НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1152
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тия две страни изпъкват особено ясно, когато
човек
премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота.
Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството. Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото. Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна.
Тия две страни изпъкват особено ясно, когато
човек
премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота.
Първото е по-лесно, второто – по-трудно. Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек. Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство.
към текста >>
Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки
човек
.
Защото окултизмът – това е животът, който сам задоволява собствените си нужди. И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр. Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна. Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота. Първото е по-лесно, второто – по-трудно.
Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки
човек
.
Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото. Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно. Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство. Път неутъпкан и трънлив. Път, в който всеки сам твори съдбата си.
към текста >>
Той е дълбока наука за
човека
и вселената.
Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил. Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия.
Той е дълбока наука за
човека
и вселената.
Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот. Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората. Без да бъде съперник никому, то присъединява своите усилия, към усилията на ония които работят в тази насока.
към текста >>
Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш
духовен
живот.
Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи. В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране. Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия. Самият окултизъм обаче не е религия. Той е дълбока наука за човека и вселената.
Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш
духовен
живот.
Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората. Без да бъде съперник никому, то присъединява своите усилия, към усилията на ония които работят в тази насока.
към текста >>
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на
човека
) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва. Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения. Идеализмът (който както и материализма има много вариации) твърди, че материята е само част от цялото битие, че освен нея има и нещо „друго" в света. Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път. Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на
човека
) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Окултизмът се явява за съвременниците като нова метафизика. Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено. Но окултизмът не се задоволява само с твърдения. Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.
към текста >>
И окултизмът твърди, че у
човека
има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива.
Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени. Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива. Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност. Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи.
И окултизмът твърди, че у
човека
има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива.
Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде.
към текста >>
Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на
човека
".
Много неща остават скрити за тях. Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците.
Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на
човека
".
А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал.
към текста >>
А изразът „съвършенство на
човека
" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.
Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи. И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива. Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека".
А изразът „съвършенство на
човека
" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.
За окултизма и морала може да говорим другаде. Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия. За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности.
към текста >>
Тук ще кажем, че „съвършенството на
човека
“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.
Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване. Но тук започва и странното, новото, трудното в окултизма за съвременниците. Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека". А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл. За окултизма и морала може да говорим другаде.
Тук ще кажем, че „съвършенството на
човека
“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.
За окултиста моралът не е някакво авторитетно предписание, което сляпо трябва да се следва и неизбежно поведение от неговото вътрешно отношение и връзка с околните. Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал. Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности. Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен.
към текста >>
И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния
човек
е да се направи живота му по-прост и по- естествен.
Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички. Но за всички окултизмът може да бъде полезен. На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие. Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота.
И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния
човек
е да се направи живота му по-прост и по- естествен.
В тая насока вече мнозина работят. Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен. И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния. Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.
към текста >>
Преди да стане
човек
духовен
в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен.
На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие. Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е. схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота. И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен. В тая насока вече мнозина работят.
Преди да стане
човек
духовен
в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен.
И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр. Защото духовният живот е продължение на материалния. Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.
към текста >>
3.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен
човек
.
Изложено накратко, то се състои в следното: Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория. В безграничния и равномерно разпръснат ефир се образуват въртежи-ядра. От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета.
Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен
човек
.
Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.
към текста >>
Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният
човек
", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи.
От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците.
Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният
човек
", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи.
Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки.
към текста >>
Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния
човек
.
Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой". Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.
Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния
човек
.
Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум.
към текста >>
Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния
човек
.
Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития. Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек. Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството.
Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния
човек
.
Отношенията между хората се механизираха до максимум. Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата. Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой. Резултатите от това се виждат вече всеки ден. Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна.
към текста >>
Човекът
впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата.
Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки. Авторитетът на науката се издигна бързо. Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството. Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум.
Човекът
впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата.
Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой. Резултатите от това се виждат вече всеки ден. Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна. Чисто научното изследване задоволява най-вече ума. А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия.
към текста >>
Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на
човека
(вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна.
Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек. Отношенията между хората се механизираха до максимум. Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата. Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой. Резултатите от това се виждат вече всеки ден.
Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на
човека
(вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна.
Чисто научното изследване задоволява най-вече ума. А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди. А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек. Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават.
към текста >>
А у
човека
има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия.
Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата. Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой. Резултатите от това се виждат вече всеки ден. Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна. Чисто научното изследване задоволява най-вече ума.
А у
човека
има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия.
Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди. А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек. Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават. Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр. Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания.
към текста >>
А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния
човек
.
Резултатите от това се виждат вече всеки ден. Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна. Чисто научното изследване задоволява най-вече ума. А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди.
А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния
човек
.
Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават. Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр. Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания. Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли.
към текста >>
Възможно ли е днес, да се създаде един нов
духовен
мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния
човек
И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.
Чисто научното изследване задоволява най-вече ума. А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди. А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек. Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават.
Възможно ли е днес, да се създаде един нов
духовен
мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния
човек
И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.
Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания. Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства. Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.
към текста >>
Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на
човека
, научни философски и религиозни домогвания.
А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия. Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди. А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек. Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават. Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.
Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на
човека
, научни философски и религиозни домогвания.
Ние ще поменем за изяснение тук само някои от „новите" изгледи за света, които тя ни открива. Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли. То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства. Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти. Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
към текста >>
Днешният
човек
, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва.
И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие. Нейната задача бе да развие ума. Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения. Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране. Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват.
Днешният
човек
, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва.
Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване.
към текста >>
Но днешният
човек
има определен начин на мислене и изследване.
Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва. Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно.
Но днешният
човек
има определен начин на мислене и изследване.
Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
към текста >>
Той иска да обоснове своя
духовен
мироглед не само исторически (т.е.
Защото още дълъг път го чака. У него почва да се събужда нещо „забравен" и дълбоко. И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток. В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно. Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване.
Той иска да обоснове своя
духовен
мироглед не само исторически (т.е.
с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.
към текста >>
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на
човека
и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване. Той иска да обоснове своя духовен мироглед не само исторически (т.е. с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически. Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на
човека
и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука.
към текста >>
Ще остане само живият
духовен
опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат.
Ще остане само живият
духовен
опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука.
Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници.
към текста >>
Човек
е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.
Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука.
Човек
е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.
Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли.
към текста >>
Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че
човекът
и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.
Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата.
Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че
човекът
и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.
За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници. Защото, не е човекът единственото разумно същество в света, както днес се мисли. Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството. Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство.
към текста >>
Защото, не е
човекът
единственото разумно същество в света, както днес се мисли.
Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени. За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят. Живата природа никога не лишава от необходимото своите съработници.
Защото, не е
човекът
единственото разумно същество в света, както днес се мисли.
Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството. Те бдят и подкрепят всяко искрено усилие към съвършенство. И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов ден...
към текста >>
4.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния
човек
... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света.
Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм. Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има.
Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния
човек
... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света.
А той е такъв добряк, че е готов да даде и тази си колиба на първия голтак. И ние поставяме този въпрос така: Интелигентността е качество на ума. А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос. И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника. Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от човека-тъкач.
към текста >>
Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от
човека
-тъкач.
Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света. А той е такъв добряк, че е готов да даде и тази си колиба на първия голтак. И ние поставяме този въпрос така: Интелигентността е качество на ума. А един съвременен учен не е нищо по-вече от един специалист по известен въпрос. И ние си спомняме една хубава аналогия: нишката на паяка по своята фина изработка не е достигната още от изтънчената днешна техника.
Следователно паякът, като специалист-тъкач, не е достигнат от
човека
-тъкач.
Или паякът е по-интелигентен в тъкаческото изкуство от съвременните хора. Но от тази негова интелигентност ползва ли се някой друг, освен самият той – и то за да убива. Също тъй, както отчасти и съвременната човешка интелигентност. Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната. Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери.
към текста >>
Човек
се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел.
Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки.
Човек
се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел.
За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти. И те се явяват като прояви на едно истинско вътрешно състояние за разумна жертва. ... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг.
към текста >>
Слабости и недостатъци във всеки
човек
има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.
Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др. – Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране. Ние ще предадем в няколко книжки съкратено историята на тези комуни, които ще ни дадат освен знанието, за което говорихме по-горе, но и един жив образ за освежаване на мислите в нашата теоретична беседа. (печатането почва от 5 книжка). И тъй, от описаното по-горе отрицателно психологическо състояние на брат от сдружението, може да се излезе, като се приложи правилно следният метод, посочен ни от окултната наука: Да се трансформира съзнателно едно лошо разположение към близкия си в добро.
Слабости и недостатъци във всеки
човек
има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.
Пита се ученика от бр. сдружения има ли такива? Та нали тъкмо за тях тай съедини силите си в бр. сдружение, имайки предвид новия вид борба с непознати вътрешни светове. Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни.
към текста >>
сдружения е поставен
духовен
елемент, такава опасност е почти изключена.
И... толкова скъпото вече дете на нашите комунари пред нас е вече труд. Нашите читатели ще намерят в историята на Фреевите комуни прекрасна илюстрация на изтъкнатите по-горе мисли. Разбира се, опитът ще бъде повторен, потретен и т.н. и ние сме далеч от мисълта, че би настъпило разочарование. Там, където за основа на вътрешния стремеж за реализиране на бр.
сдружения е поставен
духовен
елемент, такава опасност е почти изключена.
Много форми може би ще бъдат сменени, много методи ще бъдат коригирани – но вътре идеята за братство ще бъде постоянно жива, излъчваща непрекъснато импулси за нови и нови опити... И тъй, да се върнем към въпроса, как би трябвало в моменти на такова отчуждаване на братята да се постъпва? – Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна.
към текста >>
Кой
човек
няма такова?
Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания. И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре!
Кой
човек
няма такова?
И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост.
към текста >>
Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния
духовен
запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия
човек
.
сдружения, ние тук не ще говорим, па и безсмислено е да я описваме. Ние мислим, че перото няма право да я закача Тя не се описва, а се изживява. Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!.. Непознат трепет обхваща цялото им естество. В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача.
Те виждат своята идея въплътена и техните души се приближават... Всичко това се отнася, обаче, в онази част на интимния
духовен
запас, който в мразовити зими топли душите и им вдъхва вяра в успеха на доброто и носи притоци на сили за доизграждане на новия
човек
.
към текста >>
5.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов
духовен
подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.
И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес.
И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов
духовен
подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина.
Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ. окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове.
към текста >>
Един нов
духовен
мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите.
Един нов
духовен
мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ. окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.
към текста >>
Днес мнозина, вследствие на общия ограничен
духовен
кръгозор, мислят, че духовните хора, респ.
Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес. И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова светлина. Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения.
Днес мнозина, вследствие на общия ограничен
духовен
кръгозор, мислят, че духовните хора, респ.
окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора. В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
към текста >>
Всеки
човек
като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.
Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ. окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение.
Всеки
човек
като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда.
към текста >>
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки
човек
има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ. окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове. Подобно схващане не е вярно. Истинският окултен ученик еднакво го интересуват всички въпроси на живота със следното естествено ограничение. Всеки човек като личност, освен с общите предразположения, свойствени на всички хора, се ражда и с известни наклонности и качества, свойствени само нему, които го отличават от всички други хора.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки
човек
има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда. Това, което отличава при днешните условия истински духовния човек от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
към текста >>
Това, което отличава при днешните условия истински духовния
човек
от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една. И това, което обединява окултните ученици (и което е естественото положение), не е еднаквостта в темпераментите, характерите, интересите, разбиранията, а общия стремеж към безкористна творческа работа. Окултното ученичество не ограничава разбиранията на никого, доколкото те не излизат из границите на природосъобразното духовно разбиране. Ученият нека си бъде учен, музикантът – музикант, общественикът – общественик. Всеки е и може да бъде полезен най-много в своята естествена среда.
Това, което отличава при днешните условия истински духовния
човек
от обикновения, е първо – безкористието в работата и второ – стремежът към всестранно телесно и душевно усъвършенствуване, защото големите духовни въпроси на своя живот той разрешава не само с ума, а с цялото свое същество.
Истинският окултен ученик е свободен от всякакъв догматизъм. Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
към текста >>
6.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Па и всички знаем, че вътрешният
духовен
живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници.
Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна.
Па и всички знаем, че вътрешният
духовен
живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници.
Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота.
към текста >>
Например, един
човек
може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.
Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее. Въпросът е сега, как може любовта, тъй както се изнася от новото учение, да се приложи в личния и колективен живот при тъй диференцираните икономически, културни и обществени условия. В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора.
Например, един
човек
може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.
Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите. Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго човека. То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти).
към текста >>
Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго
човека
.
В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта. Тя признава учеността на учения, преживяванията на религиозния, социалните наклонности на общественика, но тя има към тях отношение не толкова като специалисти, а като хора. Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота. Новото учение иска всестранно развитие на всички. Всеки нека продължава да се проявява според своите естествени наклонности и в своята естествена среда, където може да бъде най-полезен и за себе си и за другите.
Новото учение иска, преди всичко, да пробуди у всекиго
човека
.
То няма, може би, да засегне пряко нашите тъй разнообразни специалности, които поглъщат голяма част от нашето време и енергия и през призмата на които ние сме склонни да съдим за нещата изобщо. Но то може да даде подтик на нашия вътрешен живот и косвено да съдействува за нашето развитие не само като хора, но и като специалисти (учени и професионалисти). От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното: Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество. Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение. Общественикът – не скъсва рязко с хората и условията, при които новото му разбиране го е заварило.
към текста >>
Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен
духовен
живот.
Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси.
Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен
духовен
живот.
Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит.
към текста >>
И в това именно е и залогът на новия
духовен
мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция. Това са, бегло отбелязани, основните въпроси, които ни занимават засега във връзка с приложението на Христовото учение в неговата пълнота на земята. Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит. И не ентусиазма или умопостроените богословски, социални и етични разбирания на тоя или оня са основа на неговото приложение, а спазването на природните закони.
И в това именно е и залогът на новия
духовен
мироглед, който вече бавно, но сигурно настъпва и който мнозина вече предусещат.
към текста >>
7.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ
ЧОВЕК
Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ
ЧОВЕК
Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота.
Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.
към текста >>
Онова, което издига
човека
на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".
И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни. Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза. Век на опънати нерви, век на безпокойство.
Онова, което издига
човека
на неговото действително стъпало, се погазва за цената на дребни интереси, възникнали от „времето" от „условията" от „модерните нужди".
Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност. „Иначе невъзможно е да се живее" – казват хората. „Времето, векът е такъв"... Няма злина днес, която да не лежи върху основата на някоя лична корист, а всички забързани в своя път казват, че няма време да се занимават с личността. Други пък са измислили друга лъжа и са я нарекли „условия". С тая философска лъжа на условията се оправдава всичко днес от едно голямо мнозинство, а тоя който върши престъпление е всякога спокоен, защото „още условията са такива." Разбира се „условията" все такива ще си бъдат, защото ние ги творим такива.
към текста >>
Личното съвършенство, усилието което
човек
ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение.
Коя чешма? От водата на днешния живот ли ще налеем? Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода. И оня който пие такава вода, ще помни дълго нейния вкус! Днес народите пият все от бързо налети стомни и няма лек вече за страшния упадък... Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена.
Личното съвършенство, усилието което
човек
ще направи върху себе си е най-реалното и то е принос към общото човешко подобрение.
И днес, макар привидно да цари най-големият провал в човешката душа, е изработен усета за малкото добро и няма случай, когато на доброто да се не отзове друго някое добро. Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело. Светостта днес ще трябва да се изрази само в пример за светост. Не е свещеническата тога, която ще те направи праведник и свят, както и дрипите, дето ще нахлузиш не са скромността, защото и Сократ веднъж е забелязал на един от своите ученици така: „И през скъсаните ти гащи се показва твоята гордост". Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци... Век на бързина живеем.
към текста >>
Някои мислят, че духовният живот се състои в това,
човек
да промени коренно своя начин на живеене.
Защо днес всичко, което ние хората сме извлекли из щедрата природа се използва за най-долни, за най-безчовечни цели? Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
Някои мислят, че духовният живот се състои в това,
човек
да промени коренно своя начин на живеене.
Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас.
към текста >>
Други смятат, че
духовен
е само оня, който е религиозен.
Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ? Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл. Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава. Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене.
Други смятат, че
духовен
е само оня, който е религиозен.
Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието.
към текста >>
Важно е за
човека
да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко.
Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него. Някои мислят, че духовният живот се състои в това, човек да промени коренно своя начин на живеене. Други смятат, че духовен е само оня, който е религиозен. Религията, това е една форма, един резултат. Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки.
Важно е за
човека
да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко.
Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас.
към текста >>
Човекът
е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота.
Това, което съставлява духовния живот, то не се вижда, то е един процес, едно отправление във вътрешната природа, който процес бавно, но смислено регулира и нашите външни постъпки. Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко. Знанието за това единство, ще превърне неусетно егоизма във взаимност, защото напредъкът на отделното и общото ще се явят координирани в съзнанието ни и ние ще премахнем всичко онова, което спъва другия, като насилие, ограничение, робство, защото ще видим, че ограничението, насилието, робството на другите отеква по невидим път и до самите нас. Един източен мъдрец много успешно се изразява за духовното разбиране на живота, като казва: Религиозен живот, не е нищо друго, освен освобождение на съзнанието. В какво се състои това освобождение.
Човекът
е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота.
Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача.
към текста >>
Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас
Човека
-Бог.
В какво се състои това освобождение. Човекът е същество, което знае, то е същество, което носи в себе си в потенциално състояние знанието за живота. Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас.
Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас
Човека
-Бог.
Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг.
към текста >>
Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият
човек
.
И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ.
Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият
човек
.
Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите. Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение. Но кога ще стане туй?
към текста >>
8.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия
духовен
мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
Телесно и душевно – в светлината на окултната наука (Начална статия) За непредубедения историк, безспорен факт е, че в духовното развитие на съвременното човечество се откриват нови хоризонти, непредвиждани до недавна почти от никого. Като външно проявени засега признаци на това, можем да вземем следните: в науката – теорията за относителността на немския физик Айнщайн, във философията – интуицията като нов познавателен метод, прокламирана от френския философ Бергсон; в религията – новите мистични и окултни движения ; в литературата – големият интерес към писатели като Рабиндранат Тагор, Достоевски, Толстой и др.
Ние не смятаме никого от тях като пълен изразител на новото, но мислим, че всички те взети заедно, набелязват вече характерните черти на новия
духовен
мироглед който, да се изразим с думите на един съвременен философ, „ще задоволява от една страна изискванията на разума и от друга потребността на сърцето".
И единственият възможен синтетичен път за постигането на това, както сме казвали и други път, мислим, е правилно разбраната окултна наука. В настоящата статия ние ще разгледаме, какви опитни възможности разкрива тя за съвременната психология която, до голяма степен с право иска да бъде основа на всички други духовни науки. – Ние оставяме засега химията, физиката, ботаниката, зоологията и т.н. настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета.
към текста >>
Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия
човек
не се отваря тъй лесно.
С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното.
Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия
човек
не се отваря тъй лесно.
При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология.
към текста >>
При това душевния живот на упоения и опериран
човек
е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване.
Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно.
При това душевния живот на упоения и опериран
човек
е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване.
И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни.
към текста >>
Тук трябва да отбележим, че
човек
може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното.
Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата.
Тук трябва да отбележим, че
човек
може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното.
И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
към текста >>
* Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен
човек
твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и
човека
, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.
И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение. От една страна имаме така наречената физиологическа психология, която твърде обстойно е изучила нервната система, доколкото последната обуславя душевния живот и от друга страна – душевен живот, който се проявява независимо от нервната система, извън нашите непосредствени външни триизмерни схващания на сетивата. Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни.
* Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен
човек
твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и
човека
, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува.
Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще.
към текста >>
Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на
човека
, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
Тук трябва да отбележим, че човек може да бъде добър физиолог или добър психолог (в широкия смисъл на думата) без да е постигнал едно окончателно разрешение на въпроса за отношението между телесното и душевното. И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето.
Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на
човека
, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек.
към текста >>
Човек
по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли.
И така е фактически с цялата днешна психология. А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт.
Човек
по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли.
Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н.
към текста >>
Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който
човек
може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия
човек
, се движи и развива с физическия свят.
А нас тъкмо това ни интересува, в каква посока би могло да се търси и намери едно естествено и опитно разрешение на въпроса, което от една страна да задоволява теоретичното изяснение на психологичните проблеми и от друга – да обяснява множеството факти из ежедневния живот, които днешната психология не е в състояние напълно да обясни. * Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли.
Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който
човек
може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия
човек
, се движи и развива с физическия свят.
По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме.
към текста >>
По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на
човека
, а настоящето – неговото бъдеще.
* Колкото и странни да се виждат за ума на днешния средно интелигентен човек твърденията на окултната наука за строежа и развитието на вселената и човека, те всъщност съвсем не са нови, а си съществуват откакто свят светува. Те са били сами по себе си истинни през всичките векове на миналото, ще бъдат такива и през всичките векове на бъдещето. Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят.
По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на
човека
, а настоящето – неговото бъдеще.
Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот. Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен човек. У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н.
към текста >>
Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен
човек
.
Някои от тях, както се знае са следните: Един земен живот на човека, това е само една брънка от цялата верига на неговите съществувания преди настоящето му раждане и след настоящата му смърт. Човек по своето естество и развитие е нещо много по-сложно, отколкото обикновено се мисли. Зад тоя, възприеман с нашит 5 сетива свят, се крие друг, много по-сложен и много по-разнообразен, в който човек може да се движи и развива с други свои по-тънки носители – тела, както с физическото, което ние по незнание смятаме за целия човек, се движи и развива с физическия свят. По силата на така наречения кармичен закон, миналото определя настоящето на човека, а настоящето – неговото бъдеще. Метафизическата страна на въпроса тук в подробности не ни интересува, а само психологическата и то доколкото, ако тя се приеме за вярна, може да обясни разнообразните външни и вътрешни проявления на целокупния душевен живот.
Да вземем запример душевния живот на един нормален, средно интелигентен
човек
.
У него има мисли, чувства, желание и т.н. редуващи се в съзнанието му, които не можем непосредствено нито да наблюдаваме, нито да измерваме. Тях всеки само констатира у себе си чрез тъй нареченото вътрешно наблюдение – а у другите, посредством мимиката, жестовете и т.н. Теоретически, с логична необходимост ние сме заставени да твърдим, че душевните явления са извън пространството и като такива не могат да имат пряма връзка с тялото, което е в пространството. (Според сегашния нормален начин на разсъждение, пространственото и непространственото се взаимно изключват).
към текста >>
Или с други думи, у
човека
има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
А опитното разрешение на въпроса ние виждаме в четвъртата възможност, а именно, душевното (не в своята цялост, а в своите първи степени на близост до материалното) съществува в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство, по-висше от обикновеното телесно и триизмерно и включващо в себе си последното. Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира.
Или с други думи, у
човека
има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека.
към текста >>
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за
човека
да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
Тук, трябва да отбележим веднага, ние стигаме до твърдения малко необикновени, а за някои може би и абсурдни – особено за ония, на които не е свойствено да излизат от рамките на традицията и класицизма в живота и науката. Тая тънка страна на въпроса при изследването на която нашият ум, свикнал само с обикновения триизмерен свят прави последни усилия – може да представлява интерес засега само за ония, които имат вродено предразположение към най-тънките и същевременно най-сложни въпроси на психологията. За нас е важно тук да отбележим, че цялата днешна математика и математична физика неотклонно вървят и правят вече първите догадки за съществуване на четвърто измерение. Тая възможност нашето съзнание в сегашното си състояние теоретически едва я долавя, а според окултната наука, при едно тъй да се каже трансформиране на съзнанието – тя ще се реализира. Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния.
Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за
човека
да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно.
За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса.
към текста >>
Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и
човека
.
Или с други думи, у човека има вложени възможности за развитие на някои нови „сетива", които ще му разкрият и един нов, по-многоизмерен свят, както сегашните 5 му разкриват триизмерния. Това са, разбира се, само твърдения, но твърдения, които се различават от тия на всека друга метафизика по това, че окултната наука дава методи, които ако се приложат естествено и последователно, ще може това трансформиране на съзнанието фактически да се постигне и за човека да се разкрие една нова действителност – не отвлечена и метафизична, а такава, която наистина е около нас, която ни обгръща, а понякога и диктува нашето поведение и съдба, и която при сегашното състояние на нашите възприемателни способности не можем да схванем като нещо външно. За оня, който първи път чува такива твърдения и те му се сторят логически възможни, веднага възникват разбира се ред други въпроси, в какво по-точно се състоят тези методи, от кого и къде могат да се научат, какъв практически смисъл и какво отношение те имат към най-разнообразните и належащи въпроси на текущия живот и т.н. и т.н. Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме.
Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и
човека
.
Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система.
към текста >>
– Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на
човека
и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата.
Това са работи изяснени до голяма степен в окултната литература и на тях тук няма да се спираме. Ще кажем едно обаче – че всички велики учения на миналото, които после са ставали и бивали наричани религии са се основавали не само на простата вяра в съществуването на душата и Бога, а са изхождали от дълбокото познаване окултния строеж на вселената и човека. Това дълбоко познание е било притежавано от всички велики учители на човечеството и техните ученици, които са го изнасяли в символична форма и във вид на общодостъпни морални правила за широката народна маса. Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н.
– Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на
човека
и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата.
И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е.
към текста >>
9.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ
Човекът
, мислещият
човек
, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ
Човекът
, мислещият
човек
, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството!
към текста >>
Такава ли е съдбата на
човека
?
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на братолюбието. Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството!
Такава ли е съдбата на
човека
?
Защо той е загубил благоприятните условия за неговото културно развитие и е дошъл до тежкото положение на една постоянна необходимост от въоръжена самоотбрана или нападение. Защото всеки търси начин как по-хитро и по-сполучливо да изиграе своя брат и да го ограби; радва се, когато успее да стори това, а скърби, плаче и се готви за отмъщение, когато го ограбят. Тогава чудно ли е, че ние сме нещастни. Това не са истинските отношения, които хората трябва да имат помежду си, те са сбъркали пътя. За какво щастие се пита и се търси, когато мразиш брата си и търсиш начин да му отнемеш залъка от устата; какво благоденствие очаква и той, когато сърцето му е ледено?
към текста >>
„Такъв
човек
не познавам аз", ще каже той.
Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко?
„Такъв
човек
не познавам аз", ще каже той.
Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент?
към текста >>
Да отричаме Бога, да отричаме един жив
духовен
ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща.
Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той.
Да отричаме Бога, да отричаме един жив
духовен
ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща.
Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим?
към текста >>
Нека не забравяме при това, че
човек
е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение.
Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни. Знаем добре, че никога не можем да добием тези елементи, ако не спазим условията, а искаме да видим Бога, без да спазим исканото за постигането на това. Не може, обаче, резултатът да изпревари причината.
Нека не забравяме при това, че
човек
е тръгнал в разрез с Божествените закони, вследствие на което той се е опетнил, загубил е своята чистота и духовно зрение; следователно по обратния път, пътят на себекултурата и изправлението ще възвърне своята чистота и прозрение.
Тогава чак ще види Бога. Учението на Бялото Братство няма за цел да показва или описва Бога на хората, то може само да покаже пътя за там, а всеки със собствени усилия да го измине. Никой никого не може да изнесе на светлите върхове на съвършенството, а миналите напред могат само да подпомагат, както учителят подпомага ученика при разрешение зададената му задача. И така, докато не подобрим нашите взаимоотношения и отношенията си спрямо Бога, не можем да очакваме резултати, като подобрение условията на нашето развитие, не може да настъпи часът на освобождението. Защото, въпреки претенциите на съвременната културна европейска цивилизация, тя робува най-смирено на капризите на своите низки наклонности и пороци.
към текста >>
10.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Истинският
човек
е божествената искра, която живее в
човека
, а тя представлява една частица от Бога.
Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
Истинският
човек
е божествената искра, която живее в
човека
, а тя представлява една частица от Бога.
Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда.
към текста >>
Затова, когато
човек
проявява божественото, достига до истинската свобода.
Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога.
Затова, когато
човек
проявява божественото, достига до истинската свобода.
Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър.
към текста >>
Ариадна символизира Бога, който работи в
човека
.
Тезей искал да избави населението от минотавъра. Царската дъщеря Ариадна му помогнала. Тя взела кълбо от конци. Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката.
Ариадна символизира Бога, който работи в
човека
.
За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот. Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце. Човек по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра. Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога.
към текста >>
Човек
по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра.
Тезей, държейки единия край на нишката, навлязъл в лабиринта и Ариадна постепенно отвивала от кълбото. Той намерил минотавъра, победил го и след това лесно намерил изхода по нишката. Ариадна символизира Бога, който работи в човека. За да открием извора на творчеството, трябва да живеем интензивен вътрешен живот. Връзката с Бога е необходима, понеже тога ще се внесе об¬нова и нов импулс в твоя ум, в твоята воля и твоето сърце.
Човек
по природа е религиозен, понеже в него живее божествената искра.
Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
към текста >>
Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат
човек
и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили.
Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат
човек
и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
към текста >>
Висшето у
човек
не се създава отвън.
Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение.
Висшето у
човек
не се създава отвън.
Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво.
към текста >>
Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в
човека
.
Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън.
Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в
човека
.
И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие.
към текста >>
И кой ще направи
човека
способен да запази вътрешното си равновесие?
Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил?
И кой ще направи
човека
способен да запази вътрешното си равновесие?
Кой ще направи човека силен? Това е връзката с Бога. Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете.
към текста >>
Кой ще направи
човека
силен?
Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил? И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие?
Кой ще направи
човека
силен?
Това е връзката с Бога. Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога.
към текста >>
И тогаз само ти имаш въведение във великия
духовен
живот; тогаз ти ще го разбереш".
Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим? " Ще четем това въведение, за да разберем вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. Въведение на духовните хора за духовния живот е молитвата.
И тогаз само ти имаш въведение във великия
духовен
живот; тогаз ти ще го разбереш".
Дънов Молитвата е велик фактор за еволюцията на човешката душа. За да поясним това, нека почнем малко по-отдалеч. Мисълта е сила. Нека вземем един-два примера за пояснение. В едно съчинение по психологически въпроси срещнах следния пример: един беден затворник бил крайно болен и лекарите се произнесли, че той ще умре още веднага.
към текста >>
Когато
човек
преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване.
Веднага ще почувствуваш понижено настроение, като че ли нещо те притиска. Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж.
Когато
човек
преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване.
Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата.
към текста >>
Когато после
човек
дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява.
Ти си доловил нещо от мрачните мисли, с които е проживял тук болния в течение на 20 години. Нека видим, какви промени стават с човешката аура (невидимите тела, които проникват физичното тяло). Всяко душевно качество съответствува на известен цвят в аурата. Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване.
Когато после
човек
дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява.
Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата?
към текста >>
Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у
човека
, оставя трайни следи в аурата?
Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит. Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание, любов и пр., аурата претърпява съответна промяна. Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата.
Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у
човека
, оставя трайни следи в аурата?
Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията. По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние.
към текста >>
Не, тя е един обективен процес, при който
човек
влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение?
Не, тя е един обективен процес, при който
човек
влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост.
към текста >>
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова
човек
след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова
човек
след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия
човек
и върху онзи, за когото се молим.
Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия
човек
и върху онзи, за когото се молим.
Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
към текста >>
Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот
човек
ще добие вътрешна опора, сила.
При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост.
Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот
човек
ще добие вътрешна опора, сила.
Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни.
към текста >>
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош
човек
, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър
човек
ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г.
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош
човек
, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър
човек
ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>
Човек
колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.
Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото. В посланието на ап. Яков, гл. 5. ст. 16 се казва: Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
Човек
колкото е по-чист, толкоз по-силно действуваща е неговата молитва.
Това не ще каже, че онзи, който не е на тази висота, не трябва да се моли. Напротив, молитвата ще помогне на неговия растеж. Молитвата е важно средство за развитие на всички висши способности, за развитие на интуицията и творчеството. Ученият, философът, поетът, музикантът, художникът, ако искат да събудят висшето в себе си, трябва да влязат в контакт с Бога. За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата.
към текста >>
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен
духовен
капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен
духовен
капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет.
На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев. на Йоана е молитва на Христа.
към текста >>
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават
човека
от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават
човека
от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
към текста >>
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за
човека
.
5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини). Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за
човека
.
Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата.
към текста >>
И тогаз
човек
ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато
човек
е потопен във високи мисли и чувства.
Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства.
И тогаз
човек
ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато
човек
е потопен във високи мисли и чувства.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.
към текста >>
Когато
човек
е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни.
Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа".
Когато
човек
е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни.
Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек.
към текста >>
Така че, ако
човек
почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.
И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни.
Така че, ако
човек
почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.
Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''.
към текста >>
Колкото и да е занят
човек
, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време.
Колкото и да е занят
човек
, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
към текста >>
В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв
човек
.
Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.
В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв
човек
.
Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф.
към текста >>
Не живееш ли за другите, ти не си добър
човек
''.
Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек.
Не живееш ли за другите, ти не си добър
човек
''.
Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари.
към текста >>
Човек
трябва да е активен в живота.
Връзката с Бога може да събуди тези висши духовни сили, с чиято помощ те вършили това. Защо другарите им не са вършили като тях ? Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни.
Човек
трябва да е активен в живота.
Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога. То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас. Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината".
към текста >>
Но за да бъде
човек
способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира.
Защо другарите им не са вършили като тях ? Главната задача на окултизма е приложението в живота на тези велики закони, които намираме при изучаване на действителността. Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота.
Но за да бъде
човек
способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира.
А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога. То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас. Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината". Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>
Доброто, което
човек
върши, показва вече известен контакт с Бога.
Окултните истини са приложими във всички области на живота, защото не са плод на философски спекулации, а на опитно изследване на самата действителност. Делата са важни. Човек трябва да е активен в живота. Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация.
Доброто, което
човек
върши, показва вече известен контакт с Бога.
То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас. Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината". Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>
Хубаво е
човек
да се качва всеки ден „на върха на планината".
Човек трябва да е активен в живота. Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога. То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас.
Хубаво е
човек
да се качва всеки ден „на върха на планината".
Още по-хубаво е човек, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>
Още по-хубаво е
човек
, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
Но за да бъде човек способен за целесъобразна дейност в живота, трябва да се мобилизира. А молитвата – това е мобилизация. Доброто, което човек върши, показва вече известен контакт с Бога. То води от своя страна към още по-дълбок вътрешен живот, към разцъфтяване на нови идеи и благородни чувства в него, както казва и Дънов в една беседа, понеже чрез извършването на доброто Бог се проявява чрез нас. Хубаво е човек да се качва всеки ден „на върха на планината".
Още по-хубаво е
човек
, когато извършва обикновените си работи, да чувствува, че едновременно се намира и „на върха на планината".
към текста >>
11.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
По такъв начин и животните, включително и
човекът
, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал.
Енергията, необходима да се извърши тоя процес се взема от слънчевата светлина. Образуваната по тоя начин органическа материя има две свои характерни черти: съдържа елемента С и може да изгаря в организмите на живите същества, като отделя топлина, сиреч енергия, необходима за всички останали функции на организмите. Тая органическа материя служи не само като източник на енергия, но още като пластичен материал, от който организмите съграждат своите клетки и оттук своите тела. Такава органическа материя животните не могат да образуват в своето тяло, затова те я вземат готова, образувана от растенията. Тревопасните животни я получават от своята растителна храна, а месоядните животни – от тревопасните.
По такъв начин и животните, включително и
човекът
, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал.
От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот. Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост. II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека.
към текста >>
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на
човека
.
По такъв начин и животните, включително и човекът, получават посредством своята храна, както енергетичен, тъй и пластичен материал. От тук – и зависимостта, която съществува между нашия живот, растенията земята и слънцето. Всъщност, крайният изходен пункт на нашия живот е слънцето. От него е дошла земята, от него е дошла енергията, от него са дошли възможностите за нашия живот. Деца сме ние на слънцето, защото то ни откърмя в изобилие и възраства ни в щедрост.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на
човека
.
Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек.
към текста >>
Един
духовен
мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит
човек
.
II Изяснено веднъж значението на храната като енергетичен и пластичен материал за всички организми, остава да се изтъкнат още някои вторични особености, също тъй много важни, отнасящи се до самата храни на човека. Въпросът е важен не само от научна гледна точка, но представлява съществена част и за окултните проучвания. Храненето за един окултен ученик е една много важна страна от неговия живот. Това е област, имаща огромно влияние не само върху неговото физическо тяло, но и в целия му вътрешен мир. Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин.
Един
духовен
мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит
човек
.
За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право.
към текста >>
И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за
човека
и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
Колкото за съвременните хора, те обичат да говорят за големи работи, за отвлечени понятия за наука, за изкуство, за религия само тогава, когато въпросът за храната е осигурен по един или друг начин. Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен.
И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за
човека
и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още.
към текста >>
Него го виждах и в съня си и в мечтите си."
Човекът
имаше право.
Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
Него го виждах и в съня си и в мечтите си."
Човекът
имаше право.
Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи.
към текста >>
За животните, обаче, храната е цел, а за
човека
– тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.
И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба. Него го виждах и в съня си и в мечтите си." Човекът имаше право. Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят.
За животните, обаче, храната е цел, а за
човека
– тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота.
Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи. Но фактът, че за нея още се пише, още се спори, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно. Даже от окултна гледна точка тая материя се намира още в самото си начало на проучване Ние решително можем да утвърдим, че хората не знаят още ни какво да ядат, ни колко, ни кога. И ето защо имаме толкова големи аномалии – и в живота на хората по отношение здравето и по отношение на патологичните изменения на тяхната психика.
към текста >>
Човек
представлява едно странно същество по отношение на храненето.
Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи. Но фактът, че за нея още се пише, още се спори, говори много ясно, че въпросът далеч не е изучен изчерпателно. Даже от окултна гледна точка тая материя се намира още в самото си начало на проучване Ние решително можем да утвърдим, че хората не знаят още ни какво да ядат, ни колко, ни кога. И ето защо имаме толкова големи аномалии – и в живота на хората по отношение здравето и по отношение на патологичните изменения на тяхната психика.
Човек
представлява едно странно същество по отношение на храненето.
Една част от хората представляват всеядни същества. Дори вмирисаните меса представляват деликатес за тях. Това са най-отчаяните гастрономи, каквито нерядко се срещат. Друга част от хората са месоядци, но с изтънчени вкусове. И трета една категория хора има, които употребяват само растителна храна.
към текста >>
Но най-странното за
човека
е неговият изменчив характер по отношение на храната.
Една част от хората представляват всеядни същества. Дори вмирисаните меса представляват деликатес за тях. Това са най-отчаяните гастрономи, каквито нерядко се срещат. Друга част от хората са месоядци, но с изтънчени вкусове. И трета една категория хора има, които употребяват само растителна храна.
Но най-странното за
човека
е неговият изменчив характер по отношение на храната.
Има хора от първата категория, които са станали вегетарианци, а има и такива, които са сторили обратното. У животните това явление се среща много по-рядко. Напр. почти е невъзможно един гълъб да се застави да яде месо, или един вълк да яде зеле. Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр.
към текста >>
Човек
в туй отношение се е съвсем объркал.
Обикновено животните имат определена храна: зърнени храни (главно птиците), треви (тревопасните) и месо (хищниците). Но, разбира се, възможни са временни преходи. Напр. срещат се и растения месоядни (Кукувичата прежда, Drosera и други), както има и птици месоядци. Но тия изключения се срещат по рядко. Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните.
Човек
в туй отношение се е съвсем объркал.
Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството. Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр. на човек всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр. дневна дажба месо!...
към текста >>
на
човек
всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр.
Общата тенденция, която намираме в природата е точното разпределение на храните. Човек в туй отношение се е съвсем объркал. Забравил с какво се е хранил първоначално, той с едно голямо старание пише, доказва, убеждава, изследва, измисля теории, печата цели трактати, стараейки се да убеди цял свят, че растителната храна е спасителката на човечеството. Други автори все със същия жар пишат, доказват, изчисляват и убеждават, че месоядната храна е избавителката на човечеството. Такъв е Kibert, който доказваше неотдавна, че човечеството яде малко месо (около 130 гр.
на
човек
всекидневно за Англия, страната, където днес най-много се консумира месо) и че за правилното развитие на човечеството били необходими около 230 гр.
дневна дажба месо!... За един окултен ученик, който разбира живота в една нова форма, вегетарианският режим на хранене се явява като един вече предрешен въпрос. И тъй като сме напълно съгласни с изследванията на видни учени и вегетарианци по отношение растителната храна, ние прибавяме нещо ново към тия изучавания, нещо, което представлява голяма ценност за разбиране значението и влиянието на дадена храна върху различните функции на организма и за влиянието, което оная храна оказва върху психиката и характера на даден индивид. Това от окултна гледна точка представлява и най-важната страна на въпроса. И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания.
към текста >>
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на
човека
, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.
И в тоя път е необходимо да бъдат насочени бъдещите изучавания. Съвременните учени изучаваха различните храни в енергетично отношение. Днес се знае за много храни, какви химически елементи съдържат, колко енергия ще се получи от изгарянето в организма на дадено количество от известна храна и пр. Всичко това е доста добре изучено. Но има една страна на въпроса, която се отнася не толкова до количеството на енергията, колкото и до нейния вид.
Известно е, че някои храни имат отношения към мозъчната дейност на
човека
, други храни имат отношение към кръвоносната и сърдечна дейност, трети храни имат чисто психологическо влияние, други се отнасят по специално към костната система или към храносмилателната система и пр.. Изобщо, едни храни имат отношение към тялото, а други имат повече влияние към характера и психиката на индивида.
Едни хора са по-податливи на такова едно влияние на храната, други – с по-груба конструкция (телесна и душевна) – по-слабо. На това свойство на известни храни или треви или химикали се базира съвременната медикаментозна терапия на медицината. Има известни лекарства, треви или храни поети от организма през храносмилателния канал отправят своето действие не върху цялото тяло, а само върху известен орган или система. Така напр. листата на растението Digitalis оказват благотворен ефект върху сърцето.
към текста >>
Иначе те указват вредно влияние върху организма на
човека
.
Това е едно от най големите заблуждения, които съществуват днес. Не е силата в количеството на храната, а в нейното качество и в нашето умение да използваме силите, които са вложени в храните. Тук играе голяма роля и времето, когато трябва да се ядат известни храни. Има храни, които съвсем не са полезни, ако се ядат по всяко време. За да бъдат такива храни рационално използвани, те трябва да се употребяват само в известни сезони.
Иначе те указват вредно влияние върху организма на
човека
.
Това е свързано и с астрологичните влияния на известни планети, под които се намират дадени храни. И ето защо, аптекарите, когато ще употребяват известни треви за лекарства, не берат тия дроги кога да е, а само в определени дни на годината или в определена фаза от развитието на известно растение. Напр. Мечето ухо (Arctostaiiyios uva ursi), което често се употребява при бъбречните болести, се бере само през юни, юли. Знаят ония, които се занимават със събиране на лековити треви, че те трябва да се събират в диво състояние, защото растенията, изкуствено отгледани, губят половината от своята лечебна сила (Д-р Кант). Клоните и листата обикновено не се събират преди растението да е цъфнало или оплодило.
към текста >>
12.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния
духовен
живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН От ІІ-та половина на 19 ст.
в областта на философията се забелязва един хаос, който цари не само във философските системи, но и в целокупния
духовен
живот, изразен в моралния упадък на религия, изкуство, социология, икономика, политика.
Къде се корени тоя хаос и декаданс? Това е въпросът, който трябва да залегне в главите на днешните мислители, духовници, писатели, социолози и политици. От всички се чувствува, че трябва нещо ново да се внесе във философия, наука, религия, изкуство. Нови методи, нова насока е нужна по пътя на човешкото развитие. Такива новатори се явяват вече във всички области.
към текста >>
Човек
не е само разум, но той е и чувство и воля.
Този философски хаос, създаден от интелектуализма на 19-то столетие, който продължава и днес, е вече към своя край и се заменя с нова философска система. През разните епохи са господствували различна системи, които са застъпвали ту една страна на целокупния душевен живот, ту друга. Едни са давали предимство на интелекта и него са признавали като метод на познание, други волята, чувството, усещанията и пр. Оттук и различните философски системи. Но всички тия системи идваха до едностранчивост, която и ги довежда до тяхното израждане.
Човек
не е само разум, но той е и чувство и воля.
Затова е нужна такава философска система, която да обхване целокупния наш живот. Към края на миналия век се забелязва в кръга на учените едно недоверие към интелекта. Той не ги доведе до желаните резултати, ignoramius et iguorabimus се провиква Дюбоа Раймонд. Назад към чувството, което е по близо до интимния наш живот, което ще внесе мекота в живота. В това време на зараждащото се ново движение в духовния живот на човечеството се явява на философския хоризонт слънцето на Бергсон, което огрява философския хаос, създаден от „школския" интелектуализъм на 19-то столетие.
към текста >>
Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния
човек
до модерната усъвършенствувана машина.
облагороденият инстинкт под влиянието на интелекта, който разширява своите интереси далеч зад границите на полезното. Но дали тая интуиция ни е дадена от Твореца или е някакво тайнствено взаимодействие на отделните психически способности? Тук е най-деликатният въпрос във философията на Бергсон. За самия непосредствен опит е твърде лесно това. Ние често казваме, че в дъното на душата ние знаем, но когато ние трябва да излезем вън от живота, (преживяването) и си дадем сметка – пред интелекта се явяват мъчнотии.
Първоначалното предназначение на инстинкта, както и на интелекта, е да въздействуват върху материята за утилитарните нужди в живота – инстинктът създава живите органи, а интелектът създава материалната култура – от сечивата на първобитния
човек
до модерната усъвършенствувана машина.
Взети поотделно, винаги ще си останат практични, а при допълването им се получава облагороденият инстинкт, който излиза от границите на полезното. Но как става това облагородяване, допълване? Като разграничава инстинкта от интелекта Бергсон изтъква, че инстинктът е неспособен да търси своите обекти, защото те са му дадени веднъж от природата и той непосредствено ги постига – той е чужд на умозрението. Интелектът търси пък твърде далеч своите обекти, той е една „светеща", която вижда твърде далеч, поставя си високи цели и неговият формален характер го прави възможен да излезе от практичното – разумното същество може да надмине само себе си, защото може да умозрява. Значи, той търси, но не намира сам своите обекти, защото ги поставя отвън.
към текста >>
Тъй
човек
свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
Само по тоя начин се получават истински наши живи познания, освобождение от затвърделите догми и традиции, към които ни водят предразсъдъците на интелекта. Само по този начин ще могат да се избегнат тия крайности, към които водят някои философски системи, които идват в един краен материализъм, а други – до краен спиритуализъм. Грешката на тия системи е, че те градят само върху един от елементите на тая двойка: дух и материя. Интуицията е, която ги примирява и с едва доловим глас ни посочва пътя към истината. Тъй се ражда вечният копнеж към сливане със скръбта, радостта и живота на цялото.
Тъй
човек
свиква да живее с ритъма на времето и с живота на най-малкото и най-великото.
към текста >>
13.
Нестинарските игри - Добран
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
. ." Думата ученик в обикновения говор означава млад
човек
, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата.
. ." Думата ученик в обикновения говор означава млад
човек
, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.
Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин.
към текста >>
И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на
човека
?
И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност.
И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на
човека
?
На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение.
към текста >>
Възрастният
човек
е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете.
Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Възрастният
човек
е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете.
Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата.
към текста >>
Реалната психологична и етична стойност на един
човек
, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния.
Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни.
Реалната психологична и етична стойност на един
човек
, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния.
И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството.
към текста >>
Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния
човек
, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна.
Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия.
Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния
човек
, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна.
И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството. В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор?
към текста >>
Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над
човека
.
От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия. Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения.
Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над
човека
.
Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено.
към текста >>
Защото развитието и усъвършенствуването на отделния
човек
и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено.
Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека. Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици.
Защото развитието и усъвършенствуването на отделния
човек
и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено.
Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете.
към текста >>
Човек
идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството.
Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие. Те са известни в историята като велики учители, основатели на религии, адепти, апостоли и др. По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено.
Човек
идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството.
И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука.
към текста >>
За своя
духовен
Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания
човек
(от неукия до професора), е само дете и ученик.
По отношение на тия напреднали същества, всички хора на земята и учени и прости, съзнателно или несъзнателно са ученици. Защото развитието и усъвършенствуването на отделния човек и на цялото човечество е процес много по-дълъг и по-сложен от колкото си го мислим обикновено. Човек идва много пъти на земята и добива все нови и нови опитности в пътя на съвършенството. И един от най-великите мигове в неговото дълго духовно развитие е тоя, в който той намира своя Учител, предопределен му от векове, да ръководи непосредствено неговото по-нататъшно усъвършенствуване. Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока.
За своя
духовен
Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания
човек
(от неукия до професора), е само дете и ученик.
И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител. И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен
човек
и възможни за окултния ученик...
За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата. Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена любов, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен
човек
и възможни за окултния ученик...
към текста >>
14.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
„Всеки
човек
, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен
човек
".
Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен".
„Всеки
човек
, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен
човек
".
„Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù.
към текста >>
„Добро в света може да направи само разумният
човек
".
Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек".
„Добро в света може да направи само разумният
човек
".
ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
към текста >>
ДЪНОВ Бекон е казал, че
човек
може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява.
„Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек".
ДЪНОВ Бекон е казал, че
човек
може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява.
Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява.
към текста >>
Същото е и с
човека
по отношение на целия космос.
Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява.
Същото е и с
човека
по отношение на целия космос.
Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях.
към текста >>
Правилни отношения има
човек
, само когато е в хармония с целия космос.
На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос.
Правилни отношения има
човек
, само когато е в хармония с целия космос.
Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1.
към текста >>
Всяко действие, с което
човек
влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.
Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос.
Всяко действие, с което
човек
влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.
За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие.
към текста >>
Както днешният
човек
е изучил заколите на физиката, химията и пр.
Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях.
Както днешният
човек
е изучил заколите на физиката, химията и пр.
и се ползува от тях, така също има и други закони, които могат да се намерят чрез окултно изследване. Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях. Само тогаз ние сме в хармония с природата.
към текста >>
Така
човек
ще живее живот напълно самосъзнателен.
Само тогаз ние сме в хармония с природата. Ако действуваме в разрез с дълбоките закони, които управляват живота, нашата дейност е напразна. Напр. окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината. Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи.
Така
човек
ще живее живот напълно самосъзнателен.
Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот.
към текста >>
Може ли да бъде добър глупавият
човек
?
Посейте я". „Проучавайте великата природа, всички велики закони". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". Дънов За да живеем в хармония с тези закони, трябва да ги знаем. Ето защо г.Дънов казва: „Само умният може да бъде добър" т.е., за да бъдеш добър, трябва да бъдеш едновременно умен.
Може ли да бъде добър глупавият
човек
?
Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може". Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота.
към текста >>
Това се отнася както за
човека
, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления.
Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони. И истинско познание за природата има само този, който е изучил това съответствие. Само тогаз той е проникнал в онези пружини, които управляват живота на цялата природа. Само онзи, който е изучил тази връзка, ще е в състояние да приложи практически окултното си познание за разрешение въпросите на живота. Този, който се задоволява само с изучаване материалната страна на нещата, без да изучава и духовната им страна, той още не разбира природата.
Това се отнася както за
човека
, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления.
Защото, както казва г. Дънов, цветята и всичко друго в природата са само азбука. Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях. А това става с помощта на окултизма, който разширява границите на изследването. Окултните истини са от такъв характер, че могат да се приложат в живота, и плодовете от приложението най-добре ги потвърждават.
към текста >>
Окултизмът изучава взаимодействието между
човека
и цялата околна природа.
Той не се занимава само с великите проблеми на битието, но едновременно и с наглед най-дребните, микроскопичните работи в живота. Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята.
Окултизмът изучава взаимодействието между
човека
и цялата околна природа.
Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава.
към текста >>
Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот,
духовен
живот.
Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа.
Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот,
духовен
живот.
Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр.
към текста >>
Защото не винаги приемането на храната от
човека
значи, че всички тези енергии ще се усвоят.
ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр. Храната съдържа в себе си още и жизнена енергия (прана) и други по-висши енергии. Мнозина даже още не знаят за жизнената сила (праната), чието присъствие може да се констатира от всеки, стига да повтори опитите на Райхенбах; а пък в храната има още по-висши енергии, отколкото жизнената сила. А всичко това трябва да се знае, не само за да се направи един разумен подбор на храните, но за да се знае и начина, по който най-целесъобразно тези енергии могат да се усвоят.
Защото не винаги приемането на храната от
човека
значи, че всички тези енергии ще се усвоят.
Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва. Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище. Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно. Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки.
към текста >>
Един светски
човек
даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна.
Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно. Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки. Когато храната се сдъвква внимателно, праната, която я прониква, се усвоява по-добре от нервите, разпространени по вътрешната устна повърхнина[3]. Въпросът за храненето има и друга по-дълбока, духовна страна.
Един светски
човек
даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна.
Душевното разположение по време на ядене какво влияние оказва? Някой може да каже, че тогаз по-лесно ще отделят жлезите соковете си за смилане на храната. Но това е само материалната страна на въпроса Той си има и по-дълбока страна. Надлежното състояние на душата по време на ядене улеснява усвояването на висшите енергии от храната. Няма да разгледаме другите страни на въпроса за храненето.
към текста >>
Трябва да се изучи по кой начин възприема
човек
слънчевите енергии в ниски и високи места.
Окултизмът може да каже много по него, напр. за количеството и качеството на праната у разните растения, за окултната страна на молитвата при ядене и пр. и пр. СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху характера на енергиите, които ни идат от слънцето. От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер.
Трябва да се изучи по кой начин възприема
човек
слънчевите енергии в ниски и високи места.
Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд. Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд. От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите лъчи напролет. Освен това слънчевите лъчи действуват различно в разните предобедни часове.
към текста >>
ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на
човека
.
Той изучава и условията за възприемчивост на по-висшите слънчеви енергии. По някои от горните въпроси читателят ще намери обяснение в статията „Влиянието на слънчевата енергия" (в книгата „Силите на живата природа"), в статията „Слънцето" в спис. „Всемирна летопис", год. III, книга 10. и в друга окултна литература.
ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на
човека
.
Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло?
към текста >>
Но за да се изучи анатомията на
човека
в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло.
„Всемирна летопис", год. III, книга 10. и в друга окултна литература. ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно.
Но за да се изучи анатомията на
човека
в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло.
И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки.
към текста >>
А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки
човек
, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота.
Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло?
А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки
човек
, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота.
Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма.
към текста >>
Лекарят трябва да знае връзката между
човека
и цялата околна природа.
Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед.
Лекарят трябва да знае връзката между
човека
и цялата околна природа.
Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
към текста >>
Има и по-висши строителни сили в
човека
.
Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
Има и по-висши строителни сили в
човека
.
Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането.
към текста >>
И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия
човек
.
Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането.
И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия
човек
.
Тя знае само външната страна на спането. Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното тяло, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане. Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен.
към текста >>
Земята, както и
човек
, има одични течения.
Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна.
Земята, както и
човек
, има одични течения.
Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр.
към текста >>
Одичните течения на
човека
трябва да са в хармония със същите течения на земята.
Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения.
Одичните течения на
човека
трябва да са в хармония със същите течения на земята.
А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
към текста >>
А това става, когато
човек
спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад.
Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята.
А това става, когато
човек
спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад.
И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления.
към текста >>
Когато
човек
говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения.
известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения".
Когато
човек
говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения.
Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц.
към текста >>
Целият организъм на
човека
е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения.
Целият организъм на
човека
е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия.
към текста >>
15.
Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и
духовен
процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
Това са неща, които преди всичко ограничават и отдалечават от едно по точно схващане и приближение към свободата. За свободата са писали видни теоретици, учителите на човечеството са казали по нещо, обаче, както вече казахме, поради голямото различие на хората тя се схваща и търси нееднакво. Но все пак радостно явление и възродително движение в личността е, когато нуждата от свобода разрасне и се очертае като насъщна потребност. Копнеещият, освободен от долни амбиции, като че направляван от някакво прочувствие, се добира до афористичните принципи, изказани от мъдрите учители, намира в тях смисъл и достатъчно ориентировка, чувствува необходимост да насочи поглед най вече към себе си, където действително проглежда, и намира заложби за съвършенство и свобода. С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея.
Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и
духовен
процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал.
Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата. И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават.
към текста >>
И
човек
може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи.
С помощта на своето научно, културно и духовно съвършенство, той формира своите понятия за свободата и спонтанно със своите разбирания и стремежи той се приближава към нея. Той намира, че свободата е вътрешен, органически, сърдечен, умствен и духовен процес, който се развива правилно под знака на онези възвишени и благородни принципи, които Христос е формулирал. Схващайки така, неизбежно се налага на личността да постави любовта, мъдростта и истината в устоите на своя живот и своите деяния. Това са принципи, които обуславят средствата и начина на движение по посока към придобиване на свобода. Те установяват правилните отношения с хората и природата, внасят едно ново просветление и един друг начин на виждане и проумяване нещата.
И
човек
може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи.
Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви. Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
към текста >>
16.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Личи дълбочина на мисълта и висок
духовен
стремеж.
ВЕСТИ Руският художник, поет и философ Николай К. Рьорих напоследък е издал книга „Путьi Благословенiя”, състояща се от 12 глави. Тя е сбор от мисли и разкази из пътешествията на автора през света.
