Търсене в текстове за 'Духовна математика'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 538 резултата в 62 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Идващият ден - Г.Т. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода. Може всеки да го опита – всеки жив човек, сир. всеки човек, който е опитвал разни храни, сърбал е какви ли не чорби с „лъжица" и може да различава. Може да го опита и най-простия човек, сир. оня който не блести с външно „изучено" познание, но има усетливо сърце, което вижда пряко, може да го опита и човека с дълбок и прозорлив ум. Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
към текста >>

А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
Защото зад образите и символите на този език, в който това учение се облича – език на съкращение, на който говори само мъдреца – прозорливецът може да види строгото математично очертание на една вътрешна идея, на една духовна реалност. Това слово има туй велико свойство, че всеки обхваща неговото съдържание в зависимост от светлината и дълбочината на своето съзнание – обхваща го свободно и вътрешно. Ала за всички то има един едничък смисъл. И аз наблягам на това – един едничък смисъл. За да схване човек същината на едно учение трябва да дойде по вътрешен път до неговите основни идеи, до неговите живи елементи – и да ги намери вътре в себе си. А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката. Те не са отвлечени, а живи. И това е един от основните белези на това учение – че неговите елементи, закони и принципи са живи, защото могат да се опитат. Това което твърдя тук, твърдя го за ония, които искат да опитат и които са сити на дòкази, пустословия и убеждавания. Че живота не се доказва, а се изпитва. Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
към текста >>

Не е ли така и с математиката?
Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение. Светът гъмжи от догми и системи. Говоря само за ония дълбоки белези в него, които могат се постигна опитно, кога човек се опита да го заживее. И който иска да го проучи, нека се приближи към него с живо сърце и свой ум, освободен от разни „възгледи" и „системи". Нима оня, който се запретва да учи теория на музиката не изучава – като оставя настрана всички „възгледи" най-напред нейните основни елементи после тоновите съчетания, законите на хармонията, контрапункта. Не е ли така и с математиката? Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира. Там две и две си е четири, независимо от особеното мнение на човека, комуто би се поревнало две и две да бъдеше 5. И ако той построи един мост по своето „особено мнение" – той ще се сгромоли в реката ведно с моста. А след като композиторът изучи теория на музиката, той може свободно вече, заживял със законите на музикалното творчество, да твори под ритъма на своето вдъхновение. Също и математикът може да разреши известни проблеми, в които влизат величините на природата, след като е изучил законите на разните математични операции.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения.
Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В. Б. Братство. И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение. Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават.
към текста >>

Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света.
И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение. Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават. Това – в допълнение истинската идея за сдружението, за да не се догматизира въпросът, като се издигне в култ самото общежитие. Нима семейството не е най-естественото общежитие?
към текста >>

Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери.
Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач. Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
към текста >>

За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум.
Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен. Липсата на вътрешна дисциплина, почиваща на законните на съзнателната жертва на личното пред общото – говори за липса или най-малко за изпразване на духовните импулси – елемент, без който едно бр. сдружение не може да живее.
към текста >>

3. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички.
Това е нашата свободна воля, за която ще ни дирят сметка идващите след нас. Ония, които дирят наслада в криволиченето, естествено е, че произвеждат по-силен ефект с това, че блъскат своите колесници в камъните и произвеждат искри – те живеят (според тях), а ония, които дирят целта и смисъла на тоя път далече в хоризонта, те вървят право напред. За тях казват, че вегетират, защото не произвеждат сътресения и искри. Дали сега това, което казваме е истина, или са само образи, измислени и нагласени, ще ни покаже самия живот, изминат от нас и оня, който ние ще извървим занапред. Нищо в тоя свят няма да остане, без да се потвърди от опита на живота и ние, хората, всякога се учим от примера на нашите или чуждите опити. В случая не ще отречем, че една по-голяма част от духовните люде са пасивни, когато трябвало би те да дадат израз на своята духовна мощ в примера с дела, но това не е още един общ закон, една норма за всички. Ние често пъти грешим, защото сме в невъзможност да определим кога човек живее върховния момент на своя живот. Дали в бурния момент на луда ярост или в часовете на дълбоко себеанализиране, когато той поставя в порядък всички свои ценности и е на прага да зърне част от великата същина на онова, което наричаме Аз. Редките тия мигове на живота и ония, които ги живеят, искам да отделя от ония, които действително вегетират. Има за жалост такива, които са превърнали себе си в машина за ядене, спане и удоволствия. За тях не става дума.
към текста >>

Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика.
Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада? Всяко такова дело е двоен грях. Убийство и отвратителна страхливост. Това, което някога са вършели най-силните мъже, днес го вършат и децата, а за неговото усъвършенствуване, за пътищата на тия смъртоносни ядра работят учени, професори, с „най-дълбоки" познания, с висша математика. – Вегетират, – казват тия, които не смеят да оставят живи своите врагове, защото се боят от тях. – Вегетират, – казват за тия, които доброволно се отказват от онова, което ще оскуди (ограничи) другите. Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод.
към текста >>

4. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение.
– И оттук обикновено се прави и бързото и рязко противоположение на пространствено и непространствено, т.е. триизмерното телесно се определя като пространствено, а душевното, което ако и да съществува и не може да се измери в една от 3-те посоки – като непространствено. А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н.
към текста >>

Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него.
За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи.
към текста >>

5. ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото.
Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява. Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството.
към текста >>

Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката.
Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото. Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните небеса. Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу.
към текста >>

Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява.
Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу. – Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва. Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата. Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа.
към текста >>

Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява.
Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля. Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или светлината на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия. Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата.
към текста >>

6. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров).
В последно време, под влиянието на разни фактори, се заражда една нова философска дисциплина - културфилософия или философия на културата. В много отношения тя е близка до културната история и философията на историята, но не може да се изчерпи изцяло от тях. Тя иска да проникне още по-дълбоко, във вътрешния колективен дух и смисъл, както на отделните големи култури, така и на културата изобщо. - Културфилософията е една от най-интересните, но затова пък и най-трудните и комплицирани дисциплини и изисква голяма научна и житейска начетеност. Нейните проблеми започват с относителното положение на земята във вселената (доколкото можем да го знаем от астрономията и сродните ù дисциплини) - минават през всички - известни досега и тепърва откривани - геологически периоди и катастрофи и свършват с най-специалните научни и технически въпроси на нашето време... Понеже нямаме възможност да разглеждаме подробно културното състояние на западна Европа днес (това до голяма степен сполучливо е направил известният вече у нас културфилософ Освалд Шпенглер), ще кажем направо, че то, културното състояние на западна Европа, може да се характеризира с три особености: 1). Редица нови научни, философски и религиозни проблеми, каквито са „интуицията" на Бергсон, психоанализата на Фройд, четвъртото измерение на новата математика и физика (на което могат да се дадат различни психологически тълкувания), интересът към религиозното учение на Толстой, към психологичните романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор, (а у нас в последно време твърде много се четат и книгите на известния руски писател-философ Григорий Петров). - Тия проблеми, ако и да не са приели още окончателно очертание, в своите крайни изводи разколебават установените в западна Европа „научен" материализъм и религиозен догматизъм и разкриват като че ли перспективите на едно ново знание. 2). Редица икономически и обществени признаци, кризата в производството, липсата на вдъхновени творци, израждане на поколението и др. показват, че жизненият темп на западноевропейската култура е намален, отгдето и възниква идеята за нейния упадък и 3). ред опити (повече или по-малко сполучливи) да се предвиди бъдещето на Европа и културното развитие изобщо. Под влиянието на тия три положения, въпросът за изтока и запада влиза в нова фаза и добива нов интерес.
към текста >>

същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля.
Това сравнително изучаване ни представя в нова светлина и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи. Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни.
към текста >>

Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали.
Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
към текста >>

математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията.
То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници. На пръв поглед днес това звучи може би малко странно и то по две ясни причини. Първо - на наслойките на материализма. За историческата мисия на материализма в западната култура ние имаме по особено схващане, на което тук няма да се спираме.
към текста >>

7. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа.
Алберт Калев СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ От любов да прояви своето неизказано блаженство, Първоизточникът създал Вселената от материалната и духовна страна на своята природа. Той създал света, защото едно от свойствата на Божествената природа е да се проявява, та и творенията да участват в неговата блаженство. Като изложихме главната същина на окултната наука, ние считаме благосклонния читател достатъчно подготвен, за да разбере тия обяснения, които дава окултната (кабалистичната) наука на божествените явления. В тия страница ние ще запознаем накратко читателя с кабалистичното учение за строежа на човека. Според това учение човек е крайно сложно същество. Той се състои, ако така можем се изрази, от седем различни начала, съединени помежду си не както звената на верига, но като проникващи се едно друго, подобно на звуковите вълни или акордите, които проникват и изпълват едно и също пространство, сливайки и преплитайки се, като всяка звукова вълна запазва своето, само ней свойственото число на трепетите.
към текста >>

Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна.
Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе. * Що е Йехида? Йехида, второто начало, също както и Адонай, във всички люде е едно. Йехида – мировата душа – е субстанциалната страна на Божеството, догато Адонай е духовната страна. Човешкият език е твърде беден, за да се изразят ясно тия възвишени понятия. А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида.
към текста >>

Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида.
А като се говори тук за субстанцията, не трябва да си представляваме нещо, подобно на нашата груба земна материя, защото тука става дума за невидимия от нас тънък ефир, който може да се познае само от духовния човек. И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството).
към текста >>

Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле.
И тъй, Йехида е първобитната, още не успялата да се диференцира субстанция, от която е произлязла цялата Вселена. Всичко, което има образ и форма, е станало по съизволението на Духа – сгъстяване на Йехида. Даже невидимия от нас ефир, най-нежната и тънка субстанция, която се допуска от нашата съвременна наука, представлява вече доволно силна и груба сгъстеност на Йехида. Така че средният човек на нашата съвременна еволюционна ера съвсем не е в състояние да си състави вярна представа за природата на Йехида. Едновременно Йехида представлява мировата светлина и при това – светлината Духовна, защото светлината и в духовния мир не е нищо друго, а известен род ритмични колебания или вибрации на частици от Йехида. Познатата нам слънчева светлина е само отражение на духовната светлина на физическото поле. Човекът, който е достигнал развой, да познава вътрешния си строеж и ясно да съзнава и йехидическото си начало, наричат Раби (учител), сиреч просветен от светлината на истината (познанието). * Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа.
към текста >>

За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа.
* Що е Нешама? Първите две начала са универсални, а третото – индивидуално и символизира свойствата на съвършенството на духа, който се ражда в сърцето на човека, когато Адонай (Отец, Св. Дух или Божествената мисъл) се съединят с Йехида (субстанциалната страна на Божеството). В такова същество са съединени двете начала, сиреч Адонай и Йехида и съставляват вътрешната същина на Нешама (безименната същина) и го проникват тъкмо тъй, както мировото пространство с всичко, щото съдържа. В Нешама – Адонай и Йехида (Божествената Мисъл и субстанциалната страна на Божеството) приемат форма индивидуална, за да се противопостави видимо (обективно) на самаго себе си. За това според кабалистичната наука Мойсей е индивидуалността на човека, която е принудена не веднъж да слиза във видимия мир, обличайки се постепенно във все по-груба материя, достигайки самозаблуда (ограниченост, присъща на формата) и страдание, та впоследствие, отстранявайки заблудите чрез познанието и страданието, да се слее съзнателно със своята истинска божествено-духовна природа. Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби.
към текста >>

Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула.
Както се каза, грубото ни материално тяло е точно копие на Зохар и макар от незнание мнозина да отричат съществуването на тоя проводник, но като най-добро доказателство на нейното съществуване служи тоя общепознат, но навярно криво обясняван от съвременната физиология, факт, че ампутираните запазват усет в отнетия от тях член, изпитвайки в него често силни болки. Причината на това, на пръв поглед странно явление, се крие в това, че ампутацията може да отнеме само физическия, но не и ефирния член. А тъй като ефирното тяло служи не само за проводник на петте сетива, но и самите чувства се намират в него, то ефирното тяло е в състояние да възприеме усет и без видимо материално оръдие. Така, във време на сън всички свои усети и впечатления ние възприемаме с ефирния си проводник, тогава когато грубо материалната плът ги не чувства. Ето накратко описани седемте начала, които влизат в строежа или организацията на човека, както го разбира кабалистичната наука. Нашата грубо материална плът (Айн Соф) не принадлежи към началата (принципите), влизащи в състава на човешкото строение, понеже тя няма свой собствен живот, а служи като обиталище или физически проводник на седемте начала и е само продукт на съединената им дейност; в кабалистичната математика плътта (тялото) се равнява на нула. Изложеното накратко тук учение на кабалистичната наука за строежа на човека е твърде важно и ни дава в ръцете ключа за обяснение проводниците (медиумите). Пристъпвайки към самият обяснения, ние, преди всичко, сме длъжни да се запознаем с процесите, що се извършват при тъй наречената „смърт" на човека. След всичко казано съвсем естествен е въпросът: „Същества ли. изобщо смърт? " И ако отговорим – да, то в що се състои тя?
към текста >>

8. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия.
Това е духът на Христа! Без влиянието от интелигенти, от философи и пр., в руското селячество се появява това оригинално красиво явление — духоборството. Духоборитe, под вътрешното ръководство на Разумното в себе си, идват до най-великите принципи, които още не са приложени: неучастие в никакво насилие, каквото и да е, вегетарианство, съвместен живот в тяхното братско общежитие, основата на което е братството, любовта. Интересно е, че и Полша е родила мистични души, които са долавяли бъдещата роля и предназначение на славянството. Такъв е напр. Хьоне Вронски (1778—1853), полски математик и философ.*) Писал е много важни съчинения по математика и философия. Една от основните му идеи е идеята за месианизма. Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството.
към текста >>

Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството.
Той казва, че славяните са призвани за важна задача: приложението на божествените закони в живота. Особено големи надежди възлага той в това отношение на Русия. От там и названието на учението му: месианизъм. Видният немски окултист д-р Рудолф Щайнер, основател на антропософското движение, е писал върху мисията на славянството. Според него при тласъка за новата култура важна роля ще играе славянството. Неговата мисия ще бъде чисто духовна – приложение принципа на братството в живота на човечеството. Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество.
към текста >>

Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството.
Под плодотворното влияние на „новата мисъл” се заражда вече нова музика, нова живопис, нов туризъм, нова педагогика, нова архитектура и пр. * * * И така, приложението на великата божествена наука (християнството) в живота – това е мисията на Вс. Б. Бр.. Това беше мисията и на богомилството. За да се види, каква велика роля е играло богомилството в миналото, тук ще споменем за едно писмо, което получихме неотдавна от гностичното общество в Германия. Ето извадки от това писмо: „Получихме по Божие нареждане адреса на вашето братство и някои сведения относно вашето учение. Ние благодарим на Всемогъщия, че в тая страна, от която нашите предшественици са получили зова за духовна свобода чрез Никита, отново сега се появяват ученици на богомилството. Нашето малко общество в Германия е едничкото, останало от стотиците и хилядите анабаптисти и розенкройцери, които загинаха при преследване от официалните църкви. Нашето общество има силно желание да получи сведения за вас, - нашите братя в светлината на гнозиса (знанието). Прилагаме тук един списък, който е предаден нам от нашите предшественици Този списък показва по-добре, отколкото дългитe изложения, близкия контакт, който е съществувал между богомилите в България и нашето общество в Германия.” В споменатата бележка се изброяват много окултни движения в миналото; те датират от евангелист Йоан досега и са били във връзка едно с друго. Споменават се в списъка богомилите, розенкройцеритe, Братята на Азия, Братята на Ефрат и пр.. * * * Когато хвърлим поглед върху произхода и мисията на Бялото Братство, на богомилството, върху онзи велик план, по който работи Всемирното Бяло Братство през вековете, като вземем предвид неговата дейност чрез трите велики клона, които то е пращало в Египет, Индия, Асирия, Вавилон, Персия, Палестина, Гърция, Рим, западна Европа и пр., тогаз ние оставаме очаровани от величието на този план. Как културите се ръководят от напредналите братя на човечеството!
към текста >>

9. НОВИТЕ ХОРА НА НОВОТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството.
Той е вечно млад, вечно твори, вечно гради. Защо човешкият дух се облича с все по-нови форми? Защото иска да се изрази с все по-голяма пълнота. Когато дадена култура кристализира, се втвърди в известни форми, тя става неспособна да изявява новите страни на човешкия дух и затова се изражда, и идва смяна на културата. От смяната на културата човешкият дух не губи нищо, от една страна поради прераждането на човешката душа в разните култури, и от друга страна поради външно предаване на придобивките от една култура на друга. Напр. когато през първите християнски векове в западна Европа царуваше мрак, невежество, арабите имаха мощна цивилизация с силно развитие на математиката, химията, астрономията, медицината, философията, изкуството. Те бяха приели най-хубавото от всички по-древни култури: египетска, гръцко-римска и пр.. Когато те дойдоха в Испания, там се разцъфтя арабска култура, и от там те я предадоха на западна Европа. Бие на очи, че винаги епохата, която е преходна между две култури, се отличава с големи пертурбации, бъркотии, големи разновидни кризи. И от тия кризи излиза нещо ново и красиво. Тия пертурбации и кризи можем да наречем родилни мъки на една нова култура. И наистина, какво стана след разцвета на гръцко-римската култура?
към текста >>

За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
Все едно, че той нагласява своята антена, за да възприема от околната среда такива радиовълни, които са носители на енергии, аналогични с неговите разрушителни, отрицателни мисли, чувства, желания и пр.. И той ще бъде съсипан от тия разрушителни сили, които привлича. Историята е пълна с такива примери. Де отиде чудната египетска цивилизация? Когато египтяните почнаха да си служат с насилия върху робите и околните народи, тогаз те вече влязоха в периода на залеза. Ето какво казва Учителят по тоя въпрос в свръзка с мисията на славянството: „Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите, заложени у славяните, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателното побратимяване на народите; също тъй и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбие. Славянинът съвършено трябва да изключи насилието от живота си, защото насилието прилича на остър нож, който не позволява никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. А тоя нож, с който отрязваш главата на други, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа. И ножът, и точилото се изхабяват.
към текста >>

10. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той си има и една вътрешна, духовна страна.
И намирането на законите за слизането и възлизането на народите е от голямо значение, понеже хвърля светлина върху един въпрос, който има голяма важност и в съвременния живот: тогаз тоя народ, тая култура, която се съобрази с тия закони, може да се предпази от ненормално слизане и израждане и ще може да намери сигурния път към възход и цъфтеж. В настоящето искам да кажа няколко думи върху най-важните закони за слизането и възлизането на народите. Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота. Той си има и една вътрешна, духовна страна. И всъщност последната дирижира процесите на живота. Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският биолог Август Паули и пр. Ако искаме в най-общи черти да скицираме вътрешната страна на еволюционния процес, трябва да кажем, че еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които минава. Както всички култури са плод на човешкия дух, тъй изобщо всички форми на великата еволюционна стълба са плод от дейността изобщо на Духа. Духът работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-свършени форми, за да може да се изяви чрез тях с по-голяма пълнота.
към текста >>

Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме?
Новото съзнание ще направи по-реални, по-вътрешни връзките на човека с другите, с Цялото. Това ще даде възможност енергиите на Цялото да протичат във всяка част. Имаме сега повече механични връзки със звездите, планините, светлината, въздуха, скалите, растенията, животните, с хората и пр.. А при новото съзнание човек вече влиза във вътрешни връзки с цялото битие, понеже връзките на любовта са истинските връзки. От друга страна тук важи и следният закон: Ти възприемаш от известен предмет дотолкоз, доколкото е повдигнато твоето съзнание - според нивото на твоето съзнание. Значи степента на твоята възприемчивост не зависи толкоз от обекта, колкото от самия възприемач. Когато един неграмотен влезе в аудиторията на професора по висша математика, какво ще възприеме? Ще види професор, слушатели, картини, чертежи и пр., обаче няма да разбере вътрешния смисъл на говореното. А подготвеният слушател ще вникне в тоя смисъл. Същото става при възприемането на светлината, растенията и пр. Колкото съзнанието на човека е пробудено в по-горно поле, толкоз повече той ще схваща по-дълбоките страни на битието и ще приема и по-висши енергии от цялото битие. А това ще причини вливане на нови енергии и разцъфтяване на нови сили, на нови страни у него, които до тогаз са били спящи.
към текста >>

Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание.
Обаче българите изгониха и избиха богомилите. И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство. Духоборите в Русия бяха носители на нови идеи; те бяха от най-благородните души на Русия. Русия изгони духоборите, не прие новите идеи, чиито изразители бяха духоборите и други течения, сродни на тях. И затова руският режим рухна катастрофално. Има много признаци, които показват, че съществува днес една нова духовна вълна, която носи елементите на бъдещето, на изгряващото Тая вълна носи идеи, които отговарят на оная степен, до която се издига днес човешкото съзнание. Всички наши досегашни разбирания на живота, днешните схващания на въпросите на живота са вече надраснати от човешкото съзнание, и тяхното задържане е спънка за човешкото развитие. Периодически се явяват такива нови вълни на синора на две култури. И тия народи, общества, раси, които имат усет да приемат тая нова вълна, която днес залива света, те ще имат условия за възлизане и цъфтеж !
към текста >>

11. В НАШИ ДНИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Също така, човек сам, без чужда помощ, би могъл да открие и усвои цялата аритметика с учението за дробите, пропорциите, просто и сложно тройно правило, после цялата алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия, висша математика и пр.
И във всичкия този велик културен възход човечеството е подпомагано и ръководено с нежна ръка от по-напредналите същества. Значението на това се вижда от следната аналогия. Да си представим дете, което се оставя без чужда помощ да изучава четирите аритметически действия. То ще може да ги усвои и само, но ще употреби повече усилия и време. А в училището с помощта на по-знаещите, по-напредналите, то ще ги научи за няколко години. Също така, човек сам, без чужда помощ, би могъл да открие и усвои цялата аритметика с учението за дробите, пропорциите, просто и сложно тройно правило, после цялата алгебра, тригонометрия, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия, висша математика и пр. Но за да открие всичко това сам, би му трябвали може би милиарди години, а сега с помощта на другите той може да го усвои в съкратен срок, за 10-15 години. - Нещо аналогично е и с развитието на цялото човечество. При зазоряването, при детството на всяка култура и на цялото човечество по-напредналите същества вземат голямо участие за възпитанието и развитието ù. По-после, когато тя достигне до по-голям разцвет, те пак вземат участие, но то тогаз е от съвсем друг характер. Центровете, огнищата, чрез които напредналите същества, великите гении на човечеството са действували в миналото, са тъй наречените окултни школи на миналото.
към текста >>

Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони.
И те са били мощни по единствената причина, че са отговаряли на една висша реалност. Разбира се, човечеството в своето детинство не е могло да схване тая реалност в научна, логична форма, чрез философска система. То не било още готово за това. Обаче то е могло да разбира тия красиви символи. Разбира се, то не е било способно да вникне във вътрешния им мистичен смисъл, обаче въпреки това, те дълбоко действували върху неговото въображение, естетично чувство и подсъзнание. Силите, които тия символи раждали в народната душа, са работели с векове и хилядолетия в подсъзнанието и чрез една духовна алхимия се претворявали в добродетели, във висши морални чувства, във вътрешен подсъзнателен усет за природните и божествени закони. И древните митологични разкази доказва, че няма дълбока философска идея, няма мистични принципи и закони, макар и най-трудно разбираеми, които да не могат да се облекат в символични разкази и легенди, достъпни за народната душа в детския период на дадена култура. Един психологичен закон гласи: Това, което една култура или раса усвои в символична форма в детинството си, тя после чрез туй става способна да разбере същите истини и в научна, логична форма. Ето защо тия символични легенди, митове и пр., които окултните центрове на миналото са пръскали из народа, са били средство за повдигането на културата, на съзнанието. Ще дам няколко примера от гръцката митология. Нека вземем най-първо за пример легендата за Тезей и Ариадна.
към текста >>

12. НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Всеки орган на тялото си има своя духовна страна.
Става обмяна. При паневритмичните движения трябва да се знае, какви енергии излизат от цялата ръка и какви специално от всеки пръст. С тия енергии, които ти изпращаш от своята ръка или от друг някой орган, ти действуваш на природата и тя ще ти отговори. Ние не сме откъснати от всемира. Има връзка между нас и него. Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Обаче има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот.
към текста >>

на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр. на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
към текста >>

13. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Човек, независимо от неговата воля, се подчинява на една воля, която налага принципа на единството в развитието, и разумните хора през вековете, които са достигнали голяма духовна сила, са познавали закона на единството и са работили в хармония с него.
всички душевни способности са свързани и строго зависими една от друга, подчинявайки се на един непознат закон и ръководно начало, което поставя в хармония всички способности и ги направлява към прогресивно развитие, като се запазва най-съвършеното. С бързи крачки днес всичко се движи към реализиране идеята за цялото. И в политическия живот вече се говори за едно по-голямо обединение на народите и се реализира една все по-голяма взаимопомощ. При първобитния човек имахме родово обединение, след това племенно обединение, по-късно национално, а в сегашно време има съюзно обединение за постигане временни цели, а силно се говори и за континентално обединение Логически следва да приемем, че един ден ще се надживее и континенталното обединение и ще дойдем до общочовешкото. Човечеството се подчинява на закона на развитието в една строга прогресивна и ритмична линия, която включва в себе си най-великите човешки идеали и борби през всички епохи. Човек, независимо от неговата воля, се подчинява на една воля, която налага принципа на единството в развитието, и разумните хора през вековете, които са достигнали голяма духовна сила, са познавали закона на единството и са работили в хармония с него. Няма по-голяма религия от единството. Няма по-велика наука от единството. Идеята за единството, приложена в най-дребните прояви на живота, има за последствие коренно реформиране на целокупния живот. Тогава за нас добива голямо значение и най-малкото същество, ние сме отговорни пред закона на Цялото и за най-малката постъпка. За нас става свещено всяко нещо и всяка проява.
към текста >>

Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие.
Без тези познания ние не можем да спазим закона на единството в неговата пълнота. Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото.
към текста >>

14. ГЕОРГИ РАДЕВ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката.
По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар. Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност. Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици. Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие. Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.
към текста >>

Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията. Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси. Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си. Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия. Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия, религия и изкуство. Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си. Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р.
към текста >>

Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика.
В бъдеще тяхното значение ще се види още по-ясно, а заедно с това и грамадната заслуга на нашия приятел. Част от неговите характерологичните проучвания бидоха издадени под заглавие „Лица и Души" като премия на „Житно Зърно", една твърде интересна работа, която му донесе между друго и един ласкав отзив на проф. Михалчев. По-специалните изследвания на Жорж, които сигурно са и най-значителните измежду оригиналните му работи, обаче, останаха непубликувани, и, за жалост, може би, ще останат и за винаги неизвестни. Плод на заниманията с една от най-любимите му науки – хармонията – и на окултните му познания бе една студия върху музиката, по-специално тая на Учителя. Нашият другар е работил и върху произхода и символиката на формите, по-специално на някои кристални форми в светлината на окултизма. Той бе направил, изглежда, няколко открития и в областта на висшата математика. Главното внимание на Жорж, обаче, бе обърнато към математическата разработка на някои астрологични проблеми. За жалост, не е известно, къде се намират ръкописите на горните трудове, някои от които трябва да са доста обемисти. Но, ако един ден те бъдат издадени, аз вярвам, че и специалистите от съответните области ще има да научат нещо от младия представител на Всемирното Братство в малка България. Неведнъж в приятелски среди са подчертавани умствените способности на Жорж с тенденция да се изтъкне един предполагаем недостиг в сърдечно отношение. Моите впечатления, пък и тия на хората, които го познаваха по-отблизо, са по-други.
към текста >>

Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна.
По общо признание, той притежаваше една финост, присъща на френския дух, само че у него тя бе в щастливо съчетание с една, бих казал, органическа ненавист спрямо всяка неискреност. Известно е, че интелектуалните типове от тая категория не всякога са надарени и с усет за практическия живот. Случаят с Жорж не бе такъв. Той имаше чудно верен поглед за действителността, която познаваше отлично. При наличността на това качество, което бе комбинирано от една страна с един изумително борчески темперамент и със солидна научна подготовка от друга страна, той имаше изгледи да се нареди много добре в живота. Между друго, според мнението на сведущи, една академическа кариера по математика му е била почти сигурна. Но, за всички удобни сметки той имаше познатата на всички Жоржова иронична усмивка. И, доколкото ми е известно, той не прибра до край от университета своя диплом за завършено с отличие математическо образование. С тоя акт Г. Радев показа, че в живота има нещо по-велико от едно добро социално положение и че той бе роден именно за това по-велико. Друга интересна особеност на нашия духовен аристократ, който иначе нямаше никакъв афинитет към политическия живот, бяха неговите твърде напредничави социални възгледи.
към текста >>

15. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката.
Религиозното, по-право набожното чувство е нещо, с което човек живее през целия си живот и тогава даже, когато смело го отрича. Вярата в някаква отвъдна реалност не е, както искат да ни убедят някои, едно натрапено чувство или мисъл, а нещо, с което ние заживяваме още от най-ранните дни на нашия още несъзнателен живот. Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията.
към текста >>

Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата.
Тая вяра поражда и съответната мисловна деятелност. Бог – това е най-реалната отвлеченост, за която ние дръзваме да мислим. Бог – всеобемащата хармония и пълнота, е нашият собствен живот и нашето най-пълно Аз, което никога не постигаме. Следващите в низходяща степен етапи на абстрактното мислене, са философията и математиката. И двете са еднакво неземни. Философията е всеки опит да се сглоби невидимия порядък от причини и последствия, а математиката е чудният свет на времето, пространството и числата. Числото е абстрактната монада на математичния свят, който като „слезе" на земята, облича се във форма и добива реалност. Пет къса от един минерал, пет стръкчета теменужки или пет човешки същества, са физически същества, са физически реалности, но това „пет", извън минерала, цветята, човека и др., е знак от един друг свят, в който живеем само с нашето абстрактно аз. Също е и с геометрията. Ние имаме само дадени възможности в свята на пространството. Всички други светове, дефинирани с пространства от по-висш разред, не са достъпни за нас, но все пак и за тях ние правим някакъв мисловен опит.
към текста >>

Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила.
На второ место, в личните чувства лежи индивидуалната, по¬лова обич. При мига, когато се утвърждава афинитета на едно човешко същество към друго човешко същество, играят роля много фактори. Това утвърждаване, което наричат набързо с едно име „влюбване" е резултат на един сложен вътрешен комплекс от чувства, които ние репродуцираме в един човек и един живот. Но ако ние очистим явлението от ония фактори, които имат по-висш произход, като състрадание, алтруизъм, естетичен афинитет, идейно сродство, чувства на благодарност, адмирация на духовни качества, талант и др., ще остане както при животните само полът. Ние не бива да си правим илюзии, че влечението на половете е малка сила, която лесно се побеждава. Тоя афинитет бидейки животински и биологичен е понякога толкова могъщ, че пред него може да устои само една голяма духовна сила. Влечението на половете е стихийно, защото е първично. То има унищожаващата сила на буйна вода, която помита всичко по своя път, ако не бъде трансформирано и преведено като горна гама (не унищожено). Има връзки в света, които почиват единствено и изключително на това влечение. Има мъже и жени (най-често мъже), в съзна¬нието на които противното същество изцяло е дефинирано като противен пол, а не като друга индивидуалност. Когато чрез някой външен дразнител, в това съзнание се пробуди споменът за него, то¬гава из лабиринта на подсъзнанието излизат всички представяй еле¬менти, чрез които това същество се оформя в своята полова привлекателност.
към текста >>

16. МАГИЯТА НА КНИГАТА - N. Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Общение с природата по новия начин развива моралната и висшата духовна природа у детето.
Така одухотворената дейност на детето ще буди у него по-дълбоки мисли и чувства, ще раздвижи цялото му естество, ще има истинско възпитателно значение. Тогава то няма вече да тъпчи цветята и да ги къса. Като се връща от излет, няма вече да носи букети цветя. Така развитите любов и внимание към тях, после ще се проявят и към хората. Ето защо Джон Ръскин казва: „Съзирането на прекрасното и любовта към прекрасното в природата непременно води към съзнание на прекрасното в моралния свят". Общение с природата по новия начин развива моралната и висшата духовна природа у детето. С подходящи методи детето ще схване, че всяка форма в природата е резултат от действията на разумни сили. Учителят дава следните упътвания по това: „Детето ще изучава онази степен на вътрешния живот, която проявяват паякът, бръмбарът, птиците и пр. Между другото, ето как можеш да покажеш на детето, че има разумност в природата: ще напишеш на плоча или хартия един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник и ще попиташ детето: Тази фигура може ли да се напише от само себе си? После го доведи до едно растение с петолистен цвят, например тиква, и го попитай: Могат ли тези венечни листа случайно така да се наредят? После му покажи чертежа върху хартията и го попитай: Тези линии сами ли дойдоха върху тая хартия?
към текста >>

Затова, обучението по математика преди 14 год.
То ще прави своите наблюдения в градината през всички годишни времена, като ги допълва с наблюдения на полето, в гората, на планината. При детската работа всред природата ще се породят много въпроси из областта на природознанието, и така, по естествен начин, ще се яви нужда да се разгледат разните области на природознанието, за да се отговори на тия въпроси. Паралелно с природознанието ще се почне със смятането и геометрията и то пак във връзка с детския труд всред природата. Логично мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия преди 14 година. То съществува и преди 14 година, но тогава то трябва да се развива косвено, спонтанно, покрай другите детски занимания. Затова, обучението по математика преди 14 год. трябва да става по такъв начин, че да не се предизвиква изкуствено напрягането на детските умствени сили. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Смятането и геометрията до 14 год. трябва да се изучават повече чрез интуитивните способности на детето. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14 г.
към текста >>

Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14 г.
Затова, обучението по математика преди 14 год. трябва да става по такъв начин, че да не се предизвиква изкуствено напрягането на детските умствени сили. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Смятането и геометрията до 14 год. трябва да се изучават повече чрез интуитивните способности на детето. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14 г. Учителят казва: „Най-напред при заниманието с математика не запознавайте децата с отвлечените принципи, а си служете с живите форми; например, дайте на детето круша, ябълка, диня и го подбудете да брои, колко семена има в тях, какви са те и пр. То да знае, колко семена има във всеки плод, какви са тия семена, и пр. Това има значение. Така детето ще научи известни закони". Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите.
към текста >>

Учителят казва: „Най-напред при заниманието с математика не запознавайте децата с отвлечените принципи, а си служете с живите форми; например, дайте на детето круша, ябълка, диня и го подбудете да брои, колко семена има в тях, какви са те и пр.
трябва да става по такъв начин, че да не се предизвиква изкуствено напрягането на детските умствени сили. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Смятането и геометрията до 14 год. трябва да се изучават повече чрез интуитивните способности на детето. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14 г. Учителят казва: „Най-напред при заниманието с математика не запознавайте децата с отвлечените принципи, а си служете с живите форми; например, дайте на детето круша, ябълка, диня и го подбудете да брои, колко семена има в тях, какви са те и пр. То да знае, колко семена има във всеки плод, какви са тия семена, и пр. Това има значение. Така детето ще научи известни закони". Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почваше от елементите и после се идваше до цялото.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък.
до Хр.). Син на управителя Мнезарх. Според други източници, неговият баща е бил грънчар. Съвременник на природоизпитателя Талес от Милет, първият философ от йонийската школа. На младини приел всецяло учението на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и ред други науки, Питагор отива в Египет, гдето фараонът Амазис оказва сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо: делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци, че ще имат син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена. Първи негов учител е Хермодамас, философ от Самос. Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис.
към текста >>

Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията.
Едва двадесетгодишен, Питагор вече води научен разговор с Талес и Анаксимандър в Милет. Поликрат го праща в Мемфис при културния фараон Амазис. В Египет учението на Питагор трае 22 години при великия жрец Сонхис. Той овладява напълно тайните науки, участвува в мистериите на Изида, Озирис и Гатор и тълкува символичните места в книгите на Хермес. От Мемфис Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук той се запознава с философията на магите, с висшата математика и с астрологията. Във Вавилон прекарва 12 години и се връща в Самос след 34 годишно отсъствие. Но в Самос остава за много малко време, като се преселва окончателно във велика Гърция, южна Италия, в града Кротон, на Тарентския залив, втори град в южна Италия след Сибарис. Тук той основава своя школа и общество. Питагор не е могъл да понася властта на самоския тиран Поликрат. Затова той напуснал Самос за винаги.
към текста >>

И наистина, той е учителят на светска Гърция, както Орфей е учителят на духовна Гърция.
Затова той напуснал Самос за винаги. Това ще да е станало към шестдесетата олимпиада (около 540 г. до Хр.). Умира в Метапонт. Хераклид казва, че Питагор бил най-ученият човек на своето време. И наистина, той е учителят на светска Гърция, както Орфей е учителят на духовна Гърция. Питагор тълкува и продължава религиозната мисъл на великия Орфей, като я приспособява към новото време. Тълкуването му е цяло творчество, защото си служи с научното доказателство. За Питагор се е писало подробно от Лизис в неговите „Златни стихове", в коментариите на Хироклес, в откъслеците на Филалай, в съчиненията на Архит, в писаното за него от Диоген Лаерций, Аристид от Киренайка, Аристоксен, неоплатолицит Ямблих и Порфирий и от други александрийски философи. Философските писма на Питагор въздействуват и на Сократ, Платон (в Тимей с разбиране е изложена космогонията на Питагор), на Аристотел, Парменид, Емпедокъл, Херодот, Ксенофон и др.. Като късен негов последовател е Никомах, наречен Геразенски, математик и философ от неопитагоровата школа, живял около 100 години след Христа. В своето съчинение „Manuele harmonices" той разглежда мистичното влияние на числата върху тоновете.
към текста >>

18. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце.
Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде.
към текста >>

В основата на своето учение той поставя математиката и музиката.
Апогеят на първия импулс, както видяхме достига в Египет, след което продължава на запад и в лицето на Мойсея полага основите на Еврейската, Халдейската и вавилонската култури и заминава още по-назапад, като създава гръко-римската култура. Като родоначалник на тази култура се явява Орфей, пратеник на Бялото Братство, затова и учениците от тази епоха се наричат ”орфисти”. Като продължители на делото на Орфей се явяват Питагор, Платон и Сократ, които дават плът и кръв на идеите му и осъществяват и създават Елинската култура. Като пряк приемник и разяснител в идеите на Орфей се явява Питагор, който е учил в Египет и Вавилон. След завръщането си от Египет, той основава своя школа, където предава Божественото учение. В основата на своето учение той поставя математиката и музиката. За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет. Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония.
към текста >>

След това той се изявява в Климент Охридски и неговата школа, който развива широка просветна и духовна дейност сред българския народ и по такъв начин подготвя условията за Богомилството.
Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение. Основател на Богомилството, според окултната история и според най-новите исторически изследвания, не е поп Богомил, а е Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон. Преди да се изяви като Богомилство, този импулс дава чрез Кирил и Методий азбуката на българите и славяните и по такъв начин полага основите на тяхното просвещение и духовно издигане. След това той се изявява в Климент Охридски и неговата школа, който развива широка просветна и духовна дейност сред българския народ и по такъв начин подготвя условията за Богомилството. Така че, когато Богомилството се явява, то има подготвена една духовна среда, която да го приеме и разбере. Богомилите са истински християни, които разнасят Божественото учение по целия Балкански полуостров. След това преминават в Италия, Германия, Франция и Англия, Чехия и стигат чак до Русия, като навсякъде образуват Братства, които служат като център, откъдето се разпространява учението. Богомилите, както всички окултни общества на миналото, са живяли в братски комуни, имали са общи имущества. Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени.
към текста >>

Така че, когато Богомилството се явява, то има подготвена една духовна среда, която да го приеме и разбере.
От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение. Основател на Богомилството, според окултната история и според най-новите исторически изследвания, не е поп Богомил, а е Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон. Преди да се изяви като Богомилство, този импулс дава чрез Кирил и Методий азбуката на българите и славяните и по такъв начин полага основите на тяхното просвещение и духовно издигане. След това той се изявява в Климент Охридски и неговата школа, който развива широка просветна и духовна дейност сред българския народ и по такъв начин подготвя условията за Богомилството. Така че, когато Богомилството се явява, то има подготвена една духовна среда, която да го приеме и разбере. Богомилите са истински християни, които разнасят Божественото учение по целия Балкански полуостров. След това преминават в Италия, Германия, Франция и Англия, Чехия и стигат чак до Русия, като навсякъде образуват Братства, които служат като център, откъдето се разпространява учението. Богомилите, както всички окултни общества на миналото, са живяли в братски комуни, имали са общи имущества. Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени. Богомилите се явяват представители на Бялото Братство в най-тъмната епоха на човешката история - средните векове - когато човешката мисъл и съвест бяха приспани и човешката душа беше окована във веригите на лъжата и заблудата.
към текста >>

Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света.
Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те осно- ваха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура.
към текста >>

След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества.
Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството. Учителят на Розенкройцерството - Християн Розенкройц, беше отгледан и възпитан от малък в това Братство. След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение. След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества. То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц. Четири са главните тайни на Розенкройцерите: 1. Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов.
Според правилата, които ни дава Учителя, хубаво е да се пие вода половин час преди ядене, или половин или един час след ядене, но през време на ядене да не се пие вода. (следва) Макс Хайндел ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Огромна е бездната, която зее между ума и сърцето на човека от днешната цивилизация. Заедно с полета на ума към все нови и нови открития в различни области на науката, тая бездна става все по дълбока и по широка и сърцето бива отхвърляно все по-назад. Умът громко запитва и не ще бъде задоволени с нищо друго, освен с ясна, нагледна, материална демонстрация на това, което представлява от себе си човекът и неговите по-низши братя, изпълнящи обективния свят. Сърцето инстинктивно чувства, че съществува нещо по-високо, и тъгува за него, схващайки че то е недостъпно за ума, когато последният действа самостоятелно. Душата се стреми да лети нагоре с ефирните криле на интуицията; да се къпе във вечния извор на духовната светлина и любов. Но модерните научни схващания прерязват нейните криле, сковават я и я заставят да мълчи, докато незадоволените й страстни копнежи гризат недрата й, както орела прометеевите гърди. Необходимо ли е това? Не съществува ли общо поле, на което умът и сърцето да могат да се срещнат, допълвайки се. подкрепяйки се и с топа ставайки по-мощни в търсенето на всемирната истина и достигайки еднакво задоволяване? Тъй сигурно, както предвечната светлина е създала окото, чрез което тя бива долавяна: тъй сигурно, както първоначалното желание за растене е създало храносмилателната и асимилационната системи за постигаме на неговата цел: тъй сигурно, както мисълта е съществувала преди мозъка и го е изградила и продължава да го изгражда, като средство, чрез което тя се изразява; тъй сигурно, както умът днес лети напред и изтръгва от природата нейните тайни посредством силата на своята смелост, също така сигурно и сърцето ще намери начин да разкъса своите окови и да задоволи копнежите си.
към текста >>

Това е вярно при всеки един случай, също тъй, както е вярно и в математиката.
Фактически, ничие мнение не се счита достатъчно основателно, преди автора му да е проучил материята, която засяга. В съдебната практика, когато експертите, идват да се произнесат по един въпрос, те предварително са доказали своята компетентност. Тежестта на техните свидетелства щеше да се равнява на нула, ако преди това те не биха проучили грижливо бранша, към който се отнася въпроса. Ако, обаче, чрез изучаване и практика, те са достигнали до положеното да дадат едно авторитетно мнение, последното бива прието с най-голямо внимание и интерес; а ако свидетелството на един експерт бъде подкрепено от други, също компетентни хора, свидетелството на всеки един от тях увеличава извънредно много доказаността на първото свидетелство. Свидетелството на един такъв човек има много по-голяма тежест отколкото това не друг един, на десетима или на милиони хора, които не знаят нищо по въпроса, защото нищото ако се умножи даже и на милион, си остава пак нищо. Това е вярно при всеки един случай, също тъй, както е вярно и в математиката. Както казахме по-горе, ние признаваме тези факти, когато те се отнасят до материални неща, но когато тия неща минават границата на света на чувствата, когато въпроса се отнася до свръхфизическия свят: когато трябва да бъдат проучени връзката но Бога с човека, най-дълбоките мистерии на безсмъртната Божествена искра, неточно наричана душа, тогава всеки претендира за такова внимание към неговото мнение и идеи по въпросите на духа, каквото е редно да отдадем само на мъдреца, който чрез един живот на търпеливи и трудни изследвания е придобил знания и мъдрост по тия висши въпроси. Нищо повече: мнозина дори не се задоволяват с еднакво третиране на тяхното мнение, но дори си позволяват да се надсмиват и подиграват с думите на мъдреца, опитвайки се да отхвърлят неговото свидетелство като измама и, с крайната самоувереност на дълбокото невежество, твърдят, че, понеже те не знаят нищо по тези въпроси, то абсолютно невъзможно било и никой друг да знае нещо по тях. Човекът, който знае своето невежество, е напревил първата стъпка към познанието. Пътят към непосредствено познание не, е лек. Защото нищо ценно не може да се постигне без достатъчни усилия.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 130 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект.
От всичко изложено до тук следва, че центровете на нервния и психичен организъм на човека се разделят на две групи; първата група е подчинена на земното притегляне, втората — на привличането на Слънцето. Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока.
към текста >>

Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия.
Към земното притегляне спадат: сърцето, като създаващо връзки със затворените във форма съзнания, то е най-благородното, най-висшето проявление на земята; центъра на гърлото, като център на аналитичната мисъл; центъра на бъбреците и, най-после, центъра на храносмилането. На слънчевото привличане се подчиняват центъра на лопатката, белодробния център, центъра на малкия мозък, и слънчевия възел. „Pleksus Sacralis“ е неутрален и обикновено действа на страната на земното притегляне, но когато в него се пробуди и развие слънчевата змия, тогава той всецяло се устремява към слънцето и това решава всичко, — равновесието се изменя, причинността бива победена от целесъобразността и човек се устремява към Слънцето, при, което и неговото тяло все по-малко се владее от законите на земята и се подчинява на слънчевите закони. Най-после, огнената змия пробужда центъра на темето, главното средоточие на нашия духовен живот и този център чрез слънчевото привличане се притегля към Космичния Магнит на неизменната Същност, на вечно движещия се поток на Живота III. Духовната еманация на Слънцето се възприема предимно от центъра на темето, естествено, от неговия духовен аспект. Духовният аспект (страна) на центровете е извънредно слабо развита у хората, затова да се мисли за създаване на духовния организъм без предварителна психична работа е невъзможно; то е все едно да говорим за висша математика, когато не ни са познати алгебра и геометрия. Творчеството на духовния организъм е път за създаване на непосредствени космични връзки. Техниката на тези връзки е недостъпна и непонятна на хората днес и то не защото е тайна, а само затова, защото съзнанието се развива на степени, и духовното творчество е възможно само след овладяването на психичното творчество. Тайни няма, целият Космос е открит пред нас, но неговото познаване и овладяването на неговите дарове върви постепенно, всеки на времето си ще достигне до възможността за духовно творчество и тогава пътищата ще бъдат открити пред него. Но главните линии могат да бъдат набелязани и сега, необходимо е дори да се определи основната насока. Какво нещо е духовното Слънце?
към текста >>

Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността.
Никаква проповед, никакви думи не влияят на човека тъй, както непосредствените излъчвания на любещото сърце. Любовта и Мъдростта трябва да вървят ръка за ръка; великото сърце трябва да се съедини във вас с възвишения ум. Иначе е невъзможно: без любов няма мъдрост, и без мъдрост няма любов. Всички Велики Учители на човечеството са били въплъщение на духовното Слънце, синтез на Мъдростта и Любовта. Да създадем този синтез в себе си, да присъединим към него нашето вътрешно творческо осъществяване в нашия духовен и психичен организъм (Раджа Йога) и да го проявим навън в творчество в полза на общото благо (Карма-Йога). Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността. Познайте единството, на Космичния живот, имайте смелост да протегнете ръка на Слънцето, като на ваш брат, но в същото време кажете на всяка тревица — мой брат. Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето. И тогава вашето концентриране към Слънцето ще стане подсъзнателно, постоянно, ще стене фон на всички ваши прояви. И тогава не ще ви бъдат нужни вашите психични органи, защото ще творите чрез духовен импулс. Това значи, че вашите нервни и психични органи ще действат тъй естествено и без каквото и да било напрежение на волята, както дишат вашите дробове, както тупти вашето физическо сърце.
към текста >>

Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето.
Иначе е невъзможно: без любов няма мъдрост, и без мъдрост няма любов. Всички Велики Учители на човечеството са били въплъщение на духовното Слънце, синтез на Мъдростта и Любовта. Да създадем този синтез в себе си, да присъединим към него нашето вътрешно творческо осъществяване в нашия духовен и психичен организъм (Раджа Йога) и да го проявим навън в творчество в полза на общото благо (Карма-Йога). Този синтез е духовната задача на бъдещето, той създава огнения устрем към непосредствено съединение с духовната същност на Слънцето, което не е нищо друго освен призма, през която минават лъчите на Космичния Магнит, центърът на който е навсякъде, тъй като той е същността на всяко явление, а периферията на неговото влияние е в безкрайността. Познайте единството, на Космичния живот, имайте смелост да протегнете ръка на Слънцето, като на ваш брат, но в същото време кажете на всяка тревица — мой брат. Тогава вий ще познаете духовната същност на Слънцето. И тогава вашето концентриране към Слънцето ще стане подсъзнателно, постоянно, ще стене фон на всички ваши прояви. И тогава не ще ви бъдат нужни вашите психични органи, защото ще творите чрез духовен импулс. Това значи, че вашите нервни и психични органи ще действат тъй естествено и без каквото и да било напрежение на волята, както дишат вашите дробове, както тупти вашето физическо сърце. И тогава, създавайки постоянна и непосредствена връзка със Слънцето, вий ще можете да полетите в Космоса, развивайки органите и средствата за познаване на неговите тайни и за овладяването им. Бъдете това, което сте: слънчеви лъчи, слънца, светещи в света на плътта, намиращи щастие в даването.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 180 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл.
човека е човек когато обича, когато мисли и е свободен. Човек трябва да обича и да мисли, за да бъде неуязвим за злото. Защото правата мисъл и обичта са като броня, като вещество, което не се подава на влиянията на злото. Човешката мисъл трябва да бъде като злато да се не окислява; тогава тя е устойчива. За да развива мисълта си, човек трябва да се интересува и изучава всичко което природата е създала. Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл. която дава правилна насока на човешкия живот. Само така човек ще придобие великото знание, което е необходимо за новия живот, за който се приготовлява. Това знание което имате сега. е знание за малките деца, и с него не можете да влезете в бъдещите условия на живота. А вие мислите, че знаете много.
към текста >>

По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност.
трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи. Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра. В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан. По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност. За изучаване природата на космическите лъчи Миликан е произвел през 1932 г. наблюдения върху интензивността им близо около северния магнитен полюс и третия основен факт, установен от него, се заключава в пълната независимост на интензивността на космическата радиация от магнитното поле на нашата земя: на магнитното поле интензивността е същата, както и по далеч от него. А при това е известно (според изчисленията на Айнщайн), че електрона и фотона, устремен към магнитният полюс на земята, трябва да притежава огромна енергия, за да не бъде отблъснат от магнитното поле на земята и да достигне магнитния й полюс. По такъв начин наблюденията на Миликан пи показват, че съществува грамадна енергия, носена от космическата радиация, което стои във връзка с нейната необикновена проницаемост. Четвъртият основен факт, отбелязан от Миликана.
към текста >>

За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна чистота, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога.
За разумните човеци. — И понеже единицата е разумния човек, той трябва да добие тия висши добродетели и туй щастие! В що се състои това щастие? Да се избягва проявлението на злото в живота и да се развият тия висши добродетели. Но за да постигнем това, трябва преди всичко да бъдем здрави, силни и добродетелни. За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна чистота, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога. Нужно е още едно съзнание де се разпределят Божиите блага по-равномерно, за да има за всички. Факта, че през 1935 год. Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год. са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват.
към текста >>

