесъл в дома на стопанина на тоя кон — т. е. в друго село, където продължавал да прави пакости, но какво е станало по- после, не се знае, защото нямало кой да събира сведения за него. гр. Кюстендил. 4 юли 1923.
към текста >>

За щастие на Звезда, безпокойствието й се прекратило от това време, когато пътувала.
Неговите действия са отмъстителни, той преследва само Звезда, кара я да плаче, разхвърля дрехите й и тя усеща голяма тежест на рамената си и според нейното казване, изнемогва при ходенето си. Когато е била взета от селото Дол. Ръжана от окол. началник,за да бъде поставена под наблюдение на лекаря в с. Босилеград, по пътя, не можейки да ходи от голяма тежест на рамената си, принудила се да я качат на един кон, настигнат по пътя с водача си, който бил от друго село. За щастие на Звезда, безпокойствието й се прекратило от това време, когато пътувала. и духът се пренесъл в дома на стопанина на тоя кон — т. е. в друго село, където продължавал да прави пакости, но какво е станало по- после, не се знае, защото нямало кой да събира сведения за него. гр. Кюстендил. 4 юли 1923. Геор. Д. Свраков.
към текста >>

Щайнер вярвал, че злата умисъл не е чужда на пожара: преди това, той е получил много заплашителни писма, а и духовенството се държало твърде враждебно към „Гьотеанум.“ Но Щайнер възнамерявал да съгради отново зданието, тоя път само от камък и по-нов, опростен план.
Боев, в статията си в тази книжка, в тая постройка символизмът е бил застъпен до висша степен. Строителите му са използвали дървеният материал от всички части на света. Грамадните стълбове, които поддържали сводовете, са били от по 30 различни дървета, от най-редки есенции и от разновидни смоли — превъзходно гориво в случай на пожар. В неделя вечерта, г. Рудолф Щайнер е държал една беседа и, половин час след като публиката изпразнила залата, огънят избухнал в „бялата стая“, без видима причина. Щайнер вярвал, че злата умисъл не е чужда на пожара: преди това, той е получил много заплашителни писма, а и духовенството се държало твърде враждебно към „Гьотеанум.“ Но Щайнер възнамерявал да съгради отново зданието, тоя път само от камък и по-нов, опростен план. В следващата книжка ще поместим фотографски снимки от вътрешността на изгорелия пръв окултен университет. Едно проявление чрез изображение. Английският вестник Daily Express съобщава един любопитен факт, който е възбудил голямо вълнение в Англия. Неотдавна се поминал в гр. Оксфорд главният ръководител (декан) на службата в тамошната католишка църква, д-р Дайдъл.
към текста >>

Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни !
Събрание изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в. Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг. т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното събрание в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г. Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си.
към текста >>

Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си.
Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг. т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното събрание в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г. Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си. Човек на около 50—55 год. възраст, къс ръст, стригана коса, тъмно-мургаво лице, бръснат и облечен в дълга бяла дреха със златосърмени предници и кадифено калпаче на главата. Лицевият му ъгъл от трета степен, нос закръглен, уста несъразмерно големи. Носи очила. Преди сказката се изпълни дует на цигулки с акомпанимент на пиано — светска мелодия.
към текста >>

В пътя на това съвършенство, следов.
Всичко е проникнато от една „сила“, от едно „лице“, от един „величествен ум“, които управлява света. Това е всемирното съзнание. Всичко се трансформира, минава от една форма в друга. Това е превъплътяването (прераждането). Целта на всяко живо същество, даже и на минерала, е да достигне съвършенство, както е казал Христос: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса“. В пътя на това съвършенство, следов. ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила. Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата.
към текста >>

Джина Раджа-Даса още не е встъпил в пътя на ученичеството.
Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък. Обаче, говорителят избра време за сказката си залез-слънце и при празднолуние. И жестовете му издаваха слабо знание и владение на окултните закони и сили. Нашето убеждение е, че г. Джина Раджа-Даса още не е встъпил в пътя на ученичеството. Той е женен и госпожата му, която го придружава, държа на 4 август т. г., пак в 6 часа сл. пладне, сказка върху женското движение в Индия. В всеки случай, тия индуски деятели работят усърдно в полето на теософията, макар и с елементарни знания.
към текста >>

22. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и, затова, немат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин.
Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т. е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и, затова, немат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата.
към текста >>

Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет.
Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход.
към текста >>

Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път.
от който ще почерпи сили за по-нататъшно развитие. И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности. Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма.
към текста >>

Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива.
И за религиозния живот окултизмът ще отвори душевните глъбини, без които той би пресъхнал. И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности. Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма. В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр.
към текста >>

Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“.
И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности. Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма. В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр. Много реферати били държани от други лектори.
към текста >>

Тези познания и упътвания са от такава важност, че трябва да се счита като главна медицинска задача днес да се създаде медицински научен институт, който да стои под ръководството на специалисти и да служи за място, дето систематично и планомерно да се разработва окултната медицина“.
Принципите на окултната медицина Д-р Щайнер изложил в „Гьотеанум“ в 1920. и 1921. година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиологията, патологията и терапията, тези лекции съдържали твърде плодотворни мисли за терапията. Тоза. което беше дадено в тези лекции, после се провери в Клинико - терапевтическия институт в Щутгарт. Този институт е основан на резолюцията, взета в първия медицински курс в „Гьотеанум“ пред около 35 лекари и гласи: „Чрез този курс са дадени основни познания по цялата област на медицинската наука и ръководството за успешна диагноза, терапия и социал-хигиенична дейност. Тези познания и упътвания са от такава важност, че трябва да се счита като главна медицинска задача днес да се създаде медицински научен институт, който да стои под ръководството на специалисти и да служи за място, дето систематично и планомерно да се разработва окултната медицина“. На 15. август 1921. година се отворил първия етаж на клиниката. Този институт се намира на югоизточния край на Щутгарт посред обширни гори. По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут.
към текста >>

„Нови пътища в патологията и терапията чрез окултизма“ — от Д-р Евгений Колиско.
„Зъбен кариес“, — от проф. Д-р О. Рйомер. В нея автора разглежда зъбния кариес от окултно гледище въз основа изследванията на Д-р Щайнер. На края на книгата има 8 таблици с рисунки, снети от препарати, приготвени от самия автор в лабораторията при института. Зъбната хигиена на окултни основи се прилага в Валдорфското свободно училище. „Нови пътища в патологията и терапията чрез окултизма“ — от Д-р Евгений Колиско. Тая книжка представлява съдържанието на сказката, държана от него в лекарското дружество в Виена на 26. май 1922. година. „От терапевтически нихилизъм към рационална терапия“ — от Д-р Пайперс. „Етиология и терапия на туберкулозата“, от същия. „Грипа и неговото лекуване“ — от Д-р Кнауер.
към текста >>

Второ пътуване в Холандия след войната В края на октомври и началото на ноември 1922 година Д-р Щайнер предприел ново пътуване в Холандия.
Тая книжка представлява съдържанието на сказката, държана от него в лекарското дружество в Виена на 26. май 1922. година. „От терапевтически нихилизъм към рационална терапия“ — от Д-р Пайперс. „Етиология и терапия на туберкулозата“, от същия. „Грипа и неговото лекуване“ — от Д-р Кнауер. Второ пътуване в Холандия след войната В края на октомври и началото на ноември 1922 година Д-р Щайнер предприел ново пътуване в Холандия. Посетил Хага и други по-главни градове със сказки върху окултна педагогика и други въпроси. Били представени сцени от драмите на Д-р Щайнер и от „Фауст“, втората част. Изпълнени били и евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер от „Гьотеанум“. Евритмичните упражнения имали голям успех. Все повече и повече почва да се вниква във важността на това изкуство.
към текста >>

За такова съединение окултизмът (антропософията) е път.
В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш.
към текста >>

Също така и професор Древе пътува из Германия със сказки против окултизма.
Това ново изкуство, според Д-р Щайнер, е в началото си. То крие възможности за по-нататъшен развой. Борбата срещу антропософията в Германия, Швейцария и другаде Противниците на окултизма в Германия. както и в България, са три групи: 1) реакционери от десните партии, които говорят, че чрез окултното движение Германия ще пропадне; 2) материалисти; 3) църковници-догматици. Генерал фон Глайх е почнал усилена борба срещу окултизма с брошури и сказки. Също така и професор Древе пътува из Германия със сказки против окултизма. Генерал фон Глайх е издал книга: „Рудолф Щайнер като пророк, — едно предупреждение към немския народ“. С крайно неверни и шовинистични статии повечето противници искат да възбудят масата и нейния шовинизъм против Д-р Щайнер. Също и представители на черквата действат против окултното движение в Германия и Швейцария. Между тях се срещат епископи, професори богослови, свещеници, езуи- ти, доминиканци и др.. Особено усилено работят против „Гьотеанум“ и изобщо против окултизма свещеници от селата до „Гьотеанум“. Едно прави впечатление: това, което е писано срещу окултизма, е пълно с неверни работи, които са ясни за всеки, който горе-долу знае окултното движение в Германия.
към текста >>

Това е казал Д-р Щайнер много пъти.
Д-р Рителмаер; „Делото на Д-р Щайнер“, в която се разглежда от разни автори отношението на Д-р Щайнер към религията, изкуството, социалния въпрос, философията, езикознанието, педагогиката, естествознанието и пр. В главата „Д р Щайнер и религията“ се доказва, как окултизмът води към разбиране и задълбочаване във всички религии и специално в християнството. В главата „Д.р Щайнер и изкуството“ се доказва; каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на изкуството. В главата „Д-р Щайнер и естествознанието“ става нагледно, как за да се разбере окултизма, трябва да се изучи по- рано естествознанието. Вникването в днешното естествознание е необходима подготовка за разбиране на окултизма. Това е казал Д-р Щайнер много пъти. Д-р Ерих Швебш: „Антон Брукнер Принос към историята на музиката“. Д-р Р. Едерле: „Нови насоки на сетивната физиология“. ЗАКЛЮЧЕНИЕ За да може човечеството да дойде до новата духовна култура, то трябва непременно да се издигне от днешната духовна криза. А това ще стане чрез окултизма, който по научен път дохожда до вечните божествени истини.
към текста >>

А това ще стане чрез окултизма, който по научен път дохожда до вечните божествени истини.
Това е казал Д-р Щайнер много пъти. Д-р Ерих Швебш: „Антон Брукнер Принос към историята на музиката“. Д-р Р. Едерле: „Нови насоки на сетивната физиология“. ЗАКЛЮЧЕНИЕ За да може човечеството да дойде до новата духовна култура, то трябва непременно да се издигне от днешната духовна криза. А това ще стане чрез окултизма, който по научен път дохожда до вечните божествени истини. И тогава ще се сключи мистичния брак между ума и сърцето. Окултното движение в Германия и Швейцария е извънредно засилено. Неговото влияние от ден на ден расте. То е най-силният фактор днес за духовното събуждане на немския народ. Големият духовен подем, който днес се забелязва в Германия, се дължи главно на окултното движение.
към текста >>

в селото Валам, Танжорско, на няколко пъти изгоряха къщи, без да може да се обясни на що се дължи пожара.
Като я видял, как тя се преобразува и възприема естественото си състояние, той, без да ще, извикал от изненада. Едновременно жена му с отчаян писък изчезнала и от тогава никой вече не я е видял. Саламандри или духове на огъня Елементалните духове на огъня са твърде опасни. На тях се дължат пожарите, възникнали без некоя явна причина. Следният случай пояснява това: По времето на пребиванието ми в Индия през 1885 г. в селото Валам, Танжорско, на няколко пъти изгоряха къщи, без да може да се обясни на що се дължи пожара. Почти всяка година дъсчени къщи се запалваха от само себе си, когато нищо подобно не ставаше в съседното село, където къщите бяха от същия материал. Казваха, че такива пожари са избухвали пре.ц очи те на зрителите — без видима причина. Понякога, додето загасяха огъня на едно място, друг избухваше, в друга част на къщата. Местното население единодушно отдаваше тия явления на действието на- огнения елементал наречен Авари Аман, на който през известна част на годината те принасят жертва. Казват, че духът обитавал в един малък храм, който бил на края на селото Ако тия жертви се правят на време, всичко върви добре, но ако елементалът види,че е пренебрегнат, той си отмъщава, като подпалва къщата.
към текста >>

