Търсене в текстове за 'Духовен път'

63. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел. Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на пътя му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма. При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът.
към текста >>

МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение.
към текста >>

Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци.
Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи.
към текста >>

Те пътували и проповядвали.
Те са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те считали за грях да убиват и затова не ходели на война и са били против смъртното наказание. (значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник". Тук под думата вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони. Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик. Никита бил след Тихик.
към текста >>

Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души.
Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик. Никита бил след Тихик. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Като посветен той е имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. Неговото присъствие навсякъде е правело дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия. Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита: след като избили по-голяма част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още когато била 12-годишна, тя видяла българина Никита, който минал през онези места.
към текста >>

Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия.
Никита бил след Тихик. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Като посветен той е имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. Неговото присъствие навсякъде е правело дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия. Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита: след като избили по-голяма част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още когато била 12-годишна, тя видяла българина Никита, който минал през онези места. Тя е нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка.
към текста >>

Тя е пътувала, излагала новите идеи, станала учената Есклармонда.
Есклармонда трябвало да живее с този поглед на пратеника Никита. Но преди да стане апостолка, организаторка и душата на албигойството, тя е минала през едно дълго мъченичество. Баща ù я дал на граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. Това е бил за нея периодът на мъченичеството. След смъртта му тя почва апостолството, което е траело 30 години. Тя е пътувала, излагала новите идеи, станала учената Есклармонда. Нейният замък Монсегюр станал убежище за всички албигойци, прокудени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против Монсегюр, който бива опожарен и населението избито. * Знае се, че Розенкройцерството е едно окултно общество. Обаче сега Морис Магр изтъква как Розенкройцерството, което се появило в западна Европа в 14 век, има връзка с богомилството. Основателят на това общество, албигоецът (богомилът) Християн Розенкройц, е живял в 14 век и е от немското семейство Гермелсхаузен.
към текста >>

Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло в Рейнската земя, в околностите на Хесе и Тюрингия.
Обаче сега Морис Магр изтъква как Розенкройцерството, което се появило в западна Европа в 14 век, има връзка с богомилството. Основателят на това общество, албигоецът (богомилът) Християн Розенкройц, е живял в 14 век и е от немското семейство Гермелсхаузен. Албигойското движение се разпространило тук-там в северна Франция, Нидерландия и Германия. Много семейства от юг при гонението избягали в тези страни. По този начин на север се образували малки богомилски ядра. Чрез влиянието на един пътуващ албигоец това учение се посяло в Рейнската земя, в околностите на Хесе и Тюрингия. Всред Тюрингската гора е бил замъкът на семейството Гермелсхаузен. Цялото това семейство приело мистическото учение на богомилството. Противниците на богомилството опожарили този замък и избили цялото това семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете.
към текста >>

След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн.
Този калугер бил албигоец и то от „съвършените". Той бил дошъл от Лангедок (Франция) и бил домашен учител на това семейство. Той се оттеглил в един ближен манастир, дето било вече проникнало богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последният потомък на семейство Гермелсхаузен, който после стана известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от 4 души калугери за изучаване на истината. След това те правят пътешествие на Изток; те искали да отидат там в един център на посвещение, точни данни за който център те имали вече от „съвършения", който бил възпитател на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Гермелсхаузен, никога не е прекъсвало своята дейност. От това се вижда, каква голяма връзка има между богомилството и розенкройцерството. Значи розенкройцерството се явява като разклонение от богомилството и същевременно те са клонове от един и същи извор. За да видим по-добре мисията на богомилството, трябва да разгледаме това движение в свръзка с истеричния развой на човечеството. Това ще направим в следната книжка.
към текста >>

64. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено. И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на пътя на истината и защото спъва свободната личност. Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
към текста >>

И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом.
Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота. Разумният човек, който е създал от себе си десница на Истината и Правдата, страда също поради тъпотата на обикновените люде на земята. Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом. Това създава една такава гъста атмосфера на зло и злоба, която може да бъде разрушена само от великата сила на дълбоките убеждения. Убеждение трябва на тази земя, за да се върви напред! Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира! Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани.
към текста >>

Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината!
Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом. Това създава една такава гъста атмосфера на зло и злоба, която може да бъде разрушена само от великата сила на дълбоките убеждения. Убеждение трябва на тази земя, за да се върви напред! Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира! Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила.
към текста >>

Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила.
Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира! Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа.
към текста >>

Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила.
Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати.
към текста >>

65. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр.
Разбира се, Всемирното Бяло Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието ù, според способността ù да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени подтици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с новите идеи, те са ги вдъхновявали да творят в нов дух, в ново направление. И наистина, ако проследим историята, ще видим, че множество най-видни идеалисти в изкуството, науката, обществения живот и пр. са били пряко или косвено свързани с някое движение, което произхожда от Всемирното Бяло Братство. Но по някой път не е било необходимо тези поети, философи и пр. да влязат в пряка връзка с тези движения; понякога е било достатъчно те да бъдат по-готови, по-чутки души, за да възприемат известни нови идеи, които са се носели из въздуха така да се каже, благодарение дейността на тези мистични братства. Тези три клона идат от едно по-високо място. Тези, които ръководят тези три клона, са Посветени. * * * Нека проследим по-подробно исторически това. Според Шамполион египетската култура е съществувала 48,000 години преди Александър Велики, а всъщност е много по-стара.
към текста >>

На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху.
Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура.
към текста >>

Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия.
Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура. Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството".
към текста >>

Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона".
Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството". Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
към текста >>

Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото.
Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
към текста >>

Седем пътя има, които водят към развала.
Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините".
към текста >>

Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците.
Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор. Той е роден в 582 год. преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия. Ето що казва Порфирий въ книгата си „De vita Pitkagorae" (Животът на Питагор): „Питагор помоли преди своето пътуване в Египет Поликрат, царя на Самос, за едно препоръчително писмо до египетския цар Амазис, за да може чрез това писмо да бъде посветен във висшите учения на жреците. Самоският цар му даде такова писмо. Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис. Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа.
към текста >>

Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци.
Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа. Тъй като Питагор точно всичко изпълняваше, те се зачудиха на това толкоз, че го посветиха и го допуснаха до своите тайни, до които иначе никой чужд неподготвен не беше допускан". Питагор е оказал голямо влияние върху хода на гръцката култура. Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор. Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет. Той приема културните ценности на Индия и Египет направо или косвено и преобразени и нагодени с духа на епохата ги всажда в гръцката култура. Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа.
към текста >>

По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа.
Орфеистите – клонът на Всемирното Бяло Братство в Гърция – работят в няколко направления, за да внесат плодотворни елементи в гръцката култура: 1) чрез елевзинските мистерии ; 2) чрез поставяне на по-напредналите идейни души в контакт със своите идеи; 3) чрез разните разкази, митове, легенди на гръцката митология, пръснати широко из народа, те възпитават съзнанието на народа. Гръцките митове имат дълбока окултна основа. Те са проникнати от дълбок символизъм. Тук важи следният закон: Когато едно съзнание усвои някои висши истини в символична форма, то е подготвено по-после да ги усвои и в тяхната истинска форма. Влиянието на Питагор и Платон се продължава в течение на много векове. По-късно Александрия става духовен център на древността и там действуват три школи: александрийска, неопитагорейска и неоплатоническа. Александрийската е основана от Филон, неопитагорейската има за главен представител Аполоний Тиянски, а неоплатонийци са: Амониус Сакус, Плотин (3 в. след Хр.), Порфирий (също), Ямблих (3 4 в. след Хр.). Най-знаменитата книга на Ямолих е „Египетските мистерии". * Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави.
Изобщо навсякъде членовете на Всемирното Бяло Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есеите и терапевтите, това виждаме у Питагор. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у учениците на Всемирното Бяло Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр.
към текста >>

Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102).
Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват! Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека.
към текста >>

След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа!
Те са били тил на пророците. А есеите са били във връзка с една мистическа школа още по-вътрешна. И наистина, когато Христос проповядваше в Палестина, той имаше вече в лицето на есеите подготвени хора, подготвена среда. От друга страна чрез есеите бяха подготвени и много други лица, за да приемат идеите на Христа при Неговото идване. Заедно с разпространението на християнството и есеите разширяваха областта на своята дейност в Европа, за да реализират своята мисия: внасянето на християнството в света. След внасянето на християнството оставаше да се помисли за реализиране на божественото учение (християнството), търсене на методи, пътища за осъществяване на новата култура на земята, на онзи хармоничен живот, който да е в съгласие с великите природни, божествени закони, и който живот да дава условия за всеобщ мир и братство и условия за разцъфтяване на всички красиви божествени заложби, които се крият в човешката душа! Тогаз Всемирното Бяло Братство прати нова вълна в света, прати богомилството в България, като се имаше предвид, оттам тая вълна да се разпространи навсякъде. От Всемирното Бяло Братство беше избрана България като начало на богомилското движение във връзка с бъдещата мисия на славянството при изграждането на новата култура. Това беше третият клон, пратен от Всемирното Бяло Братство. Можем да го наречем богомилски клон. Той почна да работи отначало в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това се яви в България, за да подготви съзнанието за културата на шестата раса, която ще представлява реализиране на принципа па любовта.
към текста >>

А знае се какво грамадно влияние е имало върху развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за освобождението на човешката мисъл.
Това общество беше по характера си като албигойското". Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи. Франциск Бейкон в 17. век е бил във връзка с тая вълна на Бялото Братство, която се занася чрез богомилите на запад. А знае се какво грамадно влияние е имало върху развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно пътя на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за освобождението на човешката мисъл. С това той даде ново направление на човешката мисъл. Лафатер в Германия и Клод дьо Сен Мартен във Франция са били във връзка с окултни мистични братства, свързани пряко или косвено с албигойското (богомилското) и розенкройцерското движение. А знае се, че Гьоте е бил близък приятел с Лафатер. Гьоте е бил запознат с окултните идеи. Който чете напр.
към текста >>

Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци).
Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия. Та и как другояче може да се обясни онова пълно сходство на учението на богомилите и чешките братя за борба против светската власт, против империализма йерархизма, капитализма, католичеството; борба за справедлива подялба на земята, противопоставяне срещу войната и проливането на човешка кръв; отричането на собствеността и главно и над всичко – борбата за човешкото „аз". Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали.
към текста >>

Идущия път ще продължим.
Както богомилите, така и чешките братя са били алтруисти, които поставяли общочовешкото добруване пред интересите на собствения си народ; те са били етични интернационалисти, - черта, присъща само на славянството". Богомилите не са били мирен елемент. Те са отивали във Франция, Англия, навсякъде са отивали. След откриването на Америка, те са отишли и там. Те са били много смели. Идущия път ще продължим. ----------------------------------------------------- [1] Виж „Житно зърно", кн. 7-8. [2] Гибралтарският проток. [3] Виж книгата „Тимей" от Платон [4] Виж статията на Орлов в сп. „Природа". год.Х. [5] Виж „La mission des Indes" от Сент Ив.
към текста >>

66. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот.
В света има два вида водачи: самосветещи, на които светлината е вътре, отдето тя изхожда навън и такива, които водят със светилник, запален отвън. Та ясно е, че мисли, чувства, желания, които човек съзнава, а не вижда, са за него полуреални. Те не му се изявяват в светлина, те нямат за него видимостта на вещите. Те не заемат „пространство.” Физически възприемащият човек не може да ги „мери” и „сравнява”, не може да открие у тях „причинни закономерности”, не може да ги „тегли”, сиреч да ги отнесе към някой „гравитационен център”, от който те зависят в „движението” си. Затова хората днес, макар и да съзнават своите мисли, чувства, желания, макар и да чувствуват, че и последните се движат - идват, обхващат за известно време съзнанието им и пак си заминават - ала не знаят ни отде идват, ни къде отиват. Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
към текста >>

От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле.
А мигар всичко това не може да се наблюдава, не може да се изследва, не може да се подлага на опит? Наистина материята, с която тук се оперира, е по-подвижна, по-неуловима, по-флуидна, съотношенията са по-тънки, връзките по-сложни и преплетени. Иска се опитно око и дълбоко проникновение. Защото тук вече полето на изследване не е външната природа, протяжното, със своята предметна установеност и причинна закономерност на процесите. Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
към текста >>

Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството. Под влияние на една колективна хипноза те мислят, че не заслужава да се замисля човек много-много над тия проблеми. „Практичният живот” с неговите въпиющи нужди бил най-важен. Като че ли между практичния живот и духовния живот с неговата велика задача: изграждане на човешкия характер, няма никаква връзка!
към текста >>

” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>

67. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Никой път човечеството не е минавало през по-голяма вътрешна и външна криза, както днес.
Влизаме в един период, в който човешкото съзнание се разширява; ще се разшири областта, в която то ще оперира. И за да се ориентира правилно човек при това предстоящо разцъфтяване на спящите духовни сили в човека, необходимо беше да се разпространят всред човечеството новите схващания за човека и природата. Най-сетне, една важна причина за идването на това движение тъкмо сега, е една друга особеност на днешния момент. Днешният момент може да се характеризира като един преходен период между една стара и една нова култура. И Всемирното Бяло Братство подготвя идването на тая нова култура. Никой път човечеството не е минавало през по-голяма вътрешна и външна криза, както днес. Това разколебаване на основите на живота показва, че се готви нещо ново. защото винаги когато се ражда нещо, става коренно раздвижване, издъно, на всички сили на културата. Ако внимателно следим в днешната култура всички симптоми, по които да съдим за по-дълбоките процеси, които се извършват в съзнанието на човечеството, ще видим, че никога досега не е имало едно такова чувство за единство между народите, както днес. Това даже се проявява и външно. Напр. чрез радиото една мисъл, изказана в Лондон, в същия миг става вече достояние на хората в Америка, в Австралия, Африка и пр.
към текста >>

В Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем.
Днес европейската култура навсякъде е разпространена. Египет се издигна, когато в него почнаха да се раждат напреднали души. По същите причини се издигнаха Асирия, Вавилония, Персия, Гърция и пр. И когато престанаха да се раждат там напреднали души, тези култури загаснаха. Сега встъпваме в една епоха, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните и други някои народи, в които има условия за подем. В Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Разбира се, тая нова култура ще засегне всички народи, но от славянството ще излезе един голям импулс, който после ще се разпространи навсякъде. С последователната смяна на културите човешкото съзнание се е издигало все по-високо и по-високо. В новата култура човешкото съзнание се издига до една такава фаза, до която то не е дохождало досега в своята история; то ще се прояви по един съвсем нов начин. Затова можем да кажем, че новата култура ще даде на човечеството съвсем ново откровение на силите, спящи в човешката природа. И така движението на Всемирното Бяло Братство в България не иде нито от някое „източно”, нито от някое „западно” движение, но направо от Центъра на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

68. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият път на живота е обичта.
В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш. Смисълът на живота е в това: да обичаш и да те обичат. Временният живот е сянка на живота или най-малката проекция на целокупния живот. Вечният живот съдържа безкрайни възможности. Той носи всичките условия за разумно растене.
към текста >>

И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот.
Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>

Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”.
Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.
към текста >>

А когато разумното живее в него, той става духовен.
Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
към текста >>

69. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота.
Книгата на Мария Радева заслужава един подробен разбор, но мястото тук не позволява това. Тя, със своите стихове заема такова място сред младите български поетеси, до каквото малко от тях са стигали. Тя гледа с други очи света и вижда други неща, в нея има дълбочина, мисъл и идея, има стремеж към Слънце, волност, красота и добро. Изпила до дъно чашата на горестта страда заедно с всичко земно, но нищо не може да я обезвери – „Не! Аз още вярвам, че има на земята и правда, и добро, и обич, и небе! ” Всеки, който прочете книгата на Мария Радева, ще остане с едно светло впечатление, той ще трепти при всеки стих заедно с една трептяща като пролетна пеперуда на утринно слънце душа: ще се издигне във висините на модрото небе да се радва волно на Слънце, простор и звезди; той ще почувствува всичките онези чисти болки на душата, която по пътя на собствената скръб и скръбта и страданията на другите, се издига и придобива прозрението за магична мощ, що твори добро и красота. В апогея на своята сбирка, в стиховете „Посвещение на Певеца”, Радева не спазва навсякъде класическото стихосложение. И това е хубаво; тя затова е могла да внесе в тази песен толкова животрептяща мисъл и любов. Ако тя би се проникнала и би усвоила модерното стихосложение, където няма външни рими, но където стихът се лее или представя растяща динамика, и където ритъмът е непосредствено свързан с ритъма на душата, то Мария Радева, която е тъй богата на език, образи и идеи, би ни дала нещо още по-мощно и хубаво. Д-р Ел. Р. К.
към текста >>

Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас.
Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
към текста >>

Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото.
– Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина!
към текста >>

Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа. И ако Ганди днес се радва на симпатиите на целия свят, то е защото неговото оръжие е само Любовьта, светлината, истината и силата на Духа. Колко жалки са европейските християни на думи – евангелисти, католици, православни, които още се занимават с незначителни спорове, а не изпълняват най-великите правила на Христа, изложени в планинската проповед. И колко велики перспективи ни открива живото, приложеното в обществения живот учение на Христа за любов, братство и мир. „Иде време и дошло е вече, когато истинските поклонници ще се по-кланят Богу в Дух и Истина! ” Преводът на книгата е много добър.
към текста >>

* Отделите „Духовен опит” и „Въпроси и отговори” ще бъдат застъпени в следващите броеве на списанието. ,
Той е като че ли душата на голямото световно есперантско движение, идейният му водач и заместник на Заменхоф. Книгата е написана с жар и поетично вдъхновение. Преводът е добър. Съдържа следните глави: Племената в Литва, Детство в Белосток, Гимназист във Варшава, Студентски години, Д-р Есперанто, Пророк на идеализма, Хомаранист, Конгресни речи, Езиковедец, Писател, Етичен мислител, На смъртно легло. Това е една от редките книги, която може да вдъхнови, окрили душите и възпламени сърцата. * Отделите „Духовен опит” и „Въпроси и отговори” ще бъдат застъпени в следващите броеве на списанието. ,
към текста >>

70. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем.
И двамата са хора, прекарали много години в затвора. Верлен е единственият християнски поет от времето на Данте; другият е с душата на онзи бял Христос, който изглежда, че излиза от Русия”. Видният руски поет Андрей Белий казва: „Нова Русия е родена, огненият изпит е издържан. В съвременния руски живот всичко е отнето, на което по-рано се основаваше животът: вяра в устойчивостта на съществуването, на основните принципи на морала (стария) и на държавното управление. Дето по-рано всичко се вършеше под държавния режим, там сега трявбваше да има лично творчество. През 1918/1919 година имаше застой в Русия, нямаше външни резултати, но от пролетта на 1920 година там има духовен подем. Тези, които по-рано живееха с разни формули, видяха, че нищо не знаят и почнаха да търсят нови ценности. Масите сега се интересуват от проблемите на гроба и на вечността. Новата култура на вечността слиза над Русия”. Трябва да знаем, че в литературата и в другите искуства и в обществения живот се изразява най-добре душата на един народ. Даже и произведения на писатели с материалистични тенденции, какъвто е Максим Горки, пак се проникват от този дух на жертвата.
към текста >>

Той няколко пъти е имал такива състояния.
Христо Досев разправя в своите записки*) такива случаи в своя живот. Той с няколко младежи съидейници основал една земледелска задруга край едно швейцарско езеро. Веднъж, когато той бил на полска работа, спрял се, погледнал картината, която се разкривала пред очите му: снежните Алпи, синьото езеро, небето, тревите, цветята и в този момент почувствувал, че е едно с всичко: и с хората, и с тревите, и с цветята, и с планините; и почувствувал небивала радост в себе си; и в този момент море от идеи нахлули в него. Той почувствувал любов към всички. Това траяло известно време и после пак се върнал в обикновеното си състояние. Той няколко пъти е имал такива състояния. Това, което е имал той, е предвестник на онова ново състояние, до което се издига човешкото съзнание днес по законите на развитието. И това ново съзнание ще дойде по законите на еволюцията, тъй както фазата на гъсеницата се сменя с фазите на какавидата и на пеперудата! И това, новото, ще бъде събуждането на човешката душа. И това чувство на братство, това вълнуване на човешкия дух днес от новите идеи, това тяхно разпространение и възприемане от по-будните, по-чувствителните души, е вече предвестник на това ново, разширено съзнание. Човекът с това разширено съзнание ще има съвсем ново отношение към хората и към цялата природа.
към текста >>

71. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците.
От животинското царство спадащи към хранителния натюрел се дават - кравата, свинята, слонът, гъската, шаранът. Това са все същества, които служат главно за храна. Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците. Това са хора със силно развити крайници. Черепът е нисък и дълъг. Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете. Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем.
към текста >>

Черепът е нисък и дълъг.
Първичният делови и двигателен натюрел (фиг. 3) бележи типове с дълго лице и твърди, рязко очертани форми, бузите са мършави, сухи. Долна част на тялото също продълговата. Продълговати са също и черепът, вратът, туловището и крайниците. Това са хора със силно развити крайници. Черепът е нисък и дълъг. Те растат като растенията на дължина или височина. Те са изложени с това повече на светлина, но и на ветровете. Тези хора развиват голяма физическа дейност и устрем. Аналогни растения на този натюрел се сочат: тополата, ясенът, елхата, тръстиката, ръжта и всички житни растения. Тези растения стоят винаги над низките и широколистни растителни типове.
към текста >>

Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8.
Хранителният човек (вегетативен или стомашен тип), 3. Хранителният и жизнерадостният човек (сочен, пълен с живот тип) 4. Силният човек (гръдно-туловищен тип), 5. Деловият човек (моторният тип, мъжки натюрел), 6. Чистият чувствителен човек (сензитивен, женски натюрел), 7. Мозъчният или духовен човек (идеалистичен, етичен или естетичен натюрел), 8. Дисхармоничният човек (комплицираните нервни типове), 9. Средният тип човек (индиферентният тип на масата), 10. Хармоничният човек. Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип.
към текста >>

72. LE MAITRE PARLE. L'AME Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ?
Духовно лекуване. Излязла е в Женева напоследък книга под горното заглавие от В. Коси. Основната идея на книжката е, че болестта е израз на един недъг в душевния живот, и за това онова, с което трябва да почне всяко истинско лекуване е едно пречистване в областта на мислите, чувствата, желанията и пр, едно коренно новораждане в съзнанието. Тогаз лекуването може да стане бързо, понеже се акумулират мощни животворни енергии в астралното тяло и по-висшите членове на човешкото естество и тези енергии после през етерния двойник се предават на физичното тяло и възстановяват хармонията му. На една сказка, държана от В. Коси по тези въпроси, той бил запитан: „Кои болести могат да бъдат лекувани по духовен начинъ? “ Коси отговорил: „Всички болести могат да бъдат лекувани по психичен начин, но всеки не е в състояние да бъде излекуван по този начин.“ Спиритически конгрес в Белгия. Той ще се състои на Петдесетница и Св. Дух (на 5 и б юний т. г.) в Намюр. Метапсихически изследвания в Лондон.
към текста >>

Това място, купено преди 50 г., струвало хилядо пъти по-малко.
Да се заменят всички други данъци с единият данък - това значи да се освободят всички хора от косвените данъци, бедните и от преки, а да се обложат рентиерите, които без всякакъв труд печелят милиони. Пример - на ул. Мария Луиза за няколко дюкяни X. У. получава 2,000,000 наем. Защо? Защото мястото е ценно. Това място, купено преди 50 г., струвало хилядо пъти по-малко. Ето защо разликата от ценността трябва да се върне на обществото, защото тя принадлежи на обществото. Прокара се някъде железница - трамвай. Местата покрай железницата или трамвая веднага стават двойно и тройно по-скъпи, без стопаните да са вложили някакъв труд. Ето тези доходи от земята без труд, които са плод на културните придобивки на цялото общество, трябва да се върнат пак на обществото. Все пак никога не трябва да забравяме, че за прокарване правдата и любовта в живота - нужно е пробуждане на съзнанието, ново отношение към живота, нужна е любов към всички.
към текста >>

73. ПРЪСТИ - Г. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си.
Ели Хляб наш Това е най-силната дума на земята. Насъщният хляб е двигател в живота на личността, на обществата, на народите през всичките векове на историята. Хлябът насъщни е създал всичките придобивки на материалната култура в света: хляб насъщни е причина и за голямото развитие на духовната култура. По два пътя тръгват хората, когато имат хляб, когато насъщният е осигурен – или създават истински културни блага и ценности, или пък удрят през просото и от безделие и дирене на удоволствия разрушават всичко, заедно с това и себе си. Хляб наш! До каква степен тази дума е жизнена, ни говори Господната молитва „Отче наш". От време още хората и в своите отношения към Бога са изразили нуждата от насъщния хляб. Ала великият Учител на човечеството, Който е създал ненадминатите по своята сила и дълбочина слова на Господната молитва, не ще да е разбирал под тия думи само физическия насъщен хляб. Защото Той не учеше хората да трупат блага земни, защото Той говореше, че неговото царство не е от тоя свят.
към текста >>

