НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
806
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
А има една
любов
към себе си – правдива, благородна.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
А има една
любов
към себе си – правдива, благородна.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене.
към текста >>
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша
любов
към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ Христос казва: „Обичай ближния си като себе си." Има хора, които са склонни да забравят последните думи: „като себе си" и заключават, че ние би трябвало може би да обичаме другите дори и повече от себе си. Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша
любов
към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
към текста >>
Възвишената
любов
към себе си е облага и нам и на други.
Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други. А има една любов към себе си – правдива, благородна. Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби. То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката.
Възвишената
любов
към себе си е облага и нам и на други.
Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си?
към текста >>
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на
думата
, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на
думата
, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
И ако
любовта
ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане.
А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
И ако
любовта
ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане.
Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност.
към текста >>
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли
любовта
, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира. Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли
любовта
, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе. Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи.
към текста >>
Висшата
любов
към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил. И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Висшата
любов
към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени.
към текста >>
Любовта
на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически. А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Любовта
на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
към текста >>
Любовта
е елемент така реален, както въздуха или водата.
А има и друг начин на обличане – вътрешно обличане, което прави душата, що облича своята премяна да се разкрива на другите през и чрез нея. Този начин на обичане се отпечатва в начина, по който ние носим своите дрехи и никой живот не е в състояние да скрои тая кройка. Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава.
Любовта
е елемент така реален, както въздуха или водата.
Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него.
към текста >>
Най-чиста и възвишена
любов
има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост.
Скъперникът не се обича: той по обича златото си. Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си. Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества.
Най-чиста и възвишена
любов
има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях. И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага. Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве.
към текста >>
И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата
любов
към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Любовта на скъперника не надхвърля неговите торби с жълтици и тялото му скоро става явен доказ за малкото грижа, що той му отдава. Любовта е елемент така реален, както въздуха или водата. Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества. Най-чиста и възвишена любов има онази душа – било мъж или жена, която е в най-тясно общуване с Безграничната Душа и която непрестанно иска от нея повече и повече мъдрост. Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата
любов
към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Когато, по един или други начин, някой разпъва или изтерзава тялото си, било чрез пост, било като се облича бедно и живее в сиромашко жилище, той чисто и просто поражда омраза към това тяло и я внедрява в него. Омразата, било към другите, било към себе си е истинска отрова – мисъл с бавно, но сигурно действие. Едно ненавиждано тяло не може нивга да добие симетрична форма, ни да се радва на харно здраве. Тялото не бива да бъде изкуствено пречистено от своите нисши или животински склонности, като го държиш отговорно за техните грехове и го наказваме заради тях; не бива да го считаме за пречка или спънка, от която се бихме драговолно отървали. Има една душа телесна – една плътска или материална душа – една душа, присъща на инструмента, с който духът си служи.
към текста >>
Думата
„трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.
От това не следва – както някои поддържат – че тази душа трябва да бъде в непрекъсната борба с висшата душа. Тя може наопаки – като поискаме това от Безграничното, да смогне овреме да (действа) в пълна хармония с духа. Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем. Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега.
Думата
„трябва", която има отношение към нас, не засяга другите.
Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него. Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на любовта, който той носи в себе си в даден миг. Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея.
към текста >>
Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на
любовта
, който той носи в себе си в даден миг.
Да не обичаш собственото си тяло, ще рече да се откажеш да обичаш една от проявите на Безграничната Душа. Ние не изискваме вие да обичате повече вашето тяло, нито казваме, че трябва да действувате и мислите по-иначе, отколкото сега. Думата „трябва", която има отношение към нас, не засяга другите. Няма смисъл да кажеш на слепеца: „трябва да виждаш ясно", както е неразумно и да кажеш никому: „ти не би трябвало да имаш този и този недостатък в характера си". Каквото и да бъде нашето вътрешно разположение в дадения миг, ние трябва да действуваме съобразно с него.
Никой човек не може, по свой начин, да притури ако ще би атом към оня елемент на
любовта
, който той носи в себе си в даден миг.
Само Безграничното е в сила да стори това. Каквато и да бъде нашата погрешка — във вярване или характер, погрешка на нашето „днес" – ние целия ден ще действуваме съобразно с нея. Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер, Душата, която управлява, всичко ще ни даде – стига да й поискаме – нови истини, нови вярвания и колкото по-изместят и прогонват старите заблуди, толкова по-чувствителна промяна за добро ще настъпи за душата и тялото, промяна която не ще има край. И за да се домогнем до това, има един едничък изход, един едничък път: непрестанно искане, отправено към Безграничното, да ни усъвършенствува в тази посока. „Ние имаме тяло природно (физично) и тяло духовно." С други думи – ние притежаваме едно тяло, съставено от физични елементи, видимо и осезаемо, и едно друго – духовно – тяло, неосезаемо за физичен усет.
към текста >>
2.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тук
думата
„душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Всички Учители на човечеството са били едновременно и негови дарители. Жив пример за това представя Христос. „Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува. Блажен е който се не съблазни в мене." Ако хвърлим поглед върху всичко онова, което е успяло да се приложи от различните религии, ще видим че и тук на първо място стои лекуването. Разбира се, че лекуване не на тялото, а на човешката душа, в смисъл очищение от нейните пороци.
Тук
думата
„душа" е употребена не в смисъл на Божествената душа в човека, която всъщност е чиста и неопетнена, но обикновената човешка душа, която се проявява при сегашното състояние на човека.
Нека разгледаме нейното развитие. Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни. Навсякъде тя среща пречки, дисхармонии и т.н. Всичко това обаче не е случайно или пък незаслужено. Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
към текста >>
Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е
любовта
.
Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „люби" и т.н. Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да съградим един нов морал. И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели. Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат.
Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е
любовта
.
Само тя единствена е в състояние да влее в душата живот и даде необходимите условия да се проявят добродетелите. Само тя е в състояние да излекува човешката душа от всичките ù рани, да я възроди, да я възвърне към първичното ù състояние и да я приготви наново да се върне към своя Първоизточник – Бога.
към текста >>
3.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук
думата
„природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на
думата
, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Всеки от тях гледа само едната страна на живота, без да погледне на целокупния живот. Явно е, че въпросът, поставен на една такава база, не може по никакъв начин да добие едно правилно разрешение. Принципите, установени по тоя път са релативни. Те нямат една обективна реалност, защото не съществуват в природата, а са продукт на една умствена дейност. По такъв път е изграден съвременния морал.
Принципите на новия морал трябва да потърсим в самата природа, в която те съществуват като живи същини Тук
думата
„природа" не употребявам в обикновената ù смисъл – така, както днес се схваща от науката като нещо механично, безсъзнателно, а в най-висшия смисъл на
думата
, като нещо живо, разумно, в която животът се проявява в своята най-съвършена форма.
Там именно трябва да потърсим тия принципи и то по също така обективен път, по който върви и биологът в диренето законите за проявите на живота. Намерили ги веднъж обаче, ние не трябва по нататък да следваме неговия пример т. е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията.
към текста >>
Каква полза напр., че в моето съзнание стои идеята за
любовта
към ближния без да я живея?
е., да се задоволим да ги внесем в нашия ум само като факти на познанието, както обикновено се постъпва. Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр. на физиката или химията. Но това е само първата стъпка. Направена е само тя, още същественото не е направено.
Каква полза напр., че в моето съзнание стои идеята за
любовта
към ближния без да я живея?
Може ли тя в това си състояние да ме издигне? Каква полза, че пред мене стои една трапеза с най разкошни ястия, а аз нямам възможност да вкуся от тях? Мога да им се възхищавам, да проучвам в най-големи подробности техния химически състав, но каква полза от всичко това? Аз не им давам условия да проявят всичко онова, което те носят в себе си. Един морален принцип, колкото и възвишен да е той, докато стои в ума само като един факт не ползва нищо, защото не му даваме условия да прояви онова, което носи в себе си.
към текста >>
4.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като споменах
думата
разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират.
Като споменах
думата
разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по пътя на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение.
към текста >>
– Вегетират, – казват понякога за тия, които изучават великия закон на
любовта
, закона на вътрешното растене.
Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда. По този въпрос тук е ставало дума и други път. Някому ще се види може би банално – да се приказва за себесъвършенството, но ние не ще престанем да отделяме по няколко скромни страници по тоя въпрос, защото го смятаме за най-жизнен и належащ в нашето време.
– Вегетират, – казват понякога за тия, които изучават великия закон на
любовта
, закона на вътрешното растене.
– Живеят живот на абсолютна пасивност и губят напразно своите дни – казват за тия, които са видели нейде изходния път за личността и за общото, за хората, крачещи по каменистия път на себеиздигането. Така е, прави са тия що казват това, ако вярват искрено, че злото се изкоренява по пътищата на щурма, на трясъците и кръвта. Тогава естествено, които не са с тях, ако не са против тях, то поне не са за тях. Има обаче нещо, което те не знаят или което най-малкото, те са забравили. То е следното.
към текста >>
Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на
любовта
е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и люби така, както вълкът люби малките агънца. Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове.
Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на
любовта
е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
Тях ги дава времето, вековете и нито куршумите, нито огнените клади могат да унищожат онова, което те носят със себе си от своя Творец. Те са, които ще издигнат пряпореца на едно ново царство, когато ранената птица на нощта ще сбере своите разперени криле и ще пусне ведрината на високото небе да нахлуе в душите ни. Тия ще са човеците, които ще изпълнят завета на най-достойния от пратениците на небето. Това е новото войнство от издигнати, свободни души, които със своя живот ще дадат най-достойния пример. Ние бдим и ще чакаме бодри по своите места усмивката на новото утро, което лети към нас!
към текста >>
5.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато проявиш милосърдие,
любов
, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.
Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр.
Когато проявиш милосърдие,
любов
, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.
Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност.
към текста >>
Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията
любов
, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия.
Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията
любов
, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества.
Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов.
към текста >>
В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от
любов
.
Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената.
В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от
любов
.
Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата.
към текста >>
Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху
любовта
и жертвата.
В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас.
Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху
любовта
и жертвата.
Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно.
към текста >>
И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в
любов
към Бога.
Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека.
И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в
любов
към Бога.
Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош. И в двата случаи той гледа едностранчиво. Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил?
към текста >>
Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в
любовта
и мъдростта на Бога.
Той е изгубил вътрешното си равновесие. Нима Бог се е изменил? И кой ще направи човека способен да запази вътрешното си равновесие? Кой ще направи човека силен? Това е връзката с Бога.
Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в
любовта
и мъдростта на Бога.
Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете. Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение.
към текста >>
Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в
любовта
и мъдростта на Бога.
Кой ще направи човека силен? Това е връзката с Бога. Религиозен живот има този, който има абсолютно доверие в любовта и мъдростта на Бога. Това се нарича на мистичен език „вяра", която е нещо различно от „вярата" в обикновения говор. Това не значи фатализъм, не значи отпускане на ръцете.
Ти ще бъдеш най-активен, но пак ще имаш абсолютно доверие в
любовта
и мъдростта на Бога.
Друго едно чувство, което ученикът трябва да развие у себе си – това е благоговението. В хората трябва да търси добри черти, достойни за благоговение. Защо споменавам за благоговението? Когато благоговеем към някого, ние се свързваме с него. И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло.
към текста >>
Който чувствува
любов
и благодарност към Бога, той вече знае молитвата.
И това чувство трябва да се развие чрез възпитанието и то непременно във втория период – периода на развитието на етерното тяло. Днешните педагози малко внимание обръщат на тези работи. Те не обръщат внимание на онези нежни цветенца в детската душа и те заглъхват. А какви творчески сили се събуждат в детската душа, която е преживяла благоговението през втория възпитателен период! Днешната педагогика не нае законите на детското развитие, не знае дълбоките сили, дремещи в детската душа и начина на тяхното събуждане.
Който чувствува
любов
и благодарност към Бога, той вече знае молитвата.
Защото те влизат в основата ù. Молитвата не е искане от Бога на воденици, къщи, ниви, ливади, лозя, градини, гори и пр. Значение на Молитвата „Най-великото в света е молитвата. Тя ни свързва с Бога, с Вечното. Молитвата е въведение на божествения живот.
към текста >>
Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание,
любов
и пр., аурата претърпява съответна промяна.
Аурата можем да вземем като мерило за степента на човешкия растеж. Когато човек преживява силно някоя мисъл, чувство, желание и пр., то всички постоянни цветове в аурата като че ли изчезват и тя се изпълва почти цялата с онзи цвят, който съответствува на даденото преживяване. Когато после човек дойде в нормалното си спокойно състояние, постоянната аура пак се възстановява. Но дали постоянната аура преди и след това преживяване е напълно еднаква? Не, съответния цвят в нея е по-силно развит.
Значи, след всяко преживяваме на гняв, ревност, завист, състрадание,
любов
и пр., аурата претърпява съответна промяна.
Това ще ни помогне да разберем значението на молитвата. Нали видяхме, че всяко преживяване на възвишени мисли, чувства и желания у човека, оставя трайни следи в аурата? Молитвата оставя трайни следи в душата. Силите на душата стават все по-близки до тези сили, които сме събудили в нея по време на молитва. Всеки цвят е всъщност особена проява на енергията.
към текста >>
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша
любов
.
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша
любов
.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
към текста >>
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на
любовта
и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г.
Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на
любовта
и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота. Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави.
към текста >>
Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на
любов
, мъдрост, чистота.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на
любов
, мъдрост, чистота.
Именно поради това молитвата става източник на подем, разширение, сила. Ето втория пример: знаем, че ако отворим капака на пианото и направим известно нагласяване на пианото и след това си наведем главата в пианото и изпеем тона ла, ще стане следното: от устата ми ще излизат въздушни вълни, които ще отидат срещу струните и ще ги удрят. Но дали всички струни ще затрептят? Не, а само струните ла от разните октави. Това е важно обстоятелство.
към текста >>
Милосърдието,
любовта
и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти.
Милосърдието,
любовта
и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев.
към текста >>
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята
Любов
, Мъдрост и Истина".
Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час.
Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята
Любов
, Мъдрост и Истина".
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр. Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва.
към текста >>
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху
любовта
на Бога и пр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху
любовта
на Бога и пр.
Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време.
към текста >>
Това е вече молитва в широкия смисъл на
думата
.
Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина". Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява върху божествената мъдрост, върху хармония в света, върху любовта на Бога и пр.
Това е вече молитва в широкия смисъл на
думата
.
Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа".
към текста >>
6.
Нестинарските игри - Добран
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
. ."
Думата
ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата.
. ."
Думата
ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение.
Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин.
към текста >>
Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена
любов
, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
Тоя миг е живо и картинно изобразен по разни начини в мистичната литература на изтока. За своя духовен Учител, обикновения и съвършен, според нашите разбирания човек (от неукия до професора), е само дете и ученик. И един истински окултен ученик, каквото и обществено положение да заема между обикновените хора, знаейки дългия път, който предстои нему и другите, никога не би се смутил от прозвището ученик, па дори и дете. За него животът е едно училище, а страданията и несгодите - поука. Той има в своите схващания широтата и непринудената толерантност, свойствени в обикновения живот само на децата.
Защото, както децата имат безкрайно упование и вяpa в своите родители (и благодарение на това успяват), така и окултният ученик, освободен от обикновените суетни тревоги и съмнения, има безгранична вяра и упование в Бога, който е съвършена
любов
, съвършена мъдрост и съвършена истина и въплъщение на които е неговият Учител.
И една от най-красивите и величави страни на приложеното в обикновения живот окултно ученичество е тая, че то възвръща доволството и жизнерадостта на детинството, като дава нови импулси, разкрива нови хоризонти — неща невъзвратими за обикновения суетен човек и възможни за окултния ученик...
към текста >>
7.
ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Любовта
е най-висшият израз на хармонията.
Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот. Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест.
Любовта
е най-висшият израз на хармонията.
Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура.
към текста >>
Дънов изразява и така: „
Любов
без мъдрост не може и мъдрост без
любов
не може".
Дънов За да живеем в хармония с тези закони, трябва да ги знаем. Ето защо г.Дънов казва: „Само умният може да бъде добър" т.е., за да бъдеш добър, трябва да бъдеш едновременно умен. Може ли да бъде добър глупавият човек? Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г.
Дънов изразява и така: „
Любов
без мъдрост не може и мъдрост без
любов
не може".
Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота. Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на думата и мъдрост. Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота.
към текста >>
Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на
думата
и мъдрост.
Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може". Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота.
Оттам и разликата между знание в тесен смисъл на
думата
и мъдрост.
Знание се добива чрез изучаване на явленията и на законите, които ги управляват. А мъдрост е знание на методите, чрез които тези знания могат да се използуват, да се приложат в живота. Мъдър е онзи, който знае практически да приложи своето познание в живота. И самото приложение е вече проява на волята. Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята.
към текста >>
Ако употребим израза механичен в широк смисъл на
думата
, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Мъдрост е значи знание за приложението, а самото действие (самото прилагане) е израз на волята. Онзи, който иска да. работи за новата култура, трябва да изучи между другото и методите за прилагане на великите божествени закони. Какво трябва да разбираме под думите „жива природа"? За някои може би природата е само сбор от физико-химични явления, които се управляват от физико-химичните закони и нищо друго.
Ако употребим израза механичен в широк смисъл на
думата
, можем да кажем, че според това схващане механичните закони лежат в основата на битието.
Обаче както казахме по-горе, според окултизма природата не е мъртва, а жива, тя е разумна, т.е. зад видимите материални явления има духовна страна, има дейност на висши разумни същества[2]. Физичната страна на природата не е откъсната от духовната! Всъщност физичното е само като външен израз, като физиономия на духовната страна на природата. Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони.
към текста >>
8.
ДНЕШНИТЕ СТРЕМЕЖИ - Г. Ал.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на
думата
, в който тя се употребява.
А затова не е нежно да се оттегли в някоя пустиня, защото и в пустиня да избяга, човек може да помъкне със себе си света. Това не е един външен механичен акт, а един дълбок процес, който се извършва естествено в човешката душа по скрити закони. Ония, които не са се никога издигали до състоянието на тия души – светии, пророци, мъдреци, велики художници – ги смятат за отстъпници от живота, защото те смятат за живот онова, което се твори шумно по стъгдите или в топлите кътчета на егоистичното доволство. Но онези, които вървят по Пътя не се смущават, защото те отдавна са се върнали оттам, където другите отиват. Тоя разрив на ученика със света в окултната и мистична литература е описан по различни начини – повечето в образи, иносказания, но той е един от най-важните етапи през които преминава ученика, поставен в голямата школа на живота.
Той пристъпва към разрешаване на една от най-великите загадки: загадката на света, в оня мистичен смисъл на
думата
, в който тя се употребява.
Спомнете си онези изречения от Евангелието на Йоана, където Христос употребява тази дума: „Света"... Тогава думите на свещените книги не ще бъдат за него някакви празни приказки, отредени за обикновените верующи, а светли показалци в неговия път към себе си. В тях е оставен опита на толкова човешки души, минали преди нас. В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си.
към текста >>
Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика
любов
и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог.
В днешната безпътица на живота човек е изгубил всички опори: той има сума вярвания, а няма вяра, той има много богове, а няма Бог. Не знае ни защо се ражда, ни защо умира, не знае пребъдва ли неговото съзнание след смъртта или, както го учат някои пигмеи на мисълта, загива ведно със своето тяло. И характерното е, че днешния човек е по-склонен да вярва в теории, произхождащи от незрели още човеци, недостатъчно живели и опитали, за да постигнат големите истини, отколкото на ония велики духове, които са изрекли тия истини и са ги въплътили в живота си. Това не е ли поради туй, че днес великите учители на човечеството като Христа са затъмнени от земните образи на ония, които официално носят неговото учение и хората не могат да видят истинския образ на Исуса, възмъжалия, любящ брат на страдащите човешки души. Хората превърнаха тази голяма душа, която преля себе си в човечеството, в някакъв „бог" и го запратиха в пантеона на боговете да блаженствува някъде там „отдясно на Отца".
Така те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях тъй братски, с такава велика
любов
и себеотдаване и го затвориха в чуждия и далечен за човека образ на някакъв невидим бог.
Те отдалечиха от себе си оня, който се приближи до тях, за да им стане Път към Истината и Живота. Но този Път съществува. И по него минават ония редки, самотни пътници, които са поели друм към Вечността.
към текста >>
9.
Природосъобразни методи - Г. Изворов
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на
думата
е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II.
Защото децата (обектът на възпитанието) днес са гражданите, обществото утре. Подрастващото поколение трябва да усвои всички културни (материални и духовни) придобивки на миналите поколения, да внесе своето в съкровищницата на родната и общочовешка култура и да предаде наследения и съхранен опит на следващите поколения. Това е основния стремеж на всяко възпитание, а също и на развитието на човечеството въобще.Затова, макар да има различни схващания за силата на възпитателното въздействие (като се започне от крайния оптимизъм на Джон Лок и се свърши с крайния песимизъм на Шопенхауер), все пак всички обществени групи, класи и политически партии се стремят да привлекат на своя страна младото поколение и да му предадат своите разбирания и идеали. Тоя стремеж проличава в най-ново време и у нас, чрез така наречените младежки секции при почти всички съществуващи обществени организации (от политическите партии до спортните и туристически дружества). И с основание, често общественици идеалисти казват: „Бъдещето е наше, защото с нас е младото поколение".
Горното показва, че възпитанието и в широкия и в тесния смисъл на
думата
е важна обществена функция и с достатъчно основание е ангажирало вниманието на маса учители, реформатори и мислители. II.
За всички е знайно, че възпитанието е предмет на специална наука – педагогиката, която има своя обширна и теория и история. Стотици учени и философи и в миналото и днес са посвещавали и посвещават живота си изцяло на въпросите на възпитанието и педагогиката. А освен това, днес има и много идейни движения и общества, които са поставили като своя главна задача, да работят за обнова на съществуващата система на възпитание и създаване на нови и свободни училища. Как е възникнала идеята за новото възпитание и училище, като се започне от Русо и Песталоци и се свърши в ново време с Толстой, Себастиан Фор, Есландер и др., кои и какви са съществуващите понастоящем течения за обнова на възпитанието и училището – това са въпроси, познати по-добре на специалистите или на ония, които по един или други повод са се интересували от тях. За нас тук е важно едно.
към текста >>
Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична
любов
към всичко живо от най-малката мушица – до Бога.
Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество.
Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична
любов
към всичко живо от най-малката мушица – до Бога.
Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова. Тя напомня даже малко на педагогически романтизъм. Новото, което всъщност окултната педагогика дава, е едно по-конкретно изясняване на горната цел и посочване нови и по-ефикасни средства за нейното постигане. Това ще стане по-ясно към края на нашето следващо изложение.
към текста >>
10.
Житно зърно
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
”
Думата
Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество.
Но едва преди няколко години то успя да привлече вниманието на света благодарение своята усърдна пропаганда и мистериозните си пророчества. Някои погледнаха на него като нова религия със забележителна сила, други казваха, че неговото раждане означава нов удар против сляпото подражание на Японския народ на западните култури. Странно наистина, но постановката на това градче толкова наподобява Йерусалим. Планината Хонц отговаря на Маслинената планина и реката Юра – на Йордан. Затова религиозните мислят, че Айабе е Йерусалим на Ориента и тачат мястото като светиня, а самата основателка Нао Дегучи казва: „Аз съм Йоан и очаквам пристигането на Христос.
”
Думата
Оомото значи на Японски произход на света, корена на всяко същество.
Оомото се е родило с „Камигакари" т.е. с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това.
към текста >>
Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с
любов
и мир за да продължи Божието царство вечно.
Човечеството съвсем не се събужда, въпреки че демоните го притискат. Това състояние води света към гибел. Затова Бог се явява в света за да го преобразува. Приготви се за това. Аз ще обновя света.
Преобразил и изчистил света, Бог ще управлява света с
любов
и мир за да продължи Божието царство вечно.
Забележително е, че в писанието се намират подробни предсказания за важни световни работи, съдбата на човечеството и много други предупреждения, които се изпълняват точно на определеното време, без никаква грешка. Голямата световна война и земетресението в Токио миналата година, основателката предсказала още в 1892 година. Тя предсказала още, че ще стане реформиране на света с последната война на човечеството, проповядвана в Библията и напомняла на всички хора да признаят Бога и да му отдадат нужната почит. Сегашният шеф на Оомото господин Онисабуро Дегучи – внук на основателката, се родил на 12. VII. 1871 год., в селото Анао близо до Киото.
към текста >>
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на
Любовта
и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи.
Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на
Любовта
и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>
И той постоянно изявявал своето сърце, ратуващо за
Любовта
и Мира на човечеството, чрез поеми и съчинения.
Ден след ден той трябва да става по-силен и по-ревностен. 9) Той трябва да бъде строител на универсалната култура, обединявайки всички религии и основател на световния Мир. Той трябва да въплъти в себе си модела на изкуствата, които са най-важни за човечеството. Преди четири години той е бил осъден поради недоразумения с правителството. Но той всякога е бил с Бога.
И той постоянно изявявал своето сърце, ратуващо за
Любовта
и Мира на човечеството, чрез поеми и съчинения.
Той отговаря на въпросите на мъдреците така ясно, както лятното слънце разтопява снега. Когато той посещава страдащите, внезапно престават страданието и мъката. Една от важните черти на разказа е, че той е оптимистичен. Освен разкази, той съчинява и други съчинения, особено когато той научил Есперанто в разстояние на три месеца. Той съчини поема от 3600 думи на есперанто с преводните японски думи, за да могат по-лесно привържениците му да заучат чуждия език.
към текста >>
Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с
Любов
ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение върху основата на божия път. Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло.
Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с
Любов
ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света.
към текста >>
Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и
Любов
.
Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край. Той се изявява като Бог – светлина – „Тактимюсюби”. Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ.
Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и
Любов
.
Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане. той се нарича Собствен Бог пазител (небесен Дух). Комплектното тяло се състои от твърдо, меко и флуидно. Твърдото тяло е есенция от минерали, флуидното от животните и мекото от – растенията.
към текста >>
Аз ще поясня
думата
Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение.
В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”. Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово.
Аз ще поясня
думата
Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение.
Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа.
към текста >>
11.
Физическо възпитание - Д. Б.
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и
любов
– с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
За живата вода Красотата на живота, казват, седи в неговото разнообразие, а разнообразието в проявите на живота се обуславя от субективната специфичност на нашата вътрешна, духовна природа и, колкото по напреднал е индивида, дотолкова той се проявява по своему. Може би съвременните хора, малко по малко да са довели живота до една скучна еднообразност, но където работи Божественото съзнание, там има едно безкрайно разнообразие. Между милиард и половина хора на земята, запример, вие мъчно може да намерите двама души, които абсолютно да си приличат по образ. Всеки при това си има свои собствени маниери, говор, гласов тембър, походка и пр. Следователно и нашите схващания и съждения по отношение на известен идеал ще бъдат най разнообразни, тъй както сто души, които отговарят на един и същ въпрос, ще отговорят по различен начин И може да се породят различни мнения.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и
любов
– с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения.
Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение. А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек думата за него.
към текста >>
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек
думата
за него.
Не е злото, обаче, в тези различни мнения, а когато тези различни мнения създават от хората жалки противници Злото иде тогава, когато известно различие в схващанията по даден, често пъти съвсем маловажен въпрос, са в състояние да променят хубавите и приятни взаимоотношения, които са плод на възвишени чувства на взаимно уважение и любов – с чувства на ненавист и омраза С това, като че ли всеки от своя страна иска да наблегне на обстоятелството, че неговият ум е едно абсолютно мерило за нещата и следователно, не може да търпи възражения. Ако това беше така, ако нашият ум беше наистина непогрешим, толкова по-добре, но много са обаче случаите, когато очевидната несъстоятелност на известни умозаключения и твърдения са идвали да покажат, че не си струва да накърняваме нашите добри отношения с околните, заради някакви си различни мнения по даден въпрос. Само Бог знае истината, а ние хората, кой повече, кой по малко, правим своите погрешни умозаключения. Пренебрежението, с което днес се отнасят що-годе мислещите среди спрямо окултното учение, е плод на тяхната прекалена самомнителност на техния мироглед. Мнозина нито са надникнали в страниците на окултната литература, нито са се сближили с някое общество, където се заучават правилата и се прави опит де се заживее според това учение.
А то дори не е достатъчно да се проучи дори и основно това учение, а чак след многократните опити и положителни резултати може да си каже човек
думата
за него.
Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях.
към текста >>
Когато в човешките сърца заговори и Божествената
Любов
, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно.
Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив? Кой не иска да се освободи от тази сурова и безпощадна борба за тези няколко, всекиму известни, блага в живота?
Когато в човешките сърца заговори и Божествената
Любов
, тези блага ще са разпределят съвсем лесно и правилно.
Всеки ще гледа от него да мине и всеки ще приема своя брат с усмивка и ще бъде радостен, ако може да му бъде в услуга с нещо. Взаимоотношенията, сложени върху принципите на взаимното уважение и почитане ще бъдат непринудени, приятни и искрени. А сега удоволствието, което хората имат, когато успеят да грабнат благата из ръцете на някого, носи върху себе си печата на насилието и рано или късно, ще даде своите горчиви плодове. Насилникът е в постоянен страх и трепет, да не би да дойде някой по силен от него и да му отнеме придобивката. А това не е един живот на мир.
към текста >>
12.
Има ли смърт - д-р Кадиев
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Думата
Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи.
Човек може да бъде ръководител на своята еволюция. Той може в кратко време да създаде нови форми на живот, съвършени и чисти. Потребно му е само истинско знание. Маздазнан е учение, което ни дава ред упътвания, за да можем да станем истински господари на своята еволюция и да съкратим периода на развитието си. Маздазнан е учение, което ни учи как се отстраняват страданията от човека за да заживее той щастлив живот на земята.
Думата
Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи.
Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците.
към текста >>
Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на
любовта
така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот.
Учение за хармонията, тона. 4. Учение за правилно мислене. 5. Учение за силите Електричество и Магнетизъм. 6. Учение за очистване тялото и червата. 7. Учение за животворните сокове – половите сокове.
Маздазнан признава Исуса от Назарет като най-велик от всичките учители на човечеството и възприема в основата си закона на
любовта
така, както Исус го поставя и потвърждава със своя живот.
Учението на Заратустра той смята като изходна точка, от която са произлезли всичките религии на арийската раса. От този източник е черпил и Исус в периода на ученичеството си, затова в учението на Исуса, в неговите основи, се прозират принципите на Заратустра. Маздазнан хвърля светлина върху тия учения, разкривайки много тайни, достъпни за съвременното общество, като запазва и скрива още много за бъдещите генерации. Последното учение цели подмладяването, прераждането на човека, което може да се постигне само чрез всмукване в кръвта на половите сокове и оплодяване, стимулиране по такъв начин клетките на цялото тяло. Подмладяването е резултат, плод на самооплодяване.
към текста >>
Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че
любовта
е Бог.
Ако проучваме живота с помощта на микроскопа с очакване да намерим „ядката", която образува това, което обикновено се нарича живот, ние търсим тогава нещо, което не ще намерим. Микроскопът не открива нищо повече от окото. Той открива само форми. Може да се открият повече форми на живот, можем да се опознаем по-добре с неговата външна страна, но това нищо не ще ни каже за основния принцип на живота. Ние не бихме могли да кажем, че животът е дишане.
Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че
любовта
е Бог.
Истинският философ би казал: "Бог е любов". Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението".
към текста >>
Истинският философ би казал: "Бог е
любов
".
Микроскопът не открива нищо повече от окото. Той открива само форми. Може да се открият повече форми на живот, можем да се опознаем по-добре с неговата външна страна, но това нищо не ще ни каже за основния принцип на живота. Ние не бихме могли да кажем, че животът е дишане. Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че любовта е Бог.
Истинският философ би казал: "Бог е
любов
".
Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат.
към текста >>
Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто,
любовта
, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането.
Чрез дишане се отстраняват злото, болестта, мизерията, греха; чрез дишането се усилва доброто,
любовта
, здравето, талантите, като се очиства кръвта и се оздравяват нервите.
Тялото е храм Божи. И като такова то трябва да се държи чисто не само отвън, но и отвътре. Главното гнездо на болестите у човека, т.е. на злото у него, се намира в червата на човека. Паразити и милиони микроби гъмжат в червата на човека.
към текста >>
Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на
любовта
между хората.
Създават се лоши сокове, които замърсяват кръвта. За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно.
Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на
любовта
между хората.
Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем.
към текста >>
Любовта
е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви.
За да улеснят, следователно, успешното действие на съзнателното дишане с цел очистване на кръвта, Маздазнан изключва месото от храната и препоръчва чиста вегетарианска диета. Разликата в дишането у животното и човека е тази, че последното диша коремно и флангово, докато човек развива заедно с другите и горно дишане. Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората.
Любовта
е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви.
Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат. Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето.
към текста >>
сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и
любовта
се явява като резултат.
Човек, който диша повече коремно, се приближава повече до животните, докато горното дишане го приближава повече до мислещия човек. Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е.
сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и
любовта
се явява като резултат.
Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли.
към текста >>
Любовта
, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане.
Материалистът обикновено диша коремно. Дишането е едно важно и успешно средство в ръцете на маздазнистите за укротяване на животинските страсти у човека и за възстановяването на любовта между хората. Любовта е едно изявление на чисто тяло, чиста кръв и здрави нерви. Очисти ли се кръвта, т.е. сърцето, от мръсотията чрез дишането, дава се едно правилно развитие на нервната система и любовта се явява като резултат.
Любовта
, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане.
Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
към текста >>
Колкото по-силна е
любовта
към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
Любовта, доброто е плод на чиста кръв, чисто сърце, очистено чрез концентрирано дишане. Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли.
Колкото по-силна е
любовта
към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
Колкото по-силна е любовта към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>
Колкото по-силна е
любовта
към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
Ето ключа, който ни дава Маздазнан за разрешението на социалния проблем. Централното място в нашето тяло е сърцето. То е изворът на мислите, който през него праща Мисъл-силата, Божествената сила, Божеството. Колкото по-чисто е сърцето, кръвта, толкова по-силно блика този извор на Божествени мисли. Колкото по-силна е любовта към Бога, толкова по-могъща е Силата, която праща тия мисли.
Колкото по-силна е
любовта
към ближния, толкова по се очистват каналите, пътищата, нервната система, през която текат тия мисли.
към текста >>
13.
Звезда – В. Вересаев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на
любовта
, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости.
Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на
любовта
, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>
Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и
любов
, живот на взаимопомощ.
Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници. Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие. Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот.
Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и
любов
, живот на взаимопомощ.
Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим. От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”.
към текста >>
Който не е съгласен да живее един живот на братство и
любов
, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим.
Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие. Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества.
Който не е съгласен да живее един живот на братство и
любов
, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим.
От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша.
към текста >>
Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви
любовта
в какво да е най-малко добро.
Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание. Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала.
Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви
любовта
в какво да е най-малко добро.
Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя.
към текста >>
Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на
думата
Бог.
Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг.
Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на
думата
Бог.
Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието. Същият 3) Радостта съществува за красивото тяло, скръбта – за красивата душа. Същият
към текста >>
14.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Любовта
е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от
Любовта
, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
....................................................................................................................... Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство. „Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал.
Любовта
е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от
Любовта
, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
към текста >>
И тъй, музиката е отделена от
думата
, както чувството от мисълта.
„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук. „Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех." – „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора." Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
И тъй, музиката е отделена от
думата
, както чувството от мисълта.
Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката. Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце. И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук.
към текста >>
Както мисълта се изразява чрез
думата
, така и чувството се изразява чрез песента".
Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как? " ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето. Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство. Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството.
Както мисълта се изразява чрез
думата
, така и чувството се изразява чрез песента".
И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как? ". Сега да отговорим на втория въпрос „защо? " Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя? Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области: 1) Като религиозна музика, в култа.
към текста >>
Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна
Любов
.
Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята.
Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени: Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна
Любов
.
Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония". От френски: Д. К-ва Ами-Саж
към текста >>
15.
Живите барометри – Добран
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и
любовта
му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината.
Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини.
Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и
любовта
му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината.
Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо?
към текста >>
Вярващият, в оня чист смисъл на
думата
, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва.
Опитност – значи да влезеш в калта и сух, чист да излезеш от нея. Да познаеш злото и да запазиш вяра в доброто, в безсмъртието, в Бога. Да виждаш погрешките на хората, но не да се занимаваш с тяхната ръжда, но да коригираш своите. Опитност, че вечно си бил и вечно ще бъдеш, че слънце грее на човешкия небосвод и до ще време, когато неговите благодатни лъчи ще огряват и разпръснат черните облаци, що са надвиснали над главите ни и ще стопят замръзналото в лед човечество. У. Джеймс, един съвременен американски психолог, в своето главно съчинение „Многообразие на религиозния опит" се стреми да разшири и то твърде научно понятието опит, като включва в него и опита на религиозните преживявания на гениите и мистиците.
Вярващият, в оня чист смисъл на
думата
, има възможност повече да знае, отколкото знаещият да вярва.
Истинската вяра не изключва научното знание, само че тя го разширява и зад факта, както казва енциклопедическия речник – вярата е знание за божественото. Тя не поставя граници на видимо и невидимо, неузнаваеми ,,bing an sicdt" и узнаваеми, противоречия на обективния ум, не казва ,,не мога", но „мога". Не ограничава, не разделя целокупния живот на ум, чувство, воля, но го поставя в един пълен хармоничен живот, не прави изрезки от жизнената еволюционна действителност, а се вживява във всичко живо и тъй обгръща безкрайността в себе си. Оттук нейния обемащ, обединяващ характер, неизчерпаем източник на сили и живи познания. Но знание, в основата на което няма вяра е хипотеза, може да мине в безверие, скептицизъм оттук песимизъм в живота, безсмислие.
към текста >>
Знанията в съвременния смисъл на
думата
, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро. Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства.
Знанията в съвременния смисъл на
думата
, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм.
Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала.
към текста >>
Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие,
любов
), защото не се поставят на една линия, на едно ниво.
Да сравняваш своето знание със знанието на другия, значи да приемеш борба, съревнование; или да победиш, или да те победят. Затова там се явява спорът. Правото принадлежи на по-„знаещия", който има повече доказателства. Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр.
Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие,
любов
), защото не се поставят на една линия, на едно ниво.
Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата. Ще имаме индивидуалност в пътя към Идеала и единомислие, единство в идеала. Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип.
към текста >>
16.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Думата
„фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш".
Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер.
Думата
„фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш".
Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава.
към текста >>
Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от
любов
, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга.
Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал.
Ако помагаш на ближните си, самопожертвуваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от
любов
, пише това в книгата на живота; ако изнасилваш ближните си, предателствуваш спрямо народа си, спъваш развитието на човечеството, изневериш на Бога – пише така в същата тая книга.
Той пише безпощадно своите показания на човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всичките други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетел за и против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли Аврам, Исак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Аврам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби, за великото бъдеще на човечеството.
към текста >>
17.
Истинският идеал на човека - Д. С.
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
При преписването била изпусната само една дума, а именно
думата
„светли".
Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея. Царската дъщеря с идването си припомнила стиха в този вид, както бил написан от поета в оригинал.
При преписването била изпусната само една дума, а именно
думата
„светли".
Стихът бил: „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове." Тя поискала да оставят поета на нейно разположение. Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря.
към текста >>
Тя още не е дъщеря на
Любовта
.
Боговете се съгласили. Тогава, царската дъщеря се приближава до поета и го запитва: „Искаш ли да ми станеш слуга и да поливаш цветята в моята градина? " И тъй, за да види човек доброто, той трябва да се смири, да стане слуга и да полива цветята в градината на царската дъщеря. Положението, което днес хората заемат, службите, които изпълняват, им са дадени от царската дъщеря. И за да се избави човек от нещастието, трябва да дойде царската дъщеря.
Тя още не е дъщеря на
Любовта
.
Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост.
към текста >>
Мъдростта е необходима, за да разберем
Любовта
.
Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост.
Мъдростта е необходима, за да разберем
Любовта
.
От неразбирането на Любовта идват ред разочарования. Как ще се утеши човек? - Човек може да се утеши само като се внесе закона на съвършенството в света. Вселената или Великият Живот се проявява по особен начин, но същевременно и нашият живот се проявява. Има стълкновение между нашия живот и общия живот; има стълкновение между нашите мисли и общите мисли.
към текста >>
От неразбирането на
Любовта
идват ред разочарования.
Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен. Само по пътя на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост. Мъдростта е необходима, за да разберем Любовта.
От неразбирането на
Любовта
идват ред разочарования.
Как ще се утеши човек? - Човек може да се утеши само като се внесе закона на съвършенството в света. Вселената или Великият Живот се проявява по особен начин, но същевременно и нашият живот се проявява. Има стълкновение между нашия живот и общия живот; има стълкновение между нашите мисли и общите мисли. Това което мисли цялото, ние не мислим.
към текста >>
18.
ОКОТО И НАУКАТА
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Какво разбирате под
думата
щастие?
Повечето от мислите, които сега занимават света, са минали през много умове; повечето от чувствата, които сега занимават света, са минали през много сърца, вследствие на което са изгубили своята първоначална чистота. За всинца ни са важни мислите, които сега излизат от Бога; за всинца ни е важно това, които сега Бог твори. Необходимо е да се зачитат и ония мисли, което Бог е изказал в миналото. Често хората могат да обвият една Божествена мисъл така, че да стане недостъпна на света. Например, някой има желание да бъде щастлив.
Какво разбирате под
думата
щастие?
Щастието е нещо невидимо. То се дължи на известно съчетание на сили, но не и на известни материални блага. Материалните блага са само израз на щастието. Материалните блага са красивата дреха, в която щастието понякога се облича. Красивата дреха мяза на щастливия, на обновения човек.
към текста >>
- Чрез закона на
Любовта
.
Всеки ден в мислите и в чувствата на човека трябва да влиза нещо ново. Човешката душа трябва да се обновява от дълбочината си. Това обнадеждва и повдига човека. ,.Постоянно се обновявайте"! Ще кажете: как ще стане това?
- Чрез закона на
Любовта
.
В този закон се включва красота, знание, мъдрост, доброта. И наистина, великият идеал в живота на човека е да го обичат и да обича. Бога всички обичат, но и Той отговаря разумно на всички души. За да те обичат, ти не трябва да живееш в личността. Личността е живот на листата по дърветата.
към текста >>
19.
ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Не ще и дума, когато употребяваме
думата
.съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото.
Нещо повече. От по-новите изследвания се вижда, че психичното е важен фактор при процесите в организма, а също и при еволюционния процес. Това се доказва чрез така нареченото пряко приспособление. Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание.
Не ще и дума, когато употребяваме
думата
.съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото.
Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
към текста >>
,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени
любовно
към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
Установяването на прякото приспособление (пряко приспособление се нарича целесъобразно реагиране от организма на дадени външни въздействия в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е предварително изключено) показва, че механичният фактор не е достатъчен да обясни това реагиране на организма, и затова трябва да се приеме действието на друг един, вътрешен, психичен фактор в организма. Окултизмът приема, че не само растенията, но и минералното царство е надарено със съзнание - разбира се, на по-слаба степен, наречено подсъзнание. Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота".
,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени
любовно
към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика.
През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот.
към текста >>
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с
любов
, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Ако нагласиш така, щото антената ти да приема вълни от друга дължина, тогаз ще можеш да приемеш напр. вълни от Париж, но не вече от Берлин. В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията.
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с
любов
, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече.
Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
към текста >>
Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова
любовно
живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие.
Също така и тази пеперуда е едно семенце, и трябва да почакаш следующата фаза, за да я разбереш. Пеперудните крила не са съчетание на механични сили, но тях е изработила една интелигентност със своята четка". Днешното възпитание е механизирано. Трябва да се влее в него духовен елемент, живот. Днес учениците късат цветята на екскурзия, изучават ги откъснати в клас и пр.
Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова
любовно
живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие.
Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има".
към текста >>
И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир,
любов
.
Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир,
любов
.
В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен.
към текста >>
И така,
Любовта
ни обгръща както от вън, така и отвътре.
В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него".
И така,
Любовта
ни обгръща както от вън, така и отвътре.
Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е правата.
към текста >>
Тя го обича и чрез
любовта
си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда.
Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав? Тя е правата.
Тя го обича и чрез
любовта
си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда.
Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме в хората и в всички същества свещената книга! Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни.
към текста >>
20.
Пътят на познанието - Рудолф Щайнер
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на
думата
?
Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане. Не ги ли колиш, откажеш ли се да ги ядеш, ти ще живееш много години, с радост и веселие в живота си, с моето благословение".
Какво се разбира под „вегетарианството" в широк смисъл на
думата
?
- Тук се включва и вегетарианството в духовен смисъл, когато хората престанат да се занимават със злото. Месоядството се счита като зло в света, а вегетарианството - като добро, което продължава живота. И действително, естествена, разумна храна е тази, която продължава живота. Здравето, дългият живот не почива на фантастични, а на реални закони. Всеки човек може да преустрои своя вътрешен свят.
към текста >>
В Божествения свят
думата
„невъзможно" не съществува.
И ако човек казва, че свят не може да се преустрои, той не разбира основните закони, че у всеки едного съществува Божествено начало, Божествен свят, който е в сила да преустрои, да пресъздаде всичко вън и вътре около себе си. Човекът трябва да се освободи от философията на песимистите. Запример, някои пътници като минават през Африка, вдигат голям прах наоколо си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, този прах е на разстояние само около 5-10 метра. По същия начин хората вдигат прах наоколо си и казват: тази работа е невъзможна.
В Божествения свят
думата
„невъзможно" не съществува.