Тая опитност се повтори няколко пъти след това.
Лицето на онова същество бе прекрасно, с израз крайно мил и невинен. Тя гледаше към мене със сините си очи, в които се четеше духовна светлина, привързаност и нежност. Аз я гледах дълго, без да смея да мръдна от страх, че при най- малкото ми движение видението ще изчезне, но най-сетне нормалното делнично съзнание ме обхвана и аз напълно се пробудих към предполагаемите реалности на външния живот. Феята стоя пред мен още само за момент, а след тога изчезна, а с нея и облака на онова сладко благоухание. Стори ми се, че етерната форма на оная фея се оттегли в цветето, което беше нейното материално тяло. Тая опитност се повтори няколко пъти след това. Всяка заран видението ставаше все по ясно и аз чувствах, че силно приятелство възникна между мен и феята на онази кампанула, която аз тъй много обичах. По някаква причина растението трябваше да бъде преместено в другата стая, след което то скоро посърна и умря“. Всеки знае, че съществува привързаност между човешки същества и растения, и даже минерали, че тия, които обичат цветя, като че и те са обичани от тях и че цветята у някои хора дълго траят свежи, когато у други — бързо умират. Същото може да е и с всички елементални духове на природата. Любовта свързва всички неща.
към текста >>

При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина.
Духовете, които имат участ да прекарат в ада от 45 до 100 години, след тия срокове преминават в положението „преизподня“, при което те биват привлечени фатално в недрата на земята, под гроба, на една почтена дълбочина — до около 35 метра, където, както и в гроба, преживяват филма на земния си греховен живот, при постоянна будност и неотлъчване от мястото си, денем и нощем, освен в редки случай и с малки промеждутъци, понеже връзката им не ги пуска. Обитателите на преизподнята и духовете кандидати за там, имат най-печална и горчива участ, защото изобличението им от филма на земния грехове живот няма край и граница, а и те не могат нито погледа си да отстранят от тоя изобличителен филм, нито могат да заспиват и го избягват, защото сънното положение е достояние само на земните материални човеци, а не и на духовните същества. Духовете под изкупление, които могат да се отлъчват из гроба на вън за малко или повече време, това могат да правят само вечер и нощем, а не и денем, понеже от силната светлина и слънчевите лъчи те чувстват болезненост, като нас от огън, за това денем не могат да излизат в пространството, освен некой с малка отговорност и при облачно време. Когато срокът на отлъчката им от гроба изтече, духовете биват притегляни обратно, автоматически, от магнетическите им връзки с материята. Духовете под изкупление виждат само нощем и то толкова, колкото нас човеците, а слънцето никога не виждат и не могат да виждат, по изложените по-горе причини. При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина. Духове на човеци, на които телата са унищожени от пожар, зверове и пр., та не са погребани, прекарват изкуплението си в тъмни пещери, мази, подземия и пр., където не прониква слънчевата светлина и отраженията й. Те са духове скитници. Духовете в положение на изкупление не могат да виждат ония, които са в разните сфери на пространството, както и ние не виждаме и едните и другите, но при сношението си, само ги чуват и се обясняват. Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр.
към текста >>

Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития.
Духовете в положение на изкупление не могат да виждат ония, които са в разните сфери на пространството, както и ние не виждаме и едните и другите, но при сношението си, само ги чуват и се обясняват. Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр. Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си. Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости. Обаче, това е най трудната задача на ръководителя на сеанса, затова Той и присъстващите винаги с резерва трябва да приемат сензационните известия, които би им се направили от невидимите обитатели. Има и духове неспокойни, които усилено се стремят да завържат сношение с живите, особено наследниците си, или да прогонят тия, които са заживели в домовете им. Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително.
към текста >>

Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго.
Много хора са получавали през време на съня си откровения за ония събития, които има да станат в близко бъдеще. Абрахам Линколн сънувал, че чува да плачат, когато минавал от един салон в друг в Белия Дом; по- после чул ридания на множество хора, когато слизал по стълбата, която водела в приемния салон, дето видял един погребален ковчег, покрит с черен плат. И като запитал „кой е умрял“, отговорили му, че председателят е паднал убит. На другия ден той разказал на приятелите си съня, и, малко време след това, той наистина бил убит. Даже, понякога, позволява се на аза, във време на съня, да чете в аналите на природата историята на миналите си съществувания и да види сцените, които е преживял в далечното минало, когато азът е обитавал някое друго тяло. Други път, под надзора на други азове, той посещава сцената на некоя случка, или пък позволява му се да бъде свидетел на някое престъпление, извършено върху физическото тяло на другиго. По някога пък, дава му се възможност да помогне за излекуването или облекчението на някои, които се намират в нужда. Ако, след една от тия опитности, впечатлението, направено върху духа, остане твърдо и бъде пренесено в будното съзнание, фактът се представлява като сън. Ония лица, които имат планетата Нептун или Луната в 9-та къща, къщата на сънищата2), или пък в знака на Стрелеца, или най-сетне имат силни аспекти между поменатите две планети, тия лица имат често пророчески сънища. Ако, през деня, азът е бил смутен от гняв или безпокойство, или ако лицето се е нахранило късно или е преяло и не е имало време да се смели храната му, тогава астралното тяло не може да се оттегли всецяло от низшите проводници и остава свързано с главата на заспалото тяло. В тоя случай, дневните сцени се смесват с ония от астралния свят, и азът си припомня тия разбъркани сцени като фантастични сънища и в безсмислени прояви. Уви!
към текста >>

Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат.
2) Вж. Астрология в год. I и II - Всем. Летопис. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе Трето средство за церене на болестта е приготовлението на безвредните растителни смесици. Окултистът не вярва в употребата на минералните дроги, както не по-малко не вярва в благотворното действие на известни отрови, вкарани в тялото на пациента. Повечето минерали и отрови са от една степен на трептение толкова низка, че един път вкарани във физическото тяло, те служат само да понижат повече неговите трептения, отколкото ги повишат. При всичко че отначало произвеждат възбудителен ефект, но на края реакцията остава за сметка на пациента, който бива по-отслабнал. Отровите изглеждат по някога да помагат, защото правят да изчезне моментално острото състояние, но едно по-дълбоко проучване на действието им показва, че болестта не е излекувана, а само е изменила формата си, мястото си и наименованието си. Но да се отрича ефекта от лекарствата върху човешкото тяло, както правят това понастоящем някои твърде крайни метафизици, това значи да се отрича и да се желае игнорирането на онова, което ни учат всеки- дневният живот и физическите закони, като установяват, че като се съпоставят две или повече тела, те взаимно се афектират; това значи още, да се изключи съзнанието на една част от вселената. При все туй, тия същите метафизици се хранят, за да поддържат физическото си тяло, макар и да отричат, че една материя афектира друга. Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство.
към текста >>

По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови.
Без заобикалки, вие внасяте едно различие в духа на болния между неговия дух и тялото му. Така неговият дух почва да работи с вашия, за да установи желаното физическо състояние. После кажете му: „тялото ти се изменя постоянно и, понеже си дух, можеш да контролираш тялото си, можеш да притеглиш в тялото си нови атоми, нов живот и непременно ще възстановиш здравето си“. Внушете му силата да привлича и да поддържа здравето си. При всяко лекуване казвайте: „не бой се от тая болест, бъди сигурен, че ще се излекуваш“. По-добре е да се повтаря всяко от тия внушения бавно, много пъти и по начин, Да може болният напълно да го долови. Когато обхванете по тоя начин низшите и демагнетизиращите трептения на страха, по-висшите, здравословните, ще се влеят в болния. Четиринадесето: разрушавайте страха, и тогава всички трескави състояния ще изчезнат. Да допуснем, че имаме един болен от туберкулоза. Преди всичко, трябва да се отстрани от ума му страха, че страда от една неизлечима болест. След това представлявайте си за него картината на белите дробове в съвършено здраве, така че да се влива в тях космическата сила, и после употребявайте такива внушения, отрицания и твърдения, които ще ви продиктува интуицията ви.
към текста >>

Вие сте уморена от пътя, мис!
Сутрин и вечер ние имаме топла вода. — Благодаря, с удоволствие ще се окъпя във вана. А де е мис Кейрби? — Не.ма я в къщи, тя ви моли да я извините, днес присъства на едно важно заседание, ала утре заран тя се надява да ви види. Не искате ли да закусите утре в постелята си? Вие сте уморена от пътя, мис! — Аз не съм навикнала на такива нежности, остро отговори мис Елтон, но ще бъда доволна да закусвам сама в стаята, ако е възможно. — Добре, мис. Ваната вече е готова. След окъпването си мис Елтон вечеря и легна да спи. Закътаната, тиха и проста обстановка подействаха успокоително на нервите й, и тя скоро заспа сладко и дълбоко.
към текста >>

Всякога недоволна от себе си, тя не престана да дири най-добри, най-висши пътища.
От тоя ден и двете жени станаха искрени приятелки. Като поживя в къщата на приятелката си цяла година, мис Елтон, заякнала вече физически и нравствено, наново се залови за работа. Мис Елтон отдавна е окултистка и взема деятелно участие в движението. Сестра Елисавета казва за нея: „прибирайки я у дома, аз разбрах, че при- брах сама го Христа“. Такава бе сестра Елисавета. Всякога недоволна от себе си, тя не престана да дири най-добри, най-висши пътища. Осъществяването на братството е нейната идея. Затуй не е за чудене, че мисли и работи. Само за братство и сестринство. Ние, окултистите, казва тя, сме длъжни да живеем в пълно духовно единение, ако и да сме с различни темпераменти и да не сме еднакво възпитани. Да, пълно духовно единение, в пълно духовно единение и любов да живеем!
към текста >>

и един път от такова удряне й нанесъл тежка повреда на едната ръка.
Долна-Ръжана, Горно-Лисинска община Босилеградска околия, Станчо Джокев се оплакваше навред и пред всекиго, че от 21. октомври 1899 год. насам през две вечерни то от 5 до 8 часа вечер започвало нещо да хвърля разни предмети в спалнята им стая и другаде, като камъни, дървета, разни железарии, сняг и пр. Отварял заключен ковчег и изнасял из него разни дрехи, някои от които пак намирали подир няколко дни, а някои никак не намирали. Удрял снаха му Звезда с дървета и др. и един път от такова удряне й нанесъл тежка повреда на едната ръка. Джокев казваше още, че стреляли във време на тия проявления с пушка, махали със секири, коси и др., но пак неможели да премахнат причината им, понеже причинителят бил невидим и неусетим. Според мнението на едни, туй било вампир, а според други — дявол. С една реч, зъл, нечист дух. При всичко че поменатият Джокев, заедно с четиримата си синове и другите домашни, навред се оплакваха и ни уверяваха, но ние никак не вярвахме. За да се уверим, решихме да отидем в дома му и преседим една нощ.
към текста >>

През нощта два пъти проверявахме запечатаните и заключени ковчег и врата, но всичко си бе на мястото.
неща бяха разхвърлени по стаята, които по-преди оставихме в порядък. Кой и как отключи катанеца и как го пак заключи? След това заключихме и запечатихме пак и си отидохме в старата къща да спим. Но кой е този, дето ще заспи тъй лесно? — Кметът и фелдшерът отидоха у един съсед, а учителите и свещеникът спахме в Джокева. През нощта два пъти проверявахме запечатаните и заключени ковчег и врата, но всичко си бе на мястото. Сутринта пак проверихме, но всичко на старо. В 6 ч. 30 м. сутринта тръгнахме си всички за Горна-Лисина, с изключение на свещеника, който остана пак да неправи водосвет. През деня, на 30 същи, си дойде свещеникът в село Горна-Лисина и ни каза, че им правил още два водосвета — един в старата и един в новата къща.
към текста >>

Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета).
Погледнаха и с учудване видяхме, че е жигът. След това почна пак хвърлянето, но с по-малки камъни. Ненадейно се изтърсва и се удари в дувара (стената) едно малко шишенце, и невестата Звезда каза, че то било в нейния джоб и сега го нямало там. Дадохме й го пак да го постави в джоба си и всички обърнахме внимание върху нея, да не би тя да го хвърля. Тя си тури ръцете на коленете и седеше мирно, но шишето пак падна на сред стаята. Това нещо се повтори 4 пъти, а пък един път, шишето турна невястата в джоба си, но по-после се намери в джоба на Здравко Момчилов (кмета). След това го турна пак невестата в джоба и подир малко изчезна неизвестно де. Като се изгуби шишето, Здр. Момчилов даде на невестата броениците си, които след малко се намериха по сред стаята, после пак ги турна и те изчезнаха. Подир туй турнахме в джоба й две броеници — (на Стоева и Момчилова), които след малко изчезнаха. При всяко изчезване на нещата от джоба на невестата, ние гледахме толкова внимателно, щото вратовете ни заболяха; търсихме с наши ръце в джоба и нищо нямаше, а джобът й беше съвършено здрав.
към текста >>

