Търсене в текстове за 'Дърво на Живота'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 812 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва.
Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши. И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице. Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си. А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме. Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла? Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва. Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас. Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини. Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук. Защо е наедряла? Защото към нея постоянно прелива повече кръв и я храни.
към текста >>

И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.
Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма. Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание. И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм. Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека. Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
към текста >>

Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.
Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е закона на съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички обичат живота.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички обичат живота. И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия. Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица. Досаждала му! Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо.
към текста >>

Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ Всички обичат живота. И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия. Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица. Досаждала му! Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща.
към текста >>

В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея".
Най-сетне, какво струва една мушица! Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо. Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща. И преди да разрешим малките неща, ние никога не ще смогнем да разрешим големите. В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха.
към текста >>

И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота.
Ако не струваше, нямаше да бъде създадена! Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща. И преди да разрешим малките неща, ние никога не ще смогнем да разрешим големите. В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея". Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот. И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота. Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека. Момиченце, 4-5 годишно, върви с баща си. То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха. Изведнъж момиченцето спря на пътя. „Татко, виж, птиче!
към текста >>

" „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота.
" – „Не, като че не е живо". И той натисна с тоягата си. „Недей, татко, нали ще го боли? " – „А, то не усеща, умряло е." – „Ами не може ли, татко, вече да яде като е умряло? " Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо? " „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота. Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж.
към текста >>

Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е.
И той натисна с тоягата си. „Недей, татко, нали ще го боли? " – „А, то не усеща, умряло е." – „Ами не може ли, татко, вече да яде като е умряло? " Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо? " „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота. Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.
към текста >>

На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот.
„Недей, татко, нали ще го боли? " – „А, то не усеща, умряло е." – „Ами не може ли, татко, вече да яде като е умряло? " Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо? " „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота. Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.
към текста >>

Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава.
" Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо? " „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота. Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае.
към текста >>

И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж.
" „Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота. Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот.
към текста >>

Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.
Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е. На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот. Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни".
към текста >>

Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна.
Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество. Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава. И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество: да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават; да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж. Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота. Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни. Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна. Това са прости истини, които всеки, който живее, знае. Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот. Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите.
към текста >>

Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане.
Законът на единния живот така ни учи. И тук – тъкмо тук стои възелът. И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот. Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме. Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите. Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество.
към текста >>

Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота.
И тук – тъкмо тук стои възелът. И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот. Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме. Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите. Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество. Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем.
към текста >>

Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме.
И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот. Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме. Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите. Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека? Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество. Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем. Ала що и как и колко – днес тепърва човечеството целокупно разрешава този въпрос.
към текста >>

3. Влиянието на цветните лъчи - Добран Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве Съвременната европейска култура извърши своя пълен кръг: тя даде своите плодове. Ръката на живота ще обере истинските зрели плодове от дървото на тази култура, а всичко друго – листа и сухи вейки ще бъдат хвърлени в огън. Защото листата са само едно средство зарад плода – узрее ли той, те окапват, защото той е смисълът. Не са ли такива листа и човешките вярвания и понятия: народност, религиозни вярвания, кръвни връзки? Че са такива, показва това, че в съзнанието на пробудените човеци тия ограничени идеи са окапали като сухи листи: в тях те виждат вече само остатъци, тор. И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието. Тям се види смешно и неестествено да се обличат в тия извехтели дрехи, както са смешни за съвременния човек кожените дрехи на първобитните люде.
към текста >>

Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека.
По едно време почувствувал нещо меко да го увива — един негър, хамалин, го завивал с дрехата си. И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта. В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност. И наистина, човешкото съзнание не може да обхване нищо по общо и обединяващо от любовта. Защото и врагът в нея е преди всичко човек. Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата.
към текста >>

Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта.
И кога той станал и се възпротивил на това, защото не искал да лишава негъра от неговата дреха, чул тия думи: „нека, нека, ти си чужденец, не си свикнал, а аз мога..." Може би мнозина европейци, изящно облечени и весели са минали край него тази вечер и никой не е помислил за „сънародника", за „белия европеец", а един другоземец, негър, го приглежда в студената африканска нощ. Всекидневния живот на човека често носи такива случки. Но те са тихи и затова малцина ги долавят. А на тях се крепи животът на човека – без тях човечеството би се разложило. Те са онази вътрешна светлина, която осветява живота на човека. Човекът днес все повече и повече се приближава до тази вътрешна действителност на живота, освобождава се все повече и повече от своите окови и по-силно възраства копнежа по върховното единение на човеците в едничкия закон – Любовта. В нея отпадат всички граници, стапят се всички човешки форми като в жив огън; там човеците престават да бъдат от еди каква си народност или религия – там те се явяват в своята чиста първичност. И наистина, човешкото съзнание не може да обхване нищо по общо и обединяващо от любовта. Защото и врагът в нея е преди всичко човек. Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата. Първият подтик на пътника като човек ще бъде да му помогне.
към текста >>

Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.
Толстой е преди всичко една жива душа, до която човек трябва да се приближи вътрешно. Да се приближи и изживее ония нейни мигове на докосване с първичното. Не е важно толстоевото „евангелие с бележки", макар за някои то може да крие върховни откровения. Не е важна дори и неговата изповед като произведение – важен е вътрешният акт на изповедта. Изразът му във външната изповед – това е само един мост за нас да минем към онова, което е ставало в неговата душа. Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него. От тия думи – излезли из голямата душа на народа, е трепнало нещо ново в Толстой. Толстой е писал като човек онова, което е живял като душа. И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб.
към текста >>

Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота.
И това което той напише, е само мост, по който той върви и по който ние можем да минем, за да влезем в неговото отвъд. И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор. Те погребват живия човек с неговите преживявания под купчина мъртви и ненужни препирни и после пеят песнопения над неговия гроб. Препирните са излишни – за каквото и да е – защото опитът, където действуват живите сили на природата, ще даде истинско разрешение на всички въпроси. Плодът разрешава въпроса за доброто качество на едно семе и за разумността на метода по който е бил отгледан. Та вместо да се препират хората за правотата на своите убеждения, нека по-добре ги посеят в почвата на живота. Плодът ще покаже тяхната вътрешна стойност И разумният човек, който е разбрал ненужността на всяка препирня, се домогва да възрасти плод. На никого не пречи да отглежда и той плодове, макар методите му да са различни от неговите. Нали, кога узреят плодовете, ще излезе всичко наяве?
към текста >>

4. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления.
Добран ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА 1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА „Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее." „Музиката е една дълбока сфера на битието." Моят Учител В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това. Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса.
към текста >>

Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка.
Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент. ІІ. „Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично.
към текста >>

Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика!
„Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете" Моят Учител Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично. Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава.
към текста >>

И в живота също намираме един велик ритъм.
гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично. Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения?
към текста >>

Да вземем за пример живота на земята.
То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика! В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично. Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота.
към текста >>

Това е ритъмът на живота.
Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм.
към текста >>

Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето.
Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици.
към текста >>

Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос.
Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората. Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония. Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света. Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир.
към текста >>

Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.
към текста >>

Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците.
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори". Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен... Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г.
към текста >>

5. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата.
към текста >>

А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ Бог е Светлина.Бог е Любов.Бог е Живот.Едно дърво има много корени, много клонища, много листа, много цветове, но един е животът, който се синтезира в плода. Човешкото тяло има милиони клетки, групирани в няколко системи – нервна, кръвоносна, мускулна, кожна, но една е душата, която ги обединява. Човечеството има много народи и много личности, но един е Духът, който ги ръководи – той е Божият Дух. Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал. А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота. Този лъч на слънцето – иначе се пречупва във въздуха, иначе във водата, иначе в твърдата земя – в зависимост от гъстотата на средата. Но той е един и същ винаги и навсякъде. Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството. И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях. И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща.
към текста >>

И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот.
Няма много науки – а има само една наука на светлината, Любовта и Свободата и всички науки изразяват тази светлина, любов и свобода по особен начин. Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина.
към текста >>

Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото.
Истинската наука обаче ни учи, на законите на живата природа-чрез живия опит. А в хармонията с тия закони е радостта и свободата. Няма много изкуства, а само едно изкуство – изкуството да живеем един чист възвишен, светъл живот, живот на творчество и героизъм. Изкуството да бъдем герои в доброто, герои, които не с перо и мастило, а с кръвта на своето сърце ще пишат епопеята на своя живот, тъй както са писали пророците, светиите и учителите на човечеството. И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата.
към текста >>

Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина.
И всяко изкуство отразява живота във всичките му форми, истинското изкуство обаче отразява Висшата красота и Висшето Добро – чрез въплъщаване в красиви форми красивия и възвишен живот. Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>

Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата.
Ние всички сме едно – както лъчите са едно в Слънцето, както капките са едно в морето, както листата са едно в дървото. Светлината, която ни оживотворява е една, въздухът, който дишаме е един, водата, която пием, е една, хлябът, който ядем, е един. Разделението, многообразието е илюзия, сянка, измама. Единството е истината, реалността. Единството на живота в разнообразие от форми е най-великата истина. Ние всички сме едно в извора на живота, в сърцето на сърцата, в слънцето на слънцата. – Ние всички сме едно.
към текста >>

6. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме?
Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество. В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци.
към текста >>

В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си.
Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път. Някому ще се види може би банално – да се приказва за себесъвършенството, но ние не ще престанем да отделяме по няколко скромни страници по тоя въпрос, защото го смятаме за най-жизнен и належащ в нашето време.
към текста >>

Такъв ще го заставят да се движи Ако доброволно не разбереш, че трябва да научиш закона на пожертвуването, ти ще бъдеш заставен в живота да се пожертвуваш няколко пъти за едно или друго, докато не направиш това сам, по собствена инициатива.
Тогава естествено, които не са с тях, ако не са против тях, то поне не са за тях. Има обаче нещо, което те не знаят или което най-малкото, те са забравили. То е следното. Всеки човек трябва да се изкачи по лестницата (стълбата) на човешкия възход. Ако той не се изкачва, а това изкачване е издигането в духовно отношение, той забавя вървежа на идващите. Такъв ще го заставят да се движи Ако доброволно не разбереш, че трябва да научиш закона на пожертвуването, ти ще бъдеш заставен в живота да се пожертвуваш няколко пъти за едно или друго, докато не направиш това сам, по собствена инициатива. Така е, защото нашата свободна воля мяза на следното: представете си един дълъг път, от двете страни на който има пропасти или високи стени. Човек е принуден да се движи по тоя път. Това е, което наричаме предопределение, а че се движим, показва това че живеем. Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас.
към текста >>

Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити.
Нам е предоставено дали да се движим с една бързина или с друга, дали право да се движим или да криволичим, да правим зиг-заг и почивки. Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас. Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия.
към текста >>

Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират.
Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума. Те са по-долу и от ония даже, които повече рушат в своите красиви миражи, в бляновете на „новото". Те съграждат себе си само в килограми, а за идеи, за душа, за това, че има разпнати на кръст страдалци в конфликт със себе си, у тях не се появява питане. Не за вегетиране, не за удоволствие само сме създадени.
към текста >>

Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост.
когато не сме в състояние да се преборим с една от най-малките наши привички? Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого.
към текста >>

Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви.
Не че нашите привички са, които ще ни охарактеризират напълно и по които ще се прави оценка за нас, но нека те ни послужат като пример за това, че е трудно и велико да се състезаваме с тях! Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той.
към текста >>

Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той.
Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви. Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че светлината не троши прозорците за да влезе в нашата стая. Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг. Те не убиват, защото в тях светлина от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба. Днес в света има повече страхливци от всеки други път.
към текста >>

Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове.
Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им? Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ. Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример.
към текста >>

7. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ - А. de K. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод.
Който няма интуиция – и то в нейните по-високи степени – нищо не може да разбере от нея. И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад.
към текста >>

Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания.
И десет Бергсоновци да прочете – пак нищо да му помогнат! Човек може да придобие колкото ще книжно знание, може да прочете колкото ще книги и писания – и явни и окултни – той ще бъде пак толкова далеч от истината, колкото и преди. Една мъничка, ала собствена негова преживелица, която докарва в жив трепет цялото му естество, струва много повече от куп книжни познания. Не че те са непотребни – те са тъй нужни, както е нужна оранта и торенето на една нива. Да твърди човек, че те са ненужни, ще рече да отрича ползата от листата и цветовете за едно дърво, което е дало вече своя плод. Но както листата и цветовете имат относително значение – както те окапват след като дървото върже плод – смисълът на неговия живот – така е и с обикновените познания. Те окапват като сухи листи и стават тор в почвата на човешкото съзнание, за да остане семето, плода, а в това семе е събран опитът на години живот. Живото познание – това са сенки. Обикновеното познание е само сенки. Кой човек или кое живо същество не знае що е жажда, глад. Поменете само тия думи – и в съзнанието на човека оживява цял свят от образи и преживявания.
към текста >>

Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце.
Колко разнообразни схващания за това „понятие". Тя е още всъщност за човека само едно понятие. Не че човек не знае истината – ала той е пообъркал пътя за нейното постигане. Истината не е вън, а вътре в него. И тя постоянно му говори, само че нейният глас е много тих. Под звъна на шумните външни победи на ума, сред тракането на машините и опиянението от „културните придобивки", ние сме изгубили слух за тихото в живота, онова, което говори в глъбините на нашето сърце. Живите постигания – това са мигове на докосване с реалното. И колкото повече такива мигове е преживял човек, толкова е по-просветлен. За да стане човек ученик – не на тая или оная религиозна или философска школа – а на живата природа, трябва да е преживял известна сума от такива мигове. И само това е нужно – нищо друго: ни външно знание, ни богатство, ни високо звание и сан, ни принадлежност на тази или онази религия. Ето защо живото познание не е в никоя книга – явна или скрита - в никой храм или светилище, в никоя Индия или Египет.
към текста >>

8. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота.
Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота. Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност.
към текста >>

Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота.
Нестинарските игри ДОБРАН Новите времена, в които човечеството днес живее, налагат едно ново разбиране на живота. Нито сухите религиозни догми на църквата, нито консервативността на старите академици, могат вече да се справят с новите положения и факти на живота. Техните стари и отживели схващания заспиват вече своя вечен сън. Схващанията за даден момент и при дадени условия не представляват една абсолютна истина за всички времена и всички положения. Абсолютността се отнася само до времето, знанието и условията. Онова, което се отнася за дадени хора, при дадени обстоятелства и дадено време, може за тях да има абсолютна стойност. Но за следващият момент, това схващане загубва абсолютната си стойност и минава в лоното на относителното знание.
към текста >>

При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота.
Учените доскоро приемаха своите знания за абсолютни, което нещо ги довеждаше до консерватизъм. Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения. „Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията". Но да се отрече фактът, това още не значи да изчезне и самия факт сам по себе си. Но при днешното положение на знанието, ние вече решително можем да кажем: Толкова по-зле за теорията, ако тя не отговаря на фактите. При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота. Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата. Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си. Трябваше цялата френска преса да нададе вик на протест срещу това нехайство на учените, за да се съгласи най-после френската академия на науките да назначи комисия, която да изучи теорията на Gall, която комисия по-късно откри физиологията на мозъчните центрове. Такъв беше случаят и с изследванията, направени с лесковата пръчка в Франция. И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни".
към текста >>

Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата.
Този консерватизъм ги караше да отхвърлят всички ония факти, които не съвпадат или се явяват в разрез с техните предварително поставени положения. „Толкова по-зле, казваше един французин, за фактите, ако те не отговарят на теорията". Но да се отрече фактът, това още не значи да изчезне и самия факт сам по себе си. Но при днешното положение на знанието, ние вече решително можем да кажем: Толкова по-зле за теорията, ако тя не отговаря на фактите. При наличността на това положение става ясно, защо новите мислители и учени говорят вече за ново ориентиране в разбирането на живота. Това ново ориентиране се налага с една желязна необходимост, тъй като средствата на досегашната материалистична школа, както и на спиритуалистичната школа взети поотделно се оказаха далеч недостатъчни да придружават събитията в живота и фактите на природата. Но когато тия факти се оказват в явно противоречие с официалните схващания, то учените с един явен консерватизъм, с един непростим предразсъдък, отхвърлят тия факти, вместо да ги проучат и изяснят.Такъв беше случаят с френологията на Gall, която за дълго време беше осмивана от учените на времето си. Трябваше цялата френска преса да нададе вик на протест срещу това нехайство на учените, за да се съгласи най-после френската академия на науките да назначи комисия, която да изучи теорията на Gall, която комисия по-късно откри физиологията на мозъчните центрове. Такъв беше случаят и с изследванията, направени с лесковата пръчка в Франция. И тук същият консерватизъм спрямо множеството факти, които учените небрежно класираха като „ненаучни". И пак протести на пресата, пак дълги спорове и колебания, пак комисии... Но все пак, най-накрая комисия класира опитите и се добра до много ценни резултати.
към текста >>

Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села.
Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи. Само в празничните настроения, когато ги „прихване „Св. Костадин", те предсказват за болно, загубено, женитба, плодородие, умряло и пр. Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села. ІІІ. П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание: „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св.
към текста >>

Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра.
После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето попът отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани. Често през това време, водени от нестинарката, останалите селяни играят хоро, други скачат от връх на връх по високите от 20-30 м. „буки и трепетлики", трети се събират около паднал в „несвяст" нестинар, четвърти наблюдават друг нестинар, който мислейки се за грешен, се подлага „на разни изтезания и мъки". В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци.
към текста >>

9. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот.
към текста >>

Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум.
ПРАВИЯТ ПЪТ НА ЖИВОТА ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОТИВОРЕЧИЯ Правият път на живота познават ония разумни души, които са излезли от областта на лутанията и са влезли в областта на отмерените движения на разумната природа. Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна.
към текста >>

Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха.
Или, казано на наш език, това са хората, които са излезли из своето детинство и са навлезли във възрастта на възмъжаването. За децата, всичко в природата е забавление, а за възрастните хора, всичко е сериозно занимание. Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота. – Това е вярно и за самия човешки живот. Когато ние постъпваме детински, всички наши действия са неотмерени, несъразмерни.
към текста >>

Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна.
Децата само прекарват своето време и развиват мускулната си система, а възрастните, които се занимават сериозно, приготовляват условията на живота и развиват своя ум. И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота. – Това е вярно и за самия човешки живот. Когато ние постъпваме детински, всички наши действия са неотмерени, несъразмерни. Често ние чертаем един план, втори план, трети план, видоизменяме ги постоянно до като най-сетне, нашите планове се превърнат в спомени и музейни останки. Нали светът е пълен само с проекти за щастлив живот?
към текста >>

Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота.
И ние можем да направим следното уподобяване; едните само чукат камъни и ги нахвърлят, а другите правят пътища и съграждат здания, в които може разумно да се живее. Следователно, това са две насоки на самия живот. Детинството подразбира движение в една по-гъста среда, по- гъста материя, в която корените на живота не могат да се развиват тъй симетрично, както клонищата горе във въздуха. Огъванията и изкривяванията на корена, се дължат на окръжаващата среда и окръжаващите условия. Ако се качим през стъблото горе в клоните на живота, ще видим, че у тях има по-правилен развой, по-голяма симетрия и по-голяма хармония, понеже и средата е по-благоприятна. Затова и на самите тях се раждат цветовете и плодовете, които служат на живота. – Това е вярно и за самия човешки живот. Когато ние постъпваме детински, всички наши действия са неотмерени, несъразмерни. Често ние чертаем един план, втори план, трети план, видоизменяме ги постоянно до като най-сетне, нашите планове се превърнат в спомени и музейни останки. Нали светът е пълен само с проекти за щастлив живот? И над всеки проект се намира надписът: „Тук лежи неизпълнения план на щастието". Защо?
към текста >>

Човек не требва да си играе в морето на живота.
Без учение може извън земята. Следователно, ние трябва да схващаме ония необходими положения, при които сме поставени. – Параходът, който е тръгнал през океана, трябва да върви към своето пристанище, към целта която му е определена. Ако той почне да се забавлява и да си играе из океана, ще иждиви (изразходи) въглищата и храната и ще изложи пътниците на големи страдания. Следователно, в самия океан никакви големи спирки не се позволяват, освен на големите пристанища. Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи.
към текста >>

Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението.
Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума.
към текста >>

И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот.
И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете. Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума.
към текста >>

А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>

10. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година.
Те си нанасят по гърба удари с ножове; нараняват ръцете си с ками и не съзнават какво вършат, понеже постъпките им не са постъпки на обикновени хора, непристъпното става пристъпно за изпълнените с духа и те се хвърлят в огъня, минават през него, прекосяват реки, подобно жреците в Кастабала... В Китай се празнува празника „Подновяването на огъня" още 3000 г. преди Христа, който ставал на 21 Март – Пролетното равноденствие, когато съзвездието Син и Скорпион се видят на хоризонта. Този празник се е опазил и досега. В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите.
към текста >>

Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството.
В южен Китай и на остров Ява той се урежда главно от работниците. Те в продължение на 7 дни се въздържат от съблазни и 3 дни постят. В навечерието на празника на Великия Бог – покровител на живота Бог Ро Sing tai Tè, пред храма, при изгрев слънце, подпалват огньове и боси момчета и магьосници, разголени от кръста нагоре почват да пеят заклинания и молитви (ритмиката на които не може да се предаде на европейската нотна система), почват да дрънкат с известни халки, да блъскат тъпани, гонг и, почват да стрелят; след това един Шаонет, обхожда огъня, хвърля в него сол и ориз и прави заклинания за обилна година. Двама магьосници също голи, застават от двете страни на огъня и пеейки и заклинайки, секат огъня със саби или го бият с рогожени плетеници или въжета. Сетне те си сменят местата, минавайки боси през жарта последвани от други двама и това се повтаря насам натам, докато поизравнят жаравата. Около 20 селяни всички боси и всички постили в храма 7 дни, вземат една покрита носилка от червено дърво, на която е поставена статуята на Бога, пред чийто храм е тържеството. Зад покрива на носилката стои изправен магьосникът, промушил мишците на ръцете си с нож и със саби в ръцете си нанася удари по гърба. Няколко селяни с бамбукови тояги се стремят да отклонят ударите. Цялата процесия с викове се спуща в огъня и прекосява жаравата няколко пъти. Към нея се присъединяват и други селяни, носещи черковните прибори и много селяни, дошли в екстаз от това зрелище. Двама селяни носят знаменития стол на магьосниците със седалище от остриета на мечове.
към текста >>

11. НАУЧНА АСТРОЛОГИЯ - Г. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота.
Смятат, че растението не притежава тъкан, подобна на нервната у животните. Животното има пулсиращо сърце, туптящо през целия живот, за да осигури циркулацията на кръвта. Никога нещо подобно не е било наблюдавано у растенията. Но при все това ще бъде грешка да предполагаме, че съществува такава разлика между проявите на двата типа живот: животински и растителен. Посредством разни чувствителни апарати г. Жагадис Боз е могъл да докаже, че всички растения са снабдени с чувствителност, че те се свиват при удар, че те притежават една проводяща тъкан, аналогична на нервната у животните, че във вътрешността на растението има пулсираща тъкан, която непрекъснато пулсира, че действието на анестетичните (упоителните) средства, отровите върху растението и животното е еднакво, че от действието на отрова растенията проявяват спазми, аналогични на агоничните спазми у животното, че има по този начин единство на живота. Разрешение на смътните проблеми на жизнените функции на животните може да се получи чрез изучаване по простите прояви на растителния живот. ЦИРКУЛАЦИЯТА НА СОКА Фигура 1. Електричен апарат (сонда) за определяне мястото на активния клетъчен пласт. Върха на сондата в точка А прониква в стеблото. Вторият електричен контакт е върху листа {в т.В).
към текста >>

Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото.
И тези графически изображения показват, че от действието на отрови възкачването на сока се спира. Един поучителен, макар и прост опит е следният: Вземат се две еднакви стебла, които са на път да увехнат. Отрязаният край на едното се поставя във водата, а на другото – в отровен разтвор, напр. формол. Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г.
към текста >>

Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо.
Първото стебло лесно се изправя вследствие възкачването на сока. Второто, потопеното в отрова стебло, не се изправя и скоро съвсем увяхва. Това по един абсолютен начин доказва, че движението на сока се държи на активността на една жива тъкан във вътрешността на дървото. Казахме, че у животното циркулацията на кръвта е осигурена от дейността на сърцето, което се свива и разпуща периодически.Аз ще покажа сега, че движението на сока е осигурено посредством подобен механизъм: имаме периодично свиване и разпущане на известни клетки. ГРАФИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ВЪЗЛИЗАНЕТО НА СОКА. Движението на сока във вътрешността на дървото е невидимо. И досега не беше намерен начин за измерване бързината на това движение. Апаратите на г. Воз правят възможно това. Растението клюмва, когато е лишено от вода. Когато се полее и водата се изкачи нагоре, увехналото и клюмналото стебло се изправя.
към текста >>

МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации.
Понижението на температурата, напротив, намалява бързината и най-сетне при достигане критичната температура, спира се всяко възкачване. Възкачването на сока много пъти може да се спре или ускори чрез понижение или повишение на температурата под и над критичната точка. Също и слаба доза от етер значително ускорява възкачването. Хлороформът предизвиква отначало ускорение, след това – застой (виж фигура 5). Тези физиологически опити ясно доказват, че възкачването на сока се дължи на активността на живи клетки във вътрешността на растението. МЯСТОТО НА ПУЛСИРАЩИЯ ПЛАСТ Сега проблемът се състоеше в намиране мястото на пулсиращата тъкан във вътрешността на дървото и в регистриране на клетъчните пулсации. За тая цел трябва да се отиде до индивидуалната клетка, жизнения атом, чието групиране образува живия организъм. Но пулсацията на клетките е невидима даже под микроскоп и на пръв поглед е невъзможно да се изследва. Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно.
към текста >>

За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4).
Обаче това е постигнато чрез откритието на електрическия метод, по който се записват пулсациите на живата клетка. *) Към този род спадат градинското растение „къна чичек” и дивото „не ме барай”. У растението Desmodium ще намерим, че пулсацията е два вида: механична и електрическа едновременно. Механичното движение може да се спре чрез физични средства; вътрешното ритмично движение продължава чрез електрическата пулсация. Ако се въздействува на листа с отрова, спират както електрическата, така и механическата пулсация. За записване пулсациите във вътрешността на дървото Жагадис Боз си служи с електрическа сонда (виж фигура 1 и 2), която се забива едно след друго на разни дълбочини в растението, (виж фигура 3 и 4). Когато електрическата сонда достигне активния пласт, жизнените пулсации, пораждат електрически пулсации, които регистрира галванометъра, свързан с жицата. По този начин е намерено, че активният пласт се намира в вътрешната кора, близо до младите дървесни цели. Този активен пласт чрез периодичните си пулсации осигурява циркулацията на сока по начин, твърде подобен на кръвоносната циркулация у животните. Влиянието на анестетическите и други химикали върху циркулационния ритъм у животните и растенията е до висока степен подобно. Активните клетки не се ограничават само да функционират като помпи за възкачване сока нагоре, но тяхното свиване инжектира вода във странични тъкани, които служат за резервоар на вода.
към текста >>

12. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота.
Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас. Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън.
към текста >>

ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.
Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва. Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина. Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас.
към текста >>

13. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг!
Сега кова аз своя меч. Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар.
към текста >>

Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето.
III В МЪЛЧАНИЕТО НА СИНИТЕ НОЩИ Ти си от Либан, аз от студения север. В ранните дни на твоето детство, може би са извиквали съня на очите ти с приказки за далечната, ледена страна, където в синята нощ блести бисерът на „Короната" като вярно, любящо око. И аз си спомням как приказките на моята стара майка извикваха съня на очите ми. Тия приказки, нашепнати в нощта, сред бялото, студено мълчание, разказваха за юга, където очите горят с огъня на пладнешки пек. Те разбудиха у мене първите тръпки, първият копнеж за далечната страна. Когато станах по-голям и доста жилав за живота, моряците ме взеха на чудноват кораб с бели платна, когото ветровете веднъж напътиха надолу по морето. Аз нищо не исках тогава. Очите ми жадно гледаха това, що възкръсваше в хоризонта, ми се струваше, че отивам в нов, непознат свят. Сърцето ми тогава не беше още натъжено за блясъка на бялата земя и от устата ми не беше излязла въздишка по зарящето, бисерно око на „короната". ------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим.
към текста >>

Живота си превърнах на приказка.
------------------------------------------------------------------------------------------ Корабът летеше към широкия хоризонт. Учудени плувци издалече го поглеждаха, като че виждаха бяло, запътено видение... ------------------------------------------------------------------------------------------ На бродещия кораб пораснах и старите моряци направиха от мене вечно бродещ пилигрим. Те ме приспиваха, будеха ме със своите волни песни, в които звучеше воят на северните бури. Понякога ми се усмихваха дружески и мило, за да внесат малко радост в строгата и тежка орис на плувеца. Един ден ръката ми хвана кормилото на плуващата, бяла птица, и аз скришом дадох свещен обет, че моят път ще бъдат широките морета. Живота си превърнах на приказка. Па не е ли животът сам по себе си приказка? Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила.
към текста >>

Това научих от живота.
Защо е потребно да завърши в скука земния дял, що е отредила вечността? Не е ли по-добре да виждат безумен чудак в тебе, заради неспирния набег по нещо, което няма ценност за еснафа, отколкото доволен, сит труп, що бавно мре в нищетата? О, разбира се. Не бих нито секунда дал от времето на моята мъка, за всичката повърхностна и сита радост на оня, що не знае нейната тайна сила. Не дал бих за нея нито секунда и от часа, когато след дълго чакане, пред окото се покаже ивица земя на ново, непознато царство, в което зачудени, очите срещат като пришелец едва ли не от други светове. Това научих от живота. Това е моят дял. Защо? Не стигнаха ли тишината и бялата чиста прелест на северната земя, та очите ми наченаха да виждат сънища за юг? Коя уста ми нашепна тайно примамливо слово, та ден и нощ не найдох мир, догдето не нарекох мои братя смелите плувци? Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой.
към текста >>

Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта.
Кого дирех? Ответ ми не изпрати никой. Попътни ветрове само ми помагаха и един ден показа се ивицата суша към която ме притегляше незнайна сила. Ръката ми отправи кормилото натам. Не стигат думите за хубостта, що видях. Там всяко дърво, всеки камък, всяка трева знае нещо и го шепне в нощта. Отнесох безброй спомени в душата си за нея. Запомних всяка палма, всеки извор, що видя окото ми. Свистенето на вятъра запомних, сочните плодове и приказките под тъмно-синьото небе. Слънцето ù още грее в мен с пладнешка сила, а зениците на две очи неспирно ме гледат в дългите мълчаливи часове на северната нощ! За тях ли бродих аз?
към текста >>

Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота.
Ние дирим да разрешим тайната на звездите, когато още не сме решили тайната на житното зърно, което ни храни. Когато разумеем Великото, което се недри в зърното, тогава звездите сигурно ще ни разкрият своята загадка и техният език ще стане разбираем, близък... Мъдростта, която катадневният живот ни дава е същата оная, която лежи заключена в тайните писания, но ние никога не ще отключим тая дълбока загадка, догдето не отключим сърцата си за Божията радост... Живеем в измамата на времето, но животът сам не е измама, защото една Велика Реалност се недри зад сенките на преходната и прашна делничност. За нея се раждаме, за нея са направени безчислените светове в безкрая... Детето знае ли защо се учи? Кому е нежна неговата мъка, когато срича върху буквите на първата си книга? Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана.
към текста >>

Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея.
Разбира ли то нуждата от тая мъка и строгото старание на учителя си, преди да дойде денят, когато то свободно ще чете? Така е и с нашата мъка, и с нашата радост във великата школа на живота. На земята има и страдание и радост. В скръбта си ние недоволни хулим „жестокия" Бог, що ни я праща, а забравяме за Него в часовете на нашата радост. Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета.
към текста >>

Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност.
Бог е радост, която просиява като виделина в мрака на скърбите, а скръбта е туй, което ни подготвя зарад радостта. Тия, които не разбират тая тайна на живота, наричат го сън, защото виждат понякога измамата, но не виждат реалността, която е преплетена с нея. Водите на реката текат неспирно надолу, прибират в себе си всички притоци и бързат да влязат в океана. Наглед неясно е, защо забързани водите се стремят в своя неспирен ход? Но това са същите води, които извършват големия кръговрат от небето до земята, същите, които напояват плодородните долини и ниви. Те хранят и охлаждат живота по всичката земна твърд... И нашият живот протича като водите на шумливата ръка: и ние правим някакъв огромен кръговрат от небето до земята, за да храним посетите зърна в някоя от Божиите ниви, които срещаме по своя друм към вечността... Ние се раждаме в света на измамата и като друмници далечни, цял живот търсим стъпка от Великата Реалност. V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята.
към текста >>

От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото.
V ЕСЕН Вървя в градината измежду позлатените дървета. Есенна тишина. През нея се промъква шепота от падащите листи – пожълтели, бледни. Студеното приветствие на зимата ги срази със своето дихание в нощта. На утринта топликът ги огря за сетен път и първото листо бавно люшкайки се, падна на земята. От тоя час наченаха едно след друго да капят посърналите листи, откъснати от живота, що се струи в дънера и гранките на дървото. Всяка есен падат те така – умират, казват хората. Тая есен листите за мене не умряха. В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта. Смъртта бе преминала. Тя бе студената целувка през нощта.
към текста >>

Смъртта не засегна живота на листата.
Тая есен листите за мене не умряха. В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта. Смъртта бе преминала. Тя бе студената целувка през нощта. когато зимата изпрати своите ледени вестители. Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци.
към текста >>

Той остана в гранките на якото дърво.
В бавният им тъжен летеж към земята, аз не видях смъртта. Смъртта бе преминала. Тя бе студената целувка през нощта. когато зимата изпрати своите ледени вестители. Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба.
към текста >>

Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път.
Смъртта бе преминала. Тя бе студената целувка през нощта. когато зимата изпрати своите ледени вестители. Смъртта не засегна живота на листата. Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята.
към текста >>

Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята.
Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина. През нея се промъква тихия шепот на падащите листа, но в това кратко, бледо шествие, аз не видях смъртта.
към текста >>

Но смъртта не засегна живота.
Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина. През нея се промъква тихия шепот на падащите листа, но в това кратко, бледо шествие, аз не видях смъртта. Смъртта е само миг в безкрая на живота!
към текста >>

Смъртта е само миг в безкрая на живота!
Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина. През нея се промъква тихия шепот на падащите листа, но в това кратко, бледо шествие, аз не видях смъртта. Смъртта е само миг в безкрая на живота!
към текста >>

14. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос.
към текста >>

Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога.
Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание. А прозрението в същината на битието ще пробуди в тях свръхсъзнанието. Последната симфония Глухият Бетховен пишеше своята последна симфония. Човекът, цялата природа на когото беше музика нямаше никога да чуе своето произведение.
към текста >>

Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо?
Бетховен знаеше края, края на своя живот. Той го долавяше като един мощен кадонс на най-добрата си симфония. Главната мелодия водеше ангелът на смъртта. Бетховен чуваше неговата нерадостна песен, звучаща като погребална покана и като надгробна yтеха. Вън беше есен. Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно.
към текста >>

РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно.
Оголено дърво надникваше през прозореца и сякаш запитваше: и ти ли си осланена, бедна човешка душо? Ято гарвани като черни прокобни мисли, се въртяха в междинния двор пред прозореца. Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот. Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници.
към текста >>

Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес.
Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това.
към текста >>

15. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже.
към текста >>

Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света.
ГОД. ІІІ ФЕВРУАРИ 1926 г. КН. 1 ДВАТА ВЕЛИКИ ЗАКОНА В наши дни, както и в миналото, се отбелязват два вида разбирания, два вида: едни, които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения живот от, пяната на живота, ала не и от Живота и там са се подвизавали. Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват.
към текста >>

Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват.
Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение.
към текста >>

Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите!
Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
към текста >>

Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години.
към текста >>

Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота.
Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество.
към текста >>

Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират.
към текста >>

Лесно разрешаване на великата задача на живота.
И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират. Те мислят, че са постигнали своята вътрешна мощ без да се учат.
към текста >>

Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота.
Ако искат да знаят колко е разстоянието от земята до Сириус, пак ще тръгне експедиция с бързина, по-голяма от първата и ще направят най-точни физически изчисления. И тук изчисленията им ще бъдат точни, нито с един милиметър повече или по-малко. Искат да знаят дали на еди-коя си планета има разумни същества или не. За да проверят, пак изпращат експедиция, която в най-скоро време се връща и докладва: ние видяхме и знаем! При сегашните изследвания с помощта на телескоп на астрономите се привиждаха някакви канали на Марс - едни гадаеха, че те са прокопани от разумни същества, а други твърдяха, че не са. Всички тия гадания са наистина хубави забавления... Друго едно площадно схващане е, че външните условия обуславяли живота. Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца?
към текста >>

Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си.
Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал.
към текста >>

Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба.
Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм?
към текста >>

Условията на живота ние сами ги създаваме.
Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота.
към текста >>

Това е площадно разбиране на живота.
Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото.
към текста >>

Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото.
Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят.
към текста >>

Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото.
Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото. Следователно, тя държи точна сметка за всички нарушения на законите, които регулират Цялото и възстановява нарушеното равновесие. Ето защо всеки индивид е отговорен за своите дела, все едно дали той съзнава и признава това, или не. Всички индивиди образуват един велик организъм, организма на великия, космичен Човек, когото древните мъдреци са наричали Адам Кадмон. В този космичен Човек нищо не умира, но всичко се изменя: в него има едно непрекъснато математично движение на живите величини, които го съставят. Той именно се грижи за всички същества, които образуват неговия организъм и съхранява законите на Цялото.
към текста >>

Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее.
И не е ли ясно: вземете видни музиканти, които владеят своето изкуство и образувайте оркестър - в най-скоро време те ще ви дадат най-хубаво изпълнение. И съберете хора, които нищо не разбират от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър: ще има само стържене и шум. Затова великите Учители на човечеството са обръщали такова внимание на индивидуалните души. Те, които са познавали великите закони на целокупния живот - не само както той се проявява тук, на нашата сиромашка земя, знаят, че човечеството не се оправя с площаден шум и голи приказки. Трябва всяка единица да разбере законите на частта и Цялото. Да разбере, че индивидуалния живот не е независим от живота на колективното и че, следователно, не е все едно как той проявява своя живот, който едничко може да владее. Човек представя едно велико средоточие на живот, един възел и вместо да схване своите задачи като отделно средоточие в Цялото. той напуща своя център и се проектира по измамни пътища да оправя делото. И само вдига шум! Следователно, ако ние не разбираме законите на разумния живот, които регулират Цялото, не ще можем да поправим и своя живот. А поправянето на индивидуалния живот е лично дело на всека душа- Някои очакват за в бъдеще да дойде някой да ги спаси.
към текста >>

16. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос.
към текста >>

Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят.
И колкото участваме, ние вършим грубата работа - да набавим храната, да почистим кожата на тялото, да пазим външните условия сравнително благоприятни и пр.. Всичко това може да се сравни с работата на метачите по улиците. Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ.
към текста >>

И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност.
Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали.
към текста >>

Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите.
" На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят.
към текста >>

Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите.
Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите. Тяхната работа е да зидат сградата на организмите и да обработват нужните за тая цел материали. Организмът е една машина, която има нужда от горивни материали, чиято енергия да я привежда в движение. За разлика от мъртвата машина, сградата на организма е в постоянно преустройство - старите ù градивни материали се рушат, за да бъдат заменени с нови С други думи, зидарите на тялото са осъдени вечно да строят. без да могат някой ден, отпуснали мишци за отмора, със задоволство да погледнат на своето завършено творение. Тази сизифова работа е необходима затова, защото веществото на живата плазма е от такова естество, че при своята функция то се изхабява и трябва да се сменя.
към текста >>

За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите.
Сградата на човешкото тяло е резултат от работата на тия незнайни архитекти и ако хората представляват такова разнообразие, като се почне от джуджетата и се стигне до великаните, от изродите и до венерите и аполоновците, чиято усмивка носи радостен трепет за околните, то това се дължи на комбинирането дейността на разните видове хормони, както и на влиянието на редица външни и вътрешни условия. Изобщо може да се каже, че освен храната, най-важното съдействие, що ние можем и трябва да окажем на неуморните, усърдните селения на нашето тяло, които зидайки го, зидат и нашето щастие, е чистотата. Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони.
към текста >>

17. Религията на поета – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка.
Георги Томалевски ГОДИНИТЕ С бавна, тежка стъпка крачат напред в дългия, безкраен друм годините - отломъци от вечността. Като безконечна низа друмници са наредени по извитъците на огромната спирала. Със себе си отнасят те и радостта и нашата неволя, все така запътени с бавния, вечен свой вървеж. Те идват при нас с утринта, когато златен меч разсече на изток завесите на нощта. С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други.
към текста >>

И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други.
С дните на своите пролети те ни въвеждат в радостта на живота; през жаркия ден на лятото, сред талазите на златната нива те ни показват щедрото сърце на природата; когато настъпи бледата есен, те ни шъпнат слова от вечната легенда с ръмежа на капките дъжд, а през ледените нощи на зимата те ни даряват часове на мълчание и размисъл... И пак така замълчани в сетната нощ, те се откъсват от неизброената страна на броеницата и отминават напред с бавна, тежка стъпка. Наглед безсмислено и странно шествие! Какво научаваме в тоя неспирен ход на времето? — — — — — — — — — Годините и времето са сътворени за нас що сме на земята, да можем да пресеем плевела от житото, - да отделим нашата личност от нашето Аза. Човекът ги намира тук на земята смесени в едно. И царските, тържествени часове на живота, и сивите му скучни часове, вървят един след други. На земята ние срещаме да се редуват и песните на земната мъка, и тихите мелодии на небето. След безразличния, тъп поглед на коравосърдечието, срещаме кротката усмивка на любовта. Едно след друго се редуват те тъй, както се редуват ден с нощ. Къде е реалността? Две пътеки се преплитат пред нас.
към текста >>