Какво означава тази дума? - Щом скъсаш въжето на кофата от кладенеца, невъзможно е да се извади вода. Може ли по някакъв начин да се извади вода? - Може. Работи 2-3 дни, спечели 100 лева и купи ново въже.
към текста >>
Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента -
Любовта
, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа.
Писанието казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Често хората се запитват: кое е най-важното в свята? - Най-важното за човека е да придобие безсмъртието. В безсмъртието се крие Вечният Живот, а той включва истинското знание. Главната задача на всички ни е да съградим своя живот съобразно Първичния Живот, който Бог е вложил у нас.
Желанието на Бога е да станем безсмъртни Нам трябва една велика наука, в която да влизат няколко елемента -
Любовта
, като основа на живота, Мъдростта - като носителка на светлина и знание, Истината - като носителка на свободата за човешката душа.
Какво още означават 12-те престола? - Това са великите възможности, които се крият в живота. Те са 12-те зодии на слънцето, 12-е метода за работа. У човека има ред дарби и способности, които трябва да се подхранват В човешкия организъм, както и в цялата природа еж складирани грамадни сили. В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път.
към текста >>
Първо, вложете
Любовта
като главен фактор в живота си.
В всяка човешка клетка има толкова много енергия, която може да измести оста на земята на един метър от нейния път. Каква сила би представлявал тогава човекът, ако всички тия милиарди клетки в неговия организъм бяха в съгласие и хармония! Днес съвременните хора влагат своята сила повече за разрушение, отколкото за съграждане. Какви грамадни резултати биха се произвели, ако силата на човешката мисъл би се впрегнала в положителна насока - км творчество и градеж! И тъй, законът на безсмъртието изисква няколко важни елемента.
Първо, вложете
Любовта
като главен фактор в живота си.
Законът на безсмъртието, т.е. на вечното обновяване изисква да обичащ непреривно. Вторият елемент на безсмъртието е човек да започне с живата светлина. В човешкия ум всякога трябва да има цветове, краски. При това положение, дойдат ли мъчнотии, трудности, човек всякога може наоколо си да създаде рай.
към текста >>
И тогава ще имаме
Любов
, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
След това свалям чувала от гърба на първия и го турям на гърба на втория. Сега и той вече не може да мисли като по-рано. Щом сваля чувала от гърба и на втория и двамата вече могат да се разговарят, могат да се споразумяват върху всички въпроси на живота. И тъй, две неща са потребни за хората: знание и живот, които трябва да се придобият. Истинската Първична Причина на живота изисква не само да имаме знания, но и да участвуваме в радостите на живота.
И тогава ще имаме
Любов
, Светлина, Мир и Радост, които ще дадат подтик към вечния красив стремеж в живота.
към текста >>
21.
НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
„Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от
любов
." „3а някои казват, че са много работни.
Тогаз трудът ще носи в себе си красотата и отблясъка на един друг свят. Тогаз трудът ще се одухотвори. А целта е той да се одухотвори, т. е. да се влее духовен елемент в него. Кое дава стойност на труда?
„Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги от
любов
." „3а някои казват, че са много работни.
Че те са егоисти, защото за себе си работят. Но новото работене е за Бога, Когато някой е хубаво облечен или знае да свири на китара, аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогаз казвам: Ето човекът! Трябва човек да започне да се запитва, за кого работи, за кого мисли, за кого чувствува. Това е най-великият въпрос.'' Учителят.
към текста >>
Важно е преди всичко, твоята дейност
любовен
акт ли е?
Единственото нещо, което му дава стойност е това, което човек. влага от душата си в него. Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е. от това, което ние влагаме в него. Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр.
Важно е преди всичко, твоята дейност
любовен
акт ли е?
Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда.
към текста >>
Всеки вид дейност чрез
любовта
става нещо религиозно.
Каквато и да е работа, се облагородява от човека, т.е. от това, което ние влагаме в него. Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна.
Всеки вид дейност чрез
любовта
става нещо религиозно.
Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество.
към текста >>
Само при труда, в който е вложена
Любовта
, човек е свободен.
И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество.
Само при труда, в който е вложена
Любовта
, човек е свободен.
Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е. Любовта да стане импулс за неговата дейност. И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост.
към текста >>
Любовта
да стане импулс за неговата дейност.
Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата". Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се е трудил, да почне да работи", т.е.
Любовта
да стане импулс за неговата дейност.
И тогаз човек ще влезе в един нов живот на радост. Свободата носи радостта. Човек се издига до най-висшите сфери на дейност, когато последната представлява служене на Великото, служене на Първото Начало, което работи в него и в всички същества. Всичко красиво в нас иде от това Великото, Разумното, което прониква цялото битие. То е тъй близко до нас!
към текста >>
Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена
Любовта
, тогаз те са изгонени от храма.
Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма.
Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена
Любовта
, тогаз те са изгонени от храма.
Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо?
към текста >>
Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на
думата
.
Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда.
Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на
думата
.
Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо?
към текста >>
Всяка една работа, чийто импулс е
любовен
, носи радост.
Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта.
Всяка една работа, чийто импулс е
любовен
, носи радост.
Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си.
към текста >>
Защо всяка дейност, в която е вложена
Любовта
, е извор на радост?
Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта. Всяка една работа, чийто импулс е любовен, носи радост. Тогаз животът става по-изобилен, идва подем, душата добива крила, идат идеи. Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно.
Защо всяка дейност, в която е вложена
Любовта
, е извор на радост?
Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие.
към текста >>
Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт
любовен
.
Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността. При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот. Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека. Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие.
Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт
любовен
.
И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога. И колкото повече давате, толкова повече ще дойде отговор." Учителят. Да си представим следната картина: един се труди върху някоя философска, научна или художествена проблема. Но ако той прави това за свое собствено издигане, за добиване на по-добро положение в света, тогаз дарбите му няма да имат условия да се развият. Вдъхновение, истинско творчество няма да се събуди у него.
към текста >>
Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена
Любовта
.
А това е, защото важно условие за разцъфтяване на душата, за събуждане на всички нейни заложби, дарби, таланти е, човек да работи за другите, за Бога. Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството.
Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена
Любовта
.
Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности.
към текста >>
А такава среда е
Любовта
Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа.
Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда.
А такава среда е
Любовта
Ето защо, само когато културата на мъчението и на Труда се превърнат в култура на „работата", ще има условия да се реализират по-дълбоките възможности, които се крият в човешката душа.
Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството.
към текста >>
Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от
любов
, ще се наредят условия да получиш още по-големи.
Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството. Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда.
Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от
любов
, ще се наредят условия да получиш още по-големи.
И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят.
към текста >>
Ученикът, ако в знанието си влага
Любовта
, то това знание ще бъде за него благословение.
Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда. Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите.
Ученикът, ако в знанието си влага
Любовта
, то това знание ще бъде за него благословение.
Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им?
към текста >>
Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите
Любовта
, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят.
Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение.
Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите
Любовта
, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят.
Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор.
към текста >>
Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него
Любовта
, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове.
И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят.
Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него
Любовта
, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове.
Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял.
към текста >>
Там, дето е вложена жертвата,
Любовта
, там ще има напредък.
Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове.
Там, дето е вложена жертвата,
Любовта
, там ще има напредък.
Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор. А когато пее безкористно, той ще пее, както никога по-рано не е пял. Ще се чувствува присъствието на Бога.
към текста >>
Вълшебно действие има всяка постъпка, извършена от
любов
, без лична цел, за Бога.
Голямо действие ще има неговото пение. Той сам ще се учудва на тая мощна сила, на която ще стане проводник. „Тогаз нещо красиво ще се събуди у слушателите му и това ще бъде най-хубавата награда за него", казва Учителят. Това ще бъде заплатата му. Слушателите му ще бъдат преобразени.
Вълшебно действие има всяка постъпка, извършена от
любов
, без лична цел, за Бога.
Тя има силата да преобразява. И само тогаз ще се образува онази връзка между него и слушателите му. Бог ще се прояви чрез него. Ще стане проводник на един висш живот. У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото.
към текста >>
Ако едно училище е построено не за пари, а от
любов
, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата.
У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото. При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце.
Ако едно училище е построено не за пари, а от
любов
, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата.
нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш. Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за събуждане на душата. Великата задача, която трябва да се разреши на земята. „Това е великата задача, която трябва да се разреши на земята. Това е пътят км вечния живот.
към текста >>
Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на
любовта
на тези разумни сили.
Даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от друго естество." Учителят. Разумни сили работят в цялата природа. Всички дарби, способности, знания, условия, които имам и имаш са благодарение на тях. Всъщност всичко е дадено даром отгоре.
Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на
любовта
на тези разумни сили.
Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича.
към текста >>
22.
МОЛИТВА - Мара Белчева
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната
Любов
, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Най-после, изисква се и велика чистота от страна на учителите и родителите, да дадат пример и образец на идеален живот. Разумният живот изисква възпитание и образование, т.е. правилно отхранване и развитие на ума, сърцето и волята, на душата и на духа. Живот без правилно хранене не е живот. Великите Учители са били и велики педагози.
Те са били най-великите възпитатели, защото те са носили светлината и знанието, с което са хранили умовете; те са носили чистотата на безграничната
Любов
, с която са облагородявали сърцата; те са носили свободата на Вечната Истина, с която са освобождавали душите.
Те са носили Правдата и Добродетелта - които са увенчавали душата и Духа с короната на вечната слава. Христос е най-великият Учител и педагог, вдъхновение и пример на всички велики педагози - като Коменски, Песталоци, Русо, Фрьобел, Толстой. Христос е велик, защото Той изнесе в своето учение принципите на Божествената педагогика. Според съвременната педагогика, принципите, на които трябва да почива обучението, са: природосъобразния, активния, нагледния и трудовия. Същите принципи се свързват с принципите на разумния живот по следния начин: природосъобразният принцип значи съобразяване с ума, сърцето, волята, душата и духа на детето и човека изобщо, съобразяване с целокупната - видима и невидима природа - и със законите, на които тя се подчинява.
към текста >>
Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия
Любов
да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес?
Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия
Любов
да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност.
към текста >>
Без
Любов
няма активност.
Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
Без
Любов
няма активност.
Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието.
към текста >>
Любовта
е топлина, огън.
Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност. Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва.
Любовта
е топлина, огън.
Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието. Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност. И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло.
към текста >>
Без
Любов
няма радост и щастие.
Но кога ще има интерес? Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност. Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън.
Без
Любов
няма радост и щастие.
Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието. Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност. И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло. Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи.
към текста >>
Значи,
Любовта
е вътрешен двигател за дейност.
Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да възлюби Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност. Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие.
Значи,
Любовта
е вътрешен двигател за дейност.
Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието. Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност. И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло. Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи. Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа.
към текста >>
Любовта
трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието.
Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност.
Любовта
трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието.
Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност. И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез Любовта, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло. Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи. Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа. Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити.
към текста >>
И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез
Любовта
, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло.
Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност. Любовта трябва да бъде атмосферата на възпитанието и образованието. Принципите на нагледността изискват всички знания да се придобиват не по книги, отвлечено, сухо, словесно, а от природата чрез петте сетива, чрез нагледни образи и чрез преживяване - значи, чрез вътрешна и външна нагледност.
И за да се спази този принцип и правилно да се разбере и приложи, трябва да знаем, че Божественият език, на който природата ни говори, е езикът на живите образи, че нищо няма случайно, а всичко е плод и израз на една велика Разумна Сила, която постоянно твори чрез хиляди разумни същества, че цялата природа е жива, разумна и изразява великата Мъдрост, и че зад това многообразие - Великото Единство - трябва да се схване и преживее - чрез
Любовта
, за да могат да се схванат съотношенията и законите на частите във великото цяло.
Живата Мъдрост носи светлина и тя се черпи направо от Природата и Бога - която ни говори и вътре и вън от нас. Значи. Мъдростта може да се придобие само чрез образите на Живата Природа. Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо.
към текста >>
Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на
думата
.
Трудовият принцип - изисква приложение на знанията чрез труд и творчество, а също и самостоятелно придобиване на знания - чрез опити. Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи.
Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на
думата
.
И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с Любовта; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината. А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.
към текста >>
И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с
Любовта
; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината.
Той има отношение км волята. Всяко знание трябва да бъде живо. добито чрез нагледни, преживяно чрез чувство и въплътено, удовлетворено - чрез волята. Само тогава то ще даде плод в душата, в подсъзнанието ще бъде посято, а в свръхсъзнанието, в духа ще завърже и ще се умножи. Само тогава човек ще стане творец - в духовния смисъл на думата.
И тъй, принципът на активността има връзка със сърцето и с
Любовта
; принципът на нагледността има връзка с ума и с Мъдростта; трудовият принцип има връзка с волята и с Истината.
А природосъобразният принцип е съчетание на всички и има отношение към душата и духа.
към текста >>
23.
ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на
думата
.
навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на
думата
.
За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
към текста >>
Под
думата
„икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота!
Под
думата
„икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат. От какво? - От Истината.
към текста >>
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната
Любов
, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
Изкуството, художеството, музиката, управлението - всичко трябва да бъде в услуга на Първичната Причина! Само така ще се възстанови общата хармония в живота. И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение.
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната
Любов
, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа.
Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
към текста >>
И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата
Любов
според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух.
И тъй, поставя се обратния стих на този, който Христос първоначално е изказал. „Който не се отмята от мене, той няма да се откаже и от Тогози, Който ме е проводил". И тогава, човек ще остане верен на своите вътрешни убеждения и ще знае, че всичко, което Бог е създал в света, има своето вжтрешно предназначение. Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место.
И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата
Любов
според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух.
По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>
След това ще дойде нова ера на светлина, на
Любов
между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
След това ще дойде нова ера на светлина, на
Любов
между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>
24.
Бог и човек – Свами Вивекананда
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тъй щото,
любовта
може да бъде изразена или в красота или в грозота.
ВЕЧНАТА РАДОСТ Великото в живота не се крие във формата. Красивото в живота не се изразява в силата. Не е силата, която дава красотата на човека. Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен.
Тъй щото,
любовта
може да бъде изразена или в красота или в грозота.
Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш.
към текста >>
Значи, разумното дава съдържанието, а
Любовта
дава формата.
Не е силата, която дава красотата на човека. Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света.
Значи, разумното дава съдържанието, а
Любовта
дава формата.
Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират.
към текста >>
Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже
Любовта
е смисълът на живота.
Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата.
Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже
Любовта
е смисълът на живота.
Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер.
към текста >>
Не търси съдържанието в
Любовта
.
Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота.
Не търси съдържанието в
Любовта
.
Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта.
към текста >>
Търсиш ли съдържанието в
Любовта
, ти ще погрознееш.
Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата. Когато любиш, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота. Не търси съдържанието в Любовта.
Търсиш ли съдържанието в
Любовта
, ти ще погрознееш.
Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър.
към текста >>
Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на
Любовта
.
Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер.
Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на
Любовта
.
Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава. С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях.
към текста >>
И
Любовта
може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава.
Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер. Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава.
И
Любовта
може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава.
С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях. Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост. Думата „вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост.
към текста >>
С
Любовта
и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито
Любовта
, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях.
Ако искаш да бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта. Ако искаш да бъдеш добър. не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава.
С
Любовта
и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито
Любовта
, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях.
Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост. Думата „вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост. Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина.
към текста >>
Думата
„вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта.
не търси смисъла на силата. Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава. С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях. Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост.
Думата
„вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта.
Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост. Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина. Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо.
към текста >>
Там има свобода и
Любов
.
Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма.
Там има свобода и
Любов
.
Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема.
към текста >>
Там нещата стават по свобода и по
Любов
и тогава човек има вечната радост.
За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло. Попитайте ги, защо са съединени по този начин, те ще ви кажат: не знаем, никакъв закон - обръчите - ни държат здраво свързани. Казвам: в съзнателния живот обръчи няма, кацар няма. Там има свобода и Любов.
Там нещата стават по свобода и по
Любов
и тогава човек има вечната радост.
Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема. Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо.
към текста >>
Същото отношение съществува и към
Любовта
: човек нито може да я отрича, нито да я възприема.
Там има свобода и Любов. Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира.
Същото отношение съществува и към
Любовта
: човек нито може да я отрича, нито да я възприема.
Няма човек в света, който, като се е борил с Любовта, да е придобил нещо. И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие. Единственото нещо, което прониква цялото битие и владее нещата, това е Първичната Причина - Бог. Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот.
към текста >>
Няма човек в света, който, като се е борил с
Любовта
, да е придобил нещо.
Там нещата стават по свобода и по Любов и тогава човек има вечната радост. Всеки човек, който е разбрал живота, има вечната радост. Това не подразбира, че той се е примирил с живота. Човек не може нито да се примирява с живота, нито да го отрича, а требва да го разбира. Същото отношение съществува и към Любовта: човек нито може да я отрича, нито да я възприема.
Няма човек в света, който, като се е борил с
Любовта
, да е придобил нещо.
И тъй, вечната радост се крие в вечното единение с Божественото съзнание, в което прониква цялото битие. Единственото нещо, което прониква цялото битие и владее нещата, това е Първичната Причина - Бог. Никой не живее извън това съзнание. То е челото, а частите без цялото нямат живот. Извън това съзнание съществува робство; вътре в това съзнание съществува свобода.
към текста >>
робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на
Любовта
, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват.
Свободата не се добива сега, тя съществува. Тя е качество, атрибут или проява на Истината. Всеки човек, който обича Истината, ще има свобода. Щом има свобода, той ще може да обича. Само свободният човек може да обича; човекът, който е в.
робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на
Любовта
, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват.
Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят. Такава е опитността и на всички добри и разумни хора.
към текста >>
Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и
Любовта
ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят.
Само свободният човек може да обича; човекът, който е в. робство, не може да обича, Само здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта, той ще гледа, как близките около него ще му присъствуват. Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни.
Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и
Любовта
ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят.
Такава е опитността и на всички добри и разумни хора. Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват. Любовта не расте на земята. Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине.
към текста >>
Радостта и
Любовта
идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват.
Само свободният, само любещият човек може да се радва. В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят. Такава е опитността и на всички добри и разумни хора.
Радостта и
Любовта
идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват.
Любовта не расте на земята. Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя.
към текста >>
Любовта
не расте на земята.
В духовния свят, обаче, има един важен закон: който разумно влага своята радост, тя никога не може да се изгуби. Човекът на радостта всякога се стреми да направи и другите хора радостни. Едно вярно положение, което трябва да имате пред вид е, че радостта ви, както и Любовта ви не се дължат на хората, нито на същества.от този свят. Такава е опитността и на всички добри и разумни хора. Радостта и Любовта идват от висши същества, които избират някоя красива форма и чрез нея се проявяват.
Любовта
не расте на земята.
Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота".
към текста >>
В
Любовта
животът се осмисля; в
Любовта
животът придобива свой израз, в него има творчество и радост.
Тук тя се проявява временно само. Тя е като прелетна птичка - дойде за малко време, донесе радост и си замине. Дойде ли есента, тя си заминава и ти ще чакаш, ще се приготовляваш, докато пак дойде. Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота".
В
Любовта
животът се осмисля; в
Любовта
животът придобива свой израз, в него има творчество и радост.
Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина. Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в Любовта, в Мъдростта, които го ръководят. Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва.
към текста >>
Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в
Любовта
, в Мъдростта, които го ръководят.
Периодически иде тя. Апостол Павел е разбирал този закон и затова казва: „Ще работя и ще се радвам, докато съм в пролетта на живота". В Любовта животът се осмисля; в Любовта животът придобива свой израз, в него има творчество и радост. Тогава човек е готов на всички подвизи, за него няма мъчнотия, която да не може да преодолее. Задачата на съвременното човечество е да доведе всеки човек за момент поне в съприкосновение със съзнанието на Първичната Причина.
Дойде ли човек в съприкосновение с това съзнание, животът му ще се преобрази, но той трябва да има абсолютна вра в доброто, в
Любовта
, в Мъдростта, които го ръководят.
Някои хора са готови вече да направят тази вътрешна връзка; други трябва да обработват материала, който са спечелили; трети трябва да го изтъкат и четвърти - да се облекат. Това са фази на живота, но и във всички тия фази човек може да се радва. Питат: кои хора имат вечната радост? - Тия, които работят за другите хора. Те с хората, които имат постоянна връзка с Първичното съзнание Вечна е радостта на онзи, който приема в ума си мисълта, че човек може да има съприкосновение с тази Първична Причина.
към текста >>
25.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на
думата
.
Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо. Конусообразен тип Хората от този тип имат силно развит смисъл; здравият смисъл е тяхно природно качество и е една от най-главните сили на тяхната индивидуалност. Те са позитивисти по природа.
У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на
думата
.
Те имат някаква тънкост на ума и голям такт; но техният ограничен разум не излиза от областта на положителното и познатото. Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи, обичат да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация. Те са консерватори, привърженици на авторитета; хора на сметките и експлоататори. Не са хора на инициатива и работа и затова са безгрижни, апатични, лениви, слабохарактерни и нерешителни. Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи.
към текста >>
Разположени км чувствена
любов
, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения.
Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми.
Разположени км чувствена
любов
, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения.
Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка.
към текста >>
Любов
към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения.
Любов
към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка. Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и любов към парите.
към текста >>
Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и
любов
към парите.
Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства. Обичат страстно парите и успяват да натрупат големи богатства. Те са изкусни администратори, а личната им организация ги прави способни към редакторски, банкови и финансови операции. Форма и характер на очертанията Формата и характерът на очертанията заслужават особено внимание, защото те причиняват видими изменения в индивидуалния тип, според това, дали те са кръгли, четириъгълни, възлести, ъгловати, остри, подвижни, напрегнати или отслабени, месести, мускулести, тлъсти или костеливи. Четириъгълните очертания показват енергия, твърдост, непреклонност, устойчива воля, упоритост, позитивизъм и сметка.
Ъгловатите очертания показват твърдост, егоизъм, злоба, или поне нечувствителност; упорство, тирания, неумолимост; настойчивост до крайност, жажда към почести и
любов
към парите.
Възлестите очертания показват сприхавост, дързост, гняв, рязкост, силни страсти, странност, безразсъдство, смелост, мъжество в постъпките и недостатък в умереността. Острите очертания показват хитрост, тънкост, лицемерие, лъжа, раздразнителност, подвижност, инициатива и вдъхновение. Кръглите и гъвкави очертания показват добродушие, спокойствие, нерешителност, откровеност, доброта и понякога слабо сърце, чувственост, липса на такт, небрежност, лакомство. бързопреходни страсти и гняв. Меките и отпуснати контури показват крайно слаба воля и характер; пасивна апатична, много ленива натура; мекост в чувствата, недостатъчна жизнена енергия, инертност в страстите, освен деятелност в стомаха.
към текста >>
26.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато той произнесе
думата
овчар, аз усетих лек тласък в гърдите; и сега една вълна на сила ме проникваше цял.
Не важи, ще се видим пак. И той ме поздрави и си замина, без да мисля да го спра. Тая физиономия не ми беше непозната и особено този поглед. Но де бях го срещнал? И тези загадъчни думи!
Когато той произнесе
думата
овчар, аз усетих лек тласък в гърдите; и сега една вълна на сила ме проникваше цял.
Какво искаше да каже той? Аз се върнах. Колата беше си отишла. Аз влязох в къщи, но при влизането прочетох надпис: „Андреас, антиквар. Поправка на разни предмети".
към текста >>
Никога не бях виждал между двама влюбени
любовта
да блика както между тези двама стари съпрузи.
Тя имаше среден ръст; красиви сиви коси заобикаляха светлото ù лице. Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена. - Стелла, каза мъжът ù. От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха.
Никога не бях виждал между двама влюбени
любовта
да блика както между тези двама стари съпрузи.
Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това? После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам.
към текста >>
Когато майката живее в
любовта
, Бог помага.
Аз приех и се сбогувах. * * * При следното посещение на обед аз му изложих моите лутания, търсения; говорих му за моите изучавания на Раджа Йога. Дойде една майка с болно, рахитично дете. Причината на болестта е бил алкохолизмът у бащата Андреас посочи средство на майката. Последната почна да благодари, Андреас каза: - Не, не!
Когато майката живее в
любовта
, Бог помага.
Нему трябва да благодарите. Разговорът ни беше прекъсван постоянно през време на обяда от върволица посетители. Идваха повечето работници и работнички преди изсвирването на фабриката. Аз видях, че ако между интелектуалния елит той имаше малък брой почитатели, то между народа имаше голям брой такива. По-после видях, че често дворът биваше препълнен.
към текста >>
Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (
любовта
) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос.
Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения. - Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето.
Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (
любовта
) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос.
Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас. В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
към текста >>
27.
Когато бях - Мара Белчева
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на
думата
скромен.
При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа. Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му. Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз.
като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на
думата
скромен.
Използувах пътя, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати. Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива.
към текста >>
Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и
Любовта
да слезе в душите.
Вече трети път съдбата ми ме водеше при снежните Хималайски самоти. Далеч да ме обезсърчат студът, умората, гладът, мъчителните изкачвания, опасните слизания, бурята, ужасните оптични измами - нищо за мен не се сравняваше с радостта да си напълня дробовете с ледения въздух, идещ от върховете и да се опия вечер от гледката на великолепния небесен свод, да вкуся от вълшебния изгрев и от трагичната музика на краските при слънчев залез, да се потопя в тихата красота на нощта, когато луната осветява дълбокото мълчание, нарушавано сегиз-тогиз от вика на някое животно, което е на лов в дъното на долините. Какъв мир чувствувах там! В този безкраен мир, неподвижен и богат с гледки, величието на видимата природа издига сърцето към „Невидимия". Изкуственото и безполезното падат като сухи кори.
Тогаз най-слабата молитва, която извира от сърцето, може да отиде до Небето и
Любовта
да слезе в душите.
Не е случайно, дето най-важните епизоди в историята са ставали на планините: Меру, Небо. Хорив, Тавор са места, отдето със свръхестествено усилие се издига молитвата на Учителите на Посвещението. Планинският въздух е по-чист; горският аромат развива гърдите. Обширните хоризонти изострят погледа. Прескачането на стръмните пропасти усилва мускулите; непредвидените катастрофи от снежните преспи подчиняват нервите на контрола на бързодействуващата воля.
към текста >>
28.
Из моите спомени – Седир
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на
думата
.
Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход. Окултизмът в своите нови форми днес не се явява, нито като рушител на старото, защото то само се руши, нито като негов реформатор - рухващото няма нужда от реформа. Трябва съвсем ново.
Окултизмът не създава и религии в днешния смисъл на
думата
.
Той влага в схващането за всичко отвъдно, невидимо, чиста наука. Той ни казва, че може да опитаме, в проявите им, Бога и душата, и че пътеките на тези опитности могат да се изучават и усвоят. Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно.
към текста >>
Също и за
любовта
, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота.
Той ни казва пак, че разрешението на всички световни проблеми се крие вътре в самия човек. Той ни казва, че доброто на целия свят се достига чрез работата на отделната личност за постигането на доброто. Той не се обявява против науката, напротив, окултизма, влага и дава методите за чисто експерименталното проучване на всичко онова, което досега се виждаше като чисто абстрактно. То счита вярата не като абстрактно преживяване, но като израз на опитност и положително знание. И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи.
Също и за
любовта
, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота.
Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството. То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила - любовта. Е. Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа.
към текста >>
То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила -
любовта
. Е.
И в този смисъл самата вяра като метод може да се проучи. Също и за любовта, която може да се опита в нейното най-чисто естество и която окултизмът счита за най-важното в живота. Новото учение се занимава с живота не като враг на човечеството и напредъка, но като един научен елемент, който поставен на своето место дава своите полезни резултати. Новото учение не се стреми да руши съвременните социални форми - държава и пр. Това са само преходни форми в историята и развитието на човечеството.
То се стреми да повдигне съзнанието в човека, че единствената държава в света, това е вселената; че единственият господар в живота е Бог и единствената сила -
любовта
. Е.
Коен * * * Какво благородство и милосърдие се поражда, когато се вживееш в положението на някоя душа. Колко е сладка радостта, когато посрещнеш своя брат с доверие и чистота, като че ли пред теб е Господ Бог. Умен е този, който намира смисъл в противоречията, що му идат чрез неговите ближни. Такъв човек не може да мрази. Зад отношенията на другите към тебе, и зад твоите отношения към другите виждай една разумна сила, която действува.
към текста >>
Само едно дълбоко разбиране на живота прави човека търпелив и пълни душата му с мир и
любов
.
Такъв човек не може да мрази. Зад отношенията на другите към тебе, и зад твоите отношения към другите виждай една разумна сила, която действува. Самонаблюдението е основа на знанието и условие за самоовладяване. Умен е този, който и в погрешките си види нещо красиво. Такъв скоро ще се изправи.
Само едно дълбоко разбиране на живота прави човека търпелив и пълни душата му с мир и
любов
.
към текста >>
29.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е
Любовта
.
Ключът на сърцето и ключът на ума, това е разковничето на всеки човек. Който намери такъв ключ, не трябва да го използува за себе си, но да го предаде на притежателя му. Има много богати хора в света, които са изгубили ключа на своето сърце. Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е.
на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е
Любовта
.
Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство.
към текста >>
Човек може да говори много върху
Любовта
, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае.
Който намери такъв ключ, не трябва да го използува за себе си, но да го предаде на притежателя му. Има много богати хора в света, които са изгубили ключа на своето сърце. Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта.
Човек може да говори много върху
Любовта
, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае.
Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа.
към текста >>
Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на
Любовта
, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в
Любовта
.
Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот.
Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на
Любовта
, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в
Любовта
.
Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма.
към текста >>
Като се говори за
Любовта
, не се разбира обикновената
любов
на хората, която носи смърт, страдания и разочарования.
Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта.
Като се говори за
Любовта
, не се разбира обикновената
любов
на хората, която носи смърт, страдания и разочарования.
Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора.
към текста >>
Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена
Любов
, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство.
на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования.
Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена
Любов
, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство.
Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват.
към текста >>
Не е въпрос за вяра; въпросът е за
Любовта
.
Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот. Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа.
Не е въпрос за вяра; въпросът е за
Любовта
.
Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват.
към текста >>
Безверници хора, в пълния смисъл на
думата
, не съществуват.
Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора.
Безверници хора, в пълния смисъл на
думата
, не съществуват.
Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши.
към текста >>
Обаче, силни хора в пълния смисъл на
думата
, извън
Любовта
, не съществуват.
Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ.
Обаче, силни хора в пълния смисъл на
думата
, извън
Любовта
, не съществуват.
Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света.
към текста >>
Силен човек е само човекът на
Любовта
.
Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма. Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват.
Силен човек е само човекът на
Любовта
.
Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек.
към текста >>
Силният и добрият човекът е човекът на
Любовта
.
Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта. Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши.
Силният и добрият човекът е човекът на
Любовта
.
Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек. Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото. Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро.
към текста >>
Човекът на
Любовта
, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото.
Който люби, той никога не умира. Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек.
Човекът на
Любовта
, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото.
Всичко Нему служи. Който разбира Божия закон, знае защо злото е зло и защо доброто е добро. Това са сили в живота, с които Бог еднакво работи. Със злото Той ограничава хората, а с доброто ги освобождава. Следователно, с това Бог иска да каже на човека: „Ако вървиш по пътя на доброто, всякога ще те освобождавам; ако вървиш по пътя на злото, всякога ще те ограничавам".
към текста >>
Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат
любов
към първичния човек. Учителят
Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях. Съвременната наука дължи на тия хора, които са заминали от земята. Аз подразбирам, че те живеят в друга сфера, по-висока от земята. Някой от тия хора живеят на височина около 6,000 километра над земята; други живеят на височина 10-15 хиляди километра над земята, а има такива, които живеят и на 120 хиляди километра височина. Онзи пък, които живеят на слънцето, те се явяват много рядко на земята.
Обаче, всички тия същества взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат
любов
към първичния човек. Учителят
към текста >>
30.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Думата
"разумност" може да се разгледа в най-широк смисъл.
ЗАВЕТЪТ Има истини в света, които преживяват времето си и когато и да се кажат тези истини, те запазват своята цена и значение. Те са валидни за всякога - за всички времена и народи. Няма по-велик акт в света от този, да се направи договор между две разумни същества. Това, което осмисля живота, което внася радост и мир в човешката душа, това са разумните отношения между всички живи същества.
Думата
"разумност" може да се разгледа в най-широк смисъл.
В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя.
към текста >>
Под
думата
"старост" се разбира изхабяване на Божественото.
В това отношение разумният човек е съвършен във всичките си постъпки. И ако в него се забележи някакво несъвършенство, то се дължи на материалите, с които той работи. Ако бутнете ръката на някой вещ писар, когато пише, той ще направи известна погрешка, но тази погрешка е външна, тя не се дължи на него Той, като вещ писар, сам ще поправи погрешката си. Следователно, разумният човек всякога поправя нещата, а глупавият ги разваля. Старият човек разваля нещата, а младият ги поправя.
Под
думата
"старост" се разбира изхабяване на Божественото.
Всеки човек, който изхабява Божественото, остарява. Във всеки човек има по една Божествена идея и когато изгуби тази идея, той започва да остарява. Тогава той съблича своята стара дреха, съблича тялото си, както змията съблича своята стара кожа и се облича с нова. Казано е в Писанието: "Господ Бог наш направи завет с нас в Хорив". Няма по велик акт в света от този - да направиш договор, завет с Бога.
към текста >>
Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията
Любов
, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора.
В този смисъл има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек се съди. Всеки човек, който нарушава този договор, го очаква катастрофа. Когато военачалникът се отделя от базата на своята прехрана, го очаква катастрофа. По същия начин, когато хората се отделят от базата на своята прехрана - от Първопричината на нещата - и тях очаква катастрофа. И обратно: всеки човек, който пази своя договор с Бога, при каквито тежки условия и да изпадне, той ще се Благослови.
Както слънцето е за всички същества в света, така и Божията
Любов
, Божията Мъдрост и Божията Истина са за всички хора.
Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си.
към текста >>
Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между
любовта
и омразата.
Който иска да се повдигне в света, трябва да има завет с Великото Начало на живота. Този завет ще бъде тил в неговия живот. Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си.
Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между
любовта
и омразата.
И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари. Прави ли разлика между любовта и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват. Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови.
към текста >>
Прави ли разлика между
любовта
и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват.
Казва се: "С каквито дружиш, такъв ще станеш". Свържи се с Великото в живота, ако искаш да придобиеш Неговите качества. Само разумният човек може да направи тази връзка, защото той има устойчивост в чувствата си. Устойчивият човек има в себе си вътрешен морал и той не прави разлика между любовта и омразата. И когато го обичат, и когато го мразят, той еднакво благодари.
Прави ли разлика между
любовта
и омразата, той се намира в положението на точилото и на ножа, които постепенно се изхабяват.
Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново!
към текста >>
Има стара
любов
, има и нова
любов
; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина.
Как може човек да се справи със старото? - Както дърветата се справят с листата си. Старите листа остават около корените, при което се превръщат в тор, а на идната година се явяват нови. Следователно, поставете вашите стари идеи около корените на вашето дърво, а новите идеи турете вместо нови листа, за да дишате чрез тях. Всичко в света трябва да бъде ново!
Има стара
любов
, има и нова
любов
; има стара мъдрост, има и нова мъдрост; има стара истина, има и нова истина.
Истината на миналото не е истина и на нашия век. Вярванията на миналото не са вярвания и на нашия век. За новия живот се изискват нови методи на разбиране и прилагане. Старата култура, всичко старо трябва да падне при корените и да изгние, а животът трябва да възприеме тези сокове и да се обнови. Човек трябва да възприеме новото, което иде отгоре.
към текста >>
Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената
Любов
, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
Новият човек има непреривна връзка с Великия принцип в живота. Всеки човек трябва да има такова пълно доверие в този принцип, каквото малкото дете има в своята майка и своя баща. Само по този начин може да. се очаква Божието благословение. И тъй, всеки човек трябва да подновява връзката, договора си с Бога.
Този нов договор, този нов завет ще бъде заветът на Божествената
Любов
, която ще свърже всички хора в едно велико братство.
======================== Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Човек е една жива душа, която има възможност да жив&е и да чувствува вечния живот, да придобие туй което иска - разумния и щастливия живот. Тази душа има всичките методи вложени вътре в себе си - в своя мозък, в своето тяло. Човек се гневи, неразположен е, значи в него има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив.
към текста >>
31.
ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
"
Любовта
постоянно разширява човешкото съзнание".
Б Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА Новият начин на дейност свързва човека с живата природа "Трябва да направим вътрешна връзка, връзка с живата природа. Има един вътрешен език на природата. Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма".
"
Любовта
постоянно разширява човешкото съзнание".
Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата". Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи". А "работата" е дейността, чийто импулс е любовта. При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура.
към текста >>
А "работата" е дейността, чийто импулс е
любовта
.
Когато ù проговориш, тя ще ти отговори." "Кроткият, добрият привлича светлината, привлича енергиите. А при всяко негативно състояние изтичат енергиите от организма". "Любовта постоянно разширява човешкото съзнание". Учителят Човечеството от мъчението и труда ще се издигне до "работата". Досега то се е мъчило и трудило, а сега тепърва ще почне да "работи".
А "работата" е дейността, чийто импулс е
любовта
.
При този нов начин на дейност ще се отворят широки хоризонти за неговото развитие. Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос . Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят.
към текста >>
Тя за нето е жива в пълния смисъл на
думата
!
Това не само че ще развие неговите сили, но ще разреши всички въпроси на днешния живот и ще внесе елемента на новата култура. Тук ще кажа няколко думи към казаното по рано по този въпрос . Човек се свързва с тези природни сили, в полето на които работи неговото съзнание. Ето защо, за да може той да се свърже по-интензивно с разумните сили, стоящи зад външните форми на природата, трябва да издигне съзнанието си до това поле, в което те работят. За онзи, който се свързва с тези по-дълбоки сили на природата, последната му се явява в съвсем друг вид.
Тя за нето е жива в пълния смисъл на
думата
!
Ние познаваме ли езика на хората около нас? Познаваме ли езика на цветето, дървото, тревата, камъка, звездите и пр.? Не. Те са неми за нас. Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос.
към текста >>
Този, който работи по новия начин, от
любов
, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в съзнателно общение с тях.
Те са пълни с големи тайни, които са скрити в нас, понеже живеем в закона на частите. А законите на целия космос. всички мирови тайни са скрити; (те) са отразени в всяко цвете, във всяка трева. Човек, който живее в закона на Цялото, който работи по новия начин, той влиза в хармония с Цялото; съзнанието му се разширява и работи в по-високо поле и затова влиза в свръзка с разумните сили, които проникват цялата жива природа. Зад всички природни процеси стои тяхната дейност.
Този, който работи по новия начин, от
любов
, той действува тъй, както действуват разумните сили на природата, и затова има условие да влезе в съзнателно общение с тях.
Когато човек почне да "работи", всички негови спящи, по-дълбоки сили се събуждат, тъй както растенията се разцъфтяват, когато се поливат от дъжда и милват от слънчевите лъчи. Когато човек работи по новия начин, той привлича тази вътрешна светлина, топлина и живот в себе си. Само добрият привлича тази вътрешна светлина, небесните енергии в себе си, понеже е в хармония с тях. И благодарение на това този, който работи по новия начин, почва да развива спящите си дарби. У него се развива интуицията.
към текста >>
Раят е място на
Любовта
.
По-рано то е било по-грубо, за да може да ги преживява. Този, който работи по новия начин, влиза в контакт с един висш живот и затова живее в един друг свят. Това е, което наричаме Царство Божие. Той е в рая, макар и с двата крака да е на земята. Защото раят е състояние.
Раят е място на
Любовта
.
При новото направление на труда един красив свят става достъпен на нашето съзнание. Когато човек почне да роботи по новия начин, природата почва да му говори и му съобщава своите тайни. И той разбира нейния език. Слънчевите лъчи, звездите, кристалите, цветята и пр. не са само това, което виждаме с физическите очи.
към текста >>
При такова съзнание един слънчев изгрев или какъв да е друг природен процес за тебе няма да е вече механичен, а
любовен
процес.
Те са много повече. При това ново съзнание слънчевият лъч ще ни се изяви и ние ще приемем от него енергии от по-висок характер. Ние мислим, че слънчевите лъчи са енергии само от механичен характер. Не, те са нещо повече. Колкото в по-високо поле работи нашето съзнание, колкото повече живеем в закона на Цялото и работим по новия начин, толкоз повече влизаме в контакт с висшия живот, който ни заобикаля В природните процеси виждаме израз на дейността на йерархията.
При такова съзнание един слънчев изгрев или какъв да е друг природен процес за тебе няма да е вече механичен, а
любовен
процес.
Всичко наоколо ще ни наумява за любовта, която ни заобикаля отвсякъде, всичко ще ни наумява за онзи възвишен свят, в който работят тези разумни сили. Ако сме проникнати от любов, ако съзнанието ни работи в това високо поле, тогаз от един слънчев лъч, казва Учителят, можем да приемем такива енергии, които могат да ни излекуват в един ден, в една минута, моментално. Колкото повече живеем в закона на частите, ние се затваряме в своята черупка, изолираме се от Космичния живот, който е около нас. Това се простира даже и до такива процеси, които наглед са най-обикновени, механически, напр. храненето. Всъщност, то съвсем не е механичен процес.
към текста >>
Всичко наоколо ще ни наумява за
любовта
, която ни заобикаля отвсякъде, всичко ще ни наумява за онзи възвишен свят, в който работят тези разумни сили.
При това ново съзнание слънчевият лъч ще ни се изяви и ние ще приемем от него енергии от по-висок характер. Ние мислим, че слънчевите лъчи са енергии само от механичен характер. Не, те са нещо повече. Колкото в по-високо поле работи нашето съзнание, колкото повече живеем в закона на Цялото и работим по новия начин, толкоз повече влизаме в контакт с висшия живот, който ни заобикаля В природните процеси виждаме израз на дейността на йерархията. При такова съзнание един слънчев изгрев или какъв да е друг природен процес за тебе няма да е вече механичен, а любовен процес.
Всичко наоколо ще ни наумява за
любовта
, която ни заобикаля отвсякъде, всичко ще ни наумява за онзи възвишен свят, в който работят тези разумни сили.
Ако сме проникнати от любов, ако съзнанието ни работи в това високо поле, тогаз от един слънчев лъч, казва Учителят, можем да приемем такива енергии, които могат да ни излекуват в един ден, в една минута, моментално. Колкото повече живеем в закона на частите, ние се затваряме в своята черупка, изолираме се от Космичния живот, който е около нас. Това се простира даже и до такива процеси, които наглед са най-обикновени, механически, напр. храненето. Всъщност, то съвсем не е механичен процес. Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр.
към текста >>
Ако сме проникнати от
любов
, ако съзнанието ни работи в това високо поле, тогаз от един слънчев лъч, казва Учителят, можем да приемем такива енергии, които могат да ни излекуват в един ден, в една минута, моментално.
Ние мислим, че слънчевите лъчи са енергии само от механичен характер. Не, те са нещо повече. Колкото в по-високо поле работи нашето съзнание, колкото повече живеем в закона на Цялото и работим по новия начин, толкоз повече влизаме в контакт с висшия живот, който ни заобикаля В природните процеси виждаме израз на дейността на йерархията. При такова съзнание един слънчев изгрев или какъв да е друг природен процес за тебе няма да е вече механичен, а любовен процес. Всичко наоколо ще ни наумява за любовта, която ни заобикаля отвсякъде, всичко ще ни наумява за онзи възвишен свят, в който работят тези разумни сили.
Ако сме проникнати от
любов
, ако съзнанието ни работи в това високо поле, тогаз от един слънчев лъч, казва Учителят, можем да приемем такива енергии, които могат да ни излекуват в един ден, в една минута, моментално.
Колкото повече живеем в закона на частите, ние се затваряме в своята черупка, изолираме се от Космичния живот, който е около нас. Това се простира даже и до такива процеси, които наглед са най-обикновени, механически, напр. храненето. Всъщност, то съвсем не е механичен процес. Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр. плодовете са свързани с онзи висш свят, дето работят разумните сили на природата.
към текста >>
Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме
любов
към Бога, ще имаме
любов
и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества.
Учителят казва: "Храненето може да бъде една велика наука за възпитание". Напр. плодовете са свързани с онзи висш свят, дето работят разумните сили на природата. И ако ние живеем с новото съзнание, ако съзнанието ни е издигнато до това високо поле, в което работят тези разумни сили, тогаз ние чрез тези плодове ще се свържем с тези сили. Тогаз храненето ще престане да е за нас механически акт, но един акт за свързване с висшите сили. един духовен акт, който съдействува за нашето всестранно повдигане, както физично, така и духовно.
Новият начин на дейност е в хармония с основния закон на живота: закона на единството "Добрият живот е едно отношение на частта към Цялото." "Ако имаме
любов
към Бога, ще имаме
любов
и разположение към всекиго." "Има единение на всички същества.
Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е? Да се върне човек към Цялото.
към текста >>
Животът е в
любовта
.
Всички същества се стремят към единение. Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е? Да се върне човек към Цялото.
Животът е в
любовта
.
В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят. Паметта им ще изчезне. Да мразиш, това значи да изневериш на себе си и на цялото човечество." Учителят Докато човек урежда частично отношенията си към този или онзи човек, към тези или онези народи, към тези или онези природни царства, докато той частично разрешава този въпрос, дотогава никога няма да получи правилното му разрешение. Въпросът ще се разреши изцяло. Какво трябва да бъде отношението към Цялото?
към текста >>
Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава
любовта
ти към всяко същество ще бъде израз на
любовта
ти към Цялото, към Бога.