А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието.
Не е лошото в днешния живот, че хората се стремят към хляба. Това е една безусловна необходимост за всички - за простия и за учения, за грешника и за светията, за глупавия и съвършения. Лошото седи в натрупването на хляба и на благата. Лошото седи в това, че когато човек се стреми да придобие насъщния, с който да утоли своя глад, той дири да осигури, колкото се може за по-дълго време. С това той развива само своя егоизъм и алчност. А тези качества са най-ужасните спънки в пътя на развитието. По този начин човек забравя, че има и други не по-малко съществени неща, към които трябва да се стреми. Човек трябва да нахрани душата си с най хубавата храна за душата, човек трябва да нахрани ума си с най-хубавите мисли, трябва да нахрани сърцето си с най-хубавите чувства. Най-хубавите мисли, хубавите чувства, това са все двигатели, творчески сили, които съграждат най-хубавите. ценности на живота. Ако човек пренебрегне хляба и тръгне да дири най-хубавите мисли, чувства и прояви в някакви догми и норми, той ще стане един рицар, който има много хубави стремежи, ала винаги се сблъсква с действителността на живота, като с това той става смешен.
към текста >>

В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага.
Така и интересите на разните народи, разните общества, разните черкви и пр. са все различни и различни и те само се борят, разделят се, дробят се и са вечно готови да защитят с кръв тези си интереси. Когато пък за науката, за изкуството, за истинската духовна и философска мисъл на човечеството няма граници, няма народности, няма специфичности. Тя е безгранична, всенародна, еднакво ценна и полезна, творчески-съзидателна за всички. Духовното сближава, духовното внася мир и творчество между хората; духовното издига над дреболиите и прави човека велик в дела, чувства и мисли. В това е истинският път, правилното развитие, вечните стойности на нещата, – добрини и блага. Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота.
към текста >>

Неизменният физичен и духовен двигател.
Необходимо е това съзнание. Само когато то дойде, животът ще стане по-добър, хората ще станат по-умни, по-справедливи, по-благородни, с по-големи творчески сили за доброто на всички. Тогава може да зацаруват законите на Царството Божие на земята. Хляб наш! Това е великият стимул в живота. Неизменният физичен и духовен двигател. Блажен е онзи, който наред със стремежа към материално благо, умее да постави на необходимата висота своя стремеж към духовното, към „разумното слово”, към вечните и неизменни творчески блага. По това се познава човекът на новото. На такъв човек може да се вярва, от него може с право да се очаква да съгради нещо неизменно и трайно в живота.
към текста >>

74. ДУША ВЕЛИКА - ЛУИДЖИ БЕЛОТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Бяло Братство в София, Духовен председател на „Домус Ностра” във Венеция Anima grande sulla Terra scesa L'alto Ideal tu segui е porti al mondo, Maestro eccelso della Bianca flscesa; Potentemente a noi sollevi il pondo.
На Учителя на Всем. Бяло Братство в София, Духовен председател на „Домус Ностра” във Венеция Anima grande sulla Terra scesa L'alto Ideal tu segui е porti al mondo, Maestro eccelso della Bianca flscesa; Potentemente a noi sollevi il pondo. Е nella retta via ci poni. Scesa Tanto е l'umanita nel basso fondo Errante е cieca che pare indifesa: Ravvolta in nero manto, gira in tondo. (I) Dа l'oriente nunzia forza viene, Allа penante gente porta: luce, Novella Fede, pace, il vero bene, Ove all'amor, sapienza ben conduce. Fratelli! il saper novo, vostre pene Fuga е a Divina perfezione adduce! Luigi Da Venezia (Bellotti) Душа Велика Душа велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар.
към текста >>

На правий път ни Ти псставяш.
Е nella retta via ci poni. Scesa Tanto е l'umanita nel basso fondo Errante е cieca che pare indifesa: Ravvolta in nero manto, gira in tondo. (I) Dа l'oriente nunzia forza viene, Allа penante gente porta: luce, Novella Fede, pace, il vero bene, Ove all'amor, sapienza ben conduce. Fratelli! il saper novo, vostre pene Fuga е a Divina perfezione adduce! Luigi Da Venezia (Bellotti) Душа Велика Душа велика, слязла на земята Да носи на света високий идеал; Учител благ на светлия възход, Ти мощно снемаш нашия товар. На правий път ни Ти псставяш. До дъно слязло е човечеството вече, Залутано, безпомощно и сляпо, Обвито в черен мрак, във кръг се то върти. От изток идва нова сила, На страждущий човешки род тя носи Светлина и нова вяра, мир и истинско добро – Към Любовта и Мъдростта тя води. Братя, новото знание ще прогони вашата скръб И към Божественото съвършенство ще ви поведе. Луиджи Белоти. 10 май.
към текста >>

75. LE MAITRE PARLE. LA SAGESSE Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”.
Заедно със стихотворението е поместена една статийка със заглавие: „Какво казва Учителят Дънов от София? ” В началото на тая статийка са поместени в италиански превод извадки от статията „Влиянието на слънчевата енергия” от Учителя (из книгата „В царството на живата природа”). Редакцията прибавя след това: „Тези мисли на Учителя Дънов се споделят и от професор Луиджи Белоти от Венеция. Голямата обич и почитание го свързват с Учителя Дънов, който проповядва новите научни принципи всред девствените планини на България, а Белоти ги разпространява в очарователните венециански острови. Струва си трудът да се прочете това стихотворение – акростих на проф. Белоти в чест на Учителя Дънов, – Учител на Всемирното Бяло Братство и същевременно духовен ръководител на окултното общество „Opera Domus nostra" във Венеция, чийто председател е проф. Белоти”. Това общество във Венеция, което проф. Белоти ръководи, има клонове в цяла Италия. Професор Белоти е професор, архитект, художник, музикант, поет и има много развити психични способности. Той развива голяма литературна дейност и произведенията му се четат от цялата будна интелигенция в Италия, Проф. Белоти е ученик на Учителя Дънов.
към текста >>

Ще се четат следните по-важни лекции: „Пътят към възход в драматичното изкуство” (от Алберт Стефен).
в същия дух се говори за Вс. Б. Братство и се споменават по-важните сътрудници на в. „Frateco”. Окултна конференция в Гьотеанум (Дорнахъ - Швейцария). Тя ще се състои от 8 до 15 август т.г. Темата на конференцията ще бъде: „Основни импулси на 20 век”. Ще се четат следните по-важни лекции: „Пътят към възход в драматичното изкуство” (от Алберт Стефен). „Отде иде модерното изкуство, де стои и как се обновява? " (от Д-р О. Хартман). „Нови схващания в биологията" (от Д-р X. Попелбаум). „Човешката памет" (от Д-р Г. Ваксмут). „Природата и духът в науката на 20 век" (от Д-р Е. Вреде).
към текста >>

„Биологията на кръстопът" (от Еренфрид Пфайфер).
„Отде иде модерното изкуство, де стои и как се обновява? " (от Д-р О. Хартман). „Нови схващания в биологията" (от Д-р X. Попелбаум). „Човешката памет" (от Д-р Г. Ваксмут). „Природата и духът в науката на 20 век" (от Д-р Е. Вреде). „Биологията на кръстопът" (от Еренфрид Пфайфер). „Човекът като микрокосмос " (от Д-р Р. Шуберт). „Болест и лекуване" (от Д-р Г. Сухантке). „Насоката на възпитанието" (от Д-р Ернст Юли). „Три източници на културата" (от Д-р X. Е. Лауер).
към текста >>

76. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди.
Въздухът бе напоен със зловещата миризма от кладите, на които като светци умираха носителите на най-чистата, най-прогресивната мисъл. При това състояние човекът търсеше чистата наука. И тя крепнеше. Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието.
към текста >>

Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
към текста >>

Та нима не е по-достойно за един къс глина да е мачкан в ръцете на художника, а после превърнат на изящна ваза, на която ще се спират много очи, отколкото да лежи в неподвижна инертност и безформен на пътя?
Това е насилие, ще каже някой. Не, това е мъдрост. Ако човекът би могъл да знае замисления план на природния разум, той не би пожелал друго, освен неговото осъществяване. Напротив, ние трябва да се радваме, че сме материал в ръцете на творец, че сме подложени на развой, макар и да страдаме. Ако ученикът би знаел колко ще му послужи писмото в живота, той с радост би приел мъката, която изпитва при заучаване на буквите и елементите на писмените знаци. Та нима не е по-достойно за един къс глина да е мачкан в ръцете на художника, а после превърнат на изящна ваза, на която ще се спират много очи, отколкото да лежи в неподвижна инертност и безформен на пътя?
към текста >>

77. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни.
Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал. На главата си имал един от фесовете, които носел за продан. Като видели това нещо, маймуните се доближили до развързания чувал на арабина, с фесовете и всяка маймуна турила на главата си по един фес. След това те отново се качили на дърветата. По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу.
към текста >>

Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал.
В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал. На главата си имал един от фесовете, които носел за продан. Като видели това нещо, маймуните се доближили до развързания чувал на арабина, с фесовете и всяка маймуна турила на главата си по един фес. След това те отново се качили на дърветата. По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу. Маймуните му отговорили със същото: Те го замервали отгоре.
към текста >>

Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си.
След това те отново се качили на дърветата. По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу. Маймуните му отговорили със същото: Те го замервали отгоре. Най-после, като се убедил, че и това не помага, отчаян, той хвърлил феса от главата си и казал: И тъй изгубих всички фесове, поне и този да хвърля, да знам, че нищо вече не ми остава. Като видели това, маймуните веднага хвърлили фесовете от главите си. Арабинът събрал фесовете от земята, турил ги в чувала и продължил пътя си. Следователно, когато човек дойде до пълно отчаяние и хвърли феса от главата си, работите му ще тръгнат напред. Когато работите ви се объркат, хвърлете фесовете от главите си и всичко ще тръгне на добре. Фесът представя старото в живота, от което човек трябва да се освободи. Съвременните хора искат да подобрят живота си, но трябва да знаят, отде да започнат. За тази цел те трябва да познават законите на живота, както и тия на разумната природа.
към текста >>

Възпитателите на човечеството - учителите, духовенството, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал.
от този запас на енергия зависи и здравословното състояние на очите. Ако този запас от енергия е налице, очите имате ясен, мек поглед; ако той отсъствува, очите са мътни, неясни. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, като ясното небе. Съвременните хора са нервни, болни, тревожат се за нищо и никакво, вследствие на известна дисхармония между мозъчната и симпатичната нервна система. И сега, за да се избегнат тия аномалии, човечеството се нуждае от нови методи, от ново възпитание. Възпитателите на човечеството - учителите, духовенството, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал. от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло. Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради.
към текста >>

78. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на любовта, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр. Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
към текста >>

Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център.
Андреас описва срещата си с Теофан - член от Всемирното Братство. Андреас се е срещал с него в Европа и Азия и веднъж при една среща в Азия, той почувствувал такава вътрешна светлина, вътрешно озарение, такива нови идеи, мир, радост, чистота! * * * Днес се намираме във важен момент в историята на човечеството. Ето защо Всемирното Братство праща нова вълна в света. Днешното движение на Всемирното Братство в България е създадено за същата цел и иде от същия велик център, от който са идвали всички велики тласъци за нова култура в миналото. Този духовен подем, който се забелязва напоследък, тази вълна на свободни духовни течения в света иде от един и същ център. Засилването на свободните духовни течения днес показва, че се изявяват нови страни на човешкото естество. Движението на Всемирното Братство днес в България не е случайно, но е в свръзка с новата фаза, в която преминава човешкото съзнание и е подготовка на новата култура. Самият факт, че това движение се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, говори, че тук работят разумни сили и с един план, който продължава неотклонно и планомерно своята дейност през вековете и хилядолетията! Случайност има за онзи, който не разбира нещата, а за онзи, който ги разбира, няма случайност, а има винаги закономерности, причинни връзки в явленията. Днешното движение на Всемирното Братство в България не иде нито от изток, нито от запад, а направо от центъра.
към текста >>

Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем.
Когато в Египет се запали светилникът на мистичните центрове, които притежаваха Сила, Знание, Светлина. Кога в Персия блесна ярко светлината на цивилизацията? Отговорът е същият! Също така благодарение на тласъка, който се внесе от идеите на Орфеистката окултна школа в древна Гърция, последната дойде в подема и разцвета на своите сили! Сега встъпваме в епоха, когато напредналите души на човечеството ще се родят между славяните и в други някои народи, които имате условия за подем. Трябва да се знае, че в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славянството наближава към златния век на своята история. Ето защо не напразно почна движението на Всемирното Братство в България именно днес. Обаче, разбира се, целите на това Братство далеч надрастват тесните рамки само на славянството! Разцъфтяването на славянството ще бъде само предварително приготовление за идването на шестата раса - расата на новите хора, расата на светещите, раса, която можем да наречем „деца на светлината". Това, за което копнее душата на Полша чрез произведенията на Словацки и Ян Каспрович, това, за което копнеят Гогол, Достоевски, духоборите, Толстой, чехът Петр Хелчицки, това, за което копнее мистичната душа на Югославия чрез произведенията на Владимир Надзор, това, за което копнее славянският дух от векове - това са идеите на Всемирното Братство, идеи, които Учителят на Вс. Б.
към текста >>