То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове.
В пустите почести и външния блясък познава тя своите и жертвите за нея нямат край. Към нея лесно се отива, защото тя е първата която познаваме у себе си. Другата пътека ни води към нашето Аз. Тоя път е стръмен, неудобен. Във върха някъде се крие нашето Аз. То прилича на плодното дърво, което срещу падналите капки на дъжда край неговия корен отвръща със зрели плодове. Нашето Аз се не намира лесно както нашата личност. То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост.
към текста >>

Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят.
То понякога ни гледа и през очите на другите. То е навсякъде, където го подирим, а в нас самите го намираме в часовете на дълбокото вглъбление, или в тежките моменти на мъката. Но кой от нас желае мъката и колцина дирят в нея смисъл? Животът е изтъкан и от мъка и от радост. Мъдрият улавя като опитен ловец ползата и от мъката и от радостта. Той прилича на стар плувец, що гадае и по най-малкото облаче за времето на утрешния ден... Тия, нозете на които газят по нишките на измамата, виждат в живота само насладата, що ни вещае личността, а своето Аз не знаят. Тям са нужни званията, за да зарадват ненаситното око на личността, защото не познават истинското име, с което са надарени още в първия ден... Едно с друго са преплетени и нашата личност и нашето аз. Ние вървим по някоя от тия две пътеки и понякога на кръстопътищата ги сменяме една с друга. Затова животът е изпъстрен и с радост и със скръб. Затуй се сменят като ден след нощ песните на земната мъка, крясъкът на нищетата с тихите мелодии на небето. Едните - химн на чашата личност, другите - химн на нашето Аз.
към текста >>

18. За отделните народи - Г. Томалевски Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот.
ГОД. ІІІ СОФИЯ МАРТ 1926 г. КН. 2 ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ЖИВОТ Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата. Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота.
към текста >>

Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво.
ГОД. ІІІ СОФИЯ МАРТ 1926 г. КН. 2 ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ЖИВОТ Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата. Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос.
към текста >>

Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето.
2 ФИЗИЧЕСКИ И ДУХОВЕН ЖИВОТ Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата. Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота?
към текста >>

И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота?
Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни.
към текста >>

Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота.
Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето.
към текста >>

Не е учил отказване от живота и Христос.
Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота.
към текста >>

И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота?
Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето. И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли човек да ги опита във всичката им пълнота? Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят.
към текста >>

Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения.
Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път.
към текста >>

Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота.
Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те.
към текста >>

И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят.
И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни. Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот.
към текста >>

Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път.
Онази низа от манастирски аскети и отреченици от живота - на Изток и на Запад - е само една историческа карикатурна изложба на човешките религиозни заблуждения. Тия светии са само черупки на истинските Светии, сиреч на Светещите души, които „като слънца са просветнали в Царството на Отца си" - думи на Христа - след като са изходили будно пътя от тъмната утроба на земята до сърцето на слънцето. Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр.
към текста >>

Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те.
Имало е в древността - на Изток и на Запад - има и сега школи на Живота. И ония, които са встъпвали в тях, не са били беглеци от света, както мислят ония, които живеят в съня на живота и сънуват, че живеят. Нима е беглец ученият, който влиза в лабораторията си, за да се отдаде на своите изследвания? Учени, ала от друг род и друга степен са били те и като учени са влизали в себе си, за да намерят в своите глъбини изворите на живота, да открият вътре в себе си изходната точка на своя Път - и да станат сами свой път. Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр.
към текста >>

десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно.
Да станат сами свой път, а не да следват фаталните линии на Мировата Съдба. Ония, който се глумят с мистиците, защото били „аскети", които са се отрекли от живота, ние знаем що разбират под „живот" - живота на плътта разбират те. А има физически живот и плътски живот. Физическият живот е толкова благороден, толкова божествен, колкото и духовният. Да посадиш запр. десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света.
към текста >>

Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота.
А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
към текста >>

Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот.
Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света. За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя.
към текста >>

Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе.
За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски.
към текста >>

Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?...
Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>

19. Пред прага на Вечността - Цв. Стайков Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност.
Георги Томалевски ЗА ОТДЕЛНИТЕ НАРОДИ Земята, върху която са оставени да живеят човеците, не е еднаква навсякъде. Различните места от земното кълбо имат различни условия за живот - географски и климатични. Природата не във всички кътове на земята еднакво изразява своята красота и мощ. В планините тя е една, друга в степта, друга край морето. Това не е без значение за людете, що я населяват. Ако не абсолютен, но един голям фактор за живота на човека и на група човеци има това, което съставя заобикалящата ги действителност. Не по един начин ще дадат израз на своята душа тия, що са край морето и тия, що живеят в планината. Морето и планината не ще останат незабелязани по техните лица. Плувецът има един израз, а планинският поселник - друг. Единият има ястребово око, с което чака бялото облаче на виещата буря, а другият има нещо и в гласа и в походката си, което ни спомня за урвите и дебрите на планината. Така е и с отделните народи.
към текста >>

Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят.
Той е един кабалистичен показалец за духовната мощ на целия народ и по него се прочита душата му. Както различните семейства имат по нещо свое, характерно, което им дава отлика от другите семейства, така и всеки народ има нещо свое, което го оформява като едно цяло, споено със силата на общата преживелица. Това е естествено. Това е необходимо за нашата стадия, за еволюцията, за световния план. Така постъпва и природата. Не е злото в живота там, че има отделни народи, че още не е осъществена на земята общата държава, както някои мислят. Това не би могло да бъде така скоро, защото степента на съзнанието днес у отделните народи изисква един преходен етап. Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно.
към текста >>

Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря.
Това съзнание още не може да поеме ролята на душа на един общочовешки организъм. Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа.
към текста >>

Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря.
Има нещо друго, което е потребно в наше време. То е именно това съзнание, че смисълът на съществуването на отделните народи се крие в това, че тия народи трябва да се надпреварват да показват един другиму все по-нови и по-завършени духовни ценности, във взаимната обмяна на които се прелива животът на Единия Дух. Съществуването на отделните органи у човешкото тяло има смисъл дотогава, докогато те подържат в единство целия организъм, у когото целите са по-висши и по-далечни, отколкото отделната роля на всеки уд поотделно. Народите не могат и не трябва да си приличат, както не могат да си приличат дюкяните на разните занаятчии. Обстановката у оня, що обработва дървото е друга от тая на ковача, друга от тая на златаря. Това са отделни места, у които различно се градят потребите за живота, които имат смисъл тогава, когато допълвайки се едни други се изнасят на показ на пазаря. Но така ли е днес? Народните семейства, наречени държави, особено тия, които отдавна носят високото прозвище културни, така ли разбират своята роля в общия живот? Не е ли личният егоизъм в своята най-груба форма двигател на съвременната цивилизация? Засиления темп на прогреса на съвременната наука и техника би бил едно голямо благо за нас, ако в душите ни имаше малко повече обич, ако отделната личност и народите бяха открили пътеката, що съединява нашата с мировата душа. Тогава не щеше да има поробени и поробители.
към текста >>

....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите.
Ние знаем да ценим грамадните придобивки в материалната култура, люлка на която е западния свят. Ние можем да почитаме не по-малко от всеки друг тружениците на науката, които със своите усилия искат да освободят човека от робството на непосилния труд, като му дадат в ръка оръдието, що изработва човешкия разум, но ние не ще разкрием душите си за оня хладен и материалистичен дух, що вее често оттам. Нашата душа е пробудена. Ние знаем да дирим повече прелест в снежните вършини на родните ни планини, където нашите светии са отправяли своите молитви, отколкото в парковете на шумните градове, в които са наредени истуканите на великите крале и императори. В своята.болка изтерзаните народи тука и на далечния изток, ще найдат по-скоро ответ за смисъла на човешкия живот, и тогава културата ще се премести другаде, както .се мести екватора на земята в дължината на вековете. ....................................................... Има смисъл живота и на отделната единица и на народите. Тия последните са семейства, в които поотделно се осъществява част от Великия План. Това ще трябва да разберат всички. Това ще трябва да проумее културна Европа, която не обича да хвърля поглед към нас - страните, откъдето за нея изгрява слънцето. Има много народи с хубава душа, които тихо тлеят в своята мъка, за да се разгорят в светлината на своята духовна мощ. „Културна" Европа сега ги е респектирала със своето блестящо, звънливо име.
към текста >>

20. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2.
към текста >>

Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието.
Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали. При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и духовен. Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2. Тя подлежи на еволюция. 3. Всички елементи са само тела от единната материя, достигнали различни стадии на развой. 4. Понеже еволюцията е общ природен закон, то достатъчно е да се поставим в самите условия на природата, за да възсъздадем експериментално нейните творби. 5.
към текста >>

къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел.
Това той нарича разтваряне - дисолюция (от латинския глагол salvo, което значи — развързвам, разтварям). Или пък, той търси средство да увеличи гъстотата на веществото, чрез някакъв агент и това той нарича сгъстяване, съсирване, коагулация (от coagula). Веществото за алхимика се явява в четири вида, като се почне от този, в който материята е най-гъста. Тия четири вида са: земя, който вид химиците наричат твърдо състояние; вода, който вид отговаря на течното състояние; въздух - наречен от химиците газообразно състояние и огън, който за химиците е едно състояние на енергията, а за алхимиците - слънчево състояние. Когато изгорим, напр. къс дърво, слънцето, което се съдържа в него се отделя като топлина и светлина, а земята, която дървото като жив организъм е привлякло, остава във вид на пепел. Това е един от най-добрите алхимични опити. Освен състояния, веществото има и функции, които са различни, в зависимост от количеството на слънцето и земята, които влизат в това тяло. Материята има едно състояние, в което тя прикрепва, фиксира всичко. Например, ако вземем маслиново масло и вода, ние не можем да ги съединим, а можем само да ги наслоим едно върху друго. Ако към тая смес прибавим сода или амоняк, ние ги фиксираме.
към текста >>

21. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Изпита от край до край живота на хората – и радостта им и бедите им, и черната им неволя.
Стори му се, че и той стана една от люспите по голямата снага на Змея. Люспа, която се мести от едно място на друго. И цялата му снага изходи Земру: и на главата му беше, и на седемте му глави, па и на опашката му беше. Къде ли не живя Земру в града, какво ли не работи, какво ли не изпита, къде ли не влиза – от царския дворец до тъмницата. И много видя, много научи, много му пати главата. Изпита от край до край живота на хората – и радостта им и бедите им, и черната им неволя. Видя той, че в пръстените на Змея хората не виждаха бял ден, ни мирен залък: все борби, все разпри, все раздори. Един друг се мамят, един други се насилят, един други се избиват – като че ли не са братя, и като че ли няма за всички и живот и благо. И на Земру се струваше, че хората са пленени от златния Змей с многоцветните люспи. Мръдне Змеят гъвкава снага, а люспите заблестят, заискрят се, менят ли се менят ония ми ти шарки и бои – като ги гледаш, да се не нагледаш. Замърдат и хората – едному се сторило, че люспата дето стои някой друг е по-едра, по-лъскава, сякаш чисто злато и скъпоценни камъни.
към текста >>

По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци.
И борят се, и един други се насилват, и един други се избиват. А от техните грехове се храни до насита Змеят, че туй му е храната. И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест. Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани. А Земру отхвръкна от опашката, както отхвръква камък от прашка и падна наземи, ни жив, ни мъртъв. Когато се свести и отвори очи, видя да стои до него един човек, тих и спокоен като боровете на родните гори.
към текста >>

Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят.
За друго и говореше, и не, но за Живия Огън и зъб не обелваше. А Земру всеки ден с душа очакваше. И един ден му дотегна туй очакване напусто, па кривна глава и заби из планината. „Като камък ми тежи неговото мълчание, мислеше си Земру, запрашил низ стръмната пътека. Защо ми не казва де има жив Огън? Ето, там в града, в пръстените на оня Змей се гърчат в неволя човеците, плоди се и се множи греха и пояжда живота на сума свят. Не види ли Бог, защо не прати огън и жупел да го изгори. Ох, там и аз да изгорях. А де е Живият Огън? „Който гори в него не изгаря, а просветва” – още помня думите на оня човек, който ме напъти тук. Уж да ми каже той, мъдрецът в тая планина, а той мълчи.
към текста >>

22. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
към текста >>

Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа.
към текста >>

Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво.
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят.
към текста >>

Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените.
Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала.
към текста >>

В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете.
Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела.
към текста >>

Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени.
Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота.
към текста >>

И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота.
Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.
към текста >>

Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
към текста >>

23. Нощта на изпитанието – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня.
От нийде глас се не дочува. Потънал, погледът се губи в бездънното море на лазура. Час на мир. В него искам да доловя трепет от великия Ти Размисъл. Тишина, никой не смее да прекъсне нейното тържество с шума от земни гласове... Невидима ръка облича и съблича природата в разноцветни дрехи. Невидима ръка изпъстря цъфналите чашки, невидима ръка откъсва на есен листата от дървото, невидима ръка работи в душата ми, облича ме в доспехи нови, в нова броня. Същата ръка запасва ме с меч, звъна на когото чувах в сънищата на нощите, същата разпалва замъжденото кандило с кротък плам. За где ни готвят? Защо обличат в доспехи нови душата ни? Любовта приготвя своя празник и когато секне глъчта на земната суетност, тя ще се изправи пред нас като нова невидима пролет до часа. Дотогава ще бди и ще чака окото на Вечно Будния страж в тишината и невидима ръка ще ни облича одеждите за идващото тържество. Тишина!
към текста >>

Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота.
Споменът за тия дни донася ли ти малко радост в ръмливите и мокри дни на есента. Помниш ли гората с вековното мълчание, където стволовете на грамадните елхи стояха като неподвижни великани, забравени в размисъл? Помниш ли полята, кичестите долини, през които се отива към морето! Морето помниш ли, размятало вълни с бесен рев. В твоя сън ти стряскаш ли се от воя на страшна буря, или пък литваш с плавния летеж на чайките към златната страна, що се недри далече зад бялата преграда на облаците в хоризонта. Аз пазя тоя спомен в душата си... Изгрява и захожда слънцето, поело своя път от първия ден на живота. Лети времето като отнася измамата в своята измама. Земята се превръща отново в земя, прибира в себе си това, що има земна тленност, а духът, поел по стъпките на вечността, отива към това, що няма нивга край. Изгрява слънцето и пак захожда. Настава вечер. Лежи строшено ралото, което браздеше черните пазви на земята.
към текста >>

24. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички.
Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма. Върху същия закон, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво са те. Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години? " В света живеят два вида хора – митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история. Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги изрази и предаде нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен. Той е човек благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения. Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност.
към текста >>

Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота.
Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип.
към текста >>

Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>

Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешка интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация.
към текста >>

Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош.
Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници.
към текста >>

Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани.
към текста >>

Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга.
Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
към текста >>

Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз?
към текста >>

Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
към текста >>

Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си.
Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя?
към текста >>

Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата.
Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада.
към текста >>

25. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота.
Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло. Последното е активната страна на организма. То насочва и регулира жизнените процеси в организма. Днешните биолози изследват с най-силни микроскопи строежа на протоплазмата, ядката и пр., за да хвърлят светлина върху загадката на живота. Техните усилия са похвални. Те все пак със своите изследвания допринасят нещо. Но жизнените проблеми никога няма да се разберат, ако се ограничим само с изследване протоплазмата, ядката и пр., макар и с най-силни микроскопи или по други начини, като даже не подозираме по-дълбокото естество на организма. Няма процес в организма, който да не е във връзка с някои от тези строителни сили. Че наистина тези строителни сили са във връзка с жизнените процеси в организма, една отдавна известна окултна истина, се вижда между другото и от „индукцията" на Гурвич.
към текста >>

Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл?
Но заедно с това се оказват невалидни и всички онези заключения, които те се опитват да извадят от подобно свое твърдение. ________________________________________________________________ ИЗСЛЕДВАНЕ СМИСЪЛА Според окултизма всичко е надарено със съзнание. Трябва да изучим и разумните, духовните сили, които стоят зад материалните явления и строителните сили. Както зад материалните явления стоят строителните сили, така зад последните стоят разумните, духовните сили. Да се изучи природата по смисъл, значи да се изучат разните явления във връзка с разумните сили, които стоят зад тях. Защо такова едно изучаване се нарича изучаване на живота по смисъл? Този израз не е случаен. Този израз е уместен, защото смисъла, целта на еволюцията всъщност е еволюция на съзнанието. Еволюцията на външните форми е само средство за еволюцията на съзнанието. Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши.
към текста >>

краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира.
Окултизмът изучава не само формите, но и степените на съзнанието в разните природни царства. И еволюцията според окултизма е постепенно издигане от по-нисши степени на съзнание към по-висши. Това е постепенно събуждане на спящите духовни сили на монадата. Знае се, че целесъобразността е характерно явление в организирания мир. Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е.
към текста >>

са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма!
Всички органи са нагодени за своята функция, те са в съгласие с околната среда и т.н. Напр. краката на къртицата са устроени тъкмо по начин, който е в най-пълна хармония с начина на живота ù и с условията, при които се намира. Перата, пневматичността на костите, гребена на гръдната кост и пр. по какъв съвършен начин приспособяват птиците към въздушен живот! Как листа, цветове, корени, стебло и пр. са нагодени към дадени условия на живота и нуждите на организма! Даже и най-дребният признак у кой да е организъм не е случаен, но е един целесъобразен признак, т.е. с него организмът са приспособява по-добре. Един от най-важните проблеми в биологията се състои във въпроса за извора на тази целесъобразност. Според механическото разбиране на природата тя е плод на ред механически фактори: светлина, топлина, влага, почва, естествен подбор, борба за съществуване и пр. У организма, казват те, има тенденция на случайно вариране (изменчивост) в най-различни посоки.
към текста >>

без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения?
Така става удвояване на крайниците. Защо в първия случай нямаме удвояване? Защото образуваният крайник е дееспособен и организмът не се нуждае от нов. Това е едно чудесно приспособление на организма. То е пряко приспособление, т.е. без участието на подбора, защото кога е имал организмът случай в живота си да бъде подлаган на такива опити, за да е имал случай да действува подбора в течение на много поколения? Значи тук се изключват действието на механическите фактори и при все това организмът реагира целесъобразно. Очевидно е, че тук са вътрешните фактори, които реагират. Че наистина психичното влияе върху органичните процеси се доказва и от множество други факти, напр. стигматизацията. В средните векове някои калугери са стояли дълго пред Разпятието и живо си представяли мъките на Христа. И по техните ръце, нозе и пр.
към текста >>

Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите.
Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата. Днес отношенията между човека и природата са станали механически. По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области! Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите. Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност.
към текста >>

Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот!
Днес отношенията между човека и природата са станали механически. По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области! Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите. Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност. Камъкът е мъртъв за нас, защото сега човек не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата.
към текста >>

Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа.
За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност. Камъкът е мъртъв за нас, защото сега човек не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата. Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен. Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата. Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за събуждане на творческите ù сили. Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос. ,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов. А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея.
към текста >>

Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите!
Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите! Тогаз в най-простата работа всред природата ще се внесе по-висш смисъл. Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание.
към текста >>

Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота.
И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
към текста >>

26. Пролетта на свободния – Иедидия Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Georg Nordmann I ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота.
Georg Nordmann I ПРОЛЕТ Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота. Лъчите на слънцето, багрите на росната капка и възторжените гласове на птичките имат от мъдростта на вековете, която мъдрост дирим в книгите и строгите писания. Вървях веднъж из гората, спирах се по полянките, гледах дърветата и захласнат в шепота на листята загубих една голяма книга, що носех в ръце. Душата ми се натъжи. Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши.
към текста >>

Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах.
Дълго време ходих безутешно да я търся, защото тя носеше в себе си слова на мъдрост и след като я не намерих, седнах до стъблото на един стар бук и се отдадох на своята тъга. Гората беше пуста, нямаше никой да ме утеши. Потокът, запътен отдалеко течеше бъблив надолу и неговата песен беше чужда на моята тъга. Тих лъх повяваше. шепнеха си нещо листата, но никой ми не рече дума да ме утеши в моята мъка. Седях с наведена глава до дънера на старото дърво ù, живеех сам часовете на мъката за своята книга, защото я обичах. Слънцето се издигаше високо. Неговите лъчи минаваха вече през клоните на дърветата, през трепкащите листи и падаха като малки златни дискове по меката постилка на гората. Някъде на клоните по стария бук кацна славей и запя своята утринна песен. Никога не бях чувал да пеят птичките така. Това не беше само песен.
към текста >>

И неговото безмълвно присъствие ме утешаваше в скръбта по книгата със старите, мъдрите символи... Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота, която крият вековете в тъмните си пазви!
Разбрах къде е написана мъдростта: по листата, по небето, в песните на птиците, в тайнственото шумолене на стария лес. Пролетта ме утеши! Никога не ще забравя тоя час, когато тя изпрати своите пратеници да продумат на сърцето ми. Някой мълчеше потънал в размисъл в дълбините на леса. Очите ми го не видяха, но аз усещах диханието Му. И неговото безмълвно присъствие ме утешаваше в скръбта по книгата със старите, мъдрите символи... Всяка сутрин в песните на пролетта ние можем да научим нещо от великата мъдрост на живота, която крият вековете в тъмните си пазви! ІІ ЗЛАТО (Спомени от Ачларе) Душата ми е слънце. Слънчеви приказки имам в душата си, мои братя. За вас са те – за часовете след морния ден. Златни са нивята. Злато се люлее в пладнен пек и небето с невидими ръце разлива щедро златен дъжд.
към текста >>

27. Вести Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота.
Кой създаде твоето тяло – цяла вселена, тайнствена, непостижима, криеща в себе си най-великите тайни на мирозданието? Кой написа в скрижалите на твоята святая светих върховния закон: за красотата вечно да копнееш; в осъществяване на красотата истинското щастие да намираш? Блажено усмихват се долините, блажено усмихват се планините, блажено сияят небесните простори... Душата ми чувствува великото, непостижимото. Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими!
към текста >>

„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели.
Душата ми чувствува диханието на Бога. Тя цяла е слух, тя цяла е зрение, тя цяла е изпълнена от радостни сияния. Неизмеримо пораснала, потъва тя във великата мистерия на живота. Дигат се тежки завеси... И чувам как божествен глас говори из нейните дълбини: „Както светлината изтича от слънцето, тъй и красотата изхожда из Единния и Вечния." „Тя е всепроникващото Негово сияние." „Предвечно тя пребъдваше в Бога; тя бе непроявената Негова любов, истина, правда, хармония, творческа мощ." Тя бе свещения огън на мирозданието, таящ се в недрата на всемощния Негов Дух. Когато Всевечният започна да твори, за неизменна основа на своето творение постави красотата: „Предначерта ч като върховна съдба за всичко, що Той сътвори." „Написа я като основен закон в душите и сърцата." „Всичко, що Всемогъщия създаде, бе прекрасно, защото Той 6 красота. „Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път. Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и възлюбиш.
към текста >>

28. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

" И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно обновление на живота.
ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ В Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте! " И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно обновление на живота. Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване. Силата на човека седи в постоянното обновление Величието на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване. Какво става наесен с листата и цветовете на растенията и дърветата? Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост?
към текста >>

Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване.
ВЕЧНОТО ОБНОВЯВАНЕ В Писанието е казано: „Постоянно се обновявайте! " И действително, човек трябва да се стреми към вътрешно опресняване, към вътрешно обновление на живота. Красотата на живота седи в постоянното опресняване, в постоянното освежаване. Силата на човека седи в постоянното обновление Величието на природата седи в непрекъснатите смени, в постоянното подмладяване. Какво става наесен с листата и цветовете на растенията и дърветата? Какво става напролет с цялото растително царство? Всичко не говори ли за обнова, за нов живот и за младост? Де е краят на тия процеси?
към текста >>

И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека.
- Условията за живот в цялата природа щяха да бъдат много неблагоприятни. Този външен закон на природата може да се отнесе и към вътрешния живот на човека. В процеса на обновяването, обаче, човек може да се развива и при най-неблагоприятни условия. И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте! " Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте! И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение.
към текста >>

Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота.
И тъй, Писанието казва: „Постоянно се обновявайте! " Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте! И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите! Изсичат се днес дърветата в горите, вследствие на което между хората и разумната природа има постоянна борба. Ние сечем, но и тя сече.
към текста >>

Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение.
И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите! Изсичат се днес дърветата в горите, вследствие на което между хората и разумната природа има постоянна борба. Ние сечем, но и тя сече. В това отношение, когато разумността дойде в света, ние трябва да бъдем крайно внимателни към всичко, което ни заобикаля. Видиш ли какъв да е човек, или какво и да е животно или растение, не питай, какво е неговото положение, но проучи, какво е неговото предназначение и служба, която те извършват в дадения случай.
към текста >>

При процеса на обновяването човек требва да гледа на положителната страна на живота, а не на отрицателната.
Изсичат се днес дърветата в горите, вследствие на което между хората и разумната природа има постоянна борба. Ние сечем, но и тя сече. В това отношение, когато разумността дойде в света, ние трябва да бъдем крайно внимателни към всичко, което ни заобикаля. Видиш ли какъв да е човек, или какво и да е животно или растение, не питай, какво е неговото положение, но проучи, какво е неговото предназначение и служба, която те извършват в дадения случай. Когато човек не е верен на своя идеал, той не се обновява. При процеса на обновяването човек требва да гледа на положителната страна на живота, а не на отрицателната. „Постоянно се обновявайте"! Обновявайте вашите мисли, обновявайте вашите чувства! Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото.
към текста >>

И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича.
Това обнадеждва и повдига човека. ,.Постоянно се обновявайте"! Ще кажете: как ще стане това? - Чрез закона на Любовта. В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта. И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича. Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души. За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата. Каква е тяхната съдба, всички знаете: напролет се развиват, есен окапват, през зимата съвсем ги няма. За всинца ни е необходима една постоянна вътрешна обнова.
към текста >>

Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат.
" Когато говорим за обновяването, разбираме, че други взимат участие в нашето обновяване. Какво се изисква от нас? - Да не препятствуваме на висшите същества, които работят върху нас. Когато майката и бащата искат да облекат детето си в красиви дрехи, те ще постигнат каквото искат, стига то да не им препятствува. Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях. Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат. Казвам: не бързайте, имайте търпение! Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване.
към текста >>

В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи.
Когато майката и бащата искат да облекат детето си в красиви дрехи, те ще постигнат каквото искат, стига то да не им препятствува. Понякога детето се сърди, не иска да облече дрехите си, не ги харесва, не е доволно от тях. Така и съвременните хора не са доволни от живота, който имат. Казвам: не бързайте, имайте търпение! Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>

Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си.
Ще дойде новият живот, който очаквате и за който мислите. В живота има две състояния: едното е животът на нашето ограничено съзнание, в което ние работим; другото е животът на безграничното съзнание, в което Бог работи. Тези две съзнания са в постоянно съприкосновение. Най-важният въпрос за човека седи в вътрешното обновяване. Чрез този процес той ще намали тежестта, която изпитва върху себе си, вследствие чрезмерните желания, които живеят в него. Станеш ли сутрин, благодари за живота, който ти е даден и започни работата си с най-малкия капитал, който имаш в себе си. Той ще донесе един малък придатък, ще внесе нещо ново, нещо свежо, което ще даде тласък към възвишения, светъл идеал - вечното обновяване!
към текста >>

29. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В тях ще намерите смисъла на живота".
Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма.
към текста >>

Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота.
Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях. С такива погрешни схващания, с такова неразбиране на по-дълбоките закони, ние сами затваряме за нас възможността да влезем в общение с по-възвишените сили, които ни заобикалят. Ето защо, когато отидем всред природата със съзнание, че формата, видимото е само външно изявление на разумните сили, които работят в нейната лаборатория, тогаз вече има благоприятни условия за влизане в контакт с тях. И тогаз ще почерпим много от нея! Когато с такова съзнание отидем при цветята, дърветата и пр., ние ще влезем в контакт с разумните сили, които работят в тях и това ще ни повдигне Същият закон има приложение не само по отношение на растенията, но и по отношение на слънчевите лъчи и всички други области на живота. Ако искаш да се свържеш с по-дълбоките, духовни сили на слънчевата светлина, трябва да имаш в съзнанието си, че те са изявление на разумни сили. И тогаз ти си в благоприятни условия да се свържеш с последните, да почерпиш от слънчевата светлина нещо, което инак не би получил. Също така, ако мислиш, че храненето е чисто механичен процес, ако мислиш, че храната е само нещо материално, само с физико-химични сили, ти по-малко ще получиш от нея, няма да влезеш в контакт с по-дълбоките ù сили. За влизане в по-интимен контакт с вътрешния живот на природата има и друг фактор. Тук е в сила и следният закон: За да се свържеш с известни духовни сили в природата, трябва да се издигнем в своето съзнание до това поле, в което те действуват.
към текста >>

Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл.
Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано.
към текста >>

Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите.
Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано. Трябва да се влее в него духовен елемент, живот.
към текста >>

Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво.
Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано. Трябва да се влее в него духовен елемент, живот. Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр.
към текста >>

Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света.
Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек.
към текста >>

Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите!
В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него".
към текста >>

Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разслабване, Когато се научим да виждаме Красивото във всички същества, тогаз човешкото съзнание ще почне да работи в едно по-високо поле и ще има условия за нова култура.
към текста >>

30. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи.
към текста >>

Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син.
към текста >>

в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота.
Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син. Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието. Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание. Придобием ли тия неща, чрез тях ще пресъздадем необработената почва в себе си.
към текста >>

- Когато имате живота и знанието.
Не, много нещо е дал баща ти, но трябва да работиш! - Ама обществото не ми е дало нищо. - Не, и обществото ти е дало много нещо, но трябва да работиш! Хората често казват: нищо не можем да направим в света. - Всичко може да направите. Кога? - Когато имате живота и знанието. Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може. В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него.
към текста >>

Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота!
- Всичко може да направите. Кога? - Когато имате живота и знанието. Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може. В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата.
към текста >>

Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво?
В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога.
към текста >>

То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата.
Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят?
към текста >>

Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво.
Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова?
към текста >>

Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят?
То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога. Ако наистина Бог ни е родил, защо сме хилави и защо умираме? Всички страдания, всички криви разбирания се дължат на детинските схващания на хората за живота, които често запитват: защо Бог създаде така свят? Питам: когато аз си поръчам тесни обуща и кракът ми се нарани, Бог ли е виновен затова? Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята.
към текста >>

Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение".
Обаче, господарят им не ги послушал. Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение". Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата? - Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони.
към текста >>

Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота.
- Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение". Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата? - Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите.
към текста >>

И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота.
Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение". Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата? - Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах.
към текста >>

Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта!
- Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже. По-добре е да поработиш малко, да ти излязат пришки на ръцете, отколкото да жадуваш. Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум.
към текста >>

Вярвайте в всичко положително в живота!
Купи ново въже за кофата! Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота! Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум. Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята?
към текста >>

Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа.
Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието. В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа. Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път.
към текста >>

- Това са великите възможности, които се крият в живота.
- Най-важното за човека е да придобие безсмъртието. В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа. Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път. Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония! Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане.
към текста >>

Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си.
В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път. Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония! Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай.
към текста >>

- Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно.
Някой казва: аз не искам да бъда слуга. Но господар искаш да бъдеш? Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и слуга; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека.
към текста >>

Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати.
Но господар искаш да бъдеш? Щом искаш да бъдеш господар, ще бъдеш и слуга; щом искаш да бъдеш богат, ще бъдеш и сиромах. Богатството влече след себе си сиромашията, и сиромашията влече след себе си богатството. Защо става така? - Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях.
към текста >>

Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях.
Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е. всички заложби, вложени в душата на човека. Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият. Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се обичат, а когато се обичат, не си препятствуват.
към текста >>

Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота.
Първото нещо: за да работиш в света, трябва да обичаш някого. Същият закон съществува и в природата. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот? Между слънцето и нашия организъм има връзка; между Бога и нашата душа има връзка; между Божествения Дух и нашия ум има също така връзка, взаимност. Няма ли тази връзка, ние не можем да се развиваме. Някой се обезсърчил, отчаял, разгневил, не намира смисъл в живота. Има една магия, чрез която той може да излезе от това отрицателно състояние. Как? - Ще накарам да минат пред него десет красиви моми. Ще мине първата, той ще се замисли. След десет минути ще мине втората. Той ще я погледне, ще се усмихне, ще се зарадва.
към текста >>

Някой казва: как може да се развива живота?
Значи, един ден Бог ще примири всички противоречия, и всички хора на небето и на земята ще славят Господа. Тогава всички хора ще станат братя и сестри по новия начин. Казвате: после какво ще правим? - Художници ще станете. Ако всички проповедници, учители, учени хора, управници станат художници, свят ще се оправи. Някой казва: как може да се развива живота? - По двата начина, по които се развива житното зърно: или като се посее житното зърно в земята, или като се тури между воденичните камъни. Който иска да намери Истината, трябва да се подчини на всички условия, трябва да се изпита. Ако искаш да те посадят в земята, след време ще поникнеш, ще започнеш да се развиваш и ще научиш много работи. Ако пък искаш да те поставят между воденичните камъни, ще станеш бял, ще те турят в чували, домакинята ще те поразтърси малко, ще те постави в нощвите, ще ти сипе вода, ще те помачка малко, докато най-после втасаш. Кой е по добър начин от двата?
към текста >>

Всичко в живота има смисъл.
Имайте надежда, че може да постигнете велики работи в света. Някои казват, че светът ще се свърши. Не, Божественият свят никога не се свършва. Животът е вечен. Нещата се видоизменят, но не се свършват, нито се губят. Всичко в живота има смисъл. Всяко приятно чувство, всяка светла мисъл, всяко добро разположение на духа струва повече от милиони. Ти излизаш да наблюдаваш изгрева на слънцето, радваш се на картините в природата, радваш се на птичките, на растенията, на изворите. Никой милиардер-богаташ не може да има такова състояние. Той трябва да изгуби богатството си, за да изживее тия красиви чувства и мисли. Какво се подразбира под думите „изгубване на богатството"?
към текста >>

Щом сваля чувала от гърба и на втория и двамата вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота.
- Няма да можете. Той ще ви каже: остави ме, не мога да мисля като тебе. Защо? - Тежък чувал имам на гърба си. След това свалям чувала от гърба на първия и го турям на гърба на втория. Сега и той вече не може да мисли като по-рано. Щом сваля чувала от гърба и на втория и двамата вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота. И тъй, две неща са потребни за хората: знание и живот, които трябва да се придобият. Истинската Първична Причина на живота изисква не само да имаме знания, но и да участвуваме в радостите на живота. И тогава ще имаме Любов, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
към текста >>

Истинската Първична Причина на живота изисква не само да имаме знания, но и да участвуваме в радостите на живота.
- Тежък чувал имам на гърба си. След това свалям чувала от гърба на първия и го турям на гърба на втория. Сега и той вече не може да мисли като по-рано. Щом сваля чувала от гърба и на втория и двамата вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота. И тъй, две неща са потребни за хората: знание и живот, които трябва да се придобият. Истинската Първична Причина на живота изисква не само да имаме знания, но и да участвуваме в радостите на живота. И тогава ще имаме Любов, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
към текста >>

И тогава ще имаме Любов, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
След това свалям чувала от гърба на първия и го турям на гърба на втория. Сега и той вече не може да мисли като по-рано. Щом сваля чувала от гърба и на втория и двамата вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота. И тъй, две неща са потребни за хората: знание и живот, които трябва да се придобият. Истинската Първична Причина на живота изисква не само да имаме знания, но и да участвуваме в радостите на живота. И тогава ще имаме Любов, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
към текста >>

31. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА [1] В хармония с великата действителност, която ни заобикаля. „Ако работим за пари, ние сме слуги, а ако работим от любов, тогаз сме синове на Бога. Тогаз съзнаваме нашето синовно отношение км Бога". „Всеки човек, който задържа за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота. Това, което си произвел, не е заради тебе; ще го дадеш някому". Учителят. Сноп слънчеви лъчи са проникнали през листата и са позлатили твоето лице. Какво са те? Какво ти говорят те? Те ти говорят велики работи, понеже идат от много далеч и ти носят приветствия от тези същества, които са ги изпратили.
към текста >>

" Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да делим, да късаме живота.
Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството. Когато човек работи даром, от любов, тогаз той не е ли в хармония с тая велика действителност, която ни заобикаля? С други думи, ние сме в хармония с нея само при новото разбиране на труда. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте". Някой може да каже: ,,Да, за духовната работа това може да е вярно, но дали то може да се отнесе и за физическата работа? " Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да делим, да късаме живота. А животът е един, и нямаме право да го делим. Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото".
към текста >>

При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена опитност от живота; чрез своя опитност ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин.
Той по рано не е познавал и другите. Сега ще почне да ги познава. По-рано не е познавал и някои от природните закони. Сега ще ги познае опитно. Те ще станат живи истини в него. При новото разбиране на труда, животът на човека става интензивен, защото той ще има сгъстена опитност от живота; чрез своя опитност ще се добере до известни дълбоки закони в природата, до които не би могъл да дойде по друг начин. Той сам ще стане извор. Всъщност, всеки човек има един извор в себе си, но при новото разбиране на труда, на този извор ще се даде път И това е много естествено. Контактът с един висш живот внася непрекъсната обнова в него: всеки ден извират у него нови идеи, нови мисли, нови хоризонти, нови условия и възможности за растеж му се разкриват. Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила.
към текста >>

Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел.
Интензивен живот почва да кипи в него. И всички тези идеи, които ще пълнят душата му, ще му дават радост и сила. Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея. Този въпрос има и трета страна. Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони.
към текста >>

Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота.
Този извор ще блика постоянно. Това е вечното обновяване. Този, който работи при новото разбиране на труда, влиза в закона на вечното обновяване. Всяка сутрин, всеки ден, всяка вечер ще ти носи нови откровения, ще ти открива отвътре нови тайни на човешката душа и на живота, които досега не си знаел. Всъщност будно съзнание, интензивен живот има само този, в който всеки ден му носи една нова мисъл, една нова светлина, един нов подтик, едно ново чувство, които по-рано не е имал. Само когато всеки ден чувствуваме новото, само тогаз сме в контакт с вълната на живота. Инак тя е минала покрай нас, но ние сме били пасивни спрямо нея. Този въпрос има и трета страна. Природата дава своите блага само на тези, които работят в хармония с нейните закони. Между човека и всички явления в космоса има връзка. Има взаимодействие между човека и околната природа.
към текста >>

Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за това течение на живота, който иде отгоре, той остарява преждевременно, а онзи, който работи при новото разбиране на труда, от любов, той се подмладява.
Но той направил това от любов, а не срещу заплащане. И когато целият живот се проникне от този дух, няма ли животът да бъде плен с по- голяма светлина и радост? Но този въпрос има и друга страна. Чрез новото разбиране на труда човек е проявител на един висш живот; последният ще проникне и до неговото физическо тяло и ще го укрепи. Тогаз ще дойде едно повдигане на физическите сили, едно подмладяване; болестите ще изчезнат. Този, който мисли само за себе си, понеже се заключва и се затваря за това течение на живота, който иде отгоре, той остарява преждевременно, а онзи, който работи при новото разбиране на труда, от любов, той се подмладява. Дето слънцето прониква, там всички вредни условия изчезват и се внасят най-добрите условия. Също така, когато човек е проводник на по-високи духовни сили, те ще трансформират неговите душевни енергии и недъзите му ще изчезнат. Това е един добър начин за трансформиране на недъзите. Но новото разбиране на труда има и друг резултат: когато правиш някому нещо от любов, ти му принасяш не само продуктите от труда си, но и нещо ценно от душата си, и това го повдига. Външни и вътрешни връзки.
към текста >>

Един клон, като е свързан с дървото, той е вече свързан и с всички други клони на дървото.
Ето защо, необходимо е ново разбиране на труда, за да излезем от тази пустиня. Единение, вътрешна връзка има между хората само при новото разбиране на труда; последното е необходимо, за да се превърне един механичен конгломерат в едно хармонично цяло. Когато няколко души вършат заедно известна работа и ако я работят механично, въз основа само на материалните отношения помежду им, без участието на душата, тогаз тези връзки са временни. След свършването на общата им дейност, те могат да нямат общи връзки. Но когато вършат нещо при новото разбиране на труда, тогаз се образуват онези вътрешни трайни връзки. Един клон, като е свързан с дървото, той е вече свързан и с всички други клони на дървото. „Като си свързан със слънцето чрез един лъч, казва Учителят, посредством този лъч ти се свързваш с всички други лъчи, които излизат от слънцето". Затова, като си свързан с Първата Причина, с това вече се свързваш с всички души. имаш вече вътрешна връзка с тях. Както при примра с клона и с лъча, за да имаш вътрешни истински връзки с коя и да е душа, ти требва непременно да си свързан с Великото, с Първата Причина. Ето защо, отношенията ни към другите ще бъдат правилни, когато станат правилни отношенията ни към Великото, Разумното.
към текста >>

32. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си!
Какво да се каже за вашето животинско мъжество, за всичките ваши западни учреждения, за вашите величия? Защо да се хващат всичките тези, щом като вие не можете да примирите Истината с това общество, щом като у вас няма мъжество да се преустрои това общество тъй, че Истината да го изпълни със себе си? Защо е всичкото това самохвалство? Само това общество е велико, което е основано, което жив вее по законите на великата Истина. Ако вашето общество не е Съгласно с Истината, направете, щото то да бъде съгласно и колкото по-скоро, толкоз по-добре. Когато в човка се прояви Духът, той ще намери мъжество да повярва в Истината, ще намери мъжество да я въплъти в живота Си! Светът се нуждае от такива хора, от такова мъжество... Нека вашият ум бъде изпълнен с велики мисли, високи идеали. Нека тези идеали бъдат пред вас денонощно и вие ще извършите велика работа. И не казвайте, че човек е нечист, че не е красив; - Не, казвайте си, че вие, в своята същност, сте чисти, че сте красиви. Хората са хипнотизирани от мисълта, че те са нищожество, че те са обречени на живот, изпълнен със страх, след който иде смърт. Но това е заблуждение.
към текста >>

На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво.
За тебе няма ни раждане, ни смърт, ни болести, ни страдания. За какво плачеш? Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите.
към текста >>

Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена.
Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника.
към текста >>

Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение.
Ето действителността. Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас.
към текста >>

Но при всички случаи дървото било дърво.
Защо хората виждат друго? На край пътя нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво. Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите. Представете си, че в стаята играе дете, а на масата стои кесия със злато; дохожда разбойник и отнася златото, но детето и не подозира за кражбата. Няма разбойник в неговата душа и то не вижда разбойника. Само това виждаме ние вън в света, което е вътре у нас. Не казвайте, че светът е изпълнен със зло и с грях и плачете, че можете още да виждате зло и грях.
към текста >>

33. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст.
ВЕСТИ През миналата седмица, г-жа Агнеса Хофман, сестра от духовното братство в Холандия, посети Билото Братство - обществото на г-н Дънов в София, с мисия да направи връзка между братството в Холандия и това тук, или както тя самата заяви: „Аз дойдох да видя Учителя - П. Дънов, щом научих, че Той е в България". Такива братства има навсякъде по света. Всички, които дават преднина на Божественото в себе си и прилагат Христовото учение в живота си, са братя и сестри, или са ученици на една школа, на едно братство, носители на една идея Между тях не съществува никаква граница, никакво различие в народност, религия, нито в обществено положение, пол и възраст. Г-жа Агнеса Хофман е от католическата либерална църква, но това не ù пречи да се нарече ученичка на г н Дънов и сестра на всички ученици от Бялото Братство в България. В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед.
към текста >>

Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах.
Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада. Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината? Как ще се върна назад?
към текста >>

Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си.
След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада. Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама! Къде е светлината? Как ще се върна назад? Вървя по-нататък.
към текста >>

Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат!
Тогава ще мога вече да се върна при Баща си назад. – Луцифер, ти пак ще отидеш при Отца? – Да, дете, не виждаш ли светлината около мене и болката, която тя ми причинява? Аз скърбя за Отца си- Можеш ли да ми помогнеш? Аз ще бъда свободен, само след като светлината влезе в сърцата на хората, след като се проникнат от любов помежду си – Да, Луцифер, и аз искам да работя. Аз ще бъда с тебе до края на света, аз искам да взема участие в тази борба; и никога в живота си няма да те забравя, мой брат! – Иди, дете, и бъди благословена във вечността за твоето обещание!... Вратата се затвори. – Луцифер, де си ти? Боже, Господи мой, де е моят брат Луцифер? – В края на гората.
към текста >>

Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото?
към текста >>

34. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

(Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото".
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло.
към текста >>

Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване".
Б. Боев НОВОТО СЪЗНАНИЕ. ЗАКОН НА ЦЯЛОТО И ЗАКОН НА ЧАСТИТЕ. (Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот".
към текста >>

е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло.
(Продължение от 6-7 кн.) Единният живот „В живота на Цялото е животът на частите, и животът на частите е живот на Цялото". „Щом употребиш силите за своето лично благо, ти си направил едно престъпление, ти си се отделил от кръга. Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър?
към текста >>

Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот".
Но ако ти отделиш каквото и да е клонче от цялото дърво, този клон е осъден на изсъхване". Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър?
към текста >>

Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво.
Учителят Има вътрешна и външна връзка между всички клетки на един организъм или между всички негови органи В биологията това е изразено чрез закона на корелацията. Всяка клетка на корена напр. е в свръзка и зависимост с най-далечните клетки в клончетата, листата и пр.. Клетките на корена съдействуват за живота на цялото растение, но от друга страна и техният живот е зависим от живота на цялото, от живота на стъблото, клончетата, листата, цветовете и пр.. Върху корена се отразява благосъстоянието или повредата на всяка друга част от растителното тяло. Също такава връзка вътрешна и външна съществува между всички същества. Учителят казва: „Всички същества са клончета на едно и също дърво - дървото на целокупния живот". Разните същества според степента на развитието си и според функцията, която изпълняват, са на разни места на това дърво. И наистина, едни и същи закони не виждаме ли да се изразяват в разните области по разни начини, но в основата си те са едни и същи явления, проектирани в разни полета. Например, седемтях основни тона в музиката, не виждаме ли да са аналогични със седемтях основни цветове на слънчевия спектър? Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия?
към текста >>

Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства.
Нали имаме в музиката октави? Обаче същата периодичност не виждаме ли и в слънчевия спектър? И там нямаме ли и други октави по-долу от червения цвят и по-горе от моравия? Но същата периодичност не виждаме ли и при химическите елементи? Значи, животът е един, но се проектира в разни области и по разни начини. Ако наредим обертоновете на един и същи тон според броя на трептенията им на съответни разстояния един от друг, ще получим такова разстояние между тях, което отговаря на разстоянието на разните планети от слънцето: Меркурий, Венера, Земя и пр.. Разстоянията на планетите от слънцето са изразени и в други области на живота: във формите на растителното и животинско царства. Цялото живее и се изразява непрекъснато във всяка своя част. Ето защо можем да кажем, че човешкият организъм е проекция на Цялото. Целият всемир с всичките свои части е изразен в строежа на човешкия организъм. Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина.
към текста >>

Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него; инак той изсъхва, изражда се, понеже не може да ги приеме в себе си.
Цялото с всички свои сили работи във всяка своя част. Ето защо онзи, който мисли, че живее изолирано, който иска да живее изолирано, за себе си, отделно от Цялото, е в противоречие с тая велика Истина. Понеже цялото работи във всяка своя част, то можем да кажем, че всяка част е проекция на Цялото. През всички същества протича един живот, животът на Бога. Всяка монада е проекция на Бога, на Първичната Причина, но една особена проекция. Клонът, заловен за дървото, се развива правилно, понеже всички сокове на дървото протичат през него; инак той изсъхва, изражда се, понеже не може да ги приеме в себе си. Когато човек живее в закона на Цялото, се развива правилно и това води към разрешението на всички въпроси. Всяко друго разрешение на въпросите е частично, непълно. При някои отрицателни състояния, напр. завист, гордост и пр., понеже противопоставяш себе си на другите същества, приличаш на клонче, което се е откъснало от Цялото. Тогаз ти живееш в закона на частите, а не в закона на Цялото.
към текста >>

И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото?
Защо след всяко нарушение на Любовта иде израждане? Защото тогаз човек се откъсва от Цялото и това дава своите последствия. Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото.
към текста >>

Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото.
Защото тогаз човек се откъсва от Цялото и това дава своите последствия. Всяко състояние, чрез което схващаме нещата разединено, т.е. в противоречие с Единния Живот, води към израждане. Това важи както за индивидуалния живот, така и за цяло общество, народ, раса или култура. И наистина, какво може да направи клончето, откъснато от дървото? Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин.
към текста >>

Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин.
Любовта към всички същества показва, че клонът е заловен за дървото. Учителят казва: „Пръстът, като се откъсне от тялото, изгубва достойнство, съзнание и значение". В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù.
към текста >>

Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото.
В същото положение е човек, който изгуби пред вид Цялото. Всеки, който се грижи само за своите лични работи, той никога няма да разреши правилно нещата както пръстът, ако би поискал сам да разреши въпросите за благоприятните си условия. Частта има достойнство и съзнание, доколкото е свързана с Цялото. Но живеенето живота на Цялото не може да стане по механически начин. Какво значи да живееш в закона на Цялото? Първото чувство, първата мисъл ще бъде в тебе за Първичната Причина, за Бога и тогаз се свързваш с целокупния живот, със съзнанието на всички същества, тогаз ти живееш живота на Цялото. Човек, който работи за себе си, живее в закона на частите, той не може да развие своите сили. А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и той ще развие своите сили. както ръката, която като работи за целия организъм, се развива, защото последният я подкрепя и издига значението и достойнствата ù. Защо, когато действуваш с любов, успяваш? Защото тогаз Цялото, Първичната Причина действува чрез теб.
към текста >>

Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот.
Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина.
към текста >>

Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта.
„Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството. И тогаз в слънчевия лъч, в цветята, в тревите, в дърветата, във всички същества ще виждаш израз на Цялото. И тогаз ще се образуват реални връзки с Цялото и струи от сили ще протекат в тебе и ще те преобразят Ти ще навлезеш в един нов живот (всеобемлящата любов) и всичко ще видиш вече в една нова светлина. Тогаз във всяка една форма ще видиш израза на Цялото, и ще обичаш Цялото във всяка една форма. Тогаз човек излиза от подземията на светлина и свобода, влиза в живота на радостта. Еволюция на съзнанието „Грехът е дошъл, когато човек е поискал нещо лично за себе си". Учителят Човек е влязъл в дисхармония с целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, е изгубил съзнанието за единство. Разните степени и видове съзнание могат да се класифицират от разни гледища; напр. от едно гледище те се разпределят на подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. А от гледището на широчината на съзнанието, те се разпределят така: групово, индивидуално и космическо.
към текста >>

35. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека.
Тука всеобщо се признава, че всяко нещо има своя резон за развитие и че за всяко нещо си има и свои хора, които да бъдат негови изразители. Кому каквото му се нрави, може да си избере и да го последва свободно. Една добра плесница са книгите на този голям днешен учен - Едгар Даже, за всички тези „квази учени" било в България, било по целия свят! Една светла искра в историята на духовното развитие са книгите на Даже; те са обосновано системно нещо по най-жизнените въпроси днес. С тези три книги на Даже се запълва една голяма нужда на духовно-историческата и научна криза на нашето време. С тях се отива много напред за подновяване на целия фундамент на живота и на духовните устои на човека. Цялото това дело е една нова, отваряща неизмеримо голяма дълбочина метафизика на развитието на човека. Urwueltq Sage und Menschheit, това е първата книга на Даже - Първичният свет, Преданието (Мита) и Човечеството или това е една природно-историческа метафизическа студия. 4 издание, 379 стр. 1927 г. подвър. с платно 11,5 марки.
към текста >>

- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
202 стр. 1927 год. 6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието.
към текста >>

- Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете.
209 стр. 1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания. СЪДРЖАНИЕ: Увод: Символ, алегория, мисловна картина - символичното в науката - Природна история и мир. - Учение за развитието - Органическата целесъобразност - Идеята за първичното зараждане - Идеята за усъвършенствуването и дървото на развитието - Индивидът като символ - Ентелехията на вида - Типът и първичната форма - Формата и родството - Смъртта и появата на типовете. Природата и учението за човека: Природата и изкуството - Мирт за животното - Човекът като първична форма - Смъртта като символ на учението за човека. - Демонологията на развитието на формата - Демонологията на човешката природа - Природният закон и животът на човека - Астрологическият символ - Първичното изкуство и първичната наука. В първата работа, авторът започна своето природно изследване на мита и как се отразява този последния в природното изследване. Но трябваше да се покаже още, как са били свързани митичното с хода на самото предание в тъмното предисторично минало. Новата работа иска да уясни, че митичното само за себе си и като преживяване на природата трябва да бъде схванато независимо от условията на времето.
към текста >>

Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота.
Днешното реалистично учение за развитието не е вече задоволително за модерното мислене, затова трябва да се замести с едно учение за вътрешното значение на формите. Така в чудесна архитектура се съединява една мощна световна картина, би могло да се каже, световна картина на днешния искрено търсещ и изследващ човек, който слага една единна връзка между рационалното и интуитивното природно схващане. Даже сам пише: „Може да се мисли и да се пише за човешкия живот; не за един абстрактен човек, който, като такъв. никак и не съществува, но както е всъщност и както е в моето представление - естествено - историческите обекти вървят тясно свързани ръка за ръка с митичните възгледи. Моят поглед лежи в непосредственото отражение на вътрешния и външен живот, напълно освободен от абстрактни понятия и можещ да се изнесе само в живуща картина". Тези три книги [1] се взаимно допълват, но и всяка сама за себе си представя много цялостен и завършен принос към новата насока на мислене за пресъздаване на живота. Те съставляват толкова по-голям интерес тъкмо затова, защото са писани от човек, който седи на ръководещо място в позитивната наука днес и който се явява като революционер за нея. Е. К. Берлин, декември 28 г. ------------------------------------------------ [1] Книгите могат да се доставят чрез окуртната книжарница „Jnveha” в Берлин: Okkulte Buchhandlung, „Jnveha”, Berlin –W 62 – Kleistrasse 6.
към текста >>

36. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е.
Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза.
към текста >>

Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота.
Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”.
към текста >>

Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е.
Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота.
към текста >>

Божественият живот подразбира смисъла на живота.
Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"?
към текста >>

Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот.
неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува.
към текста >>

Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание.
Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт.
към текста >>

Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира.
„Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота.
към текста >>

Значи, Адам беше изпъден от живота.
Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали.
към текста >>

Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота.
Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба?
към текста >>

" Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали.
Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън.
към текста >>

Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота.
" Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе.
към текста >>

Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън.
" Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба.
към текста >>

Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат.
Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват.
към текста >>

" По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни.
Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене!
към текста >>

Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят.
Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов. В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"!
към текста >>

Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии.
В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"!
към текста >>

37. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце!
Лицето му отблясваше свещена радост. – О, ученици мои - проговори тихо той, - вие жадувате да чуете в моите слова великата воля на Вселюбящия, да почувствувате в тях неизмеримата Му любов... О, братя мои, разтворете душите и сърцата си! Вслушайте се! - Чрез всичко наоколо говори сам Той, сам Вселюбящият говори! В нас е Той и около нас, навред! В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете.
към текста >>

Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият.
– О, ученици мои - проговори тихо той, - вие жадувате да чуете в моите слова великата воля на Вселюбящия, да почувствувате в тях неизмеримата Му любов... О, братя мои, разтворете душите и сърцата си! Вслушайте се! - Чрез всичко наоколо говори сам Той, сам Вселюбящият говори! В нас е Той и около нас, навред! В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните небеса; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце! Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете. Свещен трепет да преизпълни душите ни!
към текста >>

На дървото на живота доузрява дивият плод на неизброими хилядолетия... Превеликият майстор завършва своето дело.
Радвайте се, защото мирът е пред вратата на вашите души. Защото мирът иде на земята!... Велики времена се приближават. В милиони души и сърца разцъфтява дивното утро на мир! Велика пролет на нов живот ни облъхва със своето дихание! На дървото на живота доузрява дивият плод на неизброими хилядолетия... Превеликият майстор завършва своето дело. Човекът на мира иде на земята! Човекът на Любовта, на Правдата, на Истината! Богоподобният син Божий се ражда в душите и сърцата. В неувяхваща дивна красота ще се облече Земята. И нов ден на Божието творение ще настане!
към текста >>

38. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, това са разумните отношения между всички живи същества.
ЗАВЕТЪТ Има истини в света, които преживяват времето си и когато и да се кажат тези истини, те запазват своята цена и значение. Те са валидни за всякога - за всички времена и народи. Няма по-велик акт в света от този, да се направи договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, това са разумните отношения между всички живи същества. Думата "разумност" може да се разгледа в най-широк смисъл. В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля.
към текста >>

Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа.
Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога. Това не е временен акт, от който нищо не остава, но този договор е вечен, непреривен процес, който се извършва всеки момент между Великия принцип на живота и човешката душа. Този акт се извършва навсякъде в природата. Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели?
към текста >>

Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява.
Всеки ден тя прави своя договор с растенията и с всички разумни същества, като им казва: "Посадете своите семена, зародишите на своите възвишени и благородни мисли и чувства в моите необятни простори и очаквайте след време техните добри плодове! " Всеки договор, направен между двама обикновени хора на земята, мяза на сапунен мехур. Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен. В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се съди. Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа.
към текста >>

В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се съди.
Колкото може да живее сапуненият мехур, толкова ще се реализират и техните обещания. Колко договори, направени между държавите от най стари времена и досега, са оцелели? - Нито един. Обаче, договорът, който може да се направи между Великото Начало на живота и човешката душа, всякога оцелява. Човек може да издържа дотогава, докато има в себе си висок идеал, на който всякога да остава верен. В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се съди. Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа. И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови. Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора.
към текста >>

Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота.
Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа. И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови. Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора. Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата.
към текста >>

Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества.
И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови. Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора. Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото?
към текста >>

Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях.
И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново! Има стара любов, има и нова любов; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина. Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане.
към текста >>

Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота.
Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога.
към текста >>

Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота.
Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре. Старият живот, старият човек мяза на пресъхнала река; новият живот, младият човек мяза на река, която приижда, която носи великите блага на живота. Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога. Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената Любов, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
към текста >>

39. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.?
Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят. За онзи, който се свързва с тези по-дълбоки сили на природата, последната му се явява в съвсем друг вид. Тя за нето е жива в пълния смисъл на думата! Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа.
към текста >>

Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме любов към Бога, ще имаме любов и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества.
Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр. плодовете са свързани с онзи висш свят, дето работят разумните сили на природата. И ако ние живеем с новото съзнание, ако съзнанието ни е издигнато до това високо поле, в което работят тези разумни сили, тогаз ние чрез тези плодове ще се свържем с тези сили. Тогаз храненето ще престане да е за нас механически акт, но един акт за свързване с висшите сили. един духовен акт, който съдействува за нашето всестранно повдигане, както физично, така и духовно. Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме любов към Бога, ще имаме любов и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества. Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е? Да се върне човек към Цялото.
към текста >>

Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота.
Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане. И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него. Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите. Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото. И затова човек, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината. И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото. Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта, греха, страданията и робството. Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота.
към текста >>

Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота.
Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото. И затова човек, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината. И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото. Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта, греха, страданията и робството. Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота. Единството не е нещо отвлечено, но то е факт. Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика Реалност. И така, когато работим по новия начин, ние живеем в Истината, ние сме свободни. Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''. ,,Ако живееш лош живот, има други същества в ада, на които даваш сила; те ще растат и ти ще се свържеш с тях.
към текста >>

Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот.
И така, когато работим по новия начин, ние живеем в Истината, ние сме свободни. Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''. ,,Ако живееш лош живот, има други същества в ада, на които даваш сила; те ще растат и ти ще се свържеш с тях. Ако извършиш най-малкото добро, хиляди същества могат да извършат големи добрини". Учителят Човек се мами, като мисли, че живее изолиран живот. Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот. Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка. Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот.
към текста >>

40. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас.
И наистина човешкото съзнание днес е доста потънало в материята. Обаче днес то се подготвя да работи в едно по-високо поле; то вече се подготвя за разработване на една по-дълбока наука, - живата наука: това е стремежът на житното зърно към светлината. към слънцето; това е онзи стрък, който пуща житното зърно нагоре над земята. Заплетената досега в материята човешка душа ще расте към светлината, към слънцето. Разработването на живата наука е израз на новия период, в който влиза съзнанието в своето развитие. Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас. Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено. Има една граница, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното. И затова спира там, дето почва животът. Живата наука започва там, дето спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва с самия живот и разширява живота в нас.
към текста >>

Тя е жива, понеже ни свързва с самия живот и разширява живота в нас.
Механическата наука е мъртва, понеже тя изучава само формите и не прониква до съдържанието и смисъла на нещата; не ни поставя в пряк контакт с живота, който е около нас и не разширява живота в нас. Това, което може да се научи от механическата наука, е ограничено. Има една граница, която тя не може да прекрачи, защото се занимава само с външното. И затова спира там, дето почва животът. Живата наука започва там, дето спира механическата наука. Тя е жива, понеже ни свързва с самия живот и разширява живота в нас. Механическата наука изучава само подвързията на книгата: описва кожата, с която тя е подвързана, нейния произход и пр. А живата наука изучава съдържанието на книгата, мислите, вложени в нея. Чрез живата наука ние влизаме във вътрешната лаборатория на природата. Механическата наука схваща напр. светлината като трептение на етерни частици, като нещо механическо.
към текста >>

Значи в това отношение тя има грамадно приложение във всички области на живота.
Гореказаното обаче не ще рече, че трябва да се занимаваме с механическата наука. Онзи, който борави с живата наука, трябва да има знанието на механическата наука. Всъщност, всичко, което последната изучава, ще послужи само като суров материал за живата наука. Живата наука е положителна. Тя дава всички методи, как да се справим с мъчнотиите, които срещаме по пътя си. Значи в това отношение тя има грамадно приложение във всички области на живота. Трябва да знаем, че има два вида приложение в свята. Има едно мъчно приложение; когато не знаеш, как да извършиш приложението Тогаз се мъчиш, правиш един опит, втори опит, трети и пр. А пък щом знаеш, няма да се мъчиш. И в единия, и в другия случай ще сполучиш. Само че в единия случай целият ти живот ще отиде, за да приложиш едно нещо.
към текста >>

Във всички области на живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа.
Ако пък, когато вървиш по пътя на тази жива наука, ще ти отворят по-скоро. И двата метода са потребни. Но единият съкратява пътя и усилията ни. Живата наука съдържа методи за реализиране на това, към което се стремим. Тя има практическо приложение, като почнем от материалния живот и свършим с духовния; тя има приложение, както в най-дребните наглед сфери на материалния живот, така и в най-възвишените области на духовния живот. Във всички области на живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа. И този метод не е намерен чрез налучкване, но изхожда от дълбокото познание на действителността. Живата наука ще ни посочи методи за запазването на здравето, как да се справим с нашата нервна система, как можем да я преобразим, как да си създадем един нов характер. Всички тези неща са възможни чрез живата наука, понеже тя изучава връзката между физическото и духовното. Трябва да се знае, че методите ù са най-точните, понеже са плод на опита и може да се проверят пак чрез опит. Например биенето на сърцето се изучава в свръзка с живота на земята, на слънчевата система и на целия космос.
към текста >>

Например биенето на сърцето се изучава в свръзка с живота на земята, на слънчевата система и на целия космос.
Във всички области на живота тя ще ни посочи най-правия метод за работа. И този метод не е намерен чрез налучкване, но изхожда от дълбокото познание на действителността. Живата наука ще ни посочи методи за запазването на здравето, как да се справим с нашата нервна система, как можем да я преобразим, как да си създадем един нов характер. Всички тези неща са възможни чрез живата наука, понеже тя изучава връзката между физическото и духовното. Трябва да се знае, че методите ù са най-точните, понеже са плод на опита и може да се проверят пак чрез опит. Например биенето на сърцето се изучава в свръзка с живота на земята, на слънчевата система и на целия космос. То е свързано с известни духовни сили. Химическите елементи се изучават не отделно, но в свръзка с живота на целия космос. Опитно може да се докаже напр. връзката между слънцето и златото, Меркурий и живака и пр. Опитно може да се покаже, как промените в тези небесни тела могат да се констатират в тези метали.
към текста >>

Химическите елементи се изучават не отделно, но в свръзка с живота на целия космос.
Живата наука ще ни посочи методи за запазването на здравето, как да се справим с нашата нервна система, как можем да я преобразим, как да си създадем един нов характер. Всички тези неща са възможни чрез живата наука, понеже тя изучава връзката между физическото и духовното. Трябва да се знае, че методите ù са най-точните, понеже са плод на опита и може да се проверят пак чрез опит. Например биенето на сърцето се изучава в свръзка с живота на земята, на слънчевата система и на целия космос. То е свързано с известни духовни сили. Химическите елементи се изучават не отделно, но в свръзка с живота на целия космос. Опитно може да се докаже напр. връзката между слънцето и златото, Меркурий и живака и пр. Опитно може да се покаже, как промените в тези небесни тела могат да се констатират в тези метали. Живата наука може да ни даде методи, как да трансформираме нашит отрицателни сили и състояния. Поливай дървото, и то ще даде плод.
към текста >>

Поливай дървото, и то ще даде плод.
Химическите елементи се изучават не отделно, но в свръзка с живота на целия космос. Опитно може да се докаже напр. връзката между слънцето и златото, Меркурий и живака и пр. Опитно може да се покаже, как промените в тези небесни тела могат да се констатират в тези метали. Живата наука може да ни даде методи, как да трансформираме нашит отрицателни сили и състояния. Поливай дървото, и то ще даде плод. Ори нивата и я засей, и тя ще даде нещо. Само човек, който има непреодолимо желание да се учи, може да се добере до храма на тази жива наука. Само когато пристъпим към природата с разбиране, тя се отваря. Инак тя няма да си губи времето по тебе и ще те остави да се залъгваш с външните форми.
към текста >>

41. ВЕСТИ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Неизброими са цветовете, що разтварят коронки на тайнственото дърво на Духа, изпълнящо времена и пространства; Но най-непостижим от всички е цветецът на душата.
А. Т. В ШЕСТИЯ ДЕН (Легенда) Неизброими са чудесата на Божието творчество; Но най-великото чудо, що Вселюбящият сътвори, е душата. Неизброими са цветовете, що разтварят коронки на тайнственото дърво на Духа, изпълнящо времена и пространства; Но най-непостижим от всички е цветецът на душата. Когато в шестия ден Създателят привърши творението си, измери го с всепроникващ поглед и видя, че всичко бе прекрасно. И възрадва се Той и каза: – Да създадем душата, за да населява световете и да се радва на моето творение. Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни. Да бъде тя – в разцвета си на съвършенство – образ Наш и подобие Наше. Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата.
към текста >>

Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота.
Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни. Да бъде тя – в разцвета си на съвършенство – образ Наш и подобие Наше. Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата. Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници. Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието. Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота. Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости. Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота! Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане. Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да възлюби и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни.
към текста >>

42. Духовните нужди на новото време – В. Вл. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Пустоверие на незрели умове е схващането, че образът на дърводелеца от Назарет принадлежи на религиозната митология.
Той, когото ние наричаме най-великият от всички любящи, е бил не веднъж провестяван от мнозина свои братя, ала ни един от тх не достигна върховната сила на неговата любов! Мнозина дойдоха след него и мнозина още ще дойдат, които наистина ще могат да се зоват „Любящи". Но въпреки всичката сила на тяхната любов, никой преди него, никой след него не ще може да се сравни с Великия Любящ — макар че тук аз говоря за ония негови братя, които са едно по дух с него. Същото онова, което се е проявявало във всеки едного от тях, е било и в него, ала то можа да се прояви във всичката си пълнота. А и онова, що ще има да се прояви в грядущите времена, ще бъде все същото, само че ще се изрази в нова форма!... Пустоверие на незрели умове е схващането, че образът на дърводелеца от Назарет принадлежи на религиозната митология. Всъщност оня, когото потомството познава само по един образ, чиито черти се обрисуваха тепърва, стотици години след земното му съществуване, е изглеждал — не ще и дума — по-иначе, отколкото като факироподобен чудотворец, какъвто сториха от него в едно време когато върлуваха суеверията на изтока и запада. . . Който действително желае да открие дирята на Истината по това, трябва да отхвърли наслойките на ония поколения, които бяха жадни за чудо от оня образ, който от ранно детинство му е бил натрапен, като образ, който не бива да се пипне дори. Чак тогава ще го погледне светло в очи окото на великия Учител и той ще види лицето на един Ч о в е к , който — едно с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — донесе като човек човеку на земята „благата вест" от онова царство на първичния Дух, което той наричаше „Царство Божие". . .
към текста >>

Кога говоря тук за други — както и зарад самия себе си — като за негови „братя", то всеки, който мисли, че с тия думи искам да река, че ние другите бихме желали да приличаме на оня чужд за земята, баснословен образ, който биде свързан с името на дърводелеца от Назарет в по-късно време, кога се мъчеха да го турят наравно с „Логоса" — би погрешно претълкувал моите думи.
Всъщност оня, когото потомството познава само по един образ, чиито черти се обрисуваха тепърва, стотици години след земното му съществуване, е изглеждал — не ще и дума — по-иначе, отколкото като факироподобен чудотворец, какъвто сториха от него в едно време когато върлуваха суеверията на изтока и запада. . . Който действително желае да открие дирята на Истината по това, трябва да отхвърли наслойките на ония поколения, които бяха жадни за чудо от оня образ, който от ранно детинство му е бил натрапен, като образ, който не бива да се пипне дори. Чак тогава ще го погледне светло в очи окото на великия Учител и той ще види лицето на един Ч о в е к , който — едно с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — донесе като човек човеку на земята „благата вест" от онова царство на първичния Дух, което той наричаше „Царство Божие". . . Кога говоря тук за други — както и зарад самия себе си — като за негови „братя", то всеки, който мисли, че с тия думи искам да река, че ние другите бихме желали да приличаме на оня чужд за земята, баснословен образ, който биде свързан с името на дърводелеца от Назарет в по-късно време, кога се мъчеха да го турят наравно с „Логоса" — би погрешно претълкувал моите думи. Далеч от нас подобна глупост! Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите небеса, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини ! Що чудно тогава, че той напокон се превърна в мит за тях ! Вижте, приятели, аз знам много добре за кого говоря, кога наричам най-великият от всички Любящи възвишен „брат". Ни един от нас, колкото и високо да го е издигнал Духа, не ще изпадне в заблудата, че той — Вещателят — е самото „С л о в о" — първичното — и тъй мислим ние: престъпно кощунство е да се вярва за оня най-велик от всички любящи, че той е изпаднал в такава заблуда.
към текста >>

Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта.
Така че всъщност неговото вещание достига до вас чрез нашит думи! Ако вие виждате в нас човеци, макар че трябва да се изявим като негови „братя", то знайте, че и той като нас, беше истински човек, комуто нищо човешко не остана чуждо, неизживяно ! Нищо човешко не му се стори тъй долно, че да го не почувествува в самия себе си, като своя преживелица, свой опит! Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея. Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта. . . Който се надява да намери вътре в себе си „Великия любещ — защото той наистина е тъй близо до всички земни люде, че лесно може да се намери — той трябва преди всичко да се откаже от онуй пустоверие, което е направило от най-чистия човек, що нявга е бил на земята някакъв „Бог", който трябвало да се пренесе в примирителна жертва на своя Бог-Баща, жадуващ мъзда — една човешка - пречовешка измислица! Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
към текста >>

Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
Той не би бил оня що беше, да не бе намерило простор да бъде изпитано у него всичко човешко в цялата му пълнота! Па и наистина не му б- дадена власт да се отърве от своята човещина, дори и да би поискал да се отърси от нея. Ала туй, че в края на краищата той остана победител, оставя тъкмо неговото величие, тъй както и всеки, който иска да го следва, става „избран" само кога започне да сматря като „нищо" земната суета, от която нивга не ще може съвсем да се отърси докле живее на тази земя и научи как да се освободи от „първородния грях", за да се издигне до светлината на освобождението, изгорил сам себе си в огъня на онази любов, която образува върховното чудо в живота на Учителя, с когото той може да стане едно само в любовта. . . Който се надява да намери вътре в себе си „Великия любещ — защото той наистина е тъй близо до всички земни люде, че лесно може да се намери — той трябва преди всичко да се откаже от онуй пустоверие, което е направило от най-чистия човек, що нявга е бил на земята някакъв „Бог", който трябвало да се пренесе в примирителна жертва на своя Бог-Баща, жадуващ мъзда — една човешка - пречовешка измислица! Само тогава ще може той да приеме в себе си великият Учител: мъдрият дърводелец от Назарет.
към текста >>

43. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа.
Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и един момент ще дойде, в който ти ще ме познаеш. Кабир рече: „О Праведний, Бог е диханието на всичко, което диша". * * * Напразно е да питаме праведния към коя каста се числи. Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога. Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите. * * * Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя. Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено върху ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото. — Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен. И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен.
към текста >>

Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота.
Там скритите хоругви се развяват от вятъра. Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот." Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и светлина. Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост. В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни. Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар. Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя. И кой би могъл да каже, какъв е припевът на песента ù? Където сянката на клоните е най-гъста, там тя има своето гнездо. И идва в него тя нощем, а в утрото отлита; не я разбирам аз. Не може никой да ми каже, коя е тая птичка, що пее в моята душа.
към текста >>

44. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И така, аз сега се радвам много, когато намерих смисъла на вашето движение и вашето разбиране на живота.
* Японският вестник „Zunrui Aizen Sinbun" помества статии в няколко броя под ред, в които излага учението на Учителя. Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo". Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него. Има толкоз много движения религиозни и други в нашето време и твърде много от тях са безсмислени. И така, аз сега се радвам много, когато намерих смисъла на вашето движение и вашето разбиране на живота. Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар толкоз просто изказани, съдържат най-дълбоките мисли, които човек е изговорил в наше време". * Конференция по училищна хигиена в Лондон от 15 до 18 юни т.г. Тая конференция се е занимала специално с въпроса за възпитанието и обучението на недоразвитите деца. Участвували са видни педагози и лекари. Въпросите били разгледани от окултно гледище.
към текста >>

Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота.
Въпросите били разгледани от окултно гледище. Конференцията била открита с реч от г-жа Д-р Ита Вегман, управителка на Терапевтическата Клиника в Арлесхайм (Швейцария) и редакторката на списанието по окултна медицина "Natura." По-важни реферати са дали следните: Д-р по мед. Евгений Колиско: „Принципите на медицинската педагогика в светлината на окултизма", „Характери типове на изостанали назад в развитието си деца" Д-р Карл Шуберт, „Детето, което се нуждае от телесно и душевно лекуване". Фридрих Гойтер: „Третирането на волята и ума при лечебното възпитание", Вернер Пах: „Социалната и икономичната страна на лечебното възпитание." В есперантското списание „Jnter ni" (Между нас), което за-стъпва идеите на мира и братството и ратува за вътрешната идея на Есперанто, са отпечатани в № 4 и 5, год. 1929, мисли от Учителя - под заглавие „Афоризми"; в № 6 - статия - Сегашното положение на човечеството - също от Учителя. Професията и продължителността на живота В списанието „Forschritte der Medezin" професор Винклер разглежда влиянието, що упражнява професията върху продължителността на живота. Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст. При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване. Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него. Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо.
към текста >>

Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства.
Според изследванията му на най-дълъг живот се радват земеделците и ония, що се занимават с умствена работа - преди всичко философите, математиците, ораторите и хората на изкуството. Дипломатите също достигат напреднала възраст. При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване. Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него. Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо. Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците. Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите. Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола.
към текста >>

Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите.
Дипломатите също достигат напреднала възраст. При едностранчивата телесна работа отрано се явяват признаци на остаряване. Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него. Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо. Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците. Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите. Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола. Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота.
към текста >>

Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците.
Мозъкът, който в края на краищата владее над всички органи, остава именно недоразвит и затова по-рано отпада и изгубва творческата си сила, отколкото у умствените работници, които си служат повече с него. Туй ранно остаряване на мозъка предизвиква преждевременно остаряване и на тялото изобщо. Но за сравнително кратката продължителност на живота на работниците играят роля и други фактори като усилена дейност на органите, па и ред други външни обстоятелства. Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците. Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите. Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола. Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде?
към текста >>

Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота.
Измежду хората на академичните професии най-кратък живота имат лекарите. Многото работно време, голямата отговорност, често нарушаваното им спокойствие може би са причина за тяхната ранна смърт. Измежду занаятчиите на най-дълъг живот се радват дърводелците. Средно место заемат хлебарите, месопродавците, шивачите и обущарите. Не тъй здрав е занаятът на каменоделците, рудничарите, бояджиите, вапсарите , а най-кратък живот имат производителите на бира, питиепродавците, файтонджиите, служащите по локали и хотели, защото са най-изложени на опасностите от алкохола. Изобщо може да се каже, че професионалната дейност в известни определени граници продължава живота. В по-напреднала възраст обаче, тя трябва да се ограничи, па дори и съвсем да се преустанови. Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде. Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината.
към текста >>

Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати.
Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”. Такъв човек трябва да се ръководи от една силна ръка.
към текста >>

Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат.
Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване. Зовем всички, които смятат, че ЖИТНО ЗЪРНО разнася в обществото светлина на едно духовно схващане, което може да обнови живота - да се погрижат за неговото по обширно разпространение, като запишат поне още по един абонат. Молим всички не платили абонати да побързат с внасяне на абонамента си. Продължава се подписката за пета годишнина на сп. „ЖИТНО ЗЪРНО". Годишен абонамент 80 лева. Адрес на сп.
към текста >>

45. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното.
към текста >>

И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа.
към текста >>

Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
към текста >>

При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата.
към текста >>

Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота.
И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни.
към текста >>

И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили!
към текста >>

Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото?
До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така?
към текста >>

Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него.
И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие?
към текста >>

Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие?
Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога! Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса.
към текста >>

Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света!
Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога! Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса. ЖИВОТ В ЦЯЛОТО „При любовта ти съществуваш в Цялото.
към текста >>

Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога!
Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога! Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса. ЖИВОТ В ЦЯЛОТО „При любовта ти съществуваш в Цялото. Там дето има живот в Цялото, не може да има престъпление. Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото." „Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите".
към текста >>

Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие.
Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие? Защото те са влезли вече в Единния Живот, те живеят вече живота на Цялото, те чувствуват, преживяват свещеното единство на света! Те съзнават, че живеят във всички и че всички живеят в тях! Те виждат във всички живота на Цялото, на Бога! Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса. ЖИВОТ В ЦЯЛОТО „При любовта ти съществуваш в Цялото. Там дето има живот в Цялото, не може да има престъпление. Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото." „Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите". Учителят Един клон като е заловен за цялото дърво, получава сокове, сили от него и напредва, но ако се откъсне, изсъхва, изражда се, защото не може да се ползува от енергиите на Цялото.
към текста >>

Учителят Един клон като е заловен за цялото дърво, получава сокове, сили от него и напредва, но ако се откъсне, изсъхва, изражда се, защото не може да се ползува от енергиите на Цялото.
Когато човек влезе в живота на Цялото, когато съзнае, преживее Единния Живот, ще се измени коренно неговото отношение към околните, коренно ще се изменят неговите постъпки, мотивите за действие. У него ще се роди съзнанието, което ще характеризира новата раса. ЖИВОТ В ЦЯЛОТО „При любовта ти съществуваш в Цялото. Там дето има живот в Цялото, не може да има престъпление. Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото." „Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите". Учителят Един клон като е заловен за цялото дърво, получава сокове, сили от него и напредва, но ако се откъсне, изсъхва, изражда се, защото не може да се ползува от енергиите на Цялото. Първото представлява живот в закона на Цялото, а второто — живот в закона на частите. Това Цяло можем да го наречем, както си искаме: - Първична Причина, Разумното, Бог. Човек може да се развива правилно само когато живее в закона на Цялото. Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му. Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр.
към текста >>

Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му.
Следователно борбата произтича от факта, че ние не сме органи на Цялото." „Ако ти съставляваш орган в Цялото, ти си спасен, но ако не си такъв орган, започва борба между тебе и другите". Учителят Един клон като е заловен за цялото дърво, получава сокове, сили от него и напредва, но ако се откъсне, изсъхва, изражда се, защото не може да се ползува от енергиите на Цялото. Първото представлява живот в закона на Цялото, а второто — живот в закона на частите. Това Цяло можем да го наречем, както си искаме: - Първична Причина, Разумното, Бог. Човек може да се развива правилно само когато живее в закона на Цялото. Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му. Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр. не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него.
към текста >>

не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото.
Първото представлява живот в закона на Цялото, а второто — живот в закона на частите. Това Цяло можем да го наречем, както си искаме: - Първична Причина, Разумното, Бог. Човек може да се развива правилно само когато живее в закона на Цялото. Тогаз всички дарби, таланти, способности, заложби у него ще се развият, той ще влезе в живота на творчеството, понеже енергиите на Цялото ще протекат през него и ще поливат цветята в градината на душата му. Ето защо никога поетът, музикантът, художникът, ученият и пр. не могат да творят неща с истинска ценност, ако не преживеят Единния живот, ако не влязат в живота на Цялото. Тогаз те ще знаят да отворят в себе си извора на идеи, на творчество. Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот.
към текста >>

Тогаз човек влиза в живота на радостта.
Това е тайната за разцъфтяване на талантите. Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото.
към текста >>

Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота.
Когато човек влезе в Единния живот, когато чувствува единството на всички същества, тогаз той ще се радва, когато гледа мушичката, тревицага, цветето и пр., понеже в тях ще вижда да тече онзи Единният, Разумният живот, който живее в него. Такива преживявания организират духовното му тяло. А само когато духовното му тяло е организирано, той може да има интензивен вътрешен живот. Докогато човек си остава с обикновените мисли, чувства и желания, той работи с по-нисшите членове на своята природа, но духовното му тяло работи и се организира, само когато преживява Единството, любовта. Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот?
към текста >>

Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото.
Тогаз човек влиза в живота на радостта. Радостта, произтича от живота в Цялото, понеже Цялото е хармония, красота. Винаги личният живот е живот на тревоги, безпокойствия, ограничения, а животът в Цялото дава свобода, безгранични възможности, освобождение от ограниченията на личния живот. Тогаз се влиза в океана на безграничното. Но това не ще каже, че човек тогаз ще изгуби своето самосъзнание. Той ще го запази, но същевременно ще живее живота на цялото. Тогаз можем да се запитаме; „Каква е разликата между стария и новия живот? ” Старият живот е в закона на личния живот, личната любов, а новият живот е живот в цялото, живот за Бога. Преживяването на свещеното единство води към всеобемляющата любов. УСЛОВИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ „Животът има нужда от коренна обнова". „Трябва да се дадат добри условия, но трябва да дойдат и вътрешните възможности".
към текста >>

Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите.
Това са заложбите, дарбите, силите, които тя крие в себе си. Тя може да се сравни със семка, поставена в почвата. Вътре в тази семка се крият силите, свойствата на бъдещето голямо растение. И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото.
към текста >>

Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота.
Тя може да се сравни със семка, поставена в почвата. Вътре в тази семка се крият силите, свойствата на бъдещето голямо растение. И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда.
към текста >>

При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер.
Вътре в тази семка се крият силите, свойствата на бъдещето голямо растение. И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр.
към текста >>

И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото.
Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр. характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото. Днешният живот е уреден в прямо противоречие с този велик закон на живот в цялото. И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот. И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството.
към текста >>

Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта.
Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път. Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по пътя, по който вървим, ще жънем все несполуки. Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение.
към текста >>

Днес има нужда от ново разбиране на живота".
Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания.
към текста >>

За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания.
Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота.
към текста >>

Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание.
Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него.
към текста >>

Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота.
Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода?
към текста >>

Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота.
За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление.
към текста >>

Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа.
Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа. Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
към текста >>

Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа. Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
към текста >>

46. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви.
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината! Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот.
към текста >>

Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате!
Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството.
към текста >>

Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта.
към текста >>

Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата.
Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие.
към текста >>

„Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота.
„Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои.
към текста >>

От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото.
Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали.
към текста >>

Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си.
„Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството.
към текста >>

Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство.
към текста >>

Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто.
„Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним. Нашият стремеж е да се пробуди божественото съзнание. Затова е необходимо да се освободим от всички безполезни мисли. Не трябва да вярваме, че сме големи, а да се чувствуваме и да бъдем като малки деца. Силен е само онзи, който е винаги готов да дава каквото може и е в състояние да услужва.
към текста >>

47. ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА.
А. Т. I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. (Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-свята чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй святи са те. Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота! А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца. Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън!
към текста >>

Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота!
А. Т. I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. (Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-свята чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй святи са те. Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота! А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца. Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая.
към текста >>

Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота!
Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота! А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри небеса и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца. Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества. Той е великото свещено слънце на слънцата, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие. Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа.
към текста >>

Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота.
Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества. Той е великото свещено слънце на слънцата, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие. Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа. Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен порив. Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор!
към текста >>

Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа.
Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества. Той е великото свещено слънце на слънцата, от което изтичат всички творчески сили на безбрежното и вечно битие. Той е, що прави да тупти великото сърце на всемирния живот, да разцъфтяват всички красоти и чудеса, да зреят всички вълшебни плодове на дървото на живота. Той е свещеният извор на живота в тайното светилище на всяка душа. Той е, що дава живот на всяка светла мисъл, на всяко прекрасно чувство, на всеки възвишен порив. Той е, що възпламенява душите за творчество и подвиг. Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост.
към текста >>

Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота.
Неговото име е свещена Любов, свещена Мъдрост, свещена Красота! Помнете, о ученици мои, няма по-голямо съкровище за вас ни на земята, ни на небето от тоя вълшебен извор! Бдете над него и благославяйте Превеликия и Вселюбящия за безмерната Негова милост. Бдете над свещения огън на вашите души. Да пламти, да расте и да се разгаря непрестанно - това да бъде за вас върховния закон и върховната ви грижа. Защото в това е най-великата мъдрост и най-великото благо в живота. Свещенодействие да бъде вашият живот пред олтара на тоя свещен огън! Да няма жертва от блага, деяния и подвиг, която вие да не бихте поднесли с най-щедра ръка на всеопожаряващите му пламъци. Защото само жертвувайки нисшия живот, ще придобиете висшия. Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа!
към текста >>

Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота.
Защото само в тоя жертвен огън ще изгори всяка ваша немощ, всеки недъг, всяко несъвършенство и всяка грозота. Защото в него е вашата най-могъща сила; в него е светлината и красотата на вашата душа! В него е вашето растене и разцъфтяване, вашето блаженство, вашето приобщаване с вечния живот на Единия! Бдете над свещения огън на вашите души, о братя и помнете, че богоизбрани жреци сте вие пред жертвеника на тоя свещен огън, в светлия храм на вашите души - жреци на Пресветия и Вселюбящия! II ВИСШАТА КРАСОТА. Знайте, ученици мои, една е висшата цел на живота, на всички прераждания, на всички усилия и страдания: Да постигнем и дадем форма и израз на висшата красота. А що е висшата красота, о братя? Тя е изобилният и възвишеният живот. Три лица и три имена има тоя живот: Любов, Истина, Хармония. Във висшата красота е свещената любов, свещената истина, свещената хармония. А най-висшата красота е сам Той, о братя мои, - най-висшата любов и истина, най-пълната хармония!
към текста >>

48. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Седир ЕДИН НЕПОЗНАТ Имах щастието в продължение на един дълъг период да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство.
Седир ЕДИН НЕПОЗНАТ Имах щастието в продължение на един дълъг период да виждам живота на един човек, който без видимо усилие осъществяваше евангелското съвършенство. Едно смело предприятие е да се описва една тъй рядка и тъй сложна личност. Разбира се, това ще бъде извън силите ми. Обаче надявам се, че нашето желание да постигнем духовната красота, ми налага една пълна откровеност и ще запълни празнините и несръчностите на моя разказ. Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име.
към текста >>

Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
към текста >>

" Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията.
Той поставяше братската любов преди всичко, преди молитвата и даже преди врага! Той казваше: „Милосърдието е, което запалва истинската вяра и което ни научава да се молим; молитва без милосърдие е лесна, а вярата без милосърдие не е вяра ! " Той особено много осъждаше гордостта и егоизма, или по-точно не ги осъждаше, а ги сочеше като най-големи препятствия за нашия напредък. „Небето пренебрегва гордите", казваше той. Ако не отидете при бедните, при малките, как ангелите ще дойдат при вас? " Трябва да се храни Любов към всички форми на живота, към хората, към животните, към растенията. Трябва да проявите милосърдие, когато направите открития и изобретения; и тях трябва да разпространявате безплатно, понеже даром сте ги получили. На второ място подир добрите дела и вътрешната дисциплина тоя велик практик на мистицизма поставяше молитвата. „Трябва непрестанно да се молите, и да благодарите. Може да се молите безразлично де, безразлично кога, тъй като Бог никога не е далеч от нас, а ние сме, които се държим далеч от Него... Достатъчно е да потърсите от дълбочината на сърцето си, без учени формули, понеже ако подирите навсякъде в милионите светове и слънца, разсеяни от ръката на Отца, никъде не ще намерите нещо по-хубаво от „Отче наш". Обаче, за да достигне вашата молитва до Небето, трябва да бъдете съвсем малки.
към текста >>

* * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота.
Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко. Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене?
към текста >>

„Съдете за дървото по неговите плодове!
В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря.
към текста >>

Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието.
При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята.
към текста >>

49. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум.
Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него.
към текста >>

И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти.
И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия.
към текста >>

Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си.
Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение.
към текста >>

Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят.
Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно.
към текста >>

Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво.
Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена.
към текста >>

Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно.
Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
към текста >>

В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло.
От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти.
към текста >>

В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност.
към текста >>

Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
към текста >>

Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни.
Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне.
към текста >>

Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота.
Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
към текста >>

Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът.
Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота.
към текста >>

И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай.
И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата.
към текста >>

И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота.
Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото.
към текста >>

В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата.
И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение. Такава философия на нашето време представлява християнско-окултният мироглед, който е осветлявал пътя на човечеството в миналото, ще го осветява и за в бъдеще.
към текста >>

50. СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека.
Ив. Изворски ДУМИ НА ПРОРОКА Когато Той се яви между нас и начена да говори за любовта, която е Бог, словото му беше музика, за която жадуваха сърцата ни и светлина, която диреха умовете ни. Затова всички ние, които обичахме светлината и музиката, тръгнахме след Него. Планината беше окичена със своите пролетни украшения, когато Той ни заведе при седемте свещени езера и захвана да говори за великите добродетели, които се раждат от любовта, която е Бог, и за красивия живот на онези, които носят тези добродетели. Един от нас Го запита: „Какво нещо е доброто, което ражда любовта? Как може да се познае то и как да прави човек добро"? Той погледна слънцето и бистрите води на езерата и каза: „Каквото е плода за плодното дърво, такова е доброто за живота на човека. Както се познават качествата и благата на плодовете от онези, на които служат за храна, така и доброто се познава от тези, на които е направено. А който иска да се научи, как да прави съвършеното добро, нека да гледа, как правят това светлината на слънцето и водите на изворите". Една утрин всеки от нас се пробуди с копнежите си да види слънцето, което непреривно твори блага за всички същества, които живеят на земята и всеки от нас отиваше с радостта си да го посрещне. И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти?
към текста >>

Младата жена се приближи при Него и като се обля в сълзи, извика: „Учителю, моят живот е вече обезсмислен, защото смъртта грабна детето ми, в което виждах всичката радост, светлината, красивото в живота и щастието.
И когато слънцето изгрее, пророкът, който ни водеше, каза: „Има ли нещо, което да помрачи блясъка на слънцето и то да престане вече да свети? Или какво може да опетни светлината на слънцето, че да остане на нея петно и да не може да се очисти? Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли. Като водите на океана е голяма радостта в сърцата им и нищо не може да я размъти." Веднъж при нас дойде една млада жена, чийто живот беше разбит от скръб и в отчаянието си тя не искаше вече да живее: единственото й дете беше грабнато от смъртта. Никой от нас не можеше да я утеши, но всички й посочихме Този, който познаваше скърбите и страданията на хората и който ни утешава, когато сме в скръб. Младата жена се приближи при Него и като се обля в сълзи, извика: „Учителю, моят живот е вече обезсмислен, защото смъртта грабна детето ми, в което виждах всичката радост, светлината, красивото в живота и щастието. Какво ми остава сега да правя? " „Сега трябва да се научиш да възлюбиш всички същества, на които Бог е дал живот и които също като тебе дирят щастието. Любовта ти тогава ще бъде толкова голяма, че и смъртта ще победиш и нищо вече не ще е в състояние да ти причини скръб." Така рече този, който познава любовта, която е Бог. Младата жена наведе глава и се замисли.
към текста >>

51. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето.
Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток. Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава. Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето. Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност.
към текста >>

Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето.
С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност. Заповедта: „Почитай съботата", съдържа велика мъдрост... „Шест дни работи, а в седмия си почини и посвети го на Вечния, на Бога". Кажи: „Искам да чувствам духът на онова великолепно небесно тяло, което е извор на великия живот на земята. Искам просветление и озарение на моите духовни чувства, за да мога да позная най-могъщото откровение на Божествения и вечния закон в слънцето. Искам да получа сила от всичките форми на природата, от цвят, и дърво, и животно, които както самия мен са сгрети за живот от лъчите на слънцето. Искам да ми се открие и да позная реалността на тези духовни закони все по-ясно и по-хубаво." Тая е молитвата по отношение на слънцето на съвременния човек, който иска да се моли в дух и истина.
към текста >>

52. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тъй че, когато се разглежда въпроса за смисъла на живота, тази трябва да бъде изходната ни база, а сега хората искат да намерят, какъв е сам по себе си смисълът на човека.
ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА ПРИРОДАТА Космосът в своята целокупност представлява един жив организъм – а всички същества са само удове[1] на този велик божествен организъм. И човек представлява точно определена част или уд в този организъм и като такъв, той има свой смисъл, предназначение и функция. – Вън от това съотношение, вън от този организъм той, както и всяка друга част, няма смисъл. Тъй че, когато се разглежда въпроса за смисъла на живота, тази трябва да бъде изходната ни база, а сега хората искат да намерят, какъв е сам по себе си смисълът на човека. Сам по себе си, откъснат от цялото, човек няма никакъв смисъл, нито пък може да съществува. Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото. И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са клетки от него. Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота. Затова сега трябва да дойдат добрите и умните хора, които разбират великия закон на единството в множеството, които да оправят света.
към текста >>

Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото.
ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА ПРИРОДАТА Космосът в своята целокупност представлява един жив организъм – а всички същества са само удове[1] на този велик божествен организъм. И човек представлява точно определена част или уд в този организъм и като такъв, той има свой смисъл, предназначение и функция. – Вън от това съотношение, вън от този организъм той, както и всяка друга част, няма смисъл. Тъй че, когато се разглежда въпроса за смисъла на живота, тази трябва да бъде изходната ни база, а сега хората искат да намерят, какъв е сам по себе си смисълът на човека. Сам по себе си, откъснат от цялото, човек няма никакъв смисъл, нито пък може да съществува. Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото. И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са клетки от него. Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота. Затова сега трябва да дойдат добрите и умните хора, които разбират великия закон на единството в множеството, които да оправят света. Добрите и умните хора ги вземам като израз на най-великото в живота – на Любовта. Любовта в нейната същина съвременните хора не я разбират, но доброто, което е резултат на любовта, всички го разбират.
към текста >>

Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота.
– Вън от това съотношение, вън от този организъм той, както и всяка друга част, няма смисъл. Тъй че, когато се разглежда въпроса за смисъла на живота, тази трябва да бъде изходната ни база, а сега хората искат да намерят, какъв е сам по себе си смисълът на човека. Сам по себе си, откъснат от цялото, човек няма никакъв смисъл, нито пък може да съществува. Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото. И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са клетки от него. Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота. Затова сега трябва да дойдат добрите и умните хора, които разбират великия закон на единството в множеството, които да оправят света. Добрите и умните хора ги вземам като израз на най-великото в живота – на Любовта. Любовта в нейната същина съвременните хора не я разбират, но доброто, което е резултат на любовта, всички го разбират. А резултат на доброто, това е правдата в света. Доброто не е само един субективен процес, но то е известно благо, от което всички искат да се ползват и да участват в него – и като резултат имаме правото.
към текста >>

Добрите и умните хора ги вземам като израз на най-великото в живота – на Любовта.
Сам по себе си, откъснат от цялото, човек няма никакъв смисъл, нито пък може да съществува. Всяко едно същество, каквото и да е то, може да съществува вънка от Цялото толкова, колкото един лист може да съществува, откъснат от дървото. И когато окултистите казват, че преди всичко човек трябва да живее за Бога, а тогаз за човечеството, народа и себе си, то се разбира, че човек преди всичко трябва да се чувства като част от един велик организъм, като една клетка в един от удовете на този организъм – и човечеството в своята целокупност е само един орган на космичния организъм, а хората са клетки от него. Но съвременната култура страда от едно вътрешно неизяснение на тази велика Истина вътре в живота, и вследствие на това са се родили ред противоречия в отношенията и положенията, които пречат за нормалното функциониране на живота. Затова сега трябва да дойдат добрите и умните хора, които разбират великия закон на единството в множеството, които да оправят света. Добрите и умните хора ги вземам като израз на най-великото в живота – на Любовта. Любовта в нейната същина съвременните хора не я разбират, но доброто, което е резултат на любовта, всички го разбират. А резултат на доброто, това е правдата в света. Доброто не е само един субективен процес, но то е известно благо, от което всички искат да се ползват и да участват в него – и като резултат имаме правото. Противоречията днес се схващат от всички, и всички имат добри желания да ги изправят и премахнат, но нямат знание и методи за това. Трябва да се намерят истинските, (конкретни) причини за противоречията, и при това да се намерят методите, по които да се възстанови равновесието.
към текста >>

Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление.
Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите. Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв.
към текста >>

За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв.
Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт. А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от идеите в съзнанието. Земята има два полюса, което показва, че енергиите в земята са поляризирани. И теченията, които отиват към северния полюс са студени, електрични, а които отиват към южния са топли, магнетични. Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия стомах, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор.
към текста >>

Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт.
А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт. А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от идеите в съзнанието. Земята има два полюса, което показва, че енергиите в земята са поляризирани. И теченията, които отиват към северния полюс са студени, електрични, а които отиват към южния са топли, магнетични. Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия стомах, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор. Човек с посрещане на слънцето може да произведе цел преврат в своята мисъл, чувства и воля, от там и на енергиите и живота, който е свързан с тях.
към текста >>

Човек с посрещане на слънцето може да произведе цел преврат в своята мисъл, чувства и воля, от там и на енергиите и живота, който е свързан с тях.
Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт. А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от идеите в съзнанието. Земята има два полюса, което показва, че енергиите в земята са поляризирани. И теченията, които отиват към северния полюс са студени, електрични, а които отиват към южния са топли, магнетични. Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия стомах, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор. Човек с посрещане на слънцето може да произведе цел преврат в своята мисъл, чувства и воля, от там и на енергиите и живота, който е свързан с тях. На 22 март слънцето минава в северното полушарие и се сменят отношенията между теченията на земята и слънцето – топлите течения на слънцето минават през северния полюс на земята. Но и теченията на целия космос на тази дата се сменят. Тъй че имаме смяна на земните енергии, на слънчевите енергии и на енергиите на целия космос. И посрещането на слънцето у нас, както и в древността, не е някакъв култ и слънцепоклонство, а е един мощен метод за трансформиране на енергиите и възприемане възходящите енергии на слънцето, а това е необходимо, за да можем да разрешим противоречията на живота и да го осмислим. ------------------------ [1] Уд – орган
към текста >>

И посрещането на слънцето у нас, както и в древността, не е някакъв култ и слънцепоклонство, а е един мощен метод за трансформиране на енергиите и възприемане възходящите енергии на слънцето, а това е необходимо, за да можем да разрешим противоречията на живота и да го осмислим.
Както казахме, и човек е поляризиран – северният полюс е неговата глава, а южният полюс е неговия стомах, със симпатичната нервна система; а дробовете, това е неговият екватор. Човек с посрещане на слънцето може да произведе цел преврат в своята мисъл, чувства и воля, от там и на енергиите и живота, който е свързан с тях. На 22 март слънцето минава в северното полушарие и се сменят отношенията между теченията на земята и слънцето – топлите течения на слънцето минават през северния полюс на земята. Но и теченията на целия космос на тази дата се сменят. Тъй че имаме смяна на земните енергии, на слънчевите енергии и на енергиите на целия космос. И посрещането на слънцето у нас, както и в древността, не е някакъв култ и слънцепоклонство, а е един мощен метод за трансформиране на енергиите и възприемане възходящите енергии на слънцето, а това е необходимо, за да можем да разрешим противоречията на живота и да го осмислим. ------------------------ [1] Уд – орган
към текста >>

53. ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот.
Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват.
към текста >>

Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват.
Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура.
към текста >>

Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос.
Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура. Те са предвестници за края на една епоха и началото на нова. Те са физически центрове на дейност на Бялото Братство и чрез тях действа цялото Братство, цялата жива Природа, за да положи основите на една нова култура. Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е.
към текста >>

И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание.
На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото.
към текста >>

И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота.
Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа.
към текста >>

Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши.
Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото. И дейността и центровете на Братството не следват пътя на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота. Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа. И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в пътя на служенето, който е път на ученика.
към текста >>

54. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Законът на Живота и на щастието е като една права и тяхна пътека.
В нейното изпълнение може тоя, когото хората наричат виновен, да бъде невинният и тъжителят да получи наказанието. Тя приема много неща като нарушение на правото, които от хората съвсем се не смятат като такива. Справедливостта е една висша сила, при това безпогрешна и всевиждаща, пълна с доброта. Тя определя наказанието не за самото наказание, но тя иска чрез него да доведе хората до едно по-велико щастие. Тя желае на всички добро и щастие. Законът на Живота и на щастието е като една права и тяхна пътека. Щом я напуснем, натъкваме се на препятствия, пречки и страдания. И всеки опит да отстраним тия препятствия и пречки увеличават болките ни. Справедливостта на Висшия ти говори: „Ти си се отклонил от правия път. По пътя, по който вървиш и начинът, по който искаш да употребиш силите си, ще имаш само страдания и безпокойствия. Имам сигурен път за тебе.
към текста >>

Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му.
Висшата справедливост ни казва: „Не трябва да имате никакъв друг Бог, освен усъвършенстването на вашата същност. Тя трябва да ви е по-ценна от златото. Да добиете здраво тяло и светъл дух, да се стремите към растене и развитие на вашите сили: това са целите на вашия живот. Стремете се към това – и ще узнавате от време на време моето посвещение – и ще придобиете всичко, от що се нуждаете." Тая справедливост ни кара да чувстваме най-малките дългове, които ние дължим на другите. Но това са дългове, които не с пари, но само с добри мисли могат да бъдат платени. Едно дърво е насадено покрай пътя, за да може пътникът да намери прохлада под сянката му. През горещината ние се спираме под сянката му и се освежаваме. И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост. Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле.
към текста >>

Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме.
И така ние дължим една добра мисъл на тоя, който го е посадил. И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост. Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле. Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения. Висшата сила никога не е упълномощавала човека да поеме в собствени ръце справедливостта или присъдата. Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени!
към текста >>

Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо.
И когато една такава мисъл внезапно и от само себе си се появи у нас и ние я препратим, тогава тя е една сила, която ни прави добро. Благородността е едно чувство, което ни носи радост. Да, тя дава един нов живот на тялото, защото каквото чувстваме, това определя нашето духовно състояние и се отразява на нашето тяло или добре или зле. Чувството на благодарност гради и подмладява. Нашата благодарност е сила, която достига до тоя, който е насадил дървото или е поставил канче на кладенеца край пътя, или на оградата, която обгражда полето, е оставил една портичка, през която можем да минем и така да съкратим пътя и да не заобикаляме. Преминем ли през полето или седим под дървото, без да изпратим една благодарна мисъл на тоя, който ги е направил, то не плащаме дълга си и се лишаваме от едно благо. И ще страдаме някак си за това. И такова страдание е присъда, което вечната справедливост ни налага с намерение да ни запази за в бъдеще от такива настроения. Висшата сила никога не е упълномощавала човека да поеме в собствени ръце справедливостта или присъдата. Обърнем ли се към стария или новия завет, там ще намерим думите: „Не съдете, за да не бъдете съдени! " или „Мое е отмъщението" – говори Господ.
към текста >>

55. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Днешният човек е в неизвестност по отношение на най-важните въпроси на живота.
Механическата наука разглежда само външната страна на явленията, но те си имат и друга, по-дълбока, вътрешна страна. Познанието на целокупния живот е необходимо, за да разберем природата. Едничкото, от което се нуждаем, е да действаме в съгласие с законите на природата. А за това трябва да научим нейния език. Днешният живот е пълен със страдания, нещастия, катастрофи. Днешният човек е в неизвестност по отношение на най-важните въпроси на живота. Той е дезориентиран. Той страда в същото време, когато природата е пълна с толкоз блага, когато с такава благодат го е заобиколила тя! От друга страна и вътре в него се крият толкоз ценни сили, толкоз съкровища, и всичко това стои неразработено! Ето защо всяко строителство преди всичко трябва да почне с хвърляне светлината на знанието върху цялата природа, върху човешкото естество, върху законите на развитието на отделния човек, на човечеството и на целокупната природа. Тук терминът „природа" трябва да се разбира в малко по-широк смисъл, а не както сега се разбира.
към текста >>

Друго основно положение, от което трябва да се излиза при разглеждане въпросите на живота е, че животът е един, че в основата на целокупното битие лежи Единият живот, Първичната Причина.
Обаче в човека има и нещо повече: това е тъй наречения свръхсъзнателен живот. Много страдания идат, когато човек не слуша, не последва тези красиви благородни подтици, които му идат отвътре. Човек трябва да даде ход на възвишеното в себе си, за да добие своята свобода, защото свободата се състои в проявата на истинската човешка природа. Тя е Божественото, Разумното в човека. Всеки един, който не го проявява, той не проявява още своето собствено естество, и затова не е свободен. Друго основно положение, от което трябва да се излиза при разглеждане въпросите на живота е, че животът е един, че в основата на целокупното битие лежи Единият живот, Първичната Причина. И този Единен живот образува същината, истинската природа и на човека. Ето защо при правилно отношение към света, човек във всички форми ще вижда Бога. Понеже едно и също начало живее както в отделния човек, така и във всички същества, човек е свързан с всичко, което е вън от него, той е едно с всичко! Разумното, Първичната Причина, се проявява във всички форми в различна степен според степента на тяхното развитие. Защо любовта към Разумното, към Първичната Причина е основа на всеки растеж, на всеки подем, на всяко творчество?
към текста >>

Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени.
Нашият живот не трябва да противоречи на закона на единството. Какъв резултат тогаз може да има една постъпка, мисъл или чувство, което противоречи на основния закон: закона на единството? Какво може да направи един орган, ако се откъсне от организма? Когато човек има любов към Разумното, Първичната Причина, той се свързва с целокупния живот и тогаз отваря ума си, сърцето си, цялата си душа за енергиите на Цялото, приема ги в себе си; това божествено течение внася храна за ума му, за сърцето му, за волята му, за всичките му дарби. Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени. Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне.
към текста >>

Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон?
Даже то преминава в физичното тяло и носи и там своето благотворно действие, укрепява го, хармонизира го, внася живот в него. Когато човек няма такова отношение към Разумното, той се затваря за това Божествено течение на живота, което иде от невидимия свят и тогаз умът, сърцето, волята му остават ненахранени. Всяко неразположение, всяка отрицателна мисъл спира това Божествено течение да влиза в теб. Тогаз и тялото, лишено от тези енергии, добива предразположение към разни болести. Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека.
към текста >>

И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си.
Ако причиниш каквото и да е насилие някому, ти си нарушил вече основния природен закон за единството; ти влизаш в противоречие с този закон и тогаз последствията ще дойдат неминуемо. Ако един клон се откъсне от дървото, какво ще стане с този клон? Ще изсъхне. Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото!
към текста >>

Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр.
Или какво би станало с един орган от човешкото тяло, ако се нарушат правилните му връзки с останалите органи и с целия организъм? Също така, и когато човек извърши спрямо някое същество постъпка, която отрича закона на единството, непременно ще привлече страдания, понеже се откъсва от целокупния живот и с това спира вливането на Божественото течение на живот в себе си. И обратно, ако той прати най-малката добра, божествена мисъл, той вече се повдига, понеже влиза в хармония с живота на Цялото и приема Божественото течение в себе си. Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона.
към текста >>

Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм!
Всички външни форми съответстват на известни енергии вътре в човека. „Ако ти отсечеш един клон, ако опустошиш една гора, казва Учителят, то известни страни на твоя душевен и телесен живот ще пострадат". Истините на тая велика божествена наука са най-практични, понеже са много близки до въпросите на живота и затова са приложими във всички области на живота. Напр. колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона. Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва. Щастието е в служенето на първия лъч. Всеки ден човек трябва да бъде буден да схване първия лъч, който му говори отвътре.
към текста >>

Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва.
колко е нужно общественикът, държавникът да знае тези принципи, защото тяхното неспазване води към излишни страдания народите, обществата! Напр. ако един народ употреби насилие, непременно ще пострада, ще се изроди в края на краищата, защото е нарушил великия закон за единството и с това се е изолирал от енергиите, които протичат от Цялото! Тогаз той ще прилича на орган, който се е изолирал от живота на целия организъм! Всяко нарушение на тези природни закони от народ, класа, каква да е друга организация или отделен индивид в края на краищата неминуемо ще докара своите последици. Тук биха могли да се цитират ред примери от историята на разни народи, даже биха могли да се приведат факти от съвременния живот на европейските и други народи за потвърждение на закона. Ако човек е буден, той е в непрекъснат контакт с живота на Цялото Будният човек всяка сутрин приема първия лъч на слънцето и следва това, което той му казва. Щастието е в служенето на първия лъч. Всеки ден човек трябва да бъде буден да схване първия лъч, който му говори отвътре. Всеки ден той ще преживява по един изгрев в душата си. Дето отиде човек, който е приел първия лъч, ще се познава присъствието му. Присъствието му навсякъде ще внесе радост, подем, творчество.
към текста >>

Ако отиде при душевно съкрушени, скръбта на последните ще изчезне и те ще виждат вече смисъл в живота.
Всеки ден той ще преживява по един изгрев в душата си. Дето отиде човек, който е приел първия лъч, ще се познава присъствието му. Присъствието му навсякъде ще внесе радост, подем, творчество. Ако влезе в една къща, дето се карат, карането ще престане. Ако влезе в къща с болен, последният ще оздравее. Ако отиде при душевно съкрушени, скръбта на последните ще изчезне и те ще виждат вече смисъл в живота. Ако човек възприеме първия лъч, ще почне да разбира езика на цветята, на краските, на небето, на планините, на изворите, на всички същества. Ще почне да вижда това в тях, което до тогаз не е виждал. Ще стане способен да вижда в тях Единния живот, Бога, той ще почувства единството на всички същества и ще му станат близки. Тогаз във всички той ще обича Единния живот, Бога. Когато човек приеме първия лъч, цветята, край които минава, ще знаят това и ще му се усмихват.
към текста >>

Онзи, когото ти търсиш от хиляди години навсякъде в живота, ще ти се разкрие с първия лъч.
Тогаз във всички той ще обича Единния живот, Бога. Когато човек приеме първия лъч, цветята, край които минава, ще знаят това и ще му се усмихват. И дърветата също ще знаят и ще навеждат клоните си, когато минава край тях, за да си откъсне от техния плод. Когато човек срещне първия лъч, слънчевата светлина ще почне да му говори и ще му разкрие тайните на онези същества, чиято пратеница е тя. Тя ще му донесе техните идеи, тяхната наука, техния живот. Онзи, когото ти търсиш от хиляди години навсякъде в живота, ще ти се разкрие с първия лъч. Ти постоянно го търсиш съзнателно или несъзнателно. Кой е той? Това е Първичната Причина, Разумното, Бог! Той е тъй близък и тъй далеч от тебе! Ако човек, приел първия лъч, работи в една градина, то цветята ще цъфтят по-красиво и с по-голямо благоухание, а плодните дървета ще дадат по-изобилен и по-добър плод.
към текста >>

Когато хората приемат първия лъч, всички въпроси на живота ще бъдат разрешени.
Ако го чуе, този ден е плодотворен, този ден е за него ден на творчество. Пропусне ли го, този ден е загубен за него. Когато чуеш, какво ти говори отвътре Разумното, ти си приел първия лъч. Ако не си приел първия лъч, за тебе ще бъдат затворени портите на великата божествена наука, но когато го приемеш, ще станеш способен да разбираш тая наука, която те чака от хиляди години! Когато приемеш първия лъч, всички най-благородни копнежи, които си хранил с хиляди години, ще се реализират! Когато хората приемат първия лъч, всички въпроси на живота ще бъдат разрешени. Защо сега въпросите стоят неразрешени, висящи? Не е срещнат първия лъч! Когато хората приемат първия лъч, затворите ще изчезнат, войните ще престанат, преградите между народите ще се разрушат, тогаз ще могат да се приложат онези принципи и методи, с които разполага великата божествена наука. Защото няма област в живота, макар и най-малка, относно която херметичната школа да не разполага с методи за работа – методи, добити чрез дълбоко проучване на природата. Които са внесли в културата нещо досега, те са хора, които са приели първия лъч!
към текста >>

Защото няма област в живота, макар и най-малка, относно която херметичната школа да не разполага с методи за работа – методи, добити чрез дълбоко проучване на природата.
Когато приемеш първия лъч, всички най-благородни копнежи, които си хранил с хиляди години, ще се реализират! Когато хората приемат първия лъч, всички въпроси на живота ще бъдат разрешени. Защо сега въпросите стоят неразрешени, висящи? Не е срещнат първия лъч! Когато хората приемат първия лъч, затворите ще изчезнат, войните ще престанат, преградите между народите ще се разрушат, тогаз ще могат да се приложат онези принципи и методи, с които разполага великата божествена наука. Защото няма област в живота, макар и най-малка, относно която херметичната школа да не разполага с методи за работа – методи, добити чрез дълбоко проучване на природата. Които са внесли в културата нещо досега, те са хора, които са приели първия лъч! Те са строителите в живота, те са пионерите на всяка нова култура. Днешното състояние на съзнанието е състояние пред зазоряване. За да дойде човек до новия живот, трябва да приеме първия лъч на Любовта в себе си.
към текста >>

Те са строителите в живота, те са пионерите на всяка нова култура.
Защо сега въпросите стоят неразрешени, висящи? Не е срещнат първия лъч! Когато хората приемат първия лъч, затворите ще изчезнат, войните ще престанат, преградите между народите ще се разрушат, тогаз ще могат да се приложат онези принципи и методи, с които разполага великата божествена наука. Защото няма област в живота, макар и най-малка, относно която херметичната школа да не разполага с методи за работа – методи, добити чрез дълбоко проучване на природата. Които са внесли в културата нещо досега, те са хора, които са приели първия лъч! Те са строителите в живота, те са пионерите на всяка нова култура. Днешното състояние на съзнанието е състояние пред зазоряване. За да дойде човек до новия живот, трябва да приеме първия лъч на Любовта в себе си.
към текста >>

56. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но човек без връзки с Цялото не прилича ли на клонче, откъснато от дървото и се лишава от всички онези благоприятни условия, които са нужни за неговия напредък?
Това може да ни даде приблизително понятие за великия факт, който твърди езотеричната наука, че цялата вселена живее в човека. Млечният път, планетите, слънцето, звездите – всичко това отговаря на известни точки в човешкия организъм. Според езотеричната наука Цялото живее във всички свои части. От друга страна между Цялото и частите трябва да има правилни отношения. Напр. пръстът на човешката ръка или едно клонче имат до толкоз значение, до колкото са в свръзка с целия организъм. Но човек без връзки с Цялото не прилича ли на клонче, откъснато от дървото и се лишава от всички онези благоприятни условия, които са нужни за неговия напредък? Клончето получава от цялото растение нужните материали, обработва ги и ги връща обратно за храна на целия организъм. Тук виждаме приложение на великия закон за вземането и даването, който е основен закон в природата. Изворът много добре разбира закона за даването. Той дава всичко, което получава, но с това се отваря място за нова вода. Всичко ще дадеш, за да получиш всичко.
към текста >>

По-рано тя е била нормално растение със зелен цвят и с нормални листа и цветове, обаче по особения начин на живота си то се е изродило, изгубило е зелената си окраска и е дошло до днешните хилави бледно-жълтеникави форми с атрофирани, едвам забележими листа и цветове!
По същите причини такъв живот води към израждане. Нека вземем пример от една съвсем друга област. Интересно е изучаването на условията, при които кукувичата прежда, воловодецът и други паразитни растения са достигнали до днешното си състояние на израждане. Кукувичата прежда извлича готова храна от бъза, копривата и други растения. По този начин тя се е отучила от закона за вземането и даването, а е изтънчила само закона на вземането. По-рано тя е била нормално растение със зелен цвят и с нормални листа и цветове, обаче по особения начин на живота си то се е изродило, изгубило е зелената си окраска и е дошло до днешните хилави бледно-жълтеникави форми с атрофирани, едвам забележими листа и цветове! Този пример ни дава пак приблизително понятие за един закон, на който с подчинен човешкият живот. Ако живееш за себе си, ще се изродиш; ако служиш на другите, на Цялото, на Бога, ще се повдигнеш и разцъфтиш, защото животът на Цялото ще протече в тебе. Служенето на Цялото, – ето тайната на подмладяването, тайната на развитието на всички творчески сили в нас. Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища. Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно.
към текста >>

Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност.
Този пример ни дава пак приблизително понятие за един закон, на който с подчинен човешкият живот. Ако живееш за себе си, ще се изродиш; ако служиш на другите, на Цялото, на Бога, ще се повдигнеш и разцъфтиш, защото животът на Цялото ще протече в тебе. Служенето на Цялото, – ето тайната на подмладяването, тайната на развитието на всички творчески сили в нас. Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища. Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно. Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност. Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в течение на милиони години от разумните сили, които са над нас. Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили. Има ли например по-грубо противоречие от следното: вследствие на свърхпроизводство в Съединените щати милиардери запушили, задръстили 1600 петролни извора и изгорили с милиони килограма памук и кафе, за да не спадне цената им? А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото.
към текста >>

Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота.
Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в течение на милиони години от разумните сили, които са над нас. Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили. Има ли например по-грубо противоречие от следното: вследствие на свърхпроизводство в Съединените щати милиардери запушили, задръстили 1600 петролни извора и изгорили с милиони килограма памук и кафе, за да не спадне цената им? А пък в същото време в същите Съединени Щати има 6 милиона безработни, – в други държави също така – които живеят в мизерия и се нуждаят от най-необходимото. Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си.
към текста >>

Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си.
Този факт най-нагледно изтъква абсурдността на днешните форми на живота и безсилието на съвременния човек да се справи с днешните противоречия при сегашното си разбиране на живота. При разрешаването на всички днешни въпроси и противоречия, които вълнуват човешкия дух, трябва да се излиза от едно висше знание, от една по-дълбока наука. Разумното у всички е едно, то живее у всички, и да му дадеш ход, значи да живееш за Цялото, за всички. Всяко отклонение от това води към нещастия, към излишни страдания. Ако направиш една хубава постъпка, тогаз в тебе влиза една божествена сила и се увеличава преди всичко твоето здраве. Това е, защото ти получаваш живота на Цялото в себе си. Когато проявиш любовта, когато направиш добро, ти влизаш в хармония с Цялото и тогаз едно божествено течение на живот се влива в тебе и те повдига. И затова тогаз ти си в подем, ти се чувстваш радостен. Служи на Цялото, на другите, и с това ти храниш себе си, понеже се влива в тебе това течение. Като живеем в любовта, ние сме в правилни връзки с Цялото, понеже Любовта е най-висшият израз на хармонията с Цялото; тогаз животът на Цялото се влива в теб и ти си свободен и силен, и всички прегради, всички препятствия падат пред тебе. Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде.
към текста >>

Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура.
Ако ти с любов влезеш между разбойници, между вълци, между най-лошите хора, ще им дадеш нещо, ти носиш мекота, живот на всякъде. Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото. Всички анормални състояния идват тогаз. Страданията са признак, че между Цялото и тебе няма отношение. Тогаз идва израждане, упадък, робство! Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта.
към текста >>

Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота.
Почти всички нещастия идат, когато напуснем този велик природен закон за връзка с Цялото. Всички анормални състояния идват тогаз. Страданията са признак, че между Цялото и тебе няма отношение. Тогаз идва израждане, упадък, робство! Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие.
към текста >>

Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват.
Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени. Ние сме в този реален свят. Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа!
към текста >>

Тогаз ти си вече от родените, ти си вече освободен от властта на илюзията и си влязъл в живота на реалността.
Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло. Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички. И тогаз всички същества ще ти станат мили и близки. Ти ще обичаш Бога в тях! Тогаз ти си вече от родените, ти си вече освободен от властта на илюзията и си влязъл в живота на реалността. И тогаз ти ставаш вече един от работниците; ти си от пробудените. И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото светлината на едно газениче – от светлината на слънцето. Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията.
към текста >>

Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота!
" Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва. Красивите перспективи са пред нас!
към текста >>

Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота.
Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва. Красивите перспективи са пред нас! Всички блага са в преизобилие дадени от природата.
към текста >>

То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото.
Всички блага са в преизобилие дадени от природата. С други думи социалният въпрос природата го е разрешила, но ние не сме го разрешили. Великото, Разумното в света движи света напред. Но помощта в света трябва да дойде чрез нас! Това, Разумното, действа чрез нас. То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото. Новото разбиране на живота, което се налага вече, това е законът на служенето. Новият дух на сдружаване, на взаимопомощ, на братство прониква в света! Съзнанието на човека узрява за една по-висша дейност. Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на светлината.
към текста >>

Новото разбиране на живота, което се налага вече, това е законът на служенето.
С други думи социалният въпрос природата го е разрешила, но ние не сме го разрешили. Великото, Разумното в света движи света напред. Но помощта в света трябва да дойде чрез нас! Това, Разумното, действа чрез нас. То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото. Новото разбиране на живота, което се налага вече, това е законът на служенето. Новият дух на сдружаване, на взаимопомощ, на братство прониква в света! Съзнанието на човека узрява за една по-висша дейност. Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на светлината.
към текста >>

57. ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА - О. МАРДЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: Живота.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: Живота. Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли задгробен живот, или няма. Но за живота сам по себе си те не могат да спорят. Защото всички го чувстват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувствие, което те изразяват с думите „живея", „жив съм". Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго.
към текста >>

Но за живота сам по себе си те не могат да спорят.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: Живота. Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли задгробен живот, или няма. Но за живота сам по себе си те не могат да спорят. Защото всички го чувстват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувствие, което те изразяват с думите „живея", „жив съм". Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят.
към текста >>

Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: Живота. Те могат да спорят за това – имали Бог или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли задгробен живот, или няма. Но за живота сам по себе си те не могат да спорят. Защото всички го чувстват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувствие, което те изразяват с думите „живея", „жив съм". Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер.
към текста >>

Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва.
Защото всички го чувстват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувствие, което те изразяват с думите „живея", „жив съм". Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми.
към текста >>

Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер.
Тук не е дума за ония научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони".
към текста >>

В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор.
Схващанията, различни за разните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувствие – общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена – съвсем друго. Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет.
към текста >>