Тасев, който стоял дълго време при тях в мутвака (кухнята), че Звезда често падала на земята полумъртва и в това време плакала понякога, а по некой път се смеела.
На ковчегът и друго в новата къща нищо не се показа тази вечер. Звезда каза, че през деня (30 ноември), когато тъкала в новата къща при ковчега, видяла, че един празен кошер се движил сам по стаята. Една дъска на вратата на същата стая, преди 4 — 5 деня счупена, и когато се счупила, тя, Звезда, гледала как вратата се тласка и чупи сама — туй било денем. В 8 часа през нощта си тръгнахме всичките 7 души и си дойдохме в Горна Лисина, в 9 часа. Етървите на Звезда говорили с нашия другар Ст. Тасев, който стоял дълго време при тях в мутвака (кухнята), че Звезда често падала на земята полумъртва и в това време плакала понякога, а по некой път се смеела. Напоследък като паднала както и по-преди, от тогава се появил невидимият, менструацията й престанала и от тогава насам никак вече не падала. Според това, може да се предполага, че този дух е произлязъл от невестата, но как? —Горният знае. Семейството на Джокева се състои от 17 члена, материалното му състояние е повече от бедно. Семейството не е спокойно, от страх не могат да спят както трябва и са съвършено отчаяни.
към текста >>

Една седмица точно преди да си замине, сънувах, че същият идва в Стара Загора у дома, добре екипиран като за път, да си взима сбогом, като ми каза, че ще замине, и като се сбогува с мене, пита ме, какво желая да му кажа, за да изпълни желанието ми.
Съобщение за смърт. През коледната ваканция на 1921 —1922 г. в Стара-Загора дохожда брат Иван Ц-в. Там той се поболя и, след като се завърна в София, отиде си във Варна, където на 7 април 1922 г. се помина. Една седмица точно преди да си замине, сънувах, че същият идва в Стара Загора у дома, добре екипиран като за път, да си взима сбогом, като ми каза, че ще замине, и като се сбогува с мене, пита ме, какво желая да му кажа, за да изпълни желанието ми. Понеже скоро бях влезнала в окултното общество и много въпроси ми бяха неясни, чувствах се още, че съм в тъмнина, затова пожелах да имам повече светлина. Той ми обеща, сбогува се и си отиде. Една седмица след съня ми, съобщиха ни, че е заминал. И действително, скоро след заминаването му, почувствах неговата помощ. Проявление на умиращ.
към текста >>

Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия свят, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др.
Съоб.: М. Т-ва — София. Разни вести Окултен кинематограф. Пропагандирането на окултните истини, за да се разберат и възприемат от широките народни маси, може да става едновременно не само чрез живото и печатно слово, но и чрез театъра — представления на разни окултни пиеси — и чрез кинематографа. В желанието си да спомогне за успеха на духовното движение в България, редакцията на Всемирна Летопис е направила вече постъпки, да си достави един метапсихически филм, чрез който в многобройни картини да може да се представи на българската публика Целия процес на живота и смъртта, и то точно така, както се извършва в действителност. Тоя филм, дълъг около 2350 метра и от който се получиха вече фотограф, снимки, съдържа изгледи на разни проявления от невидимия свят, добита по научен път от съвременни знаменити психисти, каквито са: професор Шарл Рише, Камил Фламарион и мн. др. Филмът носи названието: Тайните на живота и смъртта и се състои от три части: I. История и легенди, в която част ще се докаже, че метапсихическите или окултните факти съществуват от най-дълбока древност, но сега науката постепенно ги открива на съвременното човечество; II. Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр. Тоя филм, щом се получи в редакцията на Всемирна Летопис, ще се представи в столицата, а след това и в провинцията.
към текста >>

Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“.
Ти чуваш думите ни, ти виждаш мисълта ни, ти знаеш, че, като сме дълбоко и религиозно убедени в мистерията, на която присъстваме, по някога ние се съмняваме в абсолютната и действителна тъждественност на съществата, които ни говорят. Трябва ли да ни оставиш по тоя въпрос в съмнение? “ И гласът отговори: — Гробът не лъже. И в другите сеанси са се явили: Молиер, Есхил, Сервантес, Платон, Галилей, поетът Андре Шение. После, с една любопитна непрецизност, отговаряли някакви метафизически същества: „аз съм романът, аз съм трагедията, аз съм драмата, аз съм смъртта“. Друг път: „аз не съм Почини, но музикалната идея на Почини“. Тази книга е единствена по рода си не само във французката, но и в цялата спиритическа литература. Протоколите, които тя съдържа, останали досега неизвестни, произвеждат голяма сензация. И публиката, обикновено индиферентна към психическите въпроси, има сега благоприятен случай да провери фактите, импулсирана от това авторитетно свидетелство на един от най-великите французки поети и романисти. ------------ 1) Виж. биографията, портрета и дейността на Алан Кардек в кн.
към текста >>

23. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път.
Затова и Христос е казал: „Мир вам! Моят мир ви давам". Христос - това е образ на истинския мир, проява на Божествената хармония. Обратното: душа, в която няма мир, е жилище на пороци, на низши мисли, чувства и стремежи; народ, в който преобладават тия живи недостатъци - егоизмът, алчността, омразата, завистта, умствената леност, лъжата и всевъзможни други разрушителни сили; човечество, в което материализмът и паразитизмът задушават всяка благородна мисъл, всяко възвишено чувство и всеки общочовешки идеал, това са среди, в които се развива злото и се подготвят индивидуалните, социални и държавни катастрофи. Съвременният свят, у който още не е пробудено съзнанието за дълбоките Божествени закони, които регулират целокупния живот, като вижда да се рушат основите, на които почива личното и народно благоденствие, се опитва чрез палиативни и неефикасни средства да ремонтира и закрепи сградата на държавния и международния строй. Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
към текста >>

Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път!
За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! * Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!...
към текста >>

* Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки?
За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! * Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!... Иван Толев Из „Градинарят“ Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагоръ Една заран в цветната градина едно сляпо момиче дойде да ми поднесе една гирлянда от цветя с покривка от лотосови листа. Аз я турих около врата си, и сълзи бликнаха от очите ми. Аз целунах момичето и му казах: „Ти си сляпа, тъкмо както цветята.
към текста >>

Аз се прекланям пред теб и държа нагоре своята лампа, за са осветлява пътя ти.
* Мир, сърце мое, нека времето на раздялата бъде сладостно. Нека не бъде смърт, но пълнота. Нека любовта остане за винаги в паметта и мъката се превърне в песни. Нека хвъркането през небето се свърши в сгъването на крилете над гнездото Нека последното допиране на ръцете ти бъде тъй нежно, както цветето на нощта. Спри за минутка, о, прекрасен Край, и кажи в мълчание последните си думи. Аз се прекланям пред теб и държа нагоре своята лампа, за са осветлява пътя ти. * Аз съм неспокоен, Жадувам за далечни неща. _ Душата ми чезне от копнеж да се допре до края на далечното разстояние, О, Велико отвъд, о остър зов на твоята флейта! Аз забравям, винаги забравям, че нямам крила да хвърча, че съм вечно свързан за това место. Аз съм нетърпеливо и буден, чужденец съм в чужда страна. Твоят дъх?
към текста >>

Аз забравям, винаги забравям, че не познавам пътя, че нямам крилатия кон.
Аз съм нетърпеливо и буден, чужденец съм в чужда страна. Твоят дъх? идва при мене да ми пошепне една невъзможна надежда. Твоят език е познат на моето сърце като негов собствен език. О ти, Далечни, о остър зов на твоята флейта. Аз забравям, винаги забравям, че не познавам пътя, че нямам крилатия кон. Аз съм равнодушен, чужденец съм в твоето сърце. В слънчевата мараня на морните часове какво огромно видение от тебе взима форма в синевата на небето. О най-Далечен Край, о остър зов на твоята флейта! Аз забравям, винаги забравям, че вратите са затворени на всякъде в къщата, дето аз живея самичък! От английски : Cm. Б.
към текста >>

Д-р Щайнер давал своите упътвания.
март разговорът продължил върху „Мирогледа и художественото творчество“. На 29. март настъпило влошаване на болестта. На 30. март в 5 часа сутринта се събрали известен брой лица в предната стая на ателието. Д-р Щайнер давал своите упътвания. Всеки от събраните се молел в себе си за него. Работниците, които щели да почнат работата в дърводелницата, спрели работата, за да не се вдига шум. Още на 29. март било телеграфирано на г-жа Мария Щайнер в Щутгарт за кризата. Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер.
към текста >>

Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила.
Всеки от събраните се молел в себе си за него. Работниците, които щели да почнат работата в дърводелницата, спрели работата, за да не се вдига шум. Още на 29. март било телеграфирано на г-жа Мария Щайнер в Щутгарт за кризата. Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“.
към текста >>

как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност.
Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха.
към текста >>

Той ни упъти да разширим тъй сърцето си, че никога да не се оплакваме от такива грубости.
Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха. Но Д-р Щайнер ни даде възможност да проникнем в глъбините на човешката душа. Той ни упъти да разширим тъй сърцето си, че никога да не се оплакваме от такива грубости. Спомням си, как един път ние, които седяхме с него, изказахме възмущението си от лъжите и хулите, които се сипят върху него, и му казахме! „Искаме да докажем на света, че те нямат право. Да се отнесем ли до съда? “ Д-р Щайнер отговори: „Петър отнесе ли се до съда, когато Христос“ беше осъден на смърт? “ После Стефен казал в речта си: „Той ни подари онова изкуство, в което словото на поета се превръща в красиви движения — евритмията.
към текста >>

Спомням си, как един път ние, които седяхме с него, изказахме възмущението си от лъжите и хулите, които се сипят върху него, и му казахме!
Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха. Но Д-р Щайнер ни даде възможност да проникнем в глъбините на човешката душа. Той ни упъти да разширим тъй сърцето си, че никога да не се оплакваме от такива грубости. Спомням си, как един път ние, които седяхме с него, изказахме възмущението си от лъжите и хулите, които се сипят върху него, и му казахме! „Искаме да докажем на света, че те нямат право. Да се отнесем ли до съда? “ Д-р Щайнер отговори: „Петър отнесе ли се до съда, когато Христос“ беше осъден на смърт? “ После Стефен казал в речта си: „Той ни подари онова изкуство, в което словото на поета се превръща в красиви движения — евритмията. Г-жа Щайнер разнесе изкуството по цяла Европа.
към текста >>

Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер.
След заминаването му, някои негови ученици излязоха в страниците на „Гьотеанум“ със спомени от срещите си с него. С такива статии излязоха Д-р Валтер Щайн, Алберт Стефен, Ернст Юли. Тези статии са особено трогателни, те са пропити с любов, благодарност и ентусиазъм. Д-р Валтер Щайн описва първата си среща с Д-р Щайнер. После описва своя постоянен контакт с него като учител в Свободното Валдорфско Училище. Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер. Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи.
към текста >>

В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите.
Д-р Валтер Щайн описва първата си среща с Д-р Щайнер. После описва своя постоянен контакт с него като учител в Свободното Валдорфско Училище. Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер. Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи. Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи.
към текста >>

Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания.
После описва своя постоянен контакт с него като учител в Свободното Валдорфско Училище. Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер. Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи. Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество.
към текста >>

Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи.
Изтъква, колко ценни съвети, упътвания, пълни с любов, е получавал от Д-р Щайнер. Той казва, как Д-р Щайнер помогнал за оздравяването на жена му и детето му. От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи. Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество. Това всека минута трябва да знаем.
към текста >>

На превръщането на елементите се гледаше като на фантастично суеверие, а на устрояването на самите атоми от някое основно вещество, и то чрез някакъв вид еволюционен прогрес — като на сън на някой случаен фантазьор.
Прогресът в тази посока продължи през XIX столетие, като преобрази старата химия и я направи по-ясна, по-точна и по-определена. До тогава на атома се гледаше като на неделима и крайна единица, от която всичко материално бе направено, но която сама за себе си едва ли имаше някаква структура. Той изглеждаше твърд, определен и неизменяем. Трудно беше да се обясни, защо или в какво седемдесетте или осемдесетте видове химически елементи се различават един от други. Идеята за взаимодействието или превръщането изглеждаше противна на науката. На превръщането на елементите се гледаше като на фантастично суеверие, а на устрояването на самите атоми от някое основно вещество, и то чрез някакъв вид еволюционен прогрес — като на сън на някой случаен фантазьор. Двадесетото столетие промени всичко това. Атомът не е вече една твърда, непроницаема, крайно неделима единица, като например една ултрамикроскопична диамантна точка. Сега се знае, че той има сложна структура, че е проницаем до крайна степен, че е в състояние да поема прибавни съставни части или понякога — да изхвърля части от себе си и по този начин да променя своята химическа природа и свойствата си. Освен това, била е проследена основната същност, от която са съставени всички атоми на материята. А тя е — електричеството!
към текста >>