В отношенията ни към всички същества ще се отрази отношението ни към Цялото. Така се внася единство във вътрешния и външния живот на човека. Значи, законът за Цялото разрешава въпроса за отношението към частите. Учителят казва: "Някой би запитал: "Възможно ли е да обичаш всички хора? - Възможно е, ако ги сберем на едно място.
Но ако всички хора са разпръснати, това не е възможно." Значи, ако във всяко същество обичаш Цялото, тогава
любовта
ти към всяко същество ще бъде израз на
любовта
ти към Цялото, към Бога.
Понеже всяка монада е израз на Цялото, то човек с новото съзнание ще вижда във всяка тревица напр. израз на дейността на Цялото, и ще обича Цялото във всяко цвете, в всяка тр4вица, във всяко същество. Когато човек има някоя отрицателна мисъл, напр. омраза, той живее в закона на частите и тогава, естествено е, че ще се отдалечи от тези животворни сили. които могат да го повдигнат.
към текста >>
Ако човек работи по новия начин, ако
любовта
лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка.
Учителят Човек се мами, като мисли, че живее изолиран живот. Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот. Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие.
Ако човек работи по новия начин, ако
любовта
лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка.
Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област.
към текста >>
Всяка
любовна
постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи.
Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка. Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот.
Всяка
любовна
постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи.
От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда. С всяка постъпка в този нов дух човек дава простор на живите сили от божествения свят да се изявят във физичния и да работят в него. Тогава човек не е само деятел в тясната област, в която външно работи, но е един деятелен агент в по-широка област. Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит.
към текста >>
Когато поливаш едно цвете от
любов
, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята
любов
към Цялото.
Всяка безкористна постъпка на човека чрез светлината, която изявява от един висш свят, ще подтикне напред някоя душа, която се намира във вътрешна борба. Чрез твоята постъпка ти внасяш живот в света и тая душа ще получи импулс, за да издържи своя изпит. Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм.
Когато поливаш едно цвете от
любов
, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята
любов
към Цялото.
И тогава това, което правиш на цветето, ще намери отглас в цялото битие. Ето защо Христос казва: "Това, което сте направили на най-малкия от моите братя, на мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин на тяхното отглеждане? Когато третираш растенията по този начин, ти ще подтикнеш тяхната еволюция, ще съдействуваш за всички техни жизнени процеси. И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Ние мислим, че не намира отглас нашата любов към тях!
към текста >>
Ние мислим, че не намира отглас нашата
любов
към тях!
Когато поливаш едно цвете от любов, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята любов към Цялото. И тогава това, което правиш на цветето, ще намери отглас в цялото битие. Ето защо Христос казва: "Това, което сте направили на най-малкия от моите братя, на мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин на тяхното отглеждане? Когато третираш растенията по този начин, ти ще подтикнеш тяхната еволюция, ще съдействуваш за всички техни жизнени процеси. И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод.
Ние мислим, че не намира отглас нашата
любов
към тях!
Не. любовта ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят. Отношението ни към растенията при отглеждането им днес е повече механично. По този начин трудът се механизира, а това механизиране изсушава вътрешните ни сили; те заглъхват. Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук.
към текста >>
Не.
любовта
ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят.
И тогава това, което правиш на цветето, ще намери отглас в цялото битие. Ето защо Христос казва: "Това, което сте направили на най-малкия от моите братя, на мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин на тяхното отглеждане? Когато третираш растенията по този начин, ти ще подтикнеш тяхната еволюция, ще съдействуваш за всички техни жизнени процеси. И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Ние мислим, че не намира отглас нашата любов към тях!
Не.
любовта
ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят.
Отношението ни към растенията при отглеждането им днес е повече механично. По този начин трудът се механизира, а това механизиране изсушава вътрешните ни сили; те заглъхват. Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук. Това ще се отрази върху самите растения.
към текста >>
* * * "Когато придобием
любовта
, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен.
По този начин трудът се механизира, а това механизиране изсушава вътрешните ни сили; те заглъхват. Всяка механична работа заглушава вътрешните ни сили, а всяка идейност в работата ги разцъфтява. Новото направление на труда ще внесе идейност и тук. Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства.
* * * "Когато придобием
любовта
, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен.
Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от любов, Бог работи чрез него. Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим. Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин.
към текста >>
Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от
любов
, Бог работи чрез него.
Това ще се отрази върху самите растения. По този начин нашето повдигане ще повдигне и другите природни царства. * * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен. Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа?
Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от
любов
, Бог работи чрез него.
Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим. Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин. Ние мислим, че Бог е далеч! Направи нещо от любов, безкористно, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе. И тогава всички същества, с които влизаш в свръзка, ще почувствуват благотворното влияние на присъствието Му; те не получават само това, което им правим във физичния свят; те влизат в контакт с нещо ценно, което иде от един велик свят!
към текста >>
Стига да имаме една
любовна
мисъл, стига да работим по новия начин.
* * * "Когато придобием любовта, ще работим, както Бог работи." "Ако съм един слуга, то това е почтена работа, ако Бог е с мен. Ако съм слуга, учен, поет, ако божественото е с мен, тази работа се освещава. Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от любов, Бог работи чрез него. Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим.
Стига да имаме една
любовна
мисъл, стига да работим по новия начин.
Ние мислим, че Бог е далеч! Направи нещо от любов, безкористно, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе. И тогава всички същества, с които влизаш в свръзка, ще почувствуват благотворното влияние на присъствието Му; те не получават само това, което им правим във физичния свят; те влизат в контакт с нещо ценно, което иде от един велик свят! Радостта, която ще получиш ти и околните ти, ще говорят за изобилния живот, който се е проявил. Колко сме близо до извора на радостта и щастието!
към текста >>
Направи нещо от
любов
, безкористно, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе.
Ако лекарската работа за един лекар е професия, само за да изкара своята прехрана, тогава по какво се отличава неговата работа от най-обикновената работа? Всяка една работа се осмисля, ако Бог е с нас." Учителят Когато човек работи от любов, Бог работи чрез него. Ние имаме възможност всяка минута да Го проявим. Стига да имаме една любовна мисъл, стига да работим по новия начин. Ние мислим, че Бог е далеч!
Направи нещо от
любов
, безкористно, без да чакаш нищо, тогава ние присъствуваме на един свещен момент: ти си дал път на Бога, Разумното в тебе.
И тогава всички същества, с които влизаш в свръзка, ще почувствуват благотворното влияние на присъствието Му; те не получават само това, което им правим във физичния свят; те влизат в контакт с нещо ценно, което иде от един велик свят! Радостта, която ще получиш ти и околните ти, ще говорят за изобилния живот, който се е проявил. Колко сме близо до извора на радостта и щастието!
към текста >>
32.
ГОДИНАТА - Г.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
" Под
думата
„сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие.
Съдийството е занаят, при който се кроят дрехи по една определена кройка. Човек не трябва да има ума и на свещеника. Свещеникът е готвач, който приготовлява ядене на хората. От готвача зависи състоянието на техните стомаси. Христос казва: „Идете на кръстопътищата и колкото намерите, призовете ги на сватба!
" Под
думата
„сватба" се разбира едно ново културно дело, една нова епоха, за която се канят хората от всички краища на света да вземат участие.
Сватбата не подразбира само ядене, пиене и веселба. Тя символизира съединение на две разумни същества; едното от тях представлява живота, а другото - условията на живота. Много от съвременните хора се намират на кръстопът, което показва, че те се нуждаят от нова философия, от нови разбирания на живота. Не е въпросът да се освободи човек изведнъж от старото, но той трябва да се стреми към новото. И най-великият майстор не изхвърля изведнъж старите форми, но върви постепенно от форма във форма, докато най-после стигне до един модел, който му харесва.
към текста >>
Любовта
е новото в това дело.
Затова му е нужно един здрав, добре устроен организъм, като инструмент, с който ще свири. После той трябва да има здрави и доброкачествени струни за своя инструмент. И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело.
Любовта
е новото в това дело.
Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете. Дойде ли Любовта в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин. Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело. Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота.
към текста >>
Дойде ли
Любовта
в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин.
И най-после, той сам трябва да бъде готов да свири на този инструмент. Изучи ли човек физическия живот, придобие ли изкуството да владее своите физически сили, той ще може да владее и органическите, и психическите сили на своя живот. Ще дойде ден, когато посланици от невидимия свет ще дойдат при вас да ви поканят като съучастници в това велико дело. Любовта е новото в това дело. Тя е онази мощна, велика сила, която, носи здраве, щастие, сила, знание, блаженство - всичко, каквото пожелаете.
Дойде ли
Любовта
в сърцата на хората, тогава и поетите, и художниците, и музикантите ще творят по нов начин.
Прочетете ли едно стихотворение на някой от новите поети, вие веднага ще се обновите, ще почувствувате подем в духа си и ще станете последовател на новото културно дело. Чуете ли музиката на някой нов музикант, вие ще изпитате вътрешен стремеж към нов, красив живот. Видите ли една от картините на новия художник, вие ще пожелаете да надникнете в великата хармония, на живота. Единственото нещо, което може да ни направи свободни, е Истината. Тя иде сега в света и ще освободи и мъже, и жени от заблуждението да очакват един на друг.
към текста >>
33.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез
любовта
, която всичко прощава.
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината!
Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез
любовта
, която всичко прощава.
Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух.
към текста >>
Той проповядва
любов
между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот.
Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото.
Той проповядва
любов
между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот.
Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме.
към текста >>
Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така
Любовта
на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме
любовта
.
Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме.
Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така
Любовта
на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме
любовта
.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят.
към текста >>
Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената
любов
, която носи мир за всички сърца, за всички народи.
Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот.
Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената
любов
, която носи мир за всички сърца, за всички народи.
Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце".
към текста >>
В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите
любовта
, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят.
В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите
любовта
, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>
„Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че
любовта
е божествена проява в живота.
„Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате.
„Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че
любовта
е божествена проява в живота.
Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои.
към текста >>
Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на
любовта
.
Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота. Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота.
Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на
любовта
.
От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност.
към текста >>
От
любов
малката семка се жертвува, за да расте дървото.
Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта.
От
любов
малката семка се жертвува, за да расте дървото.
Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали.
към текста >>
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за
любовта
, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред.
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за
любовта
, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство.
към текста >>
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на
думата
".
Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на
думата
".
И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални.
към текста >>
АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа
любовта
.
„Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството.
АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа
любовта
.
Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто. Трябва да знаем как да се храним.
към текста >>
Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже
любовта
е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си.
Тагор, Проф. Айнщайн и пр. Е. Релжис усилено работи сега, за да подреди получените материали и скоро ще издаде резултатите от своята анкета в специална книга. Между поканените да дадат своето мнение е и Учителя на Бялото Братство в България. Е. Релжис писа няколко пъти, като подчерта, че особено цени неговото мнение, което ще бъде напечатано дословно.
Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже
любовта
е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си.
Всеки народ, който воюва против други, се изключва: от организма. Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това. Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние.
към текста >>
Законът на Божията
Любов
е нещо много повече от един интернационал на мира.
Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това. Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние. Войната е едно самоизмъчване; то е, както когато болният или лудият измъчват себе си.
Законът на Божията
Любов
е нещо много повече от един интернационал на мира.
На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха! Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте.
към текста >>
По цялата земя вече се носят Божествените идеи за
любов
, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха!
Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние. Войната е едно самоизмъчване; то е, както когато болният или лудият измъчват себе си. Законът на Божията Любов е нещо много повече от един интернационал на мира. На този закон почива новият живот".
По цялата земя вече се носят Божествените идеи за
любов
, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха!
Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи.
към текста >>
34.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Или те ни помагат да проявим повече
любов
, повече мъдрост и повече истина.
Едно дете дойде в дома ни, или срещнем, кой да е човек в своя път на живота: ние ще знаем, че той е изпратен от Бога, и ще се постараем да разберем, какво иска да ни научи Бог чрез него, и ние защо сме изпратени при него. Ако нашата среща подействува благотворно върху двама ни, писмото е прочетено правилно. Ако успеем да предизвикаме в себе си към него красиви чувства, писмото е прочетено. * Лошите думи, отправени към разумния човек, са въже, с което изважда кофата с вода из кладенеца. Или те са прилични още на камъчета из стръмния планински път, които задържат краката му да не се плъзне.
Или те ни помагат да проявим повече
любов
, повече мъдрост и повече истина.
Учителят навиква ученика, за да прояви повече старание. * Пътуваме из стръмен, неравен и каменист планински път; челото ни се свива от умора. Но като повдигнем глава и хвърлим поглед към плодородното поле и кичестите върхове, нашият път се слива с цялото и допълва картината на цялото. Той е една линия в картината на художника. Така и пътят в живота, ако се вземе откъснат от цялото и ако пътникът върви с отправен поглед само в неговите неудобства, с това се затруднява вървежа, понеже не вижда нищо красиво, но каква по-голяма красота има от това, че ни извежда към върха?
към текста >>
Който поумнява, в когото
любовта
се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука.
Учен човек е този, който знае, че всяко нещо е част от Цялото; той с всички същества има такива отношения, като кой да е орган на тялото към всички останали. Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото.
Който поумнява, в когото
любовта
се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука.
Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен.
към текста >>
Под
думата
наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата.
Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука.
Под
думата
наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата.
И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога.
към текста >>
Например, наука на вътрешния опит може да се вземе
любовта
на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити.
Например, наука на вътрешния опит може да се вземе
любовта
на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието.
към текста >>
Те със силата на
любовта
могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити.
И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
Те със силата на
любовта
могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити.
Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието. Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие.
към текста >>
Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува
любовта
.
Само свързаната клетка с Цялото има наука и проявява живот и чрез вечното обновление на формата тя живее в безсмъртие. * Когато човек направи погрешка, той скъсва връзката с Цялото, и душата му се изпълва с тъга. Колкото пъти човек през деня ощети интересите на кое да е живо същество и не му е услужило в нужда, както услужва на себе си, толкова пъти връзката с Цялото е скъсана, и радостта се отдръпва далеко от него. И обратно, колкото повече пазим духовните и материални интереси на всяко същество и не изпущаме случай да се отзовем на нуждите им, връзката с Цялото се усилва, и животът в нас се проявява в пълнота. А в градина, в която тече изобилна вода, всички плодове се развиват буйно.
Дето има наука, има връзка с Цялото; дето има връзка с Цялото, има и безсмъртие; дето има безсмъртие, има и свобода; дето има свобода, там царува
любовта
.
към текста >>
35.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на
думата
) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството.
Тук тия борби пораждат и засилват стремежа към освобождение от чуждото подтисничество. Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество.
За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на
думата
) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството.
Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси.
към текста >>
Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка
любов
, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси.
* * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота.
Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка
любов
, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси.
Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>
36.
ВЕСТИ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Едно съм аз със своята
любов
, която като бяла птица се бори с тъмни врани.
Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
Едно съм аз със своята
любов
, която като бяла птица се бори с тъмни врани.
Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.
към текста >>
* * * Още първата вечер вятърът си каза
думата
.
Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.
* * * Още първата вечер вятърът си каза
думата
.
Той подложи на изпит всички палатки. Ако искате да знаете, как той изпитва, попитайте онези, чиито палатки бидоха „скъсани” на изпита. Но след туй животът потече спокойно. Сега, за какво по-напред да ви пиша? За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ?
към текста >>
37.
АФОРИЗМИ - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Назовават я с
думата
любов
, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта.
Georg Nordman ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА Има една проста, но велика и трудно постигаща се истина в живота на човека, до приближаването на която по-голямото мнозинство от хората изминават дълга върволица от страдания, страшен път на противоречия, душевни борби и сълзи. Простотата на тая истина се състои в това, че за разбирането й не са потребни нито знанията на учените, нито авторитета на университетите, нито чародейството на знахарите. Велика е тя, защото освобождава, претворява човека, а е трудно постижима, защото идва през сърцето, което най-често е обвито с ледени стени, за разтопяването на които са потребни огнени страдания. Тая истина няма име, идва като лъх, събужда от сън, разтваря духовни очи.
Назовават я с
думата
любов
, защото носи в себе си непобедимата сила на доброто и кротостта.
Тая дума е казвана много пъти, от много люде. Звучи като отдавна изречен съвет или максима, но силата й могат да разберат само тия, които веднъж са я отминали с пренебрежение и сега се връщат към нея, изтощени, с прекършени ръце, преситени от тъмните и кървави зрелища, които им е показала бързо новата измама в живота. Днес целият почти свят е на кръстно разпятие, защото се борят две епохи. Отминаващата култура на насилието прави сетните си конвулсии, преди да потъне като загасващо светило в своя кървавочервен залез. Тя трещи, руши, пише с кръв и мрак, но умира бавно и безвъзвратно в собствения си бяс, подплашена от тихата усмивка на новия ден, подгонена от бялата ръка на сеяч, чийто семена са запратени вече над черните угари на земята.
към текста >>
38.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Етимологически
думата
„окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит.
Вл. Пашов ВЕЛИКАТА ТАЙНА Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма. Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки върху характера на окултното знание.
Етимологически
думата
„окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит.
Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка".
към текста >>
Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на
любовта
, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание.
И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове. Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот.
Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на
любовта
, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание.
Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>
39.
ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПЪТЯТ Растете в
любов
и самопожертване, живейте за другите; станете им полезни – това е пътят.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
ПЪТЯТ Растете в
любов
и самопожертване, живейте за другите; станете им полезни – това е пътят.
Пътят е път на кръста. Тежестта му чувстват всички, които искат да Го следват. За всяка стъпка, която ви приближава до Него, вие ще страдате. Но мислете за всички ония, които преди вас са изминали същия път, а също и за тия, които ще дойдат след вас – така не ще се колебаете. Бодро вървете напред, нека нашата любов ви бъде достатъчна, за да поемете борбата.
към текста >>
Бодро вървете напред, нека нашата
любов
ви бъде достатъчна, за да поемете борбата.
ПЪТЯТ Растете в любов и самопожертване, живейте за другите; станете им полезни – това е пътят. Пътят е път на кръста. Тежестта му чувстват всички, които искат да Го следват. За всяка стъпка, която ви приближава до Него, вие ще страдате. Но мислете за всички ония, които преди вас са изминали същия път, а също и за тия, които ще дойдат след вас – така не ще се колебаете.
Бодро вървете напред, нека нашата
любов
ви бъде достатъчна, за да поемете борбата.
Ако обърнете съзнанието си към нас, не ще чувствате болките от борбата. Пътят е радост и сила. С всяка крачка напред ще чувствате тая сила. Радостта на вечното съзнание очаква уморения странник в края на всяка победа над властта на материята. Бъдете силни – и никога не се съмнявайте.
към текста >>
И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите
думата
, пред която всички други трябва да отстъпят.
Вие трябва да бъдете израз на тоя живот в цялото му величие и великолепие; и ще почувствате скоро, как неговата сила пулсира през вас. Пътят лежи ясно пред вас. Крачете напред с всички сили, на които сте способни, употребете енергията си, за да се качвате постоянно и сигурно нагоре. Приближавайте се до онова осъществяване на Единството, което трябва да чувствате, преди да стане посвещението. Ще се отвори някога вратата и веднъж светлината съзряна, всичко ще бъде по-лесно.
И така, работете с всички ваши сили да скъсите пътя, който още ви отделя от момента, да можете да изговорите
думата
, пред която всички други трябва да отстъпят.
Съзнавайте всичката важност за това, що трябва да завладеете и достигнете, преди да отворим портата през вас, преди да влезете в нашите редове като член на Бялата Ложа. Вие похлопахте, сега работете; ако работите достатъчно ревностно, Братството ще ви приеме. Посвещението е увенчаването на личното усилие. Удвоете го. Вземете твърдото решение да достигнете и ще ви се удаде.
към текста >>
Подигнете лицата си към светлината на вечната
любов
и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода.
Вземете твърдото решение да достигнете и ще ви се удаде. Ето, сега знаете какво се очаква от вас – направете го! ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Изпълнете мисията си, о вие, деца на светлината! Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото. Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното себелюбие.
Подигнете лицата си към светлината на вечната
любов
и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода.
Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение! Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом. Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота.
към текста >>
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към
любов
, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом.
Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото. Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното себелюбие. Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение!
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към
любов
, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом.
Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота. Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко.
към текста >>
Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата
любов
във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота.
Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение! Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом. Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии.
Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата
любов
във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота.
Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко. Вслушайте се – и ще чуете Неговия глас в себе си : Разкрийте се и бъдете това, което сте! Превела от немския оригинал: СТЕЛА.
към текста >>
40.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Този е пътят на
Любовта
, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота.
Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален. Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава.
Този е пътят на
Любовта
, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота.
И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
към текста >>
И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на
думата
.
Тук няма место за онова механическо разпределение на света на „физически – видим" и „духовен – невидим" – и тяхното противопоставяне. Този мироглед схваща света като единство и непреривен в своите процеси, в които се проявява и изявява Великата Реалност в хиляди и милиони форми, свързани с вътрешна връзка помежду си. Светът в своята целокупност е непреривно цяло и се разделя в зависимост от нашите сетива и степента на съзнанието. И с разширение на съзнанието тази прекъснатост на световния процес се унищожава. Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота.
И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на
думата
.
Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай.
към текста >>
И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата
любов
, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота.
И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата
любов
, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия.
към текста >>
Като говоря за християнството, разбирам учението на
Любовта
, която е вътрешната връзка между всички светове,
Любовта
обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство.
Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот.
Като говоря за християнството, разбирам учението на
Любовта
, която е вътрешната връзка между всички светове,
Любовта
обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство.
И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото. Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на думата философия. Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение.
към текста >>
Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на
думата
философия.
И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс. В такъв смисъл разбирано християнството, то е онова учение, което проучва живота в неговата целокупност и намира вътрешната връзка и зависимост между всички явления и процеси в живота и природата. Днес човечеството преминава през една епоха, когато не се нуждае от никакви спекулативни философии, които може да са имали своето място и стойност в миналото.
Днес човечеството се нуждае от една практическа в пълния смисъл на
думата
философия.
Една философия, която да е синтез на теория и практика; една философия, въоръжена със знание и методи за неговото приложение. Такава философия на нашето време представлява християнско-окултният мироглед, който е осветлявал пътя на човечеството в миналото, ще го осветява и за в бъдеще.
към текста >>
41.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „
Любовта
предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим
любовта
като основа.
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „
Любовта
предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим
любовта
като основа.
Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си!
към текста >>
Да турим
любовта
като импулс." „Работата е процес за освежаване.
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим.
Да турим
любовта
като импулс." „Работата е процес за освежаване.
Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това?
към текста >>
Защото днешният труд е труд без
любов
; в него днешният човек не влага душата си!
Б. Боев НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА „Любовта предшества всички други прояви на човешката душа; тези последните идат като неин резултат." „Ние трябва да турим любовта като основа. Не да има закон, който да ни застави да живеем и да работим. Да турим любовта като импулс." „Работата е процес за освежаване. Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си.
Защото днешният труд е труд без
любов
; в него днешният човек не влага душата си!
А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това? Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече!
към текста >>
Само когато
любовта
е импулс за труда му.
Работата е закон, метод и условия за подмладяване или за осмисляне на човешкия живот." „У всекиго едного от вас да има едно свещено верую; това верую се отличава по това, че ще имаш прекрасно разположение към всички хора; като имаш това верую, когато минеш покрай едно цветенце, ще го погалиш, ще го помиришеш, ще го полееш с вода и ще си отминеш." Учителят Как днешната форма на труда е придружена с вътрешна мъка и горчивина! Човек днес се труди от нямай къде, по неволя, и тая мисъл трови живота му; при днешния начин на труда човек няма крила, той се усеща угнетен, пленен, лишен от свободата си. Защото днешният труд е труд без любов; в него днешният човек не влага душата си! А истинският труд е онзи, в който човек влага най-скъпото, най-ценното, което излиза от светилището на душата му. А кога става това?
Само когато
любовта
е импулс за труда му.
Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори! Стига да работи човек от любов, без да чака нищо от своя брат!
към текста >>
Стига да работи човек от
любов
, без да чака нищо от своя брат!
Само когато любовта е импулс за труда му. Най-високата поезия в живота е, когато светлината на дълбокия вътрешен живот озари външния. Обстоятелството, че душата на днешния човек не участва в труда, унижава човешкото достойнство, понеже при този начин на труд човек не е душа, ценна сама по себе си, а машина, стока, само условие за произвеждане на стопански блага и нищо повече! По този начин всяка душа живее в затвор и се чувства нещастна. А колко лесно тя може да излезе вън на широки светли простори!
Стига да работи човек от
любов
, без да чака нищо от своя брат!
Днешният живот не е осмислен, понеже е механизиран. Защо всички се чувстват днес нещастни, защо изпитват вътрешно недоволство, скръб за нещо незнайно, копнеж към нещо, което даже и сами не могат да определят? Това е онзи дълбокият стремеж на душата да се освободи, да се прояви, да излезе от тъмницата, в която я е поставил механизираният живот! Тя иска да хвърли оковите си и да се изяви със своята красота, със своята божественост! Дайте й път да се прояви!
към текста >>
И като положи душата си,
любовта
в труда, той ще влезе в областта на радостта, той ще твори, той ще се подмлади.
Инак трудът ще стане непоносим товар и тормоз в нашия живот и животът ни ще изгуби от своята красота, ще се обезцвети. А при новия начин на труда животът става радостен, пълен с поезия. Изворът на красотата на живота е вътрешен, а не външен. Тогаз човек ще бъде активен в живота, а сега е пасивен. Човек при днешната форма на труда е колелце, винт в огромната машина, той е обезличен и живее безрадостни, безцветни дни.
И като положи душата си,
любовта
в труда, той ще влезе в областта на радостта, той ще твори, той ще се подмлади.
защото ще се свърже с нов извор на сили в природата. Новата форма на труда е най-естественият начин на дейност. Самият факт, че новият начин на труда ни прави радостни и свободни показва, че той е в съгласие с природните закони и с нашата същина. Защо при старата форма на труда човек живее в постоянни тревоги, безпокойствия и страхове? Защото подсъзнателно той чувства, че е без опора, че е откъснат от цялото.
към текста >>
А когато
любовта
стане импулс на труда, интензивният живот ще дойде.
И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища. И към какво друго може да доведе една дейност, от която е изключено възвишеното, божественото, което живее в човека! По този начин ние разпъваме на кръст душата си, Бога в нас! Сегашната форма на труда е непълна, повърхностна и не засяга човешката същина.
А когато
любовта
стане импулс на труда, интензивният живот ще дойде.
Но за да стане това, трябва една вътрешна философия, ново разбиране на живота, правилна мисъл. И тогаз ще почнем да живеем и животът ще почне да се разкрива в нас. Защото истинският живот носи със себе си разкриване на онези заложби, които са скрити в душата. Как би могла тя да прояви сега заложбите си, които чакат с векове благоприятни условия? Как би могла семката да се развие в суха, студена, безплодна земя?
към текста >>
Когато човек в основите на труда тури
любовта
, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него.
А когато той тури в основата новата форма на труда, тогаз душата му е вече отворена за това течение на божествен живот и го приема в себе си. Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация.
Когато човек в основите на труда тури
любовта
, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него.
Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си.
към текста >>
Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на
думата
.
Тогаз душата получава храна, живот, подтици от целия космос! Ето защо новата форма на труда дава онези благоприятни условия, при които всички болести изчезват. Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация. Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него.
Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на
думата
.
Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно.
към текста >>
Когато
любовта
стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват.
Как може да остане някое болезнено състояние при онзи изобилен живот, чиито мощни извори се отварят в душата? Тогаз нови идеи, нови чувства, нови стремежи нахлуват в нас; такъв човек проявява творчество, дарби във всяка област; математикът става по-даровит, музикантът – също и пр.; подтиква се нашето развитие и се изменя нашата организация. Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него. Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние!
Когато
любовта
стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват.
Ето тайната на подмладяването. Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от любов към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си. В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент.
към текста >>
Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от
любов
към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си.
Когато човек в основите на труда тури любовта, той става по-възприемчив към онова, което му говорят цветята, тревите, кристалите, изворите; цялата природа оживява за него. Като казвам, че всички болести изчезват, разбирам болест в широка смисъл на думата. Не само всяко нарушение на хармонията в тялото е болест, но и всяка дисхармония в мисълта, чувството или волята, всяко тяхно отклонение от великите природни закони е вече болезнено състояние! Когато любовта стане импулс на труда, тези болезнени състояния изчезват, тъй както слънчевите лъчи всичко пречистват и обновяват. Ето тайната на подмладяването.
Красив е онзи момент, когато извършиш нещо, макар и най-малкото, от
любов
към никого, без да чакаш възнаграждение, заплата за труда си.
В този момент небето се проявява на земята; тогаз божественият и ангелският светове са се допрели до земята; трите свята: божественият, ангелският и физическият са се слели в едно. Този момент е свещен: тогаз ангелите се спират в своята дейност и поглеждат със свещено чувство към земята! Защото тук долу тогаз става нещо велико: Бог се проявява, Бог присъства в този момент. А там, дето Бог присъства, пустините се превръщат в плодни градини, в безводните места протичат извори, болните оздравяват, мъртвите възкръсват, старите се подмладяват, глупавите стават умни, бездарните стават даровити, слабите стават силни и лошите стават добри! Опитай се да направиш нещо някому по новия начин и ти ще събудиш душата му!
към текста >>
42.
НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Под
думата
„ум" разбираме първичната есенция в света.
Животът сам по себе си е най-велика музика и поезия и най-голямата разумност. Това са качества на самия живот. И когато човек изгуби музикалността, поезията и разумността в живота си, животът му се обезсмисля, става анормален и се раждат всички болезнени състояния. Музиката, поезията и разумността са свързани с човешката воля, сърцето и ума. Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека.
Под
думата
„ум" разбираме първичната есенция в света.
Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната Реалност. Под думата „сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме Любов, която носи живота и създава чувствата в нас. А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас.
към текста >>
Под
думата
„сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме
Любов
, която носи живота и създава чувствата в нас.
И когато човек изгуби музикалността, поезията и разумността в живота си, животът му се обезсмисля, става анормален и се раждат всички болезнени състояния. Музиката, поезията и разумността са свързани с човешката воля, сърцето и ума. Това са три основни принципи, които действат в Битието; това са три есенциални сили, които в своята целокупност и отношения създават природата и човека. Под думата „ум" разбираме първичната есенция в света. Умът го разглеждаме като символ, зад който стои Първичната Реалност.
Под
думата
„сърце" разбираме втори принцип, втора сила и есенция, която ние наричаме
Любов
, която носи живота и създава чувствата в нас.
А волята, това е третият принцип или есенция, от която е създаден материалният свят. За да осмислим живота си и да можем да го използуваме за нашия растеж, трябва да имаме една положителна наука, която да е обоснована върху фактите. Фактът сам по себе си е една далечна истина, свързана с някаква реалност; но фактите трябва да се поставят в съотношение с живота, за да имат значение за нас. Фактите, разбрани и поставени в известно съотношение помежду си, образуват законите; законите, това са пътища по които разумният живот върви. А законите, събрани и подведени под една обща основа, образуват принципите.
към текста >>
43.
ПРЕНТИС МЪЛФОРД - КРАТЪК ЖИВОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато
любовта
, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи.
Но това не е още достатъчно, нужно е да се полива и да го грее слънцето. Един човек, в чиято умствена, духовна или материална работа лежи материалният интерес, неговото лично щастие, винаги ще страда и няма да знае, кои са причините на неговите страдания. Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества. Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие.
Когато
любовта
, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи.
Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука.
към текста >>
Любовта
, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития.
Но страданията нямат друга причина, освен личния живот, живот отделен от цялото, от божествения организъм, чийто клетки са всички същества. Ако друг човек дава предимство на отрицателни чувства, той прилича на анемично растение, което расте на сянка; то се издига нависоко да търси светлина, но то става хилаво, такъв човек много страда; в неговите основи лежи подсъзнателен, духовен или материален егоизъм и когато види, че не постига целта си, той се разочарова. Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята.
Любовта
, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития.
Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината. Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно.
към текста >>
Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за
любовта
, мъдростта и истината.
Но когато имаме едно разумно съчетание на почвата, водата и светлината, ние имаме нормално развитие. Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука.
Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за
любовта
, мъдростта и истината.
Думата наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука. Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот.
към текста >>
Думата
наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука.
Когато любовта, мъдростта и истината едновременно участват в нашия живот, ние ще сме щастливи. Напразно ще губи време и хаби сили отделният човек или обществото, ако в основата на неговата работа в живота не стои идеята за възстановяване на това единство между ума, сърцето и волята. Любовта, мъдростта и истината – това са сложни елементи, които искат сериозно проучване, тъй както водата, светлината и почвата са сложни в своя състав и от хиляди години учените работят в тези три полета да правят открития. Както сега човечеството е "открило" множество научни институти за изучаване физическите явления, така за в бъдеще ще се откриват институти за изучаване сложния състав и свойствата на психическия живот; това е бъдещата наука. Тези хора, които са познати в културната история на човечеството като господари на материята и могат да се пренасят на далечни разстояния с тялото си, като го материализират и дематериализират и са овладели своята животинска природа и се проявяват като високо нравствени хора с мощен творчески дух, те познават тази бъдеща за човечеството наука, която всъщност никога не е преставала да същества за известен кръг хора, наука за любовта, мъдростта и истината.
Думата
наука, в който смисъл я употребяваме тук, се различава от смисъла, който влага съвременната официална наука.
Както в семката са вложени всичките възможности на едно развито растение, както тази семка крие в себе си знанието, как да подбира храната и условията и в какъв процент да приема различните елементи, така и в човека е вложено всичкото знание нужно, за да се разбере живота в неговата пълнота, за да бъде той щастлив. Термитите, тези дребни същества, прилични на мравките, с големина колкото пчелите, живеят предимно в Австралия, в страна, където всичко около тях е сухо, безводно. Обаче техните жилища винаги са влажни и учените, които са ги изследвали твърдят, че те сами по химически начин си получават вода. И друго едно постижение имат, с което от ларвата на едно яйце, според това, с каква храна ще я хранят, те създават мъжки индивид или женски, работник или войник, но нека се знае, че и всеки от тези индивиди имат различно физическо устройство със съответен психически живот. Питаме се, къде са учили термитите тази наука за създаване поколение по желание, когато дори човек не е достигнал това знание?
към текста >>
44.
ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че
думата
„смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността.
Не съществува никакво основание те да се делят. Разумното желание, разумният стремеж – това е най-мъдрата молитва. Затова е важно да се знае първо, за какво да се молим. Ние трябва да отворим нашите души, да ги приготвим да приемат това, което ще се влее, да бъдем готови да слушаме и се учим и широко да разтворим вратите и прозорците на нашия Дух. Аз вярвам, че безграничното всемирно пространство е преизпълнено с живот и култура чрез Него.
Аз вярвам, че прахът под нозете ми живее и че
думата
„смърт" е единствената в нашия език, която изразява невъзможността.
Защото самия процес на отпадане и гниене в природата всъщност е движение, живот, унищожение, за да може в нова форма да се яви животът. Молитвата почива върху инстинкта на желанието и стремежа, който, както вече казах, се наблюдава у всички същества в природата. Вярвам, че инстинктът на желанието или принципът на молитвата съществува в мира на растенията – животните – и човека, но аз зная, че този принцип познава хиляди степени на стремление, десет хиляди разновидности в изявяване на стремлението. Молитва с вяра днес се среща рядко. Подразбирам, с оная вяра, която не отделя божествения закон от природния.
към текста >>
Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и
любовта
към ближния.
Обединената молитвена сила на десеттях чисти и силни духове прониква в онова царство на духа, където може да се създадат условия за земно спасение. И само когато някога двата наши света, видимия и невидимия, наново се съединят, когато знанието на единия бъде разширено чрез знанието на другия, тогава само ще може да се види и от най-строго верующите, божествения и природния закон, божествения и природния елемент в тяхното подобие и едновременност. При все това една ободряваща истина цари над тъмната картина и единствено истинско верующия и преизпълнен с молитва човек може като звено, като посредник, да доведе до край нещо велико на земята. Защото великото познание, силата на светлината трябва да победят най-после тъмнината. Затова молитвата е от голяма необходимост за ония, които са надрасли света и неговия дребнав егоизъм.
Най-мъдрата молитва ще се стреми към великото познание, към благородна чистота, към по-велико повдигане на душата и
любовта
към ближния.
Да поддържаме такива желания, значи да се отдаваме на велики и благородни мисли. На кого, следователно, се молим? На „Отца", на „Отца в небето". Не е някоя мрачна, жестока, отмъстителна божествена личност, но „Татко Наш", Великият Дух, Безграничния Дух, който прониква и време и пространство, и всичко което е, и живее. „Бог действа в нас и сред нас, Бог, в който сме, живеем и се движим", но той изсипва върху нас сили, ако сме само готови да ги възприемем и достатъчно умни да ги употребим.
към текста >>
45.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и
Любовта
, Мъдростта и Истината, трите начала на живота, се крият именно в неговата душа.
Лозените пръчки. Един кратък цитат от книгата ще говори сам за ценностите, които тя съдържа : „Има моменти, когато у човека се пробужда Мощното, Великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите го условия. И тогаз силата на човек не се заключава нито в богатството му, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си в Бога, във връзката си с Него, Това значи: когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен. Велико нещо е човешката душа. Душата осветлява човека.
Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и
Любовта
, Мъдростта и Истината, трите начала на живота, се крият именно в неговата душа.
За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, в нова светлина." Препоръчваме книгата на читателите си. Доставя се от Жечо Панайотов, улица „Опълченска" № 66, София, III, както и от редакцията, 2. „Fariseo kaj impostisto" (Фарисей и митар), № 8 от II година на есперантската окултна библиотека „Nova kulturo", Доставя се от уредниците на библиотеката „Nova kulturo", пощенска кутия № 6 – Бургас. Годишен абонамент 60 лева. 3. „Човек и Бог", от Пламен, библиотека „Братство", № 1, 1931 година.
към текста >>
И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда,
любов
, чистота.
Котев, София – Бенковски 2. Цена 6 лв. Росна капка – самото име говори твърде много. Мога да кажа, че в цялата сравнително доста богата детска литература, няма по-сполучливо подбрани народни приказки, разказчета, стихове, гатанки и ладанки. Дядо Благо е майстор да подбира най-хубавото из народното творчество, да оглажда езика, да му придаде музикалност, красота – без да накърни духа.
И главно, да намира най-красивите образи и символи, чрез които да изрази великите идеи за добро, истина, правда,
любов
, чистота.
Не само за децата тази библиотека е ценна и незаменима, ами и за възрастни. Защото те ще видят зад символите скрити вечните истини на живота и в най-простите разкази – разрешени великите въпроси. Уверени сме, че всички наши приятели ще направят възможното за разпространение на тази детска библиотека, особено учителите и родителите, понеже по този начин те ще извършат едно културно дело. Чиста духовна храна за децата – най-добрата храна – това е първостепенен въпрос във възпитанието и образованието. 6. Скоро ще излезе от печат трилогията: „Книга за живия Бог, „Книга за човека" и „Книга за другия свят – отвъд" от Бо Ин Ра.
към текста >>
Това изразява и самата дума асоционизъм – от
думата
асоциация.
Особени душевни прояви. 7. Етични проблеми. 8. Социални проблеми. Една книга из областта на психологията и философията. Увод към редица съчинения, в които поставените проблеми ще бъдат разгледани в тяхната взаимна връзка и съотношение.
Това изразява и самата дума асоционизъм – от
думата
асоциация.
В самата книга кратко, сбито и вярно са изложени философските и реални учения относно най-важните въпроси: за Бога, вселената и човека. Най-важното и ценното е, че всички тези учения – взаимно отричащи се – са изложени, съпоставени обективно, нещо, което твърде рядко се среща. Авторът се е запознал непосредствено с много и ценни съчинения – из областта на религията, философията и окултизма и това му дава възможност да разглежда въпросите с голяма широта, дълбочина и размах. Особено са ценни главите за мистицизма, окултизма, християнството, за подсъзнанието и пр. въпроси, върху които офиц.
към текста >>
Когато обаче почнах да чета първия разказ: „Една пролетна нощ” – аз забравих умората, времето изчезна, аз се намерих в един друг свят, светът на
Любовта
, светът на красотата.
София – Септ. 1931. – цена 35 лв. Всички, които са чели „Псалми на живия Бог" и „По свещената пътека", вярвам ще посрещнат с радост новата книга на Г. Томалевски. Преди няколко дни аз взех тази книга от един мой приятел да я разгледам и да прочета някой разказ. Цял ден бях работил и бях уморен.
Когато обаче почнах да чета първия разказ: „Една пролетна нощ” – аз забравих умората, времето изчезна, аз се намерих в един друг свят, светът на
Любовта
, светът на красотата.
Аз вече не можех да се откъсна от книгата. Един след друг разказите ме увличаха в един чуден, дивен свят, извиквайки даже сълзи, благословени сълзи на умиление. Не е ли това най-добрата препоръка за едно художествено творение? Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско.
към текста >>
„Разкази за
Любовта
, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор.
Аз вече не можех да се откъсна от книгата. Един след друг разказите ме увличаха в един чуден, дивен свят, извиквайки даже сълзи, благословени сълзи на умиление. Не е ли това най-добрата препоръка за едно художествено творение? Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско.
„Разкази за
Любовта
, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор.
А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи.
към текста >>
А аз бих ги определил просто „Разкази за
Любовта
, която не умира".
Един след друг разказите ме увличаха в един чуден, дивен свят, извиквайки даже сълзи, благословени сълзи на умиление. Не е ли това най-добрата препоръка за едно художествено творение? Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор.
А аз бих ги определил просто „Разкази за
Любовта
, която не умира".
Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък.
към текста >>
Разкази за
любовта
, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота.
Не е ли това най-добрата препоръка за едно художествено творение? Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира".
Разкази за
любовта
, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота.
Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък. Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература.
към текста >>
Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата
Любов
.
Защото целта на едно художествено творение е да предаде онези благородни, нежни, топли чувства на автора – и колкото са те по-значителни и колкото формата е по-красива – толкова повече худож. творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота.
Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата
Любов
.
Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък. Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература. Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди.
към текста >>
Има красота в живота, има смисъл, има
любов
– но трябва да умеем да я видим.
творение е истинско. „Разкази за Любовта, която не се сбъдва, но не умира" – тъй ги определя самият автор. А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов.
Има красота в живота, има смисъл, има
любов
– но трябва да умеем да я видим.
Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи. Да разпали искрата на Любовта на пламък. Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература. Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди. Аз мога само да го приветствам и да пожелая по-често да ни дарява с такива чудни разкази – чрез които ние се подмладяваме и вдъхновяваме.
към текста >>
Да разпали искрата на
Любовта
на пламък.
А аз бих ги определил просто „Разкази за Любовта, която не умира". Разкази за любовта, в която се крие всичката красота, всичкия смисъл, всичкото щастие в живота. Томалевски има дара да преживява дълбоко и да предава вярно и сполучливо красивите, възвишените моменти в живота – а това са моментите, когато се проявява великата Любов. Има красота в живота, има смисъл, има любов – но трябва да умеем да я видим. Ето и това е задачата на писателя, на поета – да намери бисерите във всекидневния живот и да ни ги посочи.
Да разпали искрата на
Любовта
на пламък.
Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература. Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди. Аз мога само да го приветствам и да пожелая по-често да ни дарява с такива чудни разкази – чрез които ние се подмладяваме и вдъхновяваме. Това не са обикновени разкази, каквито често четем в нашите списания. По сюжет, разработка, език – това са разкази, които биха правили чест на всяка литература.
към текста >>
Те, носейки колорита, красотата на народното – се издигат до общочовешкото, защото проблемите за живота и
любовта
са общочовешки.
Със своите разкази Томалевски вече си завладява едно сигурно место в нашата литература. Неговият талант е безспорен и бъдещето му е пълно с надежди. Аз мога само да го приветствам и да пожелая по-често да ни дарява с такива чудни разкази – чрез които ние се подмладяваме и вдъхновяваме. Това не са обикновени разкази, каквито често четем в нашите списания. По сюжет, разработка, език – това са разкази, които биха правили чест на всяка литература.
Те, носейки колорита, красотата на народното – се издигат до общочовешкото, защото проблемите за живота и
любовта
са общочовешки.
Езикът е сочен, свеж, красив и главно понятен, разбран. Аз съм уверен, че кой и да е от народа, четейки тези разкази, ще ги разбере, ще се трогне, ще пролее сълзи – радостни сълзи. И тези кристални, брилянтни сълзи са именно великата награда на твореца – писател, защото те показват, че авторът е успял да влезе в единение с душите на своите четци, че той е успял да затрогне най-нежните струни на сърцето, че той притежава свещената магия на худож. слово. Такива са творбите на Дикенс, на Бичер Стоу, на Толстой... И аз виж-дам в тези разкази – оная велика вътрешна сила на вдъхновение, която непременно ще ни дари и с други подобни и по-съвършени творения. Да разгледаме съдържанието на тези разкази поотделно смятам за неуместно тук, па и за ненужно.
към текста >>
Великите неща са плод на съзнателна, доброволна жертва от
любов
.
От хилядата абонати досега са платили по-малко от половината. Но ние вярваме, че не само всички ще си изплатят абонамента веднага, при първа възможност, но и ще запишат още поне един нов платил абонат. Защо? Защото ако англичаните и немците са точни и изправни, ние българите също така можем да бъдем точни и изправни в своите задължения. Не ни липсва идеализъм и добра воля. Нужно е само да кажем: днес, сега, а не утре, не после.
Великите неща са плод на съзнателна, доброволна жертва от
любов
.