И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота.
Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие са в състояние да го изразят. Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит.
към текста >>

Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми.
Много, поетични сравнения, символични изкази и строги дефиниции за живота са умрели, ала той вечно пребъдва. Не казвам, че тия схващания, определения на живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът – същественото – върже и узрее, те окапват и стават тор. И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта.
към текста >>

За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит.
И споровете на хората – и религиозни и философски и научни и социални – приличат все на шумоленето на листата, кога вятърът разлюлее клонете на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът зрее. Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат.
към текста >>

Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта.
Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони".
към текста >>

В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката.
Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на „етични норми", още по-другаде във форма на „природни закони". Според това в какво вървят и кое считат хората, за върховен авторитет. За Живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм. Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
към текста >>

Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони".
Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли – идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
към текста >>

Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени.
В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епоха като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашит дни запример, които се гордеят със своя атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй свободен от угнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят, както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми.
към текста >>

Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.
Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената.
към текста >>

И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота.
Но тъкмо тук ги срещат ограниченията на Живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията, се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните организми – индивидуални или обществени. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да „морализира" хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за „морализиране": то са болестите и страданията. Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува. И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>

Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
И ето, у съвременните биолози – „материалисти", „атеисти" – които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената – хранителна и матка, дето се заражда живота. Те започват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на много семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те започват да схващат условията – и психологически и семейни и социални – на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска да процъфтява. Споменавайки това искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията и че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот. От различни страни идват струи, които засилват вълната за повдигане и освобождаване на жената. Този проблем вълнува всички най-будни умове, защото те разбират, че жената държи ключовете на живота, че тя е жрицата на безсмъртния му пламък и че от нейното повдигане зависи повдигането и бъдещето на човечеството. Г.
към текста >>

58. КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца?
О. Марден ЛЮБОВНИ ВЕСТИ ОТ БОГА Поети и философи от вси времена са считали природата като Божие откровение и всяко същество като вест към хората от царството на вечното и безграничното. „Чудесата на природата текат безспир към мен, като послания, които Вечният изпраща на мен да ми вещаят Неговата любов. Уви, как ги тълкувам аз"? Идвало ли ти е никога на ум, че всяко цвете, всяко дърво и слънчев лъч, всеки пейзаж е една любовна вест, едно писмо от Бога, изпратено нам, неговите деца? Можем ли ние да дешифрираме поне неговия почерк по скалите, полята и горите, в цветята, звездите, в луната в облаците, изгрева и залеза на слънцето, в цялото дело на Неговите ръце; каква радост и доволство би се вляла чрез това в нашия живот! Как тълкуваме ние тия послания на Твореца? Познанията, нужни за това, трябва да почерпим от първичния източник. Пътят към тяхното пълно разбиране и тяхното правилно разяснение ни сочат не книги и учения. Те впрочем могат да ни служат като посредници, като предусещания за безграничната Божия мъдрост, красотата на природата и последователността на нейните закони.
към текста >>

До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел.
Отделното стои в определено отношение към цялото. И за зрящото око, за будния разсъдък Творецът се открива във всичко, което той е създал. И това, което се следва да правим ние, които сме потопени в един свят на красота и чудеса, това е, с радост, смела решителност, с воля да постигнем целта, която се крие у нас. Трябва ли ние, които толкова много получаваме, да се не доверяваме на силата, която е извор и начало на нашия живот? Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела.
към текста >>

И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица.
И за зрящото око, за будния разсъдък Творецът се открива във всичко, което той е създал. И това, което се следва да правим ние, които сме потопени в един свят на красота и чудеса, това е, с радост, смела решителност, с воля да постигнем целта, която се крие у нас. Трябва ли ние, които толкова много получаваме, да се не доверяваме на силата, която е извор и начало на нашия живот? Да се не вслушваме ли в творческата душа, която ни ръководи с нежна ръка и толкова ни е поучавала – в радостната сигурност на едно бъдеще. До когато не се научим да виждаме Бога във всичките негови творения, – в тревата, в дърветата, цветята, планините и езерата в поля и гори, в облаците и вървежа на звездите, ние не можем да вземем едно правилно положение в живота, нито да разберем неговия смисъл и цел. И колцина от нас минават през живота, без да удостоят с един поне поглед преизобилната пълнота на разлялата се навсякъде красота, без да прочетат това, което е писал Творецът във всеки лист, всяка пъпка, всеки храст, във всеки стрък тревица. Тия красиви писма откриват любовта на Бога към неговите деца, но повечето не долавят Неговата вест, защото не са се научили да четат в книгата на природата. Защо нашите училища дават такова голямо значение за изучаване на великите поети и писатели и при това не дават никакво внимание или твърде малко за изучаване на най-великия автор! Полека-лека се прокарва един нов път, в наши дни, за едно ново обучение и възпитание, който ще може да доведе децата до една по-тясна връзка с природата. Нищо по-добре не ще да може да развие добрите заложби, които дремят у младежта и да разбудят радостта към красивото, благородното и истинното, от любовта към Бога и удивлението към неговите дела. В едно особено училище за момчета на великия индийски философ Рабиндранат Тагор, където любовта е най-главният и единствен ръководител, извлеченото познание за Бога от самата природа образува основната част на цялото възпитание.
към текста >>

Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните.
Ние трябва да научим нашата младеж с един прост лесно схватлив език да открива произхода и развитието на чудесата и при това при общото наблюдение на тревите и билките, цветята и плодовете, растенията и животинското царство. Даже едно откъслечно запознаване с природата би превърнало света в очите на нашит деца в една чудесна и вълшебна страна. За един изследовател на древността се казва, че той е могъл да обърне с часове вниманието на своите възрастни слушатели върху едно пясъчно зърно или люспите по една риба. Ако можехме да посочим на учащата се младеж чудесата на едно пясъчно зърно, на един кристал, трева или пеперудка, как привлекателна и интересна чрез това би станала цялата природа и собствения им живот! Едно такова ръководство за наблюдение на природата, което особено изследва великия смисъл и цел, които лежат в основата на всичко, събужда мислителните сили на децата и възпитава у тях безгранично чувство на удивление и уважение към разумното, което прониква цялото битие. Ако ние научим нашите деца във всяко дърво и всяко цвете, във всяка молекула и атом на всемира да виждат и чувстват Божието действие и когато тия мисли, тоя начин на мислене се затвърдят у тях, то така задушаваме за през целия им живот техните песимистични предразположения и събуждаме оптимистичните. Тогава света за винаги ще им се показва като царство на великолепие и радост, не като долина на скръб и печал. Какво би било за нашия свят, ако всеки човек можеше да чете и възприеме вестта за вседвижущата любов както Гьоте, Уланд и Ръскин. Всичкото злато на един милионер не може да допринесе на своя притежател нито един дребен отломък на вътрешно и същинско богатство, което един Гьоте, Ръскин, Гайбел могат да нарекат свое собствено. Ако ти никога не си можал да разгадаеш една божествена вест в природата – вести по-красиви, по-чудесни. по-скъпоценни, от колкото едно човешко перо би могло да опише – ти не си и наполовина живял, ти не принадлежиш към истински образованите.
към текста >>

59. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов.
Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци.
към текста >>

Ако искаме да успеем в това, ние трябва да знаем, как да различаваме духа и живота в природата.
Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко. Действащ посредством човека, той създава наглед чудни явления. За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него. Ако искаме да успеем в това, ние трябва да знаем, как да различаваме духа и живота в природата. Когато погледнем на едно тяло, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения. Мъдрият човек познава и духа. Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип.
към текста >>

Когато погледнем на едно тяло, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения.
посветени учители. Тези учени са учели, че духът на природата е единство, което създава и обгръща всичко. Действащ посредством човека, той създава наглед чудни явления. За да се научат законите, чрез които стават тези неща, трябва човек да познае себе си, или силата на духа, който е в него. Ако искаме да успеем в това, ние трябва да знаем, как да различаваме духа и живота в природата. Когато погледнем на едно тяло, едно дърво, едно растение или една билка, ние виждаме техните физически изражения. Мъдрият човек познава и духа. Като пример, ние можем да вземем лековитите билки. Не е физическия или най-грубия принцип, който изцерява. Ние трябва да се уповаваме на есенцията или активния принцип. Химиците могат да разделят духовното от физическото в растителното царство.
към текста >>

Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота.
Кабалата проучва астралната светлина по опитен път в моменти, когато природата ни дава възможност да я изучим. И ние виждаме, че всичко във вселената е съставено от една всемирна лъчезарна субстанция. Тя е сбор от всички разреди материали в най-последното състояние на дележ. Чрез нея вселената се слива и се свежда към един океан от енергия. Всичко, което би могло да се каже за нея, е че тя е предимно лъчезарна енергия и следователно, трябва да предава движения по-изтънчени от онези, които предават други по-добре познати енергии. Водата може да даде движение на една воденица; въздухът предава звукови трептения; етерът – светлини трептения, а всемирната лъчезарна субстанция – трептения на живота. Явления и трептения на всеки един разред материя могат да се забележат само в съответната степен от организацията на материята. Това изречение съдържа една истина от голяма важност за ученика на Кабала. Човек може да реализира впечатления само посредством трептенията, с които той е в хармония. Астралната светлина е първоначалната светло-лъчезарна светлина, тя е пръсната в безпределността и съставлява субстанцията. Посредством нея впечатленията на вътрешния човек стават всемирни.
към текста >>

В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота.
За да го разберем, ние трябва да почувстваме Бога в себе си, понеже Духът е една капка от Духовния Океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причина на нашата еволюция през всички векове. То е първото, което е възникнало и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълна съзнателност на духа, той ще надмине сегашната си стадия до такава степен, че ще бъде непознаваем за сегашния интелект. В момента на „просветление" или изгряването на духовното съзнание, ние чувстваме истинското присъствието на Духа. В такива моменти ние долавяме нашето съотношение и връзка с центъра на живота. Посредством Духа Бог се открива на човека. Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, що го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: – „Що е реалност? " Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква преди всичко на грамадни маси, под хиляди видове едно и също нещо, което ние наричаме материя. Тая материя пък се постоянно движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия; тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховно разумни и математически точни закони. Освен това човек се изправя пред онова нещо, което ние наблюдаваме в „живущите форми", наричано ум.
към текста >>

60. СТИХОВЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце?
На кого ти се усмихна днеска, на кого възложи надежда? Проникна ли в сърцето ти лъчът на някоя радост. Оная тиха радост, която възраства, дава подтик, тласка човека към някаква цел, запалва звездите по неговото небе и пее вътре – дълбоко в душата. Ти изпи първата чаша, изяде първата хапка, но къде е тяхната реалност, останаха ли следи от любовта в твоето съзнание? След като напусна трапезата, оттегли ли се в тихото кътче на любовта, да се усмихнеш над живия образ, да го оградиш със светлина? Обходи ли градината край тихото езеро на живота да видиш, кои цветя са цъфнали днес, разтворени за сутринна роса и слънце? Нов глад похлопа на твоята врата. Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина?
към текста >>

На дървото му потрябваха години.
Ти си поканен на днешната трапеза да събудиш малката радост за тебе определена и днешния залък да бъде най-сладък. 2. МИНАВАТ минути, минават години, минават картини. Можа ли да съчетаеш нещо в бистрата вода на своето съзнание? Можа ли като дете да изиграеш днешната игра, да съпоставиш разхвърляните кубчета в някаква картина? Събуди ли образа на онази широка душа, за която всичко живо изглежда стройно? На дървото му потрябваха години. То пусна корени, издигна клони и в бурите закрепна. И тая пролет то трябва да прибави нови клонки към стеблото, да се окичи с листа и цветове от новите лъчи и от сегашния сок на земята. Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето. И в животното се събудиха сили – то израсна с години, но не измени своята форма. За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота.
към текста >>

Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън.
Някаква идея, някакъв светъл образ го привлече и от зародиша на семката в земята го издигна с клони към небето. И в животното се събудиха сили – то израсна с години, но не измени своята форма. За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота. Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата песен която звучи победно над всички бури, над всички вопли. Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа. Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън. * * * 3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда. Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка. И кой ще ти даде незатихващия подтик? Великата любов, която произлиза от това начало, което сама по себе си е всичко, прониква през всички прегради и стени, когато вътре в тебе намери опора.
към текста >>

НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда.
За да бъдеш по-нататък в пътя, ти, човекът, трябва да имаш една светла идея, да превърнеш преходните форми, през които минаваш, според образа на една свещена красота. Трябва най-напред да се вслушаш, за да чуеш тихата песен която звучи победно над всички бури, над всички вопли. Трябва да почувстваш светлата струя, която носи небесна храна за твоята душа. Да разцъфне твоята пролет и в храма от цветя да въведеш живия Бог, твореца на всяко щастие, извора на живота и слънце, което събужда душата в пътя на дългия сън. * * * 3. НЕ ЗАБРАВЯЙ живия извор, своята най-светла мечта в живота, своя идеал, откъдето ти като уморения пътник утоляваш своята жажда. Когато дишаш, когато мислиш, когато вървиш, когато се усмихнеш, когато някаква скръб забули сърцето ти, ти трябва да чувстваш на слънцето лъчите, онази нежност, която носи радост със своята усмивка. И кой ще ти даде незатихващия подтик? Великата любов, която произлиза от това начало, което сама по себе си е всичко, прониква през всички прегради и стени, когато вътре в тебе намери опора. Нали тя превърна въглена в диамант? Ако ти ù определиш едно малко кътче в сърцето си, тя ще те преобрази.
към текста >>

61. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота.
Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си. На тях се дължи и преждевременното остаряване. А правилните мисли, чувства и постъпки дават на човека младост и свежест. Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота. Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие.
към текста >>

Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие.
Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота. Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие. Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича. Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек.
към текста >>

Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича.
Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие. Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича. Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода.
към текста >>

Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление.
Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода. Животът е най-разумното проявление. Ето защо животът е красота. Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление. Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него.
към текста >>

Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни.
Животът е най-разумното проявление. Ето защо животът е красота. Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление. Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял.
към текста >>

Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето.
Ето защо животът е красота. Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление. Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека.
към текста >>

И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също.
Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали.
към текста >>

Дървото ти казва: „Направи ми една услуга".
И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората.
към текста >>

Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял.
Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни. Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата.
към текста >>

И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека.
Като видиш едно дърво, да се зарадваш, да ти трепне сърцето. Разумното, Великото се проявява в него. И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата. Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме.
към текста >>

Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали.
И разумното в тебе и разумното в дървото е едно и също. Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата. Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме. Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват.
към текста >>

От това дърво се хранят хората.
Дървото ти казва: „Направи ми една услуга". Ще полееш дървото и да ти стане приятно, че си го полял. И ако ти не си в състояние да помогнеш на едно дърво или на една мушичка, която се дави, ти не можеш да помогнеш на човека. Като видиш някоя звезда, поздрави я. Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата. Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме. Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях.
към текста >>

Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват.
Всяко едно дърво е свещено, понеже разумните сили в природата са го създали. От това дърво се хранят хората. Всяко животно е свещено, понеже е дело на разумните сили в природата. Ние мислим, че можем да правим, каквото си искаме, че можем да се отнасяме към другите хора и към животните, както си искаме. Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта.
към текста >>

Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов.
Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта. Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар.
към текста >>

Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото?
И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека. С това искаме да кажем, че той има всички възможности пред себе си, понеже Разумното работи в него. Обаче, когато човек почне да живее само за себе си, когато се изолира от Цялото, ражда се злото. И поради тази причина сегашният ред е неразумен. Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото? Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония?
към текста >>

Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота.
И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието.
към текста >>

Да не чакаме да уредим живота си, че после да заживеем за божественото.
Както и да го пратим, то ще иде. Защото Царството Божие няма да дойде, докато всички не гласуват за неговото идване. Великите мъдреци, великите пророци говорят за бъдещата култура, за онова велико разбиране, което ще съществува в света. Щом се изменят възгледите на хората, целият строй ще се измени. Самоизмама е да мислим, че на стари години ще заживеем разумно. Да не чакаме да уредим живота си, че после да заживеем за божественото. Това са мисли на света. Защото човек не знае, как ще свърши своя живот. Има радостни и скръбни известия. При двата случая човек се отнася различно. Радостният човек прилича на запалена свещ.
към текста >>

62. МЪДРЕЦИТЕ И ДЕЦАТА. ПЛАНИНАТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато малкото клонче прави отклонения нагоре, надолу и настрани, но се държи за дървото, то няма да загине – то има живот.
Ученикът е по силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има души и на условията, но те не могат да имат никакъв идеал. Човек с идеал е човек с непоколебима воля. Живот и смърт. Когато малкото клонче прави отклонения нагоре, надолу и настрани, но се държи за дървото, то няма да загине – то има живот. Но когато то се откъсне и потърси друг баща, то ще загине, ще намери смъртта. Ограничение, радост и свобода. Ограничи материалните си желания и ще вкусиш от радостта в Бога. Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. Той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото.
към текста >>

Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му ще се изпълни сън светли мисли за Възвишеното и Великото в живота.
Той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата, човек е ограничен, но започне ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта – в Любовта. А там вече той е свободен. Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не трябва да бъде в ученика. Светлите мисли. Когато ученикът се освободи от грубите мисли на материалния живот, умът му ще се изпълни сън светли мисли за Възвишеното и Великото в живота. Условията на трите основи. В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си.
към текста >>

Голяма част от живота на ученика взима небето.
Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си.
към текста >>

Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота.
Не се ли радваш, ще загубиш надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда.
към текста >>

Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си.
Голяма част от живота на ученика взима небето. Синьото небе е величественият обект на внимание за човека. Синият цвят действува на душата на човека и поражда възвишени чувства към величието на Този, Който е Извор на Живота. Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил.
към текста >>

Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота.
Когато ученикът се почувствува обезсърчен, нека погледне синьото небе и той ще се успокои, ще почувствува дълбок мир, радост и лекота на душата си: ще се разведри, и наново, с нов дух и нови сили, ще започне работата си. Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота.
към текста >>

Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко!
Звездното небе пък носи тайнствения лик на природата. Нощем, когато ученикът почувствува празнота в себе си и безсмислие в живота, нека погледне звездното небе и той ще се насърчи във Великото, което небето крие в себе си. Той ще се смали, ще се смири и сам ще бъде озарен от нови мисли към незнайното. Тъй, обновен и разведрен, той ще изпълни душата и съзнанието си с нови, светли мисли на загадъчност и надежда. Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието.
към текста >>

Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота.
Умът му ще бъде проникнат с нови идеи и нови разбирания за живота. Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото – засвидетелствува ученикът.
към текста >>

И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието.
Вред в природата намираме и малката буболечица, която има надежда и се радва на живота, защото той ù е даден от Твореца и Създателя на всичко! Когато ученикът се почувствува много паднал и излишен на земята, нека погледне под краката си онази, най-малката буболечица, която остава да живее и след като той я е настъпил. Нека я погледне под микроскопа как тя се движи, бърза, хвърка, а може би и мисли, радва се и благодари. Лесно ще схване той тогава, че и тя засвидетелствува разумността и необходимостта и от нейното съществувание в Битието! Пред тези малки буболечици и мушици той ще се засрами от своето безволие или слаба воля, от своето малодушие в живота. И у него ще се зароди силно желание и воля и той да оправдае живота, който му е даден и да изяви Великото в Битието. Колко е хубаво, когато знаеш, че отиваш към Великото – засвидетелствува ученикът.
към текста >>

63. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво.
Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека.
към текста >>

Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост.
Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина. Но, това не значи, че всичко най-хубаво, най-разумно и най-добро не е дошло с храненето. Но има два вида хранене. Мойсей в книгата Битие символически е показал, че на Адам и Ева е било забранено да ядат от плодовете на едно дърво. Те трябвало да постят само от плодовете на това дърво — но те не могли да издържат тоя пост. Най-добрите медици са съгласни, че болестите идват от чужди вещества, които, като не могат да се отсранят от организма, натрупват се по различните органи и при пръв удобен за тях случай те се проявяват в различни форми на болести. От това не следва, че трябва да престанем да се храним, но трябва от време на време да остане стомахът на почивка и спокойствие. Много вредни неща биха се отстранили тогава. Много болести могат да се лекуват чрез разумен пост, а излишекът от храна и пресищането са най-опасните и най-голямите врагове на човека. Да преяжда човек и никога да не пости – това са неща, които ще му докарат най-голями неприятности и страдания.
към текста >>

Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот.
Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано. Как човек проверява това? Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни растояния вижда далечни събития. Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал. Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот. Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота. Разбиране на една истина, която прави притежателитe ù богати, силни, умни.
към текста >>

Избистряне и разбиране на същественото в живота.
Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал. Е, какво ще бъде възражението на ония, които нито един ден не са отдали, не са направили нито най-малкия труд да проверят тая велика истина, която е от най-голямо значение за живота и за посоката, която човек взема в тоя живот. Аз не отричам, че има и други начини и средства, за да се дойде до тая истина. Много още са придобивките от едно разумно практикуване на поста. Прояснение на мисълта. Избистряне и разбиране на същественото в живота. Разбиране на една истина, която прави притежателитe ù богати, силни, умни. Тази истина е много проста: Колко богатсто има в човека, около него и колко възможности са скрити в него, за да се ползува от тия блага, но не ги оценява и не умее да им се радва всеки ден, всеки час да благодари на благодатта, в която живее. Вместо да е радостен и благодарен, той е вечно недоволен и роптаещ против всичко. Само това неразбиране на тази истина е в състояние да го направи нещастен и сляп за красотата и изобилието. Сега идвам до най-дълбоката, най-важната и скритата страна на поста, като магическа операция от най-чист характер.
към текста >>

64. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога.
Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото.
към текста >>

Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро.
Човек не знае как да помага на другия. Малцина са учили хората на това. Законите на държавата са все отрицателни те наказват провинения, те запазват личното и „общо” благо. Но те не учат човека да помага на ближния си, те не го учат да разбира нуждите на другия, за да не върши престъпления, да ги разбира преди да се извърши престъплението. По този начин законите поддържат и създават престъпленията и злото. Черквата, която би трябвало да бъде най-великият фар в живота на човека и тя не прави нищо, за да научи хората на добро. Сухи догми, един зидан храм, в него грешни и престъпни люде четат и пеят неразбрани за отрудените хора слова. Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други.
към текста >>

Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме.
Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота.
към текста >>

А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр.
Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен.
към текста >>

не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота.
Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека!
към текста >>

Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо?
Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение.
към текста >>

Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен.
А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда.
към текста >>

Коя е правата философия за доброто в живота?
Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време. Преди всичко има една права философия за доброто. В нея е първата тайна. Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща.
към текста >>

Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето.
В нея е първата тайна. Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото.
към текста >>

Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности.
Необходимо е всеки, който иска да учи другите, сам да бъде друг – да бъде човек, в когото съзнанието е пробудено за доброто, който може да направи сам съзнателно добро, независимо от условията. Коя е правата философия за доброто в живота? Навсякъде човек трябва да бъде учен, че той не е само тялото, че той има една друга същност, истинската негова същност, която не умира. Това е неговата душа. Тази истинска същност свързва всеки човек с другите, а и с всичко останало в живота, с камъните, тревите и растенията, със звездите и небето. Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто.
към текста >>

Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ.
Аз мога да направя доброто без никаква предумисъл. И ако един престъпник намира навсякъде добро, то ясно е, че той не може да бъде престъпник. Но светът не е такъв, всеки не само че не прави добро, но не желае да прави добро. Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока?
към текста >>

Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота.
Човек не е свикнал да прави малки жертви Tе са толкова малки понякога при повечето случаи, че представят от себе си само добрата мисъл, само доброто желание, които нищо не костват. Ние виждаме един човек, който страда, болен е. Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро.
към текста >>

Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота.
Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота. Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии. В тази творческа интуиция се крие тайната и силата да помагаме на своя ближен. При днешната действителност всички, които се наредят в редицата на тия, които служат на доброто със своята мисъл, със своите чувства и дело без да философствуват, вършат едно от най-великите дела на земята. Те са от малцината през вековете, които съграждат истински вечно творческото ново.
към текста >>

65. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът.
И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си. От друга страна, мястото, което е избрано за регенерация е толкоз целесъобразно, щото Раул Франсе казва така по това: „Даже и човешкият ум ако беше допитван да го избере, не би избрал по-целесъобразно място.” Лещата се регенерира от тъканите на ириса, т.е. има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада. Тази е причината за възраждането на психоламаркизма днес. Тя е причината, поради която множество сериозни и проницателни биолози днес застъпват психоламаркизма, или неоламаркизма, или неовитамизма.
към текста >>

По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота.
Може да се направи следният опит: може да се посее една градина с дръвчета или цветя и да се отгледат по новия начин, с любов. Нека до нея има друга градина със същите почвени и други условия и тя да се обработва със същата външна грижливост, обаче при механично отношение към растенията и ще се види голямата разлика в резултата. Всичко това може да се провери чрез опит. Не само в растенията, но и в цялата природа освен физикохимични сили работят и разумни сили Според окултизма, всичко в природата е живо С живот, със съзнание, макар и в по-долна степен, е снабден и минералът Когато пристъпваме с това ново отношение към природата, тогаз камъните, минералите ще оживеят за нас и ще почнат да ни говорят. И това ново отношение към природата ще внесе един нов елемент в екскурзиите по планината, ще внесе един нов дух в туризма. По този въпрос трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тях са електромагнитни, други – от по-висок характер Скалите, водите, растенията, – всичко в планините влияе върху човека външно и вътрешно – механически и психически. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах и по други начини. Камъните, водата и пр., които виждаме, значи не са само тая материя, която е пред нас.
към текста >>

В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот.
Казахме, че зад физичната страна на природата има и друга една разумна, психична страна. И който отива с това съзнание на планината, там ще получи много повече, отколкото онзи, който ще отиде по механичен начин, без да се стреми да се свърже с вътрешния живот на планината, с тези разумни сили, които текат там във вътрешната лаборатория на природата. * * * „Разумният живот ражда светлината. Следователно от това гледище, всичката светлина, която съществува в пространството показва, че в природата съществува разумност. И слънцето, което изпраща своята светлина отгоре, е резултат на множество разумни същества, които изпрашат своята разумност във вид на светлина.” „Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота.” „През известни часове на деня, към обед, но повече сутринта идат периодически известни вълни от слънцето, които носят със себе си положителни мисли, интелигентни мисли от слънцето.” „Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя, каква е била природата преди 2000 години преди 5000, преди 10 000 години.” „Като станете сутринта, поставете си пет минути ръката срещу слънцето, както се греете на печката и ако имате разположение, вие в тези 5 минути ще научите много повече неща, отколкото бихте разбрали през цял един глупав живот. ” Учителят Има един окултен закон, според който човек възприема от околността само според степента, с която участвува в процеса на възприемането неговото съзнание. Това важи за храненето, за дишането, за възприемането на светлината и пр. Напр. ако смяташ храненето като механически процес, то от хляба, плодовете и пр. ще извлечеш главно механическите енергии, а ако ги приемеш със съзнание, че в тях се крият и по-високи сили и поставиш съзнанието си в хармония с тези последните, то ти ще ги приемеш в себе си. Също така, ако смяташ, че въздухът е само механическа смес от азот, кислород, въгледвуокис и пр.
към текста >>

Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница.
Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува. И за да нарисува нещо, той прекарва дълго време в снежните планински върхове, дето в мистичната тишина влиза в общение с Вечното, Непреходното. Разбира се, човекът на новите идеи не е за аскетизма. Човекът ще отиде на планината, за да получи нещо и после ще се върне в живота между хората, за да може да внесе полученото в общочовешката съкровищница. Някой може да каже :„Аз съм посетил вече тая планина, познавам я и има ли смисъл пак да я посетя? ” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала.
към текста >>

Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него.
” Трябва да се знае, че всеки слънчев лъч, всяко цвете, всеки камък, всеки извор ни говорят всеки ден нещо ново, ти получаваш от тях всеки ден ново откровение, нови идеи. Всеки ден планината ще ти говори по особен начин, по който никога до сега не ти е говорила и ти ще познаваш нови нейни страни! И когато човек отиде там, ще чуе новото, което тя днес ще му каже! Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата. Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа.
към текста >>

Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото.
Планината днес ще ти се разкрие с нова дреха, ще ти разкрие други тайни, а не тези, които вчера ти е казала. По-близко общение с природата! Трябва свързване с вътрешния живот на природата: планината, морето, слънцето, тревата, дървото ще ги считаме проникнати от живот и да се чувствуваме свързани с него. Да чувствуваме вечните си връзки с природата. Връзки не с мъртви предмети, но с нещо живо, одухотворено. Да разбираме езика на цветето, на тревицата, на мравката, на извора, слънцето, потока, дървото. Всичко да ни говори. Да се сближим с вътрешния живот на природата, с нейната душа. Всичко да ни говори, защото разумността лежи в основата на природата. Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме пулса на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата. Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие?
към текста >>

Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа.
Всичко да ни говори, защото разумността лежи в основата на природата. Да чувствуваме разумността в природата – да чувствуваме пулса на нейния живот, да чувствуваме Първичната Причина както в мушичката, така и в тревицата. Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие? Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява. Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината. Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр.
към текста >>

И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява.
Учителят казва: „Мъдрецът се чувствува щастлив, като види най-малката тревица.” Тая трева за него е само една телефонна слушалка, чрез която той се свързва с висшите разумни сили Кога съзерцанието на най-малката тревица ще бъде за нас източник на поезия и щастие? Когато видим в нея действието на Безконечното, на Духа. Връзките ни с живата природа не са само механични, но и вътрешни. Вашият живот не само механично, но и вътрешно, духовно е свързан с живота на цялата околна природа. По някой път в момент на мистично прозрение човек чувствува своето единство с цялата природа, с безконечния живот, който я прониква. И когато така се свържем с живота в природата, ще чувствуваме Вечното и Безконечното във всяка конечна проява. Когато човек отива на планината не само за развлечение, но и за телесна и духовна обнова, за получаване на нова светлина, на нови идеи и импулси, той ще има съвсем нова обхода в планината. Той ще има съзнанието, че се намира в едно свещено място, дето ще влезе във връзка с вътрешния живот на природата, за да повдигне своя ум, сърце и воля. И тогаз той няма вече да оставя на мястото, дето е седял на почивка и за обяд разхвърляни парчета от вестници, празни тенекиени кутии, черупки, кости и пр. Той отива в един храм! Ето защо след всяко ядене той ще разчисти много внимателно мястото!
към текста >>

За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради.
Ето защо след всяко ядене той ще разчисти много внимателно мястото! После, туристът с новото съзнание ще отива в природата със съзнанието, че ще получи нещо. Той отива не за да разрушава, а за да гради. Ето защо той никога няма да къса цветя. Родители и възпитатели, които дават пример на децата да късат при екскурзии, всаждат в тях навици, които после ще се проявят в много пакостно направление. За да има детето свещено уважение към живота въобще, за да се премахнат от него разрушителните инстинкти и да се насърчат творческите, хубаво е детето с пример да се упътва да не къса цветя, а напротив – да гради. Човек отива на планината преди всичко да я наблюдава, да я изучава, да се учи да чете по камъните, по цветята, по изворите и пр. Но той отива на планината и за чисто физическа работа: да гради. Той ще чисти извори, ще прави пътеки и мостове там, дето са нужни. Това той ще прави от една страна, за да облекчи себе си при пътуването, а от друга страна, вдъхновен от любов към хората и добитъка, които ще минават по тези места. Значи на планината той, за да се развие всестранно, трябва да работи не само духовно, но и физически; и то физическа работа не само за развлечение, каква да е, но работа необходима, полезна, практическа.
към текста >>

Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него.
Когато някой път сте в скръбно състояние, изобщо в отрицателно състояние, тогаз идете на планината. Тя ще ви изпълни с радост и ще ви подмлади. Когато искате да намерите разрешение на някой въпрос, идете на планината и тя ще ви даде отговор. Когато се намирате в дилема и не знаете как да постъпите в дадения случай, тогаз идете на планината и там ще ви дойдат нови идеи, нови хоризонти ще разширят вашето съзнание и ще разберете, как трябва да постъпите. Когато искате да простите някому, който ви е напакостил, идете на планината! Там ще видите живота от съвсем ново гледище, там ще се научите да познавате този човек, там ще го разберете и ще имате съвсем ново отношение към него. Когато искаш да напишеш нещо важно, иди на планината. Научи се да слушаш на планината! Обикновено на планината хората са повече активни външно, но трябва да се научат да станат възприемчиви, да слушат и тогаз планината ще почне да им говори. Тя и по-рано им е говорила, но сега ще почнат да слушат нейния говор. Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там.
към текста >>

И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните.
Планината ще им каже много важни и интересни неща, ще им разкрие хиляди тайни, които са вълнували душите им, ще им каже, кои са те, ще им разкрие същината на тяхното естество, ще им даде ключовете на своите съкровищници и ще ги заведе там. Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята. Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения. Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр.
към текста >>

* * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти.
Щастлив е онзи, който знае да слуша на планината! Изкуството да слушаш е толкоз важно, колкото и изкуството да говориш! Най-малкото камъче ще почне да ти говори и ще ти разкрие древната история на тези места с всички минали царства, държави, народи, отдавна изчезнали от историята. Но за да си в състояние да слушаш на планината, трябва да снемеш раницата от гърба си, защото иначе ще мислиш само за нея и не ще станеш способен да слушаш, какво ти шепне планината! И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения. Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр. И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит.
към текста >>

Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр.
И когато станеш способен да я слушаш, тя ще почне да ти разкрива великите закони, които управляват живота, ще ти разкрие тайната, която се крие в самия тебе и ти ще познаеш себе си и околните. * * * Окултната наука внася нещо ново във всички области на живота, отваряйки нови хоризонти. Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения. Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр. И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит. Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит. * * * Засилването на туризма напоследък в чужбина и у нас е радостно явление, което вече говори за по-голямо разширение на човешкото съзнание, за нейното издигане в по-висока степен. Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр.
към текста >>

66. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човек, растението и изобщо всеки организъм е така свързан с живота на Цялото, както клончето е свързано с живота на цялото дърво.
Това показва, че за всяко нещо в света има определено време. Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят. Има връзка между човека и целия всемир. В човека и във всички организми - растения и пр. - работят космични сили. Човек, растението и изобщо всеки организъм е така свързан с живота на Цялото, както клончето е свързано с живота на цялото дърво. И не само това, което обикновено наричаме организирано царство, но и така нареченото наглед „неорганизирано“ царство е свързано с живота на целия всемир, напр. металите. Преди всичко трябва да се знае, че всички метали: желязото, медта, среброто, златото и пр. не са само това, което виждаме пред себе си. С опитите на Райхенбаха и пр. се доказва, че един къс метал е само най-гъстият център на едно силово поле, което обхваща много голямо пространство наоколо.
към текста >>

И не само това, което обикновено наричаме организирано царство, но и така нареченото наглед „неорганизирано“ царство е свързано с живота на целия всемир, напр. металите.
Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят. Има връзка между човека и целия всемир. В човека и във всички организми - растения и пр. - работят космични сили. Човек, растението и изобщо всеки организъм е така свързан с живота на Цялото, както клончето е свързано с живота на цялото дърво. И не само това, което обикновено наричаме организирано царство, но и така нареченото наглед „неорганизирано“ царство е свързано с живота на целия всемир, напр. металите. Преди всичко трябва да се знае, че всички метали: желязото, медта, среброто, златото и пр. не са само това, което виждаме пред себе си. С опитите на Райхенбаха и пр. се доказва, че един къс метал е само най-гъстият център на едно силово поле, което обхваща много голямо пространство наоколо. Това силово поле е съставено от етерни строителни сили.
към текста >>

той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата.
И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр. Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина.
към текста >>

Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението.
Защо ? Аурата ви е груба; то не може да издържи на тая среда. Някои хора насаждат круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Те могат да вредят и на растенията. Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле върху аурата на растението. Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света.
към текста >>

Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото.
В този момент, когато проявяваш любовта, Разумното, което работи в цялата природа, се проявява чрез теб, и всичко това, което правиш тогаз, принася плод, резултат, понеже енергиите на Цялото протичат, участвуват и съдействуват. Казва се: „Любовта носи живот“. Какво значи това? Това значи, че чрез любовта се събуждат всички спящи сили в човешката душа и в природата; дават се условия за проява на всички заложби, сили в душата и в цялата природа. Когато човек проявява любовта, когато работи с любов, в този момент се проявява Цялото, проявява се Бог, и тогаз енергиите на Цялото протичат и принасят своя плод. Точката, дето се проявява любовта, можем да оприличим на клонче, към което се стичат сокове и енергии от всички краища на дървото. Преди всичко пълна обнова, промяна става с онзи, който е носител на любовта. Ако е бил болен, става здрав; ако е бил печален. става радостен. Стане некой път човек сутринта и е печален, мрачен, недоволен. Виждаш го след малко, че е радостен.
към текста >>

Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане.
Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него. Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души.
към текста >>

Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод.
Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен. Даже ако знаем законите, можем да влезем в общение с психичното в минералите, в скалите Когато посадиш градина с плодни дървета или с цветя, отивай всеки ден при всяко дръвче, при всяко цвете и с любов влизай в общение и във вътрешен разговор с всяко едно от тях и ще видиш резултатите. По този начин даже могат да станат чудеса: дръвчето, което е раждало слабо или никак, ще почне да ражда, да цъфти и да връзва обилно. Правени са опити в това отношение. Може да направи всеки такъв опит. Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни. И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на работа възвишени сили. Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални. И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна. Също така и вълните на светлината са музикални.
към текста >>

Но това механическо отношение е и във всички области на живота.
Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота. Целият живот е механизиран. И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр.
към текста >>

И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив.
Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота. Целият живот е механизиран. И ако се внесе ново отношение към всички неща, тогаз ще се внесе поезия, красота във всички области на живота, и той ще бъде по-радостен и по-щастлив. Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен.
към текста >>

Изобщо новото учение, „живата наука“ се стреми да внесе нови идеи, нови методи във всички области на живота, да посочи нови пътища, по които трябва да тръгне човечеството, за да излезе от пустинния живот на механизацията и да влезе в красивия живот на творчеството и радостта.
Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал. Изобщо този с начин подмладява човека? Защо? Защото това е метод за свързване с космичния живот и приемането му. Изобщо новото учение, „живата наука“ се стреми да внесе нови идеи, нови методи във всички области на живота, да посочи нови пътища, по които трябва да тръгне човечеството, за да излезе от пустинния живот на механизацията и да влезе в красивия живот на творчеството и радостта. В миналата книжка посочих новите пътища на туризма. Сега тук се посочват новите пътища при отглеждане на растенията. Но това може да се приложи и за всички други области на живота. Няма област, в която новото учение да не внесе един нов елемент, един нов квас, пълен с живот, който квас е в състояние да даде мощен тласък на развитието. Новите хоризонти, които посочва новото учение, са достъпни на опит.
към текста >>

Но това може да се приложи и за всички други области на живота.
Защо? Защото това е метод за свързване с космичния живот и приемането му. Изобщо новото учение, „живата наука“ се стреми да внесе нови идеи, нови методи във всички области на живота, да посочи нови пътища, по които трябва да тръгне човечеството, за да излезе от пустинния живот на механизацията и да влезе в красивия живот на творчеството и радостта. В миналата книжка посочих новите пътища на туризма. Сега тук се посочват новите пътища при отглеждане на растенията. Но това може да се приложи и за всички други области на живота. Няма област, в която новото учение да не внесе един нов елемент, един нов квас, пълен с живот, който квас е в състояние да даде мощен тласък на развитието. Новите хоризонти, които посочва новото учение, са достъпни на опит. Нека всеки да ги опита и по плодовете да прецени важността им. --------------------- *Най-последниг изследвания на Л. Колиско - именно за калая и Юпитер - излязоха през текущата 1933 година.
към текста >>

67. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали.
Щайнер е имал мисълта Гьотеанумът да хармонира по своята форма на околния ландшафт. С това той спазва един евритмичен закон Първият Гьотеанум, строен през време на войната е бил подпален от католиците чрез подкупени агенти на връх нова 1923 год. - на Васильовден. Устройството му е било съвсем друго от сегашната сграда на Гьотеанум. Той е почивал на принципа на две взаимно пресичащи се сферични куполи - голям и малък. Куполният дял е бил от специално дърво - дървен строеж, затова тъй лесно е могло да се подпали. Покривът, както и покривът на днешната сграда е бил покрит със зелени норвежки шисти, доставени и издялани специално. Първото сдание се е строяло в течение на цели три години през време на войната и в неговия строеж са взели доброволно участие приятели на Антропософското общество от 17 народности. Първоначално Гьотеанумът щял да се строи в околностите на Мюнхен в Германия, но понеже са се явили пречки от страна на католиците, затова Рудолф Щайнер решава това да стане в свободна Швейцария. В Гьотеанум, освен научната и творческа дейност, която развиват институтите, секциите и пр., там има постоянни неколкогодишни и по-кратки курсове, засягащи разните отрасли на окултното знание. В зданията около Гьотеанум отделно от тия в с.
към текста >>

Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил.
Театралната група на Гьотеанум седи много високо, всеки свещенодействува на сцената. Тя е прочута група в цяла Европа - те ходят и дават навсякъде спектакли. Главното ръководство лежи в ръцете на днес живущата още другарка на Д-р Щайнер - Мария Щайнер. Някои литературни критици считат пиесите на Щайнер по своята сила и импозантност подобни само на тези на древния елински драматург Есхил. В югоизточната страна, непосредствено до самото сдание на Гьотеанум има пространна дървена постройка - Schreinerei[4] (мебелна работилница). Всичките мебели на Гьотеанум се правят тук от специално дърво и в специален стил. Сега стилът върви в пълна хармония със стила на зданието. На южния ъгъл на това пространно дървено сдание е преградено голямо място, заемащо две зали. Тук са изложени таблата, рисувани от Д-р Щайнер. Тук е бил и последният кабинет на Щайнер. В него, в пълна работоспособност на духа, той е напуснал земята.
към текста >>

Така получават се най-различни дървовидно устроени кристални утайки.
Правят се строго научни изучвания върху растения, животни и човека. Прилагат се най-различни позитивистични методи. Изучава се кръвта на хората - най-различни, здрави, болни от различни болести. Взима се кръвта като разтворител на дадена сол и се оставя да кристализира. Инак кръвта сама не може да кристализира. Така получават се най-различни дървовидно устроени кристални утайки. Когато един човек е здрав, кристалните форми са свежи и фигурите правилни. Когато този човек е болен тия същи кристални форми и фигури биват деформирани и замрели, неясни, не хубави. Така установени са с ред наблюдения разните болести какъв вид форми и фигури дават. С това се създават положителни диагностични методи, в които измамата се свежда до нула. Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум!
към текста >>

При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа.
При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр. За фазите на луната се държи сметка и при изучаванията на кръвта. При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи. От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население. При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа. Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество.
към текста >>

Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота.
От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население. При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа. Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг.
към текста >>

Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество.
Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество. Всеки, който отиде там, ще почувствува този трескав мощен творчески пулс. Гьотеанумът ще бъде във вековете неизгасващ фар, показващ незиблемите пътеки към вечното в живота, към най-реалното - духовното, което е първият фактор за всяка истинска проява и творчество. Духовното, това е началото и краят. фиг. 1 фиг. 2 фиг. 3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще.
към текста >>

68. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им.
Всеки избит неприятел разполага горе в невидимия свят с много по-големи сили за отмъщение, отколкото тук на земята. Отгоре те работят в това направление и могат да докарат по-големи нещастия на цели народи! По същите причини трябва да се премахне смъртното наказание на престъпниците. Често пъти те не са до там дорасли, за да простят на тези, които ги преследват и умират с голяма жажда за отмъщение на това общество, които го лишава от живот; и от невидимия свят могат да бъдат много по-вредни на обществото, отколкото тук[2] „Кои са старите хора ? Онези, на които умовете са ръждясали със старите идеи. И трябва да дойде някоя божествена мисъл да тонира умовете им, новите идеи да тонират живота им. „Онзи, който иска да стане ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура. Да не вярвате на сегашната култура, че тя може да ви спаси". „Всяко същество, което не върви по великите закони на Бога, се изражда". „Това учение има и материално приложение, и духовно, и божествено". Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна.
към текста >>

Или можем да сравним всички същества с клончета и листа на едно голямо космично дърво.
Учителят Този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Всички народи, раси, култури можем да ги сравним с органи на един велик общочовешки организъм или нещо повече: всички същества съставляват едно велико цяло, защото животът, който минава през тях, е един. И колко е тясна зависимостта между органите на един организъм! Тя е толкоз голяма, че щастието на един орган е обусловено от доброто състояние на всички други органи. Напр. от повреждането на стомаха или черния дроб страдат всички други органи. Или можем да сравним всички същества с клончета и листа на едно голямо космично дърво. Тогаз другояче можем да изясним въпроса: „Защо загинаха древните народи, макар и да бяха толкоз силни? " Тя вярваха, че тяхното щастие е независимо от щастието на другите народи и племена! Те искаха да съградят своето щастие върху нещастието на другите народи! Клончето благоденствува, докато е заловено за майчиното дърво, но ако се откъсне от него, загива. Ето защо трябва да се освободим от всички заблуждения и илюзии и да дойдем до великата истина, че щастието на един народ е свързано тясно с щастието и благоденствието на всички други народи.
към текста >>

Клончето благоденствува, докато е заловено за майчиното дърво, но ако се откъсне от него, загива.
от повреждането на стомаха или черния дроб страдат всички други органи. Или можем да сравним всички същества с клончета и листа на едно голямо космично дърво. Тогаз другояче можем да изясним въпроса: „Защо загинаха древните народи, макар и да бяха толкоз силни? " Тя вярваха, че тяхното щастие е независимо от щастието на другите народи и племена! Те искаха да съградят своето щастие върху нещастието на другите народи! Клончето благоденствува, докато е заловено за майчиното дърво, но ако се откъсне от него, загива. Ето защо трябва да се освободим от всички заблуждения и илюзии и да дойдем до великата истина, че щастието на един народ е свързано тясно с щастието и благоденствието на всички други народи. Ако някой народ е щастлив, а другите нещастни, то непременно в края на краищата положението на последния ще внесе бъркотия, усложнения и в живота на щастливия този народ! Можем да вземем много примери от историята. Тя е пълна с безчислени примери за това. Можем да вземем примери и от последните войни.
към текста >>

Ако някой народ е щастлив, а другите нещастни, то непременно в края на краищата положението на последния ще внесе бъркотия, усложнения и в живота на щастливия този народ!
Тогаз другояче можем да изясним въпроса: „Защо загинаха древните народи, макар и да бяха толкоз силни? " Тя вярваха, че тяхното щастие е независимо от щастието на другите народи и племена! Те искаха да съградят своето щастие върху нещастието на другите народи! Клончето благоденствува, докато е заловено за майчиното дърво, но ако се откъсне от него, загива. Ето защо трябва да се освободим от всички заблуждения и илюзии и да дойдем до великата истина, че щастието на един народ е свързано тясно с щастието и благоденствието на всички други народи. Ако някой народ е щастлив, а другите нещастни, то непременно в края на краищата положението на последния ще внесе бъркотия, усложнения и в живота на щастливия този народ! Можем да вземем много примери от историята. Тя е пълна с безчислени примери за това. Можем да вземем примери и от последните войни. Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят върху плещите им. Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота.
към текста >>

Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота.
Ако някой народ е щастлив, а другите нещастни, то непременно в края на краищата положението на последния ще внесе бъркотия, усложнения и в живота на щастливия този народ! Можем да вземем много примери от историята. Тя е пълна с безчислени примери за това. Можем да вземем примери и от последните войни. Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят върху плещите им. Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота. Но този въпрос трябва да се разгледа и в дълбоката си страна, а не само по отношение на външните условия. Напр. ако се възпита едно поколение с дух на сепаратизъм, с желание за надмощие над другите народи, с дух на омраза спрямо други народи, тогаз вече бацилът на разрушението е вмъкнат. Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво. И този народ в края на краищата ще върви с по-явни или по-ярки стъпки към израждане. Всеки народ, който иска да повдигне само себе си за сметка на другите народи, ще се изроди, защото по този начин се къса онази връзка с целокупния организъм.
към текста >>

Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво.
Можем да вземем примери и от последните войни. Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят върху плещите им. Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота. Но този въпрос трябва да се разгледа и в дълбоката си страна, а не само по отношение на външните условия. Напр. ако се възпита едно поколение с дух на сепаратизъм, с желание за надмощие над другите народи, с дух на омраза спрямо други народи, тогаз вече бацилът на разрушението е вмъкнат. Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво. И този народ в края на краищата ще върви с по-явни или по-ярки стъпки към израждане. Всеки народ, който иска да повдигне само себе си за сметка на другите народи, ще се изроди, защото по този начин се къса онази връзка с целокупния организъм. И обратно, онзи народ, който работи както за своето лично благо, така и за благото на другите народи, се повдига. Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове.
към текста >>

Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове.
Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво. И този народ в края на краищата ще върви с по-явни или по-ярки стъпки към израждане. Всеки народ, който иска да повдигне само себе си за сметка на другите народи, ще се изроди, защото по този начин се къса онази връзка с целокупния организъм. И обратно, онзи народ, който работи както за своето лично благо, така и за благото на другите народи, се повдига. Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове. Но това, което важи за отделния човек, важи и за какъв да е по-голям колективитет: напр. за общество, народ и пр. Учителят казва: „Има личен и колективен егоизъм. Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на думата. Тясно разбраният национализъм ще бъде надраснат.
към текста >>

И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас.
Тази идея ще бъде краеъгълният камък на новата култура. * * * Когато мислим, чувствуваме, желаем известни нeща, ние се свързваме с всички тези същества, с чиито мисли, чувства, желания и пр. ние сме в хармония. Напр. ако мислим добри нeща, то ние се свързваме с всички добри хора по цялата земя и тогаз това ни повдига, ние приемаме от техните добри влияния. И колкото нашите мисли са по-благородни, по-възвишени, толкоз имаме по-голяма възможност да се свържем с мислите на по-напреднали същества и да приемем от тях нещо красиво, светло. И когато нашите мисли, чувства, желания, постъпки са в хармония с Разумното, с Първичната Причина, то ние правим вече връзка с божествените извори на живота и приемаме тези сили в нас. Ето защо правото мислене, правото чувствуване и правото постъпване са основа за един хармоничен, творчески живот и път за освобождение! Колкото повече мислите, чувствата и постъпките са по-правилни, толкоз повече и по-добре божественият живот се влива в нас и внася разцвет и подем на всички творчески сили. Това важи както за отделния човек, така и за цял колективитет. * * * Знае се, че мислителните вълни са по-къси, в сравнение с всички известни досега вълни. Знае се, че колкото вълните са по-къси, толкоз те имат по-голяма сила и проникват по-далеч.
към текста >>

Напротив, те не само че няма да се обезличат, но ще имат всички благоприятни условия за подем, за творчество във всички области на живота!
Сега живеем в една епоха, когато се създава новият човек! " Учителят Новото съзнание иде сега по закона на развитието. И затова всеки народ, който се нагоди с това ново съзнание и го приеме, той ще се повдигне, ще процъфти и ще има велико бъдеще. Нему принадлежи бъдещето! Някои се опасяват, че народите, които приемат новите идеи, ще се обезличат! Напротив, те не само че няма да се обезличат, но ще имат всички благоприятни условия за подем, за творчество във всички области на живота! И всеки народ, всяко общество, което не приеме новото, което иде по законите на развитието, няма никакво бъдеще! Той ще се изроди. Днес известни нови идеи проникват навсякъде, те се носят навсякъде. Всяка епоха носи със себе си известни идеи. Новите идеи днес идат по закона на развитието: те са характерни за днешната фаза от развитието на човешкото и общочовешкото съзнание.
към текста >>

Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех.
Не, те са пионерите на зазоряването, което иде. Носителите на нови идеи: есперантисти, туристи, въздържатели, вегетарианци, толстоисти, духобори, окултисти, и пр., са само отделни части на общата велика вълна за една нова култура на земята. И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата. Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа. От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания!
към текста >>

Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания!
Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата. Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа. От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата. И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си!
към текста >>

За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота.
Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота. Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси! [1]Виж книга I. [2]Тук мимоходом можем да споменем и за един друг закон. Аналогично с гореказаното, могат да ни станат ясни последствията за човечеството от избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Учителят казва, че с това се излага на страдания и пертурбации цялата сегашна култура.
към текста >>

69. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата.
Лесно се задавате въпроси, но мъчно се отговаря на тия въпроси. Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства.
към текста >>

Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно.
Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви.
към текста >>

Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът.
Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната.
към текста >>

Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал.
В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал. На главата си имал един от фесовете, които носел за продан. Като видели това нещо, маймуните се доближили до развързания чувал на арабина, с фесовете и всяка маймуна турила на главата си по един фес. След това те отново се качили на дърветата. По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу. Маймуните му отговорили със същото: Те го замервали отгоре.
към текста >>

Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи.
Най-после, като се убедил, че и това не помага, отчаян, той хвърлил феса от главата си и казал: И тъй изгубих всички фесове, поне и този да хвърля, да знам, че нищо вече не ми остава. Като видели това, маймуните веднага хвърлили фесовете от главите си. Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си. Следователно, когато човек дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред. Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре. Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях.
към текста >>

Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат.
Като видели това, маймуните веднага хвърлили фесовете от главите си. Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си. Следователно, когато човек дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред. Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре. Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота.
към текста >>

За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа.
Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си. Следователно, когато човек дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред. Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре. Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват.
към текста >>

Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота.
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко в света работи за добро за разумните хора. Всичко в живота е постижимо за гениите, за светиите.
към текста >>

Всичко в живота е постижимо за гениите, за светиите.
Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко в света работи за добро за разумните хора. Всичко в живота е постижимо за гениите, за светиите. Противоречията в живота представяте ровка материя, която в бъдеще трябва да се разработи. За съвременните хора противоречията създават ред страдания и нещастия, но за бъдещето поколение. Те ще представят тяхното щастие. Днес много хора се оплакват от неразположение на духа си, от тежки състояния и не могат сами да си помогнат. Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система.
към текста >>

Противоречията в живота представяте ровка материя, която в бъдеще трябва да се разработи.
Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко в света работи за добро за разумните хора. Всичко в живота е постижимо за гениите, за светиите. Противоречията в живота представяте ровка материя, която в бъдеще трябва да се разработи. За съвременните хора противоречията създават ред страдания и нещастия, но за бъдещето поколение. Те ще представят тяхното щастие. Днес много хора се оплакват от неразположение на духа си, от тежки състояния и не могат сами да си помогнат. Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система. Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си.
към текста >>

Ще кажете, че трябва да се подобрят условията на живота.
Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им. От мисълта на човека зависи неговото здравословно състояние. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да развие своето чело. За това се изисква велика, гениална, а не обикновена мисъл. Ще кажете, че трябва да се подобрят условията на живота. Вярно е това, но добрите условия се включвате в гениалните, в разумните, в добрите хора. Такива хора трябва да се намерят! Тези хора въздействуват върху човечеството. Геният, разумният, добрият човек може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска. Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях.
към текста >>

Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си.
Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит.
към текста >>

70. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
към текста >>

Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля.
И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа. И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни. Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните. В цялата вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И всичко това не е блян, не е далечен копнеж. Всичко това съществува, всичко това е нещо реално!
към текста >>

Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните.
Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа. И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни. Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните. В цялата вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И всичко това не е блян, не е далечен копнеж. Всичко това съществува, всичко това е нещо реално! И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа!
към текста >>

Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство.
Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание. То носи факела на Светлината, чрез който осветлява вековете. Културите са се сменяли една с друга, Всека култура е имала за мисия да развие известни способности, известни сили на човешката природа! Винаги, когато една култура е достигала своята кулминационна точка, давала е това, което е можела да даде и е почвала вече да се изражда, това Братство е давало начало на нов тласък, на нова култура, която представлявала изявление на нови страни, на нови кътове на човешкото съзнание. Всемирното Братство създаде Херметизма в Египет, Брахманизма в Индия, Маздеизма в Персия, Орфеизма в Гърция, Есеизма в Палестина и пр. Мойсей, преди да излезе на сцената на живота, се е учил на Божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Еврейските пророци са излезли от окултните школи на Есейското Братство, а последното е клон, изпратен от Всемирното Братство за създаване условия на християнството. Всички красиви подтици в миналите култури пряко или косвено идат от тях. Всички по-видни дейци, които са допринесли своята дан за повдигането на човечеството: Питагор, Кеплер, Роберт Флуд, Уилям Максуел, Месмер, Лафатер, Клод до Сен Мартен, Гьоте, Рихард Вагнер и пр., са били в свръзка с окултно-мистични центрове, които от своя страна са били в свръзка с Всемирното Братство. Всемирното Братство преди хиляда години изпрати клон, за да тури основа на богомилското движение. Който иска да се запознае по-отблизо с окултния характер на богомилското движение, може да прочете най-новите изследвания по този въпрос в няколко книги, излезли напоследък, напр.
към текста >>

Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
към текста >>

У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
" Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот. Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено.
към текста >>

Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
към текста >>

Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота.
Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа. Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това?
към текста >>

Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод.
Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й. И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието.
към текста >>

* * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената!
Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

71. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма. Под думата молитва се разбира общение с Бога. Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога.
към текста >>

Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл.
Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите. Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него! Вън от Бога, никакво възпитание, никакъв морал, никаква наука, никаква религия, нищо не съществува.
към текста >>

Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него!
Не, в молитвата влизат елементите и на мисълта, и на чувствата и на волята, но самата молитва, това разположение на човека да се моли, то е вложено някъде дълбоко в душата. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на живота, от който си излязъл. Колкото повече човек си спомня за Бога и го държи в съзнанието си, толкова по-благороден е той. Благородството на човека зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, трябва да схващаме Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби да си спомняме за Него! Вън от Бога, никакво възпитание, никакъв морал, никаква наука, никаква религия, нищо не съществува. Днешните хора са немарливи към Бога, вследствие на което не отдават значение на молитвата. Те засягат само нейната външна страна: Изправи се някой пред Бога и му разправя за сиромашията си, за страданията си, за неуспехите си. След него дойде втори, трети и т.н. Представете си, какво е положението на Господа.
към текста >>

Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва.
Моли се само за това, което Едното може да ти даде. Молитвата действително включва всички необходими неща, от които човек се нуждае, но трябва да се знае, как да се изрази. Ако у човека има една вътрешна дисхармония, която прекъсва връзката му с Бога, необходима е молитва, за да се възстанови тази връзка. В такъв случай молитвата трябва да бъде насочена към това - да го свърже с Бога. Велико нещо е молитвата! Научи ли се човек да се моли, и живота се осмисля, престане ли да се моли, животът изчезва. И учениците на Христа не знаеха, как да се молят, затова се обърнаха към Него с думите: „Учителю, научи ни да се молим"! Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление.
към текста >>

Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици.
Христос им отговори: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче Те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа. Сам Христос се молеше. Той имаше много знание, но всяка вечер се уединяваше на молитва и размишление. Ако Той имаше нужда от молитва, колко повече ние! Съвременните хора се нуждаят от молитва, която да изправи живота им и да премахне от тях многото пороци и навици. Молитвата не търпи никакви правила,. никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си!
към текста >>

Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота.
Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си. И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод. През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина!
към текста >>

Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата.
През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес. Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове.
към текста >>

Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове.
Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот. Душата има нужда от вътрешна духовна храна.
към текста >>

И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни.
На вид такъв човек може да изглежда слаб, но тялото му е здраво, мислите устойчиви и чувствата му силни. Не е възможно да сме във връзка с Бога и да сме хилави! Молитвата трябва да включва в себе си и един процес на благодарност. Бог има еднакво отношение към всички хора, но хората нямат еднакви отношения към него. Отношението на Бога към нас е правилно, но нашето отношение към Него не е правилно. И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни. За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е молитва, пропита с истинска признателност и любов към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот. Да благодарим за светлината, топлината, за въздуха, за хубавите мисли, за хубавите чувства, които приемаме от него. За всичко трябва да благодарим! Иначе и богати да бъдем, и учени да бъдем, животът се обезсмисля. Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага.
към текста >>

72. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят.
Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер. Лицето и ухото му говорят за голяма вътрешна способност на вдъхновение и интелигентност. При това, той има музикално ухо с много префинен строеж.
към текста >>

изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>

73. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво.
Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда. Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде човек здрав, жизнерадостен и работоспособен.
към текста >>

Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага.
Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските стори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в "борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал, и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе, целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата "морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, по начало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най-благородните и най-безкористни хора. Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие. Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят.
към текста >>

Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
към текста >>

74. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед.
МЪЛЧАНИЕТО Действително говорът е един съществен отличителен белег, който отделя човека от неговите по-нисши братя - животните. Говорът на човека, сравнен с говора на птиците или бозайниците, е безспорно най-съвършен. Но въпреки това, не бива да си въобразяваме, че говорът е единственото и най-добро средство за разбиране между съществата. Истина е, че въобще твърде малко се знае за мълчанието, за неговата същност и ролята, която има да играе предимно във вътрешния живот на хората, а най-вече в живота на ония, които искат да проникнат в тайните на битието, скрити за повърхностния поглед. За по-голяма яснота бихме могли да разделим мълчанието на три вида: I. Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи.
към текста >>

Техните мисли прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо.
Естествено мълчание. II. Негативно мълчание. III. Идейно мълчание. Естественото или пасивното мълчание е присъщо на ония хора, които по природа са мълчаливи. Умът на тези хора не е ангажиран от някаква съществена идея, мисълта им е скитница. Техните мисли прелитат от предмет на предмет, тъй както някои от птиците прехвръкват от дърво на дърво, без да правят гнездо. Те изчезват тъй, както сапунените мехури. Единствената полза от тези хора е, че те могат да пазят тайни, поради естествената им склонност към мълчание. Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния свят.
към текста >>

Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени.
Негативно мълчание е онова, което у някои хора се поражда не от съзнание за ползата от него, а единствено поради страха, да не би да се изложат чрез говоренето пред окръжаващите. Този вид мълчание е най-безплодно. Идейното - творческото мълчание - е най-важното, понеже всякога бива предшествувано и подхранвано от известни идеи; то бива почти всякога придружено от дълбоки и сериозни размишления върху причинната връзка между явленията от външния или вътрешния свят. Мълчанието не е едно пасивно състояние както на пръв поглед изглежда, а е един ден вътрешен живот на работа в и над себе си. То е състояние, при което се пресяват всички случаи, преживяни от нас или от нашите близки, като им се дава само такава цена и важност, които те заслужават. Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори. Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание. Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието". Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може.
към текста >>

Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание.
Мълчанието не е едно пасивно състояние както на пръв поглед изглежда, а е един ден вътрешен живот на работа в и над себе си. То е състояние, при което се пресяват всички случаи, преживяни от нас или от нашите близки, като им се дава само такава цена и важност, които те заслужават. Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори. Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание. Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието". Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може. Както говоренето, тъй и мълчанието крият в себе си сила, която трябва да знаем, кога и как да използваме разумно. Нещо повече, при мълчанието човек не само пести, но и събира много енергия, която при безразборното говорене се изхарчва - обстоятелство, за което той отпосле съжалява. Много права е мисълта, че човек рядко съжалява за това, че много е мълчал, но твърде често - че много е говорил.
към текста >>

Можем да считаме мълчанието като един от най-добрите методи, чрез които човек може да се добере до същественото в живота, до онова, което след изминаването на деня не повяхва и след отхождането на пролетта, не прецъфтява.
Когато човек мълчи, печели още и време, за да може да пресее и пречисти важното и ценното от ненужното и несъщественото. Това е много важно, защото само в мълчанието човек може да направи една пълна преоценка на ценностите на душата; само тогава той може да вникне най-добре в себе си и да съзре новите възможности, които се таят в душата му. Защото това, което е невъзможно при говоренето, при мълчанието е възможно. Мълчанието е подобно на съкровищница, от чиито богатства се ползуват само онези, които знаят и могат да мълчат, когато и гдето трябва. А това е много необходимо за всички, които желаят да се учат. Можем да считаме мълчанието като един от най-добрите методи, чрез които човек може да се добере до същественото в живота, до онова, което след изминаването на деня не повяхва и след отхождането на пролетта, не прецъфтява. Чрез него човек се домогва до онова, което никога не се обезценява и остава през вековете. Човек най-първо трябва да научи изкуството да мълчи, след това - изкуството да говори. А най-много се срещат днес хора, които и двете не знаят. Един от изпитите, на които са били подлагани учениците в Питагоровата и други древни окултни школи, е било мълчанието. Когато човек желае да работи вътрешно, над себе си, мълчанието става една естествена потребност, то става среда, а говоренето се явява като нещо изключително.
към текста >>

Има минути в живота, когато човек не може да не мълчи.
Един от изпитите, на които са били подлагани учениците в Питагоровата и други древни окултни школи, е било мълчанието. Когато човек желае да работи вътрешно, над себе си, мълчанието става една естествена потребност, то става среда, а говоренето се явява като нещо изключително. Човек докато учи, трябва да мълчи, да слуша, да възприема, затова мълчанието се е практикувало като приемен изпит в древните окултни школи на Египет, Индия и др., в които се е следвало златното правило: „Знай, смей, искай, мълчи". Според окултизма мълчанието е един от най-добрите методи за завладяване на мисълта и превръщането ù в послушно оръдие, с което ученикът най-много си служи. Същевременно то спомага за развиване на търпението, без което качество човек не може да запази придобивките от своята работа. Има минути в живота, когато човек не може да не мълчи. Когато слушаме запример някой велик майстор-виртуоз, тогава цялата публика забравя да ръкопляска, забравя да вика „бис" и пр., неща които днес се считат за израз на въодушевление и възторг. Тогава всички мълчат със затаен дъх, като вкаменени и онемели. В такива моменти всички чувствуват, че залата е превърната в храм на свещенодействие, в който душата на слушателя влиза в общение с душата на изпълнителя. Мълчанието е едно от ония блага, които само разумният човек разбира и достойно оценява. Само разумният, мъдрият и добрият могат да се ползуват от него като неизчерпаем извор, като език на душата.
към текста >>

75. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз.
да го облечеш в една такава форма, достъпна за останалите хора, които образуват масата, че те, като слушат или гледат произведението на изкуството, да се почувствуват сякаш и те издигнати в този по-възвишен мир, където техните радости и техните скърби добиват по-друг смисъл и цена. Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека. Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които наблюдаваме напоследък в наши дни. Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз. Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена. Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат. Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават последователно възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там. Ако засега имаме отделни личности, издигнати по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до него.
към текста >>

Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена.
Изкуство е само онова изкуство, което издига и облагородява човека. Премахнете ли на изкуството неговата морална подкладка, то ще се изроди и ще добие една от многото свои извратени и неправилни прояви, които наблюдаваме напоследък в наши дни. Когато Достоевски е казал, че красотата ще спаси света, той не е имал предвид красотата така, както тя се разбира в обикновения смисъл на думата; той не е искал да каже, че красотата, която срещаме по улици и мегдани, красотата, за която всеки може да говори и да я описва, ще спаси света. О, не! Ще спаси света оная красота, която е качество на живота в онзи свят, в който проникват хората на изкуството в момент на творчески екстаз. Предназначението на изкуството е да ни доближи все повече и повече до този свят на хармония и радост, където и страданията са приятни и носят щастие, където и противоречията на живота се осмислят и добиват цена. Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат. Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават последователно възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там. Ако засега имаме отделни личности, издигнати по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до него. Всеки един ще бъде до известна степен художник, поет и музикант.
към текста >>

Художество, поезия и музика, това са трите разклонения на едно и също дърво - изкуството, те се определят от заложбите, средствата, с които разполага човекът на изкуството, за да изрази своите постижения.
Този свят е Царството Божие, което трябва да се свали един ден на земята. И хората на изкуството, на истинското изкуство, това и вършат. Ден след ден, чрез своите произведения, те ни дават последователно възможност да проникваме по-често в този възвишен свят и да се поучим на много хубави неща от там. Ако засега имаме отделни личности, издигнати по дух и душа, ум и сърце, които проникват в този свят, за в бъдеще всеки един човек ще има повече или по-малко достъп до него. Всеки един ще бъде до известна степен художник, поет и музикант. Художество, поезия и музика, това са трите разклонения на едно и също дърво - изкуството, те се определят от заложбите, средствата, с които разполага човекът на изкуството, за да изрази своите постижения. Това са само три начина, по които творецът споделя своите преживявания с останалите хора, това са три врати, които ни водят към този по-висш мир. Когато вдъхновеният творец, изпадналият в творчески екстаз артист, се озове в този чуден и приказен свят на светлина, хармония и радост, той се изпълва с чувства, усети и идеи, които са чужди на обикновените хора, които и сам той не е имал, преди да бъде осенен от творческото вдъхновение. Потопен в тая нова среда, той блаженствува. Тогава той не мисли нито за рими, нито за бои, нито за тонове: той живее това ново положение. Но когато пожелае да направи копие на това, което е преживял, на това, което е видял и изпитал, за да го сподели със своите близки и околни, той си избира вече средствата; ако е художник, той взема четката и боите, поетът търси и съчетава звучни думи и чрез тях буди красиви образи, а музикантът комбинира тоновете, за да ни даде макар и бледа сянка на оная дивна хармония, която цари във висшите сфери.
към текста >>

Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига.
Изкуството не се твори от човека. То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество.
към текста >>

За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците.
Ето защо поет, художник и музикант трябва да насочват погледа си навътре и там .да търсят пътищата за общуване с гениите на изкуството и никога да ги не напуска чувството на скромност. Че те не са тия, които творят и създават, но поради специфичната си вътрешна и външна природа, могат да послужат за проводници на ония, чиито образ и живот са светлина, хармония и красота. Не са редки случаите, когато тия щастливци по земята биват канени само да присъствуват на богатата трапеза на своите гении и там прекарват с часове в небивал екстаз и творческо вдъхновение и все пак да не им е позволено да дадат конкретен израз на това, що окото им е видяло и ухото им е чуло. Те се преизпълват с чудни емоции и идеи, душата им блаженствува в неземната красота и хармония, но опитат ли се да изнесат нещо навън, да го направят достояние на масата, всичко се разтапя и неусетно се използва и от най-майсторските ръце. Човекът на изкуството може често да прониква в този чуден свят, ако спазва известни условия, но обикновеният човек - никога. За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз.
към текста >>

Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз.
За последния няма друг път да дойде в допир с живота на тия висши сфери, освен като съзерцава произведенията на изкуството, дадени чрез избраниците. Една картина, едно музикално произведение една хубава книга - това са пътища за проникване в света на изкуството. Но когато човек дълго време съзерцава хубави картини, хубава музика и хубава поезия, неусетно у него се зараждат ония вътрешни условия и способности, които един ден ще заведат всеки човек в царството на изкуството, за да лицезрее всеки един направо Божествената хармония, светлина и красота. Истинското изкуство е път към съвършенство. Ако един поет, един музикант, един художник, след като е работил цял живот с изкуството си, не стане по-съвършен, ако неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля не се издигнат високо над делничната проява на масата, то той не е бил в жива връзка с гениите на изкуството и всичкото му творчество е лъжеизкуство. Един музикант трябва да отрази и във вътрешния си и във външния си живот онази хармония, на която е проводник чрез музиката си, един художник трябва да даде израз и в живота си на ония красиви образи и видения, които го вдъхновяват в работата му, а един поет и в ежедневната си реч трябва да се стреми към красивия израз. Как може да съм поет, а из устата ми да излизат най-вулгарни думи и да имам груба обхода?... Човекът на изкуството трябва да пази душата си чиста и неопетнена, защото тя е олтарът за свещенодействие на гениите на изкуството и чрез нея те дават израз на себе си върху земята. Започне ли човек да губи от чистотата на своите мисли и чувства, той се отдалечава постепенно от това царство и все по-рядко бива посещаван от неговите вдъхновители, докато един ден се почувствува съвсем изоставен и това е вече краят на неговия живот, като проводник и носител на изкуството. Талантът, който има, му се отнема и се дава на друг, по-достоен да бъде избраник на ония високо напреднали същества, чиито поглед върху земята добива изразът на това, което ние наричаме изкуство. Измежду многото качества - душевни и физически - които трябва да притежава човекът на изкуството, ще разгледаме само някои.
към текста >>

Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера.
Та нямаме ли случая с Бетовен, който ни даде най-хубавите си творби, когато беше вече съвършено глух? За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии. Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина. Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане.
към текста >>

В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва.
За него не е легенда, че в момент на творческо вдъхновение е чувал дивна музика и неисказуеми хармонии. Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина. Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
към текста >>

Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина.
Човекът на изкуството не трябва да забравя, каква е неговата роля и заслуга в собственото му творчество и най-вече ревниво да се пази от гордост и тщеславие. Нито за момент да не изпуска из предвид, че не е той, който твори изкуството, а е само един проводник на чуждо творчество. И каквото му се дава, дава му се само като отражение. Наистина, смешно е, когато една вейка стърчи на едно дърво и каже: „Ето какво съм аз и ето до къде съм стигнала", а не вижда, че нейното положение върху дървото се определя от онзи жизнен подтик, който струи из дънера. В момента, когато тая слаба вейчица тури преграда между себе си и дървото, тя започва да увяхва и изсъхва. Много такива изсъхнали вейчици има сега по дървото на изкуството и като са загубили непосредствения подтик за истинското творчество, силят се да измислят някакво „ново" изкуство, което впрочем се разпилява из ушите и очите на хората, а не прониква в тяхната душа: човек гледа и слуша, а не може да се радва и в душата му е студ и тъмнина. Истинското изкуство буди у човека благородни чувства и пориви, изпълва го с красиви мисли и го подтиква към все по-голямо и по-голямо съвършенство и хармония в проявата на неговото сърце и неговия ум. С това изкуство се подхранва душата да разцъфне в благоуханен цвят, а духът - да даде обилен и съвършен плод. Изкуството - това е метод, с който напредналите наши братя ни въздействуват и ни помагат в трудния път на усъвършенствуване и издигане. Но от нас се иска да го разберем правилно и да разтворим широко дверите на нашата душа, та да проникнат в нея зародишите, които един ден при разумна воля, светъл ум и чисто сърце ще дадат своя плод, който е: вечна радост, вечна хармония и вечна красота.
към текста >>

76. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция.
към текста >>

и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще?
към текста >>

Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо?
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира. Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори.
към текста >>

Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота.
Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори. Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост. Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица. Виталистичното и Неовиталистичното течение в науката не схващат така въпроса за живота. Според тези учения счита се, че животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. И наистина, неизмерима е разликата между една машина и живия организъм. Фактът, че ако една машина се повреди малко престава да функционира, а един жив организъм, ако се нарани, раната зараства сама и всичко тръгва в ред както и преди, говори много красноречиво в полза на Витализма (респ. Неовитализма), че животът е нещо повече от самия механизъм, от материята. Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право.
към текста >>

Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл.
Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право. Витализмът, обаче, не разрешава всичко. Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно.
към текста >>

Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота.
И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята.
към текста >>

Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота.
век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя.
към текста >>

Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр.
Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо.
към текста >>

Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл.
И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет.
към текста >>

Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо.
Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл. Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен.
към текста >>

Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва.
Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл. Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен. Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес.
към текста >>

За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл.
Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл. Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен. Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл.
към текста >>

Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен.
Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл. Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен. Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени.
към текста >>

И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл.
За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл. Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен. Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота.
към текста >>

Смисълът на живота е в съвършенството.
Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ.
към текста >>

Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход?
хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората.
към текста >>

Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота.
И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората. Гората, това е символ на непрекъснатия живот, а отделните дървета са формите в които той се проявява. В дадена гора може да доминират известни видове дървета, в друга други и т.н.
към текста >>

Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон.
Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство. Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието.
към текста >>

- Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата.
В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек.
към текста >>

Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата.
А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален .
към текста >>

77. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
към текста >>

Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
към текста >>

Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота.
Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот.
към текста >>

Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр.
Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни.
към текста >>

Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни.
Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и духовно отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума: представката „пан" в началото значи: „все". В случая може да се преведе приблизително с думата общ или космичен.
към текста >>

Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие. Един от важните методи за пресъздаване на организма в физическо и духовно отношение между другото са и ритмичните музикални гимнастични упражнения, наречени паневритмия. Що е паневритмия? Нека разгледаме по-рано произхода на тая дума: представката „пан" в началото значи: „все". В случая може да се преведе приблизително с думата общ или космичен. Значи тук се говори за един ритъм, който царува в целокупната природа, в основите на цялото битие.
към текста >>

Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
към текста >>

78. МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Само в него може човек истински да вкуси благото на живота.
Той носи в себе си елексира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло. Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес.
към текста >>

А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота.
Първият принцип е алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Той иска всичко да погълне. Но колкото и жертви да погълне, колкото и големи разрушения да причини, той остава вечно незадоволен и ненаситен, в него постоянно кипи горчиво недоволство, омраза и ропот, Вторият принцип носи, напротив, доволство и мир, тиха и безметежна радост. Само в него може човек истински да вкуси благото на живота. Щом вторият принцип започне да действува в света, той веднага смекчава първия принцип. А когато действуват съвместно под върховната воля на онова велико Божествено Начало, което се проявява чрез тях, те раждат най-хубавото, най-великото, най-възвишеното в живота. Оставени сами, двата принципа постоянно се борят за надмощие в света. В основата на всички борби, които днес се водят - и лични, и семейни, и обществени, и международни, и вътрешни и външни - лежи изначалната борба на тия два велики космични принципа, които една предвечна Воля е пуснала да действуват в битието, в изпълнение на нейните върховни замисли. И цялата световна история ни показва, че ту единият, ту другият принцип е вземал превес. Така например окултната наука, която разполага с ранните, записани с неизличими писмена в летописите на света, твърди, че е било някога време - преди грехопадението - когато на земята е съществувала една велика култура на „Синовете Божии", в която е царувал и управлявал вторият принцип - принципът на любовта и светлината. За тази именно райска култура, за тази „златна ера" на човешкото развитие загатва Христос когато казва: „Преди да бъдат Адам и Аврам, аз бях".
към текста >>

Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат.
Неговото идване на земята е първият етап към възстановяване на първоначалния световен строй, към възстановяване на „Царството Божие" на земята. Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници.
към текста >>

Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците.
За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм.
към текста >>

В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота.
И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат. че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни мечти. Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала. Съвременните народи след войната, която е дело на първия принцип, се затвориха отново в пашкулите на своя колективен. народностен егоизъм. Това е, очевидно, един регрес.
към текста >>

79. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище.
Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище. И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид. Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност.
към текста >>

Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него.
Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света! Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем. Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него. А кога човек е в съгласие със закона на единството, което царува в света? Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр.
към текста >>

Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане.
Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него. А кога човек е в съгласие със закона на единството, което царува в света? Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига.
към текста >>

Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно.
Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз?
към текста >>

Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво.
Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"?
към текста >>

Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа.
Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява?
към текста >>

Тогаз човек е в живота на реалността.
Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура!
към текста >>

" Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека!
А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека! Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата!
към текста >>

80. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н.
В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места. Сам председателят на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия. Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват. За онова, обаче, което е вън от кръга на техния замисъл и постижение, за онова, което съществува в живата Природа, и което им служи всъщност за образец, те често изказват какви ли не нелепи твърдения - понякога дори твърде предвзети и претенциозни.
към текста >>

Вие виждате, да речем, линията на живота?
Има четвърта категория клетки, които са минали през света на разумните същества, и те са които образуват мозъка на човека. Това са клетки напреднали, с висока култура". Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ?
към текста >>

Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота.
Освен туй, всеки орган на човешкото тяло, според Учителя, е резултат на разумни сили, които са действували в течение на много години, при специални условия, за да го създадат и приспособят за неговите функции. Ето какво говори той за ръката например: „В ръката е написана историята на човечеството. Всичко, което миналите култури са създали, е отбелязано на нея. Вие виждате, да речем, линията на живота? Знаете ли как е създадена тя? Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаване линията на живота. След това е дошла нова епоха, нова култура, която е създала линията на сърцето. Най-после са дошли високо интелигентни човеци, които са създали нова епоха, плод на която е било очертаването на умствената линия." Ясно е, в светлината на това разбиране, че човекът, неговото тяло, е синтез на един милиардогодишен опит, че той е дело на разумни същества, които го са строили и организирали и още го строят и организират по един предначертан план. И ако един параход, като Нормандия е синтез на научния опит, събиран с вкове от човечеството, ако той съчетава в себе си техническите придобивки на много човешки култури, ако и най-малката частица в него е свързана с цяла една история на човешка изобретателност, изтръгваща бавно тайните на веществата и силите, колко повече човекът ? Ако този параход е дело на майстори, в които е работил техническият гений на цялото човечество, колко повече е дело на великия космичен Дух човекът ? Ако най сетне този параход не е последната дума на мореплавателната техника, нима днешният човек, неговият организъм, е последна дума на великото творческо Слово?
към текста >>

81. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той има много проявления в живота, но по същина е само един.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧИТЕЛЯТ Един Учител има в света! Един е Учителят, който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее.
към текста >>

А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека.
Един е Учителят, който носи истинското знание. Той има много проявления в живота, но по същина е само един. Намери ли човек един от моментите на Неговата проява, едновременно с това ще намери и себе си. Закон е - като намериш единия Учител, като намериш Бога, ще намериш и себе си. Като видиш Бога, ще видиш и себе си. А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
към текста >>

Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име.
към текста >>

Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота.
Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението. Внушението е един акт на насилие.
към текста >>

Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос.
Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото трябва да знаете, че всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност.
към текста >>

Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова.
За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото трябва да знаете, че всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност. Те повествуват за това, какви хора са минали, какви са били техните мисли, желания и постъпки.
към текста >>

Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система.
При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото трябва да знаете, че всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност. Те повествуват за това, какви хора са минали, какви са били техните мисли, желания и постъпки. За Учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език.
към текста >>

Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност.
Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото трябва да знаете, че всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност. Те повествуват за това, какви хора са минали, какви са били техните мисли, желания и постъпки. За Учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език. Преди 2000 години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " „Учителю благи! " В български език, па и във всички други езици, няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тия две думи.
към текста >>

82. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-БОЯН БОЕВ- ПРИ ЕЗЕРОТО БАЛДЕР-ДАРУ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

От тази семка израства дърво девет метра високо.
Грозната царска дъщеря не смогвала да ги лекува. Затъжили се поданиците, затърсили лек. И лекът пристигнал. Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка. „Аз ви нося, казал той, лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво девет метра високо. Дава сочни плодове, които тежат по половин килограм. И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря. Това е дървото на живота". Зарадвали се хората. Взели семката и един на друг я предавали.
към текста >>