За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната.
са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака! Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога! За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига! Нека работим в това направление! За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания! Нека работим върху това!
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За в бъдеще ще имаме например не математика, но параматематика, парапсихология, паралогика и пр., т. е.
Тъй както е поставена съвременната логика, тя е наука на напипване, която иска чрез пипане, чрез анализиране на нещата да си състави представа за тяхната целокупност, без да може да види нещата в тяхната целокупност. Това е хубаво, но то е един палиативен метод, който има смисъл за слепите, но онзи, който вижда, той гледа и описва нещата такива, каквито са, той няма нужда да си съставя за тях представа като ги опипва от всякъде. В положителната наука ние наблюдаваме нещата тъй както са и изучаваме законите на тяхното битие. Съвременната логика си има своето място при днешното развитие на човека, но тя не може да бъде меродавна при целокупното разглеждане на явленията и нещата в Битието. Тя, както и всички съвременни науки, се намират в прогресивно състояние и за в бъдеще ще се изменят. За в бъдеще ще имаме например не математика, но параматематика, парапсихология, паралогика и пр., т. е. науки, които ще изучават съответните области от гледището на трите света едновременно. Само при такова разглеждане ще разберем Битието и живота и ще се избегнат всички спорове за същината и качествата на нещата. Когато двама души с нормално зрение изучават един предмет, те ще добият еднакви представи за него и няма какво да спорят, но когато го из-следват двама слепи, там вече може да се породи спор. И всички спорове между хората сега се дължат не това, че те не виждат нещата, а чрез пипане се стремят да си съставят понятие за тях. Например, философите спорят колко вечни начала има в света — едни подържат че има две вечни начала и се нарочат дуалисти, а други подържат, че има само едно вечно начало и се наричат монисти.
към текста >>

Под работа разбирам дейност във всички направления — физическа, духовна и умствена, защото те са изявление на един и същ импулс в три направления и взаимно се допълнят и подпомагат.
Хората сега не съзнават тази връзка, но за в бъдеще хората от земята ще влязат в съзнателна връзка със съществата на слънцето, планетите и луната. При всички противоречия в живота, ние търсим начини, как да се справим с тях. Ние търсим една философия, с която да ги разрешим. Тази философия седи в това, да възприемем любовта като творческа сила. която дава мощни импулси за работа. Под работа разбирам дейност във всички направления — физическа, духовна и умствена, защото те са изявление на един и същ импулс в три направления и взаимно се допълнят и подпомагат. В това отношение, умът се под крепя от чувствата, а чувствата се подкрепят от постъпките. Вие трябва да постъпвате добре, защото, вашите добри постъпки ще подкрепят вашите чувства, а вашите добри чувства, ще подкрепят вашите добри мисли, вашия ум. Вашият ум пък ще определи пътя, който ще вземете, ще ви издигне. Затова трябва да ценим ума, сърцето и волята си. понеже те са трите стълба, върху които се гради нашето щастие на земята.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Най-великите полски поети: Мицкевич, Словацки, Красински са били повлияни от светлата личност на Андрей Товянски и са пели за духовната мисия на Полша и славянството да осъществи Царството на Духа, Царството Божие, Царството на любов, братство и мир между всички народи.
То си има своите причини. Но напоследък — Полша все повече и повече ни интересува. За всички онези, които гледат по-дълбоко на нещата и на историческите събития, за всички ония, които работят за всемирното братство, духовното възраждане и единение на славянските народи се явява като първо и важно условие. А за тая цел е необходимо взаимно опознаване на славянските народи, взаимно изучаване славянските езици, икономическо и културно сътрудничество. Полша е дала—през епохата на най-големите си страдания — тъй-нареченото движение: полски месианизъм. Най-великите полски поети: Мицкевич, Словацки, Красински са били повлияни от светлата личност на Андрей Товянски и са пели за духовната мисия на Полша и славянството да осъществи Царството на Духа, Царството Божие, Царството на любов, братство и мир между всички народи. Свобода за всички, правда за всички, мир и справедливост за всички! То е лозунга но славянството! То лозунга на рицарска Полша! Силният трябва да бъде рицар. Не да угнетява, е да покровителства слабия.
към текста >>

Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика.
Там, гдето почвите са влажни и тежки, каквито са глинестите, както и в низките места, гдето през зимата почвата замръзва на по-голяма дълбочина, ще трябва да се предпочете пролетното засаждане на дръвчетата. За есенното засаждане необходимо е дупките за дръвчетата да бъдат изкопани колкото е възможно по рано. Поради това, наложително е, всички ония, които възнамеряват през тази есен да засаждат овощни дръвчета, ден по-рано да пристъпят към изпълнение на тази работа — изкопаване на дупките. Животът след смъртта През последните дни в Лондон е била отпразнувана 85 годишнината на големия английски учен Оливер Лодж. Някога пионер на радиотехниката и най-виден представител на точната наука, днес той е фанатичен привърженик на спиритизма, на теорията за живот отвъд смъртьта. Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика. В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от първите пионери. „Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта.
към текста >>

се състоя братска среща от околните села, по случай началото на новата духовна работа.
В Ст. Загора на 27 м. м. се състоя братска сбирка по случай откриването на братския салон. Присъстваха гости от околията и близките градове. В Бургас на 26 м. м. се състоя братска среща от околните села, по случай началото на новата духовна работа. Сказка за 7-те рилски езера е държал пр. М. Ж. Марков в Бургас. който туй лято посети лагера на Рила край 7-те Рилски езера с д-р Попов.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И както ми е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, тъй и вам не мога да докажа с аргументи безсмъртието.
Очевидно, видението бе предсказание на писмото. Мога ли подир това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам, че духът е основна същина на вселената, в материята е само негов атрибут.“ По въпроса за безсмъртието той ми отговори: „За мен е твърде трудно да имам точна формулировка на убеждението си в безсмъртието. Вярата в безсмъртието не е въпрос на научното познание, а на интуитивното чувство. Това убеждение се корени а емоциите и не дружи с интелекта. И както ми е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, тъй и вам не мога да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки може сам да преживее. Само знание е недостатъчно. Туй, което ние наричаме смърт е само едно ново явление. Тя дезинтегрира организма и облича духа в нова форма. Интелектуалният индивид умира заедно със смъртта на тялото!
към текста >>

Душата на гения е кулминационна точна на духовната еволюция.
От тук и еволюцията на расите. Но покрай това, има и еволюция на душата, на духовното его, която се извършва чрез метафизически процес. Символическа картина на тоя процес дава християнската религия. И повече нищо не ни трябва в начало. Но окончателно убеждение ние достигаме посредством индивидуалната мисъл и чувстване. Душата на гения е кулминационна точна на духовната еволюция. Подир смъртта геният, струва ми се трябва да се облече в свръхчовешка форма, която ние дори не можем си въобрази. В тоя виеш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Един път само в живота си у мен имаше видение на свръхчовешко същество с грамадните размери на ефирния Аполон. Моята представа за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с адските пламъци и мъки. Аз съм уверен, че и след като погребат тялото ми, ще бъда близко до другарите си.
към текста >>

25. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло.
* Да изучиш основните истини на живота в светлината на окултната наука, това е все едно да излезеш от подземната тъмнина и да влезеш в светлината на нашия надземен, Божи свят. Всеки има право да се съмнява, но никой няма право да отрича това, което не познава, без да е направил и най-малките усилия да го проучи и провери. Великите истини на живота нищо не губят от своята сила, ако ние ги отричаме. Но ние сме, които губим в случая, защото считаме невежеството за знание, ограничението за свобода на мисълта и тъмнината за светлина. Ние сме, които доброволно, съзнателно и фанатично решаваме да останем в ограничението и тъмнината на подземието. Това духовно подземие, в което се намират днешните хора, е материалистическият мироглед, който е сковал умовете на учени и прости, на стари и млади, на бедни и богати Тази непрогледна духовна тъмнина — това е глупавото и смешно, наивно и детско, но самоуверено схващане, че животът е само това, което виждаме около нас и че той свършва завинаги за нас със смъртта на физическото ни тяло. По-голяма глупост, по-вредно заблуждение, по-опасно ограничение, по-страшна тъмнина от тази не може да съществува. Затова ние казваме: Да бъде светлина! Да проникнат лъчите на великото слънце на Истината във всички умове. Да се пръсне тъмнината, да се свърши нощта, да изчезне заблуждението, което сковава човешките умове. Да изгреят великите истини на живота: безсмъртие, прераждане, карма, във всяко съзнание, да озарят всяка душа, за да може всеки да види ясно своя истински път в живота, да не бъде вече заблуден, изгубен пътник, а съзнателен творец в живота.
към текста >>

Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант.
Пампорово, със студия: „Авг. Циешковски и неговата философия на Духа“ от същия. Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ. В нея той разкрива, че молитвата „Отче наш“ дадена ни от Христа, съдържа пълната социална програма на бъдещето човечество Езотерическо християнство (скритатата страна на христистиянството) от Ана Безант. Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота. и 4) Еволюция на формата. Астралния свят, изгледа и обитателите му, от Ч. Ледбитер.
към текста >>

Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“.
И пак ще дойдем, след „смъртта“ си, ще се родим отново, за да продължим усъвършенстването си. Това е учението, което, съдържащо се в основата на всяка религия, е било скривано или отхвърляно, поради известни причини, от екзотеричното (външното) учение на религиите, но то е една велика действителност — основния закон, пътя, по който се движи еволюцията на човешката душа. Карма, от Е П. (Е. П. Блаватска) — Карма, това е закона за върховната, Божествена Справедливост, която, рано или късно, въздава всекиму това, което е заслужил. Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Отвъд смъртта, Ч. Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото. Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот.
към текста >>

Една сравнително популярна книжка, в която по пътя на математиката се доказват някои от вечните окултни истини.
Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдещо развитие, от Ч, Ледбитер. Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Акде Нуаркарм. Една сравнително популярна книжка, в която по пътя на математиката се доказват някои от вечните окултни истини. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Д-р по философия и медицина. Тази книга разглежда практическата страна на окултизма. Човешката аура, Дж. Колвил. Мисълта — творец на характера, от Дж Ален.
към текста >>

Духовната сила на Христовата църква, от Чарлз Ледбитер.
Животът след смъртта, от Херман Рудолф. Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер. Духовен живот за мирския човек, от Ана Безант. Ислямът, от Ана Безант. Духовната сила на Христовата църква, от Чарлз Ледбитер. Доказателствата на теософията. Какво нещо е Теософското общество. Мястото на Учителите в религиите от Ана Безант. Историята на Атлантида, от Скат Елиот (Уилям Скот-Елиот). Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура .
към текста >>

26. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея.
Нулата е нищо. Но въпреки това, казват, че Господ е създал света все от нули. Значи, Господ е създал света все от малки величини. Мнозина запитват: Как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата. Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти.
към текста >>

Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо.
Значи, Господ е създал света все от малки величини. Мнозина запитват: Как е възможно светът да се създаде все от нули? За невежия това е една велика тайна, учения, обаче, знае как седи работата. Сега аз не искам да ви озадачавам, но взимам съвременната математика и си служа с нея. Ако някой има нула грошове в джоба си, той в същност няма нищо. Но в математиката това, което е нищо, нулата, става нещо. Ако подир единицата поставите една нула, тя става десет пъти по-голяма от по-рано. Нищо то си остава пак нищо, но има сила да увеличава единицата десет пъти. Значи, нулата, която от себе си нито се увеличава, нито се намалява, има силата да увеличава и да намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти. Сега може би вие не можете да направите връзка между тия неща, но трябва малко повече разсъждение. Там е мъчнотията.
към текста >>

В математиката имате четири действия.
Тогава човек ще цени всичко. Често казвате: Да обичаме Господа, да обичаме Христа Съгласен съм с вас. Няма по-хубаво нещо от това, да обичаме Господа, да обичаме и Христа. Как ще обичате Господа от ваше гледище? Вие поставяте въпроса неправилно. В математиката имате четири действия. Вие не можете да събирате от там, дето не сте внасяли. Ти не можеш да извеждаш от там, гдето не си събирал. Ти не можеш да делиш там, дето не си умножавал . Вие трябва да разбирате този закон. Казвате, че трябва да давате.
към текста >>

За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия.
Сега е време! Няма време за отлагане — нито един час, нито един ден, нито минута! Изгубеният миг е безвъзвратно изгубен и не се връща. Затова нека всеки миг да бъде ознаменуван с осъществяване на някоя светла, божествена мисъл. на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще! Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за царството на светлината, свободата и щастието. Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено. Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни.
към текста >>

Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка.
на някое топло, благородно чувство, с подвиг и добра постъпка! За да стане България още един път, както преди хиляда години чрез Кирила и Методия и чрез богомилството, разсадник на всеславянска и общочовешка духовна култура и да изпълни своята мисия. Само така ще се подигне и ще си създаде едно велико бъдеще! Ние приветстваме нашите братя и сестри в Латвия и искрено се радваме на тяхната любов и жертва, на тяхното горещо желание да сеят между своя народ семената на божествените идеи, за царството на светлината, свободата и щастието. Бог да благослови техния посев да даде изобилна жетва в младото поколение особено. Латвийския народ е богато одарен, с мистична, духовна подкладка. За това свидетелстват стотиците хиляди прекрасни народни песни. благодарение на които той се е запазил от двойното робство цели 700 години! Живописни носии, разнообразни народни игри, които очевидно имат древно арийски произход и са свързани с култът на Слънцето, а особено празникът на лятното слънцестояние (24 юни) сведочат, че в този народ се крият големи духовни сили; може би затова той е така отзивчив към най-новите духовни движения и особено към идеите на Всемирното Братство. Още преди 7 години аз си спомням с какъв интерес се слушаха сказките за България и за Бялото Братство във всички кръгове на този млад, енергичен и свободолюбив народ, който за 20 год. е направил невероятен напредък в социално и просветно отношение.
към текста >>

27. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истината не може да бъде доказана посредством логиката и математиката – Ед. В.
Севлиево, 15 май 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Най-страшната болест – К. Какво трябва Царският син (стих.) – В. Е. Л. Истината не може да бъде доказана посредством логиката и математиката – Ед. В. Харингтон Словото на Учителя. Няма нищо ново под слънцето. (из неделната беседа – 23 януари 1938 г.) Прозрение (стих.) – В. Недев. Лъч (стих.) – Р. Къде отиват (стих.) – Олга Славчева.
към текста >>

ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА ПОСРЕДСТВОМ ЛОГИКАТА И МАТЕМАТИКАТА казва професорът по математика в Харвърдския университет г.
* Гласът на баща му го викаше вече, „Къде ти отиваш? “ го питаха всички. — „В домът на баща си,“ отвръщаше тихо. Цигулката чудно трептеше в ръце му. В. Е. Л. ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОКАЗАНА ПОСРЕДСТВОМ ЛОГИКАТА И МАТЕМАТИКАТА казва професорът по математика в Харвърдския университет г. Ед. В. Харингтон Свикнали сме да считаме че всичко, което е доказано с помощта на логиката, е вярно. Едно логично изложение е неоспоримо. Едно логично доказателство ни дава най-голямата сигурност, че това, което се доказва чрез него, е чиста истина. Сега, обаче, ний твърдим, че логиката няма нищо общо с истината.
към текста >>

Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката .
С една дума, нищо, което се доказва чрез логиката, не може да бъде абсолютно вярно! Тук, наистина, имаме една двойственост. От една страна, логиката е официалния гарант на истината. От друга страна, логиката няма нищо общо с истината. Как ще се обясни това противоречие? Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката.
към текста >>

Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не.
Как ще се обясни това противоречие? Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си.
към текста >>

Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката.
Въпросът е също така тревожен и по отношение на математиката . . . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината.
към текста >>

Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила.
. . Ний сме свикнали да считаме, че едно математическо доказателство е най-добрата възможна гаранция за абсолютна правилност. Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл.
към текста >>

Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят.
Едно математическо изложение може да бъде трудно или дори неприятно, но никой не смее да отрече истината в неговото заключение. Днес, обаче, ний идваме до положението да кажем, че математиката никога не може да ни каже дали едно доказано от нея положение е вярно или не. Накратко казано, математиката също така няма нищо общо с истината, както и логиката. Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл. Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле. Тя става помощник на всички, които търсят истината във всички области, и следователно, увеличава хилядократно своята полезна дейност.
към текста >>

Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл.
Обаче, тази двойственост на логиката и математиката не само че не е слабост, но напротив, е един признак на сила. Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл. Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле. Тя става помощник на всички, които търсят истината във всички области, и следователно, увеличава хилядократно своята полезна дейност. (из „World Youth“) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Няма нищо ново под слънцето (из неделната беседа „Няма нищо ново под слънцето“ – 23.I.1938 г.) Соломон е казал: Няма нищо ново на земята. — Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел. Макар че той е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден.
към текста >>

Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле.
Нищо не съдържа в себе си белезите на пълната, обективната истина. Защото, дали чрез доказателствата на логиката или математиката ще се дойде до нещо истинно или лъжливо — зависи само от значението, което отдаваме на променливите величини, с които те боравят. Сама по себе си. логиката няма нищо общо с истината, но тъкмо този факт я прави способна да дава незаменима, безпристрастна услуга на всички науки, които поставят за своя цял постигането на истината. Математиката вече не е ограничена в тясното поле на числата и величините, но става свободна да играе своята светлоносна роля във всяка област, гдето се изисква дисциплинирана мисъл. Математиката вече не е само един изследовател на истината в едно ограничено поле. Тя става помощник на всички, които търсят истината във всички области, и следователно, увеличава хилядократно своята полезна дейност. (из „World Youth“) СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Няма нищо ново под слънцето (из неделната беседа „Няма нищо ново под слънцето“ – 23.I.1938 г.) Соломон е казал: Няма нищо ново на земята. — Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел. Макар че той е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден. Много хора живеят на земята, но те не могат да използват великото, което имат в себе си.
към текста >>

Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята!
О, сине, на смирението! Знай, че няма за човека по-велико нещо от това да почне да чете в голямата книга на Бога — Живата разумна природа — като един посветен в нейната тайна! Няма по-велико нещо от това да владееш тези тайни, - като придобиеш пълната тяхна сила . . . Няма по-велико нещо от това да си един от служителите на Властите, да владееш великите техни универсални закони, върху които е съграден света и нещата в него, разумно като ги използваш да подпомогнеш развитието на общия - Божествен план в природата! Да си господар на едно будно съзнание, което всякога да ти шепне, че силата на Божествената мъдрост може да се употреби само за общо благо — за повдигането духовната култура на човека и на неговите по-малки братя и сестри — растенията и животните по земята! Няма по-велико нещо от това да си един от жетварите на Бога, в неговата свещена нива на живота I Да бъде благословен всеки един, който се стреми да бъде такъв! И като го благослови с кръстно знамение, което пробуди неговото духовно съзнание, той му подаде трилистов папирус, тихо като му пошепна: — В загадката е вложена всякога отгатката! — Търси я! — И намери! . .
към текста >>

28. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството.
Придобием ли точността, ние сме пред прага на големи успехи и постижения. Сега не ни остава друго освен да я поставим във всекидневната си програма и да се стремим все повече и повече да я проявяваме. Защото човек има у себе си всички ценни качества, остава само едно: да ги прояви. Да проявява положителното, красивото и възвишеното все по-често и по-пълно — ето смисълът на нашия живот Когато видим кокичето да си спомним за точност, понеже то не чака да си отиде снега, че тогава да цъфти, а пробива студената снежна покривка и цъфти за да ни каже че близко е пролетта. Да бъдем като него. Да работим и при неблагоприятните условия за да придобием ценни качества, които свидетелстват от своя страна, че близко е духовната пролет на човечеството. Всеки ден, когато виждаме слънцето да изгрева, да знаем, че то ни учи на точност, понеже всякога изгрева точно на време, без каквито и да било закъснения. Точността е едно от най-ценните качества на човека. С него той печели време и енергия. Тя го поставя в контакт с напреднали същества, които скъпят всека минута. „В природата нещата си имат точно определено време.
към текста >>

Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика.
У тях е развита силно разрушителността. У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат до край благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. За това те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. От тях излизат силни военачалници и въобще добри войници, добри борци, ловци, оратори, съдии. Те са смели и решителни, със силно развити лични чувства и са хора с голяма амбиция. Те са хора с инициатива и постоянство и действат бързо и неочаквано.
към текста >>

29. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят.
В страданията и нещастията се разкрива красотата на човешката душа. За причините на страданията и нещастията ние не можем да говорим. Макар и да знаем, че нищо на този свят не става без една строго определена и разумно обусловена причинност, макар да знаем, че всичко, тук, на земята, и по цялата вселена, е под всевидещото око на Бога, и че нищо не става случайно, или въз основа само на механическа, външна причинност, все пак, ние знаем, че причините на нещата понякога са толкова дълбоки, толкова сложни, необхватни и непонятни за слабия и ограничен човешки ум, че се чувстваме длъжни да замълчим. И по-добре е да се откажем да говорим, отколкото да даваме непълни, едностранчиви, погрешни обяснения на нещата. В всеки случай, за нас е ясно едно: никога и никъде нещата не се дължат само на външни, физически, механически причини. Винаги, паралелно с външната, механическата верига на причинност, която ние не можем да отречем, съществува още една, по-важна, по-съществена такава — това е веригата на духовната причинност, която малцина могат да доловят. Истинските причини на нещата са дълбоко скрити за повърхностния поглед на човека. Особено за днешния човек, човека с материалистични схващания, който е лишен от дълбоко и правилно разбиране на живота, и който, гледайки само неговата повърхност, мисли, че много знае и всичко вижда. О! Ако животът наистина би бил само една такава плоска шега, една такава смешна игра на слепи, механически, несъзнателни и неотговорни сили; ако наистина неговия ход бе обусловен само от външната, механическата причинност, той, фактически, не би бил нещо много, не би бил нещо толкова ценно, не би имал никакъв особен смисъл, не би заслужавал нашите големи и постоянни грижи за запазването и усъвършенстването му. Но животът е нещо съвсем друго, нещо съвсем различно от това, което вижда, в полутъмнина, късогледото око на материалиста. Той е бездна от възможности, той е безкрайна верига от етапи, над и под човека, той крие в себе си толкова богатства, които ние още не сме способни да разберем и оценим: Вечността, безграничната Вечност крие в себе си животът за нас.
към текста >>

Ние не можем да добием абсолютно доказателство за нищо, и, следователно, не можем да бъдем напълно сигурни в нищо, в никой клон на науката, дори и в математиката, за която се мислеше доскоро че ни дава абсолютна сигурност — защото и в математиката има известна относителност.
В наше време, полковник де Роша, който също така е търпял сляпата и упорита критика на професионалните учени, ни е дал една сполучлива формула, която ни показва, че същите тия учени са ней-големите неприятели на науката: „Ако ние се задоволим, казва той, с последните достижения, които имаме, ние с това унищожаваме бъдещите възможности и спираме прогреса на науката“. И не 6tme ли пак в наше време, когато Камил Фламарион хвърли право в лицето на научните кръгове тази презрителна оценка: „Науката на всички световни академии представлява едно грамадно невежество“. Защо? Защото зданието на съвременната наука трещи по всички пунктове. И какво остава наистина днес от класификацията на Лавоазие в химията, от тази на Линей в ботаниката, сменена от тази на Жюсо, която на свой ред също изчезва? И тъй нататък! Ние не можем да добием абсолютно доказателство за нищо, и, следователно, не можем да бъдем напълно сигурни в нищо, в никой клон на науката, дори и в математиката, за която се мислеше доскоро че ни дава абсолютна сигурност — защото и в математиката има известна относителност. И затова, пак един от нашите съвременници, проф. Шарл Рише, който — противно на официалните бонзи на науката — смяташе, че окултните явления заслужават известен интерес, е написал следните редове: „Пропадането на цялата наша научна постройка, тъй трудолюбиво изградена, не е само една възможност, а е пълна сигурност.“ (следва) _____________________________ Всички, които се стремят да владеят Природата, всички, които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато са, вън от нея. Говорим алегорично. Природата е заключена за тях. Тя си остава за тях един затворен свят.
към текста >>

30. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота.
са подчинени на и ръководени от оня Висш Разум, който прави нещата и реализира успехите по най-добрия, по най-съвършения начин. Никой, бил той човек или народ, не трябва да се отказва от това, което е негово естествено и законно право в живота. Но само една истинска мъдрост и едно дълбоко прозрение могат да поведат човека или народа по най-правия път, да му дадат най-добрите, единствено правилните методи за разрешение на задачите, които му предстоят, за реализиране на идеалите, които той трябва да постигне. Един е пътят на Светлината, един е методът на Разумността, един е начинът на действие, който води към сигурен и траен успех: Това е Любовта, без никаква омраза. Това е търпението, самообладанието и изчакването, без никакви избухвания. Това е вътрешната, духовна дейност, огромното вътрешно, духовно напрежение, което разчита и се уповава на Правдата, а не на силата, и което пуска в движение най-могъщите, скрити пружини на живота. Понеже животът не е арена на животинско съревнование, в което взема надмощие само грубата сила; понеже над човешката сила, над човешкото разбиране и над човешката правда стои една друга, много по-мощна Сила, едно друго, много по-дълбоко, всестранно Разбиране и една много по съвършена Правда, то, — Върховният Арбитър, т. е. този, който решава въпросите на сцената на живота, не е човекът и неговата сила, а е Този. който стои неизмеримо по-високо над тях. Затова, нашата вера трябва да бъде вярата във Всесилния, нашето упование трябва да бъде в Него, нашите методи и нашата дейност трябва да се хармонират с това, което Той иска. По пътя не Любовта, с търпение и самообладание, и с вътрешно, духовно напрежение, пускайки в движение най-мощните пружини на живота, без никакво грубо насилие, всеки човек и всеки народ може да постигне своите заветни идеали.
към текста >>

По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите.
до Богота, на почти същото равнище,съществува прочутото „Поле на Гиганта“ — обширна, равнина покрита с вкаменени кости от мастодонт (предпотопно грамадно бозайно животно, прилично на слон.) Прочие, става ясно, че тия предисторически слонове са били сюрпризирани от внезапно издигане на тяхното пасбище, и че са загинали от студа и внезапно разредяване на въздуха, Професорите Р. Мюлер и А. Познански са изследвали високото плата на Андите и са намерили там множество развалини на палати и храмове, разположени понякога върху недостъпни скали. Техните заключения за датите практически си хармонират. Те заключили, че културата на Тихуанацо е била разцвета си преди около 14,003 години. По нататък техните изследвания доказали, че загатнатите племена са имали дълбоки познания по астрономия и математика и са употребявали особена азбука и календар, които са били много по-точни, отколкото нашите. Те са били вероятно извора на великите култури на Толтеките и Маите. Керамичните изделия, намерени между развалините на Тихуанацо са украсени с рисунки, които понякога изобразяват изчезналите животни от предисторическата епоха. Това показва голямата възраст на Титицакската раса и нейната култура. S. Nichоll МИР И ЛЮБОВ Когато е изправен пред мъчнотии, когато търси пътя с наболяло от тревога сърце, блуждающ над пропастите на безнадеждността, само това човек може да намери и оцени онова просто, но ефикасно средство, да намери пътя в краката си, подсказан му от дълбочината на интуицията. Такива моменти се създават под въздействието на мъчителното търсене, тъй като страданието е метода на природата.
към текста >>

31. -

И в математиката е същото.
Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някой мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, както двама борци се борят. Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото повече знания придобива ученикът, толкова по-сложни мъчни задачи му се дават. И в математиката е същото. Когато някой математик работи, той се натъква на задачи, които изискват не пет-шест часа да се решат, но с нужни месеци и години, докато се дойде до някакво решение. Този математик прави изчисления след изчисления, докато дойде до някакъв резултат. Онези, които не разбират божиите пътища, искат всичко да им се даде наготово. Като почувстват някакво приятно разположение или настроение, те мислят, че любовта ги е посетила. Те се самозалъгват.
към текста >>

Ако налягането е повече в единия случай, а в друг случай напрежението е повече, в първия случай ще имаме физическа пакост, а във втория случай духовна пакост.
Това налягане ще се използва разумно. В духовния свят пък се явява едно напрежение. Ако при това напрежение разумността не присъства, напрежението може да разруши човека. Щом разумността присъства, напрежението е на място. Обаче, ако налягането и напрежението действат едновременно върху човека, без присъствието на разумността, те разрушават човека. Ако налягането е повече в единия случай, а в друг случай напрежението е повече, в първия случай ще имаме физическа пакост, а във втория случай духовна пакост. И в единия и в другия случай хората умират. На всички хора се счупват сърцата все от неразбиране на напрежението и налягането. Тогава ние казваме: Разумният живот трябва да присъства при налягането, във вътрешните възможности, т. е. в напрежението. Казано на ваш език: Разумността трябва да присъства в силите на ума; разумността трябва да присъства в проявлението на човешките чувства и да ги регулира.
към текста >>

Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него.
Все пак, ние не можем да не скърбим, днес, когато непосредствената ни, физическа връзка с него с прекъсната и когато не можем да общуваме с него във видимия за всички свят. Наистина, той пак е между нас, но ние не го виждаме. Той продължава да работи там, гдето сега се намира, за това, за което е работил през целия си живот, но пътищата, по които става това, са други и … неговите безценни редове не изпълват вече страниците на нашето „Житно зърно“. Георги Радев имаше една способност, досега единствена и ненадмината, измежду учениците на Всемирното братство в България да разглежда нещата, въпросите, с вещина, и проникновение, с безпогрешна строго научна точност, каквито рядко се срещат дори в средите на призваните и всеобщо признати първенци на положителната научна мисъл. В същност, Георги Радев имаше много способности. Той бе рядко, изключително дарена натура; математика, чужди, модерни и древни езици, специални окултни науки: астрология, хиромантия, графология, физиогномия, френология, всичко това обединено, пречистено и осмислено от един дълбок, проницателен, проникващ в самата същина на нещата поглед, от един гениално-синтетичен ум, — всичко му се подаваше, — никоя наука, никоя дисциплина, окултна или „положителна“, не съдържаше непреодолими трудности за него. . . Като прибавим към това голямата му любов, беззаветната му преданост към учението, ясно е, че с преминаването на Георги Радев отвъд границите на нашия земен живот, ние претърпяваме една голяма, много голяма загуба... Но... всичко е за добро. Защото, такава е била волята Му. Жорж пак ще дойде на земята. Може би, в едно време на много по голяма, от сегашната, светлина.
към текста >>

32. -

Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това.
Изхождайки от своето основно положение, че „битието определя духа“, материалистите не можеха да не дойдат до това схващане. Обаче животът, живият живот, следващ свободно своя собствен път и неподдаващ се на никакви измислени от късогледи човешки умове догми и формули, не закъснее да опровергае, да отхвърли категорично тази глупост. Разсъждавайки напълно логично „по материалистически“, въз основа на „принципите на материалистическата диалектика“, основоположниците на материализма дойдоха до заключението и до твърдото убеждение, че „тъй като развитието на производителните сили определя развитието на обществените форми и отношения, то страните и народите с най-напреднало капиталистическо развитие, страните с най-голямо сгрупиране на капитала и с най-голямо число пролетаризирани жители, а именно Англия и Германия преди всичко, ще дадат сигнала и ще започнат първи световната социална революция”. Разбира се, това разсъждение е напълно логично, (както и още много други подобни материалистически разсъждения) само при условието, че те ще се поставят върху материалистична база. Животът, обаче се надсмя над цялата тая материалистическа философия и логика, като отхвърли и събори до основи техните разсъждения и заключения. Общоизвестно е, че не „назрелите икономически условия“ на Германия и Англия, според пророчествата на Маркса и Енгелса, в пълна хармония с духа на материалистическата философия и логика, а именно духа, революционният бунтарски дух, и вътрешните специфични качества на славянската душа, устремена по силата на своята духовна природа и по една вътрешна необходимост, към идеала за братството, равенството и щастието за всички хора на земята, именно този, едновременно разрушителен и творчески революционен дух, който черпи своите сили от душата, от основните духовни качества на руския народ, а не от назрелите външни условия, именно той извърши социалната революция в Русия още тогава, когато в другите страни не можеше да става и дума за това. Явно е, следователно, че самата революционна практика отрече безпощадно теорията, легнала в основите на революционното движение. Разбира се,постараха се и днес се стараят да закърпят, доколкото това е възможно, пробива, направен в самата същина на материалистическата теория. Започнаха да я допълват, да я видоизменят, да прибавят известни уговорки, дори да допускат, че непогрешимите авторитети Маркс и Енгелс са направили в своите изводи известна грешка. Обаче всичко това е напразно Не специално и единствено руският случай, но и цялата съвременна и минала история на човечеството говори ясно. че основата, първичния двигател на явленията в живота е духа, а не материята, не материалните условил.
към текста >>

ИСТИНСКО ЗНАНИЕ В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др.
Мир може да има само в Знанието. Мир може да има само в истината. Човекът, който сега иде, ще превърне всичките отрови в сладки плодове. Из беседата, държане от Учителя на 29. XI. 1940 год. ИСТИНСКО ЗНАНИЕ В съвременните училища се преподават много и то най-различни науки: езици, история, география, геометрия, математика, физика, химия, биология, медицина и др. Това е много добре. Те са клонове от живота, които съвременният човек трябва да знае и да борави с тях. Те разширяват кръгозора на човека и той днес вижда много по-ясно онова, което нашите деди в далечното минало не са знаели. Тия науки ни дават представа за природните закони, които вечно са съществували, но човек се е добрал до тях едвам в по-ново време. Съществуват още много скрити неща към които човек се приближава стъпка по стъпка.
към текста >>

33. -

Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество.
И там красотата на живота. Човек, като изгуби разнообразието на живота си, той става нещастен. Запример, вие помислите, че сте остарели. Старостта е еднообразие. В старостта вашия ум трябва да работи. Вие трябва да бъдете учен човек, вас трябва да ви интересува математика, вас трябва да ви интересува геометрия, трябва да ви интересува музика, художество. Трябва да ви интересува химия, физика, трябва да ви интересува астрономии, трябва да ви интересуват всички окултни науки, задгробният живот трябва да ви интересува. Някои от вас искат да стават лекари. Но каква наука е медицината? Сега за сега, тя се занимава само с болните хора. А пък необходимо е да имаме една медицина за здрави хора.
към текста >>

Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи.
Всеки един народ си има по нещо самобитно; всеки народ си има свои собствени индивидуални характерни черти; всеки народ си има своя собствена вътрешна динамика — своя собствена душа, различаваща се повече или по малко от другите. И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят.
към текста >>

Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но.
И затова еволюционният процес не може да върви по шаблон, не може да следва едни и същи пътища за различни народи. Въз основа на сложния комплекс, съставен от своеобразните вътрешни качества на един народ, от една страна, и от също така разнообразните външни политико икономически и международни условия, от друга страна, всеки имаш горе долу определена национална физиономия народ, ще мине по свои собствени пътища към достигането на този нов свят, към осъществяването на този нов обществен ред, който представлява от себе си огромната и най-важната задача на нашето време. Това, което става днес в Русия, в Германия и в други страни, не може и не трябва да бъде сляпо копирано у нас. Макар насоката да е една и съща, защото не може да бъде друга, и защото духът на времето, всесилен и мощен, дава своя тласък едновременно на цялото човечество, все пак нам се налага да изработим свои собствени методи, да минем по свои собствени пътища за достигане на новото, което е целта на всички. Българският народ е наистина от тия народи, които имат свои строго определени индивидуални черти, своя строго определена национална духовна физиономия, различаваща се от тия на другите народи. Ние не сме нито германци, нито италианци, нито дори руси макар че в жилите ни тече най-много славянска кръв и имаме най дълбоки духовни връзки, най-голяма духовна близост с оня велик славянски народ, там, на север от нас, който със своя мощен творчески напън пръв сломи многовековните прегради, пръв се отърси от миналото и пое пътя към новия свят. Но. независимо от нашите индивидуални духовни черти, външните условия, при който ний живеем, преди всичко стопанската структура на нашия народ. се много различават от тия на другите народи. Най после, не по-малко значение имат тук и напредналите социални схващания на днешните ръководни среди на нашия народ, които, явно е не само че не спъват, не само че не се противопоставят на социалното творчество, но напротив, считат свой дълг и своя важна задача да го поощряват и подкрепят. Всички гореизброени причини, действащи в една обща насока, дават възможност правят необходимо, щото българският народ да мине свои собствени пътища, да създаде свои собствени методи за изграждане на новия свят. за създаване новия обществен ред на възможната най-голяма социална справедливост, на възможно най-голямо общо добруване и най-големия всестранен, икономически и духовен възход.
към текста >>

Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето.
Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем! До пълната сигурност в това ние идваме само по пътя на изследването на фактите, достъпни за наблюдение.
към текста >>

34. -

незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема.
В. Недев ЗНАЕМ… Знаем, с душата си, а не с ума си, че за славянството, и специално за България, историята на близкото бъдеще е приготвила нещо ново, нещо хубаво, нещо, каквото досега не е притежавал и на каквото не се е радвал никой друг народ на земята. Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад. Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си. Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението. Ние не сме „малък“ народ; ние не сме слаб, маловажен. незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема. Истинската сила и истинското значение на един народ се измерват преди всичко чрез вътрешния духовен потенциал, който той притежава. А ний знаем, че духовният потенциал, че способността за творческо духовно напрежение на българския народ са огромни. Ний познаваме душата нашия народ, ний познаваме силите и възможностите му, затова казваме: Достатъчно е този народ да хване пътя, начертан му от провидението, за да учуди света. Достатъчно е тия сили да бъдат впрегнати в творческа работа, за да извършат чудеса. Ний знаем, с душата си, а не с ума си, че се намираме пред прага на съдбоносни събития, в които българският народ по пътя на мира, ще спечели най-великата духовна победа, каквато досега е спечелвана в света.
към текста >>

Ний знаем, с душата си, а не с ума си, че се намираме пред прага на съдбоносни събития, в които българският народ по пътя на мира, ще спечели най-великата духовна победа, каквато досега е спечелвана в света.
незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема. Истинската сила и истинското значение на един народ се измерват преди всичко чрез вътрешния духовен потенциал, който той притежава. А ний знаем, че духовният потенциал, че способността за творческо духовно напрежение на българския народ са огромни. Ний познаваме душата нашия народ, ний познаваме силите и възможностите му, затова казваме: Достатъчно е този народ да хване пътя, начертан му от провидението, за да учуди света. Достатъчно е тия сили да бъдат впрегнати в творческа работа, за да извършат чудеса. Ний знаем, с душата си, а не с ума си, че се намираме пред прага на съдбоносни събития, в които българският народ по пътя на мира, ще спечели най-великата духовна победа, каквато досега е спечелвана в света. Ний знаем, че българският народ ще се издигне и ще пребъде като факел и знаменосец на Новата култура. Пламен СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новият век (из неделната беседа „Новият век“ – 24. XI. 1940 г.) В цялата човешка реч има нещо, което е пропито с нечистота. Има малко думи които са чисти. Тези думи, които са запазили своята чистота, те са мощните думи.
към текста >>

А сега ще научите че както всеки двор, всяка градина имат ограда; която да ги предпазва от покушенията на живота и злосторници, както вие се изразихте, също така и Изгревът си има своя духовна ограда, драга сестро.
— Защо ви е тази ограда? — Естествено, за да се запази градината от разни животни, които биха влезли и биха повредили дръвчетата и цветята, а също и от злосторници. — А как таксуват оногова, който прескоча оградата? — Писанието казва: „Онзи който не минава през вратата, а прескачат през оградата, е крадец и разбойник“. — Наистина, оградата има важно предназначение, отговори братът. А сега ще научите че както всеки двор, всяка градина имат ограда; която да ги предпазва от покушенията на живота и злосторници, както вие се изразихте, също така и Изгревът си има своя духовна ограда, драга сестро. Всички слабости и грешки на нашите братя и сестри, на които вие сте се натъкнали, не са нищо друго освен, именно, оградата на Изгрева. Като се доближат до тази ограда неготовите казват: „Тук не е за нас“ и се връщат назад. Точно това е станало и с вас. Вие сте се доближили до оградата, пожелали сте да надникнете през нея в Изгрева и, понеже оградата на Изгрева е от „бодлива тел“, скъсали сте си роклята и сте се върнали разочарована. . .
към текста >>

А Кант не каза ли: „По голямата част от планетите са сигурно обитаеми.“ От време на време този проблем се слага на ново разглеждане и се искало да се обърне вниманието на обитателите от планетите, които ни обкръжават с разновидни знаци, а ето, че и трепет обхвана целия земен глобус, по силно забиха сърцата на човечеството, когато през 1924 година Марс се приближи към земята... Фридрих Хаус, царя на математиката, както и други великани не науката, не отрекоха възможността да съществуват мислещи творения в другите светове.
Той между другото казва: При днешното положение на астрономията могат да бъдат много лесно възприети теориите, които подържат вероятността, че има живот от другия планети, но в заключение учения признава, че днес знаем много малко за числеността на обитаемите светове. Установено е, че най-силните земни телескопи, ония бисери на оптиката, които се намират в американските обсерватории, не са ми открили и най-малката следа за съществуванието или не на някакви градове или обитатели в другите планети, въпреки голямата им сила да проникват в дълбочините на пространството. Народите преди още учените да се произнесат, винаги са подържали предположението, че человекът трябва да има братя живущи в другите звезди. Това предположение нивга не е било изоставено. Преди 2200 години гъркът Метродор от Лампсакос е казал: „Лудост е да се вярва, че съществува само един обитаем свят, защото в една засята нива не растат само няколко стръка жито“. А Кант не каза ли: „По голямата част от планетите са сигурно обитаеми.“ От време на време този проблем се слага на ново разглеждане и се искало да се обърне вниманието на обитателите от планетите, които ни обкръжават с разновидни знаци, а ето, че и трепет обхвана целия земен глобус, по силно забиха сърцата на човечеството, когато през 1924 година Марс се приближи към земята... Фридрих Хаус, царя на математиката, както и други великани не науката, не отрекоха възможността да съществуват мислещи творения в другите светове. Той е вярвал, че бъдещето ще найде способ да влезе във връзка тях чрез светлинна кореспонденция. С гигантски огледала, е мислил той, да се използват слънчевите лъчи и да се отправят тъй към небесните висини, че да направят знаци на „братята от вселената“. Грос, француски учен възприел идеята на Гаус е предложил хипотезата да се изработят грамадни огледала с които да запали повърхността на някое от полетата на Марс, като се образуват фигури или букви по него. Но тая идея остана нереализирана и до днес. Преди 90 години Виенския астроном Литров бе предложил да се инсталира в пустинята Сахара една батерия с лампи от грамадна светливост, с които да се направят знаци на жителите от другите планети (като е допускал, че те разполагат с телескопи).
към текста >>

35. -

В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности.
Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите. Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота. Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности. Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството. Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя. В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота?
към текста >>

Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота.
Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството. Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя. В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота? Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване — днес го име, а утре го няма. И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството. Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка. Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед.
към текста >>

36. -

Никакви мъгли, никакви облаци, никаква физическа и духовна, човешка или демонска тъмнина не може да го скрие от очите ни.
Ние можем да се съмняваме само тогава, когато не виждаме слънцето на Истината, скрито зад човешките своеволия и измами. Реалността на нашето съмнение е реалността на мъглата, реалността на тъмнината, на лъжата. А колко реални са те? — Само докато трае нощта, само докато дойде деня и изгрее слънцето. * * * Ние не можем да се съмняваме, защото нашето слънце никога не залязва. Никакви мъгли, никакви облаци, никаква физическа и духовна, човешка или демонска тъмнина не може да го скрие от очите ни. Ние го виждаме винаги — денем и нощем, в слънчеви и в облачни дни, зиме и лете, във време на мир и в периоди на кървави човешки самоизтребления. Слънцето на Любовта! То вечно грее и винаги ще грее пред нашите очи, и никакви човешки, земни и световни бури не могат да го затъмнят. То вечно грее и винаги ще грее в нашите души, и никаква злоба, никаква омраза, никаква тъмнина не може да го засени. Ний вярваме в Любовта!
към текста >>

Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде.
Мнозина са развили в себе си такъв страх от смъртта, така са ужасени от самата мисъл за нея, щото нито наполовина не се радват, на настоящия живот, нито го използват напълно. Великата душа, спокойна в щастието, чувства, че не е в опасност, абсолютно в никаква опасност, при всякакви обстоятелства. Трябва да сме убедени, че в нас има нещо Божествено, което ни поддържа при всякакви обстоятелства, — че един мъдър Създател се грижи за нас при всички случаи в живота ни. Страхът е израз на откъсване от Великото, безконечното начало на любовта, на истината и на всемогъщата сила. Животът ще добие ново значение, когото стигнем до разбирането, че сме едно с тази велика, творческа, крепяща вселената Сила. Съзнанието, че сме част от това велико, божествено Начало — неразделна част от Него — и че по-скоро могат да бъдат унищожени законите на математиката, отколкото ние, че ще притежаваме всички качества, които има нашият Създател, че ще бъдем съвършени и безсмъртни, щом сме създадени от едно безсмъртно Начало, разрешава най-големите тайни на живота и ни дава чувство на безопасност и доверие, каквото нищо друго не може да даде. И колкото е по-голяма тази наша вяра в единството ни с Бога, тази наша неделимост от нашия Творец, толкова по-спокоен и творчески става животът ни. Наша длъжност е да пропъждаме всеки враг на здравето и щастието, както пазим къщите си от крадци. Грижите и ядовете нямат по-голямо право да застрашават живота ни, отколкото дивите зверове да живеят у дома ни. Мястото им съвсем не е там. Грижите отравят кръвта, забавят храносмилането, а отровената кръв отравя мисълта и разнебитва всички умствени процеси.
към текста >>

37. -

Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост.
Как искаме такива хора да бъдат отзивчиви към повика на чуждите страдания? Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта - ето което става все по-малко за хората от нашета съвременност. Ние сме измъчени в затворите на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво сигурно. Както външният ни живот днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи и масови жилища, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките но личността — настървен, жаден за емоции и силни, опияняващи усещания, без озона, на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване. Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата, от бликащите извори на нейната щедрост. Много са, както вече споменах ме, пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота. Един мислител може. да се докосне до нея по пътищата на своето умствено прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишвана през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцата ни и нашия дух. Само да подирим и ще намерим лесно световния разум и съвършенство край нас в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване.
към текста >>

Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък.
Самос (585 г. — 500 г. до Христа). Син е на управителя Мнезорх (Мнесарх). На младини е поклонник на именития старогръцки философ Ферекид от Сирос. Овладял математиката, астрологията и други науки, той отива в Египет, гдето фараонът Амазиес оказал сърдечен прием на любознателния грък. И имало защо. Делфийската Пития предсказала на родителите му, още младоженци: „Един син, който ще бъде полезен на всички хора и във всички времена“. Първи учител не Питагор е Хермодамас от Самос. Още двадесетгодишен, той вече води научен разговор в Милет с Талес и Анаксимандър. Поликрат го праща в Мемфис, при издигнатия духовно и посветен фараон Амазис.
към текста >>

Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея.
Най-ценното, с което Питагор дери своите сънародници и културно Европа, с учението за музиката на небесните сфери, учение, което има своя първоизточник в страните на Стария изток; Египет, Халдея и Финикия. В Египет, в Менфис и Гнербах, жреци йеророфанти, наречени пастофори, и техните помощници неокори разнасяли и обяснявали това учение, което в същност се е оформило от магите, в храмовете на Вавилония. От Халдея и Египет, учението се е възприело от финикийските първосвещеници. От Египет, учението се е пренесло в Тракия от Орфей, също ученик на египетските жреци, а в Елада, учението за музиката на сферите получило от Питагор в истинското си философско-математическо обяснение. От Мемфис, Питагор отива във Вавилон (Бабел). Тук, той се запознава с философията на магите, доопознава тайните на висшата математика и на астрологията, оставайки дванадесет години в Халдея. След тридесет и четири години отсъствие от родния си град, възмъжал и пълен със знания, Питагор се връща в Самос. Но в Самос той остава за малко време, за да се засели във велика Гърция, южна Италия, в гродът Кротон, но Тарентския залив, втори град в южна Италия, след Сибарис. Тук Питагор основал свое общество и шнола. Същността на Питагоровото учение за музиката на сферите е следната: вселената се къпе в небесна хармония, която не долавяме, защото сме загрубили нашите сетива. Тя не е мъртва.
към текста >>

Нищо друго не може до способства толкова много и за духовното издигане на българина, защото посаждането отглеждането на овощни дървета, макар да е, външно погледнато, само един физически акт, в същност, според тези, които знаят, то си има и една вътрешна, чисто духовна страна.
БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СТАНЕ РАЙСКА ГРАДИНА Това зависи само от нас — жителите, които я населяваме. Защото всички други условия са налице, необходима е само нашата инициатива, необходимо е нашето съзнание, нашето разбиране и умение. Нищо друго не може да издигне България толкова много икономическо отношение, както един огромен износ на отбрани овощия. Нищо друго не може да подобри толкова много храненето, а заедно с това и здравето не нашия народ. колкото огромното количество разнообразни овощия, които биха били достъпни за всички по цена и биха се намирали в достатъчно количество почти през цялата година. Нищо друго не може до способства толкова много и за духовното издигане на българина, защото посаждането отглеждането на овощни дървета, макар да е, външно погледнато, само един физически акт, в същност, според тези, които знаят, то си има и една вътрешна, чисто духовна страна. Посаждането и отглеждането на овощните дървета ни свързва с един възвишен свят то действа облагородяваше на нашите души, на нашите характери и обноски. Не напразно една дълбока народна мъдрост, оставена ни още от турците гласи: .Този, който е посеял едно овощно дръвче, не е изгубил напразно живота си“. Да, така е, защото с това си действие той свързва живота си с живота на едно живо същество, което, макар и да принадлежи на растителното царство, има за задача, през цялото свое съществуване, да прави добро, да работи, да се жертва за другите, да нахрани гладните, да им даде от своите сили, от своя живот. Сейте дървета, особено овощни дървета! Ако не можете да направите друго добро, ако не можете да оставите друг спомен, направете поне това, защото то ще осмисли живота ви.
към текста >>

Всеки, който обича природата и има усет за световната хармония, ще намери в това четиво обилен материал за размисъл и духовна наслада.
Училището, всекидневният ни живот, набраният наш и чужд опит са богат извор за житейска мъдрост, която бавно формира вътрешния, духовния човек. Над всичко, обаче, все пак най-първият, най-авторитетният учител на човека си остава природата. Ние живеем сред един прекрасен, обилно протичащ живот, заобиколени сме с чудесна закономерност, потопени сме в красота, но ние не усещаме чудесата на тоя хармония, слепи сме за тая обновяваща хубост, защото животът ни отвлича от тях и, станал в последно време много машинизиран, той ни отдалечава от обятията на нашата прамайка — природата. Застанали на границата между величието на безкрая и величието в неизбродимо малките светове, ние хвърляме понякога поглед в техните глъбини и познаваме частица от музиката на световното хармония, чиято музика ни утвърждава като жива брънка на великото единство. Опит за такова едно вглеждане в света са натурфилософските есета на нашия писател Георги Томалевски, озаглавени ВСЕКИДНЕВНИ ЧУДЕСА Развити в една широка, популярно научна рамка, углъбени философски, те ни разкриват не само феномените из царството на мъртвата природа и живота, но предимно ни сближават с душата на тая природа, скрита зад тях. Всеки, който обича природата и има усет за световната хармония, ще намери в това четиво обилен материал за размисъл и духовна наслада. Книгата е един от номерата на възобновената библиотека „НАТУРФИЛОСОФСКО ЧЕТИВО“, издавана сега от познатото софийско издателство ФАКЕЛ — бул. .Ц. Йоана“ 1 — София. Цена 30 лева.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност.
— II Чудно излекуване на един сляп. — III. Как са лекували захарната болест в старо време. — IV. Лекуване на магарешката кашлица чрез внушение 19. Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): — I. Загадъчни истини. — II. Един случай на прераждане в България. — III.
към текста >>

Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати.
Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non. Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока вода.
към текста >>

Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух.
Поради това и многото добри качества в човека. По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му. Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки.
към текста >>

В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията.
Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула. Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения. Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека. В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте.
към текста >>

Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие.
И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр. Папа Силвестър (992—1002 г,), Йохан XX и XXI и други. Данте. който нарича астрологията пай-възвишената и най-благородната наука, без грешки, казва на едно място: „Следвай само своята звезда. пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн.
към текста >>

Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>

Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци.
Тя е деликатна, безшумна и невидима. Тази сила влияе върху владеещите раси, като им налага цивилизацията на подчинените както напр. асирийците възприеха изкуството и цивилизацията на подчинените египтяни. Векове по-сетне подчинените асирийци предадоха тази сила на победителите гърци. Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Загадъчни истини.
Органическата стадия в повечето случаи не трае по-дълго от пет до шест седмици, и професор Хамбургер препоръчва през това време да се почне енергично въздействие чрез внушение и за това най-подходящо средство бил фарадичния ток (електротерапия). По този начин закашлюванията ще могат да се явявате по-рядко, пък и съвсем да се спрат. Също тъй било възможно да се прекъсне и съвсем да се излекува магарешката кашлица още в самото начало чрез добре подбрани хомеопатични или спагирични средства. Един хомеопатичен специалитета против магарешката кашлица бил и „Тусизана“ (Tussisana) от аптеката на професор Д-р Маух в Гйотинген (Вюртемберг). Това средство е предназначено за хора неспециалисти, които немат време и възможност да изучавате, дълго болестта и да подбирате, според това, средствата. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Загадъчни истини. — Загадъчни — защото събитията, които визира разказа, немогат да се асимилирате от разсъдъка чрез научните средства, с които човек по настоящем разполага. Истини — защото станалото, което се разказва, е факт положителен. I. По край квартирата ми на ул. „Опълченска“ преди година време, енорийския - свещеник поп Илия, понеже заминаваше почти през ден с бохча под мишница и отиваше към улицата „Св. св. Кирил и Методия“, аз го запитах: „а бе, дедо попе, къде така често от тука ?
към текста >>

Има нужда от висша духовна култура, от истинска просвета и добродетели всред народа.
Съмняваме се даже, дали и те ще гласувате за своите партии и „шефове“ ..... Новото време иска нови хора. Трябва да се организира един преврата в нравите, понятията и стремежите на гражданите. Алчността за завладяване общинската и държавна власт с цел за грабежи на общото достояние трябва да се парализира. Всички просветени, добри и благонамерени хора в тая страна трябва да си подадат, ръка, за да служат на народа си съвършено безкористно и умно. Изисквате се неотложно коренни реформи в всички области на държавния живот, а особено в уредбата па учебно-възпитателното дело и в църквата, които трябва да се поставяте па съвършено други основи. Има нужда от висша духовна култура, от истинска просвета и добродетели всред народа. Ако съвременните активни поколения са покварени, да за-пазим поне младежта. Само тогава българският народ, у когото Бог е вложил известни ценни качества, ще може да се развива, да благоденствува и да расте, каквото и да се реши в Париж. Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм . . . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“.
към текста >>

И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание.
Само тогава българският народ, у когото Бог е вложил известни ценни качества, ще може да се развива, да благоденствува и да расте, каквото и да се реши в Париж. Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм . . . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1.
към текста >>

Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения.
Там има хора, които знаят, че тоя народ е черния дроб на човечеството и затова няма нито да го отрежат, нито да го притисната в тесни граници, а ще му дадат възможност да произвежда свободно жлъчния сок, който е необходим за живота на целия общочовешки организъм . . . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2.
към текста >>

Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества.
. . . ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ Писмо до редакцията До Редакцията на „Всемирна Летопис“. Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност.
Влиянието на слънчевата енергия. Статия от X. X. X. и II. Магическата сила на солта. 14. Духовна опитност. (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). I. Загадъчни истини. II. В една софийска къща. III. Как умира човек. IV. Съобщение за смъртта на дъщеря и близък роднина.
към текста >>

При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост.
Заповедите знаеш: „Не прелюбодействувай; Не убивай; Не кради; Не свидетелствувай на лъжа; Не обиждай; Почитай баща си и майка си." А той отговори и рече му: „Учителю, всичко това упазих от младостта си". А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти не достига: иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дигни кръста, и ела та ме последвай". Но той се наскърби за тая дума и отиде си нажален, защото имаше имот много. А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! "[2] Това е великото учение на Христа за собствеността и самопожертвуването за общото благо. При всичко че евангелистът предава тая велика проповед в кратко резюме и с алегоричните слова на Божествения Учител, трябва да се разбере, че те еднакво важат както за материалната, така и за духовната частна собственост. В първия случай - това са всички земни блага, на които човекът, като преходно същество в материална форма, не е властен господар, а има само право на временно ползуване (напр. обработване на един къс земя за посрещане на своите нужди), а във втория - това са лошите мисли, чувства и желания, от които човек трябва да се освободи, да възприеме всички добродетели и да ги употреби в полза на своя ближен и брат. Другите принципи на комунизма са: след като се премахне частната собственост и изчезне различието между класите, трябва да настъпи социализация на всичките средства на производство под работнишки контрол, национализация на финансовите институти и организиране на всеобщата трудова повинност, установяване на задължителен брак, общи жилища, революционни съдилища, равно и висше образование за всички граждани, унищожение на всякакъв култ, защото „никакъв Бог не съществува", а това вярване в някаква всемогъща сила било създадено „само за потискане на невежествените маси" и пр. Обаче, за приложението на тия принципи на комунизма се препоръчва, както казахме, само един метод - метода на насилието. Освен това, някои от тях, по своята същност, явно отричат законите на природата и се противопоставят на естественото развитие.
към текста >>

Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа).
Те радостно се подлагат на мъчението на младия спартанец, който по-скоро предпочете вътрешностите му да бъдат разкъсани от лисицата, отколкото да се отдели от нея. О, бедни и заслепени мечтатели! По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека?
към текста >>

По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа.
По тая логика, ние бихме могли така също да очакваме, щото една група пияни, с изпоцапани дрехи, коминочистачи, въведени в едно светилище, покрито навсякъде с бяло, вместо да преобърната всичко вътре в жалки мръсни дрипи, да бъдат сами те преобразени с влизането им в святото място и да излязат от там чисти и неопетнени. Защо да не допуснем също, че десетина Скунги6), затворени в едно светилище ще излязат от там пропити с благовонията на горещите масла? Може ли да бъде това ? Нека го разгледаме : Учителят в светилището на нашите души е Висшия Аз, Божествения Дух, който ние съзнаваме (поне в смъртния ни живот) чрез разума, който наричаме човешка душа7) в противовес на духовната душа8), която е носителя на духа). Човешката душа е съставена от духовни стремежи, божествена любов и желания в най-висшия си вид, а в най-низшия — от земни желания, които произхождат от връзката й с тялото — седалището на тия желания. По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство. За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за водата да се смеси с някаква мазна течност.
към текста >>

Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
към текста >>

И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа.
Змия - демон на отчаянието и сякаш че с нажежени клещи, късаше измъченото му сърце, а душата му изобилно се поливаше с жлъчната отрова на малодушието, страха и съмнението. Ала то беше момента само на крайната умора, която изпитваше плътта посред мъките на лишенията и неволите. Но скоро силата на духа се съвземаше пак вътре в него! . . И виждаше той, в тези тежки часове на съмнение, как тайнствена ръка продираше черния мрак, и невидима светлина докосваше измъчената му душа. И пламваше веднага вътре в него лъчът от Слънцето на светлината, който бе запалил в гърдите му Старият Маг на Тайните знания и със своята божествена светлина озаряваше цялата му духовна природа. И в дълбочината на душата си чуваше един скрита глас, който тихо му шепнеше: „Велика е Книгата на Живота, ала още по-велик е този, който я разбере! Съмнението е една от силите да духа, чрез които той се усъвършенствува. Съмнявай се във всичко, само не в собствените си сили! Имай вяра в Божественото Начало, което е в тебе, и ти ще победиш! Духът на съмнението е необходим за силата на знанието.
към текста >>

И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа.
Там е силата на духа! “ „Велик е този, който е почнал да чувствува с ума си, да мисли с душата си и да разсъждава със сърцето си; в него духът е пълен господар на душата и сърцето“. Той е стигнал вече близко до вратите, които водят към царството на скритата — съвършена мъдрост. Мини напред! “ * И видя, как пред него широко се разтвориха небесата, и цялата вселена се озари с една мека, приятна до безкрайност, светлина. И почувствува той, че същата тази светлина светна вътре в самия него и озари цялата му духовна природа. И стана сам той сила, както силите вън от него; и издаваше като тях всичките краски на божествените цветове. И пред него нищо не можеше да се укрие вече, защото той живееше в истината и истината в него. И позна той всичките тайни на мъдростта, защото сам той стана тайна, като нея. И мъдростта му се сля с мъдростта на вековете! . . .
към текста >>

Намираме се на един завой в историята на човечеството — на границата между материалистичната и духовната епохи.
* Че веч се не усмихвам, че пея не от радост, Че резчица дълбока челото загрози; Че без олтар остала — неразцъфтяла младост, Аз губя се в съмнения и горестни сълзи . . . Олга Славчева, Боян Боев. Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР (Животопис и духовно-книжовна дейност). Ние се намираме сега в началото на духовното събуждаме на човечеството. Намираме се на един завой в историята на човечеството — на границата между материалистичната и духовната епохи. На края на зимата ледовете и снеговете се топят, дървесата и тревите се раззеленяват и разцъфтяват. Днес има много признаци, които показват, че се намираме в началото на духовната пролет. Окултните истини са днес нужни на човечеството. Те са необходими за по-нататъшната му еволюция. Материалистичната култура беше също така необходима за развитието на човечеството.
към текста >>

Днес има много признаци, които показват, че се намираме в началото на духовната пролет.
Олга Славчева, Боян Боев. Д-р РУДОЛФ ЩАЙНЕР (Животопис и духовно-книжовна дейност). Ние се намираме сега в началото на духовното събуждаме на човечеството. Намираме се на един завой в историята на човечеството — на границата между материалистичната и духовната епохи. На края на зимата ледовете и снеговете се топят, дървесата и тревите се раззеленяват и разцъфтяват. Днес има много признаци, които показват, че се намираме в началото на духовната пролет. Окултните истини са днес нужни на човечеството. Те са необходими за по-нататъшната му еволюция. Материалистичната култура беше също така необходима за развитието на човечеството. Материализмът имаше велика мисия. Той я изпълни.
към текста >>

Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна.
Окултните истини трябва да се дадат на човечеството, за да могат тези, които проникнат в невидимия свят, да бъдат ориентирани в това, което виждат. От друга страна, науката в близко бъдеще все повече със своите открития ще се приближава до границата между видимия свят и невидимия, и за да не претълкува криво тези си открития, трябва да се дадат предварително на човечеството окултните истини. Ако те не се разкрият на човечеството, то голяма е опасността да се усили материализма, понеже млечната храна не удовлетворява вече човека. Апостол Павел в посланието си към евреите казва, че млечната храна трябва да се замени с твърда. Една от най-важните причини за необходимостта от окултните истини днес е идването на шестата раса. Както днешната култура замени предидущите, така ще дойде една по-висока култура, чисто духовна. Разпространението днес на Окултните истини е едно необходимо подготовление за тая шеста култура. Д-р Рудолф Щайнер Д-р Рудолф Щайнер е един от най-видните съвременни представители на това духовно движение в света. Това, което той е направил до сега, ще бъде оценено във всичката си пълнота в бъдеще. Той е роден на 27 февруари 1861 година, като син на железничар, в селцето Кралевич в Унгария. Поради многократното местене на баща му, детето прекарало известна част от детинството си в Почах, на границата между Щирия и Долна Австрия, а после в Нойдьорфел, една малка гара в Унгария.
към текста >>

Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна.
Защо той е нужен при разрешението на тези въпроси? Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното. Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна. В книжката си: „Кръвта е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в кръвта. Изучаването на окултизма ще даде голям тласък и на медицината. За да се постави медицината на здрави основи, трябва да се изучат окултните причини на болестите и окултното естество на човека. С други думи, окултната анатомия и патология ще образуват основите на окултната медицина. От 1911 година насам Д-р Рудолф Щайнер съчини няколко окултни драми, в които картинно ни представя еволюцията на човешката душа и същността на посвещението (инициирането).
към текста >>

Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр.
Само че окултизмът разширява границите на опита. Няма никакво противоречие между естествознанието и окултизмът. Напротив, който изучи добре днешните естествени науки, той е много добре подготвен за разбиране на окултизма. Ето защо Д-р Щайнер счита, че четенето на Хегела е добра подготовка за изучаването на окултизма. Главно основание на това е фактът, че както окултизмът, така и естествените науки всичко изучват от еволюционна гледна точка. Д-р Щайнер е писал и други още книги и брошури по окултизма, от които ще споменем тези: „Нашите атлантски прадеди“, „Отче наш“, „Как работи кармата“, Прераждане и карма“, „Посвещение и мистериите“, „Жизнени въпроси на теософското движение“, (1909 год.), „Картини на окултните печати и стълбове“, (1907 год.), „За коледата“, „Теософски календар“, „Път за себепознание на човека“, „Теософията и съвременните духовни течения“ (1910 год.), „Гьотевият Фауст като израз на неговия езотеричен мироглед“, „Мисли през време на войната“, „Задачата на духовната наука и постройката в Дорнах“, „Човекът — загадка“ (1916 год.) и пр. Всичката литературна дейност на Д-р Щайнер, макар и огромна сама по себе си, представлява само една малка част в сравнение с дейността му като говорител. Той върши огромна работа в Германия, Австрия, Швейцария, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия и пр. Преди войната, като изключим 2—3 летни месеци, той през всичкото останало време на годината, с малки прекъсвания, постоянно пътуваше от град на град и държеше публични и по-интимни сказки по окултни въпроси. В това отношение той наистина е неуморим. От друга страна, всяко лято, а понякога и през други годишни времена (напр.
към текста >>

Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл.
* * * Практическата Кабала се основава на следната теория. Еврейските букви съответствуват точно на божествените закони, които управляват света. Всека буква представлява йероглифическа същност, идея и число. Да умееш да комбинираш тия букви, това значи да знаеш законите или главната същина на творението. При това, системата на 22-те букви, които съответствуват на троицата на Божеството, планетите и зодиака: 3+7+12=22, се развива според десетте качества, които представляват десетте сефироти. Тази система, с която са се занимавали много питагорейците, се характеризира от Елифас Леви така: „Кабалата или традиционното предание на евреите може да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата. Тя обяснява всичките свойства на душата, като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод.
към текста >>

Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия.
Тя дава на идеите отчетливост и строга точност на числата. Нейните изводи са безпогрешни (според човешките познания) за ума и докарват пълно душевно спокойствие. При все това, не е достатъчно да се намери точния математически извод. За да бъде пълна, тя трябва да се открива постепенно, т. е. да може да се правят точни изводи, да се добиват нови познания и да се развива ума, без да се дава воля на въображението. Това се постига с помощта на Хематрията и Темурата, които са математика на идеята: Кабалата има своя идеална геометрия, философска алгебра и аналитическа тригонометрия. С тях тя като че ли изнудва от природата разкриването на тайните й. Ония, които изучват Кабалата, като достигнат тия високи познания, минават към последните Откровения на Трансцеденталната Кабала и пристъпват към изучаването на „Шемамфораша“ — източникът на разума и на всички догми“2). (Следва) ______________________ 1) Зохар е кабалистично тълкуване на Петокнижието, а в тесен смисъл — коментар на същото. 2) Списание Initiation, 1890—1891. Статия от El. Levi.
към текста >>

Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место.
С смъртта на материалното му тяло, човек изгубва органите за възприятия в областта на материята, и тези възприятия изчезват за него: после той се пробужда (ражда се наново) в един за него до сега невидим света, в .звездния (астралния) свел,, който прониква на всякъде в материалния свет. намира се. следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност.
към текста >>

В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това.
следователно, на същото место, но е невидим за сетивата на материалното тяло. Сега тялото на човека е астрално, с астрални органи за възприятия. Той още при земното си съществуване е притежавал астрално тяло, но не е можел съзнателно да си служи с него, защото му е пречило материалното тяло. Продължителността на пребиванието му в астралния свят, с неговите различни сфери, се намира в зависимости от нравственото становище, което човек е застъпил през своето физическо съществуване и най-сетне той умира и в тази област и се съзнава в менталната или духовна област, която пък прониква в астралната и физическата и както тях, следователно, се намира на същото место. Негово тяло или негов орган тук в менталното (духовното) тяло, което е съществувало още през време на негова земен и астрален живот, но в неразвито състояние. В тази духовна област, същинското му местожителство, човекът изработва придобитите опити в предшествуващите две области; тези придобивки се преобръщат в характерни качества и способности, които пък в комбинация с постигнатите в по-раншните съществувания ще трябва пак да се въплътят в ново тяло, когато дойде времето за това. Човек има, следователно, три тела: физическо, астрално и ментално, които отговарят на трите свята: физическия, астралния (звездния) и менталния (духовния), които можем да смятаме като три тела на земята. В своя земен живот човек има, следователно, едно тяло за всеки от тези три свята. Така с дълги промеждутъци човек (егото) се ражда много пъти отново в едно физическо тяло и на земята се развива измежду условията, които се изменят непрестанно и чрез това на човека се дава възможност да придобие всестранна опитност. Споменатите два закона управляват целия ни живот. Без тези закони.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Загадъчни истини Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове?
се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия. При последните даже новороденото трябвало да стои посолено 24 часа! В Армения посоляването на децата е придружено от едно особено тържество. Новороденото дете добре се натърква с чиста сол и се оставя да стои така пет часа, като през това време околните му пеят и гуляят. Децата, които остават непосолени, според арменските вярвания през целия си живот биват преследвани от нещастия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Загадъчни истини Един ден, през миналата есен, влиза в двора на къщата ми една простичка, угрижена женица, с обща незавидна външност и ме попита: „вие ли сте, които разбирате от духове? “ И продължи: „Посочи ми домът Ви един протестантин, който ми каза, че в тая къща имало хора, които разбирали от такива работи“. — Какви работи? — я запитах аз. — Е, та кой знае какви са? Нещо у нас вика, тропа, пее, свири, а па не го видиш.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев.
Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14. Книжнина. 15.
към текста >>

Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия.
Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия. И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници.
към текста >>

Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен?
Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец.
към текста >>

Но окултизмът казва, че само материалистичното й изследване не ни запознава с нея, защото тя си има и духовна страна.
Като почнем да се занимаваме много с онзи свят, ще се отчуждим твърде от този, и с това ще станем неспособни да разрешим задачите, които самият живот ни налага. А щом една философия не може да разреши тези задачи, тя не е ли безполезна за днешното време? “ На горното може да се отговори така: Преди всичко, трябва да се каже, че окултизмът не е плод на философски спекулации, защото съдържанието на окултизма са фактите, добити чрез опит и наблюдение. Окултистът е твърдо убеден, че без да се изследва самата действителност, която ни заобикаля, не може да се получи правилен отговор нито на един от въпросите, които вълнуват човешкия дух. Не ще съмнение, колкото нашите познания за действителността са попълни, толкоз сме по-способни работници в нея. Но окултизмът казва, че само материалистичното й изследване не ни запознава с нея, защото тя си има и духовна страна. Действителността има две страни : физическа и духовна. Изследването само на едната страна ще ни даде едностранчиво познание за действителността.В същност, дълбоките причини на всичко съществуващо, дълбоките пружини, коренът на всички явления се крие в духовния мир. Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот. Разбира се, окултистът не пренебрегва и материалната страна на явленията. Тях изучва с всичкото внимание.
към текста >>

Действителността има две страни : физическа и духовна.
А щом една философия не може да разреши тези задачи, тя не е ли безполезна за днешното време? “ На горното може да се отговори така: Преди всичко, трябва да се каже, че окултизмът не е плод на философски спекулации, защото съдържанието на окултизма са фактите, добити чрез опит и наблюдение. Окултистът е твърдо убеден, че без да се изследва самата действителност, която ни заобикаля, не може да се получи правилен отговор нито на един от въпросите, които вълнуват човешкия дух. Не ще съмнение, колкото нашите познания за действителността са попълни, толкоз сме по-способни работници в нея. Но окултизмът казва, че само материалистичното й изследване не ни запознава с нея, защото тя си има и духовна страна. Действителността има две страни : физическа и духовна. Изследването само на едната страна ще ни даде едностранчиво познание за действителността.В същност, дълбоките причини на всичко съществуващо, дълбоките пружини, коренът на всички явления се крие в духовния мир. Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот. Разбира се, окултистът не пренебрегва и материалната страна на явленията. Тях изучва с всичкото внимание. Той с уважение се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука.
към текста >>

Само че окултистът отива по-нататък, като изучва и духовната страна на явленията.
Изследването само на едната страна ще ни даде едностранчиво познание за действителността.В същност, дълбоките причини на всичко съществуващо, дълбоките пружини, коренът на всички явления се крие в духовния мир. Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот. Разбира се, окултистът не пренебрегва и материалната страна на явленията. Тях изучва с всичкото внимание. Той с уважение се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука. Само че окултистът отива по-нататък, като изучва и духовната страна на явленията. Ето защо само чрез окултизма може да се достигне до пълно и всестранно разбиране на живота. И така, не само че окултизмът не ни отклонява от нашите преки задачи в живота, а напротив, той единствено е в състояние да ни направи наистина практични, способни работници в този живот. И така, като изучваме, с помощта на окултизма, духовния свят, ние по-добре разбираме видимият. Тогаз ние по-добре разбираме и нашите задачи в него. Окултистът не само че не хвърчи в облаците, но, напротив, той е най-големият реалист.
към текста >>

Материализмът не знае за духовните причини на болестите и изобщо за духовната страна на болестите.
Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили. За да разберем естеството на тези органи, не е достатъчно да изучим само тяхното физично устройство, но и духовните сили, които се крият зад материалните форми. Тук се туря основата на окултната анатомия. Също така, за да разберем естеството на болестите, трябва да прибегнем до окултизма. Материализмът не знае за духовните причини на болестите и изобщо за духовната страна на болестите. Лекарят трябва да изучи и това. Така се туря основата на окултната патология. А окултната анатомия и окултната патология заедно турят основата на окултната медицина. Успехите, до които е достигнала медицината днес, са големи. Обаче, все пак тя се намира още в първите крачки на своето развитие.
към текста >>

Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира.
Семейството и педагозите грешат по отношение на храната, която трябва да се дава на младото поколение. Разбира се, ние никого не обвиняваме, понеже тази грешка става поради незнание на окултните истини. Но в бъдеще, когато окултизмът поеме върху себе си задачата да реформира училището и изобщо възпитанието, ще реформира преди всичко хранителния режим на детето. Некои може-би мислят, че окултистът, като изучва духа, пренебрегва тялото, не му отдава никакво значение. Тъкмо противното е вярно. Окултизмът винаги твърди, че изучаването на духовната страна на битието не значи, че материалното трябва да се презира. Окултизмът знае, че тялото е инструмент на духа, и то е важно именно като инструмент. Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове.
към текста >>

Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда.
— Всички. Защото ще дойде ден — говори Метерлинк когато ще се узнае, по какъв начин великият човек влияе върху широките маси, които не знаят даже за неговото съществуване. И тоя ден не е далеч. Той се приближава все по-бързо и по-бързо. Граф Калиостро знаеше може би тайната, защото я въплъщаваше. Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда. Воините на духовенството й благородниците го преследвали навред. Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro. Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал. Говори се там, че Граф Калиостро, чието първоначално име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо.
към текста >>

В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г.
Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г. получил докторска степен по философия. Когато напуснал университета, баща му пожелал да го остави при знаменития шведски инженер Христофор Полхамер, но той предпочел да пътува две години, преди да се установи в родината си. След като посетил разни чуждестранни университети, включително и оксфордския, той се върнал в Швеция в 1712 г. да работи при Полхамер и да редактира едно научно списание. Трудовете му били увенчани с успех много рано в живота му.
към текста >>

Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното.
Ореолът около главите, и светлината, която е излизала от лицата на светиите, пророците и чудотворците в старите времена, са били, вероятно, причинени от тази окултна магнитно-електрическа сила, прокарана в телесната им система от духовния свет. С тази сила човешкото същество може да се поддържа без храна за дълги периоди, тя е в същност еликсира на живота, който философите и алхимиците търсеха през миналите векове. Тя може да изцели всички болести и да извърши чудни подвизи, ако е правилно употребявана. Едно нещо е, обаче, да знаем за тези сили (а твърде малко хора знаят за тях) и съвсем друга е работата, когато се отнася до приложението им върху човешкия организъм. Тези сили се намират в зародиш у Великия Създател и от Него произтичат, но се направляват до голяма степен от неговите агенти и вестители в невидимия свят. Само онези могат да се надяват да добият тези сили, които могат да се поставят на духовна почва, понеже те са финни и възвишени, и не могат да дойдат в менталната, моралната и физическа атмосфера на грубото и чисто земното. „Подобните се привличат“, следователно, духовното лице ще привлече духовни сили. Колкото по-възвишено и по-изтънчено е естеството му, толкоз по-голям контрол ще има то над тези сили. Христов лекуваше болните чрез тази електрическа сила, с която Той бе изпълнен — вярата бе посредникът, чрез който тя се призоваваше в действие. Когато жената се докосна до дрехата му и изведнъж се изцери от болката си, това беше вярата й, която извлече целителната сила от Христа, и Христос узнал тутакси, че някой с вяра се е докоснал до Него, тъй като усетил, че „сила“ излязла от него. Почти при всички Христови чудеса на изцеряване необходимо е било за страдалците да имат вяра, преди целителната сила да можеше да влезе в тяхната атмосфера и да оперира върху им.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото.
От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента. Болният при все това бил излекуван. За голяма изненада и на самия лекар втората личност изчезнала, след като всички на сила притискани в забрава спомени били възобновени. След това пациентът пак поумнял. Допустимо е в случая пациентът да е страдал от високо степенна истерия. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Отражение на душевните вълнения върху тялото. Физиологическата психология, която иначе не се занимава със същността на понятието за душата и която видният философ и психолог професор Авенариус, поради това, наричаше „психология без душа“ (eine Psychologie ohne Seele), признава в известната теория за психофизическия паралелизъм въздействието на душевните явления върху физическите явления и функции у човка. За обяснението на фактите може да има разни гледища, обаче фактите си остават същите: душевното явление добива външен израз във физически явления и функции, трайните и силните душевни вълнения се отразяват видимо върху тялото. Това е тъй познато и популярно, че много често хората разсъждават по обратния път, като по външните физически признаци на някой индивид правят заключения за явленията, които са станали и стават в душевния му живот. Така напр., по набръчкването на лицето, силно хлътналите очи, свитите и набраздени устни и пр. се заключава за силни и трайни, продължително неприятни преживявания, по бодрото движение на тялото, по свежото лице, по запазената гладкост на кожата и първоначалната природна боя на косата и пр.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Едно предсказание на Толстоя за войната и за бъдещето на човечеството. II.
ноември т. г. II. Изглед на земята, гледана от затъмнената луна. III. Светлината на земята. 12. Окултна хигиена и медицина: Ралф Ширле, редактор на „The Occult Review“: Лекарят Парацелзус (очерк на книжовно медицинската му дейност), с портрет. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Едно предсказание на Толстоя за войната и за бъдещето на човечеството. II. Скритите възможности, прев. от руски К. Иларионов. III. Видение и пренасяне на далечно разстояние. Съобщ. Т. Д. IV.
към текста >>

И самият учител нямал наклонност към математиката.
Селяните се чудели и казвали, че такъв учител са нямали до сега. Те се чудели, как той привлича децата. И той с тази любов ги е заинтересувал и по предметите. Значи, добрият успех се постига също чрез любовта. Смятането е сравнително по-сух и по-мъчен предмет за учениците. И самият учител нямал наклонност към математиката. Веднъж когато той им предавал по смятане, всички толкоз се заинтересували, че казали: „подир обяд да имаме пак смятане“. Гореспоменатият учител изглежда, че е бил роден за такъв. Когато той напущал селото, всички ученици молели да им бъде учител и за следващата година. И после той постоянно им пращал илюстровани картички и книжки. Всичко гореказано се отнася не само за първоначалните училища, но и за гимназиите и за университета.
към текста >>

Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главите „Обучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр.
Днешната педагогика много добре оценява значението на интереса при обучението, обаче, важно е по какъв начин може да се събуди той у учениците. Тук освен личността на учителя, нагледността и активността при обучението, играят роля още два важни фактора: 1) духът на свободата в училището и 2) съгласие на това, което изучва, с детската природа. От няколко века насам педагозите като Каменски, Русо, Песталоци и пр. постоянно казват, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. За да се осъществят всички тези пожелания за възпитание съгласно с детската природа, нужно е действително познание на последната. Какви грешки могат да станат, ако не се знае детската природа, аз разглеждам по-долу при главите „Обучение по естествознание“, „Обучение по математика“, „Религиозно възпитание“ и пр. Тогаз ще стане ясно, как окултизмът се явява плодотворен при разрешаване на този тъй важен въпрос: обучение в съгласие с детската природа. Възпитание в духа на общочовешкото братство. Шовинизмът далеч от училището Окултизмът проповядва интернационализмът и общочовешко братство, защото знае посоката на еволюцията, естеството на бъдещата култура. Тези неща ще характеризират бъдещата култура: ясновидството и любовта. Тогаз ще царува законът за жертвата, които се състои в следното: всеки един ще намира своето щастие в служене на другите.
към текста >>

Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление.
Така, в Англия в последните 20 години числото им се е почти утроило. В един френски доклад от 1871 година се казва следното: душевно разстройство в своя прогресивен растеж върви по следите на цивилизацията. То е, тъй да се каже, паразит на цивилизацията. То живее и расте заедно с културата и се храни от нея“. Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото тяло. Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление. Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна. Много явления от днешния живот имат дълбоки скрити причини, които материалистът не подозира. Само с окултно изследване могат да се намерят тези причини. Всичко, което става тук на земята, си има духовни свои причини. От ден на ден все повече и повече се разпространяват нервните болести във форма на неврастения, невралгия, истерия, нервозност и пр.
към текста >>

Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна.
В един френски доклад от 1871 година се казва следното: душевно разстройство в своя прогресивен растеж върви по следите на цивилизацията. То е, тъй да се каже, паразит на цивилизацията. То живее и расте заедно с културата и се храни от нея“. Духовните представи са също такава храна за душата, каквато е материалната храна за физическото тяло. Ето защо, онзи, който се лишава от тази духовна храна, той непременно ще се развие в едностранчиво направление. Както физическото тяло, лишено от храна, изгубва здравето си, тъй също и душата, когато е лишена от духовна храна. Много явления от днешния живот имат дълбоки скрити причини, които материалистът не подозира. Само с окултно изследване могат да се намерят тези причини. Всичко, което става тук на земята, си има духовни свои причини. От ден на ден все повече и повече се разпространяват нервните болести във форма на неврастения, невралгия, истерия, нервозност и пр. Че всичко това е характерно за нашето време — това признават всички.
към текста >>

Важно е, да не оставим детето само с материалистични представи не само поради нервната му система, но и поради обстоятелството, че изобщо с това се спъва неговата духовна еволюция.
Ние не трябва да се задоволяваме само с удовлетворение умствените нужди на детето, но и дълбоките му духовни нужди. Познанието на този факт от страна на педагога ще измени коренно възпитателната система. Познанието на скритите сили; които живеят в човешката душа, ще измени коренно както характера на обучението така и характера на възпитанието. Нищо не влияе тъй. благотворно върху укрепването на нервната система, както духовните представи. Важно е, да не оставим детето само с материалистични представи не само поради нервната му система, но и поради обстоятелството, че изобщо с това се спъва неговата духовна еволюция. Има велик закон за аналогиите, изтъкнат в прочутото изречение на великия Хермес: „каквото има горе, има го и долу“. Този закон за аналогиите е много добре изтъкнат от френския окултист Папюс. С помощта на този закон ние можем да употребим фактите, които ни дава естествознанието, като символи на духовните истини. По този начин, както казва Д-р Рудолф Щайнер, у детето може да се събуди предчувствие за духовните тайни. Чрез насочване на детското съзнание към духовното, ние подхранваме скритите божествени сили в детето и подпомагаме за тяхното проявление.
към текста >>

Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове.
* И чу тогава гласа на духа, който владее в царството на мълчанието да казва: „Човекът всякога обича да гони сенките на суетата! Той живее в празния шум на живота, който е около него. Ала до скрития живот в моето царство на мълчанието, който е под него и над него, той никога не се е доближил. А там е същността на живота!. .. „О човече на суетата! Напусни вече празния шум на живота ; доста е тази духовна слепота, в която ти седиш с векове. Направи стремлението си да видиш, постигнеш и разбереш всичките скрити сили, които работят в моето тъмно и непонятно за тебе царство на материята, като й дават най-разнообразни форми и красоти. В него царува велика хармония, която създава скрития за тебе живот; колко е величествената!... „Погледни, пред тебе стои грамаден, масив, гранит-скала, най-великия гигант, изваян от архитектурната сила в природата! Ала виждаш ли хилядите противоположни сили, що работят вътре в него, между най-дребните частици на неговите атоми, йони и електрони!? То е свят от противоположности, които в основата си се уравновесяват от един общ закон на взаимното притегляне, изразен и съзнат от разумните и мъдри същества в природата, като закон на любовта!
към текста >>

Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция.
Наистина, и животните имат воля, една способност за избиране и решаване, но те правят това инстинктивно, докато у човека тия качества се осланят на доводите на разума. Идиотите се раждат без или със слабо развит палец, и според това техните духовни способности са твърде оскъдни. Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята. Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция. В тая си форма неговите ръце напомнят недоразвитите предни крайници на ония животни, които имат повече или по-малко разделени копита и при които не могат да се наблюдават никакви признаци на по-висша интелигентност. Настъпи ли момента, когато у детето се покажат първите признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка. Като разгледаме по-отблизо устройството на палеца, забелязваме, че и той, както и другите пръти се състои от три фаланга: нокътен, сргеден и основен. Последният фаланг, обаче, така е сраснал с дланта, че изглежда тая част. да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца.
към текста >>

Настъпи ли момента, когато у детето се покажат първите признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка.
Особено недостатъчно развита у тях е разумната воля и логиката. Епилептиците, когато имат припадък, скриват палеца си под другите пръсти; същото правят и хората, които се намират пред смъртта. Забележително е също така, че в южна Италия на хората, в лошия поглед на които вярват, скриват също палеца под другите пръсти, за да се направи безвредно неговото лошо влияние върху волята. Новороденото дете държи своите ръце винаги свити в юмрук, дотогава до когато се покажат признаци на събуждането на не коя духовна функция. В тая си форма неговите ръце напомнят недоразвитите предни крайници на ония животни, които имат повече или по-малко разделени копита и при които не могат да се наблюдават никакви признаци на по-висша интелигентност. Настъпи ли момента, когато у детето се покажат първите признаци на събуждащата се съзнателна духовна дейност, отварят се и малките юмручета и пръстчетата започват да се движат по отделно и целесъобразно, а палецът се отделя от останалата ръка. Като разгледаме по-отблизо устройството на палеца, забелязваме, че и той, както и другите пръти се състои от три фаланга: нокътен, сргеден и основен. Последният фаланг, обаче, така е сраснал с дланта, че изглежда тая част. да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца. И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а).
към текста >>

Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят.
да принадлежи по-скоро на последната, отколкото на палеца. И така различаваме три части на палеца: 1) коренен или основен фаланг (фиг. 36 а). 2) първи или среден фаланг (фиг. 36, в) и 3) втори външен или нокътен фаланг. Според окултните възгледи, тези три части на палеца, както и на другите пръсти, съответстват на трите света или мирови принципи, а именно: нокътният фаланг е емблема на Божеството, средният фаланг — на духовната и основният или коренният — на материалния свят. Но понеже палецът е в отношение и с първичното аз на човека, получава се и още едно паралелно значение на трите части на палеца, а именно: Нокътен фаланг: глава (разум); Среден фаланг: гърди (чувство); Основен фаланг: корем (чувственост). Според хирогномичното схващане, палецът изобщо отразява всичко, което носи името воля и желание; основният фаланг показва любовно влечение, средният — логика и разсъдителност, а нокътният фаланг показва изобретателност, инициатива и решителност, В каква зависимост е основният фаланг на палеца с чувствената любов и с волевата сила, ни обяснява д’Арпантини: „Върху корена на палеца лежи признака на волевата сила, чиято интензивност може да се измери от неговата дължина и дебелина. Той дава да се правят заключения върху наклонността към любов, казват хиромантите, които за това му дават името Венерин хълм. И наистина, да обичаш, значи да искаш, а да искаш значи да обичаш. Но аз твърдя, че пленителната сила на чувствата е много по-силна при слаборазвития основен фаланг, вследствие на по-малката разумна волева сила, на по-малката морална сила, с която те са снабдени“.
към текста >>

Рефлектираната светлина на месеца отслабва, за да блесне с по голяма сила истинската, духовната светлина на слънцето.
Косата и очите черни, брада тънка, чело високо. Те обичат да говорят публично, но рядко говорят леко и увлекателно. Месецът в започва да пада; слънцето стои най-низко в пред северното полукълбо, но от този знак започва пак да се качва. При рождението на Исуса слънцето е било точно в знака — Той е символът на съживяването и, в по-дълбок смисъл, на започване одухотворяването на земята, с всичко, което това съдържа в себе си, — след като достигне своята най-низша точка във физическата материя. На това се дължи падането на месеца в . Рефлектираната светлина на месеца отслабва, за да блесне с по голяма сила истинската, духовната светлина на слънцето. Същевременно старото понятие за материята бива отхвърлено, и става ясно истинското значение на материята в зависимост от духа. Първият деканат има за владетел Сатурн, вторият Венера (), а третият има като съвладетел Меркурий (). Митологическото значение на този знак още не е напълно уяснено. Някои са склонни да видят в него горския бог Пан, а други считат, че той е символ на козата Амалтеа, която в остров Кипър кърмела Зевс (Юпитер). Това тълкуване не е твърде вероятно, защото , в започва да пада.
към текста >>

В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа.
За да следваме съчиненията на Парацелзус, необходимо е да разберем неговата фразеология неговия жаргон, както бихме се изразили на днешния вулгарен език. Без това разбиране, той ще бъде непостижими, както е непостижима научната терминология за оногова, който не е научени специалисти или, да поясним с друг примери, както е езика на астрологията за онзи, който не е астролог. Парацелзус поддържаше, че за съществуването на всичките тела, необходими са три основни субстанции, които той нарече сяра, живак и сол. Сярата отговаря на огъня или по-скоро на принципа на възпламеняването, живакът — на водата или течността и солта — на земята или твърдото вещество. За пълно тълкуване на термините, които Парацелзус употребяваше, отправяме четеца към съчинението на Д-р Франц Хартман: Животът и философията на Парацелзус. В тази терминология азотът стои за творческия принцип в природата или духовната оживотворителна сила; Ilech Primum е причинната сила; Cherio — есенцията на веществото, „петият принцип“, който съставлява това, което наричаме негови необходими качества; Evestrum е човешкото астрално тяло, етерния му двойник, който може да действа като ангел хранител и да го предпазва от опасности; Е1еmentar-ите са астралните тела на мъртвите и не трябва да се смесват с Elemental-ите, или природните духове, наречени силфи, саламандри, ундини и гноми, а магията е съзнателна употреба на духовни сили за въздействие върху външната природа. Много от тези изрази са усвоени от теософите и терминологията ще бъде от голяма полза за ученика по окултизма. Ясно е, че медицинското учение на Парацелзуса бе повече това, което днес се нарича хомеопатично, макар основателят на хомеопатията, Ханеман, да бе се появил много по-късно от Парацелзуса. Да вземем за пример Парацелзусовото учение за квинтесенцията или силата на всяка субстанция. Според него, тази последната, макар и безкрайно малка по количество, даже в големи тела, не по малко силна да повлияе напълно масата, тъй както една единствена капка отрова огорчава едно голямо количество вода, или както неколко зрънца шафран боядисват същото количество вода. Той поддържаше, че металите и другите камъни съдържат тази същата квинтесенция или скрита сила.
към текста >>

Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата.
За нещастие, Месмер не притежаваше нито познанието, нито опитността, нито пък интуитивните способности на учителя си Парацелзус. Но възкръснало вече, магнетическото лечение, при тогавашните неблагоприятни условия бе предназначено да играе много по-голяма роля в бъдещето на медицинското изкуство, отколкото в миналото. Като смятам Паралелзуса за пионер на всички тези движения, едва ли ще бъде изненада ако се каже, че той бе един от първите церители чрез вярата, и от най-великите. „Вярата, казва той, има много по-голяма сила от физическото тяло. Всички магически процеси са основани на вярата. Силата на вярата побеждава всички духове на природата, защото тя е духовна сила и духът е по-висш от природата. Всичко, което е израсло в областта на природата, може да бъде променено чрез силата на вярата. Всичко, което вършим и което превъзхожда природата, ние го постигаме чрез вяра. Чрез вяра могат да се излекуват много болести. Въображението, продължава Парацелзус, е причина на много болести, а вярата е лек за всичките. Ако не можем да излекуваме некоя болест чрез вярата, то е, защото вярата ни е по слаба, отколкото трябва, и тази слабост се дължи на нуждата ни от знание, и ние всякога щяхме да успяваме в това отношение, ако съзнавахме Божията сила вътре в нас.
към текста >>

Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота.
(Който има сила да принадлежи всецяло на себе си, нека не бъде принадлежност на другиго) или, на късо казано, всеки може да бъде господар на собствената си душа. Идеята, която се съдържа в тоя латински стих, е подобна на онази, която се чете в стиха от Хораций „Nullius addictus jurare in verba magistri“. Парацелзус отказваше да следва някой водител, а формираше заключенията си от собствената си опитност. Codex Naturae беше за него една система, която водеше право към най-точното знание и отхвърляше онова, което не можеше да се потвърди от изследванията. Той постави основите на една нова система, изградена по-скоро на доказателства, отколкото на остарелите традиции на медицината от неговото време. Тази система обгръща в себе си в едно и също време и практическото ръководство в медицинското изкуство, и духовната философия на живота. Фатална грешка е да се разделя физическото от духовното и да се третира физическото като нещо отделно, което е направило безплодни толкоз много от медицинските изследвания на последните генерации. Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя.
Тия последните биха се, безсъмнено. отвърнали от предишния си път ако модерните представители на медицинското изкуство биха схванали, че в лицето на Парацелзуса се представлява повече един пионер на новото и практическото, който направи животворни гений на интелекта си да тежнее върху старите истини по отношение към модерните проблеми, отколкото един шарлатанин и самохвалец, който заблуждавал съвременниците си. И общопризнато е вече, че той извърши чудни лечения в такива случаи, в каквито медицинският авторитет на неговото време не можа да покаже нишо друго, освен рекорд от несполуки. (Прев. от английски) ____________________________ 1) „Слънцето изгрява и много влечуги хвърлят семето си“. 2) Виж „Живота на Парацелзуса“ от Мис Стодард, издание на Джон Мъри. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Едно предсказание на Толстоя. Четем в едно френско списание: След като е предсказал войната с всичките й опустошения, Толстой продължава: „Края на голямата катастрофа ще отбележи началото на една нова политическа ера в стария свет. Няма вече империи и царства, на тяхното место изпъква една „федерация на народите“. Четири гиганта се запазват: англосаксонците, латинците, славяните и монголите... . . . След 1925 год.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С.
10. К. А. Либра. Астрология: влиянието на деканатите върху тялото и характера. Планетите. Слънцето. Луната. 11. Окултна хигиена и медицина. Ралф Ширле: Продължителността на човешкия живот. 12. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): 1) — Сложили му „кюстек“, съобщ. С. Т, мирови съдия. 2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците.
към текста >>

Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов.
2) За пътуването на парах. „Волтурно“. 3) Сънят предсказал смъртта. 13. Книжнина. 14. Известия от редакцията на кориците. БОРБИ И НАСИЛИЯ Стачките у нас - Вътрешен мир Злото между българите, както и между другите народ, действа по настоящем с най-голяма сила. Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен.
към текста >>

За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура.
С любовта се отварят и заключените, и най-коравите сърца, с любовта се укротяват и побеждават, и най-жестоките врагове, с любовта се завладяват и убийците[2], с любовта се отстраняват и даже предупреждават всички спънки в живота. Велика е силата на любовта! Нейните вибрации са в състояние да парализират всички противодействия. Стрелите на тъмно-червените гневни мисли се притъпяват и стопяват, когато се обгърнат от светло-розовите любовни мисъл-форми. И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял народ! За такова общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
към текста >>

Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква.
във време на медитация, музиката, която се обръща, така да се каже, към света на чувствата — Оказва се все пак полезна? Очевидно, тя помага на ума да се повдига от физическото поле и му съдейства да възлезва и отлита във висшите области на съзнанието. Ние се срещаме във всички религии с това влияние на музиката. Дето и да ви се случи да пътувате, на Изток или на Запад, навред вие ще видите едно и също: навред музиката съставлява съществена част от религиозните церемонии и богослужения. Но на Запад музиката се е насочила в по-други линии, отколкото на Изток. Тя се е нагласила да действа на страстите и чувствата повече, отколкото на истински духовната човешка природа и, при все това, тя играе преобладаваща роля в най-високите религиозни обреди на западната църква. Трябва да се забележи, че в „литургията“, този централен акт на християнското богослужение, някои от изпълняваните каденции са се запазили от най-дълбока древност. Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации.
към текста >>

Според това, как ние растем за духовната реалност и се издигаме над световните дисонанси, всред които живеем, ние създаваме истинска музика и съединяваме нашето битие в една чиста нота с безчислени хармонични тонове.. Когато земните Мантри ни привеждат в хармонично настроение, ние се приближаваме към пението на тази безконечна Мантра, която ще бъде наша, когато духът осъществи своето освобождение, Мантра, която ще направи нашите проводници недостъпни за земните дисонанси.
Тази вечно звучаща нота е недостъпна за тъпия земен слух, но във висшите светове тя звучи винаги ясно, и от нас зависи дали да създаваме.в нашите земни животи само нестройни съчетания, само шум, или пък музика, която да съответства на нашата истинска нота и която да усилва световната хармония. Когато ние се усъвършенстваме в духовния живот, трептенията на всички наши тела стават все по-хармонични и по-музикални и тези ноти, които ние сами създаваме, служат на красотата на общото. Основната нота на човека е неговия истински звук, неговото истинско име; това не е името на преходната личност, а това име, което остава неизменно в продължение на целия цикъл от раждания и умирания. Това име, по което „Девите“ ни знаят, е име, на което нашата душа отговаря, когато то звучи в пространствата. То може да бъде заглушено от дисхармонията на страстите, може да потъне във вихъра на бурните, нестройни мисли, но при все това то вечно звучи в дълбочината на нашето сърце и истинския живот получава изражение в тази нота. Според това, как ние растем за духовната реалност и се издигаме над световните дисонанси, всред които живеем, ние създаваме истинска музика и съединяваме нашето битие в една чиста нота с безчислени хармонични тонове.. Когато земните Мантри ни привеждат в хармонично настроение, ние се приближаваме към пението на тази безконечна Мантра, която ще бъде наша, когато духът осъществи своето освобождение, Мантра, която ще направи нашите проводници недостъпни за земните дисонанси. Музиката ни помага, когато ние я избираме вярно, и тя ни задържа, ако ние я употребяваме за пробуждане на низшето, а не на висшето. Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура. Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме.
към текста >>

Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази.
От нищо не може да се появи нищо. Но това, което за нашия, съставен от най-несъвършени физически атоми, мозък е нищо, представя цел свят от проявени висши битиета, които от своя страна не са нищо друго, освен огромни дивни цветове на тоя първичен „Аз“, на това развиващо се в летежа на вековете „нещо“, на тая най-после първопричина, която ние наричаме Бог. Тоя вечен развой на Великия Дух, в когото човек и познаваемия от него свят е само временна форма, е тъй далеч от каквато и да била земна представа, щото не ни остава друго, освен да гадаем по това,което ни е дадено, за онова Върховно Цяло, на което то е само малка част, по същият начин, по който палеонтологът гадае по намерената при разкопките на земята кост за конструкцията на известно предпотопно животно. А това по никой начин не може да ни доведе до крайната истина, защото са ограничени областите на познанието, което е възможно в пределите на физическия мозък. В земната си обвивка човешкият дух е обречен на вечно блуждение. Но все пак има хора, които са в състояние, вследствие своята голяма духовна култура, в известни моменти да полетят в сферите на чистата абстракция, да съзерцават Бога в неговите помисли и деяния, в неговите прояви и основания и после да изкажат мисли, безпримерни по своята истинност, чрез тъмни и загадъчни фрази. Те са мистиците. Ето от Плотин, Сведенборг, Бьоме и други имат своето право да бъдат връх сцената на мировата мисъл. Да се повърнем отново към гореказаната фраза. Там твърде силно се набляга върху обстоятелството, че „в Бога се заключава не той сам, а неговото основание“. Това е един много правилен възглед от метафизична гледна точка.
към текста >>

Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина.
Учителят кара учениците да дигнат някоя голяма буца пръст. Някое зърно, което случайно е попаднало под буцата, пак е поникнало, само че с бледожълт цвят, с болнав изглед. Тогаз учениците ще схванат, че светлината е необходима за растенията и че, без нея, те стават хилави, бледожълти, израждат се. От там вече лесно учениците могат да намерят езикът на този житен стрък. Той ни казва, когато минаваме покрай него: „човече, и твоята душа има нужда като мен от слънце. Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина. Инак нея ще постигне моята участ, ще се изроди“. Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина? Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст? Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя възвишена цел. Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3.
към текста >>

Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина?
Тогаз учениците ще схванат, че светлината е необходима за растенията и че, без нея, те стават хилави, бледожълти, израждат се. От там вече лесно учениците могат да намерят езикът на този житен стрък. Той ни казва, когато минаваме покрай него: „човече, и твоята душа има нужда като мен от слънце. Тя трябва да бъде огряна от лъчите на духовната светлина. Инак нея ще постигне моята участ, ще се изроди“. Но кога човешката душа е огряна от лъчите на духовната светлина? Кога човешката душа няма да изпадне в положението на житния стрък, покарал под буца пръст? Когато човек се стреми към някой велик идеал, към някоя възвишена цел. Тогаз душата му е огряна от лъчите на божествената светлина. 3. Езикът на растението в пещерата — Учениците във време на екскурзия наблюдават някоя пещера или друго някое тъмно място и виждат, как едно растение, поникнало там, расте не отвесно, както обикновено растат растенията, а наклонено, насочено кът направлението, от дето иде светлината. Този случай ще се използва, за да се обясни на учениците стремежа на човешката душа към Бога.
към текста >>

Обаче, можем да кажем, че за всяка духовна истина може да се намери подходящ символ всред природните явления.
Ето какъв важен практически урок научаваме от това, наглед незначително, цвете. Овчарската торбичка ни учи да се възпитаваме в духа на солидарността. По отношение на горните примери имам да кажа следното: те са пръв опит в тая област. Това поле още не е разработено. С повечето от горните примери се илюстрират морални принципи; само с някои от тях се символизират духовни. Обаче, можем да кажем, че за всяка духовна истина може да се намери подходящ символ всред природните явления. Разработката на това поле ще стане в бъдеще. Когато окултизмът бъде призован да тури основата на бъдещето училище, тогаз ще бъдат посочени символи за всички по-важни духовни истини. Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение.
към текста >>

Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е.
Когато окултизмът бъде призован да тури основата на бъдещето училище, тогаз ще бъдат посочени символи за всички по-важни духовни истини. Много от горните примери са доста мъчни за разбиране от малки деца. Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година.
към текста >>

Затова обучението по математика преди 14.
Обаче, по-нататък, когато ще се почувства нужда, ще бъдат посочени и за най-възвишените духовни истини общодостъпни символи. Ние сме още в началото на духовното движение. С тези примери исках само да направя едно слабо загатване, какво трябва да се направи, за да не замръзнат крехките детски души само с материалистични представи, но от последните да се издигнат до предчувствие на духовните тайни. Обучението по математика Умствените способности не трябва да се развиват чрез преки възпитателни въздействия до 14, година, т. е. до освобождението на астралното тяло от своята защитна обвивка. Затова обучението по математика преди 14. година трябва да става по такъв начин, че да не предизвиква изкуствено напрягане на умствените сили. В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците. Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции.
към текста >>

Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр.
Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците. Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции. В това отношение Песталоци е постъпвал правилно. По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия. Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто.
към текста >>

Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година.
В това отношение Песталоци е постъпвал правилно. По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е писано: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия. Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогическата литература, но малко се прилага. Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания. Както външната му форма, така и вътрешното му устройство трябва да будят у ученика естетични чувства.
към текста >>

Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите.
Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля. Тази духовна сила можем да оползотворим, за да бъдем хубави, здрави, силни и привлекателни за другите. Чрез същата сила, обаче, ние можем несъзнателно да се направим грозни, болни и отблъскващи, поне за това си съществуване, защото най-сетне всичко трябва да достигне съвършени форми, щом всичко еволюира към изтънчване и усъвършенстване. Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия.
към текста >>

Той е дал духовна мощ!
Всичко, дори и гостоприемството се просто очаква, подаръци се очакват, макар че действителните подаръци би трябвало да бъдат изненади, а очаквана изненада не е вече изненада! Но никоя жива и трайна печалба не иде От дарове, с които не върви и сърцето, които не правят удоволствие на дарителя; защото с дарението върви и нещо невидимо, което е много по-ценно от самото дарение. Това е мисълта, която го придружава и донася на получателя приятност или неприятност. Когато некой човек, според средствата си, даде за една нужда макар и най-малкия паричен дар и мисълта, която придружава дарението, е едно дълбоко пожелание да се помогне, и интензивна радост, че е могло да се помогне, този човек хвърля върху нуждаещия се един мисловен елемент като магическа мантия. Тогава той е направил нещо повече, отколкото моментално смекчение на една физическа нужда. Той е дал духовна мощ! Пожеланието, нуждаещият се да се сдобие със сили, за да може да се освободи от просия и зависимост , е жива помощ за постигане такива сили в действителност. У нуждаещия се посажда се семе на мисъл, което семе може да хване корен, за да поникне през некой период на физическия или духовен живот. Който дава скъпернически, без воля, само под натиска на общественото или частно мнение, защото се очаква това От него, или защото и други дават, той прави сравнително малко, па бил този, комуто се дава, баща, брат или син; той смекчава само материалната нужда и то само за известно време. Той облича и храни тялото, но не и душата, която обитава в тялото, додето мисълта, която придружава дарението, не се свързва с добра воля и дълбока радост, че може да се помогне. Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя.
към текста >>

Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна.
Скъперническото чувство, което само търпи бездомника, не посреща с отворени обятия, помага на сродника, който и да бил той, само под гнета на общественото мнение, и е много вредно както за дарителя, така и за надарения, получателя. На получателя се изпраща един лош ток от мисли, на който той отговаря по същия начин, понеже съзнанието за изтръгнат, изнуден подарък не изпълня хората с гореща благодарност, а с нещо съвсем друго. Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните! Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна. Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов. От друга страна пък, и деца, които при влизането си в света не са поздравени от родителите си с радост, са много нещастни и страдат от духовна оскъдица. Любовта е жизнен еликсир, извор да здраве, сила и активност за всеки човек, колко повече пък за едно дете. Има майки, които казват: „да става с мене, каквото ще, само дебата ми да израснат добре, мисията ми тогава е изпълнена! “ Майката би трябвало много да мисли, какво ще стане и със самата нея!
към текста >>

От друга страна пък, и деца, които при влизането си в света не са поздравени от родителите си с радост, са много нещастни и страдат от духовна оскъдица.
Ще ни попитат: „не е ли наша длъжност да обличаме, да храним и поддържаме нашите близки роднини, когато на стари години станат безпомощни? “ Да извършиш нещо по „дълг“, още не значи, че действаш от любов към някого. И така с това се постига много малко, ако се задоволяват временно само материалните потребности, но не и духовните! Докато духовната част на съществото се намира в оскъдност, помощта на физическата част е нетрайна и празна. Родители, които в напреднала възраст биват поддържани от децата си само от чувство на дълг, често имат гладуващи и наранени души, наранени, защото се чувстват търпени, оскъдни, понеже услугата, която получават от децата си, не се придружава от никаква любов. От друга страна пък, и деца, които при влизането си в света не са поздравени от родителите си с радост, са много нещастни и страдат от духовна оскъдица. Любовта е жизнен еликсир, извор да здраве, сила и активност за всеки човек, колко повече пък за едно дете. Има майки, които казват: „да става с мене, каквото ще, само дебата ми да израснат добре, мисията ми тогава е изпълнена! “ Майката би трябвало много да мисли, какво ще стане и със самата нея! Ако нейното растене в мъдрост и култура бъде спънато, ще се спъне и растенето на нейните деца. Истинската майка винаги ще се стреми да бъде почитана и обичана от децата си.
към текста >>

Това именно излага Сен-Мартен в 1-ия том от съчинението си „Еrreurs et Verite“, като казва, че падението на човека става от разбъркването на листата на Великата Книга на Живота и поставянето петата страница (страницата на разрушението и падението) вместо четвъртата (безсмъртието и духовната цялост).
Лесно може да види, в какви оптически измами рискува да падне, ако поиска да разсъждава за цялото. По-нататък ще кажем няколко думи за сефиротическата система, а сега трябва да завършим с централната емблема. Приведена към геометрическите пропорции на схемите, тя може да бъде начертана така: Кръстът в средата на светеща звезда. Това е кватернер, разпространен в квинер; това е духът, който се множи, за да слезе в клоаката на материята, дето ще остане в калта известно време, но участта му е да намери, даже в унижението си, въздигането на своята личност и вече - като предзнаменование на спасението - той чувства, на последното стъпало на падението си, че в него се повдига великата сила на волята. Това е Словото — חוהי което се въплъщава и става страдащият Логос или телесния човек חושהי до деня, когато, като вземе възродената си човешка природа, ще влезе в славата си. Това именно излага Сен-Мартен в 1-ия том от съчинението си „Еrreurs et Verite“, като казва, че падението на човека става от разбъркването на листата на Великата Книга на Живота и поставянето петата страница (страницата на разрушението и падението) вместо четвъртата (безсмъртието и духовната цялост). Като съберем кватернера (4) на кръста и звездата на пентаграмата (5), ще получим 9 — мистическото число, подробно обяснение на което няма да даваме тук, но ще кажем само, че то е аналитическото число на човека. Ще отбележим още, че в сферическите фигури на Кръста на Розата — розата постоянно се образува от девет окръжности, взаимно пресечени, като звената на веригата. То е пак аналитическото число на човека: 9. Още една важна бележка ще направим. На всички, които имат някои малки езотерически познания, е известно, че четирите клона на вътрешния кръст (изобразяван от човека с разпрострени ръце) трябва да се означават с буклите на тетраграмата: йод-хе-вау-хе.
към текста >>

По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля.
Всички тези промени, които стават с ръката, означават, както вече се каза, една вътрешна връзка между тази част на тялото и душевния живот на човека, една особеност, която се среща само у този краен полюс на горните краища, когато краката, които са твърде много прилични на ръцете, в това отношение остават почти непроменени, така че могат да минат дълги периоди от живота на човека, без да се забележат значителни промени в формите на краката. Трябва да припомним още различието, което се забелязва в ръцете на хората от разните раси. Карус в това отношение изказва мнението, че от установените от него четири типа ръце елементарният тип се среща повече у източните мургави народи, малайци и монголи, а моторната ръка повече при западните, червенокожите в Америка. Ние, обаче, не споделяме това мнение. Расови типове ръце няма. По значението на ръчните форми за душевните качества на своя притежател Карус казва: „малката, нежна ръка, която и у възрастния напомня на детска ръка, е признак на мек, нежен темперамент, но не и голяма духовна дарба, а също и слаба воля. Ръката на възрастния може, обаче, да напомня и ръката на старец, и тогава, ако е костелива, мършава и суха, ще показва липса на топлота в темперамента и на фантазия, също и преобладаване на хладен разум и алчна воля“. Нежна, мека, малка, тясна и пълничка ръка, която напомня на женска ръка, у мъжа ще показва по-малко мъжественост и характер, дори женственост. Обратно, една жена с мъжки, големи, груби и силни ръце притежава мъжки характер, т. е. по-силна воля и по-остър ум, а по-малко чувство. Както се спомена, Карус се приближава много към гледището на материалистите анатоми и физиолози, които сами претендират да бъдат представители на истинската наука и затова той признава на хиромантичните линии и хълмове в дланта само патогномическо значение.
към текста >>

Той изучвал ръцете на хора от различни професии и забелязал, че всички художници, напр., имат гладки ръце, без възли на ставите, когато хора, които се занимават с математика, геометрия, машинно и строително дело, имат пръсти със силно развити кости в ставите.
Както се спомена, Карус се приближава много към гледището на материалистите анатоми и физиолози, които сами претендират да бъдат представители на истинската наука и затова той признава на хиромантичните линии и хълмове в дланта само патогномическо значение. В всеки случай, обаче, от окултно гледище трябва да му признаем особена заслуга в областта на хирогномията, особено за неговата система за ръчните типове. Понеже неговата система с малки изключения се съгласява с по-съвършената система на Арпантини, ние ще се запознаем повече с последната. Системата на Арпантини до сега не е оборена. Той казва, че, макар между хиляди ръце да не се намират две еднакви, все пак се срещат подобия в формите и това го е навело на мисълта, дали няма в това отношение някаква правилност. Той изучвал ръцете на хора от различни професии и забелязал, че всички художници, напр., имат гладки ръце, без възли на ставите, когато хора, които се занимават с математика, геометрия, машинно и строително дело, имат пръсти със силно развити кости в ставите. По този начин той намира, освен мъжките и женските, още две други групи ръце, а именно с гладки и с възлови пръсти. По нататъшните изследвания изтъкват още седем форми на ръцете. Тези форми са: 1. елементарна ръка; 2. лопатообразка; 3.
към текста >>

__________________________________________ 1) Един инч е 2,54 сантиметра ДУХОВНА ОПИТНОСТ * * * Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Сложили му „кюстек“.
Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи. Както разбираме науката днес, няма кът в нея, в който да могат да попаднат. Теорията на г-жа Безант има поне тази заслуга, че държи на факти, които до сега не са намерили признато място в научната схема. (Превод от английски). __________________________________________ 1) Един инч е 2,54 сантиметра ДУХОВНА ОПИТНОСТ * * * Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Сложили му „кюстек“. Това беше наскоро след балканската война. Бях в родния си град С-о. Една заран отидох да посетя приятеля си А. В. в дома му. Там беше и по-малкия му брат Б.
към текста >>

ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
60 л. Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец. В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I.
Няколко практични духовни рецепти. 12. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: разни типове ръце (с 11 фигури). 13. К А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Случай от прераждане. II. Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI.
към текста >>

Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие.
Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани.
към текста >>

Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно!
Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани. Така и един оратор преди своя“ та голяма реч не би употребил часа, за да изнася въглища из стълбите, та да облекчи някой беден надничар, защото чрез носенето на въглища той би унищожил всеки блясък, всека сила и всека аспирация в своя мозък, а може би и много мисли, които пряко или косвено биха способствали за облекчаване на хиляди надничари. Който непрестанно е в общение с масите, трябва по необходимост да хаби много от своята сила, за да мъкне чужда атмосфера, Най-зле се отразява непрекъснатото съжителство с лице от по-долна интелектуална степен, защото в моментите на пасивност, които се повтарят периодически, ние се излагаме на влиянието на долнокачествени струи, безразлично какво име носят нашите отношения към това лице, брат, син, съпруг или друг. От двама хора, които принадлежат на различни духовни (интелектуални) сфери, но по чувства са тясно свързани помежду си, този с по-съвършената, по-въздигнатата и по-висшата природа винаги ще страда и ще се понижава, понеже е по-способен да абсорбира, когато този с по-низшата и по-несъвършената природа може да възприеме само част от отправените към него струи, остатъкът се губи без полза и без смисъл.
към текста >>

Той не е имал добре изработен мироглед, той не е получил една дълбока духовна култура.
Но скоро след свършването на университета той изстина, стана съвсем практичен материалист егоист, който освен за грубите си материални интереси, други никакви по-висши интереси не признаваше. Даже казваше така: „аз сега поумнях. По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“. Защо стана такъв прелом в неговата душа? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, той не е получил една дълбока духовна култура. Той като студент е бил усвоил някои фрази, които механично е повтарял и парадирал, но нямал вътрешно обновление. А само в последния случай идеализмът дълбоко засяда в душата, и човек остава идеалист до край. Ние имаме литературни произведения, в които са обрисувани добре известни части от нашата нова интелигенция. Най-типични такива произведения са Депутатът Стоянов и Хайлайф, повести от Димитър Шишманов. Аз препоръчвам на четците тези две произведения.
към текста >>

Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски.
Днешното училище не дава на ученика никаква идеалистическа подбуда към дейност. Днешното училище не дава Отговор на въпросите, които вълнуват душата на младежа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. То не помага на ученика при създаване на мирогледа. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава училището, няма компас в живота. Възпитание в духа на идеализма и висшата духовна култура Поучителни са „Записки из мъртвия дом“ от Достоевски. Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно.
към текста >>

Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята.
Те трябва да използват всяка случка в училищния живот, за да събудят у детето висшите морални сили. Не трябва да храним само ума на детето. За да излиза идеализмът дълбоко из детската душа, той трябва да е свързан с истинско религиозно чувство. Дъждът пречиства въздуха от праха, микробите и пр. Колко приятно се диша въздух след дъжд! Подобно на дъжда, стремежът на душата да живее за една висока цел, особено когато този стремеж почива на дълбоко религиозни основи, пречиства душата от всичко долно, низко, кално и всажда в нея всички добродетели: търпение, любов, мъдрост, самообладание, постоянство, безстрашие, толерантност, милосърдие, смирение, съчувствие, нежност и пр., с една дума, по този начин ние здраво градим основите на бъдещата висша духовна култура, която ще зацарува на земята. Чрез такова дълбоко морално възпитание, давано в училището, последното най-добре ще работи за преуспяването на този народ във всяко отношение. Възпитанието в този дух трябва да става по такъв начин, че да не се накърнява детската свобода; детето да не чувства идеалистическият стремеж като натрапен от вън. Желанието на младежа да живее за една висока цял трябва да произтича свободно от глъбините на душата му. Тук трябва голям такт, за да не би да се създадат „хора двулични, които наглед мислят за другите, а в същност само за себе си“ (Русо, „Емил“, стр. 5). Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство.
към текста >>

Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура.
Най важната роля на окултизма е, че ще причини небивал морален подем, понеже ще се възвърне отново вярата във висшата правда, която царува в света. А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света.
към текста >>

За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите.
А нашият народ има най-голяма нужда от морален подем. Преди всичко, за всеки един народи най необходимото, най-важното е моралния подем, едно повдигане на сърцето, един стремеж да се живее в правда, чистота и светост. Както снегът се стопява от лъчите на пролетното слънце, така също чрез този духовен и морален подем ще се пречистят душите. Духовно-нравственият подем ще се отрази и във външния живот. Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност.
към текста >>

Ние се намираме в началото на духовната култура.
И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки. По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на разкази, приказки, стихотворения, алегории, символи, нагодени за деца От разни възрасти. В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички. Сега какво трябва да се направи, за да се въведе окултизмът като учебен предмет в училището? Трябва сега работа всред обществото. По-рано трябва обществото да се подготви, и когато то и цялото учителство назреят, тогаз те ще наложат преподаването му в училището. Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището.
към текста >>

Могат със съгласието на родителите да се свикват специални детски събрания, дето да получават духовна храна.
Идеята, преди да назрее в обществото, не може да се възприеме от училището. Обаче, додето обществото се подготви, не трябва да се чака. На всякъде в България има интересуващи се ученици От горните класове на гимназиите. Дето има такива ученици, те могат да си съставят дружество и да почнат изучаването на окултизма чрез четене на реферати, чрез разисквания и същевременно да работят върху себе си, за да се подготвят за великите задачи, които предстоят за разрешение в обществото. А с малките от прогимназията и първоначалните училища може да се постъпи другояче. Могат със съгласието на родителите да се свикват специални детски събрания, дето да получават духовна храна. Разбира се, няма да им се говори за етерно и астрално тела. Такива детски събрания свикваше покойната г-жа Величка Стойчева в Бургас. Трябва да й бъдем много благодарни за нейната ви.око похвална инициатива. Канализиране на детската енергия В детето лежи грамадна енергия. Сама по себе си тази енергия е полезна.
към текста >>

Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т. е.
Канализиране на детската енергия В детето лежи грамадна енергия. Сама по себе си тази енергия е полезна. Ако има оплакване, то е от направлението, което е взела енергията. Ролята на възпитателя сега не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи възпитателят, то е само да й даде направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т. е. превръщане на духовните сили една в друга. Лошо е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тази енергия непременно се проявява. И ако не се прояви в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо направление.
към текста >>

Лошо е, когато няма духовна енергия.
Ако има оплакване, то е от направлението, което е взела енергията. Ролята на възпитателя сега не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи възпитателят, то е само да й даде направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т. е. превръщане на духовните сили една в друга. Лошо е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя. Работата е, че тази енергия непременно се проявява. И ако не се прояви в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо направление. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това именно се казва канализиране на датската енергия.
към текста >>

Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа.
Защото тогава през нашето същество ще текат все по-висши струи на познанието, ние ще бъдем в положение да се хванем о онези вълни, които постепенно ще ни изнесат от нашите грешки и ще ни носят от по-доброто към най-доброто. Това постепенно ще ни занесе в други среди, на други пътища в живота и близко до онези, към които вътрешно силно се стремим!... Професор Ю. Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво. Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт. Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия. Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света. Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност.
към текста >>

Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия.
Нестлер ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. VIII.) а) Елементарната (първоначална, широка) ръка Този тип ръка има като главен признак особена широчина и дебелина на дланта, особена твърдост на китката и дебели нееластични пръсти с претъпен, понякога запретнат и често обърнат назад палец (фиг. 51). Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво. Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт. Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия. Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света. Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност. Съвсем чист този тип се намира твърде рядко в Европа, може да се намери само между преселените тук народи от азиатско-татарски и славянски произход и то без примес от качества на други по-благородни типове. Към тази класа принадлежаха ръцете на старите гали, на хуните, на литовците и на индийските парии. Този тип, който при поетичните топлосърдечни индийци почти никак не се среща, се намира в преодоляващо множество у лапландците.
към текста >>

Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност.
Такива ръце обикновено се срещат при членовете на долните, физически работещите съсловия и то при такива, чиято дейност изисква особено разходване на духовна сила, а само малко умствена работа. Боята на тези ръце обикновено е живо червеникава, но може и да избие и в кафяво. Лица с такива ръце проявяват особена наклонност към земеделие, скотовъдство и други подобни груби работи, за които е достатъчна физическа сила и прост инстинкт. Основните черти на такъв характер са духовна леност и неподвижност, голяма индиферентност, която достига до апатия и пренебрежение, освен това слаба душевна дейност и бавна и заспала фантазия. Притежателят на такава ръка е безпретенциозен, той се задоволява само с най-необходимото в живота и не е особено придирчив към света. Той е повече или по-малко суеверен и със слаба духовна и морална установеност. Съвсем чист този тип се намира твърде рядко в Европа, може да се намери само между преселените тук народи от азиатско-татарски и славянски произход и то без примес от качества на други по-благородни типове. Към тази класа принадлежаха ръцете на старите гали, на хуните, на литовците и на индийските парии. Този тип, който при поетичните топлосърдечни индийци почти никак не се среща, се намира в преодоляващо множество у лапландците. б) Лопатообразната ръка Лопатообразната ръка прилича твърде много на елементарната, само че те се различава с повече или по-малкото си лопатообразно разширение (фиг. 52). И този ръчен тип принадлежи на работническото съсловие и то повече на по-интелигентните му слоеве, които в своята дейност трябва до известна степен да употребят дух и разум.
към текста >>

За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията.
Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност. в) Артистическата ръка Този тип (фиг. 53) съвсем се различава от разгледаните досега по приятната форма, тесните и дълги, повечето равни, островръхи пръсти; а и общо китката е по-елегантна и нежна.
към текста >>

е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка.
Да сравним още крайните цели, които предстоят на разгледаните до тук ръчни типове. Докато лопатовидните и полезните ръце сочат към търговия и практични действия, към политика и ней подобни, а конусовидните и островръхите си поставят за най-висока цел изкуството, славата, а често и удовлетворение на чувствеността, хората с полуъглестите и полуконическите пръсти, повече философски еклектици, считат за главна цел на живота анализата и синтезата, особено тези с възлови стави. Малък палец тук означава предимство на сърцето и на чувството, а голям палец показва абсолютно владение на разума и на волята. Философската ръка не.е предимство нито по време, нито по место, нито на някой народ, но все пак в стария свят тя се среща по-често, отколкото в новия. Това се обяснява само с особено трезвата и насочена само към практически цели наклонност на обитателите на новия свят. е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти.
Като бог на войната той символизира особено силата, храбростта и смелостта. Изображават го като млад, силен герой, или гол, или напълно въоръжен с шлем на къса, гъста коса, с малка уста и дълбоко хлътнали очи. Той е въоръжен с копие и щит, В неговата среда има спор, борба и несъгласие и затова боговете го избягват. Марс = март, априлски бури, ноемврийски проливни дъждове. В двата случая Марс е владетел в знака, в който се намира слънцето. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случаи от прераждане Те са много, но неотдавна такива са съобщени и от италианския лекар Камело Самона, доктор по медицината н правото, които идат да потвърдят възможността за един човешки индивид да се превъплътява повече пъти. Той пише в Filosofia delle Scienza следното: „На 15. март 1910 г. малката ми щерка Александрина, след тежко боледуване от менингит, почина на 5-годишна възраст. Болките ми бяха безгранични, жена ми изглеждаше, че ще си изгуби ума от скръб. След три дена жена ми една нощ видяла на сън малката покойница тъкмо такава каквато изглеждаше приживе, и я чула да й казва: „мамо, не плачи: аз не съм те оставила, аз съм още при тебе.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I.
Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А. А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Посещението на едно удавено момиче. II. Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI.
към текста >>

Духовната опитност на Л.
от френски А. А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Посещението на едно удавено момиче. II. Един интересен случай през войната. III. Духовната опитност на Л. Н. Толстой. IV. „Сбогом“. V. „Моята последна песен“. VI. Пророчески сън (съобщава Д. Л. Д-ва). VII. Суеверните американци. 17.
към текста >>

Един екземпляр попаднал съвсем случайно в ръцете на Рихтер, лютеранският пастор в Гьорлиц, един човек с ограничен ум, тесногръд и лишен от духовна прозорливост.
Това било началото на неговата „Aurora“ . Той почнал да пише в 1612 г. и продължавал до смъртта си през 1624 г., като съчинил всичко около тридесет книги. Тези книги са пълни с най-дълбоки мистерии по отношение на Бога, Христа, Небето, Ада и тайните на природата. Един благородник, на име Карл фон Ендерн, като видел „Aurora“ случайно, дълбоко се учудил и поръчал няколко екземпляра от нея. Един екземпляр попаднал съвсем случайно в ръцете на Рихтер, лютеранският пастор в Гьорлиц, един човек с ограничен ум, тесногръд и лишен от духовна прозорливост. и той се възмутил от мисълта, че един беден обущар знаял повече за божиите дела от него, който бил ръкоположен свещеник, и от този момент станал най-върл неприятел на Бьоме. Той го нападал публично, като най-опасен еретик, оскърбявал го по всеки възможен начин и го заплашвал със затвор. Бьоме бил изправен на съд пред градския съвет, който му заповядал да напусне града. Тази заповед била отменена на другия ден. но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече.
към текста >>

Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност.
Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“.
към текста >>

* * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура.
VIII, стр. 9 , от Всемирна Летопис. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба.
към текста >>

Иде една мощна духовна вълна.
Има нужда от много работници. Съзнанието, че се работи за една велика кауза, ще удесетори силите на работниците. Ани Безант е вече приложила в Индия окултните истини в училището и е пожънала бляскави резултати. Нейният опит, да се приложи окултизмът във възпитанието, е първият. Намираме се в началото на един духовен подем. Иде една мощна духовна вълна. И никой не може да спре това духовно събуждане на човечеството, както никой не може да върне водите на Дунав към изворите му в Шварцвалд. Човечеството за известно време остана без знания за вечните духовни истини. За известно време човечеството трябваше да знае непосредствено само видимото. Това беше нужно и влизаше в божествения план. Но сега е вече дошло времето да се събуди човечеството от този свой сън.
към текста >>

В основата на всяка телесна промяна лежи една духовна промени, подобие на упиването с алкохол.
Болката е средство за нашето облагородяване. Тя ни сочи извършените от нас грешки. Без болезненото чувство ние скоро бихме пропаднали. Ние веднага несъзнателно бихме се повредили смъртно. Ние трябва да благодарим на Твореца за болестите — те са предпазни знаци! В основата на всяка телесна промяна лежи една духовна промени, подобие на упиването с алкохол. никотин и т. н. На това се дължи възможността да се лекува тялото чрез школуване на духа, т. е. чрез в о л е в о в л и я н и е. Малцина са тия, които вярват това, и затова за лекуването на телесните промени се употребяват само материални средства. Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното тяло соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли.
към текста >>

Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната.
Всяко разболяване на тялото трябва да ни сочи грешките на нашия невидим дух. Да направи да се избягват тия грешки е целта на всяка болест. Исус лекуваше, имайки винаги тази цел, предвид. „Царството Божие наближава“ беше неговото пророчество, а лекуването на болестите — доказателството за това. Също и за нас болестите трябва да послужат за спасение. Болестта изчезва, щом нейната духовна цел бъде постигната. Откриването на естествените пътища за лекуване на болестите е една милостива намеса от страна на Всевишния, за което нашите сърца трябва да бъдат изпълнени с благодарности и любов към Бога и човеците. Тогава болестите ще станат истинско благословение за нас и за ближните ни. Дишането като универсално лечебно средство Както е известно, действието на хомеопатичппте и симпатетичните лекарства се дължи на тяхната поляризация, която може да бъде установена чрез сидерично махало. Ако човешкото тяло има нужда от положителна енергия, трябва да му се дадат такива лекарства, конто въртят махалото на ляво, а ако има нужда от отрицателна енергия — такива, които въртят махалото на дясно. Факта, че за всички болести не са достатъчни само два вида лекарства (положителни и отрицателни), се дължи на техния различени цветя.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Посещението на едно удавено момиче.
Върху пръстите, на едната или на другата ръка, белезите означават обикновена, но добра натура, с ограничен ум; ако бенките са няколко, те показват голямо кокетство. Петната, които се появяват върху ноктите на някои лица, тоже имат своето значение; цветът им определя значението. Белите предсказват щастие; червените — спънки в работите; виолетовите тежка болест; черните — предстоящи опасности, ужасни нещастия. Знаковете, които представляват формата на цветя, листа или плодове, предсказват щастие, а напротив, тези, които приличат на животни или глави от животни, са лоши и показват низки и просташки вкусове. Прев. от френски: А. А. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа * Посещението на едно удавено момиче. — На 11 октомври 1908 год. едно момиче пасло овце в гората край село X. (пловдивски окръг). След пладне завалял пороен дъжд. Овцете били разделени от дома с голям дол, който в обикновено време бил сух, а при пороен дъжд, силно прииждал.
към текста >>

Духовната опитност на Л. Н.
От София той взел със себе си дрехи за децата. И един месец след завръщането му от отпуска, въпросът се разрешили в негова полза. И той взел децата и си ги завел в София у дома си“. ___________________________________________________ 1) Петричка околия. 2) Дойранска околия. Духовната опитност на Л. Н. Толстой1) Четири дни преди изчезването на дядо ми Л. Н. Толстой, аз имах щастието цял час да беседвам с него по въпроси във висша стенен интересни, заради които извърших цяло поклонение в Ясная Поляна, тъй като мен ми се искаше да чуя от устата на дела. до какво заключение той е дошъл в своите възгледи за Бога и безсмъртието на душата. Беше вече късно, когато влязох в кабинета му, дето го заварих, лежащ на канапето и взиращи се в пода. Куп писма и книги на масата показваха, че той току що е работили, но сега лежеше изморени и почиваше.
към текста >>

Това убеждение се корени в емоциите и малко живее в интелекта, Също тъй както е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, така че мога и вам, да докажа с аргументи безсмъртието.
ли аз след това да не вярвам в предчувствията? Аз твърдо вярвам. че духът е основната същност от, вселената, а матерната е само негов атрибут. По въпроса за безсмъртието той отговори : — Мен ми е било извънредно трудно да формулирам точно своето убеждение за безсмъртието. Вярата в безсмъртието не е въпрос на научни познания, а на интуитивни чувства. Това убеждение се корени в емоциите и малко живее в интелекта, Също тъй както е невъзможно да обясня на дивака аксиомите на математиката, така че мога и вам, да докажа с аргументи безсмъртието. Това всеки трябва сам, да го преживее. Само едни знания са недостатъчни. Това. което ние наричаме смърт, е само ново явление. Тя (смъртта) дезинтегрира организма и облича духа в нова форма. Интелектуалният индивид умира със смъртта на тялото.
към текста >>

Душата на гения е кулминационната точка на духовната еволюция.
Но независимо от това. има еволюция на душата, духовното Его, която отива но пътя на метафизическия процес. Символическа картина на тоя процес ни дава християнската религия. И повече нищо не ни е нужно в началото. Само чрез нашето индивидуално мислене и чувстване ние достигаме крайните убеждения. Душата на гения е кулминационната точка на духовната еволюция. След смъртта геният трябва да се облече, струва ми се. в свръхчовешка форма, която ние даже трудно можем да си въобразим. В тоя висш образ той може да лети между земята и другите небесни тела. Само веднъж в живота си аз съм имал видение на свръхчовешки същества, Моето представление за безсмъртието няма нищо общо със златните улици на небето или с пламъците и мъките на ада, Аз съм уверен. че ще бъда близо до своите приятели, след като ми погребат, тялото.
към текста >>

ОТКРИВА СЕ ПОДПИСКА ЗА ВТОРАТА ГОДИШНИНА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА Препоръчано от министерството на народ.
Естествените медианимични флуиди са заместени у него с един механизъм от натрупани грамадни сили, които действат и на далечно разстояние и установяват стълба за съобщение с по-напредналите същества. Съобщенията не се предават на окултиста чрез писане и други физически средства, а чрез мозъка му — с интуиция, видения и двойни изгледи, добити с медитация и концентрирана воля. В всеки случай, големият, единствен двигател в окултизма е волята и молитвата, която е израз на волята. Г-жа В. се държи неприязнено към теософията, като казва, че теософията не проявява никакъв напредък. ОТКРИВА СЕ ПОДПИСКА ЗА ВТОРАТА ГОДИШНИНА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА Препоръчано от министерството на народ. просвещение с окр. № 30006 от 13 дек. 1919 год. за училищни библиотеки при всичките пълни и непълни сръдни училища и за училищни инспекции в България. Препоръчано и от щаба на армията с предписание № 946 от 21.
към текста >>

Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура.
И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи. В отдела „Синархия“ се обяснява, кой е най-съвършения начин за управление на един народ, за да може да се извлекат най-големите материални и духовни блага на земята, равномерно за всички хора. които са братя. Тоя начин е съобразен с физиологическия закон по който се развива живота в природата, което значи, че истинската политика е тясно свързана с религията, схващана като синтез на точните знания за природата и вярата. Само с такова управление може да се допринесе за обшия прогрес в пътя на висшата духовна култура. То обгръща и всички реформи но възпитанието и образованието на всеки народ. Следователно политическите дейци, духовенството, учителите, съдиите и пр. трябва преди всичко, да изучат и възпитат себе си и народа, за да имат право да го управляват и му служат. В отдела „Духовни опитност“ се даваш съобщения за истински факти у нас и в чужбина, с които се доказва силата п еволюцията на човешката душа; предаване на мисли и чувства на далечни разстояния (телепатия, видения в будно и сънно състояние, фотографии на невидими за простото око форми, случаи на ясновидство, превъплътявания на душите, пророчества, словесни и картинни съобщения от невидимия свят и др. Най-сетне, в списанието се поместват, портрети и биографии на видни окултисти, мистици, ясновидци, кабалисти, алхимици, окултни лекари, церители с вяра и др.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа).
Хирогномия на детската ръка. 16. Астрономия. Големите изригвания на слънцето (с една снимка). 17. Астрология. Планетата Юпитер и влиянието й върху земята и човека 18. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Случай на прераждане в България. Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич.
към текста >>

Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура.
Телепатически сеанси на Д р Радван в София (с портрет). 19. Книжнина. 20. Разни вести: руският писател по окултизма Гр. В. Бостунич. Теорията на Айнщайна . Новото човечество Фалитът на старите идеи — Белият комунизъм Цели две години се изминаха от свършека на общоевропейската война, но човечеството не е направило до днес нито две крачки напред в пътя към новата духовна култура. Даже в Русия, дето кръвопролитията продължават, още няма изгледи, че скоро ще се възстановят условия за мирен труд и духовен напредък. Напротив, има достатъчно основание и много признаци да се очаква, че движението ще премине сегашните граници на съветската държава и ще се разпространи другаде, дето е създадена благоприятна почва, за да се приложат принципите, ако не и методите, на червения комунизъм. За да възпрат разливането на руското море извън бреговете му, дълбокоумните управници и дипломати във всички държави денонощно измъчват умовете си, за да измислят някакви прегради против него: срещат се в разни конференции и „лиги“, препускат от столица на столица, посрещат се и се изпра щат тържествено, всред ръкоплясканията на любопитните тълпи, жадни за зрелища, уверяват се във взаимни симпатии и привързаност, „осигуряват“ се с щедри обещания, „малки“ и „големи“ съглашения, съюзи, споразумения и пр. Но всичко това е напразно: изглежда, като че ли меродавните фактори в „културните“ държави са обхванати от един кошмар, който ги е хвърлил в страшна тревога и ги е заслепил дотолкова, че да не могат да видят истината и да тръгнат в правия път, единствен за спасението на народите. Стари хора със стари идеи — това са водителите на съвременното човечество Техният общ принцип, който от край време се прилага, е: човек за човека и народ за народа е —- вълк!
към текста >>

Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях.
В България е турено началото. Делото на Христа е започнато и напредва crescendo. В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бело Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактическа обстановка, принципите на Христа. Тия братски общини са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България, и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеше на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята.
към текста >>

А окултизмът казва, че природата има и своя вътрешна, духовна страна, която също така е достъпна за изследване.
Мъдрецът показал на цялата природа и казал: Ето моята вълшебна книга. Методи на окултизма С горния разказ авторът е искал да покаже, че окултизмът черпи своите истини чрез изследване на природата. Методите на окултизма са опитът и наблюдението Но понеже опитът и наблюдението са методи и на природните науки, то пита се, каква е разликата между окултизма и естествените науки. Разликата е само в това, че окултизмът разширява областта на изследването. Естествените науки изследват само това, което е достъпно на петте сетива. А окултизмът казва, че природата има и своя вътрешна, духовна страна, която също така е достъпна за изследване. Окултизмът изследва невидимата (духовна) страна на нещата и търси духовните закони. Думата окултизъм произлиза от латинската дума „occultus“, която значи „скрит“. Значи, окултизмът изучва тая страна на природата, която за сега е скрита за петте сетива, а е достъпна на духовното зрение (ясновидството). Окултизмът не противоречи на естествените науки. Напротив, те двете заедно образуват едно цяло, защото окултизмът не е нищо друго освен продължение на естествените науки.
към текста >>

Окултизмът изследва невидимата (духовна) страна на нещата и търси духовните закони.
Методи на окултизма С горния разказ авторът е искал да покаже, че окултизмът черпи своите истини чрез изследване на природата. Методите на окултизма са опитът и наблюдението Но понеже опитът и наблюдението са методи и на природните науки, то пита се, каква е разликата между окултизма и естествените науки. Разликата е само в това, че окултизмът разширява областта на изследването. Естествените науки изследват само това, което е достъпно на петте сетива. А окултизмът казва, че природата има и своя вътрешна, духовна страна, която също така е достъпна за изследване. Окултизмът изследва невидимата (духовна) страна на нещата и търси духовните закони. Думата окултизъм произлиза от латинската дума „occultus“, която значи „скрит“. Значи, окултизмът изучва тая страна на природата, която за сега е скрита за петте сетива, а е достъпна на духовното зрение (ясновидството). Окултизмът не противоречи на естествените науки. Напротив, те двете заедно образуват едно цяло, защото окултизмът не е нищо друго освен продължение на естествените науки. Едно сравнение: напр.
към текста >>

Но фактите на естествените науки не могат да се разберат и оценят, както трябва, ако не се изучи и тяхната духовна страна.
От тези две сравнения се вижда, че не може да има противоречие между окултизма и естествените науки, защото първият се явява само като разширение на последните. Нещо повече: изучването на естествените науки много ще улесни човека при изучването на окултизма. Изучването на естествените науки ще даде здравата основа, на която ще стъпи човек и ще гради по-нататък. Няма нито един факт от естествените науки, който да противоречи на окултизма. Необходимост от окултизма за познаване на природата Изследванията в областта на естествените науки трябва да приемем с благодарност. Но фактите на естествените науки не могат да се разберат и оценят, както трябва, ако не се изучи и тяхната духовна страна. Ако се задоволим с изучването само на материалната страна на действителността, то все едно е, че изучваме само повърхността на един предмет и искаме да си съставим понятие за целия предмет. Естествено е, че нашето понятие за предмета в случая ще бъде едностранчиво и погрешно. Да вземем напр. едно растение. Духовното, което се намира зад растението, невидимата част от растението, която е достъпна за окото на ясновидеца, необходимо е да се изучи, ако искаме да имаме пълно и точно понятие за самото растение.
към текста >>

Изучването на духовната страна на света е много важно, казва окултизмът, понеже в същност коренът на всичко съществуваще се крие в духовния мир, който прониква видимия.
Естествено е, че нашето понятие за предмета в случая ще бъде едностранчиво и погрешно. Да вземем напр. едно растение. Духовното, което се намира зад растението, невидимата част от растението, която е достъпна за окото на ясновидеца, необходимо е да се изучи, ако искаме да имаме пълно и точно понятие за самото растение. Същото се отнася и за животното, човека и пр. Изучването на духовната страна на света е много важно, казва окултизмът, понеже в същност коренът на всичко съществуваще се крие в духовния мир, който прониква видимия. Окултизмът и физическото изследване „Нема ли опасност, казват некои, с приемането на религиозния и изобщо на духовния мироглед да се спре напредъка, понеже тогава даваме свръхестествено обяснение на тези явления, на които можем да намерим най-обикновено физико-химическо, механическо обяснение. Религиозният мироглед, ако ни дава едно готово вече обяснение на вулканите, земетресенията и пр., ние няма да се стремим да търсим механическото им обяснение чрез действието на познатите ни физикохимически сили“. Това е плод на недоразумение, на неразбиране същността и задачите на окултизма. Изучването на духовните сили и закони съвсем не изключва изследването на физико-химичните сили и закони. Изследването на духовните сили и закони не пречи напр.
към текста >>

Значи, трябва да изследваме не само физическата страна на еволюцията, както правят естествените науки, но и нейната духовна страна.
Ето защо можем да кажем, че откак естествените науки усвоиха еволюционния принцип, улесни се разбирането и на самия окултизъм. Даже нещо повече: окултизмът е необходим, за да разберем закона за еволюцията в неговата пълнота. Окултизмът твърди, че еволюционният процес, разгледан по-дълбоко, не е нищо друго, освен еволюция на съзнанието. Еволюцията на формата е само външен израз на еволюцията на съзнанието към все по-горни и по-горни степени. Обаче, за изучване еволюцията на съзнанието необходимо е ясновидско изследване на еволюционния процес. Значи, трябва да изследваме не само физическата страна на еволюцията, както правят естествените науки, но и нейната духовна страна. А това може да направи само окултизмът. От друга страна, окултизмът е в състояние да изследва еволюционния процес в един много по-голям мащаб от време, в миналото, благодарение на ясновидското изследване на акашовите летописи. Благодарение на всичко това окултизмът даже е единственият източник, от който можем да добием по пълна, ясна и точна представа за еволюцията на разните природни царства. Само материалите, с които разполагат естествените науки, не са достатъчни за това. Окултизъм и материализъм Днес в някои умове господстват теориите на агностицизма и материализма.1) Според материализма, нищо друго не съществува освен видимото, материалното.
към текста >>

Колкото за агностицизма, окултизмът се произнася така: не е вярно, че духовната страна на света не е достъпна на пряко изследване.
Но той може ли да каже: „пловдивската околия изучих подробно. От самото нейно съществуване трябва да се вади заключение, че непременно друга околия не съществува“. И именно така прави материалистът. От съществуването на пловдивската околия съвсем не следва, че не съществува и карловска околия. Също така би било абсурдно да се твърди, че от изучването на физическия свят следва, че не съществува и духовен. Колкото за агностицизма, окултизмът се произнася така: не е вярно, че духовната страна на света не е достъпна на пряко изследване. В човека има духовни сили, чрез чието събуждане той може да възприема духовния мир, както сега възприема физическия. Съществуването на ясновидски способности в човешката душа в дремещо състояние днес може да се докаже научно. Ясновидството и съществуването на невидимия свят могат да се докажат експериментално. С тези експерименти се разрешава въпросът и за материализма. Всички тези експерименти ще изложим подробно в отделна статия.
към текста >>

Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха.
Но ние можем да използваме тази легенда и за друго. Окултизмът много пъти, подобно на птицата феникс, тъкмо когато са го мислели, че е за винаги погребан, ето го че пак възкръсвал с нова мощ. Окултизмът е стар колкото света. Винаги е имало окултисти и окултни школи. Има някои епохи, в които окултизмът като че ли е бил в забрава, макар и да е нямало време без окултисти. Днес по всичко се познава, че бързо крачим към една духовна епоха. От древната епоха са познати мнозина окултисти, от които по-известен на западния свят е Питагор. От средновековните окултисти ще споменем само Християн Розенкрейц и Парацелз. От окултистите на по-новите времена, ще споменем Сен-Мартен, Фабр Д’Оливе, Сент-Ив Д’Алвейдър и др. Доказателства на окултизма Разбира се, най-прекият път, за да се убеди човек в окултните истини, е собственото духовно развитие, чрез което невидимият свят се открива пред човешкото духовно зрение, както видимият свят пред физическото. Този път е описан в книгата: „Как се достига познание на висшите светове?
към текста >>

Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта).
В миналите слънчеви системи днешният човек пак е бил, само че не в човешка, а в по- долни степени на развитие. „Човешка степен на развитие“ се нарича достигане самосъзнание във физическия свят. Днешното човечество е достигнало до човешка степен на развитие в днешната слънчева система Под човешкото царство се намират животинското, растителното и минералното царства. Има царства и под минералното. Както има царства под човешкото, така има царства и над човешкото. Тези царства са тъй наречената духовна йерархия5): ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на времето), власти (духове на формата), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). И те не са излезли на готово от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, но и те са плод на една дълга, дълга еволюция. Те са сега над човешкото царство, понеже са преминали през „човешката степен на развитие“ вече в миналите слънчеви системи. В днешната слънчева система днешното човечество, преди да продължи по- нататък, на кратко е повторило фазите, през които е преминало в миналите слънчеви системи. Заключение Познанието на истината — това е най висш дълг на всеки човек. Това познание е възможно и нужно.
към текста >>

Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили.
От това следва — освен ако допуснем абсурдното положение, че всички хора са родени интелектуално и морално еднакви — че Бог създава за някои хора души много по- напреднали от душите, които създава за други хора. Защо е тази фаворизация? Как може един човек, който не е живял по-дълго време от друг човек, да заслужи да бъде надарен с душа, която по качество да е по-висша от оная, дадена на съседа му? Как можем да вярваме в съществуването на правда в света, ако приемем подобна теория? А пък ако отхвърлим хипотезата на закона за справедливостта, като всеобщ принцип в природата, каква полза тогава има от теологическото догматизиране, когато самата основа на всички религии — същественото, на канара основано, различие между правото и кривото — бъде захвърлена на страна? Духовната еволюция ни учи, че всека спечелена стъпка напред е купена със съответно усилие и е наша, защото сме си я спечелили. Ние можем да се спрем, ако искаме, но пътят на безкрайния прогрес е пред нас, и гаранцията, че нема да се провалим, се намира в прогреса, който сме направили в миналото. У мнозина има едно естествено колебание да се срещнат с неизбежното страдание, което се съдържа в прераждането, и те са прави. „Защото, както казва един от известителите на Алан Кардека, въплътяващото се его (азът) прилича на пътник, който се впуща в опасно пътуване по море и не знае, дали не ще намери смъртта си във вълните, по които тръгва“. Но стъпката е неизбежна, защото без нея прогресът зад известна точка става не- възможен. „Когато дойде времето казва Ал.
към текста >>

ЕМИЛ ДЕРМАНГЕМ От биологията към мистицизма Бергсон — Духовната енергия.
че ще умре, но и последният и първият стават известни за промяната в момента, в който тя става. В тоя момент го обладава едно забъркване от станалата промяна също тъй, както и когато човек се намира при акта на смъртта, и това забъркване трае. докато новото съществуване се установи напълно. Началото на въплътяването е за духа един вид умиране“. Най-новите научни изследвания потвърждават напълно тезата на Алан Кардека. ЕМИЛ ДЕРМАНГЕМ От биологията към мистицизма Бергсон — Духовната енергия. — Д-р Желе — От безсъзнанието към съзнанието. — М. Метерлинк — Пжтеките на Планината. — Конан Дойл — Новото откровение. — Д-р Грассе — Наука и философия.
към текста >>

В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота.
Този последният не ще има представа за съвкупността на Космоса, но, само — гледища на части от цялото, даже по некога противоречиви. От появата на бял свят на книгата му: Непосредствени данни за съзнанието, ние присъстваме на усилията на Бергсона да изложи разните, тясно свързани, гледища, които съставляват неговата интуиция за света. Той действа, наистина, с удивителен метод и благоразумие. Колкото такава представа е по-пълна, толкоз отделните гледаща са по-хармонично групирани около централния мироглед. Както се знае, идеята, която господства в бергсонизма, е, че не може да се счита, какво животът на съзнанието произхожда от механическите закони, възприети от разсъдъка според необходимостите на действието, но че той съставлява нещо неделимо, нещо качествено, - - че той е безкрайно творчество на жизнения стремеж, който е основата не само на човешкото съзнание, но и на живота въобще, и като че ли в друга степен основа и на цялата природа, понеже материята е, в известен вид, сгъстен дух, или тя е „епифеномен“, един вид фосфоресенция, свръх-прибавена на всемирния физико-химически детерминнзъм. В сбора от опити и сказки, които току-що издаде под заглавие: Духовна Енергия, Бергсон прилага философията си за Трайността и методът си за Инцуицията на разни психологически проблеми, засягащи отблизо метафизиката, тъй като най-новите от тези учения взе- мат най ясно участие във въпросите за връзката между душата и тялото, за свръх-живота (задгробния живот) и за отношенията на съзнанието към живота. Понеже умственият живот е стремеж, а не предпоставка, той отхвърля механическата теория, и показва, че сънищата ни се изработват лека-полека, както и представата ни за реалния свят, сиреч при сътрудничеството на чувстването и паметта. Разликата между съня и будното състояние е просто разлика в напрежението на духа, спиране на усилието за необходимото концентриране върху активния живот. Когато механизмите, които осигуряват „вниманието върху живота“, са повредени, стават анормални явления. Тези последните могат да бъдат много полезни на психолога, който трябва да разбере, че главната му задача е, не да тълкува „как тия или ония явления стават в болния, но защо те не се констатират у здравия човек “. Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян.
към текста >>

Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г.
Именно така, в една голяма студия за Лъжливото познание авторът, с небивало задълбочаване в анализа, показвал, че споменът, който далеч не замества възприемането, на което се явява само като смекчена форма, се създава от време на време от самото възприемане; че има, с една дума, „спомен за настоящето“, който нормалното функциониране на мозъка ни пречи да съзнаем, но който, когато жизненият стремеж стане недостатъчен, когато вниманието върху живота се умори, се повдига чрез изключителната илюзия и повече или по-малко патологически ще познаем, че сегашният момент като че ли е бил вече преживян. Нормалното функциониране на паметта допуска да достигнат до съзнанието ни само спомените, които могат да бъдат полезни за сегашното действие. И ролята на мозъка е не да запазва спомените, а да ни ги извиква. Книгата свършва с исторически мемоар (1904 г.) върху психо-физиологическия паралогизъм, който показва, че паралелистичната теория на равноценността между психическото и съответното мозъчно състояние противоречи едновременно на идеализма и реализма и не може да се изясни, без да се смесят двете гледища. Щом умственият живот надминава мозъчния (понеже мозъкът е „съвкупност на разположения, които позволяват на духа да отговаря на действието на нещата чрез двигателни реакции“), преживяването на душата, уверява Бергсон, „става тъй правдоподобно, че задължението ла се докаже това, пада повече върху тогова, който го отрича, отколкото върху тогова, който го утвърждава“. Една от главите на Духовната Енергия е сказка, държана през 1913 г. в Society for psychical Research (Дружество за психологически издирвания) върху „ Видения на живите“. Бергсон, без съмнение, е по-резервиран по тази точка, отколкото Уйлям Джеймс. Но изглежда, че той счита за установено, какво възможна е реалността на телепатията поради психическата сила. Той заявява, че ролята на психологията през този век ще бъде — да се изучат феномените от този род, „да се изследва безсъзнанието, да се работи в подпочвата на духа със специално възприети методи“, и мисли, че откритията, които тя ще направи, не ще бъдат по- маловажни от тези в миналите векове във физическите и естествени науки. Съчинението на Д-р Желе: От безсъзнанието към съзнанието не е ли написано, за да оправдае тази надежда?
към текста >>

Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства.
Явно е, че тоя модерен романист се намира доста близо до старото схващане на гностиците, според което Синът се разбунтувал против Отца. Но вижда се, колко е далеч той от правоверното християнство, което признава на Отца и на Сина една и съща субстанция и една и съща воля. Също както известни мистици, Уелс очаква „предстоящото идване на Божието Царство на Земята“. Но този резултат на еволюцията „на животинското към божественото“ ще бъде, според него, социалистическото, научното и даже теократическото състояние на света. Вярата, която Уелс ни предлага, не е нищо друго в основата си, освен чисто и просто официалната религия на бъдещето колективистично общество. Усилията на Папството в средните векове, за да установи един вид общо управление на „християнството “, клоняха към една йерархия насили, при които духовната власт щеше да контролира всичките земни господства. Общочовешкият деизъм изложен в Бог, Невидимия Цар, ще ни заведе към друга теокрация, дето Общата Конфедерация на Труда би заемала местото на един непогрешим Папа, дето папските съвети биха били заместени от конгресите и дето г-да Уелс и Ромен Ролан биха били Отците на Новата Църква. Голямата задача е, да се примири индивидуализма със справедливите искания на обществото. Всеки човек, както и всеки народ, има собствена мисия в колективната мисия на човечеството, и той ще може да я реализира, само ако запази личността си. Да се идентифицира Бог с човечеството е много опасно за индивидуалните нюанси. Вън от фаланстерата няма никакво спасение.
към текста >>

Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане.
Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни помогнат, когато ни се удаде да вникнем в техния дух, когато ние схванем все повече и повече онази част на безкрайната сила, израз на която са дърветата. Ако, обаче, ние ги наблюдаваме като горивен материал, като материал за бъчви, ние ще получим малко от техния живот. Който действително дойде до там, че да обича мировото съзнание във всека негова форма, ще получи в замина на тази си любов един елемент, който ще го проникне с онази мъдрост, в която тази определена форма има участие и чиято жив отпечатък е тя. От любвеобилното общение с идеята за дървото човечеството ще научи, каква голяма полза може да се извлече от горите, различна от оная, която се печели от дървото, като строителен и горивен материал. Любовта ще му покаже, че горите със своята грамадна повърхност от милиарди клони, клончета и листа са идеалната стълба на най- високата духовна стихия, която те концентрират и предават на човека, съобразно неговата способност за възприемане. Колкото повече същината на дървото, птицата, животното се оживява в нас, толкова повече участваме в живите сили, които всека една от тези организации може да получи и даде. Всека една от тези форми на живота има свой специален вид сила, която се пренася върху нас посредством симпатията — един жизнен еликсир на по-съвършените духове. Но любов получава този, който дава любов. Ние можем да си спечелим любовта в такава мярка, в каквато ние обичаме всека форма на безкрайното, пък било то храсталак, ягода, насекомо или птица. Никой, обаче, не може да унищожи или насили това, което той действително обича.
към текста >>

пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност.
Защо, преди всичко, толкова много мъки, труд и смърт? — Не знаем! Достатъчно, е, че ние виждаме вече един път, който води вън от всичко онова, което наричаме зло. Хипнотизъм и окултизъм От Норман. Аз мисля, че всички, които се интересуват от психическите явления и са. пътували много, са се очуквали на големия брой хора, които твърдят, че имат духовна опитност. Както те, така и авторът на настоящето, сме срещали мъчнотии при обсъждането на фактите, теориите и въображенията и при отделянето на действителните явления, които са опитани, познати и доказани, от историите, които са преувеличени и неоснователни. И даже когато изследвачът се задоволява с действителността на известни събития или явления, все пак остава да се разреши най мъчното, а именно, кое от многото обяснения, които се представят и които са възможни, е най-вероятното. Като не съм наклонен да предпочета едни обяснения пред други, аз ще ви представя някои любопитни факти, които съм срещнал, и ще ви препоръчам едно или две обяснения, които са възможни. Нека почна с хипнотизма. Когато почнах изучването на този предмет, главното ми желание бе да намеря един път, чрез който умът или волята, без прилагане на физически средства, да могат да произведат действителни физически явления, които биха могли да се мерят или опитват с обикновените научни методи.
към текста >>

Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека.
Какво по-високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ни отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. То е оня светъл показалец, който отбелязва сигурно местото на човека в творението. То е факелът, който ни осветлява и ни води! Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух! Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . . Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му.
към текста >>

Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му.
Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух! Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . . Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му. Тази част от изучването е от областта на физиологията; хората еж. навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия. Но трябва да се прави различие, защото познаването на човешкото същество чрез формата му включва две съвсем различни части: 1) изучването на немото и пасивно изражение на органите и 2) изучването на говорещото и активно изражение на чертите. Първото се нарича Физиогномия или познание на душата, а второто се нарича Патогномия или наука за движение на страстите. С една реч, както казва Аристотел, „трайното във формата изразява неизменното в природата на съществото“ — това е предметът на Физиогномията, а „онуй, което е подвижно и преходно в тази форма, изразява, в същата природа, случайното и изменчивото“ — това е пък предметът на Патогномията.
към текста >>

Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл.
Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност. Само окултните науки ни дават увереност затова, защото те с основани на действителността, а не на мечти. Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата. Истината всякъде е еднаква, а лъжата се изменя, според местността, времето и лицата. Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното. Тя дава отчетливост на идеите и точност на числата. Нейните изводи с неизменни за ума (разбира се, съобразно с човешкото познание) и създават дълбок душевен мир. Магията или науката на магите се е преподавала в старо време от учениците, а може би и от учителите на Зороастра. Тя представлява наука на тайните и особени закони на природата, на скритите сили, на действието на естествените и изкуствените магнити, кои го се намират извън материалния свет, с една дума, на съвременния език казано, тя е наука за всемирния магнетизъм.
към текста >>

(Следва) ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на прераждане в България.
Орелът е най-любимата му птица. Зевс се изобразява и седящ на дървен стол с петел на полата, като символ на събуждащото се утро. Под Сатурн се говореше по-обширно за Зевса, като бог (вж. год. I. кн. X от списанието). (Следва) ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Случай на прераждане в България. В първата книжка на „Всемирна летопис“, год. I, се напечата съобщение от г. Рачо Г. Даскалов, в което той описва един случай на прераждане в своето семейство. Редакцията се срещна с г-жа П.
към текста >>

Фламарион съобщава един поразителен случай на духовна тъждественост: едно лице било предизвестено за предстоещата си смърт при особени обстоятелства. Едм.
Английското месечно списание The Occult Review, което се занимава с изследване на свръхнормалните явления и изучва психологическите проблеми, в априлската си книжка (1920 г.) предава една много подробна студия върху прераждането (реинкарнацията), според Синет, Колинс, Ледбитър и др. Те под- държат, че Егото (азът) не избира всякога производителите на своето превъплътяване, но когато може да стори това, то трябва да избере най-мъчните съществувания, защото те са най-плодовити от еволютивно гледище. Въплътяването става точно в момента на раждането. Взаимната чувствена привързаност на Азовете е една причина за сближение на физическото поле. 15. В Revue spirite (март, 1920). Фламарион съобщава един поразителен случай на духовна тъждественост: едно лице било предизвестено за предстоещата си смърт при особени обстоятелства. Едм. Витрих пише за великите откровения на най-новата психология, с които тая науката е детронирала съвършено материализма. В априлския брой на същото списание Кермарио третира за страданието, като фактор на еволюцията. РАЗНИ ВЕСТИ Григорий Василевич Бостунич. През м. юни мин.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност. I.
Нова планета зад Нептун. 13. Окултна хигиена и медицина: церителят Джон Аудней (брат Изаха), с две илюстрации. 14. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди. 15. Астрология. Уран и Нептун. 16. Духовна опитност. I. Христово явление в задгробния свят. II. Привързаност към имота. III. Хиромантия. IV. Предсказания на сън. V. Мирът предсказан. VI.
към текста >>

И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно.
Разни вести: I. Животът и смъртта (биофизиологически изследвания от проф. Боз) и II. 25-годишнината от откритието на Рентген ПРЕД НОВАТА ЕПОХА Развитието на народите - Идването на шестата раса Управниците и ръководителите на съвременните народи, като не знаят законите, които регулират развитието им, влияят се от случайни настроения и временни интереси, за да насочват своята обществена и политическа дейност. Те нито за един момент не са си задали за задача да проникнат дълбоко в тия биологически закони и да се съобразяват неуклонно с тях в нареждането на социалния и културен живот на всеки народ. И за това виждаме всички европейски народи да се лутат в разни направления и да прахосват своята материална и духовна енергия почти безполезно. Казано на друг език, местността, в която живеят всички народи в Европа, е станала много нездравословна, мочурлива. И методите на живота им са нецелесъобразни. Приложението на тия методи не дава никакъв практически разултат. В това отношение народите приличат на ония отделни личности, които отлагат постоянно изплащането на своите дългове и последните от година на година се увеличават. Постига ли се целта с това?
към текста >>

И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия.
Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро.
към текста >>

Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност.
А за да действате с любовта, ще ви бъде нужно предварително да възпитате в себе си всички добродетели, като: търпение, кротост, смирение, правда, истина, смелост. Самия факт на лично усъвършенстване и служенето на едно дело, което няма по-велико от себе си, защото то е лично дело на Създателя, ще ви издигнат в собствените ви очи; тогава ще добиете най-здравия критерий за разумен живот. Не мислете, че светът окончателно е създаден, не. В него има още много да се създава. Искате ли това да разберете? Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност. Неговият дух иска храна, а храната на духа са възвишените дела. С каква храна ще нахраните вашия дух, ако напр. сега подложите на изтезание един човек, защото е набрал букет от гората, за да зарадва с него някои градски деца? Знаете ли вие, че вашите собствени мисли, само защото са враждебни, ще се повърнати върху вас и вас самите ще уязвят? А какво би било, ако вие постъпихте тъкмо наопаки, напр.
към текста >>

Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна.
Вашият материализъм, млади приятелю, е една опошляване на философската мисъл. Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот.
към текста >>

Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното.
Вън от видимия свят, за материалиста друг свят не съществува, и там е всичкото заблуждение, което пречи на познаването действителния идеал на личността. Бих се прострял повече, но се боя, че няма да ме разберете и че ще ви отегча. — Говори, говори, чуха се единодушни гласове, ние ще слушаме, ако ще и до залез-слънце да говориш. — Чували ли сте някой да говори върху Идеята за прекрасното в живота? Някои от събранието започнаха да се огледват и запитват: каква е тая идея, и като видя недоумението им, ораторът каза: — С малко думи тая мисъл може да се предаде така: всека личност има две страни, физическа и духовна. Физическата страна се движи от нуждите на тялото, а духовната — от идеята за прекрасното. Тия две страни имат още и това съществено различие, че развитието на първата, физическата, страна стига до известен предел и спира, не се развива повече, когато втората страна се развива безкрайно. Върху идеята за прекрасното материалистът ще ви каже, че тя има смисъл само когато служи на живота, на физическия живот. А такова схващане предполага край на всяко развитие. Спре ли пък веднъж едно развитие, там няма живот. Идеята за прекрасното е сама по себе си прекрасна, защото тя е съкровищница на всички добродетели, централно място между които заема любовта.
към текста >>

Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза?
Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония.
към текста >>

Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв.
В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв. Всички новородени хора с братя и сестри. Непросветените трябва да се преродят и привлекат. Богомилите образуват ново общество. Всички с братя, равни помежду си. Богомилите учили, че Словото Божие може да се проповядва не само от мъже, но и от жени.
към текста >>

Миряните се грижат не само за веществената страна на църквата, но и за духовната, правят всичко, за да бъде тя жизнен фактор.
Против нея въстанаха владиците и консерваторите миряни. След дълги борби между консерватизма и демократизма създаде се един Екзархийски Устав, който напълно не задоволи прогресивното течение, но който съдържаше в себе си условието за по- нататъшно развитие и усъвършенстване. Това условие бе чл. 134, който поставяше периодичния събор за върховен законодателен и контролен орган на българската православна църква. В Синода, епархиите и духовните околии заседават миряни, избраници на народа и управляват църквата. Миряните се грижат не само за веществената страна на църквата, но и за духовната, правят всичко, за да бъде тя жизнен фактор. Владиците с мъка възприеха „протестантските“ положения в Екзарх. Устав. Те, по думите на един съвременник, си отишли с намерение да не приложат опасния за техните монархични тежнения Екзарх. Устав. Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война). Духовните властници търсеха случай да се отърват от еретическия Устав. Такъв случай им се удаде в 1881 г.
към текста >>

Миряните се изгониха из висшата управа на църквата, епархията, духовната околия.
Политическите условия им помогнаха в това намерение (въстанието в Перущица — Тракия и освободителната война). Духовните властници търсеха случай да се отърват от еретическия Устав. Такъв случай им се удаде в 1881 г. Владиците, начело с Екзарха, подпомогнати от консервативното правителство, което им се отплащаше за услугите им при проваляне на „нечестивия“ либерален режим и суспендиране на Конституцията, измениха Екзарх. Устав в клерикален, папистичен дух. Миряните се изгониха из висшата управа на църквата, епархията, духовната околия. Миряните останаха в църквата, но със задължение да избират свещеници и владици, да им обезпечават заплати, да съграждат църкви, да продават свещи, сметки да държат, но за Бога, за религиозна просвета. за законодателно мероприятие да предлагат — е могат, защото са грешни... Екзархът от периодичен стана пожизнен монарх. Папизмът и олигархизмът се загнездиха в българската църква, тръгна се пак по стария, гръцкия път. Екзарх. Устав се узакони в 1883 г. В 1891 г.
към текста >>

Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ.
На всякъде има дуализъм, а не монизъм: активно и пасивно, дух и материя, управник и управлявани, учител и ученици, началник и подчинени, и единият не измества другия, а го допълва, за да произвежда, както мъжът и жената се допълват един другиго, за да произведат детето. От преди петдесет години, физиката, химията и механиката са сериозно усъвършенствувани, но този прогрес, най-накрая, се е синтетизирал в уловки за разрушение, с които през последната всемирна война бидоха унищожени цели градове и села, дворци и църкви, замъци и колиби, на едно пространство от милиони километри, и повалени на земята милиони мъртви и ранени. Но затова трябва ли да осъдим материалния прогрес? Не! Би трябвало да подтикнем напредъка в същата степен на противните науки, духовните, и тогава равновесието не би било нарушено по тоя съсипателен начин. Нека развием, прочее, в нас и около нас науката и духовната мощ. Нашите физици и химици, без да са визирали в действителност тази цел, ни отварят пътя. Едва през последно време, в усилията си да усъвършенствуват агентите на разложението и силата на микроскопите си, те са разложили съставните части, класирани като „прости тела“, и са дошли до заключението, че няма прости тела, но че атомът, който се считаше невидим, разложен също, се представя вибриращ от едно главоломно движение. И г. Деландър, който току що биде назначен за председател на парижката академия на науките, употребява сега, за изучаване на атома, не вече микроскопа, а спектроскопа1). Вие знаете какво значи думата спектър в общоупотребителния език.
към текста >>

Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум.
Тя станала нейна довереница и, искат да кажат, чрез нейното посредничество царицата се запознала с генерала княз О., началник на конюшните на императора, към когото тя се е предала с чувство от особено естество и отзивите за което скоро почнали да забавляват скандалната хроника на Петроград. Но тоя генерал внезапно умрял във време на едно свое пътуване в Египет, и императрицата изпитала за него такава тъга, че наскоро била засегната от кризи на безсъница и остра неврастения. Тя решила тогава да се затвори в частните си апартаменти, турила часовой на вратата си и не искала да види никого. Само на г-жа Вирубова е било разрешено да остане при нея, за да сподели доброволното й покалугеряване. От тогава насетне никой не е могъл да се приближи до императрицата, без да мине предварително чрез посредничеството на довереницата й. Г-жа Вирубова, която е прочела цялата французка окултна литература, е била духовна и медиум. Тя извиквала и получавала съобщения от духа на генерала О. И, както уверяват, в продължение на много часове, благодарение на медиумическите способности на г-жа Вирубова, царицата е могла да се разговаря с тоя офицер, който,. така, не се считал за нея умрял. Същата тя, която дворцовите дами завистливо и презрително наричали „Вирубовката“, е въвела при императрицата тогова, когото дворцовите клюкари окачествяваха всякак. Той бе Разпутин.
към текста >>

Поставен в средата на образа, изпъкнал и владеещ цялото, той е един вид ключ на свода на зданието, и, като един мост, хвърлен в пространството, свързва чувствената част на лицето: устата и брадата, с духовната му част: челото и очите.
___________________________________________________ 1) Редакцията, която притежава въпросното съчинение, желае да възпроизведе тия фигури с бои, но това ще може да стане, когато, се подобрят условията за печатането на списанието. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) НОСЪТ, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душата формира ГЛАВА II. Носът, надарен с много, ограничени движения, може да бъде разглеждан като един от немите органи на лицето. При все това, той е най-изразителната и красноречива черта в очите на наблюдателя. Поставен в средата на образа, изпъкнал и владеещ цялото, той е един вид ключ на свода на зданието, и, като един мост, хвърлен в пространството, свързва чувствената част на лицето: устата и брадата, с духовната му част: челото и очите. Той е съединителната връзка между животинския живот и нравствения живот , между материалните инстинкти и аспирациите на духовния живот: той е средният предел, който съединява животното с ангела. С една дума, той е човекът! И действително, няма нищо по-вярно от това, че човекът е всецяло в носа; ако се наблюдават грижливо очертанията, линиите, гънките и разните свивания на тоя важен орган, ще се намерят с учудване всички нюанси в характера и темперамента на човешкото същество. Носът е един вид синтез на лицето, както палецът е синтез на ръката. Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето.
към текста >>

Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми.
Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество.
към текста >>

Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята.
Прибавете силепсиса и синтеза: единицата, която почва да се представлява на ума, и онази, която представлява всеобщия извод, и ще получите тридесет и два пътя. Петдесетте врати са класификацията на всичките същества, в пет редици, по десет във всяка, която съдържа в себе си всевъзможни познания и осветлява цялата енциклопедия. Но не е достатъчно да се намери точния, математически метод. За да бъде той съвършен, трябва да бъде прогресивно плодотворен, т. е. да ни дава способ за всевъзможни изводи, за да придобиваме нови познания и да развиваме ума, без да оставяме нищо на въображението. Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята. Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия. С тоя способ тя по известен начин изнудва природата да й открива своите тайни. Като придобиеш тия високи познания, ще преминеш към последното откровение на Трансцеденталната Кабала и ще пристъпиш към изучаването на шемамфораша, източникът и причината на всички догмати. Това е необходимо да се изучи. ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога.
към текста >>

В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно. В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея.
към текста >>

Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост.
От това следва, също, че подобни деца търсят повече уединение, затварят се в себе си, отбягват общите игри ; с една дума, те се движат повече в кръга на идеите, отколкото в тоя на чувствата, и там се усещат добре. За избора на професията от казаното изхожда следното: деца с малък палец се възпитават не за професия, която предпоставя големи усилия за духа и изисква голяма самостоятелност, и не за кариера, при която ще бъдат повикани на времето си да заемат ръководни постове, тъй като те не ще се чувстват щастливи, благодарение силата на преобладаващата им чувственост, и не ще отговарят на поставените им изисквания. Съвършено противен ще бъде случая при деца с голям палец: подобни деца са призовани само за професии, в които мъжът трябва да държи местото си с ум и с дух, с енергия и със самосъзнание. Когато в една детска ръка са съединени равни пръсти с малък палец, то ни позволява да заключаваме винаги за наличността на скрити способности към различни изкуства. Равни, конусообразни пръсти всякога означават, че чувството на техния притежател е насочено към идеалното, и, поради това, деца с подобни пръсти се стремят да дадат израз на тая наклонност. Малък палец, обаче, който свидетелства за един по-малко отличаващ се дух, ще търси да прояви тази наклонност не толкова в гениалност, колкото в духовитост, остроумие: естествено, това качество ще стане ценно едва след достигане духовна зрелост. Но, добре е да се знае, че на деца с равни пръсти, съединени с малък палец, не трябва да се пречи да се посветят на каквито и да са пластични изкуства, защото там те могат да извършат нещо по-голямо. Ако при равни и заострени пръсти на едно дете се прибави още и голям палец, това означава наклонност към изключителен род изкуство, що се отличава чрез методи, логика и изложение. Намират ли се на детска ръка, при малък палец, равни и заострени пръсти, това е признак, че съответното дете има особена дарба към поезията; би било жалко, подобен зараждащ се талант, що се вижда от споменатите признаци, да бъде притеснен и оставен да линее. Съединява ли едно дете на ръката си голям палец с квадратни или лопатовидни пръсти, това означава изящна склонност и способност към научно поприще. Добре е, също, да се отбележи, че горепоменатите ръце, съединени с по-голям палец, свидетелстват у едно дете за голяма сила на волята, и че, по тази причина, деца с голям палец на ръката си, лесно могат да преодоляват препятствията, които възникват поради собствената им натура.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния свят.
При все че е познат като неверен и вероломен съпруг, почитат го като бог, особено по крайбрежията. Неговият дворец е в морските глъбини при брега на Нехайа и дванадесетите града на малоазиатския Йонийски съюз, празнували близо при Самос празника на морския бог — Нептун. Върху които части от земята минат колелата на колата му (една грамадна мидена черупка), тях той прави плодородни и, заедно с нимфите, дава живот на един силен род. Неговите живи атрибути са: конят, бикът и делфинът. (Следва). --------------- 1) Наричана и Хершел, на името на откривателя й. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Христово явление в задгробния свят. Чудно откровение е получено от английския викарий (свещеник) G. Vale Owen, написано чрез ръката му от духа, неговия ръководител. Тоя благоговеен духовник е предан служител на Бога от 27 години насам в Orford, Warrington, Англия. — В ред броеве на „Weekly Dispatsck“ през януари и февруари месец м. г. са публикувани медиумичните му записки, в които духът описва живота зад гроба.
към текста >>

в статията: „Психография или фотография на мислите“), дава подробно описание и технически подробности на флундо-магнетическата и духовна фотография.
поезия (ритъм, чувство, ще се развие в бъдеще); и красноречие (слово, интелигентност, очаква едно по-далечно бъдеще). 4. П. Пиоб в списанието Сфинкс разглежда ангелските и архангелските йерархии, като съпоставя техните десет чинове с десетте първи знакове на зодиака, според функциите им. Освен това, той изтъква едно любопитно съотношение между зодиачните знакове и седемте църкви в Откровението: така, ефеската църква(от гръцката дума „ефес“ която значи „хвърляне“) се отнася към Стрелеца, тиатирската църква (от гръцката дума мома) към знака Дева, сардинската църква (от гръцката дума с същия корен) към знака Риби, филаделфийската— към Близнаци, лаодикийската (народно правосъдие) — към Везни и пр. 5. В La Vie nouvelle прочутият изследвач на духовните явления, Дарже (вж. в статията: „Психография или фотография на мислите“), дава подробно описание и технически подробности на флундо-магнетическата и духовна фотография. С усъвършенстването на тия фотографически средства е постигнат голям напредък в опитното изследване на невидимия свет. РАЗНИ ВЪСТИ Животът и смъртта. (Био-физиологически изследвания). През време на последното си пребиваване в Париж, прочутият индийски учен Ягадиш Боз, е държал една конференция в музея Гиме, пред един интимен кръг от философи и учени, за живота и смъртта. За г.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предсказана. II.
Д р Нестлер. Хирогномия. 11. И. А. Пфлюгер. Айнщайновият принцип на релативността. 12. Алхимия: Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията, от Д-р Р. Аланди (продължение и край). 13. Духовна опитност: I Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предсказана. II. Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата. 14. Книжнина. 15. Разни вести. I. Магия на числата. II.
към текста >>

За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка.
Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили се по-висшите форми, една от които е човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба още да не е стихнала - тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват света. За сега, цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхното развитие и тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един прост опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим, че те са свързани, като скачени, със своите крайнини. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетчиците са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, която служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувствува, т.е. правилно се проявяват и мисълта, и чувствуванията на човека.
към текста >>

Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени.
Нека направим сега едно малко отклонение: ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част за проявление на човешките низши наклонности, горната му част - за проявление на човешката моралност, а страничните области служат за волевите проявления. Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони.
към текста >>

Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура.
Карановски Боян Боев Дейността на окултния университет „Гьотенаум“ в Швейцария УВОД От няколко десетилетия постепенно се извършва един духовен подем във всички области на живота. Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили. Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо. Окултното движение не съществува сега само в България или. само в Англия или Германия, но в целия свят.
към текста >>

Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна.
Материалистическата вълна постепенно си отива. Метерлинк още в „Съкровище на смирените“ право забелязва, че в наука, философия, литература, живопис, музика и пр. забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили. Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо. Окултното движение не съществува сега само в България или. само в Англия или Германия, но в целия свят. И важна мисия има това окултно движение при обновата на живота.
към текста >>

Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо.
забелязваме духовен подем. Това не е случайно. Както на пролет появяването на кокичето и минзухара, разпукването на пъпките показва, че иде ново годишно време, така и всички тези признаци на духовна обнова в разните области на живота показват,че иде нова култура. Има закони на човешкото развитие, и комуто са те известни, добре знае, че не е случайна тази духовна вълна. Сега е вече дошло време човечеството да направи една нова крачка в своето развитие, да се развият известни спящи до сега негови душевни сили. Един от признаците за наближаването на тази нова мощна духовна култура е окултно духовното движение, което сега усилено кипи по делото земно кълбо. Окултното движение не съществува сега само в България или. само в Англия или Германия, но в целия свят. И важна мисия има това окултно движение при обновата на живота. Време е вече човечеството да познае вечните божествени истини. Тяхното познание ще е нужно при туряне основите на новата .култура.
към текста >>

Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни.
Трябва да се разбере веднъж за винаги, че наложително необходимо е да се хвърли мост между науката и религията. До тогава интелигенцията не може да бъде привлечена към един религиозен живот и светоразбиране. Наистина, днес някои представители на религията се опитват да хвърлят такъв мост, обаче, по един наивен начин, понеже не си служат с аргументите на окултизма. А само окултизмът, понеже е наука, добита чрез научно изследване на действителността, може да докаже по научен път религиозните истини. Окултизмът е в състояние да направи това. Да даде нов, мощен тласък на духовното движение в света, да съдейства за разливането на духовната вълна на всякъде, да съдейства за практическото приложение във всички области на живота на дълбоките истини, които ни разкрива окултизмът — ето това е задачата на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария.1) СВОБОДНОТО ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ Преди да разгледаме дейността на окултния университет, нека видим, каква е напоследък дейността на окултното общество,—наречено антропософско — в Геомания, Швейцария и околните страни. Това е нужно да се знае, защото окултният университет е плод на дейността именно на това общество. То работи под ръководството на видния немски окултист Д-р Рудолф Щайнер. През 1919 г. Д-р Рудолф Щайнер е държал педагогически курс в Щутгарт и след това на 7 септ. с. г.
към текста >>

Те могат да се намерят, само като се изследва духовната страна на света.
До сега окултизмът се задоволяваше само с теория, но ето вече нагазва и в областта на практическата дейност. Дошло е вече време великите божествени истини, които излага окултизмът, да се приложат на дело във всички области на живота. Окултизмът е в състояние да даде не само теоретически, но и чисто практически указания при разрешението на всички проблеми, които вълнуват днес обществото. Начинът на разрешението на обществените проблеми трябва да е плод не на умуване на философски спекулации, но на дълбоко изследване на действителността, която ни заобикаля. Онзи, който си служи само с физически средства за изследване, той не разбира живота, понеже скритите глъбини, корените на живота са духовни. Те могат да се намерят, само като се изследва духовната страна на света. Ето защо без окултизма няма да се разрешат проблемите, които днес са сложени на зелената маса. Разбира се, никой няма да оспори твърдението, какво само този е способен да посочи най-целесъобразни средства, който има по-дълбоко познание по предмета. Ето защо практически средства може да посочи само този, който изследва Всестранно нещата, т. е. освен материалната им страна, още и тяхната духовна страна. Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“.
към текста >>

освен материалната им страна, още и тяхната духовна страна.
Онзи, който си служи само с физически средства за изследване, той не разбира живота, понеже скритите глъбини, корените на живота са духовни. Те могат да се намерят, само като се изследва духовната страна на света. Ето защо без окултизма няма да се разрешат проблемите, които днес са сложени на зелената маса. Разбира се, никой няма да оспори твърдението, какво само този е способен да посочи най-целесъобразни средства, който има по-дълбоко познание по предмета. Ето защо практически средства може да посочи само този, който изследва Всестранно нещата, т. е. освен материалната им страна, още и тяхната духовна страна. Тук най-добре важи правилото: „Знанието е сила“. Бляскаво това се потвърждава в педагогиката. Днес в педагогиката кипи нов буен живот. Трескава дейност се развива от педагози. Едва ли в друг някой век е имало такъв голям интерес към педагогически въпроси и такава смелост и дълбочина при разрешението им.
към текста >>

Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“.
С тези лекции се доказва, че окултизмът хвърля светлина и върху по-специални въпроси на науката, а не само върху общите проблеми. И в областта на специалните въпроси той отваря велики перспективи. Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване.
към текста >>

Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“.
Е. А. Карл Щокмайер в три лекции говорил по въпроса: „Учение за топлината“. Д-р Евгений Колиско говорил в три лекции на тема: „Свободната от хипотези химия в светлината на окултизма“. Д-р Ернст Блюмел държал 3 лекции на тема: „Главните проблеми на модерната математика в тяхното отношение към философията, физиката и антропософията“. Същият говорил и на тема: „Елементът на свободата при определяне на математическите понятия“. Е. Врееде държал две лекции по въпроса: „Оправдание на математиката в астрономията и нейните граници“. Др Ханс Волболд говорил по въпроса: „Учението на Гьоте за метаморфозата и окултизма“. МЕДИЦИНА И ОКУЛТИЗЪМ Докторът по медицина Лудвиг Нол държал три лекции на тема: „Физиология и терапия в светлината на окултизма". Широки хоризонти се откриват за медицината, ако се свърже с окултизма, ако медикът едновременно изучава и окултните методи на изследване. За да се изучат болестите и тяхното лекуване, трябва да се знае целия човек, а не само физическото му тяло. Изучаването на последното е необходимо, но то е само най-външната дреха на самия човек.
към текста >>

Стилът на „Гьотеанум“ не е плод на произволна фантазия, а е плод на съзерцание на духовната действителност.
ИЗКУСТВО Д р Р. Щайнер държал три лекции върху „Архитектурата на Гьотеанум“. В тези лекции той изтъкнал връзката между архитектурата и окултизма. В стила на едно здание идеята, истината трябва да се кристализира във форма. Духовен импулс трябва да се влее и в архитектурата. Стилът на „Гьотеанум“ не е плод на произволна фантазия, а е плод на съзерцание на духовната действителност. Висшето изкуство изразява духовното във външни форми. Висшето изкуство въплътява в материалната форма вътрешния мир Само това висше изкуство завладява, покорява душата и повдига. По този начин висшето изкуство, подобно на религията, ще свързва човека с духовния мир. Алберт Стефен говорил на тема: „Криза в живота на художника и окултизмът“. Карл Балмер говорил по въпроса: „Художественото творчество и окултизмът“.
към текста >>

Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност.
Християнството, както и всека друга религия, има окултен произход. Авторите на евангелията, посланията и пр. не са били обикновени хора, но окултисти, посветени, т. е. пред които е била паднала завесата, която разделя видимия свят от невидимия. Техните духовни очи („сърдечните очи“ на апостол Павел) са били отворени за небесните тайни. Дълбоките познания, които те са имали за духовните основи на света, били добити не чрез философстване, но чрез собствена духовна опитност. Христос не е от човешката еволюция и за това не може да се сравнява с другите основатели на религии, като Буда, Мохамед и пр. Христос е космично същество. Смъртта на Христа на Голгота е най-великото събитие в миналата и бъдещата история на човечеството. Тая смърт и личността на Христа са оста, около която ще се върти цялата бъдеща история на човечеството. Защо голготската мистерия е от такова съдбоносно значение за бъдещето развитие на човечеството, защо идването на Христа беше необходимо за по-нататъшното правилно развитие на човечеството— всичко това човек може да намери чрез изучването на окултната литература.
към текста >>

Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура.
Отговорът е този: Когато духовността навлезе във всички науки и ги оплодотвори, тогава тя широко и сигурно ще се разлее и в самото общество, във всички кътове на днешната култура. Днешният живот е беден на духовност. Духът е изгонен от всички почти области на живота. Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони. Духовната вълна трябва да проникне във всички пори на днешната култура. Но ще попитат някои: „в средните векове хората са били вярващи, религиозни“, но кои векове са били по-тъмни? Не са ли те вековете на инквизицията, аутодафето, индулгенциите и пр.? Споменатите неща са били плод не на истинска духовност, но на религиозен фанатизъм, невежество и суеверие. Тая духовност, която иде, ще бъде нещо съвсем друго, ще бъде нещо, което никога до сега не е било достояние на широките маси, а винаги до сега на едно нищожно малцинство по напреднали души. Един мироглед и една дейност, произтичащи от свързването на религия, наука и изкуство, трябва да станат достояние на широките маси.
към текста >>

В тоя случай се посочва на лимфатичен темперамент, на духовна вялост и на преживеща и тежка природа.
Колкото повече се усилва тая вглъбнатина, толкова с по-голяма сигурност може да се констатира, че постоянството, твърдостта, духът на правдата, разсъдливостта и интелигентността се заличават и угасват до последната крайност — израждането към идиотизъм. Нос, чиято главна линия се отдалечава и се пречупва отгоре по начин да образува изпъкналост — такъв нос наричат превит — е знак на силна възбудителност: въображението замества здравия разум. Колкото повече тая превита форма се усилва, толкова повече фанатизмът и екзалтацията се увеличават до крайния предел — лудостта. Именно върху тези две противоположни линии, които очертават истинския човешки нос, се намират най- бележитите характерности на животинството; отдолу, към прекалените вглъбнатини: зурлите, муцуните и мордите; отгоре и към изпъкналостите: човките и хоботите. Носът от гледище на сложението и естеството му: твърди и меки носове- — Червени и бледни носове Разгледан от гледище на естеството, му, носът може да бъде от меко и шупливо месо. В тоя случай се посочва на лимфатичен темперамент, на духовна вялост и на преживеща и тежка природа. Нос от гъвкаво и деликатно месо показва разсъдливост, духовност и бързо, лесно схващане. Нос от грубо и твърдо месо посочва на. твърдост и коравина, излишъкът на които води до жестокост и глупавина. Сух и хрущялен нос показва сухота на сърцето, лошавина и скъперничество. Цветът на носа има също голямо значение.
към текста >>

Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат към духовната цял, към която ние се стремим.
У египтяните Исус Христос се наричал Озирис, а в Скандинавия Озирис се наричал Балдур. Той бил убит от вълка Жйорис и бил възкресен от Водан или Один, а валкириите на Валгала наливат в чашата му хидромел. Скалдите, друидите, бардите възпяват смъртта и възкръсването на Таренуса или Тетенуса, и раздават на вярващите свещената омел, както у нас върба, и се покланят на вдъхновената с девственост жрица на островите на Сена. Затова ние можем с чиста съвест и спокоен разум да изпълняваме задълженията, които ни налага нашата рели- тия. Църковната[служба е всенародно дело, което се повтаря с неуклонно и упорно желание. Такива действия са полезни за заякчаване на волята; като упражнения, те ни завеждат към духовната цял, към която ние се стремим. Магическите упражнения и магнетическите паси служат за същата цел и дават аналогични, но по-съвършени резултати от религиозните обреди. Има много хора, които нямат достатъчно енергия, за да изпълняват това, което трябва. Има и много жени, които беззаветно са се посветили на уморителния и тежък труд в болниците и училищата. От де вземат те сила за това? — в тия малки упражнения, когато ежедневно прочитат своите молитви.
към текста >>

Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила!
Защо страниш тогава от него, ти, Царицата на рая, най-умното и съвършено негово творение?!... И поласкана беше низшата природа в жена — душата. И изпита тя за първи път гордостта в сърцето си, като се приближи към познатата нейна приятелка змията — носителка на низшия ум и мъдростта светска. И каза й Ева: „Да бъде мир и любов над тебе, моя скъпа приятелко . . . Проявената над мене духовна сила на моя мъж — другар, който оплодотворява умът ми към познаването на мъдростта ми каза да не ям от плодовете на дървото на познанието „Доброто и Злото“, по заповед на Бога Иа-х, защото в който ден престъпя тази заповед, ще умрем заедно с моя мъж Дух — Сила! “ И отговори й змията: „Не смърт — живот в тъмнината, а светлината на познанието ще придобиете, в който ден вкусите от плодовете на забраненото за вас дърво. Нима Авадон — великия Бог на разрушението, което става с милионите форми на плътта, нима неговата сила на знание, мъдрост и величие е по-малка от силата, величието и мъдростта на Руах — Елоим — Аура, обитателят и владетелят на мира Едемски? Нима Авенир — Великия Бог на слънцето, чрез когото иде живота на земята и облича и съзижда формите: и във водата, и по земята, и във въздуха; нима, казвам, той не подхранва със своята светлина на живот корените на дървото на познанието? А може ли да има смърт там, където Богът на живота в плътта влага всичката своя сила на живот?! . . .
към текста >>

И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна.
И заживя си Каен посред блясък, между красивите дъщери на жената, които привличаше към себе си със силата на своята светска мъдрост, гордост и суета, в най-големи физически наслади и низши душевни удоволствия, с които земните блага даряват душата. Ала макар душата му да беше нахранена с най-големите блага и удоволствия земни, но духът му винаги беше помрачен от тъгата и недоволството: черното и мрачно покривало на злобата и завистта го покриваше и държеше в дълбока слепота и мрак. И всичко това беше отпечатано по неговото лице, като с печат, от Бога на Всемирната Любов и Светлина, от когото той беше далеч изгонен, и с лицето на когото никога не искаше да се срещне, види и заживее в Него. — * И позна Адам Ева и роди му син, на когото името нарече Авел. И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта.
към текста >>

И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше.
“. . . „Недоволен от това, ти ще бъдеш „скитник“ и „бежанец“ по нея, като се прераждаш ти и потомството ти от въплъщение във въплъщение, в разните форми на твоите плътски тела, до когато обещания от Йехова божествен лъч не дойде да ти освети пътя на спасението от това ти окаяно положение! “ И се смути Каен от тази строга присъда на отмъстителния, ала строг и справедлив съд на Бога Иелоим — Гибар. Неговата горда душа не можеше да се помири с мисълта да бъде спасен по благодат, макар и тази благодат да изхождаше от най-върховното същество във вселената. От друга страна, страшна беше за него присъдата да си остане вечен скитник по земята. И той се побоя от Бога на законната отплата, да не бъде наредено да бъде убит — заличен от книгата на вечността — от първата разумна духовна сила, която го срещнеше. И разбра строгия Бог на законната отплата мисълта му и му каза: „О, ти, окаяни сине на злото и престъпленията! Знай, че в книгата на отплатата е писано с перото на този, който е бил, който е и който ще бъде, че пролятата кръв никога не може да се изкупва с ново пролята кръв; че отмъщението с отмъщение не се заличава: то се само преумножава, и че който иска да победи злото, той може да го постигне само чрез закона на доброто и любовта! “ „В голямата книга на Бога живаго, в която всичко се пише от началото до окончанието на вековете, ти няма да бъдеш заличен! ... А за престъплението, което ти извърши, който посегне на живота ти, седмократно ще бъде отмъстен!. . .“ И постави му Бог белег на челото, сърцето и главата — Чакрите на Лотоса— та който го срещне, да го познава и да го не убива, а зверовете полски да се плашат и бягат от него.
към текста >>

И каза Ламех на двете си жени — раздвоеното си низше душевно начало: „Чуйте ме, жени Ламехови: заради раната си — низшата моя природа — мъж убих: висшата мъдрост духовна.
И роди се от съграденото Ирад — син на Еноха; а Ирад роди Мехуяила; а Мехуяил роди Метусаила; а Метусаил роди Ламеха. И раздвои се Ламех и взема две жени, от които първата — Ада — му роди Авола и Ювала. А втората — Села — му роди Тувал — Каена. И тури се началото на културата земна, изразена в поминък, мъдростта и изкуствата световни. Защото, Авал беше баща на всички, които живееха в шатри; а Ювал — отец на всички, които свиреха с китара и със свирка: а Тувал — Каен — ковач на всяко медно и желязно сечиво. И каза Ламех на двете си жени — раздвоеното си низше душевно начало: „Чуйте ме, жени Ламехови: заради раната си — низшата моя природа — мъж убих: висшата мъдрост духовна. И заради струпът си—несъвършените мои пожелания — юноша убих: добродетелите съвършени. „И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата. И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си. * И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята.
към текста >>

Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука.
Бъде ли тази ръка свързана с артистичния тип, това означава сигурен признак, че детето, към което тя се отнася, в случай че се посвети на изкуството, ще се прочуе посредством способността си подробно да разработва. Подобни деца излизат добри художници на цветя, животни и добри стилисти, както и могат да изпълняват нещо изящно в пластичната орнаментика. (Следва). А. Пфлюгер Айнщайновият принцип на релативността Известието, че принципът за релативността, прокламиран от Айнщайна, се потвърдява, едно известие, което недавна се празнува като един от най-големите научни триумфи на новото време, подбуди и в по-широката публика желанието, да се запознае с това откритие от всесветско значение, ценено до сега само в тесния кръг на физици и математици. За жалост, това желание е само отчасти изпълнимо. Точното разбиране на този принцип (RP) изисква много по-големи познания по физика и математика, отколкото могат да се искат тука. На късо казано: Айнщайн събаря досегашното физическо понятие за времето. На мястото на „абсолютното“ време той поставя „релативното“ време. Какво значи това? Къде лежат мъчнотиите за разбирането на въпроса? За да изключим предварително всяко недоразумение, ще забележим, че ние говорим тук само за физическото понятие за времето, като измерима величина, а не за философското понятие за времето a priori.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предскавана.
Д-р Р. Аланди. ________________________ 1) Вж. подробно за Парацелза в кн. VII, год. I на „Всемирна Летопис“, с приложение на портрета му. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Катастрофата с дунавския параход „Борис“ предскавана. Г-н Ст. Н., прокурор при Л. окр. съд, ни разказа следното по тая катастрофа: „На б. XI. м. год. реших да замина за Видин, за да взема от там жена ми и детето ми, което бе на 3 години и 3 месеци.
към текста >>

Как да бъдем здрави, според духовната наука.
Съобщава: Z. КНИЖНИНА 1. Книга за здравето. Г-н Д-р Овар е написал едно много ценно съчинение, издадено от парижката книгоиздателска фирма А. Малоан, под надслов: Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. За да удовлетворим любознателността на нашит сериозни четци, ние ще дадем в идещата книжка едно късо изложение на съдържанието на тази книга. Авторът й употребява много индуски термини. Той казва, между другото: човек е една троичност, която се състои от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен душа, Его. 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: I. Излъчване.
8. Пр. Мълфор. Мистерията на съня или двойното ни съществуване. 9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство. 10. К. А. Либре. Астрология. 11. Духовна опитност: I. Излъчване. Спящият вижда тялото си. II. Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V.
към текста >>

Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр.
Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем.
към текста >>

Тя е духовната.
Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т.
към текста >>

Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е.
към текста >>

Няма нищо маловажно в природата, а още по-малко са маловажни предметите, които излизат над физическата сфера и докосват духовната природа на човека, изучават най-вътрешната му природа, както е с настоящата книга.
Как виждат в транс? В високата стадия на транса очите са съвсем недеятелни — безчувствени: възприемането става по друг начин. Също и за високосензитивните е съвсем безразлично, дали очите им са отворени или не. За тях това е тъй безразлично, както за обикновения човек е безразлично, дали при гледане лакътят му е вързан или не. Райхенбах за отношението на някои учени към въпроса за ясновидството Той казва в „Сензитивния човек“: „Съжалявам, че мъже с голямо значение и учени с най-дълбоки познания често могат да имат слабостта така леко да оценяват факти от най-голямо научно значение и то защото невежеството е злоупотребявало понякога с тях. Няма нищо маловажно в природата, а още по-малко са маловажни предметите, които излизат над физическата сфера и докосват духовната природа на човека, изучават най-вътрешната му природа, както е с настоящата книга. Това късогледо високомерие е толкоз наивно, колкото глупостта на тези, които считат тези мъже за авторитети, за идоли, и постоянно повтарят техните думи. Ясновидството има известни страни, които трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек“. Магнетичен сън на Анна Байер Връзка (Rapport) Предаване на мислите. Анестезия (безчувственост) Веднъж Райхенбах посетил виенския лекар Д-р Блас и там за през път срещнал r-ца Яна Байер. Тя била в магнетичен сън.
към текста >>

Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).
Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал: „Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то. Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него. Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“ Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш). А основните идеи, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането. Мотото към втория том е един цитат из гръцкия философ Сократ: Камил Фламарион, психист и астроном. „Никой не знае, що е смъртта, и дали тя не е най-великото от благата за човека. Между туй, страхуват се от нея, като да е тя най-голямото зло. „Атиняни, вие сега ме осъдихте на смърт.
към текста >>

Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр.
Последни факти, в които действието на живия може още да се прояви. Умиращи, които казват: „аз съм умрял“. 11. Проявления на умиращи в момента на умирането (освен появяванията) и 12. Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения. Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието. Пр. Мълфор Мистерията на съня или двойното ни съществуване1) В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения. Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища. Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание.
към текста >>

Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение.
Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа. — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — — Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън! “ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват.
към текста >>

Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област.
Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли! Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли.
към текста >>

Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи.
24 часа. За = 10 часа (приблизително). За = 10'30 (приблизително). За = 9'30 (приблизително). Възгледите на астрономите по този въпрос не се напълно съгласуват. Сетивните органи и планетите - управлява зрението - пипането - вкуса мириса – слуха Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват – ясновидството - психометричния сетивен орган Планетни сфери Една електрическа хипотеза Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Излъчване.
Ill Виж no този въпрос и „Secret Doctrine“ от Е. П. Блаватска. 2) В. Карл фон Райхенбах — Одът. Неговите изследвания са публикувани в тази книжка на Всемирна Летопис. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Излъчване. Спящият вижда тялото си. Г-н Г., началник на телеграфо-пощенската станция в гр. Д., ни разпра ви следното: „Това беше през първата половина на ноември 1920 година. Вечерта към 8 часа се разделих от другарите си. Последните отидоха да спят, а аз останах да чета.
към текста >>

Как да бъдем здрави, според духовната наука.
ме беше погалил! Раната не беше опасна и скоро, напълно оздравял, взех отново участие в следните големи боеве. Съобщава: запасен поручик М.— София. КНИЖНИНА 1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини: 1.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: I.
От проф. Боз (с илюстрации). 20. Окултна хигиена и медицина: Хромотерапия или лекуване с цветове, от Оскар Ганзер (с оглед на астрологически елементи). 21. К. А. Либра. Астрология: обглед на аспектите. 22. Духовна опитност: I. Една чудна разплата между умрял и жив човек. II. Частично предсказание на бъдещето. III. Видение. IV. Смъртта на архидякона Ив. Димитров. V.
към текста >>

Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина!
към текста >>

Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани.
От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние ги схващаме, подразбират една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света?
към текста >>

Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание.
Тези последните се силят да извлекат от това повече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. А противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повърхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свърш- ват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуващо съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшества духовните му опити, както и промяната на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторът предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присъствам много пъти, отразяват загрижеността за истината и се отличават особено със отсъствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмът, твърди той основателно, трябва да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и не- догматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония.
към текста >>

Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма.
Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнят сегашната заинтересованост за същото. Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените. Между по-главните, нека отбележим тия на Цагрей, Кабирите, Орфиците, Самотраки и най-после на Елевзис. в чест на Димитри, Персефона и Яхос. Орфиците погълнаха по-късно питагоризма. Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма. Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата ,Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха. Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове.
към текста >>

Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него.
Пред подобни зрелища, като току що представеното, техните водители могат ли да убедят, че един справедлив и добър Бог управлява човечеството? Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае. Той е, преди всичко, лоялен, откровен, независим, прям. Неговият дълг е да изучва, да търси. Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение! Но аз нямам, като Огюст Конт, Сен-Симон или Анфантен, илюзията да си въобразявам, че съм някакъв велик жрец на една нова религия. Но при все туй. нека никой да не се съмнява, че всемирната религия на бъдещето ще бъде основана на науката, и в частност на астрономията, съединена с психическите знания. Нека търсим смирено, и всички заедно.
към текста >>

Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда.
Нека търсим смирено, и всички заедно. Аз се извинявам пак, за дето възпроизведох похвалните изрази на това послание. Но ако бях ги утаил, това би значело да утая същевременно и израза на скръбта, доверието и вярата! Предшестващото писмо е било вдъхновено от загубата на един син. Следното пък е вдъхновено от загубата на една дъщеря: Тел-сюр-Ван, ноември 1899. Учителю, Аз имам честта да Ви познавам доста добре от съчиненията Ви, за да съм уверена, че сте добър, и да се надея, че, макар и непозната Вам, ще благоволите да прочетете това ми писмо с прошка и ще вземете участие морално в нещастието ми, като ми дадете духовната си помощ, от която имам толкова нужда. На 19 минали септември аз имах жестокото нещастие да изгубя едно очарователно дете на 161/2 години, много интелигентно, с извънредна нежност на чувствата и как още! Струваше ми се, че пред мен бе едно нематериално създание. толкова неговото чисто тяло като нимфа и ангелското му лице бяха идеално красиви. Моята мила щерка, със своите големи и великолепно сини очи. тъй изразителни, навезани със черни клепки и с дъгообразни деликатни вежди с нос малко дълъг, тънък, прав, уста малко голяма, но изразителна, с лице приятно и хармонично закръглено, със цвят на хубава лилия .
към текста >>

Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото.
Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни.
към текста >>

Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите.
Университетът на Тагор ще бъде първата пътека в оная обширна градина, каквато един ден — според мистичното очакване на Тагор — ще бъде обновеният, пречистеният и освободен свят не човечеството, което е „една божествена арфа от много струни, очакващи да бъдат докоснати от Учителя, за да образуват единствената велика музика“. Каква работа имат английските педагози с тая пътека и тази градина? „Те са прелетни птици — казва Тагор — които крякат, без да пеят, и тяхното истинска сърце е далеч, а не е в земята, дето се заточени“. (Прев. от италиански, из в. Secolo). Символизъм I. Религиозните символи Като провъзгласява единството на религиите и техния произход от общия божествен първоизточник, духовната наука се основава на следните доказателства: 1) на тъждеството на религиозните учения, 2) на тъждеството на етическите учения, 3) на тъждеството на историята за Учителите, спасители на света и 4) на тъждеството на символите. Като едно от най-ярките и нагледни доказателства в полза на единството на религиите служат религиозните символи. Символизмът в религиите може да се нарече техен общ език. Символите представляват от себе си известни условни форми, приети за изразяване на една или друга отвлечена идея. Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите.
към текста >>

в същността на духовната (нематериалната) при- чинност.
Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>

Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука.
нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
към текста >>

Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми.
Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност.
към текста >>

Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа.
Неговото стъбло при. растежа си минава през пространството, а след това почва да изпуска преплитащи се разкошни клонища, отначало в сферата на едва диференцираната материя, а след това се спуща все по- низко и по-низко, докато се докосне с върховете на клонете си до земната сфера. В Bhagavad Gita (15) се споменава дърво на живота, което расте с корените нагоре и клонете на долу и унищожението на което води към безсмъртие В езотерическата символика, „дървото на живота“ се представя вечно зелено, оросявано от водите на живота, докато неговите чисти клони се докоснат до земния прах, дето става борбата на човешкия род. Колкото по-стар е символът, толкова по-дълбок и важен е неговия смисъл. Към тези древни символи принадлежи лотос ат. Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите. Той е бил еднакво почитан в Китай и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия. На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка. Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда.
към текста >>

Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса.
Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания. В VI век разпятията се срещат все по-често, но Христос се изобразява на кръста жиз. и едва в XII век Христос съвсем престава да се изобразява „жив и тържествуват на кръста“.
към текста >>

ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика.
Това внимателно изследване, основано върху старите текстове в съотношение с най-верните символи, ми позволи да асимилирам твърде точно астрологичните знаци, цифрите и херметическите символи в един малък брой примитивни йероглифи, които трябваше да образуват строго геометрическата част на една графическа символика, приписвана на едно гръцко-латинско учение, от което, за жалост, са останали малко документи. Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото.
към текста >>

В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега.
Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото. Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане. Като краен израз на живота, идеята за функцията е неразделна от идеята за числото, и понеже всяко число произлиза от единицата, то и самата идея за функцията е неразделна от идеята за единицата. От факта, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, начало и край, тя предлага на ума съвършеният образ на безусловността, сиреч на едно същество, съществуваше чрез само себе си, вън от всяко отделно условие за съществуване или, друго яче казано, от всяка случайност, и именно поради това, единицата може да се нарече: абсолютното число. Ето защо се твърди, че единицата е, в своята вътрешна същина, абсолютно безкрайна и даже повече от безкрайна, тъй като ако тя бе крайна, как би могла де ражда редили положителни и отрицателни числителни, да расте и се намалява безкрайно или, иначе казано, да върви към безкрайно голямото и към безкрайно малкото? В заключение, единицата не е нищо друго, освен абсолютното в математиката, което толкова е биле търсено досега. ГЛАВА II. Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие. Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи.
към текста >>

Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма.
Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма. Интуицията на жената предвожда мъжа, тъй както димният стълб денем и огненият стълб нощем е предвождал избрания народ. Между жените има много повече ясновидци! Жените са и първите, които схващат новите духовни истини, както и най-продължително време остават верни на религиозните обичаи, от дълбокото интуитивно убеждение, че църквата е корена, от конто някога ще процъфти онова, което сега като наука и религия ни се явява като нещо разделено и непримиримо.Жената познава непосредствено, без мъчителното умствено разследване на причините и последиците, тя скача направо в истините! В всичките стадии на душевното развитие вътрешният поглед на жената ще си остане всякога по-ясен, отколкото този на мъжа, — последният, обаче, всякога ще е по-способен да осъществи онова, което женската психика му посочи. И за специалните способности на даден мъж съществува само един проницателен женски поглед, който познава, как и кога тия способности най-добре биха се проявили.
към текста >>

Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне. И мисли, черпени от този източник, притежават присъщите тъкмо на неговия интелект особености; тъкмо онова, което му е потребно в момента за неговото дело, за неговите работи, неговите предприятия, жената ще прозре с ясновидска cuла! Истинският съпруг на една жена също е едничкото същество в вселената, надарено с способността да осъществи виденията на жената. Това взаимно излъчване на сили е единството, това е новото същество, което те образуват, а не физически възпроизведените деца. Благодарение ма своята по-деликатна психическа организация, жената е в положение да възприема мисли или, по-добре, интуитивни внушения от по-висша степен! Тя е по-чувствителна мембрана за вълненията на духовния океан.
към текста >>

Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления.
— както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него. Ако той непрестанно подлага на поругание или осмива нейните идеи, впечатления или предчувствия по отношение на неговите предприятия, той ще притъпи с течение на времето нейния интелект, ще изроди интуицията й и ще засипе изворите на нейните вдъхновения. Той прекъсва по този начин връзката й с висшите токове на творческата мисъл.
към текста >>

По-нискостоящият интелект, който, значи, се храни подобно на вампир, е способен да абсорбира в себе си само една част от високия дар, тази именно, която още попада в неговата духовна сфера, а остатъкът е загубен без всякаква полза.
Защото по такъв начин н;;е съзнателно прахосваме високото благо, което безкрайното съзнание остава да тече през нас. Симпатията е сила. Ако един превъзхождащ дух мисли много за един нискостоящ човек, той му отправя един ток от мощ, вдъхновение и енергия. Но тъй като той не получава обратно същото, той бива повреждан телом и духом. Той дава злато, а получава желязо. По-нискостоящият интелект, който, значи, се храни подобно на вампир, е способен да абсорбира в себе си само една част от високия дар, тази именно, която още попада в неговата духовна сфера, а остатъкът е загубен без всякаква полза. Въпреки това, този по-нискоразряден дух може да бъде истинския съпруг, недорасъл за пълното разбиране на своя вечен жених! Мъжът и жената започват да схващат истинската стойност на своето общение, когато те се съединят в желанието да се направят взаимно духовно по-здрави т. е. когато са си поставили една велика цел, изпълваща целия им живот. Те ще познаят, че всяка низка, дребнава или груба мисъл е една вреда — както за единия, така и за другия — че тази мисъл, много продължавана, трябва да излезе пагубна и за двамата съпрузи. Двамата трябва да се стремят да станат постоянно растящи сили за общото си благо.
към текста >>

на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа.
Ако мъжът се взре, как духат на жената му носи все нови мисли, подобно на извор, от който бликат все по-избистрени познания; ако и жената съзнава безграничната мощ, която реализира в полетата на дейността онова, което й се отрича, — тогава ние имаме един истински брак. Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост! Така те ще облекат с нова плът своите духове! Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга.
към текста >>

Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него.
Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него. П. Мълфор. _________________________________________ 1) Б. Р, Авторът не засяга въпроса за високо-даровитите мъже с женствена натура, за Учителите, за сродните души к пр. ИЗПОВЕДТА За тялото, както и за духа, е твърде вредно да се живее с знанието за собствените си грехове (което значи: несъвършени инстинкти) и тъй неизказано да го затваряме в гърдите си. Тези мисли (или неща) остават и произвеждат ново зло у нас, докато не ги изкажем, да речем, пред един изпитан приятел, който живее в истинска симпатия с нас.
към текста >>

Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи.
И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили. Неизказаната мисъл принадлежи чисто на духа, а изказаната е от известно становище материализирана, — облечена в едно звуково тяло! Успехът в търговските предприятия бива подпомаган също така чрез изповедта. Там, където двама или повече души, с еднакви интереси, разменят мислите си върху един предмет — чистосърдечно и готови да признаят възникналите в течение на разговора заблуждения, които тогава именно по-леко се долавят, — там бива произведена една голяма сила, действаща за успеха! Всеки изповядва своя възглед върху предмета, изважда своя план от духовната част на своето същество и го материализира в думи. — това е първото раждане в действителността, тъй да се каже един звуков модел на реалността, който, при евентуални недостатъци при това, може и да бъде изменен и подобрен! В противовес на това, като най-голямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисълта. Тях можем да открием в сърцата на много семейни огнища. Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка.
към текста >>

Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина.
Всяка мисъл, обаче, се стреми към своя физически израз, да бъде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бъде дарен. Скъперничеството в мислите води към обедняване! Понеже се създава едно неестествено положение, като онова на едно дърво, на което по изкуствен начин е възпрепятствано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на дървото. Който ги възпира, убива дървото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са материализации на духа на дървото, стремящ се да се изяви във физическия свят. Също така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бъде изразено в една телесна форма, т. е. да бъде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи към едно уединено място, по възможност във волната природа, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен!
към текста >>

Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината.
Науката за светлината, това е магията, а науката за огъня, това е херметизмът. Науката за знаците почва с науката за буквите. Буквите са абсолютни идеи. Абсолютните идеи са числа. Числата са съвършени знаци. Като се съединят идеите с числата, може да се действа върху идеите както върху числата и ще стигнете до математиката на истината. Таро е ключът на буквите и числата, а 36-те талисмани са ключът на таро. Изяснителният текст на талисманите, буквите, числата и таро е Сефер Йецира. Всичко това ще Ви се покаже. Благодаря, за дето ми изпратихте Вашето строго и благородно лице. И аз ще Ви изпратя моето, и за напред ще се виждаме.
към текста >>

Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър.
Ако издирим старинните известия и учения, останали от древни предания, ще намерим, че всички народи са били надарени с известен усет за важните функции на числата изпърво в космогонията, а после в човешката мисъл, функции, почиващи на космични закони. Така, древните евреи са построили буквите на своята азбука според формите на главните съзвездия, като са си послужили със знаковете на зодиака за първите дванадесет букви — от Алеф до Лямед, и със съзвездията на север и на юг от еклиптиката за останалите десет букви. От първата и последната букви на зодиака те са образували името на Бога, „Ал“, когато същите букви, в обърнат ред, дават думата „Ла“ (= не), която е изразявала празнотата на отрицанието. В своето схващане на Божествената Сила те са си служили с намеса, като са изразявали името на творческите сили в мъжки — женски род, множествено число, с думата Алхим, евфонично (благозвучно) „Елохим“. Те са смятали тази Сила за седмократна с две страни — активна и пасивна, мъжка и женска, положителна и отрицателна, материя и сила. Целият кръг на битието в своя седморен изглед е бил така разделен на две части, духовна и естествена, ноуменална и феноменална, както един кръг е разделен от своя диаметър. Това понятие е било изразено в един едничък глиф или символ чрез думата Елохим. Гърците, индусите и китайците също така са употребявали числа като глифове или символи на всемирни принципи и закони. Така, ние намираме, че индусите са употребявали голямата година или възраст на Брама, за да изразят космичните периоди и същевременно да въплътят идеята за отношенията, изразена от еврейската дума Елохим = π, или 3.141592, което се получава, като разделим 355 на 113. В нашето изучаване устройството на вселената ние си служим с формули, които изразяват определени принципи, закони и отношения във формата на числа. Ние виждаме, че разстоянията на телата на слънчевата система от техния общ център, техните периодични времена и скорости, показват известно отношение едно към друго, и те всички може да бъдат изразени в числа.
към текста >>

Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма.
И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули.
към текста >>

Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ.
Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата. Защото материята е последният израз на Духа, както формата е последният израз на Силата; и оттук следва, че за всяка духовна сила има съответна материална форма. Ето защо въплътената вселена означава в края на краищата само един израз на духовната вселена и в това отношение тя е чисто и просто един символ. Уместно ще бъде да гледаме на нея винаги така. Езикът на кабалистите може да се види на пръв поглед фиктивен и. прекален. Терминологията и символизмът на коя и да е област от знанието ще се показват така само на ония, които не знаят това. Ако приемем символизма и формулите на астронома и химика, ще искаме да приемат и те, от своя страна, нашите символи и формули. Така, ако кажа: Божеството = 1, а човечеството = 9, аз мога с еднакво основание да продължавам до там, че да кажа 1=9, което е чисто и просто символ за факта, че човечеството е израз на Божеството, символ, който, подобно на всеки друг символ, е непълен и недостатъчен в израза.
към текста >>

Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета.
Типови ръце и особени хирогномични знаци по пръстите на детската ръка Ние вече знаем, че трябва много да се благодари на французкия изследвач д‘Арпантини за съставената система от типови ръце и че този учен хирогном е приел шест главни типови ръце и една смесена, която е съставена от знаците на шестте типови ръце. Тъй като вече ние дадохме една обширна представа на типовите ръце и тяхното значение и същественото в тази система, важно за детската ръка, то сега искаме тук да поговорим още за няколко особени знаци, които ще се вземат въвсъооражение при хирогномичного тълкуване на детската ръка и които ще имат еднакво значение за всички видове ръце. Когато на една детска ръка пръстите са гъвкави и еластични, значи много лесно се превиват, тогава трябва сигурно да се надяваме, че това дете ще прояви остър ум, жажда за знание и способност, и добре ще стане, ако детето бъде подготвено за такъв занаят, който значително да почива на усъвършенствана сръчност, където се изисква остроумие и талант за комбиниране. Ако ли пък пръстите са конусообразни и при това гладки, тогава имаме пак едно дете пред нас, което трябва най-добре да се посвети на едно индустриално художество механика и т. н., щом трябва да бъде полезно в своето звание. Когато на една ръка пръстите в нокътната част имат различен вид, тогава трябва да се вземе това като лош признак, защото то именно изразява значителна многостранност, главното от която е гастрономството, непостоянен характер и духовна нищета. Хиромантиците отбелязват такива индивиди като „празни бъбрици“, които, ако не се смекчат тези им качества чрез порядъчно и грижливо възпитание, обикновено те стават като ония, що се числят към онуй определено число хора, които водят едно нещастно, нерадостно съществуване, завършено често пъти наистина с насилствен край. Ако се държи една детска ръка със свити пръстета срещу светлината, и те се покажат тогава съвсем непрозрачни, тъй че да не просветне нито най-малката среда от онова розово сияние, което е познато като телесен цвят, то ще има да се борим с една решителна наклонност към скъперничество. Такъв е случаят, когато пръстите са плътни и в своите контури вървят съвсем паралелно. Възпитателите тогава имат тежката задача да подбуждат духа на детето по такъв начин, че да се увеличат естествено добрите му качества, чрез които тогава решително ще се смекчи егоизмът и скъперничеството. Една детска ръка с твърде къси и дебели пръсти показва ужасен нрав, и обикновено при деца с такива пръсти забелязваме тенденцията да се отнасят безсърдечно с малките животни — били те мухи или някои насекоми — и да ги мъчат.
към текста >>

Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения.
Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ. Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии. При такива деца има пак да се борим с трудности, защото те толкова много и твърде често се предават в учебните си занятия и се задълбочават в книгите, че пропускат по тази причина телесното си развитие; тогава трябва пак с строгост да обърнем внимание, да се спазва целесъобразно разпределение на времето, като се променят съответно телесните движения и учението, тъй че децата в свободните си часове да се занимават не с забавителни книжки, но по възможност с движение на чист въздух или с гимнастически игри в добре проветрени стаи. Като безпогрешен знак за бързина и буйност се взема движенето на ръцете при ходенето, тъй също и честото отваряне и кръстосване на ръцете показва именно същото. Когато е твърде мека дланта на ръцете, тогава имаме духовна или телесна леност, едно лошо качество, от което, явно е.
към текста >>

Когато е твърде мека дланта на ръцете, тогава имаме духовна или телесна леност, едно лошо качество, от което, явно е.
Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии. При такива деца има пак да се борим с трудности, защото те толкова много и твърде често се предават в учебните си занятия и се задълбочават в книгите, че пропускат по тази причина телесното си развитие; тогава трябва пак с строгост да обърнем внимание, да се спазва целесъобразно разпределение на времето, като се променят съответно телесните движения и учението, тъй че децата в свободните си часове да се занимават не с забавителни книжки, но по възможност с движение на чист въздух или с гимнастически игри в добре проветрени стаи. Като безпогрешен знак за бързина и буйност се взема движенето на ръцете при ходенето, тъй също и честото отваряне и кръстосване на ръцете показва именно същото. Когато е твърде мека дланта на ръцете, тогава имаме духовна или телесна леност, едно лошо качество, от което, явно е. произлиза порочността. Признаци на силна чувственост са множеството линии на дланта, от които най-важната е тъй наречената „венерино - пръстенче“, което свързва като полукръг корените на средния и безименият пръст. Тази линия винаги предава чувствени стремежи, и нейното значение се увеличава още повече, когато и венериният хълм, който е дебелината под палеца на дланта, е много развит и набразден с многочислени дебели напречни резки; от най-лошо значение е, обаче, когато венериният пръстен е двоен — тогава това издава наклонност към най-неестествен разврат, а ако има още и признаците на „сластолюбивата ръка“, показва стремлението за непременно задоволяване на тези желания. Често се случва, че срещуположният хълм на венериния, значи лунният хълм, който лежи под малкия пръстен, намиращ се по ръчния ръб, да е слабо развит и покрит с множество бръчки. Това е признак на нервозност и, в съгласие с другите поменати белези, показва нервозна чувственост.
към текста >>

Тая част се нарича психична (духовна).
ГЛАВА VII. Носът в неговите подробности Според казаното в предходната глава, носът се дели, следователно, на три различни части: 1) връхна (горна) част или корен на носа, 2) средна част или гръб на носа и 3) долна част. Тия три части отговарят тъждествено на същите части у палеца“: 1) първата нокътна става, 2) втората става и 3) третата става или хълм на Венера. Първата част (т. е. коренът на носа, или нокътната фаланга на палеца) представлява волята, самообладанието, съзнанието на дълга. Тая част се нарича психична (духовна). Втората част (т. е. гърбат на носа, или втората става на палеца) представлява: интелигентността, съждението, учеността. Тая втора част се нарича философска. Най-сетне, третата част (т. е. долната част на носа, или хълмът на Венера в палеца) представлява чувствата, любовните усещания.
към текста >>

Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката.
Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек. (Следва краят). А. Буе. Айнщайновият принцип на относителността (Продължение от кн. IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката. Другите ще се задоволят само с усвояване заключенията на проф. Айнщайна за времето и пространството и на Минковски за четвъртото измерение, като научно доказателство за реалността на духовния свят). Така, физиката беше поставена пред най-трудната загадка, каквато някога й е давана за разрешаване. Два опита, F и ММ, изпълнени със същата точност, дават тъкмо противоположни резултати. Защото опита ММ може да се обясни тъй, като се приеме, че въздушната атмосфера със своята скорост q влече със себе си етера, а с това и движението на светлината.
към текста >>

Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина.
Земята би добила в такъв случай едно привилегировано положение, което не е съгласно с учението на Коперника. По-право е, следователно, всяко небесно тяло да си регулира часовниците за себе си, макар по същите научни методи, но без да взема под внимание часовниците на земята. Един математически анализ ще ни покаже, че часовниците на небесното тяло, наблюдавани от земята, другояче вървят, отколкото тези на земята, че, следователно, времето на „различно движещите се системи“ тече различно, че времето на никоя система няма никакво предимство пред другите „времена“, както и никоя посока в пространството няма предимството да бъде наречена „надолу“, че времето, следователно, е релативно, а не абсолютно. Както Коперник изтласка земята от нейното командваше положение в пространството и я постави в ролята на обикновена планета, каквито има още милиони други, така и Айнщайн я изтласква от нейното командваше положение по отношение на времето. За да спестим мозъчна субстанция и: мастило, най-добре ще бъде да пристъпим веднага към математическия анализ. Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
към текста >>

Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка.
Защото макар и нашето доказателство да важи само за електромагнитните явления, би било твърде незадоволително, ако за механическите явления важеше абсолютното, а за електромагнитните пък относителното време, като да се разпадаше света на две части с различно време. Ако, обаче, както ние вече приемаме, и за механическите явления ще трябва да употребим относителното време, тогава следва, че Нютоновите основни уравнения на механиката ще трябва да се видоизменят тъй, че да бъдат неизменни спрямо трансформациите на Лоренца. Тогава всички природни явления ще се разиграват по същите закони, безразлично от коя праволинейно и равномерно движеща се система ги наблюдаваме. Ние казваме изрично: всички природни явления, защото модерната физика ни учи, че те всички са или от механично или от електромагнитно естество. С това обаче старата Нютонова механика чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу. Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка. Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със светлината на деня, където по-рано е било здрач или нощ. Накратко казано, той е едно духовно освобождение, както делото на Коперника. Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума.
към текста >>

Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите.
Какво щастие щеше да бъде, ако астрономическите наблюдения биха показали, че броят на звездите е наистина безкраен и че, следователно, партизаните на двете противни мнения могат еднакво да считат, че са победили в своите съобщения! Но какво показват астрономическите наблюдения? Някои отричат a priori, че броят на звездите би могъл да бъде безкраен. Броят на звездите, казват те, би могъл да се увеличи ; прочее, не е безкраен, понеже нищо не може да се прибави към безкрайното. Това съображение е правдоподобно, но невярно, макар че и Волтер го изтъква. Няма нужда да бъдете голям жрец по математика, за да знаете, че всякога може да се прибави към едно безкрайно число и че съществуват безкрайни количества, които също са безкрайно малки по отношение на другите. Нека разгледаме сега фактите. Ако вселената на звездите е без крей. няма нито една видима линия, която, теглена от земята към небето, да не срещне една от тия звезди. Астронома? Олбер е забелязал, че небето нощем би било тогава цяло е един блясък, подобен на слънчевия. Прочее, общият блясък на всички звезди наедно е 3000 пъти по-силен от една звезда от първа величина, следователно, тридесет милиони пъти по-малък от тоя на слънцето.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек.
В добри аспекти придава покрай импулсивността — смелост и сила, а , покрай мудността, придава предвидливост, издръжливост и добросъвестност. дава винаги изобретателски дарби и самобитност. Нехармоничните аспекти на „злотворците“ са по-малко неблагоприятни, кога единият от тях се намира във своя къща или знак. Успоредат (ll), погледнат от езотерично гледище, носи влияние съвсем различно от това на съвпада (), ала действието му, така както се възприема, е приблизително същото — само че по-слабо. Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек. Това беше на 30 юни м. 1921 г., ден четвъртък. Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в Борисовата градина, край София. Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж.
към текста >>

Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура.
тази книга, придружен от едно писмо, от което правим следната извадка: „Уважаеми г-не редакторе, вашето списание се получава в библиотеката на Висшия педагогически курс и аз редовно го следя. Прави ми впечатление, че Вие не пропускате да отбележите нито един факт, мисъл, проява, съчинение от философски и духовен характер, т. е. всичко, в което се проявява дълбокия живот на духа. Горната книга е едно оригинално явление в нашата философска литература и, макар излязла още преди десет години, останала е в забрава. Това е един опит на философски и мистично настроена душа да проникне в висшия смисъл на битието, както и да си разреши чрез свое лично усилие, дълбоките проблеми за света. Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос.
към текста >>

Духовна обнова.
Излиза 2 пъти в месеца. София, годишен абон. 40 лева. Броеве 1—8. Препоръчваме го най-горещо. 9. Духовна обнова. Урежда се от ред. комитет. Год. I, бр. 1—5. Пловдив, 1922 г. Год. абон.
към текста >>

Духовна култура.
комитет. Год. I, бр. 1—5. Пловдив, 1922 г. Год. абон. 30 лв. 10. Духовна култура. Безплатна притурка на „Църковен вестник“. Кн. 11—12. В тази книжка на официалния синодален орган е поместена една престъпна статия под заглавието: „Петър Дънов и неговото учение“, от един платен чиновник на синода. Същата статия, като пасквил, е излязла и в отделна брошура. Понеже тя стои по-долу от всяка критика, незаслужва нашето внимание.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: I.
(Продължение от кн. 6—7 и край). 12. Алхимия: единството на материята. 13. К. А. Либра. Астрология. (Продълж. от кн: 6—7). 14. Духовна опитност: I. Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. II. Телепатическа проекция в момента на смъртта! III. Друг подобен .случай. IV. Предизвестителен сън. V. Загадъчната къща в Братислава. 15.
към текста >>

и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн.
Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан. — 12; 19) Какво е, прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
към текста >>

Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно и добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ща остане неизчерпано: „много неща стори Исус — казва евангелистът Йоан — които ако би да се напишат едно по едно, и цел свят не би вместил написаните книги“. Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот, проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга? В състоянието, до което е достигнала съвременната човешка култура, и най-великият гений неможе да препише и преведе на някой от живите езици освен само една малка страничка от великата божествена книга, за да просвети своите по- малки братя. Ние не се наемаме сега и това да сторим, но ще си позволим да напишем само няколко бележки, доколкото се простират нашите сведения и според нашите скромни разбирания. Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние.
към текста >>

Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7.
Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5. Защо това обяснение не е пантеистично? Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена? Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7. Кой изяви тази истина? Исус Христос я изяви и я доказа чрез победата над греха, болестта, смъртта и всички материални състояния. 8. Кое доказва истинността на това учение? Факта, че даже и малките деца го възприемат и разбират. Този беше опита, който Исус даде.
към текста >>

Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93.
Как може да се постигне това? Чрез воденето на един себеотричащ се живот, тъй както Исус го водеше. 91. Що е егоизъм? Егоизъм е самоубийство. 92. Защо е самоубийство? Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93. Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95. Защо не?
към текста >>

Каква е основата на истинската, духовната психология?
Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал.
към текста >>

Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения.
Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога? Защото неговото съзнание е едно отражение на Божието. 106. Каква е основата на истинската, духовната психология? Духовната психология се основава на Божията всеобщност, както това се свидетелства от следващите положения. Има само един фактор в вселената. Този фактор е Бог. Той е един духовен фактор, понеже Бог е дух. Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства.
към текста >>

По коя формула работи духовната психология?
Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1. Бог е единствената причина. 2. Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5.
към текста >>

Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват?
Бог е единствената причина. 2. Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом.
към текста >>

Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109.
Духът е единствената субстанция. 3. Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно.
към текста >>

В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията?
Любовта е единствената сила. 4. Хармонията—отражение на любовта,-е единственият закон. 5. Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно. Превела: Г-ца Е. Р-ва.
към текста >>

Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство?
Сега е единственото време. 108. Какво действие оказва духовната психология върху тези, които я изследват? Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно. Превела: Г-ца Е. Р-ва. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрономическите елементи (Продължение от кн. 6 — 7 и край) От Oskar Ganser Таблица №2.
към текста >>

В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно.
Тя възвишава тяхната интелигентност, вдълбочава ги в тяхната духовна природа, развива тяхната любов и снизхождение и открива тяхното сходство с Бога. 109. В какво отношение стои духовната психология спрямо Библията? Тя отделя тъмнината от нея и ни я открива като една книга, пълна с чисто слънчево сияние. ПО. Коя глава на Библията изследователите на духовната психология разглеждат като тяхно божествено свидетелство? 91-ия псалом. В светлината на духовната психология всяко твърдение на този псалом изглежда буквално и безусловно истинно. Превела: Г-ца Е. Р-ва. ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА ХРОМОТЕРАПИЯТА с особен оглед на астрономическите елементи (Продължение от кн. 6 — 7 и край) От Oskar Ganser Таблица №2. Преди да описвам други случаи, нека обясня тук приложената таблица. В първата графа се намира зодиакалният знак на български и латински, във втората под надслов „първично владение“, са показани частите от човешкото тяло, управлявани от съответния знак, „вторично владение“ означава, че поменатите органи и части биват тоже управлявани от този знак, но вече по-слабо, второстепенно.
към текста >>

в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш.
Бих могъл да си послужа с психологическия термин, който се употребява, за да се означи изучаването на интелектуалните и морални способности. И самият аз много пъти съм писал тази дума, и до когато текстът не оставя никаква тъмнота в мисълта ми, ще продължавам да я пиша. Думата φνχη, от която се състои, е, наистина, присъща на богословието и метафизиката, но може да се приложи и във физиологията в смисъл на сбор от интелектуални и морални способности, което е едно изречение много по-дълго и по-сложно, за да се замества, при разни обстоятелства, с по-прост термин. При все туй, понеже е известно, че психологията още в началото, както и сега, е учение за духа, взет независимо от нервната субстанция, не искам и не трябва да си служа с тоя термин, който принадлежи на една философия, съвсем различна от тази, която взема името си от положителните науки. Там, т. е. в положителните науки, не се признава никакво свойство без материя, не защото, a priori, е възприета предвзетата идея, че не съществува никаква духовна субстанция, която да е независима, но защото, a posteriori, не се е срещнало притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без съединителни субстанции, живот, чувствителност, мисъл без да бъдеш жив, без да чувстваш и да мислиш. Следов., струва ми се необходимо, в заглавието на този ми труд да фигурира думата физиология. Спирах се най-много върху мозъчната физиология. Но тя включва много повече от това, което аз смятам да обхвана. Мозъкът притежава всички видове на действие, с които не претендирам да се занимая, като се ограничавам само с участието, което взема той в изражението, от което произлиза схващането на външния свят и на самия мен. За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология.
към текста >>

— само нашата духовна недоразвитост.
Природата съвсем малко се занимава с мъчителния период на жената и с грубостта на излизането на плода, тя е лишена от чувствителност. „Добрият бог“ не е нежен към своите творения; у него няма нищо човешко, и даже милосърдните сестри са по-добри от него. Ето една тежка проблема, въпреки че е сигурно съществуването на духа в природата. Ние не разбираме Бога: това е очевидно. Но какво доказва това? — само нашата духовна недоразвитост. Че духът, интелигентността, разумният ред пребъдват във всичко, това не може да се отрича. Опитната наука се спира на пътя, когато ни учи, че всичките явления във вселената се свеждат най-после към двойствеността между материята и движението или даже към монизма на материята и нейните свойства. Естествената история, ботаниката, физиологията на животните, антропологията представляват на наблюдението един елемент различен от материята и движението: това е животът. Физиологът Клод Бернард, не показа ли, че животът не е продукт на материални молекули? При туй, вселената ни се открива като един динамизъм,.
към текста >>

Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини.
Всеки е измислил свой метод за лекуване и го е нарекъл с особено име, но малко важат разните наименования на тия различни школи, тъй като лечебното явление е основано на същия закон. Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса. Аполониус от Тияна и неговите ученици извършиха по същия начин чудеса и лекувания; преди тях, есенийците, питагорейците, будистите и брамините са си служили също с тия течения от Сили все за същата цел. През първите векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството. Тия течения са духовни сили и съставляват част от всемирния дух или душа. Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини. Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата. Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките мисли. Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив. Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения.
към текста >>

Тя е духовната и творческата любов.
Литературното подтечение е ясно-синьо, като есенното небе. Всички могат да пишат като асимилират правилата на граматиката и на риториката и като се научат да се поставят в съприкосновение с всемирното течение, което притежава всичките тайни на това изкуство. Във всяка човешка душа се крие латентната възможност да изучи всяко изкуство и всяка позната наука и да възприеме всяко знание с помощта на тия големи течения и подтечения. Окултизмът си служи също със синьото течение, за да възстанови здравето на болните, чиято зелена краска почва да се шари със синьо, а ония, които трептят между синьото и зеленото, са в стадията на развитието, дето обективният ум не обладава всецяло субективния, но споделя с него управлението на тялото и неговите временни занятия. Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях.
към текста >>

Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е.
Било е време, когато, благодарение на господството на този елемент, не бе останало нито едно растение да не бъде отрязано в определена форма. И тогава в градините за разходка, заградени с математически точно отрязани живи плетове, стърчаха самотно дърветата в топчеста или конусообразна форма всред еднообразния широколистен партер, който не е предлагал на художественото око ни най- малкото настроение и удовлетворение. У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко. Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно.
към текста >>

Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната.
У притежателната на ъглеста ръка се усложнява, покрай вродения у всяка жена дух на противоречие, още и особеното чувство на авторитетност; и затова обикновено в бракове, при които в мъжа липсват ъглестите ръце, жената става господарка на всичко. Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно. Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка.
към текста >>

Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род.
Добрите качества на ъглестата ръка са: учтивост, изкуство да нареди живота си, спретнатост и строго съблюдаване на законите и предписанията. Тъй като твърде нарядко се срещат у жените философски типови ръце, ще се задоволим с онова, което предадохме на друго место относно общите теории за философската ръка. Психическата или духовна женска ръка е не само най-хубавата, но и най-рядката, т. е. тя се среща най-рядко в непримесена чистота. Духовната ръка е малка и много деликатна, в пълна симетрия с ефирната външност на притежателната. Тъй като философската ръка е предимно мъжка, то психическата или духовната ръка принадлежи, главно, на нежния пол, както гласи изречението: мъжът е главата, а жената нервната система на човешкия род. Може би някой път през живота ни да се срещнем с някое женско същество, което да прилича на Мадона, и чиято красота ни пленява, без да се възбудят в нас чувствени желания, а ненадейно ни довежда до мисълта: „бих желал да гледам това женско божествено лице през целия си живот, макар и само отдалече, защото за физическо допиране то е наистина неземно нежно същество.“ Случи ли се да наблюдаваме ръката на такова едно ангелско същество, то ще видим по неговата форма чистия психически тип ръката. Обаче, върнем ли се от височините на екстаза към долините на суровата действителност, ще видим, че едно такова същество не е дорасло за материалните тежести на една земна съпружеска връзка, то би било само една некадърна домакиня, тъй като нейните мисли ще витаят далеч от всичко земно. Това, което е казано за смесения тип на артистично-елементарната и духовно- елементарната ръка, важи с малки видоизменения също и за женската ръка. На търговеца, който има нужда от една пъргава домакиня- подхожда повече притежателната на артистично-елементарната ръка, въпреки нейните грешки и слабости, отколкото онази с духовно-елементарна ръка, защото първата ще спомага да се уголемява имота му, когато втората, ако и да не прахосва, поне ще причини вреди със своята некадърност за всичко онова, което попада под сметка и теглилка. Също типът „удоволствена ръка“ може да се постави под смесената ръка.
към текста >>

Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна.
По нататък не ще да отива работата в никой случай! При все това, отива и по нататък. Нещо много по-лошо дори дохожда. Защото хитро до тук ние премълчахме, че всичко това е само една малка част от Айнщайновите идеи, че това е само „специалния“ RP (SPR1), който може да се уподоби на едно пътуване по полегатите склонове на швейцарските предпланини. Сега дохожда „общия ралативитетен принцип“ (ARP2), възхода към грамадни заледени върхове, прехода към мисли от такава подавляваща смелост и величие, че общо употребимите понятия, с които можем да боравим тук, за да бъдем разбрани, са съвсем недостатъчни, за да ни дадат в една горе-долу разбрана форма, един отблясък макар на Айнщайновите идеи. Само онзи, който напълно се е сраснал с езика на най-висшата математика, който, вместо в бедното, старото, наше триизмерно пространство, се е научил да се движи съвършено свободно в четириизмерното, за когото изложението на Минтовски е една детска игра, е в състояние да следва Айнщайна. В досегашните ни разглеждания ставаше дума само за равномерно движещи се системи. Природните явления разглеждахме от едно равномерно движещо се в пространството световно тяло. Има ли, обаче, такива движения в действителния свят? Не! Защото навред действа притегателната сила (гравитацията).
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт.
След този общ обглед, чрез който ни стана ясна свързката между различните части на небето (зодиак — хороскоп), можем по-подробно да проследим значението на всяка къща по отделно. (Следва), ------------------------------------------- 1) Неподвижни знаци са: , , , ; главни са: , , и подвижни са , , . и . 2) Под Орбис подразбират кръгът на един аспект, в който действието на една планета може да се усети. 3) Начеващият ще стори по-добре да изостави временно световните аспекти. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Проявления на умряла жена, през четиридесетте дни след смъртта й, констатирани с полицейски акт. Получихме от гр. Фердинанд (Монтана) едно съобщение с дата 7 септември 1922 г., придружено с преписи от официални документи, които предаваме без никакво изменение: „Г-н редакторе, Това което Ви пращам, е точно копие от оригиналите, находящи се в окол. управление. Съставителят на акта е починал. Кметският наместник и пол. стражари са живи и ми потвърдиха истинността на изложеното.
към текста >>

В тия стихове са отразени два мирогледа, характерни за духовната еволюция на авторките.
Сутринни лъчи. Стихове от Олга Славчева. Казанлък. 1922. Ц. 12 лв. Горните два сборника стихове от добре известните на българското общество писателки заслужват специална и обстойна рецензия. В тия стихове са отразени два мирогледа, характерни за духовната еволюция на авторките. Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват. Ние, обаче, макар белетристичният отдел на списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ на мислите, чувствата и копнежите, изразени в поезията на г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3. Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници.
към текста >>

С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване.
Разумява се, такава обективна и благонамерена оценка не може да се очаква от нашите бледи чисто-литературни списания, които, при туй, едно след друго изгасват. Ние, обаче, макар белетристичният отдел на списанието ни да има второстепенно значение в програмата ни, ще се постараем да дадем в идещата книжка подробен анализ на мислите, чувствата и копнежите, изразени в поезията на г-жа Мара Белчева и г-ца Олга Славчева. 3. Пред посещението на владиката, от протойерей Григорий Арнаудов. Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници. С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка. В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен. 4. Четвърто намерение, от А.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност.
7. Физиогномия: Носът — човешкото същество, отбулено чрез формата му, от А. Бюе. 8. Посмъртният живот, от Шарл Ланслен (с илюстрация за физическата смърт и астралното раждане), отзив от А. Бернар. 9. Опитите с г-жа Еузапио Паладино (с портрета й). 10. Духовна опитност. I. Видение. II. Излъчен двойник. III. Окултизъм в детския дух. IV. Един ключ на ориентал. Кабала. 11. Книжнина. 12.
към текста >>

Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9.
Le survival of Man (преживяването на човека след смъртта). 4. The Substance of Faith allied With science (същността на вярата в свръзка с науката). 5. The Ether of Space (Етерът на пространството). 6. Modern Views of Electricity (модерни възгледи за електричеството). 7. Pioneers of Science (пионери на науката). 8. Easy Mathematics, chiefly Arithmetic (лесна математика, главно аритметика). 9. School Teaching and School Reform (училищно обучение и училищни реформи). 10. Life and Matter (живот и материя). 11. Electrons (електрони). 12. Modern Views on Matter (модерни възгледи върху материята). 13. Elementary Mechanics (елементарна механика). 14.
към текста >>

Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат.
Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия във великолепната шеста песен на Енеида: Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molern, et magno se corpore miscet. („Всичко, което съществува в вселената, е проникнато от един и същ принцип, от душа, която оживява материята и която се смесва с това голямо тяло“). Поетът е изразил истината. Вселената се управлява от духа и, когато ние изучваме тоя дух в човека, констатираме, че той не е нито физическа енергия, нито материя. Той използва и двете и ги управлява по волята си. Доказателствата за съществуването на духовната личност на човека са безбройни: трябва особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пъти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си. Стоицизмът в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно апостолство, мъките за въз- тържествуване на това, което се счита истинско: няма ли във всичко това проявления за съществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозъка, аналогични, както се претендира, със тия на бъбреците или на черния дроб, ца произведат интелектуалните личности? Една твърде оригинална демонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова върху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год.), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрял в 1871 на остров Куба.
към текста >>

Ние ще установим по-нататък тази духовна личност, като докажем свръхнормалните и способности, които немат нищо общо със свойствата на материята. (Следва).
Сегашното ни схващане за живота и мисълта е в надвечерието да се сгромоляса. Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от тялото. Противно на нейната етимология, душата не е едно „духане“ — тя е едно интелектуално същество. Колко думи, наистина, са изменили своето значение! Напр., електричеството, което произлиза от думата кехлибар. Ние ще установим по-нататък тази духовна личност, като докажем свръхнормалните и способности, които немат нищо общо със свойствата на материята. (Следва). ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. 6 — 7 и край) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му. ГЛАВА VIII. В тази глава се говори от гледището на патогномията, т. е. от гледището на играта на движенията на носа.
към текста >>

Духовна опитност Един ключ от ориенталската кабала.
В рапорта на г. Карингтон са дадени снимки на залата и уредите, посочена е тежината на последните. Даже и г-жа Еузапиа Паладино е била претегляна преди и след сеансите. Последните са били направени с голям успех и са дали богат материал на дружеството за психически изследвания. ------------------- 1) Между членовете-основатели на това дружество фигурира и заминалият брат Д-р Миркович, бивш редактор на някогашното българско списание за психически издирвания, „Нова Светлина“, в Сливен. Духовна опитност Един ключ от ориенталската кабала. — Ръката на Фатиме. Жозеф Балсамо, граф Калиостро*). е роден в Палермо през 1713 г., посетил Египет, Арабия, Персия, Малта, Родос, островите на Архипелага и Рим, и навсякъде е придобил науки, които му осигуриха репутация з изкуството на оракулите. „Ръката на Фатиме“ Той почина в замъка Сен-Леон, през 1795 г. и именно там, в един стар ръкопис, той оставил този оракул: Ръката на Фатиме“, който от дълги времена е бил в обичай и употребление в ориенталските народи и непознат при това до тези последните времена.
към текста >>

Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост.
VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря. * От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини,които можеха да се избегнат. Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост. . . 3. Техник, научно популярно техническо списание. Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г.
към текста >>

Всички болести имат духовна причина.
Тази лампа не угасвала, макар и да била поставяна на вихрушка, Ludovcos Vives, коментатора на Св. Августин, цитира в своите бележки към това твърдение пример за друга такава, вечно-горяща лампа, която била малко време пред него отворена. Тази лампа горяла цели 1,050 години. Из „Okult. a Spiritual. Revue“. Всички болести имат духовна причина. Д-р Ф. Скарнати, който се ползува в цяла Италия със заслужена репутация, описва в списанието Luce е Отbra един случай на телесна болест с духовна причина: Един ден довели в кабинета му едно 12-годишно момиче на име Николина, родено в Спецано Пиколо, провинция Козенца. Детето изглеждало съвършено здраво и плътно: щерка на родители селяни, то никога не е боледувало, освен от дребната шарка, още когато било на 5 год. възраст. Никакви вънкашни признаци на женственост не били на лице: Николина била още дете и върху нея не се очертавали причините на моминската нервозност. При все това, тя била намерена в къщи, паднала в истерична криза.
към текста >>

Скарнати, който се ползува в цяла Италия със заслужена репутация, описва в списанието Luce е Отbra един случай на телесна болест с духовна причина: Един ден довели в кабинета му едно 12-годишно момиче на име Николина, родено в Спецано Пиколо, провинция Козенца.
Тази лампа горяла цели 1,050 години. Из „Okult. a Spiritual. Revue“. Всички болести имат духовна причина. Д-р Ф. Скарнати, който се ползува в цяла Италия със заслужена репутация, описва в списанието Luce е Отbra един случай на телесна болест с духовна причина: Един ден довели в кабинета му едно 12-годишно момиче на име Николина, родено в Спецано Пиколо, провинция Козенца. Детето изглеждало съвършено здраво и плътно: щерка на родители селяни, то никога не е боледувало, освен от дребната шарка, още когато било на 5 год. възраст. Никакви вънкашни признаци на женственост не били на лице: Николина била още дете и върху нея не се очертавали причините на моминската нервозност. При все това, тя била намерена в къщи, паднала в истерична криза. Д-р Скарнати й задал разни въпроси, вследствие на които Николина разказала, че като играла с една своя връстница, влязла в къщата на последната, дето преди няколко години се самоотровила една жена. Времето било тихо При все това вратата на стаята се блъскала, като да е духало вятър.
към текста >>

Причината на възбудителния удар не е от материален характер, а иде от една духовна област, която трябва да се изследва, както е направил поменатият лекар.
Притекла се другарката й, на която тя показала видението, но другото дете не виждало нищо. Жената направила крачка напред към децата и Николина, като закрила очите си с престилката, спуснала се да бяга с викове, последвана и от другарката си, също уплашена като нея. Изтичали по стълбата на четири стъпала и, бягайки по улицата, Николина почувствала, че някой я дърпа за рокличката, за да я спре, но тя с едно силно движение се изскубнала и, задъхана дълбоко, едва стигнала у дома си, дето веднага припаднала. С голяма мъка я свестили и, като разказала на майка си и леля си за станалото, последните познали в описаното видение самоотровилата се жена. От тоя разказ д-р Скарнати заключил, че истерията е била причинена от това видение, а не, както невежествените лекари мислят, че виденията са следствие от истерия. Причината на възбудителния удар не е от материален характер, а иде от една духовна област, която трябва да се изследва, както е направил поменатият лекар. Едно 12-годишно здраво дете на родители земеделци, без никаква физиологическа наследствена черта, нито пък придобита такива, не може да бъде истерично по материални причини, а всякога първите манифестации на истерията се докарват от нервен удар. Дълбокото дишане. Известна е системата на йогите да развитието на духовните способности и сили чрез упражненията с дълбоко дишане. Известният френски окултист Албер Жуне е предал на организационния комитет на международния конгрес по експерименталната психология един мемоар, с който привлича вниманието върху начина, по който индуските йоги се упражняват във дишане ту с едната ноздра, ту със другата, в определени часове на деня, според астрологическите влияния върху даден субект. Всички лекари, членозе на комитета, са се заинтересували силно със тия изследвания.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност.
Окултна хигиена и медицина. Слънцето утрин и вечер. Д-р Боян Фауст. 9. Ричард Ингалезе (лекция). Причината на болестта и лекуването й. 10. Духовна опитност. 1) Разни откровения от Невидимия свят. 2) Нещастния край на голямата война за България. 3) Пророчески сънища. 4) Манифестации на неудовлетворена любов. 11. Разни вести ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ Окултна социология — Що е синархия?
към текста >>

Преди обед е имало лекции от областта на математиката, естествознанието, медицината, езикознанието и социалните науки.
Д-р Щайнер открил курса с реч, в която, между другото, казал: „Сфинкса трябва да проговори.. Загадката на живота трябва да се реши. Това е необходимо за по-нататъшния прогрес на човечеството. Трябва да изпълним думите на делфийския оракул: Човече, познай себе си! И друг зов е отправен към човека: „Човече, бъди свободно същество! “ Лектори в курса били Д-р Щайнер и разни специалисти. Преди обед е имало лекции от областта на математиката, естествознанието, медицината, езикознанието и социалните науки. След обед е имало семинарни упражнения под ръководството на специалисти. Вечерта е имало разисквания от всички по повдигнатите въпроси. Д-р Щайнер е държал пет лекции на тема: „Окултизмът и отделните науки“. Била представена и една сцена от втората част на „Фауст“. Студентска конференция в Дармщат Тя е траяла от 25 до 30 юли 1921 година.
към текста >>

Семинарните упражнения със студентите били водени по математика, химия, антропология, медицина, история, езикознание, философия и пр.
Затова Валдорфското свободно училище скоро ще стане пълно основно училище и гимназия. Тогаз заедно с университета ще имаме пълен учебен курс —от I отделение до последния курс на университета. В свободния университет сегиз-тогиз чете лекции и д-р Рудолф Щайнер. Така в зимния семестър на уч. 1920/21 година през януари той държал 4 лекции на тема „Отношението на окултизма към отделните науки“. Семинарните упражнения със студентите били водени по математика, химия, антропология, медицина, история, езикознание, философия и пр. В тези семинари е имало реферати, запитвания и оживени разисквания. Те били ръководени от специалисти. Напр. медицинските семинарни упражнения били ръководени от лекари на клинико-терапевтическия институт. Били уреждани и извънредни курсове пред по-широка публика. Така напр.
към текста >>

За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“.
В него били държани 30 лекции с много семинарни упражнения, за да се даде „ясна представи, как окултната наука се прилага при разглеждане проблемите на отделните науки“. Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия. Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер. За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“. Д-р Евг. Колиско: „Химия и физиология от окултно гледище“.
към текста >>

Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“.
Свободният университет в Щутгарт е открил евритмично училище. То е ръководено от г-жа Алиса Фелс, г-жа Нора Щайн и г-ца Хедвиг Кйолер. Това училище подготвя учителки по евритмия. Трябва да кажа, че и Свободният университет „Гьотеанум“ урежда такова училище, което е под ръководството на г жа Мария Щайнер. За да се състави известно понятие за работата на Свободния университет в Щутгарт, не е зле да спомена за илюстрация само малка част от материала, минат в него: „Увод в диференциалното и интегралното смятане“ Д-р Ернст Блюмел: „Качеството в математиката“. Херман Фон Баравеле: „Лекции по математика и физика“ и „учението за топлината, в светлината на окултизма“. Г-ца Е. Врееде: „теорията на относителността“. Д-р Евг. Колиско: „Химия и физиология от окултно гледище“. „История на естествените науки“.
към текста >>

Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр.
Били държани 23 лекции. Вън от тях е имало обширни разисквания по разните специалности. Инициативата за курса била взета от холандски студенти и други съчувственици. Лектори били Д-р Щайнер, учители от Валдорфското училище и други лица. Задачата на курса, според думите на Д-р Щайнер била да покаже на холандските студенти, как окултизмът почива на строго научни основи, как той е плодотворен в разните области на науката и живота й може да съдейства за задоволяване културните нужди на човечеството. Били държани лекции по математика, астрономия, окултна медицина (от Д-р по медицина Фр. Хуземан), сравнителна биология, социология, окултна педагогика, ваятелното изкуство и пр. Конференция в Странтфорд (Англия) От Холандия Д-р Щайнер заминал направо за Англия, дето бил поканен да говори в Странтфорд в една конференция, устроена в чест на Шекспир. Д-р Щайнер говорил на следните теми: „Драма и възпитание“. „Новата педагогика и нейната практика в Валдорфското училище.“ „Шекспир и новите идеали“ (последната сказка държал на 23. април, тъкмо на рождения ден на Шекспира).
към текста >>

Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време.
Това не значи, обаче, че духът не е способен да изцери някои от тия случаи или даже всичките, но факт известен е, че даже между сведущите хора, духът се неутрализира от постоянното му бездействие или от лошата му употреба. Умственото лечение трябва да замести физическите грижи, за да. се избегнат безполезно продължените страдания. В случаите, когато трептенията на една част от тялото са понижени, или когато са влезли в него чужди вещества, има много методи, за да се възстанови здравето и хармонията на ефекти- раната част. Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I.
към текста >>

Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят.
Един от тях е стимулацията чрез физическо въздействие, според метода на остеопатите, а друг — чрез прилагане на електричеството. Между това, никой от тия методи не; засега духовната причина на болестта, и ако физическото разстройство бъде излекувано по единия от тия способи, неговото ново появяване е само въпрос на време. Електрическото течение съставлява част от синьото космическо течение и неговото разумно прилагане може да повиши трептенията на един болен орган и да ги постави пак в нормалното им състояние, но без помощта на духа, то само ще отдалечи ефектите, а никога няма да отстрани причините на болестта. Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г.
към текста >>

Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в.
се състоя в столицата свещеническият събор. Като характеристика на духовните идеали, които въодушевяват и ръководят българските свещеници в тяхната дейност, с нищожни изключения предаваме тук само 5 от точките на резолюциите на събора им: 1) Да се дават пенсии на свещениците, както се дават такива на другите държавни служители; 2) Да не се отделя църквата от държавата, защото ползата (?) от тяхното лоялно сътрудничество (?!) е много по-голяма, отколкото от отделянето им; 3) Да се одобри от Нар. Събрание изработения от църковно-народния (?!) събор Екзархийски устав; 4) Свещеникът може да бъде член на политическите партии, 5) Свещениците могат да встъпват във втори брак (вж. в. Сговор, бр. 31). След като са взели тия и други резолюции, свещениците, на чело с председателя на събора им, някойси епископ, отишли в зданието на Соф. Духовна Семинария, една част от което е заета от агрономическия факултет, и изпели дружно, по адрес на професорите и правителството, военният марш „Съюзници-разбойници“,а след него „Шуми-Марица“ (вж.в. Пряпорец, бр. 168). Всичките тия дела са, види се, напълно съобразни с учението на Спасителя Христа и той служеше на Бога срещу пенсия и заплата от римския Кесар; и той използваше „лоялното“ си сътрудничество с държавната власт; и той съчиняваше устави и работеше по техните реакционни наредби; и той беше вулгарен партизанин и политикан; и той се женеше по няколко пъти, и пееше войнствени и злобни песни ! O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: 1.
Статия от М. С. 7. Закон за прераждането. Лекция от Ричард Ингалезе (продължение от кн. Ill и край). 8. Духовна опитност: 1. Видение в будно състояние (Съобщава : М. Т-ва, София). II. Пътуване на сън. 9. Книжнина. Д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>

чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота.
Най-после еволюционната теория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18. век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т. е. чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота. И така материализмът дойде по един естествен начин като плод от прогреса на естествознанието през последните векове. Този материализъм докара и друго. Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индивидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкова повече се разслабваха връзките между човешките души, толкова повече те се изолираха, усамотяваха, толкова повече се издигаха прегради, дебели стени между тях.
към текста >>

век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време.
Това преживява един посветен, един мистик. Когато преживява единството, той, разбира се, в същото време не губи съзнание за своята индивидуалност. А поради съществуващите днес прегради между човешките души, тази връзка не може да се чувства. Това е противоестествено, това е противно на великата истина на всеединството. Това е един от важните извори на песимизма в 19. век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време. Песимизмът си има много причини, но това е една от най- дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувства самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град. Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогава целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват студените ветрове. Сърцата са студени, макар и външната култура да „блести“ с културни придобивки.
към текста >>

Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността.
Сърцата са студени, макар и външната култура да „блести“ с културни придобивки. Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделеността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността. По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек. Окултизмът има за главна мисия да работи за идването на новата култура на земята. Днешната култура е фалшива във всяко отношение; тя е в прямо противоречие с божественото животоразбиране. Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество. В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните.
към текста >>

И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната.
Д-р О. Рйомер; „Нови пътища в патологията и терапията чрез антропософията (окултизма)“ от Д-р Евгений Колиско; „От терапевтически нихилизъм към рационална терапия“ от Д-р Пайперс; „Етиология и терапия на туберкулозата“ от същия; „Грипа и неговото лекуване“ от Д-р Кнауер и пр. Най-важното е да се разбере, че окултизмът не пренебрегва резултатите от днешните науки; той ги взема пред вид и гради по-нататък. И така, от горното следва, че окултистите са хора практици, предимно практици. Истинският окултист е винаги практик, практик в този смисъл на думата, че се стреми да видоизмени физичното чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската е бягала от живота, а средновековната е била напоена с много фанатизъм и суеверие; тя не е била съградена върху окултни познания. Окултизмът е нужен не само за разрешението на въпросите относно храненето, спането, обличането и пр., но и за по-сложни въпроси: социалния и всички други въпроси, които днес са сложени за разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо.
към текста >>

Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука.
1923 год. Д-р Щайнер казва: „Нужно е истинско човекопознание, за да има истинска педагогика, а истинско човеко по знание се добива чрез окултизма“, Напоследък експерименталната педагогика претендира да тури научни основи на педагогиката. Експерименталната педагогика е много усилено разработвана от Пицоли в Италия, Бине във Франция, Стенли Хал в Америка, Мойман и Щерн в Германия, Д р Скойтен в Холандия, Клапаред в Швейцария. В България особено са известни трудовете на Мойман, Лай и Бине. Големи надежди се възложиха на експерименталната педагогика. Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука. Така напр., Мойман в „Лекции върху експерименталната педагогика“ казва (в предговора): „В сегашно време търсим разрешение на общо педагогическите и дидактични проблеми с помощта на експерименталните начини“. А в лекция първа казва: „Като първа задача на експерименталната педагогика се явява нова обосновка на научната педагогика, “ В „Народна педагогика“ Д-р Щайнер казва: „Поради липса на действително човекопознание е изникнала така наречената експериментална педагогика, против която аз нямам нищо, но която не може да даде много нещо“. На друго место той казва: „Наистина, има излезли много педагогически съчинения, обаче те не хвърлят светлина върху човешката природа. Съвременната експериментална психология и експер. педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа.
към текста >>

Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“.
Така напр., Мойман в „Лекции върху експерименталната педагогика“ казва (в предговора): „В сегашно време търсим разрешение на общо педагогическите и дидактични проблеми с помощта на експерименталните начини“. А в лекция първа казва: „Като първа задача на експерименталната педагогика се явява нова обосновка на научната педагогика, “ В „Народна педагогика“ Д-р Щайнер казва: „Поради липса на действително човекопознание е изникнала така наречената експериментална педагогика, против която аз нямам нищо, но която не може да даде много нещо“. На друго место той казва: „Наистина, има излезли много педагогически съчинения, обаче те не хвърлят светлина върху човешката природа. Съвременната експериментална психология и експер. педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло.
към текста >>

Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна.
Съвременната експериментална психология и експер. педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна.
към текста >>

Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа.
Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика? Както казва Д-р Щайнер, окултната педагогика не е намерена чрез умуване, но просто това, което е констатирано чрез окултно изследване на детската природа, се превръща само по себе си в принципи и закони на окултната педагогика. Значи, изложението на законите и силите на детското развитие става само по себе си, както казва Д-р Щайнер, окултни педагогика. Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа.
към текста >>

Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа.
Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика? Както казва Д-р Щайнер, окултната педагогика не е намерена чрез умуване, но просто това, което е констатирано чрез окултно изследване на детската природа, се превръща само по себе си в принципи и закони на окултната педагогика. Значи, изложението на законите и силите на детското развитие става само по себе си, както казва Д-р Щайнер, окултни педагогика. Недоволство в западна Европа от опитите с нови училища и защо? Окултната педагогика е надраснала всички опити за нови, свободни училища, които са без духовна основа. Това се вижда от факта, че тези, които боравят с опити за нови училища, се обръщат към окултната педагогика. В Англия има недоволство от досегашните опити с нови училища. Това ясно проличава от статията на Ка- ролина фон Хайдебранд, която излага впечатленията си от Англия, дето е присъствала на педагогическия курс на Д-р Щайнер в Оксфорд през август 1922 година: „В Англия съществуват много педагогически идеи, експерименти, обаче общото впечатление е, че тук царува хаос, произвол, субективност, както във възпитанието, така и в обучение. Това, което ние в Германия наричаме идея за трудово училище, в разни оттенъци е господстващ принцип в модерния английски училищен живот. В Англия ми казаха, че съгласно английския дух, децата се възпитават в свободни личности, които да се чувстват независими от другите хора, даже и когато това са техни учители и възпитатели.
към текста >>

Тая конференция показва, че в днешно време всеобщ е стремежът и търсенето на духовна обосновка на човешкия живот.
Тогава беше говорил и Д-р Щайнер на тема: „Социалната еволюция на човечеството“. Конференцията беше следена с голям интерес от посетителите до последния ден. У строителите са твърде доволни от резултата. Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя събрание за вземане резолюции по разискваните въпроси. В това събрание слушателите изказаха благодарността си от сказките. Тая конференция показва, че в днешно време всеобщ е стремежът и търсенето на духовна обосновка на човешкия живот. Този стремеж беше изразен в конференцията от хора с разни мирогледи и опитности. Ето резолюцията: „Ние сме убедени, че изворите на здрав социален живот лежат в духовното естество на човека. Нашата усложнена цивилизация има нужда от вливане на силни струи от духовни импулси. Но това вливане на духовни импулси може да се реализира от съвсем нови личности, чиито способности са могли да достигнат до пълна проява. Възпитанието в най широк смисъл на думата трябва да извърши това.
към текста >>

Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории.
към текста >>

Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък.
Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории. Чакайки, ние можем да се опитаме да започнем отначало. Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък. Ако това се докаже2), послесмъртният живот и всички явления на подсъзнанието ще станат почти естествени и във всеки случай много по-лесно обясними. III. Голямото възражение, което материалистите винаги са правили на спиритуалистите и което още поддържат не по малко разпалено днес, се резюмира така: няма мисъл без мозък. Душата или духът е една секреция на мозъчната маса; щом мозъкът стане мъртъв, мисълта се спира и нищо не остава. На това важно възражение, на тази неопровержима наглед констатация, —защото ежедневната опитност на смъртта я подкрепя непрестанно, — до сега не е противопоставен нито един истински сериозен аргумент: всички са бивали тъй страшно разбивани, че не се решават вече да й се противопоставят. Но от неколко години насам, изследванията на нашите метапсихици, от които още не са направени всички изводи, дадоха най-после, ако не решителни доказателства, каквито може-би няма никога да се намерят, най-малко поне начални аргументи, които позволяват да се борим успешно с материалистите не в облаците на религията и метафизиката, но върху собствения им терен, дето царува богинята, някога твърде много почитана, на експерименталния метод.
към текста >>

Като знае да си служи с нея, духът извлича част от нея и я прави да еволюира, да се разраства и повдига — това, значи, е духовната еволюция, която ние констатираме и която на земята започва от минерала и стига до човека.
Следователно, в тоя случай, както в някое дело, разглеждано пред съдилищата, е извънредно важно да се знае, кой е започнал. Ако е материята, то нека кажем мимоходом, как ще започне тя нещо, как ще вземе тя една инициатива, без да престане да бъде материя, такава, каквато я дефинират материалистите, т. е. едно нищо от само себе си обезателно инертно и неподвижно? Но ако най-после допуснем невъзможното, че материята е, която е започнала, твърде възможно е, че нашият дух ще се изгуби или, по-право, ще угасне с нея и ще й върне тази елементарна между молекулярна дейност, която отбеляза началото й и ще отбележи и края й. Ако ли, напротив, духът е започнал, не по-малко е възможно, че той, знаещ да трансформира и организира материята, е много по-могъщ и от по-друго естество, отколкото тя самата. Като знае да си служи с нея, духът извлича част от нея и я прави да еволюира, да се разраства и повдига — това, значи, е духовната еволюция, която ние констатираме и която на земята започва от минерала и стига до човека. Той е, бих казал, господар на материята, щом знае да си служи с нея, и не би й позволил, когато ней й се струва, че се разлага, да разложи и него, заедно със себе си, да го изгаси, когато изгасва самата тая или да го възвърне към тая пълна между молекулярна активност, откъдето я е измъкнал. IV. В всеки случай, това, което особено ни интересува, т. е. първенството на мисълта или мозъка или възможността на мисълта без мозъка, е очертано от фактите. Преди появата на човека и на по-интелигентните животни, природата е била вече много по-интелигентна от нас и е реализирала в света на растенията, рибите, гущерите, птиците - влечуги, а най вече в света на насекомите, най-чудни изобретения, пред които ние и днес замираме от възхищение. Де е бил в тоя момент мозъка на природата?
към текста >>

Това ни показва също, че органите, които ние вярваме, че са необходими, за да се получи една мисъл, не са друго освен продукт на една предсъществуваща мисъл, следствие на една първична духовна причина. V.
Вероятно, в материята, а възможно и. вън от нея, всякъде и никъде, както си е и до днес. Вие можете да ни забележите, че всичко това се е формирало малко по малко, с една безкрайна бавност и непрекъснато опитване. Това е така, но не е времето, което решава въпроса в случая. Очевидно е, прочее, — освен ако вие не допуснете, че явлението, следствието, предхожда причината — че е имало някъде, неизвестно де, една интелигентност, която е вече функционирала без видими органи и местоположение. Това ни показва също, че органите, които ние вярваме, че са необходими, за да се получи една мисъл, не са друго освен продукт на една предсъществуваща мисъл, следствие на една първична духовна причина. V. Най-сетне, твърде е възможно, че, след формирането на нашия мозък, природата мисли по-добре отколкото по- рано. Много е възможно, както претендират някои биолози, че придобиването на нашата интелигентност да е от полза и за природата и да се влива в общото хранилище на Всемирната интелигентност. В това от моя страна не виждам никакво неудобство. Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи. Такива тя е имала и много по-рано от него.
към текста >>

Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието.
И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии. Когато те искат да се занимават с ултрадуховните царства на природата, те се приготовляват дълго време. Те чувстваха, че не стига само да бъдат учени, но, преди всичко, да станат свети. Те започваха с възпитанието на волята, с пожертване на цялото си същество. Те обвиваха своите интелектуални сили с една морална сила, която ги занасяше много по-бърже върху полето, дето ставаха чудните явления, които те искаха да изучат. Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието. Преведе L. 1)Тази статия е последнята глава от книгата на Метерлинка: ,,Le grand secret“. Зж. портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год. I, кн. X. 2) Вж.
към текста >>

В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“.
„Неизбежни съблазни ще дойдат“, казал е Христос; „но горко ономува, чрез когото съблазънта дохожда“, а за тази особена съблазън Римската църква е била сигурно толкова отговорна, колкото е бил отговорен и английският народ. В своите страшни часове, и дори в пламъците, Жана д’Арк е била подпомагана и подкрепяна от духовете чак до момента, когато отлетяла нейната чиста доблестна душа, вцепенена от ублажаващото видение. Ние не можем да се съмняваме, че същите тия доброжелателни духове са я очаквали наблизо да я посрещнат и подкрепят, тъй че нейната настръхнала душа да може скоро да се успокои в „мира, който превишава всяко разбиране“. И Сократ също, ако добре помня, е бил предпазван от зло и предизвестяван за последната голяма опасност, която в края на краищата го е довела до смъртната му присъжда, никакъв предупредителен глас не е бил надаван от неговия демон. Когато Сократ е бил запитан, защо да бъде допуснато това нещо, обяснението му бе — че бил настанал неговият час и че смъртта, гледана от по-високо, не била никакво зло. В оная хубава, малка духовна книжка от отца Бенсън (Father Benson), наречена Невидимата светлина (The Light Invisible), туй, което ме порази най силно, бе историята разказана от благородния стар свещеник ясновидец за смъртта на едно малко момче, убито, както ние казваме, „по злополука“. За ония, които не са чели книгата, ще дам едно късо резюме на фактите. Старият свещеник, като се разхождал един ден по полето, забелязал две деца, момче и момиче, които късали къпини от един плет. Като изминал известно разстояние по друма, той чул внезапно тичането на кон и тракането на каруца, очевидно, изтърван кон заедно с кола. Тозчас минала през ума му мисълта за опасността, която може да застрашава децата, и той побързал да се върне на- зад, за да ги запази. Обаче, било много късно; една талига, без кочияш, карана от подплашен до полуда кон, бърже настигнала децата; малкото момиче се затекло за сигурност назад в плета, обаче, момчето застанало като замаяно в средата на пътя, без да иска да чуе всичките предупредителни викове, отправени към него.
към текста >>

Духовна опитност Видение в будно състояние.
Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса. Духовна опитност Видение в будно състояние. Миналата година капитан Ст. Р. се помина в пловдивската болница. Неговата сестра, г-жа Дора Т., която беше отишла да го види, през целия ден преди да издъхне той е била при него, без да забележи, че тъй скоро ще свърши. Вечерта, като си отива в хотела, лета си, но още в будно състояние вижда две ръце да повдигат юргана й. Туй явление й направило толкова силно впечатление, щото тя отбелязала часа, в който се случило.
към текста >>

Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област.
При сегашните условия на книгопечатането у нас, цял подвиг е да се издаде някоя книжка по най-капиталните въпроси от научно-духовен характер. Изисква се високо съзнание за нуждата на народа от такива книги, истинска любов към непросветените братя и чувство на самопожертване, за да се извърши тоя подвиг, с риск на очевидна материална загуба. Нашето общество, в огромното мнозинство на своята интелигентна част, е умопомрачено до толкова, че не допуска дори да му се проговори за друго, освен за най-насъщните му материални потреби: хляб, облекло, физически удоволствия и наслади. Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата. И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г. д.р Рудолф Щайнер. Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за възмездието или за причините и последиците (кармата).
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: 1.
Мурад - Нещастникът. Окултен разказ от Еджворт. Превела от английски Д. Л. Доганова. (продължение от кн, V и край). 10. Духовна опитност: 1. Посещение след смърт (съобщава Хр. Хоризанов) и II. Предизвестия от невидимия свят (съобщава М. Т-ва). 11. Разни вести: I.
към текста >>

Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един владика.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи?
Но съвременните духовници във всички страни, бюрократизирани до самозабрава, като същински „сладкодумни гости на държавната трапеза“, се страхуват да напуснат топлите чиновнишки места и сигурните заплати, за да раз- считат на народната поддръжка. Това е явно доказателство, че те нямат вяра в собствените си сили, не се въодушевяват от висок идеал, нямат чувство на самопожертване за общо добро, нямат любов към ближния... А хора без любов не могат да служат на великия принцип на любовта, завещан от Христа. Така, главният виновник за страданията на славянските народи и за междуславянските ежби е духовенството. Едно прясно доказателство за това е последната война между сърбите и българите. В тая война, на чело на сръбските и българските полкове, които се биеха помежду си и проливаха кръвта си, като озлочестяваха много майки, бащи и деца, стояха свещеници с кръст в ръка. Дори при българската главна квартира се учреди специален отдел за „военното“ духовенство, с началник един владика.1) Защо, обаче, българското и сръбското духовенство не влязоха тогава в своята духовна роля на миротворци, за да помирят двата славянски народи и да избягнат проливането на потоци братска кръв и всички други злочестини, които сполетяха двата народи? Защо и днес, когато перспективата, която открива съществуващата вражда между сърби и българи, е ужасна, духовенството стои със скръстени ръце и се занимава с дела, неподобаващи на неговото звание, предназначение и достойнство, а не влиза в своята миротворческа роля, за да въдвори мир, любов и разбирателство между сърби и българи, толкова нужни за тях? Македония е ябълката на раздора между Сърбия и България. До 1885 год. Сърбия не мислеше за напън на юг, но след първата сръбско-българска война, по подстрекателството на славянски врагове, започна се сръбската пропаганда в бившите турски вилаети, отначало само в скопско, а по-после и по на юг. Пропастта между сърби и българи биде отворена.
към текста >>

Но нека да пристъпим към езика на математиката.
откри най-далечната до сега известна планета от нашата слънчева система Нептун, а Левере, независимо от него, през 1846 г. определи нейното точно место на небето с една само разлика от 1°24'. А разстоянието от Уран до Нептун е 10 пъти по-голямо от онова между слънцето и земята, което пък е кръгло 150,000,000 км. От друга страна, всички жители по крайбрежията на океаните два пъти на денонощието са привикнали да вземат под внимание и да наблюдават възмущението на земята от преминаването на луната над и под нея, или по-право над техните глави и под техните крака, което се изразява в тъй наречените морски приливи и отливи. Думата, обаче, за възмущението на вселената от некакви си човешки ежби, войни и самоизтребления, на пръв поглед би удивила суровия естественик и математик. Но нека да пристъпим към езика на математиката. Земята, според изчисленията на астрономите, тежи около — 5,000,000,000,000,000,000,000,000 или, словом казано, 5 трилиона кг. Луната, която тежи — 75,000,000,000,000,000,000,000 кг. или 81 пъти по-малко от земята, се намира на едно разстояние от нея равно на около 60 земни радиуса. Силата, която причинява земните приливи и отливи или, с други думи, възмущението на земята под влиянието на луната от това нейно разстояние се измерва според формулата на нютоновия закон за гравитацията: Мm/r2 Силата на притеглянето между две небесни тела е право пропорционална на произведението от техните маси и обратно пропорционална на квадрата от разстоянието между тях. Или, с други думи, възмущението на земята под влиянието на луната е право пропорционално на произведението от 5 трилиона и 0,075 трил.
към текста >>

А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека.
Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. ________________________________________________________ 1) Р. Прелс, Естетика. (Общи основи на естетиката.
към текста >>

В него расте съзнанието на духовната сила и свобода.
Изкушенията и съблазните по никой начин не могат да оправдаят нашите слабости. Те всякога са съществували и само в усилията да ги победим се състои нашата добродетел. Който не може да победи едно изкушение, доказва своята слабост. Той няма значи духовен гръбнак и затова нужно е да работи сериозно над себе си. А който устои на изпитанията и съблазните, усилва своята твърдост, енергия и смелост. В него расте съзнанието на духовната сила и свобода. Вярно е, че днес има много изкушения и съблазни. Но това само показва, че е необходимо да се живее разумно, за да не бъдем и ние съблазън за другите. Възпитай в себе си самоуважение, което ще ти попречи да служиш на подобни низости. Знай, че само онзи, който има чиста съвест, може да устои на атаките на неблагоприятната съдба. Защото непоколебимостта на една стоманена воля почива винаги на строгото изпълнение на нравствения закон.
към текста >>

В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно събиране; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността.
13, ст. 11) Да си въобразяваме, в каквото и да е учение, че може да се достигне пъпна достоверност, това значи, да бъдем малко наивни: ние не сме сигурни в нищо; нашите чувства, наблюдателните ни способи, интелектът ни не са достатъчни, за да открием абсолютната реалност. И най-положителната наука има пред себе си само вероятности, които могат даже да бъдат твърде големи и равноценни на онова, което в обикновения говор се счита за достоверност. Дори и геометрията почива върху един постулат. Нищо не доказва, че няма повече от три измерения в пространството. В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно събиране; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността. Мъчно е да се дойде до там в психологията. Цялото психологическо учение в училищата и класическите съчинения трябва да се допълни и даже да се реформира. Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след гроба, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък. Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт.
към текста >>

Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството.
Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м. март 1892 г., от г. Д-р Мино Саваж: „В едно от предградията на Ню Йорк живеел един момък, който току що свършил образованието си в чужбина, в Хайделбергския университета. Темпераментът му бил впечатлителен. Висок и снажен, той имал изгледи да стане атлет. Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството. Той се завърнал от чужбина и, доколкото е могло да се знае, ползвал се е с превъзходно здраве. Тогава бил с майка си, в една тяхна вила в тая местност. Той обичал да отива всеки ден, след пладне, на площада стотина крачки, като си пушел. Една вечер се завърнал спокойно и, без да каже никому нищо, легнал си. На сутринта той отишъл в стаята на майка си, която още не била станала от леглото си, и я погалил по лицето й, За да я събуди полека, и след туй й казал: „майко, има да ти кажа нещо много печално, но трябва да се въоръжиш с кураж, за да понесеш тая новина“.
към текста >>

Духовна опитност Посещение след смърт.
Историята ни казва, че султанът предложил на Саладина да го направи паша и да му повери управлението на една провинция, но Саладин- Благоразумният отказал честта, като казал, че няма подобни амбиции, че той е съвсем доволен от положението, в което се намира, и че понеже това е така, ще бъде много глупаво да промени положението си, защото от щастието няма нищо по-ценно. Какви нови злощастия сполетяха Мурад-Нещастника, не се знае. Знае се само, че той почна всекидневно да ходи на Териаки и се помина от прекомерно употребление на опиум. Превела от английски: Д. Л. Доганова. Духовна опитност Посещение след смърт. От дълго време боледуваше тежко баба Санта, майка на един мой добър приятел, Ст. Б. Ходил бях веднъж да я видя, как се измъчва, горката, заедно с дъщеря си, в една малка и нехигиенична стая на ул. „Дебър“ в София. След дълги и отчаяни тичания по жилищните комисии, най-сетне бе дадена на туй семейство по-хигиенична квартира на ул. „Алабинска“, но тук баба Санта, вече 80-годишна, не можа да се съвземе, тя се парализира, изгуби способността си да говори и на 16 февр.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност: Предизвестие за смърт.
Песен на песните, от Йоана. II. Към Христа, от П. П-в. III. Сърцето, от Спитлера, превел А. Т. 11. Духовна опитност: Предизвестие за смърт. Съобщава М. Т-ва. 12. Разни вести: I. Чрез любов — към мир и братство (по случай обиколката на Пшемисъл Питер из балканските държави). II. Астрологически предсказания за 1924 г.
към текста >>

Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е.
Затова и обикновено човеците мислят знайно, съзнавано — прекъснато. 4. Всичките явления, мисли и процеси, които, ние сме си направили знайни един за друг, сиреч обобщили в синохронни вълни струята - живот, минаваща в нас и околните, са усещани и осъзнавани не като непрекъснати, макар ние и да говорим за тяхната непрекъснатост. В същност, те се състоят, чувстват като отделни явления, които ние сме турили в известна последователност („време“) и известни съотношения („пространство“) едни с други — а се мъчим да си ги представим, като нещо цяло, следващо, съзнавано, живо, непрекъснато, изменящо се, следователно, неможещо да бъде точно определено в кой да е миг, защо момента, в който то бива фиксирано и дефинирано — то вече не е същото, за което искаме да говорим. 5. За да се изрази тоя непрекъснат процес на постоянни промени, на моментни взаимоотношения на множеството отделни явления, които по същина са само едно и също цяло, около и в което несъвършеното наше съзнание се само движи (върти) осветля защо само ту едната, ту другата страна, трябваше да се намерят най-напред символи, изразяващи тия първични безконечно малки елементи, чрез които да се даде израз за непрекъснатостта на процеса. 6. Това беше възможно само за напредналите съзнания, които можеха на първо време да допуснат тоя начин на мислене, без да имат като осъзнавани, познати в действителност, отделните елементи, което те правеха по допущение: допускаха, че съществуват, за да могат да ги търсят и установят вече не като символи, а като части от живия процес — и по тоя начин да се извърши оная вътрешна работа, в която „външното“ става „вътрешно“. 7. Математиците бяха първите, които дадоха израз на тия необходими елементи, чрез математиката на безконечно малките величини и техните взаимоотношения, т. е. процеса на самия живот, който е непрекъснат във всеки миг или тъй наречените най-прости функционални зависимости между две величини, при което изменението на едната непременно е в строга зависимост от другата и се отразява и на другата. Това беше най-простото символично изражение само на оня процес, който представляваше хиляди видоизменения и съотношения на взаимодействащи сили, проявени видове на колебанията, в тая струя-живот, която обитава в нас, в която ние живеем и се движим. 8. От разбиране: о, обаче, на тоя процес по същина обикновените хора са. още далеч. Те се задоволяват с констатирането на отделни факти, а междините не съзнават, подобно на спящия, който се събужда, само когато часовника бие: 1 часа—2 часа — три часа — но в междините нищо не помни.
към текста >>

Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност!
Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото.
към текста >>

Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек.
Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа. Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове. Тя искаше да магнетизирвам водата, която пиеше, под звуковете на еврейската арфа и, когато изпиваше така магнетизирана вода, без да знаеше това, веднага почваше да пее. Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при израилтянския цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си, божията ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“. Какво виждаше ясновидката в човешките очи Когато г-жа Хауфе погледнеше в дясното око на някого, зад собствения си отразен образ тя виждаше там друг, който, очевидно, не беше нито нейния, нито оня на лицето, в чието око тя гледаше. Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек. У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност.
към текста >>

В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му.
У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние.
към текста >>

Духовна опитност Предизвестие за смърт.
На български: А. Т. София, 3. III. 1924 г. __________________________________________ 1) Даваме възможност на горните стихотворци да се изкажат в списанието. Колкото и да страдат стиховете им откъм формата, мислите им, обаче, заслужват внимание — Б. Р. Духовна опитност Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“.
към текста >>

Може ли да се постигне социалната реформа чрез духовната реформа?
Луи Гастен, секцията по философия и пропаганда е докладвала следните отговори на въпросите, включени в програмата на конгреса; 1. Трябва ли да се счита спиритизмът за религия? — Спиритизмът е едновременно наука и философия, която допуска религиозни последици, но не е догматична религия; той е съществено еволютивен и следва хода на прогреса под всичките му форми. 2. Какви са социалните последици от принципите на спиритизма? — Те се резюмират така: умствено, нравствено и духовно подобрение на човечеството. 3. Може ли да се постигне социалната реформа чрез духовната реформа? — Социалната реформа може да се постигне само чрез разпространението и прилагането на духовната. 4. Какво се допринася за нравствения напредък? — Нравственият напредък ще се осъществи чрез висшите добродетели, които човекът може да почерпи в духовния идеал. Чрез прилагането на тоя идеал, човекът ще престане да живее в себеобожаване и ще се предаде всецяло на човечеството, напредъка любовта и правдата. 5. Каква е ползата от безкористното и, особено, от лечебното медиумничество?
към текста >>

— Социалната реформа може да се постигне само чрез разпространението и прилагането на духовната. 4.
Трябва ли да се счита спиритизмът за религия? — Спиритизмът е едновременно наука и философия, която допуска религиозни последици, но не е догматична религия; той е съществено еволютивен и следва хода на прогреса под всичките му форми. 2. Какви са социалните последици от принципите на спиритизма? — Те се резюмират така: умствено, нравствено и духовно подобрение на човечеството. 3. Може ли да се постигне социалната реформа чрез духовната реформа? — Социалната реформа може да се постигне само чрез разпространението и прилагането на духовната. 4. Какво се допринася за нравствения напредък? — Нравственият напредък ще се осъществи чрез висшите добродетели, които човекът може да почерпи в духовния идеал. Чрез прилагането на тоя идеал, човекът ще престане да живее в себеобожаване и ще се предаде всецяло на човечеството, напредъка любовта и правдата. 5. Каква е ползата от безкористното и, особено, от лечебното медиумничество? — Медиумничеството, във всички свои форми, трябва да бъде безкористно.
към текста >>

Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3.
Да се предприемат постъпки за въвеждане на спиритизма в училищата (В Англия спиритизмът е въведен в 251 доминикански лицеи и се преподава на 14844 ученици. Спиритически училища има вече в Австралия и другите колонии на Британската империя, както и в Съединените Щати на Северна Америка). Всичките тия пожелания на комисията са били приети единодушно· След това конгресът е приел устава и следните адреси, прочетени от г. Гастен: 1. Към всичките правителства един горещ апел за полза на световния мир, като се поканват, съобразно с духовния морал, който е моралът на Христа, да отстранят мъчнотиите, които пречат за братството на народите с условните прегради на националните граници; 2. Братски поздрав до всички психисти, метяпсихисти и спиритисти от целия свят, които работят, по различни пътища, за триумфа на духовната наука и, следователно, за знанието на философските и нравствените закони, които управляват развитието на човечеството· 3. На доблестните пионери Леон Дени, Габриел Дела, сър Оливър Лодж и сър Уйлям Барет израза на висока адмирация и сърдечна признателност на спиритите от целия свят. Сър А Конан Дойл и Оутън (Англия) са държали сказки с проекции. Английският психометър и ясновидец Вут Петърс е направил интересни публични опити, а след закриването на конгреса е бил представен метапсихическия филм Тайните на живота и смъртта (Из „Archives du Spiritisme Mondial“)2 1) Вж. фотографическите й снимки и подробни отчети за дейността й в трите годишнини на Всемирна Летопис. 2) Тези бележки ни освобождават от нуждата да възразим на невежествената критика на г. Д.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност.
Странна история. Окултен разказ от Siner Sinelles, прев. от английски Любомир Лулчев. 14. Законът за изобилието. Лекция от американския окултист Ричард Ингалезе. 15. Духовна опитност. 16. Книжнина. 17. Разни вести Към великата цел Причини на международния антагонизъм - Условия за обединението на славяните Още от незапомнени времена народите на земното кълбо враждуват и воюват помежду си. Цели племена и раси, заедно с материците, на които те са живели, са загинали в тия борби, но останалото човечество, при все това, не се е опомнило и не е разбрало закона на общежитието за общо благо. Дойде Христос и донесе учението за любовта и братството между всички, приятели и врагове, но и до днес неговото учение остана не приложено в живота. Много негови последователи и ученици, много гениални хора в различните народи, учени, философи и държавници, са се мъчели и борили, за да се внесе разбиране и въдвори хармония, мир и съгласие между народите, но техните трудове са били безрезултатни и те са уми рали на кладата, на ешафода или в забрава, без да до- живеят и видят реализира нето на своя идеал.
към текста >>

Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа.
Но тя ограничи туй евангелизиране с своите правови разбирания, т. е. че религията трябва да се меси в всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, които трябва да внесат един нов елемент, за едно по-широко разбиране на туй общочовешко обединение — възвишеното и благо- родното в света. И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка.
към текста >>

Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини.
1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети. Той е издал до сега много свои съчинения, оригинални и преводни (между последните има и от Гьоте, Метерлинк, Рабиндранат Тагор и Браунинг), но в своите химни, както справедливо бележи и неговият критик, г. Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество. За това и в тия негови стихове може да се намери пълната характеристика на неговата поезия. Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм. Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини. Това се потвърждава и от неговата плътна натура, в която духовните елементи са били дълго време задушвани от материалните наклонности и влечения. Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена.
към текста >>

В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура.
Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена. Поради туй, и той както и мнозина други поети, с право може да каже, че не е разбран дори и от най-възторжените си поклонници. В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура. Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г.
към текста >>

Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира.
Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира. Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната. „Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед. А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си. Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски.
към текста >>

Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна.
Царете управляваха народите, а магите наставляваха царете. Жертвоприносители, тълкувачи на сънища, пророци и свещенослужители, само те могат да се съобщават с Махура Мазда — “Добрия Бог“, само те познават бъдещето и съдбата. С собствените си ръце те убиват вредните животни, злокобните птици: никоя жертва не бе приета от Бога, ако не бе принесена от техните ръце, никой цар не можеше да открие война, без да се е допитал до тях. Те притежават тайните на земята и на небето. Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните.
към текста >>

Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение.
Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това.
към текста >>

Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената.
Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима. Тя е упорита, сама себе си преживяваща любов към световните наслади, която изключва всякакво опомняне, тя е сублимирано и одухотворено, тъй е да се каже, плътско наслаждение, абстрактната пламтяща точка, в която всичките човешки похоти се включват и към която се отнасят, както отделните предмети към общото понятие. Тъй;’че скъперничеството е порок на старостта, както разточителството е порок на младостта.
към текста >>

Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената.
Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ. Притежателят на четвъртита ръка проявява, при все това, сума добри качества, но те са от такъв характер, че могат да му спечелят пълното уважение и почит на околните, но никога и тяхната любов. Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата. Философската ръка твърде рядко се среща у жените и е повече присъща на мъжкия характер; у жените преобладава живота на чувствата, а у мъжете тоя на разума. Ясно е, че, обратно, психическата или духовна ръка се среща у нежния пол; ние наблегнахме на това, когато говорихме за психическия тип ръка у жената. Също и смесения тип ръка изчерпателно разгледахме, тъй че тук не ни остава освен да илюстрираме с няколко исторически примери валидността на това подразделение на ръцете на типове. Като пример на мъже с силно изразен уранов тип ръка, които са се издигнали от неизвестността и спечелили име в историята, можем да споменем любимеца на султан Махмуда — Ахмед Февзи Паша и генерал Рап от времето на французката империя. Първият, благодарение на благоволението на султана, от обущар, кафеджия, носач, лодкар, занаяти, с които едно след друго се залавял - станал носач на султановата мула, пазач на сарая, полковник в гвардията му, турски пратеник в Петербург и най-после паша. Генерал Рап с плътната си фигура, жизнения цвят на лицето, високия ръст си остана селяк в навиците, в преки разточителността и театралността си. В 1812 год.
към текста >>

Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти.
Хюбшман разгледал на около, но не видял никого. Запитал децата, но те потвърдили по един абсолютен начин, че дядо им дошъл при тях, но къде се е скрил сега, не знаят. Няколко дни след това, г. Хюбшман получил писмо от брата си, който го питал с безпокойство, дали няма някаква известие за баща им, понеже едно скорошно обстоятелство силно го разтревожило. И на истина, в същия ден и час, когато децата извикали горните възклицания, баща им се поминал. Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти. Но веднъж, в последното си писмо преди смърт та си, той съобщил следния факт: „с мен се случи нещо необикновено: приятелят ми Елверт, умрял във Вюртенберг още преди девет години, ми се яви и ми каза: „ти скоро ще умреш“. И, което бе много странно, деня на явяването му бе точно годишния ден, в който той се помина“. Наскоро след като написал това писмо, Д-р Бардили умря съвсем неочаквано. Г-жа Хауфе ми разказа, че преди малко тя се е видяла седнала на едно столче, в бяла рокля, тогава когато тя в същност лежеше простряна на леглото си. Тя устремила очите си върху видението и поискала да извика, но не могла.
към текста >>

Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите.
низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит. Аз изучвах особено това дяволско вещество, пълно с изкушения, както чашата с упоително вино, горчивината на което чувства само онзи, който я изпил до дъното.
към текста >>

Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата.
След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си). Неговата школа е била разделена на два класа: външен или общ — за слушателите, които само са слушали Питагора, без да го виждали, и вътрешен — за истинските му ученици, които го слуша ли и виждали. Преградата между два та класа било едно платно (завеса). За слушателите, философията му била енигматична и символична, а за учениците — ясна, изразителна и отбулена от тайнственост и загадки. Преподаването започвало с математиката, продължавало с изяснение законите на природата и свършвало с теологията, но последната се преподавала само в вътрешния клас на школата. Почти никакъв паметник не е останали за учението на Питагора. Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично. От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона. Изобщо, знае се, че Питагор е бил първостепенен философи.
към текста >>

Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата.
Лизис и Архипус, единствените му ученици, които отсъствали от къщата, която била подпалена от цилонийскага факция, и в която изгорели всички други негови ученици, са написали само няколко похвални изречения за Питагора и учението му, както и известните Златни стихове1). Учението се запазило в семействата, дето се предавало от родителите на децата, без да се е разпространявало публично. От кратките коментарии на Лизис и Архипус е останали само един екземпляри до времето на Платона. Изобщо, знае се, че Питагор е бил първостепенен философи. Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето). Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение.
към текста >>

Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество.
Той признавал съществуването на Бога и приемал метемпсихозата (преражда нето). Той е проучили дълбоко физиката, естествената история, математиката и музиката, създали е една особена теологическа система и свеждали всичко към учението за числата. Главният принцип на питагоризма е бил следният: „ти, който искаш да станеш философи, трябва да освободиш душата си от всички връзки, които я стягат и ограничават; без това условие, както и да си служиш с ума си, ти няма да научиш ни каква истина; а когато душата ти се освободи, ти ще я употребиш полезно, като се издигаш от знание към знание, от най-общите неща до без телесните и вечните“. Аритметиката на Питагора Според него, предметът на математическата наука държи средно място между телесните и безтелесните неща. „Това е едно от стъпалата на стълбата, която ги трябва да изкачиш“, е казвал той. Математиката се занимава или с числото, или с величината· Има само два вида количество. Численото количество се разглежда или в самото него, или в някое друго, а пространственото количество се взема в покой или в движение. Численото количество в само себе си.е предмет на аритметиката, а в друго, както е в звука, е предмет на музиката; пространственото количество в покой е предмет на геометрията, а в движение — на сферическата наука. Аритметиката е най-хубавото от човешките знания и който би я изучил основно, той би притежавал най-голямото благо. Числата са. или интелектуални, или научни.
към текста >>

Духовна опитност Предсказани смъртни случаи.
Всеки може да си служи със своята наука по волята си. Истината е, че ако настоявате в продължение най-малко на две години да употребявате съзнателно тоя закон в всекидневните си работи, обстановката ви ще измени достатъчно и вие ще можете да направите много заключителни опити, с които да се докаже, че действате съгласно закона. ____________________________________________________ 1) Вж. предходната му лекция в кн. IV на Всемирна летопис. Духовна опитност Предсказани смъртни случаи. През 1909 г. се помина в гр. Трубчевск (Орловска губерния) младата жена А. С. Наскоро преди смъртта си, тя сънувала баща си, починал отдавна, който й съобщил, че приготвил за нея една дървена къща. И наистина, не се минало много време, и младата жена, напълно здрава до тогава, внезапно се разболяла и след три дни се поминала.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност.
Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от професор Д-р О. Рьомер. III. РАЗНИ 11. Духовна опитност. (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Събитието на 9 юни 1923 г. предсказано. Съобщение от Стоян Д. Коларов. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Не се противи на злото - Законът за любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди.
към текста >>

Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани.
Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? .- не, то ще губи само времето си. Нека да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? - това е разумния живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелства, на първо място, майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Почти няма на земното кълбо такъв народ. Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква?
към текста >>

И върху каква духовна основа почива той?
Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени" типове, пред които мнозина сега благоговеят? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най- голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава откъде ще се почерпи разумността?
към текста >>

Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна.
И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца . . . Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Иван ТОЛЕВ. Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението.
към текста >>

Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене.
Емануел Сведенборг1) ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение.
към текста >>

Той се привлича към него чрез духовната връзка.
С други думи, да мислиш неговите мисли и да поддържаш неговото мнение вместо своето собствено. Такъв контрол може да се поддържа несъзнателно от другия или пък той може да бъде и съзнателен. Ние можем да се запазваме от такъв контрол като внесем разнообразие в другарите си или пък за известен период се уединим, през което време ние ще можем „да намерим нашето истинско себе“. Така погълнат в жената, умът на духа се повлича към това, което най-много занимава нейното внимание. Това естествено ще бъде детето, което тя ще даде на света или, с други думи, новият организъм, който се формира в нея. Той се привлича към него чрез духовната връзка. В същност, жената несъзнателно е добила пълния магнетичен контрол на оня дух. Тя е възприела духа в магнетичен сън или положение. В това положение духът вече е забравил себе си и своята минала опитност. В известен смисъл той е само част от жената, като върши и мисли това, което тя желае. Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка.
към текста >>

Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка.
Той се привлича към него чрез духовната връзка. В същност, жената несъзнателно е добила пълния магнетичен контрол на оня дух. Тя е възприела духа в магнетичен сън или положение. В това положение духът вече е забравил себе си и своята минала опитност. В известен смисъл той е само част от жената, като върши и мисли това, което тя желае. Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела. Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето. Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло. Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от тялото.
към текста >>

Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето.
В това положение духът вече е забравил себе си и своята минала опитност. В известен смисъл той е само част от жената, като върши и мисли това, което тя желае. Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела. Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето. Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло. Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от тялото. Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл. Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място. Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа.
към текста >>

По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън.
Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават. Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука.
към текста >>

Също така и в изкуството се чувства една духовна вълна: Метерлинк, Ибсен, Едуард Шуре, Вагнер, Борис Георгиев и много други са носители на тази вълна.
Всички, които могат да имат по-дълбоко прозрение в дълбоките основи на битието, казват, че днес „душата се пробужда“. Това може да се долови и по много факти из днешния живот. Интуитивните дарби на душата се проявяват все повече. Даже в „Съкровище на смирените“ от Метерлинк има специална глава: „Пробуждане на душата“. Във всички науки от ден на ден духовните импулси се увеличават. Също така и в изкуството се чувства една духовна вълна: Метерлинк, Ибсен, Едуард Шуре, Вагнер, Борис Георгиев и много други са носители на тази вълна. Преди всичко трябва да се запитаме, кой е смисъла на човешката история. Той е в еволюцията на човешкото съзнание, в издигането му на по-високи степени. Това. е постепенното проявяване на онова висше начало, което е заложено в човешката душа. Външната култура е важна, но тя е само средство. Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото.
към текста >>

Само когато е проникнато с духовен елемент, то е в хармония с детската природа, понеже истинската детска природа е духовна.
Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа? Само когато е проникнато с духовен елемент, то е в хармония с детската природа, понеже истинската детска природа е духовна. Напротив, тъкмо когато лишим училището от духовен елемент, ние извършваме насилие върху детската душа. Днес много педагогически методи целят да насочат детското съзнание предимно към материалната страна на нещата. Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения. Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа.
към текста >>

Така също и духовната природа ще се събуди чрез упражнение, чрез дейност.
Но какво от това? Трябва детето да расте духовно чрез самия живот, който то живее. В училищния и семейния живот детето трябва да върши това, което ще развие у него съответните качества. Но онова, което ще върши, то трябва да го върши по вътрешен импулс, а не да му бъде натрапено отвън. Всеки орган се развива чрез дейност. Така също и духовната природа ще се събуди чрез упражнение, чрез дейност. Че всеки орган или способност се развиват чрез дейност, това е основен закон в биологията и психологията. Къртицата е атрофирала очите си, понеже не ги е употребявала. Змиите са произлезли от гръбначни, които са притежавали крайници, те са ги изгубили като са преминали към нов начин на движение — чрез пълзене те все по-малко употребявали своите крайници, и последните трябвало да изчезнат. Пещерният протей е трябвало чрез живота си в тъмнината да атрофира до голяма степен очите си, които сега едвам се виждат под кожата като две черни петна. Паразитното растение „кукувича прежда“ се е приспособило към нов начин на хранене с готова храна от други растения, и по този начин е изгубило своя хлорофил, атрофирало е листата си и пр.
към текста >>

Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно.
III, кн. 4. 6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика.
към текста >>

Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека.
Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание. Днес тая хармония у малцина съществува.
към текста >>

Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия.
Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание. Днес тая хармония у малцина съществува. Повечето прекарват в дисхармония. Антропософията (окултизмът) като наука за целия човек, по самото си естество представлява педагогика. Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване.
към текста >>

Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи.
В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер: Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн. 5 — 7. „Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени.
към текста >>

Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика.
Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер). „В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот.
към текста >>

Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“.
Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер). „В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот. Не може човек да е винаги буден. Трябва и да спи. И ако не спи, няма да бъде в добро будно състояние.
към текста >>

Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини.
Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек. Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина. Не по-малко важна е и окултната хигиена, която, въз основа на по-дълбокото знание, посочва, как живота на човека може да се нареди в хармония със законите на живата природа. А това значи да се постави живота на разумни основи. Напр. това, което казва днешната официална медицина за начина на храненето, е съвсем недостатъчно.
към текста >>

Светският човек даже и не подозира, че яденето си има и духовна страна, не по-малко важна от физичната.
А това значи да се постави живота на разумни основи. Напр. това, което казва днешната официална медицина за начина на храненето, е съвсем недостатъчно. Не е достатъчно само да се каже, че трябва да се придържаме о вегетарианския режим. Има още много други неща, които трябва да се знаят. И тогаз яденето може да стане един метод на възпитание, както казва един виден окултист. Светският човек даже и не подозира, че яденето си има и духовна страна, не по-малко важна от физичната. Но не само яденето, а и всички други области могат да се осмислят чрез окултизма.2) След труда на проф. Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква.
към текста >>

Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Предсказано събитие.
1921 год. в уредените от Д-р Щайнер университетски курсове в „Гьотеанум“ в Дорнах (до Базел). 2) Вж. по въпроса за храненето от окултно гледище — в Всемирна Летопис, год. 1, кн. IV. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Предсказано събитие. От 3. до 6. февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан Йонов, от гр. Рахово. По желанието на няколко колеги, на 5. II. вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ДУХОВНА ОПИТНОСТ.
Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. От проф. О. Рьомер. 14. ОКУЛТНА АРХИТЕКТУРА (според Сент-Ив д’Алвейдър) с два чертежа. III. РАЗНИ 15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 16. КНИЖНИНА. ИСТИНСКИЯТ МИР Външните и вътрешни условия - Новата култура Мирът е най-великото благо за човешката душа. Той е почвата, в която се посаждат и растат всичките Божествени добродетели, топлината, която ги съгрява, влагата, която ги стимулира и атмосферата, в която те виреят. Мирът е най-същественото условие за правилното духовно развитие. Той ражда вътрешната хармония и съгражда разумния живот.
към текста >>

как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност.
Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията). Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха.
към текста >>

„Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят.
Той казва, че тия знаци са резултат от живи опитности в астралния и духовния (девакански) светове. Печатите представляват актуални факти от астралния свят, а седемте стълбове — факти от духовния свят. Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане.
към текста >>

Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft).
Но само първите са непосредствени опитности чрез духовното зрение, а не и вторите. За проникване в духовния свят в различие от астралния, е потребно по-скоро духовно чуване, отколкото виждане. И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня.
към текста >>

Един Учител казва: „Изучаването само на материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна, загрубява душата.“ Трябва да се надрастне материалистичната психика.
Но това е в противоречие с принципите на окултната педагогика. 2) Има училища, в които главната работа на децата е полска, обаче тази работа е външна, механична, не е одухотворена. Тогаз тя няма онова възпитателно значение! Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления. А това загрубява душата! Един Учител казва: „Изучаването само на материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна, загрубява душата.“ Трябва да се надрастне материалистичната психика. Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрастне. Материалистичната психика убива нещо ценно в душата му. Трудът трябва да се одухотвори по начин, описан в миналата книжка. Не е достатъчно само да се кажа, че детето работи всред природата! Важно е как то възприема нещата!
към текста >>

В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия.
Чистене извори За да бъде тая работа възпитателна, тя не трябва да е механична: 1) детето греба да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неразчистен; 2) у детето трябва да се събуди импулс чрез поправката на извора да внесе радост у хората, които ще се ползват от него; 3) детето трябва да е движено от желанието да превърне Грозното в красиво, безредното в ред и хармония! И всичко това то трябва да извърши по собствена подбуда: разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тези чувства у детето. С голяма любов детето ще очисти дъното на извора, ще го постели с красиви камъчета, ще го огради. Детето, което прави това, по-после, като порасне, ще може да прави много добри работи! Ще се сее във физическото, а ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сили. От детето, което е изчистило с такива подбуди един извор, може да се очаква после много! Преди всичко, у него ще се развие естетичен вкус, любов към ред, чистота, към красивото. Освен това, у него ще се яви потик да бъде активен в живота, да видоизменява живота, да работи за неговото повдигане. Изворът тук може да се вземе като символ на самия живот.
към текста >>

Духовната му природа.
Който в детинство се моли, на старост може да благославя. Вникването в такива превръщания в течение на развитието не може да се постигне само с едно експериментално наблюдение. Една педагогика, която се основава само на външни, естествонаучни методи, едва ли би дошла до мисълта, че трябва да се развива у детето благоговение. Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца. (Следва) ______________________________________ 1) В. пр. Духовната му природа. 2) Б. прев. т е. материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество. 3) Според окултизма духовният или свърхчувственият мир не е свръхестествен. 4) В същата глава, дял III.
към текста >>

материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество.
Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца. (Следва) ______________________________________ 1) В. пр. Духовната му природа. 2) Б. прев. т е. материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество. 3) Според окултизма духовният или свърхчувственият мир не е свръхестествен. 4) В същата глава, дял III. 5) Противоречието лежи в следното: ако искаме да възпитаме детето в съгласие с неговата природа, не трябва да почваме с поднасяне на „логиката“ и „полезното“. 6) Б. пр. Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия.
към текста >>

Reforme synthetique de tous les arts contemporains Духовна опитност Съобщение за смърт на далечно разстояние.
Има и други пътища затова. Всичко около нас трябва да бъде в хармония с великите закони, които владеят в космоса! Казаното тук не туря граница на художественото творчество, както законите на хармонията и ритъма не турят граница на музикалното или поетическото творчество. S. __________________________ 1) L’Archeometre. Clef de toutes les religions et de toutes les sciences de 1’ant quite. Reforme synthetique de tous les arts contemporains Духовна опитност Съобщение за смърт на далечно разстояние. На 20 септ. м. г. на обед седях при масата заедно с жена си и двете си дъщери. Живея в третия етаж на една масивна постройка. Ясен слънчев ден, без никакъв вятър.
към текста >>

„Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката.
Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир. такива, които са извлечени от научно водени астрономични статистики“.2) „Този метод има предимството, че налага достоверността на астрологията н на кай-големите неверници, но изисква огромен труд“. „Третият опит влиза в областта ка физическите науки. Проучването на законите на земния магнетизъм позволява дв се докаже влиянието на светилата върху човечеството и да се анализират техните въздействия. (Е. Caslant излага по-нататък интересните и твърде убедителни изследвания, които са напразени в тази посока). „Четвъртият опит е опит за една чиста рационална научна астрология, си;., създаване на една астрологична наука, чиито принципи и следствия се установяват по пътя на строгата логика на математиката. Накрай, авторът на статията предвижда едно сливане на тия четири течения, които съществуват в днешната научна астрология в една голяма река, с което астрологията ще допринесе своя голям дял за издигане на човечеството и за осветляване на неговия собствен път, тъй вещо начертан в голямата Книга на звездите. — Г. Богомилски книги и легенди. От проф. Йорд. Иванов.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ДУХОВНА ОПИТНОСТ.
Боев. 9. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. V). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма. Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата вода, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване.
към текста >>

Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр.
В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение. Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят, водата, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus). Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух.
към текста >>

От друга страна, тъй наречените „християнски-учени“ — чиято наука е толкова християнска, колкото индуска или еврейска, а е в същност само един малък дял от духовната наука, който пък е общ на всички религии — заявяват, че няма материя, но всичко е Божествен ум или Дух.
При това, не би могло да се смята, че цялата материя би текла в една част на пространството и че силата, оттегляйки се от нея, би останала съвършено отделна и би протекла в друга посока. Духът е до толкова аспект (страна) на материята, колкото и материята е страна на духа. И двете са в същност едно, при всичко че са привидно противни, когато се проявяват, както ще покажем това по-долу. Това е едно схващане, което, правилно разбрано, може да послужи да примири противоположните школи на мисълта, които поддържат такива различни възгледи, защото всека вижда само част от цялото. Така наречените материалисти заявяват, че има само материя, и по-дълбоките мислители между тях, бидейки призвани да обяснят присъствието на сила в материята, твърдят просто, че „в материята е източника и потенцията на целия живот“. От друга страна, тъй наречените „християнски-учени“ — чиято наука е толкова християнска, колкото индуска или еврейска, а е в същност само един малък дял от духовната наука, който пък е общ на всички религии — заявяват, че няма материя, но всичко е Божествен ум или Дух. Други пак заявяват, че има полярност, действителни противоположности във вселената, че Духът и Материята са отделни и различни. Всичките тия възгледи могат да бъдат разгледани и видени от центъра като Едно, вместо като отделни, ако се иска да се добие истинско схващане за вселената. Разглежданата тук идея е, че Дух и Материя, Живот и Форма, са противни полюси на едно и също вещество. Това твърдение е изказано метафизично, при всичко че то може да бъде и теологически изяснено. В тоя смисъл Духът и Материята са аспекти на Бога, който, сътворявайки вселената, трябва (до колкото човешкият ум може да схване идеята) да се поляризира, или, както си е, да изпрати навън два аспекта от себе си2).
към текста >>

То може да стане духовна работа, да събуди благородното у човека, ако се спазят известни принципи, които окултната наука изявява.
„Храненето може да стане цяла наука за възпитание“, казва един Учител. Ние пренебрегваме духовния елемент при храненето (въпросът не се изчерпва само с вегетарианството). Спазването на известни закони при храненето може да стане причина за събуждане на висшите заложби на душата. Някои мислят, че храненето се свързва само с физичните процеси. То може да се свърже и с духовните процеси. То може да стане духовна работа, да събуди благородното у човека, ако се спазят известни принципи, които окултната наука изявява. Също така и спането. Когато при спането се спазят известни закони, които окултизмът изучва, то може да стане източник както на физически, така и на духовен подем. „Хигиената на храненето“, „хигиената на спането“ в окултен смисъл са съвсем друго нещо в сравнение с познанията на официалната наука. И това е много лесно обяснимо: окултизмът изучва по-дълбоките основи на действителността. И детето няма още да получи всичко това теоретически, но чисто практически, — чрез дейност.
към текста >>

Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото.
Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там.
към текста >>

Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е.
Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
към текста >>

По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване.
Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност.
към текста >>

се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност.
По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
към текста >>

Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение.
Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство. Тя не бе боледувала от никаква болест. Лятото на 1918 г. тя прекара при съпруга ми и мене в Русе. Една седмица след като замина за София, аз заболях тежко от испанската инфлуенция.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ДУХОВНА ОПИТНОСТ.
VII). 9. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун (Продължение от кн. VII). III. РАЗНИ 10. ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ (с фотографска снимка) ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА! Личен и обществен живот - Бъдещето Разумният живот се проявява като резултат от действието на светлината. Тя е средство, чрез което силите на живата природа примиряват противоречията и внасят хармония в целокупното битие. Под нейното непосредствено влияние индивидуалното и колективното съзнание се разширяват, и се пробужда безспирния стремеж към Истината.
към текста >>

В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината.
А познанието на Истината е възможно само чрез светлината. Следователно, светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината. Затова и от глъбините на всяка душа, в най-трудните моменти на съществуването й във физическия свят, когато тя се стреми към освобождение, се изтръгва вика: „светлина, повече светлина! “ Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага“ и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибягнат към ръководството на Учител.
към текста >>

Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея.
За едно такова разбиране на света духът не е нещо, което се поражда от едно протоплазмено късче; той не е произлязъл от материалния свят. За такова разбиране на света духът е първичното, движещата се материя — вторичното. Последната е създадена, поддържана и преобразявана от първата. Духовното (духовните същества) са и днес последната причина на всяко движение, т. е. на всеки живот във вселената. Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката.
към текста >>

Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката.
Има инволюция и еволюция на духовната дейност в материалния свят, при което духовното (духовните същества) е съществувало преди да съществува материята и ще съществува и след нея. Значи, материалният вечно движещ се свят е проява на действието на един идеен свят, на един духовен мир от същества. Значи, силите от материалния свят не трябва да се схващат само количествено и механично, но трябва да се свържат и с дейността на духовните същества, които действат чрез тях. Разликата между човека и останалите природни царства, между другото, е и в това, че духовното не само се проявява в човека, но човек сам е част от това духовно. Затова човек има свобода. Обаче, духовна, свръхфизична страна царува във всички природни процеси, както във волята на човека, който си движи ръката. Оскар Хертвиг в книгата си „Животът на организмите“ говори, че когато се изучват силите в света с повишената зрителна способност на морфолога, тогаз ще се постигне целта на механическата школа. На това може да се отговори, че такъв един морфолог, без съмнение, нямa вече да принадлежи към механичната школа, понеже ще вижда в действието на силите в материалния свят импулси на духовни същества, защото светът нямa да бъде за него една механична, материална машина, но един жив организъм, който се метаморфозира целесъобразно, ръководен постоянно от духовното. Както човек не може да се разбере от изучването на човешкия труп, така и никой двигателен процес, принадлежащ на материалния свет, не може да се разбере без връзката му със света на разумните същества. Зад физическите процеси стоят етерните, а зад етерните има състояния на съзнанието и изявления на волята на разумни същества. Има връзка между явленията в природата и състоянието на съзнанието на висшите разумни същества, т. е.
към текста >>

Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна.
Той може да се прояви в беседване, в литературна или музикална дейност, а най-главното, с живота си и с добрите си дела, които говорят най-красноречиво. Примерът, образецът е осъществяване на изказаното, на желаното. По този начин, като прилага в живота си това, което се говори от неговия ръководител, той изказва най-силната проповед, като дава пример на най-висш морал. Окултистът се стреми да осветлява пътя не сегашното и бъдещето поколения. Науката, наречена телепатия, доказва,, че човек със силата на мисълта си е свързан с всички добри хора и с всички висши същества, видими и невидими. Колективно той представлява единство, сплотеност, общ организъм и така може да образува една мощна духовна вълна. Окултистът съзнава своя дълг спрямо близките, обществото, човечеството до толкова, до колкото е развито и разширено съзнанието му, и се движи по закона на свободата, която не се дава отвън, а е един вътрешен процес. А що е дългът на истинския човек? Има ли любов към всички и всичко? Това е неговият морален дълг, защото той се стреми да бъде в полза и услуга на всички. Човек може да обича всички хора повече или по-малко и да живее в мир с всички и това е, което го издига над обикновеното, дребнавото, това е широката душа, това е великото.
към текста >>

Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля.
Той му дава възможност да съсредоточи всичките свои сили в един фокус, да ги напрегне, галванизира със своята воля и да ги движи към някого или против нещо. Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в гръмоотвода не се появява електрически ток, без електрическа буря. Следователно, жезълът е проводник в ръцете на мага за електричеството и мълниите на душата и като гръмоотвод се явява най-полезен за ограждане от бури. И колкото е по-силна бурята и по-могъществен е тока на действието, сиреч колкото е по-голяма силата на мага, толкова и ефекта на жезъла е по-голям. Чрез жезъла ние можем да изявим само такава степен на сила, каквато обладаваме в нашата душа. Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля. За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции. Но металите и камъните не могат да служат за тази цел, освен ако не са покрити с някаква органическа материя. В всеки случай, камъните нямат никаква цена за направата на жезлите. Най-добрите жезли се правят от слонова кост, взета от слоница. Кратък жезъл, с дължина от 21 дюйма (525 мм) със златен крайщник, от едната страна, и сребърен или меден от другия край, е оръдие твърде могъщо.
към текста >>

Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката.
И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение. Всякога трябва да сме в контакт с живата природа. „Когато изпееш една дума, ти се концентрираш. За да концентрираш вниманието си върху една дума с по-дълбоко съдържание, трябва да я изпееш“. Един Учител2). Целта не е да се дадат на изкуството по-вече часове, но е художественият елемент да прониква цялото обучение, всички предмети, даже и математиката. По-рано се каза, че свързването на детето с живата природа трябва да стане изходна точка на цялото обучение. Това общение с природата дава добър случай да живее детето в мира на красотата. Цялата природа е проникната от разумност, висша красота, хармония. Колко мощно говори тя на човека и буди у него идеи и висши естетични чувства! Обаче, на оногова, който умее да чете по-дълбоко книгата на природата, който разбира нейния език, тя му говори повече.
към текста >>

И как всичката тази дейност у него, чрез духовна алхимия, ще се превърне в мощни сили на едно по-висше поле: у него ще се появи импулс да прави същото и в своя вътрешен мир.
Както при чистенето на извора, така и при саденето на цветя, то ще работи по вътрешен импулс, а не чрез натрапване отвън. И при това тези художествени форми, които то ще създаде, ще бъдат плод на собствено творчество. То ще може да вложи художествено творчество в избора на цветята, в тяхното съчетание, в тяхното нареждане на фигури, след това във формата на лехите. То всеки ден ще се грижи за подобрение на градината в естетично отношение. Ще я чисти, ще я полива. И как всичката тази дейност у него, чрез духовна алхимия, ще се превърне в мощни сили на едно по-висше поле: у него ще се появи импулс да прави същото и в своя вътрешен мир. Изучаването на естествознанието ще става на самото место в свръзка и паралелно с неговата дейност, за да могат тези познания, които то ще добие, да се свържат с най-красивите преживявания в живота му. И тогаз не само че изученото от материала по естествознание ще остави у него най-трайни впечатления, но ще събуди у него и интерес, понеже винаги художественият елемент буди интерес. Но не само това: всичката тази дейност в градината, на полето, в гората, при извора, в планината, какъв изобилен материал може да даде за символи, притчи, пълни с високо художествен елемент и при това от такъв възвишен характер, че да будят у него импулси и едно предчувствие на висшите божествени истини! По този начин тия божествени истини, вечните закони на битието, ще се свържат с най-красивите преживявания, ще бъдат проникнати от художествен елемент. Но и музиката може да се свърже с преживяното при дейността всред природата.
към текста >>

Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството.
Ако тия двете могат да се срещнат заедно и да образуват продължение на субстанцията, то животът-сила, която изтича от Божественото през положителното или мъжкия индивид, вместо да се излъчи в празното пространство, след като неговата работа в машината на неговия организъм е била завършена, ще потече обратно към Божественото през отрицателния или женския индивид. При точката на съединението между двете единици силата може да бъде блъсната и направена годна за творчество в материята на полето, върху което става връзката. Това е същността на езотеричното учение относително половото действие. Това проявление на космическия пол или полярността му — ако тая дума се предпочита поради връзките й с първата — действа също и на шестото поле; първо, за да се привлече голямо течение на сила от седмото във формата на шестото поле, и второ, за да се поддържа тази сила на едно високо равнище; а за да се избегне деградирането и разпръсването й, тя, ако й се позволи нормален ход, ще премине надолу през полетата и ще се разпилее в космичното пространство преди да се завърне към Божественото. Един пример ще спомогне да изясни това. Нека вземем случая с един човек с високо духовен характер, който се чувства призван към една духовна мисия за възраждането на човечеството. Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят.
към текста >>

При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства.
Според думите на езотерическата наука, би трябвало да се каже. че такъв човек, за да бъде канал на висши духовни сили трябва да има тлялото си от шестото поле високо развито, защото той работи със силите от това поле, които ще могат да добият пълен израз чрез тоя добре развит проводник. Ако този човек се задоволи да остане самотен отшелник, той може да издигне живота си до една висша степен на еволюцията, чрез общение с Божествения живот, но той няма да остави следа в своята раса и век, и външният свят ще остане неповлиян от него. Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата.
към текста >>

Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност.
Ако, обаче, той избере да работи във външния свят, за да въздейства върху духовния живот на своите подобни, ще се зебележи, че той веднага ще събере около себе си малка група ученици, които се намират в друго отношение с него, отколкото са ония от неговото съсловие или среда. На последователите си той ще дава, но нито ще иска, нито ще получава нещо от тях в замяна; но от своите ученици той зависи по един особен и интимен начин, малко разбиран от външния свят. При всичко че те са от една по-долна духовна висина от неговата, все пак той се обляга на тях, поради което и най-малкият недостатък от тяхна страна силно му въздейства. Тия ученици може да бъдат мъже или жени, тора не е важно; всичко, което се изисква от тях, е, да бъдат в интимна връзка на симпатия със своя учител и на една степен на духовно развитие, която се приближава до неговата, и тогава ще се види, че тая малка група действа като една единица в някой решителен момент на духовното движение. Освен това, ако ученици бъдат изпратени като мисионери да разпространяват учението на Учителя, ще се забележи, че се изпращат по двамина, за да могат да си помагат. Сега, при това взаимодействие между една силно положителна натура, която служи като канал на една голяма духовна сила и по-малко издръжливите, в случай на отрицателни натури, които получават тая сила, езотерикът ще види божественият живот-сила да действа в полярност. Странно потвърждение на това мнение може да се види в едно явление, което не твърде често се случва в свръзка с извикването на духовни сили. Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот.
към текста >>

Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло.
Много религиозни учители, въздействащи върху канарата на чувствеността, и ония, които успяват да прекарат лодката на живота безопасно през тесния поток на правдата, са оставили бележки в своите автобиографии за ужасни борби, преди да спечелят победата. Те са били „изкушавани от лукавия“ до такава крайност, от каквато е запазен обикновения смъртен; тяхното чувствено естество, ако се съди по виденията и мислите, за които те пишат, че са ги нападали, трябва да е било толкова силно, колкото и тяхното духовно естество, и само чрез краен аскетизъм то е останало под контрол. Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет.
към текста >>

Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен.
Следов., обуздаването на плътта и отбягването на всички възможни възбуждания на плътските желания е едно условие sine qua non за висшите форми на религиозното посвещение. Някои психолози виждат в тоя добре известен феномен друго доказателство, че полът е в корена на всички неща и гледат на религиозните чувства като на ограничение на половите мислейки, че те са се простили веднъж за винаги с духовния живот, като са доказали неговата връзка с половия живот. Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно.
към текста >>

Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна.
Езотерикът, обаче, гледа на това явление от друга гледна точка. Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно. Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото. Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село.
към текста >>

Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет.
Той вярва, че и двата вида дейност са проявление на една и съща сила, чисто божествена сила, от най-висша святост, и че формата, която тая сила възприема се определя от машината, през която тя действа, тъй че, ако тази сила тече през един проводник от шестото поле, тя ще се прояви като духовна жар и динамична сила и ще действа върху духовните натури на тия, с които ще дойде в съприкосновение; когато пък ако тече през умственото тяло. ще бъде един творчески интелект; ако ли тече през физическото тяло, ще бъде полова сила в обикновен смисъл на думата. Но въпреки това, езотерикът поддържа, че където и да тече, тая сила е една и съща и нейната крайна проява при сътворението по никой начин не деградира последното, бидейки тя една сила първична, духовна и необходима при сътворението, прави го божествено и актът му свещен. Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно. Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото. Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село. Това явление е добре познато на езотерическия учен, а именно разрушението на духовния бент под казания натиск, твърде голям, за да може организмът да устои, и деградацията на божествените сили към по-низшите полета на съществувание.
към текста >>

Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото.
Популярната мисъл, обаче, а особено мисълта на богослова, който се плаши от добре известното явление — чувствеността на мистика — не схваща живота-сила, когато се проявява на физическото поле, като нещо свещено, а по-скоро като проява на низшата страна на нашето естество, което е във война с духовното ни себе; има, обаче, някои, които изповядват, че познават добре човешката природа и са достатъчно проницателни, за да я видят като две различни страни на едно и също нещо. Когато чувствеността доведе един религиозен учител до падение, обикновено се смята, че животът на гоя човек, като духовна сила, е по-необходимост свършен; и, действително, такъв може да бъде случая, защото ако великите сили, с които борави, така са се изплъзнали от неговия контрол, че да го смъкнат до физическото равнище, той ще намери, че е твърде трудно, след такова помрачение, да ги събере пак обратно в определения им канал; неговите прегради могат да бъдат отвлечени и той може да не бъде никога след това способен за оная концентрация на енергията, при която всека работа е резултатна. Но при всичко това, духовна е силата, която разрушава преградите, а не някое сила от долния свет. Грамадната космична енергия, която онзи човек е направил да тече през канала на неговото индивидуализирано себе, се е показала от по-голям волтаж, метафорично казано, отколкото той е могъл да издържи, поради което неговото духовно естество се е разтопило под напрежението и „тяснокръжието“. Течението е станало буквално земно. Вместо силно организираното духовно естество, което е поддържало течението вътре в определения канал и го е предавало на духовната страна на другите, така че да протича обратно към божествения му източник, без да напусне шестото поле, налягането върху духовното тяло на тоя човек е било толкова голямо, че силата се е изплъзнала от ръцете му и отишла по линията на по-малката съпротива, линията на естественото еволюционно течение, от седмото поле надолу до първото, и след това пак обратно през земята-душа; но той е толкова малко виновен, колкото и някой, чийто воденичен бент се е разрушил и е залял селото. Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село. Това явление е добре познато на езотерическия учен, а именно разрушението на духовния бент под казания натиск, твърде голям, за да може организмът да устои, и деградацията на божествените сили към по-низшите полета на съществувание. Но ще запитате какъв е церът против това? Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят първите пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен. Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип.
към текста >>

Над всичко това, той би трябвало да се въздържа да предизвиква или да довежда по-вече духовна сила, докато каналите за минаването й не се поправят.
Наистина, той би трябвало да знае, че главата на течението е твърде голяма за якостта на неговите прегради, но той не е съзнателния убиец на онова село. Това явление е добре познато на езотерическия учен, а именно разрушението на духовния бент под казания натиск, твърде голям, за да може организмът да устои, и деградацията на божествените сили към по-низшите полета на съществувание. Но ще запитате какъв е церът против това? Първо, предпазването е по-добро от цера и всички висши сили трябва да бъдат внимателно направлявани от моралното кормило на лицето, което ги употребява; второ, самотната работа трябва да се отбягва, за да могат и други очи да видят първите пропуквания на воденичния бент, нещо, което притежателят му ще съзнае последен. Тогава, ако такова предупреждение чрез пропукване се яви, заплашеният индивид трябва да спре всички вътрешни дейности и да се възвърне на материалното поле със силни физически упражнения или даже изтощения според добрия старо-моден тип. Над всичко това, той би трябвало да се въздържа да предизвиква или да довежда по-вече духовна сила, докато каналите за минаването й не се поправят. А за мистика, да предизвиква по-нататъшни екстази при такива условия, това би значило да предизвика или прояви чувственост или истерия. Но интуицията на много възвишени души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак. Такова духовно смирение би спасило от срам мнозина възможни светци. Когато жизнените сили се проявяват върху по-низшите полета, ние откриваме висшите полета за нашата гибел. (Следва). Духовна опитност Съобщение на сън за истинско събитие.
към текста >>

Духовна опитност Съобщение на сън за истинско събитие.
Над всичко това, той би трябвало да се въздържа да предизвиква или да довежда по-вече духовна сила, докато каналите за минаването й не се поправят. А за мистика, да предизвиква по-нататъшни екстази при такива условия, това би значило да предизвика или прояви чувственост или истерия. Но интуицията на много възвишени души право им е подсказвала, че при такива обстоятелства те се чувстват недостойни да се приближат до своя Бог, но че трябва смирено да работят на нивата, или да се грижат за бедните, додето станат пак достойни приемници на Неговите дарби и Той да благоволи да ги приближи пак. Такова духовно смирение би спасило от срам мнозина възможни светци. Когато жизнените сили се проявяват върху по-низшите полета, ние откриваме висшите полета за нашата гибел. (Следва). Духовна опитност Съобщение на сън за истинско събитие. Поручик П., на минаване през столицата за новото си местослужене и като абонат на Всемирна Летопис, живо интересуващ се от духовните факти, ни съобщи за случая с. открития лечебен извор при с. Дългошевци (Ломско). Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита вода, от която щял да се изцери. Той изпълнил съновидението си и наистина станало това, което му се съобщило.
към текста >>

Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение.
По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16. VII. т. г. на в. „Мир“, редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис“ не е орган на никакви „дъновисти“. Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
към текста >>

Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн.
.. Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. ИВ. ГРОЗЕВ, теософ и гимназиален учител в София, при нозете на Учителя ДЪНОВ. Педагогическа конференция в Берлин. Тя се състояла от 31 май до 2 юни 1926 година. Тя била свикана по инициативата на „Централния институт за възпитание и обучение“ в Берлин със съдействието на Свободното Валдорфско училище в Щутгарт. Държани са били следните по-важни реферати: „Развоя на детето като основа на педагогиката на Д-р Щайнер“, от Каролина фон Хайдебранд; „Обучението в работилниците на Валдорфското училище“, от Макс Волфхюгел: „Евритмията във Валдорфското училище“, от Паул Бауман; „Обучението по математика и естествознание“, от Херман фон Баравале: „Обучение по естествена история в Валдорфското училище с особен оглед на антропологията“ от Д-р Евгений Колиско; „Естетично възпитание“, от Д-р Ерих Швебш; „Обучение по история“, от Д-р Валтер Щайн. Била уредена и изложба от ученически работи от Валдорфското училище. Летният семестър на Окултния университетски курс в Шутгарт. Този семестър е бил 12 по ред. Държани са лекции на следните теми: „Геометрия в природата“ (Херман фон Баравале); „Исторически и литературни въпроси в свръзка с Гьотевия „Фауст“ (Д-р Валтер Щайн): „Философията от окултно гледище“ (от Д-р Карл Унгер); „Изучване на народната душа в свръзка с творенията на естонския народен епос и на някои типове от руската поезия“ (от Д-р Херберт Хан). Сеячи на мрак.
към текста >>

Вазов, приходите от които за техния издател (брата му) са намалели до минимум, рискуват да се покрият с дълбок прах по книжарските рафтове, защото новото българско поколение е вече надраснало баналната „поезия“ за външната, преходна красота на природата и търси да проникне по-дълбоко в духовната красота на битието, тъй като само в нея се съдържа истинската поезия.
на „Всем. Летопис“) и сега печатаме извадки от „Градинарят“. Нашите четци, които имат, сигурно, по-висока литературна култура от противниците на „иностраните писатели“, виждат, каква висока и пленителна поезия се крие в стихотворенията на Рабиндранат Тагор, наречени от него: „поеми за живота и любовта“. Но ние знаем де е болката на тия „сеячи“ на мрака, които проповядват бойкот на чуждата книжнина: тя личи в признанието им, че „докато чуждата литература се разграбва, творенията на нашите писатели, стари и млади, остават забравени“. С други думи, съчиненията на покойния Ив. Вазов, приходите от които за техния издател (брата му) са намалели до минимум, рискуват да се покрият с дълбок прах по книжарските рафтове, защото новото българско поколение е вече надраснало баналната „поезия“ за външната, преходна красота на природата и търси да проникне по-дълбоко в духовната красота на битието, тъй като само в нея се съдържа истинската поезия. За това и „сеячите“ ще има да въздишат за блаженото време на дядо Вазовата „поезия“ . . .
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовна опитност.
Окултна хигиена и медицина. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от проф. О. Рьомер (с 8 илюстрации). III. РАЗНИ 18. Духовна опитност. 19. Вести. Приложение: 20. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“. от Д-р Р. Щайнер ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ Нужда от висок идеал- Целта на живота Съзнателният живот се изразява в стремежа към една висша цел.
към текста >>

Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика.
За Ония, които властно и неотразимо разпореждат със световните съдбини, няма нищо преждевременно; законът се прилага неумолимо, всякога и по отношение на всички, Само свободната човешка воля е, която, с погрешната си намеса, може да промени временно това приложение, Но Божият Промисъл всичко урежда. И в случая с Рудолфа Щайнера ние знаем, че съществуват факти на такава намеса, които не е позволено и не е нужно да се отбелязват тук... Нека пожелаем, с нашите най-добри мисли и чувства, на заминалия брат и работник на Любовта да използва спечеленото от своята земна опитност, за да добие нови, още по-висши знания, методи и упътвания там, дето душата минава своето истинско и пълно ученичество! Редакцията на ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Д-р Рудолф Щайнер1) Нека кажем няколко думи за идеите и дейността на лицето, което упражни такова голямо влияние в западна Европа. За живота му няма да говорим много, понеже четецът ще намери животописни сведения в една по-раншна статия.2) Роден е на 27.II.1861 г. в Кралевич (Унгария). Следвал е философия и инженерство, но същевременно изучавал естествознание и математика. Станал частен учител. Това му помогнало да си уясни практически много педагогически принципи. Това, заедно с по-послешните му окултно-педагогически изследвания върху детската природа, му е дало възможност да хвърли светлина върху педагогическите проблеми. Възложена му била задачата да прегледа архивата на Гьоте във Ваймар и да издаде научните му трудове. Той прекарал дълго време във Ваймар и бляскаво изпълнил задачата си.
към текста >>

За да се вникне в основите на живота, има нужда от по-дълбоко изследване, — изследване на духовната страна на явленията.
Д-р Щайнер и естествознанието Той още по-рано, преди да встъпи в окултното движение, в голямата си книга в два тома: „Развой на идеите в 19. век“, разгледа обективно всички важни философски и научни идеи от края на 18 век до края на 19. (от Гьоте и Кант до Дарвин и Хекел). Той владееше онази висота на философията и науката, до която бяха достигнали най-великите учени в съвременната епоха. Но естествознанието изследва само външната страна на явленията. За да се вникне в основите на живота, има нужда от по-дълбоко изследване, — изследване на духовната страна на явленията. Коренът на всички материални явления се крие в духовното, казва Д-р Щайнер, Духовното, казва той, не трябва да се изучва само но себе си, а в свръзка с живота. Това е необходимо, за да бъдем в допиране с живота, да не се отчуждим от него. От друга страна, казва той, само ако изучим връзката между физичните и материалните явления, ще имаме познание, практически приложимо в живота. Има съответствие между материалното и духовното. Само този е истински спиритуалист, казва той, който знае духовната страна на материалните явления, който чувства духовното, което стои зад материалното.
към текста >>

Само този е истински спиритуалист, казва той, който знае духовната страна на материалните явления, който чувства духовното, което стои зад материалното.
За да се вникне в основите на живота, има нужда от по-дълбоко изследване, — изследване на духовната страна на явленията. Коренът на всички материални явления се крие в духовното, казва Д-р Щайнер, Духовното, казва той, не трябва да се изучва само но себе си, а в свръзка с живота. Това е необходимо, за да бъдем в допиране с живота, да не се отчуждим от него. От друга страна, казва той, само ако изучим връзката между физичните и материалните явления, ще имаме познание, практически приложимо в живота. Има съответствие между материалното и духовното. Само този е истински спиритуалист, казва той, който знае духовната страна на материалните явления, който чувства духовното, което стои зад материалното. Зад всяко материално явление се крият духовни сили и закони. Ако някой по теория е спиритуалист, казва той, обаче разглежда материалните явления само като материални, той в същност е материалист. Д-р Щайнер в многобройните си книги и курсове конкретно разглежда това съответствие между физичните и духовните явления, как го по отношение на човека, така и по отношение на разните области на природата. Д-р Щайнер изучва еволюцията на човечеството и другите царства, минерално, растително и животинско, не откъснато, но в свръзка с еволюцията на делата слънчева система. Окултизмът има възможност да изследва с по-голяма дълбочина еволюционния процес, и при това да изучи и онези страни, които за онзи, който изследва само формата, са недостъпни за изследване.
към текста >>

Цялата земна аура се проникна от духовната му, сила.
Човешката душа все повече и повече се заплиташе в материята. Това потъване можеше да стане толкоз голямо, че да бъде трудно освобождението на човешкото съзнание от егоизма. Земната аура представляваше все по-неблагоприятни условия за човешкото развитие. Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре. При идването си той одухотвори делата земя. Цялата земна аура се проникна от духовната му, сила. Христовоте идване на земята е едничкото събитие, на което няма равно, казва Д-р Щайнер, в цялата минала и бъдеща история на човечеството със своето идване той даде възможност на човечеството да развие висшите духовни сили, да прояви Любовта. Импулсът, даден от Христа преди 2000 години, не е още проявен в пълната си сила. Великите неща бавно се проявяват. Толстой с право сравнява в това отношение дъба с някое по-малко растение, напр. царевицата. Царевицата достига до върха на своето развитие за няколко месеци, а за дъба трябват векове.
към текста >>

Това заведение за новата духовна наука, двата куполи-близнаци на което навеждаха на мисълта за един храм от незнаен род, биде разрушено из основи от един буен пожар, през нощта на Св.
1, кн. 4 и 5) и в педагогическия курс, който се печата в настоящата книга на списанието. 7) Вестник „Anthroposophie“, брой 40 от 5 април 1923 година. Едуард Шюре Опожареният храм в Дорнах и значението му1) Преди две години, едно сензационно събитие привлече вниманието на европейската публика върху личността на Доктор Рудолф Щайнер и върху антропософското общество, основано от него преди около петнадесет години. Прочутият окултист, гениалният теософ, току-що бе съградил върху бърдото на Дорнах, не далеч от Баал, в Сольорския кантон, едно странно и величествено здание, предназначено да бъде израз на мисълта му и средище на пропагандата му. Това заведение за новата духовна наука, двата куполи-близнаци на което навеждаха на мисълта за един храм от незнаен род, биде разрушено из основи от един буен пожар, през нощта на Св. Силвестър в 1922 год. срещу 1923 год. Огънят избухнал на полунощ, и в 8 часа сутринта пламъците излизали още от димящите развалини. Храмът изчезнал. Игра ма случайността ли или злоумишлен акт на тайни врагове (последното не е уяснено) бе тоя пожар, но делото на десет-годишни трудове, изникнало едва ли не чудесно от земята след огромни усилия и дивен ентусиазъм, величествената сграда, която се издигаше посред тихия пейзаж на ония вълнообразни планини като че ли царствено над цялата долина, всичко това се сгромоляса само за няколко часа под дивото близване на пламъка.
към текста >>

Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна.
Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини. Тия апостоли на една религия без храм и без видим култ прокламираха първо основното единство на всичките религии с тази гатанка: „Hяма по-висока религия от истината“. След това те защищаваха двете главни идеи на всички антични посвещения: 1) постепенната еволюция на световете под прилива на духовните сили, които управляват вселената, и 2) идеята за сложното естество на душата, за нейните алтернативно телесни и духовни съществувания, и за нейните последовни въплъщения преди окончателното й освобождение. Първата от тези две идеи даваше за вселената една концепция и рационална,и духовна. Втората доставяше на мисълта за безсмъртието на душата една твърда опора и органическа формула в неразривна връзка с всемирната еволюция. Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето.
към текста >>

Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас.
Обществото, основано от г-жа Блаватска и бляскаво развивано от ученичката й, г-жа Ани Безант, зае името си теософско от александрийската философия на първите векове, в която елинизмът, юдаизмът и християнството бяха постигнали хармонично смущение. Така то обяви претенцията си за всемирност. Но, между туй, има един сериозен недостатък и голяма празнина в програмата на теософското общество. Основано за Изток, то зае терминологията и способите на древната и все още ценна мъдрост на Индия, която е от висока духовност, но техниката й се прилага повече към миналото, отколкото към бъдещето. По тази причина, тази мъдрост се оказа по-мъчно понятна за народите от латинската и германо-келтската раса и език. Нещо по-важно: тя постави на първия ред между синовете божи личността на Буда Сакия Муни и предостави второ место и съмнително значение на личността на историческия Христос, Исус от Назарет, който господства между това до днес нашия Запад и цялото земно кълбо толкова с несравнимото си морално величие и духовна лъчезарност, колкото и с обединителната си възкресителна мощ и езотеричен запас. Доктор Щайнер намисли да отстрани тия недостатъци и да попълни тая празнина, когато, през 1902 год. той встъпи в теософското общество в качество на главен секретар на германския отдел, понеже вдъхновителният център на обществото се намираше в Мадрас (Индия), а дирекцията му в Лондон. Съдбата на Д-р Щайнер бе изключителна до тоя ден и така продължи. Роден в горна Австрия, той получи висше философско образование във Виена и работи много години във Ваймарския институт за публикацията на научните съчинения на Гьоте, чиято интуитивна философия упражни върху него голямо влияние. Освен това, той получи още на 20-та си година розенкройцерска закваска.
към текста >>

А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана).
От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество.
към текста >>

Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си.
Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване.
към текста >>

във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера!
Ако изсвирите на цигулка на втора позиция тона ре върху струна сол, ще затрепти и струната ре. Ако изсвирите на струна сол на първа позиция тона ла, струната ре ще остане неподвижна, а ще затрепти струната ла. Във всички тези случаи само ония струни затрептяват, които са в хармония с създадения тон. На това се основава и дейността на кортиевия орган в човешкото ухо, работата с безжичния телеграф и теле фон и пр. От там и голямото значение на хармонията между душата на ученика и учителя. във време на учебна работа трябва да има духовна атмосфера! Учениците и учителят трябва да чувстват, че са в хармония! И тая атмосфера на любов, на благоговение, на взаимно доверие спомага да се прелива живот между душите на учениците и учителя. Става взаимно преливане на живот, и учителят получава подем и вдъхновение. Това вдъхновение до известна степен е във връзка с вътрешното взаимодействие на душите на учениците и учителя. Тогаз те приличат на две акордирани струни, които взаимно се подкрепят.
към текста >>

Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души.
Защо сега не излиза мечтаното? От де това разочарование? Защо неговите сили му отказват? Една от важните причини е липсата на хармония между душата на ученика и учи теля! Сега обръща ли се внимание на всичко това? Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души. Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир! Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите.
към текста >>

Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите.
Да кажем, че има онази духовна атмосфера в клас, атмосфера на акордираните души. Вие не сте в клас, вие — учител и ученици — обитавате в един висш мир! Посред урока учителят казва: „Ти, Иване, не се мушкай с другаря си, стой мирно, че ще те изпъдя вън“. Рухва великолепната сграда! Изчезва онзи висш мир, в който са живели преди малко ученици и учител! Духовната атмосфера изчезва, изчезва това акордиране на душите. По някой път става обратното нещо: методичната единица е бледна: учителят влиза без голяма надежда в клас, но там има желаното настроение. И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област.
към текста >>

Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения.
И тогаз учителят, без да е очаквал, прекарва с учениците си най-голямо вдъхновение, подем и творчество. Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения. Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр. Но всичко това разрушава хармонията, акордирането на душите. Душите на учениците и учителя — това са струни на един голям инструмент. И за да може той да работи, струните трябва да бъдат акордирани. Защо само външните условия не са достатъчни за акордиране на душите?
към текста >>

Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила.
Когато последните са на лице, непременно ще има и външните. Важно е това, което става в душите! Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на учителя, всичко е хубаво и гладко! Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени. Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и учителя! Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила. Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе. Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство. А когато не говори искрено, тогаз вътрешният говор на душата противоречи на думите, които говори. И тогаз думите му остават без резултат. Напразно е да проявяваш любовта само външно.
към текста >>

А той съществува така у него, понеже истинската човешка природа е духовна.
За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем по-дълбоките закони на духовия живот, които окултизмът разкрива. Преди всичко, усвояването на висшите духовни истини чрез символи и алегории през втория период развива онези душевни сили, с които душата по-късно ще стане способна да усвои тези истини направо. От друга страна, всека преживяна мисъл, висше чувство, и стремеж е вътрешен работник в душата! те разкриват нейния вътрешен извор. Нищо външно не може да събуди духовен живот у човека, ако последния вече не е съществувал като заложба в самия човек. А той съществува така у него, понеже истинската човешка природа е духовна. Развитието на по-дълбокия духовен живот у детето е в съгласие с неговата природа. То е една негова нужда! Ето защо неразвиването му у детето е в противоречие с неговата природа. Пропусне ли се периода от раждането на детето до 14 година за развитието на по-дълбокия духовен живот, много е изгубено, Защото трябва да се има пред вид, коя област на неговото естество в кое състояние се намира в разните периоди. Как ще дойдем до този по-дълбок живот чрез природата?
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Съобщение от умрял на далечно разстояние.
(Следва) _____________________________________ 1) 1 микроб = 1/1000 от милиметра 2) Б прев. Жлезите с вътрешна секреция се наричат ендокринни жлези. 3) Б. Прев. Пинеалната жлеза (Glandula pinealis Epiphysis cerebri) и питуитарната (Hypophysis cerebri или glandula pituitaria) са горен или долен издатък на междинния мозък, (Thalamencephalon). Тези два органа, според окултизма, играят и друга важна роля във връзка с човешкия душевен живот 4) Д-р Щайнер. ДУХОВНА ОПИТНОСТ (Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Съобщение от умрял на далечно разстояние. На 6 август 1924 год. напуснах бащин дом и трябваше да замина за с. Кнежа, като чиновник. На тръгване срещнах баща си, старец на около 84-годишен, вървеше среща ми, като се подпираше на малкото си бастунче. — Заминаваш ли, ми каза той.
към текста >>

Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука.
Камил Фламарион. На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион. Той е бил роден на 26 февруари 1842 г. в Монтини ле Роа (Франция) а живееше от дълги години в имението на обсерваторията си в Жювизи. Написал е много съчинения по астрономията и духовната наука. Най-новият му тритомен труд, пълен с много факти и доказателства за скритите сили на човешкото същество и за безсмъртието на душата — „La Mort et son mystere“ — направи силно впечатление в целия свят и съществено допринесе за оборването на погрешното учение на материализма. Ние дадохме извадки от това съчинение в миналите годишнини на Всемирна Летопис и ще продължим. В оставеното от Фламарион завещание, той е изказал желание да се извади сърцето му и да се запази в родното му място, „дето е забило за първи път“. Ще се повърнем. Апостолат. Брат Пшемисъл Питер, чиято статия поместваме в тая книжка, през изтеклата пролет е направил апостолска обиколка в Естония, Литва и Латвиния, за да разпространява в тия страни идеята за братството и любовта. Книжнина.
към текста >>

Естество-научното изследване е ценно, но за да вникнем в действителността, необходимо е по-дълбоко изследване, — изследване на вътрешната духовната й страна.
(Следва) ________________________ 1) По технически причини, тази статия не можа да се помести в отдела й „Окултна педагогика“. 2) Б. пр. Д-р Щайнер под „интелектуалнстччно-естествонаучен начин на мислене“ разбира този начин, който се основава изключително на изследвате външната, материалната страна на нещата. По-долу Д-р Щайнер именно в такъв смисъл говори за „интелектуалпстпчно-естествонаучно разбиране на света". Д-р Щайнер не е против естество-научното изследване на действителността, но казва, че изследването само на външната, материалната страна на не щата не ни дава пълно познание на действителността. Естество-научното изследване е ценно, но за да вникнем в действителността, необходимо е по-дълбоко изследване, — изследване на вътрешната духовната й страна. 3) Б. пр. Под запад Д-р Щайнер тук разбира Европа и Америка, а под изток — Азия. 4) Като се подразбира, че се изследва само материалната, външната страна па животното, човека и пр. 5) Бел. прев. Т. е.
към текста >>

духовната основа на човешкото естество, а заедно с това и духовната основа на цялата природа.
3) Б. пр. Под запад Д-р Щайнер тук разбира Европа и Америка, а под изток — Азия. 4) Като се подразбира, че се изследва само материалната, външната страна па животното, човека и пр. 5) Бел. прев. Т. е. духовната основа на човешкото естество, а заедно с това и духовната основа на цялата природа. 6) Под „интелектуализъм“ тук и по нататък Д-р Щайнер разбира изследване с ума само на външната, материалната страна на нещата, без да се изследва и духовната им страна.
към текста >>

6) Под „интелектуализъм“ тук и по нататък Д-р Щайнер разбира изследване с ума само на външната, материалната страна на нещата, без да се изследва и духовната им страна.
Под запад Д-р Щайнер тук разбира Европа и Америка, а под изток — Азия. 4) Като се подразбира, че се изследва само материалната, външната страна па животното, човека и пр. 5) Бел. прев. Т. е. духовната основа на човешкото естество, а заедно с това и духовната основа на цялата природа. 6) Под „интелектуализъм“ тук и по нататък Д-р Щайнер разбира изследване с ума само на външната, материалната страна на нещата, без да се изследва и духовната им страна.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ДУХОВНА ОПИТНОСТ 12.
Боев 10. ТАЙНАТА НА ЛЮБОВТА И БРАКА. Езотерико-философска студия от Дайън Форчун. Превод от английски III. РАЗНИ 11. ДУХОВНА ОПИТНОСТ 12. КНИЖНИНА (с илюстрация) 13. ВЕСТИ ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ Христос в нас - Разбиране и прилагане „Няма религия по-горе от Любовта". Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума.
към текста >>

Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от идеи по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век.
В Египет, в храмовете, се е пазила най-ревностно най-възвишената наука, която хората можеха да добият. Там са ходили да черпят вдъхновение бъдещите реформатори: Орфей, Ликург, Питагор, Мойсей и дори, уверяват, ходил е и Христос. Когато Египет бе застрашен от чуждо нахлуване, мъдреците се свиквали на съвещание, за да спасят познатата наука; те решили да я поверят на играта, която много по-лесно се отдава да се разпространява без да всява подозрение и с изгледи да бъде запазена. Магесникът Хермес, от когото произхожда думата Херметическо, се нагърбил с тази задача, като издълбал върху 78 златни листа това, което днес се нарича играта на Таро, която и днес е особено разпространена в Испания и Югославия, а в Италия е чувствително намалена. Всеки лист е притежавал едно число, една буква и една фигура, които от себе си са представлявали загадка. Листата, сложени в една окръжност, откривали една серия от идеи по астрология, астрономия, философия, математика и разрешения на настоящи и бъдещи въпроси, които най-деловият дух не би могъл да ги формулира за един век. От този грамаден източник на откритие е бил щастливо намерен ключът, чийто значение тук на кратко ще обясня; числото 78 е било разпределено в две групи — 22 по-големи загадки и 56 по-малки. Първата група е брояла точно 21 числени символи и прогресивно от 1 до 21, а другият лист е бил означен с 0. Смятайте: 21, т. е. 3 седморки, т. е. 3 — 7=1 (?
към текста >>

Забележителното, обаче, е, че и тук действат също две полярни проявления, като вземем пред вид и духовната дейност на човека.
Човекът, като цяло, е изгонил, тъй да се каже, животното от себе си, за да може да се развие като човек; човекът като членоразделно същество, е изтласкал процесите, които се стремят да втвърдят материята и противостоят на обмяната на веществата, в горната част на организма си и само по-такъв начин е могъл да продължава да живее. Човешките косми имат за главна съставна част силициеви съединения. Космите не са тъй мъртви като костите, те растат по-бързо и са по-подвижни в тяхната проявена форма — явяват се в различни цветове. Космите ни посочват характерните белези на един силициев процес, който е дошъл вече до състояние на покой. Така че ние можем да кажем: главата на човека по същество и развитие е сродна на минералната земна част. Забележителното, обаче, е, че и тук действат също две полярни проявления, като вземем пред вид и духовната дейност на човека. Веществото на главата е чисто физическа, и физическия елемент тук е по-силно изразен от която и да е друга част на организма, обаче, вътре в нея действат чисто духовни сили, в тая костна кутия, в която лежи мозъкът, действа човешката мисъл. В постоянно обменящия се организъм, напротив, извършващите се процеси са по-подвижни, материалното е още по-одухотворено. Всичко е в състояние на формиране и разформиране; самата форма на органите ни показва, че формиращите сили не проникват с ясно изразени форми чак до физически материалното; там всичко е още незавършено, като в ателието на някой артист. В другите части на човешкото тяло материалното е по-фино, по-одухотворено, отколкото в главата, обаче, силите, които в горната част са се, тъй да се рече, втвърдили и освободили от чисто духовните мисловни сили, тука са още непосредствено в действие. Тук действат още в пълния си разгар силите, които са образували калциевите и силициеви съединения в природата и в главата на човека.
към текста >>

В по-високите пластове материята става по-духовна, но действащите сили са по-физически; с други думи, проявяващите се тук електрически действия ни показват, че, на високо, физическото не се стреми, както долу на земята, да затвърдее, а се намира в непрекъснато зараждане и разрушение, разбира се, в много по-тънка форма, отколкото долу на земята.
Неговото зараждане и начина на проява свидетелстват, че то е още по-тясно свързано със земята, отколкото отрицателното електричество. Колко много са застъпени физическите сили в електричеството, ни показва неговото влияние при химическото превръщане на веществата — то разлага съединения, които са разтворени във вода. Това, обаче, значи, че електричеството се стреми да възстанови това, което е станало при един по-раншен процес и да върне състоянието на покой. Процесите, които то предизвиква, причиняват не движение, а покой; електричеството не ражда, а умъртвява живота. В електричеството физическото престава да действа като силова проява, но ние отново намираме тия физически сили да действат в земната атмосфера като електрически течения и лъчи и тяхното действие е толкова по-продължително, колкото по-високо отиваме в атмосферата. В по-високите пластове материята става по-духовна, но действащите сили са по-физически; с други думи, проявяващите се тук електрически действия ни показват, че, на високо, физическото не се стреми, както долу на земята, да затвърдее, а се намира в непрекъснато зараждане и разрушение, разбира се, в много по-тънка форма, отколкото долу на земята. Тия електрически сили в атмосферата имат насока на действие към центъра на земята, те се стремят към земята докато, както видяхме по-рано, духозните сили, които живеят в земята, се стремят вън от нея и чрез растителния свят се стараят да излязат на въздух и светлина. Тъй че и в посоката на действие на тия два вида сили виждаме полярност. Електрическите сили в атмосферата вземат участие в обмяната на веществата на земята; те могат и трябва във всеки един момент да се възобновя-ват, защото земята е един жив организъм. В земната твърд живеят мисловните сили на цялата земя, а във ваденето и преставането на дъжда, както и в ритмичното спадане и покачване на въздушното налягане сутрин, обед и вечер, ние виждаме прояви на нейната (земната) ритмична система, и електрическите сили, които действат в заобикалящата я атмосфера, са резултат на обмяната на нейните вещества. Когато през лятото, вследствие дейността на слънцето, етерните строителни сили на земята изместят навън от земната повърхност сферата на действието си, тогава се забелязват и разстройства в иначе равномерното действие на силите, а тия разстройства се изразяват в натрупвания в системата на обмяната на веществата.
към текста >>

като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1).
Йоан Предтеч — сей образ приложи его Йован Мишков“. Около тая църквица има стари разградени гробища, под вековни дървета, Нашата анкета върху богомилството в тоя български кът се състоеше в разпит на най-старите, останали живи по това време, свидетели. За жалост, резултатите от нея със съвсем оскъдни-Нито един от старците не можеше да си спомни некои важни конкретни обстоятелства- Целият въпрос бе съсредоточен върху живота и дейността на поп Богомил. От показанията на разпитаните лица се установи горе долу, че според разказите на деди и прадеди, поп Богомил е живял чист духовен живот и във всяко отношение се отличавал от своите колеги — свещеници. Той е останал през целия си живот н е ж е н е н , като се е съобразил точно с посланията на апостола Павла и дори проповядвал, че на духовенството се налага без брачния живот не само от буквата на Писанието, но и от ясно съзнаваната нужда да се запази чистотата на плътта. като основа на духовната чистота и на духовното подвизание1). Освен това, поп Богомил водел живот на пълно въздържание и от спиртни напитки, хранел се със зеленчуци, мед, грозде и други плодове, а повече прекарвал в пост (само с хляб и вода) и постоянни молитви. Около него е бил образуван малък кръжок от верни и предани последователи, които споделяли неговия богоугоднически живот и служели за пример на народа. Те често са се криели в усамотени места, понякога в гората или между високите скали на Бабуна планина и там прекарвали по цели дни и нощи в съзерцание и молитви. Всичко това не е могло да не предизвика подозрението на властите и на началството на поп Богомила, поради което със започнали преследвания от областния управител и неговите църковни съветници, та поп Богомил е бил принуден да се крие по някога из плевните, а по някога да се губи продължително време из горите. Обаче, простият народ е съчувствал на тоя богомилски кръжок, поддържал е тайно поп Богомила и неговите хора и на цели тълпи е присъствал на богослужението им.
към текста >>

Никой по него време не е давал такава и толкова духовна храна в Русия като Белински.
Всеки спомен за тая плеяда — труженици буди умиление до сълзи на очи, защото не може да не се трогне душата при вида на онова самопожертване за „делото“, с което се илюстрира бушуващото състояние на нашия вътрешен мир, когато равновесието му се наруши. И, твърде естествено бе интелигенцията да дойде във възторг от съдържанието на едно писмо, излязло от ръката на най-силния и най-честния по него време литературен критик в Русия. В това писмо косвено се въздига в култ безверието като единствено средство за изход от тягостното състояние на душата. Продукт на това състояние, то се явява и като средство за облекчение. Чудно ли е, след това, че младежта е знаела „наизуст“ това писмо? Никой по него време не е давал такава и толкова духовна храна в Русия като Белински. В неговата личност, като във фокус, се събирали всички отражения на оная гигантска конспиративна вълна, що е увличала със себе си тогавашното руско прогресивно общество, отредено от мировата еволюция да заеме място до редовете на общата социална драма. II. Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм? И защото Гогол е изпаднал в мистицизъм? Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество. За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил.
към текста >>

духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик.
всеки един, който е имал практическа опитност от тая материя, не може да не знае — е безусловно вярно по отношение на някои изгледи и приложения на тази велика сила откъм една нейна страна — страстта; тези изгледи са засегнати в последната част на книгата по начин, да може непредвидливият човек да се предпази и да ги избягва. Обаче, западният окултист се различава от източното предание, както то е популярно изложено в тази страна, когато той твърди, че половите сили, в техните висши изгледи, са могъщи възродителни агенти; тези изгледи са всецяло разделени от физическата функция й принадлежат на ума и на духа. Г-жа Блаватска в класическата книга по окултизма „Тайната доктрина“, загатва за това в следните думи, стр. 449 от III том: „За произвеждане алхимически резултати, каквито са еликсирът на живота и философският камък, . . . духовната помощ на жената е била потребна на мъжа-алхимик. Ала тежко на онзи алхимик, който би взел това в мъртвия буквален смисъл на физическа връзка. Такова светотатство би станало черна магия и би било последвано от сигурна несполука. Истинските алхимици от старо време са взимали възрастни жени да им помагат, като са избягвали грижливо младите; и ако някои от тях се е случвало да се ожени, те са третирали своите жени цели месеци, както преди, тъй и подир своите алхимически операции, като сестри“. Макар че доктрините на източните и на западните школи на езотеричната наука са практически идентични, техните методи за приготвяне на посветени са в основата си различни, тъй като те работят под различна светлина и под различни учители. В това твърдение не се съдържа никакъв укор; всички лъчи (в окултния смисъл на думата) излизат от Божественото Слънце.
към текста >>

Духовна опитност Материализация на далечно разстояние.
(Следва) 1) The Esoteric Philosophy of Love and Marriage. By Dion Fortune. London. 1924. 3 sh. 6 d. Духовна опитност Материализация на далечно разстояние. През месец август 1889 година ме раниха в лицето между очите с пушка, напълнена със сачми. Заведоха ме на лечение в Александровската болница в София. Не можех да говоря. Страдах от афазия. Очите ми бяха. привързани.
към текста >>

„Всемирна Летопис“, орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив.
Документи Със съжаление към авторите им и за сведение на нашите абонати, поместваме тук два документа, изходящи от висши чиновници при Министерството на Народното Просвещение, които са действали скрити зад авторитета на това правителствено учреждение. Нека четците сами съдят за манталитета и качествата на благородство и човещина у тия висши уредници на нашето учебно дело: I. ОКРЪЖНО Министерство на Народното Просвещение Бюро за култ.учреждения и фондовете N 33168 26 X11.1925 г. София До Господа Директорите на учителските институти, пълните и непълни средни училища, окръжните училищни инспектори и столичния градски училищен инспектор. Одобрението и препоръката на сп. „Всемирна Летопис“, орган на висшата духовна култура, под уредбата на Ив. Толев, дадена с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. се отменя. Забранява се за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н.
към текста >>

Отзиви: Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи.
на бюрото: (п) Н. Балабанов Тази преписка е била препратена на Прокуроския Надзор при Соф. окр. съд, обаче г. Прокурорът е поставил следната резолюция: „Прекратявам преписката по липса на извършено престъпление“. Няма съмнение, че горното писмо съставлява corpus delicti и отговорността за него един ден ще се наложи. Отзиви: Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina“ Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис“ до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп.
към текста >>

А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец.
Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис“ и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г. Уважаеми брат Толев, Аз получих списанието в I, II и III му годишнини, но по-нататък не мога, защото икономически не съм добре. А аз желая да го получавам, защото винаги в него има духовна храна за здравомислещия четец. Ползата, която съм получил от Вашето списание, може да се оцени само с един живот, но не и с пари. Аз дължа много на Вашето списание... Ваш . . . ученик от VII кл. при педаг.
към текста >>

Щайн в реферата си развил мисълта, как от окултизма следва една чисто духовна педагогика.
Той говорил за значението на учителският темперамент, за развитието на ученика; има някои учители от умствения тип, които пълнят детето с понятия, а други пък са волеви натури и действат заповеднически като малки царе. И в двата случая те вредят на детето. В първия случай се вреди на дихателната система, а във втория на храносмилателната. Последствията от това идат много по-късно. Д-р В. Щайн в реферата си развил мисълта, как от окултизма следва една чисто духовна педагогика. Д-р Ерих Швебш говорил на тема: „Необходимост от обнова в педагогиката“, като изтъкнал педагогическите идеали на различните културни епохи. Паул Бауман говорил за изходната точка на педагогиката. В реферата си той изтъкнал между другото, как ние, при разглеждане на всички въпроси за училищни реформи, винаги изпадаме в интелектуализъм, напр. по въпроса за надарените деца, при половата проблема, при едностранчивото наблягане на принципа на трудовото обучение и пр. Бауман говорил и върху музиката като възпитателно средство, върху значението на усета за движение, такт, ритъм.
към текста >>

НАГОРЕ

0.42825508117676