„Житно зърно" е наша трибуна, наш светилник, наш сеятел. То е наше общо дело. Новите идеи трябва да се сеят, да растат. Ние всички ще работим с радост. И това е радостната вест: предстои ни да удвоим платените абонаменти!
към текста >>
46.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И ако по някой път ние се обезсърчим, то като влезем по-дълбоко вътре в нас, ще дойдем до онова място в глъбините на нашата душа, дето царуват мирът,
любовта
, доброто, чистотата и силата.
Това са божествените възможности. Въз основа на тези божествени възможности, които се крият в човешката душа» човечеството може да бъде щастливо, може да бъде здраво. Всичко друго представлява само условие за развитие на тези заложби, Ние всички трябва да вярваме в това, което е вложено в нас. То е божественото. То е, за което абсолютно трябва да се държим.
И ако по някой път ние се обезсърчим, то като влезем по-дълбоко вътре в нас, ще дойдем до онова място в глъбините на нашата душа, дето царуват мирът,
любовта
, доброто, чистотата и силата.
Разумното работи в тебе като един непреривен акт и те подкрепя и ръководи и при най-лошите условия, при които може да си поставен. Това е онази вътрешна светлина, която остава светеща и при най-големите бури и при най-голямата тъмнина, през която минаваш. И ние всеки ден трябва да даваме все по-голямо място на това Разумното, което работи в нас, то да се проявява с все по-голяма мощ и красота. Ако не правим това, няма да се развиваме, ще се изродим, ще вървим по негативния път. Човек още не се е проявил.
към текста >>
Човек е това, което носи
Любовта
в себе си.
Разумното работи в тебе като един непреривен акт и те подкрепя и ръководи и при най-лошите условия, при които може да си поставен. Това е онази вътрешна светлина, която остава светеща и при най-големите бури и при най-голямата тъмнина, през която минаваш. И ние всеки ден трябва да даваме все по-голямо място на това Разумното, което работи в нас, то да се проявява с все по-голяма мощ и красота. Ако не правим това, няма да се развиваме, ще се изродим, ще вървим по негативния път. Човек още не се е проявил.
Човек е това, което носи
Любовта
в себе си.
Човек е това, което носи Доброто в себе си. Той едвам сега е започнал своята еволюция. Пред него седи вечността. Той всеки ден трябва да притури, т.е. трябва да прояви все повече това Начало, което работи вътре в него.
към текста >>
Под
думата
божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето грехът и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа.
Истинският живот е живот на вечното обновяване. Има един живот по-красив от онзи, в който сега живеем. И ние тъй скоро можем да преминем в него, стига да се освободим от старите възгледи и да почнем с новите методи. С досегашните възгледи и методи, какво сме постигнали! Ако за един роман ти пожертваш всички свещени книги, които имаш в библиотеката си, тогаз какво си спечелил?
Под
думата
божествен живот разбираме най-висшето състояние, в което човешкото съзнание може да се прояви, дето грехът и престъпленията са изключени и дето царуват само великите добродетели, великите прояви на човешката душа.
Това ние наричаме „небе". Ние трябва да влезем в този възвишен живот. Човек, когато почне да живее съобразно тези велики закони, които царуват в живата природа и които са написани вътре в самия него, той ще добие своята свобода. Ето защо божественият процес можем да наречем процес на освобождение. Само чрез него човек може да се освободи.
към текста >>
Човек трябва да се свърже с онзи елемент, който носи безсмъртието, а именно
любовта
.
Само чрез него човек може да се освободи. А само свободният човек е човек. И само той може да помага. Защото една свещ, която не е запалена, не може да помага никому. А една свещ, която гори, може да помага на другите.
Човек трябва да се свърже с онзи елемент, който носи безсмъртието, а именно
любовта
.
Тези, които доброволно приемат принципа на любовта, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа. Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята.
към текста >>
Тези, които доброволно приемат принципа на
любовта
, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа.
А само свободният човек е човек. И само той може да помага. Защото една свещ, която не е запалена, не може да помага никому. А една свещ, която гори, може да помага на другите. Човек трябва да се свърже с онзи елемент, който носи безсмъртието, а именно любовта.
Тези, които доброволно приемат принципа на
любовта
, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа.
Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно.
към текста >>
Любовта
е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие.
И само той може да помага. Защото една свещ, която не е запалена, не може да помага никому. А една свещ, която гори, може да помага на другите. Човек трябва да се свърже с онзи елемент, който носи безсмъртието, а именно любовта. Тези, които доброволно приемат принципа на любовта, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа.
Любовта
е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие.
Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие.
към текста >>
И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на
любовта
, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно.
Тези, които доброволно приемат принципа на любовта, ще се повдигнат, понеже те дават ход на своята истинска природа. Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята.
И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на
любовта
, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно.
Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие. Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта. Във всяко нещо, което е извършено от любов. няма престъпление. Това е основната идея на новата култура.
към текста >>
Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без
любов
, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие.
Любовта е основният закон във вселената, понеже единството лежи в основата на цялото битие. Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно.
Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без
любов
, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие.
Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта. Във всяко нещо, което е извършено от любов. няма престъпление. Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка.
към текста >>
Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на
любовта
.
Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие.
Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на
любовта
.
Във всяко нещо, което е извършено от любов. няма престъпление. Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка. А всяка мисъл, чувство или постъпка, в което взема участие цялото твое битие, значи не само личността, но и Разумното в тебе, са добри.
към текста >>
Във всяко нещо, което е извършено от
любов
.
Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие. Престъплението е винаги място на безлюбието, а доброто е място на любовта.
Във всяко нещо, което е извършено от
любов
.
няма престъпление. Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка. А всяка мисъл, чувство или постъпка, в което взема участие цялото твое битие, значи не само личността, но и Разумното в тебе, са добри. Да те накарат да направиш нещо за този, когото не обичаш, това е най-голямото мъчение.
към текста >>
47.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на
любовта
и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен.
Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици".
Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на
любовта
и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен.
Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество.
към текста >>
Извънредно голямата
любов
към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост.
Ето какво казва проф. Дринов по този въпрос[4] „Богомилите имат твърде остър слух, когато работата се касае до обществени и политически въпроси и са били твърде деятелни в работата за осъществяване на социално-политическия идеал, в основата на който е лежала славянската община". Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството.
Извънредно голямата
любов
към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост.
Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St.
към текста >>
Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал
любовта
към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях.
Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга.
Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал
любовта
към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях.
И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5]. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали".
към текста >>
Чрез самоотричане, чрез
любовта
, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие.
Чрез самоотричане, чрез
любовта
, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали?
към текста >>
Какво трябва да разбираме под
думата
„съвършени", за които се говори в историята на богомилството?
От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от Посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво казва Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания," при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на преражданията и влиза в живота на свободата.
Какво трябва да разбираме под
думата
„съвършени", за които се говори в историята на богомилството?
Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен".
към текста >>
Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с
думата
„посветен".
Какво трябва да разбираме под думата „съвършени", за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука са притежавали онези дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от Изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлязат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тези, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали?
Под „съвършен" в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с
думата
„посветен".
„Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях. Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух, който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура?
към текста >>
Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството,
любовта
и свободата!
Богомилството е работело в България в онзи дух, който вече живеел в славянството, понеже този дух определял значението на славянството в общочовешката култура. Какъв ще бъде духът на новата култура? Кои ще бъдат основните елементи на новата култура? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите, които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо този дух прониква живота на богомилското общежитие!
Богомилите са умеели да организират онзи хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството,
любовта
и свободата!
Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тези, които не били в задруга, внасяли в задругата това, което им е оставало след задоволяване насъщните им потребности. В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни.
към текста >>
Тук под
думата
вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони.
(значи това, което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогаз). Също така са отхвърляли клетвата и лъжата. Съвършените живели много скромно, удовлетворявали само най-насъщните си потребности, не заемали съдебна и военна служба, не ходели по кръчмите. Те пътували и проповядвали. Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва: „Най-малкият син на Симеон – Боян Магът в народа минава за вълшебник".
Тук под
думата
вълшебник се разбира лице, владеещо по-дълбоки знания и по-дълбоки сили и закони.
Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик. Никита бил след Тихик. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Като посветен той е имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр.
към текста >>
48.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Животът се стреми към велика радост, към велика
любов
, към велика истина, към велика свобода.
Учените хора са се старали да дадат разни дефиниции на живота, но няма нито една дефиниция, която да отговаря на самата реалност, понеже животът е един резултат, а пък един резултат ти не можеш да го цениш, до като не знаеш източника, от който той изтича. Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек.
Животът се стреми към велика радост, към велика
любов
, към велика истина, към велика свобода.
Животът е най-разумното проявление. Ето защо животът е красота. Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление. Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон.
към текста >>
Онова, което е зад живота, можем да го наречем
любов
.
Не, в бъдещата култура се изисква самовъзпитание. Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее.
Онова, което е зад живота, можем да го наречем
любов
.
Животът е произлязъл от любовта. Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар.
към текста >>
Животът е произлязъл от
любовта
.
Ти казваш, че това дърво, този човек нищо не струват. Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов.
Животът е произлязъл от
любовта
.
Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен.
към текста >>
Но
думата
любов
само донякъде показва пътя, по който животът идва.
Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта.
Но
думата
любов
само донякъде показва пътя, по който животът идва.
Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си.
към текста >>
Тази дума
любов
не е понятна.
Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта. Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва.
Тази дума
любов
не е понятна.
Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал.
към текста >>
Защото напредналите същества са силни, мощни поради
любовта
си.
Но думата любов само донякъде показва пътя, по който животът идва. Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен.
Защото напредналите същества са силни, мощни поради
любовта
си.
И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал. Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр. чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си. Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни.
към текста >>
И
любовта
им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал.
Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си.
И
любовта
им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал.
Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр. чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си. Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека.
към текста >>
чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат
любовта
си.
И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал. Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр.
чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат
любовта
си.
Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека. С това искаме да кажем, че той има всички възможности пред себе си, понеже Разумното работи в него. Обаче, когато човек почне да живее само за себе си, когато се изолира от Цялото, ражда се злото.
към текста >>
Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното
любовно
писмо.
А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си. И любовта им е толкоз силна, че нашият организъм не би я издържал. Зад всички природни сили стоят разумни сили. Напр. чрез слънчевия лъч тези същества ни изпращат любовта си.
Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното
любовно
писмо.
И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека. С това искаме да кажем, че той има всички възможности пред себе си, понеже Разумното работи в него. Обаче, когато човек почне да живее само за себе си, когато се изолира от Цялото, ражда се злото. И поради тази причина сегашният ред е неразумен.
към текста >>
И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост,
любов
, хармония?
Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото? Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо.
И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост,
любов
, хармония?
В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране.
към текста >>
Любовта
е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие.
И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно.
Любовта
е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие.
И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас.
към текста >>
И когато ти станеш проводник на
любовта
, ти чувствуваш единството на всички хора.
Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие.
И когато ти станеш проводник на
любовта
, ти чувствуваш единството на всички хора.
Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества.
към текста >>
Ние трябва да минем през този мистичен център на
любовта
, за да растем.
Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора.
Ние трябва да минем през този мистичен център на
любовта
, за да растем.
Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура.
към текста >>
Без
Любовта
животът не може да се изяви.
Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем.
Без
Любовта
животът не може да се изяви.
Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта!
към текста >>
Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на
любовта
на разумните сили, които са над нас.
Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят.
Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на
любовта
на разумните сили, които са над нас.
И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях.
към текста >>
Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към
любовта
!
Без Любовта животът не може да се изяви. Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура.
Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към
любовта
!
Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея?
към текста >>
Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията
любов
.
Душата на онзи, който има тази радост, е като слънчевите лъчи: Слънцето като види бръмбара, се усмихва, като види зайчето, се усмихва, на млади и стари се усмихва и казва: „Всичко ще се уреди! " Слънцето си заминава и казва: ,,Утре пак ще дойда". Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр.
Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията
любов
.
При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата.
към текста >>
При голямата
любов
, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие.
" Слънцето си заминава и казва: ,,Утре пак ще дойда". Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов.
При голямата
любов
, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие.
Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната.
към текста >>
Любовта
е великото изкуство!
Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие.
Любовта
е великото изкуство!
Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната.
към текста >>
Вън от
любовта
никоя свобода не съществува.
Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната.
Вън от
любовта
никоя свобода не съществува.
Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат.
към текста >>
Никакво геройство вън от
любовта
не може да съществува.
Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува.
Никакво геройство вън от
любовта
не може да съществува.
Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон.
към текста >>
Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш
любовта
в себе си.
Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома.
Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш
любовта
в себе си.
Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта.
към текста >>
Ако приложим закона за
любовта
, ще имаме резултат.
Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува. Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си.
Ако приложим закона за
любовта
, ще имаме резултат.
Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден.
към текста >>
Любовта
е това, с което се реализират нещата.
Ако ти не обичаш, нищо не можеш да направиш. Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон.
Любовта
е това, с което се реализират нещата.
Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят.
към текста >>
Всяка сила в света иде чрез
любовта
.
Това е аксиома. Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата.
Всяка сила в света иде чрез
любовта
.
Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа!
към текста >>
Ако вие не сте силни, нямате
любовта
.
Също така и никакво знание не можеш да имаш, ако не обичаш, ако не допуснеш любовта в себе си. Ако приложим закона за любовта, ще имаме резултат. Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта.
Ако вие не сте силни, нямате
любовта
.
Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло. И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света.
към текста >>
Мигновено всички ние бихме се изменили чрез
любовта
и цялото небе би слязло.
Той е най-мощният закон. Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден.
Мигновено всички ние бихме се изменили чрез
любовта
и цялото небе би слязло.
И всички наши мисли и желания трябва да минат през любовта, за да се пречистят. Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел.
към текста >>
И всички наши мисли и желания трябва да минат през
любовта
, за да се пречистят.
Любовта е това, с което се реализират нещата. Всяка сила в света иде чрез любовта. Ако вие не сте силни, нямате любовта. Тя е една магическа сила в света, която може да ви освободи за един ден. Мигновено всички ние бихме се изменили чрез любовта и цялото небе би слязло.
И всички наши мисли и желания трябва да минат през
любовта
, за да се пречистят.
Голямо богатство е да те обича една душа! Това е по-голямо богатство, отколкото всичките съкровища на света. Да те обича, но в него да няма нито сянка от отрицателна мисъл. Да те има като светъл ангел. Вие въздишате за небето!
към текста >>
Когато Христос беше на земята,
любовта
му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде.
Това е небето! За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел. Не само ангел на красотата. Последното е външно нещо. Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си.
Когато Христос беше на земята,
любовта
му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде.
И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта !
към текста >>
И най-първо, ние трябва да повярваме, че в
любовта
седи нашето безсмъртие.
Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа.
И най-първо, ние трябва да повярваме, че в
любовта
седи нашето безсмъртие.
Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта ! Този момент трябва да го преживеем. Вие сте го преживели. Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят. Това може би е било на млади години първият ви блян!
към текста >>
Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е
любовта
!
Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие.
Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е
любовта
!
Този момент трябва да го преживеем. Вие сте го преживели. Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят. Това може би е било на млади години първият ви блян! И казваш: „Какво заблуждение!
към текста >>
И ако в своята
любов
ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал
любовта
!
"' А „умните работи" са тези, с които човек е остарял и с които се кара с този и онзи. Не реагирай на божественото, което може да се прояви в тебе. Онова знание, което си изгубил, ще се върне. Добродетелите, които си изгубил, ще се възвърнат. Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога.
И ако в своята
любов
ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал
любовта
!
Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота.
към текста >>
Любовта
в света е потребна за спасението му!
Не реагирай на божественото, което може да се прояви в тебе. Онова знание, което си изгубил, ще се върне. Добродетелите, които си изгубил, ще се възвърнат. Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога. И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта!
Любовта
в света е потребна за спасението му!
Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов.
към текста >>
Любовта
ще спаси света!
Онова знание, което си изгубил, ще се върне. Добродетелите, които си изгубил, ще се възвърнат. Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога. И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му!
Любовта
ще спаси света!
Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов.
към текста >>
Като дойде
любовта
, и хляб ще има, и всичко ще има.
Всичко това требва да се възвърне в онова положение, в което е било някога. И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение.
Като дойде
любовта
, и хляб ще има, и всичко ще има.
Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си.
към текста >>
Сега законът е: да се приложи Божията
Любов
вътре в живота.
И ако в своята любов ти не си готов да пожертвуваш всичко, ти не си разбрал любовта! Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има.
Сега законът е: да се приложи Божията
Любов
вътре в живота.
Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието.
към текста >>
Всека
любов
, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна
любов
.
Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота.
Всека
любов
, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна
любов
.
Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си.
към текста >>
Всяка
любов
, която помрачава човешкия ум, е неправилна
любов
.
Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов.
Всяка
любов
, която помрачава човешкия ум, е неправилна
любов
.
Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе.
към текста >>
Всяко знание, което намалява човешката
любов
, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава
любовта
, е правилно знание.
Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота. Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече светлина, е правилна любов. Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов.
Всяко знание, което намалява човешката
любов
, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава
любовта
, е правилно знание.
Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе. Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта.
към текста >>
Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията
любов
, ти си вече в границите на смъртта.
Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе.
Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията
любов
, ти си вече в границите на смъртта.
И така, знанието за любовта ще внесе в нас безсмъртието. Тогаз ще станеш член на цялата земя, ще почнеш да се разговаряш с всички. Когато дойде любовта в света, ще се свържете с хилядите радио в света. Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове?
към текста >>
И така, знанието за
любовта
ще внесе в нас безсмъртието.
Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе. Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта.
И така, знанието за
любовта
ще внесе в нас безсмъртието.
Тогаз ще станеш член на цялата земя, ще почнеш да се разговаряш с всички. Когато дойде любовта в света, ще се свържете с хилядите радио в света. Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове? Тогаз вие ще се захласнете.
към текста >>
Когато дойде
любовта
в света, ще се свържете с хилядите радио в света.
И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си. Ако ти за един момент се поколебаеш да кажеш истината, то смъртта е в тебе. Ако ти за един момент се откажеш да проявиш Божията любов, ти си вече в границите на смъртта. И така, знанието за любовта ще внесе в нас безсмъртието. Тогаз ще станеш член на цялата земя, ще почнеш да се разговаряш с всички.
Когато дойде
любовта
в света, ще се свържете с хилядите радио в света.
Хората още не са чули това радио. Тукашните радио са хубаво забавление, но слушали ли сте радиото на онези светове? Тогаз вие ще се захласнете. Знаете ли, как ще се захласнете? Да приведем един пример: Един отшелник 20 години се подвизавал в една планина.
към текста >>
Когато
любовта
дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи.
Гледай няколко часа само и после като се наситиш, ще ме повикаш". Той гледал 250 години през тази дупка. Старецът му казал; „Свърши ли се"? Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"!
Когато
любовта
дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи.
Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити!
към текста >>
Затова може да се каже: „Блажени, при които
любовта
е дошла, които е посетила!
Той гледал 250 години през тази дупка. Старецът му казал; „Свърши ли се"? Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи.
Затова може да се каже: „Блажени, при които
любовта
е дошла, които е посетила!
Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов".
към текста >>
Блажени онези, които познават
любовта
.
Старецът му казал; „Свърши ли се"? Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила!
Блажени онези, които познават
любовта
.
Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса.
към текста >>
Блажени онези, които работят с великия закон на
любовта
!
Онзи му отговорил: „Остави, едвам сега почнах да гледам". – „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта.
Блажени онези, които работят с великия закон на
любовта
!
Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата.
към текста >>
Блажени онези, които са на обяд с
любовта
в ядене и пиене!
– „Ти си стоял цели 250 години"! Когато любовта дойде в света, всички хора ще се подмладят, всички хора ще станат богати, всички хора ще станат щастливи. Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта!
Блажени онези, които са на обяд с
любовта
в ядене и пиене!
Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата. Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват.
към текста >>
Блажени са тези, които служат на Бога от
любов
".
Затова може да се каже: „Блажени, при които любовта е дошла, които е посетила! Блажени онези, които познават любовта. Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити!
Блажени са тези, които служат на Бога от
любов
".
Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата. Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват. Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват. Можем да го пратим, както знаем.
към текста >>
Любовта
, свободата, мъдростта, безсмъртието идат!
И ако е бил запалена свещ и му кажеш скръбната вест, тя изгасва. Нашият свят е свят на разочарованите деца. Има една радостна вест в света. Напр. каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават гражданските права! Новата вест е: Пролетта иде, иде слънцето.
Любовта
, свободата, мъдростта, безсмъртието идат!
С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура. Всички трябва да имаме един идеал: да няма гладуващи на земята. Да няма нито един, който да легне гладен. Това е човещина. Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище.
към текста >>
От
любовта
хората много малко са изявили.
Всички хора трябва да имат необходимия хляб и необходимото жилище. Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг.
От
любовта
хората много малко са изявили.
Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата.
към текста >>
Любовта
е много, но много малко сме я изявили.
Това е волята Божия на земята. И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили.
Любовта
е много, но много малко сме я изявили.
С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот. Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата. Да няма разногласие между нея и нас.
към текста >>
С
любовта
, за която говоря, ще дойде новият живот.
И народите трябва да съзнават това. Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили.
С
любовта
, за която говоря, ще дойде новият живот.
Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата. Да няма разногласие между нея и нас. Всяко разногласие между нас и нея да престане.
към текста >>
Тя може да се нарече
любовта
на безсмъртието.
Да няма в света гладни хора, а да има работливи хора. Днес всички народи трябва да решат да не живеят за сметка на другите; всички народи, трябва да решат да живеят за благото един на друг, да си помагат един на друг. От любовта хората много малко са изявили. Любовта е много, но много малко сме я изявили. С любовта, за която говоря, ще дойде новият живот.
Тя може да се нарече
любовта
на безсмъртието.
Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата. Да няма разногласие между нея и нас. Всяко разногласие между нас и нея да престане. И като постъпим така, ще се намерим в един свят красив и хармоничен, дето няма да има никакви противоречия.
към текста >>
49.
УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на
думата
.
Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на
думата
.
Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го. За него вещаеш и към него водиш и другите. И наистина, може да води само оня, които види и въди!
към текста >>
Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от
любовта
и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от
любовта
и омразата, от свободата и насилието и т.н.
Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва.
към текста >>
” „Доброто е извор на
любовта
от всички векове.
В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто.
” „Доброто е извор на
любовта
от всички векове.
Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява.
към текста >>
50.
КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е
Любовта
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е
Любовта
.
Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
към текста >>
Любовта
носи пълния живот.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта.
Любовта
носи пълния живот.
Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът.
към текста >>
Животът става реален, когато човек познава
Любовта
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот.
Животът става реален, когато човек познава
Любовта
.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта.
към текста >>
Ако човек не разбере
Любовта
, не може да разбере и живота.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта.
Ако човек не разбере
Любовта
, не може да разбере и живота.
Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо.
към текста >>
Най-великото нещо извън
Любовта
е животът.
Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен.
Най-великото нещо извън
Любовта
е животът.
Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно.
към текста >>
Животът е плод на
Любовта
.
Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът.
Животът е плод на
Любовта
.
Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране.
към текста >>
Но
Любовта
и животът не са едно и също нещо.
Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта.
Но
Любовта
и животът не са едно и също нещо.
В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл.
към текста >>
В
Любовта
тия два процеса не съществуват.
А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане.
В
Любовта
тия два процеса не съществуват.
Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране. Живот без любов няма никакъв смисъл. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич.
към текста >>
Живот без
любов
няма никакъв смисъл.
Но Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият процес е процес на разрушение, а другият процес е процес на съграждане. В Любовта тия два процеса не съществуват. Тя е нещо чисто и единно. В живота има диференциране.
Живот без
любов
няма никакъв смисъл.
Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.
към текста >>
Думата
„живот” всъщност подразбира разумност.
Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.
Думата
„живот” всъщност подразбира разумност.
Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа.
към текста >>
Пусни го да тече от великия му извор -
Любовта
, която изключва всички страдания.
С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот. Тъй както предговор на духовния живот е музиката, а предговор на божествения живот е молитвата. Животът е съкровище, което трябва да се пази. Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана!
Пусни го да тече от великия му извор -
Любовта
, която изключва всички страдания.
Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта.
към текста >>
Зазоряване на живота, това е
Любовта
.
Пази го чрез мъдростта и нека истинското знание, което произтича от нея, да му бъде охрана! Пусни го да тече от великия му извор - Любовта, която изключва всички страдания. Освети го чрез Истината, света на абсолютната разумност, дето не може да има никакво онеправдание. Освети го чрез Истината, която показва свободата във всички направления. Защото и животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.
Зазоряване на живота, това е
Любовта
.
Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината. Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на краката си и почувствувай, че си свързан с всички същества на земята и небето.
към текста >>
51.
ВЕСТИ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Едно съм аз със своята
любов
, която като бяла птица се бори с тъмни врани.
Аз догонвам бягащата черта на хоризонта, където живее една безименна незнайна радост. Плувец съм от далечно време. Дните ми са изумрудени камъни, а нощите – черни бездни. Аз съм едно с моя безконечен път, с неговото страдание, с малките проблясъци надежда. Едно съм със съкровената мечта в гърдите си, която държи корава ръката над кормилото и будни очите в нощта.
Едно съм аз със своята
любов
, която като бяла птица се бори с тъмни врани.
Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.
към текста >>
Още първата вечер вятърът си каза
думата
.
Под нозете ми се люлее море. Трещи корабът. Платната му се пукат, и въжета свирят в нощта с ридаещи гласове. Морето няма край, няма край и моят път! Сам съм сред развилнялата се стихия и стиснал кормилото с ръка, чакам обкованите, звънтящи стъпки на съдбата.
Още първата вечер вятърът си каза
думата
.
Той подложи на изпит всички палатки. Ако искате да знаете, как той изпитва, попитайте онези, чиито палатки бидоха „скъсани” на изпита. Но след туй животът потече спокойно. Сега, за какво по-напред да ви пиша? За сутринните възлизания на „Молитвения връх" ли, когато още в ранни зори се заточва по пътеката дълга върволица ранобудни хора, възлизащи да посрещнат изгрева на слънцето ?
към текста >>
52.
ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА - Г.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато се говори за човек в прав смисъл на
думата
, разбира се силният, великият човек, който никога не умира.
Това се дължи на две различни течения в живота, които произвеждат два различни резултата. Тъжното, скръбното течение се произвежда от сърцето, което представя живот на смени: радости и скърби, надежди и обезсърчения. Човек е само онзи, който мисли. Онова в човека, което само чувствува, без да мисли, то е животното, то е звярът в него. Тъй щото, истинският човек мисли право и не върши престъпления.
Когато се говори за човек в прав смисъл на
думата
, разбира се силният, великият човек, който никога не умира.
Той е безсмъртен. Човек е подложен на видоизменения, на промени, но той не умира. Може ли да се каже, че гъсеницата, при превръщането си в пеперуда, умира ? Гъсеницата минава от по-ниско в по-високо състояние, но тя не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави някое разумно същество.
към текста >>
Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с
любов
, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда.
Докато умът не работи, прозорците на човешкото съзнание винаги ще бъдат прашасали и светлината отвън не ще може да прониква в него. При това положение, колкото и да иска човек да бъде радостен, той всякога ще бъде скръбен; колкото и да се стреми към здравето, той всякога ще бъде болен. Такъв човек е врата за всички болести. Дойде ли умът в него, той пречиства кръвта и какъвто микроб попадне в организма му, моментално ще умре. Чистата кръв е първото условие за здравето.
Като средства за пречистване на кръвта има ред максими, едни от които са следните: отговаряй на омразата с
любов
, на неверието с вяра, на насилието със свобода, на неправдата с правда.
Прахът от сърцето трябва да се изчисти, да могат свободно силите на природата да прииждат, да чистят кръвта. Човек всеки ден трябва да възприема нещо ново от външния свет. Умът е онази велика сила, която възприема енергиите от природата, обработва ги, като задържа част от тях за себе си, а останалите изпраща навън. Между човека и природата съществуват известни отношения, които трябва да бъдат правилни, хармонични. Едно е нужно да се знае: природата е впрегнала на работа всички хора, даже и най-лошите.
към текста >>
53.
ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Под
думата
„видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае.
Реалното или видимото Съвременните хора говорят за реалност и нереалност в живота. Що е реалност? Реалност е конкретното, видимото, знайното.
Под
думата
„видимо” се разбира всичко онова, което нашето съзнание в даден момент може да възприеме, разбере и узнае.
Обаче, не е необходимо човек всичко да знае. Най-голямото нещастие за човека е да знае всичко; и най-голямото нещастие за човека е да не знае нищо. Тъй щото, човек малко трябва да знае и много да не знае, за да има винаги да учи нещо. Има неща в живота на човека, които той всякога трябва да има пред вид: малката стая може да се осветлява с малък прозорец, но голямата стая непременно трябва да се осветлява с голям прозорец. Малкото същество, като човека, не се задоволява с храната на комара.
към текста >>
На същото основание духът не може да се прояви без
любовта
.
Истинската наука носи светлина за ума на човека. Тази светлина е отражение на човешкото съзнание. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума.
На същото основание духът не може да се прояви без
любовта
.
Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората.
към текста >>
Любовта
е дете на Духа.
Тази светлина е отражение на човешкото съзнание. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта.
Любовта
е дете на Духа.
Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме.
към текста >>
Духът се познава чрез
Любовта
.
Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова повече горивен материал има в него, да гори, да изгаря и да се превръща в светлина за ума и в топлина за сърцето. Ако човек няма сърце, богато с чувства, той се определя като глупав човек. Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа.
Духът се познава чрез
Любовта
.
От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността. Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме.
към текста >>
И затова, когато се говори за
Любовта
, тя винаги трябва да се свързва с Разумността.
Мнозина подържат, че разумността се определя само от ума. На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата.
И затова, когато се говори за
Любовта
, тя винаги трябва да се свързва с Разумността.
Когато Любовта влезе в живота, знанието става понятно на хората. Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние.
към текста >>
Когато
Любовта
влезе в живота, знанието става понятно на хората.
На същото основание духът не може да се прояви без любовта. Любовта е дете на Духа. Духът се познава чрез Любовта. От детето се познава, каква е майката и какъв е бащата. И затова, когато се говори за Любовта, тя винаги трябва да се свързва с Разумността.
Когато
Любовта
влезе в живота, знанието става понятно на хората.
Запример, всеки предмет, който обичаме, ние го учим по-добре и той ни става по-понятен от онзи, който не обичаме. Когато обикнем един човек, ние по-лесно го изучаваме и познаваме, отколкото ако не го обичаме. И тъй, под реалност разбираме всяко нещо, което е видимо, достъпно за нашето съзнание. В този смисъл единственото реално нещо, което знаем в света, това сме самите ние. Вън от нас нищо друго не познаваме.
към текста >>
Три неща трябва да се застъпят в човека:
любов
безгранична, разумност без тъмнина и свобода без ограничение.
Оттам насетне тя му показва пътищата, през които трябва да мине, да създава своя живот. За всеки човек е определен един бюджет и един път, по който трябва да върви. Щом е така, той не трябва да се отклонява нито на йота от своя път. Той ще върви напред, а тил ще му бъдат неговата майка и баща, неговите братя, сестри, приятели, обществото, народът, цялото човечество, а най- после и самата природа, т.е. всички разумни същества, които преди него са минали по същия път.
Три неща трябва да се застъпят в човека:
любов
безгранична, разумност без тъмнина и свобода без ограничение.
Само по този начин всяка година природата редовно отпуща кредита, който е определила за всеки човек. Щом той има този кредит, въпросът за насъщния хляб за него е разрешен. С разрешението на този важен социален въпрос за едного, се постига разрешението му и за всички.
към текста >>
54.
ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че
любовта
към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята.
Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че
любовта
към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята.
Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен.
към текста >>
не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (
думата
ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота.
Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр.
не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (
думата
ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота.
Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека!
към текста >>
Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна
любов
, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо?
Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически.
Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна
любов
, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо?
А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение.
към текста >>
Това се дължи само на
любовта
на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство.
– Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни?
Това се дължи само на
любовта
на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство.
Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата. Разбирания, които не правят концесии, които излизат от една изпитана, положителна опитност и истина – творческото добро на всичко в живота. Умният човек опитва и разбира доброто и истината без философии.
към текста >>
55.
ВЕСТИТЕЛ ПОДАРЪК - ХЕЛМИРА
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
А когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на
думата
, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума!
Туй е един велик подтик, но не на обикновения човек, а на съзнателния човек. Той е един велик подтик на човека, у когото се пробужда Божественото. Истината подразбира висшето в човека. „Възлюбил си Истината в човека”. Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода.
А когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на
думата
, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума!
Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода. Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е единственото реално, което се проявява в нашия живот. Тя е един свят, който си има своята красота, своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги.
към текста >>
Любовта
всякога има стремеж към Истината.
Тя е един свят, който си има своята красота, своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго математически определени, Няма нищо непредвидено, случайно. Истината е независима от отделните схващания. Дали ще мислите по един или друг начин, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения.
Любовта
всякога има стремеж към Истината.
Красотата също е израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на божествения свят. Любовта е почва на божествения свят, Истината е неговата светлина. Истината принадлежи към света на безсмъртието. Тя може да се познае, само като се приложи.
към текста >>
Любовта
е почва на божествения свят, Истината е неговата светлина.
Истината е независима от отделните схващания. Дали ще мислите по един или друг начин, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, вие няма да измените нейните отношения. Любовта всякога има стремеж към Истината. Красотата също е израз на Истината. Каквото е красотата по отношение на човека, такава е Истината по отношение на божествения свят.
Любовта
е почва на божествения свят, Истината е неговата светлина.
Истината принадлежи към света на безсмъртието. Тя може да се познае, само като се приложи. Истината за грешните хора е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината, е все едно математикът да говори на един прост човек за висшите математични проблеми. Мислите ли, че Истината е при богатите?
към текста >>
56.
ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„Свидетелите” – нови мерки за характера Ели
Думата
характер се употребява твърде много в живота на хората.
„Свидетелите” – нови мерки за характера Ели
Думата
характер се употребява твърде много в живота на хората.
Най-вече с нея се дири да се изрази качеството на тяхната проява, на живота им. В същност мярката на хората за определяне на характера и характерите изобщо, е крайно относителна, дори бих казал, ако погледнем от едно по-високо гледище, отрицателна. Напр. казват за някого – той има характер. В какво се състои характерът му? Да речем този човек е виден чиновник, характерът му се състои в това, че не се подкупва.
към текста >>
Думата
„няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите.
Да речем този човек е виден чиновник, характерът му се състои в това, че не се подкупва. Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят? И въобще няма област в човешкия живот, където да се намерят хора, които да издържат и на най-големите изпитания. Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”.
Думата
„няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите.
Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности.
към текста >>
Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието,
любовта
от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие.
Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието,
любовта
от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване.
към текста >>
Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма
любов
към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина.
Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие. Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви. Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни.
Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма
любов
към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина.
По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване. Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него.
към текста >>
Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на
думата
, от обикновения човек.
Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието.
Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на
думата
, от обикновения човек.
И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце. Те са „свидетели” дали човек може да различава правилно нещата, дали човек разбира и обича истината, дали най-после може да има здрав и устойчив характер, т.е. едно вътрешно отношение към нещата, осветено от основите на живата природа. Човек може да схваща истината в душата си, той може да има голяма интуиция, дори да е ясновидец, но той не може да има характер, ако не са правилни у него тези пет инструмента на душата. Пробният камък на характера на човека са неговите очи, неговите уши, носът му, устата му и неговите ръце.
към текста >>
57.
ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма
любов
към красивата природа и самотността.
Д-р Ели Рафаилова За физиогномичната прилика между животните и човека (продължение от кн. 4) ІІ Слон. Образът на слона много се приближава до човешкия образ. Характерно у хората, белязани от този тип е голямото и широко чело, големият нос и уши и малките, сравнително, очи и уста. Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична.
Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма
любов
към красивата природа и самотността.
Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност. Любова счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество. Индийците казват, че слонът е религиозно същество.
към текста >>
Любова
счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество.
Когато у някой човек са изразени слоновите черти в челото и очите, които изразяват едно вътрешно вглъбяване, това ни говори за една висока философска интелигентност – интуитивно рационалистична. Тези хора биват с един синтетичен ум, неимоверен кураж, неразрушима душевна сила и голяма любов към красивата природа и самотността. Когато слонският тип е изразен у хората в носа, устата и ушите, горните качества придобиват по материалистичен характер. Такива хора биват делови, гениални дори, в търговско и финансово отношение, но и много егоистични и затова отблъскващи. Изобщо, казва Редфилд, слонът е символ на физическа сила, доброта, привързаност, приспособимост и интелигентност.
Любова
счита интелигентността на слона от особено трансцедентално естество.
Индийците казват, че слонът е религиозно същество. Те разправят, че той всяка сутрин при изгрева на слънцето се обръща към изток и с хобота си прави три пъти особени движения нагоре, за да отдаде почитание на Божественото в природата. Положителният слонски тип има извънредно силна памет, големи сравнителни способности и много силно въображение – качества, нужни за една висока интелигентност. Хоботът е израз на интелигентността и на тънкия усет на това животно. Учителят казва, че големият хобот у слона не може да говори за друго, освен за голямата му интелигентност.
към текста >>
Любова
казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад.
Ръцете са въздълги и правилни. Движенията и жестовете –сдържани и ситни, походката лека. Гласът – ясен, звънлив и сладък. Това са хора крайно лицемерни, индиферентни, наглед тихи и много благоразумни във всяко отношение. Те биват още много изобретателни, фини и с крайно ласкателен език.
Любова
казва за тях, че имат хиляди източници, за да се лансират и могат да забогатеят там, където други умират от глад.
Те избягват шума и скандалите и за да победят, те са сладкодумни и хитри в интригите си. Те никога не нападат отпред, на лице. Счита се, че имат всичките качества и всичките недостатъци на големи куртизани. Още Аристотел се е произнесъл за хора от този тип, че са много досетливи и изобретателни. Свиня. От най-стари времена до днес този тип се счита за един от най-ненавистните.
към текста >>
Любова
казва, че тия хора обичат злото за самото зло.
Брадичката при повечето случаи бива груба и дръпната назад (олистогната). Шията – дълга и мускулеста. Ушите – големи, деформирани, тежки, доста раздалечени от главата. Движенията у тия хора са отблъскващи. Такива хора биват концентрирани, умни, гъвкави, любезни, хитри и артистични, но и злобни жестоки, завистливи, доносчици.
Любова
казва, че тия хора обичат злото за самото зло.
Те са големи садисти и се радват на теглилата на другите. Те имат инстинкта на сатири, на отровители и т.п. и са свързани обикновено с всевъзможни престъпления. Когато типът змия бележи жена, тогава този тип създава един истински сатанински характер. Към многото отличителни белези, много характерно е, че хората от този тип, особено изразено у жените, имат винаги студена и влажна кожа. Петел.
към текста >>
Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на
любовта
.
Обикновено те ходят с глава излеко насочена назад или наведена наляво. Гласът е силен, звучен и ясен. Тия хора биват жизнерадостни, услужливи и с богато въображение. Те са добри оратори, ентусиасти, бързи и подвижни в всичко. Те са още откровени, лакоми, завистливи, свадливи (много характерно за добрите петли), а понякога арогантни.
Йоханес Порта казва, че хората белязани от типа петел са склонни към всичките удоволствия на
любовта
.
Според Редфилд този тип е много характерен за испанците. Котка. У този тип лицето е сравнително малко, възкръгло, със закръглено ръбести форми. Носът е малък и малко чип. Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра.
към текста >>
Любова
добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред
любовните
удоволствия.
Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа.
Любова
добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред
любовните
удоволствия.
Типът Тигър, който има много общо с котката, е много по-груб образ, с много по-отрицателни качества и една ужасна садистична жестокост. Според Редфилд типът котка е силно застъпен у прусите. Гъска (патка). Тия, които носят печата на типа гъска имат висок врат, на който стои една дебела глава с голям, дебел нос, досущ без ноздри. Челото е полегнало и съвсем ниско.
към текста >>
Празни и мръсни в широк смисъл на
думата
(т.е.
В движенията са бързи – много подвижни. Гласът е и писклив и глух. Tе имат по-скоро един подражателен, отколкото творчески-изобретателен ум. Биват предприемчиви. Тия хора биват още много лакоми, с груби нрави, липса на всякакво чувство за морал.
Празни и мръсни в широк смисъл на
думата
(т.е.
и в проявата). Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна. Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми.
към текста >>
58.
МИСЛИ ВЪРХУ ЛЮБОВТА-Д. АТ-ВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Думата
симпатия се употребява твърде много.
Законът на симпатията е закон на теготение, на привличане или казано на строго физичен език, той е закона на центростремлението и гравитацията. Този закон е универсален във всички материални системи - от атомите до небесните тела. Универсалността и единността на гравитацията за всички материални системи е доказана по един гениален начин в последните години от Айнщайна. Но законът на теготението е и психологически верен. Тук, обаче, той има много сложна проява.
Думата
симпатия се употребява твърде много.
С нея се изразява всичко, което ни е приятно и което ни прави добро впечатление. Но това е крайно недостатъчно за да схванем великия закон на симпатията. Зад едно впечатление се крие един процес и зад всеки процес един дълбок смисъл. В света на душевните процеси физикалният постулат, че еднородното се взаимно отблъсква няма реална стойност. Прочее, този постулат и във физическия свят няма абсолютност.
към текста >>
Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на
думата
.
Голяма част от творчеството на човечеството досега представя все разни чудовища. И всичко това иде от непознаване на закона на еднородството, на симпатията, която единствено може да създаде истинско творчество, защото симпатията е основен природен закон. Законът на корелацията е закон за резултатите. Ти съграждаш или направиш нещо, в зависимост от това нещата се изменят в положителен или отрицателен смисъл Законът на корелацията е огледало на закона на симпатията. Една лъвска глава на мечо тяло е една дисхармонична корелация.
Това е нещо, напълно несъвместимо с първичния план на природата, с един еволютивен процес, в който има една хармонична целесъобразност, в чисто окултен смисъл на
думата
.
И хората без много да съзнават и разбират, говорят, че каквото посееш такова ще и да пожънеш, или каквото си постелеш, на такова ще легнеш. Това е законът на корелацията, разбран и изказан в практически смисъл. Често искаме изкуствено да изменим нещо, без да държим сметка за първичното еднородство на нещата, следователно, за възможностите на най-хармоничното и успешното извършване на една работа. И в резултат получаваме един дисхармоничен корелат, един изрод. Подпушваме се, мислим, че така ще закалим волята си и ще изменим характера си и пр., а в резултат ставаме безволни, ставаме роби на една фикс идея.
към текста >>
Учителят в „Мировата
любов
“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата
любов
“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“.
Законът за еднородството, за симпатията, за хармоничното творчество е неразделно свързан със закона за съотношенията, за резултатите - за корелацията. И всички те имат числени, органически и душевни стойности. От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос.
Учителят в „Мировата
любов
“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата
любов
“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“.
Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде. И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата любов и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие. Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата еволюция.
към текста >>
И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата
любов
и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие.
От най-стари времена до днес окултизма се стреми да разясни на хората тия два много важни закони, които единствено могат да дадат най-добрата насока на живота, да го изпълнят с радост, хармония и творчество. Тия закони, за симпатията - еднородството и корелацията имат голямо значение първом в малките работи на живота. Тяхното значение е също така велико, когато видим, че върху тях почива целия космос. Учителят в „Мировата любов“ и „Космичната обич“ ги определя като два процеса, които се извършват във вселената, в живота - единият е от центъра към периферията, това е „Мировата любов“, а другият е от периферията към центъра - „Космичната обич“. Те са двата творчески процеси, които запълват живота на всякъде.
И ако се стремим да спазим в дребните работи на живота закона на симпатията - на привличането, на еднородството, и закона на корелацията - на най-добрите творчески резултати и съотношения, тогава ние ще можем да бъдем в пълна хармония и се издигнем до Мировата
любов
и Космичната обич и всичко в живота ще има пълно динамично и ритмично съзвучие.
Ние хората - умните създания на земята, които в своето неведение създаваме чудовища и адове, можем да намерим и видим правилните прояви на великите начала на симпатията и корелацията както в царството на минералите и химическите елементи, така и в царството на органическия живот, а също и в необятното пространство на звездното небе. - Навсякъде царува великата целесъобразност на творческата еволюция.
към текста >>
59.
ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Мисли върху
любовта
.
Мисли върху
любовта
.
Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното.
към текста >>
Думата
любов
е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл.
Мисли върху любовта.
Думата
любов
е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл.
А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
към текста >>
Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал
любовта
.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък.
Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал
любовта
.
В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението.
към текста >>
Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам
любовта
, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а
любов
нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от
любов
, ние сме лишени от най-важното.
Мисли върху любовта. Думата любов е станала толкова прозаична в устата на хората, че няма вече смисъл. А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата.
Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам
любовта
, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а
любов
нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от
любов
, ние сме лишени от най-важното.
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си.
към текста >>
И той започва по-нататък да описва положителните качества на
любовта
.
А всичко онова, което изгуби своя смисъл, няма в себе си сила; вследствие на това в него настава упадък. Да направим един малък разбор, как апостол Павел е схващал любовта. В съвременния свят всички хора искат да са красноречиви, понеже всеки знае, че един оратор със силата на своето слово може да влияе на тълпата. Но Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може да добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам любовта, нищо няма да ме ползува.“ И по-долу Апостол Павел казва: „И ако раздам всичкия си имот за прехраната на сиромасите и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам.“ Значи, дори и да имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от любов, ние сме лишени от най-важното. Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа.