Личи дълбочина на мисълта и висок
духовен
стремеж.
От 1923 год. Рьорих работи в Америка, дето и основал „Институт на Обединените Изкуства" с девиз „Красота и Мъдрост". В института са застъпени отдели по музика, живопис, скулптура и театрално изкуство. Рьорих смята, че изкуството ще обедини човечеството. Ето защо изкуството трябва да се направи достояние на народите.
към текста >>
Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на
човека
от Гр. ф-та.
Сър Аурел Стеин е изследвал напоследък подковообразната планинска верига известна като Тарински басейн, която се простира в пустинята Гоби в Китай, на юг до планините Тибет, на запад до планините Кашекар в Памир, а на север до планините Тиен-Шан. В пясъците са били открити градове, заринати много отдавна. Следите намерени ясно говорят за един изчезнал народ, чиито няколко поколения са се борили с нахлуването на пясъците, но най-после пустинята победила: реките пресъхнали и градовете били заринати с пясък. Според Аурел Стеин, тоя народ е имал една по-висока цивилизация, отколкото оная предисторическа раса, която е била прогонена от ледовете на Европа през ледената епоха. Това откритие е предизвикало истинска изненада между географите напоследък.
Получи се в редакцията един екземпляр от новоизлязлата книга Графология или как по почерка узнаваме характера на
човека
от Гр. ф-та.
Книгата е превод на руския оригинал от В. Стоянов и е доста ценен принос към литературата от клона на практическите окултни науки. Препоръчваме я. – Книгата е издание на книгоиздателство „Основа", струва 50 лева. Излезе 1-а книжка на сп.
към текста >>
Той показва, че
човек
е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост.
Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи.
Той показва, че
човек
е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
към текста >>
За да насочи правилно своето растене,
човек
трябва да се подложи на едно разумно възпитание.
Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост.
За да насочи правилно своето растене,
човек
трябва да се подложи на едно разумно възпитание.
Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
към текста >>
Едва след като умът и сърцето на
човека
бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.
Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично.
Едва след като умът и сърцето на
човека
бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.
Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист. Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж.
към текста >>
уреди с помощта на които се откриват различните силови полета, способни да възбудят чувствителността на
човека
.
Lancelin – За природата на душата и Тайната на смъртта; М. J. Gattefosse – Експериментални доказателства за следсмъртния живот; М. Jounet – Телепсихията и трептенията и пр. и пр. Петата комисия се занимала с проблема за така наречените детектори на трептения, сир.
уреди с помощта на които се откриват различните силови полета, способни да възбудят чувствителността на
човека
.
Изнесени са били интересни реферати от Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни демонстрации, и от много други. Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун.
към текста >>
Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на
човека
.
Jounet – Телепсихията и трептенията и пр. и пр. Петата комисия се занимала с проблема за така наречените детектори на трептения, сир. уреди с помощта на които се откриват различните силови полета, способни да възбудят чувствителността на човека. Изнесени са били интересни реферати от Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни демонстрации, и от много други.
Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на
човека
.
Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун. Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията върху човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр. Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното.
към текста >>
И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения
човек
– да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота.
Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота.
И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения
човек
– да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота.
Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда. Тези именно излекувани от него хора са свидетелствували пред съда – и той се видял принуден да осъди двата медицински синдиката да платят съдебните разноски и глоби.
към текста >>
17.
Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за
човека
знание въобще.
За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия.
Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за
човека
знание въобще.
И интересът към нашия мироглед днес се дължи не толкова на външните и очебийни факти, от колкото на вътрешната необходимост, с която се налага на искрено мислещия. Разбира се, външните факти и обективно оценения вътрешен опит не се взаимно изключват (по силата на единството, което лежи в основата на всичко съществуващо) – но във всеки случай, интересът към нашия мироглед засега се диктува предимно от вътрешни мотиви. Това се очертава и в живота. Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира.
към текста >>
Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен
човек
– царство на безличие, простота и еднообразие. Не.
В тия възгледи може да има крайности и неточности в подробностите, но от окултна гледна точка, в много свои основни положения, те са прави. Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята.
Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен
човек
– царство на безличие, простота и еднообразие. Не.
...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност.
към текста >>
...И ние вярваме, че и при днешните условия
човек
може да живее един свободен и разумен
духовен
живот.
Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не.
...И ние вярваме, че и при днешните условия
човек
може да живее един свободен и разумен
духовен
живот.
– Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали.
към текста >>
Ние мислим, че и занапред
човек
ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде
духовен
и да не намира смисъл в безкористната дейност.
И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях.
Ние мислим, че и занапред
човек
ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде
духовен
и да не намира смисъл в безкористната дейност.
Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали. Последните винаги носят разочарование. Ние вярваме, че в света съществува един предначертан план и че дълбоко в битието има хармония. Външна организация нямаме и не се стремим да я създадем.
към текста >>
18.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на
човека
.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ (продължение от кн. 2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината.
Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на
човека
.
Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините.
към текста >>
Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху
човека
.
Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер.
Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху
човека
.
По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[1] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние.
към текста >>
Така
човек
може да използува разумно енергиите, натрупани в планините.
Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм. Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава.
Така
човек
може да използува разумно енергиите, натрупани в планините.
Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл. Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане! И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит.
към текста >>
ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в
човека
– това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".
Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление. Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото.
ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в
човека
– това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".
„Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода".
към текста >>
У
човека
има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване.
Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото. ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ „Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество". „Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила.
У
човека
има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване.
Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила".
към текста >>
„Когато
човек
се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него".
„Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода".
„Когато
човек
се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него".
„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина.
към текста >>
Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в
човека
и което може да бъде събудено.
Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две." Дънов Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа.
Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в
човека
и което може да бъде събудено.
Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си?
към текста >>
„Синята птица" – това е божественото, което работи в
човека
.
Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им.
„Синята птица" – това е божественото, което работи в
човека
.
В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека. Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония.
към текста >>
В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на
човека
.
Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот.
В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на
човека
.
Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр.
към текста >>
Чрез свързване с Бога
човек
добива своята свобода.
Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр. Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот.
Чрез свързване с Бога
човек
добива своята свобода.
Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас.
към текста >>
При всяко истинско творчество
човек
е в контакт с божествения живот.
Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено.
При всяко истинско творчество
човек
е в контакт с божествения живот.
Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас. Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество.
към текста >>
Ето защо изворът на всеки
духовен
подем, на всеки
духовен
растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога.
Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено. При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот.
Ето защо изворът на всеки
духовен
подем, на всеки
духовен
растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога.
Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас. Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество. Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр.
към текста >>
Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един
човек
и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите.
ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ „Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.". „Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов.
Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един
човек
и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите.
Това е вашата сила. Правете опити. Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна".
към текста >>
При насилието
човек
се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си.
Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия. 2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено.
При насилието
човек
се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си.
От там израждането. И всичко това може да се провери. Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти? – Тя оттогаз почна да запада. Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата!
към текста >>
19.
ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното,
човека
и пр.
От него има капитални съчинения по педагогика, духовни основи на естествознанието, философия и пр. И той нагледно в множество съчинения и курсове се опита да покаже, каква ярка светлина хвърля окултизмът върху научните проблеми. Напр. изучават едно растение: външната му направа, външното му микроскопско устройство, растеж, хранене, размножение, влияние на светлина, топлина и пр. и мислят, че познават растението! Че това растение, което ти изследваш, не е цялото растение!
То има и по-дълбоко естество, което се изучава от окултизма.[1] Същото е и с минерала, животното,
човека
и пр.
Така е и с всички други науки. Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система.
към текста >>
Предстои ни един небивал
духовен
подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура.
Сега в Германия, под импулса даден от д-р Щайнер, се разработват разни науки от окултно гледище: езикознание, астрономия, биология, физика, химия, медицина, педагогика и пр. Така д-р Щайнер работи за внасяне на нов живот в научното изследване, което ще причини небивал подем в тези науки и ще им отвори неподозирани хоризонти. Материализмът днес убива живота: той води към израждане на нервната система. Има окултна връзка между материализма и израждането на нервната система. Духовните импулси дават живот, будят животворни енергии в целия човешки организъм, включително и физичното тяло с нервната му система.
Предстои ни един небивал
духовен
подем, казва Д-р Щайнер; днес имаме мъките на раждането на една нова култура.
Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир.
към текста >>
Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в
човека
: органите за възприемане на духовния мир.
Духовния подем е в две направления, казва той: 1) От една страна все повече и повече се развиват дремещите душевни сили. Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир.
Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в
човека
: органите за възприемане на духовния мир.
Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва.
към текста >>
Човек
става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации.
Това ще позволи все по-голям контакт с духовния мир. Еволюцията няма граници. Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир.
Човек
става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации.
Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя.
към текста >>
Животът на новия
човек
ще бъде живот на самоотричане и жертва.
Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата.
Животът на новия
човек
ще бъде живот на самоотричане и жертва.
Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота.
към текста >>
Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на
човека
е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.
Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота.
Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на
човека
е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.
Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си.
към текста >>
Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява
човека
.
Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта.
Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява
човека
.
Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер.
към текста >>
С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции:
човек
не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.
В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2].
С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции:
човек
не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.
По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната. Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка.
към текста >>
Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния
човек
!
за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната. Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка. Напразни усилия!
Всички тези конференции ще си останат със своите тържествени откривания, с бляскавите си речи, но те ще бъдат паметник на непрактичността на днешния
човек
!
Той не е реалист. Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие.
към текста >>
Първият импулс, който се роди чрез Христа в
човека
, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.
Днес мислят, че реалист е този, който се занимава само с материалната страна на нещата. Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало.
Първият импулс, който се роди чрез Христа в
човека
, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа.
Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5.
към текста >>
[3]„Духовното ръководство на
Човека
и човечеството" от д-р Рудолф Щайнер.
„Всемирна Летопис", год. II, кн. 5. [2]Виж „Всемирна Летопис". Год III. кн І, стр. 16-17.
[3]„Духовното ръководство на
Човека
и човечеството" от д-р Рудолф Щайнер.
към текста >>
20.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Схващайки, че развитието на
човека
и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш
духовен
живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете.
За нас тук е важно едно. Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните.
Схващайки, че развитието на
човека
и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш
духовен
живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете.
Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога.
към текста >>
Детето отрано трябва да разбере, че
човек
е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот.
Да констатираме още веднъж, че възпитателните възгледи и възпитателната практика за дадена епоха или общество се обуславят от преобладаващите научни, религиозни и философски схващания за живота и да видим, какви творчески възможности разкрива нашият мироглед в областта на възпитанието и педагогиката изобщо. При това, понеже настоящето изложение е бегло и популярно, няма да спазваме винаги точния и логичен смисъл на научните педагогически термини. III. Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете.
Детето отрано трябва да разбере, че
човек
е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот.
Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел.
към текста >>
То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен
духовен
живот, който по един или други начин осмисля външния.
Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не.
То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен
духовен
живот, който по един или други начин осмисля външния.
Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова. Тя напомня даже малко на педагогически романтизъм.
към текста >>
21.
ЗА НАШИТЕ СТРЕМЕЖИ - Д. Ст.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Може
човек
да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА Празнотата разваля живота. Д. Пълнотата – това е израз на богатство. Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата". Пълнотата – това е израз на работа.
Може
човек
да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда.
Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността.
към текста >>
Човек
трябва да се стреми към всестранна пълнота!
Може да бъде нещо пълно с пари, или с жито, или с енергии, или „Велик Дух – да запълва нещата". Пълнотата – това е израз на работа. Може човек да бъде пъпен с доброта, с мъдрост и искреност, но може да бъде запълнен и със зло, завист и заблуда. Двояк е животът, докато от една страна е пълен, от другата е празен; докато в едно отношение се пълниш, в друго се изпразваш. Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство!
Човек
трябва да се стреми към всестранна пълнота!
Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността. Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло. Физическата пълнота, разбрана като едно условие за духовен живот, е добро. Днес всичко се стреми към физическо запълване на живота.
към текста >>
Физическата пълнота, разбрана като едно условие за
духовен
живот, е добро.
Стремежът към пълнота е стремеж към съвършенство! Човек трябва да се стреми към всестранна пълнота! Има пълнота на физическия живот има и пълнота на духовния живот. Първата, поради естеството на средата се простира до известни граници, а втората, пълнотата на духовния живот, е безгранична – нейната граница е вечността. Всичко това, което подтиква към пълнота на духовния живот е грядущо, казваме че е добро, а всичко онова, което те подтиква към физическа пълнота без да ти дава подтик към духовното, него го казваме че е зло.
Физическата пълнота, разбрана като едно условие за
духовен
живот, е добро.
Днес всичко се стреми към физическо запълване на живота. Дирят се хората едни други, за да запълнят времето. Трупат храна, богатства, за да запълнят бъдещето. Днес хората идентифицират пълнотата със здравето. Сигурност наричат пълнотата, а най-несигурни са пълните физически.
към текста >>
А днес какво запълня сърцето и ума на
човека
?
Относително нещо е физическата пълнота - докато си пълен, след миг можеш да бъдеш празен. Духовната пълнота е смисълът на живота! Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум.
А днес какво запълня сърцето и ума на
човека
?
Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота.
към текста >>
Когато дяволът е вътре в
човека
, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън.
Тя не заема пространството, тя завладява нещата отвътре. Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа.
Когато дяволът е вътре в
човека
, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън.
Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>
Те никога не влизат вътре в
човека
, докато не им се отвори, докато
човек
не им отвори вратата.
Има пълнота и на ума, има такава и на сърцето. Сърце, пълно с чисти свежи чувства, е добро сърце и ум, пълен с разумни мисли, е добър ум. А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън.
Те никога не влизат вътре в
човека
, докато не им се отвори, докато
човек
не им отвори вратата.
Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>
Човек
трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота.
А днес какво запълня сърцето и ума на човека? Има една древна легенда, която разправя как ангелът и дяволът поред запълнят човешката душа. Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото.
Човек
трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота.
Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля. Само това нещо е Велико в живота, да има човек духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>
Само това нещо е Велико в живота, да има
човек
духовна пълнота, която носи плода на вечността.
Когато дяволът е вътре в човека, ангелът чака отвън, щом дяволът излезе, ангелът влиза, а първият чака отвън. Те никога не влизат вътре в човека, докато не им се отвори, докато човек не им отвори вратата. Ангелът и дяволът са много толерантни, те никога не водят борба, те само се чакат, когато единият за малко излезе, дори без да се сети, че друг го чака, вторият му взима мястото. Човек трябва да бъде пълен с нещо, празнотата винаги разваля живота. Когато доброто запълва твоята същност, твоят живот придобива смисъл, това е пълнотата на духовния живот, тогава ще имаш сърце, пълно с чистота и любов, ум пълен със светлина и мъдрост и една крепка воля.
Само това нещо е Велико в живота, да има
човек
духовна пълнота, която носи плода на вечността.
към текста >>
22.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и
човека
, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и
човека
, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване.
Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам. В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така човек ще следва своя безконечен път и развой. Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад.
към текста >>
В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така
човек
ще следва своя безконечен път и развой.
Да намерим истинския лекар Окултен ученик, които отстъпва от пътя на учението, не е стъпвал още на този път, а само си е мислил, че е на него; общежитие, което се разтурва, не е съществувало; кое и да било общество, групировка или индивид, щом не са успали да прокарат поне един лъч от светлина между небето и земята, между Бога и човека, която светлина да окаже възможният изход към по-устойчив, мирен и светъл живот – не са работили съобразно принципите на възвишения живот и в тях е вземал надмощие принципът на личното облагодетелствуване. Че съществува знание, което е само заучено и такова, което е опитано, мнозина знаят, но малцина са проверили. Не, че не искат да опитат, но не могат, по простата и естествена причина, че границите на тяхната сегашна възможност на проява в тази област не се простират чак дотам.
В бъдещето,те ще се издигнат до това положение, а идващите след тях ще заемат тяхното место, и така
човек
ще следва своя безконечен път и развой.
Всеки, с идването си да живее на земята, носи със себе си своето малко или голямо съкровище със способности и сили, които по микроскопическа частица е събирал, работейки през вековете на своето минало, като целта на неговото сегашно идване е да обогати своето съкровище. Преимуществото на тези ученици, които истински живеят в това учение е, че те не се връщат назад. Онези вътрешни усилия, които те с правили в борбата за самоусъвършенствуването си малко по малко раздират мрачните предели между Бога и тях; душата им започва с радостен трепет да долавя прикосновението на Божественият Дух, започва да нагласява отношенията си с Него и да разбира по-дълбоко истинския смисъл на живота. Тези техни усилия са като един резервен капитал, чието предназначение е да ги подпомогне в трудните моменти на вътрешни духовни стълкновения. И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление.
към текста >>
Човек
е едно неблагодарно същество.
И когато земните съблазни, със своя измамлив външен блясък се разкриват пред очите на ученика; когато, притиснат от суровите несгоди на условията и тъмните влияния на зли сили той се почувствува отслабнал, тогава идва Божественият Дух, не строг, не изобличителен, а благ, светъл и могъщ и бащински подпомагайки го, буди у него най-съкровените чувства на признателност и умиление. Онези хора, които ще признаят духовния произход на човечеството и ще се обърнат към Бога, те са се родили такива, дошли със с тази подготовка, а не сега да стават такива. „Моите овце чуват и познават гласа Ми и Ме следват”, казва Христос. От памтивека Божественото съзнание работи неуморно, търпеливо и разумно за издигането на човечеството. Въпреки че хората отричат, или най-малкото, нито помислят за това, все пак, без тази дейност, без тази светлина, човечеството би потънало в още по-непрогледен мрак и условията на живота биха станали много по-тежки.
Човек
е едно неблагодарно същество.
Когато всичко му върви на добре, той нито се и сеща да бъде благодарен на Бога за това, а когато го постигнат нещастията, тогава като че по се досеща, но за да изкаже своите негодувания и да проклина. Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно.
към текста >>
Човекът
въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно.
Човек е едно неблагодарно същество. Когато всичко му върви на добре, той нито се и сеща да бъде благодарен на Бога за това, а когато го постигнат нещастията, тогава като че по се досеща, но за да изкаже своите негодувания и да проклина. Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота.
Човекът
въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно.
Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него. Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид. Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване.
към текста >>
Разликата седи в това, че в доброто
човек
знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
Като сътрудник в работата на това Божествено съзнание може да бъде всеки, който е влязъл във връзка с него и между неговата воля и волята на това съзнание съществува пълна солидарност. А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии.
Разликата седи в това, че в доброто
човек
знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид. Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа.
към текста >>
Във всеки случай,
човек
трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид.
А тази солидарност на волите ще потвърди думите, че човечеството трябва да има само един учител – Христос. Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него.
Във всеки случай,
човек
трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид.
Всъщност, работата на човека в това отношение седи в много малко. Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение.
към текста >>
Всъщност, работата на
човека
в това отношение седи в много малко.
Ограничени в тесния кръг на своята лична воля, хората лесно попадат под заблуждения и малко по малко загубват пряката връзка с първоизточника на живота. Човекът въобще, е зависим и не може да се прояви самостоятелно. Или към злото или към доброто той ще трябва да прелее дадените му енергии. Разликата седи в това, че в доброто човек знае, че има извън себе си сътрудници, които работят с него и го подпомагат, а в злото той не знае, че тъмни демонични сили го тласкат към престъпления; учат го да мисли и говори, че е самостоятелен и независим и подпомагат развитието на порочните склонности v него. Във всеки случай, човек трябва да бъде по-скромен, дори много по-скромен в мнението си, че той е успял да допринесе нещо за повдигането и културното развитие на човечеството, или на дадено общество, или най-малкото на даден индивид.
Всъщност, работата на
човека
в това отношение седи в много малко.
Често пъти, кажеш някому само няколко думи, той се възземе, подигне се, закрепне и поеме нагорния път към самоусъвършенствуване. На други ти си говорил многократно; с много примери в твоя живот си искал да го накараш да види, че има един друг начин на живот и взаимоотношения – по-добри, по-приятни и по-полезни за самите нас, но той не се е променил, ако дори се е опитал да се подиграе и използува твоята доброта и услужливост. Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи.
към текста >>
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот,
човек
среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Преди да дойде до нас този, на когото ние трябваше да кажем тези няколко думи, той е бил наблюдаван и ръководен от възвишени духовно-интелигентни същества дълго време (защото за да се ръководи еволюцията на човечеството се изисква голяма интелигентност) и след това той е дошъл при нас, за да дадем и ние каквото можем, което, колкото и малко, все пак е една доста важна работа. За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи.
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот,
човек
среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
към текста >>
Човек
си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания?
За по-голяма яснота ще приведа едно сравнение. При прокопаването на Панамския канал, когато останал вече само един малък къс земя, който пречел за сливането на двата велики океана, поискали да доставят удоволствието на главният инженер, той да го направи. Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи.
Човек
си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания?
Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
към текста >>
Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям
духовен
упадък.
Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо.
Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям
духовен
упадък.
Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува.
към текста >>
Когато
човек
, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
Когато
човек
, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
към текста >>
Най-после идва един
човек
, който се наел да го излекува.
Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували.
Най-после идва един
човек
, който се наел да го излекува.
Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват. Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този човек, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах.
към текста >>
Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този
човек
, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах.
Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път. Всички, обаче, с радост констатирали, че той прогледнал с лекуваното си око. Искало им се при това да му излекуват и другото, но се чудили, как ще се покаже този лекар пред слона. Решават се най-после и го извикват.
Но какво било тяхното учудване, когато слонът, като видел този
човек
, отишъл право при него, коленичил и чакал най-смирено да му сипят от този целебен прах.
И когато му сипали, той нито тичал, нито чупил нещо, а понесъл мъжки това и така прогледнал напълно. Та така е и с нас. Когато ни срещне Христос, той ще ни даде отначало някои горчиви правила и ние може да се посърдим, но после ще се радваме на добрите плодове от тях. И така, нека всички, които чуват и познават гласа на този добър Лекар, който ни обича и е готов винаги да подпомага нашето изцеление – да отидат при Него. Единствен Той притежава онези целебни билки, които са в състояние да оздравят болните умове и сърца и така да бъдат всички годни да заживеят един по-разумен и щастлив живот.
към текста >>
23.
Съдържание на бр. 9-10
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Хекел –
Човекът
и маймуните.
Николай Райнов – Днес и утре. С портрета на автора. С предговор от Д-р Ас. Златаров. Цена 15 лева. № 18. Е.
Хекел –
Човекът
и маймуните.
С 18 портрета и фигури в текста. Цена 15 лева. От четиво „НАУКА И ЖИВОТ" № 19. Д-р Ед. Тулуз –Xигиена на ума.
към текста >>
ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за
духовен
живот. 7.
А Хаим – Половото въздържание и до брачната чистота, цена 10 лв. Издания на „Акация" – София, улица Витошка 21 (вход улица Денкоглу). 3. ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4. НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6.
ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за
духовен
живот. 7.
СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8. ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за духовен живот. 9. ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11. ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12.
към текста >>
ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за
духовен
живот. 9.
ВЪЗРАЖДАНЕ месечно списание за въпросите на живота. 4. НОВО ЧОВЕЧЕСТВО – месечно списание. 5. ПСИХИК МАГАЗИН – месечно френско списание за духовни науки. 6. ЛУЧЕ Е ОМБРА – италианско месечно списание за духовен живот. 7. СВОБОДА – седмичен вестник за обнова на живота. 8.
ЛЬО ФРАТЕРНИСТ – френски вестник за
духовен
живот. 9.
ВИТЛЕЕМСКА 3ВЕЗДА – седмичен вестник на обществото за психични издирвания в България – Бургас. 10. УСТРЕМ – седмичен вестник – орган на македонската младеж. 11. ЕСПЕРАНТО – вестник на българските есперантисти. 12. ЕВАНГЕЛИСТ – орган на Българския Евангелистки Баптистки съюз – Лом. 13. УЧИТЕЛСКА МИСЪЛ – месечно френско.
към текста >>
24.
Житно зърно – А.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ако проследим душевните деятелности на
човека
, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма.
Лекуването на горните болести е възможно само с витаминна храна, а такива са продуктите във възможно по-естествен вид. Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни.
Ако проследим душевните деятелности на
човека
, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма.
Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели.
към текста >>
Следователно духовното естество на
човека
е един същински организъм, само че направен от друга материя.
Учението за витамините ни препоръчва един по-природосъобразен хранителен режим. Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма.
Следователно духовното естество на
човека
е един същински организъм, само че направен от друга материя.
„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата.
към текста >>
Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия
духовен
живот.
Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори.
Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия
духовен
живот.
Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината. Не едно и две са местата в свещените книги, които свидетелстват за проникновението на мъдрите от време още. Обществото също е един организъм, в който някои от хората катализират, поддържат жизненото му равновесие.
към текста >>
25.
За отделните народи - Г. Томалевски
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
2 ФИЗИЧЕСКИ И
ДУХОВЕН
ЖИВОТ Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата.
ГОД. ІІІ СОФИЯ МАРТ 1926 г. КН.
2 ФИЗИЧЕСКИ И
ДУХОВЕН
ЖИВОТ Те са свързани така, както корените със стъблото и клонищата.
Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето.
към текста >>
И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли
човек
да ги опита във всичката им пълнота?
Физическият живот - това са корените, разпространи в най-гъстата материя - да смучат сокове. Духовният живот - това са клонищата с техните листа и цветове, потопени в една по-рядка среда, където циркулират живите сокове на Слънцето. Проведете докрай аналогията между отделните функции на частите на дървото и функциите на живота и вие ще получите една проста и вярна картина на съотношенията между физическия и духовния живот. Ако разбирате езика на живата природа, която пише в притчи, вие ще разберете великата мъдрост, скрита в едно дърво. Защото дървото е дълбок символ, тъй както и земята е притча, написана с кръвта на най-великия поет — Слънцето.
И ако физическият живот, не разбирам само живота на земята, а в целия звезден космос, е корени на целокупния Живот, и ако земята е една притча на Слънцето, не заслужава ли
човек
да ги опита във всичката им пълнота?
Ония, които в миналото, па и сега са проповядвали бягство от „грешната земя" и земния живот, не са разбирали дълбоко света - тяхната мисъл се е движила само по най-външната му кора. Никое истинско учение, което е било нявга дадено на света, не е учило отказване от живота. Не е учил отказване от живота и Христос. И наистина, как можеше Оня, Който някога бе казал: „Аз съм Пътя, Истината и Живота" да отрече Живота? Ония, които създадоха „аскетичното" отказване от земния живот, бяха страхливци, които диреха да приютят нейде в някоя хралупа своя страх пред великия Живот, в който има върхове и бездни.
към текста >>
Хората на плътта гледат на
човека
като на вещ за наслада, като плът, с която може
човек
да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света.
десет лози, или ябълчни дръвчета, да посееш жито, да изкарваш с благороден труд прехраната си, да гледаш на земния живот като на една школа - това ще рече да разбираш физическия живот, живота в корените и да го използуваш разумно. Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод.
Хората на плътта гледат на
човека
като на вещ за наслада, като плът, с която може
човек
да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света.
За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият човек и не като избяга от него, а като го превъзмогне! Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот.
към текста >>
За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият
човек
и не като избяга от него, а като го превъзмогне!
Защото тия десет лози запр. - това са десет живи същества, които ти съзнателно въвеждаш във великия ритмус на целокупния живот и създаваш условия да се разрасне той в тия форми. А да служиш на похотите на плътта - в най-широкия смисъл на думата - това е плътският живот, който влачи в своята мътна пяна хората на плътта. За тия хора всичко е позволено - и да се краде, и да се лъже, и да се хули, и да се извращава Истината и да се насилва и да се ограбва чуждия плод. Хората на плътта гледат на човека като на вещ за наслада, като плът, с която може човек да се удоволствува - за тях няма нищо свещено в света.
За тях именно Христос е рекъл: „Не хвърляйте бисерите си на свинете"... От този тъкмо живот - плътския, а не от физическия живот на земята се отказва пробуденият
човек
и не като избяга от него, а като го превъзмогне!
Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе.
към текста >>
Човек
трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?...
Човек
трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>
Будно трябва да различава
човек
живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца.
Будно трябва да различава
човек
живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>
Будно трябва да различава
човек
човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя.
Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове.
Будно трябва да различава
човек
човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя.
Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>
Да различава физически живот от плътски и
духовен
живот от религиозно-верски.
Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе. Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „небеса" и „богове"?... Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя.
Да различава физически живот от плътски и
духовен
живот от религиозно-верски.
Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>
26.
Другар - стихотворение - Х.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия
духовен
живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях.
Алхимиците имаха сериозни причини да пишат на този език - различен у всички и все пак единен, когато се сведе към своите първични основи. Не е мястото да ги излагаме тук. Освен това имало е алхимици - мъдреци, продължители на свещените традиции на древните храмове на Посвещение, където е обитавал великия Дух на Хермес Тримогъщи - баща на Алхимията и шарлатанствуващи „алхимици", за които главна цел е да се домогнат да фабрикуват злато. Тия алхимици-маймуни дискредитираха алхимията, защото те дигаха шум, а мъдреците мълчаха. И във всичко е така: и в наука, и в религия, и във философия, и в изкуство - нещата се опорочават от непризваните, от тия които са само жалки карикатури.
Та в наши дни от свещените окултни традиции, както и от дълбокия
духовен
живот са останали само карикатури - но тях само виждат обикновените хора и затова на устните им се изписва подигравка, колчем се помене за тях.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали.
към текста >>
При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и
духовен
.
Разбира се, и ония, които виждат само изопачените образи, имат плитък поглед - те не могат да съзрат дълбоките реалности, които се пречупват така карикатурно от една дисхармонична и мътна духовна среда, каквато е съвременното общество. Все пак радостно е да се констатира, че светли умове в съвременната наука, с по-ясен и по-дълбок поглед върху нещата, подпомогнати, разбира се от последните открития на модерната наука, можаха да разчетат донейде символичния език на алхимиците и да прозрат, че много от техните идеи носят чисто научен характер, че съвсем не са утопични блянове, а реални постижения и че - главно - смятаната за халосна мечта трансмутация на елементите е една научно разрешима задача, поне отчасти засега. Дали алхимичното превръщане на елементите ще се осъществи по старите пътища, или ще се подземат други, съвсем нови методи - това е въпрос на бъдещето. Ще поменем обаче, че в окултната наука, съществуват методи, много от които изискват свободно опериране в други, по-дълбоки и по-тънки сфери на вселената и че мнозина древни алхимици - алхимиците на египетските храмове запр. - са ги обладавали.
При това, алхимията се е разпадала на няколко дяла - тя е имала приложение в различните полета на живота: физически, умствен и
духовен
.
Тя е имала и своята метафизична, философска страна. В някои от по-послешните книжки на списанието ние може би ще изложим основите на така наречената ментална или вътрешна алхимия - чисто психологична по своето естество и затова по-достъпна, поне в най-долните си степени - за всички ония, които могат да направят от своя вътрешен живот един сериозен обект и да го поставят под своя разумен, съзнателен надзор. Всички окултни ученици, които изучават опитно вътрешните основи на живота, по необходимост се занимават с вътрешна алхимия, защото една от основните им задачи е трансформиране на съзнанието. В заключение на тия бележки, ще предам основните положения на Алхимията така, както сполучливо ги е резюмирал председателят на Обществото за проучване на древните науки Пиер Пиоб: 1. Материята е една. 2.
към текста >>
За да работи
човек
в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията.
Операцията, която изобщо е подражавала работата на Природата, се е наричала Великото дело. Това велико дело е било тъкмо обект на алхимичните изследвания и цел на всеки философ. АЛХИМИЯ Отделянето на химията от алхимията стана във времето на Ренесанса. Тогава целият философски отдел на науката биде изоставен на страна и с него почнаха да се занимават само алхимиците-философи, а с практичната част се занимаваха само лаборантите, от които по-късно произлязоха химиците. В наше време, под влиянието на Бертло и учениците му от една .страна и на Луи Люка от друга, се започна едно сближаване между алхимици и химици, понеже последните разбраха, че единствени алхимиците притежават философията на химията.
За да работи
човек
в областта на алхимията, трябва поне елементарно да познава химията и да борави с нея, както, за да работи в областта на астрологията трябва да познава основните елементи на астрономията.
Ние не искаме да критикуваме, но ще отбележим само факта, че днес има множество „алхимици", които не са похванали епруветка или запалили пещ, и си въобразяват, че са вещи практици. Студентите по политехника, макар че изучават главно теорията, работят като простия майстор-механик. Те минават предварително практически лабораторни упражнения по химия и след това пристъпват да изучават трансцедентната философия на специалността си. Това е един добър урок, който желаещите да изучават алхимия, трябва да имат предвид. Физиката, чиято алхимична част е магията, борави с отношенията на телата и силите помежду им, без да се занимава с разлагането и образуването на тия тела.
към текста >>
27.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Според традиционното схващане, историята на
човека
започва с предполагаемия първобитен
човек
, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
големи мислители. Шпенглер не казва може би нещо ново, но пръв посочва неща, които са тъй-очевидни и които все пак ние не сме виждали[2]. Два са най-характерните пункта в учението на Шпенглер – неговото ново схващане за „прогреса” и неговата идея за предстоящата културна роля на славянството. В тия два пункта се кръстосват и главните мотиви, движещи духа на новото време. По какво собствено се различава Шпенглеровото от традиционното схващане за .прогреса?
Според традиционното схващане, историята на
човека
започва с предполагаемия първобитен
човек
, минава каменния, бронзовия, железния период, „полукултурните” източни народи, Гърция, Рим, средновековието и стига своя връх в наше време в западноевропейската култура.
– Според това схващане прогресът е едно непрекъснато развитие, при което придобивките на всяка предидуща култура се предават изцяло на по-следващата и по такъв начин, индивидуалните особености и границите между отделните култури се обезличават. Ние всички сме научени да мислим така. А освен туй у нас неволно се е сложило убеждението, че център на историята, културата и едва ли не на световното развитие сме ние европейците. Всичко извън Европа е второстепенно и незначително. Шпенглер не е съгласен с подобно схващане.
към текста >>
Субект е
човекът
, обект е вселената.
А кой може да отрече, че голяма част от новите поколения е издребняла и че посредствеността и грубият егоизъм заемат все по-широки размери във всички области на живота? И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката.
Субект е
човекът
, обект е вселената.
Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
към текста >>
Човекът
застана срещу вселената като нещо различно от нея.
И цял ред други признаци, които ние тук нямаме възможност да изброим, свидетелствуващи за един не частичен и скоропреходен, а общ и органически културен упадък, озадачаващ всички искрено и дълбоко мислещи. * Между новите научни, философски и религиозни проблеми, изтъкнати в миналата статия, които констатираме да възникват вече в нормалния наглед европейски живот и идеята за упадъка на запада, която не е още за всички тъй убедителна и очевидна – безспорно има дълбока връзка. Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената.
Човекът
застана срещу вселената като нещо различно от нея.
Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота.
към текста >>
Човекът
помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие.
Нека се опитаме да я разгледаме макар и бегло. Днешната наука, в която западноевропейската култура стигна своя връх, почива в основата си на едно противоположение – субект и обект на науката. Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата.
Човекът
помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие.
Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти.
към текста >>
Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е
човекът
, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на
човека
ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Субект е човекът, обект е вселената. Човекът застана срещу вселената като нещо различно от нея. Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва.
Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е
човекът
, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на
човека
ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти.
Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота. Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и духовен прогрес. Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско.
към текста >>
Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и
духовен
прогрес.
Той помисли, че е независим и дори се опита да завладее природата. Човекът помисли, че сам твори културите и прогреса и че е разбрал същината на световното развитие. Доказателства за това имаше много и той не можеше да не вярва. Нему се обясни нагледно и убедително, как някога от равномерната мъглявост, която е изпълвала цялата вселена, са се образували отделни въртежи-ядра, а от тия ядра –системи от слънца и планети... Как в далечното минало върху нашата планета от неорганическите, физикохимически процеси са се зародили първите елементарни организми, как от тях е възникнало растителното и животинско царство, венец на които е човекът, създателят на културата и прогреса... Всичко беше убедително и битието на човека ставаше от начало до край ясно като на длан... Но, въпреки тая яснота – той не остана доволен, защото имаше много необяснени факти. Тия факти постепенно родиха мисълта и затвърдиха убеждението, че логиката на човешкия ум не съвпада винаги с логиката на живота.
Логическият извод беше, че от началото на историята до ден днешен имаме непрекъснат материален и
духовен
прогрес.
Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях.
към текста >>
И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния
човек
пред едно голямо противоречие със себе си.
Фактите показват все по-очебийно, че древни народи, които ние сме научени да смятаме за „полуварварски" и „гюлукултурни", в материално отношение притежавали големи технически средства и градели паметници и храмове необясними за днешните архитекти. Логическият извод беше, че в духовно отношение, вследствие непрекъснатия напредък, днес ние знаем за света повече от всеки друг път и притежаваме несравнено по-голямо нравствено съвършенство. Фактите показват, че днешният морал, сравнен с тоя на етичните и религиозни школи на много древни култури, стои несравнено по-ниско. Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях.
И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния
човек
пред едно голямо противоречие със себе си.
Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба.
към текста >>
Едва сега
човекът
започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план.
Логическият извод беше, че душевните явления се свеждат изцяло към физикохимическите процеси в мозъка и зависят изцяло от тях. Фактите показват, че душевните явления по естество са коренно различни от материалните и имаме дори основания да допуснем, че могат да съществуват независимо от тях. И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост.
Едва сега
човекът
започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план.
За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек.
към текста >>
И наистина, в живота на днешния
човек
, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба.
И много други факти, психологически и исторически, които ние тук нямаме възможност да изброим, изправиха днешния човек пред едно голямо противоречие със себе си. Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената.
И наистина, в живота на днешния
човек
, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба.
По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
към текста >>
По външния път на днешната наука
човек
узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него.
Това противоречие стана особено ясно, когато възникна идеята за общия упадък на запада. Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба.
По външния път на днешната наука
човек
узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него.
Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
към текста >>
Търсейки същината на битието извън себе си,
човекът
преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
Чак след като беше изградил още една култура и усети нейния упадък, той погледна малко по-другояче на историята и схвана, че твори не това, което той иска, а това, което му диктува някаква по-висша творческа воля, чийто план далеч надминава границите на човешкия ум и предвидливост. Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него.
Търсейки същината на битието извън себе си,
човекът
преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание.
към текста >>
И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия
човек
.
Едва сега човекът започна да разбира, че той не е нещо различно и противоположно на вселената, а напротив, проникнат от нейната същина и план. За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше.
И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия
човек
.
И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл.
към текста >>
И днешният
човек
, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си.
За него стана ясно, че неговата представа и знание за света са обусловени от 5-те му сетива и че преди да разреши загадката на битието, той трябва да се справи със собственото си несъвършенство и да изучи по-пълно собствената си същина, която е може би тъждествена със същината на вселената. И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек.
И днешният
човек
, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си.
Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности. Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1.
към текста >>
Днешният
човек
поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
И наистина, в живота на днешния човек, който противополага себе си на света, стават понякога странни работи.. Той може да ви разправи подробно какво има на северния полюс или на остров Цейлон без да е ходил там, но да не съзнава ясно взаимодействието между мислите и чувствата, намиращи се в самия него, диктуващи неговото поведение и съдба. По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си.
Днешният
човек
поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
Днешният човек, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която човекът (микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия. Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>
Днешният
човек
, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която
човекът
(микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
По външния път на днешната наука човек узна за много и много работи, но забрави собствената си същина, която е най-близо до него. Търсейки същината на битието извън себе си, човекът преброи звездите, обходи земята, описа минералите, растенията, животните, проучи старите паметници и документи, създаде много работи, но не намери това, що търсеше. И днес, след като е изходил всички пътища отвън, той, според свидетелствата на много данни и признанията на много авторитети, отново се връща при себе си... Затова и една от най-характерните черти на новите научни, философски и религиозни проблеми е тая, че те без да отричат досегашните външни придобивки, се насочват към самия човек. И днешният човек, вглеждайки се в себе си, анализира своето досегашно познавателно оръдие – интелекта, –когото намери за недостатъчен и едностранчив и му потърси допълнение – интуицията, но, забележете, пак в себе си. Днешният човек поиска да узнае какво е по-точно естеството на времето и пространството, които наглед съществуват обективно извън него, и разбра, че те зависят от собствените му възприемателни способности.
Днешният
човек
, търсейки истината, преминава вече неусетно от външното противопоставяне себе си на вселената (характерно за днешната наука са нейният субект и обект) към едно задълбочаване в себе си, в посока на старата мъдрост, според която
човекът
(микрокосмоса) по същество е тъждествен с вселената (макрокосмоса)... Тоя е крайният извод, до който са стигали всички големи мъдреци и религиозно-нравствени гении, които са препоръчвали на хората да проучат преди всичко себе си... Какъв е съвременния смисъл на това връщане към себе си, което се вече извършва, ние може да разгледаме в една специална статия.
Тук ще кажем само, че то може да се обоснове еднакво от гледище на науката, философията, религията, изкуството и културата изобщо, крайните изводи на които образуват едно голямо и синтетично знание, началата на което се вече очертават във всички области на живота, който е в основата си един и може да се обясни само с едно единно знание. Вел. Вл. --------------------------------------------------------------------------------------- [1] ,,Проблеми на новото време” - ,,Житно зърно” r.Ill кн.1. [2] Върху оценката на Шпенглеровото учение от окултно гледище ние вероятно ще се върнем нататък.
към текста >>
28.
Идващата раса – Г. Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за
човека
на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН.
4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за
човека
на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”?
към текста >>
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за
човека
свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс.
ГОД. III. СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота.
Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за
човека
свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс.
И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии. Но ако един учен, или философ, или какъв да е човек, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него? По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето".
към текста >>
Но ако един учен, или философ, или какъв да е
човек
, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него?
СОФИЯ МАЙ – ЮНИ 1926 г. КН. 4 и 5 ВЕЛИКАТА ЕРЕС Днес, за човека на нашите дни, духовните реалности са понятия мъртви, умствени абстракции, в които може да се влива едно или друго съдържание и които не упражняват никакво биологично влияние в живота. Истината, запример, е едно понятие само, което обитава ледените върхове на един отвлечен за човека свят, а не една жива същина, която се струи в самия живот и пулсира ведно с великия му пулс. И затова вие ще срещнете на всяка крачка в живота хора, които макар да са „учени" или „философи" - говорят за истината, ала в обикновения живот не я живеят. За да запазят своето положение в света, своята материална охолност, те често жертвуват истината - и понякога заради дреболии.
Но ако един учен, или философ, или какъв да е
човек
, който претендира за човечност, има такъв възглед за истината, по какво се отличава той от обикновените религиозни хора, заедно с техните пастири, чийто Бог обитава на „небето", някъде далеч от живота, някъде вън от него?
По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции.
към текста >>
Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях,
човек
може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
По какво се отличават те от ония хора, които строят храмове на своя Бог, където свръщат от време навреме да му се „помолят", или да му запалят една-две свещи, за да се втурнат пак след това в пазарищата на живота, където може и да се лъже, и да се хули, и да се одумва, и да се горят ,,еретици" и да се гонят и преследват „безбожници”? Ония, за които Истината е някъде вън, а не вътре в Живота, по нищо не се отличават от ония, за които Бог е „горе на Небето". И затова виждаме често да се сдружават те, „атеистите" с „набожните и благочестиви верующи" против някакви „еретици". И те заглушават този ужасен дисонанс с толкова шум и маскират това карикатурно съчетание с толкова реклами, че тълпите загубват свяст. Днес хората се само препират за нещата – те и Бога искат да класифицират като някакъв предмет или понятие, и Истината да „дефинират" и душата с пръст да пипнат или да я хванат като някое покорно морско свинче, над което да правят своите дисекции.
Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях,
човек
може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки.
При такова схващане за нещата, хората имат чисто и просто едно интелектуално, сир. чисто формално отношение към тях. Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба.
към текста >>
Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за
човека
така реални както хляба.
Преценяват ли се обаче нещата тъй или иначе, влива ли се в тях едно или друго съдържание, води ли се спор за тях, човек може да бъде положително уверен, че тия неща не се преживяват, че те не са и самите реалности, а само техните сенки. При такова схващане за нещата, хората имат чисто и просто едно интелектуално, сир. чисто формално отношение към тях. Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи.
Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за
човека
така реални както хляба.
Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина.
към текста >>
Човек
, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина?
Затова напр. вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък.
Човек
, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина?
" И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат.
към текста >>
" И когато
човекът
, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
вярата, любовта, истината, надеждата се смятат от мнозина като смътни душевни състояния, които създават само различни мнения и възгледи. Ето защо ние поддържаме, че духовните неща трябва да станат за човека така реални както хляба. Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина?
" И когато
човекът
, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът.
За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина. Не само това, ами издигнатия духовен човек опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на човека с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското. Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат.
към текста >>
Не само това, ами издигнатия
духовен
човек
опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на
човека
с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
Когато някой каже на гладния „хляб", той пита ли: що е хляб, какви са физичните и химичните му свойства и дали това, което му дават, е наистина хляб. Дайте му го само и щом го хапне, той веднага ще познае, че яде хляб, а не камък. Човек, който се храни с Истината, не пита като Пилат „Що е Истина? " И когато човекът, у когото съзнанието се е пробудило се отказва от лъжата, той не прави това, защото то е казано нейде, или защо то се налага като етична норма, а защото живее Истината и защото за него тя е насъщна необходимост като са светлината, въздуха, водата, хлябът. За него Истината е жив хляб, с който се храни неговата пробудена душа, а не някакво понятие, което може само да се анализира, без никога да се постигне вътрешната му същина.
Не само това, ами издигнатия
духовен
човек
опитно изживява всички ония пертурбации, които лъжата, да речем, внася в цялото естество на
човека
с всичките им пагубни последици, които се проявяват в онова неизбежно деформиране и израждане на органичните форми, в изопачаване на чувствата и атрофиране на мисълта, с една реч: в оня органически регрес към животинското.
Някои мислят, че може току-тъй безнаказано да се говори лъжа. Ония, които си мислят така – подмамени негли от заблудата, че истината и лъжата са само някакви отвлечени схващания на нашия ум без биологична връзка с нашето естество – жестоко се лъжат. И любопитно е как дори и материалистите, които поддържат, че душевния живот произтича от материята, че душевните процеси са функции на клетките, не могат да схванат. че всека мисъл, чувство, емоция или какво да е преживяване, с една реч, оставя дълбок отпечатък в организма. Нали най-сетне според тях, всичко е молекулярни движения или, както енергетиците биха се изразили: енергетични трансформации и непрекъснати изменения на силови полета.
към текста >>
Те подържат, че
човек
може да бъде свободен и без да живее в Истината.
Той преживява Истината и затова туй, което е за него преживяване на душата е и незиблемо убеждение на неговия ум. Истина, вяра, обич са за ученика биологически живи. Те произтичат дълбоко из изворите на неговото съзнание, а не пълзят като сухи понятия по кората на неговия мозък. Съвременните люде имат много чудновати понятия за духовните неща. Често ще срещнеш хора, които говорят за свобода – било индивидуална или обществена, които обаче не държат на Истината като на един абсолютен принцип в живота.
Те подържат, че
човек
може да бъде свободен и без да живее в Истината.
Тия хора всъщност не знаят, що приказват. Защото свободата, това е резултат на Истината, неин плод. „Истината ще ви направи свободни” е казал Христос. С това той е изразил онази космическа връзка, онова първично, божествено отношение, което съществува между Истината и Свободата. И следователно да искаш да имаш свобода без да имаш Истината, ще рече запример да искаш да се родят круши без да има крушови дръвчета.
към текста >>
29.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на
човека
се състои от мисъл и чувство.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на
човека
се състои от мисъл и чувство.
„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
към текста >>
Човек
на може да пее, ако никога не е обичал.
ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА Музиката е език на чувствата Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила. ....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен.
Човек
на може да пее, ако никога не е обичал.
Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава. И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока.
към текста >>
„Музиката, като
духовен
език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия. Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30). После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
„Музиката, като
духовен
език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет.
Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет.
към текста >>
Знае се също, че първоначалното познание на
човека
не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство.
Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова. „Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти." Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин.
Знае се също, че първоначалното познание на
човека
не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство.
Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти.
към текста >>
Сведенборг определя точно принципите на този
духовен
оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък.
Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства." Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти.
Сведенборг определя точно принципите на този
духовен
оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък.
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
към текста >>
Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на
човека
, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък. Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е.
Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на
човека
, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди. Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание. Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е.
към текста >>
Всека страст, събудена у
човека
, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила,
човек
би удовлетворил всяко свое желание.
Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред. Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце. Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Всека страст, събудена у
човека
, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила,
човек
би удовлетворил всяко свое желание.
Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение. Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти.
към текста >>
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у
човека
и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност. Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у
човека
и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства.
Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви. Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми.
към текста >>
Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато
човек
ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти. Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата.
Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато
човек
ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции. Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина. Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
към текста >>
30.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на
човека
.
Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на
човека
.
Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката.
към текста >>
Човекът
, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания. Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени върху това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието). Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека.
Човекът
, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието.
Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини.
към текста >>
Дали
човек
ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на
човека
.
Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо? къде съм? къде отивам? Що ме заобикаля?
Дали
човек
ще вярва или знае, не е важно, но той трябва да успокои, задоволи оня копнеж на познание – тревожния дух на
човека
.
Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно.
към текста >>
Човек
вярва преди да знае, защото той живее преди всичко.
Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец. Вярата е основа на живота, какво значи?
Човек
вярва преди да знае, защото той живее преди всичко.
Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот.
към текста >>
Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен
духовен
живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот.
Човек вярва преди да знае, защото той живее преди всичко. Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти.
Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен
духовен
живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот.
Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий.
към текста >>
Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на
човека
и всичко живо.
Никой не се съмнява в собственото си битие. Усъмниш ли се в собствения си живот, значи да сложиш преграда на живота, да приемеш смъртта, а това е неестествено, всеки бяга от смъртта. Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот.
Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на
човека
и всичко живо.
Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път.
към текста >>
Дали
човек
ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно.
Идеалът съдържа винаги нещо, надхвърлящо човешките постижения в дадено време, затова трябва да му вярваш, за да можеш да го реализираш. Началното движение на вярата е в сърцето. Велико сърце се изисква за вярващия. Върхът на вярата е в духа – сила за Велика жертва, за един приет идеал. Всеки има сърце, значи всеки има вяра, защото в него се корени един подсъзнателен стремеж към развитие; а като такъв стремеж тя е неизкоренима от човешкото сърце, присъща на всички; затова я намираме и в безверника.
Дали
човек
ще вярва в Бога, в безсмъртието, в „категорическия императив" на Кант, в „електроните" на „Айнщайновото единно начало", в ,,индивидуалната психична регресия" на Фройд, не е важно.
Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало.
към текста >>
Само тогава
човек
може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане".
Колкото и да се мъчат атеистите да прокудят вярата, техните усилия ще останат безплодни. Вярата е неугасима. Народите не могат да живеят и личностите не могат да творят без нея. Вярата е положителен, цялостен принцип. Съдържа едно ,,да'', една ясност и категоричност, едно творческо начало.
Само тогава
човек
може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане".
Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства.
към текста >>
Човек
като субект има нещо по-друго, отколкото
човек
като обект.
Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни).
Човек
като субект има нещо по-друго, отколкото
човек
като обект.
Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит.
към текста >>
Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния
духовен
живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект.
Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния
духовен
живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт.
Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит. Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност, върху която почива вярата.
към текста >>
Но тоя плюс не е още насъщност за
човека
.
Те са творчески двигатели, които дават оная синтеза, единство на субект-обект. Днес знанията нямат истинска оценка. Ний виждаме хора, които едвам мъкнат своя живот под тежестта на претрупани факти, които не знаят как да пласират и употребят. А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши.
Но тоя плюс не е още насъщност за
човека
.
Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда.
към текста >>
Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки
човек
има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда.
Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист. Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и светлина. Той няма да сравнява себе си с другите.
Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки
човек
има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда.
Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът.
към текста >>
Вярата е
духовен
принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр.
Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Вярата е
духовен
принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр.
Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал.
към текста >>
Човек
с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип.
Човек
с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен.
Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят. Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на човека и която ний наричаме окултна наука. Вяра винаги ще има, както и знание.
към текста >>
Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на
човека
и която ний наричаме окултна наука.
От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний. Но въпросът е да запазят своето място в живота на индивида и социетета и, доколкото могат, да се допълнят.
Само така би се създала всеобемна наука, която обгръща целия живот на
човека
и която ний наричаме окултна наука.
Вяра винаги ще има, както и знание. Различието е само методологично, но същността не е в метода. Те са страни на нашия живот и няма противоречие между тях. Няма по-голяма и опасна болест от равнодушието във вярата. На всеки се пада дял да разреши сам това противоречие и тръгне из своя път.
към текста >>
Човек
живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен.
Ний трябва да я възобновим, запазим. С нея ще родим новия живот, ще създадем свой мироглед, ще ни укрепи с вдъхновение да вървим по своя път, да черпим сила за велика жертва. Затова е нужно велико сърце, светъл ум, добра воля. Без тия условия тя е мъртва догма, пред която е по за предпочитане научния атеизъм, поне чист от заблуждения и религиозни суеверия. Животът е най ценното нещо и ний трябва да правим това благо.
Човек
живее преди да мисли, а който живее, трябва да вярва преди да знае, защото животът е вечен.
Ний ще заменим изречението на старите рационалисти: „Когито ерго сум" с изречението „Кредо ерго сум" (вярвам следователно съм, съществувам). В тоя смисъл Фехнер, освен добър учен, но и твърде религиозно-мистична натура, сравнява вярата с едно море, което носи разума на вълните си. Оня, който ослепен от тоя разум не вижда тъмната стихия над него и поради това я отрича, прилича на някой, който се е заловил с ведро да изплисква морето. Неговите усилия са напразни – каквото изплисква навън, през въздуха се връща обратно в морето.
към текста >>
31.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на
човека
пътя на неговото развитие.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на
човека
пътя на неговото развитие.
Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е.
към текста >>
Пред всеки
човек
стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите.
Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива. Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие. Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж.
Пред всеки
човек
стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите.
Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него. Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае.
към текста >>
Но
човек
трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.
Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е.
Но
човек
трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.
Разумният човек живее между народа. Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено.
към текста >>
Разумният
човек
живее между народа.
Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е. Но човек трябва да бъде годен, подготвен, опитен, за да може Духът Божи да работи чрез него.
Разумният
човек
живее между народа.
Народът – това е Божието лозе, което трябва да се копае. ДЕЛА е неговото мото. Той не прибягва към крупни дела, а вниманието му е съсредоточено към малките неща. Здравината на едно здание седи от качеството на малките тухли, от които е съградено. Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София.
към текста >>
Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен
човек
.".
Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.
Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен
човек
.".
Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
към текста >>
Всичко, каквото захване
човек
, да го прави най-хубаво.
Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело.
Всичко, каквото захване
човек
, да го прави най-хубаво.
В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват".
към текста >>
Някои казват: „отсега занапред ще живеем
духовен
живот, стари глупости не ни трябват".
Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега.
Някои казват: „отсега занапред ще живеем
духовен
живот, стари глупости не ни трябват".
Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея.
към текста >>
За духовния
човек
в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли.
Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва.
За духовния
човек
в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли.
Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
към текста >>
Това не значи
човек
да стане материалист.
Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото. Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли.
Това не значи
човек
да стане материалист.
Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира.
към текста >>
От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия
духовен
мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни.
От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия
духовен
мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.
към текста >>
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на
човека
, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира.
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на
човека
, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво.
към текста >>
Тъй е и с един духовно развит
човек
.
Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени.
Тъй е и с един духовно развит
човек
.
Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
към текста >>
Защото само разумният
човек
може да върши добри дела.
В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала.
Защото само разумният
човек
може да върши добри дела.
И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие?
към текста >>
За да може
човек
да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота.
За да може
човек
да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния.
към текста >>
Щом
човек
придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен.
Щом
човек
придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
към текста >>
Всяко положение, което
човек
заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си.
Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
Всяко положение, което
човек
заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си.
Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили.
към текста >>
Когато
човек
се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния.
За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа.
Когато
човек
се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния.
Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>
Духовният
човек
знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния.
Духовният
човек
знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае.
Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>
Разумният
човек
старото владее, новото проучва.
Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили.
Разумният
човек
старото владее, новото проучва.
Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>
32.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата,
човек
може да извърши много и дори велики работи.
...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата.
Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата,
човек
може да извърши много и дори велики работи.
Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност. И затова, правилното усъвършенстване на човека изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие. Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина.
към текста >>
И затова, правилното усъвършенстване на
човека
изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие.
На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност.
И затова, правилното усъвършенстване на
човека
изисква (а то е принцип и на педагогиката) хармонично интелектуално и емоционално развитие.
Преведено на малко по-символичен и житейски език то значи - умът да слуша сърцето и сърцето да слуша ума... По аналогия - в християнството като колективна единица изглежда подобна хармония имало известно време... По късно обаче, по разни причини настъпва някакво раздвоение... Умът и сърцето се разделят и всеки тръгва по свой път.. Докато днес от тях останали само догмата и религиозното настроение... Догмата и настроението са началото на противоречието между науката и религията (в широк смисъл). А около това противоречие се концентрират днес всички противоречия на западната култура, в основата на която легнало християнството. Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация.
към текста >>
Нито отделният
човек
, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план.
Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот. Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност. И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел. В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува.
Нито отделният
човек
, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план.
Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия.
към текста >>
Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на
човека
... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния
човек
- вследствие общите културно исторически дислокации.