Това е дървото на живота".
Явил се един велик мъдрец, който носел една чудна семка. „Аз ви нося, казал той, лек против вашите нещастия. От тази семка израства дърво девет метра високо. Дава сочни плодове, които тежат по половин килограм. И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря. Това е дървото на живота". Зарадвали се хората. Взели семката и един на друг я предавали. „Виждате ли, казвали те, тази семка. Ако се посади, израства девет метра високо дърво със сладки, големи плодове, които лекуват всички болести". Всички започнали да говорят за семката и вярвали в целебните свойства на големите й плодове.
към текста >>

Ако се посади, израства девет метра високо дърво със сладки, големи плодове, които лекуват всички болести".
И всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на красивата царска дъщеря. Това е дървото на живота". Зарадвали се хората. Взели семката и един на друг я предавали. „Виждате ли, казвали те, тази семка. Ако се посади, израства девет метра високо дърво със сладки, големи плодове, които лекуват всички болести". Всички започнали да говорят за семката и вярвали в целебните свойства на големите й плодове. Но семката не посявали. Един ден разбрали, че семката е загубена. И за да не се признаят за виновни, започнали да говорят лошо за нея - че това, което се говори за нея е невярно и глупаво. „Може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива целебни плодове!
към текста >>

„Може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива целебни плодове!
Ако се посади, израства девет метра високо дърво със сладки, големи плодове, които лекуват всички болести". Всички започнали да говорят за семката и вярвали в целебните свойства на големите й плодове. Но семката не посявали. Един ден разбрали, че семката е загубена. И за да не се признаят за виновни, започнали да говорят лошо за нея - че това, което се говори за нея е невярно и глупаво. „Може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива целебни плодове! " И започнали назад към нещастията. А те се увеличавали, защото красивата царска дъщеря не преставала да гледа, да пипа и да среща хората. Пак започнали нещастните поданици на щастливото някогашно царство да търсят лек. И пак лекът не закъснял. Явил се пак мъдрецът.
към текста >>

И след няколко години ти ще имаш плодове, лек за всички." И наистина, намерил мъдрецът най-достойният от поданиците, посадил семката, израснало дървото.
И пак лекът не закъснял. Явил се пак мъдрецът. „Понеже първият път вие изгубихте семката, казал той, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка. Ще намеря най-достойният гражданин и ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина. Аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш. И след няколко години ти ще имаш плодове, лек за всички." И наистина, намерил мъдрецът най-достойният от поданиците, посадил семката, израснало дървото. И още първите му плодове донесли здраве - лек за всички. И прочуло се дървото, прочул се целебният му плод и във и вън от пределите на царството. И тръгнали от всички страни да го търсят.
към текста >>

И прочуло се дървото, прочул се целебният му плод и във и вън от пределите на царството.
„Понеже първият път вие изгубихте семката, казал той, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка. Ще намеря най-достойният гражданин и ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина. Аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш. И след няколко години ти ще имаш плодове, лек за всички." И наистина, намерил мъдрецът най-достойният от поданиците, посадил семката, израснало дървото. И още първите му плодове донесли здраве - лек за всички. И прочуло се дървото, прочул се целебният му плод и във и вън от пределите на царството. И тръгнали от всички страни да го търсят.
към текста >>

83. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ- ЖИЗНЕРАДОСТТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата!
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Боян Боев ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР-ДАРУ" Пак сме при седмострунната арфа на Рила! Пред нас е второто езеро „Елбур". Колко сме сближени с него от миналите години! Ето Изгревния връх: скъпи мигове ни свързват с него. В кристалните сини води на езерото се оглеждат върхът „Харно ми е" и околните върхове. Тук чувствуваш по-ясно, отколкото на друго място, свещения пулс на живота, светостта на всяко мигновение, скритата красота на нещата! Тук долавяш вътрешната светлина, която озарява всяко същество. Колко живо се чувствува тук присъствието на тия същества, Синове на Светлината, чиято любов като мощна струя чертае линиите и контурите на бъднините! Как чудният замах на тяхната ръка е изваял тия форми, които виждаме около нас. Сочна трева покрива поляните около нас; наоколо летят мушички. Но една любеща ръка бди над тия деца и ги води към свещения връх на Пробуждането и Осъзнаването.
към текста >>

Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата!
Един лъч на Абсолютното те е озарил и ти си близо до свещената тайна! В красивите минути на тия движения ти искаш да простиш на всички, ти искаш да се жертвуваш. Всичко наоколо ти се явява в нов вид и ти говори по нов начин. В дърветата, в скалите, в езерата, в синьото небе, в тревите и цветята ти почваш да виждаш нещо, което до сега не си виждал и като че ли почваш да прозираш скрития смисъл на цялото битие. Почваш да прозираш, че зад всички тия форми е Любовта! Тя гради, тя тъче постоянно великата симфония на живота, за да изведе всички към радостта на свободата! Красиви мигове, преживени при Паневритмията! Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява!
към текста >>

За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек.
Всеки подтик да се прави добро, всеки подтик за любов иде от Безграничния. Любовта да ти стане път. Не си ли в пътя на любовта, ти ще попаднеш в най-големите нещастия. Пътят на усъвършенствуването е път на любовта. У човека трябва да се роди божественото съзнание, да се роди великата божествена любов. За да я възприемете, непременно у вас трябва да се роди желание да обикнете когото и да е, някоя мушичка, бръмбар, дърво, човек. Знанието е подтик към любовта. Човек като се научи, почва да обича. Само умният може да обича. Любовта не е наука за глупавите. Любовта, която имаш, е едно богатство.
към текста >>

Смисълът на живота е в ежедневните придобивки.
Всички страдате по единствената причина, че не употребявате закона на любовта. Научете се да обичате и добрите и лошите хора. Ако ти имаш любов към Безграничния, можеш да имаш всички постижения. Това, което разрешава въпросите, това е любовта. Който влезе в пълнотата на божествената любов, всичко каквото желае, ще му се даде. Смисълът на живота е в ежедневните придобивки. Любовта подразбира условията, при които може да дойде това, което искате. Единственото нещо в любовта е, че тя дава щастие, блаженство, сила. Най-първо тя ще внесе подмладяване във вас. Вие ще станете млад. Оня, който обича, той не може да умре.
към текста >>

84. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост.
Живейте в жизнерадост! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства. Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост. Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро. Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка. Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор. Той не шуми - това правят суетните. Няма общо между суетността и жизнерадостта.
към текста >>

Суетността е дърво без корен.
Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро. Само жизнерадостният прави добро, ей тъй, - без да чопли, без да придирва, без да държи сметка. Жизнерадостният е извор или източник, свързан с дълбок неизчерпаем извор. Той не шуми - това правят суетните. Няма общо между суетността и жизнерадостта. Суетността е дърво без корен. Дайте място на жизнерадостта у вас и вие ще имате един смислен живот! Дайте място на жизнерадостта у вас, и вие ще бъдете в състояние да възприемате всички добри и светли внушения! Помнете, пътя на доброто и на растенето върви през жизнерадостта ! Вдъхновението. Истинските неща се вършат само под знака на вдъхновението. Творец без вдъхновение, не е творец.
към текста >>

Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога.
Творец без вдъхновение, не е творец. Всичко създадено от него скоро линее и вехне. Само вдъхновеният човек може да прекрачи през всичките прегради на развитието. Има различни източници на вдъхновението. Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер. Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога. Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята.
към текста >>

Вдъхновеният човек не е откъснат от живота.
Само вдъхновеният човек може да прекрачи през всичките прегради на развитието. Има различни източници на вдъхновението. Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер. Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога. Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята. Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло. Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта!
към текста >>

Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви.
Има различни източници на вдъхновението. Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер. Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога. Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек. У него има душа, тази Божествена искра, която подържа вечния творчески пламък, която осмисля всичко на земята. Ще каже някой, че с вдъхновение отиват хората и на война, че с вдъхновение някой убива и дири мъст, че с вдъхновение върши зло. Не, всичко това угнетява духа, всичко това не дава свобода на духа, всичко това не преизпълва сърцето с качествата на великата търпимост, присъща само на любовта! Вдъхновението има светли и чисти извори.
към текста >>

85. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер.
Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет. Е добре, ако се приеме за вярно схващането, че днес вече няма ни пророци, ни светии, ни чудотворци, че за някакво ново откровение и дума не може да става, тогава трябва да се признае, че изворът на религиозния живот у разните християнски църкви е пресекнал, че онази благодатна почва, на която някога са цъфтели дивни цветя на мистичен живот, лечебни билки на чудотворство, плодни дръвчета на святост и благочестие отдавна е забутляла и се е превърнала в целина. Някога, значи, дървото на религиозния живот е цъфтяло и връзвало сочни плодове, а днес то е изсъхнало, като от него е останал да стърчи само един безжизнен дънер. Че това е така за разните църкви, не подлежи на съмнение, но че е така изобщо за религиозния живот на човечеството - голям въпрос е. Всъщност изворът на духовния живот в човечеството никога не е преставал да се струи. Той се скрива понякога под почвата там, дето преди време е бликал и тогава оставате само мъртви капища и параклиси, построени някога заради благодатните му струи. Този извор се скрива под почвата, но водите му избивате навън по други места. И тия води винаги са произраствали семената на пророци, мистици, чудотворци и светии, макар днес те да не растат в оградите на никоя официална църква.
към текста >>

Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа.
Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Пророци, светии, учени, хора на делото и на изкуството - това са все прояви на човешкия Дух, който създава всички епохи и всички култури с техните религии, изкуства, наука и обществен живот. Г.
към текста >>

86. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството.
Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят. Пътят на ученика - това е новото, което днес влиза в живота на човечеството. За да ви дам една представа за положението на тия четири категории хора в света, ще ви дам следното изяснение. Първо, вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без да ви пита, искате ли това или не искате. Такова е положението на старозаветния. Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек.
към текста >>

В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта. При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.
към текста >>

Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях.
При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава.
към текста >>

Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж.
Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята.
към текста >>

Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота.
Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях. Обаче резултатите от тези четири живота са сами по себе си непримирими.Тези течения не могат да се изолират изведнъж. Тяхното изолиране или, по-скоро, тяхното пълно овладяване става постепенно. То се постига едва когато животът на ученика достигне своя завършек и постигне своите високи цели. Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия.
към текста >>

Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия.
Животът на ученика включва ценностите на тия четири живота. Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'.
към текста >>

И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика.
Защото сами по себе си те са фази, през които човек по необходимост преминава. Старозаветните подготвят пътя на новозаветните, новозаветните подготвят пътя на праведните, праведните подготвят пътя на учениците, а учениците подготвят пътя за идването на Царството Божие на земята. Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни.
към текста >>

Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват.
Тям предстои разрешаването на тая трудна задача. И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане.
към текста >>

Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор.
И когато човек преминава от старозаветния в новозаветния живот, той пренася всичко ценно от първия във втория. Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват.
към текста >>

Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни.
И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват.
към текста >>

От невзгодите на живота те се озлобяват.
Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия. От страданията и невзгодите те се разколебават, обезсърчават и съблазняват. Праведните търсят почит и уважение. Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство.
към текста >>

Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота.
Противоречията ги наскърбяват и накърняват тяхното достойнство. Те са се издигнали до най-високия връх на личния живот и затова така болезнено чувствувате всяко накърняване на тяхното лично достойнство. За всичко, което вършат, те търсят признание, почит и уважение. Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират.
към текста >>

Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните.
Единствен ученикът не търси ни външно богатство, ни съчувствие и подкрепа, ни почит и уважение. Едничък ученикът не се ни озлобява, ни съблазнява, ни наскърбява. Той се радва на противоречията, които среща в живота си, защото знае, че те неизбежно произтичат от четирите колективни течения, които циркулирате в живота. Той счита всяко противоречие за една велика задача, която трябва да разреши. Той мисли и постъпва така, защото е минал през самоотричането. Той е влязъл в пътя на ученика, след като се е отрекъл от живота на старозаветните, от живота на новозаветните и от живота на праведните. И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват.
към текста >>

Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват.
Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят.
към текста >>

Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота.
Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава.
към текста >>

Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
към текста >>

И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата.
към текста >>

И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител!
Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни.
към текста >>

ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата.
Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него.
към текста >>

Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи.
И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата. Ако Любовта ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме. Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата. Ученикът може да има само един Учител в света . Помнете една велика истина: В свята има само един Учител и всички учители са произлезли от Него. В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител.
към текста >>

Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи.
И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ? Правило е - ученикът трябва да започне с Любовта. После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир.
към текста >>

Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта.
Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
към текста >>

В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота.
На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика.
към текста >>

Само с това знание се придобива живота.
Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Първият ден - това е пробуждане на съзнанието у ученика. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина.
към текста >>

Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл.
В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание. Първият ден - това е пробуждане на съзнанието у ученика. Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава, от глъбините на своята душа, ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателите на всичко.
към текста >>

87. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло.
Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизало изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма, т.е. в областта на психичните науки, които до скоро се наричаха свръхестествени и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не и враждебно. Френският делегат инженер Живилие демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло - аурата. Това е един крайно чувствителен огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпущаните от човешката ръка лъчи. Членовете на конгреса с очите си могли да се убедят, че излъчванията на човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея като с електричество и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живилие хвърля нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезията. Всред участвуващите в конгреса тия опити направили голяма сензация и Живилие получил множество покани да ги повтори почти във всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан и докладът на италианския учен проф. Казамали, също така съпроводен от демонстрация на регистрационни апарати.
към текста >>

Иде нова ера, с нов разширен мироглед върху живота.
Иванка Тенева е държала ред сказки в Свободния университет, в които разглежда сполучливо ред окултни въпроси: за ясновидството и пр. Тия явления говорят много осезателно за пробуждането на новото съзнание. Катедра по метапсихология в Лундския университет в Швеция. - Наскоро при този университет е основана катедра по метапсихология или парапсихология. Това е един важен симптом, който много говори за онзи прелом, който става днес в науката и в умовете на хората, един прелом, който ще има голямо значение при изграждането на новата култура. Иде нова ера, с нов разширен мироглед върху живота. Изследване на метапсихичните въпроси в университета в град Бон - Германия. - Въпросите за възприемане извън физичните сетива е изследван старателно в научните лаборатории в Америка и Англия. Сега и Психологичният институт при Бонския университет е почнал експериментално изучаване на този въпрос. Изследванията са правени от психолога в гр. Бон Д-р Ханс Бендер.
към текста >>

Тая статия е важна в две отношения: първо в това, че тя е един симптом, как новите идеи, новите сили, с които човечеството почва да борави, почвате да влизат във все по-голям контакт с живота и с това показват своята практическа приложимост.
Радиестезията в полза на културната техника. - Във в-к „Български градинар" от 10. окт. т.г. е печатана статия с горното заглавие от инж. Руси Николов, хидролог-радиестезист. Тая статия е важна в две отношения: първо в това, че тя е един симптом, как новите идеи, новите сили, с които човечеството почва да борави, почвате да влизат във все по-голям контакт с живота и с това показват своята практическа приложимост. От друга страна, тая статия почва как нашето градинарство, като използува радиестезията за търсене на подземни води, ще може да се освободи от най-опасния неприятел - сушата. В статията на един строго научен език е изложено значението на радиестезията в тая област на народното стопанство. Окултизъм и йога. - Получи се в редакцията окултния сборник „Окултизъм и йога", книга пета. Съдържанието е доста интересно и разнообразно.
към текста >>

88. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано?
Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по отъпкания друм на обикновения живот? Преди всичко трябва да се отстрани онзи дух на кариеризъм, който се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета, Ученикът не трябва да учи със съзнание, че трябва да се осигури! Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество!
към текста >>

За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед!
Ако правилно се проявяват вътрешните му сили, той ще учи с съзнание, че иска да работи за един висок идеал, за една идея, която е над обсега на неговите лични интереси! Това именно способствува за разкриване на диаманта в него с всичката си красота! Коя е другата причина, поради която младежът след свършването на гимназията и университета и след влизането си в живота, не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е и обстоятелството, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалната същина на битието! Кое ще помогне, за да се прояви диаманта с ослепителния си блясък? За да стане това, трябва да се помогне на гимназиста да дойде до едно ново разбиране на живота, до един мироглед! Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения!
към текста >>

Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му.
Гимназиалният живот е борба за мироглед! Всеки период от развитието на детето и младежа развива особени страни и сили на човешкото естество! През третия период - гимназ. период - са в своя цъфтеж умствените способности, логичната мисъл. И затова през този период младежът търси отговор на своите умствени търсения! Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеала, който той чувствува, че притежава в душата му. И той се запитва, защо днешната действителност не отговаря на това, което живее в собствения му идеен мир. На всички тия въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Всеки ученик, който е живял горе-долу по-идеен живот, е преживял през гимназиалния период една вътрешна борба между религия и наука. Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище.
към текста >>

Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота. Този е пътят, по който е вървял проф. Ханс Дррш и стигнал чрез научните факти до спиритуализма! Окултната наука може много да улесни в това направление. във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа.
към текста >>

Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота.
във всички почти науки има вече сбрани нови факти, които не се поддават на материалистично обяснение и които водят по един или друг начин до спиритуализма. По този начин младежът сам ще може да дойде до схващане на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно твърдение, плод на философски спекулации, но ще бъде обосновано на опита и наблюдението. Днес всеки, който желае, може по чисто научен път да дойде до спиритуализма! Дошъл вече до схващане на Великото, Разумното, което прониква целокупния живот, ще има вече условия да се разцъфтят у младежа заложбите, които водят към висш идеен живот! Той ще има по този начин вече критерий, как да работи върху себе си и в живота. Ако правилно се извърши възпитателната работа през този период, то младежът ще остане верен на своя идеалистичен порив през целия си живот - до дълбока старост той ще бъде млад по душа, с същия борчески жар ще работи и ще живее за нещо възвишено и вечно! А това трябва да бъде и именно целта на гимназиалното обучение и възпитание! И тогава той ще бъде в хармония с онова новото, което се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура. Ако изучим хода на историята с оная дълбочина, която хвърля светлина върху законите на развитието, ние ще разберем лесно, че историчният процес не е нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго закономерно разкритие на силите на човешкия Дух. Всяка една исторична епоха изявява една нова сила или страна на човешкото естество.
към текста >>

Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр.
Коя е оная характерна черта, която ни носи близкото бъдеще? Това ново съзнание, което днес постепенно се ражда, можем да го наречем: човещина! Тъй можем да наречем онова състояние на съзнанието, когато е освободено от всичко нисшо, животинско. Новата култура на човещината означава надрастване на животинското. За да се улесни този процес, историята не трябва да се преподава в духа на взаимното съперничество на народите и на националния егоизъм, а в духа на взаимното разбирателство и сътрудничество на народите. Едно дърво се състои от клони, листа, корени и пр. Ако отделна личност или отделен народ работи в духа на съперничеството, той ще прилича на лист, откъснат от целокупния организъм и непременно ще се изроди и изчезне. В гимназията трябва да се изучават законите за слизането и възлизането на народите от едно по-дълбоко гледище. От изучаването на историята трябва да станат ясни тия закони. И от тия закони ще се дойде до практически и целесъобразни методи за работа в съвременната епоха. Като дойде ученикът до Разумността, която прониква цялата природа, тогава той ще дойде постепенно и до съзнанието, че тая Разумност работи и вътре в самия него.
към текста >>

И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота.
Разбира се, там ще се работи съобразно силите, които през този период се събуждат в детската природа. Там ще се употребяват съвсем други методи: Там ще се действува не толкова на логичните способности на ученика, а ще се работи главно с красиви притчи, символи, образи, за да може по този именно път да се дойде през този период до схващане на разумното в света! Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат работници, строители на една нова култура на човещина. И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота. От кариериста няма никаква полза, защото той живее личния живот. Обаче това е едно старо схващане, на една стара епоха, която умира. Новото е надрастване на личния живот, сливане с живота на другите и работата за другите, за Цялото.
към текста >>

Новото е надрастване на личния живот, сливане с живота на другите и работата за другите, за Цялото.
И те ще работят пламенно, с вдъхновение. В сърцето им ще гори огънят на високия идеал. И те ще чувстват едно непреривно зазоряване и изгрев в своите души, и това, което чуят при този вътрешен изгрев, те ще искат да го въплътят в живота. От кариериста няма никаква полза, защото той живее личния живот. Обаче това е едно старо схващане, на една стара епоха, която умира. Новото е надрастване на личния живот, сливане с живота на другите и работата за другите, за Цялото.
към текста >>

89. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За него няма смърт, няма прекъсване на живота.
Едва след туй настава у човека едно друго състояние, което може да се нарече мистично или по-добре - музикално. И тогава човек запява - той мисли музикално, чувствува музикално, постъпва музикално. Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до.
към текста >>

В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса.
Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона.
към текста >>

А любовта, това е великата реалност в живота.
Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл.
към текста >>

Това са факти, в които се крие дълбока символика за магнетичното влияние на музиката, приложена най-широко в живота.
И ако ги постигат така трудно нещата, това показва, че не са много умни, че са слабо музикални. Това не е само едно голо твърдение. Редица факти показват, че в звука и ритъма се крие мощна сила - под звуковете на известни инструменти са рухвали стени, разрушавали са се мостове, пръсвали са се на парчета електрически крушки. Това са съвременни опити, които показват, че библейският разказ за рухването на Ерихонските стени не ще да е легенда или поетична измислица. Същото показват и опитите на индийските факири и змиеукротители - чрез известни мелодии те са в състояние да обайват зверовете и да ги държат покорни и кротки. Това са факти, в които се крие дълбока символика за магнетичното влияние на музиката, приложена най-широко в живота. Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек.
към текста >>

Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята.
Същото показват и опитите на индийските факири и змиеукротители - чрез известни мелодии те са в състояние да обайват зверовете и да ги държат покорни и кротки. Това са факти, в които се крие дълбока символика за магнетичното влияние на музиката, приложена най-широко в живота. Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек. И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание. Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята. Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите.
към текста >>

Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на Живота.
И като вървиш по пътя на Истината, ти можеш да намериш себе си. А Истината е това, в което Любовта и Мъдростта, животът, знанието и светлината действат съвкупно. Истината е крайният резултат на Вечността. Това не ще рече, че тоя резултат е нещо завършено, конечно. Той е непреривен резултат. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на Живота. Така знае и така вещае за Истината новият човек.
към текста >>

90. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня".
Ето го в пустинята великият пророк, облечен в камилска кожа, препасан с ремък, бос. Той се храни с акриди и див мед. Гласът му, строг, суров и повелителен, зове: „Оправете пътя Господен, прави правете пътеките му! " Той звучи безпощадно в ушите на ония, които покаяния идват да се кръстят при него в водите на Йордан. „Рожби ехидни, кой ви научи да бягате от божия гняв? Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня". През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер.
към текста >>

Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер.
Покажете плодове достойни за покаяние, защото секирата е вече при подножието на дърветата: всяко дърво, което не ражда добър плод, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня". През Иоановото кръщение във „водите на Йордан" минават в края на краищата всички хора, които са „родени от жена". В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча.
към текста >>

У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота.
В пустинята завършва пътя на всички земни люде, които са опитали земния живот във всичките му перипетии. Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен.
към текста >>

В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек.
Пустинята - това е чистилището на Сатурн, онази планета от слънчевата система, която включва в орбитата си орбитите на всички други планети и представя последната граница на „планетния мир". Там е седалището на „страшния съд". Психологически, Сатурн представя философското съмнение и отрицание - на всичко преходно, на всичко илюзорно, което човек е опитал в останалите планетни сфери - сфери на живота - Меркурий, Венера, Марс, Юпитер. След като човек се разочарова от стремежа да познае и опита материалния свят, за да го използва за лични изгоди; следя като се разочарова от любовта между мъжа и жената, от семейство, дом, деца, от груби удоволствия и мимолетни наслади, след като се разочарова от своя стремеж да овладее света, да го организира механически и да го покори под властта на своята марсовска воля; след като се разочарова от богатството и разкоша, от почестите, от политическата власт, от право, религия, етични системи, условен морал; след като се разочарова, че не може да оправи света чрез правото, религията, морала и външната филантропия, човек идва до философското усъмняване във всичко, което дотогава е било смислено за него. У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера .
към текста >>

Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен.
У него се заражда стремеж да се отдели от света, да се прибере в себе си, да направи една основна преоценка на всичко и да подири негли нов смисъл в живота. В това душевно състояние, пред съзерцаващия поглед на най-висшия тип в Сатурновата сфера - отшелникът, аскетът, философът минават пътищата на съдбата на хората от всички категории в света, от всички сфери на живота и той с пророчески взор вижда техния фатален завършек. Вижда го, защото е опитал. И в този висшия тип се заражда пророческият патос на великия Предтеча. В по-ниските си степени Иоановския тип се проявява в лицето на философа-стоик. Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн.
към текста >>

Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн.
Тук се явява идеята за редуциране на живота до най-простото, най-потребното, най-необходимото – онова, без което физическият живот е невъзможен. Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива.
към текста >>

А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата.
Диоген представя един от най-завършените образи на тази тенденция в Сатурновата сфера . Аз не мога да се спирам на разните вариации, в които се явява този тип, като се почне от най-високия му израз, символизиран в образа на Иоан Кръстител и се стигне до най-ниските му степени, които срещаме в лицето на разни фанатизирани въздържатели и привърженици на така наречени „природосъобразен живот". У всички има едно основно душевно състояние - разочарование от земния живот с всичките му измами, безпощадна критика на целия човешки мироглед и възвръщане към един по-прост, по-трезв, по-чистя, по-смислен живот, в по близкия досег с природата. Дали при това тази критика на съвременния мироглед ще прозвучи с пророческия патос на един Толстой, дали ще се изрази в едно философско примирение и мълчаливо отдръпване в себе си или ще се редуцира в фанатичното следване на един опростен режим на хранене и живеене - това зависи от онази степен на духовно развитие, на която се намира дадения индивид. Всички тия стремежи, обаче, като се почне от ония, които се раждат по най-високите философско-етични върхове на човешкото съзнание и се стигне до долинките на живота около тялото и стомаха - са родени все в сферата на Сатурн. А тази сфера обгръща всички области на живота, тя го прониква така, както съдбата. Навсякъде, където се проявява закона на необходимостта с фаталната му неумолимост, навсякъде където има ограничения, лишения, оскъдица, мизерия, където човек го връхлита онова, което се нарича, „удари на съдбата", навсякъде, където има съмнения, разочарования, безверие, песимизъм, там е Сатурн. Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления.
към текста >>

Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ.
Със своята безпощадна ръка той покосява всичко. Но в много от плодовете, които той е обрулил, хората виждат, че се е таял червей. Сатурн е горчивата утайка в дъното на всяка чаша на удоволствие и наслада, която човек изпива. Макар че аз се позовах на образи от древността като този на Диоген и Иоан Кръстител, за да извикам известни асоциации и да съкратя по тоя начин едно дълго и схематично описание на Сатурновата сфера, бих могъл, обаче, да насоча вниманието на читателя към по-съвременни образи и явления. Който иска да види философствуващия Сатурн, да схване инструментите на неговата мисъл, да погледне през неговото „око", нека прочете например „Залезът на Запада" от Шпенглер. Само един зрял син на Сатурн, който има око за целия органически цикъл на развой, през който преминава всичко в живота - от най-дребния растителен организъм до сложния организъм на една култура, може да дойде до такива пророчески прозрения за съдбините на човечеството, до които идва този философ. Ще припомня само бегло, каква роля играят във философията на Шпенглер идеите за „хронологическото време" и „съдбата" - две типични идеи свързани с древния бог на времето и съдбата - Хронос, гръцкото име на Сатурн. Който пък иска да схване, как се проявява сатурновия дух в областта на обществения живот, религията и морала, нека чете Толстой. Със своята безпощадна критика на всички „суеверия" и „заблуди", със своя акт на самоотричане от всичко, в което дотогава е живял, почти винаги в дъното на душата си терзан от червея на съмнението, със своята искрена изповед, сиреч неговото публично покаяние и кръщение във „водите на Йордан", със своята проповед за прост, трудов и природосъобразен живот, със своето решително ориентиране към учението на Христа, Толстой от всички най-ярко представя в наши дни духа на древния Предтеча. И може да се каже, че не само учението на този велик славянин, но и всички учения за ненасилието, всички учения за прост, нравствен, трезв, природосъобразен живот се развиват под знака на Предтечата. Ала трагизмът на всички предтечи е този, че те водят само до пустинята на очищението.
към текста >>

Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх.
Разбира се, всичко това трябва да се преживее като вътрешни състояния, да се опита в неговите дълбочини, за да се открие психологичния му смисъл. Аз правя само намеци, давам указания, прокарвам тук-там съединителни линии между лица, събития, явления, за да подпомогна мисълта за един по-широк синтез. Очевидно, това са само малки сечения в сферата на Сатурн, които разкриват бегли образи и състояния. Накрая, ще дам едно схематично описание на сатурновия тип, на неговите крайни изражения като висш и нисш сатурнов тип. Студеният и сух Сатурн, антитеза на пълното с живот и сила слънце, носи умората, затвореността и автоматизма на старческия живот. Топлината на живота сякаш изчезва под зимния му дъх. Вместо живите цветя, които се разпукват напролет, тук имаме кристалните цветя, които се явяват зимно време по прозорците. Наистина, и те имат своята своеобразна красота, но са мъртви. Канализационният процес в минералното царство е сатурнов процес - има го и в мисълта. Висшият сатурнов тип мисли бавно, съсредоточено, строго, стремейки се да затвори своята мисъл в кристални форми. Ако е философ, неговата мисъл излиза винаги от строго определени основоположеня, върху които изгражда своята система.
към текста >>

„Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени.
И затова често пъти ни изглежда суров и безмилостен. Враг на всяка експанзивност - душевна и физическа - Сатурн е пестелив, икономичен, дори скържав. Широтата, жестът, щедростта му са чужди. Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода.
към текста >>

Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурн.
За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултатът и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също. Дъждове, ветрове, бури са отминали. Дървото стърчи голо на зимния студ, но плодовете му, семената са в хамбара на Сатурн. Влезеш ли в сферата на Сатурн, знай, че ти ще останеш само със семената, корави, сухи, безжизнени отвън, но криещи вътре скъпоценната ядка. Не съжалявай за пролетния разцвет, за тихите дъждове, за слънчевите празници. Лишното от тях е окапало - ценното е затворено в семето. И както семето чака пролетното слънце, за да поникне и се развие, така и човекът-семе в Сатурновата сфера - прост, гол, тъжен като костилка отвън и така корав като нея, чака великия пратеник Божи да го докосне с лъчите си, да го кръсти с „дух и огън", за да влезе в един нов, по-висок цикъл на развой. Г.
към текста >>

91. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота".
Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога.
към текста >>

Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа.
Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.
към текста >>

Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството.
Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят.
към текста >>

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца".
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.
към текста >>

Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха.
към текста >>

За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
към текста >>

Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос!
към текста >>

В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат.
Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
към текста >>

92. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Х. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТА Били ли сте нощем на планината?
Х. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТА Били ли сте нощем на планината? Късно през нощта сте замръкнали на едно място и сте решили да прекарате сам до съмване. Вие нямате понятие за обстановката, в която се намирате. В тъмнината едва се очертават някои предмети, без да разпознавате подробностите. Но ето, съмва се. Розови краски се явяват на изток и скоро слънцето позлатява всичко.
към текста >>

Цялото човечество и всички същества представляват великото дърво на живота.
Именно тая невъзприемчивост на човека към космичните енергии при личния живот е най-важната точка при разглеждането на този въпрос. От всички благоприятни условия се лишава този, който поради личния си живот се изолира от околната среда. От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание. Животът е един. Цялото човечество и всички същества представляват великото дърво на живота. Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво. Листата на това дърво никога не окапват. За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм.
към текста >>

Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво.
От всички благоприятни условия се лишава този, който поради личния си живот се изолира от околната среда. От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание. Животът е един. Цялото човечество и всички същества представляват великото дърво на живота. Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво. Листата на това дърво никога не окапват. За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм. Нали всеки орган в човешкото тяло работи и се грижи за цялото тяло?
към текста >>

Листата на това дърво никога не окапват.
От тъмния замък, в който е заключен, той може да излезе само ако някой разбие вратата и го постави в контакт с живителните слънчеви лъчи. Това може да направи само един божествен лъч, озарил неговото съзнание. Животът е един. Цялото човечество и всички същества представляват великото дърво на живота. Всяко същество е клонче, лист или цвят на това дърво. Листата на това дърво никога не окапват. За да бъде в хармония с общия живот, в който е потопен, човек трябва да развива в себе си вътрешно единение с всички същества, трябва да създаде вътрешна връзка с тях. И тая връзка да бъде не привидна, но съзнателна. Всяко същество е клетка или орган в космичния организъм. Нали всеки орган в човешкото тяло работи и се грижи за цялото тяло? Това същевременно е и необходимо условие за неговото благоденствие.
към текста >>

Може ли да почувствува радостта на живота онзи, който живее в тъмнина?
Всички клетки и органи следват това, което главата им казва. Онзи, който е надраснал личния живот, иска да приложи това, което природата отдавна е приложила. Той си казва: „Главата на великия космичен организъм е Бог. Ближните са трупа, а пък аз см ръцете и краката, които трябва да работят. Аз най-първо ще работя за Бога, на второ място за ближните си и най-после за мене". Може ли да почувствува радостта на живота онзи, който живее в тъмнина? Също така и онзи, който е в сферата на личния живот, не е способен да влезе в съприкосновение с реалната страна на живота, да долови хармонията, която животът разлива наоколо. И наистина, животът на повечето хора днес не е ли пълен с безпокойствия, тревоги, страхове, страдания, мъчения и пр.? Това при днешното състояние на съзнанието е неизбежно. Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения.
към текста >>

Също така и онзи, който е в сферата на личния живот, не е способен да влезе в съприкосновение с реалната страна на живота, да долови хармонията, която животът разлива наоколо.
Онзи, който е надраснал личния живот, иска да приложи това, което природата отдавна е приложила. Той си казва: „Главата на великия космичен организъм е Бог. Ближните са трупа, а пък аз см ръцете и краката, които трябва да работят. Аз най-първо ще работя за Бога, на второ място за ближните си и най-после за мене". Може ли да почувствува радостта на живота онзи, който живее в тъмнина? Също така и онзи, който е в сферата на личния живот, не е способен да влезе в съприкосновение с реалната страна на живота, да долови хармонията, която животът разлива наоколо. И наистина, животът на повечето хора днес не е ли пълен с безпокойствия, тревоги, страхове, страдания, мъчения и пр.? Това при днешното състояние на съзнанието е неизбежно. Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото.
към текста >>

Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота!
И наистина, животът на повечето хора днес не е ли пълен с безпокойствия, тревоги, страхове, страдания, мъчения и пр.? Това при днешното състояние на съзнанието е неизбежно. Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото. Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота! Личният живот е ограничение! Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото? Този въпрос си има и друга по-дълбока страна. Една Велика Разумност прониква живота. Самият човек е фокус, извор, през който тя се проявява.
към текста >>

Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото?
Личният живот е неразривно свързан с тях. Додето човек е в личния живот, той ще минава през верига разочарования и корабокрушения. И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото. Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота! Личният живот е ограничение! Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото? Този въпрос си има и друга по-дълбока страна. Една Велика Разумност прониква живота. Самият човек е фокус, извор, през който тя се проявява. Всичко, което човек има, дължи на дейността на Цялото. Например, даваш някому ябълка.
към текста >>

Една Велика Разумност прониква живота.
И от тях постепенно той ще извлече великия урок, как да излезе от илюзорния живот и да влезе в изобилния живот на Цялото. Стига да надрасне своето състояние и да се потопи в целокупния живот, за да почувствува мощния, радостния ритъм на живота! Личният живот е ограничение! Какъв може да бъде животът на листа, отделен от дървото? Този въпрос си има и друга по-дълбока страна. Една Велика Разумност прониква живота. Самият човек е фокус, извор, през който тя се проявява. Всичко, което човек има, дължи на дейността на Цялото. Например, даваш някому ябълка. Всъщност, какво даваш ти? Докато ти считаш, че това, което даваш, е твое, ти още живееш в света на илюзиите.
към текста >>

После, самият живот, който е в дървото, е вложен пак от разумната природа.
Всъщност, какво даваш ти? Докато ти считаш, че това, което даваш, е твое, ти още живееш в света на илюзиите. Ти казваш, че тая ябълка е пораснала в твоята градина. Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето раждане. С милиони години разумната природа е работила в света, додето превърне скалите в плодородната пръст, от която се ползуваш. После, самият живот, който е в дървото, е вложен пак от разумната природа. Тя щедро го дарява с топлина, светлина и пр. Но може да се възрази, че човек все пак е положил грижи за ябълката: поливал я, торил я и пр. Материалите, които си давал на дървото и после, самите сили на собствения ти организъм, чрез които си работил, са пак почерпани от разумната природа! Когато човек дойде до горната идея, онова, което е считал за свое, поставя го на разположение на Великата разумност, която прониква света, на Бога! Някой може наглед да не притежава никакви външни блага.
към текста >>

Материалите, които си давал на дървото и после, самите сили на собствения ти организъм, чрез които си работил, са пак почерпани от разумната природа!
Но тая земя е съществувала много по-рано, преди твоето раждане. С милиони години разумната природа е работила в света, додето превърне скалите в плодородната пръст, от която се ползуваш. После, самият живот, който е в дървото, е вложен пак от разумната природа. Тя щедро го дарява с топлина, светлина и пр. Но може да се възрази, че човек все пак е положил грижи за ябълката: поливал я, торил я и пр. Материалите, които си давал на дървото и после, самите сили на собствения ти организъм, чрез които си работил, са пак почерпани от разумната природа! Когато човек дойде до горната идея, онова, което е считал за свое, поставя го на разположение на Великата разумност, която прониква света, на Бога! Някой може наглед да не притежава никакви външни блага. Но той има други богатства! Привидният сиромах и той е богат. Той има живот, сила, дарби, знания и пр.
към текста >>

Този е пътят за осмисляне на живота.
Така човек достига до своята свобода. Той вече е дошъл до своето вътрешно освобождение! Той е от свободните! От друга страна, не само това, което човек притежава, не само дарбите, които има, но и трудът, самата работа, която човек върши, е един вид негов капитал. И този труд, както и плодът от него, той туря на разположение на Великото Разумно Начало, в служба на Цялото! Този е пътят за осмисляне на живота. Така от слуга той става син! Слугата, който работи в един чифлик, съзнава, че това, което има в чифлика, не е негово. Той получава за своята работа въздаяние, което употребява за своите лични интереси. След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си.
към текста >>

Този вид дейност внася нещо ново в живота.
Той чувствува своите връзки с всичко, което е около него, И той работи това, което баща му казва. По същия начин и свободният, пробуденият върши това, което Великото Разумно Начало му казва да върши. И Христос казва; „Аз върша това, което Отец ми казва". Свободният, всичко с което разполага, туря на разположение на Цялото, като не го счита за свое. Това е непреривен процес през целия живот. Този вид дейност внася нещо ново в живота. Ти обичаш някого. Да кажем, че онзи, когото обичаш, обича другиго. При личния живот това потопява в най-големи страдания, подозрение, съмнение, ревност, отчаяние, отмъщение! Съвсем друго е отношението на онзи, който е надраснал личния живот! Той ще се радва, когато онзи, когото той обича, обича другиго.
към текста >>

При новия вид дейност човек става способен да види поезията на живота!
Този вид дейност е извор на радост! Човек е радостен, когато постъпва в хармония с природните закони, понеже тогаз добива нещо. В противен случай усеща скръб. Тя винаги показва, че има отклонение от природните закони и поради това има загуба. Последната е пряката причина на скръбта, неразположението на човека. При новия вид дейност човек става способен да види поезията на живота! Защото страхът, тревогите. разочарованията на личния живот замъгляват човешкото съзнание. Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен. по-свеж, небето поусмихнато. И най-малката тревичка може да бъде за него извор на радост.
към текста >>

Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен.
Тя винаги показва, че има отклонение от природните закони и поради това има загуба. Последната е пряката причина на скръбта, неразположението на човека. При новия вид дейност човек става способен да види поезията на живота! Защото страхът, тревогите. разочарованията на личния живот замъгляват човешкото съзнание. Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен. по-свеж, небето поусмихнато. И най-малката тревичка може да бъде за него извор на радост. Той вижда в нея това, което друг не вижда. Той вижда нови страни в живота, скрити до сега от него. Този вид дейност е извор на творчество!
към текста >>

Той вижда нови страни в живота, скрити до сега от него.
разочарованията на личния живот замъгляват човешкото съзнание. Дребнавите мисли и чувства, които го занимават, образуват една мъгла около него и през нея той не може да види живота в истинската му красота, За „освободения" цветята са по-красиви, въздухът - по-благоуханен. по-свеж, небето поусмихнато. И най-малката тревичка може да бъде за него извор на радост. Той вижда в нея това, което друг не вижда. Той вижда нови страни в живота, скрити до сега от него. Този вид дейност е извор на творчество! Този е пътят на развитие на дарбите и талантите. Силите на цялото, мировите творчески сили се вливат в онзи, който живее за цялото. за Бога, Той е свързан с тях. Чрез тях се разцъфтяват заложбите, вложени в него преди милиони години!
към текста >>

Освободеният има съвсем ново отношение към живота.
Когато дава нещо. той счита, че е преместил нещо от един свой джоб в друг. Нещо повече: Той смята, че самият той не е дал нищо, защото това, което дава, не е негово. Той дава нещо, което не му принадлежи. Този е пътят за разрешение на всички въпроси на днешния живот. Освободеният има съвсем ново отношение към живота. За него всяко същество е картина, която Великият, Безграничният рисува. Тая картина не е още довършена. Когато бъде довършена, тя ще бъде за слава на Великото Разумно Начало! Новият тип човек се радва на придобивките на всички! Когато някой има известно благо, той се радва на това.
към текста >>