Материалната вселена няма съзнание за себе си; тя е чист механизъм, съвършено подчинена на това, което ние наричаме нейни закони, абсолютно лишена от съзнание или воля, без знак на съпротива или протест, или за предпазване или съжаление или колебание, следвайки своя предначертан път, не до края — защото тя няма край — но за винаги.
Това ли е цялата материална вселена? няма ли нищо друго, което ние съзнаваме? Обяснили ли сме цялото битие, когато сме разрешили въпроса, че материята е в енергията, а двете те се намират в етера във вихрено движение? Всеки знае нещо повече от това. Самият факт, че ние можем да знаем тези неща, показва, че има нещо повече. Материалната вселена няма съзнание за себе си; тя е чист механизъм, съвършено подчинена на това, което ние наричаме нейни закони, абсолютно лишена от съзнание или воля, без знак на съпротива или протест, или за предпазване или съжаление или колебание, следвайки своя предначертан път, не до края — защото тя няма край — но за винаги. Но не е тъй с живите същества. те могат да се съпротивляват, да се колебаят, да се съобразяват и въздържат. Наистина, те се подбуждат към дейност. Но тя се частично самоконтролира; те действат според желанията си, но не се управляват изцяло от миналото, нито са водени от копнеж за нещо в бъдещето, дори ако действието се отнася за търсене на храната. При неорганическото — няма търсене или копнеж; няма нищо, освен сляп ответ на vim a tergo (латинският текст не се разчита добре).
към текста >>

Когато пътуваме в чужбина, всичко там е за нас ново, неочаквано и поразително, всичко се поставя в рамка, различна от тая, в която е нашата обикновена среда.
Така погледнати съществата, ние имаме ново схващане за вселената, което трябва да обясним с нови средства. Същите вълшебни сили, които са ни направили годни да схванем толкова много, сигурно ще ни помогнат да схванем още повече. Защо да бъдем тъй ограничени, та да изследваме само външното и чуждото? Вярно е, че винаги е по-лесно да се изследва чуждата, отколкото своята среда. С последната скоро се примиряваме и сме толкова фамилиазирани, че погрешно би било да й обръщаме интелигентното си внимание. Когато пътуваме в чужбина, всичко там е за нас ново, неочаквано и поразително, всичко се поставя в рамка, различна от тая, в която е нашата обикновена среда. Тази е причината, поради която тъй усилено се изследва физическата вселена, а умствената е сравнително непозната. Ние не можем да кажем как животът се предава, но ние знаем за материалния проводник, от семе или яйце, в растение или животно. Много се знае за тази страна на нещата, но съществената част на процеса още не ни е позната. Биологически, ние не знаем дали като енергия и материя ние продължаваме да съществуваме. Биологията не ни казва, дали нашата личност е само един simulacrum — едно изчезващо временно проявление или тя е една основна реалност.
към текста >>

Но, ще кажат те, а и всеки ще каже, как с нашите ограничени материални сетива, като канал, чрез който добиваме сведения за околния мир, ще добием впечатления по друг път, освен пак чрез тези сетива.
Не като се ровят между материалните останки на захвърления труп! Това е само част от цялата икономия (същество). Ако те желаят да намерят трайната есенция, трябва да влязат в общение с други умове и да научат от фактите за възможността на такова общение, те не трябва да установят, че умът може да се намира само във връзка с материята: това е тъкмо онова нещо, което трябва да се докаже. Те не би трябвало да правят издирванията с предразсъдъци и предположения — с едно установено убеждение, че е възможно само едно решение. Трябват нови изследвания и отворен ум! Но, ще кажат те, а и всеки ще каже, как с нашите ограничени материални сетива, като канал, чрез който добиваме сведения за околния мир, ще добием впечатления по друг път, освен пак чрез тези сетива. И как може да се въздейства на тях, освен пак чрез някой материален организъм? Аз отговарям двояко. Първо, че нашите сетива може да не са единственото средство за възприемане. Поети и светии твърдят, че са имали вдъхновения, които са им дошли, без да знаят как и от къде. Нека не отхвърляме техния завет на теоретическа и разумна основа, но да се потрудим да узнаем от тях фактите, основани на техния опит.
към текста >>

Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7.
Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били. Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова. 1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р. Скачерд; 8) Философия на преживяването, от Давид Гоу; 9) Религията и преживяването, от К.
към текста >>

Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил.
Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов. Зная, че във вестникарските новини ме наричат „чудотворец“. Мога да обява само едно: никога не съм бил, но и сега не съм аз, който прави всички тия неща, а милосърдният Бог. На тогова, у когото намира място световната злоба, ненавистта към ближния, мога отнапред да кажа, че сам себе си изключва от възможността да оздравее. Христос в своето велико съвършенство, в своята велика любов се намираше в пряка връзка с Бога, и Бог му даваше тази сила — мощта да оздравява. Истина, че не можем да бъдем тъй съвършени, както е бил Христос, но поне можем да се приближим до пътя, който ние посочил. Господ Исус не искаше за себе си никакви особености. Никой не е чувал от него, че божем само той има право да лекува. Тъкмо наопаки, той не считаше своите дела за чудеса, за него те бяха дадена милост Божия с помощта на молитвата към Отца, с която той оздравяваше. Той не казваше така също, че само той добива тази милост. Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос.
към текста >>

Сега Той ни приготвя пътя към Него.
Той не казваше така също, че само той добива тази милост. Съвсем не, той научи така също и апостолите на молитва, когато ги свързваше с Бога, та така и те, засилени с Божията милост, ходеха и лекуваха, както и сам Христос. Това се потвърждава от няколко Евангелия, дето, между друго, е казано: „който вярва в мене, делата, които аз върша и той ще ги върши и по-големи дела ще върши“. По-нататък казва: „Аз отивам при Отца“. И от Него е гази велика сила, тази велика любов, която е способна да върши всички тия чудеса, които е вършил Христос. Сега Той ни приготвя пътя към Него. Той ни показа тук със своя живот и със своите дела, как трябва да влезем в сношение със своя Отец. В Евангелието на Лука има думи, които е казал Христос: „който повярва в мене и тръгне след мене, ще върши дела като мене, па и още по-големи“. Който повярва в това,и който има кураж да върви безстрашно след Христа, да го изповяда не само по форма и с разни фрази, той трябва със своите дела да изгради живота си върху любовта към ближния. Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н.
към текста >>

Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път.
Той трябва да вижда във всеки ближен свои брат. То е тъкмо това, което Христос толкова влагаше в сърцето ни: „обичай Бога повече от всичко и ближния си като себе си, живей чист живот, прощавай на враговете си, на злото отплащай с добро“ и т. н. Това е толкова просто при усилия за сближение с Бога, обаче само за тогова, който не служи на користолюбието, комуто плътта — земният живот — не е по-мила от Бога и от безсмъртната душа. Който има куража да върви след него така както той искаше това, може да има тази сила, щом се роди в него вярата и любовта към Бога, тогава всеки ще бъде във връзка със своя Бог. Също така и вие можете да се убедите на себе си, че във вас прониква Божия сила и да помагате на другите. Само че няма никакви чудеса, всичко върви по естествен път. Когато дойдете на една морава и видите там всякакъв вид цветя, те все чудеса ли са? Никому това няма да дойде на ума. Напр. човешкото тяло е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним. И затова лекуването чрез полагане на ръцете не е никакво чудо. След оздравяването си, един доктор на богословието ми отговори така: „това е чудо, което вие сполучихте да извършите с мене, тепърва сега аз вярвам в Бога“.
към текста >>

посочваше единствения път — да се пожертвам.
Той бе такъв от рождение. Аз знаех, че такива болести могат да бъдат излекувани само по един начин, сиреч, да вземем върху себе си страданието от присъденото му наказание. И ми биде подсказано от моето сърце да се пожертвам. Виждах в това Волята Божия, дето този сляп е дошъл именно при мене, щото чрез изхождащата от Бога сила и появяваща се чрез мене, като слабо негово оръдие, той да прогледа. Виждах вярата на слепия в помощта, и моето християнство ми. посочваше единствения път — да се пожертвам. Положих двете си ръце върху болния и горещо се помолих: „Господи, оздрави тоя брат, нека да вижда, ако е това Твоята воля. Ако ли пък от нас, двамата, само един е достоен да вижда, тогава, Господи, оздрави този мой брат“. Това е християнство. Жалко, че малцина има помежду вас, които така да го схващат. И, приятели, това което ви сега разправях, е доказателство, че едничко истинското християнство е предпоставката на моето „чудотворно“ лекуване, което не е от мене, ако се извършва от висшата Воля, която е безкрайно милостива.
към текста >>

За из пътя вземах си няколко книги.
Той е от моя собствен живот, както и предходния пример. Това бе в година 1909. Тогава са помина майка ми. Аз я много обичал, както и тя мене, така че нейната загуба беше за мене тежък удар. За да се оправя малко от тази голяма скръб, аз заминах в Опатия (Абация). За из пътя вземах си няколко книги. Между другите, така също Трайновата: „Рай на сърцето“, после „В хармония с безкрайното“, които и двете бяxa излезли в превод. По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко отношения голяма цена. Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния.
към текста >>

По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко отношения голяма цена.
Тогава са помина майка ми. Аз я много обичал, както и тя мене, така че нейната загуба беше за мене тежък удар. За да се оправя малко от тази голяма скръб, аз заминах в Опатия (Абация). За из пътя вземах си няколко книги. Между другите, така също Трайновата: „Рай на сърцето“, после „В хармония с безкрайното“, които и двете бяxa излезли в превод. По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко отношения голяма цена. Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това.
към текста >>

Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията.
Аз я много обичал, както и тя мене, така че нейната загуба беше за мене тежък удар. За да се оправя малко от тази голяма скръб, аз заминах в Опатия (Абация). За из пътя вземах си няколко книги. Между другите, така също Трайновата: „Рай на сърцето“, после „В хармония с безкрайното“, които и двете бяxa излезли в превод. По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко отношения голяма цена. Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа.
към текста >>

Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа.
Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта.
към текста >>

Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите.
Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго. Всеки път аз съзнавах, че съм съставна част от Бога и че всичката сила на тоя Творец може да въздейства, когато го моля за това, да влезе в мене и да ме оздрави. В година 1910.
към текста >>

По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго.
Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго. Всеки път аз съзнавах, че съм съставна част от Бога и че всичката сила на тоя Творец може да въздейства, когато го моля за това, да влезе в мене и да ме оздрави. В година 1910. моята дъщеря заболя от дифтерит и се парализираха всичките й членове, и не можеше да говори, отиваше от един професор при други, но напразно: детето си остана сакато. При една разходка размишлявах, как да я излекувам и ми дойде на ум: какво, ако помоля Бога, може би той би помогнал на детето. Зная, че всички грешим, но пък не ми тежи на съвестта такъв тежък грях, съзнателно да съм сторил зло на своя ближен, за да не мога да получа прошка от Бога и неговата милост.
към текста >>

Всеки път аз съзнавах, че съм съставна част от Бога и че всичката сила на тоя Творец може да въздейства, когато го моля за това, да влезе в мене и да ме оздрави.
Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота. Трайновата книга ми служеше като учебник, аз много пъти размишлявах върху нея, и в нея прочетох, че ние можем да оздравяваме себе си и другите. Случайно заболях от силна ангина, и за да докажа сам на себе си това, послужих си с тая Трайнова метода, в която той право посочва, как трябва да се борави. След малко станах здрав. По тоя начин се излекувах три пъти, ала никога не бях го опитал на другиго. Всеки път аз съзнавах, че съм съставна част от Бога и че всичката сила на тоя Творец може да въздейства, когато го моля за това, да влезе в мене и да ме оздрави. В година 1910. моята дъщеря заболя от дифтерит и се парализираха всичките й членове, и не можеше да говори, отиваше от един професор при други, но напразно: детето си остана сакато. При една разходка размишлявах, как да я излекувам и ми дойде на ум: какво, ако помоля Бога, може би той би помогнал на детето. Зная, че всички грешим, но пък не ми тежи на съвестта такъв тежък грях, съзнателно да съм сторил зло на своя ближен, за да не мога да получа прошка от Бога и неговата милост. Та така, когато ходех отчаян, търсейки, как да облекча състоянието на съкрушената майка, на своята жена, просвети се умът ми от една благословена мисъл.
към текста >>

Три пъти била оперирана безрезултатно.
Турих ръцете си върху главата на момичето, молих се и просих Бога, да й повърне здравето със своето милосърдие. Веднага детето оздравя, и от тогава не е имало нито един припадък. Това беше първият случай. Когато си дойдох в Прага, разказах това в нашия обществен кръг, и там се намираше така също една жена, която беше сляпа с едното око. Когато била на 14 години, болясала се и си отровила окото. Три пъти била оперирана безрезултатно. И тя дойде при мене с думите: „Господине книгоиздателю, вие ходите да лекувате по света, с мене се срещате всека седмица, а на мене до сега не сте обърнали внимание? “ Отговорих й на това: мила сестро, вашият недъг е застаряла работа, та не бих се решил да ви лекувам. Тогава чувам от неизвестно място някакъв си духовен глас: „не си ти, който лекуваш“, и тозчас помолих Бога за прошка, задето съм изказал такова недоверие. Тогава отидох при тая жена. Проснах краищата на пръстите си, докоснах се до нейното око, и тя извика: „Аз виждам“.
към текста >>