79. Строежът на ухото и човешкият характер - Карл Хутер Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един от най-авторитетните хироманти на Англия Cheiro, който е пътувал в Индия, е имал възможността да попадне при брамини, които са му показали една крайно древна и интересна книга за белезите на ръката.
Така те са достигнали да създадат цяла, дълбока и сложна наука, която не е достигнала до нас в пълнота, освен като малки трошици и зрънца. С тези зрънца са били запознати първите изследователи на тази наука в Европа и то получени от циганите-скитници. За това странствуващо племе окултистите казват, че са изгонените жители на онзи славен град в Хималаите, наречен Агарта. Един от най-големите хироманти в Европа - Дебарол - е придобил своите познания от циганка. От незапомнени времена в най-северните провинции на Индия кастата Yoshi е практикувала и още до днес продължава да практикува хиромантията. Един от най-авторитетните хироманти на Англия Cheiro, който е пътувал в Индия, е имал възможността да попадне при брамини, които са му показали една крайно древна и интересна книга за белезите на ръката. В своето съчинение: „Езикът на ръката", той пише за нея: „Тази книга бе едно от най-големите богатства на няколко брамини, които я притежаваха и разбираха. Те я пазеха най-ревниво в един от тези стари пещерни храмове, които принадлежат към старините на древния Индустан. Тази странна книга бе направена от кожа слепена и сглобена по най-удивителен начин. Тя имаше грамадни размери, съдържаше стотици добре начертани илюстрации със сведения за това как, кога и къде е установена достоверността за всеки белег. Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение.
към текста >>

Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там.
Що се отнася за старинността на тази книга, не можеше да има никакво съмнение. Написана бе на най ранния език на страната и датираше от толкова далечно минало, че даже само неколцина от брамините можеха да я четат и тълкуват. За да устои на времето, тази книга бе написана с мастило, приготвено от особена смес. Много подобни богатства има в Индия, но те се пазят ревниво от брамините; нито пари, нито сила или хитрост са в състояние да освободят тези ценности на миналото." Но не само индусите са били посветени в мистериите на тази наука. Тя е била на почит в древния Китай, знаяли са я ламите на Тибет, магите на Персия, астролозите на Халдея, Иерофантите на Египет. Гърците, които са имали духовен контакт с Индия, са взели тази наука от там. Според някои учени индийските Веди са били основата даже на гръцките школи. С идването на Орфей - авторът на гръцката митология - който е учил египетските мистерии в светилищата на Мемфис и Тива - пренесла се е египетската наука в Гърция. Там тя добива своето име (хери - значи ръка и мантия - гадание) и ясна, стегната форма. Прочутият философ Анаксагор (423 год. пр. Хр.) е преподавал И практикувал гаданието по ръцете.
към текста >>

Главата ще ни покаже капитала - духовен и физически, който е вложен в човека.
Много хиролози работят да установят връзката между различните болести и знаците по ръцете. Образува се вече медицинска хирология, която все повече и повече спомага на някои за вярна и точна диагноза. Има много още да се изследва, има много още да се желае в тази област, много неща да се коригират, други да се изхвърлят. Сега, преди да започнем изложението на нашия курс по хирология, нека споменем следната важна забележка, която никога не трябва да изпускаме из пред вид при нашите изводи и заключения, когато стане случай да изследваме ръцете на някое лице. Ръката е израз на човешката воля. Главата ще ни покаже капитала - духовен и физически, който е вложен в човека. Лицето ще ни осведоми за капитала, поставен в обръщение, а ръцете - за всички придобивки, печалби и загуби на този капитал. Това е правило, дадено от най-големия авторитет по тази наука. Това значи, че когато някога някои наши изучавания или заключения не излязат верни, значи, че не са се взели под внимание сведенията, които дават главата и лицето. Тук някой може да забележи, че имаме противоречие. Нека хубаво да се изясним!
към текста >>

Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот.
Има много случаи на големи и поразителни изменения в линиите. И обратно, има случаи на дълга животна линия и ранна смърт. Но по това по-нататък. Разбира се, горната забележка усложнява въпроса и изисква от човека всестранно познание на тия 3 окултни науки и може да обезсърчи едни, да разколебае мнозина. Но това правило обяснява многото изключения, насърчава ония, които търсейки да намерят радост и надеждни неща по ръцете си, намират печални знаци, предвещаващи нещастия и катастрофи. Това правило прави много самоуверени и прибързващи в гаданието по-скромни, по-внимателни и по-прецизни в произнасянията си, а същевременно показва неизчерпаемите възможности на човешкото същество да твори, да работи над себе си и да чертае нови пътища за своя живот. Това, което наричаме съдба, зависи на първо място от характера, значи от силата на неговата воля, от положителните и отрицателни качества, от добродетелите и пороците и след това от външната сърца, условията, обстановката и пр. Значи, ако човек работи над своя характер и знае как, той може много неща да измени в своя живот Преди да пристъпим към разглеждане на тази наука, нека обясним, какво се разбира под думите: хиромантия, хирология, хирософия, хирогномия, палмистрия, които термини могат да се срещнат в окултната литература Общо взето, те всички означават гадание по ръцете. Но разгледани по-точно, хирогномия означава изучаване, гадание по пръстите. Хиромантия и палмистрия - гадание по дланта и линиите. Хирология - наука за ръцете, с обяснение за различните влияния на звездите и връзката им с местото по ръцете.
към текста >>

80. Учителят говори - Духът Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото.
Това тяхно трептене по слуховия нерв се предава на продълговатия мозък най-първо, а после на средния и големия мозък, който се смята като инструмент на безсмъртната човешка душа. Получените звукови трептения в средния мозък преминават през няколко пръстеновидни нервни вериги. А знае се, че тук се сбират нервите на симпатичната нервна система от цялото тяло. За това слуховите усещания най-после се предават и на всички телесни клетки. ---------------------------------------------------------------------------------------- Фиг.6------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг. 7 Дразненето на слуховия орган, което се предава по слуховия нерв до всички тъкани на тялото, главно по пътя на радиацията, ражда едно контра-дразнене, което идва от тялото към ухото. По тоя начин външното ухо е във връзка с целия вътрешен устен и чувствен живот и отразява благородството на вътрешния живот, на великата скрита душа. Тогава става понятно, че музиката обхваща целия човек и че цялото тяло на великите музиканти и всички техни външни прояви са музикални. Една истина, която всеки ще признае: нищо не може да въздействува на човека така, както музиката, била тя инструментална или вокална. Но малцина си задават въпроса, защо е така. Ако знаем, че между външните и вътрешните слухови органи от една страна и най-вътрешния душевен живот от друга, съществува тясна връзка (както е показано в анатомично-физиологичната схема на фигура 7), лесно ще разберем, че тоновете чрез ухото почват да трептят във всички вътрешни органи и по този начин могат да събудят най-дълбоки чувства и усещания.
към текста >>

Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот.
По този начин се въздействува на душата, на вътрешния подсъзнателен живот и се улеснява неговото събуждане. Така, музиката може да действува на много хора като откровение, което може да отстрани душевни мъки. Изобщо, музиката действува облекчително върху целия душевен и телесен живот; тя даже може да лекува болести и да отстранява болки. Тъй като симпатичната нервна система снабдява с нерви извънредно щедро вътрешните органи на тялото, затова ухото има връзка със симпатичната нервна система, отразява храносмилателните процеси в човека, състоянието на лимфата и кръвта, както и болестите, и здравето на организма. Казахме, че слуховият нерв отива до слуховия център на големия мозък, дето възприетият тон идва до съзнанието. Затова във външното ухо се отразява не само несъзнателният душевен живот, но чрез получавано отражение на радиациите във външното ухо се изразява, особено в горната му част, съзнателният мозъчен и духовен живот. Знае се, че средният мозък е във връзка с двигателната сила на малкия мозък; поради това и външният активен живот на човека се изразява до известна степен в ухото. Фиг.8 Фигура 8. изобразява здраво, пластично, добре снабдявано с кръв и с добри радиации ухо на човек, който духовно е активен, (горната част на ухото), има добри душевни заложби (средното ухо) и е външно дееспособен в живота (долната част на ухото). Особено висулката тук е сравнително голяма, месеста, топла и добре снабдена с кръв. Това говори за изобилна кръв, изобилни сокове в тялото и здрави хранителни процеси; това говори и за един нормално развит полов живот.
към текста >>

81. Книгопис Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Религия, християнство и творчески духовен живот.
Преди всичко така ще се постигне едно взаимно опознаване, което не е от малко значение. Надяваме се, че такива общи забави ще се повтарят и занапред. Три сказки в Пловдив На 8, 9 и 10. март т.г. в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище. Религия, християнство и творчески духовен живот. Еволюция на човешката душа и законът на възмездието. Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони. Само съгласуването на човешкия живот с тези закони може да разреши съвременните външни и вътрешни противоречия и да даде условия да се разцъфтят заложбите, силите, с които е тъй богата човешката душа!
към текста >>

Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони.
в салона на „Майчина грижа" в Пловдив зъболекарят Михаил Стоицев е държал три сказки на теми: Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище. Религия, християнство и творчески духовен живот. Еволюция на човешката душа и законът на възмездието. Входът е бил в полза на сираците от войните в Пловдив, а за бедните граждани входът бил свободен. Сказчикът сполучливо е изложил идеите, които са тъй необходими за днешното време. Те хвърлят светлина върху всички проблеми на живота и посочват пътя за една красива култура, която ще бъде в съгласие с природните закони. Само съгласуването на човешкия живот с тези закони може да разреши съвременните външни и вътрешни противоречия и да даде условия да се разцъфтят заложбите, силите, с които е тъй богата човешката душа! Красив симптом Във в. „Родопски страж", от 1 април т.г., год. 4, брой 10., в отдела „Здравна колона" е печатана една добре аргументирана и възторжена статия в полза на вегетарианството. Това на пръв поглед е малък симптом, но който говори много за онзи, който знае да чете за тенденциите на развитието въз основа на симптомите, които среща в дадена култура.
към текста >>

Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност.
4, брой 10., в отдела „Здравна колона" е печатана една добре аргументирана и възторжена статия в полза на вегетарианството. Това на пръв поглед е малък симптом, но който говори много за онзи, който знае да чете за тенденциите на развитието въз основа на симптомите, които среща в дадена култура. Тая статия показва, как вече новите идеи проникват всред широките маси, как вече съзнанието на съвременния човек узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Все по-често се срещат статии върху окултни въпроси в разни списания и вестници. Не може да се спре това, което иде по закона на развитието. Електричният характер на сърдечната дейност Професор Д-р Фридрих Краус, известен берлински лекар по вътрешни болести, съобщава в списание на „Обществото за научна философия", как той за пръв път е констатирал електричния характер на сърдечната дейност. За целта той си служил с електро-измерителни апарати, които показвали и най-малкото количество от електричество, а именно Цайсов галванометър, Той е сполучил да установи електрична искра в сърцето на жаба при всеки удар. Това, което важи за жабешкото сърце, важи в това отношение и за всяко друго сърце. Значи през сърцето минава електрическа струя, която именно е пряката причина на неговите туптения. Значи, дейността на живия организъм е отчасти от електричен характер. Разбира се, чрез електричество не може да се обясни животът, а само се обясняват силите, които участвуват.
към текста >>

82. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Но хората никой път не се спират да разберат онова, което им причинява смущения.
Защото съвременните хора, цялата съвременна култура въобще, върви по линията на Сатурн - тъй я наричам аз - по линията на нещастието. Всички хора все се съмняват, все подозират, че има да се случи някакво нещастие - те не очакват нищо добро. И действително, така става. Всички хора изобщо свършат зле. С изключение само на няколко души, познати в историята, които не са завършили зле, всички други хора действително са завършили с фалит. Но хората никой път не се спират да разберат онова, което им причинява смущения. Те си въобразяват, че то е нещо голямо, непоправимо и изпитват пред него страха на вола от стършела, който наистина е малък, ала кара едрия и силен вол да щръклее. Волът си е внушил, че стършелът е може би много голям, много по-голям, отколкото е в действителност. С такива внушения живеят и хората. Изобщо съвременното общество върви по пътя на внушението и самовнушението. Вземете запример пресата, където очебийно се проявява внушението.
към текста >>