И той започва по-нататък да описва положителните качества на
любовта
.
Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив.
към текста >>
Търпението е отличително свойство на
любовта
.
Не че тия неща не струват, но са само външната страна на човека, не засягат човешката душа. И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си.
Търпението е отличително свойство на
любовта
.
Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“.
към текста >>
Затова е казано: „Бог е
любов
,“ понеже той е дълготърпелив.
И той започва по-нататък да описва положителните качества на любовта. Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта.
Затова е казано: „Бог е
любов
,“ понеже той е дълготърпелив.
Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас. Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него.
към текста >>
Дълготърпението е признак на великата
любов
, която Бог храни към нас.
Първото нейно качество е дълготърпението. Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив.
Дълготърпението е признак на великата
любов
, която Бог храни към нас.
Ако той нямаше тази любов, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас. Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием.
към текста >>
Ако той нямаше тази
любов
, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Търпението е основният стълб на живота. Имате ли търпение, вие може да постигнете всичко, нямате ли го, нищо няма да постигнете в живота си. Търпението е отличително свойство на любовта. Затова е казано: „Бог е любов,“ понеже той е дълготърпелив. Дълготърпението е признак на великата любов, която Бог храни към нас.
Ако той нямаше тази
любов
, не би ни изтърпял до сега; не би изтърпял нашето невежество, нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Та с каквато и работа да се заемем, каквито блага и да искаме да добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо. Мнозина казват: „Търпението - това е волщина“. Не, търпението е велико качество, и в човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението.
към текста >>
Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка:
любовта
едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство.
Търпението не се ражда с човека ; то трябва да се добие, трябва да го придобием. А страданието е един процес, чрез който може да се придобие търпението. За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина.
Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка:
любовта
едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта.
към текста >>
- А как наказва
любовта
?
За да търпим, трябва да сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, истина и добродетел. Защо майката изтърпява известни грешки на своето дете, а гледа да го възпита? - предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички.
- А как наказва
любовта
?
- Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване.
към текста >>
Дойде
любовта
, ние сме щастливи.
- предвижда, че то, макар и да има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, полезен на своя дом и на своята родина. Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни.
Дойде
любовта
, ние сме щастливи.
Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
към текста >>
Дълготърпението създава условия, за да се прояви
любовта
.
Когато човек ви люби, може някога да ви причини и болка: любовта едновременно причинява и страдание и радост - то е нейното свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи.
Дълготърпението създава условия, за да се прояви
любовта
.
Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е.
към текста >>
Без търпение
любовта
не може да се прояви у нас.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, - но и наказва всички. - А как наказва любовта ? - Като се отдели от нас, ние ставаме тъжни, - нещастни. Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта.
Без търпение
любовта
не може да се прояви у нас.
То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар. Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк.
към текста >>
Сега да дойдем до
думата
благосклонност - тя е положителната, активната страна на
любовта
, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
Дойде любовта, ние сме щастливи. Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си.
Сега да дойдем до
думата
благосклонност - тя е положителната, активната страна на
любовта
, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
Благосклонността е любов, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е. Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност.
към текста >>
Благосклонността е
любов
, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е.
Дълготърпението създава условия, за да се прояви любовта. Без търпение любовта не може да се прояви у нас. То е първото основно качество - авангард на нейното идване. Когато се усвои това търпение в неговото широко разбиране, ще видим, че то е голяма сила в ръцете на смелия, - на решителния човек - Такъв човек има голямо бъдеще пред себе си. Сега да дойдем до думата благосклонност - тя е положителната, активната страна на любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която има да се издържи известен товар.
Благосклонността е
любов
, готова да гради, да направи някому услуга, комуто и да е.
Срещне те един просяк. Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него.
към текста >>
Любовта
казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни.
Иска услуга, трябва да му помогнеш. Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне.
Любовта
казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни.
Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни?
към текста >>
Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на
любовта
.
Имаме приятел с благородни черти, иска услуга; трябва да я направим, макар че той нямал нашит убеждения и вяра. Искаме хората да ни обичат и да бъдат учтиви към нас, а често ние нарушаваме това правило, като не показваме поне дължимата към тях обикновена благосклонност. Някои казват, че обичат някого, а говорят на други лошо за него. Ехото на това говорене ще се чуе един ден, защото каквото човек посее, такова и ще жъне. Любовта казва: трябва да бъдем търпеливи и благосклонни.
Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на
любовта
.
Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване.
към текста >>
Любовта
не завижда.
То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим.
Любовта
не завижда.
Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма.
към текста >>
Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската
любов
, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме.
Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда.
Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската
любов
, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме.
Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява.
към текста >>
Завиждаме ли, нямаме
любов
.
Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме.
Завиждаме ли, нямаме
любов
.
Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
към текста >>
Любовта
трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в.
Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи. Хората ни хвърлят твърди камъни, ние трябва да ги използуваме, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можем да използуваме и с това да се обогатим. Любовта не завижда. Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов.
Любовта
трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в.
тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света.
към текста >>
Любовта
не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява.
Значи, за да видим, дали ни е посетила истинската любов, трябва да се поизпитаме, дали не завиждаме. Завиждаме ли, нямаме любов. Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма.
Любовта
не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява.
Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание.
към текста >>
Любовта
е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света.
Любовта трябва да съществува вечно в нашите дела; тя е потребна и в. тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях.
Любовта
е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света.
Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна.
към текста >>
Хората са себелюбиви и като дойде
любовта
, искат да я затворят в себе си.
тоя наш живот и в следващия и в по-друг живот, и, колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея. Трябва от сега да хванем този път: друг пътя за Небето няма. Любовта не завижда, на неправдата - не отговаря с неправда; на злото не отговаря със зло, всичко претърпява. Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света.
Хората са себелюбиви и като дойде
любовта
, искат да я затворят в себе си.
В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва.
към текста >>
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат
любовта
.
Понякога гордостта, завистта ще дойдат като гости, ще посетят нашето сърце, но работата е, да не правим приятелство с тях. Любовта е храна на живота, без нея не може да се постигне нищо в света. Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание.
Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат
любовта
.
Тя е тиха, спокойна. Мнозина казват, че Бог е любов, и като е любов, не трябва да наказва. Господ като е толкова благ, е в същото време и много взискателен. И този, който иска да научи божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, от където да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване стои благото на всекиго.
към текста >>
Мнозина казват, че Бог е
любов
, и като е
любов
, не трябва да наказва.
Хората са себелюбиви и като дойде любовта, искат да я затворят в себе си. В такова жилище, в каквото искаме да я затворим, не може да се стои, и тогава се ражда смърт. Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание. Нашето сърце и нашият ум трябва да имат всички условия, за да възприемат любовта. Тя е тиха, спокойна.
Мнозина казват, че Бог е
любов
, и като е
любов
, не трябва да наказва.
Господ като е толкова благ, е в същото време и много взискателен. И този, който иска да научи божествения закон, да приеме една по-висока степен, да се издигне в областта на светиите, от където да гледа ясно на живота, и Господ да гледа благосклонно на него, непременно трябва да свърши божественото училище на земята със зрелостен изпит. В това свършване стои благото на всекиго. По Учителя Д. Ат-ва.
към текста >>
60.
ПЕПЕРУДИ-Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Думата
„слуга" плаши човека, а
думата
„господар" го радва.
Смъртта е временно ограничение, което лишава човека от условията, при които е живял и го поставя при нови условия. Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът? Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина. И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар.
Думата
„слуга" плаши човека, а
думата
„господар" го радва.
Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна.
към текста >>
при
любовта
.
Да, каквото каже Господарят-слънце, всичко става, но каквото каже Господарят-месечина, нищо не става. „Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича? Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е.
при
любовта
.
Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея? Тя няма да проповядва самоотричане, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота. Тя ще говори за новите жилища, за новата светлина, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля. Един господар трябва да съществува в света! Значи, една глава трябва да има човек, а не две.
към текста >>
Ако отидете при
любовта
, какво ще чуете от нея?
„Дето е Господарят, там ще бъде и слугата." Кой не желае да бъде при онзи, когото обича? Трудно ли е на слугата да бъде при господаря си, когото обича? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е. при любовта.
Ако отидете при
любовта
, какво ще чуете от нея?
Тя няма да проповядва самоотричане, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота. Тя ще говори за новите жилища, за новата светлина, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля. Един господар трябва да съществува в света! Значи, една глава трябва да има човек, а не две. Най-голямото нещастие за човека е да има две глави.
към текста >>
61.
НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ БОГ Има Един, който се проявява чрез
Любовта
, чрез Мъдростта и чрез Истината.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ БОГ Има Един, който се проявява чрез
Любовта
, чрез Мъдростта и чрез Истината.
Има Един! И цялата жива Природа говори за този Единият, Великият. Наричат го Бог, Господ, Отец. Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всичките светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви.
към текста >>
Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване,
Любов
без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.
Но сам по себе си, Той не е ни светлина, ни Разум. Светлина, Разум - това са негови прояви. Бог не присъствува по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е?
Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване,
Любов
без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.
И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство.
към текста >>
И когато казваме, че Бог е
Любов
, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем.
Светлина, Разум - това са негови прояви. Бог не присъствува по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения.
И когато казваме, че Бог е
Любов
, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем.
Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога.
към текста >>
Любовта
е първото изявление на Бога.
Бог не присъствува по един материален начин в света. И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем.
Любовта
е първото изявление на Бога.
Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание.
към текста >>
Затова, дето е
Любовта
, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.
И наистина, когато един художник нарисува една картина, той в картината ли е? Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога.
Затова, дето е
Любовта
, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.
А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание.
към текста >>
А когато говорим за Бога като
Любов
, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени.
Когато един ваятел извая една статуя, той в статуята ли е? Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.
А когато говорим за Бога като
Любов
, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени.
Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота.
към текста >>
Душите представят различни състояния, в които
Любовта
, Божественото съзнание се проявява във време и пространство.
Ала когато великият Непознат ни се изявява, Той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога, чрез което ние най-интимно можем да Го познаем. Любовта е първото изявление на Бога. Затова, дето е Любовта, дето е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява. А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени.
Душите представят различни състояния, в които
Любовта
, Божественото съзнание се проявява във време и пространство.
Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота. В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог.
към текста >>
От това съединение произтича
Любовта
, която ражда живота.
А когато говорим за Бога като Любов, ние подразбираме това Същество, от което произтича всичкият живот във вселената и което свързва всички живи души в едно цяло, без то да се измени или промени. Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание.
От това съединение произтича
Любовта
, която ражда живота.
В пълния смисъл на думата, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине" Господ, Той ще и се усмихне и ще ù даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди.
към текста >>
В пълния смисъл на
думата
, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог.
Душите представят различни състояния, в които Любовта, Божественото съзнание се проявява във време и пространство. Всичко в света може да изчезне, но Божественото съзнание - никога. Всички души заедно образуват Божественото съзнание. И смисълът на живота седи в съединението на душит1 с Бога, в тяхното единство с Божественото съзнание. От това съединение произтича Любовта, която ражда живота.
В пълния смисъл на
думата
, има само едно същество в света абсолютно добро - това е Бог.
Той всякога е благ. В това състояние на благост у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да „мине" Господ, Той ще и се усмихне и ще ù даде всички условия за живот и развитие. Бог никого не съди. Той никого не задържа у себе си, никого не ограничава - и няма защо да съди.
към текста >>
" Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е
Любов
.
Сила можем ли да Му дадем? Не, Той е най-силният. Всичко може да премине, всичко може да се разклати, но Той никога не се поколебава. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа тъй дребни, тъй страдащи и невежи, у Него, във величието Му, се заражда един копнеж, едно желание да спусне ръката си и да ни каже: „Нагоре сега!
" Стремежът на Бога е да ни освободи, да ни очисти, да просвети умовете ни, да облагороди сърцата ни, да внесе в душите ни оня пламък, чрез който да познаем, че той е
Любов
.
В Божието сърце има нещо велико. Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух.
към текста >>
Бог е, който иска чрез тях да внесе
Любовта
, Мъдростта и Истината в света.
В Божието сърце има нещо велико. Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух.
Бог е, който иска чрез тях да внесе
Любовта
, Мъдростта и Истината в света.
А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата. И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог.
към текста >>
А в Божията
Любов
, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души.
Той въздига народи, общества, семейства, отделни човеци. Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света.
А в Божията
Любов
, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души.
Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата. И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ?
към текста >>
Щом
Любовта
, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.
Всички блага се дължат на Него - и знание, и мъдрост, и истина, и свобода. Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души.
Щом
Любовта
, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.
И човек трябва да знае, че има само един Бог и една Любов, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички. Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее.
към текста >>
И човек трябва да знае, че има само един Бог и една
Любов
, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички.
Всички велики хора, Той ги е въздигнал. И те представят един подтик на Божия дух. Бог е, който иска чрез тях да внесе Любовта, Мъдростта и Истината в света. А в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот през цялата Вечност, както и благото на всички души. Щом Любовта, Мъдростта и Истината се пробудят, Божият Дух присъствува между хората, и ние имаме истинската реалност на нещата.
И човек трябва да знае, че има само един Бог и една
Любов
, една Мъдрост и едно знание, една Истина и една Свобода, една Правда и едно абсолютно равновесие, една Добродетел и един извор на блага за всички.
Вън от тия единици мерки, няма друго мерило за великата реалност. А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества, и урежда живота им.
към текста >>
Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича свещената
Любов
, която повдига и крепи целия космос.
А реално е само това, което принадлежи на Единия, живия Бог. Мнозина обаче питат: „Съществува ли Бог и ако съществува - къде е Той ? " Цялата вселена представя „Градът Божи", дето Бог живее. Неговото съзнание, Неговият ум е тъй велик, че обхваща и най-малките същества, и урежда живота им. Всички ангели, всички същества, които са живели милиони години преди нас на земята, знаят що е Бог.
Те застават със свещен трепет пред това велико Същество, от чието сърце изтича свещената
Любов
, която повдига и крепи целия космос.
И ако ги попитате къде е и що е Бог, те ще ви отговорят на ваш език: „Няма същество, което да е по-близо до вас от Бога. няма същество, което да има по-буден ум, по-отзивчиво сърце, и по-мощна воля, за която няма нищо невъзможно няма същество по-благородно, по-свято, по-чисто, по-мъдро, по-силно, по-могъщо от Бога. Навсякъде е Той. И на небето - във всичките слънца - и на земята, зад всичко: и зад въздуха и зад водата и зад камъните, зад растенията, зад животните, зад човеците няма нищо в света, зад което да не е Бог. Всичко което е в нас и вън от нас, всичко което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик художник.
към текста >>
Защото
любовта
към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени.
Всяко доказателство за съществуването на Бога е един механически процес. Иска ли човек доказателство за съществуването на Бога, той е прекъснал - в съзнанието си - своята връзка с Него. Възстанови ли се тази връзка, животът започва непрекъснато да тече от Бога към човека и от човека към Бога. Тогава в ума, сърцето и волята на човека има един непрестанен прилив от Божественото съзнание. И тогава престават всички тия празни и нелепи въпроси, има ли Бог, няма ли Бог, обича ли ни Бог или ни е забравил.
Защото
любовта
към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени.
Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл. И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази любов, а не да бъде слуга на човешки разбирания.
към текста >>
И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази
любов
, а не да бъде слуга на човешки разбирания.
Защото любовта към Бога, от която произтича онази жива връзка между човека и Бога - това е мистичен, вътрешен опит, който се проявява в най-различни форми и степени. Магичната сила на този опит се крие в оня момент, когато човек отправи ума си, сърцето си, душата си и духа си към това вечно Начало без никакво колебание, без никакво съмнение. Дойде ли до тоя момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Защото само Бог може да му разкрие този смисъл.
И тогава човек ще разбере, че той се е родил, за да люби Бога и да запечата живота си с тази
любов
, а не да бъде слуга на човешки разбирания.
А това му нашепва и неговата душа. Защото - не забравяйте това - възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо, аз наричам човек само този, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и възлюбил Бога, го определя като човек. Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора, и те казват: „Днес стана нещо божествено." Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот.
към текста >>
Ясно и просто: „Бог е
любов
, която трябва да опитате вътре в себе си." Ала преди това, докато още се лутате за доказателства на вели ката реалност, помнете тия прости мерки: Попиташ ли се, де е Бог, знай: Дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог.
И в страданията и в радостите Бог е, който ни говори. Друго не забравяйте. За да можете да попитате, що е Бог, вие трябва да сте учили - не една, а много вечности. И след като сте свършили всичките си науки на небето и на земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли що ще ви отговорят?
Ясно и просто: „Бог е
любов
, която трябва да опитате вътре в себе си." Ала преди това, докато още се лутате за доказателства на вели ката реалност, помнете тия прости мерки: Попиташ ли се, де е Бог, знай: Дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог.
Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват. В любовта на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения. Ето защо, дето и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли го - ще ти помогне.
към текста >>
В
любовта
на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.
И след като сте свършили всичките си науки на небето и на земята, само тогава ще имате право да зададете този въпрос. И знаете ли що ще ви отговорят? Ясно и просто: „Бог е любов, която трябва да опитате вътре в себе си." Ала преди това, докато още се лутате за доказателства на вели ката реалност, помнете тия прости мерки: Попиташ ли се, де е Бог, знай: Дето има живот, дето има мисъл, дето има чувство, там е Бог. Усъмниш ли се в Бога, знай, че в себе си се усъмнил. Защото в Бога промени и измени няма, обратни процеси не съществуват.
В
любовта
на Бога не съществуват абсолютно никакви изключения.
Ето защо, дето и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли го - ще ти помогне. Чуеш ли хората да казват, че не вярват в Бога, повгледай се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества. Друго помни: Дето има смисъл, там е Бог.
към текста >>
И опитвайте
любовта
си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или
любовта
ви към Бога?
Моментът, в който Бог се проявява, човек е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош. Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение. Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога?
И опитвайте
любовта
си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или
любовта
ви към Бога?
Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
към текста >>
Ако
любовта
ви към Бога е по-силна, на прав път сте.
Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош. Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение. Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога?
Ако
любовта
ви към Бога е по-силна, на прав път сте.
Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога!
към текста >>
Ако обаче
любовта
ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.
Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение. Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте.
Ако обаче
любовта
ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.
Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас.
към текста >>
Ако човек има Божията
любов
в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро.
Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат.
Ако човек има Божията
любов
в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро.
Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов.
към текста >>
Няма ли тази
любов
, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими.
Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро.
Няма ли тази
любов
, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими.
Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас. Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като Любов. И тогава той ще чувствува пулса на всички живи същества.
към текста >>
Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като
Любов
.
Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството. Съвършеният човек има само една идея - към Бога! Без съвършенство Бог остава непонятен за нас.
Щом човек се стреми към съвършенство, той ще познае Бога като
Любов
.
И тогава той ще чувствува пулса на всички живи същества. А няма по-голямо блаженство от това да чувствува човек този пулс. Тогава човек ще разбере великия смисъл на ония върховни думи, които Христос е изрекъл: „Аз живея в Бога, и Бог живее в мене." „Аз живя в Бога", това подразбира, че Бог е „отвън." „Бог живее в мене" това подразбира че Бог е „вътре", а аз - човекът съм „отвън." Ето защо: когато Бог е вътре в теб, не го ограничавай. Дай му абсолютна свобода вътре в теб, за да ти даде и Той абсолютна свобода у себе си. „Дяволът" - това е същество, което е ограничило Бога в себе си и затова Бог го е ограничил отвън.
към текста >>
62.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на
думата
.
Докато човек живее личния живот, той се откъсва от целокупния живот до известна степен, и тогаз силите, животът, соковете на цялото не могат да се вливат в него. Ето защо при живота на личния егоизъм човек се изолира от енергиите, които идат от божествените светове; в него не може да се влива по този начин онзи живот, който иде от тези горни мирове. Но това, което важи за отделния човек, важи и за какъв да е по-голям колективитет: напр. за общество, народ и пр. Учителят казва: „Има личен и колективен егоизъм.
Законите и при двата, както и последствията, са същите." Ето защо човекът на новата култура надраства национализма, разбран в тесен, ограничен смисъл на
думата
.
Тясно разбраният национализъм ще бъде надраснат. Нации ще има, но те ще бъдат служители на Цялото. Учителят казва: „Има три вида Живот: живот за Цялото. Живот за общото. Живот за личността.
към текста >>
Вътрешната основа на новото е
Любовта
, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата.
Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите.
Вътрешната основа на новото е
Любовта
, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата.
Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота. Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост, светлина, е: Проникването на новите идеи всред широките маси! [1]Виж книга I.
към текста >>
63.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на
думата
богат.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЧОВЕКЪТ Тогава Исус излезе с трънения венец и с багреницата. И рече им Пилат: „Ето човекът! " Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля.
Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на
думата
богат.
Силен е само човекът на любовта, човекът на истината. Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава.
към текста >>
Силен е само човекът на
любовта
, човекът на истината.
И рече им Пилат: „Ето човекът! " Могат ли хората, като излезете в света, да кажат и за вас: „Ето човекът! " За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат , той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен , той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат.
Силен е само човекът на
любовта
, човекът на истината.
Силният стои над всички условия. Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защищава. Той не воюва за своите права.
към текста >>
Ето защо, в широк смисъл на
думата
, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася позор и хули, злорадства и обвинения. Ето човекът! Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: човекът, който иде на земята, брат на страждущите.
Ето защо, в широк смисъл на
думата
, „Исус" е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания „Исус" е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение.
„Исус" ~ това е едната опорна точка на човека. „Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим.
към текста >>
Под характер, в дълбокия смисъл на
думата
, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
„Христос – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е възкръснал, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека. Човекът – като „Исус" – научава дълбокия смисъл на страданията – оня божествен процес, чрез който той изработва своя характер. Защото най-ценното у човека – това е неговият характер. Човек непременно трябва да мине през огъня на изпитанията, и само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава ще придобие характер ценен, устойчив, непоколебим. Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее.
Под характер, в дълбокия смисъл на
думата
, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа.
Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа. Ето защо, под думата „човек" се разбира сборът всички добродетели. Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек.
към текста >>
Ето защо, под
думата
„човек" се разбира сборът всички добродетели.
Само тогава ще има вечен дом, в който може да живее. Под характер, в дълбокия смисъл на думата, се подразбира всичко разумно, което човешкият дух е написал, което дълбоко е внедрил в човешката душа. Характерът е едно съчетание на добродетели. Едно помнете: онази естествена сила вътре в човека, която може да го направи мощен, е силата на неговите добродетели. Добродетелите – това са един велик капитал, около който започват да циркулират великите сили на живата природа.
Ето защо, под
думата
„човек" се разбира сборът всички добродетели.
Който не представлява такъв сбор от добродетели, не може да се нарече истински човек. Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава.
към текста >>
Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е.
Любовта
.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът.
Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е.
Любовта
.
Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
към текста >>
Едно помнете: първото качество на истинския човек е
Любовта
.
Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно.
Едно помнете: първото качество на истинския човек е
Любовта
.
Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие".
към текста >>
Любовта
е божественото в човека.
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта.
Любовта
е божественото в човека.
Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие". Човекът днес няма „образ и подобие Божие".
към текста >>
Без
любов
човек се превръща в животно.
И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека.
Без
любов
човек се превръща в животно.
Без любов той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие". Човекът днес няма „образ и подобие Божие". Един човек, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е?
към текста >>
Без
любов
той е изложен само на грехове и престъпления.
Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно.
Без
любов
той е изложен само на грехове и престъпления.
Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие". Човекът днес няма „образ и подобие Божие". Един човек, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Един човек, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови, човек ли е?
към текста >>
Разумността, в дълбокия смисъл на
думата
, е качество на светията, на гениалния човек.
Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.
Разумността, в дълбокия смисъл на
думата
, е качество на светията, на гениалния човек.
И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек. А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света.
към текста >>
И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на
думата
, може да бъде само добродетелният човек.
Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.
И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на
думата
, може да бъде само добродетелният човек.
А всички хора на добродетелта са смирени хора – в онази смисъл, в която Христос разбира тази дума – и тия хора са най-великите, най-силните. Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост. Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа – и болести и сиромашия, дори и смърт.
към текста >>
Смиреният човек, в истинска смисъл на
думата
, е човек с мощен дух.
Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува – каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек.
Смиреният човек, в истинска смисъл на
думата
, е човек с мощен дух.
Вие питате, защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда.
към текста >>
Казвам ви: Да проявите Божията
Любов
.
Бог, който живее в мен, сиромах не става." И така, помнете: слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинска смисъл на думата, е човек с мощен дух. Вие питате, защо сте дошли на земята.
Казвам ви: Да проявите Божията
Любов
.
Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността.
към текста >>
Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата
Любов
.
Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността. „Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии.
Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата
Любов
.
За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници.
към текста >>
За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика
любов
в душата си, в нея блика такъв велик извор на
любовта
, че никакви противоречия за него не съществуват.
Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността. „Роденият изново" е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов.
За този човек, за „роденият от Бога", е казано в Писанието, че „грях не прави." И наистина, роденият от Бога има такава велика
любов
в душата си, в нея блика такъв велик извор на
любовта
, че никакви противоречия за него не съществуват.
Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват вътре в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души.
към текста >>
Така човекът от „син на мисълта" става „възлюблен Син на
Любовта
".
Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност на много разумни, гениални души. Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се сберат на едно място хиляди разумни, гениални души. А за да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се сберат в едно единство. Христос е съвкупност от всички разумни и светли души.
Така човекът от „син на мисълта" става „възлюблен Син на
Любовта
".
Така той става Син Божи. А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи. Ти, който се домогват да станеш Син божи, постави си като идеал да имаш: Сърце чисто като кристал. Ум светъл като слънцето. Душа обширна като вселената.
към текста >>
64.
Всемирното братство - Б. Боев
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Под
думата
„храм" Христос имаше пред вид своето тяло.
И сега, за да се избегнат тия аномалии, човечеството се нуждае от нови методи, от ново възпитание. Възпитателите на човечеството - учителите, духовенството, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал. от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна".
Под
думата
„храм" Христос имаше пред вид своето тяло.
Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи.
към текста >>
Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си
любовта
, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата.
Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат.
Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си
любовта
, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата.
Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им. От мисълта на човека зависи неговото здравословно състояние. За тази цел той трябва да работи върху себе си, да развие своето чело.
към текста >>
Човекът на
любовта
има нещо специфично в своя глас.
Вярно е това, но добрите условия се включвате в гениалните, в разумните, в добрите хора. Такива хора трябва да се намерят! Тези хора въздействуват върху човечеството. Геният, разумният, добрият човек може да направи от своя ближен, каквото иска, както грънчарят прави от глината, каквото гърне иска. Геният оказва влияние върху хората не само с думите си, но главно чрез контакта си с тях.
Човекът на
любовта
има нещо специфично в своя глас.
Особена сила се крие в неговия глас. Главата, ръцете, краката на този човек са особено устроени. Ако наблюдавате линиите на ръцете му, ще забележите, че и те са особени. Има хора, в ръцете на които отсъствува сатурновата линия, т.е. линията на съдбата.
към текста >>
65.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на
любовта
, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр.
Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили. Те давате целесъобразност на силите-организаторки. Разумните сили - това са напреднали същества, плод на дълга еволюция. Днес от видимите царства: минерално, растително, животинско и човешко, човешкото стои най-високо, но има други царства, по-горни от общия уровен на човешкото царство.
Тук спадат великите гении на човечеството, великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени са достигнали до най-голямо развитие на божествените сили: на
любовта
, мъдростта, истината, знанието, силата, благородството, законите на жертвата, самоотричането, чистотата и пр.
Именно това е така нареченото Всемирно Братство. То съществува от памтивека. То ръководи процесите в цялата природа, то стои зад всички явления в природата. същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път.
към текста >>
И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е
Любовта
!
същевременно то ръководи и процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално развитието на човечеството. Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години!
И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е
Любовта
!
Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа.
към текста >>
Любов
към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
Основният принцип на това велико братство е помагане на по-малките братя в техния еволюционен път. Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта!
Любов
към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство. Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа.
към текста >>
И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от
любов
, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.
Какво милосърдие, какво благородство, какво себеотрицание ги изпълва! Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества.
И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от
любов
, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е любовта. Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него.
към текста >>
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е
любовта
.
Защото тяхната помощ не е кратковременна. Те работят по планове, за чието реализиране се изисквате милиони години! И едничкото, което ги импулсира към работа, към дейност, е Любовта! Любов към Бога и към божественото, което живее и се проявява във всички същества. И всички на земята, които работят в хармония с техните стремежи, които работят за повдигането на другите от любов, без да чакат нито слава, нито богатство, нито власт и пр., те са вече сродни, близки, вътрешно свързани с това Всемирно Братство.
Всеки може да влезе в свръзка с това Всемирно Братство, когато работи в духа на техните идеали: именно за другите, за Бога, когато импулсът на неговата работа е
любовта
.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.
към текста >>
Защото всяка постъпка, чийто импулс е
любовта
, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Тогаз той освен че ще почувствува вътрешна връзка с това Братство, но същевременно ще почувствува и тяхната подкрепа, ще почувствува зад себе си като тил тяхната сила, тяхната помощ, тяхното знание. Той няма да бъде тогаз сам в своята работа. Когато човек работи за великия божествен идеал, който въодушевява членовете на Всемирно Братство, той вече вътрешно е в тяхната система и на всяка крачка в своя живот ще чувствува тяхното съдействие, готовност да подготвят и подобрят условията и последствията на неговата работа. Когато той работи, Те ще бъдат с него. И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост.
Защото всяка постъпка, чийто импулс е
любовта
, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения.
Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
към текста >>
Значи, зад всичката тази картина седи
любовната
дейност на тези същества!
И радостта, която ще усеща в такава дейност, ще показва, че той е вече във вътрешна връзка с тези напреднали същества, че възприема част от тяхната радост. Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство.
Значи, зад всичката тази картина седи
любовната
дейност на тези същества!
И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота!
към текста >>
Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на
Любовта
, на жертвата.
Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на
Любовта
, на жертвата.
Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас!
към текста >>
Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната
любов
: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота!
Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата!
Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната
любов
: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота!
Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие!
към текста >>
Като знаеш, че
любовта
е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази
любов
!
И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота!
Като знаеш, че
любовта
е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази
любов
!
И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт.
към текста >>
Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от
любовта
.
В цялата вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И всичко това не е блян, не е далечен копнеж. Всичко това съществува, всичко това е нещо реално! И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа!
Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от
любовта
.
Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата. И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност. Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в Небесата, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл. 11, стихове 22—24).
към текста >>
Думата
„слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог.
от 30 г. излага в беседи и лекции. Защото идеите на Всемирното Братство работят и от вътре в глъбините на славянската душа от векове и хилядолетия и зреят постепенно. Мисията на славянството е изразена и в самото название „славянин". Тая дума има нещо общо с думите „слава" и „слово".
Думата
„слава" има два корена: „ела" - значи „това, което изпраща", и „Авва" - което значи Бог.
Мисията на славянството е да изяви чрез своя живот славата Божия. Думите „Слово" и „Логос" имат един и същ корен, при което „в" и „г" са преминали една в друга. Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
да стане проявител на тази мощна струя на
Любовта
, чиито извори сега се отварят в човешките души.
Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е.
да стане проявител на тази мощна струя на
Любовта
, чиито извори сега се отварят в човешките души.
Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства. Според окултизма съзнанието в минералното царство е най-обширно, но за това пък е най-смътно, най-неясно.
към текста >>
Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде
любовта
.
Преди всичко, като пряко последствие от развитието на съзнанието ще бъде преставане на всичко това, което е израз на личния живот, на индивидуализирането, на отделността: войните, експлоатациите от всякакъв вид, месоядството, безмилостното изсичане на горите и пр. Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели.
Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде
любовта
.
Новият човек ще учи от любов, ще пише от любов, ще върши каква да е физическа работа от любов, без да чака никакъв личен плод от своя труд! Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата.
към текста >>
Новият човек ще учи от
любов
, ще пише от
любов
, ще върши каква да е физическа работа от
любов
, без да чака никакъв личен плод от своя труд!
Основният закон е: Всяко нарушение на закона на единството между всички същества води към катастрофи, разочарования, страдания от всякакъв вид. Идеите, които днес Всемирното Братство изнася и които са в хармония със законите на развитието на днешното човечество, ще изменят основно всички форми на живота: възпитателните програми и методи, политическия вътрешен живот, международния живот, икономическия живот и всички други страни на живота. Събуждането на това ново съзнание у човека ще измени коренно и неговите мотиви и подбуди към дейност. При личния живот подбудите към дейност са от индивидуално естество: постигане на какви да е лични цели. Но при събуждане на космичното съзнание, подтикът към дейност ще бъде любовта.
Новият човек ще учи от
любов
, ще пише от
любов
, ще върши каква да е физическа работа от
любов
, без да чака никакъв личен плод от своя труд!
Ще кажат някои: „Възможно ли е това? " Възможно е! Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й.
към текста >>
66.
Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г.
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Под
думата
молитва се разбира общение с Бога.
МОЛИТВАТА Най-хубавото упражнение в живота на човека е молитвата. За сега по-хубаво упражнение за облагородяване на душата няма.
Под
думата
молитва се разбира общение с Бога.
Такова общение ние всякога можем да имаме, защото Божественият живот у нас е непреривен. Всички хора, които са готови да разберат по вътрешен интуитивен начин молитвата, само те са в състояние да разберат нейния дълбок смисъл. Молитвата е разговор с Бога. Освен това, тя е един от най-хубавите методи за просветляване на ума и облагородяване на чувствата. Някои хора свързвате молитвата с чувствата и някои я свързват с мислите.
към текста >>
Ще мисля за Бога, Великата
Любов
на живота.
Молитвата има велика сила! С нея ще развиеш своя ум и ще облагородиш своето сърце. С молитвата ще нагласяваш цигулката си. И тогава мирът ще слезе над тебе и работата ти през деня ще принесе своя плод. През деня човек е зает с дребни работи; ще им кажеш: „Аз искам да бъда свободен днес.
Ще мисля за Бога, Великата
Любов
на живота.
Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина!
към текста >>
Нито знанието, нито
любовта
, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина!
Ще мисля за Бога, Великата Любов на живота. Оставете ме свободен! " Ще изпъдиш чуждите мисли из себе си и като останеш сам, почни в дълбоко съзерцание да размишляваш върху великия проблем: защо си на земята, защо си неразположен, защо нямаш благородна мисъл и сърце, защо нямаш воля да разрешиш известни въпроси. Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата.
Нито знанието, нито
любовта
, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина!
Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска. Молитва е тази, която включва в себе си качества на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели. Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език.
към текста >>
Молитва е тази, която включва в себе си качества на
Любовта
, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели.
Тогава Христос ще дойде и ще ти отговори. Няма по велик момент в живота на човека от този при молитвата. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на земята са в състояние да се сравнят с насладата при общението с Първичната причина! Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която не вземат участие всичките добродетели, не може да се счита за истинска.
Молитва е тази, която включва в себе си качества на
Любовта
, на Мъдростта, на Истината, на Добродетелта, на Милосърдието и на ред още добродетели.
Отиде ли човек с такава молитва при Бога, той ще прилича на дърво, отрупано с узрели плодове. Види ли Бог такъв човек, ще Му е приятно, че пред него стои едно разумно дете, което знае да говори на възвишен, ангелски език. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили, върху които се крепи благоденствието на човешкия род. Няма по-хубаво нещо от това, да имаш връзка с Бога и с възвишените и разумни сили! Те са тил в нашия живот.
към текста >>
За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е молитва, пропита с истинска признателност и
любов
към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот.
Не е възможно да сме във връзка с Бога и да сме хилави! Молитвата трябва да включва в себе си и един процес на благодарност. Бог има еднакво отношение към всички хора, но хората нямат еднакви отношения към него. Отношението на Бога към нас е правилно, но нашето отношение към Него не е правилно. И вследствие на това се явява един дисонанс в живота ни.
За да се възстановят правилните отношения на човека към Бога, необходимо е молитва, пропита с истинска признателност и
любов
към Този, който ни е създал и който ни е дал всички условия за живот.
Да благодарим за светлината, топлината, за въздуха, за хубавите мисли, за хубавите чувства, които приемаме от него. За всичко трябва да благодарим! Иначе и богати да бъдем, и учени да бъдем, животът се обезсмисля. Силата на човека седи в неговата вътрешна признателност, че той е в Битието и че участвува във всички блага. Казва се: „Бъдете постоянни в молитва!
към текста >>
За добиване на
любовта
също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата.
Когато човек се моли, той влиза в контакт със светлината и топлината, които идат от Божествения свят.Тази светлина и тази топлина, която иде отгоре, тя е толкова мека и приятна, че тя съгражда, дава живот. Тя е светлина и топлина на Безсмъртието! Тя е тази именно светлина, при която човек добива успокоение, вътрешен мир и свобода. Силата на молитвата седи именно в придобиването на тази светлина! Всички окултни ученици имате много начини за придобиване на знанието, но желаят ли да се свържат с истинското знание, да влязат в светлината на Безсмъртието, всички употрбяват молитвата - и Учители и ученици.
За добиване на
любовта
също има много методи, но за да протече този източник на мекота, радост и живот - да се влезе в топлината на Безсмъртието - нужна е молитвата.
Да се домогнеш до свободата, да се дойде до истинското освобождение на човешката душа няма друг път освен молитвата. 17.III.1934 г. Изгрев. По Учителя - Д. Атанасова
към текста >>
67.
ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и
любовта
.
Не, такова почитание е престъпление! Колко лоши навици имат днешните родители - бащи и майки, с които всаждайки лоши качества у децата, не могат и не трябва да бъдат почитани от тях. Когато мъдрецът Мойсей е написал този закон, той е имал предвид един велик окултен закон. Родители в окултизма е символ на доброто, възвишеното, божественото Христос е казал: един е вашият Отец - той е Бог. Бог е баща и майка.
Бог е символ на възвишеното, доброто, съвършенството, истината и
любовта
.
Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога.
към текста >>
Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и
любов
, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди.
Следователно, само родители, които дават и посаждат божествени качества в своите деца могат да бъдат почитани и уважавани. Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога.
Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и
любов
, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди.
към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот.
към текста >>
към тях, към родителите е необходима всечовешка
любов
и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им.
Има, без съмнение, много майки и бащи, които в съзнанието на своите деца са оставили наистина редки и възвишени спомени. Те не могат да не бъдат почитани. Ала колко са такива родители - навярно те се броят на пръсти. И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди.
към тях, към родителите е необходима всечовешка
любов
и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им.
Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл. Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на думата. В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава.
към текста >>
Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на
думата
.
И ако в съвременната младеж се заражда силното борческо чувство против родителите си и родителите като консервативен фактор, изобщо, това е правилно чувство, което дири да се освободи от вечно поддържаните суеверия и заблуждения окриляни от черквата в името на Бога. Това чувство у младежта трябва да се канализира, трябва да се осветли от правата мисъл, от всечовешкото чувство и любов, за да не остане в една куха борба против хора, които най-после самият живот е подържал в робство и заблуди. към тях, към родителите е необходима всечовешка любов и често състрадание, които могат да ги изправят - да събудят съзнанието им. Необходимо е да паднат тези семейни суеверия, в които се закърмват хора роби! И истинска насока на съвременната семейна борба ще дадат ония синове, които са дошли до пълното съзнание за себепресъздаване - за живота в пълнотата, освобождението и правата мисъл.
Суеверието и правата мисъл е една голяма тема, защото животът на хората върви предимно под знака на суеверието, разбрано в най-широк смисъл на
думата
.
В светлината на черковническото, религиозното, а в модерно време и научните схващания за нещата, духовното, разумното начало в живота биде облечено в дрипите на суеверията, които убиват творческия дух и създават един робски и невежествен живот. Науката от 19 век трябваше да отрече това разумно начало в живота, ала вмъкна хората в друг кръг суеверия, от които човечеството наново трябва да се освобождава. Модерната научна мисъл идва наново до това, което в живота се проявява на всяка крачка - духовното, разумното. Да влезе то правилно като основен елемент в разсъжденията на хората за живота и нещата, това е началото на правата мисъл, която ражда всяко добро, смисъл и щастие за човека.
към текста >>
68.
НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
В тази смисъл на
думата
, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека.
Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления.
В тази смисъл на
думата
, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека.
Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план. Злото, обаче, се таи в това, че хората постоянно развалят онова, което Живата Природа е организирала. Те приличат на недобросъвестни наематели, които лошо стопанисват имота, който им е даден за използуване. Ето защо казваме, че злото в света произлиза от недобре използуваните сили на мозъка и недобре направляваните сили на сърцето.
към текста >>
А тия начала гласят: Съществува една вечна
Любов
, която включва благото на всички същества.
тъй както мирът е израз на един високо организиран живот, който се направлява от законите на хармонията. Всички други възгледи са лични и заинтересовани отклонения от това обективно мерило на Живата Природа. Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди, хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие".
А тия начала гласят: Съществува една вечна
Любов
, която включва благото на всички същества.
Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет.
към текста >>
Ето защо, както и да схващат хората
Любовта
, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима.
Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни.
Ето защо, както и да схващат хората
Любовта
, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима.
Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни.
към текста >>
Любовта
не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска.
Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима.
Любовта
не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска.
Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма.
към текста >>
Когато говорим за животинска
любов
, подразбираме, че животното, което не е разбрало
любовта
, я проявява по своему.
Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска.
Когато говорим за животинска
любов
, подразбираме, че животното, което не е разбрало
любовта
, я проявява по своему.
Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство.
към текста >>
Под човешка
любов
разбираме своеобразната човешка проява на
любовта
, която хората още твърде слабо разбират.
Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему.
Под човешка
любов
разбираме своеобразната човешка проява на
любовта
, която хората още твърде слабо разбират.
Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.
към текста >>
Любовта
, обаче, при всички условия, си остава неизменна.
В своята същина те остават неизменни. Ето защо, както и да схващат хората Любовта, както и да я делят и подразделят, тя си остава неизменна и неделима. Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират.
Любовта
, обаче, при всички условия, си остава неизменна.
Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления.
към текста >>
Любовта
подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма.
Любовта не е нито ангелска, нито човешка, нито животинска. Когато говорим за животинска любов, подразбираме, че животното, което не е разбрало любовта, я проявява по своему. Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни.
Любовта
подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма.
Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война.
към текста >>
И ако се разбират законите на
любовта
, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.
Под човешка любов разбираме своеобразната човешка проява на любовта, която хората още твърде слабо разбират. Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство.
И ако се разбират законите на
любовта
, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.
Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее.
към текста >>
Любовта
изключва всякакви престъпления.
Любовта, обаче, при всички условия, си остава неизменна. Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения.
Любовта
изключва всякакви престъпления.
Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата.
към текста >>
Любовта
изключва всякакво насилие, убийство.
Тя има еднакви отношения и към праведни и към грешни, и към хора и към животни. Любовта подържа живота на всички същества, ала това не подразбира запазване на тяхната форма. Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления.
Любовта
изключва всякакво насилие, убийство.
Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота.
към текста >>
От гледище на оня абсолютен морал, който
Любовта
носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество.
Там дето тя действува, винаги настъпва едно вътрешно преустройство. И ако се разбират законите на любовта, това преустройство е разумно, не се ли разбират нейните закони, това преустройство носи сътресения и разрушения. Любовта изключва всякакви престъпления. Любовта изключва всякакво насилие, убийство. Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война.
От гледище на оня абсолютен морал, който
Любовта
носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество.
Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество.
към текста >>
Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот:
Любов
, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички.
Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество.
Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот:
Любов
, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички.
Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва.
към текста >>
Онзи свят е свят на
любовта
, той е свят на знанието, на истината и свободата.
Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва. Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити. Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето. Безсмислено е човек да копнее за този живот, когато отиде на „онзи свят".
Онзи свят е свят на
любовта
, той е свят на знанието, на истината и свободата.
И ако ние изменим нашите мисли и чувства, ако започнем да мислим, чувствуваме и постъпваме така, както мислят, чувствуват и постъпват ония велики същества, чиито мозъци и сърца са организирани и волите им единни, ние веднага ще влезем в „онзи свят". Онзи свят е тук, сега; ние постоянно живеем и в този свят и в онзи. Така трябва да мислят съвременните хора, ако искат наистина да бъдат човеци на настоящето, а не на отживелите възгледи. Така требва да живеят. Всички добри хора, към които и народи, към които и религии да принадлежат, трябва да си подадат ръка, за да подпомогнат на страдащото човечество.
към текста >>
Нужно е не изолиране на народите в името на лични интереси, каквото днес се констатира, а обединение в името на принципите на
Любовта
, Мъдростта и Истината - прояви на живия Бог, който всичко обединява.
И ако ние изменим нашите мисли и чувства, ако започнем да мислим, чувствуваме и постъпваме така, както мислят, чувствуват и постъпват ония велики същества, чиито мозъци и сърца са организирани и волите им единни, ние веднага ще влезем в „онзи свят". Онзи свят е тук, сега; ние постоянно живеем и в този свят и в онзи. Така трябва да мислят съвременните хора, ако искат наистина да бъдат човеци на настоящето, а не на отживелите възгледи. Така требва да живеят. Всички добри хора, към които и народи, към които и религии да принадлежат, трябва да си подадат ръка, за да подпомогнат на страдащото човечество.
Нужно е не изолиране на народите в името на лични интереси, каквото днес се констатира, а обединение в името на принципите на
Любовта
, Мъдростта и Истината - прояви на живия Бог, който всичко обединява.
* * *
към текста >>
69.
МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО И НОВАТА КУЛТУРА - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Защото източникът на този велик живот е
Любовта
.
Нима вие ще наречете човек онази майка, която не се грижи за своето дете и го изхвърля някъде? Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо?
Защото източникът на този велик живот е
Любовта
.
Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното.
към текста >>
Какво нещо е
Любовта
?
Нима вие ще наречете човек онзи баща, който използува сина си? Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта.
Какво нещо е
Любовта
?
Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично.
към текста >>
Любовта
е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си.
Нима вие ще наречете човек онзи държавник, който издава неразумни закони? Трябва да се определи какво нещо е човекът. И най-важният въпрос, който трябва да занимава учените хора в света, това е въпросът за висшия съзнателен живот. Защо? Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта?
Любовта
е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си.
Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога". Под думата Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното.
към текста >>
Под
думата
Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното.
Защото източникът на този велик живот е Любовта. Какво нещо е Любовта? Любовта е източникът на този живот, който носи в себе си светлина, и топлина, и храна, и облекло, и сила - той всичко носи в себе си. Тъй се определя живота на опит. Всички онези, които са разрешили въпроса така, за тях е казано в Писанието: „Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога".
Под
думата
Бог ние не разбираме едно същество отвън, на което хората могат да се кланят, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви в нас - туй безграничното.
Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Следователно, ние хората на този свят, като проява на това безгранично, решаваме една велика задача - вечният живот да се прояви в граничното. За да се прояви този живот непременно трябва да имаме знание, мъдрост, които ще създадат хармонични отношения между всички хора. Днес не само българите, но и всички съвременни хора са нещастни. Всички народи са нещастни. Защо?
към текста >>
Но мислите ли, че без усилие може да се разреши въпросът за Живота и
Любовта
?
Казват за някоя мома: да оженим тази мома. Защо? Не, женитбата която днес съществува в света, това е продажба. Не се минат и 4-5 години, виждаме ги да бягат един от друг. Това не е разрешение на въпроса. Труден е този въпрос за разрешаване.
Но мислите ли, че без усилие може да се разреши въпросът за Живота и
Любовта
?
Из беседите на Учителя.
към текста >>
70.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В тази смисъл на
думата
те действително са „вън" от нея.
Всички, които се стремят да владеят Природата, всички които се борят с нея, които й се противят, дълбоко погледнато, са „вън" от нея. Говоря алегорично. Природата е заключена за тях, тя си остава за тях един затворен свят. Знаете ли какви красоти има в този свят, какви същества живеят в него ? Хората, които днес пъплят по земята, могат да се нарекат „пропаднали ученици" на Природата, затворници.
В тази смисъл на
думата
те действително са „вън" от нея.
За тези хора, Природата си има своите „изправителни домове". И тя често влиза там със своята пръчица! Ала за разумните човеци Живата Природа е прекрасно уреден свят. Свят на хармония, на музика и красота.- И когато един ден вашите очи се отворят, вие ще чуете навред по света великата музика на Природата. Има една особена музика в Живата Природа.
към текста >>
И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена
любовно
към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество.
Защото и тя не винаги пее. Понякога и тя мълчи. В нейните недра тогава цари неизразимо мълчание. Но в туй мълчание има един велик вътрешен смисъл - дълбоко в нейните недра се заражда една велика идея и докато тази идея се оформи и роди, великата Природа мълчи. Роди ли се, тя отново запява нова песен.
И ако вие водите съзнателен живот, ако душата ви е будна и е настроена
любовно
към всички живи същества, вие ще възприемете божествената музика на Природата, която ще се разлее като дълбок трепет по цялото ви естество.
Чрез тази музика ще ви се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички разумни същества в Живата Природа ще ви се предава с бързина, много по-голяма от тази на светлината и вие ще се чувствувате като гражданин на нейното велико царство.
към текста >>
71.
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Под гении, ние не разбираме крайно даровити хора само в една област, но известни повече или по-малко съвършени натури, които имат един стабилитет, едно постоянство, в положителен смисъл на
думата
, на характера.
И когато говорим сега за майки и бащи, далеч нямаме за цел да дирим причините поради, които природата е наредила нещата така. Причината, от по-дълбоко гледище погледнато, не е само една. Но можем да кажем прекрасно, че майките и бащите са били винаги в историята на човечеството най-важната обществена единица. Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците. А обикновените хора се намират по средата между тия две крайности.
Под гении, ние не разбираме крайно даровити хора само в една област, но известни повече или по-малко съвършени натури, които имат един стабилитет, едно постоянство, в положителен смисъл на
думата
, на характера.
Това подразбира един морален стабилитет, който, обаче, няма нищо общо с кондиционизма на даденото време. Гениите , в този смисъл на думата, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха. Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи.
към текста >>
Гениите , в този смисъл на
думата
, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха.
Но можем да кажем прекрасно, че майките и бащите са били винаги в историята на човечеството най-важната обществена единица. Майките и бащите са ония фактори, които са родили, откърмили и отчасти отгледали както гениите така и престъпниците. А обикновените хора се намират по средата между тия две крайности. Под гении, ние не разбираме крайно даровити хора само в една област, но известни повече или по-малко съвършени натури, които имат един стабилитет, едно постоянство, в положителен смисъл на думата, на характера. Това подразбира един морален стабилитет, който, обаче, няма нищо общо с кондиционизма на даденото време.
Гениите , в този смисъл на
думата
, имат един висш морал, който няма нищо общо, и често е в пълно противоречие с условния морал на дадената епоха.
Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи. те ги възпитават, те ги възрастват. Дават ли те с всичкото това дело онази правилна насока, по която може да се създадат истински хора на земята?
към текста >>
Думата
истински хора подразбира правилното развитие на човека, взето в своята цялост.
Престъпниците, това са дори и обикновените хора и всевъзможните гении и даровитости в дадени специалности. Те са, следователно, болшинството от хората. А тях ги раждат майки и бащи. те ги възпитават, те ги възрастват. Дават ли те с всичкото това дело онази правилна насока, по която може да се създадат истински хора на земята?
Думата
истински хора подразбира правилното развитие на човека, взето в своята цялост.
Когато се погледне на частичната проява и развитие на човека и хората тогава нещата биват относителни; за нас истинския човек е по един прав път на своето развитие и всеки момент той е господар на положението - в неговото развитие има една върховна цел - един съвършен тип човек. Рядко в целокупната история на човечеството биха могли да се срещнат истински майки и бащи. които да изпълнят своята роля в горе начертания смисъл. Рядко майка и баща са подтиквали развитието на своите деца в една правилна насока. Прочее, не педагогиката е целта на настоящата статия.
към текста >>
Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока
любов
към развитие.
Родители са, хора, божем, зрели, ала тяхната мисъл е плитка. Тя не може да се углъби, да разбере нещо повече от всекидневното, от туй, което ги заобикаля. Техните чувства, сърцето им се свива при всеки случай, когато требва да дадат, когато требва да помислят за другите. Какво наследство ще оставят те на децата си?! Може от подобни родители да излязат много способни деца в някои отрасли на живота, но човеци от тях трудно ще стане.
Защото, те са унаследили голям багаж от недъзи, с който може да се справи само просветеното съзнание и една воля пропита от дълбока
любов
към развитие.
Изпълняват ли тези майки и бащи своето предназначение в живота? - Хиляди пъти не! - Те хвърлят в калта на живота хора, които не ще смогнат да я избродят, да се измъкнат из нея. В съвременната биология е право установено, че с развитието на културата, човечеството се изражда. Създаде се вследствие това цяла нова биологична наука - расовата хигиена, евгениката.
към текста >>
Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата
любов
към първичния Разум в живота.
Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора. Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен. из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота.
Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата
любов
към първичния Разум в живота.
Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата. Признавайки факта като верен и излизайки от основното схващане на окултизма, че в Природата има един първичен Разум, ние отхвърляме психоаналитическото твърдение, че отношенията между родители и деца почиват върху пола, либидото. За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето. Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството.
към текста >>
Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на
Любовта
и Добродетелта.
които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота. Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата. Признавайки факта като верен и излизайки от основното схващане на окултизма, че в Природата има един първичен Разум, ние отхвърляме психоаналитическото твърдение, че отношенията между родители и деца почиват върху пола, либидото. За нас е от значение че съвременната психоаналитическа мисъл идва до старото окултно твърдение за голямата роля, която играят бащата и майката в живота на детето.
Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на
Любовта
и Добродетелта.
От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката.
към текста >>
Той се нуждае най-много от принципа на
любовта
- тази
любов
, която е огрята от великото слънце на мъдростта.
За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип.
Той се нуждае най-много от принципа на
любовта
- тази
любов
, която е огрята от великото слънце на мъдростта.
На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството. Истински майки и бащи, ето гаранцията на утрешния светъл ден на човечеството
към текста >>
72.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на
любовта
; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Тези съвършени същества са несравнено по-напреднали и от най-гениалните човеци на земята, защото са излезли много по-рано от хората от Първото Начало. Всички те са минали по известен път на развитие под ръководството на Божия Дух и са достигнали до тази степен на развой, на която сега се намират. И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от разумни същества, стоящи на разни степени на развитие, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия космос. Те го направляват, защото сами са взели участие в неговото създаване под прямото ръководство на великия Божи Дух. И като се има предвид разумното устройство на цялата вселена, с всичките нейни галактични системи с всичките ù безбройни слънца и планети, като се има предвид дори само онази висша механика и техническо съвършенство, с които земята е построена, може да се съди какъв мощен ум и мисъл, какъв мощен дух и воля са имали тези гениални творци, които са работили за осъществяване божествения план на мирозданието.
Според степента на знание и развитие и според службата, която изпълняват, тези същества са наредени в една йерархична стълба, в едно органично чиноначалие, което е познато под имената: серафими - братя на
любовта
; херувими - братя на хармонията; престоли - братя на волята; господства - братя на интелигентността и радостта; сили - братя на движението и растенето; власти - братя на външните форми и изкуствата; началства - братя на времето, състоянието и такта; архангели - братя на огъня и топлината; ангели - носители на живота и растителността.
Последният, десети чин ще заемат напредналите човешки души. Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен.
към текста >>
От техните сърца блика
любов
, радост и живот.
Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно. И ако животът на човечеството върви по известен план, ако на земята цъфтят култури, с техните науки, религии, изкуства, ако хората имат един вечен стремеж към развитие и съвършенство, това се дължи на тия разумни същества, които са тясно свързани с хората, които постоянно работят и се грижат за тях.
От техните сърца блика
любов
, радост и живот.
И благодарение на този техен импулс хората живеят и се стремят. Тяхното желание е човечеството да добие онази светлина, която те имат, онази свобода, на която те се радват. Те искат да научат човеците да живеят съобразно с ония велики закони, по които те живеят. А те прилагат най-разумните закони в света. Те водят най-чистия и възвишен живот, живот на абсолютно безкористие.
към текста >>
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от
любов
и живот.
Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него. Що е Христос? - Христос е колективен дух. Христос съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от
любов
и живот.
Всички Синове Божии съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение - това е Христос! В тази смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. И звездата, за която се говори в евангелието, че се явила при раждането на Христа, е била нещо живо: тя е представяла сбор от живи същества, слезли отгоре, за да оповестят идването на Христа. Ала само тримата мъдреци от Изтока - велики Посветени, видяха и познаха тази звезда (тия трима мъдреци бяха също служители на Великото Всемирно Братство). И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство.
към текста >>
Едни от тях принадлежат на
Любовта
и се наричат „Братя на
Любовта
".
И така помнете: Единствената велика Общност, която сега съществува в света, това е Великото Всемирно Братство. Ония членове от Великото Всемирно Братство, които ръководят развитието на човечеството и го водят към светли бъднини, на образуват някакво видимо за хората общество или организация. те съставят един жив колективитет, една разумна общност, съществуваща извън покварените условия, всред които хората живеят. И затова е смешно да се говори, че седалището на това братство е тук или там, всред тоя или оня народ. Всички тия велики Братя, които работят, са от седем йерархии, от седем категории.
Едни от тях принадлежат на
Любовта
и се наричат „Братя на
Любовта
".
Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта". Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца. Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на
думата
.
Едни от тях принадлежат на Любовта и се наричат „Братя на Любовта". Други принадлежат на Мъдростта и се наричат „Братя на Мъдростта". Те поддържат науката и изкуствата и носят знание на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината”. Те внасят свобода в човешките умове и сърца.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкият ум и сърце напълно свободни - свободни в пълния смисъл на
думата
.
Други се наричат „Братя на Справедливостта'' - те носят Правда на човечеството и се разправят с- онзи невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Пети се наричат „Братя на Добродтелта”, шести -- „Братя на Красотата", и най-после ония, които се наричат „Йеховисти”. Това, обаче, не са същинските имена на тези Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са свещени. Тези Братя не са така обикновени както хората си мислят.
към текста >>
Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, Черното Братство - с отрицателните сили, със злото - в най-широка смисъл на
думата
.
Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство. Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата.
Бялото Братство, следователно, е свързано с положителните сили, с доброто, Черното Братство - с отрицателните сили, със злото - в най-широка смисъл на
думата
.
И едните и другите сили, обаче, са нужни за сега за проявите на живота. Службата им е строго разпределена. Освен тези две школи, има трета една школа - школата на Великите Братя, които са от по-висока йерархия и направляват дейността на първите две. Те си служат с методите и на едните и на другите за своите велики цели, но не спадат нито към едната, нито към другата школа. Те са ония Велики Учители на Всемирното Братство, които направляват целия космос и които след завършване на всяка еволюция - създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм.
към текста >>
И то ще работи дотогава, докогато единната
Любов
, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото битие.
Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат със своя мощен дух всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при нови условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света.
И то ще работи дотогава, докогато единната
Любов
, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото битие.
Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
към текста >>
73.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
ТЪРПЕНИЕТО - ПЪРВО СТЪПАЛО НА
ЛЮБОВТА
Езикът на днешното човечество изобилствува с празни думи, с думи без съдържание и смисъл.
ТЪРПЕНИЕТО - ПЪРВО СТЪПАЛО НА
ЛЮБОВТА
Езикът на днешното човечество изобилствува с празни думи, с думи без съдържание и смисъл.
И затова на съвременните хора трябва да се изяснява вътрешния смисъл на живото Слово. Така например, често хората говорят за търпение, ала малцина разбират истинския му смисъл, малцина знаят неговия произход и предназначение. Иначе, не бихме чували толкова много хора да се провикват, че не можели повече да търпят, че чашата на търпението им преляла! Тия люде, очевидно, смесват търпение с неволя. Ала едно е търпение, друго неволя.
към текста >>
Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалните хора, само светиите, само великите и разумни души могат да бъдат в истинския смисъл на
думата
търпеливи.
Тия люде, очевидно, смесват търпение с неволя. Ала едно е търпение, друго неволя. Преди всичко, без търпение не може нищо да се постигне, и най-важно - без търпение не могат да се задържат резултатите на постигнатото. Никакво знание, никакво изкуство не може да се постигне и задържи без търпение. Търпението е основа на човешкия характер, а без сигурна и непоколебима основа може ли една постройка да устои срещу външния напор на стихиите?
Ето защо, дълбоко погледнато, само гениалните хора, само светиите, само великите и разумни души могат да бъдат в истинския смисъл на
думата
търпеливи.
Само истинските учени, истинските хора на изкуството могат да бъдат търпеливи! Разбира се, когато говорим за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподават в университетите и на които се плаща за това. Истински учен е оня, който работи идейно, без да очаква никакво възнаграждение. Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения от гениални хора. Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото.
към текста >>
Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия в истинския смисъл на
думата
.
Само истинските учени, истинските хора на изкуството могат да бъдат търпеливи! Разбира се, когато говорим за учени, ние не подразбираме ония професионални представители на съвременната наука, които преподават в университетите и на които се плаща за това. Истински учен е оня, който работи идейно, без да очаква никакво възнаграждение. Такъв учен е роден от гениална майка и гениален баща, зад които седят цяла редица поколения от гениални хора. Не две, не три или дори четири поколения - зад гърба на истинския гениален човек трябва да седят десетки поколения, стотици и хиляди прародители, които са вървели в божествения път, в пътя към великото и красивото.
Не идва ли един човек по такава линия, той не може да бъде нито учен, нито гениален, нито светия в истинския смисъл на
думата
.
А мнозина съвременни хора мислят, че достатъчно е да се покаят, за да станат чисти, свети хора. Както пък други мислят, че като свършат някакъв факултет и напишат няколко съчинения по известен въпрос, могат вече да минат за знаменити учени. Разбира се, ние ни най-малко не искаме да засягаме схващанията на съвременните хора за наука, изкуство, философия. Сегашната наука, изкуство, философия, музика, погледнати от едно по-високо становище, са само забавления за децата, ала те са ония наченки, от които ще се развият бъдещите наука, изкуство, философия. И това е естествено!
към текста >>
Тези думи са:
Любов
, Мъдрост и Истина.
Само чрез търпение човек познава вечното в живота, великото, което остава неизменно всред всичките промени. В наши дни, когато светът страда от толкова бедствия, когато хората са обхванати от един дух на безпокойство и страх от живота, когато те са разпокъсани от какви ли не вражди, човек повече от всякога трябва да има търпение. Търпение - да дочака хората да изпитат докрай всички свои теории, всички свои вярвания, всички свои системи, всички методи, всички примамливи пътеки. Търпение, за да долови, всред тази привидна, външна разпокъсаност на нещата и явленията, онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота. Три думи са само в състояние да изразят тази целокупност.
Тези думи са:
Любов
, Мъдрост и Истина.
Любовта носи Божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи светлина и Божествено знание, които създават красота и ред в живота. Истината дава главната насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се движи по посока към Истината. Истината говори със слънцата.
към текста >>
Любовта
носи Божествения живот, израз на вечна хармония.
В наши дни, когато светът страда от толкова бедствия, когато хората са обхванати от един дух на безпокойство и страх от живота, когато те са разпокъсани от какви ли не вражди, човек повече от всякога трябва да има търпение. Търпение - да дочака хората да изпитат докрай всички свои теории, всички свои вярвания, всички свои системи, всички методи, всички примамливи пътеки. Търпение, за да долови, всред тази привидна, външна разпокъсаност на нещата и явленията, онази вътрешна целокупност, в която са свързани всички прояви на живота. Три думи са само в състояние да изразят тази целокупност. Тези думи са: Любов , Мъдрост и Истина.
Любовта
носи Божествения живот, израз на вечна хармония.
Мъдростта носи светлина и Божествено знание, които създават красота и ред в живота. Истината дава главната насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се движи по посока към Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта - с планетите.
към текста >>
А
Любовта
е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората и с най-дребните същества.
Мъдростта носи светлина и Божествено знание, които създават красота и ред в живота. Истината дава главната насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се движи по посока към Истината. Истината говори със слънцата. Мъдростта - с планетите.
А
Любовта
е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората и с най-дребните същества.
Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел! Кой може да я постигне? Само търпеливият човек. А търпелив човек е човекът на Истината. Да се разговаряш с разумното слънце, да живееш с хиляди години в небесата, да правиш добро, без да знаят името ти, да бъдеш велик поет, без да те познават, да твориш чрез другите, без те да знаят, а ти само да се радваш - това значи да бъдеш гениален човек!
към текста >>
74.
ИМА ЛИ СМИСЪЛ НАУКАТА - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „
Любовта
е майката на света.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „
Любовта
е майката на света.
Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина.
към текста >>
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на
Любовта
.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата.
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на
Любовта
.
Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване.
към текста >>
Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е
Любовта
.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта.
Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е
Любовта
.
Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги.
към текста >>
Живот вечен е познаването на
Любовта
.
Боян Боев ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИТЕ ВЪПРОСИ „Любовта е майката на света. Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта.
Живот вечен е познаването на
Любовта
.
Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
към текста >>
Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде
Любовта
в него.
Тя е създала всички организми, всички живи същества, тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина.
Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде
Любовта
в него.
Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот.
към текста >>
Любовта
е учение за слугуване.
Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е Любовта. Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него.
Любовта
е учение за слугуване.
Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество.
към текста >>
При
Любовта
всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
Живот вечен е познаването на Любовта. Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги.
При
Любовта
всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния.
към текста >>
Щастието на човека зависи от
Любовта
.
Тя е първата подбудителна причина. Никаква работа човек не може да извърши, ако не дойде Любовта в него. Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда.
Щастието на човека зависи от
Любовта
.
Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие.
към текста >>
Всички, които живеят в
Любовта
са божественото общество.
Любовта е учение за слугуване. Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот.
Всички, които живеят в
Любовта
са божественото общество.
Тая Любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище.
към текста >>
Тая
Любов
иде сега на земята!
Всички сте дошли, за да станете слуги. При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество.
Тая
Любов
иде сега на земята!
Любовта е сила на Безграничния. Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище. И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид.
към текста >>
Любовта
е сила на Безграничния.
При Любовта всеки ще бъде задоволен от това, от което има нужда. Щастието на човека зависи от Любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовен живот. Всички, които живеят в Любовта са божественото общество. Тая Любов иде сега на земята!
Любовта
е сила на Безграничния.
Тя е сила на човешкото безсмъртие. Когато научите онова ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини цялото човечество в едно цяло" Учителят Окултната наука хвърля светлина върху всички въпроси на живота, понеже тя разглежда нещата от по-дълбоко гледище. И тогаз природата ни се явява в съвсем друг вид. Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й.
към текста >>
Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи
любовта
на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата.
Механическото разбиране на природата е само плъзгане по повърхнината на явленията, а по-дълбокото й изучаване е вникване в ония сили, закони и принципи, които лежат в основата й. Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна.
Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи
любовта
на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата.
Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години.
към текста >>
Хармонията в природата се крепи върху закона на
любовта
и жертвата.
Онзи, който външно изучава природата, я счита за една вселена - машина, управлявана от слепи сили и закони. Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата.
Хармонията в природата се крепи върху закона на
любовта
и жертвата.
Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд.
към текста >>
Зад всичко е
любовта
!
Но, ако я разгледаме от окултно гледище, с методите и средствата, с които разполага окултната наука, тя не е вече мъртъв механизъм. Тя тогаз е нещо живо, проникнато от разумност. И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата.
Зад всичко е
любовта
!
Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата! Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили.
към текста >>
Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за
любовта
на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
И тогаз се вижда, че зад физическата страна на явленията има и вътрешна, психична страна. Ако с такова око погледнем на природата, ще видим, че зад всички явления в нея като двигател седи любовта на ония разумни същества, които работят във вътрешната лаборатория на природата. Хармонията в природата се крепи върху закона на любовта и жертвата. Зад всичко е любовта! Тя е зад дърветата, зад звездите и слънцата!
Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за
любовта
на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства.
Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата.
към текста >>
Ето защо, можем да кажем, че
любовта
е великата реалност, която твори и гради в Природата.
Ето защо, когато човек погледне на всичко около себе си в природата, всичко му говори за любовта на тия висши разумни същества,които градят в нейните царства. Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили.
Ето защо, можем да кажем, че
любовта
е великата реалност, която твори и гради в Природата.
На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават.
към текста >>
На тази именно
Любов
ние трябва да станем приемници и проводници.
Техните методи са опитани в течение на хиляди и милиони години. Ти обработваш градината и мислиш, че придобитото е плод на твоя труд. Това, което ти си вложил, е нищожно в сравнение с туй, което са направили природните сили. Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата.
На тази именно
Любов
ние трябва да станем приемници и проводници.
Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават. Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта.
към текста >>
Когато човек е изпълнен с добри мисли, с
любов
, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат.
Но и това, което ти си вложил, пак не се дължи само на тебе, понеже силите, с които ти работиш, се крепят и подхранват благодарение на тия разумни сили. Ето защо, можем да кажем, че любовта е великата реалност, която твори и гради в Природата. На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др.
Когато човек е изпълнен с добри мисли, с
любов
, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат.
А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават. Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна.
към текста >>
Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху
любовта
.
На тази именно Любов ние трябва да станем приемници и проводници. Всеки човек е едно живо радио. Когато той мисли, чувствува, желае и пр., изпраща наоколо психични радиовълни Това е доказано от Лаковсеки и др. Когато човек е изпълнен с добри мисли, с любов, той влиза в свръзка с всички „добри" радиопредаватели в света — с всички благотворни, добри, съзиждащи енергии в хората и в цялата природа, привлича ги към себе си, приема ги и те го повдигат. А когато е изпълнен с лоши, отрицателни мисли и чувства, той се свързва с всички разрушителни енергии в хората и природата, приема ги, и те го разрушават.
Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху
любовта
.
А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна. Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот? Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на любовта!
към текста >>
Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на
любовта
!
Това е една от причините, поради които една цветуща култура може да се съгради само върху любовта. А всяко общество, народ или раса, които си служат с насилия и неправди, непременно привличат към себе си разрушението, отиват към упадък и даже могат да изчезнат от лицето на земята, както са изчезнали много велики култури в миналото. Но това е едната страна на въпроса. Той може да се разгледа и от друга страна. Кои минути са били най-радостни, най-скъпи, най-светли в твоя живот?
Нали, когато си живял в една среда, озарена от лъчите на
любовта
!
Защо? Защото ти си тогаз по-близко до реалното в света! Животът е един. Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем.
към текста >>
Само при
любовта
!
Зад богатото многообразие на форми седи единният живот. Ето защо, всеки живот, който е в съгласие с този закон на единството, внася радост, сила, подем. Тогаз, като че ли неговият пулс работи в съгласие с пулса на мировото сърце! Тогаз човек се свързва с живота на Цялото и силите и благата на цялото битие се вливат в него и го обновяват, внасят нов живот в него. А кога човек е в съгласие със закона на единството, което царува в света?
Само при
любовта
!
Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно.
към текста >>
Когато човек живее в
любовта
, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво.
Защото тя е сила, която обединява, свързва отделните части в едно цяло. Ето защо, всяка мисъл, чувство или постъпка, която противоречи на закона на единството на живота, откъсва човека от целокупния живот и това внася в него безсилие, упадък и израждане. Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно.
Когато човек живее в
любовта
, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво.
Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"?
към текста >>
Ето защо
любовта
носи живот!
Това даже можем да го констатираме и в човешкия организъм, до колкото стомахът, черният дроб и пр. функционират в съгласие с целия организъм, те са здрави и работят правилно. Ако откъснем клонче от дърво и го сложим на камък, то ще изсъхне, но додето е заловено за дървото, то ще получава сокове и сили от цялото дърво и ще се развива правилно. Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига.
Ето защо
любовта
носи живот!
Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен.
към текста >>
Преди всичко какво се подразбира под
думата
„живот"?
Когато човек живее в любовта, той прилича на клонче, заловено за цялото дърво. Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз?
Преди всичко какво се подразбира под
думата
„живот"?
Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра.
към текста >>
Не може да се даде никакво точно определение на
думата
живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата.
Тогава той ще получава сили от цялото битие и ще се повдига. Ето защо любовта носи живот! Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"?
Не може да се даде никакво точно определение на
думата
живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата.
И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
към текста >>
Когато се казва, че
любовта
носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа.
Това е основна истина във великата божествена наука. Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен.
Когато се казва, че
любовта
носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа.
Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата.
към текста >>
Ето защо
любовта
преобразява всичко, до което се докосне.
Но какво значи този израз? Преди всичко какво се подразбира под думата „живот"? Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа.
Ето защо
любовта
преобразява всичко, до което се докосне.
Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите.
към текста >>
Изобилният живот, който се внася чрез
любовта
в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
Не може да се даде никакво точно определение на думата живот, понеже той е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проява, функциониране на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкоз животът е по интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко това красиво, мощно, възвишено, вложено в човешката душа. Ето защо любовта преобразява всичко, до което се докосне. Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра.
Изобилният живот, който се внася чрез
любовта
в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите.
Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа.
към текста >>
Любовта
прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила!
Ето защо тя подмладява; тя претворява, обновява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вра. Изобилният живот, който се внася чрез любовта в човека, достига и до физичното тяло и лекува болестите. Тя стопява и премахва противоречията. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите.
Любовта
прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила!
Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота!
към текста >>
Защо
любовта
носи разцвет, подем?
Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост, развива дарбите и талантите. Любовта прави човека поет, музикант, дава вдъхновение към всички други изкуства, към наука, към всичко - дава крила! Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш.
Защо
любовта
носи разцвет, подем?
Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ.
към текста >>
" Защо всяка работа, вършена с
любов
, успява?
Когато обичаш, през тебе минава потокът на живота и полива с животворните си струи тревите, цветята и дърветата в градината на твоята душа. Това се отнася и за ония, които обичаш. Защо любовта носи разцвет, подем? Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота!
" Защо всяка работа, вършена с
любов
, успява?
Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея.
към текста >>
Даже, ако отгледаш едно растение с
любов
, то ще даде по-изобилен плод.
Понеже при нея човек влиза в контакт с изобилния живот. Ето защо Учителят казва: „Обичта дава топлина, светлина и красота! " Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ.
Даже, ако отгледаш едно растение с
любов
, то ще даде по-изобилен плод.
Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта!
към текста >>
Любовта
преобразява всекиго, който е посетен от нея.
" Защо всяка работа, вършена с любов, успява? Защото тогаз влизат в действие животворни сили. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази".
Любовта
преобразява всекиго, който е посетен от нея.
Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват.
към текста >>
Любовта
- това е посещение на Безграничния!
Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността.
Любовта
- това е посещение на Безграничния!
Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот.
към текста >>
Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява
любовта
!
Даже, ако отгледаш едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин и друго растение по стария начин, при равни други условия.Учителят казва: „Даже ако бъде обикнат един развален човек и той почувствува, че го обичат, той ще се преобрази". Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния!
Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява
любовта
!
Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно.
към текста >>
Божествената
любов
можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на
любовта
, се преобразяват.
Любовта преобразява всекиго, който е посетен от нея. Тогаз човек е в живота на реалността. Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният!
Божествената
любов
можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на
любовта
, се преобразяват.
Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество.
към текста >>
Ето защо при
любовта
целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот.
Любовта - това е посещение на Безграничния! Ето защо със свещен трепет гледай мястото, дето се проявява любовта! Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура!
Ето защо при
любовта
целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот.
Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини.
към текста >>
А вътрешното, истинското единство се постига чрез
любовта
.
Там е Бог, там е Безграничният! Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно.
А вътрешното, истинското единство се постига чрез
любовта
.
Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост.
към текста >>
Всяка човешка дейност, под будена от
любовта
, иде от глъбините на човешкото естество.
Божествената любов можем да сравним с топлина от толкоз милиони градуси, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура! Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта.
Всяка човешка дейност, под будена от
любовта
, иде от глъбините на човешкото естество.
Тя е един свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини. Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта.
към текста >>
А всяка дейност, която не е подбудена от
любовта
, не иде от тия глъбини.
Ето защо при любовта целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят и тогава ще се влезе в новия живот. Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно, е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Всяка човешка дейност, под будена от любовта, иде от глъбините на човешкото естество. Тя е един свободен творчески акт.
А всяка дейност, която не е подбудена от
любовта
, не иде от тия глъбини.
Чрез нея човек не твори. И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека!
към текста >>
Човешката душа е изтъкана от
любовта
.
И не механическият акт, а само творческият акт е извор на радост. Ето защо новата култура, която иде, е култура на радостта. Някой ще каже: „Как ще стане това? " Всички велики поети, художници, музиканти са долавяли по интуиция, че в човека има нещо възвишено, красиво, което трябва да се прояви и че в неговата проява е именно истинският смисъл на живота, Един свещен олтар живее в човека! Чистотата на планински върхове и езера, красотата на пролетни цветя, свободният полет на орела в сините небесни простори, музиката на звездните мирове живеят в глъбините на човешкото естество!
Човешката душа е изтъкана от
любовта
.
Тя образува истинското му естество. Нали има особени празнични минути, когато той го проявява? Това са дните на посещение от Душата! Тогаз човек е обновен, освежен; тогаз той вижда доброто и красивото във всичко. Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот.
към текста >>
Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на
любовта
!
Самият факт, че тогаз той се усеща радостен, щастлив, силен, с прилив на нови идеи, показва, че той е в контакт с по-висока реалност, с по-изобилен живот. Всеки човек в свещени минути не чувствува ли в себе си копнеж към един по-красив свят на хармония, светлина и чистота? Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него.
Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на
любовта
!
Това е новото, което иде. Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на любовта! Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния. Как ще дойде новото?
към текста >>
Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на
любовта
!
Това е защото този красив свят е вътре в него и образува собствената му същина. И що значи да познаеш един човек? Това ще рече да проникнеш през външната форма и да влезеш в съприкосновение с вечната неугасима светлина, която гори в глъбините на неговото естество, да влезеш в съприкосновение с красивия свят в него. Ти си способен да направиш това, само като го погледнеш с очите на любовта! Това е новото, което иде.
Учителят дефинира новото така: Новото е Истината, която иде по пътя на
любовта
!
Външно това ще се прояви в живот на слугуване на другите, в живот на жертва за другите, в живеене за другите, за Цялото. При новата култура човек надраства личния живот и влиза в свръхличния. Как ще дойде новото? То иде по законите на развитието. Нали едно растение след поникване дава листа, цветове и плодове?
към текста >>
Ето защо, само една култура на
любовта
напълно отговаря на тая степен на съзнание.
Развитието на човечеството не е нищо друго освен постепенно събуждане на заложбите, на силите, дремещи в човешката душа. във всяка епоха на своята история човечеството е развивало нови сили, нови страни на своята природа. Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека.
Ето защо, само една култура на
любовта
напълно отговаря на тая степен на съзнание.
Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради.
към текста >>
Нали когато са свързани с връзките на
любовта
?
Това не става случайно, но по известни закони. Всяка култура трябва да отговаря на степента на човешкото съзнание. Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение?
Нали когато са свързани с връзките на
любовта
?
Тя е най-хармоничното отношение между душите. Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха.
към текста >>
Ето защо, само при
любовта
можем да имаме една хармонична култура.
Сега се ражда колективното, космическото съзнание в човека. Ето защо, само една култура на любовта напълно отговаря на тая степен на съзнание. Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Нали когато са свързани с връзките на любовта? Тя е най-хармоничното отношение между душите.
Ето защо, само при
любовта
можем да имаме една хармонична култура.
Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат. Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е Любовта.
към текста >>
Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е
Любовта
.
Ето защо, само при любовта можем да имаме една хармонична култура. Тя разрешава всички противоречия, разрушава всички прегради. Само тя дава равенство, истинско равенство. Разни методи са били опитвани и се опитват за разрешението на въпросите в днешната епоха. Но тия методи са външни, механистични и затова не могат да дадат желания резултат.
Едничкият метод за тяхното разрешение, както в индивидуалния, тъй и в колективния живот, е
Любовта
.
Учителят дава следния пример, за да поясни това: Пуснали в един кладенец кофа с въже, за да извадят вода. Въжето било гнило и се скъсало при изкарване на кофата. Опитали второ въже, трето и т.н. Опитали девет въжета и всички те се оказвали слаби и се късали. Само десетото въже не е опитано досега.
към текста >>
А десетото въже - това е
Любовта
!
То е едничкото въже, което не е опитано. И цялата досегашна история на човечеството е пълна само с опитвания да се изкара вода с деветте въжета. Но винаги са се раждали нови и нови противоречия, нови и нови страдания. Всички страдания днес ще доведат човека до мисълта да опита и десетото въже. И то ще изкара кофата с водата.
А десетото въже - това е
Любовта
!
към текста >>
75.
СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на
Любовта
и Братството между народите.
А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства.
Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на
Любовта
и Братството между народите.
А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти. Тя е за хора, които чувствуват правилно. Любовта не е за невежи хора.
към текста >>
А
Любовта
, според нас, не е за болни хора.
Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства. Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите.
А
Любовта
, според нас, не е за болни хора.
Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти. Тя е за хора, които чувствуват правилно. Любовта не е за невежи хора. Тя е за най-умните, най-мъдрите хора в света.
към текста >>
Любовта
не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти.
И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства. Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите. А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци.
Любовта
не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти.
Тя е за хора, които чувствуват правилно. Любовта не е за невежи хора. Тя е за най-умните, най-мъдрите хора в света. Защото само умният, мъдрият човек, може да обича. Невежият - никога!
към текста >>
Любовта
не е за невежи хора.
Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите. А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти. Тя е за хора, които чувствуват правилно.
Любовта
не е за невежи хора.
Тя е за най-умните, най-мъдрите хора в света. Защото само умният, мъдрият човек, може да обича. Невежият - никога! Ето защо хора, които не са минали през вярата, която е само подтик към знание и не са придобили знание, което е подтик към любовта, не са подготвени да влязат в условията на новата култура. Човечеството, в общи черти, е минало циклически през три вида култури - култури, в които то е развивало своята сила и здраве, своята мускулна и динамическа мощ.
към текста >>
Ето защо хора, които не са минали през вярата, която е само подтик към знание и не са придобили знание, което е подтик към
любовта
, не са подготвени да влязат в условията на новата култура.
Тя е за хора, които чувствуват правилно. Любовта не е за невежи хора. Тя е за най-умните, най-мъдрите хора в света. Защото само умният, мъдрият човек, може да обича. Невежият - никога!
Ето защо хора, които не са минали през вярата, която е само подтик към знание и не са придобили знание, което е подтик към
любовта
, не са подготвени да влязат в условията на новата култура.
Човечеството, в общи черти, е минало циклически през три вида култури - култури, в които то е развивало своята сила и здраве, своята мускулна и динамическа мощ. Остатък от тези култури е милитаризмът. Култури, в които то е развило своето сърце, своите чувства, своята вяра. От тия епохи са остатъци обредните религии, във всичките им степени и форми. Най-сетне култури - като западно-европейската - в които човечеството е развивало своя интелект, своя природен и технически ум.
към текста >>
Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на
думата
и кой не, днешните хора нямат.
Това, обаче, са условни деления - по отношение на една система от човешки вярвания и възгледи, по отношение на човешки институти. От гледище на природата, и набожни и безбожници вършат едно и също - и едните ядат, и другите ядат, и едните дишат и другите дишат, и едните чувствуват и другите чувствуват, и едните мислят и другите мислят. Но не само това, и в морално отношение тия две категории хора по нищо съществено не се различават - те си служат с едни и същи методи, с едни и същи похвати. Така запример, и верующи и безверници еднакво си служат с насилието. Може първите и по 20 пъти на ден да произнасят името Божие, а вторите по 20 пъти на ден да го хулят, но по съзнание тези хора коренно не се различават.
Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на
думата
и кой не, днешните хора нямат.
Те преценяват религиозните възгледи на хората по отношение на една официално установена система от вярвания, по отношение на един официално установен култ. Същото би могло да се каже и за социалните, политически, идеологични и др. дележи. Всичките тия дележи и борби се дължат на вторични човешки идеи, които отпосле са влезли в света. В живота, обаче, има някои основни, божествени идеи, които са в абсолютна хармония помежду си, които никога не биха могли да дойдат в стълкновение едни с други защото то би значило, сам животът да влезе в стълкновение със себе си. Тези идеи вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват.
към текста >>
76.
РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той трябва да бъде общественик в окултен смисъл на
думата
.
- Не, това са пътеки на разрушение! Масата не може да твори щом се води по пътищата на разрушението. Ала тя може да се впрегне винаги в доброто. За това трябва просветители, за това трябват организатори за инициативи, които създават блага. Първият просветител, това е селският учител.
Той трябва да бъде общественик в окултен смисъл на
думата
.
Той трябва да бъде високо начетен, да разбира смисъла на своя собствен живот и значението от пресъздаване на формите, в които се той излива. Този човек, този учител не политиканствува. Неговата общественост се състои - със своя личен живот, със своите знания и със своите инициативи да подтикне съзнанието на своите съселяни напред към собствено издигане и добро. Втори посветители трябва да бъдат чиновниците по селските общини. Те не трябва да бъдат само чиновникари, които да извършват редовно служебните си обязаности.
към текста >>
Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото
любовта
, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им.
Всред народа само честният, добрият, благородният човек може да въздействува за добро и творческо благо. Трябва да прескочим един голям фактор в живота на народа, който за голямо съжаление със своя пример е бил винаги без никаква стойност. Това е свещеникът. Радостно би било да се види, да се срещне някъде свещеник с авторитет, лично достойнство и почитание всред народа. Човек, който проповядва Христовото или което и да е Божествено Учение, трябва да бъде образец във всяко едно отношение.
Затова черквата винаги налага своето учение чрез насилие, защото
любовта
, за която говорят нейните представители, е нещо далечно за тях в живота им.
Да не говорим за тази каста „избрани" и платени представители на Бога! Божественото в тях не вярваме да е по-далеч от думите им. Държавната власт е била винаги един от най-големите фактори за издигане на творческото съзнание на народа. Затова трябват високо издигнати управници. Който застане начело да управлява, трябва да е скъсал с човешките си слабости.
към текста >>
77.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на
думата
, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
А да видиш Бога, да видиш и себе си, това е най-свещеният момент в живота на човека. За този именно момент човек живее. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: „Един е вашият Отец", той подразбира великия, единия Учител. Учителят - това е Бащата.
Бог се превръща на баща и взима известно отношение към нас, по закона на Мъдростта Ето защо под Учител, в универсален смисъл на
думата
, ние подразбираме великата Божия Мъдрост, която внася истинското знание в света, която внася всички нови идеи, всички нови форми, всички нови чувства и импулси в живота.
И така, помнете: Един е великият Учител в света, макар и много да са Неговите проявления. Защото казал съм ви и пак ви казвам: Едно е знанието, една е светлината. Но знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име.
към текста >>
Защото Учител е само оня, който върви по закона на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода.
Защото Учител е само оня, който върви по закона на
Любовта
, Мъдростта и Истината.
Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек.
към текста >>
Любовта
на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва.
Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за учител и ученик. Присъствието на Учителя се познава по това, че той дава живот, светлина и свобода. Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик.
Любовта
на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва.
Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва. Учителят, в истинска смисъл на думата, е съвършен човек. В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос.
към текста >>
Учителят, в истинска смисъл на
думата
, е съвършен човек.
Защото Учител е само оня, който върви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината. Който не спазва още напълно тия закони, той е ученик. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Знанието на Учителя е изпитано, то няма защо да се изпитва. Чистотата на Учителя е изпитана, тя няма защо да се изпитва.
Учителят, в истинска смисъл на
думата
, е съвършен човек.
В него няма нито сянка от колебание, двоумение или неверие. Само Учителят може с право да се нарече велик и мощен човек, защото неговият живот има отражение в целия космос. А щом животът и мисълта на един човек се отразяват в целия космос, те са божествени. Учителствуването подразбира един акт на висше самосъзнание. Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика.
към текста >>
В тази смисъл на
думата
се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже.
Трябва да се извърши един чисто духовен процес между учителя и ученика. Необходимо е, при това, пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно.
В тази смисъл на
думата
се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже.
Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон.
към текста >>
Думата
„учител" на български е издържана във всяко отношение - и в математично, и в кабалистично, и в музикално.
За Учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език. Преди 2000 години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " „Учителю благи! " В български език, па и във всички други езици, няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тия две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл.
Думата
„учител" на български е издържана във всяко отношение - и в математично, и в кабалистично, и в музикално.
„Учителю благи! " Тези думи сдържат в себе си всичките божии блага. Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от вкове насам.
към текста >>
Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията
Любов
, Мъдрост и Истина.
" В български език, па и във всички други езици, няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тия две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Думата „учител" на български е издържана във всяко отношение - и в математично, и в кабалистично, и в музикално. „Учителю благи! " Тези думи сдържат в себе си всичките божии блага.
Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията
Любов
, Мъдрост и Истина.
Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от вкове насам. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! Преди 2000 години един богат момък зададе на великия Учител въпроса: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
към текста >>
78.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на
думата
.
Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм. Напразно хората, които са свързани с този неумолим кръг, се мъчат да го разкъсате - рекат ли да сторят това, колелото на обществения живот не върви. Ето защо, дори и когато искат да се освободят от влиянието и властта на едно от тия четири течения, те се мъчат да трансформирате енергията му и да я пуснат в обществения живот под друга форма. Нима антирелигиозният социализъм можа да се освободи от догматиката, обредността, церемониалността и идолопоклонството на клерикализма?
Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае от идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна" в тази смисъл на
думата
.
Религиозният, или по-скоро клерикален фашизъм, съзнателно засили обредния, церемониален и догматичен елемент. Знайно е с какво религиозно обаяние се обгражда - чрез непрекъснати внушения - личността на „водача" в страните, дето е установена диктатура. Ние няма да се спираме на оня сложен процес на трансформиране на религиозната и политическа енергия в разните епохи и при разните режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, в които тя се излива в разните сфери на живота. Ние имаме за цел само да фиксираме четирите кардинални точки от този кръг на превръщанията и ги нарекохме, за да бъдем по-конкретни и по-разбрани, с имена взети от социалната сфера, клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството.
към текста >>
Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на
любовта
, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата.
Те, обаче, не са само четири социални явления, те не са само четири идеологии, четири религии, четири школи, през които е минало човечеството. Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили.
Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на
любовта
, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата.
Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля.
към текста >>
Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на
любовта
, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата.
Те са и четири общи психологични форми, които действувате в съзнанието на отделния човек. Човек, дори в течение на 24 часа, е ту „клерикал", ту „милитарист", ту „капиталист" и „буржоа", ту „социалист". И защото тези четири течения имате дълбоки психологични корени в душата на човека, чийто живот се развива за сега в този кръг, затова така упорито господствувате те - непрестанно трансформирайки се - и в обществения живот. Ала източникът им в душата на човека е още по-дълбок - той се крие в първоизвора на космичните сили. Така, в света на отраженията, клерикализмът съответствува на любовта, милитаризмът - на мъдростта, капитализмът - на истината, а социализмът - на правдата.
Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на
любовта
, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата.
Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата.
към текста >>
То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на
любовта
, мъдростта, истината и правдата.
Клерикализмът, обредната религия, е изопачена форма на любовта, милитаризмът е изопачена форма на мъдростта, капитализмът е изопачена форма на истината, а социализмът — изопачена форма на правдата. Във всички тия учения се прилага насилието, принудата, убийството. Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля.
То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на
любовта
, мъдростта, истината и правдата.
Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса.
към текста >>
Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на
любовта
, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата.
Те всички, в края на краищата, си служат с едни и същи, средства и методи. Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист.
Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на
любовта
, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата.
Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата.
към текста >>
Истинският човек е човек на
любовта
, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят.
Фатално свързани с омагьосания кръг, който се върти от слугите на „княза на този свят, те водят до едни и същи резултати - борби, насилия, неправди, разрушения. Ако иска да добие своята свобода, човечеството трябва да излезе от този омагьосан кръг, в който го удържа една властна, но тъмна воля. То трябва да излезе от тия човешки форми и да влезе в царството на Живата Природа, където няма дори и помен от тях и където царувате вечните сили на любовта, мъдростта, истината и правдата. Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата.
Истинският човек е човек на
любовта
, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят.
Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта.
към текста >>
Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията
Любов
в нейната пълнота.
Постъпва ли по човешки, човек непременно ще се прояви или като клерикал, или като милитарист, или като капиталист, или като социалист. Но ако постъпва по божествения закон, той не може да бъде клерикал, той ще бъде човек на любовта, който се интересува от живота във всичките му прояви; той не може да бъде милитарист, а ще бъде човек на мъдростта и ще се интересува от знанието и силата; той не може да бъде капиталист, а ще бъде човек на истината и ще работи за свободата на всички същества - той няма да търси само материално богатство, което е преходно, а ще търси реалното богатство на истината, което истински строи, създава нещата; най-после той няма да бъде и социалист, а ще бъде човек на правдата. Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса.
Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията
Любов
в нейната пълнота.
Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта.
към текста >>
Тя не е още раса на
любовта
.
Истинският човек е човек на любовта, която ражда живота; на мъдростта, която ражда знанието; на истината, която ражда свободата и определя посоката, към която първите два принципа се движат; най-сетне, истинският човек е човек на правдата, която показва, какво може да се реализира на физическия свят. Правдата показва крайния предел на това, което можем да осъществим тук, на земята. Този истински човек е идеал на бъдещата култура, която ще се изгради от една нова раса. Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата.
Тя не е още раса на
любовта
.
В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората.
към текста >>
Съвременните хора не са още съединени с нишките на
любовта
.
Защото днешната бяла раса не разполага с възможности да разбере и приложи божията Любов в нейната пълнота. Бялата раса не изразява още стремежите на душата. Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение.
Съвременните хора не са още съединени с нишките на
любовта
.
Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта.
към текста >>
В бъдеще
любовта
ще се яви като съединителна връзка между хората.
Тя не е още раса на любовта. В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства.
В бъдеще
любовта
ще се яви като съединителна връзка между хората.
И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство.
към текста >>
И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на
любовта
.
В нея преобладава низшия, обективен ум, и отчасти - висшият ум. Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората.
И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на
любовта
.
Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство. Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота.
към текста >>
Първият признак за идването на
любовта
е страданието.
Насилието и разрушението са още твърде силни у нея, и затова тя изопачи Христовото учение. Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта.
Първият признак за идването на
любовта
е страданието.
Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство. Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота. Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект.
към текста >>
Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е
любовта
.
Съвременните хора не са още съединени с нишките на любовта. Те са съединени само посредством своите чувства. В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието.
Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е
любовта
.
От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство. Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота. Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект. Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие.
към текста >>
Любовта
иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство.
В бъдеще любовта ще се яви като съединителна връзка между хората. И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза.
Любовта
иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство.
Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота. Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект. Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие. Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила. Ала Любовта действува и тя постоянно утвърждава човека в истината, че Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях.
към текста >>
Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия
Любов
, която едничка може да осмисли живота.
И все пак, човечеството днес вече се намира под сянката на любовта. Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство.
Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия
Любов
, която едничка може да осмисли живота.
Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект. Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие. Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила. Ала Любовта действува и тя постоянно утвърждава човека в истината, че Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях. Тази истина ще залегне в душата на бъдещето човечество, което ще разкъса омагьосания кръг на четирите надживени учения.
към текста >>
Те още не могат да си представят.каква е тази
любов
, в която няма абсолютно никаква корист,
любов
, която няма никакъв личен обект.
Първият признак за идването на любовта е страданието. Колкото повече страданията се увеличават, толкова по-близо е любовта. От две хиляди години страданията на хората значително са се увеличили, защото земята е навлязла в нова фаза. Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство. Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота.
Те още не могат да си представят.каква е тази
любов
, в която няма абсолютно никаква корист,
любов
, която няма никакъв личен обект.
Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие. Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила. Ала Любовта действува и тя постоянно утвърждава човека в истината, че Бог проявява Любовта си към всички същества, без да очаква нещо от тях. Тази истина ще залегне в душата на бъдещето човечество, което ще разкъса омагьосания кръг на четирите надживени учения.
към текста >>
Ала
Любовта
действува и тя постоянно утвърждава човека в истината, че Бог проявява
Любовта
си към всички същества, без да очаква нещо от тях.
Любовта иска да освободи хората от техните себелюбиви желания, които ги държат в робство. Но те все още не могат да разберат, какво е великата Божия Любов, която едничка може да осмисли живота. Те още не могат да си представят.каква е тази любов, в която няма абсолютно никаква корист, любов, която няма никакъв личен обект. Те не са в състояние да схванат, че безкористието е онази връзка, която поддържа живота на цялото битие. Засега, при тази степен на развитие, на която земното човечество се намира, то не познава тази връзка във всичката й дълбочина и сила.
Ала
Любовта
действува и тя постоянно утвърждава човека в истината, че Бог проявява
Любовта
си към всички същества, без да очаква нещо от тях.
Тази истина ще залегне в душата на бъдещето човечество, което ще разкъса омагьосания кръг на четирите надживени учения.
към текста >>
79.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на
Любовта
.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползувате с една малка свобода да кажете, къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате.
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на
Любовта
.
При Любовта човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества. Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека.
към текста >>
При
Любовта
човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.
Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия да се учите, като се ползувате от сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния: В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствувате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете като ученик на земята, ще започнете да изучавате великата наука на Любовта.
При
Любовта
човек вече истински се самоопределя, той определя същевременно отношенията си към хората и към съвършените същества.
Всичките противоречия, които съществуват в света, произтичат от тези четири вида живот, от тия четири колективни течения, които действуват в света. Отнесени към човешкия организъм, те показват следните съответствия: старозаветният живот тече в стомаха и червата, новозаветният живот тече в дробовете и симпатичната нервна система, животът на праведните тече в долните слоеве на мозъка, а животът на ученика тече в горните му слоеве. Последният заема най-хубавото място. Затова животът на ученика представя идеалното в човека. Мнозина са се стремили да примирят тези течения в живота, да отстранят противоречията, които възникват като естествена последица от тях.
към текста >>
За него съществува само правилния живот - животът на
любовта
.
И затова ви казвам: Само ученикът учи, а всички други се занимават. Обикновените хора се борят помежду си, критикуват се и се морализират. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват.
За него съществува само правилния живот - животът на
любовта
.
За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността.
към текста >>
За него Бог е Бог на
Любовта
, на Светлината, на Мира и Радостта.
Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората.
За него Бог е Бог на
Любовта
, на Светлината, на Мира и Радостта.
Това са качества и на ученика. И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха.
към текста >>
И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа:
Любов
, светлина, мир и радост за душите!
За него те не съществуват. За него съществува само правилния живот - животът на любовта. За ученика Бог не е старозаветният Йехова, който съди и наказва хората. За него Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и Радостта. Това са качества и на ученика.
И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа:
Любов
, светлина, мир и радост за душите!
Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без светлина.
към текста >>
Сега на учениците им трябва
Любов
, но не без светлина.
И ако ме питате, какъв е идеалът на ученика, ще ви кажа: Любов, светлина, мир и радост за душите! Това не е един идеал за вечността. Той може да се постигне още сега. Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена.
Сега на учениците им трябва
Любов
, но не без светлина.
Светлина но не без мир. Мир, но не без радост. Тям им трябвате Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост.
към текста >>
Тям им трябвате
Любов
със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост.
Не ви говоря за Мъдростта и Истината - за тях ще дойде друга епоха. Те не са за днешните времена. Сега на учениците им трябва Любов, но не без светлина. Светлина но не без мир. Мир, но не без радост.
Тям им трябвате
Любов
със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост.
Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата.
към текста >>
Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на
любовта
, в която има светлина.
Мир, но не без радост. Тям им трябвате Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни.
Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на
любовта
, в която има светлина.
Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата. Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът.
към текста >>
Любовта
, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват.
Всички тия неща са свързани в едно. Съвременните хора нямате в себе си ни мир, ни радост. Затова, когато религиозните или учени хора говорят за някоя своя опитност, техните изводи и заключения са обикновени, преходни. Когато един ученик изнася своя опит, той може да говори само за една опитност на любовта, в която има светлина. Той може да говори само за една опитност на светлината, в която има мир, той може да говори само за една опитност на мира, която носи радост за душата.
Любовта
, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват.
Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят.
към текста >>
Любовта
- това е един красив, необятен свят.
Любовта, Светлината, Мирът и Радостта, за които аз говоря, в сегашния живот, в живота на обикновените хора, не се проявяват. Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове.
Любовта
- това е един красив, необятен свят.
Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
към текста >>
Велико нещо е да опита човек
любовта
в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят.
Те са достояние само на учениците. Учениците са едничките проводници на техните сили, еднички техни изразители в живота. Разбира се, аз само загатвам за тия велики области, в които навлиза ученикът. При едно по-широко изяснение ще се види, че те представят една велика и дълбока наука, за чието изучаване са нужни усилията на векове. Любовта - това е един красив, необятен свят.
Велико нещо е да опита човек
любовта
в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят.
Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух.
към текста >>
Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на
Любовта
, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя.
Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на
Любовта
, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
към текста >>
Любовта
, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух.
Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта
, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух.
Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика.
към текста >>
Първият плод, който той вкусва, е
Любовта
.
Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове.
Първият плод, който той вкусва, е
Любовта
.
Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота. Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител!
към текста >>
И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от
Любовта
, трябва отново да се върне към дървото на живота.
Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот.
И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от
Любовта
, трябва отново да се върне към дървото на живота.
Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата.
към текста >>
Ако
Любовта
ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме.
Той трябва да напусне пътя на старозаветни, новозаветни и праведни и да тръгне по пътя на ученика. Знаете думите на Христа: „Иди продай всичко, раздай го на сиромасите и ела ме последвай". И аз ви казвам сега: Идете и раздайте живота на старозаветните, раздайте живота на новозаветните, раздайте и живота на праведните и тогава идете при вашия Учител! Той ще ви посрещне, Учителят има четирима ученици в свята, които обича. И ако тия четирима ученици ви препоръчат на него, той ще ви приеме в Школата.
Ако
Любовта
ви препоръча на вашия Учител, ако Светлината ви препоръча, ако ви препоръчат Мира и Радостта, Той ще ви приеме.
Ще отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще бъдете ученик на своя Учител. Ала пазете се да отидете при вашия Учител, преди да сте раздали своите богатства като старозаветни, като новозаветни и като праведни. ако отидете при него с всичките труфила и накити на тия три живота, ако отидете с всичкото си достойнство на праведник, великият Учител само ще се усмихне и ще ви затвори вратите на школата. Защото ученикът трябва да има за живота само една идея, не две идеи. Който иска да бъде ученик, трябва да има само едно схващане за нещата.
към текста >>
Правило е - ученикът трябва да започне с
Любовта
.
В свята има само един ученик и всички ученици са произлезли от него. Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само оня, който го учи - неговият Учител. И ученикът може да обича само оногова, който го учи. Обича се само онова, което е безсмъртно, което не губи своята красота, своята интелигентност, своята благост, своята доброта. Питате ме, кои са първите стъпки по пътя на ученика ?
Правило е - ученикът трябва да започне с
Любовта
.
После ще мине към Светлината, след туй към Мира и най-после към Радостта. Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне.
към текста >>
Никакви бури няма на този връх - там царува
любов
, там царува светлина, там царува мир.
Ученикът ще носи радостта в живота си като разрешение на своите задачи. Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява.
Никакви бури няма на този връх - там царува
любов
, там царува светлина, там царува мир.
Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
към текста >>
Този е естественият път на ученика -
Любов
, Светлина, Мир и Радост.
Аз не говоря за радостта, която се мени, а за радостта на ученика, която нищо в света не може да засенчи, която от нищо не отпада. Тя е най-високият връх в материалния свят. Никакъв облак не може да го засегне. Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир.
Този е естественият път на ученика -
Любов
, Светлина, Мир и Радост.
Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите.
към текста >>
Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е
Любовта
.
Божественото слънце всякога го огрява. Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени.
Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е
Любовта
.
Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят.
към текста >>
Като започне да прилага
любовта
, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
Никакви бури няма на този връх - там царува любов, там царува светлина, там царува мир. Този е естественият път на ученика - Любов, Светлина, Мир и Радост. Човек може да обиколи цял свят, може да похлопа на вратите на всички школи, може да потърси всички велики Учители, които носят Божието Слово, те всички ще му покажат този път. Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта.
Като започне да прилага
любовта
, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин.
Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният. Любов, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на думата. Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория.
към текста >>
Любов
, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на
думата
.
Те всички имат само една определена, божествена идея за Пътя на ученика, който не може да се измени. Навсякъде ще му кажат, че първата стъпка в живота на ученика, това е Любовта. Като започне да прилага любовта, дверите на неговия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето ще започне да се втича у него по един естествен начин. Наистина, има и по-велик път от този на ученика, но само след като човек извърви пътя на ученика, пред него ще се разкрие великия път на Учителите. Това е пътят на Мъдростта и той е най-трудният.
Любов
, светлина, мир и радост - ето етапите в пътя на ученика Като говоря за ученика, аз имам пред вид преди всичко идейния ученик, ученикът в широкия смисъл на
думата
.
Този ученик се учи и тук, на земята, в този свят, и горе на небето, в другия свят. Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа.
към текста >>
Думата
„ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие.
Той никога не напуща школата - денем се учи в лабораторията на земята, а нощем отива горе при своя учител, който му преподава теория. На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име.
Думата
„ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие.
В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат.
към текста >>
В по-тесен смисъл на
думата
, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота.
На следния ден той пак се връща на земята, за да продължи своите практически занятия в лабораторията. Идейният ученик знае, че всякога е ученик - бил е, е и всякога ще бъде такъв. И след време, кога го земята, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, той ще мине като ученик в една друга, по-велика школа. Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие.
В по-тесен смисъл на
думата
, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота.
Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва. Ето защо, под ученик в по строга смисъл на думата, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят. Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика.
към текста >>
Ето защо, под ученик в по строга смисъл на
думата
, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят.
Тогава той ще носи друго име. Думата „ученик" е слаба да изрази дълбоката идея, която е скрита в туй понятие. В по-тесен смисъл на думата, под ученик се подразбира онзи, който учи тук на земята, в този ограничен кръг на живота. Той се учи тук и ще постигне толкова, колкото условията на земния живот позволяват. Той няма още съзнателна връзка с невидимия свят - със заспиването си вечер неговото съзнателно ученичество се прекъсва.
Ето защо, под ученик в по строга смисъл на
думата
, се подразбира онзи, който има вече реален опит в духовния свят, който има съзнателна връзка с този свят.
Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад.
към текста >>
Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата
любов
.
Животът на ученика, след пробуждане на неговото съзнание, е живот на творчество, на работа - не живот на благодат. Благодатта се отнася само до пособията на ученика. От него, обаче, се изисква труд, усилия, работа. Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад.
Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата
любов
.
В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота.
към текста >>
80.
СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
И когато ние говорим за
Любовта
, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието.
Затова вън от мисълта няма никаква реалност. Напразно някои търсят реалното вън от ума, вън от мисълта - вън от ума реалност не съществува. Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света.
И когато ние говорим за
Любовта
, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието.
Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл.
към текста >>
Божията мисъл реализирана в нас - това е
любовта
ни към Бога.
Умът - това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли.
Божията мисъл реализирана в нас - това е
любовта
ни към Бога.
Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните. Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят.
към текста >>
Нашата мисъл, реализирана у другите - това е
любовта
ни към ближните.
Всичко в света се реализира, сиреч става реално, чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога.
Нашата мисъл, реализирана у другите - това е
любовта
ни към ближните.
Реализираната Божия любов и любовта към ближния е любовта към себе си. Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл.
към текста >>
Реализираната Божия
любов
и
любовта
към ближния е
любовта
към себе си.
Мисълта е велико творческо начало, от което зависи всяка проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първичната мисъл на Бога - мисълта, която най напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човекът е второто същество, което е започнало да мисли. Божията мисъл реализирана в нас - това е любовта ни към Бога. Нашата мисъл, реализирана у другите - това е любовта ни към ближните.
Реализираната Божия
любов
и
любовта
към ближния е
любовта
към себе си.
Ето как гласи Великият Закон в света на чистата мисъл. Защо хората на земята страдат? - Защото не мислят. От гледище на мисълта скръбта е резултат на неразбрана мисъл, тъй както радостта е плод на разбраната мисъл. И действително, всяко нещо което разбираме, е приятно.
към текста >>
В този смисъл на
думата
, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл!
На разбирането, по закона на съответствието, отговаря радостта, на неразбирането, в света на чувствата, отговаря скръбта. Ето защо, колкото повече не разбира човек, толкова е по-голяма скръбта. Яви ли се най-малкото разбиране, явява се и най-малката радост. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! Мисълта носи разбиране, а разбирането носи радост - по закона на съответствията.
В този смисъл на
думата
, цени и осмисляй страданието - като пръв подтик към мисъл!
И наистина, след всяко страдание, идва една нова мисъл, а това е същественото, реалното в живота. Да живееш, ще рече да мислиш. Защо човек страда, когато е болен? Защото ония органи, които боледуват у него, не се подчиняват на неговата мисъл. Те са се индивидуализирали, те искат да живеят отделно, по свое разбиране, което не хармонира с общите интереси на организма.
към текста >>
Когато всички хора започнат да мислят, между тях естествено ще се яви връзката на
Любовта
, която едничка може да ги обедини в едно цяло.
Умът седи над всяко разсъждение, разчепкване, анализиране. Умът е творческо начало. Той е, чрез който нещата стават. Дошло е вече времето, когато хората трябва да се научат да мислят. Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи.
Когато всички хора започнат да мислят, между тях естествено ще се яви връзката на
Любовта
, която едничка може да ги обедини в едно цяло.
към текста >>
81.
ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Любовта
без подходяща музикална среда също така не може да се прояви.
Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят.
Любовта
без подходяща музикална среда също така не може да се прояви.
А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката!
към текста >>
А
любовта
, това е великата реалност в живота.
Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви.
А
любовта
, това е великата реалност в живота.
И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл.
към текста >>
И когато казваме, че
Любовта
не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на
Любовта
.
Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота.
И когато казваме, че
Любовта
не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на
Любовта
.
Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл. Съвременните хора са много немузикални.
към текста >>
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света –
Любовта
.
Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен.
Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света –
Любовта
.
Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл. Съвременните хора са много немузикални. Само крайно немузикални хора могат да се бият помежду си, да търпят какофонията на оръдията, които сеят смърт и разрушения. Само крайно немузикални хора могат да водят тия груби политически и социални борби, само крайно немузикални хора могат да допускат жестокостта и насилието във всичките му форми.
към текста >>
Само за новия човек може да се каже, че мисли в истинския смисъл на
думата
.
Той е, който носи разрешение на всички ония мъчителни въпроси, които терзаят човечеството днес. Той не е човек, който мисли само за себе си. Да мислиш само за себе си - това е животинско състояние. Той е в съгласие с целокупната разумност в света, с всички разумни същества и мисли като тях. Той живее в пълно единение с тях.
Само за новия човек може да се каже, че мисли в истинския смисъл на
думата
.
Защото е човек на истината и свободата. А това ще рече, че е намерил себе си. Само човек, който върви по пътя на Истината, може да намери себе си. Той знае, кой е. Той знае, че е едно с Любовта и Мъдростта, сиреч той е човек, който е намерил майка си и баща си.
към текста >>
Той знае, че е едно с
Любовта
и Мъдростта, сиреч той е човек, който е намерил майка си и баща си.
Само за новия човек може да се каже, че мисли в истинския смисъл на думата. Защото е човек на истината и свободата. А това ще рече, че е намерил себе си. Само човек, който върви по пътя на Истината, може да намери себе си. Той знае, кой е.
Той знае, че е едно с
Любовта
и Мъдростта, сиреч той е човек, който е намерил майка си и баща си.
Защото само като вървиш по пътя на Любовта, ти можеш да намериш майка си. Като вървиш по пътя на Мъдростта, ти можеш да намериш баща си. И като вървиш по пътя на Истината, ти можеш да намериш себе си. А Истината е това, в което Любовта и Мъдростта, животът, знанието и светлината действат съвкупно. Истината е крайният резултат на Вечността.
към текста >>
Защото само като вървиш по пътя на
Любовта
, ти можеш да намериш майка си.
Защото е човек на истината и свободата. А това ще рече, че е намерил себе си. Само човек, който върви по пътя на Истината, може да намери себе си. Той знае, кой е. Той знае, че е едно с Любовта и Мъдростта, сиреч той е човек, който е намерил майка си и баща си.
Защото само като вървиш по пътя на
Любовта
, ти можеш да намериш майка си.
Като вървиш по пътя на Мъдростта, ти можеш да намериш баща си. И като вървиш по пътя на Истината, ти можеш да намериш себе си. А Истината е това, в което Любовта и Мъдростта, животът, знанието и светлината действат съвкупно. Истината е крайният резултат на Вечността. Това не ще рече, че тоя резултат е нещо завършено, конечно.
към текста >>
А Истината е това, в което
Любовта
и Мъдростта, животът, знанието и светлината действат съвкупно.
Той знае, кой е. Той знае, че е едно с Любовта и Мъдростта, сиреч той е човек, който е намерил майка си и баща си. Защото само като вървиш по пътя на Любовта, ти можеш да намериш майка си. Като вървиш по пътя на Мъдростта, ти можеш да намериш баща си. И като вървиш по пътя на Истината, ти можеш да намериш себе си.
А Истината е това, в което
Любовта
и Мъдростта, животът, знанието и светлината действат съвкупно.
Истината е крайният резултат на Вечността. Това не ще рече, че тоя резултат е нещо завършено, конечно. Той е непреривен резултат. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на Живота. Така знае и така вещае за Истината новият човек.
към текста >>
82.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА
ЛЮБОВТА
Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ТЯЛО НА
ЛЮБОВТА
Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло.
Те изучават неговият анатомичен строеж, физиологичните му функции и поразени от сложното му и разумно устройство, започват да мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то, изчезва и човекът като отделно същество. Че физическото тяло на човека се разрушава след смъртта, това е така. Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука.
към текста >>
Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на
думата
тела.
Но туй, което се руши и изчезва не може да бъде истинско жилище на човека, на неговата душа, на неговия дух. Не са дори истински жилища на човека и ония по-тънки тела - етерно, астрално, ментално, за които говори окултната наука. Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват.
Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на
думата
тела.
Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши.
към текста >>
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на
Любовта
, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Последната, както е известно, твърди, че човек има седем тела. Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на
Любовта
, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
към текста >>
Тялото на
Любовта
- истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради.
Разните им названия и класификации ще намерите в окултната литература. Тези тела, чрез които функционира свършеният човек, действително съществуват. Но не всички седем могат да се нарекат в истинска смисъл на думата тела. Всъщност, само три от тях са тела, а другите четири са обвивки. Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината.
Тялото на
Любовта
- истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради.
Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
към текста >>
Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на
Любовта
.
Аз давам един нов превод на тия три съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи.
Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на
Любовта
.
Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.
към текста >>
Любовта
е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта.
Любовта
е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта. Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши.
към текста >>
Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на
Любовта
.
Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка.
Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на
Любовта
.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
към текста >>
Те са само известни възможности на
Любовта
, чрез които тя се проявява.
Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат в бъдеще специални епохи. Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човка. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане тялото на Любовта.
Те са само известни възможности на
Любовта
, чрез които тя се проявява.
В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
към текста >>
И преди да влезе човек в света на
Любовта
, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Те са само известни възможности на Любовта, чрез които тя се проявява. В тях стават непрекъснати промени - самите те се явяват и изчезват по известни периодични закони. Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.
И преди да влезе човек в света на
Любовта
, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията.
Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
към текста >>
А светът на
Любовта
сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява.
Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални. Причинното тяло е като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.
А светът на
Любовта
сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява.
Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот.
към текста >>
Ето защо, едва в света на
Любовта
се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
То е свързано с един свят, който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове. И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява.
Ето защо, едва в света на
Любовта
се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта. И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт.
към текста >>
Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на
Любовта
.
И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примирение на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове.
Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на
Любовта
.
И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността.
към текста >>
И когато аз говоря за
Любовта
в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
Причинният свят е свят на примирение. А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Той е великият свят, дето животът истински се осъществява. Ето защо, едва в света на Любовта се реализират всички желания на човека, които се явяват в физическия, астрален и умствен светове. Но те са осъществими само при едно напълно сформирано тяло на Любовта.
И когато аз говоря за
Любовта
в човека, подразбирам изграждането на това тяло.
Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта.
към текста >>
Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на
Любовта
.
И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло. Тогава едвам човек ще възкръсне и ще заживее във вечния живот. Тогава той ще бъде свободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт. Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността.
Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на
Любовта
.
Ще идва между тях като Син Божи - да им помага. Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава.
към текста >>
Човек, който живее в тялото на
Любовта
, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
Човек, който има това тяло, който се е сподобил с възкресението, може да бъде видим и невидим. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват.
Човек, който живее в тялото на
Любовта
, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш. А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>
Да имаш тялото на
любовта
, ще рече да проявяваш
Любовта
, да я живееш.
За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества.
Да имаш тялото на
любовта
, ще рече да проявяваш
Любовта
, да я живееш.
А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>
А
Любовта
- това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
Прегради - физически или духовни за него няма. Цялата Жива природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора и най-хищните зверове - и му се покоряват. Човек, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защо го той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание, той носи задоволяване на всички нужди у всички могъщества. Да имаш тялото на любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.
А
Любовта
- това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно придобиване на свободата.
към текста >>
83.
СФЕРА НА САТУРН- Г.
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Коен ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКТОР
Думата
е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките.
Д-р Ел. Р.
Коен ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯТ ФАКТОР
Думата
е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките.
Често срещаме да се говори за някого, че той бил причината да се направи нещо, да се създаде нещо полезно за обществото, за човечеството. Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея.
към текста >>
Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата
любов
на всемира, те ги изказват без да задължават никого.
Разбира се, че зад този план за мира на света, се крият оръжейните фабрики и заводи. Какво могат да създават тези знаменити „силни" личности на днешното време, освен войни и изтребления! Ако може да се говори за „силни" личности в историята на човечеството, то трябва да посочим великите Учители на човечеството. В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на мисълта и учението на великите Учители. Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители.
Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата
любов
на всемира, те ги изказват без да задължават никого.
След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа.
към текста >>
Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на
любовта
в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята.
След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа.
Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на
любовта
в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята.
Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството. Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина. При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора. Това е естествения ход, когато семето падне на добра почва. То се развива и дава плод стократен.
към текста >>
Защото то носи в себе си духа на вечния огън на
любовта
Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството.
Това е естествения ход, когато семето падне на добра почва. То се развива и дава плод стократен. При вторият случай, нещата, идеите намират отпор и не се възприемат, поради консервативността и егоцентричността на средата. Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите".
Защото то носи в себе си духа на вечния огън на
любовта
Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството.
От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука.
към текста >>
Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата
любов
между човеците.
Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие.
Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата
любов
между човеците.
На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа. Великото обновително, безшумно дело започнато от Христа в началото на тази епоха, не е завършено. То е едва в началото си, защото то използува пътя на психологическия фактор. За него се иска време. При това за тези идеи се иска пълно съзнание.
към текста >>
В тяхното възприемане и реализиране е пътя към нов все човешки живот на хармонии
любов
,
По този здрав път за реализиране на нещата върви природата. Неусетно той се използува и от всички творци на добро или зло всред човешкия род. Истинските творци на нова мисъл и истински живот са използували съзнателно през всички векове този път за разпространение на своите обновителни идеи. Психологическият фактор съществува в природата и живота. Трябват годни сърца и умове, които да възприемат посетите в орницата на живота висши човешки идеи.
В тяхното възприемане и реализиране е пътя към нов все човешки живот на хармонии
любов
,
към текста >>
84.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на
Любовта
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим.
Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на
Любовта
.
Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>
И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на
Любовта
.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него.
И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на
Любовта
.
Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него.
към текста >>
Любовта
, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
Любовта
, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа.
към текста >>
Най-пълен израз на
Любовта
е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
Най-пълен израз на
Любовта
е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен".
към текста >>
Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на
Любовта
.
Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на
Любовта
.
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът!
към текста >>
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма
любов
от него.
И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма
любов
от него.
Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага!
към текста >>
Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на
Любовта
от това, което ние олицетворяваме в Христа.
Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него.
Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на
Любовта
от това, което ние олицетворяваме в Христа.
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен".
към текста >>
Ето истинският човек, в когото живеят
любовта
, мъдростта и истината, и който ги прилага!
И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът!
Ето истинският човек, в когото живеят
любовта
, мъдростта и истината, и който ги прилага!
" Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна.
към текста >>
Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена
Любов
на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.
Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен".
Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена
Любов
на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл.
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века".
към текста >>
Пътят - разбран в широк смисъл на
думата
- това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота".
Пътят - разбран в широк смисъл на
думата
- това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
към текста >>
Врата на този път е
Любовта
.
Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
Врата на този път е
Любовта
.
Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
към текста >>
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и
любов
.
И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и
любов
.
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот.
към текста >>
Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е
Любовта
.
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот.
Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е
Любовта
.
Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>
Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото
Любовта
не взе участие в неговия живот отвън.
За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината.
Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото
Любовта
не взе участие в неговия живот отвън.
А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>
А там, дето
Любовта
не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
А там, дето
Любовта
не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.
към текста >>
Не
любовта
ги създава, а състезанието за нея.
Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
Не
любовта
ги създава, а състезанието за нея.
Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.
към текста >>
Любовта
сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.
Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея.
Любовта
сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост.
Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ?
към текста >>
Ала за да се познае
Любовта
, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.
А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Ала за да се познае
Любовта
, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията.
Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно.
към текста >>
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази
Любов
, която той им остави.
Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази
Любов
, която той им остави.
В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
към текста >>
Това е велико търпение, това е самообладание, това е
любов
!
Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза.
Това е велико търпение, това е самообладание, това е
любов
!
Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст.
към текста >>
Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях
любов
към всичко.
Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот.
Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях
любов
към всичко.
Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>
Помнете, Христос е проява на Божията
Любов
.
Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
Помнете, Христос е проява на Божията
Любов
.
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
към текста >>
Той ще проповядва преди всичко
любов
и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това.
Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос.
Той ще проповядва преди всичко
любов
и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това.
Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.
към текста >>
няма друга сила вън от
Любовта
, която да примири и свърже хората един с друг.
Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена.
няма друга сила вън от
Любовта
, която да примири и свърже хората един с друг.
Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората.
към текста >>
Знайте, че има само един Христос на великата
Любов
, който сега действува в света, който действува и в душите на хората.
няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа!
Знайте, че има само един Христос на великата
Любов
, който сега действува в света, който действува и в душите на хората.
За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>
Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива
любов
те него познават.
И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос.
Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива
любов
те него познават.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр.
към текста >>
И когато слезеш долу, приложи живото слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята
Любов
.
А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.
И когато слезеш долу, приложи живото слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята
Любов
.
Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта.
към текста >>
Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на
Любовта
.
Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога. И когато слезеш долу, приложи живото слово на твоя Небесен Баща, който те е привлякъл с нишките на своята Любов.
Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на
Любовта
.
към текста >>
85.
ДВА СВЯТА - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на
думата
, в който по-горе ги описах, няма.
Трябва, обаче, да споменем, че слизането на великите човеци на земята е било за тях само един епизод. То е един от последните етапи на тяхната творческа дейност в света. Първоначално тия велики човеци, тия мощни творци, са били същински богове в невидимия свят, които са взели участие в сътворяването на света с всичките му звездни вселени. И само някои от тях, след завършване на своята творческа работа в широкия космос, са слезли на земята, за да я устроят и уредят. След като са я уредили, те отново са се оттеглили в духовния свят.
Така че днес, на земята, истински велики човеци, в оня смисъл на
думата
, в който по-горе ги описах, няма.
Има само представители на великите човеци. Всички ония, които хората наричат велики люде - поети, писатели, музиканти, учени, обществени дейци - са само частични прояви на великите човеци, техни временни представители. И наистина, какво представя един велик музикант на земята, като Бетховен например, в сравнение с ония велики, първоначални творци на мировата музика? Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката. Така е и в всички други области от духовния живот на земното човечество.
към текста >>
Не, той не можа да прояви дори и хилядна част от онова, което всъщност беше, от
любовта
и мъдростта, които той носеше в душата си.
Той е едва невръстно дете, което още лепети, което тепърва се учи да говори на езика на музиката. Така е и в всички други области от духовния живот на земното човечество. Защото днес на земята няма условия за една цялостна проява на истински великия човек. И да слезе, той не може напълно да се прояви. Нима Христос, който беше истински велик човек, можа да се прояви между хората на земята?
Не, той не можа да прояви дори и хилядна част от онова, което всъщност беше, от
любовта
и мъдростта, които той носеше в душата си.
Па и никой велик човек, никой от представителите на великите човеци, които ние наричаме гениални хора, не е смогнал да прояви напълно себе си на земята. Едва сега, по закона на еволюцията, се създават условия за проява на великите хора на земята. Те тепърва ще дойдат всред човечеството. И когато дойдат, нужно е да има човек отзивчив ум и отзивчиво сърце, за да ги познае. Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание.
към текста >>
Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е
любовта
.
Едва сега, по закона на еволюцията, се създават условия за проява на великите хора на земята. Те тепърва ще дойдат всред човечеството. И когато дойдат, нужно е да има човек отзивчив ум и отзивчиво сърце, за да ги познае. Защото великият човек сам никога не се изявява на хората, той никога не издава своето величие, своето знание. Той забулва сияйната си светлина със седем покривала, защото знае, че хората не могат да понесат ослепителния й блясък.
Едничкият начин, по който може да се накара един велик човек да се изяви, е
любовта
.
Носител на великата Божия мисъл, великият човек се разкрива само на ония, които го познаят и възлюбят. Тогава той повдига за малко своето седмократно було и оставя лъчи от неговата светлина да озарят умовете и сърцата на ония, които са успели да се приближат вътрешно до него. Обикновено за великите хора се казва, че били ставали такива благодарение на благоприятните външни условия, или пък че се били раждали такива по закона на наследствеността. Великите хора нито стават, нито се раждат така. Великите хора са велики, защото обработват у себе си божествените идеи, които са вложени в техния дух, в тяхната душа.
към текста >>
Великите човеци се отличават с една черта:
любов
към враговете.
Друго - всяко чувство, което се заражда у човека, трябва да има зад себе си една основна мисъл, която да го подържа. Чувства, които нямат зад себе си една съществена мисъл, са мимолетни. И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци.
Великите човеци се отличават с една черта:
любов
към враговете.
Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.
към текста >>
Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на
любовта
и той го упражнява.
И така, зад всяка мисъл трябва да стои оня първоначален принцип, който е подействувал в Битието. А зад всяко чувство трябва да стои мисъл. Така е у великите човеци. Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство.
Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на
любовта
и той го упражнява.
Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота.
към текста >>
Като говори за тоя закон -
любов
към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.
Великите човеци се отличават с една черта: любов към враговете. Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава.
Като говори за тоя закон -
любов
към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.
Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>
Любов
към враговете - това е безспорно една черта на величие.
Те познават това трудно изкуство. Всеки велик човек си има един вътрешен метод за отнасяне към враговете си в духа на любовта и той го упражнява. Трудно е това изкуство - то наистина е достояние само на великите хора. Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли.
Любов
към враговете - това е безспорно една черта на величие.
Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора. те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост, любов към знанието, любов към истината, правдата и свободата - любов към тях и работа за тях. В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>
те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост,
любов
към знанието,
любов
към истината, правдата и свободата -
любов
към тях и работа за тях.
Ала който иска да стане велик човек, трябва да започне да го изучава. Като говори за тоя закон - любов към враговете, Христос изрично казва, че само тогава ще бъде човек подобен на Бога, който изпраща слънцето, дъжда, влагата си еднакво за всички - за добри и за зли. Любов към враговете - това е безспорно една черта на величие. Тя не се придобива лесно, ала който иска да върви по пътя на великите хора, трябва да мисли върху нея, за да дойде поне до едно микроскопично приложение на тоя закон в живота. Който иска да стане велик човек, трябва да мисли за великите хора.
те са образци на трудолюбие, постоянство, устойчивост,
любов
към знанието,
любов
към истината, правдата и свободата -
любов
към тях и работа за тях.
В малък размер всички хора на земята могат да работят като тях.
към текста >>
86.
ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Защото само „царете" в оня смисъл, в който Посветените разбират тая дума, могат да бъдат умни и само „свещениците на Живия Бог" могат да бъдат добри в истинска смисъл на
думата
.
При това, кои са онези, които ще оправят света? Ония ли, които на житейски език обикновено се наричат глупави и грешни хора? Глупавите и грешните хора не могат да оправят света. Едничките, които могат да оправят света, това са умните и добри човеци. Ония човеци, които Посветените наричат „царе и свещеници на Живия Бог".
Защото само „царете" в оня смисъл, в който Посветените разбират тая дума, могат да бъдат умни и само „свещениците на Живия Бог" могат да бъдат добри в истинска смисъл на
думата
.
Ала що означава цар на езика на Посветените? - Цар е оня човек, у когото Духът, най-великото, най-разумното управлява, така както слънцето управлява своя планетен свят. Цар е оня човек, който владее своята „малка вселена", който владее всички свои тела, не само физическото и направлява техните функции по законите на духа. Цар е оня човек, в чийто дух и душа Бог живее. Цар е оня човек, в чийто ум божественото знание и мъдрост обитават.
към текста >>
То е плод на
Любовта
.
На олтара на неговото сърце постоянно пламти свещеният огън на жертвата. Храмовете, в които той свещенодействува, са живи - това са човешките души. Тези истински свещеници постоянно подтикват човека в пътя на доброто. Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята. Защото доброто е израз на най-великото в органическия живот.
То е плод на
Любовта
.
Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира. Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота.
към текста >>
Любовта
, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира.
Храмовете, в които той свещенодействува, са живи - това са човешките души. Тези истински свещеници постоянно подтикват човека в пътя на доброто. Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята. Защото доброто е израз на най-великото в органическия живот. То е плод на Любовта.
Любовта
, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира.
Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на Любовта, а Правдата е резултат на доброто. Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори.
към текста >>
Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на
Любовта
, а Правдата е резултат на доброто.
Тези истински свещеници постоянно подтикват човека в пътя на доброто. Те искат той да разбере истински доброто, неговия първоизвор, неговите закони, за да може да използува ония блага, които така щедро му се дават на земята. Защото доброто е израз на най-великото в органическия живот. То е плод на Любовта. Любовта, в нейната същина, не може да се разбере на земята, но доброто всякой го разбира.
Резултат пък на доброто е Правдата, И така, доброто е резултат на
Любовта
, а Правдата е резултат на доброто.
Ето онази основна истина, за която загатнахме в начало, онази истина, на която почива животът на земята. От неразбиране на тази именно истина страда съвременният свят. Тази истина е ключът на живота. Без този ключ вратата на ония блага, за които хората копнеят, никога няма да се отвори. А всички хора искат да участвуват в доброто, което се разпределя на земята във вид на разни блага.
към текста >>
Я този принцип е
Любовта
.
И това тяхно желание е законно. Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет.
Я този принцип е
Любовта
.
Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде.
към текста >>
Само чрез
Любовта
могат да се разпределят благата справедливо.
Защото благата са за всички. Те искат тези блага, които днес са така неправилно разпределени, поради злата воля на хората, да се разпределят справедливо и затова ратуват - по своему - за „социална правда". Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта.
Само чрез
Любовта
могат да се разпределят благата справедливо.
Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука.
към текста >>
Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на
Любовта
.
Дори думите, които съвременните хора употребяват: „разпределба на благата", „социална правда" ясно показват, че Те интуитивно долавят оня миров закон, който свързва Правдата и Доброто. Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот.
Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на
Любовта
.
Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта.
към текста >>
Така те се мъчат да вмъкнат във веригата
Любов
-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието.
Ала едно все още не могат да разберат хората днес - оня велик принцип, от който Доброто произтича и на който Правдата е израз в материалния свет. Я този принцип е Любовта. Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта.
Така те се мъчат да вмъкнат във веригата
Любов
-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието.
Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят.
към текста >>
И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота -
Любовта
, все ще претърпяват несполука.
Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде.
И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота -
Любовта
, все ще претърпяват несполука.
Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
към текста >>
А този ключ се състои от три части:
Любов
, Добро, Правда.
И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота.
А този ключ се състои от три части:
Любов
, Добро, Правда.
към текста >>
87.
ДВЕ ОСИ В ГЛАВАТА НА ЧОВЕКА
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Ние превеждаме термина еволюция с
думата
„развитие".
Окултната наука разглежда и една друга страна на процесите в природата, за която привържениците на днешната еволюционна теория никак и не са загатвали. Това е тъй наречената инволюция. А пък никак не можем да разберем същността на еволюцията, ако не знаем и инволюцията, защото тия два процеса са тясно свързани, те следват един от други. Що е инволюция? Но по-напред нека се запитаме, що е еволюция?
Ние превеждаме термина еволюция с
думата
„развитие".
Развива се нещо, отвива се. Този процес, който предшествува еволюцията и я подготвя, се нарича инволюция. Инволюцията можем да наречем слизане, а еволюцията - качване. За да ни стане ясно това, нека вникнем в същността на еволюционния процес. Има нови факти, натрупани в разните науки, които материализмът не може да обясни.
към текста >>
Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на
любовта
, той е вече в еволюционния процес.
Коя е именно тая точка, дето става преминаването от единия процес в другия? Това е изразено много образно в притчата за блудния син. Додето блудният син излиза от дома на баща си и търси лично щастие, власт, богатство, сила, дотогаз той е още в инволюционния процес, той слиза! И когато у него настане вътрешна криза и той иска да се върне в дома на баща си, тогаз почва за него еволюционният процес, той почва да се възкачва. Това е история, която се повтаря при историята на всяка човешка душа.
Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на
любовта
, той е вече в еволюционния процес.
Тъй че моментът, когато индивидуалният живот се замести с живот за Цялото, за Бога, когато човек влезе в течението на любовта, той е вече в еволюционния процес. Трябва да се знае следната важна истина: Всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Може би много методи са били полезни в тия култури, когато те са слизали надолу; сега те са негодни. Всички теории, философии, школи и пр. от инволюционния период на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му период.
към текста >>
Тъй че моментът, когато индивидуалният живот се замести с живот за Цялото, за Бога, когато човек влезе в течението на
любовта
, той е вече в еволюционния процес.
Това е изразено много образно в притчата за блудния син. Додето блудният син излиза от дома на баща си и търси лично щастие, власт, богатство, сила, дотогаз той е още в инволюционния процес, той слиза! И когато у него настане вътрешна криза и той иска да се върне в дома на баща си, тогаз почва за него еволюционният процес, той почва да се възкачва. Това е история, която се повтаря при историята на всяка човешка душа. Когато човек се стреми в своето развитие към лично щастие, към индивидуални придобивки, той е още в инволюционния процес, но когато у него се събуди желание да живее за Цялото, за Божественото, за всички, когато тръгне по пътя на любовта, той е вече в еволюционния процес.
Тъй че моментът, когато индивидуалният живот се замести с живот за Цялото, за Бога, когато човек влезе в течението на
любовта
, той е вече в еволюционния процес.
Трябва да се знае следната важна истина: Всичко онова, което е полезно за човечеството в инволюционния му период, не е годно за него в еволюционния му период. Може би много методи са били полезни в тия култури, когато те са слизали надолу; сега те са негодни. Всички теории, философии, школи и пр. от инволюционния период на човечеството не могат да се прилагат в еволюционния му период. Те не могат да имат значение.
към текста >>
88.
НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на
думата
.
Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол.
Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на
думата
.
А човекът става човек от момента, в който той започва да мисли. Без мисъл човешкият живот е немислим. Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки. Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред. Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред.
към текста >>
И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е
Любовта
.
А Истината е абсолютна, тя нито се мени, нито се променя. Истината е онова начало, което ръководи вечния процес на растеж и развитие и го насочва към неговите заветни цели. Истината е, която осмисля всяко битие. Вън от Истината няма никакъв друг смисъл. Единственото нещо, което осмисля живота, което крие върховните му цели, това е Истината.
И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е
Любовта
.
Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно. Най-великата сила във вселената е Любовта, онази Любов, която хората не познават. От тази, именно, Любов, която хората не познават, произтича всичко в живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота.
към текста >>
Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от
Любовта
.
Истината е онова начало, което ръководи вечния процес на растеж и развитие и го насочва към неговите заветни цели. Истината е, която осмисля всяко битие. Вън от Истината няма никакъв друг смисъл. Единственото нещо, което осмисля живота, което крие върховните му цели, това е Истината. И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е Любовта.
Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от
Любовта
.
Това е невъзможно. Най-великата сила във вселената е Любовта, онази Любов, която хората не познават. От тази, именно, Любов, която хората не познават, произтича всичко в живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един жив център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.
към текста >>
Най-великата сила във вселената е
Любовта
, онази
Любов
, която хората не познават.
Вън от Истината няма никакъв друг смисъл. Единственото нещо, което осмисля живота, което крие върховните му цели, това е Истината. И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно.
Най-великата сила във вселената е
Любовта
, онази
Любов
, която хората не познават.
От тази, именно, Любов, която хората не познават, произтича всичко в живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един жив център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.
към текста >>
От тази, именно,
Любов
, която хората не познават, произтича всичко в живота.
Единственото нещо, което осмисля живота, което крие върховните му цели, това е Истината. И сега, Истината е, която свидетелствува: Едничкото, което може да изпълни със съдържание живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно. Най-великата сила във вселената е Любовта, онази Любов, която хората не познават.
От тази, именно,
Любов
, която хората не познават, произтича всичко в живота.
И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един жив център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.
към текста >>
89.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА-МУЗИКАЛНИ ЛИ СА ЖИВОТНИТЕ - Д-Р Г. КЪОРБИЦ
Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Думата
е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Почитанието. Едно качество, една необходимост в живота, чието отсъствие говори, че ако даден човек, дадена група хора, да¬дено общество не разберат и не ценят самите себе си и, следователно, не могат да разбират и ценят и другите. Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека.
Думата
е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите.
Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека. Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и любов, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри. Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка.
към текста >>
Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и
любов
, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри.
Разбира се, истинското почитание не седи нито във външната обхода нито в думите, често „празните" думи, макар всички те - думите и обходата - да са пряк изразител на вътрешното изживяване. Да почиташ един човек от душа и от сърце, ти трябва да си го опознал, да си видял, че в него има нещо повече отколкото може да се предполага. Без опознаване, почитанието не може да намери дълбоки корени в същността на човека. Думата е за онзи съзнателен процес, който изгражда едно качество и една правилна обхода с другите. Съществува и едно принципно почитание, което се явява като израз на миросъзерцанието на човека.
Ти си убеден, че на своите подобни дължиш едни искрени чувства и
любов
, независимо от техните прояви като хора - лоши или добри.
Към всеки свой подобен и към всяко живо и незлобиво същество ние дължим едно внимание, едно почитание, защото във всичко живее този същия дух, който ни одушевява. Това принципно почитание, което е израз на най-правилното и най-хубавото разбиране в живота, има, обаче, много пречупвания в делничния живот. И за да не изпадне човек в погрешка, трябва да има една правилна мърка. А най-доброто нещо за да почиташ от сърце, това е опознаването на своите подобни. Можеш да почиташ някого заради неговите външни, физически особености.
към текста >>
То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната
Любов
.
Почитанието, най сетне, е израз на себевладеене и себеразбиране. Мнозина изискват почитанието на другите, без те да отдадат и най-малка почит тям. Това, без съмнение, е неестествено и крайно егоцентрично. Други пък не знаят границите на почитанието и стават тежест на другите. Има едно велико почитание, което изпълва душата с радост и дава подем на мисълта и богатства на сърцето.
То е, когато се отнасяш с трепет към свещените работи в живота, когато душата ти трепти пред полъха на Истината, пред всяко извършено добро, пред неизказуемото слово на Мъдростта и пред едва доловимите нашепвания на безграничната
Любов
.
Тези прояви ще ги видиш всред хората, ще ги видиш в радостта на пеперудите и пчелите, ще ги видиш и във всеки свеж поклон на китните полски цветя. И ще се научиш да почиташ великия дух, който оживява всичко и ще се научиш да разпознаваш Неговите прояви навсякъде и само тям да отдаваш твоята дълбока почит и признателност. – И ще бъдеш здрав, пълен с непреставаща радост. Почтеността. Почтен се нарича днес онзи човек, който спазва нравите, правилата и законите на средата, обществото, народа, всред който живее. Почтеността от този род не само спазва „нормите" на „тихия" и „спокоен" живот на обществото, но не дава дори и повод за подобна мисъл или чувство - за неспазване или нарушаване на обществените порядки.
към текста >>
Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на
Любовта
, Мъдростта и Истината в живота.
Човек, който е почтен пред себе си, който не внася никаква лъжа в своя ум, който не допуща измама в своето сърце, този човек знае да цени обществото и знае да почита и зачита хубавото, справедливото, и възвишеното навсякъде. У него няма външно парадиране, у него няма угодничене, няма издокарване. Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония.
Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на
Любовта
, Мъдростта и Истината в живота.
Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество. Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина, любов и красота.
към текста >>
Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина,
любов
и красота.
Той е почтен, защото е искрен в мисълта си, чист в чувствата си и благороден в постъпките си. Той, може би, не всякога ще спази скованите и убиващите условни норми на обществото. Той често може би, ще се разбунтува срещу всичките условности и приьоми на съвременното общество, ала той винаги ще бъде верен и честен спрямо истинския закон на живота, който обединява всичко в дивна хармония. Той винаги ще бъде честен спрямо онези вътрешни норми, залегнали дълбоко в него, които са непосредствен израз на Любовта, Мъдростта и Истината в живота. Истински почтеният човек не е желан в съвременното общество.
Ала той със своята светла мисъл, със своя огън в сърцето и със своето непринудено, благородство, е онзи творчески фактор в живота, който твори новите дни на човечеството - дни на светлина,
любов
и красота.
към текста >>
90.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Природата, в истински смисъл на
думата
, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония.
Улисани в своите грижи за всекидневно съществувание, погълнати от своите човешки разправии и борби, заслепени от своите религиозни и научни суеверия за човек, за живот, за природа, те остават чужди на онази велика работа, която природата днес върши на земята с небивал замах. Но за да се приобщи човек към работата на природата, той трябва преди всичко да измени своя възглед за нея. Природата не е само един свет на физико-химични процеси, управлявани от механични закони, не е един бездушен механизъм, в който действуват слепи сили. Тя не е само един извор на енергии, които човек се мъчи да впрегне на работа за постигане на чисто материални цели, често пъти в разрез с истинските цели на природата. Не е и само една съкровищница на несметни богатства, които човек може безогледно да използува и пилее както си ще.
Природата, в истински смисъл на
думата
, е сбор от разумни същества, от разни степени на развитие, от разни градации, които действуват във велико единение и хармония.
Работата на тия същества е разумно разпределена в различните царства на космоса. И когато се говори за работа на природата, подразбира се, именно, работата на тия високо интелигентни същества, които стоят зад всичко, що става не само на земята, а и в целия свят, видим и невидим за човека. Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях.
към текста >>
Когато хората не разбират съветите на
Любовта
, когато станат крайно своенравни, природата им дава подобни уроци.
Разбойниците се видели залени до гуша и започнали да викат за спасение. Тогава магът се обадил: „Ще се опитвате ли втори път да обирате маг? Ако ми дадете честна дума, че втори път няма да си позволявате това, ще ви пусна, ако ли не, ще ви оставя да плавате като риби". Природата често, подобно мага, ще натисне някое копче и хората ще плувнат във вода, бедствувайки да се удавят. Недавна в Америка тя натисна своето копче и не няколко души, а милиони хора, цели градове бидоха залени от стихийни води.
Когато хората не разбират съветите на
Любовта
, когато станат крайно своенравни, природата им дава подобни уроци.
Иначе, тя е необикновено търпелива. Тя гледа на хората като на деца - всичко им позволява, като постоянно ги изпитва, за да види докъде са дошли в своето развитие, доколко разбират нейния ред и нейните закони. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето". А що означава „небе? " Това е един символ, един образ.
към текста >>
91.
КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Думата
е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек.
Далеч сме от мисълта да оспорим голямата нужда от всичко ново днес. Напротив, то се налага - до толкова, доколкото може да подобри човешкия живот, доколкото може да отвори нови хоризонти на мислене и доколкото може да създаде на човека по-вярна картина за реалността на нещата. Но има много неща, които са само вредни и излишни в живота, може би зле използувани. Ние бихме желали да насочим нашита нервни усилия, които се изчерпват лесно в стремежа за физически рекорд и за трупане на материални облаги, в едно съвсем друго направление. Може би това не е за всеки човек, ала ние бихме могли да почнем пак от утилитаристично гледище.
Думата
е за онова гледище в живота, което в резултат обръща човека звяр в човек.
Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете.
към текста >>
Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична
любов
, що движи и създава всичко.
Да се насочи мисълта, тази страна от човешкото естество, която прави човека велик или последен престъпник в една чисто човеколюбива насока; в насока на правилна преценка на всичко в живота, в правилно себеразбиране, в оценяване живота на другите и създаване на такива отношения, при свободата на които се раждат нестихващите импулси към радост и творчество. Мисълта е сила, но само тогава, когато е насочена за добро. Инак човек попада под страшните удари на собствената си мисъл. Мисълта дава опора на човека, но само когато стремежите на човека са изпълнени с велик идеализъм и безкористие. Няма идеалист, който да е отпаднал духом, чието дело да е останало нереализирано през вековете.
Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична
любов
, що движи и създава всичко.
Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене. В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота, любовта която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
към текста >>
В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота,
любовта
която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
Мисълта е неизчерпаема мощ, когато корените ù са в онази безгранична любов, що движи и създава всичко. Мисълта е права, когато е в обсега на греещата истина. А правата мисъл, това е начало на един истински човешки живот сам за себе си. Има едно велико движение, има един велик рекорд, до който всеки човек трябва да стигне. Това е правото мислене.
В тези трудно разбираеми думи се крие вдъхновението, с което човек ще твори радостта с която ще гледа на нещата, смисълът който ще има в живота,
любовта
която ще го движи все напред и мъдростта, която ще го направи щастлив на земята.
В правата мисъл се крие онова висше човешко, което е освободено от животинския нагон за съревнование само физическо - нагон за физическо движение и мощ. освободено от празната и глупава рекордност на съвременния човек, чийто живот е насочен само към груба земна мисъл за себе си и натрупване на земни блага. Един нов рекорд е необходим на съвременния свят. Един рекорд, подет и постигнат от всички разумни хора. – Рекордът на висшата човешка мисъл.
към текста >>
92.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г.
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в
Любовта
.
Ясно е, че за да се преобрази човек, за де стане онова, за което е говорил Христос, не е достатъчно само едно присаждане. Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт. В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане.
А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в
Любовта
.
Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса.
към текста >>
Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е
Любовта
.
Присаждането се възприе като метод от ония, които създадоха християнската религия, които изградиха църквата като религиозен институт. В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта.
Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е
Любовта
.
Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта.
към текста >>
Ето защо, Христос поставя
Любовта
като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира.
В основата, обаче, на Христовото учение, лежи мисълта за новораждането, за едно дълбоко алхимическо претворяване на човека, за едно претворяване на неговото нисшо естество – „желязото", марсовата, разрушителна стихия в кръвта му, в златото на мъдростта. Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта.
Ето защо, Христос поставя
Любовта
като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира.
Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен.
към текста >>
Само чрез
Любовта
може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата.
Това претворяване е възможно, но за него се изисква силно налагане и голина топлина - висока темпе¬ратура. За да узреят в душата на човека възвишените, благородни мисли и чувства, за да се развият висшите добродетели, които отличават съвършения човек, нужна е голяма топлина и силно на-лъгане. А тази топлина, този свещен огън, на който съзряват безсмъртните плодове на духа, се крие в Любовта. Едничката сила в света, която развива най-голяма топлина, способна да разтопи и най-мъчно топимите вещества, е Любовта. Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира.
Само чрез
Любовта
може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата.
Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми.
към текста >>
И тъй, само чрез свещения огън на
Любовта
, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен.
Ето защо, Христос поставя Любовта като първа и основна сила, с която човек трябва да се научи да оперира. Само чрез Любовта може да се постигне претворяване на низшето естество у човека, само чрез нея може да узреят висшите добродетели на душата. Налягането пък, за което по-горе споменахме, произтича от Духа. Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта.
И тъй, само чрез свещения огън на
Любовта
, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен.
Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот. Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени.
към текста >>
Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на
думата
, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи.
Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небесата". Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици.
Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на
думата
, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи.
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието.
към текста >>
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на
Любовта
и силното налягане на Духа.
Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи.
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на
Любовта
и силното налягане на Духа.
Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието. Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на Любовта и налягането на Духа.
към текста >>
Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на
Любовта
и налягането на Духа.
В тия изпитания, именно, оперират високите температури на Любовта и силното налягане на Духа. Само така може да се влезе в „небето". Небето не е место за за¬бавление, както си го представят религиозните хора. То действително е място на щастието, на щастливите души, ала щастието не е забавление. Щастието е израз на оня истински живот, при който човек вижда дълбокия смисъл на битието.
Ясно е, следователно, че за да се влезе в този свет на щастието, пътят минава през процеса на усъвършенствуването, при който действуват силната топлина на
Любовта
и налягането на Духа.
Този път трябва всеки човек сам да извърви. Ето защо, никой не трябва да очаква други да „оправят света, други да работят за неговото и общо повдигане. Всеки трябва да работи сам за своето повдигане. И това е негли най доброто, което той може да до¬принесе за общото благо, за общия подем на човечеството. И наи¬стина, опитът показва, че въпреки всичкия натиск, който обикновено се упражнява върху човека при неговото възпитание, в края на краищата неговото повдигане зависи от него самия.
към текста >>
И когато се говори да станат човеците едно с Христа, това подразбира един акт на свободна воля, която е станала добър проводник на
Любовта
.
Никой не може да упражнява контрол върху човека, дори и с най-изтънчени средства, ако човек сам не иска да се контролира и самообладава. Това са основни истини при възпи¬танието, които трябва да се усвоят и в семейния живот, и в училището, и в обществото. И до днес, обаче, въпреки опита, събран от хилядолетия, методите за възпитаване на човека - и се¬мейно, и училищно, и социално - си остават все под знака на присаждането. Хората трябва да се убедят, че волята на човека, оставена свободна от Бога, не може да се превие и огъне. Тя трябва отвътре, напълно спонтанно, да се ориентира по посока на Божията воля - единната мирова воля на Цялото.
И когато се говори да станат човеците едно с Христа, това подразбира един акт на свободна воля, която е станала добър проводник на
Любовта
.
Това подразбира единство на разумни човешки воли, които съзнателно и свободно вършат волята на Бога - Единият, от който всичко е произлязло.
към текста >>
93.
КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Какъв процес е
Любовта
между хората?
Но не¬равенството на страничните условия, в които попада той, създава непреодолимия стремеж за сливане - лекият зефир, планинският фьон, морските бризи, мусоните и жестоките урагани, които помитат цели селища. Без това неравенство цялата въздушна маса щеше да лежи в безмълвна неподвижност, без красотата на вечерното полъхване, без тоя загадъчен и галещ шум на листата и без песента на островърхите борики. Каква безкрайна върволица от процеси в „живата" и „мъртва" природа почиват върху този факт. Всички топлинни процеси, елек¬тричеството, което тътне по облаците и поразява със страшен трясък вековни дънери и скали; електричеството, което бяга по тънката жица от централата до шумния град, движи трамваите, влако¬вете, блести по булевардите разточително и ярко, играе в много¬цветните огньове на рекламите, пренася човешките мисли, песни, ра¬дости и тревоги от материк до материк, прави да гърми фабрич¬ната сграда със суровия метален грохот на машините - съществува и създава всичко това все заради неравенството и поради тоя непобедим стремеж към уеднаквяване, сливане и единение, което трае миг. Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха.
Какъв процес е
Любовта
между хората?
Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество.
към текста >>
Във всяка
любов
преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане.
Електроните и тук са все същи - равенство в техния елементарен живот, но във вечна борба с неравенството, което създава електрическите чудеса на нашата епоха. Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ.
Във всяка
любов
преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане.
Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо?
към текста >>
Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на
думата
, живи човешки същества.
А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури.
Такова опознаване и апатия не могат да настъпят между динамични, в истинския смисъл на
думата
, живи човешки същества.
Такива индивиди са творческа, а творчеството е най-мощният белег на вечността. Творец е не само онзи, който се е отдал на някое от изкуствата и науката. Творец е всеки човек, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг. Такива хора са винаги нови, свежи и непостижими. Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток.
към текста >>
На най-високо стъпало стои една
любов
, с която трудно може да се похвалим.
Творец е не само онзи, който се е отдал на някое от изкуствата и науката. Творец е всеки човек, у когото бликат обилните води на размисъл, който живее и трепти със смисъла, трагизма и възторга на всеки побягнал миг. Такива хора са винаги нови, свежи и непостижими. Те винаги са наши, зоват ни, но винаги между тях и нас съществува наклонът, по който бликат водите на слизащия планински поток. Да обичаш, значи да станеш проводник на един по-висш живот, да станеш деец в един процес, който изгаря непотре¬бните тлъстини на инертността и да напуснеш черупката на едно вегетативно, полуживотинско съществуване.
На най-високо стъпало стои една
любов
, с която трудно може да се похвалим.
За нея четем в далечните писания. Казват, че и сега тя живее на земята - някакви свръхчовешки същества са забравили своето лично аз и се превръщат на копнеж за сливане с безкрайната обич на всемира. Както метеорът бива грабнат от властните притегателни сили на земята и в своя стремителен бяг бива запалван и превърнат в прах от огъня на своята собствена скорост, така и тия човешки същества, грабнати от притегателната сила на мировото сърце, се запалват и изгарят в своя собствен възторг, но оставят във ве¬ковете скъпия спомен за една блестяща черта по тъмния свод на небето, която черта е сочила нов път и нови надежди за човеците.
към текста >>
94.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Нека разгледаме произхода на
думата
"паневритмия".
Новите идеи, които идат сега като мощна вълна да се влеят в културата, да я претворят, се проявяват във всички области на живота. Навсякъде можем да видим днес следи от животворното им действие. Обаче те трябва да намерят и съответна форма, чрез която да се изразят, т.е. те трябва да намерят и един външен израз, чрез който ще действуват върху по-дълбоките сили на човешкото естество. Такава форма е именно паневритмията.
Нека разгледаме произхода на
думата
"паневритмия".
Тя е съставена от три корена: пан, ев или еу и ритъм. "Пан" значи всичко, все, всеобщ, "Ев" или "еу" е това, от което излиза всичко; то означава висшето, същината, реалното, същественото в света. А "ритъм" значи правилност в движението или във всеки външен израз на нещата. Що е тогаз "паневритмия"? Това е велика всемирна хармония на движението.
към текста >>
Любовта
си има свои линии на движение.
То твори в нас и вън от нас, в света! Всяка идея, всяко душевно качество съответствува на известно движение. Има движение на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостта.
Любовта
си има свои линии на движение.
Кротостта също! Всички добродетели си имат свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, сто пъти и пр., додето намери, кои линии на движения отговарят на дадена добродетел.
към текста >>
на милосърдие,
любов
, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен свят и със съществата, които живеят в него. По този начин, чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със съществата, които живеят там, и това много допринася за получаване на енергия и подкрепа от тия висши мирове. 2. Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тия мозъчни центрове, които им съответствуват; с туй последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък всеки такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, напр.
на милосърдие,
любов
, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр.
И тъй, чрез тия движения, ако те са правилни, ние можем да работим за развиване на нашите центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. От друга страна паневритмичните движения, особено ако е спазен горният закон за съответствията, като проникват в нервната система, префинват я и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая. 3. От друга страна всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено место в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото, и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизнеспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.
към текста >>
95.
НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В.
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата
любов
към Козета, при залеза на неговия живот.
Затова той е намерил такава ярка проекция в неговото литературно дело. Някои от героите на неговите романи, рожби на неговата художествена фантазия, са наистина типични юпитерови типове). Спомнете си абат Мериел - тип на истински духовник: една от зрелите рожби на Юпитеровата сфера. със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони.
При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата
любов
към Козета, при залеза на неговия живот.
Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец.
към текста >>
В известна смисъл на
думата
"Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ.
със своята доброта, със своето человеколюбие и щедрост, със своето милосърдие, напомнящо това на милостивия самарянин, той обузда инстинктивната природа на Жан Валжан и пробуди у него латентната Юпитерова природа, която достигна отпосле такъв разцвет у героя на "Клетниците". Жан Валжан заслужва да се разгледа и затова, защото Виктор Юго, съвсем несъзнателно, може би, верен, обаче, на своята художествена интуиция, е дал една хубава картина на еволюцията на един Юпитеров тип, който постепенно се диференцира в сферата на елементарните жизнени нагони. При това, той е докоснал, пак несъзнателно може би, една от най-високите точки в психологичната проблематика на Юпитеровия тип - именно в развръзката на Жан Валжановата любов към Козета, при залеза на неговия живот. Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж.
В известна смисъл на
думата
"Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ.
Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря.
към текста >>
Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята
любов
към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
Тоя тип люде се интересуват най-вече от производството и обмяната на материални блага и то в широк мащаб. Благодарение на своя развит, уравновесен ум, на своя вроден усет за материалните ценности и обществената стойност на индивидите, благодарение на своите организационни способности, на своята умереност, тактичност и примирителност, те са в състояние да развият широки и едри предприятия. За всичко, което има отношение към сделките, към практичната, чисто стопанска деятелност, техният ум се ориентира необикновено бързо. Особено лесно схваща общите линии, широките планове в тяхната цялост. Подробностите юпитерианецът предоставя на непосредствените изпълнители, на чиновниците в предприятието.
Благодарение на своя лимфатично-сангвиничен темперамент, който му придава от една страна спокойствие, умереност и хладнокръвие, а от друга - експанзивност, общителност, веселие и оптимизъм; благодарение на своята завидна интелигентност, способна да обхване в общи линии всички прояви на обществения живот; благодарение на своята толерантност и покровителствена, бащинска благосклонност, намиращи такъв ярък израз в цялата му юпитеровска външност; благодарение на своята превъзходна приспособимост към социалния живот, с всичките му законни институти, към всички режими на "законността и реда"; благодарение на широките си връзки с управници, с влиятелни, авторитетни лица; благодарение, най-сетне, на своята
любов
към високи постове, към богатство, почести, титли и награди, Юпитеровият тип във всички случаи се явява най-желан председател - като се почне от председател на република и се свърши с председател на някое бакалско сдружение.
На младини Юпитерианците са добри спортисти. Но в зрялата си възраст те се "обуржоазяват", стават по-тежки, по-мъчно-подвижни. Вместо всред природата, обичат да ходят по клубове, по кафенета и ресторанти или на гуляи, с автомобил, до някой ближен, добре уреден курорт, където има добри ресторанти. Всред юпитерианците, различно одарени ще срещнете търговци на едро, индустриалци, директори на големи стопански предприятия, крупни финансисти, капиталисти и пр. Стремящи се към видни постове, те почти винаги заемат най-високите административни длъжности.
към текста >>
96.
НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Така е с
думата
измерение.
Georg Nordmann ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА (Есе) Има неща, които не биха могли да намерят място и изясняване в нашето съзнание, ако ние не сме подпомогнати от други, които имат по-затвърдена стойност и до които ние отиваме без усилие.
Така е с
думата
измерение.
Никой от нас не би могъл да изясни, що е това измерение (дименсия), ако не подиреше опора в понятието движение. При всичката релативност на понятието движение, ние го разбираме по-лесно, защото живеем в непрекъснато движение. Измерението в тоя случай не е нищо друго, освен придвижване в дадено направление. То е в същност едно интуитивно сливане с отделни моменти от движението на една точка, които моменти сами по себе си изчезват, за да се превърнат в един процес. Правата линия, следователно, е процес или следа на един процес, извършен от една точка.
към текста >>
За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято
любов
като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
Едно мистично вглъбяване в душата на света, в ритъма на целокупния живот, е отликата им от другите хора. До като за широкия свят - за множеството, животът е суетна измама, бързо преходен сън, за тия хора, които сами не знаят, как попадат в центъра на причините, същият тоя живот е интервал от грамадното училище, през което минава нашата душа по път на безконечния развой. Техните твърдения понякога са "несъизмерими" с аршина на рационалното и не прилягат на нито една от мерките, с които ние мерим, преценяваме и осъждаме постъпките и събитията. У тях най-често има една изясненост за всичко в живота, без те да знаят, от къде идват тия обилни снопове светлина. Те изживяват редки мигове на далечна, непонятна за другите радост, чиято красота надхвърля цената на всички земни богатства.
За тия хора, които могат да заемат, каквото и да е място по стъпалата на земната йерархия, от какъвто произход и да са - защото те могат да бъдат учени, поети, занаятчии или земеделци, съществува един идеал, да се слеят с върховната красота на Всемира и да направят туптежа на сърцата си едно с биенето на едно голямо световно сърце, чиято
любов
като вълшебна кръв протича във всички вселени и всички светове.
На края искаме да спомним, че има дни, в които сме затворени по ред причини между тъмните стени на стаята като в затвор, а вън кипи живот, веселие и младост. Не бива да мислим, бидейки със завързани очи, че всичко е тъмно и непрогледно. Достатъчно е някога да падне тая превръзка или да излезем от тъмния затвор, за да станем веднага участници в лумналия изобилен живот.
към текста >>
97.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО . САМАРЯНКАТА -Г.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защото под рай или небе в окултния смисъл на
думата
, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
Цялото естество на човека чувствува това ограничение – и тялото му, и сърцето му, и волята му. Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай".
Защото под рай или небе в окултния смисъл на
думата
, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби.
към текста >>
Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на
Любовта
във всичката му пълнота и сила.
Дори висшите, безсмъртни начала у човека – неговата душа и неговият дух – дотолкова са ограничени в проявите си на земята, че за повечето хора те дори не съществуват като нещо реално. И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека.
Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на
Любовта
във всичката му пълнота и сила.
А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие".
към текста >>
А
Любовта
е първичното начало, от което всичко произтича.
И действително, това за повечето хора е така – божественото у тях, душата, е в спящо състояние и само от време на време се пробужда, като един дълбок вътрешен подтик, който действува периодически. Би могло да се каже, че сърцето на човека в земния живот, не живее, а робува, че умът му също не живее, а слугува. Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила.
А
Любовта
е първичното начало, от което всичко произтича.
Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека.
към текста >>
Земята, в окултен смисъл на
думата
, е място, в което
Любовта
още не царува.
Свободният живот на сърцето, ума, душата и духа – това именно е "загубеният рай". Защото под рай или небе в окултния смисъл на думата, се подразбира светът на човешкото сърце, ум, душа и дух – свят, криещ в себе си всички възможности за свободно и всестранно развитие на човека. Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко!
Земята, в окултен смисъл на
думата
, е място, в което
Любовта
още не царува.
Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н.
към текста >>
В тази смисъл на
думата
, тя е място на "безбожие".
Под "небе", следователно, се разбира разумният свят, в който царува законът на Любовта във всичката му пълнота и сила. А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби.
В тази смисъл на
думата
, тя е място на "безбожие".
Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта.
към текста >>
Защото, вън от
Любовта
, Бог остава непонятен за човека.
А Любовта е първичното начало, от което всичко произтича. Тя е съществувала преди да започне своето съществувание каквото да било в света – тя е съществувала преди всичко! Земята, в окултен смисъл на думата, е място, в което Любовта още не царува. Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие".
Защото, вън от
Любовта
, Бог остава непонятен за човека.
Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата.
към текста >>
– всичко това, обаче, е безпредметно вън от
Любовта
.
Ето защо, тя е място на безредие, безначалие, егоизъм, дележи и нескончаеми борби. В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н.
– всичко това, обаче, е безпредметно вън от
Любовта
.
Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата. Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа.
към текста >>
Човек не може да познае Бога вън от
Любовта
.
В тази смисъл на думата, тя е място на "безбожие". Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта.
Човек не може да познае Бога вън от
Любовта
.
А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата. Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа.
към текста >>
А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като
Любов
, в нейната космична същина, е душата.
Защото, вън от Любовта, Бог остава непонятен за човека. Може да се говори за него, може да се създават религии и религиозни култове в негово име. Може да се разисква философски за неговата същина, атрибути" и т.н. – всичко това, обаче, е безпредметно вън от Любовта. Човек не може да познае Бога вън от Любовта.
А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като
Любов
, в нейната космична същина, е душата.
Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа. Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума.
към текста >>
Истинската идея за Бога е идеята за
Любовта
, която живее в човешката душа.
Човек не може да познае Бога вън от Любовта. А онова начало у човека, което едничко може да познае Бога като Любов, в нейната космична същина, е душата. Не сърцето, не и умът – те могат да имат само ограничени, частични познания за Бога. И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа.
Истинската идея за Бога е идеята за
Любовта
, която живее в човешката душа.
Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата. И за да се пробуди висшия живот на Любовта у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа. В нея, именно, се таи центърът на тази първична божествена същина. Велико нещо е човешката душа, за да живее Бог в нея.
към текста >>
И за да се пробуди висшия живот на
Любовта
у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа.
И когато се говори, че Бог живее в човека, подразбира се неговата душа. Обиталището на Бога не е човешкото сърце, нито човешкият ум, а човешката душа. Истинската идея за Бога е идеята за Любовта, която живее в човешката душа. Тази идея не е "фамилиарно близка" както у религиозните хора, които са хора предимно на сърцето, не е и отвлечена, както у хората на ума. Това е една свещена, жива идея, която образува онова първично ядро, около което се движи живота на душата.
И за да се пробуди висшия живот на
Любовта
у човека, трябва да се пробуди преди всичко неговата душа.
В нея, именно, се таи центърът на тази първична божествена същина. Велико нещо е човешката душа, за да живее Бог в нея. И наистина, тя е онова божествено начало, за което е казано: "И направи Бог човека по образ и подобие свое". Душата на човека прониква неговото тяло. Тя прониква сърцето му, ума му, но е същевременно вън от тях.
към текста >>
На тази душа като основа ще се изгради бъдещата култура на
Любовта
.
Тя прониква сърцето му, ума му, но е същевременно вън от тях. Тя прониква целия космос, но е същевременно извън космоса. Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи. За тази душа говори Новото учение.
На тази душа като основа ще се изгради бъдещата култура на
Любовта
.
Сега каквото и да се говори за Бога, за Любовта, за Истината, за Мъдростта, за висшите цели на битието, за смисъла на човешкия живот, остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителност, защото сама принадлежи към нея. Носителка на Божията Любов. душата ще я реализира в целокупния живот на човечеството. Тя ще създаде новата култура, която носи девиза: "Всичко в света е за благото на всички”.
към текста >>
Сега каквото и да се говори за Бога, за
Любовта
, за Истината, за Мъдростта, за висшите цели на битието, за смисъла на човешкия живот, остава непонятно.
Тя прониква целия космос, но е същевременно извън космоса. Душата е повече от всичко, което можем да си представим. Тя не може да се опише с думи. За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бъдещата култура на Любовта.
Сега каквото и да се говори за Бога, за
Любовта
, за Истината, за Мъдростта, за висшите цели на битието, за смисъла на човешкия живот, остава непонятно.
Душата е, която разбира езика на тази висша действителност, защото сама принадлежи към нея. Носителка на Божията Любов. душата ще я реализира в целокупния живот на човечеството. Тя ще създаде новата култура, която носи девиза: "Всичко в света е за благото на всички”. Това е една малка светлинка от учението за душата, в която Бог живее.
към текста >>
Носителка на Божията
Любов
.
Тя не може да се опише с думи. За тази душа говори Новото учение. На тази душа като основа ще се изгради бъдещата култура на Любовта. Сега каквото и да се говори за Бога, за Любовта, за Истината, за Мъдростта, за висшите цели на битието, за смисъла на човешкия живот, остава непонятно. Душата е, която разбира езика на тази висша действителност, защото сама принадлежи към нея.
Носителка на Божията
Любов
.
душата ще я реализира в целокупния живот на човечеството. Тя ще създаде новата култура, която носи девиза: "Всичко в света е за благото на всички”. Това е една малка светлинка от учението за душата, в която Бог живее.
към текста >>
98.
ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Думата
е за един друг род ценности, които нито "ръжда ги хваща, нито молец ги изяжда”.
Коен Само ценното се обича. В един човек можеш да обичаш ума, сърцето, волята. Учителят Ние днешните хора не можем да се похвалим, че имаме много ценности в живота. Не става дума за ценности чисто материални – скъпоценности, злато, имоти. Такива има и не по-малко от всички времена в историята.
Думата
е за един друг род ценности, които нито "ръжда ги хваща, нито молец ги изяжда”.
Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки?
към текста >>
Думата
е за ценности, които внасят смисъл в живота.
В един човек можеш да обичаш ума, сърцето, волята. Учителят Ние днешните хора не можем да се похвалим, че имаме много ценности в живота. Не става дума за ценности чисто материални – скъпоценности, злато, имоти. Такива има и не по-малко от всички времена в историята. Думата е за един друг род ценности, които нито "ръжда ги хваща, нито молец ги изяжда”.
Думата
е за ценности, които внасят смисъл в живота.
А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта.
към текста >>
И у вас се събуди трепета на онази
любов
, която раздвижва всичко.
Вие наблюдавате една пеперуда, която волно, красиво лети от цвят на цвят. Наблюдавате много такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и жизнерадостна или пък бързо прехвърчи бръмбар с бляскави крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост.
И у вас се събуди трепета на онази
любов
, която раздвижва всичко.
Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро.
към текста >>
Вие изживявате непосредствено
любовта
, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя –
любовта
е, която дава живот.
Наблюдавате много такива пъстри пеперуди. Следите бръмченето на някоя пчела, работлива и жизнерадостна или пък бързо прехвърчи бръмбар с бляскави крила пред вас. И вас ви обхване същия пролетен копнеж по красивото. И вас ви обхване същия трепет към работа и жизнерадост. И у вас се събуди трепета на онази любов, която раздвижва всичко.
Вие изживявате непосредствено
любовта
, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя –
любовта
е, която дава живот.
Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
към текста >>
Защото у нас едва тогава се пробужда
любовта
, която ни разцъфтява и ни дава сили да творим.
Ще се приближим с цялото си същество до нея. Ще почнем да черпим непосредствено от живия, вечния източник на живота и да творим блага, които се творят само с божествено вдъхновение. Да дойдем до тази ней-велика "ценност” в нашия земен живот, ето най-красивия смисъл. Защото ние едва след това почваме да живеем. Едва след това в нас се събужда истинския усет към разбиране на нещата, към проникване на тяхната същина.
Защото у нас едва тогава се пробужда
любовта
, която ни разцъфтява и ни дава сили да творим.
Някога в древността хората бяха издигнали красотата в култ. Тя служеше дори за мярка и в правдата. Имаха хората поне една ценност. А сега, ние се опиваме в съвременния културен живот от кърви, от злоба, мъст и от пълното обезобразяване на нещата. Имаме ли ние някоя ценност и мярка в простия си всекидневен живот, която да ни тика към красота и добро?
към текста >>
99.
ДВА ОБРАЗА - Г.
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Що е Египет във вътрешния смисъл на
думата
?
Даже намират аналогия между строежа на човека и на цялата вселена и от това гледище наричат човека микрокосмос. Периодите, през които минава отделният човек, са аналогични със седемте култури, после със седемте раси и със седемте велики космични периода. Голямото се повтаря в малкото и малкото в голямото, само че в друга гама. Нека в това отношение разгледаме разказа в Библията за пътуването на евреите от Египет до Ханаанската или тъй наречената Обетована земя. Тая история в основата си е вярна, но същевременно тя има и друго, по-дълбоко мистично значение, което важи както за отделния човек, тъй и за целокупното човечество.
Що е Египет във вътрешния смисъл на
думата
?
Египет представлява физическия свят. Това е животът в гъстата материя. Това е едно състояние, когато съзнанието е тъй потопено в гъстата материя, че човек не може да проявява своята висша, божествена природа. Това е живот предимно вегетативен. Това е състояние, когато духовните сили са в затвора, в невъзможност да се проявят.
към текста >>
Във вътрешния, мистичния смисъл на
думата
под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Това именно е изразено с мъките на евреите в Египет, дето те са принуждавани под ударите на бича по гърба им да правят тухли. И казва се в книгата "Изход": "И чух гласа им, и познах неволите им". Това изразява, че когато човешкият дух при потъване в гъстата материя е бил в най-големи ограничения, разумните сили в природата се намесват и му помагат да излезе от това състояние. Туй е именно излизането от Египет! Кой е този избраният народ "Израил", .който излиза из Египет?
Във вътрешния, мистичния смисъл на
думата
под Израил се разбират тия души, които поради степента, до която е достигнало тяхното съзнание, са подготвени да влязат в една нова епоха, епоха на едно по разширено съзнание.
Затова се казва там за Израил: "Те ще ми бъдат царство от свещеници и свят народ". Но кои са ония нови сили, които започват да се развиват у тия, които излизат от вегетативното състояние, от низшия живот? По-рано плътският живот, низшите чувства са вземали надмощие в съзнанието. Но постепенно започва да проблясва първият лъч на умствения принцип, на мисълта. И това е вече началото на освобождението от ограниченията на материята, начало на надмощието на духа над материята.
към текста >>
Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената
Любов
, и затова още живее живота на отделността – личния живот.
които още са в низшия чувствен живот, в низшия астрален живот и не могат да излязат над него и да влязат в умствения. След минаването на Червеното море евреите тръгват за Ханаанската земя, но за целта пътуват 40 години през пустинята. Какво символизира пустинята в езика на мистичната символика? Това са изпитите на оня, който е развил вече своето самосъзнание и своята мисъл, но още не се е добрал до висшите божествени сили на своето естество и ето защо, той още не може тъй лесно да се справя със своята низша природа. Но той работи за нейното превъзмогване.
Той още не е ял от дървото на живота, не е влязъл в Божествената
Любов
, и затова още живее живота на отделността – личния живот.
Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е.
към текста >>
не са дошли още до дървото на живота, до културата на
Любовта
.
Това е пустинята! Отделността от Цялото, личният живот винаги води към страдания, противоречия. Епохата преди приемането на Христовия принцип е пустиня. Ето защо и Иоан Кръстител казва: "Аз съм гласът на едного, който вика в пустинята". Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е.
не са дошли още до дървото на живота, до културата на
Любовта
.
Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж". Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество.
към текста >>
На немски от тоя корен произлиза
думата
"Mensch" – човек, а на български
думата
– "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж".
Значи той говори на тия, които са в казаната фаза на своето съзнание, т.е. не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум.
На немски от тоя корен произлиза
думата
"Mensch" – човек, а на български
думата
– "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж".
Самият факт, че в българския език думата "менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество. В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата.
към текста >>
Самият факт, че в българския език
думата
"менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество.
не са дошли още до дървото на живота, до културата на Любовта. Казва се в книгата "Изход", че в пустинята им била давана "манна", която падала ноще по земята. Тук ясно е изразена епохата, през която евреите минавали през пустинята. "Манна” има същия корен, както санскритската дума "манас" и латинската дума "менс" – ум. На немски от тоя корен произлиза думата "Mensch" – човек, а на български думата – "мъж”, която на старобългарски се е произнасяла "монж".
Самият факт, че в българския език
думата
"менс" се е превърнала в мъж, изразява, че умът е мъжкият принцип в човешкото естество.
В Библията се казва, че при 40-годишното пътуване през пустинята са измрели всички възрастни, които са излезли из Египет и които са роптаели при пътуването през нея. Това от една страна символизира, че умственият принцип не освобождава още човека от смъртта, от ограниченията, ако последният не е развил и по-висшите страни на своето естество. Това е изразено и с думите на Христа: "Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха". Страданията в пустинята означават още ликвидация на кармата. Човекът, който е излязъл от Египет, не може да влезе в Ханаанската земя, преди да плати и последната лепта, която дължи.
към текста >>
Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на
любовта
.
Това са последните останки от старите навици, старите идеи, инстинкти, които трябва да се надмогнат, за да се влезе в Ханаанската земя. Това е последният подвиг преди окончателната победа. Що е Ханаан, коя е тая Обетована земя? За нея се казва, че там текат мед и масло. Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява.
Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на
любовта
.
Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека! Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата, Любовта! Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество.
към текста >>
Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата,
Любовта
!
Това е онова състояние на съзнанието, когато висшата, божествената природа на човека се проявява. Обетованата земя е мястото, дето расте дървото на живота, което символизира принципа на любовта. Това е реализиране в човешката душа на туй, което Христос донесе на земята, това е озарение на човешкото съзнание от Неговата Светлина. Ето защо Христос казва: "Както Мойсей дигна змията в пустинята, тъй ще бъде въздигнат Син Человечески". Влизането в Ханаанската земя, това е новораждането – възкресението на човека!
Това е влизането в света на Светлината, хармонията, мира, радостта, красотата, музиката, чистотата,
Любовта
!
Казахме, че всички тия фази ги има и в живота на цялото човечество. Тогава, пита се, кои периоди от живота на човечеството отговарят на робството в Египет, на пътуването през пустинята и на влизането в Обетованата земя? Пътуването през пустинята – това е животът на бялата раса и изобщо на съвременното човечество. Робството в Египет – това е животът на предидущите раси. Днес животът на човечеството е пълен с големи противоречия, които чакат своето разрешение.
към текста >>
Това е
Любовта
, която иде и която ще докара разрешение на всички въпроси!
Но има една светла точка в днешната епоха! Това са новите идеи, които днес заливат света! Навсякъде виждаме днес едно духовно пробуждане, една духовна вълна. Това говори, че човечеството наближава Обетованата земя. Това е новата, шестата раса, която иде, расата на пробудената човешка душа.
Това е
Любовта
, която иде и която ще докара разрешение на всички въпроси!
към текста >>
100.
АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Ако са религиозни в общоприетата смисъл на
думата
, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците".
Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал.
Ако са религиозни в общоприетата смисъл на
думата
, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците".
За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип.
към текста >>
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с
думата
"свекърва", която също е станала вече прозвище.
У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип.
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с
думата
"свекърва", която също е станала вече прозвище.
Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
към текста >>
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в
любовта
, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия!
Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите. Те се отнасят към тях така, като че ли никога не са бивали млади, като че ли не са имали подобен род преживявания и не са опазили никак в опит. Тям им липсва всякакво психологично проникновение. Наместо да вникнат в душевното състояние на една млада мома, да речем, която се е влюбила, да се помъчат да я разберат, те ще започнат да я назидават, да я морализират, да ù проповядват за чистота и целомъдрие, да ù цитират в подкрепа на думите си стихове от Писанието, изречения от някой мъдрец – в повечето случаи твърде скудно разбирани. Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии.
А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в
любовта
, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия!
Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.
към текста >>
Може човешката
любов
– говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена
Любов
, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит.
Може човешката
любов
– говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена
Любов
, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души.
Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство.
към текста >>
И затова тя трябва да изпита трепетите на
любовта
, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя –
любов
, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот.
За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството.
И затова тя трябва да изпита трепетите на
любовта
, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя –
любов
, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот.
Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота. Това е, без съмнение, така, но тъкмо за това е избрана тая мома – като образец на натурална жизнерадост. Очевидно, от жени като нашата гроздоберка, не може да се очаква да играят някаква роля вън от сферата на семейния живот и да изпълнят някаква друга социална функция, освен родовата. Ония по-високи социални функции, каквито жената тепърва ще има да изпълнява в една бъдеща култура, очевидно изискват по-друго развитие и, съответно на това, по-друг строеж. Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно.
към текста >>
Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на
Любовта
.
Накрай, искам да очертая с няколко едри линии един друг, по-духовен тип жена, която често ни се явява в своята зряла възраст – и физически, и душевно. в тоя тип жени, от рода на Мариите , по-фино построени, преобладава мекият принцип. Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари.
Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на
Любовта
.
Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува. Това са в истинска смисъл на думата духовни майки за по-невръстните по опит души. Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието.
към текста >>
Това са в истинска смисъл на
думата
духовни майки за по-невръстните по опит души.
Те са напоени с висшия магнетизъм на моралните чувства, чиито органи са добре развити в тяхната глава и този магнетизъм меко се излъчва от техните очи, гледащи с участие и разбиране, присъщи на натури, които много са страдали и много разбрали. Той се излива през техните движения и жестове, той трепти в усмивката им, в мекия им говор. Тия жени разбират страждущите – и млади и стари. Те особено умеят да приласкаят в своите майчински обятия младите девойки, които минават през огненото кръщение на Любовта. Техните думи са като оня балсам на милостивия самарянин, който се излива върху раните и ги лекува.
Това са в истинска смисъл на
думата
духовни майки за по-невръстните по опит души.
Тук се крие едно указание за разширяване на майчинството от чисто родова, биологична функция в социална и психологическа. Тези жени, у които е добре развит центърът на милосърдието в съчетание с центъра на обич към децата, или изобщо към всичко малко, безпомощно, беззащитно, са тип на състрадание и нежност – едно от качествата на душата. Моралното съзнание на тия жени е толкова силно, че обхваща всички противоречия и грешки на хората и ги примирява чрез магнетизма на милосърдието. Тоя тип жени-майки могат да бъдат истински съветници на младите. Милосърдни и нежни, в своята зряла възраст, те приличат на тихи летни нощи, когато небето е осеяно с блестящи звезди, а въздухът е напоен с дъха на зрелите жита, на хляба, който се ражда, и с аромата на плодовете, които зреят, налени от слънцето. Г.
към текста >>
НАГОРЕ