Аз отказах, тя, милата, горещо ме моли, та така трябваше да извървя един час път от Кладно, без да съм вечерял.
„28 ноември“, той така също споменува за нея, и тя сега идва на моите беседи в Прага и чува твърде добре. Това беше третият случай на оздравяване болен човек. Тия три случаи бяха достатъчни, за да се разгласи работата и да дохаждат болни. След това ходих в Кладно. На беседата дойде една жена, която знаяла за моето лекуване, та ме моли да ида да излекувам мъжа й, който през войната съвършено разстроил нервите си. Аз отказах, тя, милата, горещо ме моли, та така трябваше да извървя един час път от Кладно, без да съм вечерял. Той беше чешки брат, и покрай другото, имаше така също камъчета в жлъчката. Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през тялото ток, и при това молих Бога да го оздрави. След това го питам: „как се усещаш, брате? “ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“.
към текста >>

Когато трети път си протегнах ръцете, и трите нарастъка, от които два бяха като юмруци, а единия като орех, паднаха на земята при постелката.
Отвори я, и тъй като беше жена, прояви своята радост най-напред в това, че ще може да си чеше косата. Изскочи вън и показваше на всички, че с ръката си сега всичко може да върши. Доведоха една жена, която имаше три нарастъка в матката си. Нарастъците й можаха да се напипат, и щом си положих ръцете върху корема й, почувствах, че приема моята сила, та я запитах, усеща ли нещо. Отговори: „Чувствам, като че ли вътре нещо ми се отлепва“. Когато трети път си протегнах ръцете, и трите нарастъка, от които два бяха като юмруци, а единия като орех, паднаха на земята при постелката. Доведоха при мене едно дете, което имаше разслабени кости. Крачката му се огъваха като гума. Положих върху него ръцете си и почувствах, как детенцето приема моята сила, но не знаях, какъв резултат е имало моето лекуване. Та за това рекох на майка му да дойде заедно с детето пак след няколко дена. Те дойдоха втори път, и когато повторих допирането си, казах на детето: „Ярмилко, сега покажи на господата, какво можеш“.
към текста >>

Те дойдоха втори път, и когато повторих допирането си, казах на детето: „Ярмилко, сега покажи на господата, какво можеш“.
Когато трети път си протегнах ръцете, и трите нарастъка, от които два бяха като юмруци, а единия като орех, паднаха на земята при постелката. Доведоха при мене едно дете, което имаше разслабени кости. Крачката му се огъваха като гума. Положих върху него ръцете си и почувствах, как детенцето приема моята сила, но не знаях, какъв резултат е имало моето лекуване. Та за това рекох на майка му да дойде заедно с детето пак след няколко дена. Те дойдоха втори път, и когато повторих допирането си, казах на детето: „Ярмилко, сега покажи на господата, какво можеш“. И тя след това седна полека в ………. после изправи се съвсем …….. права, като се опираше при това само о …….. между вратите. Когато пък дойдоха при мене трети път, изтърча навън вече съвсем здрава. Дойде така също едно дете, което имаше отоци по цялата шия. Повторих допирането си така също и на това дете.
към текста >>

Когато пък дойдоха при мене трети път, изтърча навън вече съвсем здрава.
Положих върху него ръцете си и почувствах, как детенцето приема моята сила, но не знаях, какъв резултат е имало моето лекуване. Та за това рекох на майка му да дойде заедно с детето пак след няколко дена. Те дойдоха втори път, и когато повторих допирането си, казах на детето: „Ярмилко, сега покажи на господата, какво можеш“. И тя след това седна полека в ………. после изправи се съвсем …….. права, като се опираше при това само о …….. между вратите. Когато пък дойдоха при мене трети път, изтърча навън вече съвсем здрава. Дойде така също едно дете, което имаше отоци по цялата шия. Повторих допирането си така също и на това дете. А когато отидох втори път на това място, доведоха ми това дете, за да видя резултата от моето лекуване. Шийката на детето беше съвършено чиста, оставаше още само едно незначително струпче. От буците нямаше вече никакви следи.
към текста >>

А когато отидох втори път на това място, доведоха ми това дете, за да видя резултата от моето лекуване.
И тя след това седна полека в ………. после изправи се съвсем …….. права, като се опираше при това само о …….. между вратите. Когато пък дойдоха при мене трети път, изтърча навън вече съвсем здрава. Дойде така също едно дете, което имаше отоци по цялата шия. Повторих допирането си така също и на това дете. А когато отидох втори път на това място, доведоха ми това дете, за да видя резултата от моето лекуване. Шийката на детето беше съвършено чиста, оставаше още само едно незначително струпче. От буците нямаше вече никакви следи. Доведоха ми една жена от Крживоклат, която вече три години не могла да. ходи. Когато след докосването си до нея, я запитах, какво забелязва, тя ми рече: „Чувствам, като че ли всички стави на краката ми се свиват“, и когато отново стегнах с ръцете си нейните крака, тя извика: „краката ми са тъй леки, като че ли ще хвръкна,“ и изскочи навън с думите: „трябва да кажа на стария, че вече мога да търча“. В Кладно имаше много такива случаи.
към текста >>

Искал вече да се хвърли в Вълтава, и някой му препоръчал да се обърне към мене, — при първото лекуване му се повърна гласът, при второто се изгуби тъгата на душата му, и когато дойде трети път, призна се, че имал захарна болест.
Веднага се затърча в чакалнята и съобщи това на присъстващите. В Крапов Двор синът на един богат селянин беше парализиран с двата крака, и след малко подир лекуването той тръгна с нас по града и никой не позна, че той е бил някога болен. В Прага дойде при мене адвокат д-р Искро от Брандис, който имаше кръвоизлив от бъбреците, и ме замоли така също да му помогна с Божата воля. След третото лекуване ми каза, че няма вече кръвоизлив, че е съвършено здрав. Един певец от Народния театър, който беше главният в хора, беше си изгубил гласа и имаше от 4 до 5 на сто захар. Искал вече да се хвърли в Вълтава, и някой му препоръчал да се обърне към мене, — при първото лекуване му се повърна гласът, при второто се изгуби тъгата на душата му, и когато дойде трети път, призна се, че имал захарна болест. Чул бил, че мъчно лекувам захарната болест, защото не зная, на кое място трябва да търся болестта. Болният, следователно, дойде с нервозност, а след това ми съобщи, че захарта току-речи изчезнала с остатък 0-1 на сто. И на всякъде се хвалеше, как го спасил г. Кочи. Една госпожа от Табор дошла при професор Едличка. Преди известно време била оперирана от него чрез изрязване на рак от гърдите.
към текста >>

Достатъчно беше да прекарам ръката си два пъти, и той веднага се изправя на краката си без патерици.
Дъщерята, обаче, се защищава сама: „Ала аз чувам господина издателя и тебе сега; когато чувам, чувам“. Когато лекувам глухи, често чувам забавни работи, напр.: дойде при мене един болен с пикочни камъни, и когато разговаряхме за това, което му липсва, той се представи: „Аз съм оня глухия, който сега чува, съм от Крапов Градец“. Значи глух, който чува. Недавна бях в Братислава и дойде там един висш финансов съветник с патерици: имаше диабет. До учреждението го возят и обикновено го изнасят на канапета. Достатъчно беше да прекарам ръката си два пъти, и той веднага се изправя на краката си без патерици. Когато излязъл при жена си отвън, тя го запитала, де му са патериците и той се върна назад, за да си ги вземе, едната подава на жена си, а другата носил той сам, и така вървели един до други като новородени. Аз сам понякога плача когато виждам, че пациентът на драго сърце би искал да поблагодари в своята радост, ала не намира думи за това. Бях повикан при доктор Зазворка. Неговата тъща беше вече няколко години парализирана. Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката.
към текста >>

Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката.
Достатъчно беше да прекарам ръката си два пъти, и той веднага се изправя на краката си без патерици. Когато излязъл при жена си отвън, тя го запитала, де му са патериците и той се върна назад, за да си ги вземе, едната подава на жена си, а другата носил той сам, и така вървели един до други като новородени. Аз сам понякога плача когато виждам, че пациентът на драго сърце би искал да поблагодари в своята радост, ала не намира думи за това. Бях повикан при доктор Зазворка. Неговата тъща беше вече няколко години парализирана. Достатъчно беше три пъти да прекарам ръцете си върху тялото й, за да може да се изправи върху постелката. Нейната дъщеря, като видя, че майка й се е изправила на краката си, от силно вълнение изгубила способността да говори. Зетят малко остана да падне в несвяст, като видя това, а аз самият плаках, като виждах тяхната голяма радост. Така се познава, че има добри хора на земята, които се радват на щастието на своя ближен. Днес също така намирам тая радост. защото мога да кажа, че най-вече между най-простите хора намирам, че има разбиране за страданията на другите.
към текста >>

Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти.
Болката престана, пациентът беше здрав. Първите му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“. Бях повикан при жената на един банков директор: имала от 20 години свити ръце и с краката си не могла да ходи. Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити. Когато бях последния път, тя стоеше при. ... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в кухнята се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години. Други път държах беседи в Кромержиж. Бях замолен да посетя една бодна жена, която страдала вече много години от парализа на краката.
към текста >>

„Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити.
Първите му думи бяха: „Ако не бях чул предварително от вас, че за работата си нищо не вземате, че дори никой не се съгласява да ви предложи нещо за отплата или като подарък,аз бих ви заплатил лекарски хонорар, какъвто до сега никой университетски професор не е получавал“. Бях повикан при жената на един банков директор: имала от 20 години свити ръце и с краката си не могла да ходи. Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити. Когато бях последния път, тя стоеше при. ... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в кухнята се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години. Други път държах беседи в Кромержиж. Бях замолен да посетя една бодна жена, която страдала вече много години от парализа на краката. Посетих я и я излекувах.
към текста >>

Когато бях последния път, тя стоеше при.
Бях повикан при жената на един банков директор: имала от 20 години свити ръце и с краката си не могла да ходи. Тя прочела в „Народни листи“ за моята дейност, и ми писаха да отида при нея. Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити. Когато бях последния път, тя стоеше при. ... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в кухнята се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години. Други път държах беседи в Кромержиж. Бях замолен да посетя една бодна жена, която страдала вече много години от парализа на краката. Посетих я и я излекувах. Съобщи ми, че имала две имения в Кромержиж и че дългото й лекуване погълнало напълно едното от именията.
към текста >>

Други път държах беседи в Кромержиж.
Тя е далечна роднина на моята жена, та затова бездруго трябваше да ида. Когато отидох трети път, тя отведнъж си простря ръката, и първото нещо, което направи с нея, беше, че се прекръсти. „Мене ми е тъй добре, аз ще дойда да ви изпратя“, каза тя и сама стана и мина през цялото жилище и през готварницата, за да ме изпрати чак до пътната врата и ме замоли да й направя още две визити. Когато бях последния път, тя стоеше при. ... и ми се похвали, че вече сама готви и за всичко в кухнята се разпорежда, което не била вършила вече цели 20 години. Други път държах беседи в Кромержиж. Бях замолен да посетя една бодна жена, която страдала вече много години от парализа на краката. Посетих я и я излекувах. Съобщи ми, че имала две имения в Кромержиж и че дългото й лекуване погълнало напълно едното от именията. Била при няколко професори. Моравските магнетизатори се опитвали да я оздравят, обаче всичко било напразно.
към текста >>

Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени.
Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни. По ръцете ми не може да се забележи нищо особено, ала болните приемат чрез тях сила, която благотворно въздейства върху болката на поразеното място. Обаче, тази велика дарба, която съм получил, може всеки да постигне. Желая ви, щото Бог да просвети вашите души, за да вървете твърдо, че съществува Бог, великата правда и съвършенство. Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени. Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено. Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия.
към текста >>

Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия.
Вие трябва да познаете вътре в себе си, че Христос се е родил и страдал за час, за да ни покаже истинския безкористен и самопожертвувателен път на любовта, който ни прави съвършени. Припомнете си, че той е този Спасител, комуто трябва да докажем своята любов с това, че сме разбрали християнството. Съм на разположение на всекиго, ала дребните болести трябва да лекуват лекарите. Ако дойде някой при мене с малка болка, то е користолюбие, то не е нищо божествено. Желая ви, щото Бог да просвети вашето вътрешно естество, за да можете да следвате учението на Исуса Христа. Трябва да вярвате с всичкото си сърце, че съществува Бог и великата истина, че ние сме в Него и че Той е в нас, че можем да вървим с него, когато знаем, че се родил този, който ни е посочил пътя към истинската религия. Не да се караме, ала към всекиго да се обръщаме с любов, както ако бихме виждали в него Христа. За всичко това Бог да ни бъде на помощ! От чешки: Ив. Р-в. 1) Виж „Всемирна Летопис“, год. IV, кн.
към текста >>

Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите.
Това положение на слънцето носи енергия, любов към дейност и склонност към началстване, към водителство. Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен. Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри водачи, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр. Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт.
към текста >>

Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект.
Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май. Йохан Брамс, Алфонс Доде, Турнер, Чайковски, Цар Николай II, Новалис, Фридрих Рюкерт. Голема самоувереност и твърдоглавство са най-важните белези на тия характери. Това положение на слънцето дава по-нататък такт и постоянство, но повечето пъти не особено силен интелект. Те са догматични, консервативни, и имат високо мнение за себе си — но иначе са добродушни и предани в дружбата, ала дойдеш ли им напреки, те могат да станат във висша степен упорити. Те са мудни в движенията си и умеят навред да откриват и оценяват хубавите неща в света. Те желаят да си останат там, дето им се харесва. — и без наложителни причини не менят своето място. Успехът им лежи там, дето се изисква бавен и търпелив труд,а също тъй и в областта на строителството, земеделието (Телец е земен знак), в минните предприятия.
към текста >>

Те не критикуват, не се възбуждат без нужда, — „те вече отдавна са си мислели това“, рядко остават незадоволени и стават повечето пъти добри къщовници.
Те са мудни в движенията си и умеят навред да откриват и оценяват хубавите неща в света. Те желаят да си останат там, дето им се харесва. — и без наложителни причини не менят своето място. Успехът им лежи там, дето се изисква бавен и търпелив труд,а също тъй и в областта на строителството, земеделието (Телец е земен знак), в минните предприятия. Обичат да слушат собствения си хубав глас в песен или реч. Те не критикуват, не се възбуждат без нужда, — „те вече отдавна са си мислели това“, рядко остават незадоволени и стават повечето пъти добри къщовници. Имат практичен усет и се явяват неуморни работници в своята мирна и внимателна работа. Тоза положение на слънцето дава обикновено голяма жизненост, но при лоши аспекти от страна на Марс или Урана има опасност от апоплексия. Обичат изкуството (Венера е владетел на този знак), особено музика и пение (Телец управлява гърлото). Слънцето в Близнаци От 22 май. — 21 юни. Проф.
към текста >>

Обича пътешествията и природата.
Близнаци има две страни на своята цигулка и иска на двете страни едновременно да свири. Ще му се да има повече кръгове на дейност и на драго сърце би седял на два стола, стига това да бъдеше възможно. Той обикновено предприема различни неща в едно и също време. Учтив и доверчив за момент, в следния миг ти ще го видиш забавен, но все приветлив и благоразположен. Има интелект бърз, възприемчив — голяма любов към науките и изкуствата, но е малко повърхностен, не се вдълбочава, макар да си дава вид, че разбира основно нещата. Обича пътешествията и природата. Сръчен е, похватен и на драго сърце заема такова място, където може да покаже своята сръчност — особено там, дето изисква говорене, писане, предаване на новини, при обучението, публичните речи. Измежду тях се срещат голям брой добри оратори, художници, хора на изкуството, издатели на периодична книжнина. (Близнаци управляват дробовете и дишането, а също и ръцете.) Тяхната работа има повече характер на търсене, на домогване, отколкото на окончателно разрешаване на проблемите. Но висшият тип Близнаци стои обикновено в научно отношение твърде високо и притежава многостранни познания. Слънцето в Рака I От 21 юни — 22 юли.
към текста >>

Той е услужлив и благороден, понякога снизходителен, но често пъти и надменен и дързък.
Блаватска, Бърнард Шоу, Матиос Клаудиус. Любов към власт и авторитет, — честен, благороден, симпатичен, неспособен за долни, дребнави работи. В обходата си проявява известна гордост и важност: склонен е да се увлича от своя гняв. Той се чувства не добре в подчинено положение и иска да бъде признаван за авторитет. Притежава силно развито чувство за отговорност към своите окръжаващи, всред които той пръска своя живот и сила (Лъвът управлява сърцето). Той е услужлив и благороден, понякога снизходителен, но често пъти и надменен и дързък. Слънцето в Дева 23 авг. — 23 септ. Царица Вилхелмина, Гьоте, Лев Толстой, Вилхелм Билдердийк, Оберлен, Менделсон. Научно настроен, изобретателен, интелектуален, методичен, взискателен, добре одарен, често себелюбив и винаги критичен. Хората, родени при тази позиция на слънцето, са големи любители на детайла и търсят подробности навред, та затуй често изпущат из око едрите, големи линии.
към текста >>

В живота му върви; често чувства голяма склонност към усамотяване и пътешествие.
Паул Крюгер, Кармек Силва, А. Безант. Тук срещаме силно проявено желание за равновесие (Везни) и хармония — в духовно и умствено отношение. Това желание се изразява, между другото, в голяма любов към изкуството. Слънцето в Везни носи идеализъм, ала слаба воля и издръжливост. Роденият под този знак обича силно реда и порядъка. В живота му върви; често чувства голяма склонност към усамотяване и пътешествие. Обикновено го обичат, заради неговата умереност — особено другия пол. Той е правдива и интуитивна натура, склонен е да отдаде своите сили за повдигането на народа, — работи най-успешно в съдружие с други и обикновено не му липсват помощници за осъществяване на неговите начинания. Роденият със слънцето в Везни трябва да носи и в живота си и в околната среда ред и порядък. Слънцето в Скорпион От 24 окт. — 22 ноември.
към текста >>

Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време.
Въпросите за живота и смъртта, както и половата проблема будят силен интерес у тия типове. (Скорпион управлява половите органи). Слънцето в Стрелец От 23 ноември — 21 дек. Спиноза, Марк Туейн, Хайне, фон Вебер. Дава характери твърде независими и одухотворени с религиозно-философска склонност. Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време. Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това. Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери.
към текста >>

Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията.
Дава характери твърде независими и одухотворени с религиозно-философска склонност. Имат благородна и честна обхода, ала горда и често пъти отегчителна: те лесно се дразнят и избухват, ала гневът им не трае дълго време. Стремят се все към високи цели и омразата им към всичко низко и нечестно е последица от това. Те са твърде съобщителни и обичат да имат край себе си някого, комуто да изказват своите чувства и мисли. Но са крайно нетърпеливи в изслушване на другите. Обичат всякакъв вид спорт и пътешествията. Вродената им склонност към промяна на местожителството във връзка с тяхната съобщителност ги прави твърде приспособени за голямата публика: като например оратори, мисионери. Те са неспокойни, но оптимистично настроени и обладават доста силна интуиция. Бедрата са най-изложени на опасност от цялото тяло. Жаждата им за мъдрост понякога се изражда в стремеж към аргументиране и спор. Слънцето в Козирог 22 дек.
към текста >>

Поради своята несъобщителност, той има малко приятели, — ще го видиш повечето пъти сам.
— 20 януари. Карнеги, Гладстон, Ернст Мориц Арндг, Пессталоци, Луи Пастьор. Последният им 6 планети в Козирог; Но положението на луната в Близнаци и Везни като асцедент възстановяват равновесието. Послушен и догматичен,— със стремеж към оформяне: —практичен, спокоен и разсъдлив, дипломатичен и стремящ се с голямо търпение към целта, що има пред очи, — той иска да я кристализира, — да я види изляна в известна форма. Той има пламенно желание да се издигне високо (козирог) и поради голямата му издръжливост и постоянство обикновено сполучва в предприетото,— ако и да има да преодолява големи мъчнотии. Поради своята несъобщителност, той има малко приятели, — ще го видиш повечето пъти сам. Той е и добър господар и добър слуга. Коленете са най-чувствителната част от тялото. Неговата любов към форма и декор се проявява във всичко, дори и в областта на религията (ритуали и закон). Силата му седи в съсредоточаването, — в способността му да материализира своя идеал (към който се стреми Стрелец). В друго направление туй често се проявява като недоволство и меланхолия.
към текста >>

Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят.
Прасците са най-чувствителните към заболяване части на тялото. Слънцето в Риби 19 февруари — 21 март. Г. Уошингтон, Шопен, Хендел, Меланхтон, Микел Анджело, Паул Хайзе, фон Айхендорф, Шопенхауер. Обикновено неразбрани характери, които често биват спъвани от всевъзможни „обстоятелства“ да се проявят з истинската природа — те изглеждат принудени да остават на заден план. Щастието обикновено не е техен дял, — те навред изпитват несполука и съпротивление, ако и да желаят доброто и по естество са приветливи, любезни и услужливи. Липсва им повечето пъти самоувереност и воля и затова зависят най-често от околната среда, от която те лесно се влияят. Основният тон на характера им е саможертва. Една по-долна, подчинена служба е най-пригодна за тях. Нозете са най-чувствителната част на тялото. Това положение на слънцето не е благоприятно за здравето и брака. По характер са искрени, добродушни и религиозни, ала твърде непостоянни поради склонността им да се отдават на настроения.
към текста >>

Знае е се, че детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството.
Днешната материална култура докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Няма вече той вътрешната връзка с животните, растенията и целия космос. Но сега се намираме в началото на един нов период от човешкото развитие, и тази вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена, и то в още по-висока степен. Ето защо възпитанието в горния дух е в хармония със законите на човешкото развитие. 3) Такова обучение е в хармония и с друг един биологичен закон. Знае е се, че детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ако хвърлим поглед върху древната история на човечеството, ще видим, че тогаз човек е бил в най-голям контакт с живата природа, много по-голям от колкото днес. Ето защо и детето трябва да премине през тази фаза. 4) Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитизмът и много други болести се дължат на слабото излагане на слънце. Чрез работата всред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа: то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи повече на слънце и чист въздух.
към текста >>

ако учителят изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета.
Този начин на възпитание ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които сега се практикуват, не могат да заместят това, което предлага окултната педагогика. Трудовите седмици са една малка закръпка на стара извехтяла дреха. В едно училище по старите методи, с една трудова седмица, през време на която детето се занимава само с физически труд, за да се предаде след това само на „книжно“ учение, не може да се постигне много нещо. Работата на детето всред природата „Децата трябва да започнат своето възпитание с чертане на малки лехи, с пренасяне на пръст от едно место на друго, посаждане плодни дръвчета, чистене извори, освобождаване дръвчета от гъсеници. Напр. ако учителят изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета. Това за тях е едно упражнение, и същевременно ще очистят пътищата. В всички околни местности да бъдат посадени плодни дръвчета от децата! В плодните дръвчета има духовни сили, и когато детето посади едно дърво, то тези духовни сили ще помогнат за повдигането на детето. Сега децата развалят. Те сега се учат да развалят.
към текста >>

Това за тях е едно упражнение, и същевременно ще очистят пътищата.
Никакви трудови седмици, които сега се практикуват, не могат да заместят това, което предлага окултната педагогика. Трудовите седмици са една малка закръпка на стара извехтяла дреха. В едно училище по старите методи, с една трудова седмица, през време на която детето се занимава само с физически труд, за да се предаде след това само на „книжно“ учение, не може да се постигне много нещо. Работата на детето всред природата „Децата трябва да започнат своето възпитание с чертане на малки лехи, с пренасяне на пръст от едно место на друго, посаждане плодни дръвчета, чистене извори, освобождаване дръвчета от гъсеници. Напр. ако учителят изведе децата на Витоша, да поочистят малко пътищата от камъчета, сухи клечки и сухи дървета. Това за тях е едно упражнение, и същевременно ще очистят пътищата. В всички околни местности да бъдат посадени плодни дръвчета от децата! В плодните дръвчета има духовни сили, и когато детето посади едно дърво, то тези духовни сили ще помогнат за повдигането на детето. Сега децата развалят. Те сега се учат да развалят. А когато едно дете посади, то не разваля.
към текста >>

На малките деца — един час физически труд, разпределен този час на няколко пъти, с междини“.
А когато едно дете посади, то не разваля. Това ще пише в новото възпитание: малки деца да посаждат плодни дръвчета, а възрастните да участват с тях, за да ръководят работата“. „Физическият труд на децата трябва да е 1 — 2 часа на ден. Трябва да се определи физическия труд съобразно степента на детското развитие: някои са по-нежни, по-деликатни. На тях трябва по-малко физически труд. На малките деца — един час физически труд, разпределен този час на няколко пъти, с междини“. „Когато децата минават по пътя, трябва да го чистят, да събират сухите листа и клечки. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. То е закон алхимически: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя.
към текста >>