Той даже се радва на придобивките на един кон, на едно дърво!
Когато бъде довършена, тя ще бъде за слава на Великото Разумно Начало! Новият тип човек се радва на придобивките на всички! Когато някой има известно благо, той се радва на това. Когато някой е талантлив музикант, гениален поет или художник, той се радва на това. Техните успехи са негови. Той даже се радва на придобивките на един кон, на едно дърво! Когато благодатният дъжд след дълга суша освежи растенията в гората, той живо чувствува тяхната радост. Тяхната радост е негова! Новият тип човек чувствува, че доброто на другите е негово добро и техният напредък е негов напредък! Той казва: „Каузата на всички е моя кауза. Всички живеят в мен и аз живея във всички".
към текста >>

93. ЕДНА СТРАНИЧКА ОТ ДРЕВНАТА СИМВОЛИКА-NORDMANN Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Коен ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА На моята братовчедка П.
Д-р Ел. Р. Коен ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА На моята братовчедка П. А-ва, трагично завършила своя земен път. Комета се появи на небето. Направи няколко кръга и изчезне безследно във вечността. Отминат години, викове и отново очите на земните люде видят изчезналата нявга комета да шари изящни криви по звездния простор. И пак отлитне във вековете.
към текста >>

С години расте едно дърво.
И вехне цветето. Ала оставя плод и семе. Разнася се семето по четирите ъгли на земната шир. Напролет поникне наново то, поникнат много цветя. Те запълват празнотата, която зимната белина създава върху земята. С години расте едно дърво. Расте и живее векове. Ала всяка година умира наглед животът в него. И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод. И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво. И ново раждане следва всякога напролет.
към текста >>

И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод.
Напролет поникне наново то, поникнат много цветя. Те запълват празнотата, която зимната белина създава върху земята. С години расте едно дърво. Расте и живее векове. Ала всяка година умира наглед животът в него. И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод. И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво. И ново раждане следва всякога напролет. И птици и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем. И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек. Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала.
към текста >>

И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво.
Те запълват празнотата, която зимната белина създава върху земята. С години расте едно дърво. Расте и живее векове. Ала всяка година умира наглед животът в него. И всяка пролет наново поникват листа, наново цъфти всяко дърво и дава наново плод. И пак настъпва есен и пак настъпва тъмна зимна нощ за цялото дърво. И ново раждане следва всякога напролет. И птици и животни, насекоми и влечуги, всяка пролет намират вечни сили в себе си и възкръсват за нов живот, пълен с радост и устрем. И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек. Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала. Една единна същност свързва всичко в общо цяло.
към текста >>

На мъдреците още от най-стари времена, хора, които са се вглеждали във въпросите на живота, е обръщала внимание тази вечна смяна на нещата.
И ето по следите на тези вечни смени, които са само две страни на единна същност - животът, върви пътят на всеки земен жител - растение, животно, човек. Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала. Една единна същност свързва всичко в общо цяло. Ден и нощ, светлина и тъмнина, зло и добро, живот и смърт. Всичко се мени, остава вечна само същността - това е самият живот, осмислящия всяко дихание на земята. На мъдреците още от най-стари времена, хора, които са се вглеждали във въпросите на живота, е обръщала внимание тази вечна смяна на нещата. Те са правили дълги и обстойни проучвания на всичко и са разбрали, че зад тези непрекъснати смени има нещо, което остава неизменно в живота. То е самият живот. В своя стремеж да проникнат в същността на живота, те са открили много негови особености. Те са схванали, че животът не е нещо случайно, че всичките негови прояви са израз на една велика разумност и че те са пълни с целесъобразност. В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено.
към текста >>

Те са правили дълги и обстойни проучвания на всичко и са разбрали, че зад тези непрекъснати смени има нещо, което остава неизменно в живота.
Този път на безкрайни смени е неизбежен и за всеки минерал и скала. Една единна същност свързва всичко в общо цяло. Ден и нощ, светлина и тъмнина, зло и добро, живот и смърт. Всичко се мени, остава вечна само същността - това е самият живот, осмислящия всяко дихание на земята. На мъдреците още от най-стари времена, хора, които са се вглеждали във въпросите на живота, е обръщала внимание тази вечна смяна на нещата. Те са правили дълги и обстойни проучвания на всичко и са разбрали, че зад тези непрекъснати смени има нещо, което остава неизменно в живота. То е самият живот. В своя стремеж да проникнат в същността на живота, те са открили много негови особености. Те са схванали, че животът не е нещо случайно, че всичките негови прояви са израз на една велика разумност и че те са пълни с целесъобразност. В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото.
към текста >>

В своя стремеж да проникнат в същността на живота, те са открили много негови особености.
Ден и нощ, светлина и тъмнина, зло и добро, живот и смърт. Всичко се мени, остава вечна само същността - това е самият живот, осмислящия всяко дихание на земята. На мъдреците още от най-стари времена, хора, които са се вглеждали във въпросите на живота, е обръщала внимание тази вечна смяна на нещата. Те са правили дълги и обстойни проучвания на всичко и са разбрали, че зад тези непрекъснати смени има нещо, което остава неизменно в живота. То е самият живот. В своя стремеж да проникнат в същността на живота, те са открили много негови особености. Те са схванали, че животът не е нещо случайно, че всичките негови прояви са израз на една велика разумност и че те са пълни с целесъобразност. В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото. Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен.
към текста >>

Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото.
Те са правили дълги и обстойни проучвания на всичко и са разбрали, че зад тези непрекъснати смени има нещо, което остава неизменно в живота. То е самият живот. В своя стремеж да проникнат в същността на живота, те са открили много негови особености. Те са схванали, че животът не е нещо случайно, че всичките негови прояви са израз на една велика разумност и че те са пълни с целесъобразност. В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото. Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен. Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми.
към текста >>

Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството.
То е самият живот. В своя стремеж да проникнат в същността на живота, те са открили много негови особености. Те са схванали, че животът не е нещо случайно, че всичките негови прояви са израз на една велика разумност и че те са пълни с целесъобразност. В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото. Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен. Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди.
към текста >>

Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен.
В своя стремеж да проникнат в същността на живота, те са открили много негови особености. Те са схванали, че животът не е нещо случайно, че всичките негови прояви са израз на една велика разумност и че те са пълни с целесъобразност. В тоя ход на изучаване те са проникнали до големите глъбини на мъдростта в природата, във всичко създадено. Едни мъгливи изрази на тази неизказуема мъдрост на живота са досущ всички религии на миналото. Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен. Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина.
към текста >>

Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди.
Написаните учения на религиите са повече или по-малко едни иносказания, едни символи на разбиранията на самата същност на живота от древните мъдреци и Учители на човечеството. Наред с това те са изпъстрени и с една „законодателна" част, засягаща начина на живота на хората, за да стане той по-съвършен. Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра!
към текста >>

На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота.
Разбира се, тази „морална" страна на ре¬лигиите е най-слабата им страна, защото тя, бидейки един израз на времето и на нравите на хората, когато те - религиите - са дадени, е много относителна. С учението на Христа за Любовта, Мойсеевото „Око за око" губи своя високо човешки смисъл - то е нещо много остаряло и присъщо не на разумния човек, а на човека-звяр. Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората.
към текста >>

„Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя.
Днес, обаче, от всички тия живи учения на Учителите и мъдреците не са останали нищо друго, освен кухи форми. Затова всички черкви са обърнали символичния език на истината - на самата същност на живота - в религиите, на една външна догматика и кухи форми и обреди. Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми.
към текста >>

Това е творчески път в живота на всеки човек.
Загубена е самата същина. На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми. И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието". Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта.
към текста >>

Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората.
На всеки случай, ако се вглъбим в останалото от древната мъдрост, ние ще видим, че квинтесенцията от това, до което са стигнали в миналото, е максимата, истината, че животът е вечен, че има в основата на всичко създадено един велик разум, който се проявява навсякъде и следователно няма нищо случайно във всяко, дори и най-малко изявление на живота. Ако това чисто схващане, не обременено от никакъв обред, форма и догма, бъде една жива опитност на човека, колко смисъл, колко радост и какъв голям импулс за работа може да му създаде. „Животът е вечен", няма смърт, проявите му се променят, но самата същина на живота не се изменя. Какъв красив живот може да се нареди върху една подобна жива опитност, живо знание и вяра! Това е творчески път в живота на всеки човек. Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми. И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието". Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост.
към текста >>

Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост.
Нови векове бележат нови културни епохи в живота на хората. Средните векове в развитието на човеците се сочат като векове на тъмнина и назадничавост. От великата и неизчерпаема мъдрост на древните мъдреци остават само кухи форми и догми. И със сила, с насилие черквата се мъчи да наложи на хората ученията за „правоверието". Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост. И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този.
към текста >>

Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор.
Но, всуе - човечеството останало векове под духовен гнет, намира малки съкровища на мъдростта. Това са светли духове, напреднали люде, които от тинята на живота извличат бисерите на великата мъдрост. И с нея те проправят нов път на възход за отеготените земни обитатели. Има една древна, стара легенда. Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него.
към текста >>

Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота.
Когато великата култура на Египет е била към своя залез, когато масите са загубили всичката своя духовна жизнеспособност, когато малцина измежду милионите населяващи плодородната долина на р. Нил са могли да възприемат, да разбират и да живеят по пътеките на живота, чертани от мъдреците, тогава последните, посветени в слънчевото учение на Хермес Трисмегист, в дълбоките традиции на Индия и на Израил, са свикали свещен събор. Историята на човечеството, може би, не познава по-велик и по-оригинален, поради същността на работата, събор от този. Основният въпрос е бил: какво да се прави с несметното съкровище на великата мъдрост, с която те са закърмили и отгледали една велика култура, останала неподражаема през вековете. Велики мнения са били изказани, нечувани опитности и знания са били изречени. Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно.
към текста >>

Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно.
Всичко е било наистина ценно, проникнато от светлината на дълбоко и по-тънко познаване на живота. Накрай станал един измежду тях — той бил един от най-мълчаливите, ала всички с дълбоко душевно почитание са гледали всякога на него. За него се е знаело, че той е бил живо превъплъщение на духа на Този, който завеща на човечеството „Книгата на мъртвите", сир. „Книгата на ония, които живеят вечно" - Хермес Трисмегист. За него се е знаяло, че всичко което, не е могло да намери правилно разрешение в Египет, е бивало разрушавано по най-правия път от него. Той изказа кратка реч: „Братя, всякога, когато едно живо същество залязва в живота и напуща своя земен път, когато една култура залязва, хората загубват способност да ценят мъдростта, да я използуват в живота за благото на всички и да живеят разумно. Мрак и себелюбие обзема душите, мозъците и сърцата на хората и те изглупяват, обезумяват. Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре. Тя не може повече да остане затворена измежду четирите стени на храмовете и черепите на вашите мозъци. Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи камъни в ръцете на глупавите. Нека се търкалят в техните ръце и уста!
към текста >>

Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат.
Мъдростта, която ние сме учили, живели и чрез която сме служили на човечеството за напредък, съвършенство и добро, тази Божествена мъдрост не може да изчезне и да умре. Тя не може повече да остане затворена измежду четирите стени на храмовете и черепите на вашите мозъци. Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи камъни в ръцете на глупавите. Нека се търкалят в техните ръце и уста! И когато дойдат умните, те ще съумеят да извлекат мъдростта из ръцете на глупавите земни люде". Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката.
към текста >>

И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота.
Тя не може повече да остане затворена измежду четирите стени на храмовете и черепите на вашите мозъци. Ние трябва да хвърлим, да дадем тези бисери, тези скъпи камъни в ръцете на глупавите. Нека се търкалят в техните ръце и уста! И когато дойдат умните, те ще съумеят да извлекат мъдростта из ръцете на глупавите земни люде". Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката. Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение.
към текста >>

Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката.
Завърши най-големият измежду тези, що се бяха събрали да решат един от най-важните въпроси на живота - въпроса за неговата същност, за Истината и за способността на хората да я възприемат. И всички в дълбоко мълчание са разбрали това, що им каза той и са го приложили в живота. Епохата на много глупост - средните векове - завършва с един нов подем, пълен със светлина, жизненост и освобождение от кухата форма на нещата. Започва нов живот, цъфтят изкуства, науки. Бялата раса е в своя пълен разцвет. Въпросите за живота, за смъртта - най-важните въпроси, всякога не престават да занимават умовете на пробудените, освободените от тъмата на черковното средновековие, на схоластиката. Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти. И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука.
към текста >>

Имена много и безчет - Рише, Крукс, Лодж, Райхенбах, Седир, Папюс, Блаватска, Безант, Щайнер, Сурия, Рьорих, Бергсон, Дриш, Даке, Шпеман, Айнщайн, ако щете и Фройд и много, много други, някои от които със своята висота са вдъхновители на споменатите, хвърлиха светлината на духа, идеята за вечността на живота отново във вълните на материализма.
Миналият век даде на тези въпроси своето разрешение. Науката се беше добрала тогава до подобни факти. И изрече постулата, че животът почива на механически закони, че със смъртта престава и всякакъв живот. Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука. Имена много и безчет - Рише, Крукс, Лодж, Райхенбах, Седир, Папюс, Блаватска, Безант, Щайнер, Сурия, Рьорих, Бергсон, Дриш, Даке, Шпеман, Айнщайн, ако щете и Фройд и много, много други, някои от които със своята висота са вдъхновители на споменатите, хвърлиха светлината на духа, идеята за вечността на живота отново във вълните на материализма. Днес в науката тази идея не е вече нова. Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път. Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота. С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата.
към текста >>

Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота.
Въпреки тези съкрушителни максими, човешкият дух не спря там, защото истината е вечният двигател. Почнаха нови светилници да светят по върховете на европейската култура и наука. Имена много и безчет - Рише, Крукс, Лодж, Райхенбах, Седир, Папюс, Блаватска, Безант, Щайнер, Сурия, Рьорих, Бергсон, Дриш, Даке, Шпеман, Айнщайн, ако щете и Фройд и много, много други, някои от които със своята висота са вдъхновители на споменатите, хвърлиха светлината на духа, идеята за вечността на живота отново във вълните на материализма. Днес в науката тази идея не е вече нова. Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път. Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота. С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота. И той ще го постигне.
към текста >>

Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата.
Имена много и безчет - Рише, Крукс, Лодж, Райхенбах, Седир, Папюс, Блаватска, Безант, Щайнер, Сурия, Рьорих, Бергсон, Дриш, Даке, Шпеман, Айнщайн, ако щете и Фройд и много, много други, някои от които със своята висота са вдъхновители на споменатите, хвърлиха светлината на духа, идеята за вечността на живота отново във вълните на материализма. Днес в науката тази идея не е вече нова. Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път. Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота. С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота. И той ще го постигне. В своето лично развитие всеки човек минава през личната схоластика на едно лично мозъчно средновековие - в догматизирането на своето съзнание - научно или обществено-религиозно - той изкуфява. Когато просветне и го огрее, било от лична опитност - защото човек не спира всеки ден да добива все по-голяма и по-голяма опитност за своята вечна духовна същина, било от придобитата опитност на другите чрез наука и философия - слънцето на истината, тогава той прониква в същността на самия живот.
към текста >>

Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота.
Тя не е, обаче, популярна всред масите, една голяма част от които си живеят със схоластиката на черковното средновековие, а друга със следите, оставени от научния материализъм и от грубия материализъм на всекидневието, но тя си пробива все повече и повече път. Днес, който познава новата научна мисъл, знае, че ученият свят се добира все повече и повече до доказателства, че животът е вечен, че има върховен разум в природата, че животът не е само механичен процес, че смъртта досяга само формите на нещата, но не и същността на живота. С нашия малък мозък, зает вечно с грижите за насъщния, ние не можем да схванем глъбината на тези въпроси и разрешенията, до които се добира ученият свят, но тези велики истини, вещани винаги от окултизма през всичките векове, ще се наложат на цялото човечество. Да дойдеш до истината за вечността на живота, това не значи наново да се загубиш в празни форми и догми, които е създала черквата. Не, човечеството се отърсва всеки ден все повече и повече от кухото и безсмисленото. Човек дири в глъбината на своята душа да живее разумно и щастливо, да разбира истината в пълнота и да има все по-голяма светлина за нещата и за същността на живота. И той ще го постигне. В своето лично развитие всеки човек минава през личната схоластика на едно лично мозъчно средновековие - в догматизирането на своето съзнание - научно или обществено-религиозно - той изкуфява. Когато просветне и го огрее, било от лична опитност - защото човек не спира всеки ден да добива все по-голяма и по-голяма опитност за своята вечна духовна същина, било от придобитата опитност на другите чрез наука и философия - слънцето на истината, тогава той прониква в същността на самия живот. Той вижда, че животът не е само формата на нещата, той почва да изучава хилядите прояви на тази вечна, разумна същина, която е всичко. Той придобива нов смисъл, нова вяра, която от ден на ден става все по-голяма и по-творческа.
към текста >>

94. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават.
РАЗЛИЧАВАНЕ Днешното човечество има да разрешава една трудна задача. В разрешаването на тая задача вземат участие всички човеци, всеки според разбирането си. И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача. Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост?
към текста >>

Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата.
РАЗЛИЧАВАНЕ Днешното човечество има да разрешава една трудна задача. В разрешаването на тая задача вземат участие всички човеци, всеки според разбирането си. И ако това разрешаване върви бавно, ако то среща известни трудности, причината е, че не всички хора имат ясно съзнание за тази обща задача. Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно.
към текста >>

Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото.
Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно. Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото. А това означава чисто и просто смърт. На пръв поглед, това са като че ли дребни въпроси, но всъщност те съставят засега цялото съдържание на човешкия живот. Да намери човек мястото си в света - това е една съществена и не толкова лесна задача. Тя включва в себе си правилното разбиране на себе си и на света - на природата, на хората, които ни заобикалят, и всред които животът ни протича. Тя подразбира едно ясно разграничаване на два порядъка, които се преплитат в човешкия живот – установеният ред на природата и преходния, постоянно променлив човешки ред.
към текста >>

Очевидно, това изисква едно необикновено будно съзнание, едно непрекъснато различаване, една постоянна вътрешна работа, която е тъй чужда на повечето хора, свикнали само механически, пасивно да се нагаждат към външните условия на живота, към външния човешки ред.
На пръв поглед, това са като че ли дребни въпроси, но всъщност те съставят засега цялото съдържание на човешкия живот. Да намери човек мястото си в света - това е една съществена и не толкова лесна задача. Тя включва в себе си правилното разбиране на себе си и на света - на природата, на хората, които ни заобикалят, и всред които животът ни протича. Тя подразбира едно ясно разграничаване на два порядъка, които се преплитат в човешкия живот – установеният ред на природата и преходния, постоянно променлив човешки ред. Всеки миг човек трябва да знае, кое е божествено, кое човешко. Очевидно, това изисква едно необикновено будно съзнание, едно непрекъснато различаване, една постоянна вътрешна работа, която е тъй чужда на повечето хора, свикнали само механически, пасивно да се нагаждат към външните условия на живота, към външния човешки ред. Тия хора, все едно дали са религиозни или безбожници, чакат „спасението" си отвън, от други. Те чакат то да настъпи чисто автоматично, механически. Те не виждат, че зад постоянните промени, които стават в света - в природата, в човешките общества - сядат мислещи умове, чутки сърца, деятелни воли. Като става въпрос за този важен процес - разграничаване на природния, божествен ред и човешкия, отделяне на божественото от човешкото, мнозина, може би, ще попитат, как трябва да става това, как може да се достигне едно ясно различаване на тия два вида прояви. Ще посочим, преди всичко, една психологична мърка.
към текста >>

И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля.
При това, не всичко се свършва с различаването. Трябва да се направи най-вече избор, напълно свободен избор. В този свободен избор се явява човекът. Благодарение на своята свобода за избор, която е вложена първично в човека от Бога, той може да избере божественото или човешкото. А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля.
към текста >>

Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят.
А в човека е вложена свободата, защото без свобода любовта не може да се прояви у него. И когато ние говорим за проява на любовта в живота на хората, подразбираме преди всичко, две неща у човека - свобода и воля. Отнеме ли се свободата и волята на човека, той не може да прояви никаква любов, ни божествена, ни човешка. Това е закон. Около тази основна идея на човешкото битие са се въртели всички митове за така нареченото грехопадение, в това число и библейския мит за Адам и Ева. Според библейската легенда, Бог посочил на Адам дървото за познание добро и зло, забранил му да яде от него, ала не поставил пазачи да го вардят. Той, следователно, ограничил донейде свободата на човека, без да му я отнеме, като оставил същевременно напълно свободна неговата воля. Ако Бог бе поставил пазачи, първите хора не щяха да съгрешат, но нямаше да бъдат и свободни. Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви.
към текста >>

95. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота.
Боян Боев МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Всяка култура има периоди на детство, юношество, младежки период, на зряла възраст и старчески период. Когато културата дойде до последния период, отново идва нова, младенческа, детска култура с нови ценности. Чрез нея прозвучава за пръв път в историята новото слово, което разумната природа внася в живота. Както всяка култура си има тия периоди, тъй и цялото човечество в своята съвкупност минава през тях. И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време.
към текста >>

Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят.
Язон е пак самият човек. Той е царски син - значи има божествен произход, в него има възвишено естество. Царският престол му е отнет; т.е. човек тъй е потънал още в гъстата ма¬терия, че не съзнава своя божествен произход, не разполага с тия божествени сили, и затова е като лишен от престола. Обаче той трябва да вземе златното руно, което представлява висшето му естество, и това е условие за възвръщане на престола. Ценните съвети, които получава от Додонския говорещ дъб и от статуята, приготвена от клона на същото дърво, са загатване за подкрепата на човека във възходящия му път от разумните сили на природата, от невидимия свят. Препятствията и мъчнотиите, които Язон среща по пътя си за Колхида, са изпитанията на човешката душа в пътя на своето ученичество, в пътя на своето пробуждане. Всяко такова изпитание е задача, която той трябва да разреши и чрез туй пробужда нови сили в себе си и се приближава до желаемата цел. Змеят означава нисшата природа. Чрез нейното побеждаване можеш да се добереш до златното руно. Интересни са и многобройните легенди за Херкулес.
към текста >>

Но дървото, което давало златни ябълки, било пазено от змей.
Това е пак загатване за кармата. Несметената тор в Авгиевите обори - това е натрупаната карма. Човек може да я ликвидира за дълго време, обаче чрез струята на висшия живот, който минава през него, това става за късо време. Същата идея е вложена и в легендата за градината на Хесперидите. Херкулес е трябвало да вземе от тая градина три златни ябълки. Но дървото, което давало златни ябълки, било пазено от змей. Херкулес минава през големи страдания, изпитания и най-сетне постига своята цел. Защо ябълките са именно три? Това означава трите страни на божественото човешко естество. Богинята Деметра има дъщеря Персефона, която бива грабната от Аид. Последният я занася в подземното си царство.
към текста >>

Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него.
Зигфрид отива да пие вода от един кладенец. В туй време Хаген го пронизва със стрела тъкмо на това место, дето е пришит кръстът. Нибелунгите са синове на царството на мъртвите, синове на тъмнината. Те са притежатели на богатства, над които има проклятие. И понеже Зигфрид отнел това тяхно богатство, той скоро умира. Богатството, което Зигфрид взема от Нибелунгите, е загатване за такова преплитане на човека в живота на гъстата материя, при което висшето му естество не се проявява и законът на ограниченията добива власт над него. Шапката, която взема Зигфрид от крал Алберих и чрез която става невидим, е загатване за умствената сила; това е загатване, че чрез развитието на ума германската култура е достигнала до известна мощ (това е изтъкнато символично в легендата чрез красивия образ, че с шапката, турена на главата, Зигфрид става невидим). Обаче какво загатва фактът, че у Зигфрид между плешките има уязвимо место, което се познава по пришития върху ризата кръст? Чрез този разказ ръководителите на германската култура преди идването на Христа са загатвали символично на народната душа, че цялата тяхна култура има едно слабо место и това е по отношение закона на любовта и жертвата. Това е загатване за Христа, Когото те трябва да очакват, защото тъкмо с кръста си Христос покри това место, което беше уязвимо у Зигфрид между плешките. Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр.
към текста >>

* * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество.
Дълбок символизъм прониква и легендата за Светата чаша („Светия Граал") и пр. И славянската митология е също тъй богата с красиви символични легенди и сказания. Този метод се е прилагал широко и от Христа. Той нали е говорел народу с притчи, а на учениците си е тълкувал вътрешния им смисъл? Например притчата за блудния син, за сеяча, за талантите и пр. * * * Може да се прокара аналогия между живота на детето и детските периоди в развитието на цялото човечество. Детето повтаря в съкратена форма ранните епохи в развитието на човечеството. Ето защо, този метод, който е приложен в голям мащаб спрямо цялата култура, спрямо цялото човечество в неговото детство, може да се приложи и спрямо детето. И наистина, както човечеството в своето детство не може да схване възвишените вечни истини в тяхната същина, в тяхната научна, логична форма, също тъй и детето поради умствената си недоразвитост не може да стори туй. И както при зазоряването на всяка култура са си служили с тия символични митове и легенди, за да направят достъпни на народната душа висшите истини, същото трябва да направим и за детето в периода на основното училище. И както народната душа, тъй подготвена в своето детство чрез тия легенди и митове, после става способна да ги разбере в научната им форма, също тъй и когато детето усвои и преживее тия символични легенди, митове и разкази, след туй става един съзряващ процес в неговото подсъзнание, и то, когато порасне, става готово и способно да разбере най-отвлечените вечни истини във формата на принципи и закони.
към текста >>

Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини.
Такъв е напр., красивият символ на Новалис за синьото цвете в романа му „Хенрих фон Офтердинген", после легендата за синята птица от Метерлинк, за потъналата камбана от Хауптман и пр. Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

* * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
Възпитателят може да използува и многобройните символични легенди в беседите на Учителя, напр. легендата за цар Зензибо (4 беседа от 5 серия), за доктор Фурио (пак там), за Иверций (в 12 беседа от 5 серия), за Самсун Ели (в 11 беседа, 6 серия), за Муса-Бентам (в 23 беседа от 7 серия), за Анунцио и Салвий (в 13 беседа от 7 серия), за Саваат-Амон-Ра (в 18 беседа от 8 серия) и пр. Но както окултните школи на древността са проявили творчество при създаването на древните митологии, по същия начин и възпитателят, освен готовия материал, може да твори и нови символи, в които да въплътява възвишени истини. В това отношение той трябва да събуди художника в себе си. Освен туй, той трябва да владее великата философия на живота и да развие в себе си усет за вечните истини. * * * От гореизложеното се вижда, каква светлина хвърля окултната наука върху проблемите на живота, и специално и върху проблемите на митологията - върху нейния произход, значение и мисия в развитието на човечеството.
към текста >>

96. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност.
Мъглиш е буден център. Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях.
към текста >>

Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание.
Голяма е интелигенцията му. Повече от стотина тукашни учители пръскат светлина в близки и далечни краища на страната. Лятно време те се прибират и дават особена окраска на селото. Но и всички останали са будни. Още от старо време те са се пръскали като бъчвари в далечни земи; тъй са се запознавали с живота и туй е развивало тяхната интелигентност. Когато говориш с едного от тях, чувствуваш, че пред тебе е един човек умен, но не само умен, но и напредничав, който следи живота и се интересува от всички въпроси, които вълнуват днес едно будно съзнание. Щом посетите Мъглиш, веднага нещо ще ви обърне внимание: тук ще срещнете, у млади и стари, почти всички видове напредничави, идейни движения и течения. Още от турско време нямало е нова идея, напредничаво течение, което да не намери отзвук в душите на мъглишани. По разните въпроси на днешната култура мъглишанинът има мнение и то съзнателно, изходящо от светогледа. Той говори безискуствено, трезво, реалистично и същевременно идейно върху тях. Учениците на Всемирното Братство тук отдавна мислят за салон.
към текста >>

Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи!
Но сумите, събрани от нивите, далеч не стигат. Тогаз всеки широко отваря сърцето си и дава пред олтара на общото. Всеки има съзнание: това, което притежава, не е негово, а на Цялото. Всеки дава с радост. Духът на новото е даването. Новият тип човек дава, както дава изворът от животворните си струи, както дава плодното дърво, както дават слънчевите лъчи! Това, което дават тия хора, е техният любовен дар. Ето защо построеният светъл дом е въплътена любов, кристализирана музика. Кой ще пази сумите? Един от младите братя. Всички имат пълно доверие в него.
към текста >>

Те ще внесат поезия в живота.
Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строе¬жа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите ра¬ботят и няколко души външни работници, но работата на съидейни¬ците не престава. Салонът ще бъде двуетажен.
към текста >>

97. DU MAITRE - LE PROCESSUS BIOLOGIQUE COMPARE Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво.
По даден знак от Учителя се прочете кратка молитва, след което започна обядът. Всичко тук ставаше малко по-иначе, отколкото сме свикнали в други среди. Особено силно и възвишено впечатление ми направи кратката като формула молитва и чудно-красивите песни, които бидоха изпети след обяда. Чувствуваш, че се намираш в една особена обстановка, в някакво особено място, сякаш не на земята. След обяда ме поканиха да си почина някой и други час след умората от дългото пътуване. Заведоха ме в една красива, малка къщица, направена от дърво. Тутакси се появи една сестра и ми предложи топла вода да си измия нозете. С топла вода учениците на Братството си мият нозете след екскурзия, а също и всяка вечер преди лягане. След два часа се яви един брат и ми съобщи, че един от братята може всякога да ми бъде на разположение. Същият той е отишъл в града да донесе вещите ми от хотела. Ако ме попитат, що е Изгревът, аз без колебание ще отговоря: „Изгревът е една мощна радиопредавателна станция на най-късите духовни вълни.
към текста >>

На Изгрева е основана окултна школа, където се учат онези, които искат да се приготвят за живота, да добият истински позна¬ния, и които са си поставили за цел да бъдат полезни на Човечеството.
Той е място, където се носят най-тънки трептения". Получавайки, според степента на своята възприемчивост, част от всичките блага, ни един гост не може да остане тук само наблюдател, а трябва по вътрешно влечение да работи през цялото време. Първата работа на дошлия да поживее известно време на Изгрева е да изучи български език, за да може да се разбира с другите. За тази цел ми дойде на помощ един от братята на Изгрева. Късото време, с което разполагах, не ми даде възможност да изуча напълно езика, но след като се запознах с граматиката, можех вече да чета и да разбирам. На Изгрева е основана окултна школа, където се учат онези, които искат да се приготвят за живота, да добият истински позна¬ния, и които са си поставили за цел да бъдат полезни на Човечеството. В тази школа Учителят държи беседи четири пъти седмично. (Една от тия беседи е публична и се състои в неделя, 10 часа сутринта). Съставът на слушателите е най-разнообразен. Всред тях има хора с висше образование: писатели, чиновници, учители, лекари, а също и работници от всички категории. Вратата на тая школа е отворена за всички, които искат да се учат и да намерят истина¬та.
към текста >>

98. ДВА ОБРАЗА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот.
които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика? Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване. Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената Любов, и затова още живее живота на отделността – личния живот. Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е.
към текста >>

не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта.
Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество.
към текста >>

На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности.
Макар и човекът, който е в пустинята, не е събудил още своите възвишени принципи, но пак получава едно вътрешно ръководство от "Синай", който е и вътре в него. Макар и да е в "пустинята", но дълбоко вътре в него има един "Синай", дето говори Бог. И този вътрешен "Синай" му нашепва и го ориентира при големите противоречия, на които е изложен от всички страни в пустинята. Същото е изразено и със следното, което е казано там: "И Господ вървеше пред тях дене в облачен стълп, за да ги оправя из пътя, а ноще в огнен стълп, за да им свети, та да пътуват дене и ноще". Това е пак вътрешното ръководство. На евреите в пустинята се дават многобройни закони, наредби, заповеди за външните форми на живота в най-големи подробности. Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото.
към текста >>

Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството.
Това са външните закони, които характеризират всяка култура на ума, в която по-горните принципи не са още проявени. Там животът трябва да се механизира, да се определи отвън, защото не е събуден и проявен в своята мощ вътрешният, ненаписаният закон. Що символизира агнето, което евреите заколват при излизането си от Египет и после повтарят това всяка година за спомен? Защо тъкмо в тия домове, дето са правили това, смъртта не грабва жертви, а от всички други домове грабва? Заколването на агнето символизира от една страна Великата Жертва, която после ще направи Христос за повдигането на човечеството и от друга страна то символизира и жертвата, която всеки трябва да направи, за да влезе в новия живот, а именно: да надрасне личния живот, да пожертвува личното, за да влезе в изобилния живот на Цялото. Защото новият живот се състои именно в туй надрастване и във влизането в живота на единството. Вътре в човека има един Египет, едно Червено море, една пустиня, един Синай, една Обетована земя! Всички тия моменти, които са описани при пътуването на евреите през пустинята, стават и вътре в човека! Когато човек няма още развито самосъзнание и не е озарен още в достатъчна степен от разумното начало, той не е ли още в Египет? Той не е ли тогаз подчинен на механическите сили и не е ли още роб на низшата, животинска природа? Не става ли и в човека преминаване на Червеното море, т.е.
към текста >>

Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта.
Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество.
към текста >>

Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество.
Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята.
към текста >>

Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя?
Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически.
към текста >>

Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически.
Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение. Всички днешни борби, противоречия, страдания са преживяванията в пустинята. Нали при пътуването на евреите през пустинята им се дават разни външни наредби, урежда се външната страна на живота им чрез предписания, дадени отвън; в най-големи подробности се урежда животът им механически. Това не е ли днешната епоха, в която много неща се уреждат чрез външни предписания? Но има една светла точка в днешната епоха! Това са новите идеи, които днес заливат света! Навсякъде виждаме днес едно духовно пробуждане, една духовна вълна. Това говори, че човечеството наближава Обетованата земя.
към текста >>

99. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа".
Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното. Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша. Тъкмо когато пристига, почва дъжд, който продължава през целия ден. Това лице после каза: "Чувствувах състоянието на всяко дърво, храст или тревичка, които радостно усещаха падането на всяка дъждовна капка по техните листа". Човек може да прави ред опити, за да влезе във връзка с душата на растенията. Когато съзерцава карамфил, теменуга, роза, див мак, синчец и пр., може да остане в пасивно, възприемателно състояние и да види, какви идеи и чувства ще дойдат в неговото съзнание. И ще види, че те ще бъдат различни при разни растения. Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него.
към текста >>

Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота!
Така може да се дойде постепенно в съприкосновение с вътрешния живот на растението. Когато отидеш при едно цвете с любов и свещено чувство и се потопиш в оня особен свят, в който то живее, като че ли вътрешно говориш с него, и ти ще почувствуваш една радост и тя не е ли отглас на това, което цветето е почувствало при този един вид вътрешен разговор с него. Колко се различават дивият мак с яркочервената си краска от теменугата с нежно виолетова краска. Как ясно това говори за особения вътрешен мир на всяко едно от тях! Погледнете лайкучката с нейните светли краски и я сравнете с тъмните цветове на бляна или попадийката, и ще видите, че те живеят в два различни свята. Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира! На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва небесата, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас!
към текста >>

100. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ЗИМА Символ на сковаващото в живота, зимата е страшилище за всички.
ЗИМА Символ на сковаващото в живота, зимата е страшилище за всички. И наистина, тя не може да бъде добра за всички. Да посрещнеш зимата, трябва да бъдеш готов за всякаква изненада. Време на изненади и мраз, това е зимата. Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност. Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си.
към текста >>

Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно.
Да посрещнеш зимата, трябва да бъдеш готов за всякаква изненада. Време на изненади и мраз, това е зимата. Както за физическата зима трябва да си подготвен своевременно, за да я посрещнеш безболезнено, така и за зимата, която често настъпва в душевния живот на човека се иска съответна подготвеност. Същественото в зимата е да владее човек изкуството да се прибира в себе си. Когато зима наближи, всичко в природата се затваря в себе си. Листата на растенията окапват, соковете по дърветата се движат само по вътрешността на дървото и бавно. Едноклетъчните организми се обви-ват в дебели черупки – инцистирват се. Много висши животни прекарват зимата в дълбок летаргически сън. Само човек е бодър и през зимата. Защото природата го е надарила с разум да разбира нейните закони. Но горко на неподготвения да посрещне зимата!
към текста >>

– ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна.
Ние сега те изпращаме с радост и със скръб. Зима! Еднакво ние се радваме, че си отиваш. Еднакво ние скърбим за теб – за твоята углъбеност, тишина и творчески импулси. Ние те изпращаме с радост, защото чувствуваме пулса на жизнерадостта и освобождението, което внася в нас настъпващата пролет. Зима – на добър час! – ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна. ПРОЛЕТ Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта. Ти си радост, защото носиш освобождение на всичко. Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде. Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота. В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет.
към текста >>

Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота.
Зима – на добър час! – ние пак ще се срещнем в пътя на живота, защото си негова неизбежна страна. ПРОЛЕТ Аз те възпявам всякога, когато в душата ми цъфне радостта. Ти си радост, защото носиш освобождение на всичко. Ти си истинска красота, защото разцъфтяваш всичко по земята и внасяш разнообразие навсякъде. Ти си любов, защото събуждаш във всичко копнеж към слънцето и живота. В много дни на безразличие и тегота, със смисъл запълваш душата ни, о пролет. Дъхът на твоите утрини, този свеж дъх, изпълнен с цветен аромат, повдига нашия дух. Всичко се освобождава напролет. Тежката снежна и ледена броня изчезва постепенно под засилващите се всеки ден лъчи на слънцето. Земята, нашата здрава майка, почва да диша свободно и с тежък ритъм.
към текста >>

Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му.
И я усещаш като подновление на кръвта – сякаш и кръвта е била смразена през зимата. Усещаш я като ускорен пулс на сърцето, като подмладяващи сили в ръцете и краката. Усещаш пролетта като разширение на мозъка и ти се чувствуваш способен да мислиш. Да мислиш с цялото разнообразие, което се събужда в природата. Права мисъл се събужда в теб през пролетта. Защото права е само онази мисъл, в която има живот, която е свързана с живота, с всичкото разнообразие на проявата му. Не само освобождението и разцъфтяването са очебийни черти на пролетта. Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта. Наистина човек не лудува, за да изрази своята волност. Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини.
към текста >>

Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост!
Пролетта събужда волността в човешката душа. През никое друго време на годината човек не се чувствува така волен, както през пролетта. Наистина човек не лудува, за да изрази своята волност. Но той трябва да скита напролет, ей тъй, волно всред природата, всред гори и планини. Да се катери по скали и върхове. Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост! Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите. Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения. Пред вас е китна, цветна градинка. Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга.
към текста >>

Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота.
Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят. Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет.
към текста >>

Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята.
Живот внася тяхната волност. Любов събужда тя в нас. Ето, пролетта ни учи да се освободим от всички излишни, убиващи грижи Тя ни показва пътя и смисъла: волно да събираме мед на слънчевите лъчи от красивите цветя на живота. Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет.
към текста >>

Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота.
Макар пролетта да ни разсейва навън, макар тя да раздвижва всичките части на физическата ни същност, тя събужда в нас и дълбокия живот на душата. Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум.
към текста >>

Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота.
Нашият душевен живот, обаче, се ознаменува с една пролетна насока, той тръгва под знака на освобождението, красотата и смислената волност. Когато в пролетна предутрин съзерцаваме промените на небето на изток и очакваме с трепет приветствения лъч на дневното светило, в дълбока душевна хармония и песен изливаме своя възторг и благодарност за живота и благодатта, които се изсипват върху земята. И с пъпни гърди дишаме свежия пролетен утринен въздух. Никога въздухът не е тъй свеж и приятен за дишане, както сутрин на пролет. Пролетта ни учи да ценим живота, когато го видим в неговото разнообразие и красота. Това е върховно благо за душата – да цениш с неговата истинска цена живота. Да бъдеш доволен – едно творческо качество на душата – това се учи само на пролет. А доволството, то е събуждане към красивото и хубавото, което идва, което е и което ние често пренебрегваме. Доволството внася смисъл. С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот.
към текста >>

Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността.
С всяко цвете на пролетта расте нашата душа, крепне нашето сърце и се разцъфтява нашият ум. с всеки свеж пролетен лъх, с всеки полет на пеперудите и с всяка песен на птичките се събужда в нас любовта, и ние познаваме великата мъдрост, която живее навсякъде, във всяко дихание и във всяка проява на живот. И всяка звездна нощ през пролетта ни разправя дивни приказки, пълни с чар и мъдрост за пътищата, по които се движат човешките души, по които слизат боговете на земята и по които е създадено небесното творение. Когато вакли стада вечер пасат сочната трева напролет из полетата и планините и песента на овчарския кавал заглуши дебрите и чукарите през нощния мрак, звездите тогава са най-чаровни, пленителни, унасящи. с часове можеш да ги гледаш и да се забравиш, унесен в тях. Те ще те заквасят с онзи квас, който пробужда душата към живота във вечността. Бе зима. И дойде нова пролет. Наново се изливат потоци на живот върху нашата стара майка земя. Тя отново се подмладява. В това подмладяване, тя увлича и нашите души, нашите сърца, умове, нашите морни от зимата тела.
към текста >>

НАГОРЕ

0.66661715507507