Изобщо съвременното общество върви по пътя на внушението и самовнушението.
С изключение само на няколко души, познати в историята, които не са завършили зле, всички други хора действително са завършили с фалит. Но хората никой път не се спират да разберат онова, което им причинява смущения. Те си въобразяват, че то е нещо голямо, непоправимо и изпитват пред него страха на вола от стършела, който наистина е малък, ала кара едрия и силен вол да щръклее. Волът си е внушил, че стършелът е може би много голям, много по-голям, отколкото е в действителност. С такива внушения живеят и хората. Изобщо съвременното общество върви по пътя на внушението и самовнушението. Вземете запример пресата, където очебийно се проявява внушението. Всички почват да пишат: „Не вървим добре, от ден на ден отиваме по-зле и по-зле" и т.н. И това внушение се подема, влиза в устата на мало и голямо, шири се, расте. Хората постоянно държат в ума си това внушение, а искат да се оправят нещата. Но как ще се оправят?
към текста >>

Не заставай на неговия път, ала не му и съдействувай!
Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората. Да не беше така, природата не би го допуснала. „Не противи се злому". Какво е искал да каже с това Христос? Той е искал да каже: „Не считай че злото е зло, не му се противи, остави го да свърши своята работа. Не заставай на неговия път, ала не му и съдействувай! " От неразбирането на тия прости истини, произтичат хиляди противоречия в света, хиляди смущения, борби. А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо.
към текста >>

А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път.
„Не противи се злому". Какво е искал да каже с това Христос? Той е искал да каже: „Не считай че злото е зло, не му се противи, остави го да свърши своята работа. Не заставай на неговия път, ала не му и съдействувай! " От неразбирането на тия прости истини, произтичат хиляди противоречия в света, хиляди смущения, борби. А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало.
към текста >>

Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят.
" От неразбирането на тия прости истини, произтичат хиляди противоречия в света, хиляди смущения, борби. А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички!
към текста >>

Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало.
А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно.
към текста >>

Само в този път престават смущенията.
Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави.
към текста >>

Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода.
А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния.
към текста >>

Този е пътят, по който човек може да се избави.
Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото.
към текста >>

Друг път няма.
Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край. Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си.
към текста >>

Всеки друг път води към преходни състояния.
Само в този път се заражда вsрата в онова Божествено начало, което носи обилната любов, обилния живот, обилната мъдрост и знание, обилната истина и свобода. И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори.
към текста >>

Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма.
И ако трябва да вярва в нещо човек, той трябва да вярва именно в това: обилен живот, обилна светлина и свобода за всички! Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си.
към текста >>

Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Всичко това произтича от Божественото в света, което е и единствено мощно. Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява.
към текста >>

По тия пътища именно се проявява Божественото.
Този е пътят, по който човек може да се избави. Друг път няма. Всеки друг път води към преходни състояния. Каквото и да мислят хората, каквито и опити да правят, в края на краищата те ще разберат, че друг път за спасение няма. Че туй спасение не може да дойде по друг път, освен по пътя на Любовта, на Мъдростта и на Истината. По тия пътища именно се проявява Божественото. Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога?
към текста >>

Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки.
Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото! Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки. Само така може да се отърве от онази тъмна сянка на съмнения и подозрения, на зли внушения. Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света. Българите се намират твърде много под влиянието на Сатурн. "Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл.
към текста >>

Народ лишен от тоя духовен потенциал е не народ, а маса.
Народът, истински погледнато, е сбор от ония съзнателни души, които мислят, които чувствуват и действуват. Народът е сбор от будни свести, съзнателни воли. Това е народ. А цветът на един народ, неговата жива съвест са неговите добри хора, неговите съзнателни хора. И управниците трябва да съзнават, че тия хора са оня морален потенциал, от който всъщност зависи успеха на всяко народно дело. Народ лишен от тоя духовен потенциал е не народ, а маса. Нека сега добрите хора в българския народ, честните воли и будни съвести бъдат оня морален тил, на който могат да разчитат ратниците на общественото поприще при изпълняване на ония задачи, които им са възложени от една върховна, макар и невидима за обикновените хора, власт.
към текста >>

83. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

- не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби.
към текста >>

И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът.
Ала хората с обикновени разбирания не схващат тази тънка разлика. те често отъждествяват един адепт с обикновените ясновидци или гадатели, дори с хипнотизаторите. Ала ако случаят ги заведе при един Посветен, който - по силата на своята мисия - работи явно в света, те ще застанат дълбоко разочаровани пред една затворена врата, която не се отваря ни с „такси", ни с молби и ласкателства. Те ще разберат, че един Посветен иска ученици, не - клиенти. Те ще разберат, че онова щастие, което очакват като лесна печалба от някоя лотария, не се придобива със скръстени ръце и пасивно очакване в продължение на един обикновен и безидеен живот, а се явява като зрял плод на една съзнателна и усилена работа. И тия хора на „лотарийните билети" в живота, тия хора на удоволствията, не на работата, ще се отвърнат разочаровани от този адепт, защото самото му присъствие вече им е разкрило нерадостната за тях перспектива на един дълъг път през себе си, перспективата на една алхимическа работа, на която и обект и лаборатория е сам човекът. И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо!
към текста >>

И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие.
Данните от подобен род анкети са премного общи, в тях са редуцирани - както при всички статистични изследвания - всички субективни моменти, ала все пак те се явяват един характерен показалец на обикновения житейски опит в това направление. Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>

Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот.
Изобщо би могло да се каже, че съвременните хора, които се мнят така свободно от суеверия и предразсъдъци, всъщност гъмжат от такива. Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>

А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
Едно от най-големите суеверия, в което хората днес са изпаднали е това, дето мислят, че могат да живеят как да е, да вършат какво да е и пак да бъдат щастливи. Че могат да бъдат, да речем, свободни независимо от Истината. Че могат да лъжат, да насилват, да вършат неправди, стига да не ги лови човешки закон и пак да имат честит живот. И интересно е, че от това жалко суеверие страдат и учени и управници и духовенство, макар че историческият опит така красноречиво опровергава това суеверие. Нужно е хората да напуснат пътеките на суеверието, които водят неизбежно към света на илюзиите и разочарованията и да встъпят в истинските пътища на реалния живот. А тия пътища за човека са: път на Любовта, път на Мъдростта, път на Истината, път на Правдата и път на Доброто. Г.
към текста >>

84. Пътят на постиженията - Г. С .Г. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение.
космогонични сили, които чрез непрекъснатото обвиване в материята, произвеждат еволюцията на живота. Древната наука - продължава той - не произвеждаше интелигентността от материята, тя не приписваше пораждането на световете на случайната игра на атомите, а обратно, произхода и живота на тия атоми приписваше на една универсална душа". Появяването на тия редки и лъчезарни гении в областта на човешкия дух, е било всякога едно благодатно явление за осиротилата душа на човечеството. Тяхната светлина е връщала хората към нови познания, към нови ценности. Тия великани били синтетичните фактори, които от разпилените човешки преживелици: страдания, възторзи, падения, от разпокъсаните факти в живота са сглобявали едно стройно хармонично учение, което се явявало като спасителна скала сред разбушуваното море на живота. Както геният на Коперник, Кеплер и Нютон сглобиха в едно разпокъсаните факти от наблюдения върху отделни явления на небето и създадоха една дивна хармонична картина за строежа на слънчевата система и за вселената, така геният на един голям духовен пратеник сглобява в едно разпокъсаните на вид противоречиви факти в живота в едно стройно учение. За това във всички религии е затворена истината. Тя трябва да се прозре, а не само външно и автоматично да се изповядва. Религиозното изповедание без проникване на същината, на скритата истина е едно смешно зрелище, а при това и опасно, защото в света със ставали страшни престъпления в името на верските различия. И за света е по-благодатно да няма никакви религии, щом като в тях не се търси синтетичната мъдрост на всички времена и народи. Ние вярваме, че съвременния повик и борба против религията е тъкмо израз срещу онова измислено кръвожадно божество, откъснато от живия ритмичен пулс на природата, в името на което земята е превърната на плачевна гробница.
към текста >>

Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк.
Ние вече споменахме, че нашия век е век на раздробяването. В това, разбира се, има много положителни неща, има ценни придобивки, но крайно време е синтетичния ум на новото човечество да сглоби тия нови факти, да облече в плът тия сухи, костеливи и механични данни. Представители на тоя ум вече се явяват, ще се яви и геният на новата епоха, защото налице са всички признаци, че в червените зари на залеза потъва една цивилизация, а вместо нея на изток спокойно блестят лъчите на изгряващата нова. Това е така необходимо! И за това много са признаците - тия разтърсвания на човечеството, тия родилни мъки на народите, между които на първо место стоят най-светлите, най-силно чувствуващите и най-жизнеспособните - славянските народи. Никой не подозира, а това ще бъде факт, който ще видят идващите след нас - как от наивната „проста душа", която сега гледа на света през две смутени, понякога залени в гняв, а други път в безкрайна нежност очи на славянина, от тая непостоянна, динамична и неулегнала стихия, ще се роди като феникс из пепелищата новия гений, който ще покори света със своята сила на страшен рушител и кротък пророк. Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен".
към текста >>

В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата.
Славянските народи по цялата земя, грабнати от неукротимата стихия на създаващата се раса, не съзнават още, колко е полезно, колко необходимо е това да се потърсят едни други, да премахнат ледените прегради между сърцата си, за да се прелее от душа в душа оная стихийна сила, която ще даде новият тласък на световния развой. Новото съзнание за това, че световните проблеми не ще се уреждат вече с кървави конфликти, ще дойде за цялото човечество бавно и постепенно. То не ще се наложи с външна сила и преустройство. Няма защо да мислим, че е необходимо целият свят да се „оправи" изведнъж. Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време.
към текста >>

Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи.
Това е наивно схващане, защото за всеки поотделно тоя свет е или „оправен" или „разнебитен". В света по външен път могат да станат най-много някои материални преустройства: ще се смени досегашната отживяла система на оградената в китайски стени личност с колективизма, ще се промени начина в разпределянето и използуването благата на природата, но пълната радост и смисъл за личността ще настъпи тогава, когато тя ще се издигне, ще отрече насилието и ще върши всичко по закона за свободата. Това, което ще донесат на човечеството външите преобразования, е само една страна на неговите копнежи. Тия преобразования не ще разрешат всички жизнени въпроси. Всякога е имало и всякога ще има хора, които ще дирят, ще получават като далечни зовящи гласове подсещания, че има една друга страна на многостранната човешка природа - неговото духовно аз, което също подлежи на преустройство и може би по-съществено и по-важно от материалното. Материалистическото учение, което твърди, че цялото човешко битие се заключава в оня мимолетен път на земята, че то е сътворено от сляпата случайност, ще се види увиснало във въздуха, защото скоро личната опитност на всеки човек ще е по-далеко от тия материалистически твърдежи. Тъкмо на това място може даже с възмущение да ми се възрази: Сега ли, когато светът се огъва и тресе, когато от своите пиедестали падат с трясък много величия, когато много идоли се катурнаха в пепелищата на разрушението, днес когато се преоценяват всички ценности, днес ли трябва да се пише и говори за някаква божественост в природата и за някакво боготърсителство, дали тоя, който мисли и пише за тия неща, живее с темпа на своето време. Не чува ли той растящия заглушителен грохот на машината, писъкът на радиото, бръмченето на аеропланната перка? Сега ли пак се дири никакво божество! " Да, тъкмо сега! И тоя металичен трясък и тоя грохот на въздуха, на земята, на водата и огъня подсещат за това.
към текста >>

85. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Принципът на всички гадателни науки е много прост.
НАУКАТА ЗА РЪКАТА За начинаещия в тая наука се препоръчва голямо търпение, наблюдателност и да не прибързва в заключенията си. Мнозина пренебрегват външната страна на ръката и пристъпват към четене на характера и събитията в живота по линиите и знаците на дланта. Външната страна на ръката е от извънредно голямо значение. Принципът на всички гадателни науки е много прост. Той почива върху аналогията или съотношението, което съществува между формите, силите и законите на една област или сфера на природата с нещата, силите и законите на друга област. Да се оперира с аналогията не е всякога лесно, защото едни неща от един свят са обърнати в другия и би трябвало да имаме обратни изводи и заключения. Примери за едното и другото: І. Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият?
към текста >>

Ако ръката е много корава и зле устроена, с дебели груби пръсти говори за тъпост, недодяланост, липса на сръчност и отсъствие на духовен живот, крайна прозаичност и реализъм.
Корава ръка: Тя говори за хора, които са активни, енергични, деятелни, работливи, упорити, резки и твърди в решенията си. Ако ръката е много корава, това показва грубост, суровост, камениста почва, върху която не може да се сее. Любовта и мекотата на сърцето са на заден план. Преобладаване на отивния или двигателния темпераменти. Елементът земя има своето преобладаващо влияние. Ако ръката е много корава и зле устроена, с дебели груби пръсти говори за тъпост, недодяланост, липса на сръчност и отсъствие на духовен живот, крайна прозаичност и реализъм. (Всички тия сведения ще бъдат допълнени със сведения за типовете на ръцете). Мека ръка: Притежателят е с голямо въображение, богата фантазия. Изобилие на планове и проекти, Мечтателен, впечатлителен, сантиментален. Избягва трудностите на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност. Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака.
към текста >>

Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака.
Ако ръката е много корава и зле устроена, с дебели груби пръсти говори за тъпост, недодяланост, липса на сръчност и отсъствие на духовен живот, крайна прозаичност и реализъм. (Всички тия сведения ще бъдат допълнени със сведения за типовете на ръцете). Мека ръка: Притежателят е с голямо въображение, богата фантазия. Изобилие на планове и проекти, Мечтателен, впечатлителен, сантиментален. Избягва трудностите на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност. Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака. Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле. Преобладаване на лимфатичната система. Без воля, лесно податлив към влияния. Човек без гръбнак. На него не може да се уповава.
към текста >>

Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот.
Материята им трябва да се одухотвори, да се префини. Желанията преобладават. Те чувствуват непреодолима нужда да ядат, да пият, да се удоволствуват. Там намират своето задоволство. Месестата длан показва преобладаване на стомашната и половата системи: лакомство, похот, любов към физически удоволствия. Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм.
към текста >>

86. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици.
Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място. И техниците знаят, че и най-малката погрешка води често пъти до нежелателни последици. Ала не само специалистите-техници знаят това. Най-обикновени хора, които трябва да прехвърлят за мост една греда над някоя буйна планинска река, ще се пазят да турят някоя гнила греда или проядено от чревоточина дърво. Опитът ги е научил, че това е несъвместимо с здравия разум. Просто - очевидно е! Друг очевиден факт.
към текста >>

Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот.
Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов. Народите са като магнити. Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа.
към текста >>

Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време.
Народите са като магнити. Докато в тях тече великото, космично електричество на Духа, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от "стърготини". У Българския народ сега тече този космичен ток. Той си има своите проводници - от най дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават Българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своята страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: "Словото Божие не ще се върне, без да принесе плод".
към текста >>

87. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Радваме се, че в съседна Румъния има красиви признаци за духовен подем.
Духовното движение в Румъния Чрез дейността на видния работник на духовната нива в Румъния - Релжис, посредством възвишените принципи на така наречения от него "Хуманитаризъм" и след неколкогодишното излизане на румънското списание "Вегетаризмул", ето вече почвата е подготвена за една нова стъпка в духовния живот на Румения - това е появяването на окултното списание "Biblioteka Metapsihica", което излиза в гр. Крайова ето вече втора година. Редактира се от комитет. Основател му е Михаил Драганеску, Адресcj на редакцията е: "Biblioteka Metapsihica ", Str. Ghica Voda, № 20 — Craiova. Радваме се, че в съседна Румъния има красиви признаци за духовен подем. Подемът на спиритуалистичната вълна във всички части на света не е странно за онзи, който знае законите на развитието и характера на епохата, която иде. Мощната вълна на новите идеи се проявява във всички страни, защото са светлината и въздухът на новия човек, който се ражда днес. Пожелаваме на съседната ни страна пълен разцвет на новите идеи, пожелаваме изобилен плод на работниците там. И този плод ще дойде, понеже тези нови идеи са това, което търси съвременният човек, те са туй, за което копнее и жадува съвременното човечество често безсъзнателно с дълбоките сили на душата си чрез най-добрите свои синове от редовете на поети, музиканти, художници, философи и чрез будните души из широките маси на народа. Духовното движение в Полша Когато наближава пролетта, не само на едно място, но на много места се появяват пролетни цветя!
към текста >>

Уверени сме, че тя ще направи мощни стъпки във великия път на новите идеи и че в скоро време ще се разгори там яркият огън и силната светлина на новата вълна, която днес се изпраща в света.
Председателка - Вавра. В градеца Дарувар (между Осек и Загреб) излиза спиритичното списание "Живот". То издава и книги. Напр. напоследък е издало брошурата "Няма смърт". Пожелаваме на братска Югославия разцъфтяване на ония красиви цветя, които нейната душа крие в себе си. Уверени сме, че тя ще направи мощни стъпки във великия път на новите идеи и че в скоро време ще се разгори там яркият огън и силната светлина на новата вълна, която днес се изпраща в света. Мистичното, заложено в югославянската душа, е доста ясно изразено в произведенията на Владимир Назор, най-видният югославянски поет. Това показва, че югославянската душа има дълбочина и духовни ценности, които чакат своята проява. Славянските народи се намират в своето зазоряване! Хвърчащият лист на Френското спиритично общество Напоследък това общество е издало един хвърчащ лист, в който са изложени мненията на видни учени за безсмъртието на душата. Ето напр.
към текста >>

Светещата жена в Италия "Сенаторът Маркони натоварил венецианския професор д-р Фабио Витали да отпътува за гр.
(Из в. "Камбана", от 25. септ. 1934). Това, което туй растение по изкуствен начин предизвиква у човека, последният може да го прояви и по естествен начин, когато се развият у него известни сили и заложби, спящи досега у него. Тези сили са вътре в него. Светещата жена в Италия "Сенаторът Маркони натоварил венецианския професор д-р Фабио Витали да отпътува за гр. Пирано и да подложи на научно изследване светещата жена Ана Морано - 49 годишната рибарка. Морано била пренесена в университетската медицинска клиника в Рим. Изследването било предприето в три посоки - медицинската част била възложена на проф. Витали, физикалната - на проф. Табашки, а пък физиологическата - на проф.
към текста >>

Д-р Лайсте говорил на тема "Погрешни пътища за духовния свят".
Литна сбирка в "Гьотеанум" от 5-12 август 1934 г На 5 август тя се открила с евритмични упражнения. След това с уводна реч от Алберт Щефен сбирката е започнала работата си. На 6 август била представена мистичната драма "Портите на посвещението" от Д-р Щайнер. След това д-р Баравале говорил върху мистичната драма. Ето по-важните от държаните реферати: Д-р Ваксмут говорил върху ритъма. Д-р Лайсте говорил на тема "Погрешни пътища за духовния свят". Д-р Попелбаум: "Търсене на истинското човешко аз". Енглерт-Фей: "Значение и последици на детското подражание за по-късния живот на човека". На 8 август била представена втора мистична драма "Изпитът на душата" от Д-р Щайнер. Шуберт говорил на тема; "Старите мистерии и съвременните духовни преживявания".
към текста >>

88. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството.
Той е също и голям цигулар. „Истинските учени, казва самият Айнщайн, са дълбоко, „космически религиозни". Великият в науката и изкуството не може да не бъде велик и в малките неща и дела в живота, в областта на сърцето и душата. Измежду много тъмни прояви винаги има и светли проблясъци, които озаряват навремени човечеството. Те го тикат винаги напред към едно светло и право гледане на живота. Те са истинските пътепоказатели, които водят към истината, свободата и братството. Измежду тези светли проблясъци може да се числи излязлата през току що изтеклата 1934 година книга на всеизвестния учен Алберт Айнщайн, в която той изнася своето схващане за света и за себе си. Тази книга, която прави известна сензация в днешна Европа и Америка е озаглавена: „Моят светоглед". („Mein Lebensbild", „Comment je le monde”). Радостно нещо е, когато в света се появяват книги от този род. Защото те са искрени книги и понеже излизат от перото на личности като Айнщайн, чието всечовешко влияние е така голямо, играят голяма световна роля.
към текста >>

Тя е епоха на един голям и истински духовен подем.
(„Mein Lebensbild", „Comment je le monde”). Радостно нещо е, когато в света се появяват книги от този род. Защото те са искрени книги и понеже излизат от перото на личности като Айнщайн, чието всечовешко влияние е така голямо, играят голяма световна роля. Можем да кажем, че книги от рода на тази, представят светла страница от развитието на човечеството. Идва една нова епоха. Тя е епоха на един голям и истински духовен подем. За тази нова епоха, за тази нова духовна мисъл, за това ново човешко, всечовешко съзнание ратуват големите корифеи на научната мисъл в света днес. Книгата на Айнщайн е жив изразител на тази нова, искрена мисъл на големите учени. Тя е разпределена на пет големи отдали. Първият отдел засяга погледа на Айнщайн към света. Вторият отдел се занимава с въпросите за политиката и пацифизма.
към текста >>

Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината.
Виждам и чувствувам несправедливостите на социалните класи. Считам, обаче, че един скромен живот е добър за всекиго, за тялото и за духа. Аз не вярвам във философското понятие за свободата на човека. Всеки действува не само по външните причини, но и поради една вътрешна необходимост. Благосъстоянието и щастието никога не са били за мен някаква абсолютна цел. Идеалите, които са осветявали моя път и които са ме изпълвали мълком с кураж са били доброто, красотата и истината. Баналните идеали, които имат всички хора - притежанието на богатства, външният успех, луксът, всякога, от ранни години, са ми се виждали презрителни. Винаги в живота си съм чувствувал нуждата да бъда самотен. Това чувство е расло с годините. Моят политически идеал е демократичния. Всеки трябва да бъде почитан като личност и никой не трябва да бъде боготворен.
към текста >>

Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили.
Инак частичните обезоръжавания няма да доведат до нищо. Той предлага всички държави в света да се обединят в три големи континентални съюза - Европа и Африка, Америка и Азия с Австралия, които да имат по един арбитражен съд за уреждане на спорните въпроси. Един четвърти арбитражен съд ще урежда спорни въпроси между континенталните съюзи. Национализмът днес, казва Айнщайн, е една голяма опасност за развитието на човечеството. „Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще". Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили. Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род. Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести. Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност. При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси.
към текста >>

Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път.
Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род. Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести. Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност. При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината. Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството. Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя.
към текста >>

Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя.
Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината. Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството. Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

- „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили.
Днес големи учители на човечеството работят неуклонно във всички страни за Истината, Правдата, Любовта и Братството. Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения".
Тяхното слово е огнено, защото е слово на Живот. Айнщайн е всеизвестен учен. Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

Ето пътят на освобождението.
Неговото голямо значение с тази книга седи в това, че гениалният учен е слязъл от своите сфери за да покаже на хората, че те не вървят по правия път и за да хвърли светлина върху пътя. Ще има ли кой да слуша? - „Съдбата на човечеството днес повтаря многократно Айнщайн, повече от всякога друг път, зависи от неговите морални сили. Навсякъде пътят, който води към щастие, към чистота и девственост, минава през личното себеотричане и ограничения". „Не да господствуваме, но да служим”. Ето пътят на освобождението.
към текста >>

89. LE MAITRE PARLE. LA LIBERTE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Подобни явления са наблюдавани и записани много пъти.
По тоя повод в. „Утро", от 1. XII. печата следната телеграма от Белград с дата 30. XI: „Днес км 4 часа в Загреб е почувствувано земетресение, обаче, няма никакви повреди". Интересно е, че няколко часа преди да се почувствува земетресението, кучетата в целия град са виели непрекъснато". Подобни явления са наблюдавани и записани много пъти. Самият факт, че животните чувствуват земетресението няколко часа по-рано и се вълнуват, някои даже избягват от градовете и селата, показва, че земетресенията си имат по-дълбока причина. Те потвърждават окултното обяснение на земетресенията. Нови окултни сборници на руски. В Белград руски окултисти от разни страни започнаха от 1933 год. издаването на сборници с общо заглавие „Окултизъм и Йога".
към текста >>

В славянството - в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем.
Асеев, Мих. Никитин, проф. Ник. Рьорих, Нина Рудникова. Третият сборник излезе тая есен. Това явление в духовния живот на руския народ е особено важно, понеже говори за дълбоките мистични сили, които крие душата на Русия и изобщо славянската душа. В славянството - в Русия и в другите славянски страни предстои голям духовен подем. Славяните са пред една важна епоха в своята история - епоха на разцвет И затова всяка проява на новите идеи всред тях трябва да се посрещне с радост. Пожелаваме успех на новото окултно издателство.
към текста >>

90. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата.
Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота.
към текста >>

Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица.
- Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно. Никому не можеш да говориш за нещо възвишено, свещено и чисто в живота. Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия.
към текста >>

Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя.
Ще те сметнат за човек „извън релсите"; откъснат от живота. Както теоретиците на днешния социален строй, така и тия на някой утрешен строй - привържениците на диалектическия материализъм, намират всичките причини на злото все във външните, икономически главно, условия. И с това са готови да залеят света в кърви. Светът, животът за тях няма смисъл - със смъртта се свършва всичко. За да живея аз добре, тази или онази класа, требва да премахна този или тези, които ме експлоатират - трябва да се изтребят всички тия от земята. Революцията за едните, войната за запазване на собствеността - за другите - това е пътя. И така човечеството се върти във вечния омагьосан кръг - бие се, трепи се, съгражда култури, после ги разрушава и пр. подобни работи и в края на краищата идва до великата глупост изказана от Соломон, че всичко е суета - т.е., че всичко е преходно, няма нищо вечно, на което човек може да се опре. Всичко това е плод на едно материалистическо схващане на света, на живота, бил той чисто научен материализъм, диалектически, груб - сметкаджийски и пр. От гледището на един окултист, на един човек на новото, животът не свършва с един ден, не се свършва с измирането на формата на нещата. Реалността седи, както казва Учителят е в това, което не се изменя.
към текста >>