„Когато децата минават по пътя, трябва да го чистят, да събират сухите листа и клечки.
Това ще пише в новото възпитание: малки деца да посаждат плодни дръвчета, а възрастните да участват с тях, за да ръководят работата“. „Физическият труд на децата трябва да е 1 — 2 часа на ден. Трябва да се определи физическия труд съобразно степента на детското развитие: някои са по-нежни, по-деликатни. На тях трябва по-малко физически труд. На малките деца — един час физически труд, разпределен този час на няколко пъти, с междини“. „Когато децата минават по пътя, трябва да го чистят, да събират сухите листа и клечки. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. То е закон алхимически: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън.
към текста >>

Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя.
На малките деца — един час физически труд, разпределен този час на няколко пъти, с междини“. „Когато децата минават по пътя, трябва да го чистят, да събират сухите листа и клечки. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. То е закон алхимически: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила. Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си.
към текста >>

Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли.
Така детето ще се учи на система, да отделя. То е закон алхимически: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила. Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр.
към текста >>

Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“.
То е закон алхимически: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила. Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях!
към текста >>

Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си.
Сухите дръвчета не могат да служат, когато са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила. Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя.
към текста >>

Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета.
Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамична сила. Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка.
към текста >>

Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр.
Както чисти пътя, по същия закон детето ще се учи да чисти своите мисли. Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат.
към текста >>

по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях!
Значи, от чистенето на пътя може да се дойде до морала“. Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност.
към текста >>

И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя.
Един Учител2) Чистене пътищата Когато учителят прави екскурзии с децата, той трябва да има винаги за обект некаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата полза; разумността на тази работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Пътищата по нашите планини, по нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и клечки и с по-големи сухи дървета. Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност. Децата няма да разпиляват безредно материалите.
към текста >>

Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата!
Всичко това пречи на движението на хората и добитъка. Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност. Децата няма да разпиляват безредно материалите. Това обстоятелство е важно. Това ще развие вкуса им към ред.
към текста >>

Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат.
Учителят ще измине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат те трудността, която причиняват камъчетата, клечките, листата и пр. по пътя; и освен това, за да видят, колко е грозен, непривлекателен пътя с тях! И после, когато учителят влезе с тях в разговор, който ще се води в свръзка с добитата опитност и някои приказки, у самите тях може да се яви желание да очистят пътя. Учителят трябва да се радва, ако те правят това с радост, — за да облекчат движението на хората и добитъка. Колко по-красив и по-удобен би станал пътят след очистването му от децата! Децата се намират в правилна посока на развитие, когато тези две са подбудителните причини за дейността им: да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, за да има тази работа възпитателен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като махнат всяко безредие, всяка разхвърляност. Децата няма да разпиляват безредно материалите. Това обстоятелство е важно. Това ще развие вкуса им към ред. Камъчетата ще съберат на едно место, а листата и клечките на друго.
към текста >>

Разбира се, тая тяхна помощ ще бъде малка в сравнение с нуждата от добри пътища.
Това ще развие вкуса им към ред. Камъчетата ще съберат на едно место, а листата и клечките на друго. Последните ще могат да се употребяват за подпалване на огън. Представете си какво могат да направят толкоз стотина хиляди деца в цяла България за няколко години! Колко могат да помогнат! Разбира се, тая тяхна помощ ще бъде малка в сравнение с нуждата от добри пътища. Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник! Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност.
към текста >>

Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота!
Те не могат да вършат тая работа, която може да върши един възрастен работник! Но пак доста могат да допринесат. И от друга страна, какво възпитателно значение има тази тяхна работа за самите деца! Представете си, че тези деца са пораснали! У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония!
към текста >>

Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството.
У тях е вече развита наклонността, вкусът към подобна дейност. Когато това ново поколение стане възрастно, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, то ще внесе култура не само в пътищата, но и във всички други области на живота! Ще израсне съвсем ново поколение, съвсем други хора, със съвсем друго разбиране на живота, на своите задачи спрямо себе си и околния свят! Значи, с такива малки средства може да се постигне толкоз много нещо! Такива деца после могат да станат строители на новото общество! Както те сега внасят порядък в пътищата, така, като пораснат, ще въвеждат порядък в своя живот, в този дух ще работят и в живота на човечеството. Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното!
към текста >>

Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят.
Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот. Всяка една екскурзия трябва да се използва за вършене и на известна работа. Разбира се, както казва един Учител, в екскурзиите трябва да има още четива и песнички. Мнозина практикуват екскурзиите без работа в обективния свят! Това не действа възпитателно! Там, през дето се минава, трябва да се работи: пътищата да се очистят, изворите да се очистят, чешми да се направят. Изобщо трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността! Защо се казва, че възпитанието на детето трябва да почне с физическото? Защото е най-достъпното и най-нагледното в неговата околност! И това физическо ще послужи като израз и символ на духовното, и така детето незабелязано ще се издигне до разбиране на духовните истини, ще се издигне постепенно до духовни висоти! Един Учител2) казва: „В време на екскурзия няма да се обядва по-отделно, а общо, на братска трапеза.“ Така ще се съдейства за развитието на колективното съзнание.
към текста >>

От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета.
Този, който прави така, — въз основа на едно подсъзнателно трансформиране на енергиите, ще проявява тази небрежност и безвкусие и в други страни на своя живот! От всичко гореказано се вижда ясно, каква е тенденцията на окултната педагогика: от физическото към духовното! Не е достатъчно само да се работи всред природата! От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,. и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух. От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета. Тая работа може да трае малко време от начало и може да се вземе за средно между игра и труд. Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5.
към текста >>

Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици.
Не е достатъчно само да се работи всред природата! От една страна, да се внесе подобрение в обективния свят, да бъде детето строител в същия свят,. и от друга страна, от работата всред природата, да се издигне то до духовни висоти, да изгради нещо в своя дух. От начало детето може да почне с най-леката работа, която се прави уж случайно: напр., чистене пътя от клечки, камъчета. Тая работа може да трае малко време от начало и може да се вземе за средно между игра и труд. Но, разбира се, тази работа — чистене на пътища е подходяща и за по-възрастни ученици. (Следва) 1) Виж статията: „Възпитанието на детето в светлината на окултизма“, в сп. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4-5. 2) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 3) Но някои ще кажат, че това няма да е възможно за повечето младежи, понеже колко души продължават образованието си след завършването на прогимназията?
към текста >>

Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът.
Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка. Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога. Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище. Днешните учебни програми, правилници и други условия могат да бъдат голяма пречка в това отношение. Възпитание напълно в духа на окултната педагогика ще имаме, когато се измени коренно цялата училищна система и то още от до училищния период. Но въпреки тези неудобства, учителят, ако има добрата воля и ентусиазъм, може да направи някои, макар и малки, опити, доколкото му е възможно, колкото да провери някои от принципите на окултната педагогика.
към текста >>

В печата, в събранията на учителските дружества, в учителските конференции и в публични събрания трябва да се заговори за принципът на окултната педагогика: преобразяването на всички училища в този нов дух е жизнен въпрос за правилното по-нататъшно развитие на човечеството, за подема на духовните му сили.
След като види резултатите, които надминават очакванията му, като види, как е спечелил сърцата на децата, като види, как е събудил у тях радост, творчество, подем, тогаз той може да почне и с другите принципи и методи на окултната педагогика. напр. влизане в общение със силите на живата природа и пр.. В странство движението за окултната педагогика се усилва от ден на ден. Свободното Валдорфско училище вече брои 900 ученика с 40 преподаватели. Училища по типа на Валдорфското се отвориха и в Кьолн, Хамбург. Есен, а в Берлин, Базел и Лондон се подготвят условията за отваряне на такива училища. В печата, в събранията на учителските дружества, в учителските конференции и в публични събрания трябва да се заговори за принципът на окултната педагогика: преобразяването на всички училища в този нов дух е жизнен въпрос за правилното по-нататъшно развитие на човечеството, за подема на духовните му сили. 1) Виж статията на Гено Дочев: „Детската природа и възпитанието“ в сп. „Учителска Мисъл“, год. VI, кн. 9 — 10. 2) Виж: „Една свободна училищна община“, от М.
към текста >>

Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт.
Това е областта на супранатурализма (свърхестественото)3). Там могат да владеят религиите, но този, който борави в тази сфера, няма нищо общо с науката“. По този начин изглежда, че няма никаква надежда за мост, който да води от интелектуалистично-естествонаучния начин на мислене към свръхчувственото. Обаче, Дарвин има и трети труд: Израз на чувствата. Този труд показва, че онзи, който се е научил да наблюдава в естествонаучен смисъл на думата, може да развие способности много пригодни за изследване човешкия душевен и духовен живот. Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт. Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот. И на това почива надеждата на антропософското (окултното) изследване. Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество.
към текста >>

Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет.
Този труд показва, че онзи, който се е научил да наблюдава в естествонаучен смисъл на думата, може да развие способности много пригодни за изследване човешкия душевен и духовен живот. Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт. Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот. И на това почива надеждата на антропософското (окултното) изследване. Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество. Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот. Ако нямаше никаква граница навън, т. е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно любовта. И ако процесите на собствения ни организъм не бяха за нас непроницаеми до известна степен, т.
към текста >>

Обаче, както казахме, има път за свръхсетивно (свръхчувствено) познание чрез прекрачване на тези граници.
И ако процесите на собствения ни организъм не бяха за нас непроницаеми до известна степен, т. е., ако нашият организъм беше ограничен само с видимата материална природа, а всичко друго у нас беше само проява на материалните процеси, тогаз наистина щяхме да възприемаме цялото наше естество, обаче, не би било възможно припомнянето. Човек може да стане човек само чрез личния вътрешен живот и чрез социалния съвместен живот с други. Първото не може да стане без припомнянето, а второто — без любовта. От там е ясно съществуването на тези две граници. Обаче, както казахме, има път за свръхсетивно (свръхчувствено) познание чрез прекрачване на тези граници. Тогаз се явява въпрос: може ли да се върви по този път без, от една страна, да се разруши личния вътрешен живот и, от друга — без да се отчуждим от социалния съвместен живот? Отговорът е утвърдителен. А как може да стане това, ще се разгледа по-долу4). А сега нека допълним казаното до тук. Към какво води съвременният интелектуализъм Съвременният интелектуализъм се стреми към яснота, обаче, в края на краищата води към тъмното, несъзнателното, инстинктивното.
към текста >>

Тогаз се явява въпрос: може ли да се върви по този път без, от една страна, да се разруши личния вътрешен живот и, от друга — без да се отчуждим от социалния съвместен живот?
е., ако нашият организъм беше ограничен само с видимата материална природа, а всичко друго у нас беше само проява на материалните процеси, тогаз наистина щяхме да възприемаме цялото наше естество, обаче, не би било възможно припомнянето. Човек може да стане човек само чрез личния вътрешен живот и чрез социалния съвместен живот с други. Първото не може да стане без припомнянето, а второто — без любовта. От там е ясно съществуването на тези две граници. Обаче, както казахме, има път за свръхсетивно (свръхчувствено) познание чрез прекрачване на тези граници. Тогаз се явява въпрос: може ли да се върви по този път без, от една страна, да се разруши личния вътрешен живот и, от друга — без да се отчуждим от социалния съвместен живот? Отговорът е утвърдителен. А как може да стане това, ще се разгледа по-долу4). А сега нека допълним казаното до тук. Към какво води съвременният интелектуализъм Съвременният интелектуализъм се стреми към яснота, обаче, в края на краищата води към тъмното, несъзнателното, инстинктивното. Мъдростта на древните религии беше пълна със светло, ясно знание.
към текста >>

В това отношение обикновената наука ни дава ценни упътвания.
От по-бавното или по-бързото напредване на кариеса в зъбното вещество зависи естествено и по-бързото или по-бавното заразяване на пулпата. Щом се атакува пулпата, вследствие на дразненето и възпалението й почва познатото силно зъбоболие, защото пулпата е извънредно богата на нерви. Лекуването на веднъж образувания зъбен кариес, когато последният е повредил твърдите. зъбни вещества, може да стане само чрез зъболекарска операция, при което зъболекарят замества повредените тъкани с изкуствен минерален или метален материал. Затова от още по-голяма важност се явява предпазването на зъбите. В това отношение обикновената наука ни дава ценни упътвания. Те са следните: 1) Чистене на зъбната кухина по възможност след всяко ядене или най-малко веднъж на ден, най-добре при лягане, със зъбна четка и зъбен прах или зъбна паста. Превъзходно самоочистване на зъбите, — особено на зъбните междини и трапчинки, — става, когато на края на яденето човек изяде с грижливо дъвчене суров плод, напр. ябълка или портокал. Така зъбите 1) механически ще се очистят от всички лепливи хранителни частици и 2) чрез овощните киселини, които съществуват в ябълката или портокала се разтварят лепливите слизни материи върху зъбите. Препоръчва се на хората, които имат обикновено твърде леплива плюнка, да проплакват устната кухина със слаб разтвор от овощна киселина и с този разтвор да се чистят и зъбите.
към текста >>

Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална вода за неутрализиране минералните киселини.
Хранителните частици, изостанали в зъбните междини, като месни влакънца и пр., трябва да се очистят със зъбна чистачка. Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците. Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини. 2) Второ предпазително средство е да се внимава при приемането на такива лекарства, за които се знае от опит, че вредят на зъбите. Тук споменавам особено две: солната киселина, която с месеци наред се дава във вид на капки, и железни препарати. Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална вода за неутрализиране минералните киселини. Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша вода 250 грама, е достатъчен за целта. 3) Към предпазните мерки против кариеса спада и това: децата от малки трябва да ги приучим да употребяват старателно зъбите си при дъвчене. Сурови плодове, твърд хляб, сухари добре се понасят от здравите деца; освен това, чрез приемане на сурови плодове, богати на витамини, улеснява се развитието на целия организъм. 4) Съвсем ново предпазително средство се предложи на последния конгрес на централния съюз на немските зъболекари, в края на септември 1920. година в Лайпциг от зъболекаря Андресен, от Копенхаген.
към текста >>

увеличение 1000 пъти.
значи, на една повърхност приблизително колкото главичката на карфица, има вече 36,500 такива. А на 1 кв. см., което отговаря приблизително на напречния разрез на дентина на средно голям кътник, има 3,650,000! Преброяването става лесно с помощта на микрофогографията. Избираме напр. увеличение 1000 пъти. В този случай 1/10 от мм. се явява 10 с. м. дълго, и съответната повърхност, — 1/10 Х 1/10 = 1/100 от кв. мм., — се явява като 100 кв. с. м.
към текста >>

твърде лесно могат да се преброят напречните разрези на дентиновите каналчета, ако се задраскват преброените, за да не се броят втори път.
дълго, и съответната повърхност, — 1/10 Х 1/10 = 1/100 от кв. мм., — се явява като 100 кв. с. м. На една повърхност от 100 кв. с. м. твърде лесно могат да се преброят напречните разрези на дентиновите каналчета, ако се задраскват преброените, за да не се броят втори път. (Следва) ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (Според Сент-Ив Д’Алвейдър) За да схванем основите на окултната архитектура, трябва да знаем вътрешното отношение между формата и идеята, също между формата и тона. Формата говори на душата, тя си има език. Обаче, за да може формата да говори, тя не трябва да е произволна. В изкуството няма произвол, казва Гьоте. Изкуството е откриване на висши истини, на закони, които без него би останали скрити.
към текста >>

както и науката, само че по друг път.
Формата говори на душата, тя си има език. Обаче, за да може формата да говори, тя не трябва да е произволна. В изкуството няма произвол, казва Гьоте. Изкуството е откриване на висши истини, на закони, които без него би останали скрити. Изкуството ни довежда до Истината. както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание подобно на казарма и гледаме само материалното му удобство, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не издига душата във висши сфери. Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното.
към текста >>

Разполовяваме 95 последователно 4 пъти и получаваме: 48; 24; 12; 6.
1 пише ре5. Това показва, че в еталона петото чисто е ре, броейки по еталона отгоре надолу. Първото ре е на разстояние 96 с. м. от нулата (или 96,000). Ре5 ще бъде с четири октави по-високо от това ре. Разполовяваме 95 последователно 4 пъти и получаваме: 48; 24; 12; 6. Значи, ре5 отговаря на 6 с. м. дължина или се пада на еталона на разстояние 6 с. м. (5,000) от нулата. По същия начин ще се разбират и другите фигури. Фиг. 2 представлява чаша с акорд до, ла, ми.
към текста >>

Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения.
Затова Сент-Ив казва, че размерите 5 и 21/2 споменати в „Изход“, съответстват на си бемол. Знаем, че в еталон, разделен на 144 части, ре отговаря на 96 части. За да видим на колко деления отговаря ре при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Чрез последователно разполовяване на 54 получаваме: 32, 15, 8, 4, 2, 1. Затова Сент-Ив казва, че размерите 2 и 1 лакти, споменати в „Изход“, съответстват на ре. Ако струна с 95 деления отговаря на сол, на сол бемол ще отговаря струна дълга 100 деления. Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения. Има и други пътища затова. Всичко около нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса! Казаното тук не туря граница на художественото творчество, както законите на хармонията и ритъма не турят граница на музикалното или поетическото творчество. S. __________________________ 1) L’Archeometre. Clef de toutes les religions et de toutes les sciences de 1’ant quite.
към текста >>

Има и други пътища затова.
Знаем, че в еталон, разделен на 144 части, ре отговаря на 96 части. За да видим на колко деления отговаря ре при еталон, разделен на 96 части, съставяме следната пропорция: Чрез последователно разполовяване на 54 получаваме: 32, 15, 8, 4, 2, 1. Затова Сент-Ив казва, че размерите 2 и 1 лакти, споменати в „Изход“, съответстват на ре. Ако струна с 95 деления отговаря на сол, на сол бемол ще отговаря струна дълга 100 деления. Пътят, по който Сент-Ив дохожда до окултната архитектура, не е единствения. Има и други пътища затова. Всичко около нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса! Казаното тук не туря граница на художественото творчество, както законите на хармонията и ритъма не турят граница на музикалното или поетическото творчество. S. __________________________ 1) L’Archeometre. Clef de toutes les religions et de toutes les sciences de 1’ant quite. Reforme synthetique de tous les arts contemporains Духовна опитност Съобщение за смърт на далечно разстояние.
към текста >>

г., е почнал да бере душа и на няколко пъти е запитвал за мен и за брата ми, като е питал така: „няма ли Никола да си дойде, ами няма ли и Василя?
Наредих да се телеграфира, че вечерта ще замина, да ме чакат. На другия ден пристигнах в Лясковец, дето заварих и брата си Васил, който същия ден беше пристигнал от с. Кнежа, само 3 часа по-рано от мен, и можах да сваря покойния непогребан и да го изпратим до „вечното му жилище“. След погребението на покойния, бяхме се събрали в къщи, да му се отдаде последната почит, според местните обичаи. Разправих им цялата история с моето предчувствие, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м. г., е почнал да бере душа и на няколко пъти е запитвал за мен и за брата ми, като е питал така: „няма ли Никола да си дойде, ами няма ли и Василя? “ Това състояние е прекарал до призори на 21.IX. и се поминал. — Като не е можал да ни види за последен път и навярно духът му ни е обикалял. Но ние не сме биле в състояние да го видим или да схванем неговото присъствие. Съобщава: Д-р Н. Хранов.
към текста >>

— Като не е можал да ни види за последен път и навярно духът му ни е обикалял.
След погребението на покойния, бяхме се събрали в къщи, да му се отдаде последната почит, според местните обичаи. Разправих им цялата история с моето предчувствие, и роднините ми разправиха, че действително покойния ми баща, от събота, на 20 септември м. г., е почнал да бере душа и на няколко пъти е запитвал за мен и за брата ми, като е питал така: „няма ли Никола да си дойде, ами няма ли и Василя? “ Това състояние е прекарал до призори на 21.IX. и се поминал. — Като не е можал да ни види за последен път и навярно духът му ни е обикалял. Но ние не сме биле в състояние да го видим или да схванем неговото присъствие. Съобщава: Д-р Н. Хранов. КНИЖНИНА Астрологическите въпроси Двойната книжка за месеците август и септември т. г. на французкото окултно списание „Le Voile d’Isis“ е посветена специално на астрологията. Най-видните френски астролози, мнозина от които са излезли из прочутото Ecole Polytechnique и притежават здрава научна култура, а и някои чуждестранни, са дали редица статии, третиращи най-различни въпроси из областта на Астрологията.
към текста >>

„Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката.
Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е. Caslant излага по-нататък интересните и твърде убедителни изследвания, които са напразени в тази посока). „Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката. Накрай, авторът на статията предвижда едно сливане на тия четири течения, които съществуват в днешната научна астрология в една голяма река, с което астрологията ще допринесе своя голям дял за издигане на човечеството и за осветляване на неговия собствен път, тъй вещо начертан в голямата Книга на звездите. — Г. Богомилски книги и легенди. От проф. Йорд. Иванов.
към текста >>

Накрай, авторът на статията предвижда едно сливане на тия четири течения, които съществуват в днешната научна астрология в една голяма река, с което астрологията ще допринесе своя голям дял за издигане на човечеството и за осветляване на неговия собствен път, тъй вещо начертан в голямата Книга на звездите.
такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е. Caslant излага по-нататък интересните и твърде убедителни изследвания, които са напразени в тази посока). „Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката. Накрай, авторът на статията предвижда едно сливане на тия четири течения, които съществуват в днешната научна астрология в една голяма река, с което астрологията ще допринесе своя голям дял за издигане на човечеството и за осветляване на неговия собствен път, тъй вещо начертан в голямата Книга на звездите. — Г. Богомилски книги и легенди. От проф. Йорд. Иванов. Издание на Бълг.
към текста >>

Като се докаже, по научен път, тая историческа истина, ще може да се парализира и охотата на съвременните злобни църковници да злоупотребяват с властта си, за да преследват и сега неприятните им честни и безкористни работници за духовното и морално повдигане на българския народ.
Трябва да се разбере веднъж за винаги, че учението на богомилите не е било еретическо, макар и да е било наричано така, дори и в учебниците за нашите училища, а е било истинското учение на Христа, с много малко грешки в общите начала и в ритуала. В този благоприятен смисъл за него са се изразили, макар и в общи фрази, и г. г. Д. Мишев („България в миналото“) и Янко Сакъзов („Българите в своята история“)3). Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско царство: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно. Като се докаже, по научен път, тая историческа истина, ще може да се парализира и охотата на съвременните злобни църковници да злоупотребяват с властта си, за да преследват и сега неприятните им честни и безкористни работници за духовното и морално повдигане на българския народ. Но, нека признаем искрено, ние не вярваме, че тази задача ще се окаже по силите на г. проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф. Иваноз не притежава един здраво обоснован духовен мироглед, и по още няколко други причини, ние се виждаме, макар и със съжаление, принудени да се отнесем скептично към научната стойност и действителната полза от обещаното второ негово съчинение за учението и историята на богомилството.
към текста >>

От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г.
Мишев („България в миналото“) и Янко Сакъзов („Българите в своята история“)3). Също така, необходимо е да се докаже по един неопровержим начин — което е един дълг на нашите официални учени — че богомилското движение ни най-малко не е било и не е могло да бъде причината за пропадането на второто българско царство: напротив, то е дошло навреме, за да спаси свободната българска държава от провалата, която й подготвиха нейните тогавашни политически и църковни властница, но тази спасителна мисия на богомилите не е могла да бъде разбрана тогава и пет вековното робство е станало неизбежно. Като се докаже, по научен път, тая историческа истина, ще може да се парализира и охотата на съвременните злобни църковници да злоупотребяват с властта си, за да преследват и сега неприятните им честни и безкористни работници за духовното и морално повдигане на българския народ. Но, нека признаем искрено, ние не вярваме, че тази задача ще се окаже по силите на г. проф. Иванов. От противоречията, които се съдържат в разглежданото негово съчинение и които свидетелстват, че той има смътно понятие за окултната страна на богомилското учение — противоречия, които ще изтъкнем до-пъти —; от факта, че той гради заключенията си само върху книжния материал, който е издирил в разни библиотеки и изразяващ най-противоречиви гледища, без да е изследвал непосредствено всред народа богомилската традиция — а компилативния метод в историческата наука е най-нещастният, което се доказва и и от съчиненията на някои български „историци“-дилетанти —: от факта, че г. Иванов не знае дори най-елементарните закони, по които се развива индивидуалния и социалния духовен живот, като се осмелява да поддържа действително еретическата мисъл, че „с вегетарианството един народ рискува да загине“(!!), и най-после, от неоспоримия факт, че самият г. проф. Иваноз не притежава един здраво обоснован духовен мироглед, и по още няколко други причини, ние се виждаме, макар и със съжаление, принудени да се отнесем скептично към научната стойност и действителната полза от обещаното второ негово съчинение за учението и историята на богомилството. Разбира се, и то ще бъде една стъпка напред, един втор опит. Ние, обаче, сме убедени, че истината върху богомилството Може да се изложи във всичката й дълбочина и пълнота само от един окултист, който не само би могъл да разполага с изобилната литература по предмета със сведения от други източници, за да прецени правилно и хармонично всички фактически данни, но и притежава необходимите знания за произхода божествените принципи на окултни в братство, едно от които е било, безспорно, и обществото на богомилите С една реч делото на богомилите си чака майстора. Дошъл ли е той или ще дойде, това е друг въпрос.
към текста >>

Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6).
Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6). След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време“ и болни хора! Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, за дето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: № №-та на окръжните предписания са публикувани своевременно.
към текста >>

НАГОРЕ

0.90487599372864