И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот. Дали ежедневният живот изчерпва възможностите на живота въобще, както сме свикнали да мислим? Решително не! - Защото има моменти, макар и редки, които загатват за съществуванието и на една по-висша действителност, на един по-висш живот - които ни навеждат на горните съждения... Угризената съвест на разкаяния, силата на таланти и гения, чистотата на детето, загадката на мъртвеца, величието на природата, красотата на звездното небе, това са положения и моменти, които не се поддават на обяснение с обикновения човешки ум. В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим.
Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на
човека
... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния
човек
- вследствие общите културно исторически дислокации.
Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада.
към текста >>
Ако е трудно днес не само за отделния
човек
, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Ако е трудно днес не само за отделния
човек
, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм.
към текста >>
Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум,
човек
или се върти в кръг, или изпада в песимизъм.
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва.
Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум,
човек
или се върти в кръг, или изпада в песимизъм.
И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти.
към текста >>
На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият
духовен
живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност.
С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият
духовен
живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност.
В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток. Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях.
към текста >>
Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на
човека
и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток.
В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток. На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси!
Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на
човека
и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток.
Наред с изтъкнатите проблеми дотук, не можем да не засегнем и още един, органически свързан с тях. Под влияние на новите условия, в днешната философия и по-специално етиката, добива нов интерес проблемът за тъй наречената нравствена гениалност... През всички по-важни епохи на човечеството, наред с религиите на живописта, музиката, науката, са се проявявали и нравствени религии в различна степен и форма -- като велики Учители, философи, религиозни реформатори и др. Такива са били Буда, Конфуций, Лао Дзъ, Зороастър, библейските пророци, Мойсей, Мохамед, Христос, съществуването на които, звучи за съвременното ухо като легенди и на авторитета на които все пак почиват, под една или друга форма, днешните религиозни и духовни традиции. Задачата на нравствените гении е била да обхванат със своята прозорливост, миналото и бъдещето и от гледището на върховните закони на битието да посочат на слабото човечество пътища и методи на живот... Те не били моралисти, проповедници и свещенослужители, в съвременния смисъл на тия думи, а дълбоки познавачи на човешката душа и смирени служители на човечеството. Те не уповавали на никакви авторитети и книги, защото четели законите на битието направо от книгата на живота.
към текста >>
Един от трагичните моменти в живота на днешния
човек
е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
А това изправление може да се постигне, не само чрез предписания и наредби, а чрез дълбоко познаване на човешката душа. Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор.
Един от трагичните моменти в живота на днешния
човек
е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство. Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада.
към текста >>
На днешния
човек
трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
На днешния
човек
трябва да се посочи вътрешната свобода и пътя към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>
33.
Поеми от Кабир
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Няма значение какъв е
човек
и по какъв път търси Бога.
Времето не е могло да го затвори в границите на някаква „епоха" или „период" или „ера" нито пространството да го вмести в някоя „страна", „народ” или „съсловие". И затова не може да се каже какъв е бил Кабир: мюсюлманин, браманин, ведантист или Християнин. В поемите си, той облича своите преживявания в религиозните символи и образи ту на индуси, ту на мохамедани, ту на персийките мистици. И той сам казва за себе си в една от своите песни, че е „чедо на Аллах и на Рама". Онова велико единство на живота, което произтича от Любовта, и за което непрекъснато пее Кабир, обхваща в себе си всички метафизични доктрини и всички религиозни учения: там е техният живец.
Няма значение какъв е
човек
и по какъв път търси Бога.
„Безсмислено е, казва той в една от своите поеми, да питаш праведния, към коя каста се числи. Дори безумие е да се пита, коя е кастата на праведния. Защото и бербери и перачки и зидари са търсили Бога. А Риши Свапаша принадлежеше към съсловието на Тъкачите. Индуси и мюсюлмани в края на краищата достигат оня предел, дето се заличават всички различия.
към текста >>
Прост и безкнижен
човек
, който е трябвало с пот на чело да си вади хляба.
А Риши Свапаша принадлежеше към съсловието на Тъкачите. Индуси и мюсюлмани в края на краищата достигат оня предел, дето се заличават всички различия. Някой може би ще си помисли, че Кабир ще да е бил някой аршинобрад отшелник, който е проживял живота си всред индуските лесове, погълнат в постоянно съзерцание. Ни най малко: той не е живял живота на ония „професионални" аскети, от които гъмжат лесовете на Индия, а е водил здравия и деятелен живот на прост занаятчия. Кабир, според вестите, които са останали за него, е бил тъкач.
Прост и безкнижен
човек
, който е трябвало с пот на чело да си вади хляба.
И тогава ние разбираме, защо е пял така: „О праведниче, да станеш просто едно с Него, - това е най-доброто. От деня, в който срешнах моя Бог, игрите на нашата любов не са престанали! /\з не затварям очите си. Не си запушвам ушите. Не изтезавам тялото си.
към текста >>
Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и
духовен
, на свят и нечестив.
Безкнижен, ала е свирел добре. Още една прилика с Тагор. Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него.
Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и
духовен
, на свят и нечестив.
В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност.
към текста >>
В дълбокото чувство, с което
човек
изживява живота, той е единен и непреривен.
Още една прилика с Тагор. Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив.
В дълбокото чувство, с което
човек
изживява живота, той е единен и непреривен.
И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност.
към текста >>
Човекът
, който е добър.
Оттогава насам, аз не се валям вече из праха в знак на покорност. Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол. Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си.
Човекът
, който е добър.
правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания. Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността.
към текста >>
Тоя
човек
достига Вечния и Истинния Бог е с него.
Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания.
Тоя
човек
достига Вечния и Истинния Бог е с него.
Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани. И едните и другите са го смятали за опасен човек.
към текста >>
И едните и другите са го смятали за опасен
човек
.
Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани.
И едните и другите са го смятали за опасен
човек
.
Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии. И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт. И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край.
към текста >>
34.
Небесното знамение – Gis Moll
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
За нас
човекът
е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище.
За нас
човекът
е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото.
Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания.
към текста >>
Нещо повече, духовната природа на
човека
е организована.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото.
Нещо повече, духовната природа на
човека
е организована.
Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести.
към текста >>
Духовното естество на
човека
се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото.
Цв. Димитров ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО Ние ще разгледаме въпроса от едно по-особено гледище. За нас човекът е едно сложно същество, чието духовно естество е също така реално, както и физическото. Нещо повече, духовната природа на човека е организована. Тя представя същински организъм със своите тъкани, органи, системи, които са в същата оная сложна зависимост помежду си, както и тази на физическия организъм. Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм.
Духовното естество на
човека
се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото.
Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата.
към текста >>
Следователно, когато се говори за живия
човек
, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
Това твърди не само окултното мировъзрение, това са и данните на модерната психология, която по научно-опитен път цели да анализира душевния живот до неговите прости, първични елементи, а с методите на психоанализата навлиза в лабиринта на подсъзнанието, чиято сложност се оказва не по-малко шеметна от оная, що биолозите констатират в чудната машина на физическия организъм. Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния.
Следователно, когато се говори за живия
човек
, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата. Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата.
към текста >>
Но тая сложна единица -
човекът
- функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата.
Духовното естество на човека се оживява от същото едноцелно съгласуване в службите и деятелностите на неговите отделни органи, както и физическото. Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си.
Но тая сложна единица -
човекът
- функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата.
Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от човека и в тая обмяна собствено се и изразява животът му. Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци.
към текста >>
Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от
човека
и в тая обмяна собствено се и изразява животът му.
Всяко отклонение от това закономерно съгласуване води към разстройства и заболявания. По тоя начин духовният организъм има свое благоденствие, свое здраве, има и свои болести. Той се отличава по естеството на субстанцията, която го съставя и която е мъчно достъпна за методите на нашите пет ограничени сетива, но по устройство и служба той е в известна аналогия с физическия и е толкова реален, колкото и последния. Следователно, когато се говори за живия човек, трябва да се разбира тая съвкупност от неговата физика и от негова дух, които са организирани единици и работят в сложна зависимост помежду си. Но тая сложна единица - човекът - функционира още в пълна зависимост и от околната среда, от природата.
Съществува едно неспирно движение, постоянна обмяна на субстанциите вътре и вън от
човека
и в тая обмяна собствено се и изразява животът му.
Живата материя безспирно се мени. Тя е подобна на времето: настоящето е точка, която от единия край постоянно се пълни с миговете на прииждащото бъдеще, а от другия безспир се разсипва в бездната на миналото. Сложният човешки организъм - духовно физичен - е един фокус, през който текат веществата и енергиите на природата. От едната страна те прииждат във вид на храна, от другата се изхвърлят като непотребни отпадъци. И това е процес неспирен - спре ли той, организмът - умира.
към текста >>
Животът на духовния организъм на
човека
е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък.
При тоя процес се отделя енергия, която бива складирана в живата материя, т.е. съгражда жива материя от останалата част на храната. Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота.
Животът на духовния организъм на
човека
е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък.
Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене.
към текста >>
Характерът на
човека
, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм?
Този процес на зидане е най-съществения за живота. Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл.
Характерът на
човека
, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм?
Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна.
към текста >>
- Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица -
човек
, градене жива материя в негова организъм - физичен и
духовен
.
Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят?
- Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица -
човек
, градене жива материя в негова организъм - физичен и
духовен
.
Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна. Такива са белтъците, солите и водата.
към текста >>
То е във висока степен благотворно и за животните и
човека
.
Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго. Биотермогенната енергия в растенията произхожда от лъчистата такава на слънцето. Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията.
То е във висока степен благотворно и за животните и
човека
.
Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система. В наш интерес е да използваме максимум от нейния приток като се излагаме често на слънце, защото тя гради жива материя, тя е храна. Ние и непосредно се храним със слънчеви лъчи, само че понякога. поради невежество, твърде оскъдно.
към текста >>
На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния
човек
, ако иска да принесе нещо за благоденствието си.
Един от най важните входове за организма е храносмилателната тръба с устата, чрез която се внася храната в тесен смисъл на тая дума. Процесите на храносмилането, които имат място тук, само подготвят храната за истинското хранене, що става в клетките. Тези процеси целят разглобяване веществата на храната в прости градивни единици, защото само те могат да се всмукват през стените на червата и да се пренасят чрез кръвта до лабораториите на клетките, дето живата материя ги използва за своята градивна работа. Именно, белтъчините се разпадат до аминокиселини, въглехидратите - до прости захари (хексози), маститите - до глицерин и мастни киселини. Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими.
На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния
човек
, ако иска да принесе нещо за благоденствието си.
Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус. Такива продукти минават през кухнята. Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите.
към текста >>
В такъв смисъл може да се каже, че
човек
е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото.
Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха.
В такъв смисъл може да се каже, че
човек
е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото.
Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната. С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният човек суровото месо и житните зърна, за да се нахрани. Но ето че той измисля мелницата.
към текста >>
С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният
човек
суровото месо и житните зърна, за да се нахрани.
Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото. Това е ставало постепенно и паралелно с неговото културно развитие. Изначало той е влагал всичката си енергия за своето изхранване. Единствен обект за него е била храната.
С големи усилия ще да е сдъвквал първобитният
човек
суровото месо и житните зърна, за да се нахрани.
Но ето че той измисля мелницата. Работата на челюстите се извършва от два камъка. И освободената от това енергия, що до тогава движеше челюстите, като че ли се насочва в мозъка - почва културния развой. По-нататък се прилага огъня за печене на месото, на хляба и на другите продукти: въвежда се заквасването и обработката на ред други продукти с цел да станат по-достъпни за стомашната дейност. Днес това улеснение на стомаха взема размерите на множество фабрикации.
към текста >>
Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за
човека
, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване.
Ескимосите, които се хранят само с месо, което е бедно на витамини, с особен апетит ядат полусмляната растителност из стомаха и червата на убитото животно. Тогава явява се въпрос, какво и колко требва да ядем, за да задоволим всестранно нуждите на нашия организъм? Организмът се нуждае от разнообразни белтъчини, които да му набавят разнообразни аминокиселини, от които той гради своята жива материя. Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти.
Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за
човека
, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване.
Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето.
към текста >>
Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на
човека
.
Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н.
Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на
човека
.
Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема.
към текста >>
Ето защо не е без значение, какво
човек
възприема, какво мисли, чувствува и върши.
Целулозата остава несмляна, ускорява изпразването и измита чревния канал. Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер.
Ето защо не е без значение, какво
човек
възприема, какво мисли, чувствува и върши.
От това ще се изгради неговият духовен организъм. Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни.
към текста >>
От това ще се изгради неговият
духовен
организъм.
Ако причислим и дишането към храненето, за него са необходими две условия: чист въздух и чисто тяло. Дишането става и през порите на кожата, затова те трябва винаги да бъдат отпушени. Храна за духовния ни организъм са впечатленията и влиянията от външната природа, която е жива и разумна. Тия впечатления и влияния в ума, сърцето и волята търпят превращения, които можем да оприличим на храносмилането и се превръщат в мисли, чувства и действия, а от тия в лабораториите на подсъзнанието се изгражда живата материя на човешкия дух, на човешката душа и на човешкия характер. Ето защо не е без значение, какво човек възприема, какво мисли, чувствува и върши.
От това ще се изгради неговият
духовен
организъм.
Последният ще бъде здрав и бодър, ако храната му е здрава и непокварена. Ето защо ние ще повторим това, което вече е казано в страниците на това списание. Съзнанието трябва да бди върху всичко, що намира подслон в ума, сърцето и волята му. Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното.
към текста >>
* * * В чистотата е силата и мощта на
човека
.
Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен.
* * * В чистотата е силата и мощта на
човека
.
В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне.
към текста >>
В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на
човека
.
Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата.
В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на
човека
.
Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Из „Чист и светъл!
към текста >>
Изгуби ли
човек
чистотата и светлината си, той не струва нищо.
„Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека.
Изгуби ли
човек
чистотата и светлината си, той не струва нищо.
Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Из „Чист и светъл! "
към текста >>
Човек
без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне.
* * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
Човек
без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне.
Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Из „Чист и светъл! "
към текста >>
35.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и
духовен
характер.
18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и
духовен
характер.
Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря?
към текста >>
Един талантлив художник, запознат с науката за
човека
, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти.
Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа.
Един талантлив художник, запознат с науката за
човека
, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти.
Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея. Христос е бил велик художник.
към текста >>
Но ще кажете: „Как ще можете да опишете
човека
само по няколко думи, които са казани за него?
Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея. Христос е бил велик художник. Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях аз ще опиша фарисея и митаря.
Но ще кажете: „Как ще можете да опишете
човека
само по няколко думи, които са казани за него?
" Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма. Върху същия закон, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво са те. Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години?
към текста >>
Той е
човек
благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения.
От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички. Те ще останат завинаги отличителните типове в човешката история. Художеството на Христа се състои именно в това, че Той с малко думи е съумял да ги изрази и предаде нагледно. Външният образ на фарисея наглед е приличен.
Той е
човек
благовиден, снажен, строен, висок ръст: 175-180 сантиметра – no-rope от обикновения.
Ръце и пръсти въздълги, палец – дълъг, симетричен – признак на изработени възгледи, присъствие на воля и интелигентност. Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години.
към текста >>
Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на
човек
с ум подвижен и схватлив.
Показалец равен с безименния – показва че щом се зароди в него някоя идея, той я прокарва до крайните ù предели. Храносмилателната му система е изправна, в ядене и пиене той е трезвен, няма слабостите на чревоугодника и винопиеца, вкусът му е изтънчен. Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система.
Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на
човек
с ум подвижен и схватлив.
Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство.
към текста >>
Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво –
човек
, който живее от дълго време и има опитност в живота.
Кръст възтънък. На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва.
Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво –
човек
, който живее от дълго време и има опитност в живота.
Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип.
към текста >>
Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на
човек
със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум.
На възраст преминал е четирите периода и е встъпил в петия, сиреч навършил е 45 години. Рамене – малко възкръгли, лице – малко продълговато и крушообразно; развита нервна система. Долна челюст – правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив. Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота.
Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на
човек
със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум.
Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
към текста >>
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на
човек
с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Уста – средни, устни – нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „хората, това са тълпа"; но външно своето презрение никога не изказва. Очи – сиво-пепеляви; вежди – дъгообразни, малко наведени, като клоновете на старо дърво – човек, който живее от дълго време и има опитност в живота. Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство.
Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на
човек
с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
към текста >>
Човек
с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
Чело – хубаво, възвисоко, в основата си над носа издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип.
Човек
с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип?
към текста >>
Човек
със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила.
Слепоочните области – средно развити; уши – правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава – валчеста, общ размер околовръст над ушите 56 – 60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното.
Човек
със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила.
Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва?
към текста >>
Човек
интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и
духовен
глава.
Лицето – възбледо, бяло, с нос от гърко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род".
Човек
интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и
духовен
глава.
Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец.
към текста >>
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век –
човек
, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето:
човек
, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва?
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век –
човек
, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето:
човек
, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
към текста >>
Чудно е, когато
човек
се влюби в своя образ!
Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Чудно е, когато
човек
се влюби в своя образ!
Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо.
към текста >>
За Аврам намираме, че е бил
човек
правдив, много умен,
човек
с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани.
За Аврам намираме, че е бил
човек
правдив, много умен,
човек
с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени.
към текста >>
За Яков намираме, че първоначално е бил
човек
двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
За Яков намираме, че първоначално е бил
човек
двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това.
към текста >>
За Давид знаем, че е бил
човек
смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.
И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
За Давид знаем, че е бил
човек
смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени.
С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ?
към текста >>
Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е
човек
, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява".
Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля аз изпълнявам". Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало.
Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е
човек
, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява".
Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря. Имате човек със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва. „Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна".
към текста >>
Имате
човек
със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва.
Та затова се обръща към фарисея и му казва: „Ти и себе си лъжеш, и хората, и Бога: много от твоите праотци са вършели престъпления и затова ти нямаш право да казваш: „Аз не съм като тия. И понеже няма смирение в твоята душа, твоята молитва не може да бъде приета и ти не може да бъдеш оправдан. Вие, фарисеите, сте изопачили Божия Закон, като сте турили лицемерието отгоре Му за покривало. Престанете да се представяте за такива, каквито не сте, понеже Бог не е човек, който може да се лъже от външния вид; Той гледа на вашето сърце и според него ви оценява". Сега, да се .обърна към другия тип – към митаря.
Имате
човек
със среден ръст, въздебеличък; крака – възкъси, ръце – дебели, пръсти –също въздебели и заострени, лице – валчесто; стомашна система – прекрасно развита - обича да похапва повечко и да попийва.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години.
към текста >>
Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система;
човек
на чувствата, импулсивен, като дете.
„Предстои ми дълъг път да извървя, аз трябва да имам храна" — така си философствува той, и затова става бирник; от тук ще изпроси, от там ще вземе и пооткрадне, напълва си торбата. ,,Ти правиш като мене, ще извиниш, може да го сметнеш за кражба, но трябва ми. Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години.
Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система;
човек
на чувствата, импулсивен, като дете.
всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
към текста >>
Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на
човек
, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете".
Не искаш ли да ми го дадеш, ще си го взема насила или открадна". Казах – митарят има лице възвалчесто, вежди дебели, брада отдолу широка – каквото предприеме, с успех го свършва. На възраст е между 40 – 45 години. Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна.
Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на
човек
, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете".
Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя.
към текста >>
Този
човек
, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея.
Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос?
Този
човек
, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея.
Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек.
към текста >>
Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия
човек
.
Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса.
Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия
човек
.
Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне?
към текста >>
Достатъчна е една погрешка да изпрати
човека
на позорния стълб.
Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй. Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди.
Достатъчна е една погрешка да изпрати
човека
на позорния стълб.
Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека.
към текста >>
Ако y един
човек
, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата.
Защото погрешката е като въшката: ако я оставиш, едната в седмицата може да навъди хиляди. Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка.
Ако y един
човек
, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата.
Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада.
към текста >>
Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби
човека
, както последната добродетел е много силна, за да спаси
човека
.
Достатъчна е една погрешка да изпрати човека на позорния стълб. Достатъчна е по същия закон една добродетел да ви издигне в Небето и да ви постави между ангелите. Дайте условията и ако една постъпка е погрешна, ще ви снеме, ако е добродетелна, ще ви въздигне. Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата.
Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби
човека
, както последната добродетел е много силна, за да спаси
човека
.
Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението.
към текста >>
36.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Чрез музиката
човек
се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство.
Чрез музиката
човек
се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества.
Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях.
към текста >>
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който
човек
ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който
човек
ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя.
Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
към текста >>
Да твори, това е качество и възможност само на
човека
.
К. Ик. БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя.
Да твори, това е качество и възможност само на
човека
.
В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници.
към текста >>
Само
човек
твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и
човекът
с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях.
Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
Само
човек
твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и
човекът
с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях.
Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество.
към текста >>
Защото
човек
е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения.
Защото
човек
е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията.
към текста >>
Човек
е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е.
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират върху им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма. Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията.
Човек
е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е.
в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред. Основните елементи, върху които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония. От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония.
към текста >>
Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на
човека
затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие.
Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на
човека
затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира.
Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
към текста >>
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на
Човека
и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на
Човека
и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край.
Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека.
към текста >>
Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на
човека
.
Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота.
Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на
човека
.
Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
към текста >>
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам
духовен
, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на
човека
започва да се пробужда.
Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва.
С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам
духовен
, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на
човека
започва да се пробужда.
Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание.
към текста >>
Става тъжно на
човека
, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света.
Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
Става тъжно на
човека
, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света.
Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя.
към текста >>
Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като
човек
, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя.
А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа.
Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като
човек
, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя.
Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова светлина и първите три елемента. Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"?
към текста >>
37.
Стихове - Х.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Съществуване на невидимо тяло y растението, животното,
човека
, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2.
Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание. Интересното е, че всички гореспоменати изследователи по съвсем различни методи дохождат до едни и същи факти и заключения. И мнозина от тях, когато са правили своето откритие, съвсем не са подозирали, че същите неща са открити и преди тях. Изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Де Роша, Д-р Килнер, Д-р Люис, маркиз де Пюйсегюр, Пететен, Монравел, Щарпиньон и пр. потвърждават следните неща: 1.
Съществуване на невидимо тяло y растението, животното,
човека
, кристала, изобщо съществуването на невидима страна на природата. 2.
Съществуването на ясновидството. Сензитивът на Райхенбах вижда красивата светлина, светещото тяло, което окръжава и прониква цветето. Строителните енергии на това невидимо тяло се намират в непрекъснато движение, те образуват мощни течения около растителните органи. Но това невидимо тяло не е само сбор от лъчи; то е организирано. И процесите във видимото тяло са в тясна връзка и зависимост с процесите в това невидимо тяло.
към текста >>
Човек
в дъждовно време е в гората и си построява колиба.
Но тези, които привеждат ред примери за влиянието на влагата, светлината, топлината и пр. върху организма, всъщност разбиват отворени врата. Защото никой не отрича влиянието на тези фактори и изобщо на всички външни фактори върху организма. Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен. Ще си послужа с едно сравнение.
Човек
в дъждовно време е в гората и си построява колиба.
Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също. Дъждът става причина, за да се построи колибата. Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на човека спрямо външните условия. Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример.
към текста >>
Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на
човека
спрямо външните условия.
Но работата е в това, че той реагира на тези външни фактори и при това реагиране той е активен. Ще си послужа с едно сравнение. Човек в дъждовно време е в гората и си построява колиба. Дъждът е външно условие, материалът, от който се прави колибата, също зависи от външните условия; мястото – също. Дъждът става причина, за да се построи колибата.
Но самото построяване на колибата, е едно самостоятелно реагиране на
човека
спрямо външните условия.
Организмът не само, че има по-дълбоки сили в себе си, но има способност и да възприема по-дълбоките сили на природата. Ще приведа един пример. Лаковски в книгата си „L'origine de la vie" излага ред факти, интересни в това отношение и ето един от тях[5]: ,,Лаковски подлага на анализ твърдението на известния ентомолог Фабр относно пеперудата, наречена пауново око. Мъжката пеперуда се стреми да узнае нахождението на женската, ако последната се намира отдалечена даже с километри. Напътването на мъжката към местонахождението на женската, според Фабр се дължи на „инстинкта" ù да различава от далечно разстояние свойствения мирис на женската.
към текста >>
Човек
може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата!
Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица!
Човек
може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата!
Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна! Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна дреха. Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата. Днес отношенията между човека и природата са станали механически.
към текста >>
Днес отношенията между
човека
и природата са станали механически.
Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна! Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна дреха. Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата.
Днес отношенията между
човека
и природата са станали механически.
По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области! Новият човек ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите. Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот!
към текста >>
Новият
човек
ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите.
Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата. Днес отношенията между човека и природата са станали механически. По-рано не е било така – и в бъдеще няма да бъде така. Това е във връзка с механическия характер на днешната култура. Тя е механизирана във всички свои области!
Новият
човек
ще влезе в контакт с живота на дървото, цветето, тревата, ще чувствува вътрешния пулс на природата, ще преживява разумното, което лежи зад формите.
Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност.
към текста >>
Камъкът е мъртъв за нас, защото сега
човек
не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата.
Той ще чувствува дървото, цветето като същество, надарено със съзнание, с вътрешен живот! Поетични души с дълбока интуиция чувствуват този вътрешен живот на природата, те го долавят зад мира на формите. Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност.
Камъкът е мъртъв за нас, защото сега
човек
не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата.
Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен. Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата.
към текста >>
Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях
човек
ще влезе в истински връзки с природата.
Това може да се види в „Душата на цветята" от Метерлинк и в романа „Глупецът" от Келерман. Но това, което поетичните натури долавят с интуицията си, окултистите го знаят чрез опитно изследване на действителността. За окултната наука даже и камъкът е надарен с вътрешен живот, с разумност. Камъкът е мъртъв за нас, защото сега човек не е способен да влезе във връзка с вътрешния живот на природата. Според окултизма и минералното царство е надарено със съзнание, само че на по-слаба степен.
Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях
човек
ще влезе в истински връзки с природата.
Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата. Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за събуждане на творческите ù сили. Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос.
към текста >>
Защото
човек
ще се свърже с вътрешния живот на целия космос.
Но постепенно се събуждат по-дълбоките сили в човешката душа и чрез тях човек ще влезе в истински връзки с природата. Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата. Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за събуждане на творческите ù сили.
Защото
човек
ще се свърже с вътрешния живот на целия космос.
,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов. А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея. По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея.
към текста >>
Тогаз
човек
се свързва с живите сили на природата.
,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов. А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея. По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея.
Тогаз
човек
се свързва с живите сили на природата.
Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух!
към текста >>
Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея
духовен
елемент!
При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата. Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж.
Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея
духовен
елемент!
И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му. Учителят трябва да разполага с онези методи, чрез които ще спомогне да се свърже детето с живота, който е зад мира на формите!
към текста >>
Защото
човек
днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в
човека
.
Поливането напр. на едно цвете може да е механическа работа, а може да се внесе в нея и идейност. И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието.
Защото
човек
днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в
човека
.
Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота. И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света.
към текста >>
Чрез това
човек
ще стане способен на едно ново разбиране на живота.
И тази идейност ще разцъфти детските заложби! ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание.
Чрез това
човек
ще стане способен на едно ново разбиране на живота.
И човекът с това ново съзнание ще тури основата на новата култура. Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е.
към текста >>
И
човекът
с това ново съзнание ще тури основата на новата култура.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ Днес е епохата, когато се събужда това ново съзнание. Духовната вълна, която днес се разлива по цялото земно кълбо, не е случайно явление, а е във връзка със законите на развитието. Защото човек днес е достигнал до една такава фаза в своето развитие, че се събуждат по-дълбоките сили в човека. Става разширение на човешкото съзнание. Чрез това човек ще стане способен на едно ново разбиране на живота.
И
човекът
с това ново съзнание ще тури основата на новата култура.
Тя ще се характеризира с нареждане на целокупния живот в хармония със законите на живата природа. Това е новото учение, което иде в света. -------------------------------------------------------------- [1] Някой биолог може да прави разлика между формата и веществото, от което е направена формата. Обаче, ако погледнем по-дълбоко, външното изучаване на веществото не е нищо, друго освен изучаване само на външните белези, т.е. на формата в широк смисъл на думата [2] В най-ново време излезе и книгата на Poppelbaum: „Der Bildekrafteleib der Organismen".
към текста >>
38.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Истинският идеал на
човека
Едно много ценно качество има скрито у
човека
; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие.
Истинският идеал на
човека
Едно много ценно качество има скрито у
човека
; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие.
В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал.
към текста >>
В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е,
човек
ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми.
Истинският идеал на човека Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие.
В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е,
човек
ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми.
Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат.
към текста >>
Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на
човека
и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у
човека
с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява.
Истинският идеал на човека Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие. В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми.
Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на
човека
и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у
човека
с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява.
Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край.
към текста >>
Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у
човека
, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал.
Истинският идеал на човека Едно много ценно качество има скрито у човека; качество, което играе ролята на един мощен двигател, който неуморно го тласка все по-напред и по-напред в неговото съзнателно или несъзнателно развитие. В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята.
Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у
човека
, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал.
Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен.
към текста >>
И самият живот е подпомогнал
човека
в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които
човек
трябва да прониква в бъдеще.
Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край.
И самият живот е подпомогнал
човека
в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които
човек
трябва да прониква в бъдеще.
Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем. Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити.
към текста >>
Хиляди идеали е постигнал
човек
и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен.
Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал. Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява върху него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат. И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване.
Хиляди идеали е постигнал
човек
и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен.
У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем. Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити. Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота?
към текста >>
И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за
човека
: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем.
И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш".
И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за
човека
: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем.
Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити. Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът? И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви.
към текста >>
Идеалът на
човека
е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити.
И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш". И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем.
Идеалът на
човека
е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити.
Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът? И на всеки човек рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви. Двама души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си.
към текста >>
И на всеки
човек
рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви.
И туй разочарование при постигането на някой идеал има двойна полза за човека: първо, че той ще търси и ще се учи непрестанно и второ, то е като един индикатор, който показва, че не е намерен идеалът, на който трябва всецяло да се отдадем. Идеалът на човека е един единствен, а всички други идеали са подготовления и опити. Има, обаче, въпрос, който е като врата за проникване в тайните на живота, която врата стои неумолимо затворена до неговото правилно разрешение. Този въпрос е: духовни ли са или материални принципите на живота? Или вечен ли е, или не животът?
И на всеки
човек
рано или късно, предстои разрешението на този въпрос, защото той е, който ще даде направление на неговите прояви.
Двама души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си. Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е. отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време.
към текста >>
Защо да отива
човек
там, дето не му е местото?
Двама души, които различно са разрешили този въпрос, се проявяват съвършено различно в живота си. Този въпрос, обаче, може да се разреши само субективно, т.е. отделни единици са, които ще се домогнат до неговото правилно разрешение и те дори ще си мълчат, или съвсем малко ще говорят по това. Защо? - Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време.
Защо да отива
човек
там, дето не му е местото?
Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат. Когато у някого назрее една вътрешна нужда за духовен живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси. Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо.
към текста >>
Когато у някого назрее една вътрешна нужда за
духовен
живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси.
- Защото те виждат, че е безполезно да се говори, де трябва и де не трябва по това, тъй като голяма част от човечеството е в своята инволюционна фаза; следователно, тях може да ги занимава всичко друго, но не и разрешението на този въпрос. За тях има закон за причина и възмездие, има и време. Защо да отива човек там, дето не му е местото? Ако в някои духовни общества, па и във всички малко много идейни течения, са се появили някои неприятности, то е само заради туй, че поради прибързаната пропаганда на някои, в тези общества са успели да влязат индивиди, недостатъчно подготвени за там и следователно, те говорят за нови идеи, а живеят по старому. Христос казва, че ако се налее ново вино в стари мехове, те ще се пукнат.
Когато у някого назрее една вътрешна нужда за
духовен
живот, той непременно ще намери и външни условия, които да го улеснят, стига искрено да търси.
Тогава започва и работата на самоусъвършенствуването, или развитието на добродетелите. Условията и тук, както и навсякъде в живота, са същите - ще работиш, за да постигнеш нещо. Ако следваме музика, ще се подчиняваме на онези правила, които преподавателят по музика предава; ако искаме да развием нашия добродетелен живот, да събудим едно вътрешно прозрение за живота и неговите прояви, и тогава трябва да се подчиним на съответните прояви и напътвания. Ние не можем да искаме от преподавателя да ни докаже, че ще успеем в музиката; това ще зависи от заложбите, които имаме в себе си и от работата, която сме положили За развитието им. Следователно, никой не може да докаже някому съществуването на Бога, но някои просветени могат да му посочат правила и упътвания, чрез които той сам да отиде при Него.
към текста >>
Доколкото
човек
е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат.
Виждането на Бога, обаче, е резултат, а не дейност; следователно, ние не можем да имаме резултата преди дейността. Иначе казано, ние не можем да пристигнем в Париж, преди да сме тръгнали за там. Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така.
Доколкото
човек
е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат.
Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!..
към текста >>
Малко по малко
човек
се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави.
Неверието в Бога е довело до тези тежки условия на живот и до тази сурова, егоистична борба за съществуване. И всички престъпления се вършат по тази причина. Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата.
Малко по малко
човек
се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави.
Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване. Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото.
към текста >>
Дори често пъти
човек
оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване.
Може би на някои да им се вижда невероятно, че между изявленията на човешкия живот и външните условия за него има съотношение, има връзка, но все пак, това е така. Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости.
Дори често пъти
човек
оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи пътя на онзи лъч, който му осветлява пътя към свобода, мир и щастие!.. Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство.
към текста >>
Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл
човек
да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки.
Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг. Защо да не се радваме ние, когато другите успяват? Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен.
Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл
човек
да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки.
За едно мъничко удоволствие човек изплаща с ред горчивини и разочарования. Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло.
към текста >>
За едно мъничко удоволствие
човек
изплаща с ред горчивини и разочарования.
Защо да не се радваме ние, когато другите успяват? Защо да не подпомогнем някого там, където можем? Защо да не бъдем прями и искрени в отношенията си? Това би облекчило самия наш живот и той ще стане лек и приятен. Има, наистина, глупави традиции, създадени от веков, които не е лесно да се преодолеят, но къде по-разумно би могъл човек да употреби силите, които са вложени в него, ако не в пречистването на тези утайки.
За едно мъничко удоволствие
човек
изплаща с ред горчивини и разочарования.
Тогава не си ли струва труда да се повдигне той над тези удоволствия, чиито плодове са горчиви и отровни? Днес хората не са искрени в своите отношения. От една страна те се отнасят с крайно недоверие един спрямо друг, а от друга страна са готови да тичат подир някой авторитет, стига той да заема някое видно обществено положение и да бъде облъчен с външен блясък. Великите истини, обаче, идват в простичко външно облекло. Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите.
към текста >>
И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло,
човек
трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството.
Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено. Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят пътя към един велик живот - отхвърлят.
И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло,
човек
трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството.
Като го разреши правилно, той ще отвори вратите към Бога. И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне. Мнозина вече са разрешили този въпрос правилно и тяхното число се увеличава постоянно. Те приличат на река, която, както някъде е казано, няма да може да спре никакъв бент. Те прииждат и безшумно работят, за да се увеличи светлината на този свят и на земята да дойде Царството Божие.
към текста >>
39.
ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Божествена църква е сърцето на
човека
.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ II ПОУКА ОТ ОБИКНОВЕНИЯ ЖИВОТ Вие не можете да намерите вашето спасение другаде, освен в самите вас. Вие няма да намерите вашето спасение в никакви църкви, в никакви университети. Учителят Тук се говори за църквите и университетите на хората. Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно.
Божествена църква е сърцето на
човека
.
Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си.
към текста >>
Практичният
човек
не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си.
Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат.
Практичният
човек
не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си.
Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот. Някои, в своя стремеж към висшето, искат да избегнат упражненията и задачите на ежедневния живот. Те не разбират същността и красотата на живота; тайната на всеки успех, който седи във владеенето на малките сили, първо вътре в нас, после вън от нас.
към текста >>
Практичен и щастлив
човек
е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният
човек
може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява.
Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред.
Практичен и щастлив
човек
е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният
човек
може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява.
Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
към текста >>
Висша наука е да знае
човек
да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа.
В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност.
Висша наука е да знае
човек
да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа.
Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена.
към текста >>
Истинска алхимия е това - да превърне
човек
неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист
духовен
елексир, който иде да засили Божествено начало у
човека
.
Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок.
Истинска алхимия е това - да превърне
човек
неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист
духовен
елексир, който иде да засили Божествено начало у
човека
.
Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му. Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност.
към текста >>
Алхимия и то най-висша е,
човек
да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека.
Алхимия и то най-висша е,
човек
да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
Тая опитност не се добива нито в църквите, нито в университетите. Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция.
към текста >>
Разумният практичен
човек
не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.
Религията на църквите и човешката наука са много бедни и безпомощни пред човешкия дух, който има своя храм в човешкото сърце и своя университет в цялата вселена. Грубият материалист живее с мисълта, че цел на всека негова дейност е материалното богатство, славата или човешките удоволствия. Това е една крайност. Друга крайност представлява религиозният фанатик, че може да постигне спасението като пренебрегне това важно стъпало на човешката еволюция. И двамата се лъжат; след безброй страдания и несполуки те ще бъдат поставени на правия път от великата разумност на живота и оттам ще наченат с бързи крачки своето съзнателно възкачване.
Разумният практичен
човек
не чака законите на природата да му се налагат, но сам съзнателно ги учи и се стреми да ги използува разумно.
За нас това е Истина: да познаваме Божествените закони и да ги прилагаме. За да се постигне това познание, не трябва да се бяга от положението, в което природата ни е поставила, мислейки, че там не ни е мястото, че средата е груба, работата ни унизителна. Не, всичко е добре уредено, ще. се учим при всичките условия, добри или лоши, благоприятни или противни, при богатство или при сиромашия. Няма да критикуваме, нито да се оплакваме, но ще се учим да бъдем практични, тъй че с най-малко изразходване на сили да придобиваме най-голяма наука от живота, тъй разнообразен и красив за всички, които имат уши да слушат и очи да гледат.
към текста >>
40.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В
ЧОВЕКА
Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В
ЧОВЕКА
Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
към текста >>
Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на
човека
, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”.
Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на
човека
, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна.
към текста >>
Тук преди всичко важи следният закон:
Човек
, за да се свърже с известни сили на природота, трябва да отвори душата си за тях, т.е.
Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм. Но освен това тук има общение и с вътрешния живот на растението. Последното има вътрешен, психичен живот, с който можем да влезем в общение. Дали ще успеем да влезем в контакт с живите сили на растението и на цялата природа, зависи от няколко причини.
Тук преди всичко важи следният закон:
Човек
, за да се свърже с известни сили на природота, трябва да отвори душата си за тях, т.е.
поне да съзнава тяхното присъствие в природата. Този закон обяснява, защо при нашите чисто механични вярвания, ние тъй малко се свързваме с по-дълбоките сили на природата. Когато отношението ни към природата е чисто механично, тя е заключена пред нас. Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях.
към текста >>
Човек
влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание.
В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили.
Човек
влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание.
Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата.
към текста >>
Ако ти съзнаваш, че в
човека
живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората.
Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората.
Ако ти съзнаваш, че в
човека
живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората.
Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика.
към текста >>
Но ако знаеш, че във всеки
човек
живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората.
Но ако знаеш, че във всеки
човек
живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество.
към текста >>
И когато
човек
отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция.
При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество.
И когато
човек
отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция.
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
към текста >>
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в
човека
идеи, ще бъде извор на идеи.
Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи.
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в
човека
идеи, ще бъде извор на идеи.
Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него.
към текста >>
Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината,
човек
може да долови ако не външно, то интуитивно.
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината,
човек
може да долови ако не външно, то интуитивно.
И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори.
към текста >>
И когато с такова разположение на душата
човек
възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него.
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно.
И когато с такова разположение на душата
човек
възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него.
Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас.
към текста >>
Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако
човек
е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани.
Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако
човек
е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
към текста >>
Учителят казва: „Към формите в природата новият
човек
ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе.
Учителят казва: „Към формите в природата новият
човек
ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво.
към текста >>
Трябва да се влее в него
духовен
елемент, живот.
Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво. Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано.
Трябва да се влее в него
духовен
елемент, живот.
Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр. Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие. Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност.
към текста >>
Учителят казва: „
Човек
не може да даде на другите извън това, което има".
Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие. Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата.
Учителят казва: „
Човек
не може да даде на другите извън това, което има".
Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан.
към текста >>
Разумното в
човека
„Човешката душа е космос.
Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата.
Разумното в
човека
„Човешката душа е космос.
Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга".
към текста >>
Човек
не е намерил още себе си.
„Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество.
Човек
не е намерил още себе си.
Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.
към текста >>
Един храм, свещен храм се крие във всеки един
човек
.
Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си.
Един храм, свещен храм се крие във всеки един
човек
.
У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
към текста >>
Този копнеж у всеки
човек
- макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.
Този копнеж у всеки
човек
- макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
към текста >>
Когато
човек
желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив.
У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
Когато
човек
желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив.
Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага.
към текста >>
Всеки
човек
има тези свещени часове, когато душата, Божественото в
човека
се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея.
Всеки
човек
има тези свещени часове, когато душата, Божественото в
човека
се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта?
към текста >>
В тези минути
човек
прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага.
Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
В тези минути
човек
прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага.
Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите!
към текста >>
Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и
човек
се чувствува свободен.
И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта?
Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и
човек
се чувствува свободен.
Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас.
към текста >>
Всички благородни подтици
човек
получава от Възвишеното, което работи в него".
Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас.
Всички благородни подтици
човек
получава от Възвишеното, което работи в него".
И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре. Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав?
към текста >>
Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато
човек
стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите.
Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме в хората и в всички същества свещената книга! Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб.
Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато
човек
стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите.
И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно.
към текста >>
Но някой ще каже: „Този
човек
има такива и такива слабости".
Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат.
Но някой ще каже: „Този
човек
има такива и такива слабости".
Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане.
към текста >>
41.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Човек
се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива;
човек
се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи.
Човек
се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива;
човек
се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва.
Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син.
към текста >>
Обаче, има неща, с които
човек
не се ражда, а именно - знанието и животът.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва.
Обаче, има неща, с които
човек
не се ражда, а именно - знанието и животът.
Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота.
към текста >>
Животът е даден на
човека
даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на
човека
даром, но той трябва да го придобие.
НАСОКА НА НОВИТЕ ИДЕИ За да се създаде една положителна философия за живота, ние трябва да го разбираме, да се стремим да го изучаваме така, както малкото дете е готово да се учи. Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът.
Животът е даден на
човека
даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на
човека
даром, но той трябва да го придобие.
Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания.
към текста >>
Ще изясня мисълта си Когато някой
човек
се роди като царски син.
Човек се ражда с добре устроен организъм, който расте и се развива; човек се ражда с известни таланти, способности и сили, които трябва да разработва. Обаче, има неща, с които човек не се ражда, а именно - знанието и животът. Животът е даден на човека даром, но той трябва да го придобие; знанието е дадено на човека даром, но той трябва да го придобие. Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи.
Ще изясня мисълта си Когато някой
човек
се роди като царски син.
в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания. Друг някой човек може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син. Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието. Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание.
към текста >>
Друг някой
човек
може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син.
Погрешката в живота седи в това, че много хора искат да наследят всичко от родителите си даром. Да, богатството, силите, способностите могат да се наследят даром, но за да се развият те, трябва се работи. Ще изясня мисълта си Когато някой човек се роди като царски син. в неговите жили може да тече царска кръв, но тази кръв още не носи знанието, не носи и живота. Той е роден в царски дом, но може да няма извънредни таланти и способности, може да няма и знания.
Друг някой
човек
може да е роден в овчарска колиба и в жилите му да не тече царска кръв, но при това той е способен, може да придобие повече знания, а може и живот да има повече, отколкото царският син.
Когато някой казва, че Духът Божий живее в него, че вярва в Бога, това подразбира, че в него тече царска кръв, но има нещо, което той трябва да придобие - животът и знанието. Ние трябва да превъзпитаме себе си, да дойде у нас вечният живот, както и положителното, истинското знание. Придобием ли тия неща, чрез тях ще пресъздадем необработената почва в себе си. Някой казва: баща ми не ми е дал нищо. Не, много нещо е дал баща ти, но трябва да работиш!
към текста >>
В истинския живот
човек
трябва да бъде здрав.
- Не, и обществото ти е дало много нещо, но трябва да работиш! Хората често казват: нищо не можем да направим в света. - Всичко може да направите. Кога? - Когато имате живота и знанието. Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може.
В истинския живот
човек
трябва да бъде здрав.
Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво?
към текста >>
Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава
човек
- Изискват се правилни разбирания за живота!
- Всичко може да направите. Кога? - Когато имате живота и знанието. Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може. В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност.
Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава
човек
- Изискват се правилни разбирания за живота!
Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата.
към текста >>
Човек
трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него.
- Когато имате живота и знанието. Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може. В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота!
Човек
трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него.
За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска. Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво.
към текста >>
За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки
човек
може да живее толкова, колкото иска.
Само болният не може да си върши работите, но здравият всичко може. В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него.
За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки
човек
може да живее толкова, колкото иска.
Когато Бог постави човека в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво? То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога".
към текста >>
Когато Бог постави
човека
в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво?
В истинския живот човек трябва да бъде здрав. Здравето е качество на човешката душа, и трябва да се пази като голяма скъпоценност. Когато се говори за религия, за великата наука на живота, това подразбира методи, чрез които трябва да се пази вътрешното равновесие на душата, да не се обезсърчава човек- Изискват се правилни разбирания за живота! Човек трябва да знае, че животът не е създаден изключително за него. За всеки едного има дял в този свят и в това отношение всеки човек може да живее толкова, колкото иска.
Когато Бог постави
човека
в рая, не туря някаква граница на живота, не му каза, че ще умре, но каза: „Виждаш ли това дърво?
То е граница на друг един свят, дето няма знание, няма и живот. То е място на смъртта, и ако ти се опиташ да хапнеш от плодовете на това дърво, ще влезеш в границите на смъртта, ще опиташ, какви са законите на тази държава" Който иска да знае нещо за това дърво, нека посети гробищата. Всички хора, които са на гробищата сега, това са окапалите листа на туй старо дърво. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Някои хора казват, че са родени от Бога.
към текста >>
От грехопадението насам, вече цели 8000 години как
човекът
е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние.
Не, аз трябва да си поръчам такива обуща, каквито природата изисква. Какво означават 12-те престола, за които Христос говори, че ще седне на тях? — Това са 12-те апостоли, които последваха Христа. Това са 12 метода, 12 насоки към новите идеи в свята. Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа.
От грехопадението насам, вече цели 8000 години как
човекът
е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние.
И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното? Какви са хората, това може отчасти да разберете от следния пример. В старо време имало един богат човек, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той обичал да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения. Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения.
към текста >>
В старо време имало един богат
човек
, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той обичал да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения.
Тия насоки водят към пробуждане на спящата човешка душа. От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние. И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното? Какви са хората, това може отчасти да разберете от следния пример.
В старо време имало един богат
човек
, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той обичал да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения.
Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения. Обаче, господарят им не ги послушал. Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек.
към текста >>
- Бог проговорил на този
човек
.
В старо време имало един богат човек, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той обичал да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения. Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения. Обаче, господарят им не ги послушал. Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо?
- Бог проговорил на този
човек
.
Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение". Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата? - Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота.
към текста >>
- Тук се включва и вегетарианството в
духовен
смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото.
Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение". Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата?
- Тук се включва и вегетарианството в
духовен
смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото.
Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си.
към текста >>
Всеки
човек
може да преустрои своя вътрешен свят.
Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на думата? - Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони.
Всеки
човек
може да преустрои своя вътрешен свят.
И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна.
към текста >>
И ако
човек
казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си.
- Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят.
И ако
човек
казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си.
Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува.
към текста >>
Човекът
трябва да се освободи от философията на песимистите.
Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят. И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си.
Човекът
трябва да се освободи от философията на песимистите.
Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна. В Божествения свят думата „невъзможно" не съществува. Какво означава тази дума?
към текста >>
Вярата е велика сила, с която
човек
трябва да започне.
Въжето, това е вярата. Ние трябва да турим вярата като необходим елемент в живота си Вярвайте в живота, но не и в смъртта! Вярвайте в доброто, но не и в злото! Вярвайте в милосърдието, но не и в човешката грубост! Вярвайте в всичко положително в живота!
Вярата е велика сила, с която
човек
трябва да започне.
Върху нея почива развоя на човешкия ум. Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието.
към текста >>
- Най-важното за
човека
е да придобие безсмъртието.
Вярата е велика сила, с която човек трябва да започне. Върху нея почива развоя на човешкия ум. Без вяра никаква наука, никакъв живот не може да съществуват. Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята?
- Най-важното за
човека
е да придобие безсмъртието.
В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа. Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота.
към текста >>
У
човека
има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили.
Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас. Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента - Любовта, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа. Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа.
У
човека
има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили.
В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път. Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония! Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента.
към текста >>
Каква сила би представлявал тогава
човекът
, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония!
Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път.
Каква сила би представлявал тогава
човекът
, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония!
Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е.
към текста >>
Вторият елемент на безсмъртието е
човек
да започне с живата светлина.
Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента. Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно.
Вторият елемент на безсмъртието е
човек
да започне с живата светлина.
В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай. Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си. В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга. Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги.
към текста >>
При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности,
човек
всякога може наоколо си да създаде рай.
Първо, вложете Любовта като главен фактор в живота си. Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски.
При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности,
човек
всякога може наоколо си да създаде рай.
Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си. В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга. Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо? - Защото господарят винаги води след себе си слугата; и слугата води след себе си господаря.
към текста >>
Третият елемент на безсмъртието е
човек
всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си.
Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай.
Третият елемент на безсмъртието е
човек
всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си.
В ума на човека никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга. Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо? - Защото господарят винаги води след себе си слугата; и слугата води след себе си господаря. Някой казва: аз не искам да бъда слуга.
към текста >>
В ума на
човека
никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга.
на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай. Третият елемент на безсмъртието е човек всякога да бъде мирен, да не воюва със съседите си.
В ума на
човека
никога не трябва да влиза мисълта да бъде господар на другите, нито пък да им бъде слуга.
Като се казва, че не трябва да .бъдем господари, това подразбира, че не трябва да бъдем и слуги. Щом искаме да бъдем господари, трябва да бъдем и слуги. Защо? - Защото господарят винаги води след себе си слугата; и слугата води след себе си господаря. Някой казва: аз не искам да бъда слуга. Но господар искаш да бъдеш?
към текста >>
всички заложби, вложени в душата на
човека
.
- Понеже хората не се спират върху Божественото, да пресъздадат живота си разумно. Христос учил учениците си върху вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат щастливи, здрави и богати. Той се обръща км учениците и им показва, как могат да придобият безсмъртието, как могат да живеят на небето. Христос казва, че ще им даде 12 престола, да наследят 12 племена. В мистичен смисъл, под тия 12 престола се разбира цялото човечество, т.е.
всички заложби, вложени в душата на
човека
.
Вие искате много блага в живота, но не можете да се ползувате от тях. Не, искайте само един от 12-те престола и като седнете на него, спогаждайте се разумно със своите приятели. Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият.
към текста >>
Ако
човек
работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби.
Христос говори на учениците си за второто битие, То е започнало вече. Ние мислим, че веднага можем да влезем в небето. Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият. Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се обичат, а когато се обичат, не си препятствуват. Божественият принцип живее във всички живи същества и когато не живеят разумно, Той се опълчва срещу тях.
Ако
човек
работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби.
Обаче, съвременните хора искат да блеснат изведнъж със своите дарби. Казвам, никой човек не може да бъде повече нещо от слънцето. Ти не можеш да огрееш целия свят. Кой велик, учен човек от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето? И великите хора, като са разбирали този закон, казвали са: ако искате да бъдете свободни, любете Бога!
към текста >>
Казвам, никой
човек
не може да бъде повече нещо от слънцето.
Не, трябва да разберем, че у нас има скрити сили, дарби и способности, които трябва да се разработят и развият. Най-първо трябва да се избавим от кошмара, че окръжаващите хора ни препятствува Хората си препятствуват само когато не се обичат, а когато се обичат, не си препятствуват. Божественият принцип живее във всички живи същества и когато не живеят разумно, Той се опълчва срещу тях. Ако човек работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби. Обаче, съвременните хора искат да блеснат изведнъж със своите дарби.
Казвам, никой
човек
не може да бъде повече нещо от слънцето.
Ти не можеш да огрееш целия свят. Кой велик, учен човек от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето? И великите хора, като са разбирали този закон, казвали са: ако искате да бъдете свободни, любете Бога! Първото нещо: за да работиш в света, трябва да обичаш някого. Същият закон съществува и в природата.
към текста >>
Кой велик, учен
човек
от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето?
Божественият принцип живее във всички живи същества и когато не живеят разумно, Той се опълчва срещу тях. Ако човек работи съгласно този принцип, той може правилно да развива своите дарби. Обаче, съвременните хора искат да блеснат изведнъж със своите дарби. Казвам, никой човек не може да бъде повече нещо от слънцето. Ти не можеш да огрееш целия свят.
Кой велик, учен
човек
от памтивека е успял да завладее целия свят и да го огрее като слънцето?
И великите хора, като са разбирали този закон, казвали са: ако искате да бъдете свободни, любете Бога! Първото нещо: за да работиш в света, трябва да обичаш някого. Същият закон съществува и в природата. Ако слънцето не ни обича, и ако ние не го обичаме, можем ли да имаме живот? Между слънцето и нашия организъм има връзка; между Бога и нашата душа има връзка; между Божествения Дух и нашия ум има също така връзка, взаимност.
към текста >>
Красивите моми, това са красивите образи, които събуждат у
човека
възвишени чувства и мисли.
Ще мине първата, той ще се замисли. След десет минути ще мине втората. Той ще я погледне, ще се усмихне, ще се зарадва. След други десет минути ще мине и третата. Докато се изредят всички десет моми, той напълно ще трансформира своето състояние.
Красивите моми, това са красивите образи, които събуждат у
човека
възвишени чувства и мисли.
Сега света се нуждае от красиви моми и момци. Под красиви моми и момци се разбира онзи велик Божествен елемент, който е неопетнен и който носи в себе си безсмъртието. Всички хора искат да бъдат здрави. Това ще бъде само тогава, когато нашата мисъл обхване всички клетки на нашия организъм. Затова, всяка сутрин като ставате, ще благодарите на Бога, задето ви е благословил, дал ви е здраве и таланти да работите и да ги развивате.
към текста >>
Питам: след едночасово пътуване ще можете ли да разговаряте с този
човек
, който носи чувала на гърба си?
Той трябва да изгуби богатството си, за да изживее тия красиви чувства и мисли. Какво се подразбира под думите „изгубване на богатството"? Ще ви докажа. Двама души пътуват. На гърба на единия турям един чувал с 20 кг злато, а на гърба на другия - само един самун хляб.
Питам: след едночасово пътуване ще можете ли да разговаряте с този
човек
, който носи чувала на гърба си?
- Няма да можете. Той ще ви каже: остави ме, не мога да мисля като тебе. Защо? - Тежък чувал имам на гърба си. След това свалям чувала от гърба на първия и го турям на гърба на втория. Сега и той вече не може да мисли като по-рано.
към текста >>
42.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Рудолф Щайнер Пътят на познанието Познанието може да го получи всеки
човек
.
Рудолф Щайнер Пътят на познанието Познанието може да го получи всеки
човек
.
Понеже човек е мислещо същество, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта. Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава.
към текста >>
Понеже
човек
е мислещо същество, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта.
Рудолф Щайнер Пътят на познанието Познанието може да го получи всеки човек.
Понеже
човек
е мислещо същество, той може да намери пътя на познанието само тогава, когато излиза от мисълта.
Когато на неговия разсъдък се дава картина от висшите светове, тя не остава безплодна за него, даже ако в начало това е само повествование за висшите факти, съзерцанието на които не е достъпно още за неговото собствено зрение. Защото мислите, които му се дават, представляват сами по себе си сила, която продължава да действува в неговия мисловен свят. Тази сила ще действува в него; тя ще пробуди дремещите заложби. Онзи, който мисли, че е свършено излишно да се предава на съзерцание, той се заблуждава. В мисълта той вижда само несъщественото, абстрактното.
към текста >>
Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия
човек
още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота.
Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето.
Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия
човек
още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота.
Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд. Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят.
към текста >>
Това условие има работа с душата и с духа на
човека
; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд.
Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие.
Това условие има работа с душата и с духа на
човека
; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд.
Необоснованото неверие във всеки случай е вредно, защото то действува на възприемащия отблъскващо. То му пречи да възприема плодотворните мисли. За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят.
към текста >>
То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от
човека
свят.
За разкриване на висшите чувства не се изисква сляпа вяра, но това е приемане на духопознавателния мисловен свят. Духоизследователят се приближава км ученика с изискването: не да вярваш на това, което ти говоря, а да мислиш за това, да го направиш съдържание на твоя собствен мисловен мир; тогава моите мисли ще ти действуват така, че ти ще ги познаеш в тяхната истина. Такова е наставлението на духоизследователят. Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти.
То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от
човека
свят.
Учащият се трябва да умее ъвв всеки момент да стане съвсем празен съд, в който се влива чужд, непознат свят. Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас. Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето.
към текста >>
Например, когато ние се срещаме с някой
човек
, не е важно по-умни ли сме от него.
Той дава тласък, а силата за познанието на правдата се повдига в собствената дълбочина на възприемащия. В казаното се отбелязва вече първото свойство, което трябва да развие в себе си онзи, който иска да дойде до личното съзерцание на висшите факти. То е беззаветно, без предубеждение отдаване на това, което човешкият живот разкрива, или пък намиращия се вън от човека свят. Учащият се трябва да умее ъвв всеки момент да стане съвсем празен съд, в който се влива чужд, непознат свят. Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас.
Например, когато ние се срещаме с някой
човек
, не е важно по-умни ли сме от него.
И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения.
към текста >>
И когато
човек
започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си.
Моменти на познанието са онзи мигновения, когато мълчи всяко съждение, всяка критика, които изхождат от нас. Например, когато ние се срещаме с някой човек, не е важно по-умни ли сме от него. И най-неразумното дете може да открие нещо на най-великия мъдрец. И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане.
И когато
човек
започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си.
Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение.
към текста >>
Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен
човека
към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят.
И когато той се приближава км детето с своето премъдро съждение, неговата мъдрост, като мътно стъкло застава пред това, което ще му открие детето. За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото.
Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен
човека
към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят.
Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях.
към текста >>
Докато
човек
е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание.
Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир. Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието.
Докато
човек
е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание.
Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение.
към текста >>
Когато аз чувствувам симпатия към
човека
, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него.
Да надвиеш в себе си това, което образува тази или онази мисъл и да се предостави да извика мисъл само това, което е отвън. Само когато подобни упражнения се извършват със свещена сериозност и настойчивост, те водят към висшата цел на познанието. Докато човек е още склонен да са надценява в ущърб на окръжаващия го свят, дотогава той си затваря пътя за висшето познание. Онзи, който към всеки предмет или към събитията на външния свят се отнася от гледището на онази радост или скръб, която те му доставят, той си дава такова надценяване от себе си. Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си.
Когато аз чувствувам симпатия към
човека
, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него.
Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си.
към текста >>
Не може и да става дума, че
човек
трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията.
Защото от своята радост и от своята скръб той нищо не узнава за нещата, а нещо само за себе си. Когато аз чувствувам симпатия към човека, преди всичко, аз чувствувам само моето отношение км него. Ако в моето съждение, в моето отношение аз се намирам в зависимост изключително от чувството на радост, симпатия, то с това аз издигам на пръв план своята личност, аз я натрапвам на свята. Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли.
Не може и да става дума, че
човек
трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията.
Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности.
към текста >>
Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако
човек
в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства.
Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него.
Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако
човек
в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства.
Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят. Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него. Ние се изгубваме в него.
към текста >>
И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия
човек
няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят.
Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него. Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите себелюбиви чувства. Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности.
И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия
човек
няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят.
Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него. Ние се изгубваме в него. Човек, който според промяната на впечатленията, се губи в радостта или скръбта, не може да върви по пътя на висшето познание. Радостта, на която се предавам, поглъща моето битие в момента на предаването. Но аз трябва да използувам радостта само за това, щото чрез нея да дойда до разбиране на предмета, който ми донася радост.
към текста >>
Човек
, който според промяната на впечатленията, се губи в радостта или скръбта, не може да върви по пътя на висшето познание.
Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят. Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него. Ние се изгубваме в него.
Човек
, който според промяната на впечатленията, се губи в радостта или скръбта, не може да върви по пътя на висшето познание.
Радостта, на която се предавам, поглъща моето битие в момента на предаването. Но аз трябва да използувам радостта само за това, щото чрез нея да дойда до разбиране на предмета, който ми донася радост. За мене радостта трябва да е само съобщение на това, че този предмет има свойство да доставя радост. Аз трябва да се науча да познавам това свойство. За учащия се, насладата и страданието, радостта и скръбта трябва да служат като поводи, благодарение на които той се учи.
към текста >>
Така в
човека
се развива съвсем ново отношение към нещата.
За учащия се, насладата и страданието, радостта и скръбта трябва да служат като поводи, благодарение на които той се учи. От това той не става тъп към радостта и скръбта, но се издига над тях, за да му разкрият естеството на предметите. Изследвачът никога не говори за себе си: о, как страдам аз, как се радвам! Той всякога казва: както казва страданието, както казва радостта. Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят.
Така в
човека
се развива съвсем ново отношение към нещата.
От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност.
към текста >>
Когато
човек
обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир.
Той всякога казва: както казва страданието, както казва радостта. Той се предава само за това, за да даде възможност на насладата и радостта отвън да му влияят. Така в човека се развива съвсем ново отношение към нещата. От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката.
Когато
човек
обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир.
Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината.
към текста >>
Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го
духовен
свят.
От прости чувства радостта и скръбта стават органи на чувства, чрез които се възприема външния свят. Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност.
Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го
духовен
свят.
Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
към текста >>
Като мислещо същество,
човек
е гражданин на духовния свят.
Както окото, когато вижда нещо, не действува само, а заставя ръката да действува, така също радостта и скръбта не действуват сами в духовния изследвач, доколкото той ги прилага като средство за познанието, но възприемат впечатленията и онова, което сме узнали чрез радостта и скръбта, то това се явява като причина за постъпката. Когато човек обръща радостта и скръбта само в органи-проводници, тогава те почват да строят истинските органи, чрез които му се открива душевния мир. Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят.
Като мислещо същество,
човек
е гражданин на духовния свят.
Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове. Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността.
към текста >>
Безреден и объркан е мисловният свят на
човека
, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък.
Окото може да служи на тялото само затова, че то е орган-проводник на чувствени впечатления; радостта и скръбта се превръщат в очи на душата, когато те престанат да бъдат нещо само за себе си и започват да разкриват чужда душа чрез нашата душа. Благодарение на горепосочените свойства, познаващият има възможност да се остави на въздействието на това, което реално съществува в окръжаващия го свят, въпреки съпротивленията на неговата личност. Но и себе си той трябва да тури на надлежното място в окръжаващия го духовен свят. Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината.
Безреден и объркан е мисловният свят на
човека
, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък.
Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове. Докато човек се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността. Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта.
към текста >>
Докато
човек
се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността.
Като мислещо същество, човек е гражданин на духовния свят. Той само тогава ще стане такъв, когато в моменти на духовно познание, ще дава на своите мисли такова направление, което отговаря на вечните закони на Истината. Безреден и объркан е мисловният свят на човека, който се предава на духовна дейност, обусловена преди всичко от неговия физически мозък. Възниква една мисъл, прекъсва се, изместя се от друга мисъл. Онзи, който се прислушва внимателно в разговора на двама души, който безпристрастно наблюдава себе си, може да получи представа за този поток от мисли, подобно на блуждаещи огньове.
Докато
човек
се предава изключително на задачите на чувствения живот, обърканото течение на неговите мисли ще бъде постоянно направление км истинския път чрез фактите на действителността.
Аз мога да мисля най-объркано, но всекидневният живот принуждава моите постъпки към закономерност, която отговаря на действителността. В границите на чувствения свят фактите внасят постоянно поправки в мисълта. Съвсем друго е, когато аз разглеждам своето отношение към висшите области на битието. Те ми се разкриват само в този случай, ако аз влизам в тези светове със строго определени мисли. Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път.
към текста >>
Човек
трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее.
Там моето мислене трябва да ми даде правилно, вярно побуждение, иначе аз няма да намеря нужния път. Тук аз трябва сам да си бъда верен ръководител. По такъв начин познаващият трябва да направи своята мисъл строго последователна. Малко по малко неговите мисли трябва да се отвикват съвсем да следват обикновеното направление. В своето течение те трябва да приемат вътрешния характер на духовния свят.
Човек
трябва да е в състояние да се наблюдава и да се владее.
(следва) Никога не бива да приемате жертва от когото и да е зарад вас; никой учител, който и да е той, не иска жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертвува за своето самоусъвършенствуване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертвуваме всичко, за да върнем своята първоначална чистота. Учителят
към текста >>
43.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Има нещо в
човека
по-горно от личността - това е душата, възвишеното в
човека
.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Активното състояние Външната активност, която проявяват хората днес, не е още истинската активност, защото много от душевните сили остават при нея непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде само нещо механично. При нея всички сили на душата трябва да бъдат активни.
Има нещо в
човека
по-горно от личността - това е душата, възвишеното в
човека
.
Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува? Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека. В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот.
към текста >>
Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато
човек
обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува?
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Активното състояние Външната активност, която проявяват хората днес, не е още истинската активност, защото много от душевните сили остават при нея непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде само нещо механично. При нея всички сили на душата трябва да бъдат активни. Има нещо в човека по-горно от личността - това е душата, възвишеното в човека.
Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато
човек
обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува?
Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека. В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат.
към текста >>
Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на
човека
.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Активното състояние Външната активност, която проявяват хората днес, не е още истинската активност, защото много от душевните сили остават при нея непроявени. Човешката дейност не трябва да бъде само нещо механично. При нея всички сили на душата трябва да бъдат активни. Има нещо в човека по-горно от личността - това е душата, възвишеното в човека. Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува?
Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на
човека
.
В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем.
към текста >>
Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият
човек
не е засегнат.
Нали има моменти на вътрешно озарение, на подем, на радост, когато човек обича всички, иска да живее за другите, да се жертвува? Това е проява на вътрешното, по-дълбоко естество на човека. В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот.
Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият
човек
не е засегнат.
Ето защо ние още не живеем. Човек още не е проявен на земята. Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа.
към текста >>
Човек
още не е проявен на земята.
В повечето наши постъпки ние не участвуваме напълно. Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем.
Човек
още не е проявен на земята.
Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън.
към текста >>
Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият
човек
.
Чрез тях ние задоволяваме целите на личността. Тогаз живеем един ограничен живот. Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем. Човек още не е проявен на земята.
Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият
човек
.
Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване.
към текста >>
Когато чрез своите постъпки
човек
черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият
човек
е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа.
Повечето наши постъпки не излизат от дълбокия извор на нашето по-дълбоко естество; при тях целият човек не е засегнат. Ето защо ние още не живеем. Човек още не е проявен на земята. Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят.
Когато чрез своите постъпки
човек
черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият
човек
е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа.
Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, в която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия човек, за изявление на онзи красив свят, който живее в него.
към текста >>
При днешните форми на дейност
човек
не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън.
Човек още не е проявен на земята. Пълният живот ще дойде, когато в нашите постъпки ще участвува целият човек. Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична.
При днешните форми на дейност
човек
не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън.
Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, в която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа. Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия човек, за изявление на онзи красив свят, който живее в него. Този красив вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят.
към текста >>
Обезличаване е всяка дейност, в която
човек
не проявява своята по-дълбока, Божествена природа.
Ние се приготовляваме да живеем, казва Учителят. Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване.
Обезличаване е всяка дейност, в която
човек
не проявява своята по-дълбока, Божествена природа.
Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия човек, за изявление на онзи красив свят, който живее в него. Този красив вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е.
към текста >>
Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия
човек
, за изявление на онзи красив свят, който живее в него.
Когато чрез своите постъпки човек черпи из вътрешния извор на своята природа, тогаз той се проявява, твори, тогаз целият човек е раздвижен, тогаз трудът раздвижва дълбоките сили на човешката душа. Днешната култура е механична. При днешните форми на дейност човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже импулсът за дейност не иде отвътре, от глъбините на душата, а отвън. Ето защо, днешната култура е култура на обезличаване. Обезличаване е всяка дейност, в която човек не проявява своята по-дълбока, Божествена природа.
Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия
човек
, за изявление на онзи красив свят, който живее в него.
Този красив вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е. да се влее духовен елемент в него.
към текста >>
да се влее
духовен
елемент в него.
Физичната дейност или каква да е друга дейност не трябва да служи само за физическо укрепване или само за добиване на известни познания и сръчности или само за продуктите, добивани от труда, но тя трябва да бъде и един случай за изявление на целия човек, за изявление на онзи красив свят, който живее в него. Този красив вътрешен свят трябва да се изяви при нашата дейност. Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е.
да се влее
духовен
елемент в него.
Кое дава стойност на труда? „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни. Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът!
към текста >>
Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето
човекът
!
да се влее духовен елемент в него. Кое дава стойност на труда? „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни. Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това.
Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето
човекът
!
Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек. влага от душата си в него.
към текста >>
Трябва
човек
да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува.
Кое дава стойност на труда? „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от любов." „3а някои казват, че са много работни. Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът!
Трябва
човек
да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува.
Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек. влага от душата си в него. Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е.
към текста >>
Единственото нещо, което му дава стойност е това, което
човек
.
Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда.
Единственото нещо, което му дава стойност е това, което
човек
.
влага от душата си в него. Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е. от това, което ние влагаме в него. Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е?
към текста >>
Каквато и да е работа, се облагородява от
човека
, т.е.
Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят. Видът на труда, бил той физически, научен, философски, религиозен, художествен и пр., не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек. влага от душата си в него.
Каквато и да е работа, се облагородява от
човека
, т.е.
от това, което ние влагаме в него. Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно.
към текста >>
Днес
човек
е роб на труда.
Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа.
Днес
човек
е роб на труда.
При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди.
към текста >>
При новото разбиране на труда
човек
ще добие своята свобода.
Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда.
При новото разбиране на труда
човек
ще добие своята свобода.
Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата".
към текста >>
Само при труда, в който е вложена Любовта,
човек
е свободен.
И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество.
Само при труда, в който е вложена Любовта,
човек
е свободен.
Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост.
към текста >>
Човек
от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата".
При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди.
Човек
от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата".
Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества.
към текста >>
И тогаз
човек
ще влезе в един нов живот на радост.
Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност.
И тогаз
човек
ще влезе в един нов живот на радост.
Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените.
към текста >>
Човек
се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества.
Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта.
Човек
се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества.
Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас! Когато човек схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените. Ти ще обичаш това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си. И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях.
към текста >>
Когато
човек
схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените.
И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас!
Когато
човек
схване своето отношение към това Великото, тогаз той е вече от пробудените.
Ти ще обичаш това великото и Неговото присъствие, ще виждаш навсякъде около себе си. И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях. Тогаз ти с благоговение ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото. „Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя.
към текста >>
Когато
човек
има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма.
И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях. Тогаз ти с благоговение ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото. „Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света.
Когато
човек
има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма.
Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма.
към текста >>
Нали храм е самият
човек
?
„Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение.
Нали храм е самият
човек
?
Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда.
към текста >>
Когато
човек
работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма.
Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма.
Когато
човек
работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма.
Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо?
към текста >>
Това ще стане, когато от старото разбиране
човек
се издигне до ново разбиране на труда.
Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма.
Това ще стане, когато от старото разбиране
човек
се издигне до ново разбиране на труда.
Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко.
към текста >>
Когато
човек
се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо?
Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят.
Когато
човек
се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо?
Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост.
към текста >>
Човек
тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието.
А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи.
Човек
тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието.
Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие.
към текста >>
Защото тогаз
човек
изявява красивия свят в себе си.
Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост?
Защото тогаз
човек
изявява красивия свят в себе си.
Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво.
към текста >>
Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият
човек
, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява
човека
, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота.
Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога.
Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият
човек
, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява
човека
, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота.
Днешният начин на труда, към каквато категория и да спада той, е мъчение, робство. Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността. При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот. Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека.
към текста >>
Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на
човека
.
Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота. Днешният начин на труда, към каквато категория и да спада той, е мъчение, робство. Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността. При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот.
Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на
човека
.
Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие. Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема.
към текста >>
А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е,
човек
да работи за другите, за Бога.
И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък.
А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е,
човек
да работи за другите, за Бога.
Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта.
към текста >>
Когато
човек
работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него. Няма да направи голям напредък. А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога.
Когато
човек
работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал.
Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис.
към текста >>
У всеки един
човек
- и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира.
Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност.
У всеки един
човек
- и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира.
Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда. А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон.
към текста >>
Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки
човек
.
Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира.
Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки
човек
.
Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда. А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено.
към текста >>
Затова
човек
има безгранични възможности.
Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек.
Затова
човек
има безгранични възможности.
За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда. А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши.
към текста >>
За да се пробудят спящите сили в
човека
, трябва благоприятна среда.
Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности.
За да се пробудят спящите сили в
човека
, трябва благоприятна среда.
А такава среда е Любовта Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа. Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота.
към текста >>
Защото тогаз
човек
е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват.
Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък.
Защото тогаз
човек
е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват.
Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога. Голямо действие ще има неговото пение.
към текста >>
При такова разбиране на труда, каквото и да почне
човек
, то ще донесе благодат за всички околни.
Тя има силата да преобразява. И само тогаз ще се образува онази връзка между него и слушателите му. Бог ще се прояви чрез него. Ще стане проводник на един висш живот. У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото.
При такова разбиране на труда, каквото и да почне
човек
, то ще донесе благодат за всички околни.
Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата. нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш.
към текста >>
И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в
човека
отрова и процес на разлагане.
Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот.
И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в
човека
отрова и процес на разлагане.
При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите. Досега човек се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи.
към текста >>
Досега
човек
се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи.
И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите.
Досега
човек
се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи.
И туй ще дойде, понеже всичко това съществува вътре в човека.
към текста >>
И туй ще дойде, понеже всичко това съществува вътре в
човека
.
При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите. Досега човек се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи.
И туй ще дойде, понеже всичко това съществува вътре в
човека
.
към текста >>
44.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у
човека
Човек
, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у
човека
Човек
, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта.
Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте.
към текста >>
Човекът
се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта.
Човекът
се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно.
Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство.
към текста >>
Човекът
се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте.
А. Бертоли ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ IV Двата живота у човека Човек, който иска да напредва на земята, трябва съзнателно и едновременно да живее два живота - един външен, живот на формите, и един вътрешен - живот на опитността, на мисълта. Човекът се различава от животните, именно по това, че има възможност да действува съзнателно. Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение.
Човекът
се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте.
Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство. Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот.
към текста >>
Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот,
духовен
живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр.
Всяка негова дейност, всяко движение може да бъде съпроводено от съзнателна мисъл. Фактът, че ние често действуваме без да мислим, показва, че не сме влезли още в съзнателния живот. Животните вървят с четири крака по земята; това значи, че всичките техни способности са съсредоточени в инстинкта на материалното съхранение. Човекът се е изправил на два крака; той ходи с тях по земята, но ръцете си вдига нагоре към безграничното пространство, в посоката на което той вече се стреми и расте. Това са два живота в нас: с единия се движим в материята между формите, с другия живеем в свободното безгранично пространство.
Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот,
духовен
живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр.
Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата. Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после, върху него иде нещастието.
към текста >>
С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения
духовен
мир.
Във всяка дейност трябва да виждаме вътрешната страна. Колкото сме по-крепки и будни вътрешно, толкова нашите движения и дела ще бъдат по-хармонични и правилни. За да имаме успех във физическия живот, трябва да имаме вътре в нас знание, благородство, идеал. Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората.
С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения
духовен
мир.
Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята. То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си. Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично.
към текста >>
То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че
човек
днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята.
То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух, светлина и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че
човек
днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>
Разумният
човек
знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето.
Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
Разумният
човек
знае, че има два различни живота: един временен, а другият - вечен; той ги различава и двата и дава на всеки своето.
На тялото ще дадем необходимите условия, за да ни служи - нищо повече; то трябва да служи на нас, а не ние на него. Всяко нещо трябва да ни служи, за да се учим. Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън.
към текста >>
45.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен
духовен
смисъл и вътрешен Божествен смисъл.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен
духовен
смисъл и вътрешен Божествен смисъл.
От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието.
към текста >>
От това гледище,
човек
не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл.
От това гледище,
човек
не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят.
Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
към текста >>
За това се изисква от
човека
будност на съзнанието.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея.
За това се изисква от
човека
будност на съзнанието.
Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота. Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание.
към текста >>
Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки
човек
ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието.
Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки
човек
ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
Докато човек се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще. Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието.
към текста >>
Докато
човек
се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще.
Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
Докато
човек
се кланя и зачита преди всичко гази Първична Причина, дотогава той ще има светло и красиво бъдеще.
Престане ли да се кланя ней, избере ли друг някакъв култ в живота си, той изгубва смисъла на живота. Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието.
към текста >>
Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в
човека7
- Първото проявление на Бога е в личността на
човека
, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата?
Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в
човека7
- Първото проявление на Бога е в личността на
човека
, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота!
към текста >>
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на
човека
, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен
човек
в пълния смисъл на думата.
навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на
човека
, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен
човек
в пълния смисъл на думата.
За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
към текста >>
За разумността на
човека
се съди от неговия живот.
Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата.
За разумността на
човека
се съди от неговия живот.
Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина.
към текста >>
Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил
човекът
, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че
човекът
, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота.
Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот.
Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил
човекът
, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че
човекът
, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота.
Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил".
към текста >>
Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че
човекът
, който я правил, е разумен.
Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота.
Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че
човекът
, който я правил, е разумен.
Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат.
към текста >>
Разумният живот изисква от
човека
да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина.
За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
Разумният живот изисква от
човека
да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина.
Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината. Всеки човек, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света.
към текста >>
Всеки
човек
, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света.
Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината.
Всеки
човек
, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света.
Такъв човек велик не може да стане. Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са обичали Истината, обичали са Бога. Щом обичате Бога, ще обичате и своите ближни; щом обичате ближните си, ще обичате всичко наоколо си. Само по този начин човек може да си създаде благоприятна среда за работа. Всичко, което Бог е създал в света, е живо.
към текста >>
Такъв
човек
велик не може да стане.
Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината. Всеки човек, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света.
Такъв
човек
велик не може да стане.
Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са обичали Истината, обичали са Бога. Щом обичате Бога, ще обичате и своите ближни; щом обичате ближните си, ще обичате всичко наоколо си. Само по този начин човек може да си създаде благоприятна среда за работа. Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор.
към текста >>
Само по този начин
човек
може да си създаде благоприятна среда за работа.
- От Истината. Всеки човек, който се отмята от Истината, бил той учен или прост, богат или беден, не е видял добро в света. Такъв човек велик не може да стане. Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са обичали Истината, обичали са Бога. Щом обичате Бога, ще обичате и своите ближни; щом обичате ближните си, ще обичате всичко наоколо си.
Само по този начин
човек
може да си създаде благоприятна среда за работа.
Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога? Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя! В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота.
към текста >>
Колко повече трябва да плати
човек
за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога?
Всички велики хора, почитани и признати за такива от цялото човечество, са обичали Истината, обичали са Бога. Щом обичате Бога, ще обичате и своите ближни; щом обичате ближните си, ще обичате всичко наоколо си. Само по този начин човек може да си създаде благоприятна среда за работа. Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор.
Колко повече трябва да плати
човек
за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога?
Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя! В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота. И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ? Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат.
към текста >>
В това отношение днес всеки
човек
требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота.
Само по този начин човек може да си създаде благоприятна среда за работа. Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога? Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя!
В това отношение днес всеки
човек
требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота.
И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ? Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло. Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот.
към текста >>
И трябва ли след всичко това
човек
да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ?
Всичко, което Бог е създал в света, е живо. Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога? Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя! В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота.
И трябва ли след всичко това
човек
да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ?
Всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества. Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло. Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда.
към текста >>
Всеки
човек
, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества.
Днес хората плащат хиляди левове за статуята на някой велик скулптор. Колко повече трябва да плати човек за своята жива, безсмъртна статуя, дадена му от Бога? Колко години наред природата е сграждало тази велика статуя! В това отношение днес всеки човек требва да бъде сам за себе си велик художник и ваятел, да моделира и усъвършенствува своята статуя, която тази Първична Причина му дала като ценен, незаменим дар в живота. И трябва ли след всичко това човек да се отрича, да прекъсва тази връзка и да си създава нов култ?
Всеки
човек
, всеки дом, всяко общество, всеки народ трябва да дойде до едно вътрешно единство между всички живи същества.
Малките народи трябва да разбират този закон, защото чрез него те ще се повдигнат. Ако Първичната Причина е към страната на един народ, тя ще го повдигне, ще създаде у него здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах и здраво тяло. Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда.
към текста >>
Всеки
човек
трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота.
Здравият мозък подразбира здрав ум; здравите дробове - правилна чувствителност; здравото тяло и здравият стомах - здравословна .деятелност на човешкия живот. Каже ли твоят ум, че трябва да мислиш само за себе си, той не е здрав ум и е подписал вече твоята смъртна присъда. Каже ли твоето сърце, че требва да тупти само за тебе, то не е здраво, и е подписало вече твоята смъртна присъда. Кажат ли твоето тяло и твоят стомах, че требва да работят само заради тебе, да свършат само твоята работа, те са подписали твоята смъртна присъда. Никой в света не е дошъл да свърши само своята работа.
Всеки
човек
трябва да допринесе нещо към общия капитал на живота.
Науката трябва да бъде служителка на Първата Причина. Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина. Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал.
към текста >>
И тогава,
човек
ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение.
Религията трябва да бъде служителка на Първата Причина. Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил".
И тогава,
човек
ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение.
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века.
към текста >>
46.
БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият
духовен
човек
се издига над чувствената обвивка.
От личното не израстват сили, които могат да турят основа на познанието на духа. Търсещият познанието не може само да пита: кое ще ме ползува, как ще успея? Но той трябва също да си задава въпрос: какво съм научил, що е добро? Да се откажеш от резултатите на една постъпка заради личността, да се откажеш от всеки произвол - ето онези строги закони, които той трябва да следва. Тогава той стъпва в пътя на духовния свят; цялото му същество се прониква от тези закони.
Той е свободен от всякакво давление от страна на чувствения свят: неговият
духовен
човек
се издига над чувствената обвивка.
Така той влиза в развитието, отправено към духовното; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина? Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие.
към текста >>
То показва, че
човек
няма никакво доверие в силата на Истината.
Така той влиза в развитието, отправено към духовното; така той се одухотворява- Не трябва да се казва: каква е ползата за мене да следвам всецяло законите на Истината, ако аз се заблуждавам в тази Истина? Всичко е в стремлението, в начина на мисленето. Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие.
То показва, че
човек
няма никакво доверие в силата на Истината.
Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи. Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата.
към текста >>
Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на
човека
, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете.
Даже онзи, който се заблуждава, в стремлението си към Истината придобива такава сила, която го отклонява от неверния път. Ако той се заблуждава, тази сила го овладява и го извежда на варния път. Възражението: аз мога да се излъжа - е вече разрушително неверие. То показва, че човек няма никакво доверие в силата на Истината. Работата се състои в това: да не си поставиш егоистична цел, а да се предадеш безкористно на духа, и той да те ръководи.
Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на
човека
, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете.
Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга. Духовен живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването.
към текста >>
Духовен
живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването.
Егоистичната човешка воля не може да ръководи Истината; напротив, самата Истина трябва да стане господар на човека, да проникне цялото негово същество, да го направи отражение на вечните закони в обществото на духовете. Той трябва да се преизпълни с тези вечни закони, за да ги излее в живота. Както строго се отнася към мисълта си, търсещият познанието требва да наблюдава зорко и своята воля. Благодарение на това, той с всичката си скромност става носител на Истината и Красотата. И с това се издига до съучастник в света на духовете; така той се изкачва от една степен на развитие до друга.
Духовен
живот не може да се добие само чрез съзерцание; той се постига само по пътя на преживяването.
Ако търсещият познанието спазва тези закони, душевните преживявания, които се отнасят км духовния свят, ще получат у него съвсем друг образ. Той няма да живее само в тях; те няма да имат значение само за неговия собствен живот. Те ще се развият в душевни възприятия на висшия свят. Чувствата наслажденията и скръбта ще се превърнат в душата му на душевни органи също тъй, както в тялото му очите и ушите имат свой собствен живот, но пропускат безкористно през себе си външните впечатления. И благодарение на това, в настроението на душата се въдворява спокойствие и увереност, необходими при изследванията в духовния свят.
към текста >>
Докато
човек
живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях.
Тя го оставя спокоен и благодарение на спокойствието при него ще се разкрият качествата на съществата, които носят радост. Скръбта не ще го изпълни всецяло, но ще му обясни, какви свойства има съществото, което причинява скръб. Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път. Това е, именно, състоянието на душевното равновесие, до което трябва да дойде издирвачът. Колкото по-малко радости и скърби се изпитват във вълните на вътрешния живот на търсещия, толкова по-успешно те ще образуват очи в свръхчувствения свят.
Докато
човек
живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях.
Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях. Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен човек, неспособен за радост и страдание. Радостта и страданието живеят в него, но при изследване в духовния свят стават „очи и уши" в съвсем друг образ. Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно).
към текста >>
Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен
човек
, неспособен за радост и страдание.
Както окото нищо не желае за себе си, а само показва на човка посоката на пътя, по който требва да върви, така също радостта и скръбта ще поведат душата по верен път. Това е, именно, състоянието на душевното равновесие, до което трябва да дойде издирвачът. Колкото по-малко радости и скърби се изпитват във вълните на вътрешния живот на търсещия, толкова по-успешно те ще образуват очи в свръхчувствения свят. Докато човек живее в радостите и страданията, той не може да познава чрез тях. Когато, благодарение на тях, той се научи да живее, когато освободи самочувствието си от тях, тогава те стават негови органи за възприятия, тогава той вижда, той познава чрез тях.
Неправилно се мисли, че познаващия става сух, безстрастен
човек
, неспособен за радост и страдание.
Радостта и страданието живеят в него, но при изследване в духовния свят стават „очи и уши" в съвсем друг образ. Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия.
към текста >>
Когато наблюдавам камъка, растението, животното,
човека
, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното.
Докато се живее личен живот, дотогава нещата откриват само това, което ги свързва с нашата личност. Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното.
Когато наблюдавам камъка, растението, животното,
човека
, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното.
Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния човек? Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот.
към текста >>
Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния
човек
?
Но това е преходно (временно). Ако ние сами се отдалечаваме от временното, и с нашето самочувствие и с нашето „аз" живеем в нашата същност, тогава нашите временни части стават посредници и онова, което се разкрива чрез тях, то е непреходното, вечното в нещата. Това съотношение между неговото собствено вечно и вечното в нещата требва да бъде точно установено у познаващия. Преди още да пристъпи към по-горе посочените упражнения и през време на изпълнението им, той трябва да отправя своя разум към непреходното. Когато наблюдавам камъка, растението, животното, човека, аз трябва да помня, че във всички тях се проявява Вечното.
Аз трябва да се запитам що живее, като постоянно в преходния камък, в преходния
човек
?
Какво преживява преходното чувствено явление? - Не трябва да се мисли, че такова направление на духа към Вечното унищожава в нас всепроникващото разглеждане и разбиране на обикновеното и ни отчуждава от действителността. Напротив, всяко листче, всека буболечка ще ни открият неизброими тайни, ако гледаме не само с очите си, но чрез тях и с духа си. Всеки проблясък, всека промяна в цвета, всеки звук стават живи и се възприемат чрез чувствата; нищо не се губи, а се прибавя още нов, безграничен живот. И който не умее с очи да наблюдава най-простото, той дохожда до бледни, безкръвни мисли, а не до духовно виждане.
към текста >>
При тези упражнения
човек
скоро забелязва, какви големи преобразувания стават в него.
Ние трябва да вършим само правото, а останалото ще дойде с развитието. Отначало е достатъчно да устремим чувството си към същественото. Ако направим това, то именно, благодарение на него ще ни се разкрие познанието на същественото. Ние трябва да чакаме, докато ни се даде. И всеки, който търпеливо чака и работи, ще получи нужното.
При тези упражнения
човек
скоро забелязва, какви големи преобразувания стават в него.
Той се научава да определя важността на нещата според това, как е разбрал отношението на този предмет км Същественото, Вечното. Той дохожда до друга оценка и друго разбиране на света, отколкото по-рано. Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното. И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща.
към текста >>
Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но
човекът
, който търси духовното, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности.
Неговото чувство има съвсем друго отношение към окръжаващия свет. Временното вече не го привлича заради него самото, както е било по-рано; то става вече и член и символ на Вечното. И той се научава да обича Вечното, което живее във всички неща. То му става близко, тъй както по-рано му е било близко временното. И благодарение на това, той не се отчуждава от живота, той се учи да оценява всяко нещо според неговото истинско значение.
Даже суетната дреболия на живота не минава за него безследно, но
човекът
, който търси духовното, не се губи вече в него, а го изучава в неговите ограничени ценности.
Той го вижда в истинската му светлина. Онзи, който би искал да витае само в облаците и така би изгубил живота, той би бил лош познавач. Истински познаващият посредством ясния кръгозор и правилно усещане на всичко, от върха на своята висота, ще съумее да тури всяко нещо на своето място. По какъв начин на познаващия се дава възможност да не се отдава повече на неопределените влияния на външния чувствен свет, който направляват желанията му ту в една, ту в друга посока? Благодарение на познанието той е надзърнал във вечната същност на нещата.
към текста >>
Такъв
човек
въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него.
Тази деятелност вътре в нас може да бъде само идеал, към който се стремим; постигането на целта е в Безконечността. Но познаващият требва да има воля, ясно да вижда този път. Това е неговата воля към Свобода, защото свободата произхожда от самия себе. А от себе си смее да постъпва само онзи, който черпи подбуждение към действие от Вечното. Който не постъпва така, действува по други подбуждения, а не по заложените в самите неща подбуждения.
Такъв
човек
въстава против мировия порядък и тогава последният ще трябва да вземе надмощие на него.
Значи, не може най-после да се изпълни онова, което предписваш на волята си. Той не може да стане свободен. Произволите на единичното същество го унищожава от самите последствия на неговите постъпки. Онзи, който може да въздействува на своя вътрешен живот, върви стъпка по стъпка напред в духовното познание. Като резултат на неговите упражнения ще бъде това, че на неговото духовно възприятие ще се открие известно просветление в свръхчувствения мир.
към текста >>
Изследвачът на духовния живот може да придобие такава власт, щото да постави душата при това изследване да се откаже така от чувствената действителност, че това отказване да не отчужди
човека
от света.
И в духовния свят тя си остава личност и се получава не преобладаване на личността, а нейното най-високо проявление. Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили. От това, което се каза тук за духовния път на познанието, може при погрешно разбиране да се схване, че се препоръчват такива душевни настроения, които имат за последствие отклонение от непосредствения радостен и деятелен живот. Това може да се оправдае, като се подчертае, че онова настроение на душата, което я прави способна да преживява непосредствено същността на Духа, не може да се изисква за целия живот.
Изследвачът на духовния живот може да придобие такава власт, щото да постави душата при това изследване да се откаже така от чувствената действителност, че това отказване да не отчужди
човека
от света.
А от друга страна, трябва да се забележи, че познанието за духовния свят, също и познанието, което се придобива чрез разбирането на духовно-научните истини на освободения от предразсъдъци човешки ум, води към по-висок нравствен живот, към истинското познание на чувствения живот, към увереност в живота и вътрешно душевно здраве.
към текста >>
47.
Идеен преглед
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред
човека
се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят
човека
все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания.
Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред
човека
се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят
човека
все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание.
което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността.
към текста >>
което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на
човека
— не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на
човека
, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание.
което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на
човека
— не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на
човека
, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни.
Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има.
към текста >>
Тук именно е потребно знание на
човека
- потребно му е знанието за
човека
и силите, които работят в него.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от пътя си излишните и неестествени страдания. Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни.
Тук именно е потребно знание на
човека
- потребно му е знанието за
човека
и силите, които работят в него.
Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има. А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот.
към текста >>
Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат
човека
в страх и трепет пред неизвестността.
Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата.
Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат
човека
в страх и трепет пред неизвестността.
И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има. А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора.
към текста >>
И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак,
човек
е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки
човек
има.
което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността.
И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак,
човек
е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки
човек
има.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят.
към текста >>
препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния
човек
, отколкото чистата теория.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят.
препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния
човек
, отколкото чистата теория.
От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер. На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите. Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II. серия (2 издание) 14 беседи – 277 стр.
към текста >>
На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически,
духовен
и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите.
От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория. От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер.
На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически,
духовен
и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите.
Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II. серия (2 издание) 14 беседи – 277 стр. – 50 лева. III. серия – изчерпана – IV.
към текста >>
Отличителните черти на
човека
– 5 лева.
Мировата Любов и Космичната Обич – 7 лева. Обич към знанието – 5 лева. Чист и светъл – 2 лева. Повече светлина – 2 лева. Силите на живата Природа – 10 лева.
Отличителните черти на
човека
– 5 лева.
Сфинксът – 5 лева. Изгревите на слънцето – 3 лева. Успоредните линии и Проявленията на ума – 5 лева. Песни на Всемирното Братство (подвързана). – 40 лева.
към текста >>
48.
Книжнина
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия
духовен
конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.
В резюме ще поместим няколко думи, които тя отправи към учениците от Бялото Братство в България. „Изгрев" - София, 28. ІХ. 1928 г. неделя, пр. обед. От редакцията Мои мили приятели, Много се радвам, че дойдох всред вашето духовно общество, от толкова далечна страна да изкажа няколко думи.
Ние чухме за вашите страдания, по случай забраняването на вашия
духовен
конгрес, дето всички заедно искахте да отправите сърцата си към нашия Баща в една обща молитва и хваление.
Мили братя и сестри, ние няма да забравим, как и Нашият мил и възвишен Христос бе приет и разпнат от народа и как всички християни имаха големи страдания; те всички заедно носеха насилието на света с радост и благодарност. Защото, всички ние знаем, че чрез страданията иде радостта и небесната награда за душата. Христос беше разпнат от народа, но след това възкръсна и отиде при Отца си. Тъй да бъде и за вас! Чрез вашите страдания вие вървите по същия път.
към текста >>
Всяка мисъл е дреха, огледало за
човека
.
Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса.
Всяка мисъл е дреха, огледало за
човека
.
И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"? Това огледало, ако е чисто, то е дрехата, която дава щастието на човешкото сърце: то носи радост в твоя бит. В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце.
към текста >>
Чисти ли са мислите и желанията на
човека
, чисто е това огледало.
В това огледало се оглежда човешкото сърце; то показва неговия избор. Животът иде от човешкото сърце. Спри се в своя живот, тих бъди и тогава в него, като в чиста вода, ясно ще видиш твоето лице - с омраза ли е покрито, или с измама, с егоизъм или с кокетство. Лицето, това е външната ти дреха, а каква е вътрешността? - Тя е чистото, кристално огледало, в което се оглежда човешкия живот.
Чисти ли са мислите и желанията на
човека
, чисто е това огледало.
И ако всяка сутрин, като ставаш, не се обръщаш км Бога с думите „дай, дай", а работиш, ти няма да бъдеш просяк, а ще бъдеш „служител Божий". Тогава вие ще бъдете щастливи, като новородени деца, събудени от сън. Такова беше събуждането на Лазар от смъртта. Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна!
към текста >>
Такъв
човек
има щастие в себе си.
Христос събуди Лазар и го въведе от земния в небесния живот. Христос отне външната дреха на Лазар, и хората казаха: „Той възкръсна! ' Да, той възкръсна, за да работи за своя Учител. И този Учител днес вика: „Събудете се в светлината за работа в света! " Който работи в света, той носи светлина в мрака.
Такъв
човек
има щастие в себе си.
Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него.
към текста >>
Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на
човека
, който не може да се оцапа; той остава вечно чист".
" Който работи в света, той носи светлина в мрака. Такъв човек има щастие в себе си. Щастието е отиване км хората, помагане на хората. Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото.
Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на
човека
, който не може да се оцапа; той остава вечно чист".
И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант. Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на човека. Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо?
към текста >>
Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на
човека
.
Работи, помагай на хората с любов и със светлина в сърцето си! В беседата „Високия идеал" от Учителя, се казва: Любовта се изразява в стремеж към най-хубавото. Тя е чистият, светлият диамант в сърцето на човека, който не може да се оцапа; той остава вечно чист". И когато ние се освободим от тялото си, ще занесем във вечността този диамант на сърцето си при Господа и отново ще започнем работата си върху него. Сърцето ще почне да свети от светлината на този диамант.
Това е великото, прекрасното във вътрешния живот на
човека
.
Щастието, това е диамантът, който се шлифова във вътрешността на човешкото сърце. Мили приятели, тук вие живеете в една висока атмосфера, обиколени от хубави, каменисти планини, които казват: „Кой може да ви отнеме това благо? " Наблизо при вас има един извор, нареден от Учителя, с хубави чешми, чисти и светли, изложени на лъчите на сутринното слънце. Около вас пък има борови дървета. Всеки клон поглежда нагори, сочи към небето и казва: „Погледни нагоре, там е щастието!
към текста >>
Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на
човека
.За тях е важно
човек
да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
Те казват още: „Дойде вече времето да бъдете повикани за новата раса, за расата на щастието." Хората на тази раса ценят хубавото, вършат добро, живеят в Любовта. Те говорят само на един език - езикът на приятелството, или както казва Учителят - на езика на Любовта. Те не искат вече войни, не искат борби, а с омразата и злобата са ликвидирали. Те са носители на мир и любов между хората. Приятелството, това е връзката между хората на шестата раса.
Тия хора обръщат внимание на вътрешната дреха на
човека
.За тях е важно
човек
да има чиста мисъл, чисти чувства и безкористни действия.
Това е за тях „високият идеал". Това търсят те. Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад.
към текста >>
Веднъж запалена тази светлина,
човек
придобива сила и мощ.
Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад. Христос поглежда този тъмен фон и търси по него поне малко светлинка. Види ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлинката в сърцето си! " И веднага в сърцето на това дете, Той изпраща своята помощ през този тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастието да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора.
Веднъж запалена тази светлина,
човек
придобива сила и мощ.
Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света.
към текста >>
Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на
човека
е по-голяма.
Христос поглежда този тъмен фон и търси по него поне малко светлинка. Види ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлинката в сърцето си! " И веднага в сърцето на това дете, Той изпраща своята помощ през този тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастието да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора. Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ.
Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на
човека
е по-голяма.
И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото".
към текста >>
„Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане
човек
, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света.
Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва.
„Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане
човек
, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света.
Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят.
към текста >>
Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на
човека
, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име?
Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога!
Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на
човека
, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име?
Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа.
към текста >>
И ако някой нарече такъв
човек
луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа.
Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса!
И ако някой нарече такъв
човек
луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа.
Тези, които днес са готови, да тръгнат след Христа. Никога не е късно! И 100-годишен да си, щом си чул Христовия глас и тръгнеш след Него, ти ще станеш Негово дете, Негова Любов. Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, която е вътре в него. Щастието носи светлина, мир и радост.
към текста >>
В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на
човека
, а им се казва, че ако греши
човек
, ще отиде в ада.
Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда.
В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на
човека
, а им се казва, че ако греши
човек
, ще отиде в ада.
Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм? " - Никакъв отговор - Боже, аз съм тъй сама!
към текста >>
Човек
не трябва да пита, защо му се дават страданията.
Погледни! Той разтвори ръцете си и махна настрана черното наметало. – О, страдание, ти си злато!? – Да, дете, за тия, които разбират скръбта, аз см злато! Те знаят, че капката, която ще им дам, е необходима за тях, за да ги очисти.
Човек
не трябва да пита, защо му се дават страданията.
Необходимо е да страдаме! На силния се дават страдания; силният получава нещастия, защото той разбира и знае, че само чрез тях ще стане чист. А за тези пък, които се боят от страдания, съм черен и нямам милост към тях. Които ме разбират, на тях показвам своята вътрешност; злато, щастие и благословение. Този е мъдрец, който разбира скръбта и я желае.
към текста >>
Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки
човек
носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата!
Така отивам аз при всички хора и им раздавам скръб. И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света.
Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки
човек
носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата!
Нека всеки човек бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина! Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата.
към текста >>
Нека всеки
човек
бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина!
И ти, душа, ще получиш дял от тази скръб. – Дай ми колкото искаш, аз искам от тази скръб! – Не, твоето време не е дошло още; ти видя, че още половината от твоята чаша е неизпита; ти видя Луцифер и Учителя-Христос. Те ще ти бъдат сила, подкрепа в света. Имай кураж да бъдеш герой." Тъй, нека всеки човек носи любов в сърцето, светлина в ума и свобода в душата!
Нека всеки
човек
бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина!
Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас.
към текста >>
Даже и когато
човек
е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство.
Мисли по повод посещението на Агнеса Хофман Ако хвърлим поглед върху миналото на човечеството от едно по-дълбоко гледище, ще видим не вече един хаос, не един калейдоскоп на събития, несвързани с нищо помежду си, но едно закономерно развитие на силите, заложени в човешката душа. И всички външни прояви на дадена култура са отражение, израз на тая степен на съзнание, в което се намира тогаз човечеството. Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас.
Даже и когато
човек
е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство.
Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура.
към текста >>
Той е дух на братство, на радост, на единство,
Човекът
с пробудено съзнание,
човекът
на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Духовната вълна, която залива днес цялото земно кълбо, според някои може да е нещо случайно, но тя си има дълбоки причини в законите на развитието на човешката душа. Тая духовна вълна показва събуждане на по дълбоките сили на душата. Трябва да имаме вяра в човешката душа, вяра в Разумното, което живее в нас. Даже и когато човек е най-много потънал в материята, никой не може да спре копнежа на човешката душа към светлина, към мир, към хармония, към братство. Духът на новата култура слиза над човечеството.
Той е дух на братство, на радост, на единство,
Човекът
с пробудено съзнание,
човекът
на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога.
Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото?
към текста >>
49.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Съвременният
човек
е оставил живота да тече механически.
Отрадно впечатление направи, че младежта и то академичната младеж, се интересува вече живо от тези въпроси. По съдържание сказката беше ясна, жива, увлекателна; с много сполучливи образи и примри бяха илюстрирани отвлечените идеи и нещо особено важно - това беше сказка, издържана в всяко отношение от педагогическо гледище. Всичко беше показано нагледно с много картини, тъй че за всички мисълта на сказчика беше ясна, защото те наблюдаваха картините, които говорят по-красноречиво и от най-добрия оратор. „Ние си заминаваме от този свет непознати. Ние изучаваме нещата вън от нас, а малко познаваме себе си в този век.
Съвременният
човек
е оставил живота да тече механически.
В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота". Така започна сказката си бр. Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството, Окултните науки - разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите и за съдии - като средство за разпознаване престъпниците и за всички интелигентни хора. Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна в характера, която, трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени? Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки човек и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях.
към текста >>
Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки
човек
и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях.
Съвременният човек е оставил живота да тече механически. В по-първите времена наблюдателността се е изисквала от условията на живота". Така започна сказката си бр. Лулчев. По-нататък той изтъкна, че окултните науки ще има да играят една грамадна роля при превъзпитание и обнова на човечеството, Окултните науки - разкривайки ни характера, заложбите, темпераментите, съдбата - наши и на близките ни, научавайки ни да четем живата книга на природата, която пише по лицето, ръцете, черепа с линии и форми, се явяват една необходимост и за учители и родители като помагало при възпитанието, и за лекари - като помагало за диагнозата и прогноза на болестите и за съдии - като средство за разпознаване престъпниците и за всички интелигентни хора. Та кой не иска да познава себе си, за какво е роден той, коя му е слабата страна в характера, която, трябва да поправи; кой не иска да знае характера на своята жена, на своите приятели и съдружници, на своите началници или подведомствени?
Тия знания имат огромно значение за живота и поведението на всеки
човек
и те биха ни освободили от хиляди страдания, ако се съобразявахме с тях.
Особено те ще бъдат плодотворни в областта на възпитанието. По-нататък сказчикът изложи класификациите на човешките типове според окултните науки. Първо - има хора на ума и хора на сърцето (дуалистична класификации). Има и тройна класификация и други класификации. Конкретно, с примери от живота и с картини, сказчикът поясни, как може да се чете по линиите на лицето и ръцете.
към текста >>
Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато
човек
вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството.
Ние виждаме тези два стремежа да се борят и днес у българския народ. Много хубаво бяха нарисувани типовете на българина и славянина. Изобщо, тази сказка, тъй богата на идеи, жива, нагледна и аргументирана, заслужено има голям успех. Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота.
Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато
човек
вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството.
Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди. Един нов художник като Борис Георгиев, с големи възможности. Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един духовен подем в България. Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник. Пашев, са имали щастливата и оригинална идея, да предприемат околосветско пътуване с цел да запознаят другите народи с българското изкуство, българската музика и българската култура изобщо, а същевременно и да почерпят всичко хубаво и добро от другите.
към текста >>
Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един
духовен
подем в България.
Нека се надаваме, че тая и ред други сказки от тоя род ще се повторят в София и в провинцията, защото светлината на живото знание е нужна всякога и особено днес. Запознаване с окултните науки при един висок морал ще направи преврат във всички области на живота. Изложбата на Преслав Кършовски Радостно е, когато човек вижда появата на един нов талант, особено в областта на изкуството. Изложбата на младия художник Преслав Кършовски ни вдъхва надежди. Един нов художник като Борис Георгиев, с големи възможности.
Във всеки случай, ние сме свидетели на един идеен кипеж, на един
духовен
подем в България.
Преслав Кършовски, заедно с музиканта композитор Станчо Киселков и писателя Ник. Пашев, са имали щастливата и оригинална идея, да предприемат околосветско пътуване с цел да запознаят другите народи с българското изкуство, българската музика и българската култура изобщо, а същевременно и да почерпят всичко хубаво и добро от другите. В лицето на Д р Ник. Радев, те са намерили щедър покровител и министерства и консулства са им оказали съдействие, подписвайки се в техния художествен албум. Те искат да увенчаят своето пътешествие с посещение на Индия и изкачване на Хималаите.
към текста >>
Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в
човека
и в природата изобщо.
Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с. Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание. Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке.
Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в
човека
и в природата изобщо.
„Основи на окултната (антропософска) медицина", от Д-р по мед. Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах). Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф.
към текста >>
Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия
човек
, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между
човека
и целия космос.
Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание. Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке. Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо. „Основи на окултната (антропософска) медицина", от Д-р по мед. Ита Вегман (ръководителка на медицинската секция при „Гьотеанум" - Дорнах).
Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия
човек
, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между
човека
и целия космос.
„Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина.
към текста >>
Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на
човека
окултизмът хвърля своята светлина.
Днешната медицина получава силен тласък чрез изучаване на целия човек, а не само физическото му тяло и чрез изучаване на дълбоките връзки между човека и целия космос. „Ембриология” - Д-р Карл Кониг. „Човешката душа във връзка със спането, сънуването и будното състояние"— Д-р Ф. Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука.
Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на
човека
окултизмът хвърля своята светлина.
Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика. У човека има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут. „Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум".
към текста >>
У
човека
има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут.
Цайлманс ван Емихофен. Всички явления при спането, сънуването и будното състояние се разглеждат и обясняват с логическа последователност от окултната наука. Върху всички тия проблеми на подсъзнателния и свръхсъзнателния живот на човека окултизмът хвърля своята светлина. Тъй чрез окултната наука се гради една нова психология. Човешкото самосъзнание и подсъзнание не изчерпват човешката психика.
У
човека
има и една много по-дълбока природа, чрез изучаването на която ще разберем изворите на интуицията, вдъхновението и пр.. „Земята като организъм" - от Д-р Гюнтер Ваксмут.
„Духовни основи на астрономията" - от Д-р Е. Врееде, ръководителка на астрономо-математическата секция при „Гьотеанум". Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза?
към текста >>
Най-важното е,
човек
да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период.
Окултната наука разглежда астрономическите проблеми по форма, съдържание и смисъл. Тя не се ограничава само с изучаване на външната, механическата страна на процесите, но и на духовните сили, които стоят зад формите. „Животът на младежта в светлината на новия дух на земното развитие" - от Ерик Трумлер Защо младият се стреми към Възвишеното, Идейното, защо иска да работи за една по-висока кауза? Защото през този период съзнанието му е в по близки връзки с Божествения свят; импулсът, който чувствува, иде отгоре. И този импулс трябва да се подхранва, за да се развива правилно.
Най-важното е,
човек
да остане за винаги верен на това, което му се шепне от вътре през този период.
По-после, когато някои навлизат всред механизирания днешен живот, не чуват вече този вътрешен глас. който им говори за „новото". При правилно развитие младежът остава верен на онази идейност, която заговорва в душата му през третия период (от 14 до 21 година}. Трябва да се постави младежа в контакт с новите идеи, с тези идеи, които ще докарат новата култура.
към текста >>
50.
Духът на неродените (Духът на новата раса)
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Човек
не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ (Писмо до един далечен брат) Четох статиите ви по правото хранене. Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод.
Човек
не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става.
Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия човек, в стремежа ни да се издигаме. Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес.
към текста >>
Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия
човек
, в стремежа ни да се издигаме.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ (Писмо до един далечен брат) Четох статиите ви по правото хранене. Продължавайте да пишете и хвърляте, където можете около вас, с примера и с перото семенца: някои от тях ще паднат в безплодна почва, други в плодна, и те, кои по-малко, кои повече, ще растат и ще дадат плод. Човек не трябва да се мисли нещастен, ограничен, понеже това, което той мисли, става.
Съществено е да вложим в нас и в тези, на които искаме да помагаме, мисълта и убеждението, че спасението е в самия
човек
, в стремежа ни да се издигаме.
Според новото учение, сега ние всички имаме най-добрите условия за развитие. За да успеем в живота, в обществото, в семейството, трябва да бъдем вътрешно силни, Тая сила не се добива с магии, внушения или помощи отвън, но с постоянна, всекидневна работа върху себе си и в себе си. Най-ценният дар, който вие можете да направите на вашия другар, е да го убедите, че той има в себе си всички възможности на гения, на светията, които той сам с помощта на вътрешна светлина може да пробуди и развие. Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това.
към текста >>
Човек
, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите.
Яко той начене да работи без да бърза, но без спиране, без друго ще има и най-добрите условия за прогрес. Защото върховният закон в вселената е развитието, и всички сили помагат томува, който желае това. Обаче нужно е търпение, да знаем, че и водата на океаните се е сбирала капка по капка в течение на безкрайни епохи: ние сме вечни; важно е посоката, км която вървим. Макар и по стъпка, ние всеки ден трябва да възлизаме, да обичаме живота, ближния и условията, при които природата ни е поставила да живеем. За всичко да благодарим и всичко да използуваме за добро.
Човек
, който иска да напредва, да се развива, използува всички условия, които днес има, с благодарност: използува добрите, за да се учи и черпи нови сили от борбата с лошите.
Учителят казва: „Ако днес живееш добре, и утре ще живееш по същия начин; трябва да се радвате на печалбата, която днес имате". Понякога ние сме смешни; малкият наш ум занимаваме с големи проекти за утре, изоставяйки предстоящите за днес задачи: приличаме на ученика, който вместо да учи задачите, които учителят всеки ден му дава, губи времето си да мисли за задачи, които не е получил още, или повтаря старите, които вече е изучавал. Така ние трябва да се занимаваме с днешното, да търсим днес да живеем добре и да учим; ако всеки ден постъпваме така, на края на годината ще имаме нашия диплом, ще се радваме и ще използуваме добре земния си живот. В работата ни трябва да има метод, да учим по една лекция наведнъж и да имаме само един Учител. Който пие вода от много извори, ще си развали стомаха.
към текста >>
Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия
духовен
баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим.
Щом можем да направим крачка напред, трябва да я направим. Защото само тогава можем да бъдем по-силни и да помагаме на тези, които обичаме и които са останали назад. Едно трябва да знаем: че върховният закон на битието има само две движения, на които се подчиняват всички същества: едно възходящо, друго - низходящо. Който не се възкачва, слиза. Среден път няма.
Почивка не съществува Затова трябва всеки ден да приключваме нашия
духовен
баланс с един възходящ актив и от друго да не се безпокоим.
Да мислим доброто, да желаем доброто; ако сгрешим, да поправим погрешките си и да обичаме живота. Светлината не се намира нито в Самария, нито в Ерусалим - но е вътре в нас. Условията, при които ние днес живеем, както вие казвате в писмото си, не са идеални. Но ние не можем да изоставим обществото. То е среда, в която Бог ни е поставил да живеем, защото там е нашето място.
към текста >>
51.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" Ако се каже това изречение на някой съвременен
човек
, той ще се обиди.
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън!
" Ако се каже това изречение на някой съвременен
човек
, той ще се обиди.
Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират.
към текста >>
Обаче, всеки
човек
, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот.
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди.
Обаче, всеки
човек
, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот.
Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота.
към текста >>
Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още
духовен
и Божествен живот.
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот.
Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още
духовен
и Божествен живот.
Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е.
към текста >>
Думите „
духовен
човек
,
духовен
живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали.
това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза.
Думите „
духовен
човек
,
духовен
живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали.
На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи.
към текста >>
На това основание думите „
духовен
живот,
духовен
човек
" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен
човек
”.
Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание. Духовният живот днес претърпява криза. Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали.
На това основание думите „
духовен
живот,
духовен
човек
" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен
човек
”.
Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън!
към текста >>
Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният
човек
започва да печели, а духовният губи.
Думите „духовен човек, духовен живот" губят своя смисъл, тъй както един търговец може да фалира и да изгуби своето положение, или както един капиталист може да изгуби своите капитали. На това основание думите „духовен живот, духовен човек" се заместват с думите „съзнателен живот, съзнателен човек”. Божественият живот подразбира смисъла на живота. Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората.
Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният
човек
започва да печели, а духовният губи.
„Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание.
към текста >>
- Само на разумния, на съзнателния
човек
, който мисли, чувствува и действува.
Понеже съвременните хора започват вече да се спират повече върху смисъла на живота, отколкото върху неговите форми и съдържание, затова и Божественият живот постепенно замества духовния и материалния живот. Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"?
- Само на разумния, на съзнателния
човек
, който мисли, чувствува и действува.
Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати.
към текста >>
Само на
човек
, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н.
Няма да се минат и 100 години, и Божественият живот напълно ще замести обикновения живот на хората. Божественият живот започва да печели, а духовният губи; съзнателният човек започва да печели, а духовният губи. „Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува.
Само на
човек
, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н.
Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая.
към текста >>
Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които
човек
се намира.
„Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание.
Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които
човек
се намира.
Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота.
към текста >>
Когато съзнателният
човек
чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба.
Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе.
Когато съзнателният
човек
чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба.
Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна.
към текста >>
Когато Бог проговори на
човека
, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват.
Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба.
Когато Бог проговори на
човека
, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват.
Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре!
към текста >>
Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен
човек
.
Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането?
Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен
човек
.
Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене! " Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в гроба. Който чуе този глас, веднага трябва да излезе вън, без да пита, защо го викат, кой го вика и т.н. Каже ли ви този глас „излез"! - излез.
към текста >>
Човек
трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава.
Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии.
Човек
трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава.
На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек.
към текста >>
Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия
човек
.
То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън!
Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия
човек
.
И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява.
към текста >>
В това седи силата на съзнателния
човек
.
Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"!
В това седи силата на съзнателния
човек
.
Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това? Божият глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва. Той е огън, който постепенно се разгорява.
към текста >>
- Че всичко непостоянно в
човека
ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши.
Божият глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва. Той е огън, който постепенно се разгорява. Който иска Бог да му -проговори, трябва да даде предимство на Божественото в себе си. Казва се, че когато Бог проговори, цялата земя ще изгори и светът ще изчезне. Какво означава това?
- Че всичко непостоянно в
човека
ще изчезне, ще изгори, а ще останат в него само Божествените мисли и чувства, които никаква сила в света не е в състояние да разруши.
Когато се говори за свършване на света, това подразбира туряне край на всички лъжи, измами и заблуждения. Нереалното ще изчезне, ще дойде реалното, истинското в света. Всички хора тогава ще познаят, че са братя, а Бог е техен Баща. Тогава те ще могат да използуват земята като общо благо за всички, а вселената за научни изследвания. Онези хора, за които е дошло вече времето да възкръснат, и в гроба да са, и там ще чуят гласа на Христа, Който им казва: „Излез вън!
към текста >>
52.
КНИГОПИС
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато
човек
вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал.
ВЕСТИ Няколко думи за дейността на Едуард Шуре На 8 април т.г. в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст.
Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато
човек
вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за пътя, който ме е водил до моя идеал.
Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили.
към текста >>
За жалост обаче и днес, под влияние на Византия,
духовенството
и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст.
Трябваше чужденци да ни кажат, че българските богомили са предтеча на реформацията; нещо повече, че богомилството е най-великото духовно движение в средните векове за високи идеали и за свобода на съвестта и че България и славянството именно чрез богомилството са вложили своята дан в общочовешката съкровищница. Чехите си имат своя Ян Хус, когото те почитат и целият свят с тях. Столетие по-рано обаче преди Ян Хус, в Цариград на кладата бе жив изгорен Василий - началника на богомилите - заедно с други богомили и той се е държал не по-малко геройски, отколкото Хус. От него се изисквало не да се откаже от своите убеждения, а само да се поклони на кръста, но той не приел, издигайки лозунга за свободата на съвестта в онези времена, когато трябвало с живота си да заплати своята преданост към високия идеал. У богомилите ние виждаме най-възвишени идеали, преданост, самопожертвувание, чистота, идеализъм.
За жалост обаче и днес, под влияние на Византия,
духовенството
и интелигенцията още не са признали истината относно богомилството, тъй както я изнася г. Ст.
Чилингиров и др. наши и чужди историци, професори, познавачи на нашето минало. Време е наистина да познаем себе си - като народ да по-знаем великото, доброто, ценното; да го изнесем като идеал на младото поколение. Най-великият българин несъмнено е поп Богомил, основателят на богомилството; нему и на неговите ученици българите дължат много за своята духовна култура. България е била велика и ще бъде велика не със своите войни и завоевания, а с високите идеали за правда, мир, човещина, толерантност и обич, носители на които в миналото са били богомилите - които са запалили този свещен огън на обич и братство в целия Балкански полуостров, в Италия и Франция - в милиони свои последователи.
към текста >>
53.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Б Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Новият начин на дейност свързва
човека
с живата природа "Трябва да направим вътрешна връзка, връзка с живата природа.
Б Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Новият начин на дейност свързва
човека
с живата природа "Трябва да направим вътрешна връзка, връзка с живата природа.
Има един вътрешен език на природата. Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма". "Любовта постоянно разширява човешкото съзнание". Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата".
към текста >>
Човек
се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание.
Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи". А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта. При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос .
Човек
се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание.
Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят. За онзи, който се свързва с тези по-дълбоки сили на природата, последната му се явява в съвсем друг вид. Тя за нето е жива в пълния смисъл на думата! Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.?
към текста >>
Човек
, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа.
Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева.
Човек
, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа.
Зад всички природни процеси стои тяхната дейност. Този, който работи по новия начин, от любов, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в съзнателно общение с тях. Когато човек почне да "работи", всички негови спящи, по-дълбоки сили се събуждат, тъй както растенията се разцъфтяват, когато се поливат от дъжда и милват от слънчевите лъчи. Когато човек работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си. Само добрият привлича тази вътрешна светлина, небесните енергии в себе си, понеже е в хармония с тях.
към текста >>
Когато
човек
почне да "работи", всички негови спящи, по-дълбоки сили се събуждат, тъй както растенията се разцъфтяват, когато се поливат от дъжда и милват от слънчевите лъчи.
А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа. Зад всички природни процеси стои тяхната дейност. Този, който работи по новия начин, от любов, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в съзнателно общение с тях.
Когато
човек
почне да "работи", всички негови спящи, по-дълбоки сили се събуждат, тъй както растенията се разцъфтяват, когато се поливат от дъжда и милват от слънчевите лъчи.
Когато човек работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си. Само добрият привлича тази вътрешна светлина, небесните енергии в себе си, понеже е в хармония с тях. И благодарение на това този, който работи по новия начин, почва да развива спящите си дарби. У него се развива интуицията. Съзнанието му постепенно се разширява, той влиза в друг един живот.
към текста >>
Когато
човек
работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си.
всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа. Зад всички природни процеси стои тяхната дейност. Този, който работи по новия начин, от любов, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в съзнателно общение с тях. Когато човек почне да "работи", всички негови спящи, по-дълбоки сили се събуждат, тъй както растенията се разцъфтяват, когато се поливат от дъжда и милват от слънчевите лъчи.
Когато
човек
работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си.
Само добрият привлича тази вътрешна светлина, небесните енергии в себе си, понеже е в хармония с тях. И благодарение на това този, който работи по новия начин, почва да развива спящите си дарби. У него се развива интуицията. Съзнанието му постепенно се разширява, той влиза в друг един живот. Той почва да има мисли, чувства, желания, стремежи, които по-рано не е имал и за които по-рано не е бил способен.
към текста >>
Когато
човек
почне да роботи по новия начин, природата почва да му говори и му съобщава своите тайни.
Това е, което наричаме Царство Божие. Той е в рая, макар и с двата крака да е на земята. Защото раят е състояние. Раят е място на Любовта. При новото направление на труда един красив свят става достъпен на нашето съзнание.
Когато
човек
почне да роботи по новия начин, природата почва да му говори и му съобщава своите тайни.
И той разбира нейния език. Слънчевите лъчи, звездите, кристалите, цветята и пр. не са само това, което виждаме с физическите очи. Те са много повече. При това ново съзнание слънчевият лъч ще ни се изяви и ние ще приемем от него енергии от по-висок характер.
към текста >>
един
духовен
акт, който съдействува за нашето всестранно повдигане, както физично, така и духовно.
Всъщност, то съвсем не е механичен процес. Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр. плодовете са свързани с онзи висш свят, дето работят разумните сили на природата. И ако ние живеем с новото съзнание, ако съзнанието ни е издигнато до това високо поле, в което работят тези разумни сили, тогаз ние чрез тези плодове ще се свържем с тези сили. Тогаз храненето ще престане да е за нас механически акт, но един акт за свързване с висшите сили.
един
духовен
акт, който съдействува за нашето всестранно повдигане, както физично, така и духовно.
Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме любов към Бога, ще имаме любов и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества. Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е?
към текста >>
Да се върне
човек
към Цялото.
Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме любов към Бога, ще имаме любов и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества. Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е?
Да се върне
човек
към Цялото.
Животът е в любовта. В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят. Паметта им ще изчезне. Да мразиш, това значи да изневериш на себе си и на цялото човечество." Учителят Докато човек урежда частично отношенията си към този или онзи човек, към тези или онези народи, към тези или онези природни царства, докато той частично разрешава този въпрос, дотогава никога няма да получи правилното му разрешение. Въпросът ще се разреши изцяло.
към текста >>
Да мразиш, това значи да изневериш на себе си и на цялото човечество." Учителят Докато
човек
урежда частично отношенията си към този или онзи
човек
, към тези или онези народи, към тези или онези природни царства, докато той частично разрешава този въпрос, дотогава никога няма да получи правилното му разрешение.
И церът какъв е? Да се върне човек към Цялото. Животът е в любовта. В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят. Паметта им ще изчезне.
Да мразиш, това значи да изневериш на себе си и на цялото човечество." Учителят Докато
човек
урежда частично отношенията си към този или онзи
човек
, към тези или онези народи, към тези или онези природни царства, докато той частично разрешава този въпрос, дотогава никога няма да получи правилното му разрешение.
Въпросът ще се разреши изцяло. Какво трябва да бъде отношението към Цялото? И от това отношение към Цялото ще зависи отношението към всички същества. В отношенията ни към всички същества ще се отрази отношението ни към Цялото. Така се внася единство във вътрешния и външния живот на човека.
към текста >>
Така се внася единство във вътрешния и външния живот на
човека
.
Да мразиш, това значи да изневериш на себе си и на цялото човечество." Учителят Докато човек урежда частично отношенията си към този или онзи човек, към тези или онези народи, към тези или онези природни царства, докато той частично разрешава този въпрос, дотогава никога няма да получи правилното му разрешение. Въпросът ще се разреши изцяло. Какво трябва да бъде отношението към Цялото? И от това отношение към Цялото ще зависи отношението към всички същества. В отношенията ни към всички същества ще се отрази отношението ни към Цялото.
Така се внася единство във вътрешния и външния живот на
човека
.
Значи, законът за Цялото разрешава въпроса за отношението към частите. Учителят казва: "Някой би запитал: "Възможно ли е да обичаш всички хора? - Възможно е, ако ги сберем на едно място. Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко същество ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога. Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр.
към текста >>
Понеже всяка монада е израз на Цялото, то
човек
с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр.
Така се внася единство във вътрешния и външния живот на човека. Значи, законът за Цялото разрешава въпроса за отношението към частите. Учителят казва: "Някой би запитал: "Възможно ли е да обичаш всички хора? - Възможно е, ако ги сберем на едно място. Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко същество ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога.
Понеже всяка монада е израз на Цялото, то
човек
с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр.
израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество. Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си.
към текста >>
Когато
човек
има някоя отрицателна мисъл, напр.
Учителят казва: "Някой би запитал: "Възможно ли е да обичаш всички хора? - Възможно е, ако ги сберем на едно място. Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава любовта ти към всяко същество ще бъде израз на любовта ти към Цялото, към Бога. Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр. израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество.
Когато
човек
има някоя отрицателна мисъл, напр.
омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството.
към текста >>
Тогава
човек
действува в разрез със закона на Цялото.
омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат. Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството.
Тогава
човек
действува в разрез със закона на Цялото.
Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество. Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане. И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него. Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите.
към текста >>
Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят
човека
от Цялото, докарва израждане.
Той се изолира от това божествено течение, което иде към нас, не може да го приеме в себе си. И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството. Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото. Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество.
Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят
човека
от Цялото, докарва израждане.
И такъв човек страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него. Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите. Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота.
към текста >>
И такъв
човек
страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него.
И това води към смърт, страдания, болести и пр. .Защото по този начин ние влизаме в дисхармония с великата реалност на единството. Тогава човек действува в разрез със закона на Цялото. Като пречи така на цялото развитие, той същевременно пречи и на цялото човечество. Ето защо всяка мисъл, всяко действие които отделят човека от Цялото, докарва израждане.
И такъв
човек
страда не само външно, но и вътрешно: той постоянно е плен с тревоги, безпокойства, страх и пр., понеже не е в контакт с изобилния живот, който е около него.
Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите. Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото.
към текста >>
И затова
човек
, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината.
Той сам се изолира от него. Не можем да бъдем в контакт с изобилния живот на живата природа, ако живеем в закона на частите. Щом схващаме нещата частично, лишаваме се от тези живителни струи, които внасят в нас пролет, радост, мир, светлина, живот, творчество. Само жизнените течения, които идат от Цялото, подържат живота. Всяка част е проекция на Цялото.
И затова
човек
, който живее в закона на частите, влиза в дисхармония с Истината.
И новото направление на труда се явява като естествен резултат от това ново съзнание за единството, от този живот в закона на Цялото. Ето защо това ново съзнание и заедно с това и новото направление на труда, е едничкият път за освобождение от смъртта, греха, страданията и робството. Това е едничкият път за влизане в контакт с извора на живота. Единството не е нещо отвлечено, но то е факт. Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика Реалност.
към текста >>
Учителят
Човек
се мами, като мисли, че живее изолиран живот.
Животът се крепи на това единство, защото Цялото живее във всяка своя част и ù влива живот И когато работим по новия начин, когато сме в това ново съзнание, ние сме в хармония с този закон за единството, с тази велика Реалност. И така, когато работим по новия начин, ние живеем в Истината, ние сме свободни. Една друга страна на новия начин на дейност Когато извършваш нещо както трябва, по Бога, то това се отразява върху цялото битие''. ,,Ако живееш лош живот, има други същества в ада, на които даваш сила; те ще растат и ти ще се свържеш с тях. Ако извършиш най-малкото добро, хиляди същества могат да извършат големи добрини".
Учителят
Човек
се мами, като мисли, че живее изолиран живот.
Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот. Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка.
към текста >>
Ако
човек
работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка.
Учителят Човек се мами, като мисли, че живее изолиран живот. Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот. Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие.
Ако
човек
работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка.
Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област.
към текста >>
Чрез всяка такава своя постъпка
човек
ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот.
Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот. Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка.
Чрез всяка такава своя постъпка
човек
ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот.
Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област. Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба.
към текста >>
С всяка постъпка в този нов дух
човек
дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него.
Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка. Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда.
С всяка постъпка в този нов дух
човек
дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него.
Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област. Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит. Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества.
към текста >>
Тогава
човек
не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област.
Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка. Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него.
Тогава
човек
не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област.
Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит. Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм.
към текста >>
Всяка безкористна постъпка на
човека
чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба.
Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област.
Всяка безкористна постъпка на
човека
чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба.
Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит. Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм. Когато поливаш едно цвете от любов, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята любов към Цялото.
към текста >>
Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато
човек
работи от любов, Бог работи чрез него.
Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства. * * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен. Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа?
Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато
човек
работи от любов, Бог работи чрез него.
Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим. Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин. Ние мислим, че Бог е далеч! Направи нещо от любов, безкористно, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе. И тогава всички същества, с които влизаш в свръзка, ще почувствуват благотворното влияние на присъствието Му; те не получават само това, което им правим във физичния свят; те влизат в контакт с нещо ценно, което иде от един велик свят!
към текста >>
54.
КНИГОПИС,
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Защото това, което днес
човек
проявява, не е целият
човек
, а една малка част от силите, заложени в човешката душа.
Изложбата на Цветана Гатева Симеонова. Духовните движения не са нещо случайно. Те са израз на дадена степен в развитието на човешкото съзнание. Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание. Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание.
Защото това, което днес
човек
проявява, не е целият
човек
, а една малка част от силите, заложени в човешката душа.
Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта.
към текста >>
Хубаво е
човек
да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието!
Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. . Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци.
Хубаво е
човек
да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието!
Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят.
към текста >>
Но същият този
духовен
подем не виждаме ли и в изкуството?
Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астрологията. Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията.
Но същият този
духовен
подем не виждаме ли и в изкуството?
Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тайните на душата, за мистичния ù живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата. После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето. Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта?
към текста >>
- Само когато е чист, когато е
човек
на Любовта!
Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго. Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет?
- Само когато е чист, когато е
човек
на Любовта!
Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините.
към текста >>
Само чистият, идейният, само
човекът
на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет!
И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив.
Само чистият, идейният, само
човекът
на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет!
Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките.
към текста >>
"Светилото на
човека
." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла.
Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките.
"Светилото на
човека
." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла.
"Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта".
към текста >>
Това е Божественото в
човека
, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта".
"Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла. "Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо.
Това е Божественото в
човека
, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей. "Любовта".
Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол.
към текста >>
От всички дейности на
човека
най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите.
"В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат божествените семенца в душите. Това е "работа".
От всички дейности на
човека
най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите.
Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са рилските езера. Нарисувани са: "Окото на Мусалла" (най-горното от Мусаленските езера).
към текста >>
55.
В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т.
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Д-р Рудолф Хаушка ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхайм) Д-р Рудолф Щайнер казва, че има два пътя за приемане на храна от
човека
: 1.
Д-р Рудолф Хаушка ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхайм) Д-р Рудолф Щайнер казва, че има два пътя за приемане на храна от
човека
: 1.
чрез храносмилателната система - земно хранене. 2. чрез главата - космично-етерно хранене. Има и едно средно хранене - чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат отвън.
към текста >>
При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на
човека
.
Д-р Рудолф Хаушка ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ Експериментални изследвания в лабораторията на Терапевтическата клиника в Арлесхайм) Д-р Рудолф Щайнер казва, че има два пътя за приемане на храна от човека: 1. чрез храносмилателната система - земно хранене. 2. чрез главата - космично-етерно хранене. Има и едно средно хранене - чрез дишането.
При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на
човека
.
От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат отвън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма.
към текста >>
Те пак се възприемат от етерното тяло на
човека
.
чрез храносмилателната система - земно хранене. 2. чрез главата - космично-етерно хранене. Има и едно средно хранене - чрез дишането. При храносмилането се разрушават веществата, при което се освобождават етерните строителни сили, които се възприемат от етерното тяло на човека. От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат отвън.
Те пак се възприемат от етерното тяло на
човека
.
Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма. Храненето може да бъде един духовен акт и в бъдещето ще се одухотвори. За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити.
към текста >>
Храненето може да бъде един
духовен
акт и в бъдещето ще се одухотвори.
От друга страна чрез мозъка и сетивата се възприемат космичните сили, които идат отвън. Те пак се възприемат от етерното тяло на човека. Приемането им не става пасивно от етерното тяло; тяхното приемане зависи от активността на етерното тяло. Колкото повече тая активност е проникната от идейност и морални импулси, толкоз по-плодотворен ще бъде притокът на космичните сили в организма. Космичните сили, приети в организма, въздействуват до самата материя на организма.
Храненето може да бъде един
духовен
акт и в бъдещето ще се одухотвори.
За да изуча по-дълбоките страни на храненето, предприех ред опити. Опити с житни зърна Житни зърна поставих в съд с чиста дестилирана вода. Този съд потопих в друг съд с разтвор от мозъчно вещество. Така че първият съд отвсякъде беше заобиколен с мозъчна субстанция. Имаше настрани и контролни опити.
към текста >>
56.
Астрологията и възпитанието
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ДУХОВНИТЕ НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и
духовен
упадък.
ДУХОВНИТЕ НУЖДИ НА НОВОТО ВРЕМЕ След войната, във всички страни настъпи материален и
духовен
упадък.
Това е общопризнат факт. Но заедно с упадъка, от много страни се издигна и лозунга „обнова! " Обнова чрез училището, чрез черквата, чрез политиката и пр. Особено много привърженици имаше и продължава да има лозунгът „обнова чрез училището! " Младежта - това е утрешното гражданство.
към текста >>
Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че
човек
се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че
човек
се учи и възпитава главно докато ходи на училище.
- И започнаха и продължават цяла редица най-разнообразни образователни и училищни реформи, в обновителната роля на които ние имаме основание да вярваме. Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните.
Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че
човек
се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че
човек
се учи и възпитава главно докато ходи на училище.
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
към текста >>
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за
човека
въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава върху по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане. Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение.
Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за
човека
въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството.
към текста >>
Сам по себе си и възрастният
човек
е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен
човек
или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете.
Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
Сам по себе си и възрастният
човек
е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен
човек
или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете.
Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл.
към текста >>
Защото - може годините да са минали и
човек
да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент. Сам по себе си и възрастният човек е малко и слабо същество, което съпоставено с възможния идеал за един свършен човек или пък със стихиите, величието и загадката на природата — остава мъничко дете. Но и в друга посока можем да вземем възрастния за голямо дете. Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата.
Защото - може годините да са минали и
човек
да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др.
към текста >>
Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на
човека
(главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др.
Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на
човека
(главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата.
Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал.
към текста >>
Това, което
духовенството
не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения.
Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние. Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат пътя на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите.
Това, което
духовенството
не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения.
Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина.
към текста >>
57.
Списанието PDF
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Дънов с тези на Онисаборо Дегучи, аз мисля, че цялото трябва да носи надпис: „
Духовен
ренесанс".
И в двете школи виждаме, че ядката е една и съща - висша етика. Портретът на г. Дънов (в книжката) показва очебийна прилика с Тагор. Констатирано е многократно, че подобни души пораждат прилика и във външността. Сравнявайки думите на г.
Дънов с тези на Онисаборо Дегучи, аз мисля, че цялото трябва да носи надпис: „
Духовен
ренесанс".
* „La nova Tago ", орган на Бахаиското движение, пише: „Високият идеал" е лекция от г. Дънов, с портрета на автора и предговор от Мара Белчева и Д-р К. Паскалев. Предговорите говорят въобще за приближаващата се нова култура и специално окултно движение в България „Бяло Братство". Лекцията „Високият идеал" обяснява с топли и сърдечни думи идеята: Природата обича само тези, които имат висок идеал. Лекцията показва, че в България се заражда ново съзнание и че българските есперантисти работят за нашата обща цел: обновяване на човечеството.
към текста >>
Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар толкоз просто изказани, съдържат най-дълбоките мисли, които
човек
е изговорил в наше време".
Дава и портрета му. * Стелан Енгхолм в едно писмо пише между другото: „С голяма радост четох последния номер на „Nova Kulturo". Когато за пръв път чух за вашето движение, аз наистина малко се съмнявах в него. Има толкоз много движения религиозни и други в нашето време и твърде много от тях са безсмислени. И така, аз сега се радвам много, когато намерих смисъла на вашето движение и вашето разбиране на живота.
Струва ми се, че думите на вашия Учител, макар толкоз просто изказани, съдържат най-дълбоките мисли, които
човек
е изговорил в наше време".
* Конференция по училищна хигиена в Лондон от 15 до 18 юни т.г. Тая конференция се е занимала специално с въпроса за възпитанието и обучението на недоразвитите деца. Участвували са видни педагози и лекари. Въпросите били разгледани от окултно гледище. Конференцията била открита с реч от г-жа Д-р Ита Вегман, управителка на Терапевтическата Клиника в Арлесхайм (Швейцария) и редакторката на списанието по окултна медицина "Natura." По-важни реферати са дали следните: Д-р по мед.
към текста >>
Тайната на живия магнит Един електромагнетичен
човек
Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени.
Кога се раждат именити люде? Английският учен F.J.Allen от Кембридж се е занимавал от година насам в списанието „Нейчър" най-подробно с тоя въпрос, като е взел за основа на своите изследвания рождените дати на повече от 200 именити люде. Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината. На второ место в списъка на рождените месеци стои декември.
Тайната на живия магнит Един електромагнетичен
човек
Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени.
Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти. Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек.
към текста >>
Този
човек
притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри.
Резултатът е бил, че повечето от тях са били родени през зимния сезон. Именно раждането на един индивид през месец февруари дава най-много изгледи за бъдна известност, защото в този месец са попаднали датите на най-голям брой видни хора, нещо, което е особено бележито като се има предвид, че февруари е най-късия месец в годината. На второ место в списъка на рождените месеци стои декември. Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси.
Този
човек
притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри.
Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти. Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен човек. Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил.
към текста >>
Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен
човек
.
Тайната на живия магнит Един електромагнетичен човек Фредерик Стоне, лондонски младеж, през последно време е заинтересувал живо лекари, физици и учени. Стоне живее от две години в Лондон, като шофьор на едно такси. Този човек притежава една необикновена способност: от допирането на ръката му или на коя и да е част от тялото му металните предмети изпущат електрически искри. Учените са правили със Стоне разни опити и са установили, че той има в организма си силна доза електромагнетизм. Неотдавна Стоне отишъл в родното си място, градчето Холсворти.
Тук някои лекари и учени се заинтересували от неговата необикновена способност и е била образувана една комисия да провери и научно да установи, дали Стоне е наистина електромагнетичен
човек
.
Членовете на комисията закопали в една градина един златен пръстен, една платинена плоча и един железен ключ. Стоне не видял къде са заровени предметите, но след три минути ги намерил. За Фредерик Стоне може да се каже, че той е една жива електрическа батерия. Какъвто метален предмет се допре до него - изпуща електрическа искра. Поради това, Стоне не смее да се допре до телефона, защото от докосването получава силен електрически удар.
към текста >>
До сега
човекът
-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете.
Практичните хора налучкали една хубава идея за използуване необикновените способности на Стоне. Те си послужили с него за издирване руди и закопани богатства. Много индустриалци и търговци направили бляскави предложения на Стоне, за да остане при тях на служба, за да издирват чрез него метални руди. Тези дни Стоне получил предложение от богатия индийски дипломат, Лакат Али, който му предложил да го заведе в Индия, за да издирят едно огромно богатство, закопано преди няколко века. В случай, че го намерят, Стоне ще получи половината от него.
До сега
човекът
-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете.
Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност.
към текста >>
Първобитния
човек
, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност.
До сега човекът-електромагнит не е дал съгласието си къде ще върви, защото и от Русия получил едно предложение от този род и се колебаел кое богатство да предпочете. Какво разкрива държанието на краката Марбургския професор по психология, А. Сh. Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване.
Първобитния
човек
, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност.
Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати.
към текста >>
Човекът
обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер.
Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер.
Човекът
обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер.
Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения.
към текста >>
Такъв
човек
трябва да се ръководи от една силна ръка.
Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения. Учението за държането на краката при тия наблюдения се е развило до една система и без съмнение е дошла да принесе ценна услуга, като психологическо средство. * Навикът да се кръстосват краката под коленете, показва: „желание за кавга, но лесно примирение, гняв и избухливост”.
Такъв
човек
трябва да се ръководи от една силна ръка.
Кръстосване на краката над коленете – недоверие, затвореност, обич към усамотение. Строго определено държане на двата крака един до друг паралелни, говори за особена склонност към женитба, вътрешна дисциплина. Застъпва ли се сам кракът, сам си пречи във всичко, несамостоятелен, малък успех, притеснение. Изпънати двата крака при седене и с ръце в джобовете: знак за абсолютно никакви способности, никога не може да свърже двата края със заплатата си. Изопване на един крак на страна при сядане показва: авантюризъм, фантазия, страстно желание за странствуване.
към текста >>
58.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия
човек
в разбирането на живота.
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света.
Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия
човек
в разбирането на живота.
Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта.
към текста >>
Той се показва като истински
духовен
водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали.
От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност.
Той се показва като истински
духовен
водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали.
Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
към текста >>
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия
човек
, и най разваленото сърце.
Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред.
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия
човек
, и най разваленото сърце.
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство.
към текста >>
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда
човек
в истинския смисъл на думата".
Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда
човек
в истинския смисъл на думата".
И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални.
към текста >>
Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на
духовен
елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове.
РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области.
Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на
духовен
елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове.
Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум. В областта на архитектурата е важен стилът на „Гьотеанум" и после неговия курс по новата архитектура.
към текста >>
59.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В процеса на историческия живот
човек
се издига постепенно от едно нисше животинско състояние.
Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави).
В процеса на историческия живот
човек
се издига постепенно от едно нисше животинско състояние.
Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава. Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие.
към текста >>
Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на
човека
, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава.
Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на
човека
, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава.
Самото общество, което човек урежда и преустройва, става все по-широко и сложно. Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения.
към текста >>
Самото общество, което
човек
урежда и преустройва, става все по-широко и сложно.
Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото. Колкото повече расте икономическата и духовна мощ на човека, толкова и социалният проблем се разширява и задълбочава.
Самото общество, което
човек
урежда и преустройва, става все по-широко и сложно.
Едно време обществото бе градът: национално-хомогенната държава е рожба на по-новото време; днес обаче целият свят е свързан с такива тесни икономически и социални връзки, обществеността тъй се е разширила и уякчила, че общество и човечество са вече нещо идентично; социалният въпрос се поставя днес в най-широки междунационални рамки; той не може да бъде основно разрешаван иначе, освен като международен. Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане.
към текста >>
Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния
човек
и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.
Той изпъква като една повелителна необходимост за организиране цялото човечество в единно и способно за развитие цяло, като бъдат отстранени всички ония социални неправди, които пречат на неговото единство и развитие. Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема.
Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния
човек
и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.
Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
към текста >>
Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като
духовен
идеал.
Това израстване на социалния проблем в една такава широта се крие в същината и основните прояви на самия живот, който се стреми да създаде все по-мощни, по-хармонични, устойчиви и жизнеспособни форми Социалният проблем днес е великата задача на цялото човечество на земята – великата задача на цялата човешка еволюция. Мнозина схващат социалната проблема като проблема на материалния живот, проблема на стопанските отношения. Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото.
Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като
духовен
идеал.
„Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
към текста >>
Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още
човек
, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото.
Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още
човек
, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация.
към текста >>
В своята социална организация
човек
е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат.
„Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси.
В своята социална организация
човек
е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат.
Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство. Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по пътя на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни. Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало.
към текста >>
С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния
човек
, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери.
Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции. Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр.
С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния
човек
, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери.
Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно.
към текста >>
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения
човек
на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен
човек
и проявяването на тоя съвършен живот.
Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе. Нашето отричане, обаче, няма нищо общо с отричането му от всички ретрогради и реакционери. Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес.
Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения
човек
на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен
човек
и проявяването на тоя съвършен живот.
Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби. Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера пътя на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност. При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало.
към текста >>
60.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки
човек
представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки
човек
представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света.
От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света. Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си.
към текста >>
Може да се каже, че всеки
човек
по специален начин пречупва и отразява света.
В. Пашов ТРИ МИРОГЛЕДА Всеки човек представлява една призма, която отразява и пречупва света в себе си, проектирайки го вън от себе си върху екрана на действителността, получава световната картина – неговата картина за света. От начина на това пречупване и проектирана се определят и схващанията на различните хора за света.
Може да се каже, че всеки
човек
по специален начин пречупва и отразява света.
Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум.
към текста >>
Човек
е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум.
Може да се каже, че всеки човек по специален начин пречупва и отразява света. Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата.
Човек
е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум.
И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него.
към текста >>
И след като умре
човек
, отива пак в природата, откъдето е дошъл.
Но всички призми-човеци могат да се сведат към три главни системи. И от тези три системи призми се определят и три основни мирогледа в човечеството при опознаването на реалността. Едни казват: „Ние сме реалисти и вярваме само в това, което виждаме и схващаме със сетивата си. Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум.
И след като умре
човек
, отива пак в природата, откъдето е дошъл.
И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци.
към текста >>
Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на
духовен
живот и съзерцание.
Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци.
Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на
духовен
живот и съзерцание.
Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената.
към текста >>
Но при
човека
има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената.
Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло.
Но при
човека
има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената.
Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот.
към текста >>
Та от това гледище,
човек
е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена.
Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват. Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената.
Та от това гледище,
човек
е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена.
В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни.
към текста >>
Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват
човека
от реалния и разумен живот.
Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти.
Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват
човека
от реалния и разумен живот.
Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален.
към текста >>
Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „
духовен
– невидим" – и тяхното противопоставяне.
Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален.
Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „
духовен
– невидим" – и тяхното противопоставяне.
Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата.
към текста >>
И
човек
, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата.
Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота.
И
човек
, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата.
Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай.
към текста >>
61.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които
човек
обича – „положи живота си" за тях.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците).
В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които
човек
обича – „положи живота си" за тях.
Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир. Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо".
към текста >>
Но животинското в
човека
и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира.
Но животинското в
човека
и главно, социално организираното животинство, бе още много мощно, сурово и непоклатимо, за да разбере и „приеме" ново, което Христовото учение носеше.
Опитът на първите християни да изпълнят волята Божия и да приложат напълно учението на Божествения Учител напълно се провали. Това проваляне означаваше и едно ново разпятие, не вече на Исуса, а на неговото учение. На Голгота сякаш бе символизирано как човеците и народите ще посрещнат и как ще „приложат" самото учение Христово. Най-важната работа в това ново разпятие извършиха пак „книжниците и фарисеите" – сервилните слуги на робовладелците, после на феодалите-помещици и на всички силни на деня; те в качеството си на „представители" и пълномощници на Христа, „разтълкуваха" и „обясниха" Христовото учение, съгласно „нуждите на времето", „пригодиха го" към „уровена на масите". Те обясниха, че християнството съвсем не засяга робството, нито крепостничеството; че то не пречи, щото болшинството от хората да бъдат поставени по-долу от животните, експлоатирани и даже продавани като всяка друга стока.
към текста >>
Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше
духовенство
, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
В това икономически силните винаги са успявали, като са подхвърляли с най-щедра ръка на висшите представители на религията всички грешни блага и съблазни на Мамона. В края на краищата, винаги официалната религия е изпъквала в социалните борби като най-вярна съюзница на икономически силните, привилегированите и паразитните обществени класи и като най-мощен фактор за поддържане на ония отношения на социална неправда и подтисничество, които са отрицание не само на всяка божественост, но и на елементарната човечност: робството, ограбването на човешкия труд по всевъзможни начини, унижението и потисничеството. Такава е историческата роля на официалното християнство. След като бе дълги векове опора на робовладелството, то дойде да даде след това всичкото свое съдействие на феодализма и крепостничеството. Самите висши представители на черквата, както и отделни ордени, черкви и монастири се превърнаха в големи помещици, притежатели на грамадни земи, обработвани от прикрепостени към тях, превърнати в собственост селяни, продавани и подарявани заедно със земята.
Тъкмо благодарение на робския незаплатен труд на тия селяни можеше господстващата класа на феодалите-помещици и на самото висше
духовенство
, заедно с монашеството, да влачи едно грешно паразитно съществуване.
В най-ново време работите външно твърде много са се изменили, но същината е останала почти непроменена – робството и паразитизмът, макар и в нова форма, наново процъфтяват и то при пълното благословение и съдействие на официалните черкви. Днес в ерата на капитализма на сцената имаме други класи. Характерното за капиталистическото общество е, че във всички области на производството доминира и все повече се прилага машината. Машинната техника е реализирала грамадни успехи; човешкият труд, благодарение на тази техника, е станал стократно по-производителен. Но машината не е донесла още на човечеството нито онова благополучие, нито оная свобода, които би могла при разумно използуване да донесе.
към текста >>
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където
човек
за
човека
е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
Всички големи войни в новата история на цивилизования свят са войни за смазване икономическата сила (индустрия и търговия) на съседа-конкурент, за завладяване на неговите пазари, за разширение терена на икономическата и търговска експлоатация. Цялата западна и американска цивилизация почива на една паразитна основа и е изградена не само върху експлоатацията на местните работни маси, но и върху мизерията, адските страдания на изостаналите и главно на колониалните народи. Тъкмо тия народи имаха щастието да опитат добре и да си създадат точна представа за цивилизацията на „християнска" Европа и Америка. Думите на Ганди, че духът на днешна Европа е дух не на Бога, а на Сатаната, изразяват напълно опита и схващанията на тия народи и показват, че те са разбрали добре тоя дух. Официалните черкви и днес, както и при най-грозните социални неправди и най-грозните подтисничества от страна на икономически силните в предвечерието на голямата френска революция, са безрезервно и решително на страната на тия, които упражняват неправдата и подтисничеството.
Те не само нямат нищо против „богоустановените" порядки, благодарение на които днес в Европа и Америка повече от 15 милиона хора са лишени от най-насъщното условие да прехранват себе си и семействата си – от възможност да работят; стотици милиони живеят в мизерия и израждане; други стотици милиони се самоизтребват в най-жестоки граждански войни и целият свят е превърнат в една грозна зверилница, където
човек
за
човека
е нещо много по-лошо от звяр (защото зверовете не унищожават подобните си); и където се разгарят най-непримиримите социални антагонизми и омрази, подготвят се неизбежни революции и нови ужасни войни, но същите тия официални църкви са и едни от най-отявлените и яростни противници на всички ония, които се борят за социална правда, за човечност, за мир, за истинско християнство в живота.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
към текста >>
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в
човека
, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво любими Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в
човека
, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>
62.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов
духовен
баща.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност.
Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов
духовен
баща.
Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука.
към текста >>
Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият
човек
има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото.
Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив.
Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият
човек
има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото.
След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд. Това са най-мрачните може би моменти от живота му.
към текста >>
63.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тези симптоми
човек
може да види в обществения живот, в науката, поезията, музиката, живописта, философията, в духовните движения.
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ООМОТО Днешното човечество преживява една фаза, която може да се нарече преходна между две епохи. Днешната фаза от човешкото развитие е важна в това отношение, че тя съдържа множество симптоми в разните области на живота, които показват, че предстои едно разширение на човешкото съзнание.
Тези симптоми
човек
може да види в обществения живот, в науката, поезията, музиката, живописта, философията, в духовните движения.
Днес във всички тези области имаме вълна на нови идеи. Движението Оомото в Япония е един от тези симптоми. Основателка на това движение е г-жа Нао Дегучи от гр. Аябе в средна Япония. Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите идеи (в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд.
към текста >>
Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния
човеколюбив
съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи.
Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна.
Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния
човеколюбив
съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи.
Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята.
към текста >>
Дегучи работи за вливане
духовен
елемент в изкуството.
Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята. Оомотското движение брои понастоящем около 1200 групи.
Дегучи работи за вливане
духовен
елемент в изкуството.
Според него истинската религия и изкуството имат един и същ извор; и затова, само когато в изкуството проникне духовният елемент, то ще се разцъфти и ще даде безсмъртни творби. Самият Дегучи работи в областта на поезията, живописта и архитектурата.
към текста >>
64.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които
човек
влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените.
УВОД КЪМ КАБАЛАТА Когато Симон бен Йокай посветен от Раби бен Акива в учението и тайните на Кабала, (сиреч Преданието), опозна от дъно Тайното учение и научи пътищата, по които
човек
влиза в общение със словото, той видя, че животът му е в опасност; много бяха ония, що мразеха праведниците, а още повече людете, що гонеха посветените.
Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка).
към текста >>
Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога,
човека
и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ".
Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената.
Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога,
човека
и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ".
Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили. Един от тях му каза: „Раби, ние останахме без слънце цели четири години; душата не може вече да търпи мрачина; затова дойдохме при тебе". И когато учениците поживяха при Симона, той ги просвети по Божиите пътища.
към текста >>
Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния
Човек
, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
После им каза, че Същината поражда Първите Същини, като се стяга и ограничава себе си, за да излъчи сама от себе си тия същини и да им определи простор за творчество и битие. Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство.
Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния
Човек
, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв. Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели.
към текста >>
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния
Човек
; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
Тъй се разклоняват Тридесет и двата Пътя на Премъдростта, означени с Десет цифри и Двадесет и две букви. Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот.
Тъй Кетер наричат Чело на Небесния
Човек
; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
към текста >>
Цялата вселена е исполински
човек
– и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки
човек
, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира.
Десетте цифри са десет кълба, в които кипи Божествен Живот, а Двадесетте и две букви са двадесетте и две имена Божии. Сетне им предаде тайната на тия кълба и на тия Божии имена, както са изложени още от древността в Тайното учение на патриарх Авраам, наречено Сефер Йецира, което значи Означение на Творението. Най-голяма тайна крият Десетте числа, наречени Сефироти: Кетер или Венец, Хохма, или Мъдрост, Бина или Разум, Хесед или Милост (която някои наричат Гедула или Великодушие), Гебура или Крепост, Дин или Съд (наричан от други Пахад или Правда), Тиферет или Хубост, Нецах или Тържество, Ход или Величие, Йесод или Основа и Малхут или Царство. Тия десет Числа се още зоват Десет Ръце или Десет Езика, защото носят ключовете на всяко творчество, пророчество и лекуване; те образуват облика на Небесния Човек, наречен Адам Кадмон, та затова всяка Сефира отговаря на някоя част от тялото, над която властва, работи и създава, па и на една част от вселената, над един от пътищата към светост и на едно от десетте кълба, пълни с Божествен Живот. Тъй Кетер наричат Чело на Небесния Човек; Хохма – Дясно око; Бина – Ляво око; Хесед – Дясна ръка; Дин – Лява; Тиферет – Гръд; Нецах – Дясно бедро; Ход – Ляво; Йесод – Десен крак, а Малхут – Ляв.
Цялата вселена е исполински
човек
– и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки
човек
, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира.
Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога. И тогава им каза: „Човек не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите.
към текста >>
И тогава им каза: „
Човек
не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите.
Цялата вселена е исполински човек – и десетте Сефироти са десет части от тялото му; под властта на всяка Сефирота живее по една раса, по един ангел, по едно слънце; всеки човек, всяка билка, всеки минерал н всяко животно се намират под властта на някоя Сефира. Когато учениците опознаха тия тайни, Раби Симон ги посвети един по един във върховните Тайнства; но той даде всекиму само по толкова, колкото можеше да погълне с разума, сърцето и волята си – затова трябваше да ги посвещава един по един, а не вкупом, тъй като е казано: „Не се излага Делото на Началата пред двамина, а Делото на Колесницата – дори пред едного, освен ако е добил собствена мъдрост за това". И тогава отшелниците разбраха тайните на горния Божествен свят, наречен Ацилут (Сияние), дето обитава същината на Бога, и на трите по-долни свята, дето живее проявата на Бога; светът на творческите замисли и на чистите духове, наречен Бриа (творба), светът на душите и на живите същества, наречен Йецира (създание) и накрай светът на веществените творби, на телесните същества и на всичко видимо, наречен Асиа (Направа). Тия три свята са включени един в друг и се проникват един в друг, но човешкото око може да види само света на Асиа, защото другите два света са недостъпни за погледа му, догдето не стигне съвършенството на ангелите, а горният Божествен свят е невидим дори и за самите ангели. На седмата година, откак бяха дошли учениците при Симона, съзерцателят видя, че посветените са достойни да влязат в беседа с духовете на умрелите праведници, с ангелите, а някои дори с Бога.
И тогава им каза: „
Човек
не трябва за дълго да бъде самотен; ние встъпваме в беседа и дружна работа с живите, мъртвите и ангелите.
В света на Сиянията почиват Непостижимите Начала; те се развиват надолу и техните прояви начеват битие, съществуване и творчество в трите долни свята. За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора.
към текста >>
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в
човека
три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
За да добием върховна премъдрост, ние трябва постепенно да се издигаме от свят в свят, догдето стигнем върховния на Сиянията. Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят.
За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в
човека
три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
„Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл. „Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното.
към текста >>
„Най-първо трябва
човек
да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и
духовен
подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.
Ангелите, които обитават света на Творбите, приемат в душата си потока на Първите Начала, направо от извора им, сиреч от върховния свят – стават съдове на Бога и разливат надолу по останалите светове Водата на Живота. Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога.
„Най-първо трябва
човек
да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и
духовен
подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд.
към текста >>
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на
човека
се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж.
Затова се и наричат ангелите Келим (улеи) на Бога. За да стигнем света на Сиянията, ще трябва да минем по обратния път на тия потоци, като плуваме срещу течението – от делтата към извора. Тъй ще стигнем най-първо в света на Творбите, населен от ангели, а сетне с тяхна помощ, ще достигнем границите на върховния Божествен свят. За да мине тоя стръмен път, Бог е вложил в човека три начала: Нефеш (страдателна душа); Руах (деятелна душа) и Нешама (безсмъртен дух); редом с тия три, у него живее същина, що е породила трите начала, Йехида (безименна същина), която го прави едно с Бога. „Най-първо трябва човек да постигне очистване на плътта си с пост, въздържание и духовен подвиг; така се очиства и страдателната му душа; неговите чувства и желания се покоряват на волята му и страстите се пресушават от корен; тогава той добива дар да познава хората отдалеч, да разбира душите им и да им помага с пожелание и помисъл.
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на
човека
се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж.
Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва.
към текста >>
„Подир това в
човека
почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва.
„Сетне иде реда на деятелната душа, която се очиства чрез търпелива духовна работа и добродетел; волята на човека се устремява към света на съзидателните сили и влиза в единение с тях, за да станат свои на душата му всички тайни на природата, всички закони на естеството, всички пътища на Божия Промисъл и вси опори на духовния растеж. Тогава праведникът получава дар да вижда образа на отминалите люде, умрели за света, напуснали смъртното тяло, отишли отвъд – за да изкупват греховете си или да участват в небесните блаженства, догдето дойде ред изново да вземат плът и да се родят на земята. На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд.
„Подир това в
човека
почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул).
към текста >>
Той добива с упорит
духовен
подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
На ония, що страдат между тях, той помага, като ги напътва и озарява погледа на душата им, като им разбуля заблудата и ги учи да се не боят от страшните образи, що гледат пред себе си, защото тия грозни чудовища са творби на човешката помисъл и пожелание: те са одежди на страстта и създания на злосторството. А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо.
Той добива с упорит
духовен
подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва.
към текста >>
Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около
човека
, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото
човек
е помислил в тоя миг.
Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около
човека
, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото
човек
е помислил в тоя миг.
И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му.
към текста >>
Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници;
човека
, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите. За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул).
Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници;
човека
, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини.
Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил
човек
в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
За неговия поглед няма тайна под небесата; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море. Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва.
Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил
човек
в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му. Той беседва с чистите жители на небесата и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут). Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
Той беседва с чистите жители на небесата и с
духовен
поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут).
И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му.
Той беседва с чистите жители на небесата и с
духовен
поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут).
Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
65.
ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският
човек
, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският
човек
, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения.
Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
към текста >>
Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския
човек
.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса.
Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския
човек
.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
към текста >>
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без
духовен
прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
А. Томов ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ Плътският човек, който днес „господства" в живота със своя посредствен морал, своите посредствени разбирания и своите насилнически методи, съвсем не е дорасъл още до положението да се справя разумно със социалната стихия, да изгражда разумно своята обществена организация и да установява такива обществени отношения, които да изключват големите вътрешни противоречия, големите социални бедствия и сътресения. Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без
духовен
прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
към текста >>
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния
човек
, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
Най-красноречиво доказателство за всичко това представлява днешното общество с неговата многорекламирана „цивилизация". Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество.
Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния
човек
, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо.
към текста >>
Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че
човекът
не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността.
Техническият прогрес говори, наистина, за постигнати успехи в областта на практическите знания и умения. Но техниката не може да бъде изключителното и вярно мерило на прогреса. Тя не ни говори за най-важната страна на човешкия напредък – културата на сърцето, развитието на духовността, на човечността, пробуждането на истинския човек. Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции.
Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че
човекът
не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността.
Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси. От гледището на истинската духовност и справедливост, човек иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота. Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения.
към текста >>
От гледището на истинската духовност и справедливост,
човек
иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Нашите демонични сили могат да доведат до висока техника, но без духовен прогрес тая техника ще послужи по-скоро на делото на дезорганизирането и разрушението, отколкото на истинското разумно творчество. Най-вярно мерило за висотата на днешната цивилизация, за разумността и човечността на днешния човек, ни дава ширещото се и все повече задълбочаващо се бедствено положение, което намира своя израз в голямото възрастване на мизерията и страданията, в чрезмерното увеличение на безработицата – най-характерното за днешната социална система явление, в болезненото изостряне на социалните конфликти, в разпалващата се настървеност и ожесточеност в класовите и междунационални борби, в бързото назряване на нови войни и революции. Големият грях, който лежи в основата на днешната обществена организация и поражда днешното социално бедствие, се състои в туй, че човекът не е приложил достатъчно в обществените отношения и на първо место в трудовите отношения, принципа на справедливостта, на братството и човечността. Той е изградил и изгражда своето благосъстояние и щастие върху страданието и нещастието на другите. Неговата голяма политическа и социална задача е била и продължава да бъде – подържането и организирането на експлоатацията и икономическото робство над широките народни маси.
От гледището на истинската духовност и справедливост,
човек
иде на земята не за да прекара живота си в непросветено страдание, не за да робува никому, а за да прояви едно разумно творчество, да доразвие своите сили и дарби, да се усъвършенства всестранно, да се научи да живее и твори в пълна хармония с волята Божия – висшата Истина, Правда, Красота.
Той има еднакво право с всички върху всичко, което многобройните минали поколения са придобили и създали със своя труд и своя гений, използувайки Божиите блага, наука, изкуство, техника, социални институти, социални богатства и на първо място ония природни и технически средства, които са абсолютно необходими, за да може да приложи разумно той своите сили, своя труд и прояви своето творчество: земята, машините, оръдията и средствата за производство изобщо. Но грамадната част от човечеството, при днешната социална организация, е почти напълно лишена от великото наследство на човешкия труд и човешкия гений на миналите поколения. То идва на света с празни ръце и намира всички могъщи средства за прилагане на труда и развиване разумно творчество окупирани от едно незначително малцинство привилегировани хора, които по лично усмотрение и за лични цели използуват тия могъщи средства, без да държат сметка нито за правда, нито за човечност, нито за грозните резултати от личното разполагане на тия средства за останалите хора, за цялото общество, а така също и за по-далечното свое бъдеще. Нещо повече. Грамадната част от човечеството се вижда не само обезнаследено, но и поробено икономически експлоатирано и ограбвано.
към текста >>
Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския
човек
с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
Неговата единствена ценна собственост – неговата жизнена сила, умствена и физическа, е осъдена да играе ролята на оная „стока", чието подценяване, недоплащане, експлоатиране е социално организирано, осигурено чрез законите, чрез въоръжената сила на държавата, чрез цялата социална и държавна организация. По тоя начин, върху една почти напълно паразитна основа, се развива социалното творчество на днешното общество, изгражда се една цивилизация, зачената в грях и предназначена да осигури лек и разточителен живот на една незначителна част от човечеството, и то с цената на непоносими лишения и страдания на работните маси и особено на тия в колониалните и полуколониални страни, и която има за своя безусловна предпоставка невежеството и културната независимост на тия маси из целия свят, както и организираното насилие над тях във всичките негови форми, от ограничението свободата на мисълта до гражданските и общочовешки войни. На такава основа може да се изгради само общото човешко нещастие, което днес виждаме изразено във всеобщото бедствено положение, бременно с нови войни и революции, с още по-грозни страдания. Страданията изобщо са всегдашен спътник на неразумния, отклоняващия се от божествените закони живот. Те идат преди всичко като едно предупреждение за това отклонение.
Едновременно с това те посочват причините на злото и насочват вниманието и волята върху тия причини, В обществения живот на плътския
човек
с неговата посредствена разумност и посредствен морал те играят особено важна роля – раздвижват масите от тяхната инертност, дават обща насока на техните желания и стремежи, на тяхната воля и ги изкарват от безсилието на дребния, затворения егоизъм и индивидуализъм.
Тъй недоволните маси се издигат до носители на високи обществени идеи, проводници на високи стремежи и въобще могат да станат могъщи фактори на историята, двигатели на прогреса. Тъй възникват големите социални движения, които създават нови епохи в историята. Най-големите страдания произтичат днес в обществото от тъй наречената безработица и засилваща се немотия. Безработицата, която взема все по-грамадни размери, е, както казахме, най-характерното зло на днешната социална система; то най-добре ни разкрива и нейната вътрешна същина. Според статистиките на страните, гдето безработните получават държавна или общинска подкрепа, числото на тия безработни понастоящем в Европа и Америка възлиза на повече от 15 милиона души.
към текста >>
В това духовно пробуждане и израстване на
човека
е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност.
Това съзнание за причините на социалното бедствие и за изхода от него е съзнание вече не на отделни мечтатели и незначителни групи, а на десетки и стотици милиони хора из целия свят. То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена.
В това духовно пробуждане и израстване на
човека
е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност.
Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание. Тоя нов човек иде на земята. Ние живеем сред зората на неговото пробуждане. Иде той и носи пълното обновление – любов към човека и всяка твар, човечността, правдата, пожертването за общо благо, а заедно с всичко това – здравето, радостта и красотата на живота.
към текста >>
Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня
човек
, който ще им даде истинския живот и съдържание.
То зрее и се развива сред бедстващите маси и народи. То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност.
Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня
човек
, който ще им даде истинския живот и съдържание.
Тоя нов човек иде на земята. Ние живеем сред зората на неговото пробуждане. Иде той и носи пълното обновление – любов към човека и всяка твар, човечността, правдата, пожертването за общо благо, а заедно с всичко това – здравето, радостта и красотата на живота.
към текста >>
Тоя нов
човек
иде на земята.
То е вече и предмет на най-великия в историята на човечеството опит за изграждане по-справедлива и по-разумна социална система, който се разрешава днес пред нашите очи в страната на съветските републики. Това съзнание е плод обаче не само на страданията, но и на основния и мощен стремеж към правда, човечност, разумност, характерни за духовно пробудилата се човешка душа. Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност. Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание.
Тоя нов
човек
иде на земята.
Ние живеем сред зората на неговото пробуждане. Иде той и носи пълното обновление – любов към човека и всяка твар, човечността, правдата, пожертването за общо благо, а заедно с всичко това – здравето, радостта и красотата на живота.
към текста >>
Иде той и носи пълното обновление – любов към
човека
и всяка твар, човечността, правдата, пожертването за общо благо, а заедно с всичко това – здравето, радостта и красотата на живота.
Величав израз на тия стремежи ни даде християнството от първите му времена. В това духовно пробуждане и израстване на човека е най-сигурната гаранция за изграждането на една нова култура на справедливост и човечност. Не само нови форми на по-справедливи социални отношения са нужни, а е нужен на първо място оня човек, който ще им даде истинския живот и съдържание. Тоя нов човек иде на земята. Ние живеем сред зората на неговото пробуждане.
Иде той и носи пълното обновление – любов към
човека
и всяка твар, човечността, правдата, пожертването за общо благо, а заедно с всичко това – здравето, радостта и красотата на живота.
към текста >>
66.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човек
и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в
човека
има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко.
Растението превръща светлината, водата и химическите елементи на почвата във вкусни разноцветни и ароматични плодове с различна зародишна възможност и свойства, различаващи се от свойствата на образуващите го елементи; така например физическите и химически свойства на водата се различават от свойствата на ябълчната семка. Ябълчната семка, докато стане такава е превърнала водата, светлината и твърдите почвени елементи в материя с присъщи на нея възможности. Но явява се въпросът, от къде първоначалната семка е получила свойството да превръща хранителните елементи в семка? Едно пясъчно зърно, ако го посеем, може ли да израсне и да даде плод? Кое е това начало, което организира атомите да образуват запример ябълката?
Човек
и той като ябълката, приема вода, храна и светлина, обаче в
човека
има едно съзнание, което направлява процесите на храненето и казва: „тази храна ще ядеш, а онази да не ядеш, защото ще се отровиш." Благодарение на това вътрешно ръководно начало, например, не е случайно, за гдето умствените типове хора обичат повече кисело и солено, а чувствените повече сладко.
Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си.
към текста >>
Така всеки
човек
, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите.
Благодарение на това вътрешно ръководство, което има и в животните, ние превръщаме храната в енергия, в мисли и чувства. Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си.
Така всеки
човек
, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите.
Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на човека трябва да минат в нова гама. Защо? Защото със сегашните си идеали той се разпада, изражда и загива. Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота. Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива?
към текста >>
Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на
човека
трябва да минат в нова гама. Защо?
Това разумно начало, което не унищожава елементите, а ги превръща един в друг, е безсмъртно и благодарение на неговата връзка, на неговата идентичност с онази безсмъртна непрекъсната нишка, която свързва едно състояние на един елемент със следващото негово състояние, то може да направи простите елементи в сложна организирана материя. Нашите мисли и чувства взети като елементи, които градят нашия характер, подлежат на същия закон на превръщането. Една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство представляват суровия градивен материал, който трябва да се превърне в положителен, за да имаме правилно развиване на характера. Запример, докато едно растение е способно да превръща елементите на почвата, да превръща светлината и водата, то се развива, престане ли да се извършва това превръщане, то се разпада и него други живи същества ще го асимилират в себе си. Така всеки човек, който не превръща злото в добро, ще бъде асимилиран от смъртта; законът на превръщането лежи и в основите на идеите.
Съвременните човешки идеали трябва да се превърнат в други, съвременните човешки схващания за живота, за същността на
човека
трябва да минат в нова гама. Защо?
Защото със сегашните си идеали той се разпада, изражда и загива. Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота. Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем.
към текста >>
Един
човек
, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания.
Както едно растение се разпада, щом престане да извършва правилно своята превръщателна и асимилационна дейност, така и индивидът или обществото, ако се подмладяват физически и морално, те правят наистина едно правилно превръщане на идеите, които носят подобрение на живота. Законът за превръщането е една сложна наука, която трябва внимателно проучване чрез наблюдение, опит и самонаблюдение. Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем. Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето.
Един
човек
, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания.
Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества. Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята.
към текста >>
Ако друг
човек
дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв
човек
много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен,
духовен
или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова.
Кога едно семе почва да се развива? Когато го посеем. Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето. Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания. Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества.
Ако друг
човек
дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв
човек
много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен,
духовен
или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова.
Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука.
към текста >>
Напразно ще губи време и хаби сили отделният
човек
или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята.
Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания. Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества. Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи.
Напразно ще губи време и хаби сили отделният
човек
или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята.
Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив.
към текста >>
Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в
човека
е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив.
Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука.
Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в
човека
е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив.
Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание? Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте?
към текста >>
Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори
човек
не е достигнал това знание?
Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот.
Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори
човек
не е достигнал това знание?
Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека. Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално.
към текста >>
Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават
човека
.
И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание? Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата.
Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават
човека
.
Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този човек, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално. Това Божествено начало е едно и също във всички хора. И когато, запример, двама души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат. Когато двама души от различни народности говорят на един език, те се разбират. Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
към текста >>
Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този
човек
, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално.
Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание? Дали агрономът или земеделецът четат лекции на посятото семе, как да расте? Земеделецът създава външните условия на семето, а вътрешните възможности то носи в себе си. Учителят не дава само знание, а той създава и условия да се събуди знанието в ученика и един ден в ученика ще се събуди знанието на термитите да направляват силите на природата. Днес всеки може по желание да преобрази своя характер, като спазва специален режим на физическо и психическо хранене, защото добрите мисли и светлите чувства пресъздават човека.
Семката се вслушва в себе си и действа според този вътрешен глас; така и този
човек
, който е смогнал да чува своя вътрешен глас, се развива нормално.
Това Божествено начало е едно и също във всички хора. И когато, запример, двама души се водят по гласа на това начало, те се разбират, те се обичат. Когато двама души от различни народности говорят на един език, те се разбират. Да вземем хора от различните краища на света, които са пробудили своето съзнание да се вслушват в Божественото начало; те ще се разберат, ще се обичат и ще се чувстват като братя.
към текста >>
67.
ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен
духовен
огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си.
Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота.
Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен
духовен
огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си.
Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо.
към текста >>
Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството,
човек
ще добие свободата си и ще постигне целта си.
Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство. В борбата на всички против всички лежи злото и безсмисленото, а злото и безсмисленото са едно и също нещо.
Чрез това вътрешно единство ще дойде богочовечеството,
човек
ще добие свободата си и ще постигне целта си.
Истинският живот се състои в изпълнение божествената воля. Началото на единство между хората е в живеенето заради другите. Смисълът на живота е в хармонията, мира, в единството на всички. Отделеността е безсмислена, в нея не е истината. Истината е в единството на всички същества.
към текста >>
Човек
притежава Бога само потенциално, в зачатък.
Своето усъвършенстване ние трябва да искаме в единството с Бога. Крайната цел на еволюцията е единството. И на тая цел човечеството трябва да съдейства активно и съзнателно. Крайната цел не е само единство, но хармония и единство. Единството на всички същества не трябва да бъде механическо, а вътрешно, а това става чрез любовта.
Човек
притежава Бога само потенциално, в зачатък.
За да може да Го прояви, трябва стремеж и усилие. В изпълнението на Божествената воля ние добиваме своята свобода. Този, който не направи това, изгубва своята самостоятелност. Когато силата владее в едно общество, тогаз слабите служат на силните. При истинския начин на живот силният служи на слабия доброволно, като жертва.
към текста >>
Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок
човек
, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици.
Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дало на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против убийството, смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени. Те се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които са прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината. Преди да отидем по-нататък, нека споменем няколко мнения за тях, за да се види, как новата историческа наука гледа на тях.
Христо Досев[1] казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на този несъмнено забележителен, умен и дълбок
човек
, който зад купчината заблуждение и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Иисусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и със своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременици.
Животът на Богомила по-вече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповед". Проф. Иордан Иванов[2] казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от общочовешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело.
към текста >>
68.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Те трябва да станат втора природа на всеки
човек
.
Организмът трябва да знае да се чисти от всичко излишно, ненужно, несвързано с живота. Чистотата, взета като принцип, има своето право във всички области на човешкото битие. Ние сме склонни да я чувстваме само а физическото поле. Наистина, колкото по-редовно тя е поддържана относно тялото, толкова по-здравото може да бъде. Ежедневното миене, седмичната баня, редовното чистене на устата и нозете спадат към належащия тоалет не само на окултния ученик.
Те трябва да станат втора природа на всеки
човек
.
Колкото по-редовно го се извършват, толкова по-дълги години организмът ще бъде далеч от вредни усадъци (утайки). Много мощни средства за чистене на тялото са екскурзиите в планината и постът. Малцина от приятелите на окултизма – а още по-малко от неговите неприятели, разбират благотворното въздействие на една планинска екскурзия, с нейните дълбоки дишания на разреден, чист от примеси, озониран въздух, с големите усилия на организма да издигне себе си на дадена височина, на пълното догаряне всички наслоени полугорливи материали. Още по-малко хора познават благотворното очиститепно въздействие на поста. Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор.
към текста >>
Чистота е нужна и във вътрешния живот на
човека
.
Прикрепен към загубили кредит религиозни системи, постът не е изтъкнат достатъчно като медико-хигиенен фактор. Той се счита като предразсъдък. Всъщност – нищо не е в състояние тъй основно да изгребе всичко, що е излишно в клетките, да премахне всичко, що е застояло, готово да ферментира, ненормално или даже само пасивно да държи пламъка на живота, както постът. Постът е грижливата метла на домакинята, която омита на-събралия се под леглата и по шкафовете прах и смет – разсадник на вредни насекоми. Той омита застоялите се в червата хранителни остатъци, чиято ферментация представлява, според Мечников, главният извор на самоотравянето.
Чистота е нужна и във вътрешния живот на
човека
.
От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
към текста >>
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било
духовенството
в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било
духовенството
в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение.
към текста >>
Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече
човек
се забавя в своето развитие.
Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за. същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането.
Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече
човек
се забавя в своето развитие.
Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата. Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука.
към текста >>
Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето
човек
се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето
човек
се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали?
към текста >>
Той мислел, че всеки
човек
, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен.
Исторически очерк [3] Област във Франция [4] Цитатът по Венгеров [5] С художествен, жив език авторът излага потресающи факти за избиването на албигойците: По заповед на папа Инокентий III калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход против град Тулуза и останалите албигойски места. Извършило се буквално клане на албигойците. Три лица били главните ръководители на клането: папа Инокентий, който пожелал и заповядал кръстоносния поход. Току-що станал папа, той почнал в своите речи да говори, че трябва да се унищожат нечестивците. Това е била господстваща идея в неговия живот.
Той мислел, че всеки
човек
, който има разбиране за Бога, различно от догмите на църквата, трябва да бъде немилостиво изгорен.
Той даже отивал по-далеч и казвал, че трябва да се разравят труповете на умрелите еретици, за които приживе не се е знаело, че са били еретици, за да нямат мир, на който нямали право. Друго лице, което ръководело борбата против албигойците, бил Симон Монфор, който не знаел да чете и да пише и калугерът Доминик. При клането на албигойците един попитал: „Как да разпознаем албигойците от католиците? " На това абат Сито отговорил: „Убивайте всички! Бог ще може да познае своите си".
към текста >>
69.
ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на
човека
смисъла да отиде на кладата или на ешафода.
Ели СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Безкрайно много томове са писани върху значението на дълбоките убеждения. И не само в света на литературата и философията. Най-видните съчинения за силата на убеждението са останали неиздадени, те съставят най-великите скрижали на живота и природата.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на
човека
смисъла да отиде на кладата или на ешафода.
В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
към текста >>
Защото убеждението обхваща целия живот на
човека
, той живее в реализирането на мисълта.
И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения. Светът живее в един хаос от убеждения и не всички жертви за всякакъв род мисъл дават ценни резултати. На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение.
Защото убеждението обхваща целия живот на
човека
, той живее в реализирането на мисълта.
Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи.
към текста >>
И всеки, който преследва
човека
с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено.
И всеки, който преследва
човека
с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
към текста >>
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на
човека
.
Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на
човека
.
Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност.
към текста >>
Обикновеният
човек
се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност.
Обикновеният
човек
се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала.
към текста >>
Но идва ден, всичко това рухва и
човек
остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
Но идва ден, всичко това рухва и
човек
остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност.
Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота.
към текста >>
Човекът
на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости.
Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат. Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от себелюбие, гордост и неспособност. Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си.
Човекът
на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости.
Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота. Разумният човек, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята. Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата.
към текста >>
Разумният
човек
, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята.
Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота.
Разумният
човек
, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята.
Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом. Това създава една такава гъста атмосфера на зло и злоба, която може да бъде разрушена само от великата сила на дълбоките убеждения. Убеждение трябва на тази земя, за да се върви напред! Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира!
към текста >>
Защото дълбокото убеждение е
духовен
акумулатор на неизразима сила.
Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира! Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята.
Защото дълбокото убеждение е
духовен
акумулатор на неизразима сила.
Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа.
към текста >>
Ако
човек
дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави.
Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите.
Ако
човек
дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави.
Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати. Радост има само в онази работа, която е резултат на дълбоките убеждения в живота. Те разцъфтяват човека, те го обвенчават със зрели плодове за благото на целокупния живот; те му дават магическия жезъл в ръката да пресъздава нещата, живота и хората, и го правят истински служител на живота и света.
към текста >>
Те разцъфтяват
човека
, те го обвенчават със зрели плодове за благото на целокупния живот; те му дават магическия жезъл в ръката да пресъздава нещата, живота и хората, и го правят истински служител на живота и света.
Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати. Радост има само в онази работа, която е резултат на дълбоките убеждения в живота.
Те разцъфтяват
човека
, те го обвенчават със зрели плодове за благото на целокупния живот; те му дават магическия жезъл в ръката да пресъздава нещата, живота и хората, и го правят истински служител на живота и света.
към текста >>
70.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
те са казвали, че
човек
има следните тела: хат (физ.
В Египет са запазени документи за Хермес Трисмегист, който е бил от ранните ръководители на египетската култура. Египет, както и Индия, са били центрове на посвещение в древния свят. Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр.
те са казвали, че
човек
има следните тела: хат (физ.
тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са.
към текста >>
На едно място в намерените египетски книги се казва, че
човек
се предпазва от лош път от ка, бай и ху.
Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху.
На едно място в намерените египетски книги се казва, че
човек
се предпазва от лош път от ка, бай и ху.
Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура.
към текста >>
Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на
човека
.
" Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото.
Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на
човека
.
Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен.
към текста >>
Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и
човек
трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека.
Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и
човек
трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината.
към текста >>
Всеки
човек
требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда.
там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела.
Всеки
човек
требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда.
Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото.
към текста >>
Целта на всеки
човек
е да стане съвършен.
Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство.
Целта на всеки
човек
е да стане съвършен.
Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала.
към текста >>
„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и
човек
, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8].
По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр.
„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и
човек
, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8].
Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци.
към текста >>
По-късно Александрия става
духовен
център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа.
Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове.
По-късно Александрия става
духовен
център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа.
Александрийската е основана от Филон, неопитагорейската има за главен представител Аполоний Тиянски, а неоплатонийци са: Амониус Сакус, Плотин (3 в. след Хр.), Порфирий (също), Ямблих (3 4 в. след Хр.). Най-знаменитата книга на Ямолих е „Египетските мистерии". * Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>
И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на
човека
.
Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство.
И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на
човека
.
Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10].
към текста >>
Сутринта има най-благоприятните условия, при които
човек
може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата.
Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят.
Сутринта има най-благоприятните условия, при които
човек
може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата.
Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците.
към текста >>
Веднъж го посети един светски
човек
, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на
човека
от божествения живот.
Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са действували съживително чрез внасяне новите идеи. Те работеха между другото и чрез вдъхновяване на философи, учени, поети, художници, държавници, общественици. Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик). Последният беше най-знаменитият богослов на своето време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург.
Веднъж го посети един светски
човек
, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на
човека
от божествения живот.
Той пази две години мълчание и после влезе в обществото на „Божите приятели". Това общество беше по характера си като албигойското". Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи. Франциск Бейкон в 17.
към текста >>
71.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Все пак,
човек
не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят.
В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие.
Все пак,
човек
не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят.
Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
към текста >>
Може би затова тоя свят е за
човека
полуреален.
Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат.
Може би затова тоя свят е за
човека
полуреален.
Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го.
към текста >>
Защото в края на краищата, реално, „веществено” за
човека
си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален.
Защото в края на краищата, реално, „веществено” за
човека
си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го. За него вещаеш и към него водиш и другите.
към текста >>
Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които
човек
съзнава, а не вижда, са за него полуреални.
И наистина, може да води само оня, които види и въди! А вижда се в виделината. Води се при виделина. Който води или трябва сам да е видело, сам да излъчва светлина, или пък да носи светилник. В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън.
Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които
човек
съзнава, а не вижда, са за него полуреални.
Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”.
към текста >>
Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият
човек
не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си.
Води се при виделина. Който води или трябва сам да е видело, сам да излъчва светлина, или пък да носи светилник. В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите.
Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият
човек
не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си.
Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата.
към текста >>
Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на
човека
и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на
човека
, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция.
Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на
човека
и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на
човека
, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>
Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на
човека
.
И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на
човека
.
Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит. И затова допущат фатални погрешки в своята работа.
към текста >>
Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на
човека
, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на
човека
, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
към текста >>
Че дори външният строеж на
човека
, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
Че дори външният строеж на
човека
, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
към текста >>
Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на
човека
от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на
човека
от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>
А всичко това обуславя от своя страна възможностите на
човека
в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
А всичко това обуславя от своя страна възможностите на
човека
в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен.
към текста >>
Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „
духовен
живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „
духовен
живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка!
към текста >>
И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на
човека
на изкуството.
Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на
човека
на изкуството.
Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща!
към текста >>
Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля
човек
много-много над тия проблеми.
Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля
човек
много-много над тия проблеми.
„Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции.
към текста >>
Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува
човек
.
Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка! Като че ли между тях зее бездна! Истина, лъжа, добро, зло били относителни неща! Хората могат да си мислят каквото щат по това, но Природата налага неумолимо своите санкции. И резултатите показват, че всички същества, които не вървят по ония закони, които тя е предначертала, се израждат и губят благоприятните условия на живота.
Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува
човек
.
Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен.
към текста >>
Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо:
човек
трябва да бъде силен.
Така че, не е безразлично как ще чувствува и действува човек. Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота.
Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо:
човек
трябва да бъде силен.
А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна!
към текста >>
А силен
човек
е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После,
човек
трябва да бъде разумен .
Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен.
А силен
човек
е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После,
човек
трябва да бъде разумен .
А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна!
към текста >>
А разумен
човек
е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето,
човек
трябва да бъде добър.
Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен .
А разумен
човек
е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето,
човек
трябва да бъде добър.
А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
към текста >>
А добър
човек
е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло.
То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър.
А добър
човек
е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло.
” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят.
към текста >>
” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен
човек
, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна!
” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен
човек
, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>
” „
Човек
трябва да започне с доброто.
” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
” „
Човек
трябва да започне с доброто.
” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността.
към текста >>
” „
Човек
трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен.
” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто. ” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот.
” „
Човек
трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен.
” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си.
към текста >>
Дойде ли лъжата, в съзнанието на
човека
настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността.
Дойде ли лъжата, в съзнанието на
човека
настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен.
към текста >>
” „Докато силният
човек
не си служи с насилие, той запазва силата си.
” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот.
” „Докато силният
човек
не си служи с насилие, той запазва силата си.
Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”.
към текста >>
” „Лъжата разрушава
човека
, затова тя не може да се извини.
И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си.
” „Лъжата разрушава
човека
, затова тя не може да се извини.
” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”. Привеждам тия изречения, защото са мерки - ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло.
към текста >>
Така животът се превръща в изкуство, а
човекът
- във велик художник, във велик музикант.
Тук не се позволява никакъв фалш - тоновете трябва да бъдат математически определени. В това седи неговата разумност. Той трябва да има най-сетне хубав, пълен и богат тон. Да има дълбоки преживявания и възвишени идеи, които да излива в свиренето си. Да буди душите със своето добро.
Така животът се превръща в изкуство, а
човекът
- във велик художник, във велик музикант.
Г. ,
към текста >>
72.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
И за да се ориентира правилно
човек
при това предстоящо разцъфтяване на спящите духовни сили в
човека
, необходимо беше да се разпространят всред човечеството новите схващания за
човека
и природата.
И за да не се изтълкуват криво тези нови и предстоящи открития, трябваше тази спиритуалистична вълна да внесе в живота онова ново, по-дълбоко разбиране на природата, чрез което човечеството ще може да вземе правилно становище спрямо тези открития. Друго: все повече се развиват спящите духовни сили в човешката душа. Днес все повече са случаите на ясновидство, предчувствия, телепатия и пр. Тези случаи все повече ще се увеличават с течението на времето. Влизаме в един период, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира.
И за да се ориентира правилно
човек
при това предстоящо разцъфтяване на спящите духовни сили в
човека
, необходимо беше да се разпространят всред човечеството новите схващания за
човека
и природата.
Най-сетне, една важна причина за идването на това движение тъкмо сега, е една друга особеност на днешния момент. Днешният момент може да се характеризира като един преходен период между една стара и една нова култура. И Всемирното Бяло Братство подготвя идването на тая нова култура. Никой път човечеството не е минавало през по-голяма вътрешна и външна криза, както днес. Това разколебаване на основите на живота показва, че се готви нещо ново.
към текста >>
В Русия и в другите славянски страни предстои голям
духовен
подем.
Днес европейската култура навсякъде е разпространена. Египет се издигна, когато в него почнаха да се раждат напреднали души. По същите причини се издигнаха Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и пр. И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем.
В Русия и в другите славянски страни предстои голям
духовен
подем.
Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям импулс, който после ще се разпространи навсякъде. С последователната смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо. В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин. Затова можем да кажем, че новата култура ще даде на човечеството съвсем ново откровение на силите, спящи в човешката природа. И така движението на Всемирното Бяло Братство в България не иде нито от някое „източно”, нито от някое „западно” движение, но направо от Центъра на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>
" Тези думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, онази трагедия, която преживява душата на съвременния
човек
. ,
Баща ми изчерпа всичката си мъдрост и не можа да ме удовлетвори. Аз къде не се лутах, къде не ходих, но все напразно. И наистина, не намирате ли, че това, което става днес, ще става и утре, и по-после, и векове? Не намирате ли, че ние сами по себе си сме нищожества, които живеят и умират, без да знаят защо е всичко това? Защо е това нескончаемо вървене на машината-вселена, какво се цели, какво най-после ще излезе?
" Тези думи, казани от една ученичка в пълния разцвет на своите сили, ясно илюстрират голямата вътрешна криза, онази трагедия, която преживява душата на съвременния
човек
. ,
към текста >>
73.
КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Животът става реален, когато
човек
познава Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот.
Животът става реален, когато
човек
познава Любовта.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта.
към текста >>
Ако
човек
не разбере Любовта, не може да разбере и живота.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта.
Ако
човек
не разбере Любовта, не може да разбере и живота.
Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо.
към текста >>
И ако животът на
човека
не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда.
Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън.
И ако животът на
човека
не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда.
Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма.
към текста >>
И тогава се говори за „светски” живот, за „
духовен
” живот, за „временен” и „вечен” живот.
Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици.
И тогава се говори за „светски” живот, за „
духовен
” живот, за „временен” и „вечен” живот.
Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>
Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „
духовен
.” Когато животинското живее в
човека
, животът става „светски”.
Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот.
Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „
духовен
.” Когато животинското живее в
човека
, животът става „светски”.
А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.
към текста >>
А когато разумното живее в него, той става
духовен
.
Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”.
А когато разумното живее в него, той става
духовен
.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
към текста >>
Защото животът на
човека
се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.
Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен.
Защото животът на
човека
се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.
Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека.
към текста >>
Този именно живот е дял на
човека
.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Този именно живот е дял на
човека
.
В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя.
към текста >>
За да разбере
човек
живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот.
Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот.
За да разбере
човек
живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот.
Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>
74.
VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както
човек
би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено.
„Посвещение на Певеца” е една сбирка от песни, изпети от една нежна душа, тръгнала по следите на Неведомия Певец, който внася живот и веселие, благоговение и мощ в дирене на загадката, що крие Той в себе си – загадка, държаща в себе си доброто, красотата и любовта към всичко. У Радева няма сантименталност, тя дири зад формите на нещата друго нещо – това, що носи вечна радост и смисъл. Нея не я задоволява нищо земно, но тя копнее по неговата претворяване. Стихът ù се лее, писан е предимно в класична форма. Римите са естествени, само рядко на места се чувствува, че е дирила дума за римуване; езикът е богат откъм думи и образи.
Нейните богати образи и картини не са застояли – те са живи, те представят една жива кинетика, която въздействува пряко, досущ така както
човек
би ги почувствувал, когато изживява всичко непосредствено.
Всичко това е израз, че тези песни са писани с душа, която е дирила душата на нещата. Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не!
към текста >>
* Отделите „
Духовен
опит” и „Въпроси и отговори” ще бъдат застъпени в следващите броеве на списанието. ,
Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата.
* Отделите „
Духовен
опит” и „Въпроси и отговори” ще бъдат застъпени в следващите броеве на списанието. ,
към текста >>
75.
СПЕКТРИ - Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ако един
човек
е способен да направи това, той не е ли свободен?
В същия роман това е изразено и на друго място: Ваню помага на своя съперник, утешава го, урежда неговите работи. В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички.
Ако един
човек
е способен да направи това, той не е ли свободен?
Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите? ” Зосим, веднъж на младини като офицер, трябвало да се дуелира с едного.
към текста >>
При истинския живот, когато видиш един
човек
с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен.
Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята.
При истинския живот, когато видиш един
човек
с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен.
по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите? ” Зосим, веднъж на младини като офицер, трябвало да се дуелира с едного. В навечерието той се върнал в къщи и набил ординареца си Атанас. И по-рано той го набивал, но никога с такъва жестокост.
към текста >>
Веднъж посетителят му казал: „Във всеки
човек
е скрит раят.
И изведнъж се досетил, коя е причината. Причината била в това, че той вчера е набил Атанас. И стоял доста време в това положение. След това отишъл при Атанаса, паднал на колене пред него и му казал: „Атанасе, моля ти се, прости ми." И цял в сълзи закрил лицето си с ръцете си и се залюлял. След много години Зосим се запознава с едного, който почва често да го посещава и се разговаряли по-разни въпроси.
Веднъж посетителят му казал: „Във всеки
човек
е скрит раят.
И ако човек иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот. Тая мечта ще се осъществи. Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде периодът на човешкото уединение. Това уединение царува днес, особено в нашия век, но още не е напълно приключено, не му е дошъл още срокът. Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото вместо тая пълнота човек идва до пълно уединение.
към текста >>
И ако
човек
иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот.
Причината била в това, че той вчера е набил Атанас. И стоял доста време в това положение. След това отишъл при Атанаса, паднал на колене пред него и му казал: „Атанасе, моля ти се, прости ми." И цял в сълзи закрил лицето си с ръцете си и се залюлял. След много години Зосим се запознава с едного, който почва често да го посещава и се разговаряли по-разни въпроси. Веднъж посетителят му казал: „Във всеки човек е скрит раят.
И ако
човек
иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот.
Тая мечта ще се осъществи. Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде периодът на човешкото уединение. Това уединение царува днес, особено в нашия век, но още не е напълно приключено, не му е дошъл още срокът. Защото днес всеки човек се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото вместо тая пълнота човек идва до пълно уединение. В нашия век хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си.
към текста >>
Защото днес всеки
човек
се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото вместо тая пълнота
човек
идва до пълно уединение.
Веднъж посетителят му казал: „Във всеки човек е скрит раят. И ако човек иска, може да настане още веднага раят в него и да продължава през целия му живот. Тая мечта ще се осъществи. Това ще се сбъдне, но по-рано трябва да дойде периодът на човешкото уединение. Това уединение царува днес, особено в нашия век, но още не е напълно приключено, не му е дошъл още срокът.
Защото днес всеки
човек
се стреми да изпъкне най-много със себе си, всеки иска да опита пълнотата на живота, а вместо пълнотата на живота излиза пълно самоубийство, защото вместо тая пълнота
човек
идва до пълно уединение.
В нашия век хората са се разделили на единици: всеки е скрит в своето подземие и сам отблъсква хората от себе си. Но непременно ще стане така, че ще дойде край на това страшно уединение и всички ще разберат, колко неестествено са се разделили един от друг. Такова ще бъде влиянието на времето и всички ще се зачудят, колко дълго са стояли в тъмнина и не са виждали светлината”. Не само Достоевски, но и всички хора с интуиция са схващали мисията на славянството. Напр. Оскар Уайлд в „De Profundis” казва: „Към най-възвишените животи, каквито съм срещал, принадлежи животът на Верлен и на княз Кропоткин.
към текста >>
През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има
духовен
подем.
И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество.
През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има
духовен
подем.
Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата.
към текста >>
Съзнанието на съвременния
човек
постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
Той нарича Толстой „едно от ранните пролетни ц в е т я." Освалд Шпенглер в своето съчинение „Залезът на Европа" и в други съчинения разглежда подробно зараждането, издигането, разцвета и постепенния упадък на културите една след друга, като почва от най-древните култури: китайска, индийка, персийска, египетска, арабска, гръцка, римска, западно-европейска и пр.. И въз основа на многобройни факти, симптоми и пр. той идва до заключение, че както досега културите са се издигали, достигали са до разцвет и са отпадали, за да се заместят с друга, така и сега е ред на славянството да се издигне и да внесе нещо ново в общочовешката съкровищница на ценности, на придобивки. От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество.
Съзнанието на съвременния
човек
постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов!
В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички?
към текста >>
У всеки
човек
има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината!
От горното е ясно, защо богомилството трябваше да се появи в една славянска страна и защо след много векове пак в същата славянска страна трябваше да почне движението на Вс. Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява.
У всеки
човек
има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината!
Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот.
към текста >>
Има минути, когато и най-падналият
човек
проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа!
Б. Братство. * * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината!
Има минути, когато и най-падналият
човек
проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа!
Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро.
към текста >>
Човек
не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички?
* * * В човешката душа се крият съкровища, които още не са разработени, и когато им дадем възможност да се разкрият, ще дойдем до една култура, забележителна по красота, хармония и творчество. Съзнанието на съвременния човек постепенно узрява за онази фаза, при която то ще се превърне в любов! В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа!
Човек
не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички?
Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички? Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в човека. Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него.
към текста >>
Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в
човека
.
В човешката душа се крият сили, които досега не са били проявени и именно сега започва тяхната проява. У всеки човек има един свещен храм, едно светилище, в което гори вечният пламък на любовта, красотата, хармонията, мира, радостта, силата и светлината! Има минути, когато и най-падналият човек проявява възвишеното, което той носи в глъбините на своята душа! Човек не чувствува ли в минути на вътрешно озарение радост, мир, сила и любов към всички? Той не иска ли тогаз да прегърне всички и да се жертвува за всички?
Това е гласът на вътрешното, истинското човешко естество, на божественото, което живее и работи в
човека
.
Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние.
към текста >>
Човекът
с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа.
Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание.
Човекът
с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа.
Това ново съзнание можем да наречем космическо съзнание. * * * Движението на Вс. Б. Б. изхожда от едно знание, което то притежава, и от една сила, която произтича от това знание. Това знание се основава на по-дълбокото изучаване на природата и на човешкото естество.
към текста >>
76.
Списанието PDF
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Ще го указва и подчертава навред, дето то се проявява; и в обществен и в
духовен
живот, и в наука, и в изкуство.
1932 г. „The Torch", орган на канадското астрологично общество, излиза в Ванкувер (Канада), год. 10, № 2, септ. 1932. „Le Sirtceriste," ноември 1932 г. Белгия. В редица статии „Житно зърно" ще изнася основните идеи, които носи новото в света, неговите признаци и прояви в всички области на живота.
Ще го указва и подчертава навред, дето то се проявява; и в обществен и в
духовен
живот, и в наука, и в изкуство.
То ще изнася предимно такива научни статии, които третират въпроси, стоящи на междата, дето се среща научната мисъл с новите иден. Ще дава статии върху Характерология, а също тъй разкази и стихове, които са рожба на едно ново чувство за живота, човека и света. Вести за духовните движения по цялата земя и за тяхната дейност. Списанието открива освен това отделите: „Из нашия живот," „Духовен опит" и „Въпроси и отговори", където ще се дава отговор на ония животрептящи питания, които вълнуват читателите на „Житно Зърно." По отношение на отдела „Въпроси и отговори" съобщаваме на четците, че редакцията с готовност ще отговаря на повдигнати въпроси, стига да бъдат зададени ясно.
към текста >>
Ще дава статии върху Характерология, а също тъй разкази и стихове, които са рожба на едно ново чувство за живота,
човека
и света.
10, № 2, септ. 1932. „Le Sirtceriste," ноември 1932 г. Белгия. В редица статии „Житно зърно" ще изнася основните идеи, които носи новото в света, неговите признаци и прояви в всички области на живота. Ще го указва и подчертава навред, дето то се проявява; и в обществен и в духовен живот, и в наука, и в изкуство. То ще изнася предимно такива научни статии, които третират въпроси, стоящи на междата, дето се среща научната мисъл с новите иден.
Ще дава статии върху Характерология, а също тъй разкази и стихове, които са рожба на едно ново чувство за живота,
човека
и света.
Вести за духовните движения по цялата земя и за тяхната дейност. Списанието открива освен това отделите: „Из нашия живот," „Духовен опит" и „Въпроси и отговори", където ще се дава отговор на ония животрептящи питания, които вълнуват читателите на „Житно Зърно." По отношение на отдела „Въпроси и отговори" съобщаваме на четците, че редакцията с готовност ще отговаря на повдигнати въпроси, стига да бъдат зададени ясно.
към текста >>
Списанието открива освен това отделите: „Из нашия живот," „
Духовен
опит" и „Въпроси и отговори", където ще се дава отговор на ония животрептящи питания, които вълнуват читателите на „Житно Зърно." По отношение на отдела „Въпроси и отговори" съобщаваме на четците, че редакцията с готовност ще отговаря на повдигнати въпроси, стига да бъдат зададени ясно.
В редица статии „Житно зърно" ще изнася основните идеи, които носи новото в света, неговите признаци и прояви в всички области на живота. Ще го указва и подчертава навред, дето то се проявява; и в обществен и в духовен живот, и в наука, и в изкуство. То ще изнася предимно такива научни статии, които третират въпроси, стоящи на междата, дето се среща научната мисъл с новите иден. Ще дава статии върху Характерология, а също тъй разкази и стихове, които са рожба на едно ново чувство за живота, човека и света. Вести за духовните движения по цялата земя и за тяхната дейност.
Списанието открива освен това отделите: „Из нашия живот," „
Духовен
опит" и „Въпроси и отговори", където ще се дава отговор на ония животрептящи питания, които вълнуват читателите на „Житно Зърно." По отношение на отдела „Въпроси и отговори" съобщаваме на четците, че редакцията с готовност ще отговаря на повдигнати въпроси, стига да бъдат зададени ясно.
към текста >>
77.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден
човек
.
Д-р Е. Рафаилов. За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения.
Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден
човек
.
За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел. Между темперамент и натюрел има основна разлика. Също голяма разлика има и между раса и натюрел.
към текста >>
Натюрелът дава основния тон от характера на
човека
, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност.
Ние можем да имаме един двигателен натюрел, който да проявява флегматичен темперамент или да бъде флегматично предразположен. Макар на даден темперамент да съответствува едно определено телесно устройство, все пак знайно е, че темперамента е променчиво нещо. За натюрела не може да се говори така. Нещо повече - един натюрел има своите корелати и в растителното и в животинското царство, не е така с темпераментите. На темпераментите не са намерени и не са давани досега аналогни типове от растителното и животинско царство.
Натюрелът дава основния тон от характера на
човека
, той е вътрешното съществено ядро - той е привързан на точно определени и развити органи, на техния анатомически строеж и физиологична дейност.
Кратко казано, натюрелът представя сбора от дадени определени константни енергии, който таи в себе си една индивидуалност като съществен основен тон, имащ при това своето определено и постоянно телесно устройство. От тука се вижда, колко съществено е учението за натюрелите в характерологичната наука. В човешкия род Нuter извежда своите първични натюрели от основните три зародишни пласта на едно оплодено човешко яйце, или бихме могли да кажем от една оплодена растителна и животинска яйцеклетка в положение на уразличени трите зародишни пласта клетки (фиг. 1). Така от вътрешния клетъчен зародишен лист се развива стомашната (хранителната) система (I), от външния (II) зародишен лист се развива кожата и нервната система, а от средния зародишен пласт (III) се развива двигателната система. Когато природата благоприятствува за по-силното развитие на един от тези зародишни пластове, в резултат получаваме специалното развитие на съответната телесна система, която пък от своя страна дава облика на даден първичен натюрел.
към текста >>
7); този тип се счита като най-подходящ за учен
човек
.
Хармоничните натюрели са всестранно (физически и душевно) развити творчески натури. Дисхармоничните - каквато и професия да заемат, носят много страдания и злощастия на хората. Те се радват на злото, което могат да принесат. Освен тия пет типа хора, Huter установява още три вторични (секундерни), три третични, много индиферентни и други натюрели - всичко 32 натюрела. Като вторични натюрели се дават вторичният двигателен и мислещ (чувствителен) натюрел (фиг.
7); този тип се счита като най-подходящ за учен
човек
.
Вторичният хранителен и мислещ натюрел (фиг. 8) се счита характерен за творческия бюрократ. Вторичният двигателен и хранителен натюрел (фиг. 9) се счита за практичен човек, който може да има голям успех в търговията (изобщо практичния живот), земеделското стопанство и пр. За да не се впущаме по-дълго в голямото учение за натюрелите ще споменем още за престъпния натюрел (Verbrecher-Naturell) - фиг.
към текста >>
9) се счита за практичен
човек
, който може да има голям успех в търговията (изобщо практичния живот), земеделското стопанство и пр.
Като вторични натюрели се дават вторичният двигателен и мислещ (чувствителен) натюрел (фиг. 7); този тип се счита като най-подходящ за учен човек. Вторичният хранителен и мислещ натюрел (фиг. 8) се счита характерен за творческия бюрократ. Вторичният двигателен и хранителен натюрел (фиг.
9) се счита за практичен
човек
, който може да има голям успех в търговията (изобщо практичния живот), земеделското стопанство и пр.
За да не се впущаме по-дълго в голямото учение за натюрелите ще споменем още за престъпния натюрел (Verbrecher-Naturell) - фиг. 10, който се счита за тип на човек-демон, представител на всякакво зло. Като представител на всякакво добро Huter дава идеалния натюрел - тип на човек-бог (фиг. 11). Върху човешката типология са работили мнозина. Мнозина са се домогвали до трите основни типа, които Huter дава, макар че са ги наричали различно.
към текста >>
10, който се счита за тип на
човек
-демон, представител на всякакво зло.
Вторичният хранителен и мислещ натюрел (фиг. 8) се счита характерен за творческия бюрократ. Вторичният двигателен и хранителен натюрел (фиг. 9) се счита за практичен човек, който може да има голям успех в търговията (изобщо практичния живот), земеделското стопанство и пр. За да не се впущаме по-дълго в голямото учение за натюрелите ще споменем още за престъпния натюрел (Verbrecher-Naturell) - фиг.
10, който се счита за тип на
човек
-демон, представител на всякакво зло.
Като представител на всякакво добро Huter дава идеалния натюрел - тип на човек-бог (фиг. 11). Върху човешката типология са работили мнозина. Мнозина са се домогвали до трите основни типа, които Huter дава, макар че са ги наричали различно. Голямата заслуга на Хутер се състои в това, че той им дава едно биологическо и генетическо обяснение, при това една универсалност в цялата жива природа. Не е, обаче, без значение да се спомене за учението за трите основни темперамента на Братя Фоулер, на Учителя П.
към текста >>
Като представител на всякакво добро Huter дава идеалния натюрел - тип на
човек
-бог (фиг. 11).
8) се счита характерен за творческия бюрократ. Вторичният двигателен и хранителен натюрел (фиг. 9) се счита за практичен човек, който може да има голям успех в търговията (изобщо практичния живот), земеделското стопанство и пр. За да не се впущаме по-дълго в голямото учение за натюрелите ще споменем още за престъпния натюрел (Verbrecher-Naturell) - фиг. 10, който се счита за тип на човек-демон, представител на всякакво зло.
Като представител на всякакво добро Huter дава идеалния натюрел - тип на
човек
-бог (фиг. 11).
Върху човешката типология са работили мнозина. Мнозина са се домогвали до трите основни типа, които Huter дава, макар че са ги наричали различно. Голямата заслуга на Хутер се състои в това, че той им дава едно биологическо и генетическо обяснение, при това една универсалност в цялата жива природа. Не е, обаче, без значение да се спомене за учението за трите основни темперамента на Братя Фоулер, на Учителя П. Дънов (виж за темпераментите в същото списание кн.
към текста >>
Елементарният
човек
(примитивен тип), 2.
Той възприема основното поделение на Нutег’а за натюрепит, като всеки тип третира малко по-другояче, отколкото самия Хутер. На всеки случай, Реters дава едно много пълно и много хубаво разглеждане на всеки отделен натюрел. Все пак той приема само 10 типа, като основни. По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1.
Елементарният
човек
(примитивен тип), 2.
Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7.
към текста >>
Хранителният
човек
(вегетативен или стомашен тип), 3.
На всеки случай, Реters дава едно много пълно и много хубаво разглеждане на всеки отделен натюрел. Все пак той приема само 10 типа, като основни. По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2.
Хранителният
човек
(вегетативен или стомашен тип), 3.
Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8.
към текста >>
Хранителният и жизнерадостният
човек
(сочен, пълен с живот тип) 4.
Все пак той приема само 10 типа, като основни. По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2. Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3.
Хранителният и жизнерадостният
човек
(сочен, пълен с живот тип) 4.
Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9.
към текста >>
Силният
човек
(гръдно-туловищен тип), 5.
По голямата част от неговите 10 типа съвпадат с натюрелите на Хутер. Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2. Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4.
Силният
човек
(гръдно-туловищен тип), 5.
Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10.
към текста >>
Деловият
човек
(моторният тип, мъжки натюрел), 6.
Тези са 10-те основни натюрели на Peters: 1. Елементарният човек (примитивен тип), 2. Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5.
Деловият
човек
(моторният тип, мъжки натюрел), 6.
Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек.
към текста >>
Чистият чувствителен
човек
(сензитивен, женски натюрел), 7.
Елементарният човек (примитивен тип), 2. Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6.
Чистият чувствителен
човек
(сензитивен, женски натюрел), 7.
Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer.
към текста >>
Мозъчният или
духовен
човек
(идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8.
Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7.
Мозъчният или
духовен
човек
(идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8.
Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип.
към текста >>
Дисхармоничният
човек
(комплицираните нервни типове), 9.
Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8.
Дисхармоничният
човек
(комплицираните нервни типове), 9.
Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип. Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура.
към текста >>
Средният тип
човек
(индиферентният тип на масата), 10.
Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9.
Средният тип
човек
(индиферентният тип на масата), 10.
Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип. Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура. Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора.
към текста >>
Хармоничният
човек
.
Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10.
Хармоничният
човек
.
Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип. Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура. Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови.
към текста >>
78.
LE MAITRE PARLE. L'AME
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по
духовен
начинъ?
Духовно лекуване. Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието. Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му. На една сказка, държана от В.
Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по
духовен
начинъ?
“ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св. Дух (на 5 и б юний т. г.) в Намюр. Метапсихически изследвания в Лондон.
към текста >>
Последната се стреми чрез по-дълбоко изучаване на детската природа да дойде до методите, чрез които ще се разцъфтят заложбите, които се крият в детската душа и изобщо в
човека
.
Който желае да участвува в този курс с реферат, нека се отнесе до Ладиславъв Фишер, учител в Стракониц (Чехословашко). Виждаме, че в чужбина интересът на учителството към окултната педагогика расте. Примерът на чехословашките учители е доста поучителен за нас. Той показва техния идеализъм, готовност и отзивчивост да изучат и приложат новите идеи. Време е нашето учителство да се заинтересува от въпросите на окултната педагогика.
Последната се стреми чрез по-дълбоко изучаване на детската природа да дойде до методите, чрез които ще се разцъфтят заложбите, които се крият в детската душа и изобщо в
човека
.
Жизнените лъчи. Д-р Фово дьо Курмел е напечатал една нова книга „Изучаване на жизнените радиации“. Привеждаме следния пасаж от нейния предговор: „Всичко изпуща лъчи („радиира“). Приемат ги за растенията, за микробите и пр. Некои ги отричаха за човека, обаче с „Мета психиката“ на проф. Ш.
към текста >>
Некои ги отричаха за
човека
, обаче с „Мета психиката“ на проф. Ш.
Последната се стреми чрез по-дълбоко изучаване на детската природа да дойде до методите, чрез които ще се разцъфтят заложбите, които се крият в детската душа и изобщо в човека. Жизнените лъчи. Д-р Фово дьо Курмел е напечатал една нова книга „Изучаване на жизнените радиации“. Привеждаме следния пасаж от нейния предговор: „Всичко изпуща лъчи („радиира“). Приемат ги за растенията, за микробите и пр.
Некои ги отричаха за
човека
, обаче с „Мета психиката“ на проф. Ш.
Рише дойдоха до приемането им и за човека. Лекарите се интересуват от това. Говори се за „черната светлина“ на Густав льо Бон, за лъчите на Бекерел и пр. Сега на дневен ред за изучаване са космичните влияния. Д-р Морис Фор заедно с Д-р Г.
към текста >>
Рише дойдоха до приемането им и за
човека
.
Жизнените лъчи. Д-р Фово дьо Курмел е напечатал една нова книга „Изучаване на жизнените радиации“. Привеждаме следния пасаж от нейния предговор: „Всичко изпуща лъчи („радиира“). Приемат ги за растенията, за микробите и пр. Некои ги отричаха за човека, обаче с „Мета психиката“ на проф. Ш.
Рише дойдоха до приемането им и за
човека
.
Лекарите се интересуват от това. Говори се за „черната светлина“ на Густав льо Бон, за лъчите на Бекерел и пр. Сега на дневен ред за изучаване са космичните влияния. Д-р Морис Фор заедно с Д-р Г. Сарду доказаха връзката между болестите и слънчевите петна. А.
към текста >>
Всеки
човек
родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата.
Средството за избавление. Това е най-важното съчинение на Хенри Джордж, знаменитият американски мислител, който създаде цяла школа, цяло движение за прокарване реформи в данъчните системи и за освобождение на земята. „Светлината е за всички. Въздухът е за всички. И земята трябва да бъде за всички“.
Всеки
човек
родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата.
Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство. Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята човек не я е създал, следователно и няма право да я владее. Човек има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд. За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X. Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото.
към текста >>
Да се отнеме земята на
човека
, значи да се обрече на вечно робство.
Това е най-важното съчинение на Хенри Джордж, знаменитият американски мислител, който създаде цяла школа, цяло движение за прокарване реформи в данъчните системи и за освобождение на земята. „Светлината е за всички. Въздухът е за всички. И земята трябва да бъде за всички“. Всеки човек родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата.
Да се отнеме земята на
човека
, значи да се обрече на вечно робство.
Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята човек не я е създал, следователно и няма право да я владее. Човек има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд. За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X. Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото. Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се освободят всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони.
към текста >>
Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята
човек
не я е създал, следователно и няма право да я владее.
„Светлината е за всички. Въздухът е за всички. И земята трябва да бъде за всички“. Всеки човек родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата. Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство.
Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята
човек
не я е създал, следователно и няма право да я владее.
Човек има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд. За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X. Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото. Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се освободят всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони. Пример - на ул.
към текста >>
Човек
има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд.
Въздухът е за всички. И земята трябва да бъде за всички“. Всеки човек родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата. Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство. Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята човек не я е създал, следователно и няма право да я владее.
Човек
има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд.
За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на човека. X. Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото. Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се освободят всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони. Пример - на ул. Мария Луиза за няколко дюкяни X. У.
към текста >>
За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на
човека
. X.
И земята трябва да бъде за всички“. Всеки човек родил се на тази планета има свещено право върху земята, тъй както върху светлината, въздуха и водата. Да се отнеме земята на човека, значи да се обрече на вечно робство. Частната собственост върху земята е голяма неправда, понеже земята човек не я е създал, следователно и няма право да я владее. Човек има право да владее и да разполага с продуктите на своя труд.
За да се изправят две неправди - а именно: несправедливото владение на земята и ползуване от рентата на земята без всякакъв труд; и несправедливото облагане с преки и косвени данъци труда на
човека
. X.
Джордж препоръчва единният данък, който в същност не е данък, а възвръщане рентата от земята - на обществото. Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се освободят всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони. Пример - на ул. Мария Луиза за няколко дюкяни X. У. получава 2,000,000 наем. Защо?
към текста >>
79.
ПРЪСТИ - Г.
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее
човек
, но и с всяко разумно слово.
Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят.
Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее
човек
, но и с всяко разумно слово.
Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления. От тази малка мисъл в очите на човека става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод. И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот. Но липсата на насъщния хляб е голяма реалност, която не може да не бъде жив фактор за всеки обикновен земен жител.
към текста >>
От тази малка мисъл в очите на
човека
става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод.
Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят. Защото Нему е била известна старата истина, че не само с хляб живее човек, но и с всяко разумно слово. Кажете, обаче, някому днес, че той няма утре какво да яде, косите му ще настръхнат. И ако живее с тази отрицателна мисъл, той е способен да направи ред престъпления.
От тази малка мисъл в очите на
човека
става толкова страшно нещо, че едва ли не се чувствува обхванат в пипалата на някой октопод.
И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот. Но липсата на насъщния хляб е голяма реалност, която не може да не бъде жив фактор за всеки обикновен земен жител. А и колко ли необикновени хора има по земята? – „Дай ни нам насъщния хляб”, така се молим ние всеки ден. И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има.
към текста >>
Насъщният хляб движи
човека
напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага.
И той се бори, бори се страшно с „армии от гиганти”, подобно на Дон Кихот. Но липсата на насъщния хляб е голяма реалност, която не може да не бъде жив фактор за всеки обикновен земен жител. А и колко ли необикновени хора има по земята? – „Дай ни нам насъщния хляб”, така се молим ние всеки ден. И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има.
Насъщният хляб движи
човека
напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага.
Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи.
към текста >>
И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на
човека
и на цялата природа.
И докато съществува този въпрос, на земята мир не може да има. Насъщният хляб движи човека напред, той го тика към нови условия, към нови ценности и блага. Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност.
И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на
човека
и на цялата природа.
Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи. И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения.
към текста >>
И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет
човек
очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми
човек
да се сдобие и да запази насъщния.
Тъкмо тука се крие великата тайна за постоянната нужда от хляб. Хлябът е една реалност, той е и един символ на една друга реалност. Хлябът е символ на Божествената същност. И само Божественото е в състояние да движи нещата напред, само то може да се принесе в жертва за издигането и подържането на човека и на цялата природа. Христос в тайната вечеря изразява символа на хляба като тялото на Сина Божи.
И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет
човек
очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми
човек
да се сдобие и да запази насъщния.
Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време.
към текста >>
Лошото седи в това, че когато
човек
се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време.
И това е Божествената същност Само така може да ни стане ясно, с какъв трепет човек очаква хляба, когато е гладен или пък с какъв жар се стреми човек да се сдобие и да запази насъщния. Това е вътрешният неугасим копнеж към Първопричината в живота, към Бога, който може да задоволи всички стремежи на душата и да утоли всякакъв вид жажда на сърцето и ума. Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата.
Лошото седи в това, че когато
човек
се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време.
С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства. Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите.
към текста >>
По този начин
човек
забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми.
Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието.
По този начин
човек
забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми.
Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства. Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите. ценности на живота. Ако човек пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен. Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на човека само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир.
към текста >>
Човек
трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата,
човек
трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства.
Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми.
Човек
трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата,
човек
трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства.
Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите. ценности на живота. Ако човек пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен. Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на човека само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир. за задоволяване само на материалните нужди – е най-малко едностранчив, а от там и грешен, и вреден.
към текста >>
Ако
човек
пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен.
А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства. Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите. ценности на живота.
Ако
човек
пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен.
Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на човека само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир. за задоволяване само на материалните нужди – е най-малко едностранчив, а от там и грешен, и вреден. Христос е казал: „Търсете първом царство небесно, и всичко останало ще ви се приложи”. Този закон е абсолютно верен. Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи.
към текста >>
Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на
човека
само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир.
По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства. Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите. ценности на живота. Ако човек пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен.
Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на
човека
само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир.
за задоволяване само на материалните нужди – е най-малко едностранчив, а от там и грешен, и вреден. Христос е казал: „Търсете първом царство небесно, и всичко останало ще ви се приложи”. Този закон е абсолютно верен. Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи. Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр.
към текста >>
Ако
човек
би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи.
Ако човек пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен. Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на човека само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир. за задоволяване само на материалните нужди – е най-малко едностранчив, а от там и грешен, и вреден. Христос е казал: „Търсете първом царство небесно, и всичко останало ще ви се приложи”. Този закон е абсолютно верен.
Ако
човек
би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи.
Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр. схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно. Тогава ще знае човек, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега. И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат. Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са.
към текста >>
Това значи,
човек
да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр.
Но от едно по-дълбоко гледище, за очите на мъдреца, на този, който вижда истината направо, не може да се оспори, че днешният стремеж на човека само за хляб – в най-широк смисъл на думата, сир. за задоволяване само на материалните нужди – е най-малко едностранчив, а от там и грешен, и вреден. Христос е казал: „Търсете първом царство небесно, и всичко останало ще ви се приложи”. Този закон е абсолютно верен. Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи.
Това значи,
човек
да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр.
схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно. Тогава ще знае човек, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега. И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат. Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са. толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр.
към текста >>
Тогава ще знае
човек
, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега.
Христос е казал: „Търсете първом царство небесно, и всичко останало ще ви се приложи”. Този закон е абсолютно верен. Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи. Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр. схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно.
Тогава ще знае
човек
, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега.
И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат. Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са. толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр. Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси.
към текста >>
И когато учителите на човечеството говорят, че
човек
не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее
човек
, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат.
Този закон е абсолютно верен. Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи. Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр. схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно. Тогава ще знае човек, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега.
И когато учителите на човечеството говорят, че
човек
не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее
човек
, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат.
Когато човек се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са. толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр. Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности.
към текста >>
Когато
човек
се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са.
Ако човек би дирил първом вечните истини в живота и би нагласил живота си в хармония с тях, не би имало нещастия, не би имало страдания и ненужни борби и теготи. Това значи, човек да прецеди, да преоцени всичките си религиозни, научни, морални, обществени, семейни и пр. схващания и да остане само онова, което е вечно и безценно. Тогава ще знае човек, кои са неизменните творчески стойности на живота и ще може да създаде нещо много по-здраво и хубаво от това, което е създадено до сега. И когато учителите на човечеството говорят, че човек не трябва да се стреми първом да задоволи материалните си нужди, но духовните; когато те говорят, че не само с хляб може да живее човек, но и с всяко разумно слово, те имат предвид резултатите, които ще се създадат.
Когато
човек
се стреми само към хляб и материални блага, тогава интересите на хората са.
толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр. Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности. Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички.
към текста >>
Духовното сближава, духовното внася мир и творчество между хората; духовното издига над дреболиите и прави
човека
велик в дела, чувства и мисли.
толкова разнородни, че се създават само крамоли, ежби и пр. Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности. Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички.
Духовното сближава, духовното внася мир и творчество между хората; духовното издига над дреболиите и прави
човека
велик в дела, чувства и мисли.
В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага. Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш!
към текста >>
Неизменният физичен и
духовен
двигател.
Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота.
Неизменният физичен и
духовен
двигател.
Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага. По това се познава човекът на новото. На такъв човек може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
към текста >>
По това се познава
човекът
на новото.
Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател. Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага.
По това се познава
човекът
на новото.
На такъв човек може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
към текста >>
На такъв
човек
може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател. Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага. По това се познава човекът на новото.
На такъв
човек
може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
към текста >>
80.
LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно
духовен
ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”.
Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф.
Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно
духовен
ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”.
Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности. Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия, Проф. Белоти е ученик на Учителя Дънов.
към текста >>
„
Човекът
като микрокосмос " (от Д-р Р. Шуберт).
" (от Д-р О. Хартман). „Нови схващания в биологията" (от Д-р X. Попелбаум). „Човешката памет" (от Д-р Г. Ваксмут). „Природата и духът в науката на 20 век" (от Д-р Е. Вреде). „Биологията на кръстопът" (от Еренфрид Пфайфер).
„
Човекът
като микрокосмос " (от Д-р Р. Шуберт).
„Болест и лекуване" (от Д-р Г. Сухантке). „Насоката на възпитанието" (от Д-р Ернст Юли). „Три източници на културата" (от Д-р X. Е. Лауер). „Историческите перспективи в 20 век" (от Гюнтер Шуберт) и пр.
към текста >>
81.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Човекът
започна да дроби.
Георги Томалевски ЗА ПОЯВАТА НА МАТЕРИАЛИЗМА И БЕЗЦЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА Деветнадесетото столетие се ознаменува с големия тласък на аналитичната мисъл. Историята ни учи, че през различните епохи на човечеството са се развивали различни страни от многостранната човешка природа. Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл.
Човекът
започна да дроби.
В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др.
към текста >>
Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми
Човекът
търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм.
Ако епохата на древна Гърция е била епоха на мощен напредък в изкуството, в която се създадоха красивите, неотминаващи с времето архитектурни форми, ако Рим издигна обществения и граждански живот на завидна висота, ако средновековието отдели хората един от друг, посредством високите сгни на рицарските замъци, то осемнадесетото, деветнадесетото и повече от първата половина на двадесетото столетие отбелязаха голям възход на аналитичната мисъл. Човекът започна да дроби. В тоя дробеж той виждаше нещата откъснати едни от други - без връзка, без единство. Разбира се, нещата по такъв начин изглеждат по-механични, по-случайни. Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието.
Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми
Човекът
търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм.
Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше.
към текста >>
При това състояние
човекът
търсеше чистата наука.
Освен това беше крайно време да се източи ножът на човешкия разум, приспиван дълго в манастирите, мрачните кули на средновековието. Трябваше почивка за уморената човешка душа от фалшивите гибелни дела на официалната религия и нейните сухи, костеливи догми Човекът търсеше наука, диреше подем към сините простори на небето, към законите на тоя сложен световен организъм. Всяко обяснение на някое природно явление се поглъщаше жадно, защото то беше научно, в него нямаше намеса суеверието на църквата, която заповядваше и на учени, и на поети и отправяше към кладата велики труженици като Хус, Джордано Бруно и др. Назадничавостта на тая църква, която искаше да застави Галилей да се отрече от „еретическата" мисъл, че земята се върти, беше напластила много омраза в душите на хората. Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл.
При това състояние
човекът
търсеше чистата наука.
И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени.
към текста >>
Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за
човека
и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия.
И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени.
Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за
човека
и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия.
Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал.
към текста >>
Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя
духовен
ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия.
Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя
духовен
ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
към текста >>
Тая нова мисъл свали
човека
от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят.
Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Тая нова мисъл свали
човека
от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят.
Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит.
към текста >>
Тоя
човек
се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието.
Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят.
Тоя
човек
се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието.
Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме? Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл.
към текста >>
Ако
човекът
, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал.
Ако
човекът
, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
Но ако се вгледаме в него - в това „безсмислие" на природата, което така величествено дирижира целият световен организъм, ние заслужава да му отдадем необходимата почит. В такъв случай то престава да бъде безсмислие, а нещо, което крие дълбок смисъл. Тоя смисъл понякога разумът отрича, но нещо скрито дълбоко в недрата на нашето аз го усеща, разбира го и му отговаря. Вярно е, че има някои, които с право могат да рекат, че техният живот е препълнен със страдания. Не желаейки неговата мъка, те го отричат.
към текста >>
Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на
човека
, ще бъде източник на нови страдания и нови борби.
Някой ще възрази, че днес страдат милиони хора. Защо? Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина.
Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на
човека
, ще бъде източник на нови страдания и нови борби.
На човека от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената. Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем.
към текста >>
На
човека
от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената.
Защото глупостта за безсмислието е взела грамадни размери. Тя е овладявала като хипноза цели общества, вкаменила е сърцата на хората и ги е направила зверове един за други. Казват някои, че мъчителният и робски живот на много милиони човешки същества ще се промени, когато се променят устоите на това общество. В тази мисъл има голяма доза от истина. Вярно е, че ненаситната човешка стръв е заграбила много от земните блага, вярно е, че тия блага би трябвало да затулят виковете на милиони гладни, но същевременно е вярно и това, че във всички епохи, във всички видове общества човешкият егоизъм, скрит дълбоко в непросветената още природа на човека, ще бъде източник на нови страдания и нови борби.
На
човека
от новото време предстои, заедно с мисълта да урегулира правилно икономическата постановка на човешкото общежитие, да се бори и с тоя скрит в него враг, като постави нависоко в своето съзнание идеята, че той и всички около него са частица от световния организъм, че са отделни брънки в голямото едно на вселената.
Отношението на всяко разумно същество в света спрямо по-горните от него трябва да бъде отношение на уважение и вътрешна адмирация, а спрямо по-долните по-слабите и по-малките от него - отношение на покровителство. Ние сме храненици на земята. Всичко каквото имаме на нея получаваме даром от щедрата ръка на природата - от невидимите същества в нейните недра, за които могат да приказват не такива като нас, а други, чиито очи не са малко повече от слепи, каквито са очите на всички нас. Макар че тая мисъл ние изказахме веднъж тука, пак ще я подчертаем. Тя е основата, върху която е построено нашето съдене за природата.
към текста >>
Ако
човекът
би могъл да знае замисления план на природния разум, той не би пожелал друго, освен неговото осъществяване.
Ние не можем да се отречем да бъдем в нейните ръце, защото тогава ще бъдем вън от живота. Ние не можем да искаме друго освен това, което е замисъл на тая творческа воля и нашата воля не може да бъде друга освен крачка в общия поток към целите на това творчество. Който има друга воля, той ще срещне мощния ход на живота и неумолимите закони на природата ще го пометат напред със своите стихийни, шеметни сили. Това е насилие, ще каже някой. Не, това е мъдрост.
Ако
човекът
би могъл да знае замисления план на природния разум, той не би пожелал друго, освен неговото осъществяване.
Напротив, ние трябва да се радваме, че сме материал в ръцете на творец, че сме подложени на развой, макар и да страдаме. Ако ученикът би знаел колко ще му послужи писмото в живота, той с радост би приел мъката, която изпитва при заучаване на буквите и елементите на писмените знаци. Та нима не е по-достойно за един къс глина да е мачкан в ръцете на художника, а после превърнат на изящна ваза, на която ще се спират много очи, отколкото да лежи в неподвижна инертност и безформен на пътя?
към текста >>
82.
Всемирното братство - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Обаче, за да покаже някакво знамение,
човек
трябва да има сила в себе си.
Ако някой каже или направи нещо, веднага ще го запитате, какво иска да покаже с това знамение. Лесно се задавате въпроси, но мъчно се отговаря на тия въпроси. Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Чрез знамения.
Обаче, за да покаже някакво знамение,
човек
трябва да има сила в себе си.
Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят.
към текста >>
Тe казвате, че
човек
трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят.
Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот.
Тe казвате, че
човек
трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят.
Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е.
към текста >>
Като разглеждате тялото на
човека
, ще разберете пък, какви сили са работили в него.
Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил.
Като разглеждате тялото на
човека
, ще разберете пък, какви сили са работили в него.
Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н.
към текста >>
Днес всеки
човек
разполага с едно тяло, т.е.
Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него.
Днес всеки
човек
разполага с едно тяло, т.е.
с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога.
към текста >>
Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал
човека
, защо е създаден и т.н.
Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори.
Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал
човека
, защо е създаден и т.н.
Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната. Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването.
към текста >>
Едни учени поддържат мисълта, че
човек
е създаден от Бога.
Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н.
Едни учени поддържат мисълта, че
човек
е създаден от Бога.
възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната. Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването?
към текста >>
възможно е това, но интересно е, как така,
човекът
, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти?
с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога.
възможно е това, но интересно е, как така,
човекът
, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти?
Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната. Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните.
към текста >>
Други поддържат мисълта, че
човек
е произлязъл от маймуната.
Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти?
Други поддържат мисълта, че
човек
е произлязъл от маймуната.
Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове.
към текста >>
Как е възможно,
човек
да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него?
Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната.
Как е възможно,
човек
да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него?
В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни.
към текста >>
В едно отношение маймуната седи по-високо от
човека
: в подражаването.
Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната. Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него?
В едно отношение маймуната седи по-високо от
човека
: в подражаването.
Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал.
към текста >>
Следователно, когато
човек
дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред.
По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу. Маймуните му отговорили със същото: Те го замервали отгоре. Най-после, като се убедил, че и това не помага, отчаян, той хвърлил феса от главата си и казал: И тъй изгубих всички фесове, поне и този да хвърля, да знам, че нищо вече не ми остава. Като видели това, маймуните веднага хвърлили фесовете от главите си. Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си.
Следователно, когато
човек
дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред.
Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре. Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има.
към текста >>
Фесът представя старото в живота, от което
човек
трябва да се освободи.
Най-после, като се убедил, че и това не помага, отчаян, той хвърлил феса от главата си и казал: И тъй изгубих всички фесове, поне и този да хвърля, да знам, че нищо вече не ми остава. Като видели това, маймуните веднага хвърлили фесовете от главите си. Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си. Следователно, когато човек дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред. Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре.
Фесът представя старото в живота, от което
човек
трябва да се освободи.
Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях.
към текста >>
За да се домогне до тия закони,
човек
трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото.
Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре. Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има.
За да се домогне до тия закони,
човек
трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото.
Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота. Вън от човека противоречия не съществуват. Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора.
към текста >>
Вън от
човека
противоречия не съществуват.
За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа. Без това никакъв напредък не може да има. За да се домогне до тия закони, човек трябва да се справи със своите слабости, със своите дефекти, наследени от миналото. Органическият свят е оставил известни отпечатъци върху нашия организъм и ние трябва да се справим с тях. Те създават ред противоречия, които не трябва и не могат да съществуват при новите условия на живота.
Вън от
човека
противоречия не съществуват.
Те са в самия него, вследствие на което той сам може да ги премахне. И затова, казвам, че противоречията съществуват за глупавите хора. Всичко в света работи за добро за разумните хора. Всичко в живота е постижимо за гениите, за светиите. Противоречията в живота представяте ровка материя, която в бъдеще трябва да се разработи.
към текста >>
Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на
човека
.
За съвременните хора противоречията създават ред страдания и нещастия, но за бъдещето поколение. Те ще представят тяхното щастие. Днес много хора се оплакват от неразположение на духа си, от тежки състояния и не могат сами да си помогнат. Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система. Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си.
Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на
човека
.
Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една минута и бавно да го изпуща. Сега човек прави в една минута 20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди. Ето защо, не е достатъчно само човек да диша, но той трябва да разбира законите на дишането. Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в стомаха за храносмилането. от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите.
към текста >>
Сега
човек
прави в една минута 20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди.
Днес много хора се оплакват от неразположение на духа си, от тежки състояния и не могат сами да си помогнат. Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система. Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си. Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на човека. Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една минута и бавно да го изпуща.
Сега
човек
прави в една минута 20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди.
Ето защо, не е достатъчно само човек да диша, но той трябва да разбира законите на дишането. Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в стомаха за храносмилането. от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите. Ако този запас от енергия е налице, очите имате ясен, мек поглед; ако той отсъствува, очите са мътни, неясни. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, като ясното небе.
към текста >>
Ето защо, не е достатъчно само
човек
да диша, но той трябва да разбира законите на дишането.
Една от причините за тия неразположения се дължи на някакви неправилности в дихателната им система. Забелязано е, че в такива хора ноздрите не са достатъчно широки, вследствие на което те не могат да приемат необходимото количество въздух и не могат да го задържат дълго време в дробовете си. Неправилността в дишането е във връзка с мисловния живот на човека. Той трябва да задържа въздуха в дробовете си поне една минута и бавно да го изпуща. Сега човек прави в една минута 20 вдишки и 20 издишки; всяка вдишка трае около 2-3 секунди, а трябва да продължава поне 15-20 секунди.
Ето защо, не е достатъчно само
човек
да диша, но той трябва да разбира законите на дишането.
Той трябва да знае, че в чистия въздух се крият известни идеи, както и известно количество енергия, част от която той трябва да задържа в белите дробове, като запасна енергия, а част от нея да изпраща в стомаха за храносмилането. от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите. Ако този запас от енергия е налице, очите имате ясен, мек поглед; ако той отсъствува, очите са мътни, неясни. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, като ясното небе. Съвременните хора са нервни, болни, тревожат се за нищо и никакво, вследствие на известна дисхармония между мозъчната и симпатичната нервна система.
към текста >>
Възпитателите на човечеството - учителите,
духовенството
, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал.
от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите. Ако този запас от енергия е налице, очите имате ясен, мек поглед; ако той отсъствува, очите са мътни, неясни. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, като ясното небе. Съвременните хора са нервни, болни, тревожат се за нищо и никакво, вследствие на известна дисхармония между мозъчната и симпатичната нервна система. И сега, за да се избегнат тия аномалии, човечеството се нуждае от нови методи, от ново възпитание.
Възпитателите на човечеството - учителите,
духовенството
, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал.
от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло. Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради.
към текста >>
Значи, за да възкръсне,
човек
трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата.
Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат.
Значи, за да възкръсне,
човек
трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата.
Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им. От мисълта на човека зависи неговото здравословно състояние. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да развие своето чело.
към текста >>
От мисълта на
човека
зависи неговото здравословно състояние.
Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им.
От мисълта на
човека
зависи неговото здравословно състояние.
За тази цел той трябва да работи върху себе си, да развие своето чело. За това се изисква велика, гениална, а не обикновена мисъл. Ще кажете, че трябва да се подобрят условията на живота. Вярно е това, но добрите условия се включвате в гениалните, в разумните, в добрите хора. Такива хора трябва да се намерят!
към текста >>
Геният, разумният, добрият
човек
може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска.
За това се изисква велика, гениална, а не обикновена мисъл. Ще кажете, че трябва да се подобрят условията на живота. Вярно е това, но добрите условия се включвате в гениалните, в разумните, в добрите хора. Такива хора трябва да се намерят! Тези хора въздействуват върху човечеството.
Геният, разумният, добрият
човек
може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска.
Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях. Човекът на любовта има нещо специфично в своя глас. Особена сила се крие в неговия глас. Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени. Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени.
към текста >>
Човекът
на любовта има нещо специфично в своя глас.
Вярно е това, но добрите условия се включвате в гениалните, в разумните, в добрите хора. Такива хора трябва да се намерят! Тези хора въздействуват върху човечеството. Геният, разумният, добрият човек може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска. Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях.
Човекът
на любовта има нещо специфично в своя глас.
Особена сила се крие в неговия глас. Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени. Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени. Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата линия, т.е. линията на съдбата.
към текста >>
Главата, ръцете, краката на този
човек
са особено устроени.
Тези хора въздействуват върху човечеството. Геният, разумният, добрият човек може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска. Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях. Човекът на любовта има нещо специфично в своя глас. Особена сила се крие в неговия глас.
Главата, ръцете, краката на този
човек
са особено устроени.
Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени. Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата линия, т.е. линията на съдбата. Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо?
към текста >>
Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой
човек
са съединени, той е
човек
на противоречия.
Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата линия, т.е. линията на съдбата. Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо? Те нямат приятели, които да им помагат.Те трябва усилено да работят, да си създадат приятели.
Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой
човек
са съединени, той е
човек
на противоречия.
С такъв човек и да влезете в съдружие, ще се развали. Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо?
към текста >>
С такъв
човек
и да влезете в съдружие, ще се развали.
линията на съдбата. Такива хора трябва да разчитат изключително на себе си. Каквото започнат, всичко се разваля. Защо? Те нямат приятели, които да им помагат.Те трябва усилено да работят, да си създадат приятели. Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия.
С такъв
човек
и да влезете в съдружие, ще се развали.
Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина.
към текста >>
Каквото и да обещава такъв
човек
, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо?
Ако пък сърдечната и умствената линии в ръката на някой човек са съединени, той е човек на противоречия. С такъв човек и да влезете в съдружие, ще се развали. Какво съдружие може да съществува между вълк и овца? Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси.
Каквото и да обещава такъв
човек
, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо?
Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят.
към текста >>
С други думи казано: съдбата на
човека
е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е.
Какво съдружие може да съществува между червея, който влиза в дънера на ябълката, и самата ябълка? Тук става сблъскване на интереси. Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си.
С други думи казано: съдбата на
човека
е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е.
в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа.
към текста >>
Главата на
човека
е свързана с умствения, с Божествения свят.
Каквото и да обещава такъв човек, в края на краищата, той няма да го изпълни. Защо? Защото слънцето е започнало вече силно да грее и ледът не може да издържи на неговата топлина. Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля.
Главата на
човека
е свързана с умствения, с Божествения свят.
Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит. Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите.
към текста >>
Човек
не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит.
Сега, като изучавате законите на живота, вие ще дойдете до заключение, че сами създавате съдбата си. С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята.
Човек
не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит.
Умът в човека е свързан с гласа. Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите. Тогава тя застанала права и започнала да пее. Като чул гласа й, началникът веднага дал заповед да й изплатят сумата.
към текста >>
Умът в
човека
е свързан с гласа.
С други думи казано: съдбата на човека е в неговата глава, в неговото сърце, в неговата ръка, т.е. в неговата воля. Главата на човека е свързана с умствения, с Божествения свят. Сърцето му е свързано с ангелския свят, а волята му - със света, в който живеят най-добрите, най-разумните хора на земята. Човек не може да се запознае с добрите, с разумните хора, ако волята му не е добре развита; той не може да се запознае с ангелите, ако сърцето му не е добре развито; той не може да влезе във връзка с Великия, ако умът му не е добре развит.
Умът в
човека
е свързан с гласа.
Един ден, при един от началниците на пощите в Ню Йорк, се явила Аделина Пати с чек в ръка да получи известна сума. Началникът поискал личната й карта, но понеже тя нямала такава, той не й дал парите. Тогава тя застанала права и започнала да пее. Като чул гласа й, началникът веднага дал заповед да й изплатят сумата. Какво по-голямо знамение от това?
към текста >>
Човек
може още днес да възкръсне, няма защо да чака второто пришествие.
Като чул гласа й, началникът веднага дал заповед да й изплатят сумата. Какво по-голямо знамение от това? Съвременните хора имат богатство, имат скрити сили в себе си, които не са разработили, вследствие на което страдат. Който може да употреби богатството на своя ум, на своето сърце и на своята воля на място, той ще придобие търпението. Да придобие великото търпение, това значи да възкръсне.
Човек
може още днес да възкръсне, няма защо да чака второто пришествие.
За да възкръсне, той трябва да освободи ума, сърцето и волята си от ония неща, които ги тормозят. Има тъмни въпроси, които смущават човека и той трябва да ги разреши с вяра. Тази вяра трябва да предшествува знанието. И затова казвам: вярвайте в онова, което е вложено във вашата глава, във вашето сърце и във вашата ръка, т.е. във вашата воля!
към текста >>
Има тъмни въпроси, които смущават
човека
и той трябва да ги разреши с вяра.
Съвременните хора имат богатство, имат скрити сили в себе си, които не са разработили, вследствие на което страдат. Който може да употреби богатството на своя ум, на своето сърце и на своята воля на място, той ще придобие търпението. Да придобие великото търпение, това значи да възкръсне. Човек може още днес да възкръсне, няма защо да чака второто пришествие. За да възкръсне, той трябва да освободи ума, сърцето и волята си от ония неща, които ги тормозят.
Има тъмни въпроси, които смущават
човека
и той трябва да ги разреши с вяра.
Тази вяра трябва да предшествува знанието. И затова казвам: вярвайте в онова, което е вложено във вашата глава, във вашето сърце и във вашата ръка, т.е. във вашата воля! Това значи да покажете знамение пред света.
към текста >>
83.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Когато
човек
работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа.
Когато
човек
работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
към текста >>
Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва
човека
с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.
Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва
човека
с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
към текста >>
В момента, когато
човек
вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе!
В момента, когато
човек
вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти.
Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях!
към текста >>
И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния
човек
в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива.
И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт.
И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния
човек
в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива.
Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа. И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни. Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля.
към текста >>
Този
духовен
подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център.
Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото.
Този
духовен
подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център.
Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра.
към текста >>
Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям
духовен
подем.
Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили! Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем.
Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям
духовен
подем.
Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината". Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски, духоборите, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският дух от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б.
към текста >>
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия
човек
ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия
човек
ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества.
За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид. У човека имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
към текста >>
У
човека
имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно. У растението съзнанието е по-стеснено, но пак е неясно. У животното съзнанието е още по-стеснено: то съвсем неясно чувствува живота, който е в индивидите от същия вид.
У
човека
имаме вече самосъзнание; той с него съзнава предимно своя собствен живот.
Неговото съзнание е най-ограничено, най-стеснено, но затова пък е най-ясно, най-будно. Значи от минералното царство насам е станал един процес на стесняване на съзнанието, и същевременно то е ставало все по-будно, все по-ясно. Сега сме в една епоха, когато става обратният процес: човешкото съзнание постепенно се разширява, при което ще се запази неговата будност, яснота. Затова бъдещите етапи, през които ще мине съзнанието, са: колективно съзнание, космическо и божествено. Днес виждаме и във външния живот все по-голямо сближение на разните народи чрез телеграфи, телефони, аероплани, радио и пр.
към текста >>
Човек
, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Това се вижда и от все по-голямото общение във всички други области: напр. чрез международни дружества от всякакъв род, международни конгреси и пр. Всички тези неща са само външен израз на това, което дълбоко става и зрее в човешкото съзнание. Всичко това са признаци, които показвате, че съзнанието наближава към една нова фаза: пробуждане на космическото съзнание. Това ще има за последствие разцъфтяване на нови сили и заложби, които се крият в човешката душа.
Човек
, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото.
Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
към текста >>
Събуждането на това ново съзнание у
човека
ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
Човек, който живее само със съзнанието за своя личен живот, все едно че се откъсва от живота на Цялото и тогаз той прилича на лист или клон, откъснат от дървото. Заедно с разширението на човешкото съзнание, и целият външен живот ще се преобрази коренно, ще се нареди в съгласие с това ново съзнание, понеже винаги външната култура с всички нейни придобивки и форми е само израз на фазата, в която се намира човешкото съзнание в дадена епоха. Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота.
Събуждането на това ново съзнание у
човека
ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност.
При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта. Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е!
към текста >>
Новият
човек
ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд!
Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Новият
човек
ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд!
Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й.
към текста >>
84.
Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Някои от тях продължават да съществуват неизвестни, неподозирани за съвременния
човек
.
Тази наука има чудна история, която е проследена от големи авторитети. Тук в тоя курс нямаме възможност да се разпрострем надълго. Обаче няколко кратки бележки не ще бъдат безполезни за ония, които изучават тази наука. Много хиляди години преди нашето леточисление са съществували раси и цивилизации. Много от тях са изчезнали вече от лицето на земята.
Някои от тях продължават да съществуват неизвестни, неподозирани за съвременния
човек
.
Тяхната култура, техните постижения във всички области на наука, изкуство, религия и администрация се знаят от малцина напреднали окултисти Някои от учените мъже на тази култура - за която бегло споменавам - са изучили напълно и в съвършенство устройството на човешкото тяло, силите, които функционират в него и принципите, които действуват във видимата и невидима страна на природата. Те са имали възможност в течение на много векове да проследят всички външни изменения на човешкото тяло, включително ръцете, знаците, които постоянно се чертаят, изтриват, изменят. Също те са имали възможност да откриват ония вътрешни причини, които предизвикват появяването и изчезването на тези знаци. Така те са достигнали да създадат цяла, дълбока и сложна наука, която не е достигнала до нас в пълнота, освен като малки трошици и зрънца. С тези зрънца са били запознати първите изследователи на тази наука в Европа и то получени от циганите-скитници.
към текста >>
Гърците, които са имали
духовен
контакт с Индия, са взели тази наука от там.
Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет.
Гърците, които са имали
духовен
контакт с Индия, са взели тази наука от там.
Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр. Хр.) е преподавал И практикувал гаданието по ръцете.
към текста >>
Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на
човека
и органите на тялото.
В 1893 г. в Париж се правят опити пред академията на науките, които опити сполучливо доказват, че лудостта и въобще умствените заболявания могат години преди това да се откриват по формата на ухото. Сега почти всички медици приемат, че по ноктите може да се познават различните болести, като: парализа, туберкулоза, сърдечни болести и др. Още отдавна Хипократ е обърнал внимание на ноктите и връзката им с болестите. Сега много учени на запад и в Америка усърдно, искрено и безпристрастно изследват тази област от човешкото знание и все повече и повече навлизат в по-голяма яснота, ориентировка по отношение ръката и човешкия характер.
Много медици, физиолози и психолози са констатирали връзката между чувствата, преживяванията, различните състояния на
човека
и органите на тялото.
Така напр. забелязано е, че хората, които са крайни материалисти и интересите в живота им са сведени само до земни работи, страдат от артериосклероза. Тези, които са страхливи, лесно се плашат и са ревниви, рискуват да повредят сърцето си. Те често страдат от сърдечни болести. Мрачните мисли, недоволството, грижите и тревогите се отразяват на черния дроб.
към текста >>
Неправилното изливане на жлъчката озлобява
човека
и го прави много неспокоен и раздразнителен.
Тези, които са много чувствителни и от най-малко нещо се обиждат, разстройват своя стомах. Меланхолията действува върху далака. Забелязано е, че болните от гръдна болест са големи фантазьори. Те имат планове много фантастични. Злобата се отразява върху бъбреците.
Неправилното изливане на жлъчката озлобява
човека
и го прави много неспокоен и раздразнителен.
Всички тия констатирани съотношения с много други — върху мозъка, върху цвета на лицето, върху слънчевото сплитане съставляват цяла област. Много хиролози работят да установят връзката между различните болести и знаците по ръцете. Образува се вече медицинска хирология, която все повече и повече спомага на някои за вярна и точна диагноза. Има много още да се изследва, има много още да се желае в тази област, много неща да се коригират, други да се изхвърлят. Сега, преди да започнем изложението на нашия курс по хирология, нека споменем следната важна забележка, която никога не трябва да изпускаме из пред вид при нашите изводи и заключения, когато стане случай да изследваме ръцете на някое лице.
към текста >>
Главата ще ни покаже капитала -
духовен
и физически, който е вложен в
човека
.
Много хиролози работят да установят връзката между различните болести и знаците по ръцете. Образува се вече медицинска хирология, която все повече и повече спомага на някои за вярна и точна диагноза. Има много още да се изследва, има много още да се желае в тази област, много неща да се коригират, други да се изхвърлят. Сега, преди да започнем изложението на нашия курс по хирология, нека споменем следната важна забележка, която никога не трябва да изпускаме из пред вид при нашите изводи и заключения, когато стане случай да изследваме ръцете на някое лице. Ръката е израз на човешката воля.
Главата ще ни покаже капитала -
духовен
и физически, който е вложен в
човека
.
Лицето ще ни осведоми за капитала, поставен в обръщение, а ръцете - за всички придобивки, печалби и загуби на този капитал. Това е правило, дадено от най-големия авторитет по тази наука. Това значи, че когато някога някои наши изучавания или заключения не излязат верни, значи, че не са се взели под внимание сведенията, които дават главата и лицето. Тук някой може да забележи, че имаме противоречие. Нека хубаво да се изясним!
към текста >>
Представете си един
човек
с линия, която показва дългоденствието или продължителността на живота, за която ще говорим по-късно, скъсана към 40 год.
Лицето ще ни осведоми за капитала, поставен в обръщение, а ръцете - за всички придобивки, печалби и загуби на този капитал. Това е правило, дадено от най-големия авторитет по тази наука. Това значи, че когато някога някои наши изучавания или заключения не излязат верни, значи, че не са се взели под внимание сведенията, които дават главата и лицето. Тук някой може да забележи, че имаме противоречие. Нека хубаво да се изясним!
Представете си един
човек
с линия, която показва дългоденствието или продължителността на живота, за която ще говорим по-късно, скъсана към 40 год.
и пак продължена. Причините са да речем от излишества и удоволствия; ако ние не сме запознати с пълното разбиране на френологията, бихме предсказали смъртта на това лице към 40 год. Но този, който разбира, ще погледне устройството на черепа и ако там са вложени възможности за един по-разумен живот, воля и духовни стремежи (които ще се събудят по-късно), той може да каже, че линията на живота ще се съедини с останалата част и лицето ще продължи живота си. Има много случаи на големи и поразителни изменения в линиите. И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт.
към текста >>
Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от
човека
всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина.
Причините са да речем от излишества и удоволствия; ако ние не сме запознати с пълното разбиране на френологията, бихме предсказали смъртта на това лице към 40 год. Но този, който разбира, ще погледне устройството на черепа и ако там са вложени възможности за един по-разумен живот, воля и духовни стремежи (които ще се събудят по-късно), той може да каже, че линията на живота ще се съедини с останалата част и лицето ще продължи живота си. Има много случаи на големи и поразителни изменения в линиите. И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт. Но по това по-нататък.
Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от
човека
всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина.
Но това правило обяснява многото изключения, насърчава ония, които търсейки да намерят радост и надеждни неща по ръцете си, намират печални знаци, предвещаващи нещастия и катастрофи. Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот. Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и пороците и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр. Значи, ако човек работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете. Но разгледани по-точно, хирогномия означава изучаване, гадание по пръстите.
към текста >>
Значи, ако
човек
работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете.
Но по това по-нататък. Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина. Но това правило обяснява многото изключения, насърчава ония, които търсейки да намерят радост и надеждни неща по ръцете си, намират печални знаци, предвещаващи нещастия и катастрофи. Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот. Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и пороците и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр.
Значи, ако
човек
работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете.
Но разгледани по-точно, хирогномия означава изучаване, гадание по пръстите. Хиромантия и палмистрия - гадание по дланта и линиите. Хирология - наука за ръцете, с обяснение за различните влияния на звездите и връзката им с местото по ръцете. Хирософията разглежда същата област във връзка със законите, силите и принципите, които работят от вечността в проявената вселена, С това завършваме нашит предварителни бележки. (Следва)
към текста >>
85.
Учителят говори - Духът
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
При изследване на ухото, при първа стъпка на ориентация, добре е
човек
да се остави на ръководството на своя вътрешен естетичен усет.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР За изучаване на човешкия живот от голямо значение е формата човешкото ухо.
При изследване на ухото, при първа стъпка на ориентация, добре е
човек
да се остави на ръководството на своя вътрешен естетичен усет.
Ухото служи за възприемане на тоновете, следователно, на първо място показва възприемчивост към музика, начин на възприемане на добри думи и благородни изрази, или на грозни изрази и лоши внушения. Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично. Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо.
към текста >>
Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в
човек
с такова ухо нервната система се проявява хармонично.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР За изучаване на човешкия живот от голямо значение е формата човешкото ухо. При изследване на ухото, при първа стъпка на ориентация, добре е човек да се остави на ръководството на своя вътрешен естетичен усет. Ухото служи за възприемане на тоновете, следователно, на първо място показва възприемчивост към музика, начин на възприемане на добри думи и благородни изрази, или на грозни изрази и лоши внушения.
Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в
човек
с такова ухо нервната система се проявява хармонично.
Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот.
към текста >>
Този
човек
е разположен да възприема истината, доброто и красотата.
Карл Хутер СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯТ ХАРАКТЕР За изучаване на човешкия живот от голямо значение е формата човешкото ухо. При изследване на ухото, при първа стъпка на ориентация, добре е човек да се остави на ръководството на своя вътрешен естетичен усет. Ухото служи за възприемане на тоновете, следователно, на първо място показва възприемчивост към музика, начин на възприемане на добри думи и благородни изрази, или на грозни изрази и лоши внушения. Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично.
Този
човек
е разположен да възприема истината, доброто и красотата.
Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал. Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с човек с високо съзнателен морален вътрешен живот. Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот.
към текста >>
Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с
човек
с високо съзнателен морален вътрешен живот.
Ако ухото е добре построено и красиво, както е показано в фигура 1, с право трябва да се приеме, че в човек с такова ухо нервната система се проявява хармонично. Този човек е разположен да възприема истината, доброто и красотата. Той е вътрешно красив, благороден, по душа правдив и чистосърдечен Това ухо говори за добра възприемчивост към говор и песен. Фиг.1 Трябва да се изтъкне, че изразът на очите, челото и лицето е от голямо значение като допълнение на онова, което се дава от добрия вид на външното ухо. От хармонията между формата на ухото и израза на лицето и на очите, трябва да заключим за един вътрешен естествен морал.
Ако добре оформеното ухо се съчетава с открит поглед и изразително и красиво моделирано високо чело, ние имаме работа с
човек
с високо съзнателен морален вътрешен живот.
Ще дадем пример на добре оформено ухо из самия живот. Фигура 2 изобразява видния ортопедист Хесинг, който от прост дърводелски чирак се е издигнал и станал прочут по целия свят. Ухото у него е добре оформено; челото - пластично, обтегнато, широко и високо; лицето има умен и благ израз. ------------------------------------------------------------------------------------------------ Фиг.2-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.3 Фигура 3. изобразява мюнхенския виртуоз и композитор Макс Бютнер.
към текста >>
От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на
човека
, която стои във връзка с ухото.
4) Вътрешната гънка нагоре да бъде силно широка и вдлъбната. Тези признаци виждаме на ухото на казания музикант. Изобщо, музикантът има нещо красиво в ухото си. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- Фиг. 4---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота.
От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на
човека
, която стои във връзка с ухото.
Такъв човек не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи. За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано. На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв човек, както и всичко онова, което той мисли и чувствува. Такъв човек не може да изслушва в повечето случаи благородното и красивото.
към текста >>
Такъв
човек
не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи.
Тези признаци виждаме на ухото на казания музикант. Изобщо, музикантът има нещо красиво в ухото си. --------------------------------------------------------------------------------------------------------- Фиг. 4---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота. От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото.
Такъв
човек
не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи.
За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано. На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв човек, както и всичко онова, което той мисли и чувствува. Такъв човек не може да изслушва в повечето случаи благородното и красивото. Той не може да бъде поучаван с думи, даже и ако е надарен до известна степен.
към текста >>
На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв
човек
, както и всичко онова, което той мисли и чувствува.
5 На фигура 4 имаме грозно ухо, обезобразено, изродено, стоящо под всяка норма на красота. От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото. Такъв човек не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи. За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано.
На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв
човек
, както и всичко онова, което той мисли и чувствува.
Такъв човек не може да изслушва в повечето случаи благородното и красивото. Той не може да бъде поучаван с думи, даже и ако е надарен до известна степен. Всичкото старание в тая насока, която възпитателите ще употребят, в края на краищата, ще бъде напразно, защото, според един природен закон, човешката воля е свързана с органите му. Същото е и за фиг. 5. На фиг 6.
към текста >>
Такъв
човек
не може да изслушва в повечето случаи благородното и красивото.
От такова ухо можем да съдим, че е атрофирана и изродена и вътрешната организация на човека, която стои във връзка с ухото. Такъв човек не е възприемчив към възвишени и благородни идеали - към истината, великото, тъй като тази възприемчивост изисква добър строеж на вътрешните органи. За това престъпниците имат винаги грозни уши. Както външното ухо у тях е грозно, анормално и грубо, така и вътрешното е зле организирано и акордирано. На същото ниво се намира общата възприемчивост на такъв човек, както и всичко онова, което той мисли и чувствува.
Такъв
човек
не може да изслушва в повечето случаи благородното и красивото.
Той не може да бъде поучаван с думи, даже и ако е надарен до известна степен. Всичкото старание в тая насока, която възпитателите ще употребят, в края на краищата, ще бъде напразно, защото, според един природен закон, човешката воля е свързана с органите му. Същото е и за фиг. 5. На фиг 6. са представени грозни и отдалечени от черепа уши.
към текста >>
Тогава става понятно, че музиката обхваща целия
човек
и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални.
А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа.
Тогава става понятно, че музиката обхваща целия
човек
и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални.
Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане.
към текста >>
Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на
човека
така, както музиката, била тя инструментална или вокална.
За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални.
Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на
човека
така, както музиката, била тя инструментална или вокална.
Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки.
към текста >>
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в
човека
, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания. Особено, ако тоновете, със своя ритъм и хармония, както е при свиренето и пението, привеждат в трептения най-тънките и най-скрити нерви. По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки.
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в
човека
, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма.
Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
към текста >>
Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и
духовен
живот.
По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието.
Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и
духовен
живот.
Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот.
към текста >>
Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на
човека
се изразява до известна степен в ухото.
Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот.
Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на
човека
се изразява до известна степен в ухото.
Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>
изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на
човек
, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8.
изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на
човек
, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото).
Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот. Такива хора, вследствие на богатството на жизнени сили в себе си, бързо се възстановяват след болест; също те могат безвредно, при нужда, да се задоволяват дълго време с оскъдна храна. (Следва)
към текста >>
86.
Книгопис
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на
човека
, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище.
Това е красиво начало на сближение. Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г.
в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на
човека
, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище.
Религия, християнство и творчески духовен живот. Еволюция на човешката душа и законът на възмездието. Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони.
към текста >>
Религия, християнство и творчески
духовен
живот.
Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г. в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище.
Религия, християнство и творчески
духовен
живот.
Еволюция на човешката душа и законът на възмездието. Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони. Само съгласуването на човешкия живот с тези закони може да разреши съвременните външни и вътрешни противоречия и да даде условия да се разцъфтят заложбите, силите, с които е тъй богата човешката душа!
към текста >>
Тая статия показва, как вече новите идеи проникват всред широките маси, как вече съзнанието на съвременния
човек
узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота.
Само съгласуването на човешкия живот с тези закони може да разреши съвременните външни и вътрешни противоречия и да даде условия да се разцъфтят заложбите, силите, с които е тъй богата човешката душа! Красив симптом Във в. „Родопски страж", от 1 април т.г., год. 4, брой 10., в отдела „Здравна колона" е печатана една добре аргументирана и възторжена статия в полза на вегетарианството. Това на пръв поглед е малък симптом, но който говори много за онзи, който знае да чете за тенденциите на развитието въз основа на симптомите, които среща в дадена култура.
Тая статия показва, как вече новите идеи проникват всред широките маси, как вече съзнанието на съвременния
човек
узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота.
Все по-често се срещат статии върху окултни въпроси в разни списания и вестници. Не може да се спре това, което иде по закона на развитието. Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност. За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар. Това, което важи за жабешкото сърце, важи в това отношение и за всяко друго сърце.
към текста >>
87.
За организиране на идеите - Из беседите на Учителя
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако го разбере
човек
- то ще се превърне в Добро.
То произтича от неразбраното добро в света. А неразбраното Добро, то е именно злото. Друго определение за злото в природата няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро.
Ако го разбере
човек
- то ще се превърне в Добро.
Има едно относително зло в света, което като го познаеш, превръща се в добро. Има и едно относително добро, което като го познаеш, превръща се в зло. Не требва да се човърка относителното добро, защото ще се превърне в зло. Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им. Болестта, запример, е относително зло.
към текста >>
Влезе ли
човек
в този свят, ще изпита мъчителното съзнание, че никой не го помни, че никой не го познава, че всички са го забравили.
Не човъркай въобще ни относителното добро, ни относителното зло, защото само ще се сменят полюсите им. Болестта, запример, е относително зло. Ала който разбира, ще види, че болестите, страданията са по възможност най-малкото зло. Мнозина искат да се отърват от тях, като се самоубият. Те мислят, че ще се избавят от мъки и страдания, но не знаят, че ще влязат в един свят на пълна забрава - в света на забравените.
Влезе ли
човек
в този свят, ще изпита мъчителното съзнание, че никой не го помни, че никой не го познава, че всички са го забравили.
Като че ли човек е паднал в една яма от която няма излаз - той мисли, чувствува, вика за помощ, ала не получава никакъв отзив от никъде - никой не си спомня за него, никой не му се притича на помощ. Това положение е по-лошо и от затвор. В затвора поне ще те навести тъмничарят. А в този забравен свят никой до време няма да си спомни за тебе. Нужно е разумно разбиране в живота.
към текста >>
Като че ли
човек
е паднал в една яма от която няма излаз - той мисли, чувствува, вика за помощ, ала не получава никакъв отзив от никъде - никой не си спомня за него, никой не му се притича на помощ.
Болестта, запример, е относително зло. Ала който разбира, ще види, че болестите, страданията са по възможност най-малкото зло. Мнозина искат да се отърват от тях, като се самоубият. Те мислят, че ще се избавят от мъки и страдания, но не знаят, че ще влязат в един свят на пълна забрава - в света на забравените. Влезе ли човек в този свят, ще изпита мъчителното съзнание, че никой не го помни, че никой не го познава, че всички са го забравили.
Като че ли
човек
е паднал в една яма от която няма излаз - той мисли, чувствува, вика за помощ, ала не получава никакъв отзив от никъде - никой не си спомня за него, никой не му се притича на помощ.
Това положение е по-лошо и от затвор. В затвора поне ще те навести тъмничарят. А в този забравен свят никой до време няма да си спомни за тебе. Нужно е разумно разбиране в живота. Нужно е разумно разбиране на природата.
към текста >>
Нужно е да има
човек
ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света.
Това положение е по-лошо и от затвор. В затвора поне ще те навести тъмничарят. А в този забравен свят никой до време няма да си спомни за тебе. Нужно е разумно разбиране в живота. Нужно е разумно разбиране на природата.
Нужно е да има
човек
ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света.
В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително. Ако човек работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро. Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората. Да не беше така, природата не би го допуснала.
към текста >>
Ако
човек
работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро.
Нужно е разумно разбиране в живота. Нужно е разумно разбиране на природата. Нужно е да има човек ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света. В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително.
Ако
човек
работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро.
Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората. Да не беше така, природата не би го допуснала. „Не противи се злому". Какво е искал да каже с това Христос? Той е искал да каже: „Не считай че злото е зло, не му се противи, остави го да свърши своята работа.
към текста >>
И ако трябва да вярва в нещо
човек
, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички!
Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода.
И ако трябва да вярва в нещо
човек
, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички!
Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма.
към текста >>
Този е пътят, по който
човек
може да се избави.
Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно.
Този е пътят, по който
човек
може да се избави.
Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото.
към текста >>
Всеки
човек
може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си.
Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото.
Всеки
човек
може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си.
И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма?
към текста >>
И действително, когато
човек
е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори.
Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си.
И действително, когато
човек
е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори.
За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло.
към текста >>
За един миг всичко в
човека
утихва и той решава да измени живота си.
Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори.
За един миг всичко в
човека
утихва и той решава да измени живота си.
Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото!
към текста >>
Но понеже
човек
е свободен, той пак се усъмнява.
Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си.
Но понеже
човек
е свободен, той пак се усъмнява.
Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото! Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки.
към текста >>
Само по този начин
човек
може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки.
Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото!
Само по този начин
човек
може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки.
Само така може да се отърве от онази тъмна сянка на съмнения и подозрения, на зли внушения. Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света. Българите се намират твърде много под влиянието на Сатурн. "Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл.
към текста >>
Народ лишен от тоя
духовен
потенциал е не народ, а маса.
Народът, истински погледнато, е сбор от ония съзнателни души, които мислят, които чувствуват и действуват. Народът е сбор от будни свести, съзнателни воли. Това е народ. А цветът на един народ, неговата жива съвест са неговите добри хора, неговите съзнателни хора. И управниците трябва да съзнават, че тия хора са оня морален потенциал, от който всъщност зависи успеха на всяко народно дело.
Народ лишен от тоя
духовен
потенциал е не народ, а маса.
Нека сега добрите хора в българския народ, честните воли и будни съвести бъдат оня морален тил, на който могат да разчитат ратниците на общественото поприще при изпълняване на ония задачи, които им са възложени от една върховна, макар и невидима за обикновените хора, власт.
към текста >>
88.
В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи
човека
от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес.
И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи
човека
от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря.
към текста >>
И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам
човекът
.
Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа.
И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам
човекът
.
И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо!
към текста >>
И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и
духовенство
, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие.
Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот.
И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и
духовенство
, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие.
Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>
А тия пътища за
човека
са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот.
А тия пътища за
човека
са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>
89.
Пътят на постиженията - Г. С .Г.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на
човека
.
Georg Nordmann В НАВЕЧЕРИЕТО НА СИНТЕТИЧНАТА ЕПОХА Ако хвърлим поглед към миналото и проследим неспирния вървеж на човечеството, ще видим стъпала, а между всяко едно от тях бездна от падение. Развоят не е една непрекъсната възхождаща права, а крива с минимуми и максимуми - места на слизане и нов подем.
във всеки един от тия възхождащи клони на развоя се е осъществявал по някой нов блян на
човека
.
Народите са възхождали и слизали, и всеки от тях е оставял по нещо в общата съкровищница. Имало е цивилизации, които с нещо са били по-възвишени от нашата, а в друго отношение са стояли по-долу. Но във всички времена, във всички епохи, въпроса за смисъла на човешкото съществувание, въпроса за живота и за смъртта е заемал централно место. Той е бил и ще си остане стожерът, около който са се формирали всички философски учения Така са се явили, развивали и упадали религиите. В началото, при появяването на някое ново учение, донесено от някой гений на човечеството и превърнато отпосле в религия, то е имало сила и обаяние над търсещото човечество, защото е извирало из недрата на някое велико любящо сърце, извирало е сякаш из недрата на природата от нейните неизменни закони и мъдрост.
към текста >>
Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям
духовен
пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение.
космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота.
Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям
духовен
пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение.
За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
към текста >>
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки
човек
ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното.
Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки
човек
ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това.
към текста >>
Те ни показват, че умът на
човека
напредва с бързи крачки, но тоя ум е студен, жесток.
Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това.
Те ни показват, че умът на
човека
напредва с бързи крачки, но тоя ум е студен, жесток.
Той сее смърт, ужас и страдания. Тоя ум е отчужден от великото единство в света! Той дроби, разкъсва и убива. трябва да се пробуди сърцето на света. Неговият зов днес е слаб.
към текста >>
В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че
човек
за
човека
е звяр.
Но той все пак ни нашепва, че днес трябва да подирим повече от всякога тоя жив Бог, който стои и чака непробуден в нас. И когато той се пробуди, тогава чак ще се пробуди и величието в природата. Колко прави са думите на индийския поет Рабиндранат Тагор: „Докогато ние не запалим малките лампи у нас, напразно ще блести светлината на небето; докогато не приготвим себе си, дотогава нямо ще лежи цялото великолепие на света и ще чака, както арфата чака докосването на пръстите". Във всеки един от нас ще настъпи момент, когато ще се пробуди чувството към божествеността на природата. В най-неочакваните часове на нашия живот, когато не подозираме, когато сме облечени в работната риза при машините, или се разхождаме сутрин през разлистващата се гора, в един от часовете на някой ден, някаква вест от вечността ще ни посети и ще ни поздрави със своята тиха усмивка.
В някое малко незначително дело край нас, в сияещата усмивка на две очи или в бляска на една бавно слизаща сълза, ние ще разколебаем и ще разбием устоите на това учение, което казва, че
човек
за
човека
е звяр.
В тоя миг ще разберем, че много, много сме били далече от една безименна и трогателно проста истина. Животът ще ни призове към своята богата съкровищница, където се отива не с накитите на рицари, не със славата на победителя, не с натежала глава от догматично учение, а с чистата и простодушна усмивка на малките деца.
към текста >>
90.
Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В.
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Имаме
човек
със сухи ръце и друг с влажни.
Външната страна на ръката е от извънредно голямо значение. Принципът на всички гадателни науки е много прост. Той почива върху аналогията или съотношението, което съществува между формите, силите и законите на една област или сфера на природата с нещата, силите и законите на друга област. Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един свят са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения. Примери за едното и другото: І.
Имаме
човек
със сухи ръце и друг с влажни.
Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва. Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора.
към текста >>
Човекът
със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове.
Той почива върху аналогията или съотношението, което съществува между формите, силите и законите на една област или сфера на природата с нещата, силите и законите на друга област. Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един свят са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения. Примери за едното и другото: І. Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият?
Човекът
със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове.
Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва. Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора. Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре.
към текста >>
Човекът
с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора.
Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва.
Човекът
с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора.
Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече?
към текста >>
Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където
човек
може да затъне и да пропадне.
Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва. Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора.
Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където
човек
може да затъне и да пропадне.
При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека.
към текста >>
Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат
човека
.
Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече?
Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат
човека
.
Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места.
към текста >>
Едната ръка говори за
човек
с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло.
При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека.
Едната ръка говори за
човек
с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло.
А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното.
към текста >>
А другата ръка - влажната, говори за
човек
с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II.
Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш. Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло.
А другата ръка - влажната, говори за
човек
с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II.
Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното. Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум.
към текста >>
Голямата длан представлява
човек
с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи.
Бурята може да те завлече? Долу в долината по-лесно се живее, има повече материали за храна и градеж - но там други опасности дебнат човека. Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим.
Голямата длан представлява
човек
с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи.
Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места. Тука ние бихме очаквали да срещнем човека, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното. Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум. Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце. Хората с малките ръце представляват малка земя, малки пространства, но повече обработени и понеже мястото е малко, те мислят, как да имат повече.
към текста >>
Тука ние бихме очаквали да срещнем
човека
, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното.
Едната ръка говори за човек с електрична природа, в когото преобладаването на умствения живот е изсушило неговото тяло. А другата ръка - влажната, говори за човек с магнетична природа и преобладаване на чувствата, желанията и страстите. II. Нека вземем голяма и малка длан, където ще видим, че ако извадим заключение по правилото на аналогията, ще сгрешим. Голямата длан представлява човек с големи пространства и владения, които той обикаля, наглежда, но по причина на обширността им не е в състояние да ги разработи. Понеже са много, той не може да ги обхване всички, та се спира на отделни места.
Тука ние бихме очаквали да срещнем
човека
, който се занимава с големи работи, с велики планове; ние намираме тъкмо обратното.
Склонности към занимание с малките и дребните неща - повърхностен и повече аналитичен ум. Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце. Хората с малките ръце представляват малка земя, малки пространства, но повече обработени и понеже мястото е малко, те мислят, как да имат повече. От малкото да направят голямо. Стремеж да обхванат цялото.
към текста >>
Такъв
човек
е с големи планове и проекти.
Относително моралната страна обаче те са щедри, добри, великодушни, отстъпчиви и с широко сърце. Хората с малките ръце представляват малка земя, малки пространства, но повече обработени и понеже мястото е малко, те мислят, как да имат повече. От малкото да направят голямо. Стремеж да обхванат цялото. те не се спират на подробности.
Такъв
човек
е с големи планове и проекти.
Хора на цялостното схващане, на ансамбъла, на синтезата. Те отиват до основата на нещата. Голямата ръка има по-обективен ум, по конкретен и аналитичен. Малката - по-субективен, абстрактен и синтетичен. Хора с големи ръце се срещат повече в областта на науката, индустрията, приложните изкуства.
към текста >>
извити (нагоре) Всички тия особености на ръката, изброени по-горе, съставляват основата, почвата и най-същественото и трайното в
човека
, върху което са изградени неговия темперамент, склонности, характер, живот и произлизащата от всичко това щастлива или нещастна съдба - (в обикновения смисъл на тая дума).
конични пръсти 4. остри пръсти VI. Прегърбеност 1. прегърбени (надолу) пръсти 2. прави пръсти 3.
извити (нагоре) Всички тия особености на ръката, изброени по-горе, съставляват основата, почвата и най-същественото и трайното в
човека
, върху което са изградени неговия темперамент, склонности, характер, живот и произлизащата от всичко това щастлива или нещастна съдба - (в обикновения смисъл на тая дума).
Всяка от тия особености ще ни даде сведения за отделни области на човешкия живот. Температурата ще ни говори за едни процеси, за една област и сили, влагата или сухотата за друга област и преобладаване на известни системи, коравината и мекотата за преобладаване на трети вид системи и т.н. Всичко това са резюмета на природата, зад които са скрити сложни апарати, двигатели, системи и функции, зад които работят разумни сили. Тука накратко ще дадем обяснение за всяка особеност на дланта и пръстите, за да преминем към линиите и знаците. Голяма длан: аналитик, способност към занятия, които се занимават с малки неща (много часовникари имат голяма длан) търпение, широта на сърцето.
към текста >>
Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на
човек
с много тясна длан.
Средна: Синоптик. Еднакво работи и с анализа и със синтеза. Широка повече, отколкото тясна и дълга: Тя показва по-голяма широта, откровеност, памет, но и повече бруталност и грубост. Широката длан показва движение в една посока - развитие на мъжкия принцип, положителния и грубия. Дългата показва по-голяма деликатност на организма, финост и интензивност на чувствата.
Ако ръката е много тясна, това е признак на отрицателни качества на
човек
с много тясна длан.
Понеже има желание да бъде силен, властен, а е слаб; всичко това се изразява в злопаметност, завист. Тясно сърце, педантизъм и тирания. Широката длан има отношение към широтата на главата и придава повече устойчивост, твърдост, здравина, издръжливост, обаче ако е много широка, отива към жестокост и разрушителност. Дългата длан има отношение към дължината на главата и дава чувствителност, нежност, деликатност, емоционална природа, интензивност, с малка трайност и малка съпротивителна сила. Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си.
към текста >>
Ако ръката е много корава и зле устроена, с дебели груби пръсти говори за тъпост, недодяланост, липса на сръчност и отсъствие на
духовен
живот, крайна прозаичност и реализъм.
Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти. Елементът земя има своето преобладаващо влияние.
Ако ръката е много корава и зле устроена, с дебели груби пръсти говори за тъпост, недодяланост, липса на сръчност и отсъствие на
духовен
живот, крайна прозаичност и реализъм.
(Всички тия сведения ще бъдат допълнени със сведения за типовете на ръцете). Мека ръка: Притежателят е с голямо въображение, богата фантазия. Изобилие на планове и проекти, Мечтателен, впечатлителен, сантиментален. Избягва трудностите на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност. Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака.
към текста >>
Човек
без гръбнак.
Избягва трудностите на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност. Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака. Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле. Преобладаване на лимфатичната система. Без воля, лесно податлив към влияния.
Човек
без гръбнак.
На него не може да се уповава. Непостоянен, без ред и порядък. Това са крайно медиумични и възприемчиви към чужди влияния и внушения. Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства.
към текста >>
Топлата ръка показва
човек
, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата.
Лесно се обезличават, лесно се вдъхновяват и живеят с илюзии и преувеличения. Понеже в тях често са развити склонностите към удоволствия, слабата им воля не е в състояние да устои на тия влечения и те стават играчка на своите чувства. Влажната ръка: преобладаване на водния елемент, сърдечност, влюбчивост, непостоянство,. променливи настроения, сантименталност, изобилие на любовна сила, женственост, стеснителност, срамежливост. Сухата ръка: нервност, сприхавост, замисленост, напрегнатост на нервната система, егоизъм, честолюбие, язвителност, саркастичност (ако е много суха) и скъперничество.
Топлата ръка показва
човек
, в който процесите стават по интензивно на физическото поле; той има по-голямо горене и кръвообращение, значи повече живот в чувствата.
Тези лица се. отличават със своя насилнически характер, даже са и жестоки. Това са хора гневни, буйни, сприхави, но също разпръснати, щедри и разточителни. Жизнената енергия е изобилна, богата и силна. Преобладаване на огнения елемент.
към текста >>
Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш,
духовен
живот.
Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство. Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия.
Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш,
духовен
живот.
Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм.
към текста >>
91.
ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде
човек
здрав, жизнерадостен и работоспособен.
Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт. Заболее ли кой да е орган от човешкото тяло, целият организъм страда.
Всичко в тялото трябва да бъде в ред, всички органи и системи трябва да функционират правилно, за да бъде
човек
здрав, жизнерадостен и работоспособен.
Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по-дълбок и по просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят начело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър "материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на место поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да бъдат справедливо поставени всеки на своето место.
към текста >>
Народът - това е разширеният и диференциран
човек
, изразен като множество.
Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие. Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло.
Народът - това е разширеният и диференциран
човек
, изразен като множество.
Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България.
към текста >>
Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един
човек
.
Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това. Защото, дълбоко погледнато, развитието на един народ зависи от развитието на ония души, които го съставят. Народ, в истинска смисъл на думата, значи сбор от множество души, които се обединяват в едно цяло. Народът - това е разширеният и диференциран човек, изразен като множество.
Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един
човек
.
Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява.
към текста >>
Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и
духовен
живот.
Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов. Народите са като магнити.
Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и
духовен
живот.
Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа.
към текста >>
Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на
духовенството
от своята страна така, както го отбиха в богомилско време.
Народите са като магнити. Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете.
Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на
духовенството
от своята страна така, както го отбиха в богомилско време.
Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
към текста >>
92.
LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Говори се за особеното значение, което отдава Учителят на музиката за повдигането на отделния
човек
и на човечеството и се споменава, как чрез Учителят на Изгрева се ражда една нова музика.
2, книжка 9, 1933 г., е печатана статията. "Идеите на Учителя Дънов и резултатите, получени от тяхното приложение". Авторът се е подписал с думата "Сестра". В тая статия се разглеждат идеите на Учителя и тяхното приложение в начина на храненето, в живота на нашити мисли и чувства, в използуването на силите на разумната природа и пр. Споменава се, че Учителят туря в основата реализирането принципите на Божествената Мъдрост.
Говори се за особеното значение, което отдава Учителят на музиката за повдигането на отделния
човек
и на човечеството и се споменава, как чрез Учителят на Изгрева се ражда една нова музика.
Накрая се споменава най-важното от обширната литература върху богомилството и албигойството на разни езици. На 1 октомври 1933 г. в Буенос Айрес е държана публична сказка от Магдалена де Пита на тема: "Учителят П. Дънов". Духовното движение в Румъния Чрез дейността на видния работник на духовната нива в Румъния - Релжис, посредством възвишените принципи на така наречения от него "Хуманитаризъм" и след неколкогодишното излизане на румънското списание "Вегетаризмул", ето вече почвата е подготвена за една нова стъпка в духовния живот на Румения - това е появяването на окултното списание "Biblioteka Metapsihica", което излиза в гр. Крайова ето вече втора година.
към текста >>
Радваме се, че в съседна Румъния има красиви признаци за
духовен
подем.
Духовното движение в Румъния Чрез дейността на видния работник на духовната нива в Румъния - Релжис, посредством възвишените принципи на така наречения от него "Хуманитаризъм" и след неколкогодишното излизане на румънското списание "Вегетаризмул", ето вече почвата е подготвена за една нова стъпка в духовния живот на Румения - това е появяването на окултното списание "Biblioteka Metapsihica", което излиза в гр. Крайова ето вече втора година. Редактира се от комитет. Основател му е Михаил Драганеску, Адресcj на редакцията е: "Biblioteka Metapsihica ", Str. Ghica Voda, № 20 — Craiova.
Радваме се, че в съседна Румъния има красиви признаци за
духовен
подем.
Подемът на спиритуалистичната вълна във всички части на света не е странно за онзи, който знае законите на развитието и характера на епохата, която иде. Мощната вълна на новите идеи се проявява във всички страни, защото са светлината и въздухът на новия човек, който се ражда днес. Пожелаваме на съседната ни страна пълен разцвет на новите идеи, пожелаваме изобилен плод на работниците там. И този плод ще дойде, понеже тези нови идеи са това, което търси съвременният човек, те са туй, за което копнее и жадува съвременното човечество често безсъзнателно с дълбоките сили на душата си чрез най-добрите свои синове от редовете на поети, музиканти, художници, философи и чрез будните души из широките маси на народа. Духовното движение в Полша Когато наближава пролетта, не само на едно място, но на много места се появяват пролетни цветя!
към текста >>
Мощната вълна на новите идеи се проявява във всички страни, защото са светлината и въздухът на новия
човек
, който се ражда днес.
Редактира се от комитет. Основател му е Михаил Драганеску, Адресcj на редакцията е: "Biblioteka Metapsihica ", Str. Ghica Voda, № 20 — Craiova. Радваме се, че в съседна Румъния има красиви признаци за духовен подем. Подемът на спиритуалистичната вълна във всички части на света не е странно за онзи, който знае законите на развитието и характера на епохата, която иде.
Мощната вълна на новите идеи се проявява във всички страни, защото са светлината и въздухът на новия
човек
, който се ражда днес.
Пожелаваме на съседната ни страна пълен разцвет на новите идеи, пожелаваме изобилен плод на работниците там. И този плод ще дойде, понеже тези нови идеи са това, което търси съвременният човек, те са туй, за което копнее и жадува съвременното човечество често безсъзнателно с дълбоките сили на душата си чрез най-добрите свои синове от редовете на поети, музиканти, художници, философи и чрез будните души из широките маси на народа. Духовното движение в Полша Когато наближава пролетта, не само на едно място, но на много места се появяват пролетни цветя! Ето пред нас е полското окултно списание "Heinal", което излиза в гр. Висла. От списъка на окултните книги, печатан в списанието, се вижда, че има вече на полски окултна литература доста голяма.
към текста >>
И този плод ще дойде, понеже тези нови идеи са това, което търси съвременният
човек
, те са туй, за което копнее и жадува съвременното човечество често безсъзнателно с дълбоките сили на душата си чрез най-добрите свои синове от редовете на поети, музиканти, художници, философи и чрез будните души из широките маси на народа.
Ghica Voda, № 20 — Craiova. Радваме се, че в съседна Румъния има красиви признаци за духовен подем. Подемът на спиритуалистичната вълна във всички части на света не е странно за онзи, който знае законите на развитието и характера на епохата, която иде. Мощната вълна на новите идеи се проявява във всички страни, защото са светлината и въздухът на новия човек, който се ражда днес. Пожелаваме на съседната ни страна пълен разцвет на новите идеи, пожелаваме изобилен плод на работниците там.
И този плод ще дойде, понеже тези нови идеи са това, което търси съвременният
човек
, те са туй, за което копнее и жадува съвременното човечество често безсъзнателно с дълбоките сили на душата си чрез най-добрите свои синове от редовете на поети, музиканти, художници, философи и чрез будните души из широките маси на народа.
Духовното движение в Полша Когато наближава пролетта, не само на едно място, но на много места се появяват пролетни цветя! Ето пред нас е полското окултно списание "Heinal", което излиза в гр. Висла. От списъка на окултните книги, печатан в списанието, се вижда, че има вече на полски окултна литература доста голяма. Полският народ, който е родил един такъв голям мистик като Словацки, има духовни заложби. Особено е важно обстоятелството, че една голяма славянска страна като Полша е засегната от вълната на спиритуализма.
към текста >>
Но бъде ли нагрят сокът до 45-50 градуса, само една лъжичка от него е достатъчна да приведе
човека
в транс.
Морьо, директор на астрономическата обсерватория в Бурж (Франция), като констатира увеличението на слънчевите петна казва, че това говори за важни предстоящи сбития в историята на човечеството и на земята. Нас не ни интересува, какъв е характерът на събитията, за които той загатва. Важното в случая е обстоятелството, че един учен не с астрологически факти, но въз основа на чисто астрономически наблюдения твърди за връзката между слънчевите петна и известни сбития, било в човешкия живот, било в земната природа. Телепатически растения "Според съобщенията на английските вестници, лондонският ботаник Уилямсон, който преди две години заминал с научна експедиция в Южна и Централна Америка, открил дълбоко в Бразилия интересно растение, досега още неизвестно на науката. Стеблото на това растение е изпълнено с млечен сок, който в хладно състояние не оказва върху организма никакво влияние.
Но бъде ли нагрят сокът до 45-50 градуса, само една лъжичка от него е достатъчна да приведе
човека
в транс.
За да проври разказите на туземците, Уилямсон многократно изпитвал действието на растението върху самия себе си: в сънно състояние, предизвикано от този сок, той виждал неща, които в същото време се извършвали на хиляди километри от него - напр. постъпките и жестовете на роднините си в Англия. Уилямсон нарекъл това растение, заради странните му свойства, "телепатическо". Подобни свойства се приписват с по-голямо или по-малко основание и на някои други южно-американски растения". (Из в.
към текста >>
Това, което туй растение по изкуствен начин предизвиква у
човека
, последният може да го прояви и по естествен начин, когато се развият у него известни сили и заложби, спящи досега у него.
Уилямсон нарекъл това растение, заради странните му свойства, "телепатическо". Подобни свойства се приписват с по-голямо или по-малко основание и на някои други южно-американски растения". (Из в. "Камбана", от 25. септ. 1934).
Това, което туй растение по изкуствен начин предизвиква у
човека
, последният може да го прояви и по естествен начин, когато се развият у него известни сили и заложби, спящи досега у него.
Тези сили са вътре в него. Светещата жена в Италия "Сенаторът Маркони натоварил венецианския професор д-р Фабио Витали да отпътува за гр. Пирано и да подложи на научно изследване светещата жена Ана Морано - 49 годишната рибарка. Морано била пренесена в университетската медицинска клиника в Рим. Изследването било предприето в три посоки - медицинската част била възложена на проф.
към текста >>
Енглерт-Фей: "Значение и последици на детското подражание за по-късния живот на
човека
".
На 6 август била представена мистичната драма "Портите на посвещението" от Д-р Щайнер. След това д-р Баравале говорил върху мистичната драма. Ето по-важните от държаните реферати: Д-р Ваксмут говорил върху ритъма. Д-р Лайсте говорил на тема "Погрешни пътища за духовния свят". Д-р Попелбаум: "Търсене на истинското човешко аз".
Енглерт-Фей: "Значение и последици на детското подражание за по-късния живот на
човека
".
На 8 август била представена втора мистична драма "Изпитът на душата" от Д-р Щайнер. Шуберт говорил на тема; "Старите мистерии и съвременните духовни преживявания".
към текста >>
93.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям
човек
.
В ръката му (според колекцията ръце на Jos. Ranald), трите дебели линии на аполоновия хълм говорят за неговата гениалност в областта на науката и изкуството. Дългата аполонова (слънчева) линия, потвърждава и допълва това. Линията на ума, която отива като хубава крива към края на лунната издигнатина, говори за онзи голям полет на Айнщайновата мисъл. Линията на съдбата (сатурновата линия), отива към юпитеровия хълм.
Това говори за голямата световна слава, която има и ще има този голям
човек
.
Покрай всичко, чудно хубаво очертаната линия на сърцето, изразът на лицето, ямичката на връхчето на брадата сведочат за голямото благородство на този съвременен гений. Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата. Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството.
към текста >>
Тя е епоха на един голям и истински
духовен
подем.
(„Mein Lebensbild", „Comment je le monde”). Радостно нещо е, когато в света се появяват книги от този род. Защото те са искрени книги и понеже излизат от перото на личности като Айнщайн, чието всечовешко влияние е така голямо, играят голяма световна роля. Можем да кажем, че книги от рода на тази, представят светла страница от развитието на човечеството. Идва една нова епоха.
Тя е епоха на един голям и истински
духовен
подем.
За тази нова епоха, за тази нова духовна мисъл, за това ново човешко, всечовешко съзнание ратуват големите корифеи на научната мисъл в света днес. Книгата на Айнщайн е жив изразител на тази нова, искрена мисъл на големите учени. Тя е разпределена на пет големи отдали. Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света. Вторият отдел се занимава с въпросите за политиката и пацифизма.
към текста >>
Аз не вярвам във философското понятие за свободата на
човека
.
В малката глава, която следва, се засяга погледа на Айнщайн по отношение на света. И там срещаме чудни бисери на искрена и дълбока мисъл. Ето от тях някои, изказани свободно: „Аз имам нуждата да водя един прост живот. Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа.
Аз не вярвам във философското понятие за свободата на
човека
.
Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен.
към текста >>
За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но
човекът
- индивидът, творец и чувствителен.
Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат.
За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но
човекът
- индивидът, творец и чувствителен.
Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи.
към текста >>
Само
човекът
е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства.
Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен. Ако днес в Европа демократичният режим търпи голяма криза, това не трябва да се припише на основната идея на демократизма, но на нестабилността на главите на правителствата, които го прилагат. За мене ценният елемент в човечеството не е държавата, но човекът - индивидът, творец и чувствителен.
Само
човекът
е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства.
Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност.
към текста >>
„Истинската стойност на
човека
се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето".
Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството. Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд.
„Истинската стойност на
човека
се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето".
Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека. По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена.
към текста >>
Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и
човека
.
Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството. Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд. „Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето".
Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и
човека
.
По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка. Личността в днешния свят е погазена. Затова са се родили диктатори.
към текста >>
във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (
човекоподобната
) представа за Бога.
Един от най-интересните въпроси, които засяга Айнщайн в тази си книга е за „Религията и науката". Тези въпроси са в кръга на тъй наречените вечни въпроси. Разрешението им в един или други смисъл дават цяла световна и епохална насока в развитието на човечеството. Айнщайн разделя религията на три вида: Първом - религията на страха, у примитивните народи и хора. Второ - религията на моралните и социалните чувства, каквито са всички религии на днешното време.
във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (
човекоподобната
) представа за Бога.
„Има един трети вид религия, която аз наричам космическа религиозност. Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у човека впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му цялост и дълбок смисъл. Религиозните гении от всички времена са били белязани от тази космична религиозност, която не познава нито догми, нито Бог, подобен на човка. При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство.
към текста >>
Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у
човека
впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му цялост и дълбок смисъл.
Разрешението им в един или други смисъл дават цяла световна и епохална насока в развитието на човечеството. Айнщайн разделя религията на три вида: Първом - религията на страха, у примитивните народи и хора. Второ - религията на моралните и социалните чувства, каквито са всички религии на днешното време. във всичките тези религии има нещо общо, то е антропоморфната (човекоподобната) представа за Бога. „Има един трети вид религия, която аз наричам космическа религиозност.
Твърде трудно е да се изживее изцяло и чисто този вид религиозност от този, който не чувствува нищо, понеже в нея няма никаква идея за Бог подобен на човка." При тази космическа религиозност „индивидуалното съществувание” създава у
човека
впечатлението на един затвор и той иска да живее притежавайки пълнотата на всичко съществуващо, във всичката му цялост и дълбок смисъл.
Религиозните гении от всички времена са били белязани от тази космична религиозност, която не познава нито догми, нито Бог, подобен на човка. При тази религиозност не може да съществува никаква черква, чието основно учение да би почивало върху космическата религиозност. Аз считам, че за събуждане и за живото поддържане на тази религиозност у хората най-голяма роля пада на истинската наука и изкуство. Космическата религиозност е най-мощния и най-благородния извод на научните издирвания. Само космическата религиозност е в сила да събуди в човка вътрешни сили и истински качества на вярност, самопожертвувателност и пр.
към текста >>
Човекът
с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност.
Национализмът днес, казва Айнщайн, е една голяма опасност за развитието на човечеството. „Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще". Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили. Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род. Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести.
Човекът
с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност.
При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината. Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството.
към текста >>
При искрени усилия той ще бъде щастлив
човек
".
„Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще". Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили. Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род. Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести. Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност.
При искрени усилия той ще бъде щастлив
човек
".
Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината. Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството. Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот.
към текста >>
94.
ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на
човека
има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на
човека
има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл.
И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо. Или ще кажат, всеки един човек тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира.
към текста >>
Или ще кажат, всеки един
човек
тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира.
Ели ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ Ако се запита който и да било, дали животът на човека има смисъл, всеки би отговорил положително, без много да се замисли, че има смисъл. И ето, един вижда смисъла в това, че животът му е даден да натрупа колкото се може повече богатства; друг пък го вижда само в удоволствията - яденето и пиенето; трети намира смисъл в живота като се отдаде да работи само в една насока - наука, изкуство, религия, морал, политика и пр. и пр.; четвърти пък не намират никакъв смисъл в живота - те създават и цяла песимистична философия, култ на самоизтребването и пр. работи. Погледнем ли, обаче, малко по-дълбоко, ще трябва от една страна да отдадем право на всички, а от друга страна ще установим, че всички тия сортове смисъл в живота са само известни залъгалки и ли най-малко едни повърхностни - недостатъчни разрешения на въпроса. Защо? - Защото в края на краищата всички хора умират и от тяхното лично дело не остава нищо.
Или ще кажат, всеки един
човек
тика със своето дело самия живот напред, така светът се развива и еволюира.
Може би нищо не би могло да се възрази на това, но всеки мислещ чувствува и вижда, че едно подобно развитие е безсмислено, защото няма цел, а еволюция без цел, без целесъобразност, не е еволюция. Въпросът се поставя малко по-широко - има ли смисъл животът въобще? Що е живот, трудно е да се отговори. Учените хора считат, че животът е вечна или невечна (в по-ограничен смисъл) метаморфоза на протоплазмата на клетките в организмите; други считат, че животът е сбор от проявите на отделните индивиди и на хората, обществата в своята цялост. Ала всички тези схващания са все механистични схващания, които спират на задънена улица.
към текста >>
век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто
духовен
смисъл на думата.
Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19.
век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто
духовен
смисъл на думата.
Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота.
към текста >>
Ще те сметнат за
човек
„извън релсите"; откъснат от живота.
век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота.
Ще те сметнат за
човек
„извън релсите"; откъснат от живота.
Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя.
към текста >>
подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което
човек
може да се опре.
И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр.
подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което
човек
може да се опре.
Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми.
към текста >>
От гледището на един окултист, на един
човек
на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата.
За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр.
От гледището на един окултист, на един
човек
на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата.
Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя. Много неща в живота, в природата доказват тази мисъл. Днес в химията единството на материята е неоспорим факт, въпреки, че ние я установяваме в разни елементи, съединения, форми. Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата.
към текста >>
Ако
човек
се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен.
Единството на живота в природата е също неоспоримо нещо. Зад формата на нещата, ние виждаме непрекъснатия живот на природата. Едно растение, едно дърво, на есен окапват листата му - животът замира, но не прекъсва. Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл.
Ако
човек
се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен.
Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени.
към текста >>
Но като се постави
човек
, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен.
Хиляди нови листа и плодове ще поникнат напролет. За единството на материята, за единството и непрекъснатостта на живота, смъртта губи всякакъв реален смисъл. Ако човек се замисли по-дълбоко, той непременно ще дойде до същността на нещата, до неизменното в тях, до живота, който е вечен. Лесно е да се отрече всичко а priori, както правят всичките сортове учени, културни и пр. хора днес.
Но като се постави
човек
, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен.
И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен.
към текста >>
Къде, в какво в живота на
човека
може да видим трайните следи на неговия възход?
хора днес. Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството.
Къде, в какво в живота на
човека
може да видим трайните следи на неговия възход?
За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен. Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората.
към текста >>
За окото на един френолог, на един физиогном,
човек
е особено устроен.
Но като се постави човек, свободен от всякакви предразсъдъци и убеждения, на непосредственото въздействие на целокупния живот в природата, той непременно ще схване, ще види, че животът е вечен. И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход?
За окото на един френолог, на един физиогном,
човек
е особено устроен.
Един френолог вижда човека разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота. Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората. Гората, това е символ на непрекъснатия живот, а отделните дървета са формите в които той се проявява.
към текста >>
Един френолог вижда
човека
разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота.
И във вечността на живота еволюцията има своя смисъл. Още Христос е казал: Бъдете съвършени. Смисълът на живота е в съвършенството. Къде, в какво в живота на човека може да видим трайните следи на неговия възход? За окото на един френолог, на един физиогном, човек е особено устроен.
Един френолог вижда
човека
разглобен на части -- в съвкупността на които се проявява живота.
Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората. Гората, това е символ на непрекъснатия живот, а отделните дървета са формите в които той се проявява. В дадена гора може да доминират известни видове дървета, в друга други и т.н.
към текста >>
Също е и с
човека
.
Може да се каже, че окото на един френолог е подобно на фацетното око на едно насекомо. Насекомото вижда един предмет разглобен на части и само сборът от тия части му дава целия образ. Френологът е преди всичко аналитик, но това не ще рече, че като вижда отделните дървета, той забравя да види гората. Гората, това е символ на непрекъснатия живот, а отделните дървета са формите в които той се проявява. В дадена гора може да доминират известни видове дървета, в друга други и т.н.
Също е и с
човека
.
Френологът вижда, че в едни хора доминират известни мозъчни центрове, известни способности, тия хора в дадения момент могат да мислят само по даден начин. Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство.
към текста >>
Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на
човека
трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство.
Също е и с човека. Френологът вижда, че в едни хора доминират известни мозъчни центрове, известни способности, тия хора в дадения момент могат да мислят само по даден начин. Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той.
Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на
човека
трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство.
В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия.
към текста >>
В целокупния свят на
човека
се налагат в пътя на развитието ред промени.
Френологът вижда, че в едни хора доминират известни мозъчни центрове, известни способности, тия хора в дадения момент могат да мислят само по даден начин. Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство.
В целокупния свят на
човека
се налагат в пътя на развитието ред промени.
Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие.
към текста >>
Човек
може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества.
Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването.
Човек
може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества.
Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство.
към текста >>
Това, обаче, никак не говори, че този
човек
е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности.
За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества.
Това, обаче, никак не говори, че този
човек
е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности.
Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище.
към текста >>
Душата, вечната свободна същност в
човека
, може да се прояви всякога и при всички условия.
Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности.
Душата, вечната свободна същност в
човека
, може да се прояви всякога и при всички условия.
В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон.
към текста >>
Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на
човека
, тъй като астралното и ментално тяло на
човека
от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа.
Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие.
Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на
човека
, тъй като астралното и ментално тяло на
човека
от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа.
Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл. Всеки един човешки живот носи на човека редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство.
към текста >>
Всеки един човешки живот носи на
човека
редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство.
Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл.
Всеки един човешки живот носи на
човека
редица дарове, той развива дадени способности, дадени центрове до съвършенство.
Божествената същност, която седи зад формите - душата, която е неограничима и която е съвършена сама по себе си, може да се оприличи на силен галванически ток, в чиято среда се намира човешката форма - тялото, чувствата, мисълта. В процеса на тази вечна метаморфоза, на това вечно движение на частите, всяка част заема своето определено место. Тук е тайната на целесъобразността, на развитието. В това правилно нареждане и сгрупирване на нещата, на качествата, на способностите, чийто основен елемент става неизменността, трайността, имаме израза на съвършенството. А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата.
към текста >>
Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в
човека
- душата.
А това съвършенство на формата е безусловно необходимо, за да протече правилно съвършеният живот на душата. Какъв е той? - Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен.
Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в
човека
- душата.
С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален .
към текста >>
В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения
човек
.
- Частта не може да разбере цялото, ние не можем в нашето несъвършенство, в нашата ограниченост да схванем живота в съвършеното, в свободата. Ала всеки наш ден може да се запълни със смисъл, като работим съзнателно да създадем в себе си съвършени органи, центрове, способности. Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване.
В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения
човек
.
Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>
В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на
човека
придобива творчески импулс и смисъл.
Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност.
В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на
човека
придобива творчески импулс и смисъл.
Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>
95.
НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Действието на паневритмията върху
човека
е грамадно и всестранно.
В средата е оркестърът. При ритъма на специална музика, дадена от Учителя, се правят тия ритмични упражнения, които също са дадени от Учителя. Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите.
Действието на паневритмията върху
човека
е грамадно и всестранно.
Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на човека. Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също.
към текста >>
Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на
човека
.
При ритъма на специална музика, дадена от Учителя, се правят тия ритмични упражнения, които също са дадени от Учителя. Те са повече от 20 вида. Всяко упражнение си има своя съответна музика и текст. Изпълнението на упражненията често се придружава и от общо пение на участвуващите. Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всестранно.
Преди всичко значението на паневритмичните движения е за физическото развитие на
човека
.
Тия упражнения развиват всестранно организма, защото се отличават с голямо разнообразие. Движенията при паневритмията са плавни и красиви. При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система.
към текста >>
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в
човека
.
При тях вземат участие, можем да кажем, всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръстът, крайниците и пр. Мускулатурата се развива, дишането се сживява, кръвообращението също. Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм.
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в
човека
.
Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека.
към текста >>
Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави
човек
, го свързва с известни сили на природата.
Нервната система се укрепява, понеже ранните слънчеви енергии преди изгрев слънце и до един час след изгрева имат специално укрепително действие върху нервната система. Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони.
Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави
човек
, го свързва с известни сили на природата.
Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма.
към текста >>
Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат
човека
с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си.
Но това действие на паневритмията си има и своя по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни, но са плод на познанието на живите сили в природата и на силите, работещи и спящи в човешкия организъм. Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата.
Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат
човека
с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си.
Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма. Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в човека. Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи.
към текста >>
Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в
човека
.
Ето защо в тия упражнения има нещо завладяващо, има нещо, което събужда възвишеното в човека. Първият основен принцип на паневритмията гласи, че движенията при нея отговарят на известни космични закони. Трябва да се знае, че според окултната наука движенията на тялото не са само нещо механическо, но всяко движение, което прави човек, го свързва с известни сили на природата. Ако движенията са правени със знанието на природните закони, могат да свържат човека с мощни строителни сили в природата и той да ги приеме в себе си. Трябва да се знае, че при всяко движение се влива нещо в организма.
Всяко красиво движение, всяко движение, което отговаря на известни закони на природата и на човешкия организъм, внася живот в
човека
.
Вторият основен принцип на паневритмията е: Самият ритъм при тия упражнения, независимо от всичко друго, внася известна обнова в организма. Всичко в природата почива на законите на ритъма. Има връзка, съответствие между сърдечния ритъм и ритъма на слънчевите лъчи. Слънчевите енергии излизат от слънцето ритмично, т.е. периодично по-силно и по-слабо.
към текста >>
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно,
човек
изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални.
Напоследък се правят все повече открития, които потвърждават отдавна известни окултни истини. Лаковски в Париж откри тъй наречената радиация на организмите, т.е. че всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни той се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Тая радиация е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно,
човек
изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални.
Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата. Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у човека абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
към текста >>
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у
човека
абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр. Госпожа Фрида Оланд Риге е изучавала човешкия жизнен ритъм и е намерила, че сърцето реагира на тона „до", има отношение към тона „до". Дихателната система реагира на „ре", черният дроб - на „ми", далакът на „фа, бъбреците - на ,,сол", жлъчният мехур - на „ла", храносмилателната система на „си" и пр. Тоновете действуват освен върху определени органи и системи, но още и върху определени центрове на главата.
Госпожа Риге е даже постигнала следното: чрез събуждане съзнанието за жизнените процеси в организма да събуди у
човека
абсолютно чувство на тон и сигурност в тона, който съответствува на тия жизнени процеси в даден орган.
Нашето тяло е музикално, защото както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации Именно на това се основава окултното действие на музиката върху организма. Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло.
към текста >>
Ето защо когато
човек
възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации на тялото са именно архитекта на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр.
Ето защо когато
човек
възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите.
Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
към текста >>
Не само това: Когато
човек
мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр.
Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво!
Не само това: Когато
човек
мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр.
Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда.
към текста >>
Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и
духовен
живот.
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална.
Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и
духовен
живот.
Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея.
към текста >>
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в
човека
и го събужда.
Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си.
Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в
човека
и го събужда.
Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения!
към текста >>
Тя завежда
човека
в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути.
Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда.
Тя завежда
човека
в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути.
Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения! Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии в природата.
към текста >>
Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват
човека
с по-мощни енергии в природата.
Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения! Мисълта изразена чрез движения!
Това способствува тия движения да имат по-силно действие и да свързват
човека
с по-мощни енергии в природата.
Ако не се вложи идея в движенията, тогаз тия движения ще бъдат изобщо от механичен характер. И тогаз значението им ще бъде само механично, а не коренно обновително. Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участвува при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието.
към текста >>
Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у
човека
.
Ето защо, за да бъде по-ефикасно действието на тия упражнения, те трябва да се правят при будност на съзнанието. Съзнанието трябва да участвува при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа.
Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у
човека
.
От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека. Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония.
към текста >>
От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения
човек
е преобразен!
Съзнанието трябва да участвува при движенията. Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека.
От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения
човек
е преобразен!
Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека. Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения.
към текста >>
Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява
човека
.
Всяко едно от тия упражнения.е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение има действие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен!
Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява
човека
.
Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения. След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват.
към текста >>
Преди всичко те будят у
човека
чувство на радост, свежест, хармония.
Последните процеси са вътрешни, но красивото е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека. От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека. Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие.
Преди всичко те будят у
човека
чувство на радост, свежест, хармония.
Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения. След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват. Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в човека чрез тия упражнения. Паневритмията развива човешките способности и заложби, висшите морални чувства, облагородява чувствата. Чрез паневритмията човек се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света!
към текста >>
Това е, защото
човек
усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения.
От всичко гореказано е ясно, защо след паневритмичните упражнения човек е преобразен! Ясно е, защо паневритмията се отразява върху здравето - физически укрепява човека. Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония.
Това е, защото
човек
усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения.
След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват. Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в човека чрез тия упражнения. Паневритмията развива човешките способности и заложби, висшите морални чувства, облагородява чувствата. Чрез паневритмията човек се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света! На края на обикновените паневритмични упражнения се правят и специални дихателни музикални упражнения.
към текста >>
Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в
човека
чрез тия упражнения.
Чрез нея се влива изобилен живот, животворни струи във всички органи. Освен това паневритмията има дълбоко психично действие. Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения. След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват.
Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в
човека
чрез тия упражнения.
Паневритмията развива човешките способности и заложби, висшите морални чувства, облагородява чувствата. Чрез паневритмията човек се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света! На края на обикновените паневритмични упражнения се правят и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която придружава тия дихателни упражнения е съставена специално за целта. При дихателните упражнения всички едновременно пят.
към текста >>
Чрез паневритмията
човек
се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света!
Преди всичко те будят у човека чувство на радост, свежест, хармония. Това е, защото човек усеща, че придобива нещо, че се влива нещо в него при тия упражнения. След упражненията през целия ден му идат нови идеи, нови подтици, Творческите му сили се разцъфтяват. Понеже при паневритмията има вътрешна връзка между движение, музика и идея, то изворите на всичко възвишено и благородно се отварят в човека чрез тия упражнения. Паневритмията развива човешките способности и заложби, висшите морални чувства, облагородява чувствата.
Чрез паневритмията
човек
се свързва с известни енергии в природата, които го обновяват и той е вече по-готов да отвори душата си за Доброто, за Правдата, за Красотата, за Истината, за оная Светлина, която идва в света!
На края на обикновените паневритмични упражнения се правят и специални дихателни музикални упражнения. Музиката, която придружава тия дихателни упражнения е съставена специално за целта. При дихателните упражнения всички едновременно пят. Онзи, който знае значението на дихателните упражнения от окултно гледище, може да прецени, какво значение могат да имат тия дихателни музикални упражнения. Те са от неизмеримо значение, ако се правят всяка сутрин, преди да се отиде на работа.
към текста >>
Днешният
човек
е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво!
Ето защо паневритмията е мощен метод за възпитание на подрастващото поколение и на цялото общество, на целия народ. Ще има големи последствия, ако паневритмията се приложи в голям мащаб. Проникването на паневритмията в обществото ще има грамадно влияние за физичната и духовната му обнова. Идеите, които развива Учителят в своите беседи и лекции, въвеждат в един нов свят на идеи. Този нов свят на идеи намира конкретен, реален външен израз в паневритмията.
Днешният
човек
е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво!
А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни. В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна.
към текста >>
В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с
духовен
подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни.
Проникването на паневритмията в обществото ще има грамадно влияние за физичната и духовната му обнова. Идеите, които развива Учителят в своите беседи и лекции, въвеждат в един нов свят на идеи. Този нов свят на идеи намира конкретен, реален външен израз в паневритмията. Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения.
В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с
духовен
подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни.
В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото!
към текста >>
96.
LE MAITRE PARLE. DIEU
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и
духовен
подем.
След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред. Времето на дишането би трябвало да се контролира с часовник в ръката. При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания.
Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и
духовен
подем.
Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените.
към текста >>
Ко1ато
човек
седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда.
Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените.
Ко1ато
човек
седи спокойно в креслото си и мисълта му не е заета с нищо сериозно, тогава неговото мозъчно вещество произвежда редовни електрически изпразвания с една скорост приблизително десет изпразвания в секунда.
С помощта на едни твърде сложни и хитроумно комбинирани апарат и фотографически камери професор Адриян сполучил да отбележи на кинематографическата лента тези изпразвания. Той открил, че щом само пациентът си отвори очите и почне да съсредоточава мислите си върху нещо, веднага зачестяват тези електрически изпразвания и достигат до 2,000 в една секунда. Професор Адриян сполучил да докаже с помощта на своите сложни апарати, че по-голямата част от човешкия мозък съвсем не взима участие в какъв да било умствен процес. Своите опити професор Адриян е вече толкова усъвършенствувал, че сега той може лесно да превръща кинематографическите снимки на мислите в звук, който пък да се предаде на всеослушание но радиото. През време на публичните демонстрации, аудиторията му е слушала най-различни звукове, в зависимост от това, какво се е появило пред очите на пациента, който е седял на естрадата и който си отваря очите по нареждането на професора.
към текста >>
52:
Човек
си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината!
И той долавя, че животът има велик смисъл, защото води към една висша хармония. Същото е изразено и в стихотворението на стр. 28. Поетът в това стихотворение излага своето отношение към природата: той С тънкия усет на една чувствителна душа долавя, че природата не е мъртва, бездушна, а е жива, любяща! Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр.
52:
Човек
си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината!
И той от долината се взира към величествените грамади на планината и поетът чувствува, че невидимо над планинското чело минава небесно ангелско крило! Тук споменах само два-три примера, за да покажа оная дълбочина, която прониква всички стихотворения. Тяхното прочитане ще потопи човека в един мир на красота и светлина! Препоръчваме ги на читателите. „Изпуснати хора" - драма в 5 действия от Йордан Ковачев.
към текста >>
Тяхното прочитане ще потопи
човека
в един мир на красота и светлина!
Той долавя разумността, която прониква природата! С дълбок и красив символизъм е проникнато стихотворенето на стр. 52: Човек си свива гнездо в долината, но чувствува копнеж към висините на планината! И той от долината се взира към величествените грамади на планината и поетът чувствува, че невидимо над планинското чело минава небесно ангелско крило! Тук споменах само два-три примера, за да покажа оная дълбочина, която прониква всички стихотворения.
Тяхното прочитане ще потопи
човека
в един мир на красота и светлина!
Препоръчваме ги на читателите. „Изпуснати хора" - драма в 5 действия от Йордан Ковачев. Второ преработено издание. Издание на „Посредник", 1935 година. и цена 15 лева.
към текста >>
Обаче духът, който прониква всичките му произведения, е един и същ: любов към правдата, към брата-
човек
.
„Изпуснати хора" - драма в 5 действия от Йордан Ковачев. Второ преработено издание. Издание на „Посредник", 1935 година. и цена 15 лева. Йордан Ковачев, който се прояви в лириката и белетристиката, сега с горната драма почва да работи с успех и в тая нова за него област.
Обаче духът, който прониква всичките му произведения, е един и същ: любов към правдата, към брата-
човек
.
Вяра в божественото, в Доброто, което живее в човека, вяра в красотата на утрешния ден. Препоръчваме тая драма на читателите си. Ирисова диагноза - от Д-р М. Мадаус; издание на библиотека „Водолей" - 1935 год. Цена 100 лева.
към текста >>
Вяра в божественото, в Доброто, което живее в
човека
, вяра в красотата на утрешния ден.
Второ преработено издание. Издание на „Посредник", 1935 година. и цена 15 лева. Йордан Ковачев, който се прояви в лириката и белетристиката, сега с горната драма почва да работи с успех и в тая нова за него област. Обаче духът, който прониква всичките му произведения, е един и същ: любов към правдата, към брата-човек.
Вяра в божественото, в Доброто, което живее в
човека
, вяра в красотата на утрешния ден.
Препоръчваме тая драма на читателите си. Ирисова диагноза - от Д-р М. Мадаус; издание на библиотека „Водолей" - 1935 год. Цена 100 лева. Превод от III немско издание от Иванка Д-р Кадиева.
към текста >>
По очите се чете характера на
човека
, а по тънките нишки на ириса - неговото здраве, болести и болестните предразположения.
Мадаус; издание на библиотека „Водолей" - 1935 год. Цена 100 лева. Превод от III немско издание от Иванка Д-р Кадиева. Ирисовата диагноза е една наука на бъдещето. Хората не знаят и не обръщат внимание на всичкото онова богатство, което се крие в техните собствени очи.
По очите се чете характера на
човека
, а по тънките нишки на ириса - неговото здраве, болести и болестните предразположения.
Ето обекта на ирисовата диагноза. Върху тази област на четене скритото зад формата на окото и вида на ириса с неговите особености, едно от най-хубавите съчинения е това на Мадаус. Навремето „Житно Зърно" даде доста статии върху ирисовата диагноза; те бяха първите сочни кълнове на български по тези въпроси. От тях мнозина се поучиха и се осведомиха за ирисовата диагноза. Сега имаме на български цялата книга на Мадаус.
към текста >>
97.
РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Окото в
човека
е символ на Истината.
Окото, казва Петерс е онзи орган в човешкото тяло, който последен умира. Когато всичко спре, в този последен миг, тогава и окото спира да върши своята тайнствена служба. Окото е огледалото на душата. Окото прониква отвъд човешкото естество, в Безкрайното, в Безсмъртното, в Божественото. В окото лежи душата, в него са изразени нашите дълбоки желания и копнежи, нашата любов и омраза, нашите светли чувства, нашето безразличие.
Окото в
човека
е символ на Истината.
Много може да се говори и пише за окото. Простият народ схваща непосредствено това, което изразява окото. За големия държавник Клемансо, французите са казвали, че има очи на тигър и са го наричали „Le Tigre" (тигърът). „Остави тази лисица, или този вълк" и пр., казва народа често, когато искат с кратки думи, да се предпазят хората от някого и да го окачествят. Рядко, но все пак ще чуем, че някой имал божествен поглед" Много са физиогномичните причини, които правят погледа такъв или инакъв - добър или лош, умен или глупав.
към текста >>
Те изразяват равномерността в хода на душевния живот и проявата на
човека
.
Те нямат нищо какво да ти дадат. Желаят доброто, но не могат да го достигнат и проявят. Вземете очите на Рабиндранат Тагор - тези големи отворени очи и вие ще прочете големия мир и хармония, които живеят в неговата душа, вие ще видите дълбоката му творческа мисъл и полета, с който той достига безграничните висини на духа, вие ще почувствувате благородството на неговото сърце и изяществото на неговите чувства! Личността в подобни хора е твърде много развита и те, съзнателно или не, налагат своите идеи на другите. Средно големите очи се намират, така да се рече, между Идеята и действителността.
Те изразяват равномерността в хода на душевния живот и проявата на
човека
.
Бургер е установил с големи подробности, че трябва да бъде хармоничното отношение между очите и другите части на лицето. Хармоничният поглед и хармонично поставените очи, трябва да имат разстояние помежду зениците не по-голямо от 6 см. Това е нормалната средна мярка. Устата (хармоничните уста) трябва да бъдат също толкова големи, колкото е разстоянието между зениците на очите. Зениците трябва да дойдат точно над ъглите на устата.
към текста >>
Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на
човека
сякаш е насечен само навън към материалното.
Устата (хармоничните уста) трябва да бъдат също толкова големи, колкото е разстоянието между зениците на очите. Зениците трябва да дойдат точно над ъглите на устата. Карус говори за установената от един женевски художник „мистична тройка" на лицето, която се изразява между очите, носа и устата, приблизително според дадената фигура. Очите при тази фигура образуват един хармоничен, предимно равностранен триъгълник с центъра на устата. Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот.
Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на
човека
сякаш е насечен само навън към материалното.
Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост.
към текста >>
Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в
човека
, на нежност.
Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот. Когато са по-отдалечени отколкото трябва целият живот на човека сякаш е насечен само навън към материалното. Прекомерно отдалечените очи са от животински тип. Цветът на ириса придава твърде много на погледа. При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи.
Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в
човека
, на нежност.
В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент. Те са един преход между елементарната природа на човека и духовната индивидуалност. Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг.
към текста >>
Те са един преход между елементарната природа на
човека
и духовната индивидуалност.
При еднакво оформени очи, хора с кафяв цвят на ириса имат едно много по-меко изражение, отколкото тези със сини очи. Синият цвят на ириса се счита като израз на детинското в човека, на нежност. В тези очи най-често се чете чистота, тишина и сякаш безчувственост. Тъмният, черният ирис, върви винаги с черна коса на главата. Те говорят за един жив, възбуждащ се, чувствен темперамент.
Те са един преход между елементарната природа на
човека
и духовната индивидуалност.
Хора със сини очи са предимно деца на тихия, бял, снежен север, а тези с черни - са синове на горещия и зноен юг. Кафявият ирис седи по средата на синия и черния. В него се изразяват мекотата и благородството на сърцето. Мисълта и чувствата са еднакво хармонично проявени. В очите на тези хора най-често се четат и най-фините прояви на човешката душа - те са крайно изразителни.
към текста >>
Очи, които изразяват дълбок
духовен
живот нямат голям ирис.
Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст.
Очи, които изразяват дълбок
духовен
живот нямат голям ирис.
Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми.
към текста >>
Подобни хора
човек
трябва да отбягва от своя път!
А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки. Очите им са топли и зеещи. У животните окото е поставено косо - от вътрешния ъгъл стръмно нагоре. Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина.
Подобни хора
човек
трябва да отбягва от своя път!
Също и очи, които са спокойни и чиито клепки са наведени навън, са подобни на „дебнещите лисици" всред човешкия род. Наведените навътре - към носа, очи са проницателни, погледът е магнетичен и мощен. Такива очи имат магнетизаторите и магите. Хубавият поглед е този, който изразява пламтящия вътрешен живот на човека. Той е здрав, силен, светещ поглед.
към текста >>
Хубавият поглед е този, който изразява пламтящия вътрешен живот на
човека
.
Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина. Подобни хора човек трябва да отбягва от своя път! Също и очи, които са спокойни и чиито клепки са наведени навън, са подобни на „дебнещите лисици" всред човешкия род. Наведените навътре - към носа, очи са проницателни, погледът е магнетичен и мощен. Такива очи имат магнетизаторите и магите.
Хубавият поглед е този, който изразява пламтящия вътрешен живот на
човека
.
Той е здрав, силен, светещ поглед. Очите и клепките са хармонично отворени, за да изразят този вътрешен огън. Изморените очи говорят за болест на тялото или душата. От такъв поглед е изчезнало всякакво желание и вътрешният огън е изгаснал. Такива очи имат отпуснати клепки.
към текста >>
Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на
човека
.
Не по-малко значение имат и миглите (техните) на клепките. Клепки без мигли правят погледа празен. Обикновено тъмните и дълги мигли са тия. които придават сила, красота и привлекателност на окото. Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено.
Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на
човека
.
Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата. Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния човек. Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата.
към текста >>
Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния
човек
.
Светлите или безцветните мигли правят окото не само безцветно, но и безсилно и безчувствено. Цветът и блясъкът на кожата на лицето придават твърде много на погледа на човека. Богатство или бедност на чувствата се чете в светещата сила на кожата. Безцветната, воднисто-стъкловидната, пергаментна суха кожа, говорят за голяма бедност на душата, за загаснали чувства. Тъмната, черна кожа на южните народи, говори за един земен, елементарен вид на чувствата.
Между тези два цвята се намира розовата, чиста и светела кожа на благородния
човек
.
Тя е цветният израз на здравото тяло и хармонията на душата. Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І. Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око.
към текста >>
Когато
човек
наблюдава, той свива клепките, тогава се вижда само ириса и предимно частта около зеницата. II.
Накрая ще завършим с приложената таблица за израза на окото от Карл Хутер. Той дава дванадесет типа очи. – І. Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око. По-голямата част от очната ябълка е под оста - хоризонталната равнина, която минава през зеницата на окото.
Когато
човек
наблюдава, той свива клепките, тогава се вижда само ириса и предимно частта около зеницата. II.
Дава окото на човек, който си представя нещата. Неговото око е по-отворено. Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос. Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу. Ирисът е наполовина видим. III.
към текста >>
Дава окото на
човек
, който си представя нещата.
Той дава дванадесет типа очи. – І. Дава окото на наблюдателя - наблюдателното око. По-голямата част от очната ябълка е под оста - хоризонталната равнина, която минава през зеницата на окото. Когато човек наблюдава, той свива клепките, тогава се вижда само ириса и предимно частта около зеницата. II.
Дава окото на
човек
, който си представя нещата.
Неговото око е по-отворено. Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос. Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу. Ирисът е наполовина видим. III. Поглед на мислещ човек.
към текста >>
Поглед на мислещ
човек
.
Дава окото на човек, който си представя нещата. Неговото око е по-отворено. Очната ябълка е над хоризонталната зенична ос. Тази ос и равнина са въображаеми, но постоянни, тъй като очната ябълка е която се движи нагоре и надолу. Ирисът е наполовина видим. III.
Поглед на мислещ
човек
.
Оста минава го средата на очната ябълка. Клепките са отворени. Погледът е спокоен, установен. IV. представя юридическия поглед. Очната ябълка е издадена напред.
към текста >>
Когато
човек
се моли, той не може да гледа надолу.
ресните при отворени клепки са насочени нагоре. Ъгълът сключен между клепките е доста удължен. VII. Етичният поглед, има хармонично устроени клепки. Очната ябълка е ориентирана нагоре - лъчът, който излиза из зеницата, насочен нагоре. Това е още по-силно изразено в VIII - религиозния поглед.
Когато
човек
се моли, той не може да гледа надолу.
Погледът на човек, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре. IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов. Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу.
към текста >>
Погледът на
човек
, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре.
Ъгълът сключен между клепките е доста удължен. VII. Етичният поглед, има хармонично устроени клепки. Очната ябълка е ориентирана нагоре - лъчът, който излиза из зеницата, насочен нагоре. Това е още по-силно изразено в VIII - религиозния поглед. Когато човек се моли, той не може да гледа надолу.
Погледът на
човек
, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре.
IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов. Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето.
към текста >>
Когато физическата любов се изразява в очите,
човек
поглежда под известен ъгъл надолу.
Това е още по-силно изразено в VIII - религиозния поглед. Когато човек се моли, той не може да гледа надолу. Погледът на човек, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре. IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов.
Когато физическата любов се изразява в очите,
човек
поглежда под известен ъгъл надолу.
Очната ябълка и ирисът са наведени надолу. X - поглед на човек мислещ само за яденето. Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед.
към текста >>
X - поглед на
човек
мислещ само за яденето.
Погледът на човек, който се моли, сочи винаги нагоре и навътре. IX до XII са низходящи погледи. IX - представя погледа на физическата любов. Когато физическата любов се изразява в очите, човек поглежда под известен ъгъл надолу. Очната ябълка и ирисът са наведени надолу.
X - поглед на
човек
мислещ само за яденето.
Очната ябълка е извънредно много под зеничната ос. XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед. Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват.
към текста >>
Ако
човек
свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване.
XI представя един плосък, обикновен поглед, в който не блести нито една искрица на светло чувство и мисъл. XII - даден е един тип на демоничен поглед. Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас.
Ако
човек
свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване.
Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на човека излиза също светлина. Тази вътрешна светлина, този лъч излизащ от зеницата, може да бъде насочен нагоре или надолу. С това може да видим на къде се движи човек - нагоре или надолу. И тогава ще разберем, че има погледи, които убиват и такива, които възкресяват. Съставил Д-р Е. К.
към текста >>
Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на
човека
излиза също светлина.
XII - даден е един тип на демоничен поглед. Зеничната ос остава над очната ябълка. Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас. Ако човек свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване.
Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на
човека
излиза също светлина.
Тази вътрешна светлина, този лъч излизащ от зеницата, може да бъде насочен нагоре или надолу. С това може да видим на къде се движи човек - нагоре или надолу. И тогава ще разберем, че има погледи, които убиват и такива, които възкресяват. Съставил Д-р Е. К.
към текста >>
С това може да видим на къде се движи
човек
- нагоре или надолу.
Тези последни погледи е най-хубаво да се избягват. Тези 12 типа погледи са извлечени от самия Хутер като характерни из 20-хилядите очи и погледи, които той е събрал в своя очен изразен атлас. Ако човек свикне да ги различава, той ще придобие основните елементи на едно по-подробно характерологично изучаване. Ще схване между другото, че от окото, от зеницата на човека излиза също светлина. Тази вътрешна светлина, този лъч излизащ от зеницата, може да бъде насочен нагоре или надолу.
С това може да видим на къде се движи
човек
- нагоре или надолу.
И тогава ще разберем, че има погледи, които убиват и такива, които възкресяват. Съставил Д-р Е. К.
към текста >>
98.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
И тогаз всичко вижда
човек
в нова окраска.
Той съзерцава великата тайна, която се намира зад завесата на Преходното! Той е готов да я разкрие на всеки, който влезе в долината на смъртта и я надмогне. Тогаз той ще дигне булото, което скрива истинското му лице. А който види неговото лице, той е преобразен. Той вече влиза през портите, които водят към реалната страна на живота.
И тогаз всичко вижда
човек
в нова окраска.
Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята.
към текста >>
Това са от най-ценните моменти в живота на
човека
.
Ние сме над облаците! Ясно наблюдаваме танца на мъглите под нас! Изток е вече тъй чист и тъй често мени своите краски! Но ето показва се вече слънчевият диск. От тая височина, над всички тия върхове и пропасти, над облаците, посрещането на Изгрева е нещо епохално в човешкия живот.
Това са от най-ценните моменти в живота на
човека
.
Впечатлението е незабравимо. Какво става с тебе, в глъбините на душата ти, когато съзерцаваш тук, от Мусала, слънчевия изгрев? Ти не чувствуваш ли ясно тук, че животът е вечно тържество, вечен празник, и вечна победа? Не долавяш ли ясно тук, че всички страдания, разочарования и скърби са илюзорни, защото те са, за да се прояви по-изобилният живот. Ти тук, във висотите на Рила, при изгрев слънце си в по-интимен допир с живота.
към текста >>
Първият подтик на
човека
трябва да бъде да възприеме любовта.
Слънцето е вече доста силно. Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения. След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света. Тя създаде цялата вселена.
Първият подтик на
човека
трябва да бъде да възприеме любовта.
Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш.
към текста >>
Любовта засяга всички области на материалния и
духовен
живот.
Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш.
Любовта засяга всички области на материалния и
духовен
живот.
Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество. Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта.
към текста >>
Човек
, който обича, не може да прави престъпление.
Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество. Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта. За да бъдат хората равни, трябва да се обичат.
Човек
, който обича, не може да прави престъпление.
Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес. Човек, който живее в реалността, никога не отпада духом.
към текста >>
Човек
, който живее в реалността, никога не отпада духом.
Човек, който обича, не може да прави престъпление. Едничката реалност е любовта. Няма реалност извън нея. Любовта е здравословното състояние на душата. Тая любов, от която ние се боим, има един неестествен примес.
Човек
, който живее в реалността, никога не отпада духом.
Щом си духом съвършено отпаднал, трябва да знаеш, че си извън реалността. Това, което дава възможност на човешката душа да се развива, да расте, то е божественото, то е любовта. Всички противоречия в живота произтичат от безлюбието. Като дойде любовта, ще ти израснат крила! Като дойде любовта, болният ще стане здрав, мъртвият ще стане.
към текста >>
Човек
трябва да обича, за да живее.
Единственото благо, което хората търсят, то е любовта! Ние търсим любовта. Няма какво да я търсим. Ти живееш вътре в нея. Ще отвориш съзнанието си, за да влезе тя в тебе.
Човек
трябва да обича, за да живее.
Тая любов иде сега на земята. Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато получите онова ново разбиране за Безграничния, този ред ще се стопи. Тогаз ще почувствуваш, че всички хора са близки за тебе.
към текста >>
99.
LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
които искат да влязат в истинския
духовен
път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето!
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното братство в чужбина. - В новото италианско списание „Oltre le Nubi)" („Отвъд облаците"), издание на окултното издателство „Алфа" в Рим, са поместени следните думи за Учителя: „Учителят на всемирното Братство в София всекидневно учи своите многобройни ученици с разбрани думи, които убеждават и носят мекота и топлота. Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов. Всички ония.
които искат да влязат в истинския
духовен
път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето!
" Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал". Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя.
към текста >>
Тялото на
човека
е само инструмент.
Получихме в редакцията едно от основните съчинение на това общество: „La paix dans la tempête" Мир в бурята. От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира.
Тялото на
човека
е само инструмент.
Вътрешният човек, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото. Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим.
към текста >>
Вътрешният
човек
, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото.
От тая книга се вижда, че това общество при изграждането на своите идеи взема за основа окултното знание. В тая книга се разглеждат някои проблеми в светлината, която окултизмът хвърля върху историята на човечеството. Тук ще изложим някои основни мисъл и на тая книга, за да си състави читателят понятие за ръководните принципи на това общество: В днешните бурни времена се приготовлява мира за бъдещата култура. Този мир вече в някои хора почва постепенно да се реализира. Тялото на човека е само инструмент.
Вътрешният
човек
, вътрешното съзнание трябва да владее, да ръководи тялото.
Голяма част от търсачите на материално благоденствие мислят, че то е цел в живота, когато то е само средство, за човешкото развитие. Около нас са средствата, но онзи който ги счита за цел, прилича на някой, който иска да мине през една река и вместо да се качи на лодката, иска да носи лодката на гърба си. Еволюцията е постоянно творчество. Ние сме длъжни да творим. Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата.
към текста >>
Егоистът е
човек
, който се държи о старите форми.
Ние сме длъжни да творим. Със самата наша еволюция ние вземаме участие в творчеството на природата. Страданията ни пречат да се кристализираме и да се вковем в старите форми, не ни оставят да живеем в тях. Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми.
Егоистът е
човек
, който се държи о старите форми.
И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят. Човек трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси. Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието.
към текста >>
Човек
трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.
Тая е хубавата страна на страданията. Те ни водят към все нови и нови форми. Егоистът е човек, който се държи о старите форми. И върху него идат страданията, за да го извадят от това състояние. Ние трябва да обичаме и егоиста, понеже той е заблуден, вкован в стари форми, от които само страданията могат да го освободят.
Човек
трябва да действува в съгласие с общото благоденствие; да работи героически за тая цел, също както се е борил за своите лични интереси.
Трябва да се стремим към висши умствени и художествени идеали, за да можем да живеем после в тях и без физическото и астрално тяло. В алтруизма е безсмъртието. В алтруизма, т.е. в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм.
към текста >>
Творческата мисъл в
човека
е една божествена функция.
в живота за Цялото, животът е вън от смъртта. Трябва да се надрасне личното съзнание и да се мине в съзнанието на целия космичен организъм. Алтруизмът, животът за другите, трябва да бъде основно правило на нашия живот. Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда.
Творческата мисъл в
човека
е една божествена функция.
Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта! Тялото служи за действие, а не за удоволствие. Човек намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие. Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали!
към текста >>
Човек
намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие.
Този, който познава законите на мисълта, е господар на себе си и на условията, които го заобикалят. Когато му трябва нещо, той с вяра и упование добива това, от което има нужда. Творческата мисъл в човека е една божествена функция. Ние можем да бъдем едно с Бога, с Любовта! Тялото служи за действие, а не за удоволствие.
Човек
намира своето щастие в реализирането на възвишени идеали, а не в индивидуалното удоволствие.
Личността трябва да се употребява като средство за постигане на вътрешно щастие. А това вътрешно щастие е в работата за Цялото, за висши идеали! Появяването на това движение в днешната епоха, както и на други подобни движения, са един важен симптом за онзи процес, който става в днешното съзнание и за близките перспективи в живота на човечеството. Те са симптом, който показва, че се ражда нещо красиво и мощно в човешкото съзнание, че едно ново Слово прозвучава от човешката душа - Слово, което има в себе си силата да твори и гради новите форми на живота. Интересни симптоми в съвременната биология - Видният биолог в Ленинград Лазарев е държал напоследък една интересна лекция, на която са присъствали учени от Русия и други държави Той говорил за връзката между нервната система и дълговечността.
към текста >>
Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на
човека
и по този начин да докаже тяхното съществуване.
— В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е.
Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на
човека
и по този начин да докаже тяхното съществуване.
Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа. За това нещо са потребни специални уреди и опитност, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча. Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между човека и обектива. Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча.
към текста >>
Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между
човека
и обектива.
— Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване. Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа. За това нещо са потребни специални уреди и опитност, защото човешките лъчи не действуват непосредствено на фотографическата плоча.
Д-р Доблер си е послужил за тази цел с една тънка алуминиева плочка, която поставял между
човека
и обектива.
Алуминият е малко нещо радиоактивен, затова действува слабо на фотографическата плоча. Това естествено лъчеизпускане на алуминия значително се усилва, ако се изложи известно време под влиянието на човешкото тяло. За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци. По този начин се доказва, макар и косвено, човешкото лъчеизпускане.
към текста >>
В същото време оживява наново теорията, че окото на
човека
, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи.
За да се докаже съществуването на човешкото лъчеизпускане достатъчно е, щото алуминиевият лист да се постави съвсем близо до ръката, например и да се остави пред чувствителната фотографическа плоча в тъмно помещение. Този лист показва ясни отпечатъци. По този начин се доказва, макар и косвено, човешкото лъчеизпускане. Д-р Доблер е забелязал, че най-много лъчеизпускат пръстите и очите на човешкото тяло. Това е потвърждаване от науката на толкова много познатото лекуване с помощта на „магнетизма" и „чудотворната" ръка.
В същото време оживява наново теорията, че окото на
човека
, при хипнотизиране, изпуща никакви тайнствени и магнетични лъчи.
При някои люде дясната ръка изпуща повече и по-силни лъчи. Това са онези, които, с пръчката в ръка, са в състояние да открият вода и руда на големи дълбочини. Тези, на които лъчеизпуска само лявата ръка, нямат тази способност. А при онези люде, на които тялото въобще не лъчеизпуска, доказано е, че кръвта имаме болен състав. Във връзка с това трябва да се каже, че тялото на болните от рак не лъчеизпуска.
към текста >>
Трябва
човек
да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества.
След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове. След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора. Правото на животните от Леонард Нелсон. Превел Д-р Ц. Торбов.
Трябва
човек
да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества.
Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката". Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле").
към текста >>
И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че
човек
се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката".
Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните.
И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че
човек
се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката".
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
към текста >>
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки
човек
чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле").
Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката".
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки
човек
чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле").
Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
към текста >>
Естеството на
човека
и Осъзнаването на
човека
- от Сл. П.
Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката". Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле").
Естеството на
човека
и Осъзнаването на
човека
- от Сл. П.
Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието. Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.
към текста >>
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у
човека
процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле"). Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора.
Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у
човека
процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
към текста >>
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на
човека
, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.
Естеството на човека и Осъзнаването на човека - от Сл. П. Камбуров, № 3 и 4 от В. Психична библиотека. Печ. „Светлина ", Нова Загора. Това са два реферата, които имат една и съща цел - да покажат как става у човека процеса на Осъзнаване и опознаване на външния, материален свят - един от най-трудните въпроси, на който се натъква психологията и по-специално теорията на познанието.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на
човека
, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина.
Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
към текста >>
Религия, християнство, творчески
духовен
живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо.
Религия, християнство, творчески
духовен
живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство.
към текста >>
Тогава животът е творчески,
човек
расте, подпомага развитието на другите.
Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство.
Тогава животът е творчески,
човек
расте, подпомага развитието на другите.
И във вечността на живота ние виждаме вгнездена еволюцията на човешката душа, която лъкатуши между страдания и радости, между карма и дихарма, между смърт и прераждане, за да прояви в пълнота своята Божествена същност. Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина. Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата.
към текста >>
На този млад
човек
не липсва мисъл .
Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина. Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата. Така той стига до спиритуалистичното.
На този млад
човек
не липсва мисъл .
Необходимо е още по-голямо углъбление. Ние му пожелаваме добра работа в полето на перото.
към текста >>
100.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Единственият красив път, по който
човек
може да постигне дарование, е Любовта.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта.
Единственият красив път, по който
човек
може да постигне дарование, е Любовта.
Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги.
към текста >>
Никаква работа
човек
не може да извърши, ако не дойде Любовта в него.
Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина.
Никаква работа
човек
не може да извърши, ако не дойде Любовта в него.
Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот.
към текста >>
Щастието на
човека
зависи от Любовта.
Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
Щастието на
човека
зависи от Любовта.
Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие.
към текста >>
Тя засяга всички области на материалния и
духовен
живот.
Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта.
Тя засяга всички области на материалния и
духовен
живот.
Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.
към текста >>
Ето защо, когато
човек
погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата!
Ето защо, когато
човек
погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата.
към текста >>
Всеки
човек
е едно живо радио.
Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата. На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници.
Всеки
човек
е едно живо радио.
Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават. Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото.
към текста >>
Когато
човек
е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат.
Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата. На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др.
Когато
човек
е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат.
А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават. Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна.
към текста >>
Тогаз
човек
се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него.
Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света! Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем. Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце!
Тогаз
човек
се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него.
А кога човек е в съгласие със закона на единството, което царува в света? Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр.
към текста >>
А кога
човек
е в съгласие със закона на единството, което царува в света?
Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем. Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него.
А кога
човек
е в съгласие със закона на единството, което царува в света?
Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно.
към текста >>
Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва
човека
от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане.
Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него. А кога човек е в съгласие със закона на единството, което царува в света? Само при любовта! Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло.
Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва
човека
от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане.
Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига.
към текста >>
Когато
човек
живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво.
Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно.
Когато
човек
живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво.
Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"?
към текста >>
Изобилният живот, който се внася чрез любовта в
човека
, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра.
Изобилният живот, който се внася чрез любовта в
човека
, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа.
към текста >>
Любовта прави
човека
поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила!
Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите.
Любовта прави
човека
поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила!
Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота!
към текста >>
Понеже при нея
човек
влиза в контакт с изобилния живот.
Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем?
Понеже при нея
човек
влиза в контакт с изобилния живот.
Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод.
към текста >>
Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален
човек
и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази".
Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод.
Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален
човек
и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази".
Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният!
към текста >>
Тогаз
човек
е в живота на реалността.
Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея.
Тогаз
човек
е в живота на реалността.
Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура!
към текста >>
Чрез нея
човек
не твори.
Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини.
Чрез нея
човек
не твори.
И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека! Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество!
към текста >>
" Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в
човека
има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в
човека
!
А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това?
" Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в
човека
има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в
човека
!
Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата!
към текста >>
Тогаз
човек
е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко.
Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество! Човешката душа е изтъкана от любовта. Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата!
Тогаз
човек
е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко.
Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него.
към текста >>
Всеки
човек
в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота?
Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот.
Всеки
човек
в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота?
Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде.
към текста >>
И що значи да познаеш един
човек
?
Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина.
И що значи да познаеш един
човек
?
Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото.
към текста >>
При новата култура
човек
надраства личния живот и влиза в свръхличния.
Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото.
При новата култура
човек
надраства личния живот и влиза в свръхличния.
Как ще дойде новото? То иде по законите на развитието. Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове? Всички тия фази идат по законите на развитието. Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа.
към текста >>
Сега се ражда колективното, космическото съзнание в
човека
.
Всички тия фази идат по законите на развитието. Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание.
Сега се ражда колективното, космическото съзнание в
човека
.
Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура.
към текста >>
Всички страдания днес ще доведат
човека
до мисълта да опита и десетото въже.
Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега. То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания.
Всички страдания днес ще доведат
човека
до мисълта да опита и десетото въже.
И то ще изкара кофата с водата. А десетото въже - това е Любовта!
към текста >>
НАГОРЕ