В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени.
Френологът вижда, че в едни хора доминират известни мозъчни центрове, известни способности, тия хора в дадения момент могат да мислят само по даден начин. Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие.
към текста >>

В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл.
Този смисъл не е делничен. Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>

91. НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр.
Боян Боев ПАНЕВРИТМИЯТА Днес навсякъде се говори за обнова, за нови пътища и пр. Обаче не е достатъчно изменението само на механичната страна, на външните форми на нещата. Ако хората останат със старото съзнание, със старото разбиране на живота, тогаз нищо няма да се постигне. Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали!
към текста >>

Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата.
Трябва един нов мироглед, едно ново разбиране на живота, ново отношение към задачите на живота. Трябва да се изучат законите за повдигането на народите и за тяхното израждане. Колко много народи и раси в миналото са се издигали до завидна висота и след това са загивали! Всички те са били кристализирани във форми, неспособни за по-нататъшно развитие - отклонени от великите закони на живота. Разбира се, за повдигането на един народ или раса е нужно подобрението на хигиеничните условия на живота, подобрение на икономичното положение на масите и пр. Днес се разглежда въпросът за бъдещето на расата или културата и от гледището на законите на човешката наследственост и се търсят нови пътища - пътищата на евгениката - за подобрението на расата и културата. Но всичко това представлява само едната страна на въпроса. Тоя въпрос има и други по-дълбоки страни, които заслужават вниманието на всички, които искат да работят за бъдещето на расата или културата. „Живата наука" посочва методи за разрешението на всички проблеми на съвременния живот. Тия методи засягат всички области на живота, както материални, тъй и духовни. Всичко това „новото", което сега се влива в живота, всички тия нови идеи, които сега идат в света, имат сила в себе си да повдигнат културата на по-висока степен, да развият ценните заложби, криещи се в човешката душа и чакащи от векове своето развитие.
към текста >>

Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот.
Ето защо когато човек възприема, хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени и самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво! Не само това: Когато човек мисли, чувствува, желае и пр., той изпраща навън числителни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислителни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкоз тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но, се гради нещо и в нашия душевен организъм, чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Важно обстоятелство е, че при паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на Възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнеел той в свещени минути. Тая музика го свързва с реалния свят. Движенията при паневритмията са външен израз на една идея.
към текста >>

В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни.
Проникването на паневритмията в обществото ще има грамадно влияние за физичната и духовната му обнова. Идеите, които развива Учителят в своите беседи и лекции, въвеждат в един нов свят на идеи. Този нов свят на идеи намира конкретен, реален външен израз в паневритмията. Днешният човек е така устроен, че е по-удобно да се изразят тия идеи едновременно и чрез нещо конкретно и реално и при това мощно и красиво! А такова нещо са именно тия ритмични упражнения. В училището и в обществото на възрастните трябва да се въведат тия упражнения, за да се подготви едно съвсем ново поколение, здраво и издръжливо физически, с благородство в чувствата, с духовен подем, със силна воля, с инициатива, души решителни, смели и активни. В България се почнаха преди години тия паневритмични упражнения на „Изгрева". Те се правят от ранна пролет до късна есен. Обаче напоследък, от 1-2 години насам, официалните ръководни кръгове в Германия и Русия, желаейки да употребят всички ефикасни методи за създаване на раса здрава физически и духовно, жизнеспособна, въведоха общите сутринни гимнастични упражнения в цялата страна. В цялата страна едновременно се правят гимнастични упражнения под ритъма на музиката, предавана навсякъде по радиото. Даже нещо повече: В Русия след гимнастичните упражнения се правят и дихателни упражнения пак по ритъм, което се предава едновременно по цялата страна по радиото!
към текста >>

92. LE MAITRE PARLE. DIEU Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

- Има германци, които не един път са се провиквали, че славяните са създадени да бъдат тор за другите европейски племена: латинското и германското.
Вестникът се списва на руски език, обаче съдържа и една статия на сръбски. Интересна е статията „Всеславянството като формула на мира" от Леонид Машковсеки. Важни са и статиите: „Основите на руско-сръбските отношения", „Славянската мисъл в Полша" и пр. В статията „Българските юнаци и соколството" с радост се констатира влизането на Българския юнашки съюз в съюза на славянското соколство. За славянството. - Има германци, които не един път са се провиквали, че славяните са създадени да бъдат тор за другите европейски племена: латинското и германското. Но има и германци, които съвсем инак гледат на бъдещето. Професор Бургдорфер в своята книга „Изгасването на белите раси", издадена от Берлинската академия на науките, констатира, че от трите главни раси на Европа славянската е най-жизнеспособна. Увеличението на населението у славяните е много по-силно отколкото у другите. За пример той привежда следните цифри: В 1810 година латинското племе е броило в Европа 50 милиона души, германското 63 милиона, а славянското 60 милиона. В 1930 година латинското племе брои 121 милиона, германското 140 милиона, а славянското 226 милиона.
към текста >>

Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем.
След това настъпва издишането, което пациентите трябва да извършват чрез леко, но чувствително духане през устата, която, почти затворена, се свива и издава напред. Времето на дишането би трябвало да се контролира с часовник в ръката. При това свиването на мускулите, които повдигат гръдния кош, бавно отслабва, коремната област се подава леко напред и чак в последната фаза на издишането се свива пак напълно. Това е един точен оборот на движенията в коремната област: при вдишването - най-напред движение напред и най-после свиване на корема; при издишането - най-напред леко подаване напред и после свиване на корема". От горното се вижда, как все повече и повече се идва до окултните схващания. Окултната наука отдавна е разгледала дишането от едно по-дълбоко гледище в свръзка със силите, които проникват във въздуха и дихателните упражнения е считала като важен метод за физически и духовен подем. Фотографиране на човешките мисли. - Двама професори от Кембриджския университет сполучили да направят кинематографични снимки на човешкия мисли. Единият е професорът по физиология Адриян, виден член от Кралското дружество на учените и вторият - професор Метиус. Адриян, който е посветил живота си за изучаване тайните на нервната система, в 1932 г. получи Нобеловата премия, а преди десетина дена получи и златен медал от Кралското дружество на учените.
към текста >>

93. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис.
Има очи (ирис) и с друг цвят - сив, зелен, сиво-син, сиво-зелен и пр. Те, обаче, не са най-честото явление. Във всеки народ, те винаги ще бъдат изключение. И мястото тук не позволява тяхното разглеждане. От голямо значение е големината на ириса и бялата ябълка околовръст. Очи, които изразяват дълбок духовен живот нямат голям ирис. Бялата ябълка на окото е голяма и блестяща Гьоте е имал очи, чиято бяла ябълка се е виждала и над ириса, при нормално отворени клепки. У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми.
към текста >>

Подобни хора човек трябва да отбягва от своя път!
А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки. Очите им са топли и зеещи. У животните окото е поставено косо - от вътрешния ъгъл стръмно нагоре. Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина. Подобни хора човек трябва да отбягва от своя път! Също и очи, които са спокойни и чиито клепки са наведени навън, са подобни на „дебнещите лисици" всред човешкия род. Наведените навътре - към носа, очи са проницателни, погледът е магнетичен и мощен. Такива очи имат магнетизаторите и магите. Хубавият поглед е този, който изразява пламтящия вътрешен живот на човека. Той е здрав, силен, светещ поглед.
към текста >>

94. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ние не идем тук за първи път.
И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто. Иска да прегърне всички, той се потопява във всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското състояние. Всички тия места ни познават. Ние не идем тук за първи път. Ние сме тъй близки до тях! И те са ни очаквали цяла година. Планината е тъй богата и тя очаква всички, за да ги дари щедро от своите съкровища! Отивай при нея с отворена душа. Отивай при нея като дете и ще получиш много!
към текста >>

Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините.
Понякога хиляди искри изкачат от огъня и изпълват пространството над главите ни. При някои огньове се пее, при други огньове тихо се вслушват в нощната симфония на планината! Но часът е вече три! Време е за нагоре! Всички, които имат електрически лампички, ги запалват. Нареждаме се всички по двама по тясната пътека, която се извива нагоре към висините. Всички са изпълнени със светло ожидание. Каквато и да е планината, тя е красива. Всичко, което ни говори планината, е добро. Нещо повече. Планината, която ни посреща със слънце, със синьо небе, с тишина, е същата, която ни говори със своите ветрове, бури и гърмове.
към текста >>

Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека.
Лампичките са разпределени на равни интервали, за да помагат по цялата линия. Вървим нагоре с отворени души. Отиваме към върха, за да получим нещо. Сегиз-тогиз се спираме, за да има време да се скачат отново отделните части на линията. Тук-там минаваме рекички, а някъде минаваме по скали, под които бучат невидими води и се спущат надолу от върховете. Някъде край нас скални отвесни стени, а някъде около нас - бездни, над които вървим по тясна пътека. Но какво виждам! Ето на едно място сме стигнали на такава точка, че се вижда цялата ивица нагоре и надолу! Да запомним тая гледка, защото тя е една от най-фееричните! Наоколо скали, бездни и по тях се движи нагоре една жива линия! Тая линия се извива постоянно, непрекъснато мени своите очертания и стъпка по стъпка се приближава към върха!
към текста >>

Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот.
Някой иска да пише. Нека свърши по любовта и тогаз да пише. Вие трябва да се стремите да се освободите от ненужните работи и да виждате красивото, хубавото. При любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието ти зависи от любовта, която имаш. Любовта засяга всички области на материалния и духовен живот. Тогаз ще имаш всичко! Всички ония, които живеят в любовта, са божественото общество. Само чрез закона на любовта могат да се вършат нещата правилно. Всеки подтик да правим добро, всеки подтик за любовта иде от Безграничния! Равенство има само в любовта.
към текста >>

Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път.
Отнеси тоя скъп дар долу със себе си! След малка почивка се спущаме отвъд „Мусала" към „Олтара" - дето са двете езера - изворите на Марица. Бавно се спущаме надолу. Долу минаваме реката и се приближаваме към езерата. Около реката множество цветя, между които особено изпъкват красивите морави звънчета. Колко нежно се люлеят те от най-малкия ветрец, малко приведени, като че ли вслушани дълбоко в музиката на водите, които се спущат от тия свещени места към долините и бързат, за да занесат по-скоро радост на всички цветя, треви и дървета, които срещат през време на дългия си път. И тая тяхна музика съдържа всичко онова, което можеш да чувствуваш, когато носиш радост на същества, които обичаш. Установихме се при първото езеро. Ясно е, че се намираме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Какви величествени стени заобикалят Маришките езера! Това не наподобява ли някой храм, светилище?
към текста >>

95. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето!
ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното братство в чужбина. - В новото италианско списание „Oltre le Nubi)" („Отвъд облаците"), издание на окултното издателство „Алфа" в Рим, са поместени следните думи за Учителя: „Учителят на всемирното Братство в София всекидневно учи своите многобройни ученици с разбрани думи, които убеждават и носят мекота и топлота. Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов. Всички ония. които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето! " Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал". Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя.
към текста >>

Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга.
- В новото италианско списание „Oltre le Nubi)" („Отвъд облаците"), издание на окултното издателство „Алфа" в Рим, са поместени следните думи за Учителя: „Учителят на всемирното Братство в София всекидневно учи своите многобройни ученици с разбрани думи, които убеждават и носят мекота и топлота. Освен това, той праща и послания до човечеството, като го осветлява със своите слова, проникнати от доброта и любов. Всички ония. които искат да влязат в истинския духовен път, трябва да познават неговите послания и лекции, които тъй топлят сърцето! " Излезе на италиански книгата „Il Mondo delle Grandi Dnime" (превод на книгата „Светът на Великиje души"). Италианският превод е снабден в началото с упътвания, как да се чете тая книга. Излезе на италиански и второ издание на „Високият идеал". Тия дни излиза от печат в руски превод „Новата Ева. Издигнете жената", беседи от Учителя. Ново духовно движение в Европа и Америка. „Братството на новия живот".
към текста >>

Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа.
Той казал между другото, че учените биха могли да съдействуват за достигане на дълговечност, но затова те трябва да повикат на помощ и науката на индийските йоги, които знаят тайните на живота и на младостта. Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване. Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение.
към текста >>

Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната.
Ето защо, казва той, европейската наука не ще може да узнае тия работи, ако се държи самомнително и гордо. За нас тия думи на видния биолог са важни като един симптом, който показва тенденциите, които се крият в днешното съзнание и в днешната наука. Югославянка статия за богомилството. — В югославянското списание „Упознай себе", излизащо в Белград, орган на Антропософското общество в Югославия, в последната книжка (година V, книга 3, март 1935), е поместена статия: „За богомилите", в която се говорят ценни мисъл и за идеите на богомилите и се изтъква тяхното место и значение в културното развитие на човечеството. Все повече си пробива път истинската, вярната преценка на богомилското движение, което тъй много допринесе за разпространение на новата мисъл в Европа. Тая истина си пробива път не само в българската научна литература, но и в чуждестранната. Тайнствените лъчи около човешкото тяло. — Хайлбронскйят физик д-р Паул Е. Доблер, в последния брой на „Фортшрите дер медицин”, твърди че му се е удало да фотографира тайнствените лъчи, които изпуска тялото на човека и по този начин да докаже тяхното съществуване. Д-р Доблер добавя още, че в свръзка с тези тайнствени лъчи трябва да се разрешат много важни проблеми, които са от голямо практично и медицинско значение. Фотографирането, обаче, на човешките лъчи не е лесна работа.
към текста >>

Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества.
След това тези опити са били повторени със студентите, които вече не се намирали в съседните стаи, а в други къщи, през няколко квартала. Опитите са били правени винаги в присъствието на контрольори, така че и дума не може да става за никакви трикове. След това, така също на разстояние, е започнало четенето на мислите и достигнало дотам, че поети, поканени от професор Райн в неговата лаборатория, писали стихове, а студентите му, в това същото време, по телефона от другата част на града, ги прочитали гласно на професора. Правото на животните от Леонард Нелсон. Превел Д-р Ц. Торбов. Трябва човек да прочете тази книжка за да разбере колко е трудно да се обоснове, по чисто интелектуален път, един абсолютен морал, едно всеобщо право, които важат еднакво за всички живи същества. Защото човешкият интелект лесно може да изкове какви ли не доводи, за да оправдае човешкия произвол и жестокост, които изпъкват най-ярко в начина, по който хората се отнасят към животните. Декарт някога лесно се отърва от дълга да третира от етично гледище животните, като ги обяви чисто и просто за бездушни автомати. А повечето други моралисти привеждат какви ли не аргументи, за да оправдаят нашето аморално отнасяне към животните. И тъкмо тук е заслугата на Нелсон - с безпощадна откровеност и съкрушителна аргументация той оборва всичките тия доводи, които - както той се изразява - са „от такова съмнително естество и така софистични, че човек се чуди, как са могли да бъдат приведени от люде, които претендират да са хора на науката". Така Нелсон спомага да се освободи онова вродено у всеки човек чувство на симпатия към всяко живо същество, оня вроден усет към истината, потиснати от един тираничен интелект, за да заговорят те ясно и откровено, както са заговорили през устата на един Аксел Мунте: „Ще дойде време, когато хората ще разберат, че светът на животните е бил поставен от Създателя под наше покровителство, а не на наше разположение: че животните имат също толкова право да живеят, колкото и ние" (Из хубавата му книга: „Сан Микеле").
към текста >>

Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М.
Авторът ясно показва, че този въпрос може да се разреши, само като се привлекат познанието на окултната наука върху сложно устроеното естество на човека, който включва, освен видимите елементи и една невидима за обикновеното око, духовна същина. Сказания на нашия век от Дядо Благо. - В тези „сказания", на Дядо Благо, излети в римувани тристишия, има нещо от кондензирания житейски опит на народните пословици. От кошера на живота той е извадил тежка пита мед, разчупва я и тук ни дава и своите гатанки за малки и големи, своите басни и приказки, защото има душа на народен певец и нему е подадено да ги прекарва през центрофугата на художническо пресъздаване - и така, негли, е по-добре. Поканвам всички да си вкусят от този натурален мед на Дядо Благо и уверен съм, ще им стане благо. Религия, християнство, творчески духовен живот и Еволюция на човешката душа от зъболкар М. Стоицев - Пловдив 1935 г. Това са три сказки, държани в Пловдив през есента 1933 год. От цялата книжка лъха един дух на искреност. За автора й това, което говори, е пълно убеждение и живот. Християнството без живот престава да бъде християнство.
към текста >>

96. ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина.
към текста >>

Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги.
към текста >>

Тя засяга всички области на материалния и духовен живот.
Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.
към текста >>

Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта!
Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния. Как ще дойде новото? То иде по законите на развитието. Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове?
към текста >>

97. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност.
Тръгна се в друга насока, не можеше да не се скъса със старото. Отрече се смисъла на древното и средновековно знание. Отрече се интегралността, която го одушевяваше, отрече се възможността да съществува нещо повече зад видимата природа, което именно да бъде цел за изучаване, да бъде смисъл в знанието, в науката на 19 век. Придоби ли науката друг по-добър, по-прав, по-близък до истината смисъл. Можем да кажем със сигурност - не! Защото изучаването на видимата природа тръгна по един път на пълна случайност. Ти не знаеш какво трябва да дириш и да постигнеш, но изучаваш нещата, явленията сами за себе си. Един вид „наука за наука". Това, разбира се не може да бъде смисъл, защото не може да бъде дори и самоцел. Едва към края на миналия век разните факти във всевъзможните научни дисциплини бидоха по-добре систематизирани и се очертаха границите на изучаване на дадена наука. Изпъкна, някак си по само себе си, една цел, един смисъл за всяка наука.
към текста >>

С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството.
Трябва, обаче, да установим, че самото откриване на радия от мадам Кюри от уранови руди е напълно случайно нещо. Примери от този род съществуват извънредно много. Негли те са най-многото в развитието на съвременната наука. Всички открития, научни истини и факти са резултат на упорен труд, на системни изучвания в дадена насока, Ала никога досега в модерно време, не са били резултат на една определена цел, към която да се е вървяло. Едва в ново време витализмът поставя една цел, към която са насочени всичките усилия на научното издирване. С него, с витализма, на науката, като цялост се възвръща загубената интегралност, загубения по-пълен път за установяване на истината - интегралната истина за живота, за насоките на мисълта и творчеството. В туй отношение ние виждаме какъв голям подем съществува у много по-углъбени хора на науката. Този подем за углъбяване, за разширяване и извисяване на кръгозора е подет независимо както от учени, така и от писатели и философи. Ще споменем само за делото на двама, различни първоначално по кръга на работа, а сега независимо един от друг напълно сходни по единство на своите изводи. Те са големият писател Морис Метерлинк и големият учен Едгард Даке. В душата на Метерлинк е внедрена углъбената мисъл.
към текста >>

Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра".
В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила. Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира. Днес човек не може да мисли и изчислява с атоми и кванта, или да говори за историята на развитието на живота, ако той не вярва в тях и не би имал предварително една теория, преди още да открие нови по-дълбоки и задоволяващи факти", „Гениално схванатата идейна картина е винаги най-ярката, живата, първичната. Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката. Идеята, в платоновско схващане е вътрешната действителност лежаща в нещата и съществата.
към текста >>

Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила.
Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила. Науката живее чрез вяра - или, инак, тя само вегетира и трупа факти, или умира. Днес човек не може да мисли и изчислява с атоми и кванта, или да говори за историята на развитието на живота, ако той не вярва в тях и не би имал предварително една теория, преди още да открие нови по-дълбоки и задоволяващи факти", „Гениално схванатата идейна картина е винаги най-ярката, живата, първичната. Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката. Идеята, в платоновско схващане е вътрешната действителност лежаща в нещата и съществата. В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части.
към текста >>

„Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия.
Идеята, в платоновско схващане е вътрешната действителност лежаща в нещата и съществата. В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята. Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия. По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката. Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма. Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ. Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно.
към текста >>

По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката.
В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята. Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия. По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката. Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма. Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ. Напротив, ние имаме всичките тези големи постижения за да станем многократно по-бедни душевно. И днес ние наново питаме: Що е истина?
към текста >>

98. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината.
Учителят - това е Бащата. Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на думата, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота. И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят.
към текста >>

Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
към текста >>

Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение.
Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт.
към текста >>

И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие.
Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека.
към текста >>

" Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре.
към текста >>

Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика.
Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже.
към текста >>

Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител.
И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив!
към текста >>

Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. Благ е Великият Закон, но и справедлив! Да ви припомня ли случая с Мойсей? Мойсей се е учил при най-добрите учители в Египет. Учил е дълго време и е минал през известна школа. И наистина, чудесата, които той е направил пред фараона, показват, че той е имал известни знания.
към текста >>

Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи.
За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Великото Всемирно Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос. Учителят черпи своите знания и принципи от великата книга на Живота, в която всяко камъче, всяко клонче и цветче, всяко растение и животно, всяко човешко същество, всяка жива форма с една реч, представят написани слова. Когато той вземе един лист от някое дърво, разглежда го и чете, кога, де и при какви условия се е развил този растителен вид, какви са били хората тогава, какво е било състояние на слънчевата система. Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел.
към текста >>

99. УВОД КЪМ ОКУЛТНАТА АНАТОМИЯ И ФИЗИОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда?
По отношение на светиите въпросът седи пак така. Светии и чудотворци е имало в първите векове след Христа, а също и в средновековието - тия люде на духовния подвиг са били още на времето си признати от църквата и канонизирани от нея. Днес имената им личат по календарите. Но, ще възразят някои, нима само у Израиля е имало пророци, и нима само християните имате светии? Великите древни народи, като индуси, египтяни, персийци, халдеи, гърци не са ли имали пророци и светии? Какво ще кажат съвременните християни за индуските риши - ония величествени отшелници по пещерите и усоите на Хималаите, чийто духовен подвиг звучи като легенда? Какво ще кажат за прорицалището на Аполон в Делфи, дето е пророкувала прочутата в целия древен свят Пития? Според правоверните християни, всички тия пророци, светии и чудотворци са били езичници и идолопоклонници. Те са вярвали в много богове, вярвали са в духове и бесове, следователно пророчествата им и чудесата им нямат божествен, а дяволски произход. И днес католишката църква поддържа същото вярване у своите пасоми по отношение на спиритичните явления - не ги отрича като факти, но твърди, че източникът им е нечестив, бесовски. Такива са били горе-долу вярванията на християните в средновековието, когато е царувала пълновластно църквата, такива са те и в наши дни всред ония верующи, които все още имате средновековен манталитет.
към текста >>

Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци.
Ако той би се осмелил да демонстрира не радиото, не телевизията, но дори само грамофона или електрическата крушка, веднага би бил обявен за магьосник, който е продал душата си на дявола и би попаднал под ударите на инквизицията. Историята поне потвърждава това и тя ни е завещала една нерадостна глава, която носи заглавието „Мъченици на науката". Днес „герои на нашето време" са не пророците и светиите, не чудотворците и аскетите, а учените, изобретателите, водачите на експедиции, тъй както и политическите водачи. И както днес всред цялата онази учаща се маса, от която гъмжат училища и университети, изпъкват все пак сравнително малко на брой хора, които ставате истински учени, изобретатели, политически водачи, полярни изследователи или изследователи на стратосферата, така и в миналите времена, всред цялата онази религиозна маса са изпъквали малко на брой особено одарени хора - герои на духовния подвиг. Но макар и цвете на своето време, те са имали все пак нужда от тази религиозна почва и от религиозния жизнен магнетизъм на обикновените верующи, за да цъфнат, да вържат и да узреят като плодове на една епоха. Но както и в средновековието е имало учени, които са работили повечето пъти в тайно, така и в наши дни има светии и пророци. Само че те не принадлежат към никоя външна религия и църква, а са свободни служители на живота и духа. Изобщо, не е имало време, през което да не е имало светии, пророци, гении на науката и изкуството, херои, макар и в отделни епохи да са се проявявали предимно ту едни, ту други, удряйки по такъв начин отпечатък върху цялата епоха. Имало е и ще има, защото човешкият Дух вечно е работил, работи и ще работи. Пророци, светии, учени, хора на делото и на изкуството - това са все прояви на човешкия Дух, който създава всички епохи и всички култури с техните религии, изкуства, наука и обществен живот. Г.
към текста >>

100. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
към текста >>

Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа.
Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
към текста >>

Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.
Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.
към текста >>

И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота".
Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога.
към текста >>

Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
към текста >>

Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния.
Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината".
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.
Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството.
към текста >>

Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва.
към текста >>

Врата на този път е Любовта.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
към текста >>

Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи.
Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен.
към текста >>

Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
към текста >>

Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта.
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба.
към текста >>

Христос не може да бъде разпнат втори път!
Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
към текста >>

Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце.
Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. И когато слезеш долу, приложи живото слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20849